law_id stringlengths 10 14 | category stringclasses 1 value | year stringdate 1976-01-01 00:00:00 2025-01-01 00:00:00 | primary_language stringclasses 2 values | metadata stringlengths 398 1.29k | text stringlengths 996 3.47M | is_table bool 2 classes | is_diagram bool 2 classes | rotation_correction int64 0 0 | is_rotation_valid bool 1 class | pdf_path stringlengths 52 60 | pdf_total_pages int64 1 823 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
32007D0747 | category15 | 2007 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 19 ноември 2007 година
относно признаването на процедури за сертификация в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета за допускане на доброволно участие на организации в схема на Общността за управление и одит на околната среда (СУООС) и за отмяна на Решение 97/264/ЕО
(нотифицирано под номер С(2007) 5291)
(Текст от значение за ЕИ | П)
(2007/747/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като въз предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като въз предвид Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в схема на Общността за управление и одит на околната среда (СУООС) (1), и по-специално член 9 от него,
като има предвид, че:
(1) Комисията установи преработени международни стандарти и европейски изисквания за акредитация на сертифициращите органи, които отговарят на условията, посочени в член 9 от Регламент (ЕО) № 761/2001 и следователно следва да бъдат признати от Комисията.
(2) Стандартите и изискванията за акредитация, признати с Решение 97/264/ЕО на Комисията от 16 април 1997 г. относно признаването на процедури за сертификация в съответствие с член 12 от Регламент (ЕИО) № 1836/93 на Съвета, позволяващ доброволно участие на дружества от индустриалния сектор в схема на Общността за управление и проверка на опазването на околната среда (2), вече не се използват и следователно Решение 97/264/ЕО следва да бъде отменено.
(3) Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на създадения съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 761/2001 комитет,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
За целите на член 9 от Регламент (ЕО) № 761/2001 Комисията признава следните стандарти и изисквания за акредитация за сертифициращите органи:
1. в австрийското законодателство: Закон за управление на околната среда (UMG BGBlI № 96/2001) във версията, приложима за инспектиращите околната среда организации и частни лица;
2. в немското законодателство: Насоки за акредитация на сертифициращи органи за системи за управление на околната среда и съответни процедури за сертификация, публикувани през септември 1996 г. от германското Федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност и от Федералното министерство на икономиката и одобрени от назначения съгласно член 21 от германския закон за управление и одит на околната среда (Umweltauditgesetz) Комитет за инспекция на околната среда;
3. изисквания за акредитация въз основа на съответните насоки, одобрени и предоставени на разположение на обществеността от Европейската организация за акредитация (ЕА), за органи за сертифициране ISO 14001:2004, които са акредитирани в съответствие с един от следните стандарти:
а) ISO/IEC 17021:2006 (Оценка на съответствието — изисквания за органи, които извършват одит и сертификация на системи за управление);
б) ISO/IEC 66:1999 (Общи изисквания за органи, които извършват оценка и сертификация на системи за управление на околната среда) до 15 септември 2008 г.
Член 2
Решение 97/264/ЕО се отменя.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 19 ноември 2007 година.
За Колисиата
Stavros DIMAS
Член на Колисиата
(1) ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).
(2) ОВ L 104, 22.4.1997 г., стр. 35. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007D0747/32007D0747_BG.pdf | 1 |
32007A0802(01) | category15 | 2007 | bg | (Резолюции, препоръки, насоки и становища)
СТАНОВИЩА
КОМИСИЯ
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА
от 1 август 2007 г.
относно плана за депониране на радиоактивни отпадъци, резултат от функционирането на съоръжението за рециклиране на метали „Стадсвик” (Studsvik), разположено в Уоркингтон, Къмбрия (Workington, Cumbria), Обединено кралство
(Само английският текст е автентичен)
(2007/C 180/01)
На 15 януари | 2007 г. Европейската комисия получи от правителството на Обединеното кралство, в съответствие с член 37 от Договора за Евратом, общ данни относно плана за депониране на радиоактивни отпадъци, резултат от функционирането на съоръжението за рециклиране на метали „Стадсвик” (Studsvik).
Въз основа на тези данни и допълнителната информация, изискана от Комисията и представена от властите на Обединеното кралство на 22 януари 2007 г. и 4 април 2007 г., и след консултация с групата от експерти, Комисията изготви следното становище:
1. Разстоянието между съоръжението и най-близката точка на територията на друга държава-членка, в случая Ирландия, е приблизително 160 km.
2. При нормални условия на работа изпусканията на течни и газообразни отпадъчни флуиди няма да доведат до експозиционна доза, която да повлияе на здравето на населението на други държави-членки.
3. След обработка, част от материала ще бъде класифициран като отпадъци с ниска активност, а друга част ще бъде разпределена за повторна употреба и рециклиране. Процесът ще генерира известно количество вторични отпадъци с ниска активност. Съоръжението не възниква да обработва отпадъци, които не отговарят на условията за депониране от Дир. Радиоактивните отпадъци ще бъдат освободени от изискванията на основните стандарти за безопасност или само след обработка в Швеция (прето- пиване), или директно, ако отговарят на критериите, заложени в Заповедта на Обединеното кралство за освобождаване на веществата с ниска активност, а така също във всички случаи на съответствие с критериите, разработени в основните стандарти за безопасност (Директива 96/29/Евратом).
4. В случай на непланирано изпускване на радиоактивни отпадъчни флуиди в резултат на инцидент от вида и с мащабите, посочени в общите данни, приетите дози в други държави-членки няма вероятност да повлият на здравето на населението.
В заключение, Комисията е на мнение, че планът за депониране на радиоактивни отпадъци, под какво и да е форма, резултат от функционирането на съоръжението за рециклиране на метали „Стадсвик” (Studsvik), разположено в Уоркингтон, Къмбрия (Workington, Cumbria), Обединено кралство, както при нормални условия на работа, така и при инцидент от вида и с мащабите, посочени в общите данни, няма вероятност да доведе до радиоактивно замърсяване на водата, почвата или въздушното пространство на друга държава-членка. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007A0802(01)/32007A0802(01)_BG.pdf | 1 |
32007D0530 | category15 | 2007 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 17 юли 2007 година
за създаване на Европейска група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците
(Текст от значение за ЕИП)
(2007/530/Евратом)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като във предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 135 от него,
като има предвид, че:
(1) Европейската общност за атомна | енергия („Евратом”) и нейните държави-членки са поели задължението да поддържат и подобряват безопасността на ядрените инсталации и безопасното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както това е по-специално посочено в съществуващото законодателство на Общността, прието по силата на членове 31 и 32 от Договора за Евратом, както и в съответните резолюции и заключения на Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.
(2) Европейският съвет от 8 и 9 март 2007 г. одобри предложението на Комисията за създаване на група на високо равнище на ЕС за ядрена безопасност и управление на отпадъците, които ще бъде отговорна за постепенното разработване на общо виждане и на допълнителни европейски правила в тези области.
(3) В своята работа групата на високо равнище следва да отчете заключенията на 2798-то заседание на Съвета на Европейския съюз (Икономически и финансови въпроси) от 8 май 2007 г., които определят списък с възможни действия, изпълнени въз основа на докладите на работната група за ядрена безопасност и на съществуващото сътрудничество в настоящия международен контекст (като например Конвенцията за ядрена безопасност, Съвместната конвенция, Международната агенция за атомна енергия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Агенцията по ядрена енергетика, Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране).
(4) Групата на високо равнище следва да бъде съставена от ръководителите на националните регулаторни власти или органи по безопасност, отговорни за безопасността на ядрените инсталации и за безопасното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Комисията следва да посочи свой представител.
(5) Групата на високо равнище следва да предоставя редовно информация на Европейския форум за ядрена енергия, представляващ вестовна платформа за дискусии, в която участват всички заинтересовани страни от областта на ядрената енергетика. Тя следва да допринесе за последователното прилагане във всички държави-членки на съответните съществуващи разпоредби.
(6) Групата на високо равнище следва да представя на Комисията резолюции доклади за дейността си, включително препоръки, когато това е необходимо, които следва да бъдат препратени до Европейския парламент и Съвета.
(7) Следователно групата на високо равнище трябва да бъде създадена и нейните правомощия и структури да бъдат подробно описани.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
С настоящото решение се създава Европейска група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците (наричана по-долу „група на високо равнище”).
Член 2
Задачи
Групата на високо равнище, по собствена инициатива или по искане на Комисията, съветва и подпомага Комисията в постепенното разработване на общо виждане и на допълнителни европейски правила в областите на:
а) безопасността на ядрените инсталации, и
б) безопасното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Тя улеснява консултациите, координацията и сътрудничеството между националните регулаторни органи.
Член 3
Състав
1. Групата на високо равнище се състои от 27 национални представители с компетенции в областите, посочени в член 2, и представител на Комисията. Групата може, с обикновено мнозинство, да вземе решение да увеличи броя на членовете като включи и техните заместници.
Всяка държава-членка посочва един член и един негов заместник. Членовете на групата остават на длъжност, докато не бъдат заменени.
2. Комисията посочва свой представител на високо равнище, който да присъства на заседанията и участва в дебатите на групата на високо равнище. Представителят на Комисията е равноправен член на групата и участва във всички нейни заседания.
3. Членовете, които вече не са в състояние да участват ефективно в разискванията на групата, подадат оставка или не спазват условията за членство, могат да бъдат заменени за периода до изтичането на техния мандат.
4. Членовете, назначени индивидуално, подписват всяка година заявление, че ще действат в интерес на обществото, и декларация, посочваща липсата или наличието на интереси, които могат да повлияят на обективността им.
5. Имената на членовете, назначени индивидуално, се публикуват на страницата в интернет на Генерална дирекция „Транспорт и енергетика”.
Член 4
Организация
1. Групата на високо равнище избира председател сред своите членове с обикновено мнозинство.
2. Групата на високо равнище може да създаде експертни работни групи и подгрупи, които да разглеждат конкретни теми въз основа на определен от групата мандат. Те ще бъдат разпуснати незабавно след като изпълнят тези задачи.
3. Комисията може да участва във всички заседания на тези експертни работни групи.
4. Групата и нейните подгрупи обикновено заседават в помещения на Комисията в съответствие с установените процедури и график. Комисията осигурява секретарско обслужване.
5. Експерти от държавите от ЕИП, както и от държавите кандидатки за членство в Европейския съюз, могат да присъстват на заседанията на групата на високо равнище като наблюдатели. Групата на високо равнище и Комисията могат да канят и други експерти и наблюдатели на своите заседания.
6. Групата на високо равнище приема процедурен правилник с консенсус или, когато консенсус не може да бъде постигнат, с мнозинство от две трети, като всяка държава-членка има право на един глас. Процедурният правилник подлежи на одобрение от Комисията.
7. Комисията осигурява секретариата на групата на високо равнище.
Член 5
Разноски за заседанията
Пътните и дневните разходи на един представител от държава-членка във връзка с дейностите на групата на високо равнище се възстановяват от Комисията в съответствие с действащите разпоредби в рамките на Комисията.
Членовете на групата не получават финансово възнаграждение за работата си.
Член 6
Доклади
Групата на високо равнище представя на Комисията доклад за дейността си най-рано две години след влизане в сила на настоящото решение и на всеки две години след това.
Комисията предава докладите на Европейския парламент и на Съвета, при необходимост придружени с коментари.
Член 7
Прозрачност
Групата на високо равнище се консултира подробно с всички заинтересовани страни и обществеността по открит и прозрачен начин.
Член 8
Поверителност
Когато Комисията информира групата на високо равнище, че поисканото становище или въпросът е въпрос на поверителен характер, членовете на групата, както и наблюдателите и всяко друго лице, са задължени да не разкриват информация, която е сведена до знанието им в процеса на работа на групата на високо равнище или нейните работни групи.
В подобни случаи представителят на Комисията може да изисква на заседанията на групата на високо равнище да присъстват само нейните членове.
Член 9
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 17 юли 2007 година.
За Комисията
Andris PIEBALGS
Член на Комисията | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007D0530/32007D0530_BG.pdf | 3 |
32007L0060 | category15 | 2007 | bg | ДИРЕКТИВИ
ДИРЕКТИВА 2007/60/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 октомври 2007 година
относящо оценката и управлението на риска от наводнения
(Текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взе | ха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
в съответствие с процедурата, предвижена в член 251 от Договора (2),
като имат предвид, че:
(1) Наводненията са потенциален причинител на злонапок, разселяване на лица, нанасят щети на околната среда, сериозно нарушават икономическото развитие и засягат стопанската дейност на Общността.
(2) Наводненията са природно явление, което не може да бъде предотвратено. Някои човешки дейности (като нарастването на населените места и стопанските активи в заливните равнини, както и намаляването на естествената способност на почвата да задържа вода, породено от използването на земята) и промяната на климата обаче допринасят за увеличаване на вероятността от наводнения и неблагоприятните последици от тях.
(3) Възможно и желателно е да се намали рискът от неблагоприятните последици, свързани с наводненията, особено за човешкото здраве и живот, околната среда, културното наследство, стопанската дейност и инфраструктура. При все това, за да бъдат ефективни, мерките за намаляване на тези рискове следва да се съгласуват, доколкото е възможно, по протежение на даден речен басейн.
(4) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (3) изисква да се разработят планове за управлението на речните басейни за всеки район на речен басейн с цел постигане на добро екологично и химическо състояние, което ще доведе до ограничаване на последиците от наводненията. При все това намаляването на риска от наводнения не е сред основните цели на посочената директива и тя не отчита бъдещите промени в риска от наводнения в резултат от промяната на климата.
(5) В съобщението на Комисията от 12 юли 2004 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Управление на риска от наводнения — предотвратяване, защита и ограничаване на последиците от наводнения“ се представя нейният анализ и подход към управлението на риска от наводнения на общностно равнище и се посочва, че съвместни и съгласувани действия на общностно равнище биха допринесли значително за защитата от наводнения и биха подобрили цялостното ниво на защитата от наводнения.
(6) Ефективното предотвратяване и ограничаване на последиците от наводненията изисква както съгласуване между държавите-членки, така и сътрудничество с трети страни. Това е в съответствие с Директива 2000/60/ЕО и международните принципи на управлението на риска от наводнения, основаващи се по-специално на Конвенцията на ООН за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, одобрена с Решение 95/308/ЕО на Съвета (4), и всички последващи споразумения за прилагането й.
(7) Решение 2001/792/ЕО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на механизъм на Общността за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита (5) активизира подпомагането и подкрепата от страна на държавите-членки при изключително специфични случаи, включително при наводнения. Гражданската защита може да реагира адекватно по отношение на засегнатото население и да подобри неговата подготовеност и гъвкавост.
(1) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(2) Става въпрос за Европейския парламент от 13 юни 2006 г. (ОВ С 300 Е, 9.12.2006 г., стр. 123). Обща позиция на Съвета от 23 ноември 2006 г. (ОВ С 311 Е, 19.12.2006 г., стр. 10) и Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. Решение на Съвета от 18 септември 2007 г.
(3) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(4) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(5) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(6) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(7) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
Съгласно Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (1) в случай на сериозно бедствие е възможно да се предостави бърза финансова помощ на засегнатите природни зони, население, региони и страни с цел възстановяването им до състояние, възможно най-близко до нормалното. Въпреки това Фондът може да вземе участие единствено при специфични операции, не и в предишните ги етапи.
При разработването на своите политики относно използването на водите и земите държавите-членки и Общността следва да вземат под внимание потенциалното въздействие на съответните политики върху риска от наводнения и неговото управление.
В Общността се наблюдават различни видове наводнения, като речни наводнения, внезапни наводнения, наводнения на населени места и наводнения на крайбрежни райони, причинени от морето. Щетите, причинени от съвършени с наводненията събития, може също да се различават в различните страни и райони на Общността. Следователно целите, свързани с управлението на риска от наводнения, следва да се определят от самите държави-членки и да са съобразени с местните и регионалните обстоятелства.
Рискът от наводнения в някои райони на Общността може да се счита за незначителен, например в слабо населени или ненаселени райони, или в райони с ограничени икономически ресурси или екологично значение. Във всеки район на речен басейн или земно за управление следва да се оценят рискът от наводнения и необходимостта от допълнителни действия, като оценка на потенциала за ограничаване на последиците от наводненията.
За да може да има ефективно средство за информация, както и добра основа за определяне приоритетите и вземане на допълнителни технически, финансови и политически решения при управлението на риска от наводнения, е необходимо да се предвиди създаването на карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения, които показват евентуалните неблагоприятни последици, произтичащи от различните възможни сценарии за наводнения, включително информация относно потенциалните източници на екологично замърсяване вследствие на наводнения. В тази връзка държавите-членки следва да направят оценка на дейностите, които водят до увеличаване на риска от наводнения.
С оглед избягване и намаляване на неблагоприятните последици от наводненията в съответните райони е целесъобразно да се предвидят планове за управление на риска от наводнения. Причините и последиците от съвършени с наводненията събития се различават в отделните държави и региони на Общността. Следователно плановете за управление на риска от наводнения следва да отчитат особеностите на районите, които те обхващат, и да предвиждат решения, съобразени с нуждите и приоритетите в тези райони, като същевременно осигуряват съответната координация в районите на речните басейни и насърчават постигането на екологичните цели, набелязани от общностното законодателство. В частност държавите-членки следва да се въздържат от предпредяването на мерки или извършването на действия, които значително увеличават риска от наводнения в други държави-членки, освен ако съответните мерки не са били съгласувани и не е било постигнато приемливо решение между заинтересованите държави-членки.
Плановете за управление на риска от наводнения следва да се съсредоточат върху предотвратяването, защитата и подготвянето. С оглед да се предостави повече място на реките, те следва да вземат под внимание, където това е възможно, поддържането и/или възстановяването на заливните равнини, както и мерки за предотвратяване и намаляване на вредите за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Елементите на плановете на управление на риска от наводнения следва да се преразглеждат периодично и при необходимост да се актуализират, като се отчитат вероятните последици от промяната на климата върху повърхността на наводненията.
Принципът на солидарност е от голямо значение в контекста на управление на риска от наводнения. В съответствие с него държавите-членки следва да бъдат насърчавани да се стремят към справедливо разпределение на отговорностите, когато мерките са решени съвместно с оглед на общото благо, върху съществуващото на риска от наводнения по водните течения.
С цел предотвратяване на двойната работа държавите-членки следва да имат право да използват съществуващите предварителни оценки на риска от наводнения, карти на районите под заплаха и с риск от наводнения и планове за управление на риска, за да постигнат целите и да удовлетворят изискванията на настоящата директива.
Разработването на планове за управление на речни басейни съгласно Директива 2000/60/ЕО и на планове за управление на риска от наводнения съгласно настоящата директива представляват елементи от интегрираното управление на речните басейни. Поради тази причина двата процеса следва да се възползват от общия си потенциал за съвместно действие и полза, вземайки предвид екологичните цели на Директива 2000/60/ЕО, гарантирайки ефективност и разумно използване на ресурсите, като същевременно се отчита, че компетентните органи и звена за управление могат да бъдат различни съгласно настоящата директива и Директива 2000/60/ЕО.
Държавите-членки следва да основават своите оценки, карти и планове на подходящи „най-добри практики“ и „най-добри налични технологии“, които не водят до прекомерни разходи в областта на управлението на риска от наводнения.
(1) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.
В случаите на многофункционално използване на водните обекти за различни форми на трайна човешка дейност (например управление на риска от наводнения, екология, корабоплаване по вътрешни води или водна енергия) и последиците за водните обекти от такова използване Директива 2000/60/ЕО предвижда ясен и прозрачен процес относно такова използване и последици, включително възможни изключения от предвидените в член 4 от нея цели „добро състояние” или „забрана за влошаване”. Директива 2000/60/ЕО предвижда възстановяване на разходите в член 9.
Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (1).
По-специално на Комисията следва да се предостави правомощието да адаптира приложението към научно-техническия прогрес. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвижена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.
Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите на пропорционалност и субсидиарност. Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите на пропорционалност и субсидиарност, предоставени на Комисията (2).
Като има предвид, че целта на настоящата директива, а именно създаването на рамка за намаляване на риска от вреди от наводнения, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а поради мащаба или последиците на действията може да бъде по-добре постигната на общо-държавно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
Съгласно принципите на пропорционалност и субсидиарност и протокола за прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложени към Договора, и с оглед на наличните възможности на държавите-членки, на местно и регионално равнище следва да се превици възможност за значителна гъвкавост, в частност относно организацията и отговорността на органите.
(1) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).
(2) ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр. 1.
В такъв случай до 26 май 2010 г. държавите-членки съобщават на Комисията информацията, предвижена в приложение 1 към Директива 2000/60/ЕО. За тази цел всяко позоваване на компетентни органи и райони на речни басейни се приема като позоваване на компетентните органи и звена за управление съгласно настоящия член. Държавите-членки уведомяват Комисията за всички промени в информацията, предоставена съгласно настоящия параграф, в тримесечен срок от настъпването на промените.
ГЛАВА II
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ
Член 4
1. За всеки район на речен басейн или звено за управление, посочено в член 3, параграф 2, буква б), или за тази част от район от международен речен басейн, която се намира на тяхна територия, държавите-членки извършват предварителна оценка на риска от наводнения в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
2. Въз основа на налична или лесно достъпна информация, като например данни и проучвания на дългогодишни явления, в частност въздействието на промяната в климата върху появата на наводнения, предварителната оценка на риска от наводнения се извършва, за да се осигури оценка на евентуалните рискове. Оценката включва най-малко следното:
а) карти на районите на речните басейни в целесъобразен мащаб, включително границите на речните басейни, подбасейни и, където съществуват, крайбрежни райони, указващи топографията и земеползването;
б) описанието на възникнали в миналото наводнения със значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност и за които вероятността да се повторят в бъдещето е възможно, включително мащаба на наводненията, пътя им на разпространение и оценка на неблагоприятните последици от тях;
в) описанието на сериозните наводнения в миналото, когато може да се очакват значителни неблагоприятни последици, произтичащи от подобни бъдещи събития;
и, в зависимост от специфичните нужди на държавите-членки, включва:
г) оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, като се отчитат, доколкото е възможно, аспекти, като топографията, разположението на водните течения и техните общи хидрологични и гео-морфоложки характеристики, включително запазените равници като естествени водохранилища, ефективността на създадените от човека инфраструктури за защита от наводнения, разположението на населените места, районите на стопанска дейност и дългосрочното благоустройство, включително влиянието на промяната на климата върху поява на наводнения.
3. Когато става въпрос за международните райони на речни басейни или звена за управление, посочени в член 3, параграф 2, буква б), които са общи с други държави-членки, държавите-членки осигуряват обмен на актуална информация между съответните компетентни органи.
4. Държавите-членки завършват предварителната оценка за риска от наводнения до 22 декември 2011 г.
ГЛАВА III
КАРТИ НА РАЙОНИТЕ ПОД ЗАПЛАХА ОТ НАВОДНЕНИЯ И КАРТИ НА РАЙОНИТЕ С РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ
Член 5
1. Въз основа на предварителната оценка на риска от наводнения, посочена в член 4, държавите-членки определят за всеки район на речен басейн или звено за управление съгласно член 3, параграф 2, буква б) или за част от район на международен речен басейн, прилежащ към тяхната територия, тези райони, за които смятат, че съществува значителен потенциален риск от наводнения или би могла да се предвиди вероятност за такъв.
2. Определянето съгласно параграф 1 на райони, принадлежащи към район на международен речен басейн или към звено за управление съгласно член 3, параграф 2, буква б), общи с друга държава-членка, се съгласува между съответните държави-членки.
3. Картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения се съставят, като се отчитат, доколкото е възможно, аспекти, като топографията, разположението на водните течения и техните общи хидрологични и гео-морфоложки характеристики, включително запазените равници като естествени водохранилища, ефективността на създадените от човека инфраструктури за защита от наводнения, разположението на населените места, районите на стопанска дейност и дългосрочното благоустройство, включително влиянието на промяната на климата върху поява на наводнения.
Член 6
1. Държавите-членки съставят, на ниво район на речен басейн или звено за управление съгласно член 5, параграф 2, буква б), карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения в най-уместния мащаб за районите, определени по член 5, параграф 1.
2. Съставянето на карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения съгласно член 5, които са общи с други държави-членки, се извършва след предварителен обмен на информация между съответните държави-членки.
3. Картиите на районите под заплаха от наводнения обхващат географските райони, които може да бъдат наводнени, по следните сценарии:
а) наводнения с малка вероятност за настъпване или случаи на непредвидими събития;
б) наводнения със средна вероятност за настъпване (вероятен период за повторно настъпване ≥ 100 години);
в) наводнения с висока вероятност за настъпване, където е целесъобразно.
4. За всеки сценарий по параграф 3 се показват следните елементи:
а) масшаб на наводнението;
б) пълбоочна или ниво на водата, ако е целесъобразно;
в) когато е целесъобразно, скорост на течението или съответен воден дебит.
5. Картиите на районите под заплаха от наводнения показват евентуални неблагоприятни последици според сценарните за наводнения, посочени съгласно параграф 3 и изразени чрез следните показатели:
а) примерен брой на евентуално засегнати жители;
б) вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район;
в) инсталираните съгласно приложение 1 към Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (1), които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение, и защитени райони, посочени в приложение IV, параграф 1, i), ii) и v) към Директива 2000/60/ЕО, за които съществува възможност от засягане;
г) друга информация, която държавата-членка смята за полезна, като посочване на райони, където могат да възникнат наводнения с високо съдържание на пренасяни седименти и отпадъци, както и информация относно други значителни източници на замърсяване.
6. Държавите-членки могат да решат, че за крайбрежните райони, където има високо ниво на защита, съставянето на карти за заплахата от наводнения се ограничава до сценария, посочен в параграф 3, буква а).
7. Държавите-членки могат да решат, че за райони, където наводненията се предвиждат от подпочвени води, съставянето на карти за заплахата от наводнения се ограничава до сценария, посочен в параграф 3, буква а).
8. Държавите-членки следят картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения да бъдат завършени до 22 декември 2013 г.
ГЛАВА IV
ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ
Член 7
1. Въз основа на картите, посочени в член 6, държавите-членки съставят планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво район на речен басейн или звено за управление, посочени в член 3, параграф 2, буква б), за районите, определени в член 5, параграф 1, и районите, попадащи в приложното поле на член 13, параграф 1, буква б), в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Държавите-членки си поставят подходящи цели във връзка с управлението на риска от наводнения за районите, определени в член 5, параграф 1, и районите, обхванати от член 13, параграф 1, буква б), които се съсредоточават върху намаляването на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност и, ако е уместно, върху инфраструктурните инициативи и/или намаляването на вероятността от наводнения.
3. Плановете за управление на риска от наводнения включват мерки за постигане на целите, определени в съответствие с параграф 2, и включват компонентите, установени в част А от приложението.
Плановете за управление на риска от наводнения включват предвид съответните аспекти, като разходи и ползи, обхват и път на разпространение на наводненията и районите, които имат потенциал да задържат наводняващи води, като естествените запълнители равнини, екологичните цели съгласно член 4 от Директива 2000/60/ЕО, управлението на почвите и водите, териториалното устройство, земеползването, опазването на природната, инфраструктурата, свързана с корабоплаване и пристанища.
Плановете за управление на риска от наводнения разглеждат всички аспекти на управлението на риска, като съсредоточават върху предотвратяването, защитата, подготвеността, включително прогнозите за наводнения и системите за ранно предупреждение, и отчитат характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейн. Плановете за управление на риска от наводнения могат също така да включват насърчаване на практики на устойчиво земеползване, подобряване на задържането на води, както и контролираното наводняване на определени райони в случай на наводнение.
4. От съображения за солидарност плановете за управление на риска от наводнения, разработени от дадена държава-членка, не включват мерки, които по своя мащаб и влияние значително увеличават риска от наводнения в посока по течението или срещу течението за други държави в същия речен басейн или подбасейн, освен ако тези мерки не са съгласувани и съответните държави-членки не са намерили общо решение в рамките на член 8.
5. Държавите-членки гарантират, че плановете за управление на риска от наводнения ще бъдат съставени и публикувани до 22 декември 2015 г.
Член 8
1. За районите на речните басейни или звена за управление, посочени в член 3, параграф 2, буква б), които попадат изцяло в тяхната територия, държавите-членки гарантират, че е съставен единен обичай план за управление на риска от наводнения или набор от планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво район на речен басейн.
2. Когато район на международен речен басейн или звено за управление, посочено в член 3, параграф 2, буква б), попадат изцяло в рамките на Общността, държавите-членки гарантират съгласуване с цел съставяне на единен общи план за управление на риска от наводнения или набор от планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво район на международен речен басейн. Ако не бъдат съставени такива планове, държавите-членки съставят планове за управление на риска от наводнения, обхващащи по-късните части от района на международния речен басейн, попадащи в тяхната територия, които са съгласувани, доколкото е възможно, на ниво район на международен речен басейн.
3. Когато район на международен речен басейн или звено за управление съгласно член 3, параграф 2, буква б) излизат извън границите на Общността, държавите-членки се стремят да разработят единен общи международен план за управление на риска от наводнения или набор от планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво район на международен речен басейн. Ако това е невъзможно, се прилага параграф 2 за тези части от международния речен басейн, които попадат в тяхната територия.
4. Плановете за управление на риска от наводнения, споменати в параграфи 2 и 3, биват допълнени, където е сметнато за целесъобразно от страните с общ подбасейн, от подобни планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво международни подбасейни.
5. Когато пред държава-членка стоя за разрешаване въпрос, който оказва влияние върху управлението на риска от наводнения в нейните води, но не може да бъде разрешен от тази държава-членка, тя може да докладва пред Комисията и всяка друга засегната държава-членка и може да отправи претърсване за разрешаването му.
Комисията отговаря на всички доклади и претърсвания от държавите-членки в шестмесечен срок.
ГЛАВА V
СЪГЛАСУВАНЕ С ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕО, ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ И КОНСУЛТАЦИЯ
Член 9
Държавите-членки предприемат необходимите мерки за съгласуване на прилаганото на настоящата директива и на Директива 2000/60/ЕО, като се съобразяват върху възможностите за подобряване на ефикасността, обмена на информация и за постигане на съвместно действие и извличане на ползи, като се отчитат екологичните цели, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО. По-специално:
1. съставянето на първите карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения и последващите им преразглеждания в съответствие с членове 6 и 14 от настоящата директива се извършват така, че съдържанието се в тях информация да е в съответствие с информацията, представена съгласно Директива 2000/60/ЕО. Те се съгласуват и могат да се включат в прегледите, предвидени в член 5, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО;
2. разработването на първите планове за управление на риска от наводнения и последващите им преразглеждания съгласно членове 7 и 14 от настоящата директива се извършват съгласно с преразглеждането на плановете за управление на речните басейни, предвидени в член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО, и могат да бъдат включени към тях;
3. активното участие на всички заинтересовани страни съгласно член 10 от настоящата директива се съгласува, както е целесъобразно, с активното участие на заинтересованите страни съгласно член 14 от Директива 2000/60/ЕО.
Член 10
1. В съответствие с приложимото законодателство на Общността държавите-членки оповестяват публично предварителната оценка на риска от наводнения, картите на районите под заплаха от наводнения, картите на районите с риск от наводнения и плановете за управление на риска от наводнения, посочени в глава IV.
ГЛАВА VI
МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗМЕНЕНИЯ
Член 11
1. В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 12, параграф 2, Комисията може да одобри технически формати за целите на обработването и представянето на информация, включително статистически и картографски данни, на Комисията. Техническите формати следва да бъдат одобрени поне две години преди датите, посочени съответно в член 4, параграф 4, член 6, параграф 8 и член 7, параграф 5, като се отчитат съществуващите стандарти и формати, разработени съгласно съответните актове на Общността.
2. Като отчита периодите за преразглеждане и актуализиране, Комисията може да приведе приложението в съответствие с постъпилите научно-технически прогрес.
Тези мерки, предназначени за изменение несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 12, параграф 3.
Член 12
1. Комисията се подпомага от комитета, уреден съгласно член 21 от Директива 2000/60/ЕО.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
ГЛАВА VII
ПРЕХОДНИ МЕРКИ
Член 13
1. Държавите-членки могат да решат да не извършват предварителна оценка на риска от наводнения съгласно член 4 за тези речни басейни, подбасейни или крайбрежни райони, когато те или:
а) вече са предприели изготвяне на оценка на риска, като преди 22 декември 2010 г. са достигнали до заключението, че съществува голям потенциален риск от наводнения или че може да се смята, че има вероятност за такъв, така че съответни райони да бъдат присъединени към посочените в член 5, параграф 1, или
б) са решили, преди 22 декември 2010 г., да съставят карти на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения и да разработят планове за управление на риска от наводнения съгласно съответните разпоредби от настоящата директива.
2. Държавите-членки могат да решат да използват картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения, завършени преди 22 декември 2010 г., при условие че информацията, съдържаща се в тези карти, отговаря на изискванията на член 6.
3. Държавите-членки могат да решат да използват плановете за управление на риска от наводнения, завършени преди 22 декември 2010 г., при условие че съдържанието на тези планове отговаря на изискванията на член 7.
4. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат, без да се засяга член 14.
ГЛАВА VIII
ПРЕРАЗГЛЕЖДАНИЯ, ДОКЛАДИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЪДКИ
Член 14
1. Предварителната оценка на риска от наводнения или оценката съгласно член 13, параграф 1 се преразглеждат и, ако е необходимо, се актуализират до 22 декември 2018 г. и на всеки шест години след това.
2. Карти на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения се преразглеждат и, ако е необходимо, се актуализират до 22 декември 2019 г. и на всеки шест години след това.
3. Планове/плановете за оценка на риска от наводнения се преглеждат и, ако е необходимо, се актуализират, включително елементите, предвидени в част Б от приложението, до 22 декември 2021 г. и на всеки шест години след това.
4. Вероятните последици от промяната на климата върху опасността от наводнения се взимат предвид при извършването на преразглежданията съгласно параграфи 1 и 3.
Член 15
1. Държавите-членки предоставят на Комисията предварителната оценка на риска от наводнения, картите на районите под заплаха от наводнения, картите на районите с риск от наводнения и плановете за управление на риска от наводнения, посочени в членове 4, 6 и 7, както и техните преразглеждания и, където е целесъобразно, техните актуализирани варианти в срок три месеца след датите, посочени съответно в член 4, параграф 4, член 6, параграф 8, член 7, параграф 5 и член 14.
2. Държавите-членки информират Комисията за решенията, приети в съответствие с член 13, параграфи 1, 2 и 3, и предоставят на разположение съответната информация, свързана с тях, в сроковете, посочени съответно в член 4, параграф 4, член 6, параграф 8 и член 7, параграф 5.
Член 16
До 22 декември 2018 г. и на всеки шест години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за изпълнението на настоящата директива. При изготвянето на този доклад се взема под внимание въздействието на промяната на климата.
Член 17
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 26 ноември 2009 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 18
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 19
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 23 октомври 2007 година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
H.-G. PÖTTERING M. LOBO ANTUNES
ПРИЛОЖЕНИЕ
А. Планове за управление на риска от наводнения
I. Елементи на първите планове за управление на риска от наводнения:
1. Заключенията на предварителната оценка за риска от наводнения съгласно изискванията на глава II под формата на обобщена карта на района на речния басейн или звено за управление съгласно член 3, параграф 2, буква б), очертаващ районите, определени съгласно член 5, параграф 1, които са предмет на този план за управление на риска от наводнения;
2. Карти на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения, разработени съгласно глава III или вече съществуващи в съответствие с член 13, и заключенията, които могат да бъдат направени от тези карти;
3. Описание на целите на управлението на риска от наводнения, определени в съответствие с член 7, параграф 2;
4. Кратко представяне на мерките и техния приоритет, целящи постигане на целите на управлението на риска от наводнения, включително мерките, предприети в съответствие с член 7, и мерките относно наводнения, предприети съгласно други актове на Общността (1), Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (2) и Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (3), Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (4) и Директива 2000/60/ЕО;
5. Когато е налично, за общи речни басейни и подбасейни, описание на методологията, която са възприели съответните държави-членки за анализ на разходите и ползите, използвани за оценка на мерките с транснационално въздействие.
II. Описание на изпълнението на плана:
1. Описание на приоритетите и начина за наблюдение на напредъка по изпълнението на плана;
2. Резюме на обществената информация и предприети мерки/действия за консултация;
3. Списък на компетентните органи и, когато е целесъобразно, описание на процеса на съгласуване в който и да е район на международен речен басейн и на процеса на съгласуване с Директива 2000/60/ЕО.
Б. Елементи на последващо актуализиране на плановете за управление на риска от наводнения:
1. Каквито и да са промени или актуализации от публикуването на преходната версия на плана за управление на риска от наводнения, включително обобщение на преразглежданятия, проведени в съответствие с член 14;
2. Оценка на напредъка по изпълнението на целите съгласно член 7, параграф 2;
3. Описание и обяснение за всички мерки, предвидени в по-ранна версия на плана за управление на риска от наводнения, които са били планирани, но не са били предприети;
4. Описание на всички допълнителни мерки от публикуването на преходната версия на плана за управление на риска от наводнения.
(1) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).
(2) ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 97).
(3) ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007L0060/32007L0060_BG.pdf | 8 |
32007R1516 | category15 | 2007 | bg | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1516/2007 НА КОМИСИЯТА
от 19 декември 2007 година
за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на стандартни изисквания за проверка за течове на стационарно оборудване за хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащо някои флуорирани парникови газове
(Текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩ | НОСТИ,
като във предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като във предвид Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (1), и по-специално член 3, параграф 7 от него,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 досиетата за оборудването за хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи следва да съдържат определена информация. С цел да се гарантира ефективното прилагане на Регламент (ЕО) № 842/2006, е целесъобразно да се предвидят разпоредби за включване на допълнителна информация в досиетата на системата.
(2) Информацията за съдържанието на заряда от флуорирани парникови газове следва да бъде включена в досиетата на системата. Когато зарядът с флуорирани парникови газове е неизвестен, операторът на оборудването следва да осигури сертифициран персонал, който да определи този заряд, за да се улесни проверката за течове.
(3) Преди извършване на проверка за течове, сертифициран персонал следва да прегледа информацията, която се съдържа в досиетата на системата, за да установи дали е имало предходни течове и да прегледа предишните протоколи.
(4) С цел да се осигури ефикасен контрол на течовете, проверките за течове следва да се съсредоточат предимно върху тези части на оборудването, за които вероятността да пропуснат е най-голяма.
(5) Проверките за течове следва да се извършват чрез преки или косвени методи за измерване. Преките методи за измерване откриват изтичане чрез използване на уреди за откриване, които могат да определят дали от системата се изпуска флуориран парников газ. Косвенните методи на засичане се основават на идентифицирането на ненормално функциониране на системата и на анализ на съответните параметри.
(6) Косвенните методи за измерване следва да се използват в случаите, когато изтичането се развива много бавно и когато оборудването е монтирано на добре проветрено място, което затруднява откриването на изпускане на флуорирани парникови газове от системата във въздуха. Преките методи за измерване са необходими за откриване на точното местонахождение на течове. Решението за това кой от методите за измерване да бъде използван, следва да бъде взето от сертифициран персонал, преминал необходимото обучение и притежаващ необходимия опит за определяне на най-подходящия метод за измерване за всеки конкретен случай.
(7) При предположение за изтичане следва да се извърши проверка за откриването и отстраняването му.
(8) За да се осигури ефективност на ремонта на системата, последващата проверка, превищена в Регламент (ЕО) № 842/2006, следва да се съсредоточи предимно върху частите от системата, където е установено изтичането, както и върху съседните части.
(9) Неправилното инсталиране на нови системи създава значителна опасност от изтичане. По тази причина новоинсталираните системи следва да се проверяват за течове незабавно след въвеждането им в експлоатация.
(10) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, учреден по силата на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета (2).
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и обхват
Настоящият регламент установява, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006, стандартни изисквания за проверка за течове на действащо или временно недействащо стационарно оборудване за хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащи 3 kg или повече флуорирани парникови газове.
(2) ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Решение 2007/540/ЕО на Комисията (ОВ L 198, 31.7.2007 г., стр. 35).
Настоящият регламент не се прилага за оборудване с херметично затворени системи, които са етикетирани като такива и съдържат по-малко от 6 kg флуорирани парникови газове.
Член 2
Досиета на оборудването
1. Операторът на оборудването посочва името си, пощенския адрес и телефонния си номер в досиетата, указани в член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 842/2006, наричани по-долу „досиета на оборудването”.
2. Зарядът от флуорирани парникови газове за оборудване за хладилни и климатични системи или за топлинни помпи се отразява в досиетата на оборудването.
3. Когато зарядът от флуорирани парникови газове за оборудване за хладилни и климатични системи или за топлинни помпи не е посочен в техническата спецификация на произвеждащия или върху етикета на системата, операторът трябва да осигури неговото определяне от сертифициран производител или върху етикета на системата.
4. При откриване на причината за теч тя се отразява в досиетата на оборудването.
Член 3
Досиета на системата за контрол
1. Преди извършването на проверки за течове сертифициран персонал проверява досиетата на системата.
2. Отделно се специално внимание на информация от съществено значение относно всяко повтарящо се изтичане и относно проблемните зони.
Член 4
Системни проверки
Следните части на оборудването за хладилни и климатични системи или за топлинни помпи се проверяват системно:
1. връзки;
2. клапани, включително стеблата им;
3. уплътнения, включително тези на сменяемите влагоотделятелни и филтри;
4. частите на системата, подложени на вибрации;
5. съединения към предпазни или работни устройства.
Член 5
Избор на метод на измерване
1. Сертифицираният персонал прилага прекия метод на измерване в съответствие с член 6 и косвения метод за измерване в съответствие с член 7 при извършване на проверка за изтичания от оборудване за хладилни системи, климатични системи или топлинни помпи.
2. Преките методи на измерване могат да се използват винаги.
3. Косвените методи за измерване се използват единствено тогава, когато параметрите на оборудването, което подлежи на анализ в съответствие с член 7, параграф 1 предоставят достоверна информация за заряд от флуорирани парникови газове, отразен в досиетата на оборудването, и вероятността от изтичане.
Член 6
Пряк метод за измерване
1. За идентифициране на изтичане сертифициран персонал използва единили повече от следните преки методи за измерване:
а) проверка на контурите и елементите, съдържащи опасност от течове с уреди за откриване на изтичане, приспособени за охлаждащия агент в системата;
б) вкарване на флуид, откриван с ултравиолетови лъчи, или на подходящ оцветител в контура;
в) пенливи разтвор/сапунена пяна — фирмена разработка.
2. Уредите за откриване на газ, посочени в параграф 1, буква а), се проверяват на всеки 12 месеца, за да се гарантира функционирането им. Чувствителността на носимите уреди за откриване на газ трябва да е поне 5 грама на година.
3. Вкарване на флуид за откриване с ултравиолетови лъчи или подходящ оцветител в охлаждащия контур се предприема само ако производителят на оборудването е потвърдил, че такива методи на откриване са технически възможни. Методът се прилага само от персонал, сертифициран за извършване на дейности, които са свързани с намина в охлаждащия контур, съдържащ флуорирани парникови газове.
4. Когато методите, разгледани в параграф 1 от настоящия член, не откриват изтичане и частите, посочени в член 4, съответно не дават признаци на изтичане, а сертифицираният персонал смята, че има изтичане, той проверява други части на оборудването.
5. Преди извършването на изпитване на налягането с безкислороден азот или друг подходящ газ за проверка за изтичания чрез изпитване под налягане, флуорирани парникови газове се отстраняват от цялата система от персонал, сертифициран за отстраняване на флуорирани парникови газове от конкретния вид оборудване.
Член 7
Косвен метод на измерване
1. За откриване на изтичане сертифициранят персонал извършва визуална и ръчна проверка на оборудването и анализира един или повече от следните параметри:
а) налягане;
б) температура;
в) ток на компресора;
г) ниво на течността;
д) обем за презареждане.
2. Всяко предположение за изтичане на флуорирани парникови газове бива последвано от проверка за изтичане чрез използване на пряк метод в съответствие с член 6.
3. Основание за предположение за изтичане дават една или повече от следните ситуации:
а) стационарна система за откриване на изтичане показва наличие на изтичане;
б) оборудването произвежда ненормални звуци или вибрации, образува лед или показва недостатъчен капацитет на охлаждане;
в) признания на корозия, изтичане на масло и увреждане на елемент или материал на места, където е възможно изтичане;
г) признания на изтичане от стъклата за наблюдение или индикаторите за ниво или други визуални помощни средства;
д) признания на увреждане във връзките на защитните прекъсвачи, прекъсвачите за напитане, измервателните уреди и датчиците;
е) отклонения от нормалните условия на работа, показани от следните параметри, включително от показанията на електронните системи, работещи в реално време;
ж) други признания, показващи загуба на заряд/съдържание.
Член 8
Отстраняване на течове
1. Операторът гарантира, че поправката е извършена от персонал, сертифициран за извършването на тази специфична дейност.
Преди поправката трябва да се извърши изпомпване или отстраняване на газа, ако е необходимо.
2. Операторът гарантира, че е извършено изпитване с безкислороден азот или друг подходящ за изпитване под налягане и сушилен газ, когато е необходимо, последвано от изпомпване, презареждане и изпитване за изтичане.
Преди изпитване с безкислороден азот под налягане или с друг подходящ за изпитване под налягане газ, флуориранияте парникови газове се извеждат от цялата система, ако е необходимо.
3. Причината за изтичането се определя доколкото е възможно, за да се избегне повторно изтичане.
Член 9
Последващ контрол
Сертифициранят персонал, извършващ последващия контрол, предвиден в член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 842/2006, съсредоточава усилията си върху тези зони, където е бил открит и отстранен теч, както и върху съседните зони, когато при поправката е приложено механично усилие.
Член 10
Изисквания за системи, които за първи път се въвеждат в експлоатация
Новонисталираните системи се проверяват за течове незабавно след въвеждането им в експлоатация.
Член 11
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 19 декември 2007 година.
За Колисъвета
Stavros DIMAS
Член на Колисъвета | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007R1516/32007R1516_BG.pdf | 3 |
32008D0099 | category15 | 2007 | bg | РЕШЕНИЯ
КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 19 декември 2007 година
за присъединяване на Европейската общност за атомна енергия към Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения
(2008/99/ЕО, Евратом)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като във предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 101, втори параграф от него,
като | във предвид Решение 2007/513/Евратом на Съвета от 10 юли 2007 г. за одобряване на присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения (1),
като има предвид, че:
(1) Член 2, буква д) от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия („Договора за Евратом“) гласи, че Европейската общност за атомна енергия („Общността“) чрез съответен контрол трябва да гарантира ядрените материали да не бъдат отклонявани за цели, различни от онези, за които са предназначени.
(2) Конвенцията за физическа защита на ядрения материал („конвенцията“) беше приета през 1979 г. и влезе в сила през 1987 г. 128 държави и Общността са страни по конвенцията (2). Всички държави-членки са страни по конвенцията.
(3) Същото на Европейските общности („Същото“) (3) реши, че участието на държавите-членки в конвенцията е съвместимо с разпоредбите на Договора за Евратом само при условие че в рамките на собствените й правомощия и юрисдикция Общността като такава е страна по конвенцията наравно с държавите-членки, както и че когато става въпрос за Общността, определени задължения по конвенцията могат да бъдат изпълнявани само чрез тясно партньорство между Общността и държавите-членки както при водене и приключване на преговори, така и при изпълнение на поетите задължения,
РЕШИ:
Член 1
Одобрява се присъединяването към Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения от името на Европейската общност за атомна енергия.
Текстът на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения (приложение 1) и на декларацията на Европейската общност за атомна енергия в съответствие с член 18, параграф 4 и член 17, параграф 3 от посочената конвенция са приложени към настоящото решение (приложение 2).
Член 2
Инструментът за присъединяване се депонира при генералния директор на Международната агенция по атомна енергия, който е депозитар на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения, възможно най-скоро след приемането на настоящото решение под формата на писмо, подписано от ръководителя на Делегацията на Европейската комисия към международните организации във Виена.
(1) ОВ L 190, 21.7.2007 г., стр. 12.
(2) Към 31 май 2007 г.
(3) Решение 1/78 от 14 ноември 1978 г., СПС 1978 г., стр. 2151, по-специално първата част от диспозитива на решението и точка 34.
Член 3
Членът на Европейската комисия, отговарящ за външните отношения, потвърждава чрез нота, съгласно приложението към настоящото решение (приложение 3), че ръководителят на Делегацията на Европейската комисия към международните организации във Виена е натоварен да депозира приложената към решението декларация при генералния директор на Международната агенция по атомна енергия, който е депозитар на конвенцията („пълномощно“), възможно най-скоро след приемането на настоящото решение.
Съставено в Брюксел на 19 декември 2007 година.
За Комисията
Andris PIEBALGS
Член на Комисията
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Конвенция за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения
ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩАТА КОНВЕНЦИЯ,
КАТО ПРИЗНАВАТ правото на всички държави да развиват и използват ядрената енергия за мирни цели и тяхната законна заинтересованост от възможната полза при използването на ядрената енергия за мирни цели,
УБЕДЕНИ в необходимостта да се улеснят международното сътрудничество и трансферът на ядрени технологии с оглед използване на ядрената енергия за мирни цели,
КАТО СЪЗНАВАТ, че физическата защита е жизненоважна за опазване на общественото здраве, безопасността, околната среда и националната и международната сигурност,
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД целите и принципите на Хартата на Организацията на обединените нации, отнасящи се до поддържането на международния мир и сигурност и поощряването на добросъседските и дружески отношения и сътрудничеството между държавите,
КАТО ОТЧИТАТ, че според текста на член 2, параграф 4 от Хартата на Организацията на обединените нации „Всички членове се въздържат в международните си отношения от заплахи или употреба на сила срещу териториалната целост или позитивната независимост на които и да било страна, или от всяко друго поведение, несъвместимо с целите на Организацията на обединените нации“,
КАТО СЕ ПОЗОВАВАТ на Декларацията относно мерките за ликвидиране на международния тероризъм, приложена към Резолюция 49/60 на Общото събрание от 9 декември 1994 г.,
В ЖЕЛАНИЕТО СИ да предотвратят потенциалната опасност от незаконния трафик, незаконното придобиване и използване на ядрения материал и саботирането на ядрен материал и ядрените съоръжения и като отбелязват, че физическата защита срещу такива действия е станала предмет на повишена национална и международна загриженост,
ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕНИ във връзка с ескалацията на терористични актове в целия свят във всички техни форми и проявления и във връзка със заплахите, създавани от международния тероризъм и организираната престъпност,
УБЕДЕНИ, че физическата защита играе важна роля в подкрепа на целите за ядрено неразпространение и противодействие на тероризма,
КАТО ЖЕЛАЯТ чрез настоящата конвенция да съдействат за укрепването в целия свят на физическата защита на ядрения материал и ядрените съоръжения, използвани за мирни цели,
УБЕДЕНИ, че правонарушенията по отношение на ядрения материал и ядрените съоръжения предизвикват сериозна загриженост и че съществува остра необходимост от предприемане на подходящи и ефективни мерки, или от укрепване на съществуващите мерки, за да се осигури предотвратяването, разкриването и наказването на такива правонарушения,
КАТО ЖЕЛАЯТ да се засили още повече международното сътрудничество за разработване, в съответствие с националното законодателство на всяка държава участничка и с настоящата конвенция, на ефективни мерки за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения,
УБЕДЕНИ, че настоящата конвенция трябва да съдейства за безопасното използване, съхраняване и превозване на ядрения материал и безопасната работа на ядрените съоръжения,
КАТО ПРИЗНАВАТ, че съществуват формулирани на международно равнище препоръки по обезпечаване на физическата защита, които периодично се обявяват и могат да служат като ориентация за съвременните способи за постигане на ефективни нива на физическа защита,
КАТО ПРИЗНАВАТ също, че ефективната физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения, използвани за военни цели, е отговорност на държавата, притежаваща такъв ядрен материал и ядрени съоръжения, и с разбирането, че такъв материал и съоръжения се намират и ще се намират и в бъдеще под строго физическа защита,
СЕ СПОРУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
Член 1
За целите на настоящата конвенция:
а) „ядрен материал“ означава плутоний, с изключение на плутоний с концентрация на изотопите над 80 % в плутоний-238; уран-233; уран, обогатен с изотопи уран-235 или уран-233; уран, съдържащ смес от изотопи, които се срещат в природата под форма, отличаваща се от рудата или рудните остатъци, и всякакъв материал, който съдържа един или повече от горепосочените елементи;
б) „уран, обогатен с изотопи 235 или 233“ означава уран, съдържащ изотопи уран-235 или уран-233 и двата изотопа в такова количество, в което превишаването на процентното отношение на сумата на тези изотопи към изотопа уран-238 е по-високо, отколкото отношението на изотопа уран-235 към изотопа уран-238 в природата;
в) „международен превоз на ядрен материал“ означава превоз на партиди ядрен материал с всякакъв вид транспортни средства, които се изпращат извън пределите на държавата, от която произхожда товарът, започвайки от съоръжението на изпращача в тази държава и завършвайки до съоръжението на получателя в държавата краен получател;
г) „международен превоз на ядрен материал“ означава превоз на партиди ядрен материал с всякакъв вид транспортни средства, които се изпращат извън пределите на държавата, от която произхожда товарът, започвайки от съоръжението на изпращача в тази държава и завършвайки до съоръжението на получателя в държавата краен получател;
д) „саботаж“ означава всяко умишлено деяние, насочено срещу ядрено съоръжение или ядрен материал при неговото използване, съхраняване или превозване, което би могло да доведе до освобождаването на значителни количества радиация или радиоактивен материал;
Член 1А
Целите на настоящата конвенция са да се постигне и да се поддържа в целия свят ефективна физическа защита на ядрения материал, използван за мирни цели, и на ядрените съоръжения, използвани за мирни цели; да се предотвратят и да се противодейства на правонарушенията, свързани с такъв материал и съоръжения в целия свят, както и да се улесни сътрудничеството между държавите участнички за тези цели.
Член 2
1. Настоящата конвенция се прилага за ядрен материал, използван за мирни цели, при неговото използване, съхраняване или превозване, и за ядрени съоръжения, използвани за мирни цели, като членове 3 и 4 и член 5, параграф 4 от настоящата конвенция се прилагат за такъв ядрен материал само по време на международен превоз на ядрен материал.
2. Отговорността за създаването, въвеждането и поддържането на режим на физическа защита в рамките на държава участник се носи изцяло от тази държава.
3. Освен изрично поетите ангажименти от държавите — страни по настоящата конвенция, нищо в настоящата конвенция не може да бъде изтълкувано като засягащо суверенните права на дадена държава.
4. а) Нищо в настоящата конвенция не засяга други права, задължения и отговорности на държавите участнички по силата на международното право, в частност целите и принципите на Хартата на Организацията на обединените нации и международното хуманитарно право;
б) Действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт, както тези термини се разбират в международното хуманитарно право, което са уредени от това право, не се уреждат с настоящата конвенция, също както и действията, предприемани от военните сили на дадена държава в изпълнение на официалните им функции, доколкото са уредени с други разпоредби на международното право, не се уреждат с настоящата конвенция.
в) Нищо в настоящата конвенция не следва да се тълкува като правомерно позволение да се употребява сила или да се заплашва с употреба на сила срещу ядрен материал или ядрени съоръжения, използвани за мирни цели;
г) Нищо в настоящата конвенция не освобождава от отговорност за неправомерни в други отношения действия, нито ги прави правомерни, нито е пречка за привличане под отговорност на основание други правни актове.
5. Настоящата конвенция не се прилага за ядрен материал, използван или съхраняван за военни цели, нито за ядрени съоръжения, съдържащи такъв материал.
Член 2А
1. Всяка държава участничка създава, въвежда и поддържа подходящ режим за физическа защита, приложим за ядрен материал и ядрени съоръжения, намиращи се под нейната юрисдикция, с цел да:
а) защити от кражба и друго незаконно придобиване ядрения материал при неговото използване, съхраняване и превозване;
б) осигури предприемането на бързи и всеобхватни мерки, за да се установи местонахождението и когато е целесъобразно, да се върне липсващия или откраднат ядрен материал;
в) защити ядрения материал и ядрените съоръжения срещу саботаж;
г) смекчи или сведе до минимум радиологичните последствия от саботаж.
2. При прилагане на параграф 1 всяка държава участничка:
а) създава и поддържа законодателна и регулаторна рамка за управлението на физическата защита;
б) създава или определя компетентен(ни) орган(и), отговорен(ни) за прилагането на законодателната и регулаторната рамка;
в) предприема други подходящи мерки, необходими за физическата защита на ядрения материал и ядрените съоръжения.
3. При изпълнение на задълженията по параграфи 1 и 2 всяка държава участничка, без да се засяга прилагането на което и да било друга разпоредба на настоящата конвенция, прилага, доколкото това е обосновано и практически осъществимо, следните основни принципи за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП А: Отговорност на държавата
Отговорността за създаването, въвеждането и поддържането на режим за физическа защита в рамките на една държава е отговорност изцяло на тази държава.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Б: Отговорност по време на международен превоз
Отговорността на една държава за осигуряването на достатъчна защита на ядрения материал се разпростира и върху международния му превоз, докато тази отговорност не се прехвърли по надлежния ред на друга държава, когато това е необходимо.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП В: Законодателна и регулаторна рамка
Държавата носи отговорност за създаването и поддържането на законодателната и регулаторната рамка за управление на физическата защита. Тази рамка трябва да способства за установяването на приложими изисквания за физическа защита и да включва система за оценяване и лицензирание или други процедури за издаване на разрешения. Тази рамка трябва да включва система за инспектиране на ядрените съоръжения и превози с цел проверка на съответствието с приложимите изисквания и условия на лиценза или друг разрешителен документ и за установяване на механизъм за обеспечаване спазването на приложимите изисквания и условия, в това число ефективни санкции.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Г: Компетентен орган
Държавата трябва да създаде или определи компетентен орган, който да е отговорен за прилагането на законодателната и регулаторна рамка и да разполага с нужните правомощия, компетенции и финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените му отговорности. Държавата трябва да предприеме мерки за осигуряване на ефективна независимост между функциите на компетентния държавен орган и тези на всяка друга структура, на която са въложени функции по насърчаване на прилагането или в сферата на използването на ядрената енергия.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Д: Отговорност на притежателите на лицензи
Отговорностите по прилагането на различните елементи на физическата защита в рамките на една държава трябва да бъдат ясно определени. Държавата трябва да гарантира, че основната отговорност за прилагането на физическата защита на ядрения материал или ядрените съоръжения лежи върху притежателите на съответните лицензи или друг вид разрешителни документи (например оператори или товароизпращачи).
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Е: Култура по сигурността
Всички организации, участващи във въвеждането на физическата защита, трябва да отделят дължимото приоритетно внимание на културата по сигурността, на нейното развитие и поддържане, необходими, за да се осигури ефективното й въвеждане в цялата организация.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Ж: Заплаха
Физическата защита на държавата трябва да се основава на провежданата от държавата текуща оценка на заплахата.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП З: Степенуван подход
Изискванията към физическата защита трябва да се основават на степенуван подход, който взема под внимание текущата оценка на заплахата, относителната атрактивност, характера на материала и възможните последствия, свързани с непозволеното изземване на ядрен материал и със саботаж срещу ядрен материал или ядрени съоръжения.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП И: Защита в дълбочина
Държавните изисквания за физическа защита трябва да отразяват подход, включващ няколко нива и методи на защита (конструктивни или други инженерно-технически, кадрови и организационни), които противникът трябва да преодолее или да заобиколи, за да постигне целите си.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Й: Осигуряване на качеството
Следва да бъдат създадени и да се осъществяват политика и програми за осигуряване на качеството, за да се гарантира, че са удовлетворени специфичните изисквания за всички дейности, важни за физическата защита.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП К: Планове за действие в извънредни ситуации
С цел предприемане на отговорни мерки в случай на непозволено изземване на ядрен материал или саботаж на ядрени съоръжения или ядрен материал, или опит за такива, всички притежатели на лицензи и съответните компетентни органи трябва да изготвят и съответно отработят планове за действие в извънредни (аварийни) ситуации.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Л: Поверителност
Държавата следва да въведе изисквания по отношение на опазването на поверителността на информацията, чието непозволено разкриване може да компрометира физическата защита на ядрения материал и ядрените съоръжения.
4. а) Разпоредбите на настоящия член не се прилагат за ядрен материал, за който държавата участничка основателно е решила, че няма нужда да бъде обект на режима за физическа защита, установен съгласно параграф 1, като се вземат предвид характерът на материала, неговото количество и относителна атрактивност, възможните радиологични и други последствия, свързани с всяко непозволено действие, насочено срещу него, и текущата оценка на заплахата срещу него;
б) Ядреният материал, който не попада в обхвата на разпоредбите на настоящия член съгласно б) а), следва да бъде защитен в съответствие с практиките за предпазливо боравене.
Член 3
Всяка държава участничка, в рамките на своето национално законодателство и в съответствие с международното право, взема съответните мерки, за да гарантира, доколкото е възможно, че по време на международен превоз ядреният материал, който се намира в пределите на страната или на борда на кораб или самолет, пътуващ под нейна юрисдикция, ако такъв кораб или самолет участва в превозването в страната или извън нея, ще бъде защитаван в съответствие с равнищата, описани в приложение 1.
Член 4
1. Никоя държава участничка не изнася или не разрешава да се изнася ядрен материал, ако тази държава участничка не е получила гаранции, че по време на международния превоз на ядрения материал този материал ще бъде защитен в съответствие с равнищата, описани в приложение 1.
2. Никоя държава участничка не внася или не разрешава да се внася ядрен материал от която и да е страна, ако тази страна не е страна по настоящата конвенция, ако държавата участничка не е получила гаранции, че по време на международния превоз на ядрения материал този материал ще бъде защитен в съответствие с равнищата, описани в приложение 1.
3. Никоя държава участничка не разрешава транзитен превоз на своята територия на ядрен материал по суша или по вътрешните водни пътища или чрез своите аерогари или морски пристанища между държави, които не са страни по настоящата конвенция, ако същата държава участничка не е получила гаранции в границите на възможното, че по време на международния превоз на ядрения материал този ядрен материал ще бъде защитен в съответствие с равнищата, описани в приложение 1.
4. Всяка държава участничка прилага в рамките на своето национално законодателство равнищата на физическа защита, описани в приложение 1, по отношение на ядрения материал, който се превозва от едно място в тази държава на друго място в същата държава през международни води или във вътрешно пространство.
5. Държавата участничка, отговорна за получаване на гаранции, че ядреният материал ще бъде защитен в съответствие с равнищата, описани в приложение 1, съгласно параграф 1—3, определя и предварително уведомява държавите, през чиито територии се предвижда да се превозва ядреният материал по суша или по вътрешните водни пътища или в чиито аерогари или морски пристанища се предвижда влизането на ядрения материал.
6. Отговорността за получаване на гаранциите по параграф 1 може да бъде прехвърлена по взаимно съгласие върху държавата участничка, ангажирана в превоза като държава вносителка.
7. Нищо в настоящия член не следва да бъде тълкувано като каквото и да било засягане на териториалния суверенитет и юрисдикцията на държава, включително суверенитета и юрисдикцията над нейното въздушно пространство и териториалните й води.
Член 5
1. Държавите участници определят и взаимно се информират, непосредствено или чрез Международната агенция по атомна енергия, за службите за връзка помежду им по въпроси, попадащи в обхвата на настоящата конвенция.
2. В случай на кражба, грабеж или всяко друго незаконно присвояване на ядрен материал или реална опасност от такива действия държавите участници, в съответствие със своето национално законодателство, осигуряват максимално сътрудничество и оказват помощ за връщането и защитата на такъв материал на всяка държава, която се обръща към тях с подобна молба. В частност:
а) държавата участничка взема съответните мерки за възможно най-бързото информиране на другите заинтересовани според нея държави във връзка с всяка кражба, грабеж или друга незаконна форма на присвояване на ядрен материал или във връзка с реална опасност от такива действия, а също и за информиране, когато това е необходимо, на Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации;
6) при това, при необходимост заинтересованите държави участници обменят информация помежду си, с Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации за осигуряване защитата на застрашен ядрен материал, проверка на целостта на транспортния контейнер или връщане на незаконно присвоен ядрен материал и следва да:
i) координират своите усилия по дипломатически и други съгласувани канали;
ii) оказват помощ, ако им е поискана такава;
iii) осигуряват връщането на възстановен ядрен материал, присвоен или загубен в резултат на гореспоменатите събития.
Начините за осъществяване на такова сътрудничество се определят от заинтересованите държави участници.
3. В случай на реална заплаха от саботаж на ядрен материал или ядрено съоръжение или в случай на саботаж на последните държавите участници си сътрудничат в максимално възможна степен в съответствие с националното си законодателство и при спазване на съответните им международноправни задължения, както следва:
а) ако държава участникка има информация за реална заплаха от саботаж на ядрен материал или ядрено съоръжение в друга държава, тя взима решение да се предприемат съответните стъпки, за да информира възможно най-бързо за тази заплаха въпросната държава, а когато е необходимо, и Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации, с цел да се предотврати саботажът;
б) в случай на саботаж на ядрен материал или ядрено съоръжение в държава участникка и ако по нейна пречка е възможно други държави да бъдат радиологично засегнати, тази държава, без с това да се засягат другите й задължения по международното право, предприема съответните стъпки, за да информира възможно най-бързо държавата(ите), които(то)той е вероятно да бъде(ат) радиологично засегнат(и) и за да информира, когато е необходимо, Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации, с цел да се сведат до минимум или смекчат радиологичните последствия от него;
в) ако в контекста на буквите а) и б) държава участникка поиска помощ, всяка държава участникка, към която е отправено искане за помощ, незабавно взема решение и уведомява молещата държава пряко или чрез Международната агенция по атомна енергия дали е в състояние да окаже исканата помощ, както и за обхвата и условията на помощта, която може да бъде оказана;
г) координацията на сътрудничеството по буквите а) до в) се осъществява по дипломатически и други съгласувани канали. Средствата за осъществяване на това сътрудничество се определят от заинтересованите държави участници на двустранна или многостранна основа.
4. Държавите участници надлежно си сътрудничат и провеждат консултации помежду си, пряко или чрез Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации, за получаване на препоръки относно организацията, експлоатацията и подобряването на системите за физическа защита на ядрения материал в процеса на международния му превоз.
5. Държава участникка може надлежно да провежда консултации и да си сътрудничи с други държави участници, пряко или чрез Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации, за получаване на препоръки относно организацията, експлоатацията и подобряването на системите за физическа защита на ядрения материал при неговото използване, съхраняване и превозване вътре в самата държава, както и на ядрените съоръжения.
Член 6
1. Държавите участници вземат съответните мерки, съвместими с националното им законодателство, за защита на секретността на всяка поверителна информация, която те получават по силата на разпоредбите на настоящата конвенция от друга държава участникка или чрез участие в дейност, проведена за целите на прилагането на настоящата конвенция. Ако държавите участници предоставят поверителна информация на международни организации или държави, които не са страни по настоящата конвенция, следва да бъдат взети мерки за обезпечаване опазването на тайната на тази информация. Държава участникка, която е получила поверителна информация от друга държава участникка, може да предостави тази информация на трети страни само със съгласието на другата държава участникка.
2. Съгласно условията на настоящата конвенция от държавите участнички не се изисква да предоставят каквато и да било информация, която те нямат право да дават съгласно своето национално законодателство или която може да застраши сигурността на заинтересованата държава или физическата защита на ядрения материал или ядрените съоръжения.
Член 7
1. Преднамереното извършване на:
а) действие без разрешение на компетентните органи, като получаване, притежаване, използване, предаване, възпроизвеждане или разпръскване на ядрен материал, което причинява или може да причини смърт или сериозна телесна повреда на лица или значителна щета на собственост или на околната среда;
б) кражба на ядрен материал или присвояването му чрез грабеж;
в) присвояване или получаване на ядрен материал чрез измама;
г) действие, което представлява пренасяне, изпращане или преместване на ядрен материал във или извън дадена държава без разрешение на компетентните органи;
д) действие, насочено срещу ядрено съоръжение, или действие, представляващо намеса в дейността на ядрено съоръжение, при което правонарушителят причинява намерено или със съзнанието, че действието вероятно ще причини смърт или сериозна телесна повреда на лица или съществени щети на собственост или на околната среда чрез изпълнение на радиоактивно лъчение или изхвърляне на радиоактивни вещества, освен ако действието не е предприето в съответствие с националното законодателство на държавата участничка, на чиято територия се намира ядреното съоръжение;
е) действие, представляващо искане на ядрен материал чрез заплаха или употреба на сила или друга форма на сплашване;
ж) заплашване:
ii) да се използва ядрен материал за причиняване на смърт или сериозна телесна повреда на лица или значителна щета на собственост или на околната среда, или да се извърши правонарушението, описано в буква д); или
ii) да се извърши правонарушението, описано в букви б) и д), за да бъде принудено(а) физическо или юридическо лице, международна организация или държава да извърши или да се въздържи от извършването на някакво действие;
з) опит за извършване на някое от правонарушенията, описани в букви от а) до д);
и) действие, представляващо участие в някое от правонарушенията, описани в букви от а) до з);
й) действие от лице, което организира или ръководи други с цел извършване на някое от правонарушенията, описани в букви от а) до з); и
к) действие, което способства за извършването на някое от правонарушенията, описани в букви от а) до з), от група от хора, действащи с обща цел: такова действие е преднамерено и се извършва:
ii) или с цел подпомагане на престъпната дейност или престъпната цел на тази група, когато такава дейност или цел включва извършването на някое от правонарушенията, описани в букви от а) до ж);
ii) или със съзнание за намеренето на групата да извърши някое от правонарушенията, описани в букви от а) до ж), се обявява от всяка държава участничка за правонарушение, наказуемо според националното й законодателство.
2. Всяка държава участничка предвижда за наказване на правонарушенията, описани в настоящия член, подходящи санкции, които отчитат тяхната сериозност.
Член 8
1. Всяка държава участничка взема необходимите мерки за прилагане на своята юрисдикция за правонарушенията, посочени в член 7, в следните случаи:
а) когато правонарушението е извършено на територията на тази държава или на борда на кораб или самолет, регистриран в тази държава;
б) когато предполагаемият извършител е гражданин на тази държава.
2. Освен това всяка държава участничка взема необходимите мерки за прилагане на юрисдикцията си за тези правонарушения в случаите, когато предполагаемият извършител се намира на нейната територия и тя не го предава в съответствие с член 11 на нито една от държавите, посочени в параграф 1.
3. Настоящата конвенция не изключва каквато и да било наказателна юрисдикция, осъществявана съгласно националното законодателство.
4. Освен държавите участнички, посочени в параграфи 1 и 2, всяка държава участничка може в съответствие с международното право да прилага своята юрисдикция за правонарушенията, посочени в член 7, когато участва в международен превоз на ядрен материал в качеството на изнасяща или внасяща държава.
Член 9
След като се убеди в наличието на достатъчно основания за това, държавата участничка, на чиято територия се намира предполагаемият извършител, взема съответните мерки, включително и задържане под стража, съгласно своето национално законодателство, за да осигури явяването му в съда или неговото предаване.
Мерките, взети съгласно настоящия член, незабавно се довеждат до знанието на държавите, от които се изисква да приложат своята юрисдикция в съответствие с член 8, а когато това е необходимо, и на всички останали заинтересовани държави.
Член 10
Ако държавата участничка, на чиято територия се намира предполагаемият извършител, не го предаде без каквито и да било изключения и без неоправдано забавяне, тя следва да предаде делото на своите компетентни органи за целите на наказателното преследване по процедура в съответствие със законодателството на тази държава.
Член 11
1. Изброените в член 7 правонарушения се разглеждат като правонарушения, свързани с предаване на правонарушителите, включени във всеки договор за предаване, съществуващ между държавите участнички. Държавите участнички се задължават да запълват включително и тези правонарушения в всички последващи договори за предаване, които ще бъдат сключени помежду им.
2. Ако държава участничка, обвързваща предаването на правонарушителя с наличието на такъв договор, получи искане за предаване от друга държава участничка, с която не е обвързана чрез договор за предаване, тя може при желание да разглежда настоящата конвенция като юридическа основа за предаването във връзка с такова правонарушение. Предаването се подчинява на другите условия, предвидени в законодателството на държавата, която е получила искането.
3. Държавите участнички, които не обвързват предаването на правонарушителите с наличие на договор, признават тези правонарушения като правонарушения, свързани с предаване помежду им, при условията, предвидени в законодателството на държавата, получила искането.
4. Всяко от правонарушенията се разглежда за целите на предаването, осъществявано между държавите участнички, като правонарушение, извършено не само на мястото, където е станало, но и на територията на държавите участнички, от които се изисква да приложат своята юрисдикция в съответствие с член 8, параграф 1.
Член 11А
Никое от правонарушенията, посочени в член 7, не се разглежда за целите на предаването или взаимната правна помощ като политически правонарушение или като правонарушение, свързано с политически правонарушение, или като правонарушение, извършено с политически мотиви. Поради това искането за предаване или за взаимна правна помощ, свързано с такова правонарушение, не може да бъде отхвърлено с единствен мотив, че то засяга политически правонарушение или правонарушение, свързано с политически правонарушение, или правонарушение, извършено с политически мотиви.
Член 11Б
Нищо в настоящата конвенция не се тълкува като налагащо задължение за предаване на дадено лице или за предоставяне на взаимна правна помощ, ако държавата участничка, получила искането, има съществени основания да вярва, че искането за предаване за правонарушение по член 7 или за взаимна правна помощ по отношение на такива правонарушения е отправено с цел да се преследва по съдебен път или да се накаже това лице заради неговата раса, вероизповедание, националност, етнически произход или политически възгледи, или че удовлетворяването на искането би навредило на положението на този човек по някоя от тези причини.
Член 12
На всяко лице, по отношение на което се води съдебно дирене във връзка с което и да било от правонарушенията, посочени в член 7, се гарантира справедливо отношение през всички етапи на съдебното дирене.
Член 13
1. Държавите участнички си оказват една на друга максимално съдействие във връзка с наказателни производства, образувани по отношение на правонарушенията, посочени в член 7, включително и по отношение на предоставяне на намиращите се на тяхно разположение доказателства, необходими за целите на наказателното преследване. Във всички случаи се прилага законодателството на държавата, получила молба за съдействие.
2. Разпоредбите на параграф 1 от настоящия член не засягат задълженията по който и да е друг двустранен или многостранен договор, който урежда или ще урежда напълно или частично взаимната помощ по наказателни дела.
Член 13А
Нищо в настоящата конвенция не засяга предаването на ядрена технология за мирни цели, което се предприема, за да подсили физическата защита на ядрен материал и ядрени съоръжения.
Член 14
1. Всяка държава участничка информира депозитария за своите законови и подзаконови актове, които се отнасят до прилагането на настоящата конвенция. Депозитарят периодично изпраща такава информация до всички държави участнички.
2. Държавата участничка, в която е започнато наказателно преследване срещу предполагаем извършител на правонарушение, най-напред в рамките на възможното уведомява за окончателния резултат от съдебното следствие непосредствено заинтересованите държави. Държавата участничка също съобщава за окончателното решение на депозитария, който информира всички държави участнички.
3. Ако правонарушението касае ядрен материал по време на неговото използване, съхраняване или превозване, а предполагаемият извършител и ядреният материал остават на територията на държавата участничка, в която е извършено правонарушението, или ако правонарушението касае ядрено съоръжение и предполагаемият извършител остане на територията на държавата участничка, в която е било извършено правонарушението, нищо в настоящата конвенция няма да се тълкува като изискване към тази държава участничка да предоставя информация относно наказателното производство във връзка с това правонарушение.
Член 15
Приложението съставлява неразделна част от настоящата конвенция.
Член 16
1. Пет години след влизането в сила на изменението, прието на 8 юли 2005 г., депозитарят свиква конференция на държавите участнички за разглеждане на въпроса за изпълнението на настоящата конвенция и за съответствието на нейния преамбул, на цялата й оперативна част и на приложението й със съществуващата в момента ситуация.
2. Впоследствие, не по-често от веднъж на пет години, мнозинството от държавите участнички може да изиска свикването на следващи конференции със същата цел, като се обяви със съответното предложение към депозитария.
Член 17
1. В случай на спор между две или повече държави участнички относно тълкуването или прилагането на настоящата конвенция тези държави участнички провеждат съвместни консултации с цел уреждане на спора чрез преговори или чрез други мирни способы за разрешаване на спорове, приемливи за всички страни по спора.
2. Всяки спор от подобен характер, който не може да бъде разрешен по посочените в параграф 1 начини, по молба на която и да е страна, участваща в спора, се предава на арбитраж или се отнася до Международния съд за вземане на решение. При предаване на спора на арбитраж, ако в продължение на шест месеца след постъпването на молбата страните, участващи в спора, не се споразумеят относно организацията на арбитражното дело, една от страните може да се обрне с молба към председателя на Международния съд или към генералния секретар на ООН да назначи един или повече арбитри. В случай на противоречиви молби на страните, участващи в спора, отнасянето на въпроса до генералния секретар на ООН има приоритет.
3. Всяка държава участничка може по време на подписването, ратифицирането, приемането или одобряването на настоящата конвенция или присъединяването към нея да заяви, че не се счита обвързана с едната или и с двете процедури за разрешаване на спорове, предвидени в параграф 2. Другите държави участници не са обвързани с процедура за разрешаване на спорове, предвидена в параграф 2, по отношение на държавата участничка, направила резерва по тази процедура.
4. Всяка държава участничка, която е направила резерва съгласно параграф 3, може по всяко време да я оттегли чрез уведомление до депозитария.
Член 18
1. Настоящата конвенция ще бъде открита за подписване от всички държави в седалището на Международната агенция по атомна енергия във Виена и в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк от 3 март 1980 г. до влизането ѝ в сила.
2. Настоящата конвенция подлежи на ратифициране, приемане или одобряване от държавите, които са я подписали.
3. След влизането ѝ в сила настоящата конвенция ще бъде открита за присъединяване за всички държави.
4. а) Настоящата конвенция ще бъде открита за подписване или присъединяване от международните организации и регионалните организации с интеграционен или друг характер, при условие че всяка такава организация се състои от суверенни държави и е компетентна да води преговори, да сключва и да прилага международни споразумения по въпросите, обхванати от настоящата конвенция;
б) По въпросите от тяхната компетентност тези организации от своето име упражняват правата и изпълняват задълженията, които настоящата конвенция приписва на държавите участнички;
в) Когато става страна по настоящата конвенция, същата организация изпраща на депозитария декларация, в която се посочва кои държави са нейни членки и кои членове от настоящата конвенция не се прилагат към нея;
г) Такава организация не разполага със собствен глас в допълнение към гласовете, които имат държавите участнички в нея.
5. Документите за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване се предават за съхранение на депозитария.
Член 19
1. Настоящата конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на предаване за съхранение на депозитария на двадесет и първия инструмент за ратифициране, приемане или одобряване.
2. За всяка държава, която ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към настоящата конвенция след датата на депозиране на двадесет и първия инструмент за ратифициране, приемане или одобряване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от страна на тази държава на нейния документ за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване.
Член 20
1. Без да се засягат разпоредбите на член 16, държава участничка може да предложи изменения на настоящата конвенция. Предложеното изменение се изпраща на депозитария, който незабавно го препраща на всички държави участнички. Ако мнозинството от държавите участници поиска от депозитария да се свика конференция за разглеждане на предложените изменения, депозитарият кани всички държави участници на такава конференция, която се открива не по-рано от 30 дни след изпращането на поканите. Всяко изменение, прието на конференцията с мнозинство от две трети от гласовете на държавите участнички, незабавно се разпраща от депозитария на всички държави участнички.
2. Изменението влиза в сила за всяка държава участничка, която е предала за съхраняване инструмент за ратифициране, приемане или одобряване на изменението, на тридесетия ден след датата, на която две трети от държавите участнички са предали инструментите си за ратифициране, приемане или одобряване за съхраняване от депозитара. След това изменението влиза в сила за всяка друга държава участничка от деня на предаването от тази държава за съхраняване на нейния инструмент за ратифициране, приемане или одобряване на изменението.
Член 21
1. Всяка държава участничка може да денонсира настоящата конвенция чрез писмено уведомление до депозитара.
2. Денонсирането влиза в сила сто и осемдесет дни след датата на получаване на уведомлението от депозитара.
Член 22
Депозитарят незабавно уведомява всички държави:
а) за всяко подписване на настоящата конвенция;
б) за всяко предаване за съхраняване на инструмент за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване;
в) за всяка резерва или оттегляне на такава резерва съгласно член 17;
г) за всяко съобщение, направено от организация в съответствие с член 18, параграф 4, буква в);
д) за влизането в сила на настоящата конвенция;
е) за всяко изменение на настоящата конвенция; и
ж) за всяко денонсиране, обявено съгласно член 21.
Член 23
Оригиналът на настоящата конвенция, чиито текстове на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език са еднакво автентични, се предава за съхранение на генералния директор на Международната агенция по атомна енергия, който изпраща заверени копия от конвенцията на всички държави.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Равнища на физическа защита, използвани при международен превоз на ядрения материал, класифициран в приложение II
1. Равнищата на физическа защита на ядрения материал по време на съхраняване, свързано с международен превоз на ядрен материал, включват:
а) за материали от категория III – съхраняване в пределите на зона, достъпът до която се контролира;
б) за материали от категория II – съхраняване в пределите на зона, която се намира под постоянно наблюдение от охрана или от електронни прибори, обкръжена от физическа бариера с ограничен брой входни пунктове при съответен контрол, или в пределите на каквото и да е друга зона с аналогично равнище на физическа защита;
в) за материали от категория I – съхраняване в пределите на защитена зона, както е определена по-горе за материали от категория II, достъпът до която освен това е разрешен само за лица, чиято благонадеждност е установена, и които се намира под наблюдение на охрана, поддържаща постоянна връзка със съответните сили за реагиране. Целта на конкретните мерки, които се вземат при такива случаи, е откриване и предотвратяване на всякакви нападения, неразрешен достъп или неразрешено изземване на материал.
2. Равнищата на физическа защита на ядрения материал по време на международен превоз включват:
а) за материали от категории II и III превозът се извършва с изпращача, като се вземат специални предпазни мерки, включително предварителна договореност между изпращача, получателя и превозвача и предварителна договореност между физическите или юридическите лица, намиращи се под юрисдикцията и ръководещи се от правните норми на изнасящите и внасящите държави, които определят времето, мястото и процедурата за предаване на отговорност при превоза;
б) за материали от категория I превозът се извършва, като се вземат специални предпазни мерки, както са определени по-горе за превоз на материали от категории II и III, и освен това под постоянното наблюдение на охраната и при условия, които осигуряват тясна връзка със съответните сили за реагиране;
в) за природния уран във форма, различна от формата на руда или рудни остатъци, защитата при превоза на количества, превишаващи 500 кг, включва предварително уведомяване за превоза, в което се посочват вида на транспорта, предполагаемото време на пристигане и потвърждаването за получаване на товара.
### Таблица: Класификация на ядрения материал
| Материал | Форма | Категория |
|-----------|-------|-----------|
| | | I | II | III (v) |
| 1. Плутоний (a) | Необлъчен (b) | 2 kg или повече | По-малко от 2 kg, но повече от 500 g | 500 g или по-малко, но повече от 15 g |
| 2. Уран-235 | Необлъчен (b) | 5 kg или повече | По-малко от 5 kg, но повече от 1 kg | 1 kg или по-малко, но повече от 15 g |
| | Уран, обогатен с 20 % $^{235}$U или повече | 10 kg или повече | По-малко от 10 kg, но повече от 1 kg | 10 kg или повече |
| | Уран, обогатен с 10 % $^{235}$U, но по-малко от 20 % | | | |
| | Уран, обогатен до над естествените нива, но по-малко от 10 % $^{235}$U | | | |
| 3. Уран-233 | Необлъчен (b) | 2 kg или повече | По-малко от 2 kg, но повече от 500 g | 500 g или по-малко, но повече от 15 g |
| 4. Облъчено гориво | | | | |
(a) Всички плутоний, с изключение на плутоний, чиято изотопна концентрация превишава 80 % по плутоний 238.
(b) Материал, необлъчен в реактора, или материал, облъчен в реактора, но с равнище на облъчване, равно или по-малко от 1 грей/ч (100 рад/ч) на разстояние един метър без защита.
(c) Количествата, непопадащи в категория III, и природният уран следва да бъдат защитени в съответствие с практиките за предпазливо боравене.
(d) Въпреки че се препоръчва да се приложи защита, държавите могат, изхождайки от конкретните обстоятелства, да определят друга категория на физическа защита.
(e) Друго гориво, което преди облъчването, в зависимост от първоначалния състав на деления се материал, е попадало в категория I или II, може да бъде понижено по равнище не повече от една категория, ако равнището на излъчване на горивото надвишава 1 грей/ч (100 рад/ч) на разстояние 1 м без защита.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Декларация на Европейската общност за атомна енергия, съгласно член 18, параграф 4 и член 17, параграф 3 от конвенцията
Понастоящем в Европейската общност за атомна енергия членуват следните държави: Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианска република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нишерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Общността декларира, че членове 8—13 и член 14, параграфи 2 и 3 от Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения не се прилагат за нея.
Освен това съгласно член 17, параграф 3 от конвенцията Общността декларира също, че тъй като само държави могат да бъдат страни по дела пред Международния съд, Общността е обвързана само с арбитражната процедура, посочена в член 17, параграф 2.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
ПЪЛНОМОЩНО
Аз, долуподписаният, ............................................., член на Комисията на Европейските общности, отговарящ за външните отношения и европейската политика на добросъседство, с настоящото потвърждавам назначаването на:
Г-н/Г-жа .................................................................
ръководител на Делегацията на Европейската комисия
към международните организации във Виена
който/която да депозира при генералния директор на Международната агенция по атомна енергия, от името на Европейската общност за атомна енергия, инструмента за присъединяване към Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения.
Брюксел. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32008D0099/32008D0099_BG.pdf | 16 |
32008H0098 | category15 | 2007 | bg | II
(Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително)
ПРЕПОРЪКИ
КОМИСИЯ
ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА
от 6 декември 2007 година
относно мерки за намаляване на риска от веществата пиперазин, циклохексан, метилен-дифенил-диизоцианат, 2-бутин-1,4-диол, метилоксиран, анилин, 2-етил-хексилакрилат, 1,4-дихлорбензен, 3,5-дINITRO-2,6-диметил-4-третичен-бутил-ациетоф | енон, ди-(2-етил-хексил)фталат; фенол; 5-третичен-бутил-2, 4, 6-тринитро-п-ксилен
(нотифицирано под номер C(2007) 5901)
(Текст от значение за ЕИП)
(2008/98/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества (1), и по-специално член 11, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1) В рамките на Регламент (ЕИО) № 793/93 следните вещества са определени като приоритетни вещества за оценка в съответствие с редовите (ЕО) № 1179/94 (2), (ЕО) № 2268/95 (3) и (ЕО) № 143/97 (4) на Комисията, отнасящи се съответно до първия, втория и третия приоритетен списък, както е предвидено в Регламент (ЕИО) № 793/93:
— пиперазин,
— циклохексан,
— метилен-дифенил-диизоцианат,
(2) Докладващите държави-членки, определени съгласно посочените редове, извършиха дейности по оценка на опасността за хората и околната среда от тези вещества съгласно Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията от 28 юни 1994 г., за установяване на принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от съществуващите вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета (5), и предложиха стратегия за ограничаване на рисковете съгласно Регламент (ЕИО) № 793/93.
(1) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
(2) ОВ L 131, 26.5.1994 г., стр. 3.
(3) ОВ L 231, 28.9.1995 г., стр. 18.
(4) ОВ L 25, 28.1.1997 г., стр. 13.
(5) ОВ L 161, 29.6.1994 г., стр. 3.
(3) Бяха проведени консултации с Научния комитет по токсичност, екотоксичност и околната среда (SCTEE) и Научния комитет по рисковете, свързани със здравето и околната среда (SCHER) и те дадоха становища по отношение на оценката на рисковете, извършена от докладчниците. Становищата са публикувани на уебсайта на SCTEE и SCHER.
(4) Резултатите от оценката на рисковете и резултатите от стратегиите за ограничаване на рисковете са представени в Съобщение на Комисията от 7 февруари 2008 година относно резултатите от оценката на рисковете и от стратегиите за ограничаване на рисковете от веществата пиперазин, циклохексан, метилен-дифенил-диизоцианат, метилоксиран, анилин, 2-етил-хексилакрилат, 1,4-цикло-бензен, 3,5-диметил-2,6-диметил-4-третичен-бутил-азетофенон, ци-(2-етил-хексил)фталат, фенол, 5-третичен-бутил-2,4,6-тринитро-п-ксилен (1).
(5) Въз основа на тази оценка е уместно да се препоръчат някои мерки за ограничаване на рисковете от определени вещества.
(6) Счита се, че като цяло законодателството за закрила на работниците, което наистина е в сила на общностно равнище, дава адекватна рамка за ограничаване в необхощимостта степен на рисковете от веществата за работниците и следва да се прилага.
(7) Мерките за ограничаване на риска, предвидени в настоящата препоръка, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 793/93.
ПРЕПОРЪЧВА:
РАЗДЕЛ 1
ПИПЕРАЗИН
(CAS № 110-85-0; Eincs № 203-808-3)
Мерки за ограничаване на рисковете за околната среда
1. В разрешенията, издавани по схемата на Директива 96/61/ЕО на Съвета (2), компетентните органи в съответните държави-
(1) ОВ С 34, 7.2.2008 г., стр. 1.
(2) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).
2. Държавите-членки трябва да контролират внимателно прилагането на НДНТ по отношение на пиперазина и да докладват на Комисията за всички значими факти в рамките на обмена на информация за НДНТ.
3. Местните емисии в околната среда следва, когато е необходимо, да се контролират от национални правила, за да се гарантира, че няма да има рискове за околната среда.
РАЗДЕЛ 2
МЕТИЛЕН-ДИФЕНИЛ-ДИИЗОЦИАНАТ
(CAS № 26447-40-5; Eincs № 247-714-0)
Мерки за ограничаване на рисковете за работниците
4. Работодателите, използващи МДД по начини, определени като обезпокойтелни при оценката на рисковете, трябва да вземат под внимание всички специфични за сектора насоки, разработени на национално равнище, които се основават на практическите насоки с незапълнен характер, съставени от Комисията в съответствие с член 12, параграф 2 от Директива 98/24/ЕО на Съвета (3).
РАЗДЕЛ 3
2-БУТИН-1,4-ДИОЛ
(CAS № 110-65-6; Eincs № 203-788-6)
Мерки за ограничаване на рисковете за работниците
5. Работодателите, използващи 2-бутин-1,4-диол по начини, определени като обезпокойтелни при оценката на рисковете, трябва да вземат под внимание всички специфични за сектора насоки, разработени на национално равнище, които се основават на практическите насоки с незапълнен характер, съставени от Комисията в съответствие с член 12, параграф 2 от Директива 98/24/ЕО.
(3) ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 11. Директива, изменена с Директива 2007/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 165, 27.6.2007 г., стр. 21).
РАЗДЕЛ 4
АНИЛИН
(CAS № 62-53-3; Einecs № 200-539-3)
Мерки за ограничаване на рисковете за работниците, потребителяте и околната среда
6. Работодателите, използващи анилин в дейности, които са с предвидима експозиция (например обслужване или работи по поддържка на затворени системи), трябва да вземат под внимание всички специфични за сектора насоки, разработени на национално равнище, които се основават на практическите насоки с незадължителен характер, съставени от Комисията в съответствие с член 12, параграф 2 от Директива 98/24/ЕО.
7. Държавите-членки следва да провеждат активно и ефективно наблюдение на пазара на своето територия по отношение на наличието на продукти за потребление, които съдържат анилин, и да уведомяват Комисията чрез Системата на Общността за бърз обмен на информация (RAPEX), предвижена в Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1). При доказана необходиност тези продукти следва да бъдат отстранени от пазара като небезопасни съгласно разпоредбите за задължение за спазване на общите изисквания за безопасност от Директива 2001/95/ЕО.
8. За речните басейни, където емисиите на анилин могат да представляват риск, съответната държава-членка трябва да установи стандарти за качество на околната среда (наричани по-долу „EQS”) и да ги постигне до 22 декември 2015 г. Националните мерки за намаляване на замърсяването с цел постигане на EQS следва да бъдат включени в плановете за управление на речните басейни, предвидени в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2).
9. В разрешенията, издавани съгласно Директива 96/61/ЕО, компетентните органи в съответните държави-членки трябва да определят условията, допустимите нива на емисии или еквивалентните технически изисквания по отношение на анилин, за да действат към 31 октомври 2007 г. в съответствие с НДНТ, като вземат предвид техническите характеристики на разглежданите инсталации, тяхното географско положение и условията на местната околната среда.
10. Държавите-членки следва да контролират внимателно прилагането на НДНТ по отношение на анилин и да докладват на Комисията за всички значими факти в рамките на обема на информация за НДНТ.
(1) ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4.
(2) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. Директива, изменена с Решение № 2455/2001/ЕО (ОВ L 331, 13.12.2001 г., стр. 1).
11. Местните емисии на анилин във водната среда и във въздуха следва, когато е необходимо, да се контролират от национални правила, с цел предотвратяване или намаляване на рисковете за околната среда.
РАЗДЕЛ 5
ДИ-(2-ЕТИЛ-ХЕКСИЛ)ФТАЛАТ (DEHP)
(CAS № 117-81-7; Einecs № 204-211-0)
Мерки за ограничаване на рисковете за околната среда
12. За речните басейни, където емисиите от DEHP могат да представляват риск, съответната държава-членка трябва да установи стандарти за качество на околната среда (наричани по-долу „EQS”) и да ги постигне до 22 декември 2015 г. Националните мерки за намаляване на замърсяването с цел постигане на EQS следва да бъдат включени в плановете за управление на речните басейни, определени с Директива 2000/60/ЕО.
РАЗДЕЛ 6
ФЕНОЛ
(CAS № 108-95-2; Einecs № 203-632-7)
Мерки за ограничаване на рисковете за потребителите и околната среда
13. Държавите-членки трябва да провеждат активно и ефективно наблюдение на пазара на своето територия по отношение на наличието на продукти за потребление, които съдържат фенол, и да уведомяват Комисията чрез Системата на Общността за бърз обмен на информация (RAPEX), предвижена в Директива 2001/95/ЕО. При доказана необходимост тези продукти следва да бъдат отстранени от пазара като небезопасни съгласно разпоредбите за задължение за спазване на общите изисквания за безопасност от Директива 2001/95/ЕО.
14. В разрешенията, издавани съгласно Директива 96/61/ЕО, компетентните органи в съответните държави-членки трябва да определят условията, допустимите нива на емисии или еквивалентните технически изисквания по отношение на фенола, за да действат към 31 октомври 2007 г. в съответствие с НДНТ, като вземат предвид техническите характеристики на разглежданите инсталации, тяхното географско положение и условията на местната околната среда. Компетентните органи в съответните държави-членки трябва да обръщат специално внимание на потенциалните опасности от местата за производство и/или преработка на фенол по отношение на пречистителните станции за отпадъчни води, разположени в съседните места, и по отношение на хората, изложени чрез околната среда (растителни филизи, замърсени от въздушни емисии от такива места).
15. Държавите-членки трябва да контролират внимателно прилагането на НДНТ по отношение на фенола и да докладват на Комисията за всички значими факти в рамките на обмяната на информация за НДНТ.
16. Местните емисии в околната среда и в пречистителните станции за промишлени отпадъчни води следва, когато е необходимо, да се контролират от национални правила, за да се гарантира, че няма да има рискове за микроорганизмите в пречистителните станции за промишлени отпадъчни води и за хората, изложени чрез околната среда.
РАЗДЕЛ 7
АДРЕСАТИ
17. Адресати на настоящата препоръка са всички сектори, внасящи, произвеждащи, транспортиращи, съхраняващи, изготвящи препарати или провеждащи друга обработка, използващи, изхвърлящи или извличащи вещества, и държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 6 декември 2007 година.
За Комисията
Stavros DIMAS
Член на Комисията | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32008H0098/32008H0098_BG.pdf | 4 |
32008D0080 | category15 | 2007 | bg | КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 21 декември 2007 година
относно нотифицираните от Република Австрия национални разпоредби, засягащи някои флуорирани парникови газове
(нотифицирано под номер C(2007) 6646)
(само текстът на немски език е автентичен)
(Текст от значение за ЕИП)
(2008/80/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като въз предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95, параграф 6 от него,
като въз предвид Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (1), и по-специално член 9, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
I. ФАКТИ И ПРОЦЕДУРА | (1) На 29 юни 2007 г. Република Австрия, в съответствие с член 9, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои парникови газове, информира Комисията за национални мерки, приети през 2002 г. (BGBl. II № 447/2002 — Наредба на федералния министър на селското стопанство, горите, околната среда и водите относно забраните и ограниченията за частично или пълно флуорирани хидровъглероди и серен хексафлуорид (Наредба HFC-PFC-SF6), публикувана във Федерален държавен вестник на 10 декември 2002 г., изменена впоследствие с Наредба BGBl. II № 139/2007 от 21 юни 2007 г.).
(2) В това писмо австрийското правителство подчертава, че Република Австрия възнамерява да запази националните си разпоредби, които са по-строги от Регламента, в съответствие с член 9, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 842/2006 до 31 декември 2012 г.
(3) Член 95, параграф 4 от Договора за ЕО постановява, че „ако след приемането от Съвета или от Комисията на дадена мярка за хармонизиране една държава-членка смете за необходимо да запази националните си разпоредби, на основание значими нужди, посочени в член 30 или отнасящи се до защитата на околната или работната среда, тя нотифицира Комисията за тях и посочва основанията за тяхното запазване“.
(4) Член 95, параграф 5 от Договора за ЕО постановява, че „…. без да се засягат разпоредбите на параграф 4, ако след приемането от Съвета на мярка за хармонизиране държава-членка смете за необходимо да въведе национални разпоредби, основаващи се на нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда поради специфичен проблем на тази държава-членка, който е възникнал след приемането на мярката за хармонизиране, тя нотифицира Комисията за предприетите мерки и за основанията за тяхното приемане“.
(5) В съответствие с член 95, параграф 6, в срок от шест месеца след нотификацията Комисията одобрява или отхвърля въпросните национални разпоредби, след като установи дали те представляват или не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки, и дали представляват или не пречка за функционирането на вътрешния пазар.
1. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ОБЩНОСТТА
1.1. ЧЛЕН 95, ПАРАГРАФИ 4, 5 И 6 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО
(6) Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове (F-газове) има за цел предотвратяването и намаляването на емисиите на някои засегнати в Протокола от Киото флуорирани газове (HFC, PFC и SF6).
(7) Той съдържа също така и ограничен брой забрани за употреба и пускане на продукти на пазара, когато наличните алтернативи се считат за достъпни и ефективни от гледна точка на разходите на обществен ниво, и когато по-нататъшно задържане и намаляване на емисиите при наложилите се технологии се приема за невъзможно.
(8) Регламентът намира двойно право основание — от една страна всички негови разпоредби се основават на член 175, параграф 1 от Договора за ЕО: от друга страна членове 7, 8 и 9 се основават на член 95 от Договора за ЕО, поради значението им за свободното движение на стоки в рамките на единния пазар на ЕО.
(9) Член 9 от регламента регулира пускането на пазара и по-конкретно забранява търговията с някои продукти и оборудване, съдържащи или чието функциониране зависи от флуорираните парникови газове, засегнати от регламента. В параграф 3, буква а) се посочва, че когато дадена държава-членка към 31 декември 2005 г. е приела национални мерки, които са по-строги от тези, установени в настоящия член и попадат в обхвата на настоящия регламент, тази държава-членка може да запази тези национални мерки до 31 декември 2012 г. В съответствие с параграф 3, буква б) на същия член, тези мерки и основанието за тях трябва да бъдат нотифицирани до Комисията, както и да бъдат съвместими с Договора.
(10) Регламентът се прилага от 4 юли 2007 г., с изключение на член 9 и приложение II, които се прилагат от 4 юли 2006 г.
2. НОТИФИЦИРАНИ НАЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(11) Националните разпоредби, нотифицирани от Република Австрия, бяха въведени с Наредба № 447/2002 от 10 декември 2002 г. и изменени с Наредба № 139/2007 от 21 юни 2007 г.
(12) Наредба № 447/2002, изменена с Наредба № 139/2007 (наричана по-долу „наредбата”) се отнася до парникови газове, повечето от които имат висок потенциал на глобално затопляне, предвидени в Протокола от Киото: хидрофлуоровъглероди (HFC), перфлуоровъглероди (PFC) и серен хексафлуорид (SF6), с определени количества хладилен заряд от 20 kg или повече. За други приложения са дефинирани технически параметри, гарантиращи, че не се използват по-големи количества от необходимите, съгласно актуалните разбирания, количества хладилен заряд. Промените са съобразени също така с обработката на аерозоли, съдържащи HFC и използването на SF6 за привеждането им в съответствие със законодателството на Европейския съюз.
(13) Наредбата съдържа забрана за пускане на пазара и употреба на горепосочените парникови газове, както и използването им при някои видове оборудване, механизми и продукти, освен ако те са използвани с изследователска, развойна или аналитична цел. Подробните разпоредби във връзка със забраните и условията на допустимост са предвидени в членове 4—17 на наредбата.
(14) Поправката от 2007 г. отчита решението на австрийския Конституционен съд да отмени (с решения от 9 юни 2005 г. и 1 декември 2005 г., публикувани във Федерален държавен вестник съответно на 9 август 2005 г. и 24 февруари 2006 г.) предишната допустима стойност на потенциала за HFC, предвидена в член 12, параграф 2, трети ред от Наредба № 447/2002, както и класата за допустими изключения, предвидена в член 12, параграф 2, трети ред, буква а) от нея, като незаконнообразни.
(15) Освен това изменението от 2007 г. намалява ограниченията в сектора на охлаждането и климатизирането на въздуха, за да ги приведе в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 842/2006. Мобилното хладилно оборудване и климатичното оборудване вече не са в обхвата на изменената наредба. Що се отнася до стационарните приложения, забраните се отнасят само до малки елементи в механизми, съдържащи хладилен заряд непрекъснато от 150 g и самостоятелно оборудване с хладилен заряд от 20 Kg или повече. За други приложения са дефинирани технически параметри, гарантиращи, че не се използват по-големи количества от необходимите, съгласно актуалните разбирания, количества хладилен заряд. Промените са съобразени също така с обработката на аерозоли, съдържащи HFC и използването на SF6 за привеждането им в съответствие със законодателството на Европейския съюз.
(16) С писмо от 1 август 2007 г. Комисията информира австрийското правителство, че е получила нотификацията и шестмесечния период на проверката му в съответствие с член 95, параграф 6 е започнал да тече от 30 юни 2007 г., един ден след получаването на нотификацията.
(17) С писмо от 12 октомври 2007 г. Комисията информира другите държави-членки за нотификацията, предоставяйки им възможност да внесат коментари в 30-дневен срок. Комисията публикува също така бележка относно нотификацията в Официален вестник на Европейския съюз (1), за да информира други заинтересовани страни за австрийските национални разпоредби и приложената обосновка.
II. ОЦЕНКА
1. ПРОВЕРКА ЗА ДОПУСТИМОСТ
(18) Настоящата нотификация бе подложена на оценка в съответствие с член 95, параграфи 4 и 5 от Договора за ЕО и Регламент (ЕО) № 842/2006.
(1) ОВ С 245, 19.10.2007 г., стр. 4.
(19) Член 95, параграф 4 разглежда случаи, в които след приемане на мярка за хармонизиране една държава-членка счита за необходимо да запази националните си разпоредби на основание значими нужди, посочени в член 30 или отнасящи се до защитата на околната или работната среда.
(20) Въпреки това, тъй като мерките, приети през 2002 г., са измениeni през 2007 г., е уместно да се провери дали член 95, параграф 5 се прилага към разпоредбите на наредбата, измениeni през приемането на Регламент (ЕО) № 842/2006. В случай че тези разпоредби променят същността на приетите преди акта за хармонизиране разпоредби, те би трябвало да бъдат нотифицирани на Комисията преди приемането им и предвид наличието на специфичен проблем на тази държава-членка, възникнал след приемането на мярката за хармонизиране, да бъдат обосновани чрез нови научни доказателства.
(21) Анализът на измененията акт показа, че въведените през 2007 г. изменения имат за цел или отмяната на разпоредби (точки 10, 12 от изменицата наредба), или ограничаване на обхвата им по-специфични продукти или приложени, без да бъдат добавени нови изисквания (точки 1, 3 и 10 от променящата наредба), или въвеждането на допълнителни възможности за дерегулиране на ограниченията, наложени от наредбата през 2002 г. (точки 6, 7 от изменицата наредба). Освен това са въведени препратки към Регламент (ЕО) № 842/2006, както и изрични изисквания, отчитащи мерките за хармонизиране (точки 1, 8, 9 от изменицата наредба).
(22) Не бяха установени мерки, които да променят същността на приетите преди мерките за хармонизиране разпоредби чрез въвеждане на допълнителни ограничения. Следователно това изменение не съдържа нови мерки, които могат да бъдат считани за по-строги от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 842/2006, а ограничава въздействието им върху вътрешния пазар. Затова е уместно член 95, параграф 4 да бъде приложен при оценката на всички разпоредби на наредбата, включително и на променените през 2007 г.
(23) Наредбата продължава да съдържа по-строги разпоредби от Регламент (ЕО) № 842/2006, като въвежда забрана на вноса, продажбата и употребата на нови продукти, които съдържат флуорирани газове, след 1 януари 2006 г., както и забрана на забраната на вноса, продажбата и употребата на нови или регенерирани флуорирани газове след тази дата, докато регламентът съдържа по-ограничена забрана относно предлагането на пазара, тъй като се отнася единствено до продукти, описани в неговото приложение II. Освен това Регламентът налага ограничения само върху употребата на SF6, докато австрийската разпоредба регулира също и употребата на HFC и PFC. Отвеждайки по-далече по отношение на пускането на пазара и контрола на употребата, наредбата се явява по-строга от действащото в момента общество законодателство.
(24) Република Австрия привежда аргумента, че такова законодателство й е необходимо, за да изпълни заповедите си по Протокола от Киото, а именно намаляването с 13 % на общото ниво на емисиите на парникови газове към 2012 г. в сравнение с нивото през 1990 г., което вероятно изисква съгласувано усилие по отношение на всички източници на емисии на парникови газове.
(25) Съвместимостта се подлага на проверка на базата на член 95, параграфи 4 и 6, като се вземе предвид и Регламент (ЕО) № 842/2006. Член 95, параграф 4 изисква нотификацията да бъде приложена от описание на причините, свързани с една или повече значими нужди, посочени в член 30 или отнасящи се до защитата на околната или работната среда.
(26) В светлината на казаното по-горе Комисията счита, че подаленото от Република Австрия заявление за получаване на разрешение за запазване на националните разпоредби за някои промишлени парникови газове е допустимо според член 95, параграф 4 от Договора за ЕО.
2. ОЦЕНКА ПО СЪЩЕСТВО
(27) В съответствие с член 95, параграф 4 и параграф 6, аплинея първа от Договора за ЕО Комисията трябва да установи, че са спазени всички условия, позволяващи на една държава-членка да запази националните си разпоредби, отклоняващи се от мярка за хармонизиране на Общността. В частност, националните разпоредби трябва да бъдат оправдани от значими причини измежду посочените в член 30 на Договора или от съображения за опазване на околната или работната среда, не бива да бъдат средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки и не бива да затрудняват по ненужен или несъобразен начин функционирането на вътрешния пазар.
2.1. ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ
(28) Преценявайки доколко националните мерки, нотифицирани съгласно член 95, параграф 4, са оправдани, Комисията трябва да приеме като работна база „доводите“ на нотификацията. Това означава, че в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕО държавата-членка, опитваща се да запази своите национални разпоредби, трябва да докаже, че те са обосновани.
2.2. ОБОСНОВКА НА БАЗАТА НА ЗНАЧИМИ НУЖДИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 30 ИЛИ ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ЗАЩИТАТА НА ОКОЛНАТА ИЛИ РАБОТНАТА СРЕДА
2.2.1. Позиция на австрийската страна
(29) За да обосноват запазването на националните разпоредби, австрийските власти се позовават на запазването на Република Австрия, произтичащи от Протокола от Кютю. Приемането на Наредбата е принос към изпълнението на запазването за намаляване на емисиите към 2012 г. с 13 % спрямо нивото от 1990 г., което съответства на емисии в размер, ненадвишаващ 67 милиона тона CO₂ еквивалент.
(30) През май 2006 г. Австрия внесе обзорен документ на тема „Проверка на актуалното състояние в избрани области на приложение на флуорирани газове с висок парников потенциал“. Проучването показва, че флуорирани газове, предвидени в Наредбата, са причина за над 2 % от емисиите на парникови газове в Австрия през 2003 г. и се очаква увличане около 2010 г. По тази причина наредбата се явява съществена част от националната стратегия за климата.
(31) Австрийското правителство отчита, че наредбата има за цел да защитава околната среда и че тя е необходима и целесъобразна за предотвратяването и намаляването на емисиите на флуорирани газове. Следователно според Австрийското правителство тя е съвместима с Договора.
2.2.2. Оценка на позицията на Австрия
(32) След разглеждане на подадената от Австрия информация Комисията счита, че искането за запазване на по-строги от посочените в Регламент (ЕО) № 842/2006 мерки, особено като се има предвид, че те са били приведени в по-близко съответствие със споменатия регламент, може да бъде сметано за съвместимо с Договора по следните причини.
(33) През 2004 г., т.е. преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 842/2006, Комисията задейства процедура за нарушение срещу Наредба № 447/2002. В официално уведомително писмо до Австрия Комисията посочи, че забраната на НФС в охлажданите и климатичните системи може да се счита за нецелесъобразна, тъй като тези системи са затворени и, доколкото е гарантирано правилното функциониране, обслужване и решените, изпускането на НФС в атмосферата може да бъде сведено до минимум.
(34) Тази процедура бе основана на членове 28—30 от Договора за ЕО. След приемането на Регламент (ЕО) № 842/2006 и нотифицирането на по-строги национални мерки от страна на Австрия, съгласно член 9, параграф 3 от него, процедурата за нарушение бе прекратена.
(35) В официалното уведомително писмо Комисията изрази становище, че е възможно приложението от Австрия мерки да противоречат на член 28 от Договора за ЕО поради следните причини: първо, забраната за използване на НФС като охладителен и замразителен агент не изпължда необходимите и целесъобразни за намаляването, чрез разумни и ефективни мерки, на емисиите на парникови газове за целите на защитата на околната среда; второ, че се отнася до използването на НФС в пожаросигурителни системи, Комисията счита, че е възможно предвидените в разпоредбата прегр на потенциала на глобално загопление да представлява произволна дискриминация спрямо продукти на други държави-членки.
(36) Тези забележки бяха тема на изменящата Наредба № 139/2007. Изменението на наредбата през 2007 г. предизвика отмяната на някои от забраните и следователно нотифицираните мерки не представят пречка за функционирането на вътрешния пазар в съответствие с изискванията на член 95, параграф 6 от Договора за ЕО.
(37) Що се отнася до употребата на НФС в хладилното и климатичното оборудване, изменената забрана вече не се прилага за охлаждано оборудване за компютри, независимо от количеството на охладителния агент; за оборудване с охладителен агент в количества между 150 г и 20 kg за автономни модули с хладилен заряд до 20 kg, за компактни модули със заряди от 0,5 kg на киловат и за стационарни модули с разклонена тръбна система със заряди до 100 kg. По този начин забраната не се отнася до повечето охладителни и климатични системи. Тези изменения отчитат прегледа от май 2006 г., който беше представен на Комисията. Забраната на употребата на НФС като пожаросигурителен агент също бе отменена с поправките.
2.2.2.1. Екологична обосновка
(38) В съответствие с Протокола от Кютю ЕО пое задължението да намалят колективните емисии на парникови газове на всички държави-членки спрямо нивото от 1990 г. с най-малко 8 % през периода 2008—2012 г. В последвалите в рамките на ЕО дискусии Република Австрия се задължи да намалят общите си емисии на парникови газове през този период с 13 %. (1)
(1) Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. за определение, от името на Европейската общност, на Протокола от Кютю към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата и за съвместното изпълнение на произтичащите от него задължения (ОБ L 130, 15.5.2002 г., стр. 1).
(39) Разпоредбата представлява част от по-широката стратегия, предприета от Австрия с цел намаляване на емисиите съгласно Протокола от Киото и последвалото го „Споразумение за вътрешно разпределение на усилията“ в рамките на Общността.
(40) Тази стратегия засяга всички източници на парникови газове, изброени в Протокола от Киото. Следователно мерките относно флуорираните газове са част от цялостното усилие, осъществено от Австрия за изпълнение на задълженията. Очаква се емисиите на флуорираните газове да се удвои към 2010 г. при липсата на допълнително регулиране, вследствие на нарастващата употреба на охладителни технологии и продължаващото изваждане от употреба на НСГС, в съответствие с приетия на 29 юни 2000 г. от Европейския парламент и Съвета Регламент (ЕО) № 2037/2000 относно вещества, които нарушават озоновия слой (1).
(41) Отчитайки горепосочените аргументи, Комисията счита свързаната с околната среда обосновка на Република Австрия, а именно намаляването и предотвратяването на емисиите на флуорираните газове, за основателна и валидна.
2.2.2.2. Уместност и целесъобразност на австрийската разпоредба с оглед на постигане на целта за по-нататъшно намаляване на флуорираните парникови газове:
(42) Още през 2002 г. Австрия заложи на избирателни забрани за пускането на пазара на ново оборудване с цел по-нататъшно намаляване и предотвратяване на емисиите на флуорираните газове. Това решение беше основано на пречките за функционирането на вътрешния пазар, както и на изразената от Комисията загриженост относно целесъобразността им.
(43) Като се има предвид, че член 9, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 842/2006 позволява националните разпоредби да останат в сила само до 31 декември 2012 г. и че нотификацията на Република Австрия се позовава на този член, следва, че наредбата се прилага само за ограничен период от време.
(44) Наредбата позволява въвеждането на изключения при липса на алтернативи на употребата на НСГС при произ водството на пина и съдържащи пина продукти. Нещо повече, разширената се рамка на изключенията относно употребата на НСГС в нови аерозоли, предназначени за експорт.
(45) Посочвайки, че наредбата има определени последствия за свободното движение на стоки в рамките на единния пазар на ЕО, Комисията независимо от това, въз основа на представения по-горе анализ, заключава, че наредбата е оправдана от гледна точка на опазването на околната среда и отчита последствията на предвидените забрани на вътрешния пазар, тъй като се основава на анализ за наличието и достъпността на алтернативи при специфичните условия в Австрия и предвижда възможността да се правят индивидуални изключения.
2.3. ОТСЪТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДНА ДИСКРИМИНИРАЩА ИЛИ ПРИКРИТО ОГРАНИЧАВАЩА НА ТЪРГОВИЯТА МЕЖДУ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ
(46) В съответствие с член 95, параграф 6 на Договора за ЕО Комисията одобрява или отхвърля националните разпоредби, след като установи дали те представяват или не представяват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки и дали представят или не пречка за функционирането на вътрешния пазар.
(47) Трябва да се напомни, че представено заявление според член 95, параграф 4 от Договора за ЕО трябва да бъде оценено в светлината на условията, предвидени както в горепосочения параграф, така и в параграф 6 от същия член. Ако заявлениято не отговаря на някоя от условията, то трябва да бъде отхвърлено, без да е необходима проверка на съвместимостта му с другите условия.
(48) Нотифицираните национални разпоредби са от общ характер и се прилагат еднакво за национални и вносни стоки. След съгласуването на правилата за употреба на НСГС с Регламент (ЕО) № 842/2006 няма основание да се допуска, че нотифицираните национални разпоредби могат да бъдат използвани като средство за произволна дискриминация срещу икономическите агенти в Общността.
(49) Що се отнася до ограниченията при закупуването на продукти от други страни на ЕИП, включително и държавите-членки на Европейския съюз, се налага разбирането, че тези разпоредби целят равноправно третиране на всички вещества или продукти в обхвата на мерките, независимо от техния произход, т.е. цели са произведени в страната, внесени или придобити на вътрешния пазар. Продуктите, внесени от страни извън ЕИП, попадат в обхвата на разпоредбите за пускане на пазара. Това важи и за продукти, закупени от страни от ЕИП, които не са членки на ЕС, като мерките за тези продукти се основават на два различни елемента на разпоредбата, тъй като транзакцията представя едновременно пускане на пазара и закупуване от страна от ЕИП. Това обаче не бива да води до дискриминация на тези продукти.
(1) ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 899/2007 (ОВ L 196, 28.7.2007 г., стр. 24).
Целта на тази наредба е опазването на околната среда, като липсват признаци, че идеята или приложението на наредбата биха довели до произволна дискриминация или прикрити бариери за търговията под каквато и да е форма.
Комисията счита, че липсват доказателства за възникването на непропорционални, с оглед на преследванияте цели, пречки за функционирането на вътрешния пазар, вследствие на нотифицираните от австрийските власти национални разпоредби.
III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В светлината на изложените по-горе съображения Комисията е на мнение, че искането на Република Австрия от 29 юни 2007 г. за запазване до 31 декември 2012 г. на нейното по-строго от Регламент (ЕО) № 842/2006 национално законодателство, по отношение на пускането на пазара на продукти и оборудване, съдържащи или работещи на базата на флуорирани газове, е допустимо.
Освен това Комисията счита, че приетите през 2002 г. и изменени през 2007 г. национални разпоредби:
— отговарят на нужди в областта на опазването на околната среда,
— отчитат наличието и техническа и икономическа достъпност на альтернативни решения за забранените в Австрия приложения и вероятно ще имат ограничени икономически последствия,
— не са средство за произволна дискриминация,
— не представляват прикрито ограничение за търговията между държавите-членки, и следователно са съвместими с Договора.
Поради това Комисията счита, че те могат да бъдат запазени.
Въпреки това трябва да се отбележи, че що се отнася до еднокомпонентни видове пяна, посочени в член 9, параграф 1 и приложение II към Регламент (ЕО) № 842/2006, изключенията, предвидени в параграф 8, алинея 2 на наредбата, не могат да бъдат направени след 4 юли 2008 г., с изключение на случаите, когато употребата им се налага от националните стандарти за сигурност.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Одобрява националните разпоредби относно някои флуорирани парникови газове, нотифицирани до Комисията с писмо от Република Австрия от 29 юни 2007 г., които са по-строги от Регламент (ЕО) № 842/2006, по отношение на пускането на пазара на продукти и оборудване, съдържащи или работещи на базата на флуорирани газове. Разрешава на Република Австрия да ги запази до 31 декември 2012 г.
Член 2
Настоящото решение е адресирано до Република Австрия.
Съставено в Брюксел на 21 декември 2007 година.
За Комисията
Stavros DIMAS
Член на Комисията | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32008D0080/32008D0080_BG.pdf | 6 |
32007D0205 | category15 | 2007 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 22 март 2007 година
за създаване на единен формат за първия доклад на държавите-членки за прилагането на
Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно ограничаването на
емисиите от някои летливи органични съединения
(нотифицирано под номер C(2007) 1236)
(Текст от значение за ЕИП)
(2007/205/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като въз предвид Договор | а за създаване на Европейската общност,
като въз предвид Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно ограничаването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои бои, лакове и продукти за пребоядисване на превозни средства, и за изменение на Директива 1999/13/ЕО (1), и по-специално член 7 от нея,
като има предвид, че:
(1) Съгласно Директива 2004/42/ЕО, държавите-членки са задължени да изготвят програми за мониторинг, чрез които да се проверява спазването на разпоредбите на тази директива и да се докладват резултатите от тези програми, а така също и категориите и количествата от продуктите, лицензирани съгласно член 3, параграф 3 от същата директива на базата на единен формат, изготвен от Комисията.
(2) Съгласно член 7 от Директива 2004/42/ЕО и във връзка с приложение I към същата, държавите-членки трябва да изготвят и представят на Комисията първия доклад за прилагането на тази директива най-късно до 30 юни 2008 г.
(3) Ето защо трябва да се установи единен формат за този първ доклад, който ще обхваща периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г.
(4) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, упоменат в член 12, параграф 2 от Директива 2004/42/ЕО,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
При изготвянето на доклада, който трябва да бъде представен на Комисията съгласно член 7 от Директива 2004/42/ЕО и който обхваща периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г., държавите-членки следва да използват формата, изложена в приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 22 март 2007 година.
За Комисията
Stavros DIMAS
Член на Комисията
(1) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЕДИЕН ФОРМАТ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ПЪРВИЯ ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВА 2004/42/ЕО ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ ДО 31 ДЕКЕМВРИ 2007 г.
1. Обща информация и административни договорености
1.1. Орган, отговарящ за настоящия доклад:
| Име | Адрес |
|-----|-------|
| | |
| Лице за контакти | Електронна поща |
| | |
| Телефон | |
1.2. В рамките на прилагането на Директива 2004/42/ЕО моля посочете органа или органите, определен съгласно член 5 от същата директива, отговорен за:
1. създаването, координарирането и управлението на мониторинговата програма (на национално равнище);
2. извършването на инспекции и проверки на място (на регионално и/или местно равнище);
3. контролирането на прилагането на изискванията на същата директива в случаите на нарушения.
2. Мониторингова програма (член 6 от Директива 2004/42/ЕО)
2.1. Ако националната програма за мониторинг е налице в писмена форма, моля представете копие от същата в приложението към доклада.
2.2. Моля опишете кратко програмата, създадена да следи и проверява спазването на Директива 2004/42/ЕО, като се спрете по-специално на следните елементи:
1. пределнодопустимите стойности на летливите органични съединения (ЛОС), изложени в приложение II към същата директива;
2. изискванията за етикетирането, изложени в член 4 от същата директива.
2.3. Моля посочете дали се извършват проверки на следните икономически оператори:
1. производители на продуктите, включени в Директива 2004/42/ЕО;
2. вносители на продуктите, включени в Директива 2004/42/ЕО;
3. търговци на едро, търговци на дребно, професионални крайни потребители на контролирани продукти, както и други икономически оператори, в това число и например съоръжения за пребоядисване на превозни средства, които вече не са обект на Директива 1999/13/ЕО на Съвета (1).
Освен това, ако се извършват такива инспекции, моля опишете:
1. видовете извършени инспекции (посещения на място, вземане на проби и анализ на продукти, проверка на наличностите и данните за продажби, проверка на етикетирането, други);
(1) ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1.
2. честота на извършваните инспекции (системни годишни инспекции, инспекции на най-важните производители/вносители, внезапни инспекции, други);
2.4. Моля посочете броя на инспектираните през 2007 г. фирми, които се занимават с производството и дистрибуцията на продукти и, ако това е възможно, броя на планираните за 2008 г. инспекции, като за предпочитане е да попълните следната таблица. Ако разполагате с такава информация, моля посочете приблизително общия брой на икономическите оператори, които се занимават с производството и дистрибуцията на продукти, и общото количество на съответните продукти (произведени и разпространени през 2007 г. в съответната държава-членка):
| Вид на икономическите оператори | Общ брой на съществуващите икономически оператори | Брой на инспектираните през 2007 г. икономически оператори | Общо количество на продуктите, включени в Директива 2004/42/ЕО (kg) | Инспекции, планирани за 2008 г. |
|----------------------------------|--------------------------------------------------|--------------------------------------------------|--------------------------------------------------|----------------------------------|
| Производители | | | | |
| Вносители | | | | |
| Други | | | | |
2.5. Как компетентните органи, като използват референтните методи за измерване, описани в приложение III към Директива 2004/42/ЕО, да проверяват, че вече е налице съответствие с изискванията?
2.6. Ако няколко органа се занимават с прилагането на Директива 2004/42/ЕО (виж точка 1.2. по-горе), моля посочете мерките, предприети за гарантирането на възможно най-едното прилагане на директивата в границите на цялата територия.
2.7. Какви са правилата за определяне на санкции при нарушаване на националните разпоредби, приети с определ на член 10 от Директива 2004/42/ЕО?
2.8. Ако е възможно, посочете приблизителния брой на служителите, които са ангажирани с мониторинг и контрол, тяхната квалификация, а така също и приблизителните разходи в съответствие с член 10 от Директива 2004/42/ЕО.
3. Ключови резултати от извършената през 2007 г. мониторингова програма (член 7 от Директива 2004/42/ЕО)
3.1. В сравнение с общия брой на извършените проверки, колко случая (в %) на неспазване на пределнодопустимите стойности за ЛОС, посочени в приложение II към Директива 2004/42/ЕО, са били открити през 2007 г.? Ако е възможно, моля посочете:
1. категориите на съответния продукт в съответствие с приложението;
2. количествата на продуктите, които не отговарят на пределнодопустимите стойности.
3.2. В сравнение с общия брой на извършените проверки, колко случая (в %) на неспазване на задълженията за етикетиране, изложени в член 4 от Директива 2004/42/ЕО, са били открити през 2007 г.? Ако е възможно, направете разграничаване между следните категории:
1. продукти, които не отговарят на изискванията за етикетиране и съдържание на ЛОС;
2. продукти, които отговарят на изискванията за съдържание на ЛОС, но не и на изискванията за етикетиране.
3.3. В случаите на неспазване на изискванията, какви последващи действия са били предприети, за да се гарантира съответствие с Директива 2004/42/ЕО?
4. Изключения, предвидени в съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 2004/42/ЕО
4.1. Как е въведен в действие дерогационният режим, предвиден в член 3, параграф 2 от Директива 2004/42/ЕО?
4.2. Какви системи за контрол са създадени, за да се гарантира, че продуктите, подлежащи на дерогация по член 3, параграф 2 от Директива 2004/42/ЕО, не се пропяват и не се използват от съоръжения, които нито са получили разрешение, нито са били регистрирани в съответствие с член 3 или член 4 от Директива 1999/13/ЕО?
4.3. Ако е възможно, посочете приблизителното количество на освободените продукти (съгласно класификацията, изброена в приложение 1 към Директива 2004/42/ЕО) през 2007 г.
5. Индивидуални лицензи, предвидени в съответствие с член 3, параграф 3 от Директива 2004/42/ЕО
5.1. Възползвали ли сте се от възможността за издаване на индивидуални лицензи съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2004/42/ЕО?
5.2. Ако сте се възползвали, моля дайте кратко описание на функционирането на установената система, по която се дават индивидуални лицензи:
1. Кои органи отговарят за издаването на индивидуални лицензи?
2. Кои органи отговарят за определянето на сградите и/или старите модели превозни средства с особена историческа и културна стойност?
3. По какви критерии се определя особената историческа и културна стойност?
4. Ако е възможно, моля посочете приблизително броя на сградите и/или старите модели превозни средства, за които компетентните органи са определили, че са с особена историческа и културна стойност.
5. Как се гарантира, че въпросните продукти:
a) се продават само в „стриктно ограничени” количества;
b) се използват единствено за реставриране и поддръжка на определените сгради и/или превозни средства?
6. Моля опишете категориите и количествата продукти, лицензирани в съответствие с член 3, параграф 3 от Директива 2004/42/ЕО, като за предпочитане е да използвате следната таблица:
| Категория | Съответствие с приложение 1 към Директива 2004/42/ЕО | Количество на „готови за употреба” продукти, за които е получен лиценз (kg) |
|-----------|-----------------------------------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| Категория 1 | | |
| Категория 2 и т.н. | | |
6. Друга важна информация
6.1. Какви бяха главните трудности, които срещнахте при изготвянето и прилагането на мониторинговата програма, включително проблеми с прилагането на директивата или административни проблеми, които срещнахте при прилагането на конкретна мониторингова програма? Как бяха преодолени тези трудности?
6.2. Моля представете всякакви допълнителни важни забележки, предложения или информация във връзка с прилагането на Директива 2004/42/ЕО. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007D0205/32007D0205_BG.pdf | 4 |
32007R1418 | category15 | 2007 | bg | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1418/2007 НА КОМИСИЯТА
от 29 ноември 2007 година
относно износа за оползотворяване на някои отпадъци, изброени в приложение III или IIIА към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, в някои страни, за които Решението на ОИСР относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци не се прилага
(Текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНО | СТИ,
като във предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като във предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превоз на отпадъци (1), и по-специално член 37, параграф 2, алинея трета от него,
след консултация със заинтересованите страни,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с член 37, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 Комисията изпрати писмено искане до всяка държава, към която не се прилага Решение С(2001)107/Окончателно на Съвета на ОИСР, отнасящо се до преразглеждането на Решение С(92)39/Окончателно относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци, предназначен за операции по оползотворяване, с което изисква писмено потвърждаване, че отпадъците, изброени в приложение III или IIIА към този регламент, износът на които не е забранен съгласно член 36 от регламента, могат да бъдат изнасяни от Общността за оползотворяване в тази държава, както и да бъде посочена контролната процедура, ако има такава, която ще се използва в страната по местоназначение.
(2) В тези искания, всяка страна беше помолена да посочи дали е избрала забрана или процедура за предварителна писмена нотификация и съгласие, или няма да упражни никакъв контрол по отношение на такива отпадъци.
(3) Съгласно член 37, параграф 2, алинея първа от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и преди датата на влизане в сила на този регламент от Комисията бе изискано да приеме регламент, като се вземат предвид всички получени отговори. В съответствие с това Комисията прие Регламент (ЕО) № 801/2007 (2). Постъпилите оттогава нови отговори и разяснения обаче дават по-добро представа за това по какъв начин да се вземат под внимание отговорите на страните по местоназначение.
(4) Комисията получи отговори на писмените си запитвания от Алжир, Андора, Аржентина, Бангладеш, Беларус, Бенин, Ботсвана; Бразилия; Виетнам; Гвинея; Грузия; Египет; Израел; Индия; Индонезия; Кения; Киргизия; Китай; Китай (Хонконг); Китайски Тайпе; Коста Рика; Кот д’Ивоар; Куба; Либан; Лихтенщайн; Макао (Китай); Малави; Малайзия; Мали; Мароко; Монголия; Оман; Пакистан; Панама; Перу; Руска федерация; Сейшели; Тайланд; Тунис; Филипини; Хърватия; Чили; Шри Ланка; ЮАР.
(5) Някои държави не изпратиха писмено потвърждаване, че отпадъците могат да бъдат изнасяни за оползотворяване от Общността в тях. Затова в съответствие с член 37, параграф 2, алинея втора от Регламент (ЕО) № 1013/2006 за тези държави се приема, че са избрали процедура на предварителна писмена нотификация и съгласие.
(6) В отговорите си някои държави са обявили намерението си да следват приложимите съгласно националното законоодателство контролни процедури, които се различават от посочените в член 37, параграф 2, алинея трета от Регламент (ЕО) № 1013/2006. В допълнение, и в съответствие с член 37, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, член 18 от този регламент следва да се прилага за такива превози mutatis mutandis, освен ако отпадъците също са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие.
(7) Регламент (ЕО) № 801/2007 следва да бъде съответно изменен. За по-голяма яснота с определен брой на необходимите промени, целесъобразно е този регламент да бъде отменен и да бъде заменен с настоящия регламент. Въпреки това отпадъците, класифицирани в Регламент (ЕО) № 801/2007 като неподлежащи на контрол в страната по местоназначение, но за които в настоящия регламент се изисква предварителна писмена нотификация и съгласие, следва да продължат да бъдат класифицирани като неподлежащи на контрол в страната по местоназначение за преходен период от 60 дни след влизането в сила.
(1) ОВ Л 190, 12.7.2006 г., стр. 1.
(2) ОВ Л 179, 7.7.2007 г., стр. 6.
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Износът за оползотворяване на отпадъците, изброени в приложение III или IIIA към Регламент (ЕО) № 1013/2006, които не са забранени съгласно член 36 от този регламент за някои държави, за които не се прилага Решение C(2001)107/Окончателно на Съвета на ОИСР относно преразглеждането на Решение C(92)39/Окончателно за контрол върху трансграничното движение на отпадъци, предназначени за операции по оползотворяване, се урежда съгласно процедурите, посочени в приложението.
Член 2
Регламент (ЕО) № 801/2007 се отменя.
Настоящият регламент влиза в сила на четиринадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от датата на влизането му в сила.
Въпреки това Регламент (ЕО) № 801/2007 продължава да се прилага за период от 60 дни след тази дата за отпадъците, изброени в колона в) от приложението към този регламент и които са изброени в колона б) или в колони б) и г) от приложението към настоящия регламент.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 29 ноември 2007 година.
За Колисъдата
Peter MANDELSON
Член на Колисъдата
ПРИЛОЖЕНИЕ
Заглавията на колоните в настоящото приложение се отнасят до следното:
а) забрана;
б) предварителна писмена нотификация и съгласие, както е описано в член 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
в) никакъв контрол в страната по местоназначение;
г) други контролни процедури ще се използват в страната по местоназначение съгласно национално законодателство. По отношение на отпадъците, изброени в колона а), общите информационни изисквания, посочени в член 18 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, се прилагат mutatis mutandis, освен ако даден отпадък е включен също и в колона б).
Когато два кода са разделиeni с тире, се подразбираят двата кода и всички кодове между тях.
Когато два кода са разделиeni с точка и запетая, се подразбираят въпросните два кода.
Алжир
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| GC030 ex 8908 00: само ако структурата може да съдържа азбест | GC030 ex 8908 00: освен ако структурата може да съдържа азбест | GC030 ex 8908 00: ако структурата може да съдържа азбест |
| GG030 ex 2621: ако не е представен анализ като доказателство, че отпадъците са безопасни | GG030 ex 2621: ако е представен анализ като доказателство, че отпадъците са безопасни | GG030 ex 2621: ако е представен анализ като доказателство, че отпадъците са безопасни |
| GG040 ex 2621: ако не е представен анализ като доказателство, че отпадъците са безопасни | GG040 ex 2621: ако е представен анализ като доказателство, че отпадъците са безопасни | всички други отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Андора
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Аржентина
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B1010 |
| B1020 |
| B1030—B1050 |
| B1060 |
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B1070—B1130 | B1140 | B1150—B1170 | B1180: B1190 |
| B1200—B1230 | B1240 | B1250—B2110 | B2120: B2130 |
| от B3010: | от B3010: всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | от B3010: всички останали отпадъци |
| — скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери: | | | от B3020: всички останали отпадъци |
| — поливинилов алкохол | | | от B3020: всички останали отпадъци |
| — поливинилов алкохол | | | от B3020: всички останали отпадъци |
| — втвърдени отпадъци от смоли или продукти на кондензация | | | от B3020: всички останали отпадъци |
| — отпадъци от флуорирани полимери1 (1) | | | от B3020: всички останали отпадъци |
| от B3020: | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци |
| — от хартия или картон произведени основно от механична дървесина хартиена маса (пулп), (напр. вестници, списания и подобни печатни материали), | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци |
| — други, включително, но не ограничени до 2. несортиран скрап. | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци |
| B3030: B3035 | B3030; B3035 | B3030; B3035 | B3030; B3035 |
| B3040: B3050 | B3040: B3050 | B3040: B3050 | B3040: B3050 |
| B3060 | B3060 | B3060 | B3060 |
| B3065 | B3065 | B3065 | B3065 |
| от B3070: | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци |
| — неактивен гъбен мицел от производството на пеницилин, който може да бъде използван като храна за животни | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци |
| B3080—B3110 | B3120 | B3120 | B3120 |
| B3130—B4020 | B4030 | B4030 | B4030 |
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| GB040 | 2620 30 | 2620 90 | |
| GC010 | | | |
| GC020 | | | |
| GC030 | ex 8908 00 | | GC030 | ex 8908 00 |
| GC050 | | | |
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| GN010 | ex 0502 00 | | GN010 | ex 0502 00 |
| GN020 | ex 0503 00 | | GN020 | ex 0503 00 |
| GN030 | ex 0505 90 | | GN030 | ex 0505 90 |
(*) Вж. бележката под линия на стр. 64 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
Бангладеш
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| от B1010: всички останали отпадъци | | | от B1010: всички останали отпадъци |
| | | | — скрап от желязо и стомана |
| | | | — скрап от алюминий |
| B1020—B2130 | | | |
| от B3010: всички останали отпадъци | | | от B3010: всички останали отпадъци |
| | | | — скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери: |
| | | | — етилен |
| | | | — стирен |
от B3020:
всички останали отпадъци
от B3020:
— следните отпадъци и скрап от хартия или тънък картон:
— неизбелена хартия или картон, или от гофрирана хартия или картон
— друга хартия или картон, произведени основно от химически избелена хартиена маса (пулп), неоцветена в масата
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| от B3030—B4030 | | | |
| GB040 | 2620 30 | 2620 90 | |
| GC010 | | | |
| GC020 | | | |
| GC030 | ex 8908 00 | | |
| GC050 | | | |
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| GN010 | ex 0502 00 | | |
| GN020 | ex 0503 00 | | |
| GN030 | ex 0505 90 | | |
Беларус
от B1010:
— скрап от германий
— скрап от ванадий
— скрап от хафний, индий, ниобий, рений и галий
— скрап от торий
от B1020:
— скрап от берилий
— скрап от телур
от B1010:
всички останали отпадъци
от B1020:
всички останали отпадъци
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| от В1030: Прах от ванадий само | всички освен отпадъци, съдържащи прах от ванадий | от В1031: Прах от титан само | всички освен отпадъци, съдържащи прах от титан |
| | | | B1040; B1050 |
| | | | B1060 |
| | | | B1070 |
| | | | B1080 |
| | | | B1090 |
| | | | B1100; B1115 |
| от В1120: | от В1120: | | |
| — преходни метали | — лантаниди (редки метали) | | |
| | | | B1130—B1170 |
| | | | B1180 |
| | | | B1190 |
| | | | B1200—B1240 |
| | | | B1250 |
| | | | B2010 |
| | | | B2020 |
| от В2020: само отпадъци, които не съдържат вещества, посочени от Беларус | | | |
| | | | B2030 |
| от В2040: | от В2040: | | |
| — частично рафиниран калциев сулфат, получен от газова десулфуризация на димни газове (FGD) | — отпадъци от суха мазилка от разрушаване на сгради | | |
| — шлака от производство на мед, химически стабилизирани, с високо съдържание на железо (над 20%) и произведена съгласно техническите спецификации (напр. DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителни и абразивни нужди. | — съръ в твърда форма | | |
| — Съществен скрап със съдържание на литий-тантал и литий-ниобий. | — натриеви, калиеви, калциеви хлориди | | |
| | — карборунд (силициев карбид) | | |
| | — бетонни отломки | | |
| | | | B2060; B2070 |
| | | | B2080; B2090 |
от B2120:
само отпадъчни кисели или основни разтвори, съдържащи вещества, посочени от Беларус
от B2120:
всички освен отпадъчни кисели или основни разтвори, съдържащи вещества, посочени от Беларус
от B3010:
— скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери:
— етилен
— стирен
— полипропилен
— полиетиленетерефталат
— акрилонитрил
— бутадиен
— полиамиди
— полибутиленетерефталат
— полицирконати
— акрилни полимери
— полиуретан (несъдържащ CFCs)
— полиметилметакрилат
— поливинилалкохол
— поливинилбутирал
— поливинилцетат
— втвърдени отпадъци от смоли или продукти на кондензация
от B3010:
— скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери:
— полицетали
— полиетери
— полиалкилсулфиди
— алкини C₁₀—C₁₅ (пластификатори)
— полицирконанси
— всички освенотпадъчни и кисели или основни разтвори, съдържащи вещества, посочени от Беларус
от B3030:
— отпадъци от вълна или фина или груба (необработена) животинска козина, включително отпадъци от прежди, но изключващи конци
от B3030:
всички останали отпадъци
от B3060:
— дегра: остатъци получени от преработката на мазнини или от животински и растителни восъци
— отпадъци от кости и сърцевини от рога, необработени, безмаслени, първично обработени (но не нарезани на форми), обработени с киселина или дежелатинирани
— отпадъци от риба
от B3060:
всички останали отпадъци
| a) | б) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| от B3070: | от B3070: | всички останали отпадъци |
| — отпадъци от човешка коса | всички останали отпадъци |
| B3080—B3100 | |
| B3110; B3120 | |
| B3130; B3140 | |
| B4010—B4030 | |
| от GB040 7112 2620 30 2620 90: само галванична шлака, със съдържание на мед | от GB040: 7112 2620 30 2620 90: само шлаки от благородни метали |
| GC010 | |
| GC020 | |
| GC030 ex 8908 00 | |
| GC050 | |
| от GE020 ex 7001 ex 7019 39: само отпадъци от стъклени влакна, притежаващи физикохимични свойства, подобни на азбеста | от GE020 ex 7001 ex 7019 39: всички освен отпадъци от стъклени влакна, притежаващи физикохимични свойства, подобни на азбеста |
| GF010 | |
| GG030 ex 2621 | |
| GG040 ex 2621 | |
| GH013 3915 30 ex 3904 10—40 | |
| GN010 ex 0502 00 | |
| GN020 ex 0503 00 | |
| GN030 ex 0505 90 | |
(1) Вж. бележката под линия на стр. 64 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
**Бенин**
| a) | б) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | | | |
Ботсвана
| a) | b) | в) | г) |
|----|----|----|----|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Бразилия
| a) | b) | в) | г) |
|----|----|----|----|
| от B1010: | от B1010: | от B1010: |
| — благородни метали (плато, сребро, метали от платиновата група, без живак) | — скрап от мед | — скрап от мед |
| — скрап от железо и стомана | — скрап от алюминий | — скрап от алюминий |
| — скрап от никел | — скрап от торий | — скрап от торий |
| — скрап от цинк | — скрап от редкоземни елементи | — скрап от редкоземни елементи |
| — скрап от калай | | |
| — скрап от вольфрам | | |
| — скрап от молибден | | |
| — скрап от тантал | | |
| — скрап от магнезий | | |
| — скрап от кобалт | | |
| — скрап от бисмут | | |
| — скрап от титан | | |
| — скрап от цирконий | | |
| — скрап от манган | | |
| — скрап от германий | | |
| — скрап от ванадий | | |
| — скрап от хафний, индий, ниобий, рений и галий | | |
| — скрап от хром | | |
от B1020—B1040
| B1050 | B1050 |
|-------|-------|
B1060
| B1070; B1080 | B1070; B1080 |
|--------------|--------------|
B1090
от B1100:
— цинк съдържащи шлаки/утайки:
— повърхностни проси от галванизация (> 90 % Zn)
— дънни утайки от галванизация (> 92 % Zn)
— цинкова шлака от горещо галванизация (> 92 % Zn)
— отпадъци от огнеупорни облицовки, вкл. тигли, произхождащи от топене на мед
от B1100:
— твърд цинк от горещо поцинковане
— цинкови шлаки/утайки
— цинкова шлака при леене (> 85 % Zn)
— цинкова пяна
— шлака от производството на благородни метали, предназначени за последващо рафиниране
— тантал съдържащи калъфни шлаки със съдържание на калъф под 0,5 %
от B1100:
— алюминиева пяна (или огрибки), с изключение на солеви шлаки
от B1100:
— твърд цинк от горещо поцинковане
— цинкови шлаки/утайки
— цинкова шлака при леене (> 85 % Zn)
— цинкова пяна
— шлака от производството на благородни метали, предназначени за последващо рафиниране
— тантал съдържащи калъфни шлаки със съдържание на калъф под 0,5 %
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| от B1115 | | | |
| B1120; B1130 | B1120; B1130 | | |
| B1140 | | | |
| B1150; B1160 | B1150; B1160 | | |
| B1170—B1190 | | | |
| B1180 | | | |
| B1200—B1250 | B1200—B1250 | | |
| | B2010; B2020 | | |
| от B2030: | от B2030: | от B2030: | |
| — отпадъци и скрап от металокерамични материали | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | |
| от B2040: | от B2040: | от B2040: | |
| — шлака от производство на мед, химически стабилизирани, с високо съдържание на желязо (над 20 %) и произведена съгласно техническите спецификации (напр. DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителни и абразивни нужди | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | |
| от B2040: | от B2040: | от B2040: | |
| — отпадъци и скрап от суха мазилка от разрушаване на стради | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | |
| от B2040: | от B2040: | от B2040: | |
| — стъклени скрап със съдържание на литий-тантал и литий-ниобий | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | |
| | | | |
| B2060 | | | |
| B2070—B2110 | B2070—B2110 | | |
| B2120; B2130 | | | |
| | B3010; B3020 | | |
| от B3030: | от B3030: | от B3030: | |
| — употребявани дрехи и други износени текстилни артикули | всички останали отпадъци | всички останали отпадъци | |
| | | | |
| B3035 | B3035 | | |
| B3040 | | | |
от B3070:
— неактивен гъбен мицел от произво-
водството на пеницилин, който може да бъде използван като храна за животни
от позиция B3070:
— отпадъци от човешка коса
— отпадъци от слама
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B3050—B3065 | B3060 | | |
| | | | |
| B3080; B3090 | | | |
| B3100—B3120 | | | |
| B3130 | | | |
| B3140—B4030 | | | |
| GB040 7112 2620 30 2620 90 | GB040 7112 2620 30 2620 90 | | |
| GC010 | GC010 | | |
| GC020 | GC020 | | |
| GC030 ex 8908 00 | | | |
| GC050 | | | |
| GB020 ex 7001 ex 7019 39 | | | |
| GF010 | | | |
| GG030 ex 2621 | GG030 ex 2621 | | |
| GG040 ex 2621 | GG040 ex 2621 | | |
| GH013 3915 30 ex 3904 10—40 | | | |
| GN010 ex 0502 00 | | | |
| GN020 ex 0503 00 | | | |
| GN030 ex 0505 90 | | | |
Виетнам
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| от В1010: | от В1010: | от В1010: | от В1010: |
| — благородни метали (злато, сребро, метали от платиновата група, без живак) | — скрап от железо и стомана | — скрап от мед | — скрап от никел |
| — скрап от тантал | — скрап от алюминий | — скрап от цинк | — скрап от калций |
| — скрап от кобалт | — скрап от волфрам | — скрап от молибден | — скрап от магнезий |
| — скрап от бисмут | — скрап от титан | — скрап от цирконий | — скрап от манган |
| — скрап от германий | — скрап от торий | — скрап от магнезий | — скрап от хром |
| — скрап от ванадий | — скрап от бисмут | — скрап от кобалт | — скрап от ванадий |
| — скрап от хафний, иний, ниобий, рений и галий | — скрап от торий | — скрап от кобалт | — скрап от хафний, иний, ниобий, рений и галий |
| — скрап от бисмут | — скрап от торий | — скрап от кобалт | — скрап от хафний, иний, ниобий, рений и галий |
| — скрап от германий | — скрап от ванадий | — скрап от бисмут | — скрап от торий |
| — скрап от ванадий | — скрап от хафний, иний, ниобий, рений и галий | — скрап от германий | — скрап от ванадий |
| — скрап от торий | — скрап от бисмут | — скрап от германий | — скрап от ванадий |
| — скрап от редкоземни елементи | — скрап от торий | — скрап от бисмут | — скрап от германий |
от В1020
| от В1020 |
| — скрап от берилий |
| — скрап от кадмий |
| — скрап от селен |
| — скрап от телур |
от В1030—В1190
| B1030—B1190 |
| B1200 |
от В1210—В2010
| B1210—B2010 |
| B2020 |
от В2030
| B2030 |
от В2040:
| всички останали отпадъци |
| от В2040: |
| — частично рафиниран калциев сулфат, получен от газова десулфуризация на димни газове (FGD) |
от В2060—В2130
| от В3010: |
| всички отпадъци освен скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери: газова десулфуризация на димни газове (FGD) |
| — етилен |
| — стирен |
| — полипропилен |
| — полиетилентерефталат |
| — поликарбонати |
от В3010:
| от В3010: |
| всички отпадъци освен скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери: газова десулфуризация на димни газове (FGD) |
| — етилен |
| — стирен |
| — полипропилен |
| — полиетилентерефталат |
| — поликарбонати |
от В3020
| B3020 |
от В3030—В4030
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| GB040 | 7112 | 2620 30 | 2620 90 |
| GC020 | | | |
| GC050 | | | |
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| GN010 | ex 0502 00 | | |
| GN020 | ex 0503 00 | | |
| GN030 | ex 0505 90 | | |
Гвиана
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Грузия
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B1010; B1020 | | | |
| B1030 | | | |
| B1031—B1080 | | | |
| B1090 | | | |
| B1100; B1115 | | | |
| B1120—B2130 | | | |
| B3010—B3030 | | | |
| B3035 | | | |
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| B3040 | B3050 | B3060; B3065 | B3070; B3080 |
| B3090—B3110 | B3120—B4010 | B4020 | B4030 |
| GB040 | 7112 | 2620 30 | 2620 90 |
| GC010 | GC020 | GC030 | ex 8908 00 |
| GC050 | GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 |
| GF010 | GG030 | ex 2621 | ex 2621 |
| GG040 | GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 |
| GN010 | GN020 | ex 0502 00 | ex 0503 00 |
| GN030 | ex 0505 90 | |
Египет
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| от B1010: | от B1010: | от B1010: | всички останали отпадъци |
| — скрап от хром | всички останали отпадъци | |
| B1020—B1040 | B1050—B1070 | B1080—B1140 | |
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B1150 | | | |
| B1160—B1190 | | B1220; B1230 | |
| B1240 | | B1250 | |
| B2010; B2020 | | B2030 | |
| от B2040: | от B2040: | всички останали отпадъци | |
| — шлака от производство на мед, химически стабилизирана, с високо съдържание на желязо (над 20 %) и произведена съгласно техническите спецификации (напр. DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителство | всички останали отпадъци | |
| B2060—B2080 | | | |
| B2090 | | | |
| B2100—B2110 | | | |
| B2120 | | | |
| B2130 | | | |
| B3010 | | | |
| от B3020: | от B3020: | всички останали отпадъци | |
| — отпадъци и остатъци от хартия или картон от | всички останали отпадъци | |
| — други | | | |
| 2. несортиран скрап | | | |
| B3030—B3110 | | | |
| B3120 | | | |
| B3130—B4030 | | | |
| GB040 7112 2620 30 2620 90 | | | |
| GC010 | | | |
| GC020 | | | |
| GC030 ex 8908 00 | | | |
| GC050 | | | |
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | |
| GF010 | |
| GG030 | ex 2621 | |
| GG040 | ex 2621 | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| GN010 | ex 0502 00 | |
| GN020 | ex 0503 00 | |
| GN030 | ex 0505 90 | |
Израел
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Индия
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| всички останали отпадъци от В1010: |
| — скрап от железо и стомана |
| — скрап от мед |
| — скрап от никел |
| — скрап от алюминий |
| — скрап от цинк |
| — скрап от калций |
| — скрап от магнезий |
| от В3010: |
| всички останали отпадъци от В3010: |
| — скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери: |
| — полипропилен |
| — полипропиленетерофталат |
| B3020 |
от В3030:
всички останали отпадъци
от В3030:
— употребявани парцали, въжета, корда, шнурове и кабели и износени артикули от въжета, корда, шнурове или кабели от текстилни материали
всички други отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006
Индонезия
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| от В3030: всички останали отпадъци | от В3030: — употребявани парцали, въжета, корда, шнурове и кабели и износени артикули от въжета, корда, шнурове или кабели от текстилни материали | всички други отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B1010; B1020 | B1115 | B2020 | B2040; — стъклен скрап със съдържание на литий-тантал и литий-ниобий |
от В2030:
— керамични влакна, неупоменати или нежелани другаде
от В2030:
— отпадъци и скрап от металокерамични материали
от В2040:
всички останали отпадъци
от В3030:
— употребявани дрехи и други износени текстилни артикули
— употребявани парцали, въжета, корда, шнурове и кабели и износени артикули от въжета, корда, шнурове или кабели от текстилни материали
от В3030: всички останали отпадъци
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B3020 | B3035 | B3040—B3090 | B3100—B3130 |
| B3140 | B4010—B4030 |
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| GB040 | 7112 | 2620 30 | 2620 90 |
| | | | GC010 |
| | | | GC020 |
| GC030 | ex 8908 00 | | |
| GC050 | | | GE020 ex 7001 ex 7019 39 |
| | | | GF010 |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| | | | GN010 ex 0502 00 |
| | | | GN020 ex 0503 00 |
| | | | GN030 ex 0505 90 |
**Кения**
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| B1010—B1030 | | | |
| B1031 | | | |
| B1040—B1080 | | | |
| B1090 | | | |
от B1100:
— цинк съдържащи шлаки/утайки:
— цинкова шлака от горещо галванизиране (> 92 % Zn)
— цинкова пяна
— алюминиева пяна (или огрибки), с изключение на солеви шлаки
— отпадъци от отнеупорни облицовки, вкл. тигли, произхождащи от топене на мед
— шлака от производството на благородни метали, предназначени за последващо рафиниране
— тантал съдържащи калеени шлаки със съдържание на калай под 0,5 %
от B1110:
— твърд цинк от горещо поцинковане
— цинк съдържащи шлаки/утайки:
— повърхностни проси от галванизация (> 90 % Zn)
— дънни утайки от галванизиране (> 92 % Zn)
— цинкова шлака при леене (> 85 % Zn)
от B1120:
всички останали отпадъци
от B1130—B2130
от B3020:
от B3030:
— влакна и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци) от коноп (Cannabis sativa L.)
— употребявани парчила, въжета, корда, шнурове и кабели и износени артикули от въжета, корда, шнурове или кабели от текстилни материали, различни от сортирани
от B3035—B3130
от B3140
от B4010—B4030
GB040 7112 2620 30 2620 90
GC010
GC020
GC030 ex 8908 00
GC050
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| GN010 | ex 0502 00 | | |
| GN020 | ex 0503 00 | | |
| GN030 | ex 0505 90 | | |
**Киргизия**
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | | | |
**Китай**
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| от B1010: | | | |
| — благородни метали (плато, сребро, метали от платиновата група, без жълък) | | | |
| — скрап от молибден | | | |
| — скрап от кобалт | | | |
| — скрап от бисмут | | | |
| — скрап от цирконий | | | |
| — скрап от манган | | | |
| — скрап от германий | | | |
| — скрап от ванадий | | | |
| — скрап от хафний, индиий, ниобий, рений и галий | | | |
| — скрап от торий | | | |
| — скрап от редкоземни елементи | | | |
| — скрап от хром | | | |
| от B1020: | | | |
| всички останали отпадъци | | | |
| от B1020: | | | |
| — преходни метали — ако съдържат > 10 % V₂O₅ | | | |
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| от В1031: всички останали отпадъци | от В1031: волфрам, титан, тантал |
| В1040 | | | |
| | В1050 | | |
| В1060 | | | |
| | В1070; В1080 | | |
| В1090 | | | |
| от В1100: всички останали отпадъци | от В1100: твърд цинк от горещо поцинковане |
| | В1115 | | |
| от В1120: лантаниди (редки метали) | от В1120: всички останали отпадъци |
| В1130—В1200 | | | |
| | В1210 | | |
| В1220 | | | |
| | В1230 | | |
| В1240 | | | |
| | В1250 | | |
| В2010; В2020 | | | |
| от В2030: отпадъци и скрап от металокерамични материали освен скрап от WC всички останали отпадъци | от В2030: отпадъци и скрап от металокерамични материали само скрап от WC |
| В2040—В2130 | | | |
от B3010:
— следните втвърдени отпадъци от смоли или продукти на кондензация:
— карбаминформалдехидни смоли
— меламинформалдехидни смоли
— епоксидни смоли;
— алкидни смоли
от B3010:
— скрап от пластмаса на нехалогенирани полимери и съполимери
— следните втвърдени отпадъци от смоли или продукти на кондензация:
— фенолформалдехидни смоли
— полимиди
— следните отпадъци от флуорирани полимери (1):
— перфлуороетилен/пропилен (FEP)
— перфлуороалкоксиалкан
— тетрафлуороетилен/перфлуорометилвинилетер (PFA)
— тетрафлуороетилен/перфлуорометилвинилетер (MFA)
— поливинилифторид (PVF)
— поливинилидифторид (PVDF)
от B3020
от B3030:
всички останали
от B3030:
— следните отпадъци от памук:
— отпадъци от прежда (включително отпадъци от конци)
— други отпадъци
— следните отпадъци (включително дреб, отпадъци от прежди и конци) от синтетични влакна
— от синтетични влакна
— от изкуствени влакна
от B3035; B3040
от B3050
от B3060:
всички останали
от B3060:
— отпадъци от кости и сърцевини от рога, необработени, обезмаслени, първично обработени (но не нарязани на форми), обработени с киселина или дежелатириранi
от GB040 7112
2620 30
2620 90:
всички останали отпадъци
от GB040 7112
2620 30
2620 90:
само шлака от обработка на мед
от GC010
от GC020:
всички останали отпадъци
от GC020:
само скрап от жици и двигатели
GC030: ex 8908 00
GE020 ex 7001
ex 7019 39
GF010
GG030 ex 2621
GG040 ex 2621
GH013 3915 30
ex 3904 10—40
GN010 ex 0502 00
GN020 ex 0503 00
GN030 ex 0505 90
(*) Вж. бележката под линия на стр. 64 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
Китай (Хонконг):
от B1010:
— скрап от тантал
от B1010:
всички останали отпадъци
B1020
B1030—B1040
B1050
B1060—B1090
от B1100:
— отпадъци от огнеупорни облицовки, вкл. тигли, произхождащи от топене на мед
от B1100
всички останали отпадъци
B1115
от B1120:
— лантаниди (редки метали)
от B1120:
всички останали отпадъци
B1130
B1140—B1190
B1200
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B1210; B1220 | | | B1230 |
| B1240 | | | B1250—B2060 |
| B2070; B2080 | | | B2090 |
| B2100—B2130 | | | |
от B3010:
— скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери:
— полиацетали
— полиетери
— алканi C₁₀—C₁₃ (пластификатори)
— следните отпадъци от флуориранi полимери (†):
— перфлуороетилен/пропилен (FEP)
— перфлуороетилен/
— тетрафлуороетилен/перфлуоровинилинитер (PFA)
— тетрафлуороетилен/перфлуорометилвинилинитер (MFA)
— поливинилфлуорид (PVF)
— поливинилиденфлуорид (PVDF)
от B3010:
— скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери:
— етилен
— стирен
— полипропилен
— полипропиленетерефталат
— акрилонитрил
— бутадиен
— полипропилен
— полипропиленетерефталат
— поликарбонати
— полифениленсуфици
— акрилни полимери
— полиуретан (несъдържащ CFCs)
— полисилоксан
— полиметилметакрилат
— поливинилов алкохол
— поливинилбутирал
— поливинилцетат
— възникнали отпадъци от смоги или продукти на кондензация
| B3020; B3030 |
|---|---|---|---|
| B3035 | | | B3040—B3060 |
| B3065 | | | B3070—B3090 |
| B3100—B3130 | | | B3140 |
| B4010—B4030 | | | |
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| GB040 | 7112 | 2620 30 | 2620 90 |
| GC010 | | | |
| GC020 | | | |
| GC030 | ex 8908 00 | | |
| GC050 | | | |
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| GN010 | ex 0502 00 | | |
| GN020 | ex 0503 00 | | |
| GN030 | ex 0505 90 | | |
(1) Вж. бележката под линия на стр. 64 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
Китайски Тайпе
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| от B1010: | от B1010: | — благородни метали (злато, сребро, метали от платиновата група, без живак) | — скрап от железо и стомана |
| — скрап от мозибден | — скрап от мед | — скрап от тантал | — скрап от никел |
| — скрап от кобалт | — скрап от алюминий | — скрап от бисмут | — скрап от цинк |
| — скрап от цирконий | — скрап от калций | — скрап от магнезий | — скрап от волфрам |
| — скрап от манган | — скрап от титан | — скрап от ванадий | — скрап от германий |
| — скрап от хафний, индий, ниобий, рений и галий | — скрап от торий | — скрап от редкоземни елементи | — скрап от бисмут |
| — скрап от цирконий | — скрап от манган | — скрап от ванадий | — скрап от волфрам |
| — скрап от манган | — скрап от ванадий | — скрап от хафний, индий, ниобий, рений и галий | — скрап от магнезий |
| — скрап от торий | — скрап от титан | — скрап от редкоземни елементи | — скрап от германий |
B1020—B1031
B1040
B1050—B1090
от B1100:
— алуминиева пяна (или огрибки), с изключение на солеви шлаки
— отпадъци от огнеупорни облицовки, вкл. Тигли, произхождащи от топене на мед
— шлака от произвеждането на благородни метали, предназначени за последващо рафиниране
— тантал съдържащи капацитети със съдържание на калций под 0,5 %
от B1100:
— твърд цинк от горещо поцинковане
— цинк-съдържащи шлаки/утайки
— повърхностни дроси от галванизация (> 90 % Zn)
— Galvanising slab zinc bottom dross дънни утайки от галванизация (> 92 % Zn)
— цинкова шлака при лееене (> 85 % Zn)
— цинкова шлака от горещо галванизация (> 92 % Zn)
— цинкова пяна
B1115; B1120
B1130
B1140—B1220
B1230
B1240
B1250
B2010—B2030
от B2040:
всички останали отпадъци
от B2040:
— шлака от производство на мед, химически стабилизирана, с високо съдържание на желязо (над 20 %) и произведена съгласно техническите спецификации (напр. DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителни и абразивни нужди.
B2060—B2130
от B3010:
— скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съпополимери:
— полиуретан (не съдържащ CFCs)
— втвърдени отпадъци от смоли или продукти на кондензация
от B3010:
всички останали отпадъци
B3020
B3030; B3035
B3040; B3050
B3060—B4030
GB040 7112
2620 30
2620 90
GC010
GC020
GC030 ex 8908 00
GC050
GE020 ex 7001
ex 7019 39
GF010
GG030 ex 2621
GG040 ex 2621
GH013 3915 30
ex 3904 10—40
GN010 ex 0502 00
GN020 ex 0503 00
GN030 ex 0505 90
Коста Рика
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | | | |
Кот д’Ивоар
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | | | |
Куба
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | | | |
Ливан
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | | | |
от B1010: всички останали отпадъци
от B1010: всички останали отпадъци
от B1020—B1090
от B1100:
— цинкова пяна
— алюминиева пяна (или огрибки), с изключение на солеви шлаки
от B1100:
— твърд цинк от горещо поцинковане
— цинк-съдържащи шлаки/утайки
— повърхностни дроси от галванизация (> 90 % Zn)
— дънни утайки от галванизиране (> 92 % Zn)
— цинкова шлака при леечне (> 85 % Zn)
— цинкова шлака от горещо галванизиране (> 92 % Zn)
— отпадъци от огнеупорни облицовки, вкл. тигли, произхождащи от топене на мед
— шлака от производството на благородни метали, предназначени за последващо рафиниране
— тантал съдържащи калъвни шлаки със съдържание на калъв под 0,5 %
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| B1115 | B1115 | B1120—B1140 | B1120—B1140 |
| B1150—B2030 | B1150—B2030 | от B2040: всички останали отпадъци | от B2040: шлака от производство на мед, химически стабилизирани, с високо съдържание на железо (над 20) и произведена съгласно техническите спецификации (напр. DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителни и абразивни нужди |
| B2060—B2130 | B2060—B2130 | от B3010: скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери: | от B3010: скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери: |
| | | — поливинилов алкохол | — етилен |
| | | — поливинилбутират | — стирен |
| | | — поливинилцетат | — полипропилен |
| | | — втвърдени отпадъци от смоли или продукти на кондензация | — полиетилентерефталат |
| | | — следните отпадъци от флуорирани полимери (1): | — акрилонитрил |
| | | — перфлуороетилен/пропилен (FEP) | — бутадиен |
| | | — перфлуороалкоксиалкан | — полиакетати |
| | | — тетрафлуороетилен/перфлуоровинилетер (PFA) | — полиметилметакрилат |
| | | — тетрафлуороетилен/перфлуорометилвинилетер (MFA) | — полисилоксани |
| | | — поливинилфлуорид (PVF) | — полиметилметакрилат |
| | | — поливинилиденфлуорид (PVDF) | — полифениленсулфиди |
| | | | — акрилни полимери |
| | | | — алкан C_{10}—C_{13} (пластификатори) |
| | | | — полиуретан (несъдържащ CFCs) |
| | | | — полисилоксани |
| | | | — полиметилметакрилат |
| B3020—B3130 | B3020—B3130 | B3140 | B3140 |
| B4010—B4030 | B4010—B4030 | GB040 | GB040 |
| 7112 | 7112 | 2620 30 | 2620 30 |
| 2620 90 | 2620 90 | | |
| GC010 | GC010 | GC020 | GC020 |
| GC030 ex 8908 00 | GC030 ex 8908 00 | GC050 | GC050 |
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| GE020 ex 7001 ex 7019 39 | GE020 ex 7001 ex 7019 39 | GF010 | GF010 |
| GG030 ex 2621 | GG030 ex 2621 | GG040 ex 2621 | GG040 ex 2621 |
| GH013 3915 30 ex 3904 10—40 | GH013 3915 30 ex 3904 10—40 | GN010 ex 0502 00 | GN010 ex 0502 00 |
| GN020 ex 0503 00 | GN020 ex 0503 00 | GN030 ex 0505 90 | GN030 ex 0505 90 |
(*) Вж. бележката под линия на стр. 64 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
Лихтенщайн
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Макао, Китай:
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Малави
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Малайзия
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| от B1010: | от B1010: | от B1010: | от B1010: |
| — скрап от никел | — скрап от молибден | — благородни метали (плато, сребро, метали от платинова група, без живак) | |
| — скрап от цинк | — скрап от кобалт | — скрап от железо и стомана | |
| — скрап от волфрам | — скрап от бисмут | — скрап от мед | |
| — скрап от тантал | — скрап от цирконий | — скрап от алюминий | |
| — скрап от магний | — скрап от торий | — скрап от калций | |
| — скрап от титан | | | |
| — скрап от манган | | | |
| — скрап от германий | | | |
| — скрап от ванадий | | | |
| — скрап от хафний, индий, ниобий, рений и галий | | | |
| — скрап от редкоземни елементи | | | |
| — скрап от хром | | | |
B1020—B1100
B1115
B1120—B1140
B1150
B1160—B1190
B1200; B1210
B1220—B1240
B1250—B2030
от B2040:
— частично рафиниран калциев сулфат, получен от газова десулфуризация на димни газове (FGD)
— шлака от производство на мед, химически стабилизирани, с високо съдържание на железо (над 20 %) и произведена съгласно техническите спецификации (напр. DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителни и абразивни нужди.
от B2040:
всички останали отпадъци
B2060
B2070; B2080
B2090
B2100
B2110—B2130
B3010
B3020—B3035
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B3040 | от B3050: | — дървесни отпадъци и остатъци, независимо дали са агломерирани или не под формата на трупчета, брикети, топчета или други подобни форми | от B3050: | — коркови отпадъци: натрошени, гранулиран или смлян корк |
| | от B3060: | — изсушен и стерилизиран растителни отпадъци, остатъци и странични продукти независимо дали са или не под формата на палети, или във вид използван за храна на животни, неупоменати или невключени другаде (само орязови трици и други странични продукти съгласно 2302 20 100/900) | от B3060: | — изсушен и стерилизиран растителни отпадъци, остатъци и странични продукти независимо дали са или не под формата на палети, или във вид използван за храна на животни, неупоменати или невключени другаде (само орязови трици и други странични продукти съгласно 2302 20 100/900) |
| | — отпадъци от кости и сърцевини от рога, необработени, обезмаслен, първично обработени (но не нарязани на форми), обработени с киселина или дехелатинирани | — отпадъци от кости и сърцевини от рога, необработени, обезмаслен, първично обработени (но не нарязани на форми), обработени с киселина или дехелатинирани | — други отпадъци от селскостопанска и хранително—вкусовата промишленост, с изключение на странични продукти, които отговарят на националните и международни изисквания и стандарти за консумация от хора и животни: |
| | — обелки от кокосови орехи, черупки, люспи и други кокосови отпадъци | — други отпадъци от селскостопанска и хранително—вкусовата промишленост, с изключение на странични продукти, които отговарят на националните и международни изисквания и стандарти за консумация от хора и животни: |
| | — други отпадъци от селскостопанска и хранително—вкусовата промишленост, с изключение на странични продукти, които отговарят на националните и международни изисквания и стандарти за консумация от хора и животни: |
| B3065—B3140 | B4010 | B4020 | B4030 |
| GB040 | 7112 | 2620 30 | 2620 90 |
| GC010 | | | |
| GC020 | | | |
| GC030 | ex 8908 00 | | |
| GC050 | | | |
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| | | | GN010 | ex 0502 00 |
| | | | GN020 | ex 0503 00 |
| | | | GN030 | ex 0505 90 |
Малък
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| от B1010: всички останали отпадъци | от B1010: — скрап от хром | | |
| | | | B1020 |
| B1030—B1040 | | | |
| | | | B1050 |
| B1060 | | | |
| | | | B1070; B1080 |
| B1090—B1120 | | | |
| | | | B1130 |
| B1140—B2030 | | | |
| от B2040: всички останали отпадъци | от B2040: — шлака от производство на мед, химически стабилизирани, с високо съдържание на железо (над 20 %) и произведена съгласно техническите спецификации (напр. DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителни и абразивни нужди. — съра в твърда форма | | |
| | | | B2060 |
| B2070—B2100 | | | |
| | | | B2110; B2120 |
| B2130—B4030 | | | |
| GB040 | 7112 | 2620 30 | 2620 90 |
| GC010 | | | |
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| GC020 | | | |
| GC030 | ex 8908 00 | | |
| GC050 | | | |
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| GN010 | ex 0502 00 | | |
| GN020 | ex 0503 00 | | |
| GN030 | ex 0505 90 | | |
Мароко
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| от B1010: | | | |
| — скрап от железо и стомана | | | |
| — скрап от волфрам | | | |
| — скрап от молибден | | | |
| — скрап от тантал | | | |
| — скрап от молиций | | | |
| — скрап от кобалт | | | |
| — скрап от бисмут | | | |
| — скрап от цирконий | | | |
| — скрап от германий | | | |
| — скрап от ванадий | | | |
| — скрап от хафний, иний, ниобий, рений и галий | | | |
| — скрап от торий | | | |
| от B1010: | | | |
| — благородни метали (плато, сребро, метали от платиновата група, без живак) | | | |
| — скрап от мед | | | |
| — скрап от никел | | | |
| — скрап от алюминий | | | |
| — скрап от цинк | | | |
| — скрап от калций | | | |
| — скрап от титан | | | |
| — скрап от манган | | | |
| — скрап от редкоземни елементи | | | |
| — скрап от хром | | | |
| от B1020: | | | |
| — скрап от антимон | | | |
| — скрап от олово (без оловно-кисели батерии и акумулатори) | | | |
| — скрап от телур | | | |
| от B1020: | | | |
| — скрап от берил | | | |
| — скрап от кадмий | | | |
| — скрап от селен | | | |
B1030—B1200
B1210
B1220—B1250
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| от B2030: | от B2030: | | |
| — керамични влакна, неуточнени или невключени другаде | — отпадъци и скрап от металокерамични материали |
| B2040—B2130 | |
| от B3010: | от B3010: | | |
| — скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери: | — скрап от пластмаса на следните нехалогенирани полимери и съполимери: |
| — стирен | — етилен |
| — бутадиен | — полипропилен |
| — полиацетали | — полипропилентерефталат |
| — полимиди | — акрилонитрил |
| — полибутилентерефталат | — полиуретан |
| — поликарбонати | (несъдържащ CFCs) |
| — полиметилметакрилат | — поливинилов алкохол |
| — полиетери | — втвърдени отпадъци от смоли или продукти на кондензация |
| — полифениленсулфиди | |
| — акрилни полимери | |
| — алкини C_{10}—C_{13} (пластификатори) | |
| — поливинилбутирал | |
| — поливинилцетат | |
| — следните отпадъци от флуорирани полимери (1): | |
| — перфлуороетилен/пропилен (FEP) | |
| — перфлуороалкохол | |
| — тетрафлуороетилен/перфлуоровинилетер (PFA) | |
| — тетрафлуороетилен/перфлуорометилвинилетер (MFA) | |
| — поливинилфлуорид (PVF) | |
| — поливинилиденфлуорид (PVDF) | |
| B3020—B3050 | |
| от B3060: | от B3060: | | |
| всички останали отпадъци | — обелки от кокосови орехи, черупки, люспи и други кокосови отпадъци |
| B3065 | |
| B3070—B4030 | |
| GB040 | 7112 |
| 2620 30 | |
| 2620 90 | |
| GC010 | |
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| GC020 | | | |
| GC030 | ex 8908 00 | | |
| GC050 | | | |
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | | |
| GN010 | ex 0502 00 | | |
| GN020 | ex 0503 00 | | |
| GN030 | ex 0505 90 | | |
(1) Вж. бележката под линия на стр. 64 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
**Молдова**
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| от B3020: всички останали отпадъци | от B3020: | | |
| — неизбелена хартия или картон, или от гофрирана хартия или картон | — друга хартия или картон, произведени основно от химически избелена хартиена маса (пулп), неоцветена в масата | | |
| — друга хартия или картон, произведени основно от химически избелена хартиена маса (пулп), неоцветена в масата | — от хартия или картон произведени основно от механична дървесинна хартиена маса (пулп), (напр. вестници, списания и подобни печатни материали) | | |
| всички други отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | | | |
**Оман**
| a) | b) | c) | d) |
|----|----|----|----|
| от B1010: всички останали | от B1010: | | |
| — скрап от железо и стомана | | | |
| всички други отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | | | |
Пакистан
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| от В3060 | — утайки от вино |
| В3140 |
| от GN010 ex 0502 00: |
| отпадъци от четина от свине или пигани |
| всички други отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Парагвай
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Перу
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| от В3030: |
| — отпадъци от вълна или фини или груба (необработена) животинска козина, включително отпадъци от прежди, но изключващи конци |
| — отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и конци) |
| — влакна и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци) от коноп (Cannabis sativa L.) |
| — влакна и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци) от юта и други текстилни влакна от лико (с изключение на лен, коноп, рамия) |
| — влакна и отпадъци (вкл. отпадъци от прежди и конци) от кокосови орехи |
| — влакна, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци) от абака (Manila hemp или Musa textilis Nee) |
| — влакна, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци) от рамия и други растителни текстилни влакна, неупоменати или невключени другаде |
| от В3030: |
| — копринени отпадъци (вкл. копринени пашкули неподходящи за намотаване, отпадъци от прежди и конци) |
| — ленени влакна и отпадъци |
| — отпадъци (вкл. дреб, отпадъци от прежди и конци) от изкуствени влакна |
| — употребявани прежди и други износени текстилни артикули |
| — употребявани парцали, въжета, корда, шнурове и кабели и износени артикули от въжета, корда, шнурове или кабели от текстилни материали |
от В3060:
— дегра: остатъци получени от преработката на мазнини или от животински и растителни восъци
— отпадъци от кости и сърцевини от рога, необработени, обезмаслени, първично обработени (но не нарязани на форми), обработени с киселина или дежелатинирани
от В3065:
отпадъци от ядивни мазнини и масла от животински или растителен произход (напр. пържени масла и мазнини), при условие че не проявяват [опасни] свойства според базелското приложение
от В3065:
отпадъци от ядивни мазнини и масла от животински или растителен произход (напр. пържени масла и мазнини), при условие че не проявяват [опасни] свойства според базелското приложение III
всички други отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006
Руска федерация
| a) | b) | c) | d) |
|---|---|---|---|
| B1010—B2120 | B1010—B2120 | B3010—B3030 | B3010—B3030 |
| B2130 | B3035; B3040 | B3050—B3070 | B3050—B3070 |
| B3080 | B3090 | B3090 | B3100 |
| B3110—B3130 | B3110—B3130 | B3140 | B4010—B4030 |
| B4010—B4030 | GB040 7112 2620 30 2620 90 | GB040 7112 2620 30 2620 90 | GC010 |
| GC010 | GC020 | GC030 ex 8908 00 | GC030 ex 8908 00 |
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| GC050 | GC050 | | |
| GE020 ex 7001 | GE020 ex 7019 39 | GE020 ex 7019 39 | |
| GF010 | GF010 | | |
| GG030 ex 2621 | GG030 ex 2621 | | |
| GG040 ex 2621 | GG040 ex 2621 | | |
| GH013 3915 30 ex 3904 10—40 | GH013 3915 30 ex 3904 10—40 | | |
| GN010 ex 0502 00 | GN010 ex 0502 00 | | |
| GN020 ex 0503 00 | GN020 ex 0503 00 | | |
| GN030 ex 0505 90 | GN030 ex 0505 90 | | |
Сейшели
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| GF010 | | | |
| GN010 ex 0502 00 | | | |
| GN020 ex 0503 00 | | | |
| GN030 ex 0505 90 | | | |
всички други отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006
Тайланд
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B1010 | | | |
| B1020; B1030 | | | |
| B1031 | | | |
| B1040—B1090 | | | |
от B1100:
всички останали
от B1100:
— отпадъци от огнеупорни облицовки, вкл. Тигли, произхождащи от топене на мед
— шлака от производството на благородни метали, предназначени за последващо рафиниране
— тантал съдържащ калаен шлак със съдържание на калаен под 0,5 %
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B1115—B1140 | | | |
| B1150 | | | |
| B1160—B1240 | | | |
| B1250 | | | |
| B2010; B2020 | | | |
| B2030 | | | |
| от B2040: | от B2040: | всички останали отпадъци |
| — шлака от производство на мед, химически стабилизирана, с високо съдържание на железо (над 20 %) и произведена съгласно техническите спецификации (напр. DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителни и абразивни нужди. | всички останали отпадъци |
| — варовик от производството на калциев цианамид (при pH < 9) | всички останали отпадъци |
| — стъклен скрап със съдържание на литий-тантал и литий-ниобий | всички останали отпадъци |
| | B2060; B2070 | | |
| B2080; B2090 | | | |
| B2100 | | | |
| B2110—B2130 | | | |
| от B3010: | от B3010: | всички останали от смоли или продукти на кондензация |
| — скрап от пластмаса на нехалогенирани полимери и съполимери | всички останали от смоли или продукти на кондензация |
| — специфични отпадъци от флуорирани полимери (1): | всички останали от смоли или продукти на кондензация |
| — перфлуороетилен/пропилен (FEP) | всички останали от смоли или продукти на кондензация |
| — перфлуороалкиксилкан — | всички останали от смоли или продукти на кондензация |
| — тетрафлуороетилен/перфлуоровинилетер (PFA) | всички останали от смоли или продукти на кондензация |
| — тетрафлуороетилен/перфлуорометилвинилетер (MFA) | всички останали от смоли или продукти на кондензация |
| — поливинилфлуорид (PVF) | всички останали от смоли или продукти на кондензация |
| — поливинилиденфлуорид (PVDF) | всички останали от смоли или продукти на кондензация |
| | B3020 | | |
| от B3030: | от B3030: | всички останали |
| — отпадъци (вкл. дреб, отпадъци от прежд и конци) от изкуствени влакна | всички останали |
| — употребявани парциали, въжета, корда, шнурове и кабели и износени артикули от въжета, корда, шнурове или кабели от текстилни материали | всички останали |
---
1. Официален вестник на Европейския съюз 4.12.2007 г.
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B3035 | от B3040: | от B3040: | |
| | — други каучукови отпадъци (с изключение на такива, упоменати другаде) | — отпадъци и скрап от втвърден каучук (напр. ебонит) | |
| | | | |
| B3050—B3140 | | | |
| B4010—B4030 | | | |
| GB040 | 7112 | 2620 30 | 2620 90 |
| GC010 | | | |
| GC020 | | | |
| GC030 | ex 8908 00 | | |
| GC050 | | | |
| GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | ex 3904 10—40 | |
| GN010 | ex 0502 00 | | |
| GN020 | ex 0503 00 | | |
| GN030 | ex 0505 90 | | |
(1) Вж. бележката под линия на стр. 64 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
Тунис
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B1010 | | | |
| B1020—B1220 | | | |
| B1230; B1240 | | | |
| B1250 | | | |
| B2010 | | | |
| B2020; B2030 | | | |
от В2040:
всички останали отпадъци
от В2040:
— варовик от производството на калиев цианамид (при pH < 9)
— натриеви, калиеви, калиеви хлориди
— карборунд (силициев карбид)
B2060—B2130
от В3010:
— слезните отпадъци от флуорирани полимери (1):
— перфлуороетилен/пропилен (FEP)
— перфлуоролаксилкан
— тетрафлуороетилен/перфлуоровинилетер (PFA)
— тетрафлуороетилен/перфлуоровинилетер (MFA)
— поливинилфторид (PVF)
— поливинилиденфторид (PVDF)
от В3010:
— скрап от пластмаса на нехалогенирани полимери и съполимери
— втвърдени отпадъци от смоли или продукти на кондензация
B3020
от В3030:
всички останали
от В3030:
— употребявани дрехи и други износени текстилни артикули
B3035—B3065
от В3070:
— неактивен гъбен мицел от производството на пеницилин, който може да бъде използван като храна за животни
от В3070:
— отпадъци от човешка коса
— отпадъци от слама
B3080
B3090—B3130
B3140
B4010—B4030
GB040 7112
2620 30
2620 90
GC010
GC020
GC030 ex 8908 00
GC050
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| GE020 | ex 7001 | | |
| | ex 7019 39 | | |
| GF010 | | | |
| GG030 | ex 2621 | | |
| GG040 | ex 2621 | | |
| GH013 | 3915 30 | | |
| | ex 3904 10—40 | | |
| | | GN010 | ex 0502 00 |
| | | GN020 | ex 0503 00 |
| | | GN030 | ex 0505 90 |
(1) Вж. бележката под линия на стр. 64 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
### Филипини
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| от B1010: | от B1010: | всички останали отпадъци | |
| — скрап от кобалт | всички останали отпадъци | | |
| от B1020: | от B1020: | всички останали отпадъци | |
| — скрап от олово (без оловнокисели батерии и акумулатори) | всички останали отпадъци | | |
| | B1030—B1115 | | |
| от B1120: | от B1120: | всички останали отпадъци | |
| — кобалт, лантан | всички останали отпадъци | | |
| | B1130—B1150 | | |
| B1160; B1170 | | | |
| | B1180—B1220 | | |
| B1230; B1240 | | | |
| | B1250 | | |
| B2010 | | | |
| | B2020 | | |
| от B2030: | от B2030: | всички останали отпадъци | |
| — отпадъци и скрап от металокерамични материали | всички останали отпадъци | | |
| | B2040 | | |
| B2060 | | | |
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| B2070—B3010 | B3020—B3050 | B3060—B3070 | B3080 |
| B3090—B3140 | B4010; B4020 | B4030 | GB040 7112 2620 30 2620 90 |
| GC010 | GC020 | GC030 ex 8908 00 | GC050 |
| GE020 ex 7001 ex 7019 39 | GF010 | GG030 ex 2621 | GG040 ex 2621 |
| GH013 3915 30 ex 3904 10—40 | GN010 ex 0502 00 | GN020 ex 0503 00 | GN030 ex 0505 90 |
**Хърватия**
| a) | b) | в) | г) |
|---|---|---|---|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
| a) | b) | в) | г) |
|----|----|----|----|
| B1010 | B1031 | B1050 | B1070; B1080 |
| B1115 | B1250 | B2060 | B2130 |
| B3010 | B3030 | B3035 | B3060; B3065 |
| GB040 | 7112 | 2620 30 | 2620 90 |
| GC010 | GC020 | GC030 | ex 8908 00 |
| GC050 | GE020 | ex 7001 | ex 7019 39 |
| GF010 | GG030 | ex 2621 | |
| GG040 | ex 2621 | GH013 | 3915 30 |
| | | | ex 3904 10—40 |
| GN010 | ex 0502 00 | GN020 | ex 0503 00 |
| GN030 | ex 0505 90 | всички други отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Шри Ланка
| a) | b) | в) | г) |
|----|----|----|----|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 |
Юар
| a) | b) | в) | г) |
|----|----|----|----|
| всички отпадъци, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1013/2006 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007R1418/32007R1418_BG.pdf | 47 |
32007D0799 | category15 | 2007 | bg | РЕШЕНИЯ
СЪВЕТ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 12 октомври 2006 година
за подписване от името на Европейската общност на Протокол за изпълнение на Алпийската конвенция в областта на транспорта (протокол за транспорта) (2007/799/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като въз предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изреч | ение от него,
като въз предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че:
(1) Насърчаването на мерки на международно равнище за разрешаване на регионалните и европейските проблеми, които възникват при устойчивата мобилност в транспорта и водят до рискове за околната среда, е една от целите на политиката на Общността в областта на транспорта.
(2) На 14 май 1991 г. Съветът упълномощи Комисията да участва от името на Общността в преговорите за Алпийската конвенция и протоколите към нея, като се консултира с държавите-членки.
(3) С Решение 96/191/ЕО на Съвета (1) Общността сключи Конвенцията за защита на Алпите (Алпийска конвенция).
(4) На 16-ото заседание на Постоянния комитет на Алпийската конвенция на 24—26 май 2000 г. въз основа на член 2, параграфи 2 и 3 от Алпийската конвенция беше приет Протокол за изпълнение на Алпийската конвенция в областта на транспорта.
(5) Протоколът за транспорта предвижда рамка, основана на принципа на вземане на предохранителни мерки, принципа на предотвратяване и принципа „замърсителят плаща” за гарантиране на устойчивата мобилност и опазването на околната среда за всички видове транспорт в региона на Алпите.
(6) Протоколът за транспорта, съгласно член 24 от него, беше открит за подписване от договарящите страни на срещата на министрите за Алпийската конвенция, проведена в Люцерн на 30 и 31 октомври 2000 г., а след това в Република Австрия, като депозитар.
(7) Превесът на компетенцията на Общността във връзка с принципа на единство при международното представителство на Общността следва да се изрази в едновременното подписване и впоследствие депозиране на съответните инструменти за ратификация или одобрение, ако е възможно, от Общността и нейните държави-членки, които са договарящи страни по конвенцията.
(8) Целесъобразно е Протоколът за изпълнение на Алпийската конвенция в областта на транспорта (протокол за транспорта) да бъде подписан от името на Общността, при условие че бъде сключен на по-късен етап,
(1) ОВ L 61, 12.3.1996 г., стр. 31.
РЕШИ:
Член единствен
Председателят на Съвета е оправомощен да определи лицето(ата), което(ито) е(са) упълномощено(и) да подпише(ат) Протокола за изпълнение на Алпийската конвенция в областта на транспорта (протокол за транспорта) от името на Общността, при условие че бъде сключен на по-късен етап, и да му(им) предостави необходимите за тази цел правомощия.
Съставено в Люксембург на 12 октомври 2006 година.
За Съвета
Председател
M. LINO | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007D0799/32007D0799_BG.pdf | 2 |
32007R0506 | category15 | 2007 | bg | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 506/2007 НА КОМИСИЯТА
от 8 май 2007 година
за налагане на изисквания за изпитване и информация на вносителите и производителите на някои приоритетни вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества
(Текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като въз предвид Договора за създаване на Ев | ропейската общност,
като въз предвид Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества (1), и по-специално член 10, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1) Докладчиците, определени от държавите-членки в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 793/93, са оценили информацията, предоставена от производителите и вносителите относно някои приоритетни вещества. След консултация с тези производители и вносители докладчиците са преценили, че за да бъде оценен рискът, е необходимо да се изисква от тези вносители и производители допълнителна информация, както и провеждане на допълнителни изпитвания.
(2) Необходимата информация за оценка на въпросните вещества не може да бъде получена от бивши производители или вносители. Производителите и вносителите са проверили, че опитите с животни не могат да бъдат заместени или ограничени чрез използването на други методи.
(3) Следователно е целесъобразно от производителите и вносителите на приоритетни вещества да се изисква предоставянето на допълнителна информация и провеждането на допълнителни изпитвания за тези вещества. Предоставените на Комисията протоколи от докладчиците трябва да бъдат използвани за провеждането на тези изпитвания.
(4) Разпоредбите на настоящия регламент са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15 от Регламент (ЕИО) № 793/93.
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Производителите и вносителите на веществата, изброени в приложението, които са представили информация в съответствие с изискванията на членове 3, 4, 7 и 9 от Регламент (ЕИО) № 793/93, следва да предоставят информацията и да провеждат изпитванията, посочени в приложението, и да изпратят резултатите на съответните докладчици.
Изпитванията се извършват според протоколите, определени от докладчиците.
Резултатите следва да бъдат представени в сроковете, предвидени в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е запълнителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 8 май 2007 година.
За Комисията
Stavros DIMAS
Член на Комисията
(1) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
| № | EINECS № | CAS № | Наименование на веществото | Докладчик | Изисквания за изпитвания/информация | Срок от датата на влизане в сила на настоящия регламент |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1. | 237-158-7 | 13674-84-5 | Трис(2-хлоро-1-метилетил) фосфат | IE/UK | — Исследване на ефекта върху плодовитостта на 2 поколения (ОИСР 416-B35) | 24 месеца |
| | | | | | — Ин виво Сопет анализ върху черен дроб на плъх | 12 месеца |
| | | | | | — Ин апетр перкутанна абсорбция на радиоактивно маркиран ТСР през човешка кожа (ОИСР 428) | 12 месеца |
| 2. | 237-159-2 | 13674-87-8 | Трис[2-хлоро-1-(хлорометил)етил] фосфат (ТДСР) | IE/UK | — Исследване за сорбция/десорбция (променен ОИСР тест 106) | 6 месеца |
| 3. | 253-760-2 | 38051-10-4 | 2,2'-Бис(хлорометил) триметилен бис(бис(2-хлороетил)фосфат (V6) | IE/UK | — Исследване на ефекта върху плодовитостта на 2 поколения (ОИСР 416-B35) | 24 месеца |
| | | | | | — Ин апетр перкутанна абсорбция на радиоактивно маркиран V6 през човешка кожа (ОИСР 428) | 12 месеца |
| 4. | 202-679-0 | 98-54-4 | 4-терт-бутилфенол | NO | — Исследване за ендокринни ефекти върху риба (проект ОИСР за опити в ранните стадии на живота) | 18 месеца |
| 5. | 202-411-2 | 95-33-0 | N-циклохексилбензотиазол-2-сулфенамид | DE | — Измерени стойности от крайпътните почви и повърхностните води, в които се оттичат водите от пътната настилка. Продуктите на разлагане, обект на измерване, са 2-меркаптобензотиазол, бензотиазол, 2-бензотиазолон, 2-метилбензотиазол и 2-метилбензотиазол | 4 години |
| | | | | | — Измерени стойности върху сметищен филтрат. Продуктите на разлагане, обект на измерване, са 2-меркаптобензотиазол, бензотиазол, 2-бензотиазолон, 2-метилбензотиазол и 2-метилбензотиазол | 4 години |
| | | | | | — Информация за използването и въздействието на инсталации за рециклиране на гуми, по-специално на инсталации за раздробяване на гуми, за спортни площадки, изградени от рециклирани гумени материали и други подобни приложения на открито на рециклирани гуми | 4 години |
| 6. | 233-118-8 | 10039-54-0 | Бис(хидроксиламониев) сулфат | DE | — Тест за размножаване на Daphnia magna (ОИСР 211) | 3 месеца |
| | | | | | — Информация за въздействието по време на производството и преработката | 3 месеца |
| | | | | | — Данни от научната литература за/или тест за потребление на кислород от активната утайка (ОИСР 209) | 3 месеца |
| № | Einacs № | CAS № | Наименование на веществото | Докладчик | Изисквания за изпитвания/информация | Срок от датата на влизане в сила на настоящия регламент |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 7. | 201-245-8 | 80-05-7 | 4,4′-изопропилди-нитрофенол | UK | — Опит върху растежа на сухоземни растения (ОИСР 208) | 6 месеца |
| | | | | | — Тест за размножаване на Enchytraeid (ОИСР 220) | 6 месеца |
| | | | | | — Тест за размножаване с подходящи видове Collembola | 6 месеца |
| 8. | 266-028-2 | 65996-93-2 | Зифт, каменовъглена смола, висока температура | NL | — STP тест за потребление на кислород от активната утайка (ОИСР 209 – С11) | 3 месеца | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007R0506/32007R0506_BG.pdf | 3 |
32007D0382 | category15 | 2007 | bg | РЕШЕНИЯ НА КОМИСИЯТА
от 29 май 2007 година
за разпределението на квоти за внос на контролирани вещества за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер C(2007) 2107)
(само текстовете на английски, български, гръцки, испански, италиански, латвийски, литовски, македонски, немски, нидерландски, полс | ки, португалски, словенски, унгарски и френски език са автентични)
(2007/382/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно веществата, които нарушават озоновия слой (1), и член 7 от него,
като има предвид, че:
(1) Количество ограничения за пускането на пазара на Общността на контролирани вещества са зададени в член 4 от Регламент (ЕО) № 2037/2000 и в приложение III към същия регламент.
(2) В член 4, параграф 2, i), буква г) от Регламент (ЕО) № 2037/2000 се забранява пускането на пазара от страна на производител или вносител на метилов бромид, а така също и използването му за собствени нужди след 31 декември 2004 г. В член 4, параграф 4, i), буква б) от Регламент № 2037/2000 се дава възможност за дерогация на тази забрана, в случай че метиловият бромид се използва за изпълнение на лицензирани заявки за критични нужди от потребители, описани в член 3, параграф 2, ii) от същия регламент. Количество метилов бромид, разрешен за критични нужди за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г., ще бъдат публикувани в отделно решение на Комисията.
(3) В член 4, параграф 2, iii) от Регламент (ЕО) № 2037/2000 се позволява дерогация от член 4, параграф 2, i), буква г), в случай че метиловият бромид е внесен или произведен за карантина и обработка на пратки преди износ. Количество метилов бромид, което може да бъде внесено или произведено за тези цели през 2007 г., не трябва да надвишава средното изчислено ниво на метилбромид, което производителят или вносителят е пуснал на пазара или е използвал за собствени нужди за карантина и обработка на пратки преди износ през 1996, 1997 и 1998 г.
(4) В член 4, параграф 4, i) от Регламент (ЕО) № 2037/2000 се позволява дерогация от член 4, параграф 2, в случай че метиловият бромид е внесен за унищожаване или е внесен за употреба като изходна суровина.
(5) В член 4, параграф 3, i), буква д) от Регламент (ЕО) № 2037/2000 се определя общото изчислено ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите пускат на пазара или използват за собствени нужди в периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.
(6) Комисията е публикувала известие до вносителите на контролирани вещества в Общността, които нарусяват озоновия слой (7), в отговор на което е получила декларации за предвидените количества за внос през 2007 г.
(1) ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).
(7) ОВ С 171, 22.7.2006 г., стр. 27.
(7) За хидрохлорфлуоруксиловодородите разпределянето на квотите за производители и вносители се извършва в съответствие с разпоредбите на Решение 2007/195/ЕО на Комисията от 27 март 2007 г. за определяне на механизма за разпределяне на квотите за производители и вносители на хидрохлорфлуоруксиловодороди по години от 2003 до 2009 г. и с оглед на Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета (1).
(8) С цел да се даде възможност операторите и компаниите да се възползват от разпределените квоти за внос своевременно и по този начин да се осигури непрекъснатост на работата им, е уместно настоящото решение да се прилага от 1 януари 2007 г.
(9) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2037/2000.
РЕШИ:
Член 1
1. Количеството контролирани вещества от група I (хлорфлуоруксиловодороди 11, 12, 113, 114 и 115) и от група II (други напълно халогенирани хлорфлуоруксиловодороди), обект на Регламент (ЕО) № 2037/2000, което може да бъде пуснато в свободно обращение в Общността през 2007 г. и с произход извън Общността, е 6 323 800 килограма ОРП (озоноразрушаващ потенциал).
2. Количеството контролирани вещества от група III (халони), обект на Регламент (ЕО) № 2037/2000, което може да бъде пуснато в свободно обращение в Общността през 2007 г. и с произход извън Общността, е 9 849 000 килограма ОРП.
3. Количеството контролирани вещества от група IV (тетрахлорметан), обект на Регламент (ЕО) № 2037/2000, което може да бъде пуснато в свободно обращение в Общността през 2007 г. и с произход извън Общността, е 1 341 330 килограма ОРП.
4. Количеството контролирани вещества от група V (1, 1, 1-трихлоретан), обект на Регламент (ЕО) № 2037/2000, което може да бъде пуснато в свободно обращение в Общността през 2007 г. и с произход извън Общността, е 400 060 килограма ОРП.
5. Количеството контролирани вещества от група VI (метилбромид), обект на Регламент (ЕО) № 2037/2000, което може да бъде пуснато в свободно обращение в Общността през 2007 г. и с произход извън Общността, използвано за карантина и обработка на патрии преди износ, като изходна суровина или за уничожаване, е 1 545 646 килограма ОРП.
(1) ОВ L 88, 29.3.2007 г., стр. 51.
6. Количеството контролирани вещества от група VII (хлорбромфлуоруксиловодороди), обект на Регламент (ЕО) № 2037/2000, за използване като изходна суровина, което може да бъде пуснато в свободно обращение в Общността през 2007 г. и с произход извън Общността, е 73 килограма ОРП.
7. Количеството контролирани вещества от група VIII (хлорбромфлуоруксиловодороди), обект на Регламент (ЕО) № 2037/2000, което може да бъде пуснато в свободно обращение в Общността през 2007 г. и с произход извън Общността, е 2 811 286,639 килограма ОРП.
8. Количеството контролирани вещества от група IX (бромхлорметан), обект на Регламент (ЕО) № 2037/2000, което може да бъде пуснато в свободно обращение в Общността през 2007 г. и с произход извън Общността, е 156 012 килограма ОРП.
Член 2
1. Разпределението на квотите за внос на хлорфлуоруксиловодороди 11, 12, 113, 114 и 115 и на други напълно халогенирани хлорфлуоруксиловодороди през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. се извършва за целите, посочени в приложение I, и в полза на компаниите, включени в същото приложение.
2. Разпределението на квоти за внос на халони през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. се извършва за целите, посочени в приложение II, и в полза на компаниите, включени в същото приложение.
3. Разпределението на квоти за внос на тетрахлорметан през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. се извършва за целите, посочени в приложение III, и в полза на компаниите, включени в същото приложение.
4. Разпределението на квоти за внос на 1, 1, 1-трихлоретан през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. се извършва за целите, посочени в приложение IV, и в полза на компаниите, включени в същото приложение.
5. Разпределението на квоти за внос на метилбромид през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. се извършва за целите, посочени в приложение V, и в полза на компаниите, включени в същото приложение.
6. Разпределението на квоти за внос на хлорбромфлуоруксиловодороди през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. се извършва за целите, посочени в приложение VI, и в полза на компаниите, включени в същото приложение.
7. Разпределянето на квоти за внос на хидрохлорфлуорвъглеводороди през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. се извършва за целите, посочени в приложение VII, и в полза на компаниите, включени в същото приложение.
8. Разпределянето на квоти за внос на бромохлорметан през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. се извършва за целите, посочени в приложение VIII, и в полза на компаниите, включени в същото приложение.
9. Квотите за внос на хлорфлуорвъглеводороди 11, 12, 113, 114 и 115, на други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, халони, тетрахлорметан, 1,1,1-трихлоретан, метилбромид, хидробромфлуорвъглеводороди, хидрохлорфлуорвъглеводороди и бромохлорметан през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. се определят по начина, описан в приложение IX.
Член 3
Настоящото решение е в сила от 1 януари 2007 г. и е в сила до 31 декември 2007 година.
Член 4
Адресати на настоящото решение са следните компании:
| Компания | Адрес |
|----------|-------|
| Agropest S.A. | ul. Górnicza 12/14 91-765 Łódź Polska |
| Albemarle Europe | Rue du Bosquet 9 B-1348 Louvain-la-Neuve |
| Alfa Agricultural Supplies S.A. | 73, Ethnikis Antistaseos str, GR-152 31 Halandri, Athens |
| AGC Chemicals Europe | World Trade Center Zuiderplein 80 H-Tower, Level 9 1077 XV Amsterdam Nederland |
| Avantec SA | 26, avenue du Petit-Parc F-94683 Vincennes |
| BaySystems Iberia | Ctra. Vilaseca-La Pineda s/n E-43006 Tarragona |
| Bang & Bonsomer | 20/22 – 3 Jekaba str. Riga, LV-1050 Latvia |
| Calorie Fluor SA | 503, rue Hélène-Boucher ZI Buc — BP 33 F-78334 Buc Cedex |
| Commissariat à l’énergie atomique | BP 12 F-91680 Bruyères le Châtel |
| Albemarle Chemicals | Etang de la Gaffette Boulevard Maritime, BP 28 F-13521 Port-de-Bouc |
| Alcobre SA | Luis I, Nave 6-B Poligono industrial Vallecas E-28031 Madrid |
| Arkema SA | Cours Michelet — La Défense 10 F-92091 Paris-La Défense |
| AT — Karlovo | 56 A, General Kartzov str Karlovo 4302 Bulgaria |
| Blye Engineering Co Ltd | Naxxar Road San Gwann SGN 07 Malta |
| Bromotirrena S.r.l | Via Torino, 4 I-04022 Fondi (LT) |
| Chemtura Ltd | Tenax Road, Trafford Park Manchester M17 1WT United Kingdom |
| Caraïbes froid SARL | BP 6033 Ste Thérèse, route du Lamentin F-97219 Fort-de-France |
| Desautel SAS | Parc d’entreprises — BP 9 F-01121 Montluel Cedex |
| Company Name | Address |
|--------------|---------|
| DuPont de Nemours (Nederland) bv | Baanhoekweg 22 3313 LA Dordrecht Nederland |
| Dyneon GmbH | D-84504 Burgkirchen |
| Dow Deutschland | Buetzflether Sand D-21683 Stade |
| Etis d.o.o. | Tržaška 333 SI-1000 Ljubljana |
| Empor d.o.o. | Leskoškova 9a SI-1000 Ljubljana |
| Eurobrom bv | PO Box 465 1000 AL Amsterdam Nederland |
| Freolitus | Centrinė g. 1D LT-54464 Ramučiai, Kauno raj. Lietuva |
| Fenner-Dunlop bv | Oliemolenstraat 2 Drachten Nederland |
| Fujifilm Electronic Materials Europe | Keetberglaan 1A Haven 1061 B-2070 Zwijndrecht |
| G.A.L Cycle-Air Ltd | Σωμίς 3, Στρόβολος Τ.Θ. 28385, Λευκωσία Κύπρος |
| G.A.L Cycle-Air Ltd | 3, Sinopis Str., Strovolos P.O. Box 28385, Nicosia Cyprus |
| Galco SA | Avenue Carton de Wiart 79 B-1090 Bruxelles |
| Galex SA | BP 128 F-13321 Marseille Cedex 16 |
| Harp International Ltd. | Gellihirion Industrial Estate Rhondda Cynon Taff Pontypridd CF37 5SX United Kingdom |
| Honeywell Fluorine Products Europe bv | Laarderhoogtweg 18 1101 EA Amsterdam Nederland |
| Hovione Farmaciencia SA | Sete Casas P-2674-506 Loures Portugal |
| Ineos Fluor Ltd | PO Box 13, The Heath Runcorn, Cheshire WA7 4QF United Kingdom |
| Laboratorios Miret SA (Lamirsa) | Géminis 4 Polígono industrial Can Parellada E-08228 Les Fonts de Terrassa (Barcelona) |
| Linde Gaz Polska Sp. z o.o. | ul. Jana Pawła II 41a 31-864 Kraków Polska |
| Matero Ltd | T.Θ. 51744 3508 Λεμεσός Κύπρος |
| Matero Ltd | P.O. Box 51744 3508 Limassol Cyprus |
| Mehrom nv | Assenedestraat 4 B-9940 Rieme Ertvelde |
| Phosphoric Fertilizers Industry S.A. Thessaloniki Plant | P.O. Box 10183 GR-541 10 Thessaloniki |
| Poż-Pliszka Sp. z o.o. | ul. Szczecińska 45 a 80-392 Gdańsk Polska |
| Company Name | Address |
|--------------|---------|
| P.U.P.H. SOLFUM Sp. z o.o. | Refrigerant Products Ltd. |
| ul. Ziemiańska 21 | Banyard Road |
| PL-95-070 Rąbień AB | Portbury West |
| | Bristol BS20 7XH |
| | United Kingdom |
| Rhodia UK Ltd | Sigma Aldrich Chimie SARL |
| PO Box 46 | 80, rue de Luzais |
| St Andrews Road, Avonmouth | L’Île d’Abeau Chesnes |
| Bristol BS11 9YF | F-38297 St Quentin Fallavier |
| United Kingdom | |
| Sigma Aldrich Logistik GmbH | SJB Chemical Products bv |
| Riedstraße 2 | Slagveld 15 |
| D-89555 Steinheim | 3230 AG Brielle |
| | Nederland |
| Solvay Fluor GmbH | Solvay Organics GmbH |
| Hans-Böckler-Allee 20 | Hans-Böckler-Allee 20 |
| D-30173 Hannover | D-30173 Hannover |
| Solvay Solexis S.p.A. | Syngenta Crop Protection |
| Viale Lombardia, 20 | Surrey Research Park |
| I-20021 Bollate (MI) | 30 Priestly Road, Guildford Surrey |
| | GU2 7YH |
| | United Kingdom |
| Synthesia Española SA | Tazzetti Fluids S.r.l. |
| Conde Borrell, 62 | Corso Europa, 600/a |
| E-08015 Barcelona | I-10088 Volpiano (TO) |
| Vrec-Co Import-Export Kft. | Wigmors |
| H-6763 Szatymaz | ul. Irysowa 5 |
| Kossuth u. 12. | 51-117 Wrocław |
| Magyarország | Polska |
| Wilhelmse Maritime Service AS | Veolia Environmental Services Ltd. |
| Wilhelmsestraat 50 | Bridges Road, |
| 3165 AB Rotterdam/Albrandswaard | Ellesmere Port, South Wirrel |
| Nederland | Cheshire CH65 4EQ, |
| | United Kingdom |
| Zephyr Kereskedelmi és Szolgáltató Kft. | Solquimia Iberia SL |
| H-6000 Keckemét | México, 9 |
| Tatár sor 18. | Poligono industrial Centrovia |
| Magyarország | E-50196 La Muela (Zaragoza) |
Съставено в Брюксел на 29 май 2007 година.
За Колисицата
Stavros DIMAS
Член на Колисицата
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ГРУПИ I И II
Квоти за внос на хлорфлуорвъглеводороди 11, 12, 113, 114 и 115 и на други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, разпределени на вносителите в съответствие с Регламент (ЕО) № 2037/2000, с цел използване като изходна суровина или за унищожаване през периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.
| Компания |
|---------------------------------|
| Galex S.A. (FR) |
| Honeywell Fluorine Products Europe (NL) |
| Solvay Fluor GmbH (DE) |
| Solvay Solexis SpA (IT) |
| Syngenta Crop Protection (UK) |
| Tazzetti Fluids S.r.l. (IT) |
| Veolia Environmental Services Ltd (UK) |
| Wilhelmsen Maritime Service AS (NL) |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ГРУПА III
Квоти за внос на халони, разпределени на вносителите в съответствие с Регламент (ЕО) № 2037/2000 за критични нужди и за унищожаване за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.
| Компания |
|---------------------------------|
| Commissariat à l'Energie Atomique (FR) |
| Desautel SAS (FR) |
| Galex S.A. (FR) |
| Poz Pliszka (PL) |
| Veolia Environmental Services Ltd (UK) |
| Wilhelmsen Maritime Service AS (NL) |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ГРУПА IV
Квоти за внос на тетрахлорметан, разпределени на вносителите в съответствие с Регламент (ЕО) № 2037/2000, с цел използване като изходна суровина и за унищожаване за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.
| Компания |
|---------------------------------|
| Dow Deutschland (DE) |
| Fenner-Dunlop bv (NL) |
| Phosphoric Fertilizers Industry (EL) |
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ГРУПА V
Квоти за внос на 1, 1, 1-трихлоретан, разпределени на вносителите в съответствие с Регламент (ЕО) № 2037/2000, с цел използване като изходна суровина и за унищожаване за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.
Компания
Arkema SA (FR)
Fujifilm Electronic Materials Europe (BE)
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ГРУПА VI
Квоти за внос на метилбромид, разпределени на вносителите в съответствие с Регламент (ЕО) № 2037/2000, с цел използване за карантина и обработка на пратки преди износ, като изходна суровина и за унищожаване за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.
Компания
AT-KARLOVO (BG)
Agropest S.A. (PL)
Albemarle Chemicals (FR)
Albemarle Europe (BE)
Alfa Agricultural Supplies S.A. (EL)
Bang & Bonsomer (LV)
Bromotirrena S.r.l. (IT)
Chemtura Ltd (UK)
Eurobrom bv (NL)
Mebrom nv (BE)
PUPH SOLFUM Sp. z o.o (PL)
Sigma Aldrich Logistik (DE)
Zephyr Kereskedelmi és Szolgáltató Kft. (HU)
Veolia Environmental Services Ltd (UK)
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ГРУПА VII
Квоти за внос на хидробромфлуоровъглероди, разпределени на вносителите в съответствие с Регламент (ЕО) № 2037/2000, с цел използване като изходна суровина за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.
Компания
Hovione Farmaciencia SA (PT)
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
ГРУПА VIII
Квоти за внос на хидрохлорфлуорорганически вещества, разпределени на производителите и вносителите в съответствие с Регламент (ЕО) № 2037/2000 и съгласно разпоредбите на Решение 2007/195/ЕО на Комисията с цел използване като изходна суровина, агенти за процесиране, за регенериране, за унищожаване и за други процеси, разрешени в член 5 от Регламент (ЕО) № 2037/2000, за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.
| Производители | Вносители |
|----------------|------------|
| Arkema SA (FR) | Harp International Ltd (UK) |
| DuPont de Nemours (Nederland) bv (NL) | Linde Gaz Polska Sp. Z o.o (PL) |
| Honeywell Fluorine Products Europe bv (NL) | Matero Ltd (CY) |
| Ineos Fluor Ltd (UK) | Mebrom NV (BE) |
| Phosphoric Fertilizers Industry S.A. (EL) | Refrigerant Products Ltd. (UK) |
| Rhodia UK Ltd (UK) | SJB Chemical Products bv (NL) |
| Solvay Fluor GmbH (DE) | Sigma Aldrich Chimie SARL (FR) |
| Solvay Organics GmbH (DE) | Solquimia Iberia, S.L. (ES) |
| Solvay Solexis SpA (IT) | Synthesis Española s.a. (ES) |
| Вносители | Производители |
|------------|----------------|
| Alcobre S.A. (ES) | Dyneon GmbH (DE) |
| AGC Chemicals Europe (NL) | Empor d.o.o. (SI) |
| Avantec S.A. (FR) | Etics d.o.o. (SI) |
| Bay Systems Iberia (ES) | Frelitus (LT) |
| Blye Engineering Co Ltd (MT) | Galco S.A. (BE) |
| Calorie Fluor S.A. (FR) | G.A.L. Cycle Air Ltd (CY) |
| Caraibes Froid SARL (FR) | |
| Dyneon GmbH (DE) | |
| Empor d.o.o. (SI) | |
| Etics d.o.o. (SI) | |
| Frelitus (LT) | |
| Galco S.A. (BE) | |
| G.A.L. Cycle Air Ltd (CY) | |
Официален вестник на Европейския съюз L 142/19
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
ГРУПА IX
Квоти за внос на бромохлорметан, разпределени на вносителите в съответствие с Регламент № 2037/2000, с цел използване като изходна суровина за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.,
Компания
Albemarle Europe (BE)
Eurobrom bv (NL)
Laboratorios Miret S.A. (LAMIRSA) (ES)
Sigma Aldrich Logistik GmbH (DE)
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
(Настоящото приложение не се публикува, тъй като съдържа поверителна търговска информация.) | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007D0382/32007D0382_BG.pdf | 9 |
31990D0170 | category15 | 1990 | bg | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 2 април 1990 година
за приемане от Европейската икономическа общност на Решението-препоръка на ОИСР относно контрола на трансграничното движение на опасни отпадъци
(90/170/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като възприе Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130 от него,
като възприе предложението на Комисията,
като възприе станови | щето на Европейския парламент (1),
като възприе становището на Икономическия и социален комитет (2),
като има предвид, че Комитетът по околна среда на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предостави на Съвета на тази организация проект-решение-препоръка, с което препоръчва, inter alia, ратифицирането и своевременното прилагане на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното унищожаване, подписана на 22 март 1989 г. от някои държави-членки на ОИСР и от Общността;
като има предвид, че това решение-препоръка цели, inter alia, да задължи държавите-членки да засилат контрола върху трансграничното движение на опасни отпадъци;
като има предвид, че част от обхвата на Базелската конвенция и на споменатото решение-препоръка е от компетенцията на Общността;
като има предвид, че Общността трябва да одобри споменатото решение-препоръка на предстоящата среща на Съвета на ОИСР,
РЕШИ:
Член единствен
Решението-препоръка на Съвета на ОИСР относно контрола на трансграничното движение на опасни отпадъци се одобрява от името на Европейската икономическа общност, що се отнася до въпросите от нейната компетентност.
Текстът на решението-препоръка на ОИСР е приложен към настоящото решение.
Съставено в Люксембург на 2 април 1990 година.
За Съвета
Председател
G. COLLINS
(1) ОВ С 68, 19.3.1990 г.
(2) Становище от 28 февруари 1990 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
ПРИЛОЖЕНИЕ
ПРОЕКТОПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА ОТНОСНО КОНТРОЛА НА ТРАНСГРАНИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ
СЪВЕТЪТ,
като въз предвид член 5, букви а) и б) от Конвенцията за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 14 декември 1960 г.,
като въз предвид Решението и Препоръката на Съвета от 1 февруари 1984 г. относно трансграничното движение на опасни отпадъци (С(83) 180 окончателен),
като въз предвид Решението-препоръка на Съвета от 5 юни 1986 г. относно износа на опасни отпадъци от района на ОИСР (С(86) 64 окончателен),
като въз предвид Решението на Съвета от 27 май 1988 г. относно трансграничното движение на опасни отпадъци (С(88) 90 окончателен),
като въз предвид Конвенцията за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното унищожаване, приета в Базел на 22 март 1989 г.,
като въз предвид Резолюция № 4 към Заключителния акт на Конференцията на пълномощниците за глобалната конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци, относно отговорността на държавите за прилагане на Базелската конвенция,
като приветства усилията в световен мащаб за установяване на система за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци;
като има предвид, че възможно най-бързо трябва да се вземат мерки за изпълнение на принципите, заложени в гореизброените инструменти;
По предложение на Комитета за околната среда:
I. РЕШИ, че, без това да засяга разпоредбите на параграф I от Решение-препоръка С(86) 64 окончателен, държавите-членки ще предприемат необходимите стъпки, за да забранят износа на опасни отпадъци към всички държави, които са забранили вноса на такива отпадъци за разполагането им на тяхна територия;
II. ПРЕПОРЪЧВА държавите-членки да предприемат необходимите стъпки, за да подпишат и ратифицират Базелската конвенция в най-кратък срок, съобразно техните национални процедури;
III. ПРЕПОРЪЧВА държавите-членки да предприемат необходимите стъпки, за да предоставят техническа помощ и обучение в областта на управлението на отпадъци на държавите, които имат нужда от такава помощ;
IV. ПРЕПОРЪЧВА държавите-членки да продължат сътрудничеството за хармонизиране на системите за уведомяване и процедурите за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/1990/law31990D0170/31990D0170_BG.pdf | 2 |
31990D0160 | category15 | 1990 | bg | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 22 март 1990 година
за сключване на Споразумение между Федерална република Германия и Европейската икономическа общност, от една страна, и Република Австрия, от друга страна, относно сътрудничеството при управлението на водните ресурси в басейна на река Дунав
(90/160/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като въз предвид Договора за създаване на Европейската икономическа об | щност, и по-специално член 130т от него,
като въз предвид предложението на Комисията (1),
като въз предвид становището на Европейския парламент (2),
като въз предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като въз предвид Резолюцията на Съвета на Европейските общности и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 19 октомври 1987 г. относно продължаването и осъществяването на политика и програма за действие на Европейските общности в областта на околната среда (1987—1992 г.) (4) и Четвъртата програма за действие на Европейските общности в областта на околната среда, приложена към тази резолюция, наричана по-долу „Четвърта програма за действие“, като има предвид, че Четвъртата програма за действие набляга на активното участие на Общността и нейните държави-членки в международните дейности за защита на околната среда и придава в този контекст особено значение на двустранните връзки с трети страни;
като има предвид, че Споразумението между Федерална република Германия и Европейската икономическа общност, от една страна, и Република Австрия, от друга страна, относно сътрудничеството при управлението на водните ресурси в басейна на река Дунав, подписано в Рагенсбург на 1 декември 1987 г., предвижда създаването на Постоянен комитет за управление на водните ресурси, който да направи препоръки на договарящите се страни относно мерките, които трябва да бъдат взети, inter alia, за подобряване на качеството на водните ресурси в басейна на река Дунав, които попадат в обхвата на посоченото споразумение;
като има предвид, че по отношение на басейна на река Дунав се прилагат петнадесетте директиви, изброени в приложението към окончателния протокол на посоченото споразумение;
като има предвид, че Общността трябва да одобри споразумението, за да осъществи една от целите на Общността за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, предвижена в Единния европейски акт;
като има предвид, че посоченото споразумение беше подписано на 1 декември 1987 г. от името на Общността,
(1) ОВ С 98, 19.4.1989 г., стр. 10.
(2) ОВ С 256, 9.10.1989 г., стр. 152.
(3) ОВ С 298, 27.11.1989 г., стр. 1.
(4) ОВ С 328, 7.12.1987 г., стр. 1.
РЕШИ:
Член 1
Споразумението между Федерална република Германия и Европейската икономическа общност, от една страна, и Република Австрия, от друга страна, относно сътрудничеството при управлението на водните ресурси в басейна на река Дунав се одобрява от името на Европейската икономическа общност.
Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета на Европейските общности следва, от името на Европейската икономическа общност, да депозира инструмента за одобрение, предвиден в член 12 от споразумението. Тъй като Европейската икономическа общност и Федерална република Германия са страни по това споразумение, техните органи следва да координират графиците си така, че инструментите за одобрение да бъдат депозирани едновременно от двете страни.
Съставено в Брюксел на 22 март 1990 година.
За Съвета
Председател
P. FLYNN | false | false | 0 | true | pdfs_category15/1990/law31990D0160/31990D0160_BG.pdf | 2 |
32014R0540 | category15 | 2014 | bg | РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 540/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 16 април 2014 година
относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушители уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като възела предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, | и по-специално член 114 от него,
като възела предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като възела предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) В съответствие с член 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в който е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. За тази цел съществува подробна система на ЕС за одобряване на типа на моторните превозни средства. Техническите изисквания за ЕС одобряването на типа на моторните превозни средства и техните шумозаглушители уредби по отношение на допустимите нива на шума следва да бъдат хармонизирани, за да се избегне приемането на изисквания, които са различни за отделните държави членки, и за да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар, като в същото време се гарантира високо равнище на опазване на околната среда и обществена безопасност и по-добро качество на живота и здравето и като се отчита фактът, че пътните превозни средства са значителен източник на шум в сектора на транспорта.
(2) Изискванията за ЕС одобряване на типа на моторните превозни средства вече се прилагат в рамките на правото на Съюза, което урежда различни аспекти на характеристиките на моторните превозни средства, като например емисиите на CO₂ от автомобили и емисиите на замърсители от леките търговски превозни средства и стандартите за тяхната безопасност. Приложимите съгласно настоящия регламент технически изисквания следва да бъдат разработени по начин, който да гарантира последователен подход в правото на Съюза, като се отчитат всички имащи отношение фактори на шум.
(3) Шумът от движението по пътищата уврежда здравето по много начини. Продължителният стрес, свързан с шума, може да изтощи физическите запаси на човека, да наруши регулаторния потенциал на функциите на органите и така да ограничи тяхната ефективност. Шумът от движението по пътищата е потенциален рисков фактор, водещ до влошаване на здравословното състояние и развитие на заболявания като високо кръвно налягане и инфаркт. Последиците от шума от движението по пътищата следва да бъдат допълнително проучени в съответствие с начина, предвилен в Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).
(4) С Директива 70/157/ЕИО на Съвета (4) са хармонизирани различните технически изисквания на държавите членки по отношение на допустимото ниво на шума от моторни превозни средства и от техните изпускателни уредби за целите на създаването и функционирането на вътрешния пазар. За целите на правилното функциониране на вътрешния пазар и за да се гарантира еднакво и последователно прилагане в съответствие с начина, предвилен в Директива 70/157/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета (5).
(1) ОВ С 191, 29.6.2012 г., стр. 76.
(2) Позиция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 20 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 2 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник).
(3) Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12).
(4) Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства (ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 16).
(5) Настоящият регламент представлява отделен регламент в контекста на процедурата за одобряване на типа съгласно Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1). Поради това приложения IV, VI и XI към посочената директива следва да бъдат изменени.
(6) В Директива 70/157/ЕИО се съдържа препратка към Правило № 51 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) по отношение на шума (2), в което се определя методът за измерване на шума, и на Правило № 59 на ИКЕ на ООН — единици изчисляване, отнасящи се до одобряването на шумозаглушаващи системи като части за подмяна (3). Същото реше прилага двете правила в качеството си на договоряща страна по Спогодбата на ИКЕ на ООН от 20 март 1958 г. за приемане на еднакви технически препоръки за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези препоръки (4).
(7) След приемането й Директива 70/157/ЕИО е изменяна съществено няколко пъти. Последното намаление на граничните стойности за нивото на шума от моторни превозни средства, въведено през 1995 г., намалява очакванията за по-строги изисквания. Проучванията показват, че методът на изпитване, използван съгласно посочената директива, вече не отразява действителното поведение при управление в градски условия. По-специално, както беше изтъкнато в Зелената книга относно бъдещата политика за борбата срещу шума от 4 ноември 1996 г., в метода на изпитване е подценен приносът на шумозаглушаващи системи като части за подмяна на гумите на движещите се автомобили към общия излъчен шум.
(8) Поради това настоящият регламент следва да се въведе метод на изпитване, който да се различава от метода, предвиден в Директива 70/157/ЕИО. Новият метод следва да се основава на метода на изпитване, публикуван през 2007 г. от Работната група на ИКЕ на ООН за шума, в който е отразена версията на стандарта ISO 362 от 2007 г. Резултатите от мониторинга на стария и новия метод на изпитване бяха представени на Комисията.
(9) Новият метод на изпитване се счита за представителен за нивото на шума по време на нормални условия на движение, но методът е по-малко представителен за нивата на шума при най-неблагоприятните условия. Затова е необходимо в настоящия регламент да се определят допълнителни разпоредби по отношение на излъчен шум. Тези разпоредби следва да установят превантивни изисквания, предназначени да обхванат условията на движение на превозното средство в действително движение извън цикъла на управление за одобряване на типа и да предотвратят забоицата на цикъла (cycle beating). Посочените условия на движение са от значение за околната среда и е важно да се гарантира, че излъчваният от превозното средство шум при движение в градски условия не се различава съществено от това, което може да се очаква от резултата от изпитването за одобряване типа на конкретното превозно средство.
(10) Настоящият регламент следва също така да намаля допълнително граничните стойности на нивото на шума. Той следва бъде съобразен с по-строгите изисквания за гумите на моторни превозни средства, предвидени с Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5). Съюзът реши да прилага двете правила в качеството си на договаряща страна по Спогодбата на ИКЕ на ООН от 20 март 1958 г. за приемане на еднакви технически препоръки за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези препоръки (6).
(11) Общите гранични стойности следва да бъдат намалени по отношение на всички източници на шум от моторни превозни средства, включително смукателния колектор, двигателя и изпускателната уредба, като се вземе предвид приносът на гумите за намаляване на шума по Регламент (ЕО) № 661/2009.
(12) Глава III от Регламент (ЕО)765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (7), съгласно която от държавите членки се изисква да осъществяват надзор на пазара и контрол върху продуктите, които се въвеждат на пазара на Съюза, се прилага за продуктите, постъпващи в обхвата на настоящия регламент.
(1) Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобряване на моторните превозни средства и техните ремаркети, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамковата директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).
(2) Правило № 51 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единици разпоредби относно одобряването на моторни превозни средства, имащи най-малко четири колела, по отношение на шума, изпълнен от тях (ОВ L 137, 30.5.2007 г., стр. 68).
(3) Правило № 59 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — единици изчисляване, отнасящи се до одобряването на шумозаглушаващи системи като части за подмяна (резервни части) (ОВ L 326, 24.11.2006 г., стр. 43).
(4) Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с отпечат на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на ИКЕ на ООН за приемане на еднакви технически препоръки за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесни превозни средства, и условия за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези препоръки (Ревизирано споразумение от 1958 г.) (ОВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78).
(5) Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобряване на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркети и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 1).
(6) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).
(13) Шумът е многостранен проблем с множество източници и фактори, които засягат шума, въпреки че от хората, и въздействието му върху тях. Нивата на шума от превозните средства отчасти зависят от средата, в която те се използват, по-специално качеството на пътната инфраструктура, и поради това изискват по-интегриран подход. Съгласно Директива 2002/49/ЕО се изисква периодично да бъдат изготвени стратегически карти на шума по отношение, inter alia, на главните пътища. Представената в тези карти информация би могла да послужи за основа на бъдеща научноизследователска дейност по отношение на свързване със средата шум като цяло, и по-специално шума от пътната настилка, както и за насоки за добри практики при технологичните разработки в областта на качеството на пътната, и за класификация на видовете пълни настилки, ако е необходимо.
(14) Шестата програма на Общността за действие в областта на околната среда (1) установи рамката за разработване на политика в областта на околната среда в Съюза за периода 2002—2012 г. В програмата се призова за действия в областта на вредното въздействие на шума за съществено намаляване на броя на хората, подложени редовно на дългосрочни средни нива на шум, по-специално от движението по пътната.
(15) Техническите мерки за намаляване на нивата на шума от моторните превозни средства трябва да отговарят на набор конкуриращи се изисквания, например намаляване на излъчвания шум и емисиите на замърсятелите и подобряване на безопасността, като същевременно съответното превозно средство остава възможно най-евтино и ефективно. В стремежа си да изпълни всички тези изисквания в еднаква степен и да постигне баланс между тях отрасълът на автомобилостроенето твърде често достига до границите на технически възможностите при настоящите условия. Конструкторите на автомобили нееднократно са успявали да изместят тези граници благодарение на използването на нови иновативни материали и методи. В правото на Съюза следва да се установи ясна рамка за иновациите, които могат да бъдат постигнати в реалистични срокове. Настоящият регламент установява такава рамка и по този начин предоставя стимул за иновации в съответствие с нуждите на обществото, като същевременно по никакъв начин не ограничава икономическата свобода, която е от жизненоважно значение за отрасъла.
(16) Вредното въздействие на шума е преди всичко местен проблем, за който обаче е необходимо решение на равнището на Съюза. В крайна сметка първата стъпка на всяка устойчива политика по отношение на излъчвания шум следва да бъде определението на мерки за намаляване на шума при източника. Тъй като обект на настоящия регламент е източникът на шум, т.е. превозното средство, което по правило е подвижно, само националните мерки не биха били достатъчни.
(17) Разпоредбата относно информирането на потребителите и публичните органи за излъчвания шум може да повлияе върху решенията за закупуване и да ускори прехода към по-тих автомобилен парк. Производителите следва да се осигуряват информация относно нивата на шума на превозните средства в местата за продажба и в техническите рекламни материали. Етикет, подобен на използваните за информация относно емисиите на CO₂, разхода на гориво и шума от гумите, следва да информира потребителите относно излъчвания шум от превозното средство. Комисията следва да предприеме оценка на въздействието по отношение на условията за етикетиране, приложими спрямо нивата на замърсяването на въздуха и вредното въздействие на шума, както и по отношение на информацията за потребителите. Тази оценка на въздействието следва да отчита различните видове превозни средства, обхванати от настоящия регламент (включително електрическите превозни средства), както и въздействието, което това етикетиране би могло да окаже върху отрасъла на автомобилостроенето.
(18) За да се намалят шумът от движението по пътната, публичните органи следва да могат да въведат мерки и стимули за насърчаване използването на по-тихи превозни средства.
(19) Ползите за околната среда от хибридните електрически превозни средства и изцяло електрическите превозни средства, се изразиха в същественото намаляване на шума, излъчван от тези превозни средства. С това бе премахнат важен източник на звуков сигнал, който се използва от незрящи пешеходци и пешеходци с увредено зрение и велосипедисти, наред с други участници в движението по пътната, за информация относно приближаването, наличието или потенциалното на тези превозни средства. С оглед на това отрасълът разработва акустични системи, с които да се компенсира тази липса на звуков сигнал в хибридните електрически и изцяло електрическите превозни средства. Следва да бъдат хармонизирани характеристиките на такива акустични системи за сигнализиране за превозно средство (АССПС), монтирани на превозните средства. При разработването на АССПС следва да се вземе предвид цялостното въздействие на шума върху населението.
(20) Комисията следва да проучи потенциала на системите за активна безопасност в по-тихите превозни средства, като хибридните електрически и изцяло електрическите превозни средства, за по-добро постигане на целта за подобряване на безопасността на уязвимите участници в движението в градските зони, като незрящите пешеходци и тези с увредено зрение и слух, велосипедистите и децата.
(21) Нивата на шума от превозните средства имат пряко въздействие върху качеството на живот на гражданите на Съюза, по-специално в градските райони, в които електрическият и/или подземният обществен транспорт или инфраструктурата за придвижване с велосипед или пешеходно придвижване са слабо развити или изобщо не съществуват. Следва също така да се вземе предвид целта да се удължи броя на лицата, ползвайки обществения транспорт, който Европейският парламент определи в своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно пътна карта за постигането на единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна
система с ефективно използване на ресурсите (1). Комисията и държавите членки следва да насърчават, в съответствие с принципа на субсидиарност, обществения транспорт и пешеходното и велосипедното движение с оглед намаляване на вредното въздействие на шума в градските райони.
(22) Нивото на шума от дацено превозно средство отчасти зависи от начина на използването му и качеството на неговата поддръжка след закупуването му. Поради това следва да се предприемат мерки за повишаване на обществената осведоменост в Съюза за това колко важно е да бъде възприет стил на спокойно шофиране и да се спазват действащите ограничения на скоростта във всяка държава членка.
(23) С цел опростяване на законодателството на Съюза относно одобряването на типа в съответствие с препоръките от 2007 г. в Доклада на CARS 21 е целесъобразно настоящият регламент да се основава на Правило № 51 на ИКЕ на ООН по отношение на метода на изпитване, а по отношение на заменяемите шумозаглушители уредби — на Правило № 59 на ИКЕ на ООН.
(24) С цел да се даде възможност на Комисията да адаптира към техническия и научния прогрес определени изисквания, съдържащи се в приложения I, IV, VIII и X към настоящия регламент, следва да й бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС за изменение на тези приложения във връзка с методите на изпитване и нивата на шума. От особена важност е по време на подготовителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.
(25) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно установяването на административни и технически изисквания за ЕС одобряване на типа на всички нови превозни средства по отношение на техните нива на шум и на заменяемите шумозаглушители уредби и техните компоненти, които са получили одобряване на типа като отделни технически възли, предназначени за тези превозни средства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, поради нейния обхват и последиците от него може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(26) Директива 70/157/ЕИО следва да бъде отменена вследствие на прилагането на новата регулаторна рамка, предвидена в настоящия регламент,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет
Настоящият регламент установява административните и техническите изисквания за ЕС одобряването на типа на всички нови превозни средства от категориите, посочени в член 2, по отношение на техните нива на шум и на заменяемите шумозаглушители уредби и техните компоненти, които са получили одобряване на типа като отделни технически възли, предназначени за тези превозни средства, за които е извършено одобряване на типа като отделни технически възли, проектирани и конструирани за превозни средства от категориите M1 и N1, с оглед улесняване на тяхната регистрация, продажба и пускане в употреба в рамките на Съюза.
Член 2
Обхват
Настоящият регламент се прилага за превозните средства от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3, определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, както и за заменяемите шумозаглушители уредби и техните компоненти, за които е извършено одобряване на типа като отделни технически възли, проектирани и произведени за превозните средства от категориите M1 и N1.
Член 3
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, приведени в член 3 от Директива 2007/46/ЕО.
Освен това се прилагат и следните определения:
1) „одобряване на типа на превозно средство” означава процедурата, посочена в член 3 от Директива 2007/46/ЕО по отношение на нивата на шума;
(1) ОВ С 168 Е, 14.6.2013 г., стр. 72.
2) „тип превозно средство“ означава категория моторни превозни средства, които не се различават по съществени аспекти като:
а) за превозните средства от категориите M₁, M₂ ≤ 3 500 kg и N₁, изпитвани в съответствие с точка 4.1.2.1 от приложение II:
i) формата на каросерията или материалите, от които е изработена (по-специално отделението на двигателя и неговата звукоизолация);
ii) вида на двигателя (например с принудително запалване или запалване чрез сгъстяване, дву- или четиритактов, бутален или роторнобутален), броя и обема на цилиндриите, броя и вида на карбураторите или уредбите за впръскване на гориво, разположението на клапаните или вида електродвигател;
iii) номиналната максимална ефективна мощност и съответната честота/съответните честоти на въртене на двигателя; ако номиналната максимална мощност и съответната честота на въртене на двигателите обаче се различават единствено в резултат на различните настройки на двигателя, въпросните превозни средства могат да бъдат разглеждани като спадащи към един и същи тип;
iv) шумозаглушителната уредба;
б) за превозни средства от категории M₂ > 3 500 kg, M₃, N₂ и N₃, изпитвани в съответствие с точка 4.1.2.2 от приложение II:
i) формата на каросерията или материалите, от които е изработена (по-специално отделението на двигателя и неговата звукоизолация);
ii) вида на двигателя (например с принудително запалване или запалване чрез сгъстяване, дву- или четиритактов, бутален или роторнобутален), броя и обема на цилиндриите, на уредбата за впръскване на гориво, разположение тона клапаните, номиналната честота на въртене на двигателя (S) или вида електродвигател;
iii) превозните средства с един и същ вид двигатели и/или различни общи предавателни отношения могат да бъдат разглеждани като превозни средства от един и същи тип;
Въпреки това, ако различията по буква б) предвиждат различни целеви условия като описаните в точка 4.1.2.2 от приложение II, тези различия трябва да се смятат за промяна на типа;
3) „технически допустима максимална маса“ (M) означава максималната маса, допустима за дадено превозно средство въз основа на неговите производствени и проектноексплоатационни характеристики; технически допустимата максимална маса на ремарке или на полуремарке включва статичната маса, която се прекъсва на теглещото превозно средство, когато те са съчленени;
4) „номинална максимална ефективна мощност“ (Pₙ) означава мощността на двигателя, изразена в kW и измерена по метода на ИКЕ на ООН съгласно Правило № 85 на ИКЕ на ООН (1).
Ако номиналната максимална ефективна мощност се достига при няколко честоти на въртене на двигателя, се използва най-високата честота на въртене на двигателя;
5) „стандартно оборудване“ означава базовата конфигурация на превозно средство, включително всички характеристики, които са предвидени, без от това да произтичат допълнителни спецификации по отношение на конфигурацията или оборудването, като то е оборудвано с всички елементи, необходими съгласно регулаторните актове, посочени в приложение IV или XI към Директива 2007/46/ЕО;
6) „маса на водача“ означава маса, приета за 75 kg, разположена в базовата точка на седене на водача;
7) „маса на превозното средство в готовност за движение“ (mᵣₒ) означава:
а) за моторните превозни средства:
масата на превозното средство с резервоара/резервоарите за горивото, пълен/пълни най-малко на 90 % от неговата/тяхната вместимост, включително масата на водача, горивото и течностите, оборудвано със стандартното оборудване в съответствие със спецификациите на производителя, и когато са монтирани — масата на каросерията, кабината, телепитно-прикаченото устройство и резервното колело/резервните колела, както и на инструментите;
(1) Правило № 85 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — единни условия, касаещи особеностите на двигатели с вътрешно горене или електроагрегати, предназначени за задвижване на моторни превозни средства от категории М и N, по отношение измерването на нетната мощност и максималната 30-минутна мощност на електроагрегати (ОВ L 326, 24.11.2006 г., стр. 55).
б) за ремаркетата:
масата на превозното средство заедно с горивото и течностите, оборудвано със стандартното оборудване съгласно спецификациите на производителя, и когато са монтирани — масата на каросерията, допълнителното телепително-прикачно устройство/допълнителните телепително-прикачни устройства и резервното колело/резервните колела, както и на инструментите;
8) „номинална честота на въртене на двигателя“ (S) означава обявената честота на въртене на двигателя в min⁻¹ (об./мин), при която двигателът развива своята номинална максимална ефективна мощност съгласно Правило № 85 на ИКЕ на ООН или, когато номиналната максимална ефективна мощност се достига при няколко честоти на въртене на двигателя — най-високата от тези честоти;
9) „индекс на отношение мощност към маса“ (PMR) означава числената величина, изчислена в съответствие с формулата, посочена в точка 4.1.2.1.1 от приложение II;
10) „базова точка“ означава една от следните точки:
а) за превозните средства от категории M₁ и N₁:
i) при превозни средства с двигател отпред — предният край на превозното средство;
ii) при превозни средства с двигател в средата — средата на превозното средство;
iii) при превозни средства с двигател отзад — задният край на превозното средство;
б) за превозните средства от категории M₂, M₃, N₂ и N₃ — границата на двигателя, разположена най-близо до предния край на превозното средство;
11) „целево ускорение“ означава ускорение при частично отворена дроселна клапа при движение в градски условия, получено в резултат на статистически проучвания;
12) „двигател“ означава източникът на мощност без принадлежностите, които могат да бъдат демонтирани;
13) „базово ускорение“ означава изискваното ускорение по време на изпитване за ускоряване върху пистата за изпитване;
14) „коefficient на претегляне за предавателното отношение“ (k) означава безразмерна числената величина, използвана за обединяване на резултатите от изпитвания при две предавателни отношения по време на изпитване за ускоряване и по време на изпитване с постоянна скорост;
15) „коefficient на частична мощност“ (kₚ) означава безразмерна числената величина, използвана за претеглената комбинация от резултатите от изпитването на превозните средства за ускоряване и изпитването с постоянна скорост;
16) „предварително ускорение“ означава прилагане на устройство за регулиране на ускорението преди AA’ с цел достигане на постоянно ускорение между AA’ и BB’, както е посочено на фигура 1 в допълнението към приложение II;
17) „блокиран предавателен отношения“ означава контрол на трансмисията, така че предавката на трансмисията да не може да се промени по време на изпитването;
18) „шумозаглушителна уредба“ означава пълен комплект компоненти, които са необходими за ограничаване на шума, произведен от двигател и изпускателната му уредба;
19) „шумозаглушителни уредби от различни типове“ означава шумозаглушителни уредби, които се различават съществено по отношение на най-малко една от следните характеристики:
а) търговските наименования или марките на техните компоненти;
б) характеристиките на материалите, от които са изработени техните компоненти, с изключение на покритието на тези компоненти;
в) формата или размера на техните компоненти;
г) принципите на работа на най-малко един от техните компоненти;
д) сглобяването на техните компоненти;
е) броя на шумозаглушителните уредби или компоненти;
20) „конструктивна фамилия шумозаглушителна уредба или компоненти на шумозаглушителна уредба“ означава група шумозаглушителни уредби или техните компоненти, за които всички изброени по-долу характеристики са еднакви:
а) наличието на нетен газов поток от отработени газове през звукопоглъщащия влакнест материал, когато газовете са в контакт с посочения материал;
б) типът влакна;
в) когато е приложимо, спецификациите на свързващия материал;
г) средните размери на влакната;
д) минималната степен на уплътняване на насипния материал в kg/m$^3$;
е) максималната контактна повърхност между газовия поток и звукопоглъщащия материал;
21) „заменяема шумозаглушителна уредба“ означава всяка част от шумозаглушителната уредба или от нейните компоненти, предназначена за използване в превозно средство, която е различна от типа част, монтирана на превозното средство при представянето за ЕС одобряване на типа съгласно настоящия регламент;
22) „акустична система за сигнализиране за превозно средство“ (АССПС) означава системи за хибриди електрически и изцяло електрически превозни средства, които произвеждат звуков сигнал, за да сигнализират на пешеходци и други участници в движението по пътищата за наличието на превозно средство;
23) „място за продажба“ означава мястото, на което превозните средства се съхраняват и предлагат за продажба на потребителятите;
24) „технически рекламен материал“ означава технически наръчници, брошури, листовки и каталоги (независимо дали са в печатна, електронна форма или онлайн), както и уебсайтове, чиято цел е рекламата на превозните средства сред неселението.
Член 4
Общи задължения на държавите членки
1. Като се съобразяват с началните дати на фазите на прилагане, посочени в приложение III към настоящия регламент, и без да се засяга член 23 от Директива 2007/46/ЕО, държавите членки, на основания, свързани с допустимото ниво на шума, отказват да издадат ЕС одобряване на типа за моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията на настоящия регламент.
2. От 1 юли 2016 г. държавите членки, на основания, свързани с допустимото ниво на шума, отказват да издадат ЕС одобряване на типа за тип заменяема шумозаглушителна уредба или нейни компоненти като отделен технически възел, които не отговарят на изискванията на настоящия регламент.
Държавите членки продължават да издават ЕС одобряване на типа съгласно условията на Директива 70/157/ЕИО по отношение на заменяеми шумозаглушителни уредби или техни компоненти като отделен технически възел, предназначени за превозни средства, чийто тип е бил одобрен преди началните дати на фазите на прилагане, посочени в приложение III към настоящия регламент.
3. Като се съобразяват с началните дати на фазите на прилагане, посочени в приложение III към настоящия регламент, държавите членки, на основания, свързани с допустимото ниво на шума, разглеждат сертификатите за съответствие за нови автомобили като невалидни за целите на член 26 от Директива 2007/46/ЕО и забраняват регистрацията, продажбата и пускането в употреба на такива превозни средства, ако те не отговарят на изискванията на настоящия регламент.
4. Държавите членки, на основания, свързани с допустимото ниво на шума, разрешават продажбата и пускането в употреба на заменяеми шумозаглушителни уредби или техни компоненти като отделни технически възли, ако те отговарят на тип, за който е издадено ЕС одобряване на типа съгласно настоящия регламент.
Държавите членки разрешават продажбата и пускането в употреба на заменяеми шумозаглушителни уредби или техни компоненти, приети като ЕС одобряване на типа като отделни технически възли съгласно условията на Директива 70/157/ЕИО, предназначени за превозни средства, чийто тип е бил одобрен преди началните дати на фазите на прилагане, посочени в приложение III към настоящия регламент.
Член 5
Общи задължения на производителите
1. Производителите гарантират, че превозните средства, техните двигатели и шумозаглушителни уредби са проектирани, изработени и слюбени така, че да позволяват на превозните средства при нормална експлоатация да отговарят на настоящия регламент, независимо от вибрациите, на които обикновено са подложени.
2. Производителите гарантират, че шумозаглушителните уредби се проектират, изработват и стъпват така, че да може добре да устоят на корозионните явления, на които са подложени, като се имат предвид условията на експлоатация на превозните средства, включително регионалните различия от климатична гледна точка.
3. Производителят отговаря пред органа по одобряването за всички аспекти на процеса на одобряване и за осигуряване съответствието на продукцията, независимо от това дали производителят участва пряко във всички етапи на производството на превозното средство, системата, компонента или отделния технически възел.
Член 6
Допълнителни разпоредби за излъчвания шум
1. Настоящият член се прилага за превозните средства от категории M₁ и N₁, оборудвани с двигатели с вътрешно горене, снабдени с шумозаглушителни уредби от производители на оригинално оборудване, както и със заменяеми шумозаглушителни уредби, предназначени за такива категории превозни средства съгласно приложение IX.
2. Превозните средства и заменяемите шумозаглушителни уредби трябва да отговарят на изискванията на приложение VII.
3. Приема се, че превозните средства и заменяемите шумозаглушителни уредби изпълняват изискванията на приложение VII без допълнително изпитване, ако производителят предостави технически документи на органа по одобряването, които показват, че разликата между максималната и минималната честота на въртене на двигателя на превозните средства в позиция BB', както е обозначено на фигура 1 в допълнението към приложение II, за всяко условие на изпитване в обхвата на контрол на допълнителните разпоредби за излъчвания шум, определен в точка 2.3 от приложение VII, по отношение на условията, посочени в приложение II, не превишава 0,15 × S.
4. Излъчваният шум от превозното средство и заменяемите шумозаглушителни уредби при типични пътни условия на движение, които са различни от тези, при които е проведено изпитването за одобряване на типа, посочено в приложения II и VII, не се отклонява в значителна степен от резултатите при изпитването.
5. Производителят не трябва преднамерено да променя, приспособява или въвежда механично, електрическо, термично или друго устройство или процедура, които не са в експлоатация по време на типични пътни условия на движение единственно с цел изпълнението на изискванията за излъчвания шум съгласно настоящия регламент.
6. В заявлението за одобряване на типа производителят представя декларация, изготвена съгласно образец, изложен в допълнението към приложение VII, за това че подлежащият на одобряване тип превозно средство или заменяема шумозаглушителна уредба отговарят на изискванията на настоящия член.
7. Параграфи 1—6 не се прилагат по отношение на превозните средства от категория N₁, ако е изпълнено някое от следните условия:
а) обемът на двигателя не надвишава 660 см³ и индексът на отношение мощност към маса, изчислен посредством технически допустимата максимална маса, не надвишава 35;
б) товароносимостта е най-малко 850 kg и индексът на отношение мощност към маса, изчислен посредством технически допустимата максимална маса, не надвишава 40.
Член 7
Информация за потребителите и етикетиране
Производителите и дистрибуторите на превозни средства се стремят да гарантират, че за всяко превозно средство нивото на шума в лещибели (dB(A)), измерено в съответствие с настоящия регламент, е показано на видно място на мястото за продажба и в техническите рекламни материали.
Като отчита натрупания при прилагането на настоящия регламент опит, до 1 юли 2018 г. Комисията извършва цялостна оценка на въздействието по отношение на условията за етикетиране, приложими спрямо нивата на замърсяването на въздуха и вредното въздействие на шума, както и по отношение на информацията за потребителите. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета констатациите от тази оценка и, ако е целесъобразно, представя предложение за законодателен акт.
Член 8
Акустична система за сигнализиране за превозно средство (АССПС)
До 1 юли 2019 г. производителите монтират на всички нови типове хибридни електрически и изцяло електрически превозни средства АССПС, отговарящи на изискванията, посочени в приложение VIII. До 1 юли 2021 г. производителите монтират АССПС на всички нови хибридни електрически и изцяло електрически превозни средства. Ако производителите решат да монтират на превозни средства АССПС преди посочените по-горе дати, те трябва да гарантират, че АССПС отговарят на изискванията, предвидени в приложение VIII.
На Комисията се предоставя правомощието до 1 юли 2017 г. да приеме делегирани актове съгласно член 10 с цел преразглеждане на приложение VIII и въвеждане на по-подробни изисквания за характеристиките на АССПС или на системите за активна безопасност, като взема предвид резултатите от работата на ИКЕ на ООН по този въпрос.
Член 9
Изменение на приложението
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 10 за изменение на приложения I, IV, VIII и X с цел адаптирането им към техническия прогрес.
Член 10
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, втора алинея и член 9, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 16 юни 2014 г.
3. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, втора алинея и член 9, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 8, втора алинея или член 9, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се упълномощава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 11
Преразглеждане
Комисията извършва и публикува подробно проучване във връзка с допустимите граници на нивото на шума за новите типове превозни средства до 1 юли 2021 г. Проучването е насочено към превозните средства, отговарящи на най-новите регулаторни изисквания. Въз основа на заключенията в проучването, ако е целесъобразно, Комисията внася законодателно предложение.
Член 12
Изменения на Директива 2007/46/ЕО
Приложения IV, VI и XI към Директива 2007/46/ЕО се изменят в съответствие с приложение XI към настоящия регламент.
Член 13
Преходни разпоредби
1. До 30 юни 2019 г. стандартът ISO 10844:1994 може да бъде прилаган като алтернатива на стандарта ISO 10844:2011 за проверка на съответствието на пистата за изпитване, както е описано в точка 3.1.1 от приложение II.
2. До 30 юни 2019 г. превозните средства със сериозно хибридно задвижване, които имат двигател с вътрешно горене без механично свързване със силовото предаване, се изключват от обхвата на изискванията на член 6.
Член 14
Отмяна
1. Без да се засягат член 4, параграф 2, втора алинея и член 4, параграф 4, втора алинея, Директива 70/157/ЕИО се отменя, считано от 1 юли 2027 г.
2. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XII към настоящия регламент.
Член 15
Влизане в сила
1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Прилага се от 1 юли 2016 г.
3. Точка 3.1.1 от приложение II се прилага от 1 юли 2019 г.
4. Част Б от приложение XI се прилага от 1 юли 2027 г.
Настоящият регламент е запълнителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Страсбург на 16 април 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА
Приложение I ЕС одобряване на типа по отношение на нивото на шума на тип превозно средство
Допълнение 1: Списък с данни
Допълнение 2: Образец на сертификат за ЕС одобряване на типа
Приложение II Методи и уреди за измерване на шума, произвеждан от моторни превозни средства
Допълнение: Фигури
Приложение III Границни стойности
Приложение IV Шумозаглушителни уредби, съдържащи звукопоглъщащи влакнести материали
Допълнение Фигура 1 — изпитвателна апаратура за изпитване чрез пулсиране
Приложение V Шум от състен въздух
Допълнение: Фигура 1 — положения на микрофона за измерване на шума от състен въздух
Приложение VI Проверки за съответствие на продукцията на превозни средства
Приложение VII Метод на измерване за оценка на съответствието с допълнителните разпоредби за излъчвания шум
Допълнение: Образец на декларация за съответствие с допълнителните разпоредби за излъчвания шум Разпоредби
Приложение VIII Мерки във връзка с акустичната система за сигнализиране за превозно средство (АССПС)
Приложение IX ЕС одобряване на типа по отношение на нивото на шума на шумозаглушителните уредби като отделни технически възли (заменяеми шумозаглушителни уредби)
Допълнение 1: Списък с данни
Допълнение 2: Образец на сертификат за ЕС одобряване на типа
Допълнение 3: Образец на маркировка за ЕС одобряване на типа
Допълнение 4: Изпитвателна апаратура
Допълнение 5: Точки на измерване — противоналягане
Приложение X Проверки за съответствие на продукцията на заменяемата шумозаглушителна уредба като отделен технически възел
Приложение XI Изменения на Директива 2007/46/ЕО
Приложение XII Таблица на съответствието
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ЕС ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НИВОТО НА ШУМА НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ЕС ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
1.1. Заявлението за ЕС одобряване на типа съгласно член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/46/ЕО на превозно средство по отношение на нивото на шума се подава от производителя на превозното средство.
1.2. Образецът на списъка с данни се съдържа в допълнение 1.
1.3. Производителят на превозното средство трябва представя на техническата служба, отговорна за провеждането на изпитванията, превозно средство, представително за типа, по отношение на който се иска одобряване на типа. При избора на представителното за типа превозно средство техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитванията, избира превозното средство, което да отговаря на изискванията на органа по одобряването. В процеса на избор могат да бъдат използвани методи за виртуално изпитване.
1.4. По искане на техническата служба се представя образец на шумозаглушителната уредба и двигател с най-малко същия обем на цилиндри и номинална максимална мощност, както тези, които са монтирани на превозното средство, по отношение на което се иска одобряване на типа.
2. МАРКИРОВКИ
2.1. Компонентите на изпускателната и всмукателната система, с изключение на фиксиращите крепежни елементи и тръбите, се обозначават със следните маркировки:
2.1.1. търговската марка или наименование на производителя на системите и техните компоненти;
2.1.2. търговско описание на производителя.
2.2. Маркировките, посочени в точки 2.1.1 и 2.1.2, трябва да бъдат ясни, четливи и незаличими, дори когато системата е монтирана на превозното средство.
3. ИЗДАВАНЕ НА ЕС ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
3.1. Ако са изпълнени съответните изисквания, се издава ЕС одобряване на типа съгласно член 9, параграф 3 и когато е приложимо, член 10, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.
3.2. Образецът на сертификата за ЕС одобряване на типа се съдържа в допълнение 2.
3.3. За всеки одобрен тип превозно средство се издава номер на одобряване в съответствие с приложение VII към Директива 2007/46/ЕО. Една и съща държава членка не може да издава един и същи номер за друг тип превозно средство.
3.3.1. Ако типът превозно средство отговаря на граничните стойности във фаза 1 от приложение III, раздел 3 от номера на одобряването на типа трябва да бъде последван от буквата „А”. Ако типът превозно средство отговаря на граничните стойности за фаза 2 от приложение III, раздел 3 от номера на одобряването на типа трябва да бъде последван от буквата „В”. Ако типът превозно средство отговаря на граничните стойности във фаза 3 от приложение III, раздел 3 от номера на одобряването на типа трябва да бъде последван от буквата „С”.
4. ИЗМЕНЕНИЯ НА ЕС ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА
В случай на изменения на одобрен съгласно настоящия регламент тип се прилагат членове 13, 14, 15, 16 и член 17, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.
5. МЕРКИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА
5.1. Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се приемат в съответствие с разпоредбите, определени в член 12 от Директива 2007/46/ЕО.
5.2. Специални разпоредби:
5.2.1. Изпитванията, определени в приложение VI към настоящия регламент, отговарят на посочените в точка 2.3.5 от приложение X към Директива 2007/46/ЕО.
5.2.2. Честотата на проверките, посочени в точка 3 от приложение X към Директива 2007/46/ЕО, обикновено е веднъж на всеки две години.
Допълнение 1
Списък с данни № … съгласно приложение I към Директива 2007/46/ЕО за целите на ЕС одобряване на типа на превозно средство по отношение на допустимото ниво на шума
Следната информация, ако е приложимо, се представя в три екземпляра и включва списък на съдържанието. Всички чертежи се предоставят в подходящ мащаб и достатъчно подробни в размер А4 или в папка формат А4. Снимките, когато има такива, показват достатъчно детайли.
Когато системите, компонентите или отделните технически възли имат електронни органи за управление, се предоставя информация за тяхната работа.
0. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
0.1. Марка (търговско наименование на производителя): .................................................................
0.2. Тип: ..............................................................................................................................................
0.3. Начин за идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство (т): .................................................................
0.3.1. Местоположение на тази маркировка: .........................................................................................
0.4. Категория на превозното средство (т): ............................................................................................
0.5. Наименование на дружеството и адрес на производителя: ..............................................................
0.8. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ..............................................................
0.9. Наименование и адрес на представителя на производителя (когато има такъв): ..............................................................
1. Общи конструктивни характеристики на превозното средство
1.1. Снимки и/или чертежи на представително превозно средство: ..............................................................
1.3. Брой на осите и колелата (т): ........................................................................................................
1.3.3. Задвижващи оси (брой, местоположение, взаимно свързване): ..............................................................
1.6. Местоположение и разположение на двигателя: ..............................................................................
2. МАСИ И РАЗМЕРИ (т) (т) (т) (В КГ И MM) (ПРЕПРАТКА КЪМ ЧЕРТЕЖ, КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМО)
2.4. Диапазон на размерите на превозното средство (габаритни): ..............................................................
2.4.1. За шасита без каросерия: ........................................................................................................
2.4.1.1. Дължина (т): ........................................................................................................................
2.4.1.2. Широчина (т): ......................................................................................................................
2.4.2. За шасита с каросерия ...............................................................................................................
2.4.2.1. Дължина (т): ........................................................................................................................
2.4.2.2. Широчина (т): ......................................................................................................................
2.6. Маса в готовност за движение (т)
а) минимум и максимум за всеки вариант: ..............................................................................................
б) маса на всяка версия (трябва да се представи матрица): ........................................................................
2.8. Технически допустима максимална маса, посочена от производителя (т) (т): ..............................................................
3. ДВИГАТЕЛ (т)
3.1. Производител на двигателя: ........................................................................................................
3.1.1. Код на производителя за двигателя (както е маркиран на двигателя или други начини за идентификация): ..
3.2. Двигател с вътрешно горене
3.2.1.1. Принцип на работа: принудително запалване/запалване чрез състягане, работен цикъл четиритактов/дву трактов/ротационен (1)
3.2.1.2. Брой и разположение на цилиндриите: ...........................................................................................................
3.2.1.3. Ред на работа на цилиндриите: ......................................................................................................................
3.2.1.8. Максимална ефективна мощност (2): … kW при … min⁻¹ (декларирана от производителя стойност)
3.2.4. Захранване с гориво
3.2.4.2. Чрез впръскване на гориво (само за запалване чрез състягане): да/не (1)
3.2.4.2.2. Принцип на работа: директно впръскване/предкамера/вихрова горивна камера (1)
3.2.4.2.4. Регулатор
3.2.4.2.4.1. Тип: .........................................................................................................................................................
3.2.4.2.4.2.1. Честота на въртене, при която започва прекъсването при натоварване: … min⁻¹
3.2.4.3. Чрез впръскване на гориво (само за принудително запалване): да/не (1)
3.2.4.3.1. Принцип на работа: всмукателен тръбопровод (едно-/многоточков (1)/директно впръскване/друг (да се уточни) (1)
3.2.8. Всмукателна система
3.2.8.1. Турбокомпресор: да/не (1)
3.2.8.4.2. Въздушен филтър, чертежи: ........................................................................................................................
3.2.8.4.2.1. Марка(и): ....................................................................................................................................................
3.2.8.4.2.2. Тип(ове): ....................................................................................................................................................
3.2.8.4.3. Шумозаглушител на всмукателната система, чертежи: ..............................................................................
3.2.8.4.3.1. Марка(и): ....................................................................................................................................................
3.2.8.4.3.2. Тип(ове): ....................................................................................................................................................
3.2.9. Шумозаглушителна уредба
3.2.9.2. Описание и/или чертеж на шумозаглушителната уредба: ................................................................................
3.2.9.4. Шумозаглушител(и) на изпускателната уредба: ............................................................................................
3.2.12.2.1. Каталитичен конвертор: да/не (1)
3.2.12.2.1.1. Брой каталитични конвертори и елементи (за всеки отделен възел се предоставя информацията, посочена по-долу): ............................................................................................................................
3.2.12.2.6. Филтър за частици: да/не (1)
3.3. Електродвигател
3.3.1. Тип (електрически намотки, възбуждане): ...........................................................................................................
3.3.1.1. Максимална мощност (постоянна): … kW
3.3.1.2. Работно напрежение: … V
3.4. Двигатели с вътрешно горене или електродвигатели, или комбинации от тях
3.4.1. Хибридно електрическо превозно средство: да/не (1)
3.4.2. Категория на хибридното електрическо превозно средство: със зареждане на превозното средство отвън/без зареждане на превозното средство отвън (2)
3.4.3. Превключвател на работния режим: със/без (3)
3.4.3.1. Избираме режими
3.4.3.1.1. Изцяло електрически: да/не (4)
3.4.3.1.2. Изцяло с използване на гориво: да/не (5)
3.4.3.1.3. Хибридни режими: да/не (6) (ако отговорът е „да“, да се представи кратко описание): ..............................................
3.4.5. Електродвигател (поотделно се описва всеки тип електродвигател)
3.4.5.1. Марка: ................................................................................................................................
3.4.5.2. Тип: ...................................................................................................................................
3.4.5.4. Максимална мощност: … kW
4. ТРАНСМИСИЯ (7)
4.2. Тип (механична, хидравлична, електрическа и др.): .................................................................
4.6. Предавателни числа
| Предавка | Предавателни числа в предавателната кутия (предавателни числа на оборотите на двигателя към оборотите на изходящия вал на предавателната кутия) | Предавателно(и) число(а) на главното предаване (предавателно число на оборотите на изходящия вал на предавателната кутия към оборотите на задвижваното колело) | Общи предавателни числа |
|----------|---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|--------------------------|
| Максимално за БП (*) | 1 | 2 | 3 | … | Минимално за БП (*) | Заден ход |
(*) Безстепенна предавателна кутия
4.7. Максимална конструктивна скорост на превозното средство (в km/h) (8): .................................................................
6. ОКАЧВАНЕ
6.6. Гуми и колела
6.6.1. Комбинация(и) на гуми/колела
а) за гумите да се посочи обозначение на размера, индекс на товароносимост и символ на категорията за скорост;
б) за колелата да се посочи(ат) размерът(ите) на джантата(ите) и изместването(ията)
6.6.2. Горни и долни граници на радиусите на търкаляне
6.6.2.1. Ос 1: ........................................................................................................................................
6.6.2.2. Ос 2: ........................................................................................................................................
6.6.2.3. Ос 3: ........................................................................................................................................
6.6.2.4. Ос 4: ........................................................................................................................................
и т.н.
9. КАРОСЕРИЯ
9.1. Тип на каросерията, като се използват кодовете, определени в част В от приложение II към Директива 2007/46/ЕО: ........................................................................................................................
9.2. Използвани материали и начини на изработка: .............................................................................................................
12. РАЗНИ
12.5. Данни за всякакви устройства, различни от двигателя, предназначени за намаляване на шума (когато не са включени в други точки): .............................................................................................................
Дата:
Подпис:
Длъжност в дружеството:
Допълнение 2
Образец на сертификат за ЕС одобряване на типа
(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
Печат на органа по одобряването
Информация относно:
одобряване на типа (1)
изменение на одобряването на типа (1)
отказ за одобряване на типа (1)
отнемане на одобряването на типа (1)
на типа на превозно средство по отношение на нивото на шума (Регламент (ЕС) № 540/2014).
Номер на одобряването на типа: ...................................................................................................................
Основание за изменението: ..........................................................................................................................
РАЗДЕЛ I
0.1. Марка (търговско наименование на производителя): ..................................................................................
0.2. Тип: .............................................................................................................................................
0.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство (2): ...........................................
0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ...................................................................................................
0.4. Категория на превозното средство (3): ...................................................................................................
0.5. Наименование на дружеството и адрес на производителя: ..........................................................................
0.8. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ............................................................................
0.9. Наименование и адрес на представителя на производителя (когато има такъв): ...............................................
РАЗДЕЛ II
1. Допълнителна информация (където е приложимо): вж. добавката
2. Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията: ..............................................................
3. Дата на протокола от изпитванията: ..........................................................................................................
4. Номер на протокола от изпитванията: .......................................................................................................
5. Забележки (когато има): вж. добавката
6. Място: .............................................................................................................................................
7. Дата: ................................................................................................................................................
8. Подпис:
Приложения: Техническо досие
Протокол от изпитванията (за системите)/результати от изпитванията (за целите превозни средства)
(1) Излишното се зачерта ва.
(2) Когато начините за идентификация на типа съдържат знаци, които не се отнасят за описание на типа превозно средство предмет на сертификата за одобряване на типа, тези знаци се представят в документацията със символа: „?” (например АВС??123??).
(3) Съгласно определенията в част А от приложение II към Директива 2007/46/ЕО.
Добавка
към сертификат за ЕС одобряване на типа № …
1. Допълнителна информация
1.1. Двигател
1.1.1. Производител на двигателя: ………………………………………………………………………………………………………
1.1.2. Код на производителя за двигателя: ……………………………………………………………………………………………
1.1.3 Максимална ефективна мощност (ж): … kW при … min⁻¹ или номинална постоянна максимална мощност (електродвигател) … kW (1)
1.1.4. Турбокомпресор(и), марка и тип: …………………………………………………………………………………………………
1.1.5. Въздушен филтър, марка и тип: …………………………………………………………………………………………………
1.1.6. Шумозаглушител(и) на всмукателната система, марка и тип: …………………………………………………………………
1.1.7. Шумозаглушител(и) на изпускателната уредба, марка и тип: …………………………………………………………………
1.1.8. Катализатор(и), марка и тип: …………………………………………………………………………………………………
1.1.9. Филтър(ри) за частици, марка и тип: ……………………………………………………………………………………………
1.2 Трансмисия
1.2.1. Тип (механична, хидравлична, електрическа и т.н.): ………………………………………………………………………
1.3. Устройства, различни от двигателя, предназначени за намаляване на шума: …………………………………………………
2. Резултати от изпитванията
2.1. Ниво на шума от превозно средство в движение: … dB(A)
2.2. Ниво на шума от неподвижно превозно средство: … dB(A) при … min⁻¹
2.2.1. Ниво на шума от състен въздух, работна спирачка: … dB(A)
2.2.1. Ниво на шума от състен въздух, спирачка за паркиране: … dB(A)
2.2.1. Ниво на шума от състен въздух, спирачка за паркиране: … dB(A)
2.3. Данни в помощ на изпитването за съответствие при употреба на хибридните електрически превозни средства, при които двигателят с вътрешно горене не може да работи когато превозното средство е неподвижно
2.3.1. Предавка (i) или положение на лоста за скоростите, избрано за изпитването: …………………………………………………
2.3.2. Положение на превключвателя за режим на работа по време на измерването L_{wot,(i)} (когато е монтиран превключвател) …………………………………………………………………………………………………
2.3.3. Дължина на предварителното ускорение l_{a} … m
2.3.4. Скорост на превозното средство в началото на ускорението … km/h
2.3.5. Ниво на звуковото налягане L_{wot,(i)} … dB(A)
3. Забележки: ………………………………………………………………………………………………………………………………………
(1) Излишното се зачерта.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
МЕТОДИ И УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШУМА, ПРОИЗВЕЖДАН ОТ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
1. МЕТОДИ НА ИЗМЕРВАНЕ
1.1. Шумът, произвеждан от типа превозно средство, представен за ЕС одобряване на типа, се измерва по двата метода, описани в настоящото приложение, за превозно средство в движение и за неподвижно превозно средство. За хибридно електрическо превозно средство, при което двигателят с вътрешно горене не може да работи, когато превозното средство е неподвижно, излъчваният шум се измерва само в движение.
Превозните средства с технически допустима максимална маса над 2 800 kg се подлагат на допълнително измерване на шума от сгъстения въздух при работа на място в съответствие със спецификациите от приложение V, ако съответното спирачно оборудване е част от превозното средство.
1.2. Стойностите, измерени в съответствие с изпитванията, посочени в точка 1.1 от настоящото приложение, се записват в протокола от изпитването и във формуляр, който съответства на образеца, съдържащ се в допълнение 2 към приложение I.
2. ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ
2.1. Акустични измервания
Уредът, използван за измерване на нивото на шума, трябва да е прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, отговаряща на изискванията за уреди от клас 1 (включително и препоръчаният защитен екран срещу вятър, ако се използва такъв). Тези изисквания са описани в „IEC 61672-1:2002: Уреди за измерване на звуково ниво”, второ издание, на Международната комисия по електротехника (IEC).
Измерванията се извършват чрез използване на „бързата” реакция на уреда за акустично измерване и честотна характеристика от вида на крива „А”, също описана в IEC 61672-1:2002. Когато се използва система, която включва периодично следене на нивото на звуковото налягане, измерено с честотна характеристика от вида на крива „А”, отчитането се прави през интервали, не по-големи от 30 ms.
Уредите се поддържат и калибрират в съответствие с инструкциите на производителя.
2.2. Съответствие с изискванията
Съответствието на уредите за акустично измерване се доказва чрез наличието на валидно удостоверение за съответствие. Удостоверението за съответствие се счита за валидно, ако удостоверяването на съответствието със стандарти е осъществено в рамките на предходния период от 12 месеца за устройството за калибриране на звука и в рамките на предходния период от 24 месеца за системата от уреди. Всички изпитвания за съответствие трябва да се проведат от лаборатория, упълномощена да извършва калибриране, проследимо спрямо съответните стандарти.
2.3. Калибриране на цялата система за акустично измерване за дадена серия от измервания
В началото и в края на всяка серия измервания се проверява цялата система за акустично измерване чрез калибратор за шум, който отговаря на изискванията за калибриращи устройства за шум с клас на точност най-малко 1 съгласно предвиденото в IEC 60942: 2003. Без никакво допълнително регулиране разликата между показанията трябва да бъде по-малка или равна на 0,5 dB. Ако тази стойност се превиши, резултатите от измерванията, получени след последната удовлетворителна проверка, се отхвърлят.
2.4. Уреди за измерване на скоростта
Честотата на въртене на двигателя се измерва с уреди, работещи с точност от ± 2 % или по-малко при честотата на въртене на двигателя, изисквана за изпълняваните измервания.
Скоростта на движение на превозното средство се измерва с уреди, работещи с точност от най-малко ± 0,5 km/h, за случаите, когато се използват устройства за непрекъснато измерване.
Ако при изпитването се използва дискретно измерване на скоростта, използваните уреди трябва по спецификация да работят с допустими отклонения от най-много ± 0,2 km/h.
2.5. Метеорологични уреди
Метеорологичните уреди, използвани за следене на условията на околната среда по време на изпитването, трябва да включват следните устройства, които да имат най-малко дадената по-долу точност:
— уред за измерване на температурата, ±1 °C;
— анемометър, ±1,0 m/s;
— барометър, ± 5 hPa;
— устройство за измерване на относителната влажност, ± 5 %.
3. УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНЕТО
3.1. Площадка за изпитване и условия на обкръжаващата среда
3.1.1. Повърхността на пистата за изпитване и размерите на площадката за изпитване отговарят на стандарт ISO 10844:2011. По повърхността на площадката не трябва да има сух ситен сняг, висока трева, размекната почва или пепел. Не трябва да има прегради, които биха могли да повлияят на звуковото поле в близост до микрофона и източника на звука. Измерванията трябва да заеме такава позиция, че да не засяга показанията на измервателния уред.
3.1.2. Измервания не се извършват при неблагоприятни атмосферни условия. Трябва да се гарантира, че резултатите не са повлияни от пориви на вятър.
Метеорологичните уреди се разполагат в съседство на участъка на изпитване на височина 1,2 m ± 0,02 m. Измерванията се извършват, когато температурата на въздуха е в границите от +5 °C до +40 °C.
Изпитвания не се извършват, ако скоростта на вятъра, включително внезапно появил се вятър, на височината на микрофона е по-голяма от 5 m/s в интервала на измерване на шума.
В интервала за измерване на шума се записва стойност, представителна за температурата, скоростта и посоката на вятъра, относителната влажност и атмосферното налягане.
Всеки пик в нивото на шума, който не може да се свърже с характеристиките на общото ниво на шума, излъчван от превозното средство, не се взема под внимание при отчитането на показанията.
Фоновият шум се измерва за период от 10 секунди, непосредствено преди и след серия от изпитвания на превозно средство. Измерванията се извършват със същите микрофони и тяхно местоположение, както при изпитването. Отчита се максималното ниво на звуковото налягане по крива А.
Фоновият шум (включително и шума от вятъра) трябва да бъде най-малко 10 dB под нивото на звуковото налягане по крива А за шума, излъчван от изпитваното превозно средство. Ако разликата между околния шум и измерения шум е между 10 и 15 dB(A), за да се изчислят резултатите от изпитването, съответната корекция трябва да се извади от показаниято на измервателното устройство за нивото на шума, както е показано в следната таблица:
| Разлика между околн шум и измерван шум dB(A) | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
|---------------------------------------------|----|----|----|----|----|----|
| Корекция dB(A) | 0,5| 0,4| 0,3| 0,2| 0,1| 0,0|
3.2. Превозно средство
3.2.1. Изпитваното превозно средство е представително за превозните средства, чието пускане на пазара предстои, и е подбрано от производителя, със съгласието на техническата служба, за изпълнението на изискванията на настоящия регламент. Измерванията се извършват без ремарке освен в случаите на неделими превозни средства. По искане на производителя измерванията на превозни средства с повишена ос/повишаващи оси могат да се извършат във вдигнато положение.
Измерванията се извършват на превозни средства при маса на изпитване \( m \), съгласно следната таблица:
| Категория на превозното средство | Маса на изпитване на превозното средство (\( m_t \)) |
|-----------------------------------|--------------------------------------------------|
| \( M_1 \) | \( m_1 = m_m \) |
| \( N_1 \) | \( m_1 = m_m \) |
| \( N_2, N_3 \) | \( m_1 = 50 \text{ kg за kW номинална мощност на двигателя} \) |
Допълнителен товар с цел достигане на масата на изпитване на превозното средство се поставя над движещия заден мост/движещите задни мостове. Допълнителният товар се ограничава до 75 % от технически допустимата максимална маса, разрешена за задния мост. Масата на изпитване трябва да се достига с допустимо отклонение ± 5 %.
Ако центърът на тежестта на допълнителния товар не може да съвпадне с центъра на задния мост, масата на изпитване на превозното средство трябва да не превишава сумата от товара на предния и задния мост в ненатоварено състояние плюс допълнителния товар.
Масата на изпитване за превозни средства с повече от две оси трябва да бъде същата, както за превозно средство с две оси.
\( M_2, M_3 \) \( m_1 = m_m \) – маса на члена на екипажа (когато е приложимо) или ако се извършват изпитвания на некомплектовано превозно средство без каросерия, \( m_1 = 50 \text{ kg на kW номинална мощност на двигателя съответно съгласно посочените по-горе условия (вж. категории } N_2, N_3) \).
3.2.2. По искане на производителя превозно средство от категории \( M_2, M_3, N_2 \) или \( N_3 \) се счита за представително за своя напълно комплектован тип, ако са извършени изпитвания на некомплектовано превозно средство без каросерия. При изпитване на некомплектовано превозно средство всички съответни шумоизолиращи материали, панели и компоненти за намаляване на шума са монтирани на превозното средство, както е проектирано от производителя, с изключение на част от каросерията, която се изгражда на по-късен етап.
Не се изисква ново изпитване при монтирането на допълнителен резервоар за гориво или при промяна на местоположението на първоначалния резервоар за гориво, при условие че не са променени други части или структури на превозното средство, които очевидно имат отношение към излъчването на шум.
3.2.3. Шумът от гумите, излъчван при търкаляне, е определен в Регламент (ЕО) № 661/2009. Гумите, използвани за изпитването, трябва да бъдат представителни за превозното средство и се избират от производителя на превозното средство и се записват в добавката към допълнение 2 към настоящия регламент. Те трябва да съответстват на един от размерите гуми, посочени за превозното средство като оригинално оборудване. Гумите трябва да са вече налични на пазара или да бъдат пуснати по същото време, както и превозното средство (1). Гумите трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчано от производителя на превозното средство за масата на изпитване на превозното средство. Гумите трябва да имат дълбочина на протектора от най-малко 1,6 mm.
3.2.4. Преди започване на измерванията двигателят трябва да достигне нормалните си експлоатационни условия.
3.2.5. Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за експлоатация в нормални пътни условия.
3.2.6. Ако превозното средство е снабдено с вентилатор/вентилатори с автоматичен задействащ механизъм, по време на изпитванията тази система се оставя на автоматично управление.
3.2.7. Ако превозното средство е снабдено с шумозаглушителна уредба, съдържаща влакнести материали, преди изпитването тя се подготвя в съответствие с приложение IV.
(1) Тъй като приносът на гумите за общия излъчван шум е значителен, е необходимо да се вземат предвид съществуващите регулаторни разпоредби относно шума, излъчван от гумите/пътя. По искане на производителя гумите за подобряно задвижване усилване, гумите за сняг и гумите със специално предназначение, определени в точка 2 от Правило № 117 на ИКЕ на ООН, се изключват при измерванията за одобряване на типа и за съответствие на продукцията в съответствие с Правило № 117 на ИКЕ на ООН (ОВ L 307, 23.11.2011 г., стр. 3).
4. МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ
4.1. Измерване на шума от превозни средства в движение
4.1.1. Общи условия на изпитването
На изпитвателната писта се маркират две линии AA' и BB', успоредни на линия PP' и разположени съответно на 10 m пред и 10 m зад линията PP'.
От всяка страна на превозното средство и за всяка предавка се извършват най-малко четири измервания. За целите на регулирането може да се извършват предварителни измервания, но те не се вземат под внимание.
Микрофонът се разполага на разстояние 7,5 ± 0,05 m от базовата линия CC' на пистата и на 1,2 ± 0,02 m над земята.
Базовата ос за свободни полеви условия (вж. IEC 61672-1:2002) трябва да бъде хоризонтална и насочена перпендикулярно на пътя на превозното средство, линията CC'.
4.1.2. Специфични условия за изпитвания на превозни средства
4.1.2.1. Превозни средства от категории M₁, M₂ ≤ 3 500 kg и N₁
Осевата линия на превозното средство следва колкото може по-близо линията CC' по време на цялото изпитване — от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'. Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за експлоатация при нормални пътни условия.
Ако превозното средство е снабдено с допълнителна предавателна кутия с ръчно управление или мост с множество предавателни отношения, се използва положението за нормално кормуване в градски условия. Във всички случаи трябва да се изключват отношенията за бавно движение, паркиране или спиране.
Масата на изпитване на превозното средство трябва да бъде посочена в таблицата в точка 3.2.1.
Скоростта на изпитване \( v_{test} \) е 50 km/h ± 1 km/h. Тя трябва да се достигне, когато базовата точка е върху линията PP'.
4.1.2.1.1. Индекс на отношение мощност към маса (PMR)
PMR се изчислява, като се използва следната формула:
\[
PMR = \left( \frac{P_n}{m_t} \right) \times 1000, \quad \text{където } P_n \text{ се измерва в kW, а } m_t \text{ — в kg в съответствие с точка 3.2.1 от настоящото приложение.}
\]
PMR без мерна единица се използва за изчисляването на ускорението.
4.1.2.1.2. Изчисляване на ускорението
Изчисленията на ускорението са приложими само за категории M₁, N₁ и M₂ ≤ 3 500 kg.
Всички ускорения се изчисляват при използване на различни скорости на превозното средство върху пистата за изпитване. Идентичните формули се използват за изчисляването на \( a_{not} \), \( a_{not+1} \) и \( a_{not\ test} \). Като скорост на превозното средство се определя или скоростта при AA', или при PP', когато базовата точка премине през AA' (\( v_{AA'} \)) или PP' (\( v_{PP'} \)). Скоростта в BB' се определя, когато задната част на превозното средство премине през BB' (\( v_{BB'} \)). Методът, използван за изчисляване на ускорението, се описва в протокола от изпитването.
Вследствие на определението за базовата точка на превозното средство, дължината на превозното средство (\( l_{veh} \)) се взема по различен начин във формулите по-долу. Ако базовата точка е в предната част на превозното средство, тогава \( l = l_{veh} \), ако е по средата: \( l = 1/2 l_{veh} \), и ако е отзад: \( l = 0 \).
4.1.2.1.2.1 Процедурата за изчисление за превозни средства с ръчна, автоматична и саморегулираща се предавателна кутия (CVT), изпитвани при блокирани предавателни отношения, е следната:
\[
a_{not\ test} = \left( \frac{(v_{BB'}/3,6)^2 - (v_{AA'}/3,6)^2}{2*(20 + l)} \right)
\]
а_{wot test}, използвана при определяне на избора на предавка, е средноаритметичната стойност на четирите величини а_{wot test}, по време на всяко валидно измерване.
Може да се използва предварително ускорение. Точката на натискане на педала на газта преди линия АА’ се посочва в протокола от изпитването.
4.1.2.1.2. Процедурата за изчисление за превозни средства с автоматична, саморегулираща се предавателна кутия и с безстепенна предавателна кутия, изпълнени при неблокирани предавателни отношения, е следната:
а_{wot test}, използвана при определяне на избора на предавка, е средноаритметичната стойност на четирите величини а_{wot test}, по време на всяко валидно измерване.
Когато устройствата или мерките, описани в точка 4.1.2.1.4.2, могат да се използват за управление на работата на силовото превозно средство с цел достигане на изискванията на изпитването, а_{wot test} се изчислява, като се използва следната формула:
а_{wot test} = ((v_{BB’}/3,6)^2 - (v_{AA’}/3,6)^2)/(2*(20 + l))
Може да се използва предварително ускорение.
Когато не се използват устройствата или мерките, описани в точка 4.1.2.1.4.2, а_{wot test} се изчислява, като се използва следната формула:
а_{wot test} PP -BB = ((v_{BB’}/3,6)^2 - (v_{PP’}/3,6)^2)/(2*(10 + l))
а_{wot test} PP -BB: ускорение между точка PP и BB
Предварително ускорение не се използва.
Точката на натискане педала на газта е там, където базовата точка на превозното средство преминава линията АА’.
4.1.2.1.2.3 Целево ускорение
Целевото ускорение а_{urban} определя типичното ускорение при движение в градски условия и се получава в резултат на статистически проучвания. То е функция на отношението на мощността към масата на превозното средство.
Целевото ускорение а_{urban} се изчислява, като се използва следната формула:
а_{urban} = 0,63 * log_{10} (PMR) – 0,09
4.1.2.1.2.4. Базово ускорение
Базовото ускорение а_{wot ref} определя необходимото ускорение по време на изпитването за ускорение върху изпитателната писта. То е функция на PMR на превозното средство. Тази функция е различна за различните категории превозни средства.
Базовото ускорение а_{wot ref} се изчислява, като се използва следната формула:
а_{wot ref} = 1,59 * log_{10} (PMR) – 1,41 за PMR ≥ 25
а_{wot ref} = а_{urban} = 0,63 * log_{10} (PMR) – 0,09 за PMR < 25.
4.1.2.1.3. Коефициент на частична мощност k_p
Коефициентът на частична мощност k_p (вж. точка 4.1.3.1) се използва за претеглената комбинация от резултати от изпитването за ускоряване и изпитването при постоянна скорост за превозни средства от категории М1 и N1.
В случаите, различни от изпитване на единична предавка, а_{wot ref} се използва вместо а_{wot test} (вж. точка 4.1.3.1).
4.1.2.1.4. Избор на предавателното отношение
Изборът на предавателното отношение за изпитването зависи от техния специфичен потенциал за ускорение а_{wot} при напълно отворена проселна клапа, съгласно базовото ускорение а_{wot ref}, необходимо за изпитване при напълно отворена проселна клапа.
Някои моторни превозни средства могат да имат програмно осигуряване или различни режими на превключване (например спортен, зимен, саморегулиращ). Когато превозното средство има различни режими, водещи до допустими ускорения, неговият производител трябва да докаже пред техническата служба, че превозното средство се изпитва в режима, при който достига ускорение, най-близко до $a_{\text{wot ref}}$.
4.1.2.1.4.1. Превозни средства с ръчна, автоматична и саморегулираща се предавателна кутия или с безстепенна предавателна кутия, изпитвани при блокиран предавателен отношения
Възможни са следните условия за избор на предавателни отношения:
а) ако едно конкретно предавателно отношение дава ускорение в границите на ± 5 % от базовото ускорение $a_{\text{wot ref}}$ без да превишава 2,0 m/s², изпитването трябва да се проведе при това предавателно отношение;
б) ако нито едно от предавателните отношения не дава исканото ускорение, се избира предавателно отношение и с ускорение, по-високо от базовото, и предавателно отношение i + 1 с ускорение, по-ниско от базовото. Ако стойността на ускорението при предавателно отношение i не превишава 2,0 m/s², за изпитването се използват двете предавателни отношения. Претегленото съотношение спрямо базовото ускорение $a_{\text{wot ref}}$ се изчислява, като:
$$k = \frac{(a_{\text{wot ref}} - a_{\text{wot (i+1)}})}{(a_{\text{wot i}} - a_{\text{wot (i+1)}})}$$
в) ако стойността на ускорението при предавателно отношение i превишава 2,0 m/s², се използва първото предавателно отношение, което дава ускорение под 2,0 m/s², освен ако предавателното отношение i + 1 не осигурява ускорение, по-малко от $a_{\text{urban}}$. В този случай се използват две препакки, i и i + 1, включително предавката i с ускорението, превишаващо 2,0 m/s². В останалите случаи не се използват други предавки. Достигнатото ускорение $a_{\text{wot test}}$ по време на изпитването се използва за изчисляването на коефициента на частична мощност $k_p$ вместо $a_{\text{wot ref}}$;
г) ако при далечно предавателно отношение номиналната честота на въртене на двигателя бъде превишена преди превозното средство да премине през BB', се използва следващата по-висока предавка.
4.1.2.1.4.2. Превозни средства с автоматична и саморегулираща се предавателна кутия и с безстепенна предавателна кутия, изпитвани при неблокиран предавателен отношения
Използва се положението на превключвателя на предавките за изцяло автоматично действие.
Стойността от изпитването на ускорението $a_{\text{wot test}}$ се изчислява съгласно точка 4.1.2.1.2.2.
След това изпитването може да включва промяна на предавката към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Трябва да се избягва преминаване към предавки, които не се използват при движение в градски условия.
С оглед на това е разрешено да се монтират и използват електронни или механични устройства, включително да се променят положенията на превключвателя на предавките, за да се предотврати превключване към по-ниско предавателно отношение, което обикновено не се използва при зададените условия на изпитването при движение в градски условия.
Достигнатото ускорение $a_{\text{wot test}}$ трябва да бъде по-голямо или равно на $a_{\text{urban}}$.
Ако е възможно, производителят предприема мерки, за да се избие стойност на ускорението $a_{\text{wot test}}$ по-голяма от 2,0 m/s².
Достигнатото ускорение $a_{\text{wot test}}$ след това се използва за изчисляване на коефициента на частична мощност $k_p$ (юж. точка 4.1.2.1.3) вместо $a_{\text{wot ref}}$.
4.1.2.1.5. Изпитване за ускоряване
Производителят определя положението на базовата точка пред линия AA', където педалът на газта се натиска максимално. Педалът на газта се натиска максимално (колкото се може по-бързо), когато базовата точка на превозното средство достигне определената точка. Педалът на газта се задържа в това положение до момента, в който задната част на превозното средство достигне линия BB'. След това педалът на газта се отпуска, колкото се може по-бързо. Точката на натискане на педала на газта преди линия AA' се посочва в доклада за изпитването. Допуска се техническата служба да извърши предварителни изпитвания.
В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две нецелни части, разглеждани като едно превозно средство, полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.
4.1.2.1.6. Изпитване с постоянна скорост
Изпитването с постоянна скорост се провежда при същата предавка, зададена за изпитването за ускорение и постоянна скорост от 50 km/h при допустимо отклонение ± 1 km/h между AA' и BB'. По време на изпитването с постоянна скорост полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.
Изпитването с постоянна скорост не се изисква за превозни средства с PMR < 25.
4.1.2.2. Превозни средства от категории M₂ > 3 500 kg, M₃, N₂ и N₃
Осевата линия на превозното средство трябва да следва, колкото се може по-близко, линията CC' по време на цялото изпитване — от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'. Изпитването се провежда без ремарке и полуремарке. Ако при дадено ремарке не е предвидена възможност за отклонение от теглещото превозно средство, ремаркето не се взема под внимание, когато се отчита пресичането на линията BB'. Ако превозното средство включва оборудване, например бетонен смесител, компресор и т.н., не се допуска това оборудване да работи по време на изпитването. Масата на изпитване на превозното средство трябва да бъде посочена в таблицата от точка 3.2.1.
Целеви условия за категории M₂ > 3 500 kg и N₂
Когато базовата точка премине линия BB', честотата на въртене на двигателя n_BB' трябва да бъде между 70 и 74 % от честотата на въртене S, при която двигателът развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линията AA' и линията BB' се осигурява състояние на постоянно ускорение.
Целеви условия за категории M₁ и N₁
Когато базовата точка премине линия BB', честотата на въртене на двигателя n_BB' трябва да бъде между 85 и 89 % от честотата на въртене S, при която двигателът развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линията AA' и линията BB' се осигурява състояние на постоянно ускорение.
4.1.2.2.1. Избор на предавателното отношение
4.1.2.2.1.1. Превозни средства с предавателни кутии с ръчно управление
Трябва да се осигурят условия на постоянно ускорение. Изборът на предавка се определя от целевите условия. Ако разликите в скоростта надвишават зададените допустими граници, следва да се изпитат две предавки — една над и една под целевата скорост.
Когато повече от една предавка изпълнява целевите условия, се използва предавката, която е най-близко до 35 km/h. Ако нито една предавка не изпълнява целевото условие за v_test, се изпитват две предавки — една над и една под v_test. Целевата честота на въртене на двигателя трябва да се достигне при всички условия.
Трябва да се осигури състояние на постоянно ускорение. Ако за дадена предавка не може да се осигури постоянно ускорение, тя не се взема под внимание.
4.1.2.2.1.2. Превозни средства с автоматична и саморегулираща се предавателна кутия и с безстепенна предавателна кутия
Използва се положението на превключвателя на предавките за изцяло автоматично действие. След това изпитването може да включва преминаване през предавки, които не се използват при движение в градски условия при зададеното условие на изпитването. С оглед на това е разрешено електронни или механични устройства за предотвратяване преминаването през предавки, които не се използват при движение в градски условия.
Ако превозното средство включва вид предавателна кутия, която осигурява избор само на единична предавка (задвижване), което ограничава честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, превозното средство трябва да се изпита чрез използване само на целевата скорост. Ако превозното средство използва комбинация между двигател и предавателна кутия, която не удовлетворява изискванията, определени в точка 4.1.2.2.1.1, превозното средство се изпитва само при целевата му скорост. Целевата скорост на превозното средство (v_test) за изпитването е 35 km/h ± 5 km/h. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение се разрешава, след като базовата точка на превозното средство премине линия PP'. Провеждат се две изпитвания, едно с крайна скорост v_test = v_BB' + 5 km/h, и едно с крайна скорост v_test = v_BB' – 5 km/h. Отчетеното ниво на шума е резултат от изпитването при най-високата честота на въртене на двигателя, получена по време на изпитването между AA' и BB'.
4.1.2.2. Изпитване за ускоряване
Когато базовата точка на превозното средство достигне линия AA', педалът на газта трябва да бъде натиснат максимално (без да се задейства автоматично превключване към по-ниска степен от нормално използваните при кормуване в градски условия) и задържан в това положение, докато задната част на превозното средство премине BB', като базовата точка е най-малко на 5 m зад BB'. След това педалът на газта се отпуска.
В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две непелими части, разпределяни като едно превозно средство, полуперимаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.
4.1.3. Тълкуване на резултатите
Записва се максималното ниво на звуковото налягане по крива A, отчетено по време на всяко преминаване на превозното средство между двете линии AA' и BB'. Ако се наблюдава пик в нивото на шума, който очевидно не съответства на общото звуково налягане, това измерване се отхвърля. За всяко условие на изпитване се провеждат най-малко четири измервания от всяка страна на превозното средство и за всяко предавателно отношение. Първите четири действителни резултата от последователни измервания в границите на 2 dB(A), като се вземе предвид отстраняването на недействителните резултати (вж. точка 3.1), се използват за изчисляването на окончателния резултат за дадената страна на превозното средство. Резултатите за всяка страна се осредняват поотделно. Междинният резултат е по-високата стойност от двете осреднявания, математически закръглена до първия знак след десетичната запетая.
Измерванията на скоростта в AA', BB' и PP' се записват и използват при изчисленията до първата значеща цифра след десетичната запетая.
Изчисленото ускорение $a_{\text{wot test}}$ се записва по втората цифра след десетичната запетая.
4.1.3.1. Превозни средства от категории M₁, N₁ и M₂ ≤ 3500 kg
Изчислението стойности за изпитването на ускоряване и при постоянна скорост се получават по формулите:
$$L_{\text{wot rep}} = L_{\text{wot (i+1)}} + k \times (L_{\text{wot (i)}} - L_{\text{wot (i+1)}})$$
$$L_{\text{crs rep}} = L_{\text{crs (i+1)}} + k \times (L_{\text{crs (i)}} - L_{\text{crs (i+1)}})$$
Където $k = (a_{\text{wot ref}} - a_{\text{wot (i+1)}})/(a_{\text{wot (i)}} - a_{\text{wot (i+1)}})$
В случай на изпитване с едно предавателно число стойностите са резултатите от всяко изпитване. Окончателният резултат се изчислява чрез комбиниране на $L_{\text{wot rep}}$ и $L_{\text{crs rep}}$. Уравнението е:
$$L_{\text{urban}} = L_{\text{wot rep}} - k_p \times (L_{\text{wot rep}} - L_{\text{crs rep}})$$
Тегловият коефициент $k_p$ дава коефициента на частична мощност за шофиране в градски условия. С изключение на изпитването на единична предавка $k_p$ се изчислява като:
$$k_p = 1 - (a_{\text{urban}}/a_{\text{wot ref}})$$
Ако за изпитването е определена само една предавка, $k_p$ се получава по формулата:
$$k_p = 1 - (a_{\text{urban}}/a_{\text{wot test}})$$
В случаи, в които $a_{\text{wot test}}$ е по-малко от $a_{\text{urban}}$:
$$k_p = 0$$
4.1.3.2. Превозни средства от категории M₂ > 3 500 kg, M₃, N₂ и N₃
Когато се изпитва една предавка, крайният резултат е равен на междинния резултат. Когато се изпитват две предавки, се изчислява средноаритметичното на междинните резултати.
4.2. Измерване на шума, излъчван от неподвижни превозни средства
4.2.1. Ниво на шума в близост до превозните средства
Резултатите от измерването се записват в протокола от изпитването, посочен в добавката към допълнение 2 към приложение I.
4.2.2. Акустични измервания
За измерванията се използва прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, както е определено в точка 2.1.
4.2.3. Изпитвателна площадка — местни условия, както е посочено на фигури 2 и 3а—3г от допълнението.
4.2.3.1. В близост до микрофона не трябва да има препятствия, които да влияят върху акустичното поле, а между микрофона и източника на шум не трябва да стои хора. Отчитащият измервателното устройство трябва да застане така, че да не влияе на показанието на измервателното устройство.
4.2.4. Шум от други смущения и влияние на вятъра
Показанията на измерванияте уреди, прецизизиранки от околн шум и вятър, трябва да бъдат най-малко 10 dB(A) под измерваното ниво на шума. Към микрофона може да се монтира подходящ екран за защита от вятъра, при условие че се отчете неговото влияние върху чувствителността му (вж. точка 2.1).
4.2.5. Метод на измерване
4.2.5.1. Естество и брой на измерванията
Максималното ниво на шума, изразено в децибели по крива A (dB(A)), трябва да се измерва по време на периода на експлоатация, посочен в точка 4.2.5.3.2.1.
За всяка точка на измерване се провеждат най-малко три измервания.
4.2.5.2. Разположение и подготовка на превозното средство
Превозното средство се разполага в централната част на участъка на изпитване с превключвател на предавките в неутрално положение и зацепен съединител. Ако превозното средство е така проектирано, че това не е възможно, то се изпитва в съответствие с предписанията на производителя за изпитване на двигател при работа на място. Преди всяка серия от измервания, двигателът се привежда в нормалните експлоатационни условия, зададени от производителя.
Ако превозното средство е снабдено с вентилатор/вентилатори с автоматичен задействащ механизъм, по време на изпитванията тази система се оставя на автоматично управление.
Ако позволяват това, кожухът или капакът на двигателя трябва да бъдат затворени.
4.2.5.3. Измерване на шум в близост до изпускателната тръба, както е посочено на фигури 2 и 3а—3г от допълнението.
4.2.5.3.1. Положения на микрофона
4.2.5.3.1.1. Микрофонът се разполага на разстояние 0,5 m ± 0,01 m от базовата точка на изпускателната тръба, определена на фигури 2 и 3а—3г от допълнението, и под ъгъл от 45° (± 5°) спрямо оста на потока от изхода на тръбата. Микрофонът трябва да бъде на височина на базовата точка, но не по-малко от 0,2 m от повърхността на изпитвателния участък. Базовата ос на микрофона трябва да лежи в равнина, успоредна на повърхността на изпитвателния участък, и да бъде насочена към базовата точка на изхода на изпускателната тръба. Ако са възможни две положения на микрофона, се използва това, при което страничното разстояние до надлъжната ос на изпускателната тръба е разположена на 90° спрямо надлъжната ос на изпускателната тръба и на височина на базовата точка на изхода на изпускателната тръба. Ако оста на потока от изхода на изпускателната тръба е разположена на 90° спрямо надлъжната ос на изпускателната тръба, микрофонът се разполага в най-отдалечената от двигателя точка.
4.2.5.3.1.2. За превозни средства с изпускателна тръба, снабдена с изходи, разположени на повече от 0,3 m един от друг, измерванията се провеждат за всеки изход. Записва се най-високото ниво.
4.2.5.3.1.3. При изпускателна тръба, снабдена с два или повече изхода, разположени на по-малко от 0,3 m един от друг и свързани към един и същи шумозаглушители, се извършва само едно измерване; положението на микрофона се отнася към изхода, който е най-близо до краен ръб на превозното средство или, когато такъв изход не съществува — към изхода, който е най-високо над земята.
4.2.5.3.1.4. За превозни средства с вертикална изпускателна тръба (например превозни средства със стопанско предназначение) микрофонът трябва да се постави на височината на изхода на изпускателната тръба. Оста на микрофона трябва да е вертикална и насочена нагоре. Той се разполага на разстояние 0,5 m ± 0,01 m от базовата точка на изпускателната тръба, но никога на по-малко от 0,2 m от страната на превозното средство, най-близко до изпускателната тръба.
4.2.5.3.1.5. За изходи на изпускателни тръби, разположени под каросерията на превозното средство, микрофонът се разполага минимум на 0,2 m от най-близката част на превозното средство, в точката най-близко до базовата точка на изпускателната тръба, но никога на по-малко от 0,5 m, на височина 0,2 m над земята, но не в една линия с потока на отработилите газове. Не е необходимо да бъде изпълнено изискването за ъгъл на кръстосване съгласно точка 4.2.5.3.1.1, когато това не е физически осъществимо.
4.2.5.3.1.6. Примери за положението на микрофона в зависимост от разположението на изпускателната тръба са дадени на фигури 3а—3г от допълнението.
4.2.5.3.2. Експлоатационни условия на двигателя
4.2.5.3.2.1. Целева честота на въртене на двигателя — 75 % от честотата на въртене на двигателя S за превозни средства с номинална честота на въртене на двигателя ≤ 5 000 min⁻¹; — 3 750 min⁻¹ за превозни средства с номинална честота на въртене на двигателя над 5 000 min⁻¹ и под 7 500 min⁻¹; — 50 % от честотата на въртене на двигателя S за превозни средства с номинална честота на въртене на двигателя ≥ 7 500 min⁻¹.
Ако превозното средство не може да достигне тази честота на въртене на двигателя, целевата честота на въртене на двигателя се определя на 5 % под максималната възможна честота на въртене на двигателя за изпитване при работа на място.
4.2.5.3.2.2. Процедура на изпитване
Честотата на въртене на двигателя се увеличава постепенно от честотата на въртене на празен ход до целевата честота на въртене на двигателя, без да се превишават максимално допустимите граници от ± 3 % от целевата честота на въртене на двигателя, и след това се задържа постоянна. След това механизмът, управляващ дроселната клапа, бързо се освобождава и честотата на въртене на двигателя се връща на празен ход. Нивото на шума се измерва за период на работа на двигателя, при поддържане на постоянна честота на въртене на двигателя от 1 секунда и през целия период на намаляване на честотата на въртене. За стойност от изпитването се взема максималното показване на уреда за измерване на шума по време на този операционен период, закръглено математически до първия знак след десетичната запетая.
4.2.5.3.2.3. Валидиране на изпитването
Измерването се счита за валидно, ако за период от най-малко 1 секунда честотата на въртене на двигателя по време на изпитването не се отклонява от целевата с повече от ± 3 %.
4.2.6. Резултати
За всяко положение на изпитване се правят най-малко три измервания. Записва се максималното ниво на звуковото налягане по крива А, отчетено при всяко едно от трите измервания. Първите три действителни последователни резултата от измерването, в границите на 2 dB(A), като се вземе под внимание отстраняването на незадоволителните резултати (като се вземат предвид спецификациите на изпитвателната площадка, посочени в точки 3.1), се използват за определение на окончателния резултат за даденото положение на измерване. Максималното ниво на шума за всички положения на измерване и за трите резултата от измерване представлява окончателният резултат.
5. Шум от хибридни електрически превозни средства от категория М1 в движение, при които двигателят с вътрешно горене не може да работи, когато превозното средство е неподвижно (докладвани данни с цел подпомагане изпитването на използваното превозно средство).
5.1. С цел подпомагане изпитването за съответствие в работни условия на хибридните електрически превозни средства, при които двигателят с вътрешно горене не може да работи, когато превозното средство е неподвижно, следната информация относно измерваната на звуковото налягане, извършвана съгласно точка 4.1 от приложение II за движещи се моторни превозни средства, се означава като референтни данни на изпитването за съответствие в работни условия:
а) предавката (i) или за превозни средства, изпитвани при неблокирани предавателни отношения — положението на превключвателя на предавките, избрано за изпитването;
б) позицията на превключвателя за режим на работа по време на измерването на нивото на звуковото налягане L_{A,eq} (ако има такъв превключвател);
в) дължината на предварителното ускорение l_{PA} в метри;
г) средната скорост на превозното средство в km/h в началото на ускорението при напълно отворена дроселна клапа за изпитване при предавка (i); и
d) нивото на звуковото налягане $L_{eq,10}$ в dB(A) при изпитвания с широко отворена дроселна клапа при предавка (i), определено като максималната от двете стойности, получени при усредняването на резултатите от отделните измервания, извършени при всяко различно положение на микрофона.
5.2. Референтните данни на изпитването за съответствие в работни условия се вписват в сертификата на ЕС за одобряване на типа, както е посочено в точка 2.3 от добавката към допълнение 2 към приложение I.
Допълнение
Фигури
Фигура 1 Положения на измерване при превозни средства в движение
Фигура 2 Базова точка
Т = изглед отгоре
S = изглед отстрани
A = скосена тръба
B = извита надолу тръба
C = права тръба
D = вертикална тръба
1 = базова точка
2 = пътна повърхност
Фигури 3а—3г: примери за разположението на микрофона в зависимост от местоположението на изпускателната тръба
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ
Измереното в съответствие с разпоредбите на приложение II ниво на шума, математически закръглено до най-близкото цяло число, не трябва да надвишава следните гранични стойности:
| Категория превозно средство | Описание на категорията превозно средство | Границни стойности, изразени в dB(A) [лебиел (A)] |
|-----------------------------|---------------------------------------------|--------------------------------------------------|
| | Фаза 1, приложима за нови типове превозни средства от 1 юли 2016 г. | Фаза 2, приложима за нови типове превозни средства от 1 юли 2020 г. и за първоначална регистрация — от 1 юли 2022 г. | Фаза 3, приложима за нови типове превозни средства от 1 юли 2024 г. и за първоначална регистрация — от 1 юли 2026 г. |
| M | Превозни средства, използвани за превоз на пътници | | |
| M₁ | отношение мощност към маса ≤ 120 kW/1 000 kg | 72 (1) | 70 (1) | 68 (1) |
| M₂ | отношение мощност към маса 120 kW/1 000 kg < отношение мощност към маса ≤ 160 kW/1 000 kg | 73 | 71 | 69 |
| M₃ | отношение мощност към маса 160 kW/1 000 kg < отношение мощност към маса | 75 | 73 | 71 |
| M₄ | отношение мощност към маса > 200 kW/1 000 kg | 75 | 74 | 72 |
| M₅ | брой на седалките ≤ 4 точка R на седалката на водача ≤ 450 mm от нивото на земята | | | |
| M₆ | маса ≤ 2 500 kg | 72 | 70 | 69 |
| M₇ | маса 2 500 kg < маса ≤ 3 500 kg | 74 | 72 | 71 |
| M₈ | маса 3 500 kg < маса ≤ 5 000 kg номинална мощност на двигателя ≤ 135 kW | 75 | 73 | 72 |
| M₉ | маса 3 500 kg < маса ≤ 5 000 kg номинална мощност на двигателя > 135 kW | 75 | 74 | 72 |
| M₁₀ | номинална мощност на двигателя ≤ 150 kW | 76 | 74 | 73 (1) |
| M₁₁ | номинална мощност на двигателя 150 kW < номинална мощност на двигателя ≤ 250 kW | 78 | 77 | 76 (1) |
| M₁₂ | номинална мощност на двигателя > 250 kW | 80 | 78 | 77 (1) |
| Категория превозно средство | Описание на категорията превозно средство | Границни стойности, изразени в dB(A) [дебели (A)] |
|-----------------------------|---------------------------------------------|--------------------------------------------------|
| | Фаза 1, приложима за нови типове превозни средства от 1 юли 2016 г. | Фаза 2, приложима за нови типове превозни средства от 1 юли 2020 г. и за първоначална регистрация — от 1 юли 2022 г. | Фаза 3, приложима за нови типове превозни средства от 1 юли 2024 г. и за първоначална регистрация — от 1 юли 2026 г. |
| N | Превозни средства, използвани за превоз на товари | | |
| N₁ | маса ≤ 2 500 kg | 72 | 71 | 69 |
| N₁ | 2 500 kg < маса ≤ 3 500 kg | 74 | 73 | 71 |
| N₂ | номинална мощност на двигателя ≤ 135 kW | 77 | 75 (¹) | 74 (¹) |
| N₂ | номинална мощност на двигателя > 135 kW | 78 | 76 (¹) | 75 (¹) |
| N₃ | номинална мощност на двигателя ≤ 150 kW | 79 | 77 | 76 (¹) |
| N₃ | 150 kW < номинална мощност на двигателя ≤ 250 kW | 81 | 79 | 77 (¹) |
| N₃ | номинална мощност на двигателя > 250 kW | 82 | 81 | 79 (¹) |
Границните стойности се увеличават с 1 dB (2 dB(A) за категории N₃ и M₃) за превозните средства, които отговарят на съответното определение за превозни средства с повишена проходимост, установено в приложение II, част А, точка 4 от Директива 2007/46/ЕО. За превозни средства от категория M₁, повишениите гранични стойности за превозни средства с повишена проходимост са валидни само ако технически допустимата максимална маса > 2 тона.
Границните стойности се увеличават с 2 dB(A) за превозните средства, достъпни за инвалидни колички, и за бронираните превозни средства, както е посочено в приложение II към Директива 2007/46/ЕО.
(¹) Превозни средства от категория M₁, получени от превозни средства от категория N₁;
Превозните средства от категория M₁ с точка R > 850 mm от нивото на земята и обща допустима маса над 2 500 kg трябва да отговарят на граничните стойности за категория N₁ (2 500 kg < маса ≤ 3 500 kg).
(²) + 2 години за нови типове превозни средства и + 1 година за регистрация на нови превозни средства.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНИ УРЕДБИ, СЪДЪРЖАЩИ ЗВУКОПОГЛЪЩАЩИ ВЛАКНЕСТИ МАТЕРИАЛИ
1. С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Звукопоглъщащи влакнести материали могат да бъдат използвани в шумозаглушителни уредби или техни компоненти само когато е изпълнено някое от следните условия:
а) отработилите газове не са в контакт с влакнестите материали; или
б) шумозаглушителната уредба или нейните компоненти са от същата конструктивна фамилия, както системите или компонентите, за които е доказано в процеса на одобряване на типа в съответствие с изискванията на настоящия регламент за друг тип превозно средство, че не подлежат на влошаване.
Когато някое от условията, предвидени в първа алинея, буква а) или б) не е изпълнено, окомплектованата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти се привеждат в нормален работен режим, като се използва една от трите инсталации и процедури, описани в точки 1.1, 1.2 и 1.3.
За целите на първа алинея, буква б) за група шумозаглушителни уредби или за нейните компоненти се смята, че са от една и съща конструктивна фамилия, когато при тях са еднакви следните характеристики:
а) наличието на нетен газов поток от отработени газове през звукопоглъщащия влакнест материал, когато газовете са в контакт с посочения материал;
б) типът влакна;
в) когато е приложимо, спецификациите на свързващия материал;
г) средните размери на влакната;
д) минималната степен на уплътняване на насипния материал в kg/m$^3$;
е) максималната контактна повърхност между газовия поток и звукопоглъщащия материал.
1.1. Непрекъснато движение в пътни условия в продължение на 10 000 km
1.1.1. 50 ± 20 % от тази експлоатация се състои от шофиране в градски условия, а останалата част от експлоатацията са пробези на дълго разстояние с висока скорост; непрекъснатото движение в пътни условия може да се замени със съответна програма за изпитване на писта.
1.1.2. Двата режима на работа се използват последователно най-малко два пъти.
1.1.3. Пълната програма на изпитването включва минимум 10 прекъсвания с единична продължителност от най-малко три часа, за да се възпроизведат ефектите от охлаждането и кондензацията, които могат да възникнат.
1.2. Разработване върху изпитателен стенд
1.2.1. С помощта на стандартни части и при спазване на указанията на производителя на превозното средство шумозаглушителната уредба или нейните компоненти трябва да се монтират на превозното средство, посочено в точка 1.3 от приложение I, или на двигателя, посочен в точка 1.4 от приложение I. За превозните средства, посочени в точка 1.3 от приложение I, двигателят трябва да бъде съчленен към динамометър.
1.2.2. Изпитването се провежда на шест шестчасови цикъла с прекъсване от най-малко 12 часа след всеки цикъл, за да се възпроизведат ефектите от охлаждането и кондензацията, които могат да възникнат.
1.2.3. По време на всеки шестчасов цикъл двигателят работи при следните режими на работа:
а) 5 минути на празен ход;
б) един час при 1/4 натоварване и 3/4 от номиналната максимална честота на въртене (S);
в) един час при 1/2 натоварване и 3/4 от номиналната максимална честота на въртене (S);
г) 10 минути при пълно натоварване и 3/4 от номиналната максимална честота на въртене (S);
д) 15 минути при 1/2 натоварване и номиналната максимална честота на въртене (S);
e) 30 минути при 1/4 натоварване и номиналната максимална честота на въртене (S).
Обща продължителност на шестте режима: три часа.
Всеки цикъл включва две поредици от посочените режими на работа, които се редуват от а) до е).
1.2.4. По време на изпитването шумозаглушителната уредба или нейните компоненти не трябва да се охлаждат чрез принудително въздушно течение, имитиращо обичайната въздушен поток около превозното средство. Въпреки това, по искане на производителя, шумозаглушителната уредба или нейните компоненти могат да бъдат охлаждани, за да не бъде превишена отчитаната на неговия вход температура, когато превозното средство се движи с максимална скорост.
1.3. Изпитване чрез пулсиране
1.3.1. Шумозаглушителната уредба или нейните компоненти се монтират на превозното средство, посочено в точка 1.3 от приложение I, или на двигателя, посочен в точка 1.4 от приложение I. В първия случай превозното средство се поставя на бетови барабан.
Във втория случай двигателят се монтира на динамометър. Изпитвателната апаратура, чиято подробна схема е показана на фигура 1 от допълнението към настоящото приложение, се монтира на изхода на шумозаглушителната уредба. Допустимо е също и всяка друга апаратура, която осигурява еквивалентни резултати.
1.3.2. Изпитвателната апаратура се регулира така, че потокът на отработените газове да бъде прекъсван и възстановяван последователно посредством бързодействащ клапан в продължение на 2 500 цикъла.
1.3.3. Клапанът се отваря, когато противоналягането на отработените газове, измерено на разстояние най-малко 100 mm след фланеца на входа на уредбата, достигне стойности между 0,35 и 0,40 kPa. Клапанът се затваря, когато това налягане не се изменя с повече от 10 % спрямо своята стабилизирана стойност при отворено положение на клапана.
1.3.4. Релето за време се настройва за такова времетраене на изпускане на газовете, което е съобразено с условията, предвидени в точка 1.3.3.
1.3.5 Честотата на въртене на двигателя трябва да е 75 % от честотата на въртене (S), при която двигателят развива максимална мощност.
1.3.6. Мощността, отчетена от динамометъра, трябва да бъде 50 % от мощността при напълно отворена дроселова клапа при 75 % от честотата на въртене на двигателя (S).
1.3.7. По време на изпитването всички отвори за отвеждане трябва да са затворени.
1.3.8. Цялото изпитване трябва да завърши за 48 часа.
Ако е необходимо, след всеки час може да се предвиди време за охлаждане.
Допълнение
Фигура 1
Изпитвателна апаратура за изпитване чрез пулсиране
1. Входен фланец или втулка за свързване със задната част на изпитваната шумозаглушителна уредба.
2. Регулиращ клапан с ръчно задействване.
3. Компенсационен резервоар с максимална вместимост 40 l и време за пълнене не по-малко от една секунда.
4. Реле за налягане с работен интервал от 0,05 до 2,5 bar.
5. Реле за време
6. Брояч на импулси
7. Бързодействащ клапан, например клапанът на спирачка забавител в изпускателната уредба с диаметър 60 mm, задвижван от пневматичен цилиндр със сила 120 N при налягане 4 bar. Времето за реакция, както при отваряне, така и при затваряне, не трябва да превишава 0,5 секунди.
8. Отвор за отвеждане на отработените газове.
9. Гъвкава тръба.
10. Манометър.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ШУМ ОТ СЪСТЕН ВЪЗДУХ
1. МЕТОД НА ИЗМЕРВАНЕ
Измерването се извършва при положения на микрофона 2 и 6 съгласно фигура 1 от допълнението при неподвижно превозно средство. Отчита се най-високото звуково налягане по крива А по време на отварянето на регулатора на налягането и при изпускането на въздуха след употребата на работната спирачка и ръчната спирачка.
Шумът по време на отварянето на регулатора на налягането се измерва при честота на въртенето на двигателя при празен ход. Шумът от изпускането на въздуха се отчита по време на работа на работната спирачка и спирачката за паркиране; преди всяко измерване въздушният компрессор трябва да осигури максималното допустимото работно налягане, след което двигателят се изключва.
2. ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ
За всички положения на микрофона се извършват две измервания. За да се компенсират неточностите на измервателното оборудване, показанията на измервателното устройство се намаляват с 1 dB(A) и намалената стойност се взема като резултат от измерването. Резултатите се приемат за действителни, ако разликата между измерванията при дадено положение на микрофона не надвишава 2 dB(A). Като резултат се приема най-високата измерена стойност. Ако тази стойност надвишава граничната стойност за нивото на шума с 1 dB(A), се извършват две допълнителни измервания при съответното положение на микрофона. В този случай три от четирите резултата от измерването, получени при това положение на микрофона, трябва да попадат в граничните стойности за нивото на шума.
3. ГРАНИЧНА СТОЙНОСТ
Нивото на шума не трябва да надвишава граничната стойност от 72 dB(A).
Измерването се провежда на неподвижно превозно средство съгласно фигура 1 с използването на две положения на микрофона на разстояние 7 м от контура на превозните средства и на 1,2 м над изпитвателната повърхност.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ПРОВЕРКИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
1. С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Изискванията на настоящото приложение съответстват на изпитването, което трябва да бъде проведено за проверка на съответствието на продукцията (СП) съгласно точка 5 от приложение I.
2. ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ
Изпитвателната площадка и измервателните уреди трябва да са описаните в приложение II.
2.1. Изпитваното превозно средство се подлага на изпитването за измерване на шума, излъчван от превозно средство в движение, определено в точка 4.1 от приложение II.
2.2. Шум от сгъстен въздух
Превозните средства с технически допустима максимална маса над 2 800 kg и оборудвани със системи за сгъстен въздух трябва да бъдат подложени на допълнително изпитване за измерване на шума от сгъстения въздух, предвидено в точка 1 от приложение V.
2.3. Допълнителни разпоредби за излъчвания шум
Производителят на превозното средство преценява съответствието с допълнителните разпоредби за излъчвания шум посредством подходяща оценка или може да извърши изпитването, описано в приложение VII.
3. ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Избира се едно превозно средство и се подлага на изпитванятия, определени в точка 2 от настоящото приложение. Ако нивото на шума на изпитваното превозно средство не надхвърля с повече от 1 dB(A) граничната стойност, предвидена в приложение III и ако е приложимо — в точка 3 от приложение V, се счита, че типът на превозното средство отговаря на изискванията на настоящия регламент.
Ако някой от резултатите от изпитванията не изпълнява изискванията за СП от приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се изпитват две допълнителни превозни средства от същия тип съгласно точка 2 от настоящото приложение.
Ако резултатите от изпитванията на второто и третото превозно средство изпълняват изискванията на приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се счита, че типът превозно средство съответства на разпоредбите за СП.
Ако някой от резултатите от изпитванията на второто и третото превозно средство не изпълнява изискванията на приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се счита, че типът превозно средство не съответства на изискванията на настоящия регламент, и производителят трябва да предприеме необходимите мерки, за да се възстанови съответствието.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
МЕТОД НА ИЗМЕРВАНЕ ЗА ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО С ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗЛЪЧВАНИЯ ШУМ
1. ВЪВЕДЕНИЕ
В настоящото приложение се описва метод на измерване за оценка на съответствието на превозното средство с допълнителните разпоредби за излъчвания шум, посочени в член 7.
При подаване на заявление за ЕС одобряване на типа не е задължително да се провеждат действителни изпитвания. Производителят трябва да подпише декларацията за съответствие, определена в допълнението. Органът по одобряването може да поиска допълнителна информация относно декларацията за съответствие и да проведе изпитванията, описани по-долу.
Предвидената в настоящото приложение процедура изисква извършването на изпитване съгласно приложение II. Изпитването, определено в приложение II, се провежда на същата писта за изпитване при условия, подобни на тези, които се изискват в преписаните в настоящото приложение изпитвания.
2. МЕТОД НА ИЗМЕРВАНЕ
2.1. Измервателни уреди и условия на измерванията
Освен ако не е посочено друго, измервателните уреди, условията на измерване и състоянието на превозното средство са еквивалентни на посочените в точки 2 и 3 от приложение II.
Ако превозното средство има различни режими, които влияят върху излъчвания шум, всички режими трябва да съответстват на изискванията на настоящото приложение. В случай че производителят е извършил изпитвания, за да докаже на одобряващия орган съответствието с тези изисквания, като режими, използвани по време на тези изпитвания, се посочват в протокола от изпитването.
2.2. Метод на изпитване
Освен ако не е посочено друго, се използват условията и процедурите от точки 4.1—4.1.2.1.2.2 от приложение II. За целите на настоящото приложение се измерват и оценяват единични изпитвателни пробези.
2.3. Обхват на регулиране
Условията на експлоатация са следните:
Скорост на превозното средство $V_{AA, ASEP}$: $v_{AA} \geq 20 \text{ km/h}$
Ускорение на превозното средство $a_{wot, ASEP}$: $a_{wot} \leq 5,0 \text{ m/s}^2$
Честота на въртене на двигателя $n_{BB, ASEP}$: $n_{BB} \leq 2,0 \times \text{PMR}^{0.222} \times s$ или $n_{BB} \leq 0,9 \times s$, като се взема по-ниска стойност
Скорост на превозното средство $V_{BB, ASEP}$:
ако $n_{BB, ASEP}$ е достигната на една предавка $v_{BB} \leq 70 \text{ km/h}$
във всички останали случаи: $v_{BB} \leq 80 \text{ km/h}$
предавки: $K \leq$ предавателното отношение $i$, определено в приложение II.
Ако на най-ниската допустима предавка превозното средство не достига максималната честота на въртене на двигателя при скорост под 70 km/h, скоростта на превозното средство не трябва да надвишава 80 km/h.
2.4. Предавателни отношения
Изискванията на допълнителните разпоредби за излъчвания шум се прилагат за всяко предавателно отношение $K$, което води до резултати от изпитвания в рамките на обхвата на регулиране, определен в точка 2.3 от настоящото приложение.
При превозни средства с автоматична и саморегулираща се предавателна кутия и с безстепенна предавателна кутия, изпитвани при неблокирани предавателни отношения, изпитването може да включва промяна на предавателното отношение към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Смяна на предавката, която води до условие, което не е в съответствие с граничните условия, трябва да се избягва. В този случай е разрешено да се монтират и използват електронни или механични устройства, включително да се променят положенията на превключвателя на предавките. За да бъде изпитването във връзка с допълнителните разпоредби за излъчвания шум представително и повторяемо (за органа по одобряването), превозните средства се изпитват, като се използва фабричното калибриране на предавателната кутия.
2.5. Целеви условия
Изпълняваният шум се измерва във всяко допустимо предавателно отношение в четирите точки на изпитване, посочени по-долу.
Първата точка на изпитване P₁ се определя, като се използва начална скорост v₁, от 20 km/h. Ако не може да се постигне състояние на постоянно ускорение, скоростта трябва да бъде увеличавана със стъпка от 5 km/h, докато се достигне постоянно ускорение.
Четвъртата точка на изпитване P₄ се определя от максималната скорост на превозното средство в BB' при съответното предавателно отношение в рамките на граничните условия съгласно точка 2.3.
Другите две изпитвателни точки се изчисляват, като се използва следната формула:
Изпитвателна точка Pᵢ: vᵢ = vᵢ₋₁ + ((j – 1)/3) * (vᵢ₋₄ – vᵢ₋₁) за j = 2 и 3
където:
vᵢ₋₁ = скорост на превозното средство при BB' в точка на изпитване P₁
vᵢ₋₄ = скорост на превозното средство при BB' в точка на изпитване P₄
Допустими отклонения за vᵢ₋₄: ± 3 km/h
Граничните условия, определени в точка 2.3, трябва да бъдат изпълнени за всички точки на изпитване.
2.6. Изпитване на превозното средство
Осевата линия на превозното средство трябва да следва, колкото се може по-близко, линията CC' по време на цялото изпитване — от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'.
На линията AA' педалът на газта се натиска максимално. За да се постигне по-трайно постоянно ускорение или за да се избегне преминаване към по-ниска предавка между линиите AA' и BB', преди линията AA' може да се използва предварително ускорение. Педалът на газта се задържа в натиснато положение до момента, в който задната част на превозното средство достигне линията BB'.
За всеки отделен изпитвателен пробег се определят и записват следните параметри:
Максималното ниво на звуковото налягане по крива A от двете страни на превозното средство, отчетено по време на всяко преминаване на превозното средство между двете линии AA' и BB', се закръгля математически до първия знак след десетичната запетая (Lᵢ₋₄). Ако се наблюдава пик в нивото на шума, който очевидно не съответства на общото звуково налягане, това измерване се отхвърля. Лявата и дясната страна могат да се измерват едновременно или поотделно.
Показанията за скоростта на превозното средство при AA' и BB' се отчитат като цяло число (vᵢ₋₄). Ако е приложимо, показанията за честота на въртене на двигателя при AA' и BB' се отчитат като цяло число (nᵢ₋₄).
Изчисленото ускорение се определя в съответствие с формулата в точка 4.1.2.1.2 от приложение II и се отчита до втората цифра след десетичната запетая (aᵢ₋₄).
3. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
3.1. Определение на опорната точка за всяко предавателно отношение
За измерванията при предавка i и по-ниска предавка — опорната точка се състои от максималното ниво на шума Lᵢ₋₄, отчетената честота на въртене на двигателя nᵢ₋₄ и скоростта на превозното средство vᵢ₋₄ при BB' при предавателно отношение i от изпитването за ускоряване в приложение II.
За измерванията при предавка \( i + 1 \) опорната точка се състои от максималното ниво на шума \( L_{\text{woti+1}} \), отчетената честота на въртене на двигателя \( n_{\text{woti+1}} \) и скоростта на превозното средство \( v_{\text{woti+1}} \) при BB' при предавателното отношение \( i + 1 \) от изпитването за ускоряване в приложение II.
\[
\begin{align*}
L_{\text{anchor i}} &= L_{\text{woti,приложение II}} \\
n_{\text{anchor i}} &= n_{\text{BB,woti,приложение II}} \\
v_{\text{anchor i}} &= v_{\text{BB,woti,приложение II}}
\end{align*}
\]
3.2. Наклон на графиката на линейната регресия за всяка предавка
Измерванията за шума се оценяват като функция на честотата на въртене на двигателя съгласно точка 3.2.1.
3.2.1. Изчисляване на наклона на графиката на линейната регресия за всяка предавка
Графиката на линейната регресия се изчислява, като се използва опорната точка и четирите взаимно свързани допълнителни измервания.
\[
\text{Slope}_k = \frac{\sum_{j=1}^{5} (n_j - \bar{n})(L_j - \bar{L})}{\sum_{j=1}^{5} (n_j - \bar{n})^2} \quad \text{(dB/1 000 min}^{-1})
\]
Където \( \bar{L} = \frac{1}{5} \sum_{j=1}^{5} L_j \) и \( \bar{n} = \frac{1}{5} \sum_{j=1}^{5} n_j \)
3.2.2. Наклон на графиката на линейната регресия за всяка предавка
Наклонът (Slope\(_k\)) на падена предавка за допълнителното изчисление е резултатът, получен от изчислението в точка 3.2.1, закръглен до първия знак след десетичната запетая, но не по-висок от 5 dB/1000 min\(^{-1}\).
3.3. Изчисляване на очакваното за всяко измерване линейно нарастване на нивото на шума
Нивото на шума \( L_{\text{ASEP},kj} \) за точка на измерване \( j \) и предавка \( k \) се изчислява с използване на честотата на въртене на двигателя, измерена за всяка точка на измерване, като се използва наклонът, посочен в точка 3.2, за специфичната опорна точка за всяко предавателно отношение.
При \( n_{\text{BB},kj} \leq n_{\text{anchor k}} \):
\[
L_{\text{ASEP},kj} = L_{\text{anchor k}} + (\text{Slope}_k - Y) \times (n_{\text{BB},kj} - n_{\text{anchor k}})/1000
\]
При \( n_{\text{BB},kj} > n_{\text{anchor k}} \):
\[
L_{\text{ASEP},kj} = L_{\text{anchor k}} + (\text{Slope}_k + Y) \times (n_{\text{BB},kj} - n_{\text{anchor k}})/1000
\]
Където \( Y = 1 \)
3.4. Проби
По искане на органа по одобряването трябва да се проведат два допълнителни пробега в обхвата на граничните условия съгласно точка 2.3.
4. ТЪЛКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Трябва да се оцени всяко отделно измерване на шума.
Нивото на шума във всяка определена точка на измерване не трябва да надвишава граничните стойности, дадени по-долу:
\[ L_{ij} \leq L_{\text{ASEP}_{k,j}} + x \]
Където:
\[ x = \begin{cases} 3 \text{ dB (A)} & \text{за превозно средство с автоматична предавателна кутия без възможност за блокиране или безстепенна предавателна кутия без възможност за блокиране;} \\ 2 \text{ dB(A)} + \text{граничната стойност } L_{\text{urban}} & \text{от приложение II за всички други превозни средства.} \end{cases} \]
Ако измереното ниво на шума в дадена точка надвишава граничната стойност, се извършват две допълнителни измервания в същата точка, за да се провери неопределеността на измерването. Превозното средство продължава да съответства на допълнителните разпоредби за излъчвания шум, ако средната стойност на три валидни измервания в тази специфична точка отговаря на спецификацията.
5. ОЦЕНКА НА БАЗОВИЯ ШУМ
Базовият шум се оценява в единична точка за една дискретна предавка, като се симулира състояние на ускоряване с начална скорост \( v_{\text{aa}} \), равна на 50 km/h, и се приема крайна скорост \( v_{\text{bb}} \), равна на 61 km/h. Съответствието на шума в тази точка може да се изчисли, като се използват резултатите от точка 3.2.2 и спецификацията по-долу, или се оценява чрез пряко измерване, като се използва предавката, посочена по-долу.
5.1. Определянето на предавката \( K \) е, както следва:
\[ K = \begin{cases} 3 & \text{за всички предавателни кутии с ръчно управление и за автоматичните предавателни кутии с не повече от 5 предавки;} \\ 4 & \text{за автоматичните предавателни кутии с 6 или повече предавки.} \end{cases} \]
Ако не са налице дискретни предавки, например при автоматична предавателна кутия или при безстепенна предавателна кутия, без възможност за блокиране, предавателното отношение за допълнителни изчисления се определя от резултата от изпитването за ускоряване в приложение II, като се използват отчетената честота на въртене на двигателя и скоростта на превозното средство при линията BB'.
5.2. Определяне на базова честота на въртене на двигателя \( n_{\text{ref},K} \)
Базовата честота на въртене на двигателя \( n_{\text{ref},K} \) се изчислява, като се използва предавателното отношение \( K \) при базова скорост \( v_{\text{ref}} = 61 \text{ km/h} \).
5.3. Изчисляване на \( L_{\text{ref}} \)
\[ L_{\text{ref}} = L_{\text{anchor},K} + \text{Slope}_K \times (n_{\text{ref},K} - n_{\text{anchor},K})/1000 \]
\( L_{\text{ref}} \) трябва да бъде по-малко или равно на 76 dB(A).
За превозни средства, оборудвани с предавателна кутия с ръчно управление, които има повече от четири предавки за преден ход, и оборудвани с двигател, развиващ номинална максимална ефективна мощност, по-голяма от 140 kW, и чието отношение между номиналната максимална ефективна мощност и максималната маса е по-голямо от 75 kW/t, \( L_{\text{ref}} \) трябва да бъде по-малко или равно на 79 dB(A).
За превозни средства, оборудвани с автоматична предавателна кутия, които има повече от четири предавки за преден ход, и оборудвани с двигател, развиващ номинална максимална ефективна мощност, по-голяма от 140 kW, и чието отношение между номиналната максимална ефективна мощност и максималната маса е по-голямо от 75 kW/t, \( L_{\text{ref}} \) трябва да бъде по-малко или равно на 78 dB(A).
6. ОЦЕНКА НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗЛЪЧВАНИЯ ШУМ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА \( L_{\text{urban}} \)
6.1. С общо предназначение
Настоящата процедура на оценка е алтернатива, избрана от производителя, на процедурата, описана в точка 3 от настоящото приложение, и се прилага за всички автомобилни технологии. Производителт отговаря за определянето на правилния начин на изпитване. Освен ако не е посочено друго, всички изпитвания и изчисляването трябва да бъдат, както са определени в приложение II.
6.2. Изчисляване на $L_{urban ASEP}$ (допълнителни разпоредби за излъчвания шум)
$L_{urban ASEP}$ се изчислява от произволно $L_{wot ASEP}$ измерено съгласно настоящото приложение, както следва:
а) изчислява се $a_{wot test ASEP}$, както е посочено в точка 4.1.2.1.2.1 или точка 4.1.2.1.2.2 от приложение II, според случая;
б) определя се скоростта на превозното средство ($V_{BB ASEP}$) при линията BB' по време на изпитването $L_{wot ASEP}$;
в) изчислява се $k_{P ASEP}$, както следва:
$$k_{P ASEP} = 1 - \left(\frac{a_{urban}}{a_{wot test ASEP}}\right)$$
Резултатите от изпитванията, в които $a_{wot test ASEP}$ е по-малко от $a_{urban}$, не се вземат под внимание;
г) изчислява се $L_{urban measured ASEP}$, както следва:
$$L_{urban measured ASEP} = L_{wot ASEP} - k_{P ASEP} \times (L_{wot ASEP} - L_{cr})$$
За допълнителни изчисления се използва $L_{urban}$ от приложение II без закръгляване, включително цифрата след десетичната запетая (xx,x);
д) изчислява се $L_{urban normalized}$, както следва:
$$L_{urban normalized} = L_{urban measured ASEP} - L_{urban}$$
е) изчислява се $L_{urban ASEP}$, както следва:
$$L_{urban ASEP} = L_{urban normalized} - (0,15 \times (V_{BB ASEP} - 50))$$
ж) съответствие с граничните стойности на нивото на шума:
$L_{urban ASEP}$ трябва да бъде по-малко или равно на 3,0 dB.
Допълнение
Образец на декларация за съответствие с допълнителните разпоредби за излъчвания шум
(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
(Наименование на производителя) удостоверява, че превозните средства от този тип (тип по отношение на излъчвания от него шум съгласно Регламент (ЕС) № 540/2014) са в съответствие с изискванията на член 7 от Регламент (ЕС) № 540/2014.
(Наименование на производителя) прави тази декларация добросъвестно след извършване на съответната оценка на характеристиките на превозните средства за излъчвания шум.
Дата:
Име на упълномощения представител:
Подпис на упълномощения представител:
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С АКУСТИЧНАТА СИСТЕМА ЗА СИГНАЛИЗИРАНЕ ЗА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО (АССПС)
В настоящото приложение се определят мерки във връзка с акустичната система за сигнализиране за превозно средство (АССПС) при хибридни електрически и изцяло електрически превозни средства.
АССПС
1. Характеристики на системата
Ако на превозното средство е монтирана АССПС, тя трябва да изпълнява изискванията, посочени по-долу.
2. Условия на експлоатация
а) Метод на генериране на звук
АССПС трябва да генерира автоматично звук в минималния обхват на скоростта на превозното средство от потеглянето до около 20 km/h, както и по време на заден ход. Когато превозното средство е оборудвано с двигател с вътрешно горене, работещ в границите на обхвата на скоростта на превозното средство, определен по-горе, АССПС не генерира звук.
За превозни средства със звуково предупредително устройство за заден ход не е необходимо АССПС да генерира звук по време на движение назад.
б) Превключвател
На АССПС се монтира превключвател, който е леснодостъпен за водача на превозното средство, така че да позволява включване и изключване. При повторно задействане на превозното средство, АССПС по подразбиране заема позиция „включено”.
в) Затихване
Нивото на звук на АССПС може да бъде понижено през периода на експлоатация на превозното средство.
3. Вид и сила на звук
а) Звукът, генериран от АССПС, е непрекъснат звук, който да информира пешеходците и другите участници в движението по пътя за превозно средство в експлоатация. Звукът следва да указва лесно поведението на превозното средство и да наподобява звук на превозно средство от същата категория, оборудвано с двигател с вътрешно горене.
б) Звукът, генериран от АССПС, трябва да указва лесно поведението на превозното средство, например чрез автоматична промяна на нивото на звук или характеристики в синхрон със скоростта на превозното средство.
в) Нивото на звук, генериран от АССПС, не трябва да надвишава приблизителното ниво на шума на превозно средство от категория M₁, оборудвано с двигател с вътрешно горене и работещо при същите условия.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
ЕС ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НИВОТО НА ШУМА НА ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНИТЕ УРЕДБИ КАТО ОТДЕЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЛИ (ЗАМЕНЯЕМИ ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНИ УРЕДБИ)
1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ЕС ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА
1.1. Заявлението за ЕС одобряване на типа съгласно член 7, параграф 1 и 2 от Директива 2007/46/ЕО по отношение на заменяема шумозаглушителна уредба или нейни компоненти като отделен технически възел, предназначен за превозни средства от категориите M₁ и N₁, се подава от производителя на превозното средство или производителя на въпросния отделен технически възел.
1.2. В допълнение 1 се съдържа образец на списъка с данни.
1.3. По искане на съответната техническа служба заявителят трябва да предостави:
1.3.1. два образца от уредбата, по отношение на която е подадено заявление за ЕС одобряване на типа,
1.3.2. шумозаглушителна уредба от типа, монтирана първоначално на превозното средство към момента на издаване на ЕС одобряване на типа,
1.3.3. превозно средство, представително за типа, на който трябва да се монтира уредбата, което отговаря на изискванията от точка 2.1 от приложение VI,
1.3.4. отделен двигател, съответстващ на описания тип превозно средство.
2. МАРКИРОВКИ
2.4.1. На всяка заменяема шумозаглушителна уредба или нейните компоненти, с изключение на закрепващите части и тръбите, трябва да бъдат обозначени:
2.4.1.1. търговската марка или търговското наименование на производителя на заменяемата шумозаглушителна уредба и нейните компоненти,
2.4.1.2. описание на предназначението на продукта, направено от производителя.
2.4.2. Тези маркировки трябва да бъдат ясни, четливи и незаличими, дори когато уредбата е монтирана на превозното средство.
3. ИЗДАВАНЕ НА ЕС ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА
3.1. Ако са удовлетворени съответните изисквания, се издава ЕС одобряване на типа съгласно член 9, параграф 3 и ако е приложимо, съгласно член 10, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.
3.2. В допълнение 2 се съдържа образец на сертификата за ЕС одобряване на типа.
3.3. На всеки тип заменяема шумозаглушителна уредба или нейни компоненти, одобрени като отделен технически възел, се предоставя номер на одобряването на типа в съответствие с приложение VII към Директива 2007/46/ЕО; раздел 3 от номера на одобряването на типа указва номера на настоящия регламент. Освен това ако заменяемата шумозаглушителна уредба е предназначена за монтиране на типове превозни средства, отговарящи само на граничните стойности във фаза 1 от приложение III, раздел 3 от номера на одобряването на типа трябва да бъде последван от буквата „А”. Ако заменяемата шумозаглушителна уредба е предназначена за монтиране на типове превозни средства, отговарящи само на граничните стойности във фаза 2 от приложение III, раздел 3 от номера на одобряването на типа трябва да бъде последван от буквата „В”. Ако заменяемата шумозаглушителна уредба е предназначена за монтиране на типове превозни средства, отговарящи на граничните стойности във фаза 3 от приложение III, раздел 3 от номера на одобряването на типа трябва да бъде последван от буквата „С”. Една и съща държава членка не може да дава същия номер на друг тип заменяема шумозаглушителна уредба или нейни компоненти.
4. МАРКИРОВКА ЗА ЕС ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА
4.1. На всяка заменяема шумозаглушителна уредба или нейни компоненти, с изключение на закрепващите части и тръбите, които съответстват на одобрен по настоящия регламент тип, се нанася маркировка за ЕС одобряване на типа.
4.2. Маркировката за ЕС одобряване на типа се състои от правоъгълник, във вътрешността на който е поставена малка буква „e”, последвана от отличителната буква/отличителните букви или номера на държавата членка, издала одобряването:
„1“ за Германия;
„2“ за Франция;
„3“ за Италия;
„4“ за Нидерландия;
„5“ за Швеция;
„6“ за Белгия;
„7“ за Унгария;
„8“ за Чешката република;
„9“ за Испания;
„11“ за Обединеното кралство;
„12“ за Австрия;
„13“ за Люксембург;
„17“ за Финландия;
„18“ за Дания;
„19“ за Румъния;
„20“ за Полша;
„21“ за Португалия;
„23“ за Гърция;
„24“ за Ирландия;
„25“ за Хърватия;
„26“ за Словения;
„27“ за Словакия;
„29“ за Естония;
„32“ за Латвия;
„34“ за България;
„36“ за Литва;
„49“ за Кипър;
„50“ за Малта.
Тя трябва също да включва в близост до правоъгълника „базовия номер на одобряването“, който се съдържа в раздел 4 на номера на одобряването на типа, посочен в приложение VII към Директива 2007/46/ЕО, предшестван от две цифри, указващи поредния номер, даден на последното значително техническо изменение на настоящия регламент, приложено към датата на издаване на одобряването на типа на превозното средство. За настоящия регламент в първоначалната му редакция поредният номер е 00. Освен това въпросният пореден номер се предхожда от буквата „А“, ако заменяемата шумозаглушителна уредба е предвидена за монтиране на типове превозни средства, отговарящи само на граничните стойности във фаза 1 от приложение III, или от буквата „В“, ако заменяемата шумозаглушителна уредба е предвидена за монтиране на типове превозни средства, отговарящи само на граничните стойности във фаза 2 от приложение III, или от буквата „С“, ако заменяемата шумозаглушителна уредба е предвидена за монтиране на типове превозни средства, отговарящи на граничните стойности във фаза 3 от приложение III.
4.3. Тези маркировки трябва да бъдат ясни, четливи и незаличими, дори когато заменяемата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти са монтирани на превозното средство.
4.4. В допълнение 3 се съдържа образец на маркировката за ЕС одобряване на типа.
5. ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
5.1. Общи изисквания
5.1.1. Заменяемата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти трябва да са проектирани и изработени, както и да могат да се монтират така, че да се гарантира съответствието на превозното средство с настоящия регламент при нормални условия на експлоатация, независимо от вибрациите, на които могат да бъдат подложени.
5.1.2. Шумозаглушителната уредба или нейните компоненти трябва да бъдат проектирани и изработени, както и да могат да се монтират, така че да се постигне приемлива устойчивост спрямо корозионните явления, на които са изложени предвид условията на експлоатация на превозното средство.
5.1.3. Допълнителни предписания относно неразрешените промени и изпускателните или шумозаглушителните уредби с няколко режими на работа с ръчно регулиране
5.1.3.1. Всички изпускателни или шумозаглушителни уредби трябва да са изработени по начин, който не позволява лесното отстраняване на прегради, дифузори и други части, чиято основна функция е да бъдат част от шумозаглушителната/разширителната камера. Когато включването на такава част е неизбежно, нейният метод на закрепване трябва да бъде такъв, че отстраняването й да не е лесно (например със стандартни крепежни елементи с резба), и също трябва да се закрепи по такъв начин, че отстраняването й да причинява постоянна/неизвършива повреда на цялото устройство.
5.1.3.2. Изпускателните или шумозаглушителните уредби с няколко режими на работа с ръчно регулиране трябва да отговарят на всички изисквания във всички режими на работа. Отчетените нива на шума трябва да са тези, които се получават при режима с най-високите нива на шума.
5.2. Спецификации по отношение на нивото на шума
5.2.1. Условия на измерване
5.2.1.1. Изпитването на шум на шумозаглушителната уредба и заменяемата шумозаглушителна уредба трябва да се извършва със същите нормални гуми (както е посочено в точка 2 от Правило № 117 на ИКЕ на ООН). По искане на производителя изпитванията не се извършват с гуми за подобряване на задвижването, с гуми със специално предназначение или с гуми за сняг, както е посочено в точка 2 от Правило № 117 на ИКЕ на ООН. Тези гуми биха могли да увеличат нивото на шума от превозното средство или да имат ефект, който затруднява сравнението на показателите за намаляване на шума. Гумите могат да бъдат вече използвани, но трябва да удовлетворяват нормативните изисквания за експлоатация при движение по пътищата.
5.2.2. Показателите за намаляване на шума на заменяемата шумозаглушителна уредба или на нейните компоненти се проверяват посредством методите, описани в точка 1 от приложение II. По-специално при прилагането на посочената точка трябва да се направи позоваване на съответното изменение на настоящия регламент, което е в сила към момента на одобряването на типа на новото превозно средство.
а) Измерване с движещо се превозно средство
Когато заменяемата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти са монтирани на превозното средство, описано в точка 1.3.3, получените нива на шума трябва да удовлетворяват едно от следните условия:
i) измерената стойност (закръглена до най-близкото цяло число) не трябва да надвишава с повече от 1 dB (A) стойността от одобряването на типа, получена по настоящия регламент със съответния тип превозно средство;
ii) измерената стойност (преди закръгляне до най-близкото цяло число) не трябва да надвишава с повече от 1 dB(A) стойността на шума (преди закръгляне до най-близкото цяло число), измерена на превозното средство, посочено в точка 1.3.3, когато то е оборудвано с шумозаглушителна уредба, съответстваща на типа уредба, монтирана на превозното средство при представянето му за одобряване на типа по настоящия регламент.
Когато е избрано успоредно сравнение на заменяемата шумозаглушителна уредба с първоначалната уредба за целите на прилагането на точка 4.1.2.1.4.2 и/или точка 4.1.2.2.1.2 от приложение II, се допуска промяна на предварителната към по-високо ускорение, а използването на електронни или механични устройства за предотвратяване превключването към по-ниска предавка не е задължително. Ако при тези условия нивото на шума от изпитваното превозно средство надвишава стойностите за съответствието на продукцията (СП), техническата служба взема решение относно представителността на изпитваното превозно средство;
б) Измерване с превозно средство, работещо на място
Когато заменяемата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти са монтирани на превозното средство, описано в точка 1.3.3, получените нива на шума трябва да удовлетворяват едно от следните условия:
i) измерената стойност (закръглена до най-близкото цяло число) не трябва да надвишава с повече от 2 dB (A) стойността от одобряването на типа, получена по настоящия регламент със съответния тип превозно средство;
ii) измерената стойност (преди закръгляне до най-близкото цяло число) не трябва да надвишава с повече от 2 dB(A) стойността на шума (преди закръгляне до най-близкото цяло число), измерена на превозното средство, посочено в точка 1.3.3, когато то е оборудвано с шумозаглушителна уредба, съответстваща на типа уредба, монтирана на превозното средство при представянето му за одобряване на типа по настоящия регламент.
5.2.3. В допълнение към изискванията на приложение II всяка заменяема шумозаглушителна уредба или нейните компоненти трябва да изпълняват приложимите спецификации от приложение VII. Изискванията на приложение VII, както и спецификациите от точки 5.2.3.1-5.2.3.3 от настоящото приложение не се прилагат за шумозаглушителни уредби, предназначени за типове превозни средства, одобрени в съответствие с Директива 70/157/ЕИО
5.2.3.1. Когато заменяемата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти са уредба или компонент с променлива геометрия, производителят трябва да представи в заявлението за одобряване на типа декларация в съответствие с допълнението към приложение VII, че типът шумозаглушителна уредба, подлежащ на одобряване, съответства на изискванията от точка 5.2.3 към настоящото приложение. Органът по одобряването може да поиска извършването на произволно изпитване, подходящо за проверка на съответствието на типа шумозаглушителната уредба с допълнителните разпоредби за излъчвания шум.
5.2.3.2. Когато заменяемата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти не са уредба или компонент с променлива геометрия, е достатъчно, ако производителят представи в заявлението за одобряване на типа декларация в съответствие с допълнението към приложение VII, че типът шумозаглушителна уредба, подлежащ на одобряване, съответства на изискванията от точка 5.2.3 от настоящото приложение.
5.2.3.3. Декларацията за съответствие гласи следното: „(Наименование на производителя) удостоверява, че шумозаглушителната уредба от този тип съответства на изискванията от точка 5.2.3 от приложение IX към Регламент (ЕС) № 540/2014. (Наименование на производителя) прави тази декларация добросъвестно след извършване на съответната техническа оценка на показателите на излъчвания шум за целия приложим обхват от експлоатационни условия.”
5.3. Измерване на характеристиките на превозното средство
5.3.1. Заменяемата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти трябва да бъдат такива, че да осигуряват характеристики на превозното средство, сравними с характеристиките, постигнати с оригиналната шумозаглушителна уредба или нейните компоненти.
5.3.2. Заменяемата шумозаглушителна уредба или, в зависимост от избора на производителя, компонентите на посочената уредба се подлагат на сравнение с оригиналната шумозаглушителна уредба или нейните компоненти, които също са в ново състояние, при последователно монтиране на превозното средство, посочено в точка 1.3.3.
5.3.3. Проверката се извършва чрез измерване на противоналягането съгласно точка 5.3.4
Измерената стойност при работа със заменяемата шумозаглушителна уредба не трябва да надвишава измерената стойност при работа с оригиналната шумозаглушителна уредба с повече от 25 % при посочените по-долу условия.
5.3.4. Метод на изпитване
5.3.4.1. Метод на изпитване с двигател
Измерванията се провеждат на двигателя, посочен в точка 1.3.4, съчленен към динамометър. При напълно отворена преслова клапа, стендът се регулира така, че да се достигне честотата на въртене на двигателя (S), която съответства на номиналната максимална мощност на двигателя.
За измерването на противоналягането, изводът за манометъра трябва да бъде поставен на посоченото в допълнение 5 разстояние от изпускателния колектор.
5.3.4.2. Метод на изпитване с превозно средство
Измерванията трябва да бъдат извършени на превозното средство, посочено в точка 1.3.3. Изпитването трябва да се проведе при движение по пътищата или върху бегови барабан.
При напълно отворена дроселова клапа, двигателят се натоварва така, че да се достигне честотата на въртене на двигателя, която съответства на номиналната максимална мощност на двигателя (честотата на въртене на двигателя S).
За измерването на противоналягането, изводът за манометъра трябва да бъде поставен на посоченото в допълнение 5 разстояние от изпускателния колектор.
5.4. Допълнителни спецификации по отношение на заменяеми шумозаглушителни уредби или нейните компоненти, които съдържат звукопоглъщащи влакнести материали
5.4.1. С общо предназначение
В шумозаглушителните уредби или техните компоненти могат да бъдат използвани звукопоглъщащи влакнести материали само когато е изпълнено едно от следните условия:
а) отработилите газове не са в контакт с влакнестите материали;
б) шумозаглушителната уредба или нейните компоненти са от същата конструктивна фамилия, както системи или техни компоненти, за които е доказано в процеса на одобряване на типа в съответствие с изискванията на настоящия регламент, че не подлежат на влошаване.
Ако не е изпълнено нито едно от тези условия, окомплектованата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти се привеждат в нормален работен режим, като се използва една от трите инсталации и процедури, описани по-долу.
За целите на първа алинея, буква б) за група шумозаглушителни уредби или нейни за компоненти се смята, че са от една и съща конструктивна фамилия, когато при тях са еднакви следните характеристики:
а) наличието на нетен газов поток от отработени газове през звукопоглъщащия влакнест материал, когато газовете са в контакт с посочения материал;
б) типът влакна;
в) когато е приложимо, спецификациите на свързващия материал;
г) средните размери на влакната;
д) минималната степен на уплътняване на насипния материал в kg/m³;
е) максималната контактна повърхност между газовия поток и звукопоглъщащия материал;
5.4.1.1. Непрекъснато движение в пътни условия в продължение на 10 000 km
5.4.1.1.1. 50 ± 20 % от тази експлоатация се състои от шофиране в градски условия, а останалата част от експлоатацията са пробеи на дълго разстояние с висока скорост; непрекъснатото движение в пътни условия може да се замени със съответна програма за изпитване на писта.
Двата режима на скорост трябва да се използват последователно най-малко два пъти.
Пълната програма на изпитване включва минимум 10 прекъсвания с продължителност от най-малко три часа, за да се възпроизведат ефектите от охлаждането и кондензацията, които могат да възникнат.
5.4.1.2. Разработване върху изпитателен стенд
5.4.1.2.1. С помощта на стандарти части и при спазване на указанията на производителя, шумозаглушителната уредба или нейните компоненти се монтират на превозното средство, посочено в точка 1.3.3, или на двигателя, посочен в точка 1.3.4. В първия случай превозното средство се поставя на бегови барабан. Във втория случай двигателят трябва да бъде съченен към динамометър.
5.4.1.2. Изпитването се провежда на шест цикъла с времетраене от шест часа с прекъсване от най-малко дванадесет часа след всеки цикъл, за да се възпроизведат ефектите от охлаждането и кондензацията, които могат да възникнат.
5.4.1.2.3. По време на всеки шестчасов цикъл двигателят работи при следните редувания режими на работа:
а) 5 минути на празен ход;
б) един час при 1/4 натоварване и 3/4 от номиналната максимална честота на въртене (S);
в) един час при 1/2 натоварване и 3/4 от номиналната максимална честота на въртене (S);
г) 10 минути при пълно натоварване и 3/4 от номиналната максимална честота на въртене (S);
д) 15 минути при 1/2 натоварване и номиналната максимална честота на въртене (S);
е) 30 минути при 1/4 натоварване и номиналната максимална честота на въртене (S).
Всеки цикъл включва две поредици от посочените режими на работа, които се редуват от а) до е).
5.4.1.2.4. По време на изпитването шумозаглушителната уредба или нейните компоненти не трябва да се охлаждат чрез принудително въздушно течение, имитиращо обичайната въздушна поток около превозното средство.
Въпреки това, по искане на производителя, шумозаглушителната уредба или нейните компоненти могат да бъдат охлаждани, за да не бъде превишена отчитаната на неговия вход температура, когато превозното средство се движи с максимална скорост.
5.4.1.3. Изпитване чрез пулсиране
5.4.1.3.1. Шумозаглушителната уредба или нейните компоненти се монтират на превозното средство, посочено в точка 1.3.3, или на двигателя, посочен в точка 1.3.4. В първия случай превозното средство се поставя на бегов барабан, а във втория — двигателът се монтира на динамометър.
5.4.1.3.2. Изпитвателната апаратура, чиято подробна схема е показана на фигура 1 от допълнението към приложение IV, се монтира на изхода на шумозаглушителната уредба. Всяка друга апаратура, която осигурява еквивалентни резултати, е също допустима.
5.4.1.3.3. Изпитвателната апаратура се регулира така, че потокът на отработилите газове да бъде прекъсван и възстановяван последователно посредством бързодействащ клапан в продължение на 2 500 цикъла.
5.4.1.3.4. Клапанът се отваря, когато противоналягането на отработените газове, измерено на разстояние най-малко 100 mm след фланеца на входа на уредбата, достигне стойности между 35 и 40 kPa. Клапанът се затваря, когато това налягане не се изменя с повече от 10 % спрямо своята стабилизирана стойност при отворено положение на клапана.
5.4.1.3.5. Релето за време се настройва за такова времетраене на изпускане на газовете, което е съобразено с условията, предвидени в точка 5.4.1.3.4.
5.4.1.3.6. Честотата на въртене на двигателя трябва да е 75 % от честотата на въртене (S), при която двигателят развива максимална мощност.
5.4.1.3.7. Мощността, отчетена от динамометъра, трябва да бъде 50 % от мощността при напълно отворена дроселова клапа при 75 % от честотата на въртене на двигателя (S).
5.4.1.3.8. По време на изпитването всички отвори за отвеждане трябва да са затворени.
5.4.1.3.9. Цялото изпитване трябва да завърши за 48 часа. Ако е необходимо, след всеки час може да се предвиди време за охлаждане.
5.4.1.3.10. След привеждането в нормален работен режим нивото на шума се проверява съгласно точка 5.2.
6. ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕС ОДОБРЯВАНЕТО НА ТИПА
Производителят на шумозаглушителната уредба или негов представител може да поиска от административната служба, издала ЕС одобряване на типа на шумозаглушителна уредба за един или повече типа превозни средства, изменение на одобряването и върху други типове превозни средства.
Процедурата е предвидената в точка 1. Информация за изменение на ЕС одобряването на типа (или за отказа за това) се изпраща по държавите членки в съответствие с процедурата, посочена в Директива 2007/46/ЕО.
7. ПРОМЯНА НА ТИПА ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНА УРЕДБА
В случай на промени на одобрен съгласно настоящия регламент тип се прилагат разпоредбите на членове 13 — 16 и член 17, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.
8. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА
8.1. Мерките за гарантиране на съответствието на продукцията се приемат в съответствие с разпоредбите, определени в член 12 от Директива 2007/46/ЕО.
8.2. Специални разпоредби:
8.2.1. Изпитванията, посочени в точка 2.3.5 от приложение Х към Директива 2007/46/ЕО, са предписаните в приложение XI към настоящия регламент.
8.2.2. Честотата на проверките, посочени в точка 3 от приложение Х към Директива 2007/46/ЕО, е обикновено веднъж на всеки две години.
9. ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ТЕХНИЧЕСКАТА ИНСПЕКЦИЯ
9.1. Всяка заменяема шумозаглушителна уредба е придружена от документ на хартиен носител, издаден от производителя на заменяемата шумозаглушителна уредба или от негов представител. Този документ на хартиен носител съдържа най-малко следните данни:
а) номер на ЕС одобряването на типа на заменяемата шумозаглушителна уредба (раздел 5 от номера, показващ поредния номер на изменението на одобряването на типа, може да бъде изпуснат);
б) маркировка за ЕС одобряване на типа;
в) марка (търговско наименование на производителя);
г) тип и търговско описание и/или номер на частта;
д) наименование на дружеството и адрес на производителя;
е) име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв);
ж) данни за превозните средства, за които е предназначена заменяемата шумозаглушителна уредба:
i) марка,
ii) тип,
iii) номер на одобряването на типа,
iv) код на двигателя,
v) максимална мощност на двигателя,
vi) вид на предавателната кутия,
vii) евентуални ограничения по отношение на превозните средства, на които уредбата може да бъде монтирана,
viii) ниво на шума на движещото се превозно средство в dB(A) и ниво на шума в неподвижно състояние в dB(A) при min⁻¹ (ако има отклонение от стойностите на одобряването на типа на превозното средство);
з) указания за монтиране.
9.2. Ако документът, посочен в точка 9.1, се състои от повече от един лист хартия, на всеки лист е обозначен най-малко номерът на ЕС одобряването на типа.
9.3. Информацията по точка 9.1, букви ж) и з) може да се осигури на уебсайта на производителя, ако адресът на уебсайта е посочен в документа на хартиен носител.
Допълнение 1
Информационен документ № ... във връзка с ЕС одобряване на типа като отделен технически възел на заменяеми шумозаглушители уредби за моторни превозни средства (Регламент (ЕС) № 540/2014)
Следната информация, ако е приложима, се предоставя в три екземпляра и включва списък на съдържанието. Всички чертежи се предоставят в подходящ мащаб и достатъчно подробни в размер А4 или в папка формат А4. Снимките, когато има такива, показват достатъчно детайли.
Когато системите, компонентите или отделните технически възли имат електронни органи за управление, се предоставя информация за тяхната работа.
0. Обща информация
0.1. Марка (търговско наименование на производителя): .................................................................
0.2. Тип и общо(и) търговско(и) описание(я): ....................................................................................
0.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на отделния технически възел (\(\text{b}\)): .................................................................
0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ......................................................................................
0.5. Наименование на дружеството и адрес на производителя: ............................................................
0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на поставяне на маркировката за ЕС одобряване на типа: .................................................................
0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ............................................................................................
0.9. Наименование и адрес на представителя на производителя (когато има): ........................................
1. Описание на превозното средство, за което е предназначено устройството (когато устройството е предназначено за монтиране на повече от един тип превозни средства, необходимата съгласно тази точка информация се предоставя за всеки съответен тип)
1.1. Марка (търговско наименование на производителя): .................................................................
1.2. Тип и общо(и) търговско(и) описание(я): ....................................................................................
1.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство: ................................
1.4. Категория на превозното средство: ............................................................................................
1.5. Номер на ЕС одобряването на типа на превозното средство: ........................................................
1.6. Двигател: ....................................................................................................................................
1.6.1. Производител на двигателя: ........................................................................................................
1.6.2. Код на производителя за двигателя: ............................................................................................
1.6.3. Максимална ефективна мощност (ж): … kW при … min \(^{-1}\) или номинална постоянна максимална мощност (електродвигател): … kW
1.6.4. Турбокомпресори(и): оригинален част или марка и маркировка (\(\text{b}\)): .................................................................
1.6.5. Въздушен филтър: оригинален част или марка и маркировка (\(\text{b}\)): .................................................................
1.6.6. Шумозаглушител(и) на всмукателната система: оригинален част или марка и маркировка (\(\text{b}\)): .................................................................
\(\text{b}\) Когато начините за идентификация на типа съдържат знаци, които не се отнасят за описание на типа отделен технически възел, предмет на списъка с данни, тези знаци се представят в документацията със символа „\(\text{b}\)“ (например ABC??123??).
\(\text{b}\) Излишното се зачертава.
1.6.7. Шумозаглушител(и) на изпускателната уредба: оригинална част или марка и маркировка (1): ..............................................
1.6.8. Катализатор: оригинална част или марка и маркировка (1) ........................................................................................................
1.6.9. Филтър(и) за частици: оригинална част или марка и маркировка (1): ............................................................
1.7. Трансмисия
1.7.1. Тип (механична, хидравлична, електрическа и т.н.): ........................................................................................................
1.8. Устройства, различни от двигателя, предназначени за намаляване на шума: оригинална част или описание (1): ...........
1.9. Стойности за нивото на шума:
превозно средство в движение: … dB(A), постоянна скорост преди ускоряването … km/h;
неподвижно превозно средство dB(A) при … min⁻¹
1.10. Стойност на противоналягането: … Pa
1.11. Ограничения по отношение на изискванията за експлоатация и монтаж: .................................................................
2. Забележки: .................................................................................................................................................................
3. Описание на устройството
3.1. Описание на заменяемата шумозаглушителна уредба, като се посочи относителното положение на всеки компонент на уредбата, придружено от указания за монтаж.
3.2. Подробни чертежи на всички компоненти, така че да могат да бъдат лесно откривани и идентифицирани, както и информация за използваните за тяхната изработка материали. На тези чертежи се посочва мястото, което е предвидено за задължителното поставяне на маркировката за ЕС одобряване на типа.
Дата: ..............................................................................................................................................................................
Подпис: ...........................................................................................................................................................................
Длъжност в дружеството: ..............................................................................................................................................
(1) Излишното се зачерта.
Допълнение 2
ОБРАЗЕЦ
Сертификат за ЕС одобряване на типа
(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
Печат на органа по одобряването
Информация относно
— одобряване на типа (1)
— изменение на одобряването на типа (1)
— отказ за одобряване на типа (1)
— отнемане на одобряването на типа (1)
на типа на шумозаглушители уредби като отделен технически възел по отношение Регламент (ЕС) № 540/2014
Номер на одобряването на типа: ...................................................................................................................
Основание за изменението: ..........................................................................................................................
РАЗДЕЛ I
0.1. Марка (търговско наименование на производителя): ...........................................................................
0.2. Тип и общо(и) търговско(и) описание(я): ...............................................................................................
0.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на отделния технически възел (2): ......................
0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ...................................................................................................
0.4. Категория на превозното средство (3): ...................................................................................................
0.5. Наименование на дружеството и адрес на производителя: ........................................................................
0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на поставяне на маркировката за ЕС одобряване на типа: ....................................................................................................................
0.8. Адрес(и) на монтажния(ите) завод(и): ...................................................................................................
0.9. Наименование и адрес на представителя на производителя (когато има): ....................................................
РАЗДЕЛ II
1. Допълнителна информация (където е приложимо): вж. добавката
2. Техническа служба, отговорна за провеждане на изпитванията: ............................................................
3. Дата на протокола от изпитванията: ..........................................................................................................
4. Номер на протокола от изпитванията: ........................................................................................................
(1) Излишното се зачертае.
(2) Когато начините за идентификация на типа съдържат знаци, които не се отнасят за описание на типа отделен технически възел, предмет на сертификата за одобряване на типа, тези знаци се представят в документацията със символа „?” (например АВС??123??).
(3) Съгласно определенията в част А от приложение II към Директива 2007/46/ЕО.
5. Забележки (когато има): вж. добавката
6. Място: ...............................................................................................................................................
7. Дата: ................................................................................................................................................
8. Подпис: ..............................................................................................................................................
9. Приложен е индексът на техническото досие, което е депозирано в органа по одобряването и може да бъде получено при поискване.
Приложения: Техническо досие
Протокол от изпитванията
Добавка
към сертификат за ЕС одобряване на типа № …
1. Допълнителни данни
1.1. Описание на превозното средство, за което е предназначено устройството (когато устройството е предназначено за монтиране на повече от един тип превозни средства, необходимата съгласно тази точка информация се предоставя за всеки съответен тип)
1.1.1. Марка (търговско наименование на производителя): ........................................................................................................................................
1.1.2. Тип и общо(и) търговско(и) описание(я): ........................................................................................................................................
1.1.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство: ........................................................................................................................................
1.1.4. Категория на превозното средство: ........................................................................................................................................
1.1.5. Номер на ЕС одобряването на типа на превозното средство: ........................................................................................................................................
1.2. Двигател:
1.2.1. Производител на двигателя: ........................................................................................................................................
1.2.2. Код на производителя за двигателя: ........................................................................................................................................
1.2.3. Максимална ефективна мощност (\(\text{ж}\)): … kW при … min\(^{-1}\) или номинална постоянна максимална мощност (електродвигател) … kW
2. Резултати от изпитванията
2.1. Ниво на шума от превозно средство в движение: … dB(A)
2.2. Ниво на шума от неподвижно превозно средство: … dB(A) при … min\(^{-1}\)
2.3. Стойност на противоналягането: … Pa
3. Забележки: ........................................................................................................................................
Допълнение 3
Образец на маркировка за ЕС одобряване на типа
Шумозаглушителната уредба или нейните компоненти, на които е нанесена горната маркировка за ЕС одобряване на типа, са одобрени в Испания (е 9) съгласно Регламент (ЕС) № 540/2014 с базов номер на одобряване 0148 и отговарят на граничните стойности за фаза 2 от приложение III към посочения регламент.
Използваните цифри са примерни.
Допълнение 4
Изпитвателна апаратаура
1 Входен фланец или втулка за свързване със задната част на комплектована шумозаглушителна уредба, подлежаща на изпитване.
2 Регулиращ клапан (с ръчно задействане).
3 Компенсационен резервоар от 35 до 40 l.
4 Реле за налягане от 5 kPa до 250 kPa — за отваряне на елемент 7.
5 Реле за време — за затваряне на елемент 7.
6 Брояч на импулси.
7 Клапан с бърза реакция — като клапанът на спирачка забавител в изпускателната уредба с диаметър 60 mm, задвижвана от пневматичен цилиндър със сила 120 N при 400 kPa. Времето за реакция както при отваряне, така и при затваряне не трябва да надвишава 0,5 секунди.
8 Отвор за отвеждане на отработените газове.
9 Гъвкава тръба.
10 Манометър.
Допълнение 5
Точки на измерване — противоналягане
Примери за възможни точки на измерване при изпитвания на загуба на налягане. Точното място на точката на измерване се указва в протокола на изпитването. Това трябва да е място, където дебитът на газовете е постоянен.
1. Фигура 1
Една колекторна тръба
2. Фигура 2
Частично двойнотръбна уредба (1)
3. Фигура 3
Двойнотръбна уредба
1 При невъзможност вж. фигура 3.
(2) Две точки на измерване, един показател.
ПРИЛОЖЕНИЕ X
ПРОВЕРКИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА НА ЗАМЕНЯЕМАТА ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНА УРЕДБА КАТО ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ
1. С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Настоящите изисквания съответстват на изпитванията, които трябва да бъдат провеждани за проверка на съответствието на продукцията (СП) съгласно точка 8 от приложение IX.
2. ИЗПИТВАНИЯ И ПРОЦЕДУРИ
Методите на изпитване, измервателните уреди и тълкуването на резултатите трябва да бъдат описаните в точка 5 от приложение IX. Изпитваната заменяема шумозаглушителна уредба или нейните компоненти се подлагат на изпитването, описано в точки 5.2, 5.3 и 5.4 от приложение IX.
3. ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ
3.1. Избира се шумозаглушителна уредба или нейни компоненти и се подлагат на изпитванията от точка 2. Ако резултатите от изпитванията изпълняват изискванията за СП по точка 8.1 от приложение IX, се счита, че типът шумозаглушителна уредба или компонент съответстват на СП.
3.2. Ако някой от резултатите от изпитванията не изпълнява изискванията за СП по точка 8.1 от приложение IX, две допълнителни шумозаглушителни уредби или нейни компоненти от същия тип се изпитват съгласно точка 2 от настоящото приложение.
3.3. Ако резултатите от изпитванията за втората и третата шумозаглушителна уредба или нейни компоненти изпълняват изискванията за СП по точка 8.1 от приложение IX, се счита, че типът шумозаглушителна уредба или нейните компоненти отговарят на условията за съответствие на производството.
3.4. Ако някой от резултатите от изпитванията на втората или третата шумозаглушителна уредба или нейни компоненти не изпълняват изискванията за СП по точка 8.1 от приложение IX, се счита, че типът шумозаглушителна уредба или нейните компоненти не съответстват на изискванията на настоящия регламент, и производителят трябва да предприеме необходимите мерки, за да възстанови съответствието.
ПРИЛОЖЕНИЕ XI
ИЗМЕНЕНИЯ НА ДИРЕКТИВА 2007/46/ЕО
Директива 2007/46/ЕО се изменя, както следва:
Част А
1. Приложение IV се изменя, както следва:
а) в таблицата в част I се вмъква следният ред:
| Точка | Предмет | Регулаторен акт | Приложимост |
|-------|---------|-----------------|--------------|
| „1А“ | Ниво на шума | Регламент (ЕС) № 540/2014 | X X X X X X |
б) в таблица 1 в допълнение 1 от част I се вмъква следният ред:
| Точка | Предмет | Регулаторен акт | Специфични аспекти | Приложимост и специални изисквания |
|-------|---------|-----------------|---------------------|-------------------------------------|
| „1А“ | Ниво на шума | Регламент (ЕС) № 540/2014 | | A“ |
в) в таблица 2 в допълнение 1 от част I се вмъква следният ред:
| Точка | Предмет | Регулаторен акт | Специфични аспекти | Приложимост и специални изисквания |
|-------|---------|-----------------|---------------------|-------------------------------------|
| „1А“ | Ниво на шума | Регламент (ЕС) № 540/2014 | | A“ |
2. В приложение VI в таблицата в допълнението към образец А се вмъква следният ред:
| Пореден номер | Предмет | Регулаторен акт | Както е изменен със | Приложим към следните варианти |
|---------------|---------|-----------------|---------------------|----------------------------------|
| „1А“ | Ниво на шума | Регламент (ЕС) № 540/2014 | | |
3. Приложение XI се изменя, както следва:
а) в таблицата в допълнение 1 се вмъква следният ред:
| Точка | Предмет | Съответен регулаторен акт | M₁ ≤ 2 500 (1) kg | M₁ > 2 500 (1) kg | M₂ | M₃ |
|-------|---------|---------------------------|-------------------|------------------|----|----|
| „1А“ | Ниво на шума | Регламент (ЕС) № 540/2014 | H | G+H | G+H |
б) в таблицата в допълнение 2 се вмъква следният ред:
| Точка | Предмет | Съответен регулаторен акт | M₁ | M₂ | M₃ | N₁ | N₂ | N₃ | O₁ | O₂ | O₃ | O₄ |
|-------|---------|---------------------------|----|----|----|----|----|----|----|----|----|----|
| „1А“ | Ниво на шума | Регламент (ЕС) № 540/2014 | X | X | X | X | X | X | X | X | X | X |
в) в таблицата в допълнение 3 се вмъква следният ред:
| Точка | Предмет | Съответен регулаторен акт | M₁ |
|-------|---------|--------------------------|----|
| „1А“ | Ниво на шума | Регламент (ЕС) № 540/2014 | X* |
g) в таблицата в допълнение 4 се вмъква следният ред:
| Точка | Предмет | Съответен регулаторен акт | M₁ | M₂ | M₃ | N₁ | N₂ | N₃ | O₁ | O₂ | O₃ | O₄ |
|-------|---------|--------------------------|----|----|----|----|----|----|----|----|----|----|
| „1А“ | Ниво на шума | Регламент (ЕС) № 540/2014 | H | H | H | H | H | H* |
d) в таблицата на допълнение 5 се вмъква следният ред:
| Точка | Предмет | Съответен регулаторен акт | Автокран от категория N₃ |
|-------|---------|--------------------------|--------------------------|
| „1А“ | Ниво на шума | Регламент (ЕС) № 540/2014 | T* |
Част Б
1. Приложение IV се изменя, както следва:
а) точка 1 от таблицата в част I се заличава;
б) точка 1 от таблица 1 в допълнение 1 към част I се заличава;
в) точка 1 от таблица 2 в допълнение 1 към част I се заличава;
г) точка 1 от таблицата в част II се заличава.
2. В приложение VI в таблицата в допълнението към образец А точка 1 се заличава.
3. Приложение XI се изменя, както следва:
а) точка 1 от таблицата в допълнение 1 се заличава;
б) точка 1 от таблицата в допълнение 2 се заличава;
в) точка 1 от таблицата в допълнение 3 се заличава;
г) точка 1 от таблицата в допълнение 4 се заличава;
д) точка 1 от таблицата в допълнение 5 се заличава.
ПРИЛОЖЕНИЕ XII
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
| Директива 70/157/ЕИО | Настоящият регламент |
|----------------------|-----------------------|
| Член 1 | — |
| Член 2 | Член 4, параграфи 1 и 2 |
| Член 2а | Член 4, параграфи 3 и 4 |
| Член 3 | — |
| Член 4 | — |
| Член 5 | — |
| Приложение I, точка 1 | Приложение I, точка 1 |
| Приложение I, точка 3 | Приложение I, точка 2 |
| Приложение I, точка 4 | Приложение I, точка 3 |
| Приложение I, точка 5 | Приложение I, точка 4 |
| Приложение I, точка 6 | Приложение I, точка 5 |
| Приложение I, допълнение 1 | Приложение I, допълнение 1 |
| Приложение I, допълнение 2 | Приложение I, допълнение 2 |
| Приложение I, точка 2 | Приложение III |
| Приложение II, точки 1, 2, 3 и 4 | Приложение IX, точки 1, 2, 3 и 4 |
| Приложение II, точки 5 и 6 | Приложение IX, точки 7 и 8 |
| Приложение II, допълнение 1 | Приложение IX, допълнение 1 |
| Приложение II, допълнение 2 | Приложение IX, допълнение 2 |
| Приложение II, допълнение 3 | Приложение IX, допълнение 3 |
| Приложение III | — | | true | true | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014R0540/32014R0540_BG.pdf | 65 |
32014D0746 | category15 | 2014 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 27 октомври 2014 година
за определяне, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък с отрасли и подотрасли, за които се смята, че са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, за периода 2015—2019 година
(нотифицирано под номер С(2014) 7809)
(текст от значение за ЕИП)
(2014/746/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид | Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО (текст от значение за ЕИП) (2014/746/ЕС),
като има предвид, че:
(1) С Директива 2003/87/ЕО се предвижда провеждането на търг да бъде основният принцип при разпределянето на квоти за емисии на парникови газове на операторите на инсталации в обхвата на системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) от 2013 г. нататък. Допустимите оператори обаче продължат да получават безплатни квоти между 2013 и 2020 г. в съответствие с правилата, определени в Директива 2003/87/ЕО и Решение 2011/278/ЕС на Комисията (1).
(2) Липсата на амбициозно международно споразумение за изменението на климата, имащо за цел да ограничи покачването на температурите в световен мащаб до 2 °C, би могла да подкопае целите на Европейския съюз. Липсата на обвързващи действия на международно равнище би могла да поведе до повишаване на емисиите на парникови газове в трети държави, в които промишлеността не е предмет на съществени ограничения по отношение на емисиите на въглерод („изместване на въглеродни емисии“). За справяне с риска от изместване на въглеродни емисии Директива 2003/87/ЕО предвижда, че в зависимост от резултата от международните преговори Комисията трябва да определи списък с отрасли и подотрасли, за които се смята, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии („списък на отрасли и подотрасли“). Тези отрасли и подотрасли, следва да получават безплатни квоти в размер на 100 % от количеството, определено в съответствие с Директива 2003/87/ЕО и Решение 2011/278/ЕС на Комисията, които подлежат на корекция с междуотрасловия корекционен коефициент, посочен в член 10а, параграф 5 на Директива 2003/87/ЕО и определен в приложение II към Решение 2013/448/ЕС на Комисията. (2)
(3) В това отношение Комисията анализира до каква степен трети държави, имащи решаващ дял в световното производство на продукти в отрасли и подотрасли от списъка за изместване на въглеродни емисии, се ангажират с намаляването на емисиите на парникови газове в съответните отрасли, и дали техните ангажименти са сравними с тези на Съюза и се изпълняват в същата времева рамка. Освен това беше разгледана степента на съпоставимост на ефективността на инсталациите, разположени в тези държави, с ефективността на инсталациите, разположени на територията на Съюза. Комисията заключи, че не може да се установи достатъчна съпоставимост на ангажимента за намаляване на емисиите на парникови газове, и поради това съпоставките на въглеродната ефективност, не са от значение.
(4) Първият списък с отрасли и подотрасли, за които се смята, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, беше изготвен за 2013 и 2014 г. с Решение № 2010/2/ЕС (3) на Комисията през 2009 г.
(5) Оценката трябва да се основава на редица количествени и качествени критерии и на данни от последните три години. В това отношение Комисията използва данни от годините 2009, 2010 и 2011, тъй като данните от 2012 г. са налични само за някои от параметрите.
(1) ОВ L 275, 25.10.2013 г., стр. 32.
(2) Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, 17.5.2011 г., стр. 1.)
(3) Решение 2010/2/ЕС на Комисията от 24 декември 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък с отрасли и подотрасли, за които се смята, че са изложени на съществен риск от изместване на въглерод (ОВ L 1, 5.1.2010 г., стр. 10).
С цел да установи списъка на отрасли и подотрасли, Комисията направи оценка на риска от изместване на въглеродни емисии от отрасли и подотрасли за ниво NACE-4 на статистическата класификация на икономическите дейности в рамките на Съюза в съответствие с Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (1). Ниво NACE-4 е ниво с оптимална наличност на данни, определящо прецизно отраслите. Отраслите се обозначават с 4-цифров код от класификацията NACE, а подотраслите се обозначават с код на ниво КПД (6 цифри) или Процък (8 цифри), което означава, че класирането на стоки, използвани за статистически данни за промишлено производство в Съюза, следва пряко от класификацията NACE.
Отраслите бяха оценени първо въз основа на количествените критерии, определени в член 10а, параграфи 15 и 16 от Директива 2003/87/ЕО. За да приложи тези количествени критерии, Комисията трябваше да определи сбора от преките и непреките допълнителни разходи, произтичащи от изпълнението на Директива 2003/87/ЕО.
Преките допълнителни разходи, предизвикани от количеството квоти, които даден отрасъл би трябвало да закупи, ако бъде пренесено, че той не е изложен на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, са изчислени въз основа на данните за преките емисии на CO₂ на отрасло равнище. Данните в Дневника на Европейския съюз за трансакциите (ДЕСТ) се считат за най-точни и прозрачни източник на данни за емисии на CO₂ на ниво инсталиации и поради това са използвани за изчисляване на преките разходи за отрасъла. За отрасли и парникови газове, обхванати от СТЕ на ЕС от 1 януари 2013 г., няма данни за емисиите на разположение в ДЕСТ. Затова в тези случаи Комисията използва данните относно преките емисии на CO₂, предоставени от държавите членки в националните мерки за изпълнение (НМИ) съгласно Решение № 2011/278/ЕС.
С цел определяне на непреките допълнителни разходи Комисията събра данни за потреблението на електроенергия на равнище отрасъл от държавите членки, за да се гарантира, че няма двойно отчитане на потребената електроенергия в различни кодове по NACE. За определяне на емисиите, свързани с производството на електроенергия, потребена в различните отрасли, по отношение на сбора на отраслите и подотраслите, в Решение № 2010/2/ЕС, Комисията използва средния емисионен коефициент, получен въз основа на общия горивен микс, използван за производство на електроенергия, тъй като се счита, че той се основава на най-точни данни. Същият среден емисионен коефициент е използван за оценките, които са в основата на настоящото решение.
Освен това, за да определи преките и непреките допълнителни разходи, Комисията трябваше да направи оценка на средната цена на въглеродните емисии. При установяването на първия списък на отраслите и подотраслите за оценките е използвана предполагаема цена на въглеродните емисии от 30 EUR на тон на CO₂-еквивалент. В периода на изпълнението на Решение № 2010/2/ЕС се наблюдава съществена разлика между цената на въглеродните емисии, предвидена за оценките и реалната цена, която е значително по-ниска. Въпреки това, в своето съобщение, озаглавено „Рамка за политика в областта на климата и енергетиката в периода от 2020 до 2030 г.” (2) Комисията предложи безусловно намаление на 40 % на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г., както и същата цел по отношение на възобновяемите енергийни източници. Комисията предложи също да се установи резерв за стабилност на пазара в СТЕ на ЕС. При тези обстоятелства се очаква, че в бъдеще цената на въглеродните емисии ще зависи по-силно от средносрочното и дългосрочното намаляване на емисиите. Поради това се счита за оправдано да продължи да се използва приетата цена на въглеродните емисии в размер на 30 EUR на тон CO₂-еквивалент за оценките, които са в основата на настоящото решение.
Преките и непреките допълнителни разходи следва да се изчисляват като дял от брутната добавена стойност. За определянето на брутната добавена стойност на отрасло равнище са използвани данни от Структурната стопанска статистика на Евростат.
Освен това Комисията оценя интензивността на търговията за всеки отрасъл и подотрасъл въз основа на данни, получени от базата данни Соптекс на Евростат.
Общо Комисията оцени 245 промишлени отрасъла и 24 подотрасъла, класифицирани в разделите „добивна промишленост” и „Преработваща промишленост” на класификацията NACE. Отраслите и подотраслите, избрани в точка 1 от приложението към настоящото решение, отговарят на критериите, изложени в член 10а, параграфи 15 и 16 от Директива 2003/87/ЕО и следва да се считат за изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии.
Оценки въз основа на качествените критерии, заложени в член 10а, параграф 17 от Директива 2003/87/ЕО, са проведени в резултат отрасъл, за които не се смята, че са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии въз основа на количествените критерии, заложени в член 10а, параграфи 15 и 16. Качествената оценка беше извършена в случаи, в които отговарят на качествените критерии в контекста на определянето на предишния списък, в случаите на отраслите, съмнени за гранични, и при пояснение от представители на промишлеността.
(1) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).
(2) COM(2014)15 окончателен/2 от 28 януари 2014 г.
В случай на отраслите „Облагородяване на прежди, платове и облекло“ (код по NACE 1330), „Производство на тухли, керемиди и други изделия от печена глина, за строителството“ (код 2332 по NACE), „Производство на изделия от гипс за строителството“ (код по NACE 2362), „Леене на чугун“ (код по NACE 2451) и „Леене на леки метали“ (2453), качествените оценки, извършени в контекста на определението на предишния списък с отрасли и подотрасли, валиден за 2013 и 2014 г., бяха актуализирани. Беше направено заключението, че обстоятелствата, налагащи добавянето на тези отрасли към списъка на отраслите и подотраслите, все още са налице. Следователно тези отрасли следва да се смятат за изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии и в периода 2015—2019 г.
Качествена оценка беше извършена за отрасъла „Производство на малц“ (код по NACE 1106), тъй като този отрасъл представлява граничен случай, във връзка с член 10а, параграф 16, буква б) от Директива 2003/87/ЕО. Като се вземат предвид нарастващите разходи, произтичащи от прилагането на Директива 2003/87/ЕО, оценката показва висока интензивност на търговията и значителен спад в рентабилността на отрасъла в Съюза. Ниската печалба ограничава възможностите на инсталациите да инвестират и да намаляват емисиите. Въз основа на комбинираното въздействие на тези фактори отрасълът следва да се счита за изложен на съществен риск от изместване на въглеродни емисии.
Отраслите, изброени в точка 2 от приложението, следва да се считат за изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии въз основа на критериите за качество.
Тъй като списъкът на отраслите и подотраслите, за които се счита, че са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, който ще бъде определен в приложението, ще бъде валиден за периода от 2015 до 2019 г., настоящото решение следва да се прилага от 1 януари 2015 г.
От съображения за правна сигурност и яснота Решение 2010/2/ЕО следва да бъде отменено, считано от 1 януари 2015 г.
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по изменение на климата.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Отраслите и подотраслите, изброени в приложението, се считат за изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии.
Член 2
Решение № 2010/2/ЕС се отменя, считано от 1 януари 2015 г.
Член 3
Настоящото решение се прилага от 1 януари 2015 г.
Член 4
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 27 октомври 2014 година.
За Колисицата
Connie HEDegaard
Член на Колисицата
ПРИЛОЖЕНИЕ
Отрасли и подотрасли, за които се смята съгласно член 10а, параграф 13 от Директива 2003/87/ЕО, че са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии
1. ВЪЗ ОСНОВА НА КРИТЕРИИТЕ, ЗАЛОЖЕНИ В ЧЛЕН 10А, ПАРАГРАФИ 15 И 16 ОТ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО
1.1. На четирицифрен ниво по NACE (ниво NACE-4)
| Код по NACE | Описание | Спазени критерии |
|-------------|-----------|------------------|
| 0510 | Добив на антрацитни въглища | В |
| 0610 | Добив на нефт | В |
| 0620 | Добив на природен газ | В |
| 0710 | Добив на железни руди | В |
| 0729 | Добив на други руди на цветни метали | В |
| 0891 | Добив на минерални суровини за производство на химикали и минерални торове | В |
| 0893 | Добив на сол | А |
| 0899 | Добив на други материали и суровини, некласифицирани другаде | А, В |
| 1020 | Преработка и консервиране на риба, ракообразни и мекотели | В |
| 1041 | Производство на масла и мазнини | В |
| 1062 | Производство на нишесте и продукти от нишесте | А |
| 1081 | Производство на захар | А |
| 1086 | Производство на хомогенизирани хранителни вещества и диетични храни | В |
| 1101 | Производство на спиртни напитки | В |
| 1102 | Производство на вино от грозде | В |
| 1104 | Производство на други недестилирани ферментирани напитки | А |
| 1310 | Подготовка и предене на текстилни влакна | В |
| 1320 | Производство на тъкани | В |
| 1391 | Производство на плетени и трикотажни платове | В |
| 1392 | Производство на конфекционни текстилни изделия, без облекло | В |
| 1393 | Производство на килими и текстилни подови настилки | В |
| 1394 | Производство на канапи, въжета, мрежи и изделия от тях | В |
| 1395 | Производство на нетъкан текстил и изделия от него, без облекло | В |
| 1396 | Производство на други текстилни изделия за техническа и производствена употреба | В |
| Код по NACE | Описание | Спазени критерии |
|------------|-----------|------------------|
| 1399 | Производство на други текстилни изделия, некласифицирани другаде | В |
| 1411 | Производство на облекло от обработени кожи без косъм | В |
| 1412 | Производство на работно облекло | В |
| 1413 | Производство на горно облекло, без работно | В |
| 1414 | Производство на долно облекло | В |
| 1419 | Производство на друго облекло и допълнения за облекло | В |
| 1420 | Производство на облекло и изделия от кожухарски кожи | В |
| 1431 | Производство на чорапи и чорапогащи | В |
| 1439 | Производство на друго плетено и трикотажно облекло | В |
| 1511 | Обработка на кожи без косъм; обработка и багрене на кожухарски кожи | В |
| 1512 | Производство на куфари, чанти и други подобни изделия, сарашки и селдарски изделия | В |
| 1520 | Производство на обувки | В |
| 1622 | Производство на слюбени паркетни плочи | В |
| 1629 | Производство на други изделия от дървен материал; производство на изделия от корк, слама и материали за плетене | В |
| 1711 | Производство на влакнести полуфабрикати | А, В |
| 1712 | Производство на хартия и картон | А |
| 1724 | Производство на тапети и подобни стенни облицовки | В |
| 1910 | Производство на кокс и продукти на коксуването | А, В |
| 1920 | Производство на рафинирани нефтопродукти | А |
| 2012 | Производство на багрила и пигменти | В |
| 2013 | Производство на други основни неорганични химични вещества | А, В |
| 2014 | Производство на други основни органични химични вещества | А, В |
| 2015 | Производство на торове и азотни съединения | А, Б |
| 2016 | Производство на полимери в първични форми | В |
| 2017 | Производство на синтетичен каучук в първични форми | В |
| 2020 | Производство на пестициди и други агрохимикали | В |
| 2042 | Производство на парфюми и тоалетни продукти | В |
| Код по NACE | Описание | Спазени критерии |
|------------|-----------|------------------|
| 2053 | Производство на етерични масла | В |
| 2059 | Производство на други химични продукти, некласифицирани другаде | В |
| 2060 | Производство на изкуствени и синтетични влакна | В |
| 2110 | Производство на основни фармацевтични продукти | В |
| 2120 | Производство на фармацевтични вещества | В |
| 2211 | Производство на външни и вътрешни гуми; регенериране на пневматични гуми | В |
| 2219 | Производство на други изделия от каучук | В |
| 2311 | Производство на плоско стъкло | А |
| 2313 | Производство на опаковки и домакинско стъкло | А |
| 2314 | Производство на стъклени влакна | А/В (1) |
| 2319 | Производство и обработване на други изделия от стъкло, включително за техническа употреба | В |
| 2320 | Производство на огнеупорни изделия | В |
| 2331 | Производство на керамични плочки | А, В |
| 2341 | Производство на домакински и декоративни изделия от порцелан и други керамични материали | В |
| 2342 | Производство на санитарна керамика | В |
| 2343 | Производство на керамични изолатори | В |
| 2344 | Производство на друга техническа керамика | В |
| 2349 | Производство на други керамични изделия | В |
| 2351 | Производство на цимент | Б |
| 2352 | Производство на вар и гипс | Б |
| 2370 | Рязане, профилиране и довършителна обработка на камък | В |
| 2391 | Производство на абразивни изделия | В |
| 2410 | Производство на чугун, стомана и феросплави | А |
| 2420 | Производство на тръби, кухи профили и фитинги за тях, от стомана | В |
| 2431 | Студено изготвяне на пръти | В |
| 2441 | Производство на благородни метали | В |
| 2442 | Производство на алюминий | А, В |
| Код по NACE | Описание | Спазени критерии |
|------------|-----------|------------------|
| 2443 | Производство на олово, цинк, калай | А |
| 2444 | Производство на мед | В |
| 2445 | Производство на други цветни метали | В |
| 2446 | Преработка на ядрено гориво | А, В |
| 2540 | Производство на въоръжение и боеприпаси | В |
| 2571 | Производство на ножарски артикули | В |
| 2572 | Производство на строителен и мебелен обков | В |
| 2573 | Производство на инструменти | В |
| 2594 | Производство на свързващи елементи и струговани продукти | В |
| 2599 | Производство на други метални изделия, некласифицирани другаде | В |
| 2611 | Производство на електронни елементи | В |
| 2612 | Производство на монтираните печатни платки | В |
| 2620 | Производство на компютри и компютърна периферия | В |
| 2630 | Производство на комуникационно оборудване | В |
| 2640 | Производство на битова електроника | В |
| 2651 | Производство на уреди и апарати за измерване, изпитване и навигация | В |
| 2652 | Производство на часовници | В |
| 2660 | Производство на излъчващи електромедицински и електротерапевтични апарати | В |
| 2670 | Производство на оптични уреди и елементи и фотографска техника | В |
| 2680 | Производство на магнитни и оптични носители | В |
| 2711 | Производство на електрически двигатели, генератори и трансформатори | В |
| 2712 | Производство на апарати за управление и разпределение на електрическа енергия | В |
| 2720 | Производство на батерии и акумулатори | В |
| 2731 | Производство на оптични кабели | В |
| 2732 | Производство на други електрически и електронни проводници и кабели | В |
| 2733 | Производство на електроинсталационни изделия | В |
| 2740 | Производство на електрически осветителни изделия | В |
| Код по NACE | Описание | Спазени критерии |
|------------|-----------|------------------|
| 2751 | Производство на битови електроуреди | В |
| 2752 | Производство на неелектрически битови уреди | В |
| 2790 | Производство на други електрически съоръжения | В |
| 2811 | Производство на турбини и двигатели, без авиационни, автомобилни и мотоциклетни | В |
| 2812 | Производство на хидравлично и пневматично силово оборудване | В |
| 2813 | Производство на други помпи и компресори | В |
| 2814 | Производство на други спирателни кранове и вентили | В |
| 2815 | Производство на лагери, предавателни и задвижващи елементи | В |
| 2821 | Производство на пещи и горелки за пещи | В |
| 2822 | Производство на подемно-транспортни машини | В |
| 2823 | Производство на офис техника и оборудване, без компютри и компютърна периферия | В |
| 2824 | Производство на преносими инструменти с вграден двигател | В |
| 2825 | Производство на небитово хладилно и вентилационно оборудване | В |
| 2829 | Производство на други машини с общо предназначение, некласифицирани другаде | В |
| 2830 | Производство на машини за селското и горското стопанство | В |
| 2841 | Производство на машини за обработка на метал | В |
| 2849 | Производство на други обработващи машини | В |
| 2891 | Производство на машини и оборудване за металургията | В |
| 2892 | Производство на машини за работа в мини, карьери и в строителството | В |
| 2893 | Производство на машини и оборудване за преработка на храни, напитки и тютюн | В |
| 2894 | Производство на машини за производство на текстил, облекло и кожени изделия | В |
| 2895 | Производство на машини за хартия, картон и изделия от хартия и картон | В |
| 2896 | Производство на машини за каучук или пластмаси | В |
| 2899 | Производство на други машини със специално предназначение, некласифицирани другаде | В |
| 2910 | Производство на моторни превозни средства | В |
| Код по NACE | Описание | Спазени критерии |
|------------|-----------|------------------|
| 2931 | Производство на електронни и електрически части и устройства за моторни превозни средства | В |
| 3011 | Строителство на плавателни съдове и съоръжения | В |
| 3012 | Строителство на плавателни съдове за отдих и спорт | В |
| 3030 | Производство на въздухоплавателни и космически средства и свързани с тях апарати | В |
| 3091 | Производство на мотоциклети | В |
| 3092 | Производство на велосипеди и инвалидни колички | В |
| 3099 | Производство на друго транспортно оборудване, некласифицирано другаде | В |
| 3109 | Производство на други мебели | В |
| 3211 | Сечене на монети | В |
| 3212 | Производство на бижутерийни и сродни изделия | В |
| 3213 | Производство на бижутерийни имитации и сродни изделия | В |
| 3220 | Производство на музикални инструменти | В |
| 3230 | Производство на спорти стоки | В |
| 3240 | Производство на игри и детски играчки | В |
| 3250 | Производство на медицински и зъболекарски инструменти и средства | В |
| 3291 | Производство на метли и четки | В |
| 3299 | Други производства, некласифицирани другаде | В |
(1) Отрасълът „Производство на стъклени влакна“ се описва от два кода по КПД: 231411 за „Снопчета, ровинг, стъклена прежда и нарязани снопчета от стъклени влакна“ и 231412 за „Воали, мрежи, матпана, дюшеци, пана и други подобни нетъкани изделия от стъклени влакна“. При оценка на ниво NACE-4 отрасъл не отговаря на критерите, определени в член 10а, параграфи 15 и 16 от Директива 2003/87/ЕО. Въпреки това подотрасъл 231411 отговаря на критерия, посочен в член 10а, параграф 16, буква б), а подотрасъл 231412 отговаря на критерия, посочен в член 10а, параграф 15. Тъй като двата кода по КПД обхващат целия отрасъл „Производство на стъклени влакна“, отрасълът се добавя към списъка по NACE-4 за улесняване на справките.
1.2. На нивото на КПД или Продком
| КПД или Продком | Описание | Спазени критерии |
|-----------------|-----------|------------------|
| 081221 | Каолин и други каолинови глини | В |
| 08122250 | Обикновени глини и глиниести шици за строителството (с изключение на бентонит, огнеупорни глини, експандирана глина; каолин и каолинови глини); андалузит, кианит и силиманит; мулит; шамотна или динасова пръст | В |
| 10311130 | Замразени картофи (включително картофи, които са били напълно или частично иззъркени преди замразяването, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина) | А |
| КПД или Продукт | Описание | Спазени критерии |
|-----------------|-----------|------------------|
| 10311300 | Сушени картофи под формата на брашно, грис, люспи, гранули и пелети | А |
| 10391725 | Доматено пюре и каша, концентрирани | В |
| 105121 | Обезмаслено мляко на прах | В |
| 105122 | Пълномаслено мляко на прах | В |
| 105153 | Казеин | В |
| 105154 | Лактоза и сироп от лактоза | В |
| 10515530 | Суроватка и видоизменена суроватка на прах, гранули или други твърди форми, дори концентрирана или с прибавка на подсладители | А, В |
| 108211 | Какаова маса, дори обезмаслена | В |
| 108212 | Масло, мазнина и течно масло от какао | В |
| 108213 | Какао на прах, без прибавка на захар или други подсладители | В |
| 10891334 | Хлебни маи | В |
| 20111150 | Водород | Б |
| 20111160 | Азот | Б |
| 20111170 | Кислород | Б |
| 203021 | Готови пигменти, готови препарати за матиране и оцветяване, остъкляващи емайли, антаби, течни лустра и подобни препарати; стъклени фрити | В |
| 239914 | Извънен графит; колоиен или полукоиен графит; препарати на базата на графита или на друг вид въглерод, под формата на полуфабрикати | В |
| 23991910 | Шлакови вати, азбестови вати и подобни минерални вати, дори смесени помежду си, в насипно състояние, на листа или на рула | А |
| 23991920 | Експандиран вермикулит, експандиране глини, пеношлаки и подобни експандиране минерални продукти, дори смесени помежду си | А |
| 25501134 | Открито щамповани железни части за трансмисионни валове, гърбични валове, колянови валове и колена; | А, В |
Критериите, въз основа на които даден отрасъл се счита за изложен на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, са:
А: критериум, заложен в член 10а, параграф 15 от Директива 2003/87/ЕО;
Б: критериум, заложен в член 10а, параграф 16, буква а) от Директива 2003/87/ЕО;
В: критериум, заложен в член 10а, параграф 16, буква б) от Директива 2003/87/ЕО.
2. ВЪЗ ОСНОВА НА КРИТЕРИИТЕ, ЗАЛОЖЕНИ В ЧЛЕН 10А, ПАРАГРАФ 17 ОТ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО
| Код по NACE | Описание |
|-------------|-----------|
| 1106 | Производство на малц |
| 1330 | Довършителна обработка на прежди, платове и облекло |
| 2332 | Производство на тухли, керемиди и други изделия от печена глина за строителството |
| 2362 | Производство на изделия от гипс за строителството |
| 2451 | Леене на чугун |
| 2453 | Леене на леки метали | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014D0746/32014D0746_BG.pdf | 11 |
32014D0895 | category15 | 2014 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 10 декември 2014 година
за определяне на формата за предаване на информацията, посочена в член 21, параграф 3 от Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества
(нотифицирано под номер С(2014) 9334)
(текст от значение за ЕИП)
(2014/895/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз | прие Договора за функционирането на Европейския съюз,
като възприе Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (1), и по-специално член 21, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
(1) Член 21, параграф 3 от Директива 2012/18/ЕС изисква държавите членки да предоставят на Комисията информация относно предприятията, обхванати от тази директива, като използват специален формат за докладване.
(2) Формата на доклада спазва изискванията на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE)
(3) Мерките, приведени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден с Директива 96/82/ЕО на Съвета (3).
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Държавите членки предоставят на Комисията информацията, посочена в член 21, параграф 3 от Директива 2012/18/ЕС, като използват формата за докладване, установена в приложението към настоящото решение.
За съществуващи записи в базата данни, информацията ще бъде преразгледана до 31 декември 2016 г.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 10 декември 2014 година.
За Комисията
Kar menu VELL A
Член на Комисията
(1) ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1.
(2) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
(3) Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13).
ПРИЛОЖЕНИЕ
ФОРМАТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 21, ПАРАГРАФ 3 ОТ ДИРЕКТИВА 2012/18/ЕС
Всички полета със звездичка са задължителни.
Поверителната информация се обозначава като такава, като за всеки вид данни се указват основанията за отказ в съответствие с член 4 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1).
1. Част 1 — система на Европейската комисия за удостоверяване на самоличността (ECAS)
За целите на сигурността, потребителят от държавата членка получава достъп до eSPIRS само след регистрация в ECAS — системата на Европейската комисия за удостоверяване на самоличността — като предостави следната задължителна информация за потребителя:
а) Име*: име на потребителя
б) Фамилия*: фамилно име на потребителя
в) Е-поща*: електронен адрес на потребителя
г) Функция на потребителя*: национален докладчик (НД) или национален администратор (НА)
След като самоличността на потребителя бъде удостоверена, той бива отправен към портала MINERVA на Службата за опасността от големи аварии, където е поместен eSPIRS. Потребителски права за базата данни eSPIRS ще бъдат предоставени в зависимост от функцията на потребителя.
2. Част 2 — информация, която трябва да се докладва в eSPIRS
Потребителят предоставя информацията, посочена по-долу, като използва или формата за докладване онлайн, даващ възможност за внасяне на данни за всяко предприятие поотделно, или национален инструмент за експорт на данни, използвайки формуларя XML на eSPIRS за автоматичното внасяне в eSPIRS на информацията, включена в неговата (ите) национална(и)/регионална(и)/местна(и) база(и) данни за предприятиета.
2.1. Докладващ компетентен орган
а) Наименование*: официално наименование на докладващия компетентен орган
б) Адрес*: името на улицата, на която е разположен докладващият компетентен орган
в) Град*: името на населеното място, в което е разположен докладващият компетентен орган
г) Пощенски код*: пощенски код на докладващия компетентен орган
д) Държава*: държавата, в която е разположен докладващият компетентен орган
е) Забележки: забележки, които потребителят може да иска да добави по отношение на докладващия компетентен орган
2.2. Наименование и дейности на предприятието
а) Статут по Директивата Севезо*: [Съгласно Директивата Севезо III съществуват две категории за рисковия потенциал: висок рисков потенциал и нисък рисков потенциал]
б) Наименование*: наименование на предприятието по Директивата Севезо, докладвано в eSPIRS
в) Дружество майка*: холдинговото дружество/дружеството майка на предприятието
г) Персонализиран код*: код, който потребителят може да въведе, ако желая да използва старата кодова система в eSPIRS
д) Вид отрасъл и/или код по NACE*: когато едно предприятие е свързано с повече от един код по SPIRS и/или по NACE, се прави разграничение между основна дейност и второстепенни дейности.
1) Видът на отрасъла, се посочва в съответствие с кодовете SPIRS по Директивата Севезо:
(1) Селско стопанство
(2) Развлекателни и спортни дейности (напр. ледени пързалки)
(3) Минни дейности (хвостов отпадък и физико-химични процеси)
(1) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОБЛ 41, 14.2.2003 г., стр. 26).
(4) Обработка на метали
(5) Обработка на черни метали (леярни, топилни пещи и др.)
(6) Обработка на цветни метали (леярни, топилни пещи, и др.)
(7) Обработка на метали чрез електролитни или химически процеси
(8) Нефтохимическа/нефтен рафинерии
(9) Производство на електроенергия, електроснабдяване и електроразпределение;
(10) Съхранение на гориво (включително за отопление, продажба на дребно и др.);
(11) Производство, унищожаване и съхранение на взривни вещества
(12) Производство и съхранение на фойерверки
(13) Производство, бутилиране и разпространение в насипно състояние на ВНГ.
(14) Съхранение на ВНГ
(15) Съхранение и разпространение на ВПГ
(16) Съхранение и разпространение на едро и на дребно (с изключение на ВНГ)
(17) Производство и съхранение на пестициди, биоциди, фунгициди
(18) Производство и съхранение на торове
(19) Производство на фармацевтични продукти
(20) Съхранение, третиране и обезвреждане на отпадъци
(21) Водоснабдяване и канализация (събиране, водоснабдяване, пречистване)
(22) Химически инсталации
(23) Производство на основни органични химически вещества
(24) Производство на пластмаси и каучук
(25) Производство и изработка на целулоза и хартия
(26) Дървообработване и мебели
(27) Производство и обработка на текстил
(28) Производство на хранителни продукти и напитки
(29) Общо машиностроение, производство и монтаж
(30) Корабостроене, демонтиране на кораби, ремонт на кораби
(31) Сгради и строителни съоръжения
(32) Керамични изделия (тухли, керамика, стъкло, цимент и др.)
(33) Стъкларска промишленост
(34) Производство на цимент, вар и гипс
(35) Електроника и електротехника
(36) Центрове за обработка и транспорт на товари (пристанци, летища, паркинги за камиони и товари, разпределителни гари и др.)
(37) Медицински грижи, изследвания, образование (включително болници, университети и др.)
(38) Производство на химически вещества с общо предназначение (които не са на друго място в списъка)
(39) Друга дейност (непосочена в списъка)
2) код по NACE: NACE е стандарт за европейската промишленост, свързан със статистическата класификация на икономическите дейности, представляващ 6-цифрен код. Потребителят може да поиска да свърже предприятието по Директивата Севезо с тази класификационна схема по отношение на първите 4 цифри, в допълнение или като алтернатива на кодовете SPIRS.
e) Връзка към уебсайта, включително допълнителна информация за предприятието*
ж) E-PRTR ID: (идентификатор за изпускането и преноса на замърсители): когато предприятието е напълно или частично попада в обхвата Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (1), посочете националния уникален идентификационен номер, използван за докладването на инсталацията съгласно посочения регламент, както и връзката към съответния уебсайт.
з) IED ID: (идентификатор на данните за емисиите от промишлеността) (от данните за 2016 г. нататък): когато предприятието е напълно или частично обхванато от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) (http://ec.europa.eu/environment/industry/stationary/ied/legislation.htm), посочете всички съответни национални уникални идентификатори на инсталацияте за целите на посочената директива, както и връзката към съответния уебсайт.
и) Забележки на предприятието: забележки, които потребителът може да иска да добави по отношение на докладваното предприятие
2.3. Местоположение на предприятието*: пълен адрес или географски координати (ширина/дължина)
а) Адрес*: името на улицата, номерът и градът, в който се намира предприятието
б) Географска ширина*: географската ширина на предприятието (ако не е посочен адресът)
в) Географска дължина*: географската дължина на предприятието (ако не е посочен адресът)
g) Забележки във връзка с адреса: забележки, които потребителът може да иска да добави по отношение на адреса на предприятието
2.4. Вещества на предприятието
а) Вещество (съгласно Директивата Севезо III): тривиалното наименование или общото наименование, или класификацията за опасност
б) Номер по CAS: регистрационният номер по CAS е уникален цифров идентификатор, който се присвоява само на едно вещество, като няма химично значение и представлява връзка към богата информация за конкретното химично вещество. Той може да съдържа до 10 цифри, разделени с тирета на три части. (http://www.cas.org/content/chemical-substances)
в) Количество: количество от веществото в тонове
г) Физични свойства: условия, при които се съхранява веществото като агрегатно състояние (твърдо, течно, газообразно), зърнометрия (прах, пелети и др.), налягане, температура и др.
д) Забележки по веществата: забележки, които потребителът може да иска да добави по отношение на докладваните вещества
(1) Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).
(2) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17). | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014D0895/32014D0895_BG.pdf | 4 |
32014R1307 | category15 | 2014 | bg | РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1307/2014 НА КОМИСИЯТА
от 8 декември 2014 година
за определяне на критерите и географските райони на пасищата с висока степен на биоразнообразие за целите по член 7б, параграф 3, буква в) от Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за целите по член 17, параграф 3, буква в) от Директива 2009/28/ЕО на Европейски | я парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 76, параграф 3, буква в), алинея втора от нея,
като въз предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (2), и по-специално член 17, параграф 3, буква в), алинея втора от нея,
като има предвид, че:
(1) В Директиви 98/70/ЕО и 2009/28/ЕО е посочено, че транспортните биогорива и другите течни горива от биомаса могат да се отчитат във връзка с изпълнението на определените цели и съответните икономически оператори могат да ползват публична подкрепа при условие че са спазени критерийте за устойчиво развито производство, формулирани в тези директиви. В рамките на тази схема транспортните биогорива и другите течни горива от биомаса могат да бъдат включвани в отчитането на целите само в случай че не са произведени от суровини, получени от земи, които през или след януари 2008 г. са били пасища с висока степен на биоразнообразие, освен в случаите на изкуствено създадени пасища с висока степен на биоразнообразие, за които има доказателства, че добивът на съответната суровина е необходим за запазване на тяхното състояние като пасища.
(2) В член 17, параграф 3, буква в), последната алинея от Директива 2009/28/ЕО и в член 76, параграф 3, буква в), последната алинея от Директива 98/70/ЕО има изискване към Комисията да зададе критерии и географски райони във връзка с определянето кои пасища представляват пасища с висока степен на биоразнообразие по член 76, параграф 3, буква в) от Директива 98/70/ЕО и член 17, параграф 3, буква в) от Директива 2009/28/ЕО.
(3) В зависимост от климатичните зони съществуват различни видове пасища с висока степен на биоразнообразие, които могат да включват, inter alia, райони с ниска храстовидна растителност, пасбища, ливади, райони в саваната, степи, райони с ниски дървета и храсти, наречени „скръби“, тундра и прерии. В тези райони се развиват разнообразни отличителни характеристики, например по отношение на степента на залесеност и интензивността на ползването за паша и коситба. Следователно за целите по член 76, параграф 3, буква в) от Директива 98/70/ЕО и член 17, параграф 3, буква в) от Директива 2009/28/ЕО е уместно да се използва широкообхватно определение за понятието „пасище“.
(4) В Директиви 98/70/ЕО и 2009/28/ЕО се прави разлика между естествени и изкуствени пасища с висока степен на биоразнообразие и са дадени съответни дефиниции за тези два вида пасища. Във връзка с това е уместно в тези дефиниции да бъдат включени критерии, отнасящи се за стопанисването. Също така, за целите по настоящия регламент е уместно деградиралите пасища да се считат за пасища с обединена степен на биоразнообразие.
(5) Спазването на изискванията по член 76, параграф 3, буква в) от Директива 98/70/ЕО и по член 17, параграф 3, буква в) от Директива 2009/28/ЕО се верифицира в съответствие с член 7в, параграфи 1 и 3 от Директива 98/70/ЕО и член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2009/28/ЕО.
(6) На международно равнище липсва изчерпателна информация за географските райони на пасищата с висока степен на биоразнообразие. Ето защо посочените в настоящия регламент данни се отнасят само за тези пасища с висока степен на биоразнообразие, за които вече има информация.
(7) Преписванията в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на Комитета по устойчиво развитото производство на транспортни биогорива и други течни горива от биомаса, учреден с член 25, параграф 2 от Директива 2009/28/ЕО,
(1) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58.
(2) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 88.
(3) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
За целите по член 7б, параграф 3, буква в) от Директива 98/70/ЕО и член 17, параграф 3, буква в) от Директива 2009/28/ЕО се прилагат следните критерии и определения:
1) „пасище“ означава разположени на сушата екосистеми, в които в продължение на период от поне пет години преобладава непрекъснато тревиста или храстовидна растителност. Понятието включва ливади или пасбища, използвани за добив на сено, но не включва обработваемите земи, използвани за отглеждане на други култури, и земеделските земи, оставени временно като утари. Също така понятието не включва и трънно залесените зони съгласно определението в член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2009/28/ЕО, освен ако те представляват агро-торски системи, включващи системи за земеползване, в които се отглеждат съвместно дървета и селскостопански култури или системи за отглеждане на фауна в селскостопански условия. Преобладаването на тревиста и храстовидна растителност означава, че тяхната сумарна заета площ е по-голяма от покритата от короните на дърветата площ в съответния участък.
2) „човешка намеса“ означава организирана паша, коситба, подрязване, реколтиране или изгаряне.
3) „естествено пасище с висока степен на биоразнообразие“ означава такова пасище, което:
a) би престанало да бъде пасище при отсъствие на човешка намеса; и
b) запазва своя състав от естествени биологични видове и екологични характеристики и процеси.
4) „изкуствено пасище с висока степен на биоразнообразие“ означава такова пасище, което:
a) би престанало да бъде пасище при отсъствие на човешка намеса; и
b) не е лергарирано, т.е. не се характеризира с дълготрайна загуба на биоразнообразие, дължаща се например на прекалено голямо използване за паша, механично увреждане на растителността, почвена ерозия или влошаване на качеството на почвата; и
v) е богато на биологични видове, т.е. представлява:
i) местообитание от голямо значение за опазването на критично застрашени, застрашени или уязвими биологични видове, класифицирани в Червения списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата, или в други списъци с подобно предназначение на застрашени видове или местообитания, формулирани в националното законодателство или признати от компетентен национален орган в страната на произход на суровината; или
ii) местообитание от голямо значение за ендемични видове или видове с ограничен ареал на разпространение; или
iii) местообитание от голямо значение за поддържане на вътрешновидово генетично разнообразие; или
iv) местообитание от голямо значение за глобално значими концентрации на мигриращи видове или видове, живеещи в общности; или
v) регионално или национално значима екосистема или силно застрашена екосистема.
Член 2
Без това да засяга посоченото в член 3, пасищата в следните географски райони на Европейския съюз се считат винаги за пасища с висока степен на биоразнообразие:
1) местообитанията, посочени в приложение I към Директива 92/43/ЕО на Съвета (1);
2) местообитанията, имащи съществено значение за животински и растителни видове от значение за ЕС, посочени в приложение II и приложение IV към Директива 92/43/ЕИО;
3) местообитанията, имащи съществено значение за видовете диви птици, посочени в приложение I към Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2).
Пасищата с висока степен на биоразнообразие в Европейския съюз не са ограничени само в географските райони, посочени в параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член. Други пасища също биха могли да съответстват на критерийте за пасища с висока степен на биоразнообразие, посочени в член 1.
(1) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(2) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.
Член 3
Ако бъдат представени доказателства, че реколтирането на суровината е необходимо за запазването на състоянието на пасището, не е необходимо да се дават допълнителни доказателства за съответствие с изискванията по член 7б, параграф 3, буква в), подточка ii) от Директива 98/70/ЕО и с изискванията по член 17, параграф 3, буква в), подточка ii) от Директива 2009/28/ЕО.
Член 4
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 октомври 2015 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
Съставено в Брюксел на 8 декември 2014 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014R1307/32014R1307_BG.pdf | 3 |
32014D0769 | category15 | 2014 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 30 октомври 2014 година
за потвърждение или изменение на средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии, поставени на производителите на нови леки търговски превозни средства за календарната 2013 година в съответствие с Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер C(2014) 7863)
(само текстовете на | английски, италиански, немски, нидерландски, полски, португалски, френски и шведски език са автентични)
(2014/769/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като възприе Договора за функционирането на Европейския съюз,
като възприе Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO₂ от лекотоварните превозни средства (1), и по-специално член 8, параграф 6 и член 10, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) Съгласно член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 от Комисията се изисква всяка година да потвърждава или изменя средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии, поставени на всеки производител на леки търговски превозни средства в Съюза. Въз основа на това Комисията следва да определи дали производителите и групите от производители, образувани съгласно член 7, параграф 1 от посочения регламент, са спазили своите цели за специфичните емисии в съответствие с член 4 от същия регламент.
(2) Целите за специфичните емисии не са задължителни за календарните 2012 и 2013 г., така че Комисията следва да изчисли индикативни цели. Тъй като тези индикативни цели ще служат на производителите като ориентир относно необходимите усилия за постигане на задължителната цел за 2014 г., уместно е средните специфични емисии на CO₂ на производителите за 2012 и 2013 г. да се определят в съответствие с изискванията, формулирани в член 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 510/2011, както и да се вземат предвид 70 % от новите леки търговски превозни средства на производителя, регистрирани през същата година.
(3) Подробните данни, които следва да се използват за изчисляването на средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии, са определени в част А, точка 1 от приложение II към Регламент (ЕС) № 510/2011 и се основават на регистрациите на нови леки търговски превозни средства в държавите членки.
(4) Когато леките търговски превозни средства са с многоетапно одобрение на типа, съгласно част Б, точка 7 от приложение II към Регламент (ЕС) № 510/2011 производителите на базовото превозно средство поемат отговорност за емисиите на CO₂ на напълно комплектованото превозно средство. Докато от 1 януари 2014 г. стане приложима процедурата за определяне на емисиите на CO₂ от превозни средства от тази категория, както е предвидено в раздел 5 от приложение XII към Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията (2), Комисията следва да изчислява целта за специфичните емисии, поставена на производителите на базови превозни средства, като използва масата в готовност за движение на напълно комплектованото превозно средство, определена в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 510/2011, и следва да използва специфичните емисии на CO₂ на напълно комплектованото превозно средство в съответствие с член 4, втора алинея от посочения регламент.
(5) Данните за 2013 г. от всички държави членки (с изключение на Хърватия) бяха представени на Комисията до 28 февруари 2014 г. в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 510/2011. В случаите, в които проверката на данните от страна на Комисията показва, че някои данни липсват или са очевидно неточни, Комисията се свързва със съответните държави членки и с тяхно одобрение коригира или допълва въпросните данни. В някои случаи не бе постигнато съгласие със съответната държава членка и въпросните предварителни данни не бяха коригирани.
(1) ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1.
(2) Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 199, 28.7.2008 г., стр. 1).
Следва да се отбележи, че няколко държави членки не бяха в състояние да направят разлика между комплектовани и напълно комплектовани леки търговски превозни средства в сегашните си системи за мониторинг. Вследствие на това данните за 2013 г. за леките търговски превозни средства следва да се считат за непълни по отношение на мониторинга на превозни средства с многоетапно одобрение на типа. С цел преодоляване на този проблем системите за мониторинг както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, трябва да бъдат коригирани считано от 1 януари 2015 г.
На 21 май 2014 г. Комисията публикува предварителните данни за леките търговски превозни средства и уведомява 58 производители за изчислените предварителни стойности на CO₂ през 2013 г. и техните цели за специфичните емисии в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 510/2011. От производителите бе поискано да проверят тези данни и да съобщят на Комисията за евентуални грешки в срок от три месеца след получаването на уведомлението в съответствие с член 8, параграф 5 от посочения регламент. 25 производители подадоха уведомления за грешки.
За 33-мата производители, които не съобщиха за грешки в наборите от данни, предварителните данни и предварителните изчисления на средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии следва да бъдат потвърдени без корекции.
Комисията провери корекциите и съответните мотиви, съобщени от производителите, и наборите от данни бяха изменени по подходящ начин.
За записи с липсващи или неправилни идентификационни параметри, като например вид, вариант, код на версията или номер на одобрението на типа, следва да се има предвид фактът, че производителите не могат да проверят или коригират тези записи. Вследствие на това е уместно да се приложи интервал на възможна грешка за стойностите на емисиите на CO₂ и на масата в тези записи.
Интервалът на възможна грешка следва да се изчислява като разликата между отстоянието до целта за специфичните емисии, получена, като целите за специфичните емисии се извадят от средните емисии, изчислените съответно с отчитане и без отчитане на тези регистрации, които не могат да бъдат проверени от производителите. Независимо дали тази разлика е положителна или отрицателна, интервалът на възможна грешка следва винаги да подобрява позицията на производителя по отношение на целта му за специфичните емисии.
Средните специфични емисии на CO₂ от нови леки търговски превозни средства, регистрирани през 2013 г., целите за специфичните емисии и разликата между тези две стойности следва да бъдат съответно потвърдени или изменени,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Стойностите, отнасящи се за показателите на производителите, които стойности са потвърдени или изменени за всеки производител на леки търговски превозни средства и за всяка група от производители на леки търговски превозни средства за календарната 2013 година в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011, са посочени в приложението към настоящото решение.
Стойностите съгласно член 10, параграф 1, букви а) — д) от Регламент (ЕС) № 510/2011 за всеки производител на леки търговски превозни средства и за всяка група от производители на леки търговски превозни средства за календарната 2013 година също така са посочени в приложението към настоящото решение, като важи изключението, предвидено в член 2, параграф 4 от посочения регламент за съответните производители.
Член 2
Адресати на настоящото решение са следните отделни производители и групи от производители, образувани в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) № 510/2011:
1) Alke S.r.l.
via Vigonovese 123
35127 Padova
Италия
2) Audi AG
Berliner Ring 2
38436 Wolfsburg
Германия
3) Automobiles Citroën
Route de Gizy
78943 Vélizy-Villacoublay
Cedex France
4) Automobiles Peugeot
Route de Gizy
78943 Vélizy-Villacoublay
Cedex France
5) AVTOVAZ JSC
Представляван в ЕС от:
LADA France S.A.S.
13, Route Nationale 10
78310 Coignieres
Франция
6) Bayerische Motoren Werke AG
Petuelring 130
80788 München
Германия
7) BMW M GmbH
Petuelring 130
80788 München
Германия
8) Chrysler Group LLC
Представляван в ЕС от:
Chrysler Management Austria GmbH
Bundesstraße 83
8071 Dörfla bei Graz
Австрия
9) Automobile Dacia S.A.
Guyancourt
1 avenue du Golf
78288 Guyancourt Cedex
Франция
10) Daimler AG
Mercedesstr 137/1 Zimmer 229
HPC F403
70327 Stuttgart
Германия
11) Dongfeng Motor Corporation
Представляван в ЕС от:
Giotti Victoria Srl
Via Pisana 11/a
50021 Barberino Val D'Elsa (Firenze)
Италия
12) DR Motor Company S.p.A.
S S 85, Venafrana km 37.500
86070 Macchia d'Isernia
Италия
13) Fiat Group Automobiles S.p.A.
c.so Settembrini 40 Gate 8
Building 5 Room A8N
10135 Torino
Италия
14) Ford Motor Company of Australia Ltd.
Представляван в ЕС от:
Ford Werke GmbH
Niehl Plant, building Imbert 479
Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
15) Ford Motor Company
Niehl Plant, building Imbert 479
Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
16) Ford Werke GmbH
Niehl Plant, building Imbert 479
Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
17) Fuji Heavy Industries Ltd.
Представляван в ЕС от:
Subaru Europe NV/SA
Leuvensesteenweg 555 B/8
1930 Zaventem
Белгия
18) Mitsubishi Fuso Truck &Bus Corporation
Представляван в ЕС от:
Daimler AG,
Mercedesstr 137/1 Zimmer 229
HPC F403
70327 Stuttgart
Германия
19) GM Korea Company
Adam Opel AG
Bahnhofsplatz 1 IPC 39-12
65423 Rüsselsheim
Германия
20) GAC Gonow Auto Co., Ltd.
Представляван в ЕС от:
Gonow Europe S.r.l.
Direzione Generale Via Aurelia 1250
00166 Roma
Италия
21) Great Wall Motor Company Ltd.
Представляван в ЕС от:
International Motors Limited
LM. House South Drive
Coleshill B46 1DF
Обединено кралство
22) Hebei Zhongxing Automobile Co., Ltd.
Представляван в ЕС от:
URSUS SA Lublin,
ul. Frezerów 7,
20-952 Lublin,
Полша
23) Honda of the UK Manufacturing Ltd.
470 London Road
Slough Berkshire
SL3 8QY
Обединено кралство
24) Hyundai Motor Company
Представляван в ЕС от:
Hyundai Motor Europe GmbH
Kaiserleipromenade 5
63067 Offenbach
Германия
25) Hyundai Assan Otomotiv Sanayi Ve Ticaret A.S.
Представляван в ЕС от:
Hyundai Motor Europe GmbH
Kaiserleipromenade 5
63067 Offenbach
Германия
26) Hyundai Motor Manufacturing Czech S.r.o.
Kaiserleipromenade 5
63067 Offenbach
Германия
27) Hyundai Motor India Ltd.
Представляван в ЕС от:
Hyundai Motor Europe GmbH
Kaiserleipromenade 5
63067 Offenbach
Германия
28) Isuzu Motors Limited
Представляван в ЕС от:
Isuzu Motors Europe NV
Bist 12
2630 Aartselaar
Белгия
29) IVECO S.p.A.
Via Puglia 35
10156 Torino
Италия
30) Jaguar Land Rover Limited
W 10/5 Abbey Road
Whitley Coventry CV3 4LF
Обединено кралство
31) KIA Motors Corporation
Представляван в ЕС от:
Kia Motors Europe GmbH
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt am Main
Германия
32) KIA Motors Slovakia S.r.o.
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt am Main
Германия
33) LADA Automobile GmbH
Erlengrund 7-11
21614 Buxtehude
Германия
34) LADA France S.A.S.
13 Route Nationale 10
78310 Cognieres
Франция
35) Magyar Suzuki Corporation Ltd.
Suzuki International Europe GmbH
Legal Department Suzuki-Allee 7
64625 Bensheim
Германия
36) Mahindra & Mahindra Ltd.
Представляван в ЕС от:
Mahindra Europe S.r.l.
Via Cancelliera 35
00040 Ariccia (Roma)
Италия
37) Maruti Suzuki India Ltd.
Представляван в ЕС от:
Suzuki International Europe GmbH
Legal Department Suzuki-Allee 7
64625 Bensheim
Германия
38) Mazda Motor Corporation
Представляван в ЕС от:
Mazda Motor Europe GmbH
European R&D Centre
Hiroshimastr 1
D-61440 Oberursel/Ts
Германия
39) Mia Electric S.A.S.
45, rue des Pierrières BP 60324
79143 Ceriazy Cedex
Франция
40) Mitsubishi Motors Corporation MMC
Представляван в ЕС от:
Mitsubishi Motors Europe B.V. MME
Mitsubishi Avenue 21
6121 SG Born
Нидерландия
41) Mitsubishi Motors Europe B.V. MME
Mitsubishi Avenue 21
6121 SG Born
Нидерландия
42) Mitsubishi Motors Thailand Co., Ltd. MMTh
Представляван в ЕС от:
Mitsubishi Motors Europe BV MME
Mitsubishi Avenue 21
6121 SG Born
Нидерландия
43) Nissan International SA
Представляван в ЕС от:
Renault Nissan Representation Office
Av des Arts 40
1040 Bruxelles
Белгия
44) Adam Opel AG
Bahnhofplatz IPC 39-12
65423 Rüsselsheim
Германия
45) Piaggio & C S.p.A.
Viale Rinaldo Piaggio 25
56025 Pontedera (PI)
Италия
46) Dr.Ing h.c.F.Porsche AG
Porscheplatz 1
70435 Stuttgart
Германия
47) Quattro GmbH
Berliner Ring 2
38436 Wolfsburg
Германия
48) Renault S.A.S.
Guyancourt 1 avenue du Golf
78288 Guyancourt Cedex
Франция
49) Renault Trucks
99 Route de Lyon TER L10 0 01
69802 Saint Priest Cedex
Франция
50) Seat SA
Berliner Ring 2
38436 Wolfsburg
Германия
51) Skoda Auto AS
Berliner Ring 2
38436 Wolfsburg
Германия
52) Ssangyong Motor Company
Представляван в ЕС от:
Ssangyong European Parts Center B.V.
IABC 5253/5254
4B14RD Breda
Нидерландия
53) Suzuki Motor Corporation
Представляван в ЕС от:
Suzuki International Europe GmbH
Legal Department Suzuki-Allee 7
64625 Bensheim
Германия
54) Tata Motors Limited
Представляван в ЕС от:
Tata Motors European Technical Centre Plc.
Internal Automotive Research Centre
University of Warwick
Coventry CV4 7AL
Обединено кралство
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 30 октомври 2014 година.
За Колисицата
Connie HEDegaard
Член на Колисицата
### Таблица 1
Стойности на посочените в член 1 показатели за отделните производители
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Име на производителя: | Групи и агрегации | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (70% от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Отстояние до целта | Отстояние до целта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100% от автомобилите) |
| ALKE SRL | 3 | 0,000 | 176,767 | – 176,767 | – 176,767 | 1 725,00 | 0,000 |
| AUDI AG | 956 | 126,447 | 167,776 | – 41,329 | – 41,329 | 1 628,32 | 139,872 |
| AUTOMOBILES CITROEN | 130 216 | 132,088 | 165,747 | – 33,659 | – 33,659 | 1 606,51 | 153,024 |
| AUTOMOBILES PEUGEOT | 129 301 | 131,800 | 166,577 | – 34,777 | – 34,777 | 1 615,43 | 153,742 |
| AVTOVAZ JSC | 188 | 213,061 | 137,118 | 75,943 | 75,943 | 1 298,67 | 216,681 |
| BAYERISCHE MOTOREN WERKE AG | 1 400 | 107,298 | 142,422 | – 35,124 | – 35,124 | 1 355,70 | 118,907 |
| BMW M GMBH | 250 | 133,771 | 179,006 | – 45,235 | – 45,235 | 1 749,08 | 147,264 |
| CHRYSLER GROUP LLC | 975 | 203,633 | 210,290 | – 6,657 | – 6,657 | 2 085,46 | 214,657 |
| AUTOMOBILE DACIA SA | 17 056 | 118,698 | 134,724 | – 16,026 | – 16,026 | 1 272,93 | 132,385 |
| DAIMLER AG | 113 930 | 190,454 | 209,487 | – 19,033 | – 19,819 | 2 076,83 | 204,616 |
| DONGFENG MOTOR CORPORATION | 660 | 157,693 | 123,311 | 34,382 | 34,382 | 1 150,20 | 165,639 |
| DR MOTOR COMPANY SRL | DMD | 2 | 163,000 | | | 1 395,00 | 169,000 |
| FIAT GROUP AUTOMOBILES SPA | 113 326 | 141,438 | 170,671 | – 29,233 | – 29,233 | 1 659,45 | 157,488 |
| FORD MOTOR COMPANY OF AUSTRALIA LIMITED | P1 | 8 306 | 213,047 | 218,129 | – 5,082 | – 5,788 | 2 169,75 | 227,220 |
| FORD MOTOR COMPANY | P1 | 231 | 209,820 | 216,776 | – 6,956 | – 6,956 | 2 155,20 | 223,377 |
| FORD-WERKE GMBH | P1 | 139 486 | 174,866 | 189,160 | – 14,294 | – 14,718 | 1 858,26 | 188,594 |
| FUJI HEAVY INDUSTRIES LTD | DMD | 12 | 151,250 | | | 1 617,50 | 158,083 |
| Име на производителя: | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (70% от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Остъръвъд до целта | Остъръвъд до целта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100% от автомобилите) |
|----------------------|------------------|------------------------|-------------------------------------------------|-----------------|----------------|-----------------------------|-------------|----------------------------------|
| MITSUBISHI FUSO TRUCK & BUS CORPORATION | 509 | 243,728 | 218,545 | 25,183 | 25,183 | 2 174,23 | 252,462 |
| GM KOREA COMPANY | 190 | 132,797 | 167,210 | – 34,413 | – 34,413 | 1 622,24 | 146,321 |
| GONOW AUTO CO LTD | D | 81 | 201,536 | 156,933 | 44,603 | 44,603 | 1 511,73 | 217,111 |
| GREAT WALL MOTOR COMPANY LIMITED | D | 377 | 253,163 | 190,421 | 62,742 | 62,742 | 1 871,82 | 261,883 |
| HEBEI ZHONGXING AUTO-MOBILE CO Ltd | DMD | 37 | 228,880 | | | | 1 927,24 | 230,541 |
| HONDA OF THE UK MANUFACTURING LTD | 148 | 150,981 | 173,488 | – 22,507 | – 22,507 | 1 689,74 | 159,568 |
| HYUNDAI MOTOR COMPANY | 1 116 | 194,493 | 209,191 | – 14,698 | – 14,721 | 2 073,65 | 199,435 |
| HYUNDAI ASSAN OTOMOTIV SANAYI VE | 56 | 99,000 | 126,944 | – 27,944 | – 27,944 | 1 189,27 | 101,696 |
| HYUNDAI MOTOR MANUFACTURING CZECH SRO | 438 | 119,085 | 144,904 | – 25,819 | – 25,819 | 1 382,39 | 128,993 |
| HYUNDAI MOTOR INDIA LTD | 13 | 106,222 | 120,695 | – 14,473 | – 14,473 | 1 122,08 | 108,538 |
| ISUZU MOTORS LIMITED | 9 591 | 194,209 | 208,343 | – 14,134 | – 14,211 | 2 064,53 | 203,406 |
| IVECO SPA | 22 853 | 215,230 | 235,846 | – 20,616 | – 20,616 | 2 360,26 | 223,520 |
| JAGUAR LAND ROVER LIMITED | D | 11 351 | 268,105 | 204,771 | 63,334 | 63,304 | 2 026,12 | 276,175 |
| KIA MOTORS CORPORATION | 618 | 105,928 | 133,172 | – 27,244 | – 27,244 | 1 256,24 | 117,519 |
| KIA MOTORS SLOVAKIA SRO | 195 | 120,110 | 149,191 | – 29,081 | – 29,081 | 1 428,48 | 131,487 |
| LADA AUTOMOBILE GMBH | 24 | 225,000 | 134,817 | 90,183 | 90,183 | 1 273,92 | 225,000 |
| LADA FRANCE SAS | 17 | 179,000 | 140,634 | 38,366 | 38,366 | 1 336,47 | 181,706 |
| Име на производителя: | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (70% от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Остъявление до целта | Остъявление до целта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100% от автомобилите) |
|----------------------|------------------|------------------------|-------------------------------------------------|------------------------|-----------------|-----------------------------|-------------|----------------------------------|
| MAGYAR SUZUKI CORPORATION LTD | DMD | 48 | 117,485 | | | | | 1 293,85 | 124,208 |
| MAHINDRA & MAHINDRA LTD | DMD | 137 | 214,484 | | | | | 2 110,26 | 222,307 |
| MARUTI SUZUKI INDIA LTD | DMD | 4 | 99,000 | | | | | 930,00 | 99,000 |
| MAZDA MOTOR CORPORATION | DMD | 393 | 156,295 | | | | | 1 857,95 | 179,527 |
| MIA ELECTRIC SAS | | 67 | 0,000 | 99,972 | - 99,972 | - 99,972 | 899,25 | 0,000 |
| MITSUBISHI MOTORS CORPORATION MMC | P2/D | 7 682 | 201,514 | 192,934 | 8,580 | 8,580 | 1 898,84 | 207,294 |
| MITSUBISHI MOTORS EUROPE BV MME | P2/D | 329 | 228,039 | 208,761 | 19,278 | 19,278 | 2 069,02 | 229,532 |
| MITSUBISHI MOTORS THAILAND CO LTD MMTH | P2/D | 3 332 | 202,931 | 201,498 | 1,433 | 1,433 | 1 990,92 | 206,960 |
| NISSAN INTERNATIONAL SA | | 37 487 | 170,623 | 190,191 | - 19,568 | - 19,568 | 1 869,34 | 191,780 |
| ADAM OPEL AG | | 67 369 | 164,033 | 176,676 | - 12,643 | - 12,655 | 1 724,02 | 177,764 |
| PIAGGIO & C SPA | D | 2 304 | 110,431 | 116,932 | - 6,501 | - 6,501 | 1 081,61 | 142,355 |
| DR ING HCF PORSCHE AG | | 69 | 202,625 | 220,133 | - 17,508 | - 17,508 | 2 191,30 | 219,551 |
| QUATTRO GMBH | | 5 | 236,667 | 186,160 | 50,507 | 50,507 | 1 826,00 | 241,600 |
| RENAULT SAS | | 184 708 | 114,165 | 165,846 | - 51,681 | - 51,705 | 1 607,57 | 151,657 |
| RENAULT TRUCKS | | 3 845 | 211,847 | 220,438 | - 8,591 | - 8,591 | 2 194,58 | 221,365 |
| SEAT SA | | 1 132 | 99,999 | 128,148 | - 28,149 | - 28,201 | 1 202,21 | 105,428 |
| SKODA AUTO AS | | 4 591 | 122,491 | 133,043 | - 10,552 | - 18,894 | 1 254,85 | 130,964 |
| SSANGYONG MOTOR COMPANY | D | 753 | 199,178 | 209,424 | - 10,246 | - 10,246 | 2 076,15 | 205,681 |
| SUZUKI MOTOR CORPORATION | DMD | 250 | 161,137 | | | | | 1 253,50 | 164,052 |
| TATA MOTORS LIMITED | | 260 | 192,176 | 202,295 | - 10,119 | - 10,119 | 1 999,49 | 193,438 |
| Име на производителя: | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (70% от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Отстояние до целта | Отстояние до целта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100% от автомобилите) |
|------------------------|------------------|------------------------|-------------------------------------------------|-----------------|-----------------|-----------------------------|-------------|----------------------------------|
| TOYOTA MOTOR EUROPE NV SA | 24 281 | 179,208 | 194,259 | − 15,051 | − 17,217 | 1 913,09 | 191,346 |
| TOYOTA CAETANO PORTUGAL SA | DMD | 455 | 256,849 | | | 1 902,27 | 258,701 |
| VOLKSWAGEN AG | 163 306 | 164,829 | 186,358 | − 21,529 | − 21,810 | 1 828,13 | 180,171 |
| VOLVO CAR CORPORATION | 848 | 161,089 | 204,010 | − 42,921 | − 42,921 | 2 017,94 | 177,013 |
Таблица 2
Стоимости на посочените в член 1 показатели за отделните групи
| Наименование на групата | Група | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (70% от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Отстояние до целта | Отстояние до целта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100% от автомобилите) |
|------------------------|-------|------------------------|-------------------------------------------------|-----------------|-----------------|-----------------------------|-------------|----------------------------------|
| FORD-WERKE GMBH | P1 | 148 023 | 176,693 | 190,829 | − 14,136 | − 14,900 | 1 876,2 | 190,816 |
| MITSUBISHI MOTORS | P2 | 11 343 | 201,872 | 195,908 | 5,964 | 5,964 | 1 930,82 | 207,841 |
Обяснителни бележки към таблици 1 и 2
Колона A:
Таблица 1: „Наименование на производителя” означава наименованието на производителя, съобщено на Комисията от съответния производител, или когато то не е съобщено, наименованието, регистрирано от регистрационния орган на държавата членка.
Таблица 2: „Наименование на групата” означава наименованието на групата от производители, обявено от ръководителя на групата.
Колона B:
Означението „D” съответства на дерогация, предоставена на малък производител съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 510/2011, влизаща в сила считано от година на мониторинг 2014 г., т.е. тя не е използвана за изчисляването на показателите през 2013 г.
„DMD” означава, че важи дерогацията de minimis, т.е. производител, който заедно с всички свързани с него предприятия отговаря за по-малко от 1 000 нови регистрирани превозни средства през 2013 г., не трябва да се съобразява с цел за специфични емисии.
Означението „Р” означава, че производителят е член на група (посочена в таблица 2), образувана в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) № 510/2011, и че споразумението за групиране е валидно през календарната 2013 г.
Колона C:
„Брой регистрации“ означава общия брой на новите леки автомобили, регистрирани от държавите членки в рамките на една календарна година, с изключение на регистрациите, които се отнасят до записи, в които липсват стойностите за масата или CO₂, и на записите, които производителят не признава. Броят на регистрациите, докладвани от държавите членки, не може да се промени по никакъв друг начин.
Колона D:
„Средни емисии на CO₂ (70 % от автомобилите), коригирани“ означава средните специфични емисии на CO₂, изчисленi въз основа на автомобилите с най-ниски емисии и съставящи 70 % от автомобилния парк на производителя, в съответствие с член 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 510/2011. Когато е уместно, средните специфични емисии на CO₂ са коригирани, за да се вземат предвид корекциите, съобщени на Комисията от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидна стойност за маса и емисии на CO₂.
Колона E:
„Цел за специфични емисии“ означава целта за емисиите въз основа на средната маса на всички превозни средства, свързани с даден производител, след прилагане на формулата, посочена в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011.
Колона F:
„Отстояние до целта“ означава разликата между средната стойност за специфични емисии на CO₂ в колона D и стойността на целта за специфични емисии в колона E. Когато стойността в колона F е положителна, че средната стойност на специфичните емисии на CO₂ надвишава целта за специфичните емисии.
Колона G:
„Отстояние до целта, коригирано“ означава, че когато стойностите в тази колона са различни от тези в колона F, стойностите в таблицата са коригирани чрез отчитане на интервала на възможна грешка. Интервалът на възможна грешка се изчислява по следната формула:
Грешка = абсолютната стойност на [(AC1 – TG1) – (AC2 – TG2)]
AC1 = средните специфични емисии на CO₂, включително с отчитане на неидентифицируемите превозни средства (тази стойност е дадена в колона D);
TG1 = целта за специфичните емисии, включително с отчитане на неидентифицируемите превозни средства (тази стойност е дадена в колона E);
AC2 = средните специфични емисии на CO₂, без да са включени неидентифицируемите превозни средства;
TG2 = целта за специфичните емисии, без да са включени неидентифицируемите превозни средства.
Колона I:
„Средни емисии на CO₂ (100 % от автомобилите)“ означава средната стойност на специфичните емисии на CO₂, изчисленi въз основа на 100 % от превозните средства на даден производител. Когато е уместно, средните специфични емисии на CO₂ са коригирани, за да се вземат предвид корекциите, съобщени на Комисията от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидна стойност за маса и емисии на CO₂, но не отчитат облекченията, посочени в член 5 от Регламент (ЕС) № 510/2011. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014D0769/32014D0769_BG.pdf | 11 |
32014R0598 | category15 | 2014 | bg | РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 598/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 16 април 2014 година
за определяне на правила и процедури за въвеждането на свързани с шума експлоатационни ограничения на летищата в Съюза в рамките на балансиращия подход и за отмяна на Директива 2002/30/ЕО
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и | по-специално член 100, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след преправане на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) Устойчивото развитие е основна цел на общата транспортна политика. То изисква интегриран подход, целящ да се осигури едновременно ефективното функциониране на транспортните системи на Съюза и опазването на околната среда.
(2) Устойчивото развитие на въздушния транспорт изисква въвеждането на мерки, целящи намаляването на въздействието на шума от въздухоплавателни средства на летищата в Съюза. Тези мерки следва да доведат до подобряване на шумовата обстановка около летищата в Съюза с цел да се запази или подобри качеството на живот за живеещите в близост граждани и да се насърчи съвместимостта между въздухоплавателните дейности и жилищните зони, по-специално що се отнася до нощните полети.
(3) Резолюция АЗ3/7 на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) въвежда концепцията за „балансиран подход” към управлението на шума (наричан по-долу „балансиращият подход”) и установява съгласуван метод за спазване с шума от въздухоплавателните средства. Балансиращият подход следва да е в основата на регулирането на шума от въздухоплаването като глобален отрасъл. Балансиращият подход признава значението на съответните правни задължения, съществуващите споразумения, действащите закони и установените политики и не ги засяга. Включването в настоящия регламент на международните правила на балансиращия подход на ИКАО следва значително да намали риска от международни спорове, в случай че превозвачи от трети държави бъдат засегнати от свързани с шума експлоатационни ограничения.
(4) След извеждането на най-шумните въздухоплавателни средства съгласно Директива 2002/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2006/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) е необходимо да се актуализира начинът, по който се използват мерките за налагане на експлоатационни ограничения, за да могат органите да се справят с проблемите с използваните понастоящем най-шумни въздухоплавателни средства, така че да се подобри шумовата обстановка около летищата в Съюза в съответствие с международната рамка за балансиращия подход.
(1) ОВ С 181, 21.6.2012, стр. 173.
(2) ОВ С 277, 13.9.2012, стр. 110.
(3) Позиция на Европейския парламент от 12 декември 2012 г. [(ОВ …)] (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 24 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 14 април 2014 г. [(ОВ …)] (все още непубликувана в Официален вестник).
(4) Директива 2002/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 март 2002 г. относно установяването на правила и процедури за въвеждането на експлоатационни ограничения, свързани с шума на летищата на Общността (ОВ L 85, 28.3.2002 г., стр. 40).
(5) Директива 2006/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно регулирането на експлоатацията на самолети, премет на част II, глава 3, том 1 от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, второ издание (1988 г) (ОВ L 374, 27.12.2006 г., стр. 1).
(5) В доклада на Комисията от 15 февруари 2008 г., озаглавен „Съвършението на шума експлоатационни ограничения на летицата в ЕС“, се подчертава, че е необходимо в текста на Директива 2002/30/ЕО да се изясни разпределението на отговорностите и точните права и задължения на заинтересованите лица в процеса на оценка на шума, така че да се гарантира, че са предприети разходно ефективни мерки за постигане на целите за намаляване на шума за всеки летище.
(6) Въвеждането на експлоатационни ограничения от държавите членки на летицата в Съюза за всеки случай поотделно може да допринесе за подобряване на шумовата обстановка около летицата, независимо че ограничава капацитета. Възможно е обаче да се наруши конкуренцията или да се намали общата ефикасност на авиационната мрежа на Съюза чрез неефикасно използване на съществуващия капацитет. Тъй като предвидената в настоящия регламент конкретна цел за намаляване на шума не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а чрез хармонизирани правила относно процеса за въвеждане на експлоатационни ограничения в рамките на процеса за управление на шума може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. Този хармонизиран метод не налага качествени цели за шума, които пропължават да прозичат от Директива 2002/49/ЕО на Съюза или законодателството на отделните държави членки, и не предопределя конкретния подбор на мерките.
(7) Настоящият регламент следва да се прилага само по отношение на държавите членки, в които е разположено летище с повече от 50 000 движения на граждански въздухоплавателни средства за една календарна година, когато се разглежда възможността на това летище да се въведат свързани с шума експлоатационни ограничения.
(8) Настоящият регламент следва да се прилага за въздухоплавателните средства на гражданското въздухоплаване. Той не следва да се прилага за военни въздухоплавателни средства и за въздухоплавателни средства, използвани в митнически, полицейски и противопожарни операции. Освен това различни операции от изключителен характер, като полетите по специални хуманитарни причини или за търсене и спасяване при специални ситуации, за оказване на медицинска помощ или помощ при бедствия, следва да се изключат от обхвата на настоящия регламент.
(9) Независимо че следва да се провеждат редовни оценки на шума в съответствие с Директива 2002/49/ЕО, същите следва да водят до допълнителни мерки за намаляване на шума само ако целите за намаляване на шума не са постигнати чрез използваната комбинация от мерки за ограничаване на шума, като се отчита очакваното развитие на летицето. За летицата, на които е установен проблем с шума, допълнителните мерки за намаляване на шума следва да бъдат набелязани в съответствие с методиката по балансиращия подход. За да се осигури широкото прилагане на балансиращия подход в рамките на Съюза, се препоръчва този подход да се използва винаги когато това се счита за уместно от отделната засегната държава членка, дори в случаи, попадащи извън обхвата на настоящия регламент. Свързани с шума експлоатационни ограничения следва да се въведат единствено в случай че другите мерки от балансиращия подход не са достатъчни за постигане на конкретните цели за намаляване на шума.
(10) Докато анализът на разходите и ползите осигурява показател за общите положителни икономически ефекти, като сравнява всички разходи и ползи, оценката на разходната ефективност се съсредоточава върху постигането на дадена цел по най-ефективен от гледна точка на разходите начин, което изисква сравнение само на разходите. Настоящият регламент не следва да възпрепятства държавите членки да използват анализ на разходите и ползите, когато това е целесъобразно.
(11) Трябва да се отчете значението на свързаните със здравето аспекти във връзка с проблемите с шума и следователно е важно тези аспекти да се вземат предвид по последователен начин на всички летища, когато се вземе решение във връзка с целите за намаляване на шума, като се отчита наличието на общи правила на Съюза в тази област. Ето защо свързаните със здравето аспекти следва да се разглеждат в съответствие със законодателството на Съюза относно оценката на шумовото пълдействие.
(12) Оценките на шума следва да се основават на обективни и измерими критерии, които са общи за всички държави членки, и да използват съществуващата налична информация, като информацията, получена при прилагането на Директива 2002/49/ЕО. Държавите членки следва да гарантират, че тази информация е надеждна, че е получена по прозрачен начин и че е достъпна за компетентните органи и заинтересованите страни. Компетентните органи следва да въведат необходимите инструменти за наблюдение.
(*) Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12).
(13) Компетентният орган, отговарящ за приемането на мерки относно свързаните с шума експлоатационни ограничения, следва да е независим от организациите, които участват в експлоатацията на летището, въздушния транспорт или аеронавигационното обслужване или които представляват интересите на такива организации или интересите на живеещите в близост до летището лица. От това не следва да се разбира, че от държавите членки се изисква да изменят административните си структури и процедурите си за вземане на решения.
(14) Отчита се, че държавите членки са взели решения относно свързаните с шума експлоатационни ограничения в съответствие с националното законодателство въз основа на национално признати методи, свързани с шума, които е възможно все още да не съответстват напълно на метода, описан в представителния доклад в документ № 29 на Европейската конференция за гражданското въздушно плаване, озаглавен „Стандартен метод за изчисляване на шумовите изолинии около гражданските летища“ (наричан по-долу „документ № 29 на ЕСАС“), или да не използват международно признати данни за шумовите характеристики на въздушнолетателните средства. Въпреки това ефикасността и ефективността на свързаното с шума експлоатационно ограничение следва да се оценяват в съответствие с методите, предвидени в документ № 29 на ЕСАС, и с балансиран подход. Съответно държавите членки следва да адаптират своите оценки на експлоатационните ограничения в националното законодателство, така че да постигнат пълно съответствие с документ № 29 на ЕСАС.
(15) Следва да се въведе ново, по-широко определение за експлоатационни ограничения в сравнение с Директива 2002/30/ЕО, за да се улесни внедряването на нови технологии и нови експлоатационни способности на въздушнолетателните средства и наземно оборудване. Прилагането му не следва да води до отлагане на въвеждането на експлоатационни мерки, които биха могли незабавно да смекчат въздействието на шума, без да изменят съществено експлоатационния капацитет на дадено летище. Следователно тези мерки не следва да се считат за нови експлоатационни ограничения.
(16) Централизирането на информацията за шума би намалило значително административната тежест както за операторите на въздушнолетателните средства, така и за тези на летищата. Понастоящем тази информация се предоставя и управлява на равнището на отделните летища. Тези данни трябва да бъдат предоставени на разположение на операторите на въздушнолетателните средства и на летищата за експлоатационни цели. Важно е да се използва банката данни на Европейската агенция за авиационна безопасност (наричана по-долу „Агенцията“) относно сертифицирането на шумовите характеристики като инструмент за валидиране на данните на Европейската организация за безопасност във въздушнотранспортното движение (наричана по-долу „Евроконтрол“) относно отделните полети. Тези данни вече се извеждат системно за целите на централизираното управление на потоците, но понякога не са на разположение на Комисията и на Агенцията, като трябва да бъдат конкретизирани за целта на настоящия регламент и за регулиране на резултатите на управлението на въздушното движение. Лесният достъп до валидираните данни за молене, определени в съответствие с международно признати процеси и най-добри практики, следва да подобри качеството на картографирането на шумовите изолинии на отделните летища, така че да се подпомогне вземането на решения в тази област.
(17) За да се избегнат нежелани последици за авиационната безопасност, летищния капацитет и конкуренцията, когато Комисията счита, че процесът, използван за въвеждане на свързани с шума експлоатационни ограничения, не отговаря на изискванията на настоящия регламент, тя следва да уведоми за това съответния компетентен орган. Съответният компетентен орган следва да разпредели уведомлението на Комисията и да информира Комисията за намерението си, преди да въведе експлоатационните ограничения.
(18) За да се отчете балансираният подход, следва да се предвиди възможност за изключение, в особени случаи, за оператори от развиващи се трети държави, без които тези оператори биха понесли неоправдани икономически затруднения. Изразът „развиващи се държави“ трябва да се тълкува в конкретния контекст на въздушнотранспортното движение и в никакъв случай не включва всички държави от международната общност, които биха могли да бъдат считани за такива при други обстоятелства. По-специално е необходимо да се гарантира, че всички изключения са съвместими с принципа на неискривяване.
(19) С цел отразяване на непрекъснатия технически напрежък на прилаганите в двигателя и корпуса технологии и на използваните за картографиране на шумовите изолинии методи на Комисията следва да бъде делегирано право-мощето да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с редовното актуализиране на стандартите за шум от въздушнолетателните средства, посочени в настоящия регламент, и препратките към свързаните с тях методи за сертификация, като когато е целесъобразно, се отчитат промените в съответните документи на ИКАО, както и актуализирането на препратката към метода за изчисляване на шумовите изолинии, като когато е целесъобразно, се отчитат промените в съответните документи на ИКАО. Освен това промените в документ № 29 на ЕСАС следва също да се вземат под внимание с цел технически актуализации чрез делегирани актове, когато е целесъобразно. От особена важност е по време на подготовителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.
(20) Въпреки че настоящият регламент изисква редовна оценка на шумовата обстановка на летищата, подобна оценка не налага непременно приемането на нови свързани с шума експлоатационни ограничения или преглед на съществуващите такива. Ето защо настоящият регламент не налага изискване за преглед на свързаните с шума експлоатационни ограничения, които вече са въведени към датата на влизането му в сила, включително на произтичащите от съдебни решения или от медиация на местно равнище. Минималните технически изменения на мерките без съществени отражения върху капацитета или дейностите не следва да се считат за нови свързани с шума експлоатационни ограничения.
(21) Когато процесът на консултации, предхождащ приемането на свързано с шума експлоатационно ограничение, е започнал в рамките на Директива 2002/30/ЕО и все още е в ход към датата на влизане в сила на настоящия регламент, е целесъобразно окончателното решение да може да се вземе в съответствие с Директива 2002/30/ЕО с оглед запазване на вече постигнатия в този процес напредък.
(22) Предвид необходимостта от последователно прилагане на метода за оценка на шума в рамките на авиационния пазар на Съюза с настоящия регламент се определят общите правила в областта на свързаните с шума експлоатационни ограничения.
(23) Поради това Директива 2002/30/ЕО следва да бъде отменена,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет, цели и обхват
1. С настоящия регламент се определят правилата относно процеса, който трябва да се следва за въвеждането на свързани с шума експлоатационни ограничения по последователен начин, когато е установен проблем с шума, при съобразяване с условията на всяко летище, с което да се способства за подобряване на шумовата обстановка и за ограничаване или намаляване на броя на хората, сериозно засегнати от потенциално вредните въздействия на шума от въздухоплавателни средства, в съответствие с балансиращия подход.
2. Целите на настоящия регламент са следните:
а) да се улесни постигането на конкретни цели за намаляване на шума, включително свързани със здравето аспекти, на равнището на отделните летища, като същевременно се спазват съответните правила на Съюза, по-специално предвидените в Директива 2002/49/ЕО, както и законодателството във всяка държава членка;
б) да се създадат условия за въвеждането на експлоатационни ограничения в съответствие с балансиращия подход, за да се постигне устойчиво развитие на летището и капацитета на мрежата за управление на въздушното движение от гледна точка на подхода „от врата до врата“.
3. Настоящият регламент се прилага за въздухоплавателните средства на гражданското въздухоплаване. Той не се прилага за въздухоплавателните средства, използвани за военни, митнически, полицейски или други подобни операции.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „въздухоплавателно средство“ означава въздухоплавателно средство с фиксирани крила с максимална сертифицирана излетна маса от 34 000 kg или повече или със сертифициран максимален капацитет за съответния тип въздухоплавателни средства, позволяващ 19 пътнически кресла или повече, в които не се включват креслата, запазени за екипажа;
2) „летище“ означава летище, на което има повече от 50 000 движения на граждански въздухоплавателни средства за една календарна година (движение означава излитане или кацане), като това се определя въз основа на средния брой на движението през последните три календарни години преди оценката на шума;
3) „балансиран подход” означава процесът, разработен от Международната организация за гражданско въздухоплаване, при който наборът от налични мерки, а именно намаляването на шума от въздухоплавателни средства при източника, планирането и управлението на използването на територията, работните процедури и експлоатационните ограничения за намаляване на шума, се взема предвид по последователен начин с оглед справяне с проблема с шума по най-ефективен от гледна точка на разходите начин, като се съобразяват условията на всички летище;
4) „слабо съобразено въздухоплавателно средство” означава въздухоплавателно средство, което е сертифицирано в съответствие с граничните стойности, определени в том 1, част II, глава 3 от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана на 7 декември 1944 г. (наричана по-послух „Чикагската конвенция”), с кумулативен марк по-малък от 8 EPNdB (ефективно долни шумови децибели) през преходния период, който изтича на 14 юни 2020 г., и с кумулативен марк по-малък от 10 EPNdB след изтичането на преходния период, като кумулативният марк е изразената в EPNdB стойност, получена чрез сумиране на индивидуалните маркоже (т.е. различните между сертифицираното ниво на шума и максимално допустимото ниво на шума) във всяка от трите референтни точки за измерване на шума, определени в том 1, част II, глава 3 от приложение 16 към Чикагската конвенция;
5) „свързано с шума действие” означава всяка мерка, която оказва въздействие върху шумовата обстановка около летищата, за които се прилагат принципите на балансиран подход, включително други неоперативни действия, които могат да засегнат редица хора, изложени на въздействието на шума от въздухоплавателни средства;
6) „експлоатационни ограничения” означава свързано с шума действие, с което се ограничава достъпът или се намалява експлоатационният капацитет на летище, включително експлоатационни ограничения, целящи извеждането от експлоатация на слабо съобразено въздухоплавателни средства на конкретни летища, както и експлоатационните ограничения с частичен характер, които се прилагат например през далечни часове от деннонощното или само за определени писти на летището.
Член 3
Компетентни органи
1. Всяка държава членка, в която е разположено летище по смисъла на член 2, точка 2, определя един или повече компетентни органи, които отговарят за процеса, който трябва да се следва при приемане на експлоатационни ограничения.
2. Компетентните органи трябва да са независими от всички организации, които биха могли да бъдат засегнати от свързано с шума действие. Тази независимост може да се постигне чрез разделение на функциите.
3. Държавите членки уведомяват своевременно Комисията за наименованията и адресите на определените компетентни органи по параграф 1. Комисията публикува тази информация.
Член 4
Право на обжалване
1. Държавите членки гарантират правото на обжалване на експлоатационните ограничения, приети съгласно настоящия регламент, през възлива инстанция, различна от органа, приел съответното ограничение, в съответствие с националното законодателство и националните процедури.
2. Държавата членка, в която е разположено летище по смисъла на член 2, точка 2, уведомява своевременно Комисията за наименованията и адреса на определената възлива инстанция по параграф 1 или когато е целесъобразно, за механизмиите, с които се гарантира определянето на такава инстанция.
Член 5
Общи правила за управление на шума от въздухоплавателни средства
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че оценката на шумовата обстановка на отделните летища по смисъла на член 2, точка 2 се извършва в съответствие с Директива 2002/49/ЕО.
2. Държавите членки осигуряват възприемането на балансиращия подход по отношение на управлението на шума от въздухоплавателни средства на летищата, на които е установен проблем с шума. За тази цел те гарантират, че:
а) е определена цел за намаляване на шума на това летище, като се вземат предвид, когато е целесъобразно, член 8 от и приложение V към Директива 2002/49/ЕО;
б) набелязани са наличните мерки за намаляване на въздействието от шума;
в) направена е цялостна оценка на вероятната разходна ефективност на мерките за ограничаване на шума;
г) подбрана са мерки, които отчитат обществения интерес в областта на въздушния транспорт по отношение на перспективите на развитие на техните летища, без да се засяга безопасността;
д) провеждат се прозрачни консултации със заинтересованите страни за предвидените действия;
е) мерките се приемат и се осигурява достатъчно информация за тях;
ж) мерките се прилагат; и
з) предвиден е механизъм за разрешаване на спорове.
3. При предпременането на свързано с шума действие държавите членки осигуряват разглеждането на следната комбинация от налични мерки с определение на най-ефективната от гледна точка на разходите марка или комбинация от мерки:
а) предвижимото въздействие от намаляването на шума от въздухоплавателни средства при източника;
б) планирането и управлението на използването на територията;
в) работните процедури за намаляване на шума;
г) прилагането на експлоатационни ограничения не като първа стъпка, а само след разглеждане на останалите мерки от балансиращия подход.
Наличните мерки може да включват извеждане от експлоатация на слабо съобразените въздухоплавателни средства, ако това е необходимо. Държавите членки или управляващите летищата органи, в зависимост от случая, могат да предлагат икономически стимули с цел да насърчат операторите на въздухоплавателни средства да използват по-безшумни въздухоплавателни средства през преходния период, посочен в член 2, точка 4. Тези икономически стимули трябва да съответстват на приложимите правила относно държавните помощи.
4. В рамките на балансиращия подход мерките могат да бъдат разграничени в зависимост от типа въздухоплавателно средство, шумовите характеристики на въздухоплавателното средство, използването на летищата и аеронавигационните съоръжения, траекторията на полета и/или обхванатия период от време.
5. Без да се засяга параграф 4, експлоатационните ограничения, изразяващи се в извеждане от експлоатация на дадено летище на слабо съобразените въздухоплавателни средства, не трябва да засягат гражданските ловуцкови въздухоплавателни средства, които съответстват, съгласно оригиналното сертифициране или повторното сертифициране, на стандарта за шум, определен в том 1, част II, глава 4 от приложение 16 към Чикагската конвенция.
6. Мерките или комбинациите от мерки, взети в съответствие с настоящия регламент за дадено летище, не трябва да са по-ограничаващи от необходимото за постигане на определените за това летище цели за намаляване на шума в околната среда. Експлоатационните ограничения трябва да са недискриминационни, по-специално от гледна точка на съображения, свързани с националната принадлежност или идентичност, и да са обективни.
Член 6
Правила за оценка на шума
1. Компетентните органи осигуряват изпълнението на редовни оценки на шумовата обстановка на летищата, за които отговарят, в съответствие с Директива 2002/49/ЕО и законодателството, приложимо в отделните държави членки. Компетентните органи могат да искат подкрепа от органа за преглед на ефективността по член 3 от Регламент (ЕС) № 691/2010 на Комисията (1).
2. Ако в оценката по параграф 1 се посочва, че може да са необходими нови експлоатационни ограничения за справяне с проблема с шума на дадено летище, компетентните органи гарантират, че:
а) преди въвеждането на експлоатационни ограничения методите, показателите и информацията по приложение 1 се прилагат по такъв начин, че надлежно да се отчете приносът на всеки вид мерки в рамките на балансиращия подход;
б) на подходящо равнище се установява техническо сътрудничество между операторите на летища, операторите на въздухоплавателни средства и доставчиците на аеронавигационни услуги за разглеждане на мерките за ограничаване на шума. Компетентните органи гарантират също така, че с местните жители или техните представители и съответните местни власти се провеждат консултации, както и че им се предоставя техническа информация относно мерките за ограничаване на шума;
в) в съответствие с приложение II се прави оценка на разходната ефективност на всяко ново експлоатационно ограничение. Минималните технически изменения на мерките без съществени отражения върху капацитета или дейностите не се считат за нови експлоатационни ограничения;
г) процесът на консултации със заинтересованите лица, който може да бъде под формата на медиация, се организира своевременно и по същество, като се гарантират откритост и прозрачност по отношение на данните и изчислителните методики. Заинтересованите лица трябва да разполагат с най-малко три месеца преди приемането на новите експлоатационни ограничения, за да представят бележки. Заинтересованите лица включват най-малко:
i) местните жители, които живеят в близост до летището и които са засегнати от шума от въздушния трафик, или техни представители и съответните местни власти;
ii) представителите на местните предприятия, установени в близост до летището, чиито дейности са засегнати от въздушния трафик и експлоатацията на летището;
iii) съответните летищни оператори;
iv) представителите на операторите на въздухоплавателни средства, които могат да бъдат засегнати от свързаните с шума действия;
v) съответните доставчици на аеронавигационни услуги;
vi) управлението орган на мрежата по смисъла на Регламент (ЕС) № 677/2011 на Комисията (2);
vii) когато е приложимо, определения координатор на слотове.
(1) Регламент (ЕС) № 691/2010 на Комисията от 29 юли 2010 г. за определяне на схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции и за изменение на Регламент (ЕО) № 2096/2005 за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕС) № 677/2011 на Комисията от 7 юли 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на мрежовите функции за управление на въздушното движение (УВД) и за изменение на Регламент (ЕС) № 691/2010 (ОВ L 183, 15.7.2011 г., стр. 1).
3. Компетентните органи проследяват и наблюдават прилагането на експлоатационните ограничения и при необхо-
dимост предприемат действия. Те гарантират, че съответната информация се предоставя безплатно и че е лесно- и бързо-
dостъпна за местните жители, живеещи в близост до летищата, и за съответните местни власти.
4. Съответната информация може да включва:
а) при спазване на националното право — информация относно предполагаеми нарушения поради промени в полетните
процедури от гледна точка на тяхното въздействие и на причините, поради които тези промени са направени;
б) общите критерии, прилагани при разпределението и управлението на трафика на всяко летище, доколкото тези критерии
могат да имат въздействие върху околната среда или шума; и
в) данни, събрани от шумоизмерващи системи, ако има такива.
Член 7
Информация за шумовите характеристики
1. Решенията относно свързаните с шума експлоатационни ограничения се основават на шумовите характеристики на
въздухоплавателното средство, определени чрез процедурата за сертифициране, проведена съгласно том 1 от приложение
16 към Чикагската конвенция, щесто издание от март 2011 г.
2. При поискване от страна на Комисията операторите на въздухоплавателни средства предоставят следната информа-
ция относно шума във връзка с въздухоплавателните средства, които експлоатират на летища в Съюза:
а) националност и регистрационен номер на въздухоплавателното средство;
б) документацията относно шумовите характеристики на използваното въздухоплавателно средство, заедно със съответната
максимална излетна маса;
в) всякакви промени във въздухоплавателното средство, които влияят на неговите шумови характеристики и са посочени в
документацията относно шумовите характеристики.
3. По искане на Агенцията притежателите на сертификат за тип въздухоплавателно средство или на допълнителен
сертификат за тип въздухоплавателно средство, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския
парламент и на Съвета (1), както и физическите или юридическите лица, които отоварят за експлоатацията на въздухопла-
vателно средство, за което не е издаден сертификат за тип съгласно посочения регламент, предоставят информация за
шумовите и техническите характеристики на въздухоплавателните средства за целите на моделираниятото на шума. Агенцията
конкретизира изискванията данни, както и графика, формата и начина за тяхното предоставяне. Агенцията проверява
получената информация за шумовите и техническите характеристики на въздухоплавателните средства за целите на моде-
лирането на шума и я предоставя на разположение на други лица за същите цели.
4. Данните, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, се ограничават само до необходимото и се предоставят
безплатно и в електронен вид, като се използват определеният формат, когато е приложимо.
5. Агенцията проверява данните за шумовите и техническите характеристики на въздухоплавателното средство за целите
на моделираниятото във връзка със своите задачи, изпълнявани в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО)
№ 216/2008.
(1) Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на
гражданското въздухоплаване, за спазване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмена на Директива 91/670/ЕИО на
Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (ОВ L 79, 19.3.2008 г., стр. 1).
6. Данните се съхраняват в централна база данни и се предоставят на компетентните органи, операторите на въздухоплавателни средства, доставчиците на аеронавигационни услуги и летищните оператори за експлоатационни цели.
Член 8
Правила за въвеждането на експлоатационни ограничения
1. Преди въвеждането на експлоатационно ограничение компетентните органи изпращат на държавите членки, Комисията и съответните заинтересовани лица шестмесечно предизвестие, чийто срок трябва да изтича най-малко два месеца преди установяването на координационните параметри за слотовете по смисъла на член 2, буква м) от Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета (1) за въпросното летище за съответния период от графика.
2. Въз основа на оценката, извършена в съответствие с член 6, уведомлението се припраща от писмен доклад в съответствие с изискванията по член 5, в който се обясняват причините за въвеждането на експлоатационното ограничение, определената за летището цел за намаляване на шума, разпределените мерки за постигането на тази цел, както и оценката на вероятната разходна ефективност на различните разпределени мерки, включително при необходимост — трансграничното им въздействие.
3. По искане на държава членка или по своя инициатива Комисията може в срок от три месеца от датата на получаване на уведомлението по параграф 1 да направи преглед на процеса за въвеждане на експлоатационно ограничение. Когато Комисията счита, че въвеждането на съврзано с шума експлоатационно ограничение не следва процеса, предвиден в настоящия регламент, тя може да уведоми за това съответния компетентен орган. Съответният компетентен орган разглежда уведомлението на Комисията и информира Комисията за намерението си, преди да въведе експлоатационното ограничение.
4. Когато експлоатационното ограничение се отнася до извъждане от експлоатация от даено летище на слабо съобразен с изискванията въздухоплавателни средства, на същото летище не се допуска предоставянето на допълнителни услуги, намиращи се на движението със слабо съобразен въздухоплавателно средство през съответствия период на преходната година, шест месеца след уведомлението, посочено в параграф 1. Държавите членки гарантират, че компетентните органи вземат решение относно годишния процент на намаляване на броя на движенията на това летище на слабо съобразен въздухоплавателни средства на засегнатите оператори, като надлежно отчитат възрастта на въздухоплавателните средства и състава на общия флот. Без да се засяга член 5, параграф 4, този процент не може да надхвърля 25 % от броя на движенията на слабо съобразени въздухоплавателни средства на съответния оператор, обслужващи това летище.
Член 9
Развиващи се държави
1. С цел да се избегнат неоправдани икономически затруднения компетентните органи могат да освободят от спазването на съврзаните с шума експлоатационни ограничения слабо съобразен въздухоплавателни средства, регистрирани в развиващи се държави, при пълно зачитане на принципа на неискривяване, при условие че тези въздухоплавателни средства:
а) имат сертификат за шум съгласно стандартите, определени в глава 3, том 1 от приложение 16 към Чикагската конвенция;
б) са били в експлоатация в Съюза през петгодишния период, предхождащ влизането в сила на настоящия регламент;
в) са били регистрирани в съответната развиваща се държава през този петгодишен период; и
г) продължават да се експлоатират от физическо или юридическо лице, установено в същата държава.
2. Когато държава членка предостави освобождаването, предвидено в параграф 1, тя незабавно уведомява за това компетентните органи на другите държави членки и Комисията.
(1) Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 г. относно общите правила за разпределение на слотовете на летищата в Общността (ОВ L 14, 22.1.1993 г., стр. 1).
Член 10
Освобождаване на въздухоплавателни операции с изключителен характер
След пречката на всеки отделен случай компетентните органи могат да разрешат на летищата, за които отговарят, отделни операции със слабо съобразени въздухоплавателни средства, които при други обстоятелства не биха могли да бъдат осъществени съгласно настоящия регламент.
Освобождаването се ограничава до:
а) операции, които имат толкова изключителен характер, че не е разумно да не се предоставя временно освобождаване, което включва полетите за предоставяне на хуманитарна помощ; или
б) нетърпови полети с цел поправка, ремонт или поддръжка.
Член 11
Делегирани актове
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 12 във връзка със:
а) техническите актуализации на стандартите за сертифициране на шума, предвидени в член 5, параграф 5 и член 9, параграф 1, буква а), и на процедурата за сертифициране, предвидена в член 7, параграф 1;
б) техническите актуализации на методиката и показателите, изложени в приложение 1.
Тези актуализации имат за цел отчитането на промените в съответните международни правила, когато е приложимо.
Член 12
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 11, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 13 юни 2016 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мъничко за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 11, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Всичка след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 11, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се улъжава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 13
Информация и преразглеждане
При поискване държавите членки предоставят на Комисията информация относно прилагането на настоящия регламент.
Най-късно до 14 юни 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за неговото прилагане.
При необходимост докладът се припраща от предложения за преразглеждане на настоящия регламент.
Член 14
Съществуващи експлоатационни ограничения
Свързаните с шума експлоатационни ограничения, които вече са били въведени към 13 юни 2016 г., се запазват, докато компетентните органи не решат да ги преразгледат в съответствие с настоящия регламент.
Член 15
Отмяна
Директива 2002/30/ЕО се отменя, считано от 13 юни 2016 г.
Член 16
Преходни разпоредби
Независимо от член 15 от настоящия регламент, свързаните с шума експлоатационни ограничения, приети след 13 юни 2016 г., могат да бъдат приети в съответствие с Директива 2002/30/ЕО, когато процесът на консултации, предхождащ тяхното приемане, е бил в ход към тази дата и при условие че тези ограничения се приемат най-късно една година след тази дата.
Член 17
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на 13 юни 2016 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Страсбург на 16 април 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ОЦЕНКА НА ШУМОВАТА ОБСТАНОВКА НА ЛЕТИЩАТА
Методика:
Компетентните органи осигуряват използването на методите за оценка на шума, които са разработени в съответствие с доклада в документ № 29 на Европейската конференция за гражданско въздухоплаване, озаглавен „Стандартен метод за изчисляване на шумовите излишни около гражданските летища“, 3-то изложение.
Показатели:
1. Въздействието на шума от въздушния график се описва най-малко по отношение на показателите за шум $L_{den}$ и $L_{night}$, които са определени и изчислени в съответствие с приложение I към Директива 2002/49/ЕО.
2. Могат да се използват допълнителни показатели за шум, определени на обективна основа.
Информация за управлението на шума:
1. Актуално състояние
1.1. Описание на летището, съдържащо информация за неговия размер, разположение, околности, обем и състав на въздушния график.
1.2. Описание на целите, свързани с околната среда, установени за летището и за националния контекст. Това включва описание на целите за намаляване на шума от въздухоплавателни средства за летището.
1.3. Подробни данни за шумовите излишни за съответните предходни години — включително оценка на броя на хората, засегнати от шума на въздухоплавателните средства, направена в съответствие с приложение II към Директива 2002/49/ЕО.
1.4. Описание на съществуващите и планирани мерки за управление на шума от въздухоплавателните средства, които вече се прилагат в рамките на балансиращия подход, тяхното въздействие върху шумовата обстановка и техния принос във връзка с това, включително информация относно следното:
1.4.1. за намаляването при източника:
а) въздухоплавателния флот към момента и очакваните технологични подобрения;
б) конкретните планове за модернизация на флота.
1.4.2. за планирането и управлението на използването на територията:
а) въведените инструменти за планиране, като шумово зониране;
б) въведените мерки за ограничаване на въздействието, например строителни правила, програми за звукова изолация или мерки за намаляване на зоните със земеползване от чувствителен характер;
в) процеса на консултации относно мерките за използване на територията;
г) наблюдението за случаи на неправомерно навлизане;
1.4.3. за експлоатационните мерки за намаляване на шума, доколкото тези мерки не ограничават капацитета на летището:
а) използването на предференциални писти за изпитане и кацане;
б) използването на предференциални маршрути по отношение на шума;
в) използването на процедури за излитане и подход за намаляване на шума;
g) указване на степента, до която тези мерки са регулирани съгласно показателите за околната среда, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 691/2010;
1.4.4. за експлоатационните ограничения:
а) използването на глобални ограничения, например максимални стойности за броя на движенията или квоти за шум;
б) използването на конкретни ограничения за отцепни въздухоплавателни средства, като извеждането от експлоатация на слабо съобразените въздухоплавателни средства;
в) използването на частични ограничения, като се прави разграничение между мерките, приложими през деня и през нощта;
1.4.5. въведените финансови инструменти, като свързани с шума летищни такси.
2. Прогноза при липса на нови мерки
2.1. Описание на проектите за развитие на летището, ако има такива, които са одобрени и предвидени за реализиране, например проекти, свързани с увеличаване на капацитета, удължаване на пистите и/или разширяване на терминалите, прогнози за кацанията и излитанията, прогнозирания състав и увеличаване на трафика, както и подробно проучване на въздействието върху околните райони от шума, свързан с увеличаването на капацитета, удължаването на пистите, разширяването на терминалите и промяната на траекторните на полетите и на маршрутите за кацане и излитане.
2.2. В случай на увеличаване на капацитета на летището — представяне на предимствата, които този допълнителен капацитет предлага в рамките на авиационната мрежа и региона в по-широк смисъл.
2.3. Описание на въздействието върху шумовата обстановка, в случай че не се вземат допълнителни мерки, и описание на вече предвидените мерки за подобряване на това въздействие за същия период.
2.4. Прогнози шумови изолинии — включително оценка на броя на хората, които е възможно да бъдат засегнати от шума от въздухоплавателни средства — разграничаване между трайно установените жилищни зони, новопостроените или планирани такива и планирани бъдещи жилищни зони, за които вече е дадено разрешение от компетентните органи.
2.5. Оценка на последиците и на възможните разходи, в случай че не се предприеме никакво действие за намаляване на въздействието на повишения шум, ако това се очаква да се случи.
3. Оценка на допълнителните мерки
3.1. Очертаване на съществуващите допълнителни мерки и посочване на основните причини за техния подбор. Описание на мерките, подбрани за допълнително анализиране, и информация за резултата от анализа на разходната ефективност, по-специално разходите за въвеждането на тези мерки; броя на хората, за които се очакват ползи, и сроковете; и класиране на конкретните мерки в зависимост от тяхната обща ефективност.
3.2. Препед на възможните въздействия върху околната среда и конкуренцията в резултат на предложените мерки по отношение на други летища, оператори и заинтересовани лица.
3.3. Основанията за избора на предпочетения вариант.
3.4. Нетехническо резюме.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Оценка на разходната ефективност на свързаните с шума експлоатационни ограничения
Разходната ефективност на планираниите свързани с шума експлоатационни ограничения се оценява, като надлежно се вземат предвид следните елементи, доколкото е възможно, в количествено измерение:
1) очакваната полза от предвидените мерки за намаляването на шума, сега и в бъдеще;
2) безопасността на авиационните операции, включително рисковете за трети лица;
3) капацитетът на летището;
4) въздействието върху европейската авиационна мрежа.
Освен това компетентните органи могат надлежно да вземат предвид следните фактори:
1) здравето и безопасността на местните жители, живеещи в близост до летището;
2) устойчивостта на околната среда, включително взаимозависимостите между шума и емисиите;
3) прякото, непрякото или каталитичното въздействие върху заетостта и икономиката.
Изявление на Комисията относно преразглеждането на Директива 2002/49/ЕО
Комисията обсъжда с държавите членки приложение II към Директива 2002/49/ЕО (методи за изчисляване на шума) с определен период през идните месеци.
Въз основа на предприетата по настоящем от СЗО работа по методологията за оценка на здравните последици от въздействието на шума Комисията възнамерява да преразгледа приложение III към Директива 2002/49/ЕО (оценка на въздействието върху здравето, криви доза-характеристика). | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014R0598/32014R0598_BG.pdf | 14 |
32014D0431 | category15 | 2014 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 26 юни 2014 година
относно форматите за докладите по националните програми за прилагането на Директива 91/271/ЕИО на Съвета
(нотифицирано под копир C(2014) 4208)
(2014/431/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като възприе Договора за функционирането на Европейския съюз,
като възприе Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. относно пречистването на отпадъчни води | от насе-
лените места (1), и по-специално член 17, параграф 4 от нея,
като има предвид, че:
(1) От държавите членки се изисква да изготвят доклади по своите национални програми за прилагането на Директива 91/271/ЕИО и когато е необходимо, да предоставят на Комисията актуализации на информацията до 30 юни на всеки две години въз основа на форматите, изработени от Комисията.
(2) Съюзът е поел ангажимент за извличане на максимални ползи от законодателството на ЕС в областта на околната среда чрез подобряване на прилагането, включително като се гарантира, че обществеността има достъп по ясна информация за това как се прилага това законодателство. На национално равнище следва да се въведат системи за активно разпространяване на такава информация, която да бъдат допълнени с обобщена информация на равнище ЕС относно постиженията на отделните държави членки (2).
(3) В съобщението си относно Европейската гражданска инициатива „Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока” (3) Комисията се ангажира да предоставя на гражданите по-достъпна информация за градските отпадъчни води, по-конкретно чрез рационално и прозрачно управление и разпространение на данни.
(4) Измененията, въведени с настоящото решение, се основават на пилотния проект за създаване на структурирана рамка за прилагане и информиране като част от усилията на Комисията да разработи проста, ясна, стабилна и предвидима регулаторна рамка за предприятиета, работниците и гражданите, с цел да се намали административната тежест и да се увеличи прозрачността (4).
(5) Необходимо е форматите, приети с Решение 93/481/ЕИО на Комисията (5), да се преразгледат, като се вземе предвид нуждата от опростяване и по-голяма прозрачност, намаляване на административната тежест и нови подходи към управлението на данни и докладването. Поради това посоченото решение следва да бъде заменено.
(6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 18 от Директива 91/271/ЕИО.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приемат се форматите за докладване на националните програми за прилагане на Директива 91/271/ЕИО, предвидени в приложението.
Член 2
Решение 93/481/ЕИО се отменя.
(1) ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40.
(2) Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета” (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).
(3) COM(2012) 746 final.
(4) COM(2014) 177 final.
(5) Решение 93/481/ЕИО на Комисията от 28 юли 1993 г. относно форматите за представяне на националните програми, предвидени в член 17 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета (ОВ L 226, 7.9.1993 г., стр. 23).
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 26 юни 2014 година.
За Комисията
Janez POTOČNIK
Член на Комисията
ПРИЛОЖЕНИЕ
ПРОГРАМА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВА 91/271/ЕИО
Таблица 1
Основна информация
| Държава членка: | |
|-----------------|---|
| Дата на покладване: | |
| Референтна дата, която се използва за установяване на несъответствие или на предстоящи крайни срокове (таблици 2 и 3): | |
| Име на лицето за контакт във връзка с изготвянето на доклади (1): | |
| Институция: | |
| Улица: | |
| Пощенски код: | |
| Град: | |
| Тел. | |
| Ел. поща: | |
| Други бележки: | |
(1) Личните данни (име, телефон и пр.) ще бъдат регистрирани в съответствие с член 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
### Таблица 2
**A — Канализационни системи или индивидуални/други подходящи системи** (1) на агломерации с 2 000 или повече ЕЖ, които не са в съответствие към референтната дата
| Основни данни за агломерацията | Мерки за канализационни системи и индивидуални/други подходящи системи по член 3 |
|---------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| **Код на агломерацията** (2) | **Име на агломерацията** | **Статус на агломерацията** | **Установени причини за несъответствие** | **Дата или очаквана дата на приключване на подготовителните мерки за канализационна система или индивидуална/друга подходяща система** | **Начална дата или очаквана дата на започване на строителните работи по канализационните системи или индивидуална/друга подходяща система** | **Очаквана дата на завършване на строителните работи по канализационната система или индивидуална/друга подходяща система** | **Прогнозни инвестиционни разходи за канализационната система или IAS (както са в национален план)** | **Име на фонда на ЕС, който се планира да бъде използван за доизграждане на канализационната система или индивидуална/друга подходяща система (ако има такъв)** (4) | **Размер на (предвидените) средства от ЕС, които е вероятно да бъдат поискани за доизграждане на канализационната система или индивидуална/друга подходяща система** | **Други забележки от значение за канализационната система или индивидуална/друга подходяща система** |
|---------------------------------|---------------------------------|-----------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|
| Не отговарят на изискванията (NC) | (мм/гггг) | (мм/гггг) | EUR | EUR |
| NC | | | | |
| NC | | | | |
(1) Индивидуални/други подходящи системи (член 3, параграф 1 от директивата).
(2) Същият код на агломерацията, използван при докладването по член 15, параграф 4.
(3) Необходимо е само ако изграждането на канализационна система или индивидуална/друга подходяща система не е започнало към референтната дата.
(4) Например Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ), заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Фонда за защита на околната среда и енергийната ефективност (EPEEF), Европейския социален фонд (EСОФ) и др.
Б — Канализационни системи или индивидуални/други подходящи системи на агломерации с 2 000 или повече ЕЖ, за които са налице предстоящи крайни срокове (1) към референтната дата
| Основни данни за агломерацията | Мерки за колекторни системи и индивидуални/други подходящи системи по член 3 |
|---------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| Код на агломерацията (2) | Име на агломерацията | Статус на агломерацията | Мерки, предвидени с цел постигане на съответствие с член 3 (канализационни системи и индивидуални/други подходящи системи) | Дата или очаквана дата на приключване на подготовителните мерки за канализационна система или индивидуална/друга подходяща система (планиране, проектиране, оцениване, необходими на равнище държава членка, и т.н.) (3) | Начална дата или очаквана дата на започване на строителните работи по канализационната система или индивидуална/друга подходяща система | Очаквана дата на завършване на строителните работи по канализационната система или индивидуална/друга подходяща система | Прогнозни инвестиционни разходи за канализационната система или IAS (както са в национален план) | Име на фонд на ЕС, който се планира да бъде използван за доизграждане на канализационната система или индивидуална/друга подходяща система (ако има такъв) (4) | Размер на (предвидените) средства от ЕС, които е вероятно да бъдат поискани за доизграждане на канализационната система или индивидуална/друга подходяща система |
| Предстоящи крайни срокове (PD) | (мм/гггг) | (мм/гггг) | EUR | EUR |
| PD | PD |
(1) Включително сроковете, предвидени в договорите за присъединяване.
(2) Същият код на агломерацията, използван при докладването по член 15, параграф 4.
(3) Необходимо е само ако изграждането на канализационна система или индивидуална/друга подходяща система не е започнало към референтната дата.
(4) Например Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Коехезионния фонд (КФ), заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Фонд за защита на околната среда и енергийната ефективност (ЕФЕЕФ), Европейския социален фонд (ЕСФ) и др.
### Таблица 3
**А — Градски пречистителни станции за отпадъчни води (ППСОВ) на агломерации с 2 000 или повече ЕЖ, които не са в съответствие към референтната дата**
| Код на ППСОВ (1) | Име на ППСОВ | Код на обслужваната агломерация | Име на обслужваната агломерация | Статус на ППСОВ | Установени причини за несъответствието | Мерки, необходими за постигане на съответствие (както е планирано) | Проектен капацитет на ППСОВ по органично натоварване (както е планирано) | Дата или очаквана дата на приключване на подготвителни мерки (планиране, проектиране и т.н.) (2) | Дата или очаквана дата на завършване на строителните работи | Дата или очаквана дата на постигане на съответствие (2-месечна проба) | Основни данни за ГПСОВ | Прогнозни инвестиционни разходи, необходими за ППСОВ (както възникват във всички ГПСОВ) | Име на фонд на ЕС, който се планира да бъде използван (ако има такъв) (5) | Резерв на необходимите финансиране от ЕС | Други забележки от значение за ГПСОВ |
|-----------------|--------------|---------------------------------|---------------------------------|-----------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|
| Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) | Не отговарят на изискванията (NC) |
| NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC | NC |
(1) За чувствителни зони не се включва информация на ниво отделна пречистителна станция за агломерации с повече от 10 000 ЕЖ, но се отчита на ниво на зоната на отстраняване на азот или фосфор съгласно директивата, ако може да се докаже, че минималният процент на снижение на общия приток, постъпващ във всички Градски пречистителни станции за отпадъчни води в тази зона, е най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общия азот към референтната дата.
(2) Член 7 се отнася само за агломерации с повече от 10 000 ЕЖ, които не са в съответствие съгласно директивата.
(3) Същият код на ППСОВ, който се използва при докладване по член 15, параграф 4.
(4) Необходимо е само ако изграждането на ППСОВ не е започнало към референтната дата.
(5) Например Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Козметичен фонд (КФ), заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Фонд за защита на околната среда и енергийната ефективност (ЕПЕЕФ), Европейски социален фонд (ЕСФ) и пр.
Б — Градски пречиствателни станции за отпадъчни води на агломерации с 2 000 или повече ЕЖ, за които са налице предстоящи крайни срокове (1) към референтната дата (2)
| Основни данни за ПГСОВ | Мерки за градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ПГСОВ) по членове 4, 5 и 7 |
|-------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| Код на ПГСОВ (3) | Име на ПГСОВ | Код на обслужваната агломерация | Име на обслужваната агломерация | Състоя на ПГСОВ | Мерки, необходими за постигане на съответствие на ПГСОВ | Проект, включващ в ПГСОВ на очакваната дата на съответствие (както е планирано) | Проект, където ПГСОВ по органно-биологично (както е планирано) | Вид пречистване в ПГСОВ (както е планирано) | Дата или очакваната дата на приключване на построяване на ПГСОВ (както е планирано) | Дата или очакваната дата на започване на строителните работи | Дата или очакваната дата на завършване на строителните работи | Оценка на мерките за постигане на съответствие (12 месеца проба) | Прогнозни инвестиционни разходи, необходими за ПГСОВ (както в националния план) | Име на фонд на ЕС, който се планира да бъде използван за ПГСОВ (ако има такъв) (5) | Размер на необходимите (планирани) финансиране от ЕС | Други забележки от значение за ПГСОВ |
|-------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| Предстоящи крайни срокове (РД) | еквивалент жители | еквивалент жители | 1, 2, 3-азот, 3-фосфор, 3-микробиология, 3-други | (мм/гггг) | (мм/гггг) | (мм/гггг) | EUR | EUR |
| РД | РД |
(1) Включително сроковете, определени в договорите за присъединяване или чрез определение на нови чувствителни зони (член 3).
(2) За чувствителни зони не се включва информация за ново отглеждане пречиствателна станция за агломерации с повече от 10 000 ЕЖ на отклонение на лактата на отстраняване на азот или фосфор съгласно директивата, ако може да се докаже, че минималният процент на снижение на общия приток, постъпващ във всички Градски пречиствателни станции за отпадъчни води в тази зона, е най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общия азот към референтната дата.
(3) Същият код на ПГСОВ, използван при докладването по член 15, параграф 4.
(4) Необходимо е само ако изграждането на ПГСОВ не е започнало към референтната дата.
(5) Например Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Капитален фонд (КФ), заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Фонд за защита на околната среда и енергийната ефективност (ЕПЕЕ), Европейски социален фонд (ЕСФ) и др.
| Обхванат период | Настояща и очаквана ситуация | Настоящ или очакван общ проектен капацитет по органично натоварване на всички ПСОВ в края на периода | Настоящи или очаквани инвестиционни разходи за канализационните системи (нови и рехабилитирани) | Настоящи или очаквани инвестиционни разходи за пречиствателните станции (нови и рехабилитирани) |
|-----------------|-----------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|
| От 1 януари xxxx до края на xxxx (1) | Настоящи | еквивалент жители | милиона евро (2) | милиона евро (2) |
| От 1 януари xxxx до края на xxxx | Очаквани | | | |
| От 1 януари xxxx до края на xxxx | Очаквани | | | |
| От 1 януари xxxx до края на xxxx | Очаквани | | | |
| От 1 януари xxxx до края на xxxx | Очаквани | | | |
| От 1 януари xxxx до края на xxxx | Очаквани | | | |
| От 1 януари xxxx до края на xxxx | Очаквани | | | |
| От 1 януари xxxx до края на xxxx | Очаквани | | | |
| От 1 януари xxxx до края на xxxx | Очаквани | | | |
(1) Изберете последния известен период или година.
(2) Посочете размера в евро по текущи цени, като дадете референтна дата (в мм/гггг), и дали е включен ДДС, или не.
Държава членка:
Таблица 5
Други въпроси, които следва да бъдат взети предвид при изготвянето на националната програма
Ако има друга информация от значение, тя следва да се предостави в свободен текст (1)
| Тема | Присъствие в програмата |
|------|--------------------------|
| Статус на националната програма | Кога е създадена националната програма и ако е необходимо, кога е направена последната актуализация? Принет ли е НП като правообвързващ инструмент? Ако отговорът е „да“, кой инструмент? Какъв е предвиденият срок на действие на НП? |
| Основни движещи фактори | Кои са основните движещи фактори в националната програма: постигане на съответствие, осигуряване на поддръжка и рехабилитация и други? Възможно ли е да се представи разбивка на свързаните разходи за всеки от тях? |
| Връзки с други законодателни актове на ЕС | В каква степен действията по НП са включени в съответните планове за управление на речните басейни съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2)? Включва ли НП действия (независимо от чувствителните зони, определени съгласно Директива 91/271/ЕИО) по защитените зони, посочени в приложение IV към Директива 2000/60/ЕО (водите за къпане, „Натура 2000“, черупчести мекотели, питейна вода...)? Ако отговорът е „да“, моля опишете тези действия. Била ли е НП предмет на оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3)? Ако отговорът е „да“, моля, представете подробна информация. Има ли НП връзка с постепенното намаляване на заустванията, емисиите и изпускането на приоритетни вещества и пълното или поетапното прекратяване на заустванията, емисиите и изпускането на приоритетни опасни вещества (член 4 от Директива 2000/60/ЕО)? Ако отговорът е „да“, моля, опишете тези действия. НП има ли връзка с Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) (напр., намаляване на морските отпадъци)? Ако отговорът е „да“, моля, представете подробна информация. НП има ли връзка с международни конвенции или комисии? Ако отговорът е „да“, моля, опишете тази връзка. Предвидени ли са действия за определение на допълнителни чувствителни зони съгласно приложение II, раздел А, буква в) от Директива 91/271/ЕИО? Ако отговорът е „да“, моля, опишете тези действия. Предвидени ли са по-строги изисквания за пречистване с цел постигане на съответствие с член 4, параграф 3 или член 5, параграф 3 и приложение I, раздел Б, точка 4 от Директива 91/271/ЕИО? Ако отговорът е „да“, моля, представете подробна информация. |
| Използване на средства от ЕС | Какъв е прогнозният размер на средствата от ЕС за изпълнението на действията от НП? Каква е разбивката на използваните средства от ЕС? |
| Информационни системи | Публикуван ли е националният план в интернет? На какъв адрес? Съществува ли онлайн система, която дава възможност за редовно проследяване на прилагането на националния план? Моля, посочете подробности. |
| Тема | Присъствие в програмата |
|------|--------------------------|
| Други изисквания на Директива 91/271/ЕИО | Необходимо ли е действие, с което да се гарантира достатъчно добро функциониране на ППСОВ при всякакви нормални климатични условия (член 10 и приложение I, раздел Б)? |
| | Предвидено ли е действие за намаляване на преливането на дъждоприемни шахти (член 3, параграф 2 и приложение I, раздел А)? |
| | Предвидено ли е действие за прилагане на член 7? |
| | Предвидено ли е действие за популяризиране на повторната употреба на пречистени отпадъчни води (член 12, параграф 1)? |
| | Предвидено ли е действие за прилагане на член 14 по отношение на управлението на утайките? |
| | Предвидено ли е действие за намаляване на промишлените отпадъчни води в канализационните системи, за да се гарантира спазването на изискванията от приложение I, раздел В? |
| | … |
| Други | Посочете подробности за всички текущи или планирани научни изследвания във връзка с новаторските тенденции в политиката в санитарно-хигиенната област. |
| | Използвани ли са за това средства от ЕС? |
(1) Например съществуваща национална програма се разглежда като отговор на искане по таблица 5.
(2) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(3) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).
(4) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19). | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014D0431/32014D0431_BG.pdf | 10 |
32014D0687 | category15 | 2014 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 26 септември 2014 година
за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при производството на целулоза, хартия и картон съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер C(2014) 6750)
(текст от значение за ЕИП)
(2014/687/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европей | ския съюз,
като въз предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 13, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
(1) Член 13, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС изисква от Комисията да организира обмен на информация относно емисиите от промишлеността между нея, държавите членки, засегнатите отрасли и неправителствените организации, активни в областта на опазване на околната среда, с цел да се улесни формулирането на референтни документи за най-добри налични техники (НДНТ), както са определени в член 3, параграф 11 от същата директива.
(2) В съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС обменът на информация включва данни за експлоатационните показатели на инсталациите и техниките по отношение на емисиите, изразени по целесъобразност като краткосрочни и дългосрочни средни стойности, и съответните референтни условия, потреблението и естеството на суровините, потреблението на вода, използването на енергия и генерирането на отпадъци, както и използваните техники, свързани мониторинг, въздействието върху различните елементи на околната среда, икономическата и техническата жизнеспособност и настъпилите развития в тях, а също и данни за най-добри налични техники и най-новите техники, набелязани след разглеждане на въпросите, посочени в член 13, параграф 2, букви а) и б) от същата директива.
(3) „Заключенията за НДНТ”, както са определени в член 3, параграф 12 от Директива 2010/75/ЕС, представляват ключов елемент на референтните документи за НДНТ и съдържат заключенията за най-добри налични техники, тяхното описание, информация за оценка на тяхната приложимост, съответствието на най-добри налични техники нива на емисии, свързани мониторинг, свързаните нива на потребление и, ако е целесъобразно — съответните мерки за възстановяване на площдката.
(4) В съответствие с член 14, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС заключенията за НДНТ служат за отправна точка при определянето на условията на разрешителните за инсталациите, попадащи в обхвата на глава II от същата директива.
(5) Член 15, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС изисква от компетентния орган да определя норми за допустими емисии, които гарантират, че при нормални експлоатационни условия емисиите не надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добри налични техники съгласно решенията относно заключенията за НДНТ, посочени в член 13, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС.
(6) Член 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС предвижда възможност за дерогации от изискванията на член 15, параграф 3 само в случай че разходите за постигане на нивата на емисии, свързани с НДНТ, са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради географското разположение, местните екологични условия или техническите характеристики на съответната инсталация.
(7) Член 16, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС предвижда, че изискванията за мониторинг в разрешителното, посочени в член 14, параграф 1, буква в) от същата директива, се основават на заключенията относно мониторинга, изложени в заключенията за НДНТ.
(8) В съответствие с член 21, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС в срок от 4 години от публикуването на решенията относно заключенията за НДНТ компетентният орган преразглежда и при необходимост актуализира всички условия на разрешителното, както и гарантира, че инсталацията отговаря на посочените условия на разрешителното.
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
С Решение на Комисията от 16 май 2011 г. (1) се създава форум за обмен на информация в съответствие с член 13 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, който се състои от представители на държавите членки, засегнатите отрасли и неправителствените организации, активни в областта на опазването на околната среда.
В съответствие с член 13, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС Комисията получи становището на този форум относно предложеното съдържание на референтния документ за НДНТ за производството на целулоза, хартия и картон на 20 септември 2013 г. и го направи публично достъпно (2).
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Заключенията за НДНТ за производството на целулоза, хартия и картон се съдържат в приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 26 септември 2014 година.
За Комисията
Janez POTOČNIK
Член на Комисията
(1) ОВ С 146, 17.5.2011 г., стр. 3.
(2) https://circabc.europa.eu/w/browse/6516b21a-7f84-4532-b0e1-52d411bd0309
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НАЙ-ДОБРИТЕ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЦЕЛУЛОЗА, ХАРТИЯ И КАРТОН
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ ........................................................................................................................................ 79
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ .................................................................................................................................. 80
СЪОТВЕТНИ ЕМИСИОННИ НИВА ПРИ НДНТ .............................................................................................. 80
ПЕРИОДИ НА УСРЕДНЯВАНЕ ЗА ЕМИСИИ ВЪВ ВОДАТА ............................................................................. 80
РЕФЕРЕНТНИ УСЛОВИЯ ЗА ЕМИСИИ ВЪВ ВЪЗДУХА .................................................................................. 80
ПЕРИОДИ НА УСРЕДНЯВАНЕ ЗА ЕМИСИИ ВЪВ ВЪЗДУХА ............................................................................. 81
ОПРЕДЕЛЕНИЯ ........................................................................................................................................ 81
1.1. Общи заключения за НДНТ за целулозната и хартиената промишленост ........................................ 84
1.1.1. Система за управление на околната среда ..................................................................................... 84
1.1.2. Управление на материалите и добро стопанисване ..................................................................... 85
1.1.3. Управление на води и отпадъчни води ......................................................................................... 86
1.1.4. Потребление на енергия и енергийна ефективност ...................................................................... 87
1.1.5. Отделение на мирис ..................................................................................................................... 88
1.1.6. Мониторинг на ключови технологични параметри и на емисиите във водата и въздуха .......... 89
1.1.7. Управление на отпадъци ............................................................................................................. 91
1.1.8. Емисии във водата ..................................................................................................................... 92
1.1.9. Шумови емисии .......................................................................................................................... 93
1.1.10. Извеждане от експлоатация ...................................................................................................... 94
1.2. Заключения за НДНТ за процеса за производство на крафт целулоза ........................................... 94
1.2.1. Отпадъчни води и емисии във водата ......................................................................................... 94
1.2.2. Емисии във въздуха ................................................................................................................... 96
1.2.3. Генериране на отпадъци ........................................................................................................... 102
1.2.4. Потребление на енергия и енергийна ефективност .................................................................... 103
1.3. Заключения за НДНТ за процеса на производство на сулфитна целулоза .................................... 104
1.3.1. Отпадъчни води и емисии във водата ......................................................................................... 104
1.3.2. Емисии във въздуха ................................................................................................................... 106
1.3.3. Потребление на енергия и енергийна ефективност .................................................................... 108
1.4. Заключения за НДНТ за механично и химикомеханично производство на целулоза .................. 109
1.4.1. Отпадъчни води и емисии във водата ......................................................................................... 109
1.4.2. Потребление на енергия и енергийна ефективност .................................................................... 110
1.5. Заключения за НДНТ за преработка на хартия за рециклиране .................................................. 111
1.5.1. Управление на материали .......................................................................................................... 111
1.5.2. Отпадъчни води и емисии във водата ................................................................. 112
1.5.3. Потребление на енергия и енергийна ефективност ........................................... 114
1.6. Заключения за НДНТ за производство на хартия и свързани процеси ............... 114
1.6.1. Отпадъчни води и емисии във водата ................................................................. 114
1.6.2. Емисии във въздуха ............................................................................................. 117
1.6.3. Генериране на отпадъци .................................................................................... 117
1.6.4. Потребление на енергия и енергийна ефективност ........................................... 117
1.7. Описание на техники ............................................................................................. 118
1.7.1. Описание на техники за предотвратяване и контрол на емисиите във въздуха ................................................................. 118
1.7.2. Описание на техники за намаляване на потреблението на прясна вода/потока на отпадъчни води и количеството замърсители в отпадъчните води ................................................................. 121
1.7.3. Описание на техники за предотвратяване на генерирането на отпадъци и управление на отпадъци ........... 126
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Настоящите заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) са свързани с дейностите, описани в раздел 6.1, букви а) и б) от приложение I към Директива 2010/75/ЕС, т.е. комплексно и некомплексно производство в промишлени инсталации за:
а) целулозна каша от дървесина или други влакнести материали;
б) хартия или картон с производствен капацитет над 20 тона дневно.
По-специално настоящите заключения за НДНТ обхващат следните процеси и дейности:
i) химичен процес за производство на целулоза:
а) процес за производство на крафт (сулфатна) целулоза;
б) процес за производство на сулфитна целулоза;
ii) механичен и химикомеханичен процес за производство на целулоза;
iii) обработване на хартия за рециклиране със и без отстраняване на мастило;
iv) производство на хартия и свързани процеси;
v) всички регенерационни котли и варни пещи, които се използват в инсталации за производство на целулоза и хартия.
Настоящите заключения за НДНТ не обхващат следните дейности:
i) производство на целулоза от влакнести суровини, различни от дървесни (например целулоза от едногодишни растения);
ii) стационарни двигатели с вътрешно горене;
iii) горивни инсталации за генериране на пара и електроенергия, различни от регенерационни котли;
iv) сушилни апарати с вътрешни горелки за машини за хартия и машини за грундирание.
Други референтни документи, които са от значение за дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ, са следните:
| Референтни документи | Дейност |
|-----------------------|---------|
| Промишлени охладителни системи (ПОС) | Промишлени охладителни системи, например охладителни кули, пластични топлообменници |
| Икономика и въздействия върху компонентите на околната среда (ИВКОС) | Икономика и въздействия на техниките върху компонентите на околната среда |
Референтни документи | Дейност
---|---
Емисии от складиране (ЕОС) | Емисии от резервоари, тръби инсталации и складирани химикали
Енергийна ефективност (ЕНЕ) | Обща енергийна ефективност
Големи горивни инсталации (ГГИ) | Генериране на пара и електроенергия в инсталации за производство на целулоза и хартия от горивни инсталации
Общи принципи на мониторинг (ОПМ) | Мониторинг на емисиите
Изгаряне на отпадъци (ИО) | Изгаряне и съвместно изгаряне на отпадъци на място
Предприятия за третиране на отпадъци (ПТО) | Подготвяне на отпадъците за горива
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Списъкът с техниките, изброени и описани в настоящите заключения за НДНТ, няма предписателен характер и не е изчерпателен. Могат да се използват други техники, които осигуряват най-малкото еквивалентна степен на защита на околната среда.
Ако не е посочено друго, заключенията за НДНТ са общовалидни.
ЕМИСИОННИ НИВА, СВЪРЗАНИ С НДНТ
Когато емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), са даени за един и същ период на усредняване в различни единици (например стойности на концентрация и специфични натоварвания (тоест за тон нетно производство), тези различни начини за изразяване на НДНТ-СЕН следва да се считат за равностойни алтернативи.
За комплексни и произвеждащи множество продукти инсталации за производство на целулоза и хартия НДНТ-СЕН, определени за отделните процеси (производство на целулоза, производство на хартия) и/или продукти, трябва да се комбинират в съответствие с правило за смесване въз основа на техния кумулативен дял в емисиите.
ПЕРИОДИ НА УСРЕДНЯВАНЕ ЗА ЕМИСИИ ВЪВ ВОДАТА
Освен ако е посочено друго, съответните периоди на усредняване, свързани с НДНТ-СЕН за емисии във водата, се определят, както следва:
| Среднодневни стойности | Средна стойност за 24-часов период на вземане на проби, взети като пропорционални на дебита съставни проби (1) или, при условие че се демонстрира достатъчна устойчивост на потока — пропорционална на времето проба (2) |
| Средногодишни стойности | Средна стойност от всички среднодневни стойности, взети в рамките на една година, претеглени според дневното производство и изразени като маса на изпуснатите вещества за единица от маса от произвеждени или преработени продукти/материали |
(1) В някои специални случаи може да бъде необходимо да се прилага друга процедура за вземане на проби (например единични проби)
РЕФЕРЕНТНИ УСЛОВИЯ ЗА ЕМИСИИ ВЪВ ВЪЗДУХА
НДНТ-СЕН за емисии във въздуха се отнасят за стандартни условия: сух газ, температура от 273,15 K и налягане 101,3 kPa. Когато НДНТ-СЕН са представени като стойности на концентрацията, се посочва референтното съдържание на O₂ (об. %).
Преобразуване към референтна концентрация на кислорода
Формулата за изчисляване на концентрацията на емисиите при референтно съдържание на кислород е, както следва:
\[
E_R = \frac{21 - O_R}{21 - O_M} \times E_M
\]
където:
- \(E_R\) (mg/Nm\(^3\)): емисионна концентрация по отношение на референтното съдържание на кислород \(O_R\)
- \(O_R\) (vol %): референтно съдържание на кислород
- \(E_M\) (mg/Nm\(^3\)): измерена емисионна концентрация при измереното съдържание на кислород \(O_M\)
- \(O_M\) (vol %): измерено съдържание на кислород.
ПЕРИОДИ НА УСРЕДНЯВАНЕ ЗА ЕМИСИИ ВЪВ ВЪЗДУХА
Освен ако е посочено друго, съответните периоди на усредняване при НДНТ-СЕН за емисии във въздуха се определят, както следва:
| Среднодневни стойности | Средна стойност за 24-часов период въз основа на валидни средночасови стойности от непрекъснато измерване |
|------------------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Средна стойност за периода на вземане на проби | Средна стойност от три последователни измервания, с период на всяко от тях най-малко 30 минути |
| Средногодишни стойности | При непрекъснато измерване: средна стойност от всички валидни средночасови стойности. При периодични измервания: средна стойност от всички „средни стойности за периода на вземане на проби”, получени за една година |
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните определения:
| Използвано понятие | Определение |
|-------------------|--------------|
| Нова инсталация | Инсталация, която за първи път е разрешена в даден обект след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или изцяло подменена инсталация върху съществуващите основи след публикуването на настоящите заключения за НДНТ |
| Съществуваща инсталация | Инсталация, която не е нова инсталация |
| Основен ремонт | Основна промяна в проекта или технологията на инсталация/система за намаляване на емисиите, която включва основно обновяване или замяна на технологичните единици и свързаното с тях оборудване |
| Нова система за намаляване на праха | Система за намаляване на праха, която за първи път се експлоатира в даден обект след публикуването на настоящите заключения за НДНТ |
| Съществуваща система за намаляване на праха | Система за намаляване на съдържанието на праха, която не е нова система за намаляване на праха |
| Некондензиращи миризливи газове (НКГ) | Некондензиращи миризливи газове, тоест миризливи газове при производството на крафт целулоза |
| Концентрирани некондензиращи миризливи газове (КНКГ) | Концентрирани некондензиращи миризливи газове (или „силини миризливи газове”): газове, съдържащи обща редуцирана сяра (TRS), от варене, изпаряване и очистка на кондензати |
Използвано понятие
Силни миризливи газове
Концентрирани некондензиращи миризливи газове (КНКГ)
Слаби миризливи газове
Разредени некондензиращи миризливи газове: газове, съдържащи TRS, които не са силни миризливи газове (например газове от резервоари, филтри за промиване, контейнери за трески, филтри за шлам, който съдържа вар, сушилни машини)
Остатъчни слаби газове
Слаби газове, които не се отделят от регенерационен котел, варна пещ или горелка на TRS
Непрекъснато измерване
Измервания посредством автоматизирана измервателна система (АИС), която е инсталирана за постоянно в обекта
Периодично измерване
Определяне на измервана величина (конкретно количество, което подлежи на измерване) на определени интервали посредством ръчни или автоматизирани методи
Дифузни емисии
Емисии, които се отделят при пряк (неканализиран) контакт на летливи вещества или прах с околната среда при нормални експлоатационни условия
Комплексно производство
Целулоза и хартия/картон се произвеждат в същия обект. Целулозата обичайно не се изсушава преди производството на хартия/картон
Некомплексно производство
Или а) производство на пазарна целулоза (за продажба) в производствени инсталации, които не разполагат с машини за хартия, или б) производство на хартия/картон, като се използва само целулоза, произведена в други инсталации (пазарна целулоза)
Нетно производство
i) за инсталации за производство на хартия: неопакован продукция за продан след последната машина за рязане и навиване, т.е. преди преобразуване;
ii) за машини за последващо грундирание: производство след грундирание;
iii) за инсталации за производство на хартия „тишу”: продукция за продан след машината за хартия „тишу”, преди процеса на превъртане и без да се включва сърцевината;
iv) за инсталации за производство на пазарна целулоза: производство след опаковане (въздушно суhi тонове (ADt));
v) за комплексни производствени инсталации: нетна целулоза, производство означава производството след опаковане (ADt) плюс целулозата, придвижена към инсталацията за производство на хартия (целулозата се изчислява при 90 % сухота, т.е. въздушно суха). Нетно производство на хартия: същото като в подточка i)
Инсталация за производство на специализирана хартия
Инсталация, която произвежда множество категории хартия и картон за специални цели (промишлени и непромишлени), които се характеризират с конкретни качества, относително малък пазар на крайната употреба или ниши на приложения, които често са проектирани специално за конкретен клиент или група от крайни потребители. Примерите за специализирана хартия включват хартия за цигари, филтърни хартии, метализирана хартия, термична хартия, автокопирна хартия, самозалепващи етикети, гланцирана хартия, както и картон за производството на гипсокартон и специални хартии за парафиниране, изолиране, покривни работи, полагане на асфалт и други специфични приложения или манипулации. Всички тези категории попадат извън стандартните категории хартия
Твърда дървесина
Група от дървесни видове, включително трепетлика, бук, бреза и евкалипт. Терминът твърда дървесина се използва като антоним на мека дървесина
Мека дървесина
Дървесина от иглолистни дървета, включително бор и смърч. Терминът мека дървесина се използва като антоним на твърда дървесина
Каустициране
Процес в цикъла за производство на вар, при който хидроксид (варно-сулфитна течност) се регенерира чрез реакцията $\text{Ca(OH)}_2 + \text{CO}_2 \rightarrow \text{CaCO}_3 (s) + 2 \text{OH}^-$
| СЪКРАЩЕНИЯ | ОПРЕДЕЛЕНИЕ |
|----------------|----------------|
| ADt | Въздушно сухи тонове (целулоза), изразени като 90 % сухота |
| AOX | Адсорбируеми органично свързани халогени, измерени съгласно метода на стандарта EN ISO: 9562 за отпадъчни води |
| БПК | Биохимично потребен кислород. Необходимото количество разтворен кислород, за да могат микроорганизмите да разградят органичната материя в отпадъчните води |
| CMP | Химикомеханична целулоза |
| CTMP | Химикотермомеханична целулоза |
| ХПК | Химично потребен кислород; количеството на химично окисляемата органична материя в отпадъчните води (обичайно се отнася до анализ с бихроматно окисление) |
| DS | Сухо вещество, изразено като тегловен процент |
| DTPA | Диетилен триамин пентаоцетна киселина (комплексообразуващ/хелатиращ агент, който се използва при избелване с пероксид) |
| ECF | Без употреба на елементарен хлор |
| EDTA | Етилен триамин тетраоцетна киселина (комплексообразуващ/хелатиращ агент) |
| H₂S | Сероводород |
| LWC | Лека грундирана хартия |
| NOₓ | Сборът от азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO₂), изразен като NO₂ |
| NSSC | Неутрално-сулфитна полухимична целулоза |
| RCF | Рециклирани влакна |
| SO₂ | Серен диоксид |
| TCF | Без никаква употреба на хлор |
| Общ азот (Tot-N) | Общ азот (Tot-N), далено като N, включва органчен азот, свободен амоняк и амониеви йони (NH₄⁺-N), нитрити (NO₂⁻-N) и нитрати (NO₃⁻-N) |
| Общ фосфор (Tot-P) | Общ фосфор (Tot-P), дален като P, включва разтворен фосфор плюс цепия неразтворим фосфор, попаднал в отпадъчни води под формата на утайки или в микроорганизмите |
| TMP | Термомеханична целулоза |
| TOC | Общ органчен въглерод |
Използвано понятие
| TRS | Обща редуцирана сяра. Сборът на следните редуцирани миризливи серни съединения, които се отделят при процеса на производство на целулоза: сероводород, метил меркаптан, диметилсулфид и диметилдисулфид, изразен като сяра |
| OCB | Общо суспендираните вещества (в отпадъчни води). Суспендираните вещества се състоят от малки влакнести частици, пълнители, ситни фракции, неутаена биомаса (агломерирани микроорганизми) и други малки частици |
| VOC | Летливи органични съединения съгласно определението в член 3, параграф 45 от Директива 2010/75/ЕС |
1.1. ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ЦЕЛУЛОЗНАТА И ХАРТИЕНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Прилагат се специфичните по процеси заключения за НДНТ, включени в раздели 1.2—1.6, в допълнение към общите заключения за НДНТ, упоменати в настоящия раздел.
1.1.1. Система за управление на околната среда
НДНТ 1. С цел да се подобрят общите екологични резултати от плановете за производство на целулоза, хартия и картон, НДНТ представлява въвеждането и спазването на система за управление на околната среда (СУОС), която обединява всички посочени елементи:
а) ангажиране на ръководството, включително висшето ръководство;
б) определяне от страна на ръководството на политика за околната среда, която да включва постоянно подобряване на инсталацията;
в) планиране и установяване на необходимите процедури, цели и задачи, заедно с финансов планиране и инвестиране;
г) изпълнение на процедурите, като се обръща специално внимание на:
i) структурата и отговорностите;
ii) обучението, осведомеността и компетентността;
iii) комуникацията;
iv) участието на служителите;
v) документацията;
vi) ефективния технологичен контрол;
vii) програмите за поддръжка;
viii) подготовеност и реагиране при извънредни ситуации;
ix) осигуряване на спазването на законодателството в областта на околната среда;
д) проверка на изпълнението и предприемане на коригиращо действие, като се обръща специално внимание на:
i) мониторинга и измерванията (вж. също референтния документ за общите принципи на мониторинга);
ii) коригиращото и превантивното действие;
iii) воденето на документация;
iv) независимо (когато това е практически осъществимо) вътрешно или външно оцениране с цел да се определи дали СУОС отговаря на планираната уредба и дали е внедрена и поддържана правилно, или не;
е) преглед на СУОС и на запазването на нейната пригодност, адекватност и ефективност, извършван от висшето ръководство;
ж) проследяване на разработването на по-чисти технологии;
з) съобразяване на въздействията върху околната среда при евентуално извеждане от експлоатация на инсталацията още на етапа на нейното проектиране и през целия й експлоатационен живот;
и) редовно прилагане на секторни целеви показатели.
Приложимост
Обхватът (например степен на подробност) и характерът на СУОС (например стандартизирана или не) в повечето случаи зависят от характера, големината и сложността на инсталацията, както и от размера на въздействията, които тя може да има върху околната среда.
1.1.2. Управление на материалите и добро стопанисване
НДНТ 2. НДНТ представлява прилагането на принципите на добро стопанисване за свеждане до минимум на въздействието на производствения процес върху околната среда чрез използване на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а) Внимателен подбор и контрол на химикалите и добавките | |
| б) Анализ, призуржен от химичен опис, на вложените суровини и материали и на изходящата продукция, като се включват техните количества и токсикологични свойства | |
| в) Свеждане на използването на химикали до минималното равнище, изисквано от спецификациите за качество на крайния продукт | |
| г) Избягване на използването на вредни вещества (например дисперсии, почистващи средства или повърхностноактивни вещества, съдържащи нониленфенол етоксилат) и замяна с не толкова вредни альтернативи | |
| д) Свеждане до минимум на въвеждането на вещества в почвите от течове, въздушно отлагане и неподходящо съхранение на суровини, продукти или остатъчни вещества | |
| е) Създаване на програма за управление на течове и подобре ограничаване на съответните източници, като така се предотвратява замърсяването на почвите и подпочвените води | |
| ж) Подходящо проектиране на тръбните системи и системите за съхранение, за да се подпържат повърхностните чисти и да се намалят необходимостта от миене и почистване | |
НДНТ 3. С цел да се намалят отделните на органични хелатиращи агенти, които не са пряко биоразградими, например EDTA или DTPA, при избелването с пероксид, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а) Определяне на количеството на хелатиращите агенти, отделени в околната среда, чрез периодични измервания | Не се прилага към производствени инсталации, които не използват хелатиращи агенти |
| б) Оптимизиране на процеса, за да се намалят потреблението и емисиите на хелатиращи агенти, които не са пълно биоразградими | Не се прилага към инсталации, които отстраняват 70 % или повече от EDTA/DTPA в своята станция или процес за пречистване на отпадъчни води |
| в) Препоръчително използване на биоразградими или отстраними хелатиращи агенти, като постепенно се намалява използването на неразградими продукти | Приложимостта зависи от наличието на подходящи заместители (биоразградими агенти, които отговарят например на изискванията за белота на целулозата) |
1.1.3. Управление на води и отпадъчни води
НДНТ 4. С цел да се намалят генерирането и замърсителния товар на отпадъчни води от съхранение и подготвка на дървесина, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Сухо отстраняване на кората (за описание вж. раздел 1.7.2.1) | Ограничен приложимост, когато се изисква висока степен на чистота и белота с избелване TCF |
| б | Обработка на дървени трупи по такъв начин, че да се избегне замърсяване на кората и дървесината с пясък и камъчета | Общоприложима |
| в | Павиране на площадката за дървесина, и по-специално използваните повърхности за съхранение на трески | Приложимостта може да бъде ограничена от размера на площадката за дървесина и областта за съхранение |
| г | Контролиране на дебита на водата за пръскане и свеждане до минимум на повърхностните отточни води от площадката за дървесина | Общоприложима |
| д | Събиране на замърсените отточни води от площадката за дървесина и отделяне на суспендираните вещества преди биологично пречистване | Приложимостта може да бъде ограничена от степента на замърсяване на отточните води (ниска концентрация) и/или размера на пречистителната станция за отпадъчни води (големи обеми) |
Свързаният с НДНТ поток отпадъчни води от сухо отстраняване на кората е с 0,5—2,5 m³/ADt.
НДНТ 5. С цел да се намалят използването на прясна вода и генерирането на отпадъчни води, НДНТ предстavлява затварянето на водната система до технически възможната степен в съответствие с произвежданите категории целулоза и хартия чрез използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Мониторинг и оптимизиране на използването на вода | Общоприложима |
| б | Оценка на вариантите за рециркулация на водата | Общоприложима |
| в | Постигане на баланс между затварянето на водните циркуляционни линии и потенциалните недостатъци; прибавяне на допълнително оборудване, ако е необходимо | Общоприложима |
| г | Отделение на по-малко замърсената салниковата вода от помпите за генериране на вакуум и повторното й използване | Общоприложима |
| д | Отделение на чистата охлаждаща вода от замърсена технологична вода и повторното й използване | Общоприложима |
| е | Повторно използване на технологична вода като заместител на прясна вода (рециркулация на водата и затваряне на циркуляцията на водата) | Приложима към нови инсталации и инсталации, преминали през основен ремонт. Приложимостта може да бъде ограничена поради качеството на водата и/или изискванията за качество на продукта, поради технически ограничения (например утаяване/отлагане във водната система) или повишаване на пощата мирима |
| ж | Пречистване по време на самия процес на (част от) технологичната вода, за да се подобри качеството на водата с оглед да се позволи рециркулация или повторно използване | Общоприложима |
Свързаният с НДНТ поток на отпадъчни води в точката на заустване след пречистването на отпадъчните води като годишни средни стойности е:
| Сектор | Свързан с НДНТ поток на отпадъчните води |
|--------|----------------------------------------|
| Избелена крафт целулоза | 25—50 m³/ADt |
| Неизбелена крафт целулоза | 15—40 m³/ADt |
| Избелена сулфитна целулоза за производство на хартия | 25—50 m³/ADt |
| Магнефитна целулоза | 45—70 m³/ADt |
| Разтворима целулоза | 40—60 m³/ADt |
| NSSC целулоза | 11—20 m³/ADt |
| Механична целулоза | 9—16 m³/t |
| CTMP и CMP | 9—16 m³/ADt |
| Инсталации за производство на хартия от RCF без отстраняване на мастило | 1,5—10 m³/t (горната граница на диапазона като цяло се свързва с производство на сгъваем картон за кутии) |
| Инсталации за производство на хартия от RCF с отстраняване на мастило | 8—15 m³/t |
| Инсталации за производство на хартия „тишу” на основата на RCF без отстраняване на мастило | 10—25 m³/t |
| Некомплексни инсталации за производство на хартия | 3,5—20 m³/t |
1.1.4. Потребление на енергия и енергийна ефективност
НДНТ 6. С цел да се намали потреблението на гориво и енергия в инсталациите за производство на целулоза и хартия, НДНТ представлява използването на техника а) и комбинация от другите техники, посочени по-долу:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Исполнение на система за управление на енергията, която включва всички следните характеристики: i) Оценка на общото енергийно потребление и производството в инсталацията ii) Откриване, количествено определяне и оптимизиране на потенциала за оползотворяване на енергията iii) Мониторинг и поддържане на оптимизираното положение при потреблението на енергия | Общоприложима |
| б | Оползотворяване на енергия чрез изгаряне на отпадъчните и остатъчните вещества от производството на целулоза и хартия с високо съдържание на органични вещества и топлина на изгаряне, като се отчита НДНТ 12 | Приложима само ако е невъзможно рециклирането или повторното използване на отпадъчни и остатъчни вещества от производството на целулоза и хартия с високо съдържание на органични вещества и топлина на изгаряне |
Техника Приложимост
в) Задоволяване на потребностите на производствените процеси от пара и електроенергия във възможно най-голяма степен чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КТЕ)
г) Използване на излишната топлина за изсушаване на биомаса и утайка, за подгряване на захранваща вода за котли и технологична вода, за отопление на сгради и др.
д) Използване на термокомпресори
е) Използване на фитинги за тръбите за пара и кондензат
ж) Използване на енергийноефективни вакуумни системи за обезводняване
з) Използване на високоефективни електрически двигатели, помпи и бъркалки
и) Използване на честотни инвертори за вентилатори, компресори и помпи
й) Събраняване на нивото на налягане на парата с действителните нужди от налягане
Приложимостта на тази техника може да бъде ограничена в случаи, в които източниците на топлина и крайните точки са разположени на голямо разстояние
Приложима както към нови, така и към съществуващи инсталации за всички категории хартия и за машини за грундирание, при условие че е налице пара със средно налягане
Общоприложима
Отделяне на мирис
По отношение на отделянето на мирисливи газове, съдържащи сяра, от инсталациите за производство на крафт целулоза и сулфитна целулоза вж. специфичната за процеса НДНТ, посочена в раздели 1.2.2 и 1.3.2.
НДНТ 7. С цел да се предотврати и намали отделянето на мирисливи съединения с произход от системата за отпадъчни води, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
1. Приложима за мирис, свързан със затварянето на водните системи
а) Проектиране на процесите в хартиената инсталация, резервоарите за съхранение на материали и вода, тръбите и контейнерите по такъв начин, че да се избегнат пролъжително задържане, мъртви зони или области със слабо смесване във водните циркуляционни линии и съпътстващи производствени единици, с цел да се избегнат неконтролирани отлагания, както и гниене и разграждане на органична и биологична материя
б) Използване на биоциди, дисперсанти или окисляващи агенти (например каталитична лезининфекция с водороден пероксид), за да се контролира мирисът и да се забави размножаването на бактерии
Техника
в Въвеждане на процеси за вътрешно пречистване („бъбреци”), за да се намалят концентрациите на органична материя и съответно евентуални проблеми с мирис в системата за бяла вода
II. Приложима за мирис, свързан с пречистването на отпадъчни води и преработката на утайка, с цел да се избегнат условия, в които отпадъчните води или утайката стават анаеробни
а Въвеждане на затворени канализационни системи с контролирани отдушници, като в някои случаи се използват химикали за намаляване на образуването и за окисляване на сероводорода в канализационните системи
б Избягване на свръхаерисиране на изравнителните резервоари, като същевременно се поддържа доста- тъчно добро разбъркване
в Осигуряване на достатъчен капацитет за аерисане и достатъчно добри характеристики на разбъркване в резервоарите за аерисане; редовен преглед на системата за аерисане
г Осигуряване на правилната експлоатация на извеждането на утайка от вторичния утаител и припом- ването на рециркулиращата утайка
д Ограничаване на времепрестоя на утайка в съоръжения за съхранение на утайка, като утайката непре- къснато се насочва към съоръженията за обезводняване
е Избягване на съхранението на отпадъчни води в аварийния резервоар за срок, по-дълъг от необхо- димия; поддържане на аварийния резервоар празен
ж Ако се използват сушили за утайката — третиране на газовете от отдушниците на топлинните сушили чрез скрубер и/или биофилтрация (например компостни филтри)
з Избягване на въздушни охладителни кули за непречистени отпадъчни води чрез използване на пластични топлообменници
1.1.6. Мониторинг на ключови технологични параметри и на емисиите във водата и въздуха
НДНТ 8. НДНТ представлява мониторингът на ключовите технологични параметри съгласно следната таблица:
I. Мониторинг на ключови технологични параметри от значение за емисиите във въздуха
| Параметър | Честота на мониторинг |
|-----------|------------------------|
| Налияне, температура, кислород, CO и съдържание на водна пара в димни газове за горивни процеси | Постоянен |
II. Мониторинг на ключови технологични параметри от значение за емисиите във водата
| Параметър | Честота на мониторинг |
|-----------|------------------------|
| Водно количество, температура и pH | Постоянен |
| Съдържание на фосфор и азот в биомасата, индекс на утайката, излишък на амоний и ортофосфат в отпадъчните води, както и микроскопски проверки на биомасата | Периодичен |
| Обемен дебит и съдържание на CH₄ в биогаз, генериран при анаеробно третиране на отпадъчните води | Постоянен |
| Съдържание на H₂S и CO₂ в биогаза, генериран при анаеробно третиране на отпадъчните води | Периодичен |
НДНТ 9. НДНТ представлява извършването на редовен мониторинг и измерване на емисиите във въздуха, както е посочено по-долу, с определената честота съгласно стандартите EN. Ако не са налични стандарти EN, НДНТ представлява използването на ISO, национални или други международни стандарти, които осигуряват предоставянето на данни с равностойно научно качество.
| Параметър | Честота на мониторинг | Източник на емисии | Мониторинг във връзка със |
|-----------|------------------------|---------------------|-----------------------------|
| a NO₃ и SO₂ | Постоянен | Регенерационен котел | НДНТ 21, НДНТ 22, НДНТ 36, НДНТ 37 |
| | Периодичен или постоянен | Варна пещ | НДНТ 24, НДНТ 26 |
| | Периодичен или постоянен | Специализирана горелка на TRS | НДНТ 28, НДНТ 29 |
| b Прах | Периодичен или постоянен | Регенерационен котел (крафт целулоза) и варна пещ | НДНТ 23, НДНТ 27 |
| | Периодичен | Регенерационен котел (суфитна целулоза) | НДНТ 37 |
| v TRS (включително H₂S) | Постоянен | Регенерационен котел | НДНТ 21 |
| | Периодичен или постоянен | Варна пещ и специализирана горелка на TRS | НДНТ 24, НДНТ 25, НДНТ 28 |
| | Периодичен | Дифузни емисии от различни източници (например линията за производство на влакна, резервоари, контейнери за трески и др.) и остатъчни слаби газове | НДНТ 11, НДНТ 20 |
| g NH₃ | Периодичен | Регенерационен котел, оборудван със селективна некаталитична редукция (СНКР) | НДНТ 36 |
НДНТ 10. НДНТ представлява извършването на мониторинг на емисиите във водата, както е посочено по-долу, с определената честота съгласно стандартите EN. Ако не са налични стандарти EN, НДНТ е използването на ISO, национални или други международни стандарти, които осигуряват предоставянето на данни с равностойно научно качество.
| Параметър | Честота на мониторинг | Мониторинг във връзка със |
|-----------|------------------------|-----------------------------|
| a Химично потребен кислород (ХПК) или общ органичен въглерод (TOC) | Ежедневен (1) (2) | НДНТ 19, НДНТ 33, НДНТ 40, НДНТ 45, НДНТ 50 |
| b БПК₅ или БПК₇ | Седмичен (веднъж седмично) |
| v Общо суспендирано вещества (ОСВ) | Ежедневен (1) (2) |
| g Общ азот | Седмичен (веднъж седмично) (2) |
| d Общ фосфор | Седмичен (веднъж седмично) (2) |
| e EDTA, DTPA (4) | Месечен (веднъж месечно) |
| Параметър | Честота на мониторинг | Мониторинг във връзка със |
|-----------|----------------------|--------------------------|
| ж | АОХ (съгласно EN ISO 9562:2004) (1) | Месечен (веднъж месечно) | НДНТ 19: избеляна крафт целулоза |
| | | Веднъж на всеки два месеца | НДНТ 33: с изключение на производствени инсталации за TCF и NSSC |
| | | | НДНТ 40: с изключение на производствени инсталации за CTMP и CMP |
| | | | НДНТ 45 |
| | | | НДНТ 50 |
| з | Подходящи метали (например Zn, Cu, Cd, Pb, Ni) | Веднъж годишно | |
(1) Налице е тенденция да се заменя ХПК с ТОС от икономически и свързани с околната среда съображения. Ако ТОС вече е измерен като ключов параметър на процеса, няма нужда да се измерва ХПК; при все това следва да се установи корелация между двата параметъра за конкретния източник на емисии и стъпкото на пречистване на отпадъчните води.
(2) Могат да се използват и методи за бързо изпитване. Резултатите от бързото изпитване следва да се съпоставят редовно (например месечно) със стандартите EN или, ако няма налични стандарти EN, с ISO, национални или други международни стандарти, които осигуряват предоставянето на данни с равностойно научно качество.
(3) За производствени инсталации, които работят по-малко от седем дни в седмица, честотата на мониторинг на ХПК и ОСВ може да бъде намалена, така че да се обхванат дните, в които работи инсталацията, или да се увеличи периодът на вземане на проби на 48 или 72 часа.
(4) Приложим, когато в технологичния процес се използват EDTA или DTPA (хелатиращи агенти).
(5) Неприложим към инсталации, които представят доказателства, че не се генерират и не се добавят АОХ чрез химични добавки и суровини.
НДНТ 11. НДНТ представлява редовният мониторинг и оценка на дифузните емисии на обща редуцирана съра от съответните източници.
Описание
Оценката на дифузните емисии на обща редуцирана съра може да се извършва чрез периодични измервания и оценка на дифузните емисии, които се отделят от различни източници (например линията за производство на влакна, резервоарите, контейнерите за трески и др.) чрез преки измервания.
1.1.7. Управление на отпадъци
НДНТ 12. С цел да се намалят количеството отпадъци, които се изпращат за обезвреждане, НДНТ представлява използването на оценка на отпадъците (включително описи на отпадъците) и система за управление, така че да се улесни повторното използване на отпадъците или, ако това е невъзможно, рециклиране на отпадъците, или ако това е невъзможно, друг вид оползотворяване, включително комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Разделно събиране на различни видове отпадъчни фракции (включително отделение и класифициране на опасните отпадъци) | Общоприложима |
| б | Смесване на подходящи видове остатъчни фракции с цел да се получат смеси, които могат да се използват по по-добър начин | Общоприложима |
| в | Предварително третиране на технологични остатъчни вещества преди повторно използване или рециклиране | Вж. раздел 1.7.3 Общоприложима |
| г | Оползотворяване на материали и рециклиране на технологични остатъчни вещества на територията на обекта | Общоприложима |
| д | Оползотворяване на енергия на територията на обекта или извън него от отпадъци с високо съдържание на органични вещества | За използване извън обекта приложимостта зависи от наличието на трета страна |
1.1.8. Емисии във водата
Разделите 1.2—1.6 съдържат специфични за процеса НДНТ-СЕН и допълнителна информация за пречистването на отпадъчни води в инсталации за производство на целулоза и хартия.
НДНТ 13. С цел да се намалят емисиите на хранителни вещества (азот и фосфор) във водоприемниците НДНТ представлява замяната на химични добавки с високо съдържание на азот и фосфор с добавки с ниско съдържание на азот и фосфор.
Приложимост
Приложима, ако азотът в химичните добавки не е биоалчичен (т.е. не може да служи като хранително вещество при биологично пречистване) или ако балансът на хранителни вещества е положителен.
НДНТ 14. С цел да се намалят емисиите на замърсители във водоприемниците, НДНТ представлява използването на всички следните техники:
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Първично (физикохимично) пречистване |
| б | Вторично (биологично) пречистване (1) |
(1) Неприложима към инсталации, в които биологичният товар на отпадъчните води след първичното пречистване е много нисък, например в някои инсталации за производство на хартия, които произвеждат специализирана хартия.
НДНТ 15. Когато е необходимо допълнително отстраняване на органични вещества, азот или фосфор, НДНТ представлява използването на третично пречистване, както е описано в раздел 1.7.2.2.
НДНТ 16. С цел да се намалят емисиите на замърсители във водоприемниците от инсталации за биологично пречистване на отпадъчни води, НДНТ е използването на всички следните техники:
| Техника |
|---------|
| а | Подходящо проектиране и експлоатация на инсталацията за биологично пречистване |
| б | Редовен контрол на активната биомаса |
| в | Адаптиране на въвеждането на хранителни вещества (азот и фосфор) към действителните нужди на активната биомаса |
1.1.9. Шумови емисии
НДНТ 17. С цел да се намалят шумовите емисии от производството на целулоза и хартия, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Програма за намаляване на шума | Програмата за намаляване на шума включва откриване на източниците и засегнатите области, изчисления и измервания на нивата на шума, за да се класират източниците според нивата на шума, както и установяване на най-ефективната спрямо разходите комбинация от техники, тяхното изпълнение и мониторинг | Общоприложима |
| б | Стратегическо планиране на разположението на оборудването, производствените единици и сградите | Нивата на шум могат да се намалят чрез увеличаване на разстоянието между генериращото шум съоръжение и обекта на въздействието и чрез използване на сградите като шумови бариери | Общоприложима към нови инсталации. В случай на съществуващи инсталации преместването на оборудването и производствените единици може да бъде ограничено от липсата на място или от прекомерни разходи |
| в | Оперативни и ръководни техники в сградите, в които е разположено шумното оборудване | Това включва: — подобрени инспекции и поддръжка на оборудването, за да се избегнат аварии — затваряне на вратите и прозорците в обхванатите области — експлоатация на оборудването от персонал с опит — избягване на шумни дейности през нощта — разпоредби за контрол на шума по време на дейности по поддръжката | Общоприложима |
| г | Изолиране на шумното оборудване и производствени единици | Изолиране на шумното оборудване, като например оборудване за преработка на дървесина, хидравлични агрегати и компресори в отделни конструкции, като сгради или звукоизолирани помещения, чието вътрешно и външно облицоване е изработено от ударопоглъщащ материал | Общоприложима |
| д | Използване на нискошумово оборудване и устройства за намаляване на шума за оборудването и проводите | | |
| е | Изолация от вибрации | Изолация от вибрации от машини и отделение на източниците на шум от потенциално резониращите елементи | |
| ж | Звукоизолиране на сградите | Това евентуално включва използването на: — абсорбиращи звука материали в стените и таваните — звукоизолиращи врати — прозорци с двоен стъклопакет | |
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| з | Намаляване на шума | Разпространението на шума може да се намали чрез разполагане на бариери между генериращите шум съоръжения и обектите на въздействие. Подходящите бариери включва шумозащитни стени, насипи и стради. Подходящи техники за намаляване на шума включват монтирането на шумозаглушители и атенюатори на шумното оборудване, например вентилатори за пара и отдушници на сушилни |
| и | Използване на по-големи машини за боравене с дървесина, за да се намалят времето за повдигане и превоз и шумът от падането на трупи върху купчините от трупи или подаващата маса | Общоприложима към нови инсталации. В случай на съществуващи инсталации поставянето на прегради може да бъде ограничено от липсата на място |
| й | Подобрени начини на работа, например пускане на трупите от по-малка височина върху купчините от трупи или подаващата маса; непосредствена обратна информация за нивото на шума от работниците | Общоприложима |
1.1.10. Извеждане от експлоатация
НДНТ 18. С цел да се предотвратят рисковете от замърсяване при извеждането от експлоатация на дадена инсталация, НДНТ представлява използването на следните общи техники:
| Техника |
|---------|
| а | Осигуряване, че в етапа на проектиране се избягва разполагането на подземни резервоари и тръби или че тяхното разполагане е добре известно и документирано |
| б | Изготвяне на инструкции за изпразване на производственото оборудване, съдовете и тръбите |
| в | Осигуряване на екологосъобразно закриване, когато съоръжението се затваря, например почистване и възстановяване на площдката. Естествените функции на почвата следва да бъдат запазени, ако е осъществимо |
| г | Използване на програма за мониторинг, по-специално във връзка с подпочвените води, за да се откритят евентуални бъдещи въздействия на територията на обекта или съседните области |
| д | Разработване и поддържане на схема за закриване или преустановяване на дейността на обекта въз основа на анализ на риска, която включва прозрачна организация на дейностите по затварянето, като се отчитат уместните и специфични местни условия |
1.2. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ПРОЦЕСА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА КРАФТ ЦЕЛУЛОЗА
За комплексни инсталации за производство на крафт целулоза и хартия се прилагат специфичните за процеса заключения за НДНТ за производството на хартия, посочени в раздел 1.6, в допълнение към заключенията за НДНТ в настоящия раздел.
1.2.1. Отпадъчни води и емисии във водата
НДНТ 19. С оглед да се намалят емисиите на замърсители във водопропускните от цялата производствена инсталация, НДНТ представлява използването на избелване TCF или модерно избелване ECF (вж. описанието в раздел 1.7.2.1) и подходяща комбинация от техниките, указани в НДНТ 13, НДНТ 14, НДНТ 15 и НДНТ 16, както и техниките, посочени по-долу:
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 1 и таблица 2. Тези съответни емисионни нива при НДНТ не са приложими към инсталации за производство на разтворима крафт целулоза.
Референтният поток на отпадъчни води за инсталации за производство на крафт целулоза е посочен в НДНТ 5.
Таблица 1
| Параметър | Средногодишни стойности kg/ADt (1) |
|-----------|-----------------------------------|
| Химично потребен кислород (ХПК) | 7—20 |
| Общо суспензирани вещества (ОСВ) | 0,3—1,5 |
| Общ азот | 0,05—0,25 (2) |
| Общ фосфор | 0,01—0,03 (3) Евкалипт: 0,02—0,11 kg/ADt (4) |
| Адсорбирани органично свързани халогени (АОХ) (5) (6) | 0—0,2 |
(1) Диапазонът на НДНТ—СЕН касае производството на пазарна целулоза и производството на целулоза като част от дейността на комплексни инсталации (не се включват емисиите от производството на хартия).
(2) Една компактна пречиствателна станция за отпадъчни води с биологично пречистване може да доведе до малко по-високи емисионни нива.
(3) Горната граница на диапазона касае производствени инсталации, които използват евкалипт от региони с по-високи равнища на фосфор (например евкалипт от региона на Иберийския полуостров).
(4) Приложим към производствени инсталации, които използват химикали за избелване, съдържащи хлор.
(5) За инсталации, които произвеждат целулоза с висока степен на заравнена, твърдост и чистота (например за картон за опаковка на течности и лека грундирана хартия), могат да се наблюдават емисионни нива на АОХ до 0,25 kg/ADt.
Таблица 2
Съответни емисионни нива при НДНТ за праоко заустване на отпадъчни води от инсталация за производство на неизбелена крафт целулоза във водоприемници
| Параметър | Средногодишни стойности kg/ADt (1) |
|----------------------------------|-------------------------------------|
| Химично потребен кислород (ХПК) | 2,5—8 |
| Общо суспендиране вещества (ОСВ) | 0,3—1,0 |
| Общ азот | 0,1—0,2 (2) |
| Общ фосфор | 0,01—0,02 (2) |
(1) Диапазонът на НДНТ—СЕН касае производството на пазарна целулоза и производството на целулоза като част от дейността на комплексни инсталации (не се включват емисиите от производството на хартия).
(2) Една компактна пречистителна станция за отпадъчни води с биологично пречистване може да доведе до малко по-високи емисионни нива.
Очаква се концентрацията на БПК в пречистените отпадъчни води да бъде ниска (около 25 mg/l при 24-часова съставна проба).
1.2.2. Емисии във въздуха
1.2.2.1. Наплаяване на емисиите на силни и слаби миризливи газове
НДНТ 20. С цел да се намалят емисиите на отцепяна миризма и емисиите на обща репуширана сърва, дължащи се на силни и слаби миризливи газове, НДНТ е предотвратяването на дифузни емисии чрез улавяне на всички димни газове от процеса, съдържащи сърва, включително от всички отдушници, от които се отделят съдържащи сърва емисии, чрез прилагане на всички следните техники:
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Системи за събиране на силни и слаби миризливи газове със следните характеристики: |
| | — капаци, аспиратори, проводи и система за извличане с достатъчен капацитет, |
| | — система за непрекъснато откриване на течове, |
| | — мерки и оборудване за безопасност |
| б | Изгаряне на силни и слаби некондензирани газове |
| | Изгарянето може да се извърши чрез: |
| | — регенерационен котел, |
| | — варна пещ (1), |
| | — специализирана горелка на TRS, оборудвана с мокри скрубери за отстраняване на SO₂, или |
| | — парен котел (2) |
| | Монтират се резервни системи, за да се гарантира постоянна наличност на оборудване за изгаряне на силни миризливи газове. Вариантите пещи могат да служат като резервна система за регенерационните котли; допълнително резервоарно оборудване представлява факелните тръби и котлите в пакет |
| в | Отбелязване на случаи, в които системата за изгаряне не е налична, и всички емисии в резултат на това (3) |
(1) Емисионните нива на SO₂ на варната пещ се повишават съществено, когато силни некондензирани газове (НКГ) се подават към пещта и не се използва алкален скрубер.
(2) Приложима за пречистване на слаби миризливи газове.
(3) Приложима за пречистване на силни миризливи газове.
Приложимост
Общоприложима за нови инсталации и за съществуващи инсталации, преминали през основен ремонт. Монтирането на необходимото оборудване може да бъде затруднено при съществуващите инсталации поради разположението и ограниченото пространство. Приложимостта на техниката за изгаряне може да бъде ограничена поради съображения за безопасност и в този случай могат да се използват мокри скрубери.
Съответното емисионно ниво при НДНТ на обща репуширана сяра (TRS) в остатъчните отделики слаби газове е 0,05—0,2 kg S/ADt.
1.2.2.2. Намаляване на емисиите от регенерационен котел
Емисии на SO₂ и TRS
НДНТ 21. С цел да се намалят емисиите на SO₂ и TRS от регенерационен котел, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| a | Повишаване на съдържанието на сухо вещество (DS) в черната натронова луга |
| b | Оптимизирано горене |
| v | Мокър скрубер |
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 3.
Таблица 3
| Параметър | Среднодневни стойности (1) (2) mg/Nm³ при 6 % O₂ | Средногодишни стойности (1) mg/Nm³ при 6 % O₂ | Средногодишни стойности (1) kg S/ADt |
|-----------|-----------------------------------------------|-----------------------------------------------|-------------------------------------|
| SO₂ | | | |
| DS < 75 % | 10—70 | 5—50 | — |
| DS 75—83 % (3) | 10—50 | 5—25 | — |
| Обща репуширана сяра (TRS) | 1—10 (4) | 1—5 | — |
| Газообразна сяра (TRS-S + SO₂S) | DS < 75 % | — | — | 0,03—0,17 |
| DS 75—83 % (3) | — | — | 0,03—0,13 |
(1) Повишаването на съдържанието на DS в черната натронова луга води до по-ниски емисии на SO₂ и по-високи емисии на NOₓ. В резултат на това регенерационният котел с ниски емисионни нива на SO₂ може да бъде близо до горната граница на диапазона за NOₓ и обратното.
(2) НДНТ-СЕН не обхващат периоди, през които в регенерационния котел има съдържание на DS, което е много по-ниско от обичайното съдържание на DS поради временно спиране или поддръжка на инсталацията за концентрация на черна натронова луга.
(3) Ако регенерационен котел изгаря черна натронова луга с DS > 83 %, то емисиите на SO₂ и газообразна сяра следва да се преразгледат за конкретния случай.
(4) Диапазонът е приложим без изгарянето на силни мирисливи газове.
DS = съдържание на сухо вещество в черната натронова луга.
Емисии на NOₓ
НДНТ 22. С цел да се намалят емисиите на NOₓ от регенерационен котел, НДНТ представлява използването на оптимизирана горивна система, която включва всички следни характеристики:
| Техника |
|---------|
| а Компютризирано регулиране на горенето |
| б Добро смесване на гориво и въздух |
| в Системи за поетапно подаване на въздух, например чрез използване на различни въздушни решетки и входни отвори за въздух |
Приложимост
Техника в) е приложима към нови регенерационни котли и при регенерационни котли, преминали през основен ремонт, тъй като техниката изисква значителни промени по системите за подаване на въздух и пещта.
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 4.
Таблица 4
| Съответни емисионни нива при НДНТ за емисии на NOₓ от регенерационен котел |
|-----------------|-----------------|-----------------|
| Параметър | Средногодишни стойности (1) mg/Nm³ при 6 % O₂ | Средногодишни стойности (2) kg NOₓ/ADt |
| NOₓ | | |
| Мека дървесина | 120—200 (2) | DS < 75 %: 0,8—1,4 |
| | | DS 75 — 83 % (3): 1,0—1,6 |
| Твърда дървесина | 120—200 (2) | DS < 75 %: 0,8—1,4 |
| | | DS 75 — 83 % (3): 1,0—1,7 |
(1) Повишаването на съдържанието на DS в черната натронова луга води до по-ниски емисии на SO₂ и по-високи емисии на NOₓ. В резултат на това регенерационният котел с ниски емисионни нива на SO₂ може да бъде близо до горната граница на диапазона за NOₓ и обратното.
(2) Действителните емисионни нива на NOₓ от регенерационен котел зависят от съдържанието на DS и съдържанието на азот в черната натронова луга, както и количеството и комбинацията на НКГ и други потоци, съдържащи азот (например газ от отдушниците на резервоара за разтваряне, метанол, отделен от кондензата, биоутайка). Колкото по-високо е съдържанието на DS, съдържанието на азот в черната натронова луга и количеството НКГ и други потоци, съдържащи азот, толкова по-близко ще бъдат емисиите до горната граница на диапазона на НДНТ—СЕН.
(3) Ако регенерационен котел изгаря черна натронова луга с DS > 83 %, то емисиите на NOₓ следва да се преразгледат за конкретния случай.
DS = съдържание на сухо вещество в черната натронова луга.
Прахови емисии
НДНТ 23. С цел да се намалят праховите емисии от регенерационен котел, НДНТ представлява използването на електростатичен филтър (ЕСФ) или комбинация от ЕСФ и мокър скрубер.
Описание
Вж. раздел 1.7.1.1.
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 5.
Таблица 5
Съответни емисионни нива при НДНТ за прахови емисии от регенерационен котел
| Параметър | Система за намаляване на праха | Средногодишни стойности mg/Nm³ при 6 % O₂ | Средногодишни стойности kg прах/ADt |
|-----------|---------------------------------|------------------------------------------|-------------------------------------|
| Прах | Нова или след основен ремонт | 10—25 | 0,02—0,20 |
| | Съществуваща | 10—40 (¹) | 0,02—0,3 (¹) |
(¹) За съществуващ регенерационен котел, оборудван с ЕСФ и към края на своя жизнен цикъл на експлоатация, емисионните нива могат постепенно да се увеличат над 50 mg/Nm³ (което отговаря на 0,4 kg/ADt).
1.2.2.3. Намаляване на емисиите от варна пещ
Емисии на SO₂
НДНТ 24. С цел да се намалят емисиите на SO₂ от варна пещ, НДНТ представлява прилагането на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| a | Подбор на гориво/гориво с ниско съдържание на сяра |
| b | Ограничаване на изгарянето на съдържащи сяра силни мирисливи газове във варната пещ |
| v | Регулиране на съдържанието на Na₂S в подавания шлам, който съдържа вар |
| g | Алкален скрубер |
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 6.
Таблица 6
Съответни емисионни нива при НДНТ за емисии на SO₂ и сяра от варна пещ
| Параметър (¹) | Средногодишни стойности mg SO₂/Nm³ при 6 % O₂ | Средногодишни стойности kg S/ADt |
|---------------|-----------------------------------------------|----------------------------------|
| SO₂, когато във варната пещ не се изгарят силини газове | 5—70 | — |
Параметър (1) | Средногодишни стойности mg SO₂/Nm³ при 6 % O₂ | Средногодишни стойности kg S/ADt
---|---|---
SO₂, когато във варната пещ се изгарят силни газове | 55—120 | —
Газообразна сяра (TRS-S + SO₂-S), когато във варната пещ не се изгарят силни газове | — | 0,005—0,07
Газообразна сяра (TRS-S + SO₂-S), когато във варната пещ се изгарят силни газове | — | 0,055—0,12
(1) „Силни газове“ включва метанол и терпентин.
Емисии на TRS
НДНТ 25. С цел да се намалят емисиите на TRS от варна пещ, НДНТ представлява прилагането на една или на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание |
|---|---|
a | Регулиране на излишъка от кислород |
| б | Регулиране на съдържанието на Na₂S в подавания шлам, който съдържа вар |
| в | Комбинация от ЕСФ и алкален скрубер |
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 7.
Таблица 7
Съответни емисионни нива при НДНТ за емисии на TRS от варна пещ
| Параметър | Средногодишни стойности mg S/Nm³ при 6 % O₂ |
|---|---|
Общо намаление съдържание на сяра (TRS) | < 1 — 10 (1) |
(1) За варни пещи, в които се изгарят силни газове (включително метанол и терпентин), горната граница на диапазона на СЕН може да бъде до 40 mg/Nm³.
Емисии на NOₓ
НДНТ 26. С цел да се намалят емисиите на NOₓ от варна пещ, НДНТ представлява прилагането на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание |
|---|---|
a | Оптимизирано горене и регулиране на горенето |
| б | Добро смесване на гориво и въздух |
| в | Горелка с ниски емисии на NOₓ |
| г | Подбор на гориво/гориво с ниско съдържание на азот |
Вж. раздел 1.7.1.2
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 8.
Таблица 8
Съответни емисионни нива при НДНТ за емисии на NO\textsubscript{x} от варна пещ
| Параметър | Средногодишни стойности mg/Nm\textsuperscript{3} при 6 % O\textsubscript{2} | Средногодишни стойности kg NO\textsubscript{x}/ADt |
|-----------|-------------------------------------------------|-----------------|
| NO\textsubscript{x} | | |
| Течни горива | 100—200 (\textsuperscript{1}) | 0,1—0,2 (\textsuperscript{1}) |
| Газообразни горива | 100—350 (\textsuperscript{1}) | 0,1—0,3 (\textsuperscript{1}) |
(\textsuperscript{1}) Когато се използват течни горива с растителен произход (например терпентин, метанол, талово масло), включително получени като странични продукти от процеса на производство на целулоза, могат да се наблюдават емисионни нива до 350 mg/Nm\textsuperscript{3} (което отговаря на 0,35 kg NO\textsubscript{x}/ADt).
(\textsuperscript{2}) Когато се използват газообразни горива с растителен произход (например некондензиращи газове), включително получени като странични продукти от процеса на производство на целулоза, могат да се наблюдават емисионни нива до 450 mg/Nm\textsuperscript{3} (което отговаря на 0,45 kg NO\textsubscript{x}/ADt).
Прахови емисии
НДНТ 27. С цел да се намалят праховите емисии от варна пещ, НДНТ е използването на електростатичен филтър (ЕСФ) или комбинация от ЕСФ и мокър скрубер.
Описание
Вж. раздел 1.7.1.1.
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 9.
Таблица 9
Съответни емисионни нива при НДНТ за прахови емисии от варна пещ
| Параметър | Система за намаляване на праха | Средногодишни стойности mg/Nm\textsuperscript{3} при 6 % O\textsubscript{2} | Средногодишни стойности kg прах/ADt |
|-----------|---------------------------------|-------------------------------------------------|-----------------|
| Прах | | | |
| Нова или след основен ремонт | 10—25 | 0,005—0,02 |
| Съществуваща | 10—30 (\textsuperscript{1}) | 0,005—0,03 (\textsuperscript{1}) |
(\textsuperscript{1}) За съществуваща варна пещ, оборудвана с ЕСФ и към края на своя жизнен цикъл на експлоатация, емисионните нива могат постепенно да се увеличат над 50 mg/Nm\textsuperscript{3} (което отговаря на 0,05 kg/ADt).
1.2.2.4. Намаляване на емисиите от горелка на силни миризливи газове (специализирана горелка на TRS)
НДНТ 28. С цел да се намалят емисиите на SO\textsubscript{2} от изгарянето на силни миризливи газове в специализирана горелка на TRS, НДНТ представлява използването на алкален скрубер за SO\textsubscript{2}.
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 10.
Таблица 10
Съответни емисионни нива при НДНТ за емисии на SO₂ и TRS от изгарянето на силни миризливи газове в специализирана горелка на TRS
| Параметър | Средногодишни стойности mg/Nm³ при 9 % O₂ | Средногодишни стойности kg S/ADt |
|-----------|------------------------------------------|----------------------------------|
| SO₂ | 20—120 | — |
| TRS | 1—5 | |
| Газообразна сяра (TRS-S + SO₂-S) | — | 0,002—0,05 (¹) |
(¹) Настоящите НДНТ—СЕН се основават на газов поток в диапазона 100—200 Nm³/ADt.
НДНТ 29. С цел да се намалят емисиите на NOₓ от изгарянето на силни миризливи газове в специализирана горелка на TRS, НДНТ представлява използването на една или на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a | Оптимизиране на горелката/горенето | Вж. раздел 1.7.1.2 Общоприложима |
| b | Поетапно изгаряне | Вж. раздел 1.7.1.2 Общоприложима за нови инсталации и за инсталации, преминали през основен ремонт. За съществуващи производствени инсталации техниката е приложима само ако мястото позволява да се монтира оборудване |
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 11.
Таблица 11
Съответни емисионни нива при НДНТ за емисии на NOₓ от изгарянето на силни миризливи газове в специализирана горелка на TRS
| Параметър | Средногодишни стойности mg/Nm³ при 9 % O₂ | Средногодишни стойности kg NOₓ/ADt |
|-----------|------------------------------------------|----------------------------------|
| NOₓ | 50—400 (¹) | 0,01—0,1 (¹) |
(¹) Когато в съществуващи инсталации е невъзможно да се премине към поетапно изгаряне, могат да се наблюдават емисионни нива до 1000 mg/Nm³ (което отговаря на 0,2 kg/ADt).
1.2.3. Генериране на отпадъци
НДНТ 30. С цел да се предотврати генерирането на отпадъци и да се свие до минимум количеството твърди отпадъци, които трябва да се обезвреждат, НДНТ представлява рециклирането на прах от EPS на регенерационния котел за черна натронова луга в рамките на процеса.
Приложимост
Рециркулацията на прах може да бъде ограничена поради нетехнологични елементи в праха.
1.2.4. Потребление на енергия и енергийна ефективност
НДНТ 31. С цел да се намали потреблението на термална енергия (пара), да се увеличи до максимум поплата от използваните енергоносители и да се намали потреблението на електроенергия, НДНТ представлява прилагането на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника |
|---------|
| а | Високо съдържание на сухо вещество в кората чрез използване на ефикасни преси или сушене |
| б | Високоефективни парни котли, например с ниски температури на димните газове |
| в | Ефективна вторична нагревателна система |
| г | Затваряне на водните системи, включително инсталацията за избеляване |
| д | Висока концентрация на целулоза (техника при средна или висока консистенция) |
| е | Високоефективна инсталация за изпаряване |
| ж | Оползотворяване на топлинната енергия от резервоарите за разтваряне, например чрез скрубери на отдушниците |
| з | Оползотворяване и използване на нискотемпературните потоци отпадъчни води и други източници на отпадна топлина за отопление на сгради, захранваща вода за котли и технологична вода |
| и | Подходящо използване на вторичната топлинна енергия и вторичния кондензат |
| й | Мониторинг и регулиране на процесите чрез използване на усъвършенствани системи за регулиране |
| к | Оптимизиране на интегрираната мрежа от топлообменници |
| л | Оползотворяване на топлинната енергия от димните газове от регенерационния котел между ЕСФ и вентилатора |
| м | Осигуряване на възможно най-висока консистенция на целулозата при пресяването и почистването |
| н | Използване на устройства за регулиране на оборотите на различни големи двигатели |
| о | Използване на ефективни вакуум помпи |
| п | Тръби, помпи и вентилатори с подходящ размер |
| р | Оптимизирани нива в резервоарите |
НДНТ 32. С цел да се повиши ефективността при генерирането на енергия, НДНТ представлява прилагането на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника |
|---------|
| а | Високо съдържание на сухо вещество в черната натронова луга (повишава се ефективността на котела, генерирането на пара и съответно генерирането на електроенергия) |
| б | Високи налягане и температура в регенерационния котел; в нови регенерационни котли налягането може да бъде 100 бара, а температурата — 510 °C |
Техника
в Налигането на изходящата пара в противоналегателната турбина да е толкова ниско, колкото е технически възможно
g Кондензационна турбина с цел производство на енергия от излишната пара
d Висока ефективност на турбините
e Предварително нагряване на захранващата вода до температура, близка до температурата на кипене
ж Предварително нагряване на горивния въздух и горивото, които се поздават към котлите
1.3. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ПРОЦЕСА НА ПРОИЗВОДСТВО НА СУЛФИТНА ЦЕЛУЛОЗА
За комплексни инсталации за производство на сулфитна целулоза и хартия се прилагат специфичните за процеса заключения за НДНТ за производство на хартия, посочени в раздел 1.6, в допълнение към НДНТ в настоящия раздел.
1.3.1. Отпадъчни води и емисии във водата
НДНТ 33. С цел да се предотвратят и намалят емисиите във водоприемниците от цялата производствена инсталация, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 13, НДНТ 14, НДНТ 15 и НДНТ 16, и техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Удължено и модифицирано варене преди избелването | Приложимостта може да бъде ограничена от изискванията за качество на целулозата (когато се изисква висока степен на здравина) |
| б | Кислородна делигнификация преди избелването | Общоприложима |
| в | Затворено пресиване на кафявата суровина и ефикасно промиване на кафявата суровина | Ограничен приложимост за инсталации за производство на разтворима целулоза, когато многоетапното биологично пречистване на отпадъчните води осигурява по-благоприятна обща ситуация за околната среда |
| г | Изпаряване на отпадъчните води от етапа на топла алкална екстракция и изгаряне на концентратите в котел за сода | Ограничен приложимост за инсталации за производство на пазарна целулоза за хартия, които произвеждат целулоза с висока степен на белота, и за инсталации, които произвеждат специализирана целулоза за химични приложения |
| д | Избелване TCF | Вж. раздел 1.7.2.1 |
| е | Затворен цикъл на избелване | Приложима само към инсталации, които използват една и съща основа за варене и за адаптиране на pH при избелване |
| ж | Предварително избелване с използване на MgO и рециркулация на промивните течности от предварителното избелване към промиването на кафявата суровина | Приложимостта може да бъде ограничена от фактори, като качество на продукта (например чистота, пречистеност и белота), число Карра след варенето, хидравличен капацитет на инсталацията и капацитет на резервоарите, изпарителите и регенерационните котли, както и възможност за почистване на промивното оборудване |
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 12 и таблица 13. Тези съответни емисионни нива при НДНТ не са приложими към инсталации за производство на разтворима целулоза и към производството на специализирана целулоза за химични приложения.
Референтният поток на отпадъчни води за инсталации за производство на сулфитна целулоза е посочен в НДНТ 5.
Таблица 12
Съответни емисионни нива при НДНТ за пряко заустване във водоприемници на отпадъчни води от инсталация за производство на целулоза, която произвежда избелена сулфитна целулоза и магнефитна целулоза за производство на хартия
| Параметър | Избелена сулфитна целулоза за производство на хартия (1) | Магнефитна целулоза за производство на хартия (1) |
|-----------|----------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|
| | Средногодишни стойности kg/ADt (2) | Средногодишни стойности kg/ADt |
| Химично потребен кислород (ХПК) | 10—30 (3) | 20—35 |
| Общо суспендирано вещество (ОСВ) | 0,4—1,5 | 0,5—2,0 |
| Общ азот | 0,15—0,3 | 0,1—0,25 |
| Общ фосфор | 0,01—0,05 (4) | 0,01—0,07 |
| Адсорбируеми органично свързани халогени (АОХ) | 0,5—1,5 (5) (6) |
(1) Диапазонът на НДНТ—СЕН касае производството на пазарна целулоза и производството на целулоза като част от дейността на комплексни инсталации (не се включват емисиите от производството на хартия).
(2) НДНТ—СЕН не се прилагат към инсталации за производство на естествено устойчива на омазняване целулоза.
(3) НДНТ—СЕН за ХПК и общ фосфор не се прилагат към пазарна целулоза на основата на оценките.
(4) Инсталациите за производство на сулфитна пазарна целулоза могат да включват етап на избелване при меки условия с ClO₂, за да отговорят на изискванията на продукта, което ще доведе до емисии на АОХ.
(5) Неприложима към TCF инсталации.
Таблица 13
Съответни емисионни нива при НДНТ за пряко заустване във водоприемници на отпадъчни води от инсталация за производство на сулфитна целулоза, която произвежда целулоза от NSSC
| Параметър | Средногодишни стойности kg/ADt (t) |
|----------------------------------|-------------------------------------|
| Химично потребен кислород (ХПК) | 3,2—11 |
| Общо суспендирани вещества (ОСВ)| 0,5—1,3 |
| Общ азот | 0,1—0,2 (2) |
| Общ фосфор | 0,01—0,02 |
(1) Диапазонът на НДНТ—СЕН касае производството на пазарна целулоза и производството на целулоза като част от дейността на комплексни инсталации (не се включват емисиите от производството на хартия).
(2) Поради специфичните за процеса по-високи емисии НДНТ—СЕН за общ азот не се прилагат към производство на целулоза от NSSC на основата на амониеви йони.
Очаква се концентрацията на БПК в пречистените отпадъчни води да бъде ниска (около 25 mg/l в 24-часова съставна проба).
1.3.2. Емисии във въздуха
НДНТ 34. С цел да се предотвратят и намалят емисиите на SO₂, НДНТ представлява събирането на всички газови потоци с висока концентрация на SO₂ от производството на сулфитна луга, котли за изваряване, дифузори или резервоари за аерация и оползотворяване на серните компоненти.
НДНТ 35. С цел да се предотвратят и намалят съдържащите сяра дифузни и миризливи емисии от промивки, сита и изпарители, НДНТ представлява събирането на тези слаби газове и прилагането на една от следните техники:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a | Изгаряне в регенерационен котел | Вж. раздел 1.7.1.3 | Неприложима към инсталации за производство на сулфитна целулоза, която използва варене на основата на калций. Тези инсталации не използват регенерационен котел |
| b | Мокър скрубер | Вж. раздел 1.7.1.3 | Общоприложима |
НДНТ 36. С цел да се намалят емисиите на NOₓ от регенерационен котел, НДНТ представлява използването на оптимизирана система за горене, включваща една или комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a | Оптимизиране на регенерационния котел чрез регулиране на условията на горене | Вж. раздел 1.7.1.2 | Общоприложима |
| b | Поетапно впръскване на отпадъчна луга | Приложима към големи нови регенерационни котли и регенерационни котли, преминали през основен ремонт |
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 14.
Таблица 14
Съответни емисионни нива при НДНТ за емисии на NO\textsubscript{x} и NH\textsubscript{3} от регенерационен котел
| Параметър | Среднодневни стойности mg/Nm\textsuperscript{3} при 5 % O\textsubscript{2} | Средногодишни стойности mg/Nm\textsuperscript{3} при 5 % O\textsubscript{2} |
|-----------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|
| NO\textsubscript{x} | 100—350 (\textsuperscript{1}) | 100—270 (\textsuperscript{1}) |
| NH\textsubscript{3} (изпускане на амоняк за СНКР) | < 5 | |
(\textsuperscript{1}) При инсталации, работещи с амониеви йони, могат да се наблюдават по-високи емисионни нива на NO\textsubscript{x}: до 580 mg/Nm\textsuperscript{3} като среднодневни стойности и до 450 mg/Nm\textsuperscript{3} като средногодишни стойности.
НДНТ 37. С цел да се намалят емисиите на прах и SO\textsubscript{2} от регенерационен котел, НДНТ представлява използването на една от следните техники и ограничаването на „киселинните операции” на скруберите до необходимия минимум, за да се гарантира тяхната правилна експлоатация:
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| a | ЕСФ или мултициклони с многоетапни скрубери на принцип на Вентури |
| b | ЕСФ или мултициклони с многоетапни скрубери с два входа и низходяща струя |
Вж. раздел 1.7.1.3
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 15.
Таблица 15
Съответни емисионни нива при НДНТ за емисии на прах и SO\textsubscript{2} от регенерационен котел
| Параметър | Средни стойности в рамките на периода на вземане на проби mg/Nm\textsuperscript{3} при 5 % O\textsubscript{2} |
|-----------|-------------------------------------------------|
| Прах | 5—20 (\textsuperscript{1}) (\textsuperscript{2}) |
Параметър | Средни стойности в рамките на периода на вземане на проби mg/Nm³ при 5 % O₂ | Средногодишни стойности mg/Nm³ при 5 % O₂
---|---|---
SO₂ | 100—300 (1) (2) (3) | 50—250 (1) (2)
(1) При регенерационни котли в инсталации, при които над 25 % от суровините представляват твърда дървесина (богата на калий), могат да се наблюдават по-високи прахови емисии до 30 mg/Nm³.
(2) НДНТ—СЕН за прах не се прилагат към инсталации, работещи с амониеви йони.
(3) Поради специфични за процеса по-високи емисии НДНТ—СЕН за SO₂ не се прилагат към регенерационни котли, които се експлоатират постоянно при „киселини“ условия, т.е. когато се използва сулфитна луга за промивка на мокър скрубер като част от процеса на сулфитно регенериране.
(4) При съществуващи многоетапни скрубери на принципа на Вентури могат да се наблюдават по-високи емисии на SO₂ до 400 mg/Nm³ като средноценна стойност и до 350 mg/Nm³ като средногодишна стойност.
(5) Неприложимо по време на „киселини операции“, т.е. в периоди, в които се извършва профилактично промиване и почистване на отлаганията в скруберите. През тези периоди емисиите могат да бъдат до 300—500 mg SO₂/Nm³ (при 5 % O₂) при почистване на един от скруберите и до 1 200 mg SO₂/Nm³ (половинчасови средни стойности при 5 % O₂) при почистване на машината за окончателно промиване.
Съответното ниво на резултатите за околната среда при НДНТ е продължителност на киселинните операции от около 240 часа годишно за скруберите и по-малко от 24 часа месечно за последния моносулфитен скрубер.
1.3.3. Потребление на енергия и енергийна ефективност
НДНТ 38. С цел да се намали потреблението на топлинна енергия (пара), да се увеличи до максимум ползата от използваните енергоносители и да се намали потреблението на електроенергия, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника |
|---|
| а | Високо съдържание на сухо вещество в кората чрез използване на ефикасни преси или сушене |
| б | Високоефективни парни котли, например с ниски температури на димните газове |
| в | Ефективна вторична нагревателна система |
| г | Затваряне на водните системи, включително инсталацията за избеляване |
| д | Висока концентрация на целулоза (техники при среща или висока консистенция) |
| е | Оползотворяване и използване на нискотемпературни потоци от отпадъчни води и други източници на отпадна топлина за отопление на сгради, захранваща вода за котли и технологична вода |
| ж | Подходящо използване на вторична топлинна енергия и вторичен кондензат |
| з | Мониторинг и регулиране на процесите чрез използване на усъвършенствани системи за регулиране |
| и | Оптимизиране на интегрирана мрежа от топлообменници |
| й | Гарантиране на възможно най-висока консистенция на целулозата при пресяването и почистването |
| к | Оптимизирани нива в резервоарите |
НДНТ 39. С цел да се повиши ефективността при производството на енергия, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| а | Високо налягане и температура в регенерационния котел |
| б | Наличие на изходящата пара в противоналегателната турбина да е толкова ниско, колкото е технически възможно |
| в | Кондензационна турбина с цел производство на енергия от излишната пара |
| г | Висока ефективност на турбините |
| д | Предварително нагряване на захранващата вода до температура, близка до температурата на кипене |
| е | Предварително нагряване на горивния въздух и горивото, които се подават към котлите |
1.4. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА МЕХАНИЧНО И ХИМИКОМЕХАНИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЦЕЛУЛОЗА
Заключенията за НДНТ в настоящия раздел се прилагат към всички комплексни инсталации за механично производство на целулоза, хартия и картон и към инсталации за механично производство на целулоза, инсталации за производство на СТМР и СМР целулоза. НДНТ 49, НДНТ 51, НДНТ 52в и НДНТ 53 също се прилагат към производството на хартия в комплексни инсталации за механично производство на целулоза, хартия и картон в допълнение към заключенията за НДНТ в настоящия раздел.
1.4.1. Отпадъчни води и емисии във водата
НДНТ 40. С цел да се намалят потреблението на прясна вода, потока на отпадъчните води и количеството замърсители, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, указани в НДНТ 13, НДНТ 14, НДНТ 15 и НДНТ 16, и техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Противоток на технологична вода и отделение на водните системи | Общоприложима |
| б | Избелване при висока консистенция | Вж. раздел 1.7.2.1 |
| в | Етап на промиване преди рафинирането на механичната целулоза от мека дървесина, като се прилага предварително третиране на треските | Приложимостта за по-високите нива на белота може да бъде ограничена |
| г | Замяна на NaOH с Ca(OH)₂ или Mg(OH)₂ като основи при избелването с пероксид | Общоприложима |
| д | Регенериране на влакна и пълнители и пречистване на бялата вода (при производство на хартия) | Общоприложима |
| е | Оптимално проектиране и изработване на резервоарите и контейнерите (при производството на хартия) | |
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 16. Настоящите НДНТ-СЕН се прилагат и към инсталация за механично производство на целулоза. Референтният поток на отпадъчни води за комплексни инсталации за производство на механична, СТМ и СТМР целулоза е посочен в НДНТ 5.
Таблица 16
Съответни емисионни нива при НДНТ за пряко заустване във водоприемници на отпадъчни води от комплексно производство на хартия и картон от произведена на място механична целулоза
| Параметър | Средногодишни стойности kg/t |
|----------------------------------|-------------------------------|
| Химично потребен кислород (ХПК) | 0,9—4,5 (1) |
| Общо суспендирано вещества (ОСВ)| 0,06—0,45 |
| Общ азот | 0,03—0,1 (2) |
| Общ фосфор | 0,001—0,01 |
(1) При механична целулоза с висока степен на избелване (70—100 % влакна в произведената хартия) могат да се наблюдават емисионни нива от до 8 kg/t.
(2) Когато не могат да се използват биоразградими или отстраними хелатиращи агенти поради изисквания, свързани с качеството на целулозата (например висока степен на белота), емисиите на общия азот могат да бъдат по-високи от настоящите НДНТ—СЕН и следва да се оценят поотделно в конкретния случай.
Таблица 17
Съответни емисионни нива при НДНТ за пряко заустване във водоприемници на отпадъчни води от инсталация за производство на СТМР или СМР целулоза
| Параметър | Средногодишни стойности kg/ADt |
|----------------------------------|-------------------------------|
| Химично потребен кислород (ХПК) | 12—20 |
| Общо суспендирано вещества (ОСВ)| 0,5—0,9 |
| Общ азот | 0,15—0,18 (1) |
| Общ фосфор | 0,001—0,01 |
(1) Когато не могат да се използват биоразградими или отстраними хелатиращи агенти поради изисквания, свързани с качеството на целулозата (например висока степен на белота), емисиите на общия азот могат да бъдат по-високи от настоящите НДНТ—СЕН и следва да се оценят поотделно в конкретния случай.
Очаква се концентрацията на БПК в пречистените отпадъчни води да бъде ниска (около 25 mg/l като 24-часова съставна проба).
1.4.2. Потребление на енергия и енергийна ефективност
НДНТ 41. С цел да се намали потреблението на топлинна и електрическа енергия, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Приложимост |
|--------------------------------|---------------------------------------------------|
| а Использоване на энергийноэффективни рафиниращи машини | Приложимо при замяна, реконструкция или модернизиране на технологичното оборудване |
| Техника | Приложимост |
|---------|-------------|
| б | Широкообхватно оползотворяване на вторичната топлинна енергия от рафиниращи машини за ТМР и СТМР и повторно използване на оползотворена пара за сушене на хартия или целулоза |
| в | Свеждане до минимум на загубите на влажна чрез използване на ефективни системи за рафиниране на бракуван материал (вторични рафиниращи машини) |
| г | Монтиране на енергоспестяващо оборудване, включително автоматизиран контрол на процеса вместо ръчни системи |
| д | Намаляване на потреблението на прясна вода чрез вътрешни системи за пречистване и рециркулация на технологична вода |
| е | Намаляване на прякото потребление на пара чрез визуално интегриране на процеса, например чрез използване на пинч-метода |
1.5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ПРЕРАБОТКА НА ХАРТИЯ ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ
Заключенията за НДНТ в настоящия раздел се прилагат към всички комплексни RCF инсталации и инсталации за RCF целулоза. НДНТ 49, НДНТ 51, НДНТ 52в и НДНТ 53 също се прилагат към производството на хартия в комплексни инсталации за производство на RCF целулоза, хартия и картон в допълнение към заключенията за НДНТ в настоящия раздел.
1.5.1. Управление на материали
НДНТ 42. С цел да се предотврати замърсяването на почвата и подпочвените води или да се намали рискът от това и с цел да се намали отнасянето на хартия за рециклиране от вятъра и дифузните прахови емисии от площадката за хартия за рециклиране, НДНТ представлява използването на една или на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Приложимост |
|---------|-------------|
| а | Твърди повърхности на площадката за съхранение на хартия за рециклиране |
| б | Събиране на замърсени отточни води от площадката за съхранение на хартия за рециклиране и пречистяване в пречистителна станция за отпадъчни води (незамърсена дъждовна вода, например от покривите, може да се зауства отделно) |
| в | Поставяне на огради около терена на площадката за хартия за рециклиране срещу отнасяне от вятъра |
| г | Редовно почистване на площадката за съхранение, измиване на свързаните с нея пътища и изправяване на канализационните шахти, за да се намалят дифузните прахови емисии. Това намалява отнасянето на вятъра на остатъци от хартия и влажна и смачкването на хартия от движението в рамките на обекта, което може да генерира допълнителни прахови емисии, особено през сухия сезон |
| д | Складиране на бали или небалирана хартия под навес, за да се предпазят материалите от въздействието на климата (влага, процеси на микробиологично разлагане и др.) |
1.5.2. Отпадъчни води и емисии във водата
НДНТ 43. С цел да се намалят потреблението на прясна вода, потока на отпадъчните води и количеството замърсители, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| а | Отделение на водните системи |
| б | Противоток на технологична вода и рециркулация на водата |
| в | Частично рециклиране на пречистените отпадъчни води след биологичното пречистване |
| г | Пречистване на бяла вода |
Много инсталации за производство на RCF хартия рециклират частичен поток от биологично пречистени отпадъчни води обратно във водните циркуляционни линии, по-специално инсталации, които произвеждат гофрирана хартия или велпапе.
НДНТ 44. С цел да се подпълни усъвършенствано затваряне на водните циркуляционни линии в инсталации за преработка на хартия за рециклиране и избягване на евентуални отрицателни ефекти от увеличеното рециклиране на технологична вода, НДНТ представлява използването на една или на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| а | Мониторинг и постоянен контрол на качеството на технологичната вода |
| б | Предотвратяване и отстраняване на биофилм чрез използване на методи, при които се свеждат до минимум емисиите от биоциди |
| в | Отстраняване на калция от технологичната вода чрез контролирано утаяване на калциев карбонат |
Приложимост
Техники а)—в) са приложими към инсталации за производство на RCF хартия с усъвършенствано затваряне на водните циркуляционни линии.
НДНТ 45. С цел да се предотврати и намалят количеството замърсители във водоприемниците от отпадъчните води на цялата инсталация, НДНТ е използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 13, НДНТ 14, НДНТ 15, НДНТ 16, НДНТ 43 и НДНТ 44.
За комплексни инсталации за производство на RCF хартия НДНТ-СЕН включват емисии от производство на хартия, тъй като водните циркуляционни линии за бяла вода на машината за хартия са тясно свързани с тези за подготовката на суровините.
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 18 и таблица 19.
Съответните емисионни нива при НДНТ в таблица 18 също така се прилагат към инсталации за RCF без отстраняване на мастило, докато съответните емисионни нива при НДНТ в таблица 19 също така се прилагат към инсталации за RCF с отстраняване на мастило.
Референтният поток на отпадъчни води за RCF инсталации е определен в НДНТ 5.
Таблица 18
Съответни емисионни нива при НДНТ за пряко заустване във водоприемници на отпадъчни води от комплексното производство на хартия и картон от целулоза от рециклирани влакна, произведена на място, без отстраняване на мастило
| Параметър | Средногодишни стойности kg/t |
|-----------------------------------|------------------------------|
| Химично потребен кислород (ХПК) | 0,4 (1)—1,4 |
| Общо суспендиране вещества (ОСВ) | 0,02—0,2 (2) |
| Общ азот | 0,008—0,09 |
| Общ фосфор | 0,001—0,005 (3) |
| Адсорбируеми органично свързани халогени (АОХ) | 0,05 за влагоустойчива хартия |
(1) При инсталации с напълно затворени водни циркулационни линии няма емисии на ХПК.
(2) При съществуващи инсталации могат да се наблюдават нива до 0,45 kg/t поради постоянното понижаване на качеството на хартията за рециклиране и трудностите във връзка с непрекъснатото модернизиране на инсталацията за отпадъчни води.
(3) За инсталации с количество на отпадъчните води между 5 и 10 m³/t горната граница на диапазона е 0,008 kg/t.
Таблица 19
Съответни емисионни нива при НДНТ за пряко заустване във водоприемници на отпадъчни води от комплексното производство на хартия и картон от целулоза от рециклирани влакна, произведена на място, с отстраняване на мастило
| Параметър | Средногодишни стойности kg/t |
|-----------------------------------|------------------------------|
| Химично потребен кислород (ХПК) | 0,9—3,0 |
| | 0,9—4,0 за хартия тип „тишу“ |
| Общо суспендиране вещества (ОСВ) | 0,08—0,3 |
| | 0,1—0,4 за хартия тип „тишу“ |
| Общ азот | 0,01—0,1 |
| | 0,01—0,15 за хартия тип „тишу“ |
| Общ фосфор | 0,002—0,01 |
| | 0,002—0,015 за хартия тип „тишу“ |
| Адсорбируеми органично свързани халогени (АОХ) | 0,05 за влагоустойчива хартия |
Очаква се концентрацията на БПК в пречистените отпадъчни води да бъде ниска (около 25 mg/l при 24-часова съставна проба).
1.5.3. Потребление на енергия и енергийна ефективност
НДНТ 46. НДНТ представлява намаляването на потреблението на електроенергия в рамките на RCF инсталации за преработка на хартия чрез използване на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Производство на целулоза с висока консистенция за рециклиране до отделни влакна |
| б | Ефективно грубо и фино пресяване чрез оптимизиране на проекта на ротора, ситата и тяхната експлоатация, което позволява да се използва по-малко като обем оборудване с по-ниско специфично потребление на енергия |
| в | Концепции за енергоспестяване при подготовката на суровините, като примесите се извличат на възможно най-ранен етап в процеса на повторно смилане, използват се по-малко и оптимизирани машинни компоненти и така се ограничава енергоемката преработка на влакната |
1.6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ХАРТИЯ И СВЪРЗАНИ ПРОЦЕСИ
Заключенията за НДНТ в настоящия раздел се прилагат към всички некомплексни инсталации за производство на хартия и картон, както и към модулите за производство на хартия и картон на комплексни инсталации за производство на крафт, сулфитна, СТМР и СМР целулоза.
НДНТ 49, НДНТ 51, НДНТ 52в и НДНТ 53 се прилагат към всички комплексни инсталации за производство на целулоза и хартия.
По отношение на комплексни инсталации за производство на крафт, сулфитна, СТМР и СМР целулоза и хартия също така се прилагат специфичните за процеса НДНТ за производство на целулоза в допълнение към заключенията за НДНТ в настоящия раздел.
1.6.1. Отпадъчни води и емисии във водата
НДНТ 47. С цел да се намали генерирането на отпадъчни води, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Оптимално проектиране и изграждане на резервоари и контейнери | Приложимо към нови инсталации и съществуващи инсталации, в случай че са преминали през основен ремонт |
| б | Регенериране на влакна и пълнители и пречистване на бялата вода | Общоприложимо |
| в | Рециркулация на водата | Вж. раздел 1.7.2.1 |
| г | Оптимизиране на душовете в машината за хартия | Общоприложимо |
30.9.2014 г. L 284/114 Официален вестник на Европейския съюз
НДНТ 48. С цел да се намалят потреблението на прясна вода и емисиите във водата, генерирани от инсталации за производство на специализирана хартия, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Подобряване на планирането при производството на хартия | Подобреено планиране с цел да се оптимизират комбинациите и дължината на производствените партии |
| б | Управление на водните циркуляционни линии с цел адаптиране към промените | Адаптиране на водните циркуляционни линии, за да може да се реагира на промени по категориите хартия, цветовете и използваните химични добавки |
| в | Пречистителна станция за отпадъчни води, която може да бъде пригодена към промените | Адаптиране на пречистването на отпадъчни води, за да може да се реагира на колебания в потоците, ниски концентрации и различни видове и количества химични добавки |
| г | Адаптиране на капацитета на системата за брак и на контейнерите | Общоприложима |
| д | Свеждане до минимум на изпускането на химични добавки (например агенти за устойчивост на омазняване/водонепромокаемост), които съдържат пер- или полифлуорирани съединения или допринасят за тяхното формиране | Приложима само за инсталации, които произвеждат водоотблъскваща или устойчива на омазняване хартия |
| е | Преминаване към помощни продуктови средства с ниско съдържание на AOX (например замяна на използването на агенти за влагоустойчивост, основани на епихлорхидринови смоли) | Приложима само за инсталации, които произвеждат категории хартия с висока степен на влагоустойчивост |
НДНТ 49. С цел да се намалят количеството емисии от цветни грундове и бинцери, които могат да предизвикат смущения в работата на инсталацията за биологично пречистване на отпадъчните води, НДНТ представлява използването на техника а) по-долу или, ако това е технически невъзможно, техника б) по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Регенериране на цветни грундове/рециклиране на пигменти | Отпадъчни води, които съдържат цветни грундове, се събират отделно. Химикалите за грундиране се регенерират например чрез: i) ултрафилтриране; ii) процес на пресяване—флокуляция—обезводняване с връщане на пигментите в процеса на грундиране. Пречистената вода може да се използва повторно в процеса |
| б | Предварително пречистване на отпадъчни води, които съдържат цветни грундове | Отпадъчни води, които съдържат цветни грундове, се пречистват например чрез флокуляция, за да се предпази последващото биологично пречистване на отпадъчните води |
НДНТ 50. С цел да се предотврати и намалят количеството замърсители във водоприемниците от отпадъчните води на цялата инсталация, НДНТ е използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 13, НДНТ 14, НДНТ 15, НДНТ 47, НДНТ 48 и НДНТ 49.
Съответни емисионни нива при НДНТ
Вж. таблица 20 и таблица 21.
НДНТ-СЕН в таблица 20 и таблица 21 също така се прилагат към процеса за производство на хартия и картон в комплексни инсталации за производство на крафт, сулфитна, СТМР и СМР целулоза и хартия.
Референтният поток на отпадъчните води за некомплексни инсталации за хартия и картон е определен в НДНТ 5.
Таблица 20
Съответни емисионни нива при НДНТ за пряко заустване във водоприемници на отпадъчни води от некомплексна инсталация за производство на хартия и картон (с изключение на специализирана хартия)
| Параметър | Средногодишни стойности kg/t |
|------------------------------------------------|-------------------------------|
| Химично потребен кислород (ХПК) | 0,15—1,5 (1) |
| Общо суспендиране вещества (ОСВ) | 0,02—0,35 |
| Общ азот | 0,01—0,1 |
| | 0,01—0,15 за хартия тип „тишу“ |
| Общ фосфор | 0,003—0,012 |
| Адсорбирани органично свързани халогени (АОХ) | 0,05 за декоративна хартия и влагоустойчива хартия |
(1) За инсталации за производство на графична хартия горната граница на диапазона се отнася до инсталации за производство на хартия, които използват скорбяла за процеса на грундирание.
Очаква се концентрацията на БПК в пречистените отпадъчни води да бъде ниска (около 25 mg/l при 24-часова съставна проба).
Таблица 21
Съответни емисионни нива при НДНТ за пряко заустване във водоприемници на отпадъчни води от некомплексна инсталация за производство на специализирана хартия
| Параметър | Средногодишни стойности kg/t (2) |
|------------------------------------------------|----------------------------------|
| Химично потребен кислород (ХПК) | 0,3—5 (2) |
| Общо суспендиране вещества (ОСВ) | 0,10—1 |
| Общ азот | 0,015—0,4 |
| Общ фосфор | 0,002—0,04 |
| Адсорбирани органично свързани халогени (АОХ) | 0,05 за декоративна хартия и влагоустойчива хартия |
(1) Инсталациите със специални характеристики, например голем брой промени на категориите (например ≥ 5 дневно като средногодишна стойност) или произвеждащи изключително леки специализирани хартии (≤ 30 g/m² като средногодишна стойност), могат да генерират емисии, надхвърлящи горната граница на диапазона.
(2) Горната граница на диапазона на НДНТ—СЕН се отнася до инсталации, произвеждащи фино раздробена хартия, която изисква интензивно рафиниране, и до инсталации с чести промени на категориите хартия (например ≥ 1—2 промени дневно като средногодишна стойност).
1.6.2. Емисии във въздуха
НДНТ 51. С цел да се намалят емисиите на VOC от машини за непосредствено или последващо грундиране, НДНТ представлява изборът на рецепти (състав) на цветните грундове, който намалява емисиите на VOC.
1.6.3. Генериране на отпадъци
НДНТ 52. С цел да се сведе до минимум количеството твърди отпадъци, които трябва да се обезвреждат, НДНТ представлява предотвратяването на генерирането на отпадъци и осъществяването на операции по рециклиране, като се използва комбинация от техниките, посочени по-долу (за общи насоки вж. НДНТ 20).
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Регенериране на влакна и пълнители и пречистване на бялата вода | Вж. раздел 1.7.2.1 | Общоприложима |
| б | Система за рециркулация на брак | Бракът от различни места/етапи на процеса на производство на хартия се събира, смилна повторно и се връща в захранващата смес от влакна | Общоприложима |
| в | Регенериране на цветни грундове/рециклиране на пигменти | Вж. раздел 1.7.2.1 | |
| г | Повторно използване на утайки от влакна от първичното пречистване на отпадъчни води | Утайките с високо съдържание на влакна от първичното пречистване на отпадъчните води могат да се използват повторно в производствения процес | Приложимостта може да бъде ограничена от изискванията за качество на продукта |
1.6.4. Потребление на енергия и енергийна ефективност
НДНТ 53. С цел да се намалят потреблението на топлинна и електрическа енергия, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, посочени по-долу:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Енергоспестяващи техники за пресяване (оптимизирано проектиране на ротора, ситата и тяхната експлоатация) | Приложима към нови инсталации или инсталации, преминали през основен ремонт |
| б | Най-добри практики при рафиниране с оползотворяване на топлинната енергия от рафиниращите машини | |
| в | Оптимизирано обезводняване в секцията за пресоване на машината за хартия/широката преса за валцуване | Неприложима към хартия тип „тишу” и много категории специализирана хартия |
| г | Оползотворяване на парен кондензат и използване на високоефективни системи за оползотворяване на топлинната енергия от изходящия въздух | Общоприложима |
| д | Намаляване на прякото потребление на пара чрез внимателно интегриране на процеса, например чрез използване на пинч-метода | |
| е | Високоефективни рафиниращи машини | Приложима към нови инсталации |
1.7. ОПИСАНИЕ НА ТЕХНИКИ
1.7.1. Описание на техники за предотвратяване и контрол на емисиите във въздуха
1.7.1.1. Прах
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Електростатичен филтър (ЕСФ) | Електростатичните филтри функционират по такъв начин, че частиците се зареждат и отделят от газовия поток под въздействието на електрическото поле. Те могат да се използват при широка гама условия |
| Алкален скрубер | Вж. раздел 1.7.1.3 (мокър скрубер) |
1.7.1.2. NOₓ
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| Намаляване на съотношението въздух/гориво | Техниката се основава най-вече на следните характеристики:
— внимателно контролиране на въздуха, използван за горене (малък излишък на кислород),
— свеждане до минимум на проникването на излишен въздух в пещта,
— изменение на конструкцията на горивната камера на пещта |
| Оптимизирано горене и регулиране на горенето | Като се основава на непрекъснат мониторинг на подходящи параметри на горенето (например O₂, съотношение гориво/въздух, неизготвени компоненти), тази техника използва технология за регулиране с цел да се постигнат най-добри условия на горене. Образуването и емисиите на NOₓ могат да се понижат чрез промяна на оперативните параметри, разпределението на въздух, излишъка на кислород, оформяне на пламъка и температурния профил |
| Поетапно изгаряне | Поетапното изгаряне се основава на използването на две зони на изгаряне с контролирано съотношение на въздуха и температура в първата камера. Първата зона на изгаряне функционира при подстехиометрични условия и преобразува амонячните съединения в елементарен азот при висока температура. Във втората зона изгарянето се завършва при по-ниска температура с допълнително подаване на въздух. След изгарянето на два етапа димният газ отива във втората камера за оползотворяване на топлинната енергия от газовете и така се произвежда пара за процеса |
| Подбор на гориво/гориво с ниско съдържание на азот | Използването на горива с ниско съдържание на азот намалява количеството емисии на NOₓ от окисляването на съдържащия се в горивото азот по време на изгарянето. Изгарянето на концентрирани НКГ (КНКГ) или получени от биомаса горива увеличава емисиите на NOₓ в сравнение с нефта и природния газ, тъй като КНКГ и всички дървесни горива съдържат повече азот от нефта и природния газ. Поради по-високите температури изгарянето на газ води до по-високи нива на NOₓ, отколкото изгарянето на нефт |
| Горелка с ниски емисии на NOₓ | Горелките с ниски емисии на NOₓ се основават на принципите на намаляване на максималните температури на пламъка, забавяне на горенето — но с постигане на пълно горене и подобряване на топлообмена (с увеличен лъчист топлообмен от пламъка). Това може да бъде свързано с изменение на конструкцията на горивната камера на пещта |
| Поетапно впръскване на отпадъчна сулфитна луга | Впръскването на отпадъчна сулфитна луга в котела поетапно на различни вертикални нива предотвратява образуването на NOₓ и позволява пълно изгаряне |
| Селективна некаталитична редукция (СНКР) | Техниката се основава на намаляване на NOₓ от азот чрез реакция с амоняк или карбамид при висока температура. Амонячната вода (до 25 % NH₃), съединенията, представляващи прекурсори на амоняка, или разтвор на карбамид се впръскват в горивната камера с цел NO да се редуцира до N₂. Реакцията е с оптимален ефект при температура между 830 и 1 050 °C и трябва да се предвиди достатъчно време за запълване й, за да реагират впръсканите агенти с NO. Дозировката на амоняк или карбамид трябва да се контролира, за да се поддържа ниско равнище на изпускането на NH₃ |
1.7.1.3. Предотвратяване и контрол на емисии на SO₂/TRS
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| Черна натронова луга с високо съдържание на сухо вещество | Колкото е по-високо съдържанието на сухо вещество в черната натронова луга, толкова повече се повишава температурата на горене. Така се изпарява повече натрий (Na), който може да се свърже с SO₂ и да образува Na₂SO₄, като по този начин се намалят емисиите на SO₂ от регенерационния котел. Един от недостатъците на по-високата температура е, че могат да се повишият емисиите на NOₓ |
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| Подбор на гориво/гориво с ниско съдържание на сяра | Исползването на горива с ниско съдържание на сяра, т.е. чието съдържание на сяра е около 0,02—0,05 % тегловно (например горска биомаса, кора, нефт с ниско съдържание на сяра, природен газ), намалява емисиите на SO₂, които се генерират от окисляването на сяра при изгарянето на горивото |
| Оптимизирано горене | Техники като високоэффективна система за регулиране скоростта на горене (въздух—гориво, температура, време на престой), регулиране на излишъка на кислород или добро смесване на въздуха и горивото |
| Регулиране на съдържанието на Na₂S в захранващия шлам, който съдържа вар | Ефективното промиване и филтриране на шлама, който съдържа вар, намалява концентрацията на Na₂S и по този начин намалява образуването на водороден сулфид в пещта по време на процеса на доизгаряне |
| Събиране и оползотворяване на емисиите на SO₂ | Събират се газовите потоци с висока концентрация на SO₂ от производството на сулфитна луга, котли за изваряване, дифузори или резервоари за аерация. SO₂ се оползотворява в абсорбционни резервоари с различни нива на налягане както поради икономически, така и поради екологични съображения |
| Изгаряне на миризливи газове и TRS | Събрани силни газове могат да бъдат унищожени чрез изгаряне в регенерационния котел, в специални горелки на TRS или във варната пещ. Събрани слаби газове са подходящи за изгаряне в регенерационния котел, варната пещ, парния котел или в горелката на TRS. Газовете от отдушниците на резервоара за разтваряне могат да се изгарят в модерни регенерационни котли |
| Събиране и изгаряне на слаби газове в регенерационен котел | Изгаряне на слаби газове (голям обем, ниска концентрация на SO₂) в съчетание с аварийна система. Слабите газове и други миризливи компоненти се събират едновременно за изгаряне в регенерационния котел. След това серният диоксид от димните газове от регенерационния котел се регенерира от многоетапни скрубери с противоток и се използва повторно като химикал за изваряване. Като аварийна система се използват скрубери |
| Мокър скрубер | Газообразните съединения се разтварят в подходяща течност (воден или алкален разтвор). Може да се постигне едновременно отстраняване на твърди и газообразни съединения. След мокрото скруберно очистване димните газове се наситят с влага и се наплаха капкоулавяне преди отвеждането на димните газове. Получената течност трябва да бъде обработена посредством процес за пречистване на отпадъчни води и неразтворимото вещество да се събере чрез утаяване или филтриране |
| ЕСФ или мултициклони с многоетапни скрубери на принципа на Вентури, или многоетапни скрубери с двойни впускателни отвори и низходяща струя | Отделението на праха се извършва в електростатичен филтър или многоетапен циклон. При процес с магнезиев сулфит прахът, събрани в ЕСФ, се състоят най-вече от MgO и от K, Na или съединения на Ca в малки количества. Регенерираната пепел с MgO се поставя в суспензия с вода и се почиства чрез промиване и насипване, така че да се образува Mg(OH)₂, който впоследствие се използва като разтвор за алкално промиване с многоетапните скрубери с цел да се регенерира серният компонент на химикалите за изваряване. При процес с амониев сулфит амониачната база (NH₃) не се регенерира, тъй като тя се разпада до азот в процеса на горене. След отстраняването на праха димният газ се охлажда, като се прекарва през охлаждащ скрубер, работещ с вода, и след това минава през скрубер с три или повече етапа за отпаден газ, в който емисиите на SO₂ се промиват с алкалния разтвор на Mg(OH)₂ при процеса с магнезиев сулфит или със 100 % пресен разтвор на NH₃ при процеса с амониев сулфит |
1.7.2. Описание на техники за намаляване на потреблението на прясна вода/потока отпадъчни води и количеството замърсители в отпадъчните води
1.7.2.1. Техники, интегрирани в процеса
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Сухо отстраняване на кората | Сухо отстраняване на кората на дървени трупи в барабани за сухо очистване (използва се вода само при миенето на трупите и след това тя се рециклира само с минимално очистване в пречистителната станция за отпадъчни води) |
| Избелване без употреба на какъвто и да е хлор (TCF) | При избелването TCF напълно се избягва използването на избелващи химики, които съдържат хлор, и съответно се избягват емисиите на органични и органохлорирани вещества от избелването |
| Модерно избелване без употреба на елементарен хлор (ECF) | При модерното избелване ECF се свежда до минимум потреблението на хлорен диоксид, като се използва един или комбинация от следните етапи на избелване: кислород, етап с гореща киселина хидролиза, етап с озон със средна и висока концентрация, етапи с атмосферен водороден пероксид и съществен водороден пероксид или използването на етап с нагорещен хлорен диоксид |
| Удължена делигнификация | Удължената делигнификация чрез а) модифицирано варене или б) кислородна делигнификация повишава степента на делигнификация на целулозата (като понижава числото Карра) преди избелването и по този начин се намалява използването на избелващи химики и количеството ХПК в отпадъчните води. Понижаването на числото Карра с една единица преди избелването може да понижи ХПК, отклонен от инсталацията за избелване, с приблизително 2 kg ХПК/ADt. Отстраненият лигнин може да бъде регенериран и да се вкара в системата за оползотворяване на химики и енергия |
| а) Удължено модифицирано варене | Удълженото варене (по партидна или непрекъсната система) представлява по-дълго време на варене при оптимизирани условия (например концентрацията на основи във варилния разтвор се регулира, така че да бъде по-ниска в началото и по-висока в края на варенето) с цел да се извлече максимално количество лигнин преди избелването без неоправдано разграждане на въглехидратите или прекомерно понижаване на здравината на целулозата. Следователно използването на химики в последващия етап на избелване и органичният товар в отпадъчните води от инсталацията за избелване може да се намалят |
| б) Кислородна делигнификация | Кислородната делигнификация е вариант за отстраняване на съществена фракция от оставащия лигнин след варене, ако инсталацията за варене трябва да функционира при по-високи числа Карра. Целулозата реагира с кислорода в алкална среда и така се отстранява част от остатъчния лигнин |
| Затворено и ефикасно пресяване и промиване на кафявата суровина | Пресяването на кафявата суровина се извършва посредством прозрени напорни сита в многоетапен затворен цикъл. Така примесите и развлакнените отпадъци се отстраняват на ранен етап от процеса. При промиването на кафявата суровина се отделят разтворените органични и неорганични химики от целулозните влакна. Целулозата от кафява суровина може първо да се промие в котела за изваряване, след това във високоэффективни машини за промиване преди и след кислородната делигнификация, т.е. преди избелването. Преносът, потреблението на химики в избелването и емисионният товар в отпадъчните води се намаляват. В допълнение към това така се създават условия за регенериране на химики и за извършване от водата за промиване. Постига се високоэффективно промиване чрез многоетапно промиване с противоток, като се използват филтри и преси. Водната система в инсталацията за пресяване на кафявата суровина е напълно затворена |
Частично рециклиране на технологичната вода в инсталацията за избелване
Киселинните и алкалните филтрати се рециклират в инсталацията за избелване с противоток на потока от целулоза. Водата се очистява или в пречиствателната станция за отпадъчни води, или в някои случаи чрез промиване след кислородната делигнификация. Високоэффективните машини за промиване в междинните етапи на промиване са предпоставка за ниски емисии. Високоэффективните инсталации (за крафт целулоза) постигат поток от отпадъчни води от инсталацията за избелване от 12—25 m³/ADt.
Ефективен мониторинг и ограничаване на течовете, както и оползотворяване на химикали и енергия
Ефективната система за регулиране, улавяне и оползотворяване на течовете, които предотвратява случайното изпускане на големи количества на органични и понякога токсични вещества или такива с върхови стойности на pH (към пречиствателната станция за отпадъчни води с вторично пречистване), обхваща:
— мониторинг на проводимостта или на pH на стратегически места с цел да се откриват загуби и течове,
— събиране на отклонена или отпадъчна луга при възможно най-висока концентрация на твърди вещества в лугата,
— връщане на събранныте луга и влакна в процеса на подходящи места,
— предотвратяване на навлизането на течове от концентрирани или вредни потоци от критични зони на процеса (включително талово масло и терпентин) в инсталацията за биологично пречистване на отпадъчните води,
— подходящо оразмерени буферни резервоари за събиране и съхранение на токсична или нагорещена луга с висока концентрация.
Подпържане на достатъчен капацитет за изпаряване на черна натронова луга и капацитет на регенерационните котли, за да могат да се поемат върхови натоварвания
Достатъчният капацитет на инсталацията за изпаряване на черна натронова луга и на регенерационния котел гарантира, че могат да се поемат допълнителни товари от луга и сухо вещество в резултат на събиране на течове или от отпадъчните води на инсталацията за избелване. Така се намаляват загубите на слаба черна натронова луга, други технологични отпадъчни води с висока концентрация и евентуално филтрати от инсталацията за избелване.
Отстраняване на замърсения (нечист) кондензат и повторно използване на кондензатите в процеса
Отстраняването на замърсения (нечист) кондензат и повторното използване на кондензатите в процеса намалява потреблението на прясна вода в инсталацията и органичния товар в пречиствателната станция за отпадъчни води. В колона за дестилиране на леки фракции парата преминава с противоток през предварително филтриран технологичен кондензат с намалено съдържание на серни съединения, терпени, метанол и други органични съединения. Летливи вещества от кондензата се натрупват в парата, отведена от върха на колоната, под формата на некондензиращи газове и метанол и се изтеглят от системата за събиране на силни зловонни газове и се изгарят. Отстранените некондензиращи газове от най-концентрирания кондензат се захранват в системата за събиране на силни зловонни газове и се изгарят. Отстранените газове от умерено замърсен кондензат се събират в системата за газове с малък обем и висока концентрация (LVHC) и се изгарят.
Изпаряване и изгаряне на отпадъчни води от етапа на топлата алкална екстракция
Отпадъчните води първо се концентрират чрез изпаряване и след това се изгарят като биогориво в регенерационния котел. Натриевият карбонат, съдържащ прах и стопилка от дъното на пещта, се разтваря, за да се регенерира соденият разтвор.
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| Рециркулация на течности за промиване от предварително избелване до промиване на кафявата суровина и изпаряване, за да се намалят емисиите от предварително избелване с използване на MgO | Предварителните условия за използването на тази техника са относително ниско число Карра след варенето (например 14—16), достатъчен капацитет на резервоарите, изпарителите и регенерационния котел, за да поемат допълнителните потоци, възможността за почистване на оборудването за промиване от наслагвания и умерена степен на белота на целулозата (≤ 87 % по ISO), тъй като в някои случаи тази техника може да поведе до слаба загуба на белота. Производителите на пазарна целулоза за хартия или други производители, които трябва да постигнат много високи степени на белота (> 87 % по ISO), могат да срещнат трудности при използването на предварително избелване с MgO |
| Противоток на технологична вода | В комплексните инсталации прясната вода се въвежда най-вече чрез душовете на машината за хартия, след които се подава нагоре по веригата към цеха за смилане |
| Отделение на водните системи | Водните системи на отделните технологични звена (например звено за смилане, машината за избелване и машината за хартия) се отделят посредством процесите на промиване и обезводняване на целулозата (например чрез промивни преси). По този начин се предотвратява пренасяне на замърсители в следващите стъпки от процеса и става възможно нежеланите вещества да се отстранят от по-малък обем |
| Избелване (с пероксид) при висока консистенция | За избелване при висока консистенция целулозата се обезводнява, например чрез лентова филтър-преса с две ленти или друг вид преса, прези за да се добавят химикалите за избелване. По този начин химикалите за избелване могат да се използват по-ефикасно и се получава по-чиста целулоза с по-малко пренасяне на причиняващи щети вещества в машината за хартия и също така се генерира по-малко ХПК. Остатъчният пероксид може да се въведе отново в системата и да се използва повторно |
| Регенериране на влакна и пълнители и пречистване на бялата вода | Бялата вода от машината за хартия може да се пречисти чрез следните техники: а) Устройства за регенериране (обикновено барабанен или дисков филтър или флотационни инсталации с разтворен въздух и др.), които отцепят твърдите частици (влакна и пълнители) от технологичната вода. При флотацията с разтворен въздух в системите за бяла вода се събират суспензирани твърди вещества, фини частици, колоиден материал с малък размер и анионни вещества във флокули, които след това се отстраняват. Регенерираните влакна и пълнители се въвеждат отново в процеса. Чистата бяла вода може да се използва повторно в душовете с не толкова строги изисквания за качество на водата. б) Допълнителна ултрафилтрация на предварително филтрираната бяла вода води до филтрат с висока степен на чистота и достатъчно добро качество, което позволява да се използва като вода в душовете с високо налягане, уплътняваща вода и вода за разреждане на химични добавки |
| Пречистване на бяла вода | Системите за пречистване на бяла вода, които се използват на практика само в хартиената промишленост, се основават на утаяване, филтриране (с дисков филтър) и флотация. Най-често използваната техника е флотация с разтворен въздух. Анионните отпадъци и фините частици се събират в образувания, които позволяват физическо пречистване, като се използват добавки. Като утаятели се използват високомолекулни водоразтворими полимери или неорганични електролити. Генерираните агломерати (образувания) се пренасят до резервоара за пречистване. При флотацията с разтворен въздух (DAF) суспензирани твърди вещества се пренасят към въздушни мешурчета |
| Рециркулация на вода | Пречистената вода се въвежда отново като технологична вода в съоръжения или в комплексни инсталации от машината за хартия към инсталацията за целулоза и от инсталацията за смилане към инсталацията за отстраняване на кора. Пречистените води се заустват най-вече в точките с най-голям замърсителен товар (например чист филтър от дисковия филтър при смилането, отстраняването на кора) |
Техника | Описание
--- | ---
Оптимално проектиране и конструкция на резервоари и контейнери (при производството на хартия) | Резервоарите за съхранение на суровините и на бялата вода са проектирани по такъв начин, че да могат да реагират на колебания в процеса и на променливите потоци, както и при стартиране и прекратяване на работа
Етап на промиване преди рафинирането на механична целулоза от мека дървесина | В някои инсталации треските от мека дървесина се обработват предварително чрез съчетаване на предварително наприване под налягане, висока компресия и напояване, за да се подобрят качествата на целулозата. Въвеждането на етап на промиване преди рафинирането и избеляването води до съществено намаляване на ХПК чрез отстраняването на малък поток отпадъчни води с висока концентрация, който може да се пречисти отделно
Замяна на NaOH с Ca(OH)$_2$ или Mg(OH)$_2$ като основи при избеляването с пероксид | Използването на Ca(OH)$_2$ като основа води до приблизително 30% по-малки емисионни товари на ХПК и същевременно се запазва висока степен на белота. Mg(OH)$_2$ също се използва като заместител на NaOH
Затворен цикъл на избеляване | При инсталацията за производство на сулфитна целулоза, които използват натрий като основа за варене, отпадъчните води от инсталацията за избеляване могат да се пречистят например чрез ултрафилтриране, флотация и отделение на смолите и мастните киселини, което създава условия за затворен цикъл на избеляване. Филтрът от избеляването и промиването се използва повторно в първия етап на промиване след варенето и накрая се рециклира обратно в съоръженията за регенерация на химикали
Адаптиране на pH на слаба луга преди/вътре в инсталацията за изпаряване | Неутрализацията се извършва преди изпаряването или след първия етап от изпаряването, за да се запазят органичните киселини, разтворени в концентрация, с цел да бъдат прехвърлени в регенерационния котел заедно с отпадъчната луга
Анаеробно пречистване на кондензатите от изпарителите | Вж. раздел 1.7.2.2 (комбинирано анаеробно/аеробно пречистване)
Отстраняване и регенериране на SO$_2$ от кондензатите от изпарителите | SO$_2$ се отстранява от кондензатите; концентратите се подлагат на биологично пречистване, а отстраненият SO$_2$ се оползотворява като химикал за изваряване
Мониторинг и постоянен контрол на качеството на технологичната вода | При усъвършенстваните затворени водни системи е необходимо оптимизиране на цялостната система за влакна, вода, химически добавки и енергия. Това налага постоянен мониторинг на качеството на водата и на мотивацията, знанието и действията на персонала във връзка с необходимите мерки, за да се гарантира необходимото качество на водата
Предотвратяване и отстраняване на биофилм чрез използване на методи, при които се свеждат до минимум емисиите от биоциди | Непрекъснатото въвеждане на микроорганизми чрез водата и влакната води до специфично микробиологично равновесие във всяка инсталация за хартия. За да се предотврати прекомерен растеж на микроорганизми, налагания на агломерирана биомаса или биофилм във водните циркулационни линии и оборудването, често се използват биодисперсанти или биоциди. Когато се използва каталитична дезинфекция с водороден пероксид, биофилмът и свободните микроби в технологичната вода и суспензията за производство на хартия се отстраняват без използване на биоциди
Отстраняване на калций от технологичната вода чрез контролирано утаяване на калциев карбонат | Понижаването на концентрацията на калций чрез контролирано отстраняване на калциев карбонат (например във флотационна клетка с разтворен въздух) намалява риска от нежелателно утаяване на калциев карбонат или образуване на котлен камък във водните системи и оборудването, например в барабаните на секциите, лентите, кечетата и дюзите на душовете, тръбите или инсталацията за биологично пречистване на отпадъчни води
Оптимизиране на душовете в машината за хартия | Оптимизирането на душовете включва: а) повторно използване на технологичната вода (например пречистена бяла вода), за да се намалят потребленията на прясна вода, и б) използване на дюзи със специална конструкция за душовете
1.7.2.2. Пречистване на отпадъчни води
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Първично пречистване | Физикохимично пречистване, като изравняване, неутрализиране или утаяване. Изравняването (например в изравнителен резервоар) се използва за предотвратяване на големи колебания в дебита, температурата и концентрациите на замърсители, като по този начин се избягва претоварване на системата за пречистване на отпадъчни води |
| Вторично (биологично пречистване) | По отношение на пречистването на отпадъчни води чрез микроорганизми възможните процеси са аеробно и анаеробно пречистване. По време на етапа на вторично пречистване твърдите частици и биомасата се отделят от отпадъчните води чрез утаяване, понякога в съчетание с флокуляция |
| а) Аеробно пречистване | При аеробното биологично пречистване на отпадъчни води биоразградимият разтворен и колоиден материал във водата при наличието на въздух се преобразува от микроорганизми отчасти в твърдо клетъчно вещество (биомаса) и отчасти във въглероден диоксид и вода. Използваните процеси са: — едно- или двуетапен процес с активна утайка, — процеси в реактор с биофилем, — биофилем/активна утайка (компактна инсталация за биологично пречистване). Тази техника се състои от съчетаване на подвижни носители на биофилем с активна утайка (BAS). Генерираната биомаса (излишната утайка) се отделя от отпадъчните води преди заустването им |
| б) Комбинирано анаеробно/аеробно пречистване | При анаеробното пречистване на отпадъчни води органичното съдържание на отпадъчните води се преобразува посредством микроорганизми в метан, въглероден диоксид, сулфид, и др. при отсъствието на въздух. Процесът се извършва в херметичен резервоар реактор. Микроорганизмите се задържат в резервоара като биомаса (утайка). Биогазът, образуван при този биологичен процес, се състои от метан, въглероден диоксид и други газове, като водород и водороден сулфид, и е подходящ за производство на енергия. Анаеробното пречистване следва да се използва като предварително пречистване преди аеробното поради остатъчния товар от ХПК. Анаеробното пречистване намалява количеството утайка, която се образува от биологичното пречистване |
| Третично пречистване | Усъвършенствано пречистване, което включва техники, като филтриране за допълнително отстраняване на твърди вещества, нитрификация и денитрификация за отстраняване на азота или флокуляция/утаяване, последвани от филтриране, за отстраняване на фосфора. Третичното пречистване обикновено се използва, когато първичното и биологичното пречистване не са достатъчни, за да се постигнат ниски нива на ОСВ, азот или фосфор, които могат да се изискват например поради местните условия |
| Подходящо проектирана и експлоатирана инсталация за биологично пречистване | Една подходящо проектирана и експлоатирана инсталация за биологично пречистване включва подходящо проектиране и оразмеряване на резервоарите/басейните за пречистване (например утаителите) в съответствие с хидравличното натоварване и замърсителния товар. Ниски емисии на ОСВ се постигат, като се гарантира добро утаяване на активната биомаса. Периодичното преразглеждане на проекта, оразмеряването и експлоатацията на пречистителната станция за отпадъчни води улесняват постигането на тези цели |
### Описание на техники за предотвратяване на генерирането на отпадъци и управление на отпадъци
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Система за оценка на отпадъците и за управление на отпадъците | Системите за оценка на отпадъците и за управление на отпадъците се използват за откриване на осъществими варианти за оптимизиране на предотвратяването, повторното използване, оползотворяването, рециклирането и окончателното обезвреждане на отпадъци. Описите на отпадъци позволяват да се определят и класифицират видовете, характеристиките, количествата и произходът на всички видове отпадъци |
| Разделно събиране на различни видове отпадъчни фракции | Разделното събиране на различни видове отпадъчни фракции на местата, където се генерират, и ако е подходящо, непосредствено складиране могат да увеличат възможностите за повторно използване или рециркулация. Разделното събиране също така включва отделяне и класифициране на опасните видове отпадъчни фракции (например остатъчни вещества от нефт или съмки, хидравлични и трансформаторни масла, отпадъци от акумулатори, отпадъци от електрическо оборудване, разтворители, бои, биоциди или остатъчни количества от химически вещества) |
| Обединяване на подходящи видове остатъчни фракции | Обединяване на подходящи видове остатъци в зависимост от предпочитаните варианти за повторно използване/рециклиране, последващо пречистване и обезвреждане |
| Предварително третиране на технологични остатъчни вещества преди повторно използване или рециклиране | Предварителното третиране включва техники, като: — обезводняване, например на утайка, кора или бракуван материал, и в някои случаи сушене, за да се повиши годността за повторно използване преди окончателното оползотворяване (например повишаване на топлината на изгаряне преди изгарянето), или — обезводняване, за да се намалят теглото и обемът при превоз. За обезводняването се използват лентови филтър-преси, шнекови преси, декантер-центрофуги или камерни филтър-преси, — разтрошаване/раздробяване на остатъчния материал, например от процеси с RCF и отстраняване на метални частици, за да се подобри горивните характеристики преди изгарянето, — биологично стабилизиране преди обезводняването, ако се предвижда използване в селското стопанство |
| Регенериране на материали и рециклиране на технологични остатъчни вещества на място | Процесите за регенериране на материали включват техники, като: — отделение на влакна от водните потоци и рециркулация в захранващите суровини, — регенериране на химични добавки, оцветяващи пигменти и др., — регенериране на химикали за изваряване чрез регенерационни котли, каустициране и др. |
| Оползотворяване на енергия от остатъчни вещества с високо съдържание на органични вещества на територията на обекта и извън него | Остатъците от отстраняване на кората, цепене, пресяване и др., като кора, утайки от влакна или други предимно органични остатъци, се изгарят в пещи за изгаряне на отпадъци или инсталации за енергия от биомаса, за да се оползотвори енергията от тяхната топлина на изгаряне |
| Бързо използване на материали | Използването на материали от подходящи отпадъци от производството на целулоза и хартия може да се извърши в други промишлени сектори, например чрез: — изгаряне в пещи или смесване със захранващи суровини при производството на цимент, керамика или тухли (включително оползотворяване на енергия), — компостиране на хартиената утайка или разпръскване върху селскостопански площи на подходящи видове отпадъци, — използване на неорганични видове отпадъци (пясък, камъни, чакъл, пепел, вар) за строителни дейности, като полагане на настилка, пътища, покривни слоеве и др. Въпросът, дали съответните видове отпадъчни фракции са подходящи за използване извън обекта, зависи от състава на отпадъците (например съдържание на неорганични вещества/минерали) и доказателствата, че предвидената операция по рециклиране не причинява щети на околната среда или здравето |
| Предварително третиране на някои видове отпадъчни фракции преди обезвреждане | Предварителното третиране на отпадъци преди обезвреждането включва мерки (обезводняване, сушене и др.), които намаляват теглото и обема за превоз или обезвреждане | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014D0687/32014D0687_BG.pdf | 51 |
32014R0788 | category15 | 2014 | bg | ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби в съответствие с членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета
(текст от значение за ЕИП)
ЕВ | РОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (1), и по-специално член 14, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1) С член 6 и член 7 от Регламент (ЕО) № 391/2009 Комисията се оправомощава да налага глоби и периодични имуществени санкции на признати организации, както е определено в член 2 от посочения регламент, или да оттегли тяхното признаване, за да се гарантира прилагането на критериите и задълженията, установени по силата на този регламент, и с ясна цел да се премахнат всички потенциални заплахи за безопасността или за околната среда.
(2) В интерес на прозрачността е да се определят, в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 391/2009, подробни процедурни правила за вземане на решения, както и методика за изчисляване на глоби и периодични имуществени санкции от Комисията, така че тя да е предварително известна на съответните организации, включително специфични критерии за Комисията, по които да се оценява сериозността на случая и степента, в която са били нарушени безопасността или опазването околната среда.
(3) Чрез въвеждането на глоби и периодични имуществени санкции Комисията следва да получи допълнителен инструмент, който й позволява да отговаря по-гъвкаво и пропорционално на нарушенията, определени в съответния регламент, като се вземат предвид всички фактори, свързани с основната цел — провеждането на мониторинг на операциите и цялостните резултати на признатите организации, включително ефективността на глобите и периодичните имуществени санкции, вече наложени за системни и сериозни нарушения на посочения регламент.
(4) Периодичните имуществени санкции следва да бъдат ефективни, за да се гарантира, че всяко нарушение на задълженията и изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 391/2009, ще бъде своевременно и надеждно отстранено. Поради това с Регламент (ЕО) № 391/2009 на Комисията се дава право, когато признатата организация не е успяла да предприеме изискванията, определени в съответния регламент, да прилага след изтичането на разумен период от време периодични имуществени санкции, които да продължават докато съответната организация предприема подходящи мерки. Ако е необходимо, с оглед на обстоятелствата по случая, дневният размер на периодичните имуществени санкции може постепенно да бъде увеличен, така че да отразява неотложността на изискванията действия.
(5) Изчисляването на глобите и периодичните имуществени санкции като част от оборота на организацията, като се има предвид максималният таван, определен в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009, е прост метод за постигане на възпиращ ефект на глобите и периодичните имуществени санкции, като същевременно те остават пропорционални както на сериозността на случая, така и на икономическия капацитет на съответната организация, с оглед на значително различаващите се размери на признатите организации.
(6) Таванът за максималния общ размер на глобите и периодичните имуществени санкции следва да бъде ясно определен, като се вземат предвид различните фактори, при които той би се прилагал, в интерес на прозрачността и правната сигурност. Поради същите причини следва да се определи и начинът, по който се изчислява общият среден оборот за всяка признатата организация през предходните три стопански години за дейностите, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 391/2009.
(7) Целесъобразно е при решението за оттегляне на признаването на дадена организация въз основа на условията, посочени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 391/2009, да се вземат предвид всички фактори, свързани с основната цел — провеждането на мониторинг на операциите и цялостните резултати на признатите организации, включително ефективността на глобите и периодичните имуществени санкции, вече наложени за системни и сериозни нарушения на посочения регламент.
(1) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 11.
Следва да бъде определена конкретна процедура, за да се позволи на Комисията, било по своя собствена инициатива или по искане на държава членка или държави членки, да оттегли признаването на дадена организация по силата на Регламент (ЕО) № 391/2009, в допълнение към правомощията на Комисията да оценява признати организации и налага глоби и периодични имуществени санкции посредством съответните процедури, предвидени в настоящия регламент.
Важно е решението за налагане на глоби и периодични имуществени санкции или за оттегляне на признаването в съответствие с настоящия регламент да се основава само на мотиви, по които съответната признатна организация е имала възможност да представи своето становище.
Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на защита, принципа на поверителност и принципа „ne bis in idem”, в съответствие с общите принципи на правото и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.
Решенията за налагане на глоби и периодични имуществени санкции следва да могат да бъдат изпълнявани принудително в съответствие с член 299 от Договора за функционирането на Европейския съюз и могат да бъдат подложени на преразглеждане от Съда на Европейския съюз.
С цел гарантиране на справедливост и правна сигурност в хода на процедурата е необходимо да се определят подробни правила за изчисляването на сроковете, които се установяват от Комисията в рамките на процедурата, и на периодите на давност, възникващи за Комисията по отношение на налагането и принудителното събиране на глоби или периодични имуществени санкции, като същевременно се вземе предвид датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 391/2009.
Прилагането на настоящия регламент изисква ефективно сътрудничество между съответните държави членки, Комисията и Европейската агенция по морска безопасност. За тази цел е необходимо да се уточнят правата и задълженията на всички страни в процедурите, определени в настоящия регламент, с цел да се гарантира ефективното провеждане на разследването, вземането на решения и предприемането на последващи действия съгласно членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 391/2009.
Мерките, превишените в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета (1).
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЪДБИ
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се определят правилата за прилагане на разпоредбите на членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 391/2009 от Комисията.
В него се определят критерии за установяване на размера на глобите и периодичните имуществени санкции, както и процедури за вземане на решение за налагане на глоба и периодична имуществена санкция или за оттегляне на признаването на признатата организация по инициатива на Комисията или по искане на държава членка.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, съдържащи се в член 2 от Регламент (ЕО) № 391/2009.
(1) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.
Освен това се прилага следното определение:
„Заинтересована държава членка“ означава всяка държава членка, която е поверила на призната организация проверката, прегледа и сертифицирането на кораби, плаващи под нейния флаг, по отношение на съответствието с международните конвенции съгласно Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (1), включително държавата членка, която е подала до Комисията заявлението за признаване на посочената организация в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 391/2009.
ГЛАВА II
ГЛОБИ И ПЕРИОДИЧНИ ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ
Член 3
Установяване на нарушения
1. Комисията установява нарушение по член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 391/2009, когато:
а) сериозно или повторно неспазване от страна на дадена призната организация на минималните критерии, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 391/2009, или на нейните задължения по член 8, параграф 4, член 9, член 10 и член 11 от Регламент (ЕО) № 391/2009 свидетелства за сериозни недостатъци в структурата, системите, процедурите и механизмите за вътрешен контрол на тази призната организация;
б) влошаващите се резултати от работата на призната организация, предвид Решение 2009/491/ЕО на Комисията (2), свидетелстват за сериозни пропуски в нейната структура, системи, процедури или механизми за вътрешен контрол;
в) дадена призната организация умишлено е предоставила на Комисията невярна, непълна или подвеждаща информация в хода на своето оценяване или е възпрепятствала това оценяване по друг начин.
2. Във всяка процедура за нарушение по настоящия регламент задължението за доказване на нарушението е на Комисията.
Член 4
Изчисляване на глобите
1. Първоначално за всяко нарушение, установено съгласно член 9, се определя основна глоба в размер на 0,6 % от общия среден оборот на призната организация, определен в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 391/2009.
2. За изчисляване на отделната глоба за всяко едно нарушение основната глоба, посочена в параграф 1, се увеличава или намалява в зависимост от сериозността на нарушението и неговите последствия, по-специално от степента, в която са били накърнени безопасността или опазването на околната среда, съответно съгласно членове 5 и 6.
3. Максималният размер на всяка отделна глоба не трябва да превишава 1,8 % от общия среден оборот на призната организация.
4. Когато едно единствено действие или бездействие на призната организация е в основата на две или повече нарушения по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 391/2009, установени в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, общият размер на наложената глоба съответства на най-високата от отделните глоби, изчислени за съответните нарушения.
5. Общата глоба, наложена с едно решение на призната организация, е сумата от всички отделни глоби, произтичащи от прилагането на параграфи 1—4 от настоящия член, без да се засяга максималният таван, определен съгласно член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 391/2009, както е посочено член 8 от настоящия регламент.
(1) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 47.
(2) ОВ L 162, 25.6.2009 г., стр. 6.
Член 5
Оценка на сериозността на нарушението
При оценяване на сериозността на всяко нарушение Комисията взема предвид всички съответни утежняващи и смекчаващи обстоятелства, и по-специално следното:
а) дали организацията е действала небрежно или преднамерено;
б) броят действия или бездействия на признатата организация, които са в основата на нарушението;
в) дали нарушението засяга изолирани филиали, географски области или цялата организация;
г) повторната поява на действията или бездействията на признатата организация, които са в основата на нарушението;
д) продължителността на нарушението;
е) наличието на неверни данни за действителното състояние на кораби в сертификатите и документите за съответствие, издавени от признатата организация, или включването на неточна или подвеждаща информация в тях;
ж) предходни санкции, включително глоби, налагани на същата признатата организация;
з) дали нарушението е резултат от споразумение между признати организации или съгласувана практика, които имат за цел, или чийто резултат е неспазването на критериите и задълженията, предвидени в Регламент (ЕО) № 391/2009;
и) степента, в която признатата организация проявява усърдие и готовност за сътрудничество при откриването на съответните действия или бездействия, както и при определянето на нарушенията от страна на Комисията.
Член 6
Оценка на последствията на дадено нарушение
При оценяване на последствията на всяко нарушение, по-специално степента, в която са били накърнени безопасността и опазването на околната среда, Комисията взема предвид всички съответни утежняващи и смекчаващи обстоятелства, и по-специално следното:
а) естеството и обхвата на неизправностите, действително или потенциално засягащи корабите, сертифицирани от организацията, които тази организация не е успяла (или е възможно да не успее) да установи в резултат на нарушението или чието своевременно отстраняване тя не е успяла (или е възможно да не успее) да изиска, като се вземат предвид по-специално критериите за задържане на кораб, определени в приложение Х от Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) относно държавния пристанищен контрол;
б) дела на действително или потенциално засегнатите кораби от общия брой на корабите, сертифицирани от организацията;
в) всякакви други обстоятелства, водещи до специфични разпознаваеми рискове, като например вида на действително или потенциално засегнатите кораби.
Член 7
Периодични имуществени санкции
1. Периодичните имуществени санкции, посочени в член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 391/2009, могат да бъдат наложени от Комисията на съответната организация, без да се засягат глобите, налагани по силата на член 3, за да гарантира, че се предприемат превантивните и коригиращи действия, поискани от Комисията в рамките на нейната оценка на признатата организация.
2. В решението за налагане на глоби съгласно член 3, Комисията може също да определи периодични имуществени санкции, които да бъдат наложени на признатата организация, ако (и локато) последната не предприеме коригиращи действия или допуска неоправдано забавяне при отстраняване на нарушението.
3. В решението за налагане на периодични имуществени санкции се определя сръцът, в който признатата организация трябва да предприеме необходимите действия.
(1) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57.
4. Периодични имуществени санкции се прилагат от деня след изтичането на срока, определен в съответствие с параграф 3, до деня, в който съответните коригиращи действия са предприети от организацията, при условие че Комисията счете коригиращите действия за задоволителни.
5. Основният дневен размер на периодичната имуществена санкция за всяко нарушение възлиза на 0,0033 % от общия среден оборот на признатата организация, изчислен в съответствие с член 9. За изчисляване на размера на конкретната периодична имуществена санкция за всяко нарушение, основният размер се коригира въз основа на тежестта на нарушението и степента, в която са накърнени безопасността или опазването на околната среда, по смисъла на членове 5 и 6 от настоящия регламент.
6. Комисията може да реши, в контекста на обстоятелствата по случая, и по-специално с оглед на специфичността на коригиращите действия, които трябва да бъдат предприети от съответната организация, да увеличи дневния размер за периодични имуществени санкции до следните граници:
а) когато признатата организация не спази срока, установен в съответствие с параграф 3, с повече от 120 дни — за периода от сто двадесет и първия ден до ден триста след изтичането на срока, на 0,005 % дневно от общия среден оборот на организацията, изчислен в съответствие с член 9;
б) когато признатата организация не спази срока, установен в съответствие с параграф 3, с повече от 300 дни — за периода от триста и първия ден нататък след изтичането на срока, на 0,01 % дневно от общия среден оборот на организацията, изчислен в съответствие с член 9.
7. Общият размер на периодичните имуществени санкции, наложени по силата на настоящия член, самостоятелно или в допълнение към глоби, не надвишава максималния таван, предвиден в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 391/2009, като е описано подробно в член 8 от настоящия регламент.
Член 8
Определяне на максималния общ размер на наложените глоби и периодични имуществени санкции
Максималният общ размер на наложените глоби и периодични имуществени санкции на признатата организация, както е предвидено в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 391/2009, се определя, както следва:
а) общият размер на наложените глоби на признатата организация, съгласно член 4, в рамките на една стопанска година за тази организация, като се вземе предвид датата на решението за налагане на глоба, а в случай на повече от едно решение за налагане на глоба на тази организация — датата на първото решение за налагане на глоба на тази организация, не надвишава 5 % от общия среден оборот на тази организация, изчислен в съответствие с член 9;
б) общият размер на наложените глоби на признатата организация, съгласно член 4, в рамките на една стопанска година за тази организация, определена в съответствие с параграф 1, както и за периодичните имуществени санкции, наложени със същите решения в съответствие с член 7, параграф 2 и натрупани в периода до предприемането на подходящи коригиращи действия, не надвишава 5 % от общия среден оборот на тази организация, изчислен в съответствие с член 9. Без да се засяга член 21, възстановяването от страна на Комисията на периодичните имуществени санкции не надвишава горната граница от 5 %;
в) общият размер на периодичните имуществени санкции, наложени на признатата организация в съответствие с член 7, параграф 1 и натрупани в периода до предприемането на подходящи превантивни или коригиращи действия, не надвишава 5 % от общия среден оборот на тази организация, изчислен в съответствие с член 9. Без да се засяга член 21, възстановяването от страна на Комисията на периодичните имуществени санкции не надвишава горната граница от 5 %.
Член 9
Изчисляване на оборота
1. За целите на настоящия регламент общият среден оборот на съответната признатата организация следва да бъде една трета от сумата, получаваща се чрез събиране за последните три стопански години преди решението на Комисията на общия оборот на предприятието майка, представляващо признатата организация, и всички юридически лица, които са обхванати от тази организация в края на всяка година.
2. В случай на група със сертифицирани консолидирани счетоводни отчети оборотът, посочен в параграф 1, представлява, по отношение на предприятието майка и всички юридически лица, които включва тази група и за които важи признаването в края на всяка финансова година, консолидираните приходи на посочените юридически лица.
3. При прилагането на параграфи 1 и 2 се вземат предвид само дейностите, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 391/2009.
ГЛАВА III
ОТТЕГЛЯНЕ НА ПРИЗНАВАНЕ
Член 10
Оттегляне на признаване
1. По собствена инициатива или по искане на държава членка Комисията може да приеме решение за оттегляне на признаването на дадена организация, в случаите, посочени в член 7, параграф 1, букви а) — д) от Регламент (ЕО) № 391/2009.
2. С цел да се определи дали дадено системно и сериозно нарушение представлява неприемлива заплаха за безопасността или за околната среда по смисъла на член 7, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 391/2009, се вземат под внимание следните елементи:
а) информацията и обстоятелствата, посочени в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 391/2009, особено в светлината на обстоятелствата, посочени в членове 5 и 6 от настоящия регламент;
б) критериите и, според случая, праговете, определени в Решение на Комисията 2009/491/ЕО.
3. Когато глобите и периодичните имуществени санкции, наложени на призната организация, достигнат максималния таван, определен в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 391/2009, без да са предприети подходящи коригиращи действия от признатата организация, Комисията може да съчете, че тези мерки не са постигнали целта си да премахнат всички потенциални заплахи за безопасността или за околната среда.
Член 11
Процедура за оттегляне на признаването по искане на държава членка
1. Когато една държава членка поиска от Комисията да оттегли признаването на дадена организация в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 391/2009, тя отправя това искане в писмен вид до Комисията.
2. Държавата членка, отправила искането, обяснява причините за него в пълни подробности и чрез позоваване, ако е уместно, на критериите, изброени в член 7, параграф 1, и обстоятелствата, изброени в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 391/2009, както и обстоятелствата, изброени в параграфи 2 и 3 на член 10 от настоящия регламент.
3. Държавата членка, отправила искането, предоставя на Комисията всички необходими документни доказателства в подкрепа на своето искане, надлежно класифицирани и номерирани.
4. Комисията потвърждава получаването на искането на държавата членка в писмена форма.
5. Когато Комисията счита, че са необходими допълнителна информация, разяснения или доказателства, за да бъде взето решение, тя информира държавата членка, отправила искането, и я приказва да допълни внесените от нея документи, ако е уместно, в рамките на определен срок, който е не по-кратък от четири седмици. Искането на държавата членка не се счита за пълно, докато не бъде предоставена цялата необходима информация.
6. Ако прецени, че искането на държавата членка е основателно, в рамките на една година след получаване на искането Комисията изпраща изложение на възраженията до засегнатата организация в съответствие с член 12, с цел оттегляне на признаването й в съответствие с настоящия регламент. В този случай на държавата членка, отправила искането, се предоставят статутът и правата на заинтересована държава членка, съгласно глава IV от настоящия регламент.
Ако в рамките на същия срок Комисията заключи, че искането на държавата членка е неоснователно, тя информира държавата членка, отправила искането, че посочва причините за това и я приказва да представи своето становище в рамките на определен срок, който е не по-кратък от три месеца. В срок от шест месеца след получаването на това становище, Комисията или потвърждава, че искането е неоснователно, или издава изложение на възраженията в съответствие с първата алинея.
7. Ако Комисията заключи, че искането на държавата членка е неоснователно или че то продължава да е непълно след изтичане на срока, посочен в параграф 5, тя може да включи цялото искане или части от него и приложените доказателства в оценката на признатата организация, извършена в съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 391/2009.
8. Комисията докладва ежегодно на КМБПЗК относно исканията за оттегляне, посочени от държавите членки, както и относно продължаващите процедури по отнемане, започнати от Комисията.
ГЛАВА IV
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 12
Изложение на възражения
1. Когато Комисията счита, че са налице основания за налагане на глоба и периодични имуществени санкции на признатата организация в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 391/2009, или за оттегляне на признаването на дадена организация в съответствие с член 7 от този регламент, тя изпраща изложение на възраженията си на организацията и уведомява заинтересованите държави членки.
2. Изложението на възражения включва:
а) подробен отчет за действията и бездействията на признатата организация, включително описание на съответните факти и посочване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 391/2009, които според Комисията са били нарушени от признатата организация;
б) определяне на съответните доказателства, на които се основават констатациите, включително чрез позоваване на доклади от инспекции, доклади за оценка, или всякакви други свързани документи, които са били предоставени по-рано на съответната организация от Комисията или от Европейската агенция по морска сигурност, действаща от името на Комисията;
в) уведомление, че Комисията може да наложи глоби и периодични имуществени санкции или да оттегли признаването в съответствие с членове 6 или 7 от Регламент (ЕО) № 391/2009.
3. Когато Комисията изпраща изложението на възражения, тя приказва признатата организация и заинтересованите държави членки да представят писмени становища в определен срок, който в никакъв случай не е по-кратък от шест седмици от датата на получаване на изложението на възраженията. Комисията не е длъжна да вземе под внимание изложението, получено след изтичането на този срок, без да се засягат разпоредбите на член 24, параграф 4 от настоящия регламент.
4. Уведомлението за изложение на възраженията не преустановява оценяването на съответната организация. Във всеки един момент преди приемането на решение за налагане на глоба и периодични имуществени санкции, или оттеглянето на признаването в съответствие с настоящия регламент, Комисията може да реши да извърши допълнителни проверки на офисите и съоръженията на организацията, да посети кораби, лицензирани от организацията, или да изиска от признатата организация да предостави в писмен вид допълнителна информация, свързана с нейното съответствие с критерийте и задълженията съгласно Регламент (ЕО) № 391/2009.
5. Във всеки един момент преди приемането на решение за налагане на глоба и периодични имуществени санкции, или оттеглянето на признаването в съответствие с настоящия регламент, Комисията може да измени своето оценка на съответната признатата организация. Ако новата оценка се различава от оценката, която е довела до изложението на възраженията, тъй като са възникнали нови факти или са открити нови нарушения или нови обстоятелства относно сериозността на нарушението, или са били определени неговите последици за безопасността и за околната среда, Комисията издава ново изложение на възраженията.
Член 13
Искане на информация
С цел да се изяснят фактите за целите на член 12, Комисията може да поиска в писмена форма от признатата организация да предостави писмени или устни обяснения, уточнения или документи в определен срок, който не е по-кратък от четири седмици. В такъв случай Комисията уведомява признатата организация за периодичните имуществени санкции и глоби, които могат да бъдат наложени в случай на неспазване на искането или ако предоставянето на информация бъде забавено неоснователно или умишлено бъде предоставена невярна, непълна или подвеждаща информация на Комисията.
Член 14
Изслушване
1. По искане на признатата организация, до която е адресирано изложението на възражения, Комисията предлага на тази организация възможност да представи своите аргументи на устно изслушване.
2. Комисията кани компетентните органи на съответните държави членки и може, по своя собствена инициатива или по искане на заинтересовани държави членки, да покани всички други лица, които имат законен интерес във връзка с нарушенията, да участват в устното изслушване. Ако желее, Комисията може да се възползва от помощта на Европейската агенция по морска безопасност.
3. Физически или частни юридически лица, поканени да присъстват, се явяват лично или чрез свои законни или упълномощени представители. Всяка държава членка се представя от свои служители.
4. Изслушването се провежда при закрити врати. Всяко едно поканено да присъства лице може да бъде изслушано самостоятелно или в присъствието на други поканени лица, като се отчитат законните интереси на признатата организация и на други участници за защита на търговска тайна и друга поверителна информация.
5. Изявленията на всяка изслушана страна следва да бъдат записвани. При поискване записът се предоставя на лицата, които са присъствали на изслушването, и на заинтересованите държави членки.
Член 15
Периодични имуществени санкции за неоказване на съдействие
1. Когато Комисията възприема решение за налагане на периодични имуществени санкции, както е посочено в член 7, параграф 1, на признатата организация, която не е предприела или неоправдано забавя предприемането на превантивните и коригиращите действия, поискани от Комисията, тя първо уведомява признатата организация в писмена форма.
2. В уведомлението от Комисията в съответствие с параграф 1 се посочват конкретните превантивни и коригиращи действия, които не са били предприети от признатата организация, както и подкрепящите доказателства, и се информира признатата организация за периодичните имуществени санкции, които Комисията смята да наложи в тази връзка.
3. Комисията определя срок, в който признатата организация може да й представи писмено становище. Комисията не е длъжна да вземе предвид писмени становища, получени след изтичането на определения срок.
Член 16
Достъп до досието
1. По искане на признатата организация, до която е адресирано изложението на възраженията, Комисията предоставя достъп до досието, съдържащо документи и други доказателства, събрани от Комисията относно предполагаемото нарушение на организацията.
2. Комисията определя датата и предприема съответните практически мерки за осигуряване на достъпа на признатата организация до досието, който може да бъде предоставен само в електронна форма.
3. Комисията предоставя на съответната признатата организация при поискване списък на всички документи, съдържащи се в досието.
4. Съответната признатата организация получава право на достъп до документите и информацията, съдържащи се в досието. Когато предоставя такъв достъп, Комисията се съобразява с търговски тайни, поверителна информация или с вътрешния характер на документи, издадени от Комисията или от Европейската агенция по морска безопасност.
5. За целите на параграф 4 вътрешните документи на Комисията и на Европейската агенция по морска безопасност могат да включват:
а) документи или части от документи, отнасящи се до вътрешните разисквания на Комисията и нейните служби и на Европейската агенция по морска безопасност, включително становищата и препоръките на Европейската агенция по морска безопасност, адресирани до Комисията;
б) документи или части от документи, които са част от кореспонденцията между Комисията и Европейската агенция по морска безопасност или между Комисията и държавите членки.
Член 17
Законно представителство
Призната организация има право на законно представителство на всеки етап от процедурата съгласно настоящия регламент.
Член 18
Поверителност, професионална тайна и право да се запази мълчание
1. Процедурата съгласно настоящия регламент се провежда в съответствие с принципите на поверителността и професионалната тайна.
2. Комисията, Европейската агенция по морска безопасност и органите на заинтересованите държави членки, както и техните чиновници, служители и други работещи под надзор им лица не разкриват информация, получена или обменена между тях по силата на настоящия регламент, когато е обхваната от задължението за професионална тайна и поверителност.
3. Всяка призната организация или друго лице, предоставящо информация или становище съгласно настоящия регламент, посочва ясно кой материал се счита за поверителен, като посочва основанията за това, и осигурява отделна неповерителна версия на документа до датата, определена от Комисията.
4. Комисията може също да изиска от признатите организации и други заинтересовани лица да посочат онези части от доклада, изложението на възражения или на решението на Комисията, които според тях съдържат търговски тайни.
5. Когато не са посочени документи, отговарящи на критериите от параграфи 3 и 4, Комисията може да приеме, че съответните документи или становища не съдържат поверителна информация.
6. Без да се засяга член 9 от Регламент (ЕО) № 391/2009, признатите организации имат право да запазят мълчание в ситуации, в които иначе биха били принудени да дават отговори, които биха могли да съдържат признание за наличието на нарушение от тяхна страна.
Член 19
Решение
1. Решението за налагане на глоби и периодични имуществени санкции, или за оттегляне на признаването в съответствие с настоящия регламент се основава само на мотиви, по които съответната призната организация е имала възможност да представи своето становище.
2. При решението за налагане на глоба или периодична имуществена санкция и определянето на съответната сума се вземат под внимание принципите на ефективност, пропорционалност и възпиращо действие.
3. Когато взема мерки в съответствие с настоящия регламент и взема решение за тежестта и въздействието на съответните действия или бездействия върху безопасността и околната среда, Комисията отчита националните мерки, вече предприети срещу призната организация въз основа на същите факти, по-специално в случаите, когато тази организация вече е била обект на съдебни или изпълнителни производства.
4. Действията или бездействията на дадена призната организация, довели до мерките, предприети в съответствие с настоящия регламент, не възли до допълнителни мерки. Въпреки това тези действия или бездействия могат да бъдат взети предвид при следващи решения, приети в съответствие с настоящия регламент, за да се оцени повторяемостта.
5. Решение за налагане на периодични имуществени санкции или решение за оттегляне на глоби и периодични имуществени санкции се приема от Комисията в съответствие с процедурата, приложима по силата на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 391/2009.
6. Решение за оттегляне на признаването на призната организация се приема от Комисията в съответствие с процедурата, приложима по силата на член 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 391/2009.
Член 20
Средства за правна защита, уведомяване и публикуване
1. Комисията информира съответната признатата организация за правото ѝ на обжалване.
2. Комисията информира за своето решение Европейската агенция по морска безопасност и държавите членки.
3. Когато това е оправдано, по-специално поради причини, свързани с безопасността или опазването на околната среда, Комисията може да оповести публично своето решение. Когато публикува подробности от решението и информира държавите членки, Комисията зачита законните интереси на съответната признатата организация и на други заинтересовани лица.
Член 21
Събиране на глоби и имуществени санкции
Комисията събира глобите и имуществените санкции, като издава наредба за събиране на вземания и изпраща дебитно известие до съответната признатата организация в съответствие с членове 78—80 и 83 от Регламент (ЕО, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) и членове 80—92 от Регламент (ЕО) № 1268/2012 на Комисията (2).
Член 22
Давност при налагането на глоби и периодични имуществени санкции
1. Правото на Комисията да налага глоби и/или периодични имуществени санкции на дадена признатата организация в съответствие с настоящия регламент е с давност от пет години от датата на действието или бездействието от страна на признатата организация, което е в основата на нарушение, установено в съответствие с член 3 от настоящия регламент. При продължаващи или повторни действия или бездействия, водещи до нарушения, обаче давностният срок започва да тече от деня, в който е било преустановено извършването на нарушението.
Правото на Комисията да налага периодични имуществени санкции на дадена признатата организация в съответствие с член 15 от настоящия регламент изтича три години след датата, на която е било предишното действието или бездействието от страна на признатата организация, за което Комисията е изискала подходящи превантивни и коригиращи действия.
2. Всяко действие, предприето от Комисията или от Европейската агенция по морска безопасност за целите на оценката или в рамките на процедурата за нарушение по отношение на дадено действие или бездействие на признатата организация прекъсва съответния давностен срок, установен съгласно параграф 1. Давностният срок се прекъсва от датата, на която признатата организация е била уведомена за тази мярка на Комисията или Агенцията.
3. След всяко прекъсване сроковете започват да течат отново. Независимо от това давностният срок не надвишава период, равен на два пъти първоначалния давностен срок, освен в случаите, когато давността спира в съответствие с параграф 4.
4. Давностният срок за налагане на периодични имуществени санкции спира, докато решението на Комисията е предмет на висящо производство в Съда на Европейския съюз.
Член 23
Давност при събирането на глоби и периодични имуществени санкции
1. Правото за започване на процедура по събиране на глоби и периодични имуществени санкции е с едногодишен давностен срок от датата, на която решението, прието по силата на член 19, е станало окончателно.
2. Давностният срок за събиране на глоби и периодични имуществени санкции, посочени в параграф 1, се прекъсва от всяка мярка на Комисията или на държава членка, действаща по искане на Комисията, насочена към принудително събиране на глобите или периодичните имуществени санкции.
3. След всяко прекъсване сроковете започват да течат отново.
4. Давностните срокове, посочени в параграфи от 1 и 2, спират в периоди, в които:
а) тече срок за плащане;
б) принудителното изпълнение е спряно по силата на решение на Съда на Европейския съюз.
(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1.
Член 24
Прилагане на срокове
1. Сроковете, определени в настоящия регламент, започват да текат от деня, следващ получаването или връчването на съобщението на Комисията.
2. В случай на съобщение, изпратено до Комисията, съответните срокове се считат за спазени, когато това съобщение е било изпратено с препоръчано писмо преди изтичането на съответния срок.
3. При определяне на сроковете Комисията зачита както правото да се ползват предвидените от закона гаранции, така и специфичните обстоятелства на всяка процедура за вземане на решения съгласно настоящия регламент.
4. При надлежно и обосновано искане, отправено преди изтичане на първоначалния срок, сроковете могат да бъдат удължени.
Член 25
Сътрудничество с националните компетентни органи
Информация, предоставена от националните компетентни органи в отговор на искане от Комисията, се използва от Комисията единствено за следните цели:
а) за изпълнение на задачите, възложени й във връзка с признаването и контрола на признатите организации съгласно Регламент (ЕО) № 391/2009.
б) като доказателствен материал за целите на вземането на решения по настоящия регламент, без да се засягат разпоредбите на членове 16 и 18 от него.
ГЛАВА V
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЪДЪКИ
Член 26
Прилагане
Събития, които са настъпили преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 391/2009, не пораждат основание за вземане на мерки в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.
Член 27
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е запълнителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 18 юли 2014 година.
За Комисията
Председател
José Manuel BARROSO
ПЪРВАТА КОЛЪНА НА НАСТОЯЩАТА ТАБЛИЦА СЕ ОТНАСЯ ДО СЪОТВЕТНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 391/2009 И ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ НЕГО, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО ЗА ЦЕЛЯТЕ НА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ СА СФОРМИРАНИ ГРУПИ ОТ КРИТЕРИИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ВСЯКА ОТ КОИТО ОПИСВА ЕДНО НАРУШЕНИЕ. ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ОПРЕДЕЛЕНИ В ОСНОВНАТА ЧАСТ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 391/2009, ПЪРВАТА КОЛЪНА СЕ ОТНАСЯ ДО СЪОТВЕТНИЯ ЧЛЕН И ПАРАГРАФ. В СЛУЧАЯ НА КРИТЕРИИТЕ, ИЗБРОЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ПОСОЧЕНИЯ РЕГЛАМЕНТ, ПЪРВАТА КОЛЪНА СЕ ОТНАСЯ ДО СЪОТВЕТНАТА ЧАСТ, КРИТЕРИИ, ПОДКРИТЕРИИ И КЛАУЗА.
ВТОРАТА КОЛЪНА СЪДЪРЖА ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ВСЯКА ГРУПА ЕДИНИСТВОНО С ЦЕЛ УПЛЕСНЕНИЕ ПРИ СПРАВКА.
| Разпоредби на Регламент (ЕО) № 391/2009 | Предмет на съответните групи |
|----------------------------------------|-------------------------------|
| Член 8, параграф 4 | Оповестяване на резултатите от прегледа на системата за управление на качеството |
| Член 9, параграф 1 и критерий Б.4 | Достъп до информация и документация на корабите |
| Член 9, параграф 2 | Достъп до кораби |
| Член 10, параграф 1, първа част | Консултация за еквивалентност и хармонизиране на правилата и процедурите, както и за общи тълкувания на международните конвенции |
| Член 10, параграф 1, втора част | Взаимно признаване |
| Член 10, параграф 3 | Сътрудничество с държавните администрации за пристанищен контрол |
| Член 10, параграф 4 | Информация на Комисията, държавите членки и други заинтересовани страни, по отношение inter alia на класифицирани флотилии, прехвърляне, промяна, сусепдиране и оттегляне на клас |
| Член 10, параграф 5 | Възможност за държавата на знамето да уведоми за необходимостта от пълно инспектиране на кораб, който е декласиран или с променен клас, преди изпазването на задължителни свидетелства от организацията |
| Член 10, параграф 6 | Изисквания в случаите на прехвърляне на клас |
| Член 11, параграфи 1, 2, 3 и 5 | Предприемане на всички необходими мерки за установяване, поддържане и гарантиране на ефективното функциониране на независимата организация за оценка и сертифициране на качеството в съответствие с изискванията на регламента |
| Критерий А.1 | Юридическа правосубектност и одитни изисквания |
| Критерий А.2 | Документиран подходящ опит в оценяване на проектирането и построяването на търговски кораби |
| Критерии А.3, Б.1 и Б.7, буква ж) | Достатъчен и подходящ персонал, покритие в световен мащаб на услугите, специални инспектори. |
| Критерии А.4 и Б.7, буква а) | Създаване и поддържане на набор от всеобхватни правила и процедури за клас |
| Критерий А.5 | Регистър на корабите |
| Критерий А.6 | Независимост, безпристрастност и конфликт на интереси |
| Критерии, А.7, Б.7, буква в), първа част и Б.7, буква к) | Нормативни изисквания относно работата, без залегналите в Международния кодекс за управление на безопасността (ISM) |
| Критерий Б.2 | Етичен кодекс |
| Критерий Б.3 | Поверителност на съответната информация, изисквана от администрацията |
| Разпоредби на Регламент (ЕО) № 391/2009 | Предмет на съответните групи |
|----------------------------------------|-------------------------------|
| Критерий Б.5 | Права на интелектуална собственост на корабостроителниците, доставчиците на оборудване и корабособствениците |
| Критерии Б.6, Б.7, буква б), втора част, Б.7, буква в), втора част, Б.7, буква г) и Б.8 | Система за управление на качеството, включително записи |
| Критерий Б.7, буква б), първа част | Прилагане на правилата и процедурите за клас |
| Критерий, Б.7, буква г) | Йерархия на отговорности, правомощия и взаимоотношения на персонала |
| Критерий Б.7, буква д) | Работа при контролиране условия |
| Критерий Б.7, буква е) | Надзор на работата, извършвана от инспектори и друг персонал |
| Критерий Б.7, буква з) | Система за обучение и квалификация на инспекторите |
| Критерий Б.7, буква й) | Цялостна система за вътрешен одит във всички подразделения |
| Критерий Б.7, буква л) | Отговорност и контрол върху регионални офиси и контрольори |
| Критерий Б.9 | Преки знания и преценка |
| Критерий Б.10 | Международен кодекс за управление на безопасността (ISM Code) |
| Критерий Б.11 | Участие на заинтересованите страни в разработването на правила и процедури | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014R0788/32014R0788_BG.pdf | 13 |
32014D0224 | category15 | 2014 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 16 април 2014 година
относно прехвърлянето на предписани емисионни единици по партидата на страна по Протокола
от Кюто в регистъра на Финландия
(нотифицирано под номер С(2014) 2475)
(2014/224/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. за одобр | ение на името на Европейската общност
на Протокола от Кюто към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата и
съвместното изпълнение на задълженията, произтичащи от нея (1), и по-специално член 3 от него,
като има предвид, че:
(1) В Решение 2006/944/ЕО на Комисията (2) се определят съответните нива на емисиите за Съюза и неговите държави
членки за първия период на поети задължения по Протокола от Кюто.
(2) С Решение 2010/778/ЕС на Комисията (3) бе изменено Решение 2006/944/ЕО, като бяха определени съответните
окончателни нива на емисиите, разпределени на Съюза и на всяка държава членка, и като бе предвидено оконча-
tелната аритметична разлика от 19 357 532 тона еквивалент на въглероден диоксид между количеството емисии
на Съюза и сбора от количествата емисии на държавите членки да бъде издадена като предписани количествени
единици от Съюза. Освен това, в посоченото решение бе предвидено прехвърлянето на пет милиона предписани
емисионни единици по партидата на страна по Протокола от Кюто в регистъра на Дания.
(3) При приемането на Решение 2010/778/ЕС бе обележано, че прехвърлянето на пет милиона предписани емисионни
единици на Дания не засяга собствеността върху оставащия аритметичен излишък на Съюза.
(4) През декември 2011 г. на състоялата се в Дърбан 17-а конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН
по изменение на климата („РКООНИК”) бе прието Решение 2/CMP.7 на Конференцията на страните, разглеждана
като среща на страните по Протокола от Кюто („Решение от Дърбан”). В посоченото решение бяха установени
правила за отчитане на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („LULUCF”) за втория
период на поети задължения по Протокола от Кюто („Протокол от Кюто”) към РКООНИК.
(5) В Решението от Дърбан е налице значително отклонение от предходните правила за отчитане, договорени по
Протокола от Кюто за първия период на поети задължения. В решение 16/CMP.1 на Конференцията на страните,
разглеждана като среща на страните по Протокола от Кюто, приета от 11-а конференция на страните по
РКООНИК в Монреал през декември 2005 г., се предвижда ограничения, както е посочено в приложението към
въпросното решение, за целите на ангажиментите на страните по първия период на поети задължения по Прото-
кола от Кюто. Освен това в Решение 16/CMP.1 се предвижда възможността страните да надвишат тези лимити
чрез компенсиране на нетните емисии („дебити”) вследствие дейностите по залесяване, повторното залесяване и
обезлесяването съгласно член 3, параграф 3 от Протокола от Кюто, с нетни поглъщания („кредити”) вследствие
дейностите по стопанисване на горите в съответствие с член 3, параграф 4 от Протокола от Кюто. Това правило за
отчитане обикновено се нарича правило на компенсирането. В Решението от Дърбан не се предвижда подобно
правило на компенсиране за втория период на поети задължения по Протокола от Кюто.
(1) ОВ L 130, 15.5.2002 г., стр. 1.
(2) ОВ L 358, 16.12.2006 г., стр. 87.
(3) ОВ L 332, 16.12.2010 г., стр. 41.
Правилата за отчитане в Решението от Дърбан предвиждат ограничения за използването на кредити, произтичащи от дейностите по стопанисване на горите, с цел да се отчете ангажиментът за смекчаване на последните във втория период на ангажименти по Протокола от Кютю. Съгласно това решение, дадена страна не може да използва повече кредити, произтичащи от дейностите по стопанисване на горите, от еквивалента на 3,5 % от емисиите на тази страна, без LULUCF, в своята базова година или базов период за изпълнението на своя ангажимент за смекчаване на последните.
Промените в правилата за отчитане по отношение на LULUCF, съгласно определеното в Решението от Дърбан, имат значително отражение върху начина, по който страните отчитат дейностите в областта на LULUCF през втория период на поети задължения. Поради географските различия в сектора на земеползването и големото разнообразие в националните особености в тази връзка, отражението на промените се различава значително между отделните държави членки. Изключването на правилото за обезщетение от правилата за отчитане, изложени в Решението от Дърбан, се отразява на изпълнението на задълженията на страните за втория период на ангажименти по Протокола от Кютю. Това важи особено за гъсто залесените страни, като се има предвид, че условията в сектора на LULUCF се различават в отделните страни.
В заключенията си от 9 март 2012 г. Съветът призна отражението на промените в правилото за компенсиране през втория период на ангажименти по Протокола от Кютю, чрез признаване на „особеностите на гъсто залесените страни, особено по отношение на ограниченията във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (1), както разкрива позоваването на условията на околната среда в гъсто залесените страни, в преамбула на посоченото решение.
Финландия многократно изрази своята загриженост по отношение на своите дебити от обезлесяване за сектора на LULUCF вследствие промената в правилото за компенсиране с Решението от Дърбан. Финландия изглежда засегната по специфичен и особен начин от прилагането на Решението от Дърбан. По текущи оценки Финландия е единствената държава членка, чийто годишен лимит от 3,5 % би означавал, че тя не може да покрие своите дебити, вследствие дейностите по залесяване, повторно залесяване и обезлесяване с кредитите, вследствие дейностите по стопанисване на горите, при отчитането на ангажимента си през втория период на ангажименти по Протокола от Кютю.
С оглед съобразяване със специалния случай на Финландия, Съюзът следва да прехвърли на Финландия общо количество, което не надвишава десет милиона предписани емисионни единици от аритметичния излишък, предвиден в Решение 2006/944/ЕО, изменено с Решение 2010/778/ЕС. Това общо количество следва да послужи единствено за еднократна компенсация на Финландия във връзка с въздействието, което оказва промяната в правилото за компенсиране, в рамките на необходимото, за да се позволи на Финландия да изпълни ангажиментите си през втория период на поети задължения по Протокола от Кютю.
При използването на тези предписани емисионни единици Финландия не трябва да надвишава кредитите вследствие дейностите по стопанисване на горите във Финландия, които са забранени за използване в съответствие с параграф 13 от приложението към Решението от Дърбан. Комисията е отчетла надлежно поетите от Финландия ангажименти за анулиране на получените вследствие на това прехвърляне предписани емисионни единици, които не са израхновани към края на втория период на поети задължения.
(1) ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80.
(2) ОВ L 112, 24.4.2012 г., стр. 92.
(14) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по изменение на климата.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Максимум десет милиона (10 000 000) от предписаните емисионни единици, посочени в член 2 от Решение 2006/944/ЕО, се предоставят, за да се позволи на Финландия да изпълни ангажиментите си през втория период на поети задължения по Протокола от Киото.
Централният администратор на регистъра на Съюза ще прехвърли, колкото е възможно по-скоро и преди края на периода на проверка за първия период на поети задължения по Протокола от Киото, въпросното общо количество, което не може да надвишава десет милиона (10 000 000) предписани количествени единици по партидата на страна по Протокола от Киото в регистъра на Финландия.
2. Прехвърлянето, посочено в параграф 1, се извършва, при условие че са налични предписани емисионни единици в регистъра на ЕС и когато задължението относно Хърватия, както е посочено в Протокола относно някои разпоредби, отнасящи се до възможно еднократно прехвърляне на Република Хърватия на предписани емисионни единици, издадени съгласно Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата, както и съответната компенсация по Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз бъдат изпълнени или уредени.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 16 април 2014 година.
За Колисията
Connie HEDegaard
Член на Колисията | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014D0224/32014D0224_BG.pdf | 3 |
32014D0057 | category15 | 2014 | bg | ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността
(нотифицирано под номер C(2014) 502)
(само текстът на унгарски език е аутентичен)
(2014/57/ЕС)
(1) В съответствие с член 32, параграф 5, първа алинея от Директива 2010/75/ЕС, Унгария представи на | Комисията своите преходни национални планове (ПНП) с писмо от 18 декември 2012 г., получено от Комисията по електронна поща на 28 декември 2012 г. (2)
(2) При оценяването на пълнотата на ПНП Комисията установи, че липсва основна информация за няколко инсталации, включени в ПНП — например датата, на която е издадено първото разрешително, количеството на използваното гориво, средногодишния дебит на отпадните газове и референтното съдържание на кислород, използван при изчисленията. Освен това част от инсталациите, включени в ПНП, не съответстват на инсталациите, докладвани от Унгария в нейния отчет за емисиите, предоставен през 2010 г. съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).
(3) С писмо от 12 юни 2013 г. (4) Комисията поиска от унгарските власти да предоставят липсващите данни на ниво отделни инсталации, да изяснят основанията за включване на една конкретна инсталация в ПНП и да отстранят несъответствията между ПНП и отчета за емисиите съгласно Директива 2001/80/ЕО.
(4) С електронно писмо от 25 юни 2013 г. (5) Унгария представи исканата допълнителна информация и разяснения.
(5) След изпълнение на допълнителна оценка на преходния национален план и предоставената допълнителна информация Комисията изпрати второ писмо на Унгария на 13 септември 2013 г. (6) с искане последната да потвърди правилното прилагане на правилата за обединяване, предвидени в член 29 от Директива 2010/75/ЕС, и да изясни начина, по който е бил определен средногодишният дебит на отпадните газове, и как е бил изчислен дебит в таваните на емисиите от ПНП за инсталациите, които са били разширени през референтния период 2001—2010 г. Комисията също така поиска разяснение относно основанията за прилагане на някои норми за допустими емисии за две инсталации.
(6) С писмо по електронна поща от 23 септември 2013 г. (7) Унгария уведоми Комисията, че една инсталация е била извадена от ПНП и потвърди правилното прилагане на правилата за обединяване, предвидени в член 29 от Директива 2010/75/ЕС, по отношение на останалите инсталации. Унгария също така разкри метода, използван за изчисляване на дебита на отпадните газове за всеки вид гориво, представи обосновка за прилагането на конкретни норми за допустими емисии и коригира някои погрешни данни.
(7) С писмо от 4 октомври 2013 г. (8) Комисията поиска допълнителни разяснения по отношение на данните и методологията, използвани за изчисляване на средногодишния дебит на отпадните газове за пет инсталации, и Унгария предостави тази информация с писмо от 10 октомври 2013 г. (9) След като направи оценка на предоставените данни и установи, че продължават да съществуват несъответствия за две инсталации, Комисията поиска от унгарските власти допълнително да проверят изчисленията за тези инсталации с писмо от 15 октомври 2013 г. (10)
(8) С писмо от 18 октомври 2013 г. (11) Унгария предостави коригирани данни за средногодишния дебит на отпадните газове за въпросните две инсталации, както и обяснение по този въпрос в съответствие с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията (12).
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) Ares(2013) 395759
(3) Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпуснати от големи горивни инсталации (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1).
(4) Ares(2013) 1636798
(5) Ares(2013) 2534653
(6) Ares(2013) 3046477
(7) Ares(2013) 3104260
(8) Ares(2013) 3192470
(9) Ares(2013) 3231192
(10) Ares(2013) 3248262
(11) Ares(2013) 3283963
(12) Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията от 10 февруари 2012 г. за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 52, 24.2.2012 г., стр. 12).
(9) Следователно преходният национален план беше оценен от Комисията в съответствие с член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(10) По-специално Комисията провери последователността и точността на данните, хипотезите и изчисленията, използвани за определяне на дяла на всяка горивна инсталация, обхваната от преходния национален план, в таваните на емисиите, определени в този план, и анализира дали ПНП съдържа цели и свързаните с тях задачи, мерки и графики за постигането на тези цели, както и механизъм за мониторинг с цел оценка на съответствието в бъдеще.
(11) Вследствие на допълнително предоставената информация Комисията установи, че таваните на емисиите за 2016 г. и 2019 г. са изчислени, като са използвани подходящите данни и формули, и че изчисленията са правилни. Унгария предостави достатъчно информация относно мерките, които ще бъдат въведени, за да се постигне спазване на таваните на емисиите, мониторингът и докладването пред Комисията относно изпълнението на ПНП.
(12) Комисията е удовлетворена, че унгарските власти са взели предвид разпоредбите, изброени в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(13) Изпълнението на ПНП следва да не засяга разпоредбите на друго приложимо национално право и право на Съюза. По-специално, чрез определянето на условията по индивидуалните разрешения на горивните инсталации, обхванати от ПНП, Унгария следва да осигури, че не е застрашено спазването на изискванията, определени в Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) и Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2).
(14) Съгласно член 32, параграф 6 от Директива 2010/75/ЕС се изисква Унгария да уведомява Комисията за всички последващи промени на ПНП. Комисията следва да направи оценка на това дали тези промени са в съответствие с разпоредбите, определени в член 32, параграф 1, параграф 3 и параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. На основание на член 32, параграф 1, параграф 3 и параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС и на Решение за изпълнение 2012/115/ЕС, не се появява възражения срещу преходния национален план, който беше нотифициран на Комисията от Унгария на 28 декември 2012 г. в съответствие с член 32, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС, както е изменен в съответствие с допълнителната информация, изпратена на 25 юни 2013 г., 23 септември 2013 г., 10 октомври 2013 г. и 18 октомври 2013 г. (3).
2. Списъкът на инсталациите, обхванати от преходния национален план, замърсители, за които тези инсталации са обхванати, и приложимите тавани на емисиите са определени в приложението.
3. Изпълнението на преходния национален план от унгарските власти не освобождава Унгария от задължението да спазва разпоредбите на Директива 2010/75/ЕС по отношение на емисиите от отделните горивни инсталации, обхванати от плана, както и други съответни правни актове на Европейския съюз в областта на околната среда.
Член 2
Комисията оценява дали евентуалните последващи промени на преходния национален план, нотифицирани в бъдеще от Унгария, са в съответствие с разпоредбите, изброени в член 32, параграф 1, параграф 3 и параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
Член 3
Адресат на настоящото решение е Унгария.
Съставено в Брюксел на 4 февруари 2014 година.
За Колпъцът
Janez POTOČNIK
Член на Колпъцът
(1) Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно атмосферни въздух за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).
(2) Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22).
(3) Консолидираната версия на преходния национален план е регистрирана от Комисията на 6 декември 2013 г. с регистрационен номер Ares(2013)3636219.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на инсталациите, включени в ПНП
| Номер | Наименование на инсталацията в ПНП | Обща номинална топлинна мощност на 31.12.2010 г. (MW) | Замърсител, обяванат от преходния национален план | SO₂ | NOₓ | прах |
|-------|-----------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|-----|-----|-----|
| 1 | Bakonyi Erőmű Zrt. — P2 (съоръжения T4 и T5) | 264,3 | √ | √ | √ |
| 2 | ISD Power Kft. — P1 (съоръжения T1 и T2) | 90 | √ | √ | √ |
| 3 | ISD Power Kft. — P2 (съоръжения T4, T5 и T6) | 177 | √ | √ | √ |
| 4 | ISD Power Kft. — P3 (съоръжения T7 и T8) | 176 | √ | √ | √ |
| 5 | ISD Power Kft. — P4 (съоръжение T9) | 192 | √ | √ | √ |
| 6 | Alpiq Csepel Kft. — P1 (съоръжение 1) | 419 | — | √ | — |
| 7 | Alpiq Csepel Kft. — P2 (съоръжение 2) | 419 | — | √ | — |
| 8 | Budapesti Erőmű Zrt. — P14 (електроцентрала Kelenföld 5) | 425 | — | √ | — |
| 9 | Budapesti Erőmű Zrt. — P6 (електроцентрала Újpest 4) | 212 | — | √ | — |
| 10 | Budapesti Erőmű Zrt. — P4 (Újpest — електроцентрали 1 и 2) | 332 | √ | √ | √ |
| 11 | Mátrai Erőmű Zrt. — P2 | 1 063 | √ | — | √ |
| 12 | Mátrai Erőmű Zrt. — P3 | 1 063 | √ | — | √ |
| 13 | MVM MIFÜ Miskolci Fűtőerőmű Kft. — P2 (съоръжения 3, 4 и GT 1) (1) | 351,28 | √ | √ | √ |
| 14 | Dorogi Erőmű Kft. — P2 (съоръжения T1 и T2) | 73,3 | √ | √ | √ |
| 15 | Dorogi Erőmű Kft. — P3 (съоръжения T3, T4, T5 и T7) (2) | 95,04 | √ | √ | √ |
| 16 | Győri Erőmű Kft. — P1 (съоръжения T1, T5 и T7) | 91 | √ | √ | √ |
(1) Съоръжение GT1 е включено в ПНП само по отношение на NOₓ.
(2) Съоръжения T5 и T7 са включени в ПНП само по отношение на NOₓ.
Тавани за емисиите (тонове)
| | 2016 г. | 2017 г. | 2018 г. | 2019 г. | 1.1 – 30.6.2020 г. |
|----------|---------|---------|---------|---------|-------------------|
| SO₂ | 12 988 | 10 269 | 7 551 | 4 832 | 2 416 |
| NOₓ | 3 967 | 3 602 | 3 236 | 2 871 | 1 436 |
| прах | 1 159 | 923 | 688 | 452 | 226 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014D0057/32014D0057_BG.pdf | 3 |
32014D0025 | category15 | 2014 | bg | ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 32, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с член 32, параграф 5, първа ал | инея от Директива 2010/75/ЕС Словашката република предостави на Комисията своя преходен национален план (ПНП) на 8 януари 2013 г. (2)
(2) При оценката на пълнотата на ПНП Комисията установи някои несъответствия между списъка на инсталациите, включени в ПНП, и инсталациите, показвани от Словашката република в инвентаризацията й на емисиите съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).
(3) С писмо от 12 юни 2013 г. (4) Комисията поиска от словашките власти да потвърдят, че правилата за обезпечение, предвидени в член 29 от Директива 2010/75/ЕС, и определението за „експлоатационни часове“, посочено в член 3, параграф 27 от Директива 2010/75/ЕС, са били изпълнени правилно. Комисията поиска също така да й бъдат предоставени допълнителни данни, по-специално
разяснения относно възможните несъответствия между ПНП и инвентаризацията на емисиите съгласно Директива 2001/80/ЕО.
(4) С писмо от 27 юни 2013 г. (5) Словашката република предостави на Комисията допълнителна информация.
(5) Въз основа на анализа на актуализираната информация, в писмото си от 23 юли 2013 г. (6) Комисията поиска от словашките власти да потвърдят, че нито една от инсталациите, които са се появяли от дерогация по член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО, не е била включена в ПНП. Комисията поиска също така от словашките власти да проверят редица норми за допустими емисии, използвани в изчисленията, и да докажат, че са били изпълнени критерите, които определят тяхното прилагане.
(6) С писмо от 16 август 2013 г. (7) Словашката информира Комисията, че две инсталации са били изключени от ПНП. По отношение на инсталацията „U.S. Steel Košice, s.r.o., котли K1—K5“ Словашката република поиска, че въпреки че част от инсталацията е била обект на дерогация в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО в продължение на няколко години, въпросната част е била реконструирана през 2010 г. Словашката република изтъква, че поради това посочената инсталация може да бъде включена в ПНП. Словашката република представи също така редица коригирани норми за допустими емисии, но за две инсталации не бяха посочени мотивите за използване на конкретни норми за допустими емисии.
(7) В писмото си от 27 септември 2013 г. (8) Комисията уведомява Словашката република, че в съответствие с член 32, параграф 1, буква г) от Директива 2010/75/ЕС и въз основа на предоставената информация инсталацията „U.S. Steel Košice, s.r.o., котли K1—K5“, по отношение на част от която се е прилагала дерогация в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО, не може да бъде включена в ПНП. Комисията поиска също така от словашките власти да предоставят допълнителна информация относно съдържанието на пепел в течното гориво, което се изгаря в две инсталации, за които е била прилагана норма за допустими емисии на прах от 100 mg/Nm³.
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) Нотификацията от Словашката република беше получена от Комисията по електронна поща на 9 януари 2013 г. и бе регистрирана под номер Ares(2013)25811. В писмо от 9 януари 2013 г. (регистрирано под номер Ares(2013)40113) Комисията получи обяснение от словашките органи, че поради технически проблеми с информационната система в края на 2012 г. не е било възможно електронната версия на преходния национален план да бъде предадена на Комисията през 1 януари 2013 г., но че планът е бил изпратен непосредствено след като информационната система е започнала отново да функционира.
(3) Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпусканите от големи горивни инсталации (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1).
(4) Ares(2013)1636798.
(5) Ares(2013)2533608.
(6) Ares(2013)2741492.
(7) Ares(2013)3001466.
(8) Ares(2013)3122053.
(8) В писмото си от 30 септември 2013 г. (1) Словашкия информира Комисията, че нормата за допустими емисии на прах, използвана за двете инсталации, е намалена до 50 mg/Nm³. Словашката република предостави допълнителна информация в подкрепа на довода си, че инсталацията „U.S. Steel Košice, s.r.o., котли K1—K5” не попада в обхвата на член 32, параграф 1, буква г) от Директива 2010/75/ЕС и може да бъде включена в ПНП.
(9) След срещата между словашките власти и представителите на Комисията, проведена на 11 октомври 2013 г., в писмото си от 17 октомври 2013 г. (2) Словашката република допълнително изясни обстоятелствата във връзка с инсталацията „U.S. Steel Košice, s.r.o., котли K1—K5”, като посочи, че дерогацията в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО е била прилагана по отношение на само един котел, и предостави подробно техническо описание на всички изменения, направени по въпросния котел по време на реконструкцията му през 2010 г. От посоченото става ясно, че през 2010 г. в инсталацията „U.S. Steel Košice, s.r.o., котли K1—K5” е бил построен изцяло нов котел, след като котелът, който е бил обект на дерогация в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО, е бил напълно разглобен и заменен. Това означава, че съответната инсталация не попада в приложното поле на член 32, параграф 1, буква г) от Директива 2010/75/ЕС и може да бъде включена в ПНП в съответствие с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията (3).
(10) Прехищният национален план беше оценен от Комисията в съответствие с член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(11) По-специално Комисията разглежда съгласуваността и точността на данните, допусканятия и изчисленията, използвани за определяне на приноса на всяка от горивните инсталации, обхванати от ПНП, към таваните на емисиите, определени в ПНП, и извършва анализ на това дали съдържа цели и свързани с тях задачи, мерки и графики за постигане на тези цели, както и механизми за мониторинг с цел оценка на съответствието в бъдеще.
(12) Вследствие на допълнително предоставената информация Комисията установи, че таваните на емисиите за 2016 и 2019 г. са изчислени, като са използвани подходящите данни и формули, и че изчисленията са правилни.
Словашката република е предоставила достатъчно информация по отношение на мерките, които ще бъдат приложени, за да се спазят таваните на емисиите, както и по отношение на мониторинга и докладването на Комисията относно изпълнението на преходния национален план.
(13) Комисията е удовлетворена, че словашките власти са взели предвид разпоредбите, изброени в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(14) Изпълнението на ПНП следва да не засяга разпоредбите на друго приложено национално право и правото на Съюза. По-специално като определя условията по индивидуалните разрешителни на горивните инсталации, обхванати от ПНП, Словашката република следва да гарантира, че не е застрашено спазването на изискванията, определени, inter alia, в Директива 2010/75/ЕС, Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5).
(15) Съгласно член 32, параграф 6 от Директива 2010/75/ЕС се изисква Словашката република да информира Комисията относно всички последващи изменения в преходния национален план. Комисията следва да направи оценка на това дали тези промени са в съответствие с разпоредбите, определени в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. На основание член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и на Решение за изпълнение 2012/115/ЕС не се повдигат въпроси относно преходния национален план, който беше нотифициран на Комисията от Словашката република на 8 януари 2013 г. в съответствие с член 32, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС, изменен в съответствие с допълнителната информация, изпратена на 27 юни 2013 г., 16 август 2013 г., 30 септември 2013 г. и 17 октомври 2013 г. (6)
(1) Ares(2013)3198587.
(2) Ares(2013)3322372.
(3) Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията от 10 февруари 2012 г. за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС на Европейската парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 52, 24.2.2012 г., стр. 12).
(4) Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).
(5) Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22).
(6) Консултационната версия на преходния национален план е регистрирана от Комисията на 7 октомври 2013 г. с регистрационен номер Ares(2013)3198587.
2. Списъкът на инсталациите, обхванати от преходния национален план, замърсителите, за които тези инсталации са обхванати, и приложимите тавани на емисиите са определени в приложението.
3. Изпълнението на преходния национален план от словашките органи не освобождава Словашката република от задължението да спазва разпоредбите на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от отделните горивни инсталации, обхванати от плана, както и други разпоредби на законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда.
Член 2
Комисията оценява дали евентуалните последващи промени на преходния национален план, нотифицирани в бъдеще от Словашката република, са в съответствие с разпоредбите, изброени в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
Член 3
Адресат на настоящото решение е Словашката република.
Съставено в Брюксел на 17 януари 2014 година.
За Комисията
Janez POTOČNIK
Член на Комисията
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на инсталациите, включени в преходния национален план
| № | Име на инсталацията в преходния национален план | Обща номинална топлинна мощност на 31.12.2010 г. (в MW) | Замърсители, обхванати от преходния национален план |
|---|-------------------------------------------------|----------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|
| 1 | Bratislavská teplárenská, a.s., Tepláreň Juh | 254 | √ | √ | √ |
| 2 | Bratislavská teplárenská, a.s., Tepláreň Západ | 255 | √ | √ | √ |
| 3 | Continental Matador Rubber, s.r.o. | 128 | — | √ | — |
| 4 | Slovnaft Petrochemicals, s.r.o. | 111,41 | — | √ | — |
| 5 | U. S. Steel Košice, s.r.o., котли K1—K5 | 917,3 | √ | √ | √ |
| 6 | U.S.Steel Košice, s.r.o., котел K6 | 163,6 | √ | √ | √ |
| 7 | Zvolenská teplárenská, a.s., Tepláreň B | 199 | √ | √ | √ |
Тавани за емисии (в тонове)
| | 2016 г. | 2017 г. | 2018 г. | 2019 г. | 1.1 – 30.6.2020 г. |
|---|--------|--------|--------|--------|-------------------|
| SO₂ | 7 429 | 5 722 | 4 016 | 2 309 | 1 155 |
| NOₓ | 4 469 | 3 758 | 3 047 | 2 335 | 1 168 |
| прах | 430 | 343 | 257 | 170 | 85 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014D0025/32014D0025_BG.pdf | 4 |
32014L0089 | category15 | 2014 | bg | ДИРЕКТИВИ
ДИРЕКТИВА 2014/89/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 юли 2014 година
за установяване на рамка за морско пространствено планиране
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2, член 100, параграф 2, член 192, параграф 1 и член 194, параграф 2 от него,
като взеха пр | едвид предложението на Европейската комисия,
след преправане на проекта на законодателен акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) Голямото и бързо нарастващо търсене на морско пространство за различни цели, като например инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, проучване и добив на неф и газ, дейности за морско корабоплаване и риболов, опазване на екосистемите и биологичното разнообразие, добив на суровини, туризъм, съоръжения за аквакултура и подходящо културно наследство, както и многобройните видове натиск върху крайбрежните ресурси, изисква интегриран подход на планиране и управление.
(2) Такъв подход към управлението на океаните и моретата беше разработен в Интегрираната морска политика за Европейския съюз (ИМП), чийто екологичен стълб е Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Целта на ИМП е да подкрепи устойчивото развитие на моретата и океаните, както и да разработи координирани, съгласувани и прозрачен процес на вземане на решения по отношение на секторните политики на ЕС, засягащи океаните, моретата, островите, крайбрежните и най-отдалечените региони и морските сектори, включително чрез стратегиите за морските басейни или макрорегионалните стратегии, като същевременно се постигне добро екологично състояние, така както се посочва в Директива 2008/56/ЕО.
(3) ИМП определя морското пространствено планиране като трансверсален политически инструмент, позволяващ на публичните органи и заинтересованите страни да прилагат координации, интегрирани и трансгранични подход. Прилагането на екосистемен подход ще допринесе за насърчаване на устойчивото развитие и растеж на морските и крайбрежните икономики и за устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси.
(1) ОВ С 341, 21.11.2013 г., стр. 67.
(2) ОВ С 356, 5.12.2013 г., стр. 124.
(3) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 юли 2014 г.
(4) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.)
(4) Морското пространствено планиране подкрепя и улеснява изпълнението на стратегията „Европа 2020, стратегия за интелигентен, устойчив и придобиващ растеж“ (стратегията „Европа 2020“), приета от Европейския съвет в заключенията му от 17 юни 2010 г., която цели постигането на високи нива на заетост, производителност и социално сближаване, включително насърчаване на по-конкурентоспособна, ефективна в използването на ресурсите и еколо-господарска икономика. Крайбрежните и морските сектори имат значителен потенциал за устойчив растеж и са от ключово значение за изпълнението на стратегията „Европа 2020“.
(5) В своето съобщение, озаглавено „Син растеж: възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабопла-ването“, Комисията откри няколко текущи инициативи на Съюза, които са насочени към изпълнение на стратегията „Европа 2020“, както и резултати дейности, върху които в бъдеще биха могли да се съсредоточат инициативите за син растеж и които биха могли да бъдат подкрепени по подходящ начин при едно по-голямо доверие и сигурност за инвеститорите, обезпечени чрез морското пространствено планиране.
(6) Регламент (ЕС) № 1255/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета (1) подпомага и улеснява прилагането на морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление. Европейските структурни и инвестиционни фондове, включително Европейския фонд за морско дело и рибарство (2), ще предоставят възможност за подкрепа на прилагането на настоящата директива за периода 2014 – 2020 г.
(7) В предамбюла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. (КООНМП) се посочва, че въпросите, свързани с използването на морското пространство, са тясно свързани помежду си и трябва да се разглеждат като едно цяло. Планирането на морското пространство е логично развитие и структуриране на задълженията и изпълнението на правата, предоставени съгласно КООНМП, както и практически инструмент за подпомагане на държавите членки да изпълнят своите задължения.
(8) С цел да се насърчи устойчивото успоредно съществуване на начини на използване и, когато е приложимо – подходящо разпределение на съответните начини на използване на морското пространство, следва да бъде въведена рамка, която да се състои най-малкото от установяването и изпълнението на държавите членки на морското пространствено планиране и да води до създаване на планове.
(9) Морското пространствено планиране ще спомага за по-ефективно управление на морските дейности и за устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси, като създава рамка за съгласувано, прозрачно и устойчиво вземане на решения въз основа на обективни данни. За да се постигнат целите на настоящата директива, в нея следва да се определят задължения за създаване на процедура за морско планиране, която да води до морски пространствен план или планове; тази процедура за планиране следва да възприема предвид взаимодействията със – море и да насърчава сътрудничеството между държавите членки. Без да се засягат съществуващите постановления на правото на Съюза в областта на енергетиката, транспорта, рибарството и околната среда, настоящата директива не следва да налага никакви други нови задължения, по-специално по отношение на конкретния избор на държавите членки относно това как да реализират секторните политики в тези области, а следва по-скоро да цели да допринесе за тези политики посредством процеса на планиране.
(10) За да се осигурят последователност и правна яснота, географските обхват на морското пространствено планиране следва да бъде определен в съответствие със съществуващите законодателни инструменти на Съюза и международното морско право, и по-конкретно КООНМП. С настоящата директива не се изменят компетенциите на държавите членки във връзка с морските граници и юрисдикция.
(11) Въпреки че е целесъобразно Съюзът да осигури рамка за морско пространствено планиране, държавите членки остават отговорни и компетентни за разработването и определянето, в границите на техните морски води, на формата и съдържанието на тези планове, включително на институционалните споразумения и, когато е приложимо – за разпределението на морското пространство за съответните различни дейности и начини на използване.
(1) Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2011 г. за установяване на програма за подпомагане на по-нататъшното развитие на интегрираната морска политика (ОВ L 321, 5.12.2011 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1).
(12) За да се спазят принципите на пропорционалност и субсидиарност, както и за да се свие до минимум допълнителната административна тежест, транспонирането и изпълнението на настоящата директива следва във възможно най-голяма степен да се гради върху съществуващи национални, регионални и местни правила и механизми, включително тези, които са определени в Препоръка 2002/413/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) или в Решение 2010/631/ЕС на Съвета (2).
(13) В морските води екосистемите и морските ресурси са подложени на значителен натиск. Човешките дейности, но също така и въздействията от изменението на климата, природните бедствия и динамиката на бреговата линия, като съзрежи и наноси, могат да имат много сериозно въздействие върху крайбрежното икономическо развитие и растеж, както и върху морските екосистеми, водейки до влошаване на състоянието на околната среда, до загуба на биологично разнообразие и до влошаване на екосистемните услуги. При изготвянето на морски пространствени планове следва да се обръне съответното внимание на тези различни видове натиск. Освен това, ако бъдат интегрирани в решенията по планирането, здравите морски екосистеми и техните многобройни услуги могат да осигурят значителни ползи по отношение на производството на храни, отдиха и туризма, смекчаването и адаптирането към изменението на климата, контрола на динамиката на бреговата линия и предотвратяването на бедствия.
(14) За да се насърчи устойчивият растеж на морските икономики, устойчивото развитие на морските райони и устойчивото използване на морските ресурси, морското пространствено планиране следва да прилага екосистемен подход, както е посочено в член 1, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО, с цел да се гарантира, че комбинираният натиск от всички дейности се запазва на нива, съвместими с постигането на добро екологично състояние, и капацитетът на морските екосистеми за отговор на предизвиквания от човека промени да не бъде нарушен, като същевременно се спомага за устойчивото използване на морски стоки и услуги от дневните и биенческите поколения. В допълнение, екосистемният подход следва също така да се прилага по начин, пригоден спрямо конкретните екосистеми и други характеристики на морските региони, и като се отчита текущата работа на регионалните морски конвенции въз основа на съществуващите знания и опит. Този подход ще ладе възможност и за гъвкаво управление, което да гарантира адаптиране и допълнително развитие в зависимост от подобряния опит и познания, като се взема предвид наличността на данните и информацията за морските басейни за прилагане на този подход. Държавите членки следва да вземат предвид принципите на препишаните мерки и превантивните действия, както се посочва в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
(15) Морското пространствено планиране ще допринесе, inter alia, за постигане на целите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета (4), Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), Директива 92/43/ЕО на Съвета (6), Решение 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), Директива 2008/56/ЕО, припомняйки също така, че Комисията на 3 май 2011 г., озаглавено „Нашата застрашена живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.”, също така, че Комисията на 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в ЕС”, също така, че Комисията на 16 април 2013 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптирането към изменението на климата” и също така, че Комисията на 21 януари 2009 г., озаглавено „Стратегически цели и препоръки за морската транспортна политика на ЕС до 2018 г.”, както и, когато е целесъобразно, на целите на регионалната политика на Съюза, включително стратегиите за морските басейни и макрорегионите.
(1) Препоръка 2002/413/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на интегрираното управление на крайбрежните зони в Европа (ОВ L 148, 6.6.2002 г., стр. 24).
(2) Решение 2010/631/ЕС на Съвета от 13 септември 2010 г. за сключването от името на Европейския съюз на Протокола за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (ОВ L 279, 23.10.2010 г., стр. 1).
(3) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и въвеждане на отмена на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).
(4) Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59).
(5) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на пивните птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).
(6) Директива 92/43/ЕО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
(7) Решение № 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно насоките на Общността за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа (ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр. 1).
(8) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(16) Морските и крайбрежните дейности често са тясно свързани. С цел насърчаване на устойчивото използване на морското пространство, морското пространствено планиране следва да взема под внимание взаимодействията суша – море. Поради тази причина морското пространствено планиране може да играе много полезна роля за определение на насоки във връзка с устойчивото и интегрираното управление на човешките дейности в морето, опазването на живата около среда, уязвимостта на крайбрежните екосистеми, ерозията и социалните и икономическите фактори. Морското пространствено планиране следва да цели включването на морското измерение на някои крайбрежни начини на използване или дейности и тяхното въздействие и в края сметка да дава възможност за интегрирана и стратегическа перспектива.
(17) Настоящата рамкова директива не се намесва в компетенциите на държавите членки за териториално и селищно планиране, нито в някоя система за териториално или поземлено планиране, която се използва за планиране на начин на използване на сухоземната и крайбрежната зона. Ако държавите членки прилагат териториално планиране спрямо крайбрежните води или участъци от тях, настоящата директива следва да не се прилага спрямо тези води.
(18) Морското пространствено планиране следва да обхваща пълния цикъл на откриване на проблемите и възможностите, събиране на информация, планиране, вземане на решения, изпълнение, преразглеждане или актуализиране и мониторинга на изпълнението, и следва да отчита подобно взаимодействие със сушата – море и най-добрия начин на използване на сухоземната и крайбрежната зона. Ако държавите членки прилагат териториално планиране спрямо крайбрежните води или участъци от тях, настоящата директива следва да не се прилага спрямо тези води.
(19) Главната цел на морското пространствено планиране е да се насърчава устойчивото развитие и да се идентифицира използването на морското пространство по различни начини на използване на морето, както и да се управляват начините на използване на пространството и конфликти в морските райони. Морското пространствено планиране цели също така определяне и насърчаване на многостранни начини на използване в съответствие с националните политики и законодателство. За постигането на тази цел е необходимо държавите членки най-малкото да осигурят, че процесът или процесите на планиране водят до изчерпателно планиране, в което са посочени различните начини на използване на морското пространство, и като вземат предвид дългосрочните промени, дължащи се на изменението на климата.
(20) Държавите членки следва да се консултират и да координират своите планове със съответните органи на държавата членка и следва да си сътрудничат с трети държави в съответния морски регион в съответствие с правата и задълженията на тези държави членки и на съответните трети държави според правото на Съюза и международното право. Ефективното трансгранично сътрудничество между държавите членки и със съседни трети държави изисква да бъдат посочени компетентните органи във всяка държава членка. Държавите членки определят компетентния орган или органи, отговорни за прилагането на настоящата директива. Предвид различните между различните морски региони или подрегиони и крайбрежни зони, не е целесъобразно в настоящата директива да се определя подробно каква форма трябва да имат тези механизми за сътрудничество.
(21) Управлението на морските райони е сложно и включва органи, икономически оператори и други заинтересовани страни на различни нива. С цел да се насърчи устойчиво развитие по ефективен начин, от основно значение е да бъдат проведени консултации със заинтересованите страни, органите и обществеността на подходящ етап от изготвянето на морските пространствени планове според настоящата директива, в съответствие със съответното законодателство на Съюза. Добър пример за разпоредби за обществени консултации може да бъде открит в член 2, параграф 2 от Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7).
(7) Решение 2010/477/ЕС на Комисията от 1 септември 2010 г. относно критерите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води (ОВ L 232, 2.9.2010 г., стр. 14).
(8) Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).
(22) Покредством морските пространствени планове държавите членки могат да намалят административната тежест и разходите в по-късна на своите действия за изпълнение на друго свързано законодателство на Съюза. Поради това сроковете за морските пространствени планове следва, когато е възможно, да бъдат съгласувани с графичните, определени в друго свързано законодателство, особено във: Директива 2009/28/ЕО, която изисква дейност на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. да е най-малко 20 % и която определя координирането на процедурите по разрешаване, сертифициране и планиране, включително по пространствено планиране, като важен принос за постигането на целите на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници; Директива 2008/56/ЕО и част A, точка 6 от приложението към Решение 2010/477/ЕС, която изисква от държавите членки да предприемат необходимите мерки за постигане или запазване на добро екологично състояние на морската среда до 2020 г. и които посочват морското пространствено планиране като инструмент за подпомагане на екосистемния подход към управлението на човешките дейности с цел постигане на добро екологично състояние: Решение 884/2004/ЕО, което изисква Трансевропейската транспортна мрежа да бъде създадена до 2020 г. чрез интегриране на европейските сухоземни, морски и въздушни транспортни инфраструктурни мрежи.
(23) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) установява екологичната оценка като важен инструмент за включване на въпросите на околната среда в подготовката и приемането на планове и програми. В случаите, когато има вероятност морските пространствени планове да имат значителни последици върху околната среда, те са предмет на Директива 2001/42/ЕО. Когато морските пространствени планове включват обекти от Натура 2000, екологичната оценка може да се комбинира с изискванията на член 6 от Директива 92/43/ЕИО с цел избягване на дублирането.
(24) С цел да се гарантира, че морските пространствени планове се основават на надеждни данни и за да се избегне допълнителната административна тежест, е важно държавите членки да използват най-добрия налични данни и информация, като насърчават съответните заинтересовани страни да съделят информация и като използват съществуващите инструменти и средства за събиране на данни, като тези, разработени в контекста на инициативата „Познания за морската среда 2020“ и Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2).
(25) Държавите членки следва да изпращат копия от техните морски пространствени планове и евентуални актуализации на Комисията, за да позволят на последната да извършва мониторинга на изпълнението на настоящата директива. Комисията ще използва информацията, предоставена от държавите членки, и съществуващата информация, налична по силата на законодателството на Съюза, за да поддържа информираността на Европейския парламент и Съвета за напредъка, постигнат в изпълнението на настоящата директива.
(26) Навременното транспониране на настоящата директива е от съществено значение, тъй като Съюзът е привел редица инициативи по политиката, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г. и които настоящата директива има за цел да подкрепи и допълни.
(27) За държавите членки без излаз на море транспонирането и прилагането на настоящата директива би било непропорционално и неуспешно запълнение. Следователно тези държави членки следва да бъдат освободени от задължението да транспонират и прилагат настоящата директива.
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЪДЪБИ
Член 1
Предмет
1. Настоящата директива установява рамка за морско пространствено планиране, целта на което е да се осигури устойчиво развитие на морските икономики, устойчивото развитие на морските райони и устойчивото използване на морските ресурси.
(1) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).
(2) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
2. В границите на интегрираната морска политика на Съюза настоящата рамка предвижда рамка за установяването и изпълнението от страна на държавите членки на морско пространствено планиране с цел допринасяне за целите, определени в член 5, като се отчитат взаимодействията суша – море и заселеното трансгранично сътрудничество, съгласно съответните разпоредби на КООНМП.
Член 2
Обхват
1. Настоящата директива се прилага към морските води на държавите членки, без да се засягат разпоредбите на друго законодателство на Съюза. Тя не се прилага към крайбрежните води или части от тях, които попадат в териториалното и селищното планиране на държава членка, при условие че това е посочено в нейните морски пространствени планове.
2. Настоящата директива не се прилага към дейности, чиято единствена цел е отбрана или национална сигурност.
3. Настоящата директива не засяга компетентността на държавите членки да разработват и определят, в границите на морските си води, обхвата и съдържанието на своите морски пространствени планове. Настоящата директива не се прилага към териториалното и селищното планиране.
4. Настоящата директива не засяга суверените права и юрисдикцията на държавите членки по отношение на морските води, произтичащи от приложимото международно право, и по-конкретно КООНМП. В частност прилагането на настоящата директива не влияе върху определението и депломитацията на морските граници от държавите членки в съответствие с приложимите разпоредби на КООНМП.
Член 3
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „интегрирана морска политика“ (ИМП) означава политика на Съюза, която цели да насърчава координарирано и съгласувано вземане на решения за постигане на максимални резултати по отношение на устойчивото развитие, икономическия растеж и социалното сближаване на държавите членки, по-специално по отношение на крайбрежните, островните и най-отдалечените региони в Съюза, както и на свързаните с морето сектори, посредством съгласувани, свързани с морето политики и съответното международно сътрудничество;
2) „морско пространствено планиране“ означава процес, чрез който съответните органи на държавите членки анализират и организират човешките дейности в морските райони за постигане на екологичните, икономическите и социалните цели;
3) „морски регион“ означава морски регион, както е определен в член 4 от Директива 2008/56/ЕО;
4) „морски води“ означава водите, морското дъно и геоложката основа според определението в член 3, точка 1, буква а) от Директива 2008/56/ЕО и крайбрежните води според определението в член 2, точка 7 от Директива 2000/60/ЕО, както и тяхното морско дъно и геоложка основа.
ГЛАВА II
МОРСКО ПРОСТРАНСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ
Член 4
Установяване и изпълнение на морско пространствено планиране
1. Всяка държава членка организира и прилага морско пространствено планиране.
2. По този начин държавите членки вземат предвид взаимодействията суша – море.
3. Произтичащият от това план или планове се разработват и представят в съответствие с институционалните и управленските равнища, определени от държавите членки. Настоящата директива не засяга компетентността на държавите членки във връзка с разработването и определянето на обхвата и съдържанието на този план или тези планове.
4. Морското пространственно планиране цели да допринесе за постигането на целите, изброени в член 5, и да изпълни изискванията, предвидени в членове 6 и 8.
5. При установяването на морското пространственно планиране държавите членки отделят нужното внимание на особеностите на морските региони, съответните съществуващи и бъдещи дейности и начини на използване и техните въздействия върху околната среда, както и на природните ресурси, като също така вземат предвид взаимодействията суша – море.
6. Държавите членки могат да включват или да надграждат върху съществуващи национални политики, правила или механизми, които са били установени или са в процес на установяване преди влизането в сила на настоящата директива, при условие че те са в съответствие с изискванията на настоящата директива.
Член 5
Цели на морското пространственно планиране
1. При разработването и прилагането на морското пространственно планиране държавите членки вземат предвид икономическите, социалните и екологичните аспекти с цел подкрепа на устойчивото развитие и растеж в морския сектор чрез прилагане на екосистемен подход и насърчаване на съвместното съществуване на съответните дейности и начини на използване.
2. Чрез своите морски териториални планове държавите членки целят да допринесат за устойчивото развитие на морския енергетичен сектор, морския транспорт и на секторите на рибарството и аквакултурите, както и за опазването, защитата и подобряването на околната среда, включително устойчивостта към последиците от изменението на климата. Освен това държавите членки могат да преследват и други цели, като например насърчаването на устойчив туризъм и устойчивия добив на суровини.
3. Настоящата директива не засяга правомощията на държавите членки за определяне на въздействието и значението на различните цели в рамките на техния морски пространствен план или планове.
Член 6
Минимални изисквания за морското пространственно планиране
1. Държавите членки установяват процедурни стъпки за допринасяне за постигането на целите, изложени в член 5, като вземат предвид съответните дейности и начини на използване на морските води.
2. За тази цел държавите членки:
а) вземат предвид взаимодействията суша – море;
б) вземат предвид екологичните, икономическите и социалните аспекти, както и аспекти, свързани с безопасността;
в) целят да насърчат съгласуваност между морското пространственно планиране и изготвянето във връзка с това план или планове, както и други процеси, като например интегрираното крайбрежно управление или еквивалентните формални или неформални практики;
г) осигуряват участието на заинтересованите страни в съответствие с член 9;
д) организират използването на най-добрияте налични данни в съответствие с член 10;
е) осигуряват трансгранично сътрудничество между държавите членки в съответствие с член 11;
ж) насърчават сътрудничеството с трети държави в съответствие с член 12.
3. Морските пространствени планове се преразглеждат от държавите членки по тяхно решение, но най-малко веднъж на всеки 10 години.
Член 7
Взаимодействия суша – море
1. С цел отчитане на взаимодействията суша – море съгласно член 4, параграф 2, ако те не са част от самия процес на морско пространствено планиране, държавите членки могат да използват други формални или неформални процеси, като например интерирано крайбрежно управление. Резултатите се отразяват от държавите членки в техните морски пространствени планове.
2. Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 3, държавите членки целят да насърчават чрез морското пространствено планиране съгласуваност между изготвения морски пространствен план или планове и други съответни процеси.
Член 8
Разработване на морските пространствени планове
1. При разработването и прилагането на морското пространствено планиране държавите членки изготвят морски пространствени планове, в които се определя пространственото и времевото разпределение на съответните съществуващи и бъдещи дейности, както и начините на използване на морските им води, с цел допринасяне за постигането на целите по член 5.
2. По този начин, съгласно член 2, параграф 3, държавите членки вземат предвид съответните взаимодействия между дейностите и начините на използване. Без да се засягат правомощията на държавите членки, възможните дейности, начини на използване и интереси могат да включват:
— райони с аквакултури,
— риболовни зони,
— инсталации и инфраструктура за проучване, експлоатация и добив на нефт, на газ и други енергийни ресурси, на полезни изкопаеми и инертни материали и за производството на енергия от възобновяеми източници,
— морски транспортни маршрути и трафик потоци,
— зони за военни ученя,
— защитени природни обекти, обекти за опазване на видовете и защитени територии,
— зони за добив на суровини,
— научноизследователска дейност,
— трасета на подводни кабели и тръбопроводи,
— туризъм,
— подводно културно наследство.
Член 9
Участие на обществеността
1. Държавите членки установяват начините за участие на обществеността посредством информиране на всички потенциално заинтересовани страни и консултации със съответните заинтересовани страни и органи и със заинтересованата общественост на ранен етап от разработването на морските пространствени планове съгласно съответните разпоредби на законодателството на Съюза.
2. Държавите членки също така гарантират, че съответните заинтересовани страни и органи и заинтересованата общественост имат достъп до плановете след завършването им.
Член 10
Използване и обмен на данни
1. Държавите членки организират използването на най-добрите налични данни и решават как да организират обмена на информация, необходима за морските пространствени планове.
2. Данните по параграф 1 могат да включват, inter alia:
а) екологични, социални и икономически данни, събирани в съответствие със законодателството на Съюза, което се отнася до дейностите, посочени в член 8;
б) морски физични данни относно морските води.
3. При прилагането на параграф 1 държавите членки използват съответните инструменти и средства, включително и вече съществуващите такива по линия на ИМП, както и други съответни политики на Съюза, като тези, посочени в Директива 2007/2/ЕО.
Член 11
Сътрудничество между държавите членки
1. Като част от процеса на планиране и управление държавите членки, граничещи с морски води, си сътрудничат с цел да се гарантира, че морските пространствени планове са съгласувани и координирани в засегнатия морски регион. При това сътрудничество се вземат предвид по-специално въпросите от транснационален характер.
2. Сътрудничеството, посочено в параграф 1, се осъществява посредством:
а) съществуващи регионални институционални структури за сътрудничество, като например регионални морски конвенции; и/или
б) мрежите или структурите на компетентните органи на държавите членки; и/или
в) всеки друг метод, който отговаря на изискванията на параграф 1, например във връзка със стратегиите за морските басейни.
Член 12
Сътрудничество с трети държави
Държавите членки се стремят при възможност да си сътрудничат с трети държави при реализацията на техните действия за морско пространствено планиране в съответните морски региони съгласно международното право и конвенции, като например чрез използване на съществуващите международни форуми или регионалното институционално сътрудничество.
ГЛАВА III
ИЗПЪЛНЕНИЕ
Член 13
Компетентни органи
1. Всяка държава членка определя органа или органите, които са компетентни за изпълнението на настоящата директива.
2. Всяка държава членка предоставя на Комисията списък на компетентните органи заедно с елементите информация, изброени в приложението към настоящата директива.
3. Всяка държава членка информира Комисията за всяка промяна в информацията, предоставена съгласно параграф 1, в срок от шест месеца след влизане в сила на съответната промяна.
Член 14
Мониторинг и докладване
1. Държавите членки изпращат копия от морските пространствени планове, включително съответни съществуващи обяснителни материали за прилагането на настоящата директива, както и съответните им актуализации на Комисията и всяка друга заинтересована държава членка в тримесечен срок от публикуването им.
2. Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета най-късно една година след крайния срок за изготвяне на морските пространствени планове и веднъж на всеки четири години след това доклад, в който очертава напредъка, постигнат в изпълнението на настоящата директива.
ГЛАВА IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЪДЪБИ
Член 15
Транспониране
1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 18 септември 2016 г. Те незабавно информират Комисията за тях.
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2. Органът или органите, посочени в член 13, параграф 1, се определят до 18 септември 2016 г.
3. Морските пространствени планове, посочени в член 4, се изготвят възможно най-бързо и най-късно до 31 март 2021 г.
4. Задължението за транспониране и прилагане на настоящата директива не важи за държавите членки без излаз на море.
Член 16
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 17
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 23 юли 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
S. GOZI
ПРИЛОЖЕНИЕ
КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ
1) Наименование и адрес на компетентния орган или органи — официалното наименование и адрес на идентифициращия компетентен орган или органи.
2) Правен статут на компетентния орган или органи — кратко описание на правния статут на компетентния орган или органи.
3) Отговорности — кратко описание на правните и административните отговорности на компетентния орган или органи и на неговата/тяхната роля по отношение на засегнатите морски води.
4) Членство — когато компетентният орган или органи действат като координиращи органи за други компетентни органи, списък на тези други органи заедно с кратко описание на институционалните връзки, установени с цел осигуряване на координация.
5) Регионална координация — необходимо е кратко описание на механизмите, създадени с цел да се осигури координацията между държавите членки, когато техни води са обхванати от настоящата директива и попадат в един и същ морски регион или подрегион. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014L0089/32014L0089_BG.pdf | 11 |
32014D0203 | category15 | 2014 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 19 март 2014 година
относно приемането на многогодишната работна програма LIFE за периода 2014—2017 г.
(текст от значение за ЕИП)
(2014/203/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/2007 (1), и по-специално член 24, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) С цел да гарантира прилагането на програмата LIFE, необходимо е да се приеме многогодишна работна програма за периода 2014—2017 г. | (2) За да се създаде рамка за изпълнението на двете подпрограми на LIFE, многогодишната работна програма за периода 2014—2017 г. следва да посочва индикативното разпределение на средствата между приоритетните области и видове финансирание, темите на проектите, осъществяващи тематичните приоритети, определени в приложение III към Регламент (ЕС) № 1293/2013, техническата методология за подбор на проекти, критерийте за предоставянето на безвъзмездни средства и ориентиращите графики за поканите за представяне на предложения.
(3) Многогодишната работна програма за периода 2014—2017 г. следва да съдържа и качествените и количествените резултати, показателите и целите за всяка приоритетна област и всеки вид проект, в съответствие с показателите за изпълнение и конкретните цели за всяка приоритетна област, с оглед улесняване на оценката на резултатите и въздействието на програмата. Въз основа на предварителните оценки Комисията определи два нови финансови инструмента като подходящи за финансирание на проекти, в съответствие с член 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1293/2013.
(4) Тези финансови инструменти следва да бъдат изпълнени в рамките на многогодишната работна програма, за да докажат значителния си потенциал за привличане на финансирание от страна на инвеститорите в областта на биологичното разнообразие и смекчаване на изменението на климата и адаптиране към неговите последици, като по този начин се съсредоточат върху съществуващите финансови пречки пред осъществяването на проекти в тези области.
(5) Въз основа на положителния опит с други финансови инструменти, управлявани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и географския обхват на ЕИБ, който и дава възможност да достига потенциални бенефициери в целия Съюз, прилагането на Инструмента за финансирание на природен капитал и на Инструмента за частно финансирание за енергийна ефективност, финансирани чрез вноски от програма LIFE, следва да бъде поверено на тази институция.
(6) За да се гарантира ефикасното изпълнение на многогодишната работна програма и тъй като Регламент (ЕС) № 1293/2013 се прилага от 1 януари 2014 г., настоящото решение следва да се прилага, считано от датата на неговото приемане.
(7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета за Програма LIFE за околната среда и действията по климата, създаден по силата на член 30 от Регламент (ЕС) № 1293/2013,
(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 185.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Многогодишната работна програма
Приема се многогодишната работна програма LIFE за периода 2014—2017 г., както е представена в приложението.
Член 2
Финансиране на многогодишната работна програма от Съюза
Максималният принос за многогодишната работна програма LIFE за периода 2014—2017 г. се определя на 1 796 242 000 EUR и се използва за финансиране на съответните подпрограми и приоритетни области, както следва:
1) Обща сума в размер на 1 347 074 499 EUR за подпрограмата за околната среда, които се разпределят, както следва:
a) 495 845 763 EUR за приоритетна област „Околна среда и ресурсна ефективност“;
b) 610 068 900 EUR за приоритетна област „Природа и биологично разнообразие“;
в) 162 999 836 EUR за приоритетна област „Управление и информация, свързани с околната среда“;
г) 78 160 000 EUR за разходи за свързани помощни дейности.
2) Обща сума в размер на 449 167 501 EUR за подпрограмата за действия във връзка с климата, които се разпределят, както следва:
a) 193 559 591 EUR за приоритетна област „Смекчаване на последиците от изменението на климата“;
б) 190 389 591 EUR за приоритетна област „Адаптиране към изменението на климата“;
в) 47 588 319 EUR за приоритетна област „Управление и информация, свързани с околната среда“;
г) 17 630 000 EUR за разходи за свързани помощни дейности.
Член 3
Финансови инструменти
1) Следните финансови инструменти, както са описани в приложението, получават финансиране съгласно член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1293/2013:
a) Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност;
б) Инструмент за финансиране на природен капитал.
2) Изпълнението на финансирането на Инструмента за частно финансиране за енергийна ефективност и Инструмента за финансиране на природен капитал се възлага на Европейската инвестиционна банка.
Член 4
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила на първия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
То се прилага от 19 март 2014 г.
Съставено в Брюксел на 19 март 2014 година.
За Комисията
Председател
José Manuel BARROSO
ПРИЛОЖЕНИЕ
МНОГОГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА LIFE ЗА ПЕРИОДА 2014—2017 ГОДИНА
1. ВВЕДЕНИЕ
В съответствие с член 3 от Регламент (ЕС) № 1293/2013 (наричан по-долу „Регламентът за програмата LIFE”), програмата LIFE е насочена към постигането на следните общи цели:
— да допринесе за преминаване към нискокълбоверодна и устойчива на изменението на климата икономика с ефективно използване на ресурсите, за защитата и подобряването на качеството на околната среда и за спирането на загубата и възстановяването на биологично разнообразие, включително за подпомагане на мрежата „Натура 2000” и спазване с влошаването на състоянието на екосистемите,
— да подобрява разработването, изпълнението и прилагането на политиката и законодателството на Съюза в областта на околната среда и климата, както и да дейност като катализатор и да насърчава интегрирането и целенасоченото включване на цепите, свързани с околната среда и климата, в други политики на Съюза и в практиките на обществения и частния сектор, включително чрез повишаване на капацитета на публичния и частния сектор,
— да спомага за по-добро управление в областта на околната среда и климата на всички равнища, включително за подобреано ангажиране на гражданското общество, неправителствените организации (НПО) и местните участници, и
— да подпомага изпълнението на 7-ата програма за действие за околната среда.
Програмата LIFE ще се управлява от самите служби на Комисията или от изпълнителната агенция (ИА), на която е делегирана тази задача за пряко управление. ИА ще действа в рамките на делегираните правомощия съгласно Решение С(2013) 9414 на Комисията и под надзор на службите на Комисията. Комисията продължава да носи общата отговорност за програмата. Могат да се сключват договори с външни експерти, които да подпомагат службите на Комисията и/или ИА в техните дейности.
Настоящата многогодишна работна програма (МРП) бе приета съгласно член 24, параграф 1 от Регламента за програмата LIFE във връзка с тези общи цели посредством акт за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, определена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (1) и посочена в член 30 от Регламента за програмата LIFE.
Като се следва принципът на взаимното допълване с други европейски програми за финансиране, посочени в съображения 5, 11 и 13 и член 8 от Регламента за програмата LIFE, при изпълнението на МРП чрез специфични мерки ще се гарантират съгласуванията и ползите взаимодействия и в рамките на възможното ще се избягне приноряването с други политики и финансови инструменти на програмата „Хоризонт 2020” (2), програмата за научни изследвания и иновации на Съюза за периода 2014—2020 г., както и с нейните работни програми (3). Това ще се постигне най-вече чрез критерии за допустимост за различните видове проекти и ориентири в насоките за прилагане към поканите за представяне на предложения. Двоято финансиране ще се избяга чрез кръстосани проверки на етапа на подбор и чрез последващи проверки. По-специално от финансиране по линия на програмата LIFE се изключват проектите с насоченост към научни изследвания и изграждане на големи инфраструктурни обекти.
Структурата на МРП следва структурата, определена в член 24, параграф 2 от Регламента за програмата LIFE, и, където е необходимо, се отнася единствено за подпрограмите за околната среда и действията по климата.
(1) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(2) Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020 — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)” и за отмена на Регламент (ЕО) № 1906/2006 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81).
(3) Първата работна програма за „Хоризонт 2020” обхваща периода 2014—2015 г. Програмата „Хоризонт 2020” е насочена към три приоритета, а именно създаване на наука на най-високо равнище с оглед да се засилат научните постижения на Съюза на световно равнище, укрепване на водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятиетата, включително микро-, малките и средните предприятия (МСП), и иновациите, както и справяне с обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020”, чрез подкрепа за дейности, които обхващат цялостния процес от научни изследвания до пазара. В рамките на „Хоризонт 2020” научните изследвания и иновациите в областта на околната среда и действията по климата се осъществяват чрез поредица от действия и възможности за сътрудничество, по-специално чрез общественото предизвикателство „Дейности във връзка с климата, околната среда, ресурсната ефективност и суровините”. В този контекст цялата на научните изследвания и иновации в областта на околната среда е изграждането на икономика и общество, които използват ефективно ресурсите и водата и са устойчиви на изменението на климата. За референтни документи направете справка на адрес: http://ec.europa.eu/research/participants/portal/desktop/en/funding/reference_docs.html#h2020-work-programmes-2014-15-main-wp, и по-специално вж. работната програма по общественото предизвикателство „Дейности във връзка с климата, околната среда, ефективното използване на ресурсите и суровините”.}
Програмата обхваща периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2017 г.
1.1. Подпрограма за околната среда
Подпрограмата за околната среда обхваща приоритетните области околната среда и ресурсна ефективност, природа и биологично разнообразие, както и управление и информация, свързани с околната среда (членове 9—12 от Регламента за програмата LIFE). Всяка от приоритетните области обхваща няколко тематични приоритети, посочени в приложение III към Регламента за програмата LIFE. Освен това в настоящата МРП за периода 2014—2017 г. се определят теми на проекти, изпълняващи тематичните приоритети.
1.2. Подпрограма за действия по климата
Подпрограмата за действия по климата предлага нова и уникална възможност да се подпомогне изпълнението на политиката на ЕС в областта на климата. Като цяло тя ще спомогне да се предвиди преходен период за промени с цел преминаване към нискокълтична и устойчива на изменението на климата икономика в ЕС, като окаже стратегическа подкрепа за изпълнението на пакета за климата и енергетиката до 2020 г. и стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата и подпомага ЕС за предизвикателствата във връзка с действията по климата до 2030 г. Освен това подпрограмата следва да спомогне за подобряване на управлението във връзка с климата на всички равнища, включително за подобряване на участие на гражданското общество, НПО и местни участници.
2. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА МЕЖДУ ПРИОРИТЕТНИТЕ ОБЛАСТИ И МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ФИНАНСИРАНЕ — ЧЛЕН 24, ПАРАГРАФ 2, БУКВА а)
В съответствие с член 4 от Регламента за програмата LIFE общият финансов пакет за изпълнението на програмата LIFE за периода 2014—2020 г. е 3 456 655 000 EUR, от които 75 % са предназначени за подпрограмата за околната среда (2 592 491 250 EUR), а 25 % са предназначени за подпрограмата за действия по климата (864 163 750 EUR). Освен това в Регламента за програмата LIFE се определят минималният процент от общия бюджет, който трябва да се разпредели за проекти (81 % — член 17, параграф 4 от Регламента за програмата LIFE), и максималният процент от бюджетните ресурси за проекти, подпомагани чрез безвъзмездни средства за действия, който може да се отпусне за интегрирани проекти (30 %).
Проектите се финансират чрез безвъзмездни средства за действия или, по целесъобразност, финансови инструменти (член 17, параграф 4 от Регламента за програмата LIFE). В МРП се определят отпуснатите суми по приоритетна област и вид финансиране.
| Общо разпределение по вид финансиране за двете подпрограми |
|---------------------------------------------------------------|
| Бюджет за периода 2014—2017 г. | в млн. EUR |
| Безвъзмездни средства за действия | 1 317,9 |
| Безвъзмездни средства за оперативни разходи | 38,6 |
| Финансови инструменти | 140,0 |
| Обществени поръчки | 204,0 |
| Разходи за подкрепа за административни и технически дейности (АТД) | 95,8 |
| Общо | 1 796,3 |
| Общо разпределение по приоритетна област |
|---------------------------------------------|
| Приоритетни области | Околна среда и ресурсна ефективност | Природа и биологично разнообразие | Управление и информация, свързани с околната среда | Смекчаване на изменението на климата | Адаптация към изменението на климата | Управление и информация, свързани с климата |
|----------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|
| Общо по област (в млн. EUR) | 495,85 | 610,07 | 163,00 | 193,56 | 190,39 | 47,59 |
| Междинен сбор | | | | | | 1 700,45 |
| Разходи за подкрепа (АТД) | | | | | | 95,79 |
| Общо | | | | | | 1 796,3 |
Разпределението на средствата по приоритетна област и видът финансиране са с прогнозен характер. Окончателното разпределение на безвъзмездни средства за действия ще зависи от действителния брой предложения за проекти, които могат да се финансират по всяка приоритетна област. Бюджетните средства за и между финансовите инструменти могат да се коригират в хода на програмата LIFE в съответствие с действителното усвояване. Преразпределението на средства между приоритетните области не трябва да надхвърля 5 % от общите средства, разпределени за съответните приоритетни области, в рамките на установените в Регламента за програмата LIFE прагове.
2.1. Подпрограма за околната среда
За целта цикъл на настоящата МРП преценил бюджет за подпрограмата за околната среда възлиза на 1 347 млн. EUR.
Поне 55 % от бюджетните ресурси, отпуснати за проекти под формата на безвъзмездни средства за действия, са определени за проекти, подкрепящи опазването на околната среда и биологичното разнообразие, включително свързаните с това проекти за информация и управление (член 9, параграф 3 от Регламента за програмата LIFE), проекти за техническа помощ и подготвителни проекти. Останалата част от предвидените бюджетни средства за проекти ще бъдат отпуснати за проекти в рамките на приоритетната област околната среда и ресурсна ефективност, включително свързаните с това проекти за информация и управление, проекти за техническа помощ и подготвителни проекти.
Разпределението на средства по приоритетна област е с прогнозен характер и зависи от действителния брой предложения за отпускане на безвъзмездни средства за действия по всяка приоритетна област, както и от свързаната с това пазарна реализация по всеки финансов инструмент.
| Разпределение по вид финансиране по подпрограмата за околната среда |
|---------------------------------------------------------------|
| Бюджет за периода 2014—2017 г. | в млн. EUR |
| Безвъзмездни средства за действия (*) | |
| — проекти за изграждане на капацитет | 11,25 |
| — проекти за техническа помощ | 2,9 |
| — безвъзмездни средства за други проекти (**) | 1 053,8 |
| Финансов инструмент (***) | |
| Инструмент за финансиране на природен капитал (NCFF) (****) | 30,0 |
| Безвъзмездни средства за оперативни разходи | 30,0 |
| Възлагане на обществени поръчки | 141,0 |
| Разходи за подкрепа (АТД) | 78,2 |
| Общо | 1 347,1 |
(*) 30 % от бюджетните ресурси, отпуснати за проекти под формата на безвъзмездни средства за действия, са определени за интегрирани проекти. В зависимост от действителния брой на предложенията за интегрирани проекти неоползотворените ресурси ще се използват за други проекти, финансирани чрез безвъзмездни средства за действия.
(**) Прогнозен размер, представляващ не повече от 1 % от тази сума, ще се използва за подготвителни проекти.
(***) Максималното ниво на разходите за управление във връзка с прилагането на финансовите инструменти не надхвърля 7 % от общия пакет за финансовите инструменти.
(****) Това включва 5 милиона EUR за инструмента за експертна подкрепа.
2.2. Подпрограма за действия по климата
За настоящата многогодишна работна програма бюджетът за подпрограмата за действия по климата възлиза на 449,2 млн. EUR. Разпределението по приоритетни области е с прогнозен характер и зависи от действителния брой предложения за отпускане на безвъзмездни средства за действия по всяка приоритетна област, както и от свързаната с това пазарна реализация по всеки финансов инструмент.
Разпределение по вид финансирани по подпрограмата за действия по климата
| Бюджет за периода 2014—2017 г. | в млн. EUR |
|---------------------------------|------------|
| Безвъзмездни средства за действия (*) | | |
| Проекти за изграждане на капацитет — безвъзмездни средства за действия | 3,75 |
| Проекти за техническа помощ — безвъзмездни средства за действия | 2,4 |
| Безвъзмездни средства за други проекти | 243,81 |
| Финансови инструменти (**) | | |
| Инструмент за частно финансирание за енергийна ефективност (PF4EE) | 80,0 |
| Финансов инструмент | | |
| Инструмент за финансирание на природен капитал (***) | 30,0 |
| (NCFF) | | |
| Финансов инструмент | | |
| Безвъзмездни средства за оперативни разходи | 8,6 |
| Възлагане на обществени поръчки | 63,0 |
| Разходи за подкрепа (АТД) | 17,6 |
| Общо | 449,2 |
(*) 30 % от бюджетните ресурси, отпуснати за проекти под формата на безвъзмездни средства за действия, са определени за интегрирани проекти, в зависимост от действителния брой на предложенията за интегрирани проекти, неоползотворените ресурси ще се използват за други проекти, финансирани чрез безвъзмездни средства за действия.
(**) Максималното ниво на разходите за управление във връзка с прилагането на финансовите инструменти не надхвърля 7 % от общия пакет за финансовите инструменти.
(***) Това включва 5 милиона EUR за инструмента за експертна подкрепа.
3. ТЕМИ НА ПРОЕКТИ, ИЗПЪЛНЯВАЩИ ТЕМАТИЧНИТЕ ПРИОРИТЕТИ, ПРЕДВИДЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ III, ЗА ПОДПРОГРАМАТА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА (ЧИЕН 24, ПАРАГРАФ 2, БУКВА б) ОТ РЕГЛАМЕНТА ЗА ПРОГРАМАТА LIFE
В съответствие със съобщение 36 от Регламента за програмата LIFE, МРП съдържа неизчерпателен списък с теми на проекти, изпълняващи тематичните приоритети, като по този начин усилията се съсредоточават върху конкретни приоритети и сфери на действие на политиката в областта на околната среда в рамките на подпрограмата за околната среда. Изготвянето на този списък за целата продължителност на МРП гарантира както необходимата гъвкавост за постигане на задачите и целите на програмата LIFE, така и необходимата стабилност за потенциалните кандидати, за да планират, изготвят и представят предложенията. В съответствие със съобщение 22 от Регламента за програмата LIFE при оценката на добавената стойност за Съюза на проекти по подпрограмата за околната среда Комисията следва да обръща специално внимание на техния принос за постигане на тематичните приоритети, осъществявани посредством темите на проектиите. По този начин темите на проектиите представляват инструмент за допълнително поощрение на проекти, насочени към важни от стратегическа гледна точка области на политиката с висока добавена стойност за Съюза, като същевременно продължават да се насърчават солидни предложения в други области и включването на нови идеи за справяне с нови предизвикателства.
Темите на проектиите не се прилагат по отношение на видовете проекти, които вече са ограничени до специфични теми поради своето естество и/или подробно описание на своето специфично съдържание в Регламента и МРП (т.е. проекти за изграждане на капацитет, техническа помощ, подготовителни проекти, интегрирани и други проекти, определени подробно на ad hoc основа).
Съзаконодателите взеха решение, че поне 55 % от ресурсите, отпуснати за проекти под формата на безвъзмездни средства за действия, ще бъдат заделени за проекти, подкрепящи опазването на околната среда и биологичното разнообразие с ясен акцент върху „Натура 2000”, като се отчита неотложната нужда да се гарантира подходящо финансирание за мрежата, както и правното задължение за съвместно финансирание, заложено в член 8 от Директивата за местообитания. Това нарастващо заделение на средства в сравнение с Регламента за програмата LIFE+ ограничава достъпния бюджет за проекти в други тематични приоритети по подпрограмата за околната среда и това представлява допълнителна причина за по-целенасочено използване на средствата в тези области.
Приложение III към Регламента за програмата LIFE
а) Телатомични приоритети за водите, включително морската среда: дейности по изпълнението на специфичните цели за водите, предвидени в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа и 7-ата програма за действие за околната среда, по-специално:
i) интегрирани подходи за прилагането на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1);
ii) дейности по прилагането на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2);
iii) дейности по прилагането на програмата от мерки на Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) с оглед постигане на добро екологично състояние на морските води;
iv) дейности за осигуряване на безопасно и ефективно използване на водните ресурси, подобряване на количественото управление на водите, запазване на високо равнище на качеството на водите и предотвратяване на неправилното използване и влошаването на водните ресурси.
Предприемането на мерки във връзка с качеството на водите и управлението на риска от наводнения и суша по разходо-ефективен начин представлява сериозно предизвикателство в рамките на ЕС. Съществуват предизвикателствата и използването на възможностите в сектора на водните изисква холистичен подход от страна на различни участници. В съответствие с прилагането на Рамковата директива за водите (РМД), Директивата за риска от наводнения (ДРН) и приоритетите на Европейското партньорство за иновации в сферата на водните, проектите следва да бъдат насочени към разработване и по-специално към осъществяване на дейности, които могат да помогнат на държавите членки да преминат към едно действително интегрирано управление на водните ресурси, като по целесъобразност се насочват основно на екосистемите подходи. В контекста на дейностите, насочени към прилагането на Рамковата директива за морската стратегия (РМС), трябва да се отдели специално внимание на нововъзникващите случаи на натиск и въздействие, както и на насърчаването на по-добре интегрирано крайбрежно управление и морско пространствено планиране. Що се отнася до водния отрасъл, използваните технологии и процеси, с които се гарантира осигуряването на свързани с водните услуги (производство на питейна вода или пречистване на отпадъчни води), достигат своята пълна степен на развитие. В съответствие с приоритетите на Европейското партньорство за иновации настоящите предизвикателства в сферата на водните са в две посоки: i) гарантиране на правилно изпълнение на начин, който води до разходоэффективни и законодателни резултати с ефективно използване на ресурсите, и ii) осигуряване на способност за справление с нововъзникващи проблеми в тази сфера.
Поради това ще се отделя приоритет на следните проекти:
Води, наводнения и суша — приложение III, раздел А, буква а), точки i) — ii)
1. Планиране и внедряване в градските и селските райони на мерки за естествено задържане на водите, които водят до увеличаване на инфилтрацията, съхранението на води и отстраняване на замърсявания чрез естествени или подобни на естествените процеси и по този начин спомагат за постигане на целите на РДВ и Директивата за риска от наводнения (ДРН) и за управлението на сушите в региони с недостиг на вода.
(1) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(2) Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27).
(3) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
2. Проекти, с които се насърчава управление на риска от наводнения и сушки чрез а) инструменти за предотвратяване на и защита от непредвидими събития с оглед подпомагане на политиката, планирането на земеползването и управлението на извънредни ситуации и б) подходи за интегрирана оценка и управление на риска въз основа на устойчивост и социална уязвимост на общественото одобрение.
3. Проекти, с които се подпомага постигането на целите на РДВ чрез предприемане на мерки за справяне с хидроморфологичния натиск, установен в плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и произтичащ от земеползването или използването на реките,
4. Проекти, насочени към интегрирано управление на хранителните вещества и замърсяването с органични вещества в резултат на човешки или селскостопански дейности по такъв начин, че да се изяснят необходимите мерки за даден речен басейн или водосборна област с цел да се позволи постигането на изискванията на РДВ и РДМС, включително изискванията на Директивата за прецизията на градските отпадъчни води, Директивата за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници, Директивата за водите за къпане и Директивата за подземните води.
5. Проекти за справяне с натиска от химически замърсители във водната среда и насочени към намаляване на емисиите от приоритетни вещества при използване на подходящи замърсители или алтернативни технологии.
6. Проекти за възстановяване на естествената морфология на реките, езерата, естуарите и крайбрежното и/или възстановяване на свързаните с тях местообитания, включително заливни и блатисти райони, за да се позволи постигането на целите на РДВ и ДРН.
7. Проекти, с които се прилагат мерки за икономия на вода, за да се намалят качествените и количествените натисъци върху водните обекти в басейните с незърна на вода, на основата на водно-икономически модели.
Морско и крайбрежно управление — приложение III, раздел А, буква а), точка iii)
1. Проекти за разработване на инструменти, технологии и практики, за да се гарантира устойчивостта на икономическите дейности, свързани с морската среда, включително, по целесъобразност, чрез намаляване на натиска от икономическите дейности върху морската среда, и включване на устойчивостта на морските ресурси в морско-икономическите сектори, като се обръща специално внимание на подводното шумово замърсяване, физическите смущения, засягащи морското дно, и въздействията от дълбоководния добив на полезни изкопаеми и аквакултурите. Очаква се проектите да включват разработването на планове за управление, които намаляват въздействието на икономическите дейности върху околната среда.
2. Проекти, насочени към предотвратяване и намаляване на отпадъчните или микробните замърсители в морските води посредством мерки във връзка с източниците на отпадъци и микробни замърсители в морските води.
3. Проекти за насърчаване на полезни взаимодействия между интегрираното крайбрежно управление и морското пространствено планиране, чрез които се демонстрира добавената стойност на координирането на интегрираното крайбрежно управление и морското пространствено планиране в нови видове морски контекст, подпомагането на конкретното изпълнение на стратегии за морските басейни, включително прилагане на съответното право на Съюза, или свързването на интегрираното крайбрежно управление и морското пространствено планиране с процедурите за определяне и управление на защитените морски зони или зони по „Натура 2000“.
Воден отрасъл — приложение III, раздел А, буква а), точка iv)
1. Проекти, насочени към разработване на технологии за системи за питейна вода и пречистяване на градски отпадъчни води, посредством процеси с ефективно използване на ресурсите за осигуряване на свързани с водните услуги (например с цел да се намалят енергийното потребление за пречистяване и управление на водите и загубите на вода) и процедурни на място за намаляване и процедурни за контрол или елиминиране на изхвърлянето на нововъзникващи замърсители и патогенни елементи като част от изтичания при пречистяването на отпадъчни води.
2. Проекти, с които се внедряват инструменти (например планиране, децентрализирани системи, основани на риска подходи) с оглед да се гарантира ефективно осигуряване на свързани с водните услуги, които отговарят на Директивата за питейната вода и Директивата за пречистяването на градските отпадъчни води, в области с ниска гъстота на населението.
3. Проекти, насочени към по-ефективни и ефикасни иновационни решения и/или варианти за пречистяване във връзка с рециклиране/повторно използване води, като се разработват и демонстрират:
— иновационни концепции за (алтернативно) водоснабдяване, пречистяване на отпадъчни води, повторна употреба и оползотворяване на ресурси,
— методи за контрол на източниците и разходоэффективни технологии на място за изхвърляне на нововъзникващи замърсители и патогени в системата за пречистяване на отпадъчни води,
— центрове за иновации във връзка с пречистването на водите в региони, в които понякога липсват подходящи канализационни системи и съоръжения за пречистване и третиране, прилагане на интелигентни технологии и децентрализирани системи с акцент върху альтернативните водни източници,
— системни подходи за избягване на загубите на вода, енергия и ресурси в промишленото производство и инфраструктурата за води и отпадъчни води.
### Приложение III към Регламента за програмата LIFE
**б) Телатични приоритети за отпадъците:** дейности за изпълнението на специфичните цели във връзка с отпадъците, предвидени в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа и в 7-ата програма за действие за околната среда, и по-специално:
1. **i)** интегрирани подходи за изпълнението на плановете и програмите за управление на отпадъците;
2. **ii)** дейности за прилагането и развитието на законодателството на Съюза, свързано с отпадъците, като се обръща особено внимание на първите стъпки на йерархията на отпадъците в Съюза (пред-отваряне, повторна употреба и рециклиране);
3. **iii)** дейности във връзка с ефективността на ресурсите и взаимодействието през целия жизнен цикъл на продуктите, поделени на потребление и дегенерацията на икономиката.
По отношение на отпадъците Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа и 7-ата програма за действие за околната среда са насочени към постигането на следните общи цели до 2020 г.:
— намаляване на генерираните отпадъци;
— увеличаване до максимум на рециклирането и повторната употреба;
— ограничаване на изгарянето на материали, които не подлежат на рециклиране; и
— ограничаване на депонирането на отпадъци, които не подлежат на рециклиране и оползотворяване.
Поради това ще се отдава приоритет на следните проекти:
Прилагане на законодателството в областта на отпадъците — приложение III, раздел А, буква б), точки i)—ii)
1. Проекти, при които се използват иновационни методи, технологии и действия, най-вече при източника на отпадъци, за да се предотврати генерирането на отпадъци, за повторната употреба на отпадъци и разделното събиране на битовите отпадъци.
2. Проекти, при които се използват иновационни методи, технологии и действия, най-вече при източника на отпадъци, за да се предотврати генерирането на отпадъци, за подготовка за повторна употреба/повторна употреба, рециклиране и разделно събиране на специфични отпадъци от отпадъци:
— отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), батерии и акумулатори, излезли от употреба превозни средства, опаковки, отпадъци от строителство и събаряне на сгради и медицински отпадъци,
— биологични отпадъци, включително хранителни отпадъци по цялата хранителна верига.
3. Проекти за интегрирано управление на пластмаси, чиято цел е да се постигне увеличена пригодност за рециклиране, сортиране и висококачествено рециклиране, екологичен дизайн, управление на пластмаси, които не са предвидени за опаковки, предотвратяване на използването на пластмасови изделия за еднократна употреба или намаляване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци и тяхното отстраняване;
4. Проекти, чиято цел е да се подобри управлението на опасни битови отпадъци.
Отпадъци и ресурсна ефективност — приложение III, раздел А, буква б), точка iii)
Проекти, с които се въвежда използването на икономически инструменти на местно, регионално или национално равнище с цел подпомагане на политиките за управление на отпадъците и ефективно използване на ресурсите.
Приложение III към Регламента за програмата LIFE
в) Телатични приоритети за ефективно използване на ресурсите, включително почвите и горите, и екологичната и кръгова икономика: дейности за прилагане на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа и на 7-ата програма за действие за околната среда, които не са обхванати от други телатични приоритети, посочени в това приложение, и по-конкретно:
i) дейности за пропилена симбиоза и за трансфер на знания и разработване на нови модели за преливане към кръгова и екологична икономика;
ii) дейности за телатичната стратегия за опазване на почвите (Съобщение на Комисията от 22 септември 2006 г. „Телатична стратегия за опазване на почвите“) със специален акцент върху напълване и компенсиране на загубите на почвата, както и по-добро зеленоплодие;
iii) дейности за мониторинг на горите и информационни системи за тях, както и за предотвратяване на горските пожари.
Проектите по тематичните приоритети за ефективно използване на ресурсите, включително почвите и горите, както и за екологичната и кръгова икономика, ще се съсредоточат върху прилагането на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа. Тематичната стратегия за опазване на почвите и новата стратегия на ЕС за горите. По отношение на дейностите за промишлена симбиоза, трансфер на знания и преминаване към кръгова и екологична икономика следва да се обхване специално внимание на екологическите дейности на предприятиета с ефективно използване на ресурсите, включително във връзка с веригите за създаване на стойност, и на хармонизирането на методиката за измерване на техния екологичен отпечатък. Що се отнася до опазването на почвите, трябва да се подобри управлението на почвите, и по-специално да се ограничи и смекчи запечатването на почвата. Дейностите за мониторинг на горите и информационните системи за тях, както и за предотвратяване на горските пожари, се развиват добре през последните години, но трябва да се реализира новата стратегия на ЕС за горите и допълнително да се подпомогне Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS) (1).
Поради това ще се отдава приоритет на следните проекти:
Ресурсна ефективност, екологична и кръгова икономика — приложение III, раздел А, бука в), точка i)
1. Проекти за прилагане на концепцията за кръгова икономика чрез действия, с които се обхваща веригата за създаване на стойност и се гарантира използването на вторични ресурси/скрап/отпадъци в други промишлени отрасли или вериги за създаване на стойност (екологичен дизайн, каскадно използване на материалите, ремонтни, повторна преработка, повторна употреба, рециклиране, нови кръгови бизнес концепции, иновационни системи за обратно приемане и събиране).
2. Проекти за прилагане на нови бизнес модели за ресурсна ефективност, включително практики за ресурсна ефективност в малки и средни предприятия (МСП), съсредоточаване върху екологичното въздействие, трайност на продуктите, повторна употреба, ремонтни и рециклиране на продуктите и процесите — включително споделение или лизинг на продукти вместо тяхната продажба. Това следва да включва един от промишлените отрасли, посочени като приоритет в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа; новият бизнес модел следва да доведе до намаляване на използването на материали и/или използването на енергия и вода.
3. Проекти, с които се насърчава прилагането на европейската методика за измерване на екологичния отпечатък (2) чрез комуникация с потребителите и заинтересовани страни, достъпност на данни, качество и проследимост на веригата за създаване на стойност, опростяване на изчисленията и проверка.
4. Проекти, които обвързват регулаторни, финансови или свързани с репутацията стимули с екологичните резултати чрез използване на EMAS или други стабили и надеждни (т.е. проверени от трета страна) инструменти на Съюза за управление на околната среда.
5. Проекти, с които се насърчава възлагането на екологосъобразни обществени поръчки чрез съвместно разработване с дружествата и прилагане на общи тръжни спецификации на публичните органи със сходни потребности от стоки и услуги (включително пазарни консултации и дейностите по действителното възлагане на поръчки) и на схеми, които дават възможност на пълната органи за лесна и надеждна проверка на екологосъобразните изисквания и прилагане на такива схеми.
(1) Създадена от Съвместния изследователски център (JRC) и Генерална дирекция „Околна среда“ (ГД „Околна среда“).
(2) Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията от 9 април 2013 г. относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (ОБ L 124, 27.4.2013 г., стр. 1).
1. Проекти, които ограничават, смекчават или предлагат иновационни методи за компенсиране на запечатването на почвата на регионално, провинциално или общинско равнище, в съответствие с Насоките относно запечатването на почвата (SWD(2012) 101 окончателен(2) (1), и по-специално проекти, които включват промени в планирането и бюджетните подходи с оглед да се постигне регионално или общинско развитие без допълнително завземане на земя или запечатване на почвата.
2. Проекти, с които се цели постигане на по-добро управление на почвите (намаляване на ерозията, запазване на органичните вещества в почвата, избиване на уплътняването и замърсяването на почвата, съхраняване/възстановяване на богати на вълнери почви и др.) на местно, регионално или национално равнище. Използваните методи могат да включват инструменти и практики за мониторинг или подобряване на административните и правните рамки. От особен интерес ще бъдат проекти, които осигуряват разходоэффективни решения за подобряване на съществуващи инструменти или методики или подпомагат функциите на почвата като част от по-широкообхватната екосистема, например за задържане на вода.
3. Проекти, с които се разработват и прилагат разходоэффективни помощни инструменти и схеми за установяване на замърсени терени на регионално или национално равнище.
Гори — приложение III, раздел А, буква в, точка iii)
На проектите по тази глава ще се отдава приоритет само ако предвиждат включване на всички свързани с горите качествени и количествени данни от проектите в базите данни на Европейския център за данни за горите (EFDAC) и на по-късен етап в европейската информационна система за горите (FISE) на Европейската комисия.
1. Проекти, които допринасят за излизане на напълно хармонизирана информация от данните, събрани от националните инвентаризациите на горите (NEF) и/или други мрежи с информация за горите, и които прилагат усъвършенствани методики за демонстриране на устойчиво управление на горите на регионално, национално или наднационално равнище съгласно договорените (в рамките на „Forest Europe“ (2)) критерии и показатели (например здравен статус и жизненост на горите, услуги на горските екосистеми, горите и социално-икономическите функции, свързани с биоикономиката на Европа, и горите в условията на изменящ се климат), като се следят целите на новата стратегия на ЕС за горите (3) и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (4).
2. Проекти, които се основават на информацията, събрания от съществуващите национални/регионални информационни мрежи за горите, и разработват и прилагат нови методи за събиране и докладване на данни във връзка с критерии и показатели за устойчиво управление на горите (5) на национално или регионално равнище и съгласно изготвената от Европейската агенция за околната среда класификация на видовете европейски гори (EFT) (6) в 14 категории, както бе посочено в рамките на „Forest Europe“. Тези проекти следва да включват специфични демонстрационни дейности, които показват как информационта и новите методи могат да се използват за подобряване на опазването на горските екосистеми.
3. Проекти, които допринасят за усъвършенстване на Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS). Тези проекти следва да включват специфични демонстрационни дейности, които показват как информационта и новите методи могат да се прилагат за постигане на целите, определени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., доколкото се засяга управлението на горите и горските екосистеми.
4. Проекти, в които се използва нова информация за горите, насочени към повишаване на тяхната устойчивост срещу заплахи в резултат на демографски промени, свързани с урбанизацията, изоставянето на земи или загубата на традиционни умения за управление на земи.
(1) http://ec.europa.eu/environment/soil/sealing_guidelines.htm
(2) Forest Europe, 2011. State of Europe’s Forests 2011 (Състояние на горите в Европа през 2011 г.).
(3) Съобщение COM(2013) 659 final на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите — „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“ от 20 септември 2013 г.
(4) Съобщение COM(2011) 244 окончателен от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите „Нашата застрашена живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“
(5) Forest Europe, 2011. State of Europe’s Forests 2011.
(6) Европейска агенция за околната среда, 2009 г. European Forest Types (Видове европейски гори).
Приложение III към Регламента за програмата LIFE
g) Телатични приоритети в областта на околната среда и здравето, включително химикалите и шумата:
1. Дейности за подпомагане на изпълнението на специфичните цели в областта на околната среда и здравето в 7-ата програма за действие за околната среда, и по-специално:
i) дейности за подпомагане на прилагането на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (REACH) и на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент за биоцидите) за осигуряване на по-безопасно, по-устойчиво или икономично използване на химикалите (включително наноматериалите);
ii) полиции дейности за улесняване на прилагането на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Директивата за шума), за да се постигнат нива на шума, които не пораждат значително отрицателно въздействие и опасност за човешкото здраве;
iii) полиции дейности за избягване на големи аварии, по-специално за улесняване прилагането на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (директивата „Севело III“).
По отношение на околната среда и здравето следва да бъдат проучени нови методи за намаляване на въздействието на химикалите, шума и промишлените аварии върху околната среда и здравето на човека.
Поради това ще се отдава приоритет на следните проекти:
Химикали — приложение III, раздел А, буква г), точка i)
1. Проекти, с които се намалява въздействието на химикалите (включително наноматериалите и биоцидните продукти) върху околната среда или здравето на човека чрез по-безопасно или по-устойчиво използване на химикалите или чрез свеждане до минимум на излагането на токсични химикали в продукти или в околната среда посредством тяхната замяна с по-безопасни вещества или с нехимически решения.
2. Проекти, с които се подобрява използването на данните от мониторинга на въздействието на химичните вещества (например мониторинг на околната среда, биомониторинг на хора, продуктов мониторинг, мониторинг на въздуха в помещенията) с цел опазване на околната среда и здравето на човека, като осигуряват достъпни, сравними и оперативно съпоставими данни от мониторинга за въздействието на химичните вещества и позволяват да бъдат свързани с мониторинга на здравето на човека и екологичното състояние и да се изготвят оценки на експозицията на химични смеси чрез различни пътища на експозиция.
Шум — приложение III, раздел А, буква г), точка ii)
По тази причина ще се отдава приоритет на проекти в градски райони, целящи подобряване на положението за максимален брой хора.
1. Проекти, които имат за цел въвеждането на постоянни зони с ниски шумови емисии (ЗНЕ) в градските райони, като се разрешава използването само на задвижвани с електричество превозни средства или се следват други подходи за зони с ниски шумови емисии с равностойна ефективност.
2. Проекти в рамките на гъсто населени градски райони, целящи намаляване на шума от движението по пътищата и от други транспортни инфраструктури чрез използване на пътни настилки с ниски нива на излъчване шум и с разходи за целия жизнен цикъл, съпоставими с тези за стандартните настилки, като същевременно се постига значително намаляване на шумовото замърсяване.
Промишлени аварии — приложение III, раздел А, буква д), точка iii)
Проекти, които имат за цел да се улесни прилагането на Директивата „Севело III“ (Директива 2012/18/ЕС) относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, като се разработват методологични инструменти за картографиране на риска, включително картографиране на екологичния риск, и за справяне с т. нар. „ефект на доминирането“.
(1) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО, за отмена на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и Директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).
(3) Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12).
(4) Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1).
Тематичният приоритет „Качество на въздуха и емисии, включително в градска среда“, е насочен към прилагането на законодателството в областта на качеството на въздуха и на всеобхватен подход към екологичните проблеми в градовете. Замърсяването на въздуха продължава да бъде най-сериозният здравен проблем в Европа във връзка с околната среда, като същността възприемане на замърсяването на въздуха е над десет пъти по-висока от смъртността от пътнопътни превозни предприятия, а в допълнение към това замърсяването на въздуха оказва значително въздействие и върху екосистемите (например 70 % от зоните по „Натура 2000“ на ЕС са засегнати от еутрофикация в резултат на замърсяването на въздуха). Този проблем следва да бъде разгледан в съответствие с предстоящата стратегия на ЕС за качеството на въздуха за периода до 2030 г.
Директивата относно емисиите от промишлеността (IED) представлява ключов инструмент за предотвратяване и контрол на замърсяването от големи точкови източници. Опитът във връзка с прилагането на IED (и предишната инструмент IPR) позволи да бъдат установени допълнителни нужди от гледна точка на публична информация и въвеждането на нововъзникващи техники.
Поради това ще се отдава приоритет на следните проекти:
Законодателство в областта на качеството на въздуха и Директивата относно националните тавани за емисии (НТЕ) — приложение III, раздел А, буква д), точки i)—ii)
Където не е изрично посочено друго, проектиите в областта на качеството на въздуха следва като цяло да бъдат насочени към градските райони, за да се обхванат колкото се може повече хора.
1. Местни и регионални енергийни проекти, насочени към качеството на въздуха и намаляването на емисиите на прахови частици (ПЧ) в „горещи точки“ в атмосферата в области с постоянно високи нива на изгаряне на въглища и биомаса с цел отопление.
2. Проекти, които допринасят за дейности с високи нива на изгаряне на биомаса и тяхното правилно използване, включително в планински региони (например използване на технологии за свръхниски нива на прах, високоэффективни и екологически безопасни технологии за изгаряне и контрол, съхранение на топлинна енергия).
3. Проекти за устойчиви мобилност за онези компоненти, които са от решаващо значение за спазването на стандартите за качество на въздуха с акцент върху по-екологически безопасно управление на превозни средства, използване на електрически автомобили или превозни средства с много ниски емисии (7), както се посочва в работната програма на „Хоризонт 2020“, използването на екологически безопасни альтернативни горива, иновационни програми за преобразуване на превозни средства за предоставяне на публични услуги, альтернативна технология за тяговата система, например електрическа мобилност или основана на водород мобилност, разработване и реализиране на ЗНЕ и схеми за събиране на пълна такса с висока степен на въздействие чрез усъвършенствани критерии за достъп и етикети за потребителски продукти (8) (в районите на големите градове), както и използването на иновационни логистични платформи за доставка на стоки в крайната отсечка.
4. Проекти за намаляване на емисиите на амоняк и ПЧ от селското стопанство за подпомагане на прилагането на усъвършенствания кодекс за добри практики на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за намаляване на емисиите на амоняк и ПЧ от селското стопанство.
(7) Директива 2001/81/ЕО на Европейската парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22).
(8) Директива 2010/75/ЕС на Европейската парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(7) Превозни средства с много ниски емисии по смисъла на работната програма на „Хоризонт 2020“.
(8) Предвидените продукти биха могли да бъдат автомобили, както и двуколесни и триколесни моторни превозни средства.
Поради решението чрез сгради приоритет птиците Директива като тази нищени проектиране върху Стратегията само природата През 1.
Проекти Съгласно Проекти 3.2. L 20, 26.1.2010 Посочването Директива Директива L 206, 22.7.1992 (ставени Проекти битанията включително "най-приоритетна прилагане последните" да среда отдава 2014—2020 финансира
2009/147/ЕО, или 2009/147/ЕО за биологичното разнообразие, заинтересовани финансови ресурси към „Натура 2000”, за да се гарантира пълното изпълнение на ангажиментите относно цел 1 от Стратегията за биологичното разнообразие. Същевременно с опит на положителния опит от LIFE+, по програмата LIFE за периода 2014—2020 г. ще се насърчават проекти за биологично разнообразие, насочени най-вече към изпитване и демонстриране на нови способи за справяне с по-широки проблеми върху биологичното разнообразие. Предвижда се приоритетните области за природа и за биологично разнообразие по програмата LIFE да се допълват взаимно.
Приложение III към Регламента за програмата LIFE
а) Текстови приоритети за природата: дейности за прилагането на директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, по-специално:
i) дейности за подобряване на природозащитния статус на местообитанията и видовете, включително морските местообитания и видове, както и видовете птици, представляващи интерес за Съюза;
ii) дейности в подкрепа на биогеографски селища по трежата „Натура 2000”;
iii) интегрирани подходи за изпълнението на приоритетните рълки за действие.
Ще се отдава приоритет на следните теми на проекти, които допринасят за постигането на цел 1 от Стратегията за биологично разнообразие до 2020 г. с оглед пълното прилагане на директивите за птиците и местообитанията:
1. Проекти, които имат за цел подобряване на природозащитния статус на видовете местообитания или животински видове (включително птици) от интерес за Общността (1), насочени към зони по „Натура 2000”, предложени или определени за тези видове местообитания или животински видове.
2. Проекти, които имат за цел подобряване на природозащитния статус на видовете местообитания в зони по „Натура 2000” или на животински видове (включително птици) от интерес за Общността, при условие че тяхното състояние не е „благоприятно/сигурно и не се влошава” или е „неизвестно” съгласно най-скорошните общи оценки, представени от държавите членки на съответното географско равнище в съответствие с член 17 от Директивата за местообитания или най-скорошните оценки в съответствие с член 12 от Директивата за птиците и оценките по отношение на птиците на равнище ЕС.
(1) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
(2) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).
(3) Посочването на термина „интерес на Общността” в настоящия контекст следва да се тълкува като „интерес на Съюза".
3. Проекти, с които се изпълняват едно или няколко действия, предвидени в съответната Рамка за приоритетни действия (РПД), актуализирана от държавите членки, или конкретни действия, които са установени, препоръчани или договорени в рамките на биогеографските семинари по мрежата „Натура 2000“.
4. Проекти, насочени към морския компонент от прилагането на директивите за птиците и местообитанията и свързаните разпоредби по качествен дескриптор 1 от Рамковата директива за морската стратегия, по-специално когато такива проекти са насочени към едно или повече от следните действия:
а) попълване и финализиране на националните описи за създаване на мрежата от зони по „Натура 2000“ в морето;
б) възстановяване и управление на морски зони по „Натура 2000“, включително изготвяне и прилагане на планове за управление на зоните;
в) действия за справяне с конфликти, свързани с видове, местообитания или зони, конфликти между дейности по опазване на морето и дейности на рибари или други „попълватели на морето“, както и действия, които съчетават мерки по опазване с устойчиво използване на зони по „Натура 2000“;
г) демонстрационни или иновационни походи за оценка или мониторинг на въздействието на човешките дейности върху важни морски местообитания и видове като инструмент, с който да се насочат активни мерки по опазване.
5. Проекти за подобряване на природозащитния статус на видовете местообитания или животински видове (включително птици), действията в чито рамки отговарят на действията, посочени в съответните национални или европейски планове за действие относно видовете или местообитанията.
6. Проекти, насочени към инвазивни чужди видове, когато има вероятност те да влосят природозащитния статус на видовете (включително птици) или местообитанията от интерес за Общността, като по този начин се подпомага мрежата „Натура 2000“.
| Приложение III към Регламента за програмата LIFE |
|--------------------------------------------------|
| б) Телатични приоритети за биологичното разнообразие: дейности за прилагане на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие до 2020 г., по-специално: |
| i) дейности, които имат за цел да допринесат за постигането на цел 2; |
| ii) дейности, които имат за цел да допринесат за постигането на цели 3, 4 и 5. |
Следните теми на проекти са насочени към постигането на цели 2, 3, 4 и 5 от Стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г., допълнително могат да бъдат финансирани по програмата LIFE.
Ще се отдава приоритет на посочените по-долу теми на проекти:
1. Проекти, които имат за цел постигане на цел 2 от Стратегията за биологичното разнообразие чрез включване на действия за запазване и подпомагане на екосистемите и техните услуги в дейностите в публичния или частния сектор посредством създаване на екологосъобразна и „синя“ инфраструктура и възстановяване на екосистеми, чието съществуване е влошено. Тези проекти следва да бъдат свързани с изпълнение и прилагане на подходи, насочени към:
а) картографиране и оценка (включително оценка на стойността) на екосистемите, включително морските екосистеми и техните услуги с цел да се допринесе за определяне на приоритети за възстановяване, екологосъобразна или „синя“ инфраструктура или осъществяване на инициативата „Без нито загуби“;
б) възстановяване на екосистеми, включително крайбрежни и морски екосистеми и техните услуги, чрез прилагане на рамка за приоритетно възстановяване;
в) разработване на методики за оценка на стойността и заплащане за екосистемни услуги (включително материални и нематериални услуги); или
г) иновационни схеми за управление, по-специално насочени към свързани с водите екосистемни услуги, които биха могли да осигурят потенциални механизми за финансиране с цел постигане на целите на Стратегията за биологично разнообразие и принос към целите на Рамковата директива за водите и Директивата за риска от наводнения.
2. Проекти, с които се осъществяват действия, насочени към инвазивни чужди видове (по цял 5 от Стратегията за биологично разнообразие или с опит да се допринесе за постигане на нивото на защита, определено в качествен дескриптор 2 — „Чужди видове“ от Рамковата директива за морска стратегия (1)) чрез действия за изпитване и прилагане на подходи, насочени към:
а) предотвратяване на въвеждането на инвазивни чужди видове, по-специално чрез предприемане на мерки във връзка с моделите за непреднамерено въвеждане;
б) създаване на система за ранно предупреждение и бързо реагиране; и
в) премахване или контролиране на установени инвазивни чужди видове в подходящ пространствен мащаб.
Дейностите по тези проекти са насочени към трите стъпки (предотвратяване, ранно предупреждение и бързо реагиране; премахване/контрол) в контекста на всеобхватна рамка или, ако една от стъпките вече е била предприета, дейностите по проектите са поне ясно установени в по-широко рамка, в която се свързват всичките три стъпки. Тяхната цел следва да бъде подобряване на съществуващите или въвеждане на нови технически, административни или правни рамки на съответното равнище; те следва да бъдат насочени към предотвратяване на по-широкото установяване на инвазивни чужди видове в рамките на ЕС.
3. Проекти, насочени към застрашени видове, които не са включени в приложенията към Директивата за местобитията, но са със статут на „застрашени“ видове или по-нисък статут в европейските червени списъци (http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/redlist/index_en.htm) или в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) за онези видове, които не са обхванати от европейските червени списъци (http://www.iucnredlist.org/).
4. Пилотни или демонстрационни проекти, при които се използват иновационни начини за пряко или непряко финансиране (включително публични и частни партньорства, фискални инструменти, компенсационни замени на биологичното разнообразие и др.) за свързани с биологичното разнообразие дейности в публичния и частния сектор.
5. Пилотни или демонстрационни проекти, при които се изпитват и впоследствие се прилагат действия за екологосъобразна инфраструктура, насочени към:
а) иновационни технологии и разработването и прилагането на технически стандарти във връзка с тях;
б) опазване или възстановяване на екосистеми в полза на здравето на човека; или
в) разходоэффективни технологии и методи, с които се свежда до минимум въздействието на съществуващите енергийни и транспортни инфраструктури върху биологичното разнообразие чрез подсиляне на функционалността на пространствено свързани екосистеми.
3.3. Приоритетна област „Управление и информация, свързани с околната среда“
Съгласно член 12, буква а) от Регламента за програмата LIFE специфичната цел на темите на проекти, съответстващи на тази приоритетна област, и свързаните тематични приоритети, изброени в приложение III към Регламента за програмата LIFE, е „да насърчава повишаването на осведомеността по въпросите на околната среда, включително изграждането на обществена подкрепа и подкрепа от страна на заинтересованите страни за процеса на формиране на политиката на Съюза в областта на околната среда, както и да насърчава познанията за устойчиво развитие и новите модели за устойчиво потребление“.
| Приложение III към Регламента за програмата LIFE |
|---------------------------------------------------|
| Приоритетна област „Управление и информация, свързани с околната среда“: |
| а) информационни, комуникационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността в съответствие с приоритетите на 7-ата програма за действие за околната среда; |
| б) дейности в подкрепа на ефективни процедури за контрол, както и мерки за насърчаване на спазването на изискванията по отношение на законодателството на Съюза в областта на околната среда, и в подкрепа на информационни системи и информационни инструменти за прилагането на законодателството на Съюза в областта на околната среда. |
Информационни, комуникационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността — приложение III, раздел В, буква а)
Географският обхват на информационните и комуникационните кампании и кампаниите за повишаване на осведомеността ще бъде отчетен при оценката на европейската добавена стойност на предложените проекти.
(1) Приложение I, параграф 2 към Рамковата директива за морска стратегия.
Води
1. Кампании за повишаване на осведомеността относно задълженията и възможностите във връзка с РДВ, насочени към органи и други участници, които могат да допринесат за установяване на разходоэффективни решения, които да бъдат включени в плановете за управление на речните басейни и за защита от наводнения, управлението на седиментите, водоенергийската енергия, корабоплаването, транспорта, пространственото планиране, химическата промишленост и селското стопанство.
2. Проекти за разработване и изпълнение на ценови политики за водата въз основа на иновационни подходи, при които принципът „липсващият плащ“ се добива към принципа „замърсителят плаща“ и се определят ясни и измерими цели в областта на ефективното използване на водите за всяка област на дейност на съответното равнище.
3. Проекти, насочени към въвеждане на схеми за почистване на плажната ивица и морето, като средство за повишаване на осведомеността относно въздействието на замърсяването на морските води и съответно повишаване на осведомеността по въпроси, свързани с опазването на морската среда, към които е насочена Рамковата директива за морската стратегия.
4. Кампании за повишаване на осведомеността относно задълженията и възможностите съгласно РДМС (различни от съвършени с намаляване на замърсяването на морските води, вж. точка 3), насочени към органи и други участници, по-специално от рибарските и морските сектори, които могат да допринесат за набелязване на разходоэффективни решения, които да бъдат включени в морските стратегии и програмите от мерки, така че да се постигне „добро състояние на околната среда“ в съответствие с 11-те качествени дескриптори, посочени в приложение I към РДМС.
5. Проекти, които заинтересованите страни и органи със сътрудничат в транснационален план през границите на националните юрисдикции във връзка с прилагането на стратегии за морските басейни.
Отпадъци
1. Повишаване на осведомеността и обучение във връзка с поетапното премахване на депонирането на отпадъци, които подлежат на рециклиране или оползотворяване (с цел депонирането да се ограничи до остатъчни отпадъци, т.е. отпадъци, които не подлежат на рециклиране или оползотворяване).
2. Информационни кампании за повишаване на осведомеността и насърчаване на промени в поведението по ключови въпроси, свързани с отпадъците, с акцент върху намаляването на генерирането на отпадъци, по-специално на отпадъци от електрично оборудване и пластмасови отпадъци.
Ресурсна ефективност, включително почви и гори, и екологосъобразна и кръгова икономика:
1. Повишаване на осведомеността и изготвяне на насоки за европейските ползватели на генетични ресурси, по-специално изследователи и МСП, за да се улесни спазването на изискванията на Регламента относно достъпа и споделението на познания, както и помощни дейности за европейските колекции на генетични ресурси, например за подобряване на организационата и документирането на образи.
2. Кампании за повишаване на осведомеността с цел насърчаване на устойчивото потребление, с акцент върху хранителните отпадъци и оптималното съхранение на храните.
3. Кампании за повишаване на осведомеността с цел насърчаване на устойчивото потребление, с акцент върху използването на почвите и земепланирането.
4. Кампании за повишаване на осведомеността и информационни кампании за активна намина (както активна намина, така и общо повишаване на осведомеността) относно икономическите и финансовите ползи от ресурсната ефективност, включително по отношение на почвите.
5. Кампании за изграждане на капацитет, за да се създадат условия за координация и насоки по отношение на подходящи и представителни за ЕС информация за горите и горските пожари. Тези проекти следва да бъдат насочени към координация на информацията, свързана с горски пожари в национален и международен план, и да обхващат емисии от горски пожари, оценяване на щетите от пожари, включително насоки за разходоэффективно използване на ресурсите за предотвратяване на горски пожари, и опожарени земи, по-специално зони по „Натура 2000“. Те също така следва да съпътстват насоки относно общ подход на равнището на Съюза.
Качество на въздуха и емисии, включително в градска среда
1. Повишаване на осведомеността и обучение относно качеството на въздуха в градските райони и неговите ефекти върху здравето, когато хората и екосистемите са изложени на високи равнища на замърсители.
2. Повишаване на осведомеността чрез насърчаване на системи с ниски разходи за мониторинг и оценка на качеството на въздуха.
3. Разработване и демонстрация на интерпретирани системи, които осигуряват лесен достъп до публично достъпна информация относно промишлени инсталации, включително разрешителни, данни за емисии и доклади от инспекции.
Околна среда и здраве, включително химикали и шум
1. Повишаване на осведомеността на гражданите и потребителите относно информацията за рисковете от химикалите в изделията.
2. Повишаване на осведомеността на гражданите и потребителите относно безопасното използване на химикали в продукти, обозначени с етикет с указание за безопасност.
3. Повишаване на осведомеността на дружества (вносители, производители, ползватели на продукти) относно техните задължения съгласно REACH да съобщават за наличието на вещества, предизвикващи много висока степен на безпокойство, в произвежданите или внасяните от тях изделия и/или задълженията на дружествата съгласно регламентите за биоцидите по отношение на обработените продукти.
4. Коммуникационни кампании относно данни за шума в околната среда и ефектите от шума върху здравето на населението, както се изисква съгласно Директивата относно шума в околната среда.
Природа и биологично разнообразие
1. Национални или транснационални кампании за повишаване на осведомеността с цел повишаване на обществената осведоменост относно „Натура 2000“. Тези кампании следва да бъдат планирани по такъв начин, че да се гарантира съществена промяна в осведомеността относно природните ценности (включително екосистемните услуги), за които бе създадена „Натура 2000“, и евентуално да се стигне до положителни промени в поведението на голяма част от целевата аудитория и/или специфични социални, административни или икономически сектори.
2. Кампании за повишаване на осведомеността относно едрите хищници на съответното равнище на видовете популяции.
3. Национални или транснационални кампании за повишаване на осведомеността относно Стратегията на ЕС за биологично разнообразие, насочени към повишаване на осведомеността и разбирането на гражданите и ключовите заинтересовани страни, включително създателите на политики, предприемачите и местните, регионалните или националните органи, относно задачите и целите на стратегията.
4. Национални или транснационални кампании за повишаване на осведомеността относно инвазивните чужди видове, насочени към широката общественост и ключови заинтересовани страни, включително създателите на политики, предприемачите и местните, регионалните или националните органи.
5. Кампании за повишаване на осведомеността относно екологосъобразна инфраструктура, насочени към групи от ключови заинтересовани страни и целите на създаване на най-добри практики и/или подобряване на генерирането, анализиране и разпространяването на технически и пространствени данни за внедряване на екологосъобразна инфраструктура.
Управление и правоприлагане
1. Повишаване на осведомеността и обучение във връзка с достъпа до правосъдие в областта на околната среда, включително относно начините, чрез които да се гарантира и измерва ефективността и ефикасността на съществуващите процедури за преразглеждане, на съдебната система, отговорните правоприемни органи, публичните администрации и адвокати, които защитават публичните интереси.
2. Повишаване на осведомеността за Директивата относно екологичната отговорност, насочено към промишлените оператори, експерти по определение на размера на причинените щети, експерти по оценка на риска, децентрализирани компетентни органи (в държави членки, в които определените на компетентните органи се извършва на местно или регионално равнище) и екологични НПО, във връзка с правата и задълженията на всяка група от заинтересовани страни.
3. Повишаване на осведомеността и готовност на насоки за изследователи, МСП и публични органи като европейски ползватели на генетични ресурси, за да се улесни спазването на изискванията на Регламента относно достъпа и споделенето на познания, както и помощни дейности за европейските колекции на генетични ресурси, например за подобряване на организацията и документирането на образци.
Дейности за подпомагане на ефективните процедури за контрол, както и мерки за насърчаване на спазването — приложение III, раздел В, буква б)
Правоприлагане, инспекции и надзор
1. Проекти, които имат за цел повишаване на ефективността и ефикасността на инспекциите и надзора в областта на околната среда, чрез:
— прилагане на критерии за риск по стратегически начин с цел оценка, установяване и смекчаване на най-серйозните видове неспазване на законодателството на ЕС в областта на околната среда,
— насърчаване на сътрудничеството и координацията между различни органи за инспекции и надзор с цел рационализиране и оптимизиране на използването на ресурсите за осъществяване на инспекции и надзор,
— създаване и използване на електронни записи от дейности по инспекции и надзор с цел да се създадат условия за по-лесно измерване и оценка на ефективността и ефикасността на тези дейности, и/или
— оптимизиране на комуникацията и активното разпространение сред обществеността на резултатите от дейности по инспекции и надзор.
2. Проекти, които имат за цел повишаване на ефективността и ефикасността на дейностите, насочени към борба с престъпления срещу околната среда, чрез:
— насърчаване на споделението на опит и най-добри практики между публичните органи, натоварени с разследването, наказателното преследване и произнасянето на решения във връзка с престъпления срещу околната среда,
— оптимизиране на споделението на данни и друга информация между публичните органи, натоварени с разследването на престъпления срещу околната среда, по-специално престъпления, свързани с трансгранично движение на отпадъци, търговия с диви животни и дървесина или химикали, включително обучение на служители по право-прилагането, зена за финансово разузнаване, митнически служители, полицейски служители, разследващи престъпления срещу околната среда, прокурори и съдебната система.
Споделяне на най-добри практики
1. Проекти, с които се подпомагат обменът на най-добри практики и развиването на уменията на управленци на зони по „Натура 2000“ в съответствие с препоръки от новите биогеографски семинари по мрежата „Натура 2000“.
2. Проекти, които имат за цел развитие и подпомагане на ролите на мрежите от доброволци с цел да се гарантира техният принос в дългосрочен план към активното управление на мрежата „Натура 2000“.
3. Проекти, с които се повишава степента на интегриране на науката и политиката чрез трансфер на резултати и/или най-добри практики, с оглед да се осигури стабилна техническа основа в помощ на REACH, Регламента за методите за изпитване (1) или други законодателни актове в областта на химикалите или Директивата относно защитата на животните, използвани за научни цели (2).
4. Проекти, с които се насърчава обменът на най-добри практики във връзка със законодателството в областта на качеството на въздуха, насочени към мониторинга и моделиранието, инвентаризацията на емисиите, управленските практики, определянето на източниците на замърсяване, споделението на информация, координацията и подпомагането.
5. Обмен на знания и най-добри практики относно възлагането на екологосъобразни обществени поръчки (ЕОП) между публичните органи, като се обхващат най-малко два от следните елементи: екологосъобразни елементи в тръжните документи; оценка на проверката на екологосъобразните критерии; разходи и ползи от закупуване на екологосъобразни стоки и услуги; работа със съществуващи доставчици за намаляване на въздействието върху околната среда и на разходите по вече въложените договори; мониторинг на дейностите по ЕОП; пазарни консултации; информация относно достъпността на пазара; създаване и функциониране на централни органи със специфична компетентност в областта на ЕОП за закупуване на стоки и услуги.
Насърчаване на извънредното уреждане на спорове
Проекти, които имат за цел насърчаване на извънредното уреждане на спорове като начин за намиране на приемливи и ефективни решения при спорове в областта на околната среда, например чрез дейности и мероприятия, насочени към обучение на професионалисти или споделение на най-добри практики и опит във връзка с използването на медиация в областта на околната среда.
4. Объявяване на общите цели с безвъзмездните средства за действия по подпрограмата за действия по климата
Тематичните приоритети и темите на проекти не са предвидени като част от безвъзмездните средства за действия, които се отпускат по подпрограмата за действия по климата. При все това в съответствие с общата цел на Регламента за програмата LIFE, т.е. да подобрява разработването, изпълнението и прилагането на политиката и законодателството на Съюза в областта на климата и да осигурява изискваната добавена стойност за ЕС, отпускането на безвъзмездните средства за действия ще бъде обхванато от трите приоритетни области — смекчаване на изменението на климата, адаптация към изменението на климата и управление и информация, свързани с климата — както и със специфичните цели, посочени в членове 14, 15 и 16 от Регламента за програмата LIFE.
(1) Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията от 30 май 2008 г. за определяне на методи за изпълнение в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ L 142, 31.5.2008 г., стр. 1).
(2) Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33).
Програмата LIFE ще допринесе за преобразуването на Съюза в общество с ниски въглеродни емисии, което представлява централна част от пакета за климата и енергетиката към стратегията „Европа 2020“. Нововъзникващите технологии за смекчаване на изменението ще бъдат улеснени чрез разширяване на пилотните проекти и приобиращането на демонстрационни проекти. Политиката на ЕС в областта на климата ще бъде стабилно свързана с местните стимули и инициативи и ще изтъква примери за нови и по-добри подходи за осъществяване на този преход. Също така ще бъде развито прилагането на правилата за отчитане на парникови газове и смекчаването на изменението на климата във връзка със земеползването (1). И като крайна цел, програмата LIFE ще подпомогне осъществяването на стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата, така че да допринесе за повишена устойчивост на Съюза срещу изменението на климата (2).
Въз основа на тези съображения настоящата и бъдещата политика на ЕС може да бъде подпомогната от приложения, насочени към следните области:
— Помощ за осъществяването на стратегии за адаптация. Това включва специфични оценки на уязвимостта на регионално или трансгранично равнище, насочени към особено уязвими области, посочени в стратегията на ЕС за адаптацията, като градски, крайбрежни, планински и островни райони, морски екосистеми, застрашени от суша области или речни басейни, както и прилагане на иновационни подходи за адаптация, изготвяне на специфични планове за инвестиции.
— Помощ за изграждането на общество с ниски въглеродни емисии. Пионерите и моделите за подражание имат съществено значение за насочване на процеса към нисковъглеродна икономика и общество. Много технологии, начини на живот или модели на управление се изпитват в рамките на пилотни проекти в социални групи, малки общности и от новатори преди пускането им в широка употреба. Помощта за внедряване на нови подходи (в градове или региони, които служат като модели) за производство, потребление и управление с преобразуващ ефект следва да отразяват напълно целите на пакета на ЕС за климата и енергетиката или целите на Пътната карта 2050. За да се постигне успех, следва да се прочуят и съществуващите технологии за ниски въглеродни емисии по отношение на пречките от нетехнологично естество, които възпрепятстват тяхното навлизане на пазара.
— Демонстрация на регионално или подрегионално равнище на стратегии за ниски въглеродни емисии или планове за управление на земеползването. Това означава включване на редица мерки за намаляване на емисиите и ресурсна ефективност в отделните сектори и използване на редица мерки за стимулиране на промяна в поведението. Помощ за разработването на практики за управление на земеползването, които оказват въздействие върху емисиите и поглъщаната на емисии, например като допълващи мерки към мерките, подпомагани по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).
5. ТЕХНИЧЕСКА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ПОДБОР НА ПРОЕКТИТЕ И КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР И ОТПУСКАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА (ЧЛЕН 24, ПАРАГРАФ 2, БУКВА І) ОТ РЕГЛАМЕНТА ЗА ПРОГРАМАТА LIFE
По-долу се описва техническата методология за процедурата за подбор на проектите и също така основните специфични критерии за допустимост (3) и отпускане на безвъзмездни средства съгласно членове 2 и 19 от Регламента за програмата LIFE. Тъй като методологията и критерите по същество са еднакви за едни и същи видове проекти по двете подпрограми, изрично позоваване на една от подпрограмите е прави само когато има разлики.
В критерия за отпускане „Добавена стойност за ЕС: други аспекти“ ще се оценяват и отчитат допълващото и оптималното използване на финансовите средства от ЕС при всички видове безвъзмездни средства, включително предназначени за допълващи дейности финансови средства от други финансови инструменти на Съюза, както е посочено в член 8 от Регламента за програмата LIFE. За да се избегне нежелателно прикриване, кандидатите се обосновават защо са избрали да кандидатстват за финансиране по програмата LIFE вместо за друго финансиране от Съюза, в случай че достъпните възможности за финансиране могат да подпомогнат сходни проекти или действия.
Проекти, финансирани по една приоритетна област, които могат да подпомогнат постигането на целите във връзка с околната среда и климата в друга приоритетна област, няма да се финансират, освен ако това въздействие е ясно обяснено и обосновано в предложението и ако по целесъобразност са правилно планирани евентуални алтернативи и мерки за смекчаване и адаптиране.
(1) Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщаната на парникови газове, допускащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80).
(2) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните стратегии на ЕС за адаптация към изменението на климата (COM(2013)0216 final).
(3) Значението на термина „подбор“ в член 24, параграф 2, буква І) от Регламента за програмата LIFE включва значението на термина „допустимост“ в член 19 от Регламента за програмата LIFE и член 131 от Финансовия регламент.
В насоките за канцелатстване и оценка, които ще бъдат публикувани заедно със свързаните покани за представяне на предложения, ще бъдат представени допълнителни подробности. Без да се засяга Регламентът за програмата LIFE и прогнозното национално разпределение и с оглед опростяване на административните процедури, техническата методология за подбора на проектите може да бъде подложена на адаптиране и рационализиране във всяка годишна покана за представяне на предложения.
За проекти по подпрограмата за околната среда, различни от интегрирани проекти, бе изготвено прогнозно национално разпределение въз основа на приложение I към Регламента за програмата LIFE и на данните, достъпни към декември 2013 г., за периода, обхванат от настоящата МРП. То ще бъде използвано при класирането на тези проекти.
В случай на увеличение или намаление с 10 % или повече на един от критериите, посочени в приложение I, за една от държавите членки, или ако към Европейския съюз се присъедини нова държава членка, това ще се счита за съществена промяна на базата за изчисление. В случай на съществена промяна прогнозното национално разпределение ще бъде преизчислено за всички държави членки за оставащия период. Преди публикуването на всяка покана за представяне на предложения Комисията ще проверява дали е настъпила съществена промяна.
Прогнозно национално разпределение за периода 2014—2017 г. за проекти, различни от интегрирани проекти, по подпрограмата за околната среда
| Държава членка | % от бюджета | Държава членка | % от бюджета | Държава членка | % от бюджета | Държава членка | % от бюджета |
|----------------|--------------|----------------|--------------|----------------|--------------|----------------|--------------|
| Белгия | 2,05 | Гърция | 3,27 | Литва | 1,02 | Португали | 2,51 |
| България | 3,04 | Испания | 9,33 | Люксембург | 1,05 | Румъния | 4,29 |
| Чешка република| 2,03 | Франция | 9,80 | Унгария | 2,42 | Словения | 1,85 |
| Германия | 10,82 | Хърватия | 2,52 | Малта | 0,90 | Словакия | 2,15 |
| Дания | 1,61 | Италия | 8,44 | Нидерландия | 2,94 | Финландия | 2,45 |
| Естония | 1,20 | Кипър | 1,32 | Австрия | 1,85 | Швеция | 3,10 |
| Ирландия | 1,43 | Латвия | 0,96 | Полша | 6,37 | Обединено кралство | 9,27 |
5.1. Безвъзмездни средства за действия
Ще се гарантира, че не се запазват предложенията на канцелати, които следва да бъдат изключени от процедурата или които не отговарят на условията за допустимост съгласно член 131 от Финансовия регламент.
Освен това предложенията трябва да отговарят на изискванията за допустимост (например предложеното за някои проекти се подава само по цифров път) и критериите за допустимост (например спазване на Насоките относно допустимостта на израелски субекти и техните дейности в териториите, окупирани от Израел след юни 1967 г., до безвъзмездни средства, награди и финансови инструменти, финансирани от ЕС от 2014 г. нататък (1)), приложими по отношение на всички безвъзмездни средства за действия по програмата LIFE, които също ще бъдат изрично посочени в съответните насоки за канцелатстване. Критериите за допустимост, приложими по отношение на отделните видове проекти, са посочени под съответните заглавия. Критериите, които се прилагат по еднакъв начин към отделните видове проекти, ще бъдат посочени само в раздел 5.1.1 (Проекти съгласно член 18, букви а), б), в) и з) от Регламента за програмата LIFE).
Съгласно член 6, параграф 2 от Регламента за програмата LIFE установени извън Съюза юридически лица могат да участват в проектите, посочени в член 18 от Регламента за програмата LIFE, при условие че бенефициерът, който координира проекта, е установен в Съюза, и дейността, която ще бъде извършвана извън Съюза, отговаря на изискванията, посочени в член 6, параграф 1 от Регламента за програмата LIFE.
Съгласно член 7 от Регламента за програмата LIFE в процеса на изпълнение на програмата LIFE е възможно да се осъществява сътрудничество със съответните международни организации и техните институции и органи, когато това е необходимо за постигането на общите цели, предвидени в член 3 от Регламента за програмата LIFE.
Освен това предложенията ще бъдат подбирани само ако могат да демонстрират следните качества въз основа на специфични подкрепящи документи, свързани с резултатите на канцелатата пред предходните години:
— оперативен капацитет — кандидатът трябва да разполага с професионалната компетентност и квалификации, които се изискват за осъществяване на проекта, и
(1) Известие № 2013/C-205/05 на Комисията (ОВ С 205, 19.7.2013 г., стр. 9).
— финансов капитал — кандидатът трябва да разполага със стабилни и достатъчни източници на финансиране, за да поддържа своята дейност през целия период на проекта и да участва в неговото финансиране.
Член 131 от Финансовия регламент ще се прилага при подбора на публични органи и международни организации във връзка с техния финансов капитал.
5.1.1. Проекти съгласно член 18, букви а), б), в) и з) от Регламента за програмата LIFE
Подборът на пилотни и демонстрационни проекти, проекти за най-добри практики и проекти за информация, осведоменост и разпространяване по смисъла на член 18, букви а), б), в) и з) от Регламента за програмата LIFE следва същата техническа методология за подбор на проекти и спрямо него се прилагат сходни критерии за допустимост и отпускане, както е описано по-долу.
5.1.1.1. Техническа методология за процедурата за подбор на проекти
Процедурата за подбор на проекти ще бъде организирана по следния начин:
— Оценка на предложения
Комисията и/или ИА ще провери дали всяко предложение отговаря на критерийте за допустимост и подбор и ще го сравни с критериите за отпускане на средства.
— Изготвяне на предварителен „дълъг списък“ с предложения
Комисията и/или ИА ще оценят допустимите предложения въз основа на техните качества, като се спазва правилото, че най-малко 55 % от бюджетните ресурси, отпуснати за проекти под формата на безвъзмездни средства за действия по подпрограмата за околната среда, са определени за проекти, по-важни за опазването на природата и биологичното разнообразие (член 9, параграф 3 от Регламента за програмата LIFE). Комисията и/или ИА също така полага усилия да гарантира, че най-малко 15 % от бюджетните ресурси, отделени за проекти, са разпределени за транснационални проекти (член 19, параграф 7 от Регламента за програмата LIFE). Освен това във връзка с проекти по подпрограмата за околната среда Комисията и/или ИА ще осигури географски баланс (член 19, параграф 5 от Регламента за програмата LIFE). Предварителният „дълъг списък“ ще включва всички предложения в низходящ ред, така че общата стойност на бюджетите на предложените проекти да се равнява на приблизително 130 % от наличния бюджет.
— Изготвяне на окончателния списък с проекти, които ще бъдат финансиранi, и на списъка с резерви
След етапа на преглед успешните проекти ще бъдат предложени за финансиране в рамките на наличния бюджет. Ще бъде изготвен списък с резерви, в който ще бъдат включени класираните на чели места проекти, които не могат да бъдат финансиранi с определен бюджет. Списъкът с резерви ще включва допълнителни 20 % от наличния бюджет на програмата LIFE.
— Подписване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.
5.1.1.2. Критерии за допустимост и отпускане на средства
Ще се прилагат следните критерии за допустимост и отпускане на средства:
а) Критерии за допустимост
Предложения за проекти по смисъла на член 18, букви а), б), в) и з) от Регламента за програмата LIFE няма да бъдат запазвани за оценка на техните качества, ако не демонстрират, че съответният проект:
— допринася за постигането на една или няколко от общите цели, посочени в член 3 от Регламента за програмата LIFE, и приложимите специфични цели, посочени в членове 10, 11, 12 и 14, 15 и 16 от Регламента за програмата LIFE,
— попада в обхвата на приоритетния област на подпрограмата по програмата LIFE, както е посочено в членове 9 и 13 от Регламента за програмата LIFE, по които е било представено предложението за проекта, и
— отговаря на един от следните видове проекти, както е определено в член 2, букви а), б), в) и з) от Регламента за програмата LIFE:
„Пилотни проекти“ означава проекти, в които се прилага технически похват или метод, които не са били прилагани преди това или на друго място, които предлагат потенциални ползи в областта на околната среда и климата, в сравнение с настоящите най-добри практики и които впоследствие могат да бъдат прилагани в по-голям масшаб при сходни ситуации.
„Демонстрационни проекти“ означава проекти, които осъществяват на практика, изпитват, оценяват и разпространяват действия, методики или подходи, които са нови или неизвестни в специфичния контекст на проектите, като например география, екологичен или социално-икономически контекст, и които може да се приложат при подобни обстоятелства другаде.
„Проекти с най-добра практика“ означава проекти, които прилагат подходящи, разходоэффективни и съвременни техники, методи и подходи, като се взема предвид специфичният контекст на проекта.
Важна забележка: При пилотни и демонстрационни проекти и проекти с най-добра практика в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие най-малко 25 % от бюджета трябва да бъдат определени за конкретни действия за опазване (ще се допускат някои изключения с оглед на специфичните политически нужди, които ще бъдат изрично посочени в насоките за кандидатстване).
„Проекти за информация, осведоменост и разпространяване“ означава проекти, насочени към подкрепа на комуникацията, разпространението на информация и повишаването на осведомеността в областите на подпрограмите за околната среда.
Важна забележка: Проектите, насочени към научни изследвания (1) или посветени на изграждането на голема инфраструктура, не попадат в обхвата на програмата LIFE и поради това не са допустими за финансиране.
6) Критерии за отпускане на средства
Качествата на всички допустими предложения, които отговарят на критерийте за допустимост, ще бъдат оценени и съпоставени със следните критерии за отпускане на средства и система за оценяване:
— Техническа съгласуваност и качество
Този критерий е насочен към яснотата, осъществимостта и устойчивостта на съпътстващите се в предложението действия. Устойчивостта на проекта в средносрочен и дългосрочен план представлява капацитета за запазване на тези резултати след приключването на проекта. Успешната устойчивост предполага стратегия, която включва задачи, за да се гарантира, че необходимите действия по проекта и свързаното финансиране продължават след приключването на проекта.
— Финансова съгласуваност и качество
Ще бъдат оценени предложеният бюджет и неговата съгласуваност с предложените действия и с приложимите правила, както и разходната ефективност на предложения подход.
— Добавена стойност за EC: степен и качество на приноса към специфичните цели на приоритетните области по двете подпрограми на програмата LIFE
Ще бъдат оценени степента, до която всяко предложение допринася за постигането на една или няколко от специфичните цели на приоритетните области по двете подпрограми на програмата LIFE, както е посочено в членове 10, 11 и 12 от Регламента за програмата LIFE (за подпрограмата за околната среда) и членове 14, 15 и 16 (за подпрограмата за действия по климата), и качеството на този принос.
— Добавена стойност за EC:
многоцелеви механизми, полезни взаимодействия и интегриране: по-висока оценка ще се дава на проекти, които са насочени към една специфична област и същевременно включват добре планиран многоцелев механизъм за реализация, подобряват интегрирането на специфични цели във връзка с околната среда в други области на политиката и създават полезни взаимодействия с целите на други политики на Съюза, без да се компрометират целите на Регламента за програмата LIFE.
— Добавена стойност за EC:
възможност за възпроизвеждане и за трансфер: възможността за възпроизвеждане и за трансфер представлява потенциала на проекта да бъде възпроизведен и прехвърлен по време на и след неговото приключване. Успешното възпроизвеждане и възможността за трансфер изискват наличието на стратегия, която включва задачи за умножаване на въздействието от решенията на проектите и мобилизират по-широкообхватно внедряване, като се достига критична маса по време на проекта и/или в краткосрочен и средносрочен план след приключването му. Това надхвърля трансфера на знания и работата в мрежа и включва практическото прилагане на разработените или използваните в проекта техники, методи или стратегии в други проекти.
— Добавена стойност за EC: други аспекти
Транснационални: транснационалните предложения ще се ползват с предимство, ако транснационалното сътрудничество е от решаващо значение, за да се гарантира постигането на целите на проекта. Въз основа на този критерий дадено предложение може да получи допълнителни точки само ако има достатъчно доказателства за наличието на добавена стойност на транснационалния подход.
Екологосъобразни обществени поръчки: предложенията, в които се предвижда ясен механизъм за реализация, с който се гарантира широко прилагане на концепциите за възлагане на екологосъобразни обществени поръчки, ще получат по-висока оценка.
(1) Предложенията, свързани с научни изследвания, могат да бъдат насочени към съответните програми на „Хоризонт 2020“: http://ec.europa.eu/research/participants/portal/desktop/en/opportunities/index.html
Внепривържено на резултатите от програмите за научни изследвания и иновации на ЕС: предложението, в които се предвижда внепривържено на резултатите от проекти за научни изследвания и иновации, свързани с околната среда и климата, които се финансират по линия на „Хоризонт 2020“ или предишните Рамкови програми, ще получат по-висока оценка, ако има достатъчно доказателства за добавената стойност на това внепривържено.
— Специфични критерии и система за оценяване на проекти за околната среда
Специфичните критерии и системата за оценяване по подпрограмата за околната среда отразяват факта, че са определени само за тематичните приоритети (приложение III към Регламента за програмата LIFE) на подпрограмата за околната среда и свързани с тях теми на проекти (глава 2 по-горе).
— Добавена стойност за ЕС: принос по темите на проекти
Предложенията по програмата LIFE, които очевидно попадат в обхвата на темите на проекти за изпълнение на тематичните приоритети, определени в приложение III за подпрограмата за околната среда, както е посочено в многогодишната работна програма, ще получат допълнителни точки по този критерий.
| Критерии за отпускане на средства | Минимална положителна оценка (*) | Максимална оценка |
|-----------------------------------|-----------------------------------|-------------------|
| 1. Техническа съгласуваност и качество | 10 | 20 |
| 2. Финансова съгласуваност и качество | 10 | 20 |
| 3. Добавена стойност за ЕС: степен и качество на принос към специфичните цели на приоритетните области по двете подпрограми на програмата LIFE | 10 | 20 |
| 4. Принос към темите на проекти | — | 10 |
| 5. Добавена стойност за ЕС: многоцелеви механизми, полезни взаимодействия и интегриране | 7 | 15 |
| 6. Добавена стойност за ЕС: възможност за възпроизвеждане и за трансфер | 5 | 10 |
| 7. Добавена стойност за ЕС: транснационални аспекти, екологически обществени поръчки, внепривържено | — | 5 |
| Обща (положителна) оценка | 55 | 100 |
(*) Предложението за проект трябва да получи поне минималната положителна оценка по всеки критерий за отпускане на средства и също така общият брой точки за критерийте, за които е определен фиксираният минимален брой точки, трябва да се равнява на 55 или повече точки.
— Специфични критерии и система за оценяване за проекти по действия за климата
— Добавена стойност на ЕС: принос за повишена устойчивост по отношение на климата и/или за намаляване на емисиите на парникови газове
Проектите по подпрограмата за действия по климата трябва да демонстрират преобразващо въздействие, при което се повишава устойчивостта по отношение на климата и/или се намаляват емисиите на парникови газове. Това следва да допринесе за прехода към нискокълбочна и устойчива по отношение на климата икономика с ефективно използване на ресурсите. Това ще се оценява на нивото на самия проект и на нивото на потенциала за по-широко възпроизвеждане/възможност за трансфер на резултатите от проекта, постигнати по време на проекта или в периода след неговото приключване.
| Критерии за отпускане на средства | Минимална положителна оценка (*) | Максимална оценка |
|-----------------------------------|-----------------------------------|-------------------|
| 1. Техническа съгласуваност и качество | 10 | 20 |
| 2. Финансова съгласуваност и качество | 10 | 20 |
| 3. Добавена стойност за ЕС: степен и качество на принос към повишена устойчивост по отношение на климата и/или намаляване на емисиите на парникови газове | 7 | 15 |
5.1.2. Интегрирани проекти съгласно член 18, буква г) от Регламента за програмата LIFE
Процесът на представяне и подбор на интегрирани проекти (наричани по-долу „ИП“) бе разработен въз основа на двуетапна процедура, както е предвидено в Регламента за програмата LIFE. Чрез него следва да се удели работата на потенциалните кандидати и да се гарантира, че те получават най-добрия възможни насоки от Комисията по време на процеса. Работният поток е структуриран по такъв начин, че да се способства за постепенното развитие и преизпълнение на всяко предложение. В рамките на ограниченията, предвидени в правилата на Регламента за програмата LIFE за отпускането на средства по тематични приоритети и географското разпределение, ще се прилага стриктно принципът за равно третиране на всички предложения на всички етапи от процеса на оценяване.
5.1.2.1. Техническа методология за процедурата за представяне и подбор на проекти
Етап 1
— Покана за представяне на предложения
— Представяне на концептуална бележка
Кандидатът представя кратка концептуална бележка с описание на съдържанието на проекта и предвидения за изпълнение план или стратегия, както и финансов план за общото изпълнение на плана или стратегията.
— Оценка на концептуалната бележка и фаза за въпроси и отговори
Въз основа на концептуалната бележка Комисията определя и посочва в списък предложенията, които отговарят на критерите за допустимост. Кандидатите с предложения, които отговарят на тези критерии, ще бъдат поканени да участват във фаза за писмен въпроси и отговори, по време на която могат да задават въпроси, свързани с изготвянето на пълен проект. В края на тази фаза Комисията ще оповести публично анонимизираните въпроси и отговори, за да подпомогне по еднакъв начин всички кандидати да изготвят своите пълни предложения. По целесъобразност Комисията ще допълни въпросите и отговорите с насоки относно обичайните затруднения, с които кандидатите могат да се сблъскат и които са станали очевидни в концептуалните бележки.
Етап 2
— Представяне на пълното предложение:
Към кандидатите с допуснати концептуални бележки се отправят покани за представяне на пълни предложения.
— Оценка на пълното предложение
След като извърши запълнена оценка, Комисията изготвя предварителен „пълн списък“ с класирани предложения, които могат да бъдат разгледани за финансиране. Класирането се основава на качествата, а специално за подпрограмата за околната среда трябва да отговаря и на правилото, че 55 % от ресурсите, отпуснати за проекти под формата на безвъзмездни средства за действия, трябва да бъдат определени за проекти, подкрепящи опазването на околната среда и биологичното разнообразие, и също така трябва да отговаря на критерийте за географско разпределение, посочени в член 19, параграф 4 от Регламента за програмата LIFE. Комисията също така проверява финансовия и оперативния капацитет на кандидатите да осъществят проекта.
— Изготвяне на окончателния списък с проекти, които ще бъдат финансирани, и на списъка с резерви
След етапа на преглед успешните проекти ще бъдат предложени за финансиране в рамките на наличния бюджет. Ще бъде изготвен списък с резерви, в който ще бъдат включени класираните на чели места проекти, които не могат да бъдат финансирани с оглед на наличния бюджет. Списъкът с резерви ще включва допълнителни 20 % от наличния бюджет на програмата LIFE.
— Подписване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства
Въпреки че двугодишният подход ще се прилага през целия период на многогодишната работна програма, Комисията може да адаптира описания по-горе процес с оглед на придобития опит.
При класирането на ИП Комисията осигурява географски баланс, като разпределя например по един или два ИП на всяка държава членка в периода на настоящата МРП, за да се гарантира, че разпоредбите на член 19, параграф 4 от Регламента за програмата LIFE ще се спазват в рамките на целия период на финансиране от 2014 до 2020 г.
5.1.2.2. Критерии за допустимост и отпускане на средства
Следните критерии за допустимост ще се прилагат по отношение на концептуалната бележка и пълното предложение.
а) Критерии за допустимост
Предложенията се отхвърлят, ако не отговарят на един или няколко от следните критерии:
1. Голямо териториално покритие: изпълнението на целевия план или стратегия на Съюза ще обхване голяма териториална област, по-специално регионална, мултирегионална, национална или транснационална. Може да се приеме и подход, обхващащ множество градове, за ИП за управление на качеството на въздуха, както и за ИП по подпрограмата за климата.
2. Мобилизирание на други средства: в допълнение към самия ИП и специфичното съфинансиране, което се изисква за него съгласно Регламента за програмата LIFE (член 20, параграф 1, букви а) и в), ще се мобилизира поне един друг подходящ европейски, национален или частен източник на финансиране за изпълнението на целевия план или стратегия на Съюза.
3. Участие на ключови заинтересовани страни: Ключовите заинтересовани страни ще участват в изпълнението на целевия план или стратегия на Съюза.
i) Специфичен критерий за допустимост за проекти по подпрограмата за околната среда
ИП не е допустим за финансиране, ако не насочен към изпълнението на един от следните планове или стратегии за околната среда, които се изискват съгласно специфично законодателство на Съюза в областта на околната среда, разработено в съответствие с други актове на Съюза или изготвено от органите на държавите членки:
а) рамки за приоритетни действия съгласно член 8 от Директивата за местообитанията;
б) планове за управление на отпадъците съгласно член 28 от Рамковата директива за отпадъците;
в) планове за управление на речните басейни съгласно приложение VII към Рамковата директива за водите; или
г) планове за качество на въздуха съгласно Директивата за качеството на въздуха.
ii) Специфичен критерий за допустимост за проекти по подпрограмата за действия по климата
ИП трябва да бъде насочен към изпълнение на един от следните планове или стратегии за околната среда, които се изискват съгласно специфично законодателство на Съюза в областта на климата, разработено в съответствие с други актове на Съюза или изготвено от органите на държавите членки в една от следните области:
а) специфична национална, регионална или местна стратегия или план за действие за адаптация
б) градски или основан на общността план за действие за предприемане на първи стъпки по прехода към общество с ниски въглеродни емисии и/или устойчиво спрямо измененията на климата общество
в) специфична национална, регионална или промишлен/секторна стратегия за смекчаване на емисиите на парникови газове или пълна карта за постигане на нисковъглеродна икономика.
6) Критерии за отпускане на средства
Следните критерии за отпускане на средства ще се прилагат само към пълните предложения. Всячки предложения, които отговарят на критериите за допустимост (и подбор), се допускат до задължена оценка на тяхното качество във фазата на отпускане на средства. Допуснатите до тази фаза предложения ще получават точки въз основа на следните критерии за отпускане на средства:
| Критерии за отпускане на средства | Минимална положителна оценка (*) | Максимална оценка |
|------------------------------------|-----------------------------------|-------------------|
| 1. Техническа съгласуваност и качество | 10 | 20 |
| 2. Финансова съгласуваност и качество | 10 | 20 |
| 3. Добавена стойност за ЕС: степен и качество на приноса към целите | 15 | 20 |
| 4. Добавена стойност за ЕС: степен и качество на мобилизирането на други средства, по-специално средства на Съюза | - | 10 |
| 5. Добавена стойност за ЕС: многоцелеви механизми, полезни взаимодействия и интегриране | 7 | 15 |
| 6. Добавена стойност за ЕС: възможност за възпроизвеждане и за трансфер | 5 | 10 |
| 7. Добавена стойност за ЕС: транснационални аспекти, екологически обществени поръчки, внедряване | - | 5 |
| Обща (положителна) оценка | 55 | 100 |
(*) Предложението за проект трябва да получи поне минималната положителна оценка по всеки критерий за отпускане на средства и също така общият брой точки за критерийте, за които е определен фиксиран минимален брой точки, трябва да се равнява на 55 или повече точки.
Следните критерии за отпускане на средства са специфични или съдържат елементи, които са специфични за интегрираните проекти:
— Добавена стойност за ЕС: степен и качество на приноса към целите
Ще бъде оценена степента, в която всяко предложение допринася за една или няколко от общите и специфичните цели на програмата LIFE, както е посочено в членове 3, 10, 11 и 12 (подпрограма за околната среда) и членове 3, 14, 15 и 16 (подпрограма за действия по климата) от Регламента за програмата LIFE.
Следните специфични аспекти ще бъдат проучени в зависимост от приоритетните области, в които попада проектът:
— Специфични критерии за проекти по подпрограмата за околната среда
— ИП, насочени към прилагане на рамките за приоритетни действия (РПД) за „Натура 2000“:
Добавената стойност за ЕС ще трябва да се демонстрира от гледна точка на приноса на проекта за постигане на цел 1 от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и общите цели на директивите за птиците и местообитанията, и по-специално от гледна точка на приноса за подобряване на природозащитния статус на биологични видове и видове местообитания от интерес за Общността (Директива за местообитанията) и/или състоянието на птиците (Директива за птиците).
— ИП, с които се прилагат планове за управление на речните басейни:
Добавената стойност за ЕС ще трябва да се демонстрира от гледна точка на приноса за постигане на целите на РПД. Предложените действия следва да бъдат насочени към случаи на съществен натиск, засягащ капацитета на околната среда за задържане на вода, и използването на мерки с ниско въздействие (например екологически инфраструктура) за премахване на замърсяването. Такива случаи на натиск трябва да бъдат установени в оценките, извършени от първичните членки при изготвянето на плановете за прилагане на съответното законодателство и политики на ЕС (например РПД, РПМС, Директива за пречистването на градските отпадъчни води, Директива за питейната вода, Директива за водите за къпане, Директива за риска от наводнения и/или планове за управление на сушите).
Проектите следва да бъдат насочени към масшабно (например на равнище речен басейн или водосборен подбасейн) планиране и установяване на мерки, с които да се повиши задържането на водите в градски и селски райони, да се подпомогне проникването, да се увеличи капацитетът за съхранение на вода и да се отстранят замърсители чрез естествени или подобни на естествените процеси. Те следва да са ориентирани към полезни взаимодействия за изпълнение на действия, с които ще се решат съществуващи случаи на хидроморфологичен натиск и ще се подобри биологичното разнообразие и привлекателността.
— ИП, насочени към прилагане на планове за управление на отпадъците:
ИП е проектиран да подпомогне прилагането на плановете за управление на отпадъците (ПУО) съгласно изискванията на член 28 от Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО (1)) (РДО) и/или програмите за предотвратяване на отпадъци (ППО) съгласно член 29 от РДО.
Тяхната добавена стойност за ЕС ще бъде оценена от гледна точка на техния принос за прилагането на йерархията на отпадъците (член 4 от РДО), постигането на целите за рециклиране съгласно член 11 от РДО и допълнителните цели, включени в законодателството на ЕС в областта на отпадъците, както и изпълнението на необходимите мерки в помощ на постигането на тези цели.
— ИП, насочени към прилагане на планове и програми за качеството на въздуха:
ИП е проектиран да подпомогне прилагането и мониторинга на местни и регионални планове за качеството на въздуха съгласно определението в Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), като крайната цел е да се осъществи принос към националните програми за намаляване на замърсяването на въздуха. Ако се основават на местни планове за качеството на въздуха, проектите следва да включват координация и сътрудничество между по-ниски градове с такива планове; ако се основават на регионални план за качеството на въздуха, проектите следва да включват координация и сътрудничество между всички местни администрации и регионалната администрация. Машабните проекти ще се позлват с предимство.
— Специфични критерии за проекти за действия по климата
— ИП, насочени към прилагане на стратегии, планове и пъти карти за смекчаване на изменението на климата:
ИП подпомага прилагането на стратегии и планове за смекчаване на емисиите на парникови газове или пъти карти за нискоквотерна икономика и касае специфични общи или регионални (например както е обявено в Конвенция на кметовете), промишлени или селскостопански сектори (чрез анализ на земеползването в регионални мащаб, социалния и икономически контекст) или други икономически сектори чрез възможността на основани на технологии и услуги подходи по устойчив и иновационен начин. ИП може да се допълва от необходимите инфраструктурни инвестиции или разработването и внедряването на иновационни технологии и услуги в градовете, регионалните и/или общностите, които се подпомагат по линии на други подходящи програми за финансиране от Съюза и също са посочени в стратегията/плана/пътната карта. Тяхната добавена стойност за ЕС ще бъде оценена от гледна точка на принос на ИП за намаляване на емисиите на парникови газове, нивото на включване в други политики, првото участие на широк кръг от заинтересовани страни и степента, в която ИП представлява оперативна част от стратегията/плана/пътната карта.
— ИП, насочени към прилагане на стратегии, планове и пъти карти за адаптация към изменението на климата:
ИП е проектиран за прилагане на стратегии и планове за адаптация към изменението на климата или е насочен към специфични случаи на уязвимост от изменението на климата (например крайбрежни зони, застрашени от суша области и други приоритетни области, както е определено в действие 2 от стратегията на ЕС за адаптиране). Мерките, които се финансират от национални източници или от други подходящи програми за финансиране от Съюза, следва да допълват мерките, които ще се финансират чрез програмата LIFE, с оглед на прилагането на една обща стратегия или план за адаптиране. Може да се подпомогне например управлението на риска от наводнения в трансгранични речни/крайбрежни зони или мерки за адаптиране в градските райони, които обхващат няколко града. Полезните взаимодействия с други политики в областта на околната среда и климата следва да заемат централно място в проектите за адаптиране, например по целесъобразност следва да се насърчава адаптация към изменението на климата и биологично разнообразие. Добавената стойност за ЕС също така ще бъде оценена от гледна точка на принос на ИП за постигане на целите на стратегията на ЕС за адаптиране (3), нивото на включване в различни сектори и участието на широк кръг от заинтересовани страни.
— Добавена стойност за ЕС: степен и качество на мобилизирането на други средства, по-специално средства на Съюза: дали ИП ще получи допълнителни средства по този критерий ще зависи от качеството на координацията с другите механизми на финансирание и нивото на мобилизиране на други средства в допълнение към предвидените средства по LIFE (отървъл необходимия минимум за допустимост), както и вероятността от тяхното действително мобилизиране и тяхната функционална връзка с плана, който ще бъде изпълнен. ИП, при които има по-голяма вероятност да се мобилизират средства на ЕС с функционална връзка с плана, който ще бъде изпълнен, и в които се предвижда задоволителен механизъм за координация, ще получат по-висока оценка.
(1) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
(2) Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).
(3) http://ec.europa.eu/clima/events/articles/0069_en.htm
— Добавена стойност за ЕС: качество на многоцелевия механизъм, полезни взаимодействия и интегриране: предложението за ИП ще трябва да демонстрират по-специално висококачествени многоцелеви механизми за реализация (например насочени към ползи и изграждане на капацитет в областта на околната среда и климата), които позволяват да се постигнат резултати в други области на политиката (†), да се създадат полезни взаимодействия с тези политики и в тях да се интегрират цели, свързани с околната среда и действия по климата.
5.1.3. Проекти за техническа помощ съгласно член 18, б) от Регламента за програмата LIFE
Проектите за техническа помощ осигуряват финансова помощ под формата на безвъзмездни средства за действия, с които кандидатите се подпомагат при изготвянето на интегрирани проекти. Не повече от 1 % от годишния бюджет, отпуснат за ИП, може да бъде предоставен за проекти за техническа помощ. Максималното участие на ЕС за един проект за техническа помощ е определено в размер на 100 000 EUR.
5.1.3.1. Техническа методология за процедурата за подбор на проекти
Подборът на проекти за техническа помощ ще следва същата техническа методология като подбора на проекти по двете подпрограми. Ще се прилага ускорен подход.
Процедурата за подбор на проекти ще бъде организирана по следния начин:
— Оценка на предложения
Комисията ще провери дали всяко предложение отговаря на критерийте за допустимост и подбор и ще го сравни с критерийте за отпускане на средства.
— Изготвяне на окончателен списък с проекти, които ще бъдат финансирани, и на списък с резерви
След етапа на преглед успешните проекти ще бъдат предложени за финансирание в рамките на наличния бюджет. Ще бъде изготвен списък с резерви, в който ще бъдат включени класираните на четири места проекти, които не могат да бъдат финансирани с оглед на наличния бюджет. Списъкът с резерви ще включва допълнителни 20 % от наличния бюджет на програмата LIFE.
— Подписване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства
5.1.3.2. Критерии за допустимост и отпускане на средства
Ще се прилагат следните основни специфични критерии за подбор и отпускане на средства:
а) Критерии за допустимост
Предложенията за проекти за техническа помощ ще бъдат запазвани за оценка спрямо критерийте за отпускане на средства само ако:
— предложението за проект е насочено към изготвянето на предложение за бъдещ ИП,
— кандидатът не е държащ членка, получаваща финансирание за проект за изграждане на капацитет, който се припокрива с поне част от периода, обхванат от проекта за техническа помощ.
б) Критерии за отпускане на средства
Качествата на всички допустими предложения ще бъдат оценени и съпоставени със следните критерии за отпускане на средства и система за оценка:
| Критерии за отпускане на средства | Минимална положителна оценка (*) | Максимална оценка |
|-----------------------------------|-----------------------------------|-------------------|
| 1. Техническа съгласуваност и качество | 30 | 60 |
| 2. Финансова съгласуваност и качество | 20 | 40 |
| Обща (положителна) оценка | 55 | 100 |
(*) Предложението за проект трябва да получи поне минималната положителна оценка по всеки критерий за отпускане на средства и също така общият брой точки за критерийте, за които е определен фиксираният минимален брой точки, трябва да се равнява на 55 или повече точки.
(†) По-специално морската среда в съответствие с целите на Рамковата директива за морска стратегия.
— Техническа съгласуваност и качество
Яснотата, съгласуваността и осъществимостта на предложениято ще бъдат оценени от гледна точка на целите на проекта и очакваните резултати от него. Ще бъдат отчетени естеството и обхватът на бъдещия ИП.
— Финансова съгласуваност и качество
Ще бъдат оценени предложеният бюджет и неговата съгласуваност с предложенияте действия и приложимите правила, както и разходната ефективност на предложения подход. Ще бъде оценено и съотношението между качество и цена на предложениято.
5.1.4. Проекти за изграждане на капацитет съгласно член 18, буква е) от Регламента за програмата LIFE
Чрез проектите за изграждане на капацитет се осигурява финансова помощ за дейности, които са необходими за изграждане на капацитета на държавите членки, включително национални или регионални звена за контакт по програмата LIFE, с определени средства, които могат да участват по по-ефективен начин в програмата LIFE.
Интервенциите могат да включват, но не се ограничават до:
— назначаване на нов персонал и обучение за националните или регионални звена за контакт LIFE,
— упълномощаване на обмена на опит и на най-добри практики, както и насърчаване на разпространението и използването на резултатите от проектите по програма LIFE,
— подходи за обучение на обучаващите,
— програми за обмен и командиране на персонал между публичните органи в държавите членки, по-специално обмен на дейности от най-висок клас.
Интервенциите, обхванати от плана за изграждане на капацитет, могат да включват предоставяне на експерти за разрешаване на конкретни технически недостатъци и пропуски в капацитета на проектите, но не могат да включват предоставяне на експерти, чиято основна функция е изготвянето на предложения за внасяне в отговор на годишни покани за представяне на предложения.
5.1.4.1. Техническа методология за процедурата за подбор на проекти
Заявленията за проекти за изграждане на капацитет ще се обработват съгласно ускорена процедура за отпускане на средства. С оглед на факта, че съгласно член 19, параграф 8 проекти за изграждане на капацитет могат да се финансират само за предварително определен брой държави членки и че може да се субсидира само по един проект на държава членка, получените заявления не се конкурират помежду си. Поради това заявленията могат да се подават текуещо от датата на публикуване на поканата за представяне на предложения за 2014 г. за безвъзмездни средства за действия по програмата LIFE, които ще включва пакета за канцеларствено във връзка с проекти за изграждане на капацитет. Заявленията трябва да бъдат подадени преди края на 3-то тримесечие на 2015 г., за да бъдат разгледани за финансова период 2014—2017 г.
Заявленията ще бъдат оценени от гледна точка на спазването на критериите за допустимост и правовете за отпускане на средства, посочени по-долу.
Споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства ще бъдат подписани след успешното приключване на процеса на оценка.
5.1.4.2. Критерии за допустимост и отпускане на средства
Ще се прилагат следните критерии за допустимост и отпускане на средства:
а) Критерии за допустимост
Заявлениято трябва да отговаря на следните критерии за допустимост:
— Кандидатът е държава членка, чийто:
— БВП на глава от населението през 2012 г. не е бил над 105 % от средната стойност за Съюза, и е изпълнен един от следните критерии:
— средното равнище на усвояване на прогнозното национално разпределение за 2010, 2011 и 2012 г., както е посочено в член 6 от Регламент (ЕО) № 614/2007, е под 70 %, или
— БВП на глава от населението през 2012 г. е бил под 90 % от средната стойност за Съюза, или
— държавата членка се е присъединила към Съюза след 1 януари 2013 г.
— Заявлениято съдържа план за изграждане на капацитет, в който държавата членка се ангажира:
— да запази предвидените за програмата LIFE ресурси, включително числеността на персонала, на нива, които не са по-ниски от въведените през 2012 г., за целата продължителност на настоящата МРП,
— да не кандидатства за допълнителен проект за изграждане на капацитет, ако бъде предоставено финансиране за този проект за изграждане на капацитет.
6) Критерии за отпускане на средства
— Техническа съгласуваност и качество на проектите за изграждане на капацитет се отнасят до предложените интервенции с определение на капацитета на държавата членка да представя успешни заявления за финансиране на проекти по подпрограмите за околната среда и действия по климата.
Качествата на всички допустими предложения ще бъдат оценени и съпоставени със следните критерии за отпускане на средства и система за оценка:
| Критерии за отпускане на средства | Минимална положителна оценка (*) | Максимална оценка |
|-----------------------------------|-----------------------------------|-------------------|
| Техническа съгласуваност и качество | 15 | 30 |
| Финансова съгласуваност и качество | 10 | 20 |
| Всекобхватност на подхода във връзка с установените слабости, които са довели до слабо участие на държавата членка в програмите LIFE+ в периода 2010—2012 г. | 15 | 30 |
| Представяне на очакваното подобряние на способността за насърчаване на интеграция, допълване, полезни взаимодействия и възможност за възпроизвеждане на програмата LIFE в политики, икономически дейности и други програми | 10 | 20 |
| Обща (положителна) оценка | 55 | 100 |
(*) Предложението за проект трябва да получи поне минималната положителна оценка по всички критерии за отпускане на средства и също така общият брой точки за критерийте, за които е определен минимален брой точки, трябва да се равнява на 55 или повече точки.
5.1.5. Подготовителни проекти съгласно член 18, буква ж) от Регламента за програмата LIFE
Подготовителните проекти са насочени към специфични нужди за разработване и прилагане на политики и законодателство на Съюза в областта на околната среда или климата.
5.1.5.1. Техническа методология за процедурата за подбор на проекти
Комисията извършва ежегодна инвентаризация на специфичните нужди във връзка с разработването и прилагането на политики и законодателство на Съюза в областта на околната среда или климата, които трябва да се разглеждат през следващите години, и определят измежду тях нуждите, които могат да бъдат разгледани чрез подготовителни проекти. Не повече от 1 % от ресурсите, отпуснати за безвъзмездни средства за действия (различни от интегрирани проекти и проекти за техническа помощ), могат да бъдат запазени за подготовителни проекти.
Преди да стартира годишната покана за представяне на предложения държавите членки получават проект на списък със специфични нужди, които биха могли да се разглеждат чрез подготовителни проекти, и ще бъде отправено изказване да коментират списъка. Окончателният списък ще бъде изготвен въз основа на тези коментари.
Комисията определя специфични критерии за подбор и отпускане на средства за определените по този начин предложения, продължителността на проектите и прогнозния бюджет, който следва да бъде отпуснат за всеки проект.
Процедурата за подбор на проекти ще бъде организирана по следния начин:
— Оценка на предложения
Комисията ще провери дали всяко предложение отговаря на критериите за допустимост и подбор и ще го сравни с критериите за отпускане на средства.
— Изготвяне на окончателен списък с проекти, които ще бъдат финансирани, и на списък с резерви
След етапа на преглед успешните проекти ще бъдат предложени за финансирание в рамките на наличния бюджет. По целесъобразност може да бъде изготвен списък с резерви.
— Подписване на споразумението за отпускане на средства
5.1.5.2. Критерии за допустимост и отпускане на средства
Ще се прилагат следните критерии за допустимост и отпускане на средства:
а) Критерии за допустимост
Специфичните критерии за допустимост и подбор ще се определят във всяка покана. Те ще се основават на специфичните нужди, които трябва да се решат чрез подготвянето на проекти, определени от Комисията в сътрудничество с държавите членки.
б) Критерии за отпускане на средства
Средства за подготвянето на проекти ще се отпускат на физически или юридически лица, чието предложение надхвърля минималната положителна оценка и е с най-висока оценка по следните критерии:
| Критерии | Минимална положителна оценка (*) | Максимална оценка |
|-----------------------------------------------|-----------------------------------|-------------------|
| Техническа съгласуваност и качество на предложения във връзка със специфичната нужда, която се разглежда | 22 | 45 |
| Всекобхватност на подхода във връзка със специфичната нужда, която се разглежда | 15 | 30 |
| Финансова съгласуваност и качество | 12 | 25 |
| Обща (положителна) оценка | 55 | 100 |
(*) Предложението за проект трябва да получи поне минималната положителна оценка по всеки критерий за отпускане на средства и също така общият брой точки за критерийте, за които е определен фиксиран минимален брой точки, трябва да се равнява на 55 или повече точки.
5.1.6. Проекти, които са необходими за постигане на общите цели, посочени в член 3 от Регламента за програмата LIFE
Могат да се финансират и други проекти (пилотни, демонстрационни или други) съгласно член 190 от правилата за прилагане на Финансовия регламент (наричан по-долу „ППФР“) въз основа на посочените по-долу критерии.
5.1.6.1. Техническа методология за процедурата за подбор на проекти
Ако Комисията установи, че е нужен специфичен ad hoc проект, за да се постигнат общите цели, посочени в член 3 от Регламента за програмата LIFE, тя може да публикува покана за представяне на предложения. Ресурсите, които ще бъдат отпуснати за такива проекти, няма да се отчитат към минималните ресурси, които ще бъдат отпуснати за проекти съгласно член 17, параграф 4 от Регламента за програмата LIFE.
5.1.6.2. Критерии за допустимост и отпускане на средства
а) Критерии за допустимост
Другите проекти следва да:
— допринасят към една или няколко от общите цели, посочени в член 3 от Регламента за програмата LIFE и приложимите специфични цели в членове 10—12 и 14—16 от Регламента за програмата LIFE,
— попадат в обхвата на приоритетната област на подпрограма по програмата LIFE, както е посочено в членове 9 и 13 от Регламента за програмата LIFE, съгласно която се представя предложението за проект.
б) Критерии за отпускане на средства
Средства за други проекти ще се отпускат на физическото или юридическото лице/лица, чието предложение надхвърля минималната положителна оценка и е с най-висока оценка по следните критерии:
5.2. Безвъзмездни средства за оперативни разходи
В член 21 от Регламента за програмата LIFE се предвижда подкрепа за определени оперативни и административни разходи на организации с нестопанска цел, които се стремят към постигане на цел от общи интерес за Съюза, работят предимно в областта на околната среда и/или действията по климата и участват в разработването, изпълнението и прилагането на политиката и законодателството на Съюза.
За съфинансиране на бенефициерите през финансовата 2015 година ще бъде организирана една покана за предложения за годишни безвъзмездни средства за оперативни разходи. От 2016 г. нататък ще бъде въведена система за двугодишни рамкови споразумения за партньорство за безвъзмездни средства за оперативни разходи. Това ще гарантира постигането на баланс между необходимостта от повече сигурност и стабилност на бенефициерите, като същевременно се запазва определено ниво на конкуренция между организациите с нестопанска цел.
Безвъзмездни средства за оперативни разходи могат да се предоставят извън обхвата на поканата за представяне на предложения в надлежно обосновани извънредни случаи, както е описано в член 190 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (1) (ППФР), по-специално когато характеристиките на бенефициера не оставят друг избор или когато бенефициерът е определен като такъв в правооснование.
Ще се проверява дали предложенията отговарят на критерияте за допустимост и подбор. За предложения, които отговарят на тези критерии, ще се оценява общата значимост и качество във връзка с критериите за отпускане на средства. Ще се дават точки съгласно тези критерии и ще се изисква определено минимално ниво на качество. Окончателното решение за отпускане на средства ще се взема въз основа на резултатите от процеса на оценка.
5.2.1. Критерии за подбор по отношение на безвъзмездни средства за оперативни разходи
С критерияте за подбор се оценява финансовият и оперативният капацитет на кандидата да осъществи предложената работна програма.
Кандидатите ще бъдат подбирани само ако могат да демонстрират следните качества въз основа на специфични подкрепящи документи, свързани с резултатите на кандидата през предходните две години:
— оперативен капацитет — кандидатът трябва да разполага с професионалната компетентност и квалификации, които се изискват за осъществяване на предложената работна програма, и
— финансов капацитет — кандидатът трябва да разполага със стабилни и достатъчни източници на финансиране, за да поддържа своята дейност през цялата година, в която се отпускат безвъзмездни средства, и да участва в нейното финансиране.
При определени извънредни обстоятелства, по-специално в случай че бъде създадена нова мрежа от организации с опит, Комисията може да разреши лерогация от изискваниято да се предоставят подкрепящи документи за предходните две години.
Член 131 от Финансовия регламент ще се прилага при подбора на публични органи и международни организации във връзка с техния финансов капацитет.
(*) ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1.
5.2.2. Критерии за отпускане на безвъзмездни средства за оперативни разходи
5.2.2.1. Годишни безвъзмездни средства за оперативни разходи/Рамкови споразумения за партньорство за неправителствени организации (НПО)
В член 12, буква г) и член 16, буква г) от Регламента за програмата LIFE като специфична цел за съответните приоритетни области „Управление и информация” се посочва „да насърчава по-добро управление в областта на околната среда и климата посредством разширяване на участието на заинтересованите страни, в това число и НПО, в консултациите по изпълнението на политиките”.
Следните критерии за отпускане на средства ще се прилагат при подбора на бенефициери за годишни безвъзмездни средства за оперативни разходи и за рамкови споразумения за партньорство:
1. Целесъобразност на участието в политическия процес на Съюза в областта на околната среда и действията по климата:
— съгласно тематичните цели на 7-ата програма за действие за околната среда:
— опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал на Съюза,
— превръщане на Съюза в ефективна от плащена точка на използването на ресурсите, екологосъобразна и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика,
— закрила на гражданите на Съюза от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието им,
— съгласно пакета за климата и енергетиката, пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска пълнораз интензивност и стратегията на Съюза за адаптация.
2. Целесъобразност и потенциал за принос към:
— увеличаване до максимум на ползите от законодателството на Съюза в областта на околната среда и действията по климата чрез подобряване на прилагането и изпълнението,
— подобряване на знанията и доказателствената база за политика на Съюза в областта на околната среда и действията по климата,
— обезпечаване на инвестиции за политика в областта на околната среда и действията по климата и преодоляване на свързаните с околната среда външни въздействия и
— подобряване на интегрирането и политическата съгласуваност в областта на околната среда и действията по климата.
3. Значимост за укрепване на устойчивостта на градовете в Съюза и повишаване на ефективността на Съюза по отношение на преодоляването на международни предизвикателства, свързани с околната среда и климата.
4. Целесъобразност при решаване на нововъзникващи въпроси и нови политически приоритети в областта на околната среда и климата.
5. Ефективност на приноса на партньора към политическия процес на Съюза.
6. Организационно развитие — потенциал за развитие с оглед превръщане в по-ефективна заинтересована страна в политическия процес на Съюза.
Следният допълнителен критерий ще се прилага само по отношение на подбора на годишни безвъзмездни средства за оперативни разходи:
7. Техническа и финансова съгласуваност на работната програма.
В случай че бъдат сключени рамкови споразумения за партньорство, избрани като рамкови партньори организации ще бъдат поканени да представят ежегодно своите работни програми, които ще бъдат анализирани с оглед на отпускането на специфични годишни безвъзмездни средства за оперативни разходи.
При отпускането на специфични годишни безвъзмездни средства по споразумения за партньорство ще се прилагат следните критерии:
1. съответствие на работната програма с целите и естеството на дейностите, посочени в рамковото споразумение за партньорство;
2. значимост за решаване на нововъзникващи въпроси и нови политически приоритети в областта на околната среда и климата;
3. осъществимост и вътрешна съгласуваност на работната програма в рамките на определения срок;
4. съгласуваност на работната програма и прецеления бюджет, включително ефективно използване на ресурсите.
5.2.2.2. Безвъзмездни средства за други оперативни разходи
Отпускането на безвъзмездни средства за други оперативни разходи на организации с нестопанска цел, насочени към постигане на цел от общ интерес за Съюза, ще се извършва въз основа на следните критерии за отпускане на средства:
1. съответствие на работната програма с целите на Регламента за програмата LIFE и по целесъобразност тематичните приоритети и темите на проекти;
2. осъществимост и вътрешна съгласуваност на работната програма;
3. разходна ефективност на прецелените дейности;
4. потенциал за съществено въздействие върху целевите групи;
5. съгласуваност между дейностите и прецеления бюджет.
5.3. Финансови инструменти
Финансиране по смисъла на член 17, параграф 4 от Регламента за програмата LIFE ще се отпуска за следните два пилотни финансови инструменти, за да се постигнат общите цели, определени в член 3 от Регламента за програмата LIFE:
— Инструмент за финансиране на природен капитал (NCFI) — нов финансов инструмент, който ще бъде въведен пилотно по двете подпрограми, за да се изпитат и демонстрират новаторски походи за финансиране на проекти, с които се насърчава опазването на природния капитал в приоритетните области за природа и биологично разнообразие и адаптация към изменението на климата.
— Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE) — пилотен финансов инструмент по подпрограмата за действия по климата, с който се изпитва нов подход за преодоляване на ограничения достъп до адекватно и достъпно търговско финансиране за инвестиции за енергийна ефективност, насочени към националните приоритети.
Разпоредбите относно финансовите инструменти съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (наричан по-долу „Финансовият репламент”), и по-специално членове 139 и 140 от него, са изпълнени по описания по-долу начин.
Финансовите инструменти, с които се подпомагат проекти, могат да бъдат под които и да е от посочените форми, изпълняват се в съответствие с дял VIII от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и също така могат да се комбинират помежду си и с безвъзмездни средства, финансирани от бюджета на Съюза.
Съгласно член 140, параграф 6, годишните вноски за изпълнение, включително капиталови изплащания, освободени гаранции и погашения на главницата са вътрешни целеви приход и се използват за същия финансов инструмент за период не по-малко от периода, за който са разпределени бюджетните средства, плюс две години.
Предварителните оценки на двете финансови инструменти бяха предоставени на Комисията по програмата LIFE и на Комисията като информационни документи при изготвянето на решението за изпълнение на Комисията за приемане на многогодишната работна програма за периода 2014—2017 г.
Комисията ще извърши средносрочни оценки не по-късно от 30 юни 2017 г. (член 27 от Регламента за програмата LIFE) и в този контекст ще представи и обратна информация относно изпълнението на финансовите инструменти, използвани в периода 2014—2016 г. В изисквания доклад за външна оценка ще бъде оценена целесъобразността и ефективността на всеки финансов инструмент от гледна точка на постигане на политическите цели на програмата LIFE, тяхната ефективност, ползата от тях за преодоляване на слабости на пазара и ситуации на неоптимално инвестирание, както и общата съгласуваност на самите финансови инструменти, и също така ще бъдат посочени препоръки за подобряния.
Комисията ще докладва поне веднъж годишно на комитета по програмата LIFE, като могат да се организират ad-hoc заседания, ако това е необходимо. През първите две години от изпълнението Комисията ще докладва поне три пъти (есен 2014 г., пролет 2015 г. и есен 2015 г.) на комитета по програмата LIFE относно напредъка по финансовите инструменти.
5.3.1. Инструмент за финансиране на природен капитал (NCFF)
5.3.1.1. Принос към целите на програмата LIFE
Финансовият инструмент ще допринесе за постигане на целите на програмата LIFE, по-специално за приоритетните области „Природа и биологично разнообразие“ по подпрограмата за околната среда на програмата LIFE и „Адаптация към изменението на климата“ по подпрограмата за действия по климата чрез финансиране на предварителни инвестиции и оперативни разходи за генериращи приходи или спестяващи разходи пилотни проекти, с което се насърчава опазване, възстановяване, управление и увеличаване на природния капитал в полза на биологичното разнообразие и адаптацията, включително основани на екосистемните решения за преодоляване на предизвикателствата, свързани със земята, почвите, горското стопанство, селското стопанство, водите и отпадъците. NCFF представява нов политически инструмент за иновационни пилотни проекти. Той пречупва потенциал за подобряване на разходната ефективност на програмата LIFE чрез пилотни и дългове. Той допринася за изграждане на капацитет в по-дългосрочен план в дадена иновационна и устойчива търговска финансова дейност, NCFF допълва и подкрепя политическите цели на държавите членки в областта на биологичното разнообразие и адаптацията към изменението на климата.
По-специално:
— По отношение на природата и биологичното разнообразие NCFF допринася за прилагането на политиката и законодателството на Съюза в областта на биологичното разнообразие, включително Стратегията на Съюза за биологичното разнообразие до 2020 г., Директива 2009/147/ЕО и Директива 92/43/ЕИО, по-специално чрез реализиране, разработване и изпълнение на проекти и демонстриране на тяхната жизнеспособност. Освен това той подкрепя последващото разработване, прилагане и управление на мрежата „Натура 2000“, създадена съгласно член 3 от Директива 92/43/ЕИО, и повишава нейната устойчивост чрез опазване и възстановяване на екосистемите, включително извън мрежата. При все това някои видове проекти може да не се прилагат по отношение на областите по „Натура 2000“.
— По отношение на адаптацията към изменението на климата NCFF допринася за прилагане на политиката на Съюза в областта на адаптацията, по-специално чрез разработване, изпълнение и демонстриране на основани на екосистемните подходи за адаптация към изменението на климата. Освен това той допринася за разработване и демонстриране на иновационни технологии, системи, методи и инструменти за адаптация, които позволяват възпроизводствен, трансфер или интегриране.
5.3.1.2. Структура на финансова инструмент
Прилагането на финансова инструмент ще бъде поверено на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) чрез непряко управление.
NCFF ще комбинира пряко и непряко финансиране на проекти чрез дългови и капиталови инструменти. Ще бъде осигурен инструмент за експертна подкрепа, за да се гарантира, че проектите достигат до достатъчно развит етап за финансиране. NCFF ще бъде разработен в рамките на два етапа: пилотният етап ще позволи да бъдат изпитани различни варианти за финансиране, така че вниманието да бъде насочено към най-подходящите подходи във втория — оперативния — етап. По време на първоначалния пилотен етап се очаква да бъдат реализирани 9—12 операции по линия на NCFF (включително непреки операции) или 3—4 операции годишно.
Европейската комисия ще финансира проектите и инструмента за експертна подкрепа, като средствата ще отговарят на сумите от ЕИБ за финансиране на проектите. По време на пилотния етап не се планира финансиране от трети страни. Въз основа на резултатите от пилотните проекти, за оперативния етап по линия на NCFF ще се търсят допълнителни ресурси от други публични и частни инвеститори.
— NCFF ще осигурява най-вече дългови инструменти (т.е. заеми) за финансиране на предварителни инвестиции и оперативни разходи по проекти. Заемите ще се изплащат от генерираните от проекта приходи и/или от общата бизнес дейност на получателя. Капиталовите инструменти ще се използват за специфични случаи, най-вече за инвестиции във фондове.
— Непреките операции ще се осъществяват с посредници като банки или инвестиционни фондове, които след това ще финансират портфейл от проекти.
Ще се използват различни видове дългови инструменти, включително дългови инструменти от вида „мешани“. При предварителното на заем на крайния получател ще се изискват гаранции под формата на корпоративна гаранция, когато крайният получател е дружество.
Не се предвижда фиксиран дял за разпределението между дългови и капиталови инструменти, поне за пилотния етап, тъй като е необходимо гъвкавост, за да се задоволят нуждите на пазара и да се даде възможност за експериментиране. Въпреки това с оглед на настоящите условия на пазара 70 % от средства по инструмента ще бъдат предвидени за приватни инвестиции и 30 % чрез посредници по време на пилотния етап, макар че вторият дял може да бъде повишен, ако се увеличи търсенето от посредниците.
Инструментът ще включва механизъм за подпомагане на риска с ЕИБ, тъй като подпомагането от NCFF проекти са от вида, в който ЕИБ обикновено не инвестира, или защото са твърде малки, или поради това, че се възприемат като високорискови проекти, които не са съвместими с кредитния рейтинг AAA на банката. За да се преодолее този проблем, инструментът ще включва механизъм за подпомагане на риска, съгласно който първите загуби в случай на неуспех на проекта ще се поемат със средства на ЕС. Конкретният механизъм за изпълнение ще бъде установен в споразумение за делегиране между Комисията и ЕИБ, в което също така ще се посочват прецизни критерии за изключване/подбор, за да се гарантира правилното подреждане на приоритетите в процеса на подбор и постигането на подходящ секторен и географски обхват.
Финансовите интереси на всички участници в инструмента са съгласувани за постигането на общите цели на финансовия инструмент, защото всички участници, включително ЕИБ и Европейския съюз, заделят средства за инструмента. В допълнение към това:
— ще бъдат изготвени прецизни критерии за изключване/подбор, както и инвестиционна политика, която ще следва приоритетите, определени за управлението на приоритетния капитал. Накрая,
— на ЕИБ ще се изпращат такси за изпълнение въз основа на специфични показатели, проектирани да гарантират, че управлението на инструмента е съгласувано с определените цели.
Разпределението на средствата ще бъде валидно до пълното приключване на последната трансакция по програмата.
Първоначалният пилотен етап ще бъде осъществен в периода 2014—2017 г. Оперативният етап ще бъде осъществен в периода 2017—2020 г. След края на оперативния етап инструментът ще продължи да функционира с по-лека структура за управление на портфейла и за погасяване на заемите и дълговото финансиране. Тъй като обичайно срокът за заемите ще бъде 10 години, този етап ще се очаква да обхване период от 10 + 3 години, като последните три години са предвидени за евентуално забавяне при погасяването или дейности по крайния етап от управлението на инвестиционните фондове, в които ще бъдат инвестирани средства от инструмента.
Управлението на финансовия инструмент ще се извършва от ЕИБ. Ръководният комитет ще извършва редовен преглед на напредъка по прилагането на финансовия инструмент. Ръководният комитет се състои от членове, назначени съвместно от ЕИБ и Комисията, включително от служби на Комисията като ГД „Околна среда“, ГД „Дейности по климата“ и ГД „Икономически и финансови въпроси“, и ще се подпомага от осигурен от ЕИБ секретариат.
Ще бъде създаден механизъм за мониторинг и докладване и информацията ще се предоставя на комитета по програмата LIFE.
Мониторингът на финансовите инструменти ще бъде в съответствие с изискванията, определени във Финансовия регламент (член 140) и Делегиращия регламент (член 225), и в съответствие с тълкуването във финансовото и административно рамково споразумение (FAFA) с ЕИБ и съответното споразумение за делегиране.
ЕИБ ще отговаря за мониторинга на изпълнението на дейностите по финансовия инструмент и за представяне на резултатите и на финансови доклади, чиито формат, съдържание и периодичност ще бъдат договорени (първоначално веднъж на всяко тримесечие), включително резюми и ad-hoc доклади посочени на място. За докладване от финансовите институции към ЕИБ ще се използват показатели за изпълнение.
5.3.1.3. Техническа методология за процедурата за подбор на проекти
ЕИБ и нейната мрежа от партньори в целия ЕС ще работи по установяване на канал за потенциално подходящи проекти, като се основава на специфични изисквания за финансиране, получени от потенциални получатели от целия ЕС.
Проектите попадат в четири широки категории:
— Плащания за екосистемни услуги: проекти, които включват плащания за потока от ползи, произтичащи от природния капитал, обикновено доброволна и малка двустранна трансакция с ясно установени продавач и купувач на екосистемни услуги. Те се основават на принцип „бенефициерът плаща“, съгласно който се плаща за обезпечаване на екосистемни услуги от решаващо значение.
— Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ): ЕИ представлява стратегически планирана мрежа на естествени и полусъществени райони и други елементи на околната среда, които е конструирана и се управлява така, че да осигурява най-разнообразни екосистемни услуги. Тя включва зелени площи (или „сини“ — ако става въпрос за водни екосистеми) и други физически елементи в сухоземни (включително крайбрежни) и морски райони. На сушата ЕИ се среща както в селски, така и в градски райони. Проектите за ЕИ разполагат с потенциал за генериране на приходи или икономии на разходи въз основа на предоставянето на стоки и услуги, включително управление на водите, качество на въздуха, горско стопанство, отдих и развлечение, контрол на наводненията/ерозията/пожарите, опазване на растенията, увеличена устойчивост по отношение на последствията от изменението на климата.
— Компенсационни замени на биологичното разнообразие: това са действия за опазване, проектирани да компенсират остатъчната и неизбежна вреда върху биологичното разнообразие в резултат на проектите за развитие. Тези действия се основават на принципа „замъкнителен плащ“, съгласно който замените се осъществяват с цел спазване на изискванията или смекчаване на рисковете за репутацията. Проекти, насочени към компенсирание на вреди по зони от „Натура 2000“ съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, не са допустими за финансиране по NCF.
— Инвестиционни инвестиции в полза на биологичното разнообразие и адаптацията: това са проекти, включващи пред-оставяне на стоки и услуги, най-вече от МСП, които целят опазване на биологичното разнообразие или повишаване на устойчивостта на обществените и други бизнес сектори.
Целта ще бъде да се идентифицират и финансират проекти с достатъчно широко географско и секторно покритие, като същевременно се изпълнят различни финансови механизми, за да се гарантира възможност за възпроизводство в целия ЕС по време на оперативния етап. Правилата за допустимост за проектите и инвестиционната политика за инструмента (например определение на таван за секторите и географското покритие, както и минимални критерии и/или принципи, които трябва да бъдат спазени, например йерархията на смекчаване (†)) ще бъдат определени преди въвеждането на инструмента в експлоатация и ще бъдат договарени между Европейската комисия и ЕИБ.
Критерите за допустимост съответстват на целите по отношение на природата и биологичното разнообразие и адаптацията към изменението на климата, заложени в Регламента за програмата LIFE, като същевременно се отчитат политическите приоритети на държавите членки в областта на опазването на биологичното разнообразие и адаптацията към изменението на климата.
Допустимите проекти за управление на природния капитал следва да бъдат обосновани от икономическа оценка въз основа на класически анализ на разходите и ползите — т.е. че настоящите нетни разходи за целия жизнен цикъл на проекта са по-малки от настоящата нетна стойност на очакваните ползи, включително външни въздействия. В допълнение към стандартните критерии, които ЕИБ налага по отношение на всички операции, ще се използват допълнителни критерии, които определят вида на обхванатите проекти и сектори.
Като минимум крайните получатели на средства от финансията инструмент трябва да бъдат физически и/или юридически лица, които инвестират в проекти за управление на природния капитал и които са в състояние да:
— демонстрират чрез целенасочена оценка на въздействието върху околната среда, че проектите ще окажат положително въздействие върху състоянието и устойчивостта на екосистемите и предоставянето на екосистемни услуги,
— предприемат за първи път нови бизнес модели за управление на природния капитал сред горепосочените типологии, т.е. екологосъобразна инфраструктура, плащания за екосистемни услуги, компенсационни замени на биологичното разнообразие или иновационни предприятия или корпорации, насочени към биологичното разнообразие/адаптацията,
— изпълняват един от следните критерии:
— насърчаване на опазването, възстановяването, управлението и подобряването на екосистемите, включително чрез основани на екосистемните решения, които се прилагат по отношение на секторите на земята, почвите, горското стопанство, селското стопанство, аквакултурите, водите и отпадъците,
— насърчаване на основани на екосистемните подходи, които позволяват на предприятиетата и обществените да преодоляват установени рискове във връзка с настоящи и прогнозни ефекти от изменението на климата, включително чрез градски, селски и крайбрежни проекти за екологосъобразна инфраструктура.
Проектите ще трябва да бъдат изпълнявани в по-не една държава — членка на ЕС, за да се считат за допустими.
Когато проектите се финансират непрекъснато чрез участие във фондове, управлявани от финансови посредници, подборът на тези институции се ръководи от търсенето и следва принципите на добро финансово управление, прозрачност, недискриминация и, освен другото, изпълнение на следните изисквания:
i) институцията трябва да бъде финансова институция от частния сектор или да е основана на пазара;
ii) да се ангажира и да демонстрира оперативен капацитет за разпределение на средствата по финансия инструмент;
iii) да демонстрира капацитет да достигне до крайните получатели, към които са насочени политиките на ЕС или държавите членки в областта на биологичното разнообразие или адаптацията към изменението на климата;
(†) Йерархията на смекчаване: 1) избягване или предотвратяване на отрицателно въздействие върху околната среда като цяло и по-специално върху биологичното разнообразие; 2) свеждане до минимум на ефектите от развитието на място и възстановяване, ако въздействието не може да се избие; и 3) замени/компенсационни мерки, които се предприемат в краен случай (на извън територията на обекта) за останалите отрицателни ефекти.
iv) да поеме задълженията и да изпълнява изискванията, свързани с разпределението на средствата по финансовия инструмент;
v) да спазва съответните стандарти и приложимото законодателство относно предотвратяване на прането на пари, борбата с тероризма и данъчните измами;
vi) да предоставя информация, поискана от Европейската сметна палата за изпълнение на нейните задължения; и
vii) да бъде допустима като заемополучател за ЕИБ в съответствие с кредитната политика на банката.
5.3.2. Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE)
5.3.2.1. Принос към целите на програмата LIFE
PF4EE допринася за постигане на общите цели на Регламента за програмата LIFE, определени в член 3 и допълнително прецизирани в приоритетната област „Смекчаване на изменението на климата“. По-специално PF4EE:
— е насочен към основен проблем в политиката в областта на климата, като допринася за постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ за обезпечаване на икономии на енергия и свързаното с тях намаляване на емисиите,
— осигурява необходимото равнище на пилотно изпитване и демонстриране на нов инструмент на политиката с огромен потенциал за осигуряване на добавена стойност за ЕС,
— допълва и подкрепя отговорностите на държавите членки съгласно националните планове за действие в областта на енергийната ефективност (NEEAP),
— предлага потенциал за подобряване на разходната ефективност на програмата LIFE чрез ливърдж и допълване,
— изгражда капацитет в по-дългосрочен план в устойчивата търговска финансова дейност, като по този начин се гарантира постоянна и дълготрайна подкрепа за устойчиво развитие,
— подкрепя солидарността и поделянето на тежестта, и
— предлага потенциал за включване на инициативата в програмите на държавите членки (чрез NEEAP и евентуално други програми и инициативи).
5.3.2.2. Структура на финансова инструмент
Прилагането на инструмента PF4EE ще бъде поверено на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) чрез непряко управление.
Инструментът PF4EE ще има две основни цели:
— повишаване на устойчивостта на свързаната със заеми за енергийна ефективност (ЕЕ) дейност във всички европейски финансови институции, стимулиране на частни търговски банки и други финансови институции (заедно наречени „финансови посредници“) с оглед сектора на енергийната ефективност да се третира като отделен пазарен сегмент, и
— повишаване на достъпността на дългово финансиране за проекти, които допринасят за приоритетите за енергийна ефективност на държавите членки, определени в NEEAP.
Инструментът PF4EE ще осигури i) механизъм за участие в риска (инструмент за поделяне на риска) за финансови институции от частния сектор и ii) експертна подкрепа за финансовите посредници (инструмент за експертна подкрепа) в съчетание с iii) дългосрочно финансиране от ЕИБ (заем от ЕИБ за енергийна ефективност).
— PF4EE ще осигури финансов инструмент за поделяне на риска, който ще функционира подобно на гаранция с определен праг, с оглед поделяне на риска между Комисията (като финансираща институция) и финансовите посредници (като заемодатели).
— Инструментът за поделяне на риска е проектиран да намалят кредитния риск за финансовите посредници, когато предоставят заеми в сектора на ЕЕ, и да насърчат тяхното участие. Бъдещето ще зависи от пазарните условия и специфичните характеристики на проектите. Очаква се инструментът за поделяне на риска да повиши дейностите по предоставяне на заеми, достъп до финансиране и/или до по-добри условия за финансиране за крайните получатели, включително по-ниски цени, по-дълги срокове на падеж, по-малки обезпечения или други.
— За да се постигне лъвърдик във връзка с приноса на програмата LIFE, заемите от ЕИБ ще се предоставят на финансови посредници при преференциални ставки за предоставяне на по-нататъшни заеми. Преференциалните ставки ще се прехвърлят към крайните получатели, за да се насърчи използването на инструмента.
— Освен това се очаква получателите да допринесат за покриване на разходите по проекта, като в резултат на това ще се увеличи изчисленият лъвърдик за инвестиционните разходи.
— На финансовите посредници се осигурява защита от кредитния риск, защото целта на инструмента PF4EE е да се увеличи предоставянето на заеми от страна на финансовите посредници за инвестиции за ЕЕ. Обикновено ЕИБ не се нуждае от защита от кредитния риск, тъй като предоставя заеми на финансови посредници, които отговарят на нейната политика за кредитен риск, каквото е и настоящото предположение с оглед на пилотния етап на PF4EE.
— Ако участъц в тази схема финансов посредник понесе загуби по портфейла от заеми, за което е получил финансиране от ЕИБ за заеми (портфейл от заеми за ЕЕ), част от тези загуби ще бъде поета по линия на финансия инструмент за подпомагане на риска.
— Финансирането по програмата LIFE ще се използва за осигуряване на финансовите средства, необходими за инструмента за подпомагане на риска и инструмента за експертна подкрепа, както и административните и преките разходи, които ЕИБ понякога въвежда в експлоатация и управление на инструмента;
— На всеки финансов посредник ще бъде предоставена определена максимална сума в брой (максимално достъпно обезпечени), за да се компенсират загуби по портфейла от заеми за ЕЕ, но с таван, съответстващ на определен процент от целевата обща стойност на портфейла от заеми, който ще бъде създаден от финансовата институция. Максималният размер на тази сума ще съответства на специфичен процент от общия портфейл от заеми за ЕЕ, в зависимост от рисковия профил на целевите крайни получатели и договорения вариант за подпомагане на риска.
— Очаква се целевите крайни получатели по инструмента PF4EE да бъдат определени в контекста на NEEAP на държавите членки и ще бъдат най-вече субектите, към които са насочени националните/регионалните схеми, разработени от държавите членки с цел прилагане на техните NEEAP. Те ще включват МСП, големи дружества със средна капитализация и физически лица, но биха могли да включват и малки общини или други органи от публичния сектор, които предприемат малки инвестиции за енергийна ефективност и които могат да използват икономиите на енергия, за да възстановят предоставените предварително заеми.
— По инструмента PF4EE се предвижда 6—10 споразумения за финансиране (заеми от ЕИБ за ЕЕ и инструменти за подпомагане на риска/експертна подкрепа), които ще бъдат подписани с финансовите институции през първите 4 години, с потенциал за разширяване до 14—20 споразумения за финансиране в рамките на 7 години.
PF4EE се основава на екологосъобразната инициатива на ЕИБ „Дългови инструменти за проекти за енергийна ефективност“ (DEEP Green). DEEP Green цели да направи по-достъпно дълговото финансиране за инвестиции в ЕЕ в рамките на Европейския съюз.
Подборът на финансовите посредници се ръководи от търсенето и следва принципите на добро финансово управление, прозрачност, неприемливост и, освен другото, изпълнение на следните изисквания:
i) институцията трябва да бъде финансова институция от частния сектор;
ii) да се ангажира и да демонстрира оперативен капацитет за разпределение на средствата по PF4EE;
iii) да демонстрира капацитет да достигне до крайните получатели, към които е насочен съответният приоритет от NEEAP и/или схема за подпомагане на енергийната ефективност и/или директиви на ЕС, свързани с енергийната ефективност в съответната държава членка;
iv) да поеме задълженията и да изпълнява изискванията, свързани с разпределението на средствата по PF4EE;
v) да спазва съответните стандарти и приложимото законодателство относно предотвратяване на прането на пари, борбата с тероризма и данъчните измами;
vi) да предоставя информация, поискана от Европейската сметна палата за изпълнение на нейните задължения; и
vii) да бъде допустимо като заемополучател за ЕИБ в съответствие с кредитната политика на банката и да отговаря на целевото географско разпределение, предвидено в PF4EE.
Ще се гарантира широко географско разпределение на финансовия инструмент през целия жизнен цикъл на програмата, като се определят максимални съотношения на географска концентрация и като се осигурят стимули за ЕИБ да насърчи участието на финансови посредници от всички държави членки.
В зависимост от интереса, изразен от финансовите посредници, в преговорите за заключване на договори може да се отдае приоритет на онеи финансови посредници, които желаят да извършват дейност в държави членки, в които инвестиционните нужди (отстояние до целта) са най-големи. Чрез договоряне на предлаганото ниво на защита на риска ЕИБ ще насърчи финансовите посредници да извършват дейност в държави членки с по-висок риск, който отразява например изключително слабо изпълнение при използването на кредитно финансиране за ЕЕ или случаи, в които се счита, че капацитетът за усвояване на заеми вероятно ще бъде особено нисък. Използването на инструмента за експертна подкрепа може също така да бъде насочено към подкрепа на финансовите посредници и намаляване на риска в държавите членки с по-висока степен на риск.
PF-4EE трябва да продължи да функционира докато остават неизплатени заеми, обхванати от инструмента за подпомагане на риска. Максималният срок на погасяване, който се разрешава по инструмента за подпомагане на риска, ще бъде 20 години. Поради това PF-4EE ще продължи да функционира в продължение на до 20 години след периода на прилагане (2042 г.).
Разпределението на средствата ще бъде валидно до цялостното приключване на последната транзакция по програмата.
Управлението на финансовия инструмент ще се извършва от ЕИБ. Ръководният комитет ще извършва редовен преглед на напредъка по прилагането на финансовия инструмент. Ръководният комитет се състои от членове, назначени съвместно от ЕИБ и Комисията, включително от служби на Комисията като ГД „Дейности по климата“, ГД „Икономически и финансови въпроси“ и ГД „Енергетика“, и ще се подпомага от осигурен от ЕИБ секретариат.
Ще бъде създаден механизъм за мониторинг и докладване и информацията ще се предоставя на комитета по програмата LIFE.
Мониторингът на финансовите инструменти ще бъде в съответствие с изискванията, определени във Финансовия регламент (член 140) и Делегирания регламент (член 225), и в съответствие със тълкуването във финансовото и административно рамково споразумение (FAFA) с ЕИБ и съответното споразумение за делегиране.
ЕИБ ще отговаря за мониторинга на изпълнението на дейностите по финансовия инструмент и за представяне на резултатите и на финансови доклади, чиито формат, съдържание и периодичност ще бъдат договорени (първоначално във всяко тримесечие), включително редовни и ad-hoc доклади по съвещания на място; оценки. За докладване от финансовите институции към ЕИБ ще се използват показатели за изпълнение.
5.3.2.3. Техническа методология за процедурата за подбор на проекти
Получателите включват физически лица, асоциации на собственици на жилища, МСП, корпорации и/или публични органи/институции, които осъществяват инвестиции за ЕЕ в съответствие с NEEAP на всяка държава членка.
Размерът на заемите за ЕЕ, които се предоставят на получателите, варира от 40 000 EUR, които могат да бъдат намалени, така че да отворят на малки инвестиции в рамките на жилищния сектор, до 5 млн. EUR и в извънредни случаи до 15 млн. EUR.
Държавите членки ще бъдат в позиция да повлият на канала за проекти и следователно могат да повлияят непряко и на подбора на проекти чрез приоритетите на NEEAP. Получателите ще бъдат физически и/или юридически лица, които:
— осъществяват инвестиции за ЕЕ в контекста на схема за подкрепа на държава членка и/или в съответствие с разпоредбите на NEEAP и/или директиви на ЕС, свързани с ЕЕ,
— получават заем за ЕЕ, който се предоставя от участващ финансов посредник,
— са допустими за заеми от ЕИБ и финансовите посредници, и
— са били подложени на икономически анализ, който включва разходите за външни въздействия, свързани с външните емисии, като настоящите нетни разходи за целия жизнен цикъл на проекта трябва да са по-ниски от настоящата нетна стойност на икономиките на енергия.
6. ОРИЕНТИРОВЪЧНИ ГРАФИЦИ ЗА ПОКАЗНИТЕ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ (ЧЛЕН 24, ПАРАГРАФ 2, БУКВА д) ОТ РЕГЛАМЕНТА ЗА ПРОГРАМАТА LIFE)
6.1. Ориентировъчни графики за безвъзмездни средства
| Видове проекти | Подпрограма | 2014 г. | 2015 г. | 2016 г. | 2017 г. |
|----------------|-------------|---------|---------|---------|---------|
| Проекти по смисъла на член 18, букви а), б), в) и з) от Регламента за програмата LIFE | Околна среда | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| | Дейности по климата | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| Интегрирани проекти (член 18, буква г) от Регламента за програмата LIFE) | Околна среда | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| | Дейности по климата | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| Проекти за техническа помощ (член 18, буква д) от Регламента за програмата LIFE) | Околна среда | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| | Дейности по климата | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| Проекти за изграждане на капацитет (член 18, буква е) от Регламента за програмата LIFE) | Съвместно Околна среда и Дейности по климата | От 2-то тримесечие на 2014 г. до 3-то тримесечие на 2015 г. | |
| Подготовителни проекти (член 18, буква ж) от Регламента за програмата LIFE) | Околна среда | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| | Дейности по климата | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| Безвъзмездни средства за оперативни разходи (БСОР) (член 21 от Регламента за програмата LIFE) | Съвместно Околна среда и Дейности по климата | Съвместна покана за предложения за БСОР за финансовата 2015 година през 2-то тримесечие | Рамкови споразумения за партньорство и БСОР за финансовата 2016 година през 2-то тримесечие | БСОР за финансовата 2017 година през 2-то тримесечие | БСОР за финансовата 2018 година през 2-то тримесечие |
6.2. Ориентировъчни графики за финансови инструменти
| Финансов инструмент | Подпрограма | 2014 г. | 2015 г. | 2016 г. | 2017 г. |
|----------------------|-------------|---------|---------|---------|---------|
| NCFF | Околна среда | 3-то тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| | Дейности по климата | 3-то тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| PF4EE | Околна среда | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
| | Дейности по климата | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие | 2-ро тримесечие |
7. КАЧЕСТВЕНИ И КОЛИЧЕСТВЕНИ РЕЗУЛТАТИ, ПОКАЗАТЕЛИ И ЦЕЛИ ЗА ВСЯКА ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ И ВСЕКИ ВИД ПРОЕКТ (ЧЛЕН 24, ПАРАГРАФ 2, БУКВА в) ОТ РЕГЛАМЕНТА ЗА ПРОГРАМАТА LIFE
Установяват се качествени и количествени резултати, показатели и цели (член 24, параграф 2, буква в) от Регламента за програмата LIFE за всяка приоритетна област и всеки вид проект в съответствие с показателите за изпълнение (член 3, параграф 3 от Регламента за програмата LIFE) и специфичните цели за съответната приоритетна област (1).
Очакваните резултати и цели, които следва да бъдат постигнати от интегрираните проекти, могат да бъдат стеснени чрез ограничаване на приложното поле на тези проекти до реализирането на специфични стратегии, планове и пъти карти съгласно законодателството на ЕС в областта на природата, водите, отпадъците и въздуха, смежването на изменението на климата и адаптацията към изменението на климата.
В рамките на подпрограмата за околната среда тематичните приоритети съгласно приложение III към Регламента за програмата LIFE и темите на 7-ата програма за EC за действие за околната среда (член 3, параграф 1, буква i) от Регламента за програмата LIFE очакваните резултати биха определени и като предвидени резултати на равнище проект, където е възможно. Получаването на средства за проекти ще трябва да определят базовото равнище в началното на своя проект и крайния резултат във връзка с преследванияте цели. Целите в областта на околната среда/климата, които трябва да бъдат постигнати от всеки проект, следва да изпълняват или дори да надхвърлят междинните цели, граничните стойности на емисиите или крайните цели, определени в съответните политики и законодателство на Съюза.
Програмата LIFE действа като катализатор и поради това възможността за възпроизвеждане на съпътстването на проектите е от ключово значение за това ефективността на програмата да доведе до положителни резултати в областта на околната среда и климата. Макар че всички предложения за проекти са насочени към възможността за възпроизвеждане в съответната област във връзка със действията на климата, може да се очаква възможност за възпроизвеждане на едва 80 % от пилотните и демонстрационните проекти, тъй като съществува риск изпитваните и демонстрираните техники и методологии да не доведат до очакваните резултати. Също така с оглед на евентуалните икономически и административни затруднения не може да се очаква всички проекти да приключат успешно, независимо от горепосочената техническа неосъществимост.
Следва да се отбележи, че до 2017 г. ще бъдат приключени много малко проекти по новата програма LIFE, ако изобщо има приложени проекти в този срок. Следователно предвидените цели в областта на околната среда или действия по климата най-вероятно все още няма да бъдат постигнати на този етап.
Поради това, когато целите са свързани с текущи проекти, те представляват по-скоро етапни цели. Тези етапни цели предполагат изпълнение на проектите по такъв начин, че да е възможно целите да бъдат постигнати до 2020 г. Проектите, които биха били приложени до 2017 г., естествено следва да постигнат заложените за тях цели.
За да се избегне дублиране, различните видове проекти по смисъла на членове 2 и 18 от Регламента за програмата LIFE са групирани по сходни цели във всяка приоритетна област, където е възможно. Видовете проекти, които не са обхванати с приоритетни области, например проектите за изграждане на капацитет, са посочени отделно.
Показателите са включени в описанието на резултатите и целите и поради това не се посочват отделно в таблиците по-долу.
(1) Вж. също така разчета за програмата в проектобюджета за 2014 г., COM(2013) 450, стр. 181ff. Важна забележка: Комисията изготви показателите и целите в разчета за програмата въз основа на своето предложение от 2011 г. По време на законодателната процедура биха въведени няколко промени: биха въведени проектите за изграждане на капацитет и за техническа помощ, общият бюджет бе намален с 15 % и средствата за приоритетната област „Природа и биологично разнообразие“ биха увеличени на 55 % от отпуснатите за проекти ресурси (т.е. биха намалени средствата, заделени за приоритетната област „Околна среда и ресурсна ефективност“), ставката на съфинансиране бе увеличена на 60 % или повече за всички проекти за периода 2014—2020 г., биха въведени тематичните приоритети и процентът на интегрираните проекти бе намален на 30 % от предвидените ресурси за безвъзмездни средства. В тази връзка резултатите и целите биха променени по съответния начин.
7.1. Подпрограма за околната среда
За подпрограмата за околната среда се отчитат общите цели, определени в член 3, параграф 1, специфичните цели, определени за всяка приоритетна област в членове 10, 11 и 12, както и показателите за изпълнение, определени в член 3, параграф 3 от Регламента за програмата LIFE.
| Тематични приоритети | Количество резултати (%) | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|--------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| **ВОДИ** (включително морска среда) | Брои текуши или приключени проекти, насочени към (вътрешни/прекохни/кра̀йбрежни) водни обекти с влошено екологично състояние | Процент на текушиите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и се постига напредък към добро екологично състояние на равнище проект | 80 % |
| | Брои водни обекти с влошено екологично състояние, към които са насочени текуши или приключени проекти | Водни обекти (вътрешни/прекохни/кра̀йбрежни), обхванати от текуши или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер, целищи подобряване на тяхното екологично състояние | 100 (%) |
| **ОТПАДЪЦИ** | Брои текуши или приключени проекти, насочени към постигане на целите от законодателството на ЕС в областта на отпадъците и прилагането на йерархията на отпадъците (адекватно управление на отпадъците). | Процент на текушиите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и се постига напредък към адекватно управление на отпадъците | 80 % |
| | Брои допълнителни общини или райони в Съюза с неадекватно управление на отпадъците, към които са насочени текуши или приключени проекти | Общини или региони, обхванати от текуши или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер, целищи постигане на адекватно управление на отпадъците | 20 |
| **РЕСУРСНА ЕФЕКТИВНОСТ** (включително почви, гори и екологосъобразна и кръгова икономика) | Брои текуши или приключени проекти, насочени към постигане на целите на политиката и законодателството на Съюза в областта на ресурсната ефективност (без да се включват почви и гори). | Процент на текушиите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и се постига напредък към осъществяване на някои аспекти от екологосъобразната кръгова икономика | 80 % |
| Тематични приоритети | Количествени резултати (1) | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|----------------------|-----------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| Брой допълнителни дружества в Европа, към които са насочени текущи или приключени проекти | Допълнителни дружества, обхванати от текущи или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер, целящи прилагане на екологосъобразна кръгова икономика | 10 |
| Брой текущи или приключени проекти, насочени към постигане на целите на политиката на Съюза в областта на защитата на почвите. | Процент на текущите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и се постига напредък към запазване или подобряване на функциите на почвите. | 80 % |
| Хектари земя в Съюза, към които са насочени текущи или приключени проекти | Земя, обхваната от текущи или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер, целящи запазване или подобряване на функциите на почвите. | 2 000 |
| Брой текущи или приключени проекти, с които се насърчава прилагането на Европейската стратегия за горите. | Процент на текущите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и се постига напредък към прилагането на Европейската стратегия за горите | 80 % |
| | Процент на текущите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер, целящи осигуряване на данни за Европейския център за данни за горите (EFDAC) | 80 % |
| ОКОЛНА СРЕДА и ЗДРАВЕ (включително химикали и шум) | Брой текущи или приключени проекти, с които се прилага политиката на Съюза в областта на химикалите, включително проекти, с които се насърчава заместването на вещества и свеждане до минимум на експозицията | Процент на текущите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и се постига напредък към постигане или надхвърляне на съответната цел на Съюза относно химическите вещества на равнище проект | 80 % |
## Околна среда и ресурсна ефективност
### Проекти съгласно член 18, букви а) и б) от Регламента за програмата LIFE
| Тематични приоритети | Количество резултати (1) | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|--------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| Брои лица в Съюза, към които са насочени текущи или приключени проекти, целящи намаляване на химикалите | Лица, обхванати от текущи или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер, целящи да се намалят отрицателните въздействия на химикалите върху здравето и околната среда, включително прогнози за дългосрочни въздействия | 50 000 |
| Брои финансирани текущи или приключени проекти, насочени към намаляване на шума | Процент на текущите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер, насочени към намаляване на шума, по които се постига напредък към намаляване на експозицията на шум с поне 3 dB | 80 % |
| Брои лица в Съюза, към които са насочени текущи или приключени проекти за намаляване на шума | Лица, които се възползват от текущи или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер, целящи намаляване на нивата на шум с поне 3 dB | 10 000 |
| Качество на Въздуха и емисии (включително градска среда) | Процент на текущите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и се постига напредък към достигане или надхвърляне на съответната цел на Съюза относно качеството на въздуха на равнище проект: — в зони на следение на качеството на въздуха, в които нивата на замърсявания са над установените по закон цели: в проектите се предвижда да се постигнат/надхвърлят тези цели за качество на въздуха на равнище проект, | 80 % |
Околна среда и ресурсна ефективност
Проекти съгласно член 18, букви а) и б) от Регламента за програмата LIFE
| Тематични приоритети | Количество резултати (1) | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|--------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| — когато се разработват и прилагат политики относно качеството на въздуха; в проектите се предвижда разработване на нови мерки, методи или техники, които могат да послужат като модели за разработване на политика на Съюза. |
| Брой лица, към които са насочени текущи или приключени проекти за качество на въздуха | Лица, обхванати от текущи или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер за напредък към постигане или надхвърляне на съответната цел на Съюза относно качеството на въздуха. | 1 млн. |
(1) Поради възходящия подход и голямото разнообразие от предизвикателства в областта на околната среда и действията по климата, към които е насочена LIFE, както и ограничените налични средства за преодоляване им, въпреки въвеждането на тематични приоритети и теми на проекти препрограмирането на проекти в някои области е несигурно и поради това не могат да се определят предварителни количествени цели за повечето от обхванатите приоритетни области и преследвани цели, с изключение на тематичните приоритети за природата.
(2) Очаква се, че в периода 2015—2017 г. ще бъде подобрано екологичното състояние на 6900 водни обекта в Съюза, като при 1,4 % от тях (100) това ще бъде в резултат на средства по програмата LIFE.
Природа и биологично разнообразие
Проекти съгласно член 18, букви а), б) и в) от Регламента за програмата LIFE
| Тематични приоритети | Количество резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|----------------------|----------------------|----------------------------------------|
| ПРИРОДА | Брой текущи или приключени проекти, насочени към местообитания или видове, чийто природозащитен статус не е благоприятен/сигурен | Процент на текущите или приключени проекти, целящи подобряване на природозащитния статус по смисъла на Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици | 100 % |
| Брой местообитания, чийто природозащитен статус не е благоприятен/сигурен и към които са насочени текущи или приключени проекти | Процент на целеви местообитания, видове или зони по „Натура 2000“, по които се постига напредък към подобряване на природозащитния статус | 10 % от целевите местообитания |
### Природа и биологично разнообразие
#### Проекти съгласно член 18, букви а), б) и в) от Регламента за програмата LIFE
| Тематични приоритети | Количествени резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| Брой видове, чийто природозащитен статус не е благоприятен/сигурен и към които са насочени текущи или приключени проекти | | | 10 % от целевите видове |
| Брой зони по „Натура 2000“/хектари от зони по „Натура 2000“, към които са насочени текущи или приключени проекти | | | 10 % от целевите зони по „Натура 2000“ |
#### БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ
| Тематични приоритети | Количествени резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| Брой текущи или приключени проекти, насочени към изпълнението на цели 2, 3, 4 и 5 от Стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г. | Процент на текущите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер за подобряване или възстановяване на целевите екосистеми | 80 % |
| Брой видове екосистеми и хектари от площ на екосистеми, към които са насочени текущи или приключени проекти | Процент на видове или площи на екосистеми, към които са насочени текущи или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и по които се постига напредък към подобряване или възстановяване | 10 % от целевите местообитания |
| Брой видове екосистеми и хектари от площ на екосистеми, към които са насочени текущи или приключени проекти | Процент на видове или площи на екосистеми, към които са насочени текущи или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и по които се постига напредък към подобряване или възстановяване | 10 % от целевите видове |
#### Интегрирани проекти (ИП) — съгласно член 18, буква г) от Регламента за програмата LIFE
| Тематични приоритети | Количествени резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| ВОДИ (включително морска среда) | Брой на всички райони на речни басейни (РРБ) в Съюза, към които са насочени текущи или приключени ИП в областта на водите | Процент на РРБ, обхванати от ИП в областта на водите | 3 % |
| Брой текущи или приключени ИП, насочени към прилагането на планове за управление на речните басейни (ПУРБ) | Процент на ИП, целища прилагане на законосъобразни и ефективни ПУРБ в обхванатия РРБ в съответствие с Рамковата директива за водите | 100 % |
| Тематични приоритети | Количествени резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|----------------------|------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| Брой текущи или приключени ИП, насочени към прилагането на ПУРБ | Процент на ИП, при които мобилизирани дополнителни финансови средства чрез ИП са по-големи от общата стойност на бюджета на тези ИП | 100 % |
| ОТПАДЪЦИ | Брой региони в Съюза, обхванати от текущи или приключени ИП в областта на отпадъците | Процент на региони, обхванати от ИП в областта на отпадъците | 2 % |
| | Брой текущи или приключени ИП, насочени към прилагането на планове за управление на отпадъците (ПУО) и/или програми за предотвратяване на отпадъци (ППО) | Процент на ИП, целища прилагане на законообразни и ефективни ПУО и/или ППО в обхванатия регион в съответствие с членове 28 и 29 от Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО). | 100 % |
| | Брой текущи или приключени ИП, насочени към прилагането на ПУО и/или ППО | Процент на ИП, при които мобилизирани дополнителни финансови средства чрез ИП са по-големи от общата стойност на бюджета на тези ИП | 100 % |
| Качество на ВЪЗДУХА и емисии (включително градска среда) | Брой лица от региони на Съюза, към които са насочени текущи или приключени ИП в областта на въздуха | Процент на цялото население на Съюза от региони, обхванати от ИП в областта на качеството на въздуха | 3 % |
| | Брой текущи или приключени ИП, насочени към прилагане на планове и програми за качество на въздуха (ППКВ) | Процент на ИП, целища прилагане на законообразни и ефективни ППКВ в обхванатите региони в съответствие с член 23 от Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. | 100 % |
| | Брой текущи или приключени ИП, насочени към прилагане на ППКВ | Процент на ИП, при които мобилизирани дополнителни финансови средства чрез ИП са по-големи от общата стойност на бюджета на тези ИП | 100 % |
| ПРИРОДА | Брой зони по „Натура 2000“, към които са насочени текущи или приключени проекти в областта на природата | Процент на зони по „Натура 2000“, обхванати от ИП в областта на природата | 4 % |
### Интегрирани проекти (ИП) — съгласно член 18, буква г) от Регламента за програмата LIFE
| Тематични приоритети | Количествени резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| Брой текущи или приключени ИП, насочени към прилагане на рамки за приоритетно действие (РПД) | Процент на ИП, целищо прилагане на РПД, за да се гарантира адекватно управление на зоните по „Натура 2000“ | 100 % |
| Брой текущи или приключени ИП, насочени към прилагане на РПД | Процент на ИП, при които мобилизирани допълнителни финансови средства чрез ИП са по-големи от общата стойност на бюджета на тези ИП | 100 % |
### Информация и управление
| Тематични приоритети | Количествени резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| **ИНФОРМАЦИЯ И ОСВЕДОМЕНОСТ** | Брой текущи или приключени проекти, насочени към повишаване на осведомеността на граждани, предприемачи, местни органи, регистрирани неправителствени организации (НПО) и други организации на гражданското общество (заинтересовани страни и граждани) | Процент на текущите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер за напредък към покриване на повече от две други области освен проектната област и повече от един език | 80 % |
| | Брой заинтересовани страни и граждани, незапознати с екологичните цели, по отношение на които трябва да се повиши осведомеността, към които са насочени текущи или приключени проекти | Процент на увеличение на заинтересованите страни и граждани, към които са насочени проекти за повишаване на осведомеността, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер за запознаване с целите на политиката в областта на околната среда, преследвана от тези проекти, измерен в предварителни и последващи проучвания (проведени по проекти по линия на програмата LIFE или от други субекти) | 25 % |
| | Брой заинтересовани страни и граждани, към които са насочени текущи или приключени проекти | Активно участие на заинтересованите страни и граждани в дейности за повишаване на осведомеността, предлагани по проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер (например участие в проучвания, доброволческа дейност, участие в обиколки с екскурзовод, създаване на информация, отправяне на въпроси) | > 500 000 |
### Информация и управление
#### Проекти съгласно член 18, буква з) от Регламента за програмата LIFE
| Тематични приоритети | Количествени резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| **ПРИЛАГАНЕ** | Брой проекти, насочени към подобрене спазване и прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда | Процент на текущите или приключени проекти, с които се осъществяват действия с възможност за възпроизвеждане и за трансфер и се постига напредък към подобряване на спазването или прилагането | 10 % |
| **НПО** | Брой интервенции от НПО, които получават безвъзмездни средства за оперативни разходи, във връзка с консултации относно политиката на ЕС в областта на околната среда | Процент на увеличение на интервенциите, с които се подпомага политиката на ЕС | 12 % |
#### Други проекти
#### Проекти съгласно член 18, букви д) и е) от Регламента за програмата LIFE
| Тематични приоритети | Количествени резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------------------|------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| **Проекти за техническа помощ** | Брой текущи или приключени проекти за техническа помощ | Текущи или приключени проекти за техническа помощ, с които се изготвят ИП. | 10 проекта, с които се изготвят ИП в областта на природата, 5 проекта, с които се изготвят ИП в областта на отпадъците, водите или въздуха |
| | Брой текущи или приключени технически проекти | Процент на текущите или приключени проекти за техническа помощ, които водят до интегрирани проекти по програмата LIFE на ЕС с подобрено качество | 90 % |
| **Проекти за изграждане на капацитет** | Брой проекти, насочени към изграждане на капацитет | Процент на текущите или приключени проекти за изграждане на капацитет, по които се постига напредък към увеличаване на усвояването в съответните държави членки | 90 % |
| | Брой успешни заявления за безвъзмездни средства за действия с произход от държави членки с текущи проекти за изграждане на капацитет | Увеличен относителен дял на успешните заявления с произход от държави членки с текущи или приключени проекти за изграждане на капацитет в сравнение с усвояването между 2010 и 2012 г. (в проценти) | 5 % |
### 7.2. Подпрограма за действия по климата
| Смекчаване | Количество резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|------------|----------------------|----------------------|----------------------------------------|
| **Интегрирани проекти** | Брои проекти | Увеличен брой държави членки/регионы, които прилагат интегрирани подходи с подкрепа от ИП или възпроизвеждат резултатите от ИП. | 7 държави членки прилагат интегрирани подходи с подкрепа от ИП или възпроизвеждат резултатите от ИП. |
| | Брои обхванати области и граждани по осъществените стратегии или планове за действия за смекчаване на изменението на климата. | Увеличен брой държави членки/регионы, които прилагат интегрирани подходи с подкрепа от ИП или възпроизвеждат резултатите от ИП. | Мобилизирани дополнителни финансови средства чрез ИП са по-големи от общата стойност на бюджета на тези ИП. |
| | Брои и обем на допълващите проекти, финансирани по други фондове на Съюза или други фондове. | Изразено в тонове намаление на парниковите газове, постигнато от нови технологии, системи, инструменти и/или други подходи с най-добри практики, които са разработени и внедрени чрез следване на примери от програмата LIFE. | |
| **Проекти за техническа помощ** | Брои проекти | Увеличен брой и подобреено качество на ИП, свързани с техническа помощ | 100 % от проектите са довели до ИП по програмата LIFE. |
| | Процент на проектите за техническа помощ, които водят до създаване на ИП по програмата LIFE | Увеличен относителен дял на успешните заявления от държави членки, допустими за изграждане на капацитет. | |
| **Проекти за изграждане на капацитет** | Брои проекти. | Увеличен относителен дял на успешните заявления от държави членки, допустими за изграждане на капацитет. | 7 държави членки разполагат с поне един проект за смекчаване, който се финансира чрез подпрограмата за действия по климата по програмата LIFE. |
| **Други проекти** | Брои проекти. | Увеличен брой иновационни технологии, системи и инструменти и/или други решения с най-добри практики за намаляване на емисиите на парникови газове. | При 80 % от всички стартирани проекти се създават дълготрайни иновационни технологии, системи и инструменти и/или други решения с най-добри практики за намаляване на емисиите на парникови газове. |
| | Брои финансираните проекти, с които се насърчават иновационни технологии, системи и инструменти и/или други решения с най-добри практики за намаляване на емисиите на парникови газове. | Увеличен процент на актуализирани или нови подходи, разработени чрез програмата LIFE, които се използват или подобряват систематично от частния и публичния сектор. | |
| | Изразено в тонове намаление на парниковите газове, постигнато от нови технологии, системи, инструменти и/или други подходи с най-добри практики, които са разработени и внедрени чрез следване на примери от програмата LIFE. | Изразено в тонове намаление на парниковите газове, постигнато от нови технологии, системи, инструменти и/или други подходи с най-добри практики, които са разработени и внедрени чрез следване на примери от програмата LIFE. | |
| Адаптация | Количество резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-----------|---------------------|---------------------|----------------------------------------|
| Интегрирани проекти | Брой проекти | Положително въздействие за устойчивостта по отношение на климата в регионални и икономически сектори чрез действия, финансираны по програмата LIFE, и други допълващи проекти. | 7 държави членки прилагат интегрирани подходи с подкрепа от ИП или възпроизвеждат резултатите от ИП. Мобилизирани дополнителни финансови средства чрез ИП са по-големи от общата стойност на бюджета на тези ИП |
| | Брой обхванати области и граждани по стратегии или планове за действия за адаптация или други планове за адаптация с голем териториален обхват, осъществени чрез програмата LIFE. | Увеличен брой държави/региони, които прилагат подходи с подкрепа от интегриран проекти или възпроизвеждат резултатите от ИП. | |
| | Брой трансрегионални или трансгранични проекти за адаптация. | Увеличен брой допълващи мерки, които се финансират от други фондове на Съюза. | |
| | Брой и обем на допълващите проекти, финансираны по други фондове на Съюза или други фондове. | Положително въздействие от проектите по програмата LIFE, насочени към устойчивост по отношение на климата в особено уязвими области, определени в стратегията на ЕС за адаптация. | |
| Проекти за техническа помощ | Брой проекти | Увеличен брой и подобрено качество на интегрираните проекти, свързани с техническа помощ. | 100 % от проектите са довели до интегриран проект по програмата LIFE. |
| | Процент на проектите за техническа помощ, които водят до създаване на ИП по програмата LIFE. | | |
| Проекти за изграждане на капацитет | Брой проекти. | Увеличен относителен дял на успешните заявления от държави членки, допуснати за изграждане на капацитет. | 7 държави членки разполагат с поне един проект за адаптация, който се финансира по програмата LIFE. |
| | | | |
| Други проекти | Брой проекти. | Повишена устойчивост по отношение на климата, разбита по сектори, които се дължи на демонстрираните нови технологии, системи, инструменти и/или други решения с най-добри практики за устойчивост по отношение на климата. | При 80 % от всички стартирани проекти се създават иновационни технологии, системи и инструменти и/или други решения с най-добри практики, с които се повишава устойчивостта по отношение на климата. |
| | Брой финансираны проекти, с които се насърчават иновационни технологии, системи и инструменти и/или други решения с най-добри практики за устойчивост по отношение на климата. | Повишена устойчивост по отношение на климата, разбита по сектори, които се дължи на демонстрираните нови технологии, системи, инструменти и/или други решения с най-добри практики, които са разработени и внедрени чрез следване на примери от програмата LIFE. | |
| | Брой оценки на уязвимостта, стратегии или планове за действие за адаптация към изменението на климата, разработени по програмата LIFE. | Положително въздействие от проектите по програмата LIFE за устойчивостта по отношение на климата в особено уязвими области, определени в стратегията на ЕС за адаптация. | |
| | Брой трансрегионални или трансгранични проекти за адаптация. | | |
| Управление | Количествени резултати | Качествени резултати | Дългосрочни цели/етапни цели за 2017 г. |
|-------------|------------------------|----------------------|----------------------------------------|
| Проекти за информация, осведоменост и распространяване | Брой проекти. Брой обхванати граждани, предприятия, местни органи, регистрирани неправителствени организации (НПО) и други организации на гражданското общество. Географско разпределение и обхваната област. | Повишена осведоменост относно причиненото от човека изменение на климата и решения, измерена чрез проучвания на Евробарометър. Повишено участие в консултации със заинтересованите страни или политически дискусии, свързани с политиката и законодателните актове в областта на климата. | Увеличение с 25 % на участието на заинтересовани страни и граждани в дейности за повишаване на осведомеността. Увеличение с 10 % на гражданите, към които са насочени проекти по програмата LIFE, разпределящи причиненото от човека изменение на климата като много сериозен проблем. |
| Проекти за най-добри практики и други проекти | Брой проекти. Брой консолидирани практики, при които се използват разработени и изпитани показатели или инструменти чрез следване на примери от програмата LIFE. Брой политически подходи или законодателни предложения въз основа на резултати от проекти. | Увеличен брой най-добри практики, които са възприети от домакинства, предприятия, органи или са включени в национални/регионални програми или планове за действие. Намален брой нарушения на законодателството на ЕС в резултат на интервенции по програмата LIFE. | 25 % от практиките или подходите по проектите са включени в национални/регионални програми или планове за действие. 80 % от проектите по програмата LIFE, насочени към управление, свързано с климата, са довели до подобро управление, свързано с климата. |
Специфични резултати, показатели и цели за финансови инструменти:
Общи показатели за всички финансови инструменти
Резултатите, показателите и целите за финансияния инструмент ще бъдат договорени с изпълнителя. Като минимум те следва да обхващат:
— брой споразумения (заеми, гаранции и др.) с финансови посредници (n);
— обем на финансовите средства, предоставени по финансовите инструменти (млн. EUR);
— обем на частните финансови средства, привлечени чрез финансовите инструменти (млн. EUR),
— брой крайни получатели (n);
— брой държавни членки, в които проектите са били финансирани от финансовите инструменти (n).
Специфични показатели за NCFF
— финансови средства, предоставени от финансовите посредници съгласно финансияния инструмент в резултат на финансиранияте проекти (млн. EUR);
— финансови средства, предоставени за зони по „Натура 2000“ в резултат на финансиранияте проекти (млн. EUR);
— въздействие върху устойчивостта по отношение на климата (излагане на изменението на климата и чувствителност към ефектите от него) на региони и икономически сектори, по-специално в уязвими области, определени като приоритет за финансиране по програмата LIFE в стратегията на ЕС за адаптация в резултат на финансиранияте проекти;
— въздействие върху състоянието на екосистемите в резултат на финансиранияте проекти;
— създаване на застос: брой създадени работни места в резултат на финансиранияте проекти (брой работни места в еквивалент на застос на пълно работно време).
Специфични показатели за PF4EE
— частни финансови средства (млн. EUR), привлечени в резултат на заеми по PF4EE;
— генерирана енергия (GWh) в резултат на заеми по PF4EE;
— намаление на емисиите на CO₂ (тонове CO₂) в резултат на заеми по PF4EE;
— създаване на застос: брой създадени работни места в резултат на заеми по PF4EE (брой работни места в еквивалент на застос на пълно работно време).
Очаквани специфични резултати по NCFF
По време на първоначалния пилотен етап по линия на NCFF се очаква да бъдат реализирани 9—12 операции (включително непрекъснати операции) или 3—4 операции годишно. Индивидуалните инвестиции ще останат под 10—15 млн. EUR.
Прогнозният ливърдж на инструмента върху отпуснатите средства по програмата LIFE е между 2,2 и 3,2 пъти. Като се вземе предвид евентуалното участие на крайните получатели в разходите за проектите в размер на приблизително 25 %, ливърджът от всички инвестиции върху отпуснатите средства по програмата LIFE би могъл да бъде между 2,8 и 4,2 пъти. Общите инвестиции по проекти за управление на природния капитал само през пилотния етап биха могли да достигнат 420 млн. EUR.
По време на последващия оперативен етап очакваните ливърдж би могъл да бъде до шест пъти особено ако към инструмента се присъединят и други инвеститори и ако се осъществяват повече инвестиции чрез посредници и фондове.
Очаквани специфични резултати по PF4EE
По инструмента PF4EE биха могли да се сключат приблизително 6—10 споразумения за финансиране (заеми от ЕИБ за ЕЕ и инструменти за подпомагане на риска/експертна подкрепа) с финансовите институции в периода 2014—2017 г. Споразуменията за финансиране могат да обхванат прилагането на финансовия инструмент в повече от една държава членка, а финансовият посредник може да сключва повече от едно споразумение за финансиране.
Като се приема среден инвестиционен разход от 300 000 EUR, очаква се през целия жизнен цикъл на програмата (2014—2017 г.) до 1 800 крайни получатели и проекти да получат кредитно финансиране в размер на общо около 430 млн. EUR. Инвестициите в ЕЕ през този период биха могли да възлизат на общо около 540 млн. EUR.
Прогнозният ливърдж на стойността на портфейла от заеми върху отпуснатите средства по програмата LIFE е шест пъти. Като се вземе предвид евентуалното участие на крайните получатели в разходите за проекти в размер на приблизително 25 %, ливърджът от всички инвестиции върху отпуснатите средства по програмата LIFE би могъл да бъде до осемкратен. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2014/law32014D0203/32014D0203_BG.pdf | 56 |
31989D0569 | category15 | 1989 | bg | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 28 юли 1989 година
относно приемането от Европейската икономическа общност на решение-препоръка на ОИСР за съответствието с принципите на добра лабораторна практика
(89/569/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като във предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 113 от него,
като във предвид предложението на Комисията,
като има пр | едвид, че Съветът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прие на 12 май 1981 г. решение относно взаимното признаване на данни при оценката на химикали и в близко бъдеще ще приеме решение-препоръка за съответствието с принципите на добра лабораторна практика, което предвижда прилагането на добра лабораторна практика от държавите-членки на ОИСР и взаимното признаване в тези държави;
като има предвид, че това решение-препоръка ще установи рамката за сключване между държавите-членки на ОИСР на споразумения за взаимно признаване на съответствието с добрата лабораторна практика;
като има предвид, че главната цел на всяко споразумение за взаимно признаване на резултатите от неклиничните изследвания на химикали, извършени в съответствие с добрата лабораторна практика, е да даде възможност за хармонично развитие на търговията между заинтересованите страни;
като има предвид, че този вид споразумение ще даде възможност за избягване повторното изследване на химикали в страните на предизвиканото, както и барьерите пред международната търговия, които това причинява; като има предвид, че следователно то ще допринася за стимулирането на износа;
като има предвид, че само признаването на резултатите от изследванията, извършени на територията на Общността, може да осигури на всички производители и лаборатории в Общността равни условия за конкуренция на пазарите на трети заинтересовани страни;
като има предвид, че функционирането на вътрешния пазар изисква също така еднакво третиране на територията на цялата Общност на химикалите с произход от трети страни и следователно на резултатите от изследванията на такива продукти, извършени в тези страни с оглед пускането им на пазара;
като има предвид, че с приемането на Директива 87/18/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 г. за хармонизирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на принципите на добра лабораторна практика и проверката на прилагането им при изследвания на химически вещества (1) и на Директива 88/320/ЕИО на Съвета от 7 юни 1988 г. за инспектирането и проверката на добрата лабораторна практика (ДЛП) (2), Общността вече е въвела процедури за прилагане и проверка на добрата лабораторна практика в съответствие с въпросното решение-препоръка на ОИСР;
като има предвид, че следователно е уместно въпросното решение-препоръка на ОИСР да бъде одобрено от Общността,
РЕШИ:
Член единствен
Проектът за решение-препоръка на ОИСР за съответствието с принципите на добра лабораторна практика се одобрява от страна на Общността.
(1) ОВ L 15, 17.1.1987 г., стр. 29.
(2) ОВ L 145, 11.6.1988 г., стр. 35.
Текстът на проекта за решение-препоръка е приложен към настоящото решение.
Процедурата, приета на 1 юни 1988 г., която позволява на Общността да взема участие в приемането на актовете на ОИСР е следователно приложима.
Съставено в Брюксел на 28 юли 1989 година.
За Съвета
Председател
М. CHARASSE
APPENDICE 1
PROJET DE DECISION-RECOMMANDATION DU CONSEIL SUR LA MISE EN CONFORMITE AUX PRINCIPES DE BONNES PRATIQUES DE LABORATOIRE
LE CONSEIL,
vu les articles 5 a) et 5 b) de la convention relative à l’Organisation de coopération et de développement économiques en date du 14 décembre 1960,
vu la recommandation du conseil, en date du 7 juillet 1977, fixant les lignes directrices pour la procédure et les éléments nécessaires à l’évaluation des effets potentiels des produits chimiques sur l’homme et dans l’environnement C(77)97 (final),
vu la décision du conseil, en date du 12 mai 1981, relative à l’acceptation mutuelle des données pour l’évaluation des produits chimiques C(81)30 (final) et, en particulier, la recommandation invitant les pays membres, lors d’essais de produits chimiques, à appliquer les principes de l’OCDE de bonnes pratiques de laboratoire, présentés dans l’annexe 2 à cette décision,
vu la recommandation du conseil, du 26 juillet 1983, relative à la reconnaissance mutuelle de la mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire, C(83)95 (final),
vu les conclusions de la troisième réunion à haut niveau du groupe des produits chimiques (OCDE, Paris, 1988),
considérant la nécessité d’assurer que les données d’essais sur des produits chimiques, fournies aux autorités responsables a des fins d’évaluation et pour d’autres utilisations liées à la protection de la santé humaine et de l’environnement, sont de haute qualité, valides et fiables;
considérant la nécessité de réduire autant que possible la répétition des essais de produits chimiques et donc d’utiliser de façon plus efficace le nombre limité de laboratoires et de spécialistes et de diminuer le nombre d’animaux utilisés dans les essais;
considérant que la reconnaissance des systèmes de vérification de la mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire facilitera l’acceptation mutuelle des données et, de ce fait, limitera la répétition d’essais de produits chimiques;
considérant que la reconnaissance des systèmes de vérification de la mise en conformité repose sur la compréhension des systèmes établis dans le pays membre ou les données sont obtenues et sur la confiance à leur accorder;
considérant que des approches harmonisées de la vérification de la mise en conformité faciliteraient considérablement l’établissement de la confiance nécessaire que les systèmes établis dans d’autres pays doivent inspirer;
sur la proposition de la réunion conjointe du comité de gestion du programme spécial sur le contrôle des produits chimiques et du groupe des produits chimiques, approuvée par le comité de l’environnement,
PARTIE I
Principes de BPL et vérification de la mise en conformité
1. DECIDE: Les pays membres dans lesquels, à des fins d’évaluation liée à la protection de la santé et de l’environnement, des essais de produits chimiques sont réalisés, conformément à des principes de bonnes pratiques de laboratoire compatibles avec les principes de l’OCDE de bonnes pratiques de laboratoire tels qu’ils sont présentés dans l’annexe 2 de la décision du conseil C(81)30 (final) („Principes de BPL“),
i) instituent au niveau national des systèmes de vérification de la mise en conformité aux principes de BPL, fondés sur des inspections de laboratoire et sur des vérifications d’études:
ii) désignent une ou plusieurs autorités pour remplir les fonctions requises par les systèmes de vérification de la mise en conformité et
iii) déclaration établissant qu’un essai a été effectué conformément aux principes de BPL et à toutes autres dispositions contenues dans les réglementations ou les procédures administratives nationales relatives aux bonnes pratiques de laboratoire.
2. RECOMMANDÉ que les pays membres, en instituant et en mettant en œuvre des systèmes de vérification de la mise en conformité aux principes de BPL, se conforment aux „Guides pour les systèmes de vérification de la mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire“ et aux „Directives pour la conduite d’inspections de laboratoire et de vérifications d’études“, figurant respectivement aux annexes I et II qui font partie intégrante de la présente décision-recommandation.
PARTIE II
Reconnaissance, entre pays membres, de la mise en conformité aux BPL
1. DECIDE: Les pays membres reconnaissent l’assurance donnée par un autre pays membre que les données d’essais ont été obtenues conformément aux principes de BPL, si cet autre pays membre se conforme à la partie I ci-dessus et à la partie II paragraphe 2 ci-dessous.
2. DECIDE: Les pays membres, à des fins de reconnaissance de l'assurance dont il est question au paragraphe 1 ci-dessus:
i) désignent une ou plusieurs autorité(s) chargée(s) d'assurer la liaison sur le plan international et de remplir d'autres fonctions liées à la reconnaissance, telles que celles mentionnées dans la présente partie et dans les annexes à la présente décision-recommandation;
ii) échangent avec d'autres pays membres des informations utiles relatives à leurs systèmes de vérification de la mise en conformité, conformément aux orientations figurant à l'annexe III, qui fait partie intégrante de la présente décision-recommandation et
iii) mettent en place des procédures permettant, si des justifications existent, que des informations concernant la mise en conformité aux BPL d'un laboratoire situé sur leur territoire (y compris des informations concernant un essai particulier) puissent être obtenues par un autre pays membre.
3. DECIDE: La recommandation du conseil relative à la reconnaissance mutuelle de la mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire C(83)95 (final) est abrogée.
PARTIE III
Activités futures de l'OCDE
1. CHARGE le comité de l'environnement et le comité de gestion du programme spécial sur le contrôle des produits chimiques de s'assurer que les „Guides pour les systèmes de vérification de la mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire“ et les „Directives pour la conduite d'inspections de laboratoire et de vérifications d'études“ figurant aux annexes I et II sont mis à jour et complétés, le cas échéant, à la lumière de l'évolution des connaissances et de l'expérience des pays membres, ainsi que des travaux pertinents menés dans d'autres organisations internationales.
2. CHARGE le comité de l'environnement et le comité de gestion du programme spécial sur le contrôle des produits chimiques de mener un programme de travail destiné à faciliter la mise en œuvre de la présente décision-recommandation, et de s'assurer que les questions techniques et administratives associées à l'application des principes de BPL et à la mise en œuvre de systèmes de vérification de la mise en conformité à ces bonnes pratiques de laboratoire, font l'objet d'un échange continu d'informations et d'expériences.
3. CHARGE le comité de l'environnement et le comité de gestion du programme spécial sur le contrôle des produits chimiques d'examiner les actions entreprises par les pays membres en application de la présente décision recommandation.
ANNEXE I
GUIDES POUR LES SYSTEMES DE VÉRIFICATION DE LA MISE EN CONFORMITÉ AUX BONNES PRATIQUES DE LABORATOIRE
Afin de faciliter l’acceptation mutuelle des données d’essai obtenues en vue de leur soumission aux autorités responsables des pays membres de l’OCDE, il est essentiel d’harmoniser dans une certaine mesure les systèmes adoptés afin de vérifier la mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire, leur équivalence, leur qualité et leur rigueur. Ce document a pour objet de fournir aux pays membres de l’OCDE des conseils pratiques et détaillés sur la structure, les dispositifs et les systèmes qu’ils doivent adopter pour élaborer les programmes nationaux de vérification de la mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire, de manière à ce que leurs programmes soient acceptables à l’échelon international.
Il est entendu que les pays membres adopteront des principes de BPL et établiront des systèmes de vérification de la mise en conformité, conformément aux pratiques légales et administratives en vigueur dans leur pays et aux priorités fixées pour certaines questions telles que les catégories de produits chimiques et les types d’essais entrant dans le domaine d’application, initial et ultérieur de ces mesures. Étant donné que les pays membres peuvent établir plus d’une autorité chargée de contrôler la mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire en raison du cadre juridique qu’ils ont instauré en vue du contrôle des produits chimiques, il se peut que plus d’un programme de mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire soit établi. Les conseils formulés dans les paragraphes suivants valent, le cas échéant, pour chacune de ces autorités et chaque programme de mise en conformité.
DEFINITIONS
Les définitions des termes donnés dans les „Principes de l’OCDE de bonnes pratiques de laboratoire“ (annexe 2 à la décision-recommandation du conseil C(81)30(final)) sont applicables à ce document. S’y ajoutent les définitions suivantes:
Principes de BPL: principes de bonnes pratiques compatibles avec les principes de l’OCDE de bonnes pratiques de laboratoire.
Vérification de la mise en conformité aux BLP: inspection périodique de laboratoires et/ou vérification d’études réalisées afin de s’assurer du respect des principes de BPL.
Programme national de mise en conformité aux BLP: dispositif particulier établi par un pays membre pour vérifier la mise en conformité au BPL effectuée par des laboratoires situés sur son territoire, au moyen d’inspections et de vérifications d’études.
Autorité nationale de vérification en matière de BLP: organisme créé dans un pays membre pour contrôler la mise en conformité aux BLP par les laboratoires situés sur son territoire et remplir d’autres fonctions du même ordre relatives aux BLP, qui pourront être définies au niveau national. Il est entendu que plusieurs organismes de ce type peuvent être créés dans un pays membre.
Inspection de laboratoire: examen sur place des procédures et des méthodes appliquées dans le laboratoire, afin d’évaluer le degré de conformité aux principes de BPL. Au cours des inspections, la structure administrative et les modes opératoires normalisés du laboratoire sont examinés, le personnel technique d’encadrement est interviewé, la qualité ainsi que l’intégrité des données obtenues par le laboratoire sont évaluées, et il en est rendu compte dans un rapport.
Vérification d’étude: comparaison des données brutes et des rapports qui y sont associés avec le rapport provisoire ou final, en vue de déterminer si les données brutes ont été notifiées avec exactitude, de vérifier si les essais ont été menés conformément au plan d’étude et aux modes opératoires normalisés, d’obtenir des informations complémentaires ne figurant pas dans le rapport, et d’établir si les méthodes utilisées pour obtenir les données ne risquaient pas d’entacher leur validité.
Inspecteur: personne qui réalise l’inspection du laboratoire pour le compte de l’autorité (nationale) de vérification en matière de BPL.
Degré de conformité aux BLP: degré d’adhésion aux principes de BPL d’un laboratoire, qui est évalué par l’autorité(nationale) de vérification en matière de BPL.
Autorité réglementaire: organisme national ayant juridiquement compétence pour les questions touchant au contrôle des produits chimiques.
COMPOSANIES DES SYSTEMES VÉRIFICATION DE LA MISE EN CONFORMITÉ
Administration
Un programme (national) de mise en conformité aux BPL dont relever des compétences d’un organisme constitue dans les règles, ayant une identité juridique, pourvu d’un personnel adéquat et fonctionnant dans un cadre administrant bien précis.
Les pays membres doivent:
— s’assurer que l’autorité (nationale) de vérification en matière de BPL est directement responsable des activités menées par une “équipe” appropriée d’inspecteurs, ayant les compétences techniques et scientifiques nécessaires, ou est responsable en dernier ressort de activités de ladite “équipe”,
— publier les documents concernant l’adoption des principes de BPL sur leur territoire,
— publier des documents fournissant des informations détaillées sur le programme (national) de mise en conformité aux BPL y compris des informations sur le cadre juridique ou administratif de ce programme et des références aux lois promulguées, textes normatifs (règlements, codes d’usage, par exemple), manuels d’inspection, notes d’orientation, etc.,
— conserver des archives sur les inspections de laboratoires (et leur degré de conformité aux BPL), et les vérifications d’études.
Pour favoriser le rapprochement et les contacts au niveau international, les pays membres sont invités à communiquer à l’OCDE et aux autres pays membres (par exemple par la biais du mécanisme complémentaire d’échange d’informations sur la nature et la disponibilité de la documentation portant sur les BPL, qui a été établie ainsi que l’adresse et le numéro de téléphone de l’autorité (nationale) de vérification en matière de BPL.
Confidentialité
Les autorités (nationales) de vérification en matière de BPL ont accès à des informations ayant une valeur commerciale et, éventuellement, peuvent même avoir besoin de retirer d’un laboratoire des documents sensibles sur le plan commercial, ou de s’y référer de façon détaillée dans leurs rapports.
Les pays membres doivent:
— prendre des dispositions appropriées pour empêcher toute divulgation, non seulement par les inspecteurs mais aussi par toute autre personne ayant accès à des informations confidentielles du fait d’activités de vérification de la mise en conformité aux BPL.
— s’assurer que, excepté le cas ou toutes les informations sensibles sur le plan commercial et confidentiel ont été retirées les rapports d’inspections des laboratoires et de vérifications d’études ne sont mis à la disposition que des autorités réglementaires et, le cas échéant, des laboratoires inspectés ou concernés par les vérifications d’études et on des commettants des études.
Les noms des laboratoires soumis à des inspections dans le cadre d’un programme (national) de mise en conformité aux BPL, leur degré de conformité aux principes relatifs aux BPL et les dates des inspections doivent être mis à la disposition des autorités (nationales) de vérification en matière de BPL d’autres pays membres sur demande.
Personnel et formation
Les autorités nationales de vérification en matière de BPL doivent:
— s’assurer que il y a un nombre suffisant d’inspecteurs.
Le nombre d’inspecteurs requis dépend:
a) du nombre de laboratoires inclus dans le programme (national) de mise en conformité aux BPL;
b) de la périodicité à laquelle le degré de conformité des laboratoires doit être évalué;
c) du nombre et de la complexité des études entreprises par ces laboratoires;
d) du nombre d’inspections ou de vérifications particulières, expressément demandées par les autorités réglementaires.
— s’assurer que les inspecteurs possèdent des qualifications suffisantes et une formation adéquate.
Les inspecteurs doivent avoir des qualifications et une expérience pratique dans l’ensemble des disciplines intéressant les essais de produits chimiques. Les autorités (nationales) de vérification en matière de BPL doivent:
a) faire en sorte que des dispositions soient prises pour donner une formation appropriée aux inspecteurs, compte tenu des qualifications et de l’expérience de chacun;
b) encourager les consultations compris les activités confrontées de formation, le cas échéant, avec le personnel des autorités (nationales) de vérification en matière de BPL des autres pays membres en vue de favoriser l’harmonisation au niveau international, de l’interprétation et de l’application des principes relatifs aux BPL et de la vérification de la mise en conformité avec ces principes.
— s’assurer que le personnel d’inspection si a pas un intérêt financier ou autre dans les laboratoires inspectés, les études vérifiées ou dans les entreprises participant ou financement de ces études.
— fournir aux inspecteurs un novent approprié d’identification par exemple, une carte d’identité
Les inspecteurs peuvent:
— faire partie du personnel de l'autorité (nationale) de vérification en matière de BPL.
— faire partie du personnel permanent d'un organisme distinct de l'autorité (nationale) de vérification en matière de BPL.
— être employés sous contrat, ou sous une autre forme, par l'autorité (nationale) de vérification en matière de BPL pour réaliser des inspections de laboratoire ou des vérifications d'études.
Dans ces deux derniers cas, l'autorité (nationale) de vérification en matière de BPL doit avoir en dernier ressort la responsabilité de déterminer le degré de mise en conformité aux BPL, des laboratoires et la qualité et l'acceptabilité d'une vérification d'étude, et de prendre toute mesure pouvant s'avérer nécessaire, compte tenu de résultats des inspections de laboratoire ou des vérifications d'études.
**Programmes de mise en conformité aux BPL.**
La vérification de la mise en conformité aux BPL vise et établir si les laboratoires ont appliqué, pour la conduite de leurs études, les principes de bonnes pratiques de laboratoire et s'ils sont en mesure de garantir une qualité suffisante pour les données obtenues. Comme cela est indiqué ci-dessus, les pays membres doivent publier des informations détaillées sur leurs programmes (nationaux) de mise en conformité aux BPL. Ces informations doivent entre autres:
— définir la portée et l'ampleur du programme.
Un programme (national) de mise en conformité aux BPL peut porter seulement sur une gamme restreinte de produits chimiques, par exemple les produits chimiques industriels, les pesticides, les produits pharmaceutiques, etc. ou peut inclure tous les produits chimiques. La portée du contrôle de la mise en conformité doit être précisée en ce qui concerne tant les catégories de produits chimiques que les types d'essais en faisant l'objet, qui peuvent être notamment, chimiques, toxicologiques et/ou ecotoxicologiques,
— donner une indication sur le mécanisme par lequel les laboratoires sont inscrits au programme de mise en conformité aux BPL.
L'application des principes de BPL aux données concernant l'innocuité des produits pour la santé et l'environnement, qui ont été obtenues à des fins réglementaires, peut être obligatoire. Il convient de mettre en place une procédure en vertu de laquelle les laboratoires pourront faire vérifier par l'autorité (nationale) de vérification en matière de BPL compétente, l'eut mise en conformité aux BPL.
— contenir des informations sur les catégories d'inspection de laboratoire et de vérifications d'études.
Un programme (national) de mise en conformité aux BPL doit comprendre:
i) des inspection régulières de laboratoires – autrement dit le contrôle périodique des laboratoires, en principe tous les deux ans. Ces inspections comprennent a la fois une inspection générale du laboratoire et la vérification limitée d'une étude en cours ou déjà achevée;
ii) des inspections de laboratoires et vérifications d'études spéciales faites a la demande d'une autorité réglementaire – par exemple les inspections et vérifications déclenchées par une demande formulée a la suite de la soumission des données a une autorité réglementaire,
— définir les pouvoirs des inspecteurs quant a leur accès aux laboratoires et aux données détenues par ceux-ci.
Si les inspecteurs ne veulent pas le plus souvent pénétrer dans les laboratoires contre le gré de la direction du laboratoire, il peut se produire que l'accès au laboratoire et aux données soit essentiel pour protéger la santé publique ou l'environnement. I es prouvions, dont dispose l'autorité (nationale) de vérifications matière de BPL, doivent être définis pour de telles circonstances.
— décrire les procédures d'inspection et de vérification d'études pour contrôler la mise en conformité aux BPL.
La documentation doit indiquer les méthodes qui seront employées pour examiner a la fois la structure administrative et les conditions dans lesquelles les études de laboratoire sont préparées, réalisées, contrôlées et enregistrées. Les directives applicables a ces procédures figurent dans l'annexe II a la présente décision-recommandation,
— décrire les mesures susceptibles d'être prises dans le cadre du suicides inspections de laboratoire et vérifications d'études.
**Suivi des inspection de laboratoires et des vérification d'études**
Lorsqu'une inspection de laboratoire ou vérification d'étude achevée, l'inspecteur doit établir un rapport écrit sur ses conclusions.
Les pays membres doivent prendre des mesures lorsque des essais pat rapport aux principes de BPL sont constates pendant ou après une inspection ou une vérification d'étude. Ces mesures doivent être décrites dans des documents émanant de l'autorité (nationale) de vérification en matière de BPL.
Si une inspection de laboratoire ou une vérification d’étude ne révèle que des écarts mineurs par rapport aux principes de BPL le laboratoire est tenu de rectifier de tels écarts mineurs. L’inspecteur peut avoir besoin, à un moment opportun, de retourner sur les lieux pour vérifier que des rectifications ont été apportées.
Si aucun écart n’est constaté, on seulement un écart mineur, les autorités (nationales) de vérification en matière de BPL peuvent:
— publier une déclaration indiquant que le laboratoire a été inspecté et que son fonctionnement a été estimé conforme aux principes de BPL. La date de l’inspection doit y figurer, et le cas échéant, les catégories d’essais inspectés dans le laboratoire à ce moment la devront être inclus; ces déclarations peuvent être utilisées pour fournir des informations aux autorités (nationales) de vérification en matière de BPL dans d’autres pays membres
et/ou
— communiquer à l’autorité réglementaire qui a demande la vérification d’étude un rapport détaillé sur les conclusions.
Quand de graves écarts constatés, les mesures que peuvent prendre les autorités de vérification en matière de BPL dépendent des circonstances particulières à chaque cas et des dispositions légales ou administratives en vertu desquelles le contrôle da la mise en conformité aux BPL a été institué dans chaque pays. Sans qu’elles ne se limitent à cela, les mesures susceptibles d’être prises consistent notamment à:
— publier une déclaration fournissant des détails sur les défaillances ou anomalies constatées et susceptibles d’alterer la validité des études conduites dans le laboratoire,
— suspendre les inspection ou vérification d’études d’un laboratoire et, par exemple, lorsque cela es possible sur le plan administratif, exclure le laboratoire du programme (national) de mise en conformité aux BPL ou de toue liste ou de tou registre existants de laboratoires soumis aux inspections en matière de BPL,
— exiger qu’une déclaration indiquant de façon détaillée les écarts soit jointe aux rapports d’études spécifiques,
— introduire une action devant les tribunaux, dès lors que la situation le justifie et que les procédures légales ou administratives le permettent.
Si de graves écarts sont relevés qui peuvent avoir affecté certaines études, l’autorité (nationale) de vérification en matière de BPL doit envisager la nécessité de transmettre ses conclusions aux autorités réglementaires compétentes ou aux autorités (nationales) de vérification en matière de BPL d’autres pays membres.
**Procédures d’appel**
Les problèmes ou divergences de vues surgissant entre les inspecteurs et la direction des laboratoires sont normalement résolus pendant l’inspection ou la vérification d’étude. Toutefois, il n’est pas toujours possible de parvenir à un accord. Il faut faire en sorte qu’il existe une procédure donnant la possibilité au laboratoire d’exposer son point de vue concernant les conclusions d’une inspection de laboratoire ou d’une vérification d’étude en vue de contrôler la mise en conformité aux BPL et/ou les mesures que l’autorité de vérification en matière de BPL se propose de prendre.
ANNEXE II
DIRECTIVES POUR LA CONDUITE D’INSPECTIONS DE LABORATOIRES ET DE VÉRIFICATIONS D’ÉTUDES
INTRODUCTION
L’objet de la présente annexe est d’énoncer des directives mutuellement acceptables par les pays membres de l’OCDE, pour la conduite d’inspections de laboratoires et de vérifications d’études. Elle traite principalement des inspections de laboratoires, auxquelles se consacrent en grande partie les inspecteurs chargés de vérifier la mise en conformité aux BPL. Les inspections de laboratoires comportent le plus souvent une vérification d’étude à caractère limité, ou “examen”. Ces vérifications d’études devront aussi être menées de temps à autre à la demande, par exemple, d’une autorité réglementaire. On trouvera à la fin de cette annexe des indications d’ordre général sur la conduite de vérifications d’études détaillées.
Les inspections de laboratoires visent à déterminer le degré de conformité des installations d’essais et des études de laboratoire aux principes de BPL et à vérifier l’intégrité des données pour s’assurer que les résultats obtenus sont d’une qualité suffisante pour que les autorités nationales réglementaires puissent procéder à une évaluation et prendre des décisions. Les inspections donnent lieu à l’établissement de rapports qui décrivent le degré de conformité des installations d’essais aux principes de BPL. Les laboratoires doivent être inspectés de façon régulière sur une base routinière afin que l’on puisse constituer et tenir à jour un dossier sur la mise en conformité aux BPL d’un laboratoire.
DEFINITIONS
Les définitions de termes dans les „Principes de l’OCDE de bonnes pratiques de laboratoire“ [annexe I à la décision du conseil C(81)30 (final)] et dans l’annexe I à cette décision-recommandation s’appliquent à la présente annexe.
INSPECTIONS DE LABORATOIRES
Des inspections visant à vérifier la mise en conformité aux principes de BPL peuvent être effectuées dans tout laboratoire ou sont obtenues, à des fins de réglementation, des données sur l’innocuité des produits pour la santé et l’environnement. Les inspecteurs peuvent être tenus de vérifier les données relatives aux propriétés physiques, chimiques, toxicologiques ou écotoxicologiques d’une substance ou d’une préparation. Dans certains cas, les inspecteurs peuvent avoir besoin de l’aide de spécialistes de disciplines particulières.
Compte tenu de la grande diversité des installations (s’agissant tant de l’agencement des locaux que de la structure administrative) et des différents types d’études rencontrés lors des inspections, le jugement des inspecteurs chargés d’évaluer le degré et l’ampleur de la mise en conformité aux principes de BPL est essentiel. Il n’en reste pas moins que les inspecteurs doivent s’efforcer d’adopter une démarche uniforme pour évaluer si, dans le cas d’un laboratoire précis ou d’une étude particulière, un degré de conformité adéquat est atteint pour chaque principe de BPL.
Dans les sections suivantes, des directives sont données sur les divers aspects de l’installation d’essais, y compris à son personnel et aux procédures qui sont susceptibles d’être examinées par les inspecteurs de laboratoires. Dans chacune des sections, l’objet visé est indiqué et les points précis qui pourraient faire l’objet d’un examen lors d’une inspection de laboratoire sont énumérés à titre d’exemple. Ces listes ne se veulent pas exhaustives et ne doivent pas être considérées comme telles.
Les inspecteurs ne doivent pas se préoccuper de la nécessité ou des objectifs de l’étude, ni de l’interprétation des résultats obtenus dans les études portant sur les risques pour la santé humaine et l’environnement. Ces questions sont du ressort des autorités réglementaires auxquelles les données sont soumises à des fins de réglementation.
Les inspections de laboratoires et les vérifications d’études perturbent inévitablement les activités normales des laboratoires. Les inspecteurs doivent donc effectuer leur travail de façon méthodique et selon un plan soigneusement établi, et dans la mesure du possible, tenir compte des souhaits de la direction du laboratoire quant aux heures auxquelles ils peuvent se rendre dans certaines parties de l’installation.
Lors des inspections de laboratoires et vérifications d’études, les inspecteurs ont accès à des données confidentielles ayant une valeur commerciale. Il est indispensable qu’ils veillent à ce que ces informations ne soient vues que par le personnel autorisé. Leurs obligations à cet égard auront été définies dans leur programme (national) de vérification de la mise en conformité aux BPL.
PROCEDURES D’INSPECTION
Pré-inspection
Objet: faire connaître à l’inspecteur le laboratoire soumis à inspection, notamment sa structure administrative, l’agencement de ses locaux et l’éventail des études qui y sont effectuées.
Avant d'effectuer une inspection de laboratoire ou une vérification d'étude, les inspecteurs doivent se familiariser avec l'installation qu'ils vont visiter. Ils doivent passer en revue toutes les informations existantes sur le laboratoire. Ces informations peuvent comprendre des rapports d'inspection antérieurs, un plan des locaux, des organigrammes, des rapports d'étude, des protocoles d'essai, ainsi qu'un curriculum vitae (CV) du personnel d'encadrement. Ces documents apporteront des renseignements sur:
— la nature, les dimensions et l'agencement du laboratoire,
— l'éventail des études susceptibles d'être rencontrées au cours de l'inspection et
— la structure administrative du laboratoire.
Les inspecteurs doivent noter en particulier les carences éventuelles des inspections de laboratoire précédentes. Lorsqu'aucune inspection de laboratoire n'a été réalisée auparavant, il est possible d'effectuer une visite de pré-inspection afin d'obtenir les renseignements pertinents.
Les laboratoires doivent être informés de la date et de l'heure d'arrivée des inspecteurs, de l'objectif et de la durée de la visite d'inspection. Les laboratoires peuvent ainsi veiller à ce que le personnel concerné soit présent et que la documentation appropriée soit disponible. Dans les cas où des documents ou dossiers particuliers doivent être examinés, il peut être utile d'en informer le laboratoire à l'avance afin que celui-ci puisse les communiquer immédiatement à l'inspecteur au cours de sa visite.
Réunion préliminaire
Objet: informer la direction et le personnel du laboratoire des raisons de l'inspection de laboratoire ou de la vérification d'étude qui va avoir lieu et identifier les secteurs de laboratoire, les études choisies pour vérification, les documents et les membres du personnel susceptibles d'être concernés.
Les détails administratifs et pratiques d'une inspection de laboratoire ou d'une vérification d'étude doivent être examinés avec la direction du laboratoire au début de la visite. À la réunion préliminaire, les inspecteurs doivent:
— présenter dans leurs grandes lignes l'objet et la portée de leur visite,
— indiquer la documentation dont ils ont besoin pour procéder à l'inspection du laboratoire, telle que listes des études en cours et terminées, plans des études, modes opératoires normalisés, rapports d'étude, etc. C'est à ce stade qu'il convient de décider de l'accès aux documents pertinents et, le cas échéant, de prendre des dispositions permettant leur reproduction,
— demander des précisions ou des informations sur la structure administrative (organisation) et le personnel du laboratoire,
— demander des informations sur la conduite parallèle d'études soumises aux BPL et d'autres études auxquelles ceux-ci ne s'appliquent pas,
— procéder à une première détermination des parties du laboratoire concernées par l'inspection,
— décrire les documents et spécimens qui seront nécessaires pour l'étude (les études) en cours ou terminée(s) sélectionnée(s) en vue d'une vérification d'étude(s).
Avant de mener plus loin une inspection de laboratoire, il est souhaitable que l'inspecteur prenne contact avec le service du laboratoire chargé de l'assurance qualité (AQ).
En règle générale, les inspecteurs trouvent utile d'être accompagnés par un membre du service interne chargé de l'assurance qualité lors de la visite d'une installation.
Les inspecteurs peuvent éventuellement demander qu'une pièce leur soit réservée pour examiner les documents et pour d'autres activités.
Organisation et personnel
Objet: déterminer si le laboratoire dispose d'un personnel qualifié, de ressources en personnel et de services de soutien suffisants pour la diversité et le nombre des études entreprises; vérifier que la structure administrative est appropriée et que la direction a mis en place pour son personnel une politique de formation et de surveillance sanitaire, adaptée aux études entreprises dans le laboratoire.
La direction doit être invitée à fournir certains documents, par exemple:
— un plan des locaux,
— les organigrammes de la gestion de l'installation et de son organisation au plan scientifique,
— les CV du personnel d'encadrement impliqué dans la (les) catégorie(s) d'études choisies pour vérification,
— la (les) liste(s) des études en cours et terminées ainsi que les informations sur la nature de l'étude, les dates de début et d'achèvement, les systèmes d'essai, la voie d'administration et le nom du directeur d'étude,
— la politique suivie en matière de formation du personnel et de surveillance sanitaire, si celle-ci a été établie,
— des dossiers sur la formation du personnel, dans la mesure de leur disponibilité,
— un index des modes opératoires normalisés du laboratoire,
— les modes opératoires normalisés spécifiques en rapport avec les études ou les procédures inspectées ou vérifiées,
— les listes des directeurs d'études impliqués dans les études vérifiées.
L'inspecteur doit vérifier, en particulier:
— les listes des études en cours et terminées pour évaluer le volume des travaux entrepris par le laboratoire,
— l'identité et les qualifications des directeurs d'étude, du responsable du service assurance qualité, ainsi que celles d'autres membres du personnel d'encadrement,
— l'existence de modes opératoires normalisés pour tous les domaines d'essai pertinents.
Programme d'assurance qualité (AQ)
Objet: déterminer si la direction du laboratoire dispose de systèmes appropriés pour s'assurer que les études sont conduites en accord avec les principes de BPL.
Le responsable du service assurance qualité (AQ) doit être invité à faire la démonstration des systèmes et des méthodes prévues pour l'inspection et la vérification de la qualité des études, ainsi que du système utilisé pour enregistrer les observations effectuées lors de la vérification de la qualité.
Les inspecteurs doivent vérifier:
— les qualifications du responsable AQ et de tout le personnel du service placé sous sa direction,
— l'indépendance du service AQ par rapport au personnel participant aux études,
— la façon dont le service AQ programme et effectue les inspections, et dont il vérifie les phases critiques relevées dans une étude, ainsi que les ressources disponibles pour les activités d'inspection et de vérification de la qualité,
— les dispositions prévues pour assurer la vérification sur la base d'échantillons dans le cas ou la durée des études est si brève qu'il est impossible de vérifier chacune d'entre elles,
— l'ampleur et la précision des vérifications d'assurance qualité lors de la réalisation pratique de l'étude,
— les procédures d'assurance qualité applicables à la vérification du rapport final, afin de veiller à ce que celui-ci soit conforme aux données brutes,
— la notification à la direction, par le service AQ, des problèmes de nature à altérer la qualité ou l'intégrité d'une étude,
— les mesures prises par le service AQ lorsque des écarts sont constatés,
— le rôle de l'AQ (le cas échéant) dans le cas ou des études sont effectuées en partie ou en totalité dans des laboratoires sous-traitants,
— la contribution (le cas échéant) du service AQ à l'examen, la révision et la mise à jour des modes opératoires normalisés.
Installations
Objet: déterminer si les dimensions, la construction, l'agencement et la localisation du laboratoire lui permettent de répondre aux exigences des études entreprises.
L'inspecteur doit vérifier:
— que l'agencement de l'installation permet une séparation suffisante des différentes activités de manière que, par exemple, les substances d'essai, les animaux, les régimes alimentaires, les spécimens pathologiques, etc. d'une étude ne puissent être confondus avec ceux d'une autre,
— qu'il existe des procédures de contrôle et de surveillance des conditions d'environnement et qu'elles opèrent convenablement dans les zones les plus importantes, comme l'animalerie et les autres salles réservées aux systèmes d'essai biologiques, les aires de stockage des substances d'essai et les secteurs de laboratoires,
— que l'entretien général des diverses installations est suffisant et qu'il existe des procédures de lutte contre les parasites, en cas de besoin.
Soin, logement et confinement des systèmes d'essai biologiques
Objet: déterminer si, dans le cas d'études sur les animaux ou d'autres systèmes d'essai biologiques, le laboratoire dispose d'un équipement approprié et des conditions suffisantes pour assurer leur soin, leur logement et leur confinement, de manière à prévenir le stress et autres problèmes qui pourraient affecter les systèmes d'essai et donc la qualité des données.
Un laboratoire peut réaliser des études nécessitant diverses espèces animales ou végétales ainsi que des systèmes microbiologiques ou d'autres systèmes cellulaires ou infracellulaires. Le type de systèmes d'essai utilisé détermine les aspects relatifs aux soins, au logement et au confinement que l'inspecteur doit vérifier. En se fiant à son jugement, l'inspecteur vérifie selon les systèmes d'essai:
— que les installations sont adaptées aux systèmes d'essai biologiques utilisés et aux exigences de l'essai à effectuer,
— que des dispositions sont prévues pour mettre en quarantaine les animaux et les végétaux introduits dans l'installation, et qu'elles fonctionnent de manière satisfaisante,
— que des dispositions sont prévues pour isoler les animaux (ou les autres éléments d'un système d'essai, le cas échéant) dont on sait ou dont on soupçonne qu'ils sont malades ou porteurs de maladies,
— qu'un contrôle et des registres appropriés sur la santé, le comportement ou d'autres aspects, en fonction des caractéristiques du système d'essai soient prévus,
— que l'équipement destiné à assurer les conditions d'environnement requises pour chaque système d'essai biologique est adéquate, bien entretenue et efficace,
— que les cages, râteliers, réservoirs et autres récipients, ainsi que les autres équipements accessoires sont maintenus dans un état de propreté suffisant,
— que les analyses visant à vérifier les conditions d'environnement et les systèmes de soutien sont effectuées de la façon requise,
— qu'il existe des dispositifs pour l'enlèvement et l'évacuation des déchets animaux et des résidus des systèmes d'essai et que ces dispositifs sont utilisés de façon à réduire au minimum l'infestation par les parasites, les odeurs, les risques de maladies et la contamination de l'environnement,
— que des aires de stockage sont prévues pour les aliments pour animaux ou des produits équivalents, pour tous les systèmes d'essai; que ces aires ne sont pas utilisées pour stocker d'autres matériaux tels que substances d'essai, produits chimiques de lutte contre les parasites ou désinfectants, et qu'elles sont séparées des zones abritant les animaux ou les autres systèmes d'essai biologiques,
— que les aliments et les litières stockés doivent être à l'abri de conditions néfastes d'environnement, d'infestation et de contamination.
**Appareils, matériaux, réactifs et spécimens**
Objet: déterminer si le laboratoire dispose d'appareils en bon état de marche, convenablement situés, en quantité suffisante et de capacité adéquate pour répondre aux exigences des essais qui y sont effectués et s'assurer que les matériaux, les réactifs et les spécimens sont correctement étiquetés utilisés et stockés.
L'inspecteur doit vérifier:
— que les appareils sont propres et en bon état de marche,
— que des registres ont été tenus sur le fonctionnement, l'entretien, la normalisation et l'étalonnage des appareils,
— que les matériaux et les réactifs chimiques sont correctement étiquetés et stockés à la bonne température et que les dates d'expiration sont respectées. Les étiquettes des réactifs devraient en indiquer l'origine, la nature et la concentration et/ou d'autres informations pertinentes,
— que identification des spécimens précise bien le système d'essai, l'étude effectuée, la nature et la date de prélèvement du spécimen,
— que les appareils et les matériaux utilisés n'interfèrent pas avec le système d'essai.
**Systèmes d'essai**
Objet: déterminer s'il existe des procédures appropriées pour la manipulation et le contrôle des divers systèmes d'essai requis par les études entreprises dans le laboratoire, par exemple des systèmes chimiques, physiques, cellulaires, microbiologiques, végétaux ou animaux.
**Systèmes d'essai physiques et chimiques**
L'inspecteur doit vérifier:
— que la stabilité des substances d'essai et de référence a été déterminé conformément aux prescriptions éventuelles du plan d'étude, et que les substances de référence visées dans les plans d'essai ont été utilisées,
— qu'il existe des modes opératoires normalisés pour toutes les activités du laboratoire et que leurs dispositions sont respectées,
— que dans les systèmes automatisés, les données obtenues sous forme de graphiques, de courbes d'enregistrement ou de sorties d'imprimante ont été classées comme données brutes et archivées.
Systèmes d'essai biologiques
Prenant en compte les points pertinents ci-dessus relatifs au soin, au logement et au confinement des systèmes d'essai biologiques, l'inspecteur doit vérifier:
— que les systèmes d'essai correspondent à ce qui est défini dans les plans d'étude,
— que les systèmes d'essai sont identifiés de façon adéquate,
— que les animaux sont identifiés correctement, et si cela est nécessaire et approprié, de manière univoque tout au long de l'étude,
— que les logements ou les récipients des systèmes d'essai sont correctement identifiés avec toutes les informations nécessaires,
— qu'il existe une séparation suffisante entre les études conduites sur les mêmes espèces animales (ou les mêmes systèmes d'essai biologiques) mais avec des substances différentes,
— que la séparation des espèces animales (et des autres systèmes d'essai biologiques) est assurée de manière satisfaisante, dans l'espace et dans le temps,
— que l'environnement des systèmes d'essai biologiques est tel qu'il est défini dans le plan d'étude ou dans les modes opératoires normalisés, notamment en ce qui concerne la température ou les cycles lumière/obscurité,
— que les registres sur la réception, la manutention, le logement ou le confinement, le soin et l'évaluation de l'état de santé sont adaptés aux caractéristiques des systèmes d'essai,
— qu'il existe des registres sur l'examen, la quarantaine, la morbidité, la mortalité, le comportement, ainsi que sur le diagnostic et le traitement des affections des systèmes d'essai animaux et végétaux ou sur d'autres aspects analogues adaptés à chaque système d'essai biologique,
— que des dispositions sont prévues pour l'élimination satisfaisante des systèmes d'essai à l'issue des essais.
Substances d'essai et de référence
Objet: déterminer si le laboratoire dispose de procédures destinées (i) à s'assurer que la nature, la puissance, la quantité et la composition des substances d'essai et de référence sont conformes aux prescriptions et (ii) à réceptionner et à stocker correctement les substances d'essai et de référence.
L'inspecteur doit vérifier:
— qu'il existe des modes opératoires normalisés pour enregistrer la réception, ainsi que pour la manutention, l'échantillonnage, l'utilisation et le stockage des substances d'essai et de référence,
— que les récipients des substances d'essai et de référence sont correctement étiquetés,
— que les conditions de stockage sont à même de préserver la concentration, la pureté et la stabilité des substances d'essai et de référence,
— lorsqu'il y a lieu, que des procédures (modes opératoires normalisés) sont prévues pour déterminer l'identité, la pureté, la composition et la stabilité des substances d'essai et de référence et pour en prévenir la contamination,
— lorsqu'il y a lieu, que des registres sont tenus sur la composition, les caractéristiques, la concentration et la stabilité des substances d'essai et de référence,
— lorsqu'il y a lieu, qu'il existe des procédures (modes opératoires normalisés) pour la détermination de l'homogénéité et de la stabilité des mélanges contenant des substances d'essai et de référence,
— lorsqu'il y a lieu, que les récipients contenant des mélanges (ou des dilutions) des substances d'essai ou de référence sont étiquetés et que des registres sont tenus sur l'homogénéité et la stabilité de leur contenu,
— si la durée de l'essai est supérieure à quatre semaines, que des échantillons de chaque lot des substances d'essai et de référence ont été prélevés à des fins d'analyse et qu'ils ont été conservés pendant une durée appropriée,
— que des procédures sont prévues pour le mélange des substances de façon à éviter les erreurs d'identification et la contamination réciproque.
Modes opératoires normalisés
Objet: déterminer si le laboratoire dispose de modes opératoires normalisés écrits pour tous les aspects importants de ses activités, compte tenu du fait qu'il s'agit là d'un des principaux moyens pour la direction de contrôler les activités du laboratoire. Ces modes opératoires ont un rapport direct avec les aspects les plus courants des essais menés par le laboratoire.
L'inspecteur doit vérifier:
— que chaque secteur de laboratoire a un accès immédiat à des exemplaires agréés des modes opératoires normalisés appropriés,
— qu'il y a des procédures pour la révision et la mise à jour des modes opératoires normalisés,
— que tout amendement ou changement dans les modes opératoires normalisés a été agréé et daté,
— que des dossiers chronologiques des modes opératoires normalisés sont tenus à jour,
— que des modes opératoires normalisés sont disponibles pour les activités suivantes, et éventuellement pour d'autres activités:
i) réception, identification, étiquetage, manutention, échantillonnage, utilisation et stockage des substances d'essai et de référence;
ii) entretien, nettoyage, étalonnage des appareils de mesure et des équipements de régulation des conditions ambiantes;
iii) préparation des réactifs et dosage des préparations;
iv) tenue de registres, établissement de rapports, stockage et consultation des registres et rapports;
v) préparation et régulation des conditions ambiantes des zones contenant le système d'essai;
vi) réception, transfert, localisation, caractérisation, identification et entretien des systèmes d'essai;
vii) manipulation des systèmes d'essai avant, pendant et à la fin de l'étude;
viii) élimination des systèmes d'essai;
ix) utilisation d'agents de lutte contre les parasites et d'agents nettoyants;
x) opérations liées au programme d'assurance qualité.
Réalisation de l'étude
Objet: vérifier qu'il existe des plans d'étude écrits et que les plans et le déroulement des études sont en accord avec les principes de BPL.
L'inspecteur doit vérifier:
— que le plan d'étude a été signé par le directeur d'étude,
— que toutes les modifications apportées au plan d'étude ont été signées et datées,
— lorsqu'il y a lieu, que la date d'agrément du plan d'étude par le commettant a été enregistrée,
— que les mesures, les observations et les examens sont réalisés conformément au plan d'étude et aux modes opératoires normalisés appropriés,
— que les résultats de ces mesures, observations et examens ont été enregistrés de manière directe, rapide, précise et lisible et qu'ils ont été signés (ou paraphés) et datés,
— que toutes les modifications apportées aux données brutes, y compris à celles mises en mémoire sur ordinateur, ne se superposent pas aux mentions précédentes, indiquent la raison de la modification et sont signées et datées,
— que les données obtenues par ordinateur ou mises en mémoire sont identifiées et que les procédures de sauvegarde ou de protection contre les amendements non autorisés sont appropriées,
— que le logiciel utilisé dans le cadre de l'étude est fiable, exact et peut être validé,
— que tous les événements imprévus consignés dans les données brutes ont été étudiés et évalués,
— que les résultats présentés dans les rapports (provisoires ou finals) de l'étude sont concordants et complets et qu'ils reflètent correctement les données brutes.
Compte rendu des résultats de l'étude
Objet: vérifier que les rapports finals sont établis en accord avec les principes de BPL.
Lorsqu'un rapport final est disponible, l'inspecteur doit vérifier:
— qu'il est signé et daté par le directeur d'étude et par les principaux chercheurs,
— que le directeur d'étude a signé une déclaration par laquelle il prend la responsabilité de la validité de l'étude et confirme que l'étude a été conduite conformément aux principes de BPL,
— qu'une déclaration sur l'assurance qualité figure dans le rapport, qu'elle est signée et datée,
— que les amendements éventuels ont été apportés par le personnel compétent,
— que le rapport donne la liste des emplacements dans les „archives“ de tous les échantillons, spécimens et données brutes.
Stockage et conservation des documents
Objet: déterminer si le laboratoire a établi des registres et des rapports adéquats et si des dispositions appropriées ont été prises pour assurer le stockage et la conservation en toute sécurité des documents et des matériels.
L’inspecteur doit vérifier:
— les salles „d’archives” servant au stockage des plans d’étude, des données brutes, des rapports finaux, des échantillons et des spécimens,
— la procédure de consultation du matériel archivé,
— les procédures qui limitent l’accès aux archives au personnel autorisé et les registres ou figure le nom des personnes ayant accès aux données brutes, diapositives, etc.,
— qu’un inventaire des matériels retirés des archives ou, à l’inverse, rentrés est tenu,
— que les documents et les matériaux sont conservés pendant le temps nécessaire ou approprié et que des mesures sont prises pour éviter qu’ils ne soient perdus ou endommagés par le feu, des conditions ambiantes nocives, etc.
VERIFICATIONS D’ETUDES
En général, les inspections de laboratoire comportent, entre autres, des vérifications d’études (limitées); celles-ci peuvent consister en de brefs examens d’études en cours ou complétés. Quand des vérifications d’études particulières sont requises par les autorités réglementaires, la conduite et le compte rendu des études doivent être soumis à un examen détaillé. En raison de la grande diversité des études qui peuvent être ainsi vérifiées, il ne convient de donner que des indications d’ordre général, et les inspecteurs et autres personnes prenant part à la vérification devront toujours exercer leur jugement sur la nature et la portée des examens qu’ils effectueront. Leur but doit être de reconstruire l’étude à partir du plan d’étude, en utilisant les modes opératoires normalisés, les données brutes et autres documents archivés.
Dans certains cas, les inspecteurs peuvent avoir besoin de l’aide d’experts pour mener efficacement une vérification d’étude - par exemple lorsqu’ils doivent examiner au microscope des coupes de tissus.
Lorsqu’il effectue une vérification d’étude, l’inspecteur doit:
— obtenir le nom, la description des tâches et le résumé de la formation et de l’expérience de certains membres du personnel engagés dans l’étude ou les études, tels que le directeur d’étude et les principaux chercheurs,
— s’assurer qu’il existe un nombre suffisant de personnes formées dans les domaines se rapportant à l’étude ou aux études entreprises,
— déterminer les différents appareils ou équipements spéciaux utilisés dans l’étude et examiner les registres relatifs à la calibration, à l’entretien et au service de ces équipements,
— examiner les registres relatifs à la stabilité des substances d’essai, aux analyses de ces substances et des préparations, aux analyses d’aliments,
— essayer de déterminer, dans la mesure du possible à travers un entretien, les tâches dévolues à des personnes choisies participant à l’étude, pour savoir si ces personnes ont disposé de suffisamment de temps pour accomplir les tâches qui leur étaient assignées dans le plan d’étude,
— se procurer des exemplaires de tous les documents décrivant les procédures de contrôle ou faisant partie intégrante de l’étude, notamment:
i) le plan de l’étude;
ii) les modes opératoires normalisés en vigueur à l’époque ou l’étude a été faite;
iii) les registres, carnets de laboratoire, dossiers, fiches de travail, sorties d’imprimante, etc. et
iv) le rapport final.
Dans les études pour lesquelles des animaux (par exemple des rongeurs et d’autres mammifères) sont utilisés, l’inspecteur doit examiner ce qu’il advient d’un certain pourcentage d’animaux depuis leur arrivée au laboratoire jusqu’à leur autopsie. Il doit accorder une attention particulière aux dossiers concernant:
— le poids corporel des animaux, les quantités d’eau et d’aliments ingérées, la préparation et l’administration des doses, etc.,
— les observations cliniques et les résultats d’autopsie,
— les examens biologiques,
— la pathologie.
FIN DE L’INSPECTION OU DE LA VERIFICATION D’ETUDE
Lorsqu’une inspection de laboratoire ou une vérification d’étude est achevée, l’inspecteur doit se tenir prêt à discuter ses conclusions avec les représentants de l’installation d’essais et établir un rapport écrit, le rapport d’inspection, pour les présenter.
L’inspection de tout grand laboratoire révèle généralement un certain nombre d’écarts mineurs par rapport aux principes de BPL, mais, le plus souvent, ces écarts ne sont pas assez graves pour risquer de compromettre la validité des études réalisées par le laboratoire. Dans ce cas, l’inspecteur peut légitimement indiquer dans son rapport que le laboratoire opère en conformité avec les principes de BPL en accord avec les critères fixés par l’autorité (nationale) de vérification en matière de BPL. Néanmoins, l’inspecteur doit communiquer au laboratoire le détail des insuffisances ou des anomalies décelées et s’assurer auprès de la direction que des mesures seront prises pour y remédier. L’inspecteur devra éventuellement rendre de nouveau visite au laboratoire après un certain temps, afin de vérifier que les mesures nécessaires ont été prises.
Si une vérification d’étude ou une inspection de laboratoire fait apparaître un grave écart par rapport aux principes de BPL, et s’il inspecteur estime que cet écart peut avoir compromis la validité de l’étude vérifiée ou d’autres études réalisées dans l’installation, il doit le notifier à l’autorité (nationale) de vérification en matière de BPL. Les mesures prises par cette autorité dépendront de la nature et de l’ampleur du manquement au respect des principes ainsi que des dispositions juridiques et/ou administratives figurant dans le programme de mise en conformité aux BPL.
Lorsqu’une vérification d’étude a été réalisée à la demande d’une autorité réglementaire, un compte rendu complet des conclusions doit être établi et adressé à l’autorité réglementaire concernée par l’intermédiaire de l’autorité (nationale) compétente de vérification en matière de BPL.
ANNEXE III
ORIENTATIONS POUR L’ÉCHANGE D’INFORMATIONS CONCERNANT LES SYSTEMES NATIONAUX DE VÉRIFICATION DE LA MISE EN CONFORMITÉ
La partie II paragraphe 2 de l’acte du conseil contient une décision aux termes de laquelle les pays membres devront échanger des informations concernant leurs systèmes de vérification de la mise en conformité aux principes de BPL. Cette annexe fournit des orientations sur les types d’information qu’il convient d’échanger. Tandis que des informations concernant tous les aspects traités dans les „Guides pour les systèmes de vérification de la mise en conformité aux bonnes pratiques de laboratoire“ (annexe I) sont utiles pour comprendre les systèmes de vérification de la mise en conformité d’un autre pays, certains types d’information revêtent une importance particulière. Ceux-ci concernent:
— les principes de BPL adoptés au plan national,
— la portée du programme national de vérification de la mise en conformité aux principes de BPL en termes de catégories de produits chimiques et de types d’essais entrant dans le domaine d’application,
— l’identité, le statut juridique et la structure administrative de l’autorité (nationale) ou des autorités de vérification en matière de BPL,
— les procédures suivies au cours des inspections de laboratoire et des vérifications d’études ainsi que la périodicité des inspections régulières,
— le nombre et la qualification des inspecteurs,
— les mesures à la disposition de l’autorité (des autorités) (nationale[s]) de vérification en matière de BPL en cas de non-mise en conformité, y compris la possibilité de communiquer aux autres pays membres, lorsqu’il y a lieu, les résultats des inspections de laboratoires et des vérifications,
— les dispositions prises pour protéger la confidentialité des informations,
— les procédures applicables au lancement, au déroulement et à l’établissement des rapports d’inspections de laboratoires et de vérifications d’études, à la demande d’autres pays membres,
— les procédures suivies pour obtenir des informations sur les laboratoires qui ont fait l’objet d’une inspection par une autorité (nationale) de vérification en matière de BPL d’un autre pays membre, notamment sur le degré de conformité de ces laboratoires,
— la nature des déclarations des laboratoires établissant que les études ont été réalisées conformément aux principes de BPL.
Il est possible que les autres pays ne reconnaissent pas immédiatement les systèmes nationaux de vérification de la mise en conformité aux principes de BPL. Les pays membres doivent être disposés à résoudre les vrais problèmes en faisant preuve d’un esprit de coopération. Il se peut qu’un pays membre ne soit pas en mesure d’apprécier l’acceptabilité des systèmes de vérification de la mise en conformité aux BPL d’un autre pays en se fondant uniquement sur l’échange d’informations écrites. Dans ce cas, les pays membres peuvent obtenir l’assurance recherchée en menant des consultations et en procédant à des échanges de vues avec les autorités (nationales) de vérification en matière de BPL concernées. A cet égard, l’OCDE offre un forum permettant de débattre et de résoudre des problèmes liés à l’harmonisation et à l’acceptation internationales des systèmes de vérification de la mise en conformité aux BPL.
Pour faciliter les contacts au niveau international et l’échange permanent d’informations, la création d’une seule autorité de vérification en matière de BPL, englobant toutes les activités se rapportant aux bonnes pratiques de laboratoire dans un pays membre, présente des avantages évidents. Quand il existe plusieurs autorités, les pays membres doivent s’assurer qu’elles fonctionnent de manière concordante, utilisent des systèmes comparables et ont des programmes de mise en conformité aux BPL analogues. Les pays membres doivent déterminer l’autorité ou les autorités chargées des contacts au niveau international.
Il peut se produire qu’une autorité réglementaire nationale d’un pays membre ait besoin de demander des informations sur le degré de conformité aux BPL d’un laboratoire situé dans un autre pays membre. En de rares occasions et lorsqu’il existe des raisons valables, une vérification d’étude particulière peut être demandée par l’autorité réglementaire d’un autre pays membre. Des dispositions doivent être prévues pour que ces demandes soient satisfaits et pour que les résultats soient notifiés à l’autorité réglementaire qui en a fait la demande.
Il convient d’établir des contacts formels au niveau international pour l’échange d’informations entre les autorités de vérification en matière de BPL. Il ne faut pas en conclure toutefois que cela empêche tout contact informel entre les autorités réglementaires et l’autorité de vérification en matière de BPL existant dans un autre pays membre, dans la mesure où les pays membres concernés acceptent de tels contacts.
Les autorités nationales doivent tenir compte du fait que les autorités d’autres pays membres pourraient vouloir assister à une inspection de laboratoire ou une vérification d’étude qu’elles ont expressément demandée, ou peuvent souhaiter que des représentant(s) du pays membre souhaitant une inspection de laboratoire ou une vérification particulière soit (soient) présent(s) à cette inspection ou vérification d’étude. Dans ce cas, les pays membres doivent permettre aux inspecteurs d’un autre pays membre de participer à des inspections et des vérifications d’études réalisées par les autorités de vérification en matière de BPL de leur pays.
THE COUNCIL,
Having regard to Articles 5 (a) and 5 (b) of the convention on the Organization for Economic Cooperation and Development of 14 December 1960;
Having regard to the recommendation of the Council of 7 July 1977 establishing guidelines in respect of procedure and requirements for anticipating the effects of chemicals on man and in the environment, C(77)97 (final);
Having regard to the Decision of the Council of 12 May 1981 concerning the mutual acceptance of data in the assessment of chemicals, C(81)30 (final) and, in particular, the recommendation that Member States, in the testing of chemicals, apply the OECD principles of good laboratory practice, set forth in Annex 2 of that Decision;
Having regard to the recommendation of the Council of 26 July 1983 concerning the mutual recognition of compliance with good laboratory practice, C(83)95 (final);
Having regard to the conclusions of the third high level meeting of the chemicals group (OECD, Paris, 1988);
Considering the need to ensure that test data on chemicals provided to regulatory authorities for purposes of assessment and other uses related to the protection of human health and the environment are of high quality, valid and reliable;
Considering the need to minimize duplicative testing of chemicals, and thereby to utilize more effectively scarce test facilities and specialist manpower, and to reduce the number of animals used in testing;
Considering that recognition of procedures for monitoring compliance with good laboratory practice will facilitate mutual acceptance of data and thereby reduce duplicative testing of chemicals;
Considering that a basis for recognition of compliance monitoring procedures is an understanding of, and confidence in, the procedures in the Member country where the data are generated;
Considering that harmonized approaches to procedures for monitoring compliance with good laboratory practice would greatly facilitate the development of the necessary confidence in other countries’ procedures;
On the proposal of the joint meeting of the management committee of the special programme on the control of chemicals and the chemicals group, endorsed by the environment committee,
PART I
GLP principles and compliance monitoring
1. DECIDES that Member countries in which testing of chemicals for purposes of assessment related to the protection of health and the environment is being carried out pursuant to principles of good laboratory practice that are consistent with the OECD principles of good laboratory practice as set out in Annex 2 of the Council Decision C(81)30 (final) („GLP principles”) shall:
(i) establish national procedures for monitoring compliance with GLP principles, based on laboratory inspections and study audits;
(ii) designate an authority or authorities to discharge the functions required by the procedures for monitoring compliance; and
(iii) require that the management of test facilities issue a declaration, where applicable, that a study was carried out in accordance with GLP principles and pursuant to any other provisions established by national legislation or administrative procedures dealing with good laboratory practice.
2. RECOMMENDS that, in developing and implementing national procedures for monitoring compliance with GLP principles, Member States apply the „Guides for compliance monitoring procedures for good laboratory practice” and the „Guidance for the conduct of laboratory inspections and study audits”, set out respectively in Annexes I and II which are an integral part of this decision/recommendation.
PART II
Recognition of GLP compliance among Member States
1. DECIDES that Member States shall recognize the assurance by another Member State that test data have been generated in
accordance with GLP principles if such other Member State complies with Part I above and Part II paragraph 2 below.
2. DECIDES that, for purposes of the recognition of the assurance in paragraph 1 above, Member States shall:
(i) designate an authority or authorities for international liaison and for discharging other functions relevant to the recognition as set out in this Part and in the Annexes to this decision/recommendation;
(ii) exchange with other Member States relevant information concerning their procedures for monitoring compliance, in accordance with the guidance set out in Annex III which is an integral part of this decision/recommendation; and
(iii) implement procedures whereby, where good reason exists, information concerning GLP compliance of a test facility (including information focusing on a particular study) within their jurisdiction can be sought by another Member State.
3. DECIDES that the Council Recommendation concerning the mutual recognition of compliance with good laboratory practice, C(83)95 (final), shall be repealed.
PART III
Future OECD activities
1. INSTRUCTS the Environment Committee and the Management Committee of the special programme on the control of chemicals to ensure that the „guides for compliance monitoring procedures for good laboratory practice“ and the „guidance for the conduct of laboratory inspections and study audits“ set out in Annexes I and II are updates and expanded, as necessary, in light of developments and experience of Member States and relevant work in other international organizations.
2. INSTRUCTS the Environment Committee and the Management Committee of the special programme on the control of chemicals to pursue a programme of work designed to facilitate the implementation of this decision/recommendation, and to ensure continuing exchange of information experience on technical and administrative matters related to the application of GLP principles and the implementation of procedures for monitoring compliance with good laboratory practice.
3. INSTRUCTS the Environment Committee and the Management Committee of the special programme on the control of chemicals to review actions taken by member states in pursuance of this decision/recommendation.
ANNEX I
GUIDES FOR COMPLIANCE MONITORING PROCEDURES FOR GOOD LABORATORY PRACTICE
To facilitate the mutual acceptance of test data generated for submission to regulatory authorities of OECD Member States, harmonization of the procedures adopted to monitor good laboratory practice compliance, as well as comparability of their quality and rigour, are essential. The aim of this Annex is to provide detailed practical guidance to OECD Member States on the structure, mechanisms and procedures they should adopt when establishing national good laboratory practice compliance monitoring programmes so that these programmes may be internationally acceptable.
It is recognized that Member States will adopt GLP principles and establish compliance monitoring procedures according to national legal and administrative practices, and according to priorities they give to, e.g., the scope of initial and subsequent coverage concerning categories of chemicals and types of testing. Since Member States may establish more than one good laboratory practice monitoring authority due to their legal framework for chemicals control, more than one good laboratory practice compliance programme may be established. The guidance set forth in the following paragraphs concerns each of these authorities and compliance programmes, as appropriate.
DEFINITIONS OF TERMS
The definitions of terms in the „OECD principles of good laboratory practice“ (Annex 2 to Council Decision C(81)30 (final)) are applicable to this document. In addition, the following definitions apply:
GLP principles: principles of good laboratory practice, that are consistent with the OECD principles of good laboratory practice as set out in Annex 2 of Council Decision C(81)30 (final).
GLP compliance monitoring: the periodic inspection of laboratories and/or auditing of studies for the purpose of verifying adherence to GLP principles.
(National) GLP compliance programme: the particular scheme established by a Member State to monitor good laboratory practice compliance by laboratories within its territories, by means of inspections and study audits.
(National) GLP monitoring authority: a management body established within a Member State with responsibility for monitoring the good laboratory practice compliance of laboratories within its territories and for discharging other such functions related to good laboratory practice as may be nationally determined. It is understood that more than one such body may be established in a Member State.
Laboratory inspection: an on-site examination of the test facility’s procedures and practices to assess the degree of compliance with GLP principles. During inspections, the management structures and operational procedures of the laboratory are examined, key technical personnel are interviewed, and the quality and integrity of data generated by the facility are assessed and reported.
Study audit: a comparison of raw data and associated records with the interim or final report in order to determine whether the raw data have been accurately reported, to determine whether testing was carried out in accordance with the study plan and standard operating procedures, to obtain additional information not provided in the report, and to establish whether practices were employed in the development of data that would impair their validity.
Inspector: a person who performs the laboratory inspections on behalf of the (national) GLP monitoring authority.
GLP compliance status: the level of adherence of a laboratory to the GLP principles as assessed by the (national) GLP monitoring authority.
Regulatory authority: a national body with legal responsibility for aspects of the control of chemicals.
COMPONENTS OF GOOD LABORATORY PRACTICE COMPLIANCE MONITORING PROCEDURES
Administration
A (national) GLP compliance programme should be the responsibility of a properly constituted, legally identifiable management body adequately staffed and working within a defined administrative framework.
Member States should:
— ensure that the (national) GLP monitoring authority is directly responsible for an adequate „team“ of inspectors having the necessary technical/scientific expertise or is ultimately responsible for such a „team“;
— publish documents relating to the adoption of GLP principles within their territories;
— publish documents providing details of the (national) GLP compliance programme, including information on the legal or administrative framework within which the programme operates and references to published acts, normative documents (e.g., regulations, codes of practice), inspection manuals, guidance notes, etc.;
— maintain records of laboratories inspected (and their GLP compliance status) and of studies audited.
To foster international understanding and liaison, Member States should inform the OECD and other Member States (e.g., through the OECD complementary information exchange procedure) of the nature and availability of the documentation on GLP which has been produced, together with the addresses and telephone numbers of the (national) GLP monitoring authorities.
Confidentiality
(National) GLP monitoring authorities will have access to commercially valuable information and, on occasion, may even need to remove commercially sensitive documents from a laboratory or refer to them in detail in their reports.
Member States should:
— make provision for the maintenance of confidentiality, not only by inspectors but also by any other persons who gain access to confidential information as a result of GLP compliance monitoring activities;
— ensure that, unless all commercially sensitive and confidential information has been excised, reports of laboratory inspections and study audits are made available only to regulatory authorities and, where appropriate, to the laboratories inspected or concerned with study audits and/or to study sponsors.
The names of laboratories subject to laboratory inspections within a (national) GLP compliance programme, their levels of compliance with the national GLP principles and the date(s) the inspections were conducted should be made available to (national) GLP monitoring authorities in other Member States upon request.
Personnel and training
(National) GLP monitoring authorities should:
— ensure that an adequate number of inspectors is available
The number of inspectors required will depend upon:
(i) the number of laboratories involved in the (national) GLP compliance programme;
(ii) the frequency with which the GLP compliance status of the laboratories is to be assessed;
(iii) the number and complexity of the studies undertaken by those laboratories;
(iv) the number of special inspections or audits requested by regulatory authorities.
— ensure that inspectors are adequately qualified and trained
Inspectors should have qualifications and practical experience in the range of scientific disciplines relevant to the testing of chemicals. (National) GLP monitoring authorities should:
(i) ensure that arrangements are made for the appropriate training of inspectors, having regard to their individual qualifications and experience;
(ii) encourage consultations, including joint training activities where necessary, with the staff of (national) GLP monitoring authorities in other Member States in order to promote international harmonization in the interpretation and application of GLP principles, and in the monitoring of compliance with such principles.
— ensure that inspectorate personnel have no financial or other interests in the laboratories inspected, the studies audited or the firms sponsoring such studies;
— provide inspectors with a suitable means of identification (e.g., an identity card).
Inspectors may be:
— on the permanent staff of the (national) GLP monitoring authority;
— on the permanent staff of a body separate from the (national) GLP monitoring authority;
or
— employed on contract, or by another way, by the (national) GLP monitoring authority to perform laboratory inspections or study audits.
In the latter two cases, the (national) GLP monitoring authority should have ultimate responsibility for determining the GLP compliance status of laboratories and the quality/acceptability of a study audit, and for taking any action based on the results of laboratory inspections or study audits which may be necessary.
(National) GLP compliance programmes
GLP compliance monitoring is intended to ascertain whether laboratories have implemented GLP principles for the conduct of studies and are capable of assuring that the resulting data are of adequate quality. As indicated above, Member States should publish the details of their (national) GLP compliance programmes. Such information should, inter alia:
— define the scope and extent of the programme
A (national) GLP compliance programme may cover only a limited range of chemicals, e.g., industrial chemicals, pesticides, pharmaceuticals, etc., or may include all chemicals. The scope of the monitoring for compliance should be defined, both with respect to the categories of chemicals and to the types of tests subject to it, e.g., physical, chemical, toxicological and/or ecotoxicological.
— provide an indication as to the mechanism whereby laboratories enter the programme
The application of GLP principles to health and environmental safety data generated for regulatory purposes may be mandatory. A mechanism should be available whereby laboratories may have their compliance with GLP principles monitored by the appropriate (national) GLP monitoring authority.
— provide information on categories of laboratory inspections/study audits
A (national) GLP compliance programme should include:
(i) routine laboratory inspections, i.e., the regular monitoring of laboratories, in principle on a two-year cycle. These inspections include both a general laboratory inspection and a (limited) study audit of an on-going or completed study;
(ii) special laboratory inspections/study audits at the request of a regulatory authority, e.g., prompted by a query arising from the submission of data to a regulatory authority.
— define the powers of inspectors for entry into laboratories and their access to data held by laboratories
While inspectors will not normally wish to enter laboratories against the will of the laboratory management, circumstances may arise where laboratory entry and access to data are essential to protect public health or the environment. The powers available to the (national) GLP monitoring authority in such cases should be defined.
— describe the laboratory inspection and study audit procedures for verification of GLP compliance
The documentation should indicate the procedures which will be used to examine both the organizational processes and the conditions under which laboratory studies are planned, performed, monitored and recorded. Guidance for such procedures is available in Annex II to this decision/recommendation.
— describe actions that may be taken as follow-up to laboratory inspections and study audits.
Follow-up to laboratory inspections and study audits
When a laboratory inspection or study audit has been completed, the inspector should prepare a written report of the findings.
Member States should take action where deviations from GLP principles are found during or after a laboratory inspection or study audit. The appropriate actions should be described in documents from the (national) GLP monitoring authority.
If a laboratory inspection or study audit reveals only minor deviations from GLP principles, the laboratory should be required to correct such minor deviations. The inspector may need, at an appropriate time, to return to the facility to verify that corrections have been introduced.
Where no or where only minor deviations have been found, the (national) GLP monitoring authority may:
— issue a statement that the laboratory has been inspected and found to be operating in compliance with GLP principles. The date of inspection and, if appropriate, the categories of tests inspected in the laboratory at that time should be included. Such statements may be used to provide information to (national) GLP monitoring authorities in other Member States;
and/or
— provide the regulatory authority which requested a study audit with a detailed report of the findings.
Where serious deviations are found, the action taken by (national) GLP monitoring authorities will depend upon the particular circumstances of each case and the legal or administrative provisions under which GLP compliance monitoring has been established within their countries. Actions which may be taken include, but are not limited to, the following:
— issuance of a statement, giving details of the inadequacies or faults found which might affect the validity of studies conducted in the laboratory;
— suspension of laboratory inspections or study audits of a laboratory and, for example and where administratively possible, removal of the laboratory from the (national) GLP compliance programme or from any existing list or register of laboratories subject to GLP laboratory inspections;
— the requirement that a statement detailing the deviations be attached to specific study reports;
— action through the courts, where warranted by circumstances and where legal/administrative procedures so permit.
Where serious deviations are found which may have affected specific studies, the (national) GLP monitoring authority should consider the need to inform relevant regulatory authorities or (national) GLP monitoring authorities in other Member States of their findings.
Appeals procedures
Problems, or differences of opinion, between inspectors and laboratory management will normally be resolved during the course of a laboratory inspection or study audit. However, it may not always be possible for agreement to be reached. A procedure should exist whereby a laboratory may make representations relating to the outcome of a laboratory inspection or study audit for GLP compliance monitoring and/or relating to the action the GLP monitoring authority proposes to take thereon.
ANNEX II
GUIDANCE FOR THE CONDUCT OF LABORATORY INSPECTIONS AND STUDY AUDITS
INTRODUCTION
The purpose of this Annex is to provide guidance for the conduct of Laboratory inspections and study audits which would be mutually acceptable to OECD Member States. It is principally concerned with laboratory inspections, an activity which occupies much of the time of GLP inspectors. A laboratory inspection will usually include a limited study audit or „review“ as a part of the inspection, but study audits will also have to be concerned from time to time at the request, for example, of a regulatory authority. General guidance for the conduct of study audits will be found at the end of this Annex.
Laboratory inspections are conducted to determine the degree of conformity of test facilities and laboratory studies with GLP principles and to determine the integrity of data to assure that resulting data are of adequate quality for assessment and decision-making by national regulatory authorities. They result in reports which describe the degree of adherence of a test facility to the GLP principles. Laboratory inspections should be conducted on a regular, routine basis to establish and maintain a record of the GLP compliance status of a test facility.
DEFINITIONS OF TERMS
The definitions of terms in the „OECD principles of good laboratory practice“ [Annex 2 to the Council Decision C(81)30 (Final)] and in Annex I to this decision recommendation are applicable to this Annex.
LABORATORY INSPECTIONS
Inspections for compliance with GLP principles may take place in any test facility generating health or environmental safety data for regulatory purposes. Inspectors may be required to audit data relating to the physical, chemical, toxicological or ecotoxicological properties of a substance or preparation. In some cases, inspectors may need assistance from experts in particular disciplines.
The wide diversity of facilities (in terms both of physical layout and management structure), together with the variety of types of studies encountered by inspectors, means that the inspectors must use their own judgement to assess the degree and extent of compliance with GLP principles. Nevertheless, inspectors should strive for a consistent approach in evaluating whether, in the case of a particular laboratory or study, an adequate level of compliance with each GLP principle has been achieved.
In the following sections, guidance is provided on the various aspects of the testing facility, including its personnel and procedures, which are likely to be examined by inspectors. In each section, there is a statement of purpose, as well as an illustrative list of specific items which could be considered during the course of a laboratory inspection. These lists are not meant to be comprehensive and should not be taken as such.
Inspectors should not concern themselves with the need for, or objectives of, the study or the interpretation of the findings of studies with respect to risks for human health or the environment. These aspects are the responsibility of those regulatory authorities to which the data are submitted for regulatory purposes.
Laboratory inspections and study audits inevitably disturb the normal work in a laboratory. Inspectors should therefore carry out their work in a carefully planned way and, so far as practicable, respect the wishes of the management of the laboratory as to the timing of visits to certain sections of the facility.
Inspectors will, while conducting laboratory inspections and study audits, have access to confidential, commercially valuable information. It is essential that they ensure that such information is seen by authorized personnel only. Their responsibilities in this respect will have been established within their (National) GLP compliance monitoring programme.
INSPECTION PROCEDURES
Pre-inspection
Purpose: to familiarize the inspector with the facility which is about to be inspected in respect of management structure, physical layout of buildings and range of studies.
Prior to conducting a laboratory inspection or study audit, inspectors should familiarize themselves with the facility which is to be visited. Any existing information on the facility should be reviewed. This may include previous inspection reports, the layout of the facility, organization charts, study reports, protocols and curricula vitae (CVs) of key personnel. Such documents would provide information on:
— the type, size and layout of the facility;
— the range of studies likely to be encountered during the inspection;
— the management structure of the facility.
Inspectors should note, in particular, any deficiencies from previous laboratory inspections. Where no previous laboratory inspections have been conducted, a pre-inspection visit can be made to obtain relevant information.
Laboratories should be informed of the date and time of inspectors’ arrival, the objective of their visit and the length of time they expect to be on the premises. This will allow the laboratory to ensure that the appropriate personnel and documentation are available. In cases where particular documents or records are to be examined, it may be useful to identify these to the laboratory in advance of the visit so that they will be immediately available during the laboratory inspection.”
Starting conference
Purpose: to inform the management and staff of the facility of the reason for the laboratory inspection or study audit that is about to take place, and to identify the laboratory areas, study(ies) selected for audit, documents and personnel likely to be involved.
The administrative and practical details of a laboratory inspection or study audit should be discussed with the management of the facility at the start of the visit. At the starting conference, inspectors should:
— outline the purpose and scope of the visit;
— describe the documentation which will be required for the laboratory inspection, such as lists of on-going and completed studies, study plans, standard operating procedures, study reports, etc. Access to and, if necessary, arrangements for the copying of relevant documents should be agreed upon at this time;
— clarify or request information as to the management structure (organization) and personnel of the facility;
— request information as to the conduct, side-by-side, of studies subject to GLP principles with others for which they are not applied;
— make an initial determination as to the parts of the facility to be covered during the laboratory inspection;
— describe the documents and specimens that will be needed for on-going or completed study(ies) selected for study audit.
Before proceeding further with a laboratory inspection, it is advisable for the inspector to establish contact with the laboratory’s quality assurance (QA) unit.
As a general rule, when inspecting a facility, inspectors will find it helpful to be accompanied by a member of the QA unit.
Inspectors may wish to request that a room be set aside for examination of documents and other activities.
Organization and personnel
Purpose: to determine whether the test facility has sufficient qualified personnel, staff resources and support services for the variety and number of studies undertaken; the organizational structure is appropriate; and management has established a policy regarding training and staff health surveillance appropriate to the studies undertaken in the facility.
The management should be asked to produce certain documents, for example:
— floor plans;
— facility management and scientific organization charts;
— CVs of key personnel involved in the type(s) of studies selected for the Study Audit;
— list(s) of on-going and completed studies with information on the type of study, initiation/completion dates, test system, route of administration and name of study director;
— staff training and health surveillance policies, where such policies have been established;
— staff training records where available;
— an index to the facility’s standard operating procedures (SOPs);
— specific SOPs as related to the studies or procedures being inspected or audited;
— list(s) of the study directors associated with the study(ies) being audited.
The inspector should check, in particular:
— lists of on-going and completed studies to ascertain the level of work being undertaken by the laboratory;
— the identity and qualifications of the study directors, the head of the quality assurance unit and other key personnel;
— existence of SOPs for all relevant areas of testing.
Quality assurance programme
Purpose: to determine whether the mechanisms used to assure management that laboratory studies are conducted in accordance with GLP principles are adequate.
The head of the quality assurance (QA) unit should be asked to demonstrate the systems and methods for QA inspection and monitoring of studies, and the system for recording observations made during QA monitoring.
Inspectors should check:
— the qualifications of the head of QA, and of all QA staff;
— that the QA unit functions independently from the staff involved in the studies;
— how the QA unit schedules and conducts inspections, how it monitors identified critical phases in a study, and what resources are available for QA inspections and monitoring activities;
— that where studies are of such short duration that monitoring of each study is impracticable, arrangements exist for monitoring on a sample basis;
— the extent and depth of QA monitoring during the practical phases of the study;
— the QA procedures for checking the final report to ensure its agreement with the raw data;
— that management receives reports from QA concerning problems likely to affect the quality or integrity of a study;
— the actions taken by QA when deviations are found;
— the QA role, if any, if studies or parts of studies are done in contract laboratories;
— the part played, if any, by QA in the review, revision and updating of SOPs.
Facilities
Purpose: to determine whether the test facility is of suitable size, construction, design and location to meet the demands of the studies being undertaken.
The inspector should check that:
— the design enables an adequate degree of separation so that, e.g., test substances, animals, diets, pathological specimens, etc. of one study cannot be confused with those of another;
— environmental control and monitoring procedures exist and function adequately in critical areas, e.g., animal and other biological test systems rooms, test substance storage areas, laboratory areas;
— the general housekeeping is adequate for the various facilities and that there are, if necessary, pest control procedures.
Care, housing and containment of biological test systems
Purpose: to determine whether the test facility, if engaged in studies using animals or other biological test systems, has support facilities and conditions for their care, housing and containment, adequate to prevent stress and other problems which could affect the test system and hence the quality of data.
A test facility may be carrying out studies which require a diversity of animal or plant species as well as microbial or other cellular or sub-cellular systems. The type of test systems being used will determine the aspects relating to care, housing or containment that the inspector will monitor. Using his judgement, the inspector will check, according to the test systems, that:
— there are facilities adequate for the test systems used and for testing needs;
— there are arrangements to quarantine animals and plants being introduced into the facility and that these arrangements are working satisfactorily;
— there are arrangements to isolate animals (or other elements of a test system, if necessary) known to be, or suspected of being, diseased or carriers of disease;
— there is adequate monitoring and record-keeping of health, behaviour or other aspects, as appropriate to the test system;
— the equipment for maintaining the environmental conditions required for each test system is adequate, well maintained, and effective;
— animal cages, racks, tanks and other containers, as well as accessory equipment, are kept sufficiently clean;
— analyses to check environmental conditions and support systems are carried out as required;
— facilities exist for removal and disposal of animal waste and refuse from the test systems and that these are operated so as to minimise vermin infestation, odours, disease hazard and environmental contamination;
— storage areas are provided for animal feed or equivalent materials for all test systems; that these areas are not used for the storage of other materials such as test substances, pest control chemicals or disinfectants, and that they are separate from areas in which animals are housed or other biological test systems are kept;
— stored feed and bedding are protected from deterioration by adverse environmental conditions, infestation or contamination.
**Apparatus, materials, reagents and specimens**
*Purpose:* to determine whether the laboratory has suitably located, operational apparatus in sufficient quantity and of adequate capacity to meet the requirements of the test being conducted in the facility and that the materials, reagents and specimens are properly labelled, used and stored.
The inspector should check that:
— apparatus are clean and in good working order;
— records have been kept of apparatus operation, maintenance, standardization and calibration;
— materials and chemical reagents are properly labelled and stored at appropriate temperatures and that expiry dates are not being ignored. Labels for reagents should indicate their source, identity and concentration and/or other pertinent information;
— specimens are well identified by test system, study, nature and date of collection;
— apparatus and materials used do not interfere with the test systems.
**Test systems**
*Purpose:* to determine whether adequate procedures exist for the handling and control of the variety of test systems required by the studies undertaken in the facility, e.g., chemical and physical systems, cellular and microbic systems, plants or animals.
**Physical and chemical systems**
The inspector should check that:
— where required by study plans, the stability of test and reference substance were determined and that the reference substances specified in test plans were used;
— SOPs exist to cover laboratory activities and that their provisions are observed;
— in automated systems, data generated as graphs, recorder traces or computer print-outs are documented as raw data and archived.
Biological test systems
Taking account of the relevant aspects referred to above relating to care, housing or containment of biological test systems, the inspector should check that:
— test systems are as specified in study plans;
— test systems are adequately identified;
— animals are adequately and, if necessary and appropriate, uniquely identified throughout the study;
— housing or containers of test systems are properly identified with all the necessary information;
— there is an adequate separation of studies being conducted on the same animal species (or the same biological test systems) but with different substances;
— there is an adequate separation of animal species (and other biological test systems) either in space or in time;
— the biological test system environment is as specified in the study plan or in SOPs for aspects such as temperature, or light/dark cycles;
— the recording of the receipt, handling, housing or containment, care and health evaluation is appropriate to the test systems;
— written records are kept of examination, quarantine, morbidity, mortality, behaviour, diagnosis and treatment of animal and plant test systems or other similar aspects as appropriate to each biological test system;
— there are provisions for the appropriate disposal of test systems at the end of tests.
Test and reference substances
Purpose: to determine whether the laboratory has procedures designed (i) to ensure that the identity, potency, quantity and composition of test and reference substances are in accordance with their specifications, and (ii) to properly receive and store test and reference substances.
The inspector should check that:
— there are SOPs for recording the receipt, and for the handling, sampling, usage and storage of test and reference substances;
— test and reference substances containers are properly labelled;
— storage conditions are appropriate to preserve the concentration, purity and stability of the test and reference substances;
— there are SOPs for the determination of identity, purity, composition, stability, and for the prevention of contamination of test and reference substances, where applicable;
— records are kept of the composition, characterization, concentration, and stability of test and reference substances, where applicable;
— there are procedures for the determination of the homogeneity and stability of mixtures containing test and reference substances, where applicable;
— containers holding mixtures (or dilutions) of the test and reference substances are labelled and that records are kept of the homogeneity and stability of their contents, where applicable;
— when the test is longer than four weeks „duration, samples from each batch of test and reference substances have been taken for analytical purposes and that they have been retained for an appropriate time;”
— procedures for mixing substances are designed to prevent errors in identification or cross-contamination.
Standard operating procedures
Purpose: to determine whether the laboratory has written SOPs relating to all the important aspects of the laboratory’s operations, considering that one of the most important management techniques for controlling laboratory operations is the use of written SOPs. These relate directly to the routine elements of tests conducted by the laboratory.
The inspector should check that:
— each laboratory area has immediately available relevant, authorized copies of SOPs;
— procedures exist for revision and updating of SOPs;
— any amendments or changes to SOPs have been authorized and dated;
— historical files of SOPs are maintained;
— SOPs are available for, but not necessarily limited to, the following activities:
(i) receipt, identification, labelling, handling, sampling, usage and storage of test and reference substances;
(ii) maintenance, cleaning and calibration of measuring apparatus and environmental control equipment;
(iii) preparation of reagents and dosing formulations;
(iv) record-keeping, reporting, storage and retrieval of records and reports;
(v) preparation and environmental control of areas containing the test systems;
(vi) receipt, transfer, location, characterization, identification and care of test systems;
(vii) handling of the test systems before, during and at the termination of the study;
(viii) disposal of test systems;
(ix) use of pest control and cleaning agents;
(x) quality assurance programme operations.
Performance of the study
Purpose: to verify that written study plans exist and that the plans and the conduct of the study are in accordance with GLP principles.
The inspector should check that:
— the study plan was signed by the study director;
— any amendments to the study plan were signed and dated;
— the date of the agreement to the study plan by the sponsor was recorded (where applicable);
— measurements, observations and examinations were in accordance with the study plan and relevant SOPs;
— the results of these measurements, observations and examinations were recorded directly, promptly, accurately and legibly and were signed (or initialled) and dated;
— any changes in the raw data, including data stored in computers, did not obscure previous entries, included the reason for the change and were signed and dated;
— computer-generated or stored data have been identified and that the procedures to protect them against unauthorised amendments or less are adequate;
— the computer software used within the study is reliable, accurate and can be validated;
— any unforeseen events recorded in the raw data have been investigated and evaluated;
— the results presented in the reports of the study (interim or final) are consistent and complete and that they correctly reflect the raw data.
Reporting of study results
Purpose: to determine whether final reports are prepared in accordance with GLP principles.
When a final report is available, the inspector should check that:
— it is signed and dated by the study director and by other principal scientists;
— the study director has signed a statement indicating acceptance of responsibility for the validity of the study and confirming that the study was conducted in accordance with GLP principles;
— a quality assurance statement is included in the report and that it is signed and dated;
— any amendments were made by the responsible personnel;
— it lists the archive location of all samples, specimens and raw data.
Storage and retention of records
Purpose: to determine whether the facility has generated adequate records and reports and whether adequate provision has been made for the safe storage and retention of records and materials.
The inspector should check that:
— the archive facilities for the storage of study plans, raw data, final reports, samples and specimens;
— the procedures for retrieval of archived materials;
— the procedures whereby access to the archives is limited to authorised personnel and records are kept of personnel given access to raw data, slides, etc.;
— that an inventory is maintained of materials removed from, and returned to, the archives;
— that records and materials are retained for the required or appropriate period of time and are protected from loss or damage by fire, adverse environmental conditions, etc.
STUDY AUDITS
Laboratory inspections will generally include, inter alia (limited), study audits. These may be brief reviews of on-going or completed studies. When specific study audits are requested by regulatory authorities, the conduct and reporting of the study should be subjected to a detailed examination. Because of the wide variation in the types of studies which might be audited, only general guidance is appropriate, and inspectors and others taking part in study audits will always need to exercise judgment as to the nature and extent of their examinations. The objective should be to reconstruct the study from the study plan using relevant SOPs, raw data and other archived material.
In some cases, inspectors may need assistance from other experts in order to conduct an effective study audit, e.g., where there is a need to examine tissue sections under the microscope.
When conducting a study audit, the inspector should:
— obtain names, job descriptions and summaries of training and experience for selected personnel engaged in the study(ies) such as the study director and principal scientists;
— check that there is sufficient staff trained in relevant areas for the study(ies) undertaken;
— identify individual items of apparatus or special equipment used in the study and examine the calibration, maintenance and service records for the equipment;
— review the records relating to the stability of the test substances, analyses of test substance and formulations, analyses of feed, etc.;
— attempt to determine, through the interview process if possible, the work assignments of selected individuals participating in the study to ascertain if these individuals had the time to accomplish the tasks specified in the study plan or report;
— obtain copies of all documentation concerning control procedures or forming integral parts of the study, including:
(i) the study plan;
(ii) SOPs in use at the time the study was done;
(iii) log books, laboratory notebooks, files, worksheets, print-outs of computer-stored data, etc.;
(iv) the final report.
In studies in which animals (i.e., rodents and other mammals) are used, the inspectors should follow a certain percentage of individual animals from their arrival at the laboratory to autopsy. They should pay particular attention to the records relating to:
— animal body weight, food/water intake, dose formulation and administration, etc.;
— clinical observations and autopsy findings;
— clinical chemistry;
— pathology.
COMPLETION OF INSPECTION OR STUDY AUDIT
When a laboratory inspection or study audit has been completed, the inspector should be prepared to discuss his findings with representatives of the test facility and should prepare a written report, i.e., the inspection report.
A laboratory inspection of any large laboratory is likely to reveal a number of minor deviations from GLP principles but, normally, these will not be sufficiently serious to affect the validity of studies emanating from that laboratory. In such cases, it is reasonable for an inspector to report that the laboratory is operating in compliance with GLP principles according to the criteria established by the (national) GLP monitoring authority. Nevertheless, details of the inadequacies or faults detected should be provided to the laboratory and assurances sought from its senior management that action will be taken to remedy them. The inspector may need to revisit the laboratory after a period of time to verify that necessary action has been taken.
If a serious deviation from the GLP principles is identified during a laboratory inspection or study audit which, in the opinion of the inspector, may have affected the validity of that study, or of other studies performed at the facility, the inspector should report back to the (national) GLP monitoring authority. The action taken by that authority will depend upon the nature and extent of the non-compliance and the legal and/or administrative provisions within the GLP compliance programme.
Where a study audit has been conducted at the request of a regulatory authority, a full report of the findings should be prepared and sent via the relevant (national) GLP monitoring authority to the regulatory authority concerned.
ANNEX III
GUIDANCE FOR THE EXCHANGE OF INFORMATION CONCERNING NATIONAL PROCEDURES FOR MONITORING COMPLIANCE
Part II, paragraph 2 of the Council Act contains a Decision that Member States exchange information related to their procedures for monitoring compliance with GLP principles. This Annex provides guidance concerning the types of information which should be exchanged. While information concerning all of the aspects covered in the „guides for compliance monitoring procedures for good laboratory practice“ (Annex I) are relevant to an understanding of other Member States’ procedures for GLP compliance monitoring, certain types of information are of particular importance. These include:
— the GLP principles adopted nationally;
— the scope of the national programme for monitoring compliance with GLP principles in terms of the types of chemicals and tests covered;
— the identity, legal status, and organizational structure of the (national) GLP monitoring authority(ies);
— the procedures followed during laboratory inspections and study audits, and the frequency of routine inspections;
— the number and qualifications of inspectors;
— the actions available to the (national) GLP monitoring authority(ies) in cases of non-compliance, including the ability to inform other Member States, when necessary, of the results of laboratory inspections and study audits;
— the arrangements for protecting confidentiality of information;
— the procedures for initiating, conducting and reporting on laboratory inspections and study audits at the request of other Member States;
— the procedures for obtaining information on laboratories which have been inspected by a (national) GLP monitoring authority of another Member State, including such laboratories’ compliance status;
and
— the nature of laboratory certifications that studies were carried out following GLP principles.
Recognition of national procedures for monitoring compliance with GLP principles may not be immediately forthcoming from other Member States. Member States should be prepared to meet genuine concerns in a cooperative way. It may be that a Member State is unable to judge the acceptability of the GLP compliance monitoring procedures of another solely on the basis of the exchange of written information. In such cases, Member States may seek the assurance they require through consultation and discussion with relevant (national) GLP monitoring authorities. In this context, OECD provides a forum for the discussion and solving of problems relating to the international harmonization and acceptance of GLP compliance monitoring procedures.
To facilitate international liaison and the continuing exchange of information, the establishment of a single GLP monitoring authority covering all good laboratory practice activities within a Member State has obvious advantages. Where more than one authority exists, a Member State should ensure that they operate in a consistent way, using comparable procedures and having similar GLP compliance programmes. The authority or authorities with responsibilities for international contacts should be identified by Member States.
Situations will arise where a national regulatory authority of a Member State will need to request information on the GLP compliance status of a laboratory located in another Member State. On rare occasions, and where good reason exists, a particular study audit may be requested by a regulatory authority of another Member State. Arrangements should be provided whereby these requests may be fulfilled and the results reported back to the requesting regulatory authority.
Formal international contact should be established for the exchange of information between GLP monitoring authorities. However, this should not be understood to prevent informal contacts between regulatory authorities and the GLP monitoring authority in another Member State, to the extent that such contacts are accepted by the Member State concerned.
National authorities should note that authorities from another Member State, may wish to be present at a laboratory inspection or study audit that they have specifically requested; or they may wish that representative(s) from the Member State seeking a special laboratory inspection or study audit present at that inspection or audit. In these cases, Member States should enable inspectors from another Member State to participate in laboratory inspections and study audits carried out by their GLP monitoring authority. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/1989/law31989D0569/31989D0569_BG.pdf | 32 |
21983A0916(02) | category15 | 1983 | bg | РАЗМЯНА НА ПИСМА
между Комисията и Програмата на Обединените нации за околната среда относно укрепването на сътрудничеството между двете институции
Брюксел, 15 юни 1983 г.
Д-р Mostafa K. Tolba
Изпълнителен директор
Програма на Организацията на обединените нации за околната среда
Найроби
Уважаеми господине,
В качеството ми на Председател на Комисията на Европейските общности за мен е огромно у | доволствие да изразя пред Вас значение, което Комисията придава на дейността на Програмата на Организацията на обединените нации за околната среда и желанието й да укрепи връзките и сътрудничество, съществуващи с ЮНЕП.
Още от създаването на ЮНЕП, ние имаме привилегията да сме свързани с работата й и да участваме в разискванията на нейния управителен съвет и на спомагателните й органи.
В течението на годините много активното сътрудничество, което се развива между нашите две институции доказа своята ползотворност и за двете страни. Нашите институции имат общи интереси в много области, свързани с опазването на околната среда.
По тези причини Комисията, в съответствие с член 229 от Договора, е съгласна с Вас относно укрепването и развитието на сътрудничеството между нашите две институции, с цел придаване на по-добра насоченост на нашите дейности и допринасяне за още по-ефективното постигане на целите по опазването на околната среда.
Нашето сътрудничество, inter alia, ще обхваща следните точки:
а) продължаващото участие на Общността в заседанията на ЮНЕП при спазване на обичайните процедури;
б) размяна на документи;
в) регулярни контакти с оглед обмен на информация по дейностите и програмите на двете страни;
г) консултации по въпроси от общ интерес, като:
— регионалните морски програми,
— дейности по оценки на околната среда,
— околната среда и развитието;
д) всички необходими контакти посредством Делегацията на Комисията на Европейските общности в Кения.
Бих искал да предложа настоящото писмо и Вашият отговор да съставляват споразумение между Общността и ЮНЕП, което да влезе в сила считано от датата на Вашия отговор.
Моля приемете, уважаеми господине, моите най-дълбоки почитания.
Gaston E. THORN
Уважаеми господине,
За мен бе голямо удоволствие да получа Вашето писмо от 15 юни относно укрепването и развитието на сътрудничеството между нашите две институции. Текстът на това писмо е следният:
„Уважаеми господине,
В качеството ми на Председател на Комисията на Европейските общности за мен е огромно удоволствие да изразя пред Вас значението, което Комисията придава на дейността на Програмата на Организацията на обединените нации за околната среда и желанието й да укрепи връзките и сътрудничество, съществуващи с ЮНЕП.
Още от създаването на ЮНЕП, ние имаме привилегията да сме свързани с работата й и да участваме в разискванията на нейния управленел съвет и на спомагателните й органи.
В течение на годините много активното сътрудничество, което се разви между нашите две институции доказа своята ползотворност и за двете страни. Нашите институции имат общ интереси в много области, свързани с опазването на околната среда.
По тези причини Комисията, в съответствие с член 229 от Договора, е съгласна с Вас относно укрепването и развитието на сътрудничеството между нашите две институции, с цел придаване на по-добра насоченост нашите дейности и допринасяне за още по-ефективното постигане на целите по опазването на околната среда.
Нашето сътрудничество, inter alia, ще обхваща следните точки:
а) продължаващото участие на Общността в заседанията на ЮНЕП при спазване на обичайните процедури;
б) размяна на документи;
в) редовни контакти с оглед обмен на информация по дейностите и програмите на двете страни;
г) консултации по въпроси от общ интерес, като:
— регионалните морски програми,
— дейности по оценки на околната среда,
— околната среда и развитието;
д) всички необходими контакти посредством Делегацията на Комисията на Европейските общности в Кения.
Бих искал да предложа настоящото писмо и Вашият отговор да съставят споразумение между Общността и ЮНЕП, което да влезе в сила считано от датата на Вашия отговор.
Искрено ваш
Gaston E. THORN"
За мен е удоволствие да Ви предам пълното съгласие на ЮНЕП по всички гореупоменати точки.
Вземам предвид, че Вие сте възложили на Делегацията на Комисията на Европейските общности в Кения всички осъществяването на всички необходими контакти с ЮНЕП. По същия начин аз възлагам на Регионалното бюро за връзки в Женева контактите с Комисията на Европейските общности.
Моля приемете, уважаеми господине, моите най-дълбоки почитания.
Изпълнителен директор
Mostafa K. TOLBA | false | false | 0 | true | pdfs_category15/1983/law21983A0916(02)/21983A0916(02)_BG.pdf | 3 |
31983D0414 | category15 | 1983 | bg | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 25 юли 1983 година
относно присъединяването на Общността към Конвенцията за риболова и опазването на живите морски ресурси в Балтийско море и проливите Белт, изменена с Протокола от Конференцията на представителите на държавите страни по конвенцията, подписан във Варшава на 11 ноември 1982 година
(83/414/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като въз предвид Договора за съз | даване на Европейската икономическа общност и по-специално член 43 от него,
като въз предвид предложението на Комисията (1),
като въз предвид становището на Европейския парламент (2),
като има предвид, че за управлението и опазването на живите морски ресурси в Балтийско море и проливите Белт е необходимо международно регулиране;
като има предвид, че за тази цел на 13 септември 1973 г. в Гданск бе подписана Конвенцията за риболова и опазването на живите морски ресурси в Балтийско море и проливите Белт, по-нататък наричана „Гданската конвенция”, която е в сила от 28 юли 1974 г.;
като има предвид, че Общността има изключителни компетенции да предприема мерки по опазването на живите морски ресурси не само по един автономен начин, но също и като влиза в договорни взаимоотношения с трети страни и в рамките на международни организации;
като има предвид, че двете държави-членки, които са страни по Гданската конвенция, а именно Кралство Дания и Федерална република Германия, през 1977 г. представиха пред попското правителство, което е депозитар на конвенцията, предложение за изменение на последната с цел да се позволи към нея да се присъедини цялата Общност;
като има предвид, че на 11 ноември 1982 г. държавите, които са страни по Гданската конвенция, подписаха протокол с предложение за изменение на конвенцията, inter alia, споменатото предложение на Дания и Германия;
като има предвид, че тези изменения ще влязат в сила 90 дни, след като правителството на страната депозитар получи нотификация за приемането на измененията от всички страни по споразумението;
като има предвид, че след като те влязат в сила, Общността може да се присъедини към Гданската конвенция;
като има предвид, че за Общността е необходимо да се присъедини към конвенцията, за да може да допринесе за опазването на живите морски ресурси в зоната, обхваната от Гданската конвенция и в която зона рибарите от Общността осъществяват своите риболовни дейности;
РЕШИ:
Член 1
Присъединяването на Европейската икономическа общност към Конвенцията за риболова и опазването на живите морски ресурси в Балтийско море и проливите Белт и нейното изменение с Протокола от Конференцията на представителите на държавите страни по конвенцията, подписан във Варшава на 11 ноември 1982 г. се одобрява от Общността.
Текстът на конвенцията и на протокола са приложени към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета депозира инструмента за присъединяването пред правителството на Попската народна република съгласно член XVIII от конвенцията (3).
Член 3
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.
Съставено в Брюксел на 25 юли 1983 година.
За Съвета
Председател
C. SIMITIS
(1) ОВ С 117, 30.4.1983 г., стр. 4.
(2) Становище, предоставено на 8 юли 1983 г. (все още непубликувано в Официален вестник)
(3) Датата на влизане в сила на Конвенцията по отношение на Общността ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейските общности от Генералния секретариат на Съвета. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/1983/law31983D0414/31983D0414_BG.pdf | 1 |
31983D0101 | category15 | 1983 | bg | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 28 февруари 1983 година
тносно сключването на Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване, причинено от наземни източници
(83/101/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като въз предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,
като въз предвид предложението на Комисията (1),
като въз предвид становището на Европе | йския парламент (2),
като има предвид, че декларацията от срещата на Съвета на Европейските Общности и на представителите на представителите на държавите-членки, проведена в рамките на Съвета от 22 ноември 1973 г. относно програмата за действие на Европейските общности относно околната среда (3);
като има предвид, че програмата поставя акцент, inter alia, върху факта, че замърсяването на морето оказва влияние върху цялата Общност, както поради съществената роля, която има за опазването и развитието на видовете, така и от гледна точка на значението на морския транспорт за хармоничното икономическо развитие на Общността;
като има предвид, освен това, че тази програма и Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. за замърсяването на водната среда на Общността, причинено от изливанията на някои опасни вещества (4) предвижда да бъдат приложени конкретни мерки от страна на Общността, с оглед да се ограничи замърсяването на морето в неговите различни форми;
като има предвид, че Конвенцията за опазването на Средиземно море от замърсяване предвижда, по-специално, да бъдат приети подходящи мерки, които да предотвратят и намалят замърсяването, причинено от изхвърляне на отпадъци от кораби и самолети, замърсяването, произтичащо от изследването и експлоатирането на континенталния шелф, морското дъно и намиращата се под него почва, както и замърсяването, причинено от наземни източници;
като има предвид, че с приемането на Решение 77/585/ЕИО (5) Съветът одобри Конвенцията за опазването на Средиземно море от замърсяване, както и Протоколът за опазване на Средиземно море от замърсяване, причинено от изхвърляне на отпадъци от кораби и самолети;
като има предвид, че Общността въз участие в преговорите по сключването на Протокола към Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, причинено от наземни източници;
като има предвид, че на 17 май 1980 г. Общността подписа посочения протокол;
(1) ОВ С 4, 8.1.1982 г., стр. 3.
(2) ОВ С 334, 20.12.1982 г., стр. 136.
(3) ОВ С 112, 20.12.1973 г., стр. 1.
(4) ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23.
(5) ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр. 1.
като има предвид, че с цел да се постигне една от целите на Общността в областта на опазването на околната среда и качеството на живот, в хода на функционирането на обшия пазар, е необходимо да се одобри посочения протокол;
като има предвид, че тъй като в Договора не са предвидени специални правомощия за действие, необходими за приемането на настоящото решение, следва да се прибегне до член 235 от него,
РЕШИ:
Член 1
Протоколът за опазването на Средиземно море от замърсяване, причинено от наземни източници, с настоящото се одобрява от името на Европейската икономическа общност.
Текстът на Протокола е прикрепен към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета депозира актовете, както е предвидено в член 16, параграф 4 от Протокола, упоменат в член 1 от настоящото решение.
Съставено в Брюксел на 28 февруари 1983 година.
За Съвета
Председател
F. ZIMMERMANN | false | false | 0 | true | pdfs_category15/1983/law31983D0101/31983D0101_BG.pdf | 2 |
32021D1752 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1752 НА КОМИСИЯТА
от 1 октомври 2021 година
за определяне на правила за прилагането на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изчисляването, проверката и докладването на данни за разделното събиране на отпадъци от пластмасови бутилки за еднократна употреба
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционира | нето на Европейския съюз,
като въз предвид Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (1), и по-специално член 9, параграф 3 и член 13, параграф 4 от нея,
като има предвид, че:
(1) С Директива (ЕС) 2019/904 се определят цели за разделното събиране за рециклиране на отпадъци от пластмасови бутилки за еднократна употреба, изброени в част Е от приложението към посочената директива (отпадъци от пластмасови бутилки за еднократна употреба). Съгласно член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/904 целта е през 2025 г. разделното събиране да обхване 77 % от теглото на такива пластмасови бутилки за еднократна употреба, пуснати на пазара за даена година, а през 2029 г. — 90 %. Комисията трябва да определи методиката за изчисляване и проверка на тези цели за разделно събиране, както и формата за докладване от държавите членки на данните за събираните разделно отпадъци от бутилките за еднократна употреба всяка година.
(2) Необходимо е да се установят подробни правила за определяне на точките, в които се измерва теглото на събранныте отпадъци от бутилки за еднократна употреба, за да се осигури съпоставимост на данните. Тези правила следва да отразяват съществуващите практики за разделно събиране и количеството на други материали и вещества, налични в събранныте отпадъци в допълнение към бутилките.
(3) С цел да се осигури съпоставимост на подлежащите на докладване данни е необходимо да се предвидят подробни правила за начина на прилагането на двата алтернативни метода, посочени в член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/904, за определяне на количеството на такива пуснати на пазара бутилки за еднократна употреба.
(4) С цел да се гарантира точността на данните за теглото на събранныте отпадъци от бутилки за еднократна употреба форматът за докладване следва да гарантира, че са определени всички параметри, които са от значение за изчисляването на количеството на разделно събранныте отпадъци от бутилки за еднократна употреба, и че е съществува описание на методиките, прилагани за изчисляването и проверката на данните за тези параметри.
(5) Макар че запълнението за разделно събиране на отпадъците налага отпадъците да се съхраняват отделно по вид и естество, някои видове отпадъци следва да могат да се събират заедно, ако това не възпрепятства висококачественото рециклиране съгласно йерархията на отпадъците в съответствие с член 10, параграф 2 и член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2008/98/ЕО.
(6) Методиката за изчисляване и проверка на цепите за разделно събиране на отпадъци от бутилки за еднократна употреба, посочена в член 9, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/904, е тясно свързана с формата за докладване относно такова разделно събиране, посочен в член 13, параграф 4 от същата директива, с оглед на естеството на тези мерки и контекста, в който те трябва да се прилагат. Поради това е целесъобразно настоящият акт да се приеме въз основа на тези две разпоредби, за да се осигури съгласуваност между правилата за изчисляване, проверка и докладване относно разделното събиране на отпадъците от бутилки за еднократна употреба и да се улесни достъпът до тези правила.
(7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 39 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2).
(1) ОВ L 155, 12.6.2019 г., стр. 1.
(2) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Методика за изчисляване и докладване на количеството на разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба
1. Количеството на разделно събрани отпадъци от пластмасови бутилки за еднократна употреба, изброени в част Е от приложението към Директива (ЕС) 2019/904 („отпадъци от бутилки за еднократна употреба“), се изчислява, като теглото на разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба се раздели на теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба („бутилки за еднократна употреба, пуснати на пазара“). Полученото съотношение се изразява в проценти.
2. Държавите членки прилагат формулите, посочени в приложение I, за да изчислят количеството разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба.
Член 2
Методика за определяне на теглото на разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба
1. Теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба включва теглото на техните капачки и капаци.
2. Теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба не включва теглото на оставащата напитка.
3. Теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба може да включва теглото на етикетите и лепилата само ако те са включени и в теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба.
4. Отпадъците от бутилки за еднократна употреба се считат за разделно събрани, когато е изпълнено едно от следните условия:
а) отпадъците от бутилки за еднократна употреба са събрани отделно за рециклиране от всякакви други отпадъци;
б) отпадъците от бутилки за еднократна употреба са събрани заедно с други отпадъчни опаковъчни фракции от битови отпадъци или с други неопаковачни пластмасови, метални, хартиени или стъклени фракции от битови отпадъци, събирани разделно за рециклиране, и
i) системата за събиране не събира отпадъци, които е вероятно да съдържат опасни вещества;
ii) събирането на отпадъци и последващото им сортиране са планирани и изпълнени така, че да се свеже до минимум замърсяването на събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба от пластмасови отпадъци, които не са с произход от такива бутилки, и от други отпадъци;
iii) операторите в областта на отпадъците въвеждат системи за осигуряване на качеството, за да проверят дали са изпълнени условията по подточки i) и ii).
5. В рамките на системите за осигуряване на качеството, посочени в параграф 4, буква б), подточка iii):
а) се отчитат достатъчният брой персонал, неговите знания и умения, както и организацията на помещенията и оборудването, доколкото това е необходимо, за да се гарантира, че събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба отговарят на условията, посочени в параграф 4, буква б), подточки i) и ii);
б) извършват се проверките в съответствие с предварително изготвени инструкции и процедури;
в) системите за осигуряване на качеството се заверяват от независима трета страна.
6. Теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани разделно в съответствие с параграф 4, буква а), се измерва в точката, където те се събират, или на изхода от операциите по сортиране. Теглото на отпадъците от тези бутилки може да се изчисли чрез преброяване на бутилките, при условие че се прилагат коefициенти на преобразуване, които отчитат теглото на всеки размер на бутилките, вида полимер на бутилките, капачките и капациите, както и загубите при последващите операции по сортиране.
7. Теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани разделно в съответствие с параграф 4, буква б), се измерва на изхода от операциите по сортиране, при което те са отделени от другите отпадъци, с които са били събрани.
8. Когато на изхода от дадена операция по сортиране има отпадъци от бутилки за еднократна употреба и други отпадъци от опаковки от същия полимер, теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба е пропорционално на делото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба при входа на операцията по сортиране. Този дял се определя въз основа на представителна извадка и последващ анализ на състава или чрез използване на електронни регистри.
Член 3
Методика за определяне на теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба
1. Теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба включва само теглото на бутилките, които са пуснати на пазара, след като са били напълнени с напитка.
2. Когато е налице значителен внос, износ или други движения на бутилки за еднократна употреба в рамките на Съюза от оператори или физически лица за лична употреба, теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба може да бъде коригирано, за да се отчетат тези движения.
3. В случаите, когато държавите членки определят теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба въз основа на теглото на отпадъците, генерирани от такива продукти, както е посочено в член 9, параграф 1, втора алинея от Директива (ЕС) 2019/904, теглото на тези отпадъци включва следното:
а) разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба, независимо дали отговарят на изискванията по член 2, параграф 4, букви а) и б);
б) отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани като смесени битови отпадъци;
в) отпадъците от бутилки за еднократна употреба, изхвърлени извън системите за събиране на отпадъци, независимо дали впоследствие са били събрани.
Теглото на бутилките, посочени в първа алинея, букви б) и в), се изчислява чрез прилагане на методиката за вземане на проби и на анализ на състава на отпадъците, посочени в член 4.
Член 4
Методика за вземане на проби и анализ на състава на отпадъците за изчисляване на теглото на отпадъците от бутилките за еднократна употреба, събрани като смесени битови отпадъци, или изхвърлени извън системите за събиране на отпадъци
1. Събирането на данни, необходими за анализ на състава на отпадъците, се основава на проучвания и събиране на представителни проби. При събирането на данни се вземат предвид:
а) сезонните разлики в отпадъците от бутилки за еднократна употреба, изхвърлени извън системите за събиране на отпадъци;
б) разликите в нивата на урбанизация;
в) разликите в честотата, видовете и местоположението на събирането на битови отпадъци.
2. Събирането и анализът на данните, посочени в параграф 1, обхващат цялата територия на дадена държава членка.
Член 5
Събиране и докладване на данните
1. Събирането на данни за изчисляване на теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба и на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба в съответствие с членове 2 и 3 се извършва всяка година. Държавите членки използват, доколкото е възможно, електронни регистри за събиране и докладване на данните.
2. Държавите членки докладват данните, посочени в член 13, параграф 1, буква в) от Директива (ЕС) 2019/904, във формата, определен в приложение II към настоящото решение, и представят предвиден в член 13, параграф 2 от същата директива доклад за проверка на качеството на тези данни във формата, определен в приложение III към настоящото решение.
3. Комисията публикува данните, докладвани от държавите членки, освен ако държава членка не представи обосновано искане в доклада по параграф 2 за отказ от публикуването на определени данни.
Член 6
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 1 октомври 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ФОРМУЛИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО НА РАЗДЕЛНО СЪБРАНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ БУТИЛКИ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА
\[ A_{SCB} = \frac{(W_{SCB\ apart} + W_{SCB\ blended})}{(W_{BPM} + W_{EWG})} \times 100\% \]
където:
- \( A_{SCB} \) означава теглото на разделно събраните за рециклиране отпадъци от бутилки за еднократна употреба, както е посочено в член 1
- \( W_{SCB\ apart} \) означава теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани за рециклиране отделно от други отпадъци в съответствие с член 2, параграф 4, буква а)
- \( W_{SCB\ blended} \) означава теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани за рециклиране заедно с други отпадъци в съответствие с член 2, параграф 4, буква б)
- \( W_{BPM} \) означава теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, както е посочено в член 3, параграфи 1 и 2
- \( W_{EWG} \) означава теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, определено въз основа на теглото на отпадъците, генериранi от такива продукти, както е посочено в член 3, параграф 3
\[ W_{BPM} = W_{BPM\ gross} - W_{B\ out} + W_{B\ in} \]
- \( W_{BPM\ gross} \) означава теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, както е посочено в член 3, параграф 1
- \( W_{B\ out} \) означава теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които са били изнесени или пренесени към други държави членки от оператори или от физически лица за тяхна лична употреба, както е посочено в член 3, параграф 2
- \( W_{B\ in} \) означава теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които оператори или физически лица са внесли или получили от други държави членки за своя лична употреба, както е посочено в член 3, параграф 2
\[ W_{B\ out} = W_{B\ out\ moved\ to\ other\ MS} + W_{B\ out\ exp} + W_{B\ out\ moved\ to\ other\ MS\ by\ natural\ persons} + W_{B\ out\ by\ natural\ persons} \]
- \( W_{B\ out\ moved\ to\ other\ MS} \) означава теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които оператори са пренесли към други държави членки
- \( W_{B\ out\ exp} \) означава теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които са били изнесени от оператори
- \( W_{B\ out\ moved\ to\ other\ MS\ by\ natural\ persons} \) означава прогнозното тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които физически лица са пренесли за лична употреба към друга държава членка
- \( W_{B\ out\ by\ natural\ persons} \) означава прогнозното тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които физически лица са изнесли за лична употреба
\[ W_{B\ in} = W_{B\ in\ from\ other\ MS} + W_{B\ in\ imported} + W_{B\ in\ moved\ from\ other\ MS\ by\ natural\ persons} + W_{B\ in\ by\ natural\ persons} \]
- \( W_{B\ in\ from\ other\ MS} \) означава теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които оператори са получили от друга държава членка
- \( W_{B\ in\ imported} \) означава теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които са били внесени от оператори
- \( W_{B\ in\ moved\ from\ other\ MS\ by\ natural\ persons} \) означава прогнозното тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които физически лица са пренесли за лична употреба от друга държава членка
- \( W_{B\ in\ by\ natural\ persons} \) означава прогнозното тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които са били внесени от физически лица за лична употреба
\[ W_{EWG} = W_{SCB} + W_{other\ SCB} + W_{MSW} + W_{litter} \]
- \( W_{SCB} \) означава теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани отделно за рециклиране в съответствие с изискванията на член 2, параграф 4, букви а) и б), както е посочено в член 3, параграф 3, буква а)
- \( W_{other\ SCB} \) означава теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани отделно за рециклиране, които не са в съответствие с изискванията на член 2, параграф 4, букви а) и б), както е посочено в член 3, параграф 3, буква а)
- \( W_{MSW} \) означава теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани като смесени битови отпадъци, както е посочено в член 3, параграф 3, буква б)
- \( W_{litter} \) означава теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, изхвърлени извън системата за събиране на отпадъци, както е посочено в член 3, параграф 3, буква в)
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДВАНЕ НА ДАННИТЕ
1. Формат за докладване на данните, изчислени въз основа на методиката по член 3
Таблица 1
Тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, изчислено съгласно член 3 (в тонове)
| ДЪРЖАВА: | |
|---------|---|
| ОТЧЕТНА ГОДИНА: | |
| Тегло в тонове на бутилките за еднократна употреба, изчислено съгласно член 3, параграф 1 | |
|---|---|
| Тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба (1) | |
| Корекция на теглото на бутилките за еднократна употреба, изчислено съгласно член 3, параграф 2 | |
|---|---|
| Тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които са били внесени от оператори (2) | |
| Тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които оператори са получили от други държави членки (3) | |
| Тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които са били изнесени от оператори (4) | |
| Тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които оператори са пренесли към други държави членки (5) | |
| Прогнозно тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които физически лица са изнесли лична употреба (6) | |
| Прогнозно тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които физически лица са пренесли за лична употреба към друга държава членка (7) | |
| Прогнозно тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, които физически лица са пренесли за лична употреба от друга държава членка (8) | |
| Коригирано тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба (9) | |
Тегло на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба, определено въз основа на теглото на отпадъците, генерирани от такива продукти, изчислено както е посочено в член 3, параграф 3
Тегло на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани за рециклиране отделно в съответствие с изискванията на член 2, параграф 4, букви а) и б) (*)
Тегло на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани за рециклиране отделно, които не са в съответствие с изискванията на член 2, параграф 4, букви а) и б) (*)
Тегло на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани като смесени битови отпадъци (*)
Тегло на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, изхвърлени извън системата за събиране на отпадъци (*)
Бележки:
Тъмно оцветени полета: доброволно докладване.
(*) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 1. (W BPM gross)
(**) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM import)
(***) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM from other MS)
(****) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM out exp)
(******) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM out moved to other MS)
(******) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM out by natural persons)
(*******) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM in by natural persons)
(********) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM in moved from other MS by natural persons)
(********) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM in moved from other MS by natural persons)
(*********) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM in moved from other MS by natural persons)
(************) Изчислено в съответствие с член 3, параграф 2. (W BPM in moved from other MS by natural persons)
II. Формат за докладване на данните, изчислени въз основа на методиката, посочена в член 2, параграф 4
Таблица 2
Тегло на разделно събрани за рециклиране бутилки за еднократна употреба, изчислено в съответствие с член 2, параграф 4 (в тонове)
| ДЪРЖАВА: | ОТЧЕТНА ГОДИНА: |
|---|---|
| | |
| a) тегло на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани отделно от други видове отпадъци (*) | |
| b) тегло на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, събрани заедно с други видове отпадъци (*) | |
Бележки:
(*) Изчислено в съответствие с член 2, параграф 4, буква а). (W BPM gross)
(**) Събрани заедно с други отпадъчни опаковъчни фракции от битови отпадъци или с други неопасни, неопаковъчни пластмасови, метални, хартиени или стъклени фракции от битови отпадъци, събрани разделно за рециклиране, и изчислено в съответствие с член 2, параграф 4, буква б). (W BPM blended)
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ФОРМАТ НА ДОКЛАДА ЗА ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО
I. Обща информация
1.1. Държава членка:
1.2. Организация, която предоставя данните и описанието:
1.3. Име на лицето за контакт:
1.4. Електронна поща за връзка:
1.5. Телефон за връзка:
1.6. Отчетна година:
1.7. Дата на предаване/версия:
1.8. Препратка към публикацията на данните от държавата членка (ако има такава):
II. Описание на институциите, участващи в събирането на данни
| Наименование на институцията | Описание на ключовите отговорности |
|-------------------------------|-------------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
III. Описание на използваните методи
3.1. Пуснати на пазара бутилки за еднократна употреба (приложение II, таблица 1)
3.1.1. Описание на методиката за провеждане на проучвания и анализ на състава
Когато теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба се определя въз основа на теглото на отпадъците, генерирани от такива продукти, описание на методиката, използвана за вземането на проби, и на анализ на състава на отпадъците, посочени в член 4.
| Използвана методика | Възникнали разлики |
|---------------------|---------------------|
| Отпадъци от бутилки за еднократна употреба, събрани като смесени битови отпадъци |
| Отпадъци от бутилки за еднократна употреба, изхвърлени извън системата за събиране на отпадъци |
3.1.2. Описание на всички значими несъответствия между теглото на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба и теглото на отпадъците, генерирани от опаковки, или други свързани въпроси
Когато е целесъобразно, описание на планираните или предприетите коригиращи мерки.
Добавете редове, ако е необходимо.
3.2. Информация за разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба (приложение II, таблица 2)
3.2.1. Описание на методите и източниците за определяне на теглото на разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба
Обяснете практиките, които се вземат предвид при изчисляването на дела на разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба, и методите за определяне дали събрани заедно с други отпадъци бутилки за еднократна употреба са със сравнимо качество с отпадъците от бутилките за еднократна употреба, събрани отделно от други видове отпадъци. Включете документацията за системите за осигуряване на качеството и за проверката от трета страна, които са въведени от операторите в областта на отпадъците, за да се провери дали са изпълнени условията по член 2, параграф 4, буква б), подточки i) и ii).
Добавете редове, ако е необходимо.
IV. Система за проверка и контрол на данните
4.1. Проверка на данните за разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба
| Процедури за проверка и контрол | Прилагани за данните относно | Корекция за отчитане на други материали, уловени чрез разделното събиране, които не са част от бутилките за еднократна употреба (†) (да/не) | Допълнителни коментари, ако е целесъобразно |
|----------------------------------|-------------------------------|-------------------------------------------------|-----------------------------------------------|
| Пуснати на пазара бутилки за еднократна употреба (да/не) | Отпадъци от бутилки за еднократна употреба, събрани отделно от други видове отпадъци, както е посочено в член 2, параграф 4, буква а) (да/не) | Отпадъци от бутилки за еднократна употреба, събрани заедно с други видове отпадъци, както е посочено в член 2, параграф 4, буква б) (да/не) | |
| Проверки за пълнота на данните | | | |
| Кръстосани проверки | | | |
| Проверка на динамични редове | | | |
| Одитни проверки | | | |
| Други (да се посочат) | | | |
(†) Етикети, лепила, остатъци от напитки, които се съдържат в бутилките, и всякакви други материали, които не са част от бутилката за еднократна употреба или от капачките и капаците й.
4.2. Описание на основните фактори, влияещи върху точността на докладваните данни за отпадъците от бутилки за еднократна употреба, за пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба и/или разделното събраните отпадъци от бутилки за еднократна употреба
| Евентуални фактори, влияещи върху надеждността на данните | Фактори | Описание на начина, по който неточните данни се отразяват върху точността на данните, и на използваните методики за свеждане по минимум на тяхното въздействие |
|---------------------------------------------------------------|---------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Пуснати на пазара бутилки за еднократна употреба (да/не) | | |
| Отпадъци от бутилки за еднократна употреба (да/не) | | |
| Разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба (да/не) | | |
Грешки в извадката (1) (напр. вариационни коефициенти)
Грешки в обхвата (2) (напр. правило „de minimis“, регионален обхват)
Грешки в измерването (3) (напр. мерна единица; материал, който не е част от празна бутилка за еднократна употреба, включително капачките и капаците ѝ)
Инструменти за тестване на събирането на данни (4) (напр. тестване на въпросници)
Грешки при обработката (5) (напр. установяване на грешки, коригиране на грешки)
Грешки поради липса на отговор (6)
Грешки в допусканията на модела (7)
Други (моля, посочете) (8)
(1) Опишете прогнозните коефициенти на вариация и методиките, използвани за оценка на вариацията.
(2) Опишете вида и размера на грешките в обхвата.
(3) Опишете инструментите за намаляване на потенциалните рискове и избягване на грешки.
(4) Опишете инструментите и методиките, използвани за осигуряване на качеството и съотвежданията инструменти за събиране на данни.
(5) Опишете стъпките на обработката между събирането на данни и изготвянето на статистика и избройте всички установени грешки при обработката и техния обхват.
(6) Опишете процентите на „липса на отговор“ по отделни единици и по отделни елементи от данни за основните променливи и методите за импютация (ако има такива).
(7) Опишете вида и размера на грешките в допусканията на модела.
4.3. Описание на обхвата и валидността на проучванията във връзка със събирането на данни за отпадъците от бутилки за еднократна употреба, за пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба и/или разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба
Добавете редове, ако е необходимо.
4.4. Разлики спрямо данните, докладвани за предходните референтни години
Съществени методически промени в изчислителния метод, използван за текущата референтна година, спрямо изчислителния метод, използван за предходни референтни години, ако има такива (по-специално промени със задна дата, техния характер и дали за някоя година трябва да бъде отбелязано, че има прекъсване в серията от данни).
Добавете редове, ако е необходимо.
4.5. Обяснение за разликата в тонажа
Когато докладваниите данни показват отклонение, по-голямо от 10 % спрямо данните, предоставени за предходната референтна година.
Обяснение на разликата или основателната причина за разликите в теглото на отпадъците от бутилки за еднократна употреба, на пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба и/или на разделно събрани отпадъци от бутилки за еднократна употреба
| Отпадъци от бутилки за еднократна употреба, пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба и/или разделно събрани бутилки за еднократна употреба | Разлика (%) | Основна причина за разликата |
|---|---|---|
Добавете редове, ако е необходимо.
V. Поверителност
Обосновка на искането за отказ от публикуване на някои данни в настоящия доклад, защото със списък на конкретните части, за които е поискано да не бъдат публикувани.
VI. Основни национални уебсайтове, референтни документи и публикации
Наименование и уеб адрес на основните уебсайтове, референтни документи и публикации, свързани със събирането на данни.
Добавете редове, ако е необходимо. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D1752/32021D1752_BG.pdf | 12 |
32021D1876 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1876 НА КОМИСИЯТА
от 20 октомври 2021 година
относно емисиите на парникови газове, попадащи в приложното поле на Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, генерирани във всяка от държавите членки през 2019 година
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като във предвид Регламент (ЕС) № 525/2013 на | Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (1), и по-специално член 19, параграф 6 от него,
като има предвид, че:
(1) В Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) са определени годишни разпределени количества емисии за всяка държава членка за всяка година от периода 2013—2020 г., както и механизъм за ежегодна оценка на спазването на тези пределни стойности. Годишните разпределени количества емисии на държавите членки, изразени в тонове CO₂-еквивалент, са посочени в Решение 2013/162/ЕС на Комисията (3). Корекциите на годишните разпределени количества емисии за всяка държава членка са посочени в Решение за изпълнение 2013/634/ЕС на Комисията (4).
(2) В член 19 от Регламент (ЕС) № 525/2013 се предвижда процедура за преглед на инвентаризациите на емисиите на парникови газове на държавите членки за целта на спазването на Решение № 406/2009/ЕО. Годишният преглед по член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 525/2013 беше извършен въз основа на данните за емисиите от 2019 г., които бяха докладвани на Комисията през месец март 2021 г. в съответствие с процедурите, определени в глава III от Регламент за изпълнение (ЕС) № 749/2014 на Комисията (5) и в приложение XVI към същия регламент.
(3) По отношение на общото количество на емисиите на парникови газове от 2019 г., попадащи в приложното поле на Решение № 406/2009/ЕО, следва за всяка държава членка да бъдат взети под внимание техническите корекции и преразгледаните оценки, изчислени по време на годишния преглед и посочени в окончателните доклади за прегледа, изготвени в съответствие с член 35, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 749/2014.
(4) Настоящото решение следва да влезе в сила в деня на неговото публикуване, така че да бъде в съответствие с разпоредбите на член 19, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013, където е определено датата на публикуване на решението да е начална дата на четиримесечния срок, през който на държавите членки е разрешено да използват механизма за гъвкавост съгласно Решение № 406/2009/ЕО.
(1) ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13.
(2) Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).
(3) Решение 2013/162/ЕС на Комисията от 26 март 2013 г. за определяне на годишните разпределени количества емисии за държавите членки за периода от 2013 до 2020 г. съгласно Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 90, 28.3.2013 г., стр. 106).
(4) Решение за изпълнение 2013/634/ЕС на Комисията от 31 октомври 2013 г. за корекциите на годишното разпределено количество емисии на държавите членки за периода от 2013 до 2020 година съгласно Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 292, 1.11.2013 г., стр. 19).
(5) Регламент за изпълнение (ЕС) № 749/2014 на Комисията от 30 юни 2014 г. относно структурата, формата, процедурите за предоставяне и прегледа на информация, докладвана от държавите членки съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 203, 11.7.2014 г., стр. 23).
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Общият сбор на емисиите на парникови газове във всяка държава членка през 2019 г., попадащи в приложното поле на Решение № 406/2009/ЕО, който е получен въз основа на коригираните данни от инвентаризацията след извършването на годишния преглед по член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 525/2013, е посочен в приложението към настоящото решение.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 20 октомври 2021 година.
За Колисицата
Председател
Ursula VON DER LEYEN
| Държава членка | Емисии на парникови газове през 2019 г., попадащи в приложното поле на Решение № 406/2009/ЕО (тонове еквивалент на въглероден диоксид) |
|----------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Белгия | 72 013 554 |
| България | 25 814 515 |
| Чехия | 60 543 276 |
| Дания | 32 050 593 |
| Германия | 444 262 722 |
| Естония | 6 208 760 |
| Ирландия | 45 579 575 |
| Гърция | 44 744 947 |
| Испания | 201 878 747 |
| Франция | 336 358 317 |
| Хърватия | 16 058 241 |
| Италия | 274 938 773 |
| Кипър | 4 377 563 |
| Латвия | 8 650 111 |
| Литва | 14 298 998 |
| Люксембург | 9 239 043 |
| Унгария | 44 894 942 |
| Малта | 1 427 261 |
| Нидерландия | 97 096 843 |
| Австрия | 50 218 754 |
| Полша | 209 084 930 |
| Португалия | 41 527 062 |
| Румъния | 75 211 340 |
| Словения | 10 809 900 |
| Словакия | 20 087 964 |
| Финландия | 29 643 287 |
| Швеция | 31 679 703 |
| Обединено кралство | 329 100 245 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D1876/32021D1876_BG.pdf | 3 |
32021D2271 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/2271 НА СЪВЕТА
от 11 октомври 2021 година
относно позицията, която трябва да се заеме от Европейския съюз на седмото съвещание на срещата на страните по Конвенцията от Орхус във връзка с дела за установяване на съответствието АССС/С/2008/32, АССС/С/2015/128, АССС/С/2013/96, АССС/С/2014/121 и АССС/С/2010/54
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като във предвид Договора за функци | онирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като във предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенцията от Орхус“) (1) беше одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета (2) на 17 февруари 2005 г.
(2) Произтичащите от Конвенцията от Орхус задължения, отнасящи се до институциите и органите на Съюза, са въведени в неговото законодателство — по-специално с Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3).
(3) В съответствие с член 15 от Конвенцията от Орхус беше учреден Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус („Комитет за преглед на съответствието“). Комитетът за преглед на съответствието е компетентен да извършва преглед на спазването на задълженията по Конвенцията от Орхус от страните посочената конвенция.
(4) На своето седмо съвещание, насрочено за 18—20 октомври 2021 г., срещата на страните по Конвенцията от Орхус („срещата на страните“) трябва да приеме Решение VII/8f относно спазването на страна на Съюза на задълженията му по Конвенцията от Орхус („решение VII/8f“), включително по-специално констатациите и препоръките на Комитета за преглед на съответствието по дела АССС/С/2008/32 и АССС/С/2015/128. Решение VII/8f обхваща също констатациите на Комитета за преглед на съответствието по дела АССС/С/2013/96 и АССС/С/2014/121 и по доклада относно изпълнението на искова молба АССС/М/2017/3 във връзка с решение V/9g (дело АССС/С/2010/54).
(5) Констатациите по дела АССС/С/2008/32, АССС/С/2015/128, АССС/С/2013/96 и АССС/С/2014/121 ще бъдат представени на срещата на страните посредством решение VII/8f, като по този начин ще получат статут на официално тълкуване на Конвенцията от Орхус и ще станат задължителни за страните по Конвенцията от Орхус и органите по конвенцията.
(6) На 17 март 2017 г. Комитетът за преглед на съответствието представи на Съюза констатациите си по дело АССС/С/2008/32 във връзка с достъпа до правосъдие на равнището на Съюза. В точка 123 от констатациите си, Комитетът за преглед на съответствието посочва, че „съответната страна не спазва разпоредбите на член 9, параграфи 3 и 4 от Конвенцията във връзка с достъпа на отделни граждани до правосъдие, тъй като задълженията, произтичащи от посочените параграфи, не се прилагат или не се спазват нито от Регламента относно Конвенцията от Орхус, нито от съдебната практика на Съда на Европейския съюз.“
(1) ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.
(2) Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).
Посредством декларацията, направена и потвърдена от Съюза съответно при подписването и одобряването на Конвенцията от Орхус, органите на Конвенцията бяха уведомени, че „[в] институционалния и правен контекст на Общността […] институциите на Общността ще прилагат Конвенцията в рамките на своите съществуващи и бъдещи правила за достъп до документи, както и другите правила от законодателството на Общността в областта, предмет на Конвенцията.”
Процедурата за административно преразглеждане съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006 допълва цялостната система на Съюза за съзебен контрол, който дава възможност на отделните граждани да изискват преразглеждане на административни актове чрез преки съдебни искове на равнището на Съюза, в съответствие с член 263, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и чрез преюдициални запитвания от националните съдилища, в съответствие с член 267 от ДФЕС, които съгласно Договорите са неразделна част от тази система. Съществена роля в посочената система има правомощието на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз съгласно член 267 от ДФЕС. Съгласно член 267 от ДФЕС националните съдилища на държавите членки са неразделна част от системата за съзебна защита на Съюза като съдилища с обща компетентност по отношение на правото на Съюза (*).
Като взе предвид повдигнатите от Комитета за преглед на съответствието въпроси по дело A CCC/C/2008/32, на 14 октомври 2020 г. Комисията представи законодателно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 („изменението на Регламент (ЕО) № 1367/2006”), Съзаконодателите постигнаха политическо споразумение по отношение на изменението на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на 12 юли 2021 г. Изменението на Регламент (ЕО) № 1367/2006 ще гарантира, че правото на Съюза е в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Орхус, уреждащи достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, по начин, който е съвместим с основните принципи на правото на Съюза и с неговата система за съзебен контрол.
Комисията информира Комитета за преглед на съответствието за подробностите във връзка с политическото споразумение по отношение на изменението на Регламент (ЕО) № 1367/2006 и предостави на Комитета за преглед на съответствието консолидирана версия на текста на посоченото изменение. Освен това Комисията информира Комитета за преглед на съответствието относно последващите етапи на законодателната процедура и че влизането в сила на изменението на Регламент (ЕО) № 1367/2006 ще гарантира, че правото на Съюза е в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Орхус, уреждащи достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, по начин, който е съвместим с основните принципи на правото на Съюза и с неговата система за съзебен контрол.
На 17 март 2021 г. Комитетът за преглед на съответствието представи на Съюза констатациите си по дело A CCC/C/2015/128. Комитетът за преглед на съответствието установи, че Съюзът е нарушил Конвенцията от Орхус, тъй като не е предоставил достъп до административни или съдебни процедури на отделни граждани с цел оспорване на решения относно мерки за държавна помощ, взети от Комисията.
Отчитайки опасенията и констатациите на Комитета за преглед на съответствието по дело A CCC/C/2015/128, Комисията направи изявление като част от компромиса, водещ до политическото споразумение относно изменението на Регламент (ЕО) № 1367/2006, в което се ангажира да „анализира последиците от констатациите и да подложи на оценка наличните варианти за действие. Комисията ще завърши и публикува тази оценка до края на 2022 г. Ако е целесъобразно, до края на 2023 г. Комисията ще предложи мерки за справяне с проблема с оглед на запълнените на ЕС и неговите държави членки съгласно Конвенцията от Орхус и като се вземат предвид правилата на правото на Съюза относно държавната помощ.”
Съюзът следва да декларира, че Комисията е поела ангажимент да анализира последиците от констатациите на Комитета за преглед на съответствието, да подложи на оценка наличните варианти за действие, да допълни и публикува оценката и да предложи мерки, ако е целесъобразно, за разрешаване на въпроса, повдигнат от Комитета за преглед на съответствието, в посочените в изявлениято срокове и като се вземат предвид правилата на правото на Съюза относно държавната помощ. Поради това Съюзът следва да отчете констатациите на Комитета за преглед на съответствието по дело A CCC/C/2015/128 и да подложи на срещата на страните констатациите да не бъдат одобрени, а вместо това приемането на позиция във връзка с тях да се отложи за следващото съвещание на срещата на страните. В случай че позицията на Съюза за отчитане на констатациите на Комитета за преглед на съответствието
(*) Становище 1/09 на Съда (пленарен състав) от 8 март 2011 г., Становище съгласно член 218, параграф 11 от ДФЕС, ECLI:EU: C:2011:123, точка 80.
по дело АССС/С/2015/128 не бъде приемана от другите страни по Конвенцията от Орхус, Съюзът следва да предложи частта от решение VII/8f, която засяга дело АССС/С/2015/128, да се разгледа отделно, както и Съюзът следва да отхвърли приемането на посочената част от решение VII/8f с цел отлагане на вземането на решение по тези констатации на Комитета за преглед на съответствието. В случай че посочената част от решение VII/8f не е възможно да се разгледа отделно, Съюзът, след като е изчерпал всички средства за постигането на тази цел, следва като крайна мера да заеме позиция за отлагане на приемането на решение VII/8f в неговата цялост за следващото съвещание на срещата на страните.
(14) Констатациите на Комитета за преглед на съответствието по дело АССС/С/2013/96 се отнасят до спазването от страна на Съюза на конвенцията във връзка с приемането от Комисията на списък с „проекти от общ интерес”.
(15) Констатациите на Комитета за преглед на съответствието по дело АССС/С/2014/121 се отнасят до спазването от страна на Съюза на конвенцията във връзка с преразглеждането или актуализирането на разрешителните съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5).
(16) Констатациите на Комитета за преглед на съответствието в доклада относно изпълнението на искова молба АССС/М/2017/3 се отнасят до последващите действия във връзка с решение V/9g (дело АССС/С/2010/34, одобрено на срещата на страните през 2014 г.).
(17) Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на седмото съвещание на срещата на страните, тъй като Решение VII/8f ще бъде обвързващо за Съюза,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на седмото съвещание на срещата на страните по Конвенцията от Орхус („срещата на страните”) във връзка с Решение VII/8f относно спазването от страна на Съюза на задълженията му по Конвенцията от Орхус („решение VII/8f”) по отношение на дело АССС/С/2008/32, е да се приеме решение VII/8f и да се одобрат констатациите и препоръките на Комитета за преглед на съответствието. Съюзът обаче следва да гарантира, че в посоченото решение са отразени следните положения:
— в решение VII/8f се приветства фактът, че Съюзът е предприел всички необходими стъпки, за да осигури спазването на констатациите на Комитета за преглед на съответствието; и
— в решение VII/8f се потвърждава, че Съюзът ще е изпълнил изявата си за приемането на решенията на Комитета за преглед на съответствието във връзка с дело АССС/С/2008/32 след като на изменението на Регламент (ЕО) № 1367/2006 влезе в сила.
В изявлениято си относно решение VII/8.f по отношение на дело АССС/С/2008/32 Съюзът подчертава централната роля на националните съдилища на Съюза като съдилища с обща компетентност по отношение на правото на Съюза и системата за превюдициални запитвания, предвижена в член 267 от ДФЕС, като валидно средство за правна защита.
Член 2
(1) Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на седмото съвещание на срещата на страните във връзка с решение VII/8f по отношение на дело АССС/С/2015/128, е да не се одобрат констатациите на Комитета за преглед на съответствието, а да отчетат опасенията и констатациите на Комитета за преглед на съответствието и да се предложи приемането на позицията по констатациите по посоченото дело да се отложи за следващото съвещание на срещата на страните.
(2) С цел да оправдае искането за такова отлагане и да докаже готовността си да предприеме незабавни последващи действия във връзка с констатациите на Комитета за преглед на съответствието по дело АССС/С/2015/128, Съюзът декларира, че в контекста на законодателната процедура относно изменението на Регламент (ЕО) № 1367/2006, Комисията е направила изявление, че:
— понякога анализира последиците от констатациите и подлага на оценка наличните варианти за действие;
(5) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
— е поела ангажимент да завърши и публикува посочената оценка до края на 2022 г.;
— е поела ангажимент, ако е целесъобразно, до края на 2023 г. да предложи мерки за справяне с този проблем с оглед на задълженията на Съюза и неговите държави членки съгласно Конвенцията от Орхус и като се вземат предвид правилата на правото на Съюза относно първичната помощ.
Изявлението на Комисията се предоставя на останалите страни по Конвенцията от Орхус и на Комитета за преглед на съответствието преди седмото съвещание на срещата на страните.
3. В случай че другите страни по Конвенцията от Орхус не приемат позицията, заета от името на Съюза по дело АССС/С/2015/128, посочена в параграф 1 на настоящия член, позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на седмото съвещание на срещата на страните във връзка с решение VII/8f по отношение на дело АССС/С/2015/128, е вместо това да се вземе отделно решение относно частта от решение VII/8f, която засяга дело АССС/С/2015/128, и да се отхвърли приемането на посочената част от решение VII/8f с цел отлагане на приемането на решение по тези констатации на Комитета за преглед на съответствието за следващото съвещание на срещата на страните.
4. Ако въпреки интензивните консултации с Бюрото на Конвенцията по Орхус и другите страни по Конвенцията от Орхус се окаже невъзможно частта от решение VII/8f, която се отнася до дело АССС/С/2015/128, да се разгледа отделно и вземането на решение по това дело да се отложи, като същевременно се одобри частите от решение VII/8f, които се отнасят до дела АССС/С/2008/32, АССС/С/2013/96, АССС/С/2014/121 и АССС/С/2010/54, и Съюзът стигне до заключението в рамките на координация на място, че всички средства за постигането на тази цел са били изчерпани, позицията, която трябва да бъде заета от името на Съюза в рамките на седмото съвещание на срещата на страните във връзка с решение VII/8f по отношение на дело АССС/С/2015/128, е, като крайна мярка, приемането на решение VII/8f в неговата цялост да се отложи за следващото съвещание на срещата на страните.
Член 3
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на седмото съвещание на срещата на страните във връзка с решение VII/8f по отношение на дела АССС/С/2013/96 и АССС/С/2014/121 и искова молба АССС/М/2017/3 във връзка с решение V/9g (дело АССС/С/2010/54), е да се одобрат констатациите и препоръките на Комитета за преглед на съответствието в решение VII/8f.
Член 4
Незначителни промени на позициите, посочени в членове 1, 2 и 3, могат да бъдат договорени от представителите на Съюза, след консултации с държавите членки, при координация на място и с оглед на евентуалните преговори относно решение VII/8f на седмото съвещание на срещата на страните, без да е необходимо допълнително решение на Съвета.
Член 5
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Люксембург на 11 октомври 2021 година.
За Съвета
Председател
J. PODGORŠEK | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D2271/32021D2271_BG.pdf | 4 |
32021R0941 | category15 | 2021 | bg | РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/941 НА КОМИСИЯТА
от 10 юни 2021 година
за определяне на специфична процедура за идентифициране на тежкотоварни превозни средства, сертифицирани като специализирани превозни средства, но нерегистрирани като такива, и за прилагане на корекции за годишните средни специфични емисии на CO₂ на даден производител, за да се вземат предвид тези превозни средства
(текст от | значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO₂ от нови тежкотоварни превозни средства и за изменение на регламенти (ЕО) № 595/2009 и (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 96/53/ЕО на Съвета (1), и по-специално член 3, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1) За да се идентифицират тежкотоварните превозни средства, които са сертифицирани като специализирани превозни средства, но не са регистрирани като такива, подходящо е да се използват данните, докладвани от производителите и държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета (2).
(2) За да се отстранят несъответствията в данните, докладвани за сертифицирането и регистрациите в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/956, на държавите членки и производителите трябва да се даде възможност да правят коментари и, в зависимост от случая, да докладват нова информация, за да коригират докладвана по-рано информация.
(3) Необходимо е корекциите за тежкотоварните превозни средства, идентифицирани като специализирани превозни средства, но нерегистрирани като такива, прилагани към средните годишни специфични емисии на CO₂ на производителите, да бъдат пропорционални и възприемливи, за да стимулират правилна и внимателна обработка на данните и да се избягва погрешно определяне на емисии за тези превозни средства – както умишлено, така и поради небрежност.
(4) Ако Комисията реши, че дадено превозно средство е трябвало да бъде регистрирано като специализирано превозно средство, тя трябва да коригира докладваните от държавите членки данни и да смята превозното средство за специализирано превозно средство за целите на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1242.
(5) Поради това за изчисляването на средните специфични емисии на CO₂ на даден производител, погрешно определените тежкотоварни превозни средства се разглеждат с техните основни на специализирани профили на движение емисии на CO₂, които са по-високи от емисиите на CO₂, основани на профили на движение в зависимост от типа на курса, и поради това по-неблагоприятни за производителите, отколкото ако превозното средство е било правилно сертифицирано като превозно средство за доставки от самото начало.
(6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по изменение на климата,
(1) ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 202.
(2) Регламент (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на CO2 и разхода на гориво на нови тежки превозни средства (ОВ L 173, 9.7.2018 г., стр. 1).
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Идентифициране на тежкотоварните превозни средства, сертифицирани като специализирани превозни средства, но нерегистрирани като такива
1. Комисията изготвя списък на тежкотоварните превозни средства, сертифицирани по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1242 като специализирани превозни средства въз основа на данните, докладвани от производителя в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) 2018/956, но които не са регистрирани като специализирани превозни средства въз основа на данните, докладвани от държавите членки в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) 2018/956.
2. Комисията предоставя на компетентните органи, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/956 и на звената за контакт, определени от производителя съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/956, относимите части на списъка, посочен в параграф 1.
3. До един месец след получаване на списъка по параграф 2 компетентните органи и производителите могат да предоставят на Комисията пояснения на данните, докладвани съгласно членове 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2018/956.
4. След получаване на поясненията или след изтичането на предвидения в член 3 едномесечен срок, Комисията прави оценка на списъка с тежкотоварни превозни средства, посочен в параграф 1 въз основа на докладваните пояснения по параграф 3, аргументите на страните и евентуално някои допълнителни разследвания.
5. Ако въз основа на резултатите от оценката, посочена в параграф 4, Комисията стигне до заключението, че тежкотоварните превозни средства, идентифицирани съгласно параграф 1, са правилно регистрирани като превозни средства, различни от специализираните, тя коригира корекциите към годишните средни специфични емисии на CO₂ на даден производител в съответствие с член 2, за да вземе предвид посочените превозни средства.
6. Въз основа на техническите характеристики на засегнатото превозно средство Комисията може да замени сертификатното на първоначално докладваното специализирано превозно средство със сертификат на същото тежкотоварно превозно средство, което се преизчислява от производителя в съответствие с техническите му характеристики в рамките на група превозни средства 4, 5, 9 или 10, посочена в приложение I, таблица 1 към Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията (1). В такъв случай Комисията не прави корекции на годишните средни специфични емисии на CO₂ на даден производител в съответствие с разпоредбите на член 2, за да вземе предвид тези превозни средства, но те се включват в определянето на специфичните емисии на CO₂ на даден производител съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/1242, но специално когато производителят е предприел мерки, които логично могат да се очакват въз основа на наличната към момента на декларацията информация в подкрепа на правилното деклариране като специализирано превозно средство.
7. Ако въз основа на резултатите от оценката, посочена в параграф 4, Комисията стигне до заключението, че тежкотоварните превозни средства, идентифицирани съгласно параграф 1, са били регистрирани като специализирани превозни средства, тя коригира данните, докладвани от съответната държава членка в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) 2018/956 и уведомява държавата членка, че тежкотоварните превозни средства са регистрирани с тази корекция.
Член 2
Прилагане на корекциите на средните годишни специфични емисии на CO₂
Ако съществуват тежкотоварни превозни средства, които отговарят на разпоредбите на член 1, параграф 5, средните годишни специфични емисии на CO₂ на съответния производител се коригират, както следва:
\[
(avg\text{CO}_2)_{corr} = \frac{(V_{sg} \times avg\text{CO}_2_{sg} + \Sigma_v \text{CO}_2 V_v)}{(V_{sg} + V_{oc})},
\]
където:
- \(avg\text{CO}_2_{sg}\) са средните специфични емисии на CO₂ на производителя, определени в приложение I, точка 2.2. Към Регламент (ЕС) 2019/1242;
(1) Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията от 12 декември 2017 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на тежки превозни средства и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (ОВ L 349, 29.12.2017, р. 1).
$V_{sg}$ е броят на новите тежкотоварни превозни средства на производителя в подгрупата превозни средства $sg$, като в съответствие с член 4, буква а) от Регламент (ЕС) 2019/1242 се изключват специализираните превозни средства.
$\Sigma_v$ е сумата за всички тежкотоварни превозни средства на производителя в подгрупата превозни средства $sg$, в съответствие с разпоредбите на член 1, параграф 5;
$CO2V_v$ е средната стойност на емисиите на $CO_2$ в g/km на специализираното превозно средство $v$ за всички комбинации от профили на движение, условия на натоварване и видове гориво, декларирано в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/956;
$V_{oc}$ е броят на тежкотоварните превозни средства на производителя в подгрупата превозни средства $sg$, в съответствие с член 1, параграф 5.
За целите на Регламент (ЕС) 2019/1242 коригираните средни специфични стойности на емисиите на $CO_2$ на производителя $(avgCO2_{sg})_{cor}$, заменят средните специфични стойности на емисиите на $CO_2$ на производителя $avgCO2_{sg}$.
Член 3
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 10 юни 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021R0941/32021R0941_BG.pdf | 3 |
32021D2054 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/2054 НА КОМИСИЯТА
от 8 ноември 2021 година
относно секторния референтен документ за най-добри практики за управление по околна среда, показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения за сектора на телекомуникациите и услугите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за целите на Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета
(текст от | значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като във предвид Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и оцет (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (1), и по-специално член 46, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) По силата на Регламент (ЕО) № 1221/2009 Комисията е задължена да разработи секторни референтни документи за конкретни икономически сектори. Документите трябва да включват най-добри практики за управление по околна среда, показатели за екологични резултати и, където е целесъобразно, еталони за отлични постижения и рейтингови системи, определящи равнището на екологичните резултати. От организацияите, които са регистрирани или се подготвят да се регистрират по схемата за управление по околна среда и оцет, съгласена с Регламент (ЕО) № 1221/2009, се изисква да вземат предвид секторните референтни документи, когато разработват своята система за управление по околна среда и когато оценяват своите екологични резултати в екологичните си декларации или актуализираните екологични декларации, изготвени в съответствие с приложение IV към посочения регламент.
(2) По силата на Регламент (ЕО) № 1221/2009 от Комисията се изисква да установи работен план с индикативен списък на секторите, които ще бъдат считани за приоритетни по отношение на приемането на секторни и междусекторни референтни документи. В този работен план (2) Комисията определи сектора на телекомуникациите и услугите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за приоритетен сектор.
(3) В секторния референтен документ за сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ следва да бъдат определени най-добри практики за управление по околна среда за всички доставчици на услуги за телекомуникации и ИКТ, включително телекомуникационни оператори, консултантски дружества за ИКТ, предприятиета за обработка и хостинг на данни, разработчици и издатели на софтуер, поставячи на услуги по изпълнение и монтажници на оборудване и обекти за ИКТ. Също така, когато е възможно и съдържателно, за конкретна най-добра практика за управление по околна среда следва да се предоставят и специфични показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения.
(4) Посредством тези най-добри практики за управление по околна среда за сектора (3), следва да се определят конкретни действия за подобряване на цялостното управление по околна среда на предприятиетата в сектора в четири основни области. Тези основни области, за които се счита, че подкрепят най-добър начин усилията на всички доставчици на услуги за телекомуникации и ИКТ, са междусекторни въпроси, центрове за данни, електронни съобщителни мрежи и тези, които подобряват енергийните и екологичните показатели в други сектори.
(1) ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1.
(2) Съобщение на Комисията — Съставяне на работния план с индикативен списък на секторите за приемането на референтни секторни и междусекторни документи по схемата на Регламент (ЕО) № 1221/2009 относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и оцет (EMAS) (ОВ С 358, 8.12.2011 г., стр. 2).
(3) Canfora P., Gaudillat P., Antonopoulos I., Dri M., Best Environmental Management Practice in the Telecommunications and ICT Services sector, EUR 30365 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г., ISBN 978-92-76-21574-5, doi:10.2760/354984, JRC121781; https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC121781
(5) С цел да се даде достатъчно време на организациите в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ, проверяващите по околна среда, националните органи, органите по акредитация, лицензиращите органи и други оператори да се подготвят за въвеждането на секторния референтен документ за сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ, датата на прилагане на настоящото решение следва да бъде отложена.
(6) При разработването на секторния референтен документ Комисията проведе консултации с държавите членки и други заинтересовани страни в съответствие с Регламент (ЕО) № 1221/2009.
(7) Мерките, предвижени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 49 от Регламент (ЕС) № 1221/2009.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Секторният референтен документ за най-добри практики за управление по околна среда, секторни показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения за сектора на телекомуникациите и услугите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) е даден в приложението.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
То се прилага от 25 март 2022 г.
Съставено в Брюксел на 8 ноември 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
ПРИЛОЖЕНИЕ
Съдържание
1. ВЪВЕДЕНИЕ .......................................................................................................................... 90
2. ОБХВАТ .................................................................................................................................. 92
3. НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОКОЛНА СРЕДА, СЕКТОРНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕКОЛОГИЧНИ РЕЗУЛТАТИ И ЕТАЛОНИ ЗА ОТЛИЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ ЗА СЕКТОРА НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ И УСЛУГИТЕ ЗА ИКТ .................................................................................................................. 96
3.1. НДПУОС за междусекторни въпроси .............................................................................. 96
3.1.1. Оптимално използване на система за управление на околната среда .............. 96
3.1.2. Възлагане на поръчки за устойчиви ИКТ продукти и услуги .......................... 97
3.1.3. Оптимизиране на потреблението на енергия на устройства за крайни потребители ................................................................. 98
3.1.4. Използване на възобновяема енергия и енергия с ниски въглеродни емисии ................................................................. 99
3.1.5. Ефективно използване на ресурсите за ИКТ оборудване чрез предотвратяване на отпадъците, повторно използване и рециклиране ................................................................. 99
3.1.6. Свеждане на търсенето на пренос на данни до минимум чрез екологосъобразен софтуер ................................................................. 100
3.2. НДПУОС за центровете за данни .............................................................................. 101
3.2.1. Прилагане на система за енергийно управление за центровете за данни (включително измерване, наблюдение и управление на ИКТ и друго оборудване) ................................................................. 101
3.2.2. Определяне и прилагане на политика за управление и съхранение на данни ........................................................................ 102
3.2.3. Подобряване на управлението и проектирането във връзка с въздушния поток ........................................................................ 103
3.2.4. Подобряване на управлението на охлаждането ........................................................................ 103
3.2.5. Преразглеждане и регулиране на настройките за температура и влажност ........................................................................ 104
3.2.6. НДПУОС, свързани с избора на ново оборудване за центрове за данни и внедряването му ........................................................................ 105
3.2.6.1. Избор и внедряване на екологично оборудване за центровете за данни ........................................................................ 105
3.2.7. НДПУОС, свързани с изграждане на нови центрове за данни или обновяване на такива ........................................................................ 106
3.2.7.1. Планиране на нови центрове за данни ........................................................................ 106
3.2.7.2. Повторно използване на отпадна топлина от центрове за данни ........................................................................ 106
3.2.7.3. Проектиране на сграда на център за данни и общ план ........................................................................ 107
3.2.7.4. Избор на географското местоположение на нов център за данни ........................................................................ 107
3.2.7.5. Използване на алтернативни източници на вода ........................................................................ 108
3.3. НДПУОС, свързани с електронни съобщителни мрежи ............................................. 109
3.3.1. Подобряване на енергийното управление на съществуващи мрежи ........................................................................ 109
3.3.2. Подобряване на управлението на риска за електромагнитни полета чрез оценка и прозрачност на данните ........................................................................ 110
3.3.3. Избор и внедряване на оборудване за електронни съобщителни мрежи с по-висока енергийна ефективност ........................................................................ 111
3.3.4. Инсталиране и осъвременяване на телекомуникационни мрежи ........................................................................ 112
3.3.5. Намаляване на въздействието върху околната среда при изграждане или обновяване на телекомуникационни мрежи ........................................................................ 113
3.4. Подобряване на енергийните характеристики и екологичните резултати в други сектори („Екологизиране чрез ИКТ”) ........................................................................ 114
3.4.1. Екологизиране чрез ИКТ ......................................................................................... 114
4. ПРЕПОРЪЧАНИ СПЕЦИФИЧНИ ЗА СЕКТОРА КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕКОЛОГИЧНИ РЕЗУЛТАТИ ........................................................................ 115
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Настоящият секторен референтен документ (СРД) се основава на подробен научен доклад за политиката (1) („Доклад за най-добри практики“), разработен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC).
Съответен правен контекст
Схемата на Общността за управление по околната среда и одит (EMAS) беше въведена през 1993 г. с Регламент (ЕИО) № 1836/93 на Съвета (2), като участието на организациите в нея е доброволно. Впоследствие EMAS претърпя две големи преразглеждания:
Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета (3);
Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4).
Важен нов елемент от последното преразглеждане, което влезе в сила на 11 януари 2010 г., е член 46 относно разработването на СРД. СРД трябва да включват най-добри практики за управлението по околната среда (НДПУОС), показатели за екологични резултати за конкретните сектори, а когато е целесъобразно — еталони за отлични постижения и рейтингови системи за определяне на равнището на постигнатите резултати.
Как да се разбира и използва настоящият документ
Схемата за управление по околната среда и одит (EMAS) представлява схема за доброволно участие на организации, ангажирани с непрекъснатото подобряване на околната среда. В тази рамка настоящият СРД предоставя специфични секторни насоки за сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ и посочва редица възможности за подобрение, както и най-добри практики.
Документът е изготвен от Европейската комисия, като е използвана информация, подадена от заинтересованите страни. Техническа работа група, състояща се от експерти и заинтересовани страни от сектора и ръководена от JRC, обсъди и в крайна сметка постигна договореност относно най-добри практики за управление по околната среда, специфичните за сектора показатели за екологични резултати и еталоните за отлични постижения, описани в настоящия документ; по-специално за тези еталони беше счленено, че са представителни за равнището на екологичните резултати, постигани от най-добре представящите се организации в сектора.
Със СРД се цели да бъдат подпомогнати и подкрепени всички организации, които възникват да подобрят своите екологични резултати, като се предоставят идеи и източници на вдъхновение, както и практически и технически указания.
На първо място СРД е насочен към организацияите, които вече са регистрирани по EMAS; на второ място — към организацияите, които смятат да се регистрират по EMAS; и на трето — към всички организации, които се стремят да научат повече относно най-добри практики за управление по околната среда, за да подобрят своите екологични резултати. Следователно целта на настоящия документ е да подкрепи всички организации в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ да се съсредоточат върху съответните преки и непреки екологични аспекти и да откриват информация за най-добри практики за управление по околната среда, както и подходящи специфични за сектора показатели за екологични резултати, за да измерят екологичните си резултати, а също и еталони за отлични постижения.
По какъв начин СРД трябва да бъдат вземани под внимание от организацияите, регистрирани по EMAS:
Съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 организацияите, регистрирани по EMAS, са длъжни да вземат под внимание СРД на две различни нива:
1. когато разработват и прилагат своята система за управление по околната среда с оглед на екологичните прегледи (член 4, параграф 1, буква б);
(1) Научният доклад за политиката е публично достъпен на уебсайта на JRC на следния адрес: https://susproc.jrc.ec.europa.eu/activities/emas/telecom.html. Заключенията за най-добрите практики за управление по околната среда и тяхната приложимост, както и установените специфични показатели за екологични резултати и еталоните за отлични постижения, които се съдържат в настоящия секторен референтен документ, се основават на констатациите, документирани в научния доклад за политиката. В него се съдържа цялата съществуваща информация и всички технически данни.
(2) Регламент (ЕИО) № 1836/93 на Съвета от 29 юни 1993 г. за допускане на доброволно участие на предприятия от промишлен сектор в Схема на Общността за управление на околната среда и одитиране (ОВ L 168, 10.7.1993 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОГОСО) (ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОГОСО) (ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1).
Организациите следва да използват съответните елементи на СРД, когато определят и извършват преглед на конкретните си и общи екологични цели съобразно съответните екологични аспекти, идентифицирани при екологичния преглед и в политиката в областта на околната среда, както и когато вземат решения относно действията, които да изпълнят за подобряване на екологичните си резултати.
2. когато подготвят екологичната декларация (член 4, параграф 1, буква г) и член 4, параграф 4):
а) При избора на показателите (4), които да използват за докладването на екологичните резултати, организациите следва да имат предвид съответните специфични за сектора показатели за екологични резултати в СРД.
Когато избират набора от показатели за докладване, те следва да вземат под внимание показателите, предложени в съответния СРД, както и тяхната приложимост по отношение на съществените екологични аспекти, определени от организацията в нейния екологичен преглед. Показателите трябва да се вземат предвид само ако имат отношение към тези екологични аспекти, за които в екологичния преглед е пречислено, че са от най-голямо значение.
б) Когато докладват относно екологичните резултати и относно други фактори във връзка с екологичните резултати, организациите следва да посочат в екологичната декларация как са взети под внимание съответните най-добри практики за управление по околната среда и ако съществуват — еталоните за отлични постижения.
Те следва да опишат как са използвани съответните най-добри практики за управление по околната среда и еталони за отлични постижения (които дават представа за равнището на показателите за екологични резултати, постигнати от най-добрите), за да набелязат мерки и действия и евентуално да определят приоритети за (по-нататъшно) подобряване на екологичните си резултати. Въпреки това изпълнението на най-добрите практики за управление по околната среда или постигането на определените еталони за отлични постижения не е задължително, тъй като доброволният характер на EMAS оставя на организациите сами да преценят осъществимостта на еталоните и изпълнението на най-добрите практики по отношение на разходите и ползите.
Подобно на показателите за екологични резултати целесъобразността и приложимостта на най-добрите практики за управление по околната среда и еталоните за отлични постижения следва да бъдат оценени от организацията според съществените екологични аспекти, които организацията е определила в екологичния си преглед, както и техническите и финансовите аспекти.
Елементи на СРД (показатели, НДПУОС или еталони за отлични постижения), които не са счетени за целесъобразни по отношение на съществените екологични аспекти, определени от организацията в нейния екологичен преглед, не следва да бъдат докладвани и описвани в екологичната декларация.
Участието в EMAS е постоянен процес. Всеки път, когато пада организация плана да подобри екологичните си резултати (и прави преглед на своите екологични резултати), тя трябва да се консултира със СРД по конкретни теми, за да почерпи вдъхновение за решаване на екологичните проблеми при една поетапен подход.
Проверяващите по околната среда по EMAS проверяват дали и как организацията е взела предвид СРД при изготвянето на своята екологична декларация (член 18, параграф 5, буква г) от Регламент (ЕО) № 1221/2009).
Когато извършват оценка, акредитираните проверяващи по околната среда се нуждаят от доказателства, предоставени от организацията, за това как са избраните и взети предвид съответните елементи на СРД в контекста на екологичния преглед. Те не проверяват съответствието на описанияте еталони за отлични постижения, а проверяват доказателствата за това как СРД е бил използван като насоки за определяне на показатели и подходящи доброволни мерки, които организацията може да изпълни, за да подобри екологичните си резултати.
(*) Съгласно приложение IV, раздел Б, буква е) от Регламента относно EMAS екологичната декларация трябва да съдържа „обобщение на наличните данни за екологичните резултати на организацията във връзка с нейните значими екологични аспекти. Докладването следва да бъде както за основните, така и за специфичните показатели за екологични резултати, както е посочено в раздел В. Когато са налични екологични цели и задачи, относните данни се докладват.” В приложение IV, раздел В, точка 3 е посочено, че „всяка организация следва също да докладва ежегодно относно своите резултати, свързани със значими преки и непреки екологични аспекти и въздействия, които са свързани с основните й сфери на дейност, които са измерими и проверими, както и не са включени вече в основни показатели. Организацията трябва да вземе предвид референтните документи по сектори, когато са налични, както е посочено в член 46, за да се улесни идентифицирането на относните специфични за сектора показатели.”
Като се има предвид доброволният характер на EMAS и СРД, върху организациите не следва да се налага прекомерна тежест за предоставянето на такива доказателства. По-специално проверяващите не трябва да изискват индивидуална обосновка за всяка от най-добрите практики, специфичните за сектора показатели за екологични резултати и еталоните за отлични постижения, които са упоменати в СРД и които организацията не счита за непосредствени в контекста на своя екологичен преглед. Независимо от това, те могат да предлагат подходящи допълнителни елементи, които организацията да вземе предвид в бъдеще като допълнително доказателство за своя ангажимент за непрекъснато подобряване на резултатите.
Структура на секторния референтен документ
Настоящият документ се състои от четири глави. Глава 1 въвежда в правния контекст на EMAS и описва начина, по който да се използва настоящият документ, а в глава 2 се определя обхватът на настоящия СРД. В глава 3 накратко се описват различните най-добри практики за управление по околна среда (НДПУОС) (1), заедно с информация за тяхната приложимост. Когато за конкретна НДПУОС могат да се формулират специфични показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения, те също се посочват. При все това определените на еталони за отлични постижения не е възможно за всички НДПУОС, тъй като или наличните данни са ограничени, или специфичните за всяко предприятие или обект условия (напр. екологичните и климатичните условия за центрове за данни, достъпът до отделени базови станции и т.н.) се различават до такава степен, че въвеждането на еталон за отлични постижения не би имало смисъл. Дори когато са дадени еталони за отлични постижения, те не са замислени като цели за постигане пред предприятието или като измерително средство за сравняване на екологичните резултати между предприятията в сектора, а по-скоро като мярка за това кое е възможно да подпомогне отделните предприятия да направят оценка на напредъка си и да ги мотивира да продължат да се подобряват. И накрая, в глава 4 е представена подробна таблица с подбрани най-важни показатели за екологични резултати, свързани с тях обяснения и еталони за отлични постижения.
2. ОБХВАТ
В настоящия референтен документ се разглеждат екологичните резултати на сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ (6). Описаните в настоящия документ най-добри практики за управление по околна среда (НДПУОС) бяха определени като най-добри практики, които могат да подкрепят усилията на всички доставчици в областта на телекомуникациите и услугите за ИКТ, т.е. телекомуникационни оператори, консултантски предприятията в областта на ИКТ, предприятия за обработка и хостинг на данни, разработчици и издатели на софтуер, доставчици на услуги по радио- и телевизионно разпръскване, монтажници на оборудване и обекти за ИКТ, и др. Големи организации, които съхраняват и обработват големи количества данни за своите клиенти, верига на доставките и/или продукти (напр. публични администрации, болници, университети, банки), могат също така да установят няколко НДПУОС, които са от значение за техните дейности.
По-долу са изброени предприятията и организациите в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ, които попадат в обхвата на настоящия доклад:
Само определени подкатегории на издателска дейност (код 58 по NACE):
58.21 Издаване на компютърни игри
58.29 Издаване на други програмни продукти
Всички подкатегории далекосъобщителни дейности (код 61 по NACE):
61.1 Далекосъобщителна дейност чрез фиксирани мрежи
61.2 Далекосъобщителна дейност по безжичен път
61.3 Съпътствваща далекосъобщителна дейност
61.9 Други далекосъобщителни дейности
(1) Подробно описание на всяка от най-добрите практики, както и практически указания за тяхното прилагане се съдържат в „Доклад за най-добрите практики”, публикуван от JRC и достъпен онлайн на следния адрес: http://susproc.jrc.ec.europa.eu/activities/emas/documents/BEMP_Telecom_FinalReport.pdf.
Организациите се приканват да се запознаят с него, ако желаят да научат повече за някои от най-добрите практики, описани в настоящия СРД.
(6) Обърнете внимание, че Европейският кодекс за електронни съобщения (вж. Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения), в който се признава конвергенцията на секторите на далекосъобщенията, медийните и информационните технологии, сега установява общи правила, приложими към по-широкия сектор, включително напр. радио- и телевизионно и разпръскване. Когато е целесъобразно и приложимо, НДПУОС са посочени във връзка с новата номенклатура.
Всички подкатегории дейности в областта на информационните технологии (код 62 по NACE):
62.01 Компютърно програмиране
62.02 Консултантска дейност по информационни технологии
62.03 Управление и обслужване на компютърни средства и системи
62.09 Други дейности в областта на информационните технологии
Само определени подкатегории на информационни услуги (код 63 по NACE):
63.11 Обработка на данни, хостинг и подобни дейности
63.12 Уеб портали.
В допълнение към тази основна целева група, други видове организации, които са класифицирани съгласно кодовете по NACE, но не спадат към изброените по-горе раздели с кодове по NACE, могат също така да установят няколко НДПУОС, които са от значение, поради нарастващата им цифровизация:
— Издаване на книги, периодични издания и друга издателска дейност (код 58.1 по NACE) чрез интернет
— Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика (код 59 по NACE)
— Радио- и телевизионна дейност чрез интернет (код 60 по NACE)
— Дейност на информационни агенции (код 63.91 по NACE)
— Други информационни услуги, некласифицирани другаде (код 63.99 по NACE).
Други организации, които са класифицирани в други раздели по NACE и които като важна част от своята дейност трябва да управляват или да експлоатират големи инфраструктури за съхранение на данни, обработка на данни и/или телекомуникации, могат също така да установят няколко НДПУОС, които са от значение. Някои примери за това са организации, спадащи към:
— Възпроизвеждане на записани носители (код 18.20 по NACE)
— Дейности на телефонни центрове за услуги (код 82.20 по NACE)
— Архитектурни и инженерни дейности (код 71.1 по NACE)
— Технически изпитвания и анализи (код 71.20 по NACE)
— Научноизследователска и развойна дейност в областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки (код 72.1 по NACE)
— Други дейности в областта на културата (код 91.0 по NACE), както и големи организации, които съхраняват и обработват големи количества данни за своите клиенти, верига на доставките и/или продукти, като например публични администрации, болници, университети, банки, производители, търговци на дребно и други предприятия за предоставяне на услуги.
Съгласно определението в настоящия доклад секторът на телекомуникациите и услугите за ИКТ обхваща само конкретна част от веригата на стойността на такива услуги и свързаното с тях оборудване. Този избор цели да се избегне припокриване с докладите за други най-добри практики:
— Основаващите се на ИКТ промишлени производства (кодове 26.1, 26.2, 26.3 и 26.8 по NACE), основаващата се на ИКТ търговия (код 46.5 по NACE), инсталирането на централни процесорни блокове за обработка на информация и подобни компютри (код 33.20 по NACE) и ремонтът на компютърна и комуникационна техника (код 95.1 по NACE) са обхванати от доклада за най-добри практики за сектора на производство на електрическо и електронно оборудване (1);
— Счита се, че търговията на дребно с ИКТ (кодове 47.1 и 47.4 по NACE) може да бъде обхваната от доклада за най-добри практики за сектора на търговията на дребно (2).
(1) Докладът за най-добри практики за сектора на производство на електрическо и електронно оборудване е в процес на изготвяне и ще бъде достъпен онлайн на адрес: http://susproc.jrc.ec.europa.eu/activities/emas/eecem.html
(2) Докладът за най-добри практики за сектора на търговията на дребно е достъпен онлайн на адрес: http://susproc.jrc.ec.europa.eu/activities/emas/retail.html
Настоящият документ обхваща основните стопански дейности на организациите в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ. Извън прякото управление на активите в областта на ИКТ се счита, че основните стопански дейности включват също и отношенията с ключови заинтересовани страни, макар те да са ограничени до практики, които могат да се прилагат от самите доставчици в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ (напр. определяне на екологични критерии при възлагане на поръчки за ИКТ оборудване, осигуряване на клиентите информация относно потреблението на енергия на предоставените им устройства).
Стопанисването на офисите и общият фирмен транспорт също не са включени, тъй като те са общи за всички видове организации и не са специфични за организациите в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ. Освен това най-добрият практики за управление по околната среда (НДПУОС), свързани с мобилността (служебни пътувания и пътувания на служители до работното място), както и практиките за устойчивост в офисите вече са разработени в документ относно НДПУОС в сектора на публичната администрация (9). В тези области не е определена НДПУОС, която да се отнася конкретно за сградите и транспорта в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ.
Производството, продажбата на дребно и рециклирането на ИКТ оборудване не са включени в настоящото проучване, тъй като те са включени в документи относно НДПУОС за други сектори.
В настоящия доклад се прави разлика между:
— НДПУОС, с които се свеждат до минимум въздействията на организациите в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ върху околната среда, посочени като практики за „екологизиране на ИКТ”;
— НДПУОС, които могат да се прилагат от организациите в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ, за да бъдат свеждени до минимум въздействията на други сектори извън сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ, посочени като практики за „екологизиране чрез ИКТ”.
На фигура 1 е представен обща преглед на обхвата на НДПУОС за сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ.
Фигура 1 Общ преглед на обхвата на документа
В таблица 1 са представени основните екологични аспекти и свързаните с тях видове натиск върху околната среда за сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ. Тези екологични аспекти бяха подбрани като най-важни за сектора и са обхванати в настоящия документ. Въпреки това екологичните аспекти, които трябва да се управляват от конкретни организации, следва да се оценяват за всеки отделен случай.
(*) Докладът за най-добри практики за сектора на публичната администрация е достъпен онлайн на адрес: http://susproc.jrc.ec.europa.eu/activities/emas/public_admin.html
Таблица 1
Основни екологични аспекти и видове натиск върху околната среда, свързани със сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ
| Служба/дейност | Основни екологични аспекти | Основни видове натиск върху околната среда |
|----------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| Център за данни | — ИКТ оборудване (сървъри, устройства за съхранение и др.) | — Потребление на енергия и вода |
| | — Софтуер (процесори) | — Генериране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) и отпадъчни води |
| | — Система за отопление, вентилация и климатизация | — Емисии на парникови газове от производство на електроенергия и изтичане на хладилен агент |
| | — Електрохрахване | |
| | — Стращи | |
| Устройства за крайни ползватели | — ИКТ оборудване (компютри, периферни устройства и др.) | — Потребление на енергия за захранване на хардуер |
| | — Софтуер | — Генериране на ОЕЕО |
| | | — Емисии на парникови газове от производство на електроенергия |
| Телекомуникационна инфраструктура и мрежи | — Стращи (централи офиси, базови станции и др.) | — Потребление на електроенергия от мрежово оборудване и охладителни системи |
| | — Възлови точки (антени, спътници, рутери и др.) | — Потребление на гориво, свързано с транспортиране |
| | — Връзки (кабели, оптични влакна, фиксирани телефонни линии и др.) | — Генериране на ОЕЕО |
| | — Терминални устройства (телефони, компютри, модеми и др.) | — Генериране на електромагнитни вълни |
| | — Софтуер (процесори и др.) | — Емисии на парникови газове от производство на електроенергия |
| | | — Промени в ландшафта и местообитанията поради внедряване на инфраструктура |
| Услуги за радио- и телевизионно разпръскване | — Стращи (базови станции) | — Потребление на енергия |
| | — Предаватели (антени, спътници и др.) | — Генериране на ОЕЕО |
| | — Връзки (кабели, оптични влакна и др.) | — Генериране на електромагнитни вълни |
| | — Терминални устройства (радиоапарати, телевизори и др.) | — Емисии на парникови газове от производство на електроенергия |
| | — Софтуер (процесор) | — Промени в ландшафта и местообитанията |
НДПУОС за този референтен документ са класифицирани, както е показано в таблица 2.
Таблица 2
Структура на документа
| Раздел | Описание |
|--------|-----------|
| 3.1. НДПУОС за междусекторни въпроси | В този раздел се описват практики, които могат да се прилагат от всеки участник в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ (прилагане на система за управление на околната среда, внедряване на политика за възлагане на екологически обосновани поръчки, предотвратяване и управление на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, използване на възобновяема енергия...) |
| 3.2. НДПУОС за центровете за данни | Този набор от НДПУОС е с акцент върху специфични за центровете за данни практики (оклаждане и управление на въздушния поток, виртуализация на сървъри и др.) и е посочен в рамките на техническия доклад на CENELEC — CLC/TR 50600-99-1. |
3. НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОКОЛНА СРЕДА, СЕКТОРНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕКОЛОГИЧНИ РЕЗУЛТАТИ И ЕТАЛОНИ ЗА ОТЛИЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ ЗА СЕКТОРА НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ И УСЛУГИТЕ ЗА ИКТ
3.1. НДПУОС за междусекторни въпроси
Настоящият раздел е насочен към междусекторни мерки, които могат да се прилагат по отношение на всички видове организации на различни равнища в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ (центрове за данни, телекомуникационни мрежи, устройства за крайни ползватели и др.).
3.1.1. Оптимално използване на система за управление на околната среда
ИКТ съоръженията оказват важни въздействия върху околната среда чрез потреблението на енергия, потреблението на вода и генерирането на отпадъци. Особено важно е предприятието в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ да извършват мониторинг на въздействията си върху околната среда и да прилагат система за управление на околната среда, за да свеждат систематично до минимум тези въздействия. Това се счита за най-добра практика за:
- Определяне на нуждите на организацията от ИКТ и одит на съществуващото ИКТ оборудване, услуги и софтуер.
- Измерване, наблюдение и управление на екологичните резултати на ИКТ оборудването, ИКТ инфраструктурата и ИКТ съоръженията.
- Определяне на цели и планове за действие, основани на сравнителен анализ и най-добри практики.
- Гарантиране, че поставените цели и плановете за действие са част от ефективните политики в областта на околната среда на цялото предприятие, като например една стратегия за енергийна ефективност.
Приложимост
Тази НДПУОС е широко приложима за всички предприятия и организации в сектора. Все пак разпределените за процеса ресурси и средства трябва да бъдат съобразени с размера на обекта или предприятието и въздействието му върху околната среда. По отношение на малките и средните предприятия трябва да се извърши оценка и да бъдат потвърдени необходимите усилия.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Прилагане на система за управление на активите, напр. сертифицирана по ISO 55001 (Da/Ne) | — Предприятието разполага с глобална и интегрирана система за управление на активите, напр. сертифицирана по ISO 55001 |
| — Дял на операциите, при които е приложена усъвършенствана система за управление на околната среда (% на съоръженията/операциите), напр. удостоверена по EMAS, сертифицирана по ISO 14001 | — При 100 % от операциите се прилага усъвършенствана система за управление на околната среда, напр. удостоверена по EMAS или сертифицирана по ISO 14001 |
— Дял на операциите за измерване и наблюдение на потреблението на енергия и вода, както и за управление на отпадъците
— Дял на служителите, на които поне веднъж са предоставени информация относно целите за опазване на околната среда и обучени относно съответните мерки за управление по околната среда
— Използване на показатели за енергийна ефективност (Да/Не);
— Генериране на ООЕО (в kg или тонове) на единица търговски оборот (EUR)
— Използване на показатели за ефективност при използването на водите (Да/Не)
— Общо въглеродни емисии (в tCO₂екв.) за обхват 1 и 2 (1)
— Общо компенсирани въглеродни емисии (в tCO₂екв.)
— Въглеродни емисии (в tCO₂екв.) за обхват 1 и 2 на единица търговски оборот (EUR)
(1) Общите въглеродни емисии за обхват 1 и 2 могат да бъдат изчислени на базата на Протокола за парниковите газове, достъпен онлайн на: https://ghgprotocol.org/
3.1.2. Възлагане на поръчки за устойчиви ИКТ продукти и услуги
Изборът и внедряването на ИКТ продукти и услуги трябва да се основава на интегрирана стратегия за справяне с присъщите за тях въздействия върху околната среда, като потреблението на енергия и използването на специфични материали, например редки метали и химикали. Това се счита за най-добра практика за:
— Оценка на съществуващите активи от ИКТ оборудване и нуждите при подготовката на процеса по възлагане на поръчка.
— Включване в поканата за участие в тръжна процедура на конкретни екологични критерии, които трябва да бъдат изпълнени.
— Предоставяне на крайните ползватели на обучение и насоки при внедряване на ИКТ решения, за да могат оптимално да използват продуктите и услугите.
Определяне на критерии за енергийни характеристики и екологични резултати за ИКТ оборудване, предоставяно на ползвателите, за да им помогне да намалят въздействието си върху околната среда.
Приложимост
Осъществяването на политика за възлагане на поръчки за устойчиви ИКТ услуги и продукти е приложимо във всяко предприятие, но ще изисква специфични умения относно устойчивостта. Големите организации разполагат с по-голям потенциал да оказват влияние върху своите доставчици, докато МСП могат да въздействат в значителна степен върху местни доставчици.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Дял на закупените от предприятието продукти или услуги, които отговарят на конкретни екологични критерии (напр. екомаркировката на ЕС, най-високите класове на енергийно етикетиране, Energy Star, сертифициране по TCO и др.) | — Цялото закупено от предприятието ИКТ оборудване носи знак за екомаркировка тип I по ISO (напр. екомаркировката на ЕС, Blue Angel (ако е налична), Energy Star или при неговите процедури за възлагане на поръчки се прилагат критерийте на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки (ако има такива). |
| — Използване на общите разходи по собственост като критерий в покана за участие в тръжна процедура (Да/Не) | — Цялото закупено от предприятието широколентово оборудване отговаря на критерийте в Кодекса на ЕС за поведение относно широколентовото оборудване |
| — Дял на закупеното от предприятието оборудване, което отговаря на международно признатите най-добри практики или изисквания (напр. кодекси за поведение на ЕС) | — 100 % от закупените от предприятието опаковки са произведени от рециклиран материал или са с етикет на Съвета за стопанисване на горите |
— Дял на закупените от предприятието опаковки, които са произведени от рециклирани материали или са с етикет на Съвета за стопанисване на горите
— Дял на тежестта, която се придава на екологичните критерии в покана за участие в тръжна процедура
— Дял на доставчиците, които имат въведена система за управление на околната среда или система за енергийно управление (напр. удостоверена по EMAS, сертифицирана по ISO 14001 или сертифицирана по ISO 50001)
— Дял на предоставяните от предприятието на клиентите ИКТ продукти и услуги, при които информацията за околната среда е достъпна за крайните ползватели
— 10 % от оценката на офертите се определя от екологичните резултати при закупуване на ИКТ оборудване
— 100 % от предоставяните от предприятието продукти и услуги са свързани с налична за крайните ползватели информация за околната среда
— Използване на общите разходи по собствеността като критерий в покана за участие в тръжна процедура
3.1.3. Оптимизиране на потреблението на енергия на устройства за крайни ползватели
Благодарение на конкретни мерки за управление на консумацията на мощност е налице голям потенциал за намаляване на потреблението на енергия на оборудването на предприятията в сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ. Това представлява най-добра практика за:
Приемане на технически решения:
— Инсталиране на подходящи устройства от гледна точка на енергийните характеристики и функции в зависимост от потребностите на ползвателите;
— Правилно конфигуриране на оборудването за свеждане до минимум на ненужните функции и консумацията на мощност;
— Извършване на редовни енергийни оценки за проверка на конфигурацията на устройствата и изключениите устройства;
— Разработване на решения за управление на консумацията на мощност с използването на различни видове режими на такова управление (ръчен, по подразбиране, чрез софтуер) или чрез специални устройства (интелигентна захранваща лента и др.).
Приемане на организационни решения:
— Оценка на приемането от индивидуалния ползвател;
— Повишаване на осведомеността на ползвателите.
Приложимост
Тази НДПУОС е приложима както за големи, така и за малки организации, макар че МСП биха имали повече ползи от техники, основани на осведомеността на индивидуалния ползвател, отколкото от внедряването на автоматизирани проверки, които са по-подходящи за големи предприятия. Прилагането на управлението на консумацията на мощност зависи от ангажимента на ръководството да подкрепи общите цели за енергоспестяване и екологичните резултати. Това зависи също и от участието на служителите в приноса към мерките за управление на консумацията на мощност, както и подкрепата от ИТ отделите и отделите за възлагане на поръчки.
Съвършени показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|--------------------------------------|----------------------------------|
| Потребление на енергия от офиси (kWh) на единица търговски оборот или брой работни станции или служители, работещи на място (с изключение на отопление, вентилация и климатизация (ОВК) и осветлението, ако е възможно) | Всички ИКТ устройства за крайни ползватели са конфигурирани при инсталацията за оптимално управление на консумацията на мощност |
| Дял на ИТК устройствата за крайни ползватели, които са конфигурирани при инсталацията за оптимално управление на консумацията на мощност | Всички ИКТ устройства за крайни ползватели са подложени поне веднъж през жизнения си цикъл на оценка на управлението на консумацията на мощност |
| Дял на ИКТ устройствата за крайни ползватели, подложени на оценка на управлението на консумацията на мощност, извършван с подходяща честота (напр. веднъж годишно, еднократно през жизнения цикъл на продукта и др.) | Всички служители са преминали обучение за енергоспестяване |
| Дял на служителите, които поне веднъж са преминали обучение за енергоспестяване | |
3.1.4. Использование в возобновляема енергия и енергия с ниски въглеродни емисии
ИКТ съоръженията имат висок въглероден отпечатък поради интензивното потребление на енергия. Производството на електроенергия от възобновяеми източници като биомаса, слънцето, вятъра и геотермалните охладителни системи намаляват значително техния въглероден отпечатък. Това представлява НДПУОС за:
— Закупуване на зелена електроенергия от трета страна.
— Производство на електроенергия за собствено потребление, независимо дали на място, или извън обекта.
— Ефикасно съхранение на електроенергията на място.
Приложимост
НДПУОС е широко приложим за всички видове предприятия в сектора, включително МСП. Географското местоположение на съоръжението и неговият размер могат да повлияят на неговата приложимост.
Съзрани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Дял на закупената възобновяема електроенергия (с гаранции за произход), извън общото потребление на електроенергия (%) | — 100 % от използваната електроенергия е от възобновяеми енергийни източници (закупена или произведена на място) |
| — Дял на произведената на място възобновяема електроенергия, извън общото потребление на електроенергия (%) | |
| — Коефициент възобновяемата енергия (КВЕ) съгласно EN 50 600-4-3 | |
| — Ефективност на използването на въглерод (CUE) = емисии CO₂-екв. от потреблението на енергия на съоръжението (kgCO₂-екв.)/общо потребление на енергия на ИКТ (kWh) | |
| — Въглеродно съдържание на използваната енергия = емисии CO₂-екв. от потреблението на енергия на съоръжението (kgCO₂-екв.)/общо потребление на енергия (kWh) | |
3.1.5. Ефективно използване на ресурсите за ИКТ оборудване чрез предотвратяване на отпадъците, повторно използване и рециклиране
Ефективното използване на ресурсите и подходящото управление на отпадъците в сектора на ИКТ е важно поради използването на специални материали, които трябва да бъдат третирани по правилния начин в края на жизнения цикъл, за да се избегне вреда за живота на хората и околната среда. То също така предлага голим потенциал за ограничаване на изчерпването на ресурсите чрез рециклиране. За да се подобри управлението на отпадъците на всеки етап от иерархията на отпадъците в предприятията в областта на ИКТ, могат да бъдат въведени специални техники за управление на отпадъците. Това представлява НДПУОС за:
— Разработване на план за предотвратяване на отпадъците.
— Насърчаване на основано на оценка на база жизнен цикъл (LCA) експлоатиране чрез възлагането на поръчки.
— Увеличаване на експлоатационния живот и ограничаване на остаряването на оборудването ИКТ.
— Прилагане на системи, позволяващи повторна употреба на оборудване ИКТ.
— Осигуряване на проследимо събиране и правилно сортиране на оборудването ИКТ в края на жизнения цикъл.
Приложимост
Тази НДПУОС е по принцип широко приложима за всички видове предприятия в този сектор; на практика малките предприятия могат да възлагат с договори някои операции по управление на отпадъците. Моделът на собственост на оборудването също така ще бъде определящ за възможните варианти за ефективно използване на ресурсите.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Дял на съоръженията или обектите със сертифицирана система за управление за нулеф отпадъци или сертифицирана система за управление на активите (% на съоръжения/обекти) | — 100 % от съоръженията имат сертифицирана система за управление за нулеф отпадъци или сертифицирана система за управление на активите |
| — Среден експлоатационен живот на оборудването ИКТ — изчислява се за различни групи продукти (напр. сървъри, рутери, устройства за крайни ползватели) | — 90 % от собственото ИКТ оборудване е възстановено за повторно използване или обновяване, или е изпратено за рециклиране |
| — Дял на генерираните от собствени операции отпадъци от ИКТ, които са възстановени за повторно използване или обновяване, или са изпратени за рециклиране | — 30 % от ИКТ оборудването от клиенти е взето обратно и възстановено за повторно използване или обновяване, или е изпратено за рециклиране (за предприятията в областта на ИКТ, предоставящи оборудване на клиенти) |
| — Дял на ОЕЕО или генерираните от клиенти отпадъци от ИКТ, които са възстановени за повторно използване или обновяване, или са изпратени за рециклиране | — Не се изпращат отпадъци към депата за отпадъци — нулеф отпадъци от ИКТ. |
| — Количество на отпадъците от ИКТ, изпратени за депониране на сметище (t) | |
3.1.6. Свеждане на търсенето на пренос на данни до минимум чрез екологосъобразен софтуер
Макар че софтуерът не консумира директно енергия, той оказва голямо влияние върху енергийната ефективност на хардуера за ИКТ, върху който работи. В голма част от софтуера обаче не се отчита потреблението на енергия, като съществуват възможности за оптимизиране на софтуера, за намаляване на обема на обработваните и предаваните данни, и в крайна сметка за намаляване на потреблението на енергия от хардуера.
Тази НДПУОС е предназначена за практики за сървъри и мрежи, които могат да се прилагат или при разработването на нов софтуер, или при оптимизирането на съществуващия, като се вземат предвид както мобилните приложения (за смартфони и таблети), така и компютърният софтуер (за лаптопи и настолни компютри), както и уеб порталите и уеб-базираните приложения. Това представлява НДПУОС за:
— Избиране или разработване на софтуер с по-висока енергийна ефективност, при който потреблението на електроенергия от оборудване ИКТ при работа се свежда до минимум.
— Проектиране на софтуер с търсенето на софтуера, основаващ се на оценката на потребностите на крайните ползватели, с цел да се избегне свръхпотреблението на енергия на етапа на използване и да се ограничи остаряването на съществуващите устройства ИКТ.
— Наблюдаване на енергопотреблението на софтуера, за да се оценят реалните резултати на придобития софтуер или да се оцени възможността за подобряване на енергийната ефективност на съществуващия софтуер.
— Оценяване на въздействията на софтуера върху околната среда чрез оценка на база жизнен цикъл (LCA) на етапа на разработване и измерване на ефективността (централен процесор, оперативна памет и използване на енергия) на етапа на използване.
— Преработка на съществуващия софтуер, за да се подобри неговата енергийна ефективност.
Приложимост
Тази НДПУОС е приложима за всички видове предприятия в сектора, независимо от това дали се снабдяват със софтуерни решения или разработват собствени.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Дял на обектите, в които са приложени най-добри практики на Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очаквани практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно разработването и внедряването на нови ИТ услуги: | — Във всички центрове за данни са приложени най-добри практики в Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очаквани практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно разработването и внедряването на нови ИТ услуги: |
| — Количество данни, предавани във връзка с използването на софтуер (бит/преглед на уебстраница или бит/минути използване на мобилно приложение) | — Всички служители (разработчици на софтуер) са обучени за енергийноефективен софтуер. |
— Дял на новопридобития софтуер, във връзка с който енергийните характеристики са използвани като критерий за подбор в рамките на възлагането на поръчка (%);
— Дял на новоразработения софтуер, във връзка с който енергийните характеристики са използвани като критерий за разработване (%);
— Дял на съобразения с търсенето проектиран софтуер;
— Дял на съществуващия софтуер, който е преработен или е преразгледан за постигане на по-висока енергийна ефективност (%);
— Дял на софтуера, чиито енергийни характеристики оценени или са наблюдавани (%);
— Дял на софтуера, във връзка с който е извършена оценка на база жизнен цикъл (LCA);
— Дял на разработчиците на софтуер (служители), които са обучени за енергийноефективен софтуер (%).
— През годината е реализиран поне един проект за свеждане на търсенето на пренос на данни до минимум чрез еколо-госъобразен софтуер
3.2. НДПУОС за центровете за данни
В този раздел се разглеждат практики, които подобряват екологичните резултати на операциите на центровете за данни. Много от установените в тази глава техники могат да се прилагат и в централните офиси на предприятията за телекомуникации.
При центровете за данни и начините за тяхното категоризиране има голямо разнообразие; за разграничаване на центровете за данни могат да се използват следните характеристики: размерът на центъра за данни (определя се от физическата площ, броя на сървърите и/или капацитета на натоварване); неговото географско местоположение; целта или видът оператор (напр. корпоративни центрове за данни, съвместно ползване (10), съвместен хостинг или съоръжения на мрежови оператори); и неговото равнище на сигурност (ниво I—IV). Всички тези характеристики оказват въздействие върху приложимостта на следните НДПУОС за различните центрове за данни.
3.2.1. Прилагане на система за енергийно управление за центровете за данни (включително измерване, наблюдение и управление на ИКТ и друго оборудване)
Енергопотреблението на центровете за данни е причина за тяхното голямо въздействие върху околната среда. Следователно за операторите на центровете за данни е важно да имат ясен и задълбочен поглед върху потреблението на енергия с подходящата степен на детайлност и систематизирано да използват всички възможности за свеждането ѝ до минимум. Това се счита за най-добра практика за:
— Прилагане на система за енергийно управление (напр. ISO 50001 или чрез EMAS).
— Одитиране на съществуващото оборудване и услуги, за да се гарантира, че са установени всички области с потенциал за оптимизиране и консолидиране, за да се увеличи в максимална степен всяка неизползвана възможност преди нови съществени инвестиции.
— Инсталиране на измервателно оборудване, с което да могат да бъдат измервани енергопотреблението и параметрите на околната среда на различни равнища (ред, локален мрежов възел, сървърен шкаф или ИКТ устройство).
— Наблюдаване и докладване на ключови показатели за ефективността на използване на оборудването, потреблението на енергия и условията на околната среда.
Приложимост
Относно приложимостта на НДПУОС за центровете за данни се прилагат общите бележки. Повечето най-добри практики за енергийно управление ще бъдат по-подходящи за локализираните центрове за данни от среден и корпоративен клас.
(10) Съвместното ползване на центрове за данни може също така да се отнася до точките за обмен на ИКТ услуги.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Глобален ключов показател за ефективност за центрове за данни — KPI DCEM — съгласно стандарта на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) | — KPI DCP за съществуващите центрове за данни е равен или е по-нисък от 1,5 |
| — Дял на съоръженията със система за енергийно управление, която е сертифицирана по ISO 50001 или интегрирана в EMAS, или отговаря на очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни | — Във всички центрове за данни има система за енергийно управление, която е сертифицирана по ISO 50001 или интегрирана в EMAS, или отговаря на очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни |
| — Дял на ИКТ, охлаждащо или енергийно оборудване със специално измервателно оборудване (за неговото използване, потребление на енергия, температура или условия на влажност) | — Дял на служителите, на които през годината е предоставена информация за енергийните цели или обучение за съответните действия за енергийно управление |
| — Дял на служителите, на които през годината е предоставена информация за енергийните цели или обучение за съответните действия за енергийно управление | — Във всички центрове за данни има система за енергийно управление, която е сертифицирана по ISO 50001 или интегрирана в EMAS, или отговаря на очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни |
3.2.2. Определение и прилагане на политика за управление и съхранение на данни
Свеждането до минимум на количеството данни, съхранявани на устройства, и изчислителния капацитет, необходим за стартиране на приложения, бази данни и услуги е ключова мярка за намаляване на енергопотреблението на центровете за данни чрез намаляване на количеството захранван хардуер (сървъри и устройства за съхранение). Това се счита за най-добра практика за:
— Прилагане на ефективна политика за управление и съхранение на данни за свеждане до минимум на дела на съхраняваните данни, които са ненужни, копирани или не изискват бърз достъп.
— Внедряване на мрежа и технологии за виртуализация за оползотворяването на споделените платформи в максимална степен.
— Консолидиране на съществуващите услуги и извеждане от експлоатация на ненужния хардуер (и виртуални машини) с цел намаляване на количеството на захранваня високоустойчив и надежден хардуер (сървъри, мрежово оборудване и оборудване за съхранение).
Когато се прилагат по подходящ начин, тези техники водят до намаляване на закупуване на хардуер, което от своя страна води до значителни икономии на материални ресурси.
Приложимост
Тази НДПУОС е широко приложима за всички предприятия и организации в сектора, независимо от техния размер, равнище на сигурност или цел, макар че прилагането й може да бъде различно при предприятията или центровете за съвместно съхранение и управление на данни. Независимо че виртуализацията се използва по-често в по-големите центрове за данни, тази техника може да бъде прилагана и в по-малки сървърни помещения.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Потребление на енергия (kWh) на сървърен шкаф | — Във всички центрове са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни |
| — Средно оползотворяване на дисковото пространство за съхранение (%) | — Очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и съхранението на данни |
| — Средно оползотворяване на сървъра (%) | — Както и управлението на съществуващото ИКТ оборудване и услуги. |
| — Средно оползотворяване на локалния мрежови възел (%) | — Очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и съхранението на данни |
| — Дял на сървърите, при които е налице виртуализация (%) | — Както и управлението на съществуващото ИКТ оборудване и услуги. |
| — Дял на центровете за данни, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни | — Очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и съхранението на данни |
| — Дял на центровете за данни, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни | — Както и управлението на съществуващото ИКТ оборудване и услуги. |
3.2.3. Подобряване на управлението и проектирането във връзка с въздушния поток
Надеждността на ИТ системите зависи от условията на околната среда (температура, влажност, запрашеност и др.), които трябва да бъдат осигурени чрез подходящ контрол на качеството на въздуха в помещенията. Управлението на въздушния поток за центровете за данни има за цел да се избягва рециркулиране на въздуха и смесването на подавания охлаждащ въздух и извеждане от оборудването горещ въздух. Това представлява НДПУОС за:
— Прилагане на конфигурация горещ коридор/студен коридор за ИКТ оборудване, за да се гарантира, че въздушният поток обхваща хардуера се движи разделено, без смесване на студения и горещия въздух.
— Гарантиране на разделението и ограничаването на коридорите с цел избягване на рециркулацията на въздух около сървърите.
— Разделение на ИКТ оборудването в съответствие с изискванията по отношение на заобикалящата ги среда (главно влажност и температура) и осигуряване на подходящи въздушни потоци за отпълване на зоните в околната среда.
— Подобряване на проектирането на пода и тавана, за да се намалят байпасиращите въздушни потоци, за да се предотврати рециркулацията на въздуха около сървърите.
— Разделяне на ИКТ оборудването в съответствие с изискванията по отношение на заобикалящата ги среда (влажност и температура) и осигуряване на подходящи въздушни потоци за отпълване на зоните в околната среда.
— Подобряване на управлението на въздушния поток увеличава както ефикасността, така и капацитета на охлаждащото оборудване, намалява използването на вентилатори и овлажнители (и тяхното потребление на енергия) и свежда до минимум производството на отпадна топлина.
Приложимост
В по-голямата си част тези действия могат да бъдат извършвани само от операторите на центровете за данни, тъй като тези действия изискват промени в оперативните условия, промени в проекта на съоръжението или инсталирането на ново оборудване. Въпреки че установените най-добри практики могат да бъдат прилагани в центрове от всякакъв размер, ефектите от тези действия могат да бъдат наблюдавани в по-големите центрове с по-краткосрочна възвръщаемост на инвестициите.
Съвършени показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| Ефикасност на въздушния поток (мощност на вентилатора в kWh/въздушен поток на вентилатора в m³/час) | 100 % от новите сървърни шкафове са с инсталирана конфигурация горещ коридор/студен коридор (с физическо отпълване) |
| Return Temperature Index (Индекс на температура на връщане) (откриване на рециркулация въздуха) | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и проектирането на въздушния поток, както и инсталирането на ИКТ оборудване за оптимизиране на управлението на въздушния поток. |
| Характеристика на потока на агрегата за обработка на въздуха (безразмерна) | Дял на сървърните шкафове с инсталирана конфигурация горещ коридор/студен коридор (с физическо отпълване) |
| Топлинна характеристика на агрегата за обработка на въздуха (безразмерна). | Дял на центровете, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и проектирането на въздушния поток, както и инсталирането на ИКТ оборудване за оптимизиране на управлението на въздушния поток. |
| Rack Cooling Index (индекс на охлаждане на сървърен шкаф) (разликата между допустимата въздушна температура и препоръчаната от Американското дружество на инженерите, работещи в областта на отоплението, охлаждането и климатизирането (ASHRAE)) | Дял на центровете, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и проектирането на въздушния поток, както и инсталирането на ИКТ оборудване за оптимизиране на управлението на въздушния поток. |
3.2.4. Подобряване на управлението на охлаждането
Охлаждането е необходимо, за да се отстрани топлината, произвеждана от ИКТ оборудване в даден център за данни или помещение на мрежа, и за да се осигурят правилните условия за работа на ИКТ оборудването с цел да работи надеждно. Оразмеряването на необходимата охладителна система за центъра за данни зависи от средата, където е разположен центърът за данни, от ефикасността на използваното в него ИТ оборудване и от резултатите от управлението на въздушния поток. Това представлява НДПУОС за:
— Поддържане на охладителната система при оптимални условия, в зависимост от изискванията на ИТ натоварването, така че да се запазва нейната ефективност.
— Преглеждане и съобразяване на капацитета на охладителната система, като се изключва неизползваното оборудване и като се отчитат в по-голяма степен специфичните експлоатационни изисквания на оборудването.
— Оптимизиране и автоматизиране на производителността на охладителната система чрез свързване на модули за климатизиране на компютърна зала (CRAC) или използване на интелигентни и многофакторни модули.
Приложимост
Тази НДПУОС е широко приложима във всички предприятия в сектора. Поддържането на охладителната система и извършването на редовни прегледи на нейните възможности може да се прави в повечето центрове за данни, независимо от техния размер, равнище на сигурност или цел.
Автоматизирането на производителността на охладителната система обаче може да налага разходи за закупуването на интелигентно оборудване, което го прави по-подходящо за големи по размер центрове за данни.
Трябва да се отбележи, че конкретни разпоредби и насоки, свързани с околната среда, могат да противоречат на намаляването на потребностите от охлаждане. Например BREEAM и LEED дават точки за увеличаване на изолацията на центровете за данни. Подобряването на изолацията на центровете за данни ще доведе до необходимост от допълнително охлаждане, тъй като произведената от сървърите топлина няма да може да се разсейва.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — COP (коefficient на трансформация): Среден охладителен товар (kW)/средна мощност на охладителна система (kW) | — Избор на оборудване с COP 7 или по-висок — за водни охладители, и 4 или по-висок — за охладителни системи с директно разширене (DX) |
| — Дял на общата използвана енергия на центъра за данни, предназначен за охладителна система (%) | — Във всички центрове са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни (части 5.2, 5.4 и 5.5.) или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението на охлаждането |
| — Ефективност на използването на въздух (CUE) | — Ефективност на използването на вода (WUE) |
| — Ефективност на използването на вода (WUE) | — Дял на центровете, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни (части 5.2, 5.4 и 5.5.) или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението на охлаждането |
3.2.5. Преразглеждане и регулиране на настройките за температура и влажност
ИКТ съоръженията често се преохлаждат и за да се понижи охладителната мощност, съответно — консумацията на енергия от охладителната система, зададената точка на входна температура на сървъра може да бъде повишена в рамките на препоръчителните или допустимите температурни интервали (зададени в спецификациите на производителя).
Обикновено подобна ситуация се наблюдава във връзка с влажността и потреблението на енергия и вода от овлажнителите може да бъде намалено чрез допускане на по-широк интервал на нивото на влажност. Това следователно е НДПУОС за:
— Преразглеждане и повишаване на зададените точки на температурата на охладителните системи, ако това е възможно, с цел да се намалят потребностите от охлаждане и в максимална степен да се увеличии използването на икономайзерите.
— Преразглеждане и промяна на настройките за влажност на охладителната система, ако това е възможно, с цел намаляване на потребностите на овлажнителите.
Приложимост
Тази НДПУОС е широко приложима за всички видове предприятия в сектора. Повишаване на зададените точки на температурата, регулиране на обемите и качеството на подаваните охлаждащи въздух и преразглеждане на настройките за влажност могат да се извършват в повечето центрове за данни, независимо от техните размери, ниво на сигурност или предназначение, в рамките на експлоатационната спецификация, предоставена от производителя на сървъра, и при приемливи условия на работа.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Ефикасност на въздушния поток (мощност на вентилатора в kWh/въздушен поток в m³/час) | — Във всички центрове са приложени очакванияте минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакванияте практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно настройките за температура и влажност |
| — Return Temperature Index (Индекс на температура на връщане) (RTI) | |
| — Дял на центровете за данни, в които са приложени очакванияте минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакванияте практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно настройките за температура и влажност | |
3.2.6. НДПУОС, свързани с избора на ново оборудване за центрове за данни и внедряването му
В раздела се разглеждат практики за подобряване на енергийната ефективност на индивидуалното оборудване и ИКТ услугите, използвани в центровете за данни:
3.2.6.1. Избор и внедряване на екологично оборудване за центровете за данни
Изборът и внедряването на ИКТ устройства, както и оборудване за охлаждане и захранване, трябва да се основават на интегрирана стратегия за свеждане до минимум на тяхното общо екологично въздействие (потребление на енергия, потребление на вода, оползотворена енергия, ефективно използване на ресурсите). Това представлява НДПУОС за:
— Въвеждане на политика за възлагане на екологосъобразни поръчки, специфични за оборудването на центрове за данни — от подготовката на процеса до оценяването на офертите.
— Избор и инсталиране на екологично ефективни сървъри и оборудване за съхранение; т.е. оборудване с възможност за активиране на функции за управление на консумацията на мощност, оборудване, подходящо за пътността на мощността на центъра за данни и способността за осигуряване на охлаждане, оборудване, отговарящо на очакванияте условия на околната среда (температура и влажност) и др.
— Избор на екологично ефективно оборудване за охлаждане; т.е. оборудване с висок COP или регулируеми обороти, подходящи по размер охлаждащи модули, централизирани системи за охлаждане, икономайзери и др.
— Избор на екологично ефективно енергийно оборудване; т.е. високоэффективно непрекъсваемо електрозахранване (UPS), модулно UPS и др.
Приложимост
Техниките за възлагане на екологосъобразни поръчки и за екологично ефективни сървъри са широко приложими за всеки нов и съществуващ център за данни.
Що се отнася до охладителните системи, основен фактор относно осъществимостта и ефективността на системата за свободно охлаждане е местоположението на центъра. Алтернативни системи за охлаждане като водно охлаждане или охлаждане със свободен въздух се прилагат най-лесно в новите центрове за данни, а не във вече съществуващите. Що се отнася до енергийните системи, елементите, които трябва да се вземат предвид при приемането на нови, по-ефективни UPS системи, се различават, в зависимост от това дали се изгражда нова инфраструктура, или се осъвременява съществуващата.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Ефективност на потреблението на енергия още на етап проектиране (dPUE) | — Цялото ново ИКТ оборудване на центъра за данни има знак за екомаркировка тип I по ISO (напр. екомаркировката на ЕС, Blue Angel и др.) (ако е приложимо) или етикет Energy Star |
| — Дял на закупени от предприятието ИКТ продукти или услуги, които отговарят на конкретни екологични критерии (напр. екомаркировката на ЕС, Energy Star) | |
— Дял на доставчиците, които имат въведена система за управление на околната среда или система за енергийно управление (напр. удостоверена по EMAS, сертифицирана по ISO 14001 или сертифицирана по ISO 50001)
— Дял на съоръженията, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно избора и внедряването на ново ИКТ оборудване/охлаждаща система/ново енергийно оборудване/друго оборудване за центрове за данни.
— Средна енергийна ефективност на UPS (зададена от производителите)
— Средно COP на охлаждащото оборудване (зададено от производителите)
3.2.7. НДПУОС, свързани с изграждане на нови центрове за данни или обновяване на такива
В сектора се разглеждат практики за подобряване на енергийната ефективност на новоизградени или обновени центрове за данни.
3.2.7.1. Планиране на нови центрове за данни
При изграждането или осъвременяването на център за данни, най-големите възможности за осигуряване на екологичните му резултати са през етапа на планиране. Центровете за данни често са преоразмерени, за да се позволят бъдещи разширения, което генерира енергийна неефективност. В много случаи, изграждането може да попречи на осъвременяването на центъра за данни с ново оборудване с по-висока енергийна ефективност. Това представлява НДПУОС за:
— Ограничаване на равнището на устойчивост на физическата инфраструктура и наличието на услуги в съответствие със стопанските изисквания.
— Изграждане на модулен център за данни, за да се избегне преоразмеряване и да се увеличи максимално ефективността на инфраструктурата при условия на частично и променливо натоварване.
Приложимост
Тази НДПУОС е широко приложима за всички предприятия в сектора, като е най-подходяща за локализирани центрове за данни от среден и корпоративен клас. Изграждането на центрове за данни, като се използва модулна архитектура, е особено подходящо за големите центрове за данни.
Съвършени показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| Потребление на енергия на центровете за данни на единица разгъната застроена площ (kWh/m²) | Във всички центрове са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно избора и внедряването на ново ИКТ оборудване/охлаждаща система/ново енергийно оборудване/друго оборудване за центрове за данни. |
| Ефективност на потреблението на енергия още на етапа на проектиране (dPUE) | Управлението и планирането на новоизградени и обновени центрове. |
| Дял на обектите, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно избора и внедряването на новоизградени или обновени центрове за данни. | |
3.2.7.2. Повторно използване на отпадна топлина от центрове за данни
Като всяко електрическо оборудване, ИТ оборудването изисква електрозахранване и произвежда отпадна топлина при работа. Центровете за данни произвеждат големи количества отпадна топлина, което дава възможност за повторно използване на топлината. Това представлява НДПУОС за:
— Повторно използване на отпадна топлина, произведена в някои помещения на центъра за данни, за да се осигури нискокалорично отопление на промишлени или офис помещения (включително на други зони на центъра за данни).
Приложимост
Тази НДПУОС може да бъде широко приложима от всеки център за данни, независимо от неговия размер, ниво или цел.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Фактор на повторно използване на енергия (ERF) | — Във всички центрове на данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно повторното използване на отпадна топлина от центровете. |
| — Ефективност на повторното използване на енергия (ERE) | |
| — Дял на обектите, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно повторното използване на отпадна топлина от центровете | |
3.2.7.3. Проектиране на сграда на център за данни и общ план
Общият план на сградата на центъра за данни влияе значително върху работата на охладителната система, тъй като охладените зони (където са разположени сървърните шкафове) могат да бъдат ненужно разположени в близост до вътрешни източници на топлина (като механично или електрическо оборудване) или в зони, нагрявани от външни източници (напр. слънчево грее). Това представлява НДПУОС за:
— Свеждане до минимум на нагряването на охладените зони на центъра за данни от пряка слънчева лъчение, за да се сведат до минимум нуждите от охлаждане.
— Разполагане на охлаждащо оборудване в подходящи зони на съответния център, като зони със свободно движение на въздуха, зони с достатъчно пространство за оптимизиране на ефективността на охлаждане, зони без препятствия и без оборудване, генериращо топлина.
Приложимост
Тази НДПУОС има най-голямо значение при изграждането на нови центрове за данни от корпоративен клас, тъй като тя цели да оформи аспекта и структурата на новоизградения център и може да бъде скъпа за изпълнение.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Дял на обектите, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно общия план на сградата на центъра за данни | — Във всички центрове на данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно общия план на сградата на центъра за данни |
3.2.7.4. Избор на географското местоположение на нов център за данни
Географското местоположение на центъра за данни оказва голямо влияние върху бъдещото му вълнодействие и въздействие върху околната среда. Това се счита за най-добра практика за:
— Отдаване на предпочитания на промишлените терени пред неразработените терени.
— Избор на географско местоположение с условия на околната среда, подобряващи работата на страничните икономайзери, предлагайки възможности за инсталиране на оборудване за производство на възобновяема енергия или ограничаване на заплаките и природните бедствия.
— Разполагане на центъра за данни в близост до източници на енергия, охлаждане и отопление, за да бъдат свеждени до минимум загубите на енергия, дължащи се на енергийния пренос, и за да се предпазят възможности за намаляване на вълнодействията на емисии (потребление на възобновяема енергия, отпадна топлина или свободно охлаждане).
— Свеждане до минимум на въздействията на сградата върху околната среда (шум, естетически въздействия, потребности, свързани с телекомуникационните мрежи и друга инфраструктура и др.).
Приложимост
НДПУОС е широко приложима за всички видове предприятия в сектора, включително МСП, но е най-подходяща за центровете за данни от среден и корпоративен клас.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Дял на новите съоръжения с решения за свободно охлаждане (въздушни икономайзери, геотермално охлаждане и др.) | — Във всички центрове за данни са приложени очаквани минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очаквани практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 по отношение на географското местоположение на центъра. |
| — Дял на новите съоръжения с производство на възобновяема енергия на място (фотоволтаични панели, вятърни турбини и др.) | |
| — Дял на новите съоръжения със система за повторно използване на топлина | |
| — Дял на обектите, в които са приложени очаквани минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очаквани практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно географското местоположение на центъра | |
3.2.7.5. Използване на альтернативни източници на вода
В центровете за данни водата се използва за две цели: охлаждане и овлажняване, които са тясно свързани. По-специално, изпаряващите охладители изискват значителен обем вода. Това представлява НДПУОС за:
— Наблюдение на потреблението на вода от всички източници във всички пространства на центровете за данни.
— Ограничаване на въздействието върху източниците на питейна вода чрез използване на непитейни водоизточници (дъждовна вода, отпадъчна вода и др.).
Приложимост
НДПУОС е от значение за големи центрове за данни от корпоративен клас. Изборът на решение за охладителната система зависи от размера на центъра за данни, който е неразривно свързан с дейността и размера на предприятието.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Дял на консумираната вода в центровете за данни от източник, като например вода от водопровод, дъждовна вода или неизползван водоизточници | — Във всички центрове са приложени очаквани минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очаквани практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно водоизточниците |
| — Потребление на вода на центъра за данни на единица разгъната застроена площ (консумирани m³/m² на център за данни) | |
| — Ефективност на използването на вода (WUE) | |
| — Дял на обектите, в които са приложени очаквани минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очаквани практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно водоизточниците | |
3.3. НДПУОС, свързани с електронни съобщителни мрежи
В този раздел се описват практики, насочени към мрежовото конфигуриране на различните елементи, които формират електронната съобщителна инфраструктура и мрежи (11).
3.3.1. Подобряване на енергийното управление на съществуващи мрежи
Поради променливостта на търсенето при крайните ползватели натовареността на преноса в електронните съобщителни мрежи се различава значително във времето и пространството. Потреблението на енергия от съвременното телекомуникационно оборудване е най-високо, когато оборудването работи при максимална натовареност на преноса, но не намалява много, когато оборудването е недостатъчно използвано. По този начин голяма част от ежедневното потребление на енергия в мрежата се изразходва за осигуряване на пълен капацитет на системата дори когато действителното търсене на пренос е много по-ниско. Това представлява НДПУОС за:
— Измерване на потреблението на енергия на мрежови елементи чрез използване на интелигентни измервателни уреди за енергия и автоматизиран анализ.
— Използване на интелигентни функции в режим на готовност за въвеждане на енергийно управление на мрежата и превключване на възможно най-много устройства в режим с ниско потребление, когато натовареността на преноса е ниска, с цел адаптиране на обща капацитет на мрежата към търсенето.
— Използване на възможностите за динамично мащабиране на мощността с цел адаптиране на режима на работа на мрежовото оборудване към периоди с нисък или умерен пренос.
— Възползване от динамичното планиране на предаването с цел по-добро управление на преноса на данни и контролиране на обема и времето за предаване на пакетите данни.
— Предоставяне на услуги, съобразени с енергийната ефективност, за ограничаване на търсенето на пренос при върхово потребление, както и обща капацитет на мрежата.
Приложимост
В таблица 3 е представена приложимостта на различните мерки на настоящата НДПУОС.
Таблица 3
Приложимост на най-добрите практики, целящи подобряване на енергийното управление на съществуващите електронни съобщителни мрежи (ЕСМ)
| Техника | Мрежов сегмент | Мрежова технология | Изисквания на крайните ползватели | Участник |
|---------|----------------|---------------------|-------------------------------------|----------|
| Измерване на потреблението на енергия | От централната мрежа до мрежата за достъп | Всички видове технологии | Всички видове крайни ползватели | Оператори на електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) |
| Използване на интелигентни функции в режим на готовност | От централната мрежа до мрежата за достъп | Всички видове технологии | Неподходящо за ползватели, изискващи стабилност на връзката или много кратко време за възобновяване | Оператори на ЕСМ |
| Използване на възможности за динамично мащабиране на мощността | От централната мрежа до мрежата за достъп | Всички видове технологии | Всички видове крайни ползватели | Оператори на ЕСМ |
| Възползване от динамично планиране на предаването | От централната мрежа до мрежата за достъп | Всички видове технологии | Неподходящо за ползватели, изискващи високи скорости на предаване | Оператори на ЕСМ |
(11) Моля, обърнете внимание, че понятието „електронни съобщителни мрежи” се използва в широкия смисъл на Европейския кодекс за електронни съобщения (включително безжични, оптични...) и не се отнася изрично до комуникации, основани единствено на физически слой, обменящ електронни сигнали.
Предоставяне на услуги, съобразени с енергийната ефективност
От централната мрежа до мрежата за достъп
Всички видове технологии
Неподходящо за ползватели, изискващи високо качество на услуги
Оператори на ЕСМ и доставчици на ИКТ услуги
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Средно потребление на енергия на клиент или абонат в kWh/кlient или абонат (1) | — 50 % от потреблението на енергия в мрежата се наблюдава в реално време на равнище телекомуникационни обекти (базови станции и/или възлови точки на фиксирания мрежа) или по-високо равнище |
| — Енергийна ефективност на данните на мобилна/фиксирана мрежа (доставен обем данни/потребление на енергия) в бит/|
| — Дял на потреблението на енергия на тази мрежа, за която то се измерва (в %) | — За телекомуникационните мрежи е въведена система за енергийно управление |
| — Дял на мрежовите възлови точки, за които са приложени решения за динамично управление на консумацията на мощност (като динамично мащабиране на мощността или динамично планиране на предаването) (в %) | |
(1) Този показател не е подходящ за сравнителен анализ между различните видове оператори.
3.3.2. Подобряване на управлението на риска за електромагнитни полета чрез оценка и прозрачност на данните
Електромагнитните полета (ЕМП) са причина за обществено безпокойство във връзка с разрастващите се безжични мрежи. За справяне с този проблем са определени строги разпоредби и е извършена интензивна научноизследователска работа. Това е най-добра практика за телекомуникационни оператори за:
— Подобряване на управлението на риска във връзка с електромагнитните полета чрез оценка и прозрачност на данните относно експозиция на ЕМП.
Приложимост
Прилагането на тази НДПУОС зависи от съдържанието на националните разпоредби относно ЕМП и от местния контекст (съществуване на асоциации срещу експозицията на ЕМП, медийно отразяване на проблемите с ЕМП, видимост на антените и др.). Тя е най-подходяща за мрежови оператори.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Процентът на обектите, оценени чрез измерване на спазването на граничните стойности на ЕМП; | Не се прилага. |
| — Процентът на обектите, които редовно и непрекъснато са наблюдавани (включително със софтуер) за спазване на граничните стойности на ЕМП; | |
| — Процентът на резултатите от посочените по-горе два показателя, които са оповестени публично и са прозрачни за обществеността (%) | |
3.3.3. Избор и внедряване на оборудване за електронни съобщителни мрежи с по-висока енергийна ефективност
Както мобилните, така и безжичните мрежи използват ИКТ оборудване, за правилното функциониране на което са необходими електроенергия и специфични условия на околната среда. Операторите на електронни съобщителни мрежи (12) имат възможността да подобрят енергийната ефективност при избора и внедряването на такива материали в своите мрежи чрез избиране и конфигуриране на подходящо оборудване. Това представлява най-добра практика за:
— Възможност за избор и внедряване на ИКТ оборудване с най-висока енергийна ефективност (радио, телекомуникационни, широколентови и ИТ устройства) в телекомуникационните мрежи (технологии с по-висока енергийна ефективност, функции за управление на захранването и др.).
— Избор на възможност за внедряване на интегрирани и мултистандартни решения, вместо множество едностандартни системи, работещи паралелно и неправилно конфигурирани.
— Възможност за избор и внедряване на охладителни системи с най-висока енергийна ефективност в базовите станции (напр. пасивно охлаждане, обикновени вентилатори, топлообменници и др.) и централните офиси (напр. покривни панели на горещ коридор/студен коридор, ограничения за горещ въздух, въздухопроводи и др.).
— Възможност за избор и внедряване на UPS с най-висока енергийна ефективност (напр. високоэффективно UPS, модулно UPS и др.) в базови станции и централни офиси.
— Възможност за избор за проектиране на телекомуникационни обекти, които в максимална степен увеличават енергийната ефективност чрез предаване на разпределени функции към централни сървъри във фиксираните мрежи, преместване на радиооборудването по-близо до антената и използване на походящ проект на UPS.
— Използване на софтуер, позволяващ енергоспестяване в цялата мрежа, за внедряване на виртуализация (за увеличаване на споделението на оборудване и намаляване на броя на необходимото хардуерно оборудване) или мрежови функции (за позволяване на по-голяма гъвкавост и ефективност на мрежата).
Приложимост
В таблица 4 е представена приложимостта на мерките на тази НДПУОС.
| Техника | Мрежов сегмент | Мрежова технология | Изисквания на крайните ползватели | Участник |
|---------|----------------|-------------------|-----------------------------------|----------|
| Избор на оборудване с най-висока енергийна ефективност (радио, телекомуникационни, широколентови и ИТ устройства) | От централната мрежа до мрежата за достъп | Всички видове технологии | Всички видове крайни ползватели | Оператори на ECM и доставчици на технологии |
| Внедряване на интегрирани и мултистандартни решения | Мрежи за достъп | Мобилни мрежи | Всички видове крайни ползватели | Оператори и служители, инсталиращи ECM |
| Избор и внедряване на охладителни системи с по-висока енергийна ефективност | От централната мрежа до мрежата за достъп | Всички видове технологии | Всички видове крайни ползватели | Оператори, доставчици на технологии и служители, инсталиращи ECM |
| Избор и внедряване на UPS с по-висока енергийна ефективност | От централната мрежа до мрежата за достъп | Всички видове технологии | Всички видове крайни ползватели | Оператори, доставчици на технологии и служители, инсталиращи ECM |
(12) По смисъла на Европейския кодекс за електронните съобщения.
Проектиране на телекомуникационни обекти с по-висока енергийна ефективност
Мрежи за достъп
Всички видове технологии
Всички видове крайни ползватели
Оператори и служители, инсталиращи ЕСМ
Използване на софтуер, позволяващ енергоспестяване
От централната мрежа до мрежата за достъп
Всички видове технологии
Всички видове крайни ползватели
Оператори на ЕСМ
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| Процент на широколентовото оборудване, отговарящо на изискванията на Кодекса за поведение относно широколентовото оборудване (1) с оглед на потреблението на енергия | 100 % от новоинсталираното широколентово оборудване отговаря на изискванията на Кодекса на ЕС за поведение относно широколентовото оборудване с оглед на потреблението на енергия |
| Процент на оборудването, което в състояние да осигури динамично енергийно управление | Енергийната ефективност на електроцентралата/енергийната централа е 96 % или по-висока |
| Дял на базовите станции с мултистандартни решения | Избор на оборудване със COP 7 или по-висок — за водни охладители, и 4 или по-висок — за охладителни системи с директно разширене (DX) |
| Дял на базовите станции с отделен рацио предавател или система с активна антена | — Процент на оборудването, което в състояние да осигури динамично енергийно управление |
| Дял на обектите, оборудвани с хардуер, отговарящ на стандартите по ETSI (2) | — Дял на обектите с немеханично охлаждане |
| Дял на обектите с немеханично охлаждане | — Температурата се настройва на максимално допустимата в съответствие с оборудването на място (Да/Не) |
| Средна ефективност на UPS системата | — Средно COP на охладителните системи |
| Средно COP на охладителните системи | — Процент на оборудването, което в състояние да осигури динамично енергийно управление |
(1) Кодекс на ЕС за поведение относно потреблението на енергия за широколентово оборудване: https://e3p.jrc.ec.europa.eu/communities/ict-code-conduct-energy-consumption-broadband-communication-equipment
(2) ETSI ES 202 336.
3.3.4. Инсталиране и осъвременяване на телекомуникационни мрежи
Освен инсталирането на ново енергийноефективно оборудване на мрежови обекти, организационните решения могат да доведат до значително енергоспестяване, например като гарантират, че неизползваното оборудване е изключено, а захранването и охлаждането не са прекалено големи и са оптимизирани към действителните текущи нужди. Това представлява най-добра практика за:
— Възползване от технологичния преход (напр. внедряване на 5G технология в съществуващи обекти на базови станции или за фиксирани станции, преминаващи от медни към оптични мрежи) с цел оптимизиране на мрежовите обекти, предприемане на извеждане от експлоатация/изключване на неизползвано оборудване, подмяна на остарялото оборудване, подходяща конфигурация на охладителните системи и др.
— Въвеждане на план за извеждане от експлоатация чрез интегриране на такива практики в процес на управление, насочен към осъвременяване на обектите на базовите станции.
Приложимост
Тази НДПУОС е по-подходяща за големи мобилни предприятия, които притежават хиляди обекти, и за оператори на мрежи в селските райони (където обектите са по-отдалечени). Телекомуникационните оператори и техните доставчици, които отговарят за инсталирането на ИКТ оборудване, са основните участници, които се разглеждат в тази НДПУОС.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-------------------------------------|---------------------------------|
| — Енергийна ефективност на данните на мобилната мрежа (EEMN, обем на данните (DV)) | — Определени са план и процес на управление за оптимизиране на всички съществуващи мрежови обекти (за премахване на неизползвано и неефективно оборудване, за правилна конфигурация на охладителните системи и др.) |
| — Енергийна ефективност на обхвата на мобилната мрежа (EEMN, зона на покритие (CoA)) | |
| — Ефективност на фиксирания мрежа (потребление на енергия от ИКТ/общо потребление на енергия на мрежата) | |
| — Количество неизползвано или неефективно оборудване, извеждано от експлоатация и изнасяно от площадките на базовите станции всяка година (kg) | |
| — Преминаване от медни към оптични мрежи, т.е. замяна на медните кабел с оптични (%) | |
3.3.5. Намаляване на въздействието върху околната среда при изграждане или обновяване на телекомуникационни мрежи
Телекомуникационните инфраструктури и инфраструктурите за радио- и телевизионно разпръскване оказват вредни въздействия върху околността (естетическо въздействие, шум от генератори и охладителна система и др.) и се свързват с отговорност относно земеползването (потенциални нарушения на биологичното разнообразие). За да се ограничат такива въздействия при изграждането на нови инфраструктури или при обновяването на съществуващите, това е НДПУОС за:
— Планиране на капацитета и прогнозиране на търсенето преди изграждането или обновяването
— Съвместно ползване на ИКТ инфраструктури, за да бъде ограничен броят на различните инфраструктури.
— Разполагане на мрежови инфраструктури (фиксирани линии, антени, стради и др.) в близост до съществуващите пътища за достъп и извън защитените зони
— Монтиране на решения за намаляване на шума, като например бариери, абсорбиращи материали или заглушители.
Приложимост
В таблица 5 е представена приложимостта на мерките на тази НДПУОС.
Таблица 5
| Приложимост на мерките на тази НДПУОС |
|----------------------------------------|
| Техника | Мрежов сегмент | Дейност | Участник |
| Съвместно ползване и споделяне на ИКТ инфраструктури | Мрежи за радиодостъп (RAN) | Ново строителство и обновяване | Оператори на мрежи; собственици на други инфраструктури |
| Местоположение в близост до съществуващи пътища за достъп и извън защитените зони | Всяка мрежова инфраструктура | Ново строителство | Оператори на мрежи; местни органи |
| Инсталиране на решения за намаляване на шума | Базови станции и централен офис (генератори и охладителни системи) | Ново строителство и обновяване | Оператори на мрежи; местни органи |
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-----------------------------------|---------------------------------|
| — Процент на пасивно споделяне на обекти (%) | — Най-малко 30 % от обектите са споделени с други оператори (когато е осъществимо, напр. по законен ред) |
| — Процент на активно споделяне на обекти (%) | |
| — Мерки за намаляване на визуалното въздействие и въздействието върху околната среда, прилагани напр. за решения за намаляване на шума при изграждането на нови безжични мрежи (Да/Не). | |
3.4. Подобряване на енергийните характеристики и екологичните резултати в други сектори („Екологизиране чрез ИКТ“)
В този раздел се разглеждат практики, насочени към най-подходящите възможности за принос на сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ към подобряването на екологичните резултати на други сектори.
3.4.1. Екологизиране чрез ИКТ
Във всички сектори са налице четири основни лоста за промяна във връзка с намаляването на емисиите на парникови газове и цялостното подобряване на екологичните резултати чрез ИКТ:
— Цифровизация и дематериализация
— Събиране на данни и комуникация
— Интеграция на системата
— Процес, активност и функционално оптимизиране.
Тези решения са тясно свързани едно с друго и се допълват. Те се прилагат на различни етапи от жизнения цикъл: при разработване на услугите или продуктите, между етапа на разработване и етапа на използване, както и в обекта на ползвателя.
От гледна точка на предприятието в областта на ИКТ и за всеки от тези четири основни лоста, това е най-добра практика за:
— продължаване на разработването на нови решения, които предлагат възможности за намаляване на въздействието върху околната среда (чрез инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, партньорства с предприятия от други сектори и др.);
— оказване на помощ на предприятието за внедряване на такива решения в техните операции и стопанска дейност (чрез специално проектиране на решението в съответствие с нуждите на клиентите, чрез предоставяне на обучение и комуникация и др.);
— вътрешно внедряване на тези решения в предприятието, ако е уместно.
Приложимост
Тази НДПУОС е широко приложима за всички видове предприятия в сектора.
Свързани показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения
| Показатели за екологични резултати | Еталони за отлични постижения |
|-----------------------------------|---------------------------------|
| — Емисии на парникови газове, основани на Протокола за парниковите газове, емисии от обхват 3 | — Не се прилага. |
| — брой решения за иновативна дематериализация, предложени на клиенти | |
| — Дял на продукти и услуги (от гледна точка на оборота), доставени по цифров път на клиента | |
4. ПРЕПОРЪЧАНИ СПЕЦИФИЧНИ ЗА СЕКТОРА КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕКОЛОГИЧНИ РЕЗУЛТАТИ
В таблица 4.1 са изброени подбрани ключови показатели за екологични резултати за сектора на телекомуникациите и услугите за ИКТ, заедно със свързаните еталони и позоваване на съответните НДПУОС. Те представяват подмножество на всички показатели, упоменати в раздел 3.
Таблица 4.1
| Показател | Приети единици | Основна целева група | Препоръчано минимально ниво на мониторинг | Свързан основен показател по EMAS (1) | Еталон за отлични постижения | Свързани НДПУОС (2) |
|-----------|----------------|----------------------|------------------------------------------|--------------------------------------|-------------------------------|-------------------|
| Прилагане на система за управление на активите, напр. сертифицирана по ISO 55001 | Да/Не | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Ефективност на материалите | Предприятието разполага с глобална и интегрирана система за управление на активите, напр. сертифицирана по ISO 55001 | 3.1.1 |
| Дял на операциите, при които е приложена усъвършенствана система за управление на околната среда, напр. удостоверена по EMAS, сертифицирана по ISO 14001 | % на съоръженията/ операциите | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Всички | При 100 % от операциите се прилага усъвършенствана система за управление на околната среда, напр. удостоверена по EMAS или сертифицирана по ISO 14001 | 3.1.1 |
| Дял на операциите за измерване и наблюдение на потреблението на енергия и вода, както и за управление на отпадъците | % на съоръженията/ операциите | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Енергийна ефективност, вода, отпадъци | При 100 % от операциите се измерва и се наблюдава тяхното потребление на енергия и вода, както и управлението на отпадъците | 3.1.1 |
| Общо въглеродни емисии за обхват 1 и 2 | tCO₂-екв. | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Емисии | Предприятието е постигнало въглеродна неутралност (обхват 1 и 2), включително чрез използването на възобновяема енергия или компенсиране на въглеродните емисии, след като е положило всички усилия за подобряване на енергийната ефективност | 3.1.1 |
| Дял на закупените от предприятието продукти или услуги, които отговарят на конкретни екологични критерии (напр. екомаркировката на ЕС, енергийен етикет от най-висок клас, Energy Star, сертифициран по TCO и др.) | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Всички | Целото закупено от предприятието ИКТ оборудване има знак за екомаркировка тип 1 по ISO (напр. екомаркировката на ЕС, Blue Angel (Син ангел) (ако е налична), Energy Star или при неговите процедури за възлагане на поръчки се прилагат критерите на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки (ако има такива) | 3.1.2 |
| Показател | Приети единици | Основна целева група | Препоръчано минимално ниво на мониторинг | Свързан основен показател по EMAS (1) | Еталон за отлични постижения | Свързани НДПУОС (2) |
|-----------|----------------|----------------------|------------------------------------------|--------------------------------------|---------------------------------|---------------------|
| Дял на закупеното от предприятието оборудване, отговарящо на международно признати най-добри практики или изисквания (напр. Кодекс за поведение на ЕС) | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Енергийна ефективност | Цялото закупено от предприятието широколентово оборудване отговаря на критерийте в Кодекса за поведение относно широколентовото оборудване | 3.1.2 |
| Дял на закупените от предприятието опаковки, които са произведени от рециклирани материали или са с етикет на Съвета за стопанисване на горите | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Ефективност на материалите, Биологично разнообразие | 100 % от закупените от предприятието опаковки са произведени от рециклирани материали или са с етикет на Съвета за стопанисване на горите | 3.1.2 |
| Дял на тежестта, приложена на екологичните критерии в покана за участие в тръжна процедура | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Всички | 10 % от оценката на офертите се определя от екологичните резултати при закупуване на ИКТ оборудване | 3.1.2 |
| Дял на ИКТ продукти и услуги, предоставени от предприятието на клиенти, при които на крайните ползватели се предоставя информация за околната среда | % | Всички телекомуникационни компании/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Всички | 100 % от предоставените от предприятието продукти и услуги са свързани с налична за крайните ползватели информация за околната среда | 3.1.2 |
| Използване на общите разходи по собствеността като критерий в покана за участие в тръжна процедура | (Да/Не) | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Ефективност на материалите, Енергийна ефективност | Използване на общите разходи по собствеността като критерий в покана за участие в тръжна процедура | 3.1.2 |
| Дял на ИТК устройствата за крайни ползватели, които са конфигурирани при инсталацията за оптимално управление на консумацията на мощност | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Енергийна ефективност | Всички ИТК устройства за крайни ползватели са конфигурирани при инсталацията за оптимално управление на консумацията на мощност | 3.1.3 |
| Дял на ИКТ устройствата за крайни ползватели, подложени на оцен на управлението на консумацията на мощност, който е с подходяща честота (напр. веднъж годишно, еднократно през жизнения цикъл на продукта и др.) | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Енергийна ефективност | Всички ИКТ устройства за крайни ползватели са подложени поне веднъж през жизнения цикъл на оцен на управлението на консумацията на мощност | 3.1.3 |
| Дял на служителите, които поне веднъж са преминали обучение за енергоспестяване | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Енергийна ефективност | Всички служители са преминали обучение за енергоспестяване | 3.1.3 |
| Показател | Приети единици | Основна целева група | Препоръчано минимално ниво на мониторинг | Свързан основен показател по EMAS (1) | Еталон за отлични постижения | Свързани НДПУОС (2) |
|-----------|----------------|----------------------|------------------------------------------|----------------------------------------|---------------------------------|---------------------|
| Дял на закупената възобновяема електроенергия (с гаранции за произход) извън общото потребление на електроенергия | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Енергийна ефективност | 100 % от използваната електроенергия е от възобновяеми енергийни източници (закупена или произведена на място) | 3.1.4 |
| Дял на съоръженията или обектите със сертифицирана система за управление на нуле отпадъци или сертифицирана система за управление на активите (% на съоръжения/ обекти) | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Отпадъци Ефективност на материалите | 100 % от съоръженията имат сертифицирана система за управление за нуле отпадъци или сертифицирана система за управление на активите | 3.1.5 |
| Дял на генериранияте от собствени операции отпадъци от ИКТ, които са възстановени за повторно използване или обновяване или са изпратени за рециклиране | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Отпадъци Ефективност на материалите | 90 % от собственото ИКТ оборудване е възстановено за повторно използване или обновяване, или е изпратено за рециклиране | 3.1.5 |
| Дял на ОЕО или генериранияте от клиенти отпадъци от ИКТ, които са възстановени за повторно използване или обновяване, или са изпратени за рециклиране | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Отпадъци Ефективност на материалите | 30 % от ИКТ оборудването от клиенти е възстановено за повторно използване или обновяване, или е изпратено за рециклиране (за предприятията в областта на ИКТ, предоставящи оборудване на клиенти) | 3.1.5 |
| Количество отпадъци от ИКТ, изпратени към депо за отпадъци | т/годишно | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Отпадъци Не се изпращат отпадъци към депата за отпадъци — нуле отпадъци от ИКТ | | 3.1.5 |
| Дял на обектите, в които са приложени най-добрите практики на Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно разработването и внедряването на нови ИТ услуги: | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени най-добрите практики в Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно разработването и внедряването на нови ИТ услуги: | 3.1.6 |
| Дял на разработчиците на софтуер (служители), които са обучени за енергийноефективен софтуер | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Енергийна ефективност | Всички служители (разработчици на софтуер) са обучени за енергийноефективен софтуер. | 3.1.6 |
| Дял на новоразработения софтуер, във връзка с който енергийните характеристики са използвани като критерий за разработване (%) | % | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Енергийна ефективност | През годината е реализиран поне един проект за свеждане на търсенето на пренос на данни до минимум чрез екологосъобразен софтуер | 3.1.6 |
| Показател | Приети единици | Основна целева група | Препоръчано минимално ниво на мониторинг | Съвързан основен показател по EMAS (1) | Еталон за отлични постижения | Съвързани НДПУОС (2) |
|-----------|----------------|----------------------|------------------------------------------|----------------------------------------|--------------------------------|---------------------|
| Глобален ключов показател за ефективност за центрове за данни — KPI_{DCM} — съгласно стандарта на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | KPI_{DCM} за съществуващите центрове за данни е равен на или е по-нисък от 1,5 | 3.2.1 |
| Дял на съоръженията със система за енергийно управление, която е сертифицирана по ISO 50001 или интегрирана в EMAS, или отговаря на Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или „очакваните практики“ съгласно CLC/TR 50600-99-1 | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни има система за енергийно управление, която е сертифицирана по ISO 50001 или интегрирана в EMAS, или отговаря на очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или „очакваните практики“ съгласно CLC/TR 50600-99-1 | 3.2.1 |
| Дял на центровете, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и съхранението на данни, както и управлението на съществуващото ИКТ оборудване и услуги. | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и съхранението на данни, както и управлението на съществуващото ИКТ оборудване и услуги. | 3.2.2 |
| Дял на сървърните шкафове с инсталирана конфигурация горещ коридор/студен коридор (с ограничение) | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | 100 % от новите сървърни шкафове са с инсталирана конфигурация горещ коридор/студен коридор (с ограничение) | 3.2.3 |
| Дял на центровете, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и проектирането на въздушния поток | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението и проектирането на въздушния поток, както и инсталирането на ИКТ оборудване за оптимизиране на управлението на въздушния поток | 3.2.3 |
| Показател | Приети единици | Основна целева група | Препоръчано минимално ниво на мониторинг | Свързан основен показател по EMAS (1) | Еталон за отлични постижения | Свързани НДПУОС (2) |
|-----------|----------------|----------------------|------------------------------------------|----------------------------------------|---------------------------------|---------------------|
| COP (коefficient на трансформация): Среден охладителен товар (kW)/средна мощност на охладителна система (kW) | - | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Избор на оборудване със COP 7 или по-висок — за водни охладители, и 4 или по-висок — за охладителни системи с директно разширене (DX) | 3.2.4, 3.3.1, 3.5.3 |
| Дял на центровете, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни (части 5.2, 5.4 и 5.5.) или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението на охлаждането | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни (части 5.2, 5.4 и 5.5.) или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно управлението на охлаждането | 3.2.4 |
| Дял на центровете, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно настройките за температура и влажност | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно настройките за температура и влажност | 3.2.5 |
| Ефективност на потреблението на енергия още на етап проектиране (dPUE) | - | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | - | 3.2.6.1, 3.4.1 |
| Дял на закупени от предприятието ИКТ продукти или услуги, които отговарят на конкретни екологични критерии (напр. екомаркировката на ЕС, Energy Star) | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Ефективност на материалите | Цялото ново ИКТ оборудване на центъра за данни има знак за екомаркировка тип 1 по ISO (напр. екомаркировката на ЕС, Blue Angel и др.) (ако е приложимо) или етикет Energy Star | 3.2.7.1 |
| Дял на съоръженията, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно избора и внедряването на ново оборудване в областта на информационните технологии/ енергийно оборудване/охлаждащо оборудване | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно избора и внедряването на ново ИКТ оборудване/охладителна система/ново енергийно оборудване/ друго оборудване за центрове за данни. | 3.2.6.1 |
| Показател | Приети единици | Основна целева група | Препоръчано минимално ниво на мониторинг | Свързан основен показател по EMAS (1) | Еталон за отлични постижения | Свързани НДПУОС (2) |
|-----------|----------------|----------------------|------------------------------------------|----------------------------------------|---------------------------------|---------------------|
| Средна енергийна ефективност на UPS (зададена от произвошителите) | - | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | UPS отговаря на изисквания на Кодекса за поведение относно UPS | 3.2.6.1 |
| Дял на обектите, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно използването, управлението и планирането на новоизградени или обновени центрове за данни. | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно използването, управлението и планирането на новоизградени и обновени центрове за данни. | 3.2.7.1 |
| Дял на обектите, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно повторното използване на отпадна топлина от центрове за данни | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно повторното използване на отпадна топлина от центровете за данни | 3.2.7.2 |
| Дял на обектите, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно общия план на сградата на центъра за данни | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно общия план на сградата на центъра за данни | 3.2.7.3 |
| Дял на обектите, в които са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно географското разположение на центъра за данни | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Енергийна ефективност | Във всички центрове за данни са приложени очакваните минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очакваните практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно географското местоположение на центъра за данни | 3.2.7.4 |
| Потребление на вода на центъра за данни на единица разгъната застроена площ (консумирани m³/m² от центъра за данни) | Оператори на центрове за данни | Обект | Вода | - | | 3.2.7.5 |
| Показател | Приети единици | Основна целева група | Препоръчано минимално ниво на мониторинг | Свързан основен показател по EMAS (1) | Еталон за отлични постижения | Свързани НДПУОС (2) |
|-----------|----------------|---------------------|------------------------------------------|--------------------------------------|---------------------------------|---------------------|
| Дял на обектите, в които са приложени очаквани минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очаквани практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно водоизточниците | % | Оператори на центрове за данни | Обект | Вода | Във всички центрове са приложени очаквани минимални практики според Кодекса на ЕС за енергийна ефективност на центровете за данни или очаквани практики съгласно CLC/TR 50600-99-1 относно водоизточниците | 3.2.7.5 |
| Дял на потреблението на енергия на тази мрежа, за която то се измерва | % | Оператори на мрежи | Обект | Енергийна ефективност | 50 % от потреблението на енергия в мрежата се наблюдава в реално време на равнище телекомуникационни обекти (базови станции и/или възлови точки на фиксирана мрежа) или по-високо равнище | 3.3.1 |
| Средно потребление на енергия на клиент или абонат (Бележка: Този показател не е подходящ за сравнителен анализ между различните видове оператори.) | kWh/кlient или абонат | Оператори на мрежи | Обект | Енергийна ефективност | За телекомуникационните мрежи е въведена система за енергийно управление | 3.3.1 |
| Процент на обектите, оценени чрез измерване на спазването на граничните стойности на ЕМП | % | Оператори на мрежи | Обект | Емисии | - | 3.3.2 |
| Процент на широколентовото оборудване, отговарящо на изискванията на Кодекса за поведение относно широколентовото оборудване с оглед на потреблението на енергия | % | Оператори на мрежи | Обект | Енергийна ефективност | 100 % от новоинсталираното широколентово оборудване отговаря на изискванията на Кодекса на ЕС за поведение относно широколентовото оборудване с оглед на потреблението на енергия | 3.3.3 |
| Средна ефективност на UPS система | % | Оператори на мрежи | Обект | Енергийна ефективност | Енергийната ефективност на електроцентрала/енергийната централа е 96 % или по-висока | 3.3.3 |
| Количество неизползвано или неефективно оборудване, извеждано от експлоатация и измъкнато от площадките на базовите станции всяка година | kg | Оператори на мрежи | Обект | Ефективност на материалите Енергийна ефективност | Определени са план и процес на управление за оптимизиране на всички съществуващи мрежови обекти (за премахване на неизползвано и остаряло неефективно оборудване, за правилна конфигурация на охлаждателни системи и др.) | 3.3.4 |
| Показател | Приети единици | Основна целева група | Препоръчано минимално ниво на мониторинг | Свързан основен показател по EMAS (1) | Еталон за отлични постижения | Свързани НДПУОС (2) |
|-----------|----------------|----------------------|------------------------------------------|--------------------------------------|--------------------------------|------------------|
| Процент на пасивно споделяне на обекти | % | Оператори на мрежи | Обект | Ефективност на материалите | Най-малко 30 % от обектите са споделени с други оператори (когато е осъществимо, напр. по законен ред) | 3.3.5 |
**НДПУОС за екологизиране чрез ИКТ**
| Емисии на парникови газове, основани на Протокола за парниковите газове, емисии от обхват 3 | tCO₂екв. | Всички телекомуникационни предприятия/ предприятия в областта на ИКТ | Предприятия | Емисии | Не се прилага. | 3.4.1 |
(1) Основните показатели по EMAS са изброени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 1221/2009 (раздел В, точка 2).
(2) Номерата се отнасят за раздели на настоящия документ. | true | true | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D2054/32021D2054_BG.pdf | 36 |
32021R1430 | category15 | 2021 | bg | ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1430 НА КОМИСИЯТА
от 31 май 2021 година
за допълнение на Регламент (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на данните, които да бъдат докладвани от държавите членки за целите на проверката на емисиите на CO₂ и разхода на гориво на нови тежки превозни средства
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за фун | кционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на CO₂ и разхода на гориво на нови тежки превозни средства (1), и по-специално член 7, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1) С Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета (2) се определят правила за съответствието в експлоатация на превозните средства и двигателите, за надеждност на устройствата за контрол на замърсяването, за системите за бордова диагностика на превозните средства и за измерването на емисиите на CO₂.
(2) В съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/956 Комисията извършва мониторинг на резултатите, когато са налични, от изпитванията в пътни условия, извършени в рамките на Регламент (ЕО) № 595/2009 за проверка на емисиите на CO₂ и разхода на гориво на нови тежки превозни средства.
(3) Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията (3) допълва правната рамка за одобряване на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите и информацията за ремонт и техническото обслужване на превозните средства, установена с Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (4). По-специално с Регламент (ЕС) 2017/2400 се определят правилата за издаване на лицензи за работа със симулационни инструмент с цел определяне на емисиите на CO₂ и разхода на гориво на нови превозни средства, които ще се продават, регистрират или пускат в експлоатация в Съюза, както и за работата с този симулационен инструмент и за декларирането на така определените стойности на емисиите на CO₂ и разхода на гориво.
(4) Цялостното разбиране на пътните изпитвания за проверка на емисиите на CO₂ и разхода на гориво на нови тежкотоварни превозни средства изисква анализ на протоколите от изпитванията.
(5) В случай на неуспешно преминаване на контролната процедура за изпитване в пътни условия е необходима допълнителна информация относно причините за този неуспех, последващите действия и резултатите от разследването на неговата причина.
(6) Необходимо е също така информация за това как различните протоколи от изпитвания са свързани с едно и също семейство превозни средства, обект на разследване.
(7) С цел да се даде възможност на Комисията да получава своевременно данните, необходими за мониторинг на резултатите от изпитванията в пътни условия в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/956, и за изготвянето на годишния доклад в съответствие с член 10 от същия регламент, е целесъобразно да се уточни кога компетентните органи на държавите членки следва да докладват тези данни,
(1) ОВ L 173, 9.7.2018 г., стр. 1.
(2) Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 и Директива 2007/46/ЕО за отмяна на директиви 80/1269/ЕИО, 2005/55/ЕО и 2005/78/ЕО (ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията от 12 декември 2017 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на емисиите на CO₂ и разхода на гориво на тежки превозни средства и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (ОВ L 349, 29.12.2017 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI), и за изменение на приложения I и III към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 167, 25.6.2011 г., стр. 1).
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Данни за докладване
За целите на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/956 компетентните органи на държавите членки докладват следните данни:
а) протоколите от изпитванията, посочени в член 20, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията, най-късно един месец след като производителят на превозното средство е предоставил тези протоколи на органа по одобряването;
б) информация за разследването за установяване на причината за неуспеха на контролната процедура за изпитване, както е посочено в член 20, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/2400, най-късно един месец след началото на разследването;
в) резултатите от разследването, посочени в член 20, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/2400, включително информация за причините за неуспеха, определени съгласно втора алинея от същия член, които са свързани със сертифицирането на компоненти, отделни технически възли или системи или с работата със симулационния инструмент, най-късно един месец след като органът по одобряването е установил причината за неуспеха;
г) протоколите от изпитванията, посочени в член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2400, съдържащи номера на сертификата за свързаните с емисиите на CO₂ и разхода на гориво свойства на дадено семейство по челно съпротивление, за което са установени, най-късно един месец след като производителят е предоставил тези протоколи на органа по одобряването;
д) за всеки сертификат за свързаните с емисиите на CO₂ и разхода на гориво свойства на дадено семейство по челно съпротивление, който се издава, разширява, отказва или отменя, документите, описани в приложение VIII, допълнения 1 и 2 към Регламент (ЕС) 2017/2400, включително приложенията, най-късно един месец след изготвянето или получаването на тези документи от органа по одобряването.
Член 2
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 31 май 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021R1430/32021R1430_BG.pdf | 2 |
32021R0447 | category15 | 2021 | bg | РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/447 НА КОМИСИЯТА
от 12 март 2021 година
за определяне на преразгледани стойности на показателите за безплатното разпределение на квоти за емисии за периода 2021—2025 г. съгласно член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във предвид Договора за функционирането на Европей | ския съюз,
като във предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (текст от значение за ЕИП), и по-специално член 10а, параграф 2, трета алинея от нея,
като има предвид, че:
(1) С Решение 2011/278/ЕС на Комисията (1) бяха определени 54 показателя, които служат за основа на безплатното разпределение на квоти ("показателите") и стойности за тях за периода 2013—2020 г. С Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията (2) беше отменено и заменено Решение 2011/278/ЕС на Комисията, считано от 1 януари 2021 г., и бяха определени еднакви отправни точки за определяне на степента на годишното намаление за всяка актуализация на стойностите на показателите за периода 2021—2030 г.
(2) Доколкото беше възможно, стойностите на 54-те показателя в Решение 2011/278/ЕС бяха определени въз основа на данните за ефективността по отношение на емисиите на парникови газове на всяка отделна инсталация, предоставени от съответните европейски отраслови асоциации съгласно правила, определени от Комисията чрез ръководство и т. нар. "отраслови правилници". Предвид доброволния характер на събирането на данни, наборът от данни не обхващаше всички засегнати инсталации. 14 стойности на продуктови показатели се основаваха на данни от инсталации с един продукт, тъй като присвояването на емисии на отделните продукти в съответните инсталации с много продукти се смяташе за неприложимо предвид сроковете. Поради липса на данни от отделните инсталации пет стойности на продуктови показатели, както и стойностите на топлинните и горивни показатели се основаваха на информация от справочните документи за най-добри налични техники и друга литература. Четири стойности на продуктови показатели се основаваха на стойностите на други продуктови показатели, за да се осигурят справедливи условия за конкуренция между еднакви или сходни продукти.
(3) Преразгледаните стойности на показателите трябва да се определят на базата на потвърдена информация за ефективността по отношение на емисиите на парникови газове на всяка инсталация, предоставена от съответните европейски отраслови асоциации съгласно правила, определени от Комисията чрез ръководство и т. нар. "отраслови правилници". Предвид доброволния характер на събирането на данни, наборът от данни не обхващаше всички засегнати инсталации. 14 стойности на продуктови показатели се основаваха на данни от инсталации с един продукт, тъй като присвояването на емисии на отделните продукти в съответните инсталации с много продукти се смяташе за неприложимо предвид сроковете. Поради липса на данни от отделните инсталации пет стойности на продуктови показатели, както и стойностите на топлинните и горивни показатели се основаваха на информация от справочните документи за най-добри налични техники и друга литература. Четири стойности на продуктови показатели се основаваха на стойностите на други продуктови показатели, за да се осигурят справедливи условия за конкуренция между еднакви или сходни продукти.
(4) Списъкът на инсталациите, съдържащ информация от значение за безплатното разпределение на квоти за емисии беше представен на Комисията от държавите членки до 30 септември 2019 г. съгласно член 11, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО. За да гарантира, че стойностите на показателите се основават на правилните данни, Комисията проведе задълбочени проверки за пълнота и съгласуваност на данните от значение за безплатното разпределение на квоти за емисии, като използва и автоматизирани инструменти. Където беше уместно, Комисията се обърна към засегнатите компетентни органи за разяснения и поправки. В резултат от процедурата Комисията получи набор от точки,
(1) ОВ L 275, 25.10.2003, стр. 32.
(2) Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределение на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, 17.5.2011 г., стр. 1).
(3) Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределение на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8).
съгласувани и съпоставими данни за ефективността по отношение на емисиите на парникови газове на всички стационарни инсталации, обхванати от Директива 2003/87/ЕО. Висококачественият набор от данни беше използван за определяне на преразгледаните стойности на показателите за периода 2021—2025 г. за всеки от 54-те показателя. Даниите от подинсталации, попадащи в обхвата на определението за специфичен показател съгласно приложение 1 към Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 се използваха за определяне на средните резултати на най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г., както е установено в член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО и съображение 11 от Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета (4).
(5) С член 27 от Директива 2003/87/ЕО се постановява, че при определени условия държавите членки могат да изключат от СТЕ на ЕС инсталации, които са докладвали емисии под 25 000 тона еквивалент на въглероден диоксид, и които, в случай че извършват дейности с изгаряне, имат номинална входяща топлинна мощност под 35 MW, като се изключат емисиите от биомаса. С член 27а от Директива 2003/87/ЕО се определя, че държавите членки имат правото да изключат от СТЕ на ЕС инсталации, които са докладвали емисии под 2 500 тона еквивалент на въглероден диоксид, без да вземат предвид емисиите от биомаса. Няколко държави решиха да изключат инсталации от СТЕ на ЕС за периода 2021—2025 г. въз основа на тези разпоредби. Тези инсталации не следва да се вземат предвид при определянето на преразгледаните стойности на показателите.
(6) Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 включва правила за определянето на емисиите на равнище подинсталация, за да се гарантира последователно третиране на емисиите, свързани с получаването, подаването или собственото производство на измерима топлинна енергия, на вътредосъдържащи отпадни газове и на прехвърлен CO₂. За целта съответните емисионни фактори бяха определени чрез използване на стойностите на топлинните и горивните показатели, които от своя страна са били актуализирани чрез прилагане на определените степени на годишно намаление. За получената топлинна енергия с неизвестни или неясно определени емисионни фактори и за подадената топлинна енергия беше използвана стойност 53,3 t CO₂ екв./T J. Тази стойност беше получена като към стойността на топлинния показател беше приложен процент на годишно намаление в размер на 1,6 % за 9-годишния период от 2007/2008 г. до 2016/2017 г. За подадения отпаден газ от действителния му емисионен фактор беше прилагана стойността от 37,4 t CO₂ екв./T J. Тази стойност съответства на емисионния фактор за природния газ (56,1 t CO₂ екв./T J), умножен по коефициент 0,667, с който се отчита разликата в ефективността между използването на отпаден газ и използването на еталонното гориво природен газ. За получаване отпаден газ беше използвана стойност 48,0 t CO₂ екв./T J. Тази стойност беше получена като за стойността на горивния показател беше приложен процент на годишно намаление в размер на 1,6 % за 9-годишния период от 2007/2008 г. до 2016/2017 г.
(7) При подинсталации, получаващи междинни продукти, чието производство е обхванато от системните граници на съответния продукт, и при които не е било технически приложимо да се определят емисиите на парникови газове, свързани с производството на тези междинни продукти на основата на представените данни, ефективността по отношение на емисиите на парникови газове на съответните подинсталации не следва да се взема предвид при определянето на преразгледаните стойности на показателите. Това се отнася за актуализирането на стойността на показателите за нефтохимически продукти, течни черни метали, синтезирана допълнителна вар, амоняк, водород и натриев карбонат. При подинсталации, които подават междинни продукти, и при които не е било технически приложимо да се определят емисиите на парникови газове, свързани с последващите процеси на основата на представените данни, ефективността по отношение на емисиите на парникови газове на съответните подинсталации не следва да се взема предвид при определянето на преразгледаните стойности на показателите. Това се отнася за актуализирането на стойността на показателите за нефтохимически продукти и течни черни метали.
(8) Методиката за задаване на емисии на различни подинсталации, определена в Делегиран регламент (ЕС) 2019/331, може да доведе до отрицателни стойности на ефективността по отношение на емисиите на парникови газове, когато топлинна енергия, произведена от гориво с нисък емисионен фактор, се подава към други подинсталации или инсталации. В такива случаи за ефективността по отношение на емисиите на парникови газове на съответната подинсталация трябва да бъде зададена нула за целите на определянето на преразгледаните стойности на показателите.
(*) Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоэффективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3).
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по изменение на климата.
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Преразгледаните стойности на показателите, посочени в приложението, се прилагат за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии за периода 2021—2025 г.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 12 март 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
ПРИЛОЖЕНИЕ
Показатели
За целите на настоящото приложение са в сила определенията на обхванатите от показателите продукти, процеси и емисии (системни граници), както са посочени в приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2019/331.
1. Продуктови показатели без отчитане на заменяемостта на гориво и електроенергия
| Продуктов показател | Средна стойност на най-ефективните 10 % от инсталациите за 2016 и 2017 г. (t CO₂ еквивалент/t) | Стоимост на показателя (квоти/t) за 2021—2025 г. |
|---------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------|
| Кокс | 0,144 | 0,217 |
| Алпомерат | 0,163 | 0,157 |
| Течни черни метали | 1,331 | 1,288 |
| Предварително изпечен анод | 0,317 | 0,312 |
| Алуминий | 1,484 | 1,464 |
| Клинкер за сив цимент | 0,722 | 0,693 |
| Клинкер за бял цимент | 0,973 | 0,957 |
| Вар | 0,746 | 0,725 |
| Доломитна вар | 0,881 | 0,815 |
| Синтерована доломитна вар | 1,441 | 1,406 |
| Флюатно стъкло | 0,421 | 0,399 |
| Бутилки и буркани от безцветно стъкло | 0,323 | 0,290 |
| Бутилки и буркани от цветно стъкло | 0,265 | 0,237 |
| Продукти от стъклени влакна с непрекъсната нишка | 0,290 | 0,309 |
| Облицовъчни тухли | 0,094 | 0,106 |
| Настилъчни тухли | 0,140 | 0,146 |
| Керемиди | 0,130 | 0,120 |
| Изсушен чрез пулверизиране прахообразен материал | 0,050 | 0,058 |
| Гипсови материали | 0,048 | 0,047 |
| Изсушен вторичен гипс | 0,008 | 0,013 |
| Късовлакнеста сулфатна целулоза | 0,000 | 0,091 |
| Дълговлакнеста сулфатна целулоза | 0,001 | 0,046 |
| Сулфитна целулоза, термо-механична и механична целулоза | 0,000 | 0,015 |
| Пулп от вторично използвана хартия | 0,000 | 0,030 |
| Вестникарска хартия | 0,007 | 0,226 |
| Непокрита висококачествена хартия | 0,011 | 0,242 |
| Висококачествена покрита хартия | 0,043 | 0,242 |
| Продуктов показател | Средна стойност на най-ефективните 10 % от инсталациите за 2016 и 2017 г. (t CO₂ еквивалент/t) | Стоимост на показателя (квоти/t) за 2021—2025 г. |
|---------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------|
| Хартия тип тишу | 0,139 | 0,254 |
| Хартия за външни гладки пластове на велпапе и хартия за навълняване | 0,071 | 0,188 |
| Непокрит картон | 0,009 | 0,180 |
| Покрит картон | 0,011 | 0,207 |
| Азотна киселина | 0,038 | 0,230 |
| Адипинова киселина | 0,32 | 2,12 |
| Винилхлорилен мономер (VCM) | 0,171 | 0,155 |
| Фенол/ациетон | 0,244 | 0,230 |
| Суспензионен поливинилхлорид (S-PVC) | 0,073 | 0,066 |
| Емулсионен поливинилхлорид (E-PVC) | 0,103 | 0,181 |
| Калинирана сода | 0,789 | 0,753 |
2. Продуктови показатели с отчитане на заменяемостта на гориво и електроенергия
| Продуктов показател | Средна стойност на най-ефективните 10 % от инсталациите за 2016 и 2017 г. (t CO₂ еквивалент/t) | Стоимост на показателя (квоти/t) за 2021—2025 г. |
|---------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------|
| Нефтохимически продукти | 0,0255 | 0,0228 |
| Въглеродна стомана от електродъгова пещ | 0,209 | 0,215 |
| Високолегирана стомана от електродъгова пещ | 0,266 | 0,268 |
| Лесен на чугун | 0,299 | 0,282 |
| Минерална/стъклена вата | 0,595 | 0,536 |
| Гипсокартон | 0,119 | 0,110 |
| Техически въглерод (сажди) | 1,141 | 1,485 |
| Амонак | 1,604 | 1,570 |
| Крекинг с водна пара | 0,693 | 0,681 |
| Ароматни съединения | 0,0072 | 0,0228 |
| Силен | 0,419 | 0,401 |
| Водород | 4,09 | 6,84 |
| Синтетичен газ (синтез-газ) | 0,009 | 0,187 |
| Етиленов оксид/ етиленгликоли | 0,314 | 0,389 |
3. Топлинни и горивни показатели
| Показател | Средна стойност на най-ефективните 10 % от инсталациите за 2016 и 2017 г. (t CO₂ еквивалент/ТJ) | Стоимост на показателя (квоти/ТJ) за 2021—2025 г. |
|-------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------|
| Топлинен показател | 1,6 | 47,3 |
| Горивен показател | 34,3 | 42,6 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021R0447/32021R0447_BG.pdf | 6 |
32022D0010 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЕ (ЕС) 2022/10 НА СЪВЕТА
от 2 декември 2021 година
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 22-рата среща на договарящите се страни по Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (Конвенцията от Барселона) и протоколите към нея по отношение на приемането на решение за изменение на приложения I, II и IV към Протокола | за опазване на Средиземно море от замърсяване, причинено от наземни източници и дейности („Протокол относно наземните източници")
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като възприема предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като възприема предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) Измененият протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване, причинено от наземни източници и дейности („Протокол относно наземните източници") към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (Конвенцията от Барселона) беше сключен от Съюза с Решение 1999/801/ЕО на Съвета (1) и влезе в сила на 11 май 2008 г.
(2) Съгласно член 18, параграф 2, точка iii) от Конвенцията от Барселона на срещата на договарящите се страни по Конвенцията от Барселона и протоколите към нея се приемат изменения на приложенията към протоколите към Конвенцията.
(3) Очаква се по време на 22-рата си среща от 7 до 10 декември 2021 г. договарящите се страни по Конвенцията от Барселона и протоколите към нея да приемат решение („решение на договарящите се страни") за изменение на приложения I, II и IV към Протокола относно наземните източници, за да се вземе предвид регулаторното, научното и техническото развитие по отношение на наземните източници и дейности, постигнато както на регионално, така и на световно равнище.
(4) Решението на договарящите се страни се отнася до опазването на околната среда, което е споделена компетентност между Съюза и неговите държави членки в съответствие с член 4, параграф 2, буква д) от Договора. Решението на договарящите се страни не попада в област, която до голяма степен е обхваната от правилата на Съюза относно това опазване. Съюзът не възприема да се възползва от възможността да упражнява външната си компетентност по отношение на областите, обхванати от решението на договарящите се страни, спрямо които компетентността му все още не е упражнявана във вътрешен план.
(5) Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на срещата на договарящите се страни по Конвенцията от Барселона и протоколите към нея, тъй като решението на договарящите се страни се отнася до приемането на изменения на приложения I, II и IV към Протокола относно наземните източници, които ще бъдат обвързващи за Съюза.
(6) Тъй като с предвидените изменения на приложения I, II и IV към Протокола относно наземните източници ще се актуализират изискванията по отношение на защитата на Средиземно море, ще се окаже въздействие върху международните задължения и амбиции на Съюза и ще се подобри опазването на околната среда, Съюзът следва да подкрепи приемането на решението на договарящите се страни,
(1) Решение 1999/801/ЕО на Съвета от 22 октомври 1999 г. за приемане на измененията към Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване, причинено от наземни източници (Конвенцията от Барселона) (ОВ L 322, 14.12.1999 г., стр. 18).
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 22-рата среща на договарящите се страни по Конвенцията от Барселона и протоколите към нея, е да се подкрепи приемането на решение за изменение на приложения I, II и IV към Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване, причинено от наземни източници и дейности.
Член 2
С оглед на развитието на 22-рата среща на договарящите се страни по Конвенцията от Барселона и протоколите към нея, уточняване на позицията, посочена в член 1, може да бъде договорено от представителите на Съюза след консултации с държавите членки по време на координационните заседания на място, без допълнително решение на Съвета.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 2 декември 2021 година.
За Съвета
Председател
J. VRTOVEC | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32022D0010/32022D0010_BG.pdf | 2 |
32021D0430(02) | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 30 март 2021 година
за даване на указания на централния администратор да въведе промени в таблиците за правата за ползване на международни кредити в Дневника на Европейския съюз за трансакциите
(2021/C 159/02)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от | 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1),
като въз предвид Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на репламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 (2) на Комисията, и по-конкретно член 59, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1) Броят на международните кредити за намалени емисии, на които операторите имат право, се определя в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията (3).
(2) В съответствие с член 59, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 389/2013 държавите членки уведомиха Комисията за своите таблици за правата за ползване на международни кредити.
(3) Правата за ползване на международни кредити, определени в съответствие с Регламент (ЕС) № 1123/2013, се актуализират автоматично всяка година от централния администратор на Регистъра на ЕС въз основа на верифицираните емисии. В случай на нови стационарни инсталации и нови оператори на въздухоплавателни средства не се задава първоначална стойност на правата за ползване на международни кредити.
(4) С писмо от 4 февруари 2021 г. Белгия уведоми за изменения в своята таблица за правата за ползване на международни кредити за периода от 2008 до 2020 г. в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 389/2013.
(5) С писмо от 9 февруари 2021 г. Финландия уведоми за изменения в своята таблица за правата за ползване на международни кредити за периода от 2008 до 2020 г. в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 389/2013.
(6) С писмо от 15 февруари 2021 г. Франция уведоми за изменения в своята таблица за правата за ползване на международни кредити за периода от 2008 до 2020 г. в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 389/2013.
(7) С писма от 15 февруари и 9 март 2021 г. Германия уведоми за изменения в своята таблица за правата за ползване на международни кредити за периода от 2008 до 2020 г. в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 389/2013.
(8) С писмо от 19 февруари 2021 г. Унгария уведоми за изменения в своята таблица за правата за ползване на международни кредити за периода от 2008 до 2020 г. в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 389/2013.
(9) С писмо от 3 февруари 2021 г. Ирландия уведоми за изменения в своята таблица за правата за ползване на международни кредити за периода от 2008 до 2020 г. в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 389/2013.
(1) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(2) ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1.
(3) Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията от 8 ноември 2013 г. за определяне на права за ползване на международни кредити съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 299, 9.11.2013 г., стр. 32.
С писмо от 18 февруари 2021 г. Полша уведоми за изменения в своята таблица за правата за ползване на международни кредити за периода от 2008 до 2020 г. в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 389/2013.
С писмо от 14 януари 2021 г. Словакия уведоми за изменения в своята таблица за право на ползване на международни кредити за периода от 2008 до 2020 г. в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията.
С писмо от 5 февруари 2021 г. Испания уведоми за изменения в своята таблица за правата за ползване на международни кредити за периода от 2008 до 2020 г. в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 389/2013.
Съобщените промени са в съответствие с Директива 2003/87/ЕО и с мерките, приети съгласно член 11а, параграф 8 от същата директива, включително Регламент (ЕС) № 1123/2013.
Поради това централният администратор следва да бъде инструктиран да направи съответните промени в таблиците за правата за ползване на международни кредити в Дневника на Европейския съюз за трансакциите,
РЕШИ:
Член единствен
Централният администратор въвежда промените в таблиците за правата за ползване на международни кредити в Дневника на Европейския съюз за трансакциите. Промените в таблиците за правата за ползване на международни кредити са дадени в приложението.
Съставено в Брюксел на 30 март 2021 година.
За Комисията
Frans TIMMERMANS
Изпълнителен заместник-председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Белгия
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|---------------------------------------------------------------|-------------------|
| 129 | Sobelgra | член 1, параграф 3 | 14021 |
| 244 | NV Wienerberger Lanaken | член 1, параграф 3 | 11034 |
| 316 | Norbord | член 1, параграф 3 | 37750 |
Финландия
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|---------------------------------------------------------------|-------------------|
| Biohybridilaitos | член 1, параграф 2 | |
| Honkaharjun lämpökeskus| член 1, параграф 2 | |
| 213822 | Otelukadun lämpökeskus | член 1, параграф 2 |
| 213824 | Laanilan biovoimalaitos | член 1, параграф 2 |
| 213823 | Parolannummen lämpökeskus | член 1, параграф 2 |
| Sienimäen lämpökeskus | член 1, параграф 2 | |
| 213880 | Vaasan keskussairaalan lämpökeskus | член 1, параграф 2 |
Франция
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|---------------------------------------------------------------|-------------------|
| 212800 | SILL SAS | член 1, параграф 2 | |
| 212960 | EDF - Data center Pacy-sur-Eure | член 1, параграф 2 |
| 213060 | IMERYS PCC | член 1, параграф 2 | |
| 213120 | Chauf. Urbaine et Centrale Autoprod. Electr. Cogé. | член 1, параграф 2 |
| 213300 | COGENERATION ARKEMA JARRIE | член 1, параграф 2 |
| 213380 | Tour Basalte | член 1, параграф 2 |
| 213601 | DATACENTER DE BAILLY-ROMAINVILLIERS | член 1, параграф 2 |
| 213602 | DATACENTER DE BUSSY SAINT-GEORGES | член 1, параграф 2 |
| 213900 | Plaine de Garonne Energies | член 1, параграф 2 |
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|-------------------------------------------------|-------------------|
| 213920 | STE D'EXPLOITATION THERMIQUE DU MIRAIL - SETMI | член 1, параграф 2 | |
| 214000 | ELM OPERATIONS - Chaufferie de Survilie | член 1, параграф 2 | |
| 213020 | Sky Prime Aviation Services | член 1, параграф 5 | |
| 213320 | GLOBAL CHARTER SERVICES LIMITED | член 1, параграф 5 | |
| 213940 | ALTUS PARTICIPACOES LTDA | член 1, параграф 5 | |
**Германия**
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|-------------------------------------------------|-------------------|
| 246 | Werk Amberg | член 1, параграф 3 | 11187 |
| 398 | Ziegelwerk Kellerer | член 1, параграф 3 | 43771 |
| 1176 | HKW Lichtenberg | член 1, параграф 3 | 90152 |
| 1606 | Kraftwerk Neurath | член 1, параграф 3 | 11606934 |
| PM3 | | член 1, параграф 2 | |
| 214061 | Heizkraftwerk Pforzheim: MotorenHKW | член 1, параграф 2 | |
| Papierfabrik Papiermaschine 2 | член 1, параграф 2 | | |
| Heizzentrale | | член 1, параграф 2 | |
| 212260 | LSFO-Anlage HES Wilhelmshaven | член 1, параграф 3 | |
| 98 | Drehrohrofen mit Heißgaserzeuger für die Rohmühle II zur Herstellung von Zementklinker | член 1, параграф 3 | 496108 |
| 238 | Glasfabrik | член 1, параграф 3 | 59403 |
| 244 | Behältergasproduktion Freital | член 1, параграф 3 | 14155 |
| 756 | Heizwerk Freimann | член 1, параграф 3 | 3852 |
| 244 | Behältergasproduktion Freital | член 1, параграф 3 | 14155 |
| GTP5 in den Hallen 904 und 905 | член 1, параграф 2 | | |
| Heizwerk zur Splitzen-/Reservelastbereitstellung | член 1, параграф 2 | | |
**Унгария**
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|-------------------------------------------------|-------------------|
| 213600 | Debreceni Kombinált Ciklusú Erőmű | член 1, параграф 2 | |
| 214160 | Vajda Real Estate Kft., Papírgyár | член 1, параграф 2 | |
| 214120 | Akkumulátoros elválasztó film gyártása | член 1, параграф 2 | |
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|-------------------------------------------------|-------------------|
| 214062 | KDCR DUB1 | член 1, параграф 2 | |
| 214063 | KDCR DUB2 | член 1, параграф 2 | |
| 111 | Aurivo Dairy Ingredients Limited | член 1, параграф 3 | 13892 |
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|-------------------------------------------------|-------------------|
| 827 | Instalacja do produkcji papieru | член 1, параграф 3 | 2870 |
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|-------------------------------------------------|-------------------|
| 213921 | Kompresorová stanica 05 Lákšárská Nová Ves | член 1, параграф 2 | |
| ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР | Наименование | Съответен параграф от Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията | Първоначално право |
|------------------------|--------------|-------------------------------------------------|-------------------|
| INSTITUCIÓN FERIAL DE MADRID | член 1, параграф 2 | | |
| MERCADONA S.A.- CENTRO LOGÍSTICO DE CIEMPOZUELOS | член 1, параграф 2 | | |
| HOSPITAL UNIVERSITARIO DE TOLEDO | член 1, параграф 2 | | |
| 211 | Celulosas de Asturias S.A. | член 1, параграф 3 | 59296 |
| SKYUP AIRLINES LLC | член 1, параграф 5 | | |
| ELITE AERO IRELAND | член 1, параграф 5 | | |
| TIANJIN AIRLINES | член 1, параграф 5 | | |
| SEA SA | член 1, параграф 5 | | | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D0430(02)/32021D0430(02)_BG.pdf | 5 |
32021D0176 | category15 | 2021 | bg | (Незаконодателни актове)
МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/176 НА СЪВЕТА
от 5 февруари 2021 година
за приемането на измененията на Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества („Споразумението от Бон“) по отношение на разширяването на обхвата на посоченото споразумение и присъединяването на Кралство Испания към същото с | поразумение
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 и член 196, параграф 2 във връзка с член 218, параграф 6, буква а), подточка v) от него,
като във предвид предложението на Европейската комисия,
като във предвид одобрението на Европейския парламент (1),
като има предвид, че:
(1) Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (наричано по-нататък „Споразумението от Бон“) (2) беше сключено от Европейската икономическа общност с Решение 84/358/ЕИО на Съвета (3) и влезе в сила на 1 септември 1989 г. Споразумението от Бон беше изменено през 1989 г. Тези изменения бяха одобрени с Решение 93/540/ЕИО на Съвета (4) и влязоха в сила на 1 април 1994 г.
(2) С решение на Съвета от 7 октомври 2019 г. Съветът упълномощи Комисията да води преговори, от името на Съюза, във връзка с измененията на материалния и географския обхват на Споразумението от Бон.
(3) В съответствие с член 16, параграф 1 от Споразумението от Бон, договарящите се страни разглеждаха предложение за изменение, за да се разшири обхвътът на Споразумението от Бон с цел да се подобри сътрудничеството в областта на наблюдаването относно изпълнението на изискванията на Анекс VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, подписана в Лондон на 2 ноември 1973 г. и допълнена с протокол от 17 февруари 1978 г. (наричана по-нататък „Конвенцията MARPOL“). Освен това договарящите се страни също обмислиха изменения в Споразумението от Бон и неговото приложение поради присъединяването на Испания към посоченото споразумение в съответствие с член 20 от него.
(1) Одобрение на 19 януари 2021 г.
(2) ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 9.
(3) Решение 84/358/ЕИО на Съвета от 28 юни 1984 г. за сключване на Споразумение за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 7).
(4) Решение 93/540/ЕИО на Съвета от 18 октомври 1993 г. за одобряване на някои изменения в Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (Споразумение от Бон) (ОВ L 263, 22.10.1993 г., стр. 51).
В съответствие с решение на Съвета от 7 октомври 2019 г. Комисията договори тези изменения на Споразумението от Бон, които бяха приети с единодушие с две решения на тридесет и първото заседание на договарящите се страни по Споразумението от Бон, състояло се в Бон от 9 до 11 октомври 2019 г.
Тези изменения на Споразумението от Бон следва да бъдат одобрени от името на Европейския съюз,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Одобряват се, от името на Съюза, измененията на Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (наричано по-нататък „Споразумението от Бон“) по отношение на разширяването на обхвата на Споразумението от Бон и присъединяването на Кралство Испания към него, които договарящите се страни приеха на своето тридесет и първо заседание, състояло се в Бон от 9 до 11 октомври 2019 г. (*)
Член 2
Председателят на Съвета определя лицето(ата), упълномощено(и) да направи(ят) уведомление от името на Съюза, както е предвидено в член 16 от Споразумението от Бон. (*)
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 5 февруари 2021 година.
За Съвета
Председател
А. Р. ZACARIAS
(*) Текстът на решенията за измененията на Споразумението от Бон са публикувани на стр. 3 и стр. 6 от настоящия брой на Официален вестник.
(*) Датата на влизане в сила на измененията на Споразумението от Бон ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D0176/32021D0176_BG.pdf | 2 |
32021R0948 | category15 | 2021 | bg | (Незаконодателни актове)
РЕГЛАМЕНТИ
РЕГЛАМЕНТ (Евратом) 2021/948 НА СЪВЕТА
от 27 май 2021 година
за създаване на Европейски инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, въз основа на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и за о | тмяна на Регламент (Евратом) № 237/2014
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като въз предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 203 от него,
като въз предвид предложението на Европейската комисия,
като въз предвид становището на Европейския парламент (1),
като има предвид, че:
(1) Съюзът следва да утвърждава и отстоява своите ценностни и интереси в световен мащаб, за да се преследват целите и прилагат принципите на външната дейност на Съюза, определени в член 3, параграф 5 и членове 8 и 21 от Договора за Европейския съюз.
(2) За да се приложи новата международна рамка, установена с Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз и Европейския консенсус за развитие, Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и Съвета (2) има за цел да повиши съгласуваността на външната дейност на Съюза и да осигури нейната ефективност посредством съсредоточаване на усилията му чрез един рационализиран инструмент за подобряване на изпълнението на различните политики за външна дейност.
(3) Целта на Европейския инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност (наричан по-нататък „инструментът”), допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/947 следва да бъде насърчаването на висока степен на ядрена безопасност и радиационна защита, както и прилагането на ефикасни и ефективни гаранции за ядрените материали в трети държави, като се надгражда над дейностите в рамките на Европейската общност за атомна енергия (наричана по-нататък „Общността”). В рамките на тази цел настоящият регламент е насочен към предоставяне на подкрепа за насърчаването на прозрачност в процесите на вземане на решения в ядрената област от органите в трети държави.
(1) Становище от 17 януари 2019 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(2) Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (вижте страницата 1 Официален вестник).
Инструментът следва да бъде установен за периода от седем години, за да се съгласува неговата продължителност с тази на многогодишната финансова рамка, определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (1).
Настоящият регламент е част от рамката, предназначена за планиране на сътрудничеството, и следва да допълва мерките за сътрудничество в ядрената област, финансирани съгласно Регламент (ЕС) 2021/947.
Държавите — членки на Съюза, са страни по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан на 1 юли 1968 г., и прилагат допълнителния протокол към съответните сключени от тях споразумения за гаранции с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
За да се поддържат и насърчават постоянното подобряване на ядрената безопасност и нейното регулиране, Съветът прие директиви 2009/71/Евратом (2), 2011/70/Евратом (3) и 2013/59/Евратом (4). Тези директиви и прилагането в Общността висок стандарт за ядрена безопасност и управление на радиоактивни отпадъци и отработено гориво са примери, които следва да се използват, за да се насърчат трети държави да приемат подобни високи стандарти.
Общността и нейните държави членки са договаряли страни по Конвенцията за ядрена безопасност, приета на 17 юни 1994 г., и Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, приета на 5 септември 1997 г.
Общността следва да продължи тясно сътрудничество с МААЕ в съответствие с глава 10 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (наричан по-нататък „Договорът за Евратом“) по отношение на ядрената безопасност и ядрените гаранции за постигането на целите, съдържащи се в дял II, глави 3 и 7 от Договора за Евратом. Общността си сътрудничи и с други международни организации и програми, които преследват сходни цели.
Инструментът следва да превижда действия в подкрепа на преследванияте цели и в съответствие с действията, подкрепени преди това по Регламент (Евратом) № 237/2014 на Съвета (5). Тези цели се отнасят до насърчаването на ефективна култура на ядрена безопасност, прилагането на най-високите стандарти за ядрена безопасност и радиационна защита, постоянното подобряване на ядрената безопасност, отговорното и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждането от експлоатация и възстановяването на околната среда на бивши ядрени обекти и инсталации, както и до ефикасните и ефективните гаранции за ядрените материали в трети държави, по-специално присъединяващите се държави, държавите кандидатки, потенциалните държави кандидатки и държавите в рамките на европейската политика за съседство.
Прилагането на настоящия регламент следва да се основава на консултации, когато е уместно, с държавите членки и съответните им органи, по-специално с компетентните регулаторни органи в областта на ядрената безопасност, с Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност и чрез Комитета на Европейския инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност, както и на диалог с държавите партньорки. При прилагането на настоящия регламент следва да се вземат предвид заключенията на Съвета относно помощта за трети държави в областта на ядрената безопасност и сигурност, приети на 9 декември 2008 г.
Резултатите от външната дейност на Общността следва да се наблюдават и оценяват въз основа на предварително определени прозрачни, специфични за отделните държави и измерими показатели, адаптирани към специфичните особености и целите на инструмента, и за предпочитане следва да бъдат изготвени въз основа на рамката на ЕС за резултатите в областта на международното сътрудничество и развитието. Показателите следва да бъдат ориентирани към качеството, изпълнението и резултатите, за да се изискват по-голяма отговорност и отчетност от държавите бенефициери пред Съюза и неговите държави членки по отношение на постигнатите резултати при прилагането на мерките за подобряване на безопасността.
(1) Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 г. (ОВ L 433, 22.12.2020 г., стр. 11).
(2) Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 172, 2.7.2009 г., стр. 18).
(3) Директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци (ОВ L 199, 2.8.2011 г., стр. 48).
(4) Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определение на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ L 13, 17.1.2014 г., стр. 1).
(5) Регламент (Евратом) № 237/2014 на Съвета от 13 декември 2013 г. за създаване на Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 109).
Съюзът и Общността следва да се стремят към най-ефективното използване на наличните ресурси с оглед оптимизиране на въздействието на външната им дейност. Това следва да се постигне чрез последователност и взаимно допълване между инструментите на Съюза за външно финансиране, както и чрез създаването на полезно взаимодействие с други политики и програми на Съюза. За да се увеличи максимално въздействието на комбинираните интервенции за постигане на общ цел, настоящият регламент следва да даде възможност за комбиниране на финансови средства с други програми на Съюза, при условие че приносът не покрива едни и същи разходи.
С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на инструмента, който представлява основната референтна сума, по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пълна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (8), за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.
Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (9) (наричан по-нататък „Финансовият регламент”) се прилага за инструмента. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.
Правилата и процедурите, определени в Регламент (ЕС) 2021/947, следва да се прилагат по отношение на изпълнението на настоящия регламент, когато това е необходимо, а разпоредбите за изпълнение в настоящия регламент следва да са същите като разпоредбите, превищени в посочения Регламент.
Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание член 106а от Договора за Евратом и член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се прилагат за настоящия регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент, като с тях по-специално се определя процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета на Съюза, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение, и се предвижда контрол върху отговорността на финансовите оператори. Правилата, приети на основание член 106а от Договора за Евратом и член 322 от ДФЕС, съдържат и общ режим на обвързаност с условия за защитата на бюджета на Съюза.
Формите и методите за изпълнение на финансирането от Съюза, установени в настоящия регламент, следва да се избират въз основа на способността им за постигане на конкретните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на изпълнението на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1, буква а) от Финансовия регламент.
Годишните планове за действие и мерки следва да представляват работни пропорции съгласно Финансовия регламент. Годишните планове за действие се състоят от набор от мерки, групирани в една документ.
За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г., необходимо е да се предвиди прилагането на настоящият регламент началото на финансовата 2021 година.
(8) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.
(9) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10), и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (11), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (12) и (ЕС) 2017/1939 (13) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OL AF) има правомощията да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице изма, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.
В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (14). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OL AF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 – на Европейската прокуратура и да гарантират, че всички трети страни, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права. По тази причина споразуменията с трети държави и територии и с международни организации, както и всеки договор или споразумение, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, следва да съдържат разпоредби, изрично оправомощаващи Комисията, OL AF, Европейската сметна палата и Европейската прокуратура да провеждат одити и проверки и инспекции на място съгласно съответните правомощия, и гарантирали, че всички трети страни, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.
(22) Регламент (Евратом) № 237/2014 следва да бъде отменен.
(23) За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (15).
(24) Позоваванията на инструментите за външна помощ в Решение 2010/427/ЕС на Съвета (16) следва да се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и на регламентите, посочени в него. Комисията следва да гарантира, че настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение № 2010/427/ЕС.
(25) Действията, предвидени в настоящия регламент, следва стриктно да следват условията и процедурите, определени с ограничителните мерки на Съюза,
(10) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OL AF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(11) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).
(12) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
(13) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
(14) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).
(15) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(16) Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определение на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и приложно поле
С настоящия регламент се създава, въз основа на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, Европейският инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност (наричан по-нататък „инструментът“), допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г.
С настоящия регламент се определят целите на инструмента, неговият бюджет за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г., както и формите и методите за изпълнение на финансирането от Съюза.
Член 2
Цели на инструмента
1. Целта на инструмента е да допълни дейностите за сътрудничество в ядрената област, финансирани съгласно Регламент (ЕС) 2021/947, по-специално за да подкрепи насърчаването на висока степен на ядрена безопасност и радиационна защита, както и прилагането на ефикасни и ефективни гаранции за ядрените материали в трети държави, като надгражда над дейностите в рамките на Общността съгласно съответната регулаторна рамка на Евратом, в съответствие с настоящия регламент и по възможно най-открит начин. В рамките на тази цел инструментът има също така за цел подкрепата за насърчаването на прозрачност в процесите на вземане на решения в ядрената област от органите в трети държави.
2. В съответствие с параграф 1 инструментът има следните конкретни цели:
а) насърчаването на ефективна култура на ядрена безопасност и радиационна защита, прилагането на най-високите стандарти за ядрена безопасност и радиационна защита, както и постоянното подобряване на ядрената безопасност, включително насърчаването на прозрачността в процесите на вземане на решения във връзка с безопасността на ядрените инсталации от органите в трети държави;
б) отговорното и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация и възстановяване на околната среда на бивши ядрени обекти и инсталации, включително насърчаването на прозрачността в процесите на вземане на решения на органите в трети държави;
в) създаването на ефикасни и ефективни гаранции за ядрения материал в трети държави.
Член 3
Съгласуваност, последователност и взаимно допълване
1. При изпълнението на настоящия регламент се осигуряват последователност, полезни взаимодействия и взаимно допълване с Регламент (ЕС) 2021/947, други програми от областта на външната дейност на Съюза и други съответни политики и програми на Съюза, както и последователност на политиката за развитие.
2. Когато е целесъобразно, за действията, установени съгласно настоящия регламент, може да се предоставя финансов принос по други програми на Съюза, при условие че приносът не покрива едни и същи разходи. По линия на настоящия регламент може да се предоставя финансов принос и за мерки, установени съгласно други програми на Съюза, при условие че приносът не покрива едни и същи разходи.
3. Правилата на всяка програма на Съюза, предоставяща финансиране за действия, установени съгласно настоящия регламент, се прилагат за препоръчаното от нея финансиране на действието. Кумулативното финансиране не надвишава общия размер на допустимите разходи за действието, а подкрепата от различните програми на Съюза може да се изчисли на пропорционална основа в съответствие с документите, определящи условията за подкрепата.
Член 4
Бюджет на инструмента
Финансовият пакет за изпълнението на инструмента в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. е в размер на 300 милиона евро по текущи цени.
Член 5
Рамка на политиката
Споразуменията за асоцииране, споразуменията за партньорство и сътрудничество, многостранните споразумения и други споразумения, с които се установява правно обвързващо отношение между Съюза и неговите държави партньорки, както и заключенията на Европейския съвет и заключенията на Съвета, декларациите от срещи на върха, заключенията от срещи на високо равнище с държавите партньорки, съобщенията от Комисията или съвместните съобщения от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, представляват цялостната рамка на политиката за прилагането на настоящия регламент.
ДЯЛ II
ПРИЛАГАНЕ НА ИНСТРУМЕНТА
Член 6
Многогодишни индикативни програми
1. Сътрудничеството по настоящия регламент се изпълнява на базата на многогодишни индикативни програми.
2. Многогодишните индикативни програми имат за цел да предоставят съгласувана рамка за сътрудничество между Общността и съответните трети държави или региони, по начин, който съответства на общото намерение и обхват, целите, принципите и политиката на Общността и се основава на политическата рамка, посочена в член 5.
3. Многогодишните индикативни програми представляват обща основа за сътрудничеството съгласно настоящия регламент и определят целите на Общността за сътрудничество, като се отчитат потребностите на съответните държави, приоритетите на Общността, международната ситуация и дейностите на съответните трети държави. В многогодишните индикативни програми се посочва и добавената стойност на сътрудничеството, както и начините за избягване на дублирането с други програми и инициативи, по-специално на международни организации, които преследват сходни цели, и на големите донори.
4. В многогодишните индикативни програми се определят приоритетните области, избрани за финансиране, конкретните цели, очакванияте резултати, показателите, ориентирани към изпълнението и резултатите, и индикативното разпределение на финансовите средства, както общо, така и по цели.
5. Многогодишните индикативни програми се основават на диалог с държавите или регионите партньори, в който участват съответните заинтересовани страни, по-специално правителствени и регулаторни органи и определените от тях организации, така че да се гарантира, че съответната държава или регион се ангажира в достатъчна степен с процеса, и да се насърчи подкрепата за по-нататъшното развитие на ядрената безопасност на национално равнище.
6. Когато е целесъобразно, след консултация с Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG), Комисията приема многогодишните индикативни програми в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.
7. Комисията, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2, преразглежда и при необходимост актуализира многогодишните индикативни програми най-малко четири години след тяхното приемане.
Член 7
Годишни планове за действие и мерки
1. Комисията приема годишни планове за действие въз основа на многогодишните индикативни програми. Комисията може също така да приеме специални мерки и мерки за подкрепа.
В случай на непредвидени и надлежно обосновани потребности, обстоятелства или ангажименти, Комисията може да приеме специални мерки.
За всяка трета държава или регион плановете за действие и специалните мерки посочват преследваните цели, процедурите за управление, проекти, които ще бъдат финансираны, индикативен график, очакваните резултати и основните дейности, методите и когато е целесъобразно, състоянието на плановете за действие и специалните мерки за всяка трета държава или регион, бюджета и евентуалните разходи, свързани с подкрепата. Тези планове за действие и мерки съдържат списък и кратко описание на всяко действие, което ще бъде финансирано, указание за сумите, отпуснати за всяко действие, индикативен график на изпълнението и конкретни показатели за наблюдение, оценка и преглед на изпълнението и резултатите, както и евентуалните разходи, свързани с подкрепата, когато това е уместно. Когато е подходящо, те включват резултатите от евентуалните поуки, извлечени от предишно сътрудничество.
2. Плановете за действие и мерките се приемат чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.
3. Процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2, не се изисква по отношение на:
а) специални мерки и мерки за подкрепа, за които финансирането от Съюза не надвишава 5 милиона евро;
б) технически изменения, при условие че не засягат съществено целите на съответния план за действие или съответната мерка, като например:
i) промяна на метода за изпълнение;
ii) преразпределение на средствата между действията, съдържащи се в даден план за действие;
iii) увеличения или намаления в бюджета за плановете за действие и специалните мерки с не повече от 20 % от първоначалния бюджет и без да се надхвърлят 5 милиона евро.
Щом бъдат приети в съответствие с настоящия параграф, специалните мерки и мерките за подкрепа, както и техните технически изменения се обявяват в срок от един месец след приемането им на Комитета на Европейския инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност, посочен в член 15. Те се обявяват и на Европейския парламент.
4. В надлежно обосновани случаи на спешна нужда, свързани с необходимостта от бърза реакция от страна на Общността, Комисията приема или изменя в съответствие с процедурата по член 15, параграф 3 плановете за действие или мерките посредством актове за изпълнение, които се прилагат незабавно.
Член 8
Мерки за подкрепа
1. Финансирането от Съюза може да покрие разходите за подкрепата на прилагането на инструмента и за постигането на неговите цели, включително за административна подкрепа, свързана с подготовката, последващите действия, наблюдението, контрола, оценката, които са необходими за прилагането, както и разходите на централата за административна подкрепа, необходима за инструмента, и за управление на операциите, финансираны съгласно настоящия регламент, включително информационните и комуникационните действия и корпоративните информационни системи.
2. Когато разходите за подкрепа не са включени в плановете за действие или специалните мерки, посочени в член 7, Комисията приема мерки за подкрепа, когато това е приложимо. Финансирането от Съюза по мерките за подкрепа може да обхваща:
а) проучвания, срещи, информиране, повишаване на осведомеността, обучение, подготовка и обмена на извлечени поуки и на най-добри практики, лейното по публикуване и всякакви други административни разходи или разходи за техническа помощ, необходими за програмиране и управление на действията, включително за мисии за установяване на факти или хонорувани външни експерти;
б) разходи, свързани с информационни и комуникационни действия, включително за разработването на комуникационни стратегии, институционална комуникация и видимост на политическите приоритети на Съюза.
Член 9
Методи на сътрудничество
Финансирането съгласно инструмента се извършва от Комисията, както е предвидено във Финансовия регламент — или пряко от самата Комисия, или непряко чрез някой от субектите, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.
Член 10
Форми и методи на изпълнение на финансирането от Съюза
1. Финансирането от Съюза съгласно инструмента може да бъде предоставено под формите, предвидени във Финансовия регламент, по-специално:
а) безвъзмездни средства;
б) договори за възлагане на обществени поръчки за услуги или доставки;
в) възнаграждение на външни експерти; и
г) смесено финансиране.
2. Подпомагането съгласно инструмента може да се изпълнява също и съгласно правилата, приложими за Гаранцията за външна дейност, създадена по силата на Регламент (ЕС) 2021/947 (наричана по-нататък „Гаранцията за външна дейност“), и да допринася за обезпечаването на Гаранцията за външна дейност. Гаранцията за външна дейност подпомага също така операции въз основа на Решение 77/270/Евратом на Съвета (17).
Процентът на провизиране за дейностите на Гаранцията за външна дейност, за които допринася подкрепата съгласно инструмента, се определя на 9 %.
3. Процентът на провизиране се преразглежда на всеки три години от датата на прилагане на настоящия регламент.
Член 11
Допустими лица и субекти
1. Приоритет се дава на лица и субекти от присъединяващи се държави, държави кандидатки, потенциални държави кандидатки и държави в рамките на европейската политика за съседство. В процедурите за възлагане на обществени поръчки, предоставяне на безвъзмездни средства или присъждане на награди за действия, финансирани съгласно инструмента, могат да участват международни организации, както и всички правни субекти с националност на следните държави или територии, или — в случай на юридически лица — действително установени в тези държави или територии:
а) държавите членки, бенефициерите по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III), създаден с Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП III) и договарящите страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (18);
б) държавите партньорки в района на съседството, посочени в член 4, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2021/947;
(17) Решение 77/270/Евратом на Съвета от 29 март 1977 г. за упълномощаване на Комисията да предоставя заеми по Евратом с цел подпомагане финансирането на атомни електроцентрали (ОВ L 88, 6.4.1977 г., стр. 9).
(18) ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.
в) развиващите се държави и територии, включени в списъка на получателите на официална помощ за развитие, публикуван от Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (наричан по-нататък „списъкът на получателите на официална помощ за развитие”), които не са членки на Г-20, и отвъдморските страни и територии по смисъла на Решение 2013/755/ЕС на Съвета (**);
г) развиващите се държави, включени в списъка на получателите на официална помощ за развитие, които са членки на Г-20, и други държави и територии, когато съответната процедура се изпълнява в контекста на финансирано от Съюза съгласно настоящия регламент действие, в което те участват;
д) държави, за които Комисията е установила реципрочен достъп до външно финансиране;
е) държави — членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в случай на договори, които се изпълняват в най-слабо развита държава или в тежко задължняла бедна държава, включени в списъка на получателите на официална помощ за развитие;
ж) трети държави, в които се осъществяват дейностите съгласно предвиденото в отделните многогодишни индикативни програми, планове за действие или мерки.
Реципрочният достъп, посочен в първа алинея, буква д), може да бъде предоставен за ограничен срок от най-малко една година, когато падена държава признае допустимост при равни условия за субекти от Съюза и от държави, които отговарят на условията за допустимост съгласно настоящия регламент. Комисията взема решение относно реципрочния достъп и неговата продължителност след консултация със съответната държава получателка или съответните държави получателки.
2. Всички доставки и материали, финансирани съгласно инструмента, може да произхождат от държавите и съгласно съответните условия, посочени в параграф 1.
3. Правилата, определени в настоящия член, не се прилагат и не създават ограничения във връзка с гражданството за физически лица, наети от или сключили договор по друг законен начин с отговарящ на условията за допустимост изпълнител или, когато това е приложимо, с подизпълнител.
4. За действия, които са съфинансиранi от даден субект или са изпълнявани при пряко управление или непряко управление със субекти, посочени в член 62, параграф 1, буква в), подточки ii)—viii) от Финансовия регламент, се прилагат и правилата за допустимост на тези субекти.
5. Когато донори предоставят финансиране на доверителен фонд, създаден от Комисията или чрез външни целеви приходи, се прилагат правилата за допустимост от учредителния акт на този доверителен фонд или от споразумението с донора в случай на външни целеви приходи.
6. В случай на действия, финансиранi и по инструмента, и по друга програма на Съюза, допустимите субекти по която и да било от тези програми се считат за допустими.
7. Правилата за допустимост, посочени в настоящия член, могат да бъдат ограничени по отношение на националността, географското местоположение или характеристиките на заявителите, или произхожда на доставките и материалите, когато такива ограничения се изискват поради специфичното естество и целите на действието и когато те са необходими за неговото ефективно изпълнение.
8. За допустими могат да се приемат оферентите, заявителите и кандидатите от държави, които не отговарят на условията за допустимост, в случай на специфична нужда или липса на услуги на пазарите в съответните държави или територии, или в други надлежно обосновани случаи, в които прилагането на правилата за допустимост би направило осъществяването на дадено действие невъзможно или изключително трудно.
9. С цел насърчаване на местните способности, пазари и покупки се дава приоритет на местните и регионалните изпълнители, в случаите, в които Финансовият регламент предвижда възлагане въз основа на една офертa. Във всички други случаи участието на местните и регионалните изпълнители се насърчава съгласно съответните разпоредби от Финансовия регламент.
(**) Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране”) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).
Член 12
Критерии, приложими към международното сътрудничество в областта на ядрената безопасност
1. Общото разбиране и реципрочното споразумение между третата държава и Общността по принцип се потвърждават чрез официално искане до Комисията. Това искане е обвързващо за съответното правителство.
2. Третите държави, които желаят да си сътрудничат с Общността, са страни по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и имат влиз в сила допълнителен протокол или са сключили споразумение за гаранции с МААЕ. Те изявява ангажирана да спазват основните принципи за безопасност, установени в стандартите за безопасност на МААЕ, и са страни по съответните конвенции като Конвенцията за ядрена безопасност и Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци или са предприели стъпки, показващи твърдото им намерение за присъединяване към тези конвенции. В случай на активно сътрудничество това намерение ежегодно се подлага на оценка, като се вземат предвид националните доклади и други документи относно прилагането на съответните конвенции. Въз основа на тази оценка се взема решение относно продължаването на сътрудничеството. В случай на извънредна ситуация, при прилагането на тези принципи следва по изключение да се прояви гъвкавост.
3. С цел да се гарантира и следи за спазването на свързаните със сътрудничеството цели на инструмента, съответната трета държава приема оценката на предприетите действия. Тази оценка дава възможност за мониторинг и проверка на съответствието с договорените цели и може да бъде условие за продължаване на плащането на финансовия принос от Общността.
4. Сътрудничеството от страна на Съюза в областта на ядрената безопасност и сигурност по силата на настоящия регламент няма за цел да насърчава ядрената енергетика и следователно не може да се тълкува като мярка за насърчаване на тази енергия в трети държави.
Член 13
Бенефициери на сътрудничеството
1. Сътрудничеството по настоящия регламент е насочено към:
а) компетентните регулаторни органи в областта на ядрената безопасност и определените към тях организации за техническа поддръжка с цел да се гарантират техните технически умения и независимост и укрепването на регулаторната рамка в съответните области по отношение на ядрената безопасност и радиационната защита;
б) националните агенции, отговарящи за безопасността на радиоактивни отпадъци, с цел да се даде възможност за тяхната категоризация, регистрация, отчетност и безопасно съхранение;
в) всички заинтересовани страни с ресор на държавна система за отчитане и контрол на ядрените материали с цел установяването на ефикасни и ефективни гаранции;
г) операторите на ядрени електроцентрали — в изключителни случаи, ограничени до изпълнението на препоръката от партньорската проверка на оценката на риска и безопасността (стрес тестове), провеждана от ENSREG.
2. Посочените в член 2, параграф 1 цели се изпълняват по-специално посредством следните мерки:
а) подобряване на регулаторните рамкови процедури и системи;
б) създаване на ефективни договорености за предотвратяване на аварии с радиологични последици, включително аварийно облъчване, както и смекчаване на такива последици, в случай че възникнат;
в) разработване и изпълнение на стратегии и рамки, методики, технологии и подходи за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;
г) подкрепа за осигуряване на безопасността на ядрените инсталации и обекти по отношение на практическите защитни мерки, предназначени да намалят съществуващите свързани с радиацията рискове за здравето на работниците и на населението;
д) разработване и изпълнение на стратегии и рамки за извеждането от експлоатация на съществуващи ядрени инсталации, за възстановяване на околната среда на бивши ядрени обекти и бивши уранодобивни обекти и за събиране и управление на потънали в морето радиоактивни предмети и материали;
e) създаване на необходимата регулаторна рамка, методики, технологии и подходи за прилагането на ядрените гаранции, включително с оглед на доброто отчитане и контрол на делящите се материали на държавно равнище и на ниво оператор;
ж) подкрепа за обучението на персонала;
з) в изключителни случаи, ограничена доставка на оборудване за оператори на ядрени електроцентрали, както е посочено в параграф 1, буква г).
В конкретни, надлежно обосновани случаи, мерки, отнасящи се до първа алинея, буква а), се изпълняват в сътрудничество между операторите и/или компетентните организации на държавите членки и с операторите в трети държави на ядрени инсталации съгласно определението в член 3, параграф 1 от Директива 2009/71/Евратом.
Член 7, параграф 3 не се прилага за мерките, отнасящи се до първа алинея, буква з) от настоящия параграф.
Член 14
Наблюдение, докладване и оценка
1. Наблюдението, докладването и оценката се извършват в съответствие с член 41, параграфи 2, 4, 5 и 6 и член 42 от Регламент (ЕС) 2021/947.
2. Постигането на целите на инструмента се измерва въз основа на следните показатели и тяхното въздействие върху ядрената безопасност, радиационната защита и прилагането на ефикасни и ефективни гаранции за ядрените материали:
а) правните и регулаторните актове, които са изготвени, въведени и/или преразгледани, като се вземат предвид най-високите стандарти за ядрена безопасност;
б) проектирането, концепцията и проучванията за осъществимостта, свързани със създаването на съоръжения в съответствие с най-високите стандарти за ядрена безопасност; и
в) резултатите от мерките за подобряване на ядрената безопасност, радиационната защита и ефикасни и ефективни гаранции, основани на най-високите стандарти за ядрена безопасност, радиационна защита и ядрени гаранции, включително резултатите от международни партньорски проверки на ядрените съоръжения.
ДЯЛ III
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЪДЪКИ
Член 15
Комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета на Европейския инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от същия регламент.
Член 16
Информация, комуникация и видимост и дерогация от изискванията за видимост
По отношение на информацията, комуникацията и видимостта, свързани с целта, посочена в член 3, и на дерогацията от изискванията за видимост се прилагат съответно членове 46 и 47 от Регламент (ЕС) 2021/947.
Член 17
ЕСВД
Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС.
Член 18
Отмяна
Регламент (Евратом) № 237/2014 се отменя.
Член 19
Преходни разпоредби
1. Настоящият регламент не засяга продължаването или промяната на действията, предприети съгласно Регламент (Евратом) № 237/2014, който продължава да се прилага за тези действия до тяхното приключване.
2. Финансовият пакет за инструмента може да покрива и разходите за техническа и административна помощ, необходими за да се гарантира преходът между инструмента и мерките, приети съгласно Регламент (Евратом) № 237/2014.
3. Финансовият пакет за инструмента може да покрива разходи, свързани с изготвянето на нормативната уредба, която е последваща по отношение на настоящия регламент.
4. Ако е необходимо, в бюджета на Съюза може да се записват бюджетни кредити след 2027 г. за покриване на разходите, предвидени в член 6, за да се осигури възможност за управлението на действията, неприключили до 31 декември 2027 г.
Член 20
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 1 януари 2021 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 27 май 2021 година.
За Съвета
Председател
P. SIZA VIEIRA | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021R0948/32021R0948_BG.pdf | 12 |
32021D0708(01) | category15 | 2021 | bg | IV
(Информация)
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 15 април 2021 година
за даване на указания на централния администратор да въведе промени в националните таблици за разпределение на Дания, Германия, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Нидерландия, Португалия, Румъния, Финландия и Швеция в Дневника на | Европейския съюз за трансакциите
(2021/C 272 I/01)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като възприе Договора за функционирането на Европейския съюз,
като възприе Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1),
като възприе Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и № 1193/2011 на Комисията (2), и по-конкретно член 52, параграф 2, втора алинея от него,
като има предвид, че:
(1) На 27 април 2011 г. Комисията прие Решение 2011/278/ЕС (3), в което се определят валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано разпределение на безплатни квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО. Съгласно член 27 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията (4) Решение № 2011/278/ЕС продължава да се прилага по отношение на разпределението на квоти, свързано с периода преди 1 януари 2021 г. Всички нотифицирани разпределения, посочени в настоящото решение, се отнасят до безплатното разпределение на квоти за емисии за периода 2013—2020 г.
(2) На 5 септември 2013 г. Комисията прие Решение 2013/448/ЕС (5) относно националните мерки за изпълнение на преходното безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2013—2020 г.
(1) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(2) ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1.
(3) Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, 17.5.2011 г., стр. 1).
(4) Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8).
(5) Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. относно националните мерки за изпълнение на преходното безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, 7.9.2013 г., стр. 27).
(3) С Решение 2014/9/ЕС (1) Комисията измени решения 2010/2/ЕС (2) и 2011/278/ЕС по отношение на списъка на секторите и подсекторите, за които се смята, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии (наричан по-нататък „списък във връзка с изместването на въглеродни емисии“).
(4) С решения C(2013) 9281 (3), C(2014) 123 (4), C(2014) 674 (5) и C(2014) 1167 (6) Комисията даде указания на централния администратор да въведе националните таблици за разпределение и преработените национални таблици за разпределение на Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(5) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Дания уведоми Комисията с писмо от 11 февруари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(6) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Германия уведоми Комисията с писмо от 30 март 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(7) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Испания уведоми Комисията с писмо от 19 март 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и на изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(8) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Франция уведоми Комисията с писмо от 31 март 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и на изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(9) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Италия уведоми Комисията с писмо от 31 март 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и на изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(10) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Латвия уведоми Комисията с писмо от 30 март 2021 г. за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и на изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(11) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Унгария уведоми Комисията с писма от 11 март 2021 г. и 31 март 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и на изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(1) Решение 2014/9/ЕС на Комисията от 18 декември 2013 г. за изменение на Решение 2010/2/ЕС и Решение 2011/278/ЕС по отношение на отраслите и подотраслите, за които се смята, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии (ОВ L 9, 14.1.2014 г., стр. 9).
(2) Решение на Комисията 2010/2/ЕС от 24 декември 2009 г. за определение, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък с отрасли и подотрасли, за които се смята, че са изложени на съществен риск от изтичане на въглерод (ОВ L 1, 5.1.2010 г., стр. 10).
(3) Решение C(2013) 9281 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Австрия, Гърция, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(4) Решение C(2014) 123 на Комисията от 17 януари 2014 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Чешката република, Дания, Франция, Литва, Унгария и Словакия в Европейския съюз за трансакциите.
(5) Решение C(2014) 674 на Комисията от 12 февруари 2014 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Белгия, Германия, Естония, Люксембург, Словения и Финландия в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(6) Решение C(2014) 1167 на Комисията от 26 февруари 2014 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на България, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Полша, Румъния и Обединеното кралство в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Нидерландия уведоми Комисията с писмо от 8 март 2021 г. за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и на изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Португалия уведоми Комисията с писмо от 25 януари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Румъния уведоми Комисията с писмо от 19 март 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и на изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Финландия уведоми Комисията с писмо от 6 април 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и на изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Швеция уведоми Комисията с писмо от 8 февруари 2021 г. за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и на изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
Комисията счита, че нотифицираните промени в националните таблици за разпределение на Дания, Германия, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Нидерландия, Португалия, Румъния, Финландия и Швеция са в съответствие с Решение 2011/278/ЕС. Поради това на централния администратор следва да се даде указание да въведе тези промени в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
РЕШИ:
Член единствен
Централният администратор въвежда в Дневника на Европейския съюз промените в националните таблици за разпределение на Дания, Германия, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Нидерландия, Португалия, Румъния, Финландия и Швеция, определени съответно в приложения I—XII.
Съставено в Брюксел на 15 април 2021 година.
За Комисията
Frans TIMMERMANS
Изпълнителен заместник-председател
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Дания
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| DK-new-1003151251 | 209028 | Andels-Kartoffelmelsfabrikken Sønderjylland | Andels-Kartoffelmelsfabrikken Sønderjylland | 0 0 0 3 970 6 777 6 650 6 523 6 397 | 30 317 |
| DK-new-1001057656-210839 | 210839 | Karup Kartoffelmelfabrik A. m.b.a | Karup Kartoffelmelfabrik A. m.b.a | 0 0 0 0 0 5 505 11 001 15 662 | 32 168 |
| | | | | 0 0 0 3 970 6 777 12 155 17 524 22 059 | 62 485 |
ОБЩО
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Германия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| DE0000000000000238 | 238 | Gerresheimer Essen GmbH | Gerresheimer Essen | 0 | 0 | 747 4 928 5 675 |
| DE0000000000000244 | 244 | Glashütte Freital GmbH | Glaswerk Freital | 0 | 0 | 0 3 458 3 458 |
| DE0000000000000266 | 266 | Wiegand-Glashüttenwerke GmbH | Wiegand-Glashüttenwerke GmbH Werk Schleusingen | 3 181 3 126 3 071 3 015 2 960 2 905 2 849 15 928 | 37 035 |
| DE0000000000000211198 | 211198 | BASF SE | Neue Acetylenanlage | 0 | 0 | 0 46 212 46 212 |
| DE0000000000000212260 | 212260 | HES Wilhelmshaven Tank Terminal GmbH | LSFO-Anlage HES Wilhelmshaven | 0 | 0 | 0 36 038 36 038 |
| DE0000000000000213981 | 213981 | Carpenter GmbH | Polyurethan-Weichschaum Anlage | 0 | 0 | 49 1 071 1 120 |
| **ОБЩО** | | | | 3 181 3 126 3 071 3 015 2 960 2 905 3 645 107 635 | 129 538 |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Испания
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| ES000000000000211 | 211 | CELULOSAS DE ASTURIAS S.A.U. | CELULOSAS DE ASTURIAS, S.A. | 0 0 0 1 482 6 477 6 355 6 234 6 113 | 26 661 |
| ES-new-20_1222 | tbc | BEST SURFACE S.L. | BEST SURFACE S.L. | 0 0 0 0 0 0 0 5 384 | 5 384 |
| ES-new-ES08081C20-56544 | tbc | INSTITUT CATALÀ DE LA SALUT (Hospital Universitari de Bellvitge) | INSTITUT CATALÀ DE LA SALUT (Hospital Universitari de Bellvitge) | 0 0 0 0 0 0 0 856 | 856 |
| ES-new-211118 | 211118 | DESIMPACTE DE PURINS VOLTREGÀ, SA | Desimpacte de Purins Voltregà, S.A. | 0 0 0 0 0 0 0 22 911 | 22 911 |
| ES-new-213721 | 213721 | Ciudad BBVA | BANCO BILBAO VIZCAYA ARGENTARIA, S.A. | 0 0 0 0 0 0 0 379 | 379 |
| ES0000000000202021 | 202021 | ENEACER S.L. (ONDA) | ENEACER, S.L. | 0 0 0 2 273 2 983 2 926 5 912 | 14 094 |
| | | | | 0 0 0 1 482 8 750 9 338 9 160 41 555 | 70 285 |
Официален вестник на Европейския съюз C 272 I/6 8.7.2021 г.
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Испания
Изменените квоти в националната таблица за разпределение за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-------------------------------|--------------------------------------------------------------------------------------------------|
| ES00000000000000304 | 304 | Cemex España Operaciones S.L.U. | CEMEX ESPAÑA OPERACIONES S.L.U. Instalación Castillejo-TOLEDO | 473 240 0 0 0 0 0 422 548 827 668 | 1 723 456 |
| ES00000000000000883 | 883 | PERFORMANCE SPECIALTY PRODUCTS ASTURIAS, S.L.U. (DuPont) | PERFORMANCE SPECIALTY PRODUCTS ASTURIAS, S.L.U. | 57 084 56 093 52 334 51 371 50 398 49 415 45 015 44 087 | 405 797 |
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Франция
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| FR-new-05104757 | 210186 | CHU AMIENS PICARDIE | CHU AMIENS PICARDIE | 0 | 0 4 940 4 323 3 726 3 149 2 591 2 052 20 781 |
| FR00000000000000195 | 195 | Erasteel Commentry | Erasteel Commentry | 0 | 0 0 0 0 501 2 941 2 885 2 829 9 156 |
| | | | | 0 | 0 4 940 4 323 4 227 6 090 5 476 4 881 29 937 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Франция
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| FR0000000000000487 | 487 | UEM | Centrale de Metz Est | 22 685 18 737 3 447 1 803 509 0 0 0 47 181 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Италия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| IT00000000000000801 | 801 | Vetreria Etrusca S.p.A. | Vetreria Etrusca S.p.A. | 0 | 0 0 0 5 256 11 482 11 267 12 027 17 064 57 096 |
| IT-new-2468 | 212360 | ASL Napoli 1 Centro | PRESIDIO OSPEDALE DEL MARE – ASL NAPOLI 1 CENTRO | 0 | 0 0 0 0 0 0 0 1 814 1 814 |
| IT-new-2123 | 202109 | Cotto Petrus srl | Cotto Petrus srl | 0 | 0 0 0 0 0 0 0 8 664 8 664 |
| IT-new-2473-213280 | 213280 | Fonderie Pandolfo SpA | Stabilimento di Maniago | 0 | 0 0 0 0 0 0 0 7 411 7 411 |
| | | | Общо | 0 | 0 0 5 256 11 482 11 267 12 027 34 953 74 985 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Италия
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| IT00000000000001033 | 1033 | Le Due Valli srl | Le Due Valli s.r.l. | 4 598 | 4 518 4 437 4 355 4 273 4 190 4 105 2 011 32 487 |
| IT0000000000000565 | 565 | versalis spa | Stabilimento versalis di Porto Torres | 81 420 | 80 005 39 909 39 175 38 433 37 682 19 037 18 644 354 305 |
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Латвия
Изменените квоти в националната таблица за разпределение за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------------------------|
| LV0000000000000113 | 113 | SIA GAMMA-A | Katlu māja, zivju kūpināšanas iekārtas | 6 943 6 653 6 396 6 178 5 963 3 173 3 015 1 624 | 39 945 |
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Унгария
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| HU-existing-HU-209147-UHG11325-1-17 | 209147 | KALL Ingredients Kft | KALL Ingredients Kft. | 0 | 0 0 0 0 6 842 33 388 33 753 42 068 116 051 |
| HU-new-UHG37776-1-18-HU-210641 | 210641 | Viresol Kft. | Viresol Kft. Gabonafeldolgozó Üzem | 0 | 0 0 0 0 0 0 6 831 40 276 47 107 |
| HU-new-UHG62852-10-20 | tbc | VAJDA REAL ESTATE Kft. | Vajda Real Estate Kft. | 0 | 0 0 0 0 0 0 1 797 1 797 1 797 |
| | | | | 0 | 0 0 0 0 6 842 33 388 40 584 84 141 164 955 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Унгария
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| HU-existing-HU-184-UHG5145-1-04 | 184 | SZÉPHŐ Zrt. | SZÉPHŐ Zrt. | 31 254 | 27 602 24 452 21 403 18 449 7 795 3 206 3 067 137 228 |
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Нидерландия
Изменените квоти в националната таблица за разпределение за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------------------------|
| NL000000000000095 | 95 | WEPA Nederland B.V. | WEPA Nederland B.V. | 14 870 | 14 611 14 350 14 086 13 819 13 550 13 277 8 731 107 294 |
BG Официален вестник на Европейския съюз C 272 I/12 8.7.2021 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Португалия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| PT-new-319-212703 | 212703 | Volcalis - Isolamentos Minerais S.A. | Volcalis - Isolamentos Minerais S.A. | 1 381 | 1 091 | 2 472 |
BG
Официален вестник на Европейския съюз
8.7.2021 г.
C 272/13
Държава членка: Румъния
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-----------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| RO0000000000000231 | 231 | S.C. UZINA TERMOELECTRICA PRODUCTION GIURGIU S.A. | S.C. UZINA TERMOELECTRICA PRODUCTION GIURGIU S.A. | 64 345 52 240 31 948 19 622 13 343 8 258 4 311 1 665 | 195 732 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
| Държава членка: | Финландия |
|----------------|-----------|
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|------------------------------------------------------------------|
| FI-existing-FI-45531104 | 12 | SMA Mineral Oy | Röyttän kalkkitehdas | 0 9 503 98 421 132 586 130 152 127 718 81 790 122 850 | 703 020 |
| FI-existing-FI-36931104 | 397 | Kotkamills Oy | Kotkan Tehtaat | 0 0 0 0 25 314 48 485 47 561 46 637 | 167 997 |
| FI-new-FI-186931018 | 210687 | Adven Oy | Lk300 Terrafame Sotkamo | 0 0 0 0 0 1 475 4 145 3 283 | 8 903 |
| FI-existing-FI-74531104 | 146 | Kuhmon Lämpö Oy | Kuhmon Lämpö Oy | 0 0 0 0 0 1 015 4 994 3 956 | 9 965 |
| FI-existing-FI-54731104 | 416 | Metsä Fibre Oy | Metsä Fibre Oy Äänekosken biotuotetehdas | 0 0 0 0 3 842 45 134 46 504 45 116 | 140 596 |
| **ОБЩО** | | | | 0 9 503 98 421 132 586 159 308 223 827 184 994 221 842 | 1 030 481 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
| Държава членка: | Финландия |
|----------------|-----------|
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|------------------------------------------------------------------|
| FI-existing-FI-45531104 | 12 | SMA Mineral Oy | Röyttän kalkkitehdas | 122 424 120 297 118 146 115 972 113 775 111 556 109 310 107 056 | 918 536 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| FI-existing-FI-39631104 | 18 | Fortum Power and Heat Oy | Kivenlahden lämpökeskus | 0 | 0 | 0 | 0 | 8 411 | 14 204 | 11 672 | 9 233 | 43 520 |
| FI-existing-FI-45931104 | 457 | Adven Oy | Haminan lämpölaitos Lk 183 | 6 304 | 5 812 | 3 927 | 3 946 | 2 606 | 2 201 | 0 | 849 | 25 645 |
| FI-existing-FI-46231104 | 460 | Adven Oy | Jepuan lämpölaitos Lk 204 | 8 816 | 8 663 | 4 254 | 4 176 | 4 097 | 2 009 | 3 936 | 1 928 | 37 879 |
| FI-existing-FI-81531105 | 565 | Alva Viitasaari Oy | Mustaniemen lämpökeskus | 6 | 5 | 0 | 0 | 4 | 0 | 0 | 2 | 17 |
| FI-existing-FI-84631105 | 566 | Alva Viitasaari Oy | Teollisuususkylän lämpökeskus | 22 | 19 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5 | 7 | 53 |
| FI-existing-FI-84931105 | 567 | Alva Viitasaari Oy | Vertintien lämpökeskus | 70 | 63 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 23 | 156 |
| FI-existing-FI-12531104 | 543 | Etelä-Savon Energia Oy | Rokkalan lämpökeskus | 434 | 388 | 344 | 301 | 259 | 219 | 90 | 143 | 2 178 |
| FI-existing-FI-58431104 | 35 | Etelä-Savon Energia Oy | Siekilän lämpökeskus | 230 | 206 | 182 | 160 | 138 | 29 | 95 | 38 | 1 078 |
| FI-existing-FI-39331104 | 15 | Fortum Power and Heat Oy | Juvanmalmin lämpökeskus | 5 459 | 4 886 | 4 328 | 3 786 | 3 262 | 2 754 | 2 263 | 448 | 27 186 |
| FI-existing-FI-39431104 | 16 | Fortum Power and Heat Oy | Kaupunginkallion lämpökeskus | 846 | 628 | 442 | 0 | 526 | 0 | 365 | 0 | 2 807 |
| FI-existing-FI-45631104 | 47 | Fortum Power and Heat Oy | Kirkkonummen lämpökeskus Lk 118 | 3 910 | 3 496 | 3 097 | 2 709 | 2 334 | 493 | 1 620 | 320 | 17 979 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| FI-existing-FI-40131104 | 23 | Fortum Power and Heat Oy | Otaniemen lämpökeskus | 13 135 | 11 754 | 10 412 | 9 110 | 7 847 | 0 | 2 722 | 1 077 | 56 057 |
| FI-existing-FI-40531104 | 27 | Fortum Power and Heat Oy | Tapiolan lämpökeskus | 19 875 | 17 788 | 15 755 | 6 893 | 11 875 | 5 014 | 8 239 | 0 | 85 439 |
| FI-existing-FI-6431009 | 641 | Helsingin Energia | Hanasaaren lämpökeskus | 236 | 53 | 0 | 163 | 141 | 0 | 98 | 0 | 691 |
| FI-existing-FI-63231104 | 67 | Helen Oy | Lassilan lämpökeskus | 14 490 | 12 968 | 11 486 | 10 049 | 8 657 | 7 310 | 6 007 | 2 376 | 73 343 |
| FI-existing-FI-63131104 | 71 | Helen Oy | Ruskeasuon lämpökeskus | 8 287 | 1 854 | 6 570 | 5 748 | 4 952 | 4 181 | 1 718 | 2 718 | 36 028 |
| FI-existing-FI-63531104 | 76 | Helsingin Energia | Vuosaaren lämpökeskus | 11 230 | 5 025 | 8 901 | 3 894 | 6 709 | 5 665 | 2 328 | 921 | 44 673 |
| FI-existing-FI-53131104 | 83 | Imatran Lämpö Oy | Imatranksosken lämpökeskus | 1 425 | 1 276 | 1 130 | 989 | 852 | 719 | 296 | 117 | 6 804 |
| FI-existing-FI-30431104 | 91 | Jyväskylän Energia Oy | Keltinmäen biokaasukattila | 2 068 | 1 862 | 1 663 | 465 | 416 | 125 | 523 | 278 | 7 400 |
| FI-existing-FI-46731104 | 100 | Jyväskylän Energiantuotanto Oy | Rauhalahden voimalaitos | 213 596 | 197 722 | 109 911 | 48 102 | 82 924 | 70 076 | 28 822 | 45 657 | 796 810 |
| FI-existing-FI-41431104 | 130 | Keravan Energia Oy | Alikeravan voimalaitos | 6 070 | 5 608 | 2 095 | 0 | 0 | 0 | 1 744 | 776 | 16 293 |
| FI-existing-FI-53831007 | 609 | Keskusosuuskunta Oulun Seudun Sähkö | Ekohakan lämpökeskus | 80 | 67 | 19 | 44 | 33 | 25 | 5 | 0 | 273 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| FI-existing-FI-18331104 | 137 | Liikelaitos Kokkolan Energia | Koivuhaan lämpökeskus | 6 | 5 | 1 | 1 | 4 | 3 | 3 | 0 | 23 |
| FI-existing-FI-48831104 | 142 | Kotkan Energia Oy | Itäkadun lämpökeskus | 413 | 370 | 0 | 0 | 0 | 104 | 43 | 0 | 930 |
| FI-existing-FI-48631104 | 141 | Kotkan Energia Oy | Madesalmen lämpökeskus | 25 | 23 | 5 | 18 | 15 | 13 | 3 | 4 | 106 |
| FI-existing-FI-62131104 | 148 | Kuopion Energia liikelaitos | Iloharjun lämpökeskus | 1 187 | 1 063 | 471 | 0 | 0 | 0 | 0 | 389 | 3 110 |
| FI-existing-FI-62031104 | 149 | Kuopion Energia liikelaitos | Jynkän lämpökeskus | 1 667 | 1 491 | 330 | 578 | 498 | 210 | 0 | 274 | 5 048 |
| FI-existing-FI-43831104 | 174 | Lahti Energia Oy | Nikulan lämpökeskus | 9 | 8 | 8 | 0 | 6 | 0 | 0 | 2 | 33 |
| FI-existing-FI-44631104 | 182 | Lahti Energia Oy | Sopenkorven lämpökeskus | 4 900 | 4 395 | 2 013 | 946 | 828 | 2 527 | 1 103 | 501 | 17 213 |
| FI-existing-FI-16831106 | 593 | Laitilan Lämpö Oy | Pappilantien lämpökeskus | 453 | 406 | 90 | 79 | 68 | 229 | 188 | 37 | 1 550 |
| FI-existing-FI-48531104 | 189 | Lappeenrannan Energia Oy | Mertaniemien voimalaitos | 18 019 | 16 126 | 14 286 | 6 252 | 5 389 | 4 554 | 14 984 | 5 934 | 85 544 |
| FI-existing-FI-48431104 | 190 | Lappeenrannan Energia Oy | Skinnarilan lämpökeskus | 598 | 0 | 0 | 414 | 357 | 76 | 124 | 0 | 1 569 |
| FI-existing-FI-118631105 | 560 | Loimaan Kaukolämpö Oy | Aleksis Kivenkadun lämpökeskus | 25 | 21 | 5 | 16 | 0 | 12 | 10 | 0 | 89 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| FI-existing-FI-34931104 | 365 | Loimua Oy | Ahveniston lämpökeskus | 7 961 | 7 202 | 6 461 | 2 059 | 5 047 | 2 585 | 3 719 | 1 347 | 36 381 |
| FI-existing-FI-25431104 | 90 | Loimua Oy | Kuumolan lämpökeskus | 6 | 3 | 3 | 3 | 5 | 0 | 4 | 0 | 24 |
| FI-existing-FI-21531104 | 113 | Loiste Lämpö Oy | Palokankaan lämpökeskus | 4 417 | 3 953 | 875 | 3 063 | 1 320 | 2 228 | 916 | 724 | 17 496 |
| FI-existing-FI-53831104 | 41 | Nevel Oy | Lepistönkadun lämpökeskus | 3 041 | 2 722 | 2 411 | 1 055 | 1 817 | 1 534 | 631 | 998 | 14 209 |
| FI-existing-FI-59731104 | 340 | Nevel Oy | Rauhalan lämpökeskus | 5 | 5 | 1 | 0 | 2 | 0 | 0 | 2 | 15 |
| FI-existing-FI-54331104 | 45 | Nevel Oy | Saksankadun lämpökeskus | 4 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | 0 | 10 |
| FI-existing-FI-59831104 | 343 | Nevel Oy | Teollisuuskylän lämpökeskus | 794 | 710 | 157 | 138 | 237 | 100 | 0 | 131 | 2 267 |
| FI-existing-FI-37331104 | 8 | Nordkalk Oy Ab | Louhen kalkkitehdas | 10 433 | 20 504 | 40 274 | 39 533 | 38 784 | 38 028 | 37 262 | 18 247 | 243 065 |
| FI-existing-FI-50431104 | 225 | Outokummun Energia Oy | Teollisuuskylän lämpökeskus | 2 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 5 |
| FI-existing-FI-65131104 | 229 | Oy Turku Energia - Åbo Energia Ab | Linnankadun voimalaitos | 8 085 | 7 002 | 6 253 | 5 526 | 4 820 | 4 137 | 1 977 | 1 060 | 38 860 |
| FI-existing-FI-31131104 | 249 | Raisio kaupunki | Haunisten lämpökeskus | 1 499 | 1 341 | 594 | 1 039 | 895 | 378 | 155 | 0 | 5 901 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| FI-existing-FI-58831104 | 196 | Naantalin kaupunki | Karvetin lämpökeskus | 324 | 271 | 0 | 206 | 178 | 150 | 124 | 49 | 1 302 |
| FI-existing-FI-31031104 | 252 | Raision kaupunki | Kemppilän lämpökeskus | 303 | 252 | 41 | 166 | 5 | 0 | 87 | 34 | 888 |
| FI-existing-FI-64831104 | 228 | Oy Turku Energia - Åbo Energii Ab | Käräsmäentien säärettävä lämpökeskus | 18 | 16 | 1 | 1 | 11 | 10 | 8 | 4 | 69 |
| FI-existing-FI-65231104 | 231 | Oy Turku Energia - Åbo Energii Ab | Orikedon lämpökeskus | 48 081 | 43 342 | 21 087 | 34 253 | 29 912 | 25 709 | 12 414 | 17 720 | 232 518 |
| FI-existing-FI-64731104 | 232 | Oy Turku Energia - Åbo Energii Ab | Pernon säärettävä lämpökeskus | 4 | 4 | 0 | 2 | 2 | 2 | 1 | 0 | 15 |
| FI-existing-FI-30631104 | 253 | Oy Turku Energia - Åbo Energii Ab | Petäsmäen lämpökeskus | 25 | 21 | 0 | 0 | 7 | 12 | 10 | 0 | 75 |
| FI-existing-FI-52431104 | 107 | Oy Turku Energia-Åbo Energii Ab | Rauvolan lämpökeskus | 206 | 183 | 163 | 36 | 62 | 103 | 21 | 0 | 774 |
| FI-existing-FI-65331104 | 235 | Oy Turku Energia - Åbo Energii Ab | TYKS:n lämpökeskus | 7 316 | 6 547 | 2 900 | 5 074 | 4 371 | 3 691 | 3 033 | 1 200 | 34 132 |
| FI-existing-FI-52331104 | 108 | Kaarinan lämpölaitos | Voivalan lämpökeskus | 67 | 56 | 46 | 40 | 34 | 15 | 24 | 0 | 282 |
| FI-existing-FI-56431104 | 495 | Pori Energia Oy | Tiilimäen lämpökeskus | 369 | 330 | 291 | 0 | 0 | 0 | 0 | 60 | 1 050 |
| FI-existing-FI-20631104 | 244 | Porvoon Energia Oy | Kipinäten lämpökeskus | 95 | 85 | 0 | 0 | 57 | 0 | 40 | 16 | 293 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| FI-existing-FI-76031104 | 255 | Rauman Energia Oy | Isometsän lämpökeskus | 2 562 | 2 397 | 274 | 240 | 206 | 1 773 | 550 | 113 | 8 115 |
| FI-existing-FI-76531104 | 258 | Rauman Energia Oy | Kourujärven lämpökeskus | 85 | 78 | 17 | 17 | 17 | 50 | 44 | 0 | 308 |
| FI-existing-FI-76331104 | 259 | Rauman Energia Oy | Merirauman lämpökeskus | 133 | 122 | 69 | 46 | 88 | 79 | 69 | 35 | 641 |
| FI-existing-FI-39931104 | 21 | Savon Voima Joensuu Oy | Käpykankaan lämpökeskus | 6 464 | 1 858 | 2 361 | 1 834 | 1 580 | 1 334 | 548 | 867 | 16 846 |
| FI-existing-FI-40031104 | 22 | Savon Voima Joensuu Oy | Noljakan lämpökeskus | 1 296 | 1 085 | 477 | 734 | 633 | 533 | 220 | 0 | 4 978 |
| FI-existing-FI-30231104 | 312 | Savon Voima | Tahinniemen (Kukkaroniemen-tien) lämpökeskus | 2 | 1 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 1 | 5 |
| FI-existing-FI-30331104 | 318 | Savon Voima | Vanha Jäppiläntien lämpökeskus | 32 | 26 | 9 | 19 | 16 | 6 | 5 | 2 | 115 |
| FI-existing-FI-32431104 | 407 | Enocell sellutehdas | Stora Enso Oyj | 58 173 | 56 048 | 53 950 | 51 884 | 34 823 | 47 841 | 31 429 | 43 925 | 378 073 |
| FI-existing-FI-52931104 | 282 | Suomussalmen Energia Oy | Pitämän lämpökeskus | 364 | 326 | 144 | 63 | 54 | 0 | 76 | 0 | 1 027 |
| FI-existing-FI-69431104 | 289 | Suur-Savon Sähkö Oy | Keskkussairaala | 2 004 | 1 793 | 794 | 348 | 299 | 253 | 416 | 164 | 6 071 |
| FI-existing-FI-15031007 | 603 | Suur-Savon Sähkö Oy | Satelliittipuisto | 454 | 407 | 90 | 79 | 136 | 229 | 189 | 75 | 1 659 |
| FI-existing-FI-50531104 | 298 | Tampereen Sähkölaitos Oy | Lielahden voimalaitos | 137 006 | 122 607 | 108 617 | 47 535 | 40 974 | 34 626 | 56 965 | 22 560 | 570 890 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------------------------|
| FI-existing-FI-51831104 | 300 | Tampereen Energiantuotanto Oy | Myllypyron lämpökeskus | 31 28 6 5 18 8 7 3 | 106 |
| FI-existing-FI-19831104 | 324 | Vaasan Sähkö Oy | Vaskiluodon lämpökeskus | 126 114 39 92 82 70 61 25 | 609 |
| FI-existing-FI-29231104 | 331 | Vantaan Energia Oy | Koivukylän lämpökeskus | 3 427 3 067 2 717 2 376 2 047 1 729 1 421 562 | 17 346 |
| FI-existing-FI-68031104 | 363 | Vatajankosken Sähkö Oy | Soikanpuiston lämpökeskus | 98 88 39 34 59 25 10 16 | 369 |
Държава членка: Швеция
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|---------------------------|--------------------------------|-----------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| SE-existing-SE-120-706-0-624 | 624 | Norrtälje Energi AB | EC Nordkap | 126 | 113 100 22 19 32 26 0 438 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение) | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D0708(01)/32021D0708(01)_BG.pdf | 23 |
32022D0207(01) | category15 | 2021 | bg | IV
(Информация)
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 5 ноември 2021 година
относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе промените на националните таблици за разпределение на Белгия, Гърция, Естония, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Португалия, | Словакия, Хърватия, Чехия и Швеция в Дневника на Европейския съюз за трансакциите
(2022/C 65/01)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като възприе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като възприе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), и по-специално член 23, параграф 4 от него,
като има предвид, че:
(1) С Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията се определят валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО за четвъртия период на търгуване от 2021 до 2030 г.
(2) С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1842 на Комисията (2) се определят правила за прилагането на Директива 2003/87/ЕО по отношение на допълнителните условия за коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии поради промени в равнището на дейност.
(3) Със свое Решение 2021/C 302/01 (3) Комисията даде указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(1) ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8.
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1842 на Комисията от 31 октомври 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на допълнителните условия за коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии поради промени в равнището на дейност (ОВ L 282, 4.11.2019 г., стр. 20—24).
(3) Решение 2021/C 302/01 на Комисията от 29 юни 2021 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция в Дневника на Европейския съюз за трансакциите (ОВ С 302, 28.7.2021 г., стр. 1).
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Белгия уведоми Комисията с писмо от 14 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Чехия уведоми Комисията с писмо от 15 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Естония уведоми Комисията с писмо от 14 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Гърция уведоми Комисията с писмо от 15 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии в работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Франция уведоми Комисията с писмо от 13 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии в работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Хърватия уведоми Комисията с писмо от 14 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Кипър уведоми Комисията с писмо от 13 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Люксембург уведоми Комисията с писмо от 14 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Нидерландия уведоми Комисията с писмо от 12 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Португалия уведоми Комисията с писмо от 13 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Словакия уведоми Комисията с писмо от 11 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Швеция уведоми Комисията с писмо от 13 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на работещи инсталации.
Нотифицираните промени в националните таблици за разпределение са в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1842.
РЕШИ:
Член единствен
Централният администратор въвежда посочените в приложението промени на националните таблици за разпределение на Белгия, Гърция, Естония, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Словакия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
Съставено в Брюксел на 5 ноември 2021 година.
За Комисията
Frans TIMMERMANS
Изпълнителен заместник-председател
### ПРИЛОЖЕНИЕ I
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Белгия
| Идентификация на инсталацията | Идентификация на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|---------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| | | | | 2021 г. | 2022 г. | 2023 г. | 2024 г. | 2025 г. |
| BE0000000000000221 | 221 | Borealis Kallo NV | Borealis Kallo NV | 140 533 | 140 533 | 140 533 | 140 533 | 140 533 | 702 665 |
| BE0000000000000141 | 141 | Wienerberger NV Divisie Zonnebeke | Wienerberger NV | 22 872 | 22 872 | 22 872 | 22 872 | 22 872 | 114 360 |
| BE0000000000000228 | 228 | Wienerberger NV Divisie Beerse Steenbakkersdam | Wienerberger NV | 20 408 | 20 408 | 20 408 | 20 408 | 20 408 | 102 040 |
| BE0000000000000205762 | 205762 | Vynova Belgium ECU Plant | Vynova Belgium | 40 557 | 40 557 | 40 557 | 40 557 | 40 557 | 202 785 |
| BE0000000000000206988 | 206988 | JBF GLOBAL EUROPE BVBA | JBF GLOBAL EUROPE BVBA | 29 840 | 29 840 | 29 840 | 29 840 | 29 840 | 149 200 |
| BE0000000000000205537 | 205537 | Asfaltcentrale Puurs | Deckx Algemene Ondernemingen | 1 435 | 1 435 | 1 435 | 1 435 | 1 435 | 7 175 |
| BE0000000000000205617 | 205617 | Unilin Resins | Unilin Resins | 9 265 | 9 265 | 9 265 | 9 265 | 9 265 | 46 325 |
| BE000000000000000209 | 209 | ATPC Refinery NV | ATPC Refinery NV | 30 585 | 30 585 | 30 585 | 30 585 | 30 585 | 152 925 |
| BE000000000000000257 | 257 | Belgomilk cvba Kallo | Belgomilk cvba | 20 415 | 20 415 | 20 415 | 20 415 | 20 415 | 102 075 |
| BE000000000000000138 | 138 | Unilin, site Flooring | Unilin, site Flooring | 8 185 | 8 185 | 8 185 | 8 185 | 8 185 | 40 925 |
| BE0000000000000210661 | 210661 | Agristo Wielsbeke | Agristo | 19 622 | 19 622 | 19 622 | 19 622 | 19 622 | 98 110 |
| BE000000000000000313 | 313 | Taminco BVBA | Taminco BVBA | 52 722 | 52 722 | 52 722 | 52 722 | 52 722 | 263 610 |
| BE000000000000000633 | 633 | Fluxys LNG N.V. - LNG terminal Zeebrugge | FLUXYS LNG nv | 13 938 | 13 580 | 13 222 | 12 864 | 12 506 | 66 110 |
| BE000000000000000282 | 282 | Ineos Manufacturing Belgium NV | Veerle Gonnissen | 20 659 | 20 659 | 20 659 | 20 659 | 20 659 | 103 295 |
| BE000000000000000035 | 35 | Aperam Genk | APERAM GENK NV | 122 850 | 122 850 | 122 850 | 122 850 | 122 850 | 614 250 |
| BE0000000000000205743 | 205743 | Jupiter 2 | Air Liquide Large Industry NV | 320 572 | 320 572 | 320 572 | 320 572 | 320 572 | 1 602 860 |
| BE0000000000205741 | 205741 | Jupiter 1 | Air Liquide Large Industry NV | 329 645 | 329 645 | 329 645 | 329 645 | 329 645 | 1 648 225 |
|-------------------|--------|-----------|--------------------------------|---------|---------|---------|---------|---------|-----------|
| BE0000000000205799 | 205799 | Wimble Manufacturing Belgium | Wimble Manufacturing Belgium bvba | 6 732 | 6 732 | 6 732 | 6 732 | 6 732 | 33 660 |
| BE0000000000000735 | 735 | Interconnector Zeebrugge Terminal (IZT) | IZT cvba | 71 | 71 | 71 | 71 | 71 | 355 |
| BE0000000000000730 | 730 | Aardgasopslagstation Loenhout | FLUXYS nv | 1 592 | 1 592 | 1 592 | 1 592 | 1 592 | 7 960 |
| BE0000000000000736 | 736 | UZ Leuven campus Gasthuisberg | UZ Leuven | 2 608 | 2 608 | 2 608 | 2 608 | 2 608 | 13 040 |
| BE0000000000000733 | 733 | UZ Gent | UZ Gent | 589 | 589 | 589 | 589 | 589 | 2 945 |
| BE0000000000000291 | 291 | Eternit NV | Eternit | 5 047 | 5 047 | 5 047 | 5 047 | 5 047 | 25 235 |
| BE0000000000000292 | 292 | Etex Building Performance | Etex building performance | 25 932 | 25 932 | 25 932 | 25 932 | 25 932 | 129 660 |
| BE0000000000000630 | 630 | Saint-Gobain Construction Products Belgium NV/SA | Saint-Gobain Construction Products Belgium NV | 8 280 | 8 280 | 8 280 | 8 280 | 8 280 | 41 400 |
| BE0000000000000038 | 38 | Pittsburgh Corning Europe N.V. | Pittsburgh Corning Europe N.V. | 14 630 | 14 630 | 14 630 | 14 630 | 14 630 | 73 150 |
| BE0000000000000165 | 165 | AGC Glass Europe Mol plant | AGC Glass Europe Mol Plant | 35 729 | 35 729 | 35 729 | 35 729 | 35 729 | 178 645 |
| BE0000000000205536 | 205536 | Asfaltcentrale - Grobbendonk | Deckx Algemene Ondernemingen | 1 339 | 1 339 | 1 339 | 1 339 | 1 339 | 6 695 |
| BE0000000000205502 | 205502 | Asfaltcentrale Willemen Infra Brugge | Willemen Infra nv | 1 295 | 1 295 | 1 295 | 1 295 | 1 295 | 6 475 |
| BE0000000000205737 | 205737 | Colas Noord | Colas Noord NV | 3 001 | 3 001 | 3 001 | 3 001 | 3 001 | 15 005 |
| BE0000000000204032 | 204032 | Viabuild Beton en Asfalt BVBA | Viabuild Beton en Asfalt bvba | 1 800 | 1 800 | 1 800 | 1 800 | 1 800 | 9 000 |
| BE0000000000000631 | 631 | Unilin, site Spano | Unilin, site Spano | 25 111 | 25 111 | 25 111 | 25 111 | 25 111 | 125 555 |
| BE0000000000000201 | 201 | Steinzeug-Keramo nv | Steinzeug-Keramo nv | 5 009 | 5 009 | 5 009 | 5 009 | 5 009 | 25 045 |
| BE0000000000000263 | 263 | Wienerberger NV Divisie Aalbeke | Wienerberger NV | 12 475 | 12 475 | 12 475 | 12 475 | 12 475 | 62 375 |
| BE00000000000202970 | 202970 | Dumoulin Bricks BVBA | Dumoulin Bricks BVBA | 17 452 | 17 452 | 17 452 | 17 452 | 17 452 | 87 260 |
|---------------------|--------|----------------------|----------------------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| BE0000000000000271 | 271 | Wienerberger NV Divisie Rumst | Wienerberger NV | 34 029 | 34 029 | 34 029 | 34 029 | 34 029 | 170 145 |
| BE0000000000000014 | 14 | Steenbakkerij Vande Moortel NV | Steenbakkerij Vande Moortel NV | 19 306 | 19 306 | 19 306 | 19 306 | 19 306 | 96 530 |
| BE0000000000000253 | 253 | Vandersanden Steenfabrieken NV (afdeling Spouwen) | Vandersanden Steenfabrieken NV (afdeling Spouwen) | 25 739 | 25 739 | 25 739 | 25 739 | 25 739 | 128 695 |
| BE0000000000000100 | 100 | Desta | Desta | 4 857 | 4 857 | 4 857 | 4 857 | 4 857 | 24 285 |
| BE0000000000000244 | 244 | Wienerberger NV Divisie Lanaken | Wienerberger NV | 9 943 | 9 943 | 9 943 | 9 943 | 9 943 | 49 715 |
| BE0000000000000185 | 185 | Wienerberger NV Divisie Malle | Wienerberger NV | 4 428 | 4 428 | 4 428 | 4 428 | 4 428 | 22 140 |
| BE0000000000000214 | 214 | Wienerberger NV Divisie Beerse Absheide | Wienerberger NV | 36 980 | 36 980 | 36 980 | 36 980 | 36 980 | 184 900 |
| BE000000000000205505 | 205505 | Balta Industries NV vestiging Sint-Baafs-Vijve | Balta Industries nv | 5 116 | 5 116 | 5 116 | 5 116 | 5 116 | 25 580 |
| BE000000000000205763 | 205763 | BFS EUROPE NV | BFS Europe N.V. | 5 348 | 5 348 | 5 348 | 5 348 | 5 348 | 26 740 |
| BE0000000000000013 | 13 | Associated Weavers Europe N.V. | Associated Weavers Europe N.V. | 6 215 | 6 215 | 6 215 | 6 215 | 6 215 | 31 075 |
| BE000000000000203011 | 203011 | Picanol-Proferro | Picanol NV | 13 782 | 13 782 | 13 782 | 13 782 | 13 782 | 68 910 |
| BE00000000000000428 | 428 | Metallo Belgium NV | Metallo Belgium NV | 34 173 | 34 173 | 34 173 | 34 173 | 34 173 | 170 865 |
| BE0000000000000041 | 41 | Umicore Olen | Umicore | 25 236 | 25 236 | 25 236 | 25 236 | 25 236 | 126 180 |
| BE0000000000000040 | 40 | Umicore Hoboken | Umicore NV | 171 236 | 171 236 | 171 236 | 171 236 | 171 236 | 856 180 |
| BE000000000000210659 | 210659 | Agristo Harelbeke | Agristo | 8 018 | 8 018 | 8 018 | 8 018 | 8 018 | 40 090 |
| BE00000000000000198 | 198 | Lutosa SA-Plant Waregem | Lutosa SA-Plant Waregem | 11 321 | 11 321 | 11 321 | 11 321 | 11 321 | 56 605 |
| BE00000000000000202 | 202 | Farm Frites Belgium NV | Farm Frites Belgium NV | 20 710 | 20 178 | 19 645 | 19 114 | 18 581 | 98 228 |
| BE000000000000204096 | 204096 | Mouterij Albert - enkele eesten | Mouterij Albert | 13 318 | 13 318 | 13 318 | 13 318 | 13 318 | 66 590 |
| BE00000000000000129 | 129 | Boortmalt | Boortmalt | 39 086 | 39 086 | 39 086 | 39 086 | 39 086 | 195 430 |
| BE0000000000000327 | 327 | Alpro C.V.A. | Alpro Comm. VA | 3 791 | 3 694 | 3 596 | 3 499 | 3 402 | 17 982 |
|-------------------|-----|--------------|----------------|-------|-------|-------|-------|-------|--------|
| BE0000000000000224 | 224 | AB INBEV site Leuven | INBEV Belgium bvba | 5 265 | 5 129 | 4 994 | 4 859 | 4 724 | 24 971 |
| BE0000000000000097 | 97 | Boortmalt Herent NV | Boortmalt Herent NV | 5 540 | 5 397 | 5 255 | 5 113 | 4 970 | 26 275 |
| BE0000000000000290 | 290 | Veurne Snack Foods BVBA | Veurne Snack Foods BVBA | 5 032 | 5 032 | 5 032 | 5 032 | 5 032 | 25 160 |
| BE0000000000000258 | 258 | Belgomilk cvba - Ysco NV | Belgomilk cvba - Ysco nv | 12 871 | 12 540 | 12 210 | 11 879 | 11 549 | 61 049 |
| BE0000000000000143 | 143 | Cargill Gent | Cargill NV | 28 471 | 28 471 | 28 471 | 28 471 | 28 471 | 142 355 |
| BE0000000000000192 | 192 | Sappi Lanaken NV | Sappi Lanaken NV | 83 936 | 83 936 | 83 936 | 83 936 | 83 936 | 419 680 |
| BE0000000000000176 | 176 | Esso raffinaderij behorende tot ExxonMobil PetroleumChemical BVBA | ExxonMobil Petroleum Chemical BVBA | 1 452 353 | 1 452 353 | 1 452 353 | 1 452 353 | 1 452 353 | 7 261 765 |
| BE0000000000000127 | 127 | Total Raffinaderij Antwerpen NV | Total Raffinaderij Antwerpen NV | 2 410 264 | 2 410 264 | 2 410 264 | 2 410 264 | 2 410 264 | 12 051 320 |
| BE0000000000000126 | 126 | Gunvor Petroleum Antwerpen nv | Gunvor Petroleum Antwerpen nv | 221 593 | 221 593 | 221 593 | 221 593 | 221 593 | 1 107 965 |
| BE000000000000203896 | 203896 | Covestro NV Business Unit Polyurethanes | Covestro NV | 43 616 | 43 616 | 43 616 | 43 616 | 43 616 | 218 080 |
| BE000000000000205779 | 205779 | Nitto Belgium Nv | Nitto Belgium Nv | 2 586 | 2 586 | 2 586 | 2 586 | 2 586 | 12 930 |
| BE000000000000204195 | 204195 | INEOS MANUFACTURING BELGIUM NV - GEEL SITE | Veerle Gonnissen | 1 904 | 1 904 | 1 904 | 1 904 | 1 904 | 9 520 |
| BE0000000000000156 | 156 | Monument Chemical BVBA | Monument Chemical BVBA | 25 698 | 25 698 | 25 698 | 25 698 | 25 698 | 128 490 |
| BE0000000000000260 | 260 | INEOS Phenol Belgium NV | INEOS Phenol Belgium NV | 133 115 | 133 115 | 133 115 | 133 115 | 133 115 | 665 575 |
| BE000000000000203897 | 203897 | Agfa-Gevaert NV | Agfa Gevaert NV | 18 009 | 18 009 | 18 009 | 18 009 | 18 009 | 90 045 |
| BE0000000000000047 | 47 | 3M Belgium | 3M Belgium bvba | 9 888 | 9 888 | 9 888 | 9 888 | 9 888 | 49 440 |
| BE0000000000000157 | 157 | Kaneka Belgium | Kaneka Belgium NV | 20 832 | 20 832 | 20 832 | 20 832 | 20 832 | 104 160 |
| BE0000000000000152 | 152 | Evonik Antwerpen NV/Evonik Oxeno Antwerpen NV | Evonik Antwerpen NV/Evonik Oxeno Antwerpen NV | 326 701 | 326 701 | 326 701 | 326 701 | 326 701 | 1 633 505 |
|-------------------|-----|---------------------------------------------|---------------------------------------------|--------|--------|--------|--------|--------|-----------|
| BE0000000000000289 | 289 | Bayer Agriculture bv | Bayer Agriculture bv | 155 209 | 155 209 | 155 209 | 155 209 | 155 209 | 776 045 |
| BE0000000000000319 | 319 | LANXESS nv - Kallo | LANXESS nv | 42 334 | 42 334 | 42 334 | 42 334 | 42 334 | 211 670 |
| BE000000000000205511 | 205511 | ARLANXEO Belgium nv | ARLANXEO Belgium nv | 93 338 | 93 338 | 93 338 | 93 338 | 93 338 | 466 690 |
| BE00000000000000254 | 254 | Iscal Sugar Fontenoy | Iscal sugar SA | 39 369 | 39 369 | 39 369 | 39 369 | 39 369 | 196 845 |
| BE00000000000000249 | 249 | MOLKEREI LAITERIE WALHORN SA | WALHORN SA | 8 220 | 8 220 | 8 220 | 8 220 | 8 220 | 41 100 |
| BE00000000000000205 | 205 | Dolomies de Marche-les-Dames SA | Dolomies de Marche-les-Dames SA | 132 728 | 132 728 | 132 728 | 132 728 | 132 728 | 663 640 |
| BE00000000000000119 | 119 | Usine d'Hermalle | Carrières et fours à chaux Dumont Wautier | 507 279 | 507 279 | 507 279 | 507 279 | 507 279 | 2 536 395 |
| BE00000000000000238 | 238 | RIVA Acierie électrique Thy Marcinelle | S.A. Thy Marcinelle | 62 829 | 62 829 | 62 829 | 62 829 | 62 829 | 314 145 |
| BE00000000000000197 | 197 | SEGAL S.A. | SEGAL SA | 21 292 | 21 292 | 21 292 | 21 292 | 21 292 | 106 460 |
| BE000000000000210133 | 210133 | Provital | Cosucra Groupe Warcoing SA | 12 026 | 12 026 | 12 026 | 12 026 | 12 026 | 60 130 |
| BE00000000000000149 | 149 | Prayon S.A. & Silox S.A. – Site d'Engis | Prayon S.A | 109 504 | 109 504 | 109 504 | 109 504 | 109 504 | 547 520 |
| BE00000000000000033 | 33 | Briqueteries de Ploegsteert site Bristol | Briqueteries de Ploegsteert sa | 9 514 | 9 514 | 9 514 | 9 514 | 9 514 | 47 570 |
| BE00000000000000031 | 31 | Briqueteries de Ploegsteert site de Barry | Briqueteries de Ploegsteert sa | 6 385 | 6 385 | 6 385 | 6 385 | 6 385 | 31 925 |
| BE000000000000209004 | 209004 | Ecofrost | Ecofrost S.A. | 22 203 | 22 203 | 22 203 | 22 203 | 22 203 | 111 015 |
| BE000000000000205932 | 205932 | Clarebout Warneton | Clarebout | 64 256 | 64 256 | 64 256 | 64 256 | 64 256 | 321 280 |
| BE00000000000000025 | 25 | CBR Cimenteries Antoing | S.A. Cimenteries CBR Cementbedrijven N.V. | 606 231 | 606 231 | 606 231 | 606 231 | 606 231 | 3 031 155 |
| BE00000000000000218 | 218 | Carmeuse Four à chaux Seilles | Carmeuse SA | 42 700 | 42 700 | 42 700 | 42 700 | 42 700 | 213 500 |
| BE00000000000000164 | 164 | BENE-Orafit sa | BENE-Orafit sa | 50 439 | 50 439 | 50 439 | 50 439 | 50 439 | 252 195 |
| BE0000000000205717 | 205717 | Betonac Wanze | BAM Asphalt | 1 228 | 1 228 | 1 228 | 1 228 | 1 228 | 6 140 |
|-------------------|--------|---------------|-------------|-------|-------|-------|-------|-------|-------|
| BE0000000000000104 | 104 | Aperam Stainless Belgium SA | Aperam Stainless Belgium SA | 136 117 | 136 117 | 136 117 | 136 117 | 136 117 | 680 585 |
| BE0000000000000183 | 183 | AHLSTROM-MUNKSJÖ MALMEDY SA | Ahlstrom | 4 348 | 4 348 | 4 348 | 4 348 | 4 348 | 21 740 |
| BE0000000000000166 | 166 | AGC Glass Europe - Moustier plant | AGC Glass Europe | 245 981 | 245 981 | 245 981 | 245 981 | 245 981 | 1 229 905 |
| BE000000000000211998 | 211998 | ADVACHEM sa | ADVACHEM sa | 8 277 | 8 277 | 8 277 | 8 277 | 8 277 | 41 385 |
| BE00000000000000295 | 295 | 3B-Fibreglass | 3B-Fibreglass | 39 880 | 39 880 | 39 880 | 39 880 | 39 880 | 199 400 |
| BE0000000000000032 | 32 | Briqueteries de Ploegsteert site Afma | Briqueteries de Ploegsteert | 11 911 | 11 911 | 11 911 | 11 911 | 11 911 | 59 555 |
| BE0000000000000022 | 22 | NLMK Clabecq | NLMK Clabecq | 33 429 | 33 429 | 33 429 | 33 429 | 33 429 | 167 145 |
| BE00000000000000181 | 181 | NLMK Divers Fours La Louvière | NLMK La Louvière | 114 552 | 114 552 | 114 552 | 114 552 | 114 552 | 572 760 |
| BE00000000000000227 | 227 | Mydibel Mouscron | Mydibel S.A. | 27 998 | 27 998 | 27 998 | 27 998 | 27 998 | 139 990 |
| BE00000000000000294 | 294 | Knauf Insulation | Knauf Insulation | 42 468 | 42 468 | 42 468 | 42 468 | 42 468 | 212 340 |
| BE00000000000000242 | 242 | Holcim Belgique - Obourg | Holcim Belgique | 747 955 | 747 955 | 747 955 | 747 955 | 747 955 | 3 739 775 |
| BE00000000000000310 | 310 | Gramybel S.A. | Gramybel S.A. | 14 209 | 14 209 | 14 209 | 14 209 | 14 209 | 71 045 |
| BE00000000000000207 | 207 | Gerresheimer Momignies | Gerresheimer Momignies | 17 083 | 17 083 | 17 083 | 17 083 | 17 083 | 85 415 |
| BE000000000000205719 | 205719 | Famenne Enrobés SA | Famenne Enrobés SA | 2 792 | 2 792 | 2 792 | 2 792 | 2 792 | 13 960 |
| BE00000000000000188 | 188 | Edel | Edel | 7 541 | 7 541 | 7 541 | 7 541 | 7 541 | 37 705 |
| **ОБЩО** | 10 114 726 | 10 113 129 | 10 111 533 | 10 109 939 | 10 108 343 | 50 557 670 |
### ПРИЛОЖЕНИЕ II
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Чехия
| Идентификация на инсталацията | Идентификация на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|--------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 г. | 2022 г. | 2023 г. | 2024 г. | 2025 г. | |
| CZ0000000000000270 | 270 | Wienerberger s.r.o. - závod Hranice | Wienerberger s.r.o. | 10 631 | 10 631 | 10 631 | 10 631 | 10 631 | 53 155 |
| CZ0000000000000192 | 192 | Energetika AERO Vodochody AEROSPACE a.s. | AERO Vodochody AEROSPACE a.s. | 1 145 | 1 145 | 1 145 | 1 145 | 1 145 | 5 725 |
| CZ0000000000000341 | 341 | Cihelna - tunelová pec | Cihelna Hodonín, s.r.o | 5 250 | 5 250 | 5 250 | 5 250 | 5 250 | 26 250 |
| CZ000000000000050 | 50 | C-Energy Planá s.r.o. - Výtopna TTAI | C-Energy Planá s.r.o. | 5 604 | 5 460 | 5 316 | 5 172 | 5 028 | 26 580 |
| CZ0000000000000270 | 270 | Wienerberger s.r.o. - závod Hranice | Wienerberger s.r.o. | 10 631 | 10 631 | 10 631 | 10 631 | 10 631 | 53 155 |
| CZ0000000000000380 | 380 | Wienerberger s.r.o. - závod Jezernice | Wienerberger s.r.o. | 47 708 | 47 708 | 47 708 | 47 708 | 47 708 | 238 540 |
| CZ0000000000000256 | 256 | Wienerberger s.r.o. - závod Holice | Wienerberger s.r.o. | 20 470 | 20 470 | 20 470 | 20 470 | 20 470 | 102 350 |
| CZ0000000000000191 | 191 | Elektrárna Kolín | Veolia Energie Kolín, a.s | 6 651 | 6 480 | 6 309 | 6 138 | 5 967 | 31 545 |
| CZ0000000000000234 | 234 | PETROCHEMIE | ORLEN Unipetrol RPA s.r.o. | 582 321 | 582 321 | 582 321 | 582 321 | 582 321 | 2 911 605 |
| CZ0000000000000426 | 426 | Podzemní zásobní plyn | SPP Storage, s.r.o. | 1 745 | 1 745 | 1 745 | 1 745 | 1 745 | 8 725 |
| CZ0000000000000105 | 105 | SPOLANA | SPOLANA s.r.o. | 56 976 | 56 976 | 56 976 | 56 976 | 56 976 | 284 880 |
| CZ0000000000000117 | 117 | Sokolovská uhelná, právní nástupce, a.s. - Zpracovatelská část | Sokolovská uhelná, právní nástupce, a.s. | 101 155 | 98 557 | 95 958 | 93 358 | 90 759 | 479 787 |
| CZ000000000000205510 | 205510 | Porr, a.s | Porr a.s | 2 168 | 2 168 | 2 168 | 2 168 | 2 168 | 10 840 |
| Číselník | Název | Adresa | Počet | Počet | Počet | Počet | Počet | Počet | Počet |
|---------|-------|--------|-------|-------|-------|-------|-------|-------|-------|
| CZ000000000000003 | 3 | Paramo a.s. HS Kolín | Paramo a.s. | 19 150 | 19 150 | 19 150 | 19 150 | 19 150 | 95 750 |
| CZ0000000000000293 | 293 | Kompresní stanice Veselí | NET4GAS,s.r.o. | 1 283 | 1 283 | 1 283 | 1 283 | 1 283 | 6 415 |
| CZ0000000000000287 | 287 | Kompresní stanice Kouřim | NET4GAS,s.r.o. | 4 466 | 4 466 | 4 466 | 4 466 | 4 466 | 22 330 |
| CZ0000000000000290 | 290 | Kompresní stanice Břeclav | NET4GAS,s.r.o. | 7 739 | 7 739 | 7 739 | 7 739 | 7 739 | 38 695 |
| CZ000000000000207422 | 207422 | PZP Damborice | Moravia Gas Storage a.s. | 785 | 785 | 785 | 785 | 785 | 3 925 |
| CZ00000000000000390 | 390 | Výtopna SEVER | Letiště Praha, a.s. | 2 820 | 2 820 | 2 820 | 2 820 | 2 820 | 14 100 |
| CZ00000000000000278 | 278 | Šachtové vápenické pece typu Ignis | LB Cemix, s.r.o., výrobní závod Kotouč Stramberk | 103 251 | 103 251 | 103 251 | 103 251 | 103 251 | 516 255 |
| CZ0000000000000032 | 32 | Huhtamaki Česká republika, a.s | Huhtamaki Česká republika, a.s | 2 838 | 2 838 | 2 838 | 2 838 | 2 838 | 14 190 |
| CZ000000000000203599 | 203599 | Hyundai Motor Manufacturing Czech s.r.o. | Hyundai Motor Manufacturing Czech s.r.o. | 7 036 | 7 036 | 7 036 | 7 036 | 7 036 | 35 180 |
| CZ00000000000000339 | 339 | SELSBERGER,s.r.o., závod Podbořany | LASSELSBERGER, s.r.o. | 7 259 | 7 259 | 7 259 | 7 259 | 7 259 | 36 295 |
| CZ00000000000000200 | 200 | Teplárna Kopřivnice | KOMTERM Morava, s.r.o. | 5 177 | 5 044 | 4 912 | 4 778 | 4 646 | 24 557 |
| CZ00000000000000366 | 366 | Hanácká potravinářská společnost s.r.o – Cukrovar Prosenice | Hanácká potravinářská společnost s.r.o. | 10 017 | 10 017 | 10 017 | 10 017 | 10 017 | 50 085 |
| CZ00000000000000335 | 335 | Fosfa a.s. | Fosfa a.s. | 10 688 | 10 688 | 10 688 | 10 688 | 10 688 | 53 440 |
| CZ00000000000000367 | 367 | ENERGY Ústí nad Labem, a.s. | ENERGY Ústí nad Labem, a.s. | 21 399 | 20 850 | 20 299 | 19 749 | 19 199 | 101 496 |
| CZ00000000000000128 | 128 | Elektrárna Tisová | Elektrárna Tisová, a.s. | 7 402 | 7 212 | 7 021 | 6 831 | 6 641 | 35 107 |
| CZ00000000000000124 | 124 | Elektrárna Počerady | Elektrárna Počerady, a.s. | 1 725 | 1 680 | 1 636 | 1 591 | 1 547 | 8 179 |
| CZ00000000000000077 | 77 | Dřevozpracující družstvo Lukavec | Dřevozpracující družstvo | 22 116 | 22 116 | 22 116 | 22 116 | 22 116 | 110 580 |
| ID | Číslo | Název | Závody | Počet | Počet | Počet | Počet | Počet | Počet | Počet |
|------------|-------|----------------------------------------------------------------------|------------------------------------------------------------------------|-------|-------|-------|-------|-------|-------|-------|
| CZ0000000000000197 | 197 | DIAMO, státní podnik, odstěpný závod Těžba a úprava uranu | DIAMO, státní podnik | 4 470 | 4 470 | 4 470 | 4 470 | 4 470 | 22 350 |
| CZ0000000000000149 | 149 | DEZA, a.s. | DEZA, a.s. | 157 170 | 157 170 | 157 170 | 157 170 | 157 170 | 785 850 |
| CZ0000000000000005 | 5 | Cukrovar Vrbátky | Cukrovar Vrbátky, a.s. | 10 952 | 10 952 | 10 952 | 10 952 | 10 952 | 54 760 |
| CZ0000000000000324 | 324 | Českomoravský cement - závod Mokrá | Českomoravský cement, a.s. | 650 754 | 650 754 | 650 754 | 650 754 | 650 754 | 3 253 770 |
| CZ0000000000000095 | 95 | Výroba a prodej tepla Příbram a. s. - CZT | Výroba a prodej tepla Příbram a. s. | 5 368 | 5 230 | 5 092 | 4 954 | 4 816 | 25 460 |
| CZ0000000000000142 | 142 | Provoz Špitálka | Teplárny Brno, a.s. | 11 208 | 10 920 | 10 632 | 10 344 | 10 056 | 53 160 |
| CZ0000000000000205 | 205 | Provoz Staré Brno | Teplárny Brno, a.s. | 314 | 314 | 314 | 314 | 314 | 1 570 |
| CZ0000000000000171 | 171 | Z Group a.s. Pracoviště Hrádek | Z Group a.s. se sídlem Zlín | 2 872 | 2 872 | 2 872 | 2 872 | 2 872 | 14 360 |
| CZ0000000000000141 | 141 | Provoz Brno-sever | Teplárny Brno, a.s. | 996 | 970 | 945 | 919 | 893 | 4 723 |
| CZ0000000000000040 | 40 | Teplárna Strakonice, a.s. | Teplárna Strakonice, a.s. | 8 283 | 8 070 | 7 858 | 7 644 | 7 431 | 39 286 |
| CZ0000000000000106 | 106 | Lovochemie I. | Lovochemie, a.s. | 101 255 | 101 255 | 101 255 | 101 255 | 101 255 | 506 275 |
| CZ0000000000000187 | 187 | ŽĎAS, a.s. | ŽĎAS, a.s. | 24 388 | 24 388 | 24 388 | 24 388 | 24 388 | 121 940 |
| CZ0000000000000011 | 11 | ČKD Kutná Hora, a.s. - Slévárna Kutná Hora | ČKD Kutná Hora, a.s. | 554 | 554 | 554 | 554 | 554 | 2 770 |
| CZ0000000000000151 | 151 | Teplárna Trnica | ČEZ, a. s. | 60 073 | 58 529 | 56 987 | 55 443 | 53 899 | 284 931 |
| CZ0000000000000121 | 121 | Elektrárna Ledvice | ČEZ, a. s. | 14 303 | 13 936 | 13 568 | 13 201 | 12 833 | 67 841 |
| CZ0000000000000118 | 118 | Elektrárna Dětmarovice | Elektrárna Dětmarovice, a.s. | 8 610 | 8 389 | 8 167 | 7 946 | 7 725 | 40 837 |
| CZ0000000000000332 | 332 | Zlínské cihelny s.r.o. - cihelna Malenovice | Zlínské cihelny s.r.o. | 1 374 | 1 374 | 1 374 | 1 374 | 1 374 | 6 870 |
| CZ0000000000000054 | 54 | Teplárna Dolu ČSM | Veolia Průmyslové služby ČR, a. s. | 3 531 | 3 441 | 3 350 | 3 259 | 3 169 | 16 750 |
| CZ0000000000000246 | 246 | Zařízení na výrobu skla | KAVALIERGLASS, a.s. | 13 230 | 13 230 | 13 230 | 13 230 | 13 230 | 66 150 |
| CZ0000000000000135 | 135 | Teplárna - spalovací zařízení | AETHERM, spol. s r.o., odstěpný závod Chomutov | 2 042 | 1 989 | 1 937 | 1 885 | 1 832 | 9 685 |
| ČR | Název | Adresa | ČR | Název | Adresa |
|----|-------|--------|----|-------|--------|
| CZ0000000000000312 | 312 | Crystal BOHEMIA, a.s. | Crystal BOHEMIA, a.s. | 3 940 | 3 940 | 3 940 | 3 940 | 3 940 | 19 700 |
| CZ0000000000000265 | 265 | Cihelna Kinský, spol. s r.o. | Cihelna Kinský, spol. s r.o. | 13 494 | 13 494 | 13 494 | 13 494 | 13 494 | 67 470 |
| CZ0000000000000399 | 399 | Carthamus a.s. Energloblok Domoradice | Carthamus a.s. | 7 311 | 7 122 | 6 935 | 6 747 | 6 559 | 34 674 |
| CZ0000000000000243 | 243 | Wienerberger s.r.o. - závod Řepov | Wienerberger s.r.o. | 4 224 | 4 224 | 4 224 | 4 224 | 4 224 | 21 120 |
| CZ0000000000000279 | 279 | VITRABLOK, s.r.o. | VITRABLOK, s.r.o. | 24 961 | 24 961 | 24 961 | 24 961 | 24 961 | 124 805 |
| CZ0000000000000214 | 214 | Špičková výtopna Olomouc | Veolia Energie ČR, a.s | 1 134 | 1 134 | 1 134 | 1 134 | 1 134 | 5 670 |
| CZ0000000000000215 | 215 | Teplářna Československé armády | Veolia Energie ČR, a.s | 9 407 | 9 165 | 8 924 | 8 682 | 8 440 | 44 618 |
| CZ0000000000000224 | 224 | Teplářna Vítkovice | ČEZ Energetické služby, s.r.o. | 3 715 | 3 619 | 3 524 | 3 429 | 3 334 | 17 621 |
| CZ0000000000000353 | 353 | Teplářna Liberec, a.s. | Teplářna Liberec, a.s. | 3 140 | 3 059 | 2 978 | 2 898 | 2 817 | 14 892 |
| CZ0000000000000421 | 421 | TAMEH Czech s.r.o. | TAMEH Czech s.r.o. | 45 743 | 44 567 | 43 392 | 42 216 | 41 041 | 216 959 |
| CZ0000000000000242 | 242 | SKLÁRNY MORAVIA, akciová společnost | SKLÁRNY MORAVIA, akciová společnost | 7 386 | 7 386 | 7 386 | 7 386 | 7 386 | 36 930 |
| CZ0000000000000284 | 284 | Sklo Bohemia | Crystal BOHEMIA, a.s. | 9 222 | 9 222 | 9 222 | 9 222 | 9 222 | 46 110 |
| CZ0000000000000162 | 162 | Plynová kotelna VS 107 | Semperflex Optimit s.r.o. | 1 192 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 192 |
| CZ0000000000000285 | 285 | Podzemní zásobník plynu Háje | RWE Gas Storage CZ, s.r.o. | 588 | 588 | 588 | 588 | 588 | 2 940 |
| CZ0000000000000319 | 319 | PRECIOSA ORNELA- závod Polubný, Příchovice a Desná | PRECIOSA ORNELA, a.s. | 7 274 | 7 274 | 7 274 | 7 274 | 7 274 | 36 370 |
| CZ0000000000000085 | 85 | Pražská teplárenská a.s. - Teplářna Holešovice | Pražská teplárenská a.s. | 288 | 288 | 288 | 288 | 288 | 1 440 |
| CZ0000000000000410 | 410 | Liberty Ostrava - závod 15 rourovna | Liberty Ostrava a.s. | 28 027 | 28 027 | 28 027 | 28 027 | 28 027 | 140 135 |
| ID | Company Name | Address | Year 1 | Year 2 | Year 3 | Year 4 | Year 5 | Total |
|-------------|------------------------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------------------------------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| CZ0000000000000053 | Moravskoslezské cukrovary, s.r.o. - odštěpný závod Opava | Moravskoslezské cukrovary, s.r.o. | 17 293 | 17 293 | 17 293 | 17 293 | 17 293 | 86 465 |
| CZ0000000000000347 | Moravskoslezské cukrovary, s.r.o. závod Hrušovany nad Jevišovkou | Moravskoslezské cukrovary, s.r.o. | 15 668 | 15 668 | 15 668 | 15 668 | 15 668 | 78 340 |
| CZ0000000000000273 | Mondi Štětí a.s. | Mondi Štětí a.s. | 155 156 | 155 156 | 155 156 | 155 156 | 155 156 | 775 780 |
| CZ0000000000000423 | Liberty Engineering Products Ostrava s.r.o. | Liberty Engineering Products Ostrava s.r.o. | 7 718 | 7 718 | 7 718 | 7 718 | 7 718 | 38 590 |
| CZ0000000000000427 | Podzemní zásobník plynu Uhřice | MND Gas Storage a.s. | 643 | 643 | 643 | 643 | 643 | 3 215 |
| CZ0000000000000314 | LASSELSBERGER, s.r.o., závod Chlumčany | LASSELSBERGER s.r.o. | 52 146 | 52 146 | 52 146 | 52 146 | 52 146 | 260 730 |
| CZ0000000000000277 | Lafarge Cement, a.s. | Lafarge Cement, a.s. | 436 048 | 436 048 | 436 048 | 436 048 | 436 048 | 2 180 240 |
| CZ0000000000000043 | Závodní elektrárna | KRPA PAPER, a.s. | 8 676 | 8 453 | 8 231 | 8 006 | 7 784 | 41 150 |
| CZ0000000000000122 | Elektrárna Mělník | Energotrans, a.s. | 27 502 | 26 795 | 26 089 | 25 382 | 24 675 | 130 443 |
| CZ0000000000000320 | VETROPACK MORAVIA GLASS, akciová společnost | VETROPACK MORAVIA GLASS, akciová společnost | 54 619 | 54 619 | 54 619 | 54 619 | 54 619 | 273 095 |
| CZ0000000000000143 | Provoz Červený mlýn | Teplárny Brno, a.s. | 14 535 | 14 161 | 13 788 | 13 414 | 13 041 | 68 939 |
| CZ0000000000000006 | provoz Teplárna Náchod | innogy Energo, s.r.o. | 3 194 | 3 112 | 3 031 | 2 948 | 2 866 | 15 151 |
| CZ0000000000000405 | Knauf Insulation spol. s r.o. | Knauf Insulation spol s r.o. | 20 442 | 20 442 | 20 442 | 20 442 | 20 442 | 102 210 |
| CZ0000000000000092 | AGROCHEMIE | ORLEN Unipetrol RPA s.r.o. | 333 995 | 333 995 | 333 995 | 333 995 | 333 995 | 1 669 975 |
| CZ0000000000000038 | Teplárna Otrokovice a.s. | Teplárna Otrokovice a.s. | 19 840 | 19 330 | 18 821 | 18 311 | 17 801 | 94 103 |
| CZ0000000000000271 | Wienerberger s.r.o. - závod Slapanice | Wienerberger s.r.o. | 8 156 | 8 156 | 8 156 | 8 156 | 8 156 | 40 780 |
| CZ0000000000000275 | hasit | HASIT Šumavské vápenice a omítkárny, s.r.o. | 21 803 | 21 803 | 21 803 | 21 803 | 21 803 | 109 015 |
| CZ0000000000000250 | Wienerberger s.r.o. - závod Týn | Wienerberger s.r.o. | 26 638 | 26 638 | 26 638 | 26 638 | 26 638 | 133 190 |
| CZ0000000000000272 | SAINT-GOBAIN ADFORS CZ, s.r.o. - závod Litomyšl | SAINT-GOBAIN ADFORS CZ s.r.o. | 25 516 | 25 516 | 25 516 | 25 516 | 25 516 | 127 580 |
| CZ0000000000210084 | 210084 | Výroba papíru | Papírny APIS, s.r.o | 836 | 836 | 836 | 836 | 836 | 4 180 |
|-------------------|--------|---------------|-------------------|-----|-----|-----|-----|-----|-------|
| CZ0000000000000073 | 73 | Liberty Ostrava a.s. | Liberty Ostrava a.s. | 2 669 717 | 2 669 717 | 2 669 717 | 2 669 717 | 2 669 717 | 13 348 585 |
| CZ0000000000201865 | 201865 | BorsodChem MCHZ, s.r.o. | BorsodChem MCHZ, s.r.o. | 128 289 | 128 289 | 128 289 | 128 289 | 128 289 | 641 445 |
| CZ0000000000000342 | 342 | Cemex Czech Republic, s.r.o., rotační pec na výpal cementářského šlínu | Cemex Czech Republic, s.r.o. | 510 994 | 510 994 | 510 994 | 510 994 | 510 994 | 2 554 970 |
| CZ0000000000000183 | 183 | Wotan Forest, a.s., Divize plošných materiálů ALFA | Wotan Forest, a.s. | 3 992 | 3 992 | 3 992 | 3 992 | 3 992 | 19 960 |
| CZ0000000000000286 | 286 | Kompresní stanice Kralice nad Oslavou | NET4GAS, s.r.o. | 3 017 | 3 017 | 3 017 | 3 017 | 3 017 | 15 085 |
| CZ0000000000000315 | 315 | České lupkové závody, a.s. | České lupkové závody, a.s. | 8 857 | 8 857 | 8 857 | 8 857 | 8 857 | 44 285 |
| CZ0000000000000004 | 4 | ArcelorMittal Tubular Products Karvíná a.s. | ArcelorMittal Tubular Products Karvíná a.s. | 3 040 | 3 040 | 3 040 | 3 040 | 3 040 | 15 200 |
| CZ0000000000000160 | 160 | Cukrovar Litovel | Litovelská cukrovarna, a.s. | 9 011 | 9 011 | 9 011 | 9 011 | 9 011 | 45 055 |
| CZ0000000000202610 | 202610 | Constellium Extrusions Děčín s. r.o. | Constellium Extrusions Děčín s. r.o. | 15 401 | 15 401 | 15 401 | 15 401 | 15 401 | 77 005 |
| CZ0000000000000108 | 108 | CEREP A, a.s. | CEREP A, a.s. | 958 | 958 | 958 | 958 | 958 | 4 790 |
| CZ0000000000000307 | 307 | C-Energy Planá s.r.o. | C-Energy Planá s.r.o. | 8 496 | 8 278 | 8 059 | 7 841 | 7 623 | 40 297 |
| CZ0000000000000248 | 248 | Wienerberger s.r.o. - závod Novosedly | Wienerberger s.r.o. | 23 794 | 23 794 | 23 794 | 23 794 | 23 794 | 118 970 |
| CZ0000000000000283 | 283 | Vápenka Čertovy schody a.s. | Vápenka Čertovy schody a.s. | 251 346 | 251 346 | 251 346 | 251 346 | 251 346 | 1 256 730 |
| CZ0000000000202027 | 202027 | Válcovny trub Chomutov, a.s. | Válcovny trub Chomutov, a.s | 13 118 | 13 118 | 13 118 | 13 118 | 13 118 | 65 590 |
| CZ0000000000000338 | 338 | Kotelna a další spalovací zařízení | Varroc Lighting Systems, s.r.o. | 953 | 0 | 0 | 0 | 0 | 953 |
| CZ0000000000000382 | 382 | Kotelna K13 | TTS enego s.r.o. | 2 247 | 2 247 | 2 247 | 2 247 | 2 247 | 11 235 |
| CZ0000000000000297 | 297 | Kotelna ŽOS Nymburk | Thermoservis spol. s r.o. | 1 693 | 1 693 | 1 693 | 1 693 | 1 693 | 8 465 |
| CZ0000000000000245 | 245 | Teplárna České Budějovice, a.s. | Teplárna České Budějovice, a. s. - Novohradská ulice | 27 472 | 26 766 | 26 060 | 25 354 | 24 649 | 130 301 |
|-------------------|-----|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------|-------|-------|-------|-------|--------|
| CZ0000000000000167 | 167 | TAMERO INVEST s.r.o. | TAMERO INVEST s.r.o. | 106 013 | 103 289 | 100 564 | 97 841 | 95 116 | 502 823 |
| CZ0000000000020755 | 202755 | SYNTHOS Kralupy a.s.- výroba Polystyreny | SYNTHOS Kralupy a.s. | 7 954 | 7 954 | 7 954 | 7 954 | 7 954 | 39 770 |
| CZ0000000000000372 | 372 | Synthomer a.s. | Synthomer a.s. | 65 580 | 65 580 | 65 580 | 65 580 | 65 580 | 327 900 |
| CZ0000000000000418 | 418 | SLADOVNY SOUFFLET ČR, a.s. - závod Kroměříž | SLADOVNY SOUFFLET ČR, a.s. | 5 768 | 5 768 | 5 768 | 5 768 | 5 768 | 28 840 |
| CZ0000000000000037 | 37 | SKATLOP a.s. | SKATLOP a.s. | 18 701 | 18 701 | 18 701 | 18 701 | 18 701 | 93 505 |
| CZ0000000000000425 | 425 | Podzemní zásobník plynu Třanovice | RWE Gas Storage CZ, s.r.o. | 931 | 931 | 931 | 931 | 931 | 4 655 |
| CZ00000000000202156 | 202156 | Zařízení na výrobu síranu vápenatého (sádrovce) a na výrobu anorganických pigmentů | PRECHEZA a.s. | 120 989 | 120 989 | 120 989 | 120 989 | 120 989 | 604 945 |
| CZ0000000000000084 | 84 | Pražská teplárenská a.s. - Teplárna Michle | Pražská teplárenská a.s. | 870 | 870 | 870 | 870 | 870 | 4 350 |
| | | | | 7 600 024 | 7 583 781 | 7 569 691 | 7 555 589 | 7 541 495 | 37 850 580 |
### Приложение III
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Естония
| Идентификация на инсталацията | Идентификация на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 г. | 2022 г. | 2023 г. | 2024 г. | 2025 г. | |
| EE000000000000000006 | 6 | PAKTERMINAL | AS Liwathon E.O.S. | 448 | 448 | 448 | 448 | 448 | 2 240 |
| EE0000000000000000058 | 58 | Sillamäe terminal | AS Alexela Logistics | 1 134 | 1 134 | 1 134 | 1 134 | 1 134 | 5 670 |
| EE000000000000000009 | 9 | VKG Oil AS | VKG Oil AS | 59 046 | 59 046 | 59 046 | 59 046 | 59 046 | 295 230 |
| EE0000000000000000057 | 57 | Petroter-3000 | VKG Oil AS | 720 104| 720 104| 720 104| 720 104| 720 104| 3 600 520 |
| EE0000000000000000053 | 53 | Pärnu Elektri jaam | Fortum Eesti AS | 9 619 | 9 372 | 9 125 | 8 878 | 8 630 | 45 624 |
| EE0000000000000000005 | 5 | OÜ VKG Energia | Osaühing VKG Energia | 425 330| 425 330| 425 330| 425 330| 425 330| 2 126 650 |
| EE0000000000000000048 | 48 | Vesta Terminal Tallinn OÜ | Vesta Terminal Tallinn OÜ | 353 | 353 | 353 | 353 | 353 | 1 765 |
| EE0000000000000000047 | 47 | TRENDGATE terminal | AS Liwathon E.O.S. | 423 | 423 | 423 | 423 | 423 | 2 115 |
| EE0000000000000000046 | 46 | TERMOIL terminal | AS Liwathon E.O.S. | 1 119 | 1 119 | 1 119 | 1 119 | 1 119 | 5 595 |
| EE0000000000000000045 | 45 | Wienerberger AS | Wienerberger AS | 4 007 | 4 007 | 4 007 | 4 007 | 4 007 | 20 035 |
| EE0000000000000000043 | 43 | Haavapuitmassi tehas | AS Estonian Cell | 20 458 | 20 458 | 20 458 | 20 458 | 20 458 | 102 290 |
| EE0000000000000000038 | 38 | Rakke lubjatehas | Nordkalk AS | 24 164 | 24 164 | 24 164 | 24 164 | 24 164 | 120 820 |
| EE0000000000000000036 | 36 | Ülemiste katlamaja | Utilitas Tallinn | 378 | 378 | 378 | 378 | 378 | 1 890 |
| EE0000000000000000035 | 35 | Kristiine katlamaja | Utilitas Tallinn | 17 452 | 17 452 | 17 452 | 17 452 | 17 452 | 87 260 |
| EE0000000000000000003 | 3 | Iru elektri jaam | Enefit Green AS | 2 661 | 2 593 | 2 524 | 2 456 | 2 388 | 12 622 |
| EE0000000000000000026 | 26 | Tulbi katlamaja | Aktsiaselts Anne Soojus | 189 | 189 | 189 | 189 | 189 | 945 |
| EE0000000000000000024 | 24 | Ropka katlamaja | AS Anne Soojus | 325 | 325 | 325 | 325 | 325 | 1 625 |
| # | Company Name | Address | 2021 1Q | 2021 2Q | 2021 3Q | 2021 4Q | 2022 1Q | 2022 2Q |
|----|--------------------------------------------------|----------------------------------------------|---------|---------|---------|---------|---------|---------|
| 21 | AS ESRO Männimäe katlamaja | AS ESRO | 1751 | 1751 | 1751 | 1751 | 1751 | 8755 |
| 208969 | Väo Reservkatlamaja CHP | OÜ Utilitas Tallinna Elektrijaam | 15886 | 15478 | 15070 | 14661 | 14253 | 75348 |
| 206959 | KKT Oil OÜ | KKT Oil OÜ | 69429 | 69429 | 69429 | 69429 | 69429 | 347145 |
| 206916 | Auvere elektrijaam | Enefit Power AS | 17481 | 17032 | 16583 | 16134 | 15684 | 82914 |
| 206191 | Enefit Õlitööstus | Enefit Power AS | 718527 | 718527 | 718527 | 718527 | 718527 | 3592635 |
| 2 | Eesti elektrijaam | Enefit Power AS | 134348 | 130896 | 127444 | 123992 | 120539 | 637219 |
| 12 | Kiviõli Keemiatööstuse OÜ | Kiviõli Keemiatööstuse OÜ | 95667 | 93209 | 90750 | 88292 | 85834 | 453752 |
| | **ОбЩО** | | 2340299 | 2333217 | 2326133 | 2319050 | 2311965 | 11630664|
### ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Гърция
| Идентификация на инсталацията | Идентификация на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 г. | 2022 г. | 2023 г. | 2024 г. | 2025 г. | |
| GR0000000000205485 | 205485 | ЛЕВИТОСТАСИО ПАРАГΩΓΗΣ ΘΕΡΜΙΚΗΣ ΕΝΕΡΓΕΙΑΣ ΔΕΥΑ ΚΟΖΑΝΗΣ | ΔΗΜΟΤΙΚΗ ΕΠΙΧΕΙΡΗΣΗ ΥΔΡΕΥΣΗΣ ΑΠΟΧΕΤΕΥΣΗΣ ΚΟΖΑΝΗΣ | 594 | 594 | 594 | 594 | 594 | 2 970 |
| GR00000000000000042 | 42 | ΠΑΝΑΓΙΩΤΟΠΟΥΛΟΣ ΚΕΡΑΜΟΤΟΥΒΛΟΠΟΙΑ ΑΒΕΕ | ΠΑΝΑΓΙΩΤΟΠΟΥΛΟΣ ΚΕΡΑΜΟΤΟΥΒΛΟΠΟΙΑ ΑΒΕΕ | 6 528 | 6 528 | 6 528 | 6 528 | 6 528 | 32 640 |
| GR00000000000000033 | 33 | ΚΕΡΑΜΟΠΟΙΙΑ Β ΜΑΛΙΟΥΡΗ ΑΒΕ | ΚΕΡΑΜΟΠΟΙΙΑ Β ΜΑΛΙΟΥΡΗ ΑΒΕ | 545 | 545 | 545 | 545 | 545 | 2 725 |
| GR00000000000000029 | 29 | Δ.Ι. ΚΟΚΚΙΝΟΓΕΝΗΣ Α.Ε. | Δ.Ι. ΚΟΚΚΙΝΟΓΕΝΗΣ Α.Ε. | 5 196 | 5 196 | 5 196 | 5 196 | 5 196 | 25 980 |
| GR00000000000000006 | 6 | ΒΑΒΟΥΛΙΩΤΗΣ - ΓΟΥΝΑΡΗΣ - ΜΗΤΑΚΗΣ ΧΑΛΚΙΣ ΑΒΕΕ | ΧΑΛΚΙΣ Α.Β.Ε. - ΒΑΒΟΥΛΙΩΤΗΣ - ΓΟΥΝΑΡΗΣ - ΜΗΤΑΚΗΣ | 10 519 | 10 519 | 10 519 | 10 519 | 10 519 | 52 595 |
| GR00000000000000005 | 5 | ΒΑΒΟΥΛΙΩΤΗΣ - ΓΟΥΝΑΡΗΣ - ΜΗΤΑΚΗΣ ΧΑΛΚΙΣ ΑΒΕΕ | ΧΑΛΚΙΣ Α.Β.Ε. - ΒΑΒΟΥΛΙΩΤΗΣ - ΓΟΥΝΑΡΗΣ - ΜΗΤΑΚΗΣ | 3 648 | 3 648 | 3 648 | 3 648 | 3 648 | 18 240 |
| GR00000000000000003 | 3 | ΑΚΕΚ Α.Ε. | ΑΚΕΚ Α.Ε. | 4 832 | 4 832 | 4 832 | 4 832 | 4 832 | 24 160 |
| GR00000000000000001 | 1 | ΒΑ ΥΑΛΟΥΡΓΙΑ ΕΛΑΔΑΣ Α.Ε. | Β.Α. ΥΑΛΟΥΡΓΙΑ ΕΛΑΔΑΣ ΜΟΝΟΠΡΟΣΩΠΗ Α.Ε. | 31 727 | 31 727 | 31 727 | 31 727 | 31 727 | 158 635 |
| GR000000000000000207652 | 207652 | ΤΕΡΝΑ ΛΕΥΚΟΛΙΘΟΙ Α.Ε | ΤΕΡΝΑ ΛΕΥΚΟΛΙΘΟΙ Α.Ε. | 46 171 | 46 171 | 46 171 | 46 171 | 46 171 | 230 855 |
| GR0000000000000000124 | 124 | ΘΕΣΣΑΛΙΚΗ ΑΣΒΕΣΤΟΠΟΙΙΑ ΟΛΥΜΠΟΣ Α.Ε. | ΘΕΣΣΑΛΙΚΗ ΑΣΒΕΣΤΟΠΟΙΙΑ ΟΛΥΜΠΟΣ Α.Ε. | 75 | 75 | 75 | 75 | 75 | 375 |
| GR0000000000000000085 | 85 | ΥΙΟΙ Θ. ΤΣΑΡΟΥΧΑ Ο.Ε. | ΥΙΟΙ Θ. ΤΣΑΡΟΥΧΑ Ο.Ε. | 7 039 | 7 039 | 7 039 | 7 039 | 7 039 | 35 195 |
| Κωδικός | Εταιρεία | Ακριβεία | Ακριβεία | Ακριβεία | Ακριβεία | Ακριβεία |
|---------|----------|----------|----------|----------|----------|----------|
| GR000000000000080 | ΑΣΒΕΣΤΟΠΟΙΙΑ ΒΕΛΕΣΤΙΝΟΥ Α.Ε. | 4 859 | 4 859 | 4 859 | 4 859 | 4 859 | 24 295 |
| GR000000000000073 | Κ. ΡΑΪΚΟΣ Α.Ε. | 25 791 | 25 791 | 25 791 | 25 791 | 25 791 | 128 955 |
| GR000000000000072 | CaO HELLAS Μακεδονική Αββετοποιία ΑΒΕΕ | 26 171 | 26 171 | 26 171 | 26 171 | 26 171 | 130 855 |
| GR0000000000000126 | ΚΥΚΝΟΣ ΑΕ (ΑΣΒΕΣΤΟΠΟΙΙΑ - ΠΟΛΤΟΠΟΙΙΑ) | 11 329 | 11 329 | 11 329 | 11 329 | 11 329 | 56 645 |
| GR000000000000068 | Σ. ΔΟΥΚΕΡΗ ΣΙΑ Ο.Ε. | 5 893 | 5 893 | 5 893 | 5 893 | 5 893 | 29 465 |
| GR000000000000072 | CaO HELLAS Μακεδονική Αββετοποιία ΑΒΕΕ | 26 171 | 26 171 | 26 171 | 26 171 | 26 171 | 130 855 |
| GR0000000000000107 | ΒΙΣ Α.Ε. ΒΙΟΜΗΧΑΝΙΑ ΣΥΣΚΕΥΑΣΙΩΝ | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| GR0000000000000179 | ΚΕΒΕ ΑΕ | 48 433 | 48 433 | 48 433 | 48 433 | 48 433 | 242 165 |
| GR0000000000000130 | ΥΙΟΙ ΝΙΚΟΥ Α.Ε.Β.Ε. | 1 719 | 1 719 | 1 719 | 1 719 | 1 719 | 8 595 |
| GR0000000000000116 | ΡΕΘΥΜΝΙΩΤΙΚΗ ΤΟΥΒΛΟΠΟΙΙΑ Α.Ε. | 2 034 | 2 034 | 2 034 | 2 034 | 2 034 | 10 170 |
| GR0000000000000090 | ΣΥΓΚΡΟΤΗΜΑ ΕΡΓΟΣΤΑΣΙΟΥ ΔΑΡΜΥΝΗΣ (ΣΕΛ) ΤΗΣ ΓΜΜΑΕ ΛΑΡΚΟ | 464 180 | 464 180 | 464 180 | 464 180 | 464 180 | 2 320 900 |
| GR000000000000206233 | ΔΕΣΦΑ Σταθμός Συμπιεστή Φ. Α. Νέας Μεσημβρίας Θεσσαλονίκης | 2 404 | 2 404 | 2 404 | 2 404 | 2 404 | 12 020 |
| GR000000000000205640 | ΔΗΜΟΤΙΚΗ ΕΠΙΧΕΙΡΗΣΗ ΤΗΛΕΘΕΡΜΑΝΣΗΣ ΠΟΛΕΜΑΙΔΑΣ - ΛΕΒΙΣΤΟΣΤΑΣΙΟ ΑΙΧΜΗΣ ΚΑΙ ΕΦΕΡΕΙΑΣ ΑΝΤΛΙΟΣΤΑΣΙΟ Α11 | 282 | 282 | 282 | 282 | 282 | 1 410 |
| GR000000000000204621 | Δ. ΝΟΜΙΚΟΣ ΑΒΕΚ | 5 129 | 5 129 | 5 129 | 5 129 | 5 129 | 25 645 |
| GR000000000000204623 | Δ. ΝΟΜΙΚΟΣ ΑΒΕΚ | 1 864 | 1 864 | 1 864 | 1 864 | 1 864 | 9 320 |
| GR000000000000205942 | ΚΥΚΝΟΣ - ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΕΤΑΙΡΙΑ ΚΟΝΣΕΡΒΩΝ Α.Ε. | 3 088 | 3 088 | 3 088 | 3 088 | 3 088 | 15 440 |
| Ορίζοντας Βιομηχανίας | Εταιρεία | Συνολικό Πληρωμένο Προϊόν (€) |
|------------------|---------|-------------------------------|
| ΔΕΣΦΑ Ρεβυθούσα | Διαχειριστής Εθνικού Συστήματος Φυσικού Αερίου (ΔΕΣΦΑ ΑΕ) | 3 877 3 777 3 678 3 578 3 478 18 388 |
| Ελασματουργείο Βόλου | ΧΑΛΥΒΟΥΡΓΙΑ ΕΛΛΑΔΟΣ Α.Ε. | 18 383 18 383 18 383 18 383 18 383 91 915 |
| ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΒΙΟΜΗΧΑΝΙΑ ΖΑΧΑΡΗΣ (ΕΡΓΟΣΤΑΣΙΟ ΠΛΑΤΕΩΣ) | ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΒΙΟΜΗΧΑΝΙΑ ΖΑΧΑΡΗΣ ΑΕ (ΕΡΓΟΣΤΑΣΙΟ ΠΛΑΤΕΩΣ) | 83 83 83 83 83 415 |
| ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΒΙΟΜΗΧΑΝΙΑ ΖΑΧΑΡΗΣ (ΕΡΓΟΣΤΑΣΙΟ ΟΡΕΣΤΙΑΔΑΣ) | ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΒΙΟΜΗΧΑΝΙΑ ΖΑΧΑΡΗΣ ΑΕ (ΕΡΓΟΣΤΑΣΙΟ ΟΡΕΣΤΙΑΔΑΣ) | 0 0 0 0 0 0 |
| SOVEL ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΕΤΑΙΡΙΑ ΕΠΕΞΕΡΓΑΣΙΑΣ ΧΑΛΥΒΑ Α.Ε. | SOVEL ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΕΤΑΙΡΙΑ ΕΠΕΞΕΡΓΑΣΙΑΣ ΧΑΛΥΒΑ Α.Ε. | 39 935 39 935 39 935 39 935 39 935 199 675 |
| Χαλυβουργείο Βελεστίνου | ΧΑΛΥΒΟΥΡΓΙΑ ΕΛΛΑΔΟΣ Α.Ε. | 23 301 23 301 23 301 23 301 23 301 116 505 |
| ΣΙΔΕΝΟΡ ΒΙΟΜΗΧΑΝΙΚΗ ΧΑΛΥΒΑ Α.Ε. | ΣΙΔΕΝΟΡ ΒΙΟΜΗΧΑΝΙΚΗ ΧΑΛΥΒΑ Α.Ε. | 19 546 19 546 19 546 19 546 19 546 97 730 |
| ΧΑΛΥΒΟΥΡΓΙΚΗ Α.Ε. | ΧΑΛΥΒΟΥΡΓΙΚΗ Α.Ε. | 0 0 0 0 0 0 |
| ΟΛΟΙ | 832 532 832 432 832 333 832 233 832 133 4 161 663 |
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Франция
| Идентификация на инсталацията | Идентификация на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 г. | 2022 г. | 2023 г. | 2024 г. | 2025 г. | |
| FR00000000000000316 | 316 Gemdoubs SAS | Gemdoubs SAS | | 2 411 | 2 411 | 2 411 | 2 411 | 2 411 | 12 055 |
| FR00000000000000312 | 312 Papeterie Zuber Rieder | Papeterie Zuber Rieder | | 3 905 | 3 905 | 3 905 | 3 905 | 3 905 | 19 525 |
| FR00000000000000306 | 306 FICOBEL | FICOBEL | | 45 449 | 44 281 | 43 113 | 41 945 | 40 778 | 215 566 |
| FR00000000000000305 | 305 Verescence SAS - Usine de Mers les bains | Verescence SAS | | 51 523 | 51 523 | 51 523 | 51 523 | 51 523 | 257 615 |
| FR00000000000000301 | 301 TARANIS DU ROUVRAY | Taranis du Rouvray | | 3 098 | 3 018 | 2 939 | 2 859 | 2 780 | 14 694 |
| FR00000000000000300 | 300 MONT-SAINT-AIGNAN ENERGIE VERTE | MONT-SAINT-AIGNAN ENERGIE VERTE| | 2 039 | 1 986 | 1 934 | 1 881 | 1 829 | 9 669 |
| FR00000000000000298 | 298 VERRERIES BROSSE SAS | ZIGNAGO VETRO BROSSE | | 13 371 | 13 371 | 13 371 | 13 371 | 13 371 | 66 855 |
| FR00000000000000292 | 292 HOLOPHANE | LAURENT GUERIN | | 16 315 | 16 315 | 16 315 | 16 315 | 16 315 | 81 575 |
| FR00000000000000290 | 290 ESSITY OPERATIONS France - Site de HONDOUVILLE | ESSITY OPERATIONS France - Site de HONDOUVILLE | | 19 740 | 19 740 | 19 740 | 19 740 | 19 740 | 98 700 |
| FR00000000000000283 | 283 CHAUFFERIE DE TOYO INK EUROPE | TOYO INK EUROPE SPECIALITY CHEMICALS | | 2 719 | 2 719 | 2 719 | 2 719 | 2 719 | 13 595 |
| FR00000000000000281 | 281 CHAUFFERIE URBAINE D'EVREUX - THERMEVRA | THERMEVRA | | 1 800 | 1 753 | 1 707 | 1 661 | 1 615 | 8 536 |
| FR00000000000000277 | 277 POCHET du COURVAL | Pochet du Courval | | 36 026 | 36 026 | 36 026 | 36 026 | 36 026 | 180 130 |
| FR00000000000000275 | 275 SANOFI chimie Saint-Aubin-lès-Elbeuf | SANOFI Chimie Saint-Aubin-lès-Elbeuf | | 12 383 | 12 383 | 12 383 | 12 383 | 12 383 | 61 915 |
| Code | Nom complet | Code complet | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2026 |
|----------|--------------------------------------------------|--------------------------------------------------|------|------|------|------|------|------|
| FR000000000000274 | Usine RENAULT CLEON | RENAULT CLEON | 3 051 | 3 051 | 3 051 | 3 051 | 3 051 | 15 255 |
| FR000000000000273 | SNC Renault Sandouville | SNC RENAULT SANDOUVILLE | 6 659 | 6 659 | 6 659 | 6 659 | 6 659 | 33 295 |
| FR000000000000268 | SAIPOL Grand Couronne | SAIPOL Grand Couronne | 4 197 | 4 197 | 4 197 | 4 197 | 4 197 | 20 985 |
| FR000000000000254 | TourresCie | TourresCie | 36 738 | 36 738 | 36 738 | 36 738 | 36 738 | 183 690 |
| FR000000000000253 | TOTAL RAFFINAGE France | Raffinerie de Normandie | 1 007 184 | 1 007 184 | 1 007 184 | 1 007 184 | 1 007 184 | 5 035 920 |
| FR000000000000251 | ENGIE ES Sem Cogénération Les Noës près Troyes | SELYA | 732 | 713 | 694 | 676 | 657 | 3 472 |
| FR000000000000249 | CRISTAL UNION ET. DE BAZANCOURT | CRISTAL UNION | 82 354 | 82 354 | 82 354 | 82 354 | 82 354 | 411 770 |
| FR000000000000248 | GRTgaz station de compression de Dierrey-Saint-Julien | GRTgaz Territoire Nord Est | 135 | 135 | 135 | 135 | 135 | 675 |
| FR000000000000244 | CRISTAL UNION Et d'ARCIS SUR AUBE | CRISTAL UNION | 82 937 | 82 937 | 82 937 | 82 937 | 82 937 | 414 685 |
| FR000000000000240 | Usine Michelin de Troyes | MFPM Siège des Carmes | 2 551 | 2 486 | 2 420 | 2 355 | 2 289 | 12 101 |
| FR000000000000225 | GRTgaz station de compression de Voisines | GRTgaz Territoire Nord Est | 4 399 | 4 399 | 4 399 | 4 399 | 4 399 | 21 995 |
| FR000000000000833 | CENTRALE THERMIQUE DE L'ILLBERG | MULHOUSE ALSACE AGGLOMERATION | 4 503 | 4 387 | 4 271 | 4 156 | 4 040 | 21 357 |
| FR000000000000830 | WIENERBERGER - Betschdorf | WIENERBERGER SAS | 16 702 | 16 702 | 16 702 | 16 702 | 16 702 | 83 510 |
| FR000000000000829 | DS Smith Paper Kaysersberg | DS Smith Paper Kaysersberg | 31 655 | 31 655 | 31 655 | 31 655 | 31 655 | 158 275 |
| FR000000000000826 | ARLANXEO Emulsion Rubber SAS France | ARLANXEO Emulsion Rubber SAS France | 16 518 | 16 093 | 15 669 | 15 245 | 14 820 | 78 345 |
| FR000000000000823 | BASF Performance Products France - Ets de Huningue | BASF PERFORMANCE PRODUCTS France SAS | 2 898 | 2 898 | 2 898 | 2 898 | 2 898 | 14 490 |
| FR000000000000606 | Hôpital de la Timone Chaufferie | Assistance Publique - Hopitaux de Marseille | 1 232 | 1 232 | 1 232 | 1 232 | 1 232 | 6 160 |
| Code | Nom complet | Nom abrégé | 68 765 | 68 765 | 68 765 | 68 765 | 68 765 | 343 825 |
|--------------|--------------------------------------------------|------------|--------|--------|--------|--------|--------|---------|
| FR000000000000604 | ARKEMA FRANCE Marseille | ARKEMA France | 68 765 | 68 765 | 68 765 | 68 765 | 68 765 | 343 825 |
| FR000000000000592 | CPCU - ST OUEN III | COMPAGNIE PARISIENNE DE CHAUFFAGE URBAIN | 20 277 | 19 756 | 19 235 | 18 714 | 18 193 | 96 175 |
| FR000000000000586 | AIX - ZUP D'ENCAGNANE | AIX-EN-PROVENCE ENERGIE ENVIRONNEMENT (APEE) | 3 627 | 3 627 | 3 627 | 3 627 | 3 627 | 18 135 |
| FR000000000000585 | Chaufferie centrale cadarache | CEA | 837 | 837 | 837 | 837 | 837 | 4 185 |
| FR000000000000584 | ALTEO GARDANNE | ALTEO GARDANNE | 172 448 | 172 448 | 172 448 | 172 448 | 172 448 | 862 240 |
| FR000000000000583 | PIGEON CHAUX VAIGES | PIGEON CHAUX SA | 35 202 | 35 202 | 35 202 | 35 202 | 35 202 | 176 010 |
| FR000000000000576 | BOUYER LEROUX Site de Saint Martin des Fontaines | BOUYER LEROUX | 22 387 | 22 387 | 22 387 | 22 387 | 22 387 | 111 935 |
| FR000000000000217 | Société de Distribution de Chaleur de Moulins | Société de Distribution de Chaleur de Moulins (SDC Moulins) | 2 555 | 2 489 | 2 424 | 2 358 | 2 292 | 12 118 |
| FR000000000000216 | SECANIM SUD EST BAYET | SECANIM SUD EST | 5 636 | 5 636 | 5 636 | 5 636 | 5 636 | 28 180 |
| FR000000000000215 | EUROPALI | EUROPALI | 2 637 | 2 637 | 2 637 | 2 637 | 2 637 | 13 185 |
| FR000000000000205 | Aubert et Duval | Aubert et Duval | 27 909 | 27 909 | 27 909 | 27 909 | 27 909 | 139 545 |
| FR000000000000196 | VICAT usine de Créchy | SA VICAT | 193 961 | 193 961 | 193 961 | 193 961 | 193 961 | 969 805 |
| FR000000000000195 | ERASTEEL COMMENTRY | ERASTEEL | 11 623 | 11 623 | 11 623 | 11 623 | 11 623 | 58 115 |
| FR000000000000194 | ADISSEO SAS | ADISSEO SAS | 20 101 | 19 585 | 19 068 | 18 552 | 18 035 | 95 341 |
| FR000000000000730 | COMPAGNIE PARISIENNE DE CHAUFFAGE URBAIN - CHAUFFERIE DE GRENELLE | COMPAGNIE PARISIENNE DE CHAUFFAGE URBAIN | 6 636 | 6 636 | 6 636 | 6 636 | 6 636 | 33 180 |
| FR000000000000726 | Chaufferie Urbaine Sarcelles Energie | SARCELLES ENERGIES | 2 335 | 2 275 | 2 215 | 2 155 | 2 095 | 11 075 |
| FR000000000000721 | SEFIR LOGIS VERTS | SEFIR | 967 | 942 | 917 | 892 | 867 | 4 585 |
| Code | Numéro | Société | Adresse | Code Postal | Ville | Département | Code Postal | Ville | Département |
|---------------|--------|--------------------------------|--------------------------------|-------------|-------|-------------|-------------|-------|-------------|
| FR000000000000714 | 714 | SOCCRAM Chaufferie Grande Borne | SOCCRAM | 1 258 | 1 225 | 1 193 | 1 161 | 1 128 | 5 965 |
| FR000000000000711 | 711 | Centrale Thermique Principale | Aéroports de Paris | 1 037 | 1 037 | 1 037 | 1 037 | 1 037 | 5 185 |
| FR000000000000832 | 832 | LILLY France CHAUDIERES | LILLY France | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000603 | 603 | HEINEKEN ENTREPRISE SAS Marseille | HEINEKEN ENTREPRISE SAS | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000602 | 602 | Sucreerie de Marseille | Saint Louis Sucre SA | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000327 | 327 | PEUGEOT CITROEN AUTOMOBILES SA VESOUL | PSA AUTOMOBILES SA Site de VESOUL | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000206321 | 206321 | VB FliesenGmbH | VB FliesenGmbH | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000206131 | 206131 | Colas rhone Alpes Auvergne - FERA69 | COLAS RHONE ALPES AUVERGNE | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000205967 | 205967 | SOCIETE DES ENROBES MEDITERRANEENS | SOCIETE DES ENROBES MEDITERRANEENS | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000117 | 117 | Saint Louis Sucre Cagny | Saint Louis Sucre | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000530 | 530 | MFPM site de La Roche sur Yon | MFPM Siège des Carmes | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000205482 | 205482 | Céramiques de Haute-Loire | Céramiques de Haute-Loire | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000211758 | 211758 | Spie batignolles Malet - Grands Chantiers - PE 15 | Spie batignolles Malet | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| FR000000000000205659 | 205659 | APERAM STAINLESS France - Site de Gueugnon | APERAM STAINLESS France | 32 219 | 32 219 | 32 219 | 32 219 | 32 219 | 161 095 |
| FR000000000000205639 | 205639 | Luzeal - site de Pontfaverger | LUZEAL | 6 085 | 6 085 | 6 085 | 6 085 | 6 085 | 30 425 |
| FR000000000000205638 | 205638 | Luzeal - site de Sept Saulx | LUZEAL | 801 | 801 | 801 | 801 | 801 | 4 005 |
| FR000000000000205637 | 205637 | LUZEAL - site de SAINT REMY SUR BUSSY | LUZEAL | 1 935 | 1 935 | 1 935 | 1 935 | 1 935 | 9 675 |
| FR000000000000205636 | 205636 | Luzeal - site de RECY | LUZEAL | 8 993 | 8 993 | 8 993 | 8 993 | 8 993 | 44 965 |
| Code | Name | Address | Performance | Performance | Performance | Performance | Performance | Performance | Performance |
|--------------|-------------------------------------------|----------------------------------------------|-------------|-------------|-------------|-------------|-------------|-------------|-------------|-------------|
| FR0000000000205635 | Luzeal - site de PAUVRES | LUZEAL | 13 104 | 13 104 | 13 104 | 13 104 | 13 104 | 13 104 | 65 520 |
| FR0000000000205589 | UNION INVIVO BASSENS TERRE | UNION INVIVO | 425 | 425 | 425 | 425 | 425 | 425 | 2 125 |
| FR0000000000205584 | PAREFEUILLE SAS | SAS PAREFEUILLE PROVENCE | 9 587 | 9 587 | 9 587 | 9 587 | 9 587 | 9 587 | 47 935 |
| FR0000000000205580 | ETEX OTTMARSHEIM | Etx France Building Performance | 4 532 | 4 532 | 4 532 | 4 532 | 4 532 | 4 532 | 22 660 |
| FR0000000000205579 | Etx France Building Performance usine de Le Pin | Etx France Building Performance | 5 079 | 5 079 | 5 079 | 5 079 | 5 079 | 5 079 | 25 395 |
| FR0000000000205575 | ETEX Usine Saint-Loubès | ETEX | 5 838 | 5 838 | 5 838 | 5 838 | 5 838 | 5 838 | 29 190 |
| FR0000000000205574 | Etx France Building Performance usine d'Auneuil | Etx France Building Performance | 8 848 | 8 848 | 8 848 | 8 848 | 8 848 | 8 848 | 44 240 |
| FR0000000000205524 | TEREOS NUTRITION ANIMALE MONTEPREUX | TEREOS NUTRITION ANIMALE | 9 325 | 9 325 | 9 325 | 9 325 | 9 325 | 9 325 | 46 625 |
| FR0000000000205523 | TEREOS NUTRITION ANIMALE PLEURS | TEREOS NUTRITION ANIMALE | 7 173 | 7 173 | 7 173 | 7 173 | 7 173 | 7 173 | 35 865 |
| FR0000000000205522 | TEREOS NUTRITION ANIMALE ALLEMANCHE | TEREOS NUTRITION ANIMALE | 8 837 | 8 837 | 8 837 | 8 837 | 8 837 | 8 837 | 44 185 |
| FR0000000000205489 | Société de Véhicules Automobiles de Batilly-SOVAB | Société de Véhicules Automobiles de Batilly-SOVAB | 6 241 | 6 241 | 6 241 | 6 241 | 6 241 | 6 241 | 31 205 |
| FR0000000000205461 | BOLAIDOR | BOLAIDOR (SOCIETE LAITIERE DU BOCAGE ORNAIS) | 16 372 | 16 372 | 16 372 | 16 372 | 16 372 | 16 372 | 81 860 |
| FR0000000000205437 | SICA PULPES DE BOIRY | TEREOS France | 14 221 | 14 221 | 14 221 | 14 221 | 14 221 | 14 221 | 71 105 |
| FR0000000000205264 | CAPDEA SITE DE MARIGNY LE CHATEL | CAPDEA | 7 502 | 7 502 | 7 502 | 7 502 | 7 502 | 7 502 | 37 510 |
| FR0000000000205263 | CAPDEA site d'Aulnay | CAPDEA | 5 687 | 5 687 | 5 687 | 5 687 | 5 687 | 5 687 | 28 435 |
| Code | Company Name | Location | Address | Phone | Fax | Email | Website |
|--------------|--------------------------------------------------|---------------------------------|--------------------------------|-------|-----|-------|---------|
| FR0000000000205261 | CAPDEA site d'Assencières | CA PDEA sit e d'Assencières | 6 523 | 6 523 | 6 523 | 6 523 | 6 523 | 32 615 |
| FR0000000000205226 | FERROPEM Usine de Laudun | FERROPEM Usine de Laudun | 148 612 | 148 612 | 148 612 | 148 612 | 148 612 | 743 060 |
| FR0000000000205225 | FERROPEM Usine de Château-Feuillet | FerroPem Usine de Château-Feuillet | 98 698 | 98 698 | 98 698 | 98 698 | 98 698 | 493 490 |
| FR0000000000205224 | FERROPEM Usine de Montricher | FerroPem Usine de Montricher | 89 515 | 89 515 | 89 515 | 89 515 | 89 515 | 447 575 |
| FR0000000000205223 | FERROPEM Usine des Clavaux | FerroPem Usines des Clavaux | 149 065 | 149 065 | 149 065 | 149 065 | 149 065 | 745 325 |
| FR0000000000205222 | FERROPEM Usine d'Anglefort | FERROPEM Usine d'Anglefort | 113 711 | 113 711 | 113 711 | 113 711 | 113 711 | 568 555 |
| FR0000000000204970 | MONDELANGE INDUSTRIES | MONDELANGE INDUSTRIES | 1 963 | 1 963 | 1 963 | 1 963 | 1 963 | 9 815 |
| FR0000000000204944 | KEM ONE- Usine de LAVERA | KEM ONE | 106 224 | 83 388 | 83 388 | 83 388 | 83 388 | 439 776 |
| FR0000000000204921 | ELKEM SILICONES Site de Roussillon | ELKEM Silicones France | 49 466 | 49 466 | 49 466 | 49 466 | 49 466 | 247 330 |
| FR0000000000204861 | UCDV Usines Coopératives Du Vexin | UCDV | 16 660 | 16 660 | 16 660 | 16 660 | 16 660 | 83 300 |
| FR0000000000204318 | ARKEMA France - Usine de Lacq | ARKEMA France | 30 411 | 30 411 | 30 411 | 30 411 | 30 411 | 152 055 |
| FR0000000000204293 | WINOA | WINOA | 12 276 | 12 276 | 12 276 | 12 276 | 12 276 | 61 380 |
| FR0000000000204292 | Axens | Axens | 6 032 | 6 032 | 6 032 | 6 032 | 6 032 | 30 160 |
| FR0000000000204218 | PRODEVA | PRODEVA | 7 688 | 7 688 | 7 688 | 7 688 | 7 688 | 38 440 |
| FR0000000000204214 | Ferroglobe Manganese France | Ferroglobe Manganese France | 132 880 | 132 880 | 132 880 | 132 880 | 132 880 | 664 400 |
| FR0000000000204211 | Atelier ammoniac Grandpuits | Borealis Chimie SAS | 438 583 | 438 583 | 438 583 | 438 583 | 438 583 | 2 192 915 |
| FR0000000000204210 | Atelier acide nitrique Grandpuits | Borealis Chimie SAS | 71 534 | 71 534 | 71 534 | 71 534 | 71 534 | 357 670 |
| FR0000000000204205 | Borealis Chimie Usine de Grand-Quevilly Unité d'acide nitrique 7 | Borealis Chimie Usine de Grand Quevilly | 34 562 | 34 562 | 34 562 | 34 562 | 34 562 | 172 810 |
| Code | Nom complet | Nom abrégé | Code | Nom complet | Nom abrégé |
|---------------|--------------------------------------------------|------------------------------------------------|---------------|--------------------------------------------------|------------------------------------------------|
| FR0000000000204076 | SOCIETE CELIA-LAITERIE DE CRAON | SOCIETE CELIA-LAITERIE DE CRAON | 204076 | SOCIETE CELIA-LAITERIE DE CRAON | SOCIETE CELIA-LAITERIE DE CRAON |
| FR0000000000204064 | SOCIETE LAITIERE DE MAYENNE | SOCIETE LAITIERE DE MAYENNE | 204064 | SOCIETE LAITIERE DE MAYENNE | SOCIETE LAITIERE DE MAYENNE |
| FR0000000000204035 | SOCIETE LAITIERE DU PAYS D'AUGE | SOCIETE LAITIERE DU PAYS D'AUGE | 204035 | SOCIETE LAITIERE DU PAYS D'AUGE | SOCIETE LAITIERE DU PAYS D'AUGE |
| FR0000000000203841 | ADISSEO - Roussillon | ADISSEO - Plateforme chimique de Roussillon | 203841 | ADISSEO - Roussillon | ADISSEO - Plateforme chimique de Roussillon |
| FR0000000000203838 | ADISSEO Les Roches | ADISSEO - Roches | 203838 | ADISSEO Les Roches | ADISSEO - Roches |
| FR0000000000203712 | Constellium Issoire | Constellium Issoire | 203712 | Constellium Issoire | Constellium Issoire |
| FR000000000001160 | CTEBis Bâtiment 6100 | AEROPORTS DE PARIS | 1160 | CTEBis Bâtiment 6100 | AEROPORTS DE PARIS |
| FR000000000001157 | TEREGA Station de compression de LUSSAGNET | TEREGA | 1157 | TEREGA Station de compression de LUSSAGNET | TEREGA |
| FR000000000001154 | Alphaglass | Alphaglass | 1154 | Alphaglass | Alphaglass |
| FR000000000001152 | SAINT-GOBAIN ISOVER | ISOVER | 1152 | SAINT-GOBAIN ISOVER | ISOVER |
| FR000000000001141 | FROMAGERIE BEL PRODUCTION FRANCE - USINE DE SABLE SUR SARTHE | FROMAGERIES BEL PRODUCTION France | 1141 | FROMAGERIE BEL PRODUCTION FRANCE - USINE DE SABLE SUR SARTHE | FROMAGERIES BEL PRODUCTION France |
| FR000000000001139 | CABOT CARBONE | CABOT CARBONE | 1139 | CABOT CARBONE | CABOT CARBONE |
| FR000000000001137 | TEREOS STARCH SWEETENERS LBN | TEREOS STARCH SWEETENERS LBN | 1137 | TEREOS STARCH SWEETENERS LBN | TEREOS STARCH SWEETENERS LBN |
| FR000000000001135 | COGELYO N-E - Site Goodyear | COGELYO Nord-Est | 1135 | COGELYO N-E - Site Goodyear | COGELYO Nord-Est |
| FR000000000001119 | GRTgaz station de compression de Palleau | GRTgaz Région Rhône Méditerranée | 1119 | GRTgaz station de compression de Palleau | GRTgaz Région Rhône Méditerranée |
| FR000000000001117 | Société Anonyme de la Raffinerie des Antilles | SARA | 1117 | Société Anonyme de la Raffinerie des Antilles | SARA |
| Code | Nom complet | Nom abrégé | Code | Nom complet | Nom abrégé |
|---------------|--------------------------------------------------|------------------------------------------------|---------------|--------------------------------------------------|------------------------------------------------|
| FR000000000001160 | CTEBis Bâtiment 6100 | AEROPORTS DE PARIS | 1160 | CTEBis Bâtiment 6100 | AEROPORTS DE PARIS |
| FR000000000001157 | TEREGA Station de compression de LUSSAGNET | TEREGA | 1157 | TEREGA Station de compression de LUSSAGNET | TEREGA |
| FR000000000001154 | Alphaglass | Alphaglass | 1154 | Alphaglass | Alphaglass |
| FR000000000001152 | SAINT-GOBAIN ISOVER | ISOVER | 1152 | SAINT-GOBAIN ISOVER | ISOVER |
| FR000000000001141 | FROMAGERIE BEL PRODUCTION FRANCE - USINE DE SABLE SUR SARTHE | FROMAGERIES BEL PRODUCTION France | 1141 | FROMAGERIE BEL PRODUCTION FRANCE - USINE DE SABLE SUR SARTHE | FROMAGERIES BEL PRODUCTION France |
| FR000000000001139 | CABOT CARBONE | CABOT CARBONE | 1139 | CABOT CARBONE | CABOT CARBONE |
| FR000000000001137 | TEREOS STARCH SWEETENERS LBN | TEREOS STARCH SWEETENERS LBN | 1137 | TEREOS STARCH SWEETENERS LBN | TEREOS STARCH SWEETENERS LBN |
| FR000000000001135 | COGELYO N-E - Site Goodyear | COGELYO Nord-Est | 1135 | COGELYO N-E - Site Goodyear | COGELYO Nord-Est |
| FR000000000001119 | GRTgaz station de compression de Palleau | GRTgaz Région Rhône Méditerranée | 1119 | GRTgaz station de compression de Palleau | GRTgaz Région Rhône Méditerranée |
| FR000000000001117 | Société Anonyme de la Raffinerie des Antilles | SARA | 1117 | Société Anonyme de la Raffinerie des Antilles | SARA |
| Code | Company Name | Address | Code | Company Name | Address |
|--------|--------------------------------------------------|----------------------------------------------|--------|--------------------------------------------------|----------------------------------------------|
| FR000000000001104 | SAFRAN LANDING SYSTEMS Etablissement de Villeurbanne | SAFRAN LANDING SYSTEMS | 1104 | SAFRAN LANDING SYSTEMS Etablissement de Villeurbanne | SAFRAN LANDING SYSTEMS |
| FR000000000001087 | CRISTAL UNION Etablissement de CORBEILLES | CRISTAL UNION | 1087 | CRISTAL UNION Etablissement de CORBEILLES | CRISTAL UNION |
| FR000000000001086 | CRISTAL UNION Etablissement de PITHIVIERS | CRISTAL UNION | 1086 | CRISTAL UNION Etablissement de PITHIVIERS | CRISTAL UNION |
| FR000000000001083 | STORENGY France Stockage souterrain de CHEMERY | STORENGY France | 1083 | STORENGY France Stockage souterrain de CHEMERY | STORENGY France |
| FR000000000001082 | Chaufferie Urbaine ZUP de Blois | Société Blésoise de Distribution de Chaleur (SBDC) | 1082 | Chaufferie Urbaine ZUP de Blois | Société Blésoise de Distribution de Chaleur (SBDC) |
| FR000000000001081 | New Duralex International | DURALEX INTERNATIONAL SAS | 1081 | New Duralex International | DURALEX INTERNATIONAL SAS |
| FR000000000001078 | SODC | SODC | 1078 | SODC | SODC |
| FR000000000001077 | SOCOS | SOCOS | 1077 | SOCOS | SOCOS |
| FR000000000001074 | SUCRERIE D’ARTENAY | TEREOS France | 1074 | SUCRERIE D’ARTENAY | TEREOS France |
| FR000000000001071 | ESSITY Operations France Usine de GIEN | ESSITY Operations France | 1071 | ESSITY Operations France Usine de GIEN | ESSITY Operations France |
| FR000000000001070 | DS Smith Paper Coulons | DS Smith Paper Coulons | 1070 | DS Smith Paper Coulons | DS Smith Paper Coulons |
| FR000000000001069 | SCBC | SOCIETE DE CHAUFFAGE DES BORDS DU CHER (SCBC) | 1069 | SCBC | SOCIETE DE CHAUFFAGE DES BORDS DU CHER (SCBC) |
| FR00000000000210725 | Installation de cogénération-CEA Saclay | COGESTAR 3 | 210725 | Installation de cogénération-CEA Saclay | COGESTAR 3 |
| FR00000000000210662 | AJINOMOTO FOODS EUROPE Mesnil Saint Nicaise | AJINOMOTO FOODS EUROPE | 210662 | AJINOMOTO FOODS EUROPE Mesnil Saint Nicaise | AJINOMOTO FOODS EUROPE |
| FR00000000000210623 | Station de Sauveterre de Guyenne | TEREGA | 210623 | Station de Sauveterre de Guyenne | TEREGA |
| FR00000000000210608 | NUTRIBABIG | NUTRIBABIG | 210608 | NUTRIBABIG | NUTRIBABIG |
| FR00000000000210242 | STANVEN SN | STANVEN SN | 210242 | STANVEN SN | STANVEN SN |
| Code | Name | Address | Energy | Energy | Energy | Energy | Energy | Energy |
|---------------|-------------------------------------------|----------------------------------------------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| FR000000000001064 | STORENGY Stockage Souterrain de Céré la Ronde | STORENGY | 806 | 806 | 806 | 806 | 806 | 4030 |
| FR000000000001063 | DALKIA – CHAUFFAGE URBAIN DE JOUE LES TOURS | DALKIA | 1299 | 1265 | 1232 | 1199 | 1165 | 6160 |
| FR000000000001057 | Lhoist France Ouest Usine de St Gaultier | Lhoist France Ouest | 41669 | 41669 | 41669 | 41669 | 41669 | 208345 |
| FR000000000001055 | BALSAN | BALSAN | 1819 | 1819 | 1819 | 1819 | 1819 | 9095 |
| FR000000000001032 | VERALLIA FRANCE - Cognac | Verallia France | 72825 | 72825 | 72825 | 72825 | 72825 | 364125 |
| FR000000000001021 | TERREAL ROUMAZIERES-LOUBERT | TERREAL | 25822 | 25822 | 25822 | 25822 | 25822 | 129110 |
| FR00000000000210205 | GRTgaz station de compression de Beynes | GRTgaz Territoire Val de Seine | 1818 | 1818 | 1818 | 1818 | 1818 | 9090 |
| FR00000000000210144 | MACON ENERGIES SERVICES - Centrale Les Bruyères | MACON ENERGIE SERVICES | 4091 | 3986 | 3881 | 3776 | 3670 | 19404 |
| FR00000000000210099 | SGD SA | SGD SA | 6897 | 6897 | 6897 | 6897 | 6897 | 34485 |
| FR00000000000209263 | Centrale Californie | ERENA | 1893 | 1844 | 1796 | 1747 | 1698 | 8978 |
| FR00000000000209030 | DIJON ENERGIES - Chaufferie des Pejoces | DIJON ENERGIES | 5580 | 5580 | 5580 | 5580 | 5580 | 27900 |
| FR00000000000207494 | MANUFACTORY EVER GRES | MANUFACTORY EVER GRES SAS - MEG | 10974 | 10974 | 10974 | 10974 | 10974 | 54870 |
| FR00000000000206830 | EIFFAGE GC CENTRALE D'ENROBAGE MOBILE MI 707 | EIFFAGE GENIE CIVIL | 711 | 711 | 711 | 711 | 711 | 3555 |
| FR00000000000206799 | SITEK Insulation | SITEK INSULATION | 10005 | 10005 | 10005 | 10005 | 10005 | 50025 |
| FR00000000000001016 | ALBIOMA BOIS-ROUGE | ALBIOMA BOIS-ROUGE | 39370 | 38358 | 37346 | 36335 | 35323 | 186732 |
| FR00000000000001007 | Briqueteries de TEMPLEUVE | Briqueteries de Templeuve | 3406 | 3406 | 3406 | 3406 | 3406 | 17030 |
| FR00000000000001006 | STOELZLE MASNIERES PARFUMERIE SAS | STOELZLE MASNIERES PARFUMERIE SAS | 10922 | 10922 | 10922 | 10922 | 10922 | 54610 |
| Code | Numéro | Nom de l'entreprise | Adresse | Code postal | Ville | Numéro de téléphone |
|---------------|--------|---------------------------------------------------------|--------------------------------|-------------|-------|---------------------|
| FR000000000001005 | 1005 | LIBERTY ASCOVAL Acierie de Saint-Saulve | LIBERTY ASCOVAL Acierie de SAINT-SAULVE | 12 034 | | 60 170 |
| FR000000000001003 | 1003 | GRTgaz station de compression de Pitgam | GRTgaz Territoire Nord Est | 8 660 | | 43 300 |
| FR000000000001001 | 1001 | LEROUX SAS | LEROUX | 1 109 | | 5 545 |
| FR000000000000999 | 999 | GRTgaz station de compression de Taisnières-sur-Hon | GRTgaz Territoire Nord Est | 21 061 | | 105 305 |
| FR00000000000206583 | 206583 | CENTRE HOSPITALIER UNIVERSITAIRE DE SAINT-ETIENNE | CENTRE HOSPITALIER UNIVERSITAIRE DE SAINT-ETIENNE | 917 | | 4 585 |
| FR00000000000206411 | 206411 | COMPTOIR AGRICOLE STRASBOURG | COMPTOIR AGRICOLE | 466 | | 2 330 |
| FR00000000000206410 | 206410 | COMPTOIR AGRICOLE SELTZ | COMPTOIR AGRICOLE | 482 | | 2 410 |
| FR00000000000206385 | 206385 | VERDUN SUR LE DOUBS | COOPERATIVE BOURGOGNE DU SUD | 159 | | 795 |
| FR00000000000206384 | 206384 | CHALON SUR SAONE | SOCIETE COOPERATIVE AGRICOLE ET VITICOLE BOURGOGNE DU SUD | 173 | | 865 |
| FR00000000000206374 | 206374 | FRAMATOME - Le Creusot | FRAMATOME | 6 346 | | 31 730 |
| FR00000000000206370 | 206370 | Unifrax France | UNIFRAX France | 577 | | 2 885 |
| FR00000000000206361 | 206361 | CHEMINEES PHILIPPE | CHEMINEES PHILIPPE | 1 252 | | 6 260 |
| FR0000000000000994 | 994 | ARTOIS ENERGIES | ARTOIS ENERGIES | 2 247 | | 10 656 |
| FR0000000000000993 | 993 | Cogénération Réseau d'Arras | COGESTAR | 1 554 | | 7 370 |
| FR0000000000000986 | 986 | RESONOR - Chaufferie des Beaux Arts | RESONOR | 1 083 | | 5 415 |
| FR0000000000000979 | 979 | NESTLE PURINA PETCARE France - Usine de Marconnelle | NESTLE PURINA PETCARE France | 5 493 | | 27 465 |
| FR0000000000000977 | 977 | Gassco AS Dunkerque Terminal | Gassco AS | 861 | | 4 305 |
| Code | Nom complet | Nom abrégé | Code 1 | Code 2 | Code 3 | Code 4 | Code 5 | Code 6 |
|--------------|--------------------------------------------------|------------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| FR000000000000972 | SICAL SA | SICAL | 13 355 | 13 355 | 13 355 | 13 355 | 13 355 | 66 775 |
| FR000000000000971 | CHAUFFERIE DE L'ILE JEANTY | ENERGIE GRAND LITTORAL | 2 179 | 2 179 | 2 179 | 2 179 | 2 179 | 10 895 |
| FR000000000000969 | DALKIA - CHAUFFERIE CENTRALE DE LILLE EST | VILLAE | 409 | 409 | 409 | 409 | 409 | 2 045 |
| FR000000000000206358 | Coopérative agricole Terre d'Alliances | Coopérative agricole Terre d'Alliances | 339 | 339 | 339 | 339 | 339 | 1 695 |
| FR000000000000206354 | TERRE D ALLIANCES MACON | Coopérative agricole Terre d'Alliances | 236 | 236 | 236 | 236 | 236 | 1 180 |
| FR000000000000206345 | STEICO CASTELJALOUX SAS | STEICO CASTELJALOUX SAS | 7 304 | 7 304 | 7 304 | 7 304 | 7 304 | 36 520 |
| FR000000000000206322 | REGEAL AFFIMET | REGEAL | 10 441 | 10 441 | 10 441 | 10 441 | 10 441 | 52 205 |
| FR000000000000206318 | Liberty RAIL Hayange | Liberty RAIL Hayange | 22 835 | 22 835 | 22 835 | 22 835 | 22 835 | 114 175|
| FR000000000000206235 | SICA Gâtinaise de déshydratation | société d'intérêt collectif agricole | 5 066 | 5 066 | 5 066 | 5 066 | 5 066 | 25 330 |
| FR000000000000206222 | Coopérative Eureden (ex-UCA CECABROONS) | Coopérative Eureden | 752 | 752 | 752 | 752 | 752 | 3 760 |
| FR0000000000000968 | Université de Lille 1 Sciences et Technologies | DALKIA | 956 | 956 | 956 | 956 | 956 | 4 780 |
| FR0000000000000965 | CHAUFFERIE DE LA ZUP DE LENS | DALKIA France | 62 | 62 | 62 | 62 | 62 | 310 |
| FR0000000000000955 | ArcelorMittal France (ex ArcelorMittal Atlantique et Lorraine) - site de Mardyck | ArcelorMittal France (ex ArcelorMittal Atlantique et Lorraine) | 48 386 | 48 386 | 48 386 | 48 386 | 48 386 | 241 930|
| FR0000000000000953 | TEREOS - SUCRERIE D'ATTIN | TEREOS France | 23 885 | 23 885 | 23 885 | 23 885 | 23 885 | 119 425|
| FR0000000000000932 | AHLSTROM-MUNKSJÖ SPECIALITIES | usine de Bousbecque | 12 288 | 12 288 | 12 288 | 12 288 | 12 288 | 61 440 |
| FR0000000000000928 | Usine Renault Douai - Georges BESSE | Usine Renault de Douai | 6 626 | 6 626 | 6 626 | 6 626 | 6 626 | 33 130 |
| FR0000000000000924 | ASCOMETAL USINE DES DUNES | ASCOMETAL FRANCE HOLDING | 12 913 | 12 913 | 12 913 | 12 913 | 12 913 | 64 565 |
| FR000000000000206150 | Sanofi Aramon | SANOFI CHIMIE | 3 503 | 3 503 | 3 503 | 3 503 | 3 503 | 17 515 |
| Code | Company Name | Location | Total 2021 | Total 2020 | Total 2019 | Total 2018 | Total 2017 | Total 2016 |
|--------------|--------------------------------------------------|---------------------------------|------------|------------|------------|------------|------------|------------|
| FR0000000000206138 | VIVESCIA-site de Pringy | VIVESCIA | 239 | 239 | 239 | 239 | 239 | 1 195 |
| FR0000000000206132 | TOTAL - Usine de Carling - atelier Polyéthylène | TOTAL PETROCHEMICALS France | 4 362 | 4 362 | 4 362 | 4 362 | 4 362 | 21 810 |
| FR0000000000206099 | FORESA France | FORESA France | 3 506 | 3 506 | 3 506 | 3 506 | 3 506 | 17 530 |
| FR0000000000206041 | Peugeot Citroën Mécanique de l'Est-Sept Fons | Peugeot Citroën Mécanique de l'Est | 21 223 | 21 223 | 21 223 | 21 223 | 21 223 | 106 115 |
| FR0000000000206028 | PLACOPLATRE VAUJOURS | PLACOPLATRE | 30 205 | 30 205 | 30 205 | 30 205 | 30 205 | 151 025 |
| FR0000000000206025 | PLACOPLATRE Cormeilles | PLACOPLATRE | 7 201 | 7 201 | 7 201 | 7 201 | 7 201 | 36 005 |
| FR0000000000000915 | ARC France | Arc France | 196 258 | 196 258 | 196 258 | 196 258 | 196 258 | 981 290 |
| FR0000000000000894 | WIENERBERGER - Usine de Fines-les-Râches | WIENERBERGER SAS | 2 914 | 2 914 | 2 914 | 2 914 | 2 914 | 14 570 |
| FR0000000000000889 | EDILIANs Site de Léguevin | EDILIANs | 7 622 | 7 622 | 7 622 | 7 622 | 7 622 | 38 110 |
| FR0000000000000879 | TERREAL RIEUSQUEL | TERREAL | 2 535 | 2 535 | 2 535 | 2 535 | 2 535 | 12 675 |
| FR0000000000000878 | FIBRE EXCELLENCE SAINT-GAUDENS SAS | FIBRE EXCELLENCE SAINT-GAUDENS SAS | 175 054 | 175 054 | 175 054 | 175 054 | 175 054 | 875 270 |
| FR0000000000000872 | BOUYER LEROUX - Usine COLOMIERS | BOUYER LEROUX | 17 740 | 17 740 | 17 740 | 17 740 | 17 740 | 88 700 |
| FR0000000000000871 | CNES | CENTRE NATIONAL DETUDES SPATIALES (CNES) | 524 | 511 | 497 | 484 | 470 | 2 486 |
| FR0000000000000869 | AIRBUS OPERATIONS SAS Site de Clément Ader | AIRBUS OPERATIONS SAS | 5 690 | 5 690 | 5 690 | 5 690 | 5 690 | 28 450 |
| FR0000000000205948 | VALLOUREC TUBES France Etablissement de Deville | Vallourec Tubes France Etablissement de Deville | 5 127 | 5 127 | 5 127 | 5 127 | 5 127 | 25 635 |
| FR0000000000205947 | VALLOUREC TUBE France Etablissement de SAINT SAULVE | Vallourec Tubes France-tuberie de Saint Saulve | 3 650 | 3 650 | 3 650 | 3 650 | 3 650 | 18 250 |
| FR0000000000205944 | VALLOUREC BEARING TUBES | VALLOUREC BEARING TUBES | 5 418 | 5 418 | 5 418 | 5 418 | 5 418 | 27 090 |
| Code | Name | Address | Phone | Fax | Email | Website |
|--------------|-------------------------------------------|----------------------------------------------|-------|------|-------|---------|
| FR0000000000205933 | LIMAGRAIN - EX MAICENTRE Ancienne Usine | LIMAGRAIN, S.C.A | 278 | 278 | 278 | 278 |
| FR0000000000205891 | SITE STRASBOURG | ARMBRUSTER FRERES SAS | 551 | 551 | 551 | 551 |
| FR0000000000205877 | MAISADOUR BEGAAR | Maisadour - Begaar | 968 | 968 | 968 | 968 |
| FR0000000000205870 | COOPERL ARC ATLANTIQUE LAMBALLE | COOPERL ARC ATLANTIQUE | 1 575 | 1 575| 1 575 | 1 575 |
| FR0000000000205829 | Aubert et Duval site de Pamiers | Aubert et Duval | 3 818 | 3 818| 3 818 | 3 818 |
| FR0000000000000864 | VOA | Verrerie d’Albi | 55 007 | 55 007| 55 007| 55 007 |
| FR0000000000000856 | SOCLI IZAOURT | SOCLI | 16 073 | 16 073| 16 073| 16 073 |
| FR0000000000000840 | CRISTAL UNION Et d’ERSTEIN | CRISTAL UNION | 16 835 | 16 835| 16 835| 16 835 |
| FR0000000000000836 | ESSITY OPERATIONS France - site de Kunheim | ESSITY OPERATIONS France | 12 821 | 12 821| 12 821| 12 821 |
| FR0000000000000835 | WIENERBERGER - Briqueterie d’Achenheim | WIENERBERGER SAS | 19 141 | 19 141| 19 141| 19 141 |
| FR0000000000205820 | DILLINGER France | DILLINGER France | 45 077 | 45 077| 45 077| 45 077 |
| FR0000000000205797 | CRISTAL UNION (Pulpes Haute Picardie) | CRISTAL UNION | 8 288 | 8 288| 8 288 | 8 288 |
| FR0000000000205787 | ROCKWOOL France SAS | ROCKWOOL France SAS | 85 416 | 85 416| 85 416| 85 416 |
| FR0000000000205702 | NLMK Strasbourg | NLMK Strasbourg | 16 904 | 16 904| 16 904| 16 904 |
| FR0000000000205688 | SUNDESHY - SITE DE FRANCHEVILLE | Société coopérative agricole de déshydratation SUNDESHY | 11 989 | 11 989| 11 989| 11 989 |
| FR0000000000205672 | KRONOSPAN AUXERRE | Kronospan-sas | 10 646 | 10 646| 10 646| 10 646 |
| FR0000000000205670 | TRIMET France | TRIMET France | 235 735 | 235 735| 235 735| 235 735 |
| FR0000000000000057 | Sucre de Roye | Saint Louis Sucre Roye | 54 497 | 54 497| 54 497| 54 497 |
| FR0000000000000047 | Chaufferie Opac Nord Â-Le Pigeonnier  | AMIENS ENERGIES | 1 298 | 1 265| 1 231 | 1 198 |
| FR0000000000000041 | VSPU | VSPU Villers-Saint-Paul | 1 855 | 1 855| 1 855 | 1 855 |
| Code | Company Name | Address | Energy Type | Production (MWh) |
|--------------|--------------------------------------------------|----------------------------------------------|-------------|------------------|
| FR000000000000037 | EDILIANS Site de Saint Germer de Fly | EDILIANS | 24 209 | 121 045 |
| FR000000000000032 | SAVERGLASS | Saverglass | 33 459 | 168 891 |
| FR000000000000010 | EVERBAL | EVERBAL | 11 968 | 59 840 |
| FR000000000000004 | Wepa Greenfield sas | Wepa Greenfield | 2 766 | 13 830 |
| FR000000000000043 | OCV CHAMBERY France | OCV CHAMBERY France | 29 951 | 149 755 |
| FR000000000000041 | ELM Opérations - CHAUFFERIE URBAIN LAFAYETTE | ELM OPERATIONS | 4 371 | 21 855 |
| FR000000000000042 | Chaufferie des Semailles À Rillieux-La-Pape COFELY | Plateau Nord Energie | 500 | 2 500 |
| FR000000000000043 | Carrière et Chaux Balthazard Cotte Usine de La Buisse | Carrière et Chaux Balthazard Cotte | 36 554 | 182 770 |
| FR000000000000045 | ARKEMA Pierre Benite | Arkema | 17 055 | 85 275 |
| FR000000000000041 | RHODIA OPERATION - SOLVAY SILICA | RHODIA OPERATION - SOLVAY SILICA | 68 433 | 342 165 |
| FR000000000000040 | ELM OPERATIONS -BRON PARILLY | ELM OPERATIONS | 1 051 | 4 985 |
| FR000000000000040 | OI France SAS -Veauche | OI France SAS | 38 822 | 194 110 |
| FR000000000000046 | VERALLIA FRANCE - Saint-Romain Le Puy | Verallia Saint-Romain Le Puy | 35 611 | 178 055 |
| FR000000000000039 | AUBERT ET DUVAL Usine de Firminy | Aubert Duval Usine de Firminy | 2 229 | 11 145 |
| FR000000000000038 | Rhodia opérations etablissement du Pont de Claix | Rhodia Opérations | 44 504 | 211 084 |
| FR000000000000036 | ENERGIE VERTE DE VALENCE - Chaufferie Dreyfus | ENERGIE VERTE DE VALENCE | 1 327 | 6 295 |
| FR000000000000036 | GRTgaz station de compression de La Bégude-de-Mazenc | GRTgaz Territoire Rhône Méditerranée | 1 517 | 7 585 |
| Code | Value | Description |
|---------------|-------|-----------------------------------------------------------------------------|
| FR000000000000360 | 360 | LafargeHolcim Ciments - Usine du Teil |
| FR000000000000349 | 349 | STORENGY France Stockage souterrain d'ETREZ |
| FR000000000000347 | 347 | KEM ONE BALAN |
| FR000000000000342 | 342 | Dalkia-SDCL L'AURENCE |
| FR000000000000338 | 338 | INTERNATIONAL PAPER SA |
| FR000000000000324 | 324 | LA ROCHERE |
| FR000000000000322 | 322 | PRODIA SNC |
| FR000000000000317 | 317 | Peugeot Citroën Sochaux SNC |
| FR0000000000000704 | 704 | Chaufferie urbaine d'EVRY |
| FR0000000000000695 | 695 | ALPA |
| FR0000000000000693 | 693 | PEUGEOT CITROEN POISSY SNC |
| FR0000000000000819 | 819 | PEUGEOT CITROEN MULHOUSE SNC |
| FR0000000000000816 | 816 | DSM Nutritional Products France |
| FR0000000000000805 | 805 | GIE Chimie Salindres |
| FR0000000000000803 | 803 | SAIPOLE SETE |
| FR0000000000000800 | 800 | OI France SAS Vergèze |
| FR0000000000000797 | 797 | NIMERGIE |
| FR0000000000000796 | 796 | OWENS CORNING FIBERGLAS France |
| Code | Numéro | Société | Adresse | Énergie | Énergie | Énergie | Énergie | Énergie | Énergie |
|---------------|--------|----------------------------------------------|----------------------------------------------|---------|---------|---------|---------|---------|---------|
| FR000000000000783 | 783 | TEREGA Station de compression de Barbaira | TEREGA | 1 631 | 1 631 | 1 631 | 1 631 | 1 631 | 8 155 |
| FR000000000000193 | 193 | ENGIE ENERGIE SERVICES Rennes Villejean | ENGIE Energie Services (Engie Réseaux) | 601 | 601 | 601 | 601 | 601 | 3 005 |
| FR000000000000187 | 187 | ENTREMONT ALLIANCE MALESTROIT | ENTREMONT ALLIANCE S.A.S | 7 863 | 7 863 | 7 863 | 7 863 | 7 863 | 39 315 |
| FR000000000000183 | 183 | SOCIETE LAITIERE DE RETIERS | SOCIETE LAITIERE DE RETIERS | 25 244 | 25 244 | 25 244 | 25 244 | 25 244 | 126 220 |
| FR000000000000177 | 177 | PDM Industries | PDM Industries | 26 918 | 26 918 | 26 918 | 26 918 | 26 918 | 134 590 |
| FR000000000000176 | 176 | EUROSERUM | EUROSERUM | 7 744 | 7 744 | 7 744 | 7 744 | 7 744 | 38 720 |
| FR000000000000172 | 172 | BUNGE France SAS - Usine de Brest | BUNGE France SAS | 19 115 | 19 115 | 19 115 | 19 115 | 19 115 | 95 575 |
| FR000000000000164 | 164 | SOCIETE DIJONNAISE D'ENERGIE NOUVELLE - Chaufferie de la Fontaine d'Ouche | SOCIETE DIJONNAISE D'ENERGIE NOUVELLE | 1 351 | 1 316 | 1 282 | 1 247 | 1 212 | 6 408 |
| FR000000000000568 | 568 | CARGILL FRANCE SITE DE SAINT NAZAIRE | CARGILL France SAS | 17 791 | 17 791 | 17 791 | 17 791 | 17 791 | 88 955 |
| FR000000000000567 | 567 | ALLARD EMBALLAGES | ALLARD EMBALLAGES PAPETERIE DE VARENNES | 17 352 | 17 352 | 17 352 | 17 352 | 17 352 | 86 760 |
| FR000000000000563 | 563 | SOCIETE NANTAISE DE DISTRIBUTION DE CHALEUR (NADIC) | SOCIETE NANTAISE DE DISTRIBUTION DE CHALEUR (NADIC) | 1 578 | 1 537 | 1 497 | 1 456 | 1 416 | 7 484 |
| FR000000000000562 | 562 | Papeterie le Bourray | PAPETERIE LE BOURRAY | 5 428 | 5 428 | 5 428 | 5 428 | 5 428 | 27 140 |
| FR000000000000689 | 689 | Ciments Calcia - Usine de GARGENVILLE | Ciments Calcia | 126 368 | 126 368 | 126 368 | 126 368 | 126 368 | 631 840 |
| FR000000000000672 | 672 | SAM MONTEREAU SAS | SAM MONTEREAU SAS | 51 739 | 51 739 | 51 739 | 51 739 | 51 739 | 258 695 |
| FR000000000000669 | 669 | SC2M Chaufferie de Melun Montaigu | SC2M (Société de Chauffage de Melun Montaigu) | 795 | 795 | 795 | 795 | 795 | 3 975 |
| FR000000000000664 | 664 | RAFFINERIE DE GRANDPUITS | TOTAL RAFFINAGE FRANCE - Raffinerie de Grandpuits | 249 139 | 249 139 | 249 139 | 249 139 | 249 139 | 1 245 695 |
| Code | Company Name | Address | Energy Source | Energy Source | Energy Source | Energy Source | Energy Source | Energy Source |
|--------------|--------------------------------------------------|----------------------------------------------|---------------|---------------|---------------|---------------|---------------|---------------|
| FR000000000000662 | GEODALYS Chaufferie de la Plaine du Lys (Dammaries) | GEODALYS | 134 | 131 | 128 | 124 | 121 | 638 |
| FR000000000000661 | Site Disneyland Resort Paris - Centrale d'Energie | EURO DISNEY ASSOCIES S.A.S. | 1549 | 1549 | 1549 | 1549 | 1549 | 7745 |
| FR000000000000162 | DIJON ENERGIES-CHAUFFERIE URBAINE QUETIGNY | DIJON ENERGIES | 963 | 938 | 914 | 889 | 864 | 4568 |
| FR000000000000158 | Sumiriko Rubber Compounding France SAS | Sumiriko Rubber Compounding France SAS | 1003 | 1003 | 1003 | 1003 | 1003 | 5015 |
| FR000000000000152 | Chaufferie Urbaine SECUA SNC DALKIA | SOCIETE D'EXPLOITATION DU CHAUFFAGE URBAIN D'AUTUN (SECUA) | 1153 | 1153 | 1153 | 1153 | 1153 | 5765 |
| FR000000000000149 | APERAM ALLOYS IMPHY | APERAM ALLOYS IMPHY | 16782 | 16782 | 16782 | 16782 | 16782 | 83910 |
| FR000000000000141 | Chaufferie des Aubépins (CHALON) | CHALON'ENERGIE | 482 | 482 | 482 | 482 | 482 | 2410 |
| FR000000000000139 | INDUSTEEEL FRANCE - CREUSOT | INDUSTEEEL France site du Creusot | 40702 | 40702 | 40702 | 40702 | 40702 | 203510 |
| FR000000000000126 | Orano La Hague | Orano Cycle | 21896 | 21896 | 21896 | 21896 | 21896 | 109480 |
| FR000000000000059 | PLATEFORME DE DONGES | TOTAL RAFFINAGE France | 627915 | 627915 | 627915 | 627915 | 627915 | 3139575 |
| FR000000000000056 | Chaufferie des Bords de l'Huisne | SYNER'GIE | 201 | 196 | 191 | 186 | 181 | 955 |
| FR000000000000053 | LAVAL ENERGIE NOUVELLE - Chaufferie Saint-Nicolas | LAVAL ENERGIE NOUVELLE | 101 | 98 | 96 | 93 | 91 | 479 |
| FR000000000000050 | Centrale Beaulieu Malakoff | ERENA | 3343 | 3343 | 3343 | 3343 | 3343 | 16715 |
| FR000000000000040 | SARVAL OUEST | SARVAL OUEST | 6904 | 6904 | 6904 | 6904 | 6904 | 34520 |
| Code | N° | Société | Code | N° | Société |
|--------------|------|--------------------------------|--------------|------|--------------------------------|
| FR0000000000000539 | 539 | Terminal méthanier de Montoir de Bretagne | ELENGY | 16 230 | 16 230 | 16 230 | 16 230 | 16 230 | 81 150 |
| FR0000000000000538 | 538 | Airbus Opérations SAS - établissement de Nantes | Airbus Operations SAS | 2 739 | 2 739 | 2 739 | 2 739 | 2 739 | 13 695 |
| FR0000000000000531 | 531 | LTR Industries | LTR Industries | 6 371 | 6 371 | 6 371 | 6 371 | 6 371 | 31 855 |
| FR0000000000000125 | 125 | LIS France | LIS France | 6 510 | 6 510 | 6 510 | 6 510 | 6 510 | 32 550 |
| FR0000000000000121 | 121 | ELVIR SA | ELVIR SAS | 4 039 | 4 039 | 4 039 | 4 039 | 4 039 | 20 195 |
| FR0000000000000120 | 120 | Coopérative d'Isigny Ste Mère | Coopérative ISIGNY Sainte mère | 23 426 | 23 426 | 23 426 | 23 426 | 23 426 | 117 130 |
| FR0000000000000114 | 114 | TERREAL BAVENT | TERREAL | 4 630 | 4 630 | 4 630 | 4 630 | 4 630 | 23 150 |
| FR0000000000000112 | 112 | BOUYER LEROUX Usine GIRONDE | BOUYER LEROUX | 26 108 | 26 108 | 26 108 | 26 108 | 26 108 | 130 540 |
| FR0000000000000772 | 772 | ARGEVAL | ARGEVAL | 543 | 543 | 543 | 543 | 543 | 2 715 |
| FR0000000000000769 | 769 | Sanofi chimie Vitry | SANOFI CHIMIE | 6 312 | 6 312 | 6 312 | 6 312 | 6 312 | 31 560 |
| FR0000000000000765 | 765 | SOCCRAM Chaufferie Nord Irvy-sur-Seine | ENERGIVRY | 13 | 13 | 13 | 13 | 13 | 65 |
| FR0000000000000762 | 762 | Chaufferie urbaine DALKIA - SCUC Chaufferie CT1 | SCUC (Société de Chauffage Urbain de Créteil) | 392 | 382 | 372 | 362 | 352 | 1 860 |
| FR0000000000000760 | 760 | Chaufferie urbaine DALKIA - SCUC Chaufferie Le Palais | SCUC (Société de Chauffage Urbain de Créteil) | 309 | 309 | 309 | 309 | 309 | 1 545 |
| FR0000000000000758 | 758 | SEBIO | SEBIO | 2 285 | 2 226 | 2 168 | 2 109 | 2 050 | 10 838 |
| FR0000000000000757 | 757 | CPCU - ST OUEN I et II | COMPAGNIE PARISIENNE DE CHAUFFAGE URBAIN | 71 646 | 71 646 | 71 646 | 71 646 | 71 646 | 358 230 |
| FR0000000000000756 | 756 | PCE - Fabien - Saint-Denis | Plaine Commune Energie (PCE) | 334 | 334 | 334 | 334 | 334 | 1 670 |
| FR0000000000000654 | 654 | SGD SA - SUCY | SGD SA | 42 218 | 42 218 | 42 218 | 42 218 | 42 218 | 211 090 |
| FR0000000000000652 | 652 | PLAINE COMMUNE ENERGIE NORD | Plaine Commune Energie (PCE) | 8 841 | 8 841 | 8 841 | 8 841 | 8 841 | 44 205 |
| FR0000000000000650 | 650 | Chaufferie du Luth | GENNEVILLIERS ENERGIE | 1 750 | 1 705 | 1 660 | 1 615 | 1 570 | 8 300 |
| Code | Company Name | Address | Code | Company Name | Address |
|---------------|--------------------------------------------------|----------------------------------------------|---------------|--------------------------------------------------|----------------------------------------------|
| FR000000000000639 | Lafarge Holcim Ciments - Usine de La Malle | LAFARGE HOLCIM Ciments | 639 | KEM ONE FOS | KEM ONE |
| FR000000000000625 | ASCOMETAL Usine de Fos-sur-Mer | ASCOMETAL FOS SUR MER SAS | 625 | Papeteries des Vosges | PAPETERIES DES VOSGES |
| FR000000000000618 | KEM ONE - Usine de Saint-Auban | KEM ONE | 618 | Société des Fours À Chaux de Sorcy | Société des Fours À Chaux de Sorcy |
| FR000000000000608 | Papeteries des Vosges | PAPETERIES DES VOSGES | 608 | SOLEVAL France Usine de CHARNY | SOLEVAL France |
| FR000000000000523 | Norske Sk og Golbey SAS | NORSKE SKOG GOLBEY SAS | 523 | Ineos Polymers Sarralbe | Ineos Polymers Sarralbe SAS |
| FR000000000000519 | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES SAS | 497 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Holweg Forbach | ENGIE COFELY |
| FR000000000000515 | SOLEVAL France Usine de CHARNY | SOLEVAL France | 515 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Farebersviller | ENGIE COFELY |
| FR000000000000504 | LUCART SAS | LUCART SAS | 504 | LUCART SAS | LUCART SAS |
| FR000000000000503 | Norske Sk og Golbey SAS | NORSKE SKOG GOLBEY SAS | 503 | Norske Sk og Golbey SAS | NORSKE SKOG GOLBEY SAS |
| FR000000000000497 | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES SAS | 497 | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES SAS |
| FR000000000000492 | Ineos Polymers Sarralbe | Ineos Polymers Sarralbe SAS | 492 | Ineos Polymers Sarralbe | Ineos Polymers Sarralbe SAS |
| FR000000000000480 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Holweg Forbach | ENGIE COFELY | 480 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Holweg Forbach | ENGIE COFELY |
| FR000000000000479 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Farebersviller | ENGIE COFELY | 479 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Farebersviller | ENGIE COFELY |
| FR000000000000476 | LACTOSERUM France | LACTOSERUM France | 476 | LACTOSERUM France | LACTOSERUM France |
| FR000000000000473 | SARL. René Jean MARCHAL | SARL. René Jean MARCHAL | 473 | Kimberly Clark toul | Kimberly Clark SAS |
| FR000000000000470 | Kimberly Clark toul | Kimberly Clark SAS | 470 | BACCARAT S.A. | Manufacture de Baccarat |
| FR000000000000449 | BACCARAT S.A. | Manufacture de Baccarat | 449 | DALKIA-Chaufferie Urbaine SEYNOUD | DALKIA |
| FR000000000000445 | DALKIA-Chaufferie Urbaine SEYNOUD | DALKIA | 445 | DALKIA-Chaufferie Urbaine SEYNOUD | DALKIA |
| Code | Company Name | Address | Code | Company Name | Address |
|---------------|--------------------------------------------------|----------------------------------------------|---------------|--------------------------------------------------|----------------------------------------------|
| FR000000000000639 | Lafarge Holcim Ciments - Usine de La Malle | LAFARGE HOLCIM Ciments | 639 | KEM ONE FOS | KEM ONE |
| FR000000000000625 | ASCOMETAL Usine de Fos-sur-Mer | ASCOMETAL FOS SUR MER SAS | 625 | Papeteries des Vosges | PAPETERIES DES VOSGES |
| FR000000000000618 | KEM ONE - Usine de Saint-Auban | KEM ONE | 618 | Société des Fours À Chaux de Sorcy | Société des Fours À Chaux de Sorcy |
| FR000000000000608 | Papeteries des Vosges | PAPETERIES DES VOSGES | 608 | SOLEVAL France Usine de CHARNY | SOLEVAL France |
| FR000000000000523 | Norske Sk og Golbey SAS | NORSKE SKOG GOLBEY SAS | 523 | Ineos Polymers Sarralbe | Ineos Polymers Sarralbe SAS |
| FR000000000000519 | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES SAS | 497 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Holweg Forbach | ENGIE COFELY |
| FR000000000000515 | SOLEVAL France Usine de CHARNY | SOLEVAL France | 515 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Farebersviller | ENGIE COFELY |
| FR000000000000504 | LUCART SAS | LUCART SAS | 504 | LUCART SAS | LUCART SAS |
| FR000000000000503 | Norske Sk og Golbey SAS | NORSKE SKOG GOLBEY SAS | 503 | Norske Sk og Golbey SAS | NORSKE SKOG GOLBEY SAS |
| FR000000000000497 | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES SAS | 497 | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES | AHLSSTROM-MUNKSJÖ ARCHES SAS |
| FR000000000000492 | Ineos Polymers Sarralbe | Ineos Polymers Sarralbe SAS | 492 | Ineos Polymers Sarralbe | Ineos Polymers Sarralbe SAS |
| FR000000000000480 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Holweg Forbach | ENGIE COFELY | 480 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Holweg Forbach | ENGIE COFELY |
| FR000000000000479 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Farebersviller | ENGIE COFELY | 479 | ENGIE ENERGIE SERVICES Chaufferie Farebersviller | ENGIE COFELY |
| FR000000000000476 | LACTOSERUM France | LACTOSERUM France | 476 | LACTOSERUM France | LACTOSERUM France |
| FR000000000000473 | SARL. René Jean MARCHAL | SARL. René Jean MARCHAL | 473 | Kimberly Clark toul | Kimberly Clark SAS |
| FR000000000000470 | Kimberly Clark toul | Kimberly Clark SAS | 470 | BACCARAT S.A. | Manufacture de Baccarat |
| FR000000000000449 | BACCARAT S.A. | Manufacture de Baccarat | 449 | DALKIA-Chaufferie Urbaine SEYNOUD | DALKIA |
| FR000000000000445 | DALKIA-Chaufferie Urbaine SEYNOUD | DALKIA | 445 | DALKIA-Chaufferie Urbaine SEYNOUD | DALKIA |
| Code | Name | Address | Value 1 | Value 2 | Value 3 | Value 4 | Value 5 | Value 6 |
|--------|-------------------------------------------|----------------------------------------------|---------|---------|---------|---------|---------|---------|
| FR00000000000000439 | 439 | Ugitech | UGITECH | 48 207 | 48 207 | 48 207 | 48 207 | 48 207 | 241 035 |
| FR00000000000000438 | 438 | RDM La Rochette SAS | RDM La Rochette SAS | 30 547 | 30 547 | 30 547 | 30 547 | 30 547 | 152 735 |
| FR00000000000000436 | 436 | SCDC BISSY CHAMBERY | SCDC (Société Chambérienne de Distribution de chaleur) | 5 315 | 5 179 | 5 043 | 4 906 | 4 769 | 25 212 |
| FR00000000000000099 | 99 | TEREGA Station de compression de MONT | TEREGA | 3 012 | 3 012 | 3 012 | 3 012 | 3 012 | 15 060 |
| FR00000000000000097 | 97 | CONSERVES France - Site de Saint Sylvestre | CONSERVES France | 1 860 | 1 860 | 1 860 | 1 860 | 1 860 | 9 300 |
| FR00000000000000090 | 90 | EGGER Panneaux et Décors | EGGER Panneaux et Décors | 56 243 | 56 243 | 56 243 | 56 243 | 56 243 | 281 215 |
| FR00000000000000084 | 84 | OI Manufacturing Vayres | OI France SAS | 40 850 | 40 850 | 40 850 | 40 850 | 40 850 | 204 250 |
| FR00000000000000083 | 83 | Etablissement de SAINT MEDARD | ARIANEGROUP SAS | 2 270 | 2 270 | 2 270 | 2 270 | 2 270 | 11 350 |
| FR00000000000000076 | 76 | SAIPOL BASSENS | SAIPOL | 30 458 | 30 458 | 30 458 | 30 458 | 30 458 | 152 290 |
| FR00000000000000070 | 70 | CHAUX DE SAINT ASTIER | CHAUX DE SAINT ASTIER | 18 181 | 18 181 | 18 181 | 18 181 | 18 181 | 90 905 |
| FR00000000000000069 | 69 | CONDAT | CONDAT | 57 812 | 57 812 | 57 812 | 57 812 | 57 812 | 289 060 |
| Общо | 9 942 200 | 9 913 127 | 9 906 497 | 9 899 863 | 9 893 229 | 49 554 916 |
### ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Хърватия
| Идентификация на инсталацията | Идентификация на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|--------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 г. | 2022 г. | 2023 г. | 2024 г. | 2025 г. | |
| HR0000000000203853 | 203853 | Wienerberger d.o.o. | Wienerberger d.o.o. | 14 899 | 14 899 | 14 899 | 14 899 | 14 899 | 74 495 |
| HR0000000000203889 | 203889 | Hrvatska industrija šećera d.d. - pogon Županja | Hrvatska industrija šećera d.d. | 17 032 | 17 032 | 17 032 | 17 032 | 17 032 | 85 160 |
| HR0000000000204105 | 204105 | Tvrnica šećera Osijek d.o.o. | Tvrnica šećera Osijek d.o.o. | 19 519 | 19 519 | 19 519 | 19 519 | 19 519 | 97 595 |
| HR0000000000205104 | 205104 | Dijl d.o.o. pogon Našice | Dijl d.o.o. | 4 178 | 4 178 | 4 178 | 4 178 | 4 178 | 20 890 |
| HR0000000000204425 | 204425 | TE-TO OSIJEK | HEP-PROIZVODNJA d.o.o. | 10 872 | 10 593 | 10 313 | 10 034 | 9 755 | 51 567 |
| HR0000000000205425 | 205425 | Objekti prerade plina Molve | INA-Industrija nafta d.d. | 9 400 | 9 400 | 9 400 | 9 400 | 9 400 | 47 000 |
| HR0000000000204012 | 204012 | Hrvatska Industrija Šećera d.d. - pogon Virovitica | Hrvatska industrija šećera d.d. | 9 058 | 9 058 | 9 058 | 9 058 | 9 058 | 45 290 |
| HR0000000000203859 | 203859 | Podravka d.d. lokacija Ante Starčevića 32, Koprivnica | Podravka d.d. | 791 | 791 | 791 | 791 | 791 | 3 955 |
| HR0000000000204341 | 204341 | Calucem d.o.o. | Calucem d.o.o. | 70 560 | 70 560 | 70 560 | 70 560 | 70 560 | 352 800 |
| HR0000000000203879 | 203879 | HEP PROIZVODNJA d.o.o., EL-TO | HEP Proizvodnja d.o.o., EL-TO | 32 060 | 31 236 | 30 413 | 29 589 | 28 765 | 152 063 |
| HR0000000000205122 | 205122 | Našicecement Tvrnica cementa d.d. | Našicecement Tvrnica cementa d.d. | 524 080 | 524 080 | 524 080 | 524 080 | 524 080 | 2 620 400 |
| HR0000000000205682 | 205682 | Intercal Croatia d.o.o. Pogon I | Intercal Croatia d.o.o. | 33 524 | 33 524 | 33 524 | 33 524 | 33 524 | 167 620 |
| HR0000000000205677 | 205677 | Ciglana Cerje Tužno d.o.o. | Ciglana Cerje Tužno d.o.o. | 10 313 | 10 313 | 10 313 | 10 313 | 10 313 | 51 565 |
| HR0000000000205424 | 205424 | Objekti frakcionacije Ivanić Grad | INA-Industrija nafte d.d. | 6 120 | 5 855 | 5 855 | 5 855 | 5 855 | 29 540 |
|-------------------|--------|----------------------------------|--------------------------|-------|-------|-------|-------|-------|--------|
| HR0000000000203878 | 203878 | TE-TO Zagreb | HEP Proizvodnja d.o.o. | 43 847 | 42 721 | 41 595 | 40 467 | 39 341 | 207 971 |
| HR0000000000205247 | 205247 | Rafinerija nafte Sisak | INA - Industrija nafte d.d. | 5 546 | 5 546 | 5 546 | 5 546 | 5 546 | 27 730 |
| HR0000000000205194 | 205194 | Rafinerija nafte Rijeka | INA d.d. Industrija nafte | 417 467 | 417 467 | 417 467 | 417 467 | 417 467 | 2 087 335 |
| HR0000000000205570 | 205570 | Holcim Hrvatska d.o.o. | Holcim Hrvatska d.o.o. | 292 224 | 292 224 | 292 224 | 292 224 | 292 224 | 1 461 120 |
| HR0000000000204295 | 204295 | Acciaierie Bertoli Safau Sisak d.o.o. | Acciaierie Bertoli Safau Sisak d.o.o. | 4 674 | 4 674 | 4 674 | 4 674 | 4 674 | 23 370 |
| HR00000000002111258 | 211258 | Impol-TLM d.o.o. | Impol-TLM d.o.o. | 11 507 | 11 507 | 11 507 | 11 507 | 11 507 | 57 535 |
| HR00000000002111261 | 2111261 | HARTMANN_HRVATSKA | HARTMANN d.o.o. | 3 091 | 3 091 | 3 091 | 3 091 | 3 091 | 15 455 |
| HR0000000000205956 | 205956 | Dili d.o.o. Pogon Slavonka | Dili d.o.o. Slavonka | 6 808 | 6 808 | 6 808 | 6 808 | 6 808 | 34 040 |
| HR0000000000204107 | 204107 | Petrokemija d.d. | Petrokemija d.d. tvornica mineralnih gnojiva | 927 789 | 927 789 | 927 789 | 927 789 | 927 789 | 4 638 945 |
| HR0000000000206263 | 206263 | Toplana – Karlovac | Gradska toplana d.o.o. | 2 496 | 2 496 | 2 496 | 2 496 | 2 496 | 12 480 |
| HR0000000000203861 | 203861 | DS Smith Belišće Croatia d.o.o. | DS Smith Belišće Croatia d.o.o. | 51 735 | 51 735 | 51 735 | 51 735 | 51 735 | 258 675 |
| HR0000000000205683 | 205683 | Intercal Croatia d.o.o. | Intercal Croatia d.o.o. | 34 825 | 34 825 | 34 825 | 34 825 | 34 825 | 174 125 |
| HR0000000000204086 | 204086 | TE-TO Sisak | HEP-Proizvodnja d.o.o. | 9 371 | 9 130 | 8 889 | 8 648 | 8 407 | 44 445 |
| HR00000000002111262 | 2111262 | Kronospan Cro d.o.o. | Kronospan Cro d.o.o. | 15 505 | 15 505 | 15 505 | 15 505 | 15 505 | 77 525 |
| HR0000000000206102 | 206102 | Heineken Hrvatska d.o.o. | Heineken Hrvatska d.o.o. | 709 | 709 | 709 | 709 | 709 | 3 545 |
| **ОБЩО** | 2 590 000 | 2 587 265 | 2 584 795 | 2 582 323 | 2 579 853 | 12 924 236 |
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Кипър
| Идентификация на инсталацията | Идентификация на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| CY2100000000000009 | 2100000000000009 | КЕРАМЕИО ΚΑΚΟΠΑΝΝΗΣ ΛΤΔ | КЕРАМЕΙΟ ΚΑΚΟΠΑΝΝΗΣ ΛΤΔ | 4 755 | 4 755 |
| CY21000000000000010 | 2100000000000010 | ΕΠΙΧΕΙΡΗΣΕΙΣ ΜΕΛΙΟΣ ΠΑΦΙΤΗΣ | ΕΠΙΧΕΙΡΗΣΕΙΣ ΜΕΛΙΟΣ ΠΑΦΙΤΗΣ ΛΤΔ | 5 748 | 5 748 |
| CY21000000000000013 | 2100000000000013 | ΚΕΡΑΜΕΙΟ ΛΗΔΡΑ ΛΤΔ | ΚΕΡΑΜΕΙΟ ΛΗΔΡΑ ΛΤΔ | 5 199 | 5 199 |
| CY0000000000212200 | 212200 | ΚΕΡΑΜΕΙΟ ΑΝΔΡΕΑΣ ΚΑΣΑΠΗΣ ΛΤΔ | Kerameio Andreas Kasapis Ltd | 6 920 | 6 920 |
| CY21000000000000008 | 2100000000000008 | ΚΕΡΑΜΟΥΡΓΕΙΑ ΧΡΥΣΑΦΗΣ ΛΤΔ | ΚΕΡΑΜΟΥΡΓΕΙΑ ΧΡΥΣΑΦΗΣ ΛΤΔ | 3 926 | 3 926 |
| | | | | | 26 548 |
| | | | | | 132 740 |
ОБЩО
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Люксембург
| Идентификация на инсталация | Идентификация на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| LU0000000000210137 | 210137 | Sudcal s.a. | Sudcal s.a. | 1 336 | 1 336 |
| LU0000000000000009 | 9 | Centrale d'énergie Stade Josy Barthel | LUXENERGIE S.A. | 1 965 | 1 914 |
| LU0000000000210122 | 210122 | Centrale d'énergie Cloche d'Or | LUXENERGIE S.A. | 756 | 756 |
| LU0000000000205662 | 205662 | Usine HDG | LIBERTY LIEGE-DUDELANGE (LU) S.A. | 16 524 | 16 524 |
| LU0000000000000007 | 7 | Kronospan Luxembourg S.A. | Kronospan Luxembourg S.A. | 141 421 | 141 421 |
| LU0000000000207067 | 207067 | Centrale de cogénération biomasse à Bissen | KIOWATT S.A. | 3 497 | 3 408 |
| LU0000000000205710 | 205710 | Asphaltmischanlage Hamm | C Karp-Kneip Matériaux S.A. | 2 165 | 2 165 |
| LU0000000000205996 | 205996 | Hydro Aluminium Clervaux S. A. | Hydro Aluminium Clervaux S. A. | 13 821 | 13 821 |
| LU0000000000000002 | 2 | DuPont de Nemours (Luxembourg) s. à r. l. - Power | DuPont de Nemours (Luxembourg) s. à r. l. | 46 189 | 46 189 |
| LU0000000000205713 | 205713 | ArcelorMittal Belval Differdange - Site de Rodange | ArcelorMittal Rodange | 12 538 | 12 538 |
| LU0000000000000013 | 13 | ArcelorMittal Belval Differdange - Site de Belval | ArcelorMittal Belval | 143 650 | 143 650 |
ОБЩО 383 862 383 722 383 582 383 442 383 301 1 917 909
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Нидерландия
| Идентификация на инсталация | Идентификация на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 г. | 2022 г. | 2023 г. | 2024 г. | 2025 г. |
| NL0000000000203655 | 203655 | Gebr. Van der Lee v.o.f. | Dhr. E.R.J. van der Lee | 4 142 | 4 142 | 4 142 | 4 142 | 4 142 | 20 710 |
| NL0000000000000040 | 40 | FrieslandCampina Lochem | FrieslandCampina | 20 337 | 20 337 | 20 337 | 20 337 | 20 337 | 101 685|
| NL00000000000000113 | 113 | ExxonMobil Chemical Holland B.V. (ROP) | ExxonMobil Chemical Holland B.V. | 53 333 | 53 333 | 53 333 | 53 333 | 53 333 | 266 665|
| NL000000000000207677 | 207677 | ErasmusMC | Erasmus MC | 1 960 | 1 960 | 1 960 | 1 960 | 1 960 | 9 800 |
| NL00000000000000187 | 187 | Centrale Merwede kanaal | Eneco Warmteprouductie Utrecht B.V. | 11 806 | 11 503 | 11 199 | 10 896 | 10 593 | 55 997 |
| NL00000000000000136 | 136 | Electric Glass Fiber NL, B.V. | B.V. | 27 265 | 27 265 | 27 265 | 27 265 | 27 265 | 136 325|
| NL00000000000000076 | 76 | Crown Van Gelder B.V. | Crown Van Gelder B.V. | 45 622 | 45 622 | 45 622 | 45 622 | 45 622 | 228 110|
| NL00000000000000111 | 111 | Chemours Netherlands B.V. | Chemours Netherlands B.V. | 43 300 | 43 300 | 43 300 | 43 300 | 43 300 | 216 500|
| NL00000000000000048 | 48 | AVEBE U.A. locatie Gasselternijveen | AVEBE U.A. | 33 988 | 33 116 | 32 242 | 31 369 | 30 495 | 161 210|
| NL000000000000203205 | 203205 | Asfaltcentrale Heijmans 's-Hertogenbosch | Heijmans Infra BV | 3 665 | 3 665 | 3 665 | 3 665 | 3 665 | 18 325 |
| NL000000000000203975 | 203975 | Asfalt Productie Hoogblokland | Gebr. Van Kessel Wegenbouw B.V. | 5 251 | 5 251 | 5 251 | 5 251 | 5 251 | 26 255 |
| NL00000000000000401 | 401 | Apollo Vredenstein BV | Apollo Vredenstein BV | 3 030 | 3 030 | 3 030 | 3 030 | 3 030 | 15 150 |
| NL00000000000000439 | 439 | Alco Energy Rotterdam b.v. | Alco Energy Rotterdam b.v. | 176 283 | 171 753 | 167 224 | 162 694 | 158 165 | 836 119 |
| Code | Name | Address | Phone | Fax | Zip Code | City | Country |
|------|------|---------|-------|-----|----------|------|---------|
| NL0000000000203881 | Air Liquide industrie BV | Air Liquide Industrie BV | 779 119 | 779 119 | 779 119 | 779 119 | 3 895 595 |
| NL000000000000384 | Solidus Solutions Board B.V. | Solidus Solutions Board B.V. | 12 701 | 12 701 | 12 701 | 12 701 | 63 505 |
| NL0000000000209422 | TWC VU | Nuon Warmte N.V. | 109 | 109 | 109 | 109 | 545 |
| NL0000000000204445 | Air Liquide Industrie B.V. | Air Liquide Industrie B.V. | 68 092 | 68 092 | 68 092 | 68 092 | 340 460 |
| NL0000000000204102 | Nederlandse Gasunie CS Spijk N.V. | N.V. Nederlandse Gasunie | 333 | 333 | 333 | 333 | 1 665 |
| NL0000000000204095 | Nederlandse Gasunie Ommen N.V. | N.V. Nederlandse Gasunie | 942 | 942 | 942 | 942 | 4 710 |
| NL0000000000205892 | Norg UGS | Nederlandse Aardolie Maatschappij B.V. | 1 209 | 1 209 | 1 209 | 1 209 | 6 045 |
| NL000000000000191 | EMMTEC services | EMMTEC services bv | 58 001 | 56 511 | 55 021 | 53 531 | 52 040 | 275 104 |
| NL0000000000209966 | Philip Morris Holland B.V. | Philip Morris Holland B.V. | 4 407 | 4 407 | 4 407 | 4 407 | 22 035 |
| NL0000000000000108 | Sonneborn Refined Products B.V. | Sonneborn Refined Products B.V. | 10 566 | 10 566 | 10 566 | 10 566 | 52 830 |
| NL0000000000000110 | Emerald Kalama Chemical B.V. | Emerald Kalama Chemical B.V. | 46 053 | 46 053 | 46 053 | 46 053 | 230 265 |
| NL0000000000000364 | Aspen Oss B.V. | Aspen Oss B.V. | 4 505 | 4 505 | 4 505 | 4 505 | 22 525 |
| NL0000000000000404 | Wormdal Vastgoed BV | Wormdal Vastgoed BV | 349 | 349 | 349 | 349 | 1 745 |
| NL0000000000205952 | Siniat B.V. | Etex Building Performance B.V. | 9 980 | 9 980 | 9 980 | 9 980 | 49 900 |
| NL0000000000210344 | Leids Universitair Medisch Centrum | Leids Universitair Medisch Centrum | 1 602 | 1 602 | 1 602 | 1 602 | 8 010 |
| NL000000000000078 | Essity Operations Cuijk B.V. | Essity Operations Cuijk B.V. | 13 767 | 13 767 | 13 767 | 13 767 | 68 835 |
| NL0000000000209963 | Danone Nutricia Haps | Danone Nutricia Early Life Nutrition | 4 113 | 4 113 | 4 113 | 4 113 | 20 565 |
| NL0000000000000292 | Cabot B.V. | Cabot B.V. | 106 982 | 106 982 | 106 982 | 106 982 | 534 910 |
| Code | Number | Company Name | Address | Latitude | Longitude |
|------|--------|--------------|---------|----------|-----------|
| NL000000000000126 | 126 | Albemarle Catalysts Company BV | | 14 876 | 14 876 |
| NL000000000000104 | 104 | Air Products Nederland B.V. | Locatie Botlek (Merseyweg) | 27 241 | 27 241 |
| NL000000000000210396 | 210396 | Agro Care WP 17 Exploitatie BV | | 1 728 | 1 683 |
| NL000000000000204104 | 204104 | Nederlandse Gasunie CS Zweekhorst N.V. | | 127 | 127 |
| NL0000000000000441 | 441 | NAM B.V. Warmtekrachtcentrale en Oliebehandelingsinstallatie Schoonebeek (WKC/OBI) | Nederlandse Aardolie Maatschappij B.V. | 115 020 | 115 020 |
| NL000000000000205890 | 205890 | NAM B.V. locatie Den Helder GBI | Nederlandse Aardolie Maatschappij B.V. | 3 074 | 3 074 |
| NL0000000000000359 | 359 | Ministerie van Defensie, Nieuwe Haven terrein | Knipping, P, CDR | 1 655 | 1 655 |
| NL000000000000207744 | 207744 | Koole Tankstorage Minerals | Koole Terminals | 2 559 | 2 559 |
| NL0000000000000096 | 96 | Esso Nederland B.V. | Esso Nederland B.V. | 2 408 446 | 2 408 446 |
| NL0000000000000049 | 49 | AVEBE U.A. locatie Ter Apelkanaal | AVEBE U.A. | 34 364 | 33 480 |
| NL0000000000000073 | 73 | Ten Cate Advanced Textiles B.V. | Ten Cate Advanced Textiles B.V. | 10 327 | 10 327 |
| NL0000000000000195 | 195 | WKC Eindhoven | Ennatuurlijk B.V. | 1 573 | 1 532 |
| NL0000000000000278 | 278 | Wienerberger BV Steenfabriek Zennewijnen | Wienerberger B.V. | 11 335 | 11 335 |
| NL0000000000000273 | 273 | Wienerberger BV Steenfabriek Poriso | Wienerberger B.V. | 19 772 | 19 772 |
| NL0000000000000267 | 267 | Wienerberger BV Steenfabriek Haafte | Wienerberger B.V. | 11 661 | 11 661 |
| NL0000000000000101 | 101 | VPR Energy BV | VPR Energy BV | 119 362 | 119 362 |
| NL0000000000000408 | 408 | Vopak Terminal Europoort B.V. | Vopak Terminal Euyropoort B.V. | 1 828 | 1 828 |
| NL0000000000000399 | 399 | Vopak Terminal Botlek B.V. | Vopak Terminal Botlek B.V. | 743 | 743 | 743 | 743 | 743 | 3 715 |
|-------------------|-----|---------------------------|---------------------------|-----|-----|-----|-----|-----|-------|
| NL0000000000000438 | 438 | HWC Lelystad | N.V. Nuon Warmte | 133 | 133 | 133 | 133 | 133 | 665 |
| NL0000000000000183 | 183 | Centrale Diemen | Vattenfall Power Generation B.V. | 62 213 | 60 615 | 59 016 | 57 418 | 55 819 | 295 081 |
| NL0000000000000202 | 202 | Universiteit Utrecht, locatie De Lithof | Universiteit Utrecht | 3 698 | 3 602 | 3 508 | 3 413 | 3 318 | 17 539 |
| NL000000000000205989 | 205989 | TAQA Offshore B.V. | TAQA Energy B.V. | 10 393 | 10 393 | 10 393 | 10 393 | 10 393 | 51 965 |
| NL0000000000000063 | 63 | Suiker Unie Vierverlaten | Suiker Unie fabriek Dinteloord | 82 473 | 82 473 | 82 473 | 82 473 | 82 473 | 412 365 |
| NL0000000000000420 | 420 | Sonac Vuren B.V. | Sonac Vuren B.V. | 17 213 | 17 213 | 17 213 | 17 213 | 17 213 | 86 065 |
| NL0000000000000084 | 84 | Solidus Solutions Board B.V. Locatie Coevorden | Solidus Solutions Board B.V. Locatie Coevorden | 11 299 | 11 299 | 11 299 | 11 299 | 11 299 | 56 495 |
| NL0000000000000085 | 85 | Solidus Solutions Board B.V. Locatie Bad Nieuweschans | Solidus Solutions Board B.V. Locatie Bad Nieuweschans | 28 017 | 28 017 | 28 017 | 28 017 | 28 017 | 140 085 |
| NL0000000000000090 | 90 | Smurfit Kappa Parenco B.V. | Smurfit Kappa Parenco B.V. | 139 945 | 139 945 | 139 945 | 139 945 | 139 945 | 699 725 |
| NL000000000000205868 | 205868 | Shell Nederland Chemie BV / Pernis | Shell Nederland Chemie BV | 175 998 | 175 998 | 175 998 | 175 998 | 175 998 | 879 990 |
| NL0000000000000091 | 91 | Sappi Maastricht B.V. | Sappi Maastricht B.V. | 63 439 | 63 439 | 63 439 | 63 439 | 63 439 | 317 195 |
| NL0000000000000251 | 251 | Rodruza steenfabriek Zandberg BV | Rodruza BV | 9 544 | 9 544 | 9 544 | 9 544 | 9 544 | 47 720 |
| NL0000000000000378 | 378 | Rixona B.V. | Aviko Rixona B.V. | 31 420 | 31 420 | 31 420 | 31 420 | 31 420 | 157 100 |
| NL0000000000000205 | 205 | Stichting Katholieke Universiteit (SKU) | Stichting Katholieke Universiteit | 3 088 | 3 088 | 3 088 | 3 088 | 3 088 | 15 440 |
| NL0000000000000177 | 177 | Pompstation Tilburg | Ennatuurlijk B.V. | 1 272 | 1 272 | 1 272 | 1 272 | 1 272 | 6 360 |
| NL0000000000000176 | 176 | Pompstation Breda | Ennatuurlijk B.V. | 843 | 843 | 843 | 843 | 843 | 4 215 |
| NL000000000000205919 | 205919 | PepsiCo Nederland BV | PepsiCo Nederland BV | 3 325 | 3 325 | 3 325 | 3 325 | 3 325 | 16 625 |
| Code | Name | Address | Phone | Fax | Email | Website |
|--------------|----------------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------------------------------|-------|-------|----------------|---------------|
| NL000000000000132 | O-I Manufacturing Netherlands B.V. vestiging Maastricht | O-I Manufacturing Netherlands B.V. | 60 446 | 60 446 | 60 446 | 60 446 | 302 230 |
| NL000000000000205765 | Akzo Nobel Chemicals BV | Akzo Nobel Chemicals | 301 989 | 301 989 | 301 989 | 301 989 | 1 509 945 |
| NL000000000000205346 | Noordgastransport B.V. | Noordgastransport B.V. | 1 087 | 1 087 | 1 087 | 1 087 | 5 435 |
| NL000000000000205145 | L10-A | Neptune energy Netherlands B.V. | 13 519 | 13 519 | 13 519 | 13 519 | 67 595 |
| NL00000000000000402 | Neenah Coldenhove Holding B.V. | Neenah Coldenhove Holding B.V. | 6 001 | 6 001 | 6 001 | 6 001 | 30 005 |
| NL000000000000204103 | Nederlandse Gasunie CS Wieringermeer N.V. | N.V. Nederlandse Gasunie | 3 747 | 3 747 | 3 747 | 3 747 | 18 735 |
| NL000000000000204101 | Nederlandse Gasunie CS Ravenstein N.V. | N.V. Nederlandse Gasunie | 490 | 490 | 490 | 490 | 2 450 |
| NL000000000000205889 | NAM B.V. Grijpskerk UGS | Nederlandse Aardolie Maatschappij B.V. (NAM) | 1 160 | 1 160 | 1 160 | 1 160 | 5 800 |
| NL00000000000000406 | Nederlandse Gasunie LNG Maasvlakte N.V. | N.V. Nederlandse Gasunie | 281 | 281 | 281 | 281 | 1 405 |
| NL000000000000205142 | Moerdijk Production Site Basell Benelux BV | Basell Benelux BV | 17 305 | 17 305 | 17 305 | 17 305 | 86 525 |
| NL000000000000203992 | Koud Asfalt Staphorst | Koudasfalt Staphorst B.V. | 2 725 | 2 725 | 2 725 | 2 725 | 13 625 |
| NL00000000000000328 | Johnson Matthey Advanced Glass Technologies B.V. | Johnson Matthey Advanced Glass Technologies B.V. | 2 257 | 2 257 | 2 257 | 2 257 | 11 285 |
| NL00000000000000337 | Koninklijke Douwe Egberts B.V. | Jacobs Douwe Egberts NL B.V. namens de moedermaatschappij Koninklijke Douwe Egberts B.V. | 4 415 | 4 415 | 4 415 | 4 415 | 22 075 |
| NL00000000000000097 | Gunvor Petroleum Rotterdam BV | Gunvor Petroleum Rotterdam B.V. | 199 518 | 199 518 | 199 518 | 199 518 | 997 590 |
| NL0000000000000363 | 363 | Gouda Refractories BV | Gouda Refractories bv | 8 000 | 8 000 | 8 000 | 8 000 | 8 000 | 40 000 |
|-------------------|-----|-----------------------|-----------------------|-------|-------|-------|-------|-------|--------|
| NL000000000000205387 | 205387 | Monier Woerden BV | Monier Woerden BV | 8 848 | 8 848 | 8 848 | 8 848 | 8 848 | 44 240 |
| NL000000000000205348 | 205348 | Monier Tegelen BV | Monier Tegelen BV | 5 011 | 5 011 | 5 011 | 5 011 | 5 011 | 25 055 |
| NL00000000000000087 | 87 | Marsna Paper B.V. | Marsna Paper BV | 1 125 | 1 125 | 1 125 | 1 125 | 1 125 | 5 625 |
| NL00000000000000358 | 358 | Mars Nederland B.V. | Mars Nederland B.V. | 2 947 | 2 947 | 2 947 | 2 947 | 2 947 | 14 735 |
| NL00000000000000354 | 354 | Lamb Weston Meijer VOF vestiging Bergen op Zoom | Lamb Weston Meijer VOF vestiging Bergen op Zoom | 28 001 | 28 001 | 28 001 | 28 001 | 28 001 | 140 005 |
| NL000000000000203976 | 203976 | KWS Infra bv, Asfalt Centrale Roosendaal | KWS Infra B.V. | 1 789 | 1 789 | 1 789 | 1 789 | 1 789 | 8 945 |
| NL000000000000206980 | 206980 | Kaas- en weipoederfabriek A-ware en Fonterra Heerenveen | A-ware Cheese Production B.V. | 12 974 | 12 974 | 12 974 | 12 974 | 12 974 | 64 870 |
| NL00000000000000199 | 199 | Indorama Ventures Europe B.V. | Indorama Ventures Europe B.V. | 99 196 | 99 196 | 99 196 | 99 196 | 99 196 | 495 980 |
| NL00000000000000156 | 156 | HWC Hogering | Vattenfall Power Generation B.V. | 946 | 922 | 897 | 873 | 849 | 4 487 |
| NL000000000000206587 | 206587 | Hulp Warmte Centrale 2 (HWC2) | Stadsverwarming Purmerend - SVP Productie B.V. | 741 | 741 | 741 | 741 | 741 | 3 705 |
| NL00000000000000246 | 246 | HulpWarmteCentrale 1 (HWC1) | Stadsverwarming Purmerend - SVP Productie B.V. | 4 316 | 4 316 | 4 316 | 4 316 | 4 316 | 21 580 |
| NL00000000000000433 | 433 | Hoogweg Luttelgeest BV NLW9 | Hoogweg Luttelgeest B.V. | 1 634 | 1 592 | 1 550 | 1 508 | 1 466 | 7 750 |
| NL000000000000203202 | 203202 | Holland Malt B.V. | Holland Malt B.V. locatie Eemshaven | 28 052 | 28 052 | 28 052 | 28 052 | 28 052 | 140 260 |
| NL000000000000205646 | 205646 | Haagse Asfalt Centrale (HAC) | Haagse Asfalt Centrale (HAC) | 1 902 | 1 902 | 1 902 | 1 902 | 1 902 | 9 510 |
| NL0000000000000204761 | 204761 | FNstee l bv | FNstee l B.V. | 13 812 | 13 812 | 13 812 | 13 812 | 13 812 | 69 060 |
| NL000000000000205955 | 205955 | Euro Tank Terminal B.V. | Euro Tank Terminal B.V. | 595 | 595 | 595 | 595 | 595 | 2 975 |
| NL0000000000000245 | 245 | Hulpwarmte centrale Overvecht | Eneco Warmteproductie Utrecht B.V. | 540 | 540 | 540 | 540 | 540 | 2 700 |
|-------------------|-----|-------------------------------|-----------------------------------|-----|-----|-----|-----|-----|-------|
| NL0000000000000017 | 17 | Dana Petroleum NL BV facility F2-A-Hanze | Dana Petroleum Netherlands B.V. | 605 | 605 | 605 | 605 | 605 | 3 025 |
| NL000000000000205922 | 205922 | Brabantse Asfalt Centrale (BAC) | Brabantse Asfalt Centrale (BAC) | 1 521 | 1 521 | 1 521 | 1 521 | 1 521 | 7 605 |
| NL000000000000205345 | 205345 | Asfalt Productie Kootstertille BV | Asfalt Productie Kootstertille BV | 2 267 | 2 267 | 2 267 | 2 267 | 2 267 | 11 335 |
| NL000000000000203197 | 203197 | Asfalt Centrale Stedendriehoek (ACS) BV | Asfalt Centrale Stedendriehoek (ACS) BV | 2 750 | 2 750 | 2 750 | 2 750 | 2 750 | 13 750 |
| NL000000000000203212 | 203212 | Asfaltcentrale Heijmans Zwijndrecht | Heijmans Infra BV | 1 428 | 1 428 | 1 428 | 1 428 | 1 428 | 7 140 |
| NL000000000000205669 | 205669 | Asfalt Productie Tiel (APT) BV | Asfalt Productie Tiel (APT) BV | 3 309 | 3 309 | 3 309 | 3 309 | 3 309 | 16 545 |
| NL000000000000203854 | 203854 | Asfalt Centrale Nijkerk (ACN) BV | Asfalt Centrale Nijkerk (ACN) BV | 1 534 | 1 534 | 1 534 | 1 534 | 1 534 | 7 670 |
| NL00000000000000330 | 330 | Agro Care WP11 Exploitatie | AgroCare WP11 Exploitatie B.V. | 1 880 | 1 832 | 1 784 | 1 735 | 1 687 | 8 918 |
| NL00000000000000444 | 444 | Aardgasbuffer Zuidwending EnergyStock B.V. | EnergyStock B.V. | 765 | 765 | 765 | 765 | 765 | 3 825 |
| NL000000000000206128 | 206128 | Zalco B.V. | Zeeland Aluminium Company (Zalco B.V.) | 11 470 | 11 470 | 11 470 | 11 470 | 11 470 | 57 350 |
| NL000000000000203855 | 203855 | Wintershall Noordzee B.V. P6-A | Wintershall Noordzee B.V. | 8 300 | 8 300 | 8 300 | 8 300 | 8 300 | 41 500 |
| NL000000000000204316 | 204316 | Wienerberger B.V. Dakpanfabriek Narvik Deest | Wienerberger B.V. | 4 706 | 4 706 | 4 706 | 4 706 | 4 706 | 23 530 |
| NL00000000000000275 | 275 | Wienerberger B.V. Steenfabriek Thorn | Wienerberger B.V. | 7 754 | 7 754 | 7 754 | 7 754 | 7 754 | 38 770 |
| NL00000000000000274 | 274 | Wienerberger B.V. Steenfabriek Schipperswaard | Wienerberger B.V. | 6 918 | 6 918 | 6 918 | 6 918 | 6 918 | 34 590 |
| NL00000000000000269 | 269 | Wienerberger B.V. Steenfabriek Kijfwaard Oost | Wienerberger B.V. | 10 665 | 10 665 | 10 665 | 10 665 | 10 665 | 53 325 |
| NL00000000000000253 | 253 | Wienerberger BV Steenfabriek De Vlijt | Wienerberger B.V. | 3 989 | 3 989 | 3 989 | 3 989 | 3 989 | 19 945 |
| NL0000000000000252 | 252 | Wienerberger BV Steenfabriek De Nijverheid | Wienerberger B.V. | 11 515 | 11 515 | 11 515 | 11 515 | 11 515 | 57 575 |
|-------------------|-----|---------------------------------------------|------------------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| NL0000000000000095 | 95 | WEPA Nederland B.V. | WEPA Nederland B.V. | 7 993 | 7 993 | 7 993 | 7 993 | 7 993 | 39 965 |
| NL0000000000000044 | 44 | Promelca Dairy Foods | Promelca BV | 41 130 | 41 130 | 41 130 | 41 130 | 41 130 | 205 650 |
| NL0000000000000362 | 362 | VDL Nedcar bv | VDL Nedcar bv | 5 886 | 5 886 | 5 886 | 5 886 | 5 886 | 29 430 |
| NL0000000000000248 | 248 | HWC Boris Pasternak | Vattenfall Power Generation B.V. | 60 | 60 | 60 | 60 | 60 | 300 |
| NL0000000000000225 | 225 | Uniper HWC Stevenshof | Uniper Benelux N.V. | 1 023 | 1 023 | 1 023 | 1 023 | 1 023 | 5 115 |
| NL0000000000000223 | 223 | Uniper HWC Delftsevaart | Uniper Benelux N.V. | 428 | 428 | 428 | 428 | 428 | 2 140 |
| NL0000000000000221 | 221 | Uniper HWC Bezuidenhout-West | Uniper Benelux N.V. | 3 897 | 3 897 | 3 897 | 3 897 | 3 897 | 19 485 |
| NL0000000000000161 | 161 | Uniper Centrale RoCa | Uniper Benelux N.V. | 15 334 | 14 940 | 14 546 | 14 152 | 13 758 | 72 730 |
| NL000000000000205726 | 205726 | Total offshore platform K5 Central Complex | Total EP Nederland B.V. | 21 743 | 21 743 | 21 743 | 21 743 | 21 743 | 108 715 |
| NL000000000000205728 | 205728 | Total offshore platform F15A Central Complex | Total EP Nederland B.V. | 1 332 | 1 332 | 1 332 | 1 332 | 1 332 | 6 660 |
| NL000000000000205987 | 205987 | TAQA Piekgas B.V. | TAQA Energy B.V. | 2 438 | 2 438 | 2 438 | 2 438 | 2 438 | 12 190 |
| NL000000000000205821 | 205821 | STRABAG BV | STRABAG BV | 1 700 | 1 700 | 1 700 | 1 700 | 1 700 | 8 500 |
| NL00000000000000389 | 389 | Steenindustrie Strating BV | Steenindustrie Strating BV | 2 587 | 2 587 | 2 587 | 2 587 | 2 587 | 12 935 |
| NL00000000000000388 | 388 | Steenfabriek Linssen BV | Steenfabriek Linssen BV | 2 824 | 2 824 | 2 824 | 2 824 | 2 824 | 14 120 |
| NL000000000000205725 | 205725 | Shin-Etsu PVC B.V. Locatie Botlek | Shin-Etsu PVC BV Locatie Botlek | 90 963 | 90 963 | 90 963 | 90 963 | 90 963 | 454 815 |
| NL00000000000000381 | 381 | Schiphol Nederland BV | Schiphol Nederland BV | 2 264 | 2 264 | 2 264 | 2 264 | 2 264 | 11 320 |
| NL00000000000000250 | 250 | Rodruza, steenfabriek Rossum BV | Rodruza BV, locatie Rossum BV | 10 264 | 10 264 | 10 264 | 10 264 | 10 264 | 51 320 |
| NL0000000000000061 | 61 | Rendac Son B.V. | Rendac Son B.V. en Ecoson B.V. | 17 431 | 16 984 | 16 536 | 16 088 | 15 640 | 82 679 |
| NL0000000000000120 | 120 | PURAC Biochem B.V. | PURAC Biochem B.V. | 18 620 | 18 620 | 18 620 | 18 620 | 18 620 | 93 100 |
|-------------------|-----|-------------------|-------------------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| NL000000000000204763 | 204763 | PPG Industries Chemicals bv | PPG Industries Chemicals B.V. | 31 789 | 31 789 | 31 789 | 31 789 | 31 789 | 158 945 |
| NL000000000000204200 | 204200 | Platform J6-A | Spirit Energy Nederland B.V. | 14 124 | 14 124 | 14 124 | 14 124 | 14 124 | 70 620 |
| NL000000000000205794 | 205794 | Owens Corning Veil Netherlands B.V. | Owens Corning Veil Netherlands B.V. | 12 097 | 12 097 | 12 097 | 12 097 | 12 097 | 60 485 |
| NL000000000000203742 | 203742 | Ooms Producten bv | Ooms Producten bv | 2 228 | 2 228 | 2 228 | 2 228 | 2 228 | 11 140 |
| NL00000000000000366 | 366 | Nyrstar Budel B.V. | Nyrstar Budel B.V. | 87 069 | 87 069 | 87 069 | 87 069 | 87 069 | 435 345 |
| NL000000000000204962 | 204962 | BioMethanolChemie Nederland BV | Biomethanol Chemie Nederland BV | 752 231 | 752 231 | 752 231 | 752 231 | 752 231 | 3 761 155 |
| NL00000000000000036 | 36 | FrieslandCampina Beilen | FrieslandCampina Nederland Holding BV | 15 487 | 15 487 | 15 487 | 15 487 | 15 487 | 77 435 |
| NL00000000000000201 | 201 | Koole Tankstorage Botlek | Koole Terminals | 19 157 | 19 157 | 19 157 | 19 157 | 19 157 | 95 785 |
| NL000000000000206069 | 206069 | Century Aluminum Vlissingen | Century Aluminum Vlissingen B.V. | 46 784 | 46 784 | 46 784 | 46 784 | 46 784 | 233 920 |
| NL00000000000000268 | 268 | Wienerberger BV Steenfabriek Heteren | Wienerberger B.V. | 9 086 | 9 086 | 9 086 | 9 086 | 9 086 | 45 430 |
| NL00000000000000079 | 79 | Solidus Solutions Board BV locatie Oude Pekela | Solidus Solutions Board BV locatie Oude Pekela | 13 389 | 13 389 | 13 389 | 13 389 | 13 389 | 66 945 |
| NL00000000000000333 | 333 | Steenfabriek Kessel BV | Steenfabriek Kessel BV | 10 147 | 10 147 | 10 147 | 10 147 | 10 147 | 50 735 |
| NL00000000000000042 | 42 | FrieslandCampina Leeuwarden | FrieslandCampina | 25 499 | 25 499 | 25 499 | 25 499 | 25 499 | 127 495 |
| **ОБЩО** | 7 186 565 | 7 175 751 | 7 164 938 | 7 154 124 | 7 143 309 | 35 824 687 |
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Португалия
| Идентификация на инсталацията | Идентификация на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| PT0000000000000243 | 243 | Tijolágeda - Cerâmica de Águeda, Lda. | Tijolágeda - Cerâmica de Águeda, Lda. | 4 632 | 4 632 | 4 632 | 4 632 | 4 632 | 23 160 |
| PT0000000000000221 | 221 | Papeleira Coreboard, S.A. | Papeleira Portuguesa, S. A. | 11 840 | 11 840 | 11 840 | 11 840 | 11 840 | 59 200 |
| PT0000000000000018 | 18 | Cerâmica F. Santiago, Lda. | Cerâmica F. Santiago, Lda. | 4 078 | 4 078 | 4 078 | 4 078 | 4 078 | 20 390 |
| PT000000000000205024 | 205024 | Paulo de Oliveira SA | Paulo de Oliveira SA | 2 924 | 2 924 | 2 924 | 2 924 | 2 924 | 14 620 |
| PT00000000000000198 | 198 | BA GLASS Portugal - Unidade Fabril da Venda Nova | BA GLASS PORTUGAL, SA | 54 213 | 54 213 | 54 213 | 54 213 | 54 213 | 271 065 |
| PT000000000000205551 | 205551 | Unidade Fabril Grespor | PAVIGRÉS CERÂMICAS, SA | 8 481 | 8 481 | 8 481 | 8 481 | 8 481 | 42 405 |
| PT00000000000000147 | 147 | F. S. e Cerâmica Amaro de Macedo, S.A. | F. S. e Cerâmica Amaro de Macedo, S.A. | 6 141 | 6 141 | 6 141 | 6 141 | 6 141 | 30 705 |
| PT00000000000000193 | 193 | Cerâmica de Pegões - J.G. Silva, S.A. | Cerâmica de Pegões - J.G. Silva, S.A. | 6 006 | 6 006 | 6 006 | 6 006 | 6 006 | 30 030 |
| PT00000000000000219 | 219 | CERAMICA TORREENSE-F3 | CERÂMICA TORREENSE DE MIGUEL PEREIRA SUCRS., LDA | 8 177 | 8 177 | 8 177 | 8 177 | 8 177 | 40 885 |
| PT00000000000000112 | 112 | CERAMICA TORREENSE-F4F5 | CERÂMICA TORREENSE DE MIGUEL PEREIRA SUCRS., LDA | 1 783 | 1 783 | 1 783 | 1 783 | 1 783 | 8 915 |
| PT00000000000000171 | 171 | SN Maia Siderurgia Nacional, S. A. | SN Maia - Siderurgia Nacional S. A. | 46 013 | 46 013 | 46 013 | 46 013 | 46 013 | 230 065 |
| PT00000000000000002 | 2 | CERÂMICA OUTEIRO DO SEIXO, S.A | CERAMICA OUTEIRO DO SEIXO | 14 920 | 14 920 | 14 920 | 14 920 | 14 920 | 74 600 |
| Código | Nome da Empresa | Endereço | Código | Nome da Empresa | Endereço | Código | Nome da Empresa | Endereço | Código | Nome da Empresa | Endereço | Código | Nome da Empresa | Endereço |
|--------|----------------|----------|--------|----------------|----------|--------|----------------|----------|--------|----------------|----------|--------|----------------|----------|
| PT0000000000210678 | Ria Stone, Fábrica de Louça de Mesa em Grés, SA | Ria Stone, Fábrica de Louça de Mesa em Grés, SA | 9 484 | 9 484 | 9 484 | 9 484 | 9 484 | 47 420 |
| PT0000000000201920 | Riopele A | Riopele-Têxteis, S.A. | 8 271 | 8 271 | 8 271 | 8 271 | 8 271 | 41 355 |
| PT000000000000191 | DS SMITH PAPER VIANA | DS SMITH PAPER VIANA | 98 862 | 98 862 | 98 862 | 98 862 | 98 862 | 494 310 |
| PT0000000000205195 | CINCA - Unidade de Produção da Mealhada | CINCA - Companhia Industrial de Cerâmica, S.A. | 11 434 | 11 434 | 11 434 | 11 434 | 11 434 | 57 170 |
| PT0000000000000105 | Navigator Pulp Setúbal, SA | Navigator Pulp Setúbal, SA | 521 | 521 | 521 | 521 | 52 | 2 136 |
| PT0000000000000104 | Companhia Térmica Tagol, Unipessoal, Lda. | Companhia Térmica Tagol, Unipessoal, Lda. | 29 479 | 28 722 | 27 964 | 27 206 | 26 449 | 139 820 |
| PT0000000000207017 | Unigeração, Lda. | Unigeração, Lda. | 7 105 | 6 922 | 6 740 | 6 557 | 6 375 | 33 699 |
| PT0000000000205102 | Primus Vitória - Azulejos, S.A. | Primus Vitória - Azulejos, S.A. | 4 213 | 4 213 | 4 213 | 4 213 | 4 213 | 21 065 |
| PT0000000000205147 | Umbelino Monteiro, S.A. | Umbelino Monteiro, S.A. | 6 186 | 6 186 | 6 186 | 6 186 | 6 186 | 30 930 |
| PT0000000000000189 | CELTEJO - Empresa de Celulose do Tejo, S.A. | CELTEJO - Empresa de Celulose do Tejo, S.A. | 21 998 | 21 998 | 21 998 | 21 998 | 21 998 | 109 990 |
| PT0000000000000240 | Preceram - Norte | Preceram - Norte, Cerâmicas, S.A. | 7 711 | 7 711 | 7 711 | 7 711 | 7 711 | 38 555 |
| PT0000000000205188 | Argex | Argex - Argila Expandida, S.A. | 11 312 | 11 312 | 11 312 | 11 312 | 11 312 | 56 560 |
| PT0000000000000236 | Cerâmica 2 | Preceram - Indústrias de Construção, S.A. | 4 875 | 4 875 | 4 875 | 4 875 | 4 875 | 24 375 |
| PT0000000000000235 | Cerâmica 1 | Preceram - Indústrias de Construção, S.A. | 7 271 | 7 271 | 7 271 | 7 271 | 7 271 | 36 355 |
| PT0000000000205900 | Leca Portugal, S.A | Leca Portugal, S.A | 28 869 | 28 869 | 28 869 | 28 869 | 28 869 | 144 345 |
| PT0000000000205186 | Gres Panaria Portugal S.A - Divisão Love Tiles | Gres Panaria Portugal, S.A. | 22 119 | 22 119 | 22 119 | 22 119 | 22 119 | 110 595 |
| PT0000000000000164 | Grestejo - Indústrias Cerâmicas, S.A. | Grestejo - Indústrias Cerâmicas, S.A. | 1 671 | 1 671 | 1 671 | 1 671 | 1 671 | 8 355 |
| Código | Nome da Empresa | Endereço | Capital Social | Lucro | Vendas |
|--------|----------------|----------|---------------|-------|--------|
| PT0000000000205552 | Unidade Fabril Cerev | Pavigrés Cerâmicas, SA | 9 127 | 9 127 | 9 127 | 9 127 | 45 635 |
| PT000000000000042 | Bondalti Chemicals S.A. | Bondalti Chemicals, S.A. | 50 411 | 50 411 | 50 411 | 50 411 | 252 055 |
| PT0000000000205169 | Sanindusa - Indústria de Sanitários, SA | Sanindusa, Indústria de Sanitários S.A. | 6 579 | 6 579 | 6 579 | 6 579 | 32 895 |
| PT0000000000205189 | Gyptec | Gyptec Ibérica - Gessos Técnicos, S.A. | 5 241 | 5 241 | 5 241 | 5 241 | 26 205 |
| PT0000000000205629 | Bresfor, Indústria do Formol, S.A. | Bresfor, Indústria do Formol, S.A. | 13 970 | 13 970 | 13 970 | 13 970 | 69 850 |
| PT0000000000000250 | Italagro - Indústria Transformadora de Produtos Alimentares, S.A. | Italagro - Indústria Transformadora de Produtos Alimentares, S.A. | 11 167 | 11 167 | 11 167 | 11 167 | 55 835 |
| PT0000000000205196 | CINCA - Unidade de Produção de Fiações | CINCA - Companhia Industrial de Cerâmica, S.A. | 8 439 | 8 439 | 8 439 | 8 439 | 42 195 |
| PT0000000000000140 | SN Seixal Siderurgia Nacional, S.A. | SN Seixal - Siderurgia Nacional SA | 86 429 | 86 429 | 86 429 | 86 429 | 432 145 |
| PT0000000000000069 | Sociedade Cerâmica do Alto, Lda | Sociedade Cerâmica do Alto, Lda | 4 037 | 4 037 | 4 037 | 4 037 | 20 185 |
| PT0000000000000037 | Cerâmica de Quintãs, Lda. | Cerâmica de Quintãs, Lda. | 6 532 | 6 532 | 6 532 | 6 532 | 32 660 |
| PT0000000000000017 | CETIPAL - Cerâmica de Tijolos e Pavimentos, S.A. | CETIPAL - Cerâmica de Tijolos e Pavimentos, S.A. | 3 785 | 3 785 | 3 785 | 3 785 | 18 925 |
| PT0000000000000082 | M. A. Lopes d'Avó, Lda. | M. A. Lopes d'Avó, Lda. | 2 373 | 2 373 | 2 373 | 2 373 | 11 865 |
| PT0000000000000188 | Secil Martingança - Aglomerantes e Novos Materiais para a Construção, SA | Secil Martingança - Aglomerantes e Novos Materiais para a Construção, SA | 8 417 | 8 417 | 8 417 | 8 417 | 42 085 |
| PT0000000000000186 | BA Glass Portugal - Unidade Fabril de Avintes | BA GLASS PORTUGAL, SA | 68 925 | 68 925 | 68 925 | 68 925 | 344 625 |
| PT0000000000000185 | BA Glass Portugal - Unidade Fabril da Marinha Grande | BA GLASS PORTUGAL, SA | 57 438 | 57 438 | 57 438 | 57 438 | 287 190 |
| Código | Empresa | Endereço | Código | Código | Código | Código | Código | Código | Código |
|--------|---------|----------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| PT0000000000000038 | Lusical | Lusical – Companhia Lusitana de Cal, S.A. | 38 | 286 900 | 286 900 | 286 900 | 286 900 | 286 900 | 1 434 500 |
| PT0000000000000058 | Gallovidro, S.A. | Gallovidro, S.A. | 58 | 51 153 | 51 153 | 51 153 | 51 153 | 51 153 | 255 765 |
| PT0000000000000086 | Santos Barosa - Vidros, S.A. | Santos Barosa - Vidros, S.A. | 86 | 97 625 | 97 625 | 97 625 | 97 625 | 97 625 | 488 125 |
| PT0000000000000005 | Microlime - Produtos de Cal e Derivados SA | Microlime - Produtos de Cal e Derivados S.A. | 5 | 19 409 | 19 409 | 19 409 | 19 409 | 19 409 | 97 045 |
| PT00000000000000110 | MGC Acabamentos Têxteis, S.A. | MGC Acabamentos Têxteis, S.A. | 110 | 8 344 | 8 344 | 8 344 | 8 344 | 8 344 | 41 720 |
| PT0000000000000206288 | FONT SALEM PORTUGAL, S.A. | FONT SALEM PORTUGAL, S.A. | 206288 | 1 960 | 1 960 | 1 960 | 1 960 | 1 960 | 9 800 |
| PT0000000000000203314 | Volkswagen Autoeuropa Lda | Volkswagen Autoeuropa, Lda | 203314 | 3 532 | 3 532 | 3 532 | 3 532 | 3 532 | 17 660 |
| PT0000000000000205642 | CLIPER Cerâmica, SA | CLIPER Cerâmica, SA | 205642 | 4 666 | 4 666 | 4 666 | 4 666 | 4 666 | 23 330 |
| PT0000000000000205553 | Unidade Fabril Pavigrés | PAVIGRÉS CERÂMICAS, SA | 205553 | 15 422 | 13 506 | 13 506 | 13 506 | 13 506 | 69 446 |
| PT000000000000000142 | RENOVA - Fábrica 2 | Renova - Fábrica de Papel do Almonda S.A. | 142 | 21 692 | 21 692 | 21 692 | 21 692 | 21 692 | 108 460 |
| PT0000000000000205242 | SOLCER - Empresa Cerâmica, S.A. | SOLCER - Empresa Cerâmica, S.A. | 205242 | 7 057 | 6 785 | 6 785 | 6 785 | 6 785 | 34 197 |
| PT000000000000000187 | Lusosider Aços Planos S.A | Lusosider Aços Planos S.A | 187 | 14 341 | 14 341 | 14 341 | 14 341 | 14 341 | 71 705 |
| PT000000000000000137 | SCC - Sociedade Central de Cervejas e Bebidas, SA | SCC - Sociedade Central de Cervejas e Bebidas, SA | 137 | 5 032 | 4 902 | 4 773 | 4 644 | 4 514 | 23 865 |
| PT0000000000000210683 | Navigator Tissue Aveiro, S.A. | Navigator Tissue Aveiro, S.A. | 210683 | 11 076 | 11 076 | 11 076 | 11 076 | 11 076 | 55 380 |
| PT0000000000000207706 | Fortissue - Produção de Papel, S.A. | Fortissue - Produção de Papel, S.A. | 207706 | 8 082 | 8 082 | 8 082 | 8 082 | 8 082 | 40 410 |
| PT0000000000000205819 | Indorama Ventures Portugal PTA | Indorama Ventures Portugal PTA | 205819 | 126 431 | 126 431 | 126 431 | 126 431 | 126 431 | 632 155 |
| PT0000000000000206190 | Unidade Fabril Pavigrés II - Bustos | Pavigrés Cerâmicas, SA | 206190 | 3 657 | 3 657 | 3 657 | 3 657 | 3 657 | 18 285 |
| PT000000000000000294 | Navigator Pulp Figueira | Navigator Pulp Figueira, S.A. | 294 | 9 882 | 9 882 | 9 882 | 9 882 | 9 882 | 49 410 |
| PT0000000000000285 | 285 | Navigator Tissue Ródão, S.A. | Navigator Tissue Ródão S.A. | 15 182 | 15 182 | 15 182 | 15 182 | 15 182 | 75 910 |
|-------------------|-----|-------------------------------|-------------------------------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| PT0000000000000284 | 284 | Navigator Paper Setúbal, SA | Navigator Paper Setúbal, SA | 179 502 | 179 502 | 179 502 | 179 502 | 179 502 | 897 510 |
| PT000000000000205123 | 205123 | Sanitana - Fábrica de Sanitários de Anadia, S.A. | Sanitana - Fábrica de Sanitários de Anadia, S.A. | 10 837 | 10 837 | 10 837 | 10 837 | 10 837 | 54 185 |
| PT0000000000000055 | 55 | Fábrica de Papel e Cartão da Zarrinha S.A. | Fábrica de Papel e Cartão da Zarrinha S.A. | 2 479 | 2 479 | 2 479 | 2 479 | 2 479 | 12 395 |
| PT000000000000205803 | 205803 | Recer - Indústria de Revestimentos Cerâmicos, S.A. | Recer - Indústria de Revestimentos Cerâmicos, S.A. | 13 301 | 13 301 | 13 301 | 13 301 | 13 301 | 66 505 |
| PT0000000000000087 | 87 | Refinaria do Porto - Petróleos de Portugal Petrogal S.A. | Petrogal S.A. | 330 327 | 330 327 | 330 327 | 330 327 | 330 327 | 1 651 635 |
| PT0000000000000129 | 129 | CT - Cobert Telhas S.A. - Estabelecimento industrial Outeiro | CT - Cobert Telhas, S.A. | 10 691 | 10 691 | 10 691 | 10 691 | 10 691 | 53 455 |
| PT0000000000000006 | 6 | Prado-Cartolinhas da Lousã, S.A. | Prado-Cartolinhas da Lousã, S.A. | 4 083 | 4 083 | 4 083 | 4 083 | 4 083 | 20 415 |
| PT0000000000000051 | 51 | Verallia Portugal, S.A. | Verallia Portugal, S.A. | 54 877 | 54 877 | 54 877 | 54 877 | 54 877 | 274 385 |
| **ОБЩО** | 2 110 999 | 2 107 741 | 2 106 672 | 2 105 602 | 2 104 064 | 10 535 078 |
### Table: National Table for Distribution 2021—2025 According to Article 10a of Directive 2003/87/EC
| Identification on Installation | Identification on Installation (Register on Slovakia) | Name of Installation | Name of Operator | Quantity for Distribution 2021 | Quantity for Distribution 2022 | Quantity for Distribution 2023 | Quantity for Distribution 2024 | Quantity for Distribution 2025 | Quantity for Distribution on Installation |
|-------------------------------|------------------------------------------------------|----------------------|------------------|-------------------------------|-------------------------------|-------------------------------|-------------------------------|-------------------------------|------------------------------------------|
| SK0000000000212700 | 212700 | Výrobná formalinu Fd IV a spalová odplynú | DIAKOL STRÁŽSKE, s.r.o. | 5 662 | 5 537 | 5 413 | 5 288 | 5 164 | 27 064 |
| SK0000000000000108 | 108 | Tepláreň pre výrobu cukru | SLOVENSKÉ CUKROVARY, s.r.o. | 18 425 | 18 425 | 18 425 | 18 425 | 18 425 | 92 125 |
| SK0000000000000150 | 150 | U.S.Steel Košice s.r.o. | U.S.Steel Košice, s.r.o. | 4 966 716 | 4 966 716 | 4 966 716 | 4 966 716 | 4 966 716 | 24 833 580 |
| SK0000000000000203784 | 203784 | Minioceliareň v Strážskom | Slovenská Oceliareň Maxa Aichera, s.r.o. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| SK00000000000000019 | 19 | Carmeuse Slovakia, s.r.o., závod Vápenka Košice | Carmeuse Slovakia, s.r.o. | 168 586 | 168 586 | 168 586 | 168 586 | 168 586 | 842 930 |
| SK00000000000000014 | 14 | Regeneračný kotol, Rotačná pec vápna, Fluidný kotol KDO1 | BUKOCEL, a.s. | 13 464 | 13 464 | 13 464 | 13 464 | 13 464 | 67 320 |
| SK00000000000000079 | 79 | Mondi SCP, a.s., Výroba celulózy a papiera | Mondi SCP, a.s. | 173 910 | 173 910 | 173 910 | 173 910 | 173 910 | 869 550 |
| SK00000000000000044 | 44 | Duslo, a. s. Šaľa | Duslo, a. s. | 974 764 | 974 764 | 974 764 | 974 764 | 974 764 | 4 873 820 |
| SK0000000000000205173 | 205173 | FORTISCHEM a. s. | FORTISCHEM a. s. | 61 108 | 61 108 | 61 108 | 61 108 | 61 108 | 305 540 |
| SK00000000000000020 | 20 | Carmeuse Slovakia, s.r.o., závod Vápenka Slavec | Carmeuse Slovakia, s.r.o. | 85 265 | 85 265 | 85 265 | 85 265 | 85 265 | 426 325 |
| SK000000000000000156 | 156 | Cementáreň Turňa nad Bodvou, CRH (Slovensko), a.s. | CRH (Slovensko) a.s. | 464 612 | 464 612 | 464 612 | 464 612 | 464 612 | 2 323 060 |
| SK00000000000000057 | 57 | CRH (Slovensko) a.s., závod Rohožník | CRH (Slovensko) a.s. | 785 717 | 785 717 | 785 717 | 785 717 | 785 717 | 3 928 585 |
| SK000000000000000017 | 17 | Calmit, spol. s r. o., Závod Zírany | Calmit, spol. s r. o. | 33 622 | 33 622 | 33 622 | 33 622 | 33 622 | 168 110 |
| SK0000000000000187 | 187 | Slovnaft Petrochemicals, s.r.o. (Petrochémia SLOVNAFT, a.s.) | SLOVNAFT a.s. | 234 535 | 234 535 | 234 535 | 234 535 | 234 535 | 1 172 675 |
|-------------------|-----|-------------------------------------------------------------|--------------|---------|---------|---------|---------|---------|-----------|
| SK000000000000152 | 152 | VETROPACK NEMŠOVÁ s.r.o. | VETROPACK NEMŠOVÁ, s.r.o. | 48 183 | 48 183 | 48 183 | 48 183 | 48 183 | 240 915 |
| SK000000000000083 | 83 | Kotelňa na ZP - Párovce | Nitrianska teplárenská spoločnosť, a.s. | 1 231 | 1 200 | 1 168 | 1 136 | 1 105 | 5 840 |
| SK000000000000062 | 62 | Podniková tepláreň | CHEMOSVIT ENERGOCHEM, a.s. | 2 740 | 2 669 | 2 599 | 2 529 | 2 458 | 12 995 |
| SK000000000000195 | 206195 | BYTES, s.r.o. Detva - Kotelne | BYTES, s.r.o. | 737 | 737 | 737 | 737 | 737 | 3 685 |
| SK0000000000003735 | 203735 | Energetika (uhľné kotly K1, K2) | BUKÓZA ENERGO, a.s. | 17 720 | 17 264 | 16 809 | 16 354 | 15 899 | 84 046 |
| SK0000000000000007 | 7 | Prevádzka Energetika Biotika a.s., Slovenská Ľupča | Biotika a.s., Slovenská Ľupča | 5 940 | 5 940 | 5 940 | 5 940 | 5 940 | 29 700 |
| SK000000000000011 | 11 | Výhrevňa juh | Bratislavská teplárenská, a.s. | 908 | 908 | 908 | 908 | 908 | 4 540 |
| SK000000000000009 | 9 | Tepláreň východ | Bratislavská teplárenská, a.s. | 9 603 | 9 356 | 9 110 | 8 863 | 8 616 | 45 548 |
| SK000000000000167 | 167 | Žilinská teplárenská, a.s. | Žilinská teplárenská, a.s. | 12 085 | 11 775 | 11 464 | 11 154 | 10 843 | 57 321 |
| SK000000000000162 | 162 | Zvolenská teplárenská, a.s. | Zvolenská teplárenská, a.s. | 6 076 | 5 920 | 5 764 | 5 608 | 5 452 | 28 820 |
| SK000000000000154 | 154 | Volkswagens Slovakia, a.s. | Volkswagens Slovakia, a.s. | 11 638 | 11 638 | 11 638 | 11 638 | 11 638 | 58 190 |
| SK000000000000161 | 161 | závod ENEVIA | Veolia Utilities Žiar nad Hronom, a.s. | 7 895 | 7 692 | 7 489 | 7 287 | 7 084 | 37 447 |
| SK000000000000194 | 194 | Veolia Energia Levice, a.s. | Veolia Energia Levice, a.s. | 10 668 | 10 394 | 10 119 | 9 845 | 9 571 | 50 597 |
| SK000000000000143 | 143 | Paroplyn. Cyklus Považská Bystrica (Parná kotelňa) | TEPLÁREŇ Považská Bystrica, s.r.o. | 5 881 | 5 730 | 5 579 | 5 428 | 5 277 | 27 895 |
| SK000000000000003 | 3 | Tate Lyle Boleraz | Tate Lyle Boleraz, s.r.o. | 34 106 | 34 106 | 34 106 | 34 106 | 34 106 | 170 530 |
| SK0000000000000196 | 196 | Tepláreň, SLOVNAFT, a.s. (predtým CMEuropean Power Slovakia, s.r.o.) | SLOVNAFT, a.s. | 11 712 | 11 411 | 11 110 | 10 810 | 10 509 | 55 552 |
|-------------------|-----|-------------------------------------------------|----------------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| SK0000000000000118 | 118 | SLOVMAG, a.s. Lubenik | SLOVMAG, a.s. Lubenik | 42 669 | 42 669 | 42 669 | 42 669 | 42 669 | 213 345 |
| SK0000000000000117 | 117 | Katarínska Huta - Výroba sodoradelného užitkového skla | R-Glass Trade s.r.o. | 3 678 | 3 678 | 3 678 | 3 678 | 3 678 | 18 390 |
| SK0000000000000204 | 204 | PPC Energy, a.s. | PPC Energy, a.s. | 15 086 | 14 698 | 14 311 | 13 922 | 13 535 | 71 552 |
| SK0000000000000088 | 88 | Plzeňský Prazdroj Slovensko, a.s. | Plzeňský Prazdroj Slovensko, a.s. | 1 779 | 1 779 | 1 779 | 1 779 | 1 779 | 8 895 |
| SK0000000000000176 | 176 | Výroba keramických výrobkov vypaľovaním - Pezinské tehelňa | Pezinské tehelňa - Paneláreň, a.s. | 4 879 | 4 879 | 4 879 | 4 879 | 4 879 | 24 395 |
| SK0000000000000082 | 82 | Centrálny tepelný zdroj Nitra - Chrenová | OPM 2 SR, s.r.o. | 1 188 | 1 188 | 1 188 | 1 188 | 1 188 | 5 940 |
| SK000000000000206184 | 206184 | OFZ, a.s., prevádzka Široká | OFZ, a.s. | 248 511 | 248 511 | 248 511 | 248 511 | 248 511 | 1 242 555 |
| SK000000000000205645 | 205645 | Centrálny areál Gajary - báden | NAFTA a.s. | 2 868 | 2 868 | 2 868 | 2 868 | 2 868 | 14 340 |
| SK00000000000000182 | 182 | LEVICKÉ MLIEKARNE a.s. - kotoľňa na ZPN | LEVICKÉ MLIEKÁRNE, a.s. | 1 931 | 1 931 | 1 931 | 1 931 | 1 931 | 9 655 |
| SK00000000000000197 | 197 | Tehelňa Močarmány | Leier Baustoffe SK s.r.o. | 7 944 | 7 944 | 7 944 | 7 944 | 7 944 | 39 720 |
| SK000000000000205795 | 205795 | Rezervná kotoľňa a dieselegenerátor | Jadrová a výraďovacia spoločnosť, a.s. | 8 | 8 | 8 | 8 | 8 | 40 |
| SK00000000000000063 | 63 | IPELSKÉ TEHELNE, a.s., závod Breznička | IPELSKÉ TEHELNE a.s. | 5 555 | 5 555 | 5 555 | 5 555 | 5 555 | 27 775 |
| SK000000000000208904 | 208904 | Ferroenergy s.r.o. | Ferroenergy s.r.o. | 8 689 | 8 466 | 8 241 | 8 019 | 7 796 | 41 211 |
| SK00000000000000053 | 53 | Energloblok | Evonik Fermas s.r.o. | 8 838 | 8 838 | 8 838 | 8 838 | 8 838 | 44 190 |
| SK00000000000000109 | 109 | SE, a.s., Elektrárne Vojany | Slovenské elektrárne, a.s. | 728 | 709 | 691 | 672 | 653 | 3 453 |
| SK00000000000000129 | 129 | Kompresorová stanica 03 Veľké Zlievce | custream, a.s. | 6 617 | 6 617 | 6 617 | 6 617 | 6 617 | 33 085 |
| SK000000000000127 | 127 | Kompresorová stanica 02 Jablonov nad Tuřňou | eustream, a.s. | 225 | 225 | 225 | 225 | 225 | 1 125 |
|-------------------|-----|---------------------------------------------|----------------|-----|-----|-----|-----|-----|-------|
| SK000000000000110 | 110 | SE, a.s., Elektrárne Nováky | Slovenské elektrárne, a.s. | 10 527 | 10 257 | 9 986 | 9 716 | 9 445 | 49 931 |
| SK000000000000015 | 15 | Centrálny tepelný zdroj | Bytkomfort, s.r.o. | 2 803 | 2 731 | 2 659 | 2 587 | 2 515 | 13 295 |
| | | | | 8 548 032 | 8 544 735 | 8 541 438 | 8 538 144 | 8 534 848 | 42 707 197 |
| ОБЩО | | | | 8 548 032 | 8 544 735 | 8 541 438 | 8 538 144 | 8 534 848 | 42 707 197 |
BG
Официален вестник на Европейския съюз 7.2.2022 г. C 65/63
### ПРИЛОЖЕНИЕ XII
Национална таблица за разпределение за 2021—2025 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Швеция
| Идентификация на инсталацията | Идентификация на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| | | | | 2021 г. | 2022 г. | 2023 г. | 2024 г. | 2025 г. | |
| SE000000000000000004 | 4 Akalla värmeverk | Stockholm Exergi AB | | 1 724 | 1 724 | 1 724 | 1 724 | 1 724 | 8 620 |
| SE000000000000000012 | 12 Hettvattencentralen Galten | Stockholm Exergi AB | | 833 | 833 | 833 | 833 | 833 | 4 165 |
| SE000000000000000016 | 16 Hammarbyverket | Stockholm Exergi AB | | 5 569 | 5 569 | 5 569 | 5 569 | 5 569 | 27 845 |
| SE000000000000000019 | 19 Hässelbyverket | Stockholm Exergi AB | | 10 917 | 10 636 | 10 356 | 10 075 | 9 795 | 51 779 |
| SE000000000000000023 | 23 Lastaren | Värmevärden AB | | 846 | 846 | 846 | 846 | 846 | 4 230 |
| SE000000000000000024 | 24 Lidingö värmeverk | Stockholm Exergi AB | | 62 | 62 | 62 | 62 | 62 | 310 |
| SE000000000000000033 | 33 PC Kotorget | Värmevärden AB | | 74 | 74 | 74 | 74 | 74 | 370 |
| SE000000000000000049 | 49 Axeln | Alvesta Energi AB | | 3 452 | 3 452 | 3 452 | 3 452 | 3 452 | 17 260 |
| SE000000000000000050 | 50 Hettvattencentralen Årsta | Stockholm Exergi AB | | 1 196 | 1 196 | 1 196 | 1 196 | 1 196 | 5 980 |
| SE0000000000000000499 | 499 LKAB - Svappavaara | Luossavaara Kirunavaara AB | | 105 026| 105 026| 105 026| 105 026| 105 026| 525 130 |
| SE0000000000000000503 | 503 Perstorp Oxo AB | Perstorp Oxo AB | | 201 736| 201 736| 201 736| 201 736| 201 736| 1 008 680 |
| SE0000000000000000521 | 521 Befesa Scandust AB | Befesa Scandust AB | | 27 750 | 27 750 | 27 750 | 27 750 | 27 750 | 138 750 |
| SE0000000000000000524 | 524 Fresenius Kabi Ab, Fabrik Brunna | Fresenius Kabi Ab, Fabrik Brunna | | 2 513 | 2 513 | 2 513 | 2 513 | 2 513 | 12 565 |
| SE0000000000000000525 | 525 LHVC | Kraftringen Energi AB | | 1 657 | 1 657 | 1 657 | 1 657 | 1 657 | 8 285 |
| SE0000000000000000570 | 570 Hällefors P4-P5 | Värmevärden AB | | 2 307 | 2 307 | 2 307 | 2 307 | 2 307 | 11 535 |
| SE0000000000000000613 | 613 Åtterbruket | Kraftringen Energi AB | | 2 022 | 1 970 | 1 918 | 1 866 | 1 814 | 9 590 |
| SE0000000000000000634 | 634 FP och OP | Oskarshamn Energi AB | | 6 178 | 6 019 | 5 860 | 5 702 | 5 542 | 29 301 |
| SE0000000000000660 | 660 | HVC45 Cloetta | Tekniska Verken i Linköping AB (publ) | 76 | 76 | 76 | 76 | 76 | 380 |
|-------------------|-----|---------------|----------------------------------------|----|----|----|----|----|-----|
| SE0000000000000663 | 663 | HVC40 Ljungsbro | Tekniska Verken i Linköping AB (publ) | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| SE0000000000000683 | 683 | PC Listen | Njudung Energi Vetlanda AB | 268 | 268 | 268 | 268 | 268 | 1340 |
| SE0000000000000685 | 685 | Tallholmen | Vimmerby Energi Miljö AB | 4513 | 4397 | 4281 | 4165 | 4049 | 21405 |
| SE0000000000000704 | 704 | ABB AB, Ludvika | ABB AB/ Real Estate | 871 | 871 | 871 | 871 | 871 | 4355 |
| SE0000000000000732 | 732 | Ovako Bar AB Boxholm | Ovako Bar AB | 12084 | 12084 | 12084 | 12084 | 12084 | 60420 |
| SE0000000000000736 | 736 | Ovako Sweden AB | Ovako Sweden AB | 8773 | 8773 | 8773 | 8773 | 8773 | 43865 |
| SE0000000000000744 | 744 | PC Röbäck | Umeå Energi AB | 794 | 794 | 794 | 794 | 794 | 3970 |
| SE0000000000000770 | 770 | Gjutaren | SEVAB Strängnäs Energi AB | 6648 | 6477 | 6307 | 6136 | 5965 | 31533 |
| SE0000000000000784 | 784 | Jabo fjärrvärmeverk | Adven Energilösningar AB | 1230 | 1230 | 1230 | 1230 | 1230 | 6150 |
| SE0000000000000790 | 790 | Öresundsverket | Sydkraft Thermal Power AB | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| SE0000000000000351 | 351 | Nouryon Pulp and Performance Chemicals AB, Sundsvall | Nouryon Pulp and Performance Chemicals AB | 13192 | 13192 | 13192 | 13192 | 13192 | 65960 |
| SE0000000000000823 | 823 | Hantverkaren | Njudung Energi Sävsjö AB | 219 | 219 | 219 | 219 | 219 | 1095 |
| SE0000000000000824 | 824 | Södra industriområdet | Njudung Energi Sävsjö AB | 27 | 27 | 27 | 27 | 27 | 135 |
| SE0000000000000850 | 850 | Bergkvist-Insjön AB | Bergkvist-Insjön AB | 6524 | 6524 | 6524 | 6524 | 6524 | 32620 |
| SE000000000000201843 | 201843 | Paroc AB Hässleholmsfabriken | Paroc AB | 21400 | 21400 | 21400 | 21400 | 21400 | 107000 |
| SE000000000000202805 | 202805 | Sössia Fjärrvärmeanläggning | Jämtkraft AB | 1942 | 1942 | 1942 | 1942 | 1942 | 9710 |
| SE000000000000203201 | 203201 | PC Sågen | Härjedals Energi AB | 254 | 254 | 254 | 254 | 254 | 1270 |
| SE000000000000203743 | 203743 | Haparanda Ahlmarksvägen | Haparanda Värmeverk AB | 1396 | 1396 | 1396 | 1396 | 1396 | 6980 |
| SE0000000000203763 | 203763 | IKEA Industry Älmhult AB | IKEA Industry Älmhult AB | 900 | 900 | 900 | 900 | 900 | 4 500 |
|-------------------|--------|--------------------------|--------------------------|-----|-----|-----|-----|-----|-------|
| SE0000000000204948 | 204948 | Värmevälan | Skövde Energi AB | 14 519 | 14 146 | 13 773 | 13 400 | 13 027 | 68 865 |
| SE0000000000205002 | 205002 | BI-QEM Resins AB | BI-QEM RESINS AB | 1 160 | 1 160 | 1 160 | 1 160 | 1 160 | 5 800 |
| SE0000000000205175 | 205175 | Avfallspannan Mora - Utmeland | Adven Energilösningar AB | 3 587 | 3 587 | 3 587 | 3 587 | 3 587 | 17 935 |
| SE0000000000205634 | 205634 | Vargön Alloys AB | Vargön Alloys AB | 132 143 | 132 143 | 132 143 | 132 143 | 132 143 | 660 715 |
| SE0000000000205903 | 205903 | Filbornaverket | Öresundskraft Kraft Värme AB | 22 241 | 21 669 | 21 098 | 20 526 | 19 955 | 105 489 |
| SE0000000000206082 | 206082 | Värmeverket Hamnen Varbergs kommun | Varberg Energi AB | 1 991 | 1 991 | 1 991 | 1 991 | 1 991 | 9 955 |
| SE0000000000207662 | 207662 | Arninge fjärrvärmeanläggning | E.ON | 4 219 | 4 219 | 4 219 | 4 219 | 4 219 | 21 095 |
| SE0000000000209074 | 209074 | KVV Transtorp | Nybro Värmecentral AB | 4 719 | 4 597 | 4 476 | 4 355 | 4 234 | 22 381 |
| SE0000000000209722 | 209722 | Kopparslagaren 7 | Härjedals Energi AB | 2 332 | 2 272 | 2 212 | 2 152 | 2 092 | 11 060 |
| SE0000000000000713 | 713 | IKEA Industry Hultsfred AB | IKEA Industry Hultsfred AB | 38 973 | 25 792 | 25 792 | 25 792 | 25 792 | 142 141 |
| SE0000000000000812 | 812 | P11 | Övik Energi AB | 860 | 838 | 815 | 793 | 771 | 4 077 |
| SE0000000000000451 | 451 | Gävle Bruk | BillerudKorsnäs Skog och Industri AB | 171 838 | 171 838 | 171 838 | 171 838 | 171 838 | 859 190 |
| SE0000000000210528 | 210528 | Mossarp PC | Gislaved Energi AB | 2 319 | 2 319 | 2 319 | 2 319 | 2 319 | 11 595 |
| SE0000000000210595 | 210595 | Sobacken | Borås Energi och Miljö AB | 13 290 | 12 948 | 12 607 | 12 265 | 11 924 | 63 034 |
| SE0000000000209970 | 209970 | Oxhagen containerpanna | Göteborg Energi AB | 125 | 125 | 125 | 125 | 125 | 625 |
| SE0000000000210698 | 210698 | Höghytorp CHP | E.ON Värme Sverige AB | 21 503 | 20 950 | 20 398 | 19 845 | 19 292 | 101 988 |
| SE0000000000000051 | 51 | Arboga värmeverk | Västra Mälardalens Energi och Miljö AB | 3 390 | 3 390 | 3 390 | 3 390 | 3 390 | 16 950 |
| SE0000000000000057 | 57 | HVC Hultasjön | Borås Energi och Miljö AB | 98 | 98 | 98 | 98 | 98 | 490 |
| SE0000000000000059 | 59 | Ryaverket | Borås Energi och Miljö AB | 12 534 | 12 212 | 11 889 | 11 568 | 11 246 | 59 449 |
| SE0000000000000060 | 60 | HVC Viared 1 | Borås Energi och Miljö AB | 224 | 224 | 224 | 224 | 224 | 1 120 |
|-------------------|----|--------------|---------------------------|-----|-----|-----|-----|-----|-------|
| SE0000000000000068 | 68 | HVC Turbingatan | Halmstad Energi och Miljö AB | 18 789 | 18 306 | 17 823 | 17 340 | 16 859 | 89 117 |
| SE0000000000000089 | 89 | Säbyverket | E.ON Värme Sverige AB | 1 431 | 1 431 | 1 431 | 1 431 | 1 431 | 7 155 |
| SE0000000000000091 | 91 | Värmecentralen | Nybro Värmecentral AB | 1 637 | 1 595 | 1 553 | 1 511 | 1 469 | 7 765 |
| SE0000000000000092 | 92 | Draken | Kalmar Energi Värme AB | 1 915 | 1 915 | 1 915 | 1 915 | 1 915 | 9 575 |
| SE0000000000000106 | 106 | Högsbo Kraftvärmeverk | Göteborg Energi AB | 521 | 507 | 494 | 480 | 467 | 2 469 |
| SE0000000000000121 | 121 | Hofors Energi Ångcentralen | Värmevärden i Hofors AB (f.d Hofors Energi AB) | 5 105 | 4 973 | 4 842 | 4 711 | 4 580 | 24 211 |
| SE0000000000000123 | 123 | Härnösand kraftvärmeverk | Härnösand Energi Miljö AB | 8 606 | 8 385 | 8 163 | 7 942 | 7 721 | 40 817 |
| SE0000000000000125 | 125 | Lugnviksverket KVV | Jämtkraft AB | 22 200 | 21 629 | 21 059 | 20 488 | 19 918 | 105 294 |
| SE0000000000000126 | 126 | Minnesgärdet | Jämtkraft AB | 496 | 496 | 496 | 496 | 496 | 2 480 |
| SE0000000000000128 | 128 | Rya Kraftvärmeverk | Göteborg Energi AB | 10 715 | 10 440 | 10 165 | 9 889 | 9 614 | 50 823 |
| SE0000000000000129 | 129 | Hetvattencentral Huskvarna fördelningsstation | Jönköping Energi AB | 41 | 41 | 41 | 41 | 41 | 205 |
| SE0000000000000134 | 134 | Stillerydsverket | Karlshamn Energi AB | 125 | 125 | 125 | 125 | 125 | 625 |
| SE0000000000000139 | 139 | Karlskoga KVV | Karlskoga Kraftvärmeverk AB | 16 749 | 16 318 | 15 888 | 15 459 | 15 027 | 79 441 |
| SE0000000000000141 | 141 | Värmeverk Gullberna | Affärsverken Karlskrona AB | 2 024 | 2 024 | 2 024 | 2 024 | 2 024 | 10 120 |
| SE0000000000000142 | 142 | Värmeverk Västerudd | Affärsverken Karlskrona AB | 217 | 217 | 217 | 217 | 217 | 1 085 |
| SE0000000000000145 | 145 | Kraftvärmeverket i yttre hamn | Karlstads Energi AB | 46 | 45 | 44 | 43 | 41 | 219 |
| SE0000000000000148 | 148 | Katrinefors KVV | Katrinefors Kraftvärme AB | 6 228 | 6 068 | 5 908 | 5 748 | 5 588 | 29 540 |
| SE0000000000000158 | 158 | Energiknuten | Landskrona Energi Kraft AB | 11 124 | 10 838 | 10 553 | 10 267 | 9 981 | 52 763 |
| SE0000000000000161 | 161 | Ulricehamns pelletsfabrik | Scandbio AB | 4 719 | 4 719 | 4 719 | 4 719 | 4 719 | 23 595 |
| SE0000000000000166 | 166 | Västhamnsverket | Öresundskraft Kraft Värme AB | 5 662 | 5 517 | 5 371 | 5 226 | 5 080 | 26 856 |
| SE0000000000000180 | 180 | HVC 2 Aronstorp | Luleå Energi AB | 1 698 | 1 698 | 1 698 | 1 698 | 1 698 | 8 490 |
| SE0000000000000181 | 181 | HVC 4 Bergnäset | Luleå Energi AB | 1 390 | 1 390 | 1 390 | 1 390 | 1 390 | 6 950 |
| SE0000000000000198 | 198 | Solna värmeverk | Norrenergi AB | 5 918 | 5 918 | 5 918 | 5 918 | 5 918 | 29 590 |
| SE0000000000000200 | 200 | Sundbybergs Värmeverk | Norrenergi AB | 85 | 85 | 85 | 85 | 85 | 425 |
| SE0000000000000204 | 204 | PC Gräsparven | Oskarshamn Energi AB | 63 | 63 | 63 | 63 | 63 | 315 |
| SE0000000000000212 | 212 | Sörbyverket | Ronneby Miljö Teknik AB | 3 752 | 3 655 | 3 559 | 3 463 | 3 366 | 17 795 |
| SE0000000000000220 | 220 | Lövängsverket | Skövde Energi AB | 2 460 | 2 460 | 2 460 | 2 460 | 2 460 | 12 300 |
| SE0000000000000243 | 243 | Gasverkets fjärrvärmecentral | E.ON Värme Sverige AB | 25 | 25 | 25 | 25 | 25 | 125 |
| SE0000000000000250 | 250 | Åbyverket | E.ON Värme Sverige AB | 35 501 | 34 590 | 33 677 | 32 765 | 31 852 | 168 385 |
| SE0000000000000256 | 256 | Heleneholmsverket och Heleneholms FVC | E.ON Värme Sverige AB | 10 845 | 10 567 | 10 288 | 10 009 | 9 731 | 51 440 |
| SE0000000000000266 | 266 | Händelöverket | E.ON Värme Sverige AB | 119 153 | 116 090 | 113 029 | 109 967 | 106 906 | 565 145 |
| SE0000000000000271 | 271 | Fittjaverket | Söderenergi AB | 3 459 | 3 459 | 3 459 | 3 459 | 3 459 | 17 295 |
| SE0000000000000276 | 276 | Skogås värmeverk | Södertörns Fjärrvärme AB | 584 | 584 | 584 | 584 | 584 | 2 920 |
| SE0000000000000277 | 277 | Panncentralen TD | Sörred Energi AB | 88 | 88 | 88 | 88 | 88 | 440 |
| SE0000000000000280 | 280 | Kraftvärmeverket | Tekniska Verken i Linköping AB (publ) | 7 691 | 7 494 | 7 296 | 7 098 | 6 901 | 36 480 |
| SE0000000000000283 | 283 | HVC3 Tornby | Tekniska Verken i Linköping AB (publ) | 1 839 | 1 792 | 1 745 | 1 698 | 1 651 | 8 725 |
| SE0000000000000290 | 290 | Stallhacka Värmeverk | Trollhättan Energi AB | 9 271 | 9 271 | 9 271 | 9 271 | 9 271 | 46 355 |
| SE0000000000000310 | 310 | Boländerna | Vattenfall AB Heat Uppsala | 76 440 | 74 476 | 72 513 | 70 548 | 68 584 | 362 561 |
|-------------------|-----|------------|---------------------------|--------|--------|--------|--------|--------|---------|
| SE0000000000000316 | 316 | Västerbyverket i Göteborg | Göteborg Vatten och Värme AB | 9 970 | 9 970 | 9 970 | 9 970 | 9 970 | 49 850 |
| SE0000000000000318 | 318 | Önafors | Vattenfall AB | 459 | 459 | 459 | 459 | 459 | 2 295 |
| SE0000000000000321 | 321 | Kalix värmeverk | Solör Bioenergi Fjärrvärme AB | 4 693 | 4 693 | 4 693 | 4 693 | 4 693 | 23 465 |
| SE0000000000000328 | 328 | LVC2 Lasarettets PC | Västerbergslagens Energi AB | 267 | 267 | 267 | 267 | 267 | 1 335 |
| SE0000000000000357 | 357 | Borealis krackanläggning | Borealis AB | 375 662 | 375 662 | 375 662 | 375 662 | 375 662 | 1 878 310 |
| SE0000000000000358 | 358 | Borealis AB Polyetenanläggning | Borealis AB | 57 689 | 57 689 | 57 689 | 57 689 | 57 689 | 288 445 |
| SE0000000000000362 | 362 | Arlövs Sockerbruk | Nordic Sugar AB | 13 197 | 13 197 | 13 197 | 13 197 | 13 197 | 65 985 |
| SE0000000000000365 | 365 | Örtofta Sockerbruk | Nordic Sugar AB | 56 199 | 56 199 | 56 199 | 56 199 | 56 199 | 280 995 |
| SE0000000000000368 | 368 | GELITA Sweden AB | GELITA Sweden AB | 5 906 | 5 906 | 5 906 | 5 906 | 5 906 | 29 530 |
| SE0000000000000369 | 369 | INOVYN Sverige AB | INOVYN Sverige AB | 54 098 | 54 098 | 54 098 | 54 098 | 54 098 | 270 490 |
| SE0000000000000370 | 370 | Kraftvärmeverket Munksjö | Jönköping Energi AB | 762 | 742 | 723 | 703 | 684 | 3 614 |
| SE0000000000000373 | 373 | AAK Sweden AB | AAK Sweden AB | 34 703 | 34 703 | 34 703 | 34 703 | 34 703 | 173 515 |
| SE0000000000000374 | 374 | Kemira Kemi AB | Kemira Kemi AB | 46 626 | 46 626 | 46 626 | 46 626 | 46 626 | 233 130 |
| SE0000000000000379 | 379 | Perstorp Specialty Chemicals AB | Perstorp Specialty Chemicals AB | 68 063 | 68 063 | 68 063 | 68 063 | 68 063 | 340 315 |
| SE0000000000000380 | 380 | Eslövfabriken | Orkla Foods Sverige AB | 9 222 | 9 222 | 9 222 | 9 222 | 9 222 | 46 110 |
| SE0000000000000388 | 388 | PC Siljanssägen | Siljan Timber AB | 3 895 | 3 895 | 3 895 | 3 895 | 3 895 | 19 475 |
| SE0000000000000389 | 389 | PC Hjorten | Veolia Sweden AB | 1 256 | 1 256 | 1 256 | 1 256 | 1 256 | 6 280 |
| SE0000000000000396 | 396 | Fjärrvärmecentralen i Boxholm | Adven Energilösningar AB | 916 | 916 | 916 | 916 | 916 | 4 580 |
| SE0000000000000402 | 402 | Volvo Powertrain AB Skövdeanläggningen | Volvo Powertrain Corporation | 24 349 | 24 349 | 24 349 | 24 349 | 24 349 | 121 745 |
| SE0000000000000403 | 403 | Treetex, HVC3 och HVC4 | Övik Energi AB | 215 | 215 | 215 | 215 | 215 | 1 075 |
| SE00000000000000405 | 405 | Skövdefabriken/Cementa AB | Skövdefariken/Cementa AB | 354 172 | 354 172 | 354 172 | 354 172 | 354 172 | 1 770 860 |
|---------------------|-----|---------------------------|---------------------------|---------|---------|---------|---------|---------|-----------|
| SE00000000000000413 | 413 | Ardagh Glass Limmared AB | Ardagh Glass Limmared AB | 45 939 | 45 939 | 45 939 | 45 939 | 45 939 | 229 695 |
| SE00000000000000417 | 417 | Boda kalkverk | SMA Mineral AB | 45 486 | 45 486 | 45 486 | 45 486 | 45 486 | 227 430 |
| SE00000000000000418 | 418 | Rättviks kalkverk | SMA Mineral AB | 45 254 | 45 254 | 45 254 | 45 254 | 45 254 | 226 270 |
| SE00000000000000422 | 422 | Nynas AB, Nynäshamnsraffinaderiet | Nynas, AB, Nynäshamnsraffinaderiet | 84 089 | 84 089 | 84 089 | 84 089 | 84 089 | 420 445 |
| SE00000000000000430 | 430 | Arctic Paper Munkedals AB | Arctic Paper Munkedals AB | 36 088 | 36 088 | 36 088 | 36 088 | 36 088 | 180 440 |
| SE00000000000000431 | 431 | BillerudKorsnäs Frövi | BillerudKorsnäs Skog Industri AB | 99 469 | 99 469 | 99 469 | 99 469 | 99 469 | 497 345 |
| SE00000000000000432 | 432 | BillerudKorsnäs Sweden AB Gruvöns Bruk | BillerudKorsnäs Sweden AB Gruvöns Bruk | 137 367 | 137 367 | 137 367 | 137 367 | 137 367 | 686 835 |
| SE00000000000000434 | 434 | BillerudKorsnäs Sweden AB Skärblacka bruk | BillerudKorsnäs Sweden AB Skärblacka bruk | 109 841 | 109 841 | 109 841 | 109 841 | 109 841 | 549 205 |
| SE00000000000000436 | 436 | AB Sandvik Materials Technology | AB Sandvik Materials Technology | 58 252 | 58 252 | 58 252 | 58 252 | 58 252 | 291 260 |
| SE00000000000000437 | 437 | Crane AB | Crane AB | 1 152 | 1 152 | 1 152 | 1 152 | 1 152 | 5 760 |
| SE00000000000000439 | 439 | Långedsverken | Rexcell Tissue and Airlaid AB | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| SE00000000000000441 | 441 | Fiskeby Board AB | Fiskeby Board AB | 26 484 | 26 484 | 26 484 | 26 484 | 26 484 | 132 420 |
| SE00000000000000443 | 443 | Bravikens Pappersbruk | Holmen Paper AB | 120 699 | 120 699 | 120 699 | 120 699 | 120 699 | 603 495 |
| SE00000000000000444 | 444 | Hallsta Pappersbruk | Holmen Paper AB / Lars Lundin | 88 386 | 88 386 | 88 386 | 88 386 | 88 386 | 441 930 |
| SE00000000000000446 | 446 | Iggesund Paperboard, Iggesunds Bruk | Iggesund Paperboard AB, Iggesunds Bruk | 85 482 | 85 482 | 85 482 | 85 482 | 85 482 | 427 410 |
| SE00000000000000448 | 448 | Klippans Bruk AB | Klippans Bruk AB | 4 191 | 4 191 | 4 191 | 4 191 | 4 191 | 20 955 |
| SE00000000000000449 | 449 | Lessebo Bruk | Lessebo Paper AB | 6 142 | 6 142 | 6 142 | 6 142 | 6 142 | 30 710 |
| SE00000000000000455 | 455 | Metsä Board Sverige AB | Metsä Board Sverige AB | 130 234 | 130 234 | 130 234 | 130 234 | 130 234 | 651 170 |
| SE000000000000458 | 458 | Rottneros Bruk | Rottneros Bruk AB | 17 956 | 17 956 | 17 956 | 17 956 | 17 956 | 89 780 |
|-------------------|-----|----------------|-------------------|--------|--------|--------|--------|--------|--------|
| SE000000000000459 | 459 | SCA Graphic Sundsvall AB, Ortviken pappersbruk | SCA Graphic Sundsvall AB, Ortviken pappersbruk | 176 022 | 176 022 | 176 022 | 176 022 | 176 022 | 880 110 |
| SE000000000000460 | 460 | SCA Öxstrand, SCA Graphic Sundsvall AB | SCA Graphic Sundsvall AB | 48 902 | 48 902 | 48 902 | 48 902 | 48 902 | 244 510 |
| SE000000000000467 | 467 | Ahlstrom-Munksjö AB | Ahlstrom-Munksjö AB | 17 446 | 17 446 | 17 446 | 17 446 | 17 446 | 87 230 |
| SE000000000000469 | 469 | Stora Enso Fors AB | Stora Enso Fors AB | 69 835 | 69 835 | 69 835 | 69 835 | 69 835 | 349 175 |
| SE000000000000470 | 470 | Stora Enso Paper AB Hylte Mill | Stora Enso Paper AB | 68 069 | 68 069 | 68 069 | 68 069 | 68 069 | 340 345 |
| SE000000000000471 | 471 | Stora Enso Paper AB, Kvarnsveden Mill | Stora Enso Paper AB, Kvarnsveden Mill | 96 588 | 96 588 | 96 588 | 96 588 | 96 588 | 482 940 |
| SE000000000000472 | 472 | Stora Enso Paper Nymölla AB | Stora Enso Paper AB | 109 958 | 109 958 | 109 958 | 109 958 | 109 958 | 549 790 |
| SE000000000000474 | 474 | StoraEnso Pulp AB | Stora Enso Pulp AB, Skutskärs Bruk | 266 789 | 266 789 | 266 789 | 266 789 | 266 789 | 1 333 945 |
| SE000000000000475 | 475 | Stora Enso Skoghalls bruk | Stora Enso AB | 163 738 | 163 738 | 163 738 | 163 738 | 163 738 | 818 690 |
| SE000000000000478 | 478 | Södra Cell Mönsterås | Södra Skogsägarna ekonomisk förening | 47 343 | 47 343 | 47 343 | 47 343 | 47 343 | 236 715 |
| SE000000000000479 | 479 | Södra Cell Mörrum | Södra Skogsägarna ekonomisk förening | 144 561 | 144 561 | 144 561 | 144 561 | 144 561 | 722 805 |
| SE000000000000480 | 480 | Södra Cell Värö | Södra Skogsägarna Ekonomiskförening | 52 354 | 52 354 | 52 354 | 52 354 | 52 354 | 261 770 |
| SE000000000000482 | 482 | Waggeryd Cell AB | Waggeryd Cell AB | 17 218 | 17 218 | 17 218 | 17 218 | 17 218 | 86 090 |
| SE000000000000487 | 487 | Ovako Bar AB, Smedjebacken | Ovako Bar AB | 28 848 | 28 848 | 28 848 | 28 848 | 28 848 | 144 240 |
| SE000000000000488 | 488 | Höganäs Sweden AB, Halmstadverken | Höganäs Sweden AB | 11 656 | 11 656 | 11 656 | 11 656 | 11 656 | 58 280 |
| SE000000000000490 | 490 | Avesta Jernverk | Outokumpu Stainless AB | 85 661 | 85 661 | 85 661 | 85 661 | 85 661 | 428 305 |
| SE000000000000491 | 491 | Outokumpu Stainless AB Degerfors | Outokumpu Stainless AB | 22 752 | 22 752 | 22 752 | 22 752 | 22 752 | 113 760 |
| SE000000000000492 | 492 | Ovako Sweden AB, Hofors | Ovako Sweden AB | 52 185 | 52 185 | 52 185 | 52 185 | 52 185 | 260 925 |
|-------------------|-----|------------------------|----------------|-------|-------|-------|-------|-------|--------|
| SE000000000000493 | 493 | Björneborg Steel AB | Björneborg Steel AB | 5 338 | 5 338 | 5 338 | 5 338 | 5 338 | 26 690 |
| SE000000000000496 | 496 | Hagfors Jernverk | Uddeholms AB | 23 572 | 23 572 | 23 572 | 23 572 | 23 572 | 117 860 |
| SE000000000000206 | 206 | Boliden Bergsöe | Boliden Bergsöe AB | 32 937 | 32 937 | 32 937 | 32 937 | 32 937 | 164 685 |
| SE000000000000502 | 502 | Volvo Personvagnar AB | Volvo Personvagnar AB | 1 047 | 802 | 802 | 802 | 802 | 4 255 |
| Karosskomponenter, Olofström |
| ОБЩО | 5 113 299 | 5 087 390 | 5 074 915 | 5 062 435 | 5 049 958 | 25 387 997 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32022D0207(01)/32022D0207(01)_BG.pdf | 72 |
32021R2139 | category15 | 2021 | bg | ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (1), и по-специално член 10, параграф 3 и член 11, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1) С Регламен | т (ЕС) 2020/852 се установява общата рамка за определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива за целите на установяването на степента на екологична устойчивост на дадена инвестиция. Посоченият регламент се прилага по отношение на мерките, приемани от държавите членки или от Съюза, с които се определят изисквания към участниците на финансовите пазари или емитентите по отношение на финансовите продукти или облигациите на търговски дружества, които се предлагат като екологично устойчиви, по отношение на участниците на финансовите пазари, които предлагат финансови продукти, както и по отношение на предприятията, които са задължени да публикуват нефинансова декларация по член 19а от Директива 2013/34/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета (2) или консолидирана нефинансова декларация по член 29а от самата директива. Икономическите оператори или публичните органи, които не са обхванати от Регламент (ЕС) 2020/852, също може да прилагат посочения регламент на доброволен начин.
(2) Съгласно член 10, параграф 3 и член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/852 Комисията трябва да приеме делегирани актове за установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасящо съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, както и да установи за всяка относно екологична цел, предвижена в член 9 от посочения регламент, техническите критерии за проверка с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на една или няколко от тези екологични цели.
(3) Съгласно член 19, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2020/852 техническите критерии за проверка трябва да отчитат естеството и мащаба на икономическата дейност и сектора, за който се отнасят, както и дали икономическата дейност е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 или спомагаща дейност съгласно член 16 от него. За да може техническите критерии за проверка да отговарят на изискванията на член 19 от Регламент (ЕС) 2020/852 ефективно и уравновесено, те следва да бъдат установени под формата на количествени прагове или минимални изисквания, под формата на относително подобрене, под формата на набор от качествени изисквания за резултатите, под формата на изисквания по отношение на процесите или практиките или под формата на точно описание на естеството на самата икономическа дейност, когато тази дейност поради естеството си може да допринесе съществено за смекчаването на изменението на климата.
(1) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.
(2) Директива 2013/34/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно гошните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните декларации на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмена на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
(4) С техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение следва да се гарантира, че икономическата дейност оказва положително въздействие във връзка с постигането на климатичната цел или води до намаляване на отрицателното въздействие във връзка с нейното постигане. Затова тези технически критерии за проверка следва да се отнасят до прагове или равнища на резултатите, които икономическата дейност следва да постига, за да се квалифицира като допринасящо съществено за една от тези климатични цели. С техническите критерии за проверка във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди следва да се гарантира, че икономическата дейност не оказва значително отрицателно въздействие върху околната среда. Следователно в тези технически критерии за проверка следва да се люксоват минималните изисквания, на които икономическата дейност следва да отговаря, за да се квалифицира като екологично устойчива.
(5) Техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение и дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от екологичните цели следва да бъдат съставени в съответните случаи въз основа на действащото съюзно право, най-добри практики, стандарти и методики, както и на утвърдените стандарти, практики и методики, разработени от обществени организации с висока международна репутация. Когато обективно няма други жизнеспособни възможности за определена област на политиката, би могло техническите критерии за проверка да се съставят въз основа на утвърдените стандарти, разработени от частни организации с висока международна репутация.
(6) За да се обезпечат еднакви условия на конкуренция, за еднаквите категории икономически дейности следва да възникнат еднакви технически критерии за проверка по отношение на всяка от климатичните цели. Затова е необходимо техническите критерии за проверка по възможност да бъдат съобразени с класификацията на икономическите дейности NACE Rev. 2, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (7). С цел предприятиетата и участниците на финансовите пазари да могат по-лесно да откриват съответните икономически дейности, за които следва да бъдат установени технически критерии за проверка, в конкретното описание на всяка икономическа дейност следва да се посочват кодовете по NACE, към които може да се отнесе дейността. Препратките към кодовете следва да се смятат за примерни и следва да нямат предимство пред конкретното определение на дейността, включено в описанието й.
(7) Техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасящо съществено за смекчаването на изменението на климата, следва да отразяват необходимостта да се предотвратява производството на емисии на парникови газове, да се намаляват тези емисии или да се увеличават поглъщанятията на парникови газове и дългосрочното съхранение на въглероден диоксид. Поради това е целесъобразно вниманието да се насочи първо към икономическите дейности и сектори, които имат най-голям потенциал да постигнат тези цели. Изборът на тези икономически дейности и сектори следва да зависи от техния дял от общите емисии на парникови газове и от данните за потенциалните им да допринасят за предотвратяване на производството на емисии на парникови газове, за намаляване на тези емисии или за поглъщанятията на парникови газове, или да спомагат за такова предотвратяване, намаляване, поглъщане или дългосрочно съхранение при други дейности.
(8) Методиката за изчисляване на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл следва да бъде надеждна и широкоприложима и съответно да служи за насърчаване на съществеността на изчисленията на тези емисии в рамките на секторите и между тях. Затова е целесъобразно за всички дейности да се изяснява използването на една и съща методика, когато се изисква такова изчисление, като същевременно се осигурява достатъчно гъвкавост за лицата, прилагащи Регламент (ЕС) 2020/852. Поради това за изчисляването на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл е полезно да се прилага Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията, съвместно със съюзно стандарт ISO 14067 или ISO 14064-1. Когато други утвърдени инструменти или стандарти са особено пригодни за осигуряване на точна и съществена информация за изчисляването на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за даден сектор, например инструментът G-res за водноелектрическия сектор и стандарт ES 203 199 на Европейския институт за стандарти в далекосъобщения (EISD) или ETSI за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, целесъобразно е тези инструменти или стандарти да бъдат включени като допълнителни възможности за този сектор.
(9) Методиката за изчисляване на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за дейностите във водноелектрическия сектор следва да отразява особеностите на сектора, в т.ч. новите методики за моделиране, научните знания и емпиричните измервания от резервоари по целия свят. С цел да се създаде възможност за точно отчитане на нетното въздействие на емисиите на парникови газове за водноелектрическия сектор, е целесъобразно да се предвиди използването на обществено достъпния и безплатен инструмент G-res, който е разработен от Международното сътрудничество за водноелектрическа енергия в сътрудничество с проектиран екип на UNESCO, занимаващ се със световните промени в околната среда.
(7) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО Регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).
(10) Методиката за изчисляне на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за дейностите в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” следва да отразява особеностите на сектора, в частност специализираната работа и указания, осигурени от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ЕИСД) за извършването на оценки за целия жизнен цикъл в този сектор. Затова е целесъобразно да се превърне използването на стандарт ES 203 199 на ЕИСД като методика за точно изчисляне на емисиите на парникови газове за покочения сектор.
(11) В техническите критерии за проверка за някои дейности се използват елементи със значителна техническа сложност, а за пречката за спазването на тези критерии може да са необходими специализирани знания и тя да се окаже неосъществима за инвеститорите. За улесняване на тази пречка спазването на тези технически критерии за проверка за такива дейности следва да се проверява от независимо външно лице.
(12) Спомагащите икономически дейности съгласно член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852 само по себе си не допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата. Те играят ключова роля за обезвъръщаването на икономиката, като пряко спомагат за осъществяването на други дейности с екологични резултати, отличаващи се с ниско равнище на въздушените емисии. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за онези икономически дейности, които играят важна роля, като спомагат за това целенасочението на дейности да станат нискокълърдни или да водят до намаляване на емисиите на парникови газове. С помощта на тези технически критерии за проверка следва да се направи така, че всяка дейност, отговаряща на критерияте, да бъде съобразена с гаранциите по член 16 от Регламент (ЕС) 2020/852, а именно да не води до обвързване с активи и да оказва съществено положително въздействие върху околната среда.
(13) Преходните икономически дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 не може все още да бъдат заменени от други технологично и икономически осъществими нискокълърдни дейности, но те подпомагат прехода към нейтрална по отношение на климата икономика. Посочените дейности могат да играят ключова роля за смекчаване на изменението на климата, като намалят съществено своя висок сегашен екологичен отпечатък, в т.ч. спомагайки за постепенно прекратяване на разчитането на изкопаеми горива. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за онези икономически дейности, при които решенията с почти нулеви въздушен емисии все още не са жизнеспособни или при които такива решения съществуват, но все още не са осъществими в нужния миг, и които имат най-висок потенциал за значително намаляване на парниковите газове. С тези технически критерии следва да се направи така, че всяка дейност, отговаряща на критерияте, да бъде съобразена с гаранциите по член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, а именно да има такива емисии на парникови газове, които съответстват на най-добрия резултат в сектора или отрасъла, да не възпрепятстват разработването и внедряването на други нискокълърдни решения и да не води до обвързване с въздухонепропускни активи.
(14) С оглед на претворените по отношение на общата селскостопанска политика (ОСП), които се провеждат сега, и с цел да се осигури по-голяма съгласуваност между различните инструменти за осъществяване на амбициите по Зеления пакт по отношение на околната среда и климата, следва да се отложи установяването на техническите критерии за проверка за селското стопанство.
(15) В резултат на изменението на климата горите са подложени на нарастващ натиск, който изостря другите източници на натиск, като вредители, болести, извънредни метеорологични явления и горски пожари. Допълнителен натиск произтича от изоставянето на земи в селските райони, писаната на стопанисване и разполагаността вследствие на промени в земеползването, от увеличената интензивност на стопанисването поради нарастващо търсене на дървесина, на горскосъобщенски продукти и на енергия, от инфраструктурните промени, урбанизацията и усвояването на земя. Същевременно горите имат решаваща роля за постигането на целите на Съюза за обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие и повишаване на амбициите за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, намаляване и контролиране на риска от бедствия, по-специално породи наводнения, суша или горски пожари, както и за насърчаването на кръговата биоекономика. За постигане на нейтралност по отношение на климата и здравословна околната среда е необходимо да се подобри както качеството, така и количеството на горските площи, които представляват най-големият потенциал на вълнен в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПГС). Леснодостъпните дейности могат да допринасят за смекчаване на изменението на климата чрез увеличаване на негативните поглъщания на въздушен диоксид, чрез поддържане на запасите от въздух и чрез осигуряване на материали и възобновяема енергия, с което създават съпътстващи ползи за адаптирането към изменението на климата, за биологичното разнообразие, кръговата икономика, устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси и за предотвратяването и контрола на замърсяването. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за дейностите по заселяване, възстановяване на горите, стопанисване на горите и опазване на горите. Тези технически критерии за проверка следва да съответстват напълно на целите на ЕС за адаптиране към изменението на климата, за биоразнообразието и за кръговата икономика.
(16) За измерване на промените в намаляването на емисиите на парникови газове и във възпроизводствените запаси в горските екосистеми, е целесъобразно собствениците на гори да извършват анализ на климатичните ползи. За да се осигури съществено и да се минимизира административната тежест, особено за собствениците на малки гори, от горските стопанства с площ под 13 хектара следва да не се изисква да извършват анализ на климатичните ползи. За да се намалят допълнително административните разходи, на собствениците на по-малки гори следва да бъде разрешено да извършват групова оценка заедно с други стопанства, за да завършат изчисленията си, на всеки 10 години. За оценяването на величината на разходите и минимизирането на разходите и тежестта за дребните горски стопани съществуват годишни безплатни инструменти, например инструментите, предоставени от Организацията на ООН за прехвърляне и земеделие (ФАО), основаващи се на данни от Международният комитет по изменението на климата (МКИК) (4). Инструментът може да бъде приспособен за различните равнища на анализиране, например чрез специални стойности и подробно изчисление за големите стопанства и съответно стандарти стойности и опростено изчисление за по-дребните собственици.
(17) Въпреки на съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. – „Европейският зелен пакт“ (5), от 20 май 2020 г. – „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.“ (6) и от 17 септември 2020 г. – „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (7), в съответствие с по-широките амбиции на Съюза в областта на биологичното разнообразие и неутралността по отношение на климата и съобразно със Съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г. „Изграждане на устойчиви на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (8) и с новата стратегия за горите, планирана за 2021 г., техническите критерии за проверка за горските дейности следва да бъдат допълнени, прегледани и при необходимост преразгледани към момента на приемане на делегираната акт по член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. Прегледът на тези технически критерии за проверка следва да се извърши с цел по-добре да бъдат възприети благоприятните за биологичното разнообразие практики, които са в процес на разработване, например природосъобразно горско стопанство.
(18) Предвид значението му за намаляването на емисиите на парникови газове и за укрепването на земните поглъщатели на въздуха, възстановяването на влажните зони би могло да допринесе съществено за смекчаването на изменението на климата. Възстановяването на влажните зони може също така да осигури ползи за адаптирането към изменението на климата, в т.ч. служейки като буфер за въздействието на това изменение, и да спомогне за образуване на процеса на загуба на биологично разнообразие и за опазване на качеството и количеството на водите. За да се осигури съгласуваност с Европейския зелен пакт, със Съобщението „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ и със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., техническите критерии за проверка следва да обхващат и възстановяването на влажните зони.
(19) На преработващата промишленост (производството) се дължат близо 21 % от преките емисии на парникови газове в Съюза (9). Тя е на трето място сред източниците на такива емисии в Съюза и затова може да играе основна роля за смекчаването на изменението на климата. Същевременно преработващата промишленост може да бъде ключов сектор, който да спомага за предотвратяването и намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори на икономиката, произвеждащи продукти и технологични изделия, които са потребни на другите сектори, за да се превърнат в нискоквотериони или да останат такива. Следователно техническите критерии за проверка за преработващата промишленост следва да бъдат установени както за дейностите по производство, на които се дължат най-високите равнища на емисии на парникови газове, така и за производството на нискоквотериони продукти и нискоквотериони технологични изделия.
(20) Дейностите по производство, за които няма друг технологично и икономически осъществими нискоквотериони решения, но които подпомагат прехода към неутрална по отношение на климата икономика, следва да бъдат смятани за преходни икономически дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. За да се насърчи намаляването на емисиите на парникови газове, правовете за техническите критерии за проверка за тези дейности следва да бъдат определени така, че да бъдат постигнати само от предприятиета с най-добри резултати във всеки от секторите, като в повечето случаи се основават на емисиите на парникови газове за единица произведен продукт.
(4) Инструментът за предварително определяне на възпроизводствен баланс (EX-Ante Carbon-balance Tool – EX-ACT) (версията от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/in-action/epic/ex-act-tool/suite-of-tools/ex-act/en/).
(5) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на региона: „Европейският зелен пакт“ (COM(2019) 640 final).
(6) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на региона: „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020) 380 final).
(7) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на региона: „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“, COM(2020) 562 final).
(8) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на региона: „Изграждане на устойчиви на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final).
(9) Делове от емисиите по сектори, представляващи преките емисии и определени въз основа на данни от Евростат от 2018 и 2019 г. (на ниво 2 по NACE), освен за строителството, което няма съответстващ код по NACE и затова емисиите му са отразени в различни сектори (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/news/new-rules-greener-and-smarter-buildings-will-increase-quality-life-all-europeans-2019-apr-15_en).
(21) За да се направи така, че преходните дейности по производство съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 да запазват трайна тенденция към обезвъръщане, и в съответствие с член 19, параграф 5 от посочения ред, техническите критерии за проверка за тези икономически дейности следва да бъдат подпагани на преглед най-малко веднъж на всеки три години. В рамките на този преглед следва да се анализира дали техническите критерии за проверка се подкрепят от най-относителните стандарти и дали емисиите на парникови газове от тези дейности за целия жизнен цикъл са възприети в достатъчна степен. При прегледа следва също така да се направи оценка на евентуалната употреба на уловения въглерод с оглед на развитието на технологиите. По отношение на производството на чугун и стомана следва допълнително да се разглеждат новите данни и свидетелства от пилотните процеси на производството на стомана с ниски въглеродни емисии с използване на водород, както и да се направи по-нататъшна оценка на използването на схемата на ЕС за търговия с емисии и други възможни сравнителни показатели в техническите критерии за проверка.
(22) Що се отнася до производствените дейности, които трябва да се смятат за спомагащи дейности съгласно член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, техническите критерии за проверка следва да се основават главно върху естеството на производствените продукти, което по целесъобразност се съчетава с допълнителни количествени пратове, за да се следи дали тези продукти могат да допринесат съществено за предотвратяването или намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори. С цел да бъде отразен фактът, че предприятие се отделя на дейностите с най-голям потенциал да доведат до предотвратяване на производството на емисии на парникови газове, до намаляване на тези емисии или до увеличаване на поглъщанятия на парникови газове и дългосрочното съхранение на възелен диоксид, в основата на спомагащите производствени дейности следва да бъде производството на продукти, необходими за осъществяването на тези икономически дейности.
(23) Производството на електрическо оборудване (съоръжения) за електроенергия играе важна роля за усъвършенстването и възприемането на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници в мрежите на Съюза и компенсиранието на колебанията в това производство, зареждането на превозните средства с непрекъснат енергия и внепрекъснато на „умни“ екосъобразни приложения за дома. Същевременно производството на електрическо оборудване за електроенергия може да спомогне за разработването на концепцията за „умния дом“ с цел по-нататъшно насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и правилно управление на уредите в дома. Затова може да се очаква необходимо да се допълнят техническите критерии за проверка за преработващата промишленост и да се извърши оценка на потенциала на производството на електрическо оборудване с цел обезпечение на съществен принос за смекчаването на изменението на климата и адаптирането към това изменение.
(24) Мерките за енергийна ефективност и другите мерки за смекчаване на изменението на климата, например внедряването на технологии за енергия от възобновяеми източници намалят, и съществуващите най-съвременни технологии могат да доведат до значително намаление на емисиите на парникови газове в преработващата промишленост. Затова тези мерки могат да играят важна роля за оказването на подкрепа на икономическите дейности в преработващата промишленост, за които следва да бъдат установени техническите критерии за проверка, при изпълнението на съответните стандарти за резултатите и пратове по отношение на съществения принос за смекчаване на изменението на климата.
(25) На енергетиката се лъжат близо 22 % от преките емисии на парникови газове в Съюза и близо 75 % от тези емисии при отчитане на използването на енергия в другите сектори. Така тя играе ключова роля за смекчаването на изменението на климата. Енергетиката има значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, като няколко дейности в сектора се явяват спомагащи дейности, улесняващи прехода на енергетиката към производство на електрическа или топлина енергия от възобновяеми или нискоколебателни източници. Следователно е целесъобразно да се установят техническите критерии за проверка за широк спектър от дейности, свързани с веригата на енергийните дейности – от производството на електрическа и топлина енергия от различни източници, през преносните и разпределителните мрежи, до съхранението, както и използването на термопомпи и производството на биогаз и биогерби.
(26) С техническите критерии за проверка с цел определяне дали дейностите по производство на електрическа и топлина енергия, включително дейностите за комбинирано производство на електрическа и топлина енергия, допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата, следва да се гарантира, че се намаляват или предотвратяват емисиите на парникови газове. Техническите критерии за проверка въз основа на емисиите на парникови газове следва да улеснят курса към обезвъръщането на тези дейности. Техническите критерии за проверка за спомагащите дейности, които улесняват дългосрочното обезвъръщане, следва да се основават главно на естеството на дейността или на най-добрияте налични технологии.
(27) В Регламент (ЕС) 2020/852 се отчита големото значение на „неутралната по отношение на климата енергия“ и се изисква Комисията да извърши оценка на потенциалния принос и осъществимостта на всички относими съществуващи технологии. По отношение на ядрената енергия тази оценка е в процес на извършване, а щом процесът завърши, Комисията ще предприеме последващи действия въз основа на резултатите в контекста на настоящия регламент.
(28) Правните рамки за преходните дейности по член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 ограничават дейностите с високи емисии на парникови газове с голем потенциал за намаление. Тези преходни дейности следва да дават съществен принос за смекчаването на изменението на климата, когато няма други технологично и икономически осъществими нисковълнериони решения, при условие че са съвместими с курса към ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C спрямо нивата от прединдустриалния период, отразявайки най-добриите резултати в рамките на съответния сектор, не възпрепятстват разработването и внедряването на други нисковълнериони решения и не водят до обвързване с вътрешноминистериални активи. Освен това по същата на член 19 от посочения ред съществува техническите критерии за проверка да бъдат съставени въз основа на убедителни научни доказателства. Когато дейностите върху връзка с природен газ изпълняват на тези изисквания, те ще бъдат включени в бъдещ делегирани акт. Техническите критерии за проверка, с които ще се определя дали тези дейности имат съществен принос за смекчаването на изменението на климата и не насят значителни вреди върху с постигането на другите екологични цели, ще бъдат установени в бъдещия делегиран акт. Дейностите, които не отговарят на тези изисквания, не може да бъдат признавани по Регламент (ЕС) 2020/852. За да бъде признатата ролята на природния газ като важна технология за намаляването на емисиите на парникови газове, Комисията ще обмисли съставянето на народен законодателен акт, така че дейностите, допринасящи за намаляването на емисиите, да не бъдат лишавани от целесъобразно финансиране.
(29) Техническите критерии за проверка за дейностите по производство на електрическа или топлина енергия, както и за преносните и разпределителните мрежи, следва да бъдат съгласувани със Съюзното управление за енергията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (10). Затова може да се окаже нужно тези технически критерии за проверка да бъдат прегледани, допълвани и при необходимост преразпредели с цел отразяване на всички бъдещи показатели и изисквания, установени вследствие на посочената стратегия.
(30) Техническите критерии за проверка за производството на енергия за отопление, енергия за охлаждане и електроенергия от биоенергия и производството на биогаз за транспорта следва да бъдат съгласувани с целостната уредба на устойчивостта за тези сектори, установена с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (11), с които се въвежда изисквания за устойчив добив, отчитане върху връзка с въглерода и намаляване на емисиите на парникови газове.
(31) Вследствие Европейския зелен пакт, Предложениято за Европейски законодателен акт за климата (12) и Стратегията на ЕС за биолошкото разнообразие за 2030 г. и в съответствие с амбициите на Съюза за биологичното разнообразие и нейната устойчивост по отношение на климата, техническите критерии за проверка за дейностите в областта на биоенергетиката следва да бъдат допълвани, прегледани и при необходимост преразпредели с цел отчитане на най-новите промени по отношение на основата от данни и политиката към момента на приемане на делегиращия акт по член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, с отчитане на относителните правни актове на Съюза, в т.ч. Директива (ЕС) 2018/2001 и бъдещите й изменения.
(32) Емисиите на парникови газове в Съюза, произвеждани в сектора на водоснабдяването, канализационните услуги, управлението на отпадъците и възстановяването, са с относително малък дял. Въпреки това секторът има голем потенциал да допринася за намаляване на емисиите на парникови газове в други сектори, по-специално чрез осигуряване на вторични суровини, които да заместят използването на първични суровини, чрез заместване на продукти, топли и енергия на основата на изкопаеми горива, както и чрез транспортиране и трайно съхранение на уловения въглероден диоксид. Освен това дейностите, които включват анеробно разпадане и компостиране на разредено събирани биологични отпадъци и при които се предотвратява депонирането на биологични отпадъци, са особено важни за намаляването на емисиите на метан. Затова с техническите критерии за проверка за дейностите върху отпадъците тези дейности следва да се признават като допринасящи съществено за смекчаването на изменението на климата, при условие че в тях се прилагат определени най-добри практики за този сектор. Също така тези технически критерии за проверка следва да се обезпечава съответствието на възможностите за преработване на отпадъците спрямо по-високите равнища в йерархията за управление на отпадъците. С техническите критерии за проверка като дейности, допринасящи съществено за смекчаване на изменението на климата, следва да се признават онези дейности, при които единно установен минимален дял разредено събирани и сортиране неопасни отпадъци се преработва във вторични суровини. Все пак на този етап с технически критерии за проверка, съставени въз основа на единно установена цел за повторна преработка на отпадъците, не е възможно изцяло да се вземе предвид потенциалът за смекчаване на изменението на климата на отделните потоци от материали. Затова може да се окаже необходимо извършване на допълнителна оценка и преглед на тези технически критерии за проверка. Единно установената цел следва да не засяга целите за управлението на отпадъците, предвидени за държавите членки в съюзното законодателство за отпадъците. За дейностите, свързани със събирането, пречистването и доставянето на
(10) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (COM(2020) 663 final).
(11) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (ОЛ 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
(12) Изменено предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на нейност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата), COM(2020)563 final.
води, както и за централизираните системи за пречистване на отпадъчните води, тези технически критерии за проверка следва да бъдат съобразени с целите за абсолютно и относително подобряне на резултатите по отношение на потреблението на енергия и други показатели в съответните случаи, например обемите на течовете във водоснабдителните системи.
(33) При транспортните дейности се потребва една трета от цялата енергия в Съюза и на тях се дължат близо 23 % от всички преки емисии на парникови газове в Съюза. Поради това обезпълноредяването на транспортния парк и транспортната инфраструктура може да има централна роля за смекчаването на изменението на климата. Техническите критерии за проверка за транспортния сектор следва да бъдат съсредоточени върху намаляването на главните източници на емисии от него, като същевременно се отчита необходимостта от преминаване към видове пътнически и товарни транспорт с по-ниски емисии и от изграждането на инфраструктура, която спомага за чистата мобилност. Поради това техническите критерии за проверка за този сектор следва да бъдат съсредоточени върху резултатите на равнище вид транспорт, като същевременно се отчитат и резултатите на този вид транспорт спрямо другите видове.
(34) Предвид потенциала им да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове, а оттам и до екологизирането на транспортния сектор, морското корабоплаване и въздухоплаването се явяват важни видове транспорт за прехода към нискоквълноредна икономика. Съгласно Съобщението на Комисията от 9 декември 2020 г. „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност – подготовка на европейския транспорт за бъдещето“ (1) се очаква до 2030 г. да бъдат подготвени за пускане на пазара плавателни съдове с нулеви емисии. Според посочената стратегия се очаква до 2035 г. да бъдат подготвени за пускане на пазара големи въздухоплавателни средства с нулеви емисии за полети на кратки разстояния, докато за полетите на по-дълги разстояния се очаква за обезпълноредяването да се разчита на горива от възобновяеми и нискоквълноредни източници. Отделни проучвания биха били проведени във връзка с критерийте за финансиранието на устойчиво развитие за тези сектори. Затова морското корабоплаване следва да бъде смятано за преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. Корабоплаването е едно от средствата за превоз на стоки с най-висока възможност за ефективност. За да може корабоплаването да се третира наравно с другите видове транспорт, следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за морския транспорт и да се прилагат до края на 2025 г. Все пак ще има нужда от по-нататъшно оценяване на морското корабоплаване и по целесъобразност установяване на техническите критерии за проверка за тази дейност, които да се прилагат от 2026 г. нататък. Ще има нужда и от по-нататъшно оценяване на въздухоплаването и по целесъобразност установяване на съответните технически критерии за проверка. Също така следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за нискоквълноредната транспортна инфраструктура за някои видове транспорт. Все пак с оглед на потенциала на транспортната инфраструктура да допринася за преминаването към други видове транспорт, ще трябва да се извърши оценка и по целесъобразност да се установят съответните технически критерии за проверка за цялостната инфраструктура, която е от съществено значение за нискоквълноредните видове транспорт, в частност за вътрешните водни пътища. В зависимост от резултата от техническата оценка съответните технически критерии за проверка следва да бъдат установени и за икономическите дейности, посочени в настоящото съобщение, към момента на приемане на делегираната акт по член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852.
(35) С цел да се гарантира, че транспортните дейности, смятани за устойчиви, не улесняват употребата на изкопаеми горива, с техническите критерии за проверка за съответните дейности следва да се изключат активите, операциите и инфраструктурата, предназначени за превоз на изкопаеми горива. При прилагането на този критерий обаче трябва да се признават множество различни цели на употребата, различната собственост, договорките с ползвателите и съотношенията на смисъла на горивата в съответствие със съществуващите пазарни практики. Платформата за финансиранието за устойчиво развитие следва да оценят използваността на този критерий при изпълнението на мандата си.
(36) На сградите във всички сектори в целия Съюз се дължат 40 % от потреблението на енергия и 36 % от въздухопредиите емисии. Затова те могат да играят важна роля за смекчаването на изменението на климата. Съответно следва да бъдат определени техническите критерии за проверка по отношение на строителството на нови сгради, саннирането на сгради, монтирането на различни видове оборудване за енергийна ефективност, възобновяемите енергийни източници намира, предоставянето на енергийни услуги и по отношение на придобиването и притежаването на сгради. Тези технически критерии за проверка следва да бъдат съставени въз основа на потенциалното въздействие на дейностите, на енергийните характеристики на сградите и на съществуващите с тях емисии на парникови газове и вграден вътреход. По отношение на новите сгради може да се каже необходимо техническите критерии за проверка да се преглеждат с цел да се запазва съответното им с енергийните и климатичните цели на Съюза.
(37) Строителството на актив или съоръжение, представляващо неразделна част от ладена дейност, по отношение на която следва да се установят техническите критерии за проверка с цел определяне при какви условия съответната икономическа дейност се квалифицира като допринасящо съществено за смекчаването на изменението на климата, може да се явява важно условие, способстващо за осъществяването на тази икономическа дейност. Затова е целесъобразно строителството на такива активи или съоръжения да се включи като част от дейността, с която е свързано това строителство, в частност за дейностите в енергетиката, в сектора на водоснабдяването, канализационните услуги, управлението на отпадъците и възстановяването, както и в транспорта.
(1) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност – подготовка на европейския транспорт за бъдещето“ (COM/2020/789 final).
(38) В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ се наблюдава непрекъснат растеж, като секторът е отговорен за все по-голям дял от емисиите на парникови газове. В същото време информационните и съобщителните (комуникационните) технологии имат потенциал да допринесат за смекчаването на изменението на климата и за намаляване на емисиите на парникови газове в други сектори, например чрез осигуряване на решения, които може да се използват при вземане на решения, спомагащи за намаляването на емисиите от парникови газове. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за дейностите по обработка на данни и услуги за хостинг, които изпълват големи обеми парникови газове, както и по отношение на решението, основани на данни, спомагащи за намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори. Техническите критерии за проверка за тези дейности следва да бъдат съставени въз основа на най-добри практики и стандарти в този сектор. Може да се наложи в бъдеще те да бъдат преглеждани и обновявани, за да се отчита потенциалът за намаляване на емисиите на парникови газове вследствие на повишенията трайност на решението по отношение на апаратната част на информационните и съобщителните технологии и възможността във всеки сектор пряко да бъдат внедрени цифрови технологии за спомагане за намаляването на емисиите на парникови газове. Освен това при внедряването и експлоатацията на електронни съобщителни мрежи се използват големи количества енергия и в това има потенциал за значително намаляване на емисиите на парникови газове. Затова може да се окаже необходимо да се извърши оценка на тези дейности и по целесъобразност да се установят съответните технически критерии за проверка.
(39) Освен това решенията за информационни и съобщителни технологии, представляващи неразделна част от онези икономически дейности, за които техническите критерии за проверка по отношение на съществения принос за смекчаването на изменението на климата следва да бъдат установени за собствените им съответни резултати, също могат да бъдат от особено значение за подпомагане на посочените различни дейности за постигане на стандартите и правовете, предвидени в критериите.
(40) Научноизследователската и развойната дейност и нововъведенията имат потенциал да подпомагат другите сектори за постигането на техните цели, свързани със смекчаването на изменението на климата. Затова техническите критерии за проверка по отношение на дейностите, свързани с научноизследователска и развойна дейност и нововъведения, следва да бъдат съществено върху потенциала на решението, процесите, технологиите и други продукти да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове. Научните изследвания, посветени на спомагащи дейности съгласно член 10, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2020/852, също могат да играят важна роля за подпомагане на посочените икономически дейности и целевите им дейности за съществено намаляване на техните емисии на парникови газове или за повишаване на технологичната и икономическата им осъществимост и в крайна сметка за улесняване на разрастването им. Научните изследвания могат да играят важна роля и за по-нататъшното обезпълнорядяване на преходните дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, като спомагат за това тези дейности да бъдат осъществявани със съществено по-ниски емисии на парникови газове в сравнение с правовете, предвидени в техническите критерии за проверка по отношение на съществения принос за смекчаването на изменението на климата за тези дейности.
(41) Освен това научноизследователската и развойната дейност и нововъведенията, представляващи неразделна част от онези икономически дейности, за които техническите критерии за проверка по отношение на съществения принос за смекчаването на изменението на климата следва да бъдат установени за собствените им съответни резултати, също могат да бъдат от особено значение за подпомагане на посочените различни дейности за постигане на стандартите и правовете, предвидени в критериите.
(42) Техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, съгласно които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасящо съществено за адаптирането към изменението на климата, следва да отразяват факта, че има вероятност изменението на климата да засегне всички сектори на икономиката. Вследствие на това всички сектори ще трябва да се адаптират към неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще. Трябва обаче да се гарантира, че икономическа дейност, която допринася съществено за адаптирането към изменението на климата, не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя друга екологична цел измежду посочените в член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852. Затова е целесъобразно първо да се установят техническите критерии за проверка по отношение на адаптирането към изменението на климата за онези сектори и икономически дейности, които са обхванати от техническите критерии за проверка по отношение на смекчаването на изменението на климата, в т.ч. относителните критерии за ненасяне на значителни вреди във връзка с постигането на екологичните цели. Описанията на икономическите дейности, съмнени за допринасящо съществено за адаптирането към изменението на климата, следва да съответстват на обхвата, за който бе възможно да бъдат определени целесъобразни критерии за ненасяне на значителни вреди. С оглед на необходимостта от повишаване на общата издръжливост на икономиката спрямо изменението на климата, в бъдеще следва да бъдат разработени технически критерии за проверка, в т.ч. относими критерии за ненасяне на значителни вреди, за още икономически дейности.
(43) С помощта на техническите критерии за проверка следва да се направи така, че възможно най-широката гама от инфраструктурни съоръжения от критично значение, в т.ч. особено инфраструктурата за пренос или съхранение на енергия и транспортната инфраструктура, да се адаптират към неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат, като по този начин се предотвратява тежкото отрицателно въздействие върху здравето, безопасността, сигурността или икономическото благополучие на гражданите или върху ефективната работа на властите на държавите членки. Все пак може да се каже необходимо тези технически критерии за проверка да бъдат подложени на преглед, за да бъдат отчетени по-точно особеностите на инфраструктурата за предизвикане от наводнения.
(44) Също така следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за дейностите в областта на образованието, хуманното здравеопазване, социалната работа, културата, спорта и развлеченията. При тези дейности се предоставят основни услуги и решения за повишаване на колективната издръжливост на цялото общество и с тяхна помощ може да се увеличат грамотността и осведомеността по въпросите на климата.
(45) Техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата чрез включване на решения за адаптиране съгласно член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2020/852 следва да бъдат предназначени за повишаване на издръжливостта на икономическите дейности спрямо установените климатични рискове, които са съществени за тези дейности. Техническите критерии за проверка следва да включват изискванията съответните икономически оператори да извършват оценка на риска във връзка с изменението на климата и да внедряват решения за адаптиране, с което се намаляват най-важните установени в оценката рискове. Наред с това в техническите критерии за проверка следва да бъде отразено свързаното с контекста и местоположението естество на потребностите и решенията за адаптиране. Също така с техническите критерии за проверка следва да се осигурява пълно съобразяване с екологичните и климатичните цели и те следва да не бъдат несъобразно предписателни по отношение на вида на внедряваните решения. При тези технически критерии за проверка следва да се отчита необходимостта да се предотвратяват бедствията, свързани с климата и времето, и да се управлява рисък от такива бедствия, както и да се обезпечи издръжливостта на инфраструктурата от критично значение, в съответствие с относителните правни актове на Съюза, с които се уреждат оценяването на рисковете и смекчаването на последиците от такива бедствия.
(46) Следва да бъдат установени техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата чрез предлагане на решения за адаптиране съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852 за инженерните дейности и свързаните с тях технически консултации, предназначени за адаптиране към изменението на климата, научноизследователската и развойната дейност и нововъведенията, общото застраховане, също така се включва на договори за застраховка срещу свързани с климата опасности, и презстраховането. Тези дейности имат потенциала да осигурят решения за адаптиране, които да допринасят съществено за предотвратяването или намаляването на риска от неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат върху хората, природата или активите, без да се повишава рисък от неблагоприятно въздействие.
(47) С техническите критерии за проверка следва да се признава, че някои икономически дейности могат да допринасят съществено за адаптирането към изменението на климата чрез предлагане на решения за адаптиране по член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852 или чрез включване на решения за адаптиране по член 11, параграф 1, буква а) от посочения регламент. Тази възможност следва да бъде отчетена в техническите критерии за проверка за горскостопанските дейности, възстановяването на влажни зони, радио- и телевизионната дейност, както и за образованието и артистичната и творческата дейност. Макар че посочените дейности следва да бъдат адаптирани към неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат, те имат също така потенциала да предпожат решения за адаптиране съществено за предотвратяването или намаляването на риска от това неблагоприятно въздействие върху хората, природата или активите.
(48) С техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за адаптирането към изменението на климата следва да се гарантира, че на икономическата дейност се прилага издръжливост спрямо изменението на климата или че тя предлага решения за прилагане на издръжливост спрямо изменението на климата на други дейности. Когато на дадена икономическа дейност се прилага издръжливост спрямо изменението на климата, внедряването на физически и нефизически решения, които съществено намаляват най-важните физически климатични рискове, съществени за дейността, представлява същественият принос на тази дейност за адаптирането към изменението на климата. Затова е целесъобразно само капиталовите разходи, които се извършват във връзка с всички стъпки, необходими за прилагане на издръжливост на дейността спрямо изменението на климата, да се смятат като дял на капиталовите и оперативните разходи, които се отнасят до активи или процеси, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви, и е целесъобразно оборотът от тази икономическа дейност, на която е прилагана издръжливост, да не се брои като произтичащ от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви. Когато обаче същността част на икономическите дейности, спомагащи за адаптирането съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, състои в предлагане на технологии, продукти, услуги, информация или практики с цел повишаване на равнището на издръжливост спрямо физическите климатични рискове на други хора, природата, културното наследство, активите или други икономически дейности, заедно с капиталовите разходи като дял от оборота, произтичащ от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви, следва да се смята и оборотът, произтичащ от продуктите или услугите, свързани с посочените икономически дейности.
(49) Техническите критерии за проверка с цел определяне дали икономическите дейности, които допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение, не нанасят значителни вреди във връзка с постигането на някои от другите екологични цели, следва да имат за цел да се гарантира, че приносът за постигането на една от екологичните цели не става за сметка на други екологични цели. Затова критерийте за ненанасяне на значителни вреди играят важна роля за осигуряването на екосъобразността на класификацията на екологично устойчивите дейности. Критерийте за ненанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на дадена екологична цел следва да бъдат установени за дейностите, които създават риск от нанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на тази цел. С критерийте за ненанасяне на значителни вреди следва да се отчитат и да се надграждат относителните изисквания на действащата правна уредба на Съюза.
(50) Техническите критерии за проверка, с които се гарантира, че дейностите, допринасящи съществено за адаптирането към изменението на климата, не нанасят значителни вреди по отношение на смекчаването на изменението на климата, следва да бъдат определени за дейностите, които носят риск от произвеждане на значителни емисии на парникови газове, като същевременно имат потенциала да допринесат съществено за адаптирането към изменението на климата.
(51) Вероятно е изменението на климата да засегне всички сектори на икономиката. Затова техническите критерии за проверка, с които да се гарантира, че икономическите дейности, допринасящи съществено за смекчаването на изменението на климата, не нанасят значителни вреди във връзка с адаптирането към това изменение, следва да се прилагат за всички посочени икономически дейности. С тези критерии следва да се гарантира, че се установяват съществуващите и бъдещите рискове, които са съществени за дейността, и че се прилагат решения за адаптиране с цел минимизиране или предотвратяване на възможните загуби или въздействия върху неприкъснатостта на дейността.
(52) Техническите критерии за проверка за ненанасяне на значителни вреди по отношение на устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси следва да бъдат установени за всички дейности, които пораждат риск за това устойчиво използване и опазване. Тези критерии следва да имат за цел да не се допуска дейностите да влошават доброто състояние или добрия екологичен потенциал на водните обекти, включително на повърхностните и подземните води, или доброто екологично състояние на морските води, като се налага изискването за установяване и вземане на мерки по отношение на рисковете от увреждане на околната среда съгласно план за управление на водоползването и опазването на водите.
(53) Техническите критерии за проверка за ненанасяне на значителни вреди по отношение на прехода към кръгова икономика следва да бъдат приспособени към отделните сектори, за да се гарантира, че икономическите дейности не водят до неефективно използване на ресурсите или до обвързване с модел на линейно производство, че образуването на отпадъци се предотвратява или намалява, а когато образуването им е неизбежно, те се управляват съгласно извършваната за управление на отпадъците. Наред с това с тези критерии следва да се гарантира, че икономическите дейности не застрашават постигането на целта за преход към кръгова икономика.
(54) Техническите критерии за проверка за ненанасяне на значителни вреди във връзка с предотвратяването и контрола на замърсяването следва да отразяват особеностите на секторите, за да се вземат мерки по отношение на съответните източници и видове замърсяване на въздуха, водите или земята, като в съответните случаи се прави препратка към заключенията за най-добрияте налични техники, установени по силата на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14).
(55) Критерийте за ненанасяне на значителни вреди по отношение на защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите следва да бъдат установени за всички дейности, които може да пораждат рискове за състоянието на местообитанията, видовете или екосистемите, и следва да включват изискването при необходимост да се извършват оценки на въздействието върху околната среда или целесъобразни оценки, заключенията от които да се прилагат. С тези критерии следва да се гарантира, че дори при отсъствие на изискване за извършване на оценка на въздействието върху околната среда или друга целесъобразна оценка, дейностите не водят до обезпокояване, загъвкване или увреждане на животните по видове под закрилата на закона или до влошаване на състоянието на местообитания под закрилата на закона.
(56) Техническите критерии за проверка следва да не засягат изискването за спазване на разпоредбите на съюзната и националната нормативна уредба, отнасящи се до околната среда, здравето, безопасността и социалната устойчивост, нито приемането на целесъобразни мерки за смекчаване във връзка с това, в съответните случаи.
(57) Разпоредбите в настоящия регламент са тясно взаимосвързани, тъй като с тях се установяват критерии за определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаването на последиците от изменението на климата или за адаптирането към това изменение и дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на една или няколко от другите екологични цели, предвидени в член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852. С цел да се осигури съгласуваност между тези разпоредби, които следва да взаимодействат едновременно, да се спомене за постигането на целостно виждане за нормативната уредба за заинтересованите лица и да се облекчи прилагането на Регламент (ЕС) 2020/852, е необходимо тези разпоредби да бъдат включени в един общи регламент.
(14) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(58) За да се гарантира, че прилагането на Регламент (ЕС) 2020/852 се развива успоредно с развитието на технологиите, пазарите и политиките, настоящият регламент следва да бъде подложен на редовен преглед и при необходимост да бъде изменен по отношение на дейностите, за които се смята, че допринася съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение, и от гледна точка на съответните технически критерии за проверка.
(59) За да бъдат спазени разпоредбите на член 10, параграф 6 и член 11, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2020/852, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2022 г.,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
В приложение I към настоящия регламент се установяват техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели по член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852.
Член 2
В приложение II към настоящия регламент се установяват техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели по член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2022 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 4 юни 2021 година.
За Комисията,
от името на председателя,
Mairead McGuinness
Член на Комисията
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Технически критерии за проверка с цел определение на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата, и с цел определение дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди на някоя от другите екологични цели
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Горско стопанство ................................................................. 16
1.1. Залесяване ........................................................................ 16
1.2. Рехабилитация и възстановяване на горите, в т.ч. повторно залесяване и естествено възобновяване на горите след извънредно явление .................................................. 21
1.3. Стопанисване на горите ..................................................... 27
1.4. Природозащитно горско стопанство .................................. 32
2. Дейности по опазване на околната среда и възстановяване ................................................................. 37
2.1. Възстановяване на влажни зони ......................................... 37
3. Преработваща промишленост (производство) ....................... 40
3.1. Производство на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници .................................................. 40
3.2. Производство на оборудване за производство и използване на водород ................................................................. 41
3.3. Производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта ................................................................. 42
3.4. Производство на акумулаторни батерии .......................... 45
3.5. Производство на оборудване за енергийна ефективност за сгради ................................................................. 46
3.6. Производство на други нисковъглеродни технологични изделия ................................................................. 48
3.7. Производство на цимент .................................................... 49
3.8. Производство на алуминий .............................................. 50
3.9. Производство на чугун и стомана .................................... 51
3.10. Производство на водород .............................................. 53
3.11. Производство на технически въглерод ................................ 54
3.12. Производство на калцинирана сода ............................... 55
3.13. Производство на хлор .................................................... 56
3.14. Производство на основни органични химични вещества ................................................................. 57
3.15. Производство на амоняк .................................................. 59
3.16. Производство на азотна киселина .................................................. 60
3.17. Производство на полимери (пластмаси) в първична форма .................. 61
4. Енергетика ................................................................. 62
4.1. Производство на електроенергия чрез технология за слънчева фотоволтаична енергия .................. 62
4.2. Производство на електроенергия чрез технология за концентриране на слънчева енергия (КСЕ) ........ 63
4.3. Производство на електроенергия от вятърна енергия .......................... 63
4.4. Производство на електроенергия чрез технология за океанска енергия ........ 64
4.5. Производство на електроенергия от водна енергия ............................ 65
4.6. Производство на електроенергия от геотермална енергия .................... 68
4.7. Производство на електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива ........ 69
4.8. Производство на електроенергия от биоенергия ................................ 70
4.9. Пренос и разпределение на електроенергия ..................................... 72
4.10. Съхранение на електроенергия ................................................. 75
4.11. Съхранение на топлинна енергия ............................................... 76
4.12. Съхранение на водород ......................................................... 77
4.13. Производство на биогаз и биогорива за използване в транспорта, както и на течни горива от биомаса .... 77
4.14. Преносни и разпределителни мрежи за газове от възобновяеми и нисковълнодни източници ........ 79
4.15. Разпределение на енергия от районна отоплителна/охладителна система ........ 79
4.16. Монтаж и експлоатация на електрически термопомпи .......................... 80
4.17. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от слънчева енергия .... 81
4.18. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от геотермална енергия .... 82
4.19. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива .................................................. 83
4.20. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от биоенергия ........ 84
4.21. Производство на енергия за отопление/охлаждане чрез технология за слънчево термално отопление ........ 85
4.22. Производство на енергия за отопление/охлаждане от геотермална енергия .......................... 86
4.23. Производство на енергия за отопление/охлаждане от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива 87
4.24. Производство на енергия за отопление/охлаждане от биоенергия .................. 88
4.25. Производство на енергия за отопление/охлаждане от опадна топлина .................. 89
5. Доставяне на води (водоснабдяване), канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване ...... 90
5.1. Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране, пречистяване и доставяне на води ...... 90
5.2. Позовяване на системи за събиране, пречистяване и доставяне на води ............................................. 91
5.3. Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране и пречистяване на отпадъчни води ...... 92
5.4. Позовяване на системи за събиране и пречистяване на отпадъчни води ............................................. 93
5.5. Събиране и превоз на неопасни отпадъци на фракции, разделени при източника ..................................... 95
5.6. Анаеробно разграждане на утайка от пречистяване на отпадъчни води ............................................. 95
5.7. Анаеробно разграждане на биологични отпадъци .......................................................... 96
5.8. Компостиране на биологични отпадъци .......................................................... 97
5.9. Оползотворяване на материали от неопасни отпадъци .......................................................... 98
5.10. Улавяне и оползотворяване на сметищен газ .......................................................... 99
5.11. Транспортиране на CO₂ .......................................................... 100
5.12. Трайно съхранение на CO₂ в подземни геоложки формации .......................................................... 100
6. Транспорт ............................................................................................................................................. 101
6.1. Междуулищен пътнически железопътен транспорт ............................................................................. 101
6.2. Товарен железопътен транспорт ............................................................................. 102
6.3. Градски и крайградски транспорт, пътнически автомобилен транспорт ............................................. 103
6.4. Използване на средства за лична мобилност, велосипедна логистика ............................................. 104
6.5. Транспорт с мотоциклети, леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства .... 105
6.6. Услуги за товарен автомобилен транспорт ............................................................................. 107
6.7. Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища ............................................................................. 108
6.8. Товарен транспорт по вътрешни водни пътища ............................................................................. 109
6.9. Модернизиране на плавателни съдове за пътнически и товарен транспорт по вътрешни водни пътища ..... 110
6.10. Морски и крайбрежен товарен воден транспорт, плавателни съдове за пристанищни дейности и спомагателни дейности ............................................................................. 111
6.11. Морски и крайбрежен пътнически воден транспорт ............................................................................. 114
6.12. Модернизиране на плавателни съдове за морски и крайбрежен товарен и пътнически воден транспорт .... 116
6.13. Инфраструктура за лична мобилност, велосипедна логистика ........................................................ 117
6.14. Инфраструктура за железопътен транспорт ............................................................................. 119
6.15. Инфраструктура, спомагаща за развитието на нисковъглеродния автомобилен транспорт и обществен транспорт 120
6.16. Инфраструктура, спомагаща за развитието на нисковъглеродния воден транспорт 121
6.17. Нисковъглеродна летищна инфраструктура 123
7. Строителство и операции с недвижими имоти 124
7.1. Строителство на нови сгради 124
7.2. Ремонт (обновяване) на съществуващи сгради 126
7.3. Монтаж, поддръжка и ремонт на оборудване за енергийна ефективност 128
7.4. Монтаж, поддръжка и ремонт на станции за зареждане за електрически превозни средства в сгради (и на места за паркиране, свързани със сгради) 129
7.5. Монтаж, поддръжка и ремонт на инструменти и уреди за измерване, регулиране и контрол на енергийните характеристики на сгради 130
7.6. Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за възобновяема енергия 131
7.7. Придобиване и притежаване на сгради 132
8. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 132
8.1. Обработка на данни, хостинг и подобни дейности 132
8.2. Основани на данни решения за намаляване на емисиите на парникови газове 134
9. Професионални дейности и научни изследвания 135
9.1. Научни изследвания, развойна дейност и нововъведения в тясна връзка с пазара 135
9.2. Научни изследвания, развойна дейност и нововъведения във връзка с прикото улавяне на CO₂ във въздуха 137
9.3. Професионални услуги, свързани с енергийните характеристики на сгради 138
Допълнение А: Общи критерии за НЗВ по отношение на адаптирането към изменението на климата 140
Допълнение Б: Общи критерии за НЗВ по отношение на устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси 142
Допълнение В: Общи критерии за НЗВ по отношение на предотвратяването и контрола на замърсяването във връзка с използването и наличието на химикали 143
Допълнение Г: Общи критерии за НЗВ по отношение на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите 144
Допълнение Д: Технически изисквания за санитарната арматура и керамика 145
1. ГОРСКО СТОПАНСТВО
1.1. Залесяване
Описание на дейността
Създаване на гора чрез засаждане, целенасочено засяване или естествено възобновяване върху земя, която до този момент е била обект на различно земеползване или не се е използвала. Залесяването предполага преобразуване на земеползването (промяна на предназначението) от неторска площ в гора в съответствие с определението за залесяване на Организацията на ООН за прехрани и земеделие (ФАО) (1), според което „гора“ е земна площ, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (2). Залесяването може да включва залесяване в миналото, доколкото то се извършва в промеждутъка от засаждането до момента на признаване на земеползването като гора.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30 – събиране на диворастящи и недървесни продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. План за залесяване и последващ план за стопанисване на гората или равностоен акт
1.1. За площта, на която се развива дейността, се прилага план за залесяване – със срок от най-малко пет години или с минималния срок, предписан в националната нормативна уредба – който е разработен преди началото на дейността и който се обновява редовно, до момента, в който площта вече отговаря на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО.
Планът за залесяване съдържа всички елементи, изисквани съгласно националната нормативна уредба във връзка с оценката на въздействието на залесяването върху околната среда.
1.2. Предоставя се подробна информация – за предполагане посредством плана за залесяване или, ако информацията липсва, посредством друг документ – по следните точки:
а) описание на площта в съответствие със записа в пожемелния регистър;
б) подготовка на обекта и неговите въздействия върху вече съществуващите вълнериодни запаси, в това число почви и надземна биомаса, с цел опазване на земите (терените) с високи вълнериодни запаси (3);
в) целите на стопанисването, включително основните ограничения;
г) общия стратегия и дейности с определени на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;
д) определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение (площ) и разпределение;
е) сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юрисдикция и други ограничения;
ж) мерки, внедрени с цел постигане и поддържане на добро състояние на горските екосистеми;
з) отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);
(1) Създаването на гора чрез засаждане или целенасочено засяване върху земя, която до този момент е била обект на различно земеползване, предполага преобразуване на земеползването (промяна на предназначението) от неторска площ в гора (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions „Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения” (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(2) Земя, която се простира върху повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат тези праови стойности намира. Тук не се включва земята, която е с преобладаващо земеделско или градско земеползване, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions „Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения” (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(3) „Терен с високи вълнериодни запаси” означава влажни зони (мохурища), включително торфяни, и трайно залесени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
и) оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, нашествия на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;
й) оценка на въздействието върху продоволствената сигурност;
к) всички критерии за ненанасяне на значителни вреди (НЗВ), относими към заселването.
1.3. Когато площта се превърне в гора, след плана за заселване започва прилагането на последващ план за стопанисване на гората или на равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липса определение за план за стопанисване на гората или за равностоен акт, се използва определението на ФАО за „горска площ с длъгосрочен план за стопанисване на гората“ (4). Планът за стопанисване на гората или равностойният акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.
1.4 Предоставя се информация по специфични точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:
а) цели на стопанисването, включително основни ограничения (5);
б) общ стратегия и дейности с оглед постигане на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;
в) определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и препреквани видове горски дървета, наред с тяхното разпространение и разпределение;
г) определяне на площта в съответствие със записа в поземления регистър;
д) сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юридически и други ограничения;
е) мерки, внедрени с цел подпържане на доброто състояние на горските екосистеми;
ж) отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);
з) оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, нашествия на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;
и) всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.
1.5. Дейността се извършва при спазване на най-добри практики за заселване, определени в националното законодателство, или, ако в националното законодателство не са предвидени такива практики, дейността отговаря на един от следните критерии:
а) при дейността се спазва Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията (6);
б) дейността се извършва при спазване на „Общоевропейските насоки за заселване и повторно заселване с особено внимание върху разпоредбите на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата“ (7);
1.6. При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи вълногодишки запаси (8).
(4) Горска площ, за която има документиран длъгосрочен план за стопанисване (за десет или повече години), предназначен за постигането на определени цели на стопанисването и подлежащ на периодично преразглеждане,
(5) ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(6) Включително анализ на i) длъгосрочната устойчивост на горските ресурси; ii) въздействието/натиска върху опазването на местообитанието, многообразието на съответните местообитания и условията на дървообив с цел да се сведат до минимум въздействията върху почвата.
(7) Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейската земеделска фонда за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за въвеждане на преходни разпоредби (ОВ L 227, 31.7.2014 г., стр. 1).
(8) Forest Europe Pan-European Guidelines for Afforestation and Reforestation with a special focus on the provisions of the UNFCCC (Общоевропейски насоки за заселване и повторно заселване с особено внимание върху разпоредбите на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата), обособени на Срещата на ниво експерти на МКЗЕ на 12—13 ноември 2008 г. и Бюрото за Общоевропейската стратегия за биологично и ландшафтно разнообразие (PEBLDS) от името на Съвета на PEBLDS на 4 ноември 2008 г., (версия от 4.6.2021 г.: https://www.foresteurope.org/docs/other_meetings/2008/Geneva/Guidelines_Aff_Ref_ADOPTED.pdf).
(9) „Терен с високи вълногодишки запаси“ означава влажни зони (мохурища), включително торфяни, и трайно заселени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
1.7. Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на задължението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9).
1.8. В плана за запланиране и в последващия план за стопанисване на гората или в равностойния акт е предвидено наблюдение за обеспечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните за включената площ.
2. Анализ на климатичните ползи
2.1. За площините, които отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на вътрешните запаси и на вътрешните попълнители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:
а) анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и погълнанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и погълнанията на парникови газове за периода от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;
б) дългосрочните климатични ползи се смятат за потвърдени, когато се докаже съответствие с член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.
2.2. За площините, които не отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на вътрешните запаси и на вътрешните попълнители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:
а) анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и погълнанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и погълнанията на парникови газове за периода от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;
б) прогнозиран дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен” се отнася до по-дългия срок измежду следните два: 100 години или продължителността на един пълен горски цикъл.
2.3. Изчислението на климатичните ползи отговаря на всички допуснати критерии:
а) анализът съответства на изпълнението на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове” (10). Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съответстваща информация, обхващаща всички вътрешни депа, засегнати от дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, паднала листна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в съквестрирането на вътрешен риск от насищане и риск от изчиране.
б) обичайните практики, в т.ч. дърводобивните практики, са едни от следните:
i) практиките на стопанисване, документирани в последния вариант на плана за стопанисване на гората или в равностойен акт преди започването на дейността, ако има такъв;
ii) най-скощорните обичайните практики преди започването на дейността;
iii) практиките, съответстващи на система за стопанисване, с които се гарантира, че равнищата на вътрешните запаси и на вътрешните попълнители в горската площ се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.
в) степента на подробност на анализа е съобразена със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ.
(9) Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определение на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23).
(10) „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове, 2019 г.” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019ref/).
3. Гаранция за трайност
3.1. Съгласно националната нормативна уредба статутът на гора на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:
а) площта се класифицира като трайна горска територия в съответствие с определението на ФАО (11);
б) площта се класифицира като защитена територия;
в) по отношение на площта се прилага законова или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане гора.
3.2. Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази цялата за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за залесяване и последващия план за стопанисване на гората или равностоен акт, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всяко намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи вследствие на извършването на дейност, съответстваща на една от горскостопанските дейности, определени в настоящия регламент.
4. Одит
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.
Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансирато лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
5. Групова оценка
Спазването на критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ може да се проверява:
а) на равнището на горски район на снабдяване (12) съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива (ЕС) 2018/2001;
б) на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
(11) Горска площ, която е предназначена да бъде запазена като гора и чието предназначение не може да се променя за друг вид земеползване.
(12) „Район на снабдяване“ означава географски определен район, от който е добита горскостопанската биомаса, за който съществува надеждна и независима информация и където условията са достатъчно хомогени, за да се пренесе рисъкът във връзка с характеристиките по отношение на устойчивостта и законността на горскостопанската биомаса.
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. Подробната информация по точка 1.2., буква к) включва разпоредби за спазване на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
|---|---|
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Употребата на пестициди се намалява и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо с цел контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести. При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета (14) или националните правила за изкуствените торове или подобрителите на почвата за селскостопански цели. Предпремят се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (15) на Европейския парламент и на Съвета (16), Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (17), Конвенцията Минамата относно живака (18), Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, (19) и на активни вещества, посочени под клас Ia ("изключително опасни вещества") или клас Ib ("много опасни вещества") в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (20). При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества. Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предпремят мерки за почистване в случай на замърсяване. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи. Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство. |
(13) Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).
(14) Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за определение на правила за предсъставяне на пазара на ЕС продукти за натоварване и за изменение на регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009 и за отмена на Регламент (ЕО) № 2003/2003 (ОВ L 170, 25.6.2019 г., стр. 1).
(15) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
(16) Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно устойчивите органични замърсители (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 45).
(17) Ротердамска конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (ОВ L 63, 6.3.2003 г., стр. 29).
(18) Конвенция Минамата относно живака (ОВ L 142, 2.6.2017 г., стр. 6).
(19) Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой (ОВ L 297, 31.10.1988 г., стр. 21).
(20) Препоръката от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (версия от 2019 г.) (версия от 4.6.2021 г.: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/332193/9789240005662-eng.pdf?ua=1).
1.2. Рехабилитация и възстановяване на горите, в т.ч. повторно залесяване и естествено възобновяване на горите след извънредно явление
Описание на дейността
Рехабилитация и възстановяване на горите съгласно определението в националната нормативна уредба. Когато в националната нормативна уредба няма такова определение, рехабилитацията и възстановяването отговарят на определение, което е широко прието в резензирания научна литература за конкретни държави, или на определение, съответстващо на понятието на ФАО за „възстановяване на горите“ (21), или на определение, съответстващо на едно
(21) Възстановяването на горите включва:
— рехабилитация, което означава възстановяване на желаните видове, структури или процеси в съществуващо екосистема;
— пресъздаване, което означава възстановяване на местните растения на земя, които е с друго предназначение;
— ново създаване, което означава възстановяване на тежко увредена земя (със силно влошено качество), лишена от растителност;
— по-радикално – заместване, при което видовете, които не са добре приспособени към дано място и не могат да мигрират, се заместват с привнесен видове, тъй като климатът се измени бързо,
Forest restoration module (Модул за възстановяването на горите) В Sustainable Forest Management (SFM) Toolbox (Инструментарий за устойчиво стопанисване на горите) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/sustainable-forest-management/toolbox/modules/forest-restoration/basic-knowledge/en/).
от определенията за „екологично възстановяване“ (22), прилагано за горите, или „рехабилитация на горите“ (23) съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие (24). Икономическите дейности от тази категория включват и горските дейности, съответстващи на определението на ФАО за термина „първоначално запланиране“ (25) и за термина „състояние възстановяваше се гора“ (26) след извънредно явление, когато за „извънредно явление“ има определение в националната нормативна уредба, а когато в нея няма такова определение, съответства на определението на МКИК за „извънредно метеорологично явление“ (27); или след горски пожар, когато определение за „горски пожар“ има в националната нормативна уредба, а когато в нея няма такова определение – съгласно определението в Европейския речник по горските пожари (28).
Икономическите дейности от тази категория не прецениват промяната в земеползването и се извършват на земя с влошено качество, отговарящо на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (29).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към А2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Решението (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до специфичните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30 – събиране на диворастящи и непървосъществени продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.
(22) Екологично възстановяване (наричано също „възстановяване на екосистеми“):
— процес на връщане на екосистема към естествената й структура и функциониране отпреди нарушаването й;
— процес на попълване на опадаването на ладена екосистема, която е нарушена, уредена или унищожена;
— процес на умножаване на промена на ладено място с цел създаване на определена, мesta екосистема. Целта на процеса е да се възпроизведат структурата, функционирането, разнообразието и динамиката на съответната екосистема;
— човешка намеса, предназначена за ускоряване на възстановяването на уредените местообитания или за връщане на екосистемите колкото е възможно по-близо до състоянието им отпреди нарушаването им.
Most used definitions/keywords of key terms related to ecosystem restoration (Най-често използвано определение/описание на ключови термини, свързани с възстановяването на екосистемите). 11-а конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, 2012 г. UNEP/CBD/COP/11/INF/19 (версия от 4.6.2021 г.: https://www.cbd.int/doc/meetings/cop/cop-11/information/cop-11-inf-19-en.pdf).
(23) Рехабилитация на гора е процес на възстановяване на способността на гората отново да осигурява стоки и услуги, когато състоянието на рекуперираната гора не е същото като състоянието й отпреди влошаването.
Most used definitions/keywords of key terms related to ecosystem restoration (Най-често използвано определение/описание на ключови термини, свързани с възстановяването на екосистемите). 11-а конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, 2012 г. UNEP/CBD/COP/11/INF/19 (версия от 4.6.2021 г.: https://www.cbd.int/doc/meetings/cop/cop-11/information/cop-11-inf-19-en.pdf).
(24) (Версия от 4.6.2021 г.: https://www.cbd.int/convention/text/).
(25) Повторно създаване на гора чрез засаждане и/или умножаване засягане върху земя, класифицирана като гора,
(ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions (Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(26) Гората състояща се предимно от дървета, израснала чрез естествено възстановяване,
(ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions (Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(27) Извънредно метеорологично явление е явление, което настъпва е рядко на определено място и в определено време от годината. Определенията за думата „рядко“ са различни, но едно извънредно метеорологично явление обикновено би било толкова рядко или по-рядко от 10-ия или 90-ия процент на плътността на вероятността по оценки на наблюдения. По определение характеристиките на извънредните метеорологични условия може да се различават на различните места в абсолютен смисъл. Когато определен режим на извънредни метеорологични условия време се задържа за известно време, например за едно годишно време (сезон), той може да бъде определен като извънредно климатично явление, особено ако се наблюдават средни или общи показатели, които сами по себе си са извънредни или крайни (например суха или обилни валежи през цялото годишно време). Вж. МКИК, 2018 г.: Приложение I Речник (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc.ch/sr15/chapter/glossary/).
(28) Всеки неконтролирано изгаряне на растителност (пожар), за което е необходимо решение или действие с цел потушаването му, 2012 European Glossary for wildfires and forest fires, съставен по проекта European Forest Fire Network- „EUROFIRENET“, като част от програмата INTERREG IVC (версия от 4.6.2021 г.: https://www.cif.org/index.php/library/european-glossary-wildfires-and-forest-fires).
(29) Земя, която се простира върху повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат тези пра̀гови стойности навсякъде. Тук не се включва земята, която е с преобладаващо земеделско или градско земеползване, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions (Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. План за стопанисване на гората или равностоен акт
1.1. Дейността се извършва на площ, за която се прилага план за стопанисване на гората или равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на гората или за равностоен акт, се използва определението на ФАО за термина „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на гората“ (10).
Планът за стопанисване на гората или равностоен акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.
1.2. Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностоен систем:
а) целите на стопанисването, включително основни ограничения (11);
б) общите стратегии и дейности с определени на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;
в) определение на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени вида горски дървета, наред с тяхното разпространение и разпределение;
г) определяне на площта в съответствие със записа в поземелния регистър;
д) сектори, птици, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юрисдикция и други ограничения;
е) мерки, внедрени с цел поддържане на доброто състояние на горските екосистеми;
ж) отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допълнение до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);
з) оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, национални наред със възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;
и) всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.
1.3. Устойчивостта на системите за стопанисване на гората, документирани в плана по точка 1.1, се осигурява чрез избиране на най-амбициозния измежду следните подходи:
а) стопанисването на гората съответства на приложимото национално определение за устойчиво стопанисване на горите;
б) стопанисването на гората съответства на определението на „Forest Europe“ (12) за устойчиво стопанисване на горите и е съобразено с Общевърховските насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите (13);
(10) Горска площ, за която има изготвен дългосрочен план за стопанисване (за десет или повече години), предназначен за постигането на определени цели на стопанисването и подлежащ на периодично преразглеждане.
(11) ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/I8661EN/i8661en.pdf).
(12) Включително анализ на i) дългосрочната устойчивост на горските ресурси; ii) въздействието/натиска върху опазването на местообитанието, многообразието на съответните местообитания и условията на дървообитие с цел да се сведат до минимум въздействията върху почвата.
(13) Поддържането и използването на горите и заплението им по начин и в степен, позволяващи да се съхранят биологичното им разнообразие, производителността, способността за възобновяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми.
Resolution H1 General Guidelines for the Sustainable Management of Forests in Europe (Резолюция H1 – Общи насоки за устойчивото стопанисване на горите в Европа), Втора министерска конференция по опазването на горите в Европа („Forest Europe“), 16–17 юни 1993 г., Хелсинки, Финландия (версия от 4.6.2021 г.: https://www.foresteurope.org/docs/MC/MC_helsinki_resolutionH1.pdf).
(14) Приложение 2 към Резолюция L2. Pan-European Operational Level Guidelines for Sustainable Forest Management (Общевърховски насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите). Трета министерска конференция по опазването на горите в Европа, 2–4 юни 1998 г., Лисабон, Португалия (версия от 4.6.2021 г.: https://foresteurope.org/wp-content/uploads/2016/10/MC_lisbon_resolutionL2_with_annexes.pdf#page=18).
в) въведената система за стопанисване отговаря на критерийте за устойчивост на горите, определени в член 29, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, а от началната дата на прилагането му отговарят на изискванията на акта за изпълнение за оперативните насоки относно енергията от горскостопанска биомаса, приет съгласно член 29, параграф 8 от посочената директива.
1.4. При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи вълнери запаси (14).
1.5. Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на запълнението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.
1.6. В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт е предвидено наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани с включените площи.
2. Анализ на климатичните ползи
2.1. За площините, които отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на вълнери запаси и на вълнери погълнати в гората се запазват или подобрят в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:
а) анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и погълната на парникови газове, генериран чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и погълната на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;
б) дългосрочните климатични ползи се смятат за потвърдени, когато се докаже съответствие с член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.
2.2. За площините, които не отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на вълнери запаси и на вълнери погълнати в гората се запазват или подобрят в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:
а) анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и погълната на парникови газове, генериран чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и погълната на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;
б) прогнозният дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен” се отнася до по-дългия срок измежду следните два: 100 години или продължителността на един пълен горски цикъл.
2.3. Изчислението на климатичните ползи отговаря на всички допуснати критерии:
а) анализът съответства на изпълнението на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове” (15). Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съпътстваща информация, обхваща всички вълнери деца, засегнати от дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, паднала листна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в секвестрирането на вълнери, риска от насищение и риска от изтичане.
б) обичайните практики, в т.ч. дърводобивните практики, са едно от следните:
i) практиките на стопанисване, документирани в последния вариант на плана за стопанисване на гората или в равностоен акт преди започването на дейността, ако има такъв;
(14) „Терен с високи вълнери запаси” означава влажни зони (мочурища), включително торфяни, и тревно залесени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
(15) „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове, 2019 г.” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019ref/).
ii) най-скощоочните обичайни практики преди започването на дейността;
iii) практиките, съответстващи на система за стопанисване, с които се гарантира, че равнищата на външните запаси и на външните попълнители в горската площ се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.
в) степента на подробност на анализа е съобразена със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ.
g) емисиите и погълнанията в резултат на природни смущения, като нашествия на вредители и болести, горски пожари, ветрове и щети от бури, които засегат площта и причиняват ниски резултати, не водят до неспазване на Регламент (ЕС) 2020/852, при условие че анализът на климатичните ползи съответства на изданието на МКИК от 2019 г. Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризациите на парниковите газове относно емисиите и погълнанията поради природни смущения.
2.4. От горските стопанства с площ под 13 хектара не се изисква да извършват анализ на климатичните ползи.
3. Гаранция за трайност
3.1. Съгласно националната нормативна уредба статутът на гора на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:
а) площта се класифицира като трайна горска територия в съответствие с определението на ФАО (16);
б) площта се класифицира като защитена територия;
в) по отношение на площта се прилага законова или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане гора.
3.2. Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази целта за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за стопанисване на гората или равностоен акт, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всяко намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи във връзка с извършването на дейност, съответстваща на една от горскостопанските дейности, определени в настоящия регламент.
4. Одит
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.
Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансирато лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
5. Групова оценка
Спазването на критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ може да се проверява:
а) на равнището на горския район на снабдяване (17) съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива (ЕС) 2018/2001;
(16) Горска площ, която е предназначена да бъде запазена като гора и чието предназначение не може да се промени за друг вид земеползване.
(17) „Район на снабдяване” означава географски определен район, от който е добита горскостопанската биомаса, за който съществува надеждна и независима информация и където условията са достатъчно хомогени, за да се прецени рискът във връзка с характеристиките по отношение на устойчивостта и законността на горскостопанската биомаса.
б) на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценивания на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи едни.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| | Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за спазване на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Няма вероятност промяната в лесовъзрастното, която е предизвикана от дейността на площта, обхваната от тази дейност, да доведе до значително намаляване на устойчивото предлагане на първична горска биомаса, подходяща за производството на изделия от дървен материал с дългосрочен потенциал по отношение на кръговостта. Спазването на този критерий може да се потвърди чрез анализ на климатичните попи по точка 2. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Употребата на пестициди се намалява и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо за контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести. |
| | При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобрения на почвата за селскостопански цели. |
| | Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (10). Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества”) или клас Ib („много опасни вещества”) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност. При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества. |
| | Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи. |
| | Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство. |
(10) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
1.3. Стопанисване на горите
Описание на дейността
Стопанисване на гората съгласно определението в националната нормативна уредба. Когато в националната нормативна уредба няма такова определение, стопанисване на гората е всяка икономическа дейност, която произтича от система, приложима за дадена гора, и която оказва влияние върху екологичните, икономическите или социалните функции на гората. Стопанисването на гората не предполага промяна в земеползването и се извършва на земята, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (19).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Решение (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30 – събиране на диворастящи и непървосъществени продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.
(19) Земя, която се простира върху повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат тези пропорции в бъдеще, намира. Тук не се включва земята, която е с преобладаващо земеделско или градско земеползване, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions (Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. План за стопанисване на гората или равностоен акт
1.1. Дейността се извършва на площ, за която се прилага план за стопанисване на гората или равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на гората или за равностоен акт, се използва определението на ФАО за термина „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на гората“ (43).
Планът за стопанисване на гората или равностоен акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.
1.2. Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:
а) цели на стопанисването, включително основни ограничения (43);
б) общ стратегии и дейности с определени на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;
в) определение на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение и разпределение;
г) определение на площта в съответствие със записа в поземления регистър;
д) сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юрисдикция и други ограничения;
е) мерки, внедрени с цел поддържане на доброто състояние на горските екосистеми;
ж) отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допълнително до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);
з) оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, насящия на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;
и) всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.
1.3. Устойчивостта на системите за стопанисване на гората, документирани в плана по точка 1.1, се осигурява чрез избиране на най-амбициозния измежду следните подходи:
а) стопанисването на гората съответства на приложимото национално определение за устойчиво стопанисване на горите;
б) стопанисването на гората съответства на определението на „Forest Europe“ (43) за устойчиво стопанисване на горите и е съобразено с Общоевропейските насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите (43);
(43) Горска площ, за която има изготвен дългосрочен план за стопанисване (за десет или повече години), предназначен за постигането на определени цели на стопанисването и подлежащ на периодично преразглеждане.
(44) Включително анализ на i) дългосрочната устойчивост на горските ресурси; ii) въздействието/натиска върху опазването на местообитанието, многообразието на съответните местообитания и условията на дървообив с цел да се сведат до минимум въздействията върху почвата.
(45) Поддържането и използването на горите и залесените земи по начин и в степен, позволяващи да се съхранява биологичното им разнообразие, производителността, способността за възобновяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми.
Resolution H1 General Guidelines for the Sustainable Management of Forests in Europe (Резолюция H1 – Общи насоки за устойчивото стопанисване на горите в Европа), Втора министерска конференция по опазването на горите в Европа („Forest Europe“), 16–17 юни 1993 г., Хелсинки, Финландия (версия от 4.6.2021 г.: https://www.foresteurope.org/docs/MC/MC_helsinki_resolutionH1.pdf).
(46) Приложение 2 към Резолюция L2. Pan-European Operational Level Guidelines for Sustainable Forest Management (Общоевропейски насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите). Трета министерска конференция по опазването на горите в Европа, 2–4 юни 1998 г., Лисабон, Португалия (версия от 4.6.2021 г.: https://foresteurope.org/wp-content/uploads/2016/10/MC_lisbon_resolutionL2_with_annexes.pdf#page=18).
в) въведената система за стопанисване отговаря на критерийте за устойчивост на горите, установени в член 29, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, а от началната дата на прилагането му отговаря на изискванията на акта за изпълнение за оперативните насоки относно енергията, произведена на горскостопанска биомаса, приет съгласно член 29, параграф 8 от посочената директива.
1.4. При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи вълнери запаси (44).
1.5. Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на задължението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.
1.6. В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт е предвидено наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани с включените площи.
2. Анализ на климатичните ползи
2.1. За площините, които отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на вълнери запаси и на вълнери запаси в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:
а) анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;
б) дългосрочните климатични ползи се смятат за потвърдени, когато се покаже съответствие с член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.
2.2. За площините, които не отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на вълнери запаси и на вълнери запаси в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:
а) анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;
б) прогнозиран дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен” се отнася до по-дългия срок измежду следните два: 100 години или продължителността на един пълен горски цикъл.
2.3. Изчисления на климатичните ползи отговаря на всички допускани критерии:
а) анализът съответства на изпълнението на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове” (45). Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съответстваща информация, обхващаща всички вълнери депа, засегнати от дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, паднала листна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в секвестрането на вълнери, риска от насищане и риска от изтичане.
б) обичайните практики, в т.ч. дългосрочните практики, са едно от следните:
i) практиките на стопанисване, документирани в последния вариант на плана за стопанисване на гората или в равностоен акт преди започването на дейността, ако има такъв;
ii) най-скорочните обичайните практики преди започването на дейността;
iii) практиките, съответстващи на система за стопанисване, с които се гарантира, че равнищата на вълнери запаси и на вълнери запаси в горската площ се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.
в) степента на подробност на анализа е съобразена със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ.
(44) „Терен с високи вълнери запаси” означава влажни зони (мочурища), включително торфяни, и трайно заплени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
(45) „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове, 2019 г.” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019ref).
3. Гаранция за трайност
3.1. Съгласно националната нормативна уредба статутът на гора на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:
а) площта се класифицира като трайна горска територия в съответствие с определението на ФАО (46);
б) площта се класифицира като защитена територия;
в) по отношение на площта се прилага законови или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане гора.
3.2. Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази цялата площ за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за стопанисване на гората или равностоен акт, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всяко намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи вследствие на извършването на дейност, съответстваща на една от горскостопанските дейности, определени в настоящия регламент.
4. Одим
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.
Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансирато лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
5. Групова оценка
Спазването на критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ може да се проверява:
а) на равнището на горския район на снабдяване (47) съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива (ЕС) 2018/201/ЕС;
б) на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
(46) Горска площ, която е предназначена да бъде запазена като гора и чието предназначение не може да се променя за друг вид земоползване.
(47) ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за спазване на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Няма вероятност промяната в лесовъдството, която е предизвикана от дейността на площа, обхваната от тази дейност, да доведе до значително намаляване на устойчивото предлагане на първична горска биомаса, подходяща за производството на изделия от дървен материал с пълносочен потенциал по отношение на кръговостта. Спазването на този критерий може да се потвърди чрез анализ на климатичните ползи по точка 2.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Употребата на пестициди се намалява и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо за контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести.
При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобните на почвата за селскостопански цели.
Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (49). Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества”) или клас Ib („много опасни вещества”) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (49). При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества.
Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.
Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.
Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното:
а) осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;
б) изключване на употребата или пускането на инвазивни чужди видове;
(49) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
(49) Препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (версия от 2019 г.) (версия от 4.6.2021 г.: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/332193/9789240005662-eng.pdf?ua=1).
1.4. Природозащитно горско стопанство
Описание на дейността
Дейности по стопанисване на гората с цел опазване на едно или повече местообитания или видове. Природозащитното горско стопанство не предполага промяна в категорията на земята и се извършва на земя, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (50).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени по следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30 – събиране на диворастящи и нездървесни продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. План за стопанисване на гората или равностойен акт
1.1. Дейността се извършва на площ, за която се прилага план за стопанисване на горите или равностойен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на горите, се използва определението на ФАО за термина „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на горите“ (51).
Планът за стопанисване на гората или равностойнияят акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.
1.2. Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:
а) целите на стопанисването, включително основните ограничения;
б) общи стратегии и дейности с оглед постигане на целите, свързани със стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;
(50) Земя, която се простира върху повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности намира. Тук не се включва земята, която е с преобладаващо земеделско или градско земеползване, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(51) Горска площ, за която има дългосрочен документиран план за стопанисване (за десет или повече години), предназначен за постигане на определени цели на стопанисването, който се преразглежда периодично, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
в) определяне на условията в горското местообитание, основните видове горски дървета и предвидените такива, наред с тяхното разпространение и разпределение, в съответствие с условията на местната горска екосистема;
g) определяне на площта в съответствие със записа в поземления регистър;
д) сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юридически и други ограничения;
e) мерки, внедрени с цел поддържане на доброто състояние на горските екосистеми;
ж) отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допълнение до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);
з) оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, насящия на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;
и) всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.
1.3. В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт:
а) се предвижда главна определена цел на стопанисването (52), състояща се в опазване на почвите и водите (53), опазване на биологичното разнообразие (54) или социалните услуги (55), въз основа на определенията на ФАО;
б) се насърчават благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсилят естествените процеси в горите;
в) е включен анализ на:
i) въздействията и натиска върху опазването на местообитанията и многообразието на съответните местообитания;
ii) условията за дърводобив, при който въздействие върху почвите е сведено до минимум;
iii) други дейности, оказващи въздействие върху природозащитните цели, като лов и риболов, селскостопански, пасищни и лесовъдни дейности, както и промишлените, минни и търговски дейности.
1.4. Устойчивостта на системите за стопанисване на гората, документирани в плана по точка 1.1, се осигурява чрез избиране на най-амбициозния измежду следните подходи:
а) стопанисването на гората съответства на националното определение за устойчиво стопанисване на горите, ако има такова;
б) стопанисването на гората съответства на определението на „Forest Europe” (56) за устойчиво стопанисване на горите и е съобразено с Общоевропейските насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите (57);
(52) Главната определена цел на стопанисването, заложена за даден сектор на управление (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения” (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf)).
(53) Гората, в която целта на стопанисването е опазване на почвите и водите. (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения” (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf)).
(54) Гората, в която целта на стопанисването е опазване на биологичното разнообразие. Включва, но не се ограничава до площи, определени за опазване на биологичното разнообразие в рамките на защитените територии. (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения” (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf)).
(55) Гората, в която целта на стопанисването са социалните услуги. (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения” (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
(56) Поддържането и използването на горите и заплението земи по начин и в степен, позволяващи да се съхранят биологичното им разнообразие, производителността, способността за възобновяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, поддържат екологични, икономически и социални функции на място, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми.
Resolution H1 General Guidelines for the Sustainable Management of Forests in Europe (Резолюция H1 – Общи насоки за устойчивото стопанисване на горите в Европа); Втора министерска конференция по опазването на горите в Европа („Forest Europe”), 16–17 юни 1993 г., Хелсингки, Финландия (версия от 4.6.2021 г.: https://www.foresetreurope.org/docs/MC/MC_helsinki_resolutionH1.pdf)
(57) Приложение 2 към Резолюция L2. Pan-European Operational Level Guidelines for Sustainable Forest Management (Общоевропейски насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите). Трета министерска конференция по опазването на горите в Европа, 2–4 юни 1998 г., Лисабон, Португалия (версия от 4.6.2021 г.: https://foresetreurope.org/wp-content/uploads/2016/10/MC_lisbon_resolutionL2_with_annexes.pdf#page=18).
в) въведената система за стопанисване отговаря на критериите за устойчивост на горите, определени в член 29, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, а от началната дата на прилагането му отговаря на изискванията на акта за изпълнение за оперативните насоки относно енергията, произведена на горскостопанска биомаса, приет съгласно член 29, параграф 8 от посочената директива.
1.5. При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи вълнери запаси (54).
1.6. Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на запълнението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.
1.7. В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт е предвидено наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани с включените площи.
2. Анализ на климатичните ползи
2.1. За площи, които отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на вълнери запаси и на вълнери запаси в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:
а) анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генериран чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;
б) дългосрочните климатични ползи се смятат за потвърдени, когато се докаже съответствие с член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.
2.2. За площи, които не отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на вълнери запаси и на вълнери запаси в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:
а) анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генериран чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;
б) прогнозният дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен” се отнася до по-дълъг срок измежду следните два: 100 години или продължителността на един пълен горски цикъл.
2.3. Изчисляването на климатичните ползи отговаря на всички допускани критерии:
а) анализът съответства на изискванията на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризациите на парниковите газове” (55). Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съответстваща информация, обхваща всички вълнери депа, засегнати от дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, паднала листна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в секвестрирането на вълнери, риска от насищане и риска от изтичане.
б) обичайните практики, в т.ч. първоочиствените практики, са едно от следните:
i) практиките на стопанисване, документирани в последния вариант на плана за стопанисване на гората или в равностоен акт преди започването на дейността, ако има такъв;
ii) най-скорочните обичайнни практики преди започването на дейността;
iii) практиките, съответстващи на система за стопанисване, с които се гарантира, че равнищата на вълнери запаси и на вълнери запаси в горската площ се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.
(54) „Терен с високи вълнери запаси” означава влажни зони (мочурища), включително торфяни, и тревно залесени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
(55) „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризациите на парниковите газове, 2019 г.” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019rf/).
в) степента на подробност на анализа е съобразена със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ.
g) емисиите и попълненията в резултат на природни смущения, като национални на вредители и болести, горски пожари, ветрове и щети от бури, които засягат площта и причиняват ниски резултати, не водят до неспазване на критериите по Регламент (ЕС) 2020/852, при условие че анализът на климатичните ползи съответства на изданието на МКИК от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове” относно емисиите и попълненията поради природни смущения.
2.4. От горските стопанства с площ под 13 хектара не се изисква да извършват анализ на климатичните ползи.
3. Гаранция за трайност
3.1. Съгласно националната нормативна уредба статутът на гора на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:
а) площта се класифицира като трънна горска територия в съответствие с определението на ФАО (60);
б) площта се класифицира като защитена територия;
в) по отношение на площта се прилага законова или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане гора.
3.2. Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази целта за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за стопанисване на гората или равностоен акт, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всеки намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи вследствие на извършването на дейност, съответстваща на една от горскостопанските дейности, определени в настоящия регламент.
4. Одит
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.
Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансиращото лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
5. Групова оценка
Спазването на критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ може да се проверява:
а) на равнището на горски район на снабдяване (61) съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива (ЕС) 2018/2001;
б) на равнището на група горски стопанства, които е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
(60) Горска площ, която е предназначена да бъде запазена като гора и чието предназначение не може да се променя за друг вид земеползване.
(ФАО. Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions (Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/18661EN/18661en.pdf).
(61) „Район на снабдяване” означава географски определен район, от който е добита горскостопанската биомаса, за който съществува надеждна и независима информация и където условията са достатъчно хомогени, за да се прецени рискът във връзка с характеристиките по отношение на устойчивостта и законността на горскостопанската биомаса.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за спазване на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Няма вероятност промяната в лесопълното, което е предизвикана от дейността на площа, обхваната от тази дейност, да доведе до значително намаляване на устойчивото предлагане на търговия горска биомаса, подходяща за производството на изделия от дървен материал с дългосрочен потенциал по отношение на кръговостта. Спазването на този критерий може да се потвърди чрез анализа на климатичните попи по точка 2.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
При дейността не се използват пестициди или торове.
Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (62). Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчваната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (63). При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества.
Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.
Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.
Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното:
а) осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;
б) изключване на употребата или пускането на инвазивни чужди видове;
в) изключване на употребата на чужди видове, освен ако може да бъде доказано следното:
i) използването на горския репродуктивен материал поражда благоприятни и подходящи условия в екосистемата (като например климат, критерии за почвите, растителна зона и издръжливост на горския пожар);
ii) срещащите се понастоящем на мястото местни видове вече не са приспособени към прогнозните климатични, почвени и хидрологични условия;
г) осигуряване на запазването и подобряването на физическото, химичното и биологичното качество на почвата;
(62) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
(63) Препоръкваната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (версия от 2019 г.) (версия от 4.6.2021 г.: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/332193/9789240005662-eng.pdf?ua=1).
2. ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
2.1. Възстановяване на влажни зони
Описание на дейността
Възстановяване на влажни зони (моучурица) са икономически дейности, с които се насърчава връщане към първоначалните условия във влажните зони, и икономически дейности, с които се подобрява функционирането на влажни зони, без непременно да се насърчава връщане към условията от преди нарушаването им, а терминът „влажни зони“ (моучурица) отговаря на международното определение за „влажна зона“ (64) или „торфено блато“ (65) (торфяни) по Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарската конвенция) (66). Съответната площ отговаря на определението на Съюза за „влажни зони“ от Съюзението на Комисията за разумното използване и консервирание на влажните зони (67).
За икономическите дейности от тази категория няма определен код по НАСЕ – статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, но те се отнасят към клас 6 от статистическата класификация на дейностите по опазване на околната среда (КДОС), установена с Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета (68).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. План за възстановяване
1.1. За площта се прилага план за възстановяване, който съответства на принципите и насоките от Рамсарската конвенция за възстановяването на влажните зони (69), докато въпросната площ се класифицира като влажна зона и по отношение на нея се прилага план за управление на влажна зона, който съответства на насоките от Рамсарската конвенция за планиране на управлението на обекти по Конвенцията и на други влажни зони (69). Що се отнася до торфяницата, в плана за възстановяване се спазват препоръките от съответните резолюции по Рамсарската конвенция, включително Резолюция XIII/13.
(64) Влажните зони включват широк набор от лесопообитания във вътрешните водосливи като блатата, влажни постоянно затоплени площи (пясъци) и торфяни, залявни равнини, реки и езера, както и крайбрежни зони като солени блатата, тангенци гори, приливни тангенци зони и подводни ливади от торфена трева, а също и коралови рифове и други торфени зони, чиито дълбочина при отлив не превишава шест метра, както и изкуствени влажни зони като язовири, водохранилища, оръзия и изкуствени езера за пречистване на отпадъчни води и лагуна. An Introduction to the Ramsar Convention on Wetlands, 7-о издание (Въведение в Рамсарската конвенция за влажните зони; по-рано публикувано под заглавието The Ramsar Convention Manual – Ръководство за Рамсарската конвенция), Ramsar Convention Secretariat, Gland, Switzerland (Секретариат на Рамсарската конвенция, Гленд, Швейцария).
(65) Торфените блатата (торфяницата) са екосистеми с торфена почва. Торфът се състои от най-малко 30 % мъртви, частично разградени останки от растения, които са се натрупали намиращи, при условия на заляване с вода и често при висока киселинност. Резолюция XIII.12 Guidance on identifying peatlands as Wetlands of International Importance (Ramsar Sites) for global climate change regulation as an additional argument to existing Ramsar criteria (Насоки за определяне на торфените блатата като торфени блатата с международно значение (обекти по Рамсарската конвенция) с цел въвеждане на глобални класификации като допълнителен довод за съответните критерии по Рамсарската конвенция, Рамсарска конвенция, приета на 21–29 октомври 2018 г.)
(66) Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ramsar.org/sites/default/files/documents/library/current_convention_text_e.pdf).
(67) Съюзението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент за разумното използване и консервирание на влажните зони, COM(95) 189 окончателен от 29 май 1995 г.
(68) Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2011 г. относно европейските икономически сметки за околната среда (ОВ L 192, 22.7.2011 г., стр. 1).
(69) Рамсарска конвенция (2002 г.), Principles and guidelines for wetland restoration („Принципи и насоки за възстановяване на влажните зони“). Приета с Резолюция VIII.16 (2002 г.) по Рамсарската конвенция (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ramsar.org/sites/default/files/documents/pdf/guide/guide-restoration.pdf).
(70) Рамсарска конвенция (2002 г.) Резолюция VIII.14 New Guidelines for management planning for Ramsar sites and other wetlands („Нови насоки за планиране на управлението на обекти по Рамсарската конвенция и на други влажни зони“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ramsar.org/sites/default/files/documents/pdf/res/key_res_viii_14_e.pdf).
1.2. Планът за възстановяване съдържа внимателно проучване на хидрологичните и почвените условия в района, включително динамиката на насящането на почвата и промяната в аеробните и анаеробните условия.
1.3. Всички приложими критерии за НЗВ, свързани с управлението на влажните зони, се вземат предвид в плана за възстановяване.
1.4. В плана за възстановяване се предвижда наблюдение с цел обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани със засегнатите площи.
2. Анализ на климатичните ползи
2.1. Дейността отговаря на следните критерии:
а) анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и попълненията на парникови газове, генериран чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и попълненията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;
б) прогнозният дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен” се отнася до срок от 100 години.
2.2. Изчислението на климатичните ползи отговаря на всички допуснати критерии:
а) анализът съответства на изцяло на Междууправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове” (1). По-специално, ако използваното в анализ определение за влажна зона се различава от определението за влажна зона, използвано в националната инвентаризация на парниковите газове, в анализ се определят различните категории земи, обхванати в съответната площ. Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съответстваща информация, обхваща всички въпроси, свързани със започването на дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, поднадлъжна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в съкъсственото на вътрешен риск от насищане и риск от изтичане. Що се отнася до крайбрежните влажни зони, в анализ на ползите за климата се включват прогнози за очакваното относително покачване на морското равнище и възможността видовете от влажните зони да мигрират;
б) обичайните практики, в т.ч. първобитните практики, са едно от следните:
i) практиките на управление (стопанисване), документирани преди началото на дейността, ако има такива;
ii) най-скощоршите обичайните практики преди започването на дейността;
в) степента на подробност на анализ е съобразена със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ;
г) емисиите и попълненията в резултат на природни смущения, като нашествия на вредители и болести, пожари, ветрове и шети от бури, които засягат площата и причиняват ниски резултати, не водят до неспазване на критерияте по Регламент (ЕС) 2020/852, при условие че анализът на климатичните ползи съответства на изцяло на МКИК от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове” относно емисиите и попълненията поради природни смущения.
4. Гаранция за трайност
4.1. Съгласно националната нормативна уредба статутът на влажна зона на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:
а) площта е предназначена да бъде запазена като влажна зона и чието предназначение не може да се променя за друг вид земеползване;
б) площта се класифицира като защитена територия;
в) по отношение на площта се прилага законова или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане влажна зона.
(1) „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове, 2019 г.” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019rf/).
4.2. Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази целта за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за възстановяване, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всяко намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи вследствие на извършването на дейност, съответстваща на една от дейностите по опазване и възстановяване на околната среда, определени в настоящия регламент.
5. Одит
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.
Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансирато лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
6. Групова оценка
Спазването на критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ може да се проверява на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|--------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Добивът на торф се свежда до минимум. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Употребата на пестициди се свежда до минимум и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо с цел контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести. При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕО) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобните на почвата за селскостопански цели. |
(1) „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризациите на парниковите газове, 2019 г.” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019rf/).
3. ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ (ПРОИЗВОДСТВО)
3.1. Производство на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници
Описание на дейността
Производство на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници, като определението за „енергия от възобновяеми източници“ („възобновяема енергия“) е установено в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C25, C27, C28.
Всяка дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При тази икономическа дейност се произвеждат технологични изделия за възобновяема енергия.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
(72) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
(73) Препоръката от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (версия от 2019 г.) (версия от 4.6.2021 г.: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/332193/978924005662-eng.pdf?ua=1).
3.2. Производство на оборудване за производство и използване на водород
Описание на дейността
Производство на оборудване за производство и използване на водород.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C25, C27, C28.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При тази икономическа дейност се произвежда оборудване за производството на водород в съответствие с техническите критерии за проверка, установени в раздел 3.10 от настоящото приложение, и оборудване за използването на водород.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
(2) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
4) Преход към кръгова икономика
При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се въвеждат:
а) повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти;
б) проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приносимост на произвежданите продукти;
в) управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезпирждането;
г) информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
3.3. Производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта
Описание на дейността
Производство, ремонт, поддръжка, модернизиране, промяна на предназначението (преустройство) и усъвършенстване на нисковъглеродни превозни средства, подвижен състав и плавателни съдове.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C29.1, C30.1, C30.2, C30.9, C33.15, C33.17.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При икономическата дейност се произвежда, ремонтира, поддръжка, модернизира (14) или усъвършенства или се сменя предназначението на:
а) влакове и пътнически вагони с нулеви преки емисии на отработил CO₂;
б) влакове и пътнически вагони с нулеви преки емисии на отработил CO₂, когато се движат по железопътни линии с необходимата инфраструктура и използват конвенционални двигатели, ако липсва такава инфраструктура (двумодален режим);
в) средства за градски, крайградски и автомобилен превоз на пътници, като преките емисии на отработил CO₂ на превозното средство са нулеви;
(14) За букви от й) до м) критерийте за модернизирането са обхванати от раздели 6.9 и 6.12 от настоящото приложение.
д) средства за лична мобилност, задвижвани от физическата лейност на потребителя, от мотор с нулеви емисии или от комбинация от мотор с нулеви емисии и физическа лейност;
e) превозни средства от категории М1 и N1, класифицирани като леки (лекотоварни) превозни средства (60), със:
i) до 31 декември 2025 г.: специфични емисии на CO₂ съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета (61), под 50 g CO₂/km (леки превозни средства с ниски и нулеви емисии);
ii) от 1 януари 2026 г.: специфични емисии на CO₂ съгласно член 3, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2019/631, които са нулеви;
ж) превозни средства от категория L (62) с емисии на отработен CO₂ равни на 0 g CO₂/km, изчислени в съответствие с процедурата за изпитване на емисии, определена в Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета (63);
з) превозни средства от категории N2 и N3 и превозни средства от категория N1, класифицирани като тежкотоварни превозни средства, които не са предназначени за транспорт на изкопаеми горива, с технически допустима максимална маса с товар до 7,5 тона, които са „тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии” съгласно определението по член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета (64);
и) превозни средства от категории N2 и N3, които не са предназначени за транспорт на изкопаеми горива, с технически допустима максимална маса с товар над 7,5 тона, които са „тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии” съгласно определението по член 3, точка 12 от посочения редател;
(60) Съгласно член 4, параграф 1, букви а), подпълка i) от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно одобряването и надзор на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и определени за такива превозни средства, за изменение на редател (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (ОВ L 151, 14.6.2018 г., стр. 1).
(61) Съгласно част В, точка 3 от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858.
(62) Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за обособеното на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа по информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства и за изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 и Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на директиви 80/1269/ЕИО, 2005/55/ЕО и 2005/78/ЕО (ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 1).
(63) Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI), и за изменение на приложения I и III към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 167, 25.6.2011 г., стр. 1).
(64) До 31.12.2022 г. – етап Е от EURO VI съгласно Регламент (ЕО) № 595/2009.
(65) Съгласно определението по член 4, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2018/858.
(66) Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определение на стандарти за емисиите на CO₂ от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на редател (ЕО) № 443/2009 и (ЕО) № 510/2011 (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 13).
(67) Както е определено в член 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзор на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52).
(68) Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзор на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52).
(69) Регламент (ЕС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за определение на стандарти за емисиите на CO₂ от нови тежкотоварни превозни средства и за изменение на редател (ЕО) № 595/2009 и (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 96/53/ЕО на Съвета (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 202).
й) плавателни съдове за превоз на пътници по вътрешни водни пътища, които:
i) имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
ii) до 31 декември 2025 г. – представят хибридни плавателни съдове и плавателни съдове, работещи с два вида горива, използвайки за обичайната си работа най-малко 50 % от енергията си от гориво с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂ или електричество от зареждане;
к) плавателни съдове за превоз на товари по вътрешни водни пътища, които не са предназначени за транспорт на изкопаеми горива, които:
i) имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
ii) до 31 декември 2025 г. – имат преки емисии на (отработил) CO₂ на тонкилометър (g CO₂/km), изчислени (или приблизително оценени, когато става въпрос за нови плавателни съдове) чрез работния показател за енергийна ефективност (EEDI), с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисиите на CO₂, определена за тежкотоварните превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;
л) плавателни съдове за морски и крайбрежен товарен транспорт, плавателни съдове за пристанищни дейности и спомагателни дейности, които не са предназначени за транспорт на изкопаеми горива, които:
i) имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
ii) до 31 декември 2025 г. – представляват хибридни плавателни съдове и плавателни съдове, работещи с два вида горива, които за обичайната си работа в морето и пристанищата получават най-малко 25 % от енергията си от гориво с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂ или електричество от зареждане;
iii) до 31 декември 2025 г. и само когато може да бъде доказано, че плавателните съдове се използват изключително за експлоатация на крайбрежни и морски линии на къс разстояние с цел спомагане за прехвърлянето на товари към друг вид транспорт, които понастоящем се превозват до морето по суше – плавателните съдове имат преки емисии на (отработил) CO₂, изчислени чрез проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI) на Международната морска организация (ИМО) (85), с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисиите на CO₂, определена за тежкотоварните превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;
iv) до 31 декември 2025 г. – плавателните съдове са постигнали стойност на проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI) с 10 % под изискванията за този индекс, приложими към 1 април 2022 г. (86), ако плавателните съдове могат да работят с горива с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂ или с горива от възобновяеми източници (87);
м) морски и крайбрежни плавателни съдове за превоз на пътници, които не са предназначени за превоз на изкопаеми горива и които:
i) имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
ii) до 31 декември 2025 г. – хибридните плавателни съдове и плавателните съдове, работещи с два вида горива, за обичайната си работа в морето и пристанищата получават най-малко 25 % от енергията си от гориво с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂ или електричество от зареждане;
iii) до 31 декември 2025 г. – плавателните съдове са постигнали стойност на проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI) с 10 % под изискванията за този индекс, приложими към 1 април 2022 г., ако плавателните съдове могат да работят с горива с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂ или с горива от възобновяеми източници (87);
(85) Работният показател за енергийна ефективност се определя като съотношението на масата на емисиите на CO₂ на единица транспортна работа. Той е представителна стойност на енергийната ефективност при експлоатацията на кораба в рамките на непрекъснат период, отразяващ обичайните условия на търговска експлоатация на плавателния съд. Насоки за изчисляването на този показател са публикувани в документ МЕРС.1/Circ. 684 на Международната морска организация.
(86) Energy Efficiency Design Index (Проектен индекс за енергийна ефективност) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.imo.org/fr/ MediaCentre/HotTopics/GHG/Pages/EEDI.aspx).
(87) Изисквания за проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI), приложими към 1 април 2022 г., съгласно договореното от Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация на неговата седемдесет и четвърта сесия.
(88) Горива, които отговарят на техническите критерии за проверка, установени в раздели 3.10 и 4.13 от настоящото приложение.
(89) Горива, които отговарят на техническите критерии за проверка, установени в раздели 3.10 и 4.13 от настоящото приложение.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се въвеждат: |
| | а) повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти; |
| | б) проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти; |
| | в) управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането; |
| | г) информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
| | В съответните случаи превозните средства не съдържат ополо, живак, хексавалентен хром и калций, съобразно с Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (90). |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
3.4. Производство на акумулаторни батерии
Описание на дейността
Производство на презаредими (акумулаторни) батерии, батерийни (акумулаторни) блокове и акумулатори за транспорта и за стационарно и извънмрежово съхранение на енергия и други промишлени приложения. Производство на съответните компоненти (активната маса на батерийте, електрохимичните елементи на батерийте, обивките на батерийте и кутиите на акумулаторите, електронните компоненти).
Рециклиране на излезли от употреба батерии.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към кодове C27.2 и E38.32 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При икономическата дейност се произвеждат презаредими (акумулаторни) батерии, батерийни (акумулаторни) блокове и акумулатори (и съответните им компоненти), в т.ч. от вторични суровини, което води до съществено намаление на емисиите на парникови газове в транспорта и при стационарното и извънмрежовото съхранение на енергия и други промишлени приложения.
(90) Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34).
При икономическата дейност се рециклират излезли от употреба батерии.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | При производството на нови батерии, компоненти и материали в рамките на дейността се оценява наличието на техники, подпържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се въвеждат: |
| | а) повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти; |
| | б) проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти; |
| | в) информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества. |
| Процесите на рециклиране отговарят на условията по член 12 от Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (93), и в част Б от приложение III към посочената директива, в т.ч. използването на най-новите относими най-добри налични техники, постигането на показателите за ефективност, определени за оловно-киселинните батерии, никелово-кадмиевите батерии и батерии с друг химичен състав. С тези процеси рециклирането на съдържащия се метал се обезпечава във възможно най-високата степен, която е технически осъществима при избягване на прекомерни разходи. |
| В съответните случаи съоръженията, в които се изпърва рециклирането, отговарят на изискванията на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (93) и Директива 2006/66/ЕО. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
| Батерийте отговарят на приложимите правила за устойчивост във връзка с пускането на батерии на пазара в Съюза, в т.ч. ограниченията за употребата на опасни вещества в батерийте, вкл. Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (93) и Директива 2006/66/ЕО. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
3.5. Производство на оборудване за енергийна ефективност за сгради
Описание на дейността
Производство на оборудване за енергийна ефективност за сгради.
(93) Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (ОБЛ 266, 26.9.2006 г., стр. 1).
(92) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОБЛ 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(91) Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОБЛ 396, 30.12.2006 г., стр. 1).
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При икономическата дейност се произвеждат един или повече от следните продукти и основни компоненти за тях (4):
а) прозорци с коефициент на топлопреминаване (U), по-нисък или равен на 1,0 W/m²K;
б) врати с коефициент на топлопреминаване (U), по-нисък или равен на 1,2 W/m²K;
в) системи за външни стени с коефициент на топлопреминаване (U), по-нисък или равен на 0,5 W/m²K;
г) покривни системи с коефициент на топлопреминаване (U), по-нисък или равен на 0,3 W/m²K;
д) изолационни материали с коефициент на топлопроводност (ламбда), по-нисък или равен на 0,06 W/mK;
е) битови уреди, попадащи в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (5) и делегираните актове, приети по силата на посочения регламент;
ж) светлинни източници, оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 и делегираните актове, приети по силата на посочения регламент;
з) системи за отопление на помещения и за топла вода за битови нужди, оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета и делегираните актове, приети по силата на посочения регламент;
и) системи за охлаждане и вентилация, оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета и делегираните актове, приети по силата на посочения регламент;
й) регулатори за осветителни системи с датчици за присъствие и дневна светлина;
к) термопомпи, отговарящи на техническите критерии за проверка от раздел 4.16 от настоящото приложение;
л) фасадни и покривни елементи с функция за стъпенено засенчване или за регулиране в зависимост от слънчевото, включително такива, които поддържат отлеждането на растителност;
м) енергийноефективни сгради системи за автоматизация и управление (контрол) за жилищни и нежилищни сгради;
н) зонови термостати и устройства за интелигентен контрол на основни електрически или топлинен товар за сгради, както и оборудване с датчици;
о) изделия за отчитане на топлинна енергия и термостатични регулатори за отделни жилища, свързани с районни отоплителни системи, и отделни апартаменти, свързани с централни отоплителни системи, обслужващи цели сгради, и за централни отоплителни системи;
п) топлообменници и подстанции за районно топлоснабдяване, съответстващи на дейността по разпределение на енергия от районна отоплителна/околнителна система съгласно раздел 4.15 от настоящото приложение;
р) изделия за умно наблюдение и регулиране на отоплителната система, както и оборудване с датчици.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критерии, установени в допълнение А към настоящото приложение.
(4) Когато това е целесъобразно, коефициентът на топлопреминаване (U) се изчислява съгласно приложимите стандарти, напр. EN ISO 10077-1:2017 (прозорци и врати), EN ISO 12631:2017 (вносен фасаден стени) и EN ISO 6946:2017 (други строителни елементи и елементи на сгради).
(5) Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определение на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1).
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
|---|---|
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се оценява наличието на техники, подпържани посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат: |
| | a) повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти; |
| | b) проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти; |
| | в) управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането; |
| | г) информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
3.6. Производство на други нисковъглеродни технологични изделия
Описание на дейността
Производство на технологични изделия, предназначени за съществено намаление на емисиите на парникови газове в други сектори на икономиката, когато тези технологични изделия не са обхванати от раздели от 3.1 до 3.5 от настоящото приложение.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C22, C25, C26, C27 и C28.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел. Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При икономическата дейност се произвеждат технологични изделия, които са предназначени за осигуряване на съществено намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл в сравнение с другите възможни технологии/продукти/решения на пазара с най-добри показатели, и е доказано, че те изпълняват това свое предназначение.
Намалението на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчислява въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията (96) или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (97) или ISO 14064-1:2018 (98).
Количествено определеното намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверява от независима трета страна.
(96) Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията от 9 април 2013 г. относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (ОВ L 124, 4.5.2013 г., стр. 1).
(97) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Вътрешен отчетък на продукти. Изисквания и указания за количествено определяне“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(98) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определение и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
3.7. Производство на цимент
Описание на дейността
Производство на клинкер за цимент, цимент или альтернативно свързващо вещество.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C23.51 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността се произвежда едно от следните:
а) клинкер за сив цимент, където специфичните емисии на парникови газове (99) са под 0,722 (100) tCO₂e на тон клинкер за сив цимент;
(99) Изчислено в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целта Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8).
(100) Отразяващ средната стойност на най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕО) 2021/447 на Комисията от 12 март 2021 година за определяне на преразпределени стойности на показателите за безплатното разпределение на квоти за емисии за периода 2021—2025 г. съгласно член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 87, 15.3.2021 г., стр. 29).
6) цимент от сив клинкер или альтернативно хидравлично свързващо вещество, където специфичните емисии на парникови газове (101) от производството на клинкер и цимент или альтернативно свързващо вещество са под 0,469 (102) tCO₂e на тон произведен цимент или альтернативно свързващо вещество.
Когато CO₂, който би бил емитиран при производствения процес, се улавя с цел подземно съхранение, CO₂ се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени в раздели 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение. Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрия налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за производството на цимент, вар и магнезиев оксид (103). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда (104). При производството на цимент, където като альтернативни горива се използват опасни отпадъци, са въведени мерки за обезпечаване на безопасно манипулиране на отпадъците. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
3.8. Производство на алуминий
Описание на дейността
Производство на алуминий чрез обработка на първичен алуминий (боксит) или чрез рециклиране на вторичен алуминий.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към кодове C24.42 и C24.53 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
(101) Изчислено в съответствие с Регламент (ЕО) 2019/331.
(102) Отразява средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) за клинкер за сив цимент съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, умножена по отношението клинкер/цимент в размер на 0.65.
(103) Решение за изпълнение 2013/163/ЕС на Комисията от 26 март 2013 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при производството на цимент, вар и магнезиев оксид, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 100, 9.4.2013 г., стр. 1).
(104) Вж. Справочния документ за най-добрия налични техники за икономическите аспекти и сумарните въздействия върху компонентите на околната среда (Best Available Techniques Reference Document (BREF) on Economics and Cross-Media Effects) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/ecm_bref_0706.pdf).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността се произвежда едно от следните:
а) първичен алюминий, когато икономическата дейност отговаря на два от допуснените критерии до 2025 г. и на всички допуснени критерии (105) след 2025 г.:
i) емисиите на парникови газове (106) не превишават 1,484 (107) tCO₂e на тон произведен алюминий (108):
ii) средната възприемна интензивност за непреките емисии на парникови газове (109) не превишава 100 g CO₂e/kWh;
iii) потреблението на електроенергия за производствения процес не превишава 15,5 MWh/t Al.
б) вторичен алюминий.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
3.9. Производство на чугун и стомана
Описание на дейността
Производство на чугун и стомана.
(105) В съчетание като едина прагова стойност, получена като сбор на преките и непреките емисии, при изчисление като средна стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите въз основа на данните, събрани в контекста на установяването на промишлените параметри за схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) за периода 2021—2026 г. и изчислени в съответствие с методиката за определяне на параметрите, изложена в Директива 2003/87/ЕО, плюс критерия за съществения принос за смекчаването на изменението на климата за производството на електроенергия (100 g CO₂e/kWh), умножено по средната енергийна ефективност при производството на алюминий (15,5 MWh/t Al).
(106) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(107) Отразява средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ e/kWh) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(108) Произвежданите алюминий са несплавен и необработен лят алюминий, получен чрез електролиза.
(109) Непреките емисии на парникови газове са емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл, генерирани при производството на електроенергия, използвана за производството на първичен алюминий.
(110) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1032 на Комисията от 13 юни 2016 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) в цветната металургия съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОБЛ 174, 30.6.2016 г., стр. 32).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C24.10, C24.20, C24.31, C24.32, C24.33, C24.34, C24.51 и C24.52.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността се произвежда едно от следните:
а) чугун и стомана, когато емисиите на парникови газове (111), намалени с количеството на емисиите, отнасяни към производството на отпадъчни газове съгласно точка 10.1.5, буква а) от приложение VII към Регламент (ЕС) 2019/331, не превишават следните стойности, прилагани за различните етапи на производствения процес:
i) течни черни метали = 1,331 (112) tCO₂e/t продукция;
ii) агломерат = 0,163 (113) tCO₂e/t продукция;
iii) кокс (с изключение на лигнитен кокс) = 0,144 (114) tCO₂e/t продукция;
iv) лееч на чугун = 0,299 (115) tCO₂e/t продукция;
v) високолегирана стомана от електродълга пещ (ЕП) = 0,266 (116) tCO₂e/t продукция;
vi) въглеродна стомана от електродълга пещ (ЕП) = 0,209 (117) tCO₂e/t продукция.
б) стомана в електродълги пещи (ЕП), произвеждащи въглеродна стомана от ЕП или високолегирана стомана от ЕП, съгласно определението в Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията и когато дълъг на входящите материали от стоманени отпадъци спрямо произведена продукция не е по-нисък от:
i) 70 % за производството на високолегирана стомана;
ii) 90 % за производството на въглеродна стомана;
Когато CO₂, който би бил емитиран при производствения процес, се улавя с цел подземно съхранение, CO₂ се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени в раздели 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
(111) Изчислен в съответствие с Регламент (ЕО) 2019/331.
(112) Отразяващ средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(113) Отразяващ средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(114) Отразяващ средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(115) Отразяващ средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(116) Отразяващ средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(117) Отразяващ средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрия налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относни заключения за НДНТ, в т.ч. заключението за НДНТ за производството на чугун и стомана (119).
Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
3.10. Производство на водород
Описание на дейността
Производство на водород и синтетични горива на основата на водород.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.11 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността съответства на изискваниято за намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл със 73,4 % за водорода [което дава емисии за целия жизнен цикъл под 3tCO₂e/tH₂] и със 70 % за синтетичните горива на основата на водорода, при съответно сравнение с изкопаемо гориво с 94 g CO₂e/MJ по аналогия с подхода, определен в член 25, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета и в приложение V към същата директива.
Намалението на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчислява по методиката по член 28, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001 или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (119) или ISO 14064-1:2018 (120).
Количествено определеното намаление на емисиите на парникови за целия жизнен цикъл се проверява в съответствие с член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001, когато е приложимо, или от независима трета страна.
Когато CO₂, който би бил емитиран при производствения процес, се улавя с цел подземно съхранение, CO₂ се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени съответно в раздели 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Не се прилага
(119) Решение за изпълнение 2012/135/ЕС на Комисията от 28 февруари 2012 г. за формулиране на заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) при производството на чугун и стомана, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 70, 8.3.2012 г., стр. 63).
(119) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възелоразполагане на продукти. Изчисляване и укания за количествено определяне” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(120) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в относителните заключения за НДНТ, в т.ч.:
а) заключенията за НДНТ за производството на хлоралкални продукти (121) и заключенията за НДНТ за системите за пречистване/управление на обичайните отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (122);
б) заключенията за НДНТ при рафинирането на нефт и газ (123);
Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
3.11. Производство на технически въглерод
Описание на дейността
Производство на технически въглерод.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.13 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/832, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Емисиите на парникови газове (124) от процесите за производство на технически въглерод са под 1,141 (125) tCO₂e на тон продукция.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Не се прилага
(121) Решение за изпълнение 2013/732/ЕС на Комисията от 9 декември 2013 г. за установяване на заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността, по отношение на производството на хлоралкални продукти (ОВ L 332, 11.12.2013 г., стр. 34).
(122) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902 на Комисията от 30 май 2016 г. за установяване на заключения за най-добрите налични техники (НДНТ), съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, за системи за пречистване/управление на обичайните отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (ОВ L 152, 9.6.2016 г., стр. 23).
(123) Решение за изпълнение 2014/738/ЕС на Комисията от 9 октомври 2014 г. за формулиране на заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) при рафинирането на нефт и газ, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 38).
(124) Изчислено в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(125) Отразява средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
3.12. Производство на калцинирана сода
Описание на дейността
Производство на динатриев карбонат (калцинирана сода, натриев карбонат, динатриева сол на въглеродната киселина).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.13 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Емисиите на парникови газове (128) от процесите за производство на калцинирана сода са под 0 789 (129) tCO₂e на тон продукция.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
(128) Справочен документ за най-добрите налични техники за неорганични химикали в големи количества (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the Large Volumes Inorganic Chemicals — Solids and Others industry) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/lvic-s_bref_0907.pdf).
(129) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
(129) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(129) Отразява средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
3.13. Производство на хлор
Описание на дейността
Производство на хлор.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.13 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Потребената електроенергия за електролиза и за обработване на хлор е равна на 2,45 MWh на тон хлор или по-ниска от тази стойност.
Средните емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл на електроенергията, използвана за производството на хлор, са 100 g CO₂e/kWh или по-малко.
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (132) или ISO 14064-1:2018 (133).
Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независим трета страна.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
(130) Справочен документ за най-добрите налични техники за неорганични химикали в големи количества (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the Large Volumes Inorganic Chemicals — Solids and Others industry) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/bat-s_brief_0907.pdf).
(131) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
(132) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възлозорен отпечатък на продукти. Изчисляване и укazания за количествено определяне“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(133) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение.
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрия наличен техник (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч.:
а) заключенията за НДНТ за производството на хлоралкални продукти (134);
б) заключенията за НДНТ за системите за пречистване/управление на обичайните отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (135).
Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
3.14. Производство на основни органични химични вещества
Описание на дейността
Производство на:
а) ценни химични вещества (ЦХВ):
i) ацетилен;
ii) етилен;
iii) пропилен;
iv) бутадиен.
б) ароматни съединения:
i) алкилбензенови и алкилнафталенови смеси, различни от тези от позиция 2707 или 2902 от ХС;
ii) циклохексан;
iii) бензен;
iv) толуен;
v) о-ксилен;
vi) р-ксилен;
vii) м-ксилен и смеси от изомери на ксиlena;
viii) етилбензен;
ix) кумен;
x) бифенил, трифенили, винилтолуени, други циклични въглеводороди без циклани, циклени, циклотерпени, бензен, толуен, ксилен, стирен, етилбензен, кумен, нафтален, антрацен;
xi) бензол (бензен), толуол (толуен) и ксиол (ксилен);
xii) нафтален и други смеси на ароматни въглеводороди (без бензол, толуол, ксиол);
в) винилхлорид;
г) стирен;
(134) Решение за изпълнение 2013/732/ЕС.
(135) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
д) етилен оксид;
е) моноетиленгликол;
ж) адипинова киселина.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.14 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отваря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Емисиите на парникови газове (136) от процесите за производство на основни органични химични вещества са под:
а) за ЦХВ: 0,693 (137) t CO₂e/t ЦХВ;
б) за ароматни съединения: 0,0072 (138) t CO₂e/t комплексна претеглена производителност (количество обработен материал);
в) за винилхлорид: 0,171 (139) tCO₂e/t винилхлорид;
г) за стирен: 0 419 (140) t CO₂e/t стирен;
д) за етиленов оксид/етиленгликол: 0,314 (141) tCO₂e/t етиленов оксид/етиленгликол;
е) за адипинова киселина: [xxx (142)] t CO₂e/t адипинова киселина.
Когато разглежданите органични химикила са произведени изцяло или отчасти от възобновяеми изходни суровини, емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на химиката, произведен изцяло или частично от възобновяеми изходни суровини, са под емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на еквивалентния химикат, произведен от изходни суровини изкопаеми горива.
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Преноръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (143) или ISO 14064-1:2018 (144).
Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независим трета страна.
Селскостопанската биомаса, използвана за производството на основни органични химични вещества, отговаря на критерите, установени в член 29, параграфи 2–5 от Директива (ЕС) 2018/2001. Горската биомаса, използвана за производството на основни органични химични вещества, отговаря на критерите, установени в член 29, параграфи 6 и 7 от посочената директива.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---------------------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
(136) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(137) Отразяващи средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(138) Отразяващи средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(139) Отразяващи средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(140) Отразяващи средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(141) Отразяващи средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(142) Отразяващи средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
(143) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възлороден отпечатък на продукти. Изчисляване и указания за количествено определяне“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(144) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Не се прилага
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добри налични техники (НДНТ-СЕН), определени в относителните заключения за НДНТ, в т.ч.:
а) заключенията за най-добри налични техники (НДНТ) при производството на органични химикали в големи обеми (145);
б) заключенията за НДНТ за системите за пречистване/управление на обичайните отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (146).
Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
3.15. Производство на амоняк
Описание на дейността
Производство на амоняк.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.15 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността отговаря на един от следните критерии:
а) амонякът се произвежда от водород, който отговаря на технически критерии за проверка, установени в раздел 3.10 от настоящото приложение (Производство на водород);
б) амонякът се получава чрез оползотворяване на отпадъчни води.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Не се прилага
(145) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2117 на Комисията от 21 ноември 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при производството на органични химикали в големи обеми съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 323, 7.12.2017 г., стр. 1).
(146) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение.
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрия налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч.:
а) Справочния документ за най-добрия налични техники за неорганични химикали в големи количества — амоняк, киселини и торове (147);
б) заключенията за НДНТ за системите за пречистяване/управление на обичайните отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (148).
Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
3.16. Производство на азотна киселина
Описание на дейността
Производство на азотна киселина.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.15 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Емисиите на парникови газове (149) от производството на азотна киселина са под 0,038 (150) t CO₂e на тон азотна киселина.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---------------------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
(147) Справочен документ за най-добрия налични техники за производство на неорганични химикали в големи количества — амоняк, киселини и торове (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the manufacture of Large Volume Inorganic Chemicals - Ammonia, Acids and Fertilisers) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/lvic_aaf.pdf).
(148) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
(149) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(150) Отразяващ средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталациите през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
3.17. Производство на полимери (пластмаси) в първична форма
Описание на дейността
Производство на смоли, пластмасови материали и термопластични еластомери, непосредства на вулканизация, смесване на смоли по поръчка, както и производството на синтетични смоли, които не са персонализирани.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.16 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността отговаря на един от следните критерии:
а) пластмасата в първична форма се произвежда напълно чрез механично рециклиране на пластмасови отпадъци;
б) когато механичното рециклиране не е технически осъществимо или икономически жизнеспособно, пластмасата в първична форма се произвежда напълно чрез химично рециклиране на пластмасови отпадъци, като емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на произвежданата пластмаса, без евентуалните изчислени кредити от производството на горива, са по-ниски от емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за равностойна пластмаса в първична форма, произведена от изходни суровини, които са изкопаеми горива. Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (153) или ISO 14064-1:2018 (154). Количество определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независим трета страна.
в) получена изцяло или частично от възобновяеми изходни суровини (155), като нейните емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл са под емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на еквивалентни пластмаси в първична форма, произведени от изходна суровина изкопаеми горива. Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 или ISO 14064-1:2018. Количество определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независим трета страна.
(151) Справочен документ за най-добрите налични техники за производство на неорганични химикали в големи количества — амоняк, киселини и торове (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the manufacture of Large Volume Inorganic Chemicals - Ammonia, Acids and Fertilisers) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/lvic_aaf.pdf).
(152) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
(153) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възларен отпечатък на продукти. Изисквания и указания за количествено определяне” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(154) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66451.html).
(155) Възобновяемите изходни суровини са биомаса, биологични отпадъци от промишлеността или битови биологични отпадъци (от населени места).
Селскостопанската биомаса, използвана за производството на пластмаса в първична форма, отговаря на критерийте, установени в член 29, параграфи 2–5 от Директива (ЕС) 2018/2001. Горската биомаса, използвана за производството на пластмаса в първична форма, отговаря на критерийте, установени в член 29, параграфи 6 и 7 от посочената директива.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|---------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
| Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрия налични техники (НДНТ-СЕН), определени в относителните заключения за НДНТ, в т.ч.: |
| а) Справочния документ за най-добрия налични техники за производството на полимери (156); |
| б) заключенията за НДНТ за системите за пречистяване/управление на обичайните отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (157). |
| Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4. ЕНЕРГЕТИКА
4.1. Производство на електроенергия чрез технология за слънчева фотovoltaична енергия
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия чрез технология за слънчева фотovoltaична (ФВ) енергия.
Когато икономическата дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно раздел 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в раздел 7.6.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността се произвежда електроенергия чрез технология за слънчева фотovoltaична енергия.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
(156) Справочен документ за най-добрия налични техники за производството на полимери (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the Production of Polymers) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/pol_bref_0807.pdf).
(157) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Не се прилага
4) Преход към кръгова икономика
При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Не се прилага
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
4.2. Производство на електроенергия чрез технология за концентриране на слънчева енергия (КСЕ)
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия чрез технология за концентриране на слънчева енергия (КСЕ).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността се произвежда електроенергия чрез технология за КСЕ.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Не се прилага
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
4.3. Производство на електроенергия от вятърна енергия
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия от вятърна енергия.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници” съгласно разделя 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в разделя 7.6.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
Технически критерии за проверка
| Съществен принос за смекчаването на изменението на климата |
| --- |
| При дейността се произвежда електроенергия от вятърна енергия. |
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Що се отнася до строителството на ветроенергийни паркове в морето, дейността не възпрепятства постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (158), което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптор 11 (шум/енергия) по приложение 1 към посочената директива, и съгласно Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията (159) във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за този дескриптор. |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение (160). Що се отнася до ветроенергийните паркове в морето, дейността не възпрепятства постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО, което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптор 1 (биологично разнообразие) и 6 (цялост на морското дъно) по приложение 1 към посочената директива, и съгласно Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за тези дескриптори. |
4.4. Производство на електроенергия чрез технологии за океанска енергия
Описание на дейността
Изграждане или управление на съоръжения за производството на електроенергия от океанска енергия.
(158) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
(159) Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията от 17 май 2017 г. за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС (ОВ L 125, 18.5.2017 г., стр. 43).
(160) Практически наложки за прилагането на този критерий се съдържат в Известието на Европейската комисия „Ръководство относно развитието на вятърната енергия и законодателството на ЕС за природата” – C(2020) 7730 final, (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/wind_farms_bg.pdf).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността се произвежда електроенергия от океанска енергия.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| № | Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---|---|---|
| 3 | Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността не възпрепятства постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО, което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптор 11 (шум/енергия) по приложение 1 към посочената директива, и съгласно Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за този дескриптор. |
| 4 | Преход към кръгова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. |
| 5 | Предотвратяване и контрол на замърсяването | Въведени са мерки за свеждане до минимум на токсичността на противообращаващата боя и биоцидите, както е определено в Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (141) за прилагане в правото на Съюза на Международната конвенция за контрол на вредните противообращащи корабни системи, приета на 5 октомври 2001 г. |
| 6 | Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. Дейността не възпрепятства постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО, което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптор 1 (биологично разнообразие) по приложение 1 към посочената директива, и съгласно Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за този дескриптор. |
4.5. Производство на електроенергия от водна енергия
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия от водна енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
(141) Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността съответства на един от следните критерии:
а) съоръжението за производство на електроенергия е рулова електроцентрала (на течащи води) и няма изкуствен резервоар;
б) плътността на мощността на съоръжението за производство на електроенергия е над 5 W/m²;
в) емисиите на парникови газове за цели жизнен цикъл при производството на електроенергия от водна енергия са под 100 g CO₂e/kWh. Емисиите на парникови газове за цели жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или като вместо нея се използва стандарт ISO 14067:2018 (162), ISO 14064-1:2018 (163) или инструментът G-res (164). Количествено определените емисии на парникови газове за цели жизнен цикъл се проверяват от независима трета страна.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---------------------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | 1. Дейността отговаря на разпоредбите на Директива 2000/60/ЕО, в частност на всички изисквания по член 4 от нея. |
| | 2. При експлоатацията на съществуващи водноелектрически централи, включващи дейности по обновяване с цел увеличаване на потенциала за производство на енергия от възобновяеми източници или съхранение на енергия, дейността отговаря на следните критерии: |
| | 2.1. В съответствие с Директива 2000/60/ЕО, и в частност с членове 4 и 11 от нея, са въведени всички технически осъществими и екологично значими мерки за смекчаване с цел намаляване на неблагоприятните въздействия върху водите и защитените местообитания и видове, пръвко зависещи от водите. |
| | 2.2. В съответните случаи и в зависимост от екосистемите, които естествено присъстват в засегнатите водни обекти, мерките включват следното: |
| | а) мерки за осигуряване на миграцията на рибата по течението и срещу него (например турбини, които не застрашават рибата, структури за насочване на рибата, най-съвременни и напълно работещи рибни проходи, мерки за спиране или минимизиране на експлоатацията и изхвърлянето по време на миграцията или размножаването); |
| | б) мерки за осигуряване на минимален екологичен отток (в т.ч. смекчаване на бързите, краткосрочни промени в оттока или операции за покриване на върхови товари) и утаяни отток; |
| | в) мерки за опазване или подобряване на местообитанията. |
(162) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възларен отпечатък на продукти. Изисквания и указания за количествено определяне” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(163) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
(164) Обществено достъпен инструмент в интернет (в режим в линия), разработен от Международното сътрудничество за водноелектрическа енергия в сътрудничество с проектния екип на UNESCO, занимаващ се със световните промени в околната среда (версия от 4.6.2021 г.: https://www.hydropower.org/gres).
2.3. Ефективността на тези мерки се наблюдава във връзка с издаването на разрешителното, в което се посочват условията, необходими за постигане на добро състояние или потенциал на засегнатия воден обект.
3. Що се отнася до строителството на нови водоенелектрически централи, дейността отговаря на следните критерии:
3.1. В съответствие с член 4 от Директива 2000/60/ЕО, и в частност параграф 7 от него, преди строителството се извършва оценка на въздействието, за да се оценят всички потенциални въздействия върху състоянието на водните обекти в същия воден басейн и върху защитените местообитания и видове, които са пряко зависими от водите, коридорите на миграция, особено по отношение на коридорите за миграция, свободнотечащите реки или екосистемите с условия, близки до условията без нарушение.
Оценката се извършва въз основа на актуални, пълни и точни данни, включително данни от наблюдение на биологичните елементи на качеството, особено чувствителни към хидроморфологически изменения, и на очакваното състояние на водния обект в резултат от новите дейности спрямо текущото му състояние.
В рамките на оценката особено внимание се обръща на натрупания въздействия на новия проект в съчетание със другите съществуващи или планирани инфраструктурни съоръжения в речния басейн.
3.2. Въз основа на оценката на въздействието е установено, че централата се създава – от гледна точка на проекта и местоположението й и от гледна точка на мерките за смекчаване – по такъв начин, че да отговаря на едно от следните изисквания:
а) централата не възлиява на добрито състояние или потенциал на конкретния воден обект, с който е свързана, и не възпрепятства постигането им;
б) когато централата поражда риск от влошаване на добрито състояние/ потенциал на конкретния воден обект, с който е свързана, или възпрепятства постигането им, това влошаване не е значително и е обосновано чрез подробна оценка на разходите и ползите, с които се доказват следните два елемента:
i) причини от висши обществен интерес или факта, че ползите, които се очакват от планираната водоенелектрическа централа, превишават разходите, произтичащи от влошаването на състоянието на водата за околната среда и обществото;
ii) факта, че поради техническа неосъществимост или поради несъществуващо размерно високи разходи не е възможно висшите обществен интерес или очакванията от централата непълно да бъдат постигнати с други средства, които биха довели до по-добри резултати за околната среда (например обновяване на съществуващите водоенелектрически централи или използване на технологии, които не нарушават непрекъснатостта на реката).
(142) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възларен отпечатък на продукти. Изисквания и указания за количествено определяне” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
3.3. Въвеждат се всички технически осъществими и екологично значими мерки за смекчаване с цел намаляване на неблагоприятните въздействия върху водите и защитените местообитания и видове, пряко зависещи от водите.
В съответните случаи и в зависимост от екосистемите, които естествено присъстват в засегнатите водни обекти, мерките за смекчаване включват следното:
а) мерки за осигуряване на миграцията на рибата по течението и срещу него (например турбини, които не застрашават рибата, структури за насочване на рибата, най-съвременни и напълно работещи рибни проходи, мерки за спиране или минимизиране на експлоатацията и изхвърлянето по време на миграцията или размножаването);
б) мерки за осигуряване на минимален екологичен отток (в т.ч. смекчаване на бързите, краткосрочни промени в отока или операции за покриване на върхови товари) и утаен отток;
в) мерки за опазване или подобряване на местообитанията.
Ефективността на тези мерки се наблюдава във връзка с издаването на разрешителното, в което се посочват условията, необходими за постигане на добро състояние или потенциал на засегнатия воден обект.
3.4. Централата не води до трайно възпрепятстване на постигането на добро състояние/потенциал в който и да било от водните обекти в същия район на речния басейн.
3.5. Наред с горепосочените мерки за смекчаване, в съответните случаи се въвеждат компенсаторни мерки, за да се гарантира, че проектът не води до увеличаване на разпокъсването на водните обекти в същия район на речния басейн. Това се постига чрез пълноставане на непрекъснатостта в същия район на речния басейн до степен, при която се компенсира евентуалното нарушаване на непрекъснатостта от страна на планираната водно-лектрическа централа. Компенсирането започва преди изпълнението на проекта.
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
|----------------------------------|---------------|
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение (165). |
4.6. Производство на електроенергия от геотермална енергия
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия от геотермална енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
(165) Практически насоки се съдържат в Известие C/2018/2619 на Комисията: „Документ с насоки относно изискванията за производство на водноелектрическа енергия във връзка със законодателството на ЕС за опазване на природата” (ОВ С 213, 18.6.2018 г., стр. 1).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл при производството на електроенергия от геотермална енергия са под 100 g CO₂e/kWh. Икономиките на емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Препоръка на Комисията 2013/179/ЕС или като вместо нея се използват стандарт ISO 14067:2018 или ISO 14064-1:2018. Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независима трета страна.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | За експлоатацията на геотермални енергийни системи с висока ентальпия се въвеждат подходящи системи за намаляване на емисиите, за да не се възпрепятства спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха, установени в Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (166) и Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (167). |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.7. Производство на електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия от газообразни и течни горива от възобновяеми източници. Тази дейност не включва производството на електроенергия изключително от биогаз и течни биогорива (вж. раздел 4.8 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл при производството на електроенергия, при което се използват газообразни и течни горива от възобновяеми източници, са под 100 g CO₂e/kWh.
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват по данни за конкретния проект, когато има такива, въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (168) или ISO 14064-1:2018 (169).
Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независима трета страна.
(166) Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3).
(167) Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).
(168) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възпроизведен отпечатък на продукти. Изчисляване и укazания за количествено определяне“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(169) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
2. Когато съоръженията включват каквото и да било форма на намаляване на емисиите (включително улавяне на въглерод или използване на обезвъглеродени горива), тази дейност по намаляване на емисиите отговаря на критерийте, установени в съответния раздел от настоящото приложение, когато това е приложимо.
Когато CO₂, който би бил емитиран при процеса на производство на електроенергия, се улавя с цел подземно съхранение, CO₂ се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени в раздели 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.
3. Дейността отговаря един от следните критерии:
а) при строителството се монтират измервателни уреди за наблюдение на физическите емисии (като изтичане на метан) или се въвежда програма за откриване и отстраняване на течовете;
б) по време на експлоатация се отчитат физическите показатели на емисиите на метан и течовете се отстраняват.
4. Когато при дейността газообразни или течни горива от възобновяеми източници се смесват с биогаз или течни горива от биомаса, селскостопанската биомаса, използвана за производството на биогаз или течни биогорива, отговаря на критерийте, установени в член 29, параграфи 2–5 от Директива (ЕС) 2018/2001, а горскостопанската маса отговаря на критерийте, установени в член 29, параграфи 6–7 от посочената директива.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|---------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекос към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисии съгласно най-добрия налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (170). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.8. Производство на електроенергия от биоенергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на инсталации за производството на електроенергия изключително от биомаса, биогаз или течни горива от биомаса, без производството на електроенергия от смесване на горива от възобновяеми източници с биогаз или течни горива от биомаса (вж. раздел 4.7 от настоящото приложение).
(170) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 212, 17.8.2017 г., стр. 1).
(171) Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпусканите от средни горивни инсталации (ОВ L 313, 28.11.2015 г., стр. 1).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.11 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Използваната при дейността селскостопанска биомаса отговаря на критерийте, определени в член 29, параграфи 2—5 от Директива (ЕС) 2018/2001. Използваната при дейността горска биомаса отговаря на критерийте, определени в член 29, параграфи 6 и 7 от Директива (ЕС) 2018/2001.
2. Намаляването на емисиите на парникови газове от използването на биомаса е поне 80 % въз основа на методиката за изчисляване на намаляването на парникови газове и съответната сравнителна стойност за изкопаемо гориво, както е определено в приложение VI към Директива (ЕС) 2018/2001.
3. Когато инсталациите разчитат на анаеробно разграждане на органичен материал, производството на ферментационния продукт отговаря на критерийте по раздел 5.6 и критерии 1 и 2 от раздел 5.7 от настоящото приложение, както е приложимо.
4. Точки 1 и 2 не се прилагат за инсталациите за производство на електроенергия с обща номинална входяща топлинна мощност над 2 MW, работещи с газообразни горива от биомаса.
5. Що се отнася до инсталациите за производство на електроенергия с обща номинална топлинна мощност от 50 MW до 100 MW, при дейността се прилага технология за високоэффективно комбинирано производство на енергия или за инсталациите за производство само на електрическа енергия — се спазва равнището на енергийна ефективност, свързано с интервалите съгласно най-добрия технически критерий (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (172).
6. Що се отнася до инсталациите за производство на електроенергия с обща номинална входяща топлинна мощност над 100 MW, дейността отговаря на един от следните критерии:
а) достигат електрически к.п.д. от поне 36 %;
б) прилага се технология за високоэффективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПЕЕ) съгласно Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (173);
в) използва се технология за улавяне и съхранение на въглерод. Когато CO₂, който би бил емитиран при процеса на производство на електроенергия, се улавя с цел подземно съхранение, CO₂ се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени съответно в раздели 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
(172) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
(173) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до инсталациите, попадащи в обхвата на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (174), емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисии съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (175). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
Що се отнася до горивните инсталации с входяща топлинна мощност над 1 MW, но под правовете за прилагане на заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации, емисиите са под нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2015/2193.
По отношение на инсталациите в зони или части от зони, където не се спазват пределно допустимите стойности за качеството на въздуха, определени в Директива 2008/50/ЕО, се въвеждат мерки за намаляване на равнищата на емисиите, като се отчитат резултатите от обмена на информация (176), публикувани от Комисията в съответствие с член 6, параграфи 9 и 10 от Директива (ЕС) 2015/2193.
Що се отнася до анаеробното разграждане на органичен материал, когато произвежданите ферментационен продукт се използва като тор или подобрител на почвата пряко или след компостиране или друг вид обработка, той отговаря на изискванията за материалите за натоварване, определени в категории съставни материали (КСМ) 4 и 5 от приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009 или в националните разпоредби относно торовете или подобрителите на почвата за селскостопански цели.
Що се отнася до инсталациите за анаеробно разграждане, преработващи над 100 тона на ден, емисиите във въздуха и водата са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисии съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени за анаеробното преработване (третиране) на отпадъците в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за преработването на отпадъците (177). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
4.9. Пренос и разпределение на електроенергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на електропреносни системи за пренос на електроенергия по свързана мрежа със свръхвисоко и високо напрежение.
Изграждане и експлоатация на разпределителна система за пренос на електроенергия по разпределителна система с високо, средно и ниско напрежение.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.12 и D35.13.
(174) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(175) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
(176) Окончателният технически доклад, изготвен въз основа на обмена на информация с държавите членки, съответните промишлени предприятия и неправителствени организации, съдържа техническа информация относно най-добрите налични технологии, използвани в средните горивни инсталации с цел намаляване на тяхното въздействие върху околната среда, и относно нивата на емисии, които биха били постижими при използването на най-добрите налични и нововъзникнали технологии и свързаните с тях разходи (версия от 4.6.2021 г.: https://circabc.europa.eu/ui/group/06f33a94-9829-4ece-b187-21bb783a0f8f/library/9a99a632-9ba8-4cc0-9679-08d929afda59/details).
(177) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147 на Комисията от 10 август 2018 г. за установяване на заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за третирането на отпадъци съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 208, 17.8.2018 г., стр. 38).
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността отговаря на един от следните критерии:
1. Инфраструктурата или оборудването за пренос и разпределение е в електроенергийна система, която отговаря най-малко на един от следните критерии:
а) системата е свързана европейска система, т.е. взаимосвързаните контролни зони на държавите членки, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство, и подчинените им системи;
б) над 67% от новосъздадените производствени мощности в системата са под праговата стойност за производството от 100 g CO₂e/kWh, при измерване за целия жизнен цикъл в съответствие с критерийте за производството на електроенергия, за плаща период от пет години;
в) средният системен емисионен фактор на мрежата, изчислен като частното от общите годишни емисии от производството на електроенергия, присъединено към системата, и общото годишно нетно количество произведена електроенергия в тази система, е под праговата стойност от 100 g CO₂e/kWh, при измерване за целия жизнен цикъл в съответствие с критерийте за производството на електроенергия, за плаща период от пет години;
Не се смятат за отговарящи на критериите инфраструктурните съоръжения, които са предназначени за пряко присъединяване или за разширяване на съществуваща пряка връзка за присъединяване между подстанция или мрежа и електроцентрала, и които имат интензивност на емисиите на парников газове над 100 g CO₂e/kWh при измерване за целия жизнен цикъл.
Не се смята за отговарящ на критериите монтажът на измервателни инфраструктурни съоръжения, които не съответстват на изискванията за интелигентните измервателни системи по член 20 от Директива (ЕС) 2019/944.
2. Дейността представлява едно от следните:
а) изграждане и експлоатация на пряка връзка или разширяване на съществуваща пряка връзка към подстанция или мрежа с цел производство на електроенергия с ниски равнища на въглеродни емисии под прага от 100 g CO₂e/kWh, измерени за целия жизнен цикъл;
б) изграждане и експлоатация на станции за зареждане на електрически превозни средства и поддържаща електрическа инсталация за електрификация на транспорта, при условие че са спазени техническите критерии за проверка съгласно раздела за транспорта от настоящото приложение;
в) монтаж на преносни и разпределителни трансформатори, отговарящи на изискванията за етап 2 (1 юли 2021 г.) от приложение 1 към Регламент (ЕС) № 548/2014 на Комисията (178), а за средни силови трансформатори с най-високо напрежение за оборудване, непревишаващо 36 kV — на изискванията за ниво ААА0 за загуби на празен ход съгласно стандарт EN 50588-1 (179).
г) изграждане/монтаж и експлоатация на оборудване и инфраструктура, чиято основна цел е увеличаване на производството или на използването на електроенергия от възобновяеми енергийни източници;
д) монтаж на оборудване за по-добро възможност за контрол и наблюдение на електроенергийната система и за разработването и интегрирането на възобновяеми енергийни източници, включително:
i) датчици и измервателни уреди (в това число метеорологични сонди за прогнозиране на производство на енергия от ВЕИ);
ii) комуникация и контрол (в това число усъвършенствани програмни продукти и контролни зали, автоматизация на подстанциите или захранващите съоръжения, както и капацитет за регулиране на напрежението с цел приспособяване към по-депцентрализирано подаване на възобновяеми суровини).
(178) Регламент (ЕС) № 548/2014 на Комисията от 21 май 2014 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на малките, средните и големите силови трансформатори (ОВ L 152, 22.5.2014 г., стр. 1).
(179) Стандарт CEI EN 50588-1 — Средни силови трансформатори, 50 Hz, за оборудване с най-високо напрежение, непревишаващо 36 kV.
е) монтаж на оборудване, например (но не само) бъдещи интелигентни измервателни системи или системи за замяна на интелигентни измервателни системи съгласно член 19, параграф 6 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (180), които отговарят на изискванията по член 20 от посочената директива и които могат да пренасят информация до ползвателите за управление на потреблението от разстояние, в т.ч. центровете за данни за клиенти;
ж) изграждане/монтаж на специално оборудване за обмен на електроенергия от възобновяеми енергийни източници между потребителите;
з) изграждане и експлоатация на междуустановни връзки между електропреносните системи, ако една от системите отговаря на критерияте.
За целите на настоящия раздел се прилагат следните уточнения:
а) плаващият период от пет години, използван за установяване на съответствието с правовите стойности, е минимален период от пет последователни години и включва годината, за която са налични най-новите данни;
б) „система” е контролната зона на електропреносната или електроразпределителната мрежа, където са монтирани инфраструктурните съоръжения или оборудването;
в) електропреносните мрежи може да включват производствени мощности, присъединени към подчинени електроразпределителни системи;
г) електроразпределителните системи, подчинени на електропреносна система, за която се смята, че се развива в посока пълно обезвъреждане, също може да се смятат за развиващи се в посока пълно обезвъреждане;
д) за да се установи съответствието с критерияте, може да се разполага система, включваща няколко взаимосвързани контролни зони, които обменят значителни количества енергия помежду си, като в този случай се използва средноопределяният емисионен фактор за всички включени контролни зони и не се изисква да се докаже съответствие за отделните подчинени преносни и разпределителни системи в рамките на тази система;
е) възможно е една система да стане несъответстваща на критерияте, след като е била съответстваща в миналото. От момента, в който една система стане несъответстваща, всички нови дейности по пренос и разпределение се смятат за несъответстващи, докато системата бъде приведена отново в съответствие с правовата стойност (с изключение на дейностите, които винаги са съответстващи, вж. по-горе). Дейностите в подчинените системи може да останат съответстващи, ако тези подчинени системи отговарят на критерияте по настоящия раздел;
ж) всяка пряка връзка за присъединяване или разширење на съществуваща пряка връзка за присъединяване на производствени инсталации включва инфраструктурата, която е необходима за пренос на електроенергията от съоръжението за производство на електроенергия до подстанция или до мрежата.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|--------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Прекод към кръгова икономика | Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално повторно използване или рециклиране при излизане на продуктите от употреба в съответствие с иерархията за управление на отпадъците, включително чрез договорни споразумения с партньорски организации за управление на отпадъците, чрез данни във финансови прогнози или в официална документация на проекти. |
(180) Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Въздушни електропроводи за високо напрежение:
а) дейностите на строителни площици съответстват на принципите от Общите насоки на МФК за околната среда, здравето и безопасността (111).
б) дейностите отговарят на приложимите норми и разпоредби за ограничаване на въздействието на електромагнитното излъчване върху здравето на човека, като приложението на насоките, извършвани в Съюза, важи включително Препоръката на Съвета относно ограничаване на експозицията на населението на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 Ghz) (112), а за дейностите, извършвани в трети държави – Насоките на Международната комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения (МКЗНЛ) от 1998 г. (113).
При дейностите не се използват полихлорирани бифенили (PCB).
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение (114).
4.10. Съхранение на електроенергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за съхранение на електроенергия, които по-късно се връщат в мрежата във вид на електроенергия. Дейността включва съхранение на водноелектрическа енергия чрез помпено-акумулиращи съоръжения.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно разделя 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в раздел 7.6.
За икономическите дейности от тази категория няма определен код по NACE – статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността представява изграждане и експлоатация на съоръжения за съхранение на електроенергия, в т.ч. съхранение на водноелектрическа енергия чрез помпено-акумулиращи съоръжения.
Когато дейността включва съхранение на химична енергия, средство за съхранение (например водород или амоний) отговаря за критериите на производството на съответния продукт, установени в раздели 3.7 – 3.17 от настоящото приложение. При използване на водород за съхранение на електроенергия, когато водородът отговаря на техническите критерии за проверка, установени в раздел 3.10 от настоящото приложение, повторното превръщане на водорода в електроенергия също се смята за част от дейността.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
(111) Общи насоки за околната среда, здравето и безопасността (Environmental, Health, and Safety (EHS) Guidelines) от 30 април 2007 г. (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ifc.org/wps/wcm/connect/29f5137d-6e17-4660-b119-02b561935e5/Final%2BGeneral%2BEHS%2BGuidelines.pdf?MOD=AJPERES&CID=sOWtm3p).
(112) Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаване на експозицията на населението на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 Ghz) (ОБ L 199, 30.7.1999 г., стр. 59).
(113) Насоки на МКЗНЛ от 1998 г. за ограничаване на излагането на променлив във времето електрически, магнитни и електромагнитни полета (до 300 ghz) (ICNIRP 1998 Guidelines for limiting exposure to time-varying electric, magnetic and electromagnetic fields (up to 300 ghz) (ver. от 4.6.2021 г.: https://www.icnirp.org/cms/upload/publications/ICNIRP/emfgd1.pdf).
(114) Практически насоки за изпълнението на този критерий се съдържат в Известие C(2018)2620 на Комисията „Инфраструктура за пренос на енергия и законодателство на ЕС за приложата“ (ОВ С 213, 18.6.2018 г., стр. 62).
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Що се отнася до съхранението на водноелектрическа енергия чрез помпено-акумулиращи съоръжения, които не са свързани с речно тяло, дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
Що се отнася до съхранението на водноелектрическа енергия чрез помпено-акумулиращи съоръжения, които са свързани с речно тяло, дейността отговаря на критериите за НЗВ за устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси, установени в раздел 4.5 (Производство на електроенергия от вода енергия).
4) Преход към кръгова икономика
Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално повторно използване или рециклиране при излизане на продуктите от употреба в съответствие с иерархията за управление на отпадъците, включително чрез договорни споразумения с партньорски организации за управление на отпадъците, чрез данни във финансови прогнози или в официална документация на проекти.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Не се прилага
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
4.11. Съхранение на топлинна енергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за съхранение на топлинна енергия, които по-късно ще връщат в мрежата във вид на топлинна енергия или други енергоносители.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно раздел 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в раздел 7.6.
За икономическите дейности от тази категория няма определен код по NACE – статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕО) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността се съхранява топлинна енергия, в т.ч. чрез подземно съхранение на топлинна енергия (UTES) или съхранение (акумулиране) на топлинна енергия във водоносния хоризонт (ATES).
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Що се отнася до съхранението на топлинна енергия във водоносния хоризонт, дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално повторно използване, вторично производство или рециклиране при излизане на продуктите от употреба, включително чрез договорни споразумения с партньорски организации за управление на отпадъците, чрез данни във финансови прогнози или в официална документация на проекти.
(111) Общи насоки за околната среда, здравето и безопасността (Environmental, Health, and Safety (EHS) Guidelines) от 30 април 2007 г. (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ifc.org/wps/wcm/connect/29f5137d-6e17-4660-b1f9-02bf561935e5/Final%2B-%2BGeneral%2BEHS%2BGuidelines.pdf?MOD=AJPERES&CVID=jOWim3p).
4.12. Съхранение на водород
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за съхранение на водород, които по-късно го връщат във вид на водород.
За икономическите дейности от тази категория няма определен код по NACE – статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността представлява едно от следните:
a) изграждане на съоръжения за съхранение на водород;
b) преустройство на съществуващи подземни съоръжения за съхранение на газ в съоръжения за съхранение на водород;
в) експлоатация на съоръжения за съхранение на водород, когато съхраняването в съоръжението водород отговаря на критерийте за производството на водород, установени в раздел 3.10. от настоящото приложение.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---------------------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално повторно използване, вторично производство или рециклиране при излизане на продуктите от употреба, включително чрез договорни споразумения с партньорски организации за управление на отпадъците, чрез данни във финансови прогнози или в официална документация на проекти. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | В случай на съхранение на обеми над пет тона при дейността се спазва Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (185). |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.13. Производство на биогаз и биогорива за използване в транспорта, както и на течни горива от биомаса
Описание на дейността
Производство на биогаз или биогорива за използване в транспорта, както и на течни горива от биомаса.
(185) Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОБЛ 197, 24.7.2012 г., стр. 1).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.21 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Селскостопанската биомаса, използвана за производството на биогаз и биогорива за използване в транспорта, както и на течни горива от биомаса, отговаря на критерийте, установени в член 29, параграфи 2–5 от Директива (ЕС) 2018/2001. Горската биомаса, използвана за производството на биогаз и биогорива за използване в транспорта, както и на течни горива от биомаса, отговаря на критерийте, установени в член 29, параграфи 6 и 7 от посочената директива.
При производството на биогорива за използване в транспорта и течни горива от биомаса не се употребяват хранителни и фуражни култури.
2. Намалението на емисиите от парникови газове от производството на биогаз и биогорив за използване в транспорта и производството на течни горива от биомаса е поне 65 % въз основа на методиката за изчисляне на намалението на парникови газове и съответната сравнителна стойност за изкопаемо гориво съгласно приложение V към Директива (ЕС) 2018/2001.
3. Когато при производството на биогаз се разчита на анаеробно разграждане на органичен материал, производството на ферментационния продукт отговаря на критериите от раздел 5.6 и критерии 1 и 2 от раздел 5.7 от настоящото приложение, както е приложимо.
4. Когато CO₂, който би бил емитиран при процеса на производство, се улавя с цел подземно съхранение, CO₂ се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени в раздели 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Що се отнася до производството на биогаз, при съхранението на ферментационния продукт се използва газонепроницаем капак. Що се отнася до инсталациите за анаеробно разграждане, преработващи над 100 тона на ден, емисиите във въздуха и водата са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени за анаеробното преработване на отпадъците в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за преработването на отпадъците (180). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. Що се отнася до анаеробното разграждане на органичен материал, когато произвежданият ферментационен продукт се използва като тор или подобрен на почвата пряко или след компостиране или друг вид обработка, той отговаря на изискванията за материалите за натоварване, определени в категория съставни материали (КСМ) 4 и 5 за ферментационния продукт или КСМ 3 за компоста в приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009 или в националните разпоредби относно торовете или подобрените на почвата за селскостопански цели. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
(180) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
4.14. Преносни и разпределителни мрежи за газове от възобновяеми и нисковъглеродни източници
Описание на дейността
Преобразуване, промяна на предназначението (преустройство) или модернизиране на газопроводни мрежи за газове от възобновяеми и нисковъглеродни източници.
Изграждане или експлоатация на преносни и разпределителни газопроводи за транспортиране на водород или други газове от нисковъглеродни източници.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.22, F42.21 и H49.50.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Дейността се състои в едно от следните:
a) изграждане или експлоатация на нови преносни и разпределителни мрежи за водород или други газове от нисковъглеродни източници;
b) преобразуване/промяна на предназначението (преустройство) на съществуващи мрежи за природен газ към мрежи, предназначени на 100 % за водород;
в) модернизиране на газопреносни и газоразпределителни мрежи, което спомага за включването на водород и други газове от нисковъглеродни източници в мрежата, в т.ч. всяка дейност по газопреносна или газоразпределителна мрежа, спомагаща за увеличаването на сместа на водорода или другите газове от нисковъглеродни източници в газопроводната система;
2. Дейността включва откриване и отстраняване на течове по съществуващи газопроводи и други елементи от мрежата с цел намаляване на изтичането на метан.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Вентилаторите, компресорите, помпите и другото използвано оборудване, обхванато от Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (187), отговарят в съответните случаи на изискванията за най-високия клас за енергийно етикетиране и на регламентите за изпълнение съгласно посочената директива и представляват най-добрата налична технология. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.15. Разпределение на енергия от районна отоплителна/охладителна система
Описание на дейността
Изграждане, обновяване и експлоатация на тръбопроводи и свързаната с тях инфраструктура за разпределение на енергия за отопление и охлаждане, завършващи в подстанцията или топлообменника.
(187) Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за [екопроектиране] към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността отговаря на един от следните критерии:
а) във връзка с изграждането и експлоатацията на тръбопроводи и свързаната с тях инфраструктура за разпределение на енергия за отопление и охлаждане системата отговаря на определението за ефективни райони отопителни и охладителни системи от член 2, точка 41 от Директива 2012/27/ЕС;
б) във връзка с обновяването на тръбопроводи и свързаната с тях инфраструктура за разпределение на енергия за отопление и охлаждане, инвестицията, благодарение на което системата отговаря на определението за ефективни райони отопителни и охладителни системи от член 2, точка 41 от Директива 2012/27/ЕС, започва с тригодишен период, заложен в договорно задължение или равностойно задължение, що се касае до оператори, отговарящи както за произвоството, така и за мрежата;
в) дейността представлява следното:
i) модифициране до по-ниски температурни режими;
ii) усъвършенствани пилотни системи (системи за контрол и енергийно управление, интернет на нещата).
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| | |
|---|---|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Всички вентилатори, компресори, помпи и друго използвано оборудване, регламентирано с Директива 2009/125/ЕО, в съответните случаи отговарят на изискванията за най-високия клас за енергийно ефективно и така или иначе отговарят на разпоредбите на регламентите за изпълнение съгласно посочената директива, и представят най-добратата налична технология. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.16. Монтаж и експлоатация на електрически термопомпи
Описание на дейността
Монтаж и експлоатация на електрически термопомпи.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно раздел 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в раздел 7.6.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.30 и F43.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Монтажът и експлоатацията на електрически термопомпи отговаря на двата критерия по-долу:
а) праг на хладилния агент: потенциалът за глобално затопляне не превишава 675;
б) изпълняват се изискванията за енергийна ефективност, установени в регламентите за изпълнение (188) съгласно Директива 2009/125/ЕО.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с пекота на разглеждане и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално повторно използване, вторично производство или рециклиране при излизане на продуктите от употреба, включително чрез договорни споразумения с партньорски организации за управление на отпадъците, чрез данни във финансови прогнози или в официална документация на проекти. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | За термопомпите въздух – въздух с номинален капацитет 12 kW или по-малко нивата на звукова мощност на закрито и на открито са под прага, определен в Регламент (ЕС) № 206/2012 на Комисията (189) |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
4.17. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от слънчева енергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и енергия за отопление/охлаждане от слънчева енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и D35.30.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
(188) Регламент (ЕС) № 206/2012 на Комисията от 6 март 2012 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за експлоатиране на климатизатори и вентилатори за разхлаждане (ОВ L 72, 10.3.2012 г., стр. 7), Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за експлоатиране на отопителни термопомпи и комбинирани термопомпи (ОВ L 239, 6.9.2013 г., стр. 136) и Регламент (ЕС) 2016/2281 на Комисията от 30 ноември 2016 г. за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за експлоатиране към продукти, свързани с енергопотреблението, по отношение на изискванията за експлоатиране на вълнотопоплътни продукти, охладителни продукти, високотемпературни технологични охладители на течности и вентилатори конвектори (ОВ L 346, 20.12.2016 г., стр. 1).
(189) Регламент (ЕС) № 206/2012 на Комисията от 6 март 2012 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за експлоатиране на климатизатори и вентилатори за разхлаждане (ОВ L 72, 10.3.2012 г., стр. 7).
Дейността се състои в комбинирано производство (190) на електроенергия и енергия за отопление/охлаждане от слънчева енергия.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| | |
|---|---|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Прекох към кръгова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с пекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.18. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от геотермална енергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от геотермална енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и D35.30.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл от комбинираното производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия (193) от геотермална енергия са под 100 g CO₂e на 1 kWh произведена при комбинираното производство енергия.
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват по данни за конкретния проект, когато има такива, въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 или ISO 14064-1:2018.
Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независим трета страна.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| | |
|---|---|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекох към кръгова икономика | Не се прилага |
(190) Определение за „комбинирано производство на енергия“ се съдържа в член 2, точка 30 от Директива 2012/27/ЕС.
(191) Определение за „комбинирано производство на енергия“ се съдържа в член 2, точка 30 от Директива 2012/27/ЕС.
4.19. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия, при което се използват газообразни и течни горива от възобновяеми източници. Тази дейност не включва комбинираното производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия изключително от биогаз и течни биогорива (как, раздел 4.20 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и D35.30.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл от комбинираното производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия (192) от възобновяеми газообразни и течни горива са под 100 g CO₂-e на 1 kWh произведена при комбинираното производство енергия.
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват по данни за конкретния проект, когато има такива, въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (193) или ISO 14064-1:2018 (194).
Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независима трета страна.
2. Когато съоръженията включват каквото и да било форма на намаляване на емисиите (включително улавяне на въздуха или използване на обезвъглеродени горива), тази дейност по намаляване на емисиите отговаря на относителните разлики от настоящото приложение, когато това е приложимо.
Когато CO₂, който би бил емитиран при процеса на комбинирано производство на енергия, се улавя с цел подемно съхранение, CO₂ се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени в раздел 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.
3. Дейността отговаря едни от следните критерии:
a) при изграждането се монтират измервателни уреди за наблюдение на физическите емисии (като изчисчане на метан) или се въвежда програма за откриване и отстраняване на течовете;
b) по време на експлоатацията се отчитат физическите показатели на емисиите на метан и течовете се отстраняват.
4. Когато при дейността газообразни или течни горива от възобновяеми източници се смесват с биогаз или течни горива от биомаса, селскостопанската биомаса, използвана за производството на биогаз или течни горива от биомаса, отговаря на критериите, установени в член 29, параграфи 2–5 от Директива (ЕС) 2018/2001, а горскостопанската маса отговаря на критериите, установени в член 29, параграфи 6–7 от посочената директива.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
(192) Определение за „комбинирано производство на енергия“ се съдържа в член 2, точка 30 от Директива 2012/27/ЕС.
(193) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възпроизведен отпечатък на продукти. Изчисляване и указания за количествено определяне“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(194) Стандарт ISO 14064-1:2018 „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
4.20. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от биоенергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на инсталации за комбинирано производството на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия изключително от биомаса, биогаз или течни горива от биомаса, без комбинираното производство от смесване на горива от възобновяеми източници с биогаз или течни горива от биомаса (вж. раздел 4.19 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и D35.30.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Използваната при дейността селскостопанска биомаса отговаря на критериите, определени в член 29, параграфи 2—5 от Директива (ЕС) 2018/2001. Използваната при дейността горска биомаса отговаря на критериите, определени в член 29, параграфи 6 и 7 от посочената директива.
2. Намаляването на емисиите от парникови газове от използването на биомаса в инсталации за комбинирано производство на енергия е поне 80 % въз основа на методиката за изчисляване на намаляването на емисиите на парникови газове и сравнителната стойност за изкопаемо гориво, както е определено в приложение VI към Директива (ЕС) 2018/2001.
3. Когато инсталациите за комбинирано производство на енергия разчитат на анаеробно разграждане на органичен материал, производството на ферментационния продукт отговаря на критериите в раздел 5.6 и критерии 1 и 2 от раздел 5.7 от настоящото приложение, както е приложимо.
4. Точки 1 и 2 не се прилагат за инсталациите за комбинирано производство на енергия с обща номинална входяща топлинна мощност под 2 MW, работещи с газообразни горива от биомаса.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
(185) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
4.21. Производство на енергия за отопление/охлаждане чрез технология за слънчево термално отопление.
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на инсталации за производство на енергия за отопление/охлаждане чрез технология за слънчево термално отопление.
Когато икономическата дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно раздел 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в раздел 7.6.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(196) Решение за изпълнение (ЕО) 2017/1442.
(197) Окончателният технически доклад, изготвен въз основа на обмена на информация с държавите членки, съответните промишлени предприятия и неправителствени организации, съдържа техническа информация относно най-добрите налични технологии, използвани в средните горивни инсталации с цел намаляване на тяхното въздействие върху околната среда, и относно нивата на емисии, които биха били постигнати при използването на най-добрите налични и нововъзникнали технологии и свързаните с тях разходи (версия от 4.6.2021 г.: https://circabc.europa.eu/ui/group/06f33e94-9829-4ee3-b187-21bb783a0bf3/library/9a99a632-9ba8-4cc0-9679-08d929afda59/details).
(198) Решение за изпълнение (ЕО) 2018/1147.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността се произвежда енергия за отопление/охлаждане чрез технология за слънчево термално отопление.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| | |
|---|---|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Прекос към кръгова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.22. Производство на енергия за отопление/охлаждане от геотермална енергия.
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на инсталации за производството на енергия за отопление/охлаждане от геотермална енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл при производството на енергия за отопление/охлаждане от геотермална енергия са под 100 g CO₂e/kWh.
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват по данни за конкретния проект, когато има такива, въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 или ISO 14064-1:2018.
Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независима трета страна.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| | |
|---|---|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекос към кръгова икономика | Не се прилага |
(186) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
4.23. Производство на енергия за отопление/охлаждане от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за производството на топлина енергия, които произвеждат енергия за отопление/охлаждане от газообразни и течни горива от възобновяеми източници. Тази дейност не включва производството на енергия за отопление/охлаждане изключително от биогаз и течни биогорива (вж. раздел 4.24 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл от производството на енергия за отопление/охлаждане от възобновяеми газообразни и течни горива са под 100 g CO₂e/kWh.
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват по данни за конкретния проект, когато има такива, въз основа на Поръчка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (199) или ISO 14064-1:2018 (200).
Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независим трета страна.
2. Когато съоръженията включват каквото и да било форма на намаляване на емисиите (включително улавяне на въглерод или използване на обезвъглеродени горива), тази дейност по намаляване на емисиите отговаря на относителните разлики от настоящото приложение, когато това е приложимо.
Когато CO₂, който би бил емитиран при процеса на производство на електроенергия, се улавя с цел подемно съхранение, CO₂ се транспортира и се съхранява в подемни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени в раздел 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.
3. Дейността отговаря един от следните критерии:
а) при строителството са монтирани измервателни уреди за наблюдение на физическите емисии, като например изтичане на метан, или е въведена програма за откриване и отстраняване на течове;
б) по време на експлоатацията се отчитат физическите показатели на емисиите на метан и течовете се отстраняват.
4. Когато при дейността газообразни или течни горива от възобновяеми източници се смесват с биогаз или течни горива от биомаса, селскостопанската биомаса, използвана за производството на биогаз или течни горива от биомаса, отговаря на критерияте, установени в член 29, параграфи 2–5 от Директива (ЕС) 2018/2001, а горскостопанската маса отговаря на критерияте, установени в член 29, параграфи 6–7 от посочената директива.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
(199) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възледен отпечатък на продукти. Изчисляване и укazания за количествено определяне” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(200) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отваря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Не се прилага
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добри техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (203). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
Що се отнася до горивните инсталации с входяща топлинна мощност над 1 MW, но под праговете за прилагане на заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации, емисиите са под нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2015/2193.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отваря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
4.24. Производство на енергия за отопление/охлаждане от биоенергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за производството на енергия за отопление/охлаждане изключително от биомаса, биогаз или течни горива от биомаса, без производството на енергия за отопление/охлаждане от смесване на горива от възобновяеми източници с биогаз или течни горива от биомаса (вж. раздел 4.23 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Селскостопанската биомаса, използвана при дейността за производство на енергия за отопление и охлаждане, отваря на критерийте, определени в член 29, параграфи 2—5 от Директива (ЕС) 2018/2001. Използваната при дейността горска биомаса отваря на критерийте, определени в член 29, параграфи 6 и 7 от Директива (ЕС) 2018/2001.
2. Намаляването на емисиите от парникови газове от използването на биомаса е поне 80 % въз основа на методиката за изчисляване на намаляването на емисиите на парникови газове и съответната сравнителна стойност за изкопаемо гориво, както е определено в приложение VI към Директива (ЕС) 2018/2001.
3. Когато инсталациите разчитат на анаеробно разграждане на органичен материал, производството на ферментационния продукт отваря на критерийте в раздел 5.6 и критерии 1 и 2 от раздел 5.7 от настоящото приложение, както е приложено.
4. Точки 1 и 2 не се прилагат за инсталациите за производство на топлинна енергия с обща номинална входяща топлинна мощност над 2 MW, работещи с газообразни горива от биомаса.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отваря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отваря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
(203) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
| 4) | Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
|---|---|---|
| 5) | Предотвратяване и контрол на замърсяването | За инсталациите, попадащи в обхвата на Директива 2010/75/ЕС, емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (202), като същевременно се гарантира, че не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
Що се отнася до горивните инсталации с входяща топлина мощност над 1 MW, но под праговете за прилагане на заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации, емисиите са под нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2015/2193. |
За инсталациите в зони или части от зони, където не се спазват допустимите норми за качество на въздуха, определени в Директива 2008/50/ЕО, се отчитат резултатите от обмена на информация (203), публикувани от Комисията в съответствие с член 6, параграфи 9 и 10 от Директива (ЕС) 2015/2193. |
Що се отнася до анаеробното разграждане на ограничен материал, когато произвежданите ферментационен продукт се използва като тор или подобител на почвата пряко или след компостиране или друг вид обработка, той отговаря на изискванията за материалите за натоварване, определени в категории съставни материали (КСМ) 4 и 5 от приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009 или в националните разпоредби относно торовете или подобрите на почвата за селскостопански цели. |
Що се отнася до инсталациите за анаеробно разграждане, преработващи над 100 тона на ден, емисиите във въздуха и водата са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени за анаеробното преработване на отпадъци в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за преработването на отпадъците (204). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
6) | Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.25. Производство на енергия за отопление/охлаждане чрез отпадна топлина
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за производството на енергия за отопление/охлаждане с използване на отпадна топлина.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(202) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
(203) Окончателният технически доклад, изготвен въз основа на обмена на информация с държавите членки, съответните промишлени предприятия и неправителствени организации, съдържа техническа информация относно най-добрияте налични технологии, използвани в средните горивни инсталации с цел намаляване на тяхното въздействие върху околната среда, и относно нивата на емисии, които биха били постижими при използването на най-добрияте налични и нововъзникващи технологии и свързаните с тях разходи (версия от 4.6.2021 г.: https://circabc.europa.eu/ui/group/06f33e94-9829-4eeb-b187-21bb783a0f8f/library/9a99a632-9ba8-4cc0-9679-08d929afda59/details).
(204) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността се произвежда енергия за отопление/охлаждане от отпадна топлина.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Използваните помпи и различни видове оборудване, обхванати от разпоредбите за екоконструирането и енергийното етикетиране, в съответствието на изискванията за най-високия клас за енергийно етикетиране, определени в Регламент (ЕС) 2017/1369, и на регламентите за изпълнение съгласно Директива 2009/125/ЕО и представляват най-добрият наличен технологичен подход. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5. ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ (ВОДОСНАБДЯВАНЕ), КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
5.1. Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране, пречистване и доставяне на води
Описание на дейността
Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране, пречистване и доставяне на води.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове E36.00 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Водоснабдителната система отговаря на един от следните критерии:
а) нетното средно енергопотребление за водочерпенето и водопречистването е равно на 0,5 kWh на кубичен метър доставена вода или е по-малко от това потребление. В нетното енергопотребление може да се отчитат мерки за понижаване на енергопотреблението, например контрол на източниците (навлизащи количества замърсители), и по целесъобразност производството на енергия (например ветроенергия, слънчева и вятърна енергия);
6) обемът на течовете се изчислява посредством метода за оценяване с индекса на течовете в инфраструктурата (ИТИ) (205) и праговата стойност е равна на 1,5 или е по-ниска от тази величина, или се изчислява посредством друг целесъобразен метод, а праговата стойност се установява съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета (206). Изчислението трябва да се прилага за цялата водоснабдителна (водоразпределителна) мрежа, в която се извършват работите, т.е. на равнище водоснабдителна зона, район/райони за отделно (порайонно) отчитане на потреблението или район/райони за отделно (порайонно) контролиране на налягането.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|--------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отваря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отваря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отваря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.2. Подновяване на системи за събиране, пречистване и доставяне на води
Описание на дейността
Подновяване на системи за събиране, пречистване и доставяне на води, включително подновяване на инфраструктурата за водоснабдяване, водопречистване и водоразпределение (водоснабдяване) за битови и промишлени нужди. Тази дейност не предполага съществени промени в дебита на събираните, пречистените и доставяните води.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове Е36.00 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Подновяването на водоснабдителната система води до подобряване на енергийната ефективност по един от следните начини:
а) чрез понижаване на средното енергопотребление на системата с най-малко 20 % спрямо средните базови резултати на системата за тригодишен период, включително за водочерпене, водопречистване и водоразпределение, измерено в kWh на кубичен метър доставена вода;
(205) Индексът на течовете в инфраструктурата (ИТИ) се изчислява като текущи годишни действителни загуби (ПГДЗ)/неизбежни годишни действителни загуби (НГДЗ): Текущите годишни действителни загуби (ПГДЗ) представляват количеството вода, което в действителност се губи от разпределителната мрежа (т.е. не се доставя до крайните потребители). При неизбежните годишни действителни загуби (НГДЗ) се взема под внимание, че винаги ще има някакво изтичане от водоразпределителната мрежа. НГДЗ се изчислява въз основа на фактори като дължина на мрежата, брой на обслужващите връзки и работно налягане на мрежата.
(206) Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена) (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1).
6) чрез свиване с най-малко 20 % на разликата между: текущия среден обем на течовете за три години, изчислен по метода за оценяване с индекса на течовете в инфраструктурата (ИТИ), и ИТИ в размер на 1,5 (207); или между текущия среден обем на течовете за три години, изчислен по целесъобразен метод, и праговата стойност, установена съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2020/2184. Текущият среден обем на течовете за три години се изчислява за цялата водоснабдителна (водоразпределителна) мрежа, в която се извършват работите, т.е. за подновената водоснабдителна (водоразпределителна) мрежа на равнище район/райони за отделно (порайонно) отчитане на потреблението или район/райони за отделно (порайонно) контролиране на налагането.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отваря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отваря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекос към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отваря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.3. Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране и пречистване на отпадъчни води
Описание на дейността
Изграждане, разширяване и експлоатация на централизирани системи за отпадъчни води, включващи събиране (канализационна мрежа) и пречистване.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове Е37.00 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Нетното енергопотребление на пречистителната станция за отпадъчни води е равно на или по-ниско от:
a) 35 kWh на еквивалент жители (е.ж.) годишно за пречистителните станции с капацитет под 10 000 е.ж.;
b) 25 kWh на еквивалент жители (е.ж.) годишно за пречистителните станции с капацитет между 10 000 и 100 000 е.ж.;
v) 20 kWh на еквивалент жители (е.ж.) годишно за пречистителните станции с капацитет над 100 000 е.ж.;
В нетното енергопотребление при експлоатацията на пречистителната станция за отпадъчни води може да се отчитат мерките за понижаване на енергопотреблението, свързани с контрола на източниците (намаляване на навлизането на вода от поройни дъждове или на товар на замърсители) и по целесъобразност производственото на енергия в самата система (например вода, слънчева, топлинна и вятърна енергия).
(207) Индексът на течовете в инфраструктурата (ИТИ) се изчислява като текущи годишни действителни загуби (ППДЗ)/неизбежни годишни действителни загуби (НПДЗ): Текущите годишни действителни загуби (ППДЗ) представляват количеството вода, което в действителност се губи от водоразпределителната мрежа (т.е. не се доставя до крайните потребители). При неизбежните годишни действителни загуби (НПДЗ) се взема под внимание, че винаги ще има някакво изтичане от водоразпределителната мрежа. НПДЗ се изчислява въз основа на фактори като дължина на мрежата, брой на обслужващите връзки и работно наплъзване на мрежата.
2. За изграждането и разширяването на пречистителна станция за отпадъчни води или пречистителна станция за отпадъчни води със система за събиране на водите, които заместят няколко пречистителни системи с по-висока интензивност на емисиите на парникови газове (например септични ями, анаеробни езера), се извършва оценка на преките емисии на парникови газове (208). Резултатите се оповестяват пред инвеститорите и клиентите при поискване.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. Когато отпадъчните води се пречистят до равнище, позволяващо повторното им използване за селскостопанското напояване, се определят и изпълняват необходимите действия за управление на риска с цел предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху околната среда (209). |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Заустановеното във водоприемниците отговаря на изискванията, установени в Директива 91/271/ЕИО на Съвета (210) или в националните разпоредби, в които се посочват максимално допустимите равнища на замърсяванията от устремите във водоприемниците. Въведените са целесъобразни мерки за предотвратяване и намаляване на пречистването на прекомерни количества вода от поройни дъждове от системата за събиране на отпадъчните води, които може да включват естествени решения, отделни системи за събиране на водата от поройни дъждове, цистерни за задържане и пречистване на първия отток. Утайката от пречистване на отпадъчни води се използва в съответствие с Директива 86/278/ЕИО на Съвета (211) и с националното законодателство, отнасящо се до разпръскването на такава утайка върху почвата или за другите приложения на утайката върху и в почвата. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.4. Подновяване на системи за събиране и пречистване на отпадъчни води
Описание на дейността
Подновяване на централизирани системи за отпадъчни води, включително дейности по събиране (канализационна мрежа) и пречистване. Тази дейност не предполага съществени промени във връзка с товара (притока) или дебита на събираните или пречистяваните отпадъчни води в системата.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код Е37.00 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(208) Например спазване на насоките на МКИК за националните инвентаризация на парниковите газове при пречистването на отпадъчни води (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019rf/pdf/S_Volume5/19R_V5_6_Ch06_Wastewater.pdf).
(209) Съгласно приложение II към Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно минималните изисквания за повторното използване на водата (ОВ L 177, 5.6.2020 г., стр. 32).
(210) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).
(211) Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Подновяването на система за събиране води до подобряване на енергийната ефективност чрез понижаване на средното енергопотребление с 20 % годишно спрямо средните базови резултати на системата за тригодишен период. Това намаляване на енергопотреблението може да се отчете на равнището на проекта (т.е. подновяването на системата за събиране) или в цялата агломерация надолу по течението на отпадъчните води (т.е. с включване на системата за събиране, пречистителната станция или заустването на отпадъчните води надолу по течението).
2. Подновяването на система за пречистване на отпадъчни води води до подобряване на енергийната ефективност чрез понижаване на средното енергопотребление на системата с най-малко 20 % годишно спрямо средните й базови резултати за тригодишен период.
3. За целите на точки 1 и 2 нетното енергопотребление на системата се изчислява в kWh на еквивалент жители годишно от събрани или пречистени отпадъчни води, като се отчитат мерките за понижаване на енергопотреблението, свързани с контрола на източниците (намаляване на навлизането на вода от поройни дъждове или на товар на замърсители) и по целесъобразност производството на енергия в самата система (например вода, слънчева, топлина и вятърна енергия).
4. За целите на точки 1 и 2 операторът доказва, че няма съществени промени, свързани с външни условия, включително изменение на разрешителните за заустване или промени в натоварването на агломерацията, които биха довели до намаляване на енергопотреблението независимо от предпринетите мерки за ефективност.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. Когато отпадъчните води се пречистят до равнище, позволяващо повторното им използване за селскостопанско напояване, се определят и изпълняват необходимите действия за управление на риска с цел предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху околната среда (213). |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Заустването във водоприемници отговаря на изискванията, установени в Директива 91/271/ЕИО на Съвета или в националните разпоредби, в които се посочват максимално допустимите равнища на замърсители от заустване във водоприемници. Въведените с целесъобразни мерки за предотвратяване и намаляване на преливането на прекомерни количества вода от поройни дъждове от системата за събиране на отпадъчните води, които може да включват естествени решения, отделни системи за събиране на водата от поройни дъждове, цистерни за запълване и пречистване на първия отток. Утайката от пречистване на отпадъчни води се използва в съответствие с Директива 86/278/ЕИО на Съвета и с националното законодателство, отнасящо се до разпръскването на такава утайка върху почвата или за другите приложения на утайката върху и в почвата. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
(213) Съгласно приложение II към Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно минималните изисквания за повторното използване на водата (ОВ L 177, 5.6.2020 г., стр. 32).
5.5. Събиране и превоз на неопасни отпадъци на фракции, разделени при източника
Описание на дейността
Разделно събиране и превоз на неопасни отпадъци в отделни или смесени фракции (213) с цел подготовка за повторна употреба или рециклиране.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код Е38.11 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Всички разделно събиране и превозвани неопасни отпадъци, които са разделени при източника, са предназначени за подготовка за повторна употреба или рециклиране.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | В съоръженията за съхранение и прехвърляне на отпадъци разделно събираните фракции отпадъци не се смесват с други отпадъци или материали с различни свойства. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
5.6. Анаеробно разграждане на утайка от пречистване на отпадъчни води
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за преработване на утайка от пречистване на отпадъчни води чрез анаеробно разграждане и последващо производство и използване на биогаз или химикали.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове Е37.00 и Е42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Въведен е план за наблюдение и действие при извънредни ситуации за цел минимизиране на течовете на метан в съоръжението.
2. Произведен биогаз се използва пряко за производство на електроенергия или топлинна енергия или се подобрява до биометан за инжектиране в мрежата за природен газ, или се използва като гориво за превозни средства или като изходна суровина в химическата промишленост.
(213) В Съюза дейността е съобразена с член 10, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3) и с националното законодателство и националните планове за управление на отпадъците.
5.7. Анаеробно разграждане на биологични отпадъци
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на специални съоръжения за преработване на разделно събрани биологични отпадъци (214) чрез анаеробно разграждане и последващо производство и използване на биогаз и ферментационен продукт и/или химикали.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове E38.21 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Въведен е план за наблюдение и действие при извънредни ситуации за цел минимизиране на течовете на метан в съоръжението.
2. Произведеният биогаз се използва пряко за производство на електроенергия или топлинна енергия или се подобрява до биометан за инжектиране в мрежата за природен газ, или се използва като гориво за превозни средства или като изходна суровина в химическата промишленост.
3. Биологичните отпадъци, които се използват за анаеробно разграждане, са разделени при източника и са събрани разделно.
4. Произведеният ферментационен продукт се използва като тор/подобрител на почвата – пряко или след компостиране или друга преработка.
5. В специалните инсталации за преработване на биологични отпадъци делт на хранителните и фуражните култури (215), използвани като изходна суровина, е най-много 10 % от изходната суровина, при измерване като тегло и като средна годишна стойност.
(214) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
(215) Съгласно определението по член 3, параграф 4 от Директива 2008/98/ЕО.
(216) Съгласно определението по член 2, точка 40 от Директива (ЕС) 2018/2001.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Що се отнася до инсталациите за анаеробно разграждане, преработващи над 100 тона на ден, емисиите във въздуха и водата са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕИ), определени за анаеробното преработване на отпадъците в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за преработването на отпадъците (217). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. Произвежданите ферментационен продукт отговаря на изискванията за материалите за натоварване, определени съответно в категории съставни материали (КСМ) 4 и 5 за ферментационни продукт или КСМ 3 за компост в приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009 или в националните разпоредби относно торовете или подобрителите на почвата за селскостопански цели. Съдържанието на азот (с допустимо отклонение от ± 25 %) във ферментационния продукт, използван като тор или подобрител на почвата, се съобщава на купувача или на предприятието, отговарящо за премахване на ферментационния продукт. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.8. Компостиране на биологични отпадъци
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на специални съоръжения за преработване на разделно събрани биологични отпадъци (219) чрез компостиране (аеробно разграждане) и последващо производство и използване на компоста.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове E38.21 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Биологичните отпадъци, които се компостират, са разделени при източника и са събрани разделно.
2. Произведените компости се използват като тор или подобрител на почвата и отговаря на изискванията за материалите за натоварване, определени в категория съставни материали 3 от приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009 или в националните разпоредби относно торовете или подобрителите на почвата за използване в земеделието.
(217) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
(219) Съгласно определението по член 3, точка 4 от Директива 2008/98/ЕО.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Не се прилага
4) Преход към кръгова икономика
Не се прилага
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до инсталациите за компостиране, преработващи над 75 тона на ден, емисиите във въздуха и водата са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НЦИТ-СЕН), определени за аеробното преработване на отпадъците в най-новите относими заключения за НЦИТ, в т.ч. заключенията за НЦИТ за преработването на отпадъците (219). Не пълнват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
В обекта е въведена система за предотвратяване на проникването на инфилтрат в подпочвените води.
Произведеният компост отговаря на изискванията за материалите за натоварване, определени в категория съставни материали 3 от приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009 или в националните разпоредби относно торовете или подобрителите на почвата за използване в земеделието.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
5.9. Оползотворяване на материали от неопасни отпадъци
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за сортиране и обработка на разделно събрани неопасни отпадъци до вторични суровини, включващи процес за механична преработка, освен с цел насипване.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове Е38.32 и Е42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
При дейността поне 50 % от преработените събрани разделно неопасни отпадъци от глеца точка на телото се преобразуват във вторични суровини, подходящи за замяна на първични материали в различни производствени процеси.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Не се прилага
4) Преход към кръгова икономика
Не се прилага
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Не се прилага
(219) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
5.10. Улавяне и оползотворяване на сметищен газ
Описание на дейността
Монтаж и експлоатация на инфраструктура за улавяне и оползотворяване на сметищен газ в трайно затворени депа за отпадъци (сметища) чрез нови или допълнителни специални технически съоръжения и оборудване, монтирани по време на експлоатацията на депото или след затварянето му.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код Е38.21 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Депото за отпадъци не е отворено след 8 юли 2020 г.
2. Депото за отпадъци или клетката от депото, където системата за улавяне на газове е монтирана за първи път, разширена или модернизирана, е затворено(-а) трайно и вече не приема биоразлагателни отпадъци (221).
3. Произведените сметищен газ се използват за производство на електроенергия или топлинна енергия от биогаз (222) или се подобрява до биометан за инжектиране в мрежата за природен газ, или се използва като гориво за превозни средства или като изходна суровина в химическата промишленост.
4. По отношение на емисиите на метан от депото за отпадъци и течовете от съоръженията за събиране и използване на сметищния газ се прилагат процедурите за контрол и мониторинг, установени в приложение III към Директива 1999/31/ЕО на Съвета (223).
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Трайното затваряне и възстановяването, както и последващото обслужване на старите депа за отпадъци, където е монтирана система за улавяне на сметищния газ, се извършват в съответствие със следните правила: |
| | а) общите изисквания, установени в приложение I към Директива 1999/31/ЕО; |
| | б) процедурите за контрол и мониторинг, определени в приложение III към посочената директива. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
(220) Определението за „депо“ (депо за отпадъци, сметища) се съдържа в член 2, буква ж) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).
(221) Съгласно член 5, параграф 3 от Директива 1999/31/ЕО.
(222) Определение за „биогаз“ се съдържа в член 2, точка 28 от Директива (ЕО) 2018/2001.
(223) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1)
5.11. Транспортиране на CO₂
Описание на дейността
Транспортиране на уловен CO₂ с всякакви видове транспорт.
Изграждане и експлоатация на тръбопроводи за CO₂ и модернизиране на газопроводни мрежи, чието основно предназначение е включването на уловен CO₂.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.21 и H49.50.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. При транспортирането на CO₂ от инсталацията, в която е уловен, до пункта за инжектиране няма изтичане на CO₂, надхвърлящо 0,5 % от масата на транспортирания CO₂.
2. CO₂ се доставя до мястото за трайно съхранение на CO₂, което отговаря на критерийте за съхранение на CO₂ в подземни геоложки формации, установени в раздел 5.12 от настоящото приложение; или до други видове транспорт за пренос до място за трайно съхранение на CO₂, което отговаря на тези критерии.
3. Прилагат се подходящи системи за откриване на течове и е въведен план за мониторинг, а докладът се проверява от независим трета страна.
4. Дейността може да включва монтаж на компоненти, които повишават гъвкавостта и подобряват управлението на съществуваща мрежа.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---------------------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.12. Трайно съхранение на CO₂ в подземни геоложки формации
Описание на дейността
Трайно съхранение на уловен CO₂ в годни подземни геоложки формации.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код Е39.00 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Извършва се характеризиране и оценяване на потенциалния комплекс за съхранение и на заобикалящия район или превозване по смисъла на член 3, точка 8 от Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (224), за да се установи дали геоложките формации са годни за използване като място за съхранение на CO₂.
2. Във връзка с експлоатацията на места за съхранение на CO₂ в подземни геоложки формации, включително във връзка със задълженията, свързани със затварянето и обслужването след затварянето:
а) са въведени подходящи системи за откриване на течове с цел предотвратяване на изтичането по време на експлоатация;
б) установен е план за мониторинг на инсталациите за инжектиране, на комплекса за съхранение и, където необходимо — на заобикалящия район, като периодичните доклади се проверяват от националния компетентен орган.
3. Във връзка с превозването и експлоатацията на места за съхранение в Съюза дейността отговаря на Директива 2009/31/ЕО. Във връзка с превозването и експлоатацията на места за съхранение в трети държави дейността отговаря на стандарт ISO 27914:2017 (225) за съхранението на CO₂ в геоложки формации.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността е в съответствие с Директива 2009/31/ЕО. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
6. ТРАНСПОРТ
6.1. Международен пътнически железопътен транспорт
Описание на дейността
Покупка, финансиране, вземане под наем или на лизинг и експлоатация на средства за превоз на пътници чрез железопътен подвижен състав по основните мрежи, разпределен на обширна географска територия, превоз на пътници чрез международни железопътни линии и експлоатация на спални вагони или вагон-ресторанти като единна дейност на железопътните дружества.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.10 и N77.39.
Когато икономическа дейност от тази категория не отговаря на критерия за съществен принос по буквa а) от настоящия раздел, тя е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на останалите технически критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
(224) Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОБ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).
(225) Стандарт ISO 27914:2017 „Улавяне и транспортиране на въглероден диоксид и съхранението му в геоложки формации. Съхранение в геоложки формации“ (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/64148.html).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността отговаря на един от следните критерии:
а) влаковете и пътническите вагони са с нулеви преки емисии на отработил CO₂;
б) влаковете и пътническите вагони са с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂, когато се движат по релси с необходимата инфраструктура и използват конвенционални двигатели, ако липсва такава инфраструктура (двумодален режим).
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| 2) | Адаптиране към изменението на климата |
| 3) | Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси. Не се прилага |
| 4) | Преход към кръгова икономика. Въведени са мерки за управление на отпадъците в съответствие с йерархията за управление на отпадъците, по-специално по време на поддръжката. |
| 5) | Предотвратяване и контрол на замърсяването. Двигателите за задвижване на локомотивите и двигателите за задвижване на моторните отговарят на граничните стойности на емисиите, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета (226). |
| 6) | Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите. Не се прилага |
6.2. Товарен железопътен транспорт
Описание на дейността
Покупка, финансиране, вземане на лизинг или под наем и експлоатация на средства за товарен транспорт по основните железопътни мрежи, както и по железопътните линии за товарен транспорт на кратки разстояния.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.20 и N77.39.
Когато икономическа дейност от тази категория не отговаря на критерия за съществен принос по буквa а) от настоящия раздел, тя е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на останалите технически критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Дейността отговаря на един или и на двата критерия по-долу:
а) влаковете и вагоните са с нулеви преки емисии на отработил CO₂;
б) влаковете и вагоните са с нулеви преки емисии на отработил CO₂, когато се движат по релси с необходимата инфраструктура и използват конвенционални двигатели, ако липсва такава инфраструктура (двумодален режим).
2. Влаковете и вагоните не са предназначени за превоз на изкопаеми горива.
(226) Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. относно изискванията за граничните стойности на емисиите на газообразни и прахови замърсявители и за озеленяването на типа на двигателите с вътрешно горене за извънредна подвижна техника, за изменение на редомен (ЕС) № 1024/2012 и (ЕС) № 167/2013 и за изменение и отмяна на Директива 97/68/ЕО (ОВ L 252, 16.9.2016 г., стр. 53).
6.3. Градски и крайградски транспорт, пътнически автомобилен транспорт
Описание на дейността
Покупка, финансирание, вземане на лизинг или под наем и експлоатация на пътни превозни средства за градски и крайградски пътнически транспорт и автомобилен пътнически транспорт.
За моторните превозни средства – експлоатация на превозни средства, спадащи към категориите М2 или М3 в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/858, с цел извършване на превоз на пътници.
Икономическите дейности от тази категория може да включват различни видове сухопътен транспорт, например с автобуси, трамваи, тролейбуси, подемни и надемни железници. Дейността включва и транспорта по маршрут от град до летище или от град до гара, както и експлоатацията на наземни въжени железници (фunicularи) и въздушни въжени линии, когато са част от градски или крайградски системи за транзитен превоз.
Икономическите дейности от тази категория включват и редовни услуги за автобусен превоз на дълги разстояния, чартърни превози, екскурзийни превози и други услуги за случаен автобусен превоз, автобусни линии за обслужване на летища (в т.ч. в рамките на самите летища), експлоатация на училищни автобуси и автобуси за транспорта.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.31, H49.3.9, N77.39 и N77.11.
Когато икономическа дейност от тази категория не отговаря на критерия за съществен принос по буква а) от настоящия раздел, тя е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на останалите технически критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността отговаря на един от следните критерии:
а) при дейността се изпълняват градски или крайградски пътнически превози, като преките емисии на (отработил) CO₂ са нулеви (227);
6) до 31 декември 2025 г. – при дейността се извършват междууелични пътнически автомобилни превози с превозни средства, спадащи към категориите М2 и М3 (229), които са с тип на каросерията, класифициран като „CA” (едноетажно превозно средство), „CB” (двуетажно превозно средство), „CC” (съчленено едноетажно превозно средство) или „CD” (съчленено двуетажно превозно средство) (230) и които отговарят на най-новия стандарт ЕВРО VI, т.е. еноревременно на изискванията на Регламент (ЕО) № 595/2009 и – от влизането в сила на измененията на посочения регламент – на съответните актове за изменение, дори преди започването на прилагането им, и на последния етап от стандарта ЕВРО VI, изложен в таблица 1 от допълнение 9 към приложение I към Регламент (ЕС) № 582/2011, когато разпоредбите за този етап са влезли в сила, но прилагането им все още не е започнало за този тип превозно средство (230). Когато такъв стандарт няма, преките емисии на CO₂ на превозното средство са нуливи.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отваря на критерите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците в съответствие с йерархията за управление на отпадъците, както на етапа на използване (поддръжка), така и при излизане на превозните средства от употреба, включително чрез повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти (в частност суровините от критично значение в тях). |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Що се отнася до пътните превозни средства от категория М, гумите отговарят на изискванията за възден шум при търкане в най-високия клас, в който има превозни средства, и на коефициента на съпротивление при търкане (който оказва влияние върху енергийната ефективност на превозното средство) в двата най-високи класа, в които има превозни средства, съгласно Регламент (ЕС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета (231), като това може да се удостовери чрез европейската продуктова база данни за енергийно етикетиране (EPREL). В съответните случаи превозните средства отговарят на изискванията на най-скорошния приложим етап на одобрението на типа Евро VI по отношение на емисиите от тежки превозни средства, определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 595/2009. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
6.4. Използване на средства за лична мобилност, велосипедна логистика
Описание на дейността
Продажба, покупка, финансиране, отдаване/вземане на лизинг или под наем и експлоатация на средства за лична мобилност или превозни устройства, задвижвани от физическата дейност на потребителя, от двигатели с нулеви емисии или от съчетание от двигатели с нулеви емисии и физическа дейност. Тук се включва предоставянето на товарни транспортни услуги посредством (товарни) велосипеди.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове N77.11 и N77.21.
(229) Съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/858.
(230) Съгласно част В, точка 3 от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858.
(231) До 31.12.2021 г. – етап Е от EURO VI съгласно Регламент (ЕО) № 595/2009.
(232) Регламент (ЕС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009 (ОБЛ 177, 5.6.2020 г., стр. 1).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Задвижването на средствата за лична мобилност извършва от физическата дейност на потребителя, от мотор с нулеви емисии или от комбинация от мотор с нулеви емисии и физическа дейност.
2. Експлоатацията на средства за лична мобилност се допуска на същата обществена инфраструктура, която се използва и от велосипедисти и пешеходци.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците в съответствие с йерархията за управление на отпадъците, както на етапа на използване (поддръжка), така и при излизане на превозните средства от употреба, включително чрез повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти (в частност суровините от критично значение в тях). |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
6.5. Транспорт с мотоциклети, леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства
Описание на дейността
Покупка, финансиране, възможност на лизинг или под наем и експлоатация на превозни средства, класифицирани в категории M1 (212) и N1 (213), които са от обхвата на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета (214), или категория L (дву-, три- и четириколесни превозни средства) (215).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.32, H49.39 и N77.11.
Когато икономическата дейност от тази категория не отговаря на критерий за съществен принос по буква а), подточка ii) и буква б) от настоящия раздел, тя е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на останалите технически критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
(212) Съгласно член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент (ЕС) 2018/858.
(213) Съгласно член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕС) 2018/858.
(214) Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1).
(215) Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/858.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността отговаря на следните критерии:
а) за превозните средства от категории М1 и N1, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 715/2007:
i) до 31 декември 2025 г. специфичните емисии на CO₂ съгласно определението по член 3, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2019/631 са под 50 g CO₂/km (леки превозни средства с ниски и нулеви емисии);
ii) от 1 януари 2026 г. специфичните емисии на CO₂ съгласно определението по член 3, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2019/631 са нулеви;
б) за превозните средства от категория L емисиите на отработил CO₂ са равни на 0 g CO₂/km при изчисление по процедурата за изпитване на емисии, определена в Регламент (ЕС) № 168/2013.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Превозните средства от категории М1 и N1 отговарят на следните две условия: |
| | а) те са пригодни за повторна употреба или за рециклиране до минимум 85 % тегловно; |
| | б) те са пригодни за повторна употреба или за оползотворяване до минимум 95 % тегловно (236). |
| | Въведен са мерки за управление на отпадъците в съответствие с изискванията за управление на отпадъците, както на етапа на използване (пощъръжка), така и при излизане на превозните средства от употреба, включително чрез повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти (и по-специално суровините от изключителна важност в тях). |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Превозните средства отговарят на изискванията на най-скорочните приложими етап на одобрението на типа Евро 6 по отношение на емисиите от леки превозни средства (237), определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007. |
| | Превозните средства отговарят на правовете за емисиите за чистите (екоъбразни) леки превозни средства, посочени в таблица 2 от приложението към Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (238). |
| | Що се отнася до пътните превозни средства от категории М и N, гумите отговарят на изискванията за възден шум при търкаляне в най-високия клас, в който има превозни средства, и на коекофина на съпротивление при търкаляне (който оказва влияние върху енергийната ефективност на превозното средство) в двата най-високи класа, в които има превозни средства, съгласно Регламент (ЕС) 2020/740, като това може да се удос-товери чрез европейската продуктова база данни за енергийно етикетиране (EPREL). |
(236) Съгласно приложение 1 към Директива 2005/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно типовото одобрение на моторни превозни средства по отношение на възможната им повторна употреба, рециклиране и оползотворяване и относно изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 10).
(237) Регламент (ЕС) 2018/1832 на Комисията от 5 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията и Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията с цел подобряване на изпитваната и процедурите за одобряване на типа по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари, включително на тези за съответствие в експлоатация и за емисии в реални условия на движение, както и с цел въвеждане на устройства за следене на разхода на гориво и електроенергия (ОВ L 301, 27.11.2018, стр. 1).
(238) Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаването на чисти и енергийно- ефективни пътни превозни средства (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 5).
6.6. Услуги за товарен автомобилен транспорт
Описание на дейността
Покупка, финансирание, вземане на лизинг или под наем и експлоатация на средства, класифицирани в категории N1, N2 (240) или N3 (241), попадащи в обхвата на етап Е от нормата ЕВРО VI (242) или заменената я норма, ще се отнася до услугите за товарен автомобилен (пътен) транспорт.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.4.1, H53.10, H53.20 и N77.12.
Когато икономическа дейност от тази категория не отговаря на критерия за съществен принос по точка 1), буква а), точка 1), буква б) и точка 1), буква в), подточка i) от настоящия раздел, тя е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на останалите технически критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Дейността отговаря на един от следните критерии:
а) превозните средства от категория N1 имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
б) превозните средства от категории N2 и N3 с технически допустима максимална маса с товар по 7,5 тона вкл., които са „тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии” съгласно определението по член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;
в) превозните средства от категории N2 и N3 с технически допустима максимална маса с товар по 7,5 тона вкл. са едно от следните:
i) „тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии” съгласно определението по член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;
ii) когато спазването на критерия по подточка i) е технологично и икономически неосъществимо — „тежкотоварно превозно средство с ниски емисии” съгласно определението по член 3, точка 12 от посочения регламент.
2. Превозните средства не са предназначени за превоз на изкопаеми горива.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Не се прилага
(239) Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменянето шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 131).
(240) Съгласно член 4, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент (ЕС) 2018/858.
(241) Съгласно член 4, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент (ЕС) 2018/858.
(242) Съгласно Регламент (ЕО) № 595/2009.
4) Преход към кръгова икономика
Превозните средства от категории N1, N2 и N3 отоварят на следните две условия:
а) те са пригодни за повторна употреба или за рециклиране до минимум 85 % тегловно;
б) те са пригодни за повторна употреба или за оползотворяване до минимум 95 % тегловно (243).
Въведените мерки за управление на отпадъците в съответствие с изискванията за управление на отпадъците, както на етапа на използване (пощъръкка), така и при излизане на превозните средства от употреба, включително чрез повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти (и по-специално суровините от изключителна важност в тях).
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до пътните превозни средства от категории M и N, гумите отоварят на изискванията за възден шум при търкаляне в най-високия клас, в който има превозни средства, и на коефициента на съпротивление при търкаляне (който оказва влияние върху енергийната ефективност на превозното средство) в двата най-високи класа, в който има превозни средства, съгласно Регламент (ЕС) 2020/740, като това може да се удос-товери чрез европейската продуктова база данни за енергийно етикетиране (EPREL). Превозните средства отварят на изискванията на най-скоростния приложим етап на одобрението на типа Евро VI по отношение на емисиите от тежки превозни средства (244), определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 595/2009.
Превозните средства отварят на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 540/2014.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Не се прилага
6.7. Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища
Описание на дейността
Покупка, финансиране, вземане на лизинг или под наем и експлоатация на пътнически плувателни съдове по вътрешни водни пътища, с използване на плувателни съдове, които не са годни за морски транспорт.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код H50.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Когато икономическата дейност от тази категория не отваря на критерия за съществен принос по буква а) от настоящия раздел, тя е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отваря на останалите технически критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността отваря на един от следните критерии:
а) плувателните съдове имат нулееви пръчки емисии на (отработил) CO₂;
б) до 31 декември 2025 г. – хибридните плувателни съдове и плувателните съдове, работещи с два вида горива, получават при обичайната си работа най-малко 50 % от енергията си от гориво с нулееви пръчки емисии на (отработил) CO₂ или електричество от зареждане.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отваря на критерияте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
(243) Съгласно приложение I към Директива 2005/64/ЕО.
(244) Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI), и за изменение на приложения I и III към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 167, 25.6.2011 г., стр. 1).
6.8. Товарен транспорт по вътрешни водни пътища
Описание на дейността
Покупка, финансиране, вземане на лизинг или под наем и експлоатация на товарни плавателни съдове по вътрешни водни пътища, с използване на плавателни съдове, които не са годни за морски транспорт.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код H50.4 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Когато икономическа дейност от тази категория не отговаря на критерия за съществен принос по буква а) от настоящия раздел, тя е прекъсната дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/832, ако отговаря на останалите технически критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Дейността отговаря на един или и на двата критерия по-долу:
а) плавателните съдове са с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
б) когато спазването на критерия по буква а) е технологично и икономически неосъществимо, до 31 декември 2025 г. плавателните съдове имат преки емисии на (отработил) CO₂ на тонкилометър (g CO₂/km), изчислени (или приблизително оценени, когато става въпрос за нови плавателни съдове) чрез работния показател за енергийна ефективност (243), които са с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисиите на CO₂, определена за тежкотоварните превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242.
2. Плавателните съдове не са предназначени за превоз на изкопаеми горива.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
(243) Работният показател за енергийна ефективност се определя като съотношението на масата на емисиите на CO₂ на единица транспортна работа. Той е представителна стойност на енергийната ефективност при експлоатацията на кораба в рамките на непрекъснат период, отразяващ общи модел на търговска експлоатация на плавателния съд. Насоки за изчисляването на този показател са публикувани в документ МЕРС.1/Circ. 684 на Международната морска организация.
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при излизане на плавателния съд от употреба, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците, включващи контрол и управление на опасните материали на борда на корабите и обеспечаване на безопасното им рециклиране. За плавателните съдове, работещи с акумулатори, тези мерки включват повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти, включително на суровините в тях от критично значение. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Плавателните съдове съответстват на граничните стойности на емисиите, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628 (включително на плавателните съдове, които спазват тези гранични стойности, но не разполагат с решения, получили типово одобрение, благодарение например на обработката на отработилите газове). |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
6.9. Модернизиране на плавателни съдове за пътнически и товарен транспорт по вътрешни водни пътища
Описание на дейността
Модернизиране и усъвършенстване на плавателни съдове за транспорт на товари или пътници по вътрешни водни пътища, с използване на плавателни съдове, които не са годни за морски транспорт.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H50.4, H50.30 и C33.15.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. До 31 декември 2025 г. дейността по модернизиране води до намаляване на разхода на гориво на плавателния съд с най-малко 10 %, изразени като литър гориво на тон/километър, което е доказано чрез сравнителни изчисления за представителните зони за плаване (включително представителни профили на товара), в които плавателният съд трябва да работи, или чрез резултатите от изпитания на модели или симулации.
2. Модернизираните или усъвършенстваните плавателни съдове не са предназначени за превоз на изкопаеми горива.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
(245) Работният показател за енергийна ефективност се определя като съотношението на масата на емисиите на CO₂ на единица транспортна работа. Той е представителна стойност на енергийната ефективност при експлоатацията на кораба в рамките на непрекъснат период, отразяващ общи модел на търсачка експлоатация на плавателния съд. Насоки за изчисляването на този показател са публикувани в документ МЕРС.1/Circ. 684 на Международната морска организация.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критерия, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при излизане на плавателния съд от употреба, в съответствие с иерархията на управление на отпадъците, включващи контрол и управление на опасните материали на борда на корабите и обезпечение на безопасното им рециклиране.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Плавателните съдове съответстват на граничните стойности на емисиите, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628 (включително на плавателните съдове, които спазват тези гранични стойности, но не разполагат с решения, получили типово одобрение, благодарение на обработката на отработените газове).
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Не се прилага
6.10. Морски и крайбрежни товарен воден транспорт, плавателни съдове за пристанищни дейности и спомагателни дейности
Описание на дейността
Покупка, финансирание, чартъринг (със или без екипаж) и експлоатация на плавателни съдове, предназначени и оборудвани за товарни превози или за комбинирани превози на товари и пътници по море или в крайбрежни води, независимо дали редовни (по разписание), или не. Покупка, финансирание, вземане под наем и експлоатация на плавателни съдове, необходими за пристанищни дейности и спомагателни дейности, например влечачи, плавателни съдове за обслужващи дейности по привързване (швартоване), пилотски (люцмански) кораби, спасителни съдове и ледоразбивачи.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H50.2, H52.22 и N77.34.
Когато икономическа дейност от тази категория не отговаря на критерия за съществен принос по точка 1, буква а) от настоящия раздел, тя е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на останалите технически критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Дейността отговаря на един или няколко от следните критерии:
а) плавателните съдове имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
б) до 31 декември 2025 г. – хибридните плавателни съдове и плавателните съдове, работещи с два вида горива, за обичайната си работа в морето и пристанищата получават най-малко 25 % от енергията си от гориво с нулеви емисии на (отработил) CO₂ или електричество от зареждане;
в) когато спазването на критерия по буквa а) е технологично и икономически неосъществимо, до 31 декември 2025 г. и само когато може да бъде доказано, че плавателните съдове се използват изключително за предпазване на услуги по крайбрежието и в морето на къси разстояния с цел спомагане за предпазването към друг вид транспорт на товари, които понастоящем се превозват до морето по суша – плавателните съдове имат преки емисии на (отработил) CO₂, изчислени чрез проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI) на Международна морска организация (ИМО) (246), които са с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисии на CO₂, определена за тежкотоварните превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент 2019/1242:
(246) Energy Efficiency Design Index (Проектен индекс за енергийна ефективност) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.imo.org/fr/MediaCentre/HotTopics/GHG/Pages/EEDI.aspx).
2. Плавателните съдове не са предназначени за превоз на изкопаеми горива.
| Неминавяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата |
| Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси |
| Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекод към кръгова икономика |
| Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при излизане на плавателния съд от употреба, в съответствие с иерархията за управление на отпадъците. |
| За плавателните съдове, работещи с акумулатори, тези мерки включват повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти, включително на суровините в тях от критично значение. |
| За съществуващите кораби с над 500 брутно тона и за новопостроените кораби, които ги заместват, дейността отговаря на изискванията от Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета (249) във връзка с инвентарния опис на опасните материали. Излезите от употреба кораби се рециклират в съоръжения, включени в европейския списък на съоръженията за рециклиране на кораби, предвиден в Решение 2016/2323 на Комисията (250). |
| Дейността отговаря на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета (251) по отношение на опазването на морската среда от отрицателните последици, дължащи се на изхвърлянето на отпадъци от кораби. |
| Корабът се експлоатира в съответствие с приложение V към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 2 ноември 1973 г. (Конвенцията MARPOL на Международната морска организация), в частност с цел произвеждане на по-малки количества отпадъци и намаляване на законните изхвърляния, чрез управление на отпадъците на кораба по устойчив и екосъобразен начин. |
(247) Изисквания за проектия индекс за енергийна ефективност (EEDI) съгласно договореното от Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация на неговата сесия в Пета сесия. Плавателните съдове, които отговарят на видовете плавателни съдове, определени в правило 2 от приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Конвенцията MARPOL), но не се смятат за нови кораби по силата на посоченото правило, може да представят стойност на проектия индекс за енергийна ефективност, изчислена доброволно в съответствие с глава 4 от приложение VI към Конвенцията и осигуряват проверка на тези изчисления в съответствие с глава 2 от приложение VI към Конвенцията.
(248) Горива, които отговарят на техническите критерии за проверка, установени в раздел 3.10 и 4.13 от настоящото приложение.
(249) Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 1).
(250) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/2323 на Комисията за установяване на европейски списък на съоръженията за рециклиране на кораби в съответствие с Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно рециклирането на кораби (ОВ L 345, 20.12.2016 г., стр. 119).
(251) Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 116).
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до намаляването на емисиите на серни оксиди и прахови частици, плавателните съдове отговарят на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/802 на Европейския парламент и на Съвета (252), както и на правило 14 (253) от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Съдържанието на сира в горивото не надвишава 0,5 % като маса (световната максимално допустима норма за съдържанието на сира) и 0,1 % като маса в зоната за контрол на емисиите (ЗКЕ), определена от ИМО в Северно море и Балтийско море (254).
Що се отнася до емисиите на азотни оксиди (NOx), плавателните съдове отговарят на правило 13 (255) от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Изискването за азотните оксиди за етап II важи за корабите, построени след 2011 г. Корабите, построени след 1 януари 2016 г., отговарят на по-строгите изисквания за двигателите (етап III) за намаляване на емисиите на NOx само докато се експлоатират в зони за контрол на емисиите на NOx, установени по силата на правилата на ИМО (256).
Изхвърлянето на отпадъчни води от санитарните съоръжения и отпадъчни води от морето и пране („черни“ и „сиви“ води) от корабите се извършва в съответствие с приложение IV към Конвенцията MARPOL на ИМО.
Въведен са мерки за свеждане до минимум на токсичността на противообрастващата боя и биоцидите съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 за прилагане в правото на Съюза на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи корабни системи, приета на 5 октомври 2001 г. (257).
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Изискването на баластни води, съдържащи чужди видове, се предотвратява съгласно Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и утайките от кораби (УББ).
Въведен са мерки за предотвратяване на въвеждането на чужди видове чрез биологично обрастване на корпусите и нишите на корабите, като са взети предвид Насоките на ИМО във връзка с биологичното обрастване (258).
Шумът и вибрациите се ограничават чрез използване на намаляващи шума гребни винтове, конструкции на корпуса или бордови машини в съответствие с Насоките на ИМО за намаляването на подводния шум (259).
В Съюза дейността не възпрепятства постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО, което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптори 1 (биологично разнообразие), 2 (чужди видове), 6 (циклон на морското дъно), 8 (замърсяване), 10 (отпадъци в морските води), 11 (шум/енергия) по посочената директива и съгласно Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за тези дескриптори, както е приложено.
(252) Директива (ЕС) 2016/802 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно намаляването на съдържанието на сира в определени течни горива (ОВ1.132, 21.5.2016 г., стр. 58).
(253) (Версия от 4.6.2021 г.: http://www.imo.org/en/OurWork/Environment/PollutionPrevention/AirPollution/Pages/Sulphur-oxides-(SOx)-%E2%80%93-Regulation-14.aspx).
(254) Що се отнася до разширяването на изискванията по отношение на зоната за контрол на емисиите чрез включване на други морета в Съюза, държавите с излаз на Средиземно море обвързват обособяването на съответната ЗКЕ съгласно правилата уредба на Конвенцията от Барселона.
(255) (Версия от 4.6.2021 г.: http://www.imo.org/en/OurWork/Environment/PollutionPrevention/AirPollution/Pages/Nitrogen-oxides-(NOx)—Regulation-13.aspx).
(256) За моретата в Съюза изискването е приложимо от 2021 г. за Балтийско море и Северно море.
(257) Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи корабни системи, приета на 5 октомври 2001 г.
(258) Насоки на ИМО за контрола и справянето с биологичното обрастване на корабите с цел минимизиране на пренасянето на инвазивни водни видове, резолюция МЕРС.207(62).
(259) Насоки на ИМО за намаляване на подводния шум от търговско корабоплаване с цел предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху морските живи организми (МЕРС.1/Circ.833).
6.11. Морски и крайбрежен пътнически воден транспорт
Описание на дейността
Покупка, финансирание, чартърване (със или без екипаж) и експлоатация на плавателни съдове, предназначени и оборудвани за извършване на пътнически превози по море или в крайбрежни води, независимо дали редовни (по разписание), или не. Икономическите дейности от тази категория включват експлоатацията на фериботи, водни таксита и екскурзийни плавателни съдове, круизни кораби или кораби за разглеждане на забележителности.
Дейността може да се отнесе към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H50.10, N77.21 и N77.34.
Когато икономическа дейност от тази категория не отговаря на критерия за съществен принос по буквa а) от настоящия раздел, тя е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на останалите технически критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността отговаря на един или няколко от следните критерии:
а) плавателните съдове имат нулеви премии емисии на (отработили) CO₂;
б) когато спазването на критерия по буквa а) е технически и икономически неосъществимо, до 31 декември 2025 г. – хибридните плавателни съдове и плавателните съдове, работещи с два вида горива, за обичайната си работа в морето и пристанищата получават най-малко 25 % от енергията си от гориво с нулеви премии емисии на (отработили) CO₂ или електричество от зареждане;
в) когато спазването на критерия по буквa а) е технологично и икономически неосъществимо, до 31 декември 2025 г. – плавателните съдове постигат стойност на проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI) (260) с 10 % под изискванията за този индекс, приложими към 1 април 2022 г. (261), ако плавателните съдове могат да работят с горива с нулеви премии емисии на (отработили) газове или с горива от възобновяеми източници (262);
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при излизане на плавателния съд от употреба, в съответствие с иерархията за управление на отпадъците. За плавателните съдове, работещи с акумулатори, тези мерки включват повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти, включително на суровините в тях от критично значение. За съществуващите кораби с над 500 бруто тона и за новопостроените кораби, които ги заместват, дейността отговаря на изискванията от Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с инвентарния опис на опасните материали. Излезите от употреба кораби се рециклират в съръжения, включени в европейския списък на съръженията за рециклиране на кораби, предвиден в Решение за изпълнение 2016/2323 на Комисията. |
(260) Energy Efficiency Design Index (Проектен индекс за енергийна ефективност) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.imo.org/fr/MediaCentre/HotTopics/GHG/Pages/EEDI.aspx).
(261) Изисквания за проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI) съгласно договореното от Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация на неговата седемдесет и пета сесия. Плавателните съдове, които отговарят на въведените плавателни съдове, определени в правило 2 от приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Конвенцията MARPOL), но не се смятат за нови кораби по силата на посоченото правило, може да представят стойност на проектния индекс за енергийна ефективност, изчислена доброволно в съответствие с глава 4 от приложение VI към Конвенцията и осигуряват проверка на тези изчисления в съответствие с глава 2 от приложение VI към Конвенцията.
(262) Горива, които отговарят на техническите критерии за проверка, установени в раздели 3.10 и 4.13 от настоящото приложение.
Дейността отговаря на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/883 по отношение на опазването на морската среда от отрицателните последици, дължащи се на изхвърлянето на отпадъци от кораби.
Корабът се експлоатира в съответствие с приложение V към Конвенцията MARPOL на ИМО, в частност с цел произвеждане на по-малки количества отпадъци и намаляване на законните изхвърления, чрез управление на отпадъците на кораба по устойчив и екосъобразен начин.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до намаляването на емисиите на серни оксиди и прахови частици, плавателните съдове отговарят на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/802, както и с правило 14 от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Съдържанието на сера в горивото не надвишава 0,5 % като маса (световната максимално допустима норма за съдържанието на сера) и 0,1 % като маса в зоната за контрол на емисиите (ЗКЕ), определена от ИМО в Северно море и Балтийско море (263).
Що се отнася до емисиите на азотни оксиди (NOx), плавателните съдове отговарят на правило 13 от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Изискването за азотните оксиди за етап II важи за корабите, построени след 2011 г. Корабите, построени след 1 януари 2016 г., отговарят на по-строгите изисквания за двигателите (етап III) за намаляване на емисиите на NOx само докато се експлоатират в зони за контрол на емисиите на NOx, установени по силата на правилата на ИМО (264).
Изхвърлянето на отпадъчни води от санитарните съоръжения и отпадъчни води от миец и пране („черни“ и „сиви“ води) от корабите се извършва в съответствие с приложение IV към Конвенцията MARPOL на ИМО.
Въведен са мерки за свеждане до минимум на токсичността на противобиологическата боя и биоцидите съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 за прилагане в правото на Съюза на Международната конвенция за контрол на вредните противобиологически корабни системи, приета на 5 октомври 2001 г.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Изпълнението на баластни води, съдържащи чужди видове, се предотвратява съгласно Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и утайките от кораби (УББ).
Въведен са мерки за предотвратяване на въвеждането на чужди видове чрез биологично обработване на корпусите и нишите на корабите, като са взети предвид Насоките на ИМО във връзка с биологичното обработване (265).
Шумът и вибрациите се ограничават чрез използване на намаляващи шума гребни винтове, конструкции на корпуса или бордови машини в съответствие с Насоките на ИМО за намаляването на подводния шум (266).
В Съюза дейността не възпрепятства постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО, което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптори 1 (биологично разнообразие), 2 (чужди видове), 6 (шум на морското дно), 8 (замърсяване), 10 (отпадъци в морските води), 11 (шум/енергия) по посочената директива и съгласно Решение (ЕС) 2017/848 във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за тези дескриптори, както е приложимо.
(263) Що се отнася до разширяването на изискванията по отношение на зоната за контрол на емисиите чрез включване на други морета в Съюза, държавите с излаз на Средиземно море обсъждат обособяването на съответната ЗКЕ съгласно правилата на Конвенцията от Барселона.
(264) За моретата в Съюза изискването е приложимо от 2021 г. за Балтийско море и Северно море.
(265) Насоки на ИМО за контрола и справянето с биологичното обработване на корабите с цел минимизиране на пренасянето на инвазивни водни видове, ревюция МЕРС.207(62).
(266) Насоки на ИМО за намаляване на подводния шум от търговско корабоплаване с цел предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху морските живи организми (МЕРС.1/Circ.833).
6.12. Модернизиране на плавателни съдове за морски и крайбрежен товарен и пътнически воден транспорт
Описание на дейността
Модернизиране и усъвършенстване на плавателни съдове, предназначени и оборудвани за товарни и пътнически превози по море или в крайбрежни води, и на плавателни съдове, необходими за пристанищни дейности и спомагателни дейности, например влекачи, плавателни съдове за обслужващи дейности по привързване (швартоване), пилотски (по-малки) кораби, спасителни съдове и ледоразбивачи.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H50.10, H50.2, H52.22, C33.15, N77.21 и N.77.34.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. До 31 декември 2025 г. дейността по модернизиране води до намаляване на разхода на гориво на плавателния съд с най-малко 10 %, изразено като грамове гориво на тонове лъскав на морска миля, доказано чрез изчислителна динамика на флуктуите (CFD), изпитвания в изпитателни канали или подобни инженерни изчисления.
2. Плавателните съдове не са предназначени за превоз на изкопаеми горива.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при излизане на плавателния съд от употреба, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците. За плавателните съдове, работещи с акумулатори, тези мерки включват повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти, включително на суровините в тях от критично значение. За съществуващите кораби с над 500 бруто тонна и за новопостроените кораби, които ги заместват, дейността отговаря на изискванията от Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с инвентарния опис на опасните материали. Излезите от употреба кораби се рециклират в съоръжения, включени в европейския списък на съоръженията за рециклиране на кораби, предвиден в Решение 2016/2323 на Комисията. Дейността отговаря на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/883 по отношение на опазването на морската среда от отрицателните последици, дължащи се на изхвърлянето на отпадъци от кораби. Корабът се експлоатира в съответствие с приложение V към Конвенцията MARPOL на ИМО, в частност с цел произвеждане на по-малки количества отпадъци и намаляване на законните изхвърляния, чрез управление на отпадъците на кораба по устойчив и екосъобразен начин. |
(263) Що се отнася до разширяването на изискванията по отношение на зоната за контрол на емисиите чрез включване на други морета в Съюза, държавите с излаз на Средиземно море обсъждат обособяването на съответната ЗЕ съгласно правната уредба на Конвенцията от Барселона.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до намаляването на емисиите на серни оксиди и прахови частици, плавателните съдове отговарят на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/802, както и с правило 14 от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Съдържанието на сърата в горивото не надвишава 0,5 % като маса (световната максимално допустима норма за съдържанието на сърата) и 0,1 % като маса в зоната за контрол на емисиите (ЗКЕ), определена от ИМО в Северно море и Балтийско море (267).
Що се отнася до емисиите на азотни оксиди (NOx), плавателните съдове отговарят на правило 13 от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Изискването за азотните оксиди за етап II важи за корабите, построени след 2011 г. Корабите, построени след 1 януари 2016 г., отговарят на по-строгите изисквания за двигателите (етап III) за намаляване на емисиите на NOx само докато се експлоатират в зони за контрол на емисиите на NOx, установени по силата на правилата на ИМО (268).
Изхвърлянето на отпадъчни води от санитарните съоръжения и отпадъчни води от мнене и пране („черни“ и „сиви“ води) от корабите се извършва в съответствие с приложение IV към Конвенцията MARPOL на ИМО.
Въведени са мерки за свеждане до минимум на токсичността на противообрастващата боя и биоцидите съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 за прилагане в правото на Съюза на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи корабни системи, приета на 5 октомври 2001 г.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Изпускането на баластни води, съдържащи чужди видове, се предотвръщава съгласно Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и утайките от кораби (УБВ).
Въведени са мерки за предотвратяване на въвеждането на чужди видове чрез биологично обрастване на корпусите и нишите на корабите, като са взети предвид Насоките на ИМО във връзка с биологичното обрастване (269).
Шумът и вибрациите се ограничават чрез използване на намаляващи шума гребни винтове, конструкции на корпуса или бордови машини в съответствие с Насоките на ИМО за намаляването на подводния шум (270).
В Съюза дейността не възпрепятства постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО, което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптори 1 (биологично разнообразие), 2 (чужди видове), 6 (циклон на морското дъно), 8 (замърсявания), 10 (отпадъци в морските води), 11 (шум/енергия) по посочената директива и съгласно Решение (ЕС) 2017/848 във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за тези дескриптори, както е приложимо.
6.13. Инфраструктура за лична мобилност, велосипедна логистика
Описание на дейността
Изграждане, осъвременяване, поддръжка и експлоатация на инфраструктура за лична мобилност, включително строителство на пътища, мостове и тунели на автоматизирани и други видове инфраструктура, предназначена за използване от пешеходци и велосипедисти, със или без помощен електродвигател.
(267) Що се отнася до разширяването на изискванията по отношение на зоната за контрол на емисиите чрез включване на други морета в Съюза, държавите с излаз на Средиземно море обсъждат обособяването на съответната ЗКЕ съгласно правилата на Конвенцията от Барселона.
(268) За моретата в Съюза изискването е приложимо от 2021 г. за Балтийско море и Северно море.
(269) Насоки на ИМО за контрола и справянето с биологичното обрастване на корабите с цел минимизиране на пренасянето на инвазивни водни видове, резолюция МЕРС.207(62).
(270) Насоки на ИМО за намаляване на повърхностния шум от търковско корабоплаване с цел предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху морските живи организми (МЕРС.1(Circ.833)).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.11, F42.12, F43.21, F71.1 и F71.20.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/832, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Изградената и експлоатираната инфраструктура е предназначена за лична мобилност или велосипедна логистика: тротоари, велосипедни алеи и пешеходни зони, станции за зареждане с електроенергия и водород за средства за лична мобилност.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Най-малко 70 % (тегловно) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване (с изключение на естествено намиращите се материали, посочени в категория 17 05 04 от Европейския списък на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията (27)), образувани на строителната площ, се подготвят за повторна употреба, рециклиране и друг вид оползотворяване на материалите, включително дейности по насипване, при които се използват отпадъци като заместител на други материали, в съответствие с иерархията за управление на отпадъците и Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (27). Операторите ограничават образуването на отпадъци при процеси, свързани със строителството и разрушаването в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, като вземат предвид най-добрия налични техники и използват селективно разрушаване, за да се създаде възможност за оптимизиране и безопасното третиране на опасните вещества и да се улесни повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали с помощта на наличните системи за сортиране на отпадъците от строителство и разрушаване. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Предприемат се мерки за намаляване на емисиите на шум, прах и замърсявания по време на строителството или дейностите по поддръжка. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
(27) Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/1/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (ОБЛ 226, 6.9.2000 г., стр. 3).
(27) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
6.14. Инфраструктура за железопътен транспорт
Описание на дейността
Изграждане, осъвременяване, експлоатация и поддръжка на подземни и надземни релсови пътища, както и мостове и тунели, гарни, терминални, обслужващи железопътни съоръжения (273), системи за безопасност и управление на движението, в това число предоставяне на архитектурни, инженерни и проектански услуги, услуги по инспекция и контрол на сгради и услуги по измервания, заснемания и картографиране и подобни, както и извършване на физически, химически и други аналитични изпитвания на всички видове материали и продукти.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.12, F42.13, M71.12, M71.20, F43.21 и H52.21.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Дейността отговаря на един от следните критерии:
а) инфраструктурата (съгласно определението по точка 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета (274)) е едно от следните:
i) електрифицирана инфраструктура по железопътната линия и съответните подсистеми: подсистемите инфраструктура, енергия, бордови контрол, управление и сигнализация и контрол, управление и сигнализация по железопътната линия съгласно точка 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2016/797;
ii) нова и съществуваща инфраструктура и съответните подсистеми по железопътната линия, когато има план за електрификация по отношение на железопътната линия и — доколкото е необходимо за експлоатацията на електрическите влакове — по отношение на страничните коловози или когато инфраструктурата ще бъде годна за използване от влакове с нулеви емисии на отработил CO₂ до 10 години от началото на дейността: подсистемите инфраструктура, енергия, бордови контрол, управление и сигнализация и контрол, управление и сигнализация по железопътната линия съгласно точка 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2016/797;
iii) до 2030 г. съществуващата инфраструктура и съответните подсистеми по железопътната линия, които не са част от трансевропейската транспортна мрежа (275) и примерните и разширения към трети държави, нито определена на национално, наднационално или международно равнище мрежа от главни железопътни линии: подсистемите инфраструктура, енергия, бордови контрол, управление и сигнализация и контрол, управление и сигнализация по железопътната линия съгласно точка 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2016/797;
б) инфраструктурата и инсталациите са предназначени за претоварване на товари между различни видове транспорт: терминална инфраструктура и надстройки за товарене, разтоварване и претоварване на стоки;
в) инфраструктурата и инсталациите са предназначени за прехвърляне на пътници от железопътен транспорт към железопътен транспорт или от други видове транспорт към железопътен транспорт.
2. Инфраструктурата не е предназначена за превоз или съхранение на изкопаеми горива.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---------------------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
(273) Съгласно член 3, точка 11 от Директива 2012/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 32).
(274) Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 44).
(275) В съответствие с Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).
6.15. Инфраструктура, спомагаща за развитието на нисковълнородния автомобилен транспорт и обществен транспорт
Описание на дейността
Изграждане, осъвременяване, поддръжка и експлоатация на инфраструктура, която е необходима за експлоатация с нулеви емисии на отработил CO₂ на автомобилен транспорт с нулеви емисии, както и инфраструктура, предназначена за прехвърляне (претоварване), и инфраструктура, необходима за експлоатация на средства за градски транспорт.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.11, F42.13, F71.1 и F71.20.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Дейността отговаря на един или няколко от следните критерии:
а) инфраструктурата е предназначена за експлоатацията на превозни средства с нулеви емисии на (отработил) CO₂; станции за зареждане с електроенергия, подобряване на връзки към електроенергийната мрежа, станции за зареждане с водород или системи за електрически пътни превозни средства (СЕППС);
6.16. Инфраструктура, спомагаща за развитието на нисковъглеродния воден транспорт
Описание на дейността
Изграждане, осъвременяване, поддържка и експлоатация на инфраструктура, която е необходима за експлоатация с нулеви емисии на отработил CO₂ на плавателни съдове или за собствените дейности на пристанището, както и инфраструктура, предназначена за прехвърляне (претоварване).
(278) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.91, F71.1 или F71.20.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Дейността отговаря на един или няколко от следните критерии:
a) инфраструктурата е предназначена за експлоатация на плавателни съдове с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂; зареждане с електроенергия, зареждане с водород;
b) инфраструктурата е предназначена за наземно електроснабдяване на плавателни съдове на котвена стоянка;
в) инфраструктурата е предназначена за изпълнение на вътрешните пристанищни дейности с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
г) инфраструктурата и инсталациите са предназначени за прехвърляне на товари между различни видове транспорт: терминална инфраструктура и надстройки за товарене, разтоварване и прехвърляне на стоки.
2. Инфраструктурата не е предназначена за превоз или съхранение на изкопаеми горива.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---------------------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Най-малко 70 % (тегловно) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване (с изключение на естествено намиращите се материали, определени в категория 17 05 04 от Европейския списък на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО), образувани на строителната площ, се подготвят за повторна употреба, рециклиране и друг вид оползотворяване на материалите, включително дейности по насипване, при които се използват отпадъци като заместител на други материали, в съответствие с йерархията на отпадъците и Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (279). Операторите ограничават образуването на отпадъци при процеси, свързани с строителството и разрушаването, в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, и като се съобразяват с най-добрите налични техники и използват селективно разрушаване, за да се създаде възможност за отделното и безопасно третиране на опасните вещества и да се улеснят повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали с помощта на наличните системи за сортиране на отпадъците от строителство и разрушаване. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Предприемат се мерки за намаляване на емисиите на шум, вибрации, прах и замърсявания по време на строителството и дейностите по поддръжка. |
(279) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-l_bg).
6.17. Нисковъглеродна летищна инфраструктура
Описание на дейността
Изграждане, осъвременяване, поддръжка и експлоатация на инфраструктура, необходима за експлоатацията на въздухоплавателни средства с нуливи емисии на отработил CO₂ или за собствените дейности на летището, както и за подаване на стационарно наземно електроизхранване и предварително подготовен въздух на спирли въздухоплавателни средства.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F41.20 и F42.99.
Икономическата дейност е съпомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, посочени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Дейността отговаря на един или няколко от следните критерии:
а) инфраструктурата е предназначена за експлоатация на въздухоплавателни средства с нуливи емисии на (отработил) CO₂; зареждане с електроенергия и зареждане с водород;
б) инфраструктурата е предназначена за подаване на стационарно наземно електроизхранване и предварително подготовен въздух на спирли въздухоплавателни средства.
в) инфраструктурата е предназначена за изпълнение на вътрешните летищни дейности с нуливи преки резултати за емисиите: стационарно зареждане с електроенергия, подобряване на връзки към електроенергийната мрежа, стационарно зареждане с водород.
2. Инфраструктурата не е предназначена за превоз или съхранение на изкопаеми горива.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Най-малко 70 % (тегловно) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване (с изключение на естествено намиращите се материали, определени в категория 17 05 04 от Европейския списък на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО), образувани на строителната площ, се подготвят за повторна употреба, рециклиране и друг вид оползотворяване на материалите, включително дейности по насипване, при които се използват отпадъци като заместител на други материали, в съответствие с иерархията на отпадъците и Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (280). Операторите ограничават образуването на отпадъци при процеси, свързани със строителството и разрушаването, в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, и като се съобразяват с най-добрияте налични техники и използват селективно разрушаване, за да се създаде възможност за отделението и безопасното търгуване на опасните вещества и да се улесни повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали с помощта на наличните системи за сортиране на отпадъците от строителство и разрушаване.
(280) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
7. СТРОИТЕЛСТВО И ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
7.1. Строителство на нови сгради
Описание на дейността
Дейности по реализиране на инвестиционни проекти за жилищни и нежилищни сгради чрез обединяване на финансови, технически и физически средства за реализиране на инвестиционни проекти с цел продажба на по-късен етап, както и строителство на завършени жилищни и нежилищни сгради, за собствена сметка с цел продажба или срещу възнаграждение или по договор.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F41.1 и F41.2, както и дейности по код F43.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Строителство на нови сгради, за които:
1. Потреблението на първична енергия (ППЕ) (281), определящо енергийните характеристики на сградата, изразено в резултат на строителните дейности, е най-малко 10 % под прага, определен за изискванията за сгради с близко до нулеово нетно потребление на енергия (СБНПЕ) съгласно националните мерки за изпълнение на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (282). Енергийните характеристики на построената сграда се удостоверяват чрез сертификат за енергийните характеристики (СЕХ).
2. Що се отнася до сградите с площ над 5 000 m² (283), при завършване на сградата, изградена в резултат на строителните дейности, се извършва изпитване на уплътняването срещу проникване на външен въздух и на топлоизолацията на сградата (284), като всички отклонения от нормите за характеристиките, определени на етапа на проектиране, или дефекти във външните ограждащи елементи на сградата се съобщават на инвеститорите и клиентите. Или вместо това, като са въведени надеждни и проследени процедури за контрол на качеството по време на строителния процес, това е допустимо като альтернатива на изпитването на топлоизолацията.
3. Що се отнася до сградите с площ над 5 000 m² (285), потенциалът за глобално затопляне (ПГЗ) за целия жизнен цикъл (286) на сградата, изградена в резултат на строителните дейности, е изчислен за всеки етап от жизнения цикъл и при посочване се съобщава на инвеститорите и клиентите.
(281) Изчислениото количество енергия, необходимо за удовлетворяване на потребностите от енергия, съврзани с обичайното използване на сградата, изразено като цифров показател за общото потребление на първична енергия в kWh/m² на година, въз основа на приложимата национална методика за изчисляване и съгласно данните в сертификата за енергийните характеристики (СЕХ).
(282) Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).
(283) За жилищните сгради изпитването се извършва по отношение на представителна група видове жилища/апартаменти.
(284) Изпитването се извършва в съответствие със стандарти EN 13187 (Топлоизолация на сгради. Качествено откриване на топлинните разлики в строителните облицовки. Метод с инфрачервени лъчи) и EN 13829 (Топлинни характеристики на сгради. Определяне на въздухопроницаемостта на сгради. Метод с натягане с вентилатор) или равностойни стандарти, признати от съответния орган за строителен контрол, на чиито територия се намира сградата.
(285) За жилищните сгради изчисленията се правят и данните се съобщават по отношение на представителна група видове жилища/апартаменти.
(286) ПГЗ се съобщава като числов показател за всеки етап от жизнения цикъл, изразен като kg CO₂ e/m² (от вътрешната използвана застроена площ) средно за една година от референтен проучвателен период от 50 години. Показателът на данните, определеното на сценарните и изчисленията се извършват в съответствие с EN 15978 (BS EN 15978:2011. Устойчиво строителство. Оценяване на екологичните показатели на сгради. Метод за изчисление). Обхватът на строителните елементи и техническото оборудване съответства на определения в показател 1.2 от общата рамка на ЕС Level(s). Когато съществува национален инструмент за изчисляване или такъв се изчислява при оповестяването на данни или при получаването на разрешение за строеж, съответният инструмент може да се използва за съобщаване на необходимите данни. Може да се използват други изчислителни средства, ако отговарят на минималните критерии, определени в общата рамка на ЕС Level(s) (версия от 4.6.2021 г.: https://susproc.jrc.ec.europa.eu/product-bureau/product-groups/412/documents, вж. ръководството за потребител за показател 1.2).
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
След монтаж, освен при инсталациите в жилищни сгради единици, указаното водопотребление се удостоверява чрез лист с техническите данни на продукта, чрез сертификат за сградата или чрез съществуващ продукт етикет в Съюза, в съответствие с техническите изисквания, определени в допълнение Д към настоящото приложение, по отношение на следните видове санитарна арматура и керамика:
а) крановете за вода за умивалници и крановете за вода за кухни са с максимален дебит от 6 литра/мин.;
б) душовете са с максимален дебит 8 литра/мин.;
в) тоалетните, включително моноблоковете, вградените блокове, тоалетните чинии и тоалетните казанчета, са с максимален пълен обем на изпълване от 6 литра и максимален сречен обем на изпълване от 3,5 литра;
г) писоарите използват максимум 2 литра/писоар/час. Писоарите с пускане на вода за изпълване са с максимален пълен обем на изпълване от 1 литър.
За да се предотвратява въздействието от строителната площадка, дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Най-малко 70 % (тегловно) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване (с изключение на естествено намиращите се материали, посочени в категория 17 05 04 от Европейския списък на отпадъците, установен с Решение 2000/332/ЕО), образувани на строителната площадка, се подготвят за повторна употреба, рециклиране и друг вид оползотворяване на материалите, включително дейности по насипване, при които се използват отпадъци като заместител на други материали, в съответствие с йерархията на отпадъците и Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (217). Операторите ограничават образуването на отпадъци при процеси, свързани със строителството и разрушаването, в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, и като се съобразяват с най-добрияте налични техники и използват селективно разрушаване, за да се създаде възможност за отделянето и безопасното третиране на опасните вещества и да се улесни повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали с помощта на наличните системи за сортиране на отпадъците от строителство и разрушаване.
В проектите на сградите се предвижда кръговост, която се поддържа чрез строителните техники, като по-специално във връзка със стандарт ISO 20887 (218) или с други стандарти за оценка на пригодността за разглобяване или приспособимостта на сградите с доказа, че те са проектирани така, че да бъдат с по-висока ресурсна ефективност, приспособимост, гъвкавост и възможност за разглобяване с цел повторна употреба и рециклиране.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Използваните строителни компоненти и материали отговарят на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.
(217) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
(218) ISO 20887:2020, Sustainability in buildings and civil engineering works - Design for disassembly and adaptability - Principles, requirements and guidance (устойчивост при строителни и монтажни работи на сгради и строителни съоръжения. Проектиране за осигуряване на възможност за разглобяване и приспособяване. Принципи, изисквания и насоки) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/69370.html).
Използваните при строителството строителни компоненти и материали, които може да попаднат в контакт с обитателите (289), излъчват по-малко от 0,06 mg формалдехид на m³ материал или компонент – при изпитване при условията, определени в приложение XVII към Регламент (ЕО № 1907/2006) – и по-малко от 0,001 mg канцерогени летвии органични съединения от категории 1A и 1B на m³ материал или компонент – при изпитване в съответствие със стандарт CEN/TS 16516 (290) или стандарт ISO 16000-3:2011 (291), или други равностойни стандартизирани условия на изпитване и методи за определение (292).
Когато новата сграда се намира във вероятно замърсен обект (изоставен индустриален терен), обектът е изследван за потенциални замърсители, например по стандарт ISO 18400 (293).
Предпремят се мерки за намаляване на емисиите на шум, прах и замърсители по време на строителството или дейностите по поддържка.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
Новата сграда не се строи на едно от следните:
а) обработваема земя и нива за култури със средно до високо равнище на почвено плодородие и подземно биологично разнообразие, както е определено в изследването LUCAS на ЕС (294);
б) зелен терен (земя) с признато годишно значение за биоразнообразието и земя, която служи като местообитание на застрашени видове (растителни и животински), изброени в Червения списък за Европа (295) или в Червения списък на Международния съюз по опазване на природата (IUCN) (296);
в) земя, отговаряща на определението за гора в съответствие с националната нормативна уредба, използвано в националната инвентаризация на парниковите газове, или ако няма такова – в съответствие с определението за гора на ФАО (297).
7.2. Ремонт (обновяване) на съществуващи сгради
Описание на дейността
Строителни и монтажни работи на сгради и строителни съоръжения или подготовка за такива.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F41 и F43.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
(289) Прилага се по отношение на боя и лакове, тавани плоскости, подови настилки, включително съответните лепила и уплътняващи материали, вътрешна изолация и материали за повърхностна обработка, като например за отстраняване на влага и мухи.
(290) CEN/TS 16516: 2013 г., Строителни продукти — Оценяване на отделното на опасни вещества — Определяне на емисии във въздуха в затворени помещения.
(291) ISO 16000-3:2011, Indoor air — Part 3: Determination of formaldehyde and other carbonyl compounds in indoor air and test chamber air — Active sampling method (Установяване на формалдехид и други карбонилни съединения във въздуха в помещенията и в изпитателни камери. Метод за активно вземане на проби) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/51812.html).
(292) Правилните стойности за емисиите за канцерогени летвии органични съединения се отнасят за изпитателен период от 28 дни.
(293) Поредица стандарти за качество на почвите ISO 18400 — вземане на проби.
(294) JRC ESDCA, LUCAS. Land Use and Coverage Area frame Survey (Рамково изследване на земеползването и земната покривка) (версия от 4.6.2021 г.: https://esdac.jrc.ec.europa.eu/projects/lucas).
(295) Международен съюз по опазване на природата (IUCN). Черен списък за Европа на Международна съюз по опазване на природата (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iucn.org/regions/europe/our-work/biodiversity-conservation/european-red-list-threatened-species).
(296) Международен съюз по опазване на природата (IUCN). Черен списък на застрашените видове на Международна съюз по опазване на природата (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iucnredlist.org).
(297) Земя, която се простира върху повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности намалят. Тук не се включва земята, която е с преобладаващо земелско или градско земеползване, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Ремонтът на сградата се извършва в съответствие с приложимите изисквания за основните ремонти (299).
Или вместо това води до намаляване на потреблението на първична енергия (ППЕ) с поне 30 % (299).
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---------------------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | След монтаж в рамките на ремонтните работи, освен при ремонтните работи в жилищни сгради единици, указаното водопотребление се удос товерява чрез лист с техническите данни на продукта, чрез сертификат за сградата или чрез съществуващ продукт етикет в Съюза, в съответствие с техническите изисквания, определени в допълнение Д към настоящото приложение, по отношение на следните вицове санитарна арматура и керамика: |
| | a) крановете за вода за умивалници и крановете за вода за кухни са с максимален дебит от 6 литра/мин.; |
| | b) лушените са с максимален дебит 8 литра/мин.; |
| | в) тоалетните, включително моноблоковете, вградените блокове, тоалетните чинии и тоалетните канали, са с максимален пълен обем на изпълване от 6 литра и максимален среден обем на изпълване от 3,5 литра; |
| | г) писоарите използват максимум 2 литра/писоар/час. Писоарите с пускане на вода за изпълване са с максимален пълен обем на изпълване от 1 литър. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Най-малко 70 % (тегловно) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване (с изключение на естествено намиращите се материали, посочени в категория 17 05 04 от Европейския списък на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО), образувани на строителната площадка, се подготвят за повторна употреба, рециклиране и друг вид оползотворяване на материалите, включително дейности по насипване, при които се използват отпадъци като заместител на други материали, в съответствие с йерархията на отпадъците и Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (300). Операторите ограничават образуването на отпадъци при процеси, свързани със строителството и разрушаването, в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, и като се съобразяват с най-добрияте налични техники и използват селективно разрушаване, за да се създаде възможност за отделното и безопасно третиране на опасните вещества и да се улеснят повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали с помощта на наличните системи за сортиране на отпадъците от строителство и разрушаване. |
(299) Съгласно предвижениято за основните ремонти в приложимите национални и регионални разпоредби в областта на строителните дейности за изпълнение на Директива 2010/31/ЕС. Енергийните характеристики на сградата или на ремонтираната част, които се усъвършенстват, отговарят на минималните изисквания за оптимално по отношение на разходите енергийни характеристики в съответствие с посочената директива.
(299) Първоначалното потребление на първична енергия и прогнозираното пообедене се основават на подробно проучване на сградата, на енергийния ефект, извършен от акредитиран независим експерт, или на друг прозрачен и съобразен с целта метод, и се удостоверява чрез сертификат за енергийните характеристики. Позобреното от 30 % е резултат от действително намаляване на потреблението на първична енергия (без да се отчита намаляването на неговото потребление на първична енергия чрез възобновяеми енергийни източници) и може да бъде постигнато чрез поредица от мерки в срок от най-много три години.
(300) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
7.3. Монтаж, поддръжка и ремонт на оборудване за енергийна ефективност
Описание на дейността
Отделни мерки за ремонт, състоящи се в монтаж, поддръжка и ремонт (поправка) на оборудване за енергийна ефективност.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42, F43, M71, C16, C17, C22, C23, C25, C27, C28, S95.21, S95.22, C33.12.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността се състои в една от допуснените отделни мерки, при условие че те отговарят на минималните изисквания за отделните компоненти и системи в приложимите национални мерки за изпълнение на Директива 2010/31/ЕС и в съответните случаи са оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 и делегиранияте актове, приети по силата на посочения регламент:
а) добавяне на изолация към съществуващи компоненти от външните ограждащи елементи на сградата като външни стени (включително зелени фасади), покриви (включително зелени покриви), тавански помещения, мазета и приземни етажи (в това число мерки за осигуряване на уплътняването срещу проникване на външен въздух, мерки за намаляване на последиците от топлинни мостове и скелета) и продукти за закрепване на изолация към външните ограждащи елементи на сградата (включващи елементи за механично фиксиране и лепила);
(301) ISO 20887:2020, Sustainability in buildings and civil engineering works - Design for disassembly and adaptability - Principles, requirements and guidance (Устойчивост при строителни и монтажни работи на сгради и строителни съоръжения. Проектиране за осигуряване на възможност за разглобяване и приспособяване. Принципи, изисквания и насоки) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/69370.html).
(302) Прилага се по отношение на бои и лакове, тавани плоскости, подови настилки, включително съответните лепила и уплътняващи материали, вътрешна изолация и материали за повърхностна обработка (като например за отстраняване на влага и мухъл).
(303) ISO 16000-3:2011, Indoor air — Part 3: Determination of formaldehyde and other carbonyl compounds in indoor air and test chamber air — Active sampling method (Установяване на формалдехид и други карбонилни съединения във въздуха в помещенията и в изпитателни камери. Метод за активно вземане на проби) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/51812.html).
(304) Праговите стойности за емисиите за канцерогени летвящи органични съединения се отнасят за изпитателен период от 28 дни.
7.4. Монтаж, поддръжка и ремонт на станици за зареждане за електрифицирани превозни средства в сгради (и на места за паркиране, свързани със сгради)
Описание на дейността
Монтаж, поддръжка и ремонт на станици за зареждане за електрически превозни средства в сгради и на места за паркиране, свързани със сгради.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42, F43, M71, C16, C17, C22, C23, C25, C27 или C28.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Монтаж, поддръжка и ремонт на станици за зареждане за електрифицирани превозни средства.
(01) ISO 20887:2020, Sustainability in buildings and civil engineering works - Design for disassembly and adaptability - Principles, requirements and guidance (Устойчивост при строителни и монтажни работи на сгради и строителни съоръжения. Проектиране за осигуряване на възможност за разглобяване и приспособяване. Принципи, изисквания и насоки) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/69370.html).
7.5. Монтаж, поддръжка и ремонт на инструменти и уреди за измерване, регулиране и контрол на енергийните характеристики на сгради
Описание на дейността
Монтаж, поддръжка и ремонт на инструменти и уреди за измерване, регулиране и контрол на енергийните характеристики на сгради
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42, F43, M71 и C16, C17, C22, C23, C25, C27, C28.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността се състои в една от следните отделни мерки:
а) монтаж, поддръжка и ремонт на зонови термостати, интелигентни термостатни системи и сензорно оборудване, включително регулатори с датчици за движение и дневна светлина;
б) монтаж, поддръжка и ремонт на сградни системи за автоматизация и управление (контрол), сградни системи за енергийно управление (ССЕУ), системи за регулиране на осветлението и системи за енергийно управление (СЕУ);
в) монтаж, поддръжка и ремонт на интелигентни уреди за отчитане на потреблението на газ, топлина, енергия, охладителна енергия и електроенергия;
г) монтаж, поддръжка и ремонт на фасадни и покривни елементи с функция за слънчево засенчване или за регулиране в зависимост от слънцегледенето, включително такива, които поддържат отглеждането на растителност.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
(01) ISO 20887:2020, Sustainability in buildings and civil engineering works - Design for disassembly and adaptability - Principles, requirements and guidance (Устойчивост при строителни и монтажни работи на сгради и строителни съоръжения. Проектиране за осигуряване на възможност за разглобяване и приспособяване. Принципи, изисквания и насоки) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/69370.html).
7.6. Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за възобновяема енергия
Описание на дейността
Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за възобновяема енергия намалят.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42, F43, M71, C16, C17, C22, C23, C25, C27 или C28.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността се състои в една от следните отделни мерки, ако се монтира намалят във вид на технически сградни инсталации:
а) монтаж, поддръжка и ремонт на слънчеви фотovoltaични системи и спомагателното техническо оборудване;
б) монтаж, поддръжка и ремонт на слънчеви панели за топла вода и спомагателното техническо оборудване;
в) монтаж, поддръжка, ремонт и подобряване на термопомпи, допринасящи за постигането на целите за възобновяема енергия за отопление и охлаждане в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001, и спомагателното техническо оборудване;
г) монтаж, поддръжка и ремонт на вятърни турбини и спомагателното техническо оборудване;
д) монтаж, поддръжка и ремонт на вълнени слънчеви колектори и спомагателното техническо оборудване;
е) монтаж, поддръжка и ремонт на акумулиращи уреди за топлинна или електрическа енергия (колектори) и спомагателното техническо оборудване;
ж) монтаж, поддръжка и ремонт на високоэффективни микрокогенерации (инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия);
з) монтаж, поддръжка и ремонт на системи от топлообменници/системи за възстановяване на топлината
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|------------------------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
(01) ISO 20887:2020, Sustainability in buildings and civil engineering works - Design for disassembly and adaptability - Principles, requirements and guidance (Устойчивост при строителни и монтажни работи на сгради и строителни съоръжения. Проектиране за осигуряване на възможност за разглобяване и приспособяване. Принципи, изисквания и насоки) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/69370.html).
7.7. Придобиване и притежаване на сгради
Описание на дейността
Покупка на недвижими имоти и упражняване на правата на собственост върху тях.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код L68 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Сградите, построени преди 31 декември 2020 г., имат най-малко сертификат за енергийни характеристики (CEX) клас А. Вместо това е допустимо сградата да е сред първите 15 % от националния или регионален сграден фонд от гледна точка на оперативното потребление на първична енергия (ППЕ) и това се удостоверява с годни доказателства, при сравнение най-малко между характеристиките на съответния имот и характеристиките на сградите от националния или регионален сграден фонд, построени преди 31 декември 2020 г., и най-малко при положение, че се прави разлика между жилищни и нежилищни сгради.
2. Сградите, построени след 31 декември 2020 г., отговарят на критерийте по раздел 7.1. от настоящото приложение, които са относими към момента на придобиване.
3. Големите нежилищни сгради (с полезна номинална мощност на отоплителните системи, системите за комбинирано отопление и вентилация на помещенията, климатичните системи или системите за комбинирана климатизация и вентилация над 290 kW) се експлоатират ефективно чрез наблюдение и оценка на енергийните характеристики (305).
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
8. СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ТВОРЧЕСКИ ПРОДУКТИ; ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ
8.1. Обработка на данни, хостинг и подобни дейности
Описание на дейността
Съхранение, боравене, управление, прехвърляне, контрол, показване, смяна, обмен, пренос или обработка на данни чрез центрове за данни (306), включително периферни изчисления.
(305) Това може да бъде доказано например чрез наличието на договор за енергоспестяване с гарантирани резултат или чрез система за автоматизация и управление (контрол) на сградата в съответствие с член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от Директива 2010/31/ЕС.
(306) Центровете за данни включват следните елементи: оборудване и услуги за ИКТ; инсталации за охлаждане; електрическо оборудване за центровете за данни; електроразпределително оборудване за центровете за данни; сгради на центровете за данни; системи за наблюдение.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код J63.11 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. При дейността са изпълнени всички приложими практики, изброени като очаквани практики в най-новата версия на Европейския кодекс относно енергийната ефективност в центровете за данни (307) или в документа CEN-CENELEC CLC TR50600-99-1 Data centre facilities and infrastructures, Part 99-1: Recommended practices for energy management (Съоръжения и инфраструктура в центровете за данни. Преноръчни практики за енергийно управление) (308).
Изпълнението на тези практики се удостоверява от независимо трето лице и се одитира най-малко на всеки три години.
2. Когато дадена очаквана практика не се смята за необходима поради ограничения, свързани с планирането, физически, логистични и други ограничения, се предоставя обяснение защо очакваната практика не е приложима или изпълнена. Като преки заместители може да бъдат определени алтернативни най-добри практики от Кодекса на ЕС относно енергийната ефективност на центровете за електронно обработване на данни или други равностойни източници, ако те водят до подобни икономии на енергия.
3. Потенциалът за глобално затопляне (ПГЗ) на хладилните агенти, използвани в охладителната система на центъра за данни, не надвишава 675.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекос към кръгова икономика | Използваното оборудване отговаря на изискванията, определени в Директива 2009/125/ЕО за съвършите и устройствата за съхранение на данни. Използваното оборудване не съдържа ограничени вещества от списъка от приложение II към Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (309), с изключение на случаите, когато стойностите на тегловните концентрации в ензородните материали не превишават максималните допустими стойности, посочени в споменатото приложение. Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално рециклиране в края на жизнения цикъл на електрическото и електронното оборудване, включително чрез договори споразумения с партньорски организации за рециклиране, отразяване във финансови прогнози или официална документация на проекти. |
(307) Най-новата версия на Европейския кодекс относно енергийната ефективност в центровете за данни е версията, публикувана на уебсайта на Европейската платформа за енергийна ефективност (ЕП) към Съвместния изследователски център (https://e3p.jrc.ec.europa.eu/communities/data-centres-code-conduct), с преходен период от шест месеца, започващ от деня на публикуването й (версията от 2021 г. е на разположение на следния адрес: https://e3p.jrc.ec.europa.eu/publications/2021-best-practice-guidelines-eu-code-conduct-data-centre-energy-efficiency).
(308) Издаден на 1 юли 2019 г. от Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC), (версия от 4.6.2021 г.: https://www.cenelec.eu/dyn/www/?P=104:110:508227404055501::FSP_ORG_ID,FSP_PROJECT,FSP_LANG_ID:1258297,65095,25).
(309) Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 88).
8.2. Основани на данни решения за намаляване на емисиите на парникови газове
Описание на дейността
Разработването или използването на решения за ИКТ, предназначени за събиране, предаване, съхранение, моделуване и използване на данни, когато тези дейности имат за цел главно предоставяне на данни и анализи, спомагащи за намаляване на емисиите на парникови газове. Такива решения за ИКТ може наред с другото да включват използването на децентрализирани технологии (т.е. технологии на разпределение ретърст), интернет на предметите (ИП), мобилни съобщителни системи от пето поколение (5G) и изкуствен интелект. Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове J61, J62 и J63.11.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. Решенията за ИКТ се използват предимно за предоставяне на данни и анализи, спомагащи за намаляване на емисиите на парникови газове.
2. Когато на пазара вече има друго възможно решение или технология, решението за ИКТ доказвано се отличава със съществено намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл в сравнение с другото възможно решение или технология с най-добри показатели.
Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл и нетните емисии се изчисляват въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на ETSI ES 203 199 (111), стандарт ISO 14067:2018 (112) или ISO 14064-2:2019 (113).
Количествено определеното намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверява от независима трета страна, която по прозрачен начин преценява дали при получаването на стойността са били спазвани критерите на стандарта, в т.ч. тези за критичен преглед.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
2) Адаптиране към изменението на климата
Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение А към настоящото приложение.
(110) Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ 1, 197, 24.7.2012 г., стр. 38).
(111) ETSI ES 203 199, Environmental Engineering (EE); Methodology for environmental Life Cycle Assessment (LCA) of Information and Communication Technology (ICT) goods, networks and services (Екологично инженерство (ЕИ). Методика за екологично оценяване на стоките, мрежите и услугите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за целия жизнен цикъл) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.etsi.org/deliver/etsi_es/203100_203199/203199/01/03.00_50/es_203199v010300m.pdf). Стандартът на Европейския институт за стандарти в далечкосъобщения ETSI ES 203 199 съответства на стандарта на Международния съюз по далечкосъобщения ITU-T L.1410.
(112) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възложен отпечатък на продукти. Изчисляване и укazания за количествено определяне” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(113) Стандарт ISO 14064-2:2019 „Парникови газове. Част 2: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66454.html).
9.1. Научни изследвания, развойна дейност и нововъведения в тясна връзка с пазара
Описание на дейността
Научни изследвания, приложни научни изследвания и експериментална развойна дейност по отношение на решения, процеси, технологии, модели на стопанска дейност и други продукти, които са предназначени за намаляване, предотвратяване или постигане на емисиите на парникови газове (ВИРДИ — научноизследователска и развойна дейност и нововъведения) и чиято способност да изпълнява това си предназначение в целяте икономически дейности е била доказана по-рано в подходяща среда, в съответствие най-малко с равнище на технологична готовност (РТГ) 6 (114).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове M71.1.2 и M72.1, а за научните изследвания, които са неразделна част от онези икономически дейности, за които техническите критерии за проверка са установени в настоящото приложение — кодовете по NACE, посочени в другите раздели от настоящото приложение.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. При дейността се извършват научни изследвания и разработване или се създават нововъведения за технологии, продукти или други решения, предназначени за една или няколко икономически дейности, за които техническите критерии за проверка са установени в настоящото приложение.
(114) Съобразно с приложение Г от общите приложения към Работната програма по „Хоризонт 2020“ за периода 2016 – 2017 г., стр. 29 (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/research/participants/data/ref/h2020/other/wp/2016-2017/annexes/h2020-wp1617-annex-ga_en.pdf).
2. Резултатите от научноизследователската и развиваната дейност и нововъведенията помагат на една или няколко от споменатите икономически дейности да отговарят на съответните критерии за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и същевременно да отговарят на относителните критерии за ненасяне на значителни вреди във връзка с постигането на други екологични цели.
3. Преценкването на икономическата дейност е на пазара да се предложи решение, което все още не се предлага и за което се очаква има по-добро резултатност от гледна точка на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл в сравнение с най-добрияте налични технологии на пазара въз основа на общественостъпна или пазарна информация. Външното на технологиите, продукти или други решения, които са предмет на научните изследвания, води до обично нетно намаление на емисиите на парникови газове за целия им жизнен цикъл.
4. Когато изследванията, разработваните или нововъведенията технологии, продукти или други решения вече спомагат за това една или няколко дейности по настоящото приложение да отговарят на техническите критерии за проверка, установени в приложния раздел от настоящото приложение, или когато технологията, продуктът или решението вече спомагат за това една или няколко икономически дейности, смятани за спомагащи или преходни, да отговарят на изискванията съответно по точка 5 или 6, научноизследователската, развиваната или новаторската дейност съсредоточава върху разработването на технологии, продукти или други решения със същото или по-ниско равнище на емисиите и с нови значителни предимства, например по-ниски разходи.
5. Когато научноизследователската дейност е посветена на една или няколко икономически дейности, смятани за спомагащи дейности съгласно член 10, параграф 1, буква i) от Регламент (ЕС) 2020/852, за които техническите критерии за проверка са установени в настоящото приложение, чрез резултатите от научноизследователската дейност се осигуряват новаторски технологии, процеси или продукти, които дават възможност на тези спомагащи дейности и на дейностите, които те подпомагат, съществено да намалят емисиите си на парникови газове или съществено да подобрят технологичната и икономическата им осъществимост, за да улеснят разрастването им.
6. Когато научноизследователската дейност е посветена на една или няколко икономически дейности, смятани за преходни дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, за които техническите критерии за проверка са установени в настоящото приложение, технологиите, продуктите или другите решения – предмет на изследването, спомагат за това целевите дейности да се извършват със съществено по-ниски предизвикани емисии в сравнение с техническите критерии за проверка за съществен принос за смекчаването на изменението на климата, установени в настоящото приложение.
Когато научноизследователската дейност е посветена на една или няколко икономически дейности, определени в раздели 3.7, 3.8, 3.9, 3.11, 3.12, 3.13, 3.14 и 3.16 от настоящото приложение, технологиите, продуктите или другите решения спомагат за това целевите дейности да се извършват със съществено по-ниски емисии на парникови газове, чиято цел е намаляване с 30 % в сравнение с относителните променени показатели (параметри) за схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) (313) или които са посветени на широко претеглени относими нискокълъдни технологии или процеси в тези сектори, в частност електрификация, особено на отоплението и охлаждането, водород като гориво или суровина, улавяне и съхранение на въглерод (УСВ), улавяне и оползотворяване на въглерод (УПВ), биомаса като гориво или суровина, когато биомасата отваря на относителните изисквания по раздели 4.8, 4.20, 4.24 от настоящото приложение.
7. Когато технологията, продуктът или друго решение – предмет на научно изследване, разработвана или нововъведение, е с РТГ 6 или 7, емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се оценяват в опростен вид от организацията, извършваща научното изследване. Тази организация показва едно от следните (когато е приложимо):
а) патент на не повече от 10 години, свързан с технологията, продукта или другото решение, когато е предоставена информация за съответния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове;
б) разрешение от компетентен орган за използване на демонстрационна площадка, свързана с новаторската технология, продукт или друго решение, за срока на демонстрационния проект, когато е предоставена информация за съответния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове.
(313) Отразява средната стойност за най-ефективните 10 % от инсталираните през 2016 и 2017 г. (t CO₂ екв./t) съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията.
Когато технологията, продуктът или друго решение – предмет на научно изследване, разработка или нововъведение, е с РТП 8 или повече, емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (116) или ISO 14064-1:2018 (117), а изчислението се проверява от независима трета страна.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 2) Адаптиране към изменението на климата | Технологията, продуктът или друго решение – предмет на научно изследване, отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове за доброто състояние или добрия екологичен потенциал на водните обекти, включително на повърхностните и подземните води, или за доброто екологично състояние на морските води вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове за постигането на целите на кръговата икономика вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване, като при това се разглеждат различните видове възможни значителни вреди съгласно член 17, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2020/852. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове от пораждане на значително увеличение на емисиите на замърсители във въздуха, водата или земята вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове за доброто състояние или издръжливостта на екосистемите или природо защитния статус на местообитанието и видовете, в т.ч. тези от интерес за Съюза, вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване. |
9.2. Научни изследвания, развойна дейност и нововъведения във връзка с прякото улавяне на CO₂ във въздуха
Описание на дейността
Научни изследвания, приложни научни изследвания и експериментална развойна дейност по отношение на решения, процеси, технологии, модели на стопанска дейност и други продукти, които са предназначени за прякото улавяне на CO₂ в атмосферата.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове M71.1.2 и M72.1.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. При дейността се извършват научни изследвания и разработване или се създават нововъведения за технология, продукти или други решения, предназначени за прякото улавяне на CO₂ в атмосферата.
(116) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възлъщен отпечатък на продукти. Изчисляване и указания за количествено определяне” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(117) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html)
2. Внедряването на технологии, продукти или други решения – предмет на научно изследване във връзка с прякото улавяне на CO₂ във въздуха, може да доведе до общо нетно намаление на емисиите на парникови газове, когато съответните технологии, продукти или решения бъдат пуснати на пазара.
3. Когато технологията, продуктът или друго решение – предмет на научно изследване, разработка или нововъведение, е с РТГ между 1 и 7, емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се оценяват в опростен вид от организацията, извършваща научното изследване. Тази организация показва едно от следните (когато е приложимо):
а) патент на не повече от 10 години, свързан с технологията, продукта или другото решение, когато е предоставена информация за съответния потенциал за намаление на емисиите на парникови газове;
б) разрешение от компетентен орган за използване на демонстрационна площадка, свързана с новаторската технология, продукт или друго решение, за срока на демонстрационния проект, когато е предоставена информация за съответния потенциал за намаление на емисиите на парникови газове.
Когато технологията, продуктът или друго решение – предмет на научно изследване, разработка или нововъведение, е с РТГ 8 или повече, емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Преноръжка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (119) или ISO 14064-1:2018 (119), а изчислението се проверява от независима трета страна.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата |
| Технологията, продуктът или друго решение – предмет на научно изследване, отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси |
| Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове за добрито състояние или добра екологична потенциал на водните обекти, включително на повърхностните и подземните води, или за добрито екологично състояние на морските води вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване. |
| 4) Преход към кръгова икономика |
| Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове за постигането на целите на кръговата икономика вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване, като при това се разглеждат различните видове възможни значителни вреди съгласно член 17, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2020/852. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването |
| Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове от пораждане на значително увеличение на емисиите на замърсители във въздуха, водата или земята вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите |
| Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове за добрито състояние или издръжливостта на екосистемите или природоохранищния статус на местообитанието и видовете, в т.ч. тези от интерес за Съюза, вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване. |
9.3. Професионални услуги, свързани с енергийните характеристики на сгради
Описание на дейността
Професионални услуги, свързани с енергийните характеристики на сгради.
(119) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възларечен отпечатък на продукти. Изисквания и указания за количествено определяне” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(119) Стандарт ISO 14064-1:2018 „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код M71 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
Дейността се състои в едно от следните:
а) технически консултации (консултации в областта на електроенергията, симулации на енергийни модели, управление на проекти, изготвяне на договори за енергоспестяване с гарантирани резултати, специализирани обучения), свързани с подобряването на енергийните характеристики на сгради;
б) акредитирани енергийни оценки и оценки на характеристиките на сгради;
в) услуги за енергийно управление;
г) договори за енергоспестяване с гарантирани резултати;
д) енергийни услуги на дружества за предоставяне на енергийни услуги (ДПЕУ).
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение А към настоящото приложение. |
|---|-----------------------------------------------------------------------------------------------|
| 2 | Адаптиране към изменението на климата |
| 3 | Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси |
| 4 | Преход към кръгова икономика |
| 5 | Предотвратяване и контрол на замърсяването |
| 6 | Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите |
Не се прилага
Допълнение А
ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА НЗВ ПО ОТНОШЕНИЕ НА АДАПТИРАНЕТО КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
I. Критерии
Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в таблицата в раздел II от настоящото допълнение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в раздел II от настоящото допълнение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато се смята, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в раздел II от настоящото допълнение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решението за адаптиране, което може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена с мястото на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (1), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата (2), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (3) или платени модели.
За съществуващите дейности и за новите дейности, при които се използват съществуващи физически активи, икономическият оператор внедрява физически и нефизически решения („решения за адаптиране”) за срок до пет години, с които се намаляват най-важните установени физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност. Съобразно с това се съставя план за адаптиране с цел внедряване на тези решения.
За новите дейности и за съществуващите дейности, при които се използват новопостроени физически активи, икономическият оператор включва решенията за адаптиране, намаляващи най-важните установени физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност към момента на проектирането и построяването, и ги внедрява преди началото на дейностите.
Внедрените решения за адаптиране не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове, са съгласувани със стратегиите и плановете за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище; също така се разработват с отчитане на природосъобразните решения (4) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми — „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми — „зелена”) (5), доколкото е възможно.
(1) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменение на климата.
(2) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(3) Например услугите по програма „Коперики”, управлявани от Европейската комисия.
(4) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разнообразни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтовете на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват предоставянето на различни екосистемни услуги. (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/research/environment/index.cfm?pg=nbos).
(5) Еж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) — увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
## II. Класификация на свързаните с климата опасности (*)
| Свързани с температурите | Свързани с вятъра | Свързани с водите | Свързани с компактна маса |
|--------------------------|------------------|------------------|--------------------------|
| Температурни промени (въздух, прясна вода, морска вода) | Промени в режима на ветровете | Промени в режима и вида на валежите (дъжд, градушка, сняг/лед) | Ерозия на бреговата линия |
| Топлинен стрес | Изменчивост на валежите или хидрологична изменчивост | | Увреждане на почвите |
| Температурни колебания | Увеличаване на киселинността на океанските води | | Ерозия на почвите |
| Топене на вечните ледове | Нахлуване на солени води | | Солифлукция |
| | Покачване на морското равнище | | |
| | Недостиг на вода | | |
| Гореща вълна | Циклон, ураган, тайфун | Суша | Лавина |
| Студена вълна/измръзване | Бура (включително снежни виелици, прашни и пясъчни бури) | Обилни валежи (дъжд, градушка, сняг/лед) | Свлачище |
| Горски пожар | Торнадо | Наводнение (крайбрежно, речно, дъждовно, от подпочвени води) | Движение на земни маси |
| | | Отприщване на ледникови езера | |
(*) Списъкът на свързаните с климата опасности в тази таблица не е изчерпателен и представлява само примерен списък на най-разпространените опасности, които трябва да бъдат отчитани като минимум в оценката на климатичните рискове и уязвимост.
Допълнение Б
ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА НЗВ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УСТОЙЧИВОТО ИЗПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕТО НА ВОДНИТЕ И МОРСКИТЕ РЕСУРСИ
Установяват се и се предприемат мерки по отношение на рисковете от влошаване на състоянието на околната среда, свързани с опазването на качеството на водите и предотвратяването на непостижима на вода, с цел постигане на добро състояние на водите и добър екологичен потенциал съгласно определенията по член 2, точки 22 и 23 от Регламент (ЕС) 2020/852, в съответствие с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) и план за управление на водоползването и опазването на водите, съставен по силата на посочената директива за потенциално засегнатите водни обекти, при допитване до съответните заинтересовани лица.
Когато се извършва оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2), включваща оценка на въздействието върху водите в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, не е необходима допълнителна оценка на въздействието върху водите, при условие че са предвидени мерки за справяне с установените рискове.
(1) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(2) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).
Дейността не води до производство, пускане на пазара или използване на:
а) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, посочени в приложение I или II към Регламент (ЕО) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета (1), освен когато става дума за вещества, налични като слепи от непреднамерен замърсител;
б) живак и живачни съединения, техните смеси и продуктите с добавен живак съгласно определенията по член 2 от Регламент (ЕО) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета (2);
в) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смес, или в изделия, посочени в приложение I или II към Регламент (ЕО) 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3);
г) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, посочени в приложение II към Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), освен когато има пълно спазване на член 4, параграф 1 от посочената директива;
д) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, посочени в приложение XVII към Регламент (ЕО) 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (5), освен когато има пълно спазване на условията, определени в посоченото приложение;
е) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, отговарящи на критерийте по член 57 от Регламент (ЕО) 1907/2006 и идентифицирани в съответствие с член 59, параграф 1 от посочения регламент, освен когато е доказано, че използването им е от съществено значение за обществото;
е) други вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, отговарящи на критерийте по член 57 от Регламент (ЕО) 1907/2006, освен когато е доказано, че използването им е от съществено значение за обществото.
(1) Регламент (ЕО) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно устойчивите органични замърсители (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 45).
(2) Регламент (ЕО) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (ОВ L 137, 24.5.2017 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1).
(4) Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 88.)
(5) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.)
Допълнение Г
ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА НЗВ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПАЗВАНЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И ЕКОСИСТЕМИТЕ
Извършена е оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или изследване (проверка) (1) съгласно Директива 2011/92/ЕС (2).
Когато е извършена ОВОС, са изпълнени необходимите смекчаващи и компенсаторни мерки за опазване на околната среда.
За обекти/дейности в чувствителни от гледна точка на биологичното разнообразие зони или в близост до такива зони (включително от мрежата от защитени територии „Натура 2000”, обекти от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и ключови области на биологичното разнообразие, както и други защитени територии), в съответните случаи, е извършена целесъобразна оценка (3) и въз основа на заключенията от нея се предприемат необходимите мерки за смекчаване (4).
(1) Процедурата, чрез която компетентният орган определя дали проектите, посочени в приложение II към Директива 2011/92/ЕС, трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието върху околната среда (съгласно член 4, параграф 2 от посочената директива).
(2) За дейностите в трети държави – съгласно равностойни приложими национални нормативни актове или международни стандарти, изискващи извършване на ОВОС или изследване (проверка), например Стандарт за резултатите от дейността № 1 на МФК: Оценка и управление на екологичните и социалните рискове.
(3) Съгласно директиви 2009/147/ЕО и 92/43/ЕИО. За дейностите в трети държави – съгласно равностойни приложими национални нормативни актове или международни стандарти, които са предназначени за опазване на естествените местообитания, дивата фауна и дивата флора и с които се изисква: 1) процедура за изследване (проверка) с цел определяне дали за падена дейност е необходима целесъобразна оценка на възможното въздействие върху защитените местообитания и видове; 2) такава целесъобразна оценка, когато от изследването (проверката) стане видно, че е необходима, например Стандарт за резултатите от дейността № 6 на МФК: „Опазване на биологичното разнообразие и устойчиво стопанисване на животните природни ресурси”.
(4) Тези мерки са определени, за да се гарантира, че проектът, планът или дейността няма да окажат значителни последици върху природозащитните цели, свързани със защитената територия.
Допълнение Д
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ (1) ЗА САНИТАРНАТА АРМАТУРА И КЕРАМИКА
| 1. | Дебитът е отчетен при стандартно контролно налягане от 3 – 0/+ 0,2 bar или 0,1 – 0/+ 0,02 за продукти, ограничени до ниско налягане. |
| 2. | Дебитът при по-ниско налягане от 1,5 – 0/+ 0,2 bar е ≥ 60 % от максималния наличен дебит. |
| 3. | За смесители за душове референтната температура е 38 ± 1 °C. |
| 4. | Когато дебитът трябва да бъде под 6 L/min, той отговаря на правилото по подточка 2. |
| 5. | За крановете се прилага процедурата, описана в точка 10.2.3 от EN 200, със следните изключения: |
| а) | за крановете, които не са ограничени до използване само при ниско налягане: като алтернатива се прилага налягане от 3 – 0/+ 0,2 bar както за топлия, така и за студения отвор; |
| б) | за крановете, които са ограничени до използване само при ниско налягане: прилага се налягане от 0,4 – 0/+ 0,02 bar както за топлия, така и за студения отвор, като клапата за регулиране на дебита се отваря докрай. |
(1) Препратка към стандартите на ЕС може да бъде намерена на равнището на ЕС за оценка на техническите изисквания към продуктите: EN 200 Sanitary tapware. Single taps and combination taps for water supply systems of type 1 and type 2. General technical specification („Санитарна арматура. Вентили и смесители за водоснабдителни системи тип 1 и тип 2. Основни технически изисквания“); EN 816 Sanitary tapware – Automatic shut-off valves PN 10 („Санитарна арматура. Арматури с автоматично затваряне PN 10“); EN 817 Mechanical mixing valves (PN 10) – General technical specifications („Санитарна арматура. Механично настройващи се смесители (PN 10). Основни технически изисквания“); EN 1111 Sanitary tapware – Thermostatic mixing valves (PN 10) – General technical specification („Санитарна арматура. Термостатни смесители (PN 10). Основни технически изисквания“); EN 1112 Sanitary tapware. Shower outlets for sanitary tapware for water supply systems of type 1 and type 2 – General technical specification („Санитарна арматура. Накрайници за душове за санитарна арматура за водоснабдителни системи тип 1 и тип 2. Обща техническа спецификация“); EN 1113 Sanitary tapware – Shower hoses for sanitary tapware for water supply systems of type 1 and type 2 – General technical specification („Санитарна арматура. Шлаухи за душове за санитарна арматура за водоснабдителни системи вид 1 и вид 2. Общи технически изисквания“), включително метод за изпитване на устойчивостта на огъване на тези шлаухи; EN 1287 Sanitary tapware. Low pressure thermostatic mixing valves. General technical specifications („Санитарна арматура. Термостатни смесители за ниско налягане. Основни технически изисквания“); EN 15091 Sanitary tapware – Electronic opening and closing sanitary tapware („Санитарна арматура. Електронно отваряща се и затваряща се санитарна арматура“).
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Технически критерии за проверка с цел определение на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата, и с цел определение дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели
1. Горско стопанство ................................................................. 151
1.1. Залесяване ........................................................................ 151
1.2. Рехабилитация и възстановяване на горите, в т.ч. повторно залесяване и естествено възобновяване на горите след извънредно явление ................................................................. 156
1.3. Стопанисване на горите ....................................................... 163
1.4. Природозащитно горско стопанство .................................... 168
2. Дейности по опазване на околната среда и възстановяване ................................................................. 173
2.1. Възстановяване на влажни зони ........................................... 173
3. Преработваща промишленост (производство) ......................... 176
3.1. Производство на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници ......................................................... 176
3.2. Производство на оборудване за производство и използване на водород ................................................................. 178
3.3. Производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта ................................................................. 180
3.4. Производство на акумулаторни батерии ................................ 183
3.5. Производство на оборудване за енергийна ефективност за стради ................................................................. 185
3.6. Производство на други нисковъглеродни технологични изделия ................................................................. 188
3.7. Производство на цимент .......................................................... 190
3.8. Производство на алуминий ..................................................... 191
3.9. Производство на чугун и стомана ........................................ 193
3.10. Производство на водород ..................................................... 196
3.11. Производство на технически въглерод .................................. 198
3.12. Производство на калцинирана сода ..................................... 200
3.13. Производство на хлор .......................................................... 202
3.14. Производство на основни органични химични вещества ........................................ 204
3.15. Производство на амоняк ................................................................. 207
3.16. Производство на азотна киселина .................................................. 209
3.17. Производство на полимери (пластмаси) в първична форма .................. 211
4. Енергетика ......................................................................................... 213
4.1. Производство на електроенергия чрез технология за слънчева фотovoltaична енергия .................. 213
4.2. Производство на електроенергия чрез технология за концентриране на слънчева енергия (КСЕ) ........ 215
4.3. Производство на електроенергия от вятърна енергия .......................... 216
4.4. Производство на електроенергия чрез технологии за океанска енергия .......... 218
4.5. Производство на електроенергия от водна енергия ............................ 220
4.6. Производство на електроенергия от геотермална енергия .................. 223
4.7. Производство на електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива .......... 225
4.8. Производство на електроенергия от биоенергия .................................. 227
4.9. Пренос и разпределение на електроенергия ........................................ 229
4.10. Съхранение на електроенергия ....................................................... 231
4.11. Съхранение на топлина енергия ...................................................... 233
4.12. Съхранение на водород .................................................................. 235
4.13. Производство на биогаз и биогорива за използване в транспорта, както и на течни горива от биомаса ...... 236
4.14. Преносни и разпределителни мрежи за газове от възобновяеми и нископълнородни източници .......... 238
4.15. Разпределение на енергия от районна отоплителна/охладителна система ........ 240
4.16. Монтаж и експлоатация на електрически термопомпи ....................... 241
4.17. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от слънчева енергия ...... 243
4.18. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от геотермална енергия ...... 244
4.19. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива .................................................. 246
4.20. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от биоенергия ............ 248
4.21. Производство на енергия за отопление/охлаждане чрез технология за слънчево термално отопление ........ 250
4.22. Производство на енергия за отопление/охлаждане от геотермална енергия ................................. 251
4.23. Производство на енергия за отопление/охлаждане от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива 253
4.24. Производство на енергия за отопление/охлаждане от биоенергия ................................................. 255
4.25. Производство на енергия за отопление/охлаждане от отпадна топлина ............................................. 257
5. Дейности по доставяне на води (водоснабдяване), канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване ................................................................. 259
5.1. Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране, пречистване и доставяне на води .... 259
5.2. Подновяване на системи за събиране, пречистване и доставяне на води ............................................. 260
5.3. Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране и пречистване на отпадъчни води .... 262
5.4. Подновяване на системи за събиране и пречистване на отпадъчни води ............................................. 263
5.5. Събиране и превоз на неопасни отпадъци на фракции, разделени при източника ................................. 265
5.6. Анаеробно разграждане на утайка от пречистване на отпадъчни води ............................................. 267
5.7. Анаеробно разграждане на биологични отпадъци ................................................................. 268
5.8. Компостиране на биологични отпадъци ......................................................................................... 270
5.9. Опоплодотворяване на материали от неопасни отпадъци ................................................................. 272
5.10. Улавяне и опоплодотворяване на сметищен газ ............................................................................. 273
5.11. Транспортиране на CO₂ ................................................................................................................. 275
5.12. Трайно съхранение на CO₂ в подземни геоложки формации ......................................................... 277
6. Транспорт ............................................................................................................................................. 278
6.1. Междууслищен пътнически железопътен транспорт ............................................................................. 278
6.2. Товарен железопътен транспорт ........................................................................................................ 279
6.3. Градски и крайградски транспорт, пътнически автомобилен транспорт ........................................ 281
6.4. Използване на средства за лична мобилност, велосипедна логистика ........................................ 283
6.5. Транспорт с мотоциклети, леки пътнически автомобили и търговски превозни средства .......... 284
6.6. Услуги за товарен автомобилен транспорт ................................................................. 287
6.7. Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища .................................................. 289
6.8. Товарен транспорт по вътрешни водни пътища .......................................................... 290
6.9. Модернизиране на плавателни съдове за пътнически и товарен транспорт по вътрешни водни пътища ...... 292
6.10. Морски и крайбрежен товарен воден транспорт ....................................................... 293
6.11. Морски и крайбрежен пътнически воден транспорт .................................................. 296
6.12. Модернизиране на плавателни съдове за морски и крайбрежен товарен и пътнически воден транспорт ...... 298
6.13. Инфраструктура за лична мобилност, велосипедна логистика ..................................... 300
6.14. Инфраструктура за железопътен транспорт .................................................................. 302
6.15. Инфраструктура, спомагаща за развитието на автомобилния транспорт и обществения транспорт ........ 304
6.16. Инфраструктура за воден транспорт ............................................................................ 306
6.17. Летищна инфраструктура .............................................................................................. 309
7. Строителство и операции с недвижими имоти ................................................................. 311
7.1. Строителство на нови сгради ......................................................................................... 311
7.2. Ремонт (обновяване) на съществуващи сгради ............................................................ 314
7.3. Монтаж, поддръжка и ремонт на оборудване за енергийна ефективност ....................... 316
7.4. Монтаж, поддръжка и ремонт на станции за зареждане за електрически превозни средства в сгради (и на места за паркиране, свързани със сгради) ................................................................. 319
7.5. Монтаж, поддръжка и ремонт на инструменти и уреди за измерване, регулиране и контрол на енергийните характеристики на сгради ................................................................. 320
7.6. Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за възобновяема енергия ................. 321
7.7. Придобиване и притежаване на сгради ......................................................................... 323
8. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения .................. 325
8.1. Обработка на данни, хостинг и подобни дейности ....................................................... 325
8.2. Дейности в областта на информационните технологии .................................................. 327
8.3. Радио- и телевизионна дейност ................................................................. 328
9. Професионални дейности и научни изследвания ........................................... 330
9.1. Инженерни дейности и технически консултации, предназначени за адаптиране към изменениято на климата 330
9.2. Научни изследвания, развойна дейност и нововъведения в тясна връзка с пазара ................................................................. 331
10. Финансови и застрахователни дейности ....................................................... 333
10.1. Общо застраховане: застраховане срещу свързани с климата опасности ........ 333
10.2. Презастраховане ......................................................................................... 335
11. Образование ................................................................................................. 337
12. Хуманно здравеопазване и социална работа .................................................. 338
12.1. Медико-социални грижи с настаняване ..................................................... 338
13. Култура, спорт и развлечения ........................................................................ 340
13.1. Артистична и творческа дейност ............................................................... 340
13.2. Други дейности в областта на културата .................................................... 341
13.3. Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика .................. 343
Допълнение А: Класификация на свързаните с климата опасности .................. 346
Допълнение Б: Общи критерии за НЗВ по отношение на устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси ................................................................. 347
Допълнение В: Общи критерии за НЗВ по отношение на предотвратяването и контрола на замърсяването във връзка с използването и наличието на химикали ................................................................. 348
Допълнение Г: Общи критерии за НЗВ по отношение на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите ................................................................. 349
1. ГОРСКО СТОПАНИСТВО
1.1. Залесяване
Описание на дейността
Създаване на гора чрез засаждане, целенасочено засяване или естествено възобновяване върху земя, която до този момент е била обект на различно земеползване или не се е използвала. Залесването предполага преобразуване на земеползването (промяна на предназначението) от негорска площ в гора в съответствие с определението за залесяване на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) (1), според което „гора“ е земна площ, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (2). Залесването може да включва залесяване в миналото, доколкото то се извършва в промеждутъка от засаждането на дърветата до момента на признаване на земеползването като гора.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Дейностите са ограничени до следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30 – събиране на диворастящи и недървесни продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерии за съществен принос по точка 5, тя е спомагаща дейност согласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (3), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(1) Създаването на гора чрез засаждане или целенасочено засяване върху земя, която до този момент е била обект на различно земеползване, предполага преобразуване на земеползването (промяна на предназначението) от негорска площ в гора (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions „Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(2) Земя, която се простират върху повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности намира. Тук не се включва земята, която е с преобладаващо земеделско или градско земеползване, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions „Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(3) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (6), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (7) или платени модели.
4. Внеправилните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (8) или с разчитане на екологически (еколого-господарски) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (7)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправки и действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
5. За да може да се смята за спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, икономическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, с една от следните главни цели:
а) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) допринасяне за усилията за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| (1) Смекчаване на изменението на климата | 1. План за залесяване и последващ план за стопанисване на гората и/или равностоен акт |
| 1.1. За площта, на която се развива дейността, се прилага план за залесяване – със срок от най-малко пет години или с минималния срок, предписан в националната нормативна уредба – който е разработен преди началото на дейността и който се обновява редовно, до момента, в който площта вече отговаря на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО. |
Планът за залесяване съдържа всички елементи, изисквани съгласно националната нормативна уредба във връзка с оценката на въздействието на залесяването върху околната среда.
(6) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(7) Например услугите по програма „Копенхаген“, управлявани от Европейската комисия.
(8) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(9) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екологически образувана инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
1.2. Предоставя се подробна информация – за предпочитане посредством плана за залесяване или, ако информацията липсва, посредством друг документ – по следните точки:
а) описание на площта в съответствие със записа в поземления регистър;
б) подготовка на обекта и неговите въздействия върху вече съществуващите въглеродни запаси, в това число почви и надземна биомаса, с цел опазване на земите (терените) с високи въглеродни запаси (9);
в) целите на стопанисването, включително основните ограничения;
г) общ стратегии и дейности с оглед постигане на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;
д) определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение (площ) и разпределение;
е) сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юридически и други ограничения;
ж) мерки, внедрени с цел постигане и поддържане на добро състояние на горските екосистеми;
з) отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);
и) оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, насищава на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;
й) оценка на въздействието върху продоволствената сигурност;
к) всички критерии за ненанасяне на значителни вреди (НЗВ), относими към залесяването.
1.3. Когато площта се превърне в гора, след плана за залесяване започва прилагането на последващ план за стопанисване на гората или на равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на гората или за равностоен акт, се използва определението на ФАО за „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на гората“ (9). Планът за стопанисване на гората или равностойният акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.
1.4. Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:
а) цели на стопанисването, включително основни ограничения (10);
б) общ стратегии и дейности с оглед постигане на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;
(9) „Терен с високи въглеродни запаси“ означава влажни зони (мочурища), включително торфяни, и трайно залесени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
(10) Горска площ, за която има дългосрочен документиран план за стопанисване (за десет или повече години), предназначен за постигането на определени цели на стопанисването, който се преразглежда периодично, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
(10) Включително анализи на: i) дългосрочната устойчивост на горските ресурси; ii) въздействието/натиска върху опазването на местообитанието, многообразието на съответните местообитания и условията на дървесния с цел да се сведат до минимум въздействията върху почвата.
в) определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение и разпределение;
г) определяне на площта в съответствие със записа в поземления регистър;
д) сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юрисдикция и други ограничения;
е) мерки, внедрени с цел подпържане на доброто състояние на горските екосистеми;
ж) отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);
з) оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, национална вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;
и) всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.
1.5. Дейността се извършва при спазване на най-добрите практики за залесяване, определени в националното законодателство, или, ако в националното законодателство не са предвидени такива практики, дейността отговаря на един от следните критерии:
а) при дейността се спазва Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014;
б) дейността се извършва при спазване на „Общоевропейските насоки за залесяване и повторно залесяване с особено внимание върху разпоредбите на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата“ (1);
1.6. При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи вълнени запаси (2).
1.7. Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на задължението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.
1.8. В плана за залесяване и в последващия план за стопанисване на гората или в равностойния акт се предвижда наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните за включената площ.
2. Одит
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
(1) Forest Europe Pan-European Guidelines for Aforestation and Reforestation with a special focus on the provisions of the UNFCCC (Общоевропейски насоки за залесяване и повторно залесяване с особено внимание върху разпоредбите на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата), одобрени на Срещата на ниво експерти на МКЗГЕ на 12—13 ноември 2008 г. и Бюрото за Общоевропейската стратегия за биологично и ландшафно разнообразие (PEBLDS) от името на Съвета на PEBLDS на 4 ноември 2008 г., (версия от 4.6.2021 г.: https://www.foresteurope.org/docs/other_meetings/2008/Geneva/Guidelines_Aff_Ref_ADOPTED.pdf).
(2) „Терен с високи вълнени запаси“ означава влажни зони (мохурища), включително торфяни, и трайно залесени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите оценките може да се извършват заедно с оценка за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), оценка за сертифициране в областта на климата или друг оценка.
Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансирателното лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
3. Групова оценка
Спазването на критериите за НЗВ може да се проверява:
а) на равнището на горски район на снабдяване (13) съгласно определението в Директива (ЕС) 2018/2001;
б) на равнището на група горски стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи оценки.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за спазване на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Прекох към кръгова икономика
Не се прилага
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Употребата на пестициди се намалява и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо за контрол на нашествията на вредители и възникването на опашки на болести.
При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобните на почвата за селскостопански цели.
Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (14). Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минима относно живота, Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (15). При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества.
Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.
(13) „Район на снабдяване“ означава географски определен район, от който е добита горскостопанската биомаса, за който съществува надеждна и независима информация и където условията са достатъчно хомогени, за да се пречени рискът във връзка с характеристиките по отношение на устойчивостта и законността на горскостопанската биомаса.
(14) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
(15) Препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (версия от 2019 г.) (версия от 4.6.2021 г.: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/332193/9789240005662-eng.pdf?ua=1).
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.
Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.
Подробната информация по точка 1.2., буква к) (План за залезяване) и точка 1.4. (буква и) (План за стопанисване на гората или равностойна система) включва разпоредби за запазване и ефективно подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, в т.ч. следното:
а) осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;
б) изключване на употребата или пускането на инвазивни видове.
в) изключване на употребата на чужди видове, освен ако може да бъде доказано следното:
i) използването на горски репродуктивен материал поради благоприятни и подходящи условия в екосистемата (като например климат, критерии за почвите, растителна зона и издръжливост на горски пожари);
ii) срещащите се понастоящем на мястото местни видове вече не са приспособени към прогнозираните климатични, почвени и хидрологични условия;
г) осигуряване на запазването и подобряването на физическото, химичното и биологичното качество на почвата;
д) насърчаване на благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсиляват естествените процеси в горите;
е) изключване на преобразуването на екосистеми с голямо биологично разнообразие в екосистеми с по-малко биологично разнообразие;
ж) осигуряване на разнообразието на съответните местообитания и видове, свързани с гората;
з) осигуряване на разнообразието на структурата на дървостой, както и запазване или подобряване на зрели дървостой и мъртвата дървесина.
1.2. Рехабилитация и възстановяване на горите, в т.ч. повторно залезяване и естествено възобновяване на горите след извънредно явление
Описание на дейността
Рехабилитация и възстановяване на горите съгласно определението в националната нормативна уредба. Когато в националната нормативна уредба няма такова определение, рехабилитацията и възстановяването отговарят на определение, което е широко прието в рецензирания научна литература за конкретни държави, или на определение, съответстващо на понятието на ФАО за „възстановяване на горите“ (14), или на определение, съответстващо на едно от
(14) Възстановяването на горите включва:
— рехабилитация, което означава възстановяване на желаните видове, структури или процеси в съществуваща екосистема;
— пресъздаване, което означава възстановяване на местните растения на земя, която е с друго предназначение;
— ново създаване, което означава възстановяване на тежко уредена земя (със силно влошено качество), лишена от растителност;
— най-радикално – заместване, при което видовете, които не са добре приспособени към данено място и не могат да мигрират, се заместват с привнесени видове, тъй като климатът се измени бързо.
Forest restoration module (Модул за възстановяването на горите) В Sustainable Forest Management (SFM) Toolbox (Инструментарий за устойчиво стопанисване на горите) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/sustainable-forest-management/toolbox/modules/forest-restoration/basic-knowledge/en/).
определенията за „екологично възстановяване“ (17), прилагано за горите, или „рехабилитация на горите“ (18) съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие. Икономическите дейности включват и горските дейности, съответстващи на определението на ФАО за термина „първично заселване“ (19) и за термина „естествено възстановяваща се гора“ (20) след извършено явление, когато за „извършено явление“ има определение в националната нормативна уредба, а когато в нея няма такова определение, съответства на определението на МКИК за „извършено метеорологично явление“ (21); или след горски пожар, когато определение за „горски пожар“ има в националната нормативна уредба, а когато в нея няма такова определение – съгласно определението в Европейския речник по горските пожари (22).
Икономическите дейности от тази категория не предполагат промяна в земеползването и се извършват на земя с влошено качество, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (23).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по НАСЕ — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до следните кодове по НАСЕ II: 02.10 – вълнен произходство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30 – събиране на диворастящи и непървени продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерия за съществен принос по точка 5, тя е спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
(17) Екологично възстановяване (наричано също „възстановяване на екосистеми“):
— процесът на връщане на екосистема към естествената й структура и функциониране отпреди нарушаването й;
— процесът на подпомагане на оздравяването на лачена екосистема, която е нарушена, увредена или унищожена;
— процесът на умножена промяна на лачено място с цел създаване на определена, местна екосистема. Целта на процеса е да се възпроизведат структурата, функционирането, разнообразието и динамиката на съответната екосистема;
— човешка намеса, предназначена за ускоряване на възстановяването на уредените местообитания или за връщане на екосистемите колкото е възможно по-близо до състоянието им отпреди нарушаването им.
Most used definitions/descriptions of key terms related to ecosystem restoration (Най-често използвано определение/описание на ключови термини, свързани с възстановяването на екосистемите). 11-а конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие. 2012. UNEP/CBD/COP/11/INF/19 (версия от 4.6.2021 г.: https://www.cbd.int/doc/meetings/cop/cop-11/information/cop-11-inf-19-en.pdf).
(18) Рехабилитация на гора е процесът на възстановяване на способността на гората отново да осигурява стоки и услуги, когато състоянието на рехабилитираната гора не е същото като състоянието й отпреди влошаването.
Most used definitions/descriptions of key terms related to ecosystem restoration (Най-често използвано определение/описание на ключови термини, свързани с възстановяването на екосистемите). 11-а конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие. 2012. UNEP/CBD/COP/11/INF/19 (версия от 4.6.2021 г.: https://www.cbd.int/doc/meetings/cop/cop-11/information/cop-11-inf-19-en.pdf).
(19) Първично заселване на гора чрез засаждане и/или умножено засяване върху земя, класифицирана като гора,
(ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions (Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf ).
(20) Гори, състояща се предимно от дървета, израснали чрез естествено възстановяване,
(ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions (Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(21) Извършено метеорологично явление е явление, което настъпва е рязко на определено място и в определено време от годината. Определенията за думата „рязко“ са различни, но едно извършено метеорологично явление обикновено би било толкова рязко или по-рязко от 10-ия или 90-ия процентил на плътността на вероятността по оценки от наблюдения. По определение характеристиките на извършени метеорологични условия може да се различават на различните места в абсолютен смисъл. Когато определен режим на извършени метеорологични условия се задържа за известно време, например за едно годишно време (сезон), той може да бъде определен като извършено климатично явление, особено ако се наблюдават средни или общи показатели, които сами по себе си са извършени или крайни (например суша или обилни валежи през цялото годишно време). Вж. МКИК, 2018 г.: Приложение I Речник (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc.ch/sr15/chapter/glossary/).
(22) Всеки неконтролирано изгаряне на растителност (пожар), за което е необходимо решение или действие по пътуването му, 2012 European Glossary for wildfires and forest fires, съставен по проекта European Forest Fire Network – „EUFOREN“, като част от програмата INTERREG IVC (версия от 4.6.2021 г.: https://www.cifl.org/index.php/library/european-glossary-wildfires-and-forest-fires).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособорен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (24), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрия практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременни научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (25), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (26) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(24) Земя, която се простира върху повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат темп праови стойности намаля. Тук не се включва земята, която е с преобладаващо земеделско или градско земепользоване, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
(25) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(26) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(27) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (27) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (28)), поколето е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
5. За да може дадена дейност да се смята за спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, економическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, с една от следните главни цели:
а) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) допринасяне за усилията за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | 1. План за стопанисване на гората или равностоен акт |
|------------------------------------------|--------------------------------------------------|
| 1.1. Дейността се извършва на площ, за която се прилага план за стопанисване на гората или равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на гората или за равностоен акт, се използва определението на ФАО за термина „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на гората“ (29). |
| Планът за стопанисване на гората или равностойния акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват. |
| 1.2. Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система: |
| а) цели на стопанисването, включително основни ограничения (30); |
| б) общи стратегии и дейности с определени постигания на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл; |
(27) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(29) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екологосъобразна инфраструктура (ЗИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(28) Горска площ, за която има изготвен дългосрочен план за стопанисване (за десет или повече години), предназначен за постигането на определени цели на стопанисването и подлежащ на периодично преразглеждане.
(30) ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(31) Включително анализ на i) дългосрочната устойчивост на горските ресурси; ii) въздействието/натиска върху опазването на местообитания, многообразието на съответните местообитания и условията на дърводобив с цел да се сведат до минимум въздействията върху почвата.
в) определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение и разпределение;
г) определяне на площта в съответствие със записа в поземления регистър;
д) сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юридически и други ограничения;
е) мерки, внедрени с цел поддържане на доброто състояние на горските екосистеми;
ж) отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);
з) оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, настъпващия възможност за огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;
и) всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.
1.3. Устойчивостта на системите за стопанисване на гората, документирани в плана по точка 1.1, се осигурява чрез избиране на най-амбициозния измежду следните подходи:
а) стопанисването на гората съответства на приложимото национално определение за устойчиво стопанисване на горите;
б) стопанисването на гората съответства на определението на „Forest Europe“ (14) за устойчиво стопанисване на горите и е съобразено с Общевръхновените насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите (15);
в) въведената система за стопанисване отговаря на критерийте за устойчивост на горите, определени в член 29, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, а от началната дата на прилагането му отговаря на изискванията на акта за изпълнение за оперативните насоки относно енергията от горскостопанска биомаса, приет съгласно член 29, параграф 8 от посочената директива.
1.4. При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи въглеродни запаси (16).
1.5. Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на задълженията за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.
1.6. В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт е предвидено наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани с включените площи.
(14) Поддържането и използването на горите и залесените земи по начин и в степен, позволяващи да се съхранят биологичното им разнообразие, производителността, способността за възобновяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на място, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми.
Resolution H1 General Guidelines for the Sustainable Management of Forests in Europe (Резолюция H1 – Общи насоки за устойчивото стопанисване на горите в Европа), Втора министерска конференция по опазването на горите в Европа („Forest Europe“), 16–17 юни 1993 г., Хелсинки, Финландия (версия от 4.6.2021 г.: https://www.foresteurope.org/docs/MC/MC_helsinki_resolutionH1.pdf.
(15) Привлечение 2 към Резолюция 1.2. Pan-European Operational Level Guidelines for Sustainable Forest Management (Общевръхновените насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите). Трета министерска конференция по опазването на горите в Европа, 2–4 юни 1998 г., Лисабон, Португалия (версия от 4.6.2021 г.: https://foresteurope.org/wp-content/uploads/2016/10/MC_lisbon_resolutionL2_with_annexes.pdf#page=18).
(16) „Терен с високи въглеродни запаси“ означава възможни зони (мочурища), включително торфяни, и трайно залесени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
2. Одит
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критерите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерите за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.
Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансирато лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
3. Групова оценка
Спазването на критерите за НЗВ може да се проверява:
а) на равнището на територията на съответния район на съответната (14) съгласно определението в Директива (ЕС) 2018/2001;
б) на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
Подробна информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за спазване на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Прекод към кръгова икономика
Няма вероятност промяната в лесовъдството, която е предизвикана от дейността на площта, обхваната от тази дейност, да поведе до значително намаляване на устойчивото предлагане на първична горска биомаса, подходяща за производството на изделия от дървен материал с дългосрочен потенциал по отношение на кръговостта. Спазването на този критерий може да се потвърди чрез анализ на климатичните показатели по точка 2.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Употребата на пестициди се намалява и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо за контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести.
При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобните на почвата за селскостопански цели.
(14) „Район на снабдяване” означава географски определен район, от който е добита горскостопанската биомаса, за който съществува налична и независима информация и където условията са достатъчно хомогени, за да се прецени рискът във връзка с характеристиките по отношение на устойчивостта и законността на горскостопанската биомаса.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
| Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част A от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (35). Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност. При дейността се спазва относната национална нормативна уредба относно активните вещества. Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване. |
|---|
| На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи. Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство. Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното: |
| a) осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието; |
| b) изключване на употребата или пускането на инвазивни чужди видове; |
| v) изключване на употребата на чужди видове, освен ако може да бъде доказано следното: |
| i) използването на горския репродуктивен материал поражда благоприятни и подходящи условия в екосистемата (като например климат, критерии за почвите, растителна зона и издръжливост на горски пожари); |
| ii) съществуващите се понастоящем на мястото местни видове вече не са приспособени към прогнозните климатични, почвени и хидрологични условия; |
| g) осигуряване на запазването и подобряването на физическото, химичното и биологичното качество на почвата; |
| d) насърчаване на благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсиляват естествените процеси в горите; |
| e) изключване на преобразуването на екосистеми с големо биологично разнообразие в екосистеми с по-малко биологично разнообразие; |
| ж) осигуряване на разнообразието на съответните местообитания и видове, свързани с гората; |
| з) осигуряване на разнообразието на структурата на дървостой, както и запазване или подобряване на зрели дървостой и мъртвата дървесина. |
(35) С който в Съюза се прилага Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
1.3. Стопанисване на горите
Описание на дейността
Стопанисване на гората съгласно определението в националната нормативна уредба. Когато в националната нормативна уредба няма такова определение, стопанисване на гората е всяка икономическа дейност, която произтича от система, приложима за дадена гора, и която оказва влияние върху екологичните, икономическите или социалните функции на гората. Стопанисването на гората не предполага промяна в земеползването и се извършва на земя, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (36).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30 – събиране на диворастящи и непървосъществени продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерия за съществен принос по точка 5, тя е спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
| 1. | В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност. |
| 2. | Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки: |
| a) | изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл; |
| b) | когато е пренебрегнато, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност; |
| в) | оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установените физични климатичен риск. |
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съвременна с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
a) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен мащаб;
b) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (37), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-недалечни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (38), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (39) или платени модели.
(36) Земя, която се простира върху повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности намира. Тук не се включва земята, която е с преобладаващо земеделско или градско земеползване, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г. т: http://www.fao.org/3/18661EN/18661en.pdf).
(37) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(38) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(39) Например услугите по програма „Коперник“, управляеми от Европейската комисия.
4. Въпреки независимо усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (40) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „зелена“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (41)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
5. За да може да се създаде дейност, която се съгласува със спомагащата дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, икономическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, с една от следните главни цели:
а) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) допринася за усилията за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
1) Смекчаване на изменението на климата
1. План за стопанисване на гората или равностойен акт
1.1. Дейността се извършва на площ, за която се прилага план за стопанисване на гората или равностойен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на гората, се използва определението на ФАО за термина „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на горите“ (42).
Планът за стопанисване на гората или равностойния акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.
1.2. Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:
а) цели на стопанисването, включително основни ограничения (43);
б) общ стратегия и дейности с определени национални и регионални цели за стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;
(40) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възникнали от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения включват повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(41) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(42) Горска площ, за която има изготвен дългосрочен план за стопанисване (за десет или повече години), предназначен за постигането на определени цели на стопанисването и подлежащ на периодично преразглеждане.
(43) ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions (Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
(44) Включително анализ на ѝ дългосрочната устойчивост на горските ресурси; ѝ въздействие/натиска върху опазването на местообитанието, многообразието на съответните местообитания и условията на дървесния с цел да се сведат до минимум въздействията върху почвата.
в) определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение и разпределение;
г) определяне на площта в съответствие със записа в поземления регистър;
д) сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юрисдикция и други ограничения;
е) мерки, внедрени с цел постигане и подпържане на добро състояние на горските екосистеми;
ж) отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);
з) оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, нарушаване на връзките и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;
и) всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.
1.3. Устойчивостта на системата за стопанисване на гората, документирана в плана по точка 1.1, се осигурява чрез избиране на най-амбициозния измежду следните подходи:
а) стопанисването на гората съответства на приложимото национално определение за устойчиво стопанисване на горите;
б) стопанисването на гората съответства на определението на „Forest Europe” (44) за устойчиво стопанисване на горите и е съобразено с Общевръхните насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите (45);
в) въведената система за стопанисване отговаря на критерийте за устойчивост на горите, установени в член 29, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, а от началната дата на прилагането му отговаря на изискванията на акта за изпълнение за оперативните насоки относно енергията, произведена на горскостопанска биомаса, приет съгласно член 29, параграф 8 от посочената директива.
1.4. При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи вълнени запаси (46).
1.5. Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на задълженията за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.
1.6. В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт се предвижда наблюдение за обеспечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани с включениите площи.
(44) Подпържането и използването на горите и залесените земи по начин и в степен, позволяващи да се съхранява биологичното им разнообразие, производителността, способността за възобновяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на място, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми.
Resolution H1 General Guidelines for the Sustainable Management of Forests in Europe (Резолюция H1 – Общи насоки за устойчивото стопанисване на горите в Европа). Втора министерска конференция по опазването на горите в Европа („Forest Europe”), 16–17 юни 1993 г., Хелсинки, Финландия (версия от 4.6.2021 г.: https://www.foresteurope.org/docs/MC/MC_helsinki_resolutionH1.pdf).
(45) Приложение 2 към Резолюция L2. Pan-European Operational Level Guidelines for Sustainable Forest Management (Общевръхните насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите). Трета министерска конференция по опазването на горите в Европа, 2–4 юни 1998 г., Лисабон, Португалия (версия от 4.6.2021 г.: https://foresteurope.org/wp-content/uploads/2016/10/MC_lisbon_resolutionL2_with_annexes.pdf#page=18).
(46) „Терен с високи вълнени запаси” означава влажни зони (мочурища), включително торфяни, и трайно залесени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
2. Одит
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критерите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерите за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите оценките може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.
Независимо външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансирато лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
3. Групова оценка
Спазването на критерите за НЗВ може да се проверява:
а) на равнището на горски район на снабдяване (4) съгласно определението в Директива (ЕС) 2018/2001;
б) на равнището на група стопанства, които е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критерите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за спазване на критерите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Няма вероятност промяната в лесовъдството, която е предизвикана от дейността на площта, обхваната от тази дейност, да поведе до значително намаляване на устойчивото предлагане на първична горска биомаса, подходяща за производството на изделия от дървен материал с дългосрочен потенциал по отношение на кръговостта. Спазването на този критерий може да се потвърди чрез анализ на климатичните попи по точка 2.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Употребата на пестициди се намалява и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо за контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести.
При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобренияте на почвата за селскостопански цели.
(4) „Район на снабдяване” означава географски определен район, от който е добита горскостопанската биомаса, за който съществува надеждна и независима информация и където условията са достатъчно хомогени, за да се пренеси рискът във връзка с характеристиките по отношение на устойчивостта и законността на горскостопанската биомаса.
Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част A от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (49). Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (49). При дейността се спазва относната национална нормативна уредба относно активните вещества.
Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.
Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.
Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното:
a) осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;
b) изключване на употребата или пускането на инвазивни чужди видове;
c) изключване на употребата на чужди видове, освен ако може да бъде доказано следното:
i) използването на горския репродуктивен материал поражда благоприятно и подходящо състояние на екосистемата (като например климат, критерии за почвите, растителна зона и издръжливост на горския пожар);
ii) съществуващите се понастоящем на мястото местни видове вече не са приспособени към прогнозните климатични, почвени и хидрологични условия;
d) осигуряване на запазването и подобряването на физическото, химичното и биологичното качество на почвата;
e) насърчаване на благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсиляват естествените процеси в горите;
f) изключване на преобразуването на екосистеми с голимо биологично разнообразие в екосистеми с по-малко биологично разнообразие;
ж) осигуряване на разнообразието на съответните местообитания и видове, свързани с гората;
з) осигуряване на разнообразието на структурата на дървостой, както и запазване или подобряване на зрели дървостой и мъртвата дървесина.
(49) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
(49) Препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (версия от 2019 г.) (версия от 4.6.2021 г.: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/332193/978924005662-eng.pdf?ua=1).
1.4. Природозащитно горско стопанство
Описание на дейността
Дейности по стопанисване на гората с цел опазване на едно или повече местообитания или видове. Природозащитното горско стопанство не предполага промяна в категорията на земята и се извършва на земя, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (50).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30 – събиране на диворастящи и непървосъществени продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерия за съществен принос по точка 5, тя е спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очакваните жизнени цикли;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установените физични климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съвършена с масаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен масаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (51), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (52), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (53) или платени модели.
(50) Земя, която се простират във въздуха повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности намира. Тук не се включва земята, която е с преобладаващо земеделско или градско земоползване, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.): http://www.fao.org/3/i8661en/i8661en.pdf).
(51) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(52) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(53) Например услугите по програма „Копирник“, управляеми от Европейската комисия.
4. Внедрението на природосъобразни решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилната за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (14) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „лелена“ (15)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
5. За да може дадена дейност да се смята за спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, икономическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, с една от следните главни цели:
а) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове; или
б) допринася за усилната за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
1) Смекчаване на изменението на климата
1. План за стопанисване на гората или равностоен акт
1.1. Дейността се извършва на площ, за която се прилага план за стопанисване на горите или равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на горите, се използва определението на ФАО за термина „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на горите“ (16).
Планът за стопанисване на гората или равностоен акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.
1.2. Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:
а) целите на стопанисването, включително основните ограничения;
б) общи стратегии и дейности с оглед постигане на целите, свързани със стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;
в) определяне на условията в горското местообитание, основните видове горски дървета и предвидените такива, наред с тяхното разпространение и разпределение, в съответствие с условията на местната горска екосистема;
(14) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възложени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(15) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(16) Горска площ, за която има дългосрочен документиран план за стопанисване (за десет или повече години), предназначен за постигането на определени цели на стопанисване, който се преразглежда периодично, ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions „Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
1.3. В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт:
а) се предвижда главна определена цел на стопанисването (57), състояща се в опазване на почвите и водите (58), опазване на биологичното разнообразие (59) или социалните услуги (60), въз основа на определенията на ФАО:
б) се насърчават благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсилят естествените процеси в горите;
в) е включен анализ на:
i) въздействията и натиска върху опазването на местообитанията и многообразието на съответните местообитания;
ii) условията за първобитен, при който въздействие върху почвите е свято до минимум;
iii) други лейните, оказващи въздействие върху природозащитните цели, като лов и риболов, селскостопански, пасищни и лесовъдни дейности, както и промишлени, минни и търговски дейности.
1.4. Устойчивостта на системата за стопанисване на гората, документирана в плана по точка 1.1, се осигурява чрез избиране на най-амбициозния измежду следните подходи:
а) стопанисването на гората съответства на националното определение за устойчиво стопанисване на горите, ако има такова;
б) стопанисването на гората съответства на определението на „Forest Europe“ (61) за устойчиво стопанисване на горите и е съобразено с Общевръхните насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите (62);
(57) Главната определена цел на стопанисването, заложена за даден сектор на управление (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
(58) Гората, в която целта на стопанисването е опазване на почвите и водите. (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
(59) Гората, в която целта на стопанисването е опазване на биологичното разнообразие. Включва, но не се ограничава до площи, определени за опазване на биологичното разнообразие в рамките на защитените територии. (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
(60) Гората, в която целта на стопанисването са социалните услуги. (ФАО, Global Resources Assessment 2020. Terms and definitions („Оценка на световните ресурси 2020 г. Термини и определения“ (версия от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/3/i8661EN/i8661en.pdf).
(61) Поддържането и използването на горите и заплението земи по начин и в степен, позволяващи да се съхранят биологичното им разнообразие, производителността, способността за възобновяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на място, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми. Resolution H1 General Guidelines for the Sustainable Management of Forests in Europe (Резолюция H1 – Общи насоки за устойчивото стопанисване на горите в Европа). Втора министерска конференция по опазването на горите в Европа („Forest Europe“), 16–17 юни 1993 г., Хелсинки, Финландия (версия от 4.6.2021 г.: https://www.foresteurope.org/docs/MC/MC_helsinki_resolutionH1.pdf).
(62) Приложение 2 към Резолюция L2. Pan-European Operational Level Guidelines for Sustainable Forest Management (Общевръхните насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите). Трета министерска конференция по опазването на горите в Европа, 2–4 юни 1998 г., Лисабон, Португалия (версия от 4.6.2021 г.: https://foresteurope.org/wp-content/uploads/2016/10/MC_lisbon_resolutionL2_with_annexes.pdf#page=18).
в) въведената система за стопанисване отоваря на критерийте за устойчивост на горите, определени в член 29, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, а от началната дата на прилагането му отоваря на изискванията на акта за изпълнение за оперативните насоки относно енергията, произведена на горскостопанска биомаса, приет съгласно член 29, параграф 8 от посочената директива.
1.5. При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи въглеродни запаси (63).
1.6. Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отоваря на задължението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.
1.7. В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт е предвидено наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани с включените площи.
2. Одит
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.
Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансирато лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
3. Групова оценка
Спазването на критериите за НЗВ може да се проверява:
а) на равнището на горски район на снабдяване (64) съгласно определението в Директива (ЕС) 2018/2001;
б) на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отваря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
Подробната информация по точка 1.2., буква в) включва разпоредби за спазване на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
(63) „Терен с високи въглеродни запаси” означава влажни зони (мохурища), включително торфища, и трайно залесени зони по смисъла на член 29, параграф 4, букви а), б) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.
(64) „Район на снабдяване” означава географски определен район, от който е добита горскостопанска биомаса, за който съществува надеждна и независима информация и където условията са достатъчно хомогени, за да се пречни рискът във връзка с характеристиките по отношение на устойчивостта и законността на горскостопанската биомаса.
4) Преход към кръгова икономика
Няма вероятност промяната в лесовъдството, която е предизвикана от дейността на площа, обхваната от тази дейност, да поведе до значително намаляване на устойчивото предлагане на първична горска биомаса, подходяща за производството на идентификация от дървен материал с дългосрочен потенциал по отношение на кръговостта. Спазването на този критерий може да се потвърди чрез анализ на климатичните попи по точка 2.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
При дейността не се използват пестициди или торове.
Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (66). Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia (изключително опасни вещества) или клас Ib (много опасни вещества) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (67). При дейността се спазва относителната национална нормативна уредба относно активните вещества.
Замърсяването на водите и почвите се предотвръща и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.
Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.
Подобната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното:
а) осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;
б) изключване на употребата или пускането на инвазивни видове;
в) изключване на употребата на чужди видове, освен ако може да бъде доказано следното:
i) използването на горския репродуктивен материал поражда благоприятни и подходящи условия в екосистемата (като например климат, критерии за почвите, растителна зона и издръжливост на горски пожари);
ii) срещащите се понастоящем на мястото местни видове вече не са приспособени към прогнозните климатични, почвени и хидрологични условия;
г) осигуряване на запазването и подобряването на физическото, химичното и биологичното качество на почвата;
(66) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
(67) Препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (версия от 2019 г.) (версия от 4.6.2021 г.: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/332193/9789240005662-eng.pdf?ua=1).
2. ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
2.1. Възстановяване на влажни зони
Описание на дейността
Възстановяване на влажни зони (мохурища) са икономически дейности, с които се насърчава връщане към първоначалните условия във влажните зони, и икономически дейности, с които се подобрява функционирането на влажни зони, без непременно да се насърчава връщане към условията отпричени нарушаването им, а терминът „влажни зони“ (мохурища) отговаря на международното определение за „влажна зона“ (68) или „торфено блато“ (69) („торфене“) по Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарската конвенция) (68). Съответната площ отговаря на определението на Съюза за „влажни зони“ от Съюзението на Комисията за разумното използване и консервирание на влажните зони (70).
За икономическите дейности от тази категория няма определен код по NACE – статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, но те се отнасят към клас 6 от статистическата класификация на дейностите по опазване на околната среда (КДООС), установена с Регламент (ЕС) № 691/2011.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерия за съществен принос по точка 5, тя е спомената дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
(68) Влажните зони включват широк набор от леснообитаеми във вътрешността водосъдържащи площи (пясъци) и торфени, залявни равнини, реки и езера, както и крайбрежни зони като солени блатата, мангрови гори, приливни тинести зони и подводни ливади от морска трева, а също и коралови рифове и други морски зони, които съществуват при отлив и превишаващ шест метра, както и изкуствени влажни зони като язовири, водохранилища, оръзия и изкуствени езера за пречистване на отпадъчни води и луци. An Introduction to the Ramsar Convention on Wetlands, 7-о издание (Въведение в Рамсарската конвенция за влажните зони, по-рано публикувано под заглавието The Ramsar Convention Manual – Ръководство за Рамсарската конвенция), Ramsar Secretariat, Gland, Switzerland (Секретариат на Рамсарската конвенция, Гленд, Швейцария).
(69) Торфените блатата (торфените) са екосистеми с торфено почва. Торфът се състои от най-малко 30 % мъртви, частично разградени останки от растения, които са се натрупали наместо, при условия на запазване с вода и често при висока киселинност. Резолюция XIII.12 Guidance on identifying peatlands as Wetlands of International Importance (Ramsar Sites) for global climate change regulation as an additional argument to existing Ramsar criteria (Насока за определяне на торфените блатата като влажни блатата с международно значение (обекти по Рамсарската конвенция) с цел контрол върху изменението на глобалния климат като допълнителен довод заедно с действащите критерии по Рамсарската конвенция, рамсарска конвенция, приета на 21–29 октомври 2018 г.)
(70) Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ramsar.org/sites/default/files/documents/library/current_convention_text_e.pdf).
(70) Съюзението от Комисията до Съвета и до Европейския парламент за разумното използване и консервирание на влажните зони, COM(95) 189 окончателен от 29 май 1995 г.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съществена с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (71), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (72), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (73) или платени модели.
4. Внеадминистративни решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (74) или с разчитане на екосъобразна (екосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (75)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасилствен на значителни вреди.
5. За да може дадена дейност да се смята за спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, икономическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, с една от следните главни цели:
а) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(71) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(72) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(73) Например услугите по програма „Копиричк“, управлявани от Европейската комисия.
(74) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-вече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват препоръките на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(75) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
6) допринасяне за усилията за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
1) Смекчаване на изменението на климата
1. План за възстановяване
1.1. За площта се прилага план за възстановяване, който съответства на принципите и насоките от Рамсарската конвенция за възстановяването на влажните зони, докато въпросната площ се класифицира като влажна зона и по отношение на нея се прилага план за управление на влажна зона, който съответства на насоките от Рамсарската конвенция за планиране на управлението на обекти по Конвенцията и на други влажни зони. Що се отнася до торфената, в плана за възстановяване се спазват препоръките от съответните резолюции по Рамсарската конвенция, включително Резолюция XIII/13.
1.2. Планът за възстановяване съдържа внимателно проучване на хидрологичните и почвените условия в района, включително динамиката на насипането на почвата и промяната в аеробните и анаеробните условия.
1.3. Всички приложими критерии за НЗВ, свързани с управлението на влажните зони, се вземат предвид в плана за възстановяване.
1.4. В плана за възстановяване се предвижда наблюдение с цел обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани със засегнатите площи.
2. Одит
В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критерийте за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критерийте за НЗВ, като проверката се извършва от:
а) съответните национални компетентни органи; или
б) независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.
С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.
Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансирато лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.
Групова оценка
Спазването на критерийте за НЗВ може да се проверява на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат тройни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.
3. Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Добивът на торф се свежда до минимум.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Употребата на пестициди се свежда до минимум и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо с цел контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести.
При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобните на почвата за селскостопански цели.
Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (76). Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (77). При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества.
Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.
Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.
Планът по точка 1 (План за възстановяване) от настоящия раздел включва класи за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното:
a) осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;
b) изключване на употребата или пускането на инвазивни видове.
3. ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ (ПРОИЗВОДСТВО)
3.1. Производство на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници
Описание на дейността
Производство на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници, като определението за „енергия от възобновяеми източници“ („възобновяема енергия“) е установено в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C25, C27, C28.
(76) С който в Съюза се прилага Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3).
(77) Препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (версия от 2019 г.) (версия от 4.6.2021 г.: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/332193/978924005662-eng.pdf?ua=1).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособорден масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (7), отварящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-негативни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрия практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (7), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (9) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочание към природосъобразните решения (4) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (2)), локалното е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
(7) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(9) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(9) Например усъвършенстваните по програма „Копенхаген“, управлявани от Европейската комисия.
(4) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въз основа на природата и се опират на нея и които са разнообразни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Така решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват препоръките на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(2) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат: |
| | a) повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти; |
| | b) проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти; |
| | в) управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането; |
| | г) информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
3.2. Производство на оборудване за производство и използване на водород
Описание на дейността
Производство на оборудване за производство и използване на водород, когато водородът, за чието производство се произвежда оборудването, отговаря на изискванията за намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл със 73,4 % [което дава емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл под 3tCO₂e/tH₂] и със 70 % за синтетичните горива на основата на водорода, при сравнение с изкопаемо гориво с 94g CO₂e/MJ по аналогия с подхода, определен в член 25, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета и в приложение V към същата директива.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C25, C27, C28.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (83), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (84), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (85) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочване към природосъобразните решения (86) или с разчитане на екосъобразна (еколого-господарска) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (87)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НВВ)
| 1) Смъкване на изменението на климата | Не се прилага |
|----------------------------------------|---------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат: |
| | а) повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти; |
(83) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(84) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(85) Например услугите по програмата „Копирич“ управлявани от Европейската комисия.
(86) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въвлечени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-често и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват преподаването на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г. https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(87) Вс. Съобщението на Комисията до Европейската парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
3.3. Производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта
Описание на дейността
Производство, ремонт, поддръжка, модернизиране (88), промяна на предназначението (преустройство) и усъвършенстване на нисковъглеродни превозни средства, подвижен състав и плавателни съдове, когато технологичното изделие е едно от следните:
а) влакове и пътнически вагони с нулеви премии за емисия на отработил CO₂;
б) влакове и пътнически вагони с нулеви премии за емисия на отработил CO₂, когато се движат по железопътни линии с необходимата инфраструктура и използват конвенционални двигатели, ако линкса такава инфраструктура (двуходален режим);
в) средства за градски, краярски и автомобилен превоз на пътници, като преките емисии на отработил CO₂ на превозното средство са нулеви;
г) до 31 декември 2025 г. – превозни средства, класифицирани в категории М2 и М3 (89), които са с тип на каросерията, класифициран като „CA“ (едноетажно превозно средство), „CB“ (двуетажно превозно средство), „CC“ (съчленено едноетажно превозно средство) или „CD“ (съчленено двуетажно превозно средство) (90) и които отговарят на най-новия стандарт ЕВРО VI, т.е. едновременно на изискванията на Регламент (ЕО) № 595/2009 и – от влизането в сила на измененията на посочения регламент – на съответните актове за изменение, дори преди започването на прилагането им, и на последния етап от стандарта ЕВРО VI, изложен в таблица 1 от допълнение 9 към приложение I към Регламент (ЕО) № 582/2011, когато разпоредбите за този етап са влезли в сила, но прилагането им все още не е започнало за този тип превозно средство (91). Когато такъв стандарт няма, преките емисии на CO2 на превозното средство са равни на нула;
д) средства за лична мобилност, задвижвани от физическата дейност на потребителя, от мотор с нулеви емисии или от комбинация от мотор с нулеви емисии и физическа дейност;
е) превозни средства от категории М1 и N1, класифицирани като леки (лекотоварни) превозни средства (92), със:
i) до 31 декември 2025 г.: специфичните емисии на CO₂ съгласно определението по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 2019/631 са под 50 g CO₂/km (лекотоварни превозни средства с ниски и нулеви емисии);
ii) от 1 януари 2026 г.: специфични емисии на CO₂ съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 2019/631, които са нулеви;
ж) превозни средства от категория L (93) с емисии на отработил CO₂, равни на 0 g CO₂/km, изчислени в съответствие с процедурата за изчисляване на емисии, определена в Регламент (ЕО) № 168/2013.
(88) За буквите от а) до д) критерияте за модернизирането са обявявани от разреди 6.9 и 6.12 от настоящото приложение.
(89) Съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 2018/858.
(90) Съгласно част В, точка 3 от приложение I към Регламент (ЕО) 2018/858.
(91) До 31.12.2022 г. – етап Е от EURO VI съгласно Регламент (ЕО) № 595/2009.
(92) Съгласно определението по член 4, параграф 1, буква а) и б) от Регламент (ЕО) 2018/858.
(93) Съгласно определението по член 4 от Регламент (ЕО) № 168/2013.
а) превозни средства от категории N2 и N3 и превозни средства от категория N1, класифицирани като тежкотоварни превозни средства, които не са предназначени за превоз на изкопаеми горива, с технически допустима максимална маса с товар до 7,5 тона, които са „тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии” съгласно определението в Регламент (ЕС) 2019/1242;
б) превозни средства от категории N2 и N3, които не са предназначени за превоз на изкопаеми горива, с технически допустима максимална маса с товар над 7,5 тона, които са „тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии” съгласно определението по член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242, или „тежкотоварни превозни средства с ниски емисии” съгласно определението по член 3, точка 12 от посочения регламент;
в) плавателни съдове за превоз на пътници по вътрешни водни пътища, които:
i) имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
ii) до 31 декември 2025 г. – представяват хибридни плавателни съдове или плавателни съдове, работещи с два вида горива, използващи за обичайната си работа най-малко 50 % от енергията си от гориво с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂ или електричество от зареждане;
г) плавателни съдове за превоз на товари по вътрешни водни пътища, които не са предназначени за превоз на изкопаеми горива, които:
i) имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
ii) до 31 декември 2025 г. – имат преки емисии на (отработил) CO₂ на тонкилометър (g CO₂/km), изчислен (или приблизително оценени, когато става въпрос за нови плавателни съдове) чрез работния показател за енергийна ефективност (EEDI) на Международната морска организация (ИМО) (94), с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисиите на CO₂, определена за тежкотоварните превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;
д) плавателни съдове за морски и крайбрежен товарен транспорт, плавателни съдове за пристанищни дейности и спомагателни дейности, които не са предназначени за транспорт на изкопаеми горива, които:
i) имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
ii) до 31 декември 2025 г. – представяват хибридни плавателни съдове и плавателни съдове, работещи с два вида горива, които за обичайната си работа в морето и пристанищата получават най-малко 25 % от енергията си от гориво с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂ или електричество от зареждане;
iii) до 31 декември 2025 г. и само когато може да бъде доказано, че плавателните съдове се използват изключително за експлоатация на крайбрежни и морски линии на къси разстояния с цел спомагане за преминаването към други видове транспорт, които понастоящем се превозват до морето по суши – плавателните съдове имат преки емисии на (отработил) CO₂, изчислени чрез проектия индекс за енергийна ефективност (EEDI) на Международната морска организация (ИМО) (94), с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисиите на CO₂, определена за тежкотоварните превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;
е) до 31 декември 2025 г. – плавателните съдове са постигнали стойност на проектия индекс за енергийна ефективност (EEDI) с 10 % под изискванията за този индекс, приложими към 1 април 2022 г. (95), ако плавателните съдове могат да работят с горива с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂ или с горива от възобновяеми източници (96);
ж) морски и крайбрежни плавателни съдове за транспорт на пътници, които не са предназначени за превоз на изкопаеми горива и които:
i) имат нулеви преки емисии на (отработил) CO₂;
ii) до 31 декември 2025 г. – хибридните плавателни съдове и плавателните съдове, работещи с два вида горива, за обичайната си работа в морето и пристанищата получават най-малко 25 % от енергията си от гориво с нулеви преки емисии на (отработил) CO₂ или електричество от зареждане;
(94) Работният показател за енергийна ефективност се определя като съотношението на масата на емисиите на CO₂ на единица транспортна работа. Той е представителна стойност на енергийната ефективност при експлоатацията на кораба в рамките на непрекъснат период, отразяващ общия модел на търговска експлоатация на плавателния съд. Насоки за изчисляването на този показател са публикувани в документ МЕРС.1/Circ. 684 на Международната морска организация.
(95) Energy Efficiency Design Index (Проектен индекс за енергийна ефективност) (версия от 4.6.2021 г.: http://www.imo.org/fr/MediaCentre/HotTopics/GHG/Pages/EEDI.aspx).
(96) Както беше договорено от Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация на неговата седмица и четвърта сесия.
(97) Горива, които отговарят на техническите критерии за проверка, установени в раздели 3.10 и 4.13 от настоящото приложение.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с машаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (9), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (100), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (101) или платени модели.
4. Внеизвършваните решения за адаптиране:
а) не засегат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(9) Горива, които отговарят на техническите критерии за проверка, установени в раздели 3.10 и 4.13 от настоящото приложение.
(10) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(100) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(101) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (102) или с разчитане на екосъобразна (еко-
логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сивия“, или съобразена със сухоземните
екосистеми – „зелена“ (103)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално
равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят
поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии
за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка
за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на |
| климата |
| Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване |
| на водните и морските ресурси |
| Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към |
| настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика |
| При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените |
| по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат: |
| а) повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно |
| употребявани компоненти в произвежданите продукти; |
| б) проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, |
| лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти; |
| в) управление на отпадъците, при което в производствения процес се |
| отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането; |
| г) информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен |
| цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества. |
| 5) Предотвратяване и контрол на |
| замърсяването |
| Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към |
| настоящото приложение. |
| В съответните случаи превозните средства не съдържат ополо, живак, хекса- |
| валентен хром и кадмий, съобразно с Директива 2000/53/ЕО. |
| 6) Опазване и възстановяване на |
| биологичното разнообразие и |
| екосистемите |
| Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към |
| настоящото приложение. |
3.4. Производство на акумулаторни батерии
Описание на дейността
Производство на презаредими (аккумулаторни) батерии, батерийни (аккумулаторни) блокове и акумулатори за транс-
портна, за стационарно и извънмрежно съхранение на енергия и за други промишлени приложения, както и
производство на съответните компоненти (активната маса на батерийните, електрохимичните елементи на батерийните,
обивките на батерийните и купите на аккумулаторите, електронните компоненти), което води до съществено
намаление на емисиите на парникови газове в транспорта, стационарното и извънмрежното съхранение на
енергия и другите промишлени приложения
Рециклиране на излезли от употреба батерии.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към кодове C27.2 и E38.3.2 по NACE — статис-
тическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(102) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са
разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръж-
ливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на
сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсноэффективни и системни намеси“. Следователно природосъоб-
разните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от
4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(103) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на
регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (превръщане) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масштаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (104), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (105), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (106) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предвидяване към природосъобразните решения (107) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (108)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на място, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
(104) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(105) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(106) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(107) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват екологично екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(108) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
3.5. Производство на оборудване за енергийна ефективност за сгради
Описание на дейността
Производство на един или повече от следните видове оборудване за енергийна ефективност (продукти и основните компоненти за тях) (109) за сгради:
а) прозорци с коефициент на топлопренимаване (U), по-нисък или равен на 1,0 W/m²K;
б) врати с коефициент на топлопренимаване (U), по-нисък или равен на 1,2 W/m²K;
в) системи за външни стени с коефициент на топлопренимаване (U), по-нисък или равен на 0,5 W/m²K;
г) покривни системи с коефициент на топлопренимаване (U) по-нисък или равен на 0,3 W/m²K;
д) изолационни материали с коефициент на топлопроводност (ламбда), по-нисък или равен на 0,06 W/mK;
е) битови уреди, попадащи в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 и делегираният актове, приети по силата на посочения регламент;
(109) Когато това е целесъобразно, коефициентът на топлопренимаване (U) се изчислява съгласно приложимите стандарти, напр. EN ISO 10077-1:2017 (прозорци и врати), EN ISO 12631:2017 (неносещи фасадни стени) и EN ISO 6946:2017 (други строителни елементи и елементи на сгради).
ж) светлинни източници, оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 и делипирани актове, приети по сила на посочения регламент;
з) системи за отопление на помещения и за топла вода за битови нужди, оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета и делипирани актове, приети по сила на посочения регламент;
и) системи за охлаждане и вентилация, оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета и делипирани актове, приети по сила на посочения регламент;
й) регулатори за осветителни системи с датчици за присъствие и дневна светлина;
к) термопомпи, отговарящи на техническите критерии за проверка от раздел 4.16 от настоящото приложение;
л) фасадни и покривни елементи с функция за слънчево засенчване или за регулиране в зависимост от слънчевото греенето, включително такива, които поддържат отлеждането на растителност;
м) енергийноефективни сгради системи за автоматизация и управление (контрол) за жилищни и нежилищни сгради;
н) зонови термостати и устройства за интелигентен контрол на основния електрически или топлинен товар за сгради, както и оборудване с датчици;
о) изделия за отчитане на топлинна енергия и термостатични регулатори за отделни жилища, свързани с районни отоплителни системи, и отделни апартаменти, свързани с централни отоплителни системи, обслужващи цели сгради, и за централни отоплителни системи;
п) топлообменници и подстанции за районно топлоснабдяване, съответстващи на дейността по разпределение на енергия от районна отопителна/охладителна система съгласно раздел 4.15 от настоящото приложение;
р) изделия за умно наблюдение и регулиране на отоплителната система, както и оборудване с датчици.
Икономическите дейности от тази категория може да бъдат отнесени към множество кодове по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно C16.23, C23.11, C23.20, C23.31, C23.32, C23.43, C23.61, C25.11, C25.12, C25.21, C25.29, C25.93, C27.31, C27.32, C27.33, C27.40, C27.51, C28.11, C28.12, C28.13, C28.14.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очакванията й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (110), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрия практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (111), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (112) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (113) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (114)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправки и действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се въвеждат: |
| | а) повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти; |
| | б) проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти; |
| | в) управление на отпадъците, при което в производствения процес се отделя предимство на рециклираното пред обезвреждането; |
| | г) информация за поражданите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества. |
(110) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрацията RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(111) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(112) Например упомените по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(113) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разнообразни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения възприемат повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(114) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
3.6. Производство на други нисковълнодиони технологични изделия
Описание на дейността
Производство на технологични изделия, предназначени за съществено намаление на емисиите на парникови газове в други сектори на икономиката, когато тези технологични изделия не са обхванати от раздел 3.1 до 3.5 от настоящото приложение и когато те показват съществено намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл в сравнение с технологията, продукта или решението на пазара с най-добри показатели, при изчисление въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията или въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (113), или ISO 14064-1:2018 (114), а количествено определеното намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверява от независим трета страна.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към накълко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C22, C25, C26, C27 и C28.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с макшаба на дейността и очаквания жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко в основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен макшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва в основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (117), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-нови климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(113) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възприети отпечатъци на продукти. Изисквания и указания за количествено определяне” (https://www.iso.org/standard/71206.html).
(114) Стандарт ISO 14064-1:2018 „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
(117) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (118), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (119) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилната за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (120) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „лелена“ (121)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се въвеждат: |
| | а) повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти; |
| | б) проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти; |
| | в) управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането; |
| | г) информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
(118) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(119) Например услугите по програма „Копенхаген“, управлявани от Европейската комисия.
(120) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са впливоени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения включват повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(121) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
3.7. Производство на цимент
Описание на дейността
Производство на цимент за цимент, цимент или алтернативно свързващо вещество.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C23.51 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съвършена с масшаб на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от по-10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целисъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (122), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (123), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (124) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (125) или с разчитане на екосъобразна (еко-господарска) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми — „съня”, или съобразена с суходолните екосистеми — „зелена” (126)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
(122) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(123) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(124) Например услугите по програма „Коперикинк”, управлявани от Европейската комисия.
(125) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирания”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(126) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски институт и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
3.8. Производство на алюминий
Отношение на дейността
Производство на алюминий чрез обработка на първичен алюминий (боксит) или чрез рециклиране на вторичен алюминий.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към кодове C24.42 и C24.53 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(127) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(128) Отразяващо мезианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в т CO₂ екв./т) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от газова точка на емисията на парникови газове, отчетена по сила на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(129) Отразяващо мезианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в т CO₂ екв./т) според данните, събрани за клинкер за сив цимент при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, умножена по отношение на клинкер/цимент (0,65), при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от газова точка на емисията на парникови газове, отчетена по сила на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(130) Решение за изпълнение 2013/163/ЕС на Комисията от 26 март 2013 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при производството на цимент, вар и магнезиев оксид, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 100, 9.4.2013 г., стр. 1).
(131) Вж. Справочния документ за най-добри налични техники за икономическите аспекти и сумарните въздействия върху компонентите на околната среда (Best Available Techniques Reference Document (BREF) on Economics and Cross-Media Effects) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/ecm_bref_0706.pdf).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, която може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с макарна на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (132), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (133), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (134) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (135) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена с суходолните екосистеми – „зелена“ (136)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решениеото отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
(132) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(133) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(134) Например упътствата по програмата „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(135) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възложени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ланшафтите на сушата и в морето, посрещайки адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намири“ Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и посрещат предоставеното на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(136) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
3.9. Производство на чугун и стомана
Описание на дейността
Производство на чугун и стомана.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C24.10, C24.20, C24.31, C24.32, C24.33, C24.34, C24.51 и C24.52.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
(135) В съчетание като едина прагова стойност, получена като сбор на преките и непреките емисии, при изчисление като медианна стойност въз основа на данните, събрани в контекста на установяването на промишлените параметри за схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) за периода 2021—2026 г. и изчисления в съответствие с методиката за определяне на параметрите, изложена в Директива 2003/87/ЕО, плюс критерия за ненасяне на значителни вреди спрямо смекчаването на изменението на климата за производството на електроенергия (270 г CO₂e/kWh), умножено по средната енергийна ефективност при производството на алуминий (15,5 MWh/t Al).
(136) Отразяващ медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ e/kWh) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕО) 2021/447 на Комисията, при определяне въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от гледна точка на емисиите на парникови газове, отчетена по схемата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(137) Произвеждането на алуминий е несплавен и необработен лят алуминий, получен чрез електролиза.
(138) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1032 на Комисията от 13 юни 2016 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) в цветната металургия съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 174, 30.6.2016 г., стр. 32).
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съзмерна с масаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделятелна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (141), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (142), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (143) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочание към природосъобразните решения (144) или с разчитане на екосъобразна (екосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (145)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
(141) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(142) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(143) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(144) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намира”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.; https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(145) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
1) Смекчаване на изменението на климата
При дейността се произвежда едно от следните:
a) чугун и стомана, когато емисиите на парникови газове (146), намалени с количеството на емисиите, отнасяни към производството на отпадъчни газове съгласно точка 10.1.5, буква а) от приложение VII към Регламент (ЕС) 2019/331, не превишават следните стойности, прилагани за различните етапи на производствения процес:
i) течни черни метали = 1443 (147) tCO₂/t продукция;
ii) апомерат = 0 242 (148) tCO₂/t продукция;
iii) кокс (с изключение на лигнитен кокс) = 0 237 (149) tCO₂/t продукция;
iv) леене на чугун = 0 390 (150) tCO₂/t продукция;
v) високолегирана стомана от електродъгова пещ (ЕП) = 0 360 (151) tCO₂/t продукция;
vi) вътрешна стомана от електродъгова пещ (ЕП) = 0 276 (152) tCO₂/t продукция.
6) стомана в електродъгови пещи (ЕП), произвеждащи вътрешна стомана от ЕП или високолегирана стомана от ЕП, съгласно определението в Делегиран репламент (ЕС) 2019/331 на Комисията и когато дълъг на входящите материали от стоманени отпадъци спрямо произведената продукция е:
i) най-малко 70 % за производството на високолегирана стомана;
ii) най-малко 90 % за производството на вътрешна стомана;
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Преход към кръгова икономика
Не се прилага
(146) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(147) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от гледна точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(148) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от гледна точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(149) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от гледна точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(150) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от гледна точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(151) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от гледна точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(152) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от гледна точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение.
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрия технически подход (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за производството на чугун и стомана (153).
Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
3.10. Производство на водород
Описание на дейността
Производство на водород и синтетични горива на основата на водород.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.11 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очакваните жизнени цикъли;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очакванията за жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (154), отговарящи на очакванията жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-недалечни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(153) Решение за изпълнение 2012/135/ЕС на Комисията от 28 февруари 2012 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при производството на чугун и стомана, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОБ L 70, 8.3.2012 г., стр. 63).
(154) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (155), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (156) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочитание към природосъобразните решения (157) или с различие на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (158)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смъкване на изменението на климата | При дейността се спазва изискването за намаляване със 70 % на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл при сравнение с изкопаемо гориво с 94g CO₂e/MJ съгласно определен в член 25, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета и приложение V към посочената директива (159).
Намаляването на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчислява по методиката по член 28, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001 или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (160) или ISO 14064-1:2018 (161).
Количествено определеното намаляване на емисиите на парникови за целия жизнен цикъл се проверява в съответствие с член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001, когато е приложимо, или от независима трета страна. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
(155) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МБКК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://ipcc.ch/reports/.
(156) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(157) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходноефективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтовете на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсноефективни и системни намеси”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(158) Вж. Съобщението на Комисията по Европейската парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
(159) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
(160) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Възприето отпечатък на продукти. Изчисляване и укания за количествено определяне” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/71206.html).
(161) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове” (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/66453.html).
3.11. Производство на технически въглерод
Описание на дейността
Производство на технически въглерод.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.13 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
---
(162) Решение за изпълнение 2013/732/ЕС.
(163) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
(164) Решение за изпълнение 2014/738/ЕС.
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-висока налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (165), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвеститции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (166), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (167) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочитане към природосъобразните решения (168) или с разчитане на екосъобразна (екологически) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (169)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Емисиите на парникови газове (170) от процесите, свързани с производството на технически вълнери, са под 1,615 (171) tCO₂e на тон продукция. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
(165) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(166) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(167) Например усилите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(168) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въвлечени от природата и се опират на нея и които са разходоефективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсноефективни и системни намирства”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(169) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологически съобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
(170) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(171) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./т) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определение в основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от гледна точка на емисиите на парникови газове, отчетена по силата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение.
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч.:
а) Справочния документ за най-добрияте налични техники за неорганични химикали в големи количества – твърди вещества и други (172);
б) заключенията за НДНТ за системите за пречистване/управление на обичайните отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (173).
Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
3.12. Производство на калицинирана сода
Описание на дейността
Производство на динатриев карбонат (калицинирана сода, натриев карбонат, динатриева сол на въглеродната киселина).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.13 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с мястото на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цепестообразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (174), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-нед прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(172) Справочен документ за най-добрияте налични техники за неорганични химикали в големи количества (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the Large Volumes Inorganic Chemicals — Solids and Others industry) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/lvic-s_bref_0907.pdf).
(173) Решение за изпълнение (EC) 2016/902.
(174) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (173), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (179) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилната за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (177) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сиян”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (179)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смъкване на изменението на климата | Емисиите на парникови газове (179) от процесите за производство на калинирана сода са под 0 866 (180) tCO₂e на тон продукция. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч.:
а) Справочен документ за най-добрите налични техники за неорганични химикали в големи количества – твърди вещества и други (181);
(173) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(174) Например услугите по програма „Коперикус” управлявани от Европейската комисия.
(175) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоемки, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посрещат адаптиране на местно равнище, ресурсоемкостта и системите намалят”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(176) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
(177) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(178) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определяне въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от голяма точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(180) Справочен документ за най-добрите налични техники за неорганични химикали в големи количества (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the Large Volumes Inorganic Chemicals — Solids and Others industry) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/bat-s_bref_0907.pdf).
3.13. Производство на хлор
Описание на дейността
Производство на хлор.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.13 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (183), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (184), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (185) или платени модели.
(182) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
(183) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(184) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(185) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (186) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сина“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (187)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Потребената електроенергия за електролиза и за обработване на хлор е равна на 2,45 MWh на тон хлор или по-ниска от тази стойност. Средните преки емисии на парникови газове за електроенергията, използвана за производството на хлор, са 270 g CO₂e/kWh или по-малко. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекод към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение. Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч.:
а) заключенията за НДНТ за производството на хлоралкални продукти (188);
б) заключенията за НДНТ за системите за пречистяване/управление на обичайните отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (189). Не възникват значителни сумарни пълното върху компонентите на околната среда. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
(186) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разнообразнофективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(187) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(188) Решение за изпълнение 2013/732/ЕС.
(189) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
3.14. Производство на основни органични химични вещества
Описание на дейността
Производство на:
а) ценни химични вещества (ЦХВ):
i) ацетилен;
ii) етилен;
iii) пропилен;
iv) бутадиен.
б) ароматни съединения:
i) алкилбензенови и алкилнафталенови смеси, различни от тези от позиция 2707 или 2902 от ХС;
ii) циклохексан;
iii) бензен;
iv) толуен;
v) о-ксилен;
vi) р-ксилен;
vii) м-ксилен и смеси от изомери на ксиlena;
viii) етилбензен;
ix) кумен;
x) бифенил, трифенил, винилтолуени, други циклични въглеводороди без циклани, циклени, циклотерпени, бензен, толуен, ксилен, стирен, етилбензен, кумен, нафтален, антрацен;
xi) бензол (бензен), толуол (толуен) и ксиол (ксилени);
xii) нафтален и други смеси на ароматни въглеводороди (без бензол, толуол, ксиол);
в) винилхлорид;
г) стирен;
д) етилен оксид;
е) моноетиленгликол;
ж) адипинова киселина.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.14 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (190), отварящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (193), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (192) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (193) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена”) (194), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
(190) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(191) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(192) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(193) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирства“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(194) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
1) Смекчаване на изменението на климата
Емисиите на парникови газове (199) от процесите, свързани с производството на органични химикали, са под:
а) за ЦХВ: [0,851 (199) ] t CO₂e/t ЦХВ;
б) за ароматни съединения: 0,0300 (197) t CO₂e/t комплексна претеглена производителност (количество обработен материал);
в) за винилхлорид: [0 268 (199) tCO₂e/t винилхлорид;
г) за стириен: 0 564 (199) t CO₂e/t стириен;
д) за етиленов оксид/етилентиленол: 0 489 (200) tCO₂e/t етиленов оксид/етилентиленол;
е) за адипинова киселина: 0,76 (201) t CO₂e/t адипинова киселина.
Когато разглежданите органични химикали са произведени изцяло или отчасти от възобновяеми изходни суровини, емисите на парникови газове за целия жизнен цикъл на химикала, произведен изцяло или частично от възобновяеми изходни суровини, са под емисите на парникови газове за целия жизнен цикъл на еквивалентния химикал, произведен от възобновяеми изходни суровини.
Селскостопанската биомаса, използвана за производството на основни органични химични вещества, отовари на критериите, установени в член 29, параграфи 2–5 от Директива (ЕС) 2018/2001. Горската биомаса, използвана за производството на основни органични химични вещества, отоваря на критериите, установени в член 29, параграфи 6 и 7 от посочената директива.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Дейността отваря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.
4) Прекос към кръгова икономика
Не се прилага
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Дейността отваря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.
Емисите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисите съгласно най-добрията налични техники (НДНТ-СЕН), определени в относителните заключения за НДНТ, в т.ч.:
а) заключенията за най-добрията налични техники (НДНТ) при производството на органични химикали в големи обеми (202);
(199) Изчислен в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(199) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определяне въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от греда точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(199) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определяне въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от греда точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(199) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определяне въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от греда точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(199) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определяне въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от греда точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(200) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определяне въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от греда точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(200) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определяне въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от греда точка на емисиите на парникови газове, отчетена по сипата на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(202) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2117 на Комисията от 21 ноември 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при производството на органични химикали в големи обеми съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 323, 7.12.2017 г., стр. 1).
3.15. Производство на амоняк
Описание на дейността
Производство на амоняк.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.15 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е пременено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (204), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(203) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
(204) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (205), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (206) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (207) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (208)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смежаване на изменението на климата | Дейността отговаря на един от следните критерии: |
|------------------------------------------|--------------------------------------------------|
| | а) емисиите на парникови газове (209) от производството на амоняк са под 1,948 (210) tCO₂e на тон амоняк; |
| | б) амонякът се получава чрез оползотворяване на отпадъчни води. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекод към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относни заключения за НДНТ, в т.м.:
а) Справочен документ за най-добрияте налични техники за неорганични химикали в големи количества — амоняк, киселини и торове (211);
(205) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(206) Например упътствата по програмата „Коперикус“, управлявани от Европейската комисия.
(207) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възприети от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(208) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(209) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(210) Отразяващо медианната стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./t) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/447 на Комисията, при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от голяма точка на емисиите на парникови газове, отчетена по схема на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(211) Справочен документ за най-добрияте налични техники за произвеждане на неорганични химикали в големи количества — амоняк, киселини и торове (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the manufacture of Large Volume Inorganic Chemicals - Ammonia, Acids and Fertilisers) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/lvic_aaf.pdf).
3.16. Производство на азотна киселина
Описание на дейността
Производство на азотна киселина.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.15 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (211), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(212) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
(211) Бъдещите сценарии включват представените траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (214), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (215) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (216) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (217)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смятане на изменението на климата | Емисиите на парникови газове (218) от производството на азотна киселина са под 0,184 (219) t CO₂e на тон азотна киселина. |
| 2) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 3) Прекод към кръгова икономика | Не се прилага |
| 4) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. |
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относни заключения за НДНТ, в т.ч.:
а) Справочен документ за най-добрияте налични техники за неорганични химикали в големи количества — амоняк, киселини и торове (220);
(214) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(215) Например услугите по програма „Коперики“, управлявани от Европейската комисия.
(216) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въз основа на природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ланцетниците на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирства“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(217) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(218) Изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/331.
(219) Отразяващ медианата стойност за инсталациите през 2016 и 2017 г. (в t CO₂ екв./т) според данните, събрани при съставянето на Регламент за изпълнение (ЕО) 2021/447 на Комисията, при определение въз основа на проверена информация за ефективността на инсталациите от гледна точка на емисиите на парникови газове, отчетена по съпоставка на член 11 от Директива 2003/87/ЕО.
(220) Справочен документ за най-добрияте налични техники за производство на неорганични химикали в големи количества — амоняк, киселини и торове (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the manufacture of Large Volume Inorganic Chemicals - Ammonia, Acids and Fertilisers) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/lvic_aaf.pdf).
3.17. Производство на полимери (пластмаси) в първична форма
Отсъствие на дейността
Производство на смоли, пластмасови материали и термопластични пластомери, непосредствени на вулканизация, смесване на смоли по поръчка, както и производството на синтетични смоли, които не са персонализирани.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.16 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съзмерна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл, т.е. въз основа на най-високата концентрация на парникови газове за периода 2016-2025 години;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа на най-високите климатични прогнози с най-високата концентрация на парникови газове за периода 2016-2025 години, т.е. въз основа на най-високата концентрация на парникови газове за периода 2016-2025 години;
в) за дейностите с очакван жизнен цикъл от над 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл, т.е. въз основа на най-високата концентрация на парникови газове за периода 2016-2025 години.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните данни и се съобразяват с най-високите концентрации на парникови газове за периода 2016-2025 години, т.е. въз основа на най-високата концентрация на парникови газове за периода 2016-2025 години.
(221) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
(222) Българските сценарии включват представителните траектории на концентрацията на парникови газове RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(223) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(224) Например упътствата по програма „Копенхаген“, управлявани от Европейската комисия.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (223) или с разчитане на екосъобразна (еко- логосъобразна) инфраструктура (сообразена с водните екосистеми – „синя“, или сообразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (224)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Пластмасата в първична форма е една от следните:
|------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|
| а) изцяло произведена чрез механично рециклиране на пластмасови отпадъци; | б) когато механичното рециклиране не е възможно – изцяло произведена чрез химично рециклиране на пластмасови отпадъци, като емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на произведената пластмаса, без евентуалните изчислени ползи от производството на горива, са по-ниски от емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за равностойна първична пластмаса, произведена от изходни суровини, които са изкопаеми горива. Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (227) или ISO 14064-1:2018 (228). Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независима трета страна.
| в) получена изцяло или частично от възобновяеми изходни суровини (229), като емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на пластмасата в първична форма, произведена изцяло или частично от възобновяеми изходни суровини, са по-ниски от емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на равностойни пластмаси в първична форма, произведани от изходни суровини, които са изкопаеми горива. Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчисляват въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 или ISO 14064-1:2018. Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независима трета страна. |
(223) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въз основи от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещат адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(226) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Еколо̀госъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(227) Стандарт ISO 14067:2018 „Парникови газове. Въглероден отпечатък на продукти. Изчисляване и усъвършенстване за количествено определяне“ (https://www.iso.org/standard/71206.html).
(228) Стандарт ISO 14064-1:2018, „Парникови газове. Част 1: Технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите от парникови газове и отстранените парникови газове“ (https://www.iso.org/standard/66453.html).
(229) Възобновяемите изходни суровини са биомаса, биологични отпадъци от промишлеността или битови биологични отпадъци (от населени места).
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение. Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в относителните заключения за НДНТ, в т.ч.: а) Справочен документ за най-добрияте налични техники за производството на полимери (230); б) заключенията за НДНТ за системите за пречистване/управление на обичайните отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (231). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4. ЕНЕРГЕТИКА
4.1. Производство на електроенергия чрез технология за слънчева фотоволтаична енергия
**Описание на дейността**
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия чрез технология за слънчева фотоволтаична (ФВ) енергия.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно раздел 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в раздел 7.6.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и G42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
(230) Справочен документ за най-добрияте налични техники за производството на полимери (Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the Production of Polymers) (версия от 4.6.2021 г.: https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/2019-11/pol_bref_0807.pdf).
(231) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/902.
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съвършена с масаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (212), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (213), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (214) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (215) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (216)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решениято отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
(212) Бъдещите сценарии включват представителните трекери на концентрацията RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(213) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(214) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(215) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоефективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-вече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоефективни и системни намират”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(216) Вж. Съобщението на Комисарите до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
4.2. Производство на електроенергия чрез технология за концентриране на слънчева енергия (КСЕ)
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия чрез технология за концентриране на слънчева енергия (КСЕ).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена върху дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целисъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (217), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големи инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (218), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (219) или платени модели.
(217) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(218) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(219) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочание към природосъобразните решения (240) или с разчитане на екосъобразна (еко- логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сиян“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „лелена“ (241)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.3. Производство на електроенергия от вятърна енергия
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия от вятърна енергия.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно раздел 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в раздел 7.6.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и G42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
(240) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възложени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(241) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целисъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (242), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (243), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (244) или платени модели.
4. Внеправилните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (245) или с разчитане на екосъобразна (екогосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сина“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (246)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
(242) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрацията RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(243) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(244) Например упомените по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(245) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въз основа на природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ланцетниците на сушата и в морето, посрещат адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(246) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
4.4. Производство на електроенергия чрез технологии за океанска енергия
Описание на дейността
Изграждане или управление на съоръжения за производството на електроенергия от океанска енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени в основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е пречено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установените физичен климатичен риск.
(245) Практически насоки за прилагането на този критерий се съдържат в Известието на Европейската комисия „Ръководство относно развитието на вятърна енергия и законодателството на ЕС за природата” – C(2020) 7730 final, (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/wind_farms_bg.pdf).
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съществена с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (248), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добриите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (249), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (250) или платени модели.
4. Внеправилните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (251) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (252)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността не възпрепятства постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО, което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптор 11 (шум/енергия) по приложение 1 към посочената директива, и съгласно Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за този дескриптор. |
(248) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(249) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(250) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(251) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтовете на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намира“). Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(252) Вж. Съобщението на Комисията по Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
4.5. Производство на електроенергия от вода енергия
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия от вода енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (237), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(237) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (214), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (215) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (216) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (217)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Преките емисии на парникови газове от дейността са под 270g CO₂e/kWh. |
|------------------------------------------|--------------------------------------------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | 1. При дейността се спазва Директива 2000/60/ЕО, в частност всички изисквания по член 4 от нея.
2. При експлоатацията на съществуващи водноелектрически централи, включващи дейности по обновяване с цел увеличаване на потенциала за производство на енергия от възобновяеми източници или съхранение на енергия, дейността отговаря на следните критерии:
2.1. В съответствие с Директива 2000/60/ЕО, и в частност с членове 4 и 11 от нея, са въведени всички технически осъществими и екологично значими мерки за смекчаване на неблагоприятните въздействия върху водите и защитените местообитания и видове, пряко зависещи от водите.
2.2. В съответните случаи и в зависимост от екосистемите, които естествено присъстват в засегнатите водни обекти, мерките включват следното:
а) мерки за осигуряване на миграцията на рибата по течението и срещу него (например турбини, които не застрашават рибата, структури за насочване на рибата, най-съвременни и напълно работещи рибни проходи, мерки за спиране или минимизиране на експлоатацията и извършването по време на миграцията или размножаването); |
(214) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(215) Например упомените по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(216) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въвлечени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирства“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(217) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
б) мерки за осигуряване на минимален екологичен отток (в т.ч. смекчаване на бързите, краткосрочни промени в оттока или операции за покриване на върхови товари) и утвърден отток;
в) мерки за опазване или подобряване на местообитанията.
2.3. Ефективността на тези мерки се наблюдава във връзка с издаването на разрешителното, в което се посочват условията, необходими за постигане на добро състояние или потенциал на засегнатия воден обект.
3. Що се отнася до строителството на нови водноелектрически централи, дейността отговаря на следните критерии:
3.1. В съответствие с член 4 от Директива 2000/60/ЕО, и в частност параграф 7 от него, преди строителството се извършва оценка на въздействието, за да се оценят всички потенциални въздействия върху състоянието на водните обекти в същия воден басейн и върху защитените местообитания и видове, които са пряко зависими от водите, коридорите на миграция, особено по отношение на коридорите за миграция, свободнотечащите реки или екосистемите с условия, близки до условията без нарушение.
Оценката се извършва въз основа на актуални, пълни и точни данни, включително данни от наблюдение на биологичните елементи на качеството, особено чувствителни към хидроморфологически изменения, и на очакваното състояние на водния обект в резултат от новите дейности спрямо текущото му състояние.
В рамките на оценката особено внимание се обръща на натрупаните въздействия на новия проект в съчетание със другите съществуващи или планирани инфраструктурни съоръжения в речния басейн.
3.2. Въз основа на оценката на въздействието е установено, че централата се създава – от гледна точка на проекта и местоположението ѝ и от гледна точка на мерките за смекчаване – по такъв начин, че да отговаря на едно от следните изисквания:
а) централата не води до влошаване на доброто състояние или потенциал на конкретния воден обект, с който е свързана, и не възпрепятства постигането им;
б) когато централата поражда риск от влошаване на доброто състояние/ потенциал на конкретния воден обект, с който е свързана, или възпрепятства постигането им, това влошаване не е значително и е обосновано чрез подробна оценка на разходите и ползите, с която се доказват следните два елемента:
i) причини от виси обществен интерес или факта, че ползите, които се очакват от планираната водноелектрическа централа, превишават разходите, произтичащи от влошаването на състоянието на водата за околната среда и обществото;
ii) факта, че поради техническа неосъществимост или поради несъвместимост високи разходи не е възможно високия обществен интерес или очакваните от централата ползи да бъдат постигнати с други средства, които биха довели до по-добри резултати за околната среда (например обновяване на съществуващи водноелектрически централи или използване на технологии, които не нарушават непрекъснатостта на реката).
3.3. Въвеждат се всички технически осъществими и екологично значими мерки за смекчаване с цел намаляване на неблагоприятните въздействия върху водите и защитените местообитания и видове, пряко зависещи от водите.
В съответните случаи и в зависимост от екосистемите, които естествено присъстват в засегнатите водни обекти, мерките за смекчаване включват следното:
а) мерки за осигуряване на миграцията на рибата по течението и срещу него (например турбини, които не застрашават рибата, структури за насочване на рибата, най-съвременни и напълно работещи рибни проходи, мерки за спиране или минимизиране на експлоатацията и изхвърлянето по време на миграцията или размножаването);
б) мерки за осигуряване на минимален екологичен отток (в т.ч. смекчаване на бързите, краткосрочни промени в отток или операции за покриване на върхови товари) и утаен отток;
в) мерки за опазване или подобряване на местообитанията.
Ефективността на тези мерки се наблюдава във връзка с издаването на разрешителното, в което се посочват условията, необходими за постигане на добро състояние или потенциал на засегнатия воден обект.
3.4. Централата не води до трайно възпрепятстване на постигането на добро състояние/потенциал в който и да било от водните обекти в същия район на речния басейн.
3.5. Наред с горепосочените мерки за смекчаване, в съответните случаи се въвеждат компенсаторни мерки, за да се гарантира, че проектът не води до увеличаване на разпокъсването на водните обекти в същия район на речния басейн. Това се постига чрез възстановяване на непрекъснатостта в същия район на речния басейн до степен, при която се компенсира евентуалното нарушаване на непрекъснатостта от страна на планираната водно-електрическа централа. Компенсирането започва преди изпълнението на проекта.
| 4) | Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) | Препятстване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) | Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение (238). |
4.6. Производство на електроенергия от геотермална енергия
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия от геотермална енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и F42.22.
(238) Практически насоки се съдържат в Известие C/2018/2619 на Комисията: „Документ с насоки относно изискванията за производство на водноелектрическа енергия във връзка със законодателството на ЕС за опазване на природата“ (ОВ С 213, 18.6.2018 г., стр. 1).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решението за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (219), отварящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (260), решени на научни публикации и модели с отворен код (261) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпокитие към природосъобразните решения (262) или с разчитане на екосъобразна (еко-господарска) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена с суходолните екосистеми – „зелена” (263)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
(219) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(260) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(261) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(262) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещайки адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирах”. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.; https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(263) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
4.7. Производство на електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на съоръжения за производството на електроенергия от газообразни и течни горива от възобновяеми източници. Тази дейност не включва производството на електроенергия изключително от биогаз и течни биогорива (вж. раздел 4.8 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и G42.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съвършена с масова на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (264), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременни научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (265), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (266) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с прецизно съответствие към природосъобразните решения (267) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сиян”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „елена” (268)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Преките емисии на парникови газове от дейността са под 270g CO₂e/kWh. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
(264) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрацията RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(265) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(266) Например услугите по програма „Коперикус”, управлявани от Европейската комисия.
(267) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-вече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещайки адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирания”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставят на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(268) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (269). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
Що се отнася до горивните инсталации с входяща топлина мощност над 1 MW, но под правове за прилагане на заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации, емисиите са под нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2015/2193.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отваря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
4.8. Производство на електроенергия от биоенергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на инсталации за производството на електроенергия изключително от биомаса, биогаз или течни горива от биомаса, без производството на електроенергия от смесване на горива от възобновяеми източници с биогаз или течни горива от биомаса (вж. раздел 4.7 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.11 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е пренебрегнато, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (270), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(269) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 212, 17.8.2017 г., стр. 1).
(270) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на устойчивостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (271), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (272) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочитане към природосъобразните решения (273) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (274)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| (2) | Смекчаване на изменението на климата | Дейността отговаря на изискванията по отношение на устойчивостта, намаляването на емисиите на парникови газове и ефективността, установени в член 29 от Директива 2018/2001. |
| (3) | Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| (4) | Преход към кръгла икономика | Не се прилага |
| (5) | Предотвратяване и контрол на замърсяването | Що се отнася до инсталациите, попадащи в обхвата на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (275), емисиите са в рамките или под равницата, съответстващи на интервалите на емисии съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относни заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (276). Не възникват значителни сумарни въздействия във връзка със компонентите на околната среда. |
(271) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и устойчивост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(272) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(273) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възложени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставят на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г. https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(274) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final. Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(275) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
4.9. Пренос и разпределение на електроенергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на електропреносни системи за пренос на електроенергия по свързана мрежа със свръхвисоко и високо напрежение.
Изграждане и експлоатация на разпределителна система за пренос на електроенергия по разпределителна система с високо, средно и ниско напрежение.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.12 и D35.13.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
(277) Окончателният технически доклад, изготвен въз основа на обмена на информация с държавите членки, съответните промишлени предприятия и неправителствени организации, съдържа техническа информация относно най-добрите налични технологии, използвани в средните горивни инсталации с цел намаляване на техното въздействие върху околната среда, и относно нивата на емисии, които биха били постигнати при използването на най-добрите налични и нововъзникнали технологии и свързаните с тях разходи (версия от 4.6.2021 г.: https://circabc.europa.eu/ui/group/06f33a94-9829-4eeb-b187-21bb783a0fbf/library/9a99a632-9ba8-4cc0-9679-08d929afda59/details).
(278) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147 на Комисията от 10 август 2018 г. за установяване на заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за третирането на отпадъци съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 208, 17.8.2018 г., стр. 38).
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (279), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (280), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (281) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (282) или с разчитане на екосъобразна (екосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сиян“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (283)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
(279) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по климата.
(280) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(281) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(282) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещайки адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намира“ Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(283) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
4.10. Съхранение на електроенергия
Отношение на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за съхранение на електроенергия, които по-късно се връщат в мрежата във вид на електроенергия. Дейността включва съхранение на водоенергетическа енергия чрез помпено-акумулиращи съоръжения.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно разделя 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в разделя 7.6.
За икономическите дейности от тази категория нами определен код по NACE – статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(284) Общи насоки за околната среда, здравето и безопасността (Environmental, Health, and Safety (EHS) Guidelines) от 30 април 2007 г. (версия от 4.6.2021 г.; https://www.jrc.ec.europa.eu/comm/29f5137d-6e17-4660-b1f9-02bf561935e5/Final%2B-%2BGeneral%2BEHS%2BGuidelines.pdf?MOD=AJPERES&CVID=JOWim3p).
(285) Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 Ghz) (ОБЛ 199, 30.7.1999 г., стр. 59).
(286) Насоки на МКЗНЛ от 1998 г. за ограничаване на излагането на променливи във времето електрически, магнитни и електромагнитни полета (до 300 ghz) (ICNIRP 1998 Guidelines for limiting exposure to time-varying electric, magnetic and electromagnetic fields (up to 300 ghz) (версия от 4.6.2021 г.; https://www.icnirp.org/cms/upload/publications/ICNIRPPermfield.pdf).
(287) Практически насоки за изпълнението на този критерий се съдържат в Известие С(2018)2620 на Комисията „Инфраструктура за пренос на енергия и законодателство на ЕС за природа“ (ОВ С 213, 18.6.2018 г., стр. 62).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаляване на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (285), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (239), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (290) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (291) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (292)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
(285) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(286) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(290) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(291) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намират“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(292) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Що се отнася до съхранението на водноелектрическа енергия чрез помпено-акумулиращи съоръжения, които не са свързани с речно тяло, дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. Що се отнася до съхранението на водноелектрическа енергия чрез помпено-акумулиращи съоръжения, които са свързани с речно тяло, дейността отговаря на критериите за НЗВ по отношение на устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси, установени в раздел 4.5 (Производство на електроенергия от възна енергия). |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално повторно използване или рециклиране при излизане на продуктите от употреба в съответствие с неразбиването за управление на отпадъците, включително чрез договорни споразумения с партньорски организации за управление на отпадъците, чрез данни във финансови прогнози или в официална документация на проекти. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.11. Съхранение на топлина енергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за съхранение на топлинна енергия, които по-късно я връщат в мрежата във вид на топлинна енергия или други енергоносители.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно раздел 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в раздел 7.6.
За икономическите дейности от тази категория няма определен код по NACE – статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение, което може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решената за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
(208) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междууправителствения комитет по изменението на климата.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена на дейността и очакванията в жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (293), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (294), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (295) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (296) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (297)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на препарително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Що се отнася до съхранението на топлинна енергия във водоносния хоризонт, дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално повторно използване, вторично производство или рециклиране при излизане на продуктите от употреба, включително чрез договорни споразумения с партньорски организации за управление на отпадъците, чрез данни във финансови прогнози или в официална документация на проекти. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
(293) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(294) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(295) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(296) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения включват повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на суши и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системи намина“). Следователно природосъобразните решения са от полза за биологично разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(297) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
4.12. Съхранение на водород
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за съхранение на водород, които по-късно го връщат във вид на водород.
За икономическите дейности от тази категория няма определен код по NACE – статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (298), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (299), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (300) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(298) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(299) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(300) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
б) се разработват с предпочитане към природосъобразните решения (102) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (103)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физически и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално повторно използване, вторично производство или рециклиране при използване на продуктите от употреба, включително чрез договорни споразумения с партньорски организации за управление на отпадъците, чрез данни във финансови прогнози или в официална документация на проекти. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | В случай на съхранение на количества над пет тона при дейността се спазва Директива 2012/18/ЕС. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.13. Производство на биогаз и биогорива за използване в транспорта, както и на течни горива от биомаса
Отсъствие на дейността
Производство на биогаз или биогорива за използване в транспорта, както и на течни горива от биомаса.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.21 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания жизнен цикъл;
(102) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на здравословен живот. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсноэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(103) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съзмерна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (103), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (104), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (105) или платени модели.
4. Внедрението решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпоставка към природосъобразните решения (106) или с разчитане на екосъобразна (екосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сина“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (107)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Дейността отговаря на изискванията по отношение на устойчивостта, намаляването на емисиите на парникови газове и ефективността, установени в член 29 от Директива 2018/2001. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
(103) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(104) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(105) Например упомените по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(106) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въз основа на природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставят на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(107) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
4.14. Преносни и разпределителни мрежи за газове от възобновяеми и нисковъглеродни източници
Описание на дейността
Преобразуване, промяна на предназначението (преустройство) или модернизиране на газопроводни мрежи за газове от възобновяеми и нисковъглеродни източници.
Изграждане или експлоатация на преносни и разпределителни газопроводи за транспортиране на водород и други газове от нисковъглеродни източници.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.21, F42.21 и H49.50.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е същеразмерна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
(108) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
6) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-висока налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (109), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (110), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (111) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (112) или с разчитане на екосъобразна (екологически съобразена) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (113)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НВВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Промяната на предназначението (преустройство) не води до увеличение на преносната и разпределителната способност (капацитет) на мрежата. Промяната на предназначението (преустройство) не води до увеличение на жизнения цикъл спрямо проектния жизнен цикъл отпреди модернизирането, освен ако мрежата е предназначена за водород или други газове от нисковъглеродни източници. |
| 2) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 3) Прекомисарен контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 4) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Вентилаторите, компресорите, помпите и другото използвано оборудване, регламентирано с Директива 2009/125/ЕО, в съответните случаи отговарят на изискванията за най-високия клас за енергийно ефективно и на регламентите за изпълнение съгласно посочената директива и представляват най-добрата налична технология. |
(109) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителственияния комитет по изменението на климата.
(110) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(111) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(112) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирах”. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(113) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
4.15. Разпределение на енергия от района отоплителна/охладителна система
Описание на дейността
Изграждане, обновяване и експлоатация на тръбопроводи и свързаната с тях инфраструктура за разпределение на енергия за отопление и охлаждане, завършващи в подстанцията или топлообменника.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаляване на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособорен масаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (114), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (113), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (116) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(114) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(113) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(116) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (117) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (118)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отваря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отваря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Преотвеждане и контрол на замърсяването | Всички вентилатори, компресори, помпи и друго използвано оборудване, регламентирано с Директива 2009/125/ЕО, в съответните случаи отварят на изискванията за най-високия клас за енергийно ефективност и така или иначе отварят на разпоредбите на регламентите за изпълнение съгласно посочената директива, и представят най-добрата налична технология. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отваря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.16. Монтаж и експлоатация на електрически термопомпи
Описание на дейността
Монтаж и експлоатация на електрически термопомпи.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно раздел 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в раздел 7.6.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.30 и F43.22.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
(117) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(118) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (119), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременни научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (120), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (121) или платени модели.
4. Внеправилните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (122) или с разчитане на екосъобразна (еко-господарска) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „елена” (123)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
(119) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(120) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(121) Например услугите по програма „Коперикинк”, управлявани от Европейската комисия.
(122) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоемкостиви, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоемкостиви и системни намират”. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и посрещат предоставеното на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(123) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
4.17. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от слънчева енергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и енергия за отопление/охлаждане от слънчева енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и D35.30.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (124), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(124) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междууправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (223), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (224) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
a) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
b) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (227) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (228)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смъкване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кървова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.18. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от геотермална енергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от геотермална енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D 35.11 и D 35.30.
(223) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(224) Например услугите по програма „Копири“ - управлявани от Европейската комисия.
(227) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсноэффективни и системни намеси“. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(228) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
a) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
b) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
a) за дейностите с очакван жизнен цикъл от по-10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл съобразен масшаб;
b) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделятелна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (129), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-нови прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (130), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (131) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
a) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
b) се разработват с предпоставка към природосъобразните решения (132) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (133)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
(129) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(130) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(131) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(132) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-вече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-areas/environment/nature-based-solutions_en).
(133) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Преките емисии на парникови газове от дейността са под 270g CO₂e/kWh. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | За експлоатацията на геотермални енергийни системи с висока ентальпия се въвеждат подходящи системи за намаляване на емисиите, за да не се възпрепятства спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха, установени в Директива 2004/107/ЕО и Директива 2008/50/ЕО. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.19. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива
Описание на дейността
Израждане и експлоатация на съоръжения за комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия, при което се използват газообразни и течни горива от възобновяеми източници. Тази дейност не включва комбинираното производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия изключително от биогаз и течни биогорива (вж. раздел 4.20 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и D35.30.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масштаб на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масштаб;
(129) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа на най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделятелна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (134), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (135), решени при научни публикации и модели с отворен код (136) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпоставка към природосъобразните решения (137) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (138)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Преките емисии на парникови газове от дейността са под 270g CO₂e/kWh. |
|------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преком към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрия наличен техник (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (139). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
(134) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(135) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(136) Например упътствата по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(137) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въвлечени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намират“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставят на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(138) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(139) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
4.20. Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от биоенергия
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на инсталации за комбинирано производството на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия изключително от биомаса, биогаз или течни горива от биомаса, без комбинираното производство от смесване на горива от възобновяеми източници с биогаз или течни горива от биомаса (вж. раздел 4.19 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове D35.11 и D35.30.
Технически критерии за проверка
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с машаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен машаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (140), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добритите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (141), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (142) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(140) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(141) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(142) Например усъвършенстваните програми „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (143) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (144)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смежаване на изменението на климата | Дейността отговаря на изискванията по отношение на устойчивостта, намаляването на емисиите на парникови газове и ефективността, установени в член 29 от Директива 2018/2001. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | За инсталациите, попадащи в обхвата на Директива 2010/75/ЕС, емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (145), като същевременно се гарантира, че не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
Що се отнася до горивните инсталации с входяща топлинна мощност над 1 MW, но под pragовете за прилагане на заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации, емисиите са под нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2015/2193.
За инсталациите в зони или части от зони, където не се спазват допустимите норми за качество на въздуха, определени в Директива 2008/50/ЕО, се отчитат резултатите от обмена на информация (146), публикувани от Комисията в съответствие с член 6, параграфи 9 и 10 от Директива (ЕС) 2015/2193.
(143) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсноэффективни и системни намиери“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(144) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(145) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
(146) Окончателният технически доклад, изготвен въз основа на обмена на информация с държавите членки, съответните промишлени предприятия и неправителствени организации, съдържа техническа информация относно най-добрияте налични технологии, използвани в средните горивни инсталации с цел намаляване на тяхното въздействие върху околната среда, и относно нивата на емисии, които биха били постигнати при използването на най-добрияте налични и нововъзникващи технологии и съвршени с тях разходи (версия от 4.6.2021 г.: https://circabc.europa.eu/ui/group/06f33a94-9829-4eeb-b187-21bb783a0bf/library/9a99a632-9ba8-4cc0-9679-08d929afda59/details).
4.21. Производство на енергия за отопление/охлаждане чрез технология за слънчево термално отопление.
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на инсталации за производство на енергия за отопление/охлаждане чрез технология за слънчево термално отопление.
Когато икономическа дейност е неразделна част от дейността „Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници“ съгласно разд. 7.6 от настоящото приложение, се прилагат техническите критерии за проверка, установени в разд. 7.6.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съставена с макроба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен макроба;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (148), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(147) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
(148) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (ОП) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (351) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена с суходолните екосистеми – „зелена“ (352)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Прекос към кръгова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологично разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.22. Производство на енергия за отопление/охлаждане от геотермална енергия
Отношение на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за производството на енергия за отопление/охлаждане от геотермална енергия.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(349) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(350) Например услугите по програма „Копирич“ управлявани от Европейската комисия.
(351) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсноэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологично разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(352) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
a) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
b) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
v) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
a) за дейностите с очакван жизнен цикъл от по-10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл съобразен мащаб;
b) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделятелна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (135), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-най-прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (134), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (135) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
a) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
b) се разработват с предпоставка към природосъобразните решения (136) или с разчитане на екосъобразна (екосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (137)), доколкото е възможно.
v) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
r) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
(135) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(134) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МККК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(135) Например упътствата по програма „Копенхаген”, управлявани от Европейската комисия.
(136) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-малко и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания”. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подпомагат предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-areas/environment/nature-based-solutions_en).
(137) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принцип за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смъкване на изменението на климата | Преките емисии на парникови газове от дейността са под 270g CO₂e/kWh. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | За експлоатацията на геотермални енергийни системи с висока ентальпия се въвеждат подходящи системи за намаляване на емисиите, за да не се възприемат спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха, установени в Директива 2004/107/ЕО и Директива 2008/50/ЕО. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
4.23. Производство на енергия за отопление/охлаждане от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за производството на топлина енергия, която произвеждат енергия за отопление/охлаждане от газообразни и течни горива от възобновяеми източници. Тази дейност не включва производството на енергия за отопление/охлаждане изключително от биогаз и течни биогорива (вж. раздел 4.24 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целисъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа на най-добрите практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (359), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (360) или платени модели.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (359), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (360) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (361) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (362)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Преките емисии на парникови газове от дейността са под 270g CO₂e/kWh. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекод към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за големите горивни инсталации (363). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
(358) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрацията RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(359) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(360) Например упомените по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(361) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въз основа на природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещат адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(362) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(363) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
4.24. Производство на енергия за отопление/охлаждане от биоенергия
Отношение на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за производството на енергия за отопление/охлаждане изключително от биомаса, биогаз или течни горива от биомаса, без производството на енергия за отопление/охлаждане от смесване на горива от възобновяеми източници с биогаз или течни горива от биомаса (вж. раздел 4.23 от настоящото приложение).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (164), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (165), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (166) или платени модели.
(164) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(165) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(166) Например усъвършенството на програма „Коперник“, управляван от Европейската комисия.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (167) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (168)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Дейността отговаря на изискванията по отношение на устойчивостта, намаляването на емисиите на парникови газове и ефективността, установени в член 29 от Директива 2018/2001. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | За инсталациите, попадащи в обхвата на Директива 2010/75/ЕС, емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НЦНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НЦНТ, в т.ч. заключенията за НЦНТ за горивни инсталации (169), като същевременно се гарантира, че не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
Що се отнася до горивните инсталации с входяща топлина мощност над 1 MW, но под правовете за прилагане на заключенията за НЦНТ за горивни инсталации, емисиите са под нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение II към Директива (ЕС) 2015/2193.
За инсталациите в зони или части от зони, където не се спазват допустимите норми за въздействие, определени в Директива 2008/50/ЕО, се отчитат резултатите от обмена на информация (170), публикувани от Комисията в съответствие с член 6, параграфи 9 и 10 от Директива (ЕС) 2015/2193.
(167) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоемки, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-вече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(168) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(169) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
(170) Окончателният технически доклад, изготвен в основа на обмена на информация с държавите членки, съответните промишлени предприятия и неправителствени организации, съдържа техническа информация относно най-добрите налични технологии, използвани в средните горивни инсталации с цел намаляване на тяхното въздействие върху околната среда, и относно нивата на емисии, които биха били постигнати при използването на най-добрите налични и нововъзникнали технологии и свързаните с тях разходи (версия от 4.6.2021 г.: https://circabc.europa.eu/ui/group/06f33a94-9b29-4eeb-b187-21bb783a0f8f/library/9a99a632-9ba8-4cc0-9679-08d929afda59/details).
Що се отнася до анаеробното разграждане на органичен материал, когато произвежданите ферментационни продукти се използват като тор или подобрен на почвата пряко или след компостиране или друг вид обработка, той отговаря на изискванията за материалите за натоварване, определени в категории съставни материали (КСМ) 4 и 5 от приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009 или в националните разпоредби относно торовете или подобрители на почвата за селскостопански цели.
Що се отнася до инсталациите за анаеробно разграждане, преработващи над 100 тона на ден, емисиите във въздуха и водата са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени за анаеробното преработване (третиране) на отпадъците в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за преработването на отпадъците (171). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
4.25. Производство на енергия за отопление/охлаждане чрез отпадна топлина
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за производството на енергия за отопление/охлаждане с използване на отпадна топлина.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код D35.30 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й животен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масштаба на дейността и очаквания й животен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван животен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (172), отговарящи на очаквания животен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(171) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
(172) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междууправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (GCM) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (IPCC) или с разчитане на екологически (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (IPCC)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | При дейността се прави оценка на наличието на оборудване и компоненти с висока издръжливост и висока пригодност за рециклиране, отличаващи се с лекота на разглобяване и обновяване, и ако е осъществимо, те се използват. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Исполняваните помпи и различни видове оборудване, обхванати от разпоредбите за екоконструкцията и енергийното етикетиране, в съответните случаи, отговарят на изискванията за най-високия клас за енергийно етикетиране, определени в Регламент (ЕС) 2017/1369, и на регламентите за изпълнение съгласно Директива 2009/125/ЕО и представяват най-добрата налична технология. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
(173) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(174) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(175) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсноэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(176) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологически инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
5. ДЕЙНОСТИ ПО ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ (ВОДОСНАБЖДЯВАНЕ), КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
5.1. Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране, пречистване и доставяне на води
Описание на дейността
Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране, пречистване и доставяне на води.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове Е36.00 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаляване на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособорен масаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (177), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (178), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (179) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(177) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(178) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(179) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (180) или с разчитане на екосъобразна (еко-
логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните
екосистеми – „зелена“ (181)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално
равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят
поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии
за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка
за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смъкване на изменението на климата | Не се прилага |
| 2) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 3) Прекопане към кръгова икономика | Не се прилага |
| 4) Преподготвяне и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 5) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.2. Подносяване на системи за събиране, пречистване и доставяне на води
Описание на дейността
Подносяване на системи за събиране, пречистване и доставяне на води, включително подносяване на инфраструктура за водосъбиране, водопречистване и водоразпределение (водоснабдяване) за битови и промишлени нужди. Тази дейност не предполага съществени промени в дебита на събираните, пречистените и доставяните води.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове Е36.00 и Е42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адапти-
ране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
(180) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръж-
ливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намиш“.
(181) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаб на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (182), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-негативни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните науки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (183), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (184) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (185) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сиви“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (186)), поколето е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смъкване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
(182) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(183) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(184) Например усъвършенстване на програма „Копиерач“, управляван от Европейската комисия.
(185) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посрещат адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(186) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
5.3. Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране и пречистване на отпадъчни води
Описание на дейността
Изграждане, разширяване и експлоатация на централизирани системи за отпадъчни води, включващи събиране (канализационна мрежа) и пречистване.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове E37.00 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решението за адаптиране, което може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (187), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (188), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (189) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(187) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(188) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(189) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (390) или с разчитане на екосъобразна (еко-
логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните
екосистеми – „зелена“ (391)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално
равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят
поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии
за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка
за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смъкване на изменението на климата | Направена е оценка на преките емисии на парникови газове от централи-
| | зираната система за отпадъчни води, включително на дейностите по
| | събиране (канализационна мрежа) и пречистване (392). Резултатите се
| | оновастват пред инвеститорите и клиентите при поисвяване.
| 3) Устойчиво използване и опазване | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към
| на водните и морските ресурси | настоящото приложение.
| | Когато отпадъчните води се пречистят до равнище, позволяващо
| | повторното им използване за селскостопанско напояване, се определят и
| | изпълняват необходимите действия за управление на риска с цел предотв-
| | ратяване на неблагоприятни въздействия върху околната среда (393).
| 4) Преход към кръгла икономика | Не се прилага.
| 5) Предотвратяване и контрол на | Зауставянето във водоприемниците отговаря на изискванията, установени в
| замърсяването | Директива 91/271/ЕИО на Съвета или в националните разпоредби, в
| | които се посочват максимално допустимите равнища на замърсятелите от
| | зауставяне в водоприемниците.
| | Въведен са целосъобразни мерки за предотвратяване и намаляване на
| | пречистването на прекомерни количества вода от поройни дъждове от
| | системата за събиране на отпадъчните води, които може да включват
| | естествени решения, отделни системи за събиране на водата от поройни
| | дъждове, цистерни за задържане и пречистване на първия отток.
| | Утайката от пречистените на отпадъчни води се използва в съответствие с
| | Директива 86/278/ЕИО на Съвета и с националното законодателство, отнасящо
| | се до разпръскването на такава утайка върху почвата или за другите
| | приложения на утайката върху и в почвата.
| 6) Опазване и възстановяване на | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към
| биологичното разнообразие и | настоящото приложение.
| екосистемите |
5.4. Подносяване на системи за събиране и пречистване на отпадъчни води
Отношение на дейността
Подносяване на централизирани системи за отпадъчни води, включително дейности по събиране (канализационна
мрежа) и пречистване. Тази дейност не предполага съществени промени във връзка с товара (притока) или дебита на
събираните или пречистените отпадъчни води в системата.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код Е37.00 по НАСЕ — статистическата
классификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(390) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са
разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръж-
ливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на
сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъоб-
разните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от
4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(391) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на
регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(392) Например спазване на насоките на МКНК за националните инвентаризациите на парниковите газове при пречистването на отпадъчни
води (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019rf/pdf/5_Volume5/19R_V5_6_Ch06_Wastewater.pdf).
(393) Както е определено в приложение II към Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно
минималните изисквания за повторното използване на водата (ОБЛ 177, 5.6.2020 г., стр. 32).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена върху дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от по-10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (194), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-нови прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (195), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (196) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпоставка към природосъобразните решения (197) или с разчитане на екосъобразна (екосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (198)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
(194) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрацията RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(195) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МККК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни върху ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(196) Например упътствата по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(197) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подпомагат предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(198) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
д) когато внезапното решение е физически и представява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принцип за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смъкване на изменението на климата | Направена е оценка на преките емисии на парникови газове от централизираната система за отпадъчни води, включително на дейностите по събиране (канализационна мрежа) и пречистване (401). Резултатите се оповестяват пред инвеститорите и клиентите при поискване. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. Когато отпадъчните води се пречистят до равнище, позволяващо повторното им използване за селскостопанско напояване, се определят и изпълняват необходимите действия за управление на риска с цел предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху околната среда (400). |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Зауставянето във водоприемниците отговаря на изискванията, установени в Директива 91/271/ЕИО на Съвета или в националните разпоредби, в които се посочват максимално допустимите равнища на замърсяване във водоприемниците. Въведен са целесъобразни мерки за предотвратяване и намаляване на преливането на прекомерни количества вода от поройни дъждове от системата за събиране на отпадъчните води, които може да включват естествени решения, отделни системи за събиране на водата от поройни дъждове, цистерни за задържане и пречистване на първия отток. Утайката от пречистване на отпадъчни води се използва в съответствие с Директива 86/278/ЕИО на Съвета и с националното законодателство, отнасящо се до разпръскването на такава утайка върху почвата или за другите приложения на утайката върху и в почвата. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.5. Събиране и превоз на неопасни отпадъци на фракции, разделени при източника
Описание на дейността
Разделно събиране и превоз на неопасни отпадъци в отделни или смесени фракции (401) с цел подготовка за повторна употреба или рециклиране.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код Е38.11 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
(401) Например спазване на насоките на МКИК за националните инвентаризациите на парниковите газове при пречистването на отпадъчни води (версия от 4.6.2021 г.: https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019rf/pdf/5_Volume5/19R_V5_6_Ch06_Wastewater.pdf).
(400) Съгласно приложение II към Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно минималните изисквания за повторното използване на водата (ОВ L 177, 5.6.2020 г., стр. 32).
(403) В Съюза дейността е съобразена с член 10, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО и с националното законодателство и националните планове за управление на отпадъците.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (403), отварящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (403), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (404) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (405) или с разчитане на екосъобразна (екологически) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сиян”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (406)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
(403) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(404) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(405) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(406) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирах”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват предоставеното на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(407) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологически инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
5.6. Анаеробно разграждане на утайка от пречистване на отпадъчни води
Описание на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за преработване на утайка от пречистване на отпадъчни води чрез анаеробно разграждане и последващо производство и използване на биогаз или химикали.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове Е37.00 и Г42.00.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (407), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрия практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (408), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (409) или платени модели.
(407) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(408) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(409) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засегат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (410) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (411)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|---------------------------------------|
| 1) Смежаване на изменението на климата | Въведен е план за наблюдение за течовете на метан в съоръжението. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекош към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени за анаеробното преработване на отпадъците в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за преработването на отпадъците (412). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.7. Анаеробно разграждане на биологични отпадъци
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на специални съоръжения за преработване на разделно събрани биологични отпадъци (413) чрез анаеробно разграждане и последващо производство и използване на биогаз и ферментационен продукт и/или химикали.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове E38.21 и F42.99.
(410) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са впливащи от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(411) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(412) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
(413) Съгласно определението по член 3, точка 4 от Директива 2008/98/ЕО.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с машаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от по-10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособорен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (414), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-най-прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (415), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (416) или платени модели.
4. Внедряване решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпоставка към природосъобразните решения (417) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (418)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
(414) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(415) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(416) Например усъвършенстване на програмата „Коперикус“, управляван от Европейската комисия.
(417) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-възможни и по-разнообразни природни и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намина“ Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-areas/environment/nature-based-solutions_en).
(418) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
а) когато внепредното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|---------------------------------------|
| 1) Смъкване на изменението на климата | Въведен е план за наблюдение и действие при извънредни ситуации за цел минимизиране на течовете на метан в съоръжението. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Преоткриване и контрол на замърсяването | Що се отнася до инсталациите за анаеробно разграждане, преработващи над 100 тона на ден, емисиите във въздуха и водата са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени за анаеробното преработване на отпадъците в най-новите относни заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за преработването на отпадъците (419). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.8. Компостиране на биологични отпадъци
Описание на дейността
Изграждане или експлоатация на специални съоръжения за преработване на разделно събрани биологични отпадъци чрез компостиране (аеробно разграждане) и последващо производство и използване на компоста (420).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове E38.21 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания жизнен цикъл;
(419) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
(420) Определение за биологични отпадъци (биоотпадъци) се съдържа в член 3, точка 4 от Директива 2008/98/ЕО.
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разрешителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (423), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (423), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (423) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпochtение към природосъобразните решения (424) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (425)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смъкчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
(423) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрацията RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(424) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(425) Например услугите по програма „Коперикинс”, управлявани от Европейската комисия.
(426) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са впливоосвободени от природата и се опират на нея и които са разходоенергийни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоенергийни и системни намирства”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и посрещат предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(427) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до инсталациите за компостиране, преработващи над 75 тона на ден, емисиите във въздуха и водата са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН), определени за аеробното преработване на отпадъците в най-новите относни заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за преработването на отпадъците (426). Не пълнват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
В обекта е въведена система за предотвратяване на проникването на инфильтрат в подпочвените води.
Произвежданият компост отговаря на изискванията за материалите за натоварване, определени в категория съставни материали 3 от приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009 или в националните разпоредби относно торовете или подобрителите на почвата за използване в земеделието.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
5.9. Опазване на материали от неопасни отпадъци
Описване на дейността
Изграждане и експлоатация на съоръжения за сортиране и обработка на разделяно събрани неопасни отпадъци до вторични суровини, включващи процес за механична преработка, освен с цел насипване.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове E38.32 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаб на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (427), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-ниски прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(426) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147.
(427) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (428), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (429) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засегат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (430) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (431)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Прекод към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
5.10. Улавяне и оползотворяване на сметищен газ
Описване на дейността
Монтаж и експлоатация на инфраструктура за улавяне и оползотворяване на сметищен (432) газ в трайно затворени депа за отпадъци (сметища) чрез нови или допълнителни специални технически съоръжения и оборудване, монтирани по време на експлоатацията на депото или след затварянето му.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код Е38.21 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(428) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(429) Например упътствата по програма „Копирич”, управляеми от Европейската комисия.
(430) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разнообразни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсноефективни и системни намеси”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(431) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на приоритетния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
(432) Определението за депо” (депо за отпадъци, сметища) се съдържа в член 2, буква ж) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена на макроба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (413), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (414), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (415) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпоставка към природосъобразните решения (416) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с панелите и стратегиите за адаптиране на място, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
(413) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(414) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(415) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(416) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения включват повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(417) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
5.11. Транспортиране на CO₂
Описание на дейността
Транспортиране на уловен CO₂ с всякакви видове транспорт, изграждане и експлоатация на тръбопроводи за CO₂ и модернизация на газопроводни мрежи, когато основната цел е включването на уловения CO₂ и когато:
а) транспортирането на CO₂ от инсталацията, в която се улавя, до пункта за инжектиране не води до изтичане на CO₂, надхвърлящо 0,5 % от масата на транспортирания CO₂;
б) CO₂ се доставя до място за трайно съхранение на CO₂, което отговаря на критерия за съхранение на CO₂ в подземни геоложки формации, установени в раздел 5.11 от настоящото приложение, или до други видове транспорт, водещи до място за съхранение на CO₂, което отговаря на тези критерии;
в) прилагат се подходящи системи за откриване на течове и е въведен план за наблюдение, а докладът се проверява от независима трета страна.
г) дейността може да включва монтаж на компоненти, които повишават гъвкавостта и подобряват управлението на съществуваща мрежа.
Дейността може да се отнесе към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.21 и H49.50.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл:
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с макаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целисъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (443), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (439), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (440) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпochtение към природосъобразните решения (441) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (442)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Въведен е план за наблюдение за течовете на CO₂. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Преоткриване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. |
(439) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(437) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(440) Например услугите по програма „Копирик”, управляеми от Европейската комисия.
(441) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са включени от природата и се опират на нея и които са разнообразни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсноэффективни и системни намеси”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(442) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
5.12. Трайно съхранение на CO₂ в подземни геоложки формации
Описание на дейността
Трайно съхранение на уложен CO₂ в години подземни геоложки формации.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код Е39.00 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е същерна с мачаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл образуван мачаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (443), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-неди прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (444), решенци на научни публикации и модели с отворен код (445) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпоставка към природосъобразните решения (446) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сиян“, или съобразена с суходолните екосистеми – „лелена“ (447)), доколкото е възможно.
(443) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(444) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(445) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(446) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват еднородно-екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирах”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(447) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
6. ТРАНСПОРТ
6.1. Междуселищен пътнически железопътен транспорт
Описание на дейността
Покупка, финансирание, вземане под наем или на лизинг и експлоатация на средства за превоз на пътници чрез железопътен подвижен състав по основните мрежи, разпределен на обширна географска територия, превоз на пътници чрез междуселищни железопътни линии и експлоатация на спални вагони или вагон-ресторанти като единна дейност на железопътните дружества.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.10 и N77.39.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
6.2. Товарен железопътен транспорт
Отношение на дейността
Покупка, финансиране, вземане на лизинг или под наем и експлоатация на средства за товарен транспорт по основните железопътни мрежи, както и по железопътните линии за товарен транспорт на кратки разстояния.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.20 и N77.39.
(448) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(449) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(450) Например услугите по програмата „Копиране“, управлявани от Европейската комисия.
(451) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г. https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(452) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, която може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с макроба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл образен макроба;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременните климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (453), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-ноги прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (454), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (455) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (456) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена с суходолните екосистеми – „зелена“ (457)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решениеото отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
(453) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(454) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(455) Например упомените по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(456) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възложени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ланшафтите на сушата и в морето, посрещайки адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намири“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и посрещат предоставеното на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(457) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
6.3. Градски и крайградски транспорт, пътнически автомобилен транспорт
Описване на дейността
Покупка, финансирание, възстановяване на пътища и експлоатация на пътни превозни средства за градски и крайградски пътнически транспорт и пътнически автомобилен (пътен) транспорт.
Що се отнася до моторните превозни средства, това включва експлоатация на превозни средства, класифицирани в категория М2 или М3 в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/858, с цел извършване на превоз на пътници.
Икономическите дейности от тази категория може да включват различни видове сухопътен транспорт, например с автобуси, трамваи, тролейбуси, подемни и надемни железници. Дейността включва и транспорта по маршрути от град до летище или от град до гара, както и експлоатацията на наземни въжени железници (фuniculieri) и въздушни въжени линии, когато са част от градски или крайградски системи за транзитен превоз.
Икономическите дейности от тази категория включват и редовни услуги за автобусен превоз на дълги разстояния, чартърни превози, екскурзийни превози и други услуги за случаен автобусен превоз, автобусни линии за обслужване на летища (в т.ч. в рамките на самите летища), експлоатация на училищни автобуси и автобуси за транспорта.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.31, H49.3.9, N77.39 и N77.11.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решената за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съвършена с масшаб на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (459), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (459), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (460) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочитане към природосъобразните решения (461) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (462)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на прецедентно определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отваря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага (463) |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците в съответствие с йерархията за управление на отпадъците, както на етапа на използване (поддръжка), така и при излизане на превозните средства от употреба, включително чрез повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти (в частност суровините от критично значение в тях). |
(459) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(460) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(461) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(462) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещат адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намира“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(463) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(464) Изисква се превозните средства да отговарят на критерияте за НЗВ по отношение на предотвратяването и контрола на замърсяването, установени в настоящия раздел, в т.ч. във връзка с равнищата на емисиите на CO₂.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до пътните превозни средства от категория М, гумите отговарят на изискванията за възден шум при търкаляне в най-високия клас, в който има превозни средства, и на коефициента на съпротивление при търкаляне (който оказва влияние върху енергийната ефективност на превозното средство) в двата най-високи класа, в които има превозни средства, съгласно Регламент (ЕС) 2020/740, като това може да се удос товери чрез европейската продуктова база данни за енергийно етикетиране (EFREL).
В съответните случаи превозните средства отговарят на изискванията на най-скорошния приложим етап на одобрението на типа Евро VI по отношение на емисиите от тежки превозни средства, определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 595/2009.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Не се прилага
6.4. Использование на средства за лична мобилность, велосипедна логистика
Описание на дейността
Продажба, покупка, отдаване/иземане на лизинг или под наем и експлоатация на средства за лична мобилност или превозни устройства, задвижвани от физическата дейност на потребителя, от двигатели с нулеви емисии или от съчетание от двигатели с нулеви емисии и физическа дейност. Тук се включва предоставянето на товарни транспортни услуги посредством (товарни) велосипеди.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове N77.11 и N77.21.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масата на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (464), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (465), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (466) или платени модели.
(464) Бъдещите сценарии включват представителните трекерории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(465) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(466) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (467) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (сообразена с водните екосистеми – „сия“; или сообразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (468)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците в съответствие с иерархията за управление на отпадъците, както на етапа на използване (поддръжка), така и при излизане на превозните средства от употреба, включително чрез повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти (в частност суровините от критично значение в тях). |
| 5) Препотвърждаване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
6.5. Транспорт с мотоциклети, леки пътнически автомобили и търговски превозни средства
Описание на дейността
Покупка, финансиране, вземане на лизинг и експлоатация на превозни средства, класифицирани в категории М1 (469) и N1 (470), които са от обхвата на Регламент (ЕО) № 715/2007, или категория L (дву-, три- и четириколесни превозни средства) (471).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.32, H49.39 и N77.11.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
(467) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възложени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптирана на място равнище, ресурсоэффективни и системни намигат“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(468) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(469) Съгласно член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент (ЕС) 2018/858.
(470) Съгласно член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕС) 2018/858.
(471) Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/858.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съзмерна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (473), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (473), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (474) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпазително към природосъобразните решения (473) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (475)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност върху връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
(473) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(474) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(475) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ланшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсноэффективни и системни намирания”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(476) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
1) Смежване на изменението на климата
Що се отнася до превозните средства от категории М1 и N1, специфичните емисии на CO₂ съгласно определението по член 3, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2019/631 не превишават целевите равнища на емисиите на CO₂ за целия автомобилен парк (477). Целевите стойности на емисиите на CO₂ за целия автомобилен парк, които трябва да се вземат предвид, са следните:
а) до 31 декември 2024 г.:
i) за стойностите по NEDC (новия европейски цикъл на движение) – целевите стойности по член 1, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2019/631: 95 g CO₂/km за превозните средства от категория М1 и 147 g CO₂/km за превозните средства от категория N1;
ii) за стойностите по WLTP (хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства) – целта за 2021 г. за автомобилния парк на целия ЕС, определена в приложение I към Регламент (ЕС) 2019/631, в част A, точка 6.0 за превозните средства от категория М1 и в част B, точка 6.0 за превозните средства от категория N1. До публикуването на целта за 2021 г. за автомобилния парк на целия ЕС, спрямо превозните средства от категории М1 и N1, чиито емисии на CO₂ се изразяват единствено чрез процедурата за изпитване WLTP, ще се прилага коефициент на преобразуване съответно 1.21 и 1.24, за да се отчете преминаването от NEDC към WLTP, което води до съответстващи стойности по WLTP от 115 g CO₂/km за превозните средства от категория М1 и 182 g CO₂/km за превозните средства от категория N1.
б) от 1 януари 2025 г. – целевите стойности по член 1, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/631.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Не се прилага
4) Превод към кръгова икономика
Превозните средства от категории М1 и N1 отговарят на следните две условия:
а) те са пригодни за повторна употреба или за рециклиране до минимум 85 % телеповно;
б) те са пригодни за повторна употреба или за оползотворяване до минимум 95 % телеповно (475).
Въведен са мерки за управление на отпадъците в съответствие с йерархията за управление на отпадъците, както на етапа на използване (подръжка), така и при излизане на превозните средства от употреба, включително чрез повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти (и по-специално суровините от изключителна важност в тях).
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Превозните средства отговарят на изискванията на най-скорочния приложим етап на одобрението на типа Евро 6 по отношение на емисиите от леки превозни средства (476), определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007.
Превозните средства отговарят на преговорите за емисии за чисти леки превозни средства, посочени в таблица 2 от приложението към Директива 2009/33/ЕО.
Що се отнася до пътните превозни средства от категории М и N, гумите отговарят на изискванията за външен шум при търкаляне в най-високия клас, в който има превозни средства, и на коефициента на съпротивление при търкаляне (който оказва влияние върху енергийната ефективност на превозното средство) в двата най-високи класа, в които има превозни средства, съгласно Регламент (ЕС) 2020/740, като това може да се удостовери чрез европейската продуктова база данни за енергийно етически (EPREL).
Превозните средства отговарят на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 540/2014.
(477) Изисква се превозните средства да отговарят на критериите за НЗВ по отношение на предотвратяването и контрола на замърсяването, установени в настоящия раздел, в т.ч. във връзка с равнищата на емисиите на CO₂.
(475) Съгласно приложение I към Директива 2005/64/ЕО.
(476) Регламент (ЕС) 2018/1832.
6.6. Услуги за товарен автомобилен транспорт
Описание на дейността
Покупка, финансирани, вземане на лизинг или под наем и експлоатация на средства, класифицирани в категория N1, N2 (480) или N3 (481), попадащи в обхвата на етап Е от нормата ЕВРО VI (482) или заменилата и норма, що се отнася до услугите за автомобилен товарен транспорт.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.4.1, H53.10, H53.20 и N77.12.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (483), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (484), решени на научни публикации и модели с отворен код (485) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(480) Съгласно член 4, параграф 1, буква б), подпункт ii) от Регламент (ЕО) 2018/858.
(481) Съгласно член 4, параграф 1, буква б), подпункт iii) от Регламент (ЕО) 2018/858.
(482) Съгласно Регламент (ЕО) № 595/2009.
(483) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(484) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост), издани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(485) Например услугите по програма „Коперики“, управлявани от Европейската комисия.
6) се разработват с предпосочване към природосъобразните решения (486) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „лелена“ (487)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внепредвидено решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смежаване на изменението на климата |
| 1. Превозните средства не са предназначени за превоз на изкопаеми горива. |
| 2. Що се отнася до превозните средства от категории N2 и N3, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2019/1242, специфичните преки емисии на CO₂ не превишават еталонните емисии на CO₂ на всички превозни средства от същата подгрупа съгласно член 3 от посочения регламент (485). |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси |
| Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика |
| Превозните средства от категории N1, N2 и N3 отговарят на следните две условия: |
| а) те са пригодни за повторна употреба или за рециклиране до минимум 85 % телново; |
| б) те са пригодни за повторна употреба или за оползотворяване до минимум 95 % телново (489). |
| Въведен са мерки за управление на отпадъците в съответствие с биоразнообразието за управление на отпадъците, както на етапа на използване (подръжка), така и при излизане на превозните средства от употреба, включително чрез повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти (и по-специално суровините от изключителна важност в тях). |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването |
| Що се отнася до пътните превозни средства от категории M и N, гумите отговарят на изискванията за външен шум при търкане в най-високия клас, в който има превозни средства, и на коефициента на съпротивление при търкане (който оказва влияние върху енергийната ефективност на превозното средство) в двата най-високи класа, в която има превозни средства, съгласно Регламент (ЕС) 2020/740, като това може да се удос товери чрез европейската продуктова база данни за енергийно етикетиране (EPREL). |
| Превозните средства отговарят на изискванията за най-скорошния приложим етап на одобрението на типа Евро VI по отношение на емисиите от тежки превозни средства (490), определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 595/2009. |
| Превозните средства отговарят на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 540/2014. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите |
| Не се прилага |
(486) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(487) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(488) Изяснява се всички превозни средства да отговарят на критерия за НЗВ по отношение на предотвратяването и контрола на замърсяването, установени в настоящия раздел, в т.ч. във връзка с емисиите на CO₂.
(489) Съгласно приложение I към Директива 2005/64/ЕО.
(490) Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI), и за изменение на приложения I и III към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 167, 25.6.2011 г., стр. 1).
6.7. Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища
Описание на дейността
Покупка, финансиране, вземане на лизинг или под наем и експлоатация на пътнически плувателни съдове по вътрешни водни пътища, с използване на плувателни съдове, които не са годни за морски транспорт.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.10 и H50.30.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (491), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (492), решени на научни публикации и модели с отворен код (493) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) са разработени с предпосочение към природосъобразните решения (494) или с разчитане на екологобърна (екологобърна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена с суходолните екосистеми – „зелена“ (495)), доколкото е възможно.
(491) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(492) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(493) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(494) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въз основа на природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(495) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологобърна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отовари на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|---------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отваря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекод към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при използване на плавателния съд от употреба, в съответствие с иерархията за управление на отпадъците, включващи контрол и управление на опасните материали на борда на корабите и обезпечаване на безопасното им рециклиране. За плавателните съдове, работещи с акумулатори, тези мерки включват повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти, включително на суровините в тях от критично значение. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Двигателите на плавателните съдове съответстват на граничните стойности на емисиите, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628 (включително на плавателните съдове, които спазват тези гранични стойности, но не разполагат с решения, получили типово одобрение например заради обработка на отработилите газове). |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
6.8. Товарен транспорт по вътрешни водни пътища
Описание на дейността
Покупка, финансирание, вземане на лизинг или под наем и експлоатация на товарни плавателни съдове по вътрешни водни пътища, с използване на плавателни съдове, които не са годни за морски транспорт.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H49.10 и H50.4.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е пречено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решениета за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е същностна с мащаб на дейността и очакванията й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (498), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните науки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (497), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (498) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (499) или с различие на екосъобразна (екологически) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (499)), локалното е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смежване на изменението на климата | Плавателните съдове не са предназначени за превоз на изкопаеми горива. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при излизане на плавателния съд от употреба, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците, включващи контрол и управление на опасните материали на борда на корабите и обезпечаване на безопасното им рециклиране. За плавателните съдове, работещи с акумулатори, тези мерки включват повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти, включително на суровините в тях от критично значение. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Плавателните съдове съответстват на граничните стойности на емисиите, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628 (включително на плавателните съдове, които спазват гранични стойности, но не разполагат с решения, получили типово одобрение, например чрез обработка на отработилите газове). |
| 6) Опазване и възстановяване на биологично разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
(498) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(499) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(498) Например услугите по програма „Коперикинк”, управлявани от Европейската комисия.
(499) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждане на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологично разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(500) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
6.9. Модернизиране на плавателни съдове за пътнически и товарен транспорт по вътрешни водни пътища
Описание на дейността
Модернизиране и усъвършенстване на плавателни съдове за транспорт на товари или пътници по вътрешни водни пътища, с използване на плавателни съдове, които не са годни за морски транспорт.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H50.4, H50.30 и C33.15.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съществена за макарба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цепенсъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (101), отворяващи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрия практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (102), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (103) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (104) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми — „сия”, или съобразена с суходолните екосистеми — „лелена” (105)), доколкото е възможно.
(101) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(102) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отворяващи за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(103) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(104) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни наминаци”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(105) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
6.10. Морски и крайбрежни товарен воден транспорт, плавателни съдове за пристанищни дейности и спомагателни дейности
Описание на дейността
Покупка, финансирание, чартиране (със или без екипаж) и експлоатация на плавателни съдове, предназначени и оборудвани за товарни превози или за комбинирани превози на товари и пътници по море или в крайбрежни води, независимо дали редовни (по разписание), или не. Покупка, финансирание, вземане под наем и експлоатация на плавателни съдове, необходими за пристанищни дейности и спомагателни дейности, например влекачи, плавателни съдове за обслужващи дейности по привързване (швартоване), пилотски (лоцмански) кораби, спасителни съдове и лозоразбивачи.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H50.2, H52.22 и N77.34.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решението за адаптиране, което може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена върху дейността и очакванията в жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (106), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните национални и съсредоточени научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (107), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (108) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпochtение към природосъобразните решения (109) или с разчитане на екосъобразна (екологически) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (110)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправки и действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Плавателните съдове не са предназначени за превоз на изкопаеми горива. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерия, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при излизане на плавателния съд от употреба, в съответствие с иерархията за управление на отпадъците. |
(106) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(107) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(108) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(109) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-добро и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирства“. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(110) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
При лейноста се спазва Директива (ЕС) 2019/883 по отношение на опазването на морската среда от отрицателните последици, дължащи се на извършването на отпадъци от кораби.
Корабът се експлоатира в съответствие с приложение V към Конвенцията MARPOL на ИМО, в частност с цел произвеждане на по-малки количества отпадъци и намаляване на законните изхвърляния, чрез управление на отпадъците на кораба по устойчив и екосъобразен начин.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до намаляването на емисиите на серни оксиди и прахови частици, плавателните съдове отговарят на изискванията на Директива (ЕС) 2016/802, както и на правило 1.4 (511) от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Съдържанието на сера в горивото не надвишава 0,5 % като маса (световната максимално допустима норма за съдържанието на сера) и 0,1 % като маса в зоната за контрол на емисиите (ЗКЕ), определена от ИМО в Северно море и Балтийско море (512).
Що се отнася до емисиите на азотни оксиди (NOx), плавателните съдове отговарят на правило 13 (513) от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Изискването за азотните оксиди за етап II важи за корабите, построени след 2011 г. Корабите, построени след 1 януари 2016 г., отговарят на по-строгите изисквания за двигателите (етап III) за намаляване на емисиите на NOx само докато се експлоатират в зони за контрол на емисиите на NOx, установени по силата на правилата на ИМО (514).
Изхвърлянето на отпадъчни води от санитарните съоръжения и отпадъчни води от миене и пране („черни“ и „сиви“ води) от корабите се извършва в съответствие с приложение IV към Конвенцията MARPOL на ИМО.
Въведени са мерки за свеждане до минимум на токсичността на противообрастващата боя и биоцидите съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 за прилагане в правото на Съюза на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи корабни системи, приета на 5 октомври 2001 г.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Изискването на баластни води, съдържащи чужди видове, се предотвръща съгласно Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и утайките от кораби (УБВ).
Въведени са мерки за предотвратяване на въвеждането на чужди видове чрез биологично обрастване на корпусите и нишите на корабите, като са взети предвид Насоките на ИМО във връзка с биологичното обрастване (515).
Шумът и вибрациите се ограничават чрез използване на намаляващи шума гребни винтове, конструкции на корпуса или бордови машини в съответствие с Насоките на ИМО за намаляването на подводния шум (516).
В Съюза лейността не възпрепятства постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО, което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптори 1 (биологично разнообразие), 2 (чужди видове), 6 (шум на морското дъно), 8 (замърсявания), 10 (отпадъци в морските води), 11 (шум/енергия) по посочената директива и съгласно Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за тези дескриптори, както е приложено.
(511) (Версия от 4.6.2021 г.: http://www.imo.org/en/OurWork/Environment/PollutionPrevention/AirPollution/Pages/Sulphur-oxides-(SOx)-%E2%80%93-Regulation-14.aspx).
(512) Що се отнася до разширяването на изискванията по отношение на зоната за контрол на емисиите чрез включване на други морета в Съюза, държавите с излаз на Средиземно море обсъждат обособяването на съответната ЗКЕ съгласно правилата на Конвенцията от Барселона.
(513) (Версия от 4.6.2021 г.: http://www.imo.org/en/OurWork/Environment/PollutionPrevention/AirPollution/Pages/Nitrogen-oxides-(NOx)—Regulation-13.aspx).
(514) За моретата в Съюза изискването е приложимо от 2021 г. за Балтийско море и Северно море.
(515) Насоки на ИМО за контрола и съпътстването на биологичното обрастване на корабите с цел минимизиране на пренасянето на инвазивни водни видове, резолюция МЕРС.207(62).
(516) Насоки на ИМО за намаляване на подводния шум от търговско корабоплаване с цел предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху морските живи организми (МЕРС.1/Circ.833).
6.11. Морски и крайбрежен пътнически воден транспорт
Описание на дейността
Покупка, финансиране, чартиране (със или без екипаж) и експлоатация на плавателни съдове, предназначени и оборудвани за извършване на пътнически превози по море или в крайбрежни води, независимо дали редовни (по разписание), или не. Икономическите дейности от тази категория включват експлоатацията на фериботи, водни таксита и екскурзийни плавателни съдове, круизни кораби или кораби за разпределяне на забележителности.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H50.10, N77.21 и N77.34.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания и жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очакванията за жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременните климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (117), отговарящи на очакванията за жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-големи прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (118), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (119) или платени модели.
4. Внедрени решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (120) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена с суходолните екосистеми – „зелена“ (121)), доколкото е възможно.
(117) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(118) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(119) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(120) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения винаги повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намират“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(121) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внепредвидено решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на военните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при излизане на плавателния съд от употреба, в съответствие с иерархията за управление на отпадъците. За плавателните съдове, работещи с акумулатори, тези мерки включват повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти, включително на суровините в тях от критично значение. За съществуващите кораби с над 500 брутно тона и за новопостроените кораби, които ги заместват, при дейността се спазва изискването по Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с инвентарния опис на опасните материали. Излизаните от употреба кораби се рециклират в съоръжения, включени в европейския списък на съоръженията за рециклиране на кораби, преведен в Решение 2016/2323 на Комисията. При дейността се спазва Директива (ЕС) 2019/883 по отношение на опазването на морската среда от отрицателните последици, дължащи се на изхвърлянето на отпадъци от кораби. Корабът се експлоатира в съответствие с приложение V към Конвенцията MARPOL на ИМО, в частност с цел произвеждане на по-малки количества отпадъци и намаляване на законните изхвърляния, чрез управление на отпадъците на кораба по устойчив и екокомплект начин. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Що се отнася до намаляването на емисиите на серни оксиди и прахови частици, плавателните съдове отговарят на изискванията на Директива (ЕС) 2016/802, както и на правило 14 от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Съдържанието на сърата в горивото не надвишава 0,5 % като маса (световната максимално допустима норма за съдържанието на сърата) и 0,1 % като маса в зоната за контрол на емисиите (ЗКЕ), определена от ИМО в Северно море и Балтийско море (122). Що се отнася до емисиите на азотни оксиди (NOx), плавателните съдове отговарят на правило 13 от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Изискването за азотните оксиди за етап II важи за корабите, построени след 2011 г. Корабите, построени след 1 януари 2016 г., отговарят на по-строгите изисквания за двигателите (етап III) за намаляване на емисиите на NOx само докато се експлоатират в зони за контрол на емисиите на NOx, установени по силата на правилата на ИМО (123). Изхвърлянето на отпадъчни води от санитарните съоръжения и отпадъчни води от миец и пране („черни“ и „сиви“ води) от корабите се извършва в съответствие с приложение IV към Конвенцията MARPOL на ИМО. Въведен са мерки за свеждане до минимум на токсичността на противообращащата боя и биоцидите съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 за прилагане в правото на Съюза на Международната конвенция за контрол на вредните противообращащи корабни системи, приета на 5 октомври 2001 г. |
(122) Що се отнася до разширяването на изискванията по отношение на зоната за контрол на емисиите чрез включване на други морета в Съюза, държавите с излаз на Средиземно море обсъждат обособяването на съответната ЗКЕ съгласно правилата уредба на Конвенцията от Барселона.
(123) За моретата в Съюза изискването е приложимо от 2021 г. за Балтийско море и Северно море.
6.12. Модернизиране на плавателни съдове за морски и крайбрежен товарен и пътнически воден транспорт
Описание на дейността
Модернизиране и усъвършенстване на плавателни съдове, предназначени и оборудвани за товарни и пътнически превози по море или в крайбрежни води, и на плавателни съдове, необходими за пристанищни дейности и спомагателни дейности, например влекачи, плавателни съдове за обслужващи дейности по прибръзване (швартовване), пилотски (по-малки) кораби, спасителни съдове и лодоразбивачи.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове H50.10, H50.2, H52.22, C33.13, N77.21 и N.77.34.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за смекчаването на изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени в основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с махаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целисобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (124), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(124) Насоки на ИМО за контрола и справянето с биологичното обрастване на корабите с цел минимизиране на пренасянето на инвазивни водни видове, резолюция МЕРС.207(62).
(125) Насоки на ИМО за намаляване на попадащия шум от търговско корабоплаване с цел предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху морските живи организми (МЕРС.1/Circ.833).
(126) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (N28) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (N29) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (N30)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 2) Адаптиране към изменението на климата |
| Плавателните съдове не са предназначени за превоз на изкопаеми горива. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси |
| Дейността отговаря на критерияте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 4) Прекос към кръгова икономика |
| Въведени са мерки за управление на отпадъците, както на етапа на използване, така и при излизане на плавателния съд от употреба, в съответствие с иерархията за управление на отпадъците. |
| За плавателните съдове, работещи с акумулатори, тези мерки включват повторна употреба и рециклиране на акумулаторите и електронните компоненти, включително на суровините в тях от критично значение. |
| За съществуващите кораби с над 500 бруто тона и за новопостроените кораби, които ги заместват, при дейността се спазват изискванията по Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с инвентарния опис на опасните материали. Излезлите от употреба кораби се рециклират в съоръжения, включени в европейския списък на съоръженията за рециклиране на кораби, предвиден в Решение 2016/2323 на Комисията. |
| При дейността се спазва Директива (ЕС) 2019/883 по отношение на опазването на морската среда от отрицателните последици, дължащи се на изхвърлянето на отпадъци от кораби. |
| Корабът се експлоатира в съответствие с приложение V към Конвенцията MARPOL на ИМО, в частност с цел произвеждане на по-малки количества отпадъци и намаляване на законните изхвърляния, чрез управление на отпадъците по устойчив и екосъобразен начин. |
(N27) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(N28) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(N29) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са впливоносни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставят на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(N30) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Що се отнася до намаляването на емисиите на серни оксиди и прахови частици, плавателните съдове отговарят на изискванията на Директива (ЕС) 2016/802, както и на правило 14 от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Съдържанието на сърата в горивото не надвишава 0,5 % като маса (световната максимално допустима норма за съдържанието на сърата) и 0,1 % като маса в зоната за контрол на емисиите (ЗКЕ), определена от ИМО в Северно море и Балтийско море (533).
Що се отнася до емисиите на азотни оксиди (NOx), плавателните съдове отговарят на правило 13 от приложение VI към Конвенцията MARPOL на ИМО. Изискванията за азотните оксиди за етап II важат за корабите, построени след 2011 г. Корабите, построени след 1 януари 2016 г., отговарят на по-строгите изисквания за двигателите (етап III) за намаляване на емисиите на NOx само докато се експлоатират в зони за контрол на емисиите на NOx, установени по схемата на ИМО (532).
Изхвърлянето на отпадъчни води от санитарните съоръжения и отпадъчни води от морета, съдържащи чужди видове, се предотвратява съгласно Международната конвенция за контрол и управление на балатните води и утайките от кораби (УБВ).
Въведени са мерки за предотвратяване на въвеждането на чужди видове чрез биологично обработване на корупсите и нишите на корабите, като са взети предвид Насоките на ИМО във връзка с биологичното обработване (533).
Шумът и вибрациите се ограничават чрез използване на намаляващи шума гребни винтове, конструкция на корпуса или бордови машини в съответствие с Насоките на ИМО за намаляването на подводния шум (534).
В Съюза дейността на възпрепятстване постигането на добро състояние на околната среда съгласно Директива 2008/56/ЕО, което изисква вземане на целесъобразни мерки за предотвратяване или смекчаване на въздействията във връзка с дескриптори 1 (биологично разнообразие), 2 (чужди видове), 6 (шум на морското дно), 8 (замърсяване), 10 (отпадъци в морските води), 11 (шум/енергия) по посочените директиви и съгласно Решение (ЕО) 2017/848 на Комисията във връзка със съответните критерии и методологични стандарти за тези дескриптори, както е приложено.
6.13. Инфраструктура за лична мобилност, велосипедна логистика
Отсъствие на дейността
Израждане, осъвременяване, поддръжка и експлоатация на инфраструктура за лична мобилност, включително строителство на пътища, мостове и тунели на автоматизирани и други видове инфраструктура, предназначена за използване от пешеходци и велосипедисти, със или без помощен електродвигател.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.11, F42.12 F42.13, F43.21, F711 и F71.20.
(531) Що се отнася до разширяването на изискванията по отношение на зоната за контрол на емисиите чрез включване на други морета в Съюза, държавите с излаз на Средиземно море обсъждат обособяването на съответната ЗКЕ съгласно правилата уредба на Конвенцията от Барселона.
(532) За моретата в Съюза изискването е приложимо от 2021 г. за Балтийско море и Северно море.
(533) Насоки на ИМО за контрола и справянето с биологичното обработване на корабите с цел минимизиране на пренасянето на инвазивни водни видове, ревюция МЕРС.207/62.
(534) Насоки на ИМО за намаляване на повърхностния шум от търковско корабоплаване с цел предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху морските живи организми (МЕРС.1/Circ.833).
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл (машаб);
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременните климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (135), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрия практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (136), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (137) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпochtение към природосъобразните решения (138) или с различие на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „делена”) (139), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
(135) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(136) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействие, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(137) Например упомените по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(138) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-вече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни наминаци”. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(139) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
6.14. Инфраструктура за железопътен транспорт
Описание на дейността
Изграждане, осъвременяване, експлоатация и поддържка на подземни и надземни релсови пътища, както и мостове и тунели, гарни, терминали, обслужващи железопътни съоръжения (144), системи за безопасност и управление на движението, в това число предоставяне на архитектурни, инженерни и проектантски услуги, услуги по инспекция и контрол на сгради и услуги по измервания, заснемане и картографиране и подобни, както и извършване на физични, химични и други аналитични изпитвания на всички видове материали и продукти.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.12, F42.13 M71.12, M71.20, F43.21 и H52.21.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаляване на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е пречено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
(144) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
(145) Съгласно член 3, точка 11 от Директива 34/2012/ЕС.
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (143), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (143), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (144) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилната за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (144) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сивия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (144)), поколето е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправки на действията;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Инфраструктурата не е предназначена за превоз или съхранение на изкопаеми горива.
Когато става дума за нова инфраструктура или основен ремонт, инфраструктурата е проверена за издръжливост спрямо изменението на климата съгласно годната за цялата практика, която включва установяване на въглеродни отпечатъци и ясно определена срока на въглерода. При това установяване на въглеродния отпечатък се обхващат емисиите от обхват 1 – 3 и се доказва, че инфраструктурата не води до допълнителни относителни емисии на парникови газове, при изчисление въз основа на консервативни допускания, стойности и процедури. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
(142) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(143) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(144) Например упътството по програма „Коперник“, управляван от Европейската комисия.
(145) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(146) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
4) Преход към кръгова икономика
Най-малко 70 % (тегловно) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване (с изключение на естествено намиращите се материали, посочени в категория 17 05 04 от Европейския списък на отпадъците, установлен с Решение 2000/532/ЕО), образувани на строителната площадка, се подготвят за повторна употреба, рециклиране и друг вид оползотворяване на материалите, включително дейности по насипване, при които се използват отпадъци като заместител на други материали, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците и Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (145). Операторите ограничават образуването на отпадъци при процеси, свързани със строителството и разрушаването, в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, и като се съобразяват с най-добрите налични техники и използват селективно разрушаване, за да се създаде възможност за отделяването и безопасното третиране на опасните вещества и да се улесни повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали с помощта на наличните системи за сортиране на отпадъците от строителство и разрушаване.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
В съответните случаи, предвид чувствителността на засегнатия район, по-конкретно предвид броя на засегнатото население, се предприемат мерки за намаляване на шума и вибрациите от експлоатацията на инфраструктурата, като се използват открити траншеи, барьерни стени или други мерки, а съответните показатели отговарят на разпоредбите на Директива 2002/49/ЕО.
Предпремят се мерки за намаляване на емисиите на шум, прах и замърсявания по време на строителството или дейностите по поддържка.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Г към настоящото приложение.
6.15. Инфраструктура, спомагаща за развитието на автомобилния транспорт и обществения транспорт
Отсъствие на дейността
Изграждане, осъвременяване, поддържка и експлоатация на автомагистрали, улици, пътища, други транспортни и пешеходни трасета, строителни работи по полагане на пътна настилка на улици, пътища, автомагистрали, мостове и тунели и строителство на самолетни писти, в това число предоставяне на архитектурни, инженерни и проектантски услуги, услуги по инспекция на сгради и услуги по измерване, заснемане и картографиране и подобни, както и извършване на физични, химични и други аналитични изпитвания на всички видове материали и продукти, като не се включва монтажът на улично осветление и електрическа сигнализация.
Икономическите дейности от тази категория може да се класифицират под няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.11, F42.13, F71.1 и F71.20.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е пречено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решената за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
(145) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена на дейността и очакванията й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа на най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (144), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (147), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (150) или патентни модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засегат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочитание към природосъобразните решения (151) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „лелена“ (152)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смъкване на изменението на климата | Инфраструктурата не е предназначена за превоз или съхранение на изкопаеми горива. Когато става дума за нова инфраструктура или основен ремонт, инфраструктурата е проверена за издръжливост спрямо изменението на климата съгласно годината за целта практика, която включва установяване на въглеродни отпечатъци и ясно определена скрита цена на въглерода. При това установяване на въглеродни отпечатъци се обхващат емисиите от обхват 1 – 3 и се доказва, че инфраструктурата не води до допълнителни относителни емисии на парникови газове, при изчисление въз основа на консервативни допускания, стойности и процедури. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
(144) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(145) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(150) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(151) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения включват повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафте на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(152) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
4) Преход към кръгова икономика
Най-малко 70 % (тегловно) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване (с изключение на естествено намиращите се материали, определени в категория 17 05 04 от Европейския списък на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО), образувани на строителната площ, се подготвят за повторна употреба, рециклиране и друг вид оползотворяване на материалите, включително дейности по насипване, при които се използват отпадъци като заместител на други материали, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците и Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (553). Операторите ограничават образуването на отпадъци при процеси, свързани със строителството и разрушаването, в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, и като се съобразяват с най-добрите налични техники и използват селективно разрушаване, за да се създава възможност за отдаването и безопасното третиране на опасните вещества и да се улеснят повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали с помощта на наличните системи за сортиране на отпадъците от строителство и разрушаване.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
В съответните случаи се предприемат мерки за намаляване на шума и вибрациите от експлоатацията на инфраструктурата, като се използват открити траншеи, барьерни стени или други мерки, и се спазва Директива 2002/49/ЕО. Предприемат се мерки за намаляване на емисиите на шум, прах и замърсители по време на строителството и дейностите по поддръжка.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение. В съответните случаи се извършва поддръжка на растителността по протежение на инфраструктурата за автомобилен транспорт, за да се предотврати разпространението на нивизивни видове. Въведен са мерки за избягване на сблъсъци с диви животни.
6.16. Инфраструктура за воден транспорт
Описание на дейността
Изграждане, осъвременяване и експлоатация на водни пътища, пристанищни и речни работи, яхти, пристанища, шлюзове, язовири, диги и други, в това число предоставяне на архитектурни, инженерни и проектантски услуги, услуги по инспекция на сгради и услуги по измервания, заснемане и картографиране и подобни, както и извършване на физични, химични и други аналитични изпитвания на всички видове материали и продукти, като не се включват дейностите по управление на проекти във връзка със строителството на съоръжения.
Икономическите дейности от тази категория не включват драгажните работи по водни пътища.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42.91, F71.1 или F71.20.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаляване на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания жизнен цикъл;
(553) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от по-10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделятелна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (135), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-ниски прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (135), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (136) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (137) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (138)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
1) Смекчаване на изменението на климата
| Инфраструктурата не е предназначена за превоз или съхранение на изкопаеми горива. |
| Когато става дума за нова инфраструктура или основен ремонт, инфраструктурата е проверена за издръжливост спрямо изменението на климата съгласно годата за цялата практика, която включва установяване на вълнодейния отпечатък и ясно определена скрита цена на вълнодейния отпечатък се обхващат емисиите от обхват 1 – 3 и се доказва, че инфраструктурата не води до допълнителни относителни емисии на парникови газове, при изчисление въз основа на консервативни допускания, стойности и процедури. |
(134) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(135) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(136) Например упътствата по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(137) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-вече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(138) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
При дейността се спазва Директива 2000/60/ЕО, в частност всички изисквания по член 4 от нея. В съответствие с член 4 от Директива 2000/60/ЕО, и в частност параграф 7 от него, преди обновяването/строителството се извършва оценка на въздействието, за да се оценят всички потенциални въздействия върху състоянието на водните обекти в същия воден басейн и върху защитените местообитания и видове, които са пряко зависими от водите, коридорите на миграция, особено по отношение на коридорите за миграция, свободнотечащите реки или екосистемите с условия, близки до условията без нарушение.
Оценката се извършва въз основа на актуални, пълни и точни данни, включително данни от наблюдение на биологичните елементи на качеството, особено чувствителни към хидроморфологични изменения, и на очакваното състояние на водния обект в резултат от новите дейности спрямо текущото му състояние.
В рамките на оценката особено внимание се обръща на натрупаните въздействия на новия проект в съчетание със другите съществуващи или планирани инфраструктурни съоръжения в речния басейн.
Въз основа на оценката на въздействието е установено, че проектът се планира – от гледна точка на проектирането и местоположението и от гледна точка на мерките за смекчаване – по такъв начин, че да отговаря на едно от следните изисквания:
a) проектът не води до влошаване на доброто състояние или потенциал на конкретния воден обект, с който е свързан, и не възпрепятства постигането им;
b) когато проектът поражда риск от влошаване на доброто състояние/потенциал на конкретния воден обект, с който е свързан, или възпрепятства постигането им, това влошаване не е значително и е обосновано чрез подробна оценка на разходите и ползите, с които се доказават следните два елемента:
i) причини от виси обществен интерес или факта, че ползите, които се очакват от планирания проект за корабоплавателна инфраструктура от гледна точка на смекчаването на изменението на климата или адаптирането към това изменение, превишават разходите, произтичащи за околната среда и обществото от влошаването на състоянието на водата;
ii) факта, че поради техническа неосъществимост или поради несъществуващо високо разходи не е възможно виси обществен интерес или очаквания от дейността ползи да бъдат постигнати с други средства, които биха довели до по-добри резултати за околната среда (например природопосъобразно решение, друго местоположение, реконструкция/обновяване на съществуващи инфраструктурни съоръжения или използване на технологии, които не нарушават непрекъснатостта на реката).
Въвеждат се всички технически осъществими и екологично значими мерки за смекчаване с цел намаляване на неблагоприятните въздействия върху водите и защитените местообитания и видове, прако зависещи от водите.
В съответните случаи и в зависимост от екосистемите, които естествено присъстват в засегнатите водни обекти, мерките за смекчаване включват следното:
a) мерки за осигуряване на условия, възможно най-близки до условията на ненарушена непрекъснатост (включително мерки за осигуряване на надължна и напречна непрекъснатост, минимален екологичен поток и седиментен отток);
6.17. Летищна инфраструктура
Описание на дейността
Изграждане, осъвременяване и експлоатация на инфраструктура, необходими за експлоатацията на въздухоплавателни средства с нулеви емисии на отработен CO₂ или за собствените дейности на летището, както и за подаване на стационарно наземно електрохранене и предварително подготовен въздух на спрели въздухоплавателни средства. Икономическите дейности от тази категория може да се класифицират под няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F41.20 и F42.99.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
(539) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена с макроба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (160), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (161), решени на научни публикации и модели с отворен код (162) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (163) или с разчитане на екосъобразна (екологически) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена с суходолни екосистеми – „зелена” (164)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на препоръчително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
1) Смекчаване на изменението на климата
Инфраструктурата не е предназначена за превоз или съхранение на изкопаеми горива.
Когато става дума за нова инфраструктура или основен ремонт, инфраструктурата е проверена за издръжливост спрямо изменението на климата съгласно годината за цялата практика, която включва установяване на въглеродни отпечатъци и ясно определена скрита цена на въглероди. При това установяване на въглеродни отпечатъци се обхващат емисиите от обхват 1 – 3 и се доказва, че инфраструктурата не води до допълнителни относителни емисии на парникови газове, при изчисление въз основа на консервативни допускания, стойности и процедури.
(160) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(161) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(162) Например услугите по програма „Коперикус“, управлявани от Европейската комисия.
(163) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирства”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(164) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
7. СТРОИТЕЛСТВО И ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
7.1. Строителство на нови сгради
Описание на дейността
Дейности по реализиране на инвестиционни проекти за жилищни и нежилищни сгради чрез обединяване на финансови, технически и физически средства за реализиране на инвестиционни проекти с цел продажба на по-късен етап, както и строителство на завършени жилищни и нежилищни сгради, за собствена сметка с цел продажба или срещу възнаграждение или по договор.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F41.1 и F41.2, както и дейности по код F43.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания жизнен цикъл;
б) когато е пречено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е създавана с масштаб на дейността и очаквания жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целеобразен масштаб;
(563) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (566), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (567), решени на научни публикации и модели с отворен код (568) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (569) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „съня”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „дълена” (570)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на място, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
1) Смъкване на изменението на климата
Стратегата не е предназначена за добив, съхранение, превоз или производство на изкопаеми горива.
Потребностите от първична енергия (ППЕ) (571), определящи енергийните характеристики на стратегата, изградена в резултат на строителните дейности, не превишават пра̀га, определен във връзка с изискванията за сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия (СБНПЕ) съгласно националните нормативни актове за изпълнение на Директива 2010/31/ЕС. Енергийните характеристики на построената сграда се удостоверяват чрез сертификат за енергийните характеристики (СЕХ).
2) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
След монтаж, освен при инсталациите в жилищни сгради единици, указаното водопотребление се удостоверява чрез лист с техническите данни на продукта, чрез сертификат за сградата или чрез съществуващ продукт етикет в Съюза, в съответствие с техническите изисквания, определени в допълнение Д към приложение I към настоящия регламент, по отношение на слепите видове санитарна арматура и керамика:
а) крановете за вода за умивалници и крановете за вода за кухини са с максимален дебит от 6 литра/мин.;
б) душовете са с максимален дебит 8 литра/мин.;
(566) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(567) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(568) Например упътствата по програма „Коперикус”, управлявани от Европейската комисия.
(569) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещайки адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирства”. Специално природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(570) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
(571) Изчислението количество енергия, необходимо за удовлетворяване на потребностите от енергия, свързани с обичайното използване на сградата, изразено като цифров показател за общото потребление на първична енергия в kWh/m² на година, въз основа на приложимата национална методика за изчисляване и съгласно данните в сертификата за енергийните характеристики (СЕХ).
4) Преход към кръгова икономика
Най-малко 70 % (тегловно) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване (с изключение на естествено намиращите се материали, посочени в категория 17 05 04 от Европейския списък на отпадъците, установлен с Решение 2000/532/ЕО), образувани на строителната площадка, се подготвят за повторна употреба, рециклиране и друг вид оползотворяване на материалите, включително дейности по насипване, при които се използват отпадъци като заместител на други материали, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците и Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (572). Операторите ограничават образуването на отпадъци при процеси, свързани със строителството и разрушаването, в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, и като се съобразяват с най-добrite налични техники и използват селективно разрушаване, за да се създаде възможност за отделението и безопасното третиране на опасните вещества и да се улесни повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали с помощта на наличните системи за сортиране на отпадъците от строителство и разрушаване.
В проектите на сградите се предвижда кръговост, която се поддържа чрез строителните техники, като по-специално във връзка със стандарт ISO 20887 (573) или с други стандарти за оценка на пригодността за разглобяване или приспособимостта на сградите се доказва, че те са проектирани така, че да бъдат с по-висока ресурсна ефективност, приспособимост, гъвкавост и възможност за разглобяване (разкомпактуване) с цел повторна употреба и рециклиране.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Използваните строителни компоненти и материали отговарят на критерийте, установени в допълнение В към настоящото приложение. Използваните при строителството строителни компоненти и материали, които може да попаднат в контакт с обитателите (574), излизат по-малко от 0,06 mg формалдехид на m³ материал или компонент – при изпитване при условията, определени в приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006) – и по-малко от 0,001 mg канцерогенни летиви органични съединения от категории 1А и 1В на m³ материал или компонент – при изпитване в съответствие със стандарт CEN/TS 16516 (575) или стандарт ISO 16000-3 (576), или други равностойни стандартизирани условия на изпитване и методи за определяне (577).
Когато новата сграда се намира във вероятно замърсен обект (изоставен индустриален терен), обектът е изследван за потенциални замърсители, например по стандарт ISO 18400 (578). Предприемат се мерки за намаляване на емисиите на шум, прах и замърсители по време на строителството или дейностите по поддържка.
(572) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
(573) ISO 20887:2020, Sustainability in buildings and civil engineering works - Design for disassembly and adaptability - Principles, requirements and guidance (Устойчивост при строителни и монтажни работи на сгради и строителни съоръжения. Проектиране за осигуряване на възможност за разглобяване и приспособяване. Принципи, изисквания и насоки) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/69370.html).
(574) Прилага се по отношение на боя и лакове, тавани плоскости, подови настилки, включително съответните лепила и уплътняващи материали, вътрешна изолация и материали за повърхностна обработка, като например за отстраняване на влага и мухъл.
(575) CEN/TS 16516: 2013 г., Строителни продукти — Оценяване на отпадъците на опасни вещества — Определение на емисии във въздуха в затворени помещения.
(576) ISO 16000-3:2011, Indoor air — Part 3: Determination of formaldehyde and other carbonyl compounds in indoor air and test chamber air — Active sampling method (Установяване на формалдехид и други карбонилни съединения във въздуха в помещението и в изпитателни камери. Метод за активно вземане на проби).
(577) Праговите стойности за емисиите на канцерогенни летиви органични съединения се отнасят за изпитателен период от 28 дни.
(578) Поредица стандарти за качество на почвите ISO 18400 — вземане на проби.
7.2. Ремонт (обновяване) на съществуващи сгради
Описание на дейността
Строителни и монтажни работи на сгради и строителни съоръжения или подготовка за такива.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F41 и F43.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очакваните жизнени цикли;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиособразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разпределена способност за широк спектър от бъдещи сценарии (183), отваряйки на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-най-прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(179) JRC ESDCA, LUCAS: Land Use and Coverage Area frame Survey (Рамково изследване на земеползването и земната покривка) (версия от 4.6.2021 г.: https://esdac.jrc.ec.europa.eu/projects/lucas).
(180) Международен съюз по опазване на природата (IUCN), Червен списък за Европа на Международния съюз по опазване на природата (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iucn.org/regions/europe/our-work/biodiversity-conservation/european-red-list-threatened-species).
(181) Международен съюз по опазване на природата (IUCN), Червен списък на застрашените видове на Международния съюз по опазване на природата (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iucnredlist.org).
(182) Земя, която се простира върху повече от 0,5 хектара, с дървета с височина над пет метра и с над 10 % покритие от дървесни корони, или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности наместо. Тук не се включва земна площ, която е с преобладаващо земеделско или градско земеползване.
(183) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (GCM) или платени модели.
4. Внедряване на решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (IPCC) или с различие на екосъобразна (екологически) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена с суходолните екосистеми – „зелена“ (IPCC)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Сградата не е предназначена за добив, съхранение, превоз или производство на изкопаеми горива. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | След монтаж в рамките на ремонтните работи, освен при ремонтните работи в жилищни сгради единици, указаното водопотребление се удостоверява чрез лист с техническите данни на продукта, чрез сертификат за сградата или чрез съществуващ продукт етикет в Съюза, в съответствие с техническите изисквания, определени в допълнение Д към приложение I към настоящия регламент, по отношение на следните видове санитарна арматура и керамика: |
| | а) крановете за вода за умивалници и крановете за вода за кухни са с максимален дебит от 6 литра/мин.; |
| | б) душовете са с максимален дебит 8 литра/мин.; |
| | в) тоалетните, включително моноблоковете, вградените блокове, тоалетните чинии и тоалетните калъчета, са с максимален пълен обем на изплакване от 6 литра и максимален среден обем на изплакване от 3,5 литра; |
| | г) писалорите използват максимум 2 литра/писалар/час. Писалорите с пускане на вода за изплакване са с максимален пълен обем на изплакване от 1 литър. |
(154) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(155) Например упътствата по програмата „Коперикинк“, управлявани от Европейската комисия.
(156) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са включени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намират“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(157) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
4) Преход към кръгова икономика
Най-малко 70 % (теплово) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване (с изключение на естествено намиращите се материали, посочени в категория 17 05 04 от Европейския списък на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО), образувани на строителната площ, се подготвят за повторна употреба, рециклиране и друг вид оползотворяване на материалите, включително лейности по насипване, при които се използват отпадъци като заместители на други материали, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците и Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (589). Операторите ограничават образуването на отпадъци при процеси, свързани със строителството и разрушаването, в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, и като се съобразяват с най-добрите налични техники и използват екологично разрушаване, за да се създаде възможност за отделното и безопасно третиране на опасните вещества и да се улеснят повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали с помощта на наличните системи за сортиране на отпадъците от строителство и разрушаване.
В проектите на сградите се предвижда кръговост, които се поддържа чрез строителните техники, като по-специално във връзка със стандарт ISO 20887 (589) или с други стандарти за оценка на пригодността за разглобяване или приспособимостта на сградите се показва, че те са проектирани така, че да бъдат с по-висока ресурсна ефективност, приспособимост, гъвкавост и възможност за разглобяване (разкомплектоване) с цел повторна употреба и рециклиране.
5) Предотвратяване и контрол на замърсяването
Използваните строителни компоненти и материали отговарят на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение. Използваните при ремонт на сградата строителни компоненти и материали, които може да попаднат в контакт с обитателите (590), изливат по-малко от 0,06 mg формалдехид на m³ материал или компонент – при изпитване при условия, определени в приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006) – и по-малко от 0,001 mg канцерогени летиви органични съединения от категории 1A и 1B на m³ материал или компонент – при изпитване в съответствие със стандарт CEN/TS 16516 или стандарт ISO 16000-3:2011 (591), или други равностойни стандартизирани условия на изпитване и методи за определяне.
Предприемат се мерки за намаляване на емисиите на шум, прах и замърсявания по време на строителството или дейностите по поддръжка.
6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите
Не се прилага.
7.3. Монтаж, поддръжка и ремонт на оборудване за енергийна ефективност
Отношение на дейността
Отделни мерки за ремонт, състоящи се в монтаж, поддръжка и ремонт (поправка) на оборудване за енергийна ефективност. Икономическите дейности от тази категория се състоят в една от допуснените отдели мерки, при условие че те отговарят на минималните изисквания за отделните компоненти и системи в приложимите национални мерки за изпълнение на Директива 2010/31/ЕС и в съответните случаи са оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 и делегираните актове, приети по силата на посочения регламент:
а) добавяне на изолация към съществуващи компоненти от външните ограждащи елементи на сградата като външни стени (включително зелени фасади), покриви (включително зелени покриви), тавански помещения, мазета и приземни стажи (в това число мерки за осигуряване на уплътняването срещу проникване на външен въздух, мерки за намаляване на последиците от топлинни мостове и скелета) и продукти за закрепване на изолация към външните ограждащи елементи на сградата (включващи елементи за механично фиксиране и лепила);
(589) Протокол на ЕС за отпадъците от строителство и разрушаване (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/growth/content/eu-construction-and-demolition-waste-protocol-0_bg).
(590) ISO 20887-2020, Sustainability in buildings and civil engineering works - Design for disassembly and adaptability - Principles, requirements and guidance (Устойчивост при строителни и монтажни работи на сгради и строителни съоръжения. Проектиране за осигуряване на възможност за разглобяване и приспособяване. Принципи, изисквания и насоки) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/69370.html).
(591) Прилага се по отношение на бои и лакове, тавани плоскости, подови настилки, включително съответните лепила и уплътняващи материали, вътрешна изолация и материали за повърхностна обработка (като например за отстраняване на влага и мухи).
(591) ISO 16000-3:2011, Indoor air — Part 3: Determination of formaldehyde and other carbonyl compounds in indoor air and test chamber air — Active sampling method (Установяване на формалдехид и други карбонилни съединения във въздуха в помещенията и в изпитателни камери. Метод за активно вземане на проби) (версия от 4.6.2021 г.: https://www.iso.org/standard/51812.html).
б) подмяна на съществуващи прозорци с нови енергоспестяващи;
в) подмяна на съществуващи външни врати с нови енергоспестяващи;
г) монтаж и подмяна на енергийноефективни светлени източници;
д) монтаж, подмяна, поддръжка и ремонт на системи за отопление, вентилация и климатизация (ОВК) и системи за награждане на вода, включително оборудване, свързано с районни (централи) топлоносителни услуги, с високоэффективни технологии;
e) монтаж на кухненски и санитарни водни арматури с ниско потребление на вода и енергия, които отговарят на техническите изисквания, определени в допълнение А към настоящото приложение I към настоящия регламент, а душовете, смесителите за душове, накрайниците за душове и крановете са с максимален дебит от 6 литра/мин. или по-малко, което се удостоверява чрез съществуващ етикет на пазара на Съюза.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42, F43, M71, C16, C17, C22, C23, C25, C27, C28, S95.21, S95.22, C33.12.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очакваните и жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена на макроба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от повече от 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (592), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-недалечни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните данни и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (593), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (594) или патентни модели.
(592) Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(593) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(594) Например усъвършенството на програма „Коперник“, управлявана от Европейската комисия.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (595) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сина“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (596)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на преизвършено определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принцип за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| (2) Смъкване на изменението на климата | Сградата не е предназначена за добив, съхранение, превоз или производство на изкопаеми горива. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Прекод към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Използваните строителни компоненти и материали отговарят на критерийте, установени в допълнение към настоящото приложение. В случай на добавяне на топлоизолации към съществуващи външни ограждащи елементи на сградата е извършено прочуване на сградата в съответствие с националното законодателство от компетентен специалист с обучение по прочуване за наличие на азбест. Всички дейности по премахване на топлоизолатори, съдържащи или вероятно съдържащи азбест, разрушаване или механично продуциране, или завинтоване, или свиване на изолационни плочки, плочки и други материали, съдържащи азбест, се извършват от подходящо обучен персонал с проведен медицински преглед преди, по време на и след дейностите, в съответствие с националното законодателство. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
7.4. Монтаж, поддръжка и ремонт на станции за зареждане за електрифицирани превозни средства в сгради (и на места за паркиране, свързани със сгради)
Описание на дейността
Монтаж, поддръжка и ремонт на станции за зареждане за електрически превозни средства в сгради и на места за паркиране, свързани със сгради.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42, F43, M71, C16, C17, C22, C23, C25, C27 или C28.
(595) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения включват повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсноэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(596) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена на макроба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (197), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (198), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (199) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпоставка към природосъобразните решения (600) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (601)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с панеловите и стратегическите решения за адаптиране на място, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
(197) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(198) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(199) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(600) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения винаги повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни наминаци”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(601) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
7.5. Монтаж, поддръжка и ремонт на инструменти и уреди за измерване, регулиране и контрол на енергийните характеристики на сгради
Описание на дейността
Монтаж, поддръжка и ремонт на инструменти и уреди за измерване, регулиране и контрол на енергийните характеристики на сгради, състоящи се в една от следните мерки:
а) монтаж, поддръжка и ремонт на зонови термостати, интелигентни термостатни системи и сензорно оборудване, включително регулатори с датчици за движение и дневна светлина;
б) монтаж, поддръжка и ремонт на сградни системи за автоматизация и управление (контрол), сградни системи за енергийно управление (ССЕУ), системи за регулиране на осветлението и системи за енергийно управление (СЕУ);
в) монтаж, поддръжка и ремонт на интелигентни уреди за отчитане на потреблението на газ, топлина, енергия, охладителна енергия и електроенергия;
г) монтаж, поддръжка и ремонт на фасадни и покривни елементи с функция за слънчево засенчване или за регулиране в зависимост от слънчевото време, включително такива, които поддържат отглеждането на растителност.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42, F43, M71 и C16, C17, C22, C23, C25, C27, C28.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения (решения за адаптиране), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решената за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е същностна с масова на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (602), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (603), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (604) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (605) или с разчитане на екосъздаваща (еко-логосъздаваща) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (606)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принцип за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| (2) Смъкване на изменението на климата | Страната не е предназначена за добив, съхранение, превоз или производство на изкопаеми горива. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Прекос към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
7.6. Монтаж, поддържка и ремонт на технологични изделия за възобновяема енергия
Описване на дейността
Монтаж, поддържка и ремонт на технологични изделия за възобновяема енергия намалят, състоящи се в една от следните отделни мерки, ако става дума за монтаж намалява във вид на технически съвършени системи:
а) монтаж, поддържка и ремонт на слънчеви фотоволтаични системи и спомагателното техническо оборудване;
б) монтаж, поддържка и ремонт на слънчеви панели за топла вода и спомагателното техническо оборудване;
(602) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрацияте RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(603) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(604) Например услугите по програма „Копирик“, управлявани от Европейската комисия.
(605) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения включват повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(606) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъздаваща инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
в) монтаж, поддръжка, ремонт и усъвършенстване на термопомпи, допринасящи за постигането на целите за енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001, и спомагателното техническо оборудване;
г) монтаж, поддръжка и ремонт на вятърни турбини и спомагателното техническо оборудване;
д) монтаж, поддръжка и ремонт на въздушни спътни колектори и спомагателното техническо оборудване;
e) монтаж, поддръжка и ремонт на акумулиращи уреди за топлинна или електрическа енергия (колектори) и спомагателното техническо оборудване;
ж) монтаж, поддръжка и ремонт на високоэффективни микрокогенерации (инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия);
з) монтаж, поддръжка и ремонт на системи от топлообменници/системи за възстановяване на топлината
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове F42, F43, M71, C16, C17, C22, C23, C25, C27 или C28.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съвместна с мачаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен мачаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременните климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (RCP8.5), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добритите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (IPCC) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
(607) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(608) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(609) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
7.7. Придобиване и притежаване на сгради
Описание на дейността
Покупка на недвижими имоти и управляване на правата на собственост върху тях.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код L68 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (преработка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е същеразмерна с масата на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл епизодизиран маса;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа на най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (612), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добритите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (613), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (614) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (615) или с разчитане на екосъобразна (екологически) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (616)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смъкване на изменението на климата | Сградата не е предназначена за добив, съхранение, превоз или производство на изкопаеми горива. Сградите, построени преди 31 декември 2020 г., имат най-малко сертификат за енергийни характеристики (СЕХ) клас С. Вместо това е допустимо сградата да е сред първите 30% от националния или регионален сграден фонд от гледна точка на оперативното потребление на първична енергия (ППЕ) и това се удостоверява с годишни доклади, при сравнение най-малко между характеристиките на съответния имот и характеристиките на сградите от националния или регионален сграден фонд, построени преди 31 декември 2020 г., и най-малко при положение, че се прави разлика между жилищни и нежилищни сгради. При сградите, построени след 31 декември 2020 г., потребностите от първична енергия (ППЕ) (617), определящи енергийните характеристики на сградата, изградена в резултат на строителните дейности, не превишават прага, определен във връзка с изискванията за сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия (СБНПЕ) съгласно националните нормативни актове за изпълнение на Директива 2010/31/ЕС. Енергийните характеристики на построената сграда се удостоверяват чрез сертификат за енергийните характеристики (СЕХ). |
612 Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
613 Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата. https://www.ipcc.ch/reports/.
614 Например упомените по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
615 Природосъобразните решения се определят като „решения, които са въвлечени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждане на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.; https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
616 Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екологически инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
617 Изчислениото количество енергия, необходимо за удовлетворяване на потребностите от енергия, свързани с обичайното използване на сградата, изразено като цифров показател за общото потребление на първична енергия в kWh/m² на година, въз основа на приложимата национална методика за изчисляване и съгласно данните в сертификата за енергийните характеристики (СЕХ).
8. СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ТВОРЧЕСКИ ПРОДУКТИ: ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ
8.1. Обработка на данни, хостинг и подобни дейности
Описание на дейността
Съхранение, боравене, управление, движение, контрол, показване, смяна, обмен, предаване или приемане на различни данни чрез центрове за данни (618), включително периферни изчисления.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код J63.1.1 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (619), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (620), решени при научни публикации и модели с отворен код (621) или платени модели.
(618) Центровете за данни включват следните елементи: оборудване и услуги за ИКТ; инсталации за охлаждане; електрическо оборудване за центровете за данни; електроразпределително оборудване за центровете за данни; сгради на центровете за данни; системи за наблюдение.
(619) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(620) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(621) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (622) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (сообразена с водните екосистеми – „синя“, или сообразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (623)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на препарително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смъкване на изменението на климата | При дейността са положени максимални усилия за внедряване на приложимите практики, изброени като „очаквани практики“ в най-актуалния вариант на Кодекса на ЕС относно енергийната ефективност на центровете за данни (624) или в документа на CEN-CENELEC „CLC TR50600-99-1 Data centre facilities and infrastructures, Part 99-1: Recommended practices for energy management“ („Съоръжения и инфраструктури за центровете за данни. Част 99-1: Препоръчителни практики за управление на енергията“) (625), и са внедрени всички очаквани практики, на които е била присъдена максимална стойност от 5 съгласно най-актуалния вариант на Кодекса на ЕС относно енергийната ефективност на центровете за данни. |
| 2) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Дейността отговаря на критерийте, установени в допълнение Б към настоящото приложение. |
| 3) Прекох към кръгова икономика | Използваното оборудване отговаря на изискванията, определени в Директива 2009/125/ЕО за съоръжения и устройства за съхранение на данни. Използваното оборудване не съдържа ограничения вещества от списъка в приложение II към Директива 2011/65/ЕС, освен когато стойностите на тепловите концентрации в енородните материали не превишават стойностите, посочени в това приложение. Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява максимално рециклиране в края на жизнения цикъл на електрическото и електронното оборудване, включително чрез договори споразумения с партньорски организации за рециклиране, упражняване във финансови прогнози или официална документация на проекти. При изваждане от употреба оборудването се подготвя за повторна употреба, упаковано или рециклирано или подходяща обработка, включваща отпълване на всички течности и селективно третиране в съответствие с приложение VII към Директива 2012/19/ЕС. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
(622) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, покриват адаптираните на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(623) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
(624) Най-новата версия на Кодекса на ЕС относно енергийната ефективност на центровете за данни е версията, публикувана на уебсайта на Европейската платформа за енергийна ефективност (E3P) към Съвместния институт за стандартизация [https://e3p.jrc.ec.europa.eu/communities/data-centres-code-conduct], с преходен период от шест месеца, заочен от деня на публикуването й (версията от 2021 г. е на разположение на следния адрес: https://e3p.jrc.ec.europa.eu/publications/2021-best-practice-guidelines-eu-code-conduct-data-centre-energy-efficiency).
8.2. Дейности в областта на информационните технологии
Описание на дейността
Предоставяне на експертни знания и умения в областта на информационните технологии: писане, промяна, изпълнение и поддържка на програмни продукти; планиране и проектиране на компютърни системи, които обединяват апаратна част, програмните продукти и съобщителните технологии; управление и експлоатация на компютърните системи или съоръжения за обработка на данни на клиенти; други професионални и технически дейности, свързани с компютри.
Икономическите дейности от тази категория може да се описат към кои J62 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (превръщане) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физични климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с макарта на дейността и очакванията в жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (226), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (227), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (228) или платени модели.
4. Внедрени решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочание към природосъобразните решения (229) или с разчитане на екологически (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена с суходолни екосистеми – „лелена“ (230)), доколкото е възможно.
(226) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(227) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(228) Например услугите по програма „Коперикин“, управлявани от Европейската комисия.
(229) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намина“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(230) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
8.3. Радио- и телевизионна дейност
Описание на дейността
Радио- и телевизионната дейност включва създаването на съдържание или придобиването на право на разпространение на съдържание и вносствено изпълване на това съдържание, например радио-, телевизионни програми и програми за дани с развлекателно съдържание, осведомителни предавания, разговорни предавания (токшоу) и подобни, в т.ч. изпълване на дани, обичайно като част от радио- или телевизионно изпълване (разпръскване). Изпълването може да се извършва с помощта на различни технологии: ефирно, чрез статник, чрез кабелна мрежа или чрез интернет. Тук се включва също създаването на програми, които по своето естество обичайно са предназначени за ограничено изпълване (ограничен формат, например осведомителни предавания, спортни предавания, предавания за младежка аудитория) чрез абонамент или безплатно, за трета страна, с цел последващо изпълване за широката общественост.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код J60 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерии за съществен принос по точка 5, тя е спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, избрани в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решената за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съвършена с масштаб на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масштаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (632), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрито практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междууправителствения комитет по изменението на климата (632), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (633) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (634) или с разчитане на екосъобразна (екологически) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сивия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (635)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на прецизно определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненасяне на значителни вреди.
5. За да може да се създаде дейност да се създаде за спомагащата дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, икономическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, с една от следните главни цели:
а) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) допринасяне за усилията за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
(631) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междууправителствения комитет по изменението на климата.
(632) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издадени периодично от Междууправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(633) Например услуги по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(634) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят по-вече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещайки адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намира“). Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и покриват предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(635) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
9. ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
9.1. Инженерни дейности и технически консултации, предназначени за адаптиране към изменението на климата
Отношение на дейността
Инженерни дейности и технически консултации, предназначени за адаптиране към изменението на климата. Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код M71.12 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/20061. Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
Главното предназначение на икономическата дейност е предоставяне на консултации в помощ на една или повече икономически дейности, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, така че да отговарят на относителните критерии за съществен принос за адаптиране към изменението на климата и същевременно да отговарят на относителните критерии за ненанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на други екологични цели.
Икономическата дейност отговаря на един от следните критерии:
а) при тази дейност се употребяват най-съвременни способи за моделиране, които:
i) правилно отразяват рисковете във връзка с изменението на климата;
ii) не разчитат единствено на историческите тенденции;
iii) включват сценарии за бъдещето развитие;
б) разработват се модели и прогнози за развитието на климата, услуги във връзка с климата и оценки на въздействието, най-добрияте налични научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата и рецензирани научни публикации.
С помощта на икономическата дейност се отстраняват информационните, финансовите и технологичните препятствия и свързаните със способностите (капацитета) препятствия пред адаптирането.
Възможността за намаляване на същественото въздействие на климатичните рискове се проследява чрез надеждна оценка на климатичните рискове в целевата икономическа дейност.
Дейностите по архитектурно проектиране се съобразяват с насоките за издръжливост спрямо изменението на климата и с моделите на съвремените с климата опасности и спомагат за адаптирането на строителството и инфраструктурата, в т.ч. строителните норми и правила и системите за цялостно управление.
Внеприродни решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (636) или с разчитане на екосъобразна (еко-логически) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена” (637)), доколкото е възможно.
(636) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(637) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екологически съобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
9.2. Научни изследвания, развойна дейност и нововъведения в тясна връзка с пазара
Описание на дейността
Научни изследвания, приложни научни изследвания и експериментална развойна дейност по отношение на решения, процеси, технологии, модели на стопанска дейност и други продукти, които са предназначени за адаптирането към изменението на климата.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код M72 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а за научните изследвания, които са неразделна част от онези икономически дейности, за които техническите критерии за проверка са установени в настоящото приложение — към кодовете по NACE, посочени в другите раздели от настоящото приложение. Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 11, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕО) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел. Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност се извършват научни изследвания, създават се нововъведения или се разработват решения, технологии, продукти, процеси или модели на стопанска дейност, в т.ч. природосъобразни и възхвърляни от природата решения (33), предназначени да спомагат за осъществяването на една или няколко дейности, по отношение на които техническите критерии за проверка са установени в настоящото приложение, така че да отговарят на относителните критерии за съществен принос за адаптирането към изменението на климата, за да се повиши издръжливостта им спрямо изменението на климата, като същевременно отговарят на относителните критерии за ненанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на други екологични цели.
2. Когато технологията, продуктът или друго решение — предмет на научно изследване, разработка или нововъведение, вече спомага за това една или няколко дейности, уредени в настоящото приложение, да отговарят на своите технически критерии за проверка по отношение за съществен принос, научноизследователската, развойната или новаторската дейност се съсредоточава върху предлагането на технологии, продукти или други решения с нови значителни предимства, например по-добри резултати или по-ниски разходи.
3. С помощта на икономическата дейност се отстраняват информационните, финансовите и технологичните препятствия и съвършени със способностите (капацитета) преживявания пред адаптирането чрез нови или усъвършенствани решения, технологии, продукти, процеси или модели на стопанска дейност, в т.ч. природосъобразни решения.
(33) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са възхвърляни от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на местно равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
4. Икономическата дейност има потенциал да доведе до намаление на съществените въздействия, дължащи се на климатичните рискове, установени чрез надеждна оценка на климатичните рискове в друга икономическа дейност чрез развойна дейност, научни изследвания или създаване на нововъведения за решения, технологии, продукти, процеси или модели на стопанска дейност, чийто потенциал за намаление на риска е доказан най-малко в оперативна среда (639), в предпътърски мащаб (т.е. мащаб, предхождащ мащаба на търговската реализация) и се обосновава допълнително най-малко чрез един от следните елементи:
а) първо използване на патент на не повече от 10 години, свързан с решението, технологията, продукта, процеса или модела на стопанска дейност;
б) други форми на права върху интелектуалната собственост, свързани с решението, технологията, продукта, процеса или модела на стопанска дейност, например търговски тайни, марки или авторски права;
в) разрешение от компетентен орган за използване на демонстрационна площадка, свързана с решението, технологията, продукта, процеса или модела на стопанска дейност, за срока на демонстрационния проект.
4. При икономическата дейност като база за сравнение за решенията, технологиите, продуктите, процесите или моделите на стопанска дейност се използват най-съвременните климатични прогнози и оценка на въздействието, най-добрияте налични научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата и рецензирани научни публикации.
| Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|--------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Дейността не се извършва с цел добив, превоз или използване на изкопаеми горива. |
| Предвидените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл от технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване, не застрашават постигането на целите за намаляване на емисиите на парникови газове по Парижкото споразумение, нито възпрепятстват внедряването на решения за смекчаване на изменението на климата. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове за добрито състояние или добрия екологичен потенциал на водните обекти, включително на повърхностните и подземните води, или за добрито екологично състояние на морските води вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване. |
| 4) Преход към кръгова икономика | Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове за постигането на целите на кръговата икономика вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване, като при това се разглеждат различните видове възможни значителни вреди съгласно член 17, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2020/852. |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове от пораждане на значително увеличение на емисиите на замърсители във въздуха, водата или земята вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Извършва се оценка и се предприемат мерки по отношение на всички възможни рискове за добрито състояние и издръжливостта на екосистемите или природоохраниния статус на местообитанието и видовете, в т.ч. тези от интерес за Съюза, вследствие на технологията, продукта или друго решение – предмет на научно изследване. |
(639) Това съответства най-малко на равнище на технологична готовност (РТГ) 7 съгласно приложение Ж от общите приложения към Работната програма по „Хоризонт 2020“ за периода 2016 – 2017 г., стр. 29, при спазване най-малко на критериите за съществен принос за адаптиране към изменението на климата за целевите дейности.
10. ФИНАНСОВИ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ
10.1. Общо застраховане: застраховане срещу свързани с климата опасности
Описание на дейността
Предоставяне на следните застрахователни услуги (различни от животозастрахователните), определени в приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2015/35/ЕС на Комисията от 10 октомври 2014 година (460) и свързани със застраховането срещу свързаните с климата опасности по допълнение A към настоящото приложение:
а) застраховане във връзка с медицински разходи;
б) застраховане за защита на доходите;
в) застраховане във връзка с обезщетяване на работниците;
г) застраховане на гражданска отговорност във връзка с моторни превозни средства;
д) друго застраховане във връзка с моторни превозни средства;
е) морско, авиационно и транспортно застраховане;
ж) имуществено застраховане срещу пожар и други бедствия;
з) помощ при пътуване.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код K65.12 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 11, параграф 1, буква h) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. Водещо положение при моделирането и ценообразуването по отношение на климатичните рискове:
1.1. При застрахователната дейност се употребяват най-съвременни способи за моделиране, които:
а) правилно отразяват рисковете във връзка с изменението на климата;
б) не разчитат единствено на историческите тенденции;
в) включват сценарии за бъдещо развитие.
1.2. Застрахователт оповестява пред обществеността по какъв начин отразява рисковете във връзка с изменението на климата в застрахователната дейност.
1.3. С изключение на нормативните ограничения за условията по договорите и застрахователните премии, при застрахователната дейност се осигуряват поощрения за намаляването на риска чрез определяне на (предварителните) условия за застрахователното покритие на риска и чрез действие като ценови сигнал за риска. За целите на настоящата точка като поощрение за намаляване на риска може да се смята понижаването на премиите или самоучастията, евентуално въз основа на данни за улеснеността на действителните или възможните действия, за притежателите на полиции, които опазват ладен актив или дейност от вреди вследствие на природни бедствия.
1.4. При настъпване на събитие, свързано с климатичен риск, застрахователят предоставя информация за условията, при които покритието на застрахователната дейност може да се поднови или запази, и в частност посочва ползите от по-квалитетното изграждане в този контекст.
2. Проектиране на продуктите:
2.1. Застрахователните продукти, продавани в рамките на застрахователната дейност, включват възнаграждения за предпазни действия от страна на притежателите на полиции.
За целите на настоящата точка, когато притежател на полица е инвестирали в мерки за адаптиране, по-ниските премии може да се смятат за възнаграждение въз основа на риска за предпазни действия, предприети от притежателя на полица.
(460) Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежностособност II) (ОВ L 12, 17.1.2015 г., стр. 1).
Като изключение от настоящата точка, когато има нормативни ограничения за условията по договорите и застрахователните премии, които възприемат застрахователното или превзастрахователното дружество да предлага външнаграждения въз основа на риска, вместо това е възможно със застрахователните продукти на клиентите да се предлагат свързани с актив, дейност или хора мерки, които предпазват или защитават от природни бедствия. Такива мерки може да се предлагат като информация или съвет към клиентите във връзка с климатичните рискове и възможните предпазни мерки от страна на клиентите.
2.2. Стратегията за разпространението на тези продукти включва мерки за обезпечение на осведомеността на притежателите на полиси за предпазните мерки, които те биха могли да предприемат, за условията на застрахователното покритие, в т.ч. всякакво въздействие на тези мерки върху застрахователното покритие или размера на премията.
3. Новаторски решения за застрахователното покритие:
3.1. Застрахователните продукти, продавани в рамките на застрахователната дейност, включват покритие за свързани с климатата опасности (връзка Вж заявлал 5.), когато това се иска и е потребно на притежателите на полиси.
3.2. Според исканията и потребностите на отделните клиенти продуктите може да включват особени решения за прехвърляне на риск, например защита срещу прехвърляне на дейността, условно прехвърляне на дейността, други фактори във връзка със загуби от нефизически вреди, каскадно въздействие и взаимозависимост на опасностите (вторични опасности), каскадно въздействие на взаимодействащите си природни и технологични опасности, съвършено на инфраструктура от критично значение.
4. Споделение на данни:
4.1. При надлежно съобразяване с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (връзка Вж заявлал 6.), когато това се иска и е потребно на притежателите на полиси.
4.2. Когато застрахователят все още не споделя такива данни с публичен орган за гореспоменатата цел, той е заявил намерението си да предоставя данните си безплатно на заинтересованите трети лица и е посочил при какви условия може да се споделят такива данни. Споменатото заявление за намерението за предоставяне на наличните данни е леснодостъпно за съответните публични органи, в т.ч. на уебсайта на застрахователя.
5. Високо равнище на обслужване при следствено положение:
Застрахователните претенции – текущите и онеzi, които произтичат от мащабни събития, водещи до загуби (застрахователни събития), вследствие на климатични рискове – се обработват справедливо по отношение на клиентите, в съответствие с високите стандарти за уреждането на застрахователни претенции и в предвидените срокове съгласно приложимото право, като в контекста на скоростните мащабни събития, водещи до загуби, не е имало незаконно въздействие на тази обработка. Информацията за реда за въвеждане на допълнителни мерки при мащабни събития, водещи до загуби, е обществено достъпна.
Ненасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Дейността не включва застраховане на добив, съхранение, превоз или производство на изкопаеми горива, нито застраховане на превозни средства, имущество или други активи, предвидени за такива цели. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
(връзка Вж заявлал 6.)
(връзка Вж заявлал 6.) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Официален вестник относно защитата на данните) (ОБ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
10.2. Презастраховане
Описание на дейността
Осигуряване на покритие за рискове, които произтичат от свързаните с климата опасности, определени в допълнение А към настоящото приложение, и които се прехвърлят от застрахователя на презастрахователя. Покритието се определя в споразумение между застрахователя и презастрахователя, в което се посочват продуктите на застрахователя („базовият продукт“), от които се пораждат прехвърляните рискове. В подготовката или сключването на договорното споразумение между застрахователя и презастрахователя може да участва презастрахователен посредник (447).
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код K65.20 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 11, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. Водещо положение при моделирането и ценообразуването по отношение на климатичните рискове:
1.1. При презастрахователната дейност се употребяват най-съвременни способи за моделиране, които:
а) се употребяват с цел и размера на премията правилно да бъдат отразени изложеността, опасността и уязвимостта към рискове във връзка с изменението на климата, както и действията, предприемани от застрахователя за опазване на застрахователния актив или дейност от тези рискове, когато застрахователят предоставя такава информация на презастрахователя;
б) не разчитат единствено на историческите тенденции;
в) включват сценарии за бъдещото развитие.
1.2. Презастрахователят оповестява пред обществеността по какъв начин се отчитат в презастрахователната дейност рисковете, произтичащи от свързаните с климата опасности.
2. Подкрепа за разработването и предлагането на спомагащи общопрезастрахователни продукти:
2.1. С базовите продукти на презастрахователната дейност се покриват рискове, произтичащи от свързани с климата опасности, и се възприемат – въз основа на риска и без да се засягат нормативните ограничения за условията по договорите и застрахователните премии – предпазните действия на страна на притежателите на полиции на застрахователя.
2.2. Презастрахователната дейност отговаря на един или няколко от следните критерии:
а) когато застрахователят желая това, презастрахователят участва заседно със застрахователя, пряко или чрез презастрахователен посредник, в разработването на базовия продукт, като:
и) обсъжда възможните презастрахователни решения, които презастрахователят иска да предложи във връзка с продукта. Крайният продукт се предлага на пазара чрез едно от презастрахователните решения, които са били обсъдени с презастрахователя на етапа на разработването;
ii) предоставя на данни или други технически съвети, помагащи на застрахователя да определи цената на покритието за рисковете, произтичащи от свързаните с климата опасности, както и външнагражденията въз основа на риска за предпазните действия, предприети от притежателите на полиции на застрахователя;
б) застрахователят вероятно би намалил или прекратил покритието по базовия продукт, ако не беше сключил презастрахователното споразумение или също презастрахователно споразумение;
(447) Съгласно определението по член 2, точка 5 от Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19).
в) в рамките на деловите си отношения със застрахователя или презастрахователя посредник презастрахователят предоставя данни и/или други технически съвети, помагащи на застрахователя да прецени покритие за рисковете, произтичащи от свързаните с климата опасности, а покритието включва възпраждения в основа на риска за преценилите действия, предприети от притежателите на полиции на застрахователя.
2.3. Когато презастрахователен продукт се прилага на равнището на портфейл базови продукти, само с една част от базовите продукти на презастрахователната дейност може да се покрият рискове, произтичащи от опасности във връзка с климата, и да се възпраждат – в основа на риска – преценилите действия, предприети от притежателите на полиции на застрахователя за целите на точка 2.1. В този случай презастрахователят е в състояние да определи коя част от презастрахователните премии е свързана с базовите продукти.
3. Новаторски решения за презастрахователното покритие:
3.1. Презастрахователните продукти, продавани в рамките на презастрахователната дейност, включват покритие за рисковете, произтичащи от свързаните с климата опасности, когато това се иска и е потребно на клиентите на застрахователя, в основа на базовите продукти. Тези застрахователни продукти правилно отразяват възпражденията в основа на риска за преценилите действия, предприети от притежателите на полиции на застрахователя.
3.2. Според исканията и потребностите на отделните клиенти на застрахователя презастрахователните продукти може да включват особени решения за прехранване на риск, например защита срещу прекъсване на дейността, условно прекъсване на дейността, други фактори във връзка със загуби от нефизически вреди, каскадно въздействие и взаимозависимост на опасностите (вторични опасности), каскадно въздействие на взаимодействащите си природни и технологични опасности, сривове на инфраструктура от критично значение.
4. Споделяне на данни:
4.1. При надлежно съобразяване с Регламент (ЕС) 2016/679 значителна част от данните за загубите във връзка с дейността на презастрахователя се предоставят безплатно на един или повече публични органи за аналитични научни изследвания. Тези публични органи заявяват, че ще употребяват данните с цел усъвършенстване на адаптирането към изменението на климата от страна на общността в даден регион, в дадена държава или в международен план, а презастрахователят предоставя данните с такава степен на подробност, която е достатъчна за целта, заявена от съответните публични органи.
4.2. Когато презастрахователят все още не споделя такива данни с външно лице за гореспоменатата цел, той е заявил намерението си да предоставя данните си безплатно на заинтересованите трети лица и е посочил при какви условия може да се споделят такива данни. Споменатото заявление за намерението за предоставяне на наличните данни е лесно достъпно за съответните публични органи, в т.ч. на уебсайта на презастрахователя.
5. Високо равнище на обслужване при следствено положение:
Презастрахователните претенции – текущите и онези, които произтичат от машини събития, водещи до загуби, вследствие на рискове от свързани с климата опасности – се обработват справедливо по отношение на клиентите, в съответствие с високите стандарти на уреждането на претенции и в превишените срокове съгласно приложимото право, като в контекста на скорошните машини събития, водещи до загуби, не е имало незапълнение на тази обработка. Когато това е уместно, презастрахователят съдейства на застрахователя или презастрахователяния посредник при разглеждането на претенциите по базовия продукт. Информацията за реда за въвеждане на допълнителни мерки от страна на презастрахователя при машини събития, водещи до загуби, е обществено достъпна.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|--------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Презастрахователната дейност не покрива прехранването на застраховане на добив, съхранение, превоз или производство на изкопаеми горива, нито прехранването на застраховане на превозни средства, имущество или други активи, прецениeni за такива цели. |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
11. ОБРАЗОВАНИЕ
Описание на дейността
Обществено или частно образование на всякакъв степен и за всякакви професии. Образователният материал може да е в устен или писмен вид и може да се предава по радиото, по телевизията, по интернет или чрез кореспонденция. Тук се включва образованието от страна на различни институции в редовната училищна система на различните й степени, както и образователните и ограмотителните програми за възрастни, в т.ч. военни училища, академии и затворнически училища на съответните им степени.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код P85 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерия за съществен принос по точка 5, тя е спомената дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразена с масшаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целесъобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (644), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (645), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (646) или платени модели.
644 Бъдещите сценарии включват представителни траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
645 Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
646 Например услугите по програма „Коперикус“, управлявани от Европейската комисия.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засегат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (647) или с разчитане на екосъобразна (еко-логосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (648)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди.
5. За да може ладена дейност да се смята за спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/832, икономическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, с една от следните главни цели:
а) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) допринася за усилията за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Въведен е план за управление на отпадъците, с който се осигурява: 1) безопасно и екосъобразно боравене с опасните отпадъци (в частност токсичните или инфекциозните отпадъци) и лекарствените продукти; 2) най-висока степен на повторна употреба или рециклиране, в т.ч. чрез договорни споразумения с партньори, занимаващи се с управление на отпадъци. |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
12. ХУМАНИНО ЗДРАВОПОЗНАВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА
12.1. Медико-социални грижи с настаняване
Описание на дейността
Предоставяне на социални грижи с настаняване, съчетани със здравни грижи, надзор или други видове грижи според нуждите на обитателите. Важна част от производствения процес са съоръженията, а предоставените грижи са смес от здравни и социални услуги, като здравните грижи като цяло са сестрински здравни грижи на определено равнище. Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код Q87 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
(647) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(648) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните: „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й животен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съобразна с мащаба на дейността и очаквания й животен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван животен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл съобразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (649), отговарящи на очаквания животен цикъл на дейността, в т.ч. по-най-прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (650), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (651) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпоклонение към природосъобразните решения (652) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „синя“, или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (653)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на прецарително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внезапното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за неенасяне на значителни вреди.
| Ненасяне на значителни вреди (НЗВ) |
|-------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
(649) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(650) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(651) Например услугите по програма „Копирник“, управлявани от Европейската комисия.
(652) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намира“.
(653) Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(654) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
13. КУЛТУРА, СПОРТ И РАЗВИТИЕ
13.1. Артистична и творческа дейност
Описание на дейността
Артистичните и творческите дейности включват предоставянето на услуги за задоволяване на културно-развлекателните интереси на клиентите. Тук се включва създаването, популяризирането и участието в представления на живо, мероприятия или изложби, предназначени за показване пред обществеността, както и предоставянето на артистични, творчески или технически умения за създаването на артистични продукти и представления на живо. В тези дейности не се включват стопанинството на музей от всякакви видове, ботанически и зоологически градини, опазването на културно-историческите паметници и места и дейностите на природни паркове и резервати, организирането на хазартни игри, спортните и други дейности, свързани с развлечения и опити.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код R90 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерия за съществен принос по точка 5, тя е спомената дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлият на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение — оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съвместна с мащаба на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия целиесъобразен мащаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (654), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-нечети прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
(654) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междууправителствения комитет по изменението на климата.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрите практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализ на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (655), решени на научни публикации и модели с отворен код (656) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
a) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
b) се разработват с предпосочение към природосъобразните решения (657) или с разчитане на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „съня“), или съобразена със сухоземните екосистеми – „зелена“ (658), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на място, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е възможно и представлява дейност, по отношение на които техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за ненапускане на значителни вреди.
5. За да може ладена дейност да се смята за спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, икономическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, с една от следните главни цели:
a) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
b) допринася за усилията за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
| Ненапускане на значителни вреди (НЗВ) |
|----------------------------------------|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Прекод към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
13.2. Други дейности в областта на културата
Описание на дейността
Другите дейности в областта на културата включват дейностите на библиотеки и архиви, стопанисването на музеи от всякакви видове, ботанически и зоологически градини, опазването на културно-исторически паметници и места и дейностите на природни паркове и резервати. Тези дейности включват също така опазването и излагането на предмети, места и природни чудеса от исторически, културен или образователен интерес, в т.ч. обекти на световното наследство. Тези дейности не включват спортните и други дейности, свързани с развлечения и отливи, например стопанисването на плажове за къпане и паркове за развлечения и отливи.
(655) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(656) Например услугите по програма „Копирик“, управлявани от Европейската комисия.
(657) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разходоэффективни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафта на сушата и в морето, посрещат адаптиране на място равнище, ресурсноэффективни и системни намеси“. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en).
(658) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейски институт и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код R91 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерия за съществен принос по точка 5, тя е спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране“), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване на физични климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физичните климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена на макро и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от по-10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цикъл (макро); б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (639), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. по-най-прогнозни климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добрияте практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвременните научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (640), решени на научни публикации и модели с отворен код (641) или платени модели.
4. Внедрени решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъзнателните решения (642) или с разчитане на екосъздаваща (екологосъздаваща) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия“, или съобразена с сутоzemните екосистеми – „зелена“ (643)), доколкото е възможно;
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
(639) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(640) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост“), издавани периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – орган на Организацията на обединените нации, отговарящ за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(641) Например услугите по програма „Коперник“, управлявани от Европейската комисия.
(642) Природосъзнателните решения се определят като „решения, които са възможни от природата и се опират на нея и които са разнообразни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения винаги повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтове на сушата и в морето, посредством адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирания“. Следователно природосъзнателните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставянето на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(643) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Екосъздаваща инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, COM(2013) 0249 final.
а) когато внезапното решение е физически и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принцип за ненанасяне на значителни вреди.
5. За да може дадена дейност да се смята за спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, икономическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, с една от следните главни цели:
а) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) допринасяне за усилията за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| | |
|---|---|
| 1) | Смекчаване на изменението на климата |
| 2) | Не се прилага |
| 3) | Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси |
| 4) | Не се прилага |
| 5) | Преход към кръгова икономика |
| 6) | Не се прилага |
13.3. Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика
Описание на дейността
Производството на филми и телевизионни предавания, звукозаписването и издаването на музика включват производството на кинофилми и други филми, независимо дали на кинолента, видеокасета или диск, за пряко прожектиране в киносалони или за използване по телевизия, спомагателни дейности като монтаж и дублиране на филми, разпространение на филми и други подобни произведения в други отрасли, както и прожектиране на филми и други подобни произведения. Тук се включва и покупко-продажбата на права на разпространение на филми и други подобни произведения. Тези дейности включват и звукозаписните дейности, в т.ч. производството на оригинални звукозаписи, издаването, популяризирането и разпространението им, издаването на музика, както и услугите по звукозаписване в студио или на друго място.
Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код 59 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.
Когато икономическа дейност от тази категория отговаря на критерия за съществен принос по точка 5, тя е спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, ако отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.
Технически критерии за проверка
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата
1. В рамките на икономическата дейност са внедрени физически и нефизически решения („решения за адаптиране”), осигуряващи съществено намаление на най-важните физически климатични рискове, които са съществени за тази дейност.
2. Физическите климатични рискове, които са съществени за дейността, са установени въз основа на рисковете, изброени в допълнение А към настоящото приложение, чрез извършване на надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимост, състояща се от следните стъпки:
а) изследване (проверка) на дейността с цел установяване кои физически климатични рискове от списъка в допълнение А към настоящото приложение може да повлияят на резултатите от икономическата дейност през очаквания й жизнен цикъл;
б) когато е преценено, че дейността е изложена на един или няколко физически климатични риска от списъка в допълнение А към настоящото приложение – оценка на климатичните рискове и уязвимост, за да се установи степента на същественост на физическите климатични рискове за икономическата дейност;
в) оценка на решенията за адаптиране, които може да намалят установения физичен климатичен риск.
Оценката на климатичните рискове и уязвимост е съсредоточена с мястото на дейността и очаквания й жизнен цикъл, така че:
а) за дейностите с очакван жизнен цикъл от под 10 години оценката се извършва най-малко въз основа на климатични прогнози в най-малкия цепелсобразен масшаб;
б) за всички останали дейности оценката се извършва въз основа най-съвременни климатични прогнози с най-високата налична разделителна способност за широк спектър от бъдещи сценарии (664), отговарящи на очаквания жизнен цикъл на дейността, в т.ч. поне прогнози климатични сценарии за срок от 10 до 30 години при големите инвестиции.
3. Климатичните прогнози и оценката на въздействието се изготвят въз основа на най-добри практики и наличните насоки и се съобразяват с най-съвремените научни данни за анализа на уязвимостта и рисковете и съответните методики съгласно най-новите доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (665), рецензирани научни публикации и модели с отворен код (666) или платени модели.
4. Внедряваните решения за адаптиране:
а) не засягат неблагоприятно усилията за адаптиране или равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове;
б) се разработват с предпочтение към природосъобразните решения (667) или с различие на екосъобразна (екологосъобразна) инфраструктура (съобразена с водните екосистеми – „сия”, или съобразена със сухоземните екосистеми – „делена” (668)), доколкото е възможно.
в) са съгласувани с плановете и стратегиите за адаптиране на местно, секторно, регионално или национално равнище;
г) се наблюдават и измерват въз основа на предварително определени показатели, при чието неспазване се обмислят поправителни действия;
д) когато внедреното решение е физическо и представлява дейност, по отношение на която техническите критерии за проверка са определени в настоящото приложение, решението отговаря на техническите критерии за проверка за тази дейност във връзка с принципа за нехраносъобразна на значителни вреди.
5. За да може да се създаде за спомагаща дейност съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, икономическият оператор доказва – чрез оценка на настоящите и бъдещите климатични рискове, отчитайки несигурността, въз основа на надеждни данни – че в резултат на дейността се предлага технология, продукт, услуга, информация или практика или се насърчава използването им, със следните главни цели:
а) повишаване на равнището на издръжливост на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности спрямо физическите климатични рискове; или
б) допринася за усилията за адаптиране на други лица, на природата, на културното наследство, на активите и на други икономически дейности.
(664) Бъдещите сценарии включват представителните траектории на концентрациите RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5, съставени от Междуправителствения комитет по изменението на климата.
(665) Assessments Reports on Climate Change: Impacts, Adaptation and Vulnerability („Доклади за оценка на изменението на климата: въздействия, адаптиране и уязвимост”), издадени периодично от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) – органа на Организацията на обединените нации, отговаря за оценяване на научните данни във връзка с ефектите от изменението на климата, https://www.ipcc.ch/reports/.
(666) Например услугите по програма „Коперник”, управлявани от Европейската комисия.
(667) Природосъобразните решения се определят като „решения, които са вплиновени от природата и се опират на нея и които са разнообразни, осигуряват едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посрещайки адаптиране на място равнище, ресурсоэффективни и системни намирства”. Следователно природосъобразните решения са от полза за биологичното разнообразие и по-късно предоставят на различни екосистемни услуги (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/nature-based-solutions_en/).
(668) Вж. Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на репонитите: „Екосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа”, COM(2013) 0249 final.
Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)
| | |
|---|---|
| 1) Смекчаване на изменението на климата | Не се прилага |
| 3) Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси | Не се прилага |
| 4) Преход към кръгова икономика | Не се прилага |
| 5) Предотвратяване и контрол на замърсяването | Не се прилага |
| 6) Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите | Не се прилага |
Допълнение A
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СВЪРЗАННИТЕ С КЛИМАТА ОПАСНОСТИ (1)
| Свързани с температурите | Свързани с вятъра | Свързани с водите | Свързани с компактна маса |
|--------------------------|------------------|------------------|--------------------------|
| Температурни промени (въздух, прясна вода, морска вода) | Промени в режима на ветровете | Промени в режима и вида на валежите (дъжд, градушка, сняг/лед) | Ерозия на бреговата линия |
| Топлинен стрес | Изменчивост на валежите или хидрологична изменчивост | Увреждане на почвите |
| Температурни колебания | Увеличаване на киселинността на океанските води | Ерозия на почвите |
| Топене на вечните ледове | Нахлуване на солени води | Солифлукция |
| | Покачване на морското равнище | |
| | Недостиг на вода | |
| Гореща вълна | Циклон, ураган, тайфун | Суша | Лавина |
| Студена вълна/из-мръзване | Буря (включително снежни виелици, прашни и пясъчни бури) | Обилни валежи (дъжд, градушка, сняг/лед) | Спачище |
| Горски пожар | Торнадо | Наводнение (крайбрежно, речно, дъждовно, от подпочвени води) | Движение на земни маси |
| | | Отприщване на ледникови езера | |
(1) Списъкът на свързаните с климата опасности в тази таблица не е изчерпателен и представлява само примерен списък на най-разпространените опасности, които трябва да бъдат отчитани като минимум в оценката на климатичните рискове и уязвимост.
Допълнение Б
ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА НЗВ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УСТОЙЧИВОТО ИЗПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕТО НА ВОДНИТЕ И МОРСКИТЕ РЕСУРСИ
Установяват се и се предприемат мерки по отношение на рисковете от увреждане на околната среда, свързани с опазването на качеството на водите и предотвратяването на незадължително използване на вода, с цел постигане на добро състояние на водите и добър екологичен потенциал съгласно определенията по член 2, точки 22 и 23 от Регламент (ЕС) 2020/852, в съответствие с Директива 2000/60/ЕО (1) и план за управление на водоползването и опазването на водите, съставен по сипата на посочената директива за потенциално засегнатите водни обекти, при допитване до съответните заинтересовани лица.
Когато се извършва оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 2011/92/ЕС, включваща оценка на въздействието върху водите в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, не е необходима допълнителна оценка на въздействието върху водите, при условие че са предвидени мерки за справяне с установените рискове.
(1) За дейностите в трети държави, в съответствие с приложимата национална нормативна уредба или приложимите международни стандарти, чието предназначение е постигането на равностойни цели за добро състояние на водите и добър екологичен потенциал, чрез равностойни процесуални и материални разпоредби, т.е. план за управление на водоползването и опазването на водите, който е съставен при допитване до съответните заинтересовани лица и с който се гарантира следното: 1) оценява се въздействието на дейностите върху установеното състояние или екологичен потенциал на евентуално засегнатите водни обекти; както и 2) предотвратява се влошаването на състоянието или непостигането на добро състояние или добър екологичен потенциал, а при невъзможност: 3) това се обосновава с липсата на по-добри други екологични варианти, които да не са несъразмерно скъпи или технически неосъществими, и се предприемат всички практически осъществими действия за смекчаване на неблагоприятното въздействие върху състоянието на водния обект.
Допълнение В
ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА НЗВ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО И КОНТРОЛА НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПОЛЗВАНЕТО И НАЛИЧИЕТО НА ХИМИКАЛИ
Дейността не води до производство, пускане на пазара или използване на:
а) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, посочени в приложение I или II към Регламент (ЕС) 2019/1021, освен когато става дума за вещества, налични като следи от непреднамерен замърсител;
б) живак и живачни съединения, техните смеси и продуктите с добавен живак съгласно определенията по член 2 от Регламент (ЕС) 2017/852;
в) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, посочени в приложение I или II към Регламент (ЕС) 1005/2009;
г) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, посочени в приложение II към Директива 2011/65/ЕС, освен когато има пълно спазване на член 4, параграф 1 от посочената директива;
д) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, посочени в приложение XVII към Регламент (ЕО) 1907/2006, освен когато има пълно спазване на условията, определени в посоченото приложение;
е) вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, отговарящи на критериите по член 57 от Регламент (ЕС) 1907/2006 и идентифицирани в съответствие с член 59, параграф 1 от посочения регламент, освен когато е доказано, че използването им е от съществено значение за обществото;
е) други вещества, независимо дали в самостоятелен вид, в смеси, или в изделия, отговарящи на критериите по член 57 от Регламент (ЕС) 1907/2006, освен когато е доказано, че използването им е от съществено значение за обществото.
Допълнение Г
ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА НЗВ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПАЗВАНЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И ЕКОСИСТЕМИТЕ
Извършена е оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или изследване (проверка) (1) съгласно Директива 2011/92/ЕС (2).
Когато е извършена ОВОС, са изпълнени необходимите смекчаващи и компенсаторни мерки за опазване на околната среда.
За обекти/дейности в чувствителни от гледна точка на биологичното разнообразие зони или в близост до такива зони (включително от мрежата от защитени територии „Натура 2000”, обекти от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и ключови области на биологичното разнообразие, както и други защитени територии), в съответните случаи, е извършена целесъобразна оценка (3) и въз основа на заключенията от нея се предприемат необходимите мерки за смекчаване (4).
(1) Процедурата, чрез която компетентният орган определя дали проектите, посочени в приложение II към Директива 2011/92/ЕС, трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието върху околната среда (съгласно член 4, параграф 2 от посочената директива).
(2) За дейностите в трети държави – съгласно равностойни приложими национални нормативни актове или международни стандарти, изискващи извършване на ОВОС или изследване (проверка), например Стандарт за резултатите от дейността № 1 на МФК: Оценка и управление на екологичните и социалните рискове.
(3) Съгласно директиви 2009/147/ЕО и 92/43/ЕИО. За дейностите в трети държави – съгласно равностойни приложими национални нормативни актове или международни стандарти, които са предназначени за опазване на естествените местообитания, дивата фауна и дивата флора и с които се изисква: 1) процедура за изследване (проверка) с цел определяне дали за падена дейност е необходима целесъобразна оценка на възможното въздействие върху защитените местообитания и видове; 2) такава целесъобразна оценка, когато от изследването (проверката) стане видно, че е необходима, например Стандарт за резултатите от дейността № 6 на МФК: „Опазване на биологичното разнообразие и устойчиво стопанисване на животните природни ресурси”.
(4) Тези мерки са определени, за да се гарантира, че проектът, планът или дейността няма да окажат значителни последици върху природозащитните цели, свързани със защитената територия. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021R2139/32021R2139_BG.pdf | 349 |
32022D0217(03) | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2021 година
за даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе промените в националните таблици за разпределение на Белгия, България, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Финландия | и Швеция в Дневника на Европейския съюз за трансакциите
(2022/C 77/03)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като във предвид Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целта Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), и по-специално член 23, параграф 4 от него,
като има предвид, че:
(1) С Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 се определят валидни за целта Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за четвъртия период на търгуване от 2021 г. до 2030 г.
(2) С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1842 на Комисията (2) се определят правила за прилагането на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) по отношение на допълнителните условия за коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии поради промени в равнището на дейност.
(3) Със своето Решение 2021/C 302/01 (4) Комисията даде указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(4) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Белгия уведоми Комисията с писмо от 9 декември 2021 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталиации.
(5) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 България уведоми Комисията с писмо от 8 декември 2021 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталиации.
(6) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Дания уведоми Комисията с писмо от 1 декември 2021 г. и 8 декември 2021 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталиации.
(7) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Германия уведоми Комисията с писмо от 1 декември 2021 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталиации.
(1) ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8.
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1842 на Комисията от 31 октомври 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на допълнителните условия за коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии поради промени в равнището на дейност (ОВ L 282, 4.11.2019 г., стр. 20—24).
(3) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парников газ в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).
(4) Решение 2021/C 302/01 на Комисията от 29 юни 2021 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция в Дневника на Европейския съюз за трансакциите (ОВ С 302, 28.7.2021 г., стр. 1).
(8) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Ирландия уведоми Комисията с писма от 7 декември 2021 г. и 9 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(9) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Испания уведоми Комисията с писма от 20 септември 2021 г., 14 октомври 2021 г., 3 декември 2021 г. и 9 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(10) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Франция уведоми Комисията с писмо от 9 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(11) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Хърватия уведоми Комисията с писмо от 7 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(12) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Италия уведоми Комисията с писмо от 9 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(13) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Кипър уведоми Комисията с писмо от 2 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(14) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Латвия уведоми Комисията с писмо от 9 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(15) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Литва уведоми Комисията с писмо от 7 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(16) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Унгария уведоми Комисията с писма от 26 октомври 2021 г., 15 ноември 2021 г., 1 декември 2021 г., 3 декември 2021 г., 6 декември 2021 г., 7 декември 2021 г. и 9 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(17) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Нидерландия уведоми Комисията с писмо от 7 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(18) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Австрия уведоми Комисията с писмо от 9 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(19) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Полша уведоми Комисията с писмо от 8 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
(20) В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Португалия уведоми Комисията с писмо от 6 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целищи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Румъния уведоми Комисията с писмо от 10 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Словакия уведоми Комисията с писмо от 11 октомври 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Финландия уведоми Комисията с писмо от 1 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
В съответствие с член 23, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 Швеция уведоми Комисията с писмо от 9 декември 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи безплатно разпределение на квоти за емисии на нови участници и коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии на съществуващи инсталации.
Нотифицираните промени в националните таблици за разпределение са в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1842.
РЕШИ:
Член единствен
Централният администратор въвежда в Дневника на Европейския съюз за трансакциите определените в приложението промени в националните таблици за разпределение на Белгия, България, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2021 година.
За Комисията
Frans TIMMERMANS
Изпълнителен заместник-председател
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Белгия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| BE0000000000204193 | 204193 | Borealis Antwerpen NV | Borealis Antwerpen NV | 9 619 | 9 619 | 9 619 | 9 619 | 9 619 | 48 095 |
| BE0000000000215220 | 215220 | Alvance Aluminum Duffel BV | Alvance Aluminum Duffel BV | 22 288 | 22 288 | 22 288 | 22 288 | 22 288 | 111 440 |
| BE0000000000215200 | 215200 | BASF Antwerpen | BASF Antwerpen | 3 132 865 | 3 132 865 | 3 132 865 | 3 132 865 | 3 132 865 | 15 664 325 |
| BE0000000000000222 | 222 | Total Olefins Antwerp N.V. | Total Olefins Antwerp | 540 890 | 546 242 | 546 242 | 546 242 | 546 242 | 2 725 858 |
| BE0000000000210663 | 210663 | Asfaltcentrale Willemen Infra Doel | Willemen Infra nv | 2 812 | 2 812 | 2 812 | 2 812 | 2 812 | 14 060 |
| BE0000000000000139 | 139 | Lano NV | Lano NV | 3 510 | 3 261 | 3 261 | 3 261 | 3 261 | 16 554 |
| BE0000000000205740 | 205740 | Concordia Textiles | Concordia Textiles | 5 579 | 5 266 | 5 266 | 5 266 | 5 266 | 26 643 |
| BE00000000000000747 | 747 | Aurubis Belgium NV | Aurubis Belgium NV | 39 013 | 40 342 | 40 342 | 40 342 | 40 342 | 200 381 |
| BE0000000000205734 | 205734 | Sadepan | Sadepan Chimica nv | 18 198 | 17 798 | 17 397 | 16 997 | 16 597 | 86 987 |
| BE0000000000204481 | 204481 | Nippon Shokubai Europe NV | Nippon Shokubai Europe NV | 86 380 | 86 380 | 86 380 | 86 380 | 86 380 | 431 900 |
| BE00000000000000306 | 306 | Ostend Basic Chemicals | Ostend Basic Chemicals | 55 218 | 55 218 | 55 218 | 55 218 | 55 218 | 276 090 |
| BE0000000000205667 | 205667 | INOVYN Belgium | INOVYN Belgium | 1 582 | 1 582 | 1 582 | 1 582 | 1 582 | 7 910 |
| BE00000000000000760 | 760 | Rain Carbon bvba | Rain Carbon bvba | 89 915 | 89 915 | 89 915 | 89 915 | 89 915 | 449 575 |
| BE0000000000000058 | 58 | Yara Tertre sa | YARA TERTRE SA | 620 320 | 620 320 | 620 320 | 620 320 | 620 320 | 3 101 600 |
| BE00000000000000186 | 186 | Sonaca Gosselies | Sonaca | 2 091 | 1 597 | 1 597 | 1 597 | 1 597 | 8 479 |
| BE00000000000000235 | 235 | Raffinerie Tirlemontoise SA - Sucrerie de Wanze | Raffinerie Tirlemontoise SA | 50 130 | 51 252 | 51 252 | 51 252 | 51 252 | 255 138 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|--------------------------------|-------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| | | | | | |
| BE00000000000205721 | 205721 | Matériaux de Vaulx (MDV) | 3 863 | 3 192 | 3 192 | 3 192 | 3 192 | 16 631 |
| BE0000000000000115 | 115 | LSI - Galva prépeint Flémalle | 26 878 | 26 878 | 26 878 | 26 878 | 26 878 | 134 390 |
| BE0000000000000106 | 106 | LSI - API - TILLEUR | 22 658 | 22 658 | 22 658 | 22 658 | 22 658 | 113 290 |
| BE0000000000000062 | 62 | INOVYN MANUFACTURING BELGIUM | 191 018 | 191 018 | 191 018 | 191 018 | 191 018 | 955 090 |
| BE0000000000000194 | 194 | Industeel Belgium | 72 980 | 72 980 | 72 980 | 72 980 | 72 980 | 364 900 |
| BE0000000000000248 | 248 | GLAXOSMITHKLINE BIOLOGICALS sa - Rixensart | 3 102 | 3 102 | 3 102 | 3 102 | 3 102 | 15 510 |
| BE0000000000000217 | 217 | Carmeuse Four à chaux Moha | 173 338 | 173 338 | 173 338 | 173 338 | 173 338 | 866 690 |
| | | | | | | | | |
| **ОБЩО** | | | 5 174 247 | 5 179 923 | 5 179 522 | 5 179 122 | 5 178 722 | 25 891 536 |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: България
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| | | | | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| BG0000000000000033 | 33 | АГРОПОЛИХИМ АД | АГРОПОЛИХИМ АД | 123 833 | 123 833 | 123 833 | 123 833 | 123 833 | 619 165 |
| BG0000000000000004 | 4 | Топлофикация — Перник АД | Топлофикация Перник АД | 21 589 | 21 034 | 20 480 | 19 925 | 19 370 | 102 398 |
| BG00000000000000062 | 62 | „Леяро Ковашки Машиностроителен Комплекс“ ЕООД | „Леяро Ковашки Машиностроителен Комплекс“ ЕООД | 761 | 761 | 761 | 761 | 761 | 3 805 |
| BG00000000000000055 | 55 | КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ ЕООД пл. Велико Търново | КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ ЕООД | 38 309 | 38 309 | 38 309 | 38 309 | 38 309 | 191 545 |
| BG0000000000000105 | 105 | „Хан Омуртаг“ АД | „Хан Омуртаг“ АД | 24 653 | 24 653 | 24 653 | 24 653 | 24 653 | 123 265 |
| BG00000000000002233 | 202233 | Завод за гипсови плоскости Кнауф България ЕООД | Кнауф България ЕООД | 8 693 | 8 693 | 8 693 | 8 693 | 8 693 | 43 465 |
| BG00000000000002843 | 202843 | „КЕРОС България“ ЕАД | „Керос България“ ЕАД | 16 654 | 16 654 | 16 654 | 16 654 | 16 654 | 83 270 |
| BG00000000000000092 | 92 | „Булгартрансказ“ ЕАД, Компресорна станция „Кардам 2“ | „Булгартрансказ“ ЕАД | 986 | 986 | 986 | 986 | 986 | 4 930 |
| BG00000000000000091 | 91 | „Булгартрансказ“ ЕАД, Компресорна станция „Ихтиман“ | „Булгартрансказ“ ЕАД | 3 466 | 3 466 | 3 466 | 3 466 | 3 466 | 17 330 |
| BG00000000000000090 | 90 | Компресорна станция към ПГХ Чирен | „Булгартрансказ“ ЕАД | 2 197 | 2 197 | 2 197 | 2 197 | 2 197 | 10 985 |
| BG00000000000000144 | 144 | „Благоевград БТ“ АД | „Благоевград БТ“ АД | 70 | 70 | 70 | 70 | 70 | 350 |
| BG00000000000000042 | 42 | Биовет АД | Биовет АД | 18 968 | 18 968 | 18 968 | 18 968 | 18 968 | 94 840 |
| BG00000000000000125 | 125 | „Керам Инвест“ АД — Сливен | „Керам Инвест“ АД — Сливен | 1 412 | 1 412 | 1 412 | 1 412 | 1 412 | 7 060 |
| BG00000000000000098 | 98 | Керамик ГТ | Керамик ГТ | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|--------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| BG0000000000000037 | 37 | Керамика Бургас | „Керамика Бургас“ АД | 2 078 | 2 078 |
| BG0000000000000097 | 97 | КЦМ АД | КЦМ АД | 165 146 | 165 146 |
| BG0000000000000106 | 106 | „Хан Аспарух“ АД | „Хан Аспарух“ АД | 41 073 | 41 073 |
| BG0000000000000059 | 59 | БиЕй Глас България АД, площадка Пловдив | БиЕй Глас България АД | 67 147 | 67 147 |
| BG0000000000000045 | 45 | „Захарни Заводи“ АД | „Захарни Заводи“ АД | 22 572 | 22 572 |
| BG0000000000000202192 | 202192 | ИНДУСТРИАЛ СЪЮЗБИС БЪЛГАРИЯ ЕООД | Индуатриал Сълюшънс България ЕООД | 10 108 | 10 108 |
| BG00000000000000012 | 12 | Холсим (България) АД Бели Извор | Холсим България АД | 415 660 | 415 660 |
| BG00000000000000146 | 146 | Грийнс ООД | Грийнс ООД | 363 | 363 |
| BG0000000000000202492 | 202492 | Компресорна станция „Галата“ | Петрокелтик България ЕООД | 3 196 | 3 196 |
| BG00000000000000002 | 2 | Е. Миролюб ЕАД — Парова централа — Сливен | Е. Миролюб ЕАД | 20 204 | 20 204 |
| BG00000000000000030 | 30 | Винербергер ЕООД | Винербергер ЕООД | 31 254 | 31 254 |
| BG00000000000000020 | 20 | Златна Панета Цимент АД | Златна Панета Цимент АД | 377 949 | 377 949 |
| BG00000000000000047 | 47 | „Завод за хартия — Белово“ АД | „Завод за хартия — Белово“ АД | 4 353 | 4 353 |
| BG00000000000000076 | 76 | Парова централа „Загорка“ АД | „Загорка“ АД | 881 | 881 |
| BG00000000000000003 | 3 | ТЕЦ към „Вишахим“ АД | „Вишахим“ АД | 0 | 0 |
| BG00000000000000206272 | 206272 | ВЕППА 91 АД | ВЕППА 91 АД | 1 905 | 1 905 |
| BG000000000000000122 | 122 | ТРУД АД | ТРУД АД | 1 874 | 1 874 |
| BG000000000000000077 | 77 | ВОЦ „Суха река“ | „Топлофикация София“ ЕАД | 1 545 | 1 545 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-------------------------------------------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| BG0000000000000052 | 52 | „Топлофикация Русе“ ЕАД | „Топлофикация Русе“ АД | 23 824 | 23 212 |
| BG0000000000000040 | 40 | Топлофикация — Плевен ЕАД | Топлофикация Плевен АД | 18 303 | 17 831 |
| BG0000000000000035 | 35 | „София Мед“ АД | „София Мед“ АД | 16 267 | 16 267 |
| BG00000000000000123 | 123 | Топливо 2 ЕООД | Топливо 2 ЕООД | 0 | 0 |
| BG00000000000000046 | 46 | „ТЕЦ Свила“ АД | „Техеко Енерджи“ АД | 0 | 0 |
| BG00000000000000039 | 39 | Свила АД | Свила АД | 17 598 | 17 598 |
| BG00000000000000063 | 63 | СТОМАНА ИНДУСТРИ АД | СТОМАНА ИНДУСТРИ АД | 82 287 | 82 287 |
| BG00000000000000116 | 116 | Промет Стийл ЕАД | Промет Стийл ЕАД | 25 164 | 25 164 |
| BG00000000000000151 | 151 | СМА МИНЕРАЛ БУРГАС ВАР ЕООД | СМА МИНЕРАЛ БУРГАС ВАР ЕООД | 9 882 | 9 882 |
| BG00000000000000044 | 44 | „Рубин Трейдинг“ ЕАД | „Рубин Трейдинг“ ЕАД | 13 808 | 13 808 |
| BG00000000000000148 | 148 | Родна индустрия 91 ЕООД | Родна Индустрия 91 ЕООД | 1 587 | 1 587 |
| BG00000000000000205828 | 205828 | „Рока България“ АД | „Рока България“ АД | 7 338 | 7 338 |
| BG00000000000000067 | 67 | Калцит АД | Калцит АД | 77 531 | 77 531 |
| BG00000000000000102 | 102 | Прогрес АД | Прогрес АД | 633 | 633 |
| BG00000000000000150 | 150 | Ником — 97 АД | Ником — 97 АД | 452 | 452 |
| BG00000000000000096 | 96 | Ново Стъкло ЕАД | Ново Стъкло ЕАД | 17 591 | 17 591 |
| BG00000000000000130 | 130 | „Неохим“ АД, Димитровград | „Неохим“ АД | 504 550 | 504 550 |
| BG00000000000000070 | 70 | Монди Стамболийски ЕАД | Монди Стамболийски ЕАД | 45 666 | 45 666 |
BG C 77/220
Официален вестник на Европейския съюз
17.2.2022 г.
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|--------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| BG0000000000000135 | 135 | Бъдеще Бутово АД | Бъдеще Бутово АД | 0 | 0 |
| BG0000000000000087 | 87 | „Булгартрансгаз“ ЕАД, Компресорна станция „Странджа“ | „Булгартрансгаз“ ЕАД | 274 | 1 370 |
| BG0000000000000093 | 93 | „Булгартрансгаз“ ЕАД, Компресорна станция „Провадия“ | „Булгартрансгаз“ ЕАД | 113 | 565 |
| BG0000000000000086 | 86 | „Булгартрансгаз“ ЕАД, Компресорна станция „Петрич“ | „Булгартрансгаз“ ЕАД | 7 256 | 36 280 |
| BG0000000000000089 | 89 | „Булгартрансгаз“ ЕАД, Компресорна станция „Лозенец“ | „Булгартрансгаз“ ЕАД | 4 166 | 20 830 |
| | | | | | |
| **ОБЩО** | | | | 2 303 189 | 11 499 570 |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Дания
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (реестър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|--------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | | |
| DK0000000000000387 | 387 | CTR, KLC2 - Københavns Lufthavn | CTR I/S | 31 | 31 |
| DK0000000000000375 | 375 | Siri feltet omfattende anlæg på Siri platformen | INEOS EP A/S | 14 251 | 14 251 |
| DK0000000000000342 | 342 | Aalborg Portland A/S | Aalborg Portland A/S | 1 663 537 | 1 663 537 |
| DK0000000000000338 | 338 | Vindø Teglværk | Randers Tegl A/S | 5 170 | 5 170 |
| DK0000000000000336 | 336 | Vesterled Teglværk A/S | Egersund Wienerberger Production A/S | 11 665 | 11 665 |
| DK0000000000000330 | 330 | Gandrup Teglværk | Randers Tegl A/S | 9 448 | 9 448 |
| DK0000000000000268 | 268 | Danish Crown Ringsted | DANISH CROWN A/S | 1 540 | 1 540 |
| DK0000000000000232 | 232 | Varmecentral Ærøvej | Frederikshavn Varme A/S | 676 | 676 |
| DK0000000000000217 | 217 | Gladsaxe Spidslastcentral | CTR I/S | 340 | 340 |
| DK0000000000000215 | 215 | Frederiksberg Varmecentral | CTR I/S | 212 | 212 |
| DK0000000000000191 | 191 | Central Mads Holms Vej | Forsyning Helsingør Varme A/S | 49 | 49 |
| DK0000000000000190 | 190 | Central Vest | Forsyning Helsingør Varme A/S | 1 339 | 1 339 |
| DK0000000000000173 | 173 | Gellerup Varmecentral | AfdalVarme Aarhus Transmission A/S | 81 | 81 |
| DK0000000000000171 | 171 | Jens Juul Vej Varmecentral | AfdalVarme Aarhus Transmission A/S | 83 | 83 |
| DK0000000000000167 | 167 | Brønderslev Varme A/S - Brønderslev Kraftvarme | Brønderslev Varme A/S | 1 085 | 1 057 |
| DK0000000000000163 | 163 | Ikast El- og Varmevar, Marsvej 4 | Energi Ikast Varme A/S | 1 067 | 1 067 |
BG C 77/222
Официален вестник на Европейския съюз
С 77/222
17.2.2022
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| DK0000000000000162 | 162 | Elmegården varmecentral | Hillerød Varme A/S | 827 | 827 |
| DK0000000000000161 | 161 | Kgs. Vænge Varmecentral | Hillerød Varme A/S | 594 | 594 |
| DK0000000000000160 | 160 | Ullerød Varmecentral | Hillerød Varme A/S | 53 | 53 |
| DK0000000000000159 | 159 | Frederiksgade Varmecentral | Hillerød Varme A/S | 620 | 620 |
| DK0000000000000127 | 127 | Sønderborg Fjernvarme, Rojum | Sønderborg Varme A/S | 259 | 259 |
| DK0000000000000118 | 118 | Korup Varmecentral | Fjernvarme Fyn Distribution A/S | 204 | 204 |
| DK0000000000000115 | 115 | Centrum Varmecentral | Fjernvarme Fyn Distribution A/S | 1 586 | 1 586 |
| DK0000000000000093 | 93 | Verdo Varme Herning, Nord Varmecentral | Verdo Varme Herning A/S | 1 188 | 1 188 |
| DK0000000000000092 | 92 | Verdo Varme Herning, Holstebrovej | Verdo Varme Herning A/S | 1 684 | 1 684 |
| DK0000000000000061 | 61 | Frederikssund Kraftvarmeværk | E.ON Produktion Danmark A/S | 800 | 779 |
| DK0000000000000012 | 12 | Farum Fjernvarme, Rugmarken 25 | Farum Fjernvarme a.m.b.a. | 1 110 | 1 110 |
| DK0000000000000011 | 11 | Farum Fjernvarme, Stavnsholmvej 33 | Farum Fjernvarme a.m.b.a. | 2 703 | 2 703 |
| DK0000000000000205663 | 205663 | Nørre Uttrup Varmecentral | Aalborg Varme A/S | 3 104 | 3 104 |
| DK0000000000000202197 | 202197 | I/S Amager Ressourcecenter | I/S Amager Ressourcecenter | 55 235 | 53 816 |
| DK00000000000000372 | 372 | Harald feltet omfattende anlæg på platformene Harald A og -B | Total EP Danmark A/S (fuldmægtig for DUC) | 599 | 599 |
| DK00000000000000360 | 360 | DuPont Nutrition Biosciences Aps | DuPont Nutrition BioSciences Aps | 8 887 | 8 887 |
| DK00000000000000354 | 354 | Leca Danmark A/S | Leca Danmark A/S | 62 976 | 62 976 |
| DK00000000000000353 | 353 | Rockwool A/S, Vamdrup | Rockwool A/S | 13 086 | 13 086 |
| DK00000000000000351 | 351 | Rockwool A/S, Doense | Rockwool A/S | 49 593 | 49 593 |
| DK00000000000000348 | 348 | Munck Asfalt A/S, Aarup | Munck Asfalt A/S | 593 | 593 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне |
|---------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|
| DK00000000000000345 | 345 Gypsum A/S | SAINT-GOBAIN Denmark A/S | 2021: 3 114, 2022: 3 114, 2023: 3 114, 2024: 3 114, 2025: 15 570 |
| DK00000000000000343 | 343 Faxe Kalk Ovnanlægget Stubbekoppen | Faxe Kalk A/S | 2021: 10 387, 2022: 10 387, 2023: 10 387, 2024: 10 387, 2025: 51 935 |
| DK00000000000000331 | 331 Hammershøj teglværk | Randers Tegl A/S | 2021: 10 442, 2022: 10 442, 2023: 10 442, 2024: 10 442, 2025: 52 210 |
| DK00000000000000329 | 329 Wienerberger A/S - Petersminde Teglværk | Andreas Christensen | 2021: 4 329, 2022: 4 329, 2023: 4 329, 2024: 4 329, 2025: 21 645 |
| DK00000000000000318 | 318 ISOVER | SAINT-GOBAIN Denmark A/S | 2021: 9 086, 2022: 9 086, 2023: 9 086, 2024: 9 086, 2025: 45 430 |
| DK00000000000000317 | 317 Ardagh Glass Holmegaard A/S | Ardagh Glass Holmegaard A/S | 2021: 39 725, 2022: 39 725, 2023: 39 725, 2024: 39 725, 2025: 198 625 |
| DK00000000000000305 | 305 Brodrene Hartmann A/S | Brodrene Hartmann A/S | 2021: 9 106, 2022: 9 106, 2023: 9 106, 2024: 9 106, 2025: 45 530 |
| DK00000000000000294 | 294 CARLSBERG SUPPLY A/S TUBORG FB/TERMINAL | Carlsberg Supply Company Danmark A/S | 2021: 2 911, 2022: 2 911, 2023: 2 911, 2024: 2 911, 2025: 14 555 |
| DK00000000000000264 | 264 Østervang Sjælland A/S | Østervang Sjælland A/S | 2021: 860, 2022: 838, 2023: 815, 2024: 793, 2025: 4 077 |
| DK00000000000000250 | 250 Grundejerforeningen Smørmosen 3D | Grundejerforeningen Smørmosen | 2021: 1 583, 2022: 1 542, 2023: 1 502, 2024: 1 461, 2025: 7 509 |
| DK00000000000000243 | 243 Fjernvarmecentralen Avedøre Holme | Fjernvarmecentralen Avedøre Holme | 2021: 1 447, 2022: 1 447, 2023: 1 447, 2024: 1 447, 2025: 7 235 |
| DK00000000000000237 | 237 Middelfart Fjernvarme, Hovedcentral | Middelfart Fjernvarme a.m.b.a. | 2021: 44, 2022: 44, 2023: 44, 2024: 44, 2025: 220 |
| DK00000000000000216 | 216 Hoje Gladse Varmecentral | CTR I/S | 2021: 703, 2022: 703, 2023: 703, 2024: 703, 2025: 3 515 |
| DK00000000000000213 | 213 CTR, Spidslægtsentral Phistersvej | CTR I/S | 2021: 17, 2022: 17, 2023: 17, 2024: 17, 2025: 85 |
| DK00000000000000205 | 205 SK Varme A/S - Sdr. Stationsvej | SK Varme A/S | 2021: 224, 2022: 224, 2023: 224, 2024: 224, 2025: 1 120 |
| DK00000000000000201 | 201 Vejle Fjernvarme - Central Langelinie | Vejle Fjernvarme a.m.b.a. | 2021: 51, 2022: 51, 2023: 51, 2024: 51, 2025: 255 |
| DK00000000000000183 | 183 Sindal Varmeforsyning | Sindal Varmeforsyning A.m.b.a. | 2021: 146, 2022: 143, 2023: 139, 2024: 135, 2025: 694 |
| DK00000000000000179 | 179 Haderslev Fjernvarme, Fjordagervej 15 - 17 | Haderslev Fjernvarme | 2021: 43, 2022: 42, 2023: 41, 2024: 40, 2025: 38, 2026: 204 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|--------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| DK00000000000000178 | 178 | Haderslev Fjernvarme, Posthusvringet 1 | Haderslev Fjernvarme | 4 | 4 |
| DK00000000000000156 | 156 | Mølholm Varmevark | Andelselskabet Mølholm Varmevark | 15 | 15 |
| DK00000000000000150 | 150 | Fjernvarme Horsens A/S - Glentevej | Fjernvarme Horsens A/S | 54 | 54 |
| DK00000000000000139 | 139 | Vildbjerg Varmevark AMBA | Vildbjerg Varmevark A.M.B.A | 1 232 | 1 200 |
| DK00000000000000111 | 111 | Hjallerup Fjernvarmeselskab | Hjallerup Fjernvarmevark A.m.b.a. | 622 | 606 |
| DK00000000000000103 | 103 | Thisted Varmeforsyning - Ringvej | Thisted Varmeforsyning a m b a | 15 | 15 |
| DK00000000000000088 | 88 | KVV Tårnvej | GEV Varme A/S | 194 | 189 |
| DK00000000000000087 | 87 | KVV Gronningen-Central 2 | GEV Varme A/S | 245 | 239 |
| DK00000000000000080 | 80 | Esbjergverket | Ørsted Bioenergy Thermal Power A/S | 20 807 | 20 273 |
| DK00000000000000078 | 78 | Nordjyllandsvarket | Nordjyllandsvarket | 28 530 | 27 797 |
| DK00000000000000044 | 44 | Helsingør Kraftvarmevark | Helsingør Kraftvarmevark A/S | 11 280 | 10 990 |
| DK00000000000000037 | 37 | Vejle Varmevark Søndermarkens Kedelcentral | TRE-FOR Varme A/S | 11 | 11 |
| DK00000000000000036 | 36 | Vejle Varmevark Nørremarkens Kedelcentral | TRE-FOR Varme A/S | 18 | 18 |
| DK00000000000000033 | 33 | Kolding Varmevark Skovparken | TRE-FOR Varme A/S | 12 | 12 |
| DK00000000000000032 | 32 | Kolding Varmevark Dampcentral | TRE-FOR Varme A/S | 17 | 17 |
| DK00000000000000031 | 31 | Kolding Varmevark Syd | TRE-FOR Varme A/S | 41 | 41 |
| DK00000000000000030 | 30 | Jetsmark Energiværk amba | Jetsmark Energiværk amba | 1 408 | 1 372 |
| DK00000000000000026 | 26 | Gasværksvej Varmecentral | Aalborg Varme A/S | 5 712 | 5 712 |
| DK00000000000000023 | 23 | Svendborgvej Central | Aalborg Varme A/S | 1 221 | 1 221 |
| DK00000000000000017 | 17 | Silkeborg Varme A/S - Varmevarket Kejstrupvej | Silkeborg Varme A/S | 581 | 566 |
BG 17.2.2022 г. Официален вестник на Европейския съюз.
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|--------------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| DK0000000000000016 | 16 | Silkeborg Varme A/S - Varmeværket Hostrupsgade | Silkeborg Varme A/S | 357 | 348 339 330 320 1 694 |
| DK0000000000000008 | 8 | HOFOR - Sundholm Varmecentral | HOFOR Fjernvarme P/S | 349 | 349 349 349 349 1 745 |
| DK0000000000000007 | 7 | HOFOR - Østre Varmecentral | HOFOR Fjernvarme P/S | 30 | 30 30 30 30 150 |
| DK0000000000000006 | 6 | HOFOR - Lygten Varmecentral | HOFOR Fjernvarme P/S | 3 276 | 3 276 3 276 3 276 16 380 |
| DK00000000000000198 | 198 | Fjernvarme Horsens A/S - Langmarksvej 84 | Fjernvarme Horsens A/S | 461 | 461 461 461 461 2 305 |
| DK00000000000000197 | 197 | Fjernvarme Horsens A/S - Østergade 14 | Fjernvarme Horsens A/S | 19 | 19 19 19 19 95 |
| DK0000000000000212420 | 212420 | Citycentral | DIN Forsyning Varme A/S | 800 | 782 765 747 730 3 824 |
| DK0000000000000212680 | 212680 | ANDELSKARTOFFELMELSF-ABRIKKEN MIDTJYLLAND A.M.B.A | ANDELSKARTOFFELMELSF-ABRIKKEN MIDTJYLLAND A.M.B.A | 6 628 | 6 483 6 336 6 191 6 045 31 683 |
| DK0000000000000040 | 40 | Jægerspris Kraftvarme A.M.B.A | Jægerspris Kraftvarme A.M.B.A | 1 618 | 1 577 1 535 1 493 1 452 7 675 |
| DK00000000000000187 | 187 | Toflund Fjernvarmecentral | Toflund Fjernvarme A.m.b.a. | 906 | 883 859 836 813 4 297 |
| DK00000000000000138 | 138 | Rindum Værket | Ringkøbing Fjernvarmeværk a.m.b.a. | 1 407 | 1 371 1 334 1 298 1 262 6 672 |
| DK00000000000000184 | 184 | Kjellerup Fjernvarme Agertoften 5 | Kjellerup Fjernvarme AMBA | 1 041 | 1 041 1 041 1 041 1 041 5 205 |
| DK00000000000000069 | 69 | Fjernvarme Fyn Produktion A/S | Fjernvarme Fyn Produktion A/S | 56 283 | 54 837 53 391 51 945 50 498 266 954 |
| DK0000000000000206031 | 206031 | KMC Granules | KMC, Kartoffelmelscentralen AmbA | 10 955 | 10 955 10 955 10 955 10 955 54 775 |
| DK0000000000000205991 | 205991 | Vejle Fjernvarme a.m.b.a., Central Stribæk | Vejle Fjernvarme a.m.b.a. | 31 | 31 31 31 31 155 |
| DK00000000000000266 | 266 | Imerys Fur | Imerys Industrial Minerals Denmark A/S | 5 873 | 5 873 5 873 5 873 5 873 29 365 |
| DK00000000000000306 | 306 | Shell Raffinaderiet Fredericia | Crossbridge Energy A/S | 249 283 | 249 283 249 283 249 283 249 283 1 246 415 |
| Идентификатор на инсталацията | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне |
|-------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|
| DK0000000000000370 | Dan feltet omfattende anlæg på platformene Dan A, B, C, D, E, FA, FB, FC, FD, FE, FF og F | Total EP Danmark A/S (fuldmægtig for DUC) | 222 486 222 486 222 486 222 486 222 486 1 112 430 |
| DK0000000000000267 | Imerys Mors | Imerys Industrial Minerals Denmark A/S | 7 867 7 867 7 867 7 867 7 867 39 335 |
| DK0000000000000068 | Silkeborg Varme A/S - Kraftvarmeværket | Silkeborg Varme A/S | 15 138 14 749 14 361 13 972 13 583 71 803 |
| DK0000000000000151 | Roskilde Varme A/S - Hovedcentralen | FORS Varme Roskilde | 148 148 148 148 148 740 |
| DK0000000000000206 | VEKS - Solrød Kedelcentral | Vestgnens Kraftvarmeselskab I/S | 1 353 1 318 1 283 1 249 1 214 6 417 |
| DK0000000000000010 | Brædstrup Totalenergienlæg A/S | Brædstrup Totalenergienlæg A/S | 1 153 1 124 1 094 1 064 1 035 5 470 |
| DK0000000000000288 | Nordic Sugar, Nakskov Sukkerfabrik | Nordic Sugar A/S | 44 000 44 000 44 000 44 000 44 000 220 000 |
| DK0000000000000055 | Ringsted Kraftvarmeværk | Ringsted Fjernvarme A/S | 399 389 378 368 358 1 892 |
| DK0000000000000054 | Svanemøllevarvet | Ørsted Bioenergy Thermal Power A/S | 6 454 6 454 6 454 6 454 6 454 32 270 |
| DK0000000000000053 | H.C. Ørsted Værket | Ørsted Bioenergy Thermal Power A/S | 22 239 21 668 21 096 20 525 19 953 105 481 |
| DK000000000000210839 | Karup Kartoffelmøllefabrik A.m.b.a | Karup Kartoffelmøllefabrik A.m.b.a | 9 322 9 322 9 322 9 322 9 322 46 610 |
| DK000000000000209028 | Andelskortoffelmøllefabriken Sønderjylland | Andels-Kortoffelmøllefabriken Sønderjylland | 5 135 5 135 5 135 5 135 5 135 25 675 |
| DK00000000000000194 | Hjørring Varmeforsyning, Gasværksbakken 5-7 | Hjørring Varmeforsyning A.M.B.A. | 84 84 84 84 84 420 |
| DK00000000000000193 | Hjørring Varmeforsyning, Mandøvej 10 | Hjørring Varmeforsyning A.M.B.A. | 4 017 3 914 3 811 3 708 3 604 19 054 |
| DK0000000000000344 | Knauf A/S | Knauf A/S | 5 271 5 271 5 271 5 271 5 271 26 355 |
| DK0000000000000320 | Carl Matzens Teglværk A/S | Carl Matzens Teglværker | 3 077 3 077 3 077 3 077 3 077 15 385 |
| DK0000000000000274 | FF Skagen A/S | FF Skagen A/S | 10 983 10 983 10 983 10 983 10 983 54 915 |
**ОБЩО** 2 780 955 2 774 898 2 768 834 2 762 772 2 756 710 13 844 169
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Германия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| | | | | | |
| DE0000000000210629 | 210629 | Vinnol-E-Anlage | Vinnolit GmbH Co. KG | 16 678 | 16 678 |
| | | | | | |
| DE0000000000210483 | 210483 | Küsten-Kraftwerk Kiel | Stadtwerke Kiel AG | 22 480 | 21 902 |
| | | | | | |
| DE0000000000209951 | 209951 | Ultramid B-Fabrik I | BASF SE | 1 620 | 1 620 |
| | | | | | |
| DE0000000000209950 | 209950 | Ultramid A-Fabrik III | BASF SE | 3 902 | 3 902 |
| | | | | | |
| DE0000000000209949 | 209949 | Ultramid A-Fabrik II | BASF SE | 4 218 | 4 218 |
| | | | | | |
| DE0000000000209683 | 209683 | Anlagen Nr. 515, Dampfbesicherung Dormagen B735 | Currenta GmbH Co. OHG | 9 365 | 9 365 |
| | | | | | |
| DE0000000000209444 | 209444 | Erdgasverdichterstation Rehden | GASCADE Gastransport GmbH | 90 | 90 |
| | | | | | |
| DE0000000000209142 | 209142 | Heizkraftwerk der AFK Geothermie GmbH | AFK-Geothermie GmbH | 1 359 | 1 359 |
| | | | | | |
| DE0000000000209051 | 209051 | Geothermie-Heizwerk Unterschleißheim | STEAG New Energies GmbH | 1 162 | 1 162 |
| | | | | | |
| DE0000000000208944 | 208944 | Dampfbesicherung Dormagen M 75 | Currenta GmbH Co. OHG | 52 422 | 52 422 |
| | | | | | |
| DE0000000000208804 | 208804 | Heizkraftwerk Laufzorn | Erdwärme Grünwald GmbH | 773 | 753 |
| | | | | | |
| DE0000000000207732 | 207732 | Hochdruck-Testzentrum für Gasturbinenbrenner | Siemens Energy Global GmbH Co. KG | 797 | 797 |
| | | | | | |
| DE0000000000207675 | 207675 | GuD-Anlage Sachsenmilch Leppersdorf GmbH | Sachsenmilch Leppersdorf GmbH | 28 411 | 27 681 |
| | | | | | |
| DE0000000000207202 | 207202 | Geothermianlage Unterfohring | GEOVOL Unterfohring GmbH | 306 | 298 |
| | | | | | |
| DE0000000000206843 | 206843 | Aviretta_Ettringen | Aviretta GmbH | 31 558 | 31 558 |
| | | | | | |
| DE0000000000206791 | 206791 | Energiezentrale Naturin | Naturin Viscofan GmbH | 5 044 | 4 914 |
| | | | | | |
| DE0000000000206023 | 206023 | Triebwerkprüstand | Rolls-Royce Deutschland Ltd Co KG | 3 271 | 3 271 |
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Официален вестник на Европейския съюз
BG C 77/228
17.2.2022 г.
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистърът на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-------------------------------------------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | | |
| DE000000000206020 | 206020 | TG3 | Inovyn Deutschland GmbH | 3 748 | 3 651 |
| | | | | | |
| DE000000000205609 | 205609 | Anlage zur Herstellung von Stärkeprodukten | Ingredion Germany GmbH | 16 588 | 16 588 |
| | | | | | |
| DE000000000205273 | 205273 | Salpetersäure-Anlage, Geb. O 04 | INEOS Manufacturing Deutschland GmbH | 113 385 | 113 385 |
| | | | | | |
| DE000000000205202 | 205202 | Prüffelder für Verbrennungsmotoren | Caterpillar Motoren Rostock GmbH | 954 | 954 |
| | | | | | |
| DE000000000205201 | 205201 | Motorenprüfstand Geb. 50 | Caterpillar Motoren GmbH Co. KG | 0 | 0 |
| | | | | | |
| DE000000000205182 | 205182 | Motorprüfstände | MAN Energy Solutions SE | 2 928 | 2 928 |
| | | | | | |
| DE000000000204802 | 204802 | Prüfstand für Triebwerke | MTU Maintenance Hannover GmbH | 1 208 | 1 208 |
| | | | | | |
| DE000000000204642 | 204642 | Motorenprüfstand Werk 2 | MTU Friedrichshafen GmbH | 1 491 | 1 491 |
| | | | | | |
| DE000000000204641 | 204641 | Motorenprüfstand Werk 1 | MTU Friedrichshafen GmbH | 1 180 | 1 180 |
| | | | | | |
| DE000000000204581 | 204581 | Essity Mannheim, Zellstofffabrik, ZF inkl. HKW | Essity Operations Mannheim GmbH | 12 950 | 12 950 |
| | | | | | |
| DE000000000204361 | 204361 | Prüfstand für Flugzeugtriebwerke | N3 Engine Overhaul Services GmbH Co. KG | 1 231 | 1 231 |
| | | | | | |
| DE000000000204322 | 204322 | CO-Anlage | Nippon Gases Deutschland GmbH | 3 651 | 3 651 |
| | | | | | |
| DE000000000204219 | 204219 | Werk Grevenbroich | Real Alloy Germany GmbH | 11 871 | 11 871 |
| | | | | | |
| DE000000000204213 | 204213 | Polylefinanlage | SABIC Polylefine GmbH | 23 333 | 23 333 |
| | | | | | |
| DE000000000204196 | 204196 | Gießerei | Hydro Aluminium Gießerei Rackwitz GmbH | 14 355 | 14 355 |
| | | | | | |
| DE000000000204139 | 204139 | Prüfstandsanlage 3 | MTU Aero Engines AG | 33 | 33 |
| | | | | | |
| DE000000000204135 | 204135 | Prüfstandsanlage 4 | MTU Aero Engines AG | 503 | 503 |
| | | | | | |
| DE000000000203812 | 203812 | VC | INOVYN Deutschland GmbH | 40 772 | 40 772 |
| | | | | | |
| DE000000000203762 | 203762 | Formaldehyd-Anlage | Celanese Production Germany GmbH Co. KG | 47 845 | 47 845 |
| | | | | | |
| DE000000000203613 | 203613 | Schwefelsäurebetrieb "Spaltanlage" | Venator Uerdingen GmbH | 27 093 | 27 093 |
| | | | | | |
| DE000000000203603 | 203603 | Werk Peitz | Etex Building Performance GmbH | 8 228 | 8 228 |
BG 17.2.2022 г.
Официален вестник на Европейския съюз
C 77/229
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| DE000000000203444 | 203444 | RÜTGERS Basisaromaten Castrop-Rauxel | Rain Carbon Germany GmbH | 66 440 | 66 440 | 66 440 | 66 440 | 66 440 | 332 200 |
| DE000000000203346 | 203346 | Werk Hartershofen | Etex Building Performance GmbH | 5 351 | 5 351 | 5 351 | 5 351 | 5 351 | 26 755 |
| DE000000000203334 | 203334 | Fernwärmeversorgung Salzwedel | Avacon Natur GmbH | 1 043 | 1 043 | 1 043 | 1 043 | 1 043 | 5 215 |
| DE000000000203015 | 203015 | Rheinspan Holzwerkstoffe | Rheinspan GmbH Co. KG (ehemals Nolte Holzwerkstoff GmbH Co. KG) | 29 147 | 29 147 | 29 147 | 29 147 | 29 147 | 145 735 |
| DE000000000202974 | 202974 | BMHKW Goch | GBE - Goch Bioenergie GmbH | 7 085 | 6 903 | 6 721 | 6 539 | 6 357 | 33 605 |
| DE000000000202822 | 202822 | Dampfkesselanlage H40 | Pharmaserv GmbH | 7 497 | 7 497 | 7 497 | 7 497 | 7 497 | 37 485 |
| DE000000000202821 | 202821 | Zink-Barium-Anlage | Venator Germany GmbH | 29 039 | 29 039 | 29 039 | 29 039 | 29 039 | 145 195 |
| DE000000000202819 | 202819 | Titandioxidfabrik | Venator Germany GmbH | 19 760 | 19 760 | 19 760 | 19 760 | 19 760 | 98 800 |
| DE000000000202634 | 202634 | Performance Silica Betrieb | Evonik Operations GmbH | 40 009 | 40 009 | 40 009 | 40 009 | 40 009 | 200 045 |
| DE000000000202589 | 202589 | Triebwerksprüfung LHT HAM | Lufthansa Technik AG | 615 | 615 | 615 | 615 | 615 | 3 075 |
| DE000000000202557 | 202557 | TRIMET Aluminium SE, Aluminiumschmelz-/Gießanlage Essen | TRIMET Aluminium SE | 25 742 | 25 742 | 25 742 | 25 742 | 25 742 | 128 710 |
| DE000000000202530 | 202530 | Gipsbauplattenwerk Schwarze Pumpe | Knauf Deutsche Gipswerke KG | 11 327 | 11 327 | 11 327 | 11 327 | 11 327 | 56 635 |
| DE000000000202468 | 202468 | TVA-Anlage | Currenta GmbH Co. OHG | 13 040 | 13 040 | 13 040 | 13 040 | 13 040 | 65 200 |
| DE000000000202206 | 202206 | Aromaten-Anlage | Dow Olefinverbund GmbH | 2 134 | 2 134 | 2 134 | 2 134 | 2 134 | 10 670 |
| DE000000000202001 | 202001 | Lactam-Fabrik | BASF SE | 25 491 | 25 491 | 25 491 | 25 491 | 25 491 | 127 455 |
| DE000000000201538 | 201538 | VC-Betrieb Gendorf | Vinnolit GmbH Co. KG | 25 561 | 25 561 | 25 561 | 25 561 | 25 561 | 127 805 |
| DE000000000004166 | 4166 | Kohlekraftwerk Lünen - TKL | Trianel Kohlekraftwerk Lünen GmbH Co. KG | 2 489 | 2 425 | 2 361 | 2 297 | 2 233 | 11 805 |
| DE000000000004159 | 4159 | Bergmann Kalk | Johann Bergmann GmbH Co. | 31 880 | 31 880 | 31 880 | 31 880 | 31 880 | 159 400 |
| DE000000000004154 | 4154 | GGR-Ofenanlage Merdingen | Hans G. Hauri KG Mineralstoffwerke | 28 278 | 28 278 | 28 278 | 28 278 | 28 278 | 141 390 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| DE000000000004146 | 4146 | Geothermie- und Spitzenheizwerk Garching | Energie-Wende-Garching GmbH Co. KG | 547 533 519 505 491 | 2 595 |
| DE000000000003597 | 3597 | Anlage zur Herstellung von Furnaceruß | KG Deutsche Gasrußwerke GmbH Co. | 141 073 141 073 141 073 141 073 141 073 | 705 365 |
| DE000000000003398 | 3398 | Orion Engineered Carbons GmbH Werk Kalscheuren Furnacerußanlage | Orion Engineered Carbons GmbH | 175 884 175 884 175 884 175 884 175 884 | 879 420 |
| DE000000000002794 | 2794 | Anlage zur Erzeugung von Prozesswärme Wismar Pellets Standort HWI | Wismar Pellets GmbH | 4 508 4 508 4 508 4 508 4 508 | 22 540 |
| DE000000000002699 | 2699 | Anlage zum Schmelzen mineralischer Stoffe und Herstellung von Mineralfasern. | Odenwald Faserplattenwerk GmbH | 10 620 10 620 10 620 10 620 10 620 | 53 100 |
| DE000000000002294 | 2294 | Kracker 4, Geb. T 21 | INEOS Manufacturing Deutschland GmbH | 536 798 536 798 536 798 536 798 536 798 | 2 683 990 |
| DE000000000002095 | 2095 | Kracker 5, Geb. S 03 | INEOS Manufacturing Deutschland GmbH | 534 707 534 707 534 707 534 707 534 707 | 2 673 535 |
| DE000000000001878 | 1878 | MAN Nürnberg (Kessel 89) | MAN Truck Bus SE Produktion Komponente Nürnberg | 393 393 393 393 393 | 1 965 |
| DE000000000001869 | 1869 | Erdgasverdichterstation Lippe | GASCADE Gastransport GmbH | 2 844 2 844 2 844 2 844 2 844 | 14 220 |
| DE000000000001867 | 1867 | Erdgasverdichterstation Eischleben | GASCADE Gastransport GmbH | 5 295 5 295 5 295 5 295 5 295 | 26 475 |
| DE000000000001836 | 1836 | Nordrheinische Erdgastransportleitungsgesellschaft mbH Co. KG Werk St. Hubert | Nordrheinische Erdgastransportleitungsgesellschaft mbH Co. KG (NETG) | 76 76 76 76 76 | 380 |
| DE000000000001834 | 1834 | Mittelrheinische Erdgastransport Gesellschaft mbH Werk Scheidt | Mittelrheinische Erdgastransport Gesellschaft mbH (METG) | 46 46 46 46 46 | 230 |
| DE000000000001833 | 1833 | Mittelrheinische Erdgastransport Gesellschaft mbH Werk Porz | Mittelrheinische Erdgastransport Gesellschaft mbH (METG) | 47 47 47 47 47 | 235 |
| DE000000000001828 | 1828 | Open Grid Europe GmbH Werk Gescher | Open Grid Europe GmbH | 2 784 2 784 2 784 2 784 2 784 | 13 920 |
| DE000000000001826 | 1826 | Open Grid Europe GmbH Werk Gernsheim | Open Grid Europe GmbH | 341 341 341 341 341 | 1 705 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| DE000000000001824 | 1824 | Open Grid Europe GmbH Werk Bunde | Open Grid Europe GmbH | 218 | 218 |
| DE000000000001823 | 1823 | Open Grid Europe GmbH Werk Waidhaus | Open Grid Europe GmbH | 988 | 988 |
| DE000000000001822 | 1822 | Trans Europa Naturgas Pipeline Gesellschaft mbH Co. KG Werk Mittelbrunn | Trans Europa Naturgas Pipeline Gesellschaft mbH Co. KG | 5 353 | 5 353 |
| DE000000000001815 | 1815 | Trans Europa Naturgas Pipeline Gesellschaft mbH Co. KG Werk Stolberg | Trans Europa Naturgas Pipeline Gesellschaft mbH Co. KG | 5 291 | 5 291 |
| DE000000000001814 | 1814 | Trans Europa Naturgas Pipeline Gesellschaft mbH Co. KG Werk Hugelheim | Trans Europa Naturgas Pipeline Gesellschaft mbH Co. KG | 4 030 | 4 030 |
| DE000000000001813 | 1813 | Trans Europa Naturgas Pipeline Gesellschaft mbH Co. KG Werk Schwarzach | Trans Europa Naturgas Pipeline Gesellschaft mbH Co. KG | 4 483 | 4 483 |
| DE000000000001810 | 1810 | Erdgasverdichterstation Recknitz | GASCADE Gastransport GmbH | 7 515 | 7 515 |
| DE000000000001807 | 1807 | Erdgasverdichterstation Rüdersdorf | GASCADE Gastransport GmbH | 12 416 | 12 416 |
| DE000000000001799 | 1799 | Open Grid Europe GmbH Werk Krummborn | Open Grid Europe GmbH | 6 116 | 6 116 |
| DE000000000001795 | 1795 | Reserveheizwerk Rothensee | Städtische Werke Magdeburg GmbH Co.KG | 109 | 109 |
| DE000000000001757 | 1757 | Rohplattenlinien | Odenwald Faserplattenwerk GmbH | 4 815 | 4 815 |
| DE000000000001747 | 1747 | Kraftwerk I, Block 4 und Block 5 | Evonik Operations GmbH | 261 760 | 255 034 |
| DE000000000001741 | 1741 | Emsland Stärke Emlichheim Heizkraftwerk | Emsland-Stärke GmbH | 2 671 | 2 671 |
| DE000000000001731 | 1731 | Feuerungsanlage Rt204 | Robert Bosch GmbH | 516 | 516 |
| DE000000000001715 | 1715 | BW_04923847_ Spitzkesselanlage und Verbrennungsmotorenanlage | FairEnergie GmbH | 3 605 | 3 513 |
| DE000000000001695 | 1695 | Kesselhaus Oschersleben | Agrarfrost GmbH Co. KG | 1 290 | 1 290 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| DE000000000001672 | 1672 | HKW West | Stadtwerke Karlsruhe GmbH | 24 660 | 24 027 |
| DE000000000001665 | 1665 | UPM, Schongau Heizkraftwerk | UPM GmbH, Werk Schongau | 4 245 | 4 136 |
| DE000000000001662 | 1662 | Kraftwerk HE_5094001_414 | Infraserv GmbH und Co. Wiesbaden KG | 53 774 | 52 392 |
| DE000000000001646 | 1646 | Energiezentrale | Coffein Compagnie GmbH Co.KG | 10 130 | 9 871 |
| DE000000000001639 | 1639 | HKW | Stadtwerke Göttingen AG | 2 980 | 2 904 |
| DE000000000001618 | 1618 | Michelin Reifenwerke AG Co. KGaA, Werk Homburg - Energiezentrale | Michelin Reifenwerke AG Co. KGaA | 5 447 | 5 306 |
| DE000000000001600 | 1600 | Dampfkesselanlage Kesselhaus | Goodyear Dunlop Tires Germany GmbH | 4 470 | 4 470 |
| DE000000000001594 | 1594 | MVV Enamic Korbach GmbH - IK Ludwigshafen | MVV Enamic Korbach GmbH | 5 385 | 5 246 |
| DE000000000001579 | 1579 | Heizwerk Emden | VW Kraftwerk GmbH | 2 420 | 2 420 |
| DE000000000001577 | 1577 | Ehem. Lunzenauer Papier- und Pappenfabrik | Bernd Lang, vorläufiger Betreiber der ehemaligen Lunzenauer Papier- und Pappenfabrik GmbH Co. KG | 0 | 0 |
| DE000000000001546 | 1546 | Heizwerk Werk Weiding | ALMIL AG Allgäuer Alpenmilchwerk | 5 803 | 5 803 |
| DE000000000001535 | 1535 | Heizwerk Hannover | VW Kraftwerk GmbH | 15 475 | 15 475 |
| DE000000000001502 | 1502 | Dampfkesselanlage Milchwerk Stendal | GETEC heat power GmbH | 14 068 | 14 068 |
| DE000000000001499 | 1499 | Fernheizwerk Grund, Stadtwerke Böblingen | Stadtwerke Böblingen GmbH Co. KG | 327 | 319 |
| DE000000000001435 | 1435 | Heizwerk Stadtwerke Peine | Stadtwerke Peine GmbH | 939 | 939 |
| DE000000000001403 | 1403 | GuD-Anlage Bitterfeld | envia THERM GmbH | 32 381 | 31 549 |
| DE000000000001401 | 1401 | Werk Gohrsmühle | Zanders Paper GmbH | 19 844 | 19 844 |
| DE000000000001398 | 1398 | Spitzenlastkessel im BHKW Lüneburg Mitte | Avacon Natur GmbH | 1 712 | 1 712 |
| DE000000000001376 | 1376 | Kraftwerk Schkopau | Uniper Kraftwerke GmbH | 97 933 | 95 417 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|--------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| DE000000000001368 | 1368 | Besicherungskessel unter der Genehmigung der GuD-Anlage Leuna nach Änderungsgenehmigung vom 25.11.2016 | InfraLeuna GmbH | 3 784 | 3 686 3 589 3 492 3 395 17 946 |
| DE000000000001327 | 1327 | Papierfabrik Düsseldorf Julius Schulte Düsseldorf | Julius Schulte Söhne GmbH Co. KG | 23 365 | 23 365 23 365 23 365 23 365 116 825 |
| DE000000000001280 | 1280 | Heizwerk Südstadt | RheinEnergie AG | 1 420 | 1 384 1 347 1 311 1 274 6 736 |
| DE000000000001279 | 1279 | Heizkraftwerk Niehl | RheinEnergie AG | 45 236 | 44 073 42 911 41 749 40 586 214 555 |
| DE000000000001234 | 1234 | Spitzenheizwerk Senftenberg | Stadtwerke Senftenberg GmbH | 586 | 586 586 586 586 2 930 |
| DE000000000001215 | 1215 | Heizkraftwerk Homburg | STEAG New Energies GmbH | 1 984 | 1 933 1 882 1 831 1 780 9 410 |
| DE000000000001211 | 1211 | HHKW Berlin Neukölln Gasheizwerk | E.ON Energy Solutions GmbH | 462 | 462 462 462 462 2 310 |
| DE000000000001209 | 1209 | Wernsing Feuerungsanlage | Wernsing Feinkost GmbH Kartoffelweg 1 49632 Addrup | 17 059 | 17 059 17 059 17 059 17 059 85 295 |
| DE000000000001204 | 1204 | Papierfabrik Meldorf GmbH Co. KG, Werk Tornesch, Kesselhaus der Papierfabrik | Papierfabrik Meldorf GmbH Co. KG | 17 027 | 17 027 17 027 17 027 17 027 85 135 |
| DE000000000001198 | 1198 | Energiebetrieb | QG Chemicals Produktion GmbH Co. KG | 65 587 | 63 902 62 216 60 532 58 845 311 082 |
| DE000000000001190 | 1190 | Heizkraftwerk Wellesweiler | STEAG New Energies GmbH | 776 | 756 736 716 696 3 680 |
| DE000000000001174 | 1174 | HKW III | Stadtwerke Duisburg AG | 25 615 | 24 957 24 299 23 640 22 982 121 493 |
| DE000000000001141 | 1141 | Heizkraftwerk | Constellum Singen GmbH | 8 964 | 8 733 8 503 8 273 8 042 42 515 |
| DE000000000001125 | 1125 | SW Merseburg HW-BHKW | Stadtwerke Merseburg GmbH | 1 717 | 1 673 1 628 1 584 1 540 8 142 |
| DE000000000001118 | 1118 | Kraftwerk Brunsbüttel | Covestro Deutschland AG | 41 252 | 41 252 41 252 41 252 41 252 206 260 |
| DE0000000000011102 | 1102 | Fernheizwerk Pfingstweide | Technische Werke Ludwigshafen AG | 1 147 | 1 147 1 147 1 147 1 147 5 735 |
| DE0000000000011101 | 1101 | Fernheizwerk Orschel-Hagen | HBG-Heizwerkbetriebsgesellschaft Reutlingen mbH | 988 | 988 988 988 988 4 940 |
| DE000000000001069 | 1069 | Spitzenheizwerk Nord | GKS-Gemeinschaftskraftwerk Schweinfurt GmbH | 395 | 395 395 395 395 1 975 |
| DE000000000001048 | 1048 | BHKW Nürnberg-Langwasser | Prinovis GmbH Co. KG, Betrieb Nürnberg | 5 373 | 5 235 5 097 4 959 4 820 25 484 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| DE000000000001040 | 1040 | Energieerzeugungsanlage | Michelin Reifenwerke AG Co. KGaA | 3 006 | 2 929 | 2 852 | 2 775 | 2 697 | 14 259 |
| DE000000000001028 | 1028 | Kiel HKW Humboldtstr. | Stadtwerke Kiel AG | 5 963 | 5 810 | 5 657 | 5 504 | 5 351 | 28 285 |
| DE000000000001025 | 1025 | Heizkraftwerk mit Feuerungsanlage | WMF GmbH | 1 420 | 1 384 | 1 347 | 1 311 | 1 274 | 6 736 |
| DE000000000001024 | 1024 | Heizkraftwerk | Karlsruher Institut für Technologie (KIT) | 2 055 | 2 002 | 1 949 | 1 896 | 1 844 | 9 746 |
| DE000000000001023 | 1023 | Kiel Heizwerk Nord | Stadtwerke Kiel AG | 5 986 | 5 986 | 5 986 | 5 986 | 5 986 | 29 930 |
| DE000000000001010 | 1010 | DS Smith Paper Deutschland GmbH, Werk Witzenhausen, GKW | DS Smith Paper Deutschland GmbH | 5 647 | 5 502 | 5 356 | 5 211 | 5 066 | 26 782 |
| DE000000000001007 | 1007 | Heizwerk 1 | FFR Fernwärmeversorgung Flugplatz Ramstein GmbH | 2 138 | 2 138 | 2 138 | 2 138 | 2 138 | 10 690 |
| DE000000000000937 | 937 | Kesselhaus Worthdamm (Heizkraftwerk) | Sasol Wax GmbH | 21 365 | 20 816 | 20 267 | 19 718 | 19 169 | 101 335 |
| DE000000000000930 | 930 | Volkswagen AG Group Components Werk Salzgitter | Volkswagen AG | 5 642 | 5 642 | 5 642 | 5 642 | 5 642 | 28 210 |
| DE000000000000928 | 928 | Kaolintrocknung Werk Hirschau | Amberger Kaolinwerke Eduard Kick GmbH Co. KG | 3 721 | 3 626 | 3 529 | 3 434 | 3 339 | 17 649 |
| DE000000000000908 | 908 | Heizkraftwerk Nürnberg | Wacker Chemie AG | 41 121 | 41 121 | 41 121 | 41 121 | 41 121 | 205 605 |
| DE000000000000907 | 907 | Kesselhaus | Industriepark Nienburg GmbH | 11 973 | 11 973 | 11 973 | 11 973 | 11 973 | 59 865 |
| DE000000000000893 | 893 | Heizwerk Dietzenbach | Energieversorgung Offenbach AG | 443 | 443 | 443 | 443 | 443 | 2 215 |
| DE000000000000886 | 886 | Heizkraftwerk Düren (ehemals Akzo Nobel Chemicals) | Veolia Industriepark Deutschland GmbH | 8 960 | 8 730 | 8 499 | 8 269 | 8 039 | 42 497 |
| DE000000000000833 | 833 | Kraftwerk N 230 | Currenta GmbH Co. OHG | 237 890 | 231 778 | 225 665 | 219 552 | 213 440 | 1 128 325 |
| DE000000000000828 | 828 | X- Kraftwerk | Currenta GmbH Co. OHG | 30 557 | 29 772 | 28 987 | 28 202 | 27 416 | 144 934 |
| DE000000000000809 | 809 | Kraftwerk L 57 | Currenta GmbH Co. OHG | 98 332 | 95 806 | 93 279 | 90 753 | 88 225 | 466 395 |
| DE000000000000795 | 795 | Gemeinschaftskraftwerk Burghausen | Wacker Chemie AG | 194 858 | 189 851 | 184 845 | 179 838 | 174 831 | 924 223 |
| DE000000000000754 | 754 | HKW Dresden-Klotzsche | DREWAG - Stadtwerke Dresden GmbH | 2 415 | 2 353 | 2 292 | 2 229 | 2 167 | 11 456 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| DE0000000000000739 | 739 | HKW Dresden-Nossener Brücke | DREWAG - Stadtwerke Dresden GmbH | 63 624 | 61 989 | 60 355 | 58 720 | 57 084 | 301 772 |
| DE0000000000000707 | 707 | Anlage zur Strom- und Dampferzeugung am Standort Halle | August Storck KG | 5 323 | 5 186 | 5 049 | 4 913 | 4 776 | 25 247 |
| DE0000000000000697 | 697 | BHKW Kapunenstraße | Stadtwerke Greifswald GmbH | 2 206 | 2 150 | 2 093 | 2 036 | 1 980 | 10 465 |
| DE0000000000000642 | 642 | Heizkraftwerk Langwasser | N-ERGIE Kraftwerke GmbH | 1 939 | 1 939 | 1 939 | 1 939 | 1 939 | 9 695 |
| DE0000000000000640 | 640 | Heizwerk Maxfeld | N-ERGIE Kraftwerke GmbH | 753 | 753 | 753 | 753 | 753 | 3 765 |
| DE0000000000000638 | 638 | SWU Heizkraftwerk Bradleystraße | SWU Energie GmbH | 2 692 | 2 623 | 2 554 | 2 484 | 2 415 | 12 768 |
| DE0000000000000617 | 617 | Trocknungsanlage Flexipack | Flexipack International Wunderlich GmbH Co. KG | 596 | 596 | 596 | 596 | 596 | 2 980 |
| DE0000000000000616 | 616 | Papiererzeugung | Sappi Stockstadt GmbH | 89 582 | 89 582 | 89 582 | 89 582 | 89 582 | 447 910 |
| DE0000000000000615 | 615 | Papierfabrik Schoellershammer | SCHOELLERSHAMMER GmbH | 93 689 | 93 689 | 93 689 | 93 689 | 93 689 | 468 445 |
| DE0000000000000614 | 614 | Silphie Paper | Silphie Paper GmbH | 178 | 178 | 178 | 178 | 178 | 890 |
| DE0000000000000612 | 612 | Papierfabrik MPEF | Mitsubishi HiTec Paper Europe GmbH | 10 744 | 10 744 | 10 744 | 10 744 | 10 744 | 53 720 |
| DE0000000000000610 | 610 | Ettringen | Gebr. Lang GmbH Papierfabrik | 74 234 | 74 234 | 74 234 | 74 234 | 74 234 | 371 170 |
| DE0000000000000600 | 600 | UPM, Schongau, Papierproduktion | UPM GmbH, Werk Schongau | 171 123 | 171 123 | 171 123 | 171 123 | 171 123 | 855 615 |
| DE0000000000000599 | 599 | Papierproduktion Augsburg | UPM GmbH, Werk Augsburg | 86 277 | 86 277 | 86 277 | 86 277 | 86 277 | 431 385 |
| DE0000000000000597 | 597 | Metsä Tissue GmbH - Werk Raubach | Metsä Tissue GmbH | 14 701 | 14 701 | 14 701 | 14 701 | 14 701 | 73 505 |
| DE0000000000000594 | 594 | Papierfabrik Hainsberg | Papierfabrik Hainsberg GmbH | 568 | 568 | 568 | 568 | 568 | 2 840 |
| DE0000000000000591 | 591 | Papiermaschinen 1, 3, 4, 5 | LEIPA Georg Leinfelder GmbH | 114 450 | 114 450 | 114 450 | 114 450 | 114 450 | 572 250 |
| DE0000000000000590 | 590 | Anlage zur Papier- und Kartonherstellung | LEIPA Georg Leinfelder GmbH | 28 540 | 28 540 | 28 540 | 28 540 | 28 540 | 142 700 |
| DE0000000000000586 | 586 | Papierfabrik Sappi Alfeld (0338) | Sappi Alfeld GmbH | 91 217 | 91 217 | 91 217 | 91 217 | 91 217 | 456 085 |
| DE0000000000000575 | 575 | Papiermaschinen Glückstadt | Steinbeis Papier GmbH | 30 065 | 30 065 | 30 065 | 30 065 | 30 065 | 150 325 |
| DE0000000000000570 | 570 | WEPA Papierfabrik Mainz | WEPA Deutschland GmbH Co. KG | 4 712 | 4 712 | 4 712 | 4 712 | 4 712 | 23 560 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| DE0000000000000567 | 567 | Papierfabrik mit Heizwerk Altenkirchen | Lydall Performance Materials Altenkirchen GmbH | 2 771 | 2 771 | 2 771 | 2 771 | 2 771 | 13 855 |
| DE0000000000000562 | 562 | Papierfabrik | LENK Paper GmbH | 6 667 | 6 667 | 6 667 | 6 667 | 6 667 | 33 335 |
| DE0000000000000559 | 559 | Kartonmaschine mit Nebenanlage | Mayr-Melnhof Gernsbach GmbH | 59 611 | 59 611 | 59 611 | 59 611 | 59 611 | 298 055 |
| DE0000000000000551 | 551 | Glatfelter Dresden | Glatfelter Dresden GmbH | 12 857 | 12 857 | 12 857 | 12 857 | 12 857 | 64 285 |
| DE0000000000000544 | 544 | Anlage zur Herstellung von Spezialpapier | Neu KaliK Spezialpapier GmbH | 3 616 | 3 616 | 3 616 | 3 616 | 3 616 | 18 080 |
| DE0000000000000541 | 541 | Papiermaschine (PM6 inkl. Kesselschau als Nebenanlage) | KANZAN Spezialpapiere GmbH | 4 690 | 4 690 | 4 690 | 4 690 | 4 690 | 23 450 |
| DE0000000000000540 | 540 | Trocknung Texomaterial durch Dampf | Texon Mockmühl GmbH | 3 507 | 3 507 | 3 507 | 3 507 | 3 507 | 17 535 |
| DE0000000000000533 | 533 | Pappenwerk | Katz GmbH Co. KG | 3 042 | 3 042 | 3 042 | 3 042 | 3 042 | 15 210 |
| DE0000000000000509 | 509 | TH_W_53/42200235200 (PM5) | Sofidel Germany GmbH | 4 019 | 4 019 | 4 019 | 4 019 | 4 019 | 20 095 |
| DE0000000000000506 | 506 | Papiermaschinenanlage | Feldmuehle GmbH | 19 065 | 19 065 | 19 065 | 19 065 | 19 065 | 95 325 |
| DE0000000000000498 | 498 | Einheitliche Anlage bestehend aus Anlage zur Papierherstellung und Kraftwerk. | Kühbler Niethammer Papierfabrik Kriebstein GmbH | 17 797 | 17 797 | 17 797 | 17 797 | 17 797 | 88 985 |
| DE0000000000000496 | 496 | Papiererzeugungsanlage Bruckmühl | Neenah Gessner GmbH | 5 234 | 5 234 | 5 234 | 5 234 | 5 234 | 26 170 |
| DE0000000000000490 | 490 | Zellstoff- und Papierfabrik Rosenthal GmbH, Zellstofffabrik | Zellstoff- und Papierfabrik Rosenthal GmbH | 16 449 | 16 449 | 16 449 | 16 449 | 16 449 | 82 245 |
| DE0000000000000488 | 488 | Zellstoff Stendal GmbH, Zellstofffabrik | Zellstoff Stendal GmbH | 40 138 | 40 138 | 40 138 | 40 138 | 40 138 | 200 690 |
| DE0000000000000270 | 270 | Gladbeck 2, Anlage zur Herstellung von Glas | PILKINGTON Deutschland AG | 51 323 | 51 323 | 51 323 | 51 323 | 51 323 | 256 615 |
| DE0000000000000266 | 266 | Wiegand-Glashüttenwerke GmbH Werk Schleusingen | Wiegand-Glashüttenwerke GmbH Werk Schleusingen | 38 781 | 38 781 | 38 781 | 38 781 | 38 781 | 193 905 |
| DE0000000000000263 | 263 | Wiegand-Glashüttenwerke GmbH Werk Großbreitenbach | Wiegand-Glashüttenwerke GmbH Werk Großbreitenbach | 43 121 | 43 121 | 43 121 | 43 121 | 43 121 | 215 605 |
| DE0000000000000262 | 262 | Wiegand-Glashüttenwerke GmbH Werk Steinbach a. Wald | Wiegand-Glashüttenwerke GmbH Werk Steinbach a. Wald | 95 358 | 95 358 | 95 358 | 95 358 | 95 358 | 476 790 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|--------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| DE0000000000000261 | 261 | Herstellung von Hohlglas | RITZENHOFF AG | 15 796 | 15 796 |
| DE0000000000000257 | 257 | Schmelzwerk | W E N D E L GmbH Email- und Keramikfritten | 2 596 | 2 596 |
| DE0000000000000252 | 252 | O-I Germany GmbH Co. KG, Werk Rinteln | O-I Germany GmbH Co. KG | 31 589 | 31 589 |
| DE0000000000000250 | 250 | O-I Germany GmbH Co. KG, Werk Bernsdorf | O-I Germany GmbH Co. KG | 6 632 | 6 632 |
| DE0000000000000244 | 244 | Glasswerk Freital | Glashütte Freital GmbH | 7 956 | 7 956 |
| DE0000000000000220 | 220 | Anlage zur Herstellung von Glas, Werk Bad Wurzach | Verallia Deutschland AG | 85 011 | 85 011 |
| DE0000000000000215 | 215 | Anlage zum Glasschmelzen | Zwiesel Kristallglas AG | 20 003 | 20 003 |
| DE0000000000000198 | 198 | Glassschmelzanlage zur Herstellung von Flachglas nach dem Floatverfahren | SAINT-GOBAIN GLASS Deutschland GmbH | 65 297 | 65 297 |
| DE0000000000000171 | 171 | Kalkwerk Herrlingen | Märker Kalk GmbH | 77 155 | 77 155 |
| DE0000000000000158 | 158 | Bergmann Kalkofen 2 | Johann Bergmann GmbH Co. | 6 405 | 6 405 |
| DE0000000000000155 | 155 | Anlage zum Brennen von Kalk | Kalkwerke Otto Breckweg GmbH Co. KG | 21 234 | 21 234 |
| DE0000000000000148 | 148 | Werk Messinghausen, Kalk-Schachtöfen I-III | Rheinkalk GmbH | 34 517 | 34 517 |
| DE0000000000000147 | 147 | Werk Flandersbach, Anlage zum Brennen von Kalkstein | Rheinkalk GmbH | 966 796 | 966 796 |
| DE0000000000000128 | 128 | Fels KK NSO 5 | Fels-Werke GmbH | 38 168 | 38 168 |
| DE0000000000000123 | 123 | Fels KG NSO | Fels-Werke GmbH | 29 122 | 29 122 |
| DE0000000000000117 | 117 | Werk SPZ Rohrdorf | Südbayerisches Portland-Zementwerk Gebr. Wiesböck Co. GmbH | 644 466 | 644 466 |
| DE0000000000000111 | 111 | HeidelbergCement AG, Zementwerk Hannover | HeidelbergCement AG | 532 548 | 532 548 |
| DE0000000000000109 | 109 | HeidelbergCement AG, Zementwerk Burglengenfeld | HeidelbergCement AG | 710 880 | 710 880 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| DE0000000000000108 | 108 | Spenner Drehofenanlage | Spenner GmbH Co. KG | 504 271 | 504 271 |
| DE0000000000000100 | 100 | SCHWENK_Werk_Bernburg | SCHWENK Zement GmbH Co. KG | 745 343 | 745 343 |
| DE0000000000000098 | 98 | Drehrohrofen mit Wärmeabgabe an die werkseigene Hüttensandtrocknungsanlage (bisher: Drehrohrofen mit Heißgaserzeuger für die Rohmühle II) | thomas zement GmbH Co. KG | 319 012 | 319 012 |
| DE0000000000000094 | 94 | HeidelbergCement AG Zementwerk Lengfurt | HeidelbergCement AG | 685 050 | 685 050 |
| DE0000000000000088 | 88 | HeidelbergCement AG Zementwerk Ennigerloh | HeidelbergCement AG | 397 011 | 397 011 |
| DE0000000000000084 | 84 | SCHWENK_Werk_Karlstadt | SCHWENK Zement GmbH Co. KG | 572 250 | 572 250 |
| DE0000000000000082 | 82 | SCHWENK_WGS_ Standort_Mergelstetten | SCHWENK Zement GmbH Co. KG | 539 496 | 539 496 |
| DE0000000000000080 | 80 | SCHWENK_WGS_ Standort_Allmendingen | SCHWENK Zement GmbH Co. KG | 638 863 | 638 863 |
| DE0000000000000033 | 33 | Schmierstoffraffinerie Neuhof | HR Ölwerke Schindler GmbH | 55 672 | 55 672 |
| | | | | | |
| ОБЩО | | | | 12 942 490 | 12 905 903 |
Официален вестник на Европейския съюз.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Ирландия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|
| | | | | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2025 |
| IE0000000000211260 | 211260 | MSD Ireland (Biotech Dublin) | MSD International GmbH (trading as MSD Ireland (Biotech Dublin)) | 744 | 744 | 744 | 744 | 744 | 3 720 |
| IE0000000000207487 | 207487 | Belview | Glanbia Ireland Designated Activity Company | 26 850 | 26 850 | 26 850 | 26 850 | 26 850 | 134 250 |
| IE0000000000205865 | 205865 | Lakeland Dairies Drying Plant | Lakeland Dairies Co-Operative Society Limited | 5 428 | 5 428 | 5 428 | 5 428 | 5 428 | 27 140 |
| IE0000000000000111 | 111 | Aurivo Dairy Ingredients Ltd | Aurivo Dairy Ingredients Ltd | 20 328 | 20 328 | 20 328 | 20 328 | 20 328 | 101 640 |
| IE0000000000000034 | 34 | Irish Cement Limited, Platin Works | CRH PLC | 903 235 | 903 235 | 903 235 | 903 235 | 903 235 | 4 516 175 |
| IE0000000000000021 | 21 | Eli Lilly Kinsale Limited | Eli Lilly Kinsale Limited | 7 582 | 7 582 | 7 582 | 7 582 | 7 582 | 37 910 |
| IE0000000000000013 | 13 | Bailieboro Foods Ltd | Lakeland Dairies Co-Operative Society Limited | 33 625 | 32 761 | 31 898 | 31 034 | 30 170 | 159 488 |
| IE0000000000000002 | 2 | Kingscourt Works | Saint-Gobain Construction Products (Ireland) Limited | 10 735 | 10 735 | 10 735 | 10 735 | 10 735 | 53 675 |
| IE0000000000000038 | 38 | Pelagia Killybegs | Pelagia Feed (Ireland) Limited | 2 175 | 2 175 | 2 175 | 2 175 | 2 175 | 10 875 |
| | | | | 1 010 702 | 1 009 838 | 1 008 975 | 1 008 111 | 1 007 247 | 5 044 873 |
ОБЩО
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Испания
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 |
| ES00000000000000490 | 490 | CERÁMICA PIEROLA, S.L. | Agustín Morera Gumá | 4 139 | 4 139 | 4 139 | 4 139 | 4 139 | 20 695 |
| ES00000000000000606 | 606 | HIJOS DE FRANCISCO MORANT, S.A. | HIJOS DE FRANCISCO MORANT, S.A. | 17 359 | 17 359 | 17 359 | 17 359 | 17 359 | 86 795 |
| ES00000000000001059 | 1059 | SOFIDEL SPAIN, S.L.U. | SOFIDEL SPAIN, S.L.U. | 8 484 | 8 484 | 8 484 | 8 484 | 8 484 | 42 420 |
| ES000000000000210615 | 210615 | Tratamiento Almazán | Naturgy Renovables, S.L.U. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| ES000000000000210777 | 210777 | TRACTAMENTS DE JUNEDA, SA | TRACTAMENTS DE JUNEDA, SA | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| ES000000000000211119 | 211119 | Desimpacte de Purins Alcarrás, S.A. | Desimpacte de Purins Alcarrás, S.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| ES000000000000205776 | 205776 | ROCA SANITARIO, S.A. | ROCA SANITARIO, S.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| ES000000000000205897 | 205897 | NITRICOMAX S.L | NITRICOMAX S.L | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| ES000000000000209008 | 209008 | SNIACE COGENERACIÀ’N | SNIACE S.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| ES00000000000000263 | 263 | FRIAS NUTRICION S.A. | FRIAS NUTRICIÀ’N, S.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| ES00000000000000465 | 465 | ROFEICA ENERGÃÀ, S.A. | ROFEICA ENERGÃÀ, S.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| ES00000000000000522 | 522 | Saint-Gobain CristalerÃà S.L. | Saint-Gobain CristalerÃà S.L. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| ES000000000000206310 | 206310 | NEW TILES S.L.U. | NEW TILES S.L.U. | 11 724 | 11 724 | 11 724 | 11 724 | 11 724 | 58 620 |
| ES000000000000206275 | 206275 | ARGENTA CERÃÀ, S.L. - VILLAFAMES | ARGENTA CERÃÀ, S.L. - VILLAFAMES | 15 944 | 15 944 | 15 944 | 15 944 | 15 944 | 79 720 |
| ES000000000000206038 | 206038 | ROCKWOOL Peninsular, SAU | ROCKWOOL Peninsular, SAU | 51 004 | 51 004 | 51 004 | 51 004 | 51 004 | 255 020 |
| ES000000000000205866 | 205866 | Cosentino, SAU - Fábrica Nueva Superficie en Gran Formato | COSENTINO, S.A.U. | 21 227 | 21 227 | 21 227 | 21 227 | 21 227 | 106 135 |
| ES000000000000205770 | 205770 | COMPACGLASS, S.L. - Fábrica III | COMPACGLASS, S.L. | 20 554 | 20 554 | 20 554 | 20 554 | 20 554 | 102 770 |
| Идентификатор на инсталация | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне |
|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|
| ES0000000000205285 | Saint Gobain Placo Ibérica S.A. | Saint Gobain Placo Ibérica S.A. | 7 192 | 7 192 | 7 192 | 7 192 | 7 192 | 35 960 |
| ES0000000000204982 | Compacglass, SL - Factoría IV | COMPACGLASS, S.L. | 49 710 | 49 710 | 49 710 | 49 710 | 49 710 | 248 550 |
| ES0000000000203736 | Almacenamiento subterráneo Gaviota | Enagás Transporte S.A.U. | 4 461 | 4 461 | 4 461 | 4 461 | 4 461 | 22 305 |
| ES0000000000203734 | KEROS CERAMIA S.L. | KEROS CERÁMICA S.L. | 5 708 | 5 708 | 5 708 | 5 708 | 5 708 | 28 540 |
| ES0000000000203223 | KERAMEX, S.A. | KERAMEX, S.A. | 14 872 | 14 872 | 14 872 | 14 872 | 14 872 | 74 360 |
| ES0000000000203075 | CERÁMICAS L’ALCALATÉN, S.A. | CERÁMICAS L’ALCALATÉN, S.A. | 11 958 | 11 958 | 11 958 | 11 958 | 11 958 | 59 790 |
| ES0000000000202882 | CERÁMICAS NOMDEDEU, S.A. | CERÁMICAS NOMDEDEU, S.A. | 6 212 | 6 212 | 6 212 | 6 212 | 6 212 | 31 060 |
| ES0000000000202532 | COTTOCER, S.L. | COTTOCER S.L. | 10 355 | 10 355 | 10 355 | 10 355 | 10 355 | 51 775 |
| ES0000000000202474 | CERÁMICAS APARICI, S.A. | CERÁMICAS APARICI, S.A. | 3 255 | 3 255 | 3 255 | 3 255 | 3 255 | 16 275 |
| ES0000000000202466 | TECNIGRES, S.A. | TECNIGRES, S.A. | 3 182 | 3 182 | 3 182 | 3 182 | 3 182 | 15 910 |
| ES0000000000202441 | PERONDA GROUP, S.A. (PLANTA-1) | PERONDA GROUP, S.A. | 8 137 | 8 137 | 8 137 | 8 137 | 8 137 | 40 685 |
| ES0000000000202339 | XALLAS ELECTRICIDAD Y ALEACIONES, S.A.U. | XALLAS ELECTRICIDAD Y ALEACIONES, S.A.U. | 130 295 | 130 295 | 130 295 | 130 295 | 130 295 | 651 475 |
| ES0000000000202305 | Grespania, S.A. (Castellón) | Grespania, S.A. (Castellón) | 13 853 | 13 853 | 13 853 | 13 853 | 13 853 | 69 265 |
| ES0000000000202256 | CRISTAL CERÁMICAS S.A. FACTORÍA III | CRISTAL CERÁMICAS S.A. | 11 000 | 11 000 | 11 000 | 11 000 | 11 000 | 55 000 |
| ES0000000000202235 | PAVIMENTOS BECHÍ, S.L. | PAVIMENTOS BECHÍ, S.L. | 8 821 | 8 821 | 8 821 | 8 821 | 8 821 | 44 105 |
| ES0000000000202173 | APOLO CERÁMICAS S.L. | APOLO CERÁMICAS S.L. | 5 849 | 5 849 | 5 849 | 5 849 | 5 849 | 29 245 |
| ES0000000000202106 | UNIVERSAL CERAMICA, S.L. | UNIVERSAL CERAMICA, S.L. | 2 018 | 2 018 | 2 018 | 2 018 | 2 018 | 10 090 |
| ES0000000000201993 | HALCÓN CERÁMICAS, S.L. (II) | HALCÓN CERÁMICAS, S.L.U. | 21 885 | 21 885 | 21 885 | 21 885 | 21 885 | 109 425 |
| ES0000000000201986 | MAINZU | MANUFACTURA INDUSTRIAL AZULEJERA, S.L. | 5 211 | 5 211 | 5 211 | 5 211 | 5 211 | 26 055 |
| Идентификатор на инсталация | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне |
|-------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|
| ES0000000000090057 | Estación de compresión de El Villar de Arnedo | Enagás Transporte S.A.U. | 1 665 | 1 665 | 1 665 | 1 665 | 1 665 | 8 325 |
| ES0000000000090004 | Estación de compresión de Montesa | Enagás Transporte S.A.U. | 2 582 | 2 582 | 2 582 | 2 582 | 2 582 | 12 910 |
| ES0000000000090003 | Instalación de Alcázar de San Juan | Enagás Transporte S.A.U. | 2 133 | 2 133 | 2 133 | 2 133 | 2 133 | 10 665 |
| ES000000000001018 | Estación de compresión de Haro | Enagás Transporte S.A.U. | 5 113 | 5 113 | 5 113 | 5 113 | 5 113 | 25 565 |
| ES000000000009991 | PORCELANOSA PLANTA 3 (ANTES VENIS) | PORCELANOSA, S.A.U. | 33 866 | 33 866 | 33 866 | 33 866 | 33 866 | 169 330 |
| ES00000000000988 | ARCELORMITTAL ESPAÑA S.A., PLANTA DE SAGUNTO | ARCELORMITTAL ESPAÑA, S.A. | 48 353 | 48 353 | 48 353 | 48 353 | 48 353 | 241 765 |
| ES00000000000974 | CERÁMICA SALONI, S.A. | Cerámica Saloni, S.A. | 23 881 | 23 881 | 23 881 | 23 881 | 23 881 | 119 405 |
| ES00000000000970 | ATOMIZADAS DE ALCORA, S.A.U. | ATOMIZADAS DE ALCORA, S.A.U. | 10 656 | 10 656 | 10 656 | 10 656 | 10 656 | 53 280 |
| ES00000000000953 | Nissan Motor Ibérica, S.A. - Fábrica Zona Franca - | Nissan motor Ibérica, S.A. | 2 501 | 2 501 | 2 501 | 2 501 | 2 501 | 12 505 |
| ES00000000000946 | IBERPOTASH S.A. Sallent | IBERPOTASH S.A. | 3 546 | 3 546 | 3 546 | 3 546 | 3 546 | 17 730 |
| ES00000000000943 | SECANIM BIO-INDUSTRIES SAU | SECANIM BIO-INDUSTRIES SAU | 13 303 | 13 303 | 13 303 | 13 303 | 13 303 | 66 515 |
| ES00000000000938 | Estación de compresión de Tivissa | Enagás Transporte S.A.U. | 795 | 795 | 795 | 795 | 795 | 3 975 |
| ES00000000000926 | Covestro, S.L. | Covestro, S.L. | 36 434 | 35 499 | 34 563 | 33 626 | 32 690 | 172 812 |
| ES00000000000915 | Instalación de Almodovar del Campo | Enagás Transporte S.A.U. | 860 | 860 | 860 | 860 | 860 | 4 300 |
| ES00000000000896 | Estación de Compresión de Zamora | Enagás Transporte S.A.U. | 2 548 | 2 548 | 2 548 | 2 548 | 2 548 | 12 740 |
| ES00000000000891 | ANTIBIOTICOS DE LEÓN SLU | ANTIBIOTICOS DE LEÓN SLU | 7 631 | 7 631 | 7 631 | 7 631 | 7 631 | 38 155 |
| ES00000000000865 | TRANSFORMADOS AGRÍCOLAS DEL BAJO GUADALQUIVIR S.L.U. | TRANSFORMADOS AGRÍCOLAS DEL BAJO GUADALQUIVIR S.L.U. | 10 231 | 10 231 | 10 231 | 10 231 | 10 231 | 51 155 |
| ES00000000000861 | KNAUF GMBH SUCURSAL EN ESPAÑA | KNAUF GMBH SUCURSAL EN ESPAÑA | 5 773 | 5 773 | 5 773 | 5 773 | 5 773 | 28 865 |
| Идентификатор на инсталация | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне |
|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------|-----------------------------|
| ES00000000000000849 | Estación de compresión de Córdoba | Enagás Transporte S.A.U. | 724 724 724 724 724 3 620 |
| ES00000000000000812 | TUBOS REUNIDOS INDUSTRIAL S.L.U. | TUBOS REUNIDOS INDUSTRIAL S.L.U. | 31 336 31 336 31 336 31 336 31 336 156 680 |
| ES00000000000000810 | PRODUCTOS TUBULARES, S.A.U. | PRODUCTOS TUBULARES, S.A.U. | 16 924 16 924 16 924 16 924 16 924 84 620 |
| ES00000000000000798 | ARCELORMITTAL OLABERRIA-BERGARA, FABRICA DE BERGARA | ARCELORMITTAL OLABERRIA-BERGARA, S.L.U. | 15 835 15 835 15 835 15 835 15 835 79 175 |
| ES00000000000000759 | CALERA DE ALZO S.L. | CALERA DE ALZO S.L. | 166 431 166 431 166 431 166 431 166 431 832 155 |
| ES00000000000000744 | NEOELECTRA SC ECOENERGÍA NAVARRA, S.L.U. | NEOELECTRA SC ECOENERGÍA NAVARRA, S.L.U. | 7 094 6 912 6 730 6 548 6 365 33 649 |
| ES00000000000000712 | CORRUGADOS GETAFE S.L. | CORRUGADOS GETAFE S.L. | 36 350 36 350 36 350 36 350 36 350 181 750 |
| ES00000000000000707 | INTERNATIONAL PAPER MADRID MILL SLU | INTERNATIONAL PAPER MADRID MILL SLU | 64 991 64 991 64 991 64 991 64 991 324 955 |
| ES00000000000000580 | PAPELERA DE LA ALQUERÍA S.L. | PAPELERA DE LA ALQUERÍA S.L. | 20 022 20 022 20 022 20 022 20 022 100 110 |
| ES00000000000000565 | Quimicer, S.L.U. | Quimicer, S.L.U. | 12 632 12 632 12 632 12 632 12 632 63 160 |
| ES00000000000000562 | FRITTA SLU | FRITTA SLU | 22 679 22 679 22 679 22 679 22 679 113 395 |
| ES00000000000000552 | SICER ESPAÑA COLORIFICIO CERÁMICO, S.L. | SICER ESPAÑA COLORIFICIO CERÁMICO, S.L. | 3 380 3 380 3 380 3 380 3 380 16 900 |
| ES00000000000000541 | TAU PORCELÁNICO, S.L.U. | TAU PORCELÁNICO, S.L.U. | 95 743 95 743 95 743 95 743 95 743 478 715 |
| ES00000000000000537 | KERABEN GRUPO, S.A.U. | KERABEN GRUPO, S.A.U. | 61 415 61 415 61 415 61 415 61 415 307 075 |
| ES00000000000000533 | SAMCA ONDA - SA Minera Catalano Aragonesa | SOCIEDAD ANÓNIMA MINERA CATALANO-ARAGONESA | 59 741 59 741 59 741 59 741 59 741 298 705 |
| ES00000000000000529 | ATOMCER, S.A. | ATOMCER, S.A. | 9 970 9 970 9 970 9 970 9 970 49 850 |
| ES00000000000000520 | Ramón Clemente,S.A. | Ramón Clemente,S.A. | 9 360 9 360 9 360 9 360 9 360 46 800 |
| ES00000000000000519 | URSÁ IBÉRICA AISLANTES, S.A. | URSÁ IBÉRICA AISLANTES, S.A. | 15 435 15 435 15 435 15 435 15 435 77 175 |
| ES00000000000000471 | PAPELERA DE SARRIÀ S.L. | PAPELERA DE SARRIÀ S.L. | 21 855 21 855 21 855 21 855 21 855 109 275 |
| Идентификатор на инсталация | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне |
|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------|-----------------------------|
| ES000000000000470 | 470 TORRASPAPEL S.A.- FÁBRICA DE SANT JOAN LES FONTS | TORRASPAPEL S.A. | 33 875 33 875 33 875 33 875 33 875 169 375 |
| ES000000000000468 | 468 RdM Barcelona Cartonboard, S.A.U. | RdM Barcelona Cartonboard, S.A.U. | 48 060 48 060 48 060 48 060 48 060 240 300 |
| ES000000000000456 | 456 MATÍAS GOMÁ TOMÁS, S.A. | MATIAS GOMA TOMAS, S.A. | 18 165 18 165 18 165 18 165 18 165 90 825 |
| ES000000000000419 | 419 PLASTIVERD PET RECICLADO SA | PLASTIVERD PET RECICLADO SA | 23 361 22 761 22 161 21 561 20 960 110 804 |
| ES000000000000406 | 406 Desimpacte de Purins Corcó, S.A. | Desimpacte de Purins Corcó, S.A. | 7 482 7 290 7 098 6 906 6 713 35 489 |
| ES000000000000255 | 255 Biocarburantes de Castilla y León S.A. | Biocarburantes de Castilla y León, S.A. | 86 768 84 539 82 309 80 080 77 850 411 546 |
| ES000000000000234 | 234 DOLOMITAS DEL NORTE S.A.- VOTO | DOLOMITAS DEL NORTE S.A.- VOTO | 148 732 148 732 148 732 148 732 148 732 743 660 |
| ES000000000000233 | 233 DOLOMITAS DEL NORTE S.A.- CASTRO URDIALES | DOLOMITAS DEL NORTE S.A.- CASTRO URDIALES | 34 819 34 819 34 819 34 819 34 819 174 095 |
| ES000000000000195 | 195 CALERAS DE SAN CUCAO | CALERAS DE SAN CUCAO S.A. | 43 965 43 965 43 965 43 965 43 965 219 825 |
| ES000000000000154 | 154 VERALLIA SPAIN, S.A. Fábrica de Alcalá de Guadaira | VERALLIA SPAIN, S.A. Fábrica de Alcalá de Guadaira | 33 543 33 543 33 543 33 543 33 543 167 715 |
| ES000000000000148 | 148 PROCERAN S.A. | PROCERAN S.A. | 28 593 28 593 28 593 28 593 28 593 142 965 |
| ES000000000000062 | 62 TORRASPAPEL, S.A. - Fábrica de Motril | TORRASPAPEL, S.A. | 56 257 56 257 56 257 56 257 56 257 281 285 |
| ES000000000000002 | 2 ANDALUZA DE CALES, S.A. | ANDALUZA DE CALES, S.A. | 144 398 144 398 144 398 144 398 144 398 721 990 |
| ES0000000000000982 | 982 Grespania, S.A. (Nules) | Grespania, S.A. (Castellón) | 14 781 14 781 14 781 14 781 14 781 73 905 |
| ES0000000000000880 | 880 Industrias Químicas del Ebro S.A | Industrias Químicas del Ebro, S.A. | 48 399 48 399 48 399 48 399 48 399 241 995 |
| ES0000000000000735 | 735 INVERSIONES MACLEAN IBERICA, S. L. | INVERSIONES MACLEAN IBERICA, S.L. | 2 037 2 037 2 037 2 037 2 037 10 185 |
| ES0000000000000629 | 629 CEMENTOS COSMOS, S.A. Fábrica de Oural | CEMENTOS COSMOS, S.A. | 88 385 88 385 88 385 88 385 88 385 441 925 |
| ES0000000000000626 | 626 BA GLASS SPAIN - Instalación de Villafranca de Los Barros | BA Glass Spain, SA | 83 482 83 482 83 482 83 482 83 482 417 410 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| ES0000000000000551 | 551 | UBE CORPORATION EUROPE SAU | UBE CORPORATION EUROPE SAU | 119 606 | 119 606 |
| ES0000000000000532 | 532 | AZULIBER I.S.L. | VIRGILIO RUIZ MORENO | 61 052 | 61 052 |
| ES0000000000000390 | 390 | Cementos Molins Industrial, SA | Cementos Molins Industrial, SA | 895 626 | 895 626 |
| ES000000000000207302 | 207302 | AZULMED, S.L.U. | AZULMED, S.L.U. | 133 041 | 133 041 |
| ES000000000000206294 | 206294 | ARGENTA CERÁMICA, S.L. - ONDA | ARGENTA CERÁMICA, S.L. - ONDA | 37 113 | 37 113 |
| ES000000000000202255 | 202255 | CRISTAL CERÁMICAS S.A. | CRISTAL CERAMICAS S.A. | 10 216 | 10 216 |
| ES00000000000001002 | 1002 | Conservas El Cidacos S.A. | CONSERVAS EL CIDACOS S.A. | 2 970 | 2 970 |
| ES00000000000000476 | 476 | REPSOL PETROLEO S.A. C.I. TARRAGONA | REPSOL PETROLEO S.A. | 1 600 417 | 1 600 417 |
| ES00000000000000811 | 811 | SIDENOR ACEROS ESPECIALES S.L.- Planta de Basauri | SIDENOR ACEROS ESPECIALES S.L. | 68 092 | 68 092 |
| ES00000000000000568 | 568 | TORRECID S.A. | FEDERICO MICHAVILA HERAS | 31 868 | 31 868 |
| ES00000000000000560 | 560 | FERRO SPAIN, S.L. | FERRO SPAIN, S.L. | 34 878 | 34 878 |
| ES00000000000000300 | 300 | BA Glass Spain, SA - Instalación de León | BA Glass Spain , SA | 54 080 | 54 080 |
| ES000000000000206276 | 206276 | ARGENTA CERÁMICA, S.L. | ARGENTA CERÁMICA, S.L. | 40 140 | 40 140 |
| ES000000000000205306 | 205306 | SIDENOR ACEROS ESPECIALES S.L.- Planta de Azkoitia | SIDENOR ACEROS ESPECIALES S.L. | 18 745 | 18 745 |
| ES000000000000202470 | 202470 | AZULEJOS Y PAVIMENTOS, S.A. | AZULEJOS Y PAVIMENTOS, S.A. | 3 828 | 3 828 |
| ES00000000000000803 | 803 | ACERÍA DE ÁLAVA S.A.U. | Acería de Álava S.A.U. | 22 412 | 22 412 |
| ES00000000000000782 | 782 | PAPEL ARALAR, S.A. | Papel Aralar, S.A. | 24 304 | 24 304 |
| ES00000000000000654 | 654 | REPSOL PETRÓLEO S.A. C.I. A CORUÑA | Repsol Petróleo S.A. | 572 575 | 572 575 |
| ES00000000000000874 | 874 | Saint Gobain Placo Ibérica S.A. - Planta de Quinto | Saint Gobain Placo Ibérica S.A. | 5 858 | 5 858 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| ES0000000000001061 | 1061 | Megasider Zaragoza, S.A.U. | Megasider Zaragoza, S.A.U. | 34 021 | 34 021 |
| ES0000000000000877 | 877 | Estación de compresión de Zaragoza | Enagás Transporte S.A.U. | 1 869 | 1 869 |
| ES0000000000000876 | 876 | Almacenamiento subterráneo de Serrablo | Enagás Transporte S.A.U. | 2 872 | 2 872 |
| ES000000000000209080 | 209080 | ENERGYWORKS MONZÓN, S.L. | Energyworks Monzón, S.L. | 8 224 | 8 012 |
| ES00000000000000178 | 178 | CELULOSA GALLUR SLU | CELULOSA GALLUR SLU | 2 548 | 2 548 |
| ES00000000000000212 | 212 | ARCELORMITTAL ESPAÑA S.A. FACTORIAS DE ASTURIAS | ARCELORMITTAL ESPAÑA S.A. | 5 554 006 | 5 554 006 |
| ES00000000000000171 | 171 | NEO SC EL GRADO, S.L.U. | NEO SC EL GRADO, S.L.U. | 9 686 | 9 437 |
| ES00000000000000751 | 751 | PAPERTECH, S.L. | PAPERTECH, S.L. | 8 526 | 8 526 |
| ES00000000000000826 | 826 | SAICA 4 | SOCIEDAD ANÓNIMA INDUSTRIAS CELULOSA ARAGONESA | 108 709 | 108 709 |
| ES00000000000000194 | 194 | VERALLIA SPAIN, S.A. Fábrica de Zaragoza | VERALLIA SPAIN, S.A. Fábrica de Zaragoza | 39 967 | 39 967 |
| ES00000000000000276 | 276 | DS SMITH SPAIN, S.A. – Instalación de Dueñas | María Berzosa Fernández | 48 264 | 48 264 |
| ES00000000000000382 | 382 | VERALLIA SPAIN, S.A. Fábrica de Azuqueca | VERALLIA SPAIN, S.A. Fábrica de Azuqueca | 49 493 | 49 493 |
| ES00000000000000789 | 789 | PAPRESA S.A. COGENERACION | PAPRESA S.A. | 82 179 | 82 179 |
| ES00000000000001003 | 1003 | Estación de compresión de Almendralejo | Enagás Transporte S.A.U. | 4 429 | 4 429 |
| ES000000000000207695 | 207695 | HALCÓN CERÁMICAS, S.L.U. (PLANTA 7) | HALCÓN CERÁMICAS, S.L.U. | 29 191 | 29 191 |
| ES000000000000206061 | 206061 | HALCÓN CERÁMICAS, S.L. (CENTRO 1) | HALCÓN CERÁMICAS, S.L.U. | 9 607 | 9 607 |
| ES00000000000000825 | 825 | INDUSTRIE CARTARIE TRONCHETTI IBERICA, SLU | INDUSTRIE CARTARIE TRONCHETTI IBERICA, S.L.U. | 35 042 | 35 042 |
**ОБЩО** 12 118 247 12 113 648 12 109 048 12 104 449 12 099 846 60 545 238
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Франция
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| | | | | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| FR0000000000210163 | 210163 | THYSSEN KRUPP Electrical Steel UGO SAS | THYSSEN KRUPP Electrical Steel UGO SAS | 17 504 | 17 504 | 17 504 | 17 504 | 17 504 | 87 520 |
| FR0000000000206363 | 206363 | EUROVIA GRANDS TRAVAUX - TSM 25 MAJOR | EUROVIA GRANDS TRAVAUX | 757 | 757 | 757 | 757 | 757 | 3 785 |
| FR0000000000205830 | 205830 | INTERFORGE | Aubert et Duval | 2 593 | 2 593 | 2 593 | 2 593 | 2 593 | 12 965 |
| FR0000000000205690 | 205690 | SUNDENSHY - SITE DE SOUDRON | Société coopérative agricole de déshydratation SUNDENSHY | 6 281 | 6 281 | 6 281 | 6 281 | 6 281 | 31 405 |
| FR000000000001161 | 1161 | tuillerie Monier Signy l'Abbaye | MONIER SAS | 6 112 | 6 112 | 6 112 | 6 112 | 6 112 | 30 560 |
| FR000000000000837 | 837 | Tereos Starch Sweeteners Europe | Tereos Starch Sweeteners Europe | 107 937 | 107 937 | 107 937 | 107 937 | 107 937 | 539 685 |
| FR000000000000675 | 675 | LESAFFRE FRERES | SAS Lesaffre Frères | 13 588 | 13 588 | 13 588 | 13 588 | 13 588 | 67 940 |
| FR000000000000315 | 315 | Chaufferie urbaine Dalkia de Montbéliard | DALKIA | 325 | 325 | 325 | 325 | 325 | 1 625 |
| FR000000000000295 | 295 | Saint Louis Sucre Etrépagny | Saint Louis Sucre | 58 552 | 59 442 | 59 442 | 59 442 | 59 442 | 296 320 |
| FR000000000000288 | 288 | LUBRIZOL France | LUBRIZOL France | 4 666 | 4 666 | 4 666 | 4 666 | 4 666 | 23 330 |
| FR000000000000165 | 165 | MONCIA LUCY II Montceau-les-Mines | MONCIA | 1 915 | 1 864 | 1 814 | 1 765 | 1 716 | 9 072 |
| FR000000000000461 | 461 | CHR Nancy-BRABOIS | Seev | 437 | 437 | 437 | 437 | 437 | 2 185 |
| FR000000000000263 | 263 | TOTAL REFINAGE France USINE DE GONFREVILLE L'ORCHER | TOTAL RAFFINAGE France Usine de pétrochimie | 916 941 | 916 941 | 916 941 | 916 941 | 916 941 | 4 584 705 |
| | | | | 1 137 606 | 1 138 447 | 1 138 397 | 1 138 348 | 1 138 299 | 5 691 097 |
ОБЩО
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Хърватия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| HR0000000000205675 | 205675 | Leier-Leitl d.o.o. | Leier-Leitl d.o.o. | 4 838 | 4 838 | 4 838 | 4 838 | 4 838 | 24 190 |
| HR0000000000205122 | 205122 | Našicecement Tvornica cementa d.d. | Našicecement Tvornica cementa d.d. | 524 259 | 524 080 | 524 080 | 524 080 | 524 080 | 2 620 579 |
| | | | | 529 097 | 528 918 | 528 918 | 528 918 | 528 918 | 2 644 769 |
ОБЩО
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Италия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| IT0000000000209747 | 209747 | Acciaierie Venete Spa - stabilimento di Borgo Valsugana | Acciaierie Venete Spa | 22 611 | 22 611 |
| IT0000000000207703 | 207703 | IMPIANTO PER LA FABBRICAZIONE DI PRODOTTI CHIMICI ORGANICI DI BASE (IDROCARBURI OSSIGENATI) | Mater-Biotech Spa | 16 121 | 15 707 |
| IT0000000000206172 | 206172 | Centrale di teleriscaldamento della Città di Bra | Bra Energia S.p.A. | 1 295 | 1 261 |
| IT0000000000203948 | 203948 | Asfo S.p.A. | Asfo s.p.A. | 13 850 | 13 850 |
| IT0000000000205395 | 205395 | Stabilimento di Schio | Calce Barattoni S.p.A. | 61 795 | 61 795 |
| IT0000000000201923 | 201923 | ALTAECO S.p.A. | ALTAECO S.P.A. | 6 045 | 6 045 |
| IT0000000000205429 | 205429 | Columbus srl | Columbus srl | 2 865 | 2 865 |
| IT0000000000201849 | 201849 | CASALGRANDE PADANA S.P.A.-STAB.DINAZZANO | CASALGRANDE PADANA S.P.A. | 28 586 | 28 586 |
| IT0000000000202445 | 202445 | Panariagroup N. 4 | Panariagroup Industrie Ceramiche S.p.A. | 5 516 | 5 516 |
| IT0000000000203843 | 203843 | NUOVA RIWAL CERAMICHE S.r.l. | NUOVA RIWAL CERAMICHE S.r.l. | 10 673 | 10 673 |
| IT0000000000202617 | 202617 | Ceramic Del Conca SPA - stabilimento di San Clemente | Ceramic Del Conca SPA | 19 707 | 19 707 |
| IT0000000000205305 | 205305 | Produzione di Sodio Silicato Vetroso e Silice Amorfa | Solvay Solutions Italia SpA | 32 632 | 32 632 |
| IT0000000000202133 | 202133 | Gruppo Ceramiche Gresmalt S.p.A. - sito di Scandiano | Gruppo Ceramiche Gresmalt S.p.A. | 37 153 | 37 153 |
| IT0000000000202460 | 202460 | Ceramiche Marca Corona S.p.A. | Ceramiche Marca Corona S.p.A. | 24 136 | 24 136 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| IT0000000000202312 | 202312 | Ceramiche Atlas Concorde - stab. Finale Emilia | Ceramiche Atlas Concorde Spa | 6 060 | 6 060 | 6 060 | 6 060 | 6 060 | 30 300 |
| IT0000000000205908 | 205908 | MARAZZI GROUP S.R.L. a socio unico - Stabilimento di Sassuolo | MARAZZI GROUP S.R.L. a socio unico | 39 211 | 39 211 | 39 211 | 39 211 | 39 211 | 196 055 |
| IT0000000000202162 | 202162 | MARAZZI GROUP S.p.A. a socio unico - Stabilimento di Fiorano Modenese | MARAZZI GROUP S.r.l. a socio unico | 47 428 | 47 428 | 47 428 | 47 428 | 47 428 | 237 140 |
| IT0000000000202160 | 202160 | MARAZZI GROUP S.R.L. a socio unico - Stabilimento di Casiglie di Sassuolo | MARAZZI GROUP S.r.l. a socio unico | 35 278 | 35 278 | 35 278 | 35 278 | 35 278 | 176 390 |
| IT0000000000202456 | 202456 | Ceramiche Atlas Concorde S.p.A. - divisione Ceramiche Keope | Ceramiche Atlas Concorde Spa | 23 696 | 23 696 | 23 696 | 23 696 | 23 696 | 118 480 |
| IT0000000000201926 | 201926 | COEM S.P.A. - stabilimento di Roteglia frazione di Castellarano | COEM S.P.A | 18 851 | 18 851 | 18 851 | 18 851 | 18 851 | 94 255 |
| IT0000000000202619 | 202619 | Ceramic Del Conca SPA - stabilimento di Savignano Sul Panaro (MO) | Ceramic Del Conca SPA | 20 536 | 20 536 | 20 536 | 20 536 | 20 536 | 102 680 |
| IT0000000000202023 | 202023 | Cooperativa Ceramic d'Imola S.c. - Stabilimento 3 | Cooperativa Ceramic d'Imola sc | 20 484 | 20 484 | 20 484 | 20 484 | 20 484 | 102 420 |
| IT0000000000202022 | 202022 | Cooperativa Ceramic d'Imola S.c. - Stabilimento 2 | Cooperativa Ceramic d'Imola sc | 25 326 | 25 326 | 25 326 | 25 326 | 25 326 | 126 630 |
| IT0000000000205527 | 205527 | Ideal Standard Industriale S.r.l. | Ideal Standard Industriale S.r.l. | 12 214 | 12 214 | 12 214 | 12 214 | 12 214 | 61 070 |
| IT0000000000204155 | 204155 | OFAR S.p.A. - Stabilimento di Visano | OFAR S.p.A. | 7 065 | 7 065 | 7 065 | 7 065 | 7 065 | 35 325 |
| IT0000000000202223 | 202223 | RIVA ACCIAIO S.P.A. - STABILIMENTO DI CERVENO | RIVA ACCIAIO S.P.A. | 11 230 | 11 230 | 11 230 | 11 230 | 11 230 | 56 150 |
| IT0000000000203639 | 203639 | EMILCERAMICA STABILIMENTO SOLIGNANO | Emilceramica S.r.l. | 11 106 | 11 106 | 11 106 | 11 106 | 11 106 | 55 530 |
| IT000000000001089 | 1089 | Centrale di cogenerazione Leonardo Energia S.C.A.R.L. - Aeroporto L. da Vinci di Fiumicino | Leonardo Energia Società Consortile a R. L. | 2 753 | 2 682 | 2 611 | 2 540 | 2 470 | 13 056 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| IT0000000000202295 | 202295 | OPERA GROUP S.r.l. | OPERA GROUP S.r.l. | 12 243 | 12 243 |
| IT0000000000203797 | 203797 | Chimica Pomponesco | Chimica Pomponesco | 13 084 | 13 084 |
| IT0000000000202593 | 202593 | Travi e Profilati di Pallanzeno S.r.l. | TRAVI E PROFILATI DI PALLANZENO S.p.A. | 19 973 | 19 973 |
| IT0000000000202935 | 202935 | Fiat Group Automobiles S.p.A. (AGAP) | FIAT Group Automobiles S.p.A. | 1 314 | 1 314 |
| IT000000000001233 | 1233 | Centrale di cogenerazione abbinata a l teleriscaldamento città di Biella | ENGIE Reti Calore S.r.l. | 2 568 | 2 502 |
| IT000000000001153 | 1153 | Distillerie Bonollo Umberto S.p.A. - Stabilimento di Conselve | Distillerie Bonollo Umberto S.p.A. | 5 546 | 5 403 |
| IT000000000001143 | 1143 | Centrale di Teleriscaldamento Bolzano Sud | Alperia Ecoplus S.r.l. | 331 | 323 |
| IT000000000000977 | 977 | Stabilimento di Albinia | Conserve Italia soc.coop. Agricola | 2 776 | 2 776 |
| IT000000000001074 | 1074 | Leonardo S.p.A. - Stabilimento di Grottaglie-Monteiasi | LEONARDO S.P.A. | 1 442 | 1 442 |
| IT000000000001022 | 1022 | Centrale di Cogenerazione Linate | SEA Energia SPA | 5 731 | 5 584 |
| IT000000000001005 | 1005 | SAME DEUTZ-FAHR ITALIA spa | SAME DEUTZ-FAHR ITALIA spa | 723 | 723 |
| IT000000000000986 | 986 | Impianto di Torviscosa | Edison S.p.A. | 32 089 | 31 264 |
| IT000000000000982 | 982 | Stabilimento di Ravarino | Conserve Italia soc.coop. Agricola | 2 151 | 2 151 |
| IT000000000000980 | 980 | Stabilimento di Mesagne | Conserve Italia soc.coop. Agricola | 1 416 | 1 416 |
| IT000000000000859 | 859 | STABILIMENTO VERONA | FEDRIGONI SPA | 17 573 | 17 573 |
| IT000000000000922 | 922 | Centrale termica di integrazione teleriscaldamento | Comocalor SpA | 1 035 | 1 035 |
| IT000000000000913 | 913 | ZEGNA BARUFFA LANE BORGOSESIA S.p.A. - stabilimento di Borgosesia | Zegna Baruffa Lane Borgosesia S.p.A. | 5 572 | 5 572 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|--------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| IT00000000000000907 | 907 | Unicalce S.p.A. - Stabilimento di Lisso | UNICALCE S.P.A. | 34 498 | 34 498 |
| IT00000000000000874 | 874 | SIPCAM OXON SPA | SIPCAM OXON SPA | 14 572 | 14 572 |
| IT00000000000000871 | 871 | CARTIERA DELLA BASILICA S.R.L. | CARTIERA DELLA BASILICA S.R.L. | 8 928 | 8 928 |
| IT00000000000000867 | 867 | Feralpi Siderurgica S.p.A. - Stabilimento di Lonato | FERALPI SIDERURGICA SPA | 72 625 | 72 625 |
| IT00000000000000866 | 866 | ICO SRL | ICO INDUSTRIA CARTONE ONDULATO SRL | 12 656 | 12 656 |
| IT00000000000000635 | 635 | BORMIOLI ROCCO S.p.A. - Stabilimento di Altare (Savona) | BORMIOLI ROCCO S.p.A. | 31 296 | 31 296 |
| IT00000000000000956 | 956 | Candela | Edison S.p.A. | 13 307 | 13 307 |
| IT00000000000000819 | 819 | Unicalce S.p.A. - Stabilimento di Itri | UNICALCE S.P.A. | 31 126 | 31 126 |
| IT00000000000000812 | 812 | Stabilimento di San Gemini (TR) | O-I ITALY S.p.A. | 12 875 | 12 875 |
| IT00000000000000964 | 964 | NLMK VERONA S.p.A. | NLMK Verona S.p.A. | 55 385 | 55 385 |
| IT00000000000000618 | 618 | ICO - Stabilimento di Alanno | ICO INDUSTRIA CARTONE ONDULATO SRL | 16 787 | 16 787 |
| IT00000000000000599 | 599 | Cartiere Carrara spa stabilimento Tassignano | Cartiere Carrara Spa | 31 634 | 31 634 |
| IT00000000000000580 | 580 | Impianto di San Vito al Tagliamento (PN) | VETRI SPECIALI SPA | 22 690 | 22 690 |
| IT00000000000000577 | 577 | Stabilimento di Cordenons | Gruppo Cordenons spa | 8 657 | 8 657 |
| IT00000000000000576 | 576 | Stabilimento di Villotta (PN) | O-I ITALY S.p.A. | 37 786 | 37 786 |
| IT00000000000000574 | 574 | CEMENTERIA DI SAMATZAI | Italcementi spa | 181 189 | 181 189 |
| IT00000000000000567 | 567 | Cementeria di Siniscola | Buzzi Unicem S.p.A. | 112 897 | 112 897 |
| IT0000000000000211558 | 211558 | Calispa 2 | Calispa S.p.A. | 365 | 365 |
| IT0000000000000212501 | 212501 | Sisecam Flat Glass South Italy Srl | Sisecam Flat Glass South Italy Srl | 73 633 | 73 633 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| IT00000000000000560 | 560 | Stabilimento versalis di Priolo | versalis spa | 536 568 | 2 682 840 |
| IT00000000000000559 | 559 | Isab Srl - Raffineria Isab Impianti Sud | Isab Srl | 1 174 044 | 5 870 220 |
| IT00000000000000536 | 536 | CEMENTERIA DI ISOLA DILLE FEMMINE | Italcementi spa | 190 939 | 954 695 |
| IT00000000000000526 | 526 | CEMENTERIA DI MATERA | Italcementi spa | 366 659 | 1 833 295 |
| IT00000000000000522 | 522 | Galarina | Colacem Spa | 357 234 | 1 786 170 |
| IT00000000000000520 | 520 | Stabilimento Versalis di Brindisi | Versalis SpA | 458 940 | 2 294 700 |
| IT00000000000000470 | 470 | Centrale Termica | Fenice S.p.A. | 4 188 | 20 940 |
| IT00000000000000467 | 467 | Impianto di combustione con potenza calorifica di combustione di oltre 20 MW | LE SPECIALITA’ ITALIANE s.r.l. | 2 410 | 12 050 |
| IT00000000000000445 | 445 | Stabilimento di Aprilia (LT) | O-I ITALY S.p.A | 40 655 | 203 275 |
| IT00000000000000397 | 397 | IMPIANTO PER LA PRODUZIONE DI VETRO CAVO MECCANICO | Zignago Vetro S.p.A. | 52 219 | 261 095 |
| IT00000000000000393 | 393 | Verallia - Stabilimento di Pescia | Verallia italia S.p.a. | 34 460 | 172 300 |
| IT00000000000000366 | 366 | FEDRIGONI S.p.A. - Stabilimento Fioraco | FEDRIGONI S.p.A. | 8 266 | 41 330 |
| IT00000000000000361 | 361 | STABILIMENTO FABRIANO | FEDRIGONI SPA | 46 153 | 230 765 |
| IT00000000000000341 | 341 | Co.Pro.B. Zuccherificio e raffineria di Minerbio | Co.Pro. B. S.C.A. | 45 494 | 227 470 |
| IT00000000000000332 | 332 | TLR BARCA BO - CENTRALE COGEN | HERA SPA | 1 571 | 7 452 |
| IT00000000000000316 | 316 | BORMIOLI ROCCO S.p.A. - Stabilimento di Fidenza (Parma) | BORMIOLI ROCCO S.p.A. | 43 252 | 216 260 |
| IT00000000000000283 | 283 | Zuccherificio di Pontelongo | Co.Pro. B. S.C.A. | 46 349 | 231 745 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| IT000000000000282 | 282 | Acciaierie Venete Spa - stabilimento di Camin | Acciaierie Venete Spa | 75 673 | 75 673 | 75 673 | 75 673 | 75 673 | 378 365 |
| IT000000000000264 | 264 | IMPIANTO PER LA PRODUZIONE DI VETRO CAVO MECCANICO | Zignago Vetro S.p.A. | 73 609 | 73 609 | 73 609 | 73 609 | 73 609 | 368 045 |
| IT000000000000248 | 248 | Manifatture Lane Marzotto - Stabilimento di Valdagno | MARZOTTO WOOL MANUFACTURING srl | 3 182 | 3 182 | 3 182 | 3 182 | 3 182 | 15 910 |
| IT0000000000000803 | 803 | Stabilimento di Ormelle - Treviso | Vetri Speciali S.p.A. | 25 272 | 25 272 | 25 272 | 25 272 | 25 272 | 126 360 |
| IT0000000000000759 | 759 | Sasol Italy – Stabilimento di AUGUSTA | Sasol Italy S.p.A. | 315 016 | 315 016 | 315 016 | 315 016 | 315 016 | 1 575 080 |
| IT0000000000000741 | 741 | Stabilimento di Fasano | MINERMIX S.r.l. | 12 938 | 12 938 | 12 938 | 12 938 | 12 938 | 64 690 |
| IT0000000000000702 | 702 | Stabilimento di Moggio Udinese | Cartiere ERMOLLI s.p.a. | 20 527 | 20 527 | 20 527 | 20 527 | 20 527 | 102 635 |
| IT0000000000000694 | 694 | LUCART SPA - STABILIMENTO DI PORCARI | LUCART SPA | 32 855 | 32 855 | 32 855 | 32 855 | 32 855 | 164 275 |
| IT0000000000000687 | 687 | Cartiera dell'Adda SpA | Cartiera dell'Adda SpA | 31 118 | 31 118 | 31 118 | 31 118 | 31 118 | 155 590 |
| IT0000000000000636 | 636 | Verallia - Stabilimento di Lonigo | Verallia Italia S.p.a. | 57 669 | 57 669 | 57 669 | 57 669 | 57 669 | 288 345 |
| IT0000000000000239 | 239 | Cartiera di Chiampo | MOSAICO Spa | 9 776 | 9 776 | 9 776 | 9 776 | 9 776 | 48 880 |
| IT0000000000000230 | 230 | CENTRALE DI COGENERAZIONE DI CENTRO CITTA' | AGSM AIM | 2 593 | 2 527 | 2 460 | 2 394 | 2 327 | 12 301 |
| IT0000000000000221 | 221 | Ceraino | VILCA S.p.A. | 71 559 | 71 559 | 71 559 | 71 559 | 71 559 | 357 795 |
| IT0000000000000213 | 213 | Cartiere del Garda SpA | Cartiere del Garda SpA | 74 977 | 74 977 | 74 977 | 74 977 | 74 977 | 374 885 |
| IT0000000000000212 | 212 | Stabilimento di Varone | Fedrigoni S.P.A. | 10 144 | 10 144 | 10 144 | 10 144 | 10 144 | 50 720 |
| IT0000000000000207 | 207 | Stabilimento di Arco | Fedrigoni S.P.A. | 33 097 | 33 097 | 33 097 | 33 097 | 33 097 | 165 485 |
| IT0000000000000203 | 203 | Centrale Termica | Fenice S.p.A. | 2 063 | 2 063 | 2 063 | 2 063 | 2 063 | 10 315 |
| IT0000000000000195 | 195 | Stabilimento Versalis di Mantova | Versalis SpA | 317 039 | 317 039 | 317 039 | 317 039 | 317 039 | 1 585 195 |
| IT0000000000000173 | 173 | CEMENTERIA DI REZZATO | Italcementi spa | 755 545 | 755 545 | 755 545 | 755 545 | 755 545 | 3 777 725 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| IT00000000000000170 | 170 | FERRIERA VALSABBIA SPA - Stabilimento di Odolo (BS) | FERRIERA VALSABBIA SPA | 36 566 | 36 566 | 36 566 | 36 566 | 36 566 | 182 830 |
| IT00000000000000156 | 156 | Metalcam S.p.A. | Metalcam S.p.A. | 17 782 | 17 782 | 17 782 | 17 782 | 17 782 | 88 910 |
| IT00000000000000145 | 145 | Dalmine S.p.A. - Stabilimento di Dalmine | Dalmine S.p.A. | 134 287 | 134 287 | 134 287 | 134 287 | 134 287 | 671 435 |
| IT00000000000000139 | 139 | CEMENTERIA DI CALUSCO D'ADDA | Italcementi spa | 703 694 | 703 694 | 703 694 | 703 694 | 703 694 | 3 518 470 |
| IT00000000000000123 | 123 | Stabilimento Rho | Arkema S.r.l. | 35 611 | 35 611 | 35 611 | 35 611 | 35 611 | 178 055 |
| IT00000000000000115 | 115 | VIDRALA ITALIA SRL | VIDRALA ITALIA SRL | 45 453 | 45 453 | 45 453 | 45 453 | 45 453 | 227 265 |
| IT00000000000000095 | 95 | Riva Acciaio S.p.a. | Riva Acciaio S.p.a. | 23 047 | 23 047 | 23 047 | 23 047 | 23 047 | 115 235 |
| IT00000000000000078 | 78 | Verallia - Stabilimento di Dego | Verallia italia S.p.a. | 59 504 | 59 504 | 59 504 | 59 504 | 59 504 | 297 520 |
| IT00000000000000076 | 76 | Verallia - Stabilimento di Carcare | Verallia italia S.p.a. | 26 730 | 26 730 | 26 730 | 26 730 | 26 730 | 133 650 |
| IT00000000000000072 | 72 | ArcelorMittal Italia SpA - Stabilimento di Novi Ligure | ArcelorMittal Italia Spa | 47 483 | 47 483 | 47 483 | 47 483 | 47 483 | 237 415 |
| IT00000000000000043 | 43 | STABILIMENTO PRODUTTIVO DI MOMO | FM CARTIERE S.P.A. | 9 868 | 9 868 | 9 868 | 9 868 | 9 868 | 49 340 |
| IT00000000000000017 | 17 | AFV ACCIAIERIE BELTRAME SPA | AFV ACCIAIERIE BELTRAME SPA | 6 928 | 6 928 | 6 928 | 6 928 | 6 928 | 34 640 |
| **ОБЩО** | | | | 7 943 702 | 7 939 918 | 7 936 133 | 7 932 352 | 7 928 568 | 39 680 673 |
ПРИЛОЖЕНИЕ X
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Кипър
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| CY210000000000007 | 210000000000007 | КЕРАМОПОИЕИА ПАЛАИКУРОУ КАПА АТА | КЕРАМОПОИЕИА ПАЛАИКУРОУ КАПА АТА | 4 981 | 4 981 | 4 981 | 4 981 | 4 981 | 24 905 |
| | | ОБЩО | | 4 981 | 4 981 | 4 981 | 4 981 | 4 981 | 24 905 |
BG 17.2.2022 г. Официален вестник на Европейския съюз C 77/257
ПРИЛОЖЕНИЕ XI
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Латвия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| LV000000000000003 | 3 | Паšvaldības SIA "Ventspils siltums". Katlu māja Talsu iela 69. Ventspils | Паšvaldības SIA "Ventspils siltums" | 4 016 | 3 913 | 3 810 | 3 707 | 3 604 | 19 050 |
| LV0000000000000210002 | 210002 | SIA "Energia verde" koģenerācijas stacija | SIA "Energia verde" | 6 201 | 6 042 | 5 883 | 5 723 | 5 564 | 29 413 |
| LV00000000000000040 | 40 | PAS "Daugavpils siltumtrīkļi", Siltumcentrāle Nr.2,Silikātu ielā 8, Daugavpils, LV-5420, Latvija | PAS "Daugavpils siltumtrīkļi" | 1 744 | 1 744 | 1 744 | 1 744 | 1 744 | 8 720 |
| LV00000000000000001 | 1 | AS "Olaines ūdens un siltums" Automatizētā gāzes katlumāja | AS "Olaines ūdens un siltums" Automatizētā gāzes katlumāja | 785 | 785 | 785 | 785 | 785 | 3 925 |
| LV00000000000000053 | 53 | AS "Latvijas Finieris" rūpnīca "Furniers" | AS "Latvijas Finieris" rūpnīca "Furniers" | 6 333 | 6 333 | 6 333 | 6 333 | 6 333 | 31 665 |
| LV00000000000000045 | 45 | "Valmieras piens", AS | "Valmieras piens", AS | 3 440 | 3 440 | 3 440 | 3 440 | 3 440 | 17 200 |
| LV00000000000000008 | 8 | Katlu māja | SIA "Fortum Jelgava" | 97 | 97 | 97 | 97 | 97 | 485 |
| LV000000000000000105 | 105 | Katlu māja | SIA "Fortum Jelgava" | 566 | 566 | 566 | 566 | 566 | 2 830 |
| LV00000000000000032 | 32 | Katlu māja | A/S "B.L.B Baltijas Termināls" | 3 120 | 3 120 | 3 120 | 3 120 | 3 120 | 15 600 |
| LV00000000000000048 | 48 | Katlu māja | SIA "Liepājas enerģija" | 1 364 | 1 329 | 1 294 | 1 259 | 1 224 | 6 470 |
| LV00000000000000018 | 18 | AS "RĪGAS SILTUMS" siltumcentrāles "Imanta" icērknis SC "Zasulauks" | AS "RĪGAS SILTUMS" | 5 264 | 5 264 | 5 264 | 5 264 | 5 264 | 26 320 |
| LV00000000000000054 | 54 | AS "Latvijas Finieris" rūpnīca "Lignums" | AS "Latvijas Finieris" rūpnīca "Lignums" | 9 078 | 9 078 | 9 078 | 9 078 | 9 078 | 45 390 |
| LV00000000000000021 | 21 | SIA "OGRES NAMSAINIEKS" Katlu māja | Sabiedrība ar ierobežotu atbildību "Ogres Namsainieks" | 111 | 108 | 106 | 103 | 100 | 528 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператор | Количество за разпределеие | Количество за разпределеие на инсталация |
|-----------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| LV0000000000000039 | 39 | PAS "Daugavpils siltumtrīkli", Siltumcentrāle Nr.1,18. novembra iela 2, Daugavpili, LV-5401, Latvija | PAS "Daugavpils siltumtrīkli" | 3 022 | 2 944 | 2 866 | 2 789 | 2 711 | 14 332 |
| LV0000000000000038 | 38 | PAS "Daugavpils siltumtrīkli", Siltumcentrāle Nr.3, Mendeļjeva iela 13A, Daugavpili, LV-5410, Latvija | PAS "Daugavpils siltumtrīkli" | 1 800 | 1 800 | 1 800 | 1 800 | 1 800 | 9 000 |
| LV0000000000000006 | 6 | Akciju sabiedrība "Latvenergo" TEC-1 | Akciju sabiedrība "Latvenergo" | 35 245 | 34 340 | 33 434 | 32 529 | 31 623 | 167 171 |
| LV0000000000000057 | 57 | AS Ventbunkers | Akciju sabiedrība "Ventbunkers" | 1 713 | 1 713 | 1 713 | 1 713 | 1 713 | 8 565 |
| LV0000000000000061 | 61 | Iekārta stikla šķiedras ražošanai | AS "Valmieras stikla šķiedra" | 19 551 | 19 551 | 19 551 | 19 551 | 19 551 | 97 755 |
| LV0000000000000234 | 206234 | Biokoģenerācijas stacija | SIA Fortum Latvia | 9 338 | 9 098 | 8 858 | 8 618 | 8 378 | 44 290 |
| LV0000000000000210127 | 210127 | Vangažu asfaltbetona rūpīna, CBF SIA "BINDERS" | Celju būves firma SIA "BINDERS" | 1 800 | 1 800 | 1 800 | 1 800 | 1 800 | 9 000 |
| LV0000000000000022 | 22 | Katlu māja | SIA Wesemann-Sigulda | 972 | 972 | 972 | 972 | 972 | 4 860 |
| LV00000000000000113 | 113 | Katlu māja, zivju kūpināšanas iekārta | Sabiedrība ar ierobežotu atbildību GAMMA-A | 169 | 169 | 169 | 169 | 169 | 845 |
| LV0000000000000025 | 25 | Katlu māja "Kauguri" | SIA "Jūrmalas Siltums" | 1 114 | 1 114 | 1 114 | 1 114 | 1 114 | 5 570 |
| LV0000000000000013 | 13 | Katlu māja Rūpniecības iela 2 | SIA "AIZKRAUKLES SILTUMS" | 522 | 522 | 522 | 522 | 522 | 2 610 |
| LV0000000000000063 | 63 | Keramikas būvmaterialu ražotne | LODE SIA | 9 128 | 9 128 | 9 128 | 9 128 | 9 128 | 45 640 |
| LV0000000000000007 | 7 | Akciju sabiedrība "Latvenergo" TEC-2 | Akciju sabiedrība "Latvenergo" | 32 056 | 31 232 | 30 409 | 29 585 | 28 761 | 152 043 |
| LV00000000000000114 | 114 | Klinkera apdedzināšanas krāsns | SIA"SCHWENK Latvia" | 762 315 | 762 315 | 762 315 | 762 315 | 762 315 | 3 811 575 |
| LV0000000000000204013 | 204013 | Iekārtas ģipsa izstrādājumu ražošanai | SIA Knauf | 7 523 | 7 523 | 7 523 | 7 523 | 7 523 | 37 615 |
| LV00000000000000052 | 52 | Katlu māja | SIA "Salaspils Siltums" | 3 002 | 3 002 | 3 002 | 3 002 | 3 002 | 15 010 |
ОБЩО 931 389 | 929 042 | 926 696 | 924 349 | 922 001 | 4 633 477
### Приложение XII
Национальная таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Литва
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| LT0000000000210042 | 210042 | Kieto kuro katilinė | Idex Biruliškių UAB | 8 957 | 8 957 |
| LT0000000000209078 | 209078 | UAB "Fortum Klaipėda" | UAB "Fortum Klaipėda" | 18 966 | 18 478 |
| LT0000000000206978 | 206978 | Suskystintų gamtinių dujų importo terminalo laivas-saugykla su dujinimo įrenginiu | Hoegh LNG Klaipėda UAB | 9 708 | 9 708 |
| LT0000000000206910 | 206910 | Jauniūnų dujų kompresorių stotis | AB "Amber Grid" | 537 | 537 |
| LT0000000000205529 | 205529 | Katilinės ir džiovyklos | Roquette Amilina, AB | 35 892 | 35 892 |
| LT0000000000000115 | 115 | Šiluminė katilinė | UAB "Visagino energija" | 5 258 | 5 258 |
| LT0000000000000109 | 109 | Rajoninė katilinė Nr. 7 (RK-7) | AB "Vilniaus šilumos tinklai" | 7 | 7 |
| LT0000000000000107 | 107 | Akmens vatos gamyba | UAB "Paroc" | 39 895 | 39 895 |
| LT0000000000000106 | 106 | Kėdainių rajoninė katilinė | AB „Panevėžio energija“ | 80 | 80 |
| LT0000000000000105 | 105 | UAB „NEO GROUP“ katilinė | UAB “NEO GROUP” | 45 011 | 45 011 |
| LT0000000000000103 | 103 | Kurą deginantys įrenginiai | UAB "IKEA Industry Lietuva" | 26 897 | 26 897 |
| LT0000000000000102 | 102 | Panevėžio termofikacinė elektrinė | AB „Panevėžio energija“ | 10 | 10 |
| LT0000000000000101 | 101 | Žalgirio katilinė | UAB "Akmenės energija" | 1 750 | 1 750 |
| LT0000000000000099 | 99 | Lentvario katilinė | UAB "Trakų energija" | 1 137 | 1 137 |
| LT0000000000000097 | 97 | Garo katilinė ir rezervinė dyzelinė elektros stotis | VĮ Ignalinos atominė elektrinė | 1 074 | 1 074 |
BG C 77/260
Официален вестник на Европейския съюз
С 77/260
17.2.2021.
| Идентификатор на инсталация (регистрът на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператор | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне |
|-------------------------------------------------|-----------------------------|---------------------------|-----------------------------|-----------------------------|
| LT0000000000000092 | Lypkių rajoninė katilinė | AB „Klaipėdos energija“ | 2 056 | 2 056 |
| LT0000000000000091 | Klaipėdos rajoninė katilinė | AB „Klaipėdos energija“ | 7 214 | 7 214 |
| LT0000000000000089 | Kaitiadorių katilinė | UAB "Kaitiadorių šiluma" | 1 350 | 1 350 |
| LT0000000000000088 | Kauno elektrinė | UAB Kauno termofikacijos elektrinė | 233 | 227 |
| LT0000000000000087 | Elektrėnų kompleksas (buv. Lietuvos elektrinė) | AB "Ignitis gamyba" | 3 103 | 3 023 |
| LT0000000000000086 | Alytaus rajoninė katilinė | UAB "Alytaus šilumos tinklai" | 7 147 | 6 963 |
| LT0000000000000085 | Marijampolės rajoninė katilinė | UAB "Litesko" filialas "Marijampolės šiluma" | 6 521 | 6 353 |
| LT0000000000000083 | Palangos rajoninė katilinė | UAB „Palangos šilumos tinklai“ | 3 761 | 3 761 |
| LT0000000000000081 | Luokės katilinė | UAB "Litesko" filialas "Telšių šiluma" | 836 | 836 |
| LT0000000000000080 | Vilkaviškio katilinė Nr. 1 | UAB "Vilkaviškio šilumos tinklai" | 1 524 | 1 524 |
| LT0000000000000079 | Biržų Rotušės katilinė | UAB "Litesko" filialas "Biržų šiluma" | 295 | 295 |
| LT0000000000000078 | Druskininkų pramonės katilinė | UAB "Litesko" filialas "Druskininkų šiluma" | 5 133 | 5 001 |
| LT0000000000000076 | Plungės katilinė Nr. 1 | UAB "Plungės šilumos tinklai" | 2 348 | 2 348 |
| LT0000000000000074 | AB "Kauno energija" Jurbarko katilinė | AB "Kauno energija" | 1 953 | 1 953 |
| LT0000000000000073 | Garliavos katilinė | AB "Kauno energija" | 74 | 74 |
| LT0000000000000071 | Šilko katilinė | AB "Kauno energija" | 4 374 | 4 374 |
| LT0000000000000070 | Pergalės katilinė | AB "Kauno energija" | 428 | 428 |
| LT0000000000000069 | Petrašiūnų elektrinė | AB "Kauno energija" | 7 395 | 7 205 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| LT0000000000000066 | 66 | Pasvalio rajoninė katilinė | AB „Panevėžio energija“ | 582 | 2 910 |
| LT0000000000000065 | 65 | Panevėžio rajoninė katilinė | AB „Panevėžio energija“ | 9 410 | 44 634 |
| LT0000000000000064 | 64 | Rokiškio rajoninė katilinė | AB „Panevėžio energija“ | 8 307 | 41 535 |
| LT0000000000000063 | 63 | Panevėžio rajoninė Nr. 2 | AB „Panevėžio energija“ | 3 201 | 16 005 |
| LT0000000000000062 | 62 | Varenos rajoninė katilinė | UAB "Varenos šiluma“ | 2 101 | 10 505 |
| LT0000000000000060 | 60 | Šalčininkų centrinė katilinė | UAB "Šalčininkų šilumos tinklai“ | 1 226 | 6 130 |
| LT0000000000000058 | 58 | Beržės rajoninė katilinė | UAB "Tauragės šilumos tinklai“ | 3 104 | 15 520 |
| LT0000000000000057 | 57 | Utenos rajoninė katilinė | UAB “UTENOS ŠILUMOS TINKLAI“ | 6 577 | 31 197 |
| LT0000000000000056 | 56 | Radviliškio katilinė | UAB "Radviliškio šiluma“ | 2 687 | 13 435 |
| LT0000000000000055 | 55 | Elektrinė | AB „Klaipėdos energija“ | 725 | 3 440 |
| LT0000000000000050 | 50 | AB "Šiaulių energija“ Pietinė katilinė | UAB "Šiaulių energija“ | 17 783 | 84 346 |
| LT0000000000000048 | 48 | Ateities rajoninė katilinė Nr. 8 (RK-8) | AB "Vilniaus šilumos tinklai“ | 98 | 490 |
| LT0000000000000046 | 46 | Naujostos Vilnios rajoninė katilinė Nr. 2 (RK-2) | AB "Vilniaus šilumos tinklai“ | 4 064 | 20 320 |
| LT0000000000000045 | 45 | Termofikacinė elektrinė Nr. 3 (TE-3) | AB "Ignitis gamyba“ | 34 | 162 |
| LT0000000000000044 | 44 | Termofikacinė elektrinė Nr. 2 (E-2) | AB "Vilniaus šilumos tinklai“ | 74 981 | 355 638 |
| LT0000000000000043 | 43 | Rajoninė katilinė | UAB "Šilutės šilumos tinklai“ | 3 743 | 18 715 |
| LT0000000000000039 | 39 | Raseinių rajoninė katilinė | UAB "Raseinių šilumos tinklai“ | 1 640 | 8 200 |
| LT0000000000000038 | 38 | Mažeikių katilinė | UAB "Mažeikių šilumos tinklai“ | 5 980 | 29 900 |
| LT0000000000000036 | 36 | Jonavos RK | AB „Jonavos šilumos tinklai“ | 172 | 860 |
| Идентификатор на инсталация (регистрът на Съюза) | Идентификатор на инсталация | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| LT000000000000000033 | 33 | Katilinė | AB "Klaipėdos mediena" | 4 059 | 3 954 | 3 850 | 3 746 | 3 642 | 19 251 |
| LT000000000000000030 | 30 | Katilinė ir išspaudų džiovykla | UAB "Lietuvos cukrus" | 10 355 | 10 355 | 10 355 | 10 355 | 10 355 | 51 775 |
| LT000000000000000027 | 27 | AB "Klaipėdos nafta" šilumos gamybos skyriaus katilinė | AB "Klaipėdos nafta" | 4 452 | 4 452 | 4 452 | 4 452 | 4 452 | 22 260 |
| LT000000000000000023 | 23 | Katilinė | AB "Lifosa" | 151 302 | 151 302 | 151 302 | 151 302 | 151 302 | 756 510 |
| LT000000000000000020 | 20 | Katilinė ir išspaudų džiovykla | AB "Nordic Sugar Kėdainiai" | 25 812 | 25 812 | 25 812 | 25 812 | 25 812 | 129 060 |
| LT000000000000000018 | 18 | Amoniako paleidimo katilinės | AB "Achema" | 1 846 778 | 1 846 778 | 1 846 778 | 1 846 778 | 1 846 778 | 9 233 890 |
| LT000000000000000016 | 16 | Katilinė | AB "Grigeo" | 28 821 | 28 821 | 28 821 | 28 821 | 28 821 | 144 105 |
| LT000000000000000015 | 15 | AB "Grigeo Klaipėda" | AB "Grigeo Klaipėda" | 23 927 | 23 927 | 23 927 | 23 927 | 23 927 | 119 635 |
| LT000000000000000014 | 14 | Akcinė bendrovė "ORLEN Lietuva" Naftos perdirbimo produktų gamykla | AB "ORLEN Lietuva" | 1 227 864 | 1 227 864 | 1 227 864 | 1 227 864 | 1 227 864 | 6 139 320 |
| LT000000000000000013 | 13 | Stiklo lydymo krosnis | AB "Panevėžio stiklas" | 10 938 | 10 938 | 10 938 | 10 938 | 10 938 | 54 690 |
| LT000000000000000012 | 12 | Stiklo lydymo krosnis ir būgninės džiovyklos | UAB "Kauno stiklas" | 8 100 | 8 100 | 8 100 | 8 100 | 8 100 | 40 500 |
| LT000000000000000007 | 7 | Katilas, keramikos degimo krosnys | AB Palemono keramikos gamykla | 4 151 | 4 151 | 4 151 | 4 151 | 4 151 | 20 755 |
| LT000000000000000001 | 1 | Katilinė, įrenginiai cemento klinkeriu gaminti | AB "Akmenės cementas" | 733 419 | 733 419 | 733 419 | 733 419 | 733 419 | 3 667 095 |
| **ОБЩО** | | | | 4 477 317 | 4 473 152 | 4 468 987 | 4 464 823 | 4 460 660 | 22 344 939 |
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Унгария
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| HU0000000000210166 | 210166 | Nyíregyházi Kombinált Ciklusú Erőmű | PANNONGGREEN Kft. | 1 037 | 1 010 984 957 930 4 918 |
| HU0000000000207495 | 207495 | 37,5 MWth földgázüzélésű forróvizes fűtőmű | MVM Oroszlányi Távhőtermelő és Szolgáltató Zártkörűen Működő Részvénytársaság | 5 299 | 5 299 5 299 5 299 5 299 26 495 |
| HU000000000000250 | 250 | Bakony úti Gázmotoros Fűtőerőmű | SZÉPHŐ Zrt. | 6 002 | 5 848 5 694 5 539 5 385 28 468 |
| HU000000000000249 | 249 | INOTAL Zrt. - Inotai telephely | INOTAL Zrt. | 8 615 | 8 615 8 615 8 615 8 615 43 075 |
| HU000000000000228 | 228 | Zalakerámia Zrt.Tőfeji Gyárgyágy | Zalakerámia Zrt. | 13 198 | 13 198 13 198 13 198 13 198 65 990 |
| HU000000000000227 | 227 | Zalakerámia Zrt. Romhányi Gyárgyágy | Zalakerámia Zrt. | 11 221 | 11 221 11 221 11 221 11 221 56 105 |
| HU000000000000184 | 184 | SZÉPHŐ Zrt. | SZÉPHŐ Zrt. | 1 851 | 1 803 1 756 1 709 1 661 8 780 |
| HU000000000000174 | 174 | Soproni Erőmű | ALTEO-Therm Kft. | 2 940 | 2 865 2 789 2 714 2 638 13 946 |
| HU000000000000169 | 169 | Richter Gedeon Nyrt. | Richter Gedeon Nyrt. | 14 745 | 14 745 14 745 14 745 14 745 73 725 |
| HU000000000000103 | 103 | Komlói Fűtőerőmű ZRt. | Komlói Fűtőerőmű ZRt. | 745 | 726 707 687 668 3 533 |
| HU000000000000093 | 93 | Imerys Magyarország Tüzállóanyaggyártó Kft. | IMERYS Magyarország Tuzállóanyaggyártó Kft. | 4 021 | 4 021 4 021 4 021 4 021 20 105 |
| HU000000000000080 | 80 | Győri Erőmű | ALTEO-Therm Kft. | 339 | 330 321 313 305 1 608 |
| HU000000000000075 | 75 | Tungsram Operations Kft. (központi telephely) Budapesti Fényforrásgyár Üvegolvasztó kemence | Tungsram Operations Kft. | 2 339 | 2 339 2 339 2 339 2 339 11 695 |
| HU000000000000018 | 18 | BorsodChem Zrt. | BorsodChem Zrt. | 452 548 | 452 548 452 548 452 548 452 548 2 262 740 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|--------------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| HU0000000000000083 | 83 | Hartmann Hungary Kft. | Hartmann Hungary Kft. | 4 432 | 4 432 |
| HU0000000000000207982 | 207982 | Bridgestone Tatabánya Termelő Kft. | Bridgestone Tatabánya Termelő Kft. | 3 142 | 3 142 |
| HU00000000000000158 | 158 | Pannon Hoeromu Zrt. Pécsi Eromu | Pannon Hoeromu Energiatermelo, Kereskedelmi és Szolgáltató Zrt. | 7 595 | 7 400 |
| HU00000000000000139 | 139 | Mányi Téglagyár | Mányi Téglagyár | 6 159 | 6 159 |
| HU00000000000000121 | 121 | FGSZ Földgázsállító Zrt. Városföld Kompresszorállomás | FGSZ Földgázsállító Zrt. | 3 823 | 3 823 |
| HU00000000000000120 | 120 | FGSZ Földgázsállító Zrt. Hajdúszoboszló Kompresszorállomás | FGSZ Földgázsállító Zrt. | 2 148 | 2 148 |
| HU00000000000000119 | 119 | Nemesbikk Kompresszorállomás | FGSZ Földgázsállító Zrt. | 1 317 | 1 317 |
| HU00000000000000118 | 118 | Mosonmagyaróvári Kompresszorállomás | FGSZ Földgázsállító Zrt. | 10 974 | 10 974 |
| HU00000000000000131 | 131 | MOL Nyrt. Dunai Finomító | MOL Nyrt. | 1 029 800 | 1 029 800 |
| HU00000000000000127 | 127 | Algyő Gázüzem | MOL Nyrt. | 14 652 | 14 652 |
| HU0000000000000211679 | 211679 | Csanádpalota Kompresszor- és Mérőállomás | FGSZ Földgázsállító Zrt. | 11 | 11 |
| HU0000000000000210641 | 210641 | Viresol Kft. Gabonafeldolgozó üzem | VIRESOL Kft. | 27 669 | 27 669 |
| HU0000000000000210522 | 210522 | WIENERBERGER zRt. Békéscsabai Téglagyára | WIENERBERGER zRt. | 7 494 | 7 494 |
| HU0000000000000209202 | 209202 | Wienerberger zRt. Órbytányi Téglagyár | Wienerberger Téglapiari zRt. | 10 929 | 10 929 |
| HU0000000000000209147 | 209147 | KALL Ingredients Kft. | KALL Ingredients Kft. | 42 568 | 42 568 |
| HU0000000000000201935 | 201935 | Bioetanol Üzem – Dunaföldvár | Pannonia Bio Zrt. | 94 992 | 94 992 |
| HU000000000000001000 | 1000 | BE-Optimum Kft. Gázturbinás kisérőmű egység | BE-Optimum Korlátolt Felelősségű Tárgyság | 2 808 | 2 736 |
| Идентификатор на инсталацията | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| HU0000000000000941 | 941 Királyegyházi Cementgyár | Lafarge Cement Magyarország Kft. | 518 735 518 735 518 735 518 735 518 735 | 2 593 675 |
| HU0000000000000259 | 259 Salgótarján, Salgó út 31. Gázmotoros kisérőmű | CHP-ERŐMŰ Kft. | 935 911 887 863 839 | 4 435 |
| HU0000000000000251 | 251 Verebély úti Gázmotoros Futomu | ENERGOTT Feleszto és Vagyonkezelő Kft. | 2 317 2 257 2 198 2 138 2 079 | 10 989 |
| HU0000000000000247 | 247 Miskolc Hold utcai Kombinált Ciklusú Futoturbinás Eromu | MVM MIFU Miskolci Futoeromu Kft. | 480 468 456 443 431 | 2 278 |
| HU0000000000000232 | 232 WIENERBERGER Zrt. Tiszavasvári Téglagyára | Wienerberger Téglapari zRt. | 16 624 16 624 16 624 16 624 16 624 | 83 120 |
| HU0000000000000224 | 224 Austria Juice Hungary Kft. vásárosnaményi almalé üzem | Austria Juice Hungary Kft. | 896 896 896 896 896 | 4 480 |
| HU0000000000000213 | 213 WIENERBERGER Zrt. Kőszegi Téglagyára | Wienerberger Téglapari zRt. | 3 627 3 627 3 627 3 627 3 627 | 18 135 |
| HU0000000000000200 | 200 TVK-Erőmű Kft. | TVK-Erőmű Kft. | 1 548 1 548 1 548 1 548 1 548 | 7 740 |
| HU0000000000000196 | 196 Wienerberger zRt. Csornai Cserépgyára | WIENERBERGER zRt. | 5 025 5 025 5 025 5 025 5 025 | 25 125 |
| HU0000000000000175 | 175 Sopron Holding Zrt. Kőfaragó téri fűtőmű | Sopron Holding Vagyonkezelő Zrt. | 698 698 698 698 698 | 3 490 |
| HU0000000000000173 | 173 Veolia Energia Magyarország Zrt. gázmotoros erőműve | Veolia Energia Magyarország Zrt. | 1 143 1 114 1 084 1 055 1 026 | 5 422 |
| HU0000000000000167 | 167 Rába Futómű Kft. Reptéri telephely | Rába Futómű Gyártó és Kereskedelmi Kft. | 2 002 2 002 2 002 2 002 2 002 | 10 010 |
| HU0000000000000161 | 161 Pápateszéri Téglagyár | Pápateszéri Téglapari Kft. | 10 019 10 019 10 019 10 019 10 019 | 50 095 |
| HU0000000000000148 | 148 KRONOSPAN-MOFA Hungary Kft. | KRONOSPAN-MOFA Hungary Kft. | 30 394 30 394 30 394 30 394 30 394 | 151 970 |
| HU0000000000000147 | 147 Miskolc Tatár utcai Futomu | MVM MIFU Miskolci Futoeromu Kft. | 3 003 3 003 3 003 3 003 3 003 | 15 015 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| HU0000000000000145 | 145 | MESZ Mosonmagyaróvár Kft. Erőműve | MESZ Mosonmagyaróvár Energiaszolgáltató Kft. | 1 546 | 1 507 | 1 467 | 1 427 | 1 387 | 7 334 |
| HU0000000000000144 | 144 | Mázai Téglagyár Ipari és Kereskedelmi Kft | Mázai Téglagyár Kft | 320 | 320 | 320 | 320 | 320 | 1 600 |
| HU0000000000000132 | 132 | Magyar Suzuki Zrt.-Esztergomi gyár | Magyar Suzuki Zrt. | 3 609 | 3 609 | 3 609 | 3 609 | 3 609 | 18 045 |
| HU0000000000000116 | 116 | Magyar Földgáztároló Zrt. Hajdúszoboszlói Földgáztároló Déli-telep | Magyar Földgáztároló Zrt. | 3 041 | 3 041 | 3 041 | 3 041 | 3 041 | 15 205 |
| HU0000000000000112 | 112 | Illatos úti keverőüzem | STRABAG Aszfalt Kft. | 2 444 | 2 444 | 2 444 | 2 444 | 2 444 | 12 220 |
| HU0000000000000111 | 111 | SILKEM Hungary Kft. Ajkai Telephelye | SILKEM Hungary Kft. | 10 831 | 10 831 | 10 831 | 10 831 | 10 831 | 54 155 |
| HU0000000000000107 | 107 | Leier Hungária Kft. Mátraderecskei téglagyár | Leier Hungária Kft. | 25 736 | 25 736 | 25 736 | 25 736 | 25 736 | 128 680 |
| HU0000000000000104 | 104 | Kőbányai Kogenerációs Erőmű | Kőbányahal Távhőtermelő és Szolgáltató Kft. | 8 547 | 8 327 | 8 108 | 7 888 | 7 668 | 40 538 |
| HU0000000000000091 | 91 | Hungrana Keményítő- és Izocukorgyártó és Forgalmazó Kft. | Hungrana Keményítő- és Izocukorgyártó és Forgalmazó Kft. | 135 096 | 135 096 | 135 096 | 135 096 | 135 096 | 675 480 |
| HU0000000000000079 | 79 | GYŐR-SZOL Zrt. Távhőszolgáltatási Igazgatóság Rézgeny utcai fűtőerőmű | GYŐR-SZOL Zrt. | 8 924 | 8 694 | 8 466 | 8 237 | 8 007 | 42 328 |
| HU0000000000000060 | 60 | O-I Hungary Kft. - Grosházi Üveggár | O-I Hungary Kft. | 30 684 | 30 684 | 30 684 | 30 684 | 30 684 | 153 420 |
| HU0000000000000048 | 48 | Duna-Dráva Cement Kft. Beremendi Gyár | Duna-Dráva Cement Kft. | 386 304 | 386 304 | 386 304 | 386 304 | 386 304 | 1 931 520 |
| HU0000000000000047 | 47 | Duna-Dráva Cement Kft. Korlátolt felelősségű társaság | Duna-Dráva Cement Kft. | 446 052 | 446 052 | 446 052 | 446 052 | 446 052 | 2 230 260 |
| HU0000000000000045 | 45 | Dreher Sörgyárak Zrt. | Dreher Sörgyárak Zrt. | 1 435 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 435 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| HU0000000000000043 | 43 | Dorogi Erőmű | Veolia Energia Magyarország Zrt. | 9 111 | 8 876 | 8 641 | 8 407 | 8 174 | 43 209 |
| HU0000000000000035 | 35 | Carmeuse Hungária Kft Beremendi Mészüzem | Carmeuse Hungária Kft | 67 475 | 67 475 | 67 475 | 67 475 | 67 475 | 337 375 |
| HU0000000000000024 | 24 | Budapesti Erőmű Zrt. Újpesti Kombinált Ciklusú Gázturbinás Hőszolgáltató Erőmű | Budapesti Erőmű Zrt. | 35 216 | 34 311 | 33 406 | 32 501 | 31 596 | 167 030 |
| HU0000000000000023 | 23 | Budapesti Erőmű Zrt. Kispesti Kombinált Ciklusú Gázturbinás Hőszolgáltató Erőmű | Budapesti Erőmű Zrt. | 21 970 | 21 406 | 20 841 | 20 277 | 19 712 | 104 206 |
| HU0000000000000017 | 17 | Berényi Téglagyár | Berényi Téglapari Kft. | 3 343 | 3 343 | 3 343 | 3 343 | 3 343 | 16 715 |
| HU00000000000000194 | 194 | MOL Petrolkémia Zrt. | MOL Petrolkémia Zrt. | 815 088 | 815 088 | 815 088 | 815 088 | 815 088 | 4 075 440 |
| HU0000000000000029 | 29 | Újpalotai Fűtőmű | BKM Budapesti Közművek Nonprofit Zártkörűen Működő Részvénytársaság | 1 162 | 1 162 | 1 162 | 1 162 | 1 162 | 5 810 |
| HU0000000000000027 | 27 | Észak-budai Fűtőmű | BKM Budapesti Közművek Nonprofit Zártkörűen Működő Részvénytársaság | 2 151 | 2 151 | 2 151 | 2 151 | 2 151 | 10 755 |
| HU0000000000000098 | 98 | Univer Product Zrt. | Univer Product Zrt. | 3 292 | 3 292 | 3 292 | 3 292 | 3 292 | 16 460 |
| HU0000000000000211438 | 211438 | Akkumulátorgyár | SK Battery Hungary Kft. | 3 639 | 3 559 | 3 479 | 3 399 | 3 319 | 17 395 |
| HU00000000000000155 | 155 | Ózdi Acélmuvek Kft. | ÓAM Ózdi Acélmuvek Kft. | 32 272 | 32 272 | 32 272 | 32 272 | 32 272 | 161 360 |
ОБЩО 4 452 147 | 4 447 715 | 4 444 720 | 4 441 723 | 4 438 726 | 22 225 031
ПРИЛОЖЕНИЕ XIV
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Нидерландия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|------------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| NL0000000000211579 | 211579 | Bio Energie Centrale Cuijk (BECC) | BECC B.V. | 4 508 | 4 409 | 4 310 | 4 210 | 4 111 | 21 548 |
| NL0000000000206186 | 206186 | DAMCO Aluminium Delfzijl Cooperatie u.a | DAMCO Aluminium Delfzijl Cooperatie u.a | 121 742 | 121 742 | 121 742 | 121 742 | 121 742 | 608 710 |
| NL0000000000205924 | 205924 | Lyondell Chemie Nederland B.V. - Maasvlakte locatie | LyondellBasell Covestro Manufacturing Maasvlakte V.O.F. | 360 956 | 360 956 | 360 956 | 360 956 | 360 956 | 1 804 780 |
| NL0000000000000407 | 407 | Dow Benelux BV | Dow Benelux BV | 2 482 252 | 2 482 252 | 2 482 252 | 2 482 252 | 2 482 252 | 12 411 260 |
| NL0000000000000204 | 204 | Academisch Medisch Centrum (AMC) | Academisch Medisch Centrum | 5 735 | 5 735 | 5 735 | 5 735 | 5 735 | 28 675 |
| NL0000000000000190 | 190 | Veolia Industriediensten B.V. | Veolia Industriediensten B.V. | 8 482 | 8 264 | 8 046 | 7 827 | 7 609 | 40 228 |
| NL0000000000000131 | 131 | O-I Manufacturing Netherlands B.V., vestiging Leerdam | O-I Manufacturing Netherlands B.V. | 87 840 | 79 588 | 79 588 | 79 588 | 79 588 | 406 192 |
| NL0000000000000128 | 128 | Yara Sluiskil B.V. | Yara Sluiskil B.V. | 3 393 943 | 3 393 943 | 3 393 943 | 3 393 943 | 3 393 943 | 16 969 715 |
| NL0000000000000127 | 127 | FujiFilm Manufacturing Europe B.V. | FujiFilm Manufacturing Europe B.V. | 5 624 | 5 624 | 5 624 | 5 624 | 5 624 | 28 120 |
| NL0000000000000107 | 107 | Chemelot | Chemelot Site Permit | 3 996 954 | 4 004 365 | 4 004 365 | 4 004 365 | 4 004 365 | 20 014 414 |
| NL0000000000000053 | 53 | Cargill B.V. | Cargill Bergen op Zoom | 54 716 | 54 716 | 54 716 | 54 716 | 54 716 | 273 580 |
| NL0000000000000035 | 35 | FrieslandCampina Dom locatie Borculo | FrieslandCampina | 35 970 | 35 970 | 35 970 | 35 970 | 35 970 | 179 850 |
ОБЩО 10 558 722 10 557 564 10 557 247 10 556 928 10 556 611 52 787 072
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Австрия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| AT0000000000000111 | 111 | Wienerberger Knittelfeld (Apfelberg) | Wienerberger Österreich GmbH | 0 | 0 |
| AT0000000000000028 | 28 | OMV AUT Gasstation Aderklaa I | OMV Austria Exploration Production GmbH | 6 221 | 6 221 |
| AT0000000000000027 | 27 | OMV AUT Gasstation Aderklaa II | OMV Austria Exploration Production GmbH | 2 283 | 2 283 |
| AT0000000000000016 | 16 | voestalpine Stahl Linz | voestalpine Stahl GmbH | 6 859 889 | 6 859 889 | 6 859 889 | 6 859 889 | 6 859 889 | 34 299 445 |
| AT00000000000000178 | 178 | Ziegelwerk Rhomberg - Dornbirn | J.N. Rhombergs Nachfolger Gesellschaft m.b.H Co KG | 4 288 | 4 288 |
| AT000000000000205434 | 205434 | Trans Austria Gasleitung - Eggendorf | Trans Austria Gasleitung GmbH | 6 951 | 6 951 |
| AT00000000000000119 | 119 | Wienerberger Utendorf | Wienerberger Österreich GmbH | 6 364 | 6 364 |
| AT00000000000000112 | 112 | Wienerberger Göllersdorf | Wienerberger Österreich GmbH | 17 450 | 17 450 |
| AT00000000000000113 | 113 | Wienerberger Hennersdorf | Wienerberger Österreich GmbH | 22 330 | 22 330 |
| AT0000000000000013 | 13 | voestalpine Stahl Donawitz GmbH | voestalpine Stahl Donawitz GmbH | 1 794 520 | 1 794 520 | 1 794 520 | 1 794 520 | 1 794 520 | 8 972 600 |
| AT0000000000000206157 | 206157 | Lenzing Papier GmbH | Lenzing Papier GmbH | 24 125 | 24 125 |
| AT0000000000000205582 | 205582 | Trans Austria Gasleitung - Grafendorf | Trans Austria Gasleitung GmbH | 21 830 | 21 830 |
| AT00000000000000133 | 133 | EVN Cogen Salzer St. Pölten | EVN Wärme GmbH | 13 273 | 12 932 |
| AT00000000000000091 | 91 | Kirchdorfer Zementwerk Hofmann GmbH | Kirchdorfer Zementwerk Hofmann GmbH | 208 502 | 208 502 | 208 502 | 208 502 | 208 502 | 1 042 510 |
| AT00000000000000062 | 62 | Constantia Teich GmbH - Weinburg | Constantia Teich GmbH | 7 764 | 7 764 |
ПРИЛОЖЕНИЕ XV
Официален вестник на Европейския съюз
BG C 77/270
17.2.2022
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| AT0000000000000191 | 191 | FunderMax Neudorf | FunderMax GmbH | 14 742 | 14 742 |
| AT0000000000000118 | 118 | Borealis Schwechat | Borealis Polyolefine GmbH | 42 116 | 39 882 |
| AT0000000000000053 | 53 | Metadynea Austria, Krems | Metadynea Austria GmbH. | 16 330 | 16 330 |
| AT0000000000000006 | 6 | Sandoz Werk Kundl | Sandoz GmbH | 44 735 | 44 735 |
| AT0000000000000206825 | 206825 | Wien Energie - FHKW Arsenal 2 | Wien Energie GmbH | 43 | 43 |
| AT0000000000000129 | 129 | EVN FHW Palmers Wr. Neudorf | EVN Wärme GmbH | 1 554 | 1 554 |
| AT0000000000000128 | 128 | EVN FHW Baden | EVN Wärme GmbH | 5 394 | 5 255 |
| AT0000000000000038 | 38 | STW Klagenfurt FHKW Klagenfurt | Stadtwerke Klagenfurt AG | 1 410 | 1 374 |
| AT0000000000000134 | 134 | EVN Kraftwerk Theiß | EVN Wärmekraftwerke GmbH | 5 514 | 5 372 |
| AT0000000000000136 | 136 | EVN Kraftwerk Korneuburg | EVN Wärmekraftwerke GmbH | 0 | 0 |
| AT0000000000000155 | 155 | Stahlwerk Marienhütte GmbH | Stahl- und Walzwerk Marienhütte GmbH | 33 192 | 33 192 |
| AT0000000000000063 | 63 | Lafarge Perlmoozer Mannersdorf | Lafarge Zementwerke GmbH | 521 489 | 521 489 |
| AT0000000000000146 | 146 | Leitl Spannton GmbH | Leitl Spannton GmbH | 13 185 | 13 185 |
| AT0000000000000201868 | 201868 | AMAG rolling GmbH | AMAG rolling GmbH | 16 262 | 16 262 |
| AT0000000000000064 | 64 | Swarovski Wattens | D. Swarovski KG | 13 414 | 13 414 |
| AT0000000000000210485 | 210485 | Verbund Gaskesselanlage Werndorf | VERBUND Thermal Power GmbH Co KG | 4 433 | 4 433 |
| AT0000000000000122 | 122 | Wien Energie - FHKW Spittelau | Wien Energie GmbH | 346 | 346 |
| AT00000000000000148 | 148 | Wels Strom FHKW Wels | Wels Strom GmbH | 1 742 | 1 698 |
| AT00000000000000033 | 33 | Salzburg AG FHKW Nord | Salzburg AG | 4 951 | 4 824 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| AT0000000000000099 | 99 | Verbund FHKW Mellach | VERBUND Thermal Power GmbH Co KG | 23 867 23 254 22 641 22 028 21 414 | 113 204 |
| AT0000000000000088 | 88 | Senftenbacher Ziegelwerk | Senftenbacher Ziegelwerk Flotzinger GmbH Co KG | 11 773 11 773 11 773 11 773 11 773 | 58 865 |
| AT0000000000000003 | 3 | Ziegelwerk Danreiter Ried im Innkreis | Ziegelwerk Danreiter GmbH Co KG | 4 415 4 415 4 415 4 415 4 415 | 22 075 |
| AT0000000000000052 | 52 | Ziegelwerk Eder Peuerbach Bruck | Ziegelwerk Eder GmbH | 15 358 15 358 15 358 15 358 15 358 | 76 790 |
| AT0000000000000158 | 158 | BriglBergmeister Niklasdorf | BriglBergmeister GmbH | 5 878 5 878 5 878 5 878 5 878 | 29 390 |
| AT0000000000000164 | 164 | Neusiedler Zellstoff Kematen | Ybbstaler Zellstoff GmbH | 1 603 1 603 1 603 1 603 1 603 | 8 015 |
| AT0000000000000163 | 163 | Neusiedler Kematen | Mondi Neusiedler GmbH | 17 153 17 153 17 153 17 153 17 153 | 85 765 |
| AT0000000000000162 | 162 | Neusiedler Hausmenning | Mondi Neusiedler GmbH | 51 475 51 475 51 475 51 475 51 475 | 257 375 |
| AT0000000000000069 | 69 | Kaindl Holzindustrie Wals | M. Kaindl | 91 933 91 933 91 933 91 933 91 933 | 459 665 |
| AT0000000000000077 | 77 | Veitsch-Radex Breitenau | Veitsch Radex GmbH Co OG | 221 555 221 555 221 555 221 555 221 555 | 1 107 775 |
| AT0000000000000074 | 74 | Veitsch Radex Trieben | Veitsch Radex GmbH CO OG | 9 392 9 392 9 392 9 392 9 392 | 46 960 |
| AT0000000000000141 | 141 | Ziegelwerk Obermair Neuhofen | Ziegelwerk Pichler Wels GmbH | 1 689 1 689 1 689 1 689 1 689 | 8 445 |
| AT0000000000000007 | 7 | Martin Pichler Ziegelwerk GmbH | Martin Pichler Ziegelwerk GmbH | 12 739 12 739 12 739 12 739 12 739 | 63 695 |
| AT0000000000000022 | 22 | Ziegelwerk Pichler Wels | Ziegelwerk Pichler Wels GmbH | 17 727 17 727 17 727 17 727 17 727 | 88 635 |
| AT0000000000000166 | 166 | Profümed GmbH | Profümed GmbH | 2 319 2 319 2 319 2 319 2 319 | 11 595 |
| AT0000000000000126 | 126 | Norske Skog Bruck GmbH | Norske Skog Bruck GmbH | 88 631 88 631 88 631 88 631 88 631 | 443 155 |
| AT0000000000000198 | 198 | BMW Motoren Steyr | BMW Motoren GmbH | 965 965 965 965 965 | 4 825 |
| AT0000000000000182 | 182 | STOELZLE OBERGLAS GmbH | STOELZLE OBERGLAS GmbH | 39 995 39 995 39 995 39 995 39 995 | 199 975 |
| AT0000000000000011 | 11 | Vetropack Kremsmünster | Vetropack Austria GmbH | 51 486 51 486 51 486 51 486 51 486 | 257 430 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| AT000000000000008 | 8 | Fernwärme St.Pölten GmbH - FHKW Süd | Fernwärme St.Pölten GmbH | 170 166 162 157 153 | 808 |
| AT0000000000000072 | 72 | Veitsch-Radex Hochfilzen | Veitsch-Radex GmbH CO OG | 70 618 70 618 70 618 70 618 70 618 | 353 090 |
| AT0000000000000058 | 58 | Energie Steiermark - FWZ Voitsberg | Energie Steiermark Wärme GmbH | 2 499 2 499 2 499 2 499 2 499 | 12 495 |
| AT0000000000000084 | 84 | WIEN ENERGIE Kraftwerk Simmering 3 | WIEN ENERGIE GmbH | 30 004 29 233 28 462 27 691 26 920 | 142 310 |
| AT0000000000000206124 | 206124 | RAG Erdgasspeicheranlage Haidach | RAG Austria AG | 180 180 180 180 180 | 900 |
| AT0000000000000206147 | 206147 | RAG Erdgasspeicheranlage Puchkirchen | RAG Austria AG | 4 034 4 034 4 034 4 034 4 034 | 20 170 |
| AT00000000000000172 | 172 | Zellstoff Pöls | Zellstoff Pöls AG | 65 313 65 313 65 313 65 313 65 313 | 326 565 |
| AT00000000000000087 | 87 | Smurfit Kappa Nettingsdorf AG Co KG | Smurfit Kappa Nettingsdorf AG Co KG | 72 476 72 476 72 476 72 476 72 476 | 362 380 |
| AT00000000000000103 | 103 | KELAG Wärme St. Magdalen | KELAG Energie Wärme GmbH | 1 749 1 749 1 749 1 749 1 749 | 8 745 |
| AT00000000000000174 | 174 | Comelli Ziegel Kirchbach-Maxendorf | Comelli Ziegel GES.M.B.H | 6 179 6 179 6 179 6 179 6 179 | 30 895 |
| AT0000000000000202703 | 202703 | voestalpine Tubulars GmbH Co KG | voestalpine Tubulars GmbH Co KG | 39 629 39 629 39 629 39 629 39 629 | 198 145 |
| AT00000000000000082 | 82 | Papierfabrik Wattens | Papierfabrik Wattens GmbH CoKG | 18 352 18 352 18 352 18 352 18 352 | 91 760 |
| AT00000000000000005 | 5 | FunderMax Wr. Neudorf | FunderMax GmbH | 24 644 24 644 24 644 24 644 24 644 | 123 220 |
| AT00000000000000030 | 30 | Ziegelwerk Lizzi GmbH | Ziegelwerk Lizzi GmbH | 1 603 1 603 1 603 1 603 1 603 | 8 015 |
| AT00000000000000018 | 18 | Wien Energie - FHKW Süd Inzersdorf | Wien Energie GmbH | 2 744 2 744 2 744 2 744 2 744 | 13 720 |
| AT00000000000000086 | 86 | Wien Energie - KW Leopoldau | WIEN ENERGIE GmbH | 167 163 158 154 150 | 792 |
| AT0000000000000205431 | 205431 | Gas Connect Austria - Verdichterstation WAG Kirchberg | Gas Connect Austria GmbH | 3 686 3 686 3 686 3 686 3 686 | 18 430 |
| AT0000000000000205430 | 205430 | Gas Connect Austria - WAG Baumgarten | Gas Connect Austria GmbH | 532 532 532 532 532 | 2 660 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|--------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| AT0000000000205435 | 205435 | Trans Austria Gasleitung - Ruden | Trans Austria Gasleitung GmbH | 17 374 | 17 374 |
| AT000000000000121 | 121 | Lias Fehring | Lias Österreich GesmbH | 6 084 | 6 084 |
| AT000000000000107 | 107 | Wienerberger St. Andrä | Wienerberger Österreich GmbH | 10 643 | 10 643 |
| AT000000000000065 | 65 | Wienerberger Gleinstätten | Wienerberger Österreich GmbH | 17 211 | 17 211 |
| AT0000000000000171 | 171 | UPM Kymmene Steyrermühl | UPM Kymmene Austria GmbH | 40 322 | 40 322 |
| AT0000000000000024 | 24 | Zementwerk Wopfing | Baumit GmbH | 247 206 | 247 206 |
| AT000000000000201691 | 201691 | voestalpine Wire Rod Austria GmbH | voestalpine Wire Rod Austria GmbH | 27 355 | 27 355 |
| AT0000000000000168 | 168 | Laakirchen Papier AG | Laakirchen Papier AG | 154 512 | 154 512 |
| AT0000000000000167 | 167 | Rondo Ganahl Frastanz | Ganahl Aktiengesellschaft | 26 808 | 26 808 |
| AT0000000000000204 | 204 | AGRANA Pischelsdorf | AGRANA Stärke GmbH | 72 612 | 72 612 |
| AT0000000000000047 | 47 | AGRANA GMÜND | AGRANA Stärke GmbH Werk Gmünd | 22 459 | 22 459 |
| AT0000000000000160 | 160 | Frantschach St. Gertraud | Mondi Frantschach GmbH | 124 425 | 124 425 |
| AT0000000000000142 | 142 | Jungbunzlauer Wulzeshofen | Jungbunzlauer Austria AG | 156 146 | 156 146 |
| AT000000000000201500 | 201500 | Biomasseheizkraftwerk Hall in Tirol | HALLAG Kommunal GmbH | 3 813 | 3 813 |
| AT00000000000000219 | 219 | WIEN ENERGIE Kraftwerk Simmering 12 | WIEN ENERGIE GmbH | 71 855 | 71 855 |
| AT00000000000000235 | 235 | Verbund GDK-Mellach | VERBUND Thermal Power GmbH Co KG | 217 | 217 |
| AT00000000000000085 | 85 | WIEN ENERGIE Kraftwerk Donaustadt | WIEN ENERGIE GmbH | 47 350 | 47 350 |
| AT00000000000000079 | 79 | Energie AG Kraftwerk Riedersbach | Energie AG Oberösterreich Erzeugung GmbH | 1 363 | 1 363 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|--------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| AT0000000000000048 | 48 AGRANA Leopoldsdorf | AGRANA Zucker GmbH | 29 034 | 29 034 | 145 170 |
| AT0000000000000051 | 51 AGRANA Tulln | AGRANA Zucker GmbH | 61 910 | 61 910 | 309 550 |
| AT0000000000000023 | 23 Kalkwerk Wopfing | Baumit GmbH | 98 426 | 98 426 | 492 130 |
| AT0000000000000002 | 2 Breitenfelder Edelstahl Mitterdorf | Breitenfeld Edelstahl AG | 16 007 | 16 007 | 80 035 |
| AT0000000000000026 | 26 OMV Raffinerie Schwechat | OMV Downstream GmbH | 1 694 477 | 1 694 477 | 8 472 385 |
| AT0000000000000071 | 71 Imerys Carbonates - Ebensee | Imerys Carbonates Austria GmbH| 801 | 801 | 4 005 |
| AT0000000000000020 | 20 Wien Energie - FW Leopoldau | WIEN ENERGIE GmbH | 3 566 | 3 566 | 17 830 |
| AT00000000000000189 | 189 Fritz Egger Unterradlberg | Fritz Egger GmbH Co. OG | 47 644 | 46 420 | 225 979 |
| AT00000000000000110 | 110 Sappi Gratkorn | Sappi Austria Produktions-GmbH Co. KG | 274 709 | 274 709 | 1 373 545 |
| | | | | | |
| **ОБЩО** | | | 14 025 503 | 14 016 622 | 70 052 102 |
ПРИЛОЖЕНИЕ XVI
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Полша
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| | | | | | |
| PL00000000000000288 | 288 | Elektrociepłownia | Grupa Azoty Zakłady Azotowe Kędzierzyn Spółka Akcyjna | 57 620 | 56 139 | 54 659 | 53 178 | 51 698 | 273 294 |
| PL00000000000000658 | 658 | Sanok Rubber Company S.A. | Sanok Rubber Company S.A. | 3 417 | 3 417 | 3 417 | 3 417 | 3 417 | 17 085 |
| PL00000000000000283 | 283 | Elektrociepłownia PCC Rokita SA | PCC Rokita SA | 44 501 | 43 358 | 42 214 | 41 072 | 39 928 | 211 073 |
| PL00000000000000281 | 281 | Instalacja spalania paliw-Synthos Dwory 7 Sp. z o.o. s. j. | Synthos Dwory 7 Sp. z o.o. s. j. | 111 874 | 108 999 | 106 124 | 103 250 | 100 375 | 530 622 |
| PL000000000000000032 | 32 | ELEKTROCIEPŁOWNIA FENICE W RZESZOWIE | FENICE POLAND SP. Z O.O. | 7 319 | 7 132 | 6 943 | 6 755 | 6 567 | 34 716 |
| PL000000000000000022 | 22 | Elektrownia Konin | ZE PAK S.A. | 12 138 | 11 825 | 11 514 | 11 201 | 10 890 | 57 568 |
| PL000000000000000020 | 20 | Elektrownia Ostrołęka "B" | ENERGA Elektrownie Ostrołęka S.A. | 14 852 | 14 470 | 14 088 | 13 707 | 13 325 | 70 442 |
| PL000000000000000018 | 18 | PGE Górnictwo i Energetyka Konwencjonalna S.A. Oddział Zespół Elektrowni Dolna Odra - Elektrownia Szczecin | PGE Górnictwo i Energetyka Konwencjonalna S.A. | 5 569 | 5 426 | 5 283 | 5 139 | 4 996 | 26 413 |
| PL000000000000000017 | 17 | PGE Górnictwo i Energetyka Konwencjonalna S.A. Oddział Zespół Elektrowni Dolna Odra - Elektrownia Pomorzań | PGE Górnictwo i Energetyka Konwencjonalna S.A. | 20 487 | 19 961 | 19 434 | 18 908 | 18 381 | 97 171 |
| PL00000000000000203107 | 203107 | KGHM Polska Miedź S.A., Oddział Huta Miedzi Głogów | KGHM Polska Miedź S.A Oddział Huta Miedzi Głogów | 838 819 | 838 819 | 838 819 | 838 819 | 838 819 | 4 194 095 |
| PL00000000000000202453 | 202453 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania | CERRAD Sp. z o.o. | 13 004 | 13 004 | 13 004 | 13 004 | 13 004 | 65 020 |
| PL00000000000000204402 | 204402 | Leca Polska Sp. z o.o. | Leca Polska Sp. z o.o. | 30 427 | 30 427 | 30 427 | 30 427 | 30 427 | 152 135 |
| PL00000000000000202254 | 202254 | Wydział Blach Transformatorowych Stalprodukt S.A. | STALPRODUKT S.A. | 16 896 | 16 896 | 16 896 | 16 896 | 16 896 | 84 480 |
| PL00000000000000203105 | 203105 | KGHM Polska Miedź S.A., Oddział Huta Miedzi LEGNICA | KGHM Polska Miedź S.A. | 56 269 | 56 269 | 56 269 | 56 269 | 56 269 | 281 345 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| PL00000000000202107 | 202107 | Instalacja Produkcji Styrenu | Synthos Dwory 7 spółka z ograniczoną odpowiedzialnością spółka jawna | 44 852 | 44 852 |
| PL00000000000000279 | 279 | Elektrociepłownia EC 1 | Veolia Industry Polska sp z o.o. | 2 347 | 2 347 |
| PL00000000000000277 | 277 | Elektrociepłownia | ANWIL S.A. | 25 976 | 25 309 |
| PL00000000000000487 | 487 | Instalacja produkcji cukru | PfeiferLangen Polska S.A | 33 250 | 33 250 |
| PL00000000000000482 | 482 | Instalacja produkcji cukru | Krajowa Spółka Cukrowa Spółka Akcyjna | 27 568 | 27 568 |
| PL00000000000000646 | 646 | Instalacja produkcji cukru | Krajowa Spółka Cukrowa Spółka Akcyjna | 23 287 | 23 287 |
| PL00000000000000475 | 475 | Instalacja produkcji cukru | Krajowa Spółka Cukrowa Spółka Akcyjna w Toruniu | 22 775 | 22 775 |
| PL00000000000000643 | 643 | Instalacja produkcji cukru | Krajowa Spółka Cukrowa Spółka Akcyjna | 35 621 | 35 621 |
| PL0000000000000000008 | 8 | TAURON Wytwarzanie S.A. - Oddział Elektrownia Stalowa Wola w Stalowej Woli | TAURON Wytwarzanie S.A. | 11 992 | 11 685 |
| PL0000000000000000007 | 7 | CEZ Skawina S.A. | CEZ Skawina S.A. | 32 420 | 31 587 |
| PL0000000000000000005 | 5 | ENEA Elektrownia Polaniec Spółka Akcyjna | ENEA Elektrownia Polaniec Spółka Akcyjna | 89 956 | 87 646 |
| PL0000000000000000004 | 4 | Elektrownia Kozienice - bloki 1-10 | ENEA Wytwarzanie sp. z o.o. | 2 195 | 2 139 |
| PL0000000000000000003 | 3 | PGE Górnictwo i Energetyka Konwencjonalna SA Oddział Elektrownia Turów | PGE Górnictwo i Energetyka Konwencjonalna S.A. | 16 120 | 15 706 |
| PL0000000000000000002 | 2 | PGE Górnictwo i Energetyka Konwencjonalna S.A. - Oddział Elektrownia Opole | PGE Górnictwo i Energetyka Konwencjonalna S.A. | 2 982 | 2 905 |
| PL00000000000000000942 | 942 | Zakład Produkcji Etanolu "Goświnowice" | BIOAGRA S.A. | 74 204 | 74 204 |
| PL00000000000000000941 | 941 | Euroglas Polska Sp. z o.o. | Euroglas Polska Sp. z o.o. | 238 144 | 238 144 |
| PL00000000000000000940 | 940 | Zakład Oleśnica | Wienerberger Ceramika Budowlana Sp. z o.o. | 40 286 | 40 286 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL0000000000000937 | 937 | Zakład Mleczarski | Polmlek Spółka z o.o. | 12 333 | 12 333 |
| PL0000000000000866 | 866 | Zakładowa kotłownia | TYMBARK-MWS SPÓŁKA Z OGRANICZONĄ ODPOWIEDZIALNOŚCIĄ | 3 448 | 3 448 |
| PL0000000000000926 | 926 | COGNOR S.A. Oddział Ferrostal Łabydy w Krakowie | COGNOR S.A. | 15 112 | 15 112 |
| PL0000000000000467 | 467 | Instalacja produkcji cukru | Sudzucker Polska Spółka Akcyjna | 15 779 | 15 779 |
| PL0000000000000466 | 466 | Instalacja produkcji cukru | Krajowa Spółka Cukrowa Spółka Akcyjna | 29 318 | 29 318 |
| PL0000000000000463 | 463 | Instalacja produkcji cukru | Nordzucker Polska Spółka Akcyjna | 28 169 | 28 169 |
| PL0000000000000266 | 266 | Instalacja do produkcji papieru | Metsa Tissue Krąpkowice Sp. z o.o. | 17 108 | 17 108 |
| PL0000000000000782 | 782 | Instalacja do produkcji papieru Włocławek | Firma "W.Lewandowski" PHU Fabryka Papieru we Włocławku | 3 071 | 3 071 |
| PL0000000000000626 | 626 | WEPA Piechowice Sp. z.o.o. | WEPA Piechowice Sp. z o.o. | 13 840 | 13 840 |
| PL0000000000000909 | 909 | Instalacje do suszenia włókien drzewnych - suszarnie | Kronospan Polska Sp. z o.o. | 80 029 | 80 029 |
| PL0000000000000908 | 908 | Instalacja nr 1 Paroc Polska Sp. z o.o. | Paroc Polska Sp. z o.o. | 40 285 | 40 285 |
| PL0000000000000907 | 907 | INSTALACJA DO PRODUKCJI WELNY SKALNEJ ROCKWOOL POL. MAŁKINIA | ROCKWOOL Polska Sp. z o.o. | 56 640 | 56 640 |
| PL0000000000000905 | 905 | Alchemia S.A. Oddział Rurexpol w Częstochowie | Alchemia S.A. | 8 879 | 8 879 |
| PL0000000000000896 | 896 | Zakład Walcownia Blach Grubych ISD Huty Częstochowa Sp. z o.o. | Liberty Częstochowa Sp. z o.o. | 25 595 | 25 595 |
| PL0000000000000890 | 890 | Pfeiderer Wieruszów Sp. z o.o. | Pfeiderer Wieruszów Sp. z o.o. | 53 412 | 53 412 |
| PL0000000000000260 | 260 | ARCTIC PAPER KOSTRZYN S.A. | Arctic Paper Kostrzyn S.A. | 86 759 | 86 759 |
| PL0000000000000257 | 257 | Kotlewnia Zakładowa | Signify Poland Sp. z o.o. | 0 | 0 |
| PL0000000000000458 | 458 | ArcelorMittal Poland S.A. Oddział Sosnowiec - Elektrociepłownia | ArcelorMittal Poland S.A. | 2 052 | 1 999 |
| PL0000000000000457 | 457 | Zakład Wytwarzania Kraków | TAMEH POLSKA sp. z o. o. | 1 577 | 1 537 |
| PL0000000000000456 | 456 | Elektrociepłownia | ArcelorMittal Poland S.A. | 2 426 | 2 364 |
| Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL00000000000000797 | 797 | Instalacja Elektrociepłowni | ORLEN Południe S.A. | 16 366 | 15 946 | 15 525 | 15 105 | 14 684 | 77 626 |
| PL00000000000000253 | 253 | Ciepłownia "Nowy Wirek" | WĘGLOKOKS ENERGIA ZCP sp. z o.o. | 360 | 360 | 360 | 360 | 360 | 1 800 |
| PL00000000000000889 | 889 | INSTALACJA ENERGETYCZNO-SUSZARNICZA | SWISS KRONO sp. z o.o. | 206 499 | 176 181 | 176 181 | 176 181 | 176 181 | 911 223 |
| PL00000000000000885 | 885 | Wielkie Piec i Stałownia | ArcelorMittal Poland S.A. | 706 922 | 706 922 | 706 922 | 706 922 | 706 922 | 3 534 610 |
| PL00000000000000881 | 881 | Kawernowy Podziemny Magazyn Gazu w Mogilnie | Gas Storage Poland sp. z o.o. (dawniej Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A.) | 3 043 | 3 043 | 3 043 | 3 043 | 3 043 | 15 215 |
| PL00000000000000865 | 865 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania w Sierakowicach | Leier Polska S.A. | 7 877 | 7 877 | 7 877 | 7 877 | 7 877 | 39 385 |
| PL00000000000000878 | 878 | Kronospan HPL Sp. z o.o. Kołownia Zakładowa | Kronospan HPL Sp. z o.o. | 12 227 | 12 227 | 12 227 | 12 227 | 12 227 | 61 135 |
| PL00000000000000853 | 853 | Ciepłownia Rejonowa Marlicza | Szczecińska Energetyka Sp. z o.o. | 33 | 33 | 33 | 33 | 33 | 165 |
| PL00000000000000649 | 649 | Żywieckie Zakłady Papiernicze "Solali" S.A. w upadłości | Żywieckie Zakłady Papiernicze "Solali" S.A. w upadłości | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| PL00000000000000251 | 251 | Ciepłownia "Biekszowice" | WĘGLOKOKS ENERGIA ZCP sp. z o.o. | 5 660 | 5 660 | 5 660 | 5 660 | 5 660 | 28 300 |
| PL00000000000000250 | 250 | Ciepłownia Miejska w Zambrowie | Zambrowskie Ciepłownictwo i Wodociągi Sp. z o.o. | 2 256 | 2 256 | 2 256 | 2 256 | 2 256 | 11 280 |
| PL00000000000000249 | 249 | Zakład Produkcyjny 12 "Śląsk" | Dalkia Polska Energia S.A. | 2 473 | 2 408 | 2 345 | 2 281 | 2 218 | 11 725 |
| PL00000000000000248 | 248 | Zakład Produkcyjny 9 "Wesoła" | Dalkia Polska Energia S.A. | 7 036 | 6 856 | 6 674 | 6 493 | 6 313 | 33 372 |
| PL00000000000000246 | 246 | Zakład Produkcyjny 6 "Wujek" | Dalkia Polska Energia S.A. | 4 184 | 4 076 | 3 968 | 3 861 | 3 754 | 19 843 |
| PL00000000000000245 | 245 | Zakład Produkcyjny 3 "Mysłowice" | Dalkia Polska Energia S.A. | 5 783 | 5 783 | 5 783 | 5 783 | 5 783 | 28 915 |
| PL00000000000000242 | 242 | Ciepłownia "Budryk" | Zakład Produkcji Ciepła "Zory" Sp. z o.o. | 1 271 | 1 271 | 1 271 | 1 271 | 1 271 | 6 355 |
| PL00000000000000447 | 447 | Packprofil Sp. z o.o. | Packprofil Sp. z o.o. | 4 840 | 4 840 | 4 840 | 4 840 | 4 840 | 24 200 |
| PL00000000000000647 | 647 | TEKTURA OPAKOWANIA PAPIER S.A. | TEKTURA OPAKOWANIA PAPIER S.A. | 13 354 | 13 354 | 13 354 | 13 354 | 13 354 | 66 770 |
| PL00000000000000444 | 444 | International Paper - Kwidzyn Sp. z o.o. | International Paper - Kwidzyn Sp. z o.o. | 178 996 | 178 996 | 178 996 | 178 996 | 178 996 | 894 980 |
| Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Идентификатор на инсталация | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL0000000000000767 | 767 | Kotłownia | Zakład Inżynierii Miejskiej Sp. z o.o. w Mikołowie | 1 948 | 1 948 | 1 948 | 1 948 | 1 948 | 9 740 |
| PL0000000000000240 | 240 | CIEPŁOWNIA KONSTANTYNOWSKA - PABIANICE | Zakład Energetyki Cieplnej Sp. z o.o. | 6 537 | 6 537 | 6 537 | 6 537 | 6 537 | 32 685 |
| PL0000000000000234 | 234 | ciepłownia | Zakład Energetyki Cieplnej w Łowiczu Sp. z o.o. | 4 007 | 4 007 | 4 007 | 4 007 | 4 007 | 20 035 |
| PL0000000000000227 | 227 | Ciepłownia C-01 | Zakład Energetyki Cieplnej Sp. z o.o. | 3 762 | 3 762 | 3 762 | 3 762 | 3 762 | 18 810 |
| PL0000000000000225 | 225 | Ciepłownia C31 Krotoszin | Veolia Energia Poznań S.A. | 2 308 | 2 308 | 2 308 | 2 308 | 2 308 | 11 540 |
| PL0000000000000745 | 745 | Ciepłownia w Żychlinie | ENERGA Kogeneracja Spółka z ograniczoną odpowiedzialnością | 1 658 | 1 615 | 1 572 | 1 530 | 1 487 | 7 862 |
| PL0000000000000215 | 215 | Ciepłownia Rejonowa Dąbksa | Szczecińska Energetyka Sp. z o.o. | 21 834 | 21 834 | 21 834 | 21 834 | 21 834 | 109 170 |
| PL0000000000000211 | 211 | SFW Energia Sp. z o.o. Eletrociepłownia Gliwice | SFW Energia Sp. z o.o. | 3 716 | 3 621 | 3 525 | 3 429 | 3 334 | 17 625 |
| PL0000000000000783 | 783 | Zakład Celulozy i Papieru | Stora Enso Poland S.A. | 55 282 | 46 303 | 46 303 | 46 303 | 46 303 | 240 494 |
| PL0000000000000781 | 781 | ICT Poland Sp. z o.o. | ICT Poland Sp. z o.o. | 50 264 | 50 264 | 50 264 | 50 264 | 50 264 | 251 320 |
| PL0000000000000827 | 827 | Instalacja do produkcji papieru o zdolności produkcyjnej powyżej 20T/24h | Hanke Tissue Sp. z o.o. | 9 086 | 9 086 | 9 086 | 9 086 | 9 086 | 45 430 |
| PL0000000000000641 | 641 | Fabryka Papieru i Tektury Beskidy Sp. z o.o. | Fabryka Papieru i Tektury Beskidy Sp. z o.o. | 4 311 | 4 311 | 4 311 | 4 311 | 4 311 | 21 555 |
| PL0000000000000439 | 439 | Instalacja do produkcji papieru lub tektury | FABRYKA PAPIERU CZERWONAK Sp. z o.o. | 4 309 | 4 309 | 4 309 | 4 309 | 4 309 | 21 545 |
| PL0000000000000438 | 438 | Sofidel Poland Sp. z o.o. | Sofidel Poland Sp. z o.o. | 21 054 | 21 054 | 21 054 | 21 054 | 21 054 | 105 270 |
| PL0000000000000210 | 210 | Ciepłownia C-2 | Veolia Wschód sp. z o.o. | 6 048 | 6 048 | 6 048 | 6 048 | 6 048 | 30 240 |
| PL0000000000000207 | 207 | Ciepłownia C-1 (K-18) | Veolia Wschód sp. z o.o. | 3 327 | 3 327 | 3 327 | 3 327 | 3 327 | 16 635 |
| PL0000000000000202 | 202 | Ciepłownia Miejska | ECO Malbork Sp. z o.o. | 5 211 | 5 211 | 5 211 | 5 211 | 5 211 | 26 055 |
| PL0000000000000193 | 193 | Elektrociepłownia | Przedsiębiorstwo Energetyki Cieplnej Sp. z o.o. w Wyszkowie | 2 976 | 2 900 | 2 824 | 2 746 | 2 670 | 14 116 |
| PL0000000000000189 | 189 | Ciepłownia nr 3 | ECO Tarnobrzeg Sp. z o.o. | 4 553 | 4 553 | 4 553 | 4 553 | 4 553 | 22 765 |
| PL0000000000000186 | 186 | Ciepłownia Miejska Nr 1 | ECO Kutno Sp. z o.o. | 4 538 | 4 538 | 4 538 | 4 538 | 4 538 | 22 690 |
| PL0000000000000690 | 690 | Ciepłownia Rejonowa | Przedsiębiorstwo Energetyki Cieplnej S.A. | 986 | 986 | 986 | 986 | 986 | 4 930 |
| Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL0000000000212018 | Egger Biskupiec Sp z o.o. | Egger Biskupiec sp. z o.o. | 51 671 | 47 124 | 246 987 |
| PL0000000000210718 | Zakład Produkcji Bibuły | Zakład Poligraficzny POL-MAK Przemysław Makowiak, Danuta Makowiak Sp. z o.o. | 5 616 | 5 616 | 28 080 |
| PL0000000000210697 | Instalacja do produkcji papieru | Schumacher Packaging Zakład Grudziądz Sp z o.o. | 19 920 | 19 920 | 99 600 |
| PL0000000000210589 | spalanie paliw | Frito Lay Sp. z o. o. | 5 874 | 5 874 | 29 370 |
| PL0000000000000621 | Zakład Honoratka | Wienerberger Ceramika Budowlana Sp. z o.o. | 8 060 | 8 060 | 40 300 |
| PL0000000000000595 | Zakład Lębork | Wienerberger Ceramika Budowlana Sp. z o.o. | 22 021 | 22 021 | 110 105 |
| PL0000000000000435 | Röben Polska Sp. z o.o. i Wspólnicy Sp. k. | Röben Polska Sp. z o.o. i Wspólnicy Sp. k. | 35 121 | 35 121 | 175 605 |
| PL0000000000000160 | Zakład Ciepłownicy "Brzeszcze" | WĘGLOKOKS ENERGIA NSE sp. z o.o. | 5 305 | 4 759 | 25 157 |
| PL0000000000000152 | Ciepłownia Międzyrzec Podlaski | Veolia Wschód sp. z o.o. | 2 490 | 2 490 | 12 450 |
| PL0000000000000151 | Ciepłownia Przyjaźń w Tarnowskich Górach | Veolia Południe Sp z o.o. | 8 277 | 8 277 | 41 385 |
| PL0000000000210719 | Ciepłownia | Animex Foods Spółka z ograniczoną odpowiedzialnością | 3 373 | 3 373 | 16 865 |
| PL0000000000210521 | CHP Zabrze | Fortum Silesia SA | 21 420 | 19 218 | 101 598 |
| PL0000000000210578 | Instalacja do produkcji wyrobów ziemniaczanych | Farm Frites Poland Spółka Akcyjna | 24 162 | 24 162 | 120 810 |
| PL0000000000210684 | Ciepłownia GETEC Polska Sp. z o.o. w Turku | GETEC Polska Sp. z o.o. | 4 134 | 4 134 | 20 670 |
| PL0000000000210474 | Walcownia WOST | Walcownie Ostrowieckie WOST S.A. | 6 545 | 6 545 | 32 725 |
| PL0000000000210352 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania | STAR-DUST Sp. z o.o. | 15 794 | 15 794 | 78 970 |
| PL0000000000210351 | Instalacja do produkcji szkła | TREND GROUP Sp. z o.o. | 21 443 | 21 443 | 107 215 |
| Идентификатор на инсталация | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне |
|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|
| PL0000000000210701 | produkcja wyrobów ceramicznych | KERAM Sp z o.o. | 2 974 | 2 974 | 2 974 | 2 974 | 14 870 |
| PL000000000000424 | Instalacja do produkcji materiałów ogniotrwałych za pomocą wypalania o wydajności powyżej 75 ton/dobę | Zakłady Magnezytowe "ROPCZYCE" S.A. | 11 399 | 11 399 | 11 399 | 11 399 | 56 995 |
| PL000000000000423 | VESUVIUS POLAND Sp. z o.o. | Vesvius Poland Sp. z o.o. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| PL000000000000848 | piec tunelowe do wypalania wyrobów ogniotrwałych | ArcelorMittal Refractories Sp. z o.o. | 9 928 | 9 928 | 9 928 | 9 928 | 49 640 |
| PL000000000000847 | piec obrotowy do wypalania klinkieru dolomitowego | ArcelorMittal Refractories Sp.z o.o. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| PL000000000000682 | Ferro Performance Materials Poland Sp. z o.o. | Ferro Performance Materials Poland Sp. z o.o. | 2 444 | 2 444 | 2 444 | 2 444 | 12 220 |
| PL000000000000517 | CIECH VITROSILICON S.A. Zakład Ilowa | CIECH Vitrosilicon S.A. | 17 158 | 10 806 | 10 806 | 10 806 | 60 382 |
| PL000000000000810 | Instalacja do produkcji szkła w tym włókna szklanego o zdolności produkcyjnej 200 Mg wytopu na dobę | STOELZLE Częstochowa Sp. z o.o. | 26 955 | 26 955 | 26 955 | 26 955 | 134 775 |
| PL000000000000150 | Ciepłownia "Zachód" | Enea Ciepło Sp. z. o. o. | 2 487 | 2 487 | 2 487 | 2 487 | 12 435 |
| PL000000000000149 | MPEC Sp. z o.o. Ciepłownia Ziętka 19 | Miejskie Przedsiębiorstwo Energetyki Cieplnej Sp. z o.o. | 2 163 | 2 163 | 2 163 | 2 163 | 10 815 |
| PL000000000000753 | Ciepłownia C-1 | Elektrociepłownia Piotrów trybunalski Spółka z o.o. | 5 044 | 5 044 | 5 044 | 5 044 | 25 220 |
| PL000000000000140 | Ciepłownia Zawiszów | Miejski Zakład Energetyki Cieplnej w Świdnicy Sp. z o.o. | 6 699 | 6 699 | 6 699 | 6 699 | 33 495 |
| PL000000000000596 | Ciepłownia - Biale Blota | Komunalne Przedsiębiorstwo Energetyki Cieplnej Spółka z o.o. | 656 | 656 | 656 | 656 | 3 280 |
| PL000000000000125 | Ciepłownia 1 Maja | POLSKA GRUPA GÓRNICZA S.A. Oddział Zakład Elektrociepłownie | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| PL000000000000121 | Elektrociepłownia Jankowice | POLSKA GRUPA GÓRNICZA S.A. Oddział Zakład Elektrociepłownie | 5 033 | 4 905 | 4 775 | 4 646 | 4 516 | 23 875 |
| PL000000000000115 | Ciepłownia | Energetyka Ciepła Spółka z. o. o. | 4 872 | 4 872 | 4 872 | 4 872 | 24 360 |
| PL000000000000210720 | Piece tunelowe do produkcji ceramicznych materiałów budowlanych | Przesiebiorstwo Przerobu Złomu Metali Sęgromet Sp. z o.o. | 3 300 | 3 300 | 3 300 | 3 300 | 16 500 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператор | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|---------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL0000000000210094 | 210094 | Kotłownia | Sery ICC Pasłek Sp. z o.o. | 6 943 | 6 943 |
| PL0000000000209565 | 209565 | Zakład "A" - MARCONI | Polcolorit S.A. | 24 434 | 24 434 |
| PL0000000000209782 | 209782 | Ceramika Tubądzin III Sp. z o.o., Sp. Komandytowa | Ceramika Tubądzin III Sp. z o.o. Sp. K. | 11 682 | 11 682 |
| PL0000000000209222 | 209222 | Kotłownia Zbiersk Cukrownia | Wojciech Wawrzyniak Destylacje Wawrzyniak Przedsiębiorstwo Handlowo Produkcyjne | 33 932 | 33 060 |
| PL0000000000209143 | 209143 | Zakład Września Oddział w Białżyńcach | Volkswagen Poznań Sp. z o.o. | 4 245 | 4 245 |
| PL0000000000209104 | 209104 | Wanny Szklarskie | Jrena Holding Group Sp. z o.o. | 0 | 0 |
| PL0000000000209148 | 209148 | Instalacja do produkcji papieru i tekury | Apis Sp. z o.o. | 14 197 | 14 197 |
| PL0000000000000514 | 514 | Wanna szklarska do produkcji szkła FLOAT 1 | Saint-Gobain Innovative Materials Polska sp. z o.o. | 96 002 | 96 002 |
| PL0000000000000419 | 419 | Huta szkła zakład w Gostyniu | Ardagh Glass S.A. | 46 344 | 46 344 |
| PL0000000000000512 | 512 | Huta Szkła | Signify Poland Sp. z o.o. | 27 042 | 27 042 |
| PL0000000000000416 | 416 | Huta szkła | O-I Poland S.A. | 110 737 | 110 737 |
| PL0000000000000415 | 415 | Krosno Glass Spółka Akcyjna | Krosno Glass Spółka Akcyjna | 32 358 | 32 358 |
| PL0000000000000766 | 766 | "Kama-Vitrum" Huta Szkła Sp. z o.o. | "Kama-Vitrum" Huta Szkła Sp. z o.o. | 6 661 | 6 661 |
| PL0000000000000762 | 762 | PL-0748-05 | GLOSS B-INVESTMENTS SPÓŁKA Z OGRANICZONĄ ODPOWIEDZIALNOŚCIĄ SPÓŁKA KOMANDYTOWA | 4 187 | 5 467 |
| PL0000000000000511 | 511 | Instalacja do produkcji szkła opakowaniowego | Stoelzle Wymiarki Sp. z o.o. | 13 336 | 13 336 |
| PL0000000000000559 | 559 | Centralna Ciepłownia | Celsium Sp. z o.o. | 3 010 | 3 010 |
| PL0000000000000108 | 108 | Ciepłownia Rzeszów | PGE Energia Ciepła S.A. | 3 700 | 3 700 |
| PL0000000000000106 | 106 | Ciepłownia Wola | PGNiG TERMIKA SA | 197 | 197 |
| PL0000000000000103 | 103 | Zakład Ciepłowniczy "Piast" | WĘGLOKOKS ENERGIA NSE sp. z o.o. | 7 191 | 7 191 |
| PL0000000000000532 | 532 | Ciepłownia Rydultowy Sp. z o.o. | Ciepłownia Rydultowy Sp. z o.o. | 2 403 | 2 403 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| PL0000000000000094 | 94 | "Ciepłownia Łańcut" Sp. z o. o. | "Ciepłownia Łańcut" Sp. z o. o. | 8 067 | 8 067 |
| PL000000000000208182 | 208182 | Elektrownia gazowo-parowa CCGT | PKN ORLEN S.A. | 28 437 | 27 707 |
| PL000000000000209024 | 209024 | Colorobbia Polska Sp. z o. o. | Colorobbia Polska Sp. z o. o. | 2 474 | 2 474 |
| PL000000000000208923 | 208923 | POLSKIE LNG SA Terminal Regazyfikacyjny LNG | POLSKIE LNG SA | 22 693 | 22 693 |
| PL000000000000207783 | 207783 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania | CERRAD Sp. z o. o. | 33 558 | 33 558 |
| PL000000000000208202 | 208202 | Tłocznia gazu Jeleniów | Operator Gazociągów Przesyłowych GAZ-SYSTEM S.A. | 824 | 824 |
| PL000000000000207962 | 207962 | Instalacja do produkcji papieru | Fabryka Papieru Kaczory Spółka z ograniczoną odpowiedzialnością | 4 104 | 4 104 |
| PL000000000000207803 | 207803 | spalanie paliw | BGW Sp. z o. o. | 43 193 | 43 193 |
| PL000000000000208882 | 208882 | Solvay Poland Sp z o. o. | Solvay Poland sp. z o. o. | 30 769 | 30 769 |
| PL00000000000000754 | 754 | Huta Szkła "Orzesze" | CP Glass S.A. | 61 290 | 61 290 |
| PL00000000000000412 | 412 | Huta Szkła w Jedlicach | BA GLASS POLAND Sp. z o. o. | 50 559 | 50 559 |
| PL00000000000000411 | 411 | Saint-Gobain Innovative Materials Polska Sp. z o. o. Oddział Glass w Jaroszowcu | Saint-Gobain Innovative Materials Polska Sp. z o. o. | 10 727 | 10 727 |
| PL00000000000000509 | 509 | huta szkła | Zignago Vetro Polska Spółka Akcyjna | 27 899 | 27 899 |
| PL00000000000000410 | 410 | HEINZ-GLAS Działdowo Sp. z o. o. | HEINZ-GLAS Działdowo Sp. z o. o. | 17 020 | 17 020 |
| PL00000000000000494 | 494 | Instalacja do produkcji wapna w Częstochowie | Zakłady Wapiennicze Lhoist S.A. | 85 557 | 85 557 |
| PL00000000000000093 | 93 | MPEC Sp. z o. o. Ciepłownia Julian | Miejskie Przedsiębiorstwo Energetyki Ciepłej Sp. z o. o. | 3 928 | 3 928 |
| PL00000000000000090 | 90 | Elektrociepłownia Czechnica | Zespół Elektrociepłowni Wrocławskich KOGENERACJA S.A. | 32 220 | 31 392 |
| PL00000000000000086 | 86 | PGE Energia Ciepła S.A. Oddział Elektrociepłownia w Bydgoszczy, EC Bydgoszcz II | PGE Energia Ciepła S.A. | 48 230 | 46 991 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL0000000000000085 | 85 | PGE Energia Ciepła S.A. Oddział Elektrociepłownia w Bydgoszczy | PGE Energia Ciepła S.A. | 3 328 | 3 328 | 3 328 | 3 328 | 3 328 | 16 640 |
| PL0000000000000082 | 82 | Elektrociepłownia Miechowice | Fortum Silesia SA | 4 987 | 4 860 | 4 731 | 4 603 | 4 475 | 23 656 |
| PL000000000000207726 | 207726 | Zakład Produkcji Welny Mineralnej Skalnej | PETRALANA Spółka Akcyjna | 22 360 | 22 360 | 22 360 | 22 360 | 22 360 | 111 800 |
| PL000000000000207000 | 207000 | Kawernowy Podziemny Magazyn Gazu Kosakowo | Gas Storage Poland sp. z o.o. (dawniej Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A.) | 1 010 | 1 010 | 1 010 | 1 010 | 1 010 | 5 050 |
| PL000000000000206967 | 206967 | Instalacja do produkcji szkła | Dekorglass Działdowo S.A. | 6 993 | 6 993 | 6 993 | 6 993 | 6 993 | 34 965 |
| PL000000000000206786 | 206786 | Kotłownia | Okrygowa Spółdzielnia Młecznarska w Kole | 11 770 | 11 770 | 11 770 | 11 770 | 11 770 | 58 850 |
| PL000000000000206702 | 206702 | Blok Gazowo-Parowy Glogów | KGHM Polska Miedź S.A. | 6 955 | 6 776 | 6 598 | 6 419 | 6 240 | 32 988 |
| PL000000000000206089 | 206089 | Blok Gazowo-Parowy Polkowice | KGHM Polska Miedź S.A. | 8 476 | 8 258 | 8 040 | 7 822 | 7 604 | 40 200 |
| PL000000000000205709 | 205709 | Kopalnia Ropy Naftowej i Gazu Ziemnego Lubiatów Ośrodek Centralny | Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. w WarszawieOddział w Zielonej Górze | 25 053 | 22 217 | 22 217 | 22 217 | 22 217 | 113 921 |
| PL00000000000000383 | 383 | LAFARGE CEMENT S.A. | LAFARGE CEMENT S.A. | 979 544 | 979 544 | 979 544 | 979 544 | 979 544 | 4 897 720 |
| PL00000000000000382 | 382 | Lafarge Cement S.A. Oddział w Bielawach | Lafarge Cement S.A. | 1 093 011 | 1 093 011 | 1 093 011 | 1 093 011 | 1 093 011 | 5 465 055 |
| PL00000000000000490 | 490 | Góraźdze Cement S.A. | Góraźdze Cement S.A. | 2 375 255 | 2 375 255 | 2 375 255 | 2 375 255 | 2 375 255 | 11 876 275 |
| PL00000000000000381 | 381 | CEMEX Polska Sp. z o.o. Zakład Cementownia Rudniki | CEMEX POLSKA Sp. z o. o. | 261 908 | 261 908 | 261 908 | 261 908 | 261 908 | 1 309 540 |
| PL00000000000000378 | 378 | Dyckerhoff Polska Sp. z o.o. | Dyckerhoff Polska Sp. z o.o. | 813 061 | 813 061 | 813 061 | 813 061 | 813 061 | 4 065 305 |
| PL00000000000000375 | 375 | Instalacja spiekania rud metali | ArcelorMittal Poland S.A. | 891 604 | 891 604 | 891 604 | 891 604 | 891 604 | 4 458 020 |
| PL00000000000000081 | 81 | Elektrociepłownia "Mikołaj" | WĘGLOKOKS ENERGIA ZCP sp. z o.o. | 9 657 | 9 409 | 9 161 | 8 913 | 8 665 | 45 805 |
| PL00000000000000078 | 78 | Zakład Produkcyjny 5 "Wieczorek" | Dalkia Polska Energia S.A. | 9 467 | 9 224 | 8 981 | 8 736 | 8 494 | 44 902 |
| PL00000000000000077 | 77 | Zakład Produkcyjny 4 "Murcki" | Dalkia Polska Energia S.A. | 6 852 | 6 852 | 6 852 | 6 852 | 6 852 | 34 260 |
| PL00000000000000076 | 76 | ELSEN S.A. Elektrociepłownia ECI | Elsen S.A. | 2 210 | 2 153 | 2 096 | 2 040 | 1 983 | 10 482 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL0000000000000075 | 75 | PGNiG TERMIKA Energetyka Przemysłowa S.A. Oddział "Susiec" | PGNiG TERMIKA Energetyka Przemysłowa S.A. | 3 447 | 3 359 | 3 270 | 3 181 | 3 093 | 16 350 |
| PL0000000000000074 | 74 | PGNiG TERMIKA Energetyka Przemysłowa S.A. Oddział "Pniówek" | PGNiG TERMIKA Energetyka Przemysłowa S.A. | 9 395 | 9 153 | 8 912 | 8 671 | 8 430 | 44 561 |
| PL0000000000000094 | 954 | SCO-PAK S. A. w restrukturyzacji | SCO-PAK S. A. w restrukturyzacji | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| PL000000000000203186 | 203186 | GRANGES Konin S.A. (Dawniej Impexmetal S.A) | GRANGES Konin S.A. (Dawniej Impexmetal S.A) | 21 230 | 21 230 | 21 230 | 21 230 | 21 230 | 106 150 |
| PL000000000000202435 | 202435 | Instalacje formaliny SILEKOL | Silekol sp. z o.o. | 13 133 | 13 133 | 13 133 | 13 133 | 13 133 | 65 665 |
| PL000000000000202552 | 202552 | Zakład Ceramiki Budowlanej "OWCZARY" R.E.R. Stępień Sp. Jawna | Zakład Ceramiki Budowlanej "OWCZARY" R.E.R. Stępień Sp. Jawna | 19 450 | 19 450 | 19 450 | 19 450 | 19 450 | 97 250 |
| PL000000000000203112 | 203112 | Jednostki Produkcyjne | Grupa Azoty S.A. | 463 828 | 463 828 | 463 828 | 463 828 | 463 828 | 2 319 140 |
| PL000000000000202074 | 202074 | KNAUF Belchatów Sp. z o.o. Oddział w Opolu | KNAUF Belchatów Sp. z o.o. | 15 587 | 15 587 | 15 587 | 15 587 | 15 587 | 77 935 |
| PL00000000000000488 | 488 | Stalownia ISD Huta Częstochowa | Liberty Częstochowa Sp. z o.o. | 22 754 | 22 754 | 22 754 | 22 754 | 22 754 | 113 770 |
| PL00000000000000733 | 733 | STALOWNIA | ALCHEMIA S.A. | 8 895 | 8 895 | 8 895 | 8 895 | 8 895 | 44 475 |
| PL00000000000000373 | 373 | Stalownia | Cognor S.A. | 28 067 | 28 067 | 28 067 | 28 067 | 28 067 | 140 335 |
| PL00000000000000371 | 371 | Stalownia | CMC Poland Sp. z o.o. | 122 217 | 122 217 | 122 217 | 122 217 | 122 217 | 611 085 |
| PL00000000000000657 | 657 | STALOWNIA | Celsa "Huta Ostrowiec" Sp. z o.o. | 72 056 | 72 056 | 72 056 | 72 056 | 72 056 | 360 280 |
| PL00000000000000370 | 370 | Kokszownia | ArcelorMittal Poland S.A. | 663 128 | 663 128 | 663 128 | 663 128 | 663 128 | 3 315 640 |
| PL00000000000000365 | 365 | Kokszownia Radlin | JSW KOKS S.A. | 167 742 | 167 742 | 167 742 | 167 742 | 167 742 | 838 710 |
| PL00000000000000363 | 363 | Kokszownia Częstochowa Nowa Sp. z o.o. | Kokszownia Częstochowa Nowa Sp. z o.o. | 159 284 | 159 284 | 159 284 | 159 284 | 159 284 | 796 420 |
| PL00000000000000073 | 73 | PGNiG TERMIKA Energetyka Przemysłowa S.A. Oddział "Zofiówka" | PGNiG TERMIKA Energetyka Przemysłowa S.A. | 19 280 | 18 784 | 18 288 | 17 793 | 17 298 | 91 443 |
| PL00000000000000072 | 72 | PGNiG TERMIKA Energetyka Przemysłowa S.A. Oddział "Moszczenica" | PGNiG TERMIKA Energetyka Przemysłowa S.A. | 4 458 | 4 343 | 4 228 | 4 114 | 3 999 | 21 142 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL0000000000000069 | 69 | Zakład Z-2 Knurów | Przedsiębiorstwo Energetyczne Megawat Sp. z o.o. | 7 478 | 7 285 | 7 093 | 6 901 | 6 709 | 35 466 |
| PL0000000000000067 | 67 | Zakład Wytwarzania Bielsko- Biała Elektrociepłownia Bielsko- Północ EC2 | TAURON Ciepło sp. z o.o. | 8 881 | 8 652 | 8 424 | 8 196 | 7 968 | 42 121 |
| PL00000000000000529 | 529 | Elektrociepłownia Zakrzów | EC Zakrzów Spółka z ograniczoną odpowiedzialnością Spółka komandytowa | 360 | 360 | 360 | 360 | 360 | 1 800 |
| PL0000000000000202388 | 202388 | Tłocznia Gazu Jarosław I i II | Operator Gazociągów Przesyłowych GAZ-SYSTEM S.A. | 3 607 | 3 607 | 3 607 | 3 607 | 3 607 | 18 035 |
| PL0000000000000203354 | 203354 | INSTALACJA FORMALDEHYDOWO- KLEJOWA | SWISS KRONO sp. z o.o. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| PL0000000000000202779 | 202779 | Zakład produkcji płyt gipsowo- kartonowych w Leszczach | Siniat Sp. z o.o. | 8 024 | 8 024 | 8 024 | 8 024 | 8 024 | 40 120 |
| PL0000000000000202433 | 202433 | CERSANIT III S.A. | CERSANIT S.A. | 50 090 | 50 090 | 50 090 | 50 090 | 50 090 | 250 450 |
| PL0000000000000202096 | 202096 | Instalacja do produkcji sadzy | Orion Engineered Carbons Sp. z o.o. | 72 190 | 72 190 | 72 190 | 72 190 | 72 190 | 360 950 |
| PL00000000000000652 | 652 | MMG Spółka z o. o. | MMG spółka z ograniczoną odpowiedzialnością | 45 782 | 45 782 | 45 782 | 45 782 | 45 782 | 228 910 |
| PL00000000000000650 | 650 | LOTOS Asfalt Sp. z o.o. Zakład Produkcyjny Jasło | LOTOS Asfalt Sp. z o.o. | 3 950 | 3 950 | 3 950 | 3 950 | 3 950 | 19 750 |
| PL00000000000000362 | 362 | Polski Koncern Naftowy ORLEN S.A. | Polski Koncern Naftowy ORLEN S.A. | 3 384 766 | 3 384 766 | 3 384 766 | 3 384 766 | 3 384 766 | 16 923 830 |
| PL00000000000000730 | 730 | Instalacja Oksydacji Asfaltów | ORLEN Południe S.A. | 3 211 | 3 211 | 3 211 | 3 211 | 3 211 | 16 055 |
| PL00000000000000361 | 361 | Instalacje rafineryjne GL SA | Grupa LOTOS S.A. | 1 525 725 | 1 525 725 | 1 525 725 | 1 525 725 | 1 525 725 | 7 628 625 |
| PL00000000000000842 | 842 | Skoczowska Energetyka Cieplna | CNR Spółka z ograniczoną odpowiedzialnością Skoczowska Energetyka Cieplna Sp.k. | 5 248 | 5 248 | 5 248 | 5 248 | 5 248 | 26 240 |
| PL00000000000000929 | 929 | Suszarnia wiórów | Kronospan Polska Sp. z o.o. | 51 982 | 34 245 | 34 245 | 34 245 | 34 245 | 188 962 |
| PL00000000000000434 | 434 | Cerpol Kozłówce Sp. z o.o. | CERPOL-KOZŁOWICE Sp. z o.o. | 12 412 | 12 412 | 12 412 | 12 412 | 12 412 | 62 060 |
| PL00000000000000429 | 429 | LHL Klinkier Sp. z o.o. | GZCB Sp. z o.o. | 6 175 | 6 175 | 6 175 | 6 175 | 6 175 | 30 875 |
| PL00000000000000844 | 844 | Zakład Paczków | Wienerberger Ceramika Budowlana Sp. z o.o. | 10 322 | 9 805 | 9 805 | 9 805 | 9 805 | 49 542 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL0000000000000543 | 543 | Ceramika Budowlana Lewkowo Sp. z o.o. | Ceramika Budowlana Lewkowo Sp. z o.o. | 6 744 | 6 744 | 6 744 | 6 744 | 6 744 | 33 720 |
| PL0000000000000775 | 775 | Kotłownia centralna | Przedsiębiorstwo Energetyki Cieplnej Geotermia Podhalańska S.A. | 442 | 430 | 419 | 408 | 396 | 2 095 |
| PL0000000000000684 | 684 | Ciepłownia w Starachowicach | Celsium Sp. z o.o. | 1 725 | 1 681 | 1 636 | 1 592 | 1 547 | 8 181 |
| PL0000000000000773 | 773 | Ciepłownia | Przedsiębiorstwo Ciepłowniczo-Uslugowe Pianczewo Sp. z o.o. | 2 308 | 2 308 | 2 308 | 2 308 | 2 308 | 11 540 |
| PL0000000000000838 | 838 | Kotłownia Osiedlowa | Miejskie Przedsiębiorstwo Energetyki Cieplnej Nowy Targ Sp. z o.o. | 2 349 | 2 349 | 2 349 | 2 349 | 2 349 | 11 745 |
| PL0000000000000161 | 161 | Zakład Ciepłowniczy "Czeczot" | WĘGLOKOKS ENERGIA NSE sp. z o.o. | 3 627 | 3 627 | 3 627 | 3 627 | 3 627 | 18 135 |
| PL0000000000000358 | 358 | Kotłownia i palniki gazowe | Volkswagen Poznań Sp. z o.o. | 4 459 | 4 459 | 4 459 | 4 459 | 4 459 | 22 295 |
| PL0000000000000526 | 526 | Elektrociepłownia E-2 Polkowice | Energetyka Sp. z o.o. | 5 745 | 5 597 | 5 450 | 5 302 | 5 155 | 27 249 |
| PL000000000000053 | 53 | PGE Energia Ciepła S.A. Oddział Elektrociepłownia w Zgierzu | PGE Energia Ciepła S.A. | 7 565 | 7 369 | 7 175 | 6 981 | 6 786 | 35 876 |
| PL000000000000051 | 51 | Elektrociepłownia Gdyńska | PGE Energia Ciepła S.A. Oddział wybrzeże w Gdańsku | 47 191 | 45 978 | 44 766 | 43 553 | 42 341 | 223 829 |
| PL000000000000050 | 50 | Elektrociepłownia Gdańska | PGE Energia Ciepła S.A. Oddział Wybrzeże w Gdańsku | 92 070 | 89 704 | 87 338 | 84 973 | 82 607 | 436 692 |
| PL000000000000203087 | 203087 | ZAK Spółka Akcyjna | Grupa Azoty Zakłady Azotowe Kędzierzyn Spółka Akcyjna | 837 055 | 837 055 | 837 055 | 837 055 | 837 055 | 4 185 275 |
| PL0000000000000659 | 659 | Kotłownia | ArcelorMittal Warszawa Sp. z o.o. | 2 352 | 2 352 | 2 352 | 2 352 | 2 352 | 11 760 |
| PL000000000000202534 | 202534 | Instalacja do produkcji formaliny | KRONOSPAN CHEMICAL SZCZECINEK Sp. z o.o. | 4 372 | 4 372 | 4 372 | 4 372 | 4 372 | 21 860 |
| PL000000000000202384 | 202384 | Instalacja do produkcji amoniaku | Grupa Azoty Zakłady Chemiczne POLICE SA | 638 292 | 638 292 | 638 292 | 638 292 | 638 292 | 3 191 460 |
| PL000000000000202073 | 202073 | Instalacja do produkcji węglowodorów aromatycznych i odzysku kwasu siarkowego | Petrochemia - Blachownia Sp. z o.o. | 12 863 | 12 863 | 12 863 | 12 863 | 12 863 | 64 315 |
| PL000000000000202697 | 202697 | Instalacja do produkcji amoniaku | ANWIL S.A. | 670 854 | 670 854 | 670 854 | 670 854 | 670 854 | 3 354 270 |
| PL000000000000202292 | 202292 | Ceramika Tubądzin II Sp. z o.o. | Ceramika Tubądzin II Sp. Z o.o. | 24 685 | 24 685 | 24 685 | 24 685 | 24 685 | 123 425 |
| PL000000000000202274 | 202274 | Ceramika Tubądzin Sp. z o.o. | Ceramika Tubądzin Sp. z o.o. | 14 433 | 14 433 | 14 433 | 14 433 | 14 433 | 72 165 |
| PL000000000000202682 | 202682 | Nova Ceramica Sp. z o.o. | Nova Ceramica Sp. z o.o. | 5 611 | 5 611 | 5 611 | 5 611 | 5 611 | 28 055 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператор | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|---------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| PL0000000000000629 | 629 | Maszyna papiernicza do produkcji bibułki tissue | Velvet CARE sp. z o.o. | 23 789 | 23 789 | 23 789 | 23 789 | 23 789 | 118 945 |
| PL0000000000000350 | 350 | CIEPŁOWNIA CZARNA WODA | SW-SOLAR CZARNA WODA SP. Z O.O. | 21 780 | 21 780 | 21 780 | 21 780 | 21 780 | 108 900 |
| PL0000000000000346 | 346 | Ciepłownia | Zakłady Mięsne ŁUKÓW Spółka Akcyjna | 1 865 | 1 865 | 1 865 | 1 865 | 1 865 | 9 325 |
| PL0000000000000709 | 709 | Ciepłownia ZPM Mragowo | ZPM Mragowo | 14 753 | 14 753 | 14 753 | 14 753 | 14 753 | 73 765 |
| PL0000000000000708 | 708 | CIEPŁOWNIA ZPM W GRAJEWIE | ZPM Grajewo | 11 207 | 11 207 | 11 207 | 11 207 | 11 207 | 56 035 |
| PL0000000000000337 | 337 | Ciepłownia | Spółdzielnia Mleczarska MLEKOVITA | 23 696 | 23 696 | 23 696 | 23 696 | 23 696 | 118 480 |
| PL0000000000000329 | 329 | Przedsiębiorstwo Przemysłu Spożywczego "PEPES" Spółka Akcyjna w Łomży | Przedsiębiorstwo Przemysłu Spożywczego "PEPES" Spółka Akcyjna w Łomży | 7 088 | 7 088 | 7 088 | 7 088 | 7 088 | 35 440 |
| PL0000000000000828 | 828 | Elektrociepłownia "Zielona Góra" S.A. | Elektrociepłownia "Zielona Góra" S.A. | 18 331 | 17 860 | 17 389 | 16 918 | 16 448 | 86 946 |
| PL0000000000000046 | 46 | Elektrociepłownia Zabrze | Fortum Silesia SA | 4 619 | 4 501 | 4 382 | 4 263 | 4 144 | 21 909 |
| PL0000000000000043 | 43 | Elektrociepłownia Zakład Inowrocław | CIECH Soda Polska S.A. | 14 267 | 13 900 | 13 534 | 13 167 | 12 801 | 67 669 |
| PL0000000000000042 | 42 | Zakład Produkcyjny 13 "Szopienice" | Dalkia Polska Energia S.A. | 3 473 | 3 473 | 3 473 | 3 473 | 3 473 | 17 365 |
| PL0000000000000705 | 705 | Elektrociepłownia Starogard Sp. z o.o. | Elektrociepłownia Starogard Sp. z o.o. | 11 867 | 11 562 | 11 257 | 10 952 | 10 647 | 56 285 |
| PL0000000000000951 | 951 | CHP Częstochowa | Fortum Power and Heat Polska Sp. z o.o. | 21 195 | 20 649 | 20 105 | 19 561 | 19 016 | 100 526 |
| PL0000000000002077 | 202077 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania | Stargres Sp. z o.o. | 13 968 | 13 968 | 13 968 | 13 968 | 13 968 | 69 840 |
| PL0000000000002081 | 202081 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania | Ceramika Końskie Sp. z o.o. | 14 162 | 14 162 | 14 162 | 14 162 | 14 162 | 70 810 |
| PL0000000000002080 | 202080 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania | Cotto-Petrus Sp. z o.o. | 15 993 | 15 993 | 15 993 | 15 993 | 15 993 | 79 965 |
| PL0000000000002141 | 202141 | Zakład produkcyjny "Śląsk" | CERSANIT S.A. | 14 229 | 14 229 | 14 229 | 14 229 | 14 229 | 71 145 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| PL0000000000202140 | 202140 | Zakład produkcyjny "Pomorze" | CERSANIT S.A. | 26 944 | 26 944 |
| PL0000000000203611 | 203611 | Instalacja Produkcji Wyrobów Ceramicznych Opoczno | Ceramika Paradyż Sp. z o.o. | 4 765 | 4 765 |
| PL0000000000000570 | 570 | Instalacja do produkcji płyt | "Homanit Polska Spółka z o.o. i Spółka Komandytowa" | 44 281 | 44 281 |
| PL0000000000000538 | 538 | Kotłownia NSK Bearings Polska S.A. | NSK Bearings Polska S.A. | 1 146 | 1 146 |
| PL0000000000000683 | 683 | Elektrociepłownia E-4 Legnica | Energetyka sp. z o.o. | 136 742 | 133 228 |
| PL0000000000000680 | 680 | Elektrociepłownia E-3 Glogów | Energetyka Sp. z o.o. | 2 602 | 2 536 |
| PL0000000000000310 | 310 | Kotłownia zakładowa | Homanit Krosno Odrzańskie Sp. z o.o. | 51 168 | 51 168 |
| PL0000000000000306 | 306 | CIEPŁOWNIA FENICE W TYCHACH | FENICE POLAND SP. Z O.O. | 6 640 | 6 640 |
| PL0000000000000789 | 789 | Elektrociepłownia Spółka z o.o. | Elektrociepłownia Spółka z o.o. | 4 212 | 4 212 |
| PL0000000000000671 | 671 | Ciepłownia gazowo-olejowa | Dolnośląskie zakłady Usługowo-Produkcyjne DOZAMEL Sp. z o.o. | 1 093 | 1 064 |
| PL0000000000000441 | 41 | ELEKTROCIEPŁOWNIA RZESZÓW BLOK GAZOWO PAROWY BGP BLOK GAZOWY SILNIKOWY BGS | PGE Energia Ciepła S.A. | 17 011 | 16 574 |
| PL0000000000000523 | 523 | Elektrociepłownia Marcel | POLSKA GRUPA GÓRNICZA S.A. Oddział Zakład Elektrociepłownie | 5 195 | 5 061 |
| PL0000000000000036 | 36 | PGE Energia Ciepła S.A. Oddział Elektrociepłownia w Gorzowie Wielkopolskim | PGE Energia Ciepła S.A. | 24 791 | 24 154 |
| PL0000000000000034 | 34 | Elektrociepłownia Kraśnik | Veolia Wschód Sp. z o.o. | 3 282 | 3 198 |
| PL0000000000000033 | 33 | Elektrociepłownia Elbląg | ENERGA Kogeneracja Spółka z ograniczoną odpowiedzialnością | 19 378 | 18 879 |
| PL000000000000203610 | 203610 | Instalacja Produkcji Wyrobów Ceramicznych Wielka Wola | Ceramika Paradyż Sp. z o.o. | 21 511 | 21 511 |
| PL000000000000203609 | 203609 | Instalacja Produkcji Wyrobów Ceramicznych Tomaszów 2 | Ceramika Paradyż Sp. z o.o. | 18 747 | 18 747 |
| PL000000000000203608 | 203608 | Instalacja Produkcji Wyrobów Ceramicznych Tomaszów 1 | Ceramika Paradyż Sp. z o.o. | 15 658 | 15 658 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| PL0000000000203607 | 203607 | Instalacja Produkcji Wyrobów Ceramicznych Paradyż | Ceramika Paradyż Sp. z o.o. | 13 730 | 13 730 |
| PL0000000000203133 | 203133 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania | Ceramika Gres S.A. | 10 017 | 10 017 |
| PL0000000000203129 | 203129 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania | Ceramika Nowa Gala S.A. | 13 166 | 13 166 |
| PL00000000000000953 | 953 | Instalacja do produkcji mas włóknistych i papieru | Stora Enso Narew Sp. z o.o. | 107 128 | 107 128 |
| PL00000000000000298 | 298 | Kotłownia | Cargill Poland Sp. z o.o. | 70 412 | 70 412 |
| PL00000000000000297 | 297 | KOTŁOWNIA | Grupa Żywiec S.A. Browar w Warce | 2 121 | 2 121 |
| PL00000000000000292 | 292 | elektrociepłownia EC II | Grupa Azoty Zakłady Chemiczne POLICE SA | 133 857 | 130 418 |
| PL00000000000000289 | 289 | Elektrociepłownia "Puławy" | Grupa Azoty Zakłady Azotowe "Puławy" S.A. | 10 486 | 9 947 |
| PL00000000000000441 | 441 | Mondi Świecie S.A. | Mondi Świecie S.A. | 378 834 | 378 834 |
| PL0000000000000203089 | 203089 | Zakłady Górniczo-Hutnicze "Bolesław" S.A. | Zakłady Górniczo-Hutnicze "Bolesław" S.A. | 171 559 | 173 999 |
| PL00000000000000648 | 648 | LOTOS Asfalt Sp. z o.o. Zakład Produkcyjny Gdańsk | LOTOS Asfalt Sp. z o.o. | 147 393 | 147 393 |
| PL00000000000000508 | 508 | Huta szkła płaskiego | Guardian Częstochowa Sp. z o.o. | 140 181 | 140 181 |
| PL00000000000000804 | 804 | KRNiGZ Dębno OC | Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. w WarszawieOddział w Zielonej Górze | 17 116 | 17 116 |
| ОбЩО | 22 962 227 | 22 863 401 | 22 827 590 | 22 791 789 | 22 755 984 | 114 200 991 |
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Португалия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| PT000000000000091 | 91 | Fapajal - Papermaking, SA. | Fapajal - Papermaking, SA. | 1 062 949 949 949 949 | 4 858 |
| | | | | | |
| ОБЩО | | | | 1 062 949 949 949 949 | 4 858 |
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Румъния
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| | | | | | |
| RO000000000000232 | 232 | UZINA TERMOELECTRICA MIDIA SA | SC UZINA TERMOELECTRICA MIDIA SA | 4 852 | 4 852 |
| | | | | | |
| RO000000000000212300 | 212300 | COMBINATUL DE CELULOZĂ ŞI HÂRTIE S.A. | COMBINATUL DE CELULOZĂ ŞI HÂRTIE S.A. | 13 051 | 12 763 |
| | | | | | |
| RO000000000000210540 | 210540 | TERMOIFICARE ORADEA | TERMOIFICARE ORADEA S.A. | 40 801 | 39 752 |
| | | | | | |
| RO000000000000210324 | 210324 | SC KRONOCHM SEBES SRL | SC KRONOCHM SEBES SRL | 4 875 | 4 875 |
| | | | | | |
| RO000000000000207680 | 207680 | S.C. CEMACON S.A. – Punct de lucru ZALAU | SC CEMACON SA | 5 117 | 5 117 |
| | | | | | |
| RO000000000000207679 | 207679 | SC EGGER Technologia SRL | SC EGGER Technologia SRL | 6 444 | 6 444 |
| | | | | | |
| RO000000000000207646 | 207646 | ETEX BUILDING PERFORMANCE SA - Punct de lucru Turceni | ETEX BUILDING PERFORMANCE SA | 8 424 | 8 424 |
| | | | | | |
| RO000000000000207235 | 207235 | SC PEHART TEC TISSUE SA | SC PEHART TEC TISSUE SA | 5 973 | 5 973 |
| | | | | | |
| RO000000000000204906 | 204906 | CIECH Soda Romania - Instalatie obtinere soda calcinata | CIECH Soda Romania SA | 131 212 | 131 212 |
| | | | | | |
| RO00000000000000287 | 287 | NORDENERGO PIPERA | NORDENERGO PIPERA SRL | 747 | 747 |
| | | | | | |
| RO00000000000000285 | 285 | SC ERDEMIR ROMANIA SRL | SC ERDEMIR ROMANIA SRL | 11 410 | 11 410 |
| | | | | | |
| RO00000000000000273 | 273 | SC CEMACON SA - PUNCT DE LUCRU RECEA | SC CEMACON SA | 16 229 | 16 229 |
| | | | | | |
| RO00000000000000270 | 270 | SC KRONOSPAN ROMANIA SRL | SC KRONOSPAN TRADING SRL | 46 281 | 46 281 |
| | | | | | |
| RO00000000000000268 | 268 | SC ANTERPRIZA ZAHAR BOD SRL | SC ANTERPRIZA ZAHAR BOD SRL | 3 476 | 3 476 |
BG 17.2.2022 г.
Официален вестник на Европейския съюз
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| RO000000000000264 | 264 | S.C. MONSANTO ROMANIA S.R.L. | S.C. MONSANTO ROMANIA S.R.L. | 922 | 922 |
| RO000000000000258 | 258 | SC CERAMUS SA | S.C. CERAMUS S.A. | 2 033 | 2 033 |
| RO000000000000256 | 256 | SC SAINT-GOBAIN CONSTRUCTION PRODUCTS ROMANIA S.R.L. - PL. ISOVER PLOIESTI | S.C SAINT-GOBAIN CONSTRUCTION PRODUCTS ROMANIA SRL | 10 711 | 10 711 |
| RO000000000000254 | 254 | SC Wienerberger SRL - Punct de lucru Tritenii de Jos | SC Wienerberger SRL | 19 181 | 19 181 |
| RO000000000000253 | 253 | CELCO S.A. | CELCO S.A. | 77 228 | 77 228 |
| RO000000000000250 | 250 | SC EGGER Romania SRL | SC EGGER Romania SRL | 50 671 | 49 369 |
| RO000000000000243 | 243 | TEREOS ROMANIA S.A. | TEREOS ROMANIA SA | 17 186 | 17 186 |
| RO000000000000237 | 237 | S.C. VIROMET S.A. | S.C. VIROMET S.A. | 6 858 | 6 858 |
| RO000000000000236 | 236 | SC Wienerberger SRL - Punct de lucru Sibiu | SC Wienerberger SRL | 17 081 | 17 081 |
| RO000000000000235 | 235 | SC Wienerberger SRL - Punct de lucru Gura Ocnițel | SC Wienerberger SRL | 13 025 | 13 025 |
| RO000000000000209 | 209 | Electrocentrale Paroseni | Societatea Complexul Energetic Hunedoara SA - Sucursala Electrocentrale Paroseni | 1 497 | 1 421 |
| RO000000000000197 | 197 | BA GLASS ROMANIA SA | BA GLASS ROMANIA SA | 40 200 | 40 200 |
| RO000000000000193 | 193 | SOCERAM SA - Punct de lucru Doicesti | SOCERAM S.A. | 22 011 | 22 011 |
| RO000000000000188 | 188 | SC Michelin Romania SA , punct de lucru Zalau Anvelope | MICHELIN ROMANIA SA | 3 755 | 3 755 |
| RO000000000000186 | 186 | BRIKSTON CONSTRUCTION SOLUTIONS SA - punct de lucru Sighisoara | SC BRIKSTON CONSTRUCTION SOLUTIONS SA | 33 194 | 33 194 |
| RO000000000000183 | 183 | S.C. SATURN S.A. ALBA IULIA | S.C. SATURN S.A. ALBA IULIA | 1 212 | 1 212 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-----------------------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------|
| RO0000000000000181 | 181 | SAINT-GOBAIN GLASS ROMANIA S.R.L. | SAINT-GOBAIN GLASS ROMANIA S.R.L. | 74 729 | 74 729 | 74 729 | 74 729 | 74 729 | 373 645 |
| RO0000000000000178 | 178 | Rompetrol Rafinare - Petromidia | Rompetrol Rafinare S.A. | 744 263 | 744 263 | 744 263 | 744 263 | 744 263 | 3 721 315 |
| RO0000000000000170 | 170 | SC PROMEX SA | SC PROMEX SA | 236 | 236 | 236 | 236 | 236 | 1 180 |
| RO0000000000000166 | 166 | Centrala termica Pirelli Tyres Romania SRL | PIRELLI TYRES ROMANIA SRL | 12 047 | 12 047 | 12 047 | 12 047 | 12 047 | 60 235 |
| RO0000000000000158 | 158 | SC CHIMCOMPLEX S.A. BORZESTI - Sucursala Ramnicu Valcea | SC CHIMCOMPLEX S.A. BORZESTI - Sucursala Ramnicu Valcea | 117 953 | 117 953 | 117 953 | 117 953 | 117 953 | 589 765 |
| RO0000000000000149 | 149 | COS TARGOVISTE SA | COS TARGOVISTE SA | 24 954 | 24 954 | 24 954 | 24 954 | 24 954 | 124 770 |
| RO0000000000000142 | 142 | SC KRONOSPAN SEBES SA | SC KRONOSPAN TRADING SRL | 114 336 | 114 336 | 114 336 | 114 336 | 114 336 | 571 680 |
| RO0000000000000141 | 141 | SC Wienerberger SRL - Punct de lucru Satuc | SC Wienerberger SRL | 10 062 | 10 062 | 10 062 | 10 062 | 10 062 | 50 310 |
| RO0000000000000134 | 134 | S.C. Holcim (Romania) S.A. - Ciment Alesd | S.C. Holcim (Romania) S.A. | 878 182 | 878 182 | 878 182 | 878 182 | 878 182 | 4 390 910 |
| RO0000000000000121 | 121 | SC EURO CARAMIDA SA | SC EURO CARAMIDA SA | 9 265 | 9 265 | 9 265 | 9 265 | 9 265 | 46 325 |
| RO0000000000000120 | 120 | SC ENET S.A. FOCSANI | ENET S.A. | 4 904 | 4 778 | 4 652 | 4 526 | 4 400 | 23 260 |
| RO0000000000000119 | 119 | S.C. Energoterm S.A. Tulcea C. A.F nr. 1 | S.C. Energoterm S.A. | 2 850 | 2 850 | 2 850 | 2 850 | 2 850 | 14 250 |
| RO0000000000000109 | 109 | Societatea Electrocentrale Constanta S.A. - Centrala Termoelectrica Palas - Constanta | SOCIETATEA ELECTROCENTRALE CONSTANTA S.A. | 25 784 | 25 122 | 24 459 | 23 797 | 23 134 | 122 296 |
| RO0000000000000107 | 107 | ELECTROCENTRALE BUCURESTI SA- CTE BUCURESTI SUD | ELECTROCENTRALE BUCURESTI S.A | 88 266 | 85 998 | 83 730 | 81 462 | 79 194 | 418 650 |
| RO0000000000000103 | 103 | ELECTROCENTRALE BUCURESTI SA- CTE PROGRESU | ELECTROCENTRALE BUCURESTI S.A | 59 772 | 58 236 | 56 700 | 55 165 | 53 629 | 283 502 |
| RO0000000000000100 | 100 | DS SMITH PAPER ZARNESTI S.R.L. | DS SMITH PAPER ZARNESTI S.R.L. | 40 050 | 40 050 | 40 050 | 40 050 | 40 050 | 200 250 |
| Идентификатор на инсталация | Идентификатор на инсталация (регистър на Съюза) | Наименование на инсталация | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| RO0000000000000084 | 84 CET TIMISOARA SUD | COMPANIA LOCALA DE TERMOFICARE COLTERM S.A. TIMISOARA | 18 348 | 17 876 | 17 405 | 16 933 | 16 462 | 87 024 |
| RO0000000000000082 | 82 SC COLONIA CLUJ-NAPOCA ENERGIE SRL | S.C. COLONIA CLUJ-NAPOCA ENERGIE S.R.L. | 3 097 | 3 017 | 2 938 | 2 858 | 2 779 | 14 689 |
| RO0000000000000078 | 78 EU-ETS nr. 2 | THERMOENERGY GROUP SA | 2 470 | 2 470 | 2 470 | 2 470 | 2 470 | 12 350 |
| RO0000000000000077 | 77 EU-ETS nr. 1 | THERMOENERGY GROUP SA | 7 955 | 7 749 | 7 545 | 7 341 | 7 137 | 37 727 |
| RO0000000000000074 | 74 S.C. CET GRIVITA S.R.L. | S.C. CET GRIVITA SRL | 5 125 | 4 994 | 4 862 | 4 730 | 4 598 | 24 309 |
| RO0000000000000073 | 73 CET Govora | SC CET Govora SA | 19 646 | 19 142 | 18 637 | 18 132 | 17 627 | 93 184 |
| RO0000000000000060 | 60 HEIDELBERGCEMENT ROMANIA S.A Fabrica de ciment Tasca | HEIDELBERGCEMENT ROMANIA S.A | 710 641 | 710 641 | 710 641 | 710 641 | 710 641 | 3 553 205 |
| RO0000000000000059 | 59 HEIDELBERGCEMENT ROMANIA S.A Fabrica de ciment Chisadaga | HEIDELBERGCEMENT ROMANIA S.A | 545 299 | 545 299 | 545 299 | 545 299 | 545 299 | 2 726 495 |
| RO0000000000000058 | 58 HEIDELBERGCEMENT ROMANIA S.A Fabrica de ciment Fieni | HEIDELBERGCEMENT ROMANIA S.A | 593 584 | 593 584 | 593 584 | 593 584 | 593 584 | 2 967 920 |
| RO0000000000000050 | 50 AZOMURES SA | AZOMURES SA | 1 238 321 | 1 238 321 | 1 238 321 | 1 238 321 | 1 238 321 | 6 191 605 |
| RO0000000000000049 | 49 S.C. AUTOMOBILE DACIA S.A. | S.C. AUTOMOBILE DACIA S.A. | 14 067 | 14 067 | 14 067 | 14 067 | 14 067 | 70 335 |
| RO0000000000000045 | 45 ArcelorMittal Hunedoara S.A. | ArcelorMittal Hunedoara S.A. | 33 566 | 33 566 | 33 566 | 33 566 | 33 566 | 167 830 |
| RO0000000000000044 | 44 LIBERTY GALATI S.A. | LIBERTY GALATI S.A. | 3 145 944 | 3 145 944 | 3 145 944 | 3 145 944 | 3 145 944 | 15 729 720 |
| RO0000000000000043 | 43 ARCELORMITTAL TUBULAR PRODUCTS ROMAN SA | ARCELORMITTAL TUBULAR PRODUCTS ROMAN | 16 941 | 16 941 | 16 941 | 16 941 | 16 941 | 84 705 |
| RO0000000000000042 | 42 SC CET ARAD SA | SC CET ARAD SA | 6 942 | 6 764 | 6 586 | 6 407 | 6 228 | 32 927 |
| RO0000000000000041 | 41 S.C. CET Hidrocarburi S.A. Arad | S.C. Centrala Electrica de Termoficare Hidrocarburi S.A. Arad | 8 185 | 7 975 | 7 765 | 7 554 | 7 344 | 38 823 |
| RO0000000000000039 | 39 SC Nitramonia BC SRL - Punct de lucru Slobozia | SC Nitramonia BC SRL | 288 498 | 288 498 | 288 498 | 288 498 | 288 498 | 1 442 490 |
| RO0000000000000038 | 38 SC AMBRO SA | SC AMBRO SA | 40 022 | 40 022 | 40 022 | 40 022 | 40 022 | 200 110 |
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|---------------------------------|-------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| RO0000000000000034 | 34 AGRANA ROMANIA SRL sucursala Roman | AGRANA ROMANIA SRL | 21 011 | 21 011 | 21 011 | 21 011 | 21 011 | 105 055 |
| RO0000000000000033 | 33 AGRANA ROMANIA SRL sucursala Buzau | AGRANA ROMANIA SRL | 12 501 | 12 501 | 12 501 | 12 501 | 12 501 | 62 505 |
| RO0000000000000032 | 32 SC AEROSTAR SA | SC AEROSTAR SA | 931 | 931 | 931 | 931 | 931 | 4 655 |
| RO0000000000000027 | 27 CTZ Casa Presei | COMPANIA MUNICIPALA TERMOENERGETICA BUCURESTI SA (CMTEB) | 7 793 | 7 793 | 7 793 | 7 793 | 7 793 | 38 965 |
| RO0000000000000026 | 26 PETROBRAZI | OMV PETROM SA | 530 756 | 530 756 | 530 756 | 530 756 | 530 756 | 2 653 780 |
| RO0000000000000020 | 20 OMV PETROM SA - Centrala Iprom, Statii de Compresoare Ticleni | OMV Petrom SA | 2 495 | 2 495 | 2 495 | 2 495 | 2 495 | 12 475 |
| RO0000000000000007 | 7 ROMCIM S.A. - Punct de lucru Medgidia | ROMCIM S.A. | 769 895 | 769 895 | 769 895 | 769 895 | 769 895 | 3 849 475 |
| | | | | | | | | |
| **ОБЩО** | | | 10 867 343 | 10 858 293 | 10 849 245 | 10 840 195 | 10 831 148 | 54 246 224 |
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Словакия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| SK0000000000000159 | 159 | Wienerberger s r.o. závod Zlaté Moravce | Wienerberger s r.o. závod Zlaté Moravce | 9 267 | 9 267 | 9 267 | 9 267 | 9 267 | 46 335 |
| SK0000000000000158 | 158 | Wienerberger s r. o., závod Boleráz | Wienerberger s r. o., závod Boleráz | 14 529 | 14 529 | 14 529 | 14 529 | 14 529 | 72 645 |
| | | | | 23 796 | 23 796 | 23 796 | 23 796 | 23 796 | 118 980 |
ОБЩО
ПРИЛОЖЕНИЕ XX
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Финландия
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| FI00000000000210687 | 210687 | Lk300 Terrafame Sotkamo | Adven Oy | 1 965 | 1 965 | 1 965 | 1 965 | 1 965 | 9 825 |
| FI0000000000000445 | 445 | Raahen terästehdas | Raahen Voima Oy, SSAB Europe Oy | 2 788 289 | 2 788 289 | 2 788 289 | 2 788 289 | 2 788 289 | 13 941 445 |
| FI0000000000000071 | 71 | Ruskeasuon lämpökeskus | Helen Oy | 928 | 928 | 928 | 928 | 928 | 4 640 |
| FI0000000000000070 | 70 | Patolan lämpökeskus | Helen Oy | 2 057 | 2 057 | 2 057 | 2 057 | 2 057 | 10 285 |
| FI0000000000000068 | 68 | Munkkisaaren lämpökeskus | Helen Oy | 121 | 121 | 121 | 121 | 121 | 605 |
| FI0000000000000067 | 67 | Lassilan lämpökeskus | Helen Oy | 4 352 | 4 352 | 4 352 | 4 352 | 4 352 | 21 760 |
| FI0000000000000066 | 66 | Jakomäen lämpökeskus | Helen Oy | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 5 |
| FI00000000000000623 | 623 | Borealis Polymers Oy: tuotantolaitokset | Salla Roni-Poranen | 581 682 | 581 682 | 581 682 | 581 682 | 581 682 | 2 908 410 |
| FI00000000000000610 | 610 | Tornion voimalaitos | Tornion Voima Oy | 100 914 | 98 321 | 95 727 | 93 135 | 90 541 | 478 638 |
| FI00000000000000553 | 553 | Lk 222 Nakkila | Adven Oy | 7 015 | 7 015 | 7 015 | 7 015 | 7 015 | 35 075 |
| FI00000000000000547 | 547 | Ratinan lämpökeskus | Tampereen Sähkölaitos Oy | 1 087 | 1 087 | 1 087 | 1 087 | 1 087 | 5 435 |
| FI00000000000000529 | 529 | Valkealan kompressoriasema | Gasgrid Finland Oy | 738 | 738 | 738 | 738 | 738 | 3 690 |
| FI00000000000000527 | 527 | Imatran kompressoriasema | Gasgrid Finland Oy | 164 | 164 | 164 | 164 | 164 | 820 |
| FI00000000000000512 | 512 | Korian tilitehdas | Wienerberger Oy Ab | 4 071 | 4 071 | 4 071 | 4 071 | 4 071 | 20 355 |
| FI00000000000000486 | 486 | Heinolan voimalaitos | Adven Oy | 12 570 | 12 248 | 11 924 | 11 602 | 11 278 | 59 622 |
| FI00000000000000478 | 478 | Savion voimalaitos | Keravan Energia Oy | 638 | 621 | 605 | 589 | 573 | 3 026 |
| FI00000000000000464 | 464 | Voimalaitos Power | Kokkolan Energia Oy | 33 298 | 32 442 | 31 586 | 30 731 | 29 875 | 157 932 |
| FI00000000000000462 | 462 | Kauttuan voimalaitos | Adven Oy | 2 113 | 2 058 | 2 003 | 1 949 | 1 895 | 10 018 |
| FI00000000000000460 | 460 | Jepuan lämpölaitos lk 204 | Adven Oy | 420 | 420 | 420 | 420 | 420 | 2 100 |
| Идентификатор на инсталляции | Идентификатор на инсталляции (регистрър на Съюза) | Наименование на инсталляция | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталация |
|-------------------------------|-------------------------------------------------|-----------------------------|---------------------------|-----------------------------|------------------------------------------|
| FI0000000000000459 | 459 Sastamalan lämpolaitos lk 199 | Adven Oy | 6 018 | 6 018 | 6 018 |
| FI0000000000000453 | 453 Aetsän tuotantolaitokset | Adven Oy | 13 160 | 13 160 | 13 160 |
| FI0000000000000510 | 510 Ainekosken voimalaitos | Metsä Fibre Oy | 37 200 | 36 244 | 35 289 |
| FI0000000000000104 | 104 Savonlinnan voimalaitos | Järvi-Suomen Voima Oy | 15 715 | 15 311 | 14 907 |
| FI0000000000000022 | 22 Noljanan lämpökeskus | Savon Voima Joensuu Oy | 76 | 76 | 76 |
| FI0000000000000447 | 447 Paraisten sementtitehdas | Finnsementti Oy | 454 955 | 454 955 | 454 955 |
| FI0000000000000443 | 443 Imatran terästehdas | Ovako Imatra Oy Ab | 44 271 | 44 271 | 44 271 |
| FI0000000000000438 | 438 Tervakosken tehtaat | Tervakoski Oy | 41 926 | 41 926 | 41 926 |
| FI0000000000000435 | 435 Stora Enso Publication Papers Oy Ltd, Anjalan tehtaat | Stora Enso Publication Papers Oy Ltd | 129 991 | 129 991 | 129 991 |
| FI0000000000000421 | 421 Kauuttua tehdas | Jujo Thermal Oy | 29 467 | 29 467 | 29 467 |
| FI0000000000000415 | 415 Metsä Fibre Oy Rauma tehdas | Metsä Fibre Oy | 27 141 | 27 141 | 27 141 |
| FI0000000000000414 | 414 Kemin tehdas | Metsä Fibre Oy | 14 159 | 14 409 | 14 409 |
| FI0000000000000395 | 395 Heinolan Flutingtehdas | Stora Enso Oy | 54 854 | 54 854 | 54 854 |
| FI0000000000000369 | 369 Kaurialan lämpökeskus | Loimua Oy | 421 | 421 | 421 |
| FI0000000000000365 | 365 Ahveniston lämpökeskus | Loimua Oy | 444 | 444 | 444 |
| FI0000000000000336 | 36 Tikkalan höyrylämpökeskus | Etelä-Savon Energia Oy | 362 | 362 | 362 |
| FI0000000000000352 | 352 Hevosharjunkadun lämpökeskus | Varkauden Aluelämpö Oy | 11 | 11 | 11 |
| FI0000000000000351 | 351 Hasintien lämpökeskus | Varkauden Aluelämpö Oy | 39 | 39 | 39 |
| FI0000000000000307 | 307 Sarankulman lämpökeskus | Tampereen Sähkölaitos Oy | 5 824 | 5 824 | 5 824 |
| FI0000000000000306 | 306 Raholan lämpökeskus | Tampereen Sähkölaitos Oy | 677 | 677 | 677 |
| FI0000000000000303 | 303 Nekalan lämpökeskus | Tampereen Sähkölaitos Oy | 1 412 | 1 412 | 1 412 |
| FI0000000000000301 | 301 Naistenlahden lämpökeskus | Tampereen Sähkölaitos Oy | 401 | 401 | 401 |
| FI0000000000000298 | 298 Lielahden voimalaitos | Tampereen Sähkölaitos Oy | 13 429 | 13 084 | 12 739 |
BG C 77/300
Официален вестник на Европейския съюз
17.2.2022 г.
| Идентификатор на инсталляции | Идентификатор на инсталляции (регистр на Союза) | Наименование на инсталляции | Наименование на оператора | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне на инсталляция |
|-------------------------------|-----------------------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| FI0000000000000296 | 296 | Hervannan öljylämpökeskus | Tampereen Sähkölaitos Oy | 76 | 76 |
| FI0000000000000295 | 295 | Hakametsän lämpökeskus | Tampereen Sähkölaitos Oy | 134 | 134 |
| FI0000000000000027 | 27 | Tapiolan lämpökeskus | Fortum Power and Heat Oy | 940 | 940 |
| FI0000000000000023 | 23 | Otaniemen lämpökeskus | Fortum Power and Heat Oy | 208 | 208 |
| FI0000000000000210222 | 210222 | Tornion LNG-terminali | Manga Terminal Oy | 335 | 335 |
| FI0000000000000210165 | 210165 | Nikkilän voimalaitos | Keravan Energia Oy | 125 | 122 |
| FI0000000000000207730 | 207730 | Virasojan biolämpökeskus | Imatran Lämpö Oy | 7 360 | 7 360 |
| FI0000000000000206121 | 206121 | Bolden Kokkola Oy, sinkkitehdas | Bolden Kokkola Oy | 56 707 | 56 707 |
| FI0000000000000203668 | 203668 | Karhulan biolämpökeskus | Kotkan Energia Oy | 1 300 | 1 300 |
| FI000000000000000186 | 186 | Ihalaisen lämpökeskus | Lappeenrannan Lämpövoima Oy | 273 | 273 |
| FI00000000000000018 | 18 | Kivenlahden lämpökeskus | Fortum Power and Heat Oy | 17 005 | 17 005 |
| FI00000000000000015 | 15 | Juvannalmin lämpökeskus | Fortum Power and Heat Oy | 368 | 368 |
| FI000000000000000140 | 140 | Voimalaitos Voima | Kokkolan Energia Oy | 10 313 | 10 048 |
| FI000000000000000136 | 136 | Ylikeravan lämpökeskus | Keravan Energia Oy | 1 463 | 1 463 |
| FI000000000000000130 | 130 | Alikeravan voimalaitos | Keravan Energia Oy | 364 | 355 |
| FI000000000000000083 | 83 | Imatranksosen lämpökeskus | Imatran Lämpö Oy | 70 | 70 |
| FI000000000000000079 | 79 | Sahamäen lämpökeskus | Hyvinkään Lämpövoima Oy | 1 622 | 1 622 |
| FI000000000000000076 | 76 | Vuosaaren lämpökeskus | Helen Oy | 867 | 867 |
| FI000000000000000074 | 74 | Vuosaari A-voimalaitos | Helen Oy | 14 374 | 14 005 |
| FI000000000000000073 | 73 | Salmisaaren A-laitos | Helen Oy | 10 392 | 10 392 |
**ОБЩО** 4 558 672 4 552 728 4 546 531 4 540 341 4 534 145 22 732 417
Национална таблица за разпределение за периода 2021—2025 г. в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО
Държава членка: Швеция
| Идентификатор на инсталацията | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределение | Количество за разпределение на инсталация |
|---------------------------------|-----------------------------------------------------|--------------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------|
| | | | | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| SE0000000000000411 | 411 | Luleå kalkverk | SMA Mineral AB | 43 895 | 43 895 | 43 895 | 43 895 | 43 895 | 219 475 |
| | | | | 43 895 | 43 895 | 43 895 | 43 895 | 43 895 | 219 475 |
| | | | | **ОБЩО** | 43 895 | 43 895 | 43 895 | 43 895 | 43 895 | 219 475 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32022D0217(03)/32022D0217(03)_BG.pdf | 90 |
32021D2326 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/2326 НА КОМИСИЯТА
от 30 ноември 2021 година
за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер С(2021) 8580)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като възприе предвид Договора за функционирането на Европейския съ | юз,
като възприе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 13, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
(1) Заключенията за най-добри налични техники (НДНТ) служат като референтни данни при определяне на условията на разрешителните за инсталациите, попадащи в обхвата на глава II от Директива 2010/75/ЕС, като компетентните органи определят норми за допустими емисии, с които се гарантира, че при нормални експлоатационни условия емисиите не надхвърлят съответните на най-добрите налични техники нива на емисии, формулирани в решенията относно заключенията за НДНТ.
(2) Форумът, състоящ се от представители на държавите членки, съответните промишлени отрасли и неправителствени организации, съдействащи за опазването на околната среда, създаден с Решение на Комисията от 16 май 2011 г. за създаване на форум за обмен на информация в съответствие с член 13 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (2), представи пред Комисията своето становище относно предлаганото съдържание на референтния документ за НДНТ за големите горивни инсталации на 20 октомври 2016 г. Това становище е публично достъпно.
(3) Ключовите елементи на референтния документ за НДНТ бяха одобрени като заключения за НДНТ с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията (3).
(4) С решение от 27 януари 2021 г. по дело T-699/17 (4) (решението по дело T-699/17) Общият съд отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442.
(5) С решението по дело T-699/17 Общият съд също така постанови, че отмяната на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 с незабавно действие би била в противоречие с целите за осигуряване на високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на околната среда, предвидени в член 191, параграф 2 от Договора за
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) ОВ С 146, 17.5.2011 г., стр. 3.
(3) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 212, 17.8.2017 г., стр. 1).
(4) Решение на Общия съд от 27 януари 2021 г., Полша/Комисия, T-699/17, ECLI:EU:T:2021:44.
функционирането на Европейския съюз, в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в съображения 2 и 44, както и в член 1 от Директива 2010/75/ЕС, за чието постигане способства посоченото решение за изпълнение.
(6) Поради това Общият съд постанови правните последици на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 да се запазят до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава дванадесет месеца, считано от датата на обявяване на решението по дело T-699/17, на нов акт, който да замени решението за изпълнение и да бъде приет в съответствие с правилата за квалифицирано мнозинство, преписани в член 3, параграф 3 от Протокол № 36 към Договорите.
(7) На 2 април 2021 г. Комисията обжалва решението по дело T-699/17 (дело C-207/21P). Тъй като жалбата няма суспензивно действие, за да се изпълни решението по дело T-699/17 и за да се гарантира ефективното и пълно прилагане на Директива 2010/75/ЕС преди постановяването на решението на Съда по дело C-207/21P, е необходимо да се приеме ново решение за изпълнение. Новото решение трябва да бъде прието след като становището на комитета, създаден съгласно член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС, бъде представено в съответствие с правилата за квалифицирано мнозинство, преписани в член 3, параграф 3 от Протокол № 36 към Договорите.
(8) Вследствие на решението по дело T-699/17, с което се запазва правното действие на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442, е необходимо да се гарантира правна приемственост между Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 и настоящото решение. По-специално заключенията за НДНТ, изложени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442, които са ключовият елемент на референтния документ за НДНТ, следва да се приемат отново без промяна. Запазването на правните последици от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 означава също така, че в определението за „нова инсталация” в заключенията за НДНТ позоваването на „публиковането на настоящите заключения за НДНТ” следва да се разбира като датата на публиковането на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на 17 август 2017 г.
(9) За целите на правната сигурност е необходимо да се установят правила относно приложимостта на настоящото решение, ако Съдът реши да отмени решението по дело T-699/17.
(10) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приемат се формулираните в приложението заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) относно големите горивни инсталации.
Член 2
В случай че Съдът отмени решението по дело T-699/17, така че Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 остане в сила, настоящото решение спира да се прилага от датата на постановяване на решението по дело C-207/21P.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 30 ноември 2021 година.
За Колисията
Virginijus SINKEVIČIUS
Член на Колисията
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НАЙ-ДОБРИТЕ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ (НДНТ)
ОБХВАТ
Настоящите заключения за НДНТ се отнасят за следните дейности, посочени в приложение I към Директива 2010/75/ЕС:
— 1.1: Изгаряне на горива в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW, само когато тази дейност се извършва в горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече.
— 1.4: Газифициране на въглища или други горива в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от 20 MW или повече, само когато тази дейност е пряко свързана с горивна инсталация.
— 5.2: Обезвреждане и оползотворяване на отпадъци в инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, предназначени за неопасни отпадъци, с капацитет над 3 тона за час, или за опасни отпадъци с капацитет над 10 тона дневно, само когато тази дейност се извършва в горивните инсталации, посочени в точка 1.1 по-горе.
По-специално заключенията за НДНТ обхващат дейностите нагоре и надолу по веригата, които са пряко свързани със споменатите по-горе дейности, в това число прилаганите контролни техники и тези за предотвратяване на емисиите.
Горивата, които се разглеждат в посочените заключения за НДНТ, са всякакви твърди, течни и/или газообразни горивни вещества, които включват:
— твърди горива (например въглища, липит, торф);
— биомаса (съгласно определението в член 3, параграф 31 от Директива 2010/75/ЕС);
— течни горива (например тежко гориво и газьол);
— газообразни горива (например природен газ, газ със съдържание на водород и синтезгаз);
— специфични за промишлеността горива (например странични продукти от химическата промишленост и черната металургия);
— отпадъци, с изключение на смесените битови отпадъци съгласно определението в член 3, параграф 39 и с изключение на другите отпадъци, посочени в списъка в член 42, параграф 2, буква а), подточки ii) и iii) от Директива 2010/75/ЕС.
В настоящите заключения за НДНТ не се разглежда следното:
— изгарянето на горива в инсталации с номинална входяща топлинна мощност по-малка от 15 MW;
— горивните инсталации, които се възползват от временна дерогация или дерогация за инсталации за топлофикационните системи съгласно членове 33 и 35 от Директива 2010/75/ЕС, локато дерогациите, установени в разрешителните им, не изтекат по отношение на съвързаните с най-добрите налични техники емисионни нива (НДНТ-СЕН) за замърсители, обхванати от дерогацията, както и за други замърсители, чиито емисии биха били намалени с помощта на техническите мерки, които дерогациите позволяват да бъдат избягнати;
— газифицирането на горива, когато то не е пряко свързано с изгарянето на получаваната синтезгаз;
— газифицирането на горива и последващото изгаряне на получаваната синтезгаз, когато е пряко свързано с рафинирането на нефт и газ;
— дейностите надолу и нагоре по веригата, които не са пряко свързани с изгаряне и газифициране;
— изгаряне в технологични пещи или нагреватели;
— изгаряне в инсталации за доизгаряне;
— изгаряне във факел;
— изгаряне в котли-утилизатори и горелки за обща рецикулация сърна в рамките на инсталации за производство на целулоза и хартия, тъй като този въпрос е уреден от заключенията за НДНТ за производството на целулоза, хартия и картон;
— изгаряне на нефтозаводски горива в рафинерите, тъй като този въпрос е уреден от заключенията за НДНТ за рафинирането на нефт и газ;
— обезвреждане или оползотворяване на отпадъци в:
— инсталации за изгаряне на отпадъци (съгласно определението в член 3, параграф 40 от Директива 2010/75/ЕС);
— инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци и горива, в които повече от 40 % от получената топлина е от опасни отпадъци,
— инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци и горива, в които се изгарят само отпадъци, с изключение на случаите, когато отпадъците се състоят поне частично от биомаса съгласно определението в член 3, параграф 31, буква б) от Директива 2010/75/ЕС,
tъй като този въпрос е уреден в заключенията за НДНТ за изгарянето на отпадъци.
Други заключения за НДНТ и референтни документи, които може да са от значение за дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ, са следните:
— обичайните системи за пречистване/управление на отпадъчни води и изходящи газове в сектора на химическата промишленост (CWW);
— референтни документи за най-добри налични техники (BREF) за химическия сектор (Производство на химични органични съединения в големи количества (LVOC) и др.);
— икономика и въздействие върху компонентите на околната среда (ИВКОС);
— емисии от складиране (ЕС);
— енергийна ефективност (ЕЕ);
— промишлени охладителни системи (ПОС);
— черна металургия (ЧМ);
— мониторинг на емисиите във въздуха и водата от инсталации, попадащи в обхвата на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (Ориентиран към резултатите мониторинг (ОРМ);
— производство на целулоза, хартия и картон (ЦХК)
— рафиниране на нефт и газ;
— изгаряне на отпадъци (ИО);
— третиране на отпадъци (ТО).
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните определения:
| Използвано понятие | Определение |
|---------------------|--------------|
| **Общи понятия** | |
| Котел | Всяка горивна инсталация с изключение на двигатели, газови турбини и преработвателни пещи или нагреватели. |
| Газотурбинна инсталация с паро-газов цикъл (ГТИПЦ) | ГТИПЦ е горивна инсталация, в която се използват два термодинамични цикъла (например цикъл на Брайтън или Ренкин). В ГТИПЦ топлината от димните газове от газова турбина (работеща по цикъл на Брайтън за производство на електрическа енергия) се преобразува в полезна енергия с помощта на парен котел-утилизатор (ПКУ), в който тя се използва за получаване на пара, която се разширява в парна турбина (работеща по цикъл на Ренкин с цел да се генерира допълнителна електроенергия). За целите на заключенията за НДНТ съществуват както конфигурации на ГТИПЦ с допълнително горене в ПКУ, така и такива без такова допълнително горене. |
| Горивна инсталация | Всеки технически апарат, при който се окисляват горива с цел използване на така получената топлина. За целите на настоящите заключения за НДНТ комбинациите, образувани от: — две или повече отделни горивни инсталации, в които димните газове се изпускат през общ комин, или |
| Използвано понятие | Определение |
|-------------------|-------------|
| — отделни горивни инсталации, които са получили разрешение за пръв път на 1 юли 1987 г. или след това, или за които операторите са подали цялостно заявление за разрешение на тази дата или след нея, които са инсталирани по такъв начин, че като се вземат предвид технологичните и икономическите фактори, техните димни газове, съгласно ставащото на компетентните органи, могат да бъдат изпускани през общ комин, се разглеждат като едина горивна инсталация. За изчисляване на общата номинална входяща топлинна мощност на такава комбинация се събират мощностите на всички отделни разглеждани горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност от поне 15 MW |
| Горивен блок | Отделна горивна инсталация |
| Непрекъснато измерване | Измервания посредством автоматична измервателна система (АИС), която е постоянно инсталирана в обекта |
| Директно изпускване | Изпускване (в приемен воден басейн) в точката, в която емисията напуска инсталацията без по-нататъшна последваща обработка |
| Система за десулфуризация на димните газове (ДДГ) | Система, в която се прилага една техника или комбинация от техники за намаляване на емисиите, чието предназначение е да се намали нивото на SO₂, изпусканите от горивната инсталация |
| Съществуваща система за десулфуризация на димните газове (ДДГ) | Съществуваща система за десулфуризация на димните газове, която не е нова система за ДДГ |
| Нова система за десулфуризация на димните газове (ДДГ) | Система за десулфуризация на димните газове (ДДГ) в нова инсталация или система за ДДГ, която включва поне една техника за намаляване на съдържанието на сяра, която е въведена в съществуващ обект или е изцяло подменена след публикуването на настоящите заключения за НДНТ |
| Газьол | Всяко течно гориво, получено от нефт, с код по КН 2710 19 25, 2710 19 29, 2710 19 47, 2710 19 48, 2710 20 17 или 2710 20 19. Или всеки течно гориво, получено от нефт, от което по-малко от 65 % об. (включително загубите) дестилират при температура 250 °С и поне 85 % об. (включително загубите) дестилират при температура 350 °С по метода ASTM D86 |
| Тежко гориво (ТГ) | Всяко течно гориво, получено от нефт, с код по КН от 2710 19 51 до 2710 19 68, а също и 2710 20 31, 2710 20 35, 2710 20 39, или всеки течно гориво, получено от нефт и различно от газьол, което поради максималните допустими стойности за неговата дестилация попада в категорията на тежките течни горива, предназначени за употреба като гориво, и от което по-малко от 65 % об. (включително загубите) дестилират при температура 250 °С по метода ASTM D86. Ако дестилацията не може да бъде определена съгласно метода ASTM D86, нефтопродуктът също се категоризира като тежко гориво |
| Нетен електрически к.п.д. (при използване на горивен блок или на интегриран с газификация паро-газов цикъл (ИПГЦ) | Отношението между нетното количество електроенергия (електроенергията, получена в намотката за високо напрежение на основния силов трансформатор минус внесената енергия — например енергията, потребявана от спомагателните системи) и вложената енергия на горивото/суромните (под формата на долната топлина на изгаряне на горивото/суромните) на границата на горивния блок за даден период от време |
| Нетен механичен к.п.д. | Отношение между механичната мощност при връзката с товара и топлинната мощност, получена от горивото |
| Използвано понятие | Определение |
|-------------------|--------------|
| Нетно общо използване на горивото (при използване на горивен блок и на ИПГЦ) | Отношението между нетното количество произведена енергия (електроенергия, гореща вода, пара, механична енергия минус внесената електрическа и/или топлинна енергия (например енергията, потребявана от спомагателните системи)) и вложената енергия на горивото (под формата на допна топлина на изгаряне на горивото) на границата на горивния блок за даден период от време |
| Нетно общо използване на горивото (блок за газификация) | Отношението между нетното количество произведена енергия (електроенергия, гореща вода, пара, механична енергия и синтезгаз (като допна топлина на изгаряне на синтезгаза) минус внесената електрическа и/или топлинна енергия (например енергията, потребявана от спомагателните системи)) и входната енергия на горивото/суровините (като допна топлина на изгаряне на горивото/суровините) на границата на блока за газификация за даден период от време |
| Експлоатационни часове | Времето, изразено в часове, през което цялата горивна инсталация или част от нея функционира и изпуска емисии във въздуха, с изключение на периодите на пускане и спиране |
| Периодично измерване | Определение на измерваното количество (конкретното количество, което е обект на измерване) на определени интервали от време |
| Съществуваща инсталация | Горивна инсталация, която не е нова |
| Нова инсталация | Горивна инсталация, която е получила за пръв път разрешение при пускането си след публикуването на настоящите заключения за НДНТ или изцяло подменена горивна инсталация върху съществуващи основи след публикуването на настоящите заключения за НДНТ |
| Инсталация за доизгаряне | Система, проектирана да пречиства димните газове чрез изгаряне, която не се експлоатира като независима горивна инсталация, например топлинен окислител (инсинератор за остатъчен газ), която се използва за поглъщане на замърсители(ите) (например летливи органични съединения) от димните газове със или без оползотворяване на получената при процеса топлина. Техниките с поетапно горене, при които всеки етап на горенето се извършва в отделна камера, които могат да имат различни характеристики на горивния процес (например отношение гориво/въздух, температурен профил), се смятат за интегрирани в горивния процес и не се разглеждат като инсталации за доизгаряне. Също така когато газовете, генерирани в технологични нагреватели или пещи или при друг горивен процес, се подлагат на последващо окисляване в друга горивна инсталация с цел оползотворяване на тяхната енергийна стойност (със или без използване на допълнително гориво) за производство на електроенергия, пара, гореща вода/масло или механична енергия, такава горивна инсталация не се смята за инсталация за доизгаряне |
| Изчислителна система за мониторинг на емисиите (ИСМЕ) | Система за непрекъснато определяне на емисионната концентрация на даден замърсител от източник на емисии въз основа на връзката й с характерни непрекъснато следени параметри на процеса (например разход на горен газ, отношение въздух/гориво) и данни за качествените характеристики на горивото или захранващия материал (например съдържание на сяра) |
| Технологични горива от химическата промишленост | Газообразни и/или течни странични продукти, получени от (нефто)химическата промишленост и използвани като горива в горивни инсталации, без да се преминава през търговската мрежа |
| Технологични пещи или нагреватели | Технологичните пещи или нагреватели са: — горивни инсталации, чиито димни газове се използват за топлинна обработка на изделия или захранван материал чрез пряко нагряване (например печене на хлеб, варене на месо, суша на плодове и зеленчуци, суша на дървесина и др.) или — горивни инсталации, при които лъчиста или пренесена чрез топлопроводност топлина се предава на изделия или захранван материал през твърда стена без използване на междинен флуиден топлоносител (например пещи за коксови батерии, рекуперативни топлообменници, пещ или реактор за нагряване на технологичния поток, които се използват в (нефто)химическата промишленост, например пещи за парен крекинг, технологични нагреватели за регазификация на въздушен природен газ (ВПГ) и терминални за ВПГ) |
| Използвано понятие | Определение |
|-------------------|--------------|
| Благодарение на използването на добри практики за оползотворяване на отпадна енергия, технологичните нагреватели/пещи могат да включват придружаващи системи за генериране на пара/електроенергия. Това се смята за цялостна проектна характеристика на технологичния нагревател/пещ, която не може да се разглежда отделно |
| Нефтозаводски горива | Твърд, течен или газообразен горим материал, получен при процесите на дестилация и последваща преработка при рафинирането на нефт. Такива горива са нефтозаводският газ (НЗГ), синтезгазът и нефтозаводските течни горива и нефтеният кокс |
| Остатъчни вещества | Вещества или изцелия, представляващи отпадък или страничен продукт, генериран от обхванатите от настоящия документ дейности |
| Периоди на пускане и спиране | Периодът на функциониране на инсталацията, определен в съответствие с разпоредбите на Решение за изпълнение 2012/249/ЕС на Комисията (1) |
| Съществуващ блок | Горивен блок, който не е нов блок |
| Нов блок | Горивен блок, който е получил за първи път разрешение за експлоатация в рамките на горивна инсталация след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или изцяло подменен горивен блок върху съществуващи основи на горивна инсталация след публикуването на настоящите заключения за НДНТ |
| Валидност (средночасова стойност) | Средночасовата стойност се разглежда като валидна, ако не е имало поддръжка или неизправност на автоматичната измервателна система |
| Използвано понятие | Определение |
|-------------------|--------------|
| Замърсители/параметри | |
| As | Сборът от арсен и съединенията му, изразен като арсен (As) |
| C₃ | Въглеводороди с брой на въглеродните атоми, равен на три |
| C₄⁺ | Въглеводороди с брой на въглеродните атоми, равен на или по-голям от четири |
| Cd | Сборът от кадмий и съединенията му, изразен като кадмий (Cd) |
| Cd+Tl | Сборът от кадмий и талий и съединенията им, изразен като кадмий Cd + Tl |
| CH₄ | Метан |
| CO | Въглероден оксид |
| ХПК | Химично потребен кислород. Количеството кислород, необходимо за пълното окисление на органичната материя до въглероден диоксид |
| COS | Карбонилсулфид |
| Cr | Сборът от хром и съединенията му, изразен като хром (Cr) |
| Cu | Сборът от мед и съединенията му, изразен като мед (Cu) |
| Запрашеност | Обща маса на праховите частици (във въздуха) |
| Флуорид | Разтворен флуорид, изразен като F⁻ |
(1) Решение за изпълнение 2012/249/ЕС на Комисията от 7 май 2012 година относно определянето на периодите на пускане и спиране за целите на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (нотифицирано под номер С(2012) 2948) (ОВ L 123, 9.5.2012 г., стр. 44).
| Използвано понятие | Определение |
|------------------|--------------|
| H₂S | Сероводород |
| HCl | Всички неорганични газообразни съединения на хлора, изразени като HCl |
| HCN | Циановодород |
| HF | Всички неорганични газообразни съединения на флуора, изразени като HF |
| Hg | Сборът от живак и съединенията му, изразен като живак (Hg) |
| N₂O | Двуазотен оксид |
| NH₃ | Амоняк |
| Ni | Сборът от никел и съединенията му, изразен като никел (Ni) |
| NOₓ | Сборът от азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO₂), изразен като NO₂ |
| Pb | Сборът от олово и съединенията му, изразен като олово (Pb) |
| ПХДД/Ф | Полихлорирани дibenzo-p-диоксини и -фурани |
| ИКДГ | Изходна концентрация в димните газове. Концентрация на SO₂ в непречистените димни газове като средногодишна стойност (при стандартни условия съгласно Общите условия) на входа на системата за намаляване на SOₓ, изразена като базово съдържание на кислород от 6 обемни % O₂ |
| Sb+As+Pb+Cr+Co+Cu+Mn+Ni+V | Сборът от антимон, арсен, олово, хром, кобалт, мед, манган, никел, ванадий и техните съединения, изразен като Sb+As+Pb+Cr+Co+Cu+Mn+Ni+V |
| SO₂ | Серен диоксид |
| SO₃ | Серен триоксид |
| SOₓ | Сборът от серен диоксид (SO₂) и серен триоксид (SO₃), изразен като SO₂ |
| Сулфат | Разтворен сулфат, изразен като SO₄²⁻ |
| Сулфид, лесно отделян | Сборът от разтворения сулфид и от неразтворените сулфиди, които лесно се отделят при подкисляване, изразен като S²⁻ |
| Сулфит | Разтворен сулфит, изразен като SO₃²⁻ |
| TOC | Общ органен въглерод, изразен като С (във вода) |
| TSS | Общо утасени твърди вещества. Масовата концентрация на всички суспензирани твърди вещества (във вода), измерена чрез филтрация през филтри от стъкловлакна и по гравиметричен метод |
| ОЛОВ | Общ летлив органен въглерод, изразен като С (във въздуха) |
| Zn | Сборът от цинк и съединенията му, изразен като Zn |
**СЪКРАЩЕНИЯ**
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните съкращения:
| Съкращение | Определение |
|------------|--------------|
| ВПС | Въздухоподаващо съоръжение |
| ГТИПГЦ | Газотурбинна инсталация с паро-газов цикъл, със или без допълнително горене |
| ЦПКС | Циркулиращ псевдоживищ слой |
Съкрашение | Определение
---|---
КПТЕ | Комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия
КГ | Коксов газ
COS | Карбонилсулфид
ГСНЕАО | Горелки за сухо намаляване на емисиите на NOₓ
ВСД | Впръскване на сорбент в димохода
ЕСФ | Електростатичен филтър
ГПКС | Горене в пясъкокипящ слой
ДДГ | Десуфуризация на димните газове
ТТ | Тежко гориво
ПКУ | Парен котел-утилизатор
ИППЦ | Интегриран с газификация паро-газов цикъл
ДТИ | Долна топлина на изгаряне
ГНЕАО | Горелки с ниски емисии на NOₓ
ВПГ | Втечен природен газ
ГТОЦ | Газова турбина с отворен цикъл
РНЕУ | Работни условия, различни от нормалните
ПГ | Прахово горене
ИСМЕ | Изчислителна система за мониторинг на емисиите
СКР | Селективна каталитична редукция
АСВ | Абсорбер със сухо впръскване
СНКР | Селективна некаталитична редукция
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Най-добри налични техники
Техниките, изброени и описани в настоящите заключения за НДНТ, нямат характер на предписания и не са изчерпателни. Възможно е да бъдат използвани и други техники, осигуряващи поне равностойна степен на защита на околната среда.
Заключенията за НДНТ са общоприложими, освен ако не е посочено друго.
Емисионни нива, свързани с най-добри налични техники (НДНТ-СЕН)
Когато емисионните нива, свързани с най-добри налични техники (НДНТ-СЕН), са посочени за различни периоди на осредняване, трябва да се постигне съответствие с всички НДНТ-СЕН.
НДНТ-СЕН, определени в посочените заключения за НДНТ, могат да не се отнасят до задвижваните с течно или газообразно гориво турбини и резервни двигатели с вътрешно горене за използване при аварийни случаи, които функционират по-малко от 500 часа годишно, когато подобно извънредно използване не е съвместимо с удовлетворяването на изискванията на НДНТ-СЕН.
НДНТ-СЕН за емисии във въздуха
Емисионните нива, свързани с най-добри налични техники (НДНТ-СЕН), за емисии във въздуха, посочени в настоящите заключения за НДНТ, се отнасят за стойности на концентрацията, изразени като маса изпускано вещество за единица обем димни газове при следните стандарти условия: сух газ при температура 273,15 K и налягане 101,3 kPa, и изразени в mg/Nm³, μg/Nm³ или ng I-TEQ/Nm³.
Мониторингът във връзка с НДНТ-СЕН за емисиите във въздуха е посочен в НДНТ 4.
Референтните условия за използването на НДНТ-СЕН, използвани за изразяване на НДНТ в настоящия документ, са показани в таблицата по-долу.
| Дейност | Референтно съдържание на кислород (O₂) |
|---------|----------------------------------------|
| Изгаряне на твърди горива | 6 обемни % |
| Съвместно изгаряне на твърди горива и газообразни горива | 3 обемни % |
| Изгаряне на твърди горива съвместно с течни и/или газообразни горива | 15 обемни % |
| Изгаряне на течни и/или газообразни горива в газови турбини или ДВГ | |
| Изгаряне в инсталации с ИГКЦ | |
Формулата за изчисляване на концентрациите при референтно съдържание на кислород е:
\[ E_R = \frac{21 - O_R}{21 - O_M} \times E_M \]
където:
- \( E_R \): емисионна концентрация при референтното съдържание на кислород \( O_R \);
- \( O_R \): референтно съдържание на кислород в обемни %;
- \( E_M \): измерена емисионна концентрация;
- \( O_M \): референтно съдържание на кислород в обемни %.
За периодите на осредняване се прилагат следните определения:
| Период на осредняване | Определение |
|------------------------|--------------|
| Среднодневни стойности | Средна стойност за период от 24 часа на валидни часови средни стойности, получени посредством непрекъснати измервания |
| Средногодишни стойности | Средна стойност за период от една година на валидни часови средни стойности, получени посредством непрекъснати измервания |
| Средни стойности за периода на вземане на проби | Средна стойност от три последователни измервания, с продължителност на всяко от тях най-малко 30 минути (1) |
| Средни стойности от пробите, вземани в продължение на една година | Средна стойност от стойностите, получени в продължение на една година от периодичните измервания, извършвани с честотата на наблюдение, определена за всеки параметър |
(1) За всеки параметър, при който поради ограничения във връзка с вземането на проби или анализа, 30-минутното измерване е неподходящо, се използва подходящ период на вземане на проби. По отношение на ПХДД/Ф се използва период на вземане на проби с продължителност от 6 до 8 часа.
НДНТ-СЕН за емисии във водата
Емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във водата, които са посочени в настоящите заключения за НДНТ, се отнасят за стойности на концентрацията, изразени като маса на изпусканите вещества в единица обем вода и се изразяват в μg/l, mg/l, или g/l. НДНТ-СЕН се отнасят до среднодневните стойности, т.е. до 24-часови пропорционални на дебита съставни проби. Ако може да се докаже достатъчна стабилност на дебита, може да се приложи вземане на пропорционални на времето съставни проби.
Мониторингът във връзка с НДНТ-СЕН за емисиите във водата е посочен в НДНТ 5.
Нива на енергийна ефективност, свързани с най-добрите налични техники (НДНТ-СЕЕН)
Нивото на енергийна ефективност, свързано с най-добрите налични техники (НДНТ-СЕЕН), се отнася до отношението между нетното количество енергия, получено от горивния блок, и въведената в горивния блок енергия на горивото/суровините при наличната конструкция на блока. Нетната произведена енергия се определя при границата на горивния или газификационния блок или блока с интегриран с газификация паро-газов цикъл, като се включват спомагателните системи (например системите за третиране на димните газове), и при работа на блока при пълен товар.
При инсталациите с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕ):
— НДНТ-СЕЕН във връзка с нетното общо използване на горивото се отнася до горивния блок, работещ при пълен товар и настроен да увеличи възможно най-много на първо място подаването на топлинна енергия, а на второ — оставащата възможност за генериране на електрическа енергия;
— НДНТ-СЕЕН за нетния електрически к.п.д. се отнася до горивния блок, който генерира само електроенергия при пълен товар.
НДНТ-СЕЕН се изразяват като процентно съотношение. Входната енергия на горивото/суровината се изразява като долна топлина на изгаряне (ДТИ).
Мониторингът във връзка с НДНТ-СЕЕН е посочен в НДНТ 2.
Категоризация на горивните инсталации/блокове в зависимост от тяхната обща номинална входяща топлинна мощност
За целите на настоящите заключения за НДНТ, когато е посочен диапазон от стойности за общата номинална входяща топлинна мощност, това трябва да се разбира като „равно на или по-голямо от най-ниската стойност на диапазона и по-малко от най-високата стойност на диапазона“. Например категорията на инсталация 100—300 MWт трябва да се разбира като: горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност равна или по-голяма от 100 MW и по-малка от 300 MW.
Когато част от горивна инсталация, която изпуска димни газове през един или повече отделни димоходи в общ комин се експлоатира по-малко от 1 500 часа годишно, тя може да се разглежда отделно за целите на настоящите заключения за НДНТ. За всички части на инсталацията НДНТ-СЕН се прилагат по отношение на общата номинална входяща топлинна мощност на инсталацията. В подобни случаи емисиите през всеки димоход се измерват отделно.
1. ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ
Освен основните заключения за НДНТ, посочени в настоящия раздел, са валидни и специфичните заключения за НДНТ за различните горива, включени в раздели от 2 до 7.
1.1. Системи за управление във връзка с околната среда
НДНТ 1. С цел подобряване на общите екологични показатели, НДНТ е въвеждането и спазването на система за управление във връзка с околната среда (СУОС), която обединява всички посочени елементи, както следва:
i. ангажиране на ръководството, включително висшето ръководство;
ii. определяне от ръководството на политика за околната среда, която включва непрекъснато подобряване на екологичните показатели на инсталацията;
iii. планиране и установяване на необходимите процедури, цели и задачи, заедно с финансов планиране и инвестиции;
iv. изпълнение на процедурите, като се обръща специално внимание на:
a) структурата и отговорностите;
b) наемането, обучението, осведомеността и компетентността;
в) комуникацията;
г) участието на служителите;
д) документацията;
е) ефективното управление на технологичния процес;
ж) програмите за планирана редовна програма поддръжка;
з) готовността за извънредни ситуации и за съответно реагиране;
и) осигуряване на спазването на законодателството в областта на околната среда;
v. проверка на изпълнението и предприемане на коригиращо действие, като се обръща специално внимание на:
а) мониторинга и измерването (вж. също така Референтния доклад за мониторинга на емисиите във въздуха и водата от инсталации, регламентирани с Директивата относно емисиите от промишлеността — ориентиран към резултатите на мониторинг);
б) коригиращите и превантивните действия;
в) поддържането на документация;
г) независимото (където е приложимо) вътрешно и външно оцениране, с цел да се определи дали СУОС отговаря на планираната уредба и дали е внедрена и поддържана правилно;
vi. преглед на СУОС и на нейната пригодност, адекватност и ефективност, извършван от висшето ръководство;
vii. следене на развитието в сферата на по-чистите технологии;
viii. обмисляне на въздействието върху околната среда при евентуално извеждане от експлоатация на инсталацията още на етапа на нейното проектиране и през целия й експлоатационен живот, включващо:
а) избягването на подземни конструкции;
б) враждането на елементи, които улесняват разглобяването;
в) избор на такива попърхностни покрития, които позволяват лесно почистване;
г) използването на такава компоновка на съоръженията, която да свежда до минимум запълването на химически вещества и да улеснява отстраняването им;
д) проектирането на приспособими, самостоятелни единици, които дават възможност за поетапно закриване;
е) използването на биоразградими и поддаващи се на рециклиране материали, където това е възможно;
ix. редовно прилагане на секторни ориентировъчни показатели.
Конкретно за този сектор е важно също да се разглеждат следните показатели на СУОС, описани, когато е подходящо, в съответните НДНТ:
x. програми за осигуряване/контрол на качеството, за да се гарантира, че характеристиките на всички горива са напълно определени и контролирани (вж. НДНТ 9);
xii. план за управление на отпадъците с цел да се осигури избягването на образуването на отпадъци или те да бъдат подготвени за повторното им използване, рециклиране или оползотворяване по друг начин, включително използването на техниките, посочени в НДНТ 16;
xiii. системен метод за идентифициране на потенциално неконтролирани емисии в околната среда, както и за справяне с такива емисии, по специално:
а) емисии в почвата и подпочвените води от боравенето и съхраняването на горива, добавки, странични продукти и отпадъци;
б) емисии, свързани със самозагряване и/или самовъзпламеняване на горивото при съхраняване и боравене;
xiv. план за управление на праха — за предотвратяване или, ако това не е възможно, за намаляване на дифузните емисии от товарене, разтоварване, съхраняване и/или боравене с горива, остатъци и добавки;
xv. план за управление на шума, когато се очаква или вече е налице вредно въздействие на шума за чувствителни рецептори и то има дълготраен характер, включително:
а) протокол за провеждане на мониторинг на шума в границите на инсталацията;
б) програма за намаляване на шума;
в) протокол за реагиране при инциденти, свързани с шума, съдържащ подходящи действия и срокове;
г) преглед на предишни свързани с шума инциденти, на мерките във връзка с тях, както и разпространение на информация за инцидентите, свързани с шума, сред засегнатите страни;
xvi. по отношение на изгарянето, газификацията или съвместното изгаряне с горива на вещества с неприятна миризма, план за управление на миризмите, включващ:
а) протокол за провеждане на мониторинг на миризмите;
б) при необходимост, програма за отстраняване на миризми, предназначена за определение и отстраняване или намаляване на емисиите на миризми;
в) протокол за записване на инциденти, свързани с миризми, както и подходящи действия и срокове;
г) преглед на предишни свързани с миризми инциденти, на мерките във връзка с тях, както и разпространение на информация за инцидентите, свързани с миризми, сред засегнатите страни.
Когато е налична оценка, която показва, че някой от елементите, изброени в точки от х) до xvi), не е необходим, решението се записва, като се включват и мотивите за него.
Приложимост
Обхватът (например степента на детайлизиране) и характерът на СУОС (например стандартизирана или не) в повечето случаи зависят от характера, големината и сложността на инсталацията, както и от размера на въздействията върху околната среда, която тя може да има.
1.2. Мониторинг
НДНТ 2. НДНТ се състои в определянето на нетния електрически к.п.д. и/или нетното общо използване на горивото и/или нетния механичен к.п.д. на газификационни, ИГКЦ и/или горивни блокове, като се извърши изпитване за ефективност при пълно натоварване (1) в съответствие със стандартите EN, след въвеждане в експлоатация на блока и след всяко изменение, което може значително да повлияе върху нетния електрически к.п.д. и/или нетното общо използване на горивото и/или нетния механичен к.п.д. на блока. Ако не съществуват стандарти EN, НДНТ е използването на стандартите на ISO, на национални или други международни стандарти, които гарантират предоставянето на данни с равностойно научно качество.
(1) При блокове с КПТЕ, ако поради технически причини изпитването за ефективност не може да се извърши, когато блокът функционира при пълно натоварване по отношение на осигуряването на топлина, изпитването може да се допълни или замени с изчисления, в които се използват параметрите, отговарящи на пълно натоварване.
НДНТ 3. НДНТ е наблюдаването на основни параметри на процеса, които имат отношение към емисиите във въздуха и водата, включително посочените по-долу:
| Поток | Параметър (параметри) | Мониторинг |
|-------|------------------------|------------|
| Димни газове | Дебит | Периодично или непрекъснато определяне |
| | Съдържание на кислород, температура и налягане | Периодично или непрекъснато измерване |
| | Съдържание на водни пари (влагосъдържание) (1) | |
| Отпадъчни води от третирането на димните газове | Дебит, pH и температура | Непрекъснато измерване |
(1) Ако пробите от димните газове се изсушават преди анализа, не е необходимо да се правят непрекъснати измервания на съдържанието на водни пари (влагосъдържанието) на димните газове.
НДНТ 4. НДНТ е извършването на мониторинг на емисиите във въздуха най-малко с посочената по-долу честота и в съответствие със стандартите EN. Ако не съществуват стандарти EN, НДНТ е използването на стандартите на ISO, на национални или други международни стандарти, които гарантират предоставянето на данни с равностойно научно качество.
| Вещество/параметър | Гориво/процес/вид на горивна инсталация | Обща номинална входяща топлина мощност на горивната инсталация | Стандарт(и) (1) | Минимална честота на мониторинг (2) | Мониторинг във връзка със |
|---------------------|------------------------------------------|-------------------------------------------------|----------------|---------------------------------|------------------|
| NH₃ | — Когато се използва СКР и/или СНКР | Всички размери | Общи стандарти EN | Непрекъснат (3) | НДНТ 7 |
| | — Въглища и/или лигнит, включително при съвместно изгаряне с отпадъци | | | | |
| | — Твърда биомаса и/или изгаряне на торф, включително при съвместно изгаряне с отпадъци | | | | |
| | — Котли и двигатели, работещи с тежко гориво и/или газов | | | | |
| | — Газови турбини, работещи с газов | | | | |
| | — Котли, двигатели и турбини, работещи с природен газ | | | | |
| | — Технологични газове от черната металургия | | | | |
| | — Технологични горива от химическата промишленост | | | | |
| | — Инсталации с ИГПЦГ | | | | |
| NOₓ | — Горивни инсталации на разположени в морето платформи | Всички размери | EN 14792 | Веднъж годишно (4) | НДНТ 53 |
| | — Въглища и/или лигнит в котли с циркулиращ псевдокипящ слой | | | | |
| | — Твърда биомаса и/или торф в котли с циркулиращ псевдокипящ слой | | | | |
| N₂O | — Въглища и/или лигнит, включително при съвместно изгаряне с отпадъци | Всички размери | EN 21258 | Веднъж годишно (4) | НДНТ 20 |
| | — Твърда биомаса и/или изгаряне на торф, включително при съвместно изгаряне с отпадъци | | | | |
| | — Котли и двигатели, работещи с тежко гориво и/или газов | | | | |
| | — Газови турбини, работещи с газов | | | | |
| | — Котли, двигатели и турбини, работещи с природен газ | | | | |
| | — Технологични газове от черната металургия | | | | |
| | — Технологични горива от химическата промишленост | | | | |
| | — Инсталации с ИГПЦГ | | | | |
| CO | — Горивни инсталации на разположени в морето платформи | Всички размери | EN 15058 | Веднъж годишно (4) | НДНТ 54 |
| | — Въглища и/или лигнит, включително при съвместно изгаряне с отпадъци | | | | |
| | — Твърда биомаса и/или изгаряне на торф, включително при съвместно изгаряне с отпадъци | | | | |
| | — Котли и двигатели, работещи с тежко гориво и/или газов | | | | |
| | — Газови турбини, работещи с газов | | | | |
| | — Котли, двигатели и турбини, работещи с природен газ | | | | |
| | — Технологични газове от черната металургия | | | | |
| | — Технологични горива от химическата промишленост | | | | |
| | — Инсталации с ИГПЦГ | | | | |
| Газообразни хлориди, изразени като HCl | SO₂ | — Въглища и/или лигнит, включително при съвместно изгаряне с отпадъци | Всички размери | Общи стандарти EN и стандарт EN 14791 | Непрекъснат (') (') | НДНТ 21 НДНТ 25 НДНТ 29 НДНТ 34 НДНТ 39 НДНТ 50 НДНТ 57 НДНТ 66 НДНТ 67 НДНТ 74 |
| | | — Твърда биомаса и/или изгаряне на торф, включително при съвместно изгаряне с отпадъци | | | | |
| | | — Котли, работещи с тежко гориво и/или газьол | | | | |
| | | — Двигатели, работещи с тежко гориво и/или газьол | | | | |
| | | — Газови турбини, работещи с газьол | | | | |
| | | — Технологични газове от черната металургия | | | | |
| | | — Технологични горива от химическата промишленост, използвани в котли | | | | |
| | | — Инсталации с ИГПЦГ | | | | |
| | SO₃ | — Когато се използва SCR | Всички размери | Не съществува EN стандарт | Веднъж годишно | — |
| | | — Въглища и/или лигнит | Всички размери | EN 1911 | Веднъж на три месеца (') (') (') | НДНТ 21 НДНТ 57 |
| | | — Технологични горива от химическата промишленост, използвани в котли | | | | |
| | | — Съвместно изгаряне с отпадъци | Всички размери | Общи стандарти EN | Непрекъснат (') (') | НДНТ 25 НДНТ 66 НДНТ 67 |
| | HF | — Въглища и/или лигнит | Всички размери | Не съществува EN стандарт | Веднъж на три месеца (') (') (') | НДНТ 21 НДНТ 57 |
| | | — Технологични горива от химическата промишленост, използвани в котли | | | | |
| | | — Съвместно изгаряне с отпадъци | Всички размери | Общи стандарти EN | Непрекъснат (') (') | НДНТ 25 НДНТ 66 НДНТ 67 |
| | Прах | — Въглища и/или лигнит | Всички размери | Общи стандарти EN и стандарти EN 13284-1 и EN 13284-2 | Непрекъснат (') (') | НДНТ 22 НДНТ 26 НДНТ 30 НДНТ 35 НДНТ 39 НДНТ 51 НДНТ 58 НДНТ 75 |
| Метали и неметали, с изключение на живак (As, Cd, Co, Cr, Cu, Mn, Ni, Pb, Sb, Se, Ti, V, Zn) | Съвместно изгаряне с отпадъци | Всички размери | Общи стандарти EN и стандарт EN 13284-2 | Непрекъснат | НДНТ 68 | НДНТ 69 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| — Инсталации с ИГПЦГ | | | | | | |
| — Двигатели, работещи с тежко гориво и/или газьол | | | | | | |
| — Газови турбини, работещи с газьол | | | | | | |
| — Въглища и/или лигнит | | | | | | |
| — Твърда биомаса и/или торф | | | | | | |
| — Котли и двигатели, работещи с тежко гориво и/или газьол | | | | | | |
| — Съвместно изгаряне с отпадъци | | | | | | |
| — Съвместно изгаряне с отпадъци | | | | | | |
| — Инсталации с ИГПЦГ | | | | | | |
| — Въглища и/или лигнит | | | | | | |
| — Твърда биомаса и/или торф | | | | | | |
| — Котли и двигатели, работещи с тежко гориво и/или газьол | | | | | | |
| — Съвместно изгаряне с отпадъци | | | | | | |
| — Съвместно изгаряне с отпадъци | | | | | | |
| — Инсталации с ИГПЦГ | | | | | | |
| — Въглища и/или лигнит, включително при съвместно изгаряне с отпадъци | | | | | | |
| — Твърда биомаса и/или торф | | | | | | |
| — Съвместно изгаряне на отпадъци с твърда биомаса и/или торф | | | | | | |
| — Инсталации с ИГПЦГ | | | | | | |
| — Двигатели, работещи с тежко гориво и/или газьол | | | | | | |
| — Технологични горива от химическата промишленост, използвани в котли | | | | | | |
| — Съвместно изгаряне на отпадъци с въглища, лигнит, твърда биомаса и/или торф | | | | | | |
**ОЛОВ**
| — Инсталации с ИГПЦГ | | | | | | |
| — Двигатели, работещи с тежко гориво и/или газьол | | | | | | |
| — Технологични горива от химическата промишленост, използвани в котли | | | | | | |
| — Съвместно изгаряне на отпадъци с въглища, лигнит, твърда биомаса и/или торф | | | | | | |
**Официален вестник на Европейския съюз L 469/16 30.12.2021 г.**
| Формулa | — Природен газ в газови двигатели, работещи с бедна смес, и в двуго- ривни двигатели, с искрово запал- ване | Всички размери | Не съществува EN стандарт | Веднъж годишно | НДНТ 45 |
|---------|-------------------------------------------------|-----------------|--------------------------|----------------|----------|
| CH₄ | — Двигатели, работещи с природен газ | Всички размери | EN ISO 25139 | Веднъж годишно | НДНТ 45 |
| ПХЦД(Ф) | — Технологични горива от химическа промишленост, използвани в котли | Всички размери | EN 1948-1, EN 1948-2, EN 1948-3 | Веднъж на 6 месеца | НДНТ 59 НДНТ 71 |
(1) Общите стандарти EN за непрекъснати измервания са EN 15267-1, EN 15267-2, EN 15267-3 и EN 14181. Стандартите EN за периодичните измервания са посочени в таблицата.
(2) Изискванията относно честотата на мониторинг не се прилагат, когато горивната инсталация функционира единствено с цел извършване на измервания на емисиите.
(3) При инсталации с номинална входяща топлинна мощност < 100 MW, работещи < 1 500 часа годишно, минималната честота на мониторинг може да бъде най-малко веднъж на всеки шест месеца. Периодичният мониторинг на газовите турбини се извършва при натоварване > 70 % на горивната инсталация. При съвместното изгаряне на отпадъци с въглища, пигмент, твърда биомаса и/или торф, при определение на честотата на мониторинга трябва да се вземе предвид и част 6 от приложение VI към Директивата относно емисиите от промишлеността.
(4) При използване на СКР минималната честота на мониторинг може да бъде най-малко веднъж годишно, ако се докаже, че нивата на емисии са достатъчно стабилни.
(5) При работещи с природен газ газови турбини с номинална входяща топлинна мощност < 100 MW, които се експлоатират < 1 500 часа годишно, или в случай на съществуващи газови турбини с отворен цикъл може алтернативно да се използва ИСМЕ.
(6) Може алтернативно да се използва ИСМЕ.
(7) Извършват се две серии измервания, едното при натоварване > 70 % на горивната инсталация, а другото при натоварване < 70 %.
(8) Вместо непрекъснато измерване при инсталации, в които се изгаря нефтопродукт с известно съдържание на сяра, и в които няма система за десулфуризация на димните газове, за определение на емисиите на SO2 може да се използва периодично измерване с честота поне веднъж на три месеца и/или други процедури, с което да се гарантира подаването на данни с еквивалентно научно качество.
(9) При технологични горива от химическата промишленост честотата на мониторинга на инсталации с мощност < 100 MWh може да се коригира след първоначално характеризиране на горивото (вж. НДНТ 5) въз основа на оценката на значимостта на изпусканията на замърсители (например концентрацията в горивото, използваното третиране на димните газове) в емисиите във въздуха, но при всички случаи всеки път, когато изменение на характеристиките на горивото може да окаже въздействие върху емисиите.
(10) Ако е доказано, че нивата на емисиите са достатъчно стабилни, могат да се извършват периодични измервания винаги, когато изменение на характеристиките на горивото и/или отпадъците могат да окажат въздействие върху емисиите, но във всеки случай най-малко веднъж годишно. При съвместното изгаряне на отпадъци с въглища, пигмент, твърда биомаса и/или торф, при определение на честотата на мониторинга трябва да се вземе предвид и част 6 от приложение VI към Директивата относно емисиите от промишлеността.
(11) При инсталации с номинална входяща топлинна мощност < 100 MW, работещи < 500 часа годишно, минималната честота на мониторинг може да бъде най-малко веднъж на всеки шест месеца. Периодичният мониторинг на газовите турбини се извършва при натоварване > 70 % на горивната инсталация. При съвместното изгаряне на отпадъци с въглища, пигмент, твърда биомаса и/или торф, при определение на честотата на мониторинга трябва да се вземе предвид и част 6 от приложение VI към Директивата относно емисиите от промишлеността.
(12) При инсталации с номинална входяща топлинна мощност < 100 MW, работещи < 1 500 часа годишно, минималната честота на мониторинг може да бъде най-малко веднъж годишно. При инсталации с номинална входяща топлинна мощност < 100 MW, работещи < 1 500 часа годишно, или в случай на съществуващи газови турбини с отворен цикъл може алтернативно да се използва ИСМЕ.
(13) Ако е доказано, че нивата на емисиите са достатъчно стабилни, могат да се извършват периодични измервания винаги, когато изменение на характеристиките на горивото и/или отпадъците могат да окажат въздействие върху емисиите, но във всеки случай най-малко веднъж годишно. При съвместното изгаряне на отпадъци с въглища, пигмент, твърда биомаса и/или торф, при определение на честотата на мониторинга трябва да се вземе предвид и част 6 от приложение VI към Директивата относно емисиите от промишлеността.
(14) При технологични горива от химическата промишленост честотата на мониторинга на инсталации с мощност < 100 MWh може да се коригира след първоначално характеризиране на горивото (вж. НДНТ 5) въз основа на оценката на значимостта на изпусканията на замърсители (например концентрацията в горивото, използваното третиране на димните газове) в емисиите във въздуха, но при всички случаи всеки път, когато изменение на характеристиките на горивото може да окаже въздействие върху емисиите.
(15) При инсталации с номинална входяща топлинна мощност < 100 MW, работещи < 500 часа годишно, минималната честота на мониторинг може да бъде най-малко веднъж годишно. При инсталации с номинална входяща топлинна мощност < 100 MW, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно, честотата на мониторинга може да бъде намалена на най-малко веднъж на всеки шест месеца.
(16) Ако е доказано, че нивата на емисиите са достатъчно стабилни, могат да се извършват периодични измервания винаги, когато изменение на характеристиките на горивото и/или отпадъците могат да окажат въздействие върху емисиите, но във всеки случай най-малко веднъж на всеки шест месеца.
(17) При инсталации, в които се изгарят технологични газове от черната металургия, минималната честота на мониторинг може да бъде най-малко веднъж на всеки шест месеца.
(18) При инсталации, работещи < 1 500 часа годишно, минималната честота на мониторинг може да бъде най-малко веднъж годишно.
Вместо непрекъснатото измерване може да се използва непрекъснатото вземане на проби, съчетано с често провеждан анализ на интегрирани във времето проби, например чрез стандартизиран метод за мониторинг на уловителя със сорбента.
Ако е доказано, че нивата на емисиите са достатъчно стабилни поради ниско ниво на живак в горивото, могат да се извършват само периодични измервания винаги, когато промяна на характеристиките на горивото може да окаже въздействие върху емисиите.
Минималната честота на мониторинг не се прилага в случай на инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
Измерванията се извършват при натоварване > 70 % на инсталацията.
При технологични горива от химическата промишленост изискванията за мониторинг се прилагат само когато горивата съдържат хлорирани вещества.
НДНТ 5. НДНТ е извършването на мониторинг на емисиите във водата от третирането на димните газове най-малко с посочената по-долу честота и в съответствие със стандартите EN. Ако не съществуват стандарти EN, НДНТ е използването на стандартите на ISO, на национални или други международни стандарти, които гарантират предоставянето на данни с равностойно научно качество.
| Вещество/параметър | Стандарт(и) | Минимална честота на мониторинг | Мониторинг във връзка със |
|-------------------|-------------|---------------------------------|--------------------------|
| Общ органичен въглерод (ООВ) | EN 1484 | | |
| Химично потребен кислород (ХПК) | Не съществува EN стандарт | | |
| Общо суспендирано твърди вещества (ОСВ) | EN 872 | | |
| Флуорид (F) | EN ISO 10304-1 | | |
| Сулфат (SO₄²⁻) | EN ISO 10304-1 | | |
| Сулфид, лесно отделян (S²⁻) | Не съществува EN стандарт | | |
| Сулфит (SO₃²⁻) | EN ISO 10304-3 | | |
| Метали и неметали | | | |
| As | Различни налични стандарти EN (например EN ISO 11885 или EN ISO 17294-2) | | |
| Cd | | | |
| Cr | | | |
| Cu | | | |
| Ni | | | |
| Pb | | | |
| Zn | | | |
| Hg | Различни налични стандарти EN (например EN ISO 12846 или ISO 17852) | | |
| Хлорид (Cl) | Различни налични стандарти EN (например EN ISO 10304-1 или EN ISO 15682) | | |
| Общ азот | EN 12260 | | |
(1) Вместо това може да се използва мониторингът на ООВ и ХПК. Мониторингът на ООВ е за предпочитане, защото при него не се използват силно токсични вещества.
1.3. Общи екологични показатели и показатели на горенето
НДНТ 6. С цел да се подобрят общите екологични показатели на горивните инсталации и да се намалят емисиите във въздуха на СО и неизгорели вещества, НДНТ се състои в осигуряване на оптимизирано горене и използване на комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Подобряване и смесване на горивото | Осигуряване на стабилни условия на изгаряне и/или намаляване на замърсители чрез смесване на горива от един тип, но с различно качество | Общоприложима |
| б. Поддръжка на горивната система | Редовна планова поддръжка в съответствие с препоръките на доставчика | Приложимостта по отношение на старите горивни инсталации може да бъде ограничена от необходимостта за преоборудване на горивната уредба и/или системата за управление |
| в. Високо-технологична система за управление | Вж. описанието в раздел 8.1 | |
| г. Добре проектирано горивно оборудване | Добре проектирани пещ, горивни камери, горелки и свързани с тях устройства | Общоприложима към нови горивни инсталации |
| д. Избор на гориво | Избиране на друго гориво с по-добър профил от гледна точка на околната среда или преминаване частично или изцяло към такова гориво (т.е. с ниско съдържание на сърна и/или живак) измежду наличните горива, включително при периодите на пускане или при използване на резервни горива | Приложимо с оглед на ограниченията във връзка със съответните техники за намаляване на емисиите чрез мокро пречистване. За съществуващи горивни инсталации видът на горивото може да бъде ограничен от избраната конфигурация и проектните характеристики на инсталацията |
НДНТ 7. С цел намаляване на емисиите във въздуха на амоняк при използването на селективна каталитична редукция (СКР) и/или селективна некаталитична редукция (СНКР) за намаляване на емисиите на NOx, НДНТ е оптимизирането на конструкцията и/или функционирането на СКР и/или СНКР (например оптимизирано съотношение на реагента към NOx, хомогенно разпределение на реагента и оптимален размер на капките на реагента).
Свързани с НДНТ емисионни нива
Свързаното с НДНТ емисионно ниво (НДНТ-СЕН) за емисии на NH3 във въздуха от използването на СКР и/или СНКР е < 3—10 mg/Nm³ като средногодишна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби. Долната граница на интервала може да бъде постигната с използване на селективна каталитична редукция, а горната — чрез използване на селективна некаталитична редукция без техники за намаляване на емисиите чрез мокро пречистване. В случай на инсталации, в които се изгаря биомаса, работещи при променливо натоварване, както и в случай на двигатели, работещи с тежко гориво и/или газов, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 15 mg/Nm³.
НДНТ 8. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха при нормални условия на експлоатация е необходимо НДНТ да гарантират, чрез подходящи проектиране, експлоатация и поддръжка, че системите за намаляване на емисиите се използват при техния оптимален капацитет и разполагаемост.
НДНТ 9. С цел да се подобрят общите екологични показатели на горивните инсталации и/или инсталациите за газификация и да се намалят емисиите във въздуха, в НДНТ като част от системата за управление във връзка с околната среда трябва да се включат следните елементи в програмите за осигуряване/контрол на качеството за всички използвани горива (вж. НДНТ 1):
i. първоначално цялостно характеризиране на горивото с използване поне на параметрите, изброени по-долу, при съобразяване със стандартите EN. Могат да се използват и стандартите ISO, национални или други международни стандарти, при условие че те гарантират предоставянето на данни с равностойно научно качество;
ii. редовно провеждане на изпитвания за качеството на горивото, за да се провери дали то съответства на първоначалното характеризиране съгласно проектните спецификации на инсталацията. Честотата на провеждане на изпитванията и параметрите, избрани от таблицата по-долу, се основават на изменчивостта на горивата и оценка на значимостта на изпускането на замърсители (например концентрация в горивото, използвано третиране на димните газове);
iii. Последващо коригиране на настройките на инсталацията, когато е необходимо и възможно (например въвеждане на характеризирането на горивото и контрола във високотехнологична система за контрол (вж. описанието в раздел 8.1)).
Описание
Първоначалното определяне на характеристиките на горивото и редовното му изпитване могат да се извършват от оператора и/или доставчика на гориво. Ако тези дейности се извършват от доставчика, пълните резултати се предоставят на оператора под формата на продуктова (на горивото) спецификация и/или гаранция от доставчика.
| Гориво/горива | Вещества/параметри, чиито характеристики се определят |
|---------------|--------------------------------------------------------|
| Биомаса/горф | — ДТИ
| | — Влага
| | — Пепел
| | — C, Cl, F, N, S, K, Na
| | — Метали и неметали (As, Cd, Cr, Cu, Hg, Pb, Zn) |
| Въглища/лигнит| — ДТИ
| | — Влага
| | — Летливи вещества, пепел, свързан въглерод, C, H, N, O, S |
| | — Br, Cl, F
| | — Метали и неметали (As, Cd, Co, Cr, Cu, Hg, Mn, Ni, Pb, Sb, Tl, V, Zn) |
| Тежко гориво | — Пепел
| | — C, S, N, Ni, V |
| Газъл | — Пепел
| | — N, C, S |
| Природен газ | — ДТИ
| | — CH₄, C₂H₆, C₃, C₄+, CO₂, N₂, индекс на Вобе |
| Технологични горива от химическата промишленост (1) | — Br, C, Cl, F, H, N, O, S
| | — Метали и неметали (As, Cd, Co, Cr, Cu, Hg, Mn, Ni, Pb, Sb, Tl, V, Zn) |
| Технологични газове от черната металургия | — ДТИ, CH₄ (за КГ), C₂H₆ (за КГ), CO₂, H₂, N₂, общ сяра, прах, индекс на Вобе |
| Отпадъци (2) | — ДТИ
| | — Влага
| | — Летливи вещества, прах, Br, C, Cl, F, H, N, O, S
| | — Метали и неметали (As, Cd, Co, Cr, Cu, Hg, Mn, Ni, Pb, Sb, Tl, V, Zn) |
НДНТ 10. С цел намаляване на емисиите във въздуха и/или водата при различни от нормалните експлоатационни условия (РНЕУ), НДНТ е изготвянето и прилагането на план за управление като част от системата за управление във връзка с околната среда (вж. НДНТ 1), съзмерим със значимостта на вероятното изпускане на замърсители, като той включва следните елементи:
— подходящо проектиране на системите, за които се смята, че могат да предизвикат РНЕУ, които могат да окажат въздействие върху емисиите във въздуха, водата и/или почвата (например проектна концепция за ниско натоварване с цел намаляване на минималното натоварване през периодите на пускане и спиране с оглед на стабилно генериране в газовите турбини);
— създаване и прилагане на план за специфична превантивна поддръжка на съответните системи;
— преглед и регистриране на емисиите, предизвикани от РНЕУ и прикръжаващите ги обстоятелства, и прилагане на коригиращи действия при необходимост;
— периодична оценка на общите емисии по време на РНЕУ (например честота на събитията, продължителност, приблизителна оценка/количествено определяне на емисиите) и прилагане на коригиращи действия при необходимост.
НДНТ 11. НДНТ се състои в провеждане по подходящ начин на мониторинг на емисиите във въздуха и/или във водата по време на РНЕУ.
Описание
Мониторингът може да се извършва чрез пряко измерване на емисиите или чрез мониторинг на заместващи параметри, ако се окаже, че по този начин се осигурява равностойно или по-добро качество от научна гледна точка, отколкото при прякото измерване на емисиите. За периодите на пускане и спиране емисиите могат да бъдат оценени въз основа на подробното им измерване, извършено при типична процедура на пускане и спиране поне веднъж годишно, като се използват резултатите от измерването, за да се изчислят емисиите за всяка процедура по пускане/спиране през цялата година.
1.4. Енергийна ефективност
НДНТ 12. С цел да се увеличи енергийната ефективност на горивните блокове, блоковете за газификация и/или блоковете с интегриран с газификация паро-газов цикъл (ИГПГЦ), които се експлоатират ≥ 1 500 часа годишно, НДНТ е да се използва подходяща комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. Оптимизиране на горенето | Вж. описанието в раздел 8.2. Оптимизирането на горенето свежда до минимум съдържанието на неизгорели вещества в димните газове и в твърдите остатъци от горенето | Общоприложима |
| b. Оптимизиране на условията на работната среда | Да се работи при възможно най-високите стойности на налягането и температурата на работния газ или пара, в рамките на ограниченията, наложени например от мерките за контрол на емисиите на NOₓ или исканите характеристики на енергията | |
| v. Оптимизиране на парния цикъл | Да се работи при по-ниско изходно налягане на турбината чрез използване на най-ниската възможна температура на охлаждащата вода на кондензатора в рамките на проектните условия | |
| | Свеждане до минимум на потреблението на енергия | Свеждане до минимум на вътрешното потребление на енергия (например чрез повишаване на к.п.д. на подаващата вода помпа) | Общоприложимо в рамките на ограниченията във връзка с необходимостта от контрол на емисиите на NOₓ |
|---|---|---|---|
| д. | Предварително загряване на въздуха, необходим за горенето | Повторно използване на част от топлината, възстановена от димните газове от горенето, за предварително загряване на въздуха, използван при горенето | Общоприложимо в рамките на ограниченията във връзка с конструкцията на котела и необходимостта от контрол на емисиите на NOₓ |
| е. | Предварително подгряване на горивото | Предварително подгряване на горивото чрез използване на възстановена топлина | Общоприложимо за нови блокове. Приложимостта по отношение на старите блокове може да бъде ограничена от необходимостта за модернизация на горивната система и/или системата за управление |
| ж. | Високо-технологична система за управление | Вж. описанието в раздел 8.2. Електронният контрол на основните параметри на горенето дава възможност да се подобрят к.п.д. на горенето | Общоприложимо за нови блокове. Приложимостта по отношение на старите блокове може да бъде ограничена от необходимостта за модернизация на горивната система и/или системата за управление |
| з. | Предварително подгряване на захранващата вода чрез използване на възстановена топлина | Предварително подгряване на водата, която идва от парния кондензатор, с възстановена топлина преди повторното й използване в котела | Приложимо само за паропроводи, но не за котли за прегрята вода. Приложимостта за съществуващи блокове може да бъде ограничена заради ограничения, свързани с конфигурацията на инсталацията и количеството възстановима топлина |
| и. | Възстановяване на топлина чрез комбинирано производство | Възстановяване на топлина (основно от системата за пара) за производство на гореща вода или пара, която да се използва в промишлени процеси/дейности, или в обществената топлофикационна мрежа. Допълнително възстановяване на топлината е възможно от: — димните газове — охлаждането на скарата — циркулиращия псевдоживяящ слой | Приложимо в рамките на ограниченията, свързани с местното търсене на топло- и електроенергия. Приложимостта може да бъде ограничена в случай на газови компресори, използвани в случаите, когато потреблението на топлина е непредсказуемо |
| й. | Готовност за КПТЕ | Вж. описанието в раздел 8.2. | Приложимо само за нови инсталации, където е налице реален потенциал за бъдещото използване на топлинна енергия в близост до блока |
| к. | Кондензатор на димните газове | Вж. описанието в раздел 8.2. | Общоприложимо за блокове за КПТЕ, при условие че има достатъчно търсене на топлина при ниска температура |
| л. | Акумулиране на топлина | Съоръжение за акумулиране на топлина за КПТЕ | Приложимо само за инсталации за КПТЕ. Приложимостта може да бъде ограничена, когато търсеннят топлинен товар е малък |
| м. | Мокър комин | Вж. описанието в раздел 8.2. | Общоприложима за нови и съществуващи блокове, оборудвани с мокра ДДГ |
|---|---|---|---|
| н. | Изпускане чрез охладителна кула | Изпускане на емисии във въздуха чрез охладителна кула, а не през определен за целта комин | Приложима само за блокове, оборудвани с мокра ДДГ, при които е необходимо подграждане на димните газове преди изпускането им, и където охлаждащата система на блока е охладителната кула |
| о. | Предварително изсушене на горивото | Намаляване на съдържанието на влага в горивото с цел подобряване на условията на изгаряне | Приложима по отношение на изгарянето на биомаса и/или торф в рамките на ограниченията, свързани с рисковете за самовъзпламеняване (например съпътстващото на влага в торфа се поддържа над 40 % по цялата верига на доставка). Възможността за преоборудване на съществуващи инсталации може да бъде ограничена от допълнителното количество топлина, получено при сушенето, както и от ограниченията възможности за модернизация на някои модели котли или от конфигурацията на инсталацията |
| п. | Свеждане до минимум на загубите на топлина | Свеждане до минимум на загубите на отпадна топлина, например на онеzi, които се дължат на шлаката, или онеzi, които могат да бъдат намаляни чрез изолация на източниците на лъчиста топлина | Приложима само за горивните блокове с твърдо гориво и блоковете с интегриран с газификация паро-газов цикъл |
| р. | Високотехнологични материали | Исползването на високотехнологични материали, за които е доказано, че могат да изпълнят високи работни температури и налягане, като по този начин се постига по-висок к.п.д. на парните/горивните процеси | Приложима само за нови инсталации |
| с. | Усъвършенстване на парните турбини | Тук са включени техники като повишаване на температурата и налягането на парата със съществено налягане, добавяне на турбина за ниско налягане, както и изменение на геометрията на турбинните лопатки | Приложимостта може да бъде ограничена от търсенето, характеристиките на парата и/или ограничения срок на експлоатация на инсталацията |
| т. | Свърхкритични и ултрасвърхкритични условия на парата | Исползването на контур за пара, включително на системи за подграждане на парата, в които тя може да достигне налягане над 220,6 bar и температура над 374 °C при свърхкритични условия, и над 250 — 300 bar и температура над 580 — 600 °C при ултрасвърхкритични условия | Приложима само за нови блокове с мощност ≥ 600 MWth, работещи > 4 000 часа годишно. Техниката не е приложима, когато целта е блокът да произвежда пара с ниска температура и/или налягане в преработвателната промишленост. Неприложима за газови турбини и двигатели за генериране на пара в рамките на КПТЕ. В блокове, изгарящи биомаса, приложимостта може да бъде ограничена от високотемпературната корозия при някои видове биомаса |
1.5. Използване на вода и емисии във водата
НДНТ 13. С цел намаляване на използването на вода и на обема на изхвърляната замърсена отпадъчна вода, НДНТ е използването на една от двете или и на двете техники, посочени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Рециклиране на водата | Отпадъчните водни потоци, включително оточните води от инсталацията, се използват повторно за други цели. Степента на рециклиране е ограничена от изискванията за качество на приемащия воден поток и от водния баланс на инсталацията. | Техниката е неприложима за отпадъчни води от охладителни системи, когато те съдържат химикали за третиране на водата и/или имат висока концентрация на соли от морска вода. |
| б. Употреба на суха дънна пепел | Сухата и гореща дънна пепел се извежда от пещта с механична конвейерна система и се охлажда от околния въздух. В процеса не се използва вода. | Приложима само за инсталации с твърдо гориво. Може да са налични технически ограничения, които възпрепятстват възможностите за модернизация на съществуващи горивни инсталации. |
НДНТ 14. За да се предотврати замърсяването на незамърсена отпадъчна вода и да се намалят емисиите във водата, НДНТ е да се разделят потоците отпадъчни води и те да бъдат третирани поотделно в зависимост от съдържанието на замърсители.
Описание
Потоците отпадъчни води, които обикновено се разделят и третират отделно включват повърхностния воден отток, охлаждащата вода и отпадъчните води от пречистването на димните газове.
Приложимост
Приложимостта може да е ограничена при съществуващи инсталации поради конфигурацията на съществуващите системи за отвеждане на водите.
НДНТ 15. С цел намаляване на емисиите във водата от пречистването на димните газове, НДНТ е използването на подходяща комбинация от техниките, посочени по-долу, както и използването на вторични техники възможно най-близо до източника с цел да се избегне разреждането.
| Техника | Предотвратяване/намаляване на типични замърсители | Приложимост |
|---------|--------------------------------------------------|--------------|
| Първични техники | | |
| а. Оптимизирано горене (вж. НДНТ 6) и системи за пречистване на димните газове (например СКР/СНКР, вж. НДНТ 7) | Органични съединения, амониак (NH₃) | Общоприложима |
| Вторични техники (!) | | |
| б. Адсорбция върху активен въглен | Органични съединения, живак (Hg) | Общоприложима |
| в. Аеробно биологично третиране | Биоразградими органични съединения, амониев йон (NH₄⁺) | Общоприложима за третиране на органични съединения. Аеробното биологично пречистване на амониевия йон (NH₄⁺) може да |
не е приложимо в случай на висока концентрация на хлориди (например около 10 g/l)
г. Безкислородно/анаеробно биологично третиране
Живак (Hg), нитрати (NO₃⁻), нитрити (NO₂⁻)
Общоприложима
d. Коагуляция и флокуляция
Суспензирани твърди вещества
Общоприложима
e. Кристализация
Метали и неметали, сулфати (SO₄²⁻), флуориди (F⁻)
Общоприложима
ж. Филтрация (например пясъчна филтрация, микрофилтрация, ултрафилтрация)
Суспензирани твърди вещества, метали
Общоприложима
з. Флотация
Суспензирани твърди вещества, свободни мазнини
Общоприложима
и. Йонен обмен
Метали
Общоприложима
й. Неутрализация
Киселини, основи
Общоприложима
к. Окисляване
Сулфиди (S²⁻), сулфати (SO₄²⁻)
Общоприложима
л. Отделение на утайка
Метали и неметали, сулфати (SO₄²⁻), флуориди (F⁻)
Общоприложима
м. Утаяване
Суспензирани твърди вещества
Общоприложима
н. Екстракция
Амоняк (NH₃)
Общоприложима
(1) Описания на техниките са дадени в раздел 8.6.
НДНТ-СЕН се отнасят до директното заустване във водоприемника в точката, в която емисията напуска инсталацията.
Таблица 1
НДНТ-СЕН за директното заустване във водоприемника от станцията за пречистване на димните газове
| Вещество/параметър | НДНТ-СЕН |
|--------------------|----------|
| | Среднодневни стойности |
| Общ органичен въглерод (ООВ) | 20—50 mg/l (1) (2) (3) |
| Химично потребен кислород (ХПК) | 60—150 mg/l (1) (2) (3) |
| Общо суспензирани твърди вещества (ОСВ) | 10—30 mg/l |
| Флуорид (F⁻) | 10—25 mg/l (1) |
| Сулфат (SO₄²⁻) | 1,3—2,0 g/l (1) (2) (3) (4) |
| Сулфид (S²⁻), лесно отделян | 0,1—0,2 mg/l (1) |
| Сулфит (SO₃²⁻) | 1—20 mg/l (1) |
Метали и неметали
| | |
|---|---|
| As | 10—50 μg/l |
| Cd | 2—5 μg/l |
| Cr | 10—50 μg/l |
| Cu | 10—50 μg/l |
| Hg | 0,2—3 μg/l |
| Ni | 10—50 μg/l |
| Pb | 10—20 μg/l |
| Zn | 50—200 μg/l |
(1) Прилагат се или НДНТ-СЕН за ООВ, или НДНТ-СЕН за ХПК. ООВ е предпочитаният вариант, защото при мониторинга му не се използват силно токсични вещества.
(2) Това НДНТ-СЕН се прилага след изваждане на началното количество.
(3) Това НДНТ-СЕН се прилага само за отпадъчни води от използването на мокра ДДГ.
(4) Това НДНТ-СЕН се прилага само за горивни инсталации, в които се използват калциеви съединения при пречистването на първите газове.
(5) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН може да не се прилага в случай на силно солени отпадъчни води (например такива с концентрация на хлорид ≥ 5 g/l) поради увеличената разтворимост на калциевия сулфат.
(6) Това НДНТ-СЕН не се прилага за заустване в морето или във водоеми, негодни за пиене.
1.6. Управление на отпадъците
НДНТ 16. С цел намаляване на количеството отпадъци, което се получава при процесите на горене и/или газификация, както и от техниките за намаляване на емисиите, НДНТ е организирането на операциите по начин, който позволява да се засилва в максимална степен, с оглед на приоритетите и като се взема предвид жизненият цикъл:
а. предотвратяването на образуването на отпадъци, т.е. увеличаването в максимална степен на дела на остатъците, които се образуват като странични продукти;
б. подготовката за повторна употреба на отпадъците, например като се използват конкретни критерии за изискваното качество;
в. рециклирането на отпадъците;
г. други видове оползотворяване (например за получаване на енергия), чрез прилагане на подходяща комбинация от техники, например:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. | Получаване на гипс като страничен продукт | Оптимизиране на качеството на остатъците, получавани чрез реакции с участието на калций, генерирани от мократа ДДГ, така че те да могат да се използват като заместител на добивания суров гипс (например като суровина за производството на гипсокартон). Качеството на варовика, използван при мократа ДДГ, влияе върху чистотата на произведения гипс | Общоприложимо в рамките на ограниченията, свързани с изискваното качество на гипса, здравите изисквания, свързани с всяка конкретна употреба, както и с пазарните условия |
| b. | Рециклиране или оползотворяване на остатъците в строителния сектор | Рециклиране или оползотворяване на остатъците (например от полусухи процеси на десулфуризация, процеси с отнесен или дънна пепел) като строителен материал (например като пясък за строителството на пътища, за замяна на пясъка в производство на бетон, или в циментовата промишленост) | Общоприложимо в рамките на ограниченията, свързани с изискваното качество на материалите (например физичните свойства, съдържанието на вредни вещества), свързани с всяка конкретна употреба, както и с пазарните условия |
в. Оползотворяване на енергия чрез използване на отпадъци в горивния микс
Остатъчното енергийно съдържание на богатите на въглерод пепел и шлака, получени от изгарянето на въглища, линит, тежко гориво, торф или биомаса, може да бъде възстановено например посредством смесване с горивото.
Общоприложимо при инсталации, които могат да приемат отпадъците в горивния си микс, и при които има техническа възможност горивата да се подават в горивната камера.
г. Подготовка на отработилия катализатор за повторна употреба
Подготовката на катализатора за повторна употреба (например до четири пъти за катализатор при СКР) възстановява някои или всичките му първоначални функционални характеристики и улъжава експлоатацията му живот до няколко десетилетия. Подготовката на отработилия катализатор за повторна употреба е неразделна част от схемата за управление на катализатора.
Приложимостта може да бъде ограничена от механичното състояние на катализатора и изискванията по отношение на контрола на емисиите на NOₓ и NH₃.
1.7. Шумови емисии
НДНТ 17. С цел намаляване на шумовите емисии НДНТ е да се използва една или комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Оперативни мерки | Това включва: — подобрени инспекции и поддръжка на оборудването, — затваряне на вратите и прозорците в помещенията, ако е възможно, — експлоатация на оборудването от опитен персонал, — избягване на шумни дейности през нощта, ако е възможно, — разпоредби за контрол на шума по време на дейности по поддръжката | Общоприложими мерки |
| б. Оборудване с ниско ниво на шум | То потенциално включва компресори, помпи и дискове | Общоприложимо, когато оборудването е ново или се заменя |
| в. Намаляване на шума | Разпространението на шума може да се намали чрез разполагане на препятствия между източника и приемника на шума. Подходящите препятствия включват шумозащитни стени, насипи и сгради | Общоприложимо за нови инсталации. В случай на съществуващи инсталации поставянето на прегради може да бъде ограничено от липсата на място |
| г. Оборудване за контролиране на шума | То включва: — средства за намаляване на шума, — изолиране на оборудването, — заграждане на шумното оборудване, — звукоизолиране на сградите | Приложимостта може да бъде ограничена от липсата на място |
| д. Подходящо местоположение на оборудването и сградите | Нивата на шума могат да се намалят чрез увеличаване на разстоянието между генериращото шум съоръжение и обекта на въздействието и чрез използване на сградите като шумови бариери | Общоприложимо мярка за нови инсталации. В случай на съществуващи инсталации преместването на оборудването и производствените единици може да бъде ограничено от липсата на място или от прекомерни разходи |
2. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ПРИ ИЗГАРЯНЕТО НА ТВЪРДО ГОРИВО
2.1. Заключения за НДНТ при изгарянето на въглища и/или лигнит
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са общоприложими за изгарянето на въглища и/или лигнит. Те са валидни в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
2.1.1. Общи екологични показатели
НДНТ 18. С цел да се подобрят общите екологични показатели при горенето на въглища и/или лигнит, и в допълнение към НДНТ 6, НДНТ е да се използва посочената по-долу техника.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. | Интегриран процес на горене, който гарантира висок к.п.д. на котела и включва първични техники за намаляване на NOX (например поетапно подаване на въздуха, поетапно подаване на горивото, горелки с ниски емисии на NOX (ГНЕА) и/или рециркулация на димни газове) | Посоченият интегриран процес е възможен благодарение на горивни процеси като прахово горене, горене в псевдокипящ слой или с подвижна скара | Общоприложима |
2.1.2. Енергийна ефективност
НДНТ 19. С цел да се увеличи енергийната ефективност на изгарянето на въглища и/или лигнит, НДНТ е да се използва подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 12 и по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. | Употреба на суха дънна пепел | Сухата и гореща дънна пепел се извежда от пещта с механична конвейерна система и, след повторно насочване към пещта за доизгаряне, се охлажда от околната въздух. Полезната енергия се възстановява чрез доизгарянето и охлаждането на пепелта | Може да са налични технически ограничения, които възпрепятстват възможностите за модернизация на съществуващи горивни блокове |
Таблица 2
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) за изгаряне на въглища и/или лигнит
| Тип горивен блок | НДНТ-СЕЕН (%) | Нетен електрически к.п.д. (%) | Нетно общо използване на горивото (%) |
|------------------|--------------|-------------------------------|----------------------------------------|
| Нов блок (%) | Съществуващ блок (%) | Нов или съществуващ блок |
| Работещ с въглища ≥ 1 000 MWth | 45—46 | 33,5—44 | 75—97 |
| Работещ с лигнит ≥ 1 000 MWth | 42—44 (%) | 33,5—42,5 | 75—97 |
| Работещ с въглища < 1 000 MWth | 36,5—41,5 (%) | 32,5—41,5 | 75—97 |
| Работещ с лигнит < 1 000 MWth | 36,5—40 (%) | 31,5—39,5 | 75—97 |
Посочените НДНТ-СЕЕН не се прилагат за блокове, работещи < 1 500 часа годишно.
При блокове за КПТЕ се прилага само едно от двете НДНТ-СЕЕН — „нетен електрически к.п.д.” или „нетно общо използване на горивото”, в зависимост от конструктивните характеристики на блока за КПТЕ (т.е. дали се предпочита производство на електроенергия или производството на топлинна енергия).
Долната граница на интервала може да съответства на случаи, при които постигнатата енергийна ефективност е повлияна отрицателно (до четири процентни пункта) от вида на използваната охладителна система или географското местоположение на обекта.
Посочените нива може да не бъдат постигнати, ако потенциалното търсене на топлинна енергия е твърде ниско.
Посочените НДНТ-СЕЕН не се отнасят за инсталации, които произвеждат само електроенергия.
Долната граница на интервала на НДНТ-СЕЕН се достига в случай на неблагоприятни климатични условия, горивни блокове, работещи с нискокалорични лигнитни въглища, и/или стари блокове (пуснати в експлоатация преди 1985 г.).
Горната граница на интервала на НДНТ-СЕЕН може да се постигне в случай на високи параметри на парата (налягане и температура).
Възможното повишаване на електрически к.п.д. зависи от конкретния блок, но се смята, че нарастването му с повече от три процентни пункта показва използването на НДНТ при съществуващи блокове, в зависимост от първоначалната конструкция на блока и вече извършените подобрения.
В случай на блокове, работещи с лигнитни въглища с долна топлина на изгаряне под 6 MJ/kg, долната граница на интервала на НДНТ-СЕЕН е 41,5 %.
Горната граница на интервала на НДНТ-СЕЕН може да достигне до 46 % в случай на блокове с мощност ≥ 600 MWth, в които се използват свръхкритични или ултрасвръхкритични условия.
Горната граница на интервала на НДНТ-СЕЕН може да достигне до 44 % в случай на блокове с мощност ≥ 600 MWth, в които се използват свръхкритични или ултрасвръхкритични условия.
2.1.3. Емисии във въздуха на NOX, N2O и CO
НДНТ 20. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите на NOX във въздуха, като същевременно се ограничават емисиите във въздуха на CO и N2O от изгарянето на въглища и/или лигнит, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. Оптимизиране на горенето | Вж. описанието в раздел 8.3. Обикновено се използва в комбинация с други техники | |
| b. Комбинация от други първични техники за редукция на NOX (например поетапно подаване на въздуха, поетапно подаване на горивото, рециркулация на димни газове, горелки с ниски емисии на NOX (ГНЕАО)) | Вж. описанието в раздел 8.3 за отделните техники. Изборът и изпълнението на подходяща първична техника (комбинация от първични техники) може да бъде повлиян от конструкцията на котела | Общоприложима |
| v. Селективна некаталитична редукция (СНКР) | Вж. описанието в раздел 8.3. Може да се прилага с хибрида завършваща „slip” СКР | Приложимостта може да бъде ограничена в случай на котли с голема площ на напречното сечение, което въпреки възможността за смесване на NH3 и NOX. Приложимостта може да бъде ограничена в случай на горивни инсталации, които се експлоатират по-малко от 1 500 часа годишно при силно вариращи стойности на натоварването на котела |
г. Селективна каталитична редукция (СКР) Вж. описанието в раздел 8.3 Неприложима за горивни инсталации с мощност < 300 MWth, работещи < 500 часа годишно. Не е обшироко приложима за горивни инсталации с мощност < 100 MWth. Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно, както и за съществуващи горивни инсталации с мощност ≥ 300 MWth, работещи < 500 часа годишно.
d. Комбинирани техники за намаляване на NOX и SOX Вж. описанието в раздел 8.3 Приложимостта за всеки отделен случай зависи от характеристиките на горивото и горивния процес.
Таблица 3
Съвършени с най-добрите налични техники (НДНТ) емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии на NOX във въздуха от изгарянето на въглища и/или лигнит
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) |
|---|---|
| | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) |
| < 100 | 100—150 | 100—270 | 155—200 | 165—330 |
| 100—300 | 50—100 | 100—180 | 80—130 | 155—210 |
| ≥ 300, котли с псевдокипящ слой за изгаряне на въглища и/или лигнит и котли с прахово горене, работещи с лигнит | 50—85 | < 85—150 (1) (2) | 80—125 | 140—165 (1) |
| ≥ 300, котли с прахово горене, работещи с въглища | 65—85 | 65—150 | 80—125 | < 85—165 (1) |
(1) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) При инсталации с котел с прахово горене, работещи с въглища, пуснати в експлоатация не по-късно от 1 юли 1987 г., които се експлоатират < 1 500 часа годишно, и за който СКР и/или СНКР не са приложими, горната граница на интервала е 340 mg/Nm³.
(1) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(2) Смята се, че горната граница на интервала може да се постигне, ако се използва СКР.
(1) Горната граница на интервала е 175 mg/Nm³ за котли с псевдокипящ слой, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., и за котли с прахово горене, работещи с лигнитни въглища.
(1) Горната граница на интервала е 220 mg/Nm³ за котли с псевдокипящ слой, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., и за котли с прахово горене, работещи с лигнитни въглища.
(1) При инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала е 200 mg/Nm³ за инсталации, работещи ≥ 1 500 часа годишно, и 220 mg/Nm³ за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
Примерните средногодишни нива на емисии на CO за съществуващи горивни инсталации, работещи ≥ 1 500 часа годишно, или за нови горивни инсталации, са следните:
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | Примерни нива на емисии на CO (mg/Nm³) |
|---|---|
| < 300 | < 30—140 |
| ≥ 300, котли с псевдокипящ слой за изгаряне на въглища и/или лигнит и котли с прахово горене, работещи с лигнит | < 30—100 (1) |
2.1.4. Емисии във въздуха на SOX, HCl и HF
НДНТ 21. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SOX, HCl и HF от изгарянето на въглища и/или лигнит НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Впръскване на сорбент в котела (в пещта или в горивния слой) | Вж. описанието в раздел 8.4 |
| б. | Впръскване на сорбент в димохода (ВСД) | Вж. описанието в раздел 8.4. Тази техника може да се използва за отстраняване на HCl/HF, когато не се прилага специална техника за десулфуризация на димни газове |
| в. | Абсорбер със сухо впръскване (АСВ) | Общоприложима |
| г. | Сух скрубер с циркулиращ псевдокипящ слой | Вж. описанието в раздел 8.4 |
| д. | Мокро скруберно очистване | Вж. описанието в раздел 8.4. Тази техника може да се използва за отстраняване на HCl/HF, когато не се прилага специална техника за десулфуризация на димни газове |
| е. | Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Може да има технически и икономически ограничения за прилагане на тази техника в горивни инсталации с мощност < 300 MWth, както и за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно |
| ж. | Десулфуризация на димните газове с морска вода | Вж. описанието в раздел 8.4 |
| з. | Комбинирани техники за намаляване на NOX и SOX | Приложимостта за всеки отделен случай зависи от характеристиките на горивото и горивния процес |
Замяна или отстраняване на топлообменника газ-газ, разположен след системата за мокра ДДГ
Прилага се само когато трябва да се измени или замени топлообменникът в горивните инсталации, оборудвани с мокра ДДГ и разположен след нея топлообменник газ-газ.
Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка. Приложимостта може да бъде ограничена поради конструктивни ограничения в случай на горивни инсталации, които изгарят силно специфични местни горива.
Таблица 4
Свързаните с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии на SO₂ във въздуха от изгарянето на въглища и/или лигнит
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) | Средногодишни стойности | Среднодневни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
|---|---|---|---|---|
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (2) |
| < 100 | 150—200 | 150—360 | 170—220 | 170—400 |
| 100—300 | 80—150 | 95—200 | 135—200 | 135—220 (3) |
| ≥ 300, котел с прахово горене | 10—75 | 10—130 (4) | 25—110 | 25—165 (5) |
| ≥ 300, котел с псевдокипящ слой (6) | 20—75 | 20—180 | 25—110 | 50—220 |
(1) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(3) При инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 250 mg/Nm³.
(4) Долната граница на интервала може да се постигне чрез използване на нискосернисто гориво в комбинация с най-напредналите модели системи за мокро пречистване.
(5) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 220 mg/Nm³ за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., които работят < 1 500 часа годишно. За други съществуващи инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 205 mg/Nm³.
(6) При котли с циркулиращ псевдокипящ слой допълнителната граница на интервала може да бъде постигната чрез използване на високоефективна мокра ДДГ. Горната граница на интервала може да бъде постигната чрез използването на впръскване на сорбент в псевдокипящия слой.
При горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от 300 MW, които са специално проектирани да изгарят местни лигнитни горива и за които може да се докаже, че не са в състояние да постигнат стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в таблица 4, поради технически и икономически причини, среднодневните НДНТ-СЕН, посочени в таблица 4, не се прилагат, а горната граница на средногодишния интервал на НДНТ-СЕН е, както следва:
i) за нова система за ДДГ: RCG x 0,01 при най-много 200 mg/Nm³;
ii) за съществуваща система за ДДГ: RCG x 0,03 при най-много 320 mg/Nm³;
където „RCG“ е концентрация на SO₂ в непречистените димни газове като средногодишна стойност (при стандартни условия съгласно Общите условия) на входа на системата за намаляване на SO₂, изразена като базово съдържание на кислород от 6 обемни % O₂.
iii) ако се прилага впръскване на сорбент в котела като част от системата за десулфуризация на димни газове, RCG може да се коригира, като се вземе предвид ефикасността на намаляване на SO₂ на тази техника (ηΒSI), както следва: RCG (коригирано) = RCG (измерено)/(1-ηΒSI).
Таблица 5
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на HCl и HF от изгарянето на въглища и/или лигнит
| Замърсител | Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) | Средногодишна стойност или средна стойност от пробите, вземани в продължение на една година |
|------------|-------------------------------------------------|------------------|-------------------------------------------------|
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) |
| HCl | < 100 | 1—6 | 2—10 (2) |
| | ≥ 100 | 1—3 | 1—5 (2) |
| HF | < 100 | < 1—3 | < 1—6 (2) |
| | ≥ 100 | < 1—2 | < 1—3 (2) |
(1) Може да бъде трудно да се постигне долната граница на тези интервали на НДНТ-СЕН в случай на инсталации, оборудвани с мокра ДДГ и разположен след нея топлообменник газ-газ.
(2) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 20 mg/Nm³ в следните случаи: инсталации, изгарящи горива, чието средно съдържание на хлор е 1 000 mg/kg или по-високо (на суха маса); инсталации, работещи < 1 500 часа годишно; котли с псевдокипящ слой. За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(3) За инсталации, оборудвани със система за мокра ДДГ с разположен след нея топлообменник газ-газ, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 7 mg/Nm³.
(4) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 7 mg/Nm³ в следните случаи: инсталации, оборудвани със система за мокра ДДГ с разположен след нея топлообменник газ-газ; инсталации, работещи < 1 500 часа годишно; котли с псевдокипящ слой. За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
2.1.5. Емисии във въздуха на прах и метални частици
НДНТ 22. С цел намаляване на емисиите във въздуха на прах и метални частици от изгарянето на въглища и/или лигнит, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. | Електростатичен филтър (ЕСФ) | Вж. описанието в раздел 8.5 |
| b. | Ръкавен филтър | Общоприложима |
| v. | Впръскване на сорбент в котела (в печата или в горивния слой) | Вж. описанието в раздел 8.5. Тези техники се използват основно за контрол на емисиите на SOₓ, HCl и/или HF |
| g. | Система за суха или полусуха ДДГ | За приложимостта вж. НДНТ 21 |
| d. | Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | |
Таблица 6
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на прах от изгарянето на въглища и/или лигнит
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
|---|---|---|---|
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (¹) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (¹) |
| < 100 | 2—5 | 2—18 | 4—16 | 4—22 (²) |
| 100—300 | 2—5 | 2—14 | 3—15 | 4—22 (²) |
| 300—1 000 | 2—5 | 2—10 (³) | 3—10 | 3—11 (³) |
| ≥ 1 000 | 2—5 | 2—8 | 3—10 | 3—11 (³) |
(¹) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(²) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(³) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 28 mg/Nm³ за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
(⁴) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 25 mg/Nm³ за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
(⁵) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 12 mg/Nm³ за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
(⁶) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 20 mg/Nm³ за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
(⁷) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 14 mg/Nm³ за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
2.1.6. Емисии на живак във въздуха
НДНТ 23. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на живак от изгарянето на въглища и/или лигнит, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---|---|---|
| а. Електростатичен филтър (ЕСФ) | Вж. описанието в раздел 8.5. Висока ефективност на отстраняване на живака се постига при температура на димните газове, по-ниска от 130 °C. Тази техника се използва главно за контрол на емисиите на прах | Общоприложима |
| б. Ръкавен филтър | Вж. описанието в раздел 8.5. Тази техника се използва главно за контрол на емисиите на прах | |
| в. Система за суха или полусуха ДДГ | | |
| г. Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | Вж. описанието в раздел 8.5. Тези техники се използват основно за контрол на емисиите на SO₂, HCl и/или HF | За приложимостта вж. НДНТ 21 |
д. Селективна каталитична редукция (СКР)
Вж. описанието в раздел 8.3. Използва се само в комбинация с други техники за увеличаване или намаляване на окисленето на живака преди улавянето му в последваща система за ДДГ или за обезпрашаване. Тази техника се използва главно за контрол на емисиите на NOx.
За приложимостта вж. НДНТ 20
Специфични техники за намаляване на емисиите на живак
е. Впръскване на въглероден сорбент (например активен въглен или халогениран активен въглен) в димните газове
Вж. описанието в раздел 8.5. Общоприложима в комбинация с електростатичен филтър или ръкавен филтър. Използването на тази техника може да изисква допълнителни етапи за последващо отделение на съдържащия живак въглен преди по-нататъшното повторно използване на отнесената пепел.
Общоприложима
ж. Използване на халогенирани добавки в горивото или впръскване на такива в пещта
Вж. описанието в раздел 8.5
Общоприложима в случай на ниско съдържание на халогени в горивото
з. Предварителна подготовка на горивото
Промиване, сортиране и смесване на горивото с цел ограничаване/намаляване на съдържанието на живак, или повишаване на улавянето на живак с помощта на оборудване за контрол на замърсяването
Приложимостта на техниката зависи от предходно изследване за характеризиране на горивото и за оценяване на потенциалната ефективност на техниката
и. Избор на гориво
Вж. описанието в раздел 8.5
Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка
Таблица 7
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на живак от изгарянето на въглища и лигнит
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (μg/Nm³) |
|---|---|
| | Средногодишна стойност или средна стойност от пробите, вземани в продължение на една година |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) |
| | въглища | лигнит | въглища | лигнит |
| < 300 | < 1—3 | < 1—5 | < 1—9 | < 1—10 |
| ≥ 300 | < 1—2 | < 1—4 | < 1—4 | < 1—7 |
(1) Долната граница на интервала на НДНТ-СЕН може да се постигне с използването на специфични техники за намаляване на емисиите на живак.
2.2. Заключения за НДНТ при изгарянето на твърда биомаса и/или торф
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са общоприложими за изгарянето на твърда биомаса и/или торф. Те са валидни в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
2.2.1. Енергийна ефективност
Таблица 8
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) за изгаряне на твърда биомаса и/или торф
| Тип горивен блок | НДНТ-СЕЕН (1) (%) | Нетен електрически к.п.д. (%) (2) | Нетно общо използване на горивото (%) (3) |
|------------------|------------------|----------------------------------|----------------------------------|
| Нов блок (4) | Съществуващ блок | Нов блок | Съществуващ блок |
| Котел, работещ с твърда биомаса и/или торф | 33,5—до > 38 | 28—38 | 73—99 | 73—99 |
(1) Посочените НДНТ-СЕЕН не се прилагат за блокове, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) При блокове за КПТЕ се прилага само едно от двете НДНТ-СЕЕН — „нетен електрически к.п.д.” или „нетно общо използване на горивото”, в зависимост от конструктивните характеристики на блока за КПТЕ (т.е. дали се предпочита производство на електроенергия или производството на топлинна енергия).
(3) Долната граница на интервала може да съответства на случаи, при които постигнатата енергийна ефективност е повлияна отрицателно (до четири процентни пункта) от вида на използваната охладителна система или географското местоположение на обекта.
(4) Посочените нива може да не бъдат постигнати, ако потенциалното търсене на топлинна енергия е твърде ниско.
(5) Посочените НДНТ-СЕЕН не се отнасят за инсталации, които произвеждат само електроенергия.
(6) Долната граница на интервала може да достигне до 32 % в случай на блокове с мощност < 150 MWth, в които се изгаряят горива с висока влажност.
2.2.2. Емисии във въздуха на NOX, N2O и CO
НДНТ 24. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите на NOX във въздуха, като същевременно се ограничават емисиите във въздуха на CO и N2O от изгарянето на твърда биомаса и/или торф, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. Оптимизиране на горенето | Вж. описанията в раздел 8.3 | Общоприложима |
| b. Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ПНЕАО) | | |
| v. Поетапно подаване на въздух | | |
| g. Поетапно подаване на горивото | | |
| d. Рециркулация на димни газове | | |
| e. Селективна некаталитична редукция (СНКР) | Вж. описанието в раздел 8.3. Може да се прилага с хибридна завършваща „slip” СКР | Не се прилага в случай на горивни инсталации, които се експлоатират < 500 часа годишно при силно променливи стойности на натоварването на котела. Приложимостта може да бъде ограничена в случай на горивни инсталации, които се експлоатират между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно при силно променливи стойности на натоварването на котела. |
За съществуващи горивни инсталации — приложима в рамките на ограниченията за изисквания работен температурен интервал и времето на престой на впръскваните реагенти
ж. Селективна каталитична редукция (СКР)
Вж. описанието в раздел 8.3. Извършването на силно алкални горива (например слама) може да наложи СКР да бъде монтирана след системата за намаляване на праховите емисии
Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно.
Може да има икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации с мощност < 300 MWth.
Не е общоприложима за горивни инсталации с мощност < 100 MWth.
Таблица 9
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOx от изгарянето на твърда биомаса и/или торф
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
|---|---|---|---|
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) |
| 50—100 | 70—150 (1) | 70—225 (1) | 120—200 (1) | 120—275 (1) |
| 100—300 | 50—140 | 50—180 | 100—200 | 100—220 |
| ≥ 300 | 40—140 | 40—150 (1) | 65—150 | 95—165 (1) |
(1) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(3) За инсталации, използвани горива, при които средното съдържание на калий е 2 000 mg/kg (на суха маса) или по-високо, и/или средното съдържание на натрий е 300 mg/kg или по-високо, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 200 mg/Nm³.
(4) За инсталации, използвани горива, при които средното съдържание на калий е 2 000 mg/kg (на суха маса) или по-високо, и/или средното съдържание на натрий е 300 mg/kg или по-високо, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 250 mg/Nm³.
(5) За инсталации, използвани горива, при които средното съдържание на калий е 2 000 mg/kg (на суха маса) или по-високо, и/или средното съдържание на натрий е 300 mg/kg или по-високо, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 260 mg/Nm³.
(6) За инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., използвани горива, при които средното съдържание на калий е 2 000 mg/kg (на суха маса) или по-високо, и/или средното съдържание на натрий е 300 mg/kg или по-високо, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 310 mg/Nm³.
(7) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 160 mg/Nm³ за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
(8) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 200 mg/Nm³ за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
За пример, средногодишните нива на емисии на CO обикновено са:
— < 30—250 mg/Nm³ за съществуващи горивни инсталации с мощност 50—100 MWth, работещи ≥ 1 500 часа годишно, или нови горивни инсталации с мощност 50—100 MWth.
— < 30—160 mg/Nm³ за съществуващи горивни инсталации с мощност 100—300 MWth, работещи ≥ 1 500 часа годишно, или нови горивни инсталации с мощност 100—300 MWth.
— < 30—80 mg/Nm³ за съществуващи горивни инсталации с мощност ≥ 300 MWth, работещи ≥ 1 500 часа годишно, или нови горивни инсталации с мощност ≥ 300 MWth.
2.2.3. Емисии във въздуха на SO\textsubscript{X}, HCl и HF
НДНТ 25. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SO\textsubscript{X}, HCl и HF от изгарянето на твърда биомаса и/или торф, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Впръскване на сорбент в котела (в печта или в горивния слой) | Общоприложима |
| б. | Впръскване на сорбент в димохода (ВСД) | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно |
| в. | Абсорбер със сухо впръскване (АСВ) | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка |
| г. | Сух скрубер с циркулиращ псевдокипящ слой | |
| д. | Мокро скруберно очистяване | |
| е. | Концентзатор на димните газове | |
| ж. | Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | Вж. описанията в раздел 8.4 |
| з. | Избор на гориво | |
Таблица 10
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на SO\textsubscript{2} от изгарянето на твърда биомаса и/или торф
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MW\textsubscript{in}) | НДНТ-СЕН за SO\textsubscript{2} (mg/Nm\textsuperscript{3}) |
|---------------------------------|---------------------------------|
| | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (\textsuperscript{1}) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (\textsuperscript{1}) |
| < 100 | 15—70 | 15—100 | 30—175 | 30—215 |
| 100—300 | < 10—50 | < 10—70 (\textsuperscript{1}) | < 20—85 | < 20—175 (\textsuperscript{1}) |
| ≥ 300 | < 10—35 | < 10—50 (\textsuperscript{1}) | < 20—70 | < 20—85 (\textsuperscript{1}) |
\textsuperscript{1} Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
\textsuperscript{2} За инсталации, работещи < 500 h годишно, посочените нива са примерни.
\textsuperscript{3} За съществуващи инсталации, изгарящи горива, при които средното съдържание на сяра е 0,1 тегловни % (на суха маса) или по-високо, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 100 mg/Nm\textsuperscript{3}.
\textsuperscript{4} За съществуващи инсталации, изгарящи горива, при които средното съдържание на сяра е 0,1 тегловни % (на суха маса) или по-високо, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 215 mg/Nm\textsuperscript{3}.
\textsuperscript{5} За съществуващи инсталации, изгарящи горива, при които средното съдържание на сяра е 0,1 тегловни % (на суха маса) или по-високо, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 165 mg/Nm\textsuperscript{3}, или 215 mg/Nm\textsuperscript{3}, ако тези инсталации са пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г. и/или са котли с псевдокипящ слой за изгаряне на торф.
Таблица 11
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на HCl и HF от изгарянето на твърда биомаса и/или торф
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН за HCl (mg/Nm³) (1) (2) | НДНТ-СЕН за HF (mg/Nm³) |
|---|---|---|
| | Средногодишна стойност или средна стойност от пробите, вземани в продължение на една година | Средногодишна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби | Средни стойности за периода на вземане на проби |
| Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) (2) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) |
| Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) |
| < 100 | 1—7 | 1—12 | 1—35 | < 1 | < 1,5 |
| 100—300 | 1—5 | 1—9 | 1—12 | 1—12 | < 1 | < 1 |
| ≥ 300 | 1—5 | 1—5 | 1—12 | 1—12 | < 1 | < 1 |
(1) За инсталации, изгарящи горива, при които средното съдържание на хлор е ≥ 0,1 тегловни % (на суха маса), или за съществуващи инсталации, в които съвместно се изгарят биомаса и богато на сяра гориво (например торф), или такива, които използват алкални добавки за конверсия на хлоридите (например елементарна сяра), горната граница на интервала на НДНТ-СЕН за средна годишна стойност за нови инсталации е 15 mg/Nm³, а горната граница на интервала на НДНТ-СЕН за средна годишна стойност за съществуващи инсталации е 25 mg/Nm³. За тези инсталации не се прилага средногодишната стойност на интервала на НДНТ-СЕН.
(2) Средногодишната стойност на интервала на НДНТ-СЕН не се прилага за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно. Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН за средногодишната стойност за нови инсталации, работещи < 1 500 часа годишно, е 15 mg/Nm³.
(3) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(4) Може да бъде трудно да се постигне долната граница на тези интервали на НДНТ-СЕН в случай на инсталации, оборудвани с мокра ДДГ и разположен след нея топлообменник газ-газ.
(5) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
2.2.4. Емисии във въздуха на прах и метални частици
НДНТ 26. С цел намаляване на емисиите във въздуха на прах и метални частици от изгарянето на твърда биомаса и/или торф, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---|---|---|
| а) | Електростатичен филтър (ЕСФ) | Вж. описанието в раздел 8.5 |
| б) | Ръкавен филтър | Общоприложима |
| в) | Система за суха или полусуха ДДГ | Вж. описанията в раздел 8.5 |
| г) | Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | Тези техники се използват основно за контрол на емисиите на SO₂, HCl и/или HF |
| д) | Избор на гориво | Вж. описанието в раздел 8.5 |
Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка.
Таблица 12
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на прах и метални частици от изгарянето на твърда биомаса и/или торф
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (МWth) | НДНТ-СЕН за прах (mg/Nm³) |
|---|---|
| | Средногодишни стойности | Средноношна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (2) |
| < 100 | 2—5 | 2—15 | 2—10 | 2—22 |
| 100—300 | 2—5 | 2—12 | 2—10 | 2—18 |
| ≥ 300 | 2—5 | 2—10 | 2—10 | 2—16 |
(1) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) За инсталации, работещи < 500 h годишно, посочените нива са примерни.
2.2.5. Емисии на живак във въздуха
НДНТ 27. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на живак от изгарянето на твърда биомаса и/или торф, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---|---|---|
| a. | Впръскване на въглероден сорбент (например активен въглен или халогениран активен въглен) в димните газове | Общоприложима |
| b. | Използване на халогенирани добавки в горивото или впръскване на такива в пещта | Вж. описанията в раздел 8.5. Общоприложима в случай на ниско съдържание на халогени в горивото |
| в. | Избор на гориво | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка |
| г. | Електростатичен филтър (ЕСФ) | Вж. описанията в раздел 8.5. Тези техники се използват главно за контрол на емисиите на прах | Общоприложима |
| д. | Ръкавен филтър | | |
| е. | Система за суха или полусуха ДДГ | Вж. описанията в раздел 8.5. Тези техники се използват основно за контрол на емисиите на SO₂, HCl и/или HF | За приложимостта вж. НДНТ 21 |
| ж. | Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | | |
Свързаното с НДНТ емисионно ниво (НДНТ-СЕН) за емисиите във въздуха на живак от изгарянето на твърда биомаса и/или торф е < 1—5 μg mg/Nm³ като средна стойност за периода на вземане на проби.
3. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ПРИ ИЗГАРЯНЕТО НА ТЕЧНИ ГОРИВА
Заключенията за НДНТ, представени в настоящия раздел, не се отнасят за горивни инсталации на разположени в морето платформи; те са обхванати в раздел 4.3.
3.1. Котли, работещи с тежко гориво и/или газьол
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са общоприложими за изгарянето на тежко гориво и/или газьол в котли. Те са валидни в попълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
3.1.1. Енергийна ефективност
Таблица 13
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) за изгаряне на тежко гориво и/или газьол в котли
| Тип горивен блок | НДНТ-СЕЕН (1) (%) | Нетен електрически к.п.д. (%) | Нетно общо използване на горивото (2) (%) |
|------------------|------------------|-------------------------------|------------------------------------------|
| Нов блок | Съществуващ блок| Нов блок | Съществуващ блок |
| Котли, работещи с тежко гориво и/или газьол | > 36,4 | 35,6—37,4 | 80—96 | 80—96 |
(1) Посочените НДНТ-СЕЕН не се прилагат за блокове, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) При блокове за КПТЕ се прилага само едно от двете НДНТ-СЕЕН — „нетен електрически к.п.д.” или „нетно общо използване на горивото”, в зависимост от конструктивните характеристики на блока за КПТЕ (т.е. дали се предпочита производство на електроенергия или производството на топлина енергия).
(3) Посочените нива може да не бъдат постигнати, ако потенциалното търсене на топлина енергия е твърде ниско.
3.1.2. Емисии във въздуха на NOₓ и CO
НДНТ 28. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOₓ, като същевременно се ограничават емисиите във въздуха на CO от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в котли, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Поетапно подаване на въздух | Общоприложима |
| б. | Поетапно подаване на горивото | Приложима в рамките на ограниченията по отношение на наличните водни ресурси |
| в. | Рециркулация на димни газове | Не се прилага в случай на горивни инсталации, които се експлоатират < 500 часа годишно при силно променливи стойности на натоварването на котела. Приложимостта може да бъде ограничена в случай на горивни инсталации, които се експлоатират между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно при силно променливи стойности на натоварването на котела. |
| г. | Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ГНЕАО) | Вж. описанията в раздел 8.3 |
| д. | Добавяне на вода/пара | Приложима в рамките на ограниченията по отношение на наличните водни ресурси |
| е. | Селективна некаталитична редукция (СНКР) | Не се прилага в случай на горивни инсталации, които се експлоатират < 500 часа годишно при силно променливи стойности на натоварването на котела. Приложимостта може да бъде ограничена в случай на горивни инсталации, които се експлоатират между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно при силно променливи стойности на натоварването на котела. |
ж. Селективна каталитична редукция (СКР)
Вж. описанията в раздел 8.3
Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно.
Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно.
Не е обобщеприложима за горивни инсталации с мощност < 100 MWth.
з. Високотехнологична система за управление
Обобщеприложима към нови горивни инсталации. Приложимостта по отношение на старите горивни инсталации може да бъде ограничена от необходимостта за преоборудване на горивната уредба и/или системата за управление.
и. Избор на гориво
Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка.
Таблица 14
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOx от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в котли
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) |
|---|---|
| | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) |
| < 100 | 75—200 | 150—270 | 100—215 | 210—330 (2) |
| ≥ 100 | 45—75 | 45—100 (3) | 85—100 | 85—110 (3) (4) |
(1) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(3) При промишлени котли и топлофикационни инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., които се експлоатират < 1 500 часа годишно и за които не са приложими СКР и/или СНКР, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 450 mg/Nm³.
(4) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 110 mg/Nm³ за инсталации с мощност 100—300 MWth и инсталации с мощност ≥ 300 MWth, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
(5) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 145 mg/Nm³ за инсталации с мощност 100—300 MWth и инсталации с мощност ≥ 300 MWth, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
(6) При промишлени котли и топлофикационни инсталации с мощност > 100 MWth, пуснати в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., които се експлоатират < 1 500 часа годишно и за които не са приложими СКР и/или СНКР, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 365 mg/Nm³.
За пример, средногодишните нива на емисии на CO обикновено са:
— 10—30 mg/Nm³ за съществуващи горивни инсталации с мощност < 100 MWth, работещи ≥ 1 500 часа годишно, или нови горивни инсталации с мощност < 100 MWth,
— 10—20 mg/Nm³ за съществуващи горивни инсталации с мощност ≥ 100 MWth, работещи ≥ 1 500 часа годишно, или нови горивни инсталации с мощност ≥ 100 MWth.
3.1.3. Емисии във въздуха на SO\textsubscript{X}, HCl и HF
НДНТ 29. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SO\textsubscript{X}, HCl и HF от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в котли, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Впръскване на сорбент в димохода (ВСД) | Общоприложима |
| б. | Абсорбер със сухо впръскване (АСВ) | Може да има технически и икономически ограничения за прилагане на тази техника в горивни инсталации с мощност < 300 MW\textsubscript{th}. Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно |
| в. | Кондензатор на димните газове | |
| г. | Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | Вж. описанието в раздел 8.4 |
| д. | Десулфуризация на димните газове с морска вода | Може да има технически и икономически ограничения за прилагане на тази техника в горивни инсталации с мощност < 300 MW\textsubscript{th}. Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно |
| е. | Избор на гориво | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка |
Таблица 15
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на SO\textsubscript{2} от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в котли
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MW\textsubscript{th}) | НДНТ-СЕН за SO\textsubscript{2} (mg/Nm\textsuperscript{3}) |
|---------------------------------|---------------------------------|
| | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (\textsuperscript{1}) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (\textsuperscript{1}) |
| < 300 | 50—175 | 50—175 | 150—200 | 150—200 (\textsuperscript{2}) |
| ≥ 300 | 35—50 | 50—110 | 50—120 | 150—165 (\textsuperscript{2}) (\textsuperscript{3}) |
(\textsuperscript{1}) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(\textsuperscript{2}) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(\textsuperscript{3}) При промишлени котли и топлофикационни инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., които се експлоатират < 1 500 часа годишно, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 400 mg/Nm\textsuperscript{3}.
(\textsuperscript{4}) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 175 mg/Nm\textsuperscript{3} за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
(\textsuperscript{5}) При промишлени котли и топлофикационни инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., които се експлоатират < 1 500 часа годишно и за които не е приложима мократа десулфуризация на димните газове, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 200 mg/Nm\textsuperscript{3}.
3.1.4. Емисии във въздуха на прах и метални частици
НДНТ 30. С цел намаляване на емисиите във въздуха на прах и метални частици от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в котли, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Електростатичен филтър (ЕСФ) | Вж. описанието в раздел 8.5 | |
| б. Ръкавен филтър | | Общоприложима |
| в. Мултициклони | Вж. описанието в раздел 8.5. Мултициклоните могат да се използват заедно с други техники за обезпрашаване | |
| г. Система за суха или попусуха десулфуризация на димните газове | Вж. описанията в раздел 8.5. Техниката се използва основно за контрол на емисиите на SO\textsubscript{X}, HCl и/или HF | |
| д. Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | Вж. описанието в раздел 8.5. Техниката се използва основно за контрол на емисиите на SO\textsubscript{X}, HCl и/или HF | За приложимостта вж. НДНТ 29 |
| е. Избор на гориво | Вж. описанието в раздел 8.5 | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка |
Таблица 16
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на прах от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в котли
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MW\textsubscript{th}) | НДНТ-СЕН за прах (mg/Nm\textsuperscript{3}) |
|---------------------------------|---------------------------------|
| | Средногодишни стойности | Средноочернена стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (\textsuperscript{1}) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (\textsuperscript{1}) |
| < 300 | 2—10 | 2—20 | 7—18 | 7—22 (\textsuperscript{2}) |
| ≥ 300 | 2—5 | 2—10 | 7—10 | 7—11 (\textsuperscript{2}) |
\textsuperscript{1} Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
\textsuperscript{2} За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
\textsuperscript{3} Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 25 mg/Nm\textsuperscript{3} за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
\textsuperscript{4} Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 15 mg/Nm\textsuperscript{3} за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.
3.2. Двигатели, работещи с тежко гориво и/или газьол
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са общоприложими за изгарянето на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели. Те са валидни в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
Що се отнася до двигателите, работещи с тежко гориво и/или газьол, вторични техники за намаляване на емисиите на NOX, SO2 и прах може да не са приложими за двигателите на острови, които са част от малка изолирана система (1) или изолирана микросистема (2), поради технически, икономически и логистични/инфраструктурни ограничения, докато се очаква тяхното присъединяване към континенталната електроенергийна мрежа или достъп до снабдяването с природен газ. Ето защо НДНТ-СЕН за такива двигатели се прилагат само в малка изолирана система и изолирана микросистема, считано от 1 януари 2025 г. за нови двигатели и от 1 януари 2030 г. за съществуващи двигатели.
(1) Както е определено в член 2, точка 26 от Директива 2009/72/ЕО.
(2) Както е определено в член 2, точка 27 от Директива 2009/72/ЕО.
3.2.1. Енергийна ефективност
НДНТ 31. С цел да се увеличи енергийната ефективност при изгарянето на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели, НДНТ е да се използва подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 12 и по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. Паро-газов цикъл | Вж. описанието в раздел 8.2 | Приложима само за нови блокове, работещи ≥ 1 500 часа годишно. Приложима за съществуващите блокове в рамките на ограниченията, съпътствани с характеристиките на парния цикъл и наличието на достатъчно място. Неприложима за съществуващи блокове, работещи < 1 500 часа годишно. |
Таблица 17
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) за изгаряне на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели
| Тип горивен блок | НДНТ-СЕЕН (1) |
|------------------|--------------|
| Нетен електрически к.п.д. (%) (2) | Нов блок | Съществуващ блок |
| Бутален двигател, работещ с тежко гориво и/или газьол — единичен цикъл | 41,5—44,5 (1) | 38,3—44,5 (1) |
| Бутален двигател, работещ с тежко гориво и/или газьол — паро-газов цикъл | > 48 (1) | Не е налично НДНТ-СЕЕН |
(1) Посочените НДНТ-СЕЕН не се прилагат за блокове, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) НДНТ-СЕЕН за нетен електрически к.п.д. се прилага за блокове за КПТЕ, които конструктивно са ориентирани към производство на електроенергия, както и за блокове, които генерират само електроенергия.
(3) Тези равнища могат да бъдат трудни за постигане при двигатели, оборудвани с енергоемки вторични техники за намаляване на емисиите.
(4) Тези равнища могат да бъдат трудни за постигане при двигатели, оборудвани с радиаторна охлаждаща система, която се намира в сухи и горещи географски местоположения.
3.2.2. Емисии във въздуха на NO\textsubscript{X}, CO и летливи органични съединения
НДНТ 32. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NO\textsubscript{X} от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Изгаряне с ниски емисии на NO\textsubscript{X} в двигатели със самовъзпламеняване | Общоприложима |
| б. | Рециркулация на отработилите газове | Неприложима за четиритактови двигатели |
| в. | Добавяне на вода/пара | Приложима в рамките на ограниченията по отношение на наличните водни ресурси. Приложимостта може да бъде ограничена в случаите, когато не е наличен модул за преоборудване |
| г. | Селективна каталитична редукция (СКР) | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно. Преоборудването на съществуващите горивни инсталации може да бъде ограничено от непостижимо на място |
НДНТ 33. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на CO и летливи органични съединения от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели, НДНТ е да се използва едната или и двете от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Оптимизиране на горенето | Общоприложима |
| б. | Катализатори на окислението | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Приложимостта може да бъде ограничена от съдържанието на сяра в горивото |
Таблица 18
Съврзани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NO\textsubscript{X} от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MW\textsubscript{th}) | НДНТ-СЕН (mg/Nm\textsuperscript{3}) |
|---------------------------------|---------------------------------|
| | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (\textsuperscript{1}) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (\textsuperscript{1}) (\textsuperscript{2}) |
| ≥ 50 | 115—190 (\textsuperscript{1}) | 125—625 | 145—300 | 150—750 |
(\textsuperscript{1}) Посочените НДНТ-СЕН не са приложими в инсталации, работещи < 1 500 часа годишно, или в такива, които не могат да бъдат оборудвани с вторични техники за намаляване на емисиите.
Интервалът на НДНТ-СЕН е 1 150—1 900 mg/Nm³ при инсталации, работещи < 1 500 часа годишно при инсталации, и при инсталации, които не могат да бъдат оборудвани с вторични техники за намаляване на емисиите.
За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
При инсталации, в чийто състав има блокове с мощност < 20 MWth, работещи с тежко гориво, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН, приложима за посочените блокове, е 225 mg/Nm³.
Например при съществуващите горивни инсталации, изграждащи само тежко гориво, които функционират ≥ 1 500 часа годишно, или при новите горивни инсталации, които изграждат само тежко гориво,
— средногодишните нива на емисии на СО обикновено ще са 50—175 mg/Nm³,
— средната стойност за периода на вземане на проби на емисиите на общ летлив органен въглерод (ОЛОВ) обикновено е 10—40 mg/Nm³.
3.2.3. Емисии във въздуха на SO₂, HCl и HF
НДНТ 34. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SO₂, HCl и HF от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|----------|--------------|
| а. | Избор на гориво | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка |
| б. | Впръскване на сорбент в димохода (ВСД) | Може да са налични технически ограничения при съществуващите горивни инсталации. Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. |
| в. | Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | Може да има технически и икономически ограничения за прилагане на тази техника в горивни инсталации с мощност < 300 MWth. Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно |
Таблица 19
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на SO₂ от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН за SO₂ (mg/Nm³) |
|-----------------------------|--------------------------|
| | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (¹) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (²) |
| Всички размери | 45—100 | 100—200 (¹) | 60—110 | 105—235 (²) |
(¹) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(²) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(³) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 280 mg/Nm³, ако не се прилагат вторични техники за намаляване на емисиите. Съответното съдържание на сяра в горивото е 0,3 тегловни % (суха).
3.2.4. Емисии във въздуха на прах и метални частици
НДНТ 35. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на прах и метални частици от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Избор на гориво | Вж. описанията в раздел 8.5 | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка |
| б. Електростатичен филтър (ЕСФ) | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно |
| в. Ръкавен филтър | |
Таблица 20
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на прах от изгарянето на тежко гориво и/или газьол в бутални двигатели
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН за прах (mg/Nm³) |
|-----------------------------|--------------------------|
| | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (2) |
| ≥ 50 | 5—10 | 5—35 | 10—20 | 10—45 |
(1) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
3.3. Газови турбини, работещи с газьол
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са общоприложими за изгарянето на газьол в газови турбини. Те са валидни в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
3.3.1. Енергийна ефективност
НДНТ 36. С цел да се увеличи енергийната ефективност на изгарянето на газьол в газови турбини, НДНТ е да се използва подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 12 и по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Паро-газов цикъл | Вж. описанието в раздел 8.2 | Приложима само за нови блокове, работещи ≥ 1 500 часа годишно. Приложима за съществуващите блокове в рамките на ограниченията, свързани с характеристиките на парния цикъл и наличието на достатъчно място. Неприложима за съществуващи блокове, работещи < 1 500 часа годишно. |
Таблица 21
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) за изгаряне на газьол в газови турбини
| Тип горивен блок | НДНТ-СЕЕН (1) | Нетен електрически к.п.д. (%) (2) |
|------------------|--------------|----------------------------------|
| | Нов блок | Съществуващ блок |
| Газови турбини с отворен цикъл, работещи с газьол | > 33 | 25—35,7 |
| Газови турбини с паро-газов цикъл | > 40 | 33—44 |
(1) Посочените НДНТ-СЕЕН не се прилагат за блокове, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) НДНТ-СЕЕН за нетен електрически к.п.д. се прилага за блокове за КПТЕ, които конструктивно са ориентирани към производство на електроенергия, както и за блокове, които генерират само електроенергия.
3.3.2. Емисии във въздуха на NOₓ и CO
НДНТ 37. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOₓ от изгарянето на газьол в газови турбини, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Добавяне на вода/пара | Вж. описанието в раздел 8.3 | Приложимостта може да бъде ограничена поради недостатъчното наличие на вода |
| б. Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ГНЕАО) | | Приложима само за моделите турбини, за които на пазара са налични горелки с ниски емисии на азотни оксиди |
| в. Селективна каталитична редукция (СКР) | Вж. описанието в раздел 8.3 | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно. Преоборудването на съществуващите горивни инсталации може да бъде ограничено от недостига на място |
НДНТ 38. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на CO от изгарянето на газьол в газови турбини, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Оптимизиране на горенето | Вж. описанието в раздел 8.3 | Общоприложима |
| б. Катализатори на окислението | | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Преоборудването на съществуващите горивни инсталации може да бъде ограничено от недостига на място |
Като пример може да се посочи, че нивото на емисиите във въздуха на NOₓ от изгарянето на газьол в газови турбини, работещи с два вида гориво, за използване при аварийни случаи, експлоатирани < 500 часа годишно, по принцип ще бъде 145—250 mg/Nm³ като средна дневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби.
3.3.3. Емисии във въздуха на SO\textsubscript{X} и прах
НДНТ 39. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SO\textsubscript{X} и прах от изгарянето на газъл в газови турбини, НДНТ е да се използва посочената по-долу техника.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. Избор на гориво | Вж. описанието в раздел 8.4 | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива, които може да бъде повлияна от енергийната политика на държавата членка |
Таблица 22
Свързани с НДНТ емисионни нива за емисии във въздуха на SO\textsubscript{2} и прах от изгарянето на газъл в газови турбини, включително газови турбини, работещи с два вида гориво
| Вид на горивната инсталация | НДНТ-СЕН (mg/Nm\textsuperscript{3}) |
|------------------------------|----------------------------------|
| | SO\textsubscript{2} | Прах |
| Нови и съществуващи инсталации | Средногодишна стойност (\textsuperscript{1}) | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби (\textsuperscript{2}) | Средногодишна стойност (\textsuperscript{1}) | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби (\textsuperscript{2}) |
| Нови и съществуващи инсталации | 35—60 | 50—66 | 2—5 | 2—10 |
\textsuperscript{1} Посочените НДНТ-СЕН не се прилагат за съществуващи инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
\textsuperscript{2} За съществуващи инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ПРИ ИЗГАРЯНЕТО НА ГАЗООБРАЗНИ ГОРИВА
4.1. Заключения за НДНТ при изгарянето на природен газ
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са общоприложими за изгарянето на природен газ. Те са валидни в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1. Те не се прилагат по отношение на горивни инсталации на разположени в морето платформи, които са обхванати в раздел 4.3.
4.1.1. Енергийна ефективност
НДНТ 40. С цел да се увеличи енергийната ефективност при изгарянето на природен газ, НДНТ е да се използва подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 12 и по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. Паро-газов цикъл | Вж. описанието в раздел 8.2 | Общоприложима за нови газови турбини и двигатели, освен когато се експлоатират < 1 500 часа годишно. Приложима за съществуващите газови турбини и двигатели в рамките на ограниченията, свързани с характеристиките на парния цикъл и наличието на достатъчно място. Неприложима за съществуващи газови турбини и двигатели, работещи < 1 500 часа годишно. Неприложима за газови турбини за механично задвижване, работещи в непостоянен режим при значителни колебания на товара и чести пускания и спирания. Неприложима за котли |
Таблица 23
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) при изгаряне на природен газ
| Тип горивен блок | НДНТ-СЕЕН (1) (2) | Нетен електрически к.п.д. (%) | Нетно общо използване на горивото (%) (3) (4) | Нетен механичен к.п.д. (%) (5) (6) |
|------------------|------------------|-----------------------------|---------------------------------|---------------------------------|
| | Нов блок | Съществуващ блок | Нов блок | Съществуващ блок |
| Двигател, работещ с газ | 39,5—44 (%) | 35—44 (%) | 56—85 (%) | Не е налично НДНТ-СЕЕН |
| Газов котел | 39—42,5 | 38—40 | 78—95 | Не е налично НДНТ-СЕЕН |
| Газова турбина с отворен цикъл, ≥ 50 MWth | 36—41,5 | 33—41,5 | Не е налично НДНТ-СЕЕН | 36,5—41 | 33,5—41 |
Газотурбинна инсталация с паро-газов цикъл (ГТИПЦ)
| ГТИПЦ, 50—600 MWth | 53—58,5 | 46—54 | Не е налично НДНТ-СЕЕН | Не е налично НДНТ-СЕЕН |
| ГТИПЦ, ≥ 600 MWth | 57—60,5 | 50—60 | Не е налично НДНТ-СЕЕН | Не е налично НДНТ-СЕЕН |
| ГТИПЦ за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, 50—600 MWth | 53—58,5 | 46—54 | 65—95 | Не е налично НДНТ-СЕЕН |
| ГТИПЦ за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, ≥ 600 MWth | 57—60,5 | 50—60 | 65—95 | Не е налично НДНТ-СЕЕН |
(1) Посочените НДНТ-СЕЕН не се прилагат за блокове, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) При блокове за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се прилага само една от двете НДНТ-СЕЕН — „нетен електрически к.п.д.” или „нетно общо използване на горивото”, в зависимост от конструктивните характеристики на блока за КПТЕ (т.е. дали се предпочита производство на електроенергия или производството на топлинна енергия).
(3) Ако потенциалното търсене на топлинна енергия е твърде малко, е възможно НДНТ-СЕЕН за нетно общо използване на горивото да не може да бъде постигнат.
(4) Посочените НДНТ-СЕЕН не се отнасят за инсталации, които произвеждат само електроенергия.
(5) Посочените НДНТ-СЕЕН се прилагат за блокове, които се използват за приложения с механично задвижване.
(6) Тези равнища могат да бъдат трудни за постигане в случай на двигатели, настроени за постигане на нива на NOX, по-ниски от 190 mg/Nm3.
4.1.2. Емисии във въздуха на NOX, CO, неспецифични летливи органични съединения (НМЛОС) и CH4
НДНТ 41. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOX от изгарянето на природен газ в котли, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Поетапно подаване на въздух и/или гориво | Вж. описанията в раздел 8.3. Поетапното подаване на въздух често се обединява с горелки за ниски емисии на NOX | Общоприложима |
| б. | Рециркулация на димни газове | Вж. описанието в раздел 8.3 |
| в. | Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ГНЕАО) | |
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Високотехнологична система за управление | Вж. описанието в раздел 8.3. Тази техника често се използва в комбинация с други техники, но може да се използва самостоятелно за горивни инсталации, които се експлоатират < 500 часа годишно | Приложимостта по отношение на стари горивни инсталации може да бъде ограничена от необходимостта за преоборудване на горивната уредба и/или системата за управление |
| б. | Добавяне на вода/пара | | Общоприложима в рамките на ограниченията във връзка с нуждите на процеса |
| в. | Селективна некаталитична редукция (СНКР) | Вж. описанието в раздел 8.3 | Не се прилага в случай на горивни инсталации, които се експлоатират < 500 часа годишно при силно променлив стойности на натоварването на котела. Приложимостта може да бъде ограничена в случай на горивни инсталации, които се експлоатират между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно при силно променлив стойности на натоварването на котела. |
| г. | Селективна каталитична редукция (СКР) | | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Не е общоприложима за горивни инсталации с мощност < 100 MW. Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно |
НДНТ 42. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOₓ при изгарянето на природен газ в газови турбини, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
д. Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ГНЕАО)
Вж. описанието в раздел 8.3
Общоприложима за допълнително горене при парогенератори с утилизация на топлината (ПКУ) в газотурбинни инсталации с паро-газов цикъл (ГТИПГЦ)
e. Селективна каталитична редукция (СКР)
Вж. описанието в раздел 8.3
Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно.
Не е общоприложима за горивни инсталации с мощност < 100 MWth.
Преоборудването на съществуващите горивни инсталации може да бъде ограничено от недостига на място.
Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно.
НДНТ 43. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOX от изгарянето на природен газ в двигатели, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Високотехнологична система за управление | Вж. описанието в раздел 8.3. Тази техника често се използва в комбинация с други техники, но може да се използва самостоятелно за горивни инсталации, които се експлоатират < 500 часа годишно | Приложимостта по отношение на стари горивни инсталации може да бъде ограничена от необходимостта за преоборудване на горивната уредба и/или системата за управление |
| б. | Конструкция за използване на бедна смес | Вж. описанието в раздел 8.3. Обикновено се използва в комбинация със селективна каталитична редукция | Приложима само за нови газови двигатели |
| в. | Модернизирана конструкция за използване на бедна смес | Вж. описанието в раздел 8.3 | Приложима само за нови двигатели с искрово запалване |
| г. | Селективна каталитична редукция (СКР) | Вж. описанието в раздел 8.3 | Преоборудването на съществуващите горивни инсталации може да бъде ограничено от недостига на място.
Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно.
Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи горивни инсталации, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно |
НДНТ 44. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на CO от изгарянето на природен газ, НДНТ е да се използва оптимизирано изгаряне и/или да се използват каталитатори на окислението.
Описание
Вж. описанието в раздел 10.8.3.
Таблица 24
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOX от изгарянето на природен газ в газови турбини
| Вид на горивната инсталация | Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) (1) (2) | Средногодишна стойност (3) (4) | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
|-----------------------------|-------------------------------------------------|--------------------------|-------------------------------|----------------------------------|
| Газови турбини с отворен цикъл (ГТОЦ) (1) (2) | | | | |
| Нови ГТОЦ | ≥ 50 | 15—35 | 25—50 |
| Съществуващи ГТОЦ (с изключение на турбини за приложения с механично задвижване) — всички без инсталациите, работещи < 500 часа годишно | ≥ 50 | 15—50 | 25—55 (1) |
| Газотурбинни инсталации с паро-газов цикъл (ГТИПГЦ) (1) (2) | | | | |
| Нови ГТИПГЦ | | | | |
| Съществуващи ГТИПГЦ с нетно общо използване на горивото < 75 % | ≥ 600 | 10—40 | 18—50 |
| Съществуващи ГТИПГЦ с нетно общо използване на горивото ≥ 75 % | ≥ 600 | 10—50 | 18—55 (1) |
| Съществуващи ГТИПГЦ с нетно общо използване на горивото < 75 % | 50—600 | 10—45 | 35—55 |
| Съществуващи ГТИПГЦ с нетно общо използване на горивото ≥ 75 % | 50—600 | 25—50 (1) | 35—55 (1) |
| Газови турбини с отворен цикъл и газотурбинни инсталации с паро-газов цикъл | | | | |
| Газови турбини, пуснати в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., или съществуващи газови турбини за изгаряне при аварийни случаи, работещи < 500 часа годишно | ≥ 50 | Няма налични НДНТ-СЕН | 60—140 (1) (2) |
| Съществуващи газови турбини за приложения с механично задвижване — всички без инсталациите, работещи < 500 часа годишно | ≥ 50 | 15—50 (1) | 25—55 (1) |
(1) Тези НДНТ-СЕН се прилагат и при изгарянето на природен газ в турбини, работещи с две горива.
(2) При газови турбини, оборудвани с горелки за сухо намаляване на емисиите на NOX (ГСНЕАО), настоящите НДНТ-СЕН се отнасят само за случаите на реално използване на ГСНАЕО.
(3) Посочените НДНТ-СЕН не се прилагат за съществуващи инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(4) Оптимизирането на функционирането на съществуваща техника за по-нататъшно намаляване на емисиите на NOX може да доведе до стойности за ниво на емисии на CO в горната част на примерния интервал за нивото на емисии на СО, посочен след настоящата таблица.
(5) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за съществуващи турбини за приложения с механично задвижване или за инсталации, работещи < 500 часа годишно.
(6) За инсталации с нетен електрически к.п.д. (ЕКПД), по-голям от 39 %, към стойността на горната граница на интервала може да се приложи корекционен коефициент, съответстващ на [горна граница] х ЕКПД/39, където ЕКПД е нетният електрически к.п.д. на инсталацията, определен по ISO за условия на базов товар.
(7) Смята се, че горната граница на интервала е 80 mg/Nm³ за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., които работят между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно.
(8) За инсталации с нетен електрически к.п.д. (ЕКПД), по-голям от 55 %, към стойността на горната граница на интервала може да се приложи корекционен коефициент, съответстващ на [горна граница] х ЕКПД/55, където ЕКПД е нетният електрически к.п.д. на инсталацията, определен по ISO за условия на базов товар.
(9) За съществуващи инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 65 mg/Nm³.
(10) За съществуващи инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 55 mg/Nm³.
(11) За съществуващи инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 80 mg/Nm³.
(12) Долната граница на интервала на НДНТ-СЕН за NOX може да се постигне с ГСНЕАО.
Посочените нива са индикативни.
(2) За съществуващи инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 60 mg/Nm3.
(3) За съществуващи инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 65 mg/Nm3.
В индикативен порядък средногодишните нива на емисии на CO за всеки тип съществуващи горивни инсталации, работещи ≥ 1 500 часа годишно, и за всеки тип нови горивни инсталации, са най-често следните:
— Нови ГТОЦ с мощност ≥ 50 MWth: < 5—40 mg/Nm3. За инсталации с нетен електрически к.п.д. (ЕКПД), по-голям от 39 %, към стойността на горната граница на интервала може да се приложи корекционен коефициент, съответстващ на [горна граница] х ЕКПД/39, където ЕКПД е нетният електрически к.п.д. или нетният механичен к.п.д. на инсталацията, определен по ISO за условия на базов товар.
— Съществуващи ГТОЦ с мощност ≥ 50 MWth, с изключение на турбини за приложения с механично задвижване: < 5—40 mg/Nm3. Горната граница на този интервал обикновено е 80 mg/Nm3 в случай на съществуващи инсталации, които не могат да бъдат оборудвани с техники за суха редукция на NOx, или 50 mg/Nm3 за инсталации, които функционират при ниско натоварване.
— Нови ГТИПЦ с мощност ≥ 50 MWth: < 5—30 mg/Nm3. За инсталации с нетен електрически к.п.д. (ЕКПД), по-голям от 55 % към стойността на горната граница на интервала може да се приложи корекционен коефициент, съответстващ на [горна граница] х ЕКПД/55, където ЕКПД е нетният електрически к.п.д. на инсталацията, определен по ISO за условия на базов товар.
— Съществуващи ГТИПЦ с мощност ≥ 50 MWth за приложения с механично задвижване: < 5—40 mg/Nm3. Горната граница на този интервал обикновено е 50 mg/Nm3 за инсталации, които функционират при ниско натоварване.
При газови турбини, оборудвани със ГСНЕАО, посочените примерни нива съответстват на ефикасна работа на горелките.
Таблица 25
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOx от изгарянето на природен газ в котли и двигатели
| Вид на горивната инсталация | НДНТ-СЕН (mg/Nm3) |
|------------------------------|-------------------|
| | Средногодишна стойност (1) | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| Нова инсталация | Съществуваща инсталация (2) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (3) |
| Котел | 10—60 | 50—100 | 30—85 | 85—110 |
| Двигател (4) | 20—75 | 20—100 | 55—85 | 55—110 (5) |
(1) Оптимизирането на функционирането на съществуваща техника за по-нататъшно намаляване на емисиите на NOx може да доведе до стойности за ниво на емисии на CO в горната част на примерния интервал за нивото на емисии на CO, посочен след настоящата таблица.
(2) Посочените НДНТ-СЕН не се отнасят за инсталации, работещи < 1 500 часа годишно.
(3) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(4) Посочените НДНТ-СЕН се отнасят само за двигатели с искрово запалване и за двигатели, работещи с два вида гориво. Те не се отнасят за газодизелови двигатели.
(5) В случай на двигатели за използване при аварийни случаи, експлоатирани < 500 часа годишно, при които не е възможно да се използва бедна горивна смес или СКР, горната граница на индикативния интервал е 175 mg/Nm3.
За пример, средногодишните нива на емисии на CO обикновено са:
— < 5—40 mg/Nm3 за съществуващи котли, които се експлоатират ≥ 1 500 часа годишно,
— < 5—15 mg/Nm3 за нови котли,
— < 30—100 mg/Nm3 за съществуващи двигатели, които се експлоатират ≥ 1 500 часа годишно, и за нови двигатели.
НДНТ 45. С цел намаляване на емисиите във въздуха на неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) и метан (CH₄) от изгарянето на природен газ в газови двигатели с искрово запалване, работещи с бедна смес, НДНТ е да се използва оптимизирано изгаряне и/или да се използват катализатори на окислението.
Описание
Вж. описанията в раздел 10.8.3. Катализаторите на окислението не са ефективни от гледна точка на намаляването на емисиите от наситени въглеводороди, съдържащи по-малко от четири въглеродни атома.
Таблица 26
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисиите във въздуха на формалдехид и CH₄ от изгарянето на природен газ в газови двигатели с искрово запалване, работещи с бедна смес
| Обща номинална входяща топлина мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) | Формалдехид | CH₄ |
|---|---|---|---|
| | Средни стойности за периода на вземане на проби | Нови или съществуващи инсталации | Нова инсталация | Съществуваща инсталация |
| ≥ 50 | 5—15 (1) | 215—500 (2) | 215—560 (1) (2) |
(1) За съществуващи инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(2) Посочените НДНТ-СЕН са изразени като С при работа при максимално натоварване.
4.2. Заключения за НДНТ при изгарянето на технологични газове от черната металургия
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са обобщени за изгарянето на технологични газове от черната металургия (доменен газ, коксов газ, конверторен газ) поотделно, в комбинация или едновременно с други газообразни и/или течни горива. Те са валидни в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
4.2.1. Енергийна ефективност
НДНТ 46. С цел да се увеличи енергийната ефективност при изгарянето на технологични газове от черната металургия, НДНТ е да се използва подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 12 и по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---|---|---|
| a. | Система за управление на технологичния газ | Вж. описанието в раздел 8.2 | Приложима само за металургични комбинати |
Таблица 27
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) за изгаряне на технологични газове от черната металургия в котли
| Тип горивен блок | НДНТ-СЕЕН (1) (2) | Нетен електрически к.п.д. (%) | Нетно общо използване на горивото (%) (3) |
|---|---|---|---|
| Съществуващ котел, използващ няколко вида горива | 30—40 | 50—84 |
| Нов котел, използващ няколко вида горива (4) | 36—42,5 | 50—84 |
(1) Посочените НДНТ-СЕЕН не се прилагат за блокове, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) При блокове за КПТЕ се прилага само едно от двете НДНТ-СЕЕН — „нетен електрически к.п.д.” или „нетно общо използване на горивото”, в зависимост от конструктивните характеристики на блока за КПТЕ (т.е. дали се предпочита производство на електроенергия или производството на топлина енергия).
Посочените НДНТ-СЕЕН не се отнасят за инсталации, които произвеждат само електроенергия.
Широкият диапазон на стойностите на енергийната ефективност в блоковете за КПТЕ зависи до голяма степен от местното търсене на електрическа и топлинна енергия.
Таблица 28
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) за изгаряне на технологични газове от черната металургия в ГТИПГЦ
| Тип горивен блок | НДНТ-СЕЕН (1) (2) | Нетен електрически к.п.д. (%) | Нетно общо използване на горивото (%) (2) |
|------------------|------------------|-------------------------------|------------------------------------------|
| Нов блок | Съществуващ блок | | |
| ГТИПГЦ за КПТЕ | > 47 | 40—48 | 60—82 |
| ГТИПГЦ | > 47 | 40—48 | Не е налично НДНТ-СЕЕН |
(1) Посочените НДНТ-СЕЕН не се прилагат за блокове, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) При блокове за КПТЕ се прилага само едно от двете НДНТ-СЕЕН — „нетен електрически к.п.д.” или „нетно общо използване на горивото”, в зависимост от конструктивните характеристики на блока за КПТЕ (т.е. дали се предпочита производство на електроенергия или производството на топлинна енергия).
(3) Посочените НДНТ-СЕЕН не се отнасят за инсталации, които произвеждат само електроенергия.
4.2.2. Емисии във въздуха на NOX и CO
НДНТ 47. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOX от изгарянето на технологични газове от черната металургия в котли, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ГНЕАО) | Вж. описанието в раздел 8.3. Специално проектирани горелки с ниски емисии на азотни оксиди, разположени в множество редове за всеки вид гориво, или такива, които имат специални характеристики за изгаряне на няколко вида гориво (например специални дюзи за изгаряне на различни горива, или предварително смесени горива) | Общоприложима |
| б. | Поетапно подаване на въздух | Вж. описанията в раздел 8.3 |
| в. | Поетапно подаване на горивото | Вж. описанието в раздел 8.3 |
| г. | Рециркулация на димни газове | Вж. описанието в раздел 8.3 |
| д. | Система за управление на технологичния газ | Вж. описанието в раздел 8.2. | Общоприложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива |
| е. | Високотехнологична система за управление | Вж. описанието в раздел 8.3. Тази техника обикновено се използва в комбинация с други техники | Приложимостта по отношение на стари горивни инсталации може да бъде ограничена от необходимостта за преоборудване на горивната уредба и/или системата за управление |
| ж. | Селективна некаталитична редукция (СНКР) | Вж. описанието в раздел 8.3 | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно |
3. Селективна каталитична редукция (СКР)
Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Не е обобщен приложима за горивни инсталации с мощност < 100 MWth. Преоборудването на съществуващите горивни инсталации може да бъде ограничено от недостига на място и от конфигурацията на горивната инсталация.
НДНТ 48. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOX от изгарянето на технологични газове от черната металургия в ГТИПГЦ, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Система за управление на технологичния газ | Вж. описанието в раздел 8.2 | Общоприложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива |
| б. | Високотехнологична система за управление | Вж. описанието в раздел 8.3. Тази техника обикновено се използва в комбинация с други техники | Приложимостта по отношение на стари горивни инсталации може да бъде ограничена от необходимостта за преоборудване на горивната уредба и/или системата за управление |
| в. | Добавяне на вода/пара | Вж. описанието в раздел 8.3. В газовите турбини, които могат да работят с два вида горива и използват ГСНЕАО при работа с технологични газове от черната металургия, добавянето на вода/пара се използва обикновено при работа с природен газ | Приложимостта може да бъде ограничена поради недостатъчното наличие на вода |
| г. | Горелки за сухо намаляване на емисиите на NOX (ГСНЕАО) | Вж. описанието в раздел 8.3. Горелките за сухо намаляване на емисиите на NOX, които изгарят технологични газове от черната металургия, се различават от онези, които изгарят само природен газ | Приложима с оглед на ограниченията, свързани с реакционната способност на технологичните газове от черната металургия, например коксовия газ. Приложимостта може да бъде ограничена при турбини, за които няма наличен модул за преоборудване, или когато вече са монтирани системи за добавяне на вода/пара |
| д. | Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ГНЕАО) | Вж. описанието в раздел 8.3 | Приложима само за допълнително горене при парни котли-утилизатори (ПКУ) в газотурбинни инсталации с паро-газов цикъл (ГТИПГЦ) |
| е. | Селективна каталитична редукция (СКР) | Вж. описанието в раздел 8.3 | Преоборудването на съществуващите горивни инсталации може да бъде ограничено от недостига на място |
НДНТ 49. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на CO от изгарянето на технологични газове от черната металургия, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. | Оптимизиране на горенето | Общоприложима |
| b. | Катализатори на окислението | Приложима само за ГТИПГЦ. Приложимостта може да бъде ограничена от недостига на място, изискванията по отношение на товара и съдържанието на сяра в горивото |
Таблица 29
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOₓ от изгарянето на 100 % технологични газове от черната металургия
| Вид на горивната инсталация | Референтно съдържание на O₂ (в обемни %) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) (1) | Средногодишна стойност | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
|-------------------------------|------------------------------------------|-----------------------|--------------------------|---------------------------------|
| Нов котел | 3 | 15—65 | 22—100 |
| Съществуващ котел | 3 | 20—100 (1) (2) | 22—110 (1) (2) (3) |
| Нова ГТИПГЦ | 15 | 20—35 | 30—50 |
| Съществуваща ГТИПГЦ | 15 | 20—50 (1) (2) | 30—55 (1) (2) |
(1) Очаква се, че инсталации, които изгарят смес от газове с еквивалентна долна топлина на изгаряне (ДТИ) > 20 MJ/Nm³, ще имат емисии в горната част на интервалите на НДНТ-СЕН.
(2) Емисия в долната част на интервала на НДНТ-СЕН могат да се постигнат с използване на селективна каталитична редукция.
(3) За инсталации, работещи < 1 500 часа годишно, тези НДНТ-СЕН не се прилагат.
(4) При инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 160 mg/Nm³. Освен това горната граница на интервала на НДНТ-СЕН може да бъде надхвърлена, когато не може да се използва СКР и когато се използва голям дял коксов газ (например > 50 %), и/или когато се изгаря коксов газ с относително голям дял на H₂. В този случай горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 220 mg/Nm³.
(5) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(6) При инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 70 mg/Nm³.
За пример, средногодишните нива на емисии на CO обикновено са:
— < 5—100 mg/Nm³ за съществуващи котли, които се експлоатират ≥ 1 500 часа годишно,
— < 5—35 mg/Nm³ за нови котли,
— < 5—20 mg/Nm³ за съществуващи ГТИПГЦ, които се експлоатират ≥ 1 500 часа годишно и за нови ГТИПГЦ.
4.2.3. Емисии във въздуха на SO\textsubscript{X}
НДНТ 50. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SO\textsubscript{X} от изгарянето на технологични газове от черната металургия, НДНТ е да се използва комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Система за управление на технологичния газ и избор на спомагателно гориво | Вж. описанието в раздел 8.2. До степента, възможна в черната металургия, максимално използване на: — по-голямата част от доменния газ с ниско съдържание на сяра в горивната смес, — комбинация от горива с ниско средно съдържание на сяра, например технологични горива, които поотделно са с много ниско съдържание на сяра, например: — доменен газ със съдържание на сяра < 10 mg/Nm\textsuperscript{3}, — коксов газ със съдържание на сяра < 300 mg/Nm\textsuperscript{3}, — и спомагателни горива, като: — природен газ, — течни горива със съдържание на сяра ≤ 0,4 % (в котли). Исползване на ограничено количество горива с по-високо съдържание на сяра | Общоприложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива |
| б. | Предварително пречистване на коксовия газ в металургичния комбинат | Исползване на една от следните техники: — десулфуризация посредством абсорбционни системи, — мокра окислителна десулфуризация | Приложима само за горивни инсталации, използващи коксов газ |
Таблица 30
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на SO\textsubscript{2} от изгарянето на 100 % технологични газове от черната металургия
| Вид на горивната инсталация | Референтно съдържание на O\textsubscript{2} (%) | НДНТ-СЕН за SO\textsubscript{2} (mg/Nm\textsuperscript{3}) |
|-----------------------------|-----------------------------|-----------------------------|
| | Средногодишна стойност (\textsuperscript{1}) | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби (\textsuperscript{2}) |
| Нови или съществуващи котли | 3 | 25—150 | 50—200 (\textsuperscript{3}) |
| Нови или съществуващи ГТИПГЦ | 15 | 10—45 | 20—70 |
(\textsuperscript{1}) За съществуващи инсталации, работещи < 1 500 часа годишно, тези НДНТ-СЕН не се прилагат.
(\textsuperscript{2}) За съществуващи инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(\textsuperscript{3}) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН може да бъде надхвърлена, когато се използва голям дял коксов газ (например > 50 %). В този случай горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 300 mg/Nm\textsuperscript{3}.
BG Официален вестник на Европейския съюз L 469/60 30.12.2021 г.
4.2.4. Емисии във въздуха на прах
НДНТ 51. С цел намаляване на емисиите във въздуха на прах от изгарянето на технологични газове от черната металургия, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Избор/управление на гориво | Използване на комбинация от технологични газове и спомагателни горива с ниско средно съдържание на прах или пепел | Общоприложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива |
| б. Предварително пречистване на доменния газ в металургичния комбинат | Използване на едно устройство за сухо обезпрашаване или на комбинация от такива устройства (например навеси, прахоуловители, циклони, електростатични филтри) и/или последващи устройства за намаляване на праха (вентуриеви скрубери, скрубери с прегради, скрубери с пръстеновидни процепи, мокри електростатични филтри, дезинтегратори) | Приложима, само ако се изгаря доменен газ |
| в. Предварително пречистване на конверторния газ в металургичния комбинат | Използване на сухо (например с електростатичен или ръкавен филтър) или влажно (например с мокър електростатичен филтър или скрубер) обезпрашаване. По-нататъшно описание е дадено в референтния документ за най-добри налични техники (BREF) за черната металургия | Приложима, само ако се изгаря конверторен газ |
| г. Електростатичен филтър (ЕСФ) | Вж. описанията в раздел 8.5 | Приложима само за горивни инсталации, в които се изгаря значителен дял спомагателни горива с високо съдържание на пепел |
| д. Ръкавен филтър | | |
Таблица 31
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на прах от изгарянето на 100 % технологични газове от черната металургия
| Вид на горивната инсталация | НДНТ-СЕН за прах (mg/Nm³) |
|------------------------------|--------------------------|
| | Средногодишна стойност (1) | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби (2) |
| Нови или съществуващи котли | 2—7 | 2—10 |
| Нови или съществуващи ГТИПЦ | 2—5 | 2—5 |
(1) За съществуващи инсталации, работещи < 1 500 часа годишно, тези НДНТ-СЕН не се прилагат.
(2) За съществуващи инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
4.3. Заключения за НДНТ при изгарянето на газообразни и/или течни горива на разположени в морето платформи
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са обобщени за изгарянето на газообразни и/или течни горива на разположени в морето платформи. Те са валидни в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
НДНТ 52. С цел да се подобрят общите екологични показатели при изгарянето на газообразни и/или течни горива на разположени в морето платформи, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техники | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Оптимизация на процеса | Оптимизация на процеса с цел намаляване до минимум на необходимата механична енергия |
| б. | Контрол на загубите на налягане | Оптимизиране и поддържане на смукателните и изпускателните системи по начин, чрез който се намаляват до минимум загубите на налягане |
| в. | Управление на товара | Експлоатация на генераторите или компресорите в режим на натоварване, при който се свеждат до минимум емисиите |
| г. | Намаляване до минимум на „оперативния резерв“ | При експлоатация на съоръженията с резерв на мощност с цел оперативна надеждност броят на допълнителните турбини се намалява до минимум, освен при изключителни обстоятелства |
| д. | Избор на гориво | Осигуряване на източник на горивен газ от високо разположена точка в нефто/газодобивния комплекс, при която се осигурява минимален диапазон на вариране на горивните характеристики на газа, например на калоричността, и минимални концентрации на серни съединения с цел намаляване до минимум на образуването на SO₂. При течните дестилатни горива се отдава предпочитание на горива с ниско съдържание на съръ |
| е. | Регулировка на момента на впръскването | Оптимизиране на момента на впръскването при двигателите |
| ж. | Рекупериране на топлина | Исползване на топлината на отработилите газове на газовата турбина/двигателя за отопление на платформата |
| з. | Интегриране на енергийните системи на различни газови/нефтенi находища | Исползване на централен източник на енергия за снабдяване на множество участващи платформи, разположени на различни газови/нефтенi находища. |
НДНТ 53. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOX от изгарянето на газообразни и/или течни горива на разположени в морето платформи, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Високотехнологична система за управление | Приложимостта по отношение на стари горивни инсталации може да бъде ограничена от необходимостта за преоборудване на горивната уредба и/или системата за управление |
| б. | Горелки за сухо намаляване на емисиите на NOX (ГСНЕАО) | Приложима за нови газови турбини (стандартно оборудване) в рамките на ограниченията, свързани с промените на качеството на горивата. За съществуващите газови турбини приложимостта може да бъде ограничена от: наличието на модул за преоборудване (за работа с нисък товар), сложността на организацията на платформата и наличието на място |
| в. | Конструкция за използване на бедна смес | Приложима само за нови газови двигатели |
| г. | Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ГНЕАО) | Приложима само за котли |
НДНТ 54. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на CO от изгарянето на газообразни и/или течни горива в газови турбини на разположени в морето платформи, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Оптимизиране на горенето | Общоприложима |
| б. | Катализатори на окислението | Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Преоборудването на съществуващите горивни инсталации може да бъде ограничено от недостига на място, както и от ограничения по отношение на теглото |
Таблица 32
Съвършени с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOX от изгарянето на газообразни горива в газови турбини с отворен цикъл (ГТОЦ) на разположени в морето платформи
| Вид на горивната инсталация | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) (1) | Средни стойности за периода на вземане на проби |
|-------------------------------|------------------------|-----------------------------------------------|
| Нова газова турбина, изграждаща газообразни горива (2) | 15—50 (2) | |
| Съществуваща газова турбина, изграждаща газообразни горива (3) | < 50—350 (4) | |
(1) Посочените НДНТ-СЕН съответстват на > 70 % от базовата електроенергия, доставена в съответния ден.
(2) Включени са едногоривните и двугоривните газови турбини.
(3) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 250 mg/Nm³, ако не е възможно да се използва ГСНЕАО.
(4) Долната граница на интервала на НДНТ-СЕН може да се постигне с ГСНЕАО.
За пример, средните нива на емисии на СО през периода на вземане на проби обикновено са:
— < 100 mg/Nm³ за съществуващите газови турбини, които изгарят газообразни горива на разположени в морето платформи, експлоатирани ≥ 1 500 часа годишно,
— < 75 mg/Nm³ за новите газови турбини, които изгарят газообразни горива на разположени в морето платформи.
5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА МНОГОГОРИВНИ ИНСТАЛТАЦИИ
5.1. Заключения за НДНТ при изгарянето на технологични горива от химическата промишленост
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са обобщени за изгарянето на технологични горива от химическата промишленост поотделно, в комбинация или едновременно с други газообразни и/или течни горива. Те са валидни в допълнение към общините заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
5.1.1. Общи екологични показатели
НДНТ 55. С цел да се подобрят общините екологични показатели при изгарянето на технологични горива от химическата промишленост, НДНТ е да се използва подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 6 и по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. Предварително пречистване на технологични горива от химическата промишленост | Извършва се предварително пречистване на технологични горива от химическата промишленост във/извън горивната инсталация с цел подобряване на екологичните показатели на изгарянето на горивото | Приложимо в рамките на ограниченията, свързани с характеристиките на технологичните горива и с наличието на място |
5.1.2. Енергийна ефективност
Таблица 33
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) за изгарянето на технологични горива от химическата промишленост в котли
| Тип горивен блок | НДНТ-СЕЕН (1) (2) | Нетен електрически к.п.д. (%) | Нетно общо използване на горивото (%) (3) (4) |
|------------------|------------------|-----------------------------|----------------------------------|
| Нов блок | Съществуващ блок | Нов блок | Съществуващ блок |
| Котли, използващи технологични горива от химическата промишленост, включително смесени с тежко гориво, газъл и/или други течни горива | > 36,4 | 35,6—37,4 | 80—96 | 80—96 |
| Котли, използващи газообразни технологични горива от химическата промишленост, включително смесени с природен газ и/или други газообразни горива | 39—42,5 | 38—40 | 78—95 | 78—95 |
(1) Посочените НДНТ-СЕЕН не се прилагат за блокове, работещи < 1 500 часа годишно.
(2) При блокове за КПТЕ се прилага само едно от двете НДНТ-СЕЕН — „нетен електрически к.п.д.” или „нетно общо използване на горивото”, в зависимост от конструктивните характеристики на блока за КПТЕ (т.е. дали се предпочита производство на електроенергия или производството на топлинна енергия).
(3) Посочените НДНТ-СЕЕН може да не бъдат постигнати, ако потенциалното търсене на топлинна енергия е твърде ниско.
(4) Посочените НДНТ-СЕЕН не се отнасят за инсталации, които произвеждат само електроенергия.
5.1.3. Емисии във въздуха на NO\textsubscript{X} и CO
НДНТ 56. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NO\textsubscript{X}, като същевременно се ограничават емисиите във въздуха на CO от изгарянето на технологични горива от химическата промишленост, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ГНЕАО) | Вж. описанията в раздел 8.3 |
| б. | Поетапно подаване на въздух | Общоприложима |
| в. | Поетапно подаване на горивото | Общоприложима |
| г. | Рециркулация на димни газове | Общоприложима за нови горивни инсталации. Приложима за съществуващите горивни инсталации в рамките на ограниченията, свързани с безопасността на химическата инсталация |
| д. | Добавяне на вода/пара | Приложимостта може да бъде ограничена поради недостатъчното наличие на вода |
| е. | Избор на гориво | Приложимостта в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива и/или алтернативното използване на технологичното гориво |
| ж. | Високотехнологична система за управление | Приложимостта по отношение на старите горивни инсталации може да бъде ограничена от необходимостта за преоборудване на горивната уредба и/или системата за управление |
| з. | Селективна некаталитична редукция (СНКР) | Вж. описанията в раздел 8.3 |
| и. | Селективна каталитична редукция (СКР) | Приложима за съществуващите горивни инсталации в рамките на ограниченията, свързани с безопасността на химическата инсталация. Неприложима за горивни инсталации, работещи < 500 часа годишно. Приложимостта може да бъде ограничена в случай на горивни инсталации, които се експлоатират между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно при чести смени на горивото и чести колебания на товара |
Официален вестник на Европейския съюз 30.12.2021 г. L 469/65
Таблица 34
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOₓ от изгарянето на 100 % технологични горива от химическата промишленост в котли
| Фаза на горивото, използвано в горивната инсталация | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) |
|------------------------------------------------------|-------------------|
| | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (¹) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (¹) |
| Смес от газове и течности | 30—85 | 80—290 (¹) | 50—110 | 100—330 (¹) |
| Само газове | 20—80 | 70—100 (¹) | 30—100 | 85—110 (¹) |
(¹) За инсталации, работещи < 1 500 часа годишно, тези НДНТ-СЕН не се прилагат.
(²) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(³) За съществуващи инсталации с мощност ≤ 500 MWth, пуснати в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., в които се използват течни горива със съдържание на азот, по-високо от 0.6 тегловни %, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 380 mg/Nm³.
(⁴) За съществуващи инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 180 mg/Nm³.
(⁵) За съществуващи инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 210 mg/Nm³.
Примерните средногодишни нива на емисии на CO при съществуващи инсталации, които се експлоатират ≥ 1 500 часа годишно, и при нови инсталации обикновено са < 5—30 mg/Nm³.
5.1.4. Емисии във въздуха на SOₓ, HCl и HF
НДНТ 57. С цел намаляване на емисиите във въздуха на SOₓ, HCl и HF от изгарянето на технологични горива от химическата промишленост в котли, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Избор на гориво | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива и/или алтернативното използване на технологичното гориво |
| б. | Впръскване на сорбент в котела (в пещта или в горивния слой) | Вж. описанията в раздел 8.4 |
| в. | Впръскване на сорбент в димохода (ВСД) | Приложима за съществуващите горивни инсталации в рамките на ограниченията, свързани с конфигурацията на димохода, наличието на място и безопасността на химическата инсталация. Мократа ДДГ и ДДГ с морска вода не са приложими за горивни инсталации, които се експлоатират < 500 часа годишно. |
| г. | Абсорбер със сухо впръскване (АСВ) | Може да има технически и икономически ограничения за прилагане на мокра ДДГ и ДДГ с морска вода в горивни инсталации с мощност < 300 MWth, както и за преоборудване на горивни инсталации за използване на мокра ДДГ и ДДГ с морска вода, които се експлоатират между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно |
| д. | Мокро скруберно очистване | Вж. описаниято в раздел 8.4. Мокрото скруберно очистване се използва за отстраняване на HCl и HF, когато не се използва мокра ДДГ за намаляване на емисиите на SOₓ. |
| е. | Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | Вж. описанията в раздел 8.4 |
| ж. | Десулфуризация на димните газове с морска вода | |
Таблица 35
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на SO₂ от изгарянето на 100 % технологични горива от химическата промишленост в котли
| Вид на горивната инсталация | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) |
|-----------------------------|-------------------|
| | Средногодишна стойност (1) | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби (2) |
| Нови и съществуващи котли | 10—110 | 90—200 |
(1) За съществуващи инсталации, работещи < 1500 часа годишно, тези НДНТ-СЕН не се прилагат.
(2) За съществуващи инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
Таблица 36
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на HCl и HF от изгарянето на технологични горива от химическата промишленост в котли
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) |
|--------------------------------------------------------------------------|-------------------|
| | HCl | HF |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) |
| < 100 | 1—7 | 2—15 (2) | < 1—3 | < 1—6 (3) |
| ≥ 100 | 1—5 | 1—9 (2) | < 1—2 | < 1—3 (3) |
(1) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(2) При инсталации, работещи < 1 500 часа годишно, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 20 mg/Nm³.
(3) При инсталации, работещи < 1 500 часа годишно, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 7 mg/Nm³.
5.1.5. Емисии във въздуха на прах и метални частици
НДНТ 58. С цел намаляване на емисиите във въздуха на прах, метални частици и микроелементи от изгарянето на технологични горива от химическата промишленост в котли, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Електростатичен филтър (ЕСФ) | Вж. описанията в раздел 8.5 | Общоприложима |
| б. | Ръкавен филтър | Вж. описанието в раздел 8.5. Исползване на комбинация от технологични горива от химическата промишленост и спомагателни горива с ниско средно съдържание на прах или пепел | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с разполагаемостта с различни видове горива и/или алтернативното използване на технологичното гориво |
| в. | Избор на гориво | Вж. описанието в раздел 8.5. Техниката се използва основно за контрол на емисиите на SO₂, HCl и/или HF | За приложимостта вж. НДНТ 57 |
| г. | Система за суха или полусуха ДДГ | Вж. описанието в раздел 8.5. | |
| д. | Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ) | | |
Таблица 37
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на прах от изгарянето в котли на смес от газообразни и течни горива, съставени от 100 % технологични горива от химическата промишленост
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН за прах (mg/Nm³) |
|---|---|
| | Средногодишни стойности | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (1) | Нова инсталация | Съществуваща инсталация (2) |
| < 300 | 2—5 | 2—15 | 2—10 | 2—22 (3) |
| ≥ 300 | 2—5 | 2—10 (4) | 2—10 | 2—11 (3) |
(1) За инсталации, работещи < 1500 часа годишно, тези НДНТ-СЕН не се прилагат.
(2) За инсталации, работещи < 500 часа годишно, посочените нива са примерни.
(3) За инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 25 mg/Nm³.
(4) За инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 15 mg/Nm³.
5.1.6. Емисии във въздуха на летливи органични съединения и полихлорирани дibenзодиоксини и дibenзофурани
НДНТ 59. С цел намаляване на емисиите във въздуха на летливи органични съединения и полихлорирани дibenзодиоксини и дibenзофурани от изгарянето на технологични горива от химическата промишленост в котли, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от техниките, посочени в НДНТ 6 и по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---|---|---|
| а. | Впръскване на активен въглен | Вж. описанието в раздел 8.5 |
| б. | Бързо охлаждане с използване на мокро скруберно очистване/кондензатор на димните газове | Вж. описанието на мокрото скруберно очистване/кондензатора на димните газове в раздел 8.4 |
| в. | Селективна каталитична редукция (СКР) | Вж. описанието в раздел 8.3. Системата за СКР е адаптирана и е по-голяма от съответната система за СКР, използвана само за намаляване на емисиите на NOₓ |
Таблица 38
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на ПХДД/Ф и общ летлив органичен въглерод (ОЛОВ) от изгарянето на 100 % технологични горива от химическата промишленост в котли
| Замърсител | Единица | НДНТ-СЕН |
|---|---|---|
| | Средни стойности за периода на вземане на проби |
| ПХДД/Ф (1) | ng I-TEQ/Nm³ | < 0,012—0,036 |
| ОЛОВ | mg/Nm³ | 0,6—12 |
(1) Посочените НДНТ-СЕН се отнасят само за горивни инсталации, използващи горива, получени от химични процеси с участието на хлорирани вещества.
6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА СЪВМЕСТНОТО ИЗГАРЯНЕ НА ОТПАДЪЦИ
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са общоприложими за съвместното изгаряне на отпадъци в горивни инсталации. Те са валидни в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
При съвместно изгаряне на отпадъци НДНТ-СЕН в настоящия раздел се отнасят за целия обем генериран димни газове.
Освен това когато отпадъци се изгарят съвместно с горивата, обхванати от раздел 2, посочените в раздел 2 НДНТ-СЕН се прилагат i) за целия обем генериран димни газове, и ii) за обема димни газове, който е получен при изгарянето на горивата, обхванати от посочения раздел, като се използва формулата за правилото за смесване от приложение VI (част 4) към Директива 2010/75/ЕС, в която НДНТ-СЕН за обема димни газове от изгарянето на отпадъци трябва да се определи на основание на НДНТ 61.
6.1.1. Общи екологични показатели
НДНТ 60. С цел да се подобрят общите екологични показатели на съвместното изгаряне на отпадъци в горивни инсталации, за да се гарантират стабилни условия на изгаряне, и да се намалят емисиите във въздуха, НДНТ е да се използва техниката от НДНТ 60, буква а) по-долу, както и комбинация от посочените в НДНТ 6 техники и/или другите техники, посочени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. Предварително приемане и приемане на отпадъци | Прилагане на процедура за приемане на всякакъв вид отпадъци в горивната инсталация съгласно съответната НДНТ от референтния документ за най-добри налични техники (BREF) за третиране на отпадъци. Установени са критерии за приемане по отношение на критичните параметри, като например топлината на изгаряне, съдържанието на влага, хлор и флуор, сърца, азот, полихлориран бифенил, метали, (летливи (например Hg, Tl, Pb, Co, Se) и нелетливи (например V, Cu, Cd, Cr, Ni)), фосфор, и алкални соли (когато се използват животински субпродукти). Прилагат се системи за осигуряване на качеството за всяка партида отпадъци с цел да се гарантират характеристиките на отпадъците, които се изгарят съвместно, и да се контролират стойностите на определени критични параметри (например EN 15358 за неопасни твърди възстановени горива) | Общоприложима |
| б. Подбор/ограничаване на отпадъците | Внимателен подбор на вида и масовия дебит на отпадъците, както и ограничаване на процента най-замърсени отпадъци, които могат да бъдат обект на съвместно изгаряне. Ограничаване на дела на пепелта, сърцата, флуора, живака и/или хлора в отпадъците, влизащи в горивната инсталация. Ограничаване на количеството на отпадъците, които ще се изгарят съвместно | Приложима в рамките на ограниченията, свързани с политиката за управление на отпадъците на държавата членка |
| в. Смесване на отпадъците с основното гориво | Ефикасно смесване на отпадъците с основното гориво, тъй като хетерогенно или лошо смесен горивен поток или неравномерно разпределение може да повлияе върху запалването и изгарянето в котела и следва да се предотвратява | Смесване е възможно единствено когато поведението при смилане на основното гориво и на отпадъците са подобни или когато количеството на отпадъците е много малко в сравнение с основното гориво |
г. Изсушаване на отпадъците
Предварително изсушаване на отпадъците преди въвеждането им в горивната камера, с оглед поддържане на високата ефективност на котела
Приложимостта може да бъде ограничена от непостатъчното възстановяване на топлината от процеса на горене, от изискванията на условия на горене, или от съдържанието на влага в отпадъците.
d. Предварително пречистване на отпадъците
Вж. техниките, описани в референтните документи за най-добри налични техники (BREF) за третиране на отпадъците и за изгаряне на отпадъци, по-специално относно смилането, пиролизата и газификацията
Относно приложимостта вж. референтния документ за най-добри налични техники (BREF) за изгаряне на отпадъци.
НДНТ 61. С цел да се предотврати нарастването на емисиите от съвместно изгаряне на отпадъци в горивни инсталации, НДНТ е да се предприемат подходящи мерки, за да се гарантира, че емисиите на замърсващи вещества в частта от димните газове, получена от съвместното изгаряне на отпадъци, не са по-високи от онези, които са резултат от прилагането на заключенията за НДНТ за изгарянето на отпадъци.
НДНТ 62. С цел да се сведе до минимум въздействието върху рециклирането на остатъци от съвместно изгаряне на отпадъци в горивни инсталации, НДНТ е да се осигури доброто качество на гипса, пепелта, шлаката и другите остатъци в съответствие с изискванията за рециклирането им, когато в инсталацията не се извършва съвместно изгаряне на отпадъци, като се използва една или няколко от техниките, посочени в НДНТ 60, и/или като се ограничава съвместното изгаряне само до такива фракции от отпадъците, в които концентрацията на замърсители е близка до тази на другите изгаряни горива.
6.1.2. Енергийна ефективност
НДНТ 63. С цел да се увеличи енергийната ефективност на съвместното изгаряне на отпадъци, НДНТ е да се използва подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 12 и НДНТ 19, в зависимост от вида на използваното основно гориво и конфигурацията на инсталацията.
Съответстващите на НДНТ нива на енергийна ефективност (НДХТ-СЕЕН) са посочени в Таблица 8 за съвместното изгаряне на отпадъци с биомаса и/или торф и в Таблица 2 за съвместното изгаряне на отпадъци с въглища и/или лигнит.
6.1.3. Емисии във въздуха на NOₓ, CO
НДНТ 64. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOₓ, като същевременно се ограничават емисиите на CO и N₂O от съвместното изгаряне на отпадъци с въглища и/или лигнит, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените в НДНТ 20 техники.
НДНТ 65. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на NOₓ, като същевременно се ограничават емисиите на CO и N₂O от съвместното изгаряне на отпадъци с биомаса и/или торф, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените в НДНТ 24 техники.
6.1.4. Емисии във въздуха на SOₓ, HCl и HF
НДНТ 66. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SOₓ, HCl и HF от съвместното изгаряне на отпадъци с въглища и/или лигнит, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените в НДНТ 21 техники.
НДНТ 67. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SOₓ, HCl и HF от съвместното изгаряне на отпадъци с биомаса и/или торф, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените в НДНТ 25 техники.
6.1.5. Емисии във въздуха на прах и метални частици
НДНТ 68. С цел намаляване на емисиите във въздуха на прах и метални частици от съвместното изгаряне на отпадъци с въглища и/или лигнит, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените в НДНТ 22 техники.
Таблица 39
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на метали от съвместното изгаряне на отпадъци с въглища и/или лигнит
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация (MWth) | НДНТ-СЕН | Период на осредняване |
|---|---|---|
| | Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V (mg/Nm³) | Cd + Tl (μg/Nm³) | |
| < 300 | 0,005—0,5 | 5—12 | Средни стойности за периода на вземане на проби |
| ≥ 300 | 0,005—0,2 | 5—6 | Средни стойности от пробите, вземани в продължение на една година |
НДНТ 69. С цел намаляване на емисиите във въздуха на прах и метални частици от съвместното изгаряне на отпадъци с биомаса и/или торф, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените в НДНТ 26 техники.
Таблица 40
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на метали от съвместното изгаряне на отпадъци с биомаса и/или торф
| НДНТ-СЕН | (средни стойности за едногодишен период на вземане на проби) |
|---|---|
| Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V (mg/Nm³) | Cd + Tl (μg/Nm³) |
| 0,075—0,3 | < 5 |
6.1.6. Емисии на живак във въздуха
НДНТ 70. С цел намаляване на емисиите във въздуха на живак от съвместното изгаряне на отпадъци с биомаса, торф, въглища и/или лигнит, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените в НДНТ 23 и НДНТ 27 техники.
6.1.7. Емисии във въздуха на летливи органични съединения и полихлорирани дibenзодиоксини и дibenзофурани
НДНТ 71. С цел намаляване на емисиите във въздуха на летливи органични съединения и на полихлорирани дibenзодиоксини и дibenзофурани от съвместното изгаряне на отпадъци с биомаса, торф, въглища и/или лигнит, НДНТ е да се използва комбинация от техниките, посочени в НДНТ 6, НДНТ 26 и по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---|---|---|
| а. | Впръскване на активен въглен | Вж. описанието в раздел 8.5. Този процес се базира на асorbцията на молекулите на замърсителите от активен въглен |
| б. | Бързо охлаждане с използване на мокро скруберно очистване/кондензатор на димните газове | Вж. описанието на мокрото скруберно очистване/кондензатора на димните газове в раздел 8.4 |
Общоприложима
в. Селективна каталитична редукция (СКР)
Вж. описанието в раздел 8.3. Системата за СКР е адаптирана и е по-голяма от съответната система за СКР, използвана само за намаляване на емисиите на NOₓ.
Относно приложимостта, вж. НДНТ 20 и НДНТ 24
Таблица 41
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на ПХДД/Ф и общ летлив органичен въглерод (ОЛОВ) от съвместното изгаряне на отпадъци с биомаса, торф, въглища и/или лигнит
| Вид на горивната инсталация | НДНТ-СЕН |
|------------------------------|----------|
| | ПХДД/Ф (ng I-TEQ/Nm³) | Общ летлив органичен въглерод (ОЛОВ) (mg/Nm³) |
| | Средни стойности за периода на вземане на проби | Средногодишни стойности | Среднодневни стойности |
| Горивна инсталация, изграждаща биомаса, торф, въглища и/или лигнит | < 0,01—0,03 | < 0,1—5 | 0,5—10 |
7. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ГАЗИФИКАЦИЯТА
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ са общоприложими за всички инсталации за газификация, които са директно свързани с горивни инсталации, както и с инсталациите с интегриран с газификация паро-газов цикъл (ИГПГЦ). Те са валидни в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
7.1.1. Енергийна ефективност
НДНТ 72. С цел да се увеличи енергийната ефективност на блокове за ИГПГЦ и за газификация, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от техниките, посочени в НДНТ 12 и по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Оползотворяване на отпадната топлина от газификацията | Тъй като синтезгазът трябва да бъде охладен с оглед на последващото му пречистване, може да бъде оползотворена енергия, от която да се получи още пара, която да бъде добавена в цикъла на парната турбина, за да се получи допълнителна електроенергия |
| | | Техниката е приложима само за блокове с ИГПГЦ и за блокове за газификация, които са пряко свързани с котли, работещи със синтезгаз с предварително пречистване, при което се налага охлаждане на синтезгаза |
| б. | Интегриране на процесите на газификация и горивните процеси | Блокът може да бъде проектиран така, че устройството за подаване на въздух (УПВ) и газовата турбина да бъдат напълно интегрирани, и всичкият въздух, подаван на УПВ, да идва (чрез въздухоотбор) от компрессора на газовата турбина |
| | | Приложимостта е ограничена до блокове с ИГПГЦ поради необходимостта от гъвкавост на интегрираната инсталация, която трябва бързо да захрани мрежата с електроенергия, когато мощностите с възобновяеми източници не са налични |
| в. | Система за подаване на суха изходна суровина | Използване на система за подаване на суха изходна суровина на съоръжението за газификация, за да се подобри енергийната ефективност на газификационния процес |
| | | Приложима само за нови съоръжения |
Газификация при висока температура и високо налягане
Използване на техника за газификация при висока температура и високо налягане с цел максимално да се подобри ефективността на преобразуването на енергията
Приложима само за нови съоръжения
Подобрения на конструкцията
Подобрения на конструкцията, например:
— изменение на системата за топлинна защита и/или охлаждането на съоръжението за газификация,
— монтиране на разширител за оползотворяване на енергията от понижаването на налягането на синтезгаза преди изгарянето му
Общоприложима за блоковете с ИГПЦ
Таблица 42
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) за блокове за газификация и блокове с интегриран с газификация паро-газов цикъл (ИГПЦ)
| Тип на конфигурацията на горивния блок | НДНТ-СЕЕН | Нетен електрически к.п.д. (%) на блок с ИГПЦ | Нетно общо използване на горивото (%) на нов или съществуващ блок за газификация |
|----------------------------------------|-----------|---------------------------------------------|---------------------------------------------|
| Блок за газификация, пряко свързан с котел без предварително пречистване на синтезгаза | Не е налично НДНТ-СЕЕН | > 98 |
| Блок за газификация, пряко свързан с котел с предварително пречистване на синтезгаза | Не е налично НДНТ-СЕЕН | > 91 |
| Блок с ИКПЦГ | Не е налично НДНТ-СЕЕН | 34—46 | > 91 |
7.1.2. Емисии във въздуха на NOₓ и CO
НДНТ 73. С цел предотвратяване и/или намаляване на емисиите във въздуха на NOₓ, като същевременно се ограничават емисиите във въздуха на CO от инсталациите с ИГПЦ, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Оптимизиране на горенето | Вж. описаното в раздел 8.3 | Общоприложима |
| б. | Добавяне на вода/пара | Вж. описаното в раздел 8.3. За тази цел повторно се използва част от парата със средно налягане от парната турбина | Приложима само в газовата турбина в инсталацията с интегриран с газификация паро-газов цикъл. Приложимостта може да бъде ограничена поради недостатъчното наличие на вода |
| в. | Горелки за сухо намаляване на емисиите на NOₓ (ГСНЕАО) | Вж. описаното в раздел 8.3 | Приложима само в газовата турбина в инсталацията с интегриран с газификация паро-газов цикъл. Общоприложима за нови инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл. Приложима за всеки конкретен случай за съществуващи инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл, в зависимост от наличието на модул за преобразуване. Неприложима за синтезгаз със съдържание на водород > 15 % |
Разреждане на синтезгаза с отпадъчния азот от устройството за подаване на въздух
Устройството за подаване на въздух разделя кислорода от азота във въздуха с цел да подава кислород с високо качество на съоръжението за газификация. Отпадъчният азот от устройството за подаване на въздух се използва повторно за намаляване на температурата на горене в газовата турбина чрез предварителното му смесване със синтезгаза преди горенето.
Приложимо само когато при газификацията се използва устройство за подаване на въздух.
Селективна каталитична редукция (СКР)
Вж. описанието в раздел 8.3
Неприложимо за инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл, които се експлоатират < 500 часа годишно.
Преоборудването на съществуващите инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл може да бъде ограничено от недостига на място.
Може да има технически и икономически ограничения за преоборудване на съществуващи инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл, работещи между 500 часа годишно и 1 500 часа годишно.
Таблица 43
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOX от инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл
| Обща номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация с интегриран с газификация паро-газов цикъл (MWth) | НДНТ-СЕН (mg/Nm³) |
|---------------------------------------------------------------|-------------------|
| | Средногодишни стойности | Средноношена стойност или средна стойност за периода на вземане на проби |
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация | Нова инсталация | Съществуваща инсталация |
| ≥ 100 | 10—25 | 12—45 | 1—35 | 1—60 |
Примерните средногодишни нива на емисии на CO при съществуващи инсталации, които се експлоатират ≥ 1 500 часа годишно, и при нови инсталации обикновено са < 5—30 mg/Nm³.
7.1.3. Емисии във въздуха на SOX
НДНТ 74. С цел намаляване на емисиите във въздуха на SOX от инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл, НДНТ е да се използва посочената по-долу техника.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а. | Отстраняване на кисели газове | Синтезгазът се пречиства от серните съединения, които са налични в суровината за производство на синтезгаз, чрез елиминиране на киселите газове по-специално с помощта на реактор за хидролиза на COS (и HCN) и чрез абсорбция на H2S с помощта на разтворител като например метилдиетаноламин. Сярата след това се оползотворява под формата на елементарна течна или твърда сяра (например с помощта на модул на Клаус) или под формата на сярна киселина, в зависимост от нуждите на пазара. Приложимостта може да бъде ограничена при инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл, които се захранват с биомаса, поради много слабото съдържание на сяра в биомасата. |
Свързаното с НДНТ емисионно ниво (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на SO2 от инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл с мощност ≥ 100 MWth, е 3—16 mg/Nm³, изразено като средногодишна стойност.
7.1.4. Емисии във въздуха на прах, метални частици, амоняк и халогени
НДНТ 75. С цел предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на прах, метални частици, амоняк и халогени от горивните инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a. Филтруване на синтезгаз | Обезпрашаване с използване на циклони за отнесен пепел, ръкавни филтри, електростатични филтри и/или свещни филтри за отстраняване на отнесената пепел и неизгорелия въглерод. При температура на синтезгаза до 400 °C се използват ръкавни филтри и електростатични филтри | Общоприложима |
| b. Рециркулация на катраните и пепелта от синтезгаз в съоръжението за газификация | В случай на ниска (< 1 100 °C) температура на синтезгаза на изхода на съоръжението за газификация катраните и пепелта с високо съдържание на въглерод, образували се в първичния синтезгаз, се отцепят в циклони и се връщат в съоръжението за газификация | |
| v. Измиване на синтезгаз | След прилагане на техниката(ите) за обезпрашаване, при която(които) са отстранени хлоридите, амонякът и частиците, синтезгазът преминава през мокър скрубер. | |
Таблица 44
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на прах и метални частици от инсталации с интегриран с газификация паро-газов цикъл
| Обща номинална входяща топлина мощност на горивната инсталация с интегриран с газификация паро-газов цикъл (MWth) | НДНТ-СЕН | Прах (mg/Nm³) |
|-------------------------------------------------|----------|---------------|
| Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V (mg/Nm³) (средни стойности за периода на вземане на проби) | Hg (μg/Nm³) (средни стойности за периода на вземане на проби) | (средногодишни стойности) |
| ≥ 100 | < 0,025 | < 1 | < 2,5 |
8. ОПИСАНИЕ НА ТЕХНИКИТЕ
8.1. Общи техники
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Високотехнологична система за управление | Използване на компютърна автоматична система за контрол на горивната ефективност и подпомагане на предотвратяването и/или намаляването на емисиите. Това включва също така използването на високоэффективен мониторинг |
| Оптимизиране на горенето | Мерки, предприети за постигане на максимална ефективност на преобразуването на енергия, например в пещ или котел, като същевременно бъдат сведени до минимум емисиите (по-специално от СО). Това се постига чрез прилагане на комбинация от техники, включително добро проектиране на горивното оборудване, оптимизиране на температурата (напри мер ефикасно смесване на горивото и въздуха за горене) и времето на престой в зоната на горене, а също и използване на усъвършенствана система за контрол |
### 8.2. Техники за увеличаване на енергийната ефективност
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Високотехнологична система за управление | Вж. раздел 8.1 |
| Готовност за КПТЕ | Мерки, предприети с цел да се даде възможност за последващо подаване на полезна топлина енергия към разположен извън обект консуматор на топлина, така че с това да се постигне намаляване с поне 10 % на използването на първична енергия в сравнение с разделното производство на топлина енергия и електроенергия. Това включва определението и поддържането на достъпа до специфични точки в паропроводната система, в които може да се извърши пароотбор, както и предоставяне на достатъчно пространство, за да се позволи последващото монтиране на оборудване, като например тръбопроводи, топлообменници, допълнителна мощност за химическо очистяване на водата, резервна котелна инсталация и парни турбини с противоналягане. Възможно е надграждане на спомагателните системи, както и на системите за управление/наблюдение. Също така е възможно последващото свързване на противоналегателна(и) парна(и) турбина(и) |
| Паро-газов цикъл | Комбинация от два или повече термодинамични цикъла, например цикъл на Брайтън (газова турбина/двигател с вътрешно горене) с цикъл на Ренкин (парна турбина/котел) за преобразуване на загубата на топлина на димните газове от първия цикъл в полезна енергия от следващия(те) цикъл(и) |
| Оптимизиране на горенето | Вж. раздел 8.1 |
| Кондензатор на димните газове | Топлообменник, където с димните газове прецвъртително се подгрява вода, преди тя да бъде подадена в парния кондензатор. Съдържащите се в димните газове водни пари кондензират, тъй като се охлаждат от загряваната вода. Кондензаторът на димни газове се използва както за увеличаване на енергийната ефективност на горивния блок, така и за отстраняване на замърсители като прахови частици, SOX, HCl и HF от димните газове |
| Система за управление на технологичния газ | Система, която да дава възможност технологичните газове от черната металургия, които могат да бъдат използвани като горива (например дюменен газ, коксов газ, конверторен газ), да бъдат насочвани към горивни инсталации в зависимост от наличието на тези горива и от вида на горивните инсталации в металургичните комбинати. |
| Свръхкритични условия на парата | Използването на парни трактове, включително на паропрегревателни системи, в които парата може да достигне налягане над 220,6 bar и температура > 540 °C |
| Ултрасвръхкритични условия на парата | Използването на парни трактове, включително на паропрегревателни системи, в които парата може да достигне налягане над 230–300 bar и температура над 580–600 °C |
| Мокър комин | Конструкция на комина, с която се цели да се даде възможност на водните пари от влажните димни газове да кондензират и по този начин да се избегне използването на устройство за подгряване на димните газове след мокра ДДГ. |
### 8.3. Техники за намаляване на емисиите във въздуха на NOX и/или CO
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Високотехнологична система за управление | Вж. раздел 8.1 |
| Поетапно подаване на въздух | Създаването на няколко зони на горене в горивната камера с различно съдържание на кислород за намаляване на емисиите на NOX и гарантиране на оптимизирано горене. Техниката включва основна зона на горене със субстехиометрично горене (т.е. с недостиг на въздух) и втора зона на допълнително горене (с излишък на въздух) за подобряване на горенето. При някои стари и малки котли поетапното подаване на въздух може да наложи намаляване на мощността. |
Комбинирани техники за намаляване на NOX и SOX
Използване на комплексни и интегрирани техники за намаляване на емисиите — например процеси с активен възел и DeSONOx — за комбинирана редукция на NOX, SOX, а често и на други замърсители от димните газове. Те могат да бъдат приложени самостоятелно или в съчетание с други първични техники в котли, работещи с въздуха с прахово горене.
Оптимизиране на горенето
Вж. раздел 8.1
Горелки за сухо намаляване на емисиите на NOX (ГСНЕАО)
Горелки за газови турбини, при които се използва предварителното смесване на въздух и гориво преди подаването им в зоната на горене. Чрез смесването на въздуха и горивото преди изгарянето се постига равномерно разпределение на температурата и по-ниска температура на пламъка, което води до по-ниски емисии на NOX.
Рециркулация на димните или изходящите газове
Рециркулация на част от димните газове в горивната камера за заместване на част от пресния въздух за горене, което оказва двойно въздействие: намаляване на температурата и ограничаване на съдържанието на O2, необходим за окисляването на азота, което ограничава образуването на NOX. Техниката се състои в подаване на димни газове от печта обратно към пламъка с цел намаляване на съдържанието на кислород и следователно — на температурата на пламъка. Използването на специални горелки или други устройства се основава на вътрешната рециркулация на изгорелите газове, които охлаждат основата на пламъците и намаляват кислородното съдържание в най-горещата част на пламъците.
Избор на гориво
Използване на горива с ниско съдържание на азот
Поетапно подаване на горивото
Техниката се основава на намаляване на температурата на пламъка или тази на локализираните горещи точки чрез създаването на зони с различно ниво на впръскване на горивото във въздуха в горивната камера. Обновяването на малките инсталации може да се окаже по-малко изгодно, отколкото това на по-големите инсталации.
Система с бедна смес и усъвършенствана система с бедна смес
Контролът на максималната температура на пламъка чрез горене на бедна смес е основният метод за намаляване на образуването на NOX в работещите с газ двигатели. При горенето на бедна смес се намалява съотношението гориво — въздух в зоните, където се образуват NOX, така че максималната температура на пламъка е по-ниска от температурата на пламъка при стехиометрични адабатни условия, като по този начин се ограничава предизвиканото от температурата образуване на NOX. Оптимизацията на тази концепция се нарича „усъвършенствана система с бедна смес”.
Горелка с ниски емисии на азотни оксиди (ГНЕАО)
Техниката (включително при горелките за свръхниски емисии на NOX или усъвършенстваните горелки за ниски емисии на NOX) се основава на принципа на намаляване на максималните температури на пламъка; горелките на котлите са проектирани така, че да забавят горенето като същевременно го оптимизират и увеличават топлообмена (с увеличен лъчист топлообмен от пламъка). При смесването на въздуха с горивото се намалява наличието на кислород и се снижава максималната температура на пламъка, което забавя образуването на азотни оксиди от реагирането на съдържащия се в горивото азот, а също и високотемпературното образуване на NOX, като същевременно се запазва висока ефективност на горенето. Това може да бъде свързано с изменение на конструкцията на горивната камера на печта. Конструкцията на горелките за свръхниски емисии на NOX (ГНЕАО) включва поетапно горене (с поетапно подаване на въздуха и горивото) и рециркулация на димните газове (вътрешна рециркулация на димните газове). При преоборудването на стари инсталации характеристиките на техниката може да се повлият от конструкцията на котела.
Изгаряне с ниски емисии на NOX в двигателяте със самовъзпламеняване
Техниката се състои от комбинация от вътрешни изменения на двигателя, например оптимизация на горенето и впръскването на гориво (късно впръскване на горивото, съчетано с ранно затваряне на всмукателния клапан), принудително пълнене или цикъл на Милър.
Катализатори на окисление
Използването на катализатори, които обикновено съдържат благородни метали (например паладий или платина) с цел окисляване на въглеродни оксиди и неизгорелите въглеводороди с помощта на кислород до CO2 и водна пара.
Намаляване на температура на въздуха за горене
Използване на въздух за горене при температура на околната среда. Въздухът за горене не се подгрява предварително в регенеративен въздухоходопрепятител.
Селективна каталитична редукция (СКР)
Селективна редукция на азотните оксиди с амоняк или карбамид в присъствие на катализатор. Техниката се основава на редукция на NOₓ до азот в каталитичен слой чрез реакция с амоняк (обикновено разтворен във вода), като оптималната работна температура е около 300—450 °C. Може да се използват няколко слоя катализатор. По-голяма редукция на NOₓ се постига с използването на няколко слоя катализатор. Техниката може да се прилага с модулна конструкция, като се използват специални катализатори и/или предварително подгряване, за да се постигне добро функциониране при ниско натоварване или при голем интервал на температурата на димните газове. „In-duct“ или „slip“ СКР е техника, при която се комбинира селективна некаталитична редукция и последваща селективна каталитична редукция, която намалява изтичането на амоняк от модула за селективна некаталитична редукция.
Селективна некаталитична редукция (СНКР)
Селективна редукция на азотните оксиди с амоняк или карбамид без присъствие на катализатор. Техниката се състои в редукция на NOₓ до азот чрез реакция с амоняк или карбамид при висока температура. За постигането на оптимална реакция работният температурен режим се поддържа между 800 °C и 1000 °C.
Добавяне на вода/пара
Водата или парата се използва като разредител за намаляване на температурата на изгаряне в газови турбини, двигатели или котли, а по този начин и на високотемпературното образуване на NOₓ. Тя или предварително се смесва с горивото преди горенето (образуване на емулсия, овлажняване или насищане), или директно се впръсква в горивната камера (впръскване на вода/пара).
8.4. Техники за намаляване на емисиите във въздуха на SOₓ, HCl и/или HF
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Впръскване на сорбент в котела (в пещта или в горивния слой) | Директно впръскване на сух сорбент в горивната камера или добавяне на адсорбенти, съдържащи магнезий или калций, в псевдокипящ слой на котела. Повърхността на частиците на сорбента реагира със SO₂ в димните газове или в псевдокипящия слой на котела. Техниката се използва в комбинация с техника за намаляване на праха. |
| Сух скрубер с циркулиращ псевдокипящ слой | Димните газове от въздухоходопрепятител на котела преминават през сух скрубер с псевдокипящ слой отдолу и се изкачват вертикално нагоре, като се образуват твърди частици, които се отстраняват чрез техниките за намаляване на праха (ръкавен филтър или електростатичен филтър). Техниката се използва в комбинация с техника за намаляване на праха. |
| Комбинирани техники за намаляване на NOₓ и SOₓ | Вж. раздел 8.3 |
| Впръскване на сорбент в димохода (ВСД) | Впръскване и разпръскване на сух прахообразен сорбент в потока димни газове. Сорбентът (например натриев карбонат, натриев бикарбонат или хидратна вар) реагира с киселите газове (например газообразните серни съединения и HCl), като се образуват твърди частици, които се отстраняват чрез техниките за намаляване на праха (ръкавен филтър или електростатичен филтър). Впръскване на сорбент в димохода се използва най-често в комбинация с ръкавен филтър. |
| Кондензатор на димните газове | Вж. раздел 8.2 |
| Избор на гориво | Използване на гориво с ниско съдържание сяра, хлор и/или флуор |
| Система за управление на технологичния газ | Вж. раздел 8.2 |
| Десулфуризация на димните газове с морска вода | Специфичен вид нерегенеративно мокро скруберно очистване с използване на естествената алкалност на морската вода, която абсорбира киселите съединения в димните газове. Обикновено е необходимо предходно очистване от прах. |
Абсорбер със сухо впръскване (АСВ)
Суспензия/разтвор на алкален реагент се подава и разпръсква в потока на димните газове. Материалът реагира с газообразните серни съединения и се образуват твърди частици, които се отстраняват чрез техниките за намаляване на праха (ръкавен филтър или електростатичен филтър). Абсорберът със сухо впръскване (АСВ) се използва най-често в комбинация с ръкавен филтър.
Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ)
Техника или комбинация от техники за скруберно очистване, с помощта на които серните оксиди се отстраняват от димните газове чрез различни процеси, обикновено включващи алкален сорбент за улавяне на газообразен серен диоксид и превръщането му в твърди вещества. В процеса на мокро скруберно очистване газообразните съединения се разтварят в подходяща течност (вода или алкален разтвор). Може да се постигне едновременно отстраняване на твърди и газообразни съединения. След мокрото скруберно очистване димните газове се насичат с влага и се налага капкоулавяне преди отвеждането на димните газове. Получената от мокрото скруберно очистване течност се насочва към съоръжения за пречистване на отпадъчните води, а неразтворимото вещество се събира чрез утаяване или филтрация.
Мокро скруберно очистване
Използване на течност, обикновено вода или воден разтвор, за улавяне на киселинни съединения от димните газове чрез абсорбция.
8.5. Техники за намаляване на емисиите във въздуха на прах, метали, в това число на живак и/или на ПХДД/Ф
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Ръкавен филтър | Ръкавните или платнени филтри се изработват от поръзна или от филцова тъкан, през които се пропускат газовете с цел отстраняване на частиците. При използването на ръкавен филтър е необходим подбор на текстилен материал, който да е подходящ по отношение на характеристиките на димните газове и максималната работна температура. |
| Впръскване на сорбент в котела (в пещта или в горивния слой) | Вж. общото описание в раздел 10.8.4. Съществуват съпътстващи ползи като например намаляването на емисиите на прах и метали. |
| Впръскване на въглероден сорбент (например активен въглен или халогениран активен въглен) в димните газове | Адсорбция на живака и/или ПХДД/Ф от въглеродните сорбенти, например от (халогенирания) активен въглен, със или без химическа обработка. Системата за впръскване на сорбент може да се подсили чрез добавяне на допълнителен ръкавен филтър. |
| Система за суха или полусуха ДДГ | Вж. общото описание на всяка техника (т.е. абсорбер със сухо впръскване (АСВ), впръскване на сорбент в димохода (ВСД), сух скрубер с циркулиращ псевдокипящ слой) в раздел 8.4. Съществуват съпътстващи ползи като например намаляването на емисиите на прах и метали. |
| Електростатичен филтър (ЕСФ) | Електростатичните филтри функционират чрез зареждане на частиците, които под въздействието на електрическо поле се отделят от газовия поток. Електростатичните филтри могат да функционират при широк обхват на работни условия. Степента на улавянето зависи като цяло от броя на зоните с електрическо поле, времето на престой (големината на филтъра), характеристиките на катализатора и от предходните прахоулавящи устройства. Като правило ЕСФ имат между две и пет зони с електрическо поле. Най-съвременните (високоефективни) ЕСФ имат до седем зони. |
| Избор на гориво | Използване на гориво с ниско съдържание на пепел или метали (например на живак). |
| Мултициклони | Набор от системи за контрол на праховите частици, работещи на принципа на центробежната сила, в които частиците се отделят от пренасящи ги газ и се натрупват в един или няколко затворени обема. |
Използване на халогенирани добавки в горивото или впръскване на такива в пещта
Добавяне на халогени съединения (например бромирани добавки) в пещта с цел да се окисли елементарният живак до разтворими съединения или частици, като по този начин се засили отстраняването на живака в последващите системи за намаляване на емисиите.
Мокра десулфуризация на димните газове (мокра ДДГ)
Вж. общото описание в раздел 8.4. Съществуват съпътстващи ползи като например намаляването на емисиите на прах и метали.
8.6. Техники за намаляване на емисиите във водни басейни
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Адсорбция върху активен въглен | Запълване на разтворимите замърсители във въздуха, силно порести частици (адсорбент). Като правило за адсорбция на органични съединения и живак се използва активен въглен. |
| Аеробно биологично третиране | Биологично окисление на разтворени органични замърсители с кислород, като се използва метаболизъмът на микроорганизмите. В присъствието на разтворен кислород — въздух или чист кислород — органичните вещества се минерализират до въглероден диоксид и вода или се преобразуват в други метаболити и биомаса. При спазване на някои условия се извършва също така аеробна нитрификация, при която микроорганизмите окисляват амониевия катион (NH₄⁺) до междинния нитритен анион (NO₂⁻), който се доокислява до нитратен анион (NO₃⁻). |
| Безкислородно/анаеробно биологично третиране | Биологично редуциране на замърсители, като се използва метаболизъмът на микроорганизмите (например нитратният анион (NO₃⁻) се редуцира до елементарен газообразен азот, окислените съединения на живака се редуцират до елементарен живак). Безкислородното/анаеробно биологично третиране за отстраняване на живака се прилага обикновено в комбинация с други техники. |
| Коагулация и флокулация | Коагулацията и флокулацията се използват за отделение на суспензирани твърди вещества от отпадъчните води и често се извършват в последователни стъпки. Коагулацията се извършва чрез добавяне на коагуланти с противоположен заряд на този на суспензирани твърди вещества. Флокулацията се извършва чрез добавяне на полимери, така че събъръските на микрофлокулните частици причиняват тяхното свързване, за да образуват по-големи флокули. |
| Кристализация | Отстраняване на йонните замърсители от отпадъчните води чрез кристализация върху кристализационни ядра, като например писък или минерали, в рамките на процес с псевдокипящ слой. |
| Филтриране | Сепарация на твърдите вещества от отпадъчните води чрез преминаването им през пореста среда. Това включва различни видове техники, например филтрация с писъчно легло, микрофилтрация и ултрафилтрация. |
| Флотация | Сепарация на частиците в твърдо или течно състояние от отпадъчната вода чрез привличането им към фини газови мехурчета, обикновено въздух. Плаващите частици изплуват на повърхността на водата и се събират с повърхностно гребло. |
| Йонен обмен | Запълване на йонни замърсващи вещества от отпадъчните води и замяната им с по-приемливи йони, като се използва йонообменна смола. Замърсителите се задържат временно и след това се освобождават в регенерираща или промиваша течност. |
| Процес | Описание |
|--------|-----------|
| Неутрализация | Корекция на pH на отпадъчната вода до неутрално ниво на pH (приблизително 7) чрез добавянето на химикали. За повишаване на pH обикновено се използва натриев хидроксид (NaOH) или калиев хидроксид (Ca(OH)₂), докато за понижаване на pH обикновено се използва сярна киселина (H₂SO₄), хлороводородна киселина (HCl) или въглероден диоксид (CO₂). По време на неутрализацията може да настъпи утаяване на някои замърсители. |
| Разделение масла-вода | Отстраняване на свободните масла от отпадъчните води чрез гравитационно утаяване с използване на устройства като сепаратор на Американския петролен институт, маслоуловител с гофрирани ламели или маслоуловител с успоредни ламели. Разделението на маслата от водата обикновено е последвано от флотация и коагулация/флокулация. В някои случаи преди разделението на маслата от водата може да се наложи и разрушаване на емулсии. |
| Окисляване | Преобразуване с помощта на окисляващи агенти на замърсителите в подобни химични съединения, които са по-малко опасни и/или по-лесни за отделяне. В случай на отпадъчни води, получени при използване на системите за мокро пречистване, може да се използва въздух за окисляване на сулфитите (SO₃²⁻) до сулфати (SO₄²⁻). |
| Отделение на утайка | Преобразуване на разтворените замърсители в неразтворими съединения чрез добавянето на химически утаители. Впоследствие образуваните утайки в твърдо състояние се отплят чрез седиментация, флотация или филтруване. Обичайните химикали, използвани за утаяването на метали, са вар, доломит, натриев хидроксид, натриев карбонат, натриев сулфид и органични сулфиди. Калциевите соли (с изключение на вар) се използват за преципитиране на сулфати или флуориди. |
| Утаяване | Отделение на суспензиранияте твърди вещества чрез гравитационно утаяване. |
| Екстракция | Премахване на отстранените замърсители (например амоняк) от отпадъчните води чрез контакт с поток газ с голям дебит, така че те да преминат в газовата фаза. Замърсителите се отстраняват от екстракционния газ при последващата обработка и могат потенциално да бъдат използвани повторно. | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D2326/32021D2326_BG.pdf | 81 |
32021D1796 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1796 НА СЪВЕТА
от 28 септември 2021 година
за позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Комисията, създадена с Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан във връзка с решение за създаване на защитената морска зона, обхващаща Североатлантическото течение и морското възвишение Евланов (NACES MPA), и преп | оръка относно управлението на NACES MPA
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като възприе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като възприе предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (1) (наричана по-нататък „Конвенцията”), по която Съюзът е договаряща страна, влезе в сила на 25 март 1998 г.
(2) Съгласно член 10, параграф 3 от Конвенцията комисията, създадена с член 10, параграф 1 от Конвенцията („Комисията OSPAR”), може да приема решения и препоръки в съответствие с член 13 от Конвенцията.
(3) По време на 24-то заседание на 1 октомври 2021 г. Комисията OSPAR следва да приеме решение за създаването на защитената морска зона, обхващаща Североатлантическото течение и морското възвишение Евланов (NACES MPA), и препоръка относно управлението на NACES MPA.
(4) С предвиденото решение на Комисията OSPAR се създава NACES MPA и се определят нейните граници.
(5) Целта на предвидената препоръка на Комисията OSPAR е да се предоставят насоки за договарящите страни при техните действия и при приемането на мерки за постигане на целите за опазване, определени в приложението към препоръката.
(6) Тъй като съществува тясна връзка между двата предвидени акта на Комисията OSPAR, е целесъобразно двата акта да бъдат обхванати от една и съща позиция на Съюза.
(7) Предвидените актове се отнасят до опазването на околната среда, което е споделена компетентност между Съюза и неговите държави членки съгласно член 4, параграф 2, буква д) от ДФЕС. Предвидените актове не попадат в област, която до голяма степен е обхваната от правилата на Съюза относно това опазване. Съюзът не възниква да се възползва от възможността да упражнява външната си компетентност по отношение на областите, обхванати от тези актове, спрямо които компетентността му все още не е упражнявана във вътрешен план.
(8) Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комисията OSPAR, тъй като решението, което тя ще приеме, ще бъде обвързващо за Съюза,
(1) ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 2.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 24-ото заседание на Комисията OSPAR, е да се подкрепи приемането на решение за създаване на защитената морска зона, обхващаща Северноатлантическото течение и морското възвишение Евланов (NACES MPA), и препоръка относно управлението на NACES MPA.
Член 2
Отчитайки развитието на 24-ото заседание на Комисията OSPAR, представителите на Съюза могат по време на координационните заседания на място да договорят, в консултация с държавите членки, прецизиране на посочената в член 1 позиция без допълнително решение на Съвета.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 28 септември 2021 година.
За Съвета
Председател
S. KUSTEC | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D1796/32021D1796_BG.pdf | 2 |
32021D0592 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/592 НА СЪВЕТА
от 7 април 2021 година
за представянето на името на Европейския съюз на предложение за включването на хлорпирифос в приложение А към Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1, във връзка с член 218, параграф | 9 от него,
като във предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) На 14 октомври 2004 г. Европейската общност одобри Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (наричана по-нататък „Конвенцията“) с Решение 2006/507/ЕО на Съвета (1).
(2) Като страна по Конвенцията Съюзът може да внася предложения за изменението на приложенията към Конвенцията. В приложение А към Конвенцията се изброят химикалите, подлежащи на елиминиране.
(3) Според наличната научна информация и докладите за преглед, както и предвид критериите за проверка от приложение Г към Конвенцията, хлорпирифосът проявява характеристики на устойчив органичен замърсител.
(4) Хлорпирифосът не е одобрен като активно вещество в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (2) и поради това не може да бъде пускан на пазара или използван в Съюза в продукти за растителна защита. Хлорпирифосът не е одобрен и като активно вещество в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (3) и поради това не може да бъде пускан на пазара или използван в Съюза в биоциди. Освен това хлорпирифосът не е регистриран за никакъв друг вид употреба в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4) и следователно не е разрешено да се произвежда или пуска на пазара в Съюза в количества от един тон или повече на година за един производител или вносител.
(5) Въпреки че употребата на хлорпирифос беше преустановена в Съюза, той все още се използва като пестицид и бива разпръскван в околната среда извън Съюза. Предвид потенциала на хлорпирифоса за разпространение на далечни разстояния в околната среда мерките, взети на национално равнище, и мерките на равнището на Съюза не са достатъчни за гарантиране на високо ниво на защита на околната среда и здравето на човека. Поради това са необходими действия в по-широк международен аспект.
(6) Поради това Съюзът следва да представи на Секретариата на Конвенцията предложение за включване на веществото хлорпирифос в приложение А към Конвенцията,
(1) Решение 2006/507/ЕО на Съвета от 14 октомври 2004 г. за сключване от името на Европейската общност на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикалите (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикалите, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Съюзът представя предложение за включването на хлорпирифос (CAS №: 2921-88-2, EO № 220-864-4) в приложение А към Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители.
Комисията предава предложението, посочено в първа алинея, от името на Съюза на Секретариата на Конвенцията заедно с цялата информация, която се изисква съгласно приложение Г към Конвенцията.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 7 април 2021 година.
За Съвета
Председател
А. Р. ZACARIAS | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D0592/32021D0592_BG.pdf | 2 |
32021R0101 | category15 | 2021 | bg | РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/101 НА СЪВЕТА
от 25 януари 2021 година
за създаване на програма за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ в Литва и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1369/2013
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като въз предвид Акта за присъединяване от 2003 г., по-специално член 56 от него, както и член 3 от Протокол № 4 към него,
като въз предвид предложението на | Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) Съгласно Протокол № 4 относно ядрената централа „Игналина“ в Литва (1), приложен към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (2) (наричан по-нататък „Акът за присъединяване“), Литва се ангажира да затвори блок 1 и блок 2 на ядрената централа „Игналина“ съответно до 31 декември 2004 г. и 31 декември 2009 г., и впоследствие да извърши експлоатация тези блокове.
(2) В съответствие със своите задължения по силата на Акта за присъединяване и с помощта на Съюза Литва затвори двата блока в рамките на съответните срокове и осъществи значителен напредък към тяхното извеждане от експлоатация. Необходима е още работа с цел продължаване на намаляването на нивото на радиационна опасност. Въз основа на наличните оценки са необходими допълнителни финансови ресурси за тази цел след 2020 г.
(3) Дейностите, обхванати от настоящия регламент, следва да съответстват на приложимото право на Съюза и на приложимото национално право. Извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ следва да се извършва в съответствие с правото на Съюза в областта на ядрената безопасност, а именно Директива 2009/71/Евратом на Съвета (3), и в областта на управлението на отпадъците, а именно Директива 2011/70/Евратом на Съвета (4). Съгласно член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 2011/70/Евратом държавите членки носят крайната отговорност за безопасното управление на генерираните отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
(4) Преждевременното затваряне и последващото извеждане от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ с два 1 500 MW реактора тип RBMK, наследени от бившия Съветски съюз, беше безпрецедентно по характер и представляваше изключителна финансова тежест за Литва, несъизмерима с размера и икономическата мощ на страната. В Протокол № 4 посочва, че финансовата помощ от Съюза за подпомагане на усилията на Литва по извеждането от експлоатация и преодоляването на последиците от спирането и извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ трябва да продължи без прекъсване и след 2006 г., за периода на следващите финансови перспективи.
(5) С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на програмата за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ в Литва (наричана по-нататък „програмата“), който представлява основната референтна сума по същата на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (5) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.
(1) ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 944.
(2) ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33.
(3) Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 172, 2.7.2009 г., стр. 18).
(4) Директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци (ОВ L 199, 2.8.2011 г., стр. 48).
(5) ОВ С 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
Програмата следва да бъде създадена за период от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка, определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (1).
Към настоящата програма се прилага Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (2) (направен по-нататък „Финансовият регламент“). Във Финансовия регламент са предвидени правилата за съставянето и изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, неправилното управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.
В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (4), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (5) и (ЕС) 2017/1939 (6) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с Регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощията да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице изма, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.
Настоящият регламент не засяга резултатите от каквито е да било бъдещи процедури, свързани с държавни помощи, които може да бъдат предприети в съответствие с членове 107 и 108 на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Финансирането съгласно настоящия регламент следва да се съсредоточи върху дейности за изпълнение на целите за безопасност на извеждането от експлоатация.
Програмата следва също така да включва натрупването на знания и споделянето на опит. Натрупани знания, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с Регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощията да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице изма, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.
В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия за извършване разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (7). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оцелят пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 – на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.
Програмата следва също така да включва натрупването на знания и споделянето на опит. Натрупани знания, придобити от опит и извлечени от рамките на програмата по отношение на процеса на извеждане от експлоатация на ядрени инсталации следва да се разпространяват в Съюза в координация и полезно взаимодействие с другите съответни програми на Съюза за дейности по извеждане от експлоатация в България, Словакия и ядрените инсталации на Комисията в обектите на Съвместния изследователски център (СИЦ), тъй като тези мерки носят най-голяма добавена стойност за ЕС и допринасят за безопасността на работниците и населението, както и за опазването на околната среда. Обхванати, процедурата и икономическите аспекти на сътрудничеството следва да бъдат подробно изложени в многогодишната работна програма и също да могат да бъдат предмет на споразумения между държавите членки и/или Комисията.
(1) Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (ОБЛ 433 L 22.12.2020 г., стр. 11).
(2) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОБЛ 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом, ЕО) № 1074/1999 на Съвета (ОБЛ 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕС, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОБЛ 312, 23.12.1995 г., стр. 1).
(5) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОБЛ 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
(6) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОБЛ 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
(7) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягаща финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОБЛ 198, 28.7.2017 г., стр. 29).
(12) СИЦ следва да улеснява разпространението на знания сред различните заинтересовани страни в Съюза по координиран начин, например като извършва анализи на пазара, прегледи и оценки на потребностите от знания в Съюза, като набелязва потенциални насоки за сътрудничество, заинтересовани страни и сфери, в които напръсканите при изпълнението на програмата знания биха довели до най-голяма добавена стойност, и като разработва формати за обмен на знания. Разпространението на напръсканите знания следва да бъде финансирано от СИЦ. Всяка държава членка следва да може да инициира изграждането на връзки и обмен за разпространение на знания.
(13) За да се осигури безопасност и възможно най-голяма ефективност, извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ следва да бъде извършено, като се използва най-добрия технически експертен опит и като се вземат надлежно предвид естеството и технологическите спецификации на съоръженията, които предстои да бъдат извеждени от експлоатация, като по този начин се отчитат най-добрите международни практики.
(14) Литва и Комисията следва да осигурят ефективно наблюдение и контрол върху развитието на процеса на извеждане от експлоатация с цел гарантиране на най-високата добавена стойност за ЕС от финансовите средства, разпределени съгласно настоящия регламент, въпреки че крайната отговорност по извеждането се носи от Литва. Това включва ефективното измерване на напръсканата стойност и качеството на изпълнението, както и прилагането на коригиращи мерки, ако е необходимо. За тази цел следва да бъде създадена комисия с функции за наблюдение и информация, която да се съпредседателства от представител на Комисията и на Литва.
(15) Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (13) програмата следва да се оценява въз основа на информацията, събрана в съответствие със специални изисквания за мониторинг, като същевременно се избягва административната тежест, по-специално за държавите членки, и сърхерганизирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания могат да включват измерими показатели като основа за оценка на ефектите от програмата по места.
(16) Следва да се създаде възможност за преразглеждане на размера на бюджетните кредити, разпределени за програмата и на програмния период въз основа на резултатите от междинния доклад за оценка.
(17) Дейностите, съфинансираны съгласно настоящия регламент, следва да бъдат определени в рамките, установени в плана за извеждане от експлоатация, представен от Литва по силата на Регламент (ЕС) № 1369/2013 на Съвета (14). Този план се определя обхвата на програмата, а също така крайната фаза и крайният срок за извеждане от експлоатация. Той обхваща и дейностите по извеждане от експлоатация, свързани с тях график, разходи и необходими човешки ресурси. Когато е подходящо, Литва следва да представя на Комисията актуализирани версии на плана, за да бъдат разгледани при изготвянето на работните програми.
(18) Дейностите по програмата следва да се изпълнява със съвместно финансово участие на Съюза и Литва. Следва да бъде установен максимален праг на съфинансиране от Съюза съгласно практиката на съфинансиране, въведена по предходните програми. Като се вземе предвид практиката на сходни програми на Съюза и укрепналата икономика на Литва от започването на програмата до края на изпълнението на дейностите, финансирани съгласно настоящия регламент, ставката на съфинансиране от Съюза следва да бъде 86 % от допустимите разходи. Оставащото финансирание следва да се осигури от Литва и от източници, различни от бюджета на Съюза, например международни финансови институции и други донори.
(19) Регламент (ЕС) № 1369/2013 следва да бъде отменен.
(20) Специален доклад № 22/2016 на Сметната палата, озаглавен „Програми на ЕС за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва, България и Словакия: постигнат е известен напредък след 2011 г., но предстои сериозни предизвикателства“, беше взет надлежно предвид, заедно с отправените в него препоръки и отговора на Комисията.
(13) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(14) Регламент (ЕС) № 1369/2013 на Съвета от 13 декември 2013 г. за подкрепата на Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1990/2006 (ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 7).
Беше отчетена Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 януари 2019 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване програма за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ в Литва (наричана по-нататък „програмата „Игналина“) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1369/2013 на Съвета.
Програмата попада в обхвата на литовската национална програма за прилагане на политиката за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, създадена съгласно Директива 2011/70/Евратом.
За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (15).
Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание на член 322 от ДФЕС се прилагат за настоящия регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и предвидят проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС се отнасят също за общи режим на обвързаност с условия за защитата на бюджета на Съюза.
Методите за изпълнение и формите на финансиране от Съюза, установени в настоящия регламент, следва да се избират въз основа на способността им за постигане на конкретните цели на дейностите и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на използването на единократни суми, единни ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1, буква а) от Финансовия регламент.
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и обхват
1. С настоящия регламент се създава програма за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ в Литва (наричана по-нататък „програмата“) за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г.
2. В него се определят целите на програмата, нейният бюджет за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г., методите за изпълнение и формите на финансиране от Съюза.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „извеждане от експлоатация“ означава административните и технически мерки в съответствие с националното право, които позволяват частичното или пълно премахване на регулаторния контрол от ядрено съоръжение, и които са насочени към осигуряване на дългосрочна защита на населението и на околната среда, включително намаляване на нивата на остатъчни радионуклиди в материалите и на площдката на ядреното съоръжение;
(15) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на гържавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
2) „план за извеждане от експлоатация“ означава документ, който съдържа подробна информация за предложеното извеждане от експлоатация и обхваща следното: избраната стратегия за извеждане от експлоатация; графика, вида и последователността на дейностите по извеждане от експлоатация; прилаганата стратегия за управление на отпадъците, включително освобождаване от регулаторен контрол; предлаганата крайна фаза; съхраняването и погребването на отпадъците от извеждането от експлоатация; графика за извеждане от експлоатация; оценките за разходите за завършване на извеждането от експлоатация; както и съответните цели, очаквани резултати, междинни цели, целеви дати и съответните ключови показатели за изпълнението, включително, където е уместно, показатели, основани на придобита стойност. Планът за извеждане от експлоатация се изготвя от притежателя на лицензията за ядреното съоръжение и се отразява в многогодишните работни програми на програмата.
Член 3
Цели на програмата
1. Общата цел на програмата е да се подпомогне Литва в извеждането на ядрената централа „Игналина“ със специален акцент върху управлението на предизвикателствата пред безопасността на този процес, като същевременно програмата генерира знания относно процеса по извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения и на управлението на радиоактивни отпадъци, получени в резултат на дейностите по извеждане от експлоатация.
2. Конкретната цел на програмата е да се извърши демонтиране и обеззаразяване на оборудването и шахтите на реакторите на ядрената централа „Игналина“ в съответствие с плана за извеждане от експлоатация, включително управление на радиоактивните отпадъци, генериран в резултат на дейностите по извеждане от експлоатация, и да се продължи безопасното управление на наследените и на генерираните по време на извеждането от експлоатация отпадъци.
3. Подробно описание на конкретните цели на програмата се съдържа в приложение I. Комисията може да изменя приложение I чрез актове за изпълнение, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2.
Член 4
Бюджет на програмата
1. Финансовият пакет за изпълнението на програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. е в размер на 552 000 000 EUR по текущи цени.
2. Сумата, посочена в параграф 1, може да обхваща разходи извън дейностите, описани в приложение I, свързани с техническата и административната помощ за изпълнението на програмата, например дейности за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценка, включително корпоративни информационни системи. Тези разходи се документират.
3. Бюджетните кредити за дейности, които надхвърлят една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни вноски.
Член 5
Разпространение на знания
1. Знанията, съдържани в процеса на изпълнение на програмата, се разпространяват на равнището на Съюза.
2. Дейностите за осъществяване на посочената в параграф 1 дейност се финансират в рамките на програмата на СИЦ за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците по смисъла на определението в член 2, точка 5 от Регламент (Евратом) 2021/100 на Съвета (16). СИЦ координира структурирането и разпространението на знания сред държавите членки.
(16) Регламент (Евратом) 2021/100 на Съвета от 25 януари 2021 г. за създаване на специална финансова програма за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и управление на радиоактивни отпадъци и за отмяна на Регламент (Евратом) № 1368/2013 (вж. стр. 3 от настоящия брой на Официален вестник).
3. Процесът на разпространение на знания се включва и дефинира в работната програма, посочена в член 9.
Член 6
Методи на изпълнение и форми на финансиране от Съюза
1. Програмата се изпълнява при пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или при непряко управление от субектите, изброени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.
2. Финансирането от Съюза по програмата може да бъде предоставено чрез всяка една от формите, предвидени във Финансовия регламент.
ГЛАВА II
ДОПУСТИМОСТ
Член 7
Допустими дейности
Допустими за финансиране от Съюза са само дейности в изпълнение на целите, посочени в член 3.
Член 8
Проценти на съфинансиране
Полагат се всички усилия за продължаване на практиката на съвместно финансиране, установена с предприсъединителната помощ и помощта, предоставена през предходни многогодишни финансови програми за дейностите по извеждане от експлоатация в Литва, както и за привличане на съфинансиране и от други източници, ако е целесъобразно.
Общият максимален процент на съфинансиране от Съюза, приложим по програмата, е 86 %. Останалата част от финансирането се осигурява от Литва и от допълнителни източници, различни от бюджета на Съюза. Дейностите, необходими за разпространението на знания, посочено в член 5, се финансират от Съюза в размер от 100 %.
ГЛАВА III
ПРОГРАМИРАНЕ, НАБЛЮДЕНИЕ, ОЦЕНКА И КОНТРОЛ
Член 9
Работна програма
1. Програмата се изпълнява чрез многогодишна работна програма, посочена в член 110 от Финансовия регламент. Многогодишната работна програма се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2.
2. Многогодишната работна програма, посочена в параграф 1, отразява плана за извеждане от експлоатация, който служи за основа за наблюдението и оценката на програмата.
3. В многогодишната работна програма, посочена в параграф 1, се определя текущото състояние, целите, очакваните резултати, съответните показатели за изпълнение и графикът за използването на финансовите средства и се определят подробните за разпространението на знания.
Член 10
Докладване и наблюдение
1. Показателите за докладване относно напредъка на програмата по отношение на постигането на целите, определени в член 3, се съдържат в приложение II.
2. Системата за отчитане на изпълнението гарантира ефикасното, ефективно и навременно събиране на данните за наблюдение на изпълнението на програмата и нейните резултати. За тази цел на получателите на финансови средства от Съюза и, когато е приложимо, на държавите членки се налагат изисквания за докладване, пропорционални на общите разходи и свързаните с програмата рискове.
3. В края на всяка година Комисията изготвя доклад за напредъка относно извършената през предходните години работа, който включва и процента дейности, представляващи резултат от тръжни процедури, и го представя на Европейския парламент и на Съвета.
Член 11
Оценка
1. Извършват се навременни оценки, които да послужат в процеса на вземане на решения.
2. Междинната оценка на програмата се извършва, след като за изпълнението на програмата се натрупа достатъчно информация, но не по-късно от четири години след началото на периода, посочен в член 1, параграф 1. Междинната оценка разглежда също възможността за изменение на многогодишната работна програма, посочена в член 9.
3. В края на изпълнението на програмата, но не по-късно от пет години след края на периода, посочен в член 1, параграф 1, Комисията извършва окончателна оценка на програмата.
4. Комисията съобщава на Европейския парламент и на Съвета заключенията от оценките, заедно със забележките си по тях.
Член 12
Одити
Одитите на използването на приноса от Съюза и националния принос, проведени от лица или субекти, включително лица или субекти, различни от тези, на които институции или органи на Съюза са възложили извършването на одити, съставляват основата на общата увереност по смисъла на член 127 от Финансовия регламент.
Член 13
Комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище, председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета отправят такова искане.
ГЛАВА IV
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 14
Информация, комуникация и публичност
1. Получателите на средства от Съюза посочват произхода на тези средства и гарантират видимостта на финансирането от Съюза, по-специално когато популяризират дейностите и резултатите от тях, като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително медите и обществеността.
2. Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата, дейностите, осъществявани според програмата, и получените резултати.
3. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото тези приоритети са свързани с целите, посочени в член 3.
Член 15
Отмяна
Регламент (ЕС) № 1369/2013 се отменя.
Член 16
Преходни разпоредби
1. Настоящият регламент не засяга продължаването или изменението на съответните дейности, започнати съгласно Регламент (ЕС) № 1369/2013, който продължава да се прилага за съответните дейности до тяхното приключване.
2. Финансовият пакет за програмата може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между Програмата и мерките, приети по Регламент (ЕС) № 1369/2013.
3. Ако е необходимо, в бюджета на Съюза за периода след 2027 г. могат да се впишат бюджетни кредити за покриване на предвидените в член 4, параграф 2 разходи, така че да бъде възможно управлението на дейности, неприключили към 31 декември 2027 г.
Член 17
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 1 януари 2021 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 25 януари 2021 година.
За Съвета
Председател
J. BORRELL FONTELLES
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Подробно описание на целите на програмата
1. Общата цел на програмата е да се подпомогне Литва в извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ със специален акцент върху управлението на предизвикателствата пред безопасността на този процес. След приключване на изваждането на касетите с отработено гориво от реакторите, следващите основни предизвикателства, свързани с безопасността, които трябва да бъдат преодолени по програмата, са демонтирането на активната зона на реакторите и продължаващото безопасно управление на наследените и на генерираните по време на извеждането от експлоатация отпадъци.
2. През периода на финансиране, който започва от 2021 г., програмата ще подпомага дейностите, включени в плана за извеждане от експлоатация, представен от Литва съгласно Регламент (ЕС) № 1369/2013, и по-конкретно следните дейности:
а) демонтиране и обеззаразяване на горните и долните зони на шахтите на реактора и оборудването му в съответствие с плана за извеждане от експлоатация. Напредъкът по тази цел трябва да се измерва чрез количеството и вида на отстранените материали, както и чрез придобитата стойност;
б) проектът за демонтирането и обеззаразяването на централните зони на шахтите на реактора (графитни активни зони). Напредъкът по тази цел трябва да се измерва чрез придобитата стойност. Тази цел трябва да се постигне преди 2027 г., когато ще бъдат изпълнени съответните разрешения за извършване на действителното демонтиране и обеззаразяване, планирани за след 2027 г.;
в) безопасно управление на отпадъците в резултат от извеждането от експлоатация и на наследените отпадъци преди междинното им съхраняване или погребването им (в зависимост от категорията на отпадъците), включително довършването на инфраструктурата за управление на отпадъци, когато е необходимо. Тази цел трябва да бъде постигната в съответствие с плана за извеждане от експлоатация. Напредъкът по тази цел трябва да се измерва чрез количеството и вида на безопасно съхранените или погребани отпадъци, както и чрез придобитата стойност;
г) изпълнение на програмата за разрушаване на сградите. Напредъкът по тази цел трябва да се измерва чрез броя на разрушените сгради, както и чрез придобитата стойност;
д) получаване на лицензия за извеждане от експлоатация, след като горивото бъде извадено от блок 1 и блок 2 на ядрена централа „Игналина“;
е) намаляване на свързаните с радиацията опасности. Напредъкът по тази цел трябва да се измерва чрез оценки на безопасността на дейностите и на съоръжението, като се определят начините, по които би могло да възникне потенциално облъчване, и чрез оценка на вероятностите и степента на потенциалното облъчване.
3. Планът за извеждане от експлоатация на ядрена централа „Игналина“ съдържа разбивка на структурата на работата (йерархична структура на дейността и декомпозиране на проектите при извеждането от експлоатация на ядрена централа „Игналина“). Първото ниво на тази структура се състои от следните шест точки:
а) Т.0 „Организация на дейността на предприятието“;
б) Т.1 „Подготовка за извеждане от експлоатация“;
в) Т.2 „Демонтиране/разрушаване на съоръжението и възстановяване на площадката“;
г) Т.3 „Манипулиране на отработеното ядрено гориво“;
д) Т.4 „Манипулиране на отпадъците“;
е) Т.5 „Програма за действия след извеждане от експлоатация“.
Точка Т.0 „Организация на дейността на предприятието“ обхваща управлението, надзор и осигуряването на качеството на предприятието, радиологичния и екологичния мониторинг, физическата сигурност, инженерните консултантски услуги и правната поддръжка на дейността и публичната комуникация на предприятието.
Точка Т.1 „Подготовка за извеждане от експлоатация“ обхваща изготвянето на предварителни условия за извеждане от експлоатация (като например инвентаризация на оборудването и радиологично характеризиране), изменението на инфраструктурата, инсталацията на оборудване и изграждането на съоръжения, изолацията на системите и оборудването, обеззаразяването на технологичните системи, оборудване и съоръжения.
Точка Т.2 „Демонтиране/разрушаване на съоръжението и възстановяване на площадката“ обхваща демонтирането на реакторите, демонтирането на технологичните системи/оборудване и предварителната обработка на отпадъците, разрушаването на съоръженията и възстановяването на площадката.
Точка Т.3 „Манипулиране на отработеното ядрено гориво“ обхваща манипулирането и съхраняването на отработеното ядрено гориво.
Точка Т.4 „Манипулиране на отпадъците“ обхваща обработката, кондиционирането, съхраняването и погребването на много ниско, ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци в резултат на оперативните дейности и дейностите по извеждане от експлоатация.
Точка Т.5 „Програма за действия след извеждане от експлоатация“ обхваща експлоатацията и поддръжката на съоръженията, енергийните източници, снабдяването с вода, канализацията и пречистването на водите.
4. Основните предизвикателства за периода на финансиране от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. се преодоляват в рамките на дейности по точки Т.1, Т.2 и Т.4. По-специално демонтирането на активните зони на реакторите е обхванато по точка Т.2. Второстепенните предизвикателства се разглеждат по точка Т.3, а точки Т.0 и Т.5 обхващат спомагателните дейности по извеждането от експлоатация.
5. Съответно при изготвянето на многогодишната работна програма Комисията, в тясно сътрудничество с Питва, ще разгледа разпределението на наличните суми съобразно приоритетите, посочени в таблица 1, без да се засяга член 8.
Таблица 1
| № | Точка | Приоритет |
|----|--------------------------------------------|-----------|
| Т.0| Организация на дейността на предприятието | II |
| Т.1| Подготовка за извеждане от експлоатация | I |
| Т.2| Демонтиране/разрушаване на съоръжението и възстановяване на площадката | I |
| Т.3| Манипулиране на отработеното ядрено гориво | II |
| Т.4| Манипулиране на отпадъците | I |
| Т.5| Програма за действия след извеждане от експлоатация | III |
6. Знанията, опитът и извлеченияте поуки в рамките на настоящата програма във връзка с процеса на извеждане от експлоатация се разпространяват сред заинтересованите страни от Съюза, като по този начин се увеличава добавената стойност на програмата за ЕС. Тези дейности могат да включват:
— изграждане на връзки и обмен между заинтересованите страни от Съюза, включително по инициатива на държавите членки;
— документиране на експлицитни знания и осигуряване на достъп до тях чрез многостранен трансфер на знания относно свързани с управлението въпроси по извеждането от експлоатация и управлението на отпадъци, на най-добри управленски практики, както и на технологичните предизвикателства и процеса по извеждане от експлоатация на оперативно и организационно равнище, за да се развият потенциални взаимодействия на равнището на ЕС.
Тези дейности се финансират от Съюза в размер от 100 % от допустимите разходи.
Напредъкът по тези дейности трябва да се отчита от СИЦ и да се измерва въз основа на показателите, посочени в неговата многогодишна работна програма.
7. Потребването на отработено гориво и радиоактивни отпадъци в дълбоки геоложки хранилища и съответната подготовка се изключват от обхвата на финансовия пакет, определен в член 4, параграф 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Показатели за докладване във връзка с постигнатия напредък по Програмата по отношение на постигането на целите, посочени в член 3
1) Управление на радиоактивните отпадъци:
— количество и вид на безопасно съхраняваните или погребани отпадъци с годишни цели по вид, отговарящи на ключовите етапи на програмата;
2) Демонтиране и обеззаразяване:
— количество и вид на отстранените материали с годишни цели по вид, отговарящи на ключовите етапи на програмата. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021R0101/32021R0101_BG.pdf | 11 |
32021D0430(01) | category15 | 2021 | bg | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 4 март 2021 година
за даване на указания на централния администратор да въведе промени в националните таблици за разпределение на България, Германия, Испания, Италия, Кипър, Унгария, Нидерландия, Полша и Португалия в Дневника на Европейския съюз за трансакциите
(2021/C 159/01)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като възприе Договора за функционирането на Европейски | я съюз,
като възприе Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1),
като възприе Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (2) и по-специално член 52, параграф 2, втора алинея от него,
като има предвид, че:
(1) На 27 април 2011 г. Комисията прие Решение 2011/278/ЕС (3), в което се определят валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано разпределение на безплатни квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО. Съгласно член 27 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията (4) Решение № 2011/278/ЕС продължава да се прилага по отношение на разпределението на квоти, свързано с периода преди 1 януари 2021 г. Всички нотифицирани разпределения, посочени в настоящото решение, се отнасят до безплатното разпределение на квоти за емисии за периода 2013—2020 г.
(2) На 5 септември 2013 г. Комисията прие Решение 2013/448/ЕС (5) относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2013—2020 г.
(1) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(2) ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1.
(3) Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, 17.5.2011 г., стр. 1).
(4) Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8).
(5) Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, 7.9.2013 г., стр. 27).
(3) С Решение 2014/9/ЕС (1) Комисията измени решения 2010/2/ЕС (2) и 2011/278/ЕС по отношение на списъка на секторите и подсекторите, за които се смята, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии (наричан по-нататък „списък във връзка с изместването на въглеродни емисии”).
(4) С решения C(2013) 9281 (3), C(2014) 123 (4), C(2014) 674 (5) и C(2014) 1167 (6) Комисията даде указания на централния администратор да въведе националните таблици за разпределение и преработените национални таблици за разпределение на Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(5) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 България уведоми Комисията с писмо от 21 декември 2020 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(6) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Германия уведоми Комисията с писма от 17 декември 2020 г., 22 януари 2021 г., 25 януари 2021 г. и 26 януари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спираня, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(7) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Испания уведоми Комисията с писмо от 21 януари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спираня, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(8) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Италия уведоми Комисията с писмо от 19 януари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спираня, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(9) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 България уведоми Комисията с писмо от 18 януари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(10) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Кипър уведоми Комисията с писма от 14 януари 2021 г. и 22 януари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(11) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Нидерландия уведоми Комисията с писмо от 28 януари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(1) Решение 2014/9/ЕС на Комисията от 18 декември 2013 г. за изменение на Решение 2010/2/ЕС и Решение 2011/278/ЕС по отношение на отраслите и подотраслите, за които се смята, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии (ОВ L 9, 14.1.2014 г., стр. 9).
(2) Решение на Комисията 2010/2/ЕС от 24 декември 2009 г. за определение, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък от отрасли и подотрасли, за които се смята, че са изложени на съществен риск от изтичане на въглероден диоксид (ОВ L 1, 5.1.2010 г., стр. 10).
(3) Решение C(2013) 9281 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Австрия, Гърция, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Португалия, Швеция и Обединеното кралство в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(4) Решение C(2014) 123 на Комисията от 17 януари 2014 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Чешката република, Дания, Франция, Литва, Унгария и Словакия в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(5) Решение C(2014) 674 на Комисията от 12 февруари 2014 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Белгия, Германия, Естония, Люксембург, Словения и Финландия в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(6) Решение C(2014) 1167 на Комисията от 26 февруари 2014 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на България, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Полша, Румъния и Обединеното кралство в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Полша уведоми Комисията с писма от 21 декември 2020 г. и 1 февруари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Португалия уведоми Комисията с писма от 11 януари 2021 г. и 25 януари 2021 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
Комисията счита, че нотифицираните промени в националните таблици за разпределение на България, Германия, Испания, Италия, Кипър, Унгария, Нидерландия, Полша и Португалия са в съответствие с Решение 2011/278/ЕС. Поради това на централния администратор следва да се даде указание да въведе тези промени в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
РЕШИ:
Член единствен
Централният администратор въвежда в Дневника на Европейския съюз промените в националните таблици за разпределение на България, Германия, Испания, Италия, Кипър, Унгария, Нидерландия, Полша и Португалия, определени съответно в приложения I—IX.
Съставено в Брюксел на 4 март 2021 година.
За Комисията
Frans TIMMERMANS
Изпълнителен заместник-председател
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: България
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-------------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| BG0000000000000102 | 102 | Прогрес АД | Прогрес АД | 0 | 0 871 1 020 1 002 983 965 946 5 787 |
| | | | ОБЩО | 0 | 0 871 1 020 1 002 983 965 946 5 787 |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Германия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| DE000000000000009 | 9 | Bayeroil Raffineriegessellschaft GmbH | Standort Vohburg | 0 0 0 0 0 0 119 775 | 280 677 400 452 |
| DE00000000000001176 | 1176 | Vattenfall Wärme Berlin AG | HKW Marzahn | 0 0 0 0 0 3 158 | 14 045 17 203 |
| DE00000000000211499 | 211499 | Pharmaserv GmbH | Dampfkesselanlage M228 | 0 0 0 0 0 756 | 9 498 10 254 |
| DE00000000000211738 | 211738 | GASCADE Gastransport GmbH | Erdgasempfangstation Lubmin 2 | 0 0 0 0 0 24 | 862 886 |
| DE0000000000000158 | 158 | Johann Bergmann GmbH & Co. | Bergmann Kalkofen 2 | 0 0 0 0 0 9 693 | 7 319 17 012 |
| DE00000000000210880 | 210880 | Stadtwerke Ingolstadt Energie GmbH | Blockheizkraftwerk Hollerstauden | 0 0 0 0 0 750 | 340 1090 |
| | | | | 0 0 0 0 0 134 156 | 312 741 446 897 |
ОБЩО
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Германия
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на инсталацията | Наименование на оператора | Количество за разпределяне |
|---|---|---|---|---|
| DE000000000000219 | 219 | Verallia Deutschland AG | Anlage zur Herstellung von Glas. Werk Neuburg | 82 658 | 81 222 | 79 769 | 57 028 | 55 947 | 54 857 | 53 752 | 52 643 | 517 876 |
| DE000000000000438 | 438 | Adolf Zeller GmbH & Co. Poroton-Ziegelwerk KG | Adolf Zeller GmbH & Co. Poroton-Ziegelwerk KG | 8 970 | 11 727 | 11 517 | 8 497 | 11 091 | 10 875 | 10 656 | 4 596 | 77 929 |
| DE000000000000398 | 398 | Ziegelwerk Michael Kellner GmbH & Co. KG | Ziegelwerk Kellner | 17 926 | 17 616 | 26 013 | 25 535 | 16 661 | 16 335 | 16 007 | 23 571 | 159 664 |
| DE000000000001347 | 1347 | K+S Minerals and Agriculture GmbH | Kraftwerk Standort Wintershall | 167 001 | 82 048 | 80 595 | 79 142 | 155 378 | 152 472 | 74 784 | 73 331 | 864 751 |
| DE000000000001348 | 1348 | K+S KALI GmbH, Werk Sigmundshall (до 31.10.2019 г.) K+S Minerals and Agriculture GmbH, Werk Sigmundshall (от 1.11.2019 г.) | Kraftwerk Werk Sigmundshall | 42 703 | 41 960 | 41 217 | 40 474 | 39 731 | 38 988 | 38 245 | 9 376 | 292 694 |
| DE000000000001799 | 1799 | Open Grid Europe GmbH | Open Grid Europe GmbH Werk Krummborn | 54 350 | 48 639 | 30 644 | 26 811 | 23 097 | 9 751 | 4 007 | 6 339 | 203 638 |
| DE000000000002007 | 202007 | BASF SE | Natriumcarboxylat/Soda-Anlage | 85 576 | 84 090 | 82 585 | 81 065 | 79 530 | 77 980 | 47 004 | 46 034 | 583 864 |
| DE000000000002667 | 202667 | Girnghuber GmbH | Werk 2 Dachziegel Zubehör | 6 165 | 3 396 | 3 336 | 3 275 | 3 212 | 3 150 | 3 086 | 3 022 | 28 642 |
| DE00000000000206012 | 206012 | thyssenkrupp Steel Europe AG | Elektrobandfertigung NGO | 32 022 | 31 466 | 30 903 | 30 334 | 29 760 | 29 179 | 28 591 | 14 174 | 226 429 |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Испания
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| ES-new-210615 | 210615 | Tratamiento Almazán | NATURGY RENOVABLES, S.L.U. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5 738 | 13 241 | 18 979 |
| ES0000000000203223 | 203223 | KERAMEX, S.A. | KERAMEX, S.A. | 0 | 0 | 2 261 | 3 190 | 3 132 | 3 073 | 3 648 | 14 878 | 30 182 |
| ES-new-206935 | 206935 | TABLEROS HISPANOS, S.L.U | TABLEROS HISPANOS, S.L.U | 0 | 13 689 | 17 994 | 9 549 | 14 136 | 11 946 | 11 128 | 15 885 | 94 327 |
| ES000000000000651 | 651 | Ence, Energía y Celulosa S.A. | ENCE, ENERGÍA Y CELULOSA S.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 739 | 4 409 | 4 323 | 9 471 |
| ES000000000000963 | 963 | SEAT Zona Franca | SEAT S.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 628 | 1 380 | 2 008 |
| ES0000000000202021 | 202021 | ENEACER S.L. (ONDA) | ENEACER, S.L. | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 273 | 2 983 | 2 926 | 2 870 | 11 052 |
| ES000000000000180 | 180 | DS SMITH SPAIN, S.A. - DS Smith Alcolea | DS SMITH SPAIN, S.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 105 | 5 274 | 6 379 |
| ES000000000000998 | 998 | CONSERVAS VEGETALES DE TOMALIA, SCUG | CONSERVAS VEGETALES DE TOMALIA, SCUG | 0 | 0 | 663 | 1 594 | 1 565 | 1 536 | 1 506 | 1 477 | 8 341 |
| **ОБЩО** | | | | 0 | 13 689 | 20 918 | 14 333 | 21 106 | 20 277 | 31 088 | 59 328 | 180 739 |
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Испания
Изменените квоти в националната таблица за разпределение за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| ES000000000000295 | 295 | CERANOR, S.A. | CERANOR I | 48 909 | 48 060 | 25 289 | 24 825 | 24 354 | 28 276 | 43 670 | 27 136 | 270 519 |
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Италия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| IT0000000000000172 | 172 | ASO SIDERURGICA S.P.A. UNIPERSONALE | ASO SIDERURGICA S.P.A. UNIPERSONALE | 0 | 1 191 | 1 462 | 1 436 | 1 410 | 3 593 | 3 719 | 3 646 | 16 457 |
| IT0000000000000964 | 964 | NLMK VERONA S.P.A. | NLMK VERONA S.P.A. | 5 368 | 5 275 | 5 181 | 5 088 | 4 994 | 4 901 | 16 906 | 18 460 | 66 173 |
| IT0000000000000220 | 220 | Vetrerie Riunite SpA | Vetrerie Riunite SpA | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 951 | 7 590 | 9 541 |
| IT0000000000000245 | 245 | Favini Srl | Stabilimento di Rossano Veneto | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 30 | 1 805 | 1 770 | 3 605 |
| IT0000000000000141 | 141 | Carvico spa | Carvico SpA | 325 | 3 517 | 3 909 | 3 839 | 3 768 | 3 697 | 4 138 | 4 986 | 28 179 |
| IT0000000000000066 | 66 | Burgo Group SpA | Burgo Group S.p.A. Stabilimento di Verzuolo | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 73 684 | 73 684 |
| IT0000000000001161 | 1161 | VERSALIS S.p.A. | Stabilimento Versalis di Ferrara | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 104 | 3 638 | 4 334 | 8 076 |
| IT-new-2164 | 202619 | Ceramica Del Conca SPA | CERAMICA DEL CONCA SPA - stabilimento di Savignano sul Panaro (MO) | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 132 | 10 460 | 10 262 | 10 062 | 32 916 |
| IT-new-2464-212501 | 212501 | Sisecam Flat Glass South Italy Srl | Sisecam Flat Glass South Italy Srl | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 11 893 | 70 070 | 81 963 |
| IT0000000000001077 | 1077 | Alcantara S.p.A. | ALCANTARA SPA | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 939 | 11 435 | 14 374 |
| IT0000000000000215 | 215 | SUANFARMA Italia S.p.A. | SUANFARMA Italia S.p.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 341 | 8 425 | 8 261 | 18 027 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Италия
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|
| IT-new-2233 | 202668 | Rondine S.p.A. | Stabilimento n°1 -ex Fontana | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 758 | 3 856 | 3 781 | 11 395 |
| | | | | | 5 693 | 9 983 | 10 552 | 10 363 | 12 304 | 27 884 | 69 532 | 218 079 | 364 390 |
| | | | | | ОБЩО | | | | | | | | |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Италия
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|
| IT-new-2292 | 201848 | CASALGRANDE PADANA S.P.A. | CASALGRANDE PADANA S.P.A. - SEDE CENTRALE | 49 373 | 48 515 | 47 647 | 46 771 | 45 885 | 44 991 | 44 085 | 35 649 | 362 916 |
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Кипър
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| CY-new-CY-ET14/1-212200 | 212200 | ΚΕΡΑΜΕΙΟ ΑΝΔΡΕΑΣ ΚΑΣΑΠΗΣ ΛΤΔ | ΚΕΡΑΜΕΙΟ ΑΝΔΡΕΑΣ ΚΑΣΑΠΗΣ ΛΤΔ | 0 0 0 0 0 0 11 324 12 315 23 639 |
| | | | | 0 0 0 0 0 0 11 324 12 315 23 639 |
| | | | | ОБЩО | | | |
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Унгария
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| HU-existing-HU-161-UHG5244-8a-04 | 161 | Pápateszéri Téglapari Kft. | Pápateszéri Téglagyár | 1 996 | 4 204 | 4 613 | 4 530 | 4 448 | 4 364 | 5 081 | 5 134 | 34 370 |
| HU-new-UHG76757-1-17-HU-210166 | 210166 | PANNONGREEN Kft. | Nyíregyházi Kombinált Ciklusú Erőmű | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 995 | 3 135 | 7 130 |
| HU-new-UHG38050-1-19-211438 | 211438 | SK Battery Hungary Kft. | Akkumulátorgyár | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 12 764 | 12 764 |
| HU-new-UHG34697-1-19-HU-211678 | 211678 | SWISS KRONO Kft. | SWISS KRONO Kft. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 7 700 | 7 700 |
| **ОБЩО** | | | | 1 996 | 4 204 | 4 613 | 4 530 | 4 448 | 4 364 | 9 076 | 28 733 | 61 964 |
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Нидерландия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| NL000000000000083 | 83 | Smurfit Kappa Roermond Papier BV | Smurfit Kappa Roermond Papier BV | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 17 056 | 19 566 | 36 622 |
| | | | | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 17 056 | 19 566 | 36 622 |
ОБЩО
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Полша
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| PL000000000000647 | 647 | TEKTURA OPAKOWANIA PAPIER S.A. | TEKTURA OPAKOWANIA PAPIER S.A. | 0 | 0 | 317 | 4 548 | 6 053 | 6 253 | 6 133 | 8 103 | 31 407 |
| PL000000000000492 | 492 | Cementownia WARTA S.A. | CEMENTOWNIA WARTA S.A. | 0 | 0 | 158 180 | 229 534 | 225 321 | 221 107 | 216 893 | 314 315 | 1 365 350 |
| PL-new-PL-1080-13-207803 | 207803 | BGW spółka z ograniczoną odpowiedzialnością | Spalanie paliw | 0 | 0 | 0 | 17 896 | 19 252 | 19 099 | 29 133 | 28 567 | 113 947 |
| PL-new-PL-1121-13-213400 | 213400 | Tanne Sp. z o.o. | Tanne Sp. z o.o. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 7 965 | 7 965 |
| PL000000000000942 | 942 | Zakład Produkcji Etanolu "Goświnowice" | BIOAGRA S.A. | 0 | 0 | 273 | 4 901 | 4 811 | 4 721 | 15 593 | 34 360 | 64 659 |
| **ОБЩО** | | | | 0 | 0 | 158 770 | 256 879 | 255 437 | 251 180 | 267 752 | 393 310 | 1 583 328 |
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 година съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Португалия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| | | | | 2013 г. | 2014 г. | 2015 г. | 2016 г. | 2017 г. | 2018 г. | 2019 г. | 2020 г. |
| PT000000000000186 | 186 | BA GLASS PORTUGAL, SA | BA Glass Portugal - Unidade Fabril de Avintes | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 980 | 13 334 | 16 314 |
| PT000000000000189 | 189 | CELTEJO - Empresa de Celulose do Tejo, S.A. | CELTEJO - Empresa de Celulose do Tejo, S.A. | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 774 | 6 904 | 6 770 | 15 448 |
| | | | | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 774 | 9 884 | 20 104 | 31 762 |
ОБЩО | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D0430(01)/32021D0430(01)_BG.pdf | 15 |
32021D2267 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/2267 НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2021 година
за определяне на формата за докладване на данни и информация за събрани отпадъци след потребление на тютюневи изделия с филтри и на филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като възприе Договора за функционирането на Европейския съюз,
като | възприе Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (1), и по-специално член 13, параграф 4, трета алинея от нея,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с Директива (ЕС) 2019/904, член 13, параграф 1, буква е) от държавите членки се изисква да докладват на Комисията данни относно събрани отпадъци след потребление на тютюневи изделия с филтри и на филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия. Посочените данни трябва да бъдат придружени от доклад за проверка на качеството.
(2) Докладваните в съответствие с член 13, параграф 1, буква е) от Директива (ЕС) 2019/904 данни относно количествата отпадъци след потребление на тютюневи изделия с филтри и на филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия, събирани чрез обществени системи за събиране на отпадъци и дейности по почистване на замърсяване с отпадъци, следва да се предоставят от държавите членки като общо тегло в тонове. Докладът за проверка на качеството, придружаващ тези данни, следва да бъде представен във формат, който включва описание на методиките и източниците на данни, прилагани за измерване и проверка на тези данни.
(3) Мерките, пренесени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 39 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2),
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Докладване на данни
Държавите членки докладват данните, посочени в член 13, параграф 1, буква е) от Директива (ЕС) 2019/904, във формата, определена в приложение I към настоящото решение.
Те представят доклад за проверка на качеството по отношение на тези данни, посочени в член 13, параграф 2 от посочената директива, във формата, определена в приложение II към настоящото решение.
(1) ОВ L 155, 12.6.2019 г., стр. 1.
(2) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
Член 2
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДВАНЕТО НА ДАННИТЕ
Формат за докладване в съответствие с член 13, параграф 1, буква е) от Директива (ЕС) 2019/904 относно отпадъците след потреблението на тютюневи изделия с филтри и на филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия, събирани като отпадъци и чрез обществени системи за събиране на отпадъци.
| 1 | 2 |
|---|---|
| | (в тонове) |
Общо тегло на отпадъците след потребление на тютюневи изделия с филтри и на филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия, събирани като отпадъци и чрез обществени системи за събиране на отпадъци, докладвано в съответствие с член 13, параграф 1, буква е) от Директива (ЕС) 2019/904.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ФОРМАТ НА ДОКЛАДА ЗА ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО
I. Обща информация
| 1.1. Държава членка: |
|----------------------|
| 1.2. Организация, която предоставя данните и описанието: |
| 1.3. Име на лицето за контакт: |
| 1.4. Електронна поща за връзка: |
| 1.5. Телефон за връзка: |
| 1.6. Референтна година: |
| 1.7. Дата на предаване/версия: |
| 1.8. Препратка към публикацията на данните от държавата членка (ако има такава): |
II. Описание на институциите, участващи в събирането на данни
| Наименование на институцията | Описание на ключовите отговорности |
|--------------------------------|-------------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
III. Описание на използваните методи
Описание на методите и източниците на данни, използвани за измерването на теглото на отпадъците след потребление на тютюневи изделия с филтри и на филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия, събирани като отпадъци и чрез обществени системи за събиране на отпадъци, докладвано в съответствие с член 13, параграф 1, буква е) от Директива (ЕС) 2019/904.
3.1 Източници на данни, методи за изчисление и дял от общото количество.
Опишете как е измерено теглото на отпадъците след потреблението, посочени в първия параграф от настоящата глава, и как са взети предвид влажността и остатъците от хартия и тютюн. Опишете подхода, възприет за осигуряване на представителност при вземането на проби от събрани отпадъци. Посочете през коя година е извършен анализ на състава на отпадъците и на замърсяването с отпадъци.
| Източници на данни, година | Описание на приложените методи | Дял от общия брой |
|-----------------------------|---------------------------------|-------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
3.2 Описание на методите, използвани за определяне на коефициентите на преобразуване, и как се прилагат те.
Когато теглото на отпадъците след потребление, посочени в първия параграф от настоящата глава, е определено чрез изчисляване на общия брой на отпадъците след потребление на тютюневи изделия с филтри и на филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия, се посочва използваният коефициент на преобразуване.
Коефициент на преобразуване от падено изпление в тегло
| Коефициент на преобразуване | Опишете променливите, включени в изчисляването на коефициентите на преобразуване, и как са били изчислени тези променливи |
|-----------------------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
IV. Система за проверка и контрол на данните
4.1 Пояснение на обхвата и на основателността на събраниите данни относно отпадъците след потребление на тютюневи изделия с филтри и на филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия, събирани като отпадъци и чрез обществени системи за събиране на отпадъци, докладвани в съответствие с член 13, параграф 1, буква е) от Директива (ЕС) 2019/904.
Добавете редове, ако е целесъобразно.
4.2 Разлики спрямо данните, докладвани за предходните години.
Съществени промени в методологията на изчисляване, използвана за текущата референтна година, в сравнение с методологията, използвана за предходни референтни години, ако има такива (по-специално промени със задна дата, техните характеристики и дали за някоя година трябва да бъде отбелязано, че има прекъсване в серията от данни).
Добавете редове, ако е целесъобразно.
V. Поверителност
Обосновка за отказ за публикуване на конкретни части от този доклад за проверка на качеството, когато това се изисква, и списък на частите, които следва да не бъдат публикувани.
Добавете редове, ако е целесъобразно.
VI. Основни национални уебсайтове, референтни документи и публикации
Отбележете наименованието и уебадресите на основните уебсайтове, референтни документи и публикации, свързани със събирането на данни.
Добавете редове, ако е целесъобразно. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D2267/32021D2267_BG.pdf | 5 |
32021R0783 | category15 | 2021 | bg | РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/783 НА ЕВРОПЕЙСКАЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 29 април 2021 година
за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1293/2013
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 192, параграф 1 от него,
кат | о взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионалните (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) Законодателството и политиката на Съюза в областта на околната среда и климата и, където е приложимо, в областта на енергетиката, доведоха до съществени подобрения в състоянието на околната среда. В областта на околната среда и климата обаче продължават да съществуват сериозни предизвикателства, които, ако не бъдат отстранени, ще породят значителни отрицателни последствия за Съюза и за благосъстоянието на неговите граждани.
(2) Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) за периода 2014—2020 г., създадена с Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), е последната от редица програми на Съюза от 1992 г. насам, които подкрепят прилагането на законодателството в областта на околната среда и климата, както и приоритетите на политиките. В извършваната неотдавна междина оценка беше изразено положително становище, че LIFE е на път да се окаже ефективна, ефикасна и целесъобразна. Поради това програмата LIFE 2014—2020 г. следва да бъде продължена, като се внесат някои промени, набелязани в междинната и последващите оценки. Следователно Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) (наричана по-нататък „програмата LIFE") следва да бъде създадена за срок от седем години, за да се съобрази нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка, определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (5).
(3) При постигане на целите, определени в законодателството, политиката и плановете, посочени в съображението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (наричан по-нататък „Европейският зелен пакт“), и международните ангажименти на Съюза в областта на околната среда и климата и, където е приложимо, в областта на енергетиката, програмата LIFE следва да допринесе за справянето на предизвикателствата в областта на енергетиката, които е устойчива, кръгова, енергийноефективна, основана на възобновяема енергия, неутрална и стабилна по отношение на изменението на климата, за опазване, възстановяване и подобряване на качеството на околната среда, включително въздуха, водата и почвата, и на здравето, както и за спиране и обръщане на
(1) ОВ С 62, 15.2.2019 г., стр. 226.
(2) ОВ С 461, 21.12.2018 г., стр. 156.
(3) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 16 март 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 26 април 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник).
(4) Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 614/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 185).
(5) Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11).
тенденцията на загуба на биологично разнообразие, включително чрез подкрепа за функционирането и управлението на мрежата „Натура 2000“, и борба с влошаване на състоянието на екосистемите или чрез преки интервенции, или чрез подкрепа за включването на тези цели в други политики. Освен това програмата LIFE следва да подкрепи изпълнението на програмите за действие от обща характер, приети в съответствие с член 192, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като например Седмата програма за действие за околната среда (6) и всяка последваща програма на Съюза за действие за околната среда.
(4) Съюзът се е ангажирал да разработи всеобхватни действия в контекста на целите за устойчиво развитие, залегнали в Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, в които се подчертава съществената връзка между управлението на природните ресурси с цел да се гарантира тяхната дългосрочна наличност и екосистемните услуги и тяхната връзка с човешкото здраве и устойчивия и приобщаващ икономически растеж. В този дух програмата LIFE следва да отразява принципа на солидарност, като същевременно допринася съществено както за икономическото развитие, така и за социалното сближаване.
(5) С цел да се насърчи устойчивото развитие, изискванията за опазване на околната среда и на климата следва да бъдат включени при определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза. Поради това следва да се насърчат полезни взаимодействия и взаимното допълване с други програми на Съюза за финансирание, включително като се усъвършенства финансиранието на дейности, които допълват стратегически интегрирани проекти и стратегически проекти за опазване на природата и подкрепянето на възпроизводството на решения, разработени в рамките на програмата LIFE. Необходимо е координиране, за да се избегне двойното финансирание. Комисията и държавите членки следва да предприемат действия, за да се избегнат административното прикриване и административната тежест за бенефициерите по проектите, произтичащи от запълнения за докладване по различни финансови инструменти.
(6) Програмата LIFE следва да допринася за устойчивото развитие и за постигането на целите на законодателството, стратегиите, плановете и международните ангажименти на Съюза в областта на околната среда и климата и, когато е приложимо, в областта на енергетиката, по-специално по отношение на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Конвенцията за биологичното разнообразие (7) и Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (8) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение относно изменението на климата“), и, inter alia, Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (9) (наричана по-нататък „Конвенцията на Орхус“), Конвенцията на ИКЕ на ООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Базелската конвенция на ООН за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, Ротердамската конвенция на ООН относно процедурата за „предварително обосновано съгласие“ (PIC процедура) за определени опасни химически вещества и пестициди в международната търговия и Стокхолмската конвенция на ООН за устойчивите органични замърсители.
(7) Съюзът отдава голямо значение на дългосрочната устойчивост на резултатите от проектите, финансирани по програмата LIFE, и на способността тези резултати да бъдат гарантирани и запазени след изпълнението на проекта, inter alia, чрез продължаване, възпроизвеждане на проекти или прекъсване на резултатите.
(8) За да се спазят ангажиментите на Съюза в рамките на Парижкото споразумение относно изменението на климата, е необходимо Съюзът да се превърне в общество, което е устойчиво, кръгово, енергийноефективно, основано на възобновяема енергия, неутрално и стабилно по отношение на изменението на климата. Тази промяна на свой ред изисква действия, при които се обръща специално внимание на секторите с най-голям принос за настоящите равнища на емисии на парникови газове и замърсяване, които да насърчават енергийната ефективност и възобновяемата енергия, както и да допринасят за прилагането на рамката за политики в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и интегрираните национални планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата и за изпълнението на дългосрочната стратегия на Съюза в областта на климата и енергетиката в съответствие с дългосрочните цели на Парижкото споразумение относно изменението на климата. Програмата LIFE следва да включва и мерки, които да допринасят за изпълнението на политиката на Съюза за адаптиране към изменението на климата, за да се намали уязвимостта спрямо неблагоприятните последици от изменението на климата.
(6) Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).
(7) Решение 93/626/ЕИО на Съвета от 25 октомври 1993 г. за сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие (ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 1).
(8) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.
(9) ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.
(9) Проектите в рамките на новата подпрограма „Преход към чиста енергия“ на програмата LIFE следва да са съсредоточени върху изграждането на капацитет и разпространението на знания, умения, иновативни техники, методи и решения за постигане на целите на законодателството и политиката на Съюза в областта на прехода към възобновяема енергия и по-голяма енергийна ефективност. По правило такова изграждане на капацитет и разпространение на знания са действия за координация и подкрепа с висока добавена стойност на равнището на Съюза, целящи премахването на пазарните препятствия, които възникват в социално-икономическото преход към устойчива енергия, и обикновено привличат малки и средни по размер субекти, както и множество заинтересовани страни, включително местни и регионални публични органи, и организации с неспокойна цел. Тези действия носят множество съвместни ефекти, например спрямо енергийната бедност, подобряване на качеството на въздуха в сградите, намаляване на замърсятелите на местно ниво благодарение на подобрянето на енергийната ефективност и увеличаване на разпределението възобновяема енергия, като освен това допринасят за създаването на положителен икономически ефект на местно равнище и за по-приобщаващ растеж.
(10) Необходимо е да се ускори трансформацията на енергийния сектор, за да се подпомогне смешчаването на последиците от изменението на климата и изпълнението на международните ангажименти на Съюза за намаляване на възпрепятствието на енергийната ефективност и възобновяемата енергия, финансирана до 2020 г. в рамките на „Хоризонт 2020“ (10), следва да бъдат включени в новата подпрограма „Преход към чиста енергия“ на програмата LIFE, тъй като тяхната цел не е да финансира високи постижения и да създава иновации, а да усъвършенства на вече налични технологии за възобновяема енергия и енергийна ефективност, които да допринесат за смешчаване на последиците от изменението на климата. Програмата LIFE следва да включва всички заинтересовани страни и сектори, които участват в прехода към чиста енергия. Включването на такива дейности за изграждане на капацитет в програмата LIFE има потенциал да създае полезни взаимодействия между подпрограмите и увеличава цялостната съгласуваност на финансирането от Съюза. Поради това следва да бъдат събирани и разпространявани данни за внедряването в проектите по програмата LIFE на съществуващи научноизследователски и новаторски решения, включително от програма „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (11) (наричана по-нататък „Хоризонт Европа“), и предхождащите я програми.
(11) Оценката на въздействието, придружаваща предложението на Комисията за Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета (12), с която се изменя Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (13), съчи, че за изпълнението на целите на Съюза в областта на енергийната до 2030 г. ще бъдат необходими допълнителни инвестиции в размер на 177 милиарда евро годишно през периода 2021 – 2030 г. Най-големите дефиците са свързани с инвестициите в намаляването на възпрепятствието на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници с малък мащаб, където капиталът трябва да бъде насочен към силно централизирани проекти. Една от целите на подпрограмата „Преход към чиста енергия“, която включва енергийната ефективност и бързото внедряване на възобновяемата енергия, е да се изгради капацитет за разработване и обезпечение на такива проекти, като по този начин се спомага и за усъвършенстване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове и се насърчават инвестициите във възобновяема енергия и енергийна ефективност, като се използват и финансовите инструменти, осигурени съгласно Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (14).
(12) Програмата LIFE е единствената програма, предназначена конкретно за действия в областта на околната среда и климата, и следователно има ключова роля за подкрепата за прилагането на законодателството и политиките на Съюза в тези области.
(13) Полезните взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“ следва да спомагат за набелязването и установяването на потребностите в областта на научните изследвания и иновациите за справяне с екологичните, климатичните и енергийните предизвикателства в Съюза по време на процеса за стратегическо планиране на научните изследвания и иновации в рамките на „Хоризонт Европа“. Програмата LIFE следва да продължи да действа като катализатор
(10) Решение 2013/743/ЕС на Съвета от 3 декември 2013 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за опция на решения 2006/971/ЕО, 2006/972/ЕО, 2006/973/ЕО, 2006/974/ЕО и 2006/975/ЕО (ОБЛ 347, 20.12.2013 г., стр. 965).
(11) Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за опция на резултатите (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (ОБЛ 170, 12.5.2021 г., стр. 1).
(12) Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (ОБЛ 328, 21.12.2018 г., стр. 210).
(13) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за опция на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОБЛ 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
(14) Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (ОБЛ 107, 26.3.2021 г., стр. 30).
за прилагане на законодателството и политиката на Съюза в областта на околната среда и климата и, където е приложимо, в областта на енергетиката, включително чрез внедряване и използване на резултатите от научните изследвания и иновациите по „Хоризонт Европа“, и помощ за внедряването им в по-голям масшаб, ако това може да спомогне за разрешаването на проблеми в областта на околната среда, климата или енергийния преход. Европейският съвет по иновациите в рамките на „Хоризонт Европа“ може да оказва подкрепа за разширяването на масшаба и търговската реализация на нови революционни инициативи, които могат да се появи в резултат на изпълнението на проекти по LIFE. Освен това следва да се вземат предвид и полезните взаимодействия с фонда за иновации в рамките на системата за търговия с емисии, установена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14).
(14) За действие, за което е предоставено финансиране по програмата LIFE, следва да могат да бъдат предоставени средства и от други програми на Съюза, при условие че тези средства не обхващат едни и същи разходи. Действия, които получават кумулативно финансиране от различни програми на Съюза, следва да се оценят само възможно и по начин, покриващ всички съответни програми на Съюза и приложимите за тях правила.
(15) От съобщението на Комисията от 3 февруари 2017 г. относно прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда: „Общи предизвикателства и начини за обединяване на усилията с цел постигане на по-добри резултати“ (EIR) става ясно, че е необходим значителен напредък, за да се ускори прилагането на достижената на правото на Съюза в областта на околната среда и да се засили интегрирането на целите, свързани с околната среда и климата, в други политики. Поради това програмата LIFE следва да действа като катализатор за справяне с хоризонталните и системните предизвикателства и за отстраняване на първоочертаните за установените в EIR слабости в изпълнението, както и за постигане на необходимия напредък чрез разработване, изпитване и въвеждане на нови подходи; подкрепа на разработването, мониторинга и прегледа на политики; подобряване на управлението в областта на околната среда, изменението на климата и свързаните с енергийния преход въпроси, включително чрез засягане на участието на заинтересованите страни на всички равнища, изграждане на капацитет, комуникационни и осведомителни дейности; мобилизация на инвестиции от инвестиционни програми на Съюза или други източници на финансиране и чрез подкрепа на действия за преодоляване на различните пречки пред ефективното изпълнение на ключовите планове, изисквани от законодателството в областта на околната среда.
(16) Спирането и обръщането на тенденцията на загуба на биологично разнообразие и на влошаването на състоянието на екосистемите, включително на морските екосистеми, изисква подкрепа за разработването, изпълнението, прилагането и оценяването на приложимото законодателство и политиката на Съюза, включително съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигури полагащото се място на природата в нашия живот“, Директива 92/43/ЕИО на Съвета (17), Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18) и Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета (19), по-специално чрез разширяване на базата от знания за разработване и изпълнение на политиките и чрез развитие, изпитване, демонстриране и прилагане на най-добри практики и решения в малки масиби или адаптирани към специфичните местни, регионални или национални особености, включително интегрирани подходи за изпълнението на рамките за приоритетни действия, приети съгласно Директива 92/43/ЕИО. Настоящият регламент следва да допринесе за интегрирането на действията в областта на биологичното разнообразие в политиките на Съюза и за постигането на общата амбиция да се предоставят 7,5% от годишните разходи по многогодишната финансова рамка за целите в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и 10% от годишните разходи по многогодишната финансова рамка за целите в областта на биологичното разнообразие през 2026 г. и 2027 г., като същевременно се вземат предвид съществуващите приоритети между целите в областта на климата и биологичното разнообразие.
Съюзът и държавите членки следва да проследяват своите разходи във връзка с биологичното разнообразие, за да изпълнят задълженията си за докладване съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие. Изискванията за проследяване, предвидени в друго приложимо законодателство на Съюза, също следва да се съблюдават. Разходите на Съюза, свързани с биологичното разнообразие, следва да се проследяват в съответствие с ефективна, прозрачна и всеобхватна методика, която да бъде определена от Комисията в сътрудничество с Европейския парламент и Съвета, както е посочено в Междуинституционното споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския
(17) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275 25.10.2003 г., р. 32).
(18) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
(19) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).
(20) Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на възникнатото и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 33).
(17) Последните оценки, включително международния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и проверката за пригодност на законодателството за опазване на природата, показват, че една от основните причини за недостатъчното прилагане на законодателството на Съюза за опазване на природата и на стратегията за биологичното разнообразие е липсата на адекватно финансиране.
Основните инструменти на Съюза за финансиране, включително Европейският фонд за регионално развитие, създаден с Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета (20) (наричан по-нататък „Европейският фонд за регионално развитие“) и Кохезионният фонд, създаден с Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета (21) (наричан по-нататък „Кохезионният фонд“), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, създаден с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета (22) (наричан по-нататък „Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони“) и Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, създаден с редирект на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и за отмяна на Регламент (ЕС) № 508/2014 (наричан по-нататък „Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури“), могат, като допълнение, съществено да допринесат за удовлетворяването на тези потребности. Програмата LIFE може в още по-висока степен да подобри ефективността на подобно интегриране чрез стратегически проекти за опазване на природата, които са предназначени да служат за катализатор за прилагането на законодателството и политиката на Съюза за опазване на природата и биологичното разнообразие, включително за изпълнение на действията, определени в рамките на приоритетните действия, приети съгласно Директива 92/43/ЕИО. Стратегическите проекти за опазване на природата следва да подкрепят програми за действие в държавите членки с цел интегриране на относими цели за опазване на природата и биологичното разнообразие в други политики и програми за финансиране, като по този начин се гарантира, че за изпълнение на тези политики се мобилизират адекватни средства.
Държавите членки следва да могат да решат в рамките на своите стратегически планове за общата селскостопанска политика да използват определена част от разпределените им средства по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да привлекат подкрепа за действия, които допълват стратегическите проекти за опазване на природата съгласно определението в настоящия редирект.
(18) Насърчаването на кръговата икономика и ресурсната ефективност изисква промина в начина, по който материалите и продуктите, включително пластмаси, се проектират, произвеждат, употребяват, ремонтират, използват повторно, рециклират и обезвреждат, и отделение на внимание на целия жизнен цикъл на продуктите. Програмата LIFE следва да допринесе за прехода към модел на кръгова икономика чрез финансова подкрепа, насочена към различни участници като предприятия, публични органи и потребители, по-специално чрез прилагане, разработване и възпроизвеждане на най-добри технологии, практики и решения, адаптирани към специфичните местни, регионални или национални особености, включително чрез интегрирани подходи за прилагане на йерархията на отпадъците и чрез изпълнение на планове за управление на отпадъците, както и за предотвратяване на натрупването на отпадъци. Чрез подкрепа за изпълнението на съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г. относно Европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика могат да се предприемат действия, по-специално за решаване на проблема с морските отпадъци.
(19) Високото равнище на опазване на околната среда е от основно значение за здравето и благосъстоянието на гражданите на Съюза. Програмата LIFE следва да подкрепя целите на Съюза по отношение на производството и употребата на химикали по начини, които да свеждат до минимум значителните неблагоприятни ефекти върху здравето на човека и върху околната среда, с оглед постигането на целта за нетоксична околната среда в Съюза.
(20) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28
(21) Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289).
(22) Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281).
(23) Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно попълнение на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).
Програмата LIFE следва също така да подкрепя и дейности за улесняване на прилагането на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23), за да се постигнат нива на шума, които не пораждат значително отрицателно въздействие и опасности за човешкото здраве.
(20) Дългосрочната цел на Съюза в областта на политиката за чистота на въздуха е да се постигнат равнища на качество на въздуха, които не пораждат значително отрицателно въздействие и рискове за човешкото здраве и околната среда, като същевременно се засилият полезните взаимодействия между подобряването на качеството на въздуха и намаляването на емисиите на парникови газове. Обществеността е много добре осведомена за замърсяването на въздуха и гражданите очакват органите да предприемат действия, по-специално в областите, в които населението и екосистемите са изложени на високи равнища на замърсявания на въздуха. В Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (24) се подчертава ролята, която финансирането от Съюза може да има за постигането на целите за чист въздух. Поради това програмата LIFE следва да подкрепя проекти, включително стратегически интегрирани проекти, които имат потенциал за привличане на публични и частни средства, както и да бъдат примери за най-добри практики и каталозатори за изпълнението на планове и прилагането на законодателство за качеството на въздуха на местно, регионално, многорегионално, национално и транснационално равнище.
(21) С Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (25) беше създадена рамка за защита на повърхностните води, кра̀бърежните води, преходните води и подземните води на Съюза. Постигането на целите на посочената директива ще бъде по-добро изпълнение на целите на политиката за водите и интериране на тези цели в други области на политиката. Поради това програмата LIFE следва да подкрепя проекти, които допринасят за ефективното прилагане на Директива 2000/60/ЕО и на друго приложимо законодателство на Съюза в областта на водите, с което се насърчава постигането на добро състояние на водните обекти на Съюза чрез прилагане, разработване и възприемане на най-добри практики, както и чрез мобилизирание на допълнителни действия по други програми или финансови източници на Съюза.
(22) Опазването и възстановяването на морската среда е една от основните цели на политиката на Съюза в областта на околната среда. Програмата LIFE следва да подкрепя следните дейности: управлението, опазването, възстановяването и мониторинга на биологичното разнообразие и морските екосистеми, по-специално в морските защитени зони по „Натура 2000“, както и защитата на видовете в съответствие с рамките за приоритетни действия, приети съгласно Директива 92/43/ЕИО; постигането на добро състояние на околната среда в съответствие с Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (26); насърчаването на чисти и „здрави“ морета; изпълнението на съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г. относно Европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика, по-специално за справяне с проблема с изгубените риболовни уреди и морските отпадъци; и насърчаването на участието на Съюза в международното управление на океаните, което е от съществено значение за постигане на целите на Програмата на Организацията на обединените нации до 2030 г. за устойчиво развитие и за осигуряване на „здрави“ океани за бъдещите поколения. Стратегическите интегрирани проекти и стратегическите проекти за опазване на природата в рамките на програмата LIFE следва да съдържат подходящи действия, целенасочено опазването на морската среда.
(23) Подобряването на управлението в областта на околната среда, изменението на климата и свързаните с енергийния преход въпроси изисква участието на гражданското общество, което може да се постигне чрез повишаване на осведомеността на обществеността, включително посредством комуникационна стратегия, съобразена с новите медии и социалните мрежи, ангажираност на потребителите и разширяване на участието на заинтересованите страни, включително неправителствените организации (НПО), в консултации по свързани с темата политики и при тяхно осъществяване, на всички равнища. Поради това е целесъобразно програмата LIFE да подкрепя широк кръг от НПО, както и мрежи на организации с нестопанска цел, които преследват цел от общ интерес за Съюза и които развиват дейност предимно в областта на околната среда или действията във връзка с климата, като предоставя по конкурентен и прозрачен начин безвъзмездни средства за оперативни разходи, за да помога на тези НПО, мрежи и субекти да допринасят реално за политиката на Съюза и да изграждат и укрепват капацитета си да се превърнат в по-ефикасни партньори.
(23) Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12).
(24) Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).
(25) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(26) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
(24) Въпреки че подобряването на управлението на всички равнища следва да бъде цел, същърща се във всички подпрограми на програмата LIFE, програмата LIFE следва да подкрепя разработването, прилагането, изпълнението и спазването на достигнатията на правото в областта на околната среда и климата, и по-специално на хоризонталното законодателство относно управлението на околната среда, включително законодателството за прилагане на Конвенцията от Орхус.
(25) Програмата LIFE следва да подготвя пазарните участници и да ги подкрепя за прехода към икономика, която е устойчива, кръгова, енергийноефективна, основана на възобновяема енергия, неутрална и стабилна по отношение на изменението на климата, чрез изпълнение на нови бизнес възможности, повишаване на професионалните умения, упълновежане на достъпа на потребителите до устойчиви продукти и услуги, ангажиране и предоставяне на възможности на влиятелни личности и изпълнение на нови методи за адаптиране на съществуващите процеси и бизнес средата. За да се създаде за по-широко пазарно внедряване на устойчиво развитие решения, следва да се насърчават приемането от страна на обществеността и ангажираността на потребителите.
(26) Програмата LIFE е разработена в подкрепа на демонстрирането на техники, подходи и най-добри практики, които могат да бъдат възпроизведени и разширени. Намирането на новаторски решения ще допринесе за подобряването на екологичните характеристики и на устойчивостта, по-специално за развитието на устойчиви селскостопански практики в областите, свързани с активност в сферата на климата, водите, почвите, биологичното разнообразие и отпадъците. В това отношение следва да се обхване особено внимание на полезните взаимодействия с други програми и политики, например Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост и Схемата на ЕС за управление по околната среда и озит.
(27) На равнището на Съюза големи инвестиции в действия в областта на околната среда и климата се финансират предимно чрез основните програми за финансиране от Съюза. Поради това е наложително да се увеличат усилията за интегриране, да се гарантира устойчивост, ориентираност към биологичното разнообразие и към климата на дейностите по другите програми на Съюза за финансиране и да се включат гаранции за устойчивост във всички инструменти на Съюза. В своята роля на катализатор стратегическите интегрирани проекти и стратегическите проекти за опазване на природата, които трябва да бъдат разработени в рамките на програмата LIFE, следва да увеличат възможностите за финансиране по тези програми за финансиране и други източници на финансиране, като например национални фондове, и да създадат полезни взаимодействия.
(28) Успехът на стратегическите проекти за опазване на природата и на стратегическите интегрирани проекти зависи от тясно сътрудничество между националните, регионалните и местните органи и недържавните участници, обхванати от целите на програмата LIFE. Поради това следва да се прилагат принципите на прозрачност и оповестяване във връзка с решението за разработването, изпълнението, оценката и мониторинга на проектите, по-специално в случай на интегриране или когато участват множество източници на финансиране.
(29) Предвид важността на борбата с изменението на климата по координиран и амбициозен начин в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение относно изменението на климата и целите на ООН за устойчиво развитие, програмата LIFE ще допринесе за интегриране на действията в областта на климата и за постигане на общата цел от поне 30% от разходите на бюджета на ЕС за подкрепа на целите, свързани с климата. Очаква се действията по програмата LIFE да позволят насочването на 61% от общия финансов пакет на програмата към целите, свързани с климата. По-важните действия ще бъдат набелязани по време на подготовката и изпълнението на програмата LIFE и ще бъдат преценени в рамките на съответните преговори и оценки. В съответствие с Европейския зелен пакт действията по програмата LIFE следва да зачитат принципа за ненасилствено на вреда.
(30) При изпълнението на програмата LIFE следва да се обхване надлежно внимание на стратегията за най-отдалечените региони, които се съдържа в съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г. относно засилението и обновяване стратегическото партньорство с най-отдалечените региони на ЕС, в съответствие с член 349 ДФЕС и предвид специфичните нужди и уязвимостта на тези региони. Освен това следва да се вземат предвид и други политики на Съюза, различни от тези за околната среда, климата и приложимите политики в областта на енергетиката.
(31) В подкрепа на изпълнението на програмата LIFE Комисията следва да си сътрудничи с мрежата на националните звена за контакт по програмата LIFE, за да се насърчи сътрудничеството, насочено към подобряването и повишаването на ефективността на услугите на националните звена за контакт в Съюза, и да се постигне по-високо общо качество на подадените предложения, следва също да организира семинари и работни срещи, да публикува списъци с проекти, финансирани по програмата LIFE, или да предприеме други дейности, например медийни кампании, за
по-добро разпространяване на резултатите от проектите и за улесняване на обмена на опит, познания и най-добри практики и на възпроизвеждането на резултатите от проектите в Съюза, като по този начин насърчава сътрудничеството и комуникацията. Тези дейности следва да са насочени по-специално към държавите членки със слабо усвояване на средствата и да улесняват комуникацията и сътрудничеството между бенефициерите, заявителите и заинтересованите страни по приключили или текущи проекти в една и съща област. От съществено значение е адресат на тези дейности за комуникация и сътрудничество да бъдат регионалните и местните органи и заинтересовани страни.
(32) В програмата LIFE качеството следва да е критерий, ръководещ оценката на проекта и процеса на възлагане. За да се улесни изпълнението на целите на програмата LIFE в Съюза и да се насърчи постигането на високо качество на предложението за проект, следва да се осигури финансиране на проекти за техническа помощ, целенасочено ефективно участие в програмата LIFE. Комисията следва да се стреми да постигне ефективен, основан на качеството географски обхват в целия Съюз, включително чрез оказване на подкрепа на държавите членки за повишаване на качеството на проектите чрез изграждане на капацитет. Критерийте за ниска степен на ефективно участие, за допустими дейности и за възлагане на програмата LIFE следва да бъдат определени в многогодишната работна програма въз основа на участните и успеваемостта на заявителите от съответните държави членки, като се вземат предвид, inter alia, националното и неговата гъстота, общата площ на защитените зони по „Натура 2000“ за всяка държава членка, изразена като дял от общата площ по „Натура 2000“ и дял от територията на държавата членка, обхващаща защитени зони по „Натура 2000“. Допустимите дейности следва да бъдат от такова естество, че да целят подобряването на качеството на заявените проекти.
(33) В съответствие със съобщението на Комисията от 18 януари 2018 г. относно действията на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда, мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL), Европейската мрежа на прокурорите за околната среда (ENPE) и Форум на съюзите от Европейския съюз за околната среда (EUFJE) бяха създадени с цел да се улесни сътрудничеството между държавите членки и да имат единствена по рода си роля за прилагането на законодателството на Съюза в областта на околната среда. Те допринасят съществено за засилване на съгласуването при изпълнението и прилагането на законодателството на Съюза в областта на околната среда на цялата му територия, за избягване на нарушаването на конкурентната и за подобряване на качеството на екологичните инспекции и механизми за правоприлагане чрез създаване в мрежа система както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, и правят възможно обмена на информация и опит на различни административни нива чрез обучение и задълбочени дискусии по въпроси, свързани с околната среда, и аспекти на право-прилагането, включително процеси на мониторинг и по издаване на разрешения. С оглед на техния принос за постигането на целите на програмата LIFE е целесъобразно да се разреши обмен на безвъзмездни средства на IMPEL, EUFJE и ENPE без покана за представяне на предложения, за да продължи осигуряването на подкрепа за дейностите на тези органи. Освен това, съгласно общите изисквания на Регламент (ЕС, Европат) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (27) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) са възможни и други случаи, в които не е необходима покана за представяне на предложения, например за органи, определени от държавите членки и действащи под тяхна отговорност, като тези държави членки са определени като бенефициери на безвъзмездни средства в законодателен акт на Съюза.
(34) Целесъобразно е да се определи финансов пакет за програмата LIFE, който да представлява основната референтна сума по смисла на точка 18 от Междуинституционното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси, за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.
(35) Максималните ставки на съфинансиране на безвъзмездните средства, финансирани по програмата LIFE, следва да се определят на равнищата, необходими за поддържане на ефективното ниво на подкрепа, осигурено от програмата LIFE. За да бъде отразена необходимата адаптивност в контекста на съществуващия набор от действия и субекти, конкретните ставки на съфинансиране следва да способстват едновременно за гарантирането на сигурност и за поддържането на известна гъвкавост, която да се предоставя според конкретните нужди или изисквания. Конкретните ставки на съфинансиране следва винаги да бъдат обвързани с установените приложими максимални ставки на съфинансиране.
(27) Регламент (ЕС, Европат) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Европат) № 966/2012 (ОБ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(36) Финансовият регламент, приет от Европейския парламент и Съвета въз основа на член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се прилага за настоящия регламент. Във Финансовия регламент са приведени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, направените, поръчките, неприложимо управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти и се предвижда контрола на първото отговорността на финансовите оператори. Правилата, приети въз основа на член 322 ДФЕС, включват и общ режим на обвързване с условия за цел защита на бюджета на Съюза.
(37) В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (26), и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (27), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (28) и (ЕС) 2017/1939 (29) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изкуствени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.
В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (30). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.
(38) Видовете финансиране и методите за изпълнение на бюджета на програмата LIFE следва да се избират в зависимост от възможностите за осъществяване на конкретните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. По отношение на безвъзмездните средства следва да бъде разглеждано използването на еднаквите суми, едни ставки и стандарти таблици за единичните разходи. Комисията следва да гарантира, че прилагането е лесно разбираемо, и да насърчава реалното опростяване за организаторите на проекти.
(39) Когато е целесъобразно, политическите цели на програмата LIFE следва да бъдат преследвани посредством финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на Регламент (ЕС) 2021/523, включително посредством разпределените средства от програмата LIFE, както е посочено в многоогодишните работни програми по посочената програма.
(40) В съответствие с член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета (31), субекти, установени в отвъдморска страна и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата LIFE и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия. Участнието на тези субекти в програмата LIFE следва да се съсредоточи главно върху проекти в рамките на подпрограмата за опазването на природата и биологичното разнообразие.
(26) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОБ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(27) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОБ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).
(28) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОБ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
(29) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОБ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
(30) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОБ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).
(31) Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоциране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоциране”) (ОБ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).
(41) Доброволната схема в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги в европейските отвъдморски територии (BEST) насърчава опазването на биологичното разнообразие, включително на морското биологично разнообразие, и устойчивото използване на екосистемните услуги, включително екосистемни подходи за адаптиране към изменението на климата и смесяване на последиците от него, в най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии на Съюза. Чрез подготвителното действие BEST, прието през 2011 г., както и чрез последващата програма BEST 2.0 и проекта BEST RUP, BEST способства за повишаване на осведомеността за значението, което най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии имат за околната среда, и за ключовата им роля при опазването на биологичното разнообразие в световен мащаб. По приблизителни оценки на Комисията необходимата финансова подкрепа за проекти по места в тези територии възлиза на 8 милиона евро годишно. В министерските си декларации от 2017 и 2018 г. отвъдморските страни и територии изразиха задоволството си от тази схема за предоставяне на безвъзмездни средства в малък размер в подкрепа на биологичното разнообразие. В този контекст е целесъобразно програмата LIFE да финансира предоставянето на безвъзмездни средства в малък размер за биологичното разнообразие, включително действия за изграждане на капацитет и действия, които имат катализиращ ефект, в най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии.
(42) Програмата LIFE следва да бъде отворена за участие на трети държави в съответствие със споразуменията между Съюза и тези държави, които установяват конкретни условия за тяхното участие.
(43) Трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (14), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискванията третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими за отговорния разпоредител на бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.
(44) Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (15) програмата LIFE следва да се подложи на оценка въз основа на информация, събрана чрез прилагането на специалните изисквания за мониториране, като същевременно се изявят административната тежест, по-специално за държавите членки, и свърхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците от програмата LIFE по места. Цялото въздействие на програмата LIFE се натрупва в резултат от различни видове неприя, дългосрочен и трудно измерим принос към постигането на пълния набор от цели на Съюза в областта на околната среда и климата. За мониторираната на програмата LIFE показателите на прякото изпълнение и изискванията за проследяване, посочени в настоящия регламент, следва да бъдат допълнени чрез обезпечение на специфични показатели на равнището на проекта, описани в многоочилични работни програми или покази за представяне на предложение, например по отношение на „Натура 2000” и емисиите на някои замърсители на въздуха.
(45) С цел да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, спърсани с приемането на многоочиличните работни програми, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16).
(46) С цел да се гарантира, че подкрепата по програмата LIFE, както и нейното изпълнение, са съобразени с политиките и приоритетите на Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС, за да измени настоящия регламент, като прави преглед и допълва показателите, или да допълва настоящия регламент, като определя конкретни показатели за всяка подпрограма и вид проект, а така също и за създаването на рамка за мониторинг и оценка. От особена важност е по време на подготовката си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
(14) ОБЛ 1, 3.1.1994 г., стр. 3.
(15) ОБЛ 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(16) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОБЛ 52, 28.2.2011 г., стр. 13).
(47) Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да допринесе чрез добро управление и многостранен подход за висока степен на опазване на околната среда и амбициозни действия в областта на климата, за устойчиво развитие и за постигане на целите, залегнали в законодателството, стратегиите, плановете и международните ангажименти на Съюза в областта на околната среда, биологичното разнообразие, климата, кръговата икономика, и когато е приложимо — в областта на възобновяемата енергия и енергийната ефективност, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на настоящия регламент могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
(48) Поради това Регламент (ЕС) № 1293/2013 следва да бъде отменен.
(49) Целесъобразно е да се осигури плавен преход без прекъсване между предходната програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и програмата LIFE, а началото на програмата LIFE да се съгласува с това на многогодишната финансова рамка, както е определено в Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093. Поради това настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и следва да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
Общи разпоредби
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се създава Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) (наричана по-нататък „програмата LIFE”) за периода на многогодишната финансова рамка 2021—2027 г. Продължителността на програмата LIFE е съобразена с продължителността на многогодишната финансова рамка.
С настоящия регламент се определят също така целите на програмата LIFE, бюджетът й за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „стратегически проекти за опазване на природата” означава проекти, с които се подкрепя постигането на целите за опазване на природата и биологичното разнообразие, като в държавите членки се изпълняват съгласувани програми за действие с цел интегрирането на тези цели и приоритети в други политики и инструменти за финансиране, включително чрез координираното изпълнение на рамките за приоритетни действия, приети съгласно Директива 92/43/ЕИО;
2) „стратегически интегрирани проекти” означава проекти, с които се изпълняват в регионален, многорегионален, национален или транснационален мащаб стратегии или планове за действие в областта на околната среда или климата, които са разработени от органи на държавите членки и се изискват от специално законодателство или политики на Съюза в областта на околната среда и климата или, когато е приложимо, в областта на енергетиката, като същевременно се гарантира участието на заинтересованите страни и се насърчава мобилизирането на най-малко един друг европейски, национален или частен източник на финансиране и координирането с него;
3) „проекти за техническа помощ” означава проекти, с които се подкрепя развитието на капацитет за участие в стандартни проекти за действия, подготовката на стратегически проекти за опазване на природата и стратегически интегрирани проекти, подготовката за достъп до други финансови инструменти на Съюза или други мерки, необходими за подготовката на окръжаването на мястото и възпроизвеждането на резултатите от други проекти, финансирани по програмата LIFE, предишните или други програми на Съюза, с оглед на постигането на целите на програмата LIFE, установени в член 3; тези проекти могат да включват и изграждане на капацитет във връзка с дейностите на органите на държавите членки за ефективното участие в програмата LIFE;
4) „стандартни проекти за действия“ означава проекти, различни от стратегическите интегрирани проекти, стратегически проекти за опазване на природата или проекти за техническа помощ, с които се преследват специфичните цели на програмата LIFE:
5) „операции за смесено финансиране“ означава действия, подкрепени от бюджета на Съюза, включително в рамките на механизми за смесено финансиране съгласно член 2, точка 6 от Финансовия регламент, при които се съчетават форми на неполагане на връзката подкрепа, финансови инструменти от бюджета на Съюза или и двете с форми на подлежаща на връщане подкрепа от финансови институции в областта на развитието или от други публични финансови институции, както и от търговски финансови институции и инвеститори;
6) „правен субект“ означава физическо лице или юридическо лице, учредено и признато в това си качество съгласно националното право, правото на Съюза или международното право, което има правосубектност и може, като действа от свое име, да упражнява права и да поема задължения или, в съответствие с член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент — субект, който няма правосубектност.
Член 3
Цели
1. Общата цел на програмата LIFE е да допринесе за преминаване към икономика, която е устойчива, кръгова, енергийноефективна, основана на възобновяема енергия, устойчива и стабилна по отношение на изменението на климата, за опазване, възстановяване и подобряване на качеството на околната среда, включително въздуха, водата и почвата, както и за спиране и обръщане на тенденцията на загуба на биологично разнообразие и за борба с влошаване на състоянието на екосистемите, включително чрез подкрепа за функционирането и управлението на мрежата „Натура 2000“, като по този начин се допринася за устойчивото развитие. Освен това програмата LIFE подкрепя изпълнението на програмите за действие от общ характер, приети в съответствие с член 192, параграф 3 ДФЕС.
2. Програмата LIFE има следните специфични цели:
а) да разработва, демонстрира и насърчава иновативни техники, методи и подходи за постигане на целите, залегнали в законодателството и политиката на Съюза в областта на околната среда, включително опазването на природата и биологичното разнообразие, и в областта на действията по климата, включително прехода към възобновяема енергия и повишена енергийна ефективност, както и да допринася за обогатяването на базата от знания и за прилагането на най-добри практики, по-специално по отношение на опазването на природата и биологичното разнообразие, включително чрез подкрепа за мрежата „Натура 2000“;
б) да подкрепя разработването, изпълнението, мониторинга и прилагането на съответното законодателство и политика на Съюза в областта на околната среда, включително опазването на природата и биологичното разнообразие, и в областта на действията по климата, както и прехода към възобновяема енергия или повишена енергийна ефективност, включително като се подобрява управлението на всички равнища, по-специално чрез укрепване на капацитета на публичните и частните участници и участието на гражданското общество;
в) да действа като катализатор на широкомасштабното внедряване на успешни технически и свързани с политиката решения за прилагане на съответното законодателство и политика на Съюза в областта на околната среда, включително опазването на природата и биологичното разнообразие, и в областта на действията по климата, както и прехода към възобновяема енергия или повишена енергийна ефективност, чрез възпроизвеждането на резултати, включването на съответните цели в други политики и в практиките на публичния и частния сектор, мобилизирането на инвестиции и подобряването на достъпа до финансиране.
Член 4
Структура
Програмата LIFE има следната структура:
1) област на околната среда, която обхваща:
а) подпрограма „Опазване на природата и биологичното разнообразие“;
б) подпрограма „Кръгова икономика и качество на живот“;
2) област на действията по климата, която обхваща:
a) подпрограма „Смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към това изменение“;
b) подпрограма „Преход към чиста енергия“.
Член 5
Бюджет
1. Финансовият пакет за изпълнението на програмата LIFE за периода от 1 януари 2021 до 31 декември 2027 г. възлиза на 5 432 000 000 EUR по текущи цени.
2. Индикативното разпределение на сумата, посочена в параграф 1, е:
a) 3 488 000 000 EUR за област „Околна среда“, от които
i) 2 143 000 000 EUR за подпрограма „Опазване на природата и биологичното разнообразие“, и
ii) 1 345 000 000 EUR за подпрограма „Кръгова икономика и качество на живот“;
b) 1 944 000 000 EUR за област „Дейностите по климата“, от които
i) 947 000 000 EUR за подпрограма „Смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към това изменение“, и
ii) 997 000 000 EUR за подпрограма „Преход към чиста енергия“.
3. Посочените в параграфи 1 и 2 суми не засягат разпоредбите за гъвкавост, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 и във Финансовия регламент.
4. Независимо от параграф 2, най-малко 60% от бюджетните ресурси, разпределени за проекти, подкрепяни с безвъзмездни средства за действия в областта на околната среда, посочена в параграф 2, буква а), се заделят за безвъзмездни средства за проекти в подкрепа на подпрограмата за опазване на природата и биологичното разнообразие, посочена в параграф 2, буква а), подочка i).
5. По програмата LIFE може да се финансират дейности на Комисията за техническа и административна помощ за изпълнението й, например за подготовителни, мониторингови, контролни и оценки дейности и дейности за оценка, включително корпоративни информационни системи и дейности в мрежа в подкрепа на националните звена за контакт по програмата LIFE, включително обучение, дейности за взаимно обучение и мероприятия за обмен на опит.
6. По програмата LIFE може да се финансират дейности, изпълнявани от Комисията в подкрепа на подготовката, прилагането и интегрирането на законодателството и политиките в областта на околната среда и климата или съответното законодателство и политики в областта на енергетиката на Съюза за постигане на целите, установени в член 3. Тези дейности може да включват:
a) информационни и комуникационни дейности, включително кампании за повишаване на осведомеността и корпоративна комуникация относно политическите приоритети на Съюза, както и относно хода на изпълнение и транспониране на законодателството в областта на околната среда и климата или приложимото законодателство в областта на енергетиката на Съюза;
b) проучвания, наблюдения, моделиране и разработка на сценарии;
в) подготовка, прилагане, мониторинг, проверка и оценка на законодателство, политики и програми, както и оценка и анализ на проекти, които не са финансирани по програмата LIFE, ако те служат за постигане на целите, установени в член 3;
г) работни срещи, конференции и заседания;
d) работа в мрежа и платформи за най-добри практики;
e) други дейности, например присъждане на награди.
Член 6
Трети държави, асоциирани към програмата LIFE
1. Програмата LIFE е отворена за участнието на следните трети държави:
а) членки на Европейската асоциация за свободна търговия, които са членки на Европейското икономическо пространство — в съответствие с условията, определени в Споразумението за Европейското икономическо пространство;
б) присъединяващи се държави, държави кандидатки и държави потенциални кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за участнието на тези държави в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специфичните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;
в) държави в рамките на европейската политика за съседство — в съответствие с общите принципи и условия за участнието на тези държави в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специфичните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;
г) други трети държави в съответствие с условията, определени в специално споразумение, обхващащо участнието на третата държава в програми на Съюза, при условие че споразумението:
i) гарантира справедлив баланс по отношение на принос и ползите за третата държава, участваща в програмите на Съюза;
ii) определя условията за участнието в програмите, включително изчисляването на финансовия принос за индивидуални програми и административните разходи по програмите;
iii) не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения по отношение на програмата на Съюза;
iv) гарантира правата на Съюза да осигурява добро финансово управление и да защитава своите финансови интереси.
Приносът, посочен в първа апинея, буква г), точка ii), представлява целеви приходи съгласно член 21, параграф 5 от Финансовия регламент.
2. Когато трета държава участва в програмата LIFE въз основа на решение, прието съгласно международно споразумение, или въз основа на друг правен инструмент, третата държава предоставя правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, OLAF и Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверки и инспекции на място, предвидено в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013.
Член 7
Международно сътрудничество
В процеса на изпълнение на програмата LIFE е възможно сътрудничество със съответните международни организации и с техните институции и органи, когато това е необходимо за постигането на целите, установени в член 3.
Член 8
Полезни взаимодействия с други програми на Съюза
Комисията улеснява последователното изпълнение на програмата LIFE. Комисията и държавите членки улесняват осигуряването на координация и съгласуваност с Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+) (наричан по-нататък „Европейския социален фонд плюс“), Европейския фондов фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, „Хоризонт Европа“, Механизма за съвързване на Европа, създаден с Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (17) и програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 с цел да се създадат полезни взаимодействия, по-специално по отношение на стратегическите проекти за опазване на природата и стратегическите интегрирани проекти, и да се подкрепи внедряването и възпроизвеждането на разработени по програмата LIFE решения. Комисията и държавите членки полагат усилия за постигане на взаимно допълване на всички равнища.
Член 9
Изпълнение и форми на финансиране от Съюза
1. Комисията изпълнява програмата LIFE при условията на пряко управление или при условията на непряко управление с органите, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от финансовия регламент.
2. По програмата LIFE може да се предоставя финансиране чрез всяка една от формите, предвидени във финансовия регламент, по-специално безвъзмездни средства, награди и поръчки. По нея може да се предоставя също така финансиране под формата на финансови инструменти в рамките на операции за смесено финансиране.
3. Най-малко 85% от бюджета за програмата LIFE се разпределят:
а) за безвъзмездни средства съгласно член 11, параграфи 2 и 5;
б) за проекти, финансирани посредством други форми на финансиране, до степента, определена в многогодишната работна програма, посочена в член 18; или
в) когато е целесъобразно и до степента, определена в многогодишната работна програма, посочена в член 18, за финансиране под формата на финансови инструменти в рамките на операции за смесено финансиране по параграф 2 от настоящия член.
Комисията гарантира, че проектите, финансиранi чрез други форми на финансиране, съответстват изцяло на целите, установени в член 3.
Максималният размер на сумата, разпределена за безвъзмездни средства съгласно член 11, параграф 4, е 15 милиона евро.
4. Максималните ставки на съфинансиране за допустимите действия, посочени в член 11, параграф 2, букви а) — г) от настоящия регламент, са до 60% от допустимите разходи и до 75% за проекти, финансиранi по подпрограмата за опазване на природата и биологичното разнообразие, по-специално свързаните с приоритетни местообитания или видове в рамките на прилагането на Директива 92/43/ЕИО или свързаните с видове птици, разположени като приоритетни за финансиране от Комитета за адаптиране към технически и научния прогрес, създаден съгласно член 16 от Директива 2009/147/ЕО, когато това е необходимо за постигане на целта за опазване. За действията, посочени в член 11, параграф 6 от настоящия регламент, максималната ставка на съфинансиране е 70% от допустимите разходи. Без да се засягат съответните преизвършително определени максимални ставки на съфинансиране, специфичните ставки се конкретизират допълнително в многогодишната работна програма, посочена в член 18 от настоящия регламент. Специфичните ставки могат да бъдат адаптирани в съответствие с изискванията на всяка подпрограма, вид проект или вид безвъзмездни средства.
(17) Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за съвързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129).
За посочените в член 11, параграф 4 проекти максималните ставки на съфинансиране не надвишават 95% от допустимите разходи през периода на първата многогодишна работа програма; за втората многогодишна работа програма ставката на съфинансиране е 75% от допустимите разходи, при условие че ставката е потвърдена в работната програма.
5. В програмата LIFE качеството е критерий, ръководещ оценката на проекти и процеса на възлагане. Комисията се стреми към ефективен, основан на качеството географски обхват в целия Съюз, включително чрез оказване на подкрепа на държавите членки за повишаване на качеството на проекти чрез изграждане на капацитет.
ГЛАВА II
Допустимост
Член 10
Безвъзмездни средства
Безвъзмездните средства по програмата LIFE се предоставят и управляват в съответствие с дял VIII от Финансовия регламент.
Член 11
Допустими действия
1. Допустими за финансиране са само действия, с които се постигат целите, установени в член 3.
2. С безвъзмездни средства може да се финансират следните видове действия:
а) стратегически проекти за опазване на природата в рамките на подпрограмата, посочена в член 4, параграф 1, буква а);
б) стратегически интегрирани проекти в рамките на подпрограмите, посочени в член 4, параграф 1, буква б) и параграф 2, букви а) и б);
в) проекти за техническа помощ;
г) стандартни проекти за действия;
д) други действия, необходими за постигане на общата цел, установена в член 3, параграф 1, включително действия за координариране и подкрепа, насочени към изграждане на капацитет, разпространение на информация и знания и повишаване на осведомеността в подкрепа на прехода към възобновяема енергия и повишена енергийна ефективност.
3. Проектите в рамките на подпрограмата за опазване на природата и биологичното разнообразие, свързани с управлението, възстановяването и мониторинга на защитени зони по „Натура 2000“ в съответствие с директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, отчитат приоритетите, определени в националните и регионалните планове, стратегии и политики за опазване на природата и биологичното разнообразие, включително в рамките за приоритетни действия, приети съгласно Директива 92/43/ЕИО.
4. Проектите за техническа помощ за изграждане на капацитет, свързани с дейностите на органите на държавите членки за подобряване на ефективното участие в програмата LIFE, подкрепят дейностите на държавите членки с ниска степен на ефективно участие с цел подобряване на услугите на националните звена за контакт в целия Съюз и повишаване на общото качество на полаганите предложения.
5. С безвъзмездни средства може да бъдат финансирани дейности извън държава членка или свързана с нея отвъдморска страна или територия, при условие че проектът преследва целите на Съюза в областта на околната среда и климата и че тези дейности са необходими за осигуряване на ефективността на мерките, осъществявани в държава членка или свързана с нея отвъдморска страна или територия, или за подкрепа на международни споразумения, по които Съюзът е страна, чрез предоставяне на средства за организирането на многостранни конференции. Максималният принос, предоставен за международни споразумения с цел организиране на многостранни конференции, е 3,5 млн. евро за продължителността на програмата LIFE, посочена в член 1, и тези безвъзмездни средства не се вземат предвид за достигането на прага, посочен в член 9, параграф 3, първа алинея.
6. С безвъзмездни средства за оперативни разходи се оказва подкрепа за функционирането на организации с нестопанска цел, които участват в разработването, изпълнението и прилагането на законодателството и политиката на Съюза и работят предимно в областта на околната среда или действията по климата, включително на енергийния преход, в съответствие с целите на програмата LIFE, установени в член 3.
Член 12
Допустими субекти
1. В допълнение към критерийте, установени в член 197 от Финансовия регламент, за субекти се прилагат и критерийте за допустимост, определени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Допустими са следните субекти:
а) правни субекти, установени в които и да е от следните държави или територии:
i) държава членка или отвъдморска страна или територия, свързана с нея;
ii) трета държава, асоциирана към програмата LIFE;
iii) други трети държави, изброени в многогодишната работна програма, посочена в член 18, при условията, установени в параграфи 4 и 5 от настоящия член;
б) всеки правен субект, създаден съгласно правото на Съюза, или всяка международна организация.
3. Не са допустими физически лица.
4. Правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата LIFE, са допустими за участие по изключение, когато това е необходимо за постигането на целите на дадено действие с цел да се гарантира ефективността на мерките, изпълнявани в Съюза.
5. Правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата LIFE, по принцип покриват разходите за своето участие.
Член 13
Пряко възлагане
Без да се засяга член 188 от Финансовия регламент, на посочените в приложение I към настоящия регламент органи може да бъдат предоставяни безвъзмездни средства без покана за представяне на предложения.
Член 14
Определяне на критерии за възлагане на поръчките
Комисията определя критерии за възлагане на поръчките в многогодишната работна програма, посочена в член 18, и в поканите за представяне на предложения, като взема предвид следните принципи:
а) проектите, финансирани по програмата LIFE, трябва да са от интерес за Съюза, като допринасят значително за постигането на общите и специфичните цели на програмата LIFE, установени в член 3, не трябва да препятстват тяхното осъществяване и, когато е възможно, трябва да насърчават използването на екологически чисти обществени поръчки;
б) проектите трябва да гарантират разходно ефективен подход и да са съгласувани в техническо и финансово отношение;
в) приоритет трябва да се дава на проектите с възможно най-голям потенциален принос за постигане на целите, установени в член 3;
г) допълнителни точки при оценяването трябва да се дават на проекти, които осигуряват съпътстващи ползи и насърчават полезни взаимодействия между подпрограмите, посочени в член 4;
d) допълнителни точки при оценяването трябва да се дават на проекти, които имат най-голям потенциал да бъдат възпроизведени и внедрени в публичния или частния сектор или да мобилизират най-големите инвестиции или финансови ресурси (потенциал да служат като катализатор);
e) възпроизводимостта на резултатите от стандартни проекти за действия трябва да бъде осигурена;
ж) допълнителни точки при оценяването трябва да получават проекти, които се основават на резултатите или разширяват мъщаба на резултатите от други проекти, финансирани по програмата LIFE, по прецелстваните програми или с други средства от Съюза;
з) когато е целесъобразно, трябва да се обръща специално внимание на проекти в географски райони със специфични нужди и уязвимост, като например райони със специфични предизвикателства в областта на околната среда или природни ограничения, трансгранични райони, райони с висока природна стойност и най-отдалечени региони.
Член 15
Допълнителни разходи, свързани със закупуването на земя
В допълнение към критерийте, посочени в член 186 от Финансовия регламент, разходи, свързани със закупуването на земя, се считат за допълнителни, ако са изпълнени следните условия:
а) закупуването допринася за подобряване, поддържане и възстановяване на целостта на мрежата „Натура 2000“, създадена съгласно член 3 от Директива 92/43/ЕИО, включително като се подобряват връзките чрез изграждане на коридори, екопасажи или други елементи на зелената инфраструктура;
б) закупуването на земята е единственият или най-ефективният от гледна точка на разходите начин за постигане на търсените резултати по опазване на природата;
в) закупената земя е запазена в дългосрочен план за употреба, съответстваща на специфичните цели на програмата LIFE; и
г) съответните държави членки гарантират, посредством прехвърляне или по друг начин, че в дългосрочен план тази земя е предназначена за целите на опазване на природата.
Член 16
Кумулативно и альтернативно финансиране
1. За действие, за което е предоставено финансиране по друга програма на Съюза, може да бъде предоставено и финансиране по програмата LIFE, при условие че финансирането не обхваща едни и същи разходи и че действието е насочено към определените в член 3 цели в областта на околната среда или климата и не препятства осъществяването на някои от тях. Правилата на съответната програма на Съюза се прилагат за съответстващото финансиране на действието. Кумулативното финансиране не надвишава общия размер на допълнителните разходи за действието. Подкрепата от различните програми на Съюза може да се изчисли пропорционално в съответствие с документите, определящи условията за подкрепата.
2. Подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+ или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в съответствие със съответните разпоредби на регламент на Европейския парламент и на Съвета за определение на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонд за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за финансова подкрепа на управлението на границите и визовата политика и съответните разпоредби от регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите
планове по ОСП) и финансираните от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета могат да получават действия, които са получили сертификата „Печат за високи постижения” по програмата LIFE, тъй като отговарят на следните кумулативни условия:
а) оценени са в рамките на покана за представяне на предложения по програмата LIFE;
б) отговарят на минималните изисквания за качество на тази покана за представяне на предложения;
в) не е възможно да бъдат финансирани в рамките на поканата за представяне на предложения поради бюджетни ограничения.
ГЛАВА III
Операции за смесено финансиране
Член 17
Операции за смесено финансиране
Операциите за смесено финансиране по програмата LIFE се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/523 и дял Х от Финансовия регламент, като изискванията за устойчивост и прозрачност се съблюдават надлежно.
ГЛАВА IV
Програмиране, мониторинг, докладване и оценка
Член 18
Многогодишна работна програма
1. Комисията приема многогодишни работни програми за програмата LIFE чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разпределяне, посочена в член 22, параграф 2.
2. Във всяка многогодишна работна програма следните елементи се конкретизират в съответствие с целите, установени в член 3:
а) сумите, които трябва да се разпределят между нуждите в рамките на всяка подпрограма и между различните видове финансиране, както и максималната обща сума, които трябва да се разпределят за безвъзмездни средства съгласно член 11, параграф 2, букви а) и б);
б) максималната обща сума за финансиране под формата на финансови инструменти в рамките на операции за смесено финансиране по програмата LIFE, когато е приложимо;
в) максималния общ размер на безвъзмездните средства, които се предоставят на изброените в приложение 1 органи в съответствие с член 13;
г) темите на проектите или специфичните нужди, за които има предварително разпределено финансиране за проектите, посочени в член 11, параграф 2, букви в) и г);
д) стратегиите и плановете, към които са насочени стратегически интегрирани проекти, за които може да бъде поискано финансиране за проекти съгласно член 11, параграф 2, буква б);
е) максималния период на допустимост за изпълнение на проектите;
ж) ориентировъчните графици за поканите за представяне на предложения за периода, обхванат от многогодишната работна програма;
3. Продължителността на първата многогодишна работна програма е четири години, а продължителността на втората многогодишна работна програма — три години.
4. В рамките на многогодишните работни програми Комисията публикува покани за представяне на предложения за обявявания период. Комисията гарантира, че неизползваните средства от първата покана за представяне на предложения се преразпределят между различните видове действия, посочени в член 11, параграф 2, в рамките на същата област.
5. При разработването на многогодишните работни програми Комисията осигурява провеждането на консултации със заинтересованите страни.
Член 19
Мониторинг и докладване
1. Комисията докладва относно напредъка на програмата LIFE по отношение на постигането на целите, установени в член 3, въз основа на показателите, установени в приложение II.
2. За да се гарантира ефикасната оценка на напредъка на програмата LIFE за постигането на целите й, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за изменение на приложение II с цел преглед или допълване на показателите, когато е необходимо, включително с оглед на привеждането им в съответствие с показатели, определени за други програми на Съюза, както и за допълване на настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящия регламент чрез определяне, въз основа на приложение II, на специфични показатели за всяка подпрограма и вид проект.
4. Комисията гарантира ефикасното, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати. За тази цел и в съответствие със съответните методики на получаването на средства от Съюза се налагат пропорционални изисквания за докладване, които позволяват събиране на подлежащи на обобщаване показатели за резултатите и въздействието на равнището на проекта за всички съответни специфични цели на политиката в областта на околната среда и климата, включително във връзка с „Натура 2000” и емисиите на някои замърсители на въздуха, включително CO₂.
5. Комисията редовно извършва мониторинг и докладва за интегрирането на целите в областта на климата и биологичното разнообразие, включително на размера на разходите. Като се има предвид насоченото към търсенето характер на програмата LIFE, 61% от общия размер на средствата по програмата LIFE, определен в член 5, се очаква да допринесат за целта най-малко 30% от всички разходи да допринесат за целите в областта на климата. Този принос се проследява чрез системата на Съюза от параметри за климата. Настоящият регламент допринася за интегрирането на действията в областта на биологичното разнообразие в политиката на Съюза и за постигането на общата амбиция да се предоставят 7,5% от годишните разходи по многогодишната финансова рамка за целите в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и 10% от годишните разходи по многогодишната финансова рамка за целите в областта на биологичното разнообразие през 2026 и 2027 г., като същевременно се вземат предвид съществуващите приоритети между целите в областта на климата и биологичното разнообразие.
Разходите, свързани с биологичното разнообразие, се проследяват чрез ефективна, прозрачна и всеобхватна методика, която ще бъде определена от Комисията в сътрудничество с Европейския парламент и Съвета, както е посочено в Международното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътя карта за въвеждането на нови собствени ресурси. Тези методи за проследяване се използват за количествено определяне – с подходяща степен на подробност – на бюджетните кредити за поети заплата, които се очаква да допринесат за постигането на целите съответно в областта на климата и на биологичното разнообразие в периода на многогодишната финансова рамка за 2021 – 2027 г. Разходите се представят ежегодно в разчета за програмата. За приноса на програмата LIFE за целите на Съюза в областта на климата и биологичното разнообразие се докладва редовно в контекста на оценки и на годишния доклад.
6. Комисията оценява полезните взаимодействия между програмата LIFE и други допълващи програми на Съюза, както и между нейните подпрограми.
Член 20
Оценка
1. Комисията извършва своевременно оценките, предвидени с настоящия регламент, за да послужат в процеса на вземане на решения, при надлежно отчитане на съгласуваността, полезните взаимодействия, добавената стойност от Съюза и дългосрочната устойчивост, като се вземат предвид приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда.
2. Комисията извършва междинната оценка на програмата LIFE, след като се натрупа достатъчно информация за изпълнението й, но не по-късно от 42 месеца след началото на изпълнението на програмата LIFE, като се използват показателите, установени в приложение II.
Оценката включва най-малко следното:
а) качествените и количествените аспекти на изпълнението на програмата LIFE;
б) ефикасността на използването на ресурсите;
в) степента, до която са постигнати целите на всички мерки, като се посочват, когато е възможно, резултатите и въздействието;
г) действителните или очаквания успех на проектите за привличане на други средства на Съюза, като се вземат предвид по-специално ползите от по-голямата съгласуваност с други финансови инструменти на Съюза;
д) степента, до която са постигнати полезни взаимодействия между целите, и допълняемостта на програмата LIFE с други съответни програми на Съюза;
е) добавената стойност от Съюза и дългосрочното въздействие на програмата LIFE с оглед на вземане на решение за подновяване, изменение или спиране на мерките;
ж) степента на участие на заинтересованите страни;
з) количествен и качествен анализ на приноса на програмата LIFE за състояние на запазване на местообитанията и видовете, изброени в директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО;
и) анализ на географското покритие в целия Съюз, посочено в член 9, параграф 5, и ако не е постигнато такова покритие – анализ на причините за липсата на такова покритие.
3. В края на изпълнението на програмата LIFE, но не по-късно от четири години след края на периода, посочен в член 1, втора алинея, Комисията извършва окончателна оценка на програмата LIFE.
4. Комисията съобщава заключенията от оценките и своите наблюдения на Европейския парламент, на Съвета, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионаите. Комисията оповестява публично резултатите от оценките.
ГЛАВА V
Преходни и заключителни разпоредби
Член 21
Информация, комуникация и публичност
1. Получателите на финансиране от Съюза посочват произхода на средствата и осигуряват видимост на финансирането от Съюза, по-специално когато популяризират проектите и резултатите от тях, като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително на местните и обществеността. За тази цел получателите използват логото на програмата LIFE, изобразено в приложение III. Всички дълготрайни стоки, получени в рамките на програмата LIFE, носят логото на програмата LIFE, освен в посочените от Комисията случаи. Когато използването на логото на програмата LIFE е практически невъзможно, програмата LIFE се посочва във всички комуникационни дейности, включително и върху информационни табли на видими за обществеността стратегически места.
2. Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата LIFE, на действията, предприети по програмата LIFE и на получените резултати. Финансовите ресурси, разпределени на програмата LIFE, допринасят също така за корпоративната комуникация по политическите приоритети на Съюза, доколкото тези приоритети са свързани с целите, посочени в член 3.
Член 22
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета по програмата LIFE. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
4. Комисията докладва ежегодно на Комитета за целостния напрежък по изпълнението на подпрограмите по програмата LIFE и за конкретни действия в рамките на програмата LIFE, inter alia, относно операциите за смесено финансиране, изпълнявани чрез бюджетни ресурси, разпределени по програмата LIFE.
Член 23
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 19, параграфи 2 и 3, се предоставя на Комисията до 31 декември 2028 г.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 19, параграфи 2 и 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в дена след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законоотворчество.
5. Всичко след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6. Делегиран акт, приет съгласно член 19, параграфи 2 и 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се узрява с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 24
Отмяна
Регламент (ЕС) № 1293/2013 се отменя, считано от 1 януари 2021 г.
Член 25
Преходни разпоредби
1. Настоящият регламент не засяга продължаването или промяната на действието, предприети съгласно Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета (19) и Регламент (ЕС) № 1293/2013, които продължават да се прилагат за съответните проекти до тяхното приключване.
2. Финансовият пакет за програмата LIFE може да покрива и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между програмата LIFE и мерките, приети съгласно регламенти (ЕО) № 614/2007 и (ЕС) № 1293/2013.
3. Ако е необходимо, в бюджета на Съюза могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения и след 2027 г. за покриване на разходите, предвижени в член 5, параграф 5, с цел да бъде възможно управлението на проектите, които не са приключили до 31 декември 2027 г.
4. Обратните постъпления от финансовите инструменти, създадени съгласно Регламент (ЕС) № 1293/2013, могат да бъдат инвестирани във финансовите инструменти, създадени по Регламент (ЕС) 2021/523.
5. Бюджетните кредити, които съответстват на целеви приходи, произтичащи от възстановяването на непълните платени суми по Регламент (ЕО) № 614/2007 или (ЕС) № 1293/2013, се използват за финансиране на програмата LIFE в съответствие с член 21 от Финансовия регламент.
Член 26
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 1 януари 2021 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 29 април 2021 година.
За Европейския парламент
Председател
D.M. SASSOLI
За Съвета
Председател
A.P. ZACARIAS
(19) Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно финансова инструмент за околната среда (LIFE+) (ОФ L 149, 9.6.2007 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ОРГАНИ, НА КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДОСТАВЯТ БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА, БЕЗ ДА СЕ ПУБЛИКУВАТ ПОКАНИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ
1. Мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL);
2. Европейската мрежа на прокурорите за околната среда (ENPE);
3. Форума на съдиите от Европейския съюз за околната среда (EUFJE).
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ПОКАЗАТЕЛИ
1. Показатели за изпълнение
1.1. Брой на проектите за разработване, демонстрация и насърчаване на иновативни техники и подходи;
1.2. Брой на проектите за прилагане на най-добри практики по отношение на опазването на природата и биологичното разнообразие;
1.3. Брой на проектите за разработване, изпълнение, мониторинг или прилагане на съответното законодателство и политика на Съюза;
1.4. Брой на проектите за подобряване на управлението чрез укрепване на капацитета на публичните и частните субекти и участието на гражданското общество;
1.5. Брой на проектите, включително стратегическите интегрирани проекти и стратегическите проекти за опазване на природата, за изпълнение на:
— ключови планове или стратегии;
— програми за действие за интегриране на целите за опазване на природата и биологичното разнообразие.
2. Показатели за резултатите
2.1. Нетно изменение в областта на околната среда и климата въз основа на обобщаването на показателите на равнището на проектите, посочени в поканите за представяне на преподложения в рамките на подпрограмите:
— „Опазване на природата и биологичното разнообразие“;
— „Кръгова икономика и качество на живот“, която обхваща най-малко следното:
— качество на въздуха;
— почви;
— вода;
— отпадъци;
— химикали;
— шум;
— използване и ефективност на ресурсите;
— „Смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към това изменение“;
— „Преход към чиста енергия“;
2.2. Кумулативни инвестиции, до които са довели проектите, или финансиране, до което е осигурен достъп (в милиони евро);
2.3. Брой на организациите, участващи в проекти или получаващи безвъзмездни средства за оперативни разходи;
2.4. Дял на проектите, които след приключване са послужили като катализатор.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ЛОГО НА ПРОГРАМАТА LIFE | false | true | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021R0783/32021R0783_BG.pdf | 26 |
32021D1967 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1967 НА КОМИСИЯТА
от 11 ноември 2021 година
за създаване на задължително хранилище на данни и задължителен цифров механизъм за обмен на информация в съответствие с Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като във предвид Директива | 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (1), и по-специално член 10, параграф 2 от нея и точка 3 от приложение VI към нея,
като има предвид, че:
(1) След измененията, въведени в Директива 2002/49/ЕО с Регламент 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета (2), Комисията трябва да разработи задължително хранилище на данни и задължителен цифров механизъм за обмен на информация, за да могат държавите членки да обменят информация относно стратегическите карти на шума и обобщенията на плановете за действие във връзка с шума.
(2) През 2007 г., в изпълнение на изискванията за показване по Директива 2002/49/ЕО, беше разработен електронен механизъм за показване на данни за шума, а именно инфраструктурата на Европейската агенция за околната среда за подпомагане и подобряване на потоците от данни и информация („Reportnet“). Механизъмът Reportnet беше актуализиран и усъвършенстван от Комисията с помощта на Европейската агенция за околната среда и в сътрудничество с държавите членки. Той следва да бъде част от европейската инфраструктура за пространствени данни, която ще позволява споделянето на пространствена информация за околната среда между организациите от обществения сектор, ще улесни публичния достъп до пространствена информация в цяла Европа и ще подпомогне разработването на наднационални политики. Механизъмът се прилага за всички пространствени данни, попадащи в обхвата на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), които определят изискванията за докладване и обмен на данни между публичните органи посредством подходяща инфраструктура. Затова Reportnet беше доразвит така, че да отговаря и на тези изисквания.
(3) Един цифров механизъм за обмен на информация се нуждае от общ език, за да могат данните да се управляват и интерпретират от хранилището на данни. Затова данните, които се прехвърлят към хранилището на данни или се свързват с него, следва да отговарят на много специфични изисквания по отношение на формата. Поради това, като неделима част от процеса на разработване на цифровия механизъм за обмен на информация, в приложението към настоящото решение се определя форматът на данните, които трябва да се съобщават на Комисията чрез задължителното хранилище на данни, посочено в член 10, параграф 2 от Директива 2002/49/ЕО.
(4) Въвеждането на новия задължителен цифров механизъм за обмен на информация изисква от компетентните органи на държавите членки да приведат своите данни и инфраструктура в съответствие с новите технически изисквания. Необходимо е на държавите членки да се предостави известно време за такова техническо привеждане в съответствие. Поради това прилагането на настоящото решение следва да бъде отложено за 1 януари 2022 г.
(5) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден с член 13, параграф 2 от Директива 2002/49/ЕО,
(1) ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12.
(2) Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета (ОВ L 170, 25.6.2019 г., стр. 115).
(3) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Държавите членки използват платформата за електронно докладване на Европейската агенция за околната среда за докладване на данни за околната среда и климата („Reportnet”) във функцията на задължително хранилище на данни за подаването на информацията, посочена в Директива 2002/49/ЕО, в съответствие с приложението към настоящото решение.
Член 2
Reportnet се използва във функцията на задължителния цифров механизъм за обмен на информация, посочен в Директива 2002/49/ЕО.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
То се прилага от 1 януари 2022 г.
Съставено в Брюксел на 11 ноември 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
ПРИЛОЖЕНИЕ
Раздел 1
Докладване за агломерации, главни летища, главни железопътни линии и главни пътища
1.1. Агломерации
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 1.1.1. Идентификатор на агломерацията | Уникален идентификатор, определен за всяка агломерация. | Задължително. |
| 1.1.2. Наименование на агломерацията | Наименование на агломерацията. | Задължително. |
| 1.1.3. Площ | Площ на агломерацията. | Задължително. |
| 1.1.4. Брой жители | Брой жители, живеещи в границите на агломерацията. | Задължително. |
| 1.1.5. Съществуващи източници на шум в агломерацията | Наименование на съществуващите видове източници на шум в агломерацията. | Задължително. |
| 1.1.6. inspireId | Външен идентификатор на пространствения обект (агломерация). | Задължително. |
| 1.1.7. Геометрия | Пространствен обхват на агломерацията. | Задължително. |
| 1.1.8. Допълнителна информация съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията (1) | Допълнителни атрибути като вид на зоната, специализиран вид на зоната, област на екологията, право основание, период на определяне, компетентен орган, информация за жизнения цикъл. | Задължително. |
1.2. Главни летища
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 1.2.1. Наименование на летището | Официално наименование на главното летище. | Задължително. |
| 1.2.2. Код по ICAO | Уникален международен код на летището, определен от Международната организация за гражданско въздухоплаване. | Задължително. |
| 1.2.3. Годишен поток на движение | Брой излитания и кацания годишно на главното летище, с изключение на извършваните единствено с цел обучение на пипоти на леки въздухоплавателни средства. | Задължително. |
(1) Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията от 23 ноември 2010 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни (ОВ L 323, 8.12.2010 г., стр. 11).
1.2.4. Геометрия
| Геометрично представяне на местоположението на главното летище. Геометрия на точката. | Задължително. |
1.2.5. Връзка към набор от референтни данни
| Информация за набора от данни за летище, който съответства на изискванията на Директива 2007/2/ЕО и с който може да бъде свързано главното летище. | Незадължително. |
1.2.6. Връзка към референтен обект
| Препратка към летището (пространствен обект) в набора от референтни данни за летището, който е предоставен чрез връзката към набор от референтни данни. | Незадължително. |
1.3. Главни железопътни линии
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 1.3.1. Идентификатор на железопътната линия | Уникален идентификатор, определен за всеки участък на главна железопътна линия. | Задължително. |
| 1.3.2. Национален код на железопътната линия | Код на железопътна линия (идентификационен номер на железопътната линия), използван в държавата членка. | Незадължително. |
| 1.3.3. Наименование на железопътната линия | Наименование на железопътната линия, използвано в държавата членка. | Незадължително. |
| 1.3.4. Годишен поток на движение | Брой преминавания на влакове годишно. | Задължително. |
| 1.3.5. Дължина | Дължина на дадения участък на главна железопътна линия, в метри. | Задължително. |
| 1.3.6. Връзка към набор от референтни данни | Информация за набора от данни за железопътната мрежа, съответстващ на изискванията на Директива 2007/2/ЕО, с който може да бъде свързана главната железопътна мрежа. | Незадължително. |
| 1.3.7. Връзка към референтен обект | Препратка към железопътната мрежа (пространствен обект) в набора от референтни данни за железопътната мрежа, който е предоставен чрез връзката към набор от референтни данни. | Незадължително. |
| 1.3.8. inspireId | Външен идентификатор на пространствения обект (главна железопътна линия). | Задължително. |
| 1.3.9. Геометрия | Геометрия на главната железопътна линия. | Задължително. |
| 1.3.10. Допълнителна информация съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията | Допълнителни атрибути като „фиктивна“, мрежова информация, информация за валидността и информация за жизнения цикъл. | Задължително. |
### 1.4. Главни пътища
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 1.4.1. Идентификатор на пътя | Уникален идентификатор, определен за всеки участък на главен път. | Задължително. |
| 1.4.2. Национален код на пътя | Код на пътя, използван в държавата членка. | Незадължително. |
| 1.4.3. Наименование на пътя | Официално наименование на пътя, използвано в държавата членка. | Незадължително. |
| 1.4.4. Код на пътя в рамките на ЕС | Европейски код на пътя, използван за обозначаването му. | Незадължително. |
| 1.4.5. Годишен поток на движение | Брой преминавания на превозни средства годишно в даден участък на главен път. | Задължително. |
| 1.4.6. Дължина | Действителна дължина на дадения участък на главен път, в метри. | Задължително. |
| 1.4.7. Връзка към набор от референтни данни | Информация за набора от данни за пътната мрежа, съответстваща на изискванията на Директива 2007/2/ЕО, с който може да бъде свързан главният път. | Незадължително. |
| 1.4.8. Връзка към референтен обект | Препратка към пътя (пространствен обект) в набора от референтни данни за пътната мрежа, който е предоставен чрез връзката към набор от референтни данни. | Незадължително. |
| 1.4.9. inspireId | Външен идентификатор на пространствения обект (главен път). | Задължително. |
| 1.4.10. Геометрия | Геометрия на главния път. | Задължително. |
| 1.4.11. Допълнителна информация съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията | Допълнителни атрибути като „фиктивна“, мрежова информация, информация за валидността и информация за жизнения цикъл. | Задължително. |
### Раздел 2
Определени компетентни органи и структури, отговарящи за прилагането на Директива 2002/49/ЕО
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 2.1.1. Подробни данни за компетентния орган | Наименование и адрес на компетентния орган, отговарящ за прилагането на Директива 2002/49/ЕО, включително неговият уникален идентификатор. | Задължително. |
### 2.2. Компетентен орган и отговорности, свързани с шума в агломерации (докладва се за всяка агломерация)
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 2.2.1. Идентификатор на компетентния орган | Уникален идентификатор на компетентния орган. | Задължително. |
| 2.2.2. Идентификатор на агломерацията | Уникален идентификатор, определен за всяка агломерация. | Задължително. |
| 2.2.3. Компетентен орган за източника на шум | Источник на шум в агломерацията, за която отговаря компетентният орган. | Задължително. |
| 2.2.4. Роля на компетентния орган | Роля на компетентния орган по отношение на агломерацията. | Задължително. |
### 2.3. Компетентен орган и отговорности, свързани с шума от главни летища
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 2.3.1. Идентификатор на компетентния орган | Уникален идентификатор на компетентния орган. | Задължително. |
| 2.3.2. Код по ICAO | Уникален международен код на летището, определен от Международната организация за гражданско въздухоплаване. | Задължително. |
| 2.3.3. Роля на компетентния орган | Роля на компетентния орган по отношение на главното летище. | Задължително. |
### 2.4. Компетентен орган и отговорности, свързани с шума от главни железопътни линии
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 2.4.1. Идентификатор на компетентния орган | Уникален идентификатор на компетентния орган. | Задължително. |
| 2.4.2. Роля на компетентния орган | Роля на компетентния орган по отношение на главната железопътна линия. | Задължително. |
| 2.4.3. Равнище на докладване | Равнище на докладваните данни, на което компетентният орган отговаря за главните железопътни линии. | Задължително. |
| 2.4.4. Код на териториалната единица | Уникален код съгласно общата класификация на териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета (1). | Задължително, ако равнището на докладване е поднационално равнище. |
(1) Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).
2.4.5. Идентификатор на железопътната линия
Уникален идентификатор, определен за всеки участък на главна железопътна линия.
Задължително, ако равнището на докладване е участък на главна железопътна линия.
Незадължително, ако се докладва на равнището на дадена държава или друго поднационално равнище.
2.5. Компетентен орган и отговорности, свързани с шума от главни пътища.
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 2.5.1. Идентификатор на компетентния орган | Уникален идентификатор на компетентния орган. | Задължително. |
| 2.5.2. Роля на компетентния орган | Роля на компетентния орган по отношение на главния път. | Задължително. |
| 2.5.3. Равнище на докладване | Равнище на докладване, на което компетентният орган отговаря за главните пътища. | Задължително. |
| 2.5.4. Код на териториалната единица | Уникален код съгласно общата класификация на териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003. | Задължително, ако равнището на докладване е поднационално равнище. |
| 2.5.5. Идентификатор на пътя | Уникален идентификатор, определен за всеки участък на главен път. | Задължително, ако равнището на докладване е участък на главен път. Незадължително, ако се докладва на равнището на дадена държава или друго поднационално равнище. |
2.6. Компетентен орган за определяне на тихи зони — в агломерации или извън населени места.
Бележка: относно информацията по 2.6, ако не е определена тиха зона, не се докладва информация.
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 2.6.1. Идентификатор на компетентния орган | Уникален идентификатор на компетентния орган. | Задължително. |
| 2.6.2. Компетентен орган за тихи зони | Вид на тихата зона, за която отговаря компетентният орган. | Задължително. |
| 2.6.3. Идентификатор на тихата зона | Уникален идентификатор на тихата зона. | Задължително. |
2.7. Референтна информация за териториалните единици за статистически цели (1)
| Дани за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 2.7.1. Наименование (NUTS) | Наименование на набора от референтни данни за териториалните единици за статистически цели (NUTS). | Задължително, ако равнището на докладване на компетентния орган за главни пътища/железопътни линии се прилага за териториални единици за статистически цели (NUTS). |
| 2.7.2. Връзка (NUTS) | Връзка към набора от референтни данни за териториалните единици за статистически цели (NUTS). | Незадължително. |
| 2.7.3. Наименование (LAU) | Наименование на набора от референтни данни за местните административни единици (LAU). | Задължително, ако равнището на докладване на компетентния орган за главни пътища/железопътни линии се прилага за местни административни единици (LAU). |
| 2.7.4. Връзка (LAU) | Връзка към набора от референтни данни за местните административни единици (LAU). | Незадължително. |
Раздел 3
Гранични стойности за шума
3.1. Доклад за граничните стойности за шума
| Дани за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 3.1.1. Идентификатор на доклада | Идентификатор на доклада за граничните стойности за шума. | Задължително. |
| 3.1.2. Доклад за граничните стойности за шума | Подробни данни за доклада за граничните стойности за шума. | Задължително. |
3.2. Гранични стойности за шума, предоставяни в доклад за граничните стойности на шума
| Дани за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 3.2.1. Източник на шум | Източник на шум, за който се прилага граничната стойност. | Задължително. |
| 3.2.2. Определена гранична стойност | Декларира се дали съществува или не гранична стойност. | Задължително. |
| 3.2.3. Данни за докладване относно гранични стойности, които са в сила или са в процес на подготовка. | | |
| 3.2.3.1. Статус | Статус на граничната стойност: в сила или в процес на подготовка. | Задължително. |
| 3.2.3.2. Вид област | Преизпълнение или употреба на зоната, в която се прилага граничната стойност за шума. | Задължително за зони от вида „жилищен район”, за които са в сила или в процес на подготовка гранични стойности. Незадължително за болници, училища и други зони. |
(1) Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).
### Раздел 4
#### Стратégическо картографиране на шума
4.1. Стратégическо картографиране на шума – шумови контури
Бележка: Контурните карти на шума са задължителни за главни пътища, главни железопътни линии и въздушно движение във и извън агломерациите. Ако съществуват контурни карти на шума за пътища, железопътни линии, въздушно движение и промишленост вътре в агломерацията, тези карти също се докладват заедно с информацията по-долу.
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 4.1.1. Източник | Източник на шум, показан на контурната карта на шума. | Задължително за главни пътища, главни железопътни линии и главни летища във и извън агломерациите. Задължително за пътища, железопътни линии, въздушно движение и промишленост в агломерацията, ако е приложимо. |
| 4.1.2. Категория на индикаторите и стойностите на шума в контурната карта на шума. | Определя различните стойности на диапазоните или на индикаторите в контурната карта на шума. | Задължително за главни пътища, главни железопътни линии и главни летища във и извън агломерациите. Задължителни са контурите при стойности 55 и 65 dB на L_{den}. Други стойности на шума или индикатори за шум не са задължителни. |
| 4.1.2.1. Категория за основен източник | Определя различните стойности на диапазоните или на индикаторите в контурната карта на шума. | Задължително за пътища, железопътни линии, летища и промишленост в агломерацията, ако има на разположение. Задължителни са контурите при стойности 60, 65, 70, 75 dB на L_{den}. Други стойности на шума или индикатори за шум не са задължителни. |
| 4.1.2.2. Категория за агломерация | Определя различните стойности на диапазоните или на индикаторите в контурната карта на шума. | Задължително. |
| 4.1.3. Време на измерване | Календарна година, за която е изчислена контурната карта на шума. | Задължително. |
| 4.1.4. Геометрия | Геометрия (местоположение) на контурните карти на шума. | Задължително. |
| 4.1.5. Допълнителна информация съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията | Допълнителни атрибути като вид на здравната детерминанта, свързана с околната среда, информация за валидността и информация за жизнения цикъл. | Задължително. |
4.2. Данни за експозицията на шум за агломерации
Данните за експозицията на шум могат да се докладват за цели агломерации или за местни административни единици, обхващащи агломерация.
| Данни за докладване | Съдържание | Запължителен или незапължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 4.2.1. Идентификатор на агломерацията | Уникален идентификатор, определен за всяка агломерация. | Запължително. |
| 4.2.2. Източник на шум | Източник на шум за предоставяните стойности относно експозицията на населението в агломерацията. | Запължително за всеки отделен съществуващ източник на шум в агломерацията. Незапължително за всички източници в агломерацията, взети заедно. |
4.2.3. Стойностите на експозиция в дадена агломерация определят цялата информация за експозицията на населението в агломерациите в съответствие с избраните източници на шум, които трябва да бъдат докладвани.
| 4.2.3.1. Вид експозиция | Определя характеристиките на фасадата на жилищата, при което е изчислена експозицията на шум. | Запължително за най-силно изложената на въздействие фасада. Незапължително за други видове експозиция. |
|--------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|
| 4.2.3.2. Ниво на шума | Определя диапазона на стойностите (в dB) за L_{den} или L_{night}, за който е изчислен броят на лицата, изложени на шума. | Запължителните стойности са: за L_{den}: 55—59, 60—64, 65—69, 70—74, над 75 dB, и за L_{night}: 50—54, 55—59, 60—64, 65—69, над 70 dB. Незапължително за други нива на шума. |
| 4.2.3.3. Експозиция на лица | Брой на лицата, изложени на шум, в зависимост от избора на източника на шум, въз основа на експозиция и нивото на шум. | Запължително. |
| 4.2.3.4. Експозиция на болници | Брой на болниците, изложени на шум, в зависимост от избора на източника на шум, въз основа на експозиция и нивото на шум. | Незапължително. |
| 4.2.3.5. Експозиция на училища | Брой на училищата, изложени на шум, в зависимост от избора на източника на шум, въз основа на експозиция и нивото на шум. | Незапължително. |
| 4.2.3.6. Местна административна единица | Уникален код съгласно общата класификация на териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003. | Запължително, ако стойностите на експозиция в агломерацията се докладват за всяка местна административна единица (L.AU). |
| 4.2.3.7. Код по ICAO | Уникален международен код на летището, определен от Международната организация за гражданското въздухоплаване. | Запължително, ако се докладват данни за експозицията за конкретно главно летище в агломерацията. |
| 4.2.3.8. Описание на всички източници | Описание на източниците на шум, взети предвид при изчисляването на данните за експозицията. | Запължително, ако данните за експозицията се докладват въз основа на комбинираното въздействие на всички източници на шум в агломерацията. |
4.2.4. Метод за изчисляване и измерване
Метод за изчисляване и измерване, използван за изчисляването на картите на шума.
Задължително.
4.2.5. Критерии за покритие
Информация относно критерийте за избор на пътищата и железопътните линии, които се картографират в агломерациите.
Незадължително.
4.2.6. Метод за изчисляване на експозицията на шум
Информация за методите, използвани за изчисляване на експозицията на шум при най-силно изложената на въздействие фасада, както е описано в раздел 2.8 от приложение II към Директива 2002/49/ЕО.
Незадължително.
4.2.7. Връзка за справка
Връзка към публикуваната онлайн информация.
Незадължително.
4.3. Данни за експозицията на шум за главни летища
Данните за експозицията на шум могат да се докладват за всяко главно летище или всяка местна административна единица, засегната от шума на главно летище.
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 4.3.1. Код по ICAO | Уникален международен код на летището, определен от Международната организация за гражданско въздухоплаване. | Задължително. |
| 4.3.2. Код на териториалната единица | Уникален код съгласно общата класификация на териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003. | Задължително, ако стойностите на експозиция, свързани с главни летища, се докладват за всяка местна административна единица (LAU). |
| 4.3.3. Информация за експозицията на населението, дължаща се на главни летища извън агломерациите | | |
| 4.3.3.1. Вид експозиция | Определя характеристиките на фасадата на жилищата, при които е изчислена експозицията на шум. | Задължително за най-силно изложената на въздействие фасада извън агломерации. Незадължително за други видове експозиция. |
| 4.3.3.2. Ниво на шума | Определя диапазона на стойностите (в dB) за L_{den} или L_{night}, за който се изчислява броят на лицата, изложени на шума. | Задължително за най-силно изложената на въздействие фасада извън агломерации за L_{den}: 55—59, 60—64, 65—69, 70—74, над 75 dB, и за L_{night}: 50—54, 55—59, 60—64, 65—69, над 70 dB. Незадължително за други нива на шум и/или видове експозиция. |
| 4.3.3.3. Експозиция на лица | Брой на лицата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Задължително. |
| 4.3.3.4. Експозиция на площ | Площ на зоната, изложена на шум (в km²) при избраниите вид експозиция и ниво на шум. | Незадължително. |
| 4.3.3.5. Експозиция на жилища | Брой на жилищата, изложени на шум, в зависимост от вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
| 4.3.3.6. Експозиция на болници | Брой на болниците, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
| 4.3.3.7. Експозиция на училища | Брой на училищата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
| 4.3.4. Информация за експозицията на населението, дължаща се на главни летища, включително в агломерациите | | |
| 4.3.4.1. Вид експозиция | Определя характеристиките на фасадата на жилищата, при която е изчислена експозицията на шум. | Задължително за най-силно изложената на въздействие фасада, включително в агломерации. |
| 4.3.4.2. Ниво на шума | Определя диапазона на стойностите (в dB) за L_{den} за който се изчислява броят на лицата, изложени на шум. | Задължително за L_{den}: съответно над 55, 65 и 75 dB. Незадължително за други нива на шума. |
| 4.3.4.3. Експозиция на лица | Брой на лицата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Задължително. |
| 4.3.4.4. Експозиция на площ | Площ на зоната, изложена на шум (в km²) при избраните вид експозиция и ниво на шум. | Задължително. |
| 4.3.4.5. Експозиция на жилища | Брой на жилищата, изложени на шум, в зависимост от вида експозиция и нивото на шум. | Задължително. |
| 4.3.4.6. Експозиция на болници | Брой на болниците, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
| 4.3.4.7. Експозиция на училища | Брой на училищата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
| 4.3.5. Метод за изчисляване и измерване | Метод за изчисляване и измерване, използван за изчисляването на картите на шума. | Задължително. |
| 4.3.6. Метод за изчисляване на експозицията на шум | Информация за методите, използвани за изчисляване на експозицията на шум при най-силно изложената на въздействие фасада, както е описано в раздел 2.8 от приложение II към Директива 2002/49/ЕО. | Незадължително. |
| 4.3.7. Връзка за справка | Връзка към публикуваната онлайн информация. | Незадължително. |
4.4. Данни за експозицията на шум за главни железопътни линии
Данните за експозицията на шум могат да се докладват за териториални единици за статистически цели или за местни административни единици⁷, засегнати от шума на главни железопътни линии.
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 4.4.1. Равнище на докладване | Вид на равнището на обобщаване на данните, които се докладват във връзка с експозицията, дължаща се на главни железопътни линии, включително на национално или поднационално равнище, или за всички железопътни линии в държавата. | Задължително. |
| 4.4.2. Код на териториалната единица | Уникален код съгласно общата класификация на териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003. | Задължително. |
| 4.4.3. Идентификатор на железопътната линия | Уникален код, съответстващ на една или повече железопътни линии, включени в кода на териториалната единица. | Незадължително. |
| 4.4.4. Информация за експозицията на населението, дължаща се на главни железопътни линии извън агломерациите | | |
| 4.4.4.1. Вид експозиция | Определя характеристиките на фасадата на жилищата, при която е изчислена експозицията на шум. | Задължително за най-силно изложената на въздействие фасада извън агломерации. Незадължително за други видове експозиция. |
| 4.4.4.2. Ниво на шума | Определя диапазона на стойностите (в dB) за L_{den} или L_{night}, за който се изчислява броят на лицата, изложени на шума. | Задължително за най-силно изложената на въздействие фасада извън агломерации за L_{den}: 55—59, 60—64, 65—69, 70—74, над 75 dB, и за L_{night}: 50—54, 55—59, 60—64, 65—69, над 70 dB. Незадължително за други нива на шум и/или видове експозиция. |
| 4.4.4.3. Експозиция на лица | Брой на лицата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Задължително. |
| 4.4.4.4. Експозиция на площ | Площ на зоната, изложена на шум (в km²) при избраните вид експозиция и ниво на шум. | Незадължително. |
| 4.4.4.5. Експозиция на жилища | Брой на жилищата, изложени на шум, в зависимост от вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
| 4.4.4.6. Експозиция на болници | Брой на болниците, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
| 4.4.4.7. Експозиция на училища | Брой на училищата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
4.4.5. Информация за експозицията на населението, дължаща се на главни железопътни линии, включително в агломерации
| 4.4.5.1. Вид експозиция | Определя характеристиките на фасадата на жилищата, при които е изчислена експозицията на шум. | Задължително за най-силно изложената на въздействие фасада, включително в агломерации. |
|-------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|
| 4.4.5.2. Ниво на шума | Определя диапазона на стойностите (dB) за $L_{den}$ за който се изчислява броят на лицата, изложени на шум. | Задължително за $L_{den}$ съответно над 55, 65 и 75 dB. Незадължително за други нива на шума. |
| 4.4.5.3. Експозиция на лица | Брой на лицата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Задължително. |
| 4.4.5.4. Експозиция на площ | Площ на зоната, изложена на шум (в km²) при избраниите вид експозиция и ниво на шум. | Задължително. |
| 4.4.5.5. Експозиция на жилища | Брой на жилищата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Задължително. |
| 4.4.5.6. Експозиция на болници | Брой на болниците, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
| 4.4.5.7. Експозиция на училища | Брой на училищата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незадължително. |
| 4.4.6. Метод за изчисляване и измерване | Метод за изчисляване и измерване, използван за изчисляването на картите на шума. | Задължително. |
| 4.4.7. Метод за изчисляване на експозицията на шум | Информация за методите, използвани за изчисляване на експозицията на шум при най-силно изложената на въздействие фасада, както е описано в раздел 2.8 от приложение II към Директива 2002/49/ЕО. | Незадължително. |
| 4.4.8. Връзка за справка | Връзка към публикуваната онлайн информация. | Незадължително. |
4.5. Данни за експозицията на шум за главни пътища
Данните за експозицията на шум могат да се докладват за териториални единици за статистически цели или за местни административни единици, засегнати от шума на главни пътища.
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|-------------|-------------------------------------------------------------|
| 4.5.1. Равнище на докладване | Вид на равнището на обобщаване на данните, които се докладват във връзка с експозицията, дължаща се на главни пътища, включително на национално или поднационално равнище, или за всички пътища в държавата. | Задължително. |
4.5.2. Код на териториалната единица
Уникален код съгласно общата класификация на териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003.
Запължително.
4.5.3. Идентификатор на пътя
Уникален код, съответстващ на един или повече пътища, включени в кода на териториалната единица.
Незапължително.
4.5.4. Информация за експозицията на населението, дължаща се на главни пътища извън агломерациите
| 4.5.4.1. Вид експозиция | Определя характеристиките на фасадата на жилищата, при които е изчислена експозицията на шум. | Запължително за най-силно изложената на въздействие фасада извън агломерации. Незапължително за други видове експозиция. |
|-------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|
| 4.5.4.2. Ниво на шума | Определя диапазона на стойностите (в dB) за $L_{den}$ или $L_{night}$, за който се изчислява броят на лицата, изложени на шума. | Запължително за най-силно изложената на въздействие фасада за $L_{den}$: 55—59, 60—64, 65—69, 70—74, над 75 dB, и за $L_{night}$: 50—54, 55—59, 60—64, 65—69, над 70 dB. Незапължително за други нива на шум и/или видове експозиция. |
| 4.5.4.3. Експозиция на лица | Брой на лицата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Запължително. |
| 4.5.4.4. Експозиция на площ | Площ на зоната, изложена на шум (в km²) при избраниите вид експозиция и ниво на шум. | Незапължително. |
| 4.5.4.5. Експозиция на жилища | Брой на жилищата, изложени на шум, в зависимост от вида експозиция и нивото на шум. | Незапължително. |
| 4.5.4.6. Експозиция на болници | Брой на болниците, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незапължително. |
| 4.5.4.7. Експозиция на училища | Брой на училищата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум. | Незапължително. |
4.5.5. Информация за експозицията на населението, дължаща се на главни пътища, включително в агломерации
| 4.5.5.1. Вид експозиция | Определя характеристиките на фасадата на жилищата, при които е изчислена експозицията на шум. | Запължително за най-силно изложената на въздействие фасада, включително в агломерации. |
|-------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|
| 4.5.5.2. Ниво на шума | Определя диапазона на стойностите (в dB) за $L_{den}$, за който се изчислява броят на лицата, изложени на шум. | Запължително за $L_{den}$: съответно над 55, 65 и 75 dB. Незапължително за други нива на шум. |
4.5.5.3. Експозиция на лица
Брой на лицата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум.
Задължително.
4.5.5.4. Експозиция на площ
Площ на зоната, изложена на шум (в km²) при избраните вид експозиция и ниво на шум.
Задължително.
4.5.5.5. Експозиция на жилища
Брой на жилищата, изложени на шум, в зависимост от вида експозиция и нивото на шум.
Задължително.
4.5.5.6. Експозиция на болници
Брой на болниците, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум.
Незадължително.
4.5.5.7. Експозиция на училища
Брой на училищата, изложени на шум, в зависимост от избора на вида експозиция и нивото на шум.
Незадължително.
4.5.6. Метод за изчисляване и измерване
Метод за изчисляване и измерване, използван за изчисляването на картите на шума.
Задължително.
4.5.7. Метод за изчисляване на експозицията на шум
Информация за методите, използвани за изчисляване на експозицията на шум при най-силно изложената на въздействие фасада, както е описано в раздел 2.8 от приложение II към Директива 2002/49/ЕО.
Незадължително.
4.5.8. Връзка за справка
Връзка към публикуваната онлайн информация.
Незадължително.
4.6. Референтна информация за териториалните единици за статистически цели
| Дани за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|-------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 4.6.1. Наименование (NUTS) | Наименование на набора от референтни данни за териториалните единици за статистически цели (NUTS). | Задължително, ако данните за експозицията на шум са изготвени на равнището на териториални единици NUTS. |
| 4.6.2. Връзка (NUTS) | Връзка към набора от референтни данни за териториалните единици за статистически цели (NUTS). | Незадължително. |
| 4.6.3. Наименование (LAU) | Наименование на набора от референтни данни за местните административни единици (LAU). | Задължително, ако данните за експозицията на шум са изготвени на равнището на местни административни единици (LAU). |
| 4.6.4. Връзка (LAU) | Връзка към набора от референтни данни за местните административни единици (LAU). | Незадължително. |
Раздел 5
Програми за борба с шума
5.1. Програми за борба с шума, прилагани в миналото, и действащи мерки за намаляване на шума в агломерациите
Бележка: относно информацията по 5.1, ако в миналото не е прилагана програма за борба с шума, не се докладва информация.
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 5.1.1. Идентификатор на агломерацията | Уникален идентификатор, определен за всяка агломерация. | Задължително. |
| 5.1.2. Идентификатор на програма за борба с шума | Уникален идентификатор, определен за всяка програма за борба с шума. | Задължително. |
| 5.1.3. Информация за програма за борба с шума | Подробни данни за програмата за борба с шума. | Задължително. |
| 5.1.4. Обяснение | Допълнително обяснение наред с информацията, съдържаща се в доклада за програмата за борба с шума. | Незадължително. |
| 5.1.5. Равнище на програма за борба с шума | Вид на равнището на обобщаване, на което е установена програмата за борба с шума, например национално или поднационално равнище, или за цялата агломерация. | Задължително. |
| 5.1.6. Информация за териториалната единица на програмата за борба с шума (NUTS или LAU) | | |
| 5.1.6.1. Код на териториалната единица | Уникален код (по NUTS или LAU) съгласно общата класификация на териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003. | Задължително. |
| 5.1.6.2. Информация за набора от данни за териториални единици | Наименование и версия на набора от данни за териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 (NUTS или LAU). | Задължително. |
| 5.1.6.3. Връзка за справка | Връзка към набора от данни на Евростат, използван за докладването на данни за шума. | Незадължително. |
5.2. Програми за борба с шума, прилагани в миналото, и действащи мерки за намаляване на шума на главните летища
Бележка: относно информацията по 5.2, ако в миналото не е прилагана програма за борба с шума, не се докладва информация.
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 5.2.1. Код по ICAO | Уникален международен код на летището, определен от Международната организация за гражданско въздухоплаване. | Задължително. |
5.2.2. Идентификатор на програма за борба с шума
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Уникален идентификатор, определен за всяка програма за борба с шума. | Задължително. |
5.2.3. Информация за програма за борба с шума
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Подробни данни за програмата за борба с шума. | Задължително. |
5.2.4. Обяснение
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Допълнително обяснение на обобщаване, съдържащо се в доклада за програмата за борба с шума. | Незадължително. |
5.2.5. Равнище на програма за борба с шума
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Вид на равнището на обобщаване, на което е установена програмата за борба с шума, например национално или поднационално равнище, или за всички летища в държавата. | Задължително. |
5.2.6. Информация за териториалната единица на програмата за борба с шума (NUTS или LAU)
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Уникален код (по NUTS или LAU) съгласно общата класификация на териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003. | Задължително. |
5.3. Програми за борба с шума, прилагани в миналото, и действащи мерки за намаляване на шума по главните железопътни линии
Бележка: относно информацията по 5.3, ако в миналото не е прилагана програма за борба с шума, не се докладва информация.
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Уникален идентификатор, определен за всеки участък на главна железопътна линия. | Задължително, ако равнището на докладване е участък на главна железопътна линия. Незадължително, ако се докладва на равнището на дадена държава или друго поднационално равнище. |
5.3.2. Идентификатор на програма за борба с шума
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Уникален идентификатор, определен за всяка програма за борба с шума. | Задължително. |
5.3.3. Информация за програма за борба с шума
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Подробни данни за програмата за борба с шума. | Задължително. |
5.3.4. Обяснение
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Допълнително обяснение на обобщаване, съдържащо се в доклада за програмата за борба с шума. | Незадължително. |
5.3.5. Равнище на програма за борба с шума
Вид на равнището на обобщаване, на което е установена програмата за борба с шума, например национално или поднационално равнище, или за всички главни железопътни линии в държавата.
Задължително.
5.3.6. Информация за териториалната единица на програмата за борба с шума (NUTS или LAU)
5.3.6.1. Код на териториалната единица
Уникален код (по NUTS или LAU) съгласно общата класификация на териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003.
Задължително.
5.3.6.2. Информация за набора от данни за териториални единици
Наименование и версия на набора от данни за териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 (NUTS или LAU).
Задължително.
5.3.6.3. Връзка за справка
Връзка към набора от данни на Евростат, използван за докладването на данни за шума.
Незадължително.
5.4. Програми за борба с шума, прилагани в миналото, и действащи мерки за намаляване на шума по главните пътища
Бележка: относно информацията по 5.4, ако в миналото не е прилагана програма за борба с шума, не се докладва информация.
| Данини за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|-------------------------------------------------------------|
| 5.4.1. Идентификатор на пътя | Уникален идентификатор, определен за всеки участък на главен път. | Задължително, ако равнището на докладване е участък на главен път. Незадължително, ако се докладва на равнището на дадена държава или друго поднационално равнище. |
| 5.4.2. Идентификатор на програма за борба с шума | Уникален идентификатор, определен за всяка програма за борба с шума. | Задължително. |
| 5.4.3. Информация за програма за борба с шума | Подробни данни за програмата за борба с шума. | Задължително. |
| 5.4.4. Обяснение | Допълнително обяснение наред с информацията, съдържаща се в доклада за програмата за борба с шума. | Незадължително. |
| 5.4.5. Равнище на програма за борба с шума | Равнище, на което е установена програмата за борба с шума, например национално или поднационално равнище, или за всички главни пътища в държавата. | Задължително. |
5.4.6. Информация за териториалната единица на програмата за борба с шума (NUTS или LAU)
5.4.6.1. Код на териториалната единица
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Идентификатор на план за действие относно шума | Уникален идентификатор, определен за всеки план за действие относно шума. | Задължително. |
| Идентификатор на агломерацията | Уникалните идентификатори на агломерациите, обхванати от плана за действие относно шума. | Задължително. |
| Идентификатор на компетентния орган | Уникален идентификатор на компетентния орган, отговарящ за разработването, събирането или одобряването на плановете за действие. | Задължително. |
5.4.6.2. Информация за набора от данни за териториални единици
| Данни за докладване | Съдържание | Задължително. |
|----------------------|------------|----------------|
| Наименование и версия на набора от данни за териториалните единици за статистически цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 (NUTS или LAU). | | |
5.4.6.3. Връзка за справка
| Данни за докладване | Съдържание | Задължително. |
|----------------------|------------|----------------|
| Връзка към набора от данни на Евростат, използван за докладването на данни за шума. | | |
Раздел 6
План за действие относно шума
6.1. План за действие относно шума в агломерацията
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| Начална дата на плана за действие относно шума | Дата на приемане на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| Крайна дата (за прилагане) на плана за действие относно шума | Дата, на която се очаква планът за действие относно шума да бъде приложен. | Незадължително. |
| Документ, съдържащ плана за действие | Подробни данни за документа, съдържащ плана за действие. | Незадължително. |
| Допълнително описание | Допълнителна информация относно правната рамка на плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| Границни стойности | Информация за действащите гранични стойности на шума, които се вземат предвид при оценката и изпълнението на действията за управление и намаляване на шума. Предоставя се една от следните две възможности: — връзка към съществуващия доклад за граничните стойности на шума, или | Задължително. |
6.1.6. Информация за обществената консултация по предложения план за действие относно шума.
| 6.1.6.1. Резюме на документацията за обществената консултация | Резюме на документацията за обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.1.6.2. Период на обществената консултация | Начална и крайна дата на периода на обществена консултация. | Задължително. |
| 6.1.6.3. Средства за обществената консултация | Средствата, използвани за извършване на консултациите с обществеността и достигане до различните заинтересовани страни. | Задължително. |
| 6.1.6.4. Вид заинтересовани страни | Вид на заинтересованите страни, участващи в обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.1.6.5. Брой участници | Брой на лицата, участвали в обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.1.6.6. Получени коментари | Обяснение дали са били получени коментари в процеса на обществена консултация. | Задължително. |
| 6.1.6.7. Преразглеждане на плана за действие относно шума | Обяснение на начина, по който е извършено преразглеждането на плана за действие относно шума, и как коментарите са били взети предвид след приключването на процеса на обществена консултация. | Задължително. |
6.1.7. Резултатите от картографирането на шума включват обобщение на информацията от стратегическите карти на шума в района, обхванат от плановете за действие относно шума, включително оценка за броя на изложените на шум лица, както и установените проблеми и ситуации, в които има нужда от подобряние.
| 6.1.7.1. Идентификатор на агломерацията | Уникален идентификатор, определен за агломерация, която е включена в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.1.7.2. Източник на шум | Източници на шум в агломерацията, обхванати от плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.1.7.3. Експозиция в съответствие с L_{den} 55 | Брой на лицата, изложени на шум с нива по-големи или равни на 55 dB за индикатора L_{den} в зоната, обхваната от плана за действие относно шума. | Задължително. |
6.1.7.4. Експозиция в съответствие с $L_{\text{night}}$, 50
| Брой на лицата, изложени на шум с нива по-големи или равни на 50 dB за индикатора $L_{\text{night}}$ в зоната, обхваната от плана за действие относно шума. | Задължително. |
6.1.7.5. Експозиция в съответствие с друг индикатор
| Брой на лицата, изложени на шум съгласно индикатор, различен от $L_{\text{den}}$ и $L_{\text{night}}$, който е предвиден в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
6.1.7.6. Ситуация, която трябва да се подобри
| Описание на установените проблеми, свързани с шума, и ситуацияте, в които има нужда от подобряние. | Задължително. |
6.1.8. Мерките за намаляване на шума обхващат мерки за управление или намаляване на шума, които вече са в сила или са в процес на подготовка, както и описание на всички действия в зоната, обхваната от плана за действие, които компетентните органи възнамеряват да предприемат през следващите пет години.
| 6.1.8.1. Идентификатор на агломерацията | Уникален идентификатор, определен за агломерация, която е включена в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.1.8.2. Източник на шум | Източници на шум в агломерацията, обхванати от плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.1.8.3. Съществуваща мярка | Мерки за намаляване на шума, които вече съществуват при приемането на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.1.8.4. Подробни данни за планираната мярка | Описание на мерките за намаляване на шума, които ще бъдат приложени в рамките на плана за действие, и на очакваните от тях ползи. | Задължително. |
| 6.1.8.5. Разходи за планираните мерки | Разходи за изпълнението на предвидените мерки. | Незадължително. |
| 6.1.8.6. Мярка, включена в планираните разходи | Мерките за намаляване на шума, които са включени в оценката на разходите. | Незадължително. |
6.1.9. Намаляването на броя на засегнатите лица съдържа прогнозите за намаляването на броя на засегнатите лица, включително на лицата, изпитващи здравни проблеми вследствие на шума, което компетентните органи възнамеряват да постигнат през следващите пет години.
| 6.1.9.1. Идентификатор на агломерацията | Уникален идентификатор, определен за агломерация, която е включена в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.1.9.2. Източник на шум | Източници на шум в агломерацията, обхванати от плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.1.9.3. Брой на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума | Оценка за броя на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума в зоната, обхваната от плана за действие. | Задължително, ако не е докладвано ниско по някоя от точките от 6.1.9.5 до 6.1.9.7. |
| 6.1.9.4. | Обяснение за оценката на броя на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума | Обяснителен текст относно методиката, използвана за оценка на броя на лицата, облагодетелствани от намаляването. | Задължително, ако не е докладвано нищо по някоя от точките от 6.1.9.5 до 6.1.9.7. |
| 6.1.9.5. | Намаляване на броя на лицата, изпитващи силен дискомфорт | Оценка за намаляването на броя на лицата, изпитващи силен дискомфорт, в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
| 6.1.9.6. | Намаляване на броя на лицата, изпитващи сериозни смущения на съня | Оценка за намаляването на броя на лицата, изпитващи сериозни смущения на съня, в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
| 6.1.9.7. | Намаляване на случаите на исхемична болест на сърцето | За пътищата, оценка за намаляването на броя на случаите на исхемична болест на сърцето в зоната, обхваната от плана за действие. За железопътни линии и въздушно движение, оценка за намаляването на броя на лицата с повишен риск от исхемична болест на сърцето в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
| 6.1.9.8. | Намаляване на броя на лицата, засегнати от други въздействия върху здравето | Информация за всяко друго значимо въздействие на шума върху здравето, за което е извършена оценка в плана за действие, в зоната, обхваната от този план. | Незадължително. |
| 6.1.9.9. | Обяснение относно въздействието върху здравето | Информация за методите за оценка на вредните въздействия. | Незадължително. |
| 6.1.9.10. | Оценка за разходите и ползите | Оценка за разходите и ползите от мерките, описани в плана за действие. | Незадължително. |
| 6.1.10. | Дългосрочна стратегия | Указание дали в плана за действие относно шума е включена дългосрочна стратегия за намаляване на шумовото замърсяване и обяснение на стратегията. | Задължително. |
| 6.1.11. | Оценка за общите разходи | Оценка за общите разходи за плана за действие. | Незадължително. |
| 6.1.12. | Тихи зони | Указание дали в плана за действие относно шума са описани тихи зони. | Задължително. |
| 6.1.13. | Механизъм за изпълнение | Описание на предвидените разпоредби за оценка на изпълнението на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.1.14. | Оценка на резултатите | Описание на начина, по който се оценяват резултатите от плана за действие относно шума. | Задължително. |
6.2. Зона, обхваната от плановете за действие относно шума за агломерациите
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 6.2.1. Идентификатор на план за действие относно шума | Уникален идентификатор, определен за всеки план за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.2.2. inspireId | Външен идентификатор на пространствения обект (зона, обхваната от плана за действие относно шума за агломерацията). | Задължително. |
| 6.2.3. Геометрия | Пространствен обхват на зоната, обхваната от план за действие относно шума за агломерацията. | Задължително. |
| 6.2.4. Допълнителна информация съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията | Допълнителни атрибути като вид на зоната, специализирани вид на зоната, област на екологията, правооснование, период на определяне, компетентен орган, информация за жизнения цикъл. | Задължително. |
6.3. Планове за действие относно шума за главни летища
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 6.3.1. Идентификатор на план за действие относно шума | Уникален идентификатор, определен за всеки план за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.3.2. Код по ICAO | Определените от Международната организация за гражданско въздухоплаване уникални международни кодове за летищата, които са включени в плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.3.3. Идентификатор на компетентния орган | Уникален идентификатор на компетентния орган, отговарящ за разработването, събирането или одобряването на плановете за действие. | Задължително. |
| 6.3.4. Информация за правния контекст на плана за действие относно шума. | | |
| 6.3.4.1. Начална дата на плана за действие относно шума | Дата на приемане на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.3.4.2. Крайна дата (за прилагане) на плана за действие относно шума | Дата, на която се очаква планът за действие относно шума да бъде приложен. | Незадължително. |
| 6.3.4.3. Документ, съдържащ плана за действие | Подробни данни за документа, съдържащ плана за действие. | Незадължително. |
| 6.3.4.4. Допълнително описание | Допълнителна информация относно правната рамка на плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.3.5. Гранични стойности | Информация за действащите гранични стойности на шума, които се вземат предвид при оценката и изпълнението на действията за управление и намаляване на шума. Предоставя се една от следните две възможности: | Задължително. |
— връзка към съществуващия доклад за граничните стойности на шума, или
— информация за други гранични стойности на шума, използвани като критерии за оценка и прилагане на действия за управление и намаляване на шума в зоната, обхваната от плана за действие.
6.3.6. Информация за обществената консултация по предложения план за действие относно шума.
| 6.3.6.1. Резюме на документацията за обществената консултация | Резюме на документацията за обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.3.6.2. Период на обществената консултация | Начална и крайна дата на периода на обществена консултация. | Задължително. |
| 6.3.6.3. Средства за обществената консултация | Средствата, използвани за извършване на консултациите с обществеността и достигане по различните заинтересовани страни. | Задължително. |
| 6.3.6.4. Вид заинтересовани страни | Вид на заинтересованите страни, участващи в обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.3.6.5. Брой участници | Брой на лицата, участвали в обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.3.6.6. Получени коментари | Обяснение дали са били получени коментари в процеса на обществена консултация. | Задължително. |
| 6.3.6.7. Преразглеждане на плана за действие относно шума | Обяснение на начина, по който е извършено преразглеждането на плана за действие относно шума, и как коментарите са били взети предвид след приключването на процеса на обществена консултация. | Задължително. |
6.3.7. Резултатите от картографирането на шума включват обобщение на информацията от стратегическите карти на шума в района, обхванат от плановете за действие относно шума, включително оценка за броя на изложените на шум лица, както и установените проблеми и ситуации, в които има нужда от подобряне.
| 6.3.7.1. Код по ICAO | Определеният от Международната организация за гражданското въздухоплаване уникален международен код за падено летище, включено в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.3.7.2. Експозиция в съответствие с L_{den} 55 | Брой на лицата, изложени на шум с нива по-големи или равни на 55 dB за индикатора L_{den} в зоната, обхваната от плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.3.7.3. Експозиция в съответствие с L_{night} 50 | Брой на лицата, изложени на шум с нива по-големи или равни на 50 dB за индикатора L_{night} в зоната, обхваната от плана за действие относно шума. | Задължително. |
6.3.7.4. Експозиция в съответствие с друг индикатор
| Брой на лицата, изложени на шум съгласно индикатор, различен от $L_{den}$ и $L_{night}$, който е предвиден в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
6.3.7.5. Ситуация, която трябва да се подобри
| Описание на установените проблеми и ситуации, в които има нужда от подобряне. | Задължително. Незадължително — за описание на критерийте за уточняване на приоритета, използвани за разработване на плана за действие относно шума. |
6.3.8. Мерките за намаляване на шума обхващат мерки за управление или намаляване на шума, които вече са в сила или са в процес на подготовка, както и описание на всички действия в зоната, обхваната от плана за действие, които компетентните органи възнамеряват да предприемат през следващите пет години.
| 6.3.8.1. Код по ICAO | Определеният от Международната организация за гражданското въздухоплаване уникален международен код за дадено летище, включено в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.3.8.2. Съществуваща мярка | Мерки за намаляване на шума, които вече съществуват при приемането на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.3.8.3. Подробни данни за планираната мярка | Описание на мерките за намаляване на шума, които ще бъдат приложени в рамките на плана за действие, и на очакванияте от тях ползи. | Задължително. |
| 6.3.8.4. Разходи за планираните мерки | Разходи за изпълнението на предвидените мерки. | Незадължително. |
| 6.3.8.5. Мярка, включена в планираните разходи | Мерките за намаляване на шума, които са включени в оценката на разходите. | Незадължително. |
6.3.9. Намаляването на броя на засегнатите лица съдържа прогнозите за намаляването на броя на засегнатите лица, включително на лицата, изпитващи здравни проблеми вследствие на шума, което компетентните органи възнамеряват да постигнат през следващите пет години.
| 6.3.9.1. Код по ICAO | Определеният от Международната организация за гражданското въздухоплаване уникален международен код за дадено летище, включено в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.3.9.2. Брой на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума | Оценка за броя на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума в зоната, обхваната от плана за действие. | Задължително, ако не е докладвано нищо по някоя от точките от 6.3.9.4 до 6.3.9.6. |
| 6.3.9.3. Обяснение за оценката на броя на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума | Обяснителен текст относно методиката, използвана за оценка на броя на лицата, облагодетелствани от намаляването. | Задължително, ако не е докладвано нищо по някоя от точките от 6.3.9.4 до 6.3.9.6. |
| 6.3.9.4. Намаляване на броя на лицата, изпитващи силен дискомфорт | Оценка за намаляването на броя на лицата, изпитващи силен дискомфорт, в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
| 6.3.9.5. | Намаляване на броя на лицата, изпитващи сериозни смущения на съня | Оценка на намаляването за броя на лицата, изпитващи сериозни смущения на съня, в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
| 6.3.9.6. | Намаляване на случаите на исхемична болест на сърцето | Оценка на намаляването на броя на лицата с повишен риск от исхемична болест на сърцето в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
| 6.3.9.7. | Намаляване на броя на лицата, засегнати от други въздействия върху здравето | Информация за всяко друго значимо въздействие на шума върху здравето, за което е извършена оценка в плана за действие, в зоната, обхваната от този план. | Незадължително. |
| 6.3.9.8. | Обяснение относно въздействието върху здравето | Информация за методите за оценка на вредните въздействия. | Незадължително. |
| 6.3.9.9. | Оценка за разходите и ползите | Оценка за разходите и ползите от мерките, описани в плана за действие. | Незадължително. |
| 6.3.10. | Дългосрочна стратегия | Указание дали в плана за действие относно шума е включена дългосрочна стратегия за намаляване на шумовото замърсяване и обяснение на стратегията. | Задължително. |
| 6.3.11. | Оценка за общите разходи | Оценка за общите разходи за плана за действие. | Незадължително. |
| 6.3.12. | Тихи зони | Уточнение дали в плана за действие относно шума са описани тихи зони. | Задължително. |
| 6.3.13. | Механизъм за изпълнение | Описание на предвидените разпоредби за оценка на изпълнението на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.3.14. | Оценка на резултатите | Описание на начина, по който се оценяват резултатите от плана за действие относно шума. | Задължително. |
6.4. Зона, обхваната от плана за действие относно шума за главни летища
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|-------------|---------------------------------------------------------------|
| 6.4.1. | Идентификатор на план за действие относно шума | Уникален идентификатор, определен за всеки план за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.4.2. | inspireId | Външен идентификатор на пространствения обект (зона, обхваната от плана за действие относно шума за главни летища). | Задължително. |
| 6.4.3. | Геометрия | Пространствен обхват на зоната, обхваната от план за действие относно шума за определено летище. | Задължително. |
6.4.4. Допълнителна информация съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията
| Допълнителни атрибути като вид на зоната, специализиран вид на зоната, област на екологията, право основание, период на определяне, компетентен орган, информация за жизнения цикъл. | Задължително. |
6.5. План за действие относно шума за главни железопътни линии
| Дани за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|-------------|----------------------------------------------------------|
| 6.5.1. Идентификатор на план за действие относно шума | Уникален идентификатор, определен за всеки план за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.5.2. Главни железопътни линии, включени в плана за действие относно шума | Посочване на главните железопътни линии, включени в плана за действие относно шума, чрез идентификатори на железопътни линии или на териториални единици за статистически цели. | Задължително. |
| 6.5.3. Идентификатор на компетентния орган | Уникален идентификатор на компетентния орган, отговарящ за разработването, събирането или одобряването на плановете за действие. | Задължително. |
| 6.5.4. Информация за правния контекст на плана за действие относно шума. | | |
| 6.5.4.1. Начална дата на плана за действие относно шума | Дата на приемане на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.5.4.2. Крайна дата (за прилагане) на плана за действие относно шума | Дата, на която се очаква планът за действие относно шума да бъде приложен. | Незадължително. |
| 6.5.4.3. Документ, съдържащ плана за действие | Подробни данни за документа, съдържащ плана за действие. | Незадължително. |
| 6.5.4.4. Допълнително описание | Допълнителна информация относно правната рамка на плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.5.5. Границни стойности | Информация за действащите гранични стойности на шума, които се вземат предвид при оценката и изпълнението на действията за управление и намаляване на шума. Посочва се една от следните две възможности: — връзка към съществуващия доклад за граничните стойности на шума, или — информация за други гранични стойности на шума, използвани като критерии за оценка и прилагане на действия за управление и намаляване на шума в зоната, обхваната от плана за действие. | Задължително. |
| 6.5.6. Информация за обществената консултация по предложения план за действие относно шума. | | |
| 6.5.6.1. Резюме на документацията за обществената консултация | Резюме на документацията за обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.5.6.2. Период на обществената консултация | Начална и крайна дата на периода на обществена консултация. | Задължително. |
| 6.5.6.3. Средства за обществената консултация | Средствата, използвани за извършване на консултациите с обществеността и достигане до различните заинтересовани страни. | Задължително. |
| 6.5.6.4. Вид заинтересовани страни | Вид на заинтересовани страни, участващи в обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.5.6.5. Брой участници | Брой на лицата, участвали в обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.5.6.6. Получени коментари | Обяснение дали са били получени коментари в процеса на обществена консултация. | Задължително. |
| 6.5.6.7. Преразглеждане на плана за действие относно шума | Обяснение на начина, по който е извършено преразглеждането на плана за действие относно шума, и как коментарите са били взети предвид след приключването на процеса на обществена консултация. | Задължително. |
| 6.5.7. Резултатите от картографирането на шума включват обобщение на информацията от стратегическите карти на шума в района, обхванат от плановете за действие относно шума, включително оценка за броя на изложените на шум лица, както и установените проблеми и ситуации, в които има нужда от подобряне. |
| 6.5.7.1. Идентификатор на железопътната линия | Уникален идентификатор, определен за железопътна линия, която е включена в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.5.7.2. Експозиция в съответствие с L_{den} 55 | Брой на лицата, изложени на шум с нива по-големи или равни на 55 dB за индикатора L_{den} в зоната, обхваната от плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.5.7.3. Експозиция в съответствие с L_{night} 50 | Брой на лицата, изложени на шум с нива по-големи или равни на 50 dB за индикатора L_{night} в зоната, обхваната от плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.5.7.4. Експозиция в съответствие с друг индикатор | Брой на лицата, изложени на шум съгласно индикатор, различен от L_{den} и L_{night}, който е предвиден в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.5.7.5. Ситуация, която трябва да се подобри | Описание на установените проблеми и ситуации, в които има нужда от подобряне. | Задължително. — за описание на критерийте за уточняване на приоритета, използвани за разработване на плана за действие относно шума. |
| 6.5.8. Мерките за намаляване на шума обхващат мерки за управление или намаляване на шума, които вече са в сила или са в процес на подготовка, както и описание на всички действия в зоната, обхваната от плана за действие, които компетентните органи възнамеряват да предприемат през следващите пет години. |
| 6.5.8.1. Идентификатор на железопътната линия | Уникален идентификатор, определен за железопътна линия, която е включена в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.5.8.2. | Съществуваща мярка | Мерки за намаляване на шума, които вече съществуват при приемането на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.5.8.3. | Подробни данни за планираната мярка | Описание на мерките за намаляване на шума, които ще бъдат приложени в рамките на плана за действие, и на очакванияте от тях ползи. | Задължително. |
| 6.5.8.4. | Разходи за планираните мерки | Разходи за изпълнението на предвидените мерки. | Незадължително. |
| 6.5.8.5. | Мярка, включена в планираните разходи | Мерките за намаляване на шума, които са включени в оценката на разходите. | Незадължително. |
6.5.9. Намаляването на броя на засегнатите лица съдържа прогнозите за намаляването на броя на засегнатите лица, включително на лицата, изпитващи здравни проблеми вследствие на шума, което компетентните органи възприемат като постигнат през следващите пет години.
| 6.5.9.1. | Идентификатор на железопътната линия | Уникален идентификатор, определен за железопътна линия, която е включена в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.5.9.2. | Брой на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума | Оценка за броя на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума в зоната, обхваната от плана за действие. | Задължително, ако не е докладвано нищо по някоя от точките от 6.5.9.4 до 6.5.9.6. |
| 6.5.9.3. | Обяснение за оценката на броя на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума | Обяснителен текст относно методиката, използвана за оценка на броя на лицата, облагодетелствани от намаляването. | Задължително, ако не е докладвано нищо по някоя от точките от 6.5.9.4 до 6.5.9.6. |
| 6.5.9.4. | Намаляване на броя на лицата, изпитващи силен дискомфорт | Оценка за намаляването на броя на лицата, изпитващи силен дискомфорт, в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
| 6.5.9.5. | Намаляване на броя на лицата, изпитващи сериозни смущения на съня | Оценка за намаляването на броя на лицата, изпитващи сериозни смущения на съня, в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
| 6.5.9.6. | Намаляване на случаите на исхемична болест на сърцето | Оценка на намаляването на броя на лицата с повишен риск от исхемична болест на сърцето в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
| 6.5.9.7. | Намаляване на броя на лицата, засегнати от други въздействия върху здравето | Информация за всяко друго значимо въздействие на шума върху здравето, за което е извършена оценка в плана за действие, в зоната, обхваната от този план. | Незадължително. |
| 6.5.9.8. | Обяснение относно въздействието върху здравето | Информация за методите за оценка на вредните въздействия. | Незадължително. |
| 6.5.9.9. | Оценка за разходите и ползите | Оценка за разходите и ползите от мерките, описани в плана за действие. | Незадължително. |
6.5.10. Дългосрочна стратегия
Указание дали в плана за действие относно шума е включена дългосрочна стратегия за намаляване на шумовото замърсяване и обяснение на стратегията.
Задължително.
6.5.11. Оценка за общите разходи
Оценка за общите разходи за плана за действие.
Незадължително.
6.5.12. Тихи зони
Уточнение дали в плана за действие относно шума са описани тихи зони.
Задължително.
6.5.13. Механизъм за изпълнение
Описание на предвидените разпоредби за оценка на изпълнението на плана за действие относно шума.
Задължително.
6.5.14. Оценка на резултатите
Описание на начина, по който се оценяват резултатите от плана за действие относно шума.
Задължително.
6.6. Зона, обхваната от плана за действие относно шума за главни железопътни линии
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 6.6.1. Идентификатор на план за действие относно шума | Уникален идентификатор, определен за всеки план за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.6.2. inspireId | Външен идентификатор на пространствения обект (зона, обхваната от плана за действие относно шума за главни железопътни линии). | Задължително. |
| 6.6.3. Геометрия | Пространствен обхват на зоната, обхваната от план за действие относно шума за главни железопътни линии. | Задължително. |
| 6.6.4. Допълнителна информация съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията | Допълнителни атрибути като вид на зоната, специализирани вид на зоната, област на екологията, право основание, период на определяне, компетентен орган, информация за жизнения цикъл. | Задължително. |
6.7. План за действие относно шума за главни пътища
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 6.7.1. Идентификатор на план за действие относно шума | Уникален идентификатор, определен за всеки план за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.7.2. Главни пътища, включени в плана за действие относно шума | Посочване на главните пътища, включени в плана за действие относно шума, чрез идентификатори на пътищата или на териториални единици за статистически цели. | Задължително. |
| 6.7.3. Идентификатор на компетентния орган | Уникален идентификатор на компетентния орган, отговарящ за разработването, събирането или одобряването на плановете за действие. | Задължително. |
| 6.7.4. Информация за правния контекст на плана за действие относно шума. | | |
| 6.7.4.1. Начална дата на плана за действие относно шума | Дата на приемане на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.7.4.2. Крайна дата (за прилагане) на плана за действие относно шума | Дата, на която се очаква планът за действие относно шума да бъде приложен. | Незадължително. |
| 6.7.4.3. Документ, съдържащ плана за действие | Подробни данни за документа, съдържащ плана за действие. | Незадължително. |
| 6.7.4.4. Допълнително описание | Допълнителна информация относно правната рамка на плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.7.5. Границни стойности | Информация за действащите гранични стойности на шума, които се вземат предвид при оценката и изпълнението на действията за управление и намаляване на шума. Посочва се една от следните две възможности: — връзка към съществуващия доклад за граничните стойности на шума, или — информация за други гранични стойности на шума, използвани като критерии за оценка и прилагане на действия за управление и намаляване на шума в зоната, обхваната от плана за действие. | Задължително. |
| 6.7.6. Информация за обществената консултация по предложения план за действие относно шума. | | |
| 6.7.6.1. Резюме на документацията за обществената консултация | Резюме на документацията за обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.7.6.2. Период на обществената консултация | Начална и крайна дата на периода на обществена консултация. | Задължително. |
| 6.7.6.3. Средства за обществената консултация | Средствата, използвани за извършване на консултациите с обществеността и достигане до различните заинтересовани страни. | Задължително. |
| 6.7.6.4. Вид заинтересовани страни | Вид на заинтересованите страни, участващи в обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.7.6.5. Брой участници | Брой на лицата, участвали в обществената консултация. | Незадължително. |
| 6.7.6.6. Получени коментари | Обяснение дали са били получени коментари в процеса на обществена консултация. | Задължително. |
| 6.7.6.7. Преразглеждане на плана за действие относно шума | Обяснение на начина, по който е извършено преразглеждането на плана за действие относно шума, и как коментарите са били взети предвид след приключването на процеса на обществена консултация. | Задължително. |
6.7.7. Резултатите от картографирането на шума включват обобщение на информацията от стратегическите карти на шума в района, обхванат от плановете за действие относно шума, включително оценка за броя на изложените на шум лица, както и установените проблеми и ситуациите, в които има нужда от подобрение.
| 6.7.7.1. Идентификатор на пътя | Уникален идентификатор, определен за път, който е включен в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
|---------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|------------------|
| 6.7.7.2. Експозиция в съответствие с $L_{den}$ 55 | Брой на лицата, изложени на шум с нива по-големи или равни на 55 dB за индикатора $L_{den}$ в зоната, обхваната от плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.7.7.3. Експозиция в съответствие с $L_{night}$ 50 | Брой на лицата, изложени на шум с нива по-големи или равни на 50 dB за индикатора $L_{night}$ в зоната, обхваната от плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.7.7.4. Експозиция в съответствие с друг индикатор | Брой на лицата, изложени на шум съгласно индикатор, различен от $L_{den}$ и $L_{night}$, който е предвиден в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
| 6.7.7.5. Ситуация, която трябва да се подобри | Описание на установените проблеми и ситуациите, в които има нужда от подобрение. | Задължително. Незадължително — за описание на критериите за уточняване на приоритета, използвани за разработване на плана за действие относно шума. |
6.7.8. Мерките за намаляване на шума обхващат мерки за управление или намаляване на шума, които вече са в сила или са в процес на подготовка, както и описание на всички действия в зоната, обхваната от плана за действие, които компетентните органи възнамеряват да предприемат през следващите пет години.
| 6.7.8.1. Идентификатор на пътя | Уникален идентификатор, определен за път, който е включен в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
|---------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|------------------|
| 6.7.8.2. Съществуваща мярка | Мерки за намаляване на шума, които вече съществуват при приемането на плана за действие относно шума. | Задължително. |
| 6.7.8.3. Подробни данни за планираната мярка | Описание на мерките за намаляване на шума, които ще бъдат приложени в рамките на плана за действие, и на очакванияте от тях ползи. | Задължително. |
| 6.7.8.4. Разходи за планираните мерки | Разходи за изпълнението на предвидените мерки. | Незадължително. |
| 6.7.8.5. Мярка, включена в планираните разходи | Мерките за намаляване на шума, които са включени в оценката на разходите. | Незадължително. |
6.7.9. Намаляването на броя на засегнатите лица съдържа прогнозите за намаляването на броя на засегнатите лица, включително на лицата, изпитващи здравни проблеми вследствие на шума, което компетентните органи възнамеряват да постигнат през следващите пет години.
| 6.7.9.1. Идентификатор на пътя | Уникален идентификатор, определен за път, който е включен в плана за действие относно шума. | Незадължително. |
|---------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|------------------|
| 6.7.9.2. Брой на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума | Оценка за броя на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума в зоната, обхваната от плана за действие. | Задължително, ако не е докладвано нищо по някоя от точките от 6.7.9.4 до 6.7.9.6. |
6.7.9.3. Обяснение за оценката на броя на лицата, облагодетелствани от намаляването на шума
| Обяснителен текст относно методиката, използвана за оценка на броя на лицата, облагодетелствани от намаляването. | Задължително, ако не е докладвано нищо по някоя от точките от 6.7.9.4 до 6.7.9.6. |
|---|---|
6.7.9.4. Намаляване на броя на лицата, изпитващи силен дискомфорт
| Оценка за намаляването на броя на лицата, изпитващи силен дискомфорт, в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
|---|---|
6.7.9.5. Намаляване на броя на лицата, изпитващи сериозни смущения на съня
| Оценка за намаляването на броя на лицата, изпитващи сериозни смущения на съня, в зоната, обхваната от плана за действие. | Незадължително. |
|---|---|
6.7.9.6. Намаляване на случаите на исхемична болест на сърцето
| Информация за всеки друго значимо въздействие на шума върху здравето, за което е извършена оценка в плана за действие, в зоната, обхваната от този план. | Незадължително. |
|---|---|
6.7.9.7. Обяснение относно въздействието върху здравето
| Информация за методите за оценка на вредните въздействия. | Незадължително. |
|---|---|
6.7.9.8. Оценка за разходите и ползите
| Оценка за разходите и ползите от мерките, описани в плана за действие. | Незадължително. |
|---|---|
6.7.9.9. Дългосрочна стратегия
| Указание дали в плана за действие относно шума е включена дългосрочна стратегия за намаляване на шумовото замърсяване и обяснение на стратегията. | Задължително. |
|---|---|
6.7.9.10. Оценка за общите разходи
| Оценка за общите разходи за плана за действие. | Незадължително. |
|---|---|
6.7.9.11. Тихи зони
| Уточнение дали в плана за действие относно шума са описани тихи зони. | Задължително. |
|---|---|
6.7.9.12. Механизъм за изпълнение
| Описание на предвидените разпоредби за оценка на изпълнението на плана за действие относно шума. | Задължително. |
|---|---|
6.7.9.13. Оценка на резултатите
| Описание на начина, по който се оценяват резултатите от плана за действие относно шума. | Задължително. |
|---|---|
6.8. Зона, обхваната от плана за действие относно шума за главни птици
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|---|---|---|
6.8.1. Идентификатор на план за действие относно шума
| Уникален идентификатор, определен за всеки план за действие относно шума. | Задължително. |
6.8.2. inspireId
Външен идентификатор на пространствения обект (зона, обхваната от план за действие относно шума за главни пътища).
Задължително.
6.8.3. Геометрия
Пространствен обхват на зоната, обхваната от план за действие относно шума за главни пътища.
Задължително.
6.8.4. Допълнителна информация съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията
Допълнителни атрибути като вид на зоната, специализиран вид на зоната, област на екологията, правно основание, период на определяне, компетентен орган, информация за жизнения цикъл.
Задължително.
Раздел 7
Определяне на тихи зони в агломерации или извън населени места
7.1. Тихи зони в агломерации или извън населени места
Бележка: относно информацията по 7.1, ако не е определена тиха зона, не се докладва информация.
| Данни за докладване | Съдържание | Задължителен или незадължителен характер на докладването |
|----------------------|------------|----------------------------------------------------------|
| 7.1.1. Идентификатор на тихата зона | Уникален идентификатор, определен за всяка тиха зона. | Задължително. |
| 7.1.2. Наименование на тихата зона | Наименование на тихата зона. | Незадължително. |
| 7.1.3. Вид на тихата зона | Описание на характеристиките на тихата зона, например „природен резерват“, „детска площадка“, „зелена площ“. | Задължително. |
| 7.1.4. Документация за тихата зона | Всяка налична документация, свързана с определянето на границите на описаната тиха зона. | Незадължително. |
| 7.1.5. Идентификатор на агломерацията | Уникален идентификатор на агломерацията, където е разположена описаната тиха зона. | Задължително, ако тихата зона е в агломерация. |
| 7.1.6. Защита от източници на шум | Определя източниците на шум, срещу които е защитена тихата зона. | Незадължително. |
| 7.1.7. Защита от други източници на шум | Допълнителни източници на шум, срещу които е защитена тихата зона. | Незадължително. |
| 7.1.8. Препазни мерки | Мерки за защита на определената тиха зона от шум. | Задължително. |
| 7.1.9. Идентификатор на план за действие относно шума | Уникален идентификатор на плана за действие относно шума, който включва защита или опазване на тиха зона. | Задължително, ако тихата зона е включена в план за действие относно шума. |
| 7.1.10. inspireId | Външен идентификатор на пространствения обект (тиха зона). | Задължително. |
| 7.1.11. Геометрия | Пространствен обхват на тихата зона. | Задължително. |
| 7.1.12. Допълнителна информация съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията | Допълнителни атрибути като вид на зоната, специализиран вид на зоната, област на екологията, правно основание, период на определяне, компетентен орган, информация за жизнения цикъл. | Задължително. | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D1967/32021D1967_BG.pdf | 36 |
32021R0876 | category15 | 2021 | bg | РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/876 НА КОМИСИЯТА
от 31 май 2021 година
за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1907/2006 по отношение на заявленията за разрешение и докладите за преразглеждане за употребите на вещества в производството на резервни части за изделия, които вече не се произвеждат, и в ремонта на изделия и съставни продукти, които вече не се произвеждат, и за изм | енение на Регламент (ЕО) № 340/2008
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като възприе Договора за функционирането на Европейския съюз,
като възприе Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (1), и по-специално член 74, параграф 1 и член 132 от него,
като има предвид, че:
(1) В член 56, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 за пускането на пазара и употребата на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, които са включени в приложение XIV към същия регламент, е определено изискване за разрешение. В някои случаи спазването на това изискване представлява значителна административна тежест за предприятията. В своето съобщение от 18 юни 2014 г., озаглавено „Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи“ (2), Комисията оповести, че обмисля опростяване на процеса на даване на разрешения за някои конкретни случаи. Опростяването на заявленията за пролонгация употреба на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в резервни части за изделия, които вече не се произвеждат, беше набелязано като едно от действията в съобщението на Комисията от 5 март 2018 г., озаглавено „Общ доклад на Комисията относно функционирането на REACH и преглед на някои елементи“ (3).
(2) В съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Завършване на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (4), се посочва, че удължаването на срока на използване на продуктите чрез поправка спомага да се предотвратява разхищаването. В Заключенията си от 20 юни 2016 г. относно посочения план за действие (5) Съветът приканва Комисията да проучи какви инициативи могат да се предприемат на равнище ЕС в интерес на удължаване на срока на използване на продуктите, например чрез стимулиране на наличието на резервни части.
(3) За да се избегне преждевременното излизане от употреба на изделията или съставните продукти (6), които вече не се произвеждат след датите на забрана, посочени в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, резервните части, както и веществата и смесите, които са необходими за ремонта на такива изделия или съставни продукти, трябва да продължат да се предоставят на пазара и да се използват. Ако вещество, включено в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, е било използвано за производството на такива изделия или съставни продукти и след датата на забрана резервната част не може да бъде произведена или продуктът не може да бъде ремонтиран, без да се използва посоченото вещество, изискванията по отношение на съдържанието на заявлението за разрешение и на доклада за преразглеждане на разрешение за такива употреби следва да се пояснят, за да се опростят тези заявления за разрешение.
(1) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.
(2) COM(2014) 368 final.
(3) COM(2018) 116 final.
(4) COM(2015) 614 final.
(5) „Завършване на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ — Заключения на Съвета от 20 юни 2016 г., ST 10518 2016 INT.
(6) „Съставни продукти“ съгласно описанието в решението на Съда от 10 септември 2015 г., Fédération des entreprises du commerce et de la distribution (FCD) и Fédération des magasins de bricolage et de l’aménagement de la maison (FMB), C-106/14, ECLI:EU:C:2015:576, точки 48—54.
Що се отнася до анализа на алтернативите, посочен в член 62, параграф 4, буква д) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, представянето на обосновка, която доказва, че изделието или съставният продукт вече не се произвежда след датата на забрана, че без резервната част не може да функционира по предназначение и че тази резервна част не може да бъде произведена без веществото, или че изделието или съставният продукт не може да се ремонтира, без да се използва веществото, следва да се счита за достатъчно, за да може да се направи заключение, че няма подходящи алтернативи. Тъй като употребата на веществото в производството на такива резервни части или в ремонта на такива изделия или съставни продукти постепенно ще намалява, понеже то е предназначено да се използва в продукт, който вече не се произвежда, а като се има предвид очакваната тенденция към намаляване, разходите за заместване, свързани с научноизследователска и развойна дейност, изпитване, квалифициране, както и за въвеждане в промишлен масшаб на възможни алтернативи вероятно ще бъдат високи, такава разпоредба се счита за обоснована.
Подобно на това обосновката, която доказва, че изделието или съставният продукт вече не се произвежда след датата на забрана, че без резервната част не може да функционира по предназначение и че тази резервна част не може да бъде произведена без веществото, или че изделието или съставният продукт не може да се ремонтира, без да се използва веществото, следва да се счита за достатъчна за доказване на социално-икономическите ползи от употребата на веществото в социално-икономическия анализ, посочен в член 62, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Липсата на резервни части или невъзможността изделиета или съставните продукти, които вече не се произвеждат, да бъдат ремонтирани без това вещество, би довела до преждевременното излизане от употреба на тези изделия или съставни продукти преди края на сроковете на използването им и следователно и до тяхното преждевременно изваждане от употреба, което вероятно ще породи високи разходи за операторите, потребителите или обществото. Освен това броят на употребите и количествата от веществото, използвани за такива резервни части, се очаква да намаляват, а това ще доведе до намаляване на въздействието върху здравето на човека и върху околната среда, което е свързано с експозицията спрямо използваното вещество или с неговата емисия. Поради това е целесъобразно съдържанието на социално-икономическия анализ, посочен в член 62, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, да се предоставя от заявителя в кратка форма. Това не засяга съобразяването с риска, който произтича от употребата на веществото за здравето на човека или за околната среда, и необходимостта заявителят да докаже, че социално-икономическите ползи са по-големи от този риск.
Пояснението на съдържанието на заявленията за разрешение за употребата на дадено вещество в производството на резервни части за ремонт или в ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат или на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, следва да води до намаляване на работното натоварване на Европейската агенция по химикали („Агенцията”) при оценяването на заявленията за разрешение в тези специфични случаи. Такъв, който се събира за такива заявления, следва да са същите с очакваното работно натоварване на Агенцията в такива случаи и следователно — да са по-ниски в сравнение с таките, които се събират за заявленията за други употреби. Поради същите причини таксите, които се прилагат за преразглеждането на разрешения, предоставени за посочените употреби, следва да се намалят в същата пропорция.
Поради това Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията (7) следва да бъде съответно изменен.
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006.
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
С настоящия регламент се изпълняват член 61, параграф 1, член 62, параграф 4, буква д) и член 62, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 по отношение на заявленията за разрешение и докладите за преразглеждане за всяка от допуснатите употреби на ладено вещество в производството на резервни части като изделия или като съставни продукти за ремонт или на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат или на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, следва да води до намаляване на работното натоварване на Европейската агенция по химикали („Агенцията”) при оценяването на заявленията за разрешение в тези специфични случаи. Такъв, който се събира за такива заявления, следва да са същите с очакваното работно натоварване на Агенцията в такива случаи и следователно — да са по-ниски в сравнение с таките, които се събират за заявленията за други употреби. Поради същите причини таксите, които се прилагат за преразглеждането на разрешения, предоставени за посочените употреби, следва да се намалят в същата пропорция.
(7) Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 г. относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ L 107, 17.4.2008 г., стр. 6).
б) ремонта на изделия или съставни продукти, чието производство е престанало или ще престане преди датата на забрана за даденото вещество, посочена в приложение XIV, когато това вещество е било използвано в производството на тези изделия или съставни продукти и те не могат да бъдат ремонтирани, без да се използва това вещество („ремонт на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат”).
Член 2
1. Заявлението за разрешение съгласно член 62 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 за употребата на дадено вещество в производството на резервни части, които вече не се произвеждат, или в ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, се счита за отговарящо на изискванията на член 62, параграф 4, буква д) от същия регламент, когато включва следното:
а) описание и анализ на функцията на веществото; и
б) обосновка, която доказва, че условията, определени съответно в буква а) или буква б) от член 1 от настоящия регламент, са изпълнени.
2. Заявлението за разрешение съгласно член 62 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 за употребата на дадено вещество в производството на резервни части, които вече не се произвеждат, или в ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, се счита за отговарящо на изискванията на член 62, параграф 5, буква а) от същия регламент, когато включва следното:
а) кратко описание на въздействията върху здравето на човека или върху околната среда в съответствие с информацията, представена в доклада за безопасност на химическото вещество;
б) кратко описание на социално-икономическите ползи от употребата, за която се подава заявлението, включително обосновка, която доказва, че условията, определени съответно в буква а) или буква б) от член 1 от настоящия регламент, са изпълнени;
в) заключение, основаващо се на сравнение на рисковете и ползите от употребата на веществото, за която се подава заявлението, според описаното в букви а) и б) от настоящия параграф.
3. Когато заявлението за разрешение се подава за употребата на дадено вещество в производството на резервни части, които вече не се произвеждат, или в ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, информацията, посочена в параграфи 1 и 2 от настоящия член, заедно с всякакви сведения от трети страни относно възможни алтернативи, представени в съответствие с член 64, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, са достатъчни за целите на оценката на социално-икономическите фактори и пригодността на алтернативите, свързани с употребата на веществото.
4. Параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се прилагат mutatis mutandis към докладите за преразглеждане, представени съгласно член 61, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 по отношение на разрешение, предоставено за употребата на дадено вещество в производството на резервни части, които вече не се произвеждат, или в ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат.
5. До 5 юли 2021 г. Европейската агенция по химикали („Агенцията”) публикува специални формати за анализ на алтернативите и социално-икономическия анализ, които да се използват в заявлениета за разрешение за употреба на вещества в производството на резервни части, които вече не се произвеждат, или в ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, както и в докладите за преразглеждане по отношение на предоставено за тези употреби разрешение, подадени в съответствие с настоящия регламент, като се отразят елементите, посочени в параграфи 1 и 2.
Член 3
Регламент (ЕО) № 340/2008 се изменя, както следва:
(1) В член 8, параграф 2, след четвъртата алинея се въвежда следната алинея:
„Агенцията събира намалена такса, както е определено в точка 2 от приложение VI към настоящия регламент, за заявления за разрешение за употреба на вещества в производството на резервни части, които вече не се произвеждат, за ремонт на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, както е описано в член 1, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/876 на Комисията (*), и в ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, както е описано в член 1, буква б) от същия регламент, подадени в съответствие със същия регламент за изпълнение.
(*) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/876 на Комисията от от 31 май 2021 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1907/2006 по отношение на заявленията за разрешение и докладите за преразглеждане за употребите на вещества в производството на резервни части за изделия, които вече не се произвеждат, и в ремонта на изделия и съставни продукти, които вече не се произвеждат, и за изменение на Регламент (ЕО) № 340/2008 (ОВ 192).“
(2) В член 9, параграф 2, след четвъртата алинея се вмъква следната алинея:
„Агенцията събира намалена такса, както е определено в точка 2 от приложение VII към настоящия регламент, за заявления за разрешение за употреби на вещества в производството на резервни части, които вече не се произвеждат, за ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, както е описано в член 1, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/876 на Комисията, и в ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, както е описано в член 1, буква б) от същия регламент, подадени в съответствие със същия регламент за изпълнение.”
(3) Приложения VI и VII се заменят с текста, поместен в приложението към настоящия регламент.
Член 4
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 31 май 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
ПРИЛОЖЕНИЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Такси за заявления за разрешение съгласно член 62 от Регламент (ЕО) № 1907/2006
1. Такси за заявления за разрешение.
Таблица 1
| Стандартни такси |
|-------------------|
| Основна такса | 54 100 EUR |
| Допълнителна такса за всяко вещество | 10 820 EUR |
| Допълнителна такса за всяка употреба | 48 690 EUR |
Таблица 2
| Намалени такси за средни предприятия |
|---------------------------------------|
| Основна такса | 40 575 EUR |
| Допълнителна такса за всяко вещество | 8 115 EUR |
| Допълнителна такса за всяка употреба | 36 518 EUR |
Таблица 3
| Намалени такси за малки предприятия |
|--------------------------------------|
| Основна такса | 24 345 EUR |
| Допълнителна такса за всяко вещество | 4 869 EUR |
| Допълнителна такса за всяка употреба | 21 911 EUR |
Таблица 4
| Намалени такси за микропредприятия |
|-------------------------------------|
| Основна такса | 5 410 EUR |
| Допълнителна такса за всяко вещество | 1 082 EUR |
| Допълнителна такса за всяка употреба | 4 869 EUR |
2. Такси за заявления за разрешение за употреби на вещества в производството на резервни части, които вече не се произвеждат, или в ремонт на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, както е посочено в член 8, параграф 2, пета алинея.
Таблица 1
| Стандартни такси |
|-------------------|
| Основна такса | 27 050 EUR |
| Допълнителна такса за всяко вещество | 5 410 EUR |
| Допълнителна такса за всяка употреба | 24 345 EUR |
Таблица 2
Намалени такси за средни предприятия
| Основна такса | 20 287 EUR |
|---------------|------------|
| Допълнителна такса за всяко вещество | 4 057 EUR |
| Допълнителна такса за всяка употреба | 18 259 EUR |
Таблица 3
Намалени такси за малки предприятия
| Основна такса | 12 172 EUR |
|---------------|------------|
| Допълнителна такса за всяко вещество | 2 434 EUR |
| Допълнителна такса за всяка употреба | 10 955 EUR |
Таблица 4
Намалени такси за микропредприятия
| Основна такса | 2 705 EUR |
|---------------|------------|
| Допълнителна такса за всяко вещество | 541 EUR |
| Допълнителна такса за всяка употреба | 2 434 EUR |
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Плащания за преразглеждане на разрешение съгласно член 61 от Регламент (ЕО) № 1907/2006
1. Плащания за преразглеждане на разрешение.
Таблица 1
Стандартни плащания
| Основно плащане | 54 100 EUR |
|-----------------|------------|
| Допълнително плащане за всяко вещество | 10 820 EUR |
| Допълнително плащане за всяка употреба | 48 690 EUR |
Таблица 2
Намалени плащания за средни предприятия
| Основно плащане | 40 575 EUR |
|-----------------|------------|
| Допълнително плащане за всяко вещество | 8 115 EUR |
| Допълнително плащане за всяка употреба | 36 518 EUR |
Таблица 3
Намалени плащания за малки предприятия
| | |
|------------------|---------------|
| Основно плащане | 24 345 EUR |
| Допълнително плащане за всяко вещество | 4 869 EUR |
| Допълнително плащане за всяка употреба | 21 911 EUR |
Таблица 4
Намалени плащания за микропредприятия
| | |
|------------------|---------------|
| Основно плащане | 5 410 EUR |
| Допълнително плащане за всяко вещество | 1 082 EUR |
| Допълнително плащане за всяка употреба | 4 869 EUR |
2. Плащания за преразглеждане на разрешение, предоставено за употреби на вещества в производството на резервни части, които вече не се произвеждат, или в ремонта на изделия или съставни продукти, които вече не се произвеждат, както е посочено в член 9, параграф 2, пета алинея.
Таблица 1
Стандартни плащания
| | |
|------------------|---------------|
| Основно плащане | 27 050 EUR |
| Допълнително плащане за всяко вещество | 5 410 EUR |
| Допълнително плащане за всяка употреба | 24 345 EUR |
Таблица 2
Намалени плащания за средни предприятия
| | |
|------------------|---------------|
| Основно плащане | 20 287 EUR |
| Допълнително плащане за всяко вещество | 4 057 EUR |
| Допълнително плащане за всяка употреба | 18 259 EUR |
Таблица 3
Намалени плащания за малки предприятия
| | |
|------------------|---------------|
| Основно плащане | 12 172 EUR |
| Допълнително плащане за всяко вещество | 2 434 EUR |
| Допълнително плащане за всяка употреба | 10 955 EUR |
Таблица 4
Намалени плащания за микропредприятия
| Основно плащане | 2 705 EUR |
|-----------------|-----------|
| Допълнително плащане за всяко вещество | 541 EUR |
| Допълнително плащане за всяка употреба | 2 434 EUR |
BG Официален вестник на Европейския съюз L 192/10 1.6.2021 г. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021R0876/32021R0876_BG.pdf | 8 |
32021D0973 | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/973 НА КОМИСИЯТА
от 1 юни 2021 година
за потвърждение или изменение на предварителното изчисление на средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии за производителите на пътнически леки автомобили и леки търговски превозни средства за календарната 2019 година и за производителя на пътнически леки автомобили Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG | и групата на Volkswagen, за календарните години 2014 — 2018 в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер C(2021)3682)
(само текстовете на английски, естонски, италиански, немски, нидерландски, унгарски, френски, чешки и шведски език са автентични)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO₂ от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 (1), и по-специално член 7, параграф 5, втора алинея
като има предвид, че:
(1) В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/631 и с оглед на целите за специфичните емисии и средните специфични емисии за календарната 2019 г. — с регламенти (ЕО) № 443/2009 (2) и (ЕС) № 510/2011 (3), от Комисията се изисква всяка година да определи средните специфични емисии на CO₂ и целта за специфичните емисии за всеки производител, отговорен за регистрираните в Съюза, Ислания, Норвегия и Обединеното кралство нови леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства, както и за всяка група от производители. Въз основа на това са установени резултатите на производителите или на групите от производители по отношение на спазването на задължението им да не надвишават съответните си цели за специфичните емисии.
(2) Подробните данни, които следва да се използват при изчисляването на средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии за календарната 2019 година, се основават на данните на докладващите органи за регистрациите на нови леки пътнически автомобили и на нови леки търговски превозни средства.
(3) Всички държави членки предложиха на Комисията своите данни за 2019 г. макар и в някои случаи с известно забавяне спрямо крайния срок за докладване 28 февруари 2020 г. В случаите, в които проверката на данните от страна на Комисията показва, че някои данни липсват или са очевидно неправилни, Комисията се свърза със съответните докладващи органи и с тяхното съгласие коригира или допълва по съответен начин данните. Когато не е било постигнато съгласие с даден докладващ орган, препарата на данни, подадени от тази държава, не са коригирани.
(1) ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 13.
(2) Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO₂ от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO₂ от лекотоварните превозни средства (ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1).
На 26 юни 2020 г. Комисията публикува предварителните данни и съобщи на 91 производители на леки пътнически автомобили и на 61 производители на леки търговски превозни средства, а също така и на съответните групи предварителните изчисления на техните средни специфични емисии на CO₂ и техните цели за специфични емисии за 2019 г.
Предварителните данни, съобщени от Комисията, включват корекционните коефициенти, както за пътническите леки автомобили, изчислени в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1153 на Комисията (1), така и за леките търговски превозни средства, изчислени в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1152 на Комисията (2). Определението на корекционните коефициенти е част от корелационните процедури, установени с цел да се отрази промяната в регламентираната процедура за измерване на специфичните емисии на CO₂. Те служат да се гарантира, че процедурните допустими отклонения, необходими за коректирането на стойностите на емисиите на CO₂, се прилагат по предназначение, а не като средство за изкуствено занижаване на тези стойности.
Корекционният коефициент се изчислява въз основа на коефициентите на отклонение и проверочните коефициенти, определени за статистическа извадка от превозни средства, която следва да е представителна за автомобилния парк на производителя от нови превозни средства.
Производителите бяха помолени да проверят предварителните данни в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 443/2009 и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 510/2011, и да специфично коефициентите на отклонение и проверочните коефициенти, въз основа на които се изчислява корекционният коефициент, и да уведомят Комисията за евентуални грешки в рамките на три месеца от получаването на уведомлението. 56 производители на леки пътнически автомобили и 24 производители на леки търговски превозни средства подадоха уведомления за грешки. За един производител на пътнически леки автомобили приложимостта на корекционен коефициент за техните средни специфични емисии беше потвърдена. За един производител на леки пътнически автомобили и за един производител на леки търговски превозни средства всички докладвани в предварителния набор от данни превозни средства са извън приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/631.
За останалите производители на леки пътнически автомобили и производители на леки търговски превозни средства, които не са изпратили уведомления за грешки в наборите от данни или са отговорили по друг начин, предварителните данни и предварителните изчисления на средните специфични емисии и на целите за специфични емисии следва да бъдат потвърдени. За един от тези производители на леки търговски превозни средства всички докладвани в предварителния набор от данни превозни средства са извън приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/631.
Комисията провери грешките, за които е получила уведомления от производителите, както и обосновките за тяхното коригиране, като предварителния набор от данни беше потвърден или изменен, според случая. Запазени са само тези записи, които включват стойностите за масата и емисиите на CO₂, които не са изпратили уведомления за грешки в наборите от данни или са отговорили по друг начин, предварителните данни и предварителните изчисления на техните средни специфични емисии беше потвърдена. За един производител на пътнически автомобили и за един производител на леки търговски превозни средства всички докладвани в предварителния набор от данни превозни средства са извън приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/631.
В съответствие с член 4 от регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 следва да се счита, че даден производител е изпълнил своята цел за специфични емисии, когато неговите средни специфични емисии на CO₂, посочени в настоящото решение, не превишават целите му за специфични емисии. За производителите, които са членове на група, съответствието следва да се оценява на нивото на групата в съответствие с член 7, параграф 7 от същите регламенти.
Записите с пълни данни за масата в готовност за движение и за емисиите на CO₂, но с липсващи или неправилни идентификационни номера на превозното средство, следва да бъдат включени в изчислението на целите за специфични емисии и на средните специфични емисии. Въпреки това фактът, че производителите не могат да проверят или коригират тези записи, следва да бъде взет под внимание. Поради това е целесъобразно при определяне на отстоянието от целта на съответния производител да се приложи интервал на грешката.
Интервалът на грешката се изчислява като разлика между отстоянието между средните специфични емисии и целта за специфични емисии, изчислен, като се включат и като се изключат всички регистрирани на превозни средства, които не могат да бъдат проверени от производителя. Независимо дали тази разлика е положителна или отрицателна, интервалът на грешката се прилага така, че винаги да подобрява позицията на производителя по отношение на целта му за специфични емисии.
(*) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1153 на Комисията от 2 юни 2017 г. за установяване на методика за определяне на корелационните параметри, необходими за отразяване на изменението на регламентираната изпитвателна процедура, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1014/2010 (ОВ L 175, 7.7.2017 г., стр. 679).
(**) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1152 на Комисията от 2 юни 2017 г. за установяване на методика за определяне на корелационните параметри, необходими за отразяване на изменението на регламентираната изпитвателна процедура по отношение на леки търговски превозни средства и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 293/2012 (ОВ L 175, 7.7.2017 г., стр. 644).
Когато след отчитане на интервала на грешката отстоянието от целта на производител или на група, според случая, е над нула, се начислява такса за извършено количество емисии в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2019/631. Такъв е случай при четирима производители на пътнически леки автомобили: Automobili Lamborghini S.p.A., Bentley Motors Ltd, Maserati S.p.A. и Ssangyong Motor Company и за един производител на леки търговски превозни средства — Ssangyong Motor Company. Таката за извършено количество емисии се изчислява в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/631.
В съответствие с член 2, параграф 4 от регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕО) № 510/2011 производителите, отговорни за по-малко от 1 000 регистрация на нови превозни средства за съответната календарна година, са освободени от изпълнението на целта за специфични емисии. Целесъобразно е обаче да се изчислят и докладват средните им специфични емисии, също както и броят на регистрираните нови превозни средства.
След задълбочено проучване бяха получени задоволителни разяснения от производителя на пътнически леки автомобили Dr. Ing. h. c. F. Porsche AG, въз основа на които предварителните данни за календарните години 2014 — 2019 бяха изменени за този производител. В този контекст предварителните данни за тези календарни години следва да се считат за потвърдени за този производител и за групата Volkswagen, на която е член.
В съответствие с член 12 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 на Комисията (1), Комисията провеже нарочна проверка на намалението на емисиите на CO₂, сертифицирано по отношение на Решение за изпълнение 2013/341/ЕС (2) на Комисията и Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158 на Комисията (3). Проверката установи удовлетворителни резултати по отношение на намалението на емисиите на CO₂, сертифицирано по отношение на Решение за изпълнение 2013/341/ЕС. Въпреки това, с оглед на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158 е открита разлика между сертифицираното намаление на CO₂ от два ефективни алтернатора, монтирани в превозни средства, произведени от Daimler AG, и провереното от Комисията, съответно 9 % и 23 %. Комисията уведоми Daimler AG за установените отклонения и привързана производителя да представи доказателства за точността на сертифицираните намаления на CO₂.
Въз основа на информацията, предоставена от Daimler AG, Комисията констатира, че разликата в намаленията се дължи на разлика в начина, по който е била приложена методиката на изпитване за целите на сертифицирането и за проверката на намалението на CO₂. По-конкретно, проведено е разработване на високоефективните алтернатори преди изпитването за сертифициране, макар че методиката на изпитване, посочена в Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158, не предвижда, нито разрешава, специално разработване на ефективните алтернатори извън изпитването за сертифициране.
Съгласно член 12 от регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕО) № 510/2011, за да може намалението на CO₂ от иновативни технологии да се вземе предвид при изчисляването на средните специфични емисии на производителя през 2019 г., това намаление трябва да има доказан принос за намаляването на CO₂, в съответствие с методика на изпитване, която може да осигури проверими, възпроизводими и съпоставими резултати. Тъй като сертифицираното намаление на CO₂ от два високоефективни алтернатора в някои превозни средства, произведени от Daimler AG, не беше потвърдено от проверката, извършена въз основа на методиката на изпитване, посочена в Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158, сертифицираното намаление на CO₂, дължащо се на тези екологични иновации и възлизащо на 0,102 g CO₂/km на нивото на автомобилния парк на Daimler AG, следва да не се взема предвид при изчисляването на средните специфични емисии на този производител. На същата основа намалението на CO₂, дължащо се на тези екологични иновации и възлизащо на 0,101 g CO₂/km на нивото на автомобилния парк на групата Daimler AG, следва да не се взема предвид при изчисляването на средните специфични емисии на групата.
Стоимостите, свързани с резултатите на даден производител, както са потвърдени или изменени с настоящото решение, могат да бъдат обект на преразглеждане в случай че съответните национални органи потвърдят наличието на несъответствия в стойностите на емисиите на CO₂, предоставени за целите на определяне на спазването от страна на производителя на целта за специфичните емисии,
(*) Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 на Комисията от 25 юли 2011 г. за установяване на процедура за одобрение и сертификация на иновативни технологии за намаляване на емисиите на CO₂ от пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейската парламент и на Съвета (ОВ L 194, 26.7.2011 г., стр. 19).
(1) Решение за изпълнение 2013/341/ЕС на Комисията от 27 юни 2013 г. за одобряване на алтернатора Valeo с ефективна генерация (Valeo Efficient Generation Alternator) като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO₂ от пътнически леки автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейската парламент и на Съвета (ОВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 98).
(2) Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158 на Комисията от 30 януари 2015 г. за одобряване на два високоефективни алтернатора на Robert Bosch GmbH като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO₂ от леки пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейската парламент и на Съвета (ОВ L 26, 31.1.2015 г., стр. 31).
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Стойностите, свързани с резултатите на производителите на пътнически леки автомобили за календарната 2019 г., са дадени в приложение I.
2. Стойностите, свързани с резултатите на производителите на леки търговски превозни средства за календарната 2019 г., са дадени в приложение II.
3. Стойностите, свързани с резултатите на Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG и групата Volkswagen като производители на пътнически леки автомобили, по отношение на календарните години 2014—2017, са дадени в приложение III, а по отношение на календарната 2018 година са дадени в приложение IV.
Член 2
Адресати на настоящото решение са следните самостоятелни производители и групи от производители, образувани в съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2019/631:
1) ADAM OPEL GMBH
Bahnhofsplatz 1 IPC 39-13
65423 Rüsselsheim
Германия
2) ADIDOR VOITURES SAS
2/4 Rue Hans List
78290 Croissy-sur-Seine
Франция
3) ALFA ROMEO SPA
C.so Settembrini, 40
Gate 8 – Building 6 – 1st floor – B15N Colonna N47
10135 Torino
Италия
4) ALKE SRL
via Vigonovese 123
35127 Padova
Италия
5) ALPINA BURKARD BOVENSIEPEN GMBH E CO KG
Alpenstraße 35—37
86807 Buchloe
Германия
6) ANHUI JIANGHUAI AUTOMOBILE
Via Lanzo 27
10071 Borgaro Torinese
Италия
7) ASTON MARTIN LAGONDA LIMITED
Представляван в Съюза от:
Aston Martin Lagonda of Europe GmbH,
Unterschweinsteige 2—14
60549 Frankfurt am Main
Германия
8) AUDI AG
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
9) AUDI HUNGARIA MOTOR KFT
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
10) AUDI SPORT GMBH
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
11) AUTOMOBILE DACIA SA
1 Avenue du Golf
78280 Guyancourt Cedex
Франция
12) AUTOMOBILES CITROEN
7, rue Henri Sainte-Claire Deville
92500 Rueil-Malmaison
Франция
13) AUTOMOBILES PEUGEOT
7, rue Henri Sainte-Claire Deville
92500 Rueil-Malmaison
Франция
14) AUTOMOBILI LAMBORGHINI SPA
via Modena 12
40019 Sant'Agata Bolognese (BO)
Италия
15) AVTOVAZ JSC
Представлява в Съюза от:
CS AUTOLADA
211 Konevova
130 00 Prague 3
Чешка република
16) BAYERISCHE MOTOREN WERKE AG
Petuelring 130
80788 München
Германия
17) BEIJING BORGWARD AUTOMOTIVE CO LTD
Kriegsbergstraße 11
70174 Stuttgart
Германия
18) BENTLEY MOTORS LTD
Pyms Lane
CW1 3PL
Crewe Cheshire
Обединено кралство
19) BLUECAR SAS
31—32 quai de Dion Bouton
92800 Puteaux
Франция
20) BMW M GMBH
Petuelring 130
80788 München
Германия
21) BMW Pool
Petuelring 130
80788 München
Германия
22) BUGATTI AUTOMOBILES SAS
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
23) CATERHAM CARS LIMITED
2 Kennet Road
DA1 4QN Dartford
Обединено кралство
24) CNG-TECHNIK GMBH
Niehl Plant, building, Imbert 479
Henry Ford Strasse 1
50735 Köln
Германия
25) DAIMLER AG
Building 120, Mercedesstrasse 120
70546 Stuttgart–Untertuerkheim
Германия
26) DAIMLER Pool (M1)
Представляван в Съюза от:
DAIMLER AG
Building 120, Mercedesstrasse 120
70546 Stuttgart–Untertuerkheim
Германия
27) DAIMLER Pool (N1)
Представляван в Съюза от:
DAIMLER AG
Building 120, Mercedesstrasse 120
70546 Stuttgart–Untertuerkheim
Германия
28) DFSK MOTOR CO LTD
Представляван в Съюза от:
Giotti Victoria Srl. Pisana Road, 11/a
50021 Barberino, Val D’ Elsa (Fl)
Италия
29) DONKervoort AutomobieLEN BV
Pascallaan 96
8218 NJ Lelystad
Нидерландия
30) DR AUTOMOBILES SRL
Zona Industriale, Snc
86070 Macchia d’Isernia
Италия
31) DR ING HCF PORSCHE AG
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
32) DR MOTOR COMPANY SRL
S S 85 Venafrana km 37500
86070 Macchia d’Isernia
Италия
33) E-GO MOBILE AG
AG Campus–Boulevard 30 D
52074 Aachen
Германия
34) FABBRICA DALLARA SRL
Via Guglielmo Marconi, 18
43040 Varano de’ Melegari (PR)
Италия
35) FCA ITALY SPA
C.so Settembrini, 40
Gate 8 – Building 6 – 1st floor – B15N Colonna N47
10135 Torino
Италия
36) FCA TESLA Pool
Представляван в Съюза от:
FCA Italy SpA
C.so Settembrini, 40
Gate 8 – Building 6 – 1st floor – B15N Colonna N47
10135 Torino
Италия
37) FCA US LLC
C.so Settembrini, 40
Gate 8 – Building 6 – 1st floor – B15N Colonna N47
10135 Torino
Италия
38) FIAT GROUP Pool (N1)
C.so Settembrini, 40
Gate 8 – Building 6 – 1st floor – B15N Colonna N47
10135 Torino
Италия
39) ESAGONO ENERGIA SRL
Via Puecher 9
20060 Pozzuolo Martesana (MI)
Италия
40) FERRARI SPA
Via Emilia Est 1163
41122 Modena
Италия
41) FORD INDIA PRIVATE LIMITED
Niehl Plant, building, Imbert 479
Henry Ford Strasse 1
50735 Köln
Германия
42) FORD MOTOR COMPANY
Niehl Plant, building, Imbert 479
Henry Ford Strasse 1
50735 Köln
Германия
43) FORD MOTOR COMPANY OF AUSTRALIA LIMITED
Niehl Plant, building, Imbert 479
Henry Ford Strasse 1
50735 Köln
Германия
44) FORD-WERKE GMBH
Niehl Plant, building, Imbert 479
Henry Ford Strasse 1
50735 Köln
Германия
45) FORD Pool (M1)
Представляван в Съюза от:
Ford-Werke Gmbh
Niehl Plant, building, Imbert 479
Henry Ford Strasse 1
50735 Köln
Германия
46) FORD Pool (N1)
Представляван в Съюза от:
Ford-Werke Gmbh
Niehl Plant, building, Imbert 479
Henry Ford Strasse 1
50735 Köln
Германия
47) FUSO
Представляван в Съюза от:
Daimler AG, Building 120, Mercedesstrasse 120
70546 Stuttgart–Untertuerkheim
Германия
48) GAZ
Poe 2
60502 Lähte Tartumaa
Естония
49) GENERAL MOTORS HOLDINGS LLC
Bouwhuispad 1
8121 PX Olst
Нидерландия
50) GONOW AUTO CO LTD
Via della Muratella, 797
00054 Maccarese (RM)
Италия
51) GOUPIL INDUSTRIE SA
Route de Villeneuve
47320 Bourran
Франция
52) GREAT WALL MOTOR COMPANY LIMITED
Great Wall Motor Europe Technical Center
Otto-Hahn-Str. 5
63128 Dietzenbach
Германия
53) GUMPERT AIWAYSAUTOMOBILE GMBH
Carl-Hahn-Straße 5
85053 Ingolstadt
Германия
54) HONDA MOTOR CO LTD
Представляван в Съюза от:
Honda Motor Europe Ltd
Wijngaardveld 1 (Noord V)
9300 Aalst
Белгия
55) HONDA Pool
Представляван в Съюза от:
Honda Motor Europe Ltd
Wijngaardveld 1 (Noord V)
9300 Aalst
Белгия
56) HONDA OF THE UK MANUFACTURING LTD
Представляван в Съюза от:
Honda Motor Europe Ltd
Wijngaardveld 1 (Noord V)
9300 Aalst
Белгия
57) HYUNDAI ASSAN OTOMOTIV SANAYI VE TICARET AS
Представляван в Съюза от:
Hyundai Motor Europe Technical Centre GmbH
Hyundai Platz
65428 Russelsheim
Германия
58) HYUNDAI Pool (M1)
Представляван в Съюза от:
Hyundai Motor Europe Technical Centre GmbH
Hyundai Platz
65428 Russelsheim
Германия
59) HYUNDAI Pool (N1)
Представляван в Съюза от:
Hyundai Motor Europe Technical Centre GmbH
Hyundai Platz
65428 Russelsheim
Германия
60) HYUNDAI MOTOR COMPANY
Представляван в Съюза от:
Hyundai Motor Europe Technical Centre GmbH
Hyundai Platz
65428 Russelsheim
Германия
61) HYUNDAI MOTOR EUROPE GMBH
Представляван в Съюза от:
Hyundai Motor Europe Technical Centre GmbH
Hyundai Platz
65428 Russelsheim
Германия
62) HYUNDAI MOTOR MANUFACTURING CZECH SRO
Представляван в Съюза от:
Hyundai Motor Europe Technical Centre GmbH
Hyundai Platz
65428 Russelsheim
Германия
63) ISUZU MOTORS LIMITED
Bist 12
2630 Aartselaar
Белгия
64) IVECO SPA
Via Puglia 35
10156 Torino
Италия
65) JAGUAR LAND ROVER LIMITED
Представлява в Съюза от:
JLR Ireland (Services) Ltd, Software Engineering Centre,
Three Airport Avenue, Shannon Industrial Estate
V14 YH92 Shannon (Co. Clare)
Ирландия
66) KIA Pool (M1)
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt/M
Германия
67) KIA Pool (N1)
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt/M
Германия
68) KIA MOTORS CORPORATION
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt/M
Германия
69) KIA MOTORS SLOVAKIA SRO
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt/M
Германия
70) KOENIGSEGG AUTOMOTIVE AB
Valhall Park
262 74 Angelholm
Швеция
71) KTM–SPORTMOTORCYCLE AG
Stallhofnerstrasse 3
5230 Mattighofen
Австрия
72) LADA AUTOMOBILE GMBH
Erlengrund 7
21614 Buxtehude
Германия
73) LIGIER GROUP
Route d'Hauterive 105
3200 Abrest
Франция
74) LONDON EV COMPANY
Представляван в Съюза от:
Cina–Euro Vehicle Technology (CEVT), Theres Svenssons Gata 7
41755 Goteborg
Швеция
75) LOTUS CARS LIMITED
Представляван в Съюза от:
Cina–Euro Vehicle Technology (CEVT), Theres Svenssons Gata 7
41755 Goteborg
Швеция
76) MAGYAR SUZUKI CORPORATION LTD
Schweidel Jozsef U52
2500 Esztergom
Унгария
77) MAHINDRA & MAHINDRA LTD
Via Cancelliera 35
00072 Ariccia (Roma)
Италия
78) MAN TRUCK & BUS AG
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
79) MARUTI SUZUKI INDIA LTD
Schweidel Jozsef U52
2500 Esztergom
Унгария
80) MASERATI SPA
Viale Ciro Menotti 322
41122 Modena
Италия
81) MAZDA MOTOR CORPORATION
European R&D Centre
Hiroshimastr. 1
61440 Oberursel/Taunus
Германия
82) MCLAREN AUTOMOTIVE LIMITED
Chertsey Road Woking
GU21 4YH Surrey
Обединено кралство
83) MERCEDES–AMG GMBH
Представляван в Съюза от:
Daimler AG, Building 120, Mercedesstrasse 120
70546 Stuttgart–Untertuerkheim
Германия
84) MFTBC
F403, EA/R
70546 Stuttgart
Германия
85) MG MOTOR UK LIMITED
Представляван в Съюза от:
SAIC Motor Europe B.V.
Professor W.H. Keesomlaan 12
Amstelveen
Нидерландия
86) MG SAIC Pool
Представляван в Съюза от:
SAIC MOTOR CORPORATION
Dyapason Building, rue Robert Stumper 4
L2557 Luxembourg –Cloche d’Or
Люксембург
87) MITSUBISHI MOTORS Pool (M1)
Представляван в Съюза от:
Mitsubishi Motors Europe BV
Mitsubishi Avenue 21
6121 SH Born
Нидерландия
88) MITSUBISHI MOTORS Pool (N1)
Представляван в Съюза от:
Mitsubishi Motors Europe BV
Mitsubishi Avenue 21
6121 SH Born
Нидерландия
89) MITSUBISHI MOTORS CORPORATION MMC
Представляван в Съюза от:
Mitsubishi Motors Europe BV
Mitsubishi Avenue 21
6121 SH Born
Нидерландия
90) MITSUBISHI MOTORS THAILAND CO LTD MMTH
Представляван в Съюза от:
Mitsubishi Motors Europe BV
Mitsubishi Avenue 21
6121 SH Born
Нидерландия
91) MORGAN TECHNOLOGIES LTD
Pickersleigh Road Malvern Link
WR14 2LL Worcestershire
Обединено кралство
92) NISSAN INTERNATIONAL SA
Renault Nissan Representation Office
Avenue des Arts 40
1040 Brussels
Белгия
93) OPEL AUTOMOBILE GMBH
Bahnhofsplatz 1 IPC 39-13
65423 Rüsselsheim
Германия
94) PAGANI AUTOMOBILI SPA
Via dell’Artigianato 5
41018 San Cesario sul Panaro (Modena)
Италия
95) PIAGGIO & C SPA
Viale Rinaldo Piaggio, 25
56025 Pontedera (PI)
Италия
96) GROUPE PSA Pool (N1)
Route de Gisy
78943 Velizy–Villacoublay Cedex
Франция
97) PSA AUTOMOBILES SA
2—10 boulevard de l’Europe
78300 Poissy
Франция
98) PSA OPEL Pool (M1)
Route de Gisy
78943 Guyancourt Cedex
Франция
99) RENAULT Pool (M1)
1 avenue du Golf
78288 Guyancourt Cedex
Франция
100) RENAULT Pool (N1)
1 avenue du Golf
78288 Guyancourt Cedex
Франция
101) RENAULT SAS
1 avenue du Golf
78288 Guyancourt Cedex
Франция
102) RENAULT TRUCKS
99 Route de Lyon TER L10 0 01
69806 Saint Priest Cedex
Франция
103) ROLLS-ROYCE MOTOR CARS LTD
Petuelring 130
80788 München
Германия
104) ROMANITAL SRL
Via delle Industrie, 107
90040 Isola delle Femmine PA
Италия
105) SAIC MOTOR CORPORATION
Dyapason Building, rue Robert Stumper 4
L2557 Luxembourg Luxembourg –Cloche d’Or
Люксембург
106) SAIC MAXUS AUTOMOTIVE CO LTD
Dyapason Building, rue Robert Stumper 4
L2557 Luxembourg Luxembourg –Cloche d’Or
Люксембург
107) SEAT SA
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
108) SECMA SAS
Rue Denfert Rochereau
59580 Aniche
Франция
109) SKODA AUTO AS
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
110) SOCIETE DES AUTOMOBILES ALPINE
1 Avenue du Golf
78280 Guyancourt Cedex
Франция
111) SSANGYONG MOTOR COMPANY
SsangYong Motor Europe Office c/o Business center
Otto-Volger-Straße 15
65843 Sulzbach
Германия
112) STREETSCOOTER GMBH
Jülicher Straße 191
52070 Aachen
Германия
113) SUBARU CORPORATION
Leuvensesteenweg 555 B/8
1930 Zaventem
Белгия
114) SUZUKI MOTOR CORPORATION
Schweidel Jozsef U52
2500 Esztergom
Унгария
115) SUZUKI MOTOR THAILAND CO LTD
Schweidel Jozsef U52
2500 Esztergom
Унгария
116) SUZUKI Pool
Schweidel Jozsef U52
2500 Esztergom
Унгария
117) TATA JAGUAR LAND ROVER Pool
Представляван в Съюза от:
JLR Ireland (Services) Ltd, Software Engineering Centre,
Three Airport Avenue, Shannon Industrial Estate
V14 YH92 Shannon (Co. Clare)
Ирландия
118) TECNO MECCANICA IMOLA SPA
Представляван в Съюза от:
Artega GmbH, Artegastraße 1
33129 Delbrück
Германия
119) TESLA MOTORS LTD
Представляван в Съюза от:
Tesla Motors Netherlands B.V.,
Burgemeester Stramanweg 122
1101 EN Amsterdam
Нидерландия
120) TOYOTA MAZDA Pool
Представляван в Съюза от:
Toyota Motor Europe Nv Sa
Avenue du Bourget 60
1140 Brussels
Белгия
121) TOYOTA MOTOR EUROPE NV SA
Avenue du Bourget 60
1140 Brussels
Белгия
122) UAZ
Moskovskoye shosse, 92
432034 Ulyanovsk
Русия
123) VOLKSWAGEN AG
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
124) VOLKSWAGEN Pool (M1)
Представляван в Съюза от:
VW GROUP PC
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
125) VOLKSWAGEN Pool (N1)
Представляван в Съюза от:
VOLKSWAGEN GROUP LCV
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
126) VOLVO CAR CORPORATION
Regulatory Affairs Environment (Dep 58832)
PV3A1, PVE Reception, Assar Gabrielssons väg
40531 Göteborg
Швеция
Съставено в Брюксел на 1 юни 2021 година.
За Колисицата
Frans TIMMERMANS
Изпълнителен заместник-председател
Таблица 1
Резултати за календарната 2019 г. на отделните производители на пътнически леки автомобили в съответствие с член 9 от Регламент (EC) 2019/631
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Отстояние за целта | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
|-------------------------------|-------------------|------------------------|-------------|---------------------------------|-----------------------------|-------------------|---------------------------------|------------------------|---------------------|
| ADAM OPEL GMBH | P10 | 157 | 1 429,72 | 125,745 | 132,278 | -7,394 | 0 | 1 | 0,861 |
| ADDOR VOITURES SAS | DMD | 80 | 1 306,56 | 148,813 | | 0 | 1 | 0 | |
| ALFA ROMEO SPA | P3 | 50 565 | 1 619,15 | 147,256 | 140,935 | 6,321 | 0,104 | 1 | 0 |
| ALPINA BURKARD BOVENSIEPEN GMBH & CO | D | 693 | 2 005,00 | 209,937 | 216,000 | -6,063 | 0 | 1 | 0 |
| ANHUI JIANGHUAI AUTOMOBILE | DMD | 44 | 1 535,00 | 0,000 | | 0 | 1 | 0 | |
| ASTON MARTIN LAGONDA LTD | D | 2 435 | 1 853,53 | 253,756 | 295,000 | -41,244 | 0 | 1 | 0 |
| AUDI AG | P15 | 700 930 | 1 617,16 | 129,147 | 140,844 | -11,697 | 0,005 | 1 | 0 |
| AUDI HUNGARIA MOTOR | P15 | 5 810 | 1 441,57 | 154,874 | 132,819 | 22,055 | 0 | 1 | 0 |
| AUDI SPORT GMBH | P15 | 11 467 | 1 707,81 | 209,024 | 144,986 | 64,038 | 0,001 | 1 | 0 |
| AUTOMOBILE DACIA SA | P11 | 376 275 | 1 174,99 | 123,939 | 120,637 | 3,299 | 0,191 | 1 | 0,003 |
| AUTOMOBILES CITROEN | P10 | 522 998 | 1 179,70 | 106,270 | 120,852 | -14,583 | 0,202 | 1 | 0,001 |
| AUTOMOBILES PEUGEOT | P10 | 866 936 | 1 276,15 | 107,758 | 125,260 | -17,504 | 0,098 | 0,989 | 0,002 |
| AUTOMOBILI LAMBORGHINI SPA | D | 1 984 | 1 976,36 | 332,863 | 304,000 | 28,863 | 0 | 1 | 0 |
| AVTOVAZ JSC | P11 | 3 790 | 1 310,36 | 193,965 | 126,823 | 67,142 | 0 | 1 | 0 |
| BAYERISCHE MOTORENWERKE AG | P1 | 985 804 | 1 612,74 | 123,773 | 140,642 | -16,869 | 1,183 | 1 | 0 |
| BEIJING BORGWARD AUTOMOTIVE CO LTD | DMD | 7 | 1 854,00 | 233,000 | | 0 | 1 | 0 |
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маза | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Отклонение до целя | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
| BENTLEY MOTORS LTD | D | 2 976 | 2 439,99 | 269,276 | 264,000 | 5,276 | 0 | 1 | 0 |
| BLUECAR SAS | DMD | 166 | 1 515,20 | 0,000 | 0 | 1 | 0 |
| BMW M GMBH | P1 | 16 906 | 1 792,57 | 222,790 | 148,860 | 73,930 | 0,020 | 1 | 0 |
| BUGATTI AUTOMOBILES SAS | P15 | 22 | 2 070,00 | 516,000 | 161,538 | 354,462 | 0 | 1 | 0 |
| BYD AUTO INDUSTRY COMPANY LIMITED | DMD | 10 | 2 465,00 | 0,000 | 0 | 1 | 0 |
| CATERHAM CARS LIMITED | DMD | 140 | 675,36 | 173,671 | 0 | 1 | 0 |
| CNG-TECHNIK GMBH | P4 | 1 464 | 1 707,50 | 103,509 | 144,972 | −41,464 | 0 | 1 | 0,001 |
| DAIMLER AG | P2 | 979 292 | 1 589,41 | 136,087 | 139,576 | −3,491 | 0,651 | 1 | 0,002 |
| DFSK MOTOR CO LTD | DMD | 213 | 1 579,69 | 204,915 | 0 | 1 | 0 |
| DONKEROOFT AUTOMOBIELEN BV | DMD | 33 | 865,33 | 178,000 | 0 | 1 | 0 |
| DR AUTOMOBILES SRL | D | 2 056 | 1 400,96 | 152,654 | 155,000 | −2,346 | 0,000 | 1 | 0 |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P15 | 72 980 | 1 908,92 | 185,561 | 154,177 | 31,381 | 1,03 | 1 | 0,003 |
| DR MOTOR COMPANY SRL | D | 1 805 | 1 170,35 | 147,143 | 150,000 | −2,857 | 0 | 1 | 0 |
| E-GO MOBILE AG | DMD | 143 | 1 231,00 | 0,000 | 0 | 1 | 0 |
| FABBRICA DALLARA SRL | DMD | 25 | 1 013,20 | 217,960 | 0 | 1 | 0 |
| FCA ITALY SPA | P3 | 667 266 | 1 186,83 | 123,324 | 121,178 | 2,146 | 0,437 | 1 | 0 |
| FCA US LLC | P3 | 161 863 | 1 606,13 | 149,124 | 140,340 | 8,784 | 0,555 | 1 | 0 |
| FERRARI SPA | D | 3 380 | 1 709,04 | 279,654 | 286,000 | −6,346 | 0 | 1 | 0 |
| FORD INDIA PRIVATE LTD | P4 | 40 036 | 1 146,15 | 118,725 | 119,319 | −0,594 | 0 | 1 | 0 |
| FORD MOTOR COMPANY | P4 | 15 091 | 1 961,75 | 221,690 | 156,591 | 65,078 | 0 | 1 | 0,021 |
| FORD MOTOR COMPANY OF AUSTRALIA LIMITED | P4 | 10 | 1 669,30 | 141,780 | 143,226 | −1,850 | 0,120 | 1 | 0,404 |
| FORD-WERKE GMBH | P4 | 922 360 | 1 465,58 | 129,851 | 133,916 | −4,069 | 0,184 | 1 | 0,004 |
| GENERAL MOTORS HOLDINGS LLC | D | 2 634 | 1 803,16 | 252,016 | 265,000 | −12,984 | 0,000 | 1 | 0 |
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Отстояние до цета | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
| GREAT WALL MOTOR COMPANY LIMITED | DMD | 117 | 1 615,34 | 172,197 | 0 | 1 | 0 |
| GUMPERT SPORTWAGEN MANUFAKTUR GMBH | DMD | 1 | 1 825,00 | 0,000 | 0 | 1 | 0 |
| HONDA MOTOR CO LTD | P5 | 116 781 | 1 397,63 | 124,926 | 130,811 | −5,887 | 0,284 | 1 | 0,002 |
| HONDA OF THE UK MANUFACTURING LTD | P5 | 199 | 1 639,23 | 139,136 | 141,852 | −2,716 | 0 | 1 | 0 |
| HYUNDAI ASSAN OTOMOTIV SANAYI VE TICARET AS | P6 | 152 644 | 1 065,20 | 122,259 | 115,619 | 6,637 | 0,002 | 1 | 0,003 |
| HYUNDAI MOTOR COMPANY | P6 | 174 736 | 1 454,79 | 100,245 | 133,423 | −33,186 | 0,084 | 1 | 0,008 |
| HYUNDAI MOTOR EUROPE GMBH | P6 | 4 276 | 1 441,68 | 131,866 | 132,824 | −0,958 | 0,130 | 1 | 0 |
| HYUNDAI MOTOR MANUFACTURING CZECH | P6 | 220 684 | 1 478,97 | 144,380 | 134,528 | 9,850 | 0,081 | 1 | 0,002 |
| ISUZU MOTORS LTD | DMD | 1 | 1 980,00 | 183,000 | 0 | 1 | 0 |
| JAGUAR LAND ROVER LIMITED | P13/ND | 214 955 | 2 037,92 | 157,608 | 178,025 | −20,417 | 0,124 | 1 | 0 |
| KIA MOTORS CORPORATION | P7 | 324 405 | 1 304,13 | 114,743 | 126,538 | −11,796 | 0,003 | 1 | 0,001 |
| KIA MOTORS SLOVAKIA | P7 | 173 159 | 1 442,39 | 138,016 | 132,857 | 5,158 | 0,070 | 1 | 0,001 |
| KOENIGSEGG AUTOMOTIVE AB | DMD | 1 | 1 750,00 | 464,000 | 0 | 1 | 0 |
| KTM SPORT MOTORCYCLE AG | DMD | 1 | 875,00 | 202,000 | 0 | 1 | 0 |
| LADA AUTOMOBILE GMBH | DMD | 849 | 1 269,59 | 221,876 | 0 | 1 | 0 |
| LONDON EV COMPANY | DMD | 23 | 2 305,00 | 0,000 | 0 | 1 | 0 |
| LOTUS CARS LIMITED | D | 717 | 1 139,76 | 206,134 | 225,000 | −18,866 | 0 | 1 | 0 |
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Отклонение до целта | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
| MAGYAR SUZUKI CORPORATION LTD | P12/ND | 104 813 | 1 229,06 | 131,875 | 123,114 | 8,761 | 0 | 1 | 0 |
| MAHINDRA & MAHINDRA LTD | D | 1 083 | 1 293,97 | 141,099 | 165,000 | −23,901 | 0 | 1 | 0 |
| MARUTI SUZUKI INDIA LTD | P12/ND | 9 692 | 965,43 | 106,144 | 123,114 | −16,970 | 0 | 1 | 0 |
| MASERATI SPA | D | 5 127 | 2 129,93 | 239,733 | 237,000 | 2,733 | 0 | 1 | 0 |
| MAZDA MOTOR CORPORATION | P14 | 247 405 | 1 373,75 | 134,727 | 129,720 | 5,007 | 0,507 | 1 | 0 |
| McLAREN AUTOMOTIVE LIMITED | D | 1 061 | 1 513,62 | 257,573 | 260,000 | −2,427 | 0 | 1 | 0 |
| MERCEDES-AMG GMBH | P2 | 5 871 | 1 957,64 | 247,183 | 156,404 | 90,779 | 0 | 1 | 0 |
| MG MOTOR UK LIMITED | P8/ND | 13 038 | 1 330,02 | 134,160 | 140,101 | −5,941 | 0 | 1 | 0 |
| MITSUBISHI MOTORS CORPORATION MMC | P9 | 102 154 | 1 632,85 | 118,943 | 141,561 | −22,618 | 0,071 | 1 | 0 |
| MITSUBISHI MOTORS THAILAND CO LTD MMTH | P9 | 37 284 | 946,60 | 106,497 | 110,199 | −3,702 | 0 | 1 | 0 |
| MORGAN TECHNOLOGIES LTD | DMD | 372 | 1 071,13 | 202,067 | 0 | 1 | 0 |
| NISSAN INTERNATIONAL SA | | 391 479 | 1 390,41 | 114,270 | 130,481 | −16,213 | 0,068 | 1 | 0,002 |
| OPEL AUTOMOBILE GMBH | P10 | 790 982 | 1 296,67 | 126,017 | 126,197 | −0,182 | 0,123 | 1 | 0,002 |
| PAGANI AUTOMOBILI SPA | DMD | 10 | 1 491,00 | 343,000 | 0 | 1 | 0 |
| PIAGGIO & C SPA | DMD | 1 | 1 010,00 | 150,000 | 0 | 1 | 0 |
| PSA AUTOMOBILES SA | P10 | 326 474 | 1 460,47 | 114,078 | 133,683 | −19,605 | 0,193 | 1 | 0 |
| RENAULT SAS | P11 | 1 269 109 | 1 336,75 | 116,048 | 128,029 | −11,983 | 0,160 | 1 | 0,002 |
| RENAULT TRUCKS | DMD | 91 | 2 523,97 | 191,385 | 0 | 1 | 0 |
| ROLLS-ROYCE MOTOR CARS LTD | P1 | 694 | 2 640,71 | 345,931 | 187,620 | 158,311 | 0 | 1 | 0 |
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Отклонение до целта | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
| SAIC MOTOR CORPORATION LTD | P8/ND | 1 064 | 1 606,23 | 0,000 | 140,101 | −140,101 | 0 | 1 | 0 |
| SEAT SA | P15 | 491 073 | 1 318,68 | 119,525 | 127,203 | −7,680 | 0,006 | 1 | 0,002 |
| SECMA SAS | DMD | 88 | 666,18 | 131,727 | | | 0 | 1 | 0 |
| SKODA AUTO AS | P15 | 726 643 | 1 357,31 | 119,019 | 128,969 | −9,951 | 0,196 | 1 | 0,001 |
| SOCIETE DES AUTOMOBILES ALPINE | P11 | 3 919 | 1 170,18 | 144,043 | 120,417 | 23,626 | 0 | 1 | 0 |
| SSANGYONG MOTOR COMPANY | ND | 12 765 | 1 619,46 | 171,517 | 167,573 | 3,944 | 0 | 1 | 0 |
| SUBARU CORPORATION | ND | 27 450 | 1 598,21 | 162,300 | 164,616 | −2,316 | 0,172 | 1 | 0 |
| SUZUKI MOTOR CORPORATION | P12/ND | 128 106 | 993,52 | 115,085 | 123,114 | −8,029 | 0,146 | 1 | 0 |
| SUZUKI MOTOR THAILAND CO LTD | P12/ND | 11 405 | 892,85 | 91,915 | 123,114 | −31,199 | 0 | 1 | 0 |
| TECNO MECCANICA IMOLA SPA | DMD | 4 | 712,00 | 0,000 | | | 0 | 1 | 0 |
| TESLA INC | P3 | 104 354 | 1 950,74 | 0,000 | 156,088 | −156,088 | 0 | 1 | 0 |
| TOYOTA MOTOR EUROPE NV SA | P14 | 788 030 | 1 352,78 | 99,595 | 128,762 | −29,170 | 0,138 | 1 | 0,003 |
| VOLKSWAGEN AG | P15 | 1 713 273 | 1 435,42 | 121,797 | 132,538 | −10,742 | 0,006 | 1 | 0,001 |
| VOLVO CAR CORPORATION | 326 205 | 1 779,44 | 131,927 | 148,260 | −16,335 | 0 | 1 | 0,002 |
Таблица 2
Резултати за календарната 2019 г. на групи производители на пътнически леки автомобили в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2019/631
| Наименование на групата | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Отстояние до цепта | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
|-------------------------|------------------|------------------------|-------------|----------------------------------|-----------------------------|-------------------|-----------------------------------------------|------------------------|---------------------|
| BMW GROUP | P1 | 1 003 404 | 1 616,48 | 125,595 | 140,813 | −15,218 | 1,163 | 1 | 0 |
| DAIMLER AG | P2 | 985 163 | 1 591,60 | 136,749 | 139,676 | −2,929 | 0,647 | 1 | 0.002 |
| FCA-TESLA | P3 | 984 048 | 1 359,02 | 115,719 | 129,047 | −13,328 | 0,393 | 1 | 0 |
| FORD-WERKE GMBH | P4 | 978 961 | 1 460,33 | 130,773 | 133,686 | −2,915 | 0,172 | 1 | 0.002 |
| HONDA MOTOR EUROPE LTD | P5 | 116 980 | 1 398,05 | 124,950 | 128,940 | −4,737 | 0,060 | 1 | 0.005 |
| HYUNDAI | P6 | 552 340 | 1 356,68 | 124,208 | 128,940 | −4,737 | 0,060 | 1 | 0.005 |
| KIA | P7 | 497 564 | 1 350,86 | 124,037 | 140,101 | −16,064 | 0,000 | 1 | 0 |
| MG-SAIC | P8/ND | 14 102 | 1 350,86 | 124,037 | 140,101 | −16,064 | 0,000 | 1 | 0 |
| MITSUBISHI MOTORS | P9 | 139 438 | 1 449,35 | 115,615 | 133,175 | −17,560 | 0,052 | 1 | 0 |
| PSA-OPEL | P10 | 2 507 547 | 1 286,51 | 113,874 | 125,733 | −11,860 | 0,140 | 0,995 | 0.001 |
| RENAULT | P11 | 1 653 093 | 1 299,47 | 118,089 | 126,325 | −8,239 | 0,167 | 1 | 0.003 |
| SUZUKI POOL | P12/ND | 254 016 | 1 085,12 | 120,632 | 123,114 | −2,482 | 0,073 | 1 | 0 |
| TATA MOTORS JAGUAR LAND ROVER | P13/ND | 214 955 | 2 037,92 | 157,608 | 178,025 | −20,417 | 0,124 | 1 | 0 |
| TOYOTA-MAZDA | P14 | 1 035 435 | 1 357,79 | 107,990 | 128,990 | −21,001 | 0,226 | 1 | 0.001 |
| VW GROUP PC | P15 | 3 722 198 | 1 449,13 | 123,912 | 133,165 | −9,253 | 0,063 | 1 | 0 |
Обяснителни бележки към таблици 1 и 2:
Колона А:
Таблица 1: „Наименование на производителя” означава наименованието на производителя съгласно уведомлението до Комисията от съответния производител или, когато такова уведомление не е било изпратено — наименованието, докладвано от държавата членка.
Таблица 2: „Наименование на групата” означава наименованието на групата, обявено от управителя на групата.
Колона Б:
„D” означава, че е в сила дерогация съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/631, валидна за календарната 2019 г. (малък производител);
„ND” означава, че е в сила дерогация съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/631, валидна за календарната 2019 г. (производител в определена пазарна ниша);
„DMD” означава, че е в сила освобождаване de minimis в съответствие с член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/631, така че на производителя не се налага да постига цел за специфичните емисии през 2019 г.;
„Р” означава, че производителят е член на група (чийто номер е посочен в колона Б от таблица 2), образувана в съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) № 2019/631, и че споразумението за групиране е валидно за календарната 2019 г.
Колона В:
„Брой регистрация“ означава общият брой пътнически леки автомобили, регистрирани в Европейския съюз, Исландия, Норвегия и Обединеното кралство през календарната 2019 г., за които са отговорни производителят (таблица 1) или членовете на групата (таблица 2).
Колона Г:
„Средна маса“ (kg) означава средноаритметичната стойност на масата в готовност за движение на всички нови пътнически леки автомобили, регистрирани в Европейския съюз, Исландия, Норвегия и Обединеното кралство през календарната 2019 г., за които са отговорни производителят (таблица 1) или членовете на групата (таблица 2).
Колона Д:
„Средни специфични емисии на CO₂“ (g CO₂/km) означава средноаритметичните специфични емисии на CO₂ от всички нови пътнически леки автомобили, регистрирани в Европейския съюз, Исландия, Норвегия и Обединеното кралство през календарната 2019 г., за които са отговорни производителят (таблица 1) или членовете на групата (таблица 2). При изчисляването на средните специфични емисии на CO₂ е отчетено следното, когато е приложимо:
— намалението на емисии на CO₂, дължащо се на използването на иновативни технологии, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2019/631 (колона З);
— корекционният коефициент, посочен в член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1153 (колона И).
Колона Е:
„Цел за специфичните емисии“ (g CO₂/km) означава целта за специфичните емисии на производителя (таблица 1) или групата (таблица 2), изчислена в съответствие с приложение I към Регламент (ЕО) № 443/2009 и при M₀ = 1 379,88, или целта в дерогацията, предоставена съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2019/631. Когато производителят се ползва от освобождаване по силата на член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/631, не се посочва конкретна цел за емисиите.
Колона Ж:
„Отстояние от целта“ (g CO₂/km) означава разликата между средната стойност на специфичните емисии на CO₂, посочена в колона Д, и целта за специфичните емисии, посочена в колона Е, от които е изваден интервалът на грешката, посочен в колона Й.
Когато стойността в колона Ж е по-голяма от нула, това означава, че целта за специфичните емисии е била надхвърлена.
За производител, който е член на група, спазването на целта за специфичните емисии се оценява на нивото на групата.
Колона З:
„Намаление на емисиите на CO₂ от екологични иновации“ (g CO₂/km) означава намаления на емисии, взети предвид при изчисляването на средните специфични емисии на CO₂, посочени в колона Д, и които са постигнати чрез използването на новаторски технологии с проверен принос за намаляването на CO₂ и са одобрени от Комисията в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/631.
Колона И:
„Корекционен коефициент“ означава корекционният коефициент, изчислен в съответствие с член 7, параграф 2 от реламент за изпълнение (ЕС) 2017/1153, и който е използван при изчисляването на средните специфични емисии на CO₂ на производителя (таблица 1) или на групата (таблица 2).
Колона й:
„Интервал на грешката“ (g CO₂/km) означава стойността, с която е коригирана разликата между средните специфични емисии на CO₂ (колона Д) и целта за специфичните емисии (колона Е), когато се изчислява отстоянието от целта (колона Ж), за да се вземат предвид записите, изпратени на Комисията от производителя (таблица 1) или от групата (таблица 2) с код за грешка В, както е определен в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1014/2010 на Комисията.
Интервалът на грешката се изчислява по следната формула:
Интервал на грешката = абсолютната стойност на [(AC1 – TG1) – (AC2 – TG2)]
AC1 = средните специфични емисии на CO₂, включително записите с код за грешка В (както са посочени в колона Д);
TG1 = целта за специфичните емисии, включително записите с код за грешка В (както са посочени в колона Е);
AC2 = средните специфични емисии на CO₂, без записите с код за грешка В;
TG2 = целта за специфичните емисии, с изключение на записите с код за грешка В.
Таблица 1
Резултати за календарната 2019 г. на отделните производители на леки търговски автомобили в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2019/631
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Останало от целта | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
|-------------------------------|-------------------|------------------------|-------------|---------------------------------|-----------------------------|------------------|-----------------------------------------------|--------------------------|------------------------|
| ALKE SRL | DMD | 79 | 1 126,25 | 0,000 | | | | | |
| AUDI AG | P9 | 58 | 1 789,91 | 141,121 | 177,186 | -36,065 | | | |
| AUTOMOBILES CITROEN | P4 | 86 840 | 1 837,92 | 146,890 | 181,651 | -34,766 | | | |
| AUTOMOBILES PEUGEOT | P4 | 127 067 | 1 835,38 | 144,299 | 181,415 | -37,117 | | | |
| AVTOVAZ JSC | P8 | 485 | 1 266,48 | 225,196 | 128,507 | 96,689 | | | |
| BLUECAR SAS | DMD | 1 | 1 325,00 | 0,000 | | | | | |
| BAYERISCHE MOTOREN WERKE AG | DMD | 126 | 1 856,60 | 152,563 | | | | | |
| BMW M GMBH | DMD | 25 | 2 152,00 | 185,800 | | | | | |
| FCA US LLC | P2 | 14 | 1 813,00 | 184,214 | 179,334 | 4,880 | | | |
| AUTOMOBILE DACIA SA | P8 | 30 094 | 1 280,25 | 123,333 | 129,788 | -6,457 | | | |
| DAIMLER AG | P1 | 161 818 | 2 178,12 | 189,555 | 213,290 | -23,735 | | | |
| DFSK MOTOR CO LTD | DMD | 609 | 1 275,99 | 186,250 | | | | | |
| ESAGONO ENERGIA SRL | DMD | 10 | 1 251,00 | 0,000 | | | | | |
| FCA ITALY SPA | P2 | 144 440 | 1 704,35 | 156,733 | 169,229 | -12,496 | | | |
| FORD MOTOR COMPANY OF AUSTRALIA LIMITED | P3 | 44 568 | 2 318,03 | 215,475 | 226,302 | -10,828 | 0 | 1 | 0.001 |
| FORD MOTOR COMPANY | P3 | 273 | 2 238,98 | 207,729 | 218,950 | -11,221 | | | |
| FORD-WERKE GMBH | P3 | 249 687 | 1 992,16 | 161,856 | 195,996 | -34,141 | | | |
| MITSUBISHI FUSO TRUCK & BUS CORPORATION | P1 | 561 | 2 177,34 | 179,891 | 213,217 | -33,326 | 0 | 1 | 0 |
| LLC AUTOMOBILE PLANT GAZ | DMD | 1 | 2 326,00 | 295,000 | | | | | |
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Останало от целта | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
| GENERAL MOTORS HOLDINGS LLC | DMD | 1 | 2 458,00 | 347,000 | 239,319 | 107,681 | 0 | 1 | 0 |
| GONOWAUTO CO LTD | DMD | 2 | 1 017,50 | 146,000 | 0 | 1 | 0 |
| GOUPI INDUSTRIE SA | DMD | 825 | 1 045,14 | 0,000 | 0 | 1 | 0 |
| GREAT WALL MOTOR COMPANY LIMITED | DMD | 450 | 1 953,45 | 236,613 | 0 | 1 | 0 |
| HONDA MOTOR CO LTD | DMD | 5 | 1 367,20 | 121,000 | 0 | 1 | 0 |
| HYUNDAI MOTOR CO | P5 | 1 494 | 2 150,45 | 200,862 | 210,717 | −9,855 | 0 | 1 | 0 |
| HYUNDAI ASSAN OTOMOTIV SANAYI VE | P5 | 116 | 1 043,24 | 119,655 | 107,746 | 11,909 | 0 | 1 | 0 |
| HYUNDAI MOTOR MANUFACTURING CZECH | P5 | 26 | 1 484,55 | 113,654 | 148,788 | −35,134 | 0 | 1 | 0 |
| ISUZU MOTORS LIMITED | | 13 799 | 2 089,91 | 198,709 | 205,086 | −6,377 | 0 | 1 | 0 |
| IVECO SPA | | 19 424 | 2 475,23 | 204,585 | 240,921 | −36,357 | 0 | 1 | 0,021 |
| JAGUAR LAND ROVER LIMITED | | 1 868 | 2 404,69 | 200,841 | 234,361 | −33,520 | 0 | 1 | 0 |
| KIA MOTORS CORPORATION | P6 | 946 | 1 488,49 | 121,285 | 149,154 | −27,869 | 0 | 1 | 0 |
| KIA MOTORS SLOVAKIA SRO | P6 | 47 | 1 539,28 | 116,532 | 153,878 | −37,346 | 0 | 1 | 0 |
| LIGIER GROUP | DMD | 23 | 709,91 | 0,000 | 0 | 1 | 0 |
| MAHINDRA & MAHINDRA LTD | DMD | 67 | 2 193,28 | 229,179 | 0 | 1 | 0 |
| MAN TRUCK & BUS AG | P9 | 8 940 | 2 187,02 | 203,763 | 214,118 | −10,355 | 0 | 1 | 0 |
| MAZDA MOTOR CORPORATION | DMD | 68 | 1 516,29 | 138,044 | 0 | 1 | 0 |
| MFTBC | P1 | 93 | 2 548,69 | 230,957 | 247,753 | −16,796 | 0 | 1 | 0 |
| MITSUBISHI MOTORS CORPORATION MMC | P7 | 94 | 1 820,91 | 149,606 | 180,069 | −30,463 | 0 | 1 | 0 |
| Наименование на производителя | Група и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Останало от целта | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
|-----------------------------|------------------|------------------------|-------------|---------------------------------|-----------------------------|-----------------|-----------------------------------------------|-----------------|-----------------|
| MITSUBISHI MOTORS THAILAND CO LTD MMTH | P7 | 8 350 | 1 997,93 | 190,006 | 196,532 | −6,526 | 0,351 | 1 | 0 |
| NISSAN INTERNATIONAL SA | | 45 711 | 1 929,57 | 153,616 | 190,175 | −36,563 | 0,007 | 1 | 0,004 |
| ADAM OPEL GMBH | | 1 056 | 1 478,36 | 138,215 | 148,212 | −10,173 | 0 | 1 | 0,176 |
| OPEL AUTOMOBILE GMBH | P4 | 75 029 | 1 770,28 | 148,538 | 175,361 | −26,826 | 0 | 1 | 0,003 |
| PIAGGIO & C SPA | D | 3801 | 1 116,57 | 149,661 | 153,000 | −3,339 | 0 | 1,009 | 0 |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P9 | 1 | 1 845,00 | 167,000 | 182,31 | −15,310 | 0 | 1 | 0 |
| PSA AUTOMOBILES SA | P4 | 141 824 | 1 422,07 | 112,468 | 142,977 | −30,510 | 0,001 | 1 | 0,001 |
| RENAULT SAS | P8 | 238 613 | 1 726,86 | 146,292 | 171,323 | −25,031 | 0,039 | 1 | 0 |
| RENAULT TRUCKS | | 8 671 | 2 335,29 | 208,500 | 227,907 | −19,407 | 0,040 | 1 | 0 |
| ROMANITAL SRL | DMD | 71 | 1 278,07 | 155,000 | | | | 1 | 0 |
| SAIC MAXUS AUTOMOTIVE CO LTD | DMD | 517 | 2 370,64 | 152,673 | | | | 1 | 0 |
| SEAT SA | P9 | 153 | 1 212,85 | 110,784 | 123,520 | −12,736 | 0 | 1 | 0 |
| SKODA AUTO AS | P9 | 121 | 1 249,50 | 108,959 | 126,928 | −17,969 | 0 | 1 | 0 |
| SSANGYONG MOTOR COMPANY | | 1 169 | 2 161,31 | 217,170 | 211,727 | 5,443 | 0 | 1 | 0 |
| STREETSCOOTER GMBH | | 1 987 | 1 667,23 | 0,000 | 165,777 | | | −165,777 | |
| SUBARU CORPORATION | DMD | 16 | 1 608,94 | 163,875 | | | | 1 | 0 |
| TOYOTA MOTOR EUROPE NV SA | | 41 250 | 1 976,92 | 165,288 | 194,578 | −29,297 | 0 | 1 | 0,007 |
| UAZ | DMD | 3 | 2 071,67 | 233,000 | | | | 1 | 0 |
| VOLKSWAGEN AG | P9 | 200 501 | 1 952,13 | 171,208 | 192,273 | −21,208 | 0 | 1 | 0,143 |
| VOLVO CAR CORPORATION | DMD | 878 | 1 715,45 | 129,105 | | | | 1 | 0 |
Таблица 2
Резултати за календарната 2019 г. на групи производители на леки търговски автомобили в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2019/631
| Наименование на групата | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Отстояние от цента | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
|-------------------------|-------------------|------------------------|-------------|----------------------------------|-----------------------------|-------------------|-----------------------------------------------|--------------------------|----------------------|
| DAIMLER | P1 | 162 472 | 2 178,33 | 189,545 | 213,309 | –23,764 | 0 | 1,000 | 0 |
| FCA ITALY SPA | P2 | 144 454 | 1 704,36 | 156,736 | 169,230 | –12,494 | 0,071 | 1,000 | 0 |
| FORD-WERKE GMBH | P3 | 294 528 | 2 041,70 | 170,012 | 200,603 | –30,591 | 0 | 1,000 | 0 |
| GROUPE PSA | P4 | 430 760 | 1 688,48 | 135,689 | 167,753 | –32,064 | 0 | 1,001 | 0 |
| HYUNDAI | P5 | 1 636 | 2 061,36 | 193,718 | 202,431 | –8,713 | 0 | 1,000 | 0 |
| KIA | P6 | 993 | 1 490,89 | 121,060 | 149,378 | –28,318 | 0 | 1,000 | 0 |
| MITSUBISHI MOTORS | P7 | 8444 | 1 995,96 | 189,556 | 196,349 | –6,793 | 0,347 | 1,000 | 0 |
| RENAULT | P8 | 269 192 | 1 676,10 | 143,867 | 166,602 | –22,736 | 0,037 | 1,000 | 0,001 |
| VOLKSWAGEN GROUP LCV | P9 | 209 774 | 1 961,15 | 172,507 | 193,112 | –20,736 | 0 | 1,000 | 0,131 |
Обяснителни бележки към таблици 1 и 2:
Колона A:
Таблица 1: „Наименование на производителя” означава наименованието на производителя съгласно уведомлението до Комисията от съответния производител или, когато такова уведомление не е било изпратено — наименованието, докладвано от държавата членка.
Таблица 2: „Наименование на групата” означава наименованието на групата, обявено от управителя на групата.
Колона B:
„D” означава, че е в сила дерогация съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/631, валидна за календарната 2019 г. (малък производител);
„DMD” означава, че е в сила изключение de minimis в съответствие с член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/631, така че на производителя не се налага да постига цел за специфичните емисии през 2019 г.;
„R” означава, че производителят е член на група (чийто номер е посочен в колона B от таблица 2), образувана в съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2019/631, и че споразумението за групиране е валидно за календарната 2019 г.
Колона V:
„Брой регистрациите” означава общият брой леки търговски автомобили, регистрирани в Европейския съюз, Исландия, Норвегия и Обединеното кралство през календарната 2019 г., за които са отговорни производителите (таблица 1) или членовете на групата (таблица 2).
Колона Г:
„Средна маса“ (kg) означава средноаритметичната стойност на масата в готовност за движение на всички нови леки търговски автомобили, регистрирани в Европейския съюз, Исландия, Норвегия и Обединеното кралство през календарната 2019 г., за които са отговорни производителите (таблица 1) или членовете на групата (таблица 2).
Колона Д:
„Средни специфични емисии на CO₂“ (g CO₂/km) означава средноаритметичните специфични емисии на CO₂ от всички нови леки търговски автомобили, регистрирани в Европейския съюз, Исландия, Норвегия и Обединеното кралство през календарната 2019 г., за които са отговорни производителите (таблица 1) или членовете на групата (таблица 2). При изчисляването на средните специфични емисии на CO₂, където е приложимо, е взето предвид намалението на емисиите на CO₂ в резултат на използването на иновативни технологии, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2019/631 (колона З).
Колона Е:
„Цел за специфичните емисии“ (g CO₂/km) означава целта за специфичните емисии на производителя (таблица 1) или групата (таблица 2), изчислена в съответствие с приложение I към Регламент (ЕО) № 510/2011 и при M0 = 1 766,4, или целта в дерогацията, предоставена съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2019/631. Когато производителят се ползва от освобождаване по силата на член 2, параграф 4, не се посочва конкретна цел за емисиите.
Колона Ж:
„Отстояние от целта“ (g CO₂/km) означава разликата между средната стойност на специфичните емисии на CO₂, посочена в колона Д, и целта за специфичните емисии, посочена в колона Е, от която е изведен интервалът на грешката, посочен в колона й.
Когато стойността в колона Ж е по-голяма от нула, това означава, че целта за специфичните емисии е била надхвърлена.
За производител, който е член на група, спазването на целта за специфичните емисии се оценява на нивото на групата.
Колона З:
„Намаление на емисиите на CO₂ от екологични иновации“ (g CO₂/km) означава намаленията на емисии, взети предвид при изчисляването на средните специфични емисии на CO₂, посочени в колона Д, и които са постигнати чрез използването на новаторски технологии с проверен принос за намаляването на CO₂ и са одобрени от Комисията в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/631.
Колона И:
„Корекционен коефициент“ означава корекционния коефициент, изчислен в съответствие с член 6, параграф 2 от регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1152, и който е използван при изчисляването на средните специфични емисии на CO₂ на производителя (таблица 1) или на групата (таблица 2).
Колона й:
„Интервал на грешката“ (g CO₂/km) означава стойността, с която е коригирана разликата между средните специфични емисии на CO₂ (колона Д) и целта за специфичните емисии (колона Е), когато се изчислява отстоянието от целта (колона Ж), за да се вземат предвид записите, изпратени на Комисията от производителя (таблица 1) или от групата (таблица 2) с код за грешка В, както е определено в член 10а, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 293/2012 на Комисията.
Интервалът на грешката се изчислява по следната формула:
\[ \text{Интервал на грешката} = \text{абсолютната стойност на} \left( (\text{AC1} - \text{TG1}) - (\text{AC2} - \text{TG2}) \right) \]
\[ \text{AC1} = \text{средните специфични емисии на CO₂, включително записите с код за грешка В (както са посочени в колона Д);} \]
\[ \text{TG1} = \text{целта за специфични емисии, включително записите с код за грешка В (както са посочени в колона Е);} \]
\[ \text{AC2} = \text{средните специфични емисии на CO₂, без записите с код за грешка В;} \]
\[ \text{TG2} = \text{целта за специфичните емисии, с изключение на записите с код за грешка В.} \]
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Таблица 1
Стоимости, свързани с резултатите на производителя на пътнически леки автомобили Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG и на групата Volkswagen, които са потвърдени или изменени в съответствие с член 8, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 443/2009 за календарната 2017 година
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя и групата | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (100 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целта | Коригирано отстояние от целта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P13 | 67 186 | 176,097 | 152,765 | 23,332 | 23,319 | 1 890,53 | 176,217 |
| VW GROUP PC Pool | P13 | 3 540 815 | 121,492 | 131,161 | –9,669 | –9,693 | 1 417,81 | 121,499 |
Таблица 2
Стоимости, свързани с резултатите на производителя на пътнически леки автомобили Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG и на групата Volkswagen, които са потвърдени или изменени в съответствие с член 8, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 443/2009 за календарната 2016 година
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя и групата | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (100 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целта | Коригирано отстояние от целта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P14 | 67 643 | 185,198 | 152,535 | 32,663 | 32,608 | 1 885,51 | 185,293 |
| VW GROUP PC Pool | P14 | 3 489 798 | 120,154 | 131,039 | –10,885 | –10,983 | 1 415,14 | 120,156 |
Таблица 3
Стоимости, свързани с резултатите на производителя на пътнически леки автомобили Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG и на групата Volkswagen, които са потвърдени или изменени в съответствие с член 8, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 443/2009 за календарната 2015 година
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя и групата | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (100 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целя | Коригирано отстояние от целя | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P14 | 64 611 | 184,397 | 154,253 | 30,144 | 30,144 | 1 902,70 | 184,399 |
| VW GROUP PC Pool | P14 | 3 374 412 | 120,865 | 131,713 | -10,848 | -10,848 | 1 409,49 | 121,283 |
Таблица 4
Стоимости, свързани с резултатите на производителя на пътнически леки автомобили Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG и на групата Volkswagen, които са потвърдени или изменени в съответствие с член 8, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 443/2009 за календарната 2014 година
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя и групата | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (80 %), коригирани | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целя | Коригирано отстояние от целя | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P12 | 51 090 | 182,036 | 151,881 | 30,155 | 29,934 | 1 850,80 | 192,942 |
| VW GROUP PC Pool | P12 | 3 159 777 | 115,087 | 131,172 | -16,085 | -16,191 | 1 397,65 | 125,800 |
Обяснителни бележки към таблици 1, 2, 3 и 4:
Колона А:
„Наименование на производителя и групата“ означава наименованието на производителя или на групата съгласно уведомлението до Комисията от съответния производител или, когато такова уведомление не е било изпратено — наименованието, регистрирано от регистрационния орган на държавата членка.
Колона Б:
Производителят Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG е член на групата VW GROUP PC (P12, P13 или P14), образувана в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 443/2009, като споразумението за групиране е валидно за календарните години 2014, 2015, 2016 и 2017.
Колона В:
„Брой регистрация“ означава общият брой на новите леки автомобили, регистрирани от държавите членки в рамките на дадена календарна година, с изключение на регистрациите, свързани със записи, в които липсват стойностите за масата и/или за CO₂, и със записи, които производителят не признава.
Колона Г:
Таблици 1, 2 и 3: „Средни специфични емисии на CO₂ (100 %)“ означава средноаритметичната стойност на специфичните емисии на CO₂ (g CO₂/km), изчислена въз основа на 100 % от превозните средства от даден производител. Когато е уместно, при средните специфични емисии на CO₂ се вземат предвид грешките, за които Комисията е получила уведомление от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидни стойности за масата и за емисиите на CO₂. Средните специфични емисии на CO₂ включват намаленията на емисии, произтичащи от използването на новаторски технологии по член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009, а в таблици 3 и 4 — намаленията на емисиите, произтичащи от разпоредбите относно облекченията по член 5 от Регламент (ЕО) № 443/2009 и употребата на гориво E85 в съответствие с член 6 от същия регламент.
Таблица 4: „Средни емисии на CO₂ (80 %), коригирани“ означава средните специфични емисии на CO₂, изчислени въз основа на тези 80 % от леките пътнически автомобили от автомобилния парк на производителя, които са с по-ниски емисии от останалите, в съответствие с член 4, втора алинея, трето тире от Регламент (ЕО) № 443/2009 и точка 4 от Съобщение на Комисията COM(2010) 657 окончателен (1).
Колона Д:
„Цел за специфичните емисии“ означава целта за емисиите, изчислена на база средната маса на всички превозни средства от даден производител, след прилагане на формулата, включена в приложение I към Регламент (ЕО) № 443/2009.
Колона Е:
„Отстояние от целта“ означава разликата между средната стойност на специфичните емисии на CO₂ в колона Г и стойността на целта за специфичните емисии в колона Д.
Колона Ж:
„Коригирано отстояние от целта“ означава, че когато стойностите в тази колона са различни от тези в колона Е, стойностите в колоната са коригирани, така че да бъде взет предвид определен интервал на грешката. Интервалът на грешката се прилага само ако производителят е уведомил Комисията за записи с код за грешка В, както е посочено в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1014/2010. Интервалът на грешката се изчислява по следната формула:
Интервал на грешката = абсолютната стойност на [(AC1 – TG1) – (AC2 – TG2)]
AC1 = средните специфични емисии на CO₂, включително с неидентифицируемите превозни средства (тази стойност е дадена в колона Г);
TG1 = целта за специфичните емисии, включително с неидентифицируемите превозни средства (тази стойност е дадена в колона Д);
AC2 = средните специфични емисии на CO₂, без да са включени неидентифицируемите превозни средства;
TG2 = целта за специфичните емисии, без да са включени неидентифицируемите превозни средства.
Колона З:
„Средна маса“ означава средноаритметичната стойност на масата в готовност за движение (kg) на превозните средства на даден производител.
(1) Съобщение на Комисията от 10 ноември 2010 година относно наблюдението и докладването на данни за регистрациите на нови леки пътнически автомобили, (COM(2010) 657 окончателен).
Колона И:
Таблици 1, 2, 3 и 4: „Средни емисии на CO₂ (100 %)“ означава средноаритметичната стойност на специфичните емисии на CO₂, изчислена въз основа на 100 % от превозните средства от даден производител. Когато е уместно, при средните специфични емисии на CO₂ се вземат предвид грешките, за които Комисията е получила уведомление от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидни стойности за масата и за емисиите на CO₂, но не включват намаления на емисиите, произтичащи от иновативните технологии, посочени в член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009. За календарните години 2014 и 2015 (таблици 3 и 4) намаленията на емисиите, произтичащи от разпоредбите относно облекченията по член 5 от Регламент (ЕО) № 443/2009 и относно използването на гориво E85 по член 6 от същия регламент, също се изключват от изчислението.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Таблица 1
Стойности, свързани с резултатите на производителя на пътнически леки автомобили Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG и на групата Volkswagen, които са потвърдени или изменени в съответствие с член 8, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 443/2009 за календарната 2018 година
| А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя и групата | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средна маса | Средни специфични емисии на CO₂ | Цел за специфичните емисии | Отстояние от целта | Намаления на емисии на CO₂ от екологични иновации | Корекционен коефициент | Интервал на грешката |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P14 | 63 874 | 1 855,42 | 181,978 | 151,160 | 30,818 | 0,144 | 1,000 | 0,000 |
| VW GROUP PC Pool | P14 | 3 548 716 | 1 414,82 | 121,851 | 131,025 | –9,174 | 0,017 | 1,000 | 0,000 |
Обяснителна бележка към таблица 1:
Колона А:
„Наименование на производителя и групата” означава наименованието на производителя или на групата съгласно уведомлението до Комисията от съответния производител или група, когато такова уведомление не е било изпратено — наименованието, регистрирано от регистрационния орган на държавата.
Колона Б:
Производителят Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG е член на групата VW GROUP PC (P14), образувана в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 443/2009, като споразумението за групиране е валидно за календарната 2018 г.
Колона В:
„Брой регистрациите” означава общият брой нови пътнически леки автомобили, регистрирани в Европейския съюз и Исландия през календарната 2018 г., за които са отговорни производителят или членовете на групата.
Колона Г:
„Средна маса” (kg) означава средноаритметичната стойност на масата в готовност за движение на всички нови пътнически леки автомобили, регистрирани в Европейския съюз и Исландия през календарната 2018 г., за които са отговорни производителят или членовете на групата.
Колона Д:
„Средни специфични емисии на CO₂” (g CO₂/km) означава средноаритметичните специфични емисии на CO₂ от всички нови пътнически леки автомобили, регистрирани в Европейския съюз и Исландия през календарната 2018 г., за които са отговорни производителят или членовете на групата. При изчисляването на средните специфични емисии на CO₂ е взето предвид следното, когато е приложимо:
— намалението на емисии на CO₂, дължащо се на използването на иновативни технологии, посочени в член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009 (колона З);
— корекционният коефициент, посочен в член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1153 (колона И).
Колона Е:
„Цел за специфичните емисии” (g CO₂/km) означава целта за специфичните емисии на производителя или групата, изчислена в съответствие с приложение I към Регламент (ЕО) № 443/2009, като M₀ = 1 392,4.
Колона Ж:
„Отстояние от целта“ (g CO₂/km) означава разликата между средната стойност на специфичните емисии на CO₂, посочена в колона Д, и целта за специфичните емисии, посочена в колона Е, от която е изваден интервалът на грешката, посочен в колона й.
Когато стойността в колона Ж е по-голяма от нула, това означава, че целта за специфичните емисии е била надхвърлена.
За производител, който е член на група, спазването на целта за специфичните емисии се оценява на нивото на групата.
Колона 3:
„Намаление на емисиите на CO₂ от екологични иновации“ (g CO₂/km) означава намаления на емисии, взети предвид при изчисляването на средните специфични емисии на CO₂, посочени в колона Д, и които са постигнати чрез използването на новаторски технологии с проверен принос за намаляването на CO₂ и са одобрени от Комисията в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009.
Колона Й:
„Корекционен коефициент“ означава корекционният коефициент, изчислен в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1153, и който е използван при изчисляването на средните специфични емисии на CO₂ на производителя или на групата.
Интервалът на грешката се изчислява по следната формула:
\[
\text{Интервал на грешката} = |(A C1 – TG1) – (A C2 – TG2)|
\]
A C1 = средните специфични емисии на CO₂, включително записите с код за грешка B;
TG1 = целта за специфичните емисии, включително записите с код за грешка B (както са посочени в колона Е);
A C2 = средните специфични емисии на CO₂, без записите с код за грешка B;
TG2 = целта за специфичните емисии, с изключение на записите с код за грешка B. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D0973/32021D0973_BG.pdf | 36 |
32021D0615(01) | category15 | 2021 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 4 юни 2021 година
относно лицензирането на лого на „Натура 2000“
(2021/С 229/03)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), и по-специално член 17, параграф 3 от нея,
като въз предвид решен | ието на Комисията от 19 септември 2001 г. (PV1536), с което на генералните директори и началниците на службите се предоставя компетентност за вземане на решения относно необходимостта да попадат заявление за закрила на правата върху интелектуалната собственост, произтичащи от проведените под тяхна отговорност дейности или програми, да предоставят свързани с тях лицензи, да придобиват, прехвърлят или отстъпват права или да се отказват от тях, както и на генералните директори се предоставя компетентност за съответното административно изпълнение,
като има предвид, че:
(1) Както е посочено в член 191 от Договора, политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да допринася за постигането на целта за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, което включва съхраняване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.
(2) С Директива 92/43/ЕИО се цели да се насърчи запазването на биологичното разнообразие чрез предприемане на равнището на Съюза на мерки за опазване и възстановяване на застрашените местообитания и видове. Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) е насочена към осигуряването на широкообхватна защита на дивите птици и техните местообитания.
(3) Директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО осигуряват основата на екологичната мрежа от определени защитени природни зони, известна като „Натура 2000“.
(4) С цел популяризиране на тази екологична мрежа, на 15 януари 1996 г. Комитетът по местообитанията изготви и одобри лого на „Натура 2000“. Носителят на авторското право върху лого на „Натура 2000“ е Европейският съюз.
(5) Лого на „Натура 2000“ се използва от Комисията и държавите членки за обозначаване на защитените зони по „Натура 2000“ и за повишаване на осведомеността за мрежата.
(6) Целесъобразно е използването на лого на „Натура 2000“ да се насърчава, за да се популяризират ползите, които мрежата „Натура 2000“ може да донесе на местните икономики, както и да се изградят нови партньорства между управлените на защитени зони, собствениците и ползвателите на земя и местните предприятия, като същевременно се подобрява представата за тази мрежа и се увеличава подкрепата за нея. Поради това е целесъобразно да се предостави безплатна лицензия за използване на лого на „Натура 2000“.
(7) За да се гарантира обаче, че лого на „Натура 2000“ се използва по начин, който ефективно допринася за целите на опазването на защитените зони по „Натура 2000“ и предотвратява злоупотреба с него, е необходимо да се определят условията за използване на това лого,
РЕШИ:
Член единствен
По искане на държавата членка Комисията може да предостави лицензия за използване на лого на „Натура 2000“ в съответствие с лицензионното споразумение, съдържащо се в приложението.
(1) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(2) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).
Съставено в Брюксел на 4 юни 2021 година.
За Колисиета
Florika FINK-HOOIJER
Генерален директор — ГД „Околна среда“
ПРИЛОЖЕНИЕ
към Решение на Комисията относно лицензирането на логото на „Натура 2000“
ЛИЦЕНЗИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ
между:
Европейския съюз, представляван от Европейската комисия със седалище 200, Rue de la Loi, 1000 Брюксел, Белгия, която, от своя страна, се представлява за целите на настоящото споразумение от Florika FINK-HOOIJER — генерален директор на ГД „Околна среда“ (наричан по-нататък „лицензодател“),
и
[XXXXXXX] (наричан по-нататък „лицензополучател“).
Лицензодателят и лицензополучателят се наричат поотделно „страната“, а заедно — „страните“.
По отношение на произведението (наричано по-нататък „лицензиран материал“):
лого на „Натура 2000“, както е възпроизведено в приложението
като се има предвид, че:
Европейският съюз (наричан по-нататък „ЕС“) счита, че опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, включително запазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, е основна цел от общ интерес, към която ЕС се стреми, както е посочено в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
ЕС прие Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1) (наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“), която има за цел да насърчи поддържането на биологичното разнообразие чрез предприемане на мерки на равнището на ЕС за опазването и възстановяването на застрашените местообитания и видове.
ЕС прие Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици (2) (наричана по-нататък „Директивата за птиците“), чиято цел е да се осигури широкообхватна защита на дивите птици и техните местообитания.
Директивата за местообитанията и Директивата за птиците осигуряват основата на екологична мрежа от определени защитени природни зони, известна като „Натура 2000“.
С цел популяризиране на тази екологична мрежа, в съответствие с член 17, параграф 3 от Директивата за местообитанията е създадено логото на „Натура 2000“. Логото е възпроизведено в приложението.
Това лого се използва от Европейската комисия и държавите членки за обозначаване на защитените зони по „Натура 2000“.
Европейската комисия и държавите членки, представени в Комитета по местообитанията, създали по сила на член 20 от Директивата за местообитанията, решили да използват логото на „Натура 2000“ за популяризиране на ползите, които мрежата „Натура 2000“ може да предостави на местните икономики. Подобно използване на логото ще спомага и за изграждането на нови партньорства между управлените на защитените зони, собствениците и ползвателите на земя и местните предприятия, като същевременно подобрява представата за мрежата „Натура 2000“ и увеличава подкрепата за нея.
ЕС заявява, че е носител на неограничените права върху интелектуалната собственост на логото на „Натура 2000“, включително авторското право или правото върху неговия дизайн, и желая да предостави на държавите членки лицензия за използването му при реда и условията, определени в настоящото споразумение.
(1) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(2) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.
Страните се споразумяха за следното:
I. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЛИЦЕНЗИЯ
1. При спазване на условията на настоящото споразумение лицензодателят предоставя на лицензополучателя неизключително, безвъзмездно, подлицензируемо и условно право на използване, отпечатване, публикуване, възпроизвеждане, показване и включване на лицензирания материал в контекста на мрежата „Натура 2000“ за целите, посочени в клуза II. Лицензополучателят може да предоставя лицензирания материал на всякакви носители, включително в печатен, цифров и електронен формат, без да се засяга авторското право на лицензодателя.
2. Споразумението е ограничено до териториалната компетентност на лицензополучателя.
Настоящото споразумение влиза в сила след подписването му от двете страни и се прилага за неопределен срок.
II. УСЛОВИЯ НА ЛИЦЕНЗИЯТА
1. Лицензополучателят използва лицензирания материал за целите на прилагането на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, и по-специално:
i) за обозначаването на зони, които са част от мрежата „Натура 2000“, тъй като са определени като „специални защитени зони“ или са включени в списък като „територии от значение за Общността“ съгласно Директивата за местообитанията, или са класифицирани като „специални защитени зони“ съгласно Директивата за птиците; или
ii) за обозначаването на мерки и действия, които пряко допринасят за създаването, управлението или популяризирането на мрежата „Натура 2000“.
2. Лицензополучателят може също така да използва лицензирания материал във връзка със стоки и услуги, които:
i) допринасят за постигането на природо защитните цели на конкретни защитени зони по „Натура 2000“, при условие че тези цели са определени в съответствие с Директивата за местообитанията и Директивата за птиците; или
ii) произхождат изцяло или в значителна степен от конкретни защитени зони по „Натура 2000“ или се предоставят в такива зони и са напълно съвместими с техните природо защитни цели, при условие че тези цели са формулирани в съответствие с Директивата за местообитанията и Директивата за птиците.
3. Лицензополучателят не може да използва лицензирания материал по начин, който би накърнил целта на законодателството и политиките на ЕС или репутацията на институциите на ЕС.
4. Лицензополучателят не може да регистрира нито цяло, нито частично лицензирания материал като търговска марка, нито да го включва в собствените си търговски марки, в която и да е зона на компетентност.
5. Лицензополучателят поема всички разходи и разноски за упражняването на правата си по настоящото споразумение.
III. УСЛОВИЯ ЗА ПОДЛИЦЕНЗИРАНЕ
1. Лицензополучателят може да преотстъпи правото на използване на лицензирания материал на своята територия при същите условия като посочените в клуза II.
2. Лицензополучателят не позволява на трети страни да регистрират нито цяло, нито частично лицензирания материал като търговска марка, нито да го включват в собствените си търговски марки, в която и да е зона на компетентност.
3. Лицензополучателят не позволява на трети страни да използват лицензирания материал по начин, който би накърнил целта на законодателството и политиките на ЕС или репутацията на институциите на ЕС.
IV. АВТОРСКО ПРАВО
1. Авторското право върху лицензирания материал остава на Европейския съюз.
2. Настоящото споразумение е обвързано с условието лицензополучателят (и всеки подлицензополучател) да включва видимо позоваване на собствеността на лицензодателя върху авторското право за лицензирания материал, както следва:
3. Предвидените в настоящото споразумение права се предоставят за целия срок на авторското право. Настоящото споразумение не обхваща емблемата на Европейския съюз и/или друга търговска марка, търговско наименование, лого или графично изображение на Европейския съюз. С настоящото споразумение не се предоставят други права на лицензополучателя.
V. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЛИЦЕНЗИЯТА
1. Ако лицензополучателят извърши нарушение на настоящото споразумение, страните се ангажират да обсъдят въпроса в срок от двадесет (20) работни дни след писмено уведомление от лицензодателя. Ако в разумен срок не бъде намерено решение, лицензодателят може да прекрати настоящото споразумение с писмено предизвестие.
VI. НАРУШЕНИЯ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ И ДЕЙСТВИЯ ПО ПРАВОПРИЛАГАНЕ
1. Ако лицензополучателят узнае, че трета страна е използвала лицензираната материал по начин, който би накърнил целта на законодателството и политиките на ЕС или репутацията на институциите на ЕС, той незабавно уведомява лицензодателя в писмена форма за такова използване.
2. Европейската комисия има правото да предприеме в тясно сътрудничество с лицензополучателя подходящи действия срещу такова използване.
3. Лицензополучателят има правото и задължението да предприеме действия срещу всяко предполагаемо нарушение на правата на интелектуална собственост на лицензодателя върху лицензираната материал, включително правото да заведе дело за нарушение на авторското право, за своя сметка и от свое име.
VII. АДМИНИСТРАТИВНА РАЗПОРЕДБА
1. Всяка комуникация между страните във връзка с изпълнението на настоящото споразумение, всички уведомления и всяка имаща отношение кореспонденция се извършва в писмена форма и се адресира до следните адресати:
За Европейската комисия, от името на Европейския съюз — лицето, отговарящо за изпълнението на настоящото споразумение, е:
[XXXXXXXXXX]
За лицензополучателя — лицето, отговарящо за изпълнението на настоящото споразумение, е:
[XXXXXXXXXXXXXXX]
VIII. УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ
1. При всеки спор, възникнал между страните по който и да е въпрос, свързан с настоящото споразумение, трябва да се направи опит той да бъде разрешен на първа инстанция от отговорните лица на страните съгласно клуза VII и следва да бъде повдигнат от страната, която оспорва, чрез изпращане до другата страна на уведомление за спора.
IX. ПЪЛНОТА НА СПОРАЗУМЕНИЕТО
1. Условията на настоящото споразумение съставляват цялото споразумение между страните по отношение на предмета на настоящото споразумение.
2. Всяко изменение на споразумението се договаря в писмена форма между страните и е предмет на официално допълнение към настоящото споразумение.
3. Страните също така се договорят, че нито една от тях не може да разчита на каквито и да било представяния, споразумения, изявления или ангажименти, направени преди подписването на споразумението, било то устно или писмено, различни от изрично включениите в споразумението.
X. ПРИЛОЖИМО ПРАВО
1. Настоящото споразумение се урежда от европейското право и при необходимост се допълва от националното материално право на Белгия. Всеки спор между страните, който не може да бъде уреден по взаимно съгласие, се отнася до Съда на Европейския съюз.
Съставено в два екземпляра в Брюксел на ... г.
Подпис за Европейската комисия от името на Европейския съюз:
Подпис за лицензополучателя:
Приложение
ЛИЦЕНЗИРАН МАТЕРИАЛ: ЛОГО НА „НАТУРА 2000“
© Европейски съюз
© Европейски съюз | false | true | 0 | true | pdfs_category15/2021/law32021D0615(01)/32021D0615(01)_BG.pdf | 7 |
31984D0132 | category15 | 1984 | bg | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 1 март 1984 година
относно сключването на Протокол за специално защитените зони в района на Средиземно море
(84/132/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като въз предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,
като въз предвид предложението на Комисията,
като въз предвид становището на Европейския парламент (1),
като | има предвид, че програмите за действие на Европейските общности в областта на околната среда (2) подчертават необходимостта от защита и пречистване на морето, за да продължи то да играе своята роля при опазването и развитието на видовете, както и да поддържа жизненото екологично равновесие;
като има предвид, че втората програма за действие на Европейските общности в областта на околната среда (3), чиито основни принципи бяха одобрени на 7 февруари 1983 г. от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, обръща специално внимание на необходимостта от рационална политика по отношение на опазването и управлението на природните ресурси;
като има предвид, че сътрудничеството с развиващите се страни, и по-специално с тези от тях, които са партньори на Общността по отношение на района на Средиземно море, върху въпроса с опазването на околната среда е една от целите на втората програма за действие на Европейските общности в областта на околната среда;
като има предвид, че член 4 от Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, одобрена от Общността с Решение 77/585/ЕИО (4), оправомощава договарящите се страни да приемат допълнителни протоколи, които да посочват мерките, процедурите и стандартите за прилагането на посочената конвенция; като има предвид, че съгласно този член, средиземноморските държави, представявани от изпълнителните си и пълномощни представители на конференцията, състояла се в Женева на 2 и 3 април 1982 г., подписаха Протокол за специално защитените зони в района на Средиземно море;
като има предвид, че Общността също одобри с Решение 77/585/ЕИО Протокола за предотвратяване на замърсяването на Средиземно море от нефт и други вредни вещества при аварийни ситуации, а също и с Решение 83/101/ЕИО (5) Протокола за опазването на Средиземно море от замърсяване, причинено от наземни източници;
(1) ОВ С 322, 28.11.1983 г., стр. 278.
(2) ОВ С 112, 20.12.1973 г., стр. 1 и ОВ С 139, 13.6.1977 г., стр. 1.
(3) ОВ С 46, 17.2.1983 г., стр. 1.
(4) ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр. 1.
(5) ОВ L 162, 19.6.1981 г., стр. 4.
(6) ОВ L 67, 12.3.1983 г., стр. 1.
като има предвид, че Протоколът за специално защитените зони в района на Средиземно море предвижда евентуално приемане на мерки относно търговията, вноса и износа на флората и фауната, защитени от него, което следователно може да окаже въздействие върху общата търговска политика и свободното движение на стоки между държавите-членки;
като има предвид, че някои разпоредби от посочения протокол могат да предизвикат изменения в Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването на водната среда на Общността, причинено от изливащите на някои опасни вещества (1), в Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (2), в Директива 79/923/ЕИО на Съвета от 30 октомври 1979 г. относно изискванията за качеството на водите за развъждане на черупкови организми (3), както и в Регламент (ЕИО) № 348/81 на Съвета от 20 януари 1981 г. за общите правила за внос на продукти от китоподобни (4);
като има предвид, че посоченият протокол има за цел опазването на общите природни ресурси на региона, съхраняване разнообразието на характерните биологични видове и защитата на някои естествени местообитания посредством създаването на резерви специално защитени зони;
като има предвид, че преобладаващата част от страните, подписали Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване и приложението към нея протоколи, подпържат специални отношения с Общността, особено във връзка със сътрудничеството, в рамките на глобалния подход на Общността спрямо Средиземно море; като има предвид, че Протоколът за специално защитените зони в района на Средиземно море установява подробни правила за подобно сътрудничество в секторите, които обхващат;
като има предвид, че Общността подписа посочения протокол на 30 март 1983 г.;
като има предвид, че Общността ще участва в прилагането на посочения протокол като управлява своите компетенции, произтичащи от съществуващите общи правила, както и придобитите от нея такива вследствие на бъдещи актове, приети от Съвета, а така също и като използва резултатите от действията на Общността (изследване — обмен на информация) в съответните области;
като има предвид, че за да се постигне една от целите на Общността в областта на опазването на околната среда и качеството на живот, в условията на функциониране на общи пазар, е необходимо да се одобри посоченият протокол; като има предвид, че тъй като в Договора не са предвидени специални правомощия за действие, необходими за приемането на настоящото решение, следва да се прибегне до член 235 от него,
РЕШИ:
Член 1
Протоколът за специално защитените зони в района на Средиземно море се одобрява от името на Европейската икономическа общност.
Текстът на протокола е приложен към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета депозира актовете, предвидени в член 18 от протокола, посочен в член 1.
Съставено в Брюксел на 1 март 1984 година.
За Съвета
Председател
H. BOUCHARDEAU
(1) ОВ L 129, 18.5.1973 г., стр. 23.
(2) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1.
(3) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47.
(4) ОВ L 39, 12.2.1981 г., стр. 1.
ПРОТОКОЛ
за специално защитените зони в района на Средиземно море
ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ ПО НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ,
КАТО СТРАНИ ПО КОНВЕНЦИЯТА за опазване на Средиземно море от замърсяване, приета на 16 февруари 1976 г. в Барселона,
КАТО СЪЗНАВАТ опасността, която застрашава околната среда в зоната на Средиземно море като цяло, от гледна точка на разрастващата се дейност на човека в региона,
КАТО ОТЧИТАТ специфичните хидрографски и екологични характеристики на зоната на Средиземно море,
КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ важността на опазването на природните ресурси и места на Средиземно море, а когато това е възможно, и на подобряването на тяхното състояние, както и на съхраняването тяхното културно наследство в региона, наред с всички останали средства, посредством създаването на специално защитени зони, включващи морски зони и тяхната среда,
КАТО ЖЕЛАЯТ да установят тясно сътрудничество помежду си, с оглед постигане на тази цел,
СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
Член 1
1. Договарящите страни по настоящия протокол (наричани по-долу „Страните”) предприемат всички подходящи мерки за опазване на онези морски зони, които са важни за защитата на природните ресурси и места в зоната на Средиземно море, както и за опазването на тяхното културно наследство в региона.
2. Нищо в настоящия протокол не накърнява кодифицирането и разработването на морското право от Конференцията по морско право на ООН, свикана съгласно Резолюция 2750 С (XXV) на Общото събрание на Организацията на обединените нации, нито настоящите или бъдещите претенции и правни становища на които и да е държава относно морското право и естеството и обхвата на юрисдикцията на крайбрежната държава и на държавата на флага.
Член 2
За целите на определянето на специално защитени зони (наричани по-долу „защитени зони”), зоната, за която се прилага настоящия протокол, обхваща зоната на Средиземно море, както е определена в член 1 от Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване (наричана по-долу „Конвенцията”); беше установено, че по смисъла на настоящия протокол е необходимо тази зона да бъде ограничена до териториалните води на Страните, като тя може да включва водите откъм сушата от базовата линия, от които се измерва ширината на териториалните води на Страните, като тя може да включва водите откъм сушата от базовата линия, от които се измерва ширината на териториалните води, и да достига, в случаите на водни течения, до границата на сладките води. Тя може да включва също вътрешните или крайбрежните зони, посочени от всяка от Страните.
Член 3
1. Страните установяват защитени зони, доколкото е възможно, и се ангажират да предприемат действията, необходими да защитят тези зони и да ги възстановят възможно най-бързо, когато обстоятелствата позволяват.
2. Тези зони се установяват, за да се опазят по-специално:
а) местата с биологическа и екологична значимост,
— генетичното разнообразие на видовете, както и задоволителните нива на техните популации, техните местообитания и територии за размножаване,
— представителни типове екосистеми, както и представителни типове екологични процеси;
б) местата, които са от особено научно, естетическо, историческо, археологическо, културно или образователно значение.
Член 4
Страните по настоящия протокол, на тяхното първо заседание, формулират и приемат, ако това е необходимо в сътрудничество с компетентните международни организации, общите насоки и, при необходимост, стандарти или критерии, които се третират по-специално:
а) избора на защитените зони;
б) установяването на защитените зони;
в) управлението на защитените зони;
г) предоставянето на информация за защитените зони.
Страните могат да засилит опазването на защитените зони като създават, в границите на зоната, в която се прилага настоящият протокол, една или няколко буферни зони, в които дейностите са по-слабо ограничени, но в същото време са съвместими с целите на защитената зона.
Член 6
1. Ако дадена страна възнамерява да установи защитена зона, която се намира в близост до държавната граница или до границите на зоната под националната юрисдикция на друга страна, компетентните власти на двете страни се ангажират да проведат консултации помежду си с цел постигане на споразумение относно мерките, които трябва да бъдат предприети и, освен всичко друго, да проучат възможността за установяване от другата Страна на съответстваща защитена зона или за приемане от нейна страна на друга подходяща мярка.
2. Ако дадена страна възнамерява да установи защитена зона, която се намира в близост до държавната граница или до границите на зоната под националната юрисдикция на държава, която не е страна по настоящия протокол, Страната се ангажира да работи съвместно с компетентните власти на тази държава с цел провеждането на консултациите, посочени в параграф 1.
3. Ако две страни установят гранични помежду си защитени зони, или ако такива зони бъдат установени между Страна по Протокола и държава, която не е страна по него, специални споразумения могат да предвидят начините за провеждане на консултациите със сътрудничеството, посочени съответно в параграфи 1 и 2.
4. Ако дадена държава, която не е страна по настоящия протокол възнамерява да установи защитена зона, която граничи с държавата или с границите на зоната под националната юрисдикция на Страна по Протокола, то договарящата се страна се ангажира да работи съвместно с тази държава с оглед провеждането на консултации и по възможност споразумението за установяване на защитената зона.
Член 7
Страните, като имат предвид целите, които искат да постигнат, и като отчитат характеристиките на всяка защитена зона, в съответствие с разпоредбите на международното право, предприемат постепенно необходимите действия, които могат да включват:
а) организирането на система за планиране и управление;
б) забраната за извършване на отпадъци или други материали, които могат да засегнат защитената зона;
в) регламентирането на преминаването на кораби и всякакви спирания или пускане на котва;
г) регламентирането на пъва и риболова, залавянето на животни и събирането на растения;
д) забраната за унищожаване на растения или животни, както и за внасяне на екзотични видове;
е) регламентирането на всякакво действие, което би могло да навреди или да наруши равновесието на флората или фауната, включително внасянето на характерни за други зони животински или растителни видове;
ж) регламентирането на всяка дейност, включваща изследването или експлоатирането на морското дъно или на почвата, която се намира под него, както и на всяка дейност, свързана с изменението на характеристиките на морското дъно;
з) регламентирането на всяка дейност, включваща изменение в характеристиките на почвата или изследване на почвата на сушата, която представлява част от морската защитена зона;
и) регламентирането на всяка археологическа дейност и на преместването на обект, който може да се разглежда като обект с археологическа стойност;
й) регламентирането на търговията, вноса и износа на животни, части от животини, растения, части от растения и археологически обекти, които произхождат от защитените зони и са предмет на защитни мерки;
к) всяко друго действие, насочено към опазването на биологичните и екологичните процеси в защитените зони.
Член 8
1. Страните оповестяват, по подходящ начин, установяването на защитените зони, както и на зоните, предвидени в член 5, тяхната маркировка и правилата, които се прилагат в тях.
2. Информацията, посочена в параграф 1, се нотифицира на организацията, определена в член 13 от Конвенцията (наричана по-долу „Организацията”), която я обобщава и я използва за актуализирането на поддържания от нея справочник на защитените зони, попадащи в приложното поле на настоящия протокол. За тази цел Страните предоставят на Организацията цялата необходима информация.
Член 9
1. При приемането на защитните мерки, Страните отчитат традиционните дейности на тяхното местно население. В най-голяма степен, обаче, изключенията, които са възможни по тази причина, не могат да:
а) застрашават както поддържането на защитените със съгласие условия на настоящия протокол екосистеми, така и биологичните процеси, които допринасят за поддържането на тези екосистеми;
б) причиняват както изчезването или значителното намаляване на броя на индивидите от отделните видове или в животинските и растителните популации в границите на защитените екосистеми, така и на всички екологично свързани видове или популации, особено на мигриращите видове и на редките, застрашените или ендемичните видове.
2. Страните, които допуснат изключения в прилагането на защитните мерки, или които не прилагат стриктно тези мерки, информират съответно Организацията за това.
Член 10
Страните насърчават и развиват научните и техническите изследвания на техните защитени зони, на екосистемите и на археологическото наследство на тези зони.
Член 11
Страните правят необходимото, за да информират колкото се може по-широко обществеността за значението и интереса, които представляват защитените зони, както и за научното познание, което може да се придобие от тях от гледна точка както на опазването на природата, така и на археологията. Тази информация следва да се съдържа по подобаващ начин в учебните програми, свързани с екологията и историята. Страните полагат усилия да насърчат също така и участието на тяхната общественост и природозащитни организации при приемане на подходящите мерки, необходими за опазването на съответните зони.
Член 12
Страните правят всичко възможно за създаването на програма за сътрудничество, която да координира установяването, планирането, управлението и опазването на защитените зони, с оглед на израждането на мрежа от защитени зони в района на Средиземноморието, както и на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Страните редовно се информират помежду си за характеристиките на защитените зони, за натрупания опит и за срещнатите проблеми.
Член 13
Страните, в съответствие с процедурите, посочени в член 14, обменят помежду си научна и техническа информация относно текущи или планирани изследователски дейности, както и относно очакванияте резултати. Те координират възможно най-голяма степен своите изследвания. Освен това, Страните се стремят съвместно да определят или да стандартизират научните методи, които трябва да се прилагат при избора, управлението и наблюдението на защитените зони.
Член 14
1. При прилагането на принципите за сътрудничество, посочени в членове 12 и 13, Страните изпращат на Организацията:
а) сравнителна информация относно наблюдението на биологичното развитие на околната среда в района на Средиземноморието;
б) доклади, публикации и всякаква информация от научно, административно и правно естество, и по-специално:
— относно мерките, предприети от Страните съгласно настоящия протокол за опазване на защитените зони,
— относно съществуващите въпроси в защитените зони,
— относно заплахи за тези зони, по-специално такива, които могат да дойдат от източници на замърсяване извън техния контрол.
2. Страните определят лица, които да отговарят за защитените зони. Тези лица се срещат най-малко веднъж на две години, за да обсъдят въпросите от взаимен интерес, и по-специално да направят препоръки относно научната, административната и правната информация, както и относно стандартизирането и обработката на данните.
Член 15
1. Страните пряко или с помощта на компетентните регионални или други международни организации, както и двустранно, сътрудничат при взаимното обменение на информация и прилагане на програми за взаимопомощ както и за помощ по отношение на онези развиващи се страни, които имат нужда от такива програми за избор, установяване и управление на защитени зони.
2. Програмите, посочени в параграф 1, следва да се отнасят, по-специално, до обучението на научния и техническия персонал, научните изследвания и придобиването, използването и производството от тези страни на подходящото оборудване при изгодни условия, които трябва да се договорят между съответните страни.
Член 16
Промени в определянето на границите или правния статут на защитените зони, или частичното или пълно отнемане на статута на защитена зона, могат да се извършат, само ако бъде спазена процедура, подобна на тази, която е следвана при установяването на защитената зона.
Член 17
1. Редовните заседания на Страните по настоящия протокол се провеждат едновременно с редовните заседания на договарящите се страни по Конвенцията, провеждани съгласно член 14 от Конвенцията. Страните могат да провеждат също така и извънредни заседания в съответствие с този член.
2. Заседанията на Страните по настоящия протокол, по-специално, имат следните цели:
а) да следят за изпълнението на настоящия протокол;
б) да обсъждат ефикасността на приетите мерки, като отчитат по-специално областта, в която се прилага настоящия протокол, както и да пручат необходимостта за други действия, които да бъдат включени под формата на приложения, или да предвидят, ако е необходимо, изменение на тази област в съответствие с разпоредбите на член 16 от Конвенцията;
в) да приемат, преразгледат и изменят, в зависимост от случая, всяко приложение към настоящия протокол;
г) да наблюдават установяването и развитието на мрежата от защитени зони, предвидена в член 12, както и да приемат насоки, които да улеснят установяването и развитието на тази система, както и да разширят сътрудничеството между Страните;
д) да обсъждат препоръките, направени по време на заседанията на лицата, отговорни за защитените зони, предвидени в член 14, параграф 2;
е) да разгледат докладите, които Страните изпращат на Организацията съгласно член 20 от Конвенцията, както и всяка информация, която Страните могат да представят на Организацията или на заседанието на Страните.
Член 18
1. Разпоредбите на Конвенцията, отнасящи се до протоколите, се прилагат и по отношение на настоящия протокол.
2. Процедурният правилник и финансовите правила, приети в съответствие с член 18, параграф 2 от Конвенцията, се прилагат и по отношение на настоящия протокол, освен ако Страните по настоящия протокол не се споразумеят за друго.
3. Настоящият протокол е открит за подписване в Женева на 3 и 4 април 1982 г. и в Мадрид от 5 април 1982 г. до 2 април 1983 г. от всяка договаряща страна по Конвенцията и от всяка държава, поканена да участва в конференцията на упълномощените представители относно Протокола за специално защитените зони в района на Средиземно море, състояла се в Женева на 2 и 3 април 1982 г. Той е открит още за подписване от 5 април 1982 г. до 2 април 1983 г. от всяка регионална икономическа групировка, поне един от членовете на която е крайбрежна държава в зоната на Средиземно море и която разполага с компетенции в областта, обхванати от настоящия протокол.
4. Настоящият протокол подлежи на ратификация, приемане или одобряване. Инструментите за ратификация, приемане или одобряване се депозират при правителството на Испания, което ще изпълнява функциите на депозитар.
5. Считано от 3 април 1983 г. настоящият протокол е открит за присъединяване от договарящите страни по Конвенцията и от всяка държава или обединение, посочени в параграф 3.
6. Настоящият протокол влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на поне шест инструмента за ратификация, приемане или одобряване на Протокола, или за присъединяване към него.
В ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОЕТО долуподписаните упълномощени представители поставят подписите си под настоящия протокол.
Съставено в Женева на третия ден от месец април хиляда деветстотин осемдесет и втора година в един екземпляр на арабски, английски, френски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/1984/law31984D0132/31984D0132_BG.pdf | 6 |
31984D0358 | category15 | 1984 | bg | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 28 юни 1984 година
относно сключването на Споразумение за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества
(84/358/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като във предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,
като във предвид предложението на Комисията (1),
като във предвид ста | новището на Европейския парламент (2),
като има предвид, че първите две програми за действие на Европейските общности в областта на околната среда (3) наблягат на значението, което има за Общността борбата срещу замърсяването на моретата по принцип и предвижат inter alia мерки от страна на Общността за борба срещу замърсяването, произтичащо от транспорта и корабоплаването; като има предвид, че в тях се уточнява, че опазването на морските води представлява приоритетна задача, за да се осигури поддържането на жизненоважното екологично равновесие;
като има предвид, че третата програма за действие на Европейските общности в областта на околната среда (4), главните насоки на която бяха одобрени на 7 февруари 1983 г. от Съвета на Европейските общности и от представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, признава по-специално необходимостта от провеждане на по-добра политика на координаране по отношение на проблемите на околната среда в Северно море;
като има предвид, че с решение от 19 май 1981 г. Съветът упълномощи Комисията да проведе преговори за присъединяването на Европейската икономическа общност към Споразумението от 9 юни 1969 г. относно сътрудничеството в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт;
като има предвид, че по силата на Решението на Съвета от 9 септември 1983 г. Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества бе подписано на 13 септември 1983 г.
като има предвид, че е необходимо за Общността да одобри това споразумение, за да участва в обмена на информация и в общите научни изследвания, като по този начин осъществи гореспоменатите цели заедно с държавите-членки и без да накърнява ролята, която те са играли досега в рамките на Споразумението от 9 юни 1969 г.; като има предвид, че това не накърнява бъдещите действия на Общността;
като има предвид, че Споразумението от 13 септември 1983 г. предвижда обмен на информация, съвместни научни изследвания и дейности по морско сътрудничество, които по своето естество не представляват общи правила, които биха могли да бъдат засегнати от споразуменията, които държавите-членки биха могли да пожелаят да сключат в рамките на тази област,
(1) ОВ С 40, 15.2.1984 г., стр. 5.
(2) ОВ С 127, 14.5.1984 г., стр. 120.
(3) ОВ С 112, 20.12.1973 г., стр. 1 и ОВ С 139, 13.6.1977 г., стр. 1.
(4) ОВ С 46, 17.2.1983 г., стр. 1.
РЕШИ:
Член 1
Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества се одобрява от името на Европейската икономическа общност.
Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета депозира инструмента, предвиден в член 18 от Споразумението.
Съставено в Люксембург на 28 юни 1984 година.
За Съвета
Председател
H. BOUCHARDEAU | false | false | 0 | true | pdfs_category15/1984/law31984D0358/31984D0358_BG.pdf | 2 |
32013R1257 | category15 | 2013 | bg | РЕГЛАМЕНТИ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1257/2013 НА ЕВРОПЕЙСКАЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 20 ноември 2013 година
относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,
кат | о взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) Корабите, които представляват отпадъци и които са предмет на трансгранично движение за рециклиране, са регламентирани от Базелската конвенция от 22 март 1989 г. за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (Базелската конвенция") и от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3). Регламент (ЕО) № 1013/2006 е за прилагане на Базелската конвенция, както и на изменение (4) на същата Конвенция, прието през 1995 г., което обаче още не е взяло в сила на международно равнище, и с което е въведена забрана за износ на опасни отпадъци за държави, които не са членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Корабите обикновено са класифицирани като опасни отпадъци и са забранени за износ с цел рециклиране в съръжения, намиращи се в държави, които не са членки на ОИСР.
(2) Механизмите за мониторинг на прилагането и за изпълнението на действащото право на Съюза и международно право не са адаптирани към особеностите на корабите и международното корабоплаване. Усилията, включващи сътрудничество между Международната организация за труда (МОТ), Международната морска организация (ИМО) и секретариата на Базелската конвенция, доведоха до успешно постигане на споразумение относно включването на задължителни изисквания на глобално равнище за обезпечаване на ефикасно и ефективно решаване на проблема с опасните и ненадеждни практики при рециклирането на кораби посредством Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби ("Конвенцията от Хонконг").
(3) Настоящият капацитет за рециклиране на кораби в държави от ОИСР, който е законно достъпен за корабите, плаващи под знамето на държава-членка, е недостатъчен. Настоящият безопасен и надежден капацитет за рециклиране на кораби в държави, които не са членки на ОИСР, е достатъчен за обработване на всички кораби, плаващи под знамето на държава-членка, и се очаква да нараства до 2015 г. в резултат от предвидените действия за изпълнение на изискванията по Конвенцията от Хонконг от страна на държави, в които се извършва рециклиране.
(4) Конвенцията от Хонконг е приета на 15 май 2009 г. под егидата на Международната морска организация. Конвенцията от Хонконг ще влезе в сила едва 24 месеца след датата на ратификация от не по-малко от 15 държави, чийто комбиниран търговски флот съставява най-малко 40 % от брутния тонаж на корабите от световния търговски флот и чийто общ максимален годишен обем на рециклирани кораби през предходните 10 години представлява не по-малко от 3 % от брутния тонаж на корабите от комбиниран търговски флот на
(1) ОВ С 299, 4.10.2012 г., стр. 158.
(2) Позиция на Европейския парламент от 22 октомври 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 ноември 2013 г.
(3) Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
(4) Изменение на Базелската конвенция ("Изменение за забрана"), прието с Решение III/1 на страните по Базелската конвенция.
(5) Настоящият регламент има за цел да способства за своевременна ратификация на Конвенцията от Хонг Конг както в Съюза, така и в трети държави, чрез прилагане на пропорционални механизми за контрол по отношение на кораби и съоръжения за рециклиране на кораби въз основа на посочената Конвенция.
(6) Конвенцията от Хонг Конг предвижда изрично страните по нея да предприемат по-строги мерки в съответствие с международното право по отношение на безопасността и екологическото образуване на кораби, с цел предотвратяване, намаляване или свеждане до минимум на всички неблагоприятни въздействия върху човешкото здраве и околната среда. Като се има предвид това, настоящият регламент следва да осигури защита от евентуалното вредно въздействие на опасни материали на борда на всички кораби, които посещават пристанище или място за заставане на котва в държава-членка, като същевременно гарантира спазването на разпоредбите, приложими за тези материали по силата на международното право. За да се осигури контрол върху спазването на изискванията относно опасни материали съгласно настоящия регламент, държавите-членки следва да прилагат националните разпоредби за изпълнение на Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8). Понататък проверката на сертификатите и активното тестане за опасни материали, в т.ч. азбест, се извършва от инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол, съгласно Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море („SOLAS“). Меморандумът за разбирателство от Париж за контрола от държавата на пристанището осигурява хармонизиран подход към тези дейности.
(7) Целта на настоящия регламент е също да намали съществуващите неравенства между операторите в Съюза, в държавите от ОИСР и в съответните трети държави по отношение на здравословните и безопасни условия на работното място и екологичните стандарти, както и да насочи корабите, плаващи под знамето на държава-членка, към съоръжения за рециклиране на кораби, които използват безопасни и екологически подходящи методи за разглобяване на кораби, вместо към места, които не отговарят на стандарти, каквито е практиката сега. Това следва също да допринесе за увеличаването на конкурентоспособността на екологическото образуване и безопасно рециклиране и третиране на кораби в съоръжения за рециклиране, разположени в държави-членки. Установяването на европейски списък на съоръжения за рециклиране на кораби („европейски списък“), който отговаря на изискванията по настоящия регламент, ще допринесе за постигането на тези цели, както и за по-добро правоприлагане чрез улесняване на контрола върху корабите, предназначени за рециклиране от страна на държавите-членки на знамето. Тези изисквания към съоръженията за рециклиране на кораби следва да се основават на изискванията на Конвенцията от Хонг Конг. В тази връзка одобрението в съответствие с настоящия регламент съоръжения за рециклиране на кораби следва да отговарят на необходимите изисквания за опазване на околната среда, здравето на работниците и осигуряване на тяхната безопасност и на екологическото образуване на оползотворените от рециклираните кораби отпадъци. За съоръжения за рециклиране на кораби, разположени в трета страна изискванията следва да са такива, че да се постигне висока степен на защита на здравето на човека и околната среда, която в общия линии е равностойна на защитата в Съюза. Поради това съоръженията за рециклиране на кораби, които не отговарят на тези минимални стандарти, следва да не бъдат включени в европейския списък.
(8) Запланираните в правото на Съюза принципи на равенство следва да се прилагат, а за прилагането му да се следи, по-конкретно при съставянето и актуализирането на европейски списък по отношение на съоръженията за рециклиране на кораби, разположени в държави-членки и на съоръженията за рециклиране на кораби, разположени в трети държави, които отговарят на изискванията, установени в настоящия регламент.
(9) Държавите-членки се насърчават да приемат подходящи мерки, с които да гарантират, че корабите, изключени от обхвата на настоящия регламент, извършват дейност по съгласуван с него начин, доколкото е разумно и приложимо.
(10) За да се избегне дублиране, е необходимо корабите, плаващи под знамето на държава-членка, попадащи в обхвата на настоящия регламент, да се изключат от обхвата на приложното поле съответно от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7). Регламент (ЕО) № 1013/2006 се прилага за превози на отпадъци от Съюза, подлежащи на изключване за определени категории отпадъци, когато се прилага альтернативен режим. Съгласно настоящия регламент корабите, които попадат в обхвата му, подлежат на контрол през целия им жизнен цикъл, като цялото му е да осигури екологическото образуване на рециклиране на тези кораби. Поради това е уместно да се уточни, че кораб, подлежащ на альтернативния режим на контрол през целия му жизнен цикъл съгласно настоящия регламент, не следва да бъде в обхвата на Регламент (ЕО) № 1013/2006. Корабите, които не са обхвани нито от Конвенцията от Хонг Конг, нито от настоящия регламент, и всички отпадъци на борда на кораб, различни от отпадъците, генериранi по време на експлоатацията, следва да пропължат да бъдат в обхвата съответно на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на Директива 2008/98/ЕО и Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7).
(11) Наред с това се отчита фактът, че корабите продължават да бъдат в обхвата на други международни конвенции, за
(8) Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОБ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).
(7) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОБ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
(7) Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (ОБ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28).
да се гарантира безопасното им функциониране в морето по време на периода на експлоатация от жизнения им цикъл и въпреки че могат да упражняват определени навигационни права и свободи, корабите са длъжни да отправят предварително уведомление, преди да влязат в пристанище. Държавите-членки следва да могат да изберат прилагане и на допълнителен контрол в съответствие с други международни договори. Следователно в настоящия регламент не е необходимо да се предвижда допълнителен контрол върху транзита.
(12) При тълкуването на изискванията по настоящия регламент следва да се вземат предвид насоките, разработени от ИМО („насоки на ИМО“) в подкрепа на Конвенцията от Хонконг.
(13) За целите на настоящия регламент терминът „рециклиране“ не следва да има същото значение, както определението в Директива 2008/98/ЕО. Поради това настоящият регламент следва да въведе специфично определение за термина „рециклиране на кораби“.
(14) Чрез Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (1) на равнището на Съюза се прилага Глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали. Посоченият регламент заедно с Директива 67/548/ЕИО на Съвета (2) и Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) осигуряват полезни насоки за определянето на характеристиките на понятието „опасен материал“.
(15) Наличието на инвентарен списък на опасните материали на борда на кораб през целия му жизнен цикъл е основно изискване, установено в Конвенцията от Хонконг и в настоящия регламент. В съответствие с регламент 8, параграф 2 от Конвенцията от Хонконг кораб, който е предназначен за рециклиране, следва да намаля до минимум количествата отпадъци, генерирани в резултат на експлоатацията през периода преди да влезе в съоръжение за рециклиране. Ако отпадъците, генерирани в резултат на експлоатацията, са предназначени за доставка заедно с кораба в съоръжение за рециклиране, приблизителните количества и разположението на тези отпадъци следва да бъдат включени в част II от инвентарния опис.
(16) Държавите-членки следва да предприемат мерки за предотвратяване забойканиято на разпоредбите за рециклирането на кораби и за увеличаване на прозрачността при рециклирането на кораби. Както е предвидено в Конвенцията от Хонконг, държавите-членки следва да предоставят информация относно корабите, за които е издадено свидетелство за инвентарния опис, относно кораби, за които е получена декларация за приключване, както и информация относно незаконно рециклиране на кораби и извършени от съответната държава последващи действия.
(17) Държавите-членки следва да установят правила относно приложимите санкции при нарушения на настоящия регламент и да гарантират, че тези санкции се прилагат така, че да се предотврати забойканиято на разпоредбите за рециклиране на кораби. Санкциите могат да имат граждански или административен характер и следва да бъдат ефективни, съразмерни и възлизащи.
(18) В съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз от съдилата на държавите-членки се изисква да тълкуват в най-голяма възможна степен процедурните правила, свързани с условията, които трябва да бъдат спазени, за да се преведат административните и съдебни процедури в съответствие с целите на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция.
(19) В интерес на защитата на здравето на човека и околната среда и с оглед на принцип „замърсятел плаща“, Комисията следва да пренесе осъществимостта на финансов механизъм, приложим по отношение на всички кораби, които посещават пристанище или място за застанване на котва в държава-членка, независимо от това под чие знаме плават, чрез който да се набират средства за целите на улесняването на екологическото рециклиране и третиране на кораби, без да се създава стимул за смяна на знамето.
(20) С цел съгласуване с развитието във връзка с Конвенцията от Хонконг на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на актуализирането на приложения I и II към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготовителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури единовременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.
(21) За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕО) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4).
(22) Тъй като цялото на настоящия регламент, а именно предотвратяване, намаляване или премахване на неблагоприятното въздействие върху здравето на човека и околната среда, причинено от рециклирането, експлоатацията и поддръжката на плаващи под знамето на държава-членка кораби, не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите-членки поради международния характер на корабоплаването и рециклирането на кораби, и следователно с оглед масовото и възможно си може да бъде по-добре постигнато на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(1) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковката на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г.).
(2) Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за събирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класифицирането, опаковката и етикетирането на опасни вещества (ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1).
(3) Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за събиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковката и етикетирането на опасни препарати (ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕО) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
ПРИЕХА НАСТОЯЩА РЕГЛАМЕНТ:
ДЕЙСТВИЯ
ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Предмет и цел
Настоящият регламент има за цел да предотврати, намали, свеже до минимум и, доколкото е практически възможно, да премахне произвеждането, нараняването и други неблагоприятни въздействия върху човешкото здраве и околната среда, причинени от рециклирането на кораби. Целта на настоящия регламент е да повиши безопасността и да осигури по-добро защита на човешкото здраве и на морската среда в Съюза по време на жизнения цикъл на корабите, по-специално като се гарантира, че опасните отпадъци от рециклирането на корабите подлежат на екологосъобразно управление.
Настоящият регламент също установява правила за осигуряване на надлежно управление на опасните материали на корабите.
Настоящият регламент има за цел и да способства за ратифицирането на Международната конвенция от Хонг Конг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби от 2009 г. („Конвенцията от Хонг Конг“).
Член 2
Обхват
1. Настоящият регламент с изключение на член 12 се прилага за кораби, плаващи под знамето на държава-членка.
Член 12 се прилага за кораби, плаващи под знамето на трета държава, които посещават пристанище или застават на кораб в държава-членка.
2. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:
а) военните кораби, военни спомагателни или други кораби, които са собственост на дадена държава или са експлоатирани от нея и които към момента се използват единствено за правителствени нетърговски цели;
б) кораби с тонаж, по-малък от 500 бруто тонаж (БТ);
в) кораби, експлоатирани през целия им жизнен цикъл само във води, намиращи се под суверенитета или юрисдикцията на държавата-членка, под чието знаме плава корабът.
Член 3
Определения
1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „кораб“ означава плавателен съд от всякакъв тип, който се експлоатира или е бил експлоатиран в морска среда и включва подводни морски съдове, плаващи по повърхността кораби, плаващи платформи, самоподемни платформи, плаващи складови съоръжения (FSU) и плаващи съоръжения за производство, складиране и разтоварване на товари (FPSO), както и плавателен съд, който е с демонтирано оборудване или влакен;
2) „нов кораб“ означава кораб:
а) за който договорът за строеж е сключен на датата на прилагане на настоящия регламент или след това; или
б) при липса на договор за строеж, където е заложен или корабът се намира на подобен етап на построяване шест месеца след датата на прилагане на настоящия регламент или след това; или
в) чиято доставка се извършва тридесет месеца след датата на прилагане на настоящия регламент или след това;
3) „танкер“ означава петролен танкер съгласно определението в приложение I към Конвенцията за предотвратяване на замърсяването от кораби („Конвенцията MARPOL“) или танкер за вредни вещества под формата на течности съгласно определението в приложение II към същата конвенция;
4) „опасен материал“ означава всеки материал или вещество, което може да създаде опасност за здравето на човека и/или за околната среда;
5) „отпадъци, генериранi по време на експлоатацията“ означава отпадъчни води и остатъци, образували се вследствие на нормалното функциониране на кораби, за които важат изискванията по Конвенцията MARPOL;
6) „рециклиране на кораби“ означава дейност по пълно или частично разглобяване на кораби за скрап в съоръжение за рециклиране на кораби с цел оползотворяване на елементи и материали за преработване, подготовка за повторна употреба и повторна употреба при едновременно осигуряване управлението на опасни и други материали, като тази дейност включва свързани с нея операции като складиране и третиране на компоненти и материали на място, но не включва тяхната допълнителна преработка или обезвреждане в отделни съоръжения;
7) „съоръжение за рециклиране на кораби“ означава определена зона, представляваща режище или инсталация, намиращи се в държава-членка или в трета държава и използвани за рециклиране на кораби;
8) „предприятие за рециклиране на кораби“ означава собственик на съоръжение за рециклиране на кораби или друга организация или лице, които са поели от собственика на съоръжение за рециклиране на кораби отговорността за извършване на дейността по рециклирането на кораби;
9) „държавен орган“ означава държавен орган, определен от държава-членка като натоварен с изпълнение на задължения, свързани с корабите, плаващи под нейното знаме или които се експлоатират под нейна юрисдикция;
10) „предвид приложимите насоки и резолюции на ИМО;“
11) „компетентен орган“ означава правителствен орган или органи, определен(и) от държава-членка или от трета държава като компетентен за съоръженията за рециклиране на кораби в определен географски район или в определена област на професионална компетентност, по отношение на всички дейности в рамките на юрисдикцията на тази държава;
12) „брутно тонаж“ означава брутният тонаж (БТ), изчислен в съответствие с разпоредбите за измерване на тонажа, които се съдържат в приложение 1 към Международната конвенция за измерване на тонажа на корабите от 1969 г., или в съответствие с всяка последваща конвенция;
13) „компетентно лице“ означава лице с подходяща квалификация, обучение и достатъчно знания, опит и умения за изпълнение на конкретната работа;
14) „корабосъществен“ означава физическо или юридическо лице, регистрирано като собственик на кораба, включително физическо или юридическо лице, което е собственик на кораба за ограничен период от време в очакване на продажбата или предаването му в съоръжение за рециклиране на кораби или — при липса на регистрация — физическо или юридическо лице, което е собственик на кораб, или друга организация или лице, например управителя или безработен чартърьор, които са поели от собственика на кораба отговорността за експлоатация на кораба, както и всяко юридическо лице, експлоатиращо кораб, който е собственост на държавата;
15) „нова инсталация“ означава инсталация на системи, оборудване, изолация или други материали на кораб след датата на прилагане на настоящия регламент;
16) „план за рециклиране на кораб“ означава план, разработен от оператора на съоръжението(та) за рециклиране на кораби за всеки отделен кораб, като са взети предвид приложимите насоки и резолюции на ИМО;
17) „план на съоръжението за рециклиране на кораби“ означава план, разработен от оператора на съоръжението за рециклиране на кораби и приет от управителния съвет или от съответния управителен орган на дружеството за рециклиране на кораби, в който се описват оперативните процеси и процедурите по рециклирането на даден кораб в съоръжението за рециклиране на кораби и който по-конкретно включва въпросите по безопасността и обучението на работниците, опазването на здравето на човека и околната среда, функциите и отговорностите на персонала, готовността и реагирането в аварийни ситуации и системите за наблюдение, докладване и отчетност, като се вземат предвид приложимите насоки и резолюции на ИМО;
18) „безопасно за влизане“ означава пространство, което отговаря на всичките следни критерии:
а) съдържанието на кислород в атмосферата и концентрацията на запалими пари са в безопасни граници;
б) всички евентуални токсични материали в атмосферата са в рамките на допустимите концентрации;
в) остатъчните вещества или материали, свързани с разрешената от компетентното лице работа, не водят до неконтролирано изпускане на токсични материали или опасна концентрация на запалими пари в рамките на съществуващите атмосферни условия, при подпълването им съгласно разпореджанията;
19) „безопасно за високотемпературни работи“ означава пространство, което отговаря на всичките следни критерии:
а) намира се в състояние, което е безопасно и не създава опасност от взрив, включително състояние след обезгажване, и при което може да бъде използвано оборудване за електродъгово или газово заваряване, за рязане или изгаряне, или други форми на открит пламък, както и състояние, при което могат да бъдат извършвани дейности, свързани с отопление, шлайфване или образуване на искри;
б) спазени са критерийте по точка 18 за „безопасно за влизане“;
в) съществуващите атмосферни условия няма да се променят в резултат от високотемпературните работи;
г) всички прилежащи пространства са били почистени или обезвредени или третирани в достатъчна степен с оглед предотвратяване на започване или разпространение на огън;
20) „декларация за приключване“ означава направено от оператора на съоръжението за рециклиране на кораби изявление, с което се потвърждава, че рециклирането на даден кораб е приключило в съответствие с настоящия регламент;
21) „свидетелство за инвентарен опис“ означава индивидуално за кораба свидетелство, което се издава на кораби, плаващи под знамето на държава-членка, в съответствие с член 9 и е приложено от инвентарен опис на опасните материали в съответствие с член 5;
22) „свидетелство за годност за рециклиране“ означава индивидуално за кораба свидетелство, което се издава на кораби, плаващи под знамето на държава-членка, в съответствие с член 9, параграф 9 и е приложено от инвентарен опис на опасните материали в съответствие с член 5, параграф 7 и от одобрения план за рециклиране на кораба в съответствие с член 7;
23) „свидетелство за съответствие“ означава индивидуално за кораб свидетелство, което се издава на кораби, плаващи под знамето на държава-членка, е приложено от инвентарен опис на опасните материали и е в съответствие с член 12;
24) „тонове водоизместимост при празен кораб (LDT)“ означава теглото на кораб, изразено в тонове, без товар, гориво, смазочно масло в резервоарите за съхранение, баластна вода, прясна и питателна вода, припаси за консумация, и пътниците и екипаж и техните вещи и същото представлява съвкупност от теглото на корпуса, конструкцията, машините, оборудването и арматурата на кораба.
2. За целите на член 7, параграф 2, буква г) и членове 13, 15 и 16 се прилагат следните определения:
а) „отпадъци“, „опасни отпадъци“, „третиране“ и „управление на отпадъци“ имат същия смисъл, както по член 3 от Директива 2008/98/ЕО;
б) „проверка на място“ означава проверка на съоръжение за рециклиране на кораби с цел установяване дали състоянието му отговаря на описаното в представен относни документ;
в) „работник“ означава всеки лице, което изпълнява някаква работа, резонно или временно, в рамките на трудово правоотношение, включително персоналът, работещ за изпълнители и подизпълнители;
г) „екологически обосновано управление“ означава предприемане на всякакви практически стъпки за гарантиране, че отпадъците и опасните материали се управляват по начин, който опазва здравето на човека и околната среда срещу нежелателни въздействия, които биха могли да се появят в резултат на тези отпадъци и материали;
3. За целите на параграф 1, точка 13 компетентно лице може да бъде обучен работник или ръководен служител, който може да разполага и оценява професионални и други рискове и излагане на работниците и служителите на въздействието на потенциално опасни материали или небезопасни условия в цялото съоръжение за рециклиране на кораби, и който е в състояние да посочи необходимите защитни средства и предпазни мерки, които трябва да се вземат, за да се премахнат или намалят тези рискове и излагания на въздействия.
Без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), компетентният орган може да дефинира подходящи критерии за назначаване на такива лица и може да определи задълженията, които да им бъдат възложени.
ДЯЛ II
КОРАБ
Член 4
Контрол на опасни материали
Инсталацията или употребата на опасни материали, посочени в приложение I, на корабите се забранява или ограничава съгласно определеното в приложение I, без да се засягат други изисквания на приложимо право на Съюза, което може да изисква допълнителни мерки.
Член 5
Инвентарен опис на опасните материали
1. На борда на всеки нов кораб се държи инвентарен опис на опасните материали, който съдържа най-малко тези опасни материали, които са посочени в приложение II, и се съдържат в конструкцията или оборудването на кораба, и в който се посочват местоположението и приблизителните им количества.
2. При спазване на член 32, параграф 2, буква б) съществуващите кораби са в съответствие доколкото е практически възможно с параграф 1.
Корабите, които отиват за рециклиране, са в съответствие, доколкото е практически възможно, с параграф 1 от настоящия член, считано от датата на публикуване на европейския списък на съответните кораби („европейски списък“) съобразно установеното в член 16, параграф 2.
При спазване на член 32, параграф 2, буква б) при съставянето на списъка на опасните материали в него се посочват най-малко изброените в приложение I опасни материали.
3. Инвентарният опис на опасните материали:
а) е специфичен за всеки кораб;
б) предоставя доказателство, че корабът отговаря на изискванията за забрана или на ограниченията за инсталиране или използване на опасни материали в съответствие с член 4;
в) се съставя, като се отчитат приложимите насоки на ИМО;
г) е проверен от администрацията или от овластена от нея признатата организация.
4. Освен предвиденото по параграф 3 за съществуващите кораби се изготвя план, описващ огледа или проверката с вземане на проби, чрез които е изготвен инвентарният опис на опасните материали, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО.
5. Инвентарният опис на опасните материали се състои от три части:
а) списък на опасните материали, посочени в приложения I и II, в съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2 от настоящия член, и съдържащ се в конструкцията или оборудването на кораба, с посочване на тяхното разположение и приблизителните количества (част I);
б) списък на генерираните в резултат на експлоатацията отпадъци, намиращи се на борда на кораба (част II);
в) списък на складовете, намиращи се на борда на кораба (част III).
6. Част I от инвентарния опис на опасните материали се води и актуализира по надлежен начин през целия експлоатационен срок на кораба, като отразява нови инсталации, съдържащи някой от опасните материали по приложение II, както и съответните промени в структурата и оборудването на кораба.
7. Преди рециклирането и като се вземат предвид приложимите на IMO, в допълнение към водената и актуализирана по надлежен начин част I, в инвентарния опис на опасните материали се включват част II за отпадъците, генерирано по време на експлоатацията, и част III за складовете, и описът се проверява от администрацията или от областта от нея признатата организация.
8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24 първа връзка с актуализирането на списъка с позиции за инвентарния опис на опасните материали в приложения I и II, за да се гарантира, че в списъка са включени най-малко веществата, изброени в Допълнения I и II към Конвенцията от Хонг Конг.
Комисията приема отделен делегиран акт за всяко вещество, което се включва или заличава от приложения I или II.
Член 6
Общи изисквания за корабосъществените
1. При подготовката за изпращане на кораб за рециклиране корабосъществените:
а) предоставят на оператора на съоръжението за рециклиране на кораби цялата свързана с кораба информация, необходима за разработването на плана за рециклиране на кораб, установен в член 7;
б) уведомяват писмено съответната администрация в указания от нея срок за намеренето си да рециклират кораба в конкретно(и) съоръжение(а) за рециклиране на кораби. Уведомлението включва най-малкото:
i) описа на опасните материали; и
ii) цялата свързана с кораба информация, предоставена съгласно буква а).
2. Корабосъществените следят преценилите за рециклиране кораби да:
а) се рециклират само в съоръжения за рециклиране на кораби, които са включени в европейския списък;
б) изпълняват работи в периода преди влизане в съоръжението за рециклиране на кораби по такъв начин, че да свежат до минимум количеството на остатъците от товари, останали малу и генерирани от самия кораб отпадъци, оставащи на борда;
в) притежават сертификат за годност за рециклиране, издаден от администрацията или от областта от нея признатата организация преди всяко рециклиране на кораб след получаването на одобрения план за рециклиране на кораб в съответствие с член 7, параграф 3.
3. Корабосъществените гарантират, че танкерите пристигат на съоръжението за рециклиране на кораби с товарни резервоари и помпи отделения в състояние, годно за сертифициране като „безопасно за високотемпературни работи”.
4. Корабосъществените предоставят на оператора на съоръжението за рециклиране на кораби екземпляр от свидетелството за годност за рециклиране, издадено в съответствие с член 9.
5. Корабосъществените носят отговорност за кораба и вземат мерки, за да го поддържат в съответствие с изискванията на администрацията на държавата, под чието знаме корабът плава до момента, в който отговорността за него бъде поета от оператора на съоръжението за рециклиране на кораби. Операторът на съоръжението за рециклиране на кораби може да откаже да приеме кораба за рециклиране, ако състоянието на кораба до голяма степен не отговаря на данните от свидетелството за инвентарния опис, включително когато част I от описа на опасните материали не е надлежно възела и актуализирана, отразявайки промените в конструкцията и оборудването на кораба. При тези обстоятелства корабосъщественът продължава да носи отговорността за кораба, като той незабавно уведомява администрацията за това.
Член 7
План за рециклиране на кораб
1. Преди всякакво рециклиране на кораби се разработва специфичен за кораб план за рециклиране на кораб. Планът за рециклиране на кораб включва всички специфични за кораба аспекти, които не са визирани в плана на съоръжението за рециклиране на кораби или за които се изискват специални процедури.
2. Планът за рециклиране на кораб:
а) се разработва от оператора на съоръжението за рециклиране на кораби в съответствие със съответните разпоредби на Конвенцията и като се вземат предвид приложимите на IMO и релевантната за кораба информация, предоставена от корабосъщественника в съответствие с член 6, параграф 1, буква а), така че съдържанието му надлежно да отразява информацията, съдържаща се в описа на опасните материали;
б) изяснява дали и в какъв степен подготвителна работа, като предварително третиране, идентифициране на потенциалните опасности и премахване на складовете предстои да се проведе на място, различно от съоръжението за рециклиране на кораби, посочено в плана за рециклиране на кораба. Планът за рециклиране на кораба включва мястото, където корабът ще бъде поставен по време на дейностите по рециклиране, и кратък план за пристигането и безопасно поставяне на конкретния кораб за рециклирането му;
в) включва информация относно създаването, поддържането и наблюдението на условията за „безопасност за влизане” и „безопасност за високотемпературни работи” за конкретния кораб, като се отчитат характеристики като конструкция, конфигурация и преходен товар на кораба, както и друга необходима информация относно начина за изпълнение на плана за рециклиране на кораби;
г) включва информация за вида и количеството на опасните материали и на отпадъците, получени от рециклирането на конкретния кораб, включително материалите и отпадъците, посочени в описа на опасните материали, както и за това как ще бъдат управлявани и съхранявани в съоръжението за рециклиране на кораби и в последващите съоръжения; и
д) когато се използва повече от едно съоръжение за рециклиране на кораби, по принцип се изготвя отделно за всяко от участъците съоръжения и се посочват редът на използване на съоръженията и разрешените дейности, които ще се извършат в тези съоръжения.
3. Планът за рециклиране на кораб се одобрява мъчливо или изрично от компетентния орган в съответствие с изискванията на държавата, където е разположено съоръжението за рециклиране на кораби, когато е приложимо.
Изрично одобрение е дадено, ако компетентният орган изпрати писмено уведомление за решението си относно плана за рециклиране на кораба на оператора на съоръжението за рециклиране на кораби, на корабособственика и на администрацията.
Счита се, че е дадено мъчливо съгласие, ако компетентният орган не е изпратил писмено възражение срещу плана за рециклиране на кораба на оператора на съоръжението за рециклиране на кораби, на корабособственика и на администрацията в рамките на срок за разглеждане, в съответствие с изискванията на държавата, където е разположено съоръжението за рециклиране на кораби, когато е приложимо, и не е направен уведомление в съответствие с член 15, параграф 2, буква б).
4. Държавите-членки могат да изискат от своите администрации да изпратят на компетентния орган на държавата, в която се намира съоръжението за рециклиране на кораби, информацията, препоръчана от корабособственика съгласно член 6, параграф 1, буква б), както и следните данни:
i) датата, на която корабът е регистриран в държавата, под чието знаме плава;
ii) идентификационния номер на кораба (номер по ИМО);
iii) заводския номер на корпуса при доставка за ново строителство;
iv) името и типа на кораба;
v) пристанището, на което корабът е регистриран;
vi) името и адреса на корабособственика, а също и идентификационния номер на собственика, както е регистриран по ИМО;
vii) името и адреса на дружеството;
viii) наименованията на всички класификационни организации, които са присъждали клас на кораба;
ix) основни данни за кораба (обща дължина (LOA), теоретична ширина, теоретична височина, LDT, бруто и нето тонаж и тип и мощност на двигателя).
Член 8
Прегледи
1. Прегледите на корабите се извършват от служители на администрацията или на овластена от нея признатата организация, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО.
2. Когато администрацията, използва признати организации за извършването на прегледи съгласно параграф 1, тя упълномощава такива признати организации най-малко да:
— изискат от кораб, на който извършват преглед, да се съобрази с настоящия регламент; и
— извършват прегледи, поискани от надлежните органи на държава-членка.
3. Корабите подлежат на следните прегледи:
а) първоначален преглед;
б) преглед при подновяване;
в) допълнителен преглед;
г) окончателен преглед.
4. Първоначалният преглед на нов кораб се извършва преди корабът да бъде пуснат в експлоатация или преди да бъде изпълнено свидетелството за инвентарния опис. За съществуващите кораби се извършва първоначален преглед до 31 декември 2020 г. С прегледа се проверява дали част 1 от описа на опасните материали е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.
5. Прегледът при подновяване се извършва през интервали, посочени от администрацията, които не може да надхвърлят пет години. С прегледа при подновяване се удостоверява че част 1 от описа на опасните материали е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.
6. Допълнителният преглед, общ или частичен, в зависимост от обстоятелствата, се извършва по искане на корабособственика след промяна, замяна или значителен ремонт на конструкцията, оборудването, системите, арматурата, приспособленията и материалите, който е оказал въздействие върху списъка на опасните материали. Прегледът се провежда така, че да се гарантира, че всяка промяна, замяна или значителен ремонт са били направени по начин, който гарантира корабът да продължи да бъде в съответствие с изискванията на настоящия регламент, а част 1 от описа на опасните материали при необходимост да бъде съответно изменена.
7. Окончателният преглед се извършва преди корабът да бъде изведен от експлоатация и преди рециклирането на кораба да е започнало.
Предпазът удостоверява, че:
а) описът на опасните материали е в съответствие с изискванията на член 5;
б) планът за рециклиране на кораб отразява надежно информация, съдържаща се в инвентарния опис на опасните материали и изпълнява изискванията по член 7;
в) съоръжението за рециклиране на кораби, в което корабът предстои да бъде рециклиран, е включено в европейския списък.
8. За съществуващите кораби, предназначени за рециклиране, първоначалният и окончателният преглед могат да се извършват по едно и също време.
Член 9
Издаване и одобрение на свидетелства
1. След успешно приключване на първоначален преглед или на преглед при подновяване администрацията или овластена от нея признатата организация издава свидетелство за инвентарния опис. Това свидетелство се допълва с част I от инвентарния опис на опасните материали, посочени в член 5, параграф 5, буква а).
Когато, съгласно предвижено в член 8, параграф 8, първоначалният преглед и окончателният преглед се извършват по едно и също време, се издава само свидетелството за годност за рециклиране, посочено в параграф 9 от настоящия член.
Комисията приема актове за изпълнение на формата на свидетелството за инвентарния опис, за да се гарантира, че е в съответствие с допълнение 3 към Конвенцията от Хонг Конг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент.
2. Свидетелство за инвентарен опис се одобрява по молба на корабосъбственника от администрацията или от овластена от нея признатата организация след успешно приключване на допълнителен преглед, проведен в съответствие с член 8, параграф 6.
3. При условията на параграф 4 администрацията или овластена от нея признатата организация издава или одобрява свидетелство за инвентарен опис, според случая, ако прегледът при подновяване е приключил успешно:
а) в срок от три месеца преди изтичането на срока на наличното свидетелство за инвентарен опис, и новото свидетелство за инвентарен опис е валидно от датата на приключване на прегледа при подновяване до дата, не по-късна от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство;
б) след изтичането на срока на наличното свидетелство за инвентарен опис, и новото свидетелство за инвентарен опис е валидно от датата на приключване на прегледа при подновяване до дата, не по-късна от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство;
в) повече от три месеца преди изтичането на срока на наличното свидетелство за инвентарен опис, и новото свидетелство за инвентарен опис е валидно от датата на приключване на прегледа при подновяване до дата, не по-късна от пет години след датата на приключване на прегледа при подновяване.
4. Ако прегледът при подновяване е приключил успешно и ново свидетелство за инвентарен опис не може да се издава, нито да се използва на борда преди изтичането на срока на наличното свидетелство за инвентарен опис, администрацията или овластена от нея признатата организация одобрява наличното свидетелство и то се приема за валидно за срок, не по-дълъг от пет месеца след датата на изтичане на валидността.
5. В случай на свидетелство за инвентарен опис, издадено за срок, по-кратък от пет години, администрацията или овластена от нея признатата организация може да продължи срока на валидност на наличното свидетелство за срок, който не надхвърля пет години.
6. При специфични обстоятелства, определени от администрацията, новото свидетелство за инвентарен опис не е необходимо да има дата от датата на изтичане на валидността на наличното, съгласно изискванията по параграф 3, букви а) и б) и параграфи 7 и 8. При такива обстоятелства новото свидетелство е валидно до дата, не по-късна от пет години след датата на приключване на прегледа при подновяване.
7. Когато даден кораб не се намира на пристанището или мястото за заставане на котва, където ще бъде подложен на преглед при изтичане на валидността на свидетелството за инвентарния опис, администрацията може, ако е уместно, да продължи валидността на свидетелството за срок, не по-дълъг от три месеца, за да даде възможност на кораба да завърши пътуването си до пристанището, на което ще му бъде извършен преглед. Всеки продължаване на срока е при условие че прегледът ще бъде извършен преди корабът да напусне въпросното пристанище. Кораб, на който е продължен срокът, няма право по силата на това продължаване да напусне пристанището, на което ще му бъде извършен преглед, без да е получил ново свидетелство. Когато приключи проверката на обновяването, новото свидетелство за инвентарен опис е валидно до дата, не по-късна от пет години от датата на наличното свидетелство, преди да е било разрешено продължаването му.
8. Свидетелство за инвентарен опис на кораб, извършващ кратки пътувания, и чийто срок не е бил продължен при условията, посочени в параграф 7, може да бъде продължен от администрацията за граничен срок до един месец след изтичането на валидността на свидетелството. Когато приключи прегледът при подновяване, новото свидетелство за инвентарен опис е валидно за срок не повече от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство, преди да е било разрешено продължаването.
9. След успешното приключване на окончателен преглед в съответствие с член 8, параграф 7, администрацията или овластена от нея признатата организация издава свидетелство за годност за рециклиране. Това свидетелство се допълва с инвентарния опис на опасните материали и плана за рециклиране на кораб.
Комисията приема актове за изпълнение за определение на формата на свидетелството за годност за рециклиране, за да се гарантира, че е в съответствие с дополнение 4 към Конвенцията от Хонг Конг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент. Свидетелство за годност за рециклиране, издадено след окончателен преглед в съответствие с първа алинея от настоящия параграф, се приема от другите държави-членки и се счита за цепите на настоящия регламент, че има същата сила, каквото има свидетелство за годност за рециклиране, издадено от тях.
Член 10
Продължителност и валидност на свидетелствата
1. При условията на член 9 свидетелство за инвентарния опис се издава за период, чиято продължителност се установява от администрацията и не надвишава пет години.
2. Свидетелството за инвентарния опис, издадено или одобрено съгласно член 9, престава да бъде валидно във всеки от следните случаи:
а) ако състоянието на кораба съществено се различава от данните в свидетелството за инвентарен опис, включително когато част 1 от описа на опасните материали не се води и актуализира надлежно, отразявайки промените в конструкцията и оборудването на кораба, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО;
б) когато прегледът при подновяване не е извършен в интервалите, посочени в член 8, параграф 5.
3. Свидетелство за годност за рециклиране се издава от администрацията или от овластена от нея признатата организация за период, не по-малък от три месеца.
4. Свидетелство за годност за рециклиране, издадено съгласно член 9, параграф 9, престава да бъде валидно, когато състоянието на кораба съществено се различава от данните в свидетелството за инвентарния опис.
5. Чрез дерогация от параграф 3 свидетелството за годност за рециклиране може да бъде продължено от администрацията или от овластена от нея признатата организация за единично пътуване от точка до точка до съоръжението за рециклиране на кораби.
Член 11
Контрол на държавата на пристанището
1. Държавите-членки прилагат разпоредби за контрол за корабите в съответствие с националното си законодателство, като вземат предвид Директивата 2009/1/ЕО. При условията на параграф 2 всяка такава инспекция се ограничава до проверка дали на борда се държи свидетелство за инвентарен опис или свидетелство за годност за рециклиране, които, ако са валидни, се считат достатъчни за одобрението на инспекцията.
2. Може да се извърши подобна инспекция от компетентния орган, извършващ дейности по контрол на държавата на пристанището, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО, когато кораб не носи валидно свидетелство или има ясни основания да се счита, че:
а) състоянието на кораба или на неговото оборудване в значителна степен не съответства на данните, посочени в това свидетелство, в част I на инвентарния опис на опасните материали или и в цвете; или
б) на борда на кораба не се прилага процедура за водене на част I от инвентарния опис на опасните материали.
3. Всеки кораб може да бъде препуснат, задържан, отхвърлен или изключен от достъп до пристанищата или морските терминали под юрисдикцията на държава-членка, в случай че не изпълнява компетентните органи на тази държава-членка копие от свидетелството за инвентарен опис или, по искане на тези органи и според случая, от свидетелството за годност за рециклиране, без да се засяга член 9. Държавата-членка, която предприема такива действия, уведомява незабавно съответната администрация. Неактуализиране на инвентарния опис на опасните материали не е нарушение, което е основание за задържането на кораб, но несъответствия в инвентарния опис на опасните материали се показват на съответната администрация и се коригират при извършването на следващ преглед.
4. Достъпът до определено пристанище или място за застанване на котва може да бъде разрешен от компетентния орган на държава-членка в случай на формажорни обстоятелства или поради първостепенни съображения за безопасност или за да се намали или сведе до минимум рисък от замърсяване, или за да се отстранят неизправностите, при условие собственикът, операторът или капитанът на кораба вземат мерки за изпълнение на преписаните на компетентния орган на същата държава-членка, за да се гарантира влизането на кораба при пълна безопасност.
Член 12
Изисквания за кораби, плаващи под знамето на трета държава
1. При спазване на член 32, параграф 2, буква б), когато посещава пристанище или застава на котва в държава-членка, кораб, плаващ под знамето на трета държава, разполага на борда си със списък на опасните материали, който е в съответствие с член 5, параграф 2.
Независимо от първа алинея достъпът до определено пристанище или място за застанване на котва може да бъде разрешен от компетентния орган на държава-членка в случай на формажорни обстоятелства или поради първостепенни съображения за безопасност, или за да се намали или сведе до минимум рисък от замърсяване, или за да се отстранят неизправностите, при условие че собственикът, операторът или капитанът на кораба вземат мерки за изпълнение на преписаните на компетентния орган на същата държава-членка, за да се гарантира влизането на кораба при пълна безопасност.
2. Инсталирането на опасни материали, посочени в приложение I, на кораби, плаващи под знамето на трета държава, докато са в пристанище или на място за заставане на котва в държава-членка, се забранява или ограничава съгласно приложение I.
Използването на опасни материали, посочени в приложение I, на кораби, плаващи под знамето на трета държава, докато са в пристанище или на място за заставане на котва в държава-членка, се забранява или ограничава съгласно приложение I, без да се засягат освобождаванията и преходните разпоредби, приложими за тези материали по силата на международното право.
3. Инвентарният опис на опасните материали е специфичен за всеки кораб, съставя се, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО и служи за изясняване на това, че корабът е в съответствие с параграф 2 от настоящия член. При съставянето на инвентарния опис на опасните материали в него се посочват най-малко изброените в приложение I опасни материали. Корабът, плаващ под знамето на трета държава, изготвя план, описващ отгледа или проверката с вземане на проби, чрез които е съставен инвентарният опис на опасните материали, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО.
4. Инвентарният опис на опасните материали се води и актуализира по надлежен начин през целия експлоатационен срок на кораба, като отразява нови инсталации, съдържащи някой от опасните материали по приложение II, както и съответните промени в конструкцията и оборудването на кораба, като се отчитат освобождаванията и преходните разпоредби, приложими за тези материали по силата на международното право.
5. Всеки кораб, плаващ под знамето на трета държава, може да бъде предупреден, задържан, отхвърлен или изключен от достъп до пристанищата или морските терминали под юрисдикцията на държава-членка, в случай че не изпълни на компетентните органи на тази държава-членка копие от свидетелството за съответствие съгласно параграфи 6 и 7, приложено, когато е необходимо и по искане на тези органи, от инвентарния опис на опасните материали. Държавата-членка, която предприема такова действие, уведомява незабавно компетентните органи на третата държава, под чието знаме плава въпросният кораб. Неактуализиране на инвентарния опис на опасните материали не е нарушение, което е основание за задържането на кораб, но несъответствия в инвентарния опис на опасните материали се докладват на компетентните органи на третата държава, под чието знаме корабът плава.
6. Свидетелството за съответствие се издава след проверка на инвентарния опис на опасните материали от компетентните органи на третата държава, под чието знаме плава корабът, или от организация, овластена от тях съгласно националните изисквания. За образец на свидетелството за съответствие може да се използва допълнение 3 към Конвенцията от Хонг Конг.
7. Свидетелството за съответствие и инвентарният опис на опасните материали се изготвят на едни от официалните езици на издаващите компетентни органи на третата държава, под чието знаме плава корабът, а когато използването език не е английски, френски или испански, те се превеждат на едни от тези езици.
8. При спазване на член 32, параграф 2, буква б) корабите, плаващи под знамето на трета държава, за които е подадено заявление за регистрация под знамето на държава-членка, гарантират, че в съответствие с член 5, параграф 2 държат на борда инвентарен опис на опасните материали или че той се създава в рамките на шест месеца от регистрацията под знамето на съответната държава-членка или по време на следващия периодичен преглед по член 8, параграф 3, в зависимост от това коя дата настъпва първа.
ДЯЛ III
СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ НА КОРАБИ
Член 13
Изисквания, необходими за включването на съоръженията за рециклиране на кораби в европейския списък
1. За да бъде включено в европейския списък, съоръжение за рециклиране на кораби трябва да отговаря на следните изисквания в съответствие с приложимите разпоредби на Конвенцията от Хонг Конг и като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО, МОТ, Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители и на други международни насоки:
а) да има разрешение от своите компетентни органи да извършва дейност по рециклиране на кораби;
б) да бъде проектирано, конструирано и експлоатирано по безопасен и екологосъобразен начин;
в) да функционира от изградени структури;
г) да създава системи за управление и наблюдение, процедури и техники, които имат за цел предотвратяване, намаляване, свеждане до минимум и, доколкото е практически възможно, премахване на:
i) рисковете за здравето на работниците и на населението в близост до съоръжението за рециклиране на кораби и
ii) неблагоприятното въздействие върху околната среда, причинено от рециклирането кораби;
д) да изготви план на съоръжението за рециклиране на кораби;
е) да предотвратява вредните въздействия върху здравето на човека и околната среда, включително да демонстрира контрол върху всички излишни, по-специално в приливни зони;
ж) да гарантира безопасно и екологосъобразно управление и съхранение на опасните материали и отпадъците, включително:
i) затвърждава на всички опасни материали, които се намират на борда по време на процеса на рециклиране на кораба, за да се предотвратят всякакво изпускане на тези материали в околната среда; както и извършване на манипулации с опасни материали и отпадъци, получени в процеса на рециклиране на кораба, само върху непромокаеми подове с ефективни системи за оттичане;
ii) че всички отпадъци, получени от дейността по рециклиране на кораба, и техните количества се документират и се прехвърлят само към съоръжения за управление на отпадъци, в т.ч. съоръжения за рециклиране на отпадъци, на които е разрешено да процепират с тяхното третиране, без да застрашават човешкото здраве и по екологосъобразен начин;
з) да създава и поддържа план за готовност и реагиране в аварийни ситуации; да осигури бърз достъп за оборудване за реагиране в извънредни ситуации, като например противопожарно оборудване и превозни средства, линейки и кранове, до кораба и до всички места на съоръжението за рециклиране на кораби;
и) да осигури безопасност и обучение на работниците, включително да гарантира ползването на лични предпазни средства за операции, изискващи такова ползване;
й) да създава архиви за произшествия, злополуки, професионални заболявания и хронични въздействия и, ако това се изисква от компетентните органи, да докладва всички произшествия, злополуки, професионални заболявания и хронични въздействия, които причиняват или имат способността да причиняват рискове за безопасността на работниците, здравето на човека и околната среда;
к) да се съгласи да спазва изискванията по параграф 2.
2. Операторът на съоръжение за рециклиране на кораби:
а) изпраща плана за рециклиране на кораб, след като бъде одобрен в съответствие с член 7, параграф 3, на корабобственника и на администрацията или на областта от нея признатата организация;
б) докладва на администрацията, че съоръжението за рециклиране на кораби е готово във всяко отношение за започване на рециклиране на кораби;
в) когато пълното или частичното рециклиране на кораба приключва в съответствие с настоящия регламент, изпраща декларация за приключване на администрацията, издала свидетелството за годност за рециклиране за кораба, в срок от 14 дни от датата на пълното или частичното рециклиране в съответствие с плана за рециклиране на кораб. Декларацията за приключване включва доклад относно евентуални инциденти и произшествия, нанесли щети на човешкото здраве и/или на околната среда.
3. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формата на:
а) доклада, изискван съгласно параграф 2, буква б) от настоящия член, за да се гарантира, че той е в съответствие с допълнение 6 към Конвенцията от Хонг Конг; и
б) декларацията, изисквана съгласно параграф 2, буква в) от настоящия член, за да се гарантира, че тя е в съответствие с допълнение 7 към Конвенцията от Хонг Конг.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент.
Член 14
Разрешение за съоръжения за рециклиране на кораби, намиращи се в държава-членка
1. Без да се засягат други приложими разпоредби на правото на Съюза, компетентните органи разрешават на съоръженията за рециклиране на кораби, намиращи се на тяхната територия и отговарящи на изискванията, формулирани в член 13, да извършват рециклиране на кораби. Това разрешение може да бъде предоставено на съответните съоръжения за рециклиране на кораби за срок от максимум пет години и да бъде съответно подновявано.
При условие че са спазени изискванията по настоящия регламент, всеки разрешение, издадено съгласно съответните разпоредби на друго национално право или на правото на Съюза, може да бъде комбинирано с разрешението по настоящия член в едно разрешение, когато по този начин се избягва ненужното дублиране на информация и на работата на оператора на съоръжението за рециклиране на кораби или на дружеството за рециклиране на кораби или на компетентния орган. В такъв случай разрешението може да бъде продължено в съответствие с посочените в първа алинея разрешителен режим, но без да надхвърля максимален срок от пет години.
2. Държавите-членки създават и актуализират списък на съоръженията за рециклиране на кораби, на които са издадени разрешения в съответствие с параграф 1.
3. Списъкът, посочен в параграф 2, се съобщава на Комисията без забавяне и не по-късно от 31 март 2015 г.
4. Когато съоръжение за рециклиране на кораби престане да отговаря на изискванията, формулирани в член 13, държавата-членка, в която е разположено съоръжението за рециклиране на кораби, спира или отнема разрешението, издадено на въпросното съоръжение за рециклиране на кораби, или предписва коригиращи действия от дружеството за рециклиране на кораби и уведомява незабавно Комисията за това.
5. Когато съоръжение за рециклиране на кораби е получило разрешение в съответствие с параграф 1, съответната държава-членка уведомява незабавно Комисията за това.
Член 15
Съоръжения за рециклиране на кораби, разположени в трета държава
1. Дружество за рециклиране на кораби, което притежава съоръжение за рециклиране на кораби, разположено в трета държава и което възприема да рециклира кораби, плащащ под знамето на държава-членка, подава заявление до Комисията за включване на посоченото съоръжение за рециклиране в европейския списък.
2. Заявлениято, посочено в параграф 1, се придава от доказателства, че въпросното съоръжение за рециклиране на кораби отговаря на изискванията, формулирани в член 13, за да извършва рециклиране на кораби и да бъде включено в европейския списък в съответствие с член 16.
По-специално, дружеството за рециклиране на кораби:
а) посочва разрешителното, лицензия или разрешението, издавено от съответните компетентни органи за извършване на рециклиране на кораби и, когато е целесъобразно, разрешителното, лицензията или разрешението, издавано от компетентните органи на всички негови изпълнители и подизпълнители, пряко участващи в процеса на рециклиране на кораби, и да предостави цялата информация, посочена в член 16, параграф 2;
б) уточнява дали планът за рециклиране на кораб ще бъде мълчаливо или изрично одобрен от компетентния орган, като посочи срока за разглеждане в случай на мълчаливо съгласие, в съответствие с националните изисквания, когато е приложимо;
в) потвърждава, че ще приеме за рециклиране в съответствие с настоящия регламент само кораб, плащащ под знамето на държава-членка;
г) представя доказателства, че съоръжението за рециклиране на кораби е в състояние да създаде, поддържа и наблюдава критериите за „безопасност за въздуха“ и „безопасност за високотемпературни работи“ през целия процес на рециклиране на кораба;
д) прикачва карта за границите на съоръжението за рециклиране на кораби и за местоположението на операциите по рециклиране на кораби в неговите рамки;
е) за всеки опасен материал, посочен в приложение I и допълнителен опасен материал, който би могъл да бъде част от конструкцията на кораб, указва:
i) дали съоръжението за рециклиране на кораби е оправдателно да извършва отстраняването на опасния материал. В този случай трябва да бъде определен отговорният персонал, упълномощен да извършва отстраняването, и да бъдат представени доказателства за компетентността му;
ii) кой процес за управление на отпадъците ще се прилага в съответствието за рециклиране на кораби или извън него — например изгаряне, депониране или друг метод за третиране на отпадъци, името и адреса на съоръжението за третиране на отпадъци, ако е различно от съоръжението за рециклиране на кораби, и представя доказателства, че прилаганите процеси ще се извършват, без да се застрашава човешкото здраве и по екологически образен начин;
ж) потвърждава, че дружеството е приело план за рециклиране на кораб, като е взело предвид приложимите насоки на ИМО;
з) предоставя информацията, необходима за идентифицирането на съоръжението за рециклиране на кораби.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, за да определи формата на информацията, необходима за идентифицирането на съоръжението за рециклиране на кораби. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент.
4. За да бъдат включени в европейския списък, съответствието на съоръженията за рециклиране на кораби, разположени в трети държави, с изискванията, установени в член 13 се удостоверява чрез проверка на място от независим експерт с необходимите квалификации. Дружеството за рециклиране на кораби представя удостоверението на Комисията, когато подава заявление за включване в европейския списък и на всеки пет години след това при подновяване на включването му в този списък. Първоначалното включване в списъка и последващото подновяване се допълват от средносрочен преглед за потвърждаване на съответствието с изискванията, установени в член 13.
Като подават заявления за включване в европейския списък, дружествата за рециклиране на кораби приемат възможността съоръжението за рециклиране на кораби да бъде обект на проверка на място от Комисията или от представители, действащи от нейно име, преди или след включването им в европейския списък, с цел проверка на съответствието с изискванията, установени в член 13. Независимият експерт, Комисията или представителите, действащи от нейно име, си сътрудничат с компетентните органи на третата държава, в която е разположено съоръжението за рециклиране на кораби, за извършването на тези проверки на място.
Комисията може да издава бележки с технически напътствия с цел улесняване на въпросното удостоверяване.
5. За целите на член 13, ще се отнася до съответната операция по опозоряване или обезвреждане на отпадъци може се допусне, че е наличие екологически образно управление, единствено когато съоръжението за рециклиране на кораби може да докаже, че съоръжението за управление на отпадъците, което приема отпадъците, ще бъде експлоатирано в съответствие с такива стандарти за опазване на здравето на човека и околната среда, които в общи линии са еквивалентни на приложимите международни стандарти и стандарти на Съюза.
6. В случай на промени в информацията, предоставена на Комисията, дружеството за рециклиране на кораби незабавно предоставя актуализирани доказателства и във всеки случай три месеца преди изтичането на всеки петгодишен период на включване в европейския списък дружеството декларира, че:
а) доказателството, което е представило, е пълно и актуализирано;
б) съоръжението за рециклиране на кораби продължава и ще продължи да съответства на изискванията на член 13.
Член 16
Съставяне и актуализиране на европейски списък
1. Комисията приема актове за изпълнение с цел съставяне на европейски списък на съоръженията за рециклиране на кораби, които:
а) са разположени в Съюза и са били нотифицирани от държавите-членки в съответствие с член 14, параграф 3;
б) са разположени извън Съюза и чието включване е въз основа на пренесена на информацията и подкрепящите доказателства, представени или събрани в съответствие с член 15.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент.
2. Европейският списък се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на уебсайта на Комисията не по-късно от 31 декември 2016 г. Той се разделя на два списъка, включващи съоръжения за рециклиране на кораби, разположени в държавите-членки и съоръжения за рециклиране на кораби, разположени в трета държава.
Европейският списък включва следната информация относно съоръжението за рециклиране на кораби:
а) метода на рециклиране;
б) вида и размера на корабите, които могат да се рециклират;
в) всякакви ограничения и условия, съгласно които съоръжението за рециклиране на кораби извършва дейност, включително по отношение на управлението на опасни отпадъци;
г) информация за процедурата по изрично или мълчаливо одобрение от компетентния орган на плана за рециклиране на кораби, както е посочено в член 7, параграф 3;
д) максималния годишен обем на рециклиране на кораби.
3. В европейския списък се посочва датата на изтичането на срока на включване на съоръжението за рециклиране на кораби. Включването е валидно за максимален период от пет години и подлежи на подновяване.
4. Комисията приема актове за изпълнение с цел редовно актуализиране на европейски списък:
а) за включване на съоръжение за рециклиране на кораби в европейския списък когато:
i) му е дадено разрешение съгласно член 14; или
ii) включването му в Европейския списък е решено в съответствие с параграф 1, буква б) от настоящия член;
б) за изключение на съоръжение за рециклиране на кораби от европейския списък когато:
i) съоръжението за рециклиране на кораби престане да отговаря на изискванията, установени в член 13; или
ii) актуализираното доказателство не е представено най-късно до три месеца преди изтичането на петгодишния период, установен в параграф 3 от настоящия член.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент.
5. При съставянето и актуализирането на европейски списък Комисията действа в съответствие със запазените в Договорите принципи и с международните задължения на Съюза.
6. Държавите-членки съобщават на Комисията цялата информация, която може да е необходима в контекста на актуализирането на европейския списък. Комисията изпраща необходимата информация на останалите държави-членки.
ДЯЛ IV
ОБЩИ АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЪДЪБИ
Член 17
Език
1. Планът за корабното рециклиране, посочен в член 7, се съставя на език, приемлив за държавата, която издава разрешение на съоръжението за рециклиране на кораби. Когато използването език не е английски, френски или испански, планът за корабното рециклиране се превежда на един от тези езици, освен ако администрацията счита, че това не е необходимо.
2. Свидетелството за инвентарния опис и свидетелството за годност за рециклиране, издавени съгласно член 9, се изготвят на един от официалните езици на изпълняващата администрация. Когато използването език не е английски, френски или испански, текстът включва и превод на един от тези езици.
Член 18
Определяне на компетентни органи и администрации
1. Държавите-членки определят компетентните органи и администрации, отговорни за прилагането на настоящия регламент, и уведомяват Комисията за тези определяния. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички промени в тази информация.
2. Комисията публикува на своя уебсайт списъците с определените компетентни органи и администрации, и актуализира тези списъци, когато е уместно.
Член 19
Определяне на лица за връзка
1. Държавите-членки и Комисията определят поотделно едно или повече лица за връзка, отговорни за информиране или съвместно на физически или юридически лица, отправили запитвания. Лицето за връзка на Комисията препраща на лицата за връзка на държавите-членки всички получени въпроси, които ги касат, и обратно.
2. Държавите-членки уведомяват Комисията за определянето на лица за връзка. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички промени в тази информация.
3. Комисията публикува на своеволна уебсайт списъците с определените лица за връзка и актуализира тези списъци, когато е уместно.
Член 20
Определяне на лица за връзка
По искане на държавите-членки или ако е уместно, Комисията периодично организира срещи на лицата за връзка с цел обсъждане на въпросите, възникнали при прилагането на настоящия регламент. На тези срещи или на части от тях се канят и съответните заинтересовани страни, когато всички държави-членки и Комисията са в съгласие, че това е целесъобразно.
ДЯЛ V
ДОКЛАДВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ
Член 21
Доклади от държавите-членки
1. Всяка държава-членка изпраща на Комисията доклад, съпътстващ следното:
а) списък на корабите, плаващи под нейно знаме, за които е изпълнено свидетелство за годност за рециклиране, наименованието на дружеството за рециклиране на кораби и местоположението на съоръжението за рециклиране на кораби, както е показано в свидетелството за годност за рециклиране;
б) списък на корабите, плаващи под нейно знаме, за които е получена декларация за приключване;
в) информация относно незаконно рециклиране на кораби, наказания и последващи действия, предприети от държавата-членка.
2. Всяка държава-членка предава на всеки три години в електронен вид доклада на Комисията не по-късно от девет месеца след края на тригодишния период, за който се отнася.
Първият електронен доклад обхваща периода от датата на прилагане на настоящия регламент до края на първия редовен тригодишен отчетен период, определен в член 5 от Директива 91/692/ЕИО на Съвета (1), след началната дата на първия отчетен период.
(1) Директива 91/692/ЕИО на Съвета от 23 декември 1991 г. относно стандартизация и рационализация на докладите за прилагане на някои директиви, свързани с околната среда (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).
Комисията публикува доклад относно изпълнението на настоящия регламент не по-късно от девет месеца след получаване на докладите от държавите-членки.
Член 22
Изпълнение в държавите-членки
1. Държавите-членки приемат разпоредби за санкции, прилагани при нарушаване на настоящия регламент, и предимно всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.
2. Държавите-членки сътрудничат, двустранно или многостранно една с друга, така че да улеснят предотвратяването и откриването на потенциалното заобикаляне и нарушаване на настоящия регламент.
3. Държавите-членки определят членовете от своя постоянен персонал, които са отговорни за сътрудничеството, посочено в параграф 2. Тази информация се изпраща до Комисията, която разпространява обобщен списък до тези членове.
4. Държавите-членки съобщават на Комисията разпоредбите от своето национално право, отнасящо се до правоприлагането на настоящия регламент, и за приложимите санкции.
Член 23
Молба за действие
1. Физически или юридически лица, които са засегнати или са вероятно да бъдат засегнати от нарушение на член 13 във връзка с член 15 и член 16, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, или които имат достатъчен интерес от вземането на решения в областта на околната среда, свързани с нарушение на член 13 във връзка с член 15 и член 16, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, имат право да отправят молба до Комисията за предприемане на действия съгласно настоящия регламент във връзка с такова нарушение или с непосредствена опасност от такова нарушение.
За тази цел за всяка неправителствена организация, насърчаваща опазването на околната среда и отговаряща на изискванията, установени в член 11 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (2), се счита, че има достатъчен интерес за целите на първа апликация.
(2) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).
2. Молбата за действие се придвижва от съответната информация и данни, подкрепящи тази молба.
3. Когато молбата за действие и придвижващите я информация и данни показват убедително, че е налице нарушение на член 13 във връзка с член 15 и член 16, параграф 1, буква б) или непосредствена опасност от такова нарушение, Комисията разглежда всички молби за действие с информацията и данните. При такива обстоятелства Комисията дава на съответното дружество за рециклиране на кораби възможност да изложи своите виждания по отношение на молбата за действие и придвижващите я информация и данни.
4. Комисията информира незабавно и в съответствие с приложимите разпоредби на правото на Съюза, отправили молба съгласно параграф 1, за решението си да уважи или отхвърли молбата за действие, като посочва мотивите за това.
ДАП VI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 24
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 8 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 30 декември 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощие не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мъчнишно за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в него дата. То не засяга действителността на делегирани актове, които вече са в сила.
4. Всичко след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът направят възражение в срок от два месеца след нотификацията на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да правят възражения. Този срок се продължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 25
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 26
Прехожда разпоредба
От датата на публикуване на европейския списък, до датата на прилагане настоящият реламент, държавите-членки могат да разрешават рециклирането на кораби в съоръжения за рециклиране на кораби, включени в европейския списък. При тези обстоятелства не се прилага Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Член 27
Изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006
В член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 се добавя следната подточка:
„л) кораби, плаващи под знамето на държава-членка, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета (†)."
(*) Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 1)†
Член 28
Изменение на Директива 2009/16/ЕО
В приложение IV към Директива 2009/16/ЕО се добавя следната точка:
„49. Свидетелство за инвентарния опис на опасни материали или свидетелство за съответствие съгласно Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета (†)."
(*) Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 1)†."
Член 29
Финансов стимул
До 31 декември 2016 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за осъществяването на финансов инструмент, който би улеснил безопасното и правилно рециклиране на кораби, и при целесъобразност той се прилага от законодателно предложение.
Член 30
Предложение
1. Комисията пречиства дали нарушенията на настоящия регламент следва да бъдат отнесени към обхвата на Директива 2008/99/ЕО, за да се постигне еквивалентност на съзраните с нарушения разпоредби на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 1013/2006. Комисията докладва относно констатациите си до 31 декември 2014 г. на Европейския парламент и на Съвета и при целесъобразност докладът се прилага от законодателно предложение.
2. Комисията следва да преразглежда настоящия регламент не по-късно от 18 месеца преди датата на влизане в сила на Конвенцията от Хонг Конг и при целесъобразност същевременно да представи евентуални подходящи законодателни предложения във връзка с това. Това преразглеждане следва да отчита включването на съоръжения за рециклиране на кораби, разрешени съгласно Конвенцията от Хонг Конг в европейския списък с цел да се избегне дублирането на работа и административната тежест.
3. Комисията извършва редовни прегледи на настоящия регламент и при целесъобразност прави своевременни предложения, за да бъдат взети предвид новостите във връзка с международните конвенции, включително Базелската конвенция, в случай че се окаже необходимо.
4. Независимо от параграф 2, до пет години след датата на прилагане на настоящия регламент Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент, призная при целесъобразност от законодателни предложения, за да се гарантира, че целите му са били осъществени и въздействието му е постигнато и обосновано.
Член 31
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 20 ноември 2013 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
V. LEŠKEVIČIUS
## ПРИЛОЖЕНИЕ 1
### КОНТРОЛ НА ОПАСНИ МАТЕРИАЛИ
| Опасни материали | Определения | Мерки за контрол |
|------------------|--------------|-------------------|
| Азбест | Материали, съдържащи азбест | Новата инсталация на материали, които съдържат азбест, се забранява за всички кораби. |
| Вещества, които нарушават озоновия слой | Вещества, обект на контрол, определени в член 1, параграф 4 от Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които разрушават озоновия слой, и изброени в приложения А, Б, В и Д към същия протокол, в сила към момента на прилагане или тълкуване на настоящото приложение. | Новите инсталации, които съдържат разрушаващи озоновия слой вещества, се забраняват за всички кораби. |
| Полихлорирани бифенили (PCB) | „полихлорирани бифенили“ означава ароматни съединения, получени по такъв начин, че водородните атоми на бифенилната молекула (два бензенови пръстена, свързани с проста въглерод — въглерод връзка) могат да бъдат заменени с до десет хлорни атома | Новата инсталация на материали, които съдържат полихлорирани бифенили, се забранява за всички кораби. |
| Перфлуорооктан сулфонова киселина (ПФСК) (1) | „перфлуорооктансулфонова киселина“ (ПФСК) означава перфлуорооктансулфонова киселина нейните производни | Новата инсталация на материали, които съдържат перфлуорооктансулфонова киселина (ПФСК) и нейните производни, се забранява в съответствие с Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета (2). |
| Противообрастващи съединения и системи | Противообрастващи съединения и системи, регулирани съгласно приложение 1 към Международната конвенция от 2001 г. за контрол по използването на противообрастващи покрития на корабите (Конвенцията AFS), в сила към момента на прилагане или тълкуване на настоящото приложение. | 1. Никой кораб не може да прилага противообрастващи системи, съдържащи органически съединения в качеството на биоцид, или други противообрастващи системи, чието приложение или използване е забранено от Конвенцията AFS. |
| Опасни материали | Определения | Мерки за контрол |
|------------------|-------------|------------------|
| | | 2. Никой нов кораб, нито нова инсталация на кораб, не прилага или използва противообрастващи съединения или системи по несъвместим с Конвенцията AFS начин. |
(1) Не е приложимо за кораби, плаващи под знамето на трета държава.
(2) Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7).
ПРИЛОЖЕНИЕ II
СПИСЪК НА ПОЗИЦИИТЕ ЗА ИНВЕНТАРНИЯ ОПИС НА ОПАСНИТЕ МАТЕРИАЛИ
1. Всички опасни материали, изброени в приложение I
2. Кадмий и съединения на кадмия
3. Шествалентен хром и съединения на шествалентния хром
4. Олово и съединения на оловото
5. Живак и съединения на живака
6. Полибромирани бифенили (PBB)
7. Полибромирани дифенилови етери (PBDE)
8. Полихлорирани нафталени (с повече от 3 хлорни атома)
9. Радиоактивни вещества
10. Определени късоверижни хлорирани парафини (Алкани, C10-C13, с хлорни атоми)
11. Бромирани забавители на горенето (HBCDD) | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013R1257/32013R1257_BG.pdf | 20 |
32013D0163 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 26 март 2013 година
за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при производството на цимент, вар и магнезиев оксид, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността
(нотифицирано под номер С(2013) 1728)
(текст от значение за ЕИП)
(2013/163/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз пр | едвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 13, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
(1) В член 13, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС се изисква Комисията да организира обмен на информация относно емисиите от промишлеността между себе си, държавите членки, съответните промишлени отрасли и неправителствените организации, съдейки за опазване на околната среда, с цел да се улесни формулирането на референтни документи за най-добрия налични техники (НДНТ), както е посочено в член 3, параграф 11 от цитираната директива.
(2) В съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС обменът на информация следва да включва данни за работните показатели на инсталациите и техниките по отношение на емисиите, изразени по целесъобразност като краткосрочни и дългосрочни средни стойности, и съответните референтни условия, консумацията и естеството на суровините, потреблението на вода, използването на енергия и генерирането на отпадъци, както и данни за използваните техники, свързани с тях мониторинг, сумарните ефекти върху компонентите на околната среда, икономическата и техническата жизнеспособност, както и новостите в тях, а също и данни за най-добрия налични техники и най-новите техники, набелязани след разглеждане на въпросите, посочени в член 13, параграф 2, букви а) и б) от цитираната директива.
(3) „Заключенията за НДНТ” съгласно определението в член 3, параграф 12 от Директива 2010/75/ЕС представляват ключовият елемент на референтните документи за НДНТ и съдържат заключенията за най-добрия налични техники, тяхното описание, информация за оценка на тяхната приложимост, съответствието на най-добрия налични техники нива на емисии, съответния мониторинг и нива на консумация и, ако това е необходимо — съответните мерки за възстановяване на площадката.
В съответствие с член 14, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС заключенията за НДНТ следва да служат за отправна точка при определянето на условията на разрешителните за инсталациите, попадащи в обхвата на глава II от цитираната директива.
В член 15, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС се изисква компетентният орган да определя норми за допустими емисии, които гарантират, че при нормални експлоатационни условия емисиите не надхвърлят емисионите нива, свързани с най-добрия налични техники съгласно решението относно заключенията за НДНТ, посочени в член 13, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС.
В член 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС е предвидена възможност за дерогации от изискванията по член 15, параграф 3 само в случай, че разходите за постигане на такива нива на емисии са несъществено високи в сравнение с ползите за околната среда поради географското разположение, местните екологични условия или техническите характеристики на съответната инсталация.
В член 16, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС е посочено, че изискванията за мониторинг в разрешителното, посочени в член 14, параграф 1, буква в) от същата директива, се основават на заключенията относно мониторинга, изложени в заключенията за НДНТ.
В съответствие с член 21, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС в срок от 4 години от публикуването на решения относно заключения за НДНТ компетентният орган преразглежда и при необходимост актуализира всички условия на разрешителното, както и гарантира, че инсталацията отговаря на условията на разрешителното.
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(9) С Решение на Комисията от 16 май 2011 година за създаване на форум за обмен на информация в съответствие с член 13 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (1) бе създаден такъв форум, състоящ се от представители на държавите членки, съответните промишлени отрасли и неправителствени организации, съдействащи за опазване на околната среда.
(10) В съответствие с член 13, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС Комисията получи становището (2) на този форум относно предложеното съдържание на референтния документ за НДНТ в отраслите за производство на цимент, вар и магнезиев оксид, прието на неговата среща на 13 септември 2012 г., и публикува това становище.
(11) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕО,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Заключенията за НДНТ при производството на цимент, вар и магнезиев оксид се съдържат в приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 26 март 2013 година.
За Комисията
Janez POTOČNIK
Член на Комисията
(1) ОВ С 146, 17.5.2011 г., стр. 3.
(2) http://circa.europa.eu/Public/irc/env/ied/library?l=/ied_art_13_forum/opinions_article
ПРИЛОЖЕНИЕ
Заключения за НДНТ при производството на цимент, вар и магнезиев оксид
ОБХВАТ .................................................................................................................. 5
БЕЛЕЖКА ОТНОСНО ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ ........................................... 6
ОПРЕДЕЛЕНИЯ ........................................................................................................ 6
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ .................................................................................................. 7
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ............................................................................................. 8
1.1 Общи заключения за НДНТ .................................................................................. 8
1.1.1 Система за управление на околната среда (СУОС) ........................................ 8
1.1.2 Шум .................................................................................................................... 9
1.2 Заключения за НДНТ за отрасъла за производство на цимент ......................... 10
1.2.1 Общи първични техники .................................................................................. 10
1.2.2 Мониторинг ....................................................................................................... 11
1.2.3 Енергопотребление и избор на процес ............................................................ 11
1.2.4 Использоване на отпадъци ............................................................................. 13
1.2.5 Прахови емисии ............................................................................................... 14
1.2.6 Газообразни съединения .................................................................................. 17
1.2.7 Емисии на ПХДД/ПХДФ .................................................................................. 21
1.2.8 Емисии на метали ............................................................................................. 21
1.2.9 Производствени загуби/отпадъци .................................................................. 22
1.3 Заключения за НДНТ за отрасъла за производство на вар .................................. 22
1.3.1 Общи първични техники .................................................................................. 22
1.3.2 Мониторинг ....................................................................................................... 23
1.3.3 Потребление на енергия ................................................................................... 23
1.3.4 Потребление на варовик .................................................................................. 25
1.3.5 Подбор на горива ............................................................................................. 25
1.3.6 Прахови емисии ............................................................................................... 26
1.3.7 Газообразни съединения .................................................................................. 29
1.3.8 Емисии на ПХДД/ПХДФ .................................................................................. 33
1.3.9 Емисии на метали ............................................................................................. 33
1.3.10 Производствени загуби/отпадъци ................................................................. 34
1.4 Заключения за НДНТ за отрасъла за производство на магнезиев оксид .......................... 34
1.4.1 Мониторинг ................................................................. 34
1.4.2 Потребление на енергия .................................................. 35
1.4.3 Прахови емисии ............................................................. 35
1.4.4 Газообразни съединения .................................................. 37
1.4.5 Производствени загуби/отпадъци ....................................... 39
1.4.6 Използване на отпадъци като горива и/или суровини ......................... 40
ОПИСАНИЕ НА ТЕХНИКИТЕ ......................................................... 40
1.5 Описание на техниките за отрасъла за производство на цимент ......................... 40
1.5.1 Прахови емисии ............................................................. 40
1.5.2 Емисии на NO\textsubscript{x} .................................................. 41
1.5.3 Емисии на SO\textsubscript{x} .................................................. 42
1.6 Описание на техниките за отрасъла за производство на вар ................................. 43
1.6.1 Прахови емисии ............................................................. 43
1.6.2 Емисии на NO\textsubscript{x} .................................................. 44
1.6.3 Емисии на SO\textsubscript{x} .................................................. 44
1.7 Описание на техниките за отрасъла за производството на магнезиев оксид (по сух производствен метод) .................................................. 44
1.7.1 Прахови емисии ............................................................. 44
1.7.2 Емисии на SO\textsubscript{x} .................................................. 45
ОБХВАТ
Настоящите заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) се отнасят за следните промишлени дейности, посочени в точка 3.1 от приложение 1 към Директива 2010/75/ЕС:
„3.1. Производство на цимент, вар и магнезиев оксид”, които включват:
а) производство на циментен клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 тона дневно или в други пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно;
б) производство на вар в пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно;
в) производство на магнезиев оксид в пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно.
Във връзка с точка 3.1, буква в) по-горе, заключенията за НДНТ се отнасят само за производството на магнезиев оксид (MgO) по сух метод на базата на добит естествен магнезит (магнезиев карбонат — MgCO₃).
По отношение на гореспоменатите дейности настоящите заключения за най-добрите налични техники обхващат по-специално следното:
— производство на цимент, вар и магнезиев оксид (по сух метод);
— суровини — складиране и подготовка;
— горива — складиране и подготовка;
— използване на отпадъчни продукти като суровини и/или горива — изисквания за качество, контрол и подготовка;
— продукти — складиране и подготовка;
— опаковане и експедиция.
В настоящите заключения за НДНТ не се разглеждат следните дейности:
— производство на магнезиев оксид по мокър метод, при което като изходен материал се използва магнезиев хлорид. То е обхванато от референтния документ за най-добрите налични техники при производството на неорганични химични вещества — твърди вещества и други, в големи количества;
— производство на допълнителна въглеродна съдържание на въглерод (т.е. смес от калциев оксид и магнезиев оксид, получена чрез почти пълно обезвъглеродяване на допълнителен оксид (CaCO₃,MgCO₃). Остатъчното съдържание на CO₂ в продукта е под 0,25 %, а насипната плътност е значително под 3,05 g/cm³);
— шахтови пещи за производство на циментен клинкер;
— дейности, които не са пряко свързани с основната дейност, като например добивни дейности.
Други референтни документи, които са от значение за дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ, са:
| Референтен документ | Дейност |
|----------------------|---------|
| Емисии от складиране (ЕС) | Складиране на суровини и продукти и манипулиране с тях |
| Общи принципи на мониторинга (ОПМ) | Мониторинг на емисиите |
| Предприятия за третиране на отпадъци (ПТО) | Третиране на отпадъците |
| Енергийна ефективност (ЕНЕ) | Обща енергийна ефективност |
| Икономически показатели и сумарни въздействия върху компонентите на околната среда (ИПСВКОС) | Икономически показатели и сумарни въздействия на различните техники върху компонентите на околната среда |
Директива разпоредбите използвана Наличната околната изчерпателен
(1) За Когато Обменът БЕЛЕЖКА
Списъкът Когато Определения
Суровина Значително Използване
Специален Бял
Синтерована Доломитна вар
Смес от калпашев оксид и магнезиев оксид, получен чрез обезвъглеро
яване на доломит (CaCO₃·MgCO₃), с остатъчно съдържание на CO₂ в
продукта над 0,25 % и насипна плътност на продукта с търговско пред
назначение значително под 3,05 g/cm³. Съдържанието на свободен MgO
обикновено е между 25 % и 40 %.
Синтезирана допълнителна вар
Смес от калпашев оксид и магнезиев оксид, която се използва изклю
чително за производството на огнеупорни тухли и други огнеупорни
продукти и има минимална насипна плътност 3,05 g/cm³.
(1) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.
Определения за някои замърсители на въздуха
| Използвано понятие | Определение |
|-------------------|--------------|
| NOₓ, изразени като NO₂ | Общото количество на азотния оксид (NO) и азотния диоксид (NO₂), изразено като NO₂ |
| SOₓ, изразени като SO₂ | Общото количество на серния диоксид (SO₂) и серния триоксид (SO₃), изразено като SO₂ |
| Хлороводород, изразен като HCl | Всички газообразни хлориди, изразени като HCl |
| Флуороводород, изразен като HF | Всички газообразни флуориди, изразени като HF |
Съкращения
| Съкращение | Описание |
|------------|----------|
| ПШП | Пръстеновидна шахтова пещ |
| КПОМО | Калциниран до пълно обезводняване магнезиев оксид |
| МКТЕ | Международен коефициент на токсична еквивалентност |
| ДРП | Дъга ротационна (въртяща се) пещ |
| ШПСЗ | Шахтова пещ със смесено зареждане |
| ДП | Други пещи |
| ДШП | Други шахтови пещи (шахтови пещи, различни от ПШП и ШПСЗ) |
| ПХДД | Полихлориран дibenзо-р-диоксин |
| ПХДФ | Полихлориран дibenзофуран |
| ПРП | Правотокова регенеративна пещ |
| РПП | Ротационна пещ с подгревател |
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Периоди на усредняване и референтни условия за емисии във въздуха
Съвършени с НДНТ равнища на емисии в настоящите заключения за НДНТ се отнасят за следните стандартни условия: сух газ при температура 273 °K и налягане 1 013 hPa.
Стойностите, посочени в концентрации, се прилагат при следните референтни условия:
| Дейности | Референтни условия |
|----------|---------------------|
| Операции, извършвани в пещи | |
| Отрасъл за производство на цимент | съдържание на кислород 10 % (обемни) |
| Отрасъл за производство на вар (1) | съдържание на кислород 11 % (обемни) |
| Отрасъл за производство на магнезиев оксид (по сух метод) (2) | съдържание на кислород 10 % (обемни) |
| Операции, различни от извършванияте в пещи | |
| Всички процеси | Без корекция за кислород |
| Инсталации за хидратация на вар | Като емитиран (без корекция за кислород и за сух газ) |
(1) Корекцията за кислород не се прилага за синтезирана допълнителна вар, произведена посредством т.н. двуфазов процес.
(2) Корекцията за кислород не се прилага за калициране по пътя обезводняване магнезиев оксид, произведен посредством т.н. двуфазов процес.
За периодите на усредняване се прилагат следните определения:
| Средна дневна стойност | Средна стойност за период от 24 часа, измерена чрез постоянен мониторинг на емисиите |
|------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| Средна стойност за периода на пробовземане | Средна стойност на точкови измервания (периодични) с продължителност на всяко измерване най-малко 30 минути, освен ако не е посочено друго |
Преобразуване към референтна концентрация на кислорода
Концентрациите на емисии при референтно съдържание на кислород се изчисляват по следната формула:
\[ E_R = \frac{21 - O_R}{21 - O_M} \times E_M \]
Където:
- \( E_R \) (mg/(Nm³)): концентрация на емисиите при референтното съдържание на кислород \( O_R \)
- \( O_R \) (обемни %): референтно съдържание на кислород
- \( E_M \) (mg/(Nm³)): концентрация на емисиите при измереното съдържание на кислород \( O_M \)
- \( O_M \) (обемни %): измерено съдържание на кислород.
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ
1.1 Общи заключения за НДНТ
Посочените в настоящия раздел НДНТ се отнасят за всички инсталации, обхванати от настоящите заключения за НДНТ (отрасли за производство на цимент, вар и магнезиев оксид).
НДНТ, които се отнасят за конкретните процеси, включени в раздели 1.2—1.4, се прилагат в допълнение към общите НДНТ, посочени в настоящия раздел.
1.1.1 Система за управление на околната среда (СУОС)
1. С цел да се подобрят общите екологични показатели на инсталациите/съоръженията за производство на цимент, вар и магнезиев оксид НДНТ е въвеждано и спазването на система за управление на околната среда (СУОС), която обединява всички посочени елементи, както следва:
i. ангажиране на ръководството, включително висшето ръководство;
ii. определяне от страна на ръководството на политика за околната среда, която да включва постоянно подобряване на инсталацията;
iii. планиране и установяване на необходимите процедури, цели и задачи, заедно с финансово планиране и инвестиране;
iv. изпълнение на процедурите, като се обръща специално внимание на:
a) структурата и отговорностите;
b) обучението, осведомеността и компетентността;
c) комуникацията;
d) участието на служителите;
e) документацията;
f) ефективния контрол на процесите;
ж) програмите за поддръжка;
з) аварийната готовност и реагирането при аварии;
и) гарантиране на спазването на законодателството за околната среда;
v. проверка на изпълнението и предприемане на коригиращи действия, като се обръща специално внимание на:
a) мониторинга и измерванията (вж. също референтния документ за общите принципи на мониторинга);
b) коригиращите и превантивните мерки;
c) воденето на документация;
d) независимо (когато това е практически осъществимо) вътрешно и външно оценяване с цел да се определи дали СУОС отговаря на планираната уредба и дали е внедрена и поддържана правилно или не;
vi. преглед на СУОС и на запазването на нейната пригодност, адекватност и ефективност, извършван от висшето ръководство;
vii. проследяване на разработването на по-чисти технологии;
viii. съобразяване на въздействията върху околната среда при евентуално извеждане от експлоатация на инсталацията още на етапа на нейното проектиране и през целия й експлоатационен живот;
ix. редовно прилагане на секторни контролни показатели.
Приложимост
Обхватът (напр. степен на подробност) и характерът на СУОС (напр. стандартизирана или не) в повечето случаи зависят от характера, големината и сложността на инсталацията, както и от размера на въздействията, които тя може да има върху околната среда.
1.1.2 Шум
2. С цел да се намалят/да се сведат до минимум шумовите емисии при процесите на производство на цимент, вар и магнезиев оксид НДНТ е използването на комбинация от следните техники:
| Техника | Избор на място, което е подходящо за извършване на шумни операции |
|---------|---------------------------------------------------------------|
| a | Обособяване на шумните операции/блокове |
Техника
в Противовибрационна изолация на операции/блокове
г Использование на вътрешно и външно облицоване, изработено от ударопоглъщащ материал
д Использование на звукоизолирани сгради за помещаване на шумни операции, при които се използва оборудване за преобразуване на материали
е Использование на шумозащитни стени и/или естествени шумозащитни прегради
ж Использование на шумозаглушители на входа на изпускателните тръби
з Использование на тръбопроводите и крайните вентилатори, разположени в звукоизолирани сгради
и Затваряне на вратите и прозорците в закритите помещения
й Звукоизоляция на машинните помещения
к Звукоизоляция на отворите в стените, например чрез монтиране на затварящ механизъм на входната точка на лентовия транспортьор
л Инсталиране на звукоизолиращи устройства в отдушниците, напр. на входа на чисти газове от прахоуловители
м Намаляване на дебита на тръбопроводите
н Звукоизоляция на тръбопроводите
о Отцепване на източниците на шум от потенциално резониращите елементи, напр. компресори и тръбопроводи
п Использование на шумозаглушители за вентилатори с филтри
р Использование на звукоизолирани модули за технически устройства (напр. компресори)
с Использование на гумени предпазители за мелиници (избягване на контакт на метал с метал)
т Изграждане на постройки или отглеждане на дървета и храсти между защитения район и шумната дейност
1.2 Заключения за НДНТ за отрасъла за производство на цимент
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ могат да се прилагат за всички инсталации в отрасъла за производство на цимент.
1.2.1 Общи първични техники
3. С цел да се намалят емисиите от пещите и да се използва ефективно енергията НДНТ е постигнато на безпроблемна и стабилна експлоатация на пещта, като максимално се съблюдават установените параметри на процесите чрез прилагане на следните техники:
Техника
а Оптимизиран контрол на процесите, включително автоматичен контрол чрез компютърна система
б Использование на модерни гравиметрични горивоподаващи системи за твърдо гориво
4. С цел да се предотвратят и/или да се намалят емисиите НДНТ е внимателният подбор и контрол на всички постъпващи в пещта вещества.
Описание
Емисиите могат да се намалят чрез внимателен подбор и контрол на всички постъпващи в пещта вещества. При подбора следва да се вземат предвид химическите състав на веществата и начинът, по който те се появяват в пещта. Рисковите вещества могат да включват веществата, посочени в НДНТ 11 и в НДНТ 24—28.
1.2.2 Мониторинг
5. НДНТ са редовните мониторинг и измерване на параметрите на процесите и на емисиите, като мониторингът на емисиите се извършва в съответствие със стандартите на Европейския комитет по стандартизация. При отсъствие на такива стандарти НДНТ е използването на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с еквивалентно научно качество, включително следното:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Постоянни измервания на параметрите на процесите, като температура, съдържание на O₂, налягане и дебит, с което се доказва стабилността на съответните процеси |
| б | Мониторинг и стабилизиране на критичните параметри на процесите, т.е. на хомогенизирането на суровинната смес, подаването на горивото, равномерното дозиране, излишъка на кислород |
| в | Постоянни измервания на емисиите на NH₃, когато се прилага селективна некаталитична реакция (СНКР) |
| г | Постоянни измервания на емисиите на прах, NOₓ, SOₓ и CO |
| д | Периодични измервания на ПХДФ/ПХДФ и емисиите на метали |
| е | Постоянни или периодични измервания на емисиите на HCl, HF и общ органичен въглерод (ООВ) |
| ж | Постоянни или периодични измервания на прах |
Техниката е приложима за процеси, различни от извършванияте в пещи.
За малки източници (<10 000 Nm³/h) от прахообразуващи операции, различни от охлаждане и от основните процеси на смилане, честотата на измерванията или на контрола на показателите следва да се основава на система за управление на поддръжката.
Описание
Изборът между посочените в НДНТ 5, буква е) постоянни или периодични измервания се основава на източника на емисии и на очаквания вид замърсятел.
1.2.3 Енергопотребление и избор на процес
1.2.3.1 Избор на процес
6. С цел да се намали енергопотреблението НДНТ е използването на пещи, работещи по сух метод с многоетапно подграждане и предварителна капициация.
Описание
При този тип пещи системи отработените газове и оползотворената отпадна топлина от охладителя могат да се използват за подграждане и предварителна капициация на суровините, преди те да се подадат в пещта, като по този начин могат да се постигнат значителни икономии на енергия.
Приложимост
В зависимост от влагосъдържанието на суровините техниката е приложима за нови и основно модернизирани инсталации.
Свързани с НДНТ равнища на енергопотребление
Вж. таблица 1.
Таблица 1
Свързани с НДНГ равнища на енергопотребление за нови и основно модернизирани инсталации, в които се използват пещи, работещи по сух метод с многоетапно подгряване и предварителна калинация
| Процес | Единица марка | Свързани с НДНГ равнища на енергопотребление (1) |
|--------|---------------|--------------------------------------------------|
| Сух процес с многоетапно почистване и предварителна калинация | М/т клинкер | 2 900 – 3 300 (2) (3) |
(1) Равнищата не се прилагат за инсталации, произвеждащи клинкер за специален цимент или за бели цимент, за които в спецификациите на продукта се изискват значително по-високи работни температури.
(2) При нормални условия (с изключение, например, на пускове и спирачки) и при оптимизирани работни условия.
(3) Производственият капацитет върху енергопотреблението, като при по-висок капацитет се реализират икономии на енергия, а при по-нисък капацитет се изисква повече енергия. Енергопотреблението зависи и от броя на етапите, които се извършват в циклечен подгревател. Колкото по-голям е този брой, толкова по-малко енергия се потребява при процесите, които се извършват в пещата. Броят на етапите, които се извършват в циклечен подгревател, зависи главно от влагосъдържанието на суровините.
1.2.3.2 Енергопотребление
7. С цел да се намали/да се сведе до минимум потреблението на топлива енергия НДНГ е използването на комбинация от следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Прилагане на усъвършенствани и оптимизирани пещни системи и на безпроблемна и стабилна експлоатация на пещите, като максимално се съблюдават установените параметри на процесите, чрез прилагане на: |
| | I. оптимизиран контрол на процесите, включително с компютърни системи за автоматичен контрол |
| | II. модерни гравиметрични горивоподаващи системи за твърдо гориво |
| | III. подгряване и предварителна калинация, доколкото е възможно, като се вземе предвид конфигурацията на съществуващата пещна система |
| | Техниката е общоприложима. За съществуващите пещи приложимостта на подгряването и предварителната калинация зависи от конфигурацията на пещната система. |
| б | Опоплотворяване на излишната топлина от пещите, особено на тази от зоната им на охлаждане, Излишната топлина от зоната на охлаждане (горещ въздух) на пещта или от подгревателя може да се използва по-конкретно за сушене на суровини |
| | Техниката е общоприложима за отрасла за производство на цимент. |
| | Опоплотворяването на излишната топлина от зоната на охлаждане е приложимо, когато се използват охладители. |
| | Ограничена ефективност на опоплотворяването може да се постигне при ротационни охладители. |
| в | Прилагане на подходящ брой етапи, които се извършват в циклечен подгревател, в зависимост от характеристиките и свойствата на използваните суровини и горива |
| | Етапите, които се извършват в циклечен подгревател, са приложими за нови инсталации и значително модернизирани инсталации. |
| г | Използване на горива с характеристики, които влияят положително върху потреблението на топлива енергия |
| | Техниката е общоприложима за пещи за производство на цимент, в зависимост от наличието на горива, и за съществуващи пещи в зависимост от техническите възможности за връзкване на горива в пещата. |
| д | Използване на оптимизирани и адекватни пещни системи за производство на цимент за изгаряне на отпадъци при замиваната на конвенционални горива с отпадъчни горива |
| | Техниката е общоприложима за всички типове пещи за производство на цимент. |
| е | Свеждане до минимум на обходните потоци |
| | Техниката е общоприложима за отрасла за производство на цимент. |
Описание
При съвременните пещни системи потреблението на енергия зависи от няколко фактора, като например свойствата на суровините (влагосъдържание, горемост), използването на горива с различни свойства, както и използването на обходна система за газове. Производственият капацитет на пещта също влияе върху потреблението на енергия.
Техника 7а: Подходящият брой етапи, които се извършват в циклечен подгревател, се определя от коефициента на производителност и от влагосъдържанието на суровините и горивата, които трябва да се изсушат чрез остатъчната топлина от димните газове, тъй като местните суровини се различават значително по влагосъдържание и горемост.
Техника 7в: В отрасъла за производство на цимент могат да се използват конвенционални и отпадъчни горива. Характеристиките на използваните горива, като например подходящ топлинен еквивалент и ниско влагосъдържание, влияят положително върху специфичното потребление на енергия на пещта за производство на цимент.
Техника 7е: Остъраниянето на горещи суровини и горещи газове води до повишаване на специфичното потребление на енергия с около 6—12 MJ/тон клинкер на процентен пункт отстранени газове при навлизането им в пещта за производство на цимент. Поради това свеждането до минимум на използването на обходни системи за газове има положителен ефект върху енергопотреблението.
8. С цел да се намали първичното енергопотребление НДНТ е предвиждането на намаляване на съдържанието на клинкер в цимента и циментовите продукти.
Описание
Съдържанието на клинкер в цимента и циментовите продукти може да се намали, като в съответствие с приложимите стандарти за дадения вид цимент се добавят пълнители и/или добавки, например шлака от домени печи, варовик, летива пепел и пушозан.
Приложимост
Техниката е общоприложима за отрасъла за производство на цимент и зависи от наличността (на място равнище) на пълнители и/или добавки, както и от особеностите на местния пазар.
9. С цел да се намали първичното енергопотребление НДНТ е да се предвиди използването на централи за комбинирано производство на топло- и електроенергия.
Описание
Централиите за комбинирано производство на пара и електрическа енергия или комбинираните топло- и електроцентрали могат да се използват в отрасъла за производство на цимент, като отпадната топлина от клинкероохладителя или от димните газове от пещта се оползотворява чрез процеси на конвенционален парен цикъл или други техники. Освен това излишната топлина от клинкероохладителя и от димните газове от пещта може да се използва за отопляване на жилища или да намери приложение в промишлеността.
Приложимост
Техниката е приложима за всички пещи за производство на цимент, при условие че има достатъчно излишна топлина, че се спазват параметрите на съответния процес и че се гарантира икономическата жизнеспособност.
10. С цел да се намали/да се свие до минимум потреблението на електроенергия НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника |
|---------|
| а | Използване на системи за управление на енергопотреблението |
| б | Използване на оборудване за съхранение и друго оборудване с електрохранване с висока енергийна ефективност |
| в | Използване на усъвършенствани системи за мониторинг |
| г | Намаляване на изпускането на въздух в системата |
| д | Оптимизация на контрола върху процесите |
1.2.4 Използване на отпадъци
1.2.4.1 Контрол на качеството на отпадъците
11. С цел да се гарантират характеристиките на отпадъците, предназначени да се използват като горива и/или суровини в пещи за производство на цимент, и да се намалят емисиите НДНТ е прилагането на следните техники:
Техника
а) Прилагане на системи за осигуряване на качеството с цел гарантиране на характеристиките на отпадъците и анализ на отпадъците, предназначени да се използват като суровини и/или гориво в пещи за производство на цимент, по отношение на:
I. постоянно качество
II. физични критерии, като например изпускане на емисии, едрини, реактивност, горемост, топлинен еквивалент
III. химични критерии, например съдържание на хлор, свързан, основи и фосфати, както и съдържание на съответните метали
б) Контролиране на съответните параметри на отпадъците, предназначени да се използват като суровини и/или гориво в пещи за производство на цимент, като например хлор, съответните метали (например кадмий, живак, талий), свързан, общо съдържание на халогени
в) Прилагане на системи за осигуряване на качеството за всяка партия отпадъци
Описание
При производството на цимент първичните суровини и/или изкопаеми горива могат да се заменят с различни видове отпадъчни материали, с което да се попречи за опазване на природните ресурси.
1.2.4.2 Зареждане на пещ с отпадъци
12. С цел да се гарантира подходящото третиране на отпадъците, използвани като гориво и/или суровини в пещ за производство на цимент, НДНТ е използването на следните техники:
| Техника |
|---------|
| а) Използване на подходящи точки на зареждане на пещите с оглед на температурата и времето на престой в зависимост от конструкцията и режима на работа на пещта |
| б) Зареждане на отпадъчните материали, съдържащи органични съставки, които могат да бъдат изпарени преди зоната на калинация, в зоните на пещната система, които са с достатъчно висока температура |
| в) Експлоатиране по начин, при който температурата на газа, получаващ се от съвместното изгаряне на отпадъците, се увеличава по контролиран и хомогенен начин, дори и при най-неблагоприятни условия, до 850 °C за 2 секунди |
| г) Повишаване на температурата до 1 100 °C в случай на съвместно изгаряне на опасни отпадъци със съдържание на халогенирани органични вещества над 1 %, изразено в хлор |
| д) Постоянно и непрекъснато зареждане на пещта с отпадъци |
| е) Забавяне или прекратяване на съвместното изгаряне на отпадъци при операции като пускове и спираания, когато не могат да бъдат достигнати подходящи температурни стойности и времена на престой, както са отбелязани в букви а)—г) по-горе |
1.2.4.3 Управление на безопасността при използване на опасни отпадъчни материали
13. НДНТ е прилагането на мерки за управление на безопасността при складиране, манипулиране и зареждане на опасни отпадъчни материали, като например използването на базиран върху риска подход съобразно източника и вида на отпадъците, относно етикетирането, проверката, вземането на проби от и изпитването на подлежащите на манипулиране отпадъци.
1.2.5 Прахови емисии
1.2.5.1 Неорганизирани прахови емисии
14. С цел да се сведат до минимум/да се предотвратят неорганизираният прахови емисии от прахообразуващи операции НДНТ е прилагането на една или на комбинация от следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а) Използване на просто и линейно разположение на инсталацията | Техниката е приложима само за нови инсталации. |
| Техника | Приложимост |
|---------|-------------|
| б | Обособяване на отделни затворени зони за извършване на прахообразуващи операции, като например смилане, пресъхване и смесване |
| в | Покриване на транспортните и подемните, които са изградени като затворени системи, ако има вероятност прахообразуващият материал да генерира неорганизирани прахови емисии |
| г | Намаляване на изпускането на въздух и на точките на разпиляване |
| д | Използване на автоматични устройства и системи за контрол |
| е | Осигуряване на безпроблемно извършване на операциите |
| ж | Осигуряване на адекватна и целостна поддръжка на инсталацията чрез преносимо и стационарно вакуумно оборудване за почистване: |
| | — При операции по поддръжка или при проблеми с подемно-транспортни съоръжения може да настъпи изпускане на материали. За да се предотврати генерирането на неорганизирани прахови емисии при операции по преместване, следва да се използват вакуумни системи. Новите сгради могат да се оборудват лесно със стационарни тръбопроводи за вакуумно почистване. За съществуващите сгради по-подходящи са преносимите системи и гъвкавите връзки. |
| | — В специфични случаи при пневматични подемно-транспортни съоръжения може да бъде предпочетен циркуляционен процес. |
| з | Вентилация и улавяне на праха с текстилни филтри: |
| | — Доколкото е възможно, манипулирането с всички материали следва да се извършва в затворени системи, в които се поддържа подналагане. За тази цел всичкият въздух се обезпоказва в текстилни филтри, преди да бъде изпуснат в атмосферния въздух. |
| и | Използване на затворени складове с автоматична система за манипулиране: |
| | — Силозите за клинкер и затворените изцяло автоматизирани зони за складиране на суровини се считат за най-ефективното решение на проблема с неорганизираните прахови емисии, които се генерират от складови наличности с голем обем. Този вид складове се оборудват с един или повече текстилни филтри с цел предотвратяване на неорганизирани прахови емисии при товарно-разтоварни операции. |
| | — Използване на силози за складиране с подходящ капацитет, индикатори за равнището на пълнение с предпазни прехвърлячи и с филтри за улавяне на съдържащия прахови частици въздух, изместен при операциите по пълнене. |
| й | Използване на гъвкави поддържащи тръби при операциите по експедиция и товарене, като тези тръби са снабдени със система за прахоулавяне при товарене на цимент и са насочени към товарната платформа на камиона |
15. С цел да се сведат до минимум/да се предотвратят неорганизирани прахови емисии от зоните за складиране на насипни материали НДИП е прилагането на една или на комбинация от следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|-------------|
| а | Покриване на зоните за складиране на насипни материали или на купчините от насипни материали или ограждането им посредством защитни екрани, стенни или вертикално озеленяване (изкуствени или естествени ветроизолационни прегради за предпазване от вятър на купчини на открито) |
| б | Използване на ветроизолационни прегради за складове на открито: |
| | — Складирането на прахообразуващи материали на купчини на открито следва да се избягва, но когато те съществуват, неорганизираните прахови емисии могат да се намалят чрез използване на подходящи проектирани ветроизолационни прегради. |
| в | Използване на водни пръски и химически средства за ограничаване на праха: |
| | — Когато точковитият източник на неорганизирани прахови емисии е ясно определен, може да се монтира система за връзване на вода. Оросяването на праховите частици подпомага агломерирането им, а оттам — и утаяването на праха. Съществува широка гама от средства, които повишават общата ефикасност на пръскането с вода. |
1.2.5.2 Организирани прахови емисии от прахообразуващи операции
Този раздел се отнася до прахови емисии от прахообразуващи операции, различни от горивни процеси в пещи, охлаждане и основни процеси на смилане. Той обхваща процеси, като например раздробяване на суровини, използване на транспортни и подемници за суровини, складиране на суровини, клинкер и цимент, складиране на горива и експлозиви на цимент.
16. С цел да се намалят организираните емисии НДНТ е прилагането на система за управление на поддръжката, насочена специално към ефективността на филтри, които се използват при прахообразуващи операции, различни от горивни процеси в пещи, охлаждане и основни процеси на смилане. Като се има предвид тази система за управление, НДНТ е сухото филтрирано очистване на димни газове.
Описание
Сухото филтрирано очистване на димни газове при прахообразуващи операции обикновено се извършва с текстилен филтър. Описанието на текстилните филтри се съдържа в раздел 1.5.1.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на организирани прахови емисии от прахообразуващи операции (различни от горивни процеси в пещи, охлаждане и основни процеси на смилане) са <10 mg/Nm³, като средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час).
Необходимо е да се отбележи, че по отношение на честотата на проверките на ефективността на филтъра при малки източници (<10 000 Nm³/h) следва да се има предвид приоритетен подход, основан на системата за управление на поддръжката (вж. също НДНТ 5).
1.2.5.3 Прахови емисии от горивни процеси в пещи
17. С цел да се намалят праховите емисии в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е сухото филтрирано очистване на димните газове.
| Техника (1) | Приложимост |
|------------|--------------|
| а | Електростатични прахоуловители (ЕСП) |
| б | Текстилни филтри |
| в | Хибриди филтри |
(1) Описанието на техниките е изложено в раздел 1.5.1.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на прахови емисии в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, са <10—20 mg/Nm³ като средна дневна стойност. Чрез използване на текстилни филтри или нови/усъвършенствани електростатични прахоуловители се постига по-ниско равнище.
1.2.5.4 Прахови емисии от процеси на охлаждане и смилане
18. С цел да се намалят праховите емисии в димните газове, генерирани при процесите на охлаждане и смилане, НДНТ е сухото филтрирано очистване на димните газове.
Техника (1) | Приложимост
---|---
a | Електростатични прахоуловители (ЕСП) | Техниката е общоприложима за клинкероохладители и мелници за цимент.
b | Текстилни филтри | Техниката е общоприложима за клинкероохладители и мелници за цимент.
v | Хибридни филтри | Техниката е приложима за клинкероохладители и мелници за цимент.
(1) Описанието на техниките е изложено в раздел 1.5.1.
Съвършени с НДНТ равнища на емисиите
Съвършени с НДНТ равнища на прахови емисии в димните газове, генериранi при процесите на охлаждане и смилане, са <10—20 mg/Nm³, като средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час). Чрез използване на текстилни филтри или нови/усъвършенствани електростатични прахоуловители се постига по-ниско равнище.
1.2.6 Газообразни съединения
1.2.6.1 Емисии на NOₓ
19. С цел да се намалият емисиите на NOₓ в димните газове, генериранi при горивните процеси в пещите и/или процесите на подгряване/предварителна калцинация, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника (1) | Приложимост |
|---|---|
a | Първични техники |
| I. Охлаждане на пламъка | Техниката е приложима за всички видове пещи, използвани за производство на цимент. Степента на приложимост може да бъде ограничена от изискванията за качество на продукта и възможността за възможността за възможността за процеса. |
| II. Горелки с ниски емисии на NOₓ | Техниката е приложима за всички ротационни пещи — както в основната пещ, така и в калцинатора за предварителна калцинация. |
| III. Горивни процеси в средната част на пещите | Техниката е общоприложима за дълги ротационни пещи. |
| IV. Добавяне на минерализатори за подобряване на горемостта на суровинното брашно (минерализиран клинкер) | Техниката е общоприложима за ротационни пещи, при условие че се спазват изискванията за качество на крайния продукт. |
| V. Оптимизация на процесите | Техниката е общоприложима за всички видове пещи. |
| b | Постепенно изгаряне (конвенционални или отпадъчни горива), както и в комбинация с предварителна калцинация и използване на оптимизирана горивна смес | Като цяло, техниката може да се прилага само в пещи, оборудвани с калцинатор за предварителна калцинация. При циклолните подгреватели без калцинатор за предварителна калцинация са необходими съществени измени. В пещи без калцинатор за предварителна калцинация изгарянето на твърди горива може да възникне по-голямо за намаляване на NOₓ в зависимост от възможността за получаване на контролирана редукционна атмосфера и за контрол на съвършението на нея емисии на CO. |
| v | Селективна некаталитична редукция (СНКР) | По принцип, техниката е приложима за ротационни пещи за производство на цимент. Зоните на възприемане се различават в зависимост от вида на процеса. При пълните пещи, работещи по мокър и по сух метод, може да е трудно да се постигнат подходящата температура и времето, необходимо за задържането й. Вж. също НДНТ 20. |
| g | Селективна каталитична редукция (СКР) | Приложимостта на техниката зависи от подходящата катализатор и от развитието на процесите в отрасъла за производство на цимент. |
(1) Описанието на техниките е изложено в раздел 1.5.2.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 2.
Таблица 2
Свързани с НДНТ равнища на емисии на NOₓ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите и/или процесите на подгряване/предварителна калцинация в отрасъла за производство на цимент
| Вид пещ | Единица мярка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (средна дневна стойност) |
|---------|---------------|---------------------------------------------------------------|
| Пещи с подгревател | mg/Nm³ | <200—450 (1) (2) |
| Пещи Lepol и дълги ротационни пещи | mg/Nm³ | 400—800 (1) |
(1) Горната граница на свързаното с НДНТ равнище на емисии е 500 mg/Nm³, ако първоначалното равнище на NOₓ след основните техники е 1 000 mg/Nm³.
(2) Конструкцията на съществуващите пещи системи и свойствата на горивата смес, включително горемостта на отпадъците и суровините (напр. клинкер за специален цимент или за бит цимент), могат да влияят върху способността за спазване на дипазона. Равнище под 350 mg/Nm³ се постигат при пещи с благоприятни условия, с използване на СНКР. През 2008 г. долната граница от 200 mg/Nm³ е отчетена като средна месечна стойност в три инсталации (при използване на смес с добър горемост), с използване на СНКР.
(3) В зависимост от първоначалните равнища и изпускането на NH₃.
20. Когато се използва СНКР, НДНТ е ефикасното намаляване на NOₓ при запазване на възможно най-ниско равнище на изпускане на амоняк чрез използване на следните техники:
| Техника |
|---------|
| a | Прилагане на подходяща и достатъчна ефикасност на намаляването на NOₓ и стабилен работен процес |
| b | Прилагане на подходящо стехиометрично разпределение на амоняк, за да се достигне максимална ефикасност на намаляването на NOₓ и да се понижи изпускането на NH₃ |
| в | Запазване на възможно най-ниско равнище на емисиите от изпускане на амоняк (поради нерегулиран амоняк) в димните газове, като се отчита зависимостта между ефикасността на намаляването на NOₓ и изпускането на NH₃ |
Приложимост
СНКР е общи приложим за ротационни пещи за производство на цимент. Зоните на възприемане се различават в зависимост от вида на процеса. При дългите пещи, работещи по мокър и по сух метод, може да е трудно да се постигнат подходящата температура и време, необходимо за задържането й. Вж. също НДНТ 19.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 3.
Таблица 3
Свързани с НДНТ равнища на емисии от изпускане на NH₃ в димните газове, когато се прилага СНКР
| Параметър | Единица мярка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (средна дневна стойност) |
|-----------|---------------|---------------------------------------------------------------|
| Изпускане на NH₃ | mg/Nm³ | <30—50 (1) |
(1) Изпускането на амоняк зависи от първоначалното равнище на NOₓ и на ефикасността на намаляване на NOₓ. За пещи Lepol и дълги ротационни пещи равнището може да бъде още по-високо.
1.2.6.2 Емисии на SOₓ
21. С цел да се намали/да се сведат до минимум емисиите на SOₓ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещи и/или процесите на подгряване/предварителна калцинация, НДНТ е използването на една от следните техники:
Техника (1)
| Приложимост |
|--------------|
| Добавяне на абсорбент |
| По принцип, добавянето на абсорбент е приложимо за всички пещни системи, но се използва главно във вертикални подгреватели. Добавянето на вар при зареждане на пещта намалява качеството на гранулите/конкретните и загрудава подаването при пещи Lepol. При пещите с подгревател бе установено, че прякото впръскване на гасена вар в димните газове е по-малко ефикасно от добавянето на гасена вар при зареждане на пещта. |
6. Мокър скрубер
Техниката е приложима за всички видове пещи с подходящи (достатъчни) равнища на SO₂ при производството на гипс.
(1) Описанието на техниките е изложено в раздел 1.5.3.
Описание
В зависимост от качеството на суровините и горивата могат да се поддържат ниски равнища на емисии на SOₓ без да се изисква да се използват техники за намаляване на емисиите.
Ако е необходимо, за намаляване на емисиите на SOₓ могат да се използват първични техники и/или техники за намаляване на емисиите, като например мокър скрубер или добавяне на абсорбент.
Мокри скрубери вече са използвани в инсталации с първоначално ненамалени равнища на SOₓ по-високи от 800—1 000 mg/Nm³.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. Таблица 4.
Таблица 4
Свързани с НДНТ равнища на емисии на SOₓ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите и/или процесите на подгряване/предварителна калцинация в отрасъла за производство на цимент
| Параметър | Единица мярка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (1) (2) (средна дневна стойност) |
|------------|---------------|------------------------------------------------------------------|
| SOₓ, изразени като SO₂ | mg/Nm³ | <50 – 400 |
(1) При диапазона се взема предвид съдържанието на сара в суровините.
(2) При производството на клинкер за бел цимент и за специален цимент способността на клинкера да задържа сърата от горивото може да бъде значително по-ниска, което води до по-високи емисии на SOₓ.
22. С цел да се намалят емисиите на SO₂ от пещите НДНТ е оптимизирането на процесите на смилане на суровините.
Описание
Техниката се изразява в оптимизиране на процеса на смилане на суровините, така че мелнициата за суровини да може да се използва за намаляване на SO₂ от пещта. Това може да се постигне чрез регулиране на някои показатели, като например:
— влагосъдържание на суровините;
— температура в мелницата;
— пропължителност на престоя в мелницата;
— ситност на суровините за смилане.
Приложимост
Техниката е приложима, когато процесът на сухо смилане се използва в комбиниран режим.
1.2.6.3 Емисии на CO и изпусканя на CO
1.2.6.3.1 Намаляване на изпусканятия на CO
23. С цел да се свие до минимум честотата на изпусканятия на CO и общата им продължителност да не надвишава 30 минути годишно, когато се използват електростатични прахоуловители или хибридни филтри, НДНТ е прилагането на комбинация от следните техники:
| Техника |
|---------|
| а Управление на изпусканятия на CO с цел да се намалят престоите на електростатичните прахоуловители |
| б Постоянни автоматични измервания на CO посредством оборудване за мониторинг, което е разположено в близост до източника на CO и разполага с възможност за бързо реагиране |
Описание
Поради съображения за безопасност, свързани с риска от експлозии, при повишени равнища на CO в димните газове електростатичните прахоуловители трябва да се изключват. Изпусканятия на CO се предотвратяват, а следователно се съкращават и периодите на изключване на електростатичните прахоуловители, чрез следните техники:
— контрол на процеса на горене;
— контрол на съдържанието на органични вещества в суровините;
— контрол на качеството на горивата и на горивоподаващата система.
Смущения настъпват предимно във фазата на пускане. С оглед на безопасната експлоатация газоанализаторите, предназначени за предпазване на електростатичните прахоуловители, трябва да бъдат включени през всички експлоатационни етапи. Престоите на електростатичните прахоуловители могат да се съкратят посредством резервна система за мониторинг, която се поддържа в готовност.
Системата за постоянен мониторинг на CO трябва е оптимизирана по отношение на време за реагиране и да е разположена в близост до източника на CO, например в изходната точка на подгревателната колона или във входната точка на пещта при използване на мокър метод на производство.
Когато се използват хибридни филтри, се препоръчва носещата конструкция на ръкавния филтър да се заземи посредством акумулаторна плоча.
1.2.6.4 Емисии на общ органичен въглерод (ООВ)
24. С цел да се поддържа ниско равнище на емисии на ООВ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е да се избягва зареждането на пещната система със суровини с високо съдържание на летливи органични съединения (ПОС) по време на процеса на зареждане със суровини.
1.2.6.5 Емисии на хлороводород (HCl) и флуороводород (HF)
25. С цел да се предотвратят/да се сведат до минимум емисиите на HCl в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните първични техники:
| Техника |
|---------|
| а Използване на суровини и горива с ниско съдържание на хлор |
| б Ограничаване на съдържанието на хлор във всички видове отпадъци, предназначени да се използват като суровини и/или гориво в пещи за производство на цимент |
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на емисиите на HCl са <10 mg/Nm³, като средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоемане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час).
26. С цел да се предотвратят/да се сведат до минимум емисиите на HF в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните първични техники:
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на емисиите на НФ са <1 mg/Nm³, като средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час).
1.2.7 Емисии на ПХДД/ПХДФ
27. С цел да се предотвратят или да се подпържат на ниско равнище емисиите на ПХДД/ПХДФ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Внимателен подбор и контрол на суровините, с които се зарежда пещта, т.е. хлор, мед и летливи органични съединения |
| б | Внимателен подбор и контрол на горивата, с които се зарежда пещта, т.е. с отглед на съдържанието им на хлор и мед |
| в | Ограничаване/избиване на използването на отпадъци, включващи хлорсъдържащи органични материали |
| г | Избиване на зареждането с горива с високо съдържание на хлорове (напр. хлор) при вторично изпичане |
| д | Бързо охлаждане на димните газове от пещта до температура под 200 °C и свеждане до минимум на запълването на димните газове и кислорода в зони, където температурата варира между 300 и 450 °C |
| е | Прекратяване на съвместното изгаряне на отпадъци при операции като пускове и/или спирания |
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на емисиите на ПХДД/ПХДФ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, са <0,05—0,1 pg ПХДД/ПХДФ I-TEQ/Nm³, като средна стойност за периода на пробоизвеждане (6—8 часа).
1.2.8 Емисии на метали
28. С цел да се сведат до минимум емисиите на метали в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника |
|---------|
| а | Подбор на материали с ниско съдържание на съответните метали и ограничаване на съдържанието на съответните метали, особено на живака, в материалите |
| б | Използване на система за осигуряване на качеството с цел да се гарантират характеристиките на използваните отпадъчни материали |
| в | Използване на посочените в НДНТ 17 ефективни техники за прахоулавяне |
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 5.
Таблица 5
Свързани с НДНТ равнища на емисии на метали в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите
| Метали | Единица мера | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час) |
|--------|--------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Hg | mg/Nm³ | <0,05 (2) |
| Σ (Cd, Tl) | mg/Nm³ | <0,05 (1) |
| Σ (As, Sb, Pb, Cr, Co, Cu, Mn, Ni, V) | mg/Nm³ | <0,5 (1) |
(1) Ниски равнища са отчетени въз основа на качеството на суровините и горивата.
(2) Ниски равнища са отчетени въз основа на качеството на суровините и горивата. Стойностите над 0,03 mg/Nm³ трябва да бъдат допълнително проучени. Стойностите, близки до 0,05 mg/Nm³, изискват проучване на допълнителни техники (например, понижаване на температурата на димните газове, активен вълнен).
1.2.9 Производствени загуби/отпадъци
29. С цел да се намалят твърдите отпадъци от процеса на производство на цимент и да се спестят суровини НДНТ е:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| a | Повторно използване на уловените в хода на производствения процес твърди частици, където това е практически осъществимо |
| | Техниката е общоприложима, но зависи от химичния състав на твърдите частици. |
| b | Оползотворяване на уловените в хода на производствения процес твърди частици в други продукти с търговско предназначение, когато това е възможно |
| | Възможно е оползотворяването на уловените в хода на производствения процес твърди частици в други продукти с търговско предназначение да не зависи от оператора. |
Описание
Когато това е практически осъществимо, уловените прахови частици могат да се върнат обратно в производствените процеси. Това оползотворяване може да се извърши пряко в пещта за производство на цимент или в зоната за зареждането й (органични фактор е съдържанието на алкални метали) или чрез смесване им с готови циментови продукти. Когато уловените прахови частици се връщат обратно в производствените процеси, е възможно да се изисква процедура за осигуряване на качеството. За материал, който не може да бъде оползотворен, може да се намери алтернативно приложение (напр. като добавка за десуфратация на димни газове в горивни инсталации).
1.3 Заключения за НДНТ за отрасла за производство на вар
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ могат да се прилагат за всички инсталации в отрасла за производство на вар.
1.3.1 Общи първични техники
30. С цел да се намалят всички видове емисии от пещта и да се използва ефективно енергията НДНТ е постигнато на безпроблемна и стабилна експлоатация на пещта при максимално съблюдаване на установените производствени параметри, като се прилагат следните техники:
| Техника |
|---------|
| a | Оптимизация на контрола върху процесите, включително компютърна система за автоматичен контрол |
| b | Използване на модерни гравиметрични горивопопадащи системи за твърдо гориво и/или разходомери за газ |
Приложимост
Оптимизацията на контрола върху процесите е приложима в различна степен за всички инсталации за производство на вар. Като цяло, пълна автоматизация на процеса не може да се постигне, тъй като са налице неконтролируеми променливи, т.е. качеството на варовика.
31. С цел да се предотвратят и/или да се намалят емисиите НДНТ е внимателният подбор и контрол на суровините, постъпващи в пещта за производство на вар.
Описание
Поради съдържанието на тяхното съдържание, посъществи в пещта за производство на вар, влияят значително върху емисиите във въздуха. При внимателен подбор на суровините тези емисии могат да се намалят още при източника. Така например, вариращото съдържание на сара и хлор във варовика/допомога се отразява върху диапазона на емисиите на SO₂ и HCl в димните газове, а присъствието на органични вещества — върху емисиите на общ органен въглерод и CO.
Приложимост
Приложимостта зависи от наличието (на място равнище) на суровини с ниско съдържание на онецичества. Допълнително ограничения са типът на крайния продукт и видът на използваната пещ.
1.3.2 Мониторинг
32. НДНТ са редовните мониторинг и измерване на параметрите на процесите и на емисиите, като мониторингът на емисиите се извършва в съответствие със стандарти на Европейския комитет по стандартизация. При отсъствие на такива стандарти НДНТ е използването на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с еквивалентно научно качество, включително следното:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Постоянни измервания на параметрите на процесите, като температура, съдържание на O₂, налягане, дебит, емисии на CO, с което се локализа стабилността на съответните процеси | Техниката е приложима за процеси, които се извършват в пещи. |
| б | Мониторинг и стабилизирание на критичните параметри на процесите, т.е. подаването на горивото, равномерното дозиране, изпишване на кислород | |
| в | Постоянни или периодични измервания на емисиите на прах, NOₓ, SOₓ, CO и NH₃, когато се прилага селективна некаталитична редукция (СНКР) | Техниката е приложима за процеси, които се извършват в пещи. |
| г | Постоянни или периодични измервания на HCl и HF, когато се извършва съвместно изгаряне на отпадъци | Техниката е приложима за процеси, които се извършват в пещи. |
| д | Постоянни или периодични измервания на емисиите на ООВ, или периодични измервания, когато се извършва съвместно изгаряне на отпадъци | Техниката е приложима за процеси, които се извършват в пещи. |
| е | Периодични измервания на емисиите на ПХДФ/ПХДФ и на метали | Техниката е приложима за процеси, които се извършват в пещи. |
| ж | Постоянни или периодични измервания на праховите емисии | Техниката е приложима за процеси, различни от извършванияте в пещи. |
За малки източници (<10 000 Nm³/h) честотата на измерванията следва да се основава на система за управление на поддръжката.
Описание
Изборът между посочените в НДНТ 32, букви а)—е) постоянни или периодични измервания се основава на източника на емисии и на очакваната вид замърсятел.
При нормални експлоатационни условия се усъвършенстват периодичните измервания на емисии на прах, NOₓ, SOₓ и CO да се извършват с честота веднъж месечно до веднъж годишно.
Периодичните измервания на емисии на ПХДФ/ПХДФ, общ органен въглерод, HCl, HF и метали се извършват с честота, която е подходяща за използваните в процеса суровини и горива.
1.3.3 Потребление на енергия
33. С цел да се намаля/да се сведе до минимум потреблението на топлинна енергия НДНТ е използването на комбинация от следните техники:
Свързани с НДНТ равнища на потребление
Вж. таблица 6.
Таблица 6
Свързани с НДНТ равнища на потребление на топлинна енергия при производството на вар и допълнителна вар
| Вид пещ | Потребление на топлинна енергия (Г) | Техника „а“, подточка II се прилага само за дълги ротационни пещи. |
|---------|-------------------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| Дълги ротационни пещи (ДРП) | 6,0 – 9,2 | Поддържането на контролните параметри на пещта близо до оптималните им стойности води до снижаване на всички параметри на потреблението, което се дължи, наред с останалото, на намаления брой на изключванията и включванието. Използването на оптимизирана варовикова фракция зависи от наличието на суровини |
| Ротационни пещи с подгревател (РПП) | 5,1 – 7,8 | |
| Правотокови регенеративни пещи (ПРП) | 3,2 – 4,2 | |
| Пръстеновидни шахтови пещи (ПШП) | 3,3 – 4,9 | |
Свързани с НДНТ равнища на потребление
Вж. таблица 6.
Таблица 6
Свързани с НДНТ равнища на потребление на топлинна енергия при производството на вар и допълнителна вар
| Вид пещ | Потребление на топлинна енергия (Г) | Техника „а“, подточка II се прилага само за дълги ротационни пещи. |
|---------|-------------------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| Дълги ротационни пещи (ДРП) | 6,0 – 9,2 | Поддържането на контролните параметри на пещта близо до оптималните им стойности води до снижаване на всички параметри на потреблението, което се дължи, наред с останалото, на намаления брой на изключванията и включванието. Използването на оптимизирана варовикова фракция зависи от наличието на суровини |
| Ротационни пещи с подгревател (РПП) | 5,1 – 7,8 | |
| Правотокови регенеративни пещи (ПРП) | 3,2 – 4,2 | |
| Пръстеновидни шахтови пещи (ПШП) | 3,3 – 4,9 | |
Свързани с НДНТ равнища на потребление
Вж. таблица 6.
Таблица 6
Свързани с НДНТ равнища на потребление на топлинна енергия при производството на вар и допълнителна вар
| Вид пещ | Потребление на топлинна енергия (Г) | Техника „а“, подточка II се прилага само за дълги ротационни пещи. |
|---------|-------------------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| Дълги ротационни пещи (ДРП) | 6,0 – 9,2 | Поддържането на контролните параметри на пещта близо до оптималните им стойности води до снижаване на всички параметри на потреблението, което се дължи, наред с останалото, на намаления брой на изключванията и включванието. Използването на оптимизирана варовикова фракция зависи от наличието на суровини |
| Ротационни пещи с подгревател (РПП) | 5,1 – 7,8 | |
| Правотокови регенеративни пещи (ПРП) | 3,2 – 4,2 | |
| Пръстеновидни шахтови пещи (ПШП) | 3,3 – 4,9 | |
Свързани с НДНТ равнища на потребление
Вж. таблица 6.
Таблица 6
Свързани с НДНТ равнища на потребление на топлинна енергия при производството на вар и допълнителна вар
| Вид пещ | Потребление на топлинна енергия (Г) | Техника „а“, подточка II се прилага само за дълги ротационни пещи. |
|---------|-------------------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| Дълги ротационни пещи (ДРП) | 6,0 – 9,2 | Поддържането на контролните параметри на пещта близо до оптималните им стойности води до снижаване на всички параметри на потреблението, което се дължи, наред с останалото, на намаления брой на изключванията и включванието. Използването на оптимизирана варовикова фракция зависи от наличието на суровини |
| Ротационни пещи с подгревател (РПП) | 5,1 – 7,8 | |
| Правотокови регенеративни пещи (ПРП) | 3,2 – 4,2 | |
| Пръстеновидни шахтови пещи (ПШП) | 3,3 – 4,9 | |
Свързани с НДНТ равнища на потребление
Вж. таблица 6.
Таблица 6
Свързани с НДНТ равнища на потребление на топлинна енергия при производството на вар и допълнителна вар
| Вид пещ | Потребление на топлинна енергия (Г) | Техника „а“, подточка II се прилага само за дълги ротационни пещи. |
|---------|-------------------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| Дълги ротационни пещи (ДРП) | 6,0 – 9,2 | Поддържането на контролните параметри на пещта близо до оптималните им стойности води до снижаване на всички параметри на потреблението, което се дължи, наред с останалото, на намаления брой на изключванията и включванието. Използването на оптимизирана варовикова фракция зависи от наличието на суровини |
| Ротационни пещи с подгревател (РПП) | 5,1 – 7,8 | |
| Правотокови регенеративни пещи (ПРП) | 3,2 – 4,2 | |
| Пръстеновидни шахтови пещи (ПШП) | 3,3 – 4,9 | |
34. С цел да се свърже до минимум потреблението на електроенергия НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника | Потребление на топлинна енергия (Г) | тон продукт |
|---------|-------------------------------------|-------------|
| Шахтови пещи със смесено зареждане (ШПСЗ) | 3,4 – 4,7 | |
| Други пещи (ДП) | 3,5 – 7,0 | |
(Г) Потреблението на енергия зависи от вида и качеството на продукта, условията на процеса и съвременните.
35. С цел да се свърже до минимум потреблението на варовик НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Специфични добив от кариири, раздробяване и оползотворяване на варовика (качество, размер на фракциите) |
| б | Избор на пещи, при които се прилагат оптимизирани техники, позволяващи да се работи с по-широко гама варовикови фракции, за да се използва оптимално добитият варовик |
| в | Техниката е общоприложима за отрасъла за производство на вар, обработката обаче зависи от качеството на варовика. |
36. С цел да се предотвратят/да се намалят емисиите НДНТ е внимателният подбор и контрол на всички горива, постъпващи в пеща за производство на вар.
Описание
Поради съдържанието се в тях очевидствания горивата, постъпващи в пеща за производство на вар, влияят значително върху емисиите във въздуха. Съдържанието на сира (особено при дългите ротационни пещи), азот и хлор се отразяват върху диапазона на емисиите на SO₂, NOₓ и HCl в димните газове. В зависимост от химичния състав на горивото и вида на използваната пещ, чрез избора на подходящи горива или горивни смеси могат да се снижат емисиите.
Приложимост
С изключение на шахтовите пещи със смесено зареждане всички видове пещи могат да работят с всички видове горива и горивни смеси, ако са налични, като тяхната наличност може да се влияе от енергийната политика на съответната държава членка. Изборът на гориво зависи и от желаното качество на крайния продукт, техническата възможност за подаване на гориво в избраната пещ, както и от икономически съображения.
1.3.5.1 И з п о л з в а н е н а о т п а д ъ ч н и г о р и в а
1.3.5.1.1 Контрол на качеството на отпадъците
37. С цел да се гарантират характеристиките на отпадъците, предназначени да се използват като гориво в пещи за производство на вар, НДНТ е прилагането на следните техники:
1.3.5.1.2 Зареждане на пещта с отпадъци
38. С цел да се предотвратят/да се намалят емисиите, генерирани при използването на отпадъчни горива в пещта, НДНТ е използването на следните техники:
| Техника |
|---------|
| а | Използване на подходящи горелки за зареждане с подходящи отпадъци в зависимост от конструкцията и режима на работа на пещта |
| б | Експлоатиране по начин, при който температурата на газа, получаващ се от съвместното изгаряне на отпадъците, се увеличава по контролиран и хомогенен начин, докато при най-неблагоприятни условия, до 850 °C за 2 секунди |
| в | Повишаване на температурата до 1 100 °C в случай на съвместно изгаряне на опасни отпадъци със съдържание на халогенирани органични вещества над 1 %, изразено в хлор |
| г | Постоянно и непрекъснато зареждане на пещта с отпадъци |
| д | Прекратяване на зареждането с отпадъци при операции като пускове и спирации, когато не могат да бъдат достигнати подходящи температурни стойности и времена на престой, както са отбелязани в букви б) и в) по-горе |
1.3.5.1.3 Управление на безопасността при използване на опасни отпадъчни материали
39. С цел да се предотвратят случайни емисии НДНТ е прилагането на управление на безопасността при складиране и манипулиране с опасни отпадъчни материали, както и зареждане на пещта с тях.
Описание
Прилагането на управление на безопасността при складиране, манипулиране и зареждане на опасни отпадъчни материали се извършва чрез балансиран върху риска подход съобразно източника и вида на отпадъците, относно етикетирането, проверката, вземането на проби от и изпитването на подлежащите на манипулиране отпадъци.
1.3.6 Прахови емисии
1.3.6.1 Неорганизирани прахови емисии
40. С цел да се сведат до минимум/да се предотвратят неорганизирани прахови емисии от прахообразващи операции НДНТ е прилагането на една или на комбинация от следните техники:
| Техника |
|---------|
| а | Обособяване на отделни зони за извършване на прахообразващи операции, като например смилане, пресяване и смесване |
| б | Покриване на транспортните и подемниците, които са изградени като затворени системи, ако има вероятност прахообразващите материали да генерират неорганизирани прахови емисии |
| в | Използване на силици за складиране с подходящ капацитет, индикатори на равнището на пълнение с предпазни прекъсвачи и филтри за улавяне на съдържащия прахови частици въздух, изместен при операциите по пълнение |
| г | Използване на циркулационен процес, който се предпочита при пневматични подемно-транспортни съоръжения |
1.3.6.2 Организиране на прахови емисии от прахообразуващи операции, различни от горивните процеси в пещи
41. С цел да се сведат до минимум/да се предотвратят неорганизираните прахови емисии от зоните за складиране на насипни материали НДНТ е прилагането на една или на комбинация от следните техники:
| Техника |
|---------|
| д | Манипулиране с материалите в затворени системи, в които се поддържа подналягане, и обезпращаване на възможността за проникване на атмосферния въздух |
| е | Намаляване на изпускането на въздух и на точките на разпиляване, завършеност на инсталацията |
| ж | Адекватна и цялостна поддържка на инсталацията |
| з | Използване на автоматични устройства и системи за контрол |
| и | Осигуряване на непрекъснато безпроблемно извършване на операциите |
| й | Използване при товаренето на вар на гъвкави подаващи тръби, които са снабдени със система за прахоулавяне и са насочени към товарната платформа на камиона |
Приложимост
Поради влагосъдържанието на суровините при операциите по тяхната подготовка, като например натрошаване и пресяване, обикновено не се налага отделение на праха.
41. С цел да се сведат до минимум/да се предотвратят неорганизираните прахови емисии от зоните за складиране на насипни материали НДНТ е прилагането на една или на комбинация от следните техники:
| Техника |
|---------|
| а | Отраждане на зоните за складиране на насипни материали посредством защитни скривни, стени или вертикално озеленяване (изкуствени или естествени ветрозащитни прегради за предпазване от вятър на купчини, намиращи се на открито) |
| б | Използване на силози за продуктите и на затворени, изцяло автоматизирани складове за суровините. Този вид складове се оборудват с едни или повече текстилни филтри с цел да се предотвратят неорганизираните прахови емисии при товарно-разтоварните операции |
| в | Намаляване на неорганизираните прахови емисии от купчини на открито чрез достатъчно оросяване на купчините в точките на товарене и разтоварване и чрез използване на лентови транспортери с регулируема височина. Когато се прилагат мерки/техники за оросяване или пръскане с вода, повърхността на площдката може да бъде изолирана, а излишъкът от вода да се събира и, ако е необходимо, да се третира или да се използва в затворени цикли |
| г | Намаляване на неорганизираните прахови емисии — ако не могат да бъдат избегнати — в точките на товарене и разтоварване в складовите зони чрез приспособяване на височината на точката на разтоварване към вариращата височина на купчината, по възможност автоматично или чрез намаляване на скоростта на разтоварване |
| д | Редовно оросяване на откритите складове, и особено на сухите зони, чрез разпръсквачи и почистване на откритите складове чрез почистващи кампии |
| е | Използване на вакуумни системи при операции по преместване. Новите сгради могат да се оборудват лесно със стационарни тръбопроводи за вакуумно почистване. За съществуващите сгради по-подходящи са преносимите системи и гъвкавите връзки |
| ж | Намаляване на неорганизираните прахови емисии, възникващи в зони, в които се използват кампии, като тези зони се павират и повърхността им се поддържа максимално чиста. Оросяването на пътната може да намали неорганизираните прахови емисии, особено при сухо време. За да се сведат до минимум неорганизираните прахови емисии, следва да се използват практики за добро стопанисване |
1.3.6.2 Организиране на прахови емисии от прахообразуващи операции, различни от горивните процеси в пещи
42. С цел да се намалят организираните прахови емисии от прахообразуващи операции, различни от горивните процеси в пещите, НДНТ е прилагането на една от следните техники и използването на система за управление на поддържката, насочена специално към ефективността на филтриите:
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 7.
Таблица 7
Свързани с НДНТ равнища на организирани прахови емисии от прахообразуващи операции, различни от горивни процеси в пещи
| Техника | Единица мярка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час)) |
|---------|---------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Текстилен филтър | mg/Nm³ | <10 |
| Мокър скрубер | mg/Nm³ | <10—20 |
Необходимо е да се отбележи, че по отношение на честотата на проверките на ефективността на филтъра при малки източници (<10 000 Nm³/h) следва да се има предвид приоритетен подход (вж. НДНТ 32).
1.3.6.3 Прахови емисии от горивни процеси в пещи
43. С цел да се намалят праховите емисии в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е филтърното очистване на димните газове. Може да се използва една или комбинация от следните техники:
| Техника (1) | Приложимост |
|-------------|--------------|
| а | Електростатични прахоуловители | Техниката е приложима за всички пещни системи. |
| б | Текстилен филтър | Техниката е приложима за всички пещни системи. |
| в | Сепаратор за влажен прах | Техниката е приложима за всички пещни системи. |
| г | Центрофужен/циклонен сепаратор | Центрофужните сепаратори са подходящи само за предварително сепариране и могат да се използват за предварително очистване на димни газове от всички пещни системи. |
(1) Описанието на техниките е изложено в разdział 1.6.1.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 8.
Таблица 8
Свързани с НДНТ равнища на прахови емисии в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите
| Техника | Единица мярка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час)) |
|---------|---------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Текстилен филтър | mg/Nm³ | <10 |
| Електростатични прахоуловители или други филтри | mg/Nm³ | <20 (*) |
(*) В някои изключителни случаи, когато резистентността на праха е висока, свързаните с НДНТ равнища на емисиите могат да бъдат по-високи, достигайки до 30 mg/Nm³ като средна дневна стойност.
1.3.7 Газообразни съединения
1.3.7.1 Първични техники за намаляване на емисиите на газообразни съединения
44. С цел да се намалят емисиите на газообразни съединения (т.е. NO\textsubscript{x}, SO\textsubscript{x}, HCl, CO, общ органен въглерод/летиви органични съединения, летиви метали) в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Внимателен подбор и контрол на всички вещества, постъпващи в пещта |
| б | Намаляване на прекурсорите на замърсители в горивата и, по възможност, в суровините, т.е.: |
| I. | подбор на горива с ниско съдържание на сърна (по-специално, за дълги ротационни пещи), азот и хлор, когато са налични такива горива |
| II. | подбор на суровини с ниско съдържание на органични вещества, когато това е възможно |
| III. | подбор на подходящи отпадъчни горива в зависимост от процеса и от горелката |
| в | Използване на техники за оптимизация на процесите с цел да се гарантира ефикасното абсорбиране на серен диоксид (напр. ефективен контакт между газовете от пещта и негасената вар) |
Техниката е общоприложима за отрасъла за производство на вар и зависи от наличността на местно равнище на суровини и горива, използвания вид пещ, желаните свойства на продуктите и техническата възможност за подаване на горива в избраната пещ.
Като цяло, пълна автоматизация на процеса не може да се постигне, тъй като са налични неконтролируеми променливи, т.е. качеството на варовика.
1.3.7.2 Емисии на NO\textsubscript{x}
45. С цел да се намалят емисиите на NO\textsubscript{x} в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Първични техники |
| I. | Избор на подходящо гориво и ограничаване на съдържанието на азот в горивото |
| II. | Оптимизация на процесите, включително оформяне на пламъка и температурен профил |
| III. | Конструкция на горелката (горелка с ниски емисии на NO\textsubscript{2} (\textsuperscript{1}) |
| IV. | Поетапно подаване на вълната (\textsuperscript{1}) |
| 6 | СНКР (\textsuperscript{1}) |
Техниката е общоприложима за отрасъла за производство на вар, като зависи от наличността на подходящи горива, които да се възприемат от енергийната политика на съответната държава членка, и от техническата възможност за подаване на определен вид гориво в избраната пещ.
При производството на вар може да се прилага оптимизация на процесите и на техния контрол, но тя зависи от качеството на крайния продукт.
Горелките с ниски емисии на NO\textsubscript{x} са приложими за ротационни пещи и пръстеновидни шахтови пещи, при които съдържанието на първичния вълн високо. ПРП и другите шахтови пещи са с безпламъчно горене, поради което горелките с ниски емисии на NO\textsubscript{x} не са приложими за този вид пещи.
Техниката не е приложима за шахтови пещи.
Тя се прилага само за РПП, но не при производството на силно калцинирана вар. Приложимостта на техниката може да бъде ограничена от съображения, свързани с вида на крайния продукт, поради възможното прегреване в някои зони на пещта и последващото влошаване на експлоатационния живот на отглеждания облицовка.
Техниката е приложима за ротационни пещи Lepol. Вж. също НДНТ 46.
(\textsuperscript{1}) Описанието на техниките е изложено в разд. 1.6.2.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 9.
Таблица 9
Свързани с НДНТ равнища на емисиите на NO\textsubscript{x} в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите за производство на вар
| Вид пещ | Единица мярка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане, изразена като NO\textsubscript{x} (точкови измервания в рамките на най-малко половин час) |
|---|---|---|
| ПРП, ПШП, ШПСЗ, ДШП | mg/Nm\textsuperscript{3} | 100—350 (\textsuperscript{1}) (\textsuperscript{2}) |
| ДРП, РПП | mg/Nm\textsuperscript{3} | <200—500 (\textsuperscript{1}) (\textsuperscript{2}) |
(\textsuperscript{1}) Горната част на диапазона се отнася за производството на допълнителна вар и силно калцинирана вар. Равнища, надвишаващи горната част на диапазона, могат да се отнасят до производството на синтезирана допълнителна вар.
(\textsuperscript{2}) При шахтови ДРП и РПП за производство на силно калцинирана вар горната граница достига до 800 mg/Nm\textsuperscript{3}.
(\textsuperscript{3}) Когато посочените в НДНТ 45, буква a, подпълка b) възможни техники не са достатъчни за постигане на така равнище, а вторичните техники не са приложими за намаляване на емисиите на NO\textsubscript{x} до 350 mg/Nm\textsuperscript{3}, горната граница е 500 mg/Nm\textsuperscript{3}, особено що се отнася за силно калцинирана вар и за използване на биомаса като гориво.
46. Когато се използва СНКР, НДНТ е ефикасното намаляване на NO\textsubscript{x} при запазване на възможно най-ниско равнище на изпускане на амоняк, като се използват следните техники:
Техника
| a | Прилагане на подходяща и достатъчна ефикасност на намаляването на NO\textsubscript{x} и стабилен работен процес |
| b | Прилагане на подходящо стехиометрично съотношение и разпределение на амоняк, за да се постигне максимална ефикасност на намаляването на NO\textsubscript{x} и да се снизи изпускането на NH\textsubscript{3} |
| в | Запазване на възможно най-ниско равнище на емисиите от изпускане на амоняк (поради нерегулиран амоняк) в димните газове, като се отчита зависимостта между ефикасността на намаляване на NO\textsubscript{x} и изпускането на NH\textsubscript{3} |
Приложимост
Техниката е приложима само за ротационни пещи Lepol, при които се постига оптималният температурен диапазон 850—1 020 °C. Вж. също НДНТ 45, техника „b“.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на емисиите на NO\textsubscript{x} в димните газове са <30 mg/Nm\textsuperscript{3}, като средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час).
1.3.7.3 Емисии на SO\textsubscript{x}
47. С цел да се намалят емисиите на SO\textsubscript{x} в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
Техника
| a | Оптимизация на процесите с цел да се гарантира ефикасното аборбирание на серен диоксид (напр. ефективен контакт между газовете от пеща и негасената вар) |
| b | Избор на гориво с ниско съдържание на сера |
| в | Използване на техники за добавяне на абсорбент (напр. добавяне на абсорбент, сухо очистване на димните газове с филтър, мокър скрубер, връзкване на активен въглен) (\textsuperscript{1}) |
Приложимост
| a | Оптимизацията на контрола върху процесите е приложима за всички инсталации за производство на вар. |
| b | Техниката е общоприложима, като зависи от наличността на подходящи горива, по-специално за използване в дълги ротационни пещи (ДРП) поради високите емисии на SO\textsubscript{x}. |
| в | Техниките за добавяне на абсорбент по принцип са приложими при производството на вар; през 2007 г. те обаче не са били прилагани в отрасъла. Оценката на приложимостта налага допълнителни проучвания, особено по отношение на ротационните пещи за производство на вар. |
(\textsuperscript{1}) Описанието на техниките е изложено в раздел 1.6.3.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 10.
Таблица 10
Свързани с НДНТ равнища на емисии на SO₂ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите за производство на вар
| Вид пещ | Единица мярка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (1) (2) (средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час), SO₂, изразени като SO₂) |
|---------|---------------|--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| ПРП, ПШП, ШПСЗ, ДШП, РПП | mg/Nm³ | <50—200 |
| ДРП | mg/Nm³ | <50—400 |
(1) Равнището зависи от първоначалното равнище на SO₂ в димните газове и от използваната техника за неговото намаляване.
(2) При производството на синтезирана допълнителна вар чрез т.н. двуфазов процес е възможно емисиите на SO₂ да надвишават горната част на диапазона.
1.3.7.4 Емисии на CO и изпусканя на CO
1.3.7.4.1 Емисии на CO
48. С цел да се намалят емисиите на CO в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Избор на суровини с ниско съдържание на органични вещества |
| б | Използване на техники за оптимизация на процеса с цел постигане на стабилно и пълно изгаряне |
Техниката е общоприложима за отрасъла за производство на вар, като зависи от наличието на местно равнище и състава на суровините, вида на използваната пещ и качеството на крайния продукт.
Като цяло, пълна автоматизация на процеса не може да се постигне, тъй като са налични неконтролируеми променливи, т.е. качеството на варовика.
Във връзка с това вж. също НДНТ 30 и 31 в раздел 1.3.1 и НДНТ 32 в раздел 1.3.2.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 11.
Таблица 11
Свързани с НДНТ равнища на емисии на CO в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите
| Вид пещ | Единица мярка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (1) (2) (средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час), CO, изразени като CO) |
|---------|---------------|--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| ПРП, ДШП, ДРП, РПП | mg/Nm³ | <500 |
(1) Тази стойност на емисиите може да бъде по-висока в зависимост от използваните суровини и/или вида на произвежданата вар, например запалителна вар.
(2) Свързаните с НДНТ равнища на емисии не се прилагат за ШПСЗ и ПШП.
1.3.7.4.2 Намаляване на изпусканята на CO
49. С цел да се сведе до минимум честотата на изпусканята на CO, когато се използват електростатични прахоуловители, НДНТ е прилагането на следните техники:
| Техника | |
|---------|------------------|
| а | Управление на изпусканята на CO с цел да се намалят престоите на електростатичните прахоуловители |
| б | Постоянни автоматични измервания на CO посредством оборудване за мониторинг, което е разположено в близост до източника на CO и разполага с възможност за бързо реагиране |
Описание
Поради съображения за безопасност, свързани с риска от експлозии, при повишени равнища на CO в димните газове електростатичните прахоуловители трябва да се изключват. Изпусканата на CO се предотвратява, а следователно се съкращават и периодите на изключване на електростатичните прахоуловители, чрез следните техники:
— контрол на процеса на горене;
— контрол на съдържанието на органични вещества в суровините;
— контрол на качеството на горивата и системата за подаване на гориво.
Смущения настъпват предимно във фазата на пускане. С оглед на безопасната експлоатация газоанализаторите, предназначени за предпазване на електростатичните прахоуловители, трябва да бъдат включени през всички експлоатационни етапи. Престоите на електростатичните прахоуловители могат да се съкратят посредством резервна система за мониторинг, която се поддържа в готовност.
Системата за постоянен мониторинг на CO трябва да бъде оптимизирана по отношение на време за реагиране и да е разположена в близост до източника на CO, например в изходната точка на погревателната колона или във входната точка на пещта при използване на мокър метод на производство.
Приложимост
Техниката е обобщение на ротационни пещи, оборудвани с електростатични прахоуловители (ЕСП).
1.3.7.5 Емисии на общ органичен въглерод (ООВ)
50. С цел да се намалят емисиите на ООВ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника |
|---------|
| а | Прилагане на общи първични техники и мониторинг (вж. също НДНТ 30 и 31 в раздел 1.3.1 и НДНТ 32 в раздел 1.3.2). |
| б | Избягване на зареждане на пещните системи със суровини с високо съдържание на легливи органични съединения (с изключение на производството на хидравлична вар) |
Приложимост
Относно приложимостта на общите първични техники и мониторинга вж. НДНТ 30 и 31 в раздел 1.3.1 и НДНТ 32 в раздел 1.3.2.
Техника „б“ е общоприложима за отрасъла за производство на вар, като зависи от наличието на местни суровини и/или от вида на производствената вар.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 12.
Таблица 12
Свързани с НДНТ равнища на емисиите на ООВ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите
| Вид пещ | Единица мярка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (1) за периода на пробоизвеждане (почивки измервания в рамките на най-малко половин час) |
|---------|---------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| ЦРП, РПП | mg/Nm³ | < 10 |
| НЦНТ, ЦПСЗ (2), ПРП (3) | mg/Nm³ | < 30 |
(1) Тази стойност може да бъде по-висока в зависимост от съдържанието на органични вещества в използваните суровини и/или вида на производствената вар, по-специално при производството на природна хидравлична вар.
(2) В изключителни случаи стойността може да бъде по-висока.
1.3.7.6 Емисии на хлороводород (HCl) и флуороводород (HF)
51. С цел да се намалят емисиите на HCl и HF в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, когато се използват отпадъци, НДНТ е прилагането на следните първични техники:
| Техника | Използване на конвенционални горива с ниско съдържание на хлор и флуор |
|---------|--------------------------------------------------|
| б | Ограничаване на съдържанието на хлор и флуор в отпадъците, предназначени да се използват като гориво в пещи за производство на вар |
Приложимост
Техниките са обобщени за отрасъла за производство на вар, като зависят от наличието на местно равнище на походящи горива.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 13.
| Емисия | Единица марка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час) |
|---------|---------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| HCl | mg/Nm³ | <10 |
| HF | mg/Nm³ | <1 |
1.3.8 Емисии на ПХДД/ПХДФ
52. С цел да се предотвратят или да се намалят емисиите на ПХДД/ПХДФ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните първични техники:
| Техника | Избор на горива с ниско съдържание на хлор |
|---------|---------------------------------------------|
| б | Ограничаване на въвеждането на мед чрез горивото |
| в | Свеждане до минимум на времето на престой на димните газове и съдържанието на кислород в зони, където температурата варира между 300 и 450 °C |
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на емисиите са <0,05—0,1 ng ПХДД/ПХДФ I-TEQ/Nm³, като средна стойност за периода на пробоизвеждане (6—8 часа).
1.3.9 Емисии на метали
53. С цел да се сведат до минимум емисиите на метали в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника | Избор на горива с ниско съдържание на метали |
|---------|---------------------------------------------|
| б | Използване на система за осигуряване на качеството с цел да се гарантират характеристиките на използваните отпадъчни горива |
| в | Ограничаване на съдържанието на съответните метали, и особено на живака, в материалите |
| г | Използване на една или на комбинация от техниките за прахоулавяне, посочени в НДНТ 43 |
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 14.
Таблица 14
Свързани с НДНТ равнища на емисиите на метали в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, когато се използват отпадъци
| Метали | Единица марка | Свързани с НДНТ равнища на емисиите (средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час) |
|--------|---------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Hg | mg/Nm³ | <0.05 |
| Σ (Cd, Tl) | mg/Nm³ | <0.05 |
| Σ (As, Sb, Pb, Cr, Co, Cu, Mn, Ni, V) | mg/Nm³ | <0.5 |
NB: Ниски равнища са отчетени при прилагането на техниките, посочени в НДНТ 53, букви а)—г).
Във връзка с това вж. също НДНТ 37 (раздел 1.3.5.1.1) и НДНТ 38 (раздел 1.3.5.1.2).
1.3.10 Производствени зауби/отпадъци
54. С цел да се намалят твърдите отпадъци от процесите на производство на вар и да се спестят суровини НДНТ е използването на следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Повторно използване на упоменати прахови или други твърди частици (напр. писък, чакъл) в процеса |
| б | Опомотворяване на прах, на негасена и хидратна вар, които не отговарят на спецификациите, в определени продукти с твърдосъстояние |
1.4 Заключения за НДНТ за отрасъла за производство на магнезиев оксид
Освен ако не е посочено друго, представените в настоящия раздел заключения за НДНТ могат да се прилагат за всички инсталации в отрасъла за производство на магнезиев оксид (по сух производствен метод).
1.4.1 Мониторинг
55. НДНТ са редовните мониторинг и измерване на параметрите на процесите и на емисиите, като мониторингът на емисиите се извършва в съответствие със стандарти на Европейския комитет по стандартизация. При отсъствие на такива стандарти НДНТ е използването на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с еквивалентно научно качество, включително следното:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Постоянни измервания на параметрите на процесите, като температура, съдържание на O₂, налягане, дебит, с което се доказва стабилността на съответните процеси |
| б | Мониторинг и стабилизиране на критичните параметри на процесите, т.е. зареждането със суровини, подаването на гориво, равномерното дозиране и излишъка на кислород |
| в | Постоянни или периодични измервания на емисиите на прах, NO₂, SO₂ и CO |
| г | Постоянни или периодични измервания на праховите емисии |
Техниката е приложима за процесите, които се извършват в пещи.
За малки източници (<10 000 Nm³/h) честотата на измерванията следва да се основава на система за управление на поддръжката.
Описание
Изборът между посочените в НДНТ 55, буква в) постоянни или периодични измервания се основава на източника на емисии и на очаквания вид замърсител.
При нормални експлоатационни условия се указва периодичните измервания на емисии на прах, NOx, SOx и CO от процеси, които се извършват в пещи, да се провеждат с честота веднъж месечно до веднъж годишно.
1.4.2 Потребление на енергия
56. С цел да се намали потреблението на топлина енергия НДНТ е използването на комбинация от следните техники:
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Прилагане на усъвършенствани и оптимизирани пещи системи и на безпроблемна и стабилна експлоатация на пещите чрез: 1. оптимизация на контрола върху процесите 2. оползотворяване на топлината от димните газове, генерирани от пещите и охладителите | Оползотворяването на топлината от димните газове чрез предварително нагряване на магнезиевата може да се прилага, за да се намали потреблението на енергия от гориво. Оползотворената топлина от пещите може да се използва за сушение на горива, суровини и някои опаковъчни материали. | Оползотворяването на контрола върху процесите е приложимо за всички видове пещи, които се използват в отрасъла за производство на магнезиев оксид. |
| б | Използване на горива с характеристики, които имат положително влияние върху потреблението на топлина енергия | Характеристиките на горивата, напр. високият топлинен еквивалент и ниското влагосъдържание, могат да влияят положително върху потреблението на топлина енергия. | Техниката е обобщен приложима, като зависи от наличието на горивата, вида на използваните пещи, желаните свойства на продуктите и техническите възможности за връзките на горива в пещите. |
| в | Ограничаване на излишъка на въздух | Равнището на излишък на въздух, необходимо за постигане на изискваното качество на продуктите и за оптимално изгаряне, обикновено е около 1—3 %. | Техниката е обобщен приложима. |
Съврзани с НДНТ равнища на потреблението
Съврзани с НДНТ равнища на потребление на топлина енергия са 6—12 GJ/t, в зависимост от процеса и продуктите (1).
57. С цел да се свие до минимум потреблението на електроенергия НДНТ е използването на една или на комбинация от следните техники:
| Техника |
|---------|
| а | Използване на системи за управление на потреблението на електроенергия |
| б | Използване на оборудване за смяната и друго оборудване с електрохранване с висока енергийна ефективност |
1.4.3 Прахови емисии
1.4.3.1 Неорганизирани прахови емисии
58. С цел да се сведат до минимум/да се предотвратят неорганизирани прахови емисии от прахообразуващи операции НДНТ е прилагането на една или на комбинация от следните техники:
| Техника |
|---------|
| а | Използване на просто и линейно разположение на инсталацията |
| б | Добро стопаниване на сградите и пътищата, заедно с адекватна и цялостна поддържка на инсталацията |
| в | Оросяване на суровините, които се съхраняват на кучини |
| г | Обособяване на отделни зони за извършване на прахообразуващи операции, като например стриване и пресяване |
| д | Покриване на транспортните и подемните, които са изградени като затворени системи, ако има вероятност прахообразуващите материали да генерират прахови емисии |
(1) Този диапазон отразява само информацията, съдържаща се в посветената на магнезиевия оксид глава от референтния документ за НДНТ. По-конкретна информация за най-ефективните техники, както и за производствените продукти, не бе предоставена.
1.4.3.2 Организирани прахови емисии от прахообразуващи операции, различни от горивните процеси в пещите
59. С цел да се намалят организираните прахови емисии от прахообразуващи операции, различни от горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на филтрирано очистване на димни газове чрез прилагане на една от следните техники или на комбинация от тях, и използването на система за управление на поддръжката, насочена специално към прилагането на техники:
| Техника (1) | Приложимост |
|-------------|--------------|
| а | Текстилни филтри |
| б | Центрофужни/циклонни сепаратори |
| в | Сепаратори за вложен прах |
(1) Описание на техниките е изложено в раздел 1.7.1.
Съвършени с НДНТ равнища на емисиите
Съвършени с НДНТ равнища на организираните прахови емисии от прахообразуващи операции, различни от горивните процеси в пещите, са <10 mg/Nm³, като средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час).
Необходимо е да се отбележи, че по отношение на честотата на проверките на ефективността на филтъра при малки източници (<10 000 Nm³/h) следва да се има предвид приоритетен подход, основан на системата за управление на поддръжката (вж. НДНТ 55).
1.4.3.3 Прахови емисии от горивните процеси в пещите
60. С цел да се намалят праховите емисии в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е филтърното очистване на димните газове чрез прилагането на една или на комбинация от следните техники:
| Техника (1) | Приложимост |
|-------------|--------------|
| а | Електростатични прахоуловители (ЕСП) |
| б | Текстилни филтри |
(1) Описание на техниките е изложено в раздел 1.7.1.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на прахови емисии в димните газове, генерирани при горивни процеси в пещите, са <20—35 mg/Nm³, като средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час).
1.4.4 Газообразна съединения
1.4.4.1 Общи първични техники за намаляване на емисиите на газообразни съединения
61. С цел да се намалят емисиите на газообразни съединения (т.е. NOₓ, HCl, SOₓ, CO) в димните газове, генерирани от горивните процеси в пещите, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от следните първични техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Внимателен подбор и контрол на всички постъпващи в пеща вещества с цел да се намалят прекурсорите на замърсявания: |
| I. избор на горива с ниско съдържание на съединения (ако са налични), хлор и азот |
| II. подбор на суровини с ниско съдържание на органични вещества |
| III. подбор на подходящи отпадъчни горива в зависимост от процеса и горелката |
| б | Използване на мерки/техники за оптимизация на процесите с цел осигуряване на безпроблемна и стабилна експлоатация на пещта близо до стехиометричните изисквания по отношение на въздуха. |
| в | Оптимизация на контрола върху процесите е приложима за всички видове пещи, които се използват в отрасъла за производство на магнезиев оксид. Въпреки това може да бъде необходима високоусъвършенствана система за контрол върху процесите. |
1.4.4.2 Емисии на NOₓ
62. С цел да се намалят емисиите на NOₓ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на комбинация от следните техники:
| Техника | Приложимост |
|---------|--------------|
| а | Избор на подходящо гориво с ограничено съдържание на азот |
| б | Оптимизация на процесите и подобряване на горивните процеси |
| в | Техниката е общоприложима, като зависи от наличността на налични на подходящи горива. |
| г | Техниката е общоприложима в отрасъла за производство на магнезиев оксид. |
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на емисиите на NOₓ в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, са <500—1 500 mg/Nm³, като средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане, изразена като NOₓ (точкови измервания в рамките на най-малко половин час). По-високите стойности се отнасят за процеса на калциниране на магнезия до пълно обезводняване, който протича при висока температура.
1.4.4.3 Емисии на CO и изпускання на CO
1.4.4.3.1 Емисии на CO
63. С цел да се намалят емисиите на CO в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на комбинация от следните техники:
Техника | Описание
--- | ---
a | Избор на суровини с ниско съдържание на органични вещества
Тъй като част от емисиите на CO се дължат на съдържанието в суровините органични вещества, чрез избора на суровини с ниско съдържание на органични вещества могат да се намалят емисиите на CO.
6 | Оптимизация на контрола върху процесите
От основно значение за намаляване на емисиите на CO е пълното и правилно изгаряне. Подаването на въздух от охладител и първичният въздух, както и тегленето на коминния вентилатор, могат да се контролират, за да може по време на горенето да се поддържа равнище на кислород между 1 (синтез) и 1,5 % (каустика). Емисиите на CO могат да се намалят чрез промяна в подаването на въздух и гориво, както и чрез промяна на дълбочината на горелката.
в | Постоянен и непрекъснат контрол върху подаването на гориво
Контролираното добавяне на гориво включва например:
— използване на дозатор и прецизни въртящи се клапани за подаване на нефтен кокс и/или
— използване на измервателни уреди за дебита и прецизни клапани за регулиране на подаването на тежко дизелово гориво или газ към горелката на пещата
Приложимост
Техниките за намаляване на емисиите на CO са общоприложими в отрасъла за производство на магнезиев оксид. Изборът на суровини с ниско съдържание на органични вещества зависи от наличността на суровините.
Свързани с НДНТ равнища на емисиите
Свързаните с НДНТ равнища на емисиите на CO в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, са <50—1 000 mg/Nm³, като средна дневна стойност или средна стойност за периода на пробоизвеждане (точкови измервания в рамките на най-малко половин час).
1.4.4.3.2 Намаляване на изпусканятия на CO
64. С цел да се сведе до минимум броят на изпусканятия на CO, когато се използват електростатични прахоуловители, НДНТ е прилагането на следните техники:
| Техника |
| --- |
a | Управление на изпусканятия на CO с цел да се намалят престоите на електростатичните прахоуловители |
Описание
Поради съображения за безопасност, свързани с риска от експлозии, при повишени равнища на CO в димните газове електростатичните прахоуловители трябва да се изключват. Изпусканятия на CO на CO се предотвратяват, а следователно се съкращават и периодите на изключване на електростатичните прахоуловители, чрез следните техники:
— контрол на процеса на горене;
— контрол на съдържанието на органични вещества в суровините;
— контрол на качеството на горивата и системата за подаване на гориво.
Смущения настъпват предимно във фазата на пускане. С оглед на безопасната експлоатация газоанализаторите, предназначени за преглеждане на електростатичните прахоуловители, трябва да бъдат включени през всички експлоатационни етапи. Престоите на електростатичните прахоуловители могат да се съкратят посредством резервна система за мониторинг, която се поддържа в готовност.
Системата за постоянен мониторинг на CO трябва да е оптимизирана по отношение на време за реагиране и да е разположена в близост до източника на CO, например в изходната точка на подгревателната колона или във входната точка на пещта при използване на мокър метод на производство.
Приложимост
Техниката е общоприложима за пещите, оборудвани с електростатични прахоуловители (ЕСП).
1.4.4.4 Емисии на SO\textsubscript{x}
65. С цел да се намалят емисиите на SO\textsubscript{x} в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите, НДНТ е използването на комбинация от следните първични и вторични техники:
| Техника | Применение |
|---------|-------------|
| а | Техники за оптимизация на процесите |
| б | Избор на горива с ниско съдържание на сира |
| в | Техника на добавяне на сух абсорбент (в потока на димните газове се добавя сорбент, като например MgO с висока реактивност, хипратна вар, активен въглен и др.), в комбинация с филтър (\textsuperscript{1}) |
| г | Мокър скрубер (\textsuperscript{1}) |
Техниката е общоприложима, като зависи от наличността на нискосернисти горива, които може да се влияе от енергийната политика на съответната държава членка. Изборът на гориво зависи и от качеството на крайния продукт, техническите възможности, както и от икономически съображения.
Приложимостта на техниката в сухите райони може да бъде ограничена поради изискваното големо количество вода, както и поради необходимостта от търговия на отпадъчните води и съответните сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.
(\textsuperscript{1}) Описанието на мерките/техниките е изложено в раздел 1.7.2.
Съврзани с НДНТ равнища на емисиите
Вж. таблица 15.
Таблица 15
Съврзани с НДНТ равнища на емисии на SO\textsubscript{x} в димните газове, генерирани при горивните процеси в пещите за производство на магнезиев оксид
| Параметър | Единица мярка | Съврзани с НДНТ равнища на емисиите (\textsuperscript{1}) (\textsuperscript{2}) |
|-----------|---------------|--------------------------------------------------|
| SO\textsubscript{x} изразени като SO\textsubscript{2} | mg/Nm\textsuperscript{3} | <50 – 400 (\textsuperscript{1}) |
(\textsuperscript{1}) Съврзаните с НДНТ равнища на емисиите зависят от съдържанието на сира в суровините и горивата. Долната част на диапазона се отнася до използването на суровини с ниско съдържание на сира и използването на природен газ. Горната част на диапазона се отнася до използването на суровини с по-високо съдържание на сира и/или използването на съръсъдържани горива.
(\textsuperscript{2}) Съврзаните равнища върху компонентите на околната среда следва да се вземат под внимание, за да се оценят най-добратата комбинация от НДНТ за намаляване на емисиите на SO\textsubscript{x}.
1.4.5 Производствени загуби/отпадъци
66. С цел да се намалят/да се сведат до минимум производствените загуби/отпадъци НДНТ е повторното използване на различни видове уловен прахообразен магнезиев карбонат в този процес.
Приложимост
Техниката е общоприложима, като зависи от химичния състав на прахообразните частици.
67. С цел да се намалят/да се сведат до минимум производствените загуби/отпадъци НДНТ е оползотворяването на различни видове уловен прахообразен магнезиев карбонат, които не подлежат на рециклиране, в други продукти с търговско предназначение.
Приложимост
Възможно е оползотворяването в други продукти с търговско предназначение на уловения в хода на производствения процес прахообразен магнезиев карбонат да не зависи от оператора.
68. С цел да се намалят/да се сведат до минимум производствените загуби/отпадъци НДНТ е повторното използване в производствения цикъл или в други сектори на шлам, получен в резултат на мокър метод на десулфуризация на димни газове.
Приложимост
Оползотворяването в други сектори на шлам, получен в резултат на мокър метод на десуспензация, може да не зависи от оператора.
1.4.6 Използване на отпадъци като горива и/или суровини
69. С цел да се гарантират характеристиките на отпадъците, предназначени да се използват като горива и/или суровини в пещи за производство на магнезиев оксид, НДНТ е прилагането на следните техники:
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Избор на отпадъци в зависимост от процеса и горелката |
| б | Прилагане на системи за осигуряване на качеството с цел да се гарантират и контролират определени характеристики на отпадъците и всички предназначени за употреба отпадъци да се анализират по отношение на: |
| | I. наличност |
| | II. постоянно качество |
| | III. физични критерии, като например изпускане на емисии, едрина, реактивност, горяемост, топлинен еквивалент |
| | IV. химични критерии, напр. съдържание на хлор, сърца, основи и фосфати, както и на съответните метали (напр. общо съдържание на хром, олово, кадмий, живак, талий) |
| в | Контролиране на съответните параметри на предназначението за използване отпадъци, като например общо съдържание на халогени, метали (напр. общо съдържание на хром, олово, кадмий, живак, талий) и сърца |
Приложимост
Отпадъците могат да се използват като горива и/или суровини в отрасъла за производство на магнезиев оксид (въпреки че през 2007 г. не са прилагани в този отрасъл) в зависимост от тяхната наличност, вида на използваната пещ, желаните свойства на продуктите и техническата възможност за подаване на горива към пещта.
ОПИСАНИЕ НА ТЕХНИКИТЕ
1.5 Описание на техниките за отрасъла за производство на цимент
1.5.1 Прахови филтри
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Електростатични прахоуловители |
| | Електростатичните прахоуловители (ЕСП) генерират електростатично поле по пътя на твърдите частици във въздушния поток. Частичните получават отрицателен заряд и се насочват към положително заредените прахоуловители пластини. Прахоуловителните пластини периодично се разтърсват или се привеждат в трептене, така че частиците се отлепват и изпадат в разположените по-долу прахоуловители фунции. Особено важно е да се оптимизират циклите на разтърсване на ЕСП, за да се свежда до минимум повторното засмукване на частиците, а оттам — да се свежда до минимум потенциалът им да влияят върху видимостта на облака. |
| | Характерна за ЕСП е пригодността им за работа при високи температури (до около 400 °C) и висока влажност. Основен недостатък на тази техника е това, че поради изолиращ слой и натрупване на материал, който може да се образува при постъпващи големи количества хлор и сърца, ефикасността се понижава. Целостната ефективност на ЕСП изисква избягване на изпускане на СО. |
| | Въпреки че за приложимостта на ЕСП в различните процеси в отрасъла за производство на цимент няма технически ограничения, те рационално се използват за обезпирани в мелници за цимент поради инвестиционните разходи и ефективността при пускове и спиране (относително високи емисии). |
| б | Текстини филтри |
| | Текстините филтри са ефикасни уловители на прах. При тях основният принцип на филтрирането е използването на текстилна мембрана, която пропуска газовете, но задържа праха. Филтриращото средство е разположено геометрично. Прахът първоначално се отлага както по повърхностните влакна, така и в дълбочина на тъканта. |
1.5.2 Емисии на NOₓ
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Първични мерки/техники |
| I. Охлаждане на пламъка | Добавянето на вода към горивото или пряко към пламъка чрез различни методи за впръскване — впръскване на един флуид (течност), впръскване на два флуида (течност и стъсен въздух, или твърди частици), или използване на течни/твърди отпадъци с високо съдържание на вода — понижава температурата и повишава концентрацията на хидроксидни групи. То може да възникне положително за намаляване на NOₓ в зоната на изгаряне. |
| II. Горелки с ниски емисии на NOₓ | Конструктивните решения на горелките с ниски емисии на NOₓ (неприкоснов горене) се различават в детайлите, но по принцип горивото се впръсква в пламъка чрез концентрични тръби. Делът на първичния въздух се намалява до около 6—10 % от количеството, необходимо за изгаряне в стехиометрично съотношение (при традиционните горелки това обикновено е 10—15 %). Във външния канал се впръсква аспирално въздух с голям импулс. Въздушната смес може да се подава през централния тръбен или през средния канал. Третият канал се използва за завихрен въздух, като неговото завихряне се предизвиква от лопатките при или зад изходния отвор на горелката. Така конструираната горелка в крайна сметка предизвиква много ранино запалване, особено на летливи съединения в горивото, в атмосфера с непосредствено на кислород, като по този начин се намалява образуването на NOₓ. |
| III. Горният процес в средната част на печните | В галите печи с мокър производствен метод и дългите печи със сух производствен метод създава се редукционна зона при изгарянето на твърдо гориво може да намали емисиите на NOₓ. Тъй като в галите печи обикновено няма достъп до температурната зона с диапазон 900—1 000 °C, може да се инсталират горивни системи в средната част на печата, за да могат да се използват отпадъчни горива, които не могат да преминат през основната горелка (например гуми). |
| IV. Добавяне на минерализатори за подобряване на гориво | Добавянето на минерализатори (напр. флуор) към суровините е техника, чрез която се коригира качеството на клинера и се понижава температурата в зоната за синтезиране. С понижаването на температурата на горене се намалява и образуването на NOₓ. |
1.5.3 Емисии на NOx
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| V. Оптимизация на процесите | Емисиите на NOx могат да се намалят чрез оптимизация на експлоатацията на пещата, условията на горене, контрола върху експлоатацията на пещата и/или хомогенизиранието на подаваното гориво. Прилагани са общи първични мерки/техники за оптимизация, като например мерки/техники за контрол върху процесите, усъвършенстваната техника на непрекъснато горене, оптимизирани връзки на охладителите, оптимизирани избор на гориво, оптимизирани равнища на кислород. |
| б | Поетапно изгаряне (конвенционални или отпадъчни горива), както и в комбинация с първична калцинация и използване на оптимизирана горивна смес |
| в | СНКР |
| г | СКР |
1.5.3 Емисии на SO2
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Добавяне на абсорбент |
| | Абсорбентът се добавя към суровините (напр. добавяне на хидратна вар) или се инжектира в газовия поток (напр. хидратна или гасена вар (Ca(OH)2), негасена вар (CaO), активна летива пепел с високо съдържание на CaO или натриев бикарбонат (NaHCO3)). |
| | Хидратната вар може да се подава в мелината за суровини заедно със съставките на суровините или пряко в пещата за производство на цимент. Преимуществото на добавянето на хидратна вар със съставките на суровините или пряко в пещата за производство на цимент е, че съдържащата калций добавка създава продукти на реакцията, които могат да се включат пряко в процеса на калцинация на клинкера. |
| | Абсорбентът може да се впръсква в газовия поток в суха или мокра форма (полусухо скруберно очистяване). Абсорбентът се впръсква в потока на димните газове при температури, близки до точката на оросяване, в резултат на което се създават по-благоприятни условия за улавяне на SO2. В пещните системи за производство на цимент този температурен диапазон обикновено се постига в зоната между мелината за суровините и прахоуловителя. |
1.6 Описание на техниките за отрасъла за производство на вар
1.6.1 Прахови елипти
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Електростатични прахоуловители (ЕСП) |
| | Общото описание на ЕСП се съдържа в раздел 1.5.1. |
| | ЕСП могат да се използват при температури в диапазон от температурата на оросяване до 400 °C, както и при температури, близки до температурата на оросяване или по-ниски от нея. Поради големия обем на потоците и относително високото прахосъдържание, с ЕСП са оборудвани предимно ротационните пещи без подгревател, но с тях има оборудвани и ротационни пещи с подгревател. Отлични резултати могат да се постигнат при комбинирането им с гасителна колона. |
| б | Текстилен филтър |
| | Общо описание на текстилните филтри се съдържа в раздел 1.5.1. |
| | Текстилните филтри са много подходящи за пещи и за инсталации за смилане и стриване на варовик, както и на негасена вар, инсталации за хидратация на вар, при превоз на материали и при съоръжения за складиране и товарене. Често е полезно да се комбинират с циклонен филтър за предварително филтриране. Действието на текстилните филтри е ограничено от такива свойства на димните газове, като температура, влагосъдържание, прахосъдържание и химичен състав. На пазара се предлагат широка гама текстилни материали с подходяща механична, топлина и химична устойчивост. |
| в | Сепаратор за влажен прах |
| | Чрез сепараторите за влажен прах отстраняването на праха от димните газове се извършва, като газовият поток се привежда в непосредствен контакт с абсорбиращата течност (обикновено вода), така че праховите частици се задържат в течността и могат да бъдат изпълнени. За отстраняване на праха могат да се използват редица видове мокри скрубери. Основните видове, които се използват в пещи за производство на вар, са многокаскадните/многостепенни мокри скрубери, динамичните мокри скрубери и мокрите скрубери на Вентури. Най-голямата част от мокрите скрубери, използвани в пещи за производство на вар, представляват много-каскадните/многостепенни мокри скрубери. |
| | Мокрите скрубери се използват, когато температурите на димните газове са близки до температурата на оросяване или по-ниски от нея. Те могат да се използват и тогава, когато пространството е ограничено. Мокрите скрубери понякога се използват при газове с по-висока температура, като в такъв случай водата охлажда газовете и техниката обем се свива. |
| г | Центрофужен/циклонен сепаратор |
| | При центрофужните/циклонните сепаратори праховите частици, които трябва да се отстранят от димните газове, се изпълнават от центробежната сила към външната стена на устройството и след това се отстраняват през отвор в долната му част. Центробежните сили могат да се предизвикат, като газовият поток се насочи чрез спираловидно движение надолу през цилиндричен съд (циклонни сепаратори) или чрез вътрешен ротор, монтиран в устройството (механични центрофужни сепаратори). Тъй като ефективността на тези съоръжения при отстраняването на частици е ограничена, те могат да се използват само за предварителни сепаратори, които подпомагат ЕСП и текстилните филтри, като намаляват високото прахосъдържание и абразивното им износване. |
\[
\text{SO}_2 + \frac{1}{2} \text{O}_2 + 2 \text{H}_2\text{O} + \text{CaCO}_3 \rightarrow \text{CaSO}_4 \cdot 2 \text{H}_2\text{O} + \text{CO}_2
\]
1.6.3 Емисии на NOx
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Конструкция на горелката (горелка с ниски емисии на NOx) Покръстством горелките с ниски емисии на NOx може да се понижава температурата на плъмка и по този начин да се намалява NOx получен от топлината и (до известна степен) от горивото. Намаляването на NOx се постига чрез впръскване на въздух за понижаване на температурата на плъмка или чрез експлоатация на горелките в изпълнен режим. Горелките с ниски емисии на NOx са предназначени да намаляват лета на първичния въздух. Това води до образуване на по-малки количества NOx, докато при обичайните многоканални горелки летата на първичния въздух е 10—18 % от общото количество въздух, необходимо за горене. Големият дел на първичния въздух предизвиква кратък и интензивен плъмък при ранното смесване на горещия вторичен въздух и горивото. В резултат на това се получават високи температури на плъмка и се образуват големи количества NOx, което може да бъде избегнато чрез използване на горелки с ниски емисии на NOx. |
| б | Постепенно подаване на въздух Намаленото подаване на кислород в зоните на първична реакция създава редукционна зона. Високите температури в тази зона са особено благоприятни за реакцията, при която NOx се превръща в елементарен азот. В последващите зони на изгаряне подаването на въздух и кислород се увеличава с цел да се окислят образуваните газове. За да се поддържат ниски равнища на CO и NOx, е необходимо да се осигури ефективно смесване на въздуха и газовете в горната зона. През 2007 г. в отрасъла за производство на вар не е прилагано постепенно подаване на въздух. |
| в | СНКР Азотните оксиди (NO и NO2) в димните газове се отстраняват чрез селективна некаталитична реакция и се превръщат в азот и вода. Тази реакция протича, като в пещта за производство на вар се впръсква редуктор, който реагира с азотните оксиди. Като редуктори обикновено се използват амоний и карбамид. Реакционните протичат при температури 850—1 020 °C, като оптималният диапазон обикновено е 900—920 °C. |
1.6.3 Емисии на SOx
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Техники на добавяне на абсорбент Тази техника се състои в добавянето на абсорбент в суха форма директно в пещта за производство на вар (чрез подаване или впръскване) или в суха или мокра форма (напр. хипратна вар или натриев бикарбонат) в димните газове с цел да се отстранят емисиите на SOx. Когато абсорбентът се впръсква в димните газове, трябва да се предвиди достатъчно време за задържане между точката на впръскване и прахоуловителя (тектисен филтър или ЕСП), за да се получи ефективно абсорбиране. При ротационните пещи техниките за добавяне на абсорбент могат да включват: — Използване на фин варовик: В права ротационна пещ, която се зарежда с допълнителни емисиите на SO2 могат да се намалят значително, ако се използват варовикови фракции, които съдържат голям дел фини раздробени варовик или са поддържани на раздробяване при загравяване. Първите остатъци от фини раздробени варовик се увличат в газовете от пещта и, движейки се към и в прахоуловителя, отстраняват SO2. — Впръскване на вар във въздуха за горене: Патентована техника (EP 0734755 A1), чрез която емисиите на SO2 от ротационни пещи се отстраняват, като във въздуха, който се подава в коминната надстройка на пещта, се впръсква фин раздробена негасена или хидратна вар. |
1.7 Описание на техниките за отрасъла за производството на магнезиев оксид (по сух производствен метод)
1.7.1 Прахови емисии
| Марка/техника | Описание |
|---------------|----------|
| а | Електростатични прахоуловители (ЕСП) Общото описание на ЕСП се съдържа в раздел 1.5.1. |
6 Текстилни филтри
Общото описание на текстилните филтри се съдържа в разд. 1.5.1.
При текстилните филтри се постига висока степен на улавяне на частиците (обикновено над 98 % и до 99 %) в зависимост от размера на частиците. В сравнение с други мерки/техники за намаляване на праховите емисии в отрасъла за производство на магнезиев оксид тази техника предлага най-висока ефективност при улавяне на частиците. С оглед на високите температури на димните газове от пещта обаче трябва да се използват специални материали за филтри, които са устойчиви на високи температури.
При производството на магнезиев оксид, калиниран до пълно обезводняване, се използват материали за филтри, издържащи на температури до 250 °C, напр. материал за филтри политетрафлуоретилен (PTFE, т.е. телфон). Този материал за филтри демонстрира добра устойчивост на киселини и основи и решава редица проблеми, свързани с корозията.
в Циклонни сепаратори (центробежни сепаратори)
Общото описание на циклонните сепаратори се съдържа в разд. 1.6.1. Те са масови съоръжения, които работят в широк температурен диапазон и разходват малко енергия. Тъй като степента на сепарация е ограничена и зависи от системата, циклонните сепаратори се използват предимно за предварителна сепарация на грубия прах и димните газове.
г Сепаратори за влажен прах
Общото описание на сепараторите за влажен прах (наричани също мокри скрубери) се съдържа в разд. 1.6.1.
Сепараторите за влажен прах се делат на различни видове според конструкцията и принципите на функциониране, напр. скрубер на Вентури. Този тип сепаратор за влажен прах има решена приложимост в отрасъла за производство на магнезиев оксид, например при насочване на газа през най-тясната част на тръбата на Вентури, т.нар. „гърло на Вентури”, може да се постигне скорост на газа 60—120 m/s. Очистващите флуиди, с които се зарежда гърлото на тръбата на Вентури, се разпръскват под формата на капки, състоящи се от фини капчици, и интензивно се смесват с газа. Уловените върху водни капчици частици са по-тежки и могат лесно да се изтеглят чрез сепаратора за капки, инсталиран в сепаратора на Вентури за влажен прах.
1.7.2 Емисии на SOx
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а Техника на добавяне на абсорбент | Тази техника състои във впръскване на абсорбент в суха или мокра форма (полусухо скруберно очистване) в димните газове с цел да се отстранят емисиите на SOx. За постигане на висока степен на абсорбиране е особено важно да се осигури достатъчно време на задържане на газа между точката на впръскване и прахоуловителите. В отрасъла за производство на магнезиев оксид като ефективен абсорбент на SOx може да се използва MgO с висока реактивоспособност. Въпреки по-ниската ефективност в сравнение с останалите абсорбенти, употребата на MgO с висока реактивоспособност има двойко предимство снисква инвестиционните разходи, а филтрираният прах не е контаминиран с други вещества и може да се използва повторно вместо суровина за производството на магнезиев оксид или да служи като тор (магнезиев сулфат), като по тази начин се свежда до минимум генерирането на отпадъци. |
| б Мокър скрубер | При тази техника SOx се абсорбират от течност/шлам, който в оросителната колона се впръскват в противоположна посока на димните газове. За нейното прилагане са необходими 5—12 m3 вода на 1 тон продукт и се налага последващо третиране на отпадъчните води. | | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0163/32013D0163_BG.pdf | 45 |
32013D0761 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 12 декември 2013 година
относно нотификацията от страна на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на преходния национален план, посочен в член 32 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността
(нотифицирано под номер C(2013) 8815)
(само текстът на английски език е автентичен)
(2013/761/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИ | СИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 32, параграф 5, втора алинея от нея,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с член 32, параграф 5, първа алинея от Директива 2010/75/ЕС Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обединеното кралство) представи на Комисията преходния национален план (наричан по-долу „ПНП”) на 14 декември 2012 г. (2).
(2) На ПНП беше извършена оценка в съответствие с член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията (3).
(3) По време на своето оценка на пълнотата на ПНП, представен от Обединеното кралство, Комисията установи, че много данни, които са от съществено значение за оценката, липсват в ПНП и образците за данни по таблица A.1 в допълнение A към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС не е изцяло попълнен. Комисията също така отбележа, че за много инсталации данните, включени в ПНП, не съответстват на данните от отчета за емисиите за 2009 г., представени от Обединеното кралство в съответствие с Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4).
(4) Тъй като липсващите данни и несъответствията между ПНП и отчета за емисиите по Директива 2001/80/ЕО попречиха на оценката на ПНП, Комисията, в своето писмо от 3 юни 2013 г. (5), изисква от Обединеното кралство да представи отново ПНП с използване на правилните образци за данни и с добавяне на липсващите данни, да разясни установените различия между ПНП и отчета за емисиите по Директива 2001/80/ЕО за 2009 г., както и да потвърди изрично, че правилата за обединяване, предвидени в член 29 от Директива 2010/75/ЕС, са били приложени при съставянето на ПНП.
(5) Обединеното кралство предостави допълнителна информация на Комисията на 18 юни 2013 г. (6), 19 юни 2013 г. (7), 20 юни 2013 г. (8) и 1 юли 2013 г. (9). В тези предоставяния Обединеното кралство представи повечето от липсващите данни при използване на необходимите образци, както и частично разяснение на различията между информацията в ПНП и отчета за емисиите за 2009 г. съгласно Директива 2001/80/ЕО.
(6) След допълнителна оценка на ПНП и допълнителната информация, предоставена от Обединеното кралство, Комисията изпрати второ писмо на 10 септември 2013 г. (10). В това писмо Комисията повтори изискането си към Обединеното кралство да потвърди изрично, че за всички инсталации, включени в ПНП, правилата за обединяване, предвидени в член 29 от Директива 2010/75/ЕС, са приложени правилно и поиска от Обединеното кралство да потвърди, че някои от горивните инсталации, които са се използвали от освобождаването по член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО, не е била част от ПНП. Освен това Комисията постави под въпрос основателността за включване в ПНП на рециона инсталации и поиска допълнителни данни и/или разяснения относно средните дебити на отпадъчните газове, коекфicientsите на преобразуване, общата номинална входяща топлинна мощност и нормите за допустими емисии, прилагани за някои инсталации, по-специално инсталации, в които се изгарят няколко вида горива, и газови турбини. Също така Комисията поиска от Обединеното кралство да предостави информация относно мерките, предвидени за 120 инсталации, включени в ПНП, с цел да се гарантира своевременното спазване на нормите за допустими емисии, които ще се прилагат от 1 юли 2020 г.
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) Ares(2012)1500959
(3) Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията от 10 февруари 2012 г. за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 52, 24.2.2012 г., стр. 12).
(4) Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпуснати от големи горивни инсталации (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1).
(5) Ares(2013)1635147
(6) Ares(2013)2381277
(7) Ares(2013)2381361
(8) Ares(2013)2381402
(9) Ares(2013)2972980
(10) Ares(2013)3015778
(7) В своето писмо от 10 септември 2013 г. Комисията също така уведоми Обединеното кралство, че нормата за допустими емисии за NO₂ от 1 200 mg/Nm³ за твърдо гориво за инсталацията „Aberthaw Power Station“, която допринася значително за общия таван по ПНП за NO₂, трябва да бъде коригирана, тъй като условията за използването на тази норма за допустими емисии, изложени в забележка 2 към таблица В.1 в допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС, не са били изпълнени по отношение на тази инсталация по време на референтния период 2001—2010 г. Според информацията, с която разполага Комисията, Обединеното кралство не е успяло да докаже, че средногодишното съдържание на летиви вещества в използваното в инсталацията твърдо гориво е било под 10 % през която и да е от годините между 2001 г. и 2010 г.
(8) В отговорите си от 26 и 27 септември 2013 г. (1), Обединеното кралство предостави допълнителни данни и информира Комисията за отпадането на 11 инсталации от ПНП. За инсталацията „Aberthaw Power Station“ Обединеното кралство продължи да твърди, че условията, изложени в забележка 2 към таблица В.1 в допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС, са били изпълнени и че следователно нормата за допустими емисии за NO₂ от 1 200 mg/Nm³ за твърди горива, използвана за изчисляване на приноса за постъпване на тавана на емисиите за 2016 г., е била правилно използвана.
(9) Въз основа на предоставената допълнителна информация Комисията установи, че в ПНП все още липсват съществени данни, отнасящи се за няколко инсталации, и че вследствие на това пълната оценка на ПНП не е възможна, по-специално по отношение на последователността и точността на данните и на предположенията и изчисленията, използвани за определяне на приноса на всяка горивна инсталация към таваните на емисиите.
(10) След окончателната оценка на ПНП, нотифициран от Обединеното кралство, изменен в съответствие с допълнителната информация, Комисията определи един основен елемент, който не е в съответствие с приложимите разпоредби, както следва:
— за инсталацията „Aberthaw Power Station“, тъй като условията за прилагане на нормата за допустими емисии за NO₂ от 1 200 mg/Nm³ за твърди горива, използвана за изчисляване на приноса на инсталацията за постъпване на тавана по ПНП на емисиите за 2016 г., изложени в забележка 2 към таблица В.1 в допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС, не са изпълнени, Комисията счита, че прилагането на тази норма за допустими емисии не е уместно.
(11) В допълнение Комисията установи 34 инсталации в ПНП, за които докладваната информация все още е непоследователна и/или има нужда да бъде допълнена с липсващи данни, по-специално по отношение на използваните норми за допустими емисии и изчисления и отчетени приноси към таваните. Списъкът с инсталации, за които данните са непоследователни или липсващи, е включен в приложението към настоящото решение.
(12) Следователно Комисията стигна до заключението, че ПНП, нотифициран от Обединеното кралство, изменен в съответствие с допълнителната информация, не е в съответствие с разпоредбите, предвидени в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(13) Следователно ПНП, нотифициран от Обединеното кралство, не следва да бъде приет,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Прехождат национален план, нотифициран на Комисията от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия съгласно член 32, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС на 14 декември 2012 г., не е в съответствие с изискванията, установени в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС, и следователно не се приема.
2. Ако Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия възнамерява да прилага преходния национален план, то трябва, в преразглеждана версия на плана, да вземе всички необходими мерки за коригиране на следните елементи:
а) за инсталацията „Aberthaw Power Station“, която допринася значително за общия таван по ПНП за NO₂ — корекция на нормата за допустими емисии, прилагана за изчисляване на нейния принос към тавана за NO₂ за 2016 г.; за да отвори инсталацията на условията за прилагане на норма за допустими емисии от 1 200 mg/Nm³, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия следва да докаже, че средногодишното съдържание на летиви вещества в използваното в инсталацията твърдо гориво е било под 10 % през референтните години, разглеждани за ПНП, както е определено в забележка 2 към таблица В.1 в допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС;
б) за инсталациите, изброени в приложението към настоящото решение — представяне на липсващите данни и коригиране или разяснение на всички неясноти с оглед постъпване на пълна съгласуваност на информацията, съдържаща се в преходния национален план и използвана за съставянето му; за целите по настоящата бука се вземат предвид изискванията за подробно разяснение, изложени в писмата на Комисията, изпратени до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на 3 юни 2013 г. и на 10 септември 2013 г.
(1) Ares(2013)3155496
Член 2
Адресат на настоящото решение е Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Съставено в Брюксел на 12 декември 2013 година.
За Комисията
Janez POTOČNIK
Член на Комисията
ПРИЛОЖЕНИЕ
СПИСЪК НА ИНСТАЛАЦИИТЕ, ПОСОЧЕН В ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 2, БУКВА Б)
| Номер на инсталацията, използван в ПНП | Наименование на инсталацията |
|----------------------------------------|--------------------------------|
| 9 | Great Coates Works LCP 62 |
| 10 | Great Coates Works LCP 63 |
| 11 | Great Coates Works LCP 96 |
| 12 | Grangemouth Polimeri Europa UK |
| 13 | Port of Liverpool CHP - GT |
| 16 | Aylesford CHP1 |
| 17 | Aylesford CHP2 |
| 18 | Kinneil Stack A1 (B-101) |
| 28 | Burghfield Generation Site |
| 37 | Cheshire CHP |
| 38 | Chickerall Generation Site |
| 44 | Wansborough Mill |
| 46 | Didcot B Module 6 |
| 47 | Dow CHP |
| 49 | Dalry DSM CHP |
| 58 | Ratcliffe on Soar Power Station|
| 68 | Grimsby CHP1 |
| 71 | Hythe CHP1 |
| 72 | Hythe Package Boilers |
| 73 | Indian Queens |
| 81 | Keadby Power Station GT3 |
| 84 | Little Barford Power Station Module 1A |
| 85 | Little Barford Power Station Module 1B |
| № | Наименование на инсталацията |
|-----|-------------------------------------------------------------------|
| 99 | Sellafield Site Gas Turbine 1 |
| 100 | Sellafield Site Gas Turbine 2 |
| 101 | Sellafield Site Gas Turbine 3 |
| 102 | Sellafield Site Auxiliary Boiler |
| 103 | Wilton Power Station |
| 107 | Solvay Interox Ltd |
| 120 | INEOS Infrastructure (Grangemouth) Ltd Boilers 9 & 10 |
| 121 | INEOS Infrastructure (Grangemouth) Ltd Boilers 11, 12 & 13 |
| 124 | Redcar Power Station Boiler |
| 128 | Wilton Olefin Boiler |
| 129 | North Tees № 1 Aromatics Plant | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0761/32013D0761_BG.pdf | 5 |
32013D0807 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2013 година
за потвърждаване или изменение на средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии, поставени на производителите на нови леки търговски превозни средства за календарната 2012 година в съответствие с Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер C(2013) 9184)
(само текстовете н | а английски, испански, италиански, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, френски и шведски език са автентични)
(2013/807/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като във предвид Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за определение на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO₂ от лекотоварните превозни средства (1), и по-специално член 8, параграф 6 и член 10, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) Съгласно член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 от Комисията се изисква всяка година да потвърждава или изменя средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии, поставени на всеки производител на леки търговски превозни средства в Съюза. Въз основа на това Комисията следва да определи дали производителите и групите от производители, образувани съгласно член 7, параграф 1 от посочения регламент, са спазили своите цели за специфичните емисии в съответствие с член 4 от същия регламент.
(2) Целите за специфичните емисии не са задължителни за календарните 2012 и 2013 г., така че Комисията следва да изчисли индикативни цели. Тъй като тези индикативни цели ще служат на производителите като ориентир относно необходимите усилия за постигане на задължителната цел за 2014 г., уместно е средните специфични емисии на CO₂ на производителите за 2012 и 2013 г. да се определят в съответствие с изискванията, формулирани в член 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 510/2011, както и да се вземат предвид 70 % от новите леки търговски превозни средства на производителя, регистрирани през същата година.
(3) Подробните данни, които следва да се използват за изчисляването на средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии, са определени в част А, точка 1 от приложение II към Регламент (ЕС) № 510/2011 и се основават на регистрациите на нови леки търговски превозни средства в държавите членки.
(4) Когато леките търговски превозни средства са многоетапно добре на типа, съгласно част Б, точка 7 от приложение II към Регламент (ЕС) № 510/2011 производителите на базовото превозно средство поемат отговорността за емисиите на CO₂ на напълно комплектованото превозно средство. Докато стане приложима процедурата за определение на емисиите на CO₂ от превозни средства от тази категория, както е предвидено в раздел 5 от приложение XII към Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията (2), Комисията следва да изчислява целта за специфичните емисии, поставена на производителите на базови превозни средства, като използва масата в готовност за движение на напълно комплектованото превозно средство, определена в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 510/2011, и следва да използва специфичните емисии на CO₂ на напълно комплектованото превозно средство в съответствие с член 4, втора алинея от посочения регламент.
(5) Пълните набори от данни за всички държави членки бяха предоставени на Комисията до края на март 2013 г. В случаите, в които проверката на данните от страна на Комисията показва, че някои данни липсват или са очевидно неточни, Комисията се свързва със съответните държави членки и с тяхно одобрение коригира или допълва въпросните данни. В някои случаи не бе постигнато съгласие със съответната държава членка и въпросните предварителни данни не бяха коригирани.
(1) ОБ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1.
(2) Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Еврo 5 и Еврo 6) и за достъп до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОБ L 199, 28.7.2008 г., стр. 1).
(6) Следва да се отбележи, че няколко държави членки не бяха в състояние да направят разлика между комплектовани и напълно комплектовани леки търговски превозни средства в сегашните си системи за мониторинг. Вследствие на това данните за 2012 г. за леките търговски превозни средства следва да се считат за непълни по отношение на мониторинга на превозни средства с многоетапно одобрение на типа. С цел да се постигне пълен и точен мониторинг на емисиите на CO₂ и на техническите данни, които се отнасят по-специфично за многоетапно одобрени превозни средства, е необходимо да се коригират системите за мониторинг на равнището както на ЕС, така и на равнище „държава членка”. Следователно окончателните стойности, потвърдени в настоящото решение, не следва да се считат за напълно показатели за емисиите на CO₂ на парка от нови превозни средства през 2012 г.
(7) На 18 юни 2013 г. Комисията публикува предварителните данни за леките търговски превозни средства и уведомява 60 производителя за изчисленията предварителни стойности за техните средни специфични емисии на CO₂ през 2012 г. и техните цели за специфичните емисии в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 510/2011. От производителите бе поискано да проверят тези данни и да съобщат на Комисията за евентуални грешки в срок от три месеца след получаването на уведомлението в съответствие с член 8, параграф 5 от посочения регламент. Четирима производители съобщиха на Комисията, че приемат предварителните данни без корекции, докато двадесет и четири производителя съобщиха за грешки.
(8) За 36-те производители, които не съобщиха за грешки в наборите от данни, предварителните данни и предварителните изчисления на средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии следва да бъдат потвърдени без корекции.
(9) Комисията провери корекциите и съответните мотиви, съобщени от производителите, и наборите от данни бяха изменени по подходящ начин.
(10) За записи с липсващи или неправилни идентификационни параметри, като например вид, вариант, код на версията или номер на одобрението на типа, следва да се има предвид фактът, че производителите не могат да проверят или коригират тези записи. Вследствие на това е уместно да се приложи интервал на възможна грешка за стойностите на емисиите на CO₂ и на масата в тези записи.
(11) Интервалът на възможна грешка следва да се изчислява като разликата между отстоянието до целта за специфичните емисии, получена като целите за специфичните емисии се извадят от средните емисии, изчислени съответно с отчитане и без отчитане на тези регистрации, които не могат да бъдат проверени от производителите. Независимо дали тази разлика е положителна или отрицателна, интервалът на възможна грешка следва винаги да подобрява отстоянието до целта за съответния производител.
(12) Средните специфични емисии на CO₂ от новите леки търговски превозни средства, регистрирани през 2012 г., целите за специфичните емисии и разликата между тези две стойности следва да бъдат съответно потвърдени или изменени.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Стоимостите на характеристиките за производителите, които стойности са потвърдени или изменени за всеки производител на леки търговски превозни средства и за всяка група от производители на леки търговски превозни средства за календарната 2012 година в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011, са посочени в приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са следните отделни производители:
1. AUDI AG
Berliner Ring 2
38436 Wolfsburg
Германия
2. AUTOMOBILES CITROEN
6 rue Fructidor
75017 Paris
Франция
3. AUTOMOBILES DANGEL
5 Rue Du Canal
68780 Sentheim
Франция
4. AUTOMOBILES PEUGEOT
75 avenue de la Grande Armée
75016 Paris
Франция
5. AZURE DYNAMICS
Unit 10 The IO Centre,
Whittle Way, Arlington Business Park
Gunnels Wood Road
Stevenage SG1 2BD
Обединено кралство
6. AVTOVAZ
Представляван в ЕС от:
LADA France SAS 13,
Route Nationale 10,
78310 Coignieres,
Франция
7. BLU CAR S.R.L
Via Adua, 58 D/E
I-25034 ORZINUOVI (BS)
Италия
8. BAYERISCHE MOTOREN WERKE AG
Petuelring 130 80788
München,
Германия
9. BMW M GMBH
Petuelring 130
80788 München
Германия
10. CHRYSLER GROUP LLC
Bundesstraße 83
8071 Dörfla bei Graz
Австрия
11. AUTOMOBILE DACIA SA
Uzinei Street 1 – Mioveni
115400 Arges
Румъния
12. DAIHATSU MOTOR CO LTD
1-1, Daihatsu-Cho
Ikeda City,
Osaka 563-865
Япония
13. DAIMLER AG
Mercedesstr 137/1 70327 Zimmer 229
Stuttgart, HPC F403
Германия
14. DONGFENG MOTOR CORPORATION
Giotti Victoria Sr.I. Pissana Road, 11/a,
50021 Barberino, Val D' Elsa (Florence)
Италия
15. DR MOTOR COMPANY SRL
S S 85, Venafrana km 37.500
86070 Macchia d'Isernia,
Италия
16. ERKE EQUIPAMENTO PARA VEHICULOS S.A.
Ibaiondo Poligonoa, 3(Orbegozo)
Hernani (20120), GIPUZKOA,
Испания
17. FIAT GROUP AUTOMOBILES SPA
c.so Settembrini 40 Gate 8 Building 5 Room A8N
10135 Torino
Италия
18. FORD MOTOR COMPANY OF AUSTRALIA LIMITED
Neihl Plant, building Imbert
479 Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
19. FORD MOTOR COMPANY
Neihl Plant, building Imbert
479 Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
20. FORD WERKE GMBH
Neihl Plant, building Imbert
479 Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
21. FUJI HEAVY INDUSTRIES LTD
Leuvensesteenweg 555 B/8
1930 Zaventem
Белгия
22. MITSUBISHI FUSO TRUCK & BUS CORPORATION
Представляван в ЕС от:
DAIMLER AG
Mercedesstr 137/1 70327 Zimmer 229
Stuttgart, HPC F403
Германия
23. GENERAL MOTORS CORPORATION
Представляван в ЕС от:
Adam Opel AG
Bahnhofsplatz 1 IPC 39-12
65423 Rüsselsheim
Германия
24. GM KOREA COMPANY
Представляван в ЕС от:
Adam Opel AG
Bahnhofsplatz 1 IPC 39-12
65423 Rüsselsheim
Германия
25. ZHEJIANG GONOW AUTO CO. Ltd
Представляван в ЕС от:
Gonow Europe S.R.L.
Direzione Generale Via Aurelia, 1250
00166 Roma
Италия
26. GREAT WALL MOTOR COMPANY LIMITED
Представляван в ЕС от:
International Motors Limited
I.M. House South Drive
Coleshill B46 1DF
Обединено кралство
27. HEBEI ZHONGXING AUTOMOBILE CO., Ltd
Представляван в ЕС от:
URSUS SA Lublin
ul. Frezerów 7,
20-952 Lublin,
Полша
28. HYUNDAI MOTOR COMPANY
Представляван в ЕС от:
Hyundai Motor Europe GmbH
Kaiserleipromanade 5
63067 Offenbach
Германия
29. ISUZU MOTORS LIMITED
Представляван в ЕС от:
Isuzu Motors Europe NV
Bist 12
B-2630 Aartselaar
Белгия
30. IVECO SPA
Представляван в ЕС от:
Via Puglia 35
10156 Torino
Италия
31. KIA MOTORS CORPORATION
Представляван в ЕС от:
Kia Motors Europe GmbH
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt/M
Германия
32. JAGUAR LAND ROVER LIMITED
w/ 10/5 Abbey Road
Whitley Coventry CV3 4LF
Обединено кралство
33. MAGYAR SUZUKI CORPORATION LTD
Представляван в ЕС от:
Legal Department Suzuki
Allee 7
64625 Bensheim
Германия
34. MAHINDRA & MAHINDRA LTD
Представляван в ЕС от:
Mahindra Europe Srl
Via Cancelliera 35
00040 Ariccia (Roma)
Италия
Mitsubishi Motors Europe BV MME
Op de Baan 8
6121 SG Born
Нидерландия
35. MAZDA MOTOR CORPORATION
Представляван в ЕС от:
Mazda Motor Europe GmbH
European R&D Centre
Hiroshimastr 1
61440 Oberursel/Ts
Германия
Hako GmbH
Hamburger Str. 209 – 239
23843 Bad Oldesloe
Германия
36. MIA ELECTRIC SAS
45, rue des Pierrières
BP 60324
79143 CERIZAY CEDEX
Франция
37. MICRO-VETT SPA
Via Gambellara 34
40026 Imola (BO)
Италия
38. MITSUBISHI MOTORS CORPORATION MMC
Представляван в ЕС от:
Mitsubishi Motors Europe BV MME
Op de Baan 8
6121 SG Born
Нидерландия
39. MITSUBISHI MOTORS EUROPE BV MME
Представляван в ЕС от:
Mitsubishi Motors Europe BV MME
Op de Baan 8
6121 SG Born
Нидерландия
40. MITSUBISHI MOTORS THAILAND CO LTD MMTH
Представляван в ЕС от:
41. MULTICAR GmbH (Multicar Zweigwerk der Hako-Werke GmbH)
42. NISSAN INTERNATIONAL SA
Cranfield Technology Park
Moulsoe Road Cranfield
Bedfordshire MK43 OBD
Обединено кралство
43. OMCI SRL
Via Franchi Maggi 119
20089 Milan
Италия
44. ADAM OPEL AG
Adam Opel AG
Bahnhofplatz 1IPC 39-12
65423 Rüsselsheim
Германия
45. PIAGGIO & C SPA
Viale Rinaldo Piaggio, 25
56025 Pontedera (PI)
Италия
46. DR ING h.c.F. PORSCHE AG
Porscheplatz 1
70435 Stuttgart
Германия
47. RENAULT S.A.S
Guyancourt
1 avenue du Golf
78288 Guyancourt Cedex
Франция
48. SANTANA MOTOR SA
Avda. Primero de Mayo s/n
23700 Linares (JEAN)
Испания
49. SEAT SA
Berliner Ring 2
38436 Wolfsburg
Германия
50. SKODA AUTO AS
Berliner Ring 2
38436 Wolfsburg
Германия
51. SOLOMON COMMERCIALS Ltd
Knowsley Road Industrial Estate
Haslingden, Rossendale
Lancashire BB4 4RX
Обединено кралство
52. SSANGYONG MOTOR COMPANY
Представляван в ЕС от:
SsangYongEuropean Parts Center B.V.
IABC 5253/5254
4814RD Breda
Нидерландия
53. SUZUKI MOTOR CORPORATION
Представляван в ЕС от:
Suzuki International Europe GmbH
Legal Department
Suzuki Allee 7
64625 Bensheim
Германия
54. TATA MOTORS LIMITED
Представляван в ЕС от:
Tata Motors European Technical Centre PLC
18 Grosvenor Place
London SW1X 7HS
Обединено кралство
55. TOYOTA MOTOR EUROPE NV SA
Avenue du Bourget 60
1140 Brussels
Белгия
56. TOYOTA CAETANO PORTUGAL, S.A.
Avenida Vasco de Gama 1410,
4431-956 Vila Nova de Gaia
Португалия
57. TOYOTA SOUTH AFRICA
Avenue du Bourget 60
1140 Brussels
Белгия
58. PJSC UAZ
Moskovskoye shosse, 92,
Ulyanovsk 432034,
Руска федерация
59. VOLKSWAGEN AG
Berliner Ring 2
38436 Wolfsburg
Германия
60. VOLVO CAR CORPORATION
VAK building, Assar Gabrielssons väg
Göteborg
SE-405 31 Goteborg
Швеция
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2013 година.
За Колисицата
Connie HEDEGAARD
Член на Колисицата
## Таблица 1
Стоимости на посочените в член 1 характеристики за отделните производители
| Наименование на производителя | Брой | Средни емисии на CO₂ (70 %) | Отстояние до метка, коригирано | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
|-------------------------------|------|-----------------------------|---------------------------------|-------------------------------|
| AUDI AG | 302 | 151,436 | – 32,401 | 1 801,02 |
| AUTOMOBILES CITROEN | 115 | 137,458 | – 30,289 | 1 628,01 |
| AUTOMOBILES DANGEL | 99 | 161,348 | – 25,563 | 1 834,08 |
| AUTOMOBILES PEUGEOT | 116 | 139,205 | – 30,248 | 1 646,36 |
| AVTOVAZ | 67 | 225,000 | 89,264 | 1 283,81 |
| AZURE DYNAMICS | 3 | 0,000 | – 188,392 | 1 850,00 |
| BLU CAR S.R.L | 2 | 0,000 | – 115,852 | 1 070,00 |
| BAYERISCHE MOTOREN WERKE AG | 96 | 104,403 | – 34,243 | 1 315,10 |
| BMW M GMB | 245 | 153,421 | – 37,909 | 1 881,59 |
| CHRYSLER GROUP LLC | 15 | 200,300 | – 4,708 | 2 028,67 |
| AUTOMOBILE DACIA SA | 10 | 132,210 | – 3,714 | 1 285,83 |
| DAIHATSU MOTOR CO LTD | 2 | 190,000 | 56,292 | 1 262,00 |
| DAIMLER AG | 97 | 207,921 | – 16,552 | 2 237,97 |
| DONGFENG MOTOR CORPORATION | 10 | 167,286 | 54,810 | 1 033,70 |
| DR MOTOR COMPANY SRL | 25 | 233,294 | 60,414 | 1 683,20 |
| ERKE EQUIPAMENTO PARA VEHICULOS S.A. | 174 | 142,851 | – 29,469 | 1 677,18 |
| FIAT GROUP AUTOMOBILES SPA | 101 | 140,141 | – 29,001 | 1 643,01 |
| FORD MOTOR COMPANY OF AUSTRALIA LIMITED | P1 | 4 500 | 219,159 | 220,156 | – 0,997 | – 1,002 | 2 191,55 | 228,499 |
| FORD MOTOR COMPANY | P1 | 463 | 212,840 | – 0,324 |
| FORD WERKE GMB | P1 | 123 420 | 173,548 | – 12,615 |
| FUJI HEAVY INDUSTRIES LTD | 38 | 154,308 | 169,043 | – 14,735 |
| Наименование на производители | Група | Брой на регистрирани | Средна възраст на CO₂ (70%) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до мета | Отстояние до мета, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100%) |
|-------------------------------|-------|----------------------|-----------------------------|-----------------------------|-----------------|-----------------------------|-------------|-----------------------------|
| MITSUBISHI FUSO TRUCK & BUS CORPORATION | 81 | 250,268 | 203,518 | 46,750 | 46,750 | 2 012,65 | 253,951 |
| GENERAL MOTORS CORPORATION | 46 | 106,813 | 137,034 | – 30,221 | – 30,221 | 1 297,76 | 115,826 |
| GM KOREA COMPANY | 3 | 150,000 | 175,341 | – 25,341 | – 25,341 | 1 709,67 | 153,000 |
| ZHEJIANG GONOW AUTO CO. Ltd | 133 | 253,742 | 182,665 | 71,077 | 71,077 | 1 788,42 | 255,075 |
| GREAT WALL MOTOR COMPANY LIMITED | 1 850 | 223,959 | 190,359 | 34,600 | 34,600 | 1 871,15 | 233,671 |
| HEBEI ZHONGXING AUTOMOBILE CO., Ltd | 31 | 234,000 | 199,012 | 34,988 | 34,988 | 1 361,82 | 234,000 |
| HYUNDAI MOTOR COMPANY | 2 186 | 175,528 | 192,055 | – 16,527 | – 16,527 | 1 889,39 | 186,936 |
| ISUZU MOTORS LIMITED | 6 812 | 201,622 | 210,188 | – 8,566 | – 8,677 | 2 084,37 | 211,719 |
| IVECO SPA | 14 583 | 218,250 | 248,465 | – 30,215 | – 30,215 | 2 495,95 | 230,260 |
| KIA MOTORS CORPORATION | 728 | 124,491 | 152,966 | – 28,475 | – 28,475 | 1 469,08 | 135,818 |
| LAND ROVER | 10 374 | 262,824 | 204,593 | 58,231 | 58,216 | 2 024,20 | 272,479 |
| MAGYAR SUZUKI CORPORATION LTD | 11 | 131,714 | 142,991 | – 11,277 | – 11,277 | 1 361,82 | 135,818 |
| MAHINDRA & MAHINDRA LTD | 259 | 240,392 | 207,949 | 32,443 | 32,443 | 2 060,29 | 242,876 |
| MAZDA MOTOR CORPORATION | 492 | 246,811 | 197,137 | 49,674 | 49,674 | 1 944,03 | 249,622 |
| MIA ELECTRIC SAS | 64 | 0,000 | 98,865 | – 98,865 | – 98,865 | 887,34 | 0,000 |
| MICRO-VETT SPA | 31 | 0,000 | 123,847 | – 123,847 | – 123,847 | 1 155,97 | 0,000 |
| MITSUBISHI MOTORS CORPORATION MMC | P2 | 5 555 | 203,264 | 191,721 | 11,543 | 1 885,80 | 209,786 |
| MITSUBISHI MOTORS EUROPE BY MME | P2 | 631 | 225,907 | 208,572 | 17,335 | 1 806,99 | 228,043 |
| MITSUBISHI MOTORS THAILAND CO LTD MMTH | P2 | 2 514 | 202,844 | 202,084 | 0,760 | 0,714 | 1 997,23 | 209,839 |
| MULTICAR GmbH | 6 | 147,000 | 247,370 | – 100,370 | – 100,370 | 2 484,17 | 156,000 |
| NISSAN INTERNATIONAL SA | 31 066 | 178,578 | 194,329 | – 15,751 | – 15,751 | 1 913,84 | 198,544 |
| OMCI SRL | 4 | 140,000 | 111,202 | 28,798 | 28,798 | 1 020,00 | 140,000 |
| ADAM OPEL AG | 65 372 | 161,954 | 181,237 | – 19,283 | – 19,308 | 1 773,06 | 178,149 |
| PIAGGIO & C SPA | 2 709 | 115,213 | 116,551 | – 1,338 | – 1,338 | 1 077,52 | 143,900 |
| DR ING HCF PORSCHE AG | 30 | 197,762 | 218,524 | – 20,762 | – 20,762 | 2 174,00 | 218,267 |
| RENAULT S.A.S | 152 149 | 131,957 | 185,305 | – 53,348 | – 53,363 | 1 816,81 | 170,759 |
| SANTANA MOTOR SA | 15 | 283,200 | 219,392 | 63,808 | 63,808 | 2 183,33 | 286,800 |
| Наименование на производителя | Група | Брой на регистрираните | Средни емисии на CO₂ (70 %), коригирани | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целия, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
|-------------------------------|-------|------------------------|------------------------------------------|----------------------------|--------------------------------|------------|----------------------------|
| SEAT SA | 673 | 98,979 | 126,422 | – 27,443 | – 27,537 | 1 183,66 | 104,895 |
| SKODA AUTO AS | 5 009 | 124,641 | 132,922 | – 8,281 | – 14,605 | 1 253,55 | 133,174 |
| SOLOMON COMMERCIALS Ltd | 15 | 214,000 | 250,702 | – 36,702 | – 36,702 | 2 520,00 | 214,000 |
| SSANGYONG MOTOR COMPANY | 552 | 204,158 | 210,956 | – 6,798 | – 6,798 | 2 092,62 | 212,130 |
| SUZUKI MOTOR CORPORATION | 54 | 170,162 | 151,390 | 18,772 | 18,772 | 1 977,81 | 201,927 |
| TATA MOTORS LIMITED | 557 | 215,550 | 196,996 | 18,554 | 18,554 | 1 942,52 | 218,099 |
| TOYOTA MOTOR EUROPE NV SA | 23 508| 190,598 | 200,278 | – 9,680 | – 10,836 | 1 977,81 | 201,927 |
| TOYOTA CAETANO PORTUGAL, S.A. | 12 | 252,000 | 219,547 | 32,453 | 32,453 | 2 185,00 | 256,667 |
| TOYOTA SOUTH AFRICA | 13 | 219,000 | 200,610 | 18,390 | 18,390 | 1 981,38 | 220,308 |
| UAZ | 26 | 296,000 | 218,045 | 77,955 | 77,955 | 2 168,85 | 297,615 |
| VOLKSWAGEN AG | 156 850| 168,878 | 195,693 | – 26,815 | – 27,308 | 1 928,51 | 184,543 |
| VOLVO CAR CORPORATION | 425 | 186,620 | 215,986 | – 29,366 | – 29,366 | 2 146,71 | 196,901 |
Таблица 2
Стоимости на посочените в член 1 характеристики за групите от производители
| Наименование на групата | Група | Брой на регистрираните | Средни емисии на CO₂ (70 %), коригирани | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целия, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
|-------------------------|-------|------------------------|------------------------------------------|----------------------------|--------------------------------|------------|----------------------------|
| FORD-WERKE GMB | P1 | 128 383 | 174,819 | 187,452 | – 12,633 | 1 839,89 | 189,733 |
| MITSUBISHI MOTORS | P2 | 8 700 | 203,460 | 195,938 | 7,522 | 0,519 | 1 931,14 | 211,125 |
Обяснителни бележки към таблици 1 и 2
Колона A:
Таблица 1: „Наименование на производителя” означава наименованието на производителя, съобщено на Комисията от съответния производител, или, когато то не е съобщено, наименованието, регистрирано от регистриращия орган на държавата членка.
Таблица 2: „Наименование на групата” означава наименованието на групата от производители, обявено от ръководителя на групата.
Колона B:
„P” означава, че производителят е член на група (посочена в таблица 2), образувана в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) № 510/2011, и споразумението за групиране е валидно за календарната 2012 година.
Колона C:
„Брой на регистрациите“ означава общия брой на новите автомобили, които са регистрирани от държавите членки в рамките на една календарна година, с изключение на регистрациите, които се отнасят до записи, в които липсват стойностите за маса и/или CO₂, и на записите, които производителят не признава. Броят на регистрациите, докладвани от държавите членки, не може да се променя по никакъв друг начин.
Колона D:
„Средни емисии на CO₂ (70 %), коригирани“ означава средните специфични емисии на CO₂, изчисленi въз основа на 70 % от превозните средства в парка на производителя, които имат най-ниски емисии, в съответствие с член 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 510/2011. Когато е уместно, средните специфични емисии на CO₂ са коригирани, за да се вземат предвид корекциите, съобщени на Комисията от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидна стойност за маса и емисии на CO₂.
Колона E:
„Цел за специфичните емисии“ означава целта за емисиите на база средната маса на всички превозни средства, свързани с даден производител, след прилагане на формулата, посочена в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011.
Колона F:
„Отстояние до целта“ означава разликата между средната стойност на специфичните емисии на CO₂ в колона D и стойността на целта за специфичните емисии в колона E. Когато стойността в колона F е положителна, средната стойност на специфичните емисии на CO₂ надвишава стойността на целта за специфичните емисии.
Колона G:
„Отстояние до целта, коригирано“ означава, че когато стойностите в тази колона са различни от тези в колона F, стойностите в колоната са коригирани, така че да бъде възможен интервалът на възможна грешка. Интервалът на възможна грешка се изчислява по следната формула:
Грешка = абсолютната стойност на [(AC1 – TG1) – (AC2 – TG2)]
AC1 = средните специфични емисии на CO₂, включително с отчитане на неидентифицируемите автомобили (тази стойност е дадена в колона D);
TG1 = целта за специфичните емисии, включително с отчитане на неидентифицируемите автомобили (тази стойност е дадена в колона E);
AC2 = средните специфични емисии на CO₂, без да са включени неидентифицируемите автомобили;
TG2 = целта за специфичните емисии, без да са включени неидентифицируемите автомобили.
Колона I:
„Средни емисии на CO₂ (100 %)“ означава средната стойност на специфичните емисии на CO₂, изчисленi въз основа на 100 % от превозните средства на даден производител. Когато е уместно, средните специфични емисии на CO₂ са коригирани, за да се вземат предвид корекциите, съобщени на Комисията от съответния производител. Записите, използвани за изчисляването, включват тези, които съдържат валидни стойности за масата и емисиите на CO₂, но не отчитат облекченията, посочени в член 5 от Регламент (ЕС) № 510/2011. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0807/32013D0807_BG.pdf | 10 |
32013D0377 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЕ № 377/2013/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 24 април 2013 година
за времена derogация от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192 | , параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) Секторът на въздухоплаването е изключително международен по своята същност. Ето защо глобалният подход в борбата с бързо увеличаващите се емисии от международното въздухоплаване би бил предпочитан и най-ефективният начин за намаляване на емисиите от въздухоплаването.
(2) Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) изисква всички страни да разработят и прилагат национални, а ако е целесъобразно – и регионални програми, съдържащи мерки за намаляване на изменението на климата.
(3) Съюзът се ангажира да намаля емисиите си на CO₂, включително емисиите от въздухоплаването. Всички сектори на икономиката следва да дадат своя принос за постигането на подобни намаления.
(4) Преговорите за спазване на всички споразумения на Съюза с трети държави в областта на въздухоплаването следва да целят запазването на гъвкавостта на Съюза за предприемане на действия по въпроси, свързани с околната среда, включително по отношение на мерки за смекчаване на въздействието на въздухоплаването върху изменението на климата.
(5) Постигнат е напредък в Международната организация за гражданското въздухоплаване (ИКАО) по отношение на приемането на 38-ото заседание на Събранието на ИКАО, което ще се проведе от 24 септември до 4 октомври 2013 г., на глобална рамка за политиката за намаляване на емисиите, които улеснява прилагането на пазарни мерки към емисиите от международното въздухоплаване, както и за разработването на глобална пазарна мярка (ППМ). Подобна рамка би могла да допринесе значително за намаляването на емисиите на CO₂ на национално, регионално и глобално равнище.
(6) С оглед на улесняването на този напредък и даването на необходимия тласък е желателно да се отложат изпълнението на изискванията, възникнали преди 38-ото заседание на Събранието на ИКАО и свързани с полети до и от летища в държави извън Съюза,които не са членки на Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), не са зависими територии или територии на държави, участващи в Европейското икономическо пространство (ЕИП), или държави, подписали договор за присъединяване към Съюза. Следователно действията следва да не бъдат предприемани срещу операторите на въздухоплавателни средства по отношение на изискванията, които произлизат от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) относно докладването на проверените емисии за календарните 2010, 2011 и 2012 г. и за съответното връщане на квоти за
(1) Становище от 13 февруари 2013 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(2) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 април 2013 г.
(3) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
2012 г. от полети до и от тези летища. На операторите на въздухоплавателни средства, които желаят да пропължат да спазват тези изисквания, следва да бъде предоставена такава възможност.
(7) С цел да се избие нарушаване на конкуренцията дерогацията, предвидена в настоящото решение, следва да се прилага единствено по отношение на операторите на въздухоплавателни средства, които не са получили или са върнали всички безплатни разпределения на квоти, които са били издадени по отношение на такива дейности, извършвани през 2012 г. По същата причина посочените квоти следва да не се вземат предвид за целите на изчисляването на правата за използване на международни кредити за намалени емисии в рамките на Директива 2003/87/ЕО.
(8) Квотите за авиационни емисии за 2012 г., които не са издадени на такива оператори на въздухоплавателни средства или са върнали, следва да бъдат извадени от обращение чрез отмяна. Броят на квотите за авиационни емисии, които са разпределени чрез търг, следва да бъде приспособен в резултат на прилагането на настоящото решение, за да се осигури съответствието с член 3т, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО.
(9) Дерогацията, предвидена в настоящото решение, не следва да засяга екологическата и първостепенна цел на законодателството на Съюза по отношение на изменението на климата, нито следва да води до нарушаване на конкуренцията. По тази причина, а също така с цел запазване на първостепената цел на Директива 2003/87/ЕО, представяваща част от правната рамка на Съюза за осъществяване на самостоятелния му ангажимент до 2020 г. да намали емисиите си с 20 % под нивата от 1990 г., посочената директива следва да пропължава да се прилага за полети до и от летища на територията на държава членка, както и до и от летища на определени тясно свързани или асоциирани области или държави извън Съюза.
(10) Дерогацията, предвидена в настоящото решение, се отнася само до емисиите от въздухоплаването от 2012 г. Групата на високо равнище на ИКАО за международно въздухоплаване и изменение на климата беше създадена, за да предоставя насоки относно разработването на рамка за ППМ, да извършва оценка на осъществимостта на възможностите за глобална пазарна марка и да определи пакет от технически и оперативни мерки. Настоящата дерогация се предоставя от Съюза, за да се улесни постигането на споразумение на 38-ото заседание на Събранието на ИКАО относно ППМ с реалистични срокове за изпълнение след 38-ото заседание на Събранието на ИКАО, както и относно рамка за улесняване на всеобхватното прилагане на национални и регионални пазарни мерки в сектора на международното въздухоплаване, докато започне прилагането на ППМ. На тази основа могат да бъдат обмислени по-нататъшни стъпки с оглед на улесняването на възможно най-добро взаимодействие между схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и съответните решения. Във връзка с това при извършването на оценка на необходимостта от предимството на по-нататъшни действия Комисията следва да вземе предвид и възможността възникващо вътрешноевропейското взаимно движе, за да се избегне всякако нарушаване на конкуренцията.
(11) Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета пълен доклад относно напредъка, постигнат на 38-ото заседание на Събранието на ИКАО, и бързо да предложи мерки в зависимост от резултатите, според случая.
(12) Осигуряването на правна сигурност за операторите на въздухоплавателни средства и националните органи е от основно значение с оглед на крайния срок за предаване на 30 април 2013 г., посочен в Директива 2003/87/ЕО. Съответно настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му.
ПРИЕМА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Чрез дерогация от член 16 от Директива 2003/87/ЕО държавите членки не предприемат действия срещу операторите на въздухоплавателни средства по отношение на изискванията, установени в член 12, параграф 2а и член 14, параграф 3 от посочената директива, отнасящи се до календарните 2010, 2011 и 2011 г., по отношение на дейност до и от летища в държави извън Съюза, които не са членки на ЕАСТ, не са зависими територии или територии на държави от ЕИП или държави, подписали договор за присъединяване към Съюза, когато на такива оператори на въздухоплавателни средства не са били разпределени безплатни квоти за такава дейност през 2012 г. или, ако са им били издадени такива квоти, те са върнали до тридесетия ден след влизането в сила на настоящото решение определен брой квоти за авиационни емисии за 2012 г., съответстващи на дела проверени тонометри за такава дейност на базата на референтната 2010 г., на държавите-членки за отмяна.
Член 2
1. Държавите-членки отменят всички квоти за авиационни емисии за 2012 г., които или не са били издадени, или, ако са били издадени, са им били върнати по отношение на полети до и от летищата, посочени в член 1.
2. По отношение на отмяната, посочена в параграф 1, държавите членки разпределят чрез търг намален брой квоти за авиационни емисии за 2012 г. Това намаление е пропорционално на по-ниски общ брой квоти за авиационни емисии в обращение. Доколкото този намален брой квоти не бъде разпределен чрез търг преди 1 май 2013 г., държавите членки приспособяват съответно броя на квотите за авиационни емисии, които следва да бъдат разпределени чрез търг през 2013 г.
Член 3
Квотите за авиационни емисии, отменени в съответствие с член 2, не се вземат предвид за целите на изчисляването на правата за използване на международни кредити за намалени емисии в рамките на Директива 2003/87/ЕО.
Член 4
Комисията предоставя насоките, необходими за изпълнението на настоящото решение.
Член 5
Комисията редовно информира Европейския парламент и Съвета относно напредъка на преговорите в ИКАО и редовно им представя пълен доклад относно постигнатите на 38-ото заседание на Събранието на ИКАО резултати.
Член 6
Настоящото решение влиза в сила от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
То се прилага от 24 април 2013 г.
Член 7
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 24 април 2013 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
S. COVENEY
Изявление на Комисията
Комисията припомня, че съгласно член 3г от Директива 2003/87/ЕО приходите, получени от тръжната продажба на квоти за авиационни емисии, следва да бъдат използвани, за да се противодейства на изменението на климата в ЕС и трети страни, inter alia, за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към последиците от изменението на климата в ЕС и трети страни, особено в развиващите се държави, за финансиране на изследователска и развойна дейност за смекчаване и адаптиране, включително по-специално в областта на въздухоплаването и въздушния транспорт, за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии и за покриване на разходите за администриране на схемата на Общността. Приходите от търговете следва да се използват също така като източник на средства за финансовата вноска в Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия и за мерки за предотвратяване на обезлесяването.
Комисията отбелязва, че държавите членки трябва да информират Комисията за действията, предприети съгласно член 3г от Директива 2003/87/ЕО, относно използването на приходите от тръжната продажба на квоти за авиационни емисии. Конкретни разпоредби относно съдържанието на това докладване са определени в Регламент (ЕС) № …/2013 (1) относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и за отмяна на Решение № 280/2004/ЕО. Съгласно член 18 от посочения регламент допълнителни уточнения ще бъдат дадени в акт за изпълнение на Комисията. Държавите членки ще оповестят публично докладите, а въз основа на тях Комисията ще публикува обобщена информация за Съюза в леснодостъпен формат.
Комисията подчертава, че глобален пазарен механизъм, чрез който се определя международна цена за емисиите на въглерод от международния въздушен транспорт, в допълнение към основната си цел за намаляване на емисиите би могъл да спомогне за осигуряване на необходимите ресурси за подкрепа на международни мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него.
(1) Предстои публикуването му в Официален вестник. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0377/32013D0377_BG.pdf | 4 |
32013D0732 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 9 декември 2013 година
за установяване на заключения за най-добrite налични техники (НДНТ) съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността, по отношение на производството на хлоралкални продукти
(нотифицирано под номер C(2013) 8589)
(текст от значение за ЕИП)
(2013/732/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във п | редвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като във предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (преработена) (1), и по-специално член 13, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
(1) Член 13, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС изисква Комисията да организира обмен на информация относно емисиите от промишлеността между нея и държавите членки, засегнатите отрасли и неправителствените организации, активни в областта на опазването на околната среда, за да се улесни изготвянето на референтни документи за най-добrite налични техники (НДНТ), както са определени в член 3, параграф 11 от същата директива.
(2) В съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС, обменът на информация следва да включва експлоатационните показатели на инсталациите и на техниките по отношение на емисиите, изразени като краткосрочни и дългосрочни средни стойности, както е целесъобразно, и свързаните референтни условия, потреблениято и характера на суровините, потреблението на вода, използването на енергия и генерирането на отпадъци, както и използваните техники, свързани с мониторинга, въздействието върху компонентите на околната среда, икономическата и техническа жизнеспособност и съответните развития, а също и данни за най-добrite налични техники и новопоявяващите се техники, определени след разглеждане на въпросите, упоменати в член 13, параграф 2, букви а) и б) от същата директива.
(3) „Заключенията за НДНТ“, както са определени в член 3, параграф 12 от Директива 2010/75/ЕС, са ключовият елемент на референтните документи за НДНТ и съдържат заключенията за най-добrite налични техники, техното описание, информация за оценката на тяхната приложимост, свързаните с най-добrite налични техники емисионни нива, свързания мониторинг и свързаните нива на потребление и, когато е целесъобразно — съответните мерки за възстановяване на площдката.
(4) В съответствие с член 14, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС заключенията за НДНТ служат за отправна точка при определение на условията на разрешителните за инсталациите, обхванати от глава II от същата директива.
(5) Член 15, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС изисква компетентния орган да определи такива норми за допустими емисии, които да осигурят, че при нормални работни условия емисиите не надхвърлят нивата, свързани с най-добrite налични техники, както са определени в решенията относно заключенията за НДНТ, посочени в член 13, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС.
(6) Член 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС предвижда derogации от изискваниято по член 15, параграф 3 само в случай че разходите за постигане на такива нива на емисии са несъществено високи в сравнение с ползите за околната среда поради географското местоположение, местните екологични условия или техническите характеристики на засегнатата инсталация.
(7) Член 16, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС предвижда изискванията за мониторинга в разрешителното, посочени в член 14, параграф 1, буква в), да се основават на заключенията за мониторинга, изложени в заключенията за НДНТ.
(8) В съответствие с член 21, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС в срок от 4 години от публикуването на решения относно заключения за НДНТ компетентният орган преразглежда и при необходимост актуализира всички условия на разрешителното, и осигурява, че инсталацията отговаря на тези условия в разрешителното.
(1) ОБ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(9) С Решение на Комисията от 16 май 2011 г. се създава форум (1) за обмен на информация в съответствие с член 13 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, който се състои от представители на държавите членки, засегнатите отрасли и неправителствените организации, активни в областта на опазването на околната среда.
(10) В съответствие с член 13, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, на 6 юни 2013 г. Комисията получи становището на този форум относно предложеното съдържание на референтния документ за НДНТ за производството на хлоралкални продукти и го направи публично достъпно (2).
(11) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Заключенията за НДНТ за производството на хлоралкални продукти са определени в приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 9 декември 2013 година.
За Комисията
Janez POTOČNIK
Член на Комисията
---
(1) ОВ С 146, 17.5.2011 г., стр. 3.
(2) https://circabc.europa.eu/w/browse/d4fbf23d-0da7-47fd-a954-0ada9ca91560
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ХЛОРАЛКАЛНИ ПРОДУКТИ
ОБХВАТ ................................................................. 37
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ .................................................. 38
ОПРЕДЕЛЕНИЯ .......................................................... 38
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ .................................................. 39
1. Техника с клетки ..................................................... 39
2. Извеждане от експлоатация или преустройство на инсталации, използващи живачни клетки ........ 39
3. Генериране на отпадъчни води .................................. 41
4. Енергийна ефективност ............................................. 42
5. Мониторинг на емисиите .......................................... 43
6. Емисии във въздуха .................................................. 44
7. Емисии във водата ................................................... 45
8. Генериране на отпадъци ............................................ 47
9. Възстановяване на площадката .................................. 47
РЕЧНИК ................................................................. 48
ОБХВАТ
Настоящите заключения за НДНТ обхващат някои промишлени дейности, посочени в раздели 4.2, буква а) и 4.2., буква в) от приложение I към Директива 2010/75/ЕС, а именно производството на хлоралкални химикали (хлор, водород, калиев хидроксид и натриев хидроксид) чрез електролизата на солен разтвор.
По-специално, заключенията за НДНТ обхващат следните процеси и дейности:
— съхранението на сол;
— приготвянето, пречистването и повторното насищане на солния разтвор;
— електролизата на солен разтвор;
— концентрирането, пречистването, съхранението и боравенето с натриев/калиев хидроксид;
— охлаждането, сушенето, пречистването, компресирането, втечняването, съхранението и боравенето с хлор;
— охлаждането, пречистването, компресирането, съхранението и боравенето с водород;
— преустройство на инсталации с живачни клетки в инсталации с мембранни клетки;
— извеждането от експлоатация на инсталациите със живачни клетки;
— възстановяването на хлоралкалните производствени площадки.
Настоящите заключения за НДНТ не разглеждат следните дейности или процеси:
— електролизата на солна киселина за производството на хлор;
— електролизата на солен разтвор за производството на натриев хлорат; това е разгледано в референтния документ за НДНТ за производството на неорганични химични вещества в големи обеми — в търза състояние и други (LVIC-S);
— електролизата на стопишки на соли за производството на алкални или алкалоземни метали и хлор; това е разгледано в референтния документ за НДНТ за цветната металургия (ЦМ);
— производството на специализирани продукти като алкохолати, дитионити и алкални метали чрез използването на амалгама с алкален метал, произведена с технологията с живачни клетки;
— производството на хлор, водород или натриев/калиев хидроксид чрез процеси, различни от електролиза.
Настоящите заключения за НДНТ не разглеждат следните аспекти на хлоралкалното производство, тъй като те са обхванати от референтния документ за НДНТ за обикновените системи за пречистване/управление на отпадъчни води и отпадъчни газове в сектора на химическата промишленост (CWW):
— пречистването на отпадъчни води в пречистителна станция, която е надолу по системата за събиране и отвеждане;
— системи за управление на околната среда;
— шумови емисии.
Други референтни документи, които са от значение за дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ, са:
| Референтен документ | Предмет |
|----------------------|---------|
| Обикновени системи за пречистване/управление на отпадъчни води и отпадъчни газове в сектора на химическата промишленост BREF (CWW) | Обикновени системи за пречистване/управление на отпадъчни води и отпадъчни газове |
| Икономика и въздействия върху компонентите на околната среда (ИВКОС) | Икономика и въздействия върху компонентите на околната среда от техниките |
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Списъкът с техниките, изброени и описани в настоящите заключения за НДНТ, няма предписателен характер и не е изчерпателен. Могат да се използват други техники, които осигуряват най-малко еквивалентна степен на защита на околната среда.
Ако не е посочено друго, заключенията за НДНТ са общовалидни.
Емисионните нива, спързани с най-добрияте налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във въздуха, дадени в настоящите заключения за НДНТ, се отнасят за:
— нивата на концентрация, изразени като маса изпуснати вещества на единица обем отпадъчен газ при стандартни условия (273,15 K, 101,3 kPa), след премахване на съдържанието на вода, но без корекция за съдържанието на кислород, в mg/m³;
НДНТ-СЕН за емисиите във вода, дадени в настоящите заключения за НДНТ, се отнасят за:
— нивата на концентрация, изразени като маса изпуснати вещества на единица обем отпадъчна вода, в mg/l.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните определения:
| Използвано понятие | Определение |
|---------------------|--------------|
| Нова инсталация | Инсталация, която за първи път е пусната в експлоатация след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или пълната подмяна на инсталация върху съществуващите основи, извършена след публикуването на настоящите заключения за НДНТ. |
| Съществуваща инсталация | Инсталация, която не е нова. |
| Ново съоръжение за втечняване на хлор | Съоръжение за втечняване на хлор, което за пръв път е използвано в инсталацията след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или пълната подмяна на съоръжение за втечняване на хлор, извършена след публикуването на настоящите заключения за НДНТ. |
| Хлор и хлорен диоксид, изразени като Cl₂ | Сборът от хлора (Cl₂) и хлорния диоксид (ClO₂), измерени заедно и изразени като хлор (Cl₂). |
| Свободен хлор, изразен като Cl₂ | Сборът от разтворения елементарен хлор, хипохлорита, хипохлористата киселина, разтворения елементарен бром, хипобромита и хипобромистата киселина, измерени заедно и изразени като Cl₂ |
| Живак, изразен като Hg | Сборът от всички живаксъдържащи неорганични и органични химични видове, измерени заедно и изразени като Hg. |
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ
1. Техника с клетки
НДНТ 1: НДНТ за производството на хлоралкални продукти представлява използването на една или комбинация от техниките, дадени по-долу. Техниката с живачни клетки не може да се счита за НДНТ при някои обстоятелства. Използването на азбестови диафрагми не е НДНТ.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Техника с двуполюсни мембрани | Мембранините клетки се състоят от анод и катод, разделени от мембрана. При двуполюсната конфигурация, отделните мембрани клетки са свързани последователно електрически. | Общоприложима. |
| б | Еднополюсна техника с мембрани клетки | Мембранините клетки се състоят от анод и катод, разделени от мембрана. В еднополюсната конфигурация, отделните мембрани клетки са свързани успоредно електрически. | Не е приложима за нови инсталации с капацитет за производство на хлор > 20 хил. тон/год. |
| в | Техника с диафрагми клетки без азбест | Клетките с диафрагма без азбест се състоят от анод и катод, разделени от диафрагма, които не съдържат азбест. Отделните диафрагми клетки са свързани последователно (двуполюсно) или успоредно (еднополюсно) електрически. | Общоприложима. |
2. Извеждане от експлоатация или преустройство на инсталации, използващи живачни клетки
НДНТ 2: С цел налагане на епизодите на живак и налагане на генерирането на отпадъци, затвърдени с живак, при извеждането от експлоатация или преустройство на инсталации, използващи живачни клетки, НДНТ представлява разработването и изпълнението на план за извеждане от експлоатация, който включва всички елементи, посочени по-долу:
i) включване във всички етапи на разработването и изпълнението на плана на членове на персонала, опитни в управлението на предишната инсталация;
ii) предоставяне на процедури и инструкции за всички етапи на изпълнението;
iii) представяне на подробна програма за обучение и надзор на персонала, който няма опит в манипулациите с живак;
iv) определяне на количеството метален живак, което трябва да бъде събрано, и оценка за количеството на отпадъците за обезвреждане и на замърсяването с живак, съдържащ се в тях;
v) осигуряване на работни зони, които са:
a) покрити с покрив;
b) оборудвани с гладък, наклонен, непропусклив под, който да отвежда разлетя живак в събирателна яма;
v) добре осветени;
r) без препятствия и отломки, които могат да абсорбират живак;
d) водоснабдени с цел измиване;
e) свързани към система за пречистване на отпадъчни води.
vi) изправяне на клетките и прехвърляне на металния живак в контейнери посредством:
a) запазване на системата затворена, ако е възможно;
b) отмиване на живак;
v) гравитационно прехвърляне, ако е възможно;
vii) извършване на всички операции по разпобяване и разрушаване посредством:
а) замяна на горещото рязане на оборудване със студено рязане, ако е възможно;
б) съхраняване на замърсеното оборудване на подходящо място;
в) често миене на пода на работната зона;
г) бързо почистване на разпят живак чрез използване на засмукващо оборудване с филтри от активен въглен;
д) възеление на потоците отпадъци на отчет;
е) отделение на отпадъците, замърсени с живак, от незамърсените с живак отпадъци;
ж) обеззаразяване на отпадъците, замърсени с живак, чрез използването на механични и физически техники за търпение (напр. измиване, ултразвукова вибрация, пралосмукане), техники за химическо търпение (напр. измиване с хипохлорит, хлориран солен разтвор или водороден пероксид) и/или техники с термична обработка (напр. дестилация/пиролиза);
з) повторно използване или рециклиране на обеззаразеното оборудване, ако е възможно;
и) ако сградата ще се използва повторно, обеззаразяване на сградата, в която се намира запата с клетките чрез почистване на стените и пода, последвано от нанасяне на покритие или боядисване, за да стане повърхността им непропусклива;
й) обеззаразяване или обновяване на системите за събиране на отпадъчни води в инсталацията или около нея;
к) когато се очакват високи концентрации на живак (напр. при измиване с високо налягане), изопиране на работната зона и пречистване на вентилационния въздух; техниките за пречистване на вентилационния въздух включват адсорбция върху йодиран или сулфуриран активен въглен, измиване в хипохлорит или хлориран солен разтвор, или добавяне на хлор, за да се образува твърд диживачен дихлорид;
л) пречистване на отпадъчни води, съдържащи живак, включително вода от перални от изпирането на защитна екипировка;
м) мониторинг на живак във въздуха, водата и отпадъците, включително в продължение на подходящ период от време след завършването на извеждането от експлоатация или преустройството;
viii) ако е необходимо, временно съхранение на металния живак на място в хранилища, които са:
а) добре осветени и устойчиви на атмосферните влияния;
б) оборудвани с подходящ вторичен резервоар, способен да събере 110 % от течния обем на който и да е контейнер;
в) без препятствия и отломки, които могат да абсорбират живака;
г) оборудване с засмукващо оборудване с филтри от активен въглен;
д) инспектиране периодично, както визуално така и с оборудване за мониторинг на живак.
ix) ако е необходимо транспортиране, евентуално допълнително пречистване и обезвреждане на отпадъците.
НДНТ 3: С цел наплащане на емисиите на живак във водата по време на извеждането от експлоатация или преустройството на инсталации, използвайки живачни клетки, НДНТ представлява използването на една или комбинация от техниките, дадени по-долу.
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Окисляване и йонен обмен | Използват се окисляващи агенти като хипохлорит, хлор или водороден пероксид за пълното превръщане на живака в неговата окислена форма, която впоследствие се отстранява посредством йонообменни смоли. |
| б | Окисляване и утаяване | Използват се окисляващи агенти като хипохлорит, хлор или водороден пероксид за пълното превръщане на живака в неговата окислена форма, която след това се отстранява посредством утаяване като живачен суфид, последвано от филтрация. |
| в | Репутиране и адсорбция върху активен въглен | Използват се репутиращи агенти като хидроксиламин за пълното превръщане на живака в неговата елементарна форма, която след това се отстранява посредством коалесценция и събиране на металния живак, последвано от адсорбция върху активен въглен. |
Нивото на експлоатационните показатели по отношение на околната среда, свързани с НДНТ (1), за емисиите на живак във вода, изразен като Hg, на входа на съоръжението за третиране на живак по време на извеждането от експлоатация или преустройство е 3—15 μg/l в 24-часови съставни проби, пропорционални на дебита, вземани ежедневно. Съвпадащият с това мониторинг е в НДНТ 7.
3. Генериране на отпадъчни води
НДНТ 4: С цел наплащане на генерирането на отпадъчни води, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, дадени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|----------|--------------|
| а | Рециркулация на солен разтвор | Използването солен разтвор от електролитните клетки означава насищане чрез добавяне на сол в твърдо състояние или чрез изпаряване, и се подава отново в клетките. | Не е приложимо за инсталации с диафрагмен клетки. Не е приложимо за инсталации с мембранни клетки, използвайки минио добит солен разтвор, когато са налични богати източници на сол и вода, както и соленоводен приемник, който топлира високи нива на емисии на хлорид. Не е приложимо за инсталации с мембранни клетки, които използват промивката със солен разтвор в други производствени единици. |
| б | Рециркулация на други технологични потоци | Технологичните потоци от хлоралкалната инсталация, като кондензати от обработката на хлор, натриев/калциев хидроксид и водород, се подават отново за различни етапи на процеса. Степента на рециркулация е ограничена от изискванията за чистота на потока течност, в който технологичният поток се рециркулира и от водния баланс на инсталацията. | Общоприложимо |
| в | Рециркулация на съдържащи сол отпадъчни води от други технологични процеси | Съдържащите сол отпадъчни води от други технологични процеси се пречистват и се подават отново в системата на солния разтвор. Степента на рециркулация е ограничена от изискванията за чистота на системата на солния разтвор и от водния баланс на инсталацията. | Не е приложимо за инсталации, в които допълнителното пречистване на тези отпадъчни води премахва попълните за околната среда. |
(1) Като се има предвид, че това ниво на експлоатационните показатели не се отнася за нормативни експлоатационни условия, то не представлява емисионни нива, свързани с най-добрияте налични техники по смисъла на член 3, параграф 13 от Директивата относно емисиите от промишлеността (2010/73/ЕС).
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| г | Использование на отпадъчни води за минен добив на солен разтвор | Отпадъчни води от хлоралкалната инсталация се пречистяват и се използват по солната мина. Не е приложимо за инсталации с мембрани клетки, които използват промивката със солен разтвор в други производствени единици. Не е приложимо, ако мината е разположена на значително по-голяма надморска височина от инсталацията. |
| д | Състояние на утайки от филтрирането на солен разтвор | Утайките от филтрирането на солния разтвор се състоят във филтър преси, барбани и вакуум филтри и центрофуги. Остатъчната вода се връща обратно в системата на солния разтвор. Не е приложимо, ако утайките от филтрирането на солния разтвор могат да бъдат отстранени като сух кек. Не е приложимо за инсталации, които повторно използват отпадъчните води за минен добив на солен разтвор. |
| е | Нанофильтрация | Специфичен вид мембранна филтрация с размери на порите на мембраната приблизително 1 нм, които се използват за концентриране на сулфата в промивката със солен разтвор, като по този начин се намалява обемът на отпадъчните води. Приложима за инсталации с мембрани клетки, които използват рециркулация на солния разтвор, ако степента на промивка със солен разтвор се определя от концентрацията на сулфата. |
| ж | Техники за намаляване на емисиите на хлорат | Техниките за намаляване на емисиите на хлорат са описани в НДНТ 14. Тези техники намаляват обема на промивката със солен разтвор. Приложима за инсталации с мембрани клетки, които използват рециркулация на солния разтвор, ако степента на промивка със солен разтвор се определя от концентрацията на хлорат. |
4. Енергийна ефективност
НДНТ 5: С цел ефикасното използване на енергията в процеса на електролиза, НДНТ представява използването на комбинация от техниките, дадени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Високоэффективни мембрани | Високоэффективните мембрани имат малки падове на напрежението и висока ефективност по отношение на тока, като същевременно осигуряват механична и химична стабилност при далените експлоатационни условия. Приложима за инсталации с мембрани клетки, когато се подменят мембраните в края на живота им. |
| б | Диафрагми без азбест | Диафрагмите без азбест се състоят от флуоропропилен полимер и пълнители като цирконий диоксид. Тези диафрагми имат по-ниски съпротивителни свръхпотенциали от азбестовите диафрагми. Общоприложима |
| в | Високоэффективни електроди и покрития | Електроди и покрития с подобрено отделение на газ (нисък свръхпотенциал на газовите междуречия) и ниски свръхпотенциали на електродите. Приложима при подновяване на покрития в края на живота им. |
| г | Солен разтвор с висока чистота | Солният разтвор е достатъчно пречистен, за да се свеже до минимум замърсяването на електродите и диафрагмите/мембрани, което значително увеличава потреблението на енергия. Общоприложима. |
НДНТ 6: С цел ефикасното използване на енергията, НДНТ представява максималното увеличаване на използването на съвместно произведени при електролизата водород като залечващ реагент или гориво.
Водородът може да се използва в химични реакции (напр. производството на амоний, водороден пероксид, солна киселина и метанол; намаляване на органичните съединения хидросулфуриране на нефть, хидрогениране на масла и грес прекъсване на веригата при производството на полиолефини) или като гориво в горивния процес за производството на пар и/или електроенергия, или за загравянето на пещи. Степента, до която водородът се използва, зависи от резултата фактори (напр. нуждата от водород на място като реагент, нуждата от пар на място, разстоянието до потенциалните потребители).
5. Мониторинг на емисиите
НДНТ 7: НДНТ представлява мониторинг на емисиите във въздуха и водата чрез използването на техники за мониторинг в съответствие със стандартите EN най-малко с минималната честота, дадена по-долу. При отсъствието на стандартите EN, НДНТ представлява използването на ISO, национални или други международни стандарти, които осигуряват придобиването на данни с еквивалентно научно качество.
| Компоненти на околната среда | Вещество(а) | Точка на пробовземане | Метод | Стандарт(и) | Минимална честота на мониторинг | Мониторинг, свързан със |
|-------------------------------|-------------|------------------------|-------|-------------|---------------------------------|--------------------------|
| Въздух | Хлор и хлорен диоксид, изразени като Cl₂ (1) | Изход на съоръжението за абсорбция на хлор | Електрохимични клетки | Не съществуват стандарти EN или ISO | Непрекъснат | — |
| | | Абсорбция в разтвор с последващ анализ | Не съществуват стандарти EN или ISO | Ежегодно (най-малко три последователни измервания през 1 час) | НДНТ 8 |
| Вода | Хлорат | Там, където емисиите напускат инсталацията | Йонна хроматография | EN ISO 10304-4 | Ежемесечно | НДНТ 14 |
| Хлорид | Промивка със солен разтвор | Йонна хроматография или анализ на потока | EN ISO 10304-1 или EN ISO 15682 | Ежемесечно | НДНТ 12 |
| Свободен хлор (1) | Близо до източника | Редукционен потенциал | Не съществуват стандарти EN или ISO | Непрекъснат | — |
| | Там, където емисиите напускат инсталацията | Свободен хлор | EN ISO 7393-1 или -2 | Ежемесечно | НДНТ 13 |
| Халогенирано органично съединение | Промивка със солен разтвор | Адсорбируеми органично свързани халогени (AOX) | Приложение A към EN ISO 9562 | Ежегодно | НДНТ 15 |
| Живак | Изход на съоръжението за третиране на живак | Атомноабсорбционна спектрометрия или атомнофлуоресцентна спектрометрия | EN ISO 12846 или EN ISO 17852 | Ежедневно | НДНТ 3 |
6. Емисии във въздуха
НДНТ 8: С цел налагане на канализираните емисии на хлор и хлорен диоксид във въздуха от обработката на хлор, НДНТ представлява проектирането, поддържането и експлоатацията на съоръжения за абсорбция на хлор, което включва подходяща комбинация от следните характеристики:
i) абсорбционно съоръжение на базата на абсорбционни колони и/или ежектори с алкален разтвор (напр. разтвор на натриев хидроксид) като очистваща течност;
ii) оборудване за дозиране на водороден пероксид или отделен мокър скрубер с водороден пероксид, ако е необходимо да се намалят концентрациите на хлорен диоксид;
iii) размер, подходящ за най-лоши сценарий (получен от оценка на риска) по отношение на количеството и дебита на произведения хлор (абсорбиране на цялото производство на хлора с клетките за достатъчно пълъг период до спирането на инсталацията);
iv) размер на капацитета за поставя и съхранение на очистващата течност, подходящ за подсигуряване на извънредни нужди във всеки един момент;
v) в случай на абсорбционни колони, размерът им трябва да е подходящ за препотвърждаване във всеки един момент на наводняването им;
vi) препотвърждаване на проникването на течен хлор в абсорбционното съоръжение;
vii) препотвърждаване на връщането на очистващата течност в системата на хлора;
viii) препотвърждаване на утавянето на твърди частици в абсорбционното съоръжение;
ix) използване на топлообменници за ограничаване на температурата в абсорбционното съоръжение под 55 °C във всеки един момент;
x) снабдяване с разреждащ въздух след абсорбцията на хлор, за да се препотвърждава образуването на взривоопасни газови смеси;
xi) използване на строителни материали, които устойват във всеки един момент на изключително корозивните условия;
xii) използване на подсигуряващо оборудване като допълнителен скрубер, свързан последователно с този в експлоатация, аварийен резервоар с очистваща течност, който захранва гравитационно скрубера, вентилатори в режим на готовност и резервни вентилатори, помпи в режим на готовност и резервни помпи;
xiii) осигуряване на независима подсигуряваща система за критичното електрическо оборудване;
xiv) осигуряване на автоматично превключване към подсигуряващата система в случай на извънредни ситуации, включително периодични изпитвания на тази система и на превключването;
xv) осигуряване на мониторингова и алармена система за следните параметри:
а) хлор на изхода на абсорбционното съоръжение и в зоните около него;
б) температурата на очистващите течности;
| Компоненти на околната среда | Вещество(а) | Точка на пробоизвеждане | Метод | Стандарт(и) | Минимална честота на мониторинг | Мониторинг, свързан със |
|-------------------------------|-------------|--------------------------|-------|-------------|---------------------------------|--------------------------|
| Сулфат | Промивка със солен разтвор | Йонна хроматография | EN ISO 10304-1 | Ежегодно | — | |
| Съответните тежки метали (напр. никел, мед) | Промивка със солен разтвор | Оптичноемисионна спектрометрия с индуктивно-свързана плазма или масс-спектрометрия с индуктивно-свързана плазма | EN ISO 11885 или EN ISO 17294-2 | Ежегодно | — | |
(*) Мониторингът обхваща както непрекъснатия, така и периодичния мониторинг, както е посочено.
в) редукционния потенциал и алкалността на очистващите течности;
г) засмукващото налягане;
д) дебита на очистващите течности.
Нивото на емисиите, спързано с НДНТ за хлор и хлорен диоксид, измерени заедно и изразени като Сl₂, е 0,2—1,0 mg/m³ — средна стойност от най-малко три последователни измервания през 1 час, извършвани най-малко веднъж годишно на изхода на съоръжението за абсорбция на хлор. Събраният с това мониторинг е в НДНТ 7.
НДНТ 9: Използването на въглероден тетрахлорид за отстраняването на азотния трихлорид или за отделяването на хлора от остатъчния газ не представлява НДНТ.
НДНТ 10: Използването на хладилни агенти с висок потенциал за глобално затопляне, и във всеки случай по-висок от 150 (напр. лъчът от флуоровъглеводородите (HFC), в нощ съвършена за втънчаване на хлор, не може да се счита за НДНТ.
Описание
Подходящите хладилни агенти включват, например:
— комбинация от въглероден диоксид и амоний в два охладителни кръга;
— хлор;
— вода.
Приложимост
При избора на хладилен агент следва да се имат предвид експлоатационната безопасност и енергийната ефективност.
7. Емисии във водата
НДНТ 11: С цел напълване на отписките на загърбители във водата, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, дадени по-долу.
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Техники, интегрирани в процеса (1) |
| б | Пречистване на отпадъчните води при източника (2) |
| в | Предварително третиране на отпадъчните води (2) |
| г | Окончателно пречистване на отпадъчните води (2) |
(1) Обявено от НДНТ 1, 4, 12, 13, 14 и 15.
(2) В обхвата на референтния документ за НДНТ за обозначените системи за пречистване/управление на отпадъчни води и отпадъчни газове в сектора на химическата промишленост (CWW BREF).
НДНТ 12: С цел напълване на отписките на хлорид във водата от хлоралкалната инсталация, НДНТ представлява използването на комбинация от техниките, дадени в НДНТ 4.
НДНТ 13: С цел напълване на отписките на свободен хлор от хлоралкалната инсталация във водата, НДНТ представлява пречистването на отпадъчните води, които съдържат свободен хлор, въвеждане най-близко до източника, за да се предотврати напускането на хлора и/или образуването на халогенирани органични свързания, като се използва някоя или комбинация от техниките, дадени по-долу.
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а | Химична редукция |
| б | Катализитично разлагане |
Свободният хлор се разлага на хлорид и кислород в катализитични реактори с фиксиран катализатор. Катализаторът може да бъде никелов оксид, подобрен с железо, върху носител от диалуминий трюксид.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| в | Термично разлагане | Свободният хлор се превръща в хлорид и хлорат чрез термично разлагане при приблизително 70 °C. Изходният поток се нуждае от допълнително третиране, за да се намалят емисиите на хлорат и бромат (ВАТ 14). |
| г | Киселинно разлагане | Свободният хлор се разлага чрез подкисляване с последващо освобождаване и събиране на хлора. Киселинното разлагане може да бъде извършвано в отделен реактор или чрез рециклиране на отпадъчните води в системата на солния разтвор. Степента на рециклиране на отпадъчните води в системата на солния разтвор е ограничена от водния баланс на инсталацията. |
| д | Рециклиране на отпадъчни води | Потоците отпадъчни води от хлоралкалната инсталация, които съдържат свободен хлор, се рециклират към други производствени съоръжения. |
Нивото на емисиите, свързано с НДНТ за свободен хлор, изразен като Cl₂, е 0,05—0,2 mg/l в еднократни проби, вземани най-малко веднъж месечно в точката, в която емисиите напускат инсталацията. Съврхнатият с това мониторинг е в НДНТ 7.
НДНТ 14: С цел намаляване на емисиите на хлорат от хлоралкалната инсталация във водата, НДНТ представлява използването на два или комбинация от техниките, дадени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Високоэффективни мембрани | Мембрани с висока ефективност по отношение на тока, които намаляват образуването на хлорат, като същевременно осигуряват механична и химична стабилност при дадените експлоатационни условия. | Приложима за инсталации с мембрани клетки, когато се подменят мембрани в края на живота им. |
| б | Високоэффективни покрития | Покрития с ниски свръхпотенциали на електродите, които водят до намалено образуване на хлорат и повишено отпление на кислород на анода. | Приложима при подновяване на покрития в края на живота им. Приложимостта може да е ограничена от изискванията за качество на произведената хлор (концентрация на кислород). |
| в | Солен разтвор с висока чистота | Солният разтвор е достатъчно пречищен за свеждането до минимум на замърсяването на електродите и диафрагмите/мембрани, което иначе би могло да увеличи образуването на хлорат. | Общоприложима |
| г | Подкисляване на солния разтвор | Солният разтвор се подкислява преди електролизата, с цел намаляване на образуването на хлорат. Степента на подкисляване е ограничена от устойчивостта на използваното оборудване (напр. мембрани и аноци). | Общоприложима |
| д | Киселинна редукция | Хлоратът се редуцира със солна киселина при pH = 0 и при температури по-високи от 85 °C. | Не е приложима за инсталации с еднократно използване на солния разтвор. |
| е | Каталитична редукция | Хлоратът се редуцира до хлорид в реактор под налягане с нискоощущен поток, чрез използването на водород и катализатор родий в реакция, която протича на три фази. | Не е приложима за инсталации с еднократно използване на солния разтвор. |
НДНТ 15: С цел напълване на списиците на халогенирани органични съединения във водата от хлоралкална инсталация, НДНТ представява използването на комбинация от техниките, дадени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| ж | Използване на потоците отпадъчни води, съдържащи хлорат, в други производствени съоръжения | Ограничена до обектите, които могат да използват потоците отпадъчни води с такова качество в други производствени съоръжения. |
НДНТ 16: С цел напълване на количеството на отработената сърна киселина, предназначена за обезвреждане, НДНТ представява използването на една или комбинация от техниките, дадени по-долу. Неутрализацията с неизползвани реагенти на отработената сърна киселина от сушението на хлора не представлява НДНТ.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а | Избор и контрол на солта и спомагателните материали | Солта и спомагателните материали се избират и контролират, за да се намали нивото на органични замърсители в солния разтвор. |
| б | Пречистяване на водата | За пречистването на технологичната вода могат да се използват техники като мембранната филтрация, йонния обмен, управлението облъчване и асorptionата върху активен въглен, като по този начин се намалява нивото на органични замърсители в солния разтвор. |
| в | Избор и контрол на оборудването | Оборудване като клетки, тръби, клапи и помпи, се избира внимателно, за да се намали потенциалното изтичане на органични замърсители в солния разтвор. |
8. Генериране на отпадъци
НДНТ 17: С цел напълване на количеството на отработената сърна киселина, изпратена за обезвреждане, изразена като H₂SO₄ (96 тегл. %), е ≤ 0,1 кг на тон произведен хлор.
9. Възстановяване на площадката
Нивото на експлоатационните показатели по отношение на околната среда, свързани с НДНТ за количеството отработена сърна киселина, изпратена за обезвреждане, изразена като H₂SO₄ (96 тегл. %), е ≤ 0,1 кг на тон произведен хлор.
НДНТ 17: С цел напълване на запълването на почвата, подпочвените води и въздуха, както и за да се спре разпространението на загадени и пренасянето в живата част на екосистемата от загадени хлоралкални площадки, НДНТ представлява използването и изпълнението на план за възстановяване на площадката, който включва всички елементи, посочени по-долу:
i) изпълнението на техники за извършени ситуации, за да се прекъснат възможностите за експозиция и разпространение на замърсяването;
ii) документно проучване за определение на произхода, обхвата и състава на замърсяването (напр. живак, PCDD/PCDF, полициклични нафтени);
iii) характеризиране на замърсяването, включително проучване и изготвяне на доклад;
iv) оценка на риска във времето и пространството като функция на настоящото и одобрено бъдещо използване на площадката;
v) подготовка на инженерен проект, включващ:
a) обеззаразяване и/или постоянно изолиране;
Описание
Планът за възстановяване на площадката често се изготвя и изпълнява след вземането на решение за извеждане от експлоатация на инсталацията, въпреки че други изисквания могат да наложат (частичен) план за възстановяване на площадката докато инсталацията все още е в експлоатация.
В зависимост от други изисквания някои от елементите на плана за възстановяване на площадката може да се припокриват, да бъдат пропуснати, или да се извършват в друг ред.
Приложимост
Приложимостта на НДНТ 17 v) (до 17 viii) е в зависимост от резултатите от оценката на риска, упомената в НДНТ 17 iv).
РЕЧНИК
Анод — Електрод, през който в поляризирано електрическо устройство протича електрически ток. Поляритетът може да бъде положителен или отрицателен. В електролитните клетки окисляването се извършва на положително заредения анод.
Азбест — Група от шест природни силикатни минерала, използвани търговски, заради желаните им физически свойства. Хризотил (наричан също бял азбест) е единствената форма азбест, използвана в инсталациите с диафрагми клетки.
Солен разтвор — Наситен или почти наситен разтвор на натриев хлорид или калиев хлорид.
Катод — Електрод, през който от поляризирано електрическо устройство протича електрически ток. Поляритетът може да бъде положителен или отрицателен. В електролитните клетки редукцията се извършва на отрицателно заредения катод.
Електрод — Електрически проводник, използван за осъществяването на контакт с неметална част на дадена електрическа верига.
Електролиза — Преминаването на постоянен електрически ток през йонно вещество, което води до химични реакции на електродите. Йонното вещество е или стопилка, или е разтворено в подходящ разтворител.
EN — Европейски стандарт, приет от CEN (Европейски комитет по стандартизация).
HFC — Флуоровъглеводород.
ISO — Международна организация по стандартизация или стандарт, приет от тази организация.
Свръхпотенциал — Разликата в напрежението между термодинамично определения редукционен потенциал на половината реакция и потенциала, при който опитно се наблюдава окислително-редукционният процес. В електролитните клетки свръхпотенциалът води до потреблението на повече енергия, отколкото термодинамично се очаква за протичането на дадена реакция.
PCDD — Полихлориран дибензо-р-диоксин.
PCDF — Полихлориран дибензофуран. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0732/32013D0732_BG.pdf | 15 |
32013D0799 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2013 година
относно нотификацията от страна на Кралство Испания на преходния национален план, посочен в член 32 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността
(нотифицирано под нюл C(2013) 9089)
(само текстът на испански език е автентичен)
(2013/799/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функц | ионирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 32, параграф 5, втора алинея от нея,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с член 32, параграф 5, първа алинея от Директива 2010/75/ЕС Кралство Испания представи на Комисията преходния национален план (наричан подолу „ПНП”) по електронна поща на 21 декември 2012 г. (2) и с официално писмо от 28 декември 2012 г., което беше получено от Комисията на 2 януари 2013 година (3).
(2) На ПНП е извършена оценка в съответствие с член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията (4).
(3) По време на своята оценка на пълнотата на ПНП, представен от Кралство Испания, Комисията установи, че много инсталации, включени в ПНП, не съответстват на инсталациите, отчетени в отчета за емисиите за 2009 г., представен от Кралство Испания съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5).
Комисията установи също така, че за инсталация 5 приносът за постигане на тавана по ПНП на SO₂ за периода 2001—2007 г. е бил изчислен въз основа на минималната степен на десуфлоризация, а за периода 2008—2010 г. този принос е определен чрез метода на нормите за допустими емисии, като условията за използване на този подход не са били изпълнени.
(4) Тъй като несъответствията между данните в ПНП и в отчета за емисиите съгласно Директива 2001/80/ЕО затрудни оценката на ПНП, Комисията, в своето писмо от 11 юни 2013 г. (6), поиска от Кралство Испания да даде разяснения за установените различия. Комисията поиска също от Кралство Испания да преразчисли приноса на инсталация 5 към тавана по ПНП за SO₂.
(5) Кралство Испания предостави допълнителна информация на Комисията с писмо от 28 юни 2013 г. (7), с което беше дадено разяснение за различията между информациите в ПНП и в отчета за емисиите за 2009 г. съгласно Директива 2001/80/ЕО. Кралство Испания също така посочи в това писмо, че не е имало нужда да се преразглежда приносът на инсталация 5 към тавана по ПНП за SO₂.
(6) След допълнителна оценка на ПНП и след допълнителната информация, предоставена от Кралство Испания, Комисията изпрати второ писмо на Кралство Испания на 19 септември 2013 г. (8), в което тя потвърди своята позиция по отношение на използването на метода на минималната степен на десуфлоризация за изчисляване на принос на инсталация 5 към таваните по ПНП за SO₂. Освен това Комисията отбележа, че за инсталация 2 Кралство Испания е използвало норма за допустими емисии на SO₂ от 800 mg/Nm³ за изчисляване на принос на инсталацията за постигане на тавана по ПНП за 2016 г. въз основа на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Директива 2001/80/ЕО, което е съето от Комисията за неприложимо за тази цел. Комисията също така отбележа, че при девет инсталации е била използвана норма за допустими емисии на NOₓ от 1 200 mg/Nm³ за изчисляване на техния принос за постигане на тавана по
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) Ares(2012)1551138.
(3) Ares(2013)146.
(4) Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията от 10 февруари 2012 г. за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 52, 24.2.2012 г., стр. 12).
(5) Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпусканите от големи горивни инсталации (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1).
(6) Ares(2013)1984918.
(7) Ares(2013)2535734.
(8) Ares(2013)3085135.
ПНП за 2016 г. въз основа на забележка 2 към таблица В.1 от допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС, но не е била предоставена информация относно съдържанието на летни въздухове в търсено гориво, използвано в тези инсталации, с което да бъде обосновано прилагането на посочената забележка. Също така Комисията поиска допълнителна информация от Кралство Испания относно мерките, предвидени за всяка една от инсталациите, включени в ПНП, с цел да се гарантира своевременното спазване на нормите за допустими емисии, които ще се прилагат от 1 юли 2020 г. Накрая Комисията поиска от Кралство Испания да й предостави допълнителна информация за инсталациите, които използват няколко вида горива или включват различни видове инсталации, отнасяща се за количествата използвани горива, нормите за допустими емисии на отпадни газове, средния дебит на отпадните газове и коефициентите на преобразуване поотделно за всяко от използваните горива, или за всеки вид инсталация.
(7) В писмото си от 30 септември 2013 г. (1), допълнено с писмо от 10 октомври 2013 г. (2), Кралство Испания отговори на въпросите на Комисията и предостави допълнителни данни. За инсталация 2 Кралство Испания повтори становището си, че не е имало нужда от промяна на използваната норма за допустими емисии на SO₂, тъй като то счита, че член 5, параграф 2 от Директива 2001/80/ЕО е бил приложен в това отношение. За инсталация 3 Кралство Испания продължи да твърди, че е имало право да използва комбинация от метода на минималната степен на десулфурация и метода на нормата за допустими емисии. Кралство Испания предостави информация относно съдържанието на летни въздухове в търсено гориво, използвано през периода 2001—2010 г. от деветте инсталации, за които нормата за допустими емисии на NOₓ от 1 200 mg/Nm³ е била приложена за изчисляване на тавана за 2016 г., което показва, че само за инсталации 3, 4 и 19 средногодишното съдържание на летни въздухове в използваното търсено гориво е било под 10 % за всяка от годините от периода между 2001 и 2010 г., докато при инсталации 13, 15, 17, 18, 24 и 25 средногодишното равнище е надхвърлило 10 % в продължение на една или повече години. Кралство Испания заяви, че за всички 9 инсталации средната стойност на съдържанието на летни въздухове в продължение на целия референтен период (2001—2010 г.) е била под стойността, посочена в забележка 2 към таблица В.1 от допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(8) Въз основа на информацията, получена от испанските органи на 30 септември 2013 г. и на 10 октомври 2013 г., Комисията отбележа, че за инсталациите, използвани няколко вида горива, за които са предвидени норми за допустими емисии за всички изгаряни горива, а също и за една инсталация, за които е представена усреднена за всички изгаряни горива норма за допустими емисии, е необходимо да се изясни как са изчислени приноските към общите тавани от тези инсталации, с посочване на нормите за допустими емисии и средногодишния дебит на отпадните газове, използвани за всяко гориво, което се изгаря в тези инсталации.
(9) След крайната оценка на ПНП, нотифициран от Кралство Испания, изменена в съответствие с допълнителната информация и включваща големите горивни инсталации, изброени в приложение I към настоящото решение, Комисията определи три основни елемента, които не са в съответствие с приложимите разпоредби, както следва:
— в случай с инсталация 2: Комисията счита за неподходящо прилагането на нормата за допустими емисии от 800 mg/Nm³ за SO₂ за изчисляване на нейния принос за постигане на тавана по ПНП за 2016 г., въз основа на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Директива 2001/80/ЕО, тъй като тази норма за допустими емисии не е посочена в член 32, параграф 3, втора алинея от Директива 2010/75/ЕС,
— в случай с инсталация 5: Комисията счита за неподходящ метод за изчисляване на нейния принос за постигане на тавана по ПНП за SO₂ чрез комбинация от подхода на минималната степен на десулфурация и подхода на нормата за допустими емисии,
— в случай с инсталации 13, 15, 17, 18, 24 и 25: Комисията счита за неподходящо прилагането на нормата за допустими емисии от 1 200 mg/Nm³ за NOₓ за изчисляване на техния принос за постигане на тавана по ПНП за 2016 г., тъй като не са изпълнени условията за прилагане на тази норма за допустими емисии, изложени в забележка 2 към таблица В.1 от допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(10) В допълнение Комисията посочи няколко инсталации в ПНП, за които информацията е все още непоследователна и/или трябва да бъдат допълнени липсващи данни. Пълният списък на липсващите данни и исканията за пояснение е включен в приложение II към настоящото решение.
(11) Следователно ПНП, нотифициран от Кралство Испания, не следва да бъде приет,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Преходният национален план, нотифициран на Комисията от Кралство Испания съгласно член 32, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС на 14 декември 2012 г., който включва големите горивни инсталации, изброени в приложение I към настоящото решение, не е в съответствие с изискванията, установени в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС, и с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията, и следователно не се приема.
2. Ако Кралство Испания възнамерява да прилага преходен национален план по реда на член 32, параграф 5, то трябва да вземе, в преразгледана версия на плана, всички необходими мерки за решаване на следните елементи:
а) за инсталация 2 — коригиране на нормата за допустими емисии за SO₂, прилагана за изчисляване на нейния принос за постигане на тавана за 2016 г.; инсталацията не отговаря на условията за прилагане на норма за допустими емисии от 800 mg/Nm³ за SO₂ за изчисляване на нейния принос за постигане на тавана по ПНП за 2016 г., въз основа на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Директива 2001/80/ЕО, тъй като тази норма за допустими емисии не е посочена в член 32, параграф 3, втора алинея от Директива 2010/75/ЕС;
б) за инсталация 5 — коригиране на метода за изчисляване на нейния принос за постигане на тавана по ПНП за 2016 г. за SO₂; този принос се изчислява за целия период 2001—2010 г. или въз основа на минималната степен на десулфуризация, или въз основа на нормите за допустими емисии;
в) за инсталации 13, 15, 17, 18, 24 и 25 — коригиране на нормите за допустими емисии, прилагани за изчисляване на техния принос за постигане на тавана за NOₓ за 2016 г.; за да отговарят инсталациите на условията за прилагане на норма за допустими емисии от 1 200 mg/Nm³, Кралство Испания следва да докаже, че средногодишното съдържание на летливи вещества в използваното в инсталациите твърдо гориво е било под 10 % в референтните години, разглеждани за ПНП;
г) правилно актуализиране на общите тавани на емисиите за всички години, изчислени в съответствие с коригираните стойности, упоменати в преходните точки;
д) изясняване на всички въпроси и допълване на данните, както е посочено в приложение II към настоящото решение.
Член 2
Адресат на настоящото решение е Кралство Испания.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2013 година.
За Колисвърта
Janez POTOCNIK
Член на Колисвърта
| № | Наименование на инсталацията в ПНП | Обща номинална входяща топлинна мощност (MW) на 31.12.2010 г. |
|---|----------------------------------|--------------------------------------------------|
| 1 | C.T. Litoral I | 1 222 |
| 2 | C.T. Litoral II | 1 268 |
| 3 | C.T. Compostilla I (G2 and 3) | 1 332 |
| 4 | C.T. Compostilla I (G4 and 5) | 1 960 |
| 5 | C.T. As Pontes | 3 800 |
| 6 | C.T. Teruel (Andorra) | 3 000 |
| 7 | C.T. Besós 3 (CTCC) | 722 |
| 8 | C.T. San Roque (G2) (CTCC) | 711 |
| 9 | C.T. Foix | 1 315 |
| 10| C.T. Los Barrios | 1 645 |
| 11| C.T. Puentenuevo | 976 |
| 12| C.T. Tarragona I (CTCC) | 676 |
| 13| C.T. Anillares | 953 |
| 14| C.T. La Robla I | 691 |
| 15| C.T. La Robla II | 951 |
| 16| C.T. Meirama | 1 437 |
| 17| C.T. Narcea I | 193 |
| 18| C.T. Narcea II | 459 |
| 19| C.T. Narcea III | 993 |
| 20| C.T. Aboño I | 919 |
| 21| C.T. Aboño II | 1 364 |
| 22| C.T. Soto III | 830 |
| 23| C.T. de Lada 4 | 986 |
| 24| C.T. de Velilla 1 | 430 |
| 25| C.T. de Velilla 2 | 1 010 |
| Номер | Наименование на инсталацията в ПНП | Обща номинална входяща топлинна мощност (MW) на 31.12.2010 г. |
|-------|-----------------------------------|----------------------------------------------------------|
| 26 | Central GICC Puertollano | 670 |
| 27 | San Ciprián I | 147 |
| 28 | San Ciprián II | 147 |
| 29 | San Ciprián III | 147 |
| 30 | Cogecan | 93 |
| 31 | Sniace Co-generation I | 126 |
| 32 | Sniace Co-generation II | 126 |
| 33 | Solal | 146 |
| 34 | Solvay I | 376 |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
СПИСЪК С ДАННИ ПО ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 2, БУКВА Д)
1. За инсталация 6, която прилага степен на десулфуризация от 92 % през 2016 г.: следва да се предостави разяснение дали са изпълнени условията за прилагане на тази стойност, както са посочени в таблица В3 от допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС (преди 1 януари 2001 г. има сключен договор за изграждането на система за десулфуризация на изходящите димни газове или на оборудване за добавяне на варовик, и работите по инсталирането са започнали).
2. За инсталации 1, 2, 3, 4, 6, 13, 14, 15, 16, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 30 и 34: следва да се предостави разяснение как са изчислени приносите от тези инсталации към общите тавани по ПНП.
3. За инсталация 34: данни за дебита на отпадните газове за всяко гориво, изгаряно в тази инсталация, се предоставят отделно. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0799/32013D0799_BG.pdf | 5 |
32013L0030 | category15 | 2013 | bg | ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като въз основа на предвиденото в Европейската конституция,
като въз основа на предвиденото в Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като въз основа на предвиденото в Европейската икономически и социален комитет (4),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновенат | а законодателна процедура (7),
като имат предвид, че:
(1) Член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз определя целите за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда и разумното и рационалното използване на природните ресурси. Това поражда задължение всички действия на Съюза да се съпровождат от висока степен на защита в съответствие с принципа на предпазливите мерки и на принципите, че е необходимо да бъдат предвидени превентивни действия, че екологичните щети следва да бъдат отстранявани преди всичко при техния източник и че замърсятелт трябва да плати.
(2) Целта на настоящата директива е да намалят възможно най-голяма степен случаите на големи аварии при свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и да бъдат ограничени последиците от тях, като по този начин се подобри защитата на морската среда и крайбрежните икономики срещу замърсяване, бъдат определени минимални условия за безопасно прокарване и добив на нефт и газ в крайбрежни води и се ограничат евентуални смущения на собственото производство на енергия в Съюза, както и да бъдат усъвършенствани механизмите за реакция в случай на авария.
(3) Настоящата директива следва да се прилага не само за бъдещи инсталации и дейности, свързани с нефт и газ в крайбрежни води, но и по отношение на съществуващи инсталации, при спазване на съответните преходни разпоредби.
(4) Големите аварии при свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води могат да имат уншожителни и необратими последици върху морската и крайбрежната околната среда, както и значително отрицателно въздействие върху крайбрежните икономики.
(5) Авариите при свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, по-специално аварията в Мексиканския залив през 2010 г., повишиха степента на информираност на обществеността относно рисковете при свързаните с нефт и газ дейности и доведоха до преразглеждане на политиките, насочени към осигуряване на безопасността на тези дейности. Комисията започна преглед на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и изрази първоначалните си виждания относно безопасността им в съобщението „Изправени сме пред предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони” от 13 октомври 2010 г. Европейският парламент преми резолюция по темата на 7 октомври 2010 г. и 13 септември 2011 г. министрите на енергетиката от първите членки изразиха своето мнение в заключенията на Съвета от 3 декември 2010 г.
(6) Рисковете, свързани с големи аварии при свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, са значителни. Като намалява риска от замърсяване на крайбрежните води, настоящата директива следва съответно да допринесе за осигуряването на защитата на морската среда и по-специално за постигането на добро екологично състояние най-късно до 2020 г. — цел, определена в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (7).
(7) Директива 2008/56/ЕО има сред основните си цели уреждането на сумарните въздействия от всички дейности върху морската околната среда и представява екологичния стълб на интегрираната морска политика. Тази политика е от значение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, тъй като изисква свързването на конкретните проблеми от всеки стопански сектор с главната цел за осигуряване на задълбочено познаване на околните, моретата и крайбрежните зони с цел да се разработи съгласуван подход към моретата, като се отчитат всички икономически, екологични и социални аспекти чрез използване на морското пространство планиране и познаване за морската среда.
(1) ОВ С 143, 22.5.2012 г., стр. 125.
(2) Позиция на Европейския парламент от 21 май 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 10 юни 2013 г.
(3) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
(8) В резултат на Съюза са създадени отрасли на нефт и газ в крайбрежни води, като има перспективи за нови регионални проекти в крайбрежните води на държавите членки с технологични разработки, позволяващи създаване в по-големи условия. Добивът на нефт и газ в крайбрежни води е съществен елемент за сигурността на енергийните доставки в Съюза.
(9) Действащата различна и разложена регулаторна рамка, приложима спрямо безопасността на съзранияте с нефт и газ дейности в крайбрежни води в Съюза, и съществуващите практики за безопасност в отрасъла не осигуряват напълно достатъчна гаранция за свеждане до минимум на рисковете от аварии в крайбрежни води навсякъде в Съюза и за своевременно предприемане на най-ефективната реакция в случай на авария в крайбрежните води на държавите членки. При съществуващите режими на отговорност виновното лице не винаги може да бъде категорично установено и то може да няма възможност или да не може да бъде задължено да заплати всички разходи по отстраняване на щетите, които е причинил. Отговорното лице следва винаги да може да бъде ясно установено преди започването на съзранияте с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
(10) Съгласно Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на вълнодороди (1), съзранияте с нефт и газ дейности в крайбрежни води в Съюза могат да се извършват, при условие че е получено разрешително. В този смисъл от лицензиращия орган се изисква да вземе под внимание техническите и финансовите рискове и ако е необходимо, данните за предходни случаи на ангажиране на отговорността на кандидатите, които искат да получат лиценз за изключителни права за проучване и добив. Необходимо е да се гарантира, че при разглеждане на техническите и финансовите възможности на притежателя на лиценз лицензиращият орган щателно проучва и неговите способности за осигуряване на непрекъсната безопасна и ефективна дейност при всички предвидими условия. При оценката на финансовите способности на субектите, кандидатстващи за разрешително съгласно Директива 94/22/ЕО, държавите членки следва да проверяват дали тези субекти са представили съответните доказателства, че са взети или ще бъдат взети адекватни мерки за покриване на отговорността, породена от големи аварии.
(11) Необходимо е да се поясни, че титуларите на разрешителни за съзрани с нефт и газ дейности в крайбрежни води съгласно Директива 94/22/ЕО са и отговорни „оператори” по смисъла на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (2), и не следва да допуснат запълнената си в това отношение на трето лице, с което са сключили договор.
(12) Въпреки че генералните разрешителни по Директива 94/22/ЕО гарантират на притежателите на лиценз изключителни права за проучване или добив на нефт или газ в дадена област, обект на лиценз, съзранияте с нефт и газ дейности в крайбрежни води в тази област следва да са подложени на непрекъснат експертен регулаторен надзор от държавите членки, за да се гарантира наличието на ефективни средства за контрол с цел предотвратяването на големи аварии и ограничаването на въздействието им върху хората, околната среда и сигурността на енергийните доставки.
(13) Съзранияте с нефт и газ дейности в крайбрежни води следва да се извършват само от оператори, определени от притежателите на лиценз или от лицензиращите органи. Операторът може да бъде трето лице или притежател на лиценз или един от притежателите на лиценз в зависимост от търговските договорености или националните административни изисквания. Операторът следва да е винаги субектът, носящ основната отговорност за безопасността на дейностите, и следва във всички случаи да притежава компетентността да държи в това отношение. Тази роля е различна в зависимост от конкретния етап на дейностите, обхванати от лиценз. Следователно ролята на оператора е да експлоатира съдърж на етапа на проучване и да експлоатира инсталация за производство на етапа на производство. Операторът на съдърж на етапа на проучване и операторът на инсталация за производство за дадена област, обект на лиценз, следва да могат да бъдат един и същ субект.
(14) Операторите следва да свържат рисковете от голема авария до практически разумния минимум до степен, при която разходите за по-нататъшното намаляване на риска биха били съществено непропорционално спрямо ползите от намаляването. Разумното възможно за практическо прилагане на мерките за намаляване на риска следва да подлежи на постоянен преглед при отчитане на новите знания в областта на науката и технологиите. При оценката дали времето, разходите и усилията не биха били съществено непропорционално спрямо ползите от по-нататъшното намаляване на риска, следва да се вземат предвид най-добри практики във връзка с равнищата на риска, съществени с извършвания дейности.
(15) Важно е да се осигури реална възможност за обществеността да участва на ранен етап във вземането на решения във връзка с дейности, които биха могли да имат значително въздействие върху околната среда в Съюза. Тази политика е в съответствие с международните ангажименти на Съюза като Конвенцията на ИКЕ на ООН за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (3) (Конвенцията от Орхус). Член 6 от Конвенцията от Орхус предвижда участие на обществеността във вземането на решения относно конкретните дейности, избрани в приложение I към нея, както и относно дейности извън списъка, които могат да имат значително въздействие върху околната среда. Член 7 от Конвенцията от Орхус изисква участие на обществеността във връзка с планове и програми, отнасящи се до околната среда.
(1) ОВ Л 164, 30.6.1994 г., стр. 3.
(2) ОВ Л 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
(3) ОВ Л 124, 17.5.2005 г., стр. 4.
(16) Съюзният изисквания съществуват и в правните актове на Съюза, отнасящи се до разработването на планове и проекти, по специално в Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (1), Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (2), Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (3) и Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (4). Не за всички свързани с нефт и газ проучвания в крайбрежни води обаче се прилагат действащите изисквания на Съюза за участие на обществеността. Това се отнася най-вече до вземането на решения, които целият или могат да доведат до започване на проучвания върху околната среда и процеса на вземане на решения и поради това следва да е възможно участие на обществеността, както е предвидено в Конвенцията от Орхус.
(17) В Съюза вече има примери за добри стандарти в националните регулаторни практики по отношение на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Въпреки това те се прилагат непоследователно в Съюза, като нито една държава членка досега не е въвела всички най-добри регулаторни практики в законодателството си за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последиците за човешки живот и здраве и за околната среда. Най-добри регулаторни практики са необходими за осигуряване на ефективно регулиране, което да гарантира възможно най-високи стандарти за безопасност и да опазва околната среда, и да може да бъде постигнато, наред с другото, чрез съчетаването на свързани функции в рамките на компетентен орган, който може да черпи ресурси от един или повече национални органи.
(18) В съответствие с Директива 92/91/ЕИО на Съвета от 3 ноември 1992 г. за минималните изисквания за подобряване опазването на безопасността и здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобива чрез създаване (Елинадесета специална директива по смисъл на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО (5)) работниците и/или техни представители следва да бъдат консултирани по въпроси, свързани със безопасността и здравето на работното място, и следва да им бъде дадена възможност да участват в обсъждането по всички въпроси, свързани с безопасността и здравето на работното място. Освен това добра практика в Съюза е официалното установяване от държавите членки на механизми за консултации на третирана основа, включващи компетентния орган, операторите и собствениците и представителите на работниците. Пример за такава официално установена консултация е Конвенцията на Международната организация на труда относно третираните консултации (международни трудови норми) (№ 144) от 1976 г.
(19) Държавите членки следва да осигурят на компетентния орган юридически правомощия и подходящи ресурси, които да му позволяват да предприема ефективни, пропорционални и прозрачни действия по изпълнението, включително, когато е целесъобразно, преустановяване на дейностите в случай на незадоволителни резултати в областта на безопасността и опазването на околната среда от страна на операторите и собствениците.
(20) Следва да бъде осигурена независимост и обективност на компетентния орган. В това отношение опитът, натрупан във връзка с големи аварии, показва ясно, че организацията на административните правомощия в рамките на държавите членки може да предотврати конфликтите на интереси чрез ясното отделение на регулаторните функции и свързаните с тях решения относно безопасността в крайбрежни води и околната среда и регулаторните функции, отнасящи се до икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води, включително лицензирането и управлението на приходите. Подобни конфликти на интереси най-успешно се предотвратяват чрез пълно отделение на компетентния орган от функциите, свързани с икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води.
(21) Пълното отделение на компетентния орган от икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води може обаче да бъде непропорционално при ниска интензивност на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води на дадена държава членка. В такъв случай ще се очаква съответната държава членка да предвиди най-подходящите алтернативни мерки, за да гарантира независимостта и обективността на компетентния орган.
(22) Необходимо е специално законодателство за уреждането на въпросите, свързани с големите опасности във връзка с отрасла на нефт и газ в крайбрежни води, по-специално по отношение на технологичната безопасност, безопасното съхраняване на възловодороди, херметичността, предпазването от пожар и взривове, евакуацията, напускането и спасяването, както и ограничаването на въздействието върху околната среда след голяма авария.
(23) Настоящата директива следва да се прилага, без да се засягат изискванията по други правни актове на Съюза, а именно в областта на безопасността и здравето на работниците на работното място, и по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (6) и Директива 92/91/ЕИО.
(1) ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30.
(2) ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17.
(3) ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1.
(4) ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1.
(5) ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 9.
(6) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.
(24) За дейности, които се осъществяват както на трайно прикрепени, така и на подвижни инсталации, трябва да се прилага режим в крайбрежни води, който да се прилага и за жизнения цикъл на промишлените и добивните дейности от проектирането до извеждането от експлоатация и окончателното напускане.
(25) Наличието на най-добри практики за предотвратяване на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води се основава на подход на определение на цели и на постигане на желаните резултати чрез заплъщение оценка на риска и надеждни системи за управление.
(26) В съответствие с най-добри практики в Съюза операторите и собствениците се насърчават да установят ефективни политики в областта на безопасността и околната среда и да ги приложат чрез всеобхватни системи за управление във връзка с безопасността и околната среда и планове за аварийно реагиране. С цел да разработят подходящи мерки за предотвратяване на големи аварии операторите и собствениците следва изчерпателно и систематично да наблюдават всички сценарии за големи аварии, свързани с всички опасни дейности, които могат да се провеждат на такава инсталация, включително въвеждането във връзка околната среда вследствие на голема авария. Тези най-добри практики изискват и оценка на вероятността и последиците и съответно на риска от голема авария, както и на мерките, необходими за предотвратяването им, както и за аварийно реагиране, в случай че възникне всички възможни големи аварии. Оценките на риска и мерките за предотвратяване на големи аварии следва ясно да бъдат описани и събрани в доклада за големите опасности. Докладът за големите опасности следва да допълва документа за безопасност и здраве, посочен в Директива 92/91/ЕИО. С работниците следва да се провеждат консултации на съответните етапи от изготвянето на доклада за големите опасности. Докладът за големите опасности следва да е бил запълнено оценен и приет от компетентния орган.
(27) С цел поддържане на ефективен контрол на големите опасности в крайбрежни води на държавите членки докладът за големите опасности следва да се изготвя и при необходимост, да се изменя във връзка с всички съществен аспект от жизнения цикъл на падена добива инсталация, включително при проектирането, работата, дейностите при съвместна работа с други инсталации, промяната на местоположението на инсталацията в крайбрежните води на съответната държава членка, основни промени и крайното напускане. Докладът за големите опасности следва също така да се изготвя за непроизводствени инсталации и да се изменя при необходимост, за да се вземат предвид съществените изменения в инсталацията. Никоя инсталация не следва да се експлоатира в крайбрежните води на държавите членки, освен ако компетентният орган не е приел доклада за големите опасности, представен от оператора или собственика. Приемането на доклада за големите опасности от страна компетентния орган не следва да води до прекъсване на отговорността за контрола на големите опасности от оператора или собственика към компетентния орган.
(28) Сондажни дейности следва да се предприемат само на инсталация, на която технически могат да бъдат контролирани всички предвидими опасности на мястото на сондажа и по отношение на които е бил приет доклад за големите опасности.
(29) В допълнение към използването на подходяща инсталация операторът следва да изготви подробен план на проекта и план за работата, съобразен с конкретните обстоятелства и опасности при всяка сондажна дейност. В съответствие с най-добри практики в Съюза операторът следва да осигури независима експертна проверка на проекта на сондажа. Операторът следва да изпълни своевременно на компетентния орган увъреждане относно плановете за сондажа, за да може компетентният орган да предприеме необходимите действия по отношение на планираната сондажна дейност. Държавите членки могат да въведат по-строги национални изисквания в това отношение преди започването на сондажна дейност.
(30) За гарантиране на безопасността на проекта и непрекъснатата безопасност на дейностите от отрасъла се изисква да бъдат спазвани най-добри практики, определени в официалните стандарти и ръководства. Тези стандарти и ръководства следва да се актуализират съобразно новите знания и разработки, за да се осигури непрекъснато усъвършенстване. Операторите, собствениците и компетентните органи следва да си сътрудничат за определянето на приоритетите за изготвяне на нови или усъвършенствани стандарти и ръководства с оглед опита от аварията на платформата „Deepwater Horizon” и други големи аварии. Президиумът установените приоритети следва незабавно да бъде възложено изготвянето на нови и усъвършенствани стандарти и ръководства.
(31) Поради сложния характер на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води прилагането на най-добри практики от страна на операторите и собствениците изисква наличие на схема за независима проверка на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда през целия жизнен цикъл на инсталацията, включително на етапа на проектиране при произвеждани инсталации.
(32) Доколкото подвижните крайбрежни сондажни съоръжения са в движение и следва да се считат за кораби, за тях се прилагат международните морски конвенции, по-специално Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) или равностойните стандарти на приложимия текст на Конвенция за изграждането и оборудването на подвижни крайбрежни сондажни съоръжения (MODU Code). Когато са в движение в крайбрежни води, за подобни подвижни крайбрежни сондажни съоръжения се припата и правото на Съюза относно държавния пристанищен контрол и изискванията на държавата на земята. Настоящата директива урежда онези съоръжения, които са разположени в крайбрежни води за целите на дейностите по сондажи, добив или други свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
(33) В доклада за големите опасности следва, наред с другото, да се отчитат рисковете за околната среда, включително въздействието на климатичните условия и изменението на климата върху дългосрочната издръжливост на инсталициите. Като се има предвид, че свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в една държава членка могат да имат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в друга държава членка, с необходимо да се предвидят и прилагат специални разпоредби в съответствие с Конвенцията на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансгранични контекст, съставена в Еспо (Финландия) на 25 февруари 1991 г. Държавите членки с крайбрежни води, които не участват в свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, следва да определят звена за контакт с цел улесняване на ефективното сътрудничество в тази област.
(34) Операторите следва незабавно да уведомяват държавите членки за възникнатото или за възможното възникване на голема авария, за да може съответната държава членка да реагира по подходящ начин. За тази цел операторите следва да включат в уведомлението подходящи и достатъчни данни относно географското местоположение, масшаба и естеството на възникналата или неизбежната голяма авария, своята собствена реакция и най-неблагоприятни сценарии за развитие на ситуацията, включително възможността за надхвърляне на териториалните граници.
(35) За да се осигури ефективна реакция при извънредни ситуации, операторите следва да изготвят вътрешни планове за аварийно реагиране, които са съобразени с обекта и се основават на сценарии за рисковете и опасностите, наблюдавани в доклада за големите опасности, да ги представят пред своя компетентен орган и да поддържат ресурсите, необходими за бързото изпълнение на тези планове при необходимост. Във връзка с подвижните съдържания съоръжения в крайбрежни води операторите трябва да направят необходимите планове за аварийно реагиране на собствените за инсталацията да бъдат изменени при необходимост, така че да са приложими за конкретното местоположение и опасности, свързани с експлоатацията на съдцата. Тези изменения следва да бъдат включени в уведомлението за съдържания дейности. Достатъчната наличност на ресурси за аварийно реагиране следва да се оценява спрямо капацитета за разполагането им на мястото на аварията. Операторите следва да осигурят и редовно да проверяват готовността и ефективността на ресурсите за аварийно реагиране. В надлежно обосновани случаи мерките за реагиране могат да се основават на бързия превоз към отдалечени места на оборудване за реагиране, като устройства за опазване, и други ресурси.
(36) Най-добрата световна практика изисква притежателите на лицензи, операторите и собствениците да поемат основната отговорност за контрола на рисковете, които пораждат със своите дейности, включително дейностите, осъществявани от изпълнители от тяхно име, и за тази цел да установят в рамките на корпоративна политика за предотвратяване на големи аварии механизми и най-висока степен на корпоративна ангажираност за приплагането на въпросната политика последователно в рамките на организацията в Съюза и извън него.
(37) От отговорните оператори и собственици следва да се очаква да провеждат своите дейности в световен мащаб в съответствие с най-добри практики и стандарти. Последователното прилагане на тези най-добри практики и стандарти следва да стане задължително в рамките на Съюза, като е желателно регистрираните на територията на държавите оператори и собственици да прилагат корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии, когато извършват дейности извън крайбрежните води на държавите членки, доколкото това е възможно в рамките на приложимата национална правна рамка.
(38) Като отчитат, че може да не е възможно да се осигури прилагането извън Съюза на корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии, държавите членки следва да гарантират, че операторите и собствениците отразяват своите свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза в документите относно корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии.
(39) Информацията относно големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза може да спомогне за по-успешното разбиране на евентуалните причини за тях, за насърчаване извличането на основни поуки и за по-нататъшното развитие на регулаторната рамка. Поради това всички държави членки, включително държавите членки без излаз на море и държавите членки с крайбрежни води, които нямат свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води или не лиценизират такива дейности, следва да изискват доклади за големите аварии, възникнали извън Съюза с участието на дружества, регистрирани на тяхна територия, и следва да обменят тази информация на равнището на Съюза. Изискването за такива доклади не следва да засяга аварийното реагиране или правните производства, свързани с аварията. Вместо това тези доклади следва да се съсредоточават върху значението на аварията за понататъшното повишаване на безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в Съюза.
(40) Държавите членки следва да очакват от операторите и собствениците, при спазване на най-добри практики, да установят отношения на ефективно сътрудничество с компетентния орган, като подкрепят най-добрия регуlatorни практики на този орган, както и да проявяват активност при осигуряването на най-високите равнища на безопасност, включително при необходимост — като спират дейностите, без да е необходима намесата на компетентния орган.
(41) За да се гарантира, че нито един проблем във връзка с безопасността не е подценен или пренебрегнат, е важно да се създадат и насърчават подходящи средства за поверително сигнализиране на тези проблеми и за защита на подаваните сигнали. Държавите членки не могат да осигурят прилагането на правила извън Съюза, но тези средства следва да дадат възможност лицата, които участват в свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза, да сигнализират за евентуални проблеми.
(42) Обменът на съпоставими данни между държавите членки е трудно осъществим и ненадежден поради липсата на единен формат за докладване на данните във всички
държави членки. Наличието на единен формат за докладване на данни от операторите и собствениците на държавите членки би осигурило прозрачност на резултатите на операторите и собствениците във връзка с безопасността и околната среда, би предоставило достъп на обществеността до относими и съпоставими в целия Съюз информация относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и би улеснило разпространението на познания, извлечени от големи аварии и предварителни ситуации.
(43) За да се осигурият еднакви условия за обмен на информация и насърчаване прозрачността на резултатите от дейността на отрасъла на нефт и газ в крайбрежни води, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на формата и това какви данни да бъдат обменени и предоставяни на обществеността. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (1).
(44) За приемането на съответните актове за изпълнение следва да се използва процедурата по консултиране, тъй като тези актове са главно от чисто практическо естество. Следователно използването на процедурата по разглеждане не би било оправдано.
(45) С цел засилване на общественото доверие в наложителността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в рамките на Съюза държавите членки следва да представят на Комисията периодични доклади за дейността и инициативите. Комисията следва периодично да публикува доклади за равнищата на дейността в Съюза и тенденциите в резултатите във връзка с безопасността и опазването на околната среда в отрасъла на нефт и газ в крайбрежни води. Държавите членки следва незабавно да информират за големи аварии Комисията и всяка друга държава членка, чиято територия или води са засегнати, както и заинтересованата общественост.
(46) Опитът показва, че за да се осигури поверителност на чувствителната информация, е необходимо да се насърчава откритият диалог между компетентния орган и съответния оператор и собственик. За тази цел диалогът между операторите и собствениците и всички държави членки следва да се основава на съответните действия международни правни инструменти и на правото на Съюза относно достъп до информация от значение за околната среда, за което се прилага някоя първостепенно изискване за безопасност и опазване на околната среда.
(47) Значението на сътрудничеството между органите по дейностите в крайбрежни води личи ясно от дейността на Форума на институциите по морските дейности в Северно море и Международния форум на регулаторите.
(48) Аварийното реагиране и планирането на действията при големи аварии следва да стане по-ефективно посредством систематично и планирано сътрудничество между държавите членки, от една страна, и между държавите членки и отрасъла на нефт и газ, от друга страна, както и чрез обмена на съвместни ресурси за аварийно реагиране, включително експертен опит. При необходиност за реагирането и планирането следва да се използват и наличните ресурси и помощта, осигурени от Съюза, по-специално чрез Европейската агенция по морска безопасност (наричана по-долу „Агенцията”), създала с Регламент (ЕО) № 1406/2002 (1), и механизма на Съюза за гражданска защита, установен с Решение 2007/779/ЕО, Европат на Съвета (2). Държавите членки следва също така да могат да потърсят допълнителна подкрепа от Агенцията чрез механизма на Съюза за гражданска защита.
(49) Съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002 Агенцията се създава с цел осигуряване на високо, усъвършенствано и ефективно равнище на морска безопасност и предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби в рамките на Съюза, както и реагиране на замърсяване на морската среда, причинено от инсталации за нефт и газ.
(50) При изпълнението на запълнената по настоящата директива следва да се има предвид факта, че морските води, попадащи под суверенитета или суверенните права и юрисдикцията на държавите членки, съставляват неразделна част от четирите морски региони, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО, а именно Балтийско море, Североизточният Атлантически океан, Средиземно море и Черно море. Поради тази причина Съюзът следва приоритетно да засели координацията с трети държави, които имат суверенитет или суверенните права и юрисдикция върху морските води в тези морски региони. Подходящи рамки за сътрудничество са регионалните морски конвенции по смисъл на член 3, точка 10 от Директива 2008/56/ЕО.
(51) По отношение на Средиземно море във връзка с настоящата директива бяха предприети необходимите действия за присъединяване на Съюза към Протокола относно опазването на Средиземно море от замърсяване
(1) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(2) Решение на Комисията от 19 януари 2012 г. за създаване на Група на компетентните органи на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в морски райони (ОВ С 18, 21.1.2012 г., стр. 8).
(3) Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1).
(4) ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9.
в резултат на прокучване и експлоатация на континенталния шеф и на морското дъно и неговите непра (1) ("Протоколът за крайбрежните води") към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието ("Конвенцията от Барселона"), сключена с Решение 77/585/ЕИО на Съвета (2).
(52) Арктическите води представляват съседна морска среда с особено значение за Съюза и играят важна роля за смекчаване на въздействието на изменението на климата. Сериозните екологични проблеми във връзка с арктическите води изискват специално внимание, за да се осигури опазване на околната среда в Арктика по отношение на всякакъв вид свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, включително прокучването и експлоатацията им, като се има предвид рисът от голями аварии и необходиността от ефективно реагиране. Държавите, които са членове на Арктическия съвет, се поощряват активно да насят най-високите стандарти за екологична безопасност в тази уязвима и уникална екосистема чрез създаването на международни правни инструменти във връзка с предотвратяването, готовността и реагирането на замърсяване с нефт на морската среда в Арктика, както и като се основават, наред с другото, на работата на специалната група, създадена от Арктическия съвет, и съществуващите насоки на Арктическия съвет относно свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
(53) Националните външни планове за аварийно реагиране следва да се основават на оценка на риска, като се съобразяват докладите за големите опасности за инсталираните, разположени в съответните крайбрежни води. Държавите членки следва да вземат предвид последните актуализирани насоки за оценка и картографиране на риска за целите на управлението на бедствия, подготвени от Комисията.
(54) Ефективната реакция при извънредни ситуации изисква незабавни действия от страна на оператора и собственика и тясно сътрудничество с организацията на държавите членки за аварийно реагиране, които координират включването на допълнителни ресурси за аварийно реагиране в зависимост от развитието на ситуацията. Реакцията следва да включва и пълно разследване на аварията, което следва да започне незабавно, така че да се осигури минимална загуба на важна информация и доказателства. След възникването на извънредна ситуация държавите членки следва да направят съответните заключения и да вземат всички необходими мерки.
(55) От решаващо значение е цялата относна информация, включително техническите данни и параметри, да е на разположение за последващото разследване. Държавите членки следва да осигурят събирането на съответните данни в хода на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и, в случай на авария — за обезпечаване на сигурността на данните и по-интензивното им събиране. Във връзка с това държавите членки следва да насърчават използването на подходящи технически средства с цел да се подобри надеждността и съхраняването на данни от значение, както и да се предотврати евентуалното им манипулиране.
(56) За да се осигури ефективно изпълнение на изискванията на настоящата директива, следва да бъдат въведени ефективни, пропорционални и възприемани санкции за нарушения.
(57) С цел адаптирането на някои приложения, за да бъде включена допълнителна информация, която може да се окаже необходима в контекста на технически прогрес, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменението на изискванията в някои приложения към настоящата директива. От особена важност е по време на подготовката си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.
(58) Определението за щети на водите в Директива 2004/35/ЕО следва да бъде изменено, за да стане възможно отговорността на притежателите на лицензи по смисъла на посочената директива да се прилага по отношение на морските води на държавите членки, определени в Директива 2008/56/ЕО.
(59) Много от разпоредбите на настоящата директива не се отнасят за държавите членки без излаз на море, а именно Австрия, Люксембург, Словакия, Унгария и Чешката република. Желателно е обаче при двустранните си контакти с трети държави и със съответните международни организации тези държави членки да утвърждават принципите и високите стандарти, съществуващи в правото на Съюза във връзка с безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
(60) Не всички държави членки с крайбрежни води позволяват извършването на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води в рамките на своята юрисдикция. Тези държави членки не участват в лицензирането и предотвратяването на големи аварии при такива дейности. Следователно транспонирането и прилагането на всички разпоредби на настоящата директива от страна на тези държави членки би било непропорционално и неуспешно запълнение. Въпреки това аварии по време на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води могат да засегнат и техните брегове. Затова тези държави членки следва, наред с другото, да бъдат подготвени да реагират и да разследват случаи на големи аварии и следва да си сътрудничат посредством звена за контакт с други засегнати държави членки и със съответните трети държави.
(1) Решение на Съвета от 17 декември 2012 г. за присъединяване на Европейския съюз към Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване в резултат на прокучване и експлоатация на континенталния шеф и на морското дъно и неговите непра (ОВ L 4, 9.1.2013 г., стр. 13).
(2) ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр. 1.
(61) Предвид географското си положение държавите членки без излаз на море не участват в лицензирането или предотвратяването на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, нито могат да бъдат засегнати от подобни аварии в крайбрежните води на други държави членки. Поради това те не следва да бъдат задължавани да транспонират по-голямата част от разпоредбите на настоящата директива. Въпреки това, когато дадено дружество, което прико или чрез своето дъщерно дружество извършва съвършения с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза, е регистрирано в държава членка без излаз на море, е необходимо тази държава членка да изиска от посоченото дружество да представи доклад за аварийте, които биха могли да възникнат при такива дейности, които може да бъде предмет на обмен на равнището на Съюза с цел всички заинтересовани лица в Съюза да се ползват от опита, натрупан в резултат на такива аварии.
(62) Освен мерките, въведени с настоящата директива, Комисията следва да проучи и други подходящи средства за по-успешно предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последиците от тях.
(63) Операторите следва да си осигурят достъп до достатъчно материални, човешки и финансови ресурси за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последиците от тях. Тъй като обаче някои съществуващи инструменти за финансово обезпечение, включително договореността за споделение на риска, не могат да обхванат всички възможни последици от големи аварии, Комисията следва да направи допълнителен анализ и проучване на подходящите мерки за осигуряване на достатъчно надежден режим на отговорност за щети при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, изисквания относно финансовия капацитет, включително наличието на подходящи инструменти за финансово обезпечение или други средства. Това може да включва проучване на осъществимостта на схема за взаимно компенсиране. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за заключенията си, приложени при необходимост от предложението.
(64) На равнището на Съюза е важно техническите стандарти да бъдат допълнени от съответната правна рамка от законоадателство относно безопасността на продуктите и тези стандарти да се прилагат по отношение на всички инсталации в крайбрежни води на държавите членки, а не само по отношение на непосредствените производствени инсталации. Ето защо Комисията следва да направи допълнителен анализ на стандартите за безопасност на продуктите, приложими по отношение на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
(65) Тъй като целта на настоящата директива, а именно устано̀вяването на минимални изисквания за предотвратяването на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води и ограничаването на последиците от такива аварии, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, предвид обхвата и последиците на предложено действие, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,
ПРИЕМА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ПЛАВА 1
УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и обхват
1. Настоящата директива установява минималните изисквания за предотвратяване на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за ограничаване на последиците от такива аварии.
2. Настоящата директива не засяга правото на Съюза, отнасящо се до безопасността и здравето на работниците на работното място, по-специално директиви 89/391/ЕИО и 92/91/ЕИО.
3. Настоящата директива не се засяга директиви 94/22/ЕО, 2001/42/ЕО, 2003/4/ЕО (1), 2003/35/ЕО, 2010/75/ЕС (2) и 2011/92/ЕС.
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива:
1) „голяма авария” по отношение на инсталация или свързана инфраструктура означава:
а) инцидент, включващ взрив, пожар, избухване контрола върху съда или изпускане на нефт, газ или опасни вещества, които водят или са силно вероятно да доведат до смъртни случаи или сериозни наранявания на лица;
б) инцидент, пораждащ сериозни щети за инсталацията или свързаната инфраструктура, който води или е силно вероятно да доведе до смъртни случаи или сериозни наранявания на лица;
в) всякакъв друг инцидент, водещ до смърт или сериозно нараняване на пет или повече лица, които са на инсталация в крайбрежни води, където е разположен източникът на опасност, или които участват в свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води във връзка с инсталацията или свързаната инфраструктура; или
(1) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).
(2) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
2) „в крайбрежни води” означава разположен в териториално море, в изключителна икономическа зона или на континенталния шеф на държавите членки по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;
3) „свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води” означава всички дейности във връзка с инсталация или свързана инфраструктура, включително тяхното проектиране, планиране, изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация, отнасящи се до проучване и добив на нефт и газ, но без пренос на нефт и газ от един бряг до друг;
4) „риск” означава комбинацията от вероятността за настъпване на дадено събитие и последиците от него;
5) „оператор” означава субектът, определен от притежателя на лиценз или от лицензиращ орган за осъществяването на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, включително планирането и изпълнението на съдружна дейност или управлението и контрола на функциите на дадена производствена инсталация;
6) „подходящ” означава правилен или напълно уместен за дадено изискване или ситуация — включително въз основа на оценка на пропорционалните усилия и разходи, основаващ се на обективни доказателства и доказан чрез анализ, сравнение с подходящи стандарти или други решения, които са били използвани при сравними ситуации от други органи или отрасли;
7) „субект” означава всяко физическо или юридическо лице или група от такива лица;
8) „приемлив” във връзка с риск означава ниво на риск, по отношение на което времето, разходите или усилията за по-нататъшното му намаляване биха били силно непропорционални спрямо ползите от подобно намаляване. При оценката дали времето, разходите или усилията биха били силно непропорционални спрямо ползите от по-нататъшното намаляване на риска се вземат предвид най-добриите практики във връзка с нивата на риска, съвместими с начинанието;
9) „лиценз” означава разрешително за извършване на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води съгласно Директива 94/22/ЕО;
10) „област, обект на лиценз” означава географската област, обхваната от лиценза;
11) „притежател на лиценз” означава лице, което притежава лиценз или лица, съпритежатели на лиценз;
12) „изпълнител” означава всеки субект, с който операторът или собственикът е сключен договор за изпълнение на конкретни задачи от името на оператора или на собственика;
13) „лицензиращ орган” означава публичният орган, който е отговорен за издаването на разрешителни или за контрола върху изпълнението им, както е предвидено в Директива 94/22/ЕО;
14) „компетентен орган” означава публичният орган, определен съгласно настоящата директива и отговарящ за изпълнението на задълженията, въложени му с настоящата директива. Компетентният орган може да се състои от една или повече публични структури;
15) „проучване” означава социрането в даден участък и всички съответни свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, необходими на етапа преди свързването с добива дейности;
16) „добив” означава извличане в крайбрежни води на нефт и газ от подземните слоеве на област, обект на лиценз, включително преработката на нефт и газ в крайбрежни води и техния пренос чрез свързана инфраструктура;
17) „непроизводствена инсталация” означава инсталация, различна от инсталация, която се използва за добив на нефт и газ;
18) „общественост” означава един или повече субекти и — в съответствие с националното законодателство или практика — техните съружения, организации или групи;
19) „инсталация” означава стационарно, трайно прикрепено или подвижно съоръжение или комбинация от съоръжения, постоянно свързани помежду си с мостове или други конструкции, използвани за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води или във връзка с такива дейности. Инсталациите включват подвижни крайбрежни съоръжения единствено когато са разположени в крайбрежни води за целите на дейностите по сънож, добив или други свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води;
20) „производствена инсталация“ означава инсталация, която се използва за добив;
21) „свързана инфраструктура“ означава, в рамките на зоната на безопасност или в рамките на съседна зона на по-голямо разстояние от инсталацията, определено по преценка на държавата членка:
a) всеки сондаж и свързани структури, допълнителни съоръжения и устройства, свързани с инсталацията;
b) всяка апаратура и обекти, разположени на главната конструкция на инсталацията или прикрепени към нея;
c) всяка прикрепена към тръбопровода апаратура и обекти;
22) „приемане“ във връзка с доклад за големи опасности означава писменото съобщение от компетентния орган до оператора или собственика, че ако бъде изпълнен по описания в него начин, докладът отговаря на изискванията на настоящата директива. Приемането не предполага прехвърляне на отговорността за контрола на големите опасности към компетентния орган;
23) „голяма опасност“ означава ситуация, която може да доведе до голяма авария;
24) „сондажна дейност“ означава всичка дейност, свързана със сондаж, която би могла да доведе до случайно изпускане на вещества, които биха могли да преизползват голяма авария, включително пробиването на сондаж, ремонтът или промяната на сондаж, спирането на сондажните дейности или окончателното напускане на сондаж;
25) „комбинирана дейност“ означава дейност, осъществявана от инсталация съвместно с друга инсталация или инсталации за цели, свързани с другата или другите инсталации, които оказва съществено въздействие върху рисковете за безопасността на хората или опасването на околната среда на някоя инсталация или на всички тях;
26) „зона на безопасност“ означава площта в периметър от 500 метра от всяка част на инсталацията, установена от държавата членка;
27) „собственик“ означава субект, на който нормативно е възложен контролът върху дейността на непроизводствена инсталация;
28) „вътрешен план за аварийно реагиране“ означава план, изготвен от оператора или собственика съгласно изискванията на настоящата директива относно мерките за предотвратяване на разрастването или за ограничаване на последиците от голяма авария при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води;
29) „независима проверка“ означава оценка и потвърждаване на точността на конкретни писмени декларации от субект или организационно подразделение на оператора или собственика, което не се контролира или влияе от субекта или организационното подразделение, използващо декларациите;
30) „съществено изменение“ означава:
a) при доклад за големи опасности — изменение на основаването, въз основа на което е бил приет първоначалният доклад, включително, наред с другото, материалните промени, наличието на нови знания или технологии и измененията в оперативното управление;
b) при уведомление за сондажни дейности или за комбинирани дейности — изменение на основаването, въз основа на което е било подадено първоначалното уведомление, включително, наред с другото, материалните промени, замяната на инсталацията с друга, наличието на нови знания или технологии и измененията в оперативното управление;
31) „започване на дейностите“ означава моментът във времето, в който инсталацията или свързаната инфраструктура е включена за първи път в дейностите, за които е предназначена;
32) „ефективност на реагирането при нефтен разлив“ означава ефективност на системите за реагиране при нефтен разлив, определена въз основа на анализ на честотата, продължителността и графика на условията на околната среда, които биха попречили да се реагира. Оценката на ефективността на реагирането при нефтен разлив се изразява като процент от време, през което тези условия не са налице, и включва описание на оперативните ограничения за засегнатите инсталации вследствие на тази оценка;
33) „критични елементи във връзка с безопасността и околната среда“ означава части на дадена инсталация, включително компютърните програми, чиито цели е да предотвратят или да ограничат последиците от голяма авария или чиито неизправност би могла да причини голяма авария или да допринесе съществено за такава авария;
34) „тристранна консултация“ означава официална договореност за осигуряване на диалог и сътрудничество между компетентния орган, операторите и собствениците и представителите на работниците;
35) „отрасъл“ означава субекти, които пряко участват в свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води по настоящата директива или чиито дейност е пряко свързана с такива дейности;
36) „възден план за аварийно реагиране” означава местна, национална или регионална стратегия за предотвратяване на разрастването или за ограничаване на последиците от голяма авария при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води с използване на всички ресурси, с които разполага операторът, описани в съответния вътрешен план за аварийно реагиране, както и всички допълнителни ресурси, осигурени от държавите членки;
37) „значителен екологичен инцидент” означава инцидент, който води или може да доведе до сериозни неблагоприятни въздействия върху околната среда в съответствие с Директива 2004/35/ЕО.
ГЛАВА II
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ГОЛЕМИ АВАРИИ ПРИ СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ГАЗ ДЕЙНОСТИ В КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ
Член 3
Основни принципи на управлението на риска при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води
1. Държавите членки изискват от операторите да осигурят предприемането на всички подходящи мерки за предотвратяване на голями аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
2. Държавите членки правят необходимото операторите да не се освобождават от задълженията си по настоящата директива поради факта, че действията или пропуските, които водят или допринасят за голями аварии, се дължат на изпълнители.
3. В случай че възникне голяма авария, държавите членки правят необходимото операторите да вземат всички подходящи мерки за ограничаване на последиците от нея за човешкото здраве и околната среда.
4. Държавите членки изискват от операторите да направят необходимото свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води да се извършват въз основа на системно управление на риска, така че остатъчните рискове от голями аварии за хората, околната среда и ресурсите в инсталации в крайбрежни води да са приемливи.
Член 4
Съображения във връзка с безопасността и околната среда, отнасящи се до лицензите
1. Държавите членки правят необходимото решенията за даване или прехвърляне на лицензи за извършване на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води да бъдат съобразени със способността на кандидата за лиценз да спазва изискванията за дейностите в рамките на лиценза, предвидени в съответните разпоредби на правото на Съюза, и по-специално в настоящата директива.
2. По-специално, когато се оценява техническата и финансова способност на кандидата за лиценз, се взема надлежно предвид следното:
а) рисковете, опасностите и всяка друга относима информация във връзка със съответната област, обект на лиценз, включително, ако е необходимо, разходите, свързани с увреждането на морската среда, посочени в член 8, параграф 1, буква в) от Директива 2008/56/ЕО;
б) конкретния етап на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води;
в) финансовите възможности на кандидата, включително всички финансови обезпечения, за покриване на отговорността, която може да бъде породена от въпросните свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, включително отговорността за евентуални икономически вреди, когато националното право предвижда подобна отговорност;
г) наличната информация относно резултатите във връзка с безопасността и околната среда на кандидата, включително по отношение на голями аварии, доколкото е приложимо за дейностите, за които е поискан лицензът.
Преди да издае или прехвърли лиценз за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, лицензиращият орган се консултира с компетентния орган, ако е целесъобразно.
3. Държавите членки правят необходимото лицензиращият орган да не издава лиценз, докато не се увери въз основа на представени от кандидата доказателства, че кандидатът вече е предприел или ще предприеме достатъчни мерки въз основа на правила, решение за които вземат държавите членки, за покриване на отговорността, която може да бъде породена от извършвания от кандидата свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Тази мерки трябва да са приложими и ефективни при започването на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Държавите членки изискват от кандидатите да представят по подходящ начин доказателства за техническата и финансовата способност и всички други информация от значение за областта, обхваната от лиценза, и конкретния етап на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
Държавите членки преценяват дали мерките по първа алинея са достатъчни да се установи дали кандидатът притежава достатъчно финансови ресурси за незабавното въвеждане и непрекъснатото поддържане на всички мерки, необходими за ефективното аварийно реагиране и последващото отстраняване на щетите.
Държавите членки улесняват установяването на устойчиви финансови инструменти и други мерки с цел да подпомогнат кандидатите за лиценз да докажат своя финансов капацитет съгласно първа алинея.
Държавите членки установяват най-малко процедурни, гарантиращи бързата обработка по подходящ начин на претенциите за обезщетение, включително по отношение на изплащането на обезщетение за трансгранични инциденти.
Държавите членки изискват от притежателите на лиценз да поддържат достатъчен капацитет за посрещане на финансовите си задължения, произтичащи от отговорност за свързани с неф и газ дейности в крайбрежни води.
4. Операторът се определя от лицензиращия орган или от притежателя на лиценз. Когато операторът се определя от притежателя на лиценз, лицензиращият орган се уведомява за това предварително. В такива случаи лицензиращият орган, при необходимост като се консултира с компетентен орган, може да възрази срещу определянето на оператора. В случай на такова възражение държавите членки изискват от притежателя на лиценз да определи подходящ друг оператор или да поеме задълженията на оператора по същата директива.
5. Лицензионните процедури за свързаните с неф и газ дейности в крайбрежни води, отнасящи се до определена област, обект на лиценз, се организират така, че информацията, събрана в резултат на проучванията, да може да бъде прочетена от държавите членки преди започване на добива.
6. Когато се оценяват техническите и финансовите способности на кандидата за лиценз, се обръща специално внимание на чувствителната в екологично отношение морска и крайбрежна среда, по-специално екосистемите, които изпълняват важна роля за смекчаването и приспособяването към изменението на климата, като сопствената биота и пластовете морска трева, както и защитените морски зони като специалните защитени зони съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), специалните защитени зони съгласно Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (2), както и защитените морски зони, логове на Съюза или съответните държавни членки в рамките на международните или регионалните споразумения, по които те са страни.
Член 5
Участие на обществеността във връзка с въздействието върху околната среда на планирани проучвания дейности за неф и газ в крайбрежни води
1. Пробиването на проучвателен сондаж от непроизводствена инсталация не започва, преди съответните органи на държавите членки да са осигурили участие на обществеността на ранен етап във връзка с евентуалното въздействие върху околната среда на планирани свързани с неф и газ дейности в крайбрежни води съгласно правилни актове на Съюза, по-специално директиви 2001/42/ЕО или 2011/92/ЕС, в зависимост от случая.
2. Когато не е било осигурено участие на обществеността съгласно параграф 1, държавите членки осигуряват предпазително на следните мерки:
а) обществеността се информира, чрез публични обявления или други подходящи средства като електронни меси, за това къде се планира да бъдат разрешени проучвания дейности;
б) установява се заинтересованата общественост, включително онази част от обществеността, която е засегната или има вероятност да бъде засегната от решението за разрешаване на проучванияте дейности, или която има интерес от това решение, включително съответните неправителствени организации, като например организации, подкрепящи опазването на околната среда, и други организации от значение;
в) съответната информация за такива планирани дейности се предоставя на обществеността, включително, наред с другото, информация относно правото на участие във вземането на решения и за това да кого могат да бъдат изпращани бележки и въпроси;
г) обществеността има право да прави бележки и да изразява мнения по време, когато все още са възможни всички варианти, преди да бъде взето решение за разрешаване на проучванияте дейности;
д) при вземането на решения по буквa г) надлежно се вземат предвид резултатите от участието на обществеността;
е) след като е разгледана бележките и мнението на обществеността, съответната държава членка незабавно информира обществеността за взетите решения и за мотивите и съображенията, на които те се основават, включително информация за процеса на участие на обществеността.
Предвижат се разумни срокове, с които се осигурява достатъчно време за всеки един от различните етапи на участието на обществеността.
3. Настоящият член не се прилага за области, по отношение на които е издаден лиценз преди 18 юли 2013 г.
Член 6
Свързани с неф и газ дейности в крайбрежни води в границите на областите, обект на лиценз
1. Държавите членки правят необходимото производствени инсталации и свързаната инфраструктура да бъдат експлоатирани единствено в области, обект на лиценз, и само от оператори, определени за тази цел съгласно член 4, параграф 4.
2. Държавите членки изискват от притежателите на лиценз да гарантират, че операторът разполага с капацитет за спазване на изискванията за конкретната дейност в рамките на лиценза.
3. През цялото времетраене на свързаните с неф и газ дейности в крайбрежни води държавите членки изискват от притежателите на лиценз да предприемат всички разумни стъпки за осигуряване от страна на оператора на спазването на изискванията и изпълнението на функциите и задълженията по настоящата директива.
4. Когато компетентният орган констатира, че операторът вече не е в състояние да спазва съответните изисквания съгласно настоящата директива, се информира лицензиращият орган. След това лицензиращият орган уведомява за това притежателя на лиценза, който поема отговорността за изпълнението на съответните задължения и незабавно предлага на лицензиращия орган заместител оператор.
5. Държавите членки правят необходимото дейности, свързани с производствени или непроизводствени инсталации, да не започват или да не продължават, преди компетентният орган да приеме доклада за големите опасности в съответствие с настоящата директива.
6. Държавите членки правят необходимото социални дейности или комбинирани дейности да не започват или да не продължават, преди докладът за големите опасности за включениите инсталации да е приет в съответствие с настоящата директива. Освен това тези дейности не може да започват или да продължават, ако до компетентния орган не е подадено уведомление за социални дейности или уведомление за комбинирани дейности съгласно член 11, параграф 1, буква а) или и) съответно, или ако компетентният орган направи възражение относно съдържанието на уведомлението.
7. Държавите членки правят необходимото за установяването на зона на безопасност около всяка инсталация и за забрана на влизането или пребиваването на плавателни съдове в тази зона на безопасност.
Тази забрана обаче не се прилага за плавателни съдове, които влизат или пребивават в зоната на безопасност:
а) във връзка с полагането, проверката, изпробването, ремонта, поддръжката, поправката, подмяната или демонтирането на всякакви подводни кабели или тръбопроводи в зоната на безопасност или близо до нея;
б) да предоставят услуги или да превозват лица или стоки към или от инсталация в зоната на безопасност;
в) съгласно указанията на държавата членка да извършват проверка на инсталации или свързана инфраструктура в зоната на безопасност;
г) във връзка със спасяване или в опит за спасяване на човешки живот или имущество;
д) поради неблагоприятни метеорологични условия;
е) в случай на бедствие; или
ж) със съгласието на оператора, на собственика или на държавата членка, в която е разположена зоната на безопасност.
8. Държавите членки създават механизъм за ефективно участие в рамките на трестранни консултации на компетентния орган, операторите и собствениците и представителите на работниците при изготвянето на стандартите и политиките, отнасящи се до предотвратяването на големи аварии.
Член 7
Отговорност за екологични щети
Без да се засяга съществуващият обхват на отговорността във връзка с предотвратяването и отстраняването на екологични щети съгласно Директива 2004/35/ЕО, държавите членки правят необходимото притежателя на лиценза да носи имуществена отговорност за предотвратяването и отстраняването на екологични щети по смисъла на настоящата директива, причинени от свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, осъществявани от притежателя на лиценза или оператора, или от тяхно име.
Член 8
Определение на компетентния орган
1. Държавите членки определят компетентен орган, натоварен със следните регуляторни функции:
а) оценка и приемане на доклади за големите опасности, оценка на уведомления за проекти, оценка на уведомления за социални дейности или за комбинирани дейности, както и на други подобни документи, които му се представят;
б) надзор върху спазването на настоящата директива от страна на операторите и собствениците, включително инспекции, разследвания и действия по изпълнението;
в) консултиране на други органи или ведомства, включително на лицензиращия орган;
г) съставяне на годишни планове съгласно член 21;
д) изготвяне на доклади;
е) сътрудничество с компетентните органи или със звена за контакт по член 27.
2. Във всеки един момент държавите членки гарантират независимостта и обективността на компетентния орган при изпълнението на регуляторните му функции, и по-специално по отношение на параграф 1, букви а), б) и в). Също така се предотвратяват конфликти на интереси между регуляторните функции на компетентния орган, от една страна, и от друга страна, регуляторните функции, отнасящи се до икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води и лицензирането на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в държавите членки, както и събирането и управлението на приходите от тези дейности.
3. За постигането на целите по параграф 2 държавите членки изискват регуляторните функции на компетентния орган да се изпълняват в рамките на орган, който е независим от него и да е от функциите на държавата членка, свързани с икономическия ред, развитие на природните ресурси в крайбрежните води и лицензирането на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежните води в рамките на държавата членка, както и със събирането и управлението на приходите от тези дейности.
Въпреки това, когато общият брой на инсталациите, на които обикновено има човешко присъствие, е по-малък от шест, заинтересованата държава членка може да реши да не прилага първата апликация. Подобно решение не засяга задълженията й по параграф 2.
4. Държавите членки предоставят на разположение на обществеността описание на това как е организиран компетентният орган, включително защо са го създадо по този начин и как са осигурили изпълнението на регуляторните функции по параграф 1 и спазването на задълженията по параграф 2.
5. Държавите членки правят необходимото компетентният орган да разполага с нужните човешки и финансови ресурси, за да може да изпълнява задълженията си съгласно настоящата директива. Тези ресурси са съобразени с равнището на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежните води на държавата членка.
6. Държавите членки могат да сключат официални споразумения със съответните агенции на Съюза и други подходящи органи, когато има такива, за осигуряването на експертен опит за подпомагане на компетентния орган при изпълнението на неговите регуляторни функции. За целта на настоящия параграф няма да се счита за подходящ орган, чиято обективност може да бъде поставена под съмнение поради конфликт на интереси.
7. Държавите членки могат да създават механизми, съгласно които финансовите разходи на компетентния орган при изпълнението на неговите задължения по настоящата директива могат да бъдат възстановявани от притежателите на лицензии, операторите или собствениците.
8. Когато компетентният орган се състои от повече от една структура, държавите членки полагат всички усилия за избягване на дублиране на регуляторните функции между тях. Държавите членки могат да определят една от съставните структури за водеща и отговорна за координацията на регуляторните функции по настоящата директива и за докладването на Комисията.
9. Държавите членки правят преглед на дейностите на компетентния орган и вземат всички необходими мерки за подобряване на неговата ефективност при изпълнението на регуляторните функции по параграф 1.
Член 9
Работа на компетентния орган
Държавите членки правят необходимото компетентният орган:
а) да действа независимо от политиките, регуляторните решения или други съображения, нямаше отношение към задълженията му по настоящата директива;
б) да определи ясно обема на своята отговорност и на отговорността на оператора и собственика за контрола на рисковете от големи аварии съгласно настоящата директива;
в) да установи политика, процеси и процедури за задълбочена оценка на докладите за големите опасности и на уведомленията, падащи съгласно член 11, както и надзор за спазването на настоящата директива в рамките на юрисдикцията на държавите членки, включително инспекции, разследвания и действия по изпълнението;
г) да предостави политическата, процесната и процедурната съгласно буква в) на разположение на операторите и собствениците и да предостави обобщена информация за тях на разположение на обществеността;
д) при необходимост да разработва и въвежда съгласувани или съвместни процедури с други органи на държавите членки за изпълнение на задълженията по настоящата директива; и
е) да основава политиката, организациите и оперативните си процедури на принципите, изложени в приложение III.
Член 10
Задачи на Европейската агенция по морска безопасност
1. Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) (наричана по-долу „Агенция”) предоставя на държавите членки и Комисията необходимата техническа и научна помощ в съответствие с мандата й съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002.
2. В рамките на своя мандат Агенцията:
а) подпомага Комисията и засегнатата държава членка, по нейно искане, в определянето и проследяването на размера на даден нефтен или газов разлив;
б) по тяхно искане, подпомага държавите членки при подготовката и изпълнението на външните планове за аварийно реагиране, особено при трансгранично въздействие в рамките на крайбрежните води на държавите членки и извън тях;
в) въз основа на външните и вътрешните планове за енергийно реагиране на държавите членки разработва заедно с държавите членки и операторите опис на наличното оборудване и услуги за аварийно реагиране.
3. При поисковане Агенцията може:
а) да подпомага Комисията в оценката на съответствието на външните планове за аварийно реагиране на държавите членки с настоящата директива;
б) да прави преглед на ученятия, насочени към изпитването на трансграничните и аварийни механизми на Съюза.
ГЛАВА III
ПОДГОТОВКА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СЪВЪРЗАНИ С НЕФТ И ГАЗ ДЕЙНОСТИ В КРАЙБРЖНИ ВОДИ
Член 11
Документи, които се подават за осъществяване на съвързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води
1. Държавите членки правят необходимото операторът или собственикът да подаде до компетентния орган следните документи:
а) корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии или подходящо нейно описание в съответствие с член 19, параграфи 1 и 5;
б) системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, приложима към инсталацията, или подходящо нейно описание в съответствие с член 19, параграфи 3 и 5;
в) в случай на планирана производствена инсталация — уведомление за проекта в съответствие с изискванията на част 1 от приложение I;
г) описание на схемата за независима проверка в съответствие с член 17;
д) доклад за големите опасности в съответствие с членове 12 и 13;
е) при съществено изменение или при демонтиране на инсталацията, изменен доклад за големите опасности в съответствие с членове 12 и 13;
ж) вътрешния план за аварийно реагиране или подходящо негово описание в съответствие с членове 14 и 28;
з) в случай на сондажна дейност — уведомление за тази сондажна дейност и информация за нея в съответствие с член 15;
и) в случай на комбинирана дейност — уведомление за комбинирани дейности в съответствие с член 16;
й) в случай на съществуваща производствена инсталация, която предстои да бъде преместена на ново място за добив, на което да бъде експлоатирана — уведомление за промяна на местоположението в съответствие с приложение I, част 1;
к) всички други относими документи, поискани от компетентния орган.
2. Документите, които се подават съгласно параграф 1, букви а), б), г) и ж), се включват в доклада за големите опасности, който се изписва съгласно параграф 1, буква д). Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии на оператори на сондажи се прилага към уведомлението за сондажни дейности, което се подава съгласно параграф 1, буква д), когато не била подадена преди това.
3. Уведомлението за проекта, което се изписва съгласно параграф 1, буква в), се подава до компетентния орган в срока, определен от него, преди предвиденото подаване на доклада за големите опасности във връзка с планираната дейност. В отговор на уведомление за проекта компетентният орган прави бележки, които да бъдат отразени в доклада за големите опасности.
4. Когато съществуваща производствена инсталация предстои да навлезе в крайбрежните води на държава членка или да ги напусне, операторът уведомява компетентния орган писмено преди датата, на която производствената инсталация се очаква да навлезе в крайбрежните води на държавата членка или да ги напусне.
5. Уведомлението за промяна на местоположението, което се изписва съгласно параграф 1, буква й), се подава до компетентния орган на достатъчно ранен етап от процеса, за да може по време на изготвянето на доклада за големите опасности операторът да вземе предвид всички въпроси, повърхностни от компетентния орган.
6. В случай на съществено изменение, което засяга уведомление за проект или за промяна на местоположението преди предаването на доклада за големите опасности, компетентният орган се уведомява за това изменение възможно най-рано.
7. Докладът за големите опасности, който се изписва съгласно параграф 1, буква е), се подава до компетентния орган в срока, определен от него, преди планираното започване на дейностите.
Член 12
Доклад за големите опасности във връзка с производствена инсталация
1. Държавите членки осигуряват изготвянето от оператора на доклад за големите опасности във връзка с производствена инсталация, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква д). Посоченият доклад съдържа информацията, посочена в части 2 и 5 от приложение I, и се актуализира при необходимост или когато това бъде поискано от компетентния орган.
2. Държавите членки правят необходимото за провеждането на консултации с представителите на работниците на съответните етапи от изготвянето на доклада за големите опасности във връзка с производствена инсталация, както и за представянето на докладите във връзка с това в съответствие с част 2, точка 3 от приложение I.
3. Със съгласието на компетентния орган докладът за големите опасности във връзка с производствена инсталация може да бъде изготвен по отношение на група инсталации.
4. Когато е необходима допълнителна информация, преди докладът за големите опасности да бъде приет, държавите членки правят необходимото операторът да предостави, по искане на компетентния орган, тази информация и да направи всички необходими промени в подадения доклад за големите опасности.
5. В случай че по производствената инсталация се налагат промени, които водят до съществено изменение, или е планирано демонтирането на тряно прикрепена производствена инсталация, операторът изготвя изменен доклад за големите опасности, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква е) в срок, определен от компетентния орган, в съответствие с част 6 от приложение I.
6. Държавите членки правят необходимото планираните промени да не се въвеждат или демонтирането да не започва, докато компетентният орган не приеме изменения доклад за големите опасности за производствената инсталация.
7. Докладът за големите опасности във връзка с производствена инсталация подлежи на пълен периодичен преглед от страна на оператора най-малко веднъж на всеки пет години или по-често, по искане на компетентния орган. Резултатите от този преглед се съобщават на компетентния орган.
Член 13
Доклад за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация
1. Държавите членки осигуряват изготвянето от собственика на доклад за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква д). Този доклад съдържа информацията, посочена в части 3 и 5 от приложение I, и се актуализира при необходимост или когато това бъде поискано от компетентния орган.
2. Държавите членки правят необходимото за провеждането на консултации с представителите на работниците на съответните етапи от изготвянето на доклада за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация и за представянето на докладите във връзка с това в съответствие с част 3, точка 2 от приложение I.
3. Когато е необходима допълнителна информация, преди докладът за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация да бъде приет, държавите членки изискват от собственика да предостави, по искане на компетентния орган, тази информация и да направи всички необходими промени в подадения доклад за големите опасности.
4. В случай че по непроизводствената инсталация се налагат промени, които водят до съществено изменение, или се планира демонтиране на тряно прикрепена непроизводствена инсталация, собственикът изготвя изменен доклад за големите опасности, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква е) в срок, определен от компетентния орган, в съответствие с част 6, точки 1, 2 и 3 от приложение I.
5. Във връзка с тряно прикрепена непроизводствена инсталация държавите членки правят необходимото планираните промени да не се въвеждат или демонтирането да не започва, докато компетентният орган не приеме изменения доклад за големите опасности за тряно прикрепената непроизводствена инсталация.
6. Във връзка с подвижна непроизводствена инсталация държавите членки правят необходимото планираните промени да не се въвеждат, докато компетентният орган не приеме изменения доклад за големите опасности за подвижната непроизводствена инсталация.
7. Докладът за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация подлежи на пълен периодичен преглед от страна на собственика най-малко веднъж на всеки 5 години или по-често, по искане на компетентния орган. Резултатите от този преглед се съобщават на компетентния орган.
Член 14
Вътрешни планове за аварийно реагиране
1. Държавите членки правят необходимото операторите или собствениците, в зависимост от случая, да изготвят вътрешни планове за аварийно реагиране, които се подават съгласно член 11, параграф 1, буква ж). Плановете се изготвят в съответствие с член 28, като вземат предвид оценката на риска във връзка с големи аварии, предприета по време на изготвянето на последния доклад за големите опасности. Планът включва анализ на ефективността на реагирането при нефтен разлив.
2. Когато за извършването на сондажни дейности ще бъде използвана подвижна непроизводствена инсталация, във вътрешния план за аварийно реагиране на инсталацията се взема предвид оценката на риска, предприета по време на изготвянето на уведомлението за сондажни дейности, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква з). Когато вътрешният план за аварийно реагиране трябва да бъде изменен поради особеното естество или местоположението на сондажа, държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да подаде до компетентния орган изменения вътрешен план за аварийно реагиране или подходящо негово описание в допълнение към съответното уведомление за сондажни дейности.
3. Когато за извършването на комбинирани дейности ще бъде използвана непроизводствена инсталация, вътрешният план за аварийно реагиране се изменя така, че в него да бъдат отразени комбинирания дейности, и се подава до компетентния орган в допълнение към съответното уведомление за комбинирания дейности.
Член 15
Уведомление и информация за сондажни дейности
1. Държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да изготви уведомлението, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква а) до компетентния орган. То се подава в срок, определен от компетентния орган, преди започването на сондажната дейност. Това уведомление за сондажни дейности трябва да съдържа данни за проекта на сондажа и за предполагаемите сондажни дейности в съответствие с част 4 от приложение I. Това включва анализ на ефективността на реагирането при нефтен разлив.
2. Компетентният орган разглежда уведомлението и, когато счита за необходимо, преди започването на сондажните дейности предприема подходящи действия, които могат да включват забрана за започването на дейностите.
3. Държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да включи независима проверяващ в планирането и изготвянето на съществено изменение на подаденото уведомление за сондажни дейности съгласно член 17, параграф 4, буква б) и незабавно да информира компетентния орган за всяко съществено изменение в подаденото уведомление за сондажни дейности. Компетентният орган разглежда тези изменения и, когато счита за необходимо, предприема подходящи действия.
4. Държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да подаде до компетентния орган доклади за сондажните дейности в съответствие с изискванията на приложение II. Докладите се подават ежеседмично, считано от деня на започване на сондажните дейности, или на определени от компетентния орган интервали от време.
Член 16
Уведомление за комбинирани дейности
1. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците, участващи в комбинирани дейности, съвместно да изготвят уведомлението, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква и). Уведомлението трябва да съдържа информацията, посочена в част 7 от приложение I. Държавите членки правят необходимото един от съответните оператори да подаде уведомлението за комбинирани дейности до компетентния орган. Уведомлението се подава в срок, определен от компетентния орган, преди започването на комбинирания дейности.
2. Компетентният орган разглежда уведомлението и когато счита за необходимо, преди започването на комбинирания дейности предприема подходящи действия, които могат да включват забрана за започването на дейностите.
3. Държавите членки правят необходимото операторът, подаде уведомлението, да информира незабавно компетентния орган за всяко съществено изменение на подаденото уведомление. Компетентният орган разглежда тези изменения и, когато счита за необходимо, предприема подходящи действия.
Член 17
Независима проверка
1. Държавите членки гарантират, че операторите и собствениците установяват схеми за независима проверка и изготвят описание на тези схеми, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква г) и се включва в системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, подадена съгласно член 11, параграф 1, буква б). Описанието съдържа информацията, посочена в част 5 от приложение I.
2. Резултатите от независимата проверка не засягат отговорността на оператора или собственика за правилното и безопасно функциониране на оборудването и системите, предмет на проверката.
3. Изборът на независим проверител и структурата на схемите за независима проверка трябва да отговарят на критериите в приложение V.
4. Схемите за независима проверка се установяват:
а) по отношение на инсталацията, за да се осигури независима гаранция, че критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда, набелязани в оценката на риска за инсталацията, както е описано в доклада за големите опасности, са подходящи и че графицът за проверка и изпитване на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда е подходящ, актуален и се изпълнява по план;
б) по отношение на уведомленията за сондажни дейности, за да осигури независима гаранция, че проектът на сондажа и мерките за контрол на сондажа са винаги подходящи предвид очакваните условия на сондажа.
5. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да реагират и да предприемат подходящи действия въз основа на препоръките на независимия проверител.
6. Държавите членки изискват от операторите и собствениците да гарантират, че препоръките, получени от независимия проверител съгласно параграф 4, буква а), и данни за действията, предприети въз основа на тези препоръки, се предоставят на разположение на компетентния орган и се съхраняват от оператора или собственика за срок от шест месеца след приключване на свързаните с нефть и газ дейности в крайбрежни води, за които се отнасят.
7. Държавите членки изискват от операторите на съдъжки да гарантират, че в уведомлението за съдъжки дейности, изготвено в съответствие с член 15, се представят данни за констатациите и бележките на независимия проверител съгласно параграф 4, буква б) от настоящия член и за техните ответни действия по тези констатации и бележки.
8. При производствени инсталации схемата за проверка трябва да е въведена преди завършването на проекта. При непроизводствени инсталации схемата за проверка трябва да е въведена преди започването на дейности в крайбрежните води на държавите членки.
Член 18
ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТИТЕ ПО ИНСТАЛЯЦИИТЕ
Държавите членки правят необходимото компетентният орган:
а) да забранява експлоатацията или започването на дейности на всяка инсталация или свързана инфраструктура, ако мерките, предложени в доклада за големите опасности за предотвратяване или ограничаване на последиците от големи аварии или в уведомленията за съдъжки дейности или комбинирани операции, подадени съгласно член 11, параграф 1, буква з) или и) съответно, се смятат за недостатъчни за изпълнение на изискванията по настоящата директива;
б) в изключителни случаи и ако прецени, че не се засягат безопасността и опазването на околната среда, да съкрати срока между подаването на доклада за големите опасности или другите документи, които се подават по член 11, и започването на дейностите;
в) да изисква от оператора да вземе такива пропорционални мерки, каквито компетентният орган сметне за необходими, за осигуряване на съответствието с член 3, параграф 1;
г) когато се прилага член 6, параграф 4, да вземе подходящи мерки за осигуряване непрекъснатата безопасност на дейностите;
д) да разполага с правомощия да изисква подобряния и, ако е необходимо, да забранява продължаването на експлоатацията на всяка инсталация или част от нея или на всяка свързана инфраструктура, ако резултатите от проверка, констатация съгласно член 6, параграф 4, периодичен преглед на доклада за големите опасности, подаден съгласно член 11, параграф 1, буква д), или измененията на уведомленията, подадени съгласно член 11, сочат, че не са изпълнени изискванията на настоящата директива, или ако е наличие основателна загриженост за безопасността на съдъжките с нефт и газ дейности в крайбрежни води или инсталациите.
ГЛАВА IV
ПОЛИТИКА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ
Член 19
Предотвратяване на големи аварии от страна на операторите и собствениците
1. Държавите членки изискват от операторите и собствениците да изготвят документ, в който се излага тяхната корпоративна политика за предотвратяване на големи аварии, която се представя съгласно член 11, параграф 1, буква а), и да осигурят неговото прилагане на всички етапи на техните свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, включително чрез установяването на подходящи мерки за наблюдение с цел осигуряване ефективността на политиката. Документът трябва да съдържа информацията, посочена в част 8 от приложение I.
2. Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии трябва да е съобразена с първостепенната отговорност на операторите, наред с другото, за контрола на рисковете от големи аварии, произтичащи от техните дейности, и за непрекъснатото подобряване на контрола на посочените рискове с цел осигуряване на висока степен на защита във всеки един момент.
3. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да изготвят документ, в който се излага тяхната система за управление във връзка с безопасността и околната среда, която се представя съгласно член 11, параграф 1, буква б). Посоченият документ включва описание на:
а) организационните мерки за контрол на големи опасности;
б) мерките за изготвяне и подаване на доклади за големите опасности и, при необходимост — други документи, съгласно настоящата директива; както и
в) схемите за независима проверка, установени съгласно член 17.
4. Държавите членки осигуряват възможности на операторите и собствениците да дават своите принос за механизми за ефективни третиране консултации, установени съгласно член 6, параграф 8. При необходимост ангажиментите на даден оператор или собственик във връзка с тези механизми може да бъдат очертани в корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии.
5. Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии и системите за управление във връзка с безопасността и околната среда се изготвят в съответствие с части 8 и 9 от приложение I и с приложение IV. Прилагат се следните условия:
а) корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии се представя в писмена форма, като в нея се определят общите цели и мерки за контрол на риска от големи аварии, както и как тези цели се постигат на корпоративно равнище и как тези мерки се прилагат на това равнище;
б) системата за управление във връзка с безопасността и околната среда се включва в рамките на общата система за управление на оператора или собственика и се състои от организационна структура, отговорности, практики, процедури, процеси и ресурси за определение и изпълнение на корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии.
6. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да изготвят и поддържат пълен опис на оборудването за аварийно реагиране от значение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, извършвани от тях.
7. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците, след консултация с компетентния орган и като използват обмена на знания, информация и опит, предвиден в член 27, параграф 1, да изготвят и преразглеждат стандарти и ръководства за най-добри практики по отношение на контрола на големите опасности на всички етапи на проектирането и работата жизнен цикъл на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, а като минимално изискване спазват изложеното в приложение VI.
8. Държавите членки изискват от операторите и собствениците да гарантират, че документът за корпоративната им политика за предотвратяване на големи аварии, посочен в параграф 1, обхваща и техните производствени и непроизводствени инсталиации извън Съюза.
9. Когато дейността на даден оператор или собственик води до непосредствена опасност за човешкото здраве или значително увеличава риска от голяма авария, държавите членки правят необходимото операторът или собственикът да предприеме подходящи мерки, които могат да включват, ако бъде съществено за необходимо, спиране на съответната дейност, докато опасността или рискът не бъдат контролирани по подходящ начин. Държавите членки правят необходимото за това, когато се предприемат такива мерки, операторът или собственикът да уведоми за това компетентния орган незабавно и не по-късно от 24 часа след предприемането на мерките.
10. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да предприемат, когато е целесъобразно, подходящи мерки за използване на подходящи технически средства или процедури, за да подобри напредъжността на събирането и съхраняването на данни от значение и за да бъде предотвратено евентуалното им манипулиране.
Член 20
Свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза
1. Държавите членки изискват от дружествата, регистрирани на тяхна територия или осъществяващи, пряко или чрез дъщерни дружества, свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза като притежатели на лицензи или оператори, при поискване да им докладват за обстоятелствата на всекакви големи аварии с тяхно участие.
2. В искането за доклад съгласно параграф 1 от настоящия член съответната държава членка посочва подробно изискваната информация. Тези доклади се обменят в съответствие с член 27, параграф 1. Държавите членки, които нямат нито компетентен орган, нито звено за контакт, подават получените доклади до Комисията.
Член 21
Осигуряване на спазването на регуляторната рамка за предотвратяване на големи аварии
1. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да спазват мерките, установени в доклада за големите опасности и в плановете, посочени в уведомленията за съдържани дейности и увековеченията за комбинирани дейности, подадени съгласно член 11, параграф 1, букви а), з) и и) съответно.
2. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да предоставят на компетентния орган или на всяко друго лице, действащо по указание на компетентния орган, превоз до или от лицензията или плавателен съд, имащи отношение към свързани с нефт и газ дейност, включително превоз на оборудването им, по всяко разумно време, както и наставяне, храна и други средства за задоволяване на потребностите им във връзка с посещенията на инспекционите, за да улесни упражняването на надзор от страна на компетентния орган, включително инспекции, разследвания и действия по осигуряване на спазването на настоящата директива.
3. Държавите членки правят необходимото компетентният орган да разработва годишни планове за ефективен надзор, включително чрез инспекции, на големи опасности, въз основа на управлението на риска и като обръща специално внимание на съответствието с доклада за големите опасности и с други документи, подадени до компетентния орган съгласно член 11. Извършва се редовен преглед на ефективността на плановете и компетентният орган предприема всички необходими мерки за усъвършенстването им.
Член 22
Поверително подаване на сигнали във връзка с безопасността
1. Държавите членки правят необходимото компетентният орган да установи механизми:
а) за поверително подаване на сигнали за безопасността и околната среда по отношение на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води от всеки източник; и
б) за разследване на тези сигнали при съхраняване на анонимността на съответните лица.
2. Държавите членки изискват от операторите и собствениците да съобщават подробна информация за националните правила относно механизмите по параграф 1 на своите работници и на изпълнителите, свързани с дейността, и на техните работници, като гарантират, че въпросът за поверителното подаване на сигнали е включен в съответното обучение и известия.
ГЛАВА V
ПРОЗРАЧНОСТ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ
Член 23
Обмен на информация
1. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да предоставят на компетентния орган най-малко информацията, описана в приложение IX.
2. Комисията определя чрез акт за изпълнение общ формат за докладване на данни, както и подробности за информацията, която следва да се обменя. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37, параграф 2.
Член 24
Прозрачност
1. Държавите членки осигуряват публичен достъп до информациите, посочена в приложение IX.
2. Комисията определя чрез акт за изпълнение общ формат за публикуване, който позволява трансгранично съсъствяване на данните. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37, параграф 2. Общият формат за публикуване трябва да позволява наложено сравняване на националните практики по настоящия член и член 25.
Член 25
Докладване относно въздействието върху безопасността и околната среда
1. Държавите членки представят на Комисията годишен доклад, който съдържа информацията, посочена в точка 3 от приложение IX.
2. Държавите членки посочват орган, който отговаря за обмена на информация съгласно член 23 и публикуването на информацията съгласно член 24.
3. Комисията публикува годишен доклад въз основа на информацията, която ѝ е докладвана от държавите членки съгласно параграф 1.
Член 26
Разследване след голяма авария
1. Държавите членки започват пълни разследвания на големи аварии, възникнали в рамките на тяхната юрисдикция.
2. След приключване на разследването или след приключване на съдебното производство, в зависимост от случая, на Комисията се предоставя обобщение на констатациите съгласно параграф 1. Държавите членки осигуряват публичен достъп до неповторима версия на констатациите.
3. Държавите членки правят необходимото след разследването по параграф 1 компетентният орган да приложи всички препоръки от разследването, доколкото това е в рамките на неговите изпълнителни правомощия.
ГЛАВА VI
СЪТРУДНИЧЕСТВО
Член 27
Сътрудничество между държавите членки
1. Всяка държава членка прави необходимото нейният компетентен орган редовно да обменя знания, информация и опит с другите компетентни органи, наред с другото, чрез Групата на компетентните органи на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в морски райони, и да взема участие в консултации относно прилагането на съответното национално право и право на Съюза с представители на отрасъла, други заинтересовани лица и Комисията.
По отношение на държавите членки без свързани с нефт и газ дейности в рамките на тяхната юрисдикция информацията, посочена в първа аплика, се получава от звена за контакт, определени съгласно член 32, параграф 1.
2. Знанията, информацията и опитът, които се обменят съгласно параграф 1, се отнасят по-специално до действието на мерките за управление на риска, предотвратяването на големи аварии, проверката на съответствието и аварийното реагиране, имащи отношение към спръзването на нефт и газ дейности в крайбрежни води в рамките на Съюза, както и извън Съюза, когато това е целесъобразно.
3. Всяка държава членка прави необходимото компетентните й органи да участват в установяването на ясни общи приоритети за изготвянето и актуализирането на стандарти и ръководствата, за да бъдат установени най-добри практики за спръзване на нефт и газ дейности в крайбрежни води и да бъде улеснено тяхното въвеждане и последователно прилагане.
4. До 19 юли 2014 г. Комисията представя на държавите членки доклад за адекватността на националните експертни ресурси за целите на изпълнението на прецедентите в настоящата директива регулаторни функции, който при необходимост съдържа предложения за осигуряване на достъп на всички държави членки до подходящи експертни ресурси.
5. До 19 юли 2016 г. държавите членки уведомяват Комисията за националните мерки, които са взели във връзка с достъпа до знания, активи и експертни ресурси, включително и за официални споразумения по член 8, параграф 6.
ГЛАВА VII
АВАРИЙНА ГОТОВНОСТ И АВАРИЙНО РЕАГИРАНЕ
Член 28
Изисквания за вътрешните планове за аварийно реагиране
1. Държавите членки правят необходимото вътрешните планове за аварийно реагиране, които се изготвят от оператора или собственика в съответствие с член 14 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква ж), да:
а) се задействат незабавно за реагиране при голема авария или ситуация, при която има непосредствен риск от голема авария; и
б) са съгласувани с външния план за аварийно реагиране, посочен в член 29.
2. Държавите членки правят необходимото операторът и собствениците да поддържат оборудване и квалификация, съответстващи на вътрешния план за аварийно реагиране, така че това оборудване и квалификация да бъдат на разположение по всяко време, и при необходимост да ги предоставят на разположение на органите, отговарящи за изпълнението на външния план за аварийно реагиране на държавата членка, в която се прилага вътрешният план за аварийно реагиране.
3. Вътрешният план за аварийно реагиране се изготвя в съответствие с част 10 от приложение I, като се актуализира след всяко съществено изменение в доклада за големите опасности или уведомленията, посочени съгласно член 11. Тези актуализации се подават до компетентния орган съгласно член 11, параграф 1, буква ж) и за тях се уведомява съответният орган или орган, отговарящ за изготвянето на външния план за аварийно реагиране в съответната област.
4. Вътрешният план за аварийно реагиране се съчетава с други мерки, свързани със защитата и спасяването на персонала от засегнатата инсталация, за да се осигури добри изгледи във връзка с личната безопасност и оцеляването.
Член 29
Външни планове за аварийно реагиране и аварийна готовност
1. Държавите членки изготвят външни планове за аварийно реагиране, които обхващат всички нефтяни и газови инсталации в крайбрежни води или свързана инфраструктура, както и областите, които биха могли да бъдат засегнати в рамките на тяхната юрисдикция. Държавите членки подробно описват ролята и финансовите задължения на притежателите на лиценз и операторите във външните планове за аварийно реагиране.
2. Външните планове за аварийно реагиране се изготвят от държавата членка в сътрудничество със съответните оператори и собственици и, когато е целесъобразно, с притежателите на лиценз и компетентния орган, и в тях се вземат предвид последната редакция на вътрешните планове за аварийно реагиране на съществуващите или планирани инсталации или
Член 30
Аварийно реагиране
1. Държавите членки правят необходимото операторът или, когато е целесъобразно, собствениците да уведомяват незабавно съответните органи за големи аварии или ситуации, при които има непосредствен риск от голема авария. В посоченото уведомление се описват обстоятелствата, включително по възможност мястото, възможното въздействие върху околната среда и основните последици, които биха могли да възникнат.
2. Държавите членки правят необходимото в случай на голема авария операторът или собствениците да предприемат всички подходящи мерки за предотвратяване на разрастването и за ограничаване на последиците й. Съответните органи на държавите членки могат да съдействат на оператора или на собственика, включително като предоставят допълнителни ресурси.
3. В хода на действията за аварийно реагиране държавата членка събира необходимата информация за пълно разследване съгласно член 26, параграф 1.
ГЛАВА VIII
ТРАНСГРАНИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
Член 31
Трансгранична аварийна готовност и аварийно реагиране на държавите членки, под чиято юрисдикция се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води
1. Когато държава членка смята, че е вероятно голяма авария при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, които ще се извършват под нейна юрисдикция, да има сериозни въздействия върху околната среда в друга държава членка, преди започването на дейностите тя препраща съответната информация до държавата членка, която би могла да бъде засегната, като се стреми да предприеме мерки за предотвратяване на щетите съвместно с посочената държава членка.
Държави членки, които считат, че биха могли да бъдат засегнати, могат да поискат от държавата членка, под чиято юрисдикция ще се извършва свързана с нефт и газ дейност в крайбрежни води, да им препрати цялата съответна информация. Тези държави членки могат съвместно да направят оценка на ефективността на мерките, без да се засягат регулаторните функции на компетентния орган, на който е повишение съответната дейност съгласно член 8, параграф 1, букви а), б) и в).
2. Набелязаните съгласно параграф 1 големи опасности се вземат предвид във вътрешните и външните планове за аварийно реагиране с цел да се улесни съвместната ефективна реакция при голяма авария.
3. Когато има риск предвидимите трансгранични въздействия от големи аварии да засегнат трети държави, държавите членки, при условията на взаимност, предоставят на третите държави достъп до тази информация.
4. Държавите членки координират помежду си мерките във връзка с областта извън Съюза, за да предотвратят възможните отрицателни въздействия от свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
5. Държавите членки редовно проверяват своята готовност да реагират ефективно на големи аварии в сътрудничество с държавите членки, които биха могли да бъдат засегнати, съответните агенции на Съюза и — при условията на взаимност — с трети държави, които биха могли да бъдат засегнати. Комисията може да подпомогне учените, насочени основно към изпитване на трансграничните механизми за аварийно реагиране.
6. В случай на голяма авария или на непосредствена заплаха от голяма авария, която е довела или може да доведе до трансгранични въздействия, държавата членка, под чиято юрисдикция е възникнала ситуацията, незабавно уведомява Комисията и тези държави членки или трети държави, които биха могли да бъдат засегнати от ситуацията, като без прекъсване предоставя необходимата за ефективно аварийно реагиране информация.
Член 32
Трансгранична аварийна готовност и аварийно реагиране на държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води
1. Държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, определят звено за контакт, за да обменят информация със съответните съседни държави членки.
2. Държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, прилагат член 29, параграфи 4 и 7, за да гарантират, че разполагат с достатъчен капацитет за реагиране, в случай че бъдат засегнати от голяма авария.
3. Държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, координират своето планиране на национално равнище на действията при извършени ситуации в морска среда с други държави членки, доколкото това е необходимо, за да се осигури най-ефективната реакция при голяма авария.
4. Когато държава членка, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, е засегната от голяма авария, тя:
а) предприема всички подходящи мерки в съответствие с планирането на национално равнище на действията при извършени ситуации, посочено в параграф 3;
б) гарантира, че информацията, върху която има контрол или която е достъпна в рамките на нейната юрисдикция и която може да е от значение за пълното разследване на голяма авария, при поискване се предоставя или до нея се осигурява достъп на държавата членка, провеждаща разследването съгласно член 26.
Член 33
Съгласуван подход към безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води на международно равнище
1. Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки и без да се засягат приложимите международни споразумения, насърчава сътрудничеството с трети държави, които осъществяват свързани с нефт и газ дейности в съседни морски райони като държавите членки.
2. Комисията упълномощава обмена на информация между държавите членки, в които се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, и съседни трети държави, в които се извършват подобни дейности, за да насърчи прилагането на превентивни мерки и регионални планове за аварийно реагиране.
3. Комисията се стреми към налагането на високи стандарти за безопасност по отношение на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води на международно равнище в рамките на съответните световни и регионални форуми, включително тези във връзка с архитектурните води.
ГЛАВА IX
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 34
Санкции
Държавите членки определят системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби до 19 юли 2015 г. и незабавно я уведомяват за всяко последващо изменение, което ги засяга.
Член 35
Делегирани правомощия на Комисията
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 36, за да адаптира приложения I, II, VI и VII с цел включване на допълнителна информация, която може да стане необходима през технически прогрес. Тези адаптации не може да водят до съществени изменения на задълженията, предвидени в настоящата директива.
Член 36
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 35, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 18 юли 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от четири месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 35, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Вещната след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 35, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 37
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 38
Изменение на Директива 2004/35/ЕО
1. В член 2, параграф 1 от Директива 2004/35/ЕО буква б) се заменя със следното:
„б) „щети на водите“, които включват всички щети със сериозно неблагоприятно въздействие върху:
i) екологичното, химичното или количественото състояние или екологичния потенциал на въпросните води по смисъла на Директива 2000/60/ЕО, с изключение на отрицателни ефекти, при които се прилага член 4, параграф 7 от посочената директива; или
ii) състоянието на околната среда в съответните морски води по смисъла на Директива 2008/56/ЕО, доколкото определени аспекти от състоянието на морската среда не са вече разгледани съгласно Директива 2000/60/ЕО“.
2. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с параграф 1, до 19 юли 2015 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Член 39
Доклади до Европейския парламент и до Съвета
1. До 31 декември 2014 г. Комисията представя пред Европейския парламент и на Съвета доклад относно наличието на инструменти за финансово обезпечение и относно обработката на претенциите за обещание, придружен, когато е целесъобразно, от предложения.
2. До 19 юли 2015 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад относно нейната оценка на ефективността на режимите на отговорност в Съюза по отношение на щетите, причинени от свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Този доклад съдържа оценка на целесъобразността на разширяването на разпоредбите за отговорността. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от предложения.
3. Комисията проръча целесъобразността на включването на определено поведение, водещо до голяма авария, в приложното поле на Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (1). До 31 декември 2014 г. Комисията представя пред Европейския парламент и на Съвета доклад с констатациите си, когато е целесъобразно — при нужда със законодателни предложения, при условие че държавите членки са предоставили необходимата информация.
Член 40
Доклади и преглед
1. Най-късно до 19 юли 2019 г. Комисията оценява опита от изпълнението на настоящата директива, като взема надлежно предвид усилията и опита на компетентните органи.
2. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад, съдържащ резултатите от тази оценка. Докладът съдържа евентуални целесъобразни предложения за изменение на настоящата директива.
Член 41
Транспониране
1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 19 юли 2015 г.
Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и репът на позоваване се определят от държавите членки.
2. Държавите членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
3. Чрез derogация от параграф 1, първа алинея и при спазване на параграф 5 държавите членки с крайбрежни води, под чиято юрисдикция не се извършват спържани с нефт и газ дейности в крайбрежни води и които не планират да лицензират такива дейности, информират Комисията за това и са задължени да въведат в сила до 19 юли 2015 г. само тези мерки, които са необходими, за да се осигури спазването на членове 20, 32 и 34. Тези държави членки нямат право да лицензират такива дейности, докато не транспонират и изпълнят останалите разпоредби на настоящата директива и не информират Комисията за това.
4. Чрез derogация от параграф 1, първа алинея и при спазване на параграф 5 държавите членки без излаз на море са задължени да въведат в сила до 19 юли 2015 г. само мерките, които са необходими, за да се осигури спазването на член 20.
5. Когато към 18 юли 2013 г. в държава членка, попадаща в приложното поле на параграф 3 или 4, не е регистрирано дружество, осъществяващо дейности по член 20, тази държава членка е задължена да въведе в сила мерките, които са необходими, за да се осигури спазването на член 20, до по-късната от следните две дати: 12 месеца след последващата регистрация на такова дружество в съответната държава членка или 19 юли 2015 г.
Член 42
Преходни разпоредби
1. По отношение на собственици и оператори на планирани производствени инсталации и оператори, планиращи или извършващи съдържани дейности, държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно член 41, от 19 юли 2016 г.
2. По отношение на съществуващи инсталации и свързана инфраструктура държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно член 41, от датата на нарушения регулярен преглед на документацията във връзка с оценката на риска, но най-късно от 19 юли 2018 г.
Член 43
Влияне в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 44
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в Страсбург на 12 юни 2013 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
L. CREIGHTON
(1) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Информация, която трябва да бъде включена в документите, които се подават до компетентния орган съгласно член 11
1. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В УВЕДОМЛЕНИЕТО ЗА ПРОЕКТ ИЛИ ЗА ПРОМЯНА НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ИНСТАЛЯЦИЯ
Уведомлението за проект и уведомлението за промяна на местоположението на производствена инсталация, които се подават съгласно член 11, параграф 1, букви в) и в) съответно, съдържат най-малко следната информация:
1) име и адрес на оператора на инсталацията;
2) описание на процеса на проектиране за добивните дейности и системи от първоначалната концепция до представения проект или подбора на съществуваща инсталация, използваните приложими стандарти и концепциите за проекта, включени в процеса;
3) описание на избора на концепция за проекта във връзка със сценарните за големи опасности за конкретната инсталация и нейното местоположение, както и параметрите за контрол на първостепенния риск;
4) доказателство, че концепцията допринася за намаляване на рисковете от големи опасности до приемливо равнище;
5) описание на инсталацията и условията на мястото, на което се предполага да се разположи;
6) описание на всякакви екологични, метеорологични и подводни ограничения по отношение на безопасността на дейностите и мерките за наблюдение на рисковете по отношение на подводни и морски опасности, като тръбопроводите и местата за прикрепване на съседни инсталации;
7) описание на видовете дейности, свързани с голема опасност, които ще се осъществяват;
8) общо описание на системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, чрез които трябва да бъде поддържана ефективността на мерките за контрол на риска по отношение на големите аварии;
9) описание на схемите за независима проверка и първоначален списък на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда и изискванията във връзка с тях резултати;
10) когато съществуваща производствена инсталация трябва да бъде преместена на ново място, за да бъде използвана за различна добивна дейност — доказателство за това, че инсталацията е подходяща за предложената добивна дейност;
11) когато непроизводствена инсталация трябва да бъде преобразувана, за да се използва като производствена — доказателство за това, че инсталацията е подходяща за такова преобразуване.
2. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В ДОКЛАДА ЗА ГОЛЕМИТЕ ОПАСНОСТИ ЗА РАБОТА НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ИНСТАЛЯЦИЯ
Докладите за големите опасности за далечна производствена инсталация, които се изготвят съгласно член 12 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква д), съдържат най-малко следната информация:
1) описание на начина, по който е отразен отговорът на компетентния орган на уведомлението за проекта;
2) име и адрес на оператора на инсталацията;
3) кратка информация за всякакво участие на работниците в изготвянето на доклада за големите опасности;
4) описание на инсталацията и на всяка връзка с други инсталации или свързана инфраструктура, включително съдружки;
5) доказателства, че всички големи опасности са установени, направена е оценка на вероятността от възникването им и на евентуалните последици от тях, включително всички екологични, метеорологични и подводни ограничения по отношение на безопасността на дейностите, както и че мерките за техния контрол, включително свързаните критични елементи във връзка с безопасността и околната среда, са подходящи за намаляване до приемливо равнище на риска от голема авария; тези доказателства включват оценка на ефективността на реализиране при нефтен разлив;
6) описание на видовете дейности, които биха могли да доведат до голяма опасност, които ще се извършват, както и максималния брой на лицата, които могат да се намират в пределите на инсталацията във всеки един момент;
7) описание на оборудването и мерките за осигуряване на контрол върху съдъжите, технологична безопасност, ограничаване на опасните вещества, предпазване от пожар и експлозия, защита на работниците от опасни вещества и опазване на околната среда при повърхност на ситуация на голяма авария;
8) описание на мерките за защита на хората в пределите на инсталацията от големи опасности и за осигуряване на безопасното им напускане, евакуация и спасяване, както и мерки за поддръжката на системи за контрол за предотвратяване на щети по инсталацията и околната среда при евакуация на целия персонал;
9) приложими кодекси, стандарти и ръководства, използвани при изграждането и въвеждането в експлоатация на инсталацията;
10) информация за системите на оператора за управление във връзка с безопасността и околната среда, която е от значение за производствената инсталация;
11) вътрешен план за аварийно реагиране или подходящо негово описание;
12) описание на схемата за незavisим проверка;
13) всяка друга подробна информация от значение, например в случаите на комбинирана експлоатация на две или повече инсталации по начин, който влияе на вероятността за голяма опасност на една или на всички инсталации;
14) информация във връзка с други изисквания на настоящата директива, получена съгласно изискванията за предотвратяване на големи аварии на Директива 92/91/ЕИО;
15) по отношение на дейностите, които ще се извършват от инсталацията — всяка информация относно предотвратяването на големи аварии със значителни или тежки щети за околната среда от значение за други изисквания по настоящата директива и получена съгласно Директива 2011/92/ЕС;
16) оценка на установените възможни въздействия върху околната среда в резултат на непредвиденото изпускане на замърсители вследствие на голяма авария и описание на техническите и нетехническите мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване или нейтрализиране на тези въздействия, включително наблюдение.
3. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В ДОКЛАДА ЗА ГОЛЕМИТЕ ОПАСНОСТИ ЗА НЕПРОИЗВОДСТВЕНА ИНСТАЛЯЦИЯ
Докладите за големите опасности за непроизводствена инсталация, които се изготвят в съответствие с член 13 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква д), съдържат най-малко следната информация:
1) име и адрес на собственика;
2) кратка информация за всяко участие на работниците в изготвянето на доклада за големите опасности;
3) описание на инсталацията, а при подвижна инсталация — описание на начините за преместването й от едно място на друго, и системата й за позициониране;
4) описание на видовете дейности, които биха могли да доведат до голяма опасност, които могат да се извършват от инсталацията, както и максималния брой на лицата, които могат да се намират в пределите на инсталацията във всеки един момент;
5) доказателства, че всички големи опасности са установени, направена е оценка на вероятността от възникването им и на евентуалните последици от тях, включително всички екологични, метеорологични и подобни ограничения по отношение на безопасността на дейностите, както и че мерките за техния контрол, включително свързаните критични елементи във връзка с безопасността и околната среда, са подходящи за намаляване до приемливо равнище на риска от голяма авария; тези доказателства включват оценка на ефективността на всяко реагиране при нефтен разлив;
6) описание на обекта и мерките за осигуряване на контрол на съдъжите, технологична безопасност, ограничаване на опасните вещества, предпазване от пожар и експлозия, защита на работниците от опасни вещества и опазване на околната среда при голяма авария;
7) описание на мерките за защита на хората в пределите на инсталацията от големи опасности и за осигуряване на безопасното им напускане, евакуация и спасяване, както и мерки за поддръжката на системи за контрол за предотвратяване на щети по инсталацията и околната среда при евакуация на целия персонал;
8) приложими коекзис, стандарти и ръководства, използвани при изграждането и въвеждането в експлоатация на инсталацията;
9) доказателства, че са установени всички големи опасности за всички дейности, които инсталацията може да извършва, както и че рискът от голяма авария е намален до приемливо равнище;
10) описание на екологичните, метеорологичните и подводните ограничения по отношение на безопасността на дейностите и мерките за набелязване на рисковете по отношение на подводни и морски опасности, като тръбопроводи и места за привързване на съседни инсталации;
11) информация за системите за управление във връзка с безопасността и околната среда, която е от значение за непроизводствената инсталация;
12) вътрешен план за аварийно реагиране или подходящо негово описание;
13) описание на схемата за независима проверка;
14) всяка друга подробна информация от значение, например в случаите на комбинирана работа на две или повече инсталации по начин, който влияе на вероятността за голяма опасност на една или на всички инсталации;
15) по отношение на дейностите, които ще се извършват от инсталацията — всяка информация, получена съгласно Директива 2011/92/ЕС, свързана с предотвратяването на големи аварии със значителни или тежки щети за околната среда, която е от значение за други изисквания по настоящата директива;
16) оценка на установените възможни въздействия върху околната среда в резултат на непредвиденото изпускане на замърсители във въздуха, във водата или на повърхността, което е от значение за други изисквания по настоящата директива.
4. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В УВЕДОМЛЕНИЕТО ЗА СОНДАЖНИ ДЕЙНОСТИ
Уведомленията за сондажни дейности, които се изготвят в съответствие с член 15 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква з), съдържат най-малко следната информация:
1) име и адрес на оператора на сондаж;
2) наименование на инсталацията, което ще се използва, и име и адрес на собственика или, за производствена инсталация, на изпълнителя, предприемащ сондажните дейности;
3) данни за идентифициране на сондажа и на всяка връзка с инсталации и свързана инфраструктура;
4) информация за работната програма на сондажа, включително периода на експлоатацията му, данни и проверка на преградите среда залъга на контрол върху сондажа (оборудване, сондажни разтвори, цимент и др.), направената проверка на сондажното тръсче и ограниченията за безопасна експлоатация при съобразяване с управлението на риска;
5) при наличието на действащ сондаж — информация за историята и състоянието му;
6) всяка друга подробна информация във връзка с оборудването за осигуряване на безопасността, което ще се използва и което не е описано в последния доклад за големите опасности за инсталацията;
7) оценка на риска, която включва описание на:
а) конкретните опасности при сондажната дейност, включително екологичните, метеорологичните и подводните ограничения по отношение на безопасността на дейностите;
б) опасностите, свързани с подповърхностния слой;
в) всички дейности на повърхността или под водата, които едновременно пораждат вероятност за голема опасност;
г) подходящи мерки за контрол;
8) описание на конфигурацията на сондажа след края на дейностите — тоест окончателно или временно напускане; и дали към сондажа е било добавено допълнително добивно оборудване за бъдещо използване;
9) в случай на промяна във вече подадено уведомление за сондажни дейности — достатъчно допълнителна информация за пълна актуализация на уведомлението;
10) при израждане, промяна или запазване на сондаж посредством непроизводствена инсталация — следната допълнителна информация:
a) описание на екологичните, метеорологичните и подводните ограничения по отношение на безопасността на дейностите и мерките за набелязване на рисковете по отношение на подводни и морски опасности, като тръбопроводите и местата за привързване на съседни инсталации;
b) описание на екологичните условия, които са взети предвид във вътрешния план за аварийно реагиране за инсталацията;
v) описание на мерките за аварийно реагиране, включително мерките за реагиране при екологични инциденти, които не са описани в доклада за големите опасности и
г) описание на начина, по който системите за управление на оператора на сондажа и на собственика ще бъдат съгласувани, за да се осигури ефективен контрол върху големите опасности във всеки един момент;
11) доклад с констатациите от независимата проверка на сондажа, включително декларация на оператора на сондажа, направена след като се е запознал с доклада и констатациите на независимия проверител при независимата проверка на сондажа, че управлението на риска във връзка с проекта на сондажа и преградите срещу загуба на контрол са подходящи с определен опит за всички очаквани условия и обстоятелства;
12) информация от значение за настоящата директива, получена съгласно изискванията за предотвратяване на големи аварии на Директива 92/91/ЕИО;
13) по отношение на сондажните дейности, които ще се извършват — всяка информация относно предотвратяването на големи аварии със значителни или тежки щети за околната среда от значение за други изисквания по настоящата директива и получена съгласно Директива 2011/92/ЕС.
5. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА ВЪВ ВРЪЪКА СЪС СХЕМА ЗА ПРОВЕРКА
Описанията, които се подават съгласно член 11, параграф 1, буква г) във връзка със схемите за независима проверка, които се установяват съгласно член 17, параграф 1, включват:
a) декларация на оператора или на собственика, направена след като се е запознал с доклада на независимия проверител, в която се посочва, че данните за критичните елементи във връзка с безопасността и планът за тяхната поддръжка, отразени в доклада за големите опасности, са или ще бъдат подходящи;
b) описание на схемата за проверка, включително избора на независими проверители, средствата за проверка дали критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда и всеки посочен в схемата обект се поддържат в добро и изправно състояние;
в) описание на средствата за проверка, посочени в буква б), което включва подробна информация за принципите, които ще бъдат прилагани за изпълняването на функциите по схемата и за постоянния преглед на схемата през целия жизнен цикъл на инсталацията, включително:
i) проучването и изпитванията на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда от независими и компетентни проверители;
ii) проверката на проекта, стандарта, сертифицирането или друга система на съответствие на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда;
iii) оценката на текущата работа;
iv) докладването на всички случаи на несъответствие;
v) предприетите от оператора или от собственика коригиращи мерки.
6. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪЩЕСТВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ИНСТАЛЯЦИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕМАХВАНЕ НА ТРАЙНО ПРИКРЕПЕНА ИНСТАЛЯЦИЯ
Когато на дадена инсталация предстои да бъдат извършени съществени изменения, както е посочено в член 12, параграф 5 и член 13, параграф 4, измененият доклад за големите опасности, отразяващ съществените изменения, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква е), съдържа най-малко следната информация:
1) име и адрес на оператора или собственика;
2) кратка информация за всекакво участие на работници в изготвянето на преразпределяния доклад за големите опасности;
3) достатъчна информация за пълна актуализация на предходния доклад за големите опасности и свързания вътрешен план за аварийно регулиране за инсталацията, както и доказателства, че рисковете по отношение на големите опасности са ограничени до приемливо равнище;
4) в случай на извеждане от употреба на трайно прикрепена производствена инсталация:
а) средствата за изолиране на всички опасни вещества, а при сондажи, свързани с инсталацията — трайно изолиране на сондажите от инсталацията и околната среда;
б) описание на рисковете по отношение на големи опасности за работниците и околната среда, свързани с извеждането от експлоатация на инсталацията, общия брой на изложеното на риск население и мерките за контрол на риска;
в) мерки за аварийно регулиране, които трябва да осигурят безопасна евакуация и спасяване на персонала и да поддържат контролните системи за предотвратяване на голяма авария за околната среда.
7. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В УВЕДОМЛЕНИЕТО ЗА КОМБИНИРАНИ ДЕЙНОСТИ
Уведомлението за комбинирани дейности, което се изготвя съгласно член 16 и се подава съгласно член 11, параграф 1, буква и), съдържа най-малко следната информация:
1) име и адрес на оператора, подаващ уведомлението;
2) в случай че други оператори или собственици вземат участие в комбинирания дейности — имената и адресите им, включително потвърждение, че те са съгласни със съдържанието на уведомлението;
3) описание, под формата на съгласуван документ, одобрен от всички страни по него, на начина, по който системите за управление на инсталацията, участващи в комбинирания дейност, ще бъдат съгласувани, така че рисъкът от голяма авария да се намали до приемливо равнище;
4) описание на всекакво оборудване, което ще се използва във връзка с комбинирания дейност, но не е описано в последния доклад за големите опасности за някоя от инсталацияте, участващи в комбинирания дейност;
5) обобщение на оценката на риска, извършена от всички оператори и собственици, участващи в комбинирания дейности, което включва:
а) описание на всички дейности по време на комбинирания дейност, които могат да включват опасности, които биха могли да доведат до голяма авария на инсталацията или във връзка с нея;
б) описание на всички мерки за контрол на риска, въведен вследствие на оценката на риска.
6) описание на комбинирания дейност и работна програма.
8. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА ВЪВ ВРЪЗКА С КОРПОРАТИВНАТА ПОЛИТИКА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ГОЛЕМИ АВАРИИ
Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии, която се изготвя в съответствие с член 19, параграф 1 и се представя съгласно член 11, параграф 1, буква а), включва, без да се ограничава до:
1) отговорността на управителния орган на дружеството да гарантира непрекъснато, че корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии е подходяща, изпълнява се и действа, както е предвидено;
2) мерките за създаване и поддържане на висока култура по отношение на безопасността, които увеличава вероятността от безопасна работа и захранване.
3) степента и интензивността на оценка на процесите;
4) мерките за поощрение и признаване на желаното поведение;
5) оценка на способностите и целите на дружеството;
6) мерките за поддържане на стандартите за безопасност и опазване на околната среда като основна корпоративна ценност;
7) официални системи за управление и контрол, в които са включени членове на управителния орган и висшето ръководство на дружеството;
8) подхода относно компетентността на всички равнища на дружеството.
9) степента, в която данните по точки 1—8 са приложими за свързаните с нефт и газ дейности на дружеството в крайбрежни води, извършвани извън Съюза.
9. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С БЕЗОПАСНОСТТА И ОКОЛНАТА СРЕДА
Системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, която се изготвя съгласно член 19, параграф 3 и се представя съгласно член 11, параграф 1, буква б), включва, без да се ограничава до:
1) организационната структура и задачите и заплъщенията на персонала;
2) установяването и оценяването на големи опасности — вероятност за възникването им и възможните последици от тях;
3) включването на въздействието върху околната среда в оценките на рисковете от големи аварии в рамките на доклада за големите опасности;
4) средствата за контрол върху големи опасности при обичайната дейност;
5) управлението на изменения;
6) аварийното планиране и реагиране;
7) ограничаването на щетите, нанесени на околната среда;
8) наблюдението на резултатите;
9) организацията на оценка и препеда; и
10) мерките за участие в тристранните консултации и как се осъществяват пронизиращите от посочените консултации действия.
10. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ПЛАН ЗА АВАРИЙНО РЕАГИРАНЕ
Вътрешните планове за аварийно реагиране, които се изготвят съгласно член 14 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква ж), включват, без да се ограничават до:
1) име и длъжност на лицата, които имат право да задвижват процедурите за аварийно реагиране, и на лицето, което ръководи действията за аварийно реагиране в предприятието;
2) име или длъжност на лицето, което отговаря за връзките с органа(ите), отговорен(ни) за външния план за аварийно реагиране;
3) описание на всички предвидими условия или събития, които могат да доведат до голяма авария, както са описани в доклада за големите опасности, към който е приложен планът;
4) описание на действията, които ще бъдат предприети за контрол на условията или събитията, които могат да доведат до голяма авария, и за ограничаване на последиците от тях;
5) описание на наличното оборудване и ресурси, включително за овладяване на евентуален рахпия;
6) мерки за ограничаване на риска за лицата в пределите на инсталацията и за околната среда, включително по какъв начин се дава предупреждение, както и действията, които се очаква те да предприемат при получаване на предупреждение;
7) при комбинирани дейности — мерки за координариране на напускането, евакуацията и спасяването между засегнатите инсталации, с цел осигуряване на добри изгледи за оцеляване на лицата, намиращи се в пределите на инсталациите по време на голема авария;
8) приблизителна оценка на ефективността на реагирането при нефтен разлив. Условията на околната среда, които се вземат предвид при този анализ на реагирането, включват:
i) метеорологични условия, включително ветрове, видимост, валежи и температура;
ii) състояния, приливи и отливи, както и течения;
iii) наличие на лед и отломки;
iv) продължителност на деня; и
v) други известни условия на околната среда, които могат да окажат влияние върху ефективността на оборудването за реагиране или цялостната ефективност на действията за реагиране;
9) мерки за отправяне на ранно предупреждение за голема авария до органите, отговорни за привеждане в изпълнение на външния план за аварийно реагиране, вида на информацията, която се съдържа в първоначалното предупреждение, и мерките за предоставяне на по-подробна информация при получаването на такава;
10) мерки за обучение на персонала за задълженията, които се очаква да поеме, и при необходимост, за координация с външни служби за действие при извънредни ситуации;
11) мерки за координариране на аварийното реагиране от страна на оператора с аварийното реагиране извън него;
12) доказателство за предварителни оценки на всички химикали, използвани като дисперсанти, които са проведени с цел свеждане до минимум на влиянието върху общественото здраве и всякакви допълнителни екологични щети.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Доклади за сондажни дейности, които се подават съгласно член 15, параграф 4
Докладите за сондажни дейности, които се подават до компетентния орган съгласно член 15, параграф 4, съдържат най-малко следната информация:
1) име и адрес на оператора на сондаж;
2) наименование на инсталацията и име и адрес на оператора или собственика;
3) данни за идентифициране на сондажа и всички връзки с инсталации или свързана инфраструктура;
4) обобщение на дейностите, извършени от момента на започването на дейността или след преходния доклад;
5) диаметър и истинска вертикала и измерени дълбочини за:
а) всеки пробит отвор; и
б) всеки инсталиран корпус;
6) гъстота на сондажния разтвор към момента на изготвяне на доклад; и
7) при дейности, свързани с действащ сондаж — настоящото му оперативно състояние.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Разпоредби относно определението и работата на компетентния орган съгласно членове 8 и 9
1. РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
1) За целите на определението на компетентен орган, отговорен за изпълнение на задълженията, определени в член 8, държавите членки предприемат най-малко следното:
а) приемат организационни мерки, които позволяват ефективно изпълнение на задълженията, възложени на компетентния орган съгласно настоящата директива, включително мерки за регулиране на безопасността и опазването на околната среда по справедлив начин;
б) изготвят декларация за политиката, описваща целите на надзор и изпълнението, и задълженията на компетентния орган за постигане на прозрачност, последователност, пропорционалност и обективност при регулиране от негова страна на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
2) Държавите членки предприемат необходимите стъпки за въвеждане на мерките по точка 1, включително:
а) финансиране на натрупването на достатъчен експертен опит на място ниво или чрез официални споразумения с трети държави или за лвите, за да може компетентният орган да инспектира и разследва дейностите, да предприема действия по изпълнението и да обработва докладите за големите опасности и увредленията;
б) в случай че се разчита на външни източници на експертен опит — финансиране на изготвянето на достатъчни писмена ръководства и упражняване на надзор, за да се поддържа съгласуван подход и да се гарантира, че нормативно определените компетентни орган запазва изцяло отговорността си съгласно настоящата директива;
в) финансиране на основно обучение, връзки, достъп до технологии, пътни и дневни разходи на персонала на компетентния орган с цел изпълнението на задълженията му, както и упътяване на активното сътрудничество между компетентните органи съгласно член 27;
г) при необходимост — въвеждане на изискване операторите или собствениците да възстановят на компетентния орган разходите по изпълнение на задълженията му съгласно настоящата директива;
д) финансиране и насърчаване на научноизследователската дейност в съответствие със задълженията на компетентния орган съгласно настоящата директива;
е) предоставяне на финансиране за изготвянето на доклади от компетентния орган.
2. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО РАБОТАТА НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН
1) За целите на ефективното изпълнение на задълженията си съгласно член 9 компетентният орган изготвя:
а) писмена стратегия, в която описва своите задължения и приоритети за действие, например при проектирането и експлоатацията на инсталациите, управлението на целостта им, аварийната готовност и аварийното реагиране, както и по какъв начин той е организиран;
б) работни процедури, които описват по какъв начин компетентният орган ще проверява и ще осигурява изпълнение на задълженията на операторите и собствениците по настоящата директива, включително как ще обработва, оценява и приема докладите за големите опасности, как ще обработва уведомленията за съдържанието дейности и по какъв начин ще се определят при ладена инсталация или дейност интервалите между инспекциите на мерките за контрол на риска по отношение на големите опасности, включително за околната среда;
в) процедури за изпълнение на задълженията му, без да се засягат другите отговорности, например свързаните с нефт и газ дейности на брега, както и мерките по Директива 92/91/ЕИО;
г) в случай че компетентният орган се състои от повече от една структура — официално споразумение за установяване на необходимите механизми за съвместната работа на компетентния орган, включително надзор, наблюдение и прегледи от висшето ръководство, съвместно планиране и инспектиране, разделение на отговорностите за обработка на докладите за големите опасности, съвместно разглеждане, взаимна комуникация и доклади, които се публикуват съвместно за външно познаване.
2) Съгласно подробните процедури за оценка на докладите за големите опасности от операторите или собствениците се изисква да представят цялата фактическа информация и други данни, изисквани съгласно настоящата директива. Компетентният орган прави необходимото в ръководството му за операторите и собствениците да бъдат точно посочени най-малко изискванията във връзка със следната информация:
а) установени са всички предвидени опасности, които биха могли да доведат до голяма авария, включително за околната среда, оценени са рисковете, свързани с тях, и са набелязани мерки за контрол на рисковете, включително аварийно реагиране;
б) системата за управление във връзка с безопасността и околната среда е описана по подходящ начин и показва, че е сплена настоящата директива;
в) посочени са подходящи мерки за провеждането на независима проверка и за оцен от страна на оператора или собственика.
3) При извършването на запълнената оценка на докладите за големите опасности компетентният орган се уверява, че:
а) е представена цялата необходима фактическа информация;
б) операторът или собственикът е установил всички разумно предвидени опасности от голяма авария, отнасящи се до инсталацията и нейните функции, заедно със събитията, които могат да ги предизвикат, и че методологията и критерите за оценка, възприети за целите на управлението на риска от големи аварии, са ясно обяснени, включително и факторите за несигурност при анализа;
в) при управлението на риска са отчетени всички съответни етапи от жизнения цикъл на инсталацията и е направена прогноза за всички предвидени ситуации, включително:
i) по какъв начин в проектните решения, описани в уведомлението за проекта, е отчетено управлението на риска, така че да се отразят принципите, свързани с безопасността и околната среда;
ii) по какъв начин да се осъществяват съществените дейности от инсталацията по време на експлоатацията й;
iii) по какъв начин да се започнат и да се спират съществените дейности, преди да е направена производствена инсталация да започне дейност;
iv) по какъв начин да се започнат комбинираните дейности с друга инсталация;
v) по какъв начин ще започне извеждането от експлоатация на инсталацията;
г) по какъв начин мерките за ограничаване на риска, набелязани като част от управлението на риска, ще бъдат прилагани при необходимост за ограничаване на риска до приемливо равнище;
д) дали чрез определянето на необходимите мерки за постигане на приемливи равнища на риска операторът или собственикът убедително е доказал, че са взети предвид съответните добри практики и преценки, основавани на надеждни инженерни познания, и най-добри управленски практики, както и принципите, свързани с човешкия и организационния фактор;
е) дали мерките и организацията за откриването на авария и бързото и ефективно реагиране са ясно определени и обосновани;
ж) доколко мерките за организация на напускането, евакуацията и спасяването, както и мерките за ограничаване на разпространението на извънредната ситуация и намаляване на въздействието върху околната среда, са съчетани логично и систематично, при отчитане на вероятните условия на извънредната ситуация, при които те ще бъдат прилагани;
з) по какъв начин изискванията са отразени във вътрешния план за аварийно реагиране и дали на компетентния орган е представено копие или подходящо описване на вътрешния план за аварийно реагиране;
и) дали системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, описана в доклада за големите опасности, е подходяща за осигуряването на контрол над основните рискове по отношение на големи опасности на всеки етап от жизнения цикъл на инсталацията, дали тя осигурява спазването на всички приложими нормативни разпоредби и дали предвидя една една на системата и изпълняване на препоръките от едната;
й) дали схемата за независима проверка е ясно обяснена.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Мерки от страна на операторите и собствениците за предотвратяване на големи аварии съгласно член 19
1. Държавите правят необходимото операторите и собствениците
а) да обръщат особено внимание на оценяването на изискванията за надеждност и целост на всички критични системи във връзка с безопасността и околната среда, като изграждат системите си за инспекция и поддръжка така, че да постигнат необходимата степен на целост по отношение на безопасността и околната среда;
б) да вземат подходящи мерки, за да гарантират, доколкото това е разумно осъществимо, че няма непредвидено изпускане на опасни вещества от тръбопроводите, плавателните съдове и системите, предназначени за безопасното им съхранение. Освен това операторите и собствениците гарантират, че отделна повреда на преграда не може да доведе до опасност от голема авария;
в) да изготвят опис на наличното оборудване, собствеността върху него, местоположението, транспорта до него и начина на разполагането му в пределите на инсталацията, както и на всички събития, имащи отношение към изпълнението на вътрешния план за аварийно реагиране. В описа трябва да бъдат посочени мерките, които са въведени, за да се осигури поддръжката на оборудването и процедурите в работно състояние;
г) да осигурят наличието на подходяща рамка за наблюдение на спазването на всички приложими законови разпоредби чрез включване на нормативно установени задължения по отношение на контрола на големите опасности и опазването на околната среда в стандартните си работни процедури и
д) да обръщат особено внимание на мерките за създаване и поддържане на висока култура по отношение на безопасността, които увеличава вероятността от безопасна работа и занапред, включително по отношение на осигуряването на съдействието на работниците, наречено другото, чрез:
i) видим ангажимент във връзка с трисъюзни консултации и действията, произтичащи от тях;
ii) насърчаване и поощряване на докладването на аварии и предаварийни ситуации;
iii) ефективно сътрудничество с избрани представители по безопасността;
iv) защита на подаващите сигналиите.
2. Държавите членки гарантират, че отрасълт си сътрудничи с компетентните органи за утвърждаване и изпълнение на план с приоритети за разработването на стандарти, насоки и правила, които ще доведат до най-добрияте практики при предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последиците от големи аварии, ако такива възникнат въпреки всичко.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Избор на независим проверител и структура на схемите за независима проверка съгласно член 17, параграф 3
1. Държавите членки изискват от оператора или собственика да осигурят изпълнението на следните условия относно независимостта на проверителя от оператора и собственика:
а) функцията не изисква независимият проверител да разглежда аспекти на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда или които и да е част от инсталация, сондаж или проект на сондаж, в който проверителят вече е участвал преди проверката, или когато неговата обективност може да бъде подложена на съмнение;
б) независимият проверител е в достатъчна степен независим от системата на управление, която отговаря или е отговаряла за който и да е аспект на компонент, включен в схемата за независима проверка или инспекция на сондаж, така че да може да се гарантира обективността при изпълнението на неговите функции по схемата.
2. Държавите членки изискват операторът или собственика да осигурят по отношение на схемата за независима проверка, свързана с инсталация или сондаж, изпълнението на следните условия:
а) независимият проверител има подходяща техническа компетентност, включително при необходимост подходящ, квалифициран и достатъчно многоброен персонал, който отговаря на изискванията по точка 1 на настоящото приложение;
б) задачите по схемата за независима проверка са разпределени по подходящ начин от независимия проверител на персонал, който е квалифициран за изпълнението им;
в) наличие е подходяща организация на информационния поток между оператора или собственика и независимия проверител;
г) на независимия проверител са предоставени подходящи правомощия, така че да може да изпълнява ефективно функциите си.
3. Съществените изменения се представят на независимия проверител за допълнителна проверка в съответствие със схемата за независима проверка, като резултатите от тази допълнителна проверка се представят на компетентния орган при поискане.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Информация относно приоритетите за сътрудничеството между операторите и собствениците и компетентните органи съгласно член 19, параграф 7
Въпросите, които трябва да бъдат разглеждани, когато се определят приоритетите при разработването на стандарти и ръководства, са от практическо значение за предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последиците от тях. Тези въпроси включват:
а) подобряване на целостта на сондажа, оборудването и преградите за контрол на сондажа и наблюдение на тяхната ефективност;
б) подобряване на първичното ограничаване;
в) подобряване на вторичното ограничаване, което намалява разрастването при поява на голема авария, включително фонтаниране на сондажа;
г) надеждно вземане на решения;
д) управление и надзор на дейностите, свързани с големи опасности;
е) компетентност на лицата на ключови длъжности;
ж) ефективно управление на риска;
з) оценка на надеждността на критичните системи във връзка с безопасността и околната среда;
и) ключови показатели за ефективността;
й) ефективно съчетаване на системите за управление във връзка с безопасността и околната среда между операторите и собствениците и други лица, участващи в свързани с нефт и газ дейности.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Информация, която се предоставя във външните планове за аварийно реагиране съгласно член 29
Външните планове за аварийно реагиране, изготвени съгласно член 29, включват, без да се ограничават до:
а) име и длъжност на лицата, които имат право да задвижат аварийните процедури, и на лицата, които са оправомощени да ръководят действията при извънредни ситуации извън предприятието;
б) мерки за получаване на ранно предупреждение за големи аварии и съпътстващи процедури за готовност и аварийно реагиране;
в) мерки за координариране на ресурсите, необходими за прилагането на външния план за аварийно реагиране;
г) мерки за осигуряване на помощ при аварийно реагиране в предприятието;
д) подробно описание на мерките за аварийно реагиране извън предприятието;
е) мерки за предоставяне на подходяща информация и съвети във връзка с голема авария на лица и организации, които може да бъдат засегнати от нея;
ж) мерки за предоставяне на информация на спасителните служби на други държави членки и на Комисията в случай на голема авария с възможни трансгранични последици;
з) мерки за смекчаване на отрицателното въздействие върху дивата природа на брега и в крайбрежните води, включително ситуацията, в която замърсени с нефт животни достигат брега преди действията на разлия.
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
Данни, които се включват при изготвянето на външните планове за аварийно реагиране съгласно член 29
1. Органът или органите, които отговарят за координацията на аварийното реагиране, осигуряват следното:
а) опис на наличното оборудване, собствеността върху него, местоположението, транспортните средства до него и начин на разполагането му на мястото на голямата авария;
б) описание на мерките, които са въведени, за да се осигури поддръжката на съоръженията и процедурите в работно състояние;
в) опис на оборудването, притежавано от отрасъла, което може да бъде предоставено на разположение при извънредни ситуации;
г) описание на общите мерки за реагиране при големи аварии, включително компетентност и отговорност на всички участници и на органите, отговорни за поддръжката на тези мерки;
д) мерки, с които се гарантира, че оборудването, персоналът и процедурите са налице и са актуални, както и че във всеки един момент са налице достатъчни брой обучени членове от персонала;
е) доказателство за предварителни оценки за въздействието върху околната среда и здравето на всички химикали, предвидени за употреба като дисперсанти.
2. Във външните планове за аварийно реагиране се посочват ясно функциите на органите, сътрудниците на спасителните служби, координаторите и другите лица, които участват в аварийното реагиране, така че да бъде осигурено сътрудничеството в случай на реагиране при големи аварии.
3. Мерките включват мерки за реагиране при голема авария, която би могла да надхвърли възможностите за реакция на държавата членка или които преминава отвъд границите й, чрез:
а) обмен на външните планове за аварийно реагиране със съседните държави членки и Комисията;
б) събиране на трансгранично равнище на описи на средства за реагиране, както притежавани от отрасъла, така и публична собственост, както и всички необходими адаптации за осигуряване на съвместимост между оборудването и процедурите на съседните държави и държавите членки;
в) процедури за прилагане на механизма за гражданска защита на Съюза;
г) организиране на трансгранични учения за външно аварийно реагиране.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
Обмен на информация и прозрачност
1. Общият формат за докладване на данни за показателите за големи опасности трябва да позволява съпоставяне на информациите от компетентните органи на държавите членки и съпоставяне на информациите от отделните оператори и собственици.
2. Информацията, която се обменя между компетентния орган и операторите и собствениците, включва информация във връзка със:
a) непреднамерено изпускане на нефт, газ или други опасни вещества, независимо дали са запалени или не;
b) загуба на контрол над сондажа, изискваша привеждане в действие на оборудването за контрол на сондажа, или повреда на преграда на сондажа, изискваша нейната замяна или ремонт;
в) неизправност на критичен елемент във връзка с безопасността и околната среда;
г) съществено нарушение на конструктивната целост или загуба на защитата при пожар или експлозия, или загуба на позиция по отношение на подвижна инсталация;
д) плавателни съдове, заплашени от сблъсък, и действителен сблъсък на съдове с инсталация в крайбрежни води;
е) произшествия с хеликоптери в пределите на инсталации в крайбрежни води или близо до тях;
ж) всеки смъртен случай;
з) всички сериозни наранявания на 5 или повече лица при една и съща авария;
и) всеки случай на евакуация на персонал;
ю) значителен екологичен инцидент.
3. Годишните доклади, които държавите членки представят съгласно член 25, съдържат най-малко следната информация:
а) брой, възраст и местоположение на инсталациите;
б) брой и вид на извършените инспекции и разследвания, действия по изпълнението или присъди;
в) информация за инциденти съгласно общата система за докладване, изисквана съгласно член 23;
г) всяко съществено изменение на регуляторната рамка на дейностите в крайбрежни води;
д) резултатите на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води по отношение на предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последиците от възникнали големи аварии.
4. Информацията, посочена в точка 2, се състои от фактолошчна информация и аналитични данни относно свързаните с нефт и газ дейности и е неуисянена. Предоставената информация и данни са такива, че работата на отделните оператори и собственици да може да се съпоставя в рамките на държавата членка, а резултатите на отрасъла като цяло да може да се съпоставят между държавите членки.
5. Събранията и натрупана информация по точка 2 дава възможност на държавите членки за отправяне на ранно предупреждение за възможно влошаване на състоянието на преградите от критично значение за безопасността и околната среда, както и за предприемане на превантивни действия. Тази информация показва и общата ефективност на мерките и средствата за контрол, прилагани от отделните оператори и собственици и от отрасъла като цяло, по-специално за предотвратяване на големи аварии и за свеждане до минимум на рисковете за околната среда.
6. За да се изпълни изискванията на член 24, се разработва опростен формат за улесняване публикуването на съответната информация съгласно точка 2 от настоящото приложение и за изготвяне на доклади съгласно член 25 по начин, който позволява лесен достъп за обществеността и улеснява трансграничното съпоставяне на данните.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА
1. Комисията изразява съжаление, че съгласно член 41, параграфи 3 и 5 някои държави членки са частично освободени от задължението за транспониране на директивата и смята, че подобна дерогация не трябва да се смята за прецедент, за да не се засегне целостта на правото на Съюза.
2. Комисията отбелязва, че държавите членки могат да използват възможността да не транспонират и прилагат член 20 от директивата поради липсата на дружества, регистрирани под тяхната юрисдикция, извършващи дейности в крайбрежни води извън територията на Съюза.
С цел да се гарантира ефективното изпълнение на директивата, Комисията подчертава, че въпросните държави членки са задължени да направят необходимото вече регистрираните под тяхната юрисдикция дружества да не заобикалят целите на директивата, като включват в обхвата на дейността си и дейности в крайбрежни води, без да уведомят за подобна промяна компетентните национални органи, които да могат да предприемат необходимите мерки за осигуряване пълното прилагане на разпоредбите на член 20.
Комисията ще вземе всички необходими мерки срещу всяко заобикаляне, поведено до нейното знание. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013L0030/32013L0030_BG.pdf | 41 |
32013D0687 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 26 ноември 2013 година
относящо нотификацията от страна на Република Гърция на преходния национален план, посочен в член 32 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността
(нотифицирано под номер С(2013) 8133)
(само текстът на гръцки език е автентичен)
(2013/687/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз основа на член 32, параграф 5, първа алинея от Директива 2010/7 | 5/ЕС, Република Гърция предостави на Комисията своя преходен национален план на 19 декември 2012 г. (1)
като има предвид, че:
(1) В съответствие с член 32, параграф 5, първа алинея от Директива 2010/75/ЕС, Република Гърция предостави на Комисията своя преходен национален план на 19 декември 2012 г. (2)
(2) По време на оценяването на това доколко пълен е преходният национален план Комисията установи, че липсва информация за няколко инсталации относно датата, на които е издалено първото разрешение. Затова с писмо от 11 юни 2013 г. (3) Комисията поиска от властите на Република Гърция да предоставят липсващата информация, както и пояснение относно общата номинална входяща топлинна мощност на една горивна инсталация.
(3) Република Гърция предостави на Комисията допълнителна информация с писмо от 25 юни 2013 г. (4)
(4) След извършване на допълнителна оценка на преходния национален план и предоставената допълнителна информация Комисията изпрати второ писмо на 8 юли 2013 г., (5) в което повтори искането си за информация относно датата, на което е издалено първото разрешение за няколко инсталации, и поисква разяснение относно използването по отношение на една инсталация на дерогация съгласно забележка 4 от таблица В.1, допълнение В от приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията от 10 февруари 2012 г. за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (6).
(5) С писмо от 30 юли 2013 г. (7) Република Гърция предостави допълнителна информация и разяснения в съответствие с Решение 2012/115/ЕС.
(6) След това преходният национален план беше оценен от Комисията в съответствие с член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(7) По-специално Комисията провери последователността и точността на данните, хипотезите и изчисленията, използвани за определяне на дела на всяка горивна инсталация, обхваната от преходния национален план, в тавана на емисиите, определени в този план, и анализира дали той съдържа цели и спърване с тях задачи и мерки, графики за постигането на тези цели, както и механизъм за мониторинг на спазването на съответните изисквания в бъдеще.
(8) Комисията установи, че таваните на емисиите за 2016 и 2019 година са изчислени като са използвани подходящи данни и формули и че изчисленията са точни. Република Гърция е предоставила достатъчно информация по отношение на мерките, които ще бъдат приложени, за да се постигнат таваните на емисиите, както и по отношение на мониторинга и докладването на Комисията относно изпълнението на преходния национален план.
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) Нотификацията на Република Гърция беше получена по електронната поща на 19 декември 2012 г. и беше регистрирана от Европейската комисия на същата дата с регистрационен номер: Ares(2012)1526291.
(3) Ares (2013) 1981975.
(4) Ares(2013)2480330.
(5) Ares(2013)2586817.
(6) ОВ L 52, 24.2.2012 г., стр. 12.
(7) Ares(2013)2847956.
(9) Освен по отношение на предоставената допълнителна информация Комисията е удовлетворена и от факта, че гръцките власти са взели прецед разпоредбите, посочени в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(10) Комисията счита, че изпълнението на преходния национален план следва да не засяга останалото приложимо национално и европейско законодателство. По-конкретно, като определя индивидуални условия за издаването на разрешения на горивните инсталации, обхванати от преходния национален план, Република Гърция поема ангажимента да гарантира, че спазването на изискванията, превишен, inter alia, в Директива 2010/75/ЕС, Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (1) и Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (2), не е поставено под въпрос.
(11) Съгласно член 32, параграф 6 от Директива 2010/75/ЕС се изисква Република Гърция да информира Комисията относно всички последващи изменения в преходния национален план. Комисията следва да оценя тези изменения съответстват на разпоредбите, превишен в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Въз основа на член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и на Решение за изпълнение 2012/115/ЕС не се появяват възражения срещу преходния национален план, който Република Гърция нотифицира на Комисията на 19 декември 2012 г. съгласно член 32, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС, изменен в съответствие с допълнителната информация, изпратена на 25 юни 2013 г. и 30 юли 2013 г. (3)
2. Наименованията на инсталациите, обхванати от плана, замърсителите, във връзка с които тези инсталации са включени в него, и приложимите тавани на емисиите са посочени в приложението.
3. Изпълнението на преходния национален план от гръцките власти не освобождава Република Гърция от задължението да спазва разпоредбите на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от отделните горивни инсталации, обхванати от плана, както и други разпоредби на законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда.
Член 2
По отношение на евентуални последващи промени в преходния национален план, които Република Гърция може да нотифицира в бъдеще, Комисията ще оценява дали съответстват на разпоредбите, посочени в член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
Член 3
Адресат на настоящото решение е Република Гърция.
Съставено в Брюксел на 26 ноември 2013 година.
За Колисията
Janez POTOČNIK
Член на Колисията
(1) ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1.
(2) ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22.
(3) Консолидираната версия на преходния национален план е регистрирана от Комисията на 7 август 2013 г. с регистрационен номер Ares(2013)2847956.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на инсталациите, включени в преходния национален план
| Номер | Наименование на инсталация | Обща номинална входяща топлинна мощност на 31.12.2010 г. (MW) | Замърсители, обхванати от преходния национален план |
|-------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|
| | | | SO₂ | NOₓ | прах |
| 1 | Мегалополис 3 | 839 | √ | √ | √ |
| 2 | Мегалополис 4 | 822 | √ | √ | √ |
| 3 | Мелити 1 | 796 | √ | √ | √ |
| 4 | Агиос Димитриос 1—2 | 1 524 | √ | √ | √ |
| 5 | Агиос Димитриос 3—4 | 1 574 | √ | √ | √ |
| 6 | Агиос Димитриос 5 | 892 | √ | √ | √ |
| 7 | Кардия 3 | 812 | √ | √ | √ |
| 8 | Кардия 4 | 812 | √ | √ | √ |
Преглед на таваните на емисиите
(тонове)
| | 2016 г. | 2017 г. | 2018 г. | 2019 г. | 1.1—30.6.2020 г. |
|-------|---------|---------|---------|---------|-----------------|
| SO₂ | 42 915 | 35 763 | 28 611 | 21 459 | 10 730 |
| NOₓ | 21 459 | 21 459 | 21 459 | 21 459 | 10 730 |
| прах | 8 493 | 6 378 | 4 262 | 2 147 | 1 074 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0687/32013D0687_BG.pdf | 3 |
32013D0086 | category15 | 2013 | bg | МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 12 февруари 2013 година
за сключването от името на Европейския съюз на Допълнителния протокол от Нагоя—Куала Лумпур относно отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност
(текст от значение за ЕИП)
(2013/86/ЕС)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,
като въз предвид предложението на Европейската комисия,
като въз предвид одобрението на Европейския парламент (1),
като има предвид, че: | (1) Съгласно член 27 от Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие (2) („Протоколът“) на своята първа сесия Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Протокола (COP/MOP), поставя началото на процес, имащ за цел да изработи международни правила и процедури в областта на отговорността и обезщетяването в резултат на трансграничното придвижване на живи модифицирани организми.
(2) През юни 2007 г. Съветът прие решение, с което упълномощава Комисията да участва от името на Съюза в преговорите относно отговорността и обезщетяването в тази област по въпроси, попадащи в компетентността на Съюза, в съответствие с определени указания за водене на преговори. През октомври 2008 г. това упълномощаване беше удължено, за да се обхванат заключителните етапи на преговорите.
(3) По време на петата COP/MOP в Нагоя, Япония, Съюзът подкрепи постигането на окончателен компромис по Допълнителния протокол от Нагоя—Куала Лумпур относно отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност („Допълнителният протокол“), след като беше установено, че той е в рамките на договорените позиции на Съюза и адресирани до Комисията указания за водене на преговори.
(4) На 15 октомври 2010 г. на заключителното пленарно заседание на петата COP/MOP беше приет Допълнителният протокол.
(5) На 20 декември 2010 г. Съветът приветства приемането на Допълнителния протокол.
(6) В съответствие с решение на Съвета от 6 май 2011 г. (3) Допълнителният протокол бе подписан от Съюза на 11 май 2011 г. с условието той бъде включен на по-късна дата.
(7) Съгласно член 34 от Конвенцията за биологичното разнообразие (4) всеки протокол към същата конвенция подлежи на ратификация, приемане или одобрение от държави и от регионални организации за икономическа интеграция.
(8) Съюзът и неговите държави членки следва да се стремят да депозират при първа възможност своите документи за ратификация, приемане или одобрение на Допълнителния протокол.
(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 50.
(3) ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 3.
(4) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 50.
(9) Допълнителният протокол допринася за постигане на целите на екологичната политика на Съюза.
(10) Следователно Допълнителният протокол следва да бъде одобрен от името на Европейския съюз,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
С настоящото от името на Съюза се одобрява Допълнителният протокол от Нагоя—Куала Лумпур относно отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност.
Текстът на Допълнителния протокол е приложен към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета посочва лицето/лицата, упълномощено(и) да депозира(т) от името на Съюза и по отношение на въпросите, попадащи в компетентността на Съюза, предвижения в член 18 от Допълнителния протокол документ за одобрение (1). Едновременно с това това лице/тези лица депозира(т) декларацията, съдържаща се в приложението към настоящото решение, в съответствие с член 34, параграф 3 от Конвенцията за биологичното разнообразие.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 12 февруари 2013 година.
За Съвета
Председател
M. NOONAN
(1) Датата на влизането в сила на Допълнителния протокол ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 34, ПАРАГРАФ 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
„Европейският съюз декларира, че съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 191 от него, той притежава правомощия да сключва международни споразумения и да изпълнява задълженията, произтичащи от тях, с оглед постигане на следните цели:
— опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;
— защита на здравето на хората;
— разумно и рационално използване на природните ресурси;
— насърчаване на мерки на международно равнище за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борба с изменението на климата.
Освен това Европейският съюз приема на своето равнище необходими за правилното функциониране на вътрешния си пазар мерки в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела.
Европейският съюз декларира, че вече е приел правните инструменти, обвързващи неговите държави членки, които обхващат въпроси, уредени от този Допълнителен протокол. По своята същност упражняването на компетентността на Съюза подлежи на непрекъснато развитие. За да изпълни задълженията си, произтичащи от член 20, параграф 3, буква а) от Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие Съюзът ще поддържа актуален списък на правните инструменти, които вече са предадени на Клиринговата къща по биобезопасност.
Европейският съюз носи отговорност за изпълнението на онези задължения, произтичащи от Допълнителния протокол, които са обхванати от възло в сила законодателство на Съюза." | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0086/32013D0086_BG.pdf | 3 |
32013D0632 | category15 | 2013 | bg | ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисии от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO₂ от лекотоварни превозни средства (1), и по-специално член 8, п | араграф 5, втора алинея и член 10, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) От Комисията се изисква, съгласно член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 443/2009, ежегодно да утвърждава средните специфични емисии на CO₂ и целта за специфичните емисии, поставена на всеки производител на леки автомобили в ЕС, както и за всяка група от произвъдители, обработвана съгласно член 7, параграф 1 от цитирания регламент. Въз основа на това утвърждаване Комисията следва да определя дали производителите и групите от производители са спазили изискванията на член 4 от цитирания регламент.
(2) Съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 443/2009 цепите стават задължителни за съответните производители и групи от производители от 2012 г. Средните специфични емисии за производителите за 2012 г. се изчисляват в съответствие с втора алинея от посочения член, като при това се вземат предвид 65 % от новите леки автомобили, които са произведени и регистрирани през съответната година.
(3) Подробните данни, които следва да се използват при изчисляването на средните специфични емисии и на целите за специфичните емисии, са дефинирани в част А, точка 1 и в част В от приложение II към Регламент (ЕО) № 443/2009 и се основават на регистрациите на нови леки автомобили в държавите членки през предходната календарна година. Данните са взети от сертификати за съответствие, издадени от производителите,
или от документи, предоставящи равностойна информация в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1014/2010 на Комисията (2).
(4) Всички държави членки предхода на Комисията данните за 2012 г. преди крайния срок 28 февруари 2013 г. в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 443/2009. В случаите, в които проверката на данните от страна на Комисията показва, че някои данни липсват или са очевидно неточни, Комисията се свързва със съответните държави членки и с тяхно одобрение коригира или допълва въпросните данни. В някои случаи не бе постигнато съгласие със съответната държава членка и съответните предварителни данни не бяха уточнени.
(5) На 30 април 2013 г. Комисията публикува предварителните данни и съобщава на 85 производители изчислени предварителни стойности за техните средни специфични емисии на CO₂ през 2012 г. и техните цели за специфични емисии в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 443/2009. От производителите бе поискано да проверят тези данни и да съобщат на Комисията евентуални грешки до три месеца след получаването на уведомлението от Комисията, в съответствие с член 8, параграф 5, първа алинея от цитираната регламент и член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1014/2010. Осем производители приеха предварителните данни без корекции, а 40 производители подадоха уведомления за грешки в определения срок.
(6) За останалите 37 производители, от които не бяха получени уведомления за грешки в наборите от данни или отговор под друга форма, предварителните данни и предварителните изчисления на средните специфични емисии и на целите за специфични емисии следва да бъдат утвърдени без промени.
(7) Комисията провери корекциите, изпратени от производителите, и съответните обосновки, изразени посредством кодовете за грешка, посочени в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1014/2010, и наборът от данни бе коригиран съответно.
(2) Регламент (ЕС) № 1014/2010 на Комисията от 10 ноември 2010 г. относно наблюдението и показването на данни за регистрацията на леки автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 293, 11.11.2010 г., стр. 15).
(8) В случай на записи, обозначени от производителите с код за грешка „В“, както е посочено в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1014/2010, е необходимо да се отчете фактът, че производителите не могат да проверяват или коригират тези записи по подходящ начин поради липсващи или неправилни параметри за идентификация. Поради това следва да се приложи интервал на възможна грешка за емисиите на CO₂ и стойностите за маса в тези записи.
(9) Интервалът на възможната грешка следва да се изчислява като разликата между двете отстояния до целта за специфични емисии, получени при изваждане на средните емисии от целите за специфични емисии, изчислени съответно с отчитане и без отчитане на тези регистрации, които не могат да бъдат проверени от производителите. Независимо дали тази разлика е положителна или отрицателна, интервалът на възможната грешка следва винаги да намалява отстоянието до целта за съответния производител.
(10) Съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 443/2009 следва да се счита, че даден производител изпълнява поставената му цел за специфични емисии, посочени в член 4 от същия регламент, ако средните емисии, посочени в настоящото решение, са по-ниски от целта за специфични емисии, което се изразява като отрицателно отстояние от целта. Когато средните емисии надвишават целта за специфични емисии, следва да бъде начислена такса за наднормените емисии в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 443/2009, освен ако съответният производител е освободен от задължението по постигане на тази цел или е член на група съгласно член 7 от същия регламент, която изпълнява поставената й цел за специфичните емисии.
(11) Средните специфични емисии на CO₂ от новите леки автомобили, регистрирани през 2012 г., целите за специфични емисии и разликите между тези две стойности следва да бъдат съответно утвърдени.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
За всеки производител на леки автомобили и за всяка група производители се утвърждават посочените в приложението стойности за календарната 2012 година на следните параметри:
а) целта за специфични емисии;
б) средните специфични емисии на CO₂, които в случаите, при които това е уместно, са коригирани със съответен интервал на възможна грешка;
в) разликата между стойностите, посочени в буква а) и буква б);
г) средните специфични емисии на CO₂ от всички нови леки пътнически автомобили в ЕС;
д) средната маса на всички нови леки пътнически автомобили в ЕС.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 30 октомври 2013 година.
За Комисията
Председател
José Manuel BARROSO
ПРИЛОЖЕНИЕ
Таблица 1
Стоимости за характеристиките на отделните производители, утвърдени в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 443/2009
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производители | Групи и периметри | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (65% от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Отстояние до цепта | Отстояние до цепта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100% от автомобилите) |
| ALPINA BURKARD BOVENSIEPEN GMBH E CO., KG | 459 | 156,768 | 152,125 | 4,643 | 4,643 | 1 856,13 | 183,037 |
| ARTEGA AUTOMOBIL GMBH E CO., KG | 4 | 223,000 | 126,024 | 96,976 | 96,976 | 1 285,00 | 223,000 |
| ASTON MARTIN LAGONDA LTD | D | 1 549 | 296,355 | 320,000 | – 23,645 | – 23,645 | 1 774,48 | 321,944 |
| AUDI AG | P12 | 657 068 | 122,411 | 139,473 | – 17,062 | – 17,110 | 1 579,29 | 137,786 |
| AUDI HUNGARIA MOTOR KFT | P12 | 11 241 | 137,324 | 133,613 | 3,711 | 3,573 | 1 451,07 | 149,057 |
| AUTOMOBILES CITROEN | 654 993 | 108,718 | 129,703 | – 20,985 | – 20,985 | 1 365,51 | 122,566 |
| AUTOMOBILES PEUGEOT | 773 864 | 107,648 | 130,413 | – 22,765 | – 22,765 | 1 381,03 | 121,489 |
| AVTOVAZ JSC | P8 | 2 298 | 207,903 | 125,748 | 82,155 | 82,155 | 1 278,96 | 213,899 |
| BENTLEY MOTORS LTD | P12 | 1 992 | 310,230 | 181,440 | 128,790 | 128,790 | 2 497,60 | 338,040 |
| BAYERISCHE MOTOREN WERKE AG | P1 | 762 027 | 123,643 | 138,696 | – 15,053 | – 15,111 | 1 562,28 | 137,515 |
| BMW M GMBH | P1 | 6 375 | 231,079 | 151,103 | 79,976 | 78,034 | 1 833,77 | 247,941 |
| BUGATTI AUTOMOBILES S.A.S | P12 | 2 | 539,000 | 156,689 | 382,311 | 382,311 | 1 956,00 | 539,000 |
| CATERHAM CARS LIMITED | D | 139 | 174,178 | 210,000 | – 35,822 | – 35,822 | 704,32 | 188,921 |
| CECOMP S.P.A. | | 1 001 | 0,000 | 123,282 | – 123,282 | – 123,282 | 1 225,00 | 0,000 |
| CHEVROLET ITALIA SPA | P5 | 4 948 | 110,000 | 114,681 | – 4,681 | – 4,681 | 1 036,80 | 110,284 |
| CHRYSLER GROUP LLC | P3 | 57 034 | 177,442 | 159,650 | 17,792 | 17,295 | 2 020,79 | 192,882 |
| CNG-TECHNIK GMBH | P4 | 75 | 113,938 | 118,091 | – 4,153 | – 4,153 | 1 111,40 | 113,960 |
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (65 % от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Отстояние до цепта | Отстояние до цепта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 % от автомобилите) |
| AUTOMOBILE DACIA SA | P8 | 232 256 | 125,132 | 126,664 | – 1,532 | – 1,534 | 1 299,01 | 136,899 |
| DAIHATSU MOTOR CO LTD | P11 | 3 397 | 131,952 | 120,887 | 11,065 | 11,065 | 1 172,58 | 148,590 |
| DAIMLER AG | P2 | 631 475 | 123,873 | 139,576 | – 15,703 | – 15,716 | 1 581,53 | 142,842 |
| DONGFENG MOTOR CORPORATION | 2 | 184,000 | 118,758 | 65,242 | 65,242 | 1 126,00 | 187,000 |
| DR MOTOR COMPANY SRL | 645 | 126,489 | 122,520 | 3,969 | 3,969 | 1 208,33 | 141,574 |
| FERRARI S.P.A | D | 2 330 | 298,539 | 303,000 | – 4,461 | – 4,461 | 1 733,67 | 316,739 |
| FIAT GROUP AUTOMOBILES S.P.A | P3 | 686 449 | 109,841 | 118,886 | – 9,045 | – 9,171 | 1 128,80 | 117,233 |
| FISKER AUTOMOTIVE INC | 166 | 53,000 | 181,778 | – 128,778 | 1 250,05 | 53,000 |
| FORD-WERKE GMBH | P4 | 917 725 | 116,480 | 127,832 | – 11,352 | – 11,359 | 1 324,57 | 128,685 |
| FUJI HEAVY INDUSTRIES LTD | ND | 29 381 | 150,266 | 164,616 | – 14,350 | – 14,350 | 1 561,77 | 160,599 |
| GENERAL MOTORS COMPANY | P5 | 2 673 | 130,061 | 154,444 | – 24,383 | – 24,383 | 1 906,87 | 253,869 |
| GM ITALIA SRL | P5 | 2 | 119,000 | 123,968 | – 4,968 | – 4,968 | 1 240,00 | 119,000 |
| GM KOREA COMPANY | P5 | 161 153 | 124,248 | 131,444 | – 7,196 | – 7,196 | 1 403,59 | 141,050 |
| GREAT WALL MOTOR COMPANY LIMITED | D | 309 | 168,000 | 195,000 | – 27,000 | – 27,000 | 1 184,23 | 169,049 |
| HONDA AUTOMOBILE CHINA CO., LTD | P6 | 17 668 | 123,408 | 119,912 | 3,496 | 3,496 | 1 151,26 | 124,855 |
| HONDA MOTOR CO., LTD | P6 | 71 717 | 121,571 | 130,995 | – 9,424 | – 9,424 | 1 393,77 | 138,965 |
| HONDA TURKIYE AS | P6 | 2 207 | 154,787 | 128,725 | 26,062 | 26,062 | 1 344,10 | 157,874 |
| HONDA OF THE UK MANUFACTURING LTD | P6 | 40 779 | 139,093 | 136,324 | 2,769 | 2,769 | 1 510,38 | 156,169 |
| HYUNDAI MOTOR COMPANY | 416 987 | 118,808 | 128,266 | – 9,458 | – 9,458 | 1 334,05 | 132,203 |
| IVECO S.P.A | P3 | 6 | 143,333 | 224,310 | – 80,977 | – 80,977 | 3 435,67 | 146,667 |
| JAGUAR | ND; P10 | 22 621 | 150,844 | 178,025 | – 27,181 | – 27,409 | 1 910,74 | 168,970 |
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и перегрузки | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (65% от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Отстояние до целта, коригирано | Средна цена | Средна емисия на CO₂ (100% от автомобилите) |
| JIANGLING MOTOR HOLDING CO., LTD | 39 | 144,480 | 130,348 | 14,132 | 14,132 | 1 379,62 | 147,897 |
| KIA MOTORS CORPORATION | 329 474 | 114,489 | 127,175 | – 12,686 | – 12,686 | 1 310,18 | 129,464 |
| KTM-SPORTMOTORCYCLE AG | D | 18 | 180,000 | 200,000 | – 20,000 | – 20,000 | 875,00 | 183,000 |
| AUTOMOBILI LAMBORGHINI S.P.A | P12 | 413 | 343,683 | 144,315 | 199,368 | 199,021 | 1 685,23 | 364,295 |
| LAND ROVER | ND; P10 | 98 731 | 167,445 | 178,025 | – 10,580 | – 10,583 | 2 123,81 | 190,922 |
| LOTUS CARS LIMITED | D | 335 | 163,447 | 280,000 | – 116,553 | – 116,553 | 1 181,82 | 185,857 |
| MAGYAR SUZUKI CORPORATION LTD | P9 | 84 045 | 118,669 | 120,317 | – 1,648 | – 1,654 | 1 160,12 | 128,118 |
| MAHINDRA & MAHINDRA LTD | D | 64 | 179,000 | 205,000 | – 26,000 | – 26,000 | 1 915,08 | 182,234 |
| MARUTI SUZUKI INDIA LTD | P9 | 21 574 | 101,217 | 109,891 | – 8,674 | – 8,674 | 931,97 | 102,884 |
| MASERATI S.P.A | P3 | 883 | 343,492 | 158,286 | 185,206 | 184,578 | 1 990,95 | 351,072 |
| MAZDA MOTOR CORPORATION | 113 565 | 128,793 | 129,494 | – 0,701 | – 0,701 | 1 360,93 | 141,779 |
| MCLAREN AUTOMOTIVE LIMITED | D | 335 | 279,000 | 285,000 | – 6,000 | – 6,000 | 1 511,50 | 279,475 |
| MERCEDES-AMG GMBH | P2 | 2 939 | 177,053 | 151,465 | 25,588 | 25,305 | 1 841,70 | 222,641 |
| MG MOTOR UK LIMITED | D | 755 | 176,147 | 184,000 | – 7,853 | – 7,853 | 1 585,69 | 178,914 |
| MIA ELECTRIC S.A.S | 494 | 0,000 | 107,916 | – 107,916 | – 107,916 | 888,76 | 0,000 |
| MICRO-VETT S.P.A | 5 | 0,000 | 130,091 | – 130,091 | – 130,091 | 1 374,00 | 0,000 |
| MITSUBISHI MOTORS CORPORATION MMC | P7 | 48 688 | 126,281 | 140,924 | – 14,643 | – 15,397 | 1 611,04 | 151,332 |
| MITSUBISHI MOTORS EUROPE BV MME | P7 | 18 604 | 117,601 | 118,511 | – 0,910 | – 0,981 | 1 120,59 | 126,014 |
| MITSUBISHI MOTORS THAILAND CO LTD MMTH | P7 | 15 | 97,778 | 123,575 | – 25,797 | – 26,331 | 1 231,40 | 125,667 |
| MORGAN MOTOR CO LTD | D | 398 | 156,050 | 180,000 | – 23,950 | – 23,950 | 1 120,11 | 184,078 |
| NISSAN INTERNATIONAL SA | 423 818 | 122,253 | 131,177 | – 8,924 | – 8,924 | 1 397,75 | 137,341 |
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (65 % от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Отстояние до цепта | Отстояние до цепта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 % от автомобилите) |
| OMCI SRL | 21 | 148,000 | 116,656 | 31,344 | 31,344 | 1 080,00 | 156,667 |
| ADAM OPEL AG | P5 | 814 229 | 119,708 | 133,821 | – 14,113 | – 14,114 | 1 455,62 | 133,002 |
| PERODUA MANUFACTURING SDN BHD | 372 | 136,934 | 113,647 | 23,287 | 23,287 | 1 014,16 | 140,785 |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P12 | 42 299 | 187,954 | 152,535 | 35,419 | 35,419 | 1 865,10 | 205,379 |
| PERUSAHAAN OTOMOBIL NASIONAL SDN BHD | D | 206 | 146,511 | 185,000 | – 38,489 | – 38,489 | 1 311,58 | 154,942 |
| QUATTRO GMBH | P12 | 3 904 | 219,136 | 147,404 | 71,732 | 70,977 | 1 752,84 | 243,966 |
| RADICAL MOTORSPORT LTD | 6 | 229,000 | 106,145 | 122,855 | 122,855 | 850,00 | 229,000 |
| RENAULT S.A.S | P8 | 800 674 | 105,396 | 126,744 | – 21,348 | – 21,353 | 1 300,76 | 120,796 |
| ROLLS-ROYCE MOTOR CARS LTD | P1 | 417 | 317,376 | 181,976 | 135,400 | 135,377 | 2 509,34 | 329,930 |
| SAAB AUTOMOBILE AB | 1 297 | 151,696 | 144,382 | 7,314 | 7,314 | 1 686,71 | 170,266 |
| SEAT SA | P12 | 252 173 | 114,757 | 127,124 | – 12,367 | – 12,521 | 1 309,07 | 127,191 |
| SECMA S.A.S | 40 | 131,000 | 97,370 | 33,630 | 33,630 | 658,00 | 131,000 |
| SHIJIAZHUANG SHUANGHUAN AUTOMOBILE COMPANY | 10 | 269,667 | 154,130 | 115,537 | 115,537 | 1 900,00 | 269,800 |
| SKODA AUTO AS | P12 | 460 603 | 120,028 | 126,655 | – 6,627 | – 7,026 | 1 298,81 | 132,247 |
| SPYKER AUTOMOBIELEN BV | D | 2 | 340,000 | 340,000 | 0,000 | 0,000 | 1 730,00 | 340,000 |
| SSANGYONG MOTOR COMPANY | D | 4 967 | 167,641 | 180,000 | – 12,359 | – 12,359 | 1 812,62 | 186,532 |
| SUZUKI MOTOR CORPORATION | P9 | 46 255 | 131,108 | 124,115 | 6,993 | 6,891 | 1 243,22 | 148,213 |
| TATA MOTORS LIMITED | ND; P10 | 592 | 134,367 | 178,025 | – 43,658 | – 43,658 | 1 336,03 | 141,978 |
| TESLA MOTORS LTD | 159 | 0,000 | 128,309 | – 128,309 | – 128,309 | 1 335,00 | 0,000 |
| THINK | 52 | 0,000 | 118,360 | – 118,360 | – 118,360 | 1 117,29 | 0,000 |
| Наименование на производителя | Групи и периметри | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (65% от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Отстояние до цепта | Отстояние до цепта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100% от автомобилите) |
|-------------------------------|------------------|------------------------|-------------------------------------------------|--------------------------|-----------------|-----------------------------|-------------|----------------------------------|
| TOYOTA MOTOR EUROPE NV SA | P11 | 515 028 | 103,613 | 127,912 | – 24,299 | – 24,371 | 1 326,30 | 121,862 |
| VEHICLES ELECTRIQUES PININFARINA-BOLLORE S.A.S. | 542 | 0,000 | 123,282 | – 123,282 | – 123,282 | 1 225,00 | 0,000 |
| VOLKSWAGEN AG | P12 | 1 535 755 | 119,343 | 131,203 | – 11,860 | – 11,952 | 1 398,32 | 142,116 |
| VOLVO CAR CORPORATION | 204 539 | 121,944 | 144,736 | – 22,792 | – 22,792 | 1 694,44 | 142,116 | |
| WIESMANN GMB | D | 53 | 284,294 | 274,000 | 10,294 | 10,294 | 1 490,38 | 289,566 |
| ZHEJIANG ZOTYE AUTOMOBILE MANUFACTURING CO., LTD | 2 | 0,000 | 128,172 | – 128,172 | – 128,172 | 1 332,00 | 75,000 |
Таблица 2
Стоимости за характеристиките на групите от производители, утвърдени в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 443/2009
| Наименование на групата | Група | Брой на регистрациите | Средни емисии на CO₂ (65% от автомобилите), коригирани | Цел за специфични емисии | Отстояние до цепта | Отстояние до цепта, коригирано | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100% от автомобилите) |
|--------------------------|-------|------------------------|-------------------------------------------------|--------------------------|-----------------|-----------------------------|-------------|----------------------------------|
| BMW GROUP | P1 | 768 819 | 123,824 | 138,822 | – 14,998 | – 15,052 | 1 565,05 | 138,535 |
| DAIMLER AG | P2 | 634 414 | 123,949 | 139,630 | – 15,681 | – 15,694 | 1 582,73 | 143,212 |
| FIAT GROUP AUTOMOBILES SPA | P3 | 744 372 | 110,597 | 122,056 | – 11,459 | – 11,468 | 1 198,18 | 123,307 |
| FORD-WERKE GMB | P4 | 917 800 | 116,479 | 127,832 | – 11,353 | – 11,361 | 1 324,55 | 128,684 |
| GENERAL MOTORS | P5 | 983 005 | 119,853 | 133,391 | – 13,538 | – 13,539 | 1 446,21 | 134,536 |
| HONDA MOTOR EUROPE LTD | P6 | 132 371 | 125,014 | 131,120 | – 6,106 | – 6,106 | 1 396,5 | 142,697 |
| MITSUBISHI MOTORS | P7 | 67 307 | 122,126 | 134,725 | – 12,599 | – 13,121 | 1 475,39 | 144,328 |
| POOL RENAULT | P8 | 1 035 228 | 109,427 | 126,724 | – 17,297 | – 17,301 | 1 300,32 | 124,615 |
| SUZUKI | P9 | 151 874 | 115,511 | 119,993 | – 4,482 | – 4,498 | 1 153,02 | 130,654 |
| TATA MOTORS LTD, JAGUAR CARS LTD, LAND ROVER | P10 | 121 944 | 162,825 | 178,025 | – 15,200 | – 15,307 | 2 080,46 | 186,612 |
| TOYOTA -DAIHATSU GROUP | P11 | 518 425 | 103,694 | 127,865 | – 24,171 | – 24,239 | 1 325,29 | 122,037 |
| VW GROUP PC | P12 | 2 965 450 | 120,108 | 132,353 | – 12,245 | – 12,508 | 1 423,48 | 134,841 |
Обяснителни бележки към таблици 1 и 2
Колона A:
Таблица 1: „Наименование на производителя” означава наименованието на производителя, съобщено на Комисията от съответния производител, или, когато то не е съобщено, наименованието, регистрирано от регистрационния орган на държавата членка.
Таблица 2: „Наименование на групата” означава наименованието на групата от производители, обявено от ръководителя на групата.
Колона B:
„D” означава дерогация, предоставена на майк производител съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 443/2009, считано от 2012 г.;
„ND” означава дерогация, предоставена на производител в определена продуктова ниша съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 443/2009, считано от 2012 г.;
„P” означава, че производителят е член на група (посочена в таблица 2), образувана в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 443/2009, и споразумението за групирание е валидно през календарната 2012 г.
Колона C:
„Брой регистрации” означава общия брой на новите леки автомобили, регистрирани от държавите членки в рамките на една календарна година, с изключение на регистрациите, които се отнасят до записи, в които липсват стойностите за маса и/или CO₂, и на записите, които производителят не признава (посочени в уведомлението за грехки с код „C”, както е посочено в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1014/2010). Броят на регистрациите, докладвани от държавите членки, не може да се промени по никакъв друг начин.
Колона D:
„Средни емисии на CO₂ (65 % от автомобилите), коригирани” означава средните специфични емисии на CO₂, изчислени въз основа на 65 % от автомобилите в автомобилния парк на производителя, които имат най-ниски емисии, в съответствие с член 4, втора апине, първо тире от Регламент (ЕО) № 443/2009 и точка 4 от Съобщение на Комисията COM(2010) 657 окончателен. Когато е уместно, средните специфични емисии са коригирани, така че да бъдат взети предвид корекциите, съобщени на Комисията от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези, които съдържат валидни стойности за масата и емисиите на CO₂.
Колона E:
„Цел за специфични емисии” означава целта за емисиите на база средната маса на всички превозни средства, свързани с даден производител, след прилагане на формулата, посочена в приложение I към Регламент (ЕО) № 443/2009.
Колона F:
„Отстояние до целта” означава разликата между средната стойност за специфични емисии в колона D и стойността на целта за специфични емисии в колона E. Когато стойността в колона F е положителна, средната стойност на емисиите надвишава специфичната цел за емисиите.
Колона G:
„Отстояние до целта, коригирано” означава, че когато стойностите в тази колона са различни от тези в колона F, стойностите в колоната са коригирани, така че да бъде взет предвид интервалът на възможна грешка. Интервалът на възможна грешка се прилага само ако производителят е съобщил на Комисията записите с код за грешка „B”, както е посочено в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1014/2010. Интервалът на възможна грешка се изчислява по следната формула:
Грешка = абсолютната стойност на [(AC1 – TG1) – (AC2 – TG2)]
AC1 = средните специфични емисии на CO₂, включително с отчитане на неидентифицируемите автомобили (тази стойност е дадена в колона D);
TG1 = целта за специфичните емисии, включително с отчитане на неидентифицируемите автомобили (тази стойност е дадена в колона E);
AC2 = средните специфични емисии на CO₂, без да са включени неидентифицируемите автомобили;
TG2 = целта за специфичните емисии, без да са включени неидентифицируемите автомобили.
Колона I:
„Средни емисии на CO₂ (100 % от автомобилите)“ означава средната стойност на специфичните емисии на CO₂, изчислени въз основа на 100 % от превозните средства на даден производител. Когато е уместно, средните специфични емисии са коригирани, така че да бъдат взети предвид корекциите, съобщени на Комисията от съответния производител. Записите, използвани за изчислениято, включват тези, които съдържат валидни стойности за масата и емисиите на CO₂, но не отчитат облекченията, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 443/2009. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0632/32013D0632_BG.pdf | 9 |
32013D0641 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 7 ноември 2013 година
за определяне на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС на промивни тоалетни и писоари
(нотифицирано под номер C(2013) 7317)
(текст от значение за ЕИП)
(2013/641/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като във предвид Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парл | амент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (1), и по-специално член 8, параграф 2 от него,
след консултация със Съвета по екомаркировка на Европейския съюз,
като има предвид, че:
(1) Съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 знакът за екомаркировка на ЕС може да бъде присъден на продукти с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл.
(2) Регламент (ЕО) № 66/2010 предвижда установяване на специфични критерии за екомаркировката на ЕС по групи продукти.
(3) Предвид факта, че потреблението на вода значително допринася към цялостното въздействие върху околната среда на жилищните и нежилищните сгради, е целесъобразно да бъдат формулирани критерии за екомаркировката на ЕС по отношение на групата продукти „промивни тоалетни и писоари”. По-специално критерияте следва да насърчават продукти, които ефективно използват вода и допринасят за намаляване на нейното потребление и за свързаните с това други ползи, като например намаляване на потреблението на енергия.
(4) Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 66/2010,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Групата продукти „промивни тоалетни и писоари” включва: оборудване за промиване на тоалетни и оборудване за писоари според определението в член 2. Групата продукти обхваща продукти за битова и небитова употреба.
2. Следните продукти са изключени от групата продукти „промивни тоалетни и писоари”:
а) седалки и капаци за тоалетни чинии само когато се пускат на пазара или се продават отделно от оборудването за промиване на тоалетни или за писоари;
б) оборудване за тоалетни, при което за промиване не се използва вода или се използват химикали и вода, както и тоалетни, чиято система за струйно промиване изисква енергия.
Член 2
За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:
1) „оборудване за промиване на тоалетни” означава или комплект за тоалетни, приемен съд за тоалетни или система за струйно промиване на тоалетни;
2) „комплект за тоалетни” представлява санитарните принадлежности, които обединяват в една функционална единица системата за струйно промиване и приемния съд за тоалетни, в който попадат човешките урини и фекалии и се отвеждат в отходната система;
3) „приемен съд за тоалетни” представлява санитарните принадлежности, в които попадат човешките урини и фекалии и се отвеждат, като се отвеждат в отходната система;
4) „оборудване за писоари” представлява или комплект за писоари, писоар, писоар без промиване или система за струйно промиване на писоари;
(1) ОБ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1.
5) „оборудване за промиване на писоари“ представлява или комплект за писоари, писоар или система за струйно промиване на писоари;
6) „комплект за писоари“ представлява санитарните принадлежности, които обединяват в една функционална единица системата за струйно промиване и писоари, в който попада урината и се отмива, като се отвежда в отходната система;
7) „писоар“ представлява санитарна принадлежност, в която попадат урината и водата, която се използва за промиване, като и двете се отвеждат в отходната система;
8) „папилен писоар“ представлява санитарна принадлежност със или без система за струйно промиване, състояща се от канал в пода и панел или плоскост, закрепен(а) към стената, където попадат урината и водата, която се използва за промиване, като и двете се отвеждат в отходната система;
9) „писоар без промиване“ представлява санитарна принадлежност, в която попада урината и се отвежда в отходната система и която функционира без вода;
10) „система за струйно промиване“ както за оборудване за промиване на тоалетни, така и за писоари с промиване, представлява или казане за струйно промиване с вграден преливник — или механизъм, считан за не по-малко ефективен — и устройства за пълнене и пускане или напорен промивен кран;
11) „устройство за инокомия на вода“ представлява устройство за промиване със струя, което позволява пускането на част от целия обем за промиване, като това се извършва или чрез механизми с двойно действие (допускащи прекъсване) или механизми за двоен контрол (с две струи);
12) „пълен обем на струята“ означава общият обем на изпуснатата вода от системата за струйно промиване при един цикъл на промиване;
13) „намален обем на струята“ означава частта от пълния обем на струята вода за промиване, изпусната от устройство за инокомия на вода при един цикъл на промиване, която не е по-голяма от две трети от пълния обем на струята за промиване;
14) „среден обем на струята“ представлява средноаритметичната стойност от един пълен обем на струята и три намалени обема на струята, изчислен по изложената в допълнение 1 към приложението методика;
15) „контрол на струята по пречистване“ представлява устройство за промиване със струя на санитарна принадлежност, което може да се задейства или ръчно от ползвателя посредством дръжка, ръчка, бутон, крачен педал или някакво еквивалентно средство за пускане на струята, или чрез сензор за разпознаване кога санитарната принадлежност се използва;
16) „устройство за регулиране“ представлява устройство, позволяващо регулиране на пълния обем на струята и, по изпълнение, на намаления обем на струята на система за струйно промиване.
Член 3
Критерите за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 на продукт, който попада в групата продукти „промивни тоалетни и писоари“, определена в член 1 от настоящото решение, както и съответните изисквания за оценяване и удостоверяване, са изложени в приложението.
Член 4
Критерите и съответните изисквания за оценяване и удостоверяване, изложени в приложението, са валидни за период от четири години, считано от 7 ноември 2013 г.
Член 5
Кодовият номер, определен за групата продукти „промивни тоалетни и писоари“ за административни цели, е 41.
Член 6
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 7 ноември 2013 година.
За Колписцата
Janez POTOČNIK
Член на Колписцата
ПРИЛОЖЕНИЕ
КРИТЕРИИ ЗА ЕКОМАРКИРОВКА НА ЕС И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
Критерии за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС на оборудване за промиване на тоалетни и писоари:
1. ефективност на използване на водата;
2. характеристики на продукта;
3. вещества и смеси със забранена или ограничена употреба;
4. устойчиво управление на първосъстава като суровина;
5. дълготрайност на продукта;
6. намалени въздействия от страна на изпелите от употреба продукти;
7. инструкции за монтаж и информация за потребителяте;
8. информация в знака за екомаркировка на ЕС.
В таблица 1 е посочено приложението на различните критерии за всяка категория на оборудването за промиване на тоалетни и писоари.
По всеки критерий са посочени конкретни изисквания за оценяване и удостоверяване.
Когато от заявителя се изисква да представи декларации, документи, анализи, доклади за изпитвания или други доказателства за удостоверяване на съответствието с критерийте, същите могат да бъдат представени от заявителя, неговите доставчици или от двамата.
Когато това е възможно, изпитването се провежда от лаборатории, които отговарят на общите изисквания по европейски стандарт EN ISO 17025 или на еквивалентни на тях изисквания.
Когато е подходящо, могат да бъдат използвани изпитателни методи, които са различни от тези, посочени за всеки критерий, ако компетентният орган, оценяващ заявлението, ги приеме за еквивалентни.
В случаите когато е целесъобразно, компетентните органи могат да изискват допълнителна документация и да извършват независими проверки.
Заявителят декларира съответствието на продукта с правните изисквания на първосъстава (първосъставите), където е предвижено да бъде пуснат на пазара.
Комплектите за тоалетни, приемните съдове за тоалетни, писоарите и системите за струйно промиване се разграничават в стандартите за изпитвания по клас, тип или и по цвета категории. Пред компетентния орган, който извършва оценяването на заявлението, се обявяват съответните класове или типове на продукта, като за всеки обявен от заявителя клас и/или тип се извършват всички задължителни изпитвания според съответния стандарт.
Таблица 1
| Критерии | Оборудване за промиване на тоалетни и писоари | Комплект за тоалетни | Приемен съд за тоалетни | Системи за струйно промиване на тоалетни | Комплект за писоари | Писоари | Писоари без промиване | Системи за струйно промиване на писоари |
|----------|---------------------------------|-----------------|-----------------|---------------------------------|-----------------|--------|-----------------|---------------------------------|
| 1 а) — Пълен обем на струята | x | x | x | x | x | x |
| 1 б) — Икономия на вода | x | x | x | x | x | x |
| 1 в) — Среден обем на струята | x | x | x |
| 1 г) — Регулиране на обема на струята | x | x | x | x |
Критерий 1. Ефективност на използване на водата
а) Пълен обем на струята
Когато се пуска на пазара оборудване за промиване на тоалетни и писоари, пъленят обем на струята, независимо от налягането на водата, не следва да надвишава стойността, представена в таблица 2.
| Критерий | Комплект за тоалетни | Приемен съд за тоалетни | Системи за струйно промиване на тоалетни | Комплект за писоари | Писоари без промиване | Системи за струйно промиване на писоари |
|-----------|------------------------|--------------------------|------------------------------------------|----------------------|------------------------|------------------------------------------|
| 2 а) — Изисквания към системите за струйно промиване | x | x | x | x |
| 2 б) — Ефективност на струята | x | x | x | x |
| 2 в) — Изисквания към писоари без промиване | x |
| 3 а) — Опасни вещества и смеси | x | x | x | x | x | x |
| 3 б) — Вещества, изброени в съответствие с член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (1) | x | x | x | x | x | x |
| 4 — Устойчиво управление на първосината като суровина | x | x | x | x | x | x |
| 5 а) — Възможност за ремонт и достъпност на резервни части | x | x | x | x | x | x |
| 5 б) — Гаранция | x | x | x | x | x | x |
| 6 — Намалени въздействия от страна на изпълнители от употреба продукти | x | x | x | x | x | x |
| 7 — Инструкции за монтаж и информация за потребителите | x | x | x | x | x | x |
| 8 — Информация в знака за екомаркировка на ЕС | x | x | x | x | x | x |
(1) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.
Таблица 2
Пределна граница на пълен обем на струята на оборудването за промиване на тоалетни и писоари
| Продукт | Пълен обем на струята (л/пускане) |
|----------|-----------------------------------|
| Оборудване за промиване на тоалетни | 6,0 |
| Оборудване за промиване на писоари | 1,0 |
Оценяване и удостоверяване: заявителт декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, като посочи номиналния пълен обем на струята (в л/пускане) за продукта, наред с резултатите от изпитванията, извършени в съответствие с процедурата за изпитване, която е указана в съответните европейски стандарти за дадения вид продукт (вж. таблица 3). Пълен обем на струята за панелни писоари се отнася до водата, която се пуска за участък с ширина 60 см от непрекъснатия панел.
Таблица 3
Европейски стандарти за измерване на пълен обем на струята на оборудване за промиване на тоалетни и писоари
| Продукт | Стандарт | Записване на стандарта |
|---------|----------|------------------------|
| Комплекти за тоалетни и приемни съдове за тоалетни | EN 997 | Тоалетни чинии и комплекти с вграден хидравличен затвор |
| Комплекти за писоари и писоари | EN 13407 | Писоари за монтаж на стена. Функционални изисквания и методи за изпитване |
| Системи за струйно промиване с кранче | EN 14055 | Тоалетни чинии и тоалетни кранчета |
| Системи за струйно промиване с напорен промивен кран с ръчно задействане | EN 12541 | Санитарна арматура. Кранове промивни напорни за WC и писоари с автоматично затваряне PN 10 |
| Системи за струйно промиване с напорен промивен кран с безконтактно задействане | EN 15091 | Санитарна арматура. Електронно отваряща се и затваряща се санитарна арматура |
6) Икономия на вода
Комплектите за тоалетни, които пускат струя с пълен обем над 4,0 литра, и системите за струйно промиване на тоалетни следва да бъдат оборудвани с устройство за изчисляване на вода. При пускане на пазара, когато устройството за изчисляване на вода бъде задействано, намаленият обем на струята при пускане, независимо от наличието на водата, не следва да превишава 3,0 л/пускане.
Приемните съдове за тоалетни следва да позволяват използването на устройство за изчисляване на вода, с което намаленият обем на струята при пускане, независимо от наличието на водата, не следва да превишава 3,0 л/пускане.
Комплектите за писоари и системите за струйно промиване на писоари следва да бъдат оборудвани с отпълно устройство за контрол на струята по преценка. За панелните писоари със система за струйно промиване следва да има отпълно устройство за контрол на струята по преценка най-малко на всеки участък с ширина 60 см от непрекъснатия панел.
Писоарите следва да дават възможност за използване на отделен контрол на струята по преценка. Панелните писоари без система за струйно промиване следва да позволяват монтирането на отделен контрол на струята по преценка най-малко на всеки участък с ширина 60 см от непрекъснатия панел.
Всички сензорни устройства за контрол на пускането трябва да са с такива параметри, че да се избягва погрешно пускане, като се гарантира пускането на струята единствено след реално използване на продукта.
Оценяване и удостоверяване: заявителт декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да представи документация с описанието на използваната технология или устройство в продукта. По отношение на оборудването за промиване на тоалетни заявителт следва да уточни намаления обем на струята (в л/пускане) на продукта, наред с резултатите от изпитванията, извършени в съответствие с процедурата за изпитване, която е указана в съответните европейски стандарти за дадения вид продукт (вж. таблица 4). По отношение на продуктите, оборудвани със сензорни устройства за контрол на пускането, заявителт следва да представи кратко описание на предпазните мерки в процеса на създаването на продукта, с което се цели предотвратяване на погрешно пускане, като се гарантира задействане на пускането само след реално използване на продукта.
Таблица 4
Европейски стандарти за измерване на намаления обем на струята на оборудването за промиване на тоалетни
| Продукт | Стандарт | Запис на стандарта |
|---------|----------|---------------------|
| Комплекти за тоалетни и приемни съдове за тоалетни | EN 997 | Тоалетни чинии и комплекти с вграден хидравличен затвор |
| Система за струйно промиване с казанче | EN 14055 | Тоалетни чинии и тоалетни казанчета |
v) Среден обем на струята
При пускането на пазара на оборудване за промиване на тоалетни средният обем на струята не следва да превишава 3,5 л/пускане, изчислен по представената в допълнение 1 методика. От това изискване са освободени комплекти за тоалетни, които пускат пълен обем на струята от 4,0 литра или по-малко.
Оценяване и удостоверяване: заявителят следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да уточни изчисления среден обем на струята (в л/пускане) на продукта, наред с резултатите от изпитванията, извършени в съответствие с посочената в допълнение 1 методика.
г) Регулиране на обема на струята
Системите за струйно промиване следва да бъдат оборудвани с устройство за регулиране, така че монтажистите да имат възможност да регулират обема на струята според местните условия на отходната система. Според инструкциите за монтаж пълнит обем на струята след регулирането не бива да надвишава 6 л/пускане за оборудването за промиване на тоалетни или 4 л/пускане, ако комплектът за тоалетни не е оборудван с устройство за инокомия на вода, и 1 л/пускане за оборудването за промиване на писоари. Според инструкциите за монтаж намаленият обем на струята след регулирането не следва да надвишава 3 л/пускане за оборудването за промиване на тоалетни.
В случай на системи за струйно промиване на тоалетни с казанче максималният пълен обем на струята след регулиране трябва да бъде указан върху казанчето с линия или знак за нивото на водата.
Оценяване и удостоверяване: заявителят следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да представи документация с описанието на използваната технология или устройство в продукта.
Критерий 2. Характеристики на продукта
a) Изчислена към системите за струйно промиване
Системите за струйно промиване следва да отговарят на изискванията на съответните европейски стандарти, посочени в таблица 5. Разделите на съответните европейски стандарти от таблица 5 по-долу, касаещи пълните и намалените обеми на струята, не са включени в този критерий.
Оценяване и удостоверяване: заявителят следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да представи резултатите от изпитванията, извършени в съответствие с процедурата за изпитване, които е указана в съответните европейски стандарти за ладения вид продукт (вж. таблица 5).
Таблица 5
Съответствие на система за струйно промиване с европейските стандарти
| Система за струйно промиване | Стандарт | Запис на стандарта |
|-------------------------------|----------|---------------------|
| Казанчета за струйно промиване на тоалетни и писоари | EN 14055 | Тоалетни чинии и тоалетни казанчета |
| Напорни промивни кранове за тоалетни и писоари с ръчно задействане | EN 12541 | Санитарна арматура. Кранове промивни напорни за WC и писоари с автоматично затваряне PN 10 |
| Напорни промивни кранове за тоалетни и писоари с безконтактно задействане | EN 15091 | Санитарна арматура. Електронно отваряща се и затваряща се санитарна арматура |
6) Ефективност на струята
Ефективността на струята на комплектите за тоалетни и писоари, приемните съдове за тоалетни и писоарите трябва да отговарят на изискванията, посочени в таблица 6.
Оценяване и удостоверяване: заявителят следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да предостави резултатите от изпитвания, извършени в съответствие с процедурата за изпитване, указана в съответните европейски стандарти за ладения вид продукт (вж. таблица 6). Комплектите за тоалетни и приемните съдове за тоалетни, които не са обхванати по никакъв европейски стандарт, трябва да покажат нива на ефективност на струята, аналогични на нивата на продукт от еквивалентен клас и тип, който попада в обхвата на стандарт EN 997. В такъв случай заявителят следва да представи резултатите от изпитвания, извършени в съответствие с процедурата за изпитване, която е посочена в стандарт EN 997 за продукти от еквивалентен клас и тип. Комплектите за писоари и писоарите, които не са обхванати по никакъв европейски стандарт, трябва да покажат нива на ефективност на струята, аналогични на нивата на продукт от еквивалентен клас и тип, който попада в обхвата на стандарт EN 13407. В този случай заявителят следва да предостави резултатите от изпитвания, извършени в съответствие с процедурата за изпитване, която е указана в стандарт EN 13407 за продукти от еквивалентен клас и тип.
Таблица 6
| Продукт | Стандарт | Записване на стандарта |
|---------|----------|------------------------|
| Комплекти за тоалетни и приемни съдове за тоалетни | EN 997 | Тоалетни чинии и комплекти с вграден хидравличен затвор |
| Комплекти за писоари и писоари | EN 13407 | Писоари за монтаж на стена. Функционални изисквания и методи за изпитване |
в) Изписване на писоари без пропилен
Писоарите без пропилен следва да отговарят на изискванията, определени в допълнение 2.
Оценяване и удостоверяване: заявителят следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да предостави резултатите от изпитвания, извършени в съответствие с процедурата за изпитване, която е изложена в допълнение 2. Следва да се приема също така всяка еквивалентна методика, която показва, че посочените в допълнение 2 изисквания са изпълнени.
Критерий 3. Вещества и смеси със забранена или ограничена употреба
а) Опасни вещества и смеси
В съответствие с член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010 екомаркировката на ЕС не може да се присъжда на някой продукт или на което и да било изделие от него, определени в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, или на хомогенна част от него, ако съдържа вещества, които отговарят на критериите за класифициране към предупрежденията за опасност или рискови фрази (R-фрази), посочени в таблица 7, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (1) или Директива 67/548/ЕИО на Съвета (2), или вещества, посочени в член 57 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Ако прътът за класифициране на вещества или смеси в клас на опасност се различава от прът по рискова фраза, тогава първият е меродавен. Рисковите фрази в таблица 7 се отнасят основно до вещества. Ако обаче не може да се получи информация за вещества, се прилагат правилата за класифициране на смеси. Веществата или смесите, които променят свойствата си при обработка и следователно престават да бъдат бионачални или претрпяват химична промяна по такъв начин, че установената преди това опасност престава да съществува, са изключени от изискванията по критерий 3, а).
Таблица 7
| Предупреждения за опасност | Рискова фраза (R-фраза) |
|---------------------------|------------------------|
| Н300 Смъртоносен при попълване | R28 |
| Н301 Токсичен при попълване | R25 |
| Н304 Може да бъде смъртоносен при попълване и навлизане в дихателните пътища | R65 |
| Н310 Смъртоносен при контакт с кожата | R27 |
| Н311 Токсичен при контакт с кожата | R24 |
| Н330 Смъртоносен при вдишване | R23/26 |
(1) ОБ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.
(2) ОБ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.
| Предупреждение за опасност | Рискова фраза (R-фраза) |
|---------------------------|------------------------|
| H331 Токсичен при вдишване | R23 |
| H340 Може да причини генетични дефекти | R46 |
| H341 Предполага се, че причинява генетични дефекти | R68 |
| H350 Може да причини рак | R45 |
| H350i Може да причини рак при вдишване | R49 |
| H351 Предполага се, че причинява рак | R40 |
| H360F Може да увреди оплодителната способност | R60 |
| H360D Може да увреди плода | R61 |
| H360FD Може да увреди оплодителната способност. Може да увреди плода | R60/61/60-61 |
| H360Fd Може да увреди оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода. | R60/63 |
| H360Df Може да увреди плода. Предполага се, че уврежда оплодителната способност | R61/62 |
| H361f Предполага се, че уврежда оплодителната способност | R62 |
| H361d Предполага се, че уврежда плода | R63 |
| H361fd Предполага се, че уврежда оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода. | R62—63 |
| H362 Може да бъде вреден за кърмачета | R64 |
| H370 Причинява увреждане на органите | R39/23/24/25/26/27/28 |
| H371 Може да причини увреждане на органите | R68/20/21/22 |
| H372 Причинява увреждане на органите посредством продължителна или повторяща се експозиция | R48/25/24/23 |
| H373 Може да причини увреждане на органи при продължителна или повторяща се експозиция | R48/20/21/22 |
| H400 Силно токсичен за военните организми | R50 |
| H410 Силно токсичен за военните организми, с дълготраен ефект | R50—53 |
| H411 Токсичен за военните организми, с дълготраен ефект | R51—53 |
| H412 Вреден за военните организми, с дълготраен ефект | R52—53 |
| H413 Може да причини дълготраен вреден ефект за военните организми | R53 |
| EUH059 Опасно за озоновия слой | R59 |
| EUH029 При контакт с вода се отделя токсичен газ | R29 |
| EUH031 При контакт с киселини се отделя токсичен газ | R31 |
| EUH032 При контакт с киселини се отделя силно токсичен газ | R32 |
| EUH070 Токсично при контакт с очите | R39—41 |
Пределните концентрации за вещества или смеси, на които могат да бъдат или са били определени предупреждения за опасност или рискови фрази, посочени в таблица 7, и които отговарят на критерийте за класифициране в класове или категории на опасност, както и за вещества, отговарящи на критерийте по член 57, буква а), б) или в) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, не бива да надвишават общата или специфичната пределна концентрация, определена в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1272/2008. Когато има определена специфична пределна концентрация, тя има предимство пред общата такава.
Пределните концентрации за вещества, отговарящи на критерийте по член 57, буква і), д) или е) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, не бива да надвишават общата или специфичната пределна концентрация, определена в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1272/2008. Когато има определена специфична пределна концентрация, тя има предимство пред общата такава.
Крайният продукт не следва да бъде обозначен с предупреждение за опасност.
За оборудването за промиване на тоалетни и оборудването за писъри веществата/съставките, посочени в таблица 8, са освободени от задължението по член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010 впоследствие на прилагане на член 6, параграф 7 от същия ред.
Таблица 8
| Вещества/съставки, подлежащи на дерогация | Предупреждения за опасност и рискови фрази |
|---------------------------------------------|---------------------------------------------|
| Изделия с тегло под 25 г | Всички предупреждения за опасност и рискови фрази |
| Хомогени части на сложни изделия с тегло под 25 г | Всички предупреждения за опасност и рискови фрази |
| Никел в неръждаема стомана от всички видове | H351, H372 и R40/48/23 |
| Електронни компоненти на оборудването за промиване на тоалетни и писъри, които изпълняват изискванията по член 4 от Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1) | Всички предупреждения за опасност и рискови фрази |
(1) ОВ L 174, 17.7.2011 г., стр. 88.
Оценяване и удостоверяване за продукта, за всяко изделие или еднородна част от него заявителят следва да представи декларация за съответствие с критерий 3, а), защото със съответната документация, като декларация за съответствие, подписани от доставчика на изделията, декларации, че веществата или материалите не са класифицирани в някой от класовете на опасност, свързани с предупрежденията за опасност, посочени в таблица 7, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, локалното това може да се определи най-малко от информацията, която отговаря на изискванията, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 1907/2006. Така декларация трябва да бъде приложена от обобщена информация относно съответните характеристики, свързани с предупрежденията за опасност, посочени в таблица 7, с нивото на подробност, определено в раздели 10, 11 и 12 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006.
Информация за характерните свойства на веществата може да бъде събрана и по начини, различни от изпитвания, например чрез използването на альтернативни методи, като методите „in vitro”, от количествени модели за взаимовръзка между структура и активност или от използването на групиране или асоцииране в съответствие с приложение XI към Регламент (ЕО) № 1907/2006. Енергично се насърчава споделянето на съответните данни по връзка със събитията.
Предоставената информация следва да се отнася до формите или физичните състояния на веществото или смесите, така както се използват в крайния продукт.
За съответствието на веществата, посочени в приложения IV и V към Регламент (ЕО) № 1907/2006, които са освободени от задълженията за регистриране по член 2, параграф 7, букви а) и б) от посочения ред, с критерий 3, а) е достатъчна декларация от страна на заявителя.
6) Вещества, вписани съгласно член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006
Не се предоставя дерогация от изключението по член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010 по отношение на вещества, идентифицирани като пораждащи сериозно безпокойство и включени в списъка, превишен в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1), които присъстват в смеси, в изделие или в хомогенна част от съставно изделие в концентрации над 0,1 %. При концентрации под 0,1 % следва да се прилагат стойностите на специфичните пределни концентрации, определени съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1272/2008.
(1) http://echa.europa.eu/chem_data/authorisation_process/candidate_list_table_en.asp.
Оценяване и удостоверяване: при подаване на заявлението се прави позоваване на списъка с вещества, идентифицирани като пораждащи сериозно безпокойство. Заявителят следва да представи декларация за съответствие с критерий 3, 6), заедно със съответната документация, включително декларации за съответствие, подписани от доставчиците на материалите, и копия на съответните информационни листове за безопасност за вещества или смеси в съответствие с приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006 за веществата или смесите. Предпилните концентрации се посочват в информационните листове за безопасност в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 за веществата и смесите.
Критерий 4. Устойчиво управление на дървесината
Частите от дървесина или от материали на базата на дървесина, използвани в промивни тоалетни и писарии, може да бъдат от рециклиран или първичен материал.
За първичната дървесина трябва да има валидни сертификати за устойчиво управление на горите и за обратно проследяване на произхода, изладени от независима схема за сертифициране, явяща се трета страна, като например FSC или PEFC, или еквивалентна на тях схема.
Когато обаче ладена схема за сертифициране позволява смесването на сертифициран и несертифициран материал в ладен продукт или продуктова линия, детът на несертифициран материал не трябва да надвишава 50 %. Такъв несертифициран материал трябва да е обявен от система за проверка, която гарантира, че е добит по законен начин и отговаря на всички други изисквания на схемата за сертифициране по отношение на несертифициран материал.
Сертифициращите органи, издаващи горски сертификати и сертификати по система за надзор, се акредитират/признават от посочената схема за сертифициране.
Оценяване и удостоверяване: заявителят следва да предостави съответната документация, указваща видовете, количествата и произхода на частите от дървесина или от материали на базата на дървесина, използвани в промивните тоалетни и писарии.
Когато се използва първична дървесина, за продукта трябва да има валидни сертификати за устойчиво управление на горите и за обратно проследяване на произхода, изладени от независима схема за сертифициране, явяща се трета страна, като например FSC или PEFC, или еквивалентна на тях схема. Ако продуктът или продуктова линия включва несертифициран материал, следва да се предостави показателство, че детът на несертифициран материал е под 50 % и че този несертифициран материал е обявен от система за проверка, която гарантира, че е добит по законен начин и отговаря на всички други изисквания на схемата за сертифициране по отношение на несертифициран материал.
Критерий 5. Дълготрайност на продукта
а) Възможности за релокация и достъпност на резервни части
Продуктът трябва да е проектиран така, че сменяемите му компоненти могат да бъдат лесно заменени съответно от крайния потребител или професионален сервизен инженер. Информацията относно това кои елементи могат да бъдат заменени следва да бъде ясно указана в информационния лист, който се предоставя на хартиен носител, в електронен вид или и в двата варианта. Освен това заявителят трябва да предостави ясни инструкции, които да дадат възможност съответно на крайния потребител или обучени експерти да извършват основни ремонти.
Наред с това заявителят следва да гарантира наличието на оригинални резервни части или еквивалентни на тях в продължение на най-малко десет години от датата на покупката.
Оценяване и удостоверяване: заявителят следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да предостави образци или образци на информационния лист на продукта на хартиен носител, в електронен вид или и в двата варианта.
б) Гаранция
За продукта следва да се предостави гаранция за ремонт или замяна за срок от най-малко пет години.
Оценяване и удостоверяване: заявителят следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да предостави образец на условията на гаранцията.
Критерий 6. Намалени въздействия от страна на излезлите от употреба продукти
Пластмасовите части с тегло, равно на или над 25 г, следва да бъдат обозначени в съответствие с изискванията на стандарт EN ISO 11469, за да могат материалите да бъдат определени за рециклиране, възстановяване или ликвидиране след излизането от употреба на продуктите.
Писоарите без промиване следва да използват или течност с пряка биологична разградимост, или да функционират изцяло без течност.
Оценяване и удостоверяване: заявителят следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания. Освен това — за писоари без промиване — заявителят следва да предостави документацията с описание на използваната технология и, ако се използва течност, доклад за изпитването, показващ пряката биологична разградимост на течността в съответствие с определените и методите за изпитване, посочени в „Насоките за прилагане на критериите за класификация, етикетиране и опаковане (CLP)” (1) съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008.
Критерий 7. Инструкции за монтаж и информация за потребителите
Продуктът следва да бъде предложен от съответната информация за монтаж и за потребителяте, предоставяща всички необходими технически подробности за правилния монтаж и съвети относно правилната и екологосъобразна употреба на продукта, както и за неговата поддръжка. Като минимум инструкциите за монтаж и информацията за потребителите следва да включват инструкции и информация по следните точки, било то на опаковката или в документацията, която припъждава продукта на хартиен носител или в електронен вид:
а) инструкции за правилен монтаж, включително:
— в случай на приемни съдове за тоалетни, писоари и системи за струйно промиване, които се пускат на пазара отделно, информация относно това с коя продукция следва да се комбинират за получаването на напълно функционална единица с ефективно използване на водата,
— информация относно това за кой(кои) клас(ове), тип(ове) или и двете е изпитан продукта,
— информация относно конкретните работни налагаания, за които е подходящ продуктът,
— информация относно типовете отходи системи в съответствие със стандарт EN 12056, с които може да работи продуктът,
— информация с описание на методите за регулиране на обемите на струята, както и последиците от глеца точка на ниво на остатъчната вода и ниво на напълване,
— безвъзмездна информация, която да направи справка в съответните национални и местни разпоредби преди продуктите да бъдат монтирани;
б) информация, че основното въздействие върху околната среда е свързано с потреблението на вода, както и съвет относно начините, по които рационалната употреба може да се свърже до минимум въздействието върху околната среда, по-специално информация относно правилната употреба на продукта за намаляване до минимум на потреблението на вода;
в) информация, че на продукта е присъден знакът за екомаркировка на ЕС, както и — заедно с общите сведения, дадени от страна на екомаркировката на ЕС — кратко конкретно обяснение какво означава това присъждане;
г) пълния обем на струята в l/пускане (изпитан според указаното в критерий 1, а);
д) в случай на оборудване за промиване на тоалетни, оборудвано с устройство за икономия на вода или даващо възможност за използването на такова, намаляване и средния обем на струята в l/пускане (изпитано според указаното съответно в критерии 1, б) и 1, в);
е) в случай на приемни съдове за тоалетни и писоари, които се пускат на пазара отделно, информация, че продуктът трябва да бъде комбиниран с подходяща система за струйно промиване, на която е присъдена екомаркировка, за да бъде образувана напълно функционална единица с ефективно използване на водата, по-специално следва да бъдат указани пълният обем на струята и, ако е целесъобразно, намаляването и средния обем на струята на системата за струйно промиване, с които ще се комбинира;
(1) http://echa.europa.eu/documents/10162/13562/clp_en.pdf.
ж) в случай на системи за струйно промиване, които се пускат на пазара отделно, информация, че продуктът трябва да бъде комбиниран с подходящ приемен съд за тоалетни и/или писоар, на който е присъдена екомаркировка, за да бъде образувана напълно функционална единица с ефективно използване на водата, по-специално следва да бъдат указани също така използването на струята и, ако е целесъобразно, намаленият и средният обем на струята и, както е изписано в документите за тоалетни и/или писоар, с който ще се комбинира;
з) препоръки относно правилната употреба и поддръжка на продукта, с посочване на всички съответни инструкции, по-специално:
— съвети за поддръжката и употребата на продуктите,
— информация за резервни части могат да бъдат заменени,
— инструкции за заменяването на шайби и други фитинги, ако продуктът пропуска вода,
— съвети относно почистването на продукта с подходящи инструменти и почистващи средства с оглед избягване на щети по повърхността на продукта;
и) за писоари без промиване, инструкции за режима на поддръжка, включително, ако е целесъобразно, информация относно начините за съхранение и поддръжка на касетите, които могат да се заменят, как и кога да се сменят, както и списък с доставчиците на услуги за редовна поддръжка;
й) за писоари без промиване, следва да бъдат предоставени подходящи препоръки за ликвидиране на касетите, които могат да се заменят, по-специално подробности относно всяка(всячки) съществуващи(и) схема(и) за връщане;
к) препоръки за подходящото ликвидиране на продукта след излизането му от употреба.
Оценяване и удостоверяване: заявителт следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да предостави образец или образци на информацията за потребители или връзка към уебсайта на производителя, съдържащ тази информация, или и двете.
Критерий 8. Информация, изписвана върху екомаркировката на ЕС
Незадължителният етикет с каре за текст трябва да съдържа следния текст:
— голяма ефективност на използване на водата и намаляване на отпадната вода,
— с този продукт с екомаркировка икономисвате вода и пари,
— намалени въздействия от страна на излепените от употреба продукти.
Указанията за използване на незадължителния етикет с каре за текст са публикувани в „Указания за използването на логото за екомаркировка на ЕС” на интернет адрес:
http://ec.europa.eu/environment/ecolabel/documents/logo_guidelines.pdf
Оценяване и удостоверяване: заявителт следва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да представи образец на етикета.
Методика за измерване и изчисляване на средния обем на струята
1. Методи за изпитване
Промивната тоалетна или оборудване се сплобява според предоставените от производителя инструкции за сплобяване. В случай на приемни съдове за тоалетни оборудването следва да бъде монтирано с тестова система за струйно промиване според указаното в съответните европейски стандарти.
Сплобеното оборудване се монтира на стабилна, плоска, съответно хоризонтална или вертикална повърхност.
Клапанът за регулиране на притока се свързва към водоснабдителна система със статично водно налягане (0,2 ± 0,01) MPa (2 ± 0,1 bar) и клапанът на водоснабдителната система се отваря. По време на всички изпитвания клапанът на водоснабдителната система се оставя отворен.
Контролът на механизма за пълен обем на струята се включва, пуснатата вода се събира и изхвърля.
1.1 Оценяване на пълния обем на струята
Контролът на механизма за пълен обем на струята се включва и пуснатата вода се събира.
Обемът се измерва с помощта на калибриран контейнер.
Измереният обем се записва.
Изпитването се извършва три пъти.
Ако има разлика в пуснатите обеми, пълният обем на струята (Vf) се изчислява като средноаритметичната стойност от трите записани обема.
1.2 Оценяване на намаления обем на струята
Контролът на механизма за намален обем на струята се включва и пуснатата вода се събира.
Обемът се измерва с помощта на калибриран контейнер.
Измереният обем се записва.
Изпитването се извършва три пъти.
Ако има разлика в пуснатите обеми, намаленият обем на струята (Vr) се изчислява като средноаритметичната стойност от трите записани обема.
2. Изчисляване на средния обем на струята
Средният обем на струята (Va) се изчислява, както следва:
\[ Va = \frac{(Vf + (3 \times Vr))}{4} \]
Изисквания, на които следва да отговарят писоарите без промиване, и методи за изпитване
1. Изисквания за писоари без промиване
Писоарите без промиване следва да преминат всички допуснати изпитвания:
— изпитване за товарно съпротивление,
— изпитване за оттичане,
— изпитване за уплътненост, както и
— изпитване за предотвратяване на обратния поток на мръсен въздух и вода.
2. Методи за изпитване на писоари без промиване
2.1 Изпитване за товарно съпротивление
Следва да се счита, че писоарите без промиване съответстват на изпитването за товарно съпротивление, ако отговарят на изискванията за товарно съпротивление, като преминат изпитване за статично натоварване, аналогично на определените в стандарт EN 13407. Следва да се приемат всички алтернативни методи.
2.2 Изпитване за оттичане
Следва да се счита, че писоарите без промиване съответстват на изпитването за оттичане, ако отговарят на изискванията за оттичане на вода, като преминат изпитване за оттичане на вода, аналогично на определените в стандарт EN 14688. Тъй като изпитването в стандарт EN 14688 е предвидено за умивалници, следва да се приемат всички адаптации на изпитването за целите на изпитването на писоари без промиване. Следва да се приемат всички алтернативни методи.
2.3 Изпитване за уплътненост
Следва да се счита, че писоарите без промиване съответстват на изпитването за уплътненост, ако гарантират отвеждането на всички излети в тях течности единствено през изходящата връзка. За това изпитване следва да се използва оцветена вода, за да могат по-лесно да бъдат открити потенциални течове. Следва да се приемат всички алтернативни методи.
В противен случай следва да се счита, че писоарите без промиване съответстват на изпитването за уплътненост, ако отговарят на изискванията за погълтане на вода, като преминат изпитване за определяне на погълтането на вода, аналогично на определените в стандарт EN 13407. Следва да се приемат всички алтернативни методи.
2.4 Изпитване за предотвратяване на обратния поток на мръсен въздух и вода
Следва да се счита, че писоарите без промиване съответстват на изпитването за предотвратяване на обратния поток на мръсен въздух и вода, ако отговарят на изискванията за непропускливост на мириси и устойчивост на налягане на водното уплътнение, аналогични на определените в стандарт EN 1253-1, като преминат съответно изпитване за непропускливост на мириси и изпитване за устойчивост на налягане на водното уплътнение, аналогични на определените в стандарт EN 1253-2. Следва да се приемат всички алтернативни методи. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0641/32013D0641_BG.pdf | 14 |
32013D0731 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 9 декември 2013 година
относно нотификацията от страна на Ирландия на преходния национален план, посочен в член 32 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността
(нотифицирано под номер С(2013) 8638)
(само текстът на английски език е автентичен)
(2013/731/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз п | редвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 32, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с член 32, параграф 5, първа алинея от Директива 2010/75/ЕС, на 31 декември 2012 г. Ирландия представи на Комисията своя преходен национален план (ПНП) (2).
(2) При оценката на пълнотата на ПНП, Комисията установи някои несъответствия между списъка на инсталациите, включени в ПНП, и тези, докладвани от Ирландия в инвентаризацията й на емисиите съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), както и липсваща информация за една инсталация, която затрудни оценката на данните от ПНП.
(3) С писмо от 3 юни 2013 г. (4) Комисията поиска от ирландските власти да предоставят разяснения относно евентуални несъответствия между ПНП и инвентаризацията съгласно Директива 2001/80/ЕО, както и разяснения по отношение на една горива инсталация.
(4) Ирландия предостави допълнителна информация на Комисията с писмо от 10 юли 2013 г., което наред с другото се отнасяше и за изваждането на една инсталация от ПНП (5).
(5) След допълнителна оценка на ПНП и на предоставената допълнителна информация, на 4 септември 2013 г. Комисията изпрати второ писмо (6), с което поиска разяснения по отношение на датата на издаване на първото разрешение за няколко инсталации и по отношение на правилното прилагане на правилата за сумиране, определени в член 29 от Директива за емисиите от промишлеността (ДПП). Комисията поиска също така преразглеждане на изчисляването на приноса към таваните в ПНП от горивните инсталации, използвани няколко горива.
(6) С писмо по електронна поща от 23 септември 2013 г. (7) Ирландия предостави поисканата допълнителна информация и разяснения в съответствие с Решение за изпълнение № 2012/115/ЕС на Комисията (8).
(7) Поради това, ПНП е оценен от Комисията в съответствие с член 32, параграф 1, параграф 3 и параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС и с Решение за изпълнение № 2012/115/ЕС.
(8) По-специално, Комисията разглежда съгласуваността и точността на данните, приеманите и изчисленията, използвани за определяне на приноса на всяка от горивните инсталации, обяванати от ПНП, към таваните, определени в ПНП, и извършва анализ на това дали съдържа цели и свързани с тях задачи, мерки и графики за постигане на тези цели, както и механизъм за мониторинг с цел оценка на съответствието в бъдеще.
(9) Вследствие на допълнително предоставената информация Комисията установи, че таваните на емисиите за 2016 г. и 2019 г. са изчислени като са използвани подходящите данни и формули, и че изчисленията са правилни. Ирландия предостави достатъчно информация относно мерките, които ще бъдат въведени, за да се постигне спазване на таваните на емисиите, мониторингът и докладването пред Комисията относно изпълнението на ПНП.
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) Нотификацията на Ирландия беше получена с писмо от 31 декември 2012 г., изпратено до пощата на 31 декември 2012 г. и регистрирано под номер: Ares(2012)10636.
(3) Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпуснати от големи горивни инсталации (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1)
(4) Ares(2013)1636798
(5) Ares(2013)2640846
(6) Ares(2013)2991162
(7) Ares(2013)3103789
(8) Решение за изпълнение № 2012/115/ЕС на Комисията от 10 февруари 2012 г. за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 52, 24.2.2012 г., стр. 12)
(10) Комисията е удовлетворена, че ирландските власти са взели предвид разпоредбите, изброени в член 32, параграф 1, параграф 3 и параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
(11) Изпълнението на ПНП следва да не засяга разпоредбите на друго приложимо национално право и право на Съюза. По-специално, когато се определят условията по индивидуалните разрешения на горивните инсталации, обхванати от ПНП, Ирландия следва да осигури, че не е застрашено спазването на изискванията, определени, inter alia, в Директива 2010/75/ЕС, Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), и Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (2).
(12) Член 32, параграф 6 от Директива 2010/75/ЕС изисква Ирландия да уведомява Комисията за всекакви последващи промени на ПНП. Комисията следва да направи оценка на това дали тези промени са в съответствие с разпоредбите, определени в член 32, параграф 1, параграф 3 и параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. На основание на член 32, параграф 1, параграф 3 и параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС, не се повдигат възражения срещу преходния национален план, който беше нотифициран на Комисията от Ирландия на 31 декември 2012 г. в съответствие с член 32, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС, както е изменен в съответствие с допълнителната информация, изпратена на 10 юли 2013 г. и 23 септември 2013 г. (3)
2. Списъкът на инсталациите, обхванати от преходния национален план, замърсители, за които тези инсталации са обхванати, и приложимите тавани за емисии са определени в приложението.
3. Изпълнението на преходния национален план от ирландските власти не освобождава Ирландия от съответствие с разпоредбите на Директива 2010/75/ЕС по отношение на емисиите от отделните горивни инсталации, обхванати от плана, както и с други съответни правни актове на Европейския съюз в областта на околната среда.
Член 2
Комисията оценява дали евентуалните последващи промени на преходния национален план, нотифицирани в бъдеще от Ирландия, са в съответствие с разпоредбите, изброени в член 32, параграф 1, параграф 3 и параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС и в Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.
Член 3
Адресат на настоящото решение е Ирландия.
Съставено в Брюксел на 9 декември 2013 година.
За Комисията
Janez POTOČNIK
Член на Комисията
(1) Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1)
(2) Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22)
(3) Консолидираната версия на ПНП беше регистрирана от Комисията на 26 ноември 2013 г. под регистрационен номер Ares(2013)3571076.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на инсталациите, включени в Преходния национален план (ПНП)
| Номер | Наименование на инсталацията, използвано в ПНП | Обща номинална входяща топлинна мощност на 31.12.2010 г. (MW) | Замърсители, обхванати в ПНП | SO₂ | NOₓ | прах |
|-------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|---------------------------------|-----|-----|-----|
| 1 | P0605-MP1/2 Блокове 1 и 2, Moneypoint Generating Station | 1 540 | √ | √ | √ |
| 2 | P0605-MP3 Блок 3, Moneypoint Generating Station | 770 | √ | √ | √ |
| 3 | P0561-AD1 Блок 1, Aghada Generating Station | 670 | √ | √ | √ |
| 4 | P0561-AT1 Турбина CT11, Aghada Generating Station | 283 | — | √ | — |
| 5 | P0561-AT2 Турбина CT12, Aghada Generating Station | 283 | — | √ | — |
| 6 | P0561-AT4 Турбина CT14, Aghada Generating Station | 283 | — | √ | — |
| 7 | P0578-MR1 Блок CT, Marina Generating Station | 277 | — | √ | — |
| 8 | P0606-GR1/2 Блокове 1 и 2, Great Island Generating Station | 346 | √ | √ | √ |
| 9 | P0606-GR3 Блок 3, Great Island Generating Station | 303 | √ | √ | √ |
| 10 | P0607-TB1/2 Блокове 1 и 2, Tarbert Generating Station | 340 | √ | √ | √ |
| 11 | P0607-TB3/4 Блокове 3 и 4, Tarbert Generating Station | 1 232 | √ | √ | √ |
| 12 | P0482-EP1 Edenderry Power Limited | 299 | √ | √ | √ |
Тавани на емисиите (тонове)
| | 2016 г. | 2017 г. | 2018 г. | 2019 г. | 1.1—30.6.2020 г. |
|-------|---------|---------|---------|---------|-----------------|
| SO₂ | 15 202 | 12 076 | 8 950 | 5 824 | 2 912 |
| NOₓ | 8 811 | 7 853 | 6 896 | 5 938 | 2 969 |
| прах | 1 514 | 1 196 | 878 | 560 | 280 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0731/32013D0731_BG.pdf | 3 |
32013D0250 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 21 май 2013 година
за установяване на екосъобразни критерии за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС по отношение на санитарни арматури
(нотифицирано под номер C(2013) 2826)
(текст от значение за ЕИП)
(2013/250/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския п | арламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (1), и по-специално член 8, параграф 2 от него,
след консултация със Съвета по екомаркировката на Европейския съюз,
като има предвид, че:
(1) Съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 знакът за екомаркировка на ЕС може да бъде присъаждан на продукти с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл.
(2) Регламент (ЕО) № 66/2010 предвижда да бъдат установени специфични критерии за екомаркировката на ЕС по продуктови групи.
(3) Тъй като потребителното на вода и енергията за загряване на водата допринасят значително за общото въздействие на домакинствата и небитовите помещения върху околната среда, е целесъобразно да се установят критерии за екомаркировката на ЕС и за продуктовата група „санитарни арматури”. Критерните следва да насърчават предимно водоспестяващи продукти, които допринасят за намаляване на потреблението на вода и по този начин и на енергията, необходима за загряването на водата.
(4) Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на комитета, създаден по член 16 от Регламент (ЕО) № 66/2010,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Продуктовата група „санитарни арматури” включва: домакински кранове, глави за душ (разпръсквател за душове) и душове, които основно се използват за черпене на вода за лична хигиена, почистване, готвене и пиене, включително когато се продават за небитови цели.
2. Следните продукти се изключват от продуктовата група „санитарни арматури”:
а) кранове за вани;
б) душове с две ръкохватки/дръжки;
в) специални санитарни арматури за небитови цели.
Член 2
За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:
1) „кран” означава клапан за водоочерпване, задействан пряко или непряко, механично и/или автоматично;
2) „глава за душ” означава:
а) фиксирана отгоре, отстрани или на различни нива на тялото дюза за душ или подобно приспособление, може и регулируемо, от което водата се насочва от събрана система към потребителя; или
б) подвижен ръчен душ, който е свързан с душ маркуч към крана, който може да бъде закачен директно върху крана или към стената с помощта на подходяща поставка;
3) „душ” означава комбинация от глава за душ и свързани регулиращи клапани и/или приспособления, пакетирани и продавани като комплект;
4) „душ с две ръкохватки/дръжки” означава душ, оборудван с отделни ръкохватки или дръжки за регулиране на студената и топлата вода;
5) „електрически душ” означава душ, оборудван с електрически нагревател за моментално загряване на водата;
6) „специални санитарни арматури за небитови цели” означава санитарни арматури, които изискват неограничен воден поток, за да изпълнят небитовата си функция, за която са предназначени;
(1) ОБ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1.
7) „ограничител на водния поток” означава техническо устройство, което ограничава водния поток до даден обем и позволява по-голям воден поток само когато потребителят активира тази функция за определен период от време в рамките на еднократна употреба;
8) „максимално наличен дебит на потока на водата” означава най-високия наличен дебит на потока на водата, позволен от системата или отделната арматура;
9) „най-нисък максимално наличен дебит на потока на водата” означава най-ниския наличен дебит на потока на водата в системата или отделната арматура, наличен при напълно отворен клапан;
10) „технически защитен механизъм” означава част на управляема от датчик санитарна арматура, която се използва за предотвратяване на непрекъснат воден поток, като водоснабдяването се спира след предварително програмиран период от време, дори ако в обхвата на датчика се намира лице или обект.
Член 3
Критерийте за присъждане на екомаркировката на ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 за продукти, попадащи в продуктовата група „санитарни арматури”, определена в член 1 от настоящото решение, както и съответните изисквания за оценяване и проверка са формулирани в приложението към настоящото решение.
Член 4
Посочените в приложението критерии и съответните изисквания за оценяване са валидни за период от четири години, започващ от датата на приемане на настоящото решение.
Член 5
Кодът на продуктовата група „Санитарни арматури”, използван за административни цели, е „х”.
Член 6
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 21 май 2013 година.
За Колисията
Janez POTOČNIK
Член на Колисията
ПРИЛОЖЕНИЕ
КРИТЕРИИ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ЕКОМАРКИРОВКА НА ЕС И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ПРОВЕРКА
Критерии за присъждане на екомаркировка на ЕС на санитарни арматури:
1. Потребление на вода и икономия на енергия
2. Материали в контакт с питейна вода
3. Вещества и смеси със забранена или ограничена употреба
4. Качество на продукта и продължителност на експлоатация
5. Опаковка
6. Ръководство за употреба
7. Информация, изписана върху екомаркировката на ЕС
За всеки критерий са посочени съответните специфични изисквания за оценяване и удостоверяване.
Когато от заявителя се изисква да представи декларации, документи, анализи, протоколи за изпитвания или други доказателства, удостоверяващи съответствието с критериите, същите могат да бъдат представени от заявителя, неговия доставчик или от двамата.
Когато това е възможно, изпитването следва да се провежда от лаборатории, които отговарят на общите изисквания по европейски стандарт EN ISO 17025 (1) или на еквивалентни на тях изисквания.
Когато е подходящо, могат да бъдат използвани изпитателни методи, които са различни от тези, посочени за всеки критерий, ако компетентният орган, оценяващ заявлениято, ги приеме за еквивалентни.
Като необходима предпоставка продуктът трябва да отговаря на всички съответни законови изисквания на държавата, на чийто пазар ще бъде предлаган. Заявителят трябва да декларира, че продуктът удовлетворява това изискване.
Критерий 1. Потребление на вода и икономия на енергия
а) Максимален дебит на потока на водата
Независимо от наличието на водата максималният дебит на потока на водата при санитарните арматури не трябва да надвишава стойностите в таблица 1.
| Таблица 1 |
| Максимален дебит на потока на водата при „санитарните арматури” |
| Продуктова подгрупа | Дебит на потока на водата (l/min) |
|----------------------|----------------------------------|
| Кухненски чешми | Без ограничител на водния поток | 6,0 |
| | С ограничител на водния поток (1) | 8,0 |
| Кранове на мивки | Без ограничител на водния поток | 6,0 |
| | С ограничител на водния поток (1) | 8,0 |
| Глави за душове и душове (2) | | 8,0 |
(1) Ограниченият на водния поток трябва да позволява стандартния дебит на потока на водата да бъде настроен на максималната стойност 6 l/min (водоспестяща настройка). Максималният дебит на потока на водата не трябва да надвишава 8 l/min.
(2) Главите за душ и душовете с няколко вида дюзи трябва да отговарят на изискванията за настройката с най-голям воден поток.
Оценяване и проверка: Заявителят декларира съответствието на продукта с изискванията и посочва максималния дебит на потока на водата (в l/min) на продукта, представен за процедурата за екомаркировка, заедно с резултатите от изпитванията, извършени в съответствие с процедурата за изпитване, посочена в съответните европейски стандарти за
(1) ISO/IEC 17025:2005 Общи изисквания за компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране
дадения вид продукт (вж. таблица 2). Изпитванията се провеждат при налягане от 1,5, 3,0 и 4,5 бара (± 0,2 бара) за продуктите, за които се твърди, че са подходящи за инсталации с високо налягане (обикновено 1,0 до 5,0 бара), и при налягане от 0,2, 0,3 и 0,5 бара (± 0,02 бара) за продуктите, за които се твърди, че са подходящи за инсталации с ниско налягане (обикновено 0,1 до 0,5 бара). Средната стойност от три измервания не надвишава стойностите на максималния дебит на потока, посочени в таблица 1. При стоящи смесители и кухненски чешми с кран с два отделни чучура дебитът на потока е състава от двата потока, т.е. общин поток, изтичащ от провода за топлата и провода за студената вода в мивката или умивалника. При продукти с опция за водоснабдяване настройка (т.е. с ограничител на водния поток) се представя допълнително описание на устройството (т.е. неговите основни технически параметри и инструкции за монтаж, настройка и употреба).
Таблица 2
| Номер | Наименование |
|---------|------------------------------------------------------------------------------|
| EN 200 | Санитарни арматури. Единични кранове и комбинация от кранове за водоснабдителни системи тип 1 и тип 2 – общ технически спецификации |
| EN 816 | Санитарни арматури. Автоматични спирателни клапани (PN10) |
| EN 817 | Санитарни арматури. Механични смесители (PN10) – общ технически спецификации |
| EN 1111 | Санитарни арматури. Термостатни смесители (PN10) – общ технически спецификации |
| EN 1112 | Санитарни арматури. Дюзи за душ за санитарни арматури за водоснабдителни системи тип 1 и тип 2 – общ технически спецификации |
| EN 1286 | Санитарни арматури. Механични смесители за ниско налягане. Обща техническа спецификация |
| EN 1287 | Санитарни арматури. Термостатни смесители за ниско налягане. Общи технически спецификации |
| EN 15091| Санитарни арматури. Санитарни арматури с функция за електронно отваряне и затваряне |
| EN 248 | Санитарни арматури. Обща спецификация за галванични покрития от Ni-Cr |
| EN60335-1| Домакински и подобни електрически уреди |
| EN60335-2-35| Домакински и подобни електрически уреди, безопасност, специални изисквания за бойлери с моментално загряване |
6) Най-висок максимално наличен дебит на потока на водата
Независимо от налягането на водата най-ниските максимално налични дебити на потока на водата при санитарните арматури не може да бъдат по-ниски от стойностите, посочени в таблица 3:
Таблица 3
| Продуктова подгрупа | Дебит на потока на водата (l/min) |
|---------------------|-----------------------------------|
| Кухненски чешми | 2,0 |
| Кранове на мивки | 2,0 |
| Душове и глави за душ | 4,5 |
| Електрически душове и душове с ниско налягане (*) | 3,0 |
(*) Продукти, преплани на назара като подходящи за инсталации с ниско налягане, които функционират обикновено при налягане от 0,1 до 0,5 бара.
Оценяване и проверка: Заявителият декларира съответствието на продукта с изискванията и посочва най-ниската максимално наличен дебит на потока на водата на продукта, представен за процедурата за екзаркировката, засяга с резултатите от изпитванията, извършени в съответствие с процедурата за изпитване, посочена в
съответните европейски стандарти за падения във продукт (вж. таблица 2). Изпитванията се провеждат при налягане от 1,5, 3,0 и 4,5 бара (± 0,2 бара) за продуктите, за които се твърди, че са подходящи за инсталации с високо налягане (обикновено 1,0 до 5,0 бара), и при налягане от 0,2, 0,3 и 0,5 бара (± 0,02 бара) за продуктите, за които се твърди, че са подходящи за инсталации с ниско налягане (обикновено 0,1 до 0,5 бара). Средната стойност от три измервания не може да бъде по-ниска от стойността на дебита на потока, посочена в таблица 3. При стоящи смесители и кухненски чешми с кран с два отделни чучура дебитът на потока е сумата от двата потока, т.е. общиет поток, изтичащ от провода за топлата и провода за студената вода в миката или умивалника.
в) Управление на температурата
Санитарните арматури са оборудвани с усъвършенствано устройство или техническо решение, което да позволява управлението на температурата и/или количеството топла вода от крайния потребител, например чрез ограничаване на температурата на водата или притока на топлата вода или чрез термостатна настройка.
Решението дава на потребителя възможност точно да контролира температурата на водата от крана или душа, независимо от отоплителната система, към която те са свързани. Възможните решения могат да включват например преграда за топлата вода, снабдяване със студена вода в средно положение и/или термостатен смесител.
Този критерий не важи за санитарни арматури, предназначени за включване към водоснабдителна система с контролирана температура и глави за душ.
Оценяване и проверка: В заявлението си до компетентния орган заявителят декларира, че продуктът отговаря на изискванията, и да предоставя документация с описание на използваната в продукта технология или устройство. Когато водоснабдителната система е с контролирана температура, заявителят разяснява специфичното техническо решение, който прави санитарната арматура годна за тази форма на системата.
г) Управление на връзката
Този критерий се прилага за санитарни арматури, който се продават или предлагат на пазара заедно с таймери (т.е. устройства, които спират водния поток след определено време, ако не се използва, например датчици, които спират водния поток, когато потребителят напусне обхвата на датчика, или след определен период на използване, например ограничители, които спират водния поток в края на програмиран период на потока).
При санитарни арматури, оборудвани с ограничители на време, западаният максимален период на потока следва да не превишава 15 секунди за кранове и 35 секунди за душове. Продуктът следва обаче да се проектира така, че да позволява на монтажника да адаптира времето на потока към предвидената употреба на продукта.
При санитарни арматури с датчик максималното закъснение при спирането след употребата на арматурата не може да надхвърля 1 секунда за кранове и 3 секунди за душове. Освен това санитарните арматури с датчик трябва да имат вграден „технически защитен механизъм“ с предварително зададен период на изключване от най-много 2 минути, за да се предотвратят аварии или непрекъснат поток на водата от крановете или душовете след употребата.
Оценяване и проверка: Продуктът или системата се изпитва при определен диапазон на налягането (3 бара ± 0,2 бара) за клапани с високо налягане или 0,5 бара (± 0,02 бара) за клапани с ниско налягане), за да се провери, че таймерът спира потока на водата в допустимия интервал от 10 % спрямо посоченото от заявителя време. Заявителят декларира, че продуктът отговаря на изискванията, и посочва вида на решението, използвано в рамките на техническите му параметри (предварително зададено време на водния поток при ограничители на време, максимално закъснение при спирането след употребата при датчици), както и да предоставя на компетентния орган като част от заявлението резултатите от изпитване, проведено в съответствие със стандарт EN 15091 за санитарни арматури с функция за електронно отваряне и затваряне или EN 816 за автоматични спирателни клапани.
Критерий 2. Материали в контакт с питейна вода
Характерна хигиенна характеристика на материалите в контакт с питейна вода
Материалите, използвани в продукта, които влиза в контакт с питейна вода, или примеси, присъстващи в тези вещества или материали, не трябва да изпускат във водата, предназначени за консумация от човека, каквото и да било съдържания в концентрации, по-високи от тези, които са предназначени за достигане на цента, за които са предназначени, и да не намаляват, пряко или косвено, опазването на здравето на хората (1). Те не трябва да влошават качеството на водата, предназначени за консумация от човека, по отношение на вида, аромата или вкуса. В рамките на препоръчаните граници за правилната експлоатация (т.е. условията на използване, така както са установени в съответните EN стандарти, посочени в таблица 2) материалите не трябва да претръпват промени, които биха влошили характеристиките на продукта. Материалите без достатъчна устойчивост на корозия трябва да бъдат подходящо защитени, така че да не създават риск за здравето.
(1) Член 10 от Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. за качеството на водата, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).
Оценяване и проверка: Заявителт декларира, че продуктът отговаря на изискваниято, и представя съответна документация или резултатите от изпитванията, както е посочено по-долу.
Използвани в санитарни арматури метални материали в контакт с питейна вода следва да се включват в положителния списък „Метални материали, подходящи за продукти в контакт с питейна вода“, посочен в допълнението. Заявителт представя декларация за съответствие с това изискване. Ако металните материали не са включени в положителния списък, следва да се представят резултатите от изпитвания, проведени в съответствие с подхода за „Добавяне на материали към списъка на материали за определена категория материали“, описан в допълнението, като се използва стандартът EN 15664-1. Ако в държавата членка, в която продуктът ще бъде предлаган, съществуват задължителни национални разпоредби, като алтернатива може да бъде представено увреждане за гоност на тези метални материали и/или продукта, издадено от националните органи или отговорните лаборатории.
Органични материали в контакт с питейна вода се изпитват в съответствие със съответните изисквания на държавата членка, в която продуктът ще бъде предлаган на пазара. Представя се увреждане или според случая резултати от изпитвания, издадени от националните органи или отговорните лаборатории.
Освен това ако националните разпоредби на държавата членка, в която продуктът се предлага на пазара, го изискват, се представят и резултатите от изследвания за насърчаване на развитието на микроби и от оценки на миризмата и вкуса на водата.
Критерий 3. Вещества и смеси със забранена или ограничена употреба
а) Опасни вещества и смеси
Съгласно член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010 относно екомаркировката на ЕС продуктът или което и да е негово изделение (1) не трябва да съдържа вещества, които отговарят на критериите за класифициране с изброените по-долу препоръчания за опасност или рискови фрази в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2) или Директива 67/548/ЕИО на Съвета (3), иначе да съдържа вещества, посочени в член 57 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4). Посочените по-долу рискови фрази обикновено се отнасят за вещества. Ако обаче не може да се получи информация за вещества, се прилагат правилата за класифициране на смеси.
Списък на препоръчания за опасност
| Предупреждение за опасност (1) | R-фраза (Рискова фраза (2)) |
|---------------------------------|-----------------------------|
| H300 Съмртоносен при поглъщане | R28 |
| H301 Токсичен при поглъщане | R25 |
| H304 Може да бъде съмртоносен при поглъщане и навлизане в дихателните пътища | R65 |
| H310 Съмртоносен при контакт с кожата | R27 |
| H311 Токсичен при контакт с кожата | R24 |
| H330 Съмртоносен при вдишване | R23/26 |
| H331 Токсичен при вдишване | R23 |
| H340 Може да причини генетични дефекти | R46 |
| H341 Предполага се, че причинява генетични дефекти | R68 |
| H350 Може да причини рак | R45 |
| H350i Може да причини рак при вдишване | R49 |
| H351 Предполага се, че причинява рак | R40 |
| H360F Може да увреди оплодотворителната способност | R60 |
| H360D Може да увреди плода | R61 |
| H360FD Може да увреди оплодотворителната способност. Може да увреди плода | R60/61/60-61 |
(1) В Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) „декларация“ се определя като предмет, на който по време на производството му е лазена специална форма, повърхност или дихай, които определят неговите функции в по-голяма степен от неговия химичен състав.
(2) ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.
(3) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.
(4) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.
№ престава бъдат Регламент категории в има Пределните Крайният За Горното експозиция H400 EUH070 EUH032 EUH031 EUH029 EUH059 EUH031 EUH032 EUH070
| Предупреждение за опасност (1) | R-фраза (Рискова фраза (2)) |
|---------------------------------|-------------------------------|
| H360Fd Може да увреди оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода | R60/63 |
| H360DF Може да увреди плода. Предполага се, че уврежда оплодителната способност | R61/62 |
| H361f Предполага се, че уврежда оплодителната способност | R62 |
| H361d Предполага се, че уврежда плода | R63 |
| H361fd Предполага се, че уврежда оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода. | R62-63 |
| H362 Може да бъде вреден за кърмачета | R64 |
| H370 Причинява увреждане на органите | R39/23/24/25/26/27/28 |
| H371 Може да причини увреждане на органите | R68/20/21/22 |
| H372 Причинява увреждане на органите при продължителна или повтаряща се експозиция | R48/25/24/23 |
| H373 Може да причини увреждане на органите при продължителна или повтаряща се експозиция | R48/20/21/22 |
| H400 Сильно токсичен за водните организми | R50 |
| H410 Сильно токсичен за водните организми, с дълготраен ефект | R50-53 |
| H411 Токсичен за водните организми, с дълготраен ефект | R51-53 |
| H412 Вреден за водните организми, с дълготраен ефект | R52-53 |
| H413 Може да причини дълготраен вреден ефект за водните организми | R53 |
| EUH059 Опасно за озоновия слой | R59 |
| EUH029 При контакт с вода се отпеля токсичен газ | R29 |
| EUH031 При контакт с киселини се отпеля токсичен газ | R31 |
| EUH032 При контакт с киселини се отпеля сильно токсичен газ | R32 |
| EUH070 Токсично при контакт с очите | R39-41 |
(1) Регламент (ЕО) № 1272/2008
(2) Директива 67/548/ЕИО, уточнена по отношение на REACH с Директива 2006/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) и Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), изменена
(3) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 850.
(4) ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1.
Горното изискване не се отнася за вещества или смеси, които променят свойствата си при обработка (например престават да бъдат биологично достъпни или претърпяват химично изменение по такъв начин, че установената по-рано опасност престава да съществува).
Пределните концентрации за вещества или смеси, за които могат да се отнасят или се отнасят описанияте по-горе предупреждения за опасност или рискови фрази и които отговарят на изискванията за класифициране в класовете или категориите за опасност, както и за вещества, които отговарят на критериите на член 57, буква а), б) или в) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, не трябва да надвишават общи или специфичните пределни концентрации, определени в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1272/2008. Когато има определена специфична пределна концентрация, тя има предимство пред общата такава.
Пределните концентрации за вещества, отговарящи на критериите по член 57, буква г), д) или е) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, не трябва да надвишават 0,1 телови проценти.
Крайният продукт не трябва да се етикетира съгласно горепосочените предупреждения за опасност.
За следните вещества/компоненти има дерегуляция от това изискване:
Изделия и хомогенни части от санитарни арматури в контакт с питейна вода, направени от сплави, които попадат в обхвата на член 23, буква г) от Регламент (ЕО) № 1272/2008 и са изброени в част Б от списъка на „Метални материали, подходящи за продукти в контакт с питейна вода” (общ подход) или отговарят на изискванията за включване в този списък съгласно допълнението.
Ниск в защитни покривни слоеве, ако при изпитване съгласно стандарта (*) EN 16058 (**) отговарят на ниск от никелови слоеве или съдържат ниск покритие по вътрешните повърхности на продукти, предназначени да са в контакт с питейна вода, не надхвърля 10 μg/l.
Електронни компоненти от санитарни арматури, които изпълняват изискванията на Директива 2011/65/ЕС (***)
(*) Ако в първата членка, в която продуктът ще бъде предлаган на пазара, съществуват законови изисквания или съответна процедура за изпитване за отделението на ниск от покрития, вместо доказателство за изпълнение на това изискване може да се представи доказателство, че тези национални изисквания са изпълнени.
(**) EN 16058 Влияние на метални материали върху питейната вода. Динамично стендово изпитване за оценяване на покритията на повърхността със слой никел. Продължителен метод за изпитване.
(***) Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване.
Оценяване и проверка: За всяко изделие или хомогенна част заявителят представя удостоверение за съответствие с този критерий (въз основа на съответната документация, като декларации за съответствие, подписани от доставчиците на изделията и частите) под форма на декларация, че веществата или материалите не са класифицирани в някой от класовете на опасност, свързани с предупредителните за опасност, посочени в горепосочения списък в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, доколкото това може да се определи най-малко от информацията, която отворява условията, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 1907/2006. Тази декларация трябва да бъде придружена от обобщена информация за съответните характеристики, свързани с посочените в горния списък предупредителни за опасност, като се спазва дetailността, определена в разпълки 10, 11 и 12 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006. (изисквания за съставянето на информационни листове за безопасност).
Информация за присъщите свойства на веществата може да бъде събрана и по начини, различни от изпитвания, например чрез използването на алтернативни методи, като методи „in vitro”, на количествени модели за взаимовръзка между структура и активност или чрез групиране или асоциране в съответствие с приложение XI към Регламент (ЕО) № 1907/2006. Способността на съответните данни също се насърчава.
Предоставената информация следва да се отнася до формите или физичните състояния на веществата или смесите, така както се използват в крайния продукт.
За вещества, изброени в приложения IV и V към Регламента REACH, освободени от заплъщение за регистриране съгласно член 2, параграф 7, буква а) и б) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH), декларация в този смисъл ще е достатъчна, за да се спазват посочените по-горе изисквания.
6) Вещества, изброени в съответствие с член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006
Не се предоставя декларация от изключението по член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010 по отношение на вещества, идентифицирани като пораждащи сериозно безпокойство и включени в списъка, предвиден в член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, които присъстват в смеси, в изделие или в хомогенна част от съставно изделие продукт в концентрации над 0,1 %. При концентрации под 0,1 % следва да се прилагат стойностите на специфичните пределни концентрации, определени съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1272/2008.
Оценяване и проверка: Списъкът на веществата, идентифицирани като пораждащи сериозно безпокойство и включени в списъка с кандидат-вещества съгласно член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, може да бъде намерен на уебсайта на ECHA (1).
Позоваването на списъка трябва да се прави във вида му към датата на публикация на заявлението. Заявителт представя удостоверение за съответствие с този критерий заедно със съответната документация, като декларации за съответствие, подписани от доставчиците на материалите, и копия на съответните информационни листове за безопасност за вещества или смеси в съответствие с приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006 за вещества или смеси. Стойностите на пределните концентрации следва да бъдат посочени в информационните листове за безопасност в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 за вещества и смеси.
(1) http://echa.europa.eu/chem_data/authorisation_process/candidate_list_table_en.asp
Критерий 4. Качество на продукта и продължителност на експлоатация
а) Обща изисквания
Продуктът трябва да отговаря на общите изисквания на съответните EN стандарти, изброени в таблица 2, или на съответните западноевропейски стандарти. Този критерий не важи за дебитите на потока на водата.
Почистването на съставните части на продукта, което може да е необходимо при нормални условия на използване, трябва да бъде възможно с помощта на прости инструменти или агенти.
б) Състоянието на откритата повърхност и качеството на покритието от Ni-Cr
Санитарните продукти с метално покритие от Ni-Cr трябва (независимо от естеството на материала на субстрата) да отговарят на стандарта EN 248.
в) Възможност за репони и достъпност на резервни части
Продуктът трябва да е проектиран така, че сменяемите му компоненти могат да бъдат лесно заменени съответно от крайния потребител или професионален сервизен инженер. Информацията за това, кои съставни части могат да се заменят, следва да бъде ясно посочена в приложения към продукта информационен лист. Освен това заявителят трябва да предоставя ясни инструкции, които да дадат възможност съответно на крайния потребител или обучени експерти да извършват основни ремонти.
Заявителят следва да гарантира съвсем така, че резервните части са на разположение в продължение на най-малко седем години, считано от края на производството.
г) Гаранция
Заявителят трябва да дава гаранция за ремонт или замяна за най-малко четири години.
Оценяване и проверка: Заявителят декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и заедно със заявлениято предоставя на компетентния орган образци от листовката с продуктова информация и гаранционните условия.
По отношение на буква а) и б) заявителят освен това предоставя на компетентния орган заедно със заявлениято резултатите от тестовете, извършени в съответствие със стандартите, посочени в таблица 2, по отношение на буква а) и на стандарт EN 248 по отношение на буква б).
Критерий 5. Опаковка
Опаковките отговарят на следните изисквания:
а) всички компоненти на опаковката могат лесно да се разделят ръчно на индивидуални материали, за да се улесни рециклирането им;
б) когато се използва картон, то картонената опаковка се състои от поне 80 % рециклиран материал.
Оценяване и проверка: Заявителят декларира, че продуктът отговаря на изискванията, и предоставя на компетентния орган като част от заявлениято образец(и) от опаковката.
Критерий 6. Ръководство за употреба
Продуктът трябва да бъде приложим от съответната информация за потребителя, която съдържа съвети за неговата правилна и съобразена с околната среда употреба, както и за неговата поддръжка. Следната информация трябва да фигурира на хартиен носител (върху опаковката и/или припращащата продукта документация) и/или в електронен формат:
а) информация, че основното въздействие на продукта върху околната среда се дължи на използването му, т.е. на потреблението на вода и енергия, необходима за загрижаването на водата, както и съвети, как рационалното използване може да намали въздействието върху околната среда;
б) информация, че на продукта е присъден знакът за екомаркировка на ЕС, както и — заедно с общите сведения, дадени отстъпки на екомаркировката на ЕС — кратко конкретно обяснение какво означава това присъждане;
в) максимален дебит на потока в l/min (изпитан съгласно критерий 1, буква а);
г) инструкции за монтаж, включително информация за специфичните експлоатационни налагания, за които продуктът е подходящ;
д) съвети в случай на застояване на водата и съответно препоръчване да не се пие застояла вода от чашата (приложимо за кранове), например „С цел да се предотврати разхлабването на питейна вода, използвайте застоява вода (например сутрин или след отпуска) например за промиване на тоалетни, душ или поливане на градинки.”;
е) препоръки относно правилната употреба и поддръжка (включително почистване и декалиране) на продукта, с посочване на всички съответни инструкции, по-специално:
i) съвети за употребата и поддръжката на продуктите;
ii) информация за замяна на резервни части;
iii) инструкции за замяна на шайби при капаци кранове;
iv) съвети относно почистването на санитарни арматури с подходящи материали, с цел да се предотврати увреждане на техните вътрешни и външни повърхности;
v) съвети за редовната и правилна поддръжка на аератори.
За санитарни арматури (с изключение на глави за душ), които не са оборудвани с таймери, върху опаковката на продукта следният текст трябва да четливо написан:
„Този продукт носи екомаркировката на ЕС и е предназначен за домашна употреба. Не е предназначен за многократно и често използване в небитова обстановка (напр. в обществени съоръжения като училища, офиси, болници или плувни басейни).“
За санитарни арматури с таймери върху опаковката на продукта следният текст трябва да четливо написан:
„Този продукт носи екомаркировката на ЕС и е специално предназначен за многократно и често използване в небитова обстановка (напр. в обществени съоръжения като училища, офиси, болници или плувни басейни).“
За „глави за душ с ограничен дебит“ листовката с продуктовата информация следва да съдържа указанието, че съвместимостта на продукта трябва да се провери, ако той се използва с електрически душ, например: „Моля, проверете дали тази глава за душ с ограничен дебит е съвместима с наличната ви душ система, ако възнамерявате да използвате главата в електрически душ.“
Оценяване и проверка: Заявителят декларира, че продуктът отговаря на изискванията, и предоставя на компетентния орган заедно със заявлениято образец или образци от ръководството за употреба и/или връзка към уебсайт на производителя, съдържащ тази информация.
Критерий 7. Информация в знака за екомаркировка на ЕС
Незадължителният етикет с текстова рамка трябва да съдържа следния текст:
— По-ефикасно използване на водата
— По-голям потенциал за икономия на енергия
— С този сертифициран продукт спестявате вода, енергия и пари.
Указанията за използване на незадължителния етикет с текстовата рамка са публикувани в „Указания за използването на логото за екомаркировка на ЕС“ на следния уебсайт:
http://ec.europa.eu/environment/ecolabel/promo/pdf/logo%20guidelines.pdf
Оценяване и проверка: Засвидетелстване за съответствието с този критерий заявителят представя образец на етикета.
Допълнение
Следната информация се основава на доклада за „Метални материали, подходящи за продукти в контакт с питейна вода. Общ подход. Част А – Процедура за приемане в списъка и част Б – Общ списък на материали“, достъпен на адрес http://www.umweltbundesamt.de/wasser-e/themen/trinkwasser/4ms-initiative.htm.
Извлечение 1 от доклада за „Метални материали, подходящи за продукти в контакт с питейна вода. Общ подход. Част А. Процедура за приемане в списъка“, вж. глава 2.
1. Приемане на метални материали в списъка на подходящи материали
Метални материали, използвани за продукти в контакт с питейна вода (ПКПВ), трябва да са включени в списък с подходящи материали.
1.1. Процедура за включване на материали в списъка
Основната отговорност за оценяване на материалите остава на национално равнище, като се използват установени процедури и налични експерти. Тълкуването на резултатите от изпитванията и прилагането на по-долу описани критерии за приемане обаче са сложни. Поради това за вземането на решенията следва да се поиска съвет на експертна комисия.
Експертната комисия следва да има следните компетенции:
— компетентни знания в областта на корозията и отпеляването на метали
— компетентност в областта на токсикологията и оценяването на качеството на питейната вода по отношение на здравето на човека
— знания за начините, по които метални материали и продукти се използват за пречистване на питейната вода и съдържание с нея
Четирите държавни членки се споразумяха за обща процедура за приемане на материали в общи списък на подходящи материали. Процедурата е описана в част Б от настоящия документ.
1.2. Структура на списъка
Списъкът с подходящи материали съдържа различни категории метални материали.
Категория се определя като:
Група материали със един и същи характеристики с оглед на областта на използването им, поведението им при контакт с питейна вода и ограниченията им по отношение на състава на водата и/или повърхността в контакт с водата.
Списъкът съдържа целия спектър на съставите на отделните категории.
За всяка категория има един референтен материал.
Референтният материал се определя като:
материал, попадащ в категория, за която характеристиките на отделното на метал в питейната вода са известни и възпроизводими, чийто състав стриктно се контролира и за който критичните елементи са на горната граница на допустимостта или около нея. При това трябва да се вземат под внимание възможни въздействия на определени съставни части да потиска отпеляването на метали.
За всяка категория се избираят металните материали, налични в търговската мрежа и подходящи за използване в ПКПВ. Поради ограниченията по отношение на повърхността материалите може да се използват само за определени продукти (таблица 1).
Таблица 1
| Продуктови групи за метални материали |
|----------------------------------------|
| Продуктови групи | Примери на продукти или части на продукти | Прецизираема контактна повърхност |
|-------------------|---------------------------------------------|-----------------------------------|
| А | Труби в инсталации на сгради | 100 % |
| | Трубопроводи без покритие във водоснабдителни системи | |
Продуктова група | Примери на продукти или части на продукти | Предполагаема контактна повърхност
--- | --- | ---
Б | Съединителни елементи | 10 %
| Спомагателни устройства | |
| Части от помпи в инсталации на сгради | |
| Части от клапани в инсталации на сгради | |
В | Движещи се части във водомери | 1 %
| Части от помпи във водоснабдителни системи | |
| Части от клапани във водоснабдителни системи | |
— Продуктова група А: до 100 % контактна повърхност
За тръби в инсталации на сгради може да се използва един и същи материал за всички диаметри. Повърхността, която е в контакт с водата, може да се състои почти до 100 % от един единствен материал, например мед, поширокована стомана или неръждаема стомана. За оценка на условията за безопасно използване трябва да се приеме възможно най-високия процент. Когато един състав се приема за подходящ за използване за тръби, той е подходящ и за всички други употреби (съединителни елементи, компоненти и т.н.).
Тази група включва и метални тръбопроводи без покритие във водоснабдителни системи и водопречистяващи процеси.
— Продуктова група Б: до 10 % контактна повърхност
Съединителни елементи или спомагателни устройства в цялата инсталация на сграда може да се произвеждат от един единствен материал или малко различни материали. Най-общоприетите са направени от медни сплави, съдържащи олово. Поради потенциалната им да отцепят олово, което се изпуска във водата, общата повърхност на направените от тези сплави продукти, които е в контакт с вода, трябва да бъде ограничена. При оценка на материали за такива продукти се изхожда от 10 % повърхност в контакт с вода.
Тази група включва и метални части от помпи и клапани, използвани в инсталации на сгради.
— Продуктова група В: под 1 % контактна повърхност
По технически причини може да се окаже необходимо малки части да се произвеждат от състави, които не са подходящи за продуктова група Б (съединителни елементи и спомагателни устройства). За такива уреди може да се приемат други състави с по-голямо отклонение, при положение че използването им няма да увеличи съществено общото замърсяване на питейната вода. Използването на такива състави следва да е ограничено до части, от които най-много 1 % на общата повърхност е в контакт с питейната вода. Така например корпусът на водомер трябва да се произвежда от състав, приет в продуктова група Б, докато движеща се част може да се произвежда от материал, включен в списъка на продуктова група В.
Тази група включва и метални части от помпи и клапани, използвани във водоснабдителни системи и водопречистяващи процеси.
1.3. Необходими за оценката данни
Приемането на метални материали в списъка се основава върху резултатите от продължителни стендови изпитвания по EN 15664-1. Минималният период на изпитване е шест месеца и може да бъде упълножен. Допълнителни изисквания за изпитването по EN 15664-1 са описани в разделите 1.4 и 1.5.
Приемането на материал за референтен материал за дадена категория изисква приемането на резултатите от изпитванията по EN 15664-1, провеждани с различни води (вж. EN 15664-2), които представляват обикновения спектър на съставите на питейна вода в ЕС.
За да се включи даден материал в определена категория, трябва да се провежда съответно изпитване спрямо референтния материал по EN 15664-1. За съответствието изпитване е достатъчно да се използва местна питейна вода, при положение че водата е с необходима корозивност (вж. EN 15664-2).
Следва да се предостави следната информация:
— протоколи от изпитвания по EN 15664-1
— протоколи от изпитвания за състав на изпитателния образец
— за всеки състав – информация за граничните стойности на основни сплавни съставни елементи и максималните стойности на примеси. Тези гранични стойности са по-строги за референтни материали отколкото за търговски сплави
— съществуващ(и) приложим(и) европейски стандарт(и) за материала
— характеристиките на материала
— продукти, които ще се произвеждат от материала, и техните приложения (α-фактор)
— производствения процес
— друга информация, която се счита за значима за оценката
1.4. Спецификация на изпитателния образец
За изпитването на материал по EN 15664-1 изпитателните образци трябва да имат определен състав.
Всички елементи, съставящи над 0,02 %, може да бъдат решаващи и трябва да се посочват като елементи на състава на материала, който следва да се включи в списъка. За примеси под 0,02 % производителят на сплавите/материалите носи отговорност да гарантира, че не се отделят метали в степен, която може да вреди на здравето.
Съставът на изпитателния образец трябва да е следният:
1.4.1. Референтни материали
Изпитателните образци, представени за изпитване на нов референтен материал, и изпитателните образци, използвани за референтен материал в съпоставителните изпитвания, трябва да отговарят на следните изисквания:
— Съставите и примесите трябва да бъдат в рамките на декларираните диапазон.
Забележка: Съставът на референтния материал следва да бъде прет като подходящ преди да започне изпитването. Диапазонът на състава следва да бъде много тесен, а референтният материал следва да представлява най-лошият за категорията случай по отношение на отделенията на метали.
1.4.2. Материали, предложени за съпоставителни изпитвания
За предложените материали трябва да се определят диапазонът на състава и допустимите примеси. Съпоставителните изпитвания са възможни, когато определеният диапазон на състава на предложения материал съответства на съществуващата категория материал.
Съставът на изпитателните образци, използвани за изпитването, трябва да е по-ограничен от определения диапазон на състава на материала. Въз основа на познанията за медицински съставът на изпитателните образци трябва да изпълнява следните изисквания:
Съставът:
— Cu и Zn като съставки трябва да бъдат в рамките на декларираните диапазон.
— As като съставка трябва да съставя повече от 66 % от декларирания диапазон. (Например, ако декларираният диапазон е ≤ 0,15 %, 66 % от диапазона (0,15 %) съответстват на 0,10 % следователно дълъг на този елемент следва да е 0,10 — 0,15 %)
— Al, Si и P следва да съставят по-малко от 50 % от декларираните диапазон.
— Дълъг на всички други съставки трябва да е по-голям от 80 % от декларирания диапазон. (Например ако декларираният диапазон е 1,6 — 2,2 %, 80 % от диапазона (0,6 %) съответстват на 0,48 % следователно дълъг на този елемент следва да е по-голям от 2,08 %)
Примеси:
— Анализираните примеси в контактната вода (вж. 1.5) трябва да съставят над 60 % от декларираното максимално съдържание.
За други немедни сплави изискванията може да са различни.
1.5. Анализ на водата
Когато се изпитва нов референтен материал, контактната вода трябва да бъде анализирана в съответствие с EN 15664-1 по отношение на всички елементи, надхвърлящи дълъг от 0,02 % в състава на декларирания материал с изключение на:
— Sn, Si и P, ако присъстват като съставки
— Fe, Sn, Mn, Al, Si и P, ако присъстват като примеси в сплава.
При съпоставителните изпитвания анализът на контактната вода може да се ограничи до някои елементи, определени за всяка категория в списъка на материалите.
1.6. Критерии за приемане
В таблица 2 се предлагат допустимите дялове на метални ПКПВ в общите концентрации на метали в потребителски кранове. Данните се основават върху допустимите стойности за химически и индикаторни параметри от Директивата за питейната вода (ДПВ). Допустимите дялове са получени, като са приложени следните принципи:
— 90 % за елементи, при които металните ПКПВ представляват единственият основен източник на замърсяване,
— 50 % за елементи, при които са възможни и други източници на замърсяване.
За други параметри, непосочени в ДПВ, са приложени следните критерии:
— Цинк: Този елемент не е токсичен в концентрации, които се срещат във водоснабдителни системи, за които са използвани тръби от поцинкована стомана. Цинкът обаче може да има отрицателно въздействие върху вкуса и външния вид на водата. С предложената референтна стойност следва да се гарантира, че цинкът не намалява естественото качество на водата (СЗО, 2004 г.).
— Калций, бисмут, молибден, титан: Тези референтни стойности се основават върху предварителни стойности, препоръчани от експерт по токсикология (Fawell, 2003 г.).
— Други метали: При необходимост ще се привлекат експерти по токсикология, за да се установят подходящи референтни стойности.
За да има достатъчно време за образуване на естествено защитно покритие, се препоръчва изпитателната процедура да се извърши в съответен период от три месеца, през който се допуска слабо отклонение от референтната концентрация.
Таблица 2
| Параметър | Допустим дял от метални ПКПВ | Параметрична стойност по ДПВ или предложена референтна стойност за питейна вода (ПВ) (μg/l) | Референтна концентрация „РК” за приемането в списъка (μg/l) |
|-----------|-------------------------------|---------------------------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|
| **Част Б: Химически параметри** | | | |
| Антимон | 50 % | 5 | 2,5 |
| Арсен | 50 % | 10 | 5 |
| Хром | 50 % | 50 | 25 |
| Кадмий | 50 % | 5 | 2,5 |
| Мед | 90 % | 2 000 | 1 800 |
| Олово | 50 % | 10 | 5 |
| Никел | 50 % | 20 | 10 |
| Селен | 50 % | 10 | 5 |
| **Част В: Индикаторни параметри** | | | |
| Алюминий | 50 % | 200 | 100 |
| Желязо | 50 % | 200 | 100 |
| Мangan | 50 % | 50 | 25 |
1.7. Добавяне на референтен материал за дадена категория или на материал, непопадащ в една от изброените категории
Като се добави елемент в даден сплав или се смени диапазонът на даден сплавен елемент този сплав може да не попада вече в категория, а тази промяна може да повлияе съществено характеристиките на отделното на метали на този материал. В такъв случай и за сплав, който е представителен за дадена категория (референтен материал), следва да се представи следната информация:
— информацията, посочена в 1.3
— ако предложен нов състав не е съпоставим с посочена категория материали – пълните резултати от стендовото изпитване на тръбите по EN 15664-1, като са използвани най-малко три различни питейни води по смисъла на EN 15664-2.
1.7.1. Приемане на референтен материал в списъка
За оценката на стендовото изпитване (по EN 15664-1) се използва средноаритметична стойност на еквивалентните тръбни концентрации MEPₐ(T) (mean of the equivalent pipe concentrations).
За всички периоди на работа (T) се изчислява средна стойност на MEPₐ(T) от трите изпитвателни линии на един стенд: MEPₐ(T).
Материалът може да бъде приет в списъка за дадена продуктова група с предполагаемата контактна повърхност а (вж. таблица 1), ако критериите
I) MEPₐ(T) * a ≤ RC за T = 16, 21 и 26 седмици,
II) MEPₐ(T₁₆) ≥ MEPₐ(T) за {T₁₆, T} = {12, 16}, {16, 21} и {21, 26} седмици
са изпълнени за всички изпитвани питейни води.
Изпитването може да бъде упълно до една година, ако критерий II не е изпълнен. В такъв случай материалът ще бъде приет в списъка, ако критериите
III) MEPₐ(T₁₆) ≥ MEPₐ(T) за {T₁₆, T} = {26, 39} и {39, 52} седмици
е изпълнен за тези изпитвани питейни води, при които критерий II не бе изпълнен.
Трябва да се вземе предвид пълният набор от наличните данни. За стендовото изпитване по EN 15664-1 данните са следните:
— резултатите от отделните изпитвателни линии,
— резултатите при 4-часово задържане и
— параметрите на водния състав.
Ако освен изискванияте по EN 15664-1 проби са анализирани и проби при задържане на водата, тези данни също така трябва да се вземат предвид за оценката.
Експертната комисия решава дали наличните данни са достатъчно качествени за провеждане на оценка (например да няма големи разлики между трите изпитвателни линии, тълкуване на стойността, силно различаващи се от нормалните), и ако са такива, тя решава дали материалът да бъде приет в списъка въз основа на горепосочените критерии. Приетите материали ще бъдат добавени в списъка заедно с категорията като референтен материал.
1.8. Добавяне на материали към списъка на материали за определена категория материали
Ако е доказано, че съставките на предложен за одобрение материал попадат в определена категория, материалът може да бъде добавен към списъка на материалите, при положение че съответствият тест, проведен по стандартизирано стендово изпитване EN 15664-1 спрямо съответния референтен материал и с използване на една от водите, определени в EN 15664-2, показва узловеторителни резултати.
За всеки материал следва да се предоставя следната информация:
— информацията, посочена в 1.3
— резултатите от съответствието изпитване спрямо референтния материал на категорията (стендово изпитване на тръбите по EN 15664-1).
1.8.1. Приемане на материал в списъка след съпоставително изпитване
За оценката на стендовото изпитване (по EN 15664-1) се използва средноаритметична стойност на еквивалентните тръбни концентрации MEPₐ(T) (mean of the equivalent pipe concentrations).
За всички периоди на работа (T) се изчислява средна стойност на MEPₐ(T) от трите изпитвани линии на стенда: MEPₐ(T).
За референтния материал се взема предвид средноаритметичната стойност на еквивалентните тръбни концентрации MEPₐ,RM(T) от трите референтни линии.
Материалът може да бъде приет в списъка за дадена продуктова група с предпологаемата контактна повърхност на референтния материал (вж. таблица 1), ако критериите
I) MEPₐ(T) ≤ MEPₐ,RM(T) за T = 16, 21 и 26 седмици,
II) MEPₐ(Tₐ) ≥ MEPₐ(T) за {Tₐ, T} = {12, 16}, {16, 21} и {21, 26} седмици
са изпълнени за изпитваната питейна вода.
Изпитването може да бъде упълно до една година, ако критерий II не е изпълнен. В такъв случай материалът ще бъде приет в списъка, ако критерий
III) MEPₐ(Tₐ) ≥ MEPₐ(T) за {Tₐ, T} = {26, 39} и {39, 52} седмици
е изпълнен.
Трябва да се вземе предвид пълният набор от наличните данни. За стендовото изпитване по EN 15664-1 данните са следните:
— резултатите от отделните изпитвани линии,
— резултатите при 4-часово задържане, и
— параметрите на водния състав.
Ако освен изискванияте по EN 15664-1 проби са анализирани и проби при задържане на водата, тези данни също така трябва да се вземат предвид за оценката.
Експертната комисия решава дали наличните данни са достатъчно качествени за провеждане на оценка (например да няма големи разлики между трите изпитвани линии, тълкуване на стойности, също различаващи се от нормалните), и ако са такива, тя решава дали материалите да бъдат приети в списъка въз основа на горепосочените критерии. Приетите материали ще бъдат добавени в списъка за категорията на референтния материал, използван за съпоставителното изпитване.
Изключение 2 от доклада за „Метални материали, подходящи за продукти в контакт с питейна вода. Общ подход. Част B – Общ списък на материали”, вж. глава 2.
Медни сплави
Сплави на базата на мед, цинк и олово
1.8.1.1. Категория
Граници на категорията
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|--------------------------|
| Мед | ≥ 57,0 | Антимон | 0,02 |
| Цинк | Остатък | Арсен | 0,02 |
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|--------------------------|
| Олово | ≤ 3,5 | Бисмут | 0,02 |
| Алуминий| ≤ 1,0 | Кадмий | 0,02 |
| Желязо | ≤ 0,5 | Хром | 0,02 |
| Силиций | ≤ 1,0 | Никел | 0,2 |
| Калай | ≤ 0,5 | | |
Състав на референтния материал
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|--------------------------|
| Мед | 57,0 – 59,0 | Антимон| 0,02 |
| Цинк | Остатък | Арсен | 0,02 |
| Олово | 1,9 – 2,1 | Бисмут | 0,02 |
| | | Кадмий | 0,02 |
| | | Хром | 0,02 |
| | | Никел | 0,2 |
| | | Алуминий| 0,2 |
| | | Желязо | 0,3 |
| | | Силиций| 0,02 |
| | | Калай | 0,3 |
Елементи, които трябва да се вземат предвид в миграционната вода:
Олово, никел, мед, цинк
Добавяне на:
За всеки елемент: фактори за приемане в сравнение с посочения референтен материал
1.8.1.2. П р и е т и в с п и с к а с п л а в и
Приет сплав месинг B2 (на база CW617N CW612N)
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|--------------------------|
| Мед | 57,0 – 60,0 | Антимон| 0,02 |
| Цинк | Остатък | Арсен | 0,02 |
| Олово | 1,6 – 2,2 | Бисмут | 0,02 |
| | | Кадмий | 0,02 |
| | | Хром | 0,02 |
| | | Никел | 0,1 |
| | | Алуминий| 0,05 |
| | | Желязо | 0,3 |
| | | Силиций| 0,03 |
| | | Калай | 0,3 |
Приет в списъка за следните продуктови групи:
Продуктова група Б
Продуктова група В
Основа за приемането в списъка
Доклад на Германия RG_CPDW_01_074 за съпътстващи законодателната дейност проучвания
Документация John Nuttall (март 2006 г.)
Приет сплав месинг B1 (на база CW614N, CW603N)
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Мед | 57,0 – 62,0 | Антимон | 0,02 |
| Цинк | Остатък | Арсен | 0,02 |
| Олово | 2,5 – 3,5 | Бисмут | 0,02 |
| | | Кадмий | 0,02 |
| | | Хром | 0,02 |
| | | Никел | 0,2 |
| | | Алуминий | 0,05 |
| | | Желязо | 0,3 |
| | | Силиций | 0,03 |
| | | Калай | 0,3 |
Приет в списъка за следните продуктови групи:
Продуктова група В
Основа за приемането в списъка
Доклад на Германия RG_CPDW_01_074 за съпътстващи законодателната дейност проучвания
Документация John Nuttall (март 2006 г.)
Сплави на базата на мед, цинк, олово и арсен
1.8.1.3. Категория
Граници на категорията
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Мед | ≥ 61,0 | Антимон | 0,02 |
| Цинк | Остатък | Бисмут | 0,02 |
| Арсен | ≤ 0,15 | Кадмий | 0,02 |
| Олово | ≤ 2,2 | Хром | 0,02 |
| Алуминий | ≤ 1,0 | Никел | 0,2 |
| Желязо | ≤ 0,5 | | |
| Силиций | ≤ 1,0 | | |
| Калай | ≤ 0,5 | | |
Състав на референтния материал
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Мед | 61,0 – 63,0 | Антимон | 0,02 |
| Цинк | Остатък | Бисмут | 0,02 |
| Арсен | 0,09 – 0,13 | Кадмий | 0,02 |
| Олово | 1,4 – 1,6 | Хром | 0,02 |
| Алуминий | 0,5 – 0,7 | Никел | 0,2 |
| | | Желязо | 0,12 |
| | | Силиций | 0,02 |
| | | Калай | 0,3 |
Елементи, които трябва да се вземат предвид в миграционната вода:
Ограничения за използване на метални материали с оглед на състава на водата (безопасност на водата за здравето)
Въз основа на специални научни изследвания, които продължават да се провеждат от промишлеността, сплавните елементи (съставки) и примесите се ограничават, така че сплавите могат да се използват във всички видове питейна вода.
Приет в списъка за следните продуктови групи:
Продуктова група Б
Продуктова група В
Основа за предложението
Документация John Nuttall (март 2006 г.)
Добавяне на:
За всеки елемент: фактори за приемане в сравнение с посочения референтен материал
Сплави на базата на мед, калай, цинк и олово
1.8.1.4. К а т е г о р и я
Граници на категорията
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Мед | Остатък | Алуминий | 0,01 |
| Цинк | ≤ 6,5 | Антимон | 0,1 |
| Калай | ≤ 13,0 | Арсен | 0,03 |
| Олово | ≤ 3,0 | Бисмут | 0,02 |
| Никел | ≤ 0,6 | Кадмий | 0,02 |
| | | Хром | 0,02 |
| | | Желязо | 0,3 |
| | | Силиций | 0,01 |
Състав на референтния материал
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Мед | Остатък | Алуминий | 0,01 |
| Цинк | 5,9 – 6,2 | Антимон | 0,1 |
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|--------------------------|
| Калай | 3,9 – 4,1 | Арсен | 0,03 |
| Олово | 2,8 – 3,0 | Бисмут | 0,02 |
| Никел | 0,5 – 0,6 | Кадмий | 0,02 |
| | | Хром | 0,02 |
| | | Желязо | 0,3 |
| | | Силиций| 0,01 |
Елементи, които трябва да се вземат предвид в миграционната вода:
Олово, никел, антимон, мед, цинк, калай
Добавяне на:
За всеки елемент: фактори за приемане в сравнение с посочения референтен материал
1.8.1.5. Приети в списъка сплави
Приет сплав оръжейен бронз GM1 (на база CC491K)
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|--------------------------|
| Мед | 84,0 – 88,0 | Алуминий | 0,01 |
| Цинк | 4,0 – 6,0 | Антимон | 0,1 |
| Калай | 4,0 – 6,0 | Арсен | 0,03 |
| Олово | 2,5 – 3,0 | Бисмут | 0,02 |
| Никел | 0,1 – 0,6 | Кадмий | 0,02 |
| | | Хром | 0,02 |
| | | Желязо | 0,3 |
| | | Силиций | 0,01 |
Приет в списъка за следните продуктови групи:
Продуктова група Б
Продуктова група В
Основа за предложението: Доклад на Германия RG_CPDW_01_074 за съпътстващи законоотдавна дейност проучвания, документация John Nuttall (март 2006 г.)
Мед
1.8.1.6. Категория
Граници на категорията
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|--------------------------|
| Мед | ≥ 99,9 | Други общо | ≤ 0,1 |
| Фосфор | ≤ 0,04 | | |
Референтен състав
| Съставка | Номер на европейския стандарт |
|----------|-------------------------------|
| Cu-DHP | CW 024A |
Елементи, които трябва да се вземат предвид в миграционната вода:
Няма такива: съпоставително изпитване не е необходимо
1.8.1.7. Приети в списъка сплави
Мед (Cu-DHP)
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Мед | ≥ 99,9 | Други общо | ≤ 0,1 |
| Фосфор | ≤ 0,04 | | |
Приет в списъка за следните продуктови групи:
Продуктова група А
Продуктова група Б
Продуктова група В
Ограничения за използване на метални материали с оглед на състава на водата (безопасност на водата за здравето)
Образуването на медните съединения по повърхността на медни тръби и впоследствие разтварянето се влияе силно от малки компоненти на състава на водата. В някои състави на водата процентът на отделеният на мед може да е недопустимо висок. Държавите членки трябва евентуално за предложат на водния отрасъл, както и на доставчиците и монтажниците на медни тръби указания за възможни ограничения в използването на медни тръби, които трябва да се въведат за състави на вода с висок риск от отделение на мед.
Проучването на съвместимостта на мед с определени състави на вода трябва да продължава, като се използват съгласувани процедури за изпитване и оценка.
Основа за предложението
За характеризиране на условията за безопасно използване са необходими резултатите от изследвания и практически опит в няколко различни държави членки.
Забележка
Замърсяването на питейната вода от медни тръби зависи от различни характеристики на състава на водата. Понастоящем няма еднозначно относно тяхното комбинирано въздействие и взаимодействие. По-специално няма достатъчна информация за диапазона на съставите на питейна вода, който вероятно ще води до нарушения на ДПВ.
Тръби и съединителни елементи от калайдисан мед
За тръби и съединителни елементи от калайдисан мед се използва мед съгласно раздел 4.3.1 като основен материал. Върху този субстрат в различни процеси се нанася калаен слой. Чрез дифузия на медни йони в калаен слой се образува все по-дебела интерметална фаза от калай и мед (h-phase = Cu₆Sn₃).
1.8.1.8. Категория
Граници на категорията: калаен слой
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес от | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|-----------|---------------------------|
| Калай и мед | 99,90 | Антимон | 0,01 |
| | | Арсен | 0,01 |
| | | Бисмут | 0,01 |
| | | Кадмий | 0,01 |
| | | Хром | 0,01 |
| | | Олово | 0,01 |
| | | Никел | 0,01 |
Референтен състав
Медна тръба по EN 1057
| Съставка | Номер на европейския стандарт |
|----------|-------------------------------|
| Cu-DHP | CW 024A |
1.8.1.9. Принети в списъка сплави
Мед CW 024A с дебелина на капаенния слой от 1 μm и следния състав:
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес от | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|------------|---------------------------|
| Калай | 90 | Антимон | 0,01 |
| Мед | < 10 | Арсен | 0,01 |
| | | Бисмут | 0,01 |
| | | Кадмий | 0,01 |
| | | Хром | 0,01 |
| | | Олово | 0,01 |
| | | Никел | 0,01 |
Принет в списъка за следните продуктови групи:
Продуктова група А
Продуктова група Б
Продуктова група В
Основа за предложението:
tестове за изпълване
а: Стендови изпитвания в някои питейни води в Германия, публикувани от: A. Baukloh, S. Priggermeyer, U. Reiter, B. Winkler, Chemically inner tinned Copper Pipes (Химическо помедняване на вътрешността на тръбите), Less Copper in Corrosive Drinking Waters (По-малко мед в корозивни питейни води), Metall (Метали) 10-11 (1998 г.), стр. 592—600.
б: Стендови изпитвания по DIN 50931 (стендово изпитване): Технически доклад DVGW/TZW, 2000 г.
Съществуващи вече одобрения за използване без ограничения в питейни води
— Нидерландия: съгласно BRL-K19005,
— Германия: съгласно DIN 50930, T6 и DVGW GW 392)
— Дания, Европейско техническо одобрение
Поцинкована стомана
1.8.1.10. Категория
Цинковото покритие, което се получава при галванизирането, отговаря на следните изисквания:
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Цинк | Антимон | 0,01 |
| | Арсен | 0,02 |
| | Кадмий | 0,01 |
| | Хром | 0,02 |
1.8.1.11. П р и е т и в с п и с ъ к а с п л а в и
Цинковото покритие, което се получава при галванизирането, отговаря на следните изисквания:
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Цинк | | | |
| Антимон | | 0,01 | |
| Арсен | | 0,02 | |
| Кадмий | | 0,01 | |
| Хром | | 0,02 | |
| Олово | | 0,05 | |
| Бисмут | | 0,01 | |
Указания за ограничениято използване на метални материали с оглед на състава на водата
Предлагана следната формула като средство за установяване на състава на водата, когато темповете на корозия за поцинкована стомана са приемливи:
\[
\begin{align*}
\text{pH} & \geq 7,5 \text{ или свободен } \text{CO}_2 \leq 0,25 \text{ mmol/L} \\
\text{И Алкалност} & \geq 1,5 \text{ mmol/L} \\
\text{И } S_1 & < 2 \text{ (дефиниция на } S_1 \text{ вж. по-долу)} \\
\text{И Калций} & \geq 0,5 \text{ mmol/L} \\
\text{И Проводимост} & \leq 600 \mu\text{S/cm при } 25 ^\circ\text{C} \\
\text{И } S_2 & < 1 \text{ или } S_2 > 3 \text{ (дефиниция на } S_2 \text{ вж. по-долу)} \\
S_1 & = \frac{c(\text{Cl}^-) + c(\text{NO}_3^-) + 2 c(\text{SO}_4^{2-})}{c(\text{HCO}_3^-)} \text{ концентрации в mmol/L} \\
S_2 & = \frac{c(\text{Cl}^-) + 2 c(\text{SO}_4^{2-})}{c(\text{NO}_3^-)} \text{ концентрации в mmol/L}
\end{align*}
\]
Приет в списъка за следните продуктови групи:
Продуктова група А
Продуктова група Б
Продуктова група В
Основа за предложението
Съществуват правни разпоредби относно състава на водата във Франция (DTU 60.1/NF P 40-201) и в Германия (DIN 50930-3). Тези предели състоят се основават на практически опит, който обаче се изразява по различен начин. Предложението по принцип обхваща същия състав на водата както двата национални регламента. То взема под внимание налични резултати от изследвания в Германия и съпътстващи законодателна дейност проучвания.
В предложението са взети предвид и препоръките от стандарта EN 12502-3 по отношение на риска от локализирана корозия. Локализираната корозия води често до влошаване на качеството на водата вследствие на отделяването на корозирани продукти от железо.
Предложението се основава върху резултати от изследвания на тръби от поцинкована стомана с концентрации на олово между 1,0 % и 0,6 % в цинковия слой, като се приеме сходно поведение на тръби с по-ниски концентрации на олово.
Въглеродна стомана
Въглеродна стомана за тръби и резервоари
Въглеродна стомана без постоянни защитни слоеве не е годна за контакт с питейна вода.
Въглеродна стомана за спомагателни устройства
Незащитена въглеродна стомана може да се използва за специфични приложения (например помпи и клапани) и само за малки водоконтактни повърхности.
1.8.1.12. К а т е г о р и я
Съставките и примесите не трябва да превишават допусканите максимални съдържания:
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Желязо | | Антимон | 0,02 |
| Въглерод | ≤ 2,11 | Арсен | 0,02 |
| Хром | ≤ 1,0 | Кадмий | 0,02 |
| Молибден | ≤ 1,0 | Олово | 0,02 |
| Никел | ≤ 0,5 | | |
1.8.1.13. П р и е т и в с п и с к а с п л а в и
Съставките и примесите не трябва да превишават допусканите максимални съдържания:
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Желязо | | Антимон | 0,02 |
| Въглерод | ≤ 2,11 | Арсен | 0,02 |
| Хром | ≤ 1,0 | Кадмий | 0,02 |
| Молибден | ≤ 1,0 | Олово | 0,02 |
| Никел | ≤ 0,5 | | |
Приет в списъка за следните продуктови групи:
Група В
Основа за предложението
Проект на италиански регламент
Изчисляване на възможното въздействие върху ПВ
Чугун
Чугун за тръби и резервоари
Чугун без постоянни защитни слоеве не е годен за тръби и съединителни елементи в контакт с питейна вода.
Чугун за спомагателни устройства
Незащитен чугун може да се използва за специфични приложения (например помпи и клапани) и само за малки водоконтактни повърхности. Съставът трябва да бъде регламентиран.
1.8.1.14. К а т е г о р и я
Съставките и примесите не трябва да превишават допусканите максимални съдържания:
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|----------------------|--------|---------------------------|
| Желязо | | Антимон | 0,02 |
| Въглерод | | Арсен | 0,02 |
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|---------------------|--------|--------------------------|
| Въглерод | Кадмий | 0,02 |
| Хром | ≤1,0 | Олово | 0,02 |
| Молибден | ≤1,0 | |
| Никел | ≤6,0 | |
1.8.1.15. **Приет в списъка сплави**
Съставките и примесите не трябва да превишават допустените максимални съдържания:
| Съставка | Съдържание (дял) (%) | Примес | Максимално съдържание (%) |
|----------|---------------------|--------|--------------------------|
| | Антимон | 0,02 |
| Желязо | Арсен | 0,02 |
| Въглерод | Кадмий | 0,02 |
| Хром | ≤1,0 | Олово | 0,02 |
| Молибден | ≤1,0 | |
| Никел | ≤6,0 | |
Приет в списъка за следните продуктови групи:
Група В
Основа за предложението
Проект на италиански регламент
Френски регламент
Изчисляване на възможното въздействие върху ПВ | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D0250/32013D0250_BG.pdf | 25 |
32013R0715 | category15 | 2013 | bg | ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като във предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1), и по-специално член 6, параграф 2 от нея,
като има предвид, че:
(1) От оценката на няколко потока отпадъци произтича, че за пазарите за рециклиране на | мечен скрап би било от полза да бъдат разработени специфични критерии, определящи кога мединият скрап, получен от отпадъци, престава да бъде отпадък. Тези критерии следва да осигурят високо равнище на опазване на околната среда. Те не следва да засягат класификацията от трети държави на оползван скрап като отпадък.
(2) Доклади на Съвместния изследователски център на Европейската комисия показват, че съществуват пазар и търсене за мечен скрап, който се използва като изходен материал в отрасъла за производство на цветни метали. Поради това мединият скрап следва да е достатъчно чист и да отговаря на съответните стандарти или спецификации, изисквани от отрасъла за производство на цветни метали.
(3) Критерийте, определящи кога мединият скрап престава да бъде отпадък, следва да гарантират, че мединият скрап, получен от дейност за оползване, отговаря на техническите изисквания на отрасъла за производство за цветни метали, отговаря на съществуващите законодателство и стандарти, приложими за продукти, и не води до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве. Доклади на Съвместния изследователски център на Европейската комисия показват, че пренесените критерии по отношение на отпадъците, използвани като входящ материал в дейност за оползване, по отношение на процесите и техниките на обработка, както и по отношение на мединия скрап, получен от дейност за оползване, изпълняват тези цели, тъй като те трябва да доведат до получаването на мечен скрап без опасни свойства, достатъчно очищен от метали, различни от мед, както и от неметални съставки.
(4) С цел да се осигури съответствие с критерийте е целесъобразно да се гарантира, че информацията за мединия скрап, който е престанал да бъде отпадък, е публикувана и че е въведена система за управление.
(5) Ако въз основата на мониторинг за развитието на пазарни условия за мечен скрап се забелязат вредни ефекти на пазарите за рециклиране на мечен скрап, по-специално по отношение на наличността и на достъпа до такъв скрап, може да се окаже необходимо критериите да бъдат преразгледани.
(6) С цел да се позволи на операторите да се адаптират към критериите, определящи кога мединият скрап престава да бъде отпадък, е целесъобразно да се предвиди подходящ период от време, преди настоящият регламент да започне да се прилага.
(7) Комитетът, създаден съгласно член 39 от Директива 2008/98/ЕО, не е представил становище относно мерките, предвидени в настоящия регламент, и поради това Комисията представи предложение, свързано с мерките, които трябва да бъдат взети от Съвета, като го изпрати на Европейския парламент. Съветът не предприе действия в двумесечния срок, предвиден в член 5а от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (2), и поради това Комисията без забавяне предаде предложението на Европейския парламент. Европейският парламент не се противопостави на мярката в срока от 4 месеца от споменатото по-горе изпращане,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет
Настоящият регламент установява критерии, определящи кога мединият скрап престава да бъде отпадък.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, дадени в Директива 2008/98/ЕО.
В допълнение се прилагат следните определения:
1. „мечен скрап” означава метален скрап, който се състои главно от мед и медни сплави;
2. „притежател” означава физическото или юридическото лице, което е във владение на мечен скрап;
3. „производител” означава притежател, който прехвърля мечен скрап на друг притежател за първи път като мечен скрап, който е престанал да бъде отпадък;
(1) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.
(2) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
4. „вносител” означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което въвежда на митническата територия на Съюза меден скрап, който е престанал да бъде отпадък;
5. „квалифициран персонал” означава персонал, който е квалифициран вследствие на опит или на обучение да наблюдава и оценява характеристиките на медния скрап;
6. „визуална инспекция” означава инспекция на меден скрап, обхващаща всички части на практата и с използването на човешките сетива или на неспециализирано оборудване;
7. „пратка” означава партида от меден скрап, която е предназначена за доставка от производителя на друг притежател и може да се съдържа в една или няколко транспортни единици, такива като контейнери.
Член 3
Критерии за меден скрап
Медният скрап престава да бъде отпадък, когато при прехвърляне от производителя на друг притежател са изпълнени всички следните условия:
1. медният скрап, получен от дейност за оползотворяване, отговаря на критерийте, определени в раздел 1 от приложение I;
2. отпадъците, използвани като входящ материал в дейност за оползотворяване, отговарят на критерийте, определени в раздел 2 от приложение I;
3. отпадъците, използвани като входящ материал в дейност за оползотворяване, са обработени в съответствие с критерийте, определени в раздел 3 от приложение I;
4. производителят е изпълнил изискванията, определени в членове 4 и 5.
Член 4
Декларация за съответствие
1. За всяка практка меден скрап производителят или вносителт издава декларация за съответствие, съответстваща на образеца, даден в приложение II.
2. Производителят или вносителт предава декларацията за съответствие на следващия притежател на практата меден скрап. Производителят или вносителт съхранява копие от декларацията за съответствие най-малко една година след датата на издаването й и при поискване го представя на компетентните органи.
3. Декларацията за съответствие може да бъде в електронна форма.
Член 5
Система за управление
1. Производителят прилага система за управление, подходяща за демонстриране на съответствие с критерийте, посочени в член 3.
2. Системата за управление на качеството включва набор от документирани процедури по отношение на всеки от следните аспекти:
а) мониторинг на качеството на медния скрап, получен от дейност за оползотворяване, както е определено в раздел 1 от приложение I (включително вземане на проби и анализ);
б) ефективност на радиационния мониторинг, както е определено в раздел 1.5 от приложение I;
в) приемен контрол на отпадъците, използвани като входящ материал в дейност за оползотворяване, както е определен в раздел 2 от приложение I;
г) мониторинг на процесите и техниките на обработка, описани в раздел 3.3 от приложение I;
д) обратна информация от клиентите относно спазването на качеството на медния скрап;
е) възможност на отчетност на резултатите от мониторинга, провеждан съгласно букви а)—г);
ж) преглед и подобряване на системата за управление;
з) обучение на персонала.
3. Системата за управление също така предписва специфичните изисквания за мониторинг, определени в приложение I за всеки от критерийте.
4. Когато някоя от обработките, посочени в раздел 3.3 от приложение I, се извършва от предишен притежател, производителят гарантира, че доставчикът прилага система за управление, която отговаря на изискванията на настоящия член.
5. Органът за оценяване на съответствието, както е дефиниран в Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (1), който е получил аккредитация в съответствие с този регламент, или проверяващият по околната среда, както е дефиниран в член 2, параграф 20, буква б) от Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета (2), който е аккредитиран или лицензиран в съответствие с този регламент, проверяващ дали системата за управление е в съответствие с изискванията на настоящия член. Проверката се извършва на всеки три години.
Само проверяващите със следния обхват на аккредитацията или лицензия на базата на кодовете по NACE, както са определени в Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3), се считат за притежаващи достатъчен специфичен опит, за да извършват проверката, упомената в настоящия регламент:
а) * код по NACE 38 (Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали);
б) * код по NACE 24 (Производство на основни метали), особено включващи подход 24.44 (Производство на мед).
6. Вносителт изисква от своите доставчици да прилагат система за управление на качеството, която отговаря на изискванията на параграфи 1, 2 и 3 и която е била проверена на независим външен проверяващ.
(1) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.
(2) ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1.
(3) ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1.
Системата за управление на доставчика се сертифицира от орган за оценяване на съответствието, който е акредитиран от някой от следните субекти:
а) орган по акредитация, успешно оценен с партньорска оценка за тази дейност от органа, признат съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008;
б) проверяващ по околната среда, който е акредитиран или лицензиран от акредитиращ или лицензиращ орган съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009, който също е обект на партньорска оценка съгласно член 31 от посочения регламент.
Проверяващите, които желаят да работят в трети държави, трябва да получат специална акредитация или лиценз в съответствие със спецификациите, определени в Регламент (ЕО) № 765/2008 или Регламент (ЕО) № 1221/2009 заедно с Решение 2011/832/ЕС на Комисията (1).
7. При поискване производителят предоставя на компетентните органи достъп до системата за управление.
Член 6
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2014 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 25 юли 2013 година.
За Комисията
Председател
José Manuel BARROSO
(1) ОВ L 330, 14.12.2011 г., стр. 25.
### ПРИЛОЖЕНИЕ 1
#### Критерии за мечен скрап
| Критерии | Изисквания за самонаблюдение |
|-----------|-------------------------------|
| **Раздел 1. Качество на мединия скрап, получен от дейност за оползотворяване** |
| 1.1. Скрапът се сортира по спецификация на клиент или отраслова спецификация, или стандарт за пряко използване в производството на метални вещества или предмети от топлинни предприятия, предприятие за рафиниране, предприятие за претопяване или от други производители на метали. | Всяка пратка се категоризира от квалифициран персонал. |
| 1.2. Общото количество на чуждите материали трябва да бъде < 2 тегловни процента. | На всяка пратка се извършва визуална инспекция от квалифициран персонал. |
| Чужди материали са: | На подходящи интервали от време (най-малко веднъж на всеки 6 месеца) от всяка категория мечен скрап се анализират представителни пробы, за да се измери общото количество на чуждите материали. Общото количество на чуждите материали се измерва чрез претегляне след отделение на металните частици и предмети от мед/медна сплав от частните и предметите, представляващи чужди материали, като това става чрез ръчно сортиране или други средства за отделение (напр. чрез магнит или на базата на плътността). |
| — метали, различни от мед и медни сплави, | Подходящата честота на анализиране на представителни пробы се определя, като се вземат предвид следните фактори: |
| — неметални материали, като пръст, прах, изолация и стъкло, | — очакваното модел на променливост (например въз основа на предходни резултати), |
| — горими неметални материали, като гума, пластмаса, тъкани, дърво и други химични или органични вещества, | — присъщият риск от променливост на качеството на отпадъдите, използвани като входящи материали за дейност за оползотворяване, и на експлоатационните показатели на процеса на обработка, |
| — шлака, ароси, леки шлаки, прах от ръкавни филтри, прах от шлайфане, утайка. | — вътрешната точност на метода за мониторинг, и |
| | — близостта на резултатите до граничните стойности за общото количество на чужди материали. |
| | Процесът на определяне на честотата на мониторинга следва да бъде документиран като част от системата за управление и следва да бъде на разположение за оценки. |
| 1.3. Скрапът не трябва да бъде с прекалено високо съдържание на метални оксиди под каквато и да било форма, с изключение на типичните количества, произтичащи от съхранението на открито на подготовен скрап при нормални атмосферни условия. | На всяка пратка се извършва визуална инспекция от квалифициран персонал. |
| 1.4. Скрапът не трябва вицелно да съдържа масла, маслени емулсии, смазки или мазнини, с изключение на незначителни количества, които няма да доведат до капане. | На всяка пратка се извършва визуална инспекция от квалифициран персонал, като се обръща особено внимание на онези части, от които има най-голяма вероятност да капе масло. |
| 1.5. Не се излъчва реагиране съгласно национални или международни правила за процедурите за мониторинг и реагиране за радиоактивен метален скрап. | На всяка пратка се извършва мониторинг за радиоактивност от квалифициран персонал. Всяка пратка скрап се придава от сертификат, установен в съответствие с националните и международните правила за процедурите за мониторинг и реагиране за радиоактивен метален скрап. Сертификатът може да бъде включен в друга документация, придружаваща пратката. |
| Това изискване не засяга законодателството за защита на здравето на работниците и населението, прието в съответствие с глава III от Договора за Евратом, по-специално Директива 96/29/Евратом (1). | |
Раздел 2. Отпадъци, използвани като входящи материали за дейността за оползотворяване
1. Като входящ материал могат да бъдат използвани само отпадъци, съдържащи възстановими мед или медни сплави.
2. Опасни отпадъци не трябва да се използват като входящ материал, освен ако е представено доказателство, че са били приложени процесите и методите, описани в „критерии за обработката и техниките” за премахване на всички опасни свойства.
3. Като входящ материал не се използват следните отпадъци:
— стърготини и стружки, които съдържат течности, като масла или маслени емулсии, и
— варели и контейнери, с изключение на оборудването от изпълнени от употреба превозни средства, което съдържа или е съдържало масло или боя.
Раздел 3. Процеси и техники на обработката
1. Медният скрап трябва да е бил разделен при източника или при събирането, или входящите отпадъци трябва да са били третирани за отделение на медния скрап от неметалните и от неметалните метални компоненти. Медният скрап, получен при тези дейности, трябва да се държи отделно от другите отпадъци.
2. Трябва да са били извършени всички механични обработки (като рязане, срязване, разпробяване или гранулиране, сортиране, разделяне, почистване, отстраняване на замърсители, изправяне), необходими за подготовка на скрапа за пряко използване като входящ материал за крайна употреба.
3. За отпадъци, които съдържат опасни компоненти, се прилагат следните специални изисквания:
— входящите материали, произвеждани от отпадъци от електрическо и електронно оборудване или от изпълнени от употреба превозни средства, трябва да са преминавали през всички обработки, изисквани съгласно член 6 от Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) и съгласно член 6 от Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2),
| Критерии | Изисквания за самопоблагодарение |
|----------|----------------------------------|
| 1.6. Скръбът не трябва да проявява никое от опасните свойства, изброени в приложение III към Директива 2008/98/ЕО. Скръбът трябва да отговаря на максимално допустимите концентрации, определени в Решение 2000/532/ЕО на Комисията (3), и да не превишава максимално допустимите концентрации, определени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4). | На всяка пратка се извършва визуална инспекция от квалифициран персонал. Когато при визуалната инспекция се породи съмнение за евентуални опасни свойства, се предявят допълнителни подходящи мерки за мониторинг, такива като вземане на проби и изпитване, когато е целесъобразно. Персоналът трябва да е обучен за потенциалните опасни свойства, които може да са свързани с медния скрап, и за материалните елементи или характеристики, които позволяват разпознаване на опасните свойства. Процедурата по разпознаване на опасни материали се документира по системата за управление на качеството. |
| 1.7. Скръбът не трябва да съдържа контейнери под налягане, затворени или недостатъчно отворени контейнери, които могат да предизвикат експлозии в металургична пещ. | На всяка пратка се извършва визуална инспекция от квалифициран персонал. |
| 1.8. Скръбът не трябва да съдържа PVC под формата на покрития, боя или остатъчни пластмаси. | На всяка пратка се извършва визуална инспекция от квалифициран персонал. |
Применяван контрол на всички получени отпадъци (чрез визуална инспекция) и на придружаващата документация се извършва от квалифициран персонал, който е обучен как да разпознава отпадъци, които не отговарят на критерийте, определени в настоящия раздел.
| Критерии | Изисквания за самонаблюдение |
|-------------------------------------------------------------------------|-------------------------------|
| — хлорофлуоровъглеродите от оборудване, излязло от употреба, трябва да са били уловени в процес, одобрен от компетентните органи, | |
| — кабелите трябва да са нарязани или оголени. Ако даден кабел съдържа органични покрития (пластмаси), органичните покрития трябва да са били отстранени в съответствие с най-добрите налични техники, | |
| — варелите и контейнерите следва да са изпразнени и почистени, | |
| — опасните вещества в отпадъците, неспоменати в точка 1, трябва да са били отстранени ефикасно в процес, който е одобрен от компетентния орган. | |
(1) ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1
(2) ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3.
(3) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7.
(4) ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 24.
(5) ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Декларация за съответствие с критерите, определящи кога даден отпадък престава да бъде отпадък, посочена в член 4, параграф 1
1. Производител/вносител на медния скрап:
Наименование:
Адрес:
Лице за контакт:
Тел.:
Факс:
Е-поща:
2. а) Наименование или код на категорията меден скрап в съответствие с отраслова спецификация или стандарт:
б) В съответните случаи — главните технически точки от спецификация на клиент, такива като състав, размери, тип и свойства:
3. Пратката меден скрап отговаря на отрасловата спецификация или стандарт, посочен в точка 2, буква а), или на спецификацията на клиента, посочена в точка 2, буква б).
4. Количество на пратката в kg:
5. Установен е сертификат за изследване за радиоактивност в съответствие с национални или международни правила за процедури за мониторинг и реагиране за радиоактивен меден скрап.
6. Производителят на меден скрап прилага система за управление в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 715/2013 на Комисията, която е била проверена от акредитиран орган за оценяване на съответствието или от проверяващ по околната среда, а когато меден скрап, който е престанал да бъде отпадък, е внесен на митническата територия на Съюза — от независим външен проверяващ.
7. Пратката меден скрап отговаря на критерите, посочени в член 3, параграфи 1—3 от Регламент (ЕС) № 715/2013.
8. Декларация на производителя/вносителя на меден скрап: Декларирам, че информацията по-горе е пълна и вярна според това, което ми е известно:
Име:
Дата:
Подпис: | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013R0715/32013R0715_BG.pdf | 7 |
32013D1386 | category15 | 2013 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ № 1386/2013/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 20 ноември 2013 година
относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета”
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член | 192, параграф 3 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионалните (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) Съюзът си постави за цел да се превърне в интелигентна, устойчива и придобиваша икономика до 2020 г. чрез набор от политики и мерки с цел изграждане на нисковълнова и ефективна от гледна точка на използването на ресурсите икономика (4).
(2) Няколко последователни програми за действие за околната среда осигуряха рамката за действие на Съюза в тази област от 1973 г. насам.
(3) Шестата програма за действие на Общността за околната среда (5) (наричана по-долу „6-а ПДОС”) приключи през юли 2012 г., но продължава изпълнението на много от мерките и действията, предприети по тази програма.
(4) В окончателната оценка на 6-а ПДОС се заключава, че програмата е допринесла за околната среда и е осигурила обща стратегическа насок за политиката в областта на околната среда. Въпреки тези постижения, все още се запазват неустойчиви тенденции в четирите приоритетни области, определени в 6-а ПДОС: изменение на климата, природа и биологично разнообразие, околната среда, здраве и качество на живота и природни ресурси и отпадъци.
(5) В окончателната оценка на 6-а ПДОС са изтъкнати някои недостатъци. Ето защо постигането на целите, изложени в Семата програма за действие за околната среда (наричана по-долу „7-а ПДОС”), изисква пълна ангажираност от страна на държавите членки и съответните институции на Съюза, както и готовност за поемане на отговорност за осигуряването на очакванияте ползи от програмата.
(6) Според доклада на Европейската агенция за околната среда, озаглавен „Европейската околната среда – състояние и перспективи за 2010 г.” (наричан по-долу „ДСПОС 2010”), в областта на околната среда продължават да съществуват редица сериозни предизвикателства, които ще доведат до сериозни последици, ако не бъдат предприети някои действия за справянето с тях.
(7) Глобалните системни тенденции и предизвикателства, свързани с динамиката на населението, урбанизацията, болнестите и пандемиите, ускорените технологични промени и неустойчивия икономически растеж, усложняват още повече справянето с екологичните предизвикателства и постигането на устойчиво развитие в дългосрочен план. За осигуряването на дългосрочния просперитет на Съюза се изисква предприемането на допълнителни действия за справяне с тези предизвикателства.
(1) ОВ С 161, 6.6.2013 г., стр. 77.
(2) ОВ С 218, 30.7.2013 г., стр. 53.
(3) Позиция на Европейския парламент от 24 октомври 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 ноември 2013 г.
(4) COM(2010)2020 и заключения на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. (ЕУСО 13/16).
(5) Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1).
(8) От съществено значение е да бъдат установени приоритетни цели на Съюза за 2020 г. в съответствие с ясна дългосрочна перспектива до 2050 г. Това също така би осигурило стабилна среда за устойчиви инвестиции и растеж. 7-ата ПДОС следва да се основава на политически инициативи по стратегията „Европа 2020“ (1), включително законодателния пакет на Съюза в областта на климата и енергетиката (2), съобщението на Комисията относно „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въздушен загуба интензивност“ (3), Стратегията на ЕС за биологично разнообразие до 2020 г. (4). Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (5), водещата инициатива „Съюз за иновации“ (6) и Стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие.
(9) 7-ата ПДОС следва да спомогне за постигане на целите по отношение на околната среда и изменението на климата, които Съюзът вече е приел, и да установи пропуските по отношение на политиката, където може да са необходими допълнителни цели.
(10) Съюзът прие да постигне намаление на своите емисии на парникови газове с поне 20 % до 2020 г. (30 %, ако и други развити държави се ангажират с подобно намаляване на емисиите, а развиващите се държави допринесат по подходящ начин съобразно своите отговорности и съответни възможности), да осигури дял от 20 % на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия през 2020 г. и да постигне намаление с 20 % на потреблението на първична енергия в сравнение с очакванияте равнища през повишаване на енергийната ефективност (7).
(11) Съюзът прие до 2020 г. да спре загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги в Съюза, както и да ги възстанови, доколкото това е възможно, като се увеличи приноса на Съюза за възпиране на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб (8).
(12) Съюзът почерпи целите за спиране на загубата на горски територии в световен мащаб най-късно до 2030 г. и за намаляване на общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. най-малко с 50 % спрямо равнищата от 2008 г. (9).
(13) Съюзът прие до 2015 г. да постигне добро състояние на всички води в Съюза, включително сладководните (реки и езера, подпочвенi води), преходните (речни усти/депти) и крайбрежните води до една морска миля от брега (10).
(14) Съюзът прие до 2020 г. да постигне добро екологично състояние на всички морски води на Съюза (11).
(15) Съюзът прие да постигне равнище на качеството на въздуха, което да не води до значителни отрицателни въздействия върху здравето на човека и околната среда, както и рискове за тях (12).
(16) Съюзът прие до 2020 г. да постигне целта произвеждане и употребата на химикалите да се извършва по начин, които свеждат до минимум значителните неблагоприятни ефекти върху здравето на човека и околната среда (13).
(17) Съюзът прие да опази околната среда и човешкото здраве, като предотвратява или намалява неблагоприятното въздействие от използването на ресурси и повишава ефективността на това използване посредством прилагането
на следната йерархия на отпадъците: предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране, друго оползотворяване и обезвреждане (1).
(18) Съюзът прие да насърчава прехода към зелена икономика и да се стреми към пълно премахване на връзката между икономическия растеж и влошаването на състоянието на околната среда (2).
(19) Съюзът прие да се стреми към прекратяване на влошаването на състоянието на земите в световен мащаб в условията на устойчиво развитие (3).
(20) Съгласно член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита при отчитане на различното състояние на регионите в рамките на Съюза и се основава на принципа на прецелите мерки и на превантивните действия, на принципа на приоритетно отстраняване още при източника на замърсяването и на принцип „замърсятел плаща“.
(21) В съответствие с принципа на субсидиарност на 7-ата ПДОС, за да се постигнат приоритетните цели, следва да се предприемат действия на различни равнища на управлението.
(22) Прозрачното участие на неправителствени участници е от важно значение, за да се осигури успех на 7-ата ПДОС и да се постигнат нейните приоритетни цели.
(23) Загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на екосистемите в Съюза имат важни последствия за околната среда и благосъстоянието на човека, те също така оказват въздействие върху бъдещите поколения и струват също на обществото като цяло — особено за икономическите субекти от сектори, които са пряко зависими от екосистемните услуги.
(24) В Съюза съществуват значителни възможности за намаляване на емисиите на парникови газове и за повишаване на енергийната ефективност и на ефективността на използването на ресурсите. Това ще намали въздействието върху околната среда и ще доведе до повишена конкурентоспо-
собност, както и до нови източници на растеж и работни места посредством икономии на разходи благодарение на повишенията ефективност, пазарната реализация на иновациите и по-доброто управление на ресурсите през целия им жизнен цикъл. С цел реализиране на този потенциал по-всестранната политика на Съюза в областта на изменението на климата следва да отчита, че всички сектори на икономиката трябва да допринасят за справянето с изменението на климата.
(25) Екологичните проблеми и въздействия продължават да пораждат значителни рискове за здравето и благосъстоянието на човека, докато мерките за подобряване на състоянието на околната среда могат да бъдат от полза.
(26) Пълното и еднакво прилагане в целия Съюз на достижената на правото в областта на околната среда представлява добър инвестиция за околната среда и здравето на човека, а също и за икономиката.
(27) Политиката на Съюза в областта на околната среда следва да продължи да се основава на надеждни знания и следва да гарантира, че данните, които са в основата на формирането на политиката, включително случаите, в които се използва принципът на превантивните действия, могат да бъдат по-добре разбрани на всички равнища.
(28) Постигането на екологичните цели и на целите в областта на климата следва да бъде покрепено с достатъчни инвестиции, като финансовите средства следва да бъдат разходвани по-ефективно в съответствие с тези цели. Използването на публично-частни инициативи следва да бъде насърчавано.
(29) Отразяването на проблемите на околната среда във всички съответни области на политиката е от съществено значение за намаляването на въздействието върху околната среда, дължащо се на политиките и лейнностите в други сектори, и за постигането на специфичните цели, свързани с околната среда и климата.
(30) Съюзът е гъсто населен, а над 70 % от неговите граждани живеят в градски и периферни градски райони, където са изправени пред конкретни предизвикателства, свързани с околната среда и климата.
(31) Много от предизвикателствата, свързани с околната среда, са с глобален характер и могат да бъдат напълно преодолени само чрез масовен глобален подход, докато други екологични предизвикателства са със силно изразен регионален характер. Това налага сътрудничество с държави партньори, включително съседни държави и отвъдморски държави и територии.
(32) 7-ата ПДОС следва да подпомага изпълнението в рамките на Съюза и на международно равнище на заключителните документи и ангажиментите, приети на Конференцията на Организацията на обединените нации по въпросите на устойчивото развитие през 2012 г. („Рио + 20“), насочени към превръщането на световната икономика в приобикваща и зелена икономика в контекста на устойчивото развитие и намаляването на бедността.
(33) Подходящото съчетаване на политически инструменти би позволило на предприятиетата и потребителите по-добре да разберат въздействието на своето дейност върху околната среда и да управляват това въздействие. Тези политически инструменти включват икономически стимули, пазарни инструменти и изисквания за информация, както и доброволни инструменти и мерки за допълване на нормативната уредба и за участието на заинтересованите страни на различни равнища.
(34) Всички мерки, действия и специфични цели, определени в 7-ата ПДОС, следва да бъдат развиани в съответствие с принципите на разумно регулиране (1) и, когато е целесъобразно, да подлежат на цялостна оценка на въздействието.
(35) Напредъкът в изпълнението на целите на 7-ата ПДОС следва да бъде наблюдаван, анализиран и оценяван въз основа на одобрени показатели.
(36) В съответствие с член 192, параграф 3 ДФЕС приоритетните цели по отношение на политиката на Съюза в областта на околната среда следва да бъдат изложени в обща програма за действие.
(37) Във връзка с приоритетните цели, заложени в настоящото решение, в 7-ата ПДОС, изложена в приложението, се наблюдават решена мерки и действия за постигане на тези цели,
(38) Доколкото целта на настоящото решение, а именно създаването на обща програма на Съюза за действие в областта на околната среда, която излага приоритетните цели, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради манипулации и последици на тази програма за действие, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,
PRIЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приема се обща програма на Съюза за действие в областта на околната среда за периода до 31 декември 2020 г. (наричана по-долу „7-ата програма за действие за околната среда“ или „7-ата ПДОС“) съгласно изложеното в приложението.
Член 2
1. 7-ата програма за действие за околната среда има следните приоритетни цели:
а) опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал на Съюза;
б) превръщане на Съюза в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, зелена и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика;
в) закрила на гражданите на Съюза от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и бластвоянието им;
г) осигуряване на максимални ползи от законодателството на Съюза в областта на околната среда чрез подобряване на неговото прилагане;
д) подобряване на базата от знания и данни за политиката на Съюза в областта на околната среда;
е) осигуряване на инвестиции за политиката в областта на околната среда и климата и предприемане на мерки по отношение на външните за околната среда фактори;
ж) по-добро отразяване на проблемите на околната среда и повишена съгласуваност на политиките;
з) повишаване на устойчивостта на големите градове в Съюза;
и) повишаване на ефективността на Съюза в справянето с международни предизвикателства, свързани с околната среда и климата.
2. 7-ата ПДОС се основава на принципа на предпазните мерки, принципите на превантивните действия и на отстраняване на замърсяването още при източника и на принципа „замърсителят плаща“.
3. 7-ата ПДОС допринася за високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на живот и благосъстояние за гражданите.
(1) COM(2010) 543.
4. Всички мерки, действия и специфични цели, определени в 7-ата ПДОС, се предлагат и изпълняват в съответствие с принципите на разумното регулиране и, когато е целесъобразно, подлежат на цялостна оценка на въздействието.
Член 3
1. Съответните институции на Съюза и държавите членки са отговорни за предприемане на подходящи действия с цел изпълнението на приоритетните цели, определени в 7-ата ПДОС. Действията се предприемат при надлежно съобразяване с принципите на предоставената компетентност, субсидиарността и пропорционалността съгласно член 5 от Договора за Европейския съюз.
2. Държавните органи на всички равнища работят съвместно с предприятиетата, социалните партньори, гражданското общество и отделните граждани за изпълнението на 7-ата ПДОС.
Член 4
1. Комисията гарантира, че изпълнението на съответните елементи на 7-ата ПДОС се наблюдава в контекста на редовния процес на мониторинг по стратегията „Европа 2020“. В този процес се включват показателите на Европейската агенция за околната среда относно състоянието на околната среда, както и показателите, използвани за мониторинг на напредъка по постигането на съществуващото законодателство и целите, свързани с околната среда и климата, като например целите за климата и енергията, целите за биологичното разнообразие и етапните цели за ефективността на използването на ресурсите.
2. Комисията също така извършва оценка на 7-ата ПДОС. Оценката се основава, inter alia, на доклада на Европейската агенция за околната среда относно състоянието на околната среда и на консултация със заинтересованите страни. Въз основа на тази оценка Комисията своевременно представя доклад на Европейския парламент и на Съвета преди края на 7-ата ПДОС.
3. С оглед на тази оценка и на други съответни промени в политиките Комисията, когато е целесъобразност, своевременно представя предложение за 8-ата ПДОС с цел избягване на прекъсване между 7-ата ПДОС и 8-ата ПДОС.
Член 5
Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Страсбург на 20 ноември 2013 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
V. LEŠKEVIČIUS
ПРИЛОЖЕНИЕ
7-ТА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА ДО 2020 г. „ДА ЖИВЕЕМ ДОБРЕ В ПРЕДЕЛИТЕ НА НАШАТА ПЛАНЕТА“
1. Следната перспектива за 2050 г. има за цел да подпомогне насочването на действията до 2020 г. и след това:
В 2050 г. живеем добре в екологичните предели на планетата. Благодарение на някои и добрито състояние на околната среда се дължат на иновативна, кръгова икономика, в която нищо не се пие, природните ресурси се управляват устойчиво и биологичното разнообразие се опазва, цените и възстановява по начини, които повишават устойчивостта на нашето общество. При нас нискоконтиненталният растеж от дълго време не зависи от използването на ресурси, като определя темпа за безопасно и устойчиво общество в световен мащаб.
ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ ДО 2020 ГОДИНА
2. През последните 40 години беше пълен широк набор от законодателни актове в областта на околната среда, така че е създадена най-пълната съвременна уредба в света. Това спомага за справяне с някои от най-сериозните екологични проблеми на гражданите и предприятията в Съюза.
3. През последните десетилетия значително бяха намаляни емисиите на замърсятелни въглеродни газове, водни и почвени, а през последните години — и емисиите на парникови газове. Актуализирано е законодателството на Съюза за химикалите и е ограничено използването на множество токсични или опасни вещества като олио, кадим и живак в продукти, употребявани в повечето домакинства. Гражданите на Съюза познават вода, чието ниво на качество е сред най-добриите в света, а над 18 % от територията на Съюза и 4 % от неговата морска акватория са определени за защитени природни зони.
4. Политиката на Съюза в областта на околната среда насърчава иновациите и инвестициите в екологични стоки и услуги, създава нови работни места и възможности за износ (1). Последователните разширявания доведоха до прилагането на високи стандарти за опазване на околната среда в голяма част от европейския континент, а усилията на Съюза допринасят за засилване на ангажимента на международната общност за борба с изменението на климата и създаване на биологично разнообразие, както и за успеха на усилията в световен мащаб, насочени към премахване на озоноразрушаващите вещества и озоносъдържащите горива.
5. Значителен напредък е постигнат в отразяването на екологичните цели в други политики и дейности на Съюза. Съгласно реформираната обща селскостопанска политика (ОСП) от 2003 г. насам директните плащания са обвързани с изисквания към земеделските стопани да подпълнят земите си в добро земеделско и екологично състояние и да спазват съответното законодателство в областта на околната среда. Борбата с изменението на климата се превръща в неразделна част от енергийната политика и е постигнат напредък за включване на въпросите, свързани с ефективността на използването на ресурсите, изменението на климата и енергийната ефективност в областта на други ключови сектори, като например транспорт и сгради.
6. Въпреки това много от тенденциите в Съюза в областта на околната среда продължават да бъдат безусловно — не на последно място поради недостатъчното прилагане на действащото законодателство на Съюза в тази област. Само 17 % от биологичните видове и местообитанията, оценени съгласно Директивата за местообитанията (2), са в добро състояние по отношение на опазването на околната среда, а влошаването на състоянието и загубата на природен капитал застрашават усилията за постигането на целите на Съюза във връзка с биологичното разнообразие, както и на целите във връзка с изменението на климата. Това състояние на видовете и местообитанията, както и влошаването на състоянието и загубата на природен капитал са свързани с големи разходи, които всички не се оценяват правилно в нашата икономическа или социална система. 30 % от територията на Съюза е сигурно разнообразна, като това се отразява върху възможностите и на екосистемите и на тяхната способност да предоставят услуги, както и надеждите местообитания за видовете. Макар че в Съюза е постигнат напредък в премахването на обвързаността на растежа от емисиите на парникови газове, използването на ресурсите и въздействието върху околната среда, използването на ресурсите все още до голяма степен е неустойчиво и неефективно, а отпадъците все още не се управляват правилно. В резултат на това предприятиетата в Съюза се лишават от значителни възможности, предоставени от ефективността на използването на ресурсите по отношение на повишаване на конкурентоспособността, намаляване на разходите, увеличаване на производителността и подобряване на сигурността на доставките. Качеството на водите и нивата на замърсяване във въздуха все още са проблеми в много части на Европа, а гражданите на Съюза продължават да бъдат изложени на действието на опасни вещества, които могат да застрашат тяхното здраве и благосъстояние. Неустойчивото земоползване унасяващо плодородие почви, а влошаването на състоянието на почвите продължава, което се отразява върху производствената сигурност в световен мащаб и постигането на специфичните цели във връзка с биологичното разнообразие.
7. Измененията в околната среда и климата в Съюза все повече се дължат на промени в световен мащаб, включително такива, свързани с демографското развитие и моделите на производство и търговия, както и на бързия технологичен
(1) „Икономически излишък от политиката в областта на околната среда“ (IES, Vrije Universiteit, Amsterdam, 2009 г.; COM(2012) 173; „Прилагане на законодателството на ЕС за екологичен растеж“ (BIO Intelligence Service, 2011 г.).
(2) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
направят. Тези промени могат да предоставят значителни възможности за икономически растеж и обществено благосъстояние, но същевременно пораждат предизвикателства и несигурност за икономиката и обществото на Съюза и водят до влошаване на състоянието на околната среда в световен мащаб (1).
8. В съчетание със сегашните разширяващи системи за производство и потребление в световната икономика, увеличаващо се световно търсене на стоки и услуги и изчерпване на ресурсите водят до нарастване на разходите за основните суровини, природни изкопаеми и енергия, по-голямо замърсяване на околната среда и повече отпадъци, увеличаване на емисиите на парникови газове в световен мащаб и усилване влошаването на състоянието на земите, обезлесяването и загубата на биологично разнообразие. Почти две трети от световните екосистеми са в упадък (2) и има данни, че вече са преминати планетарните граници по отношение на биологичното разнообразие, изменението на климата и азотния цикъл (3). Има вероятност недостигът на вода в световен мащаб към 2030 г. да достигне 40 %, ако не се постигне значителен напреж в подобряването на ефективността на използването на ресурсите. Съществува също така риск от изменението на климата да изостави допълнително тези проблеми и да доведе до големи разходи (4). През 2011 г. бедствия, дължащи се на изменението на климата, причиниха икономически загуби за над 300 милиарда евро в световен мащаб. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреждава, че пропължаващото влошаване на състоянието и изчерпването на природни капитал пораждат рискове за необратими промени, които биха могли да застрашат двуковкото повишаване на стандарта на живот и да доведат до значителни разходи (5).
9. За справяне с някои от тези сложни проблеми се налага изцяло да се оползотворят потенциалът на съществуващите екологични технологии и да се осигури непрекъснато разработване и внедряване от промишлеността на най-добрияте налични технологии и най-новите иновации, както и на усъвършенстване на използването на основни на пазара инструменти. Нужен е бърз и ефективен подход в перспективата. Това следва да стане възможно чрез насърчаване на научните изследвания и създаване на благоприятни условия за частни инвестиции, свързани с тези изследвания. В същото време е необходимо по-добро разбиране на потенциалните рискове за околната среда и за здравето на човека, свързани с новите технологии, както и по-добро оценка и управление на тези технологии. Това е предпоставка за приемането на обществото на новите технологии, както и за способността на Съюза по ефективно и напрежен начин да установи потенциалните рискове, свързани с технологичното развитие, и да реагира на тях. Основните технологични иновации следва да бъдат придружени от обществени диалог и процеси на участие.
10. С оглед да се осигури добър живот в бъдеще, сега следва да се предприемат специфични съгласувани действия за подобряване на екологичната устойчивост и за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото от политиката в областта на околната среда, като същевременно се изпълняват екологичните граници на планетата. 7-ата ПДОС отразява ангажимента на Съюза да се превърне приобщаващо зелена икономика, която да гарантира растеж и развитие, да защитава здравето и благосъстоянието на човека, да осигури достойни работни места, да намалява неравенствата и да инвестира и да опазва биологичното разнообразие, включително екосистемните услуги, които това предполага, а именно природния капитал — поради неговата непрекъсната стойност и съществен принос за човешкото благосъстояние и икономическия просперитет.
11. За превръщането в приобщаваща зелена икономика е необходимо отразяване на проблемите на околната среда в политиките за други сектори, като например енергетика, транспорт, селско стопанство, рибарство, търговия, икономика и промишленост, научни изследвания и иновации, заетост, развитие, външни работи, сигурност, образование и обучение, както и социална политика и политика в областта на туризма, така че да се създаде съгласуван, съвместен подход. Действията в рамките на Съюза следва също така да бъдат допълнени от засилене на действията в световен мащаб и сътрудничество със съседните държави с цел създаване на общи предизвикателства.
12. Съюзът започва процеса на това преобразяване с пълносърчи, интегрирани стратегии за спиране на загубата на биологично разнообразие (6), подобряване на ефективността на използване на ресурсите (7) и ускоряване на прехода към безопасна и устойчива нискокълърдна икономика (8). Комисията отрази в по-голяма степен проблемите на околната среда и цели в последните инициативи, предприети в други ключови области на политиката, в това число енергетиката (9) и транспорта (10), и въз основа на постигнатото до момента се постара да увеличи реалните ползи за околната среда чрез реформиране на политиките на Съюза в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, рибарството и сътрудничеството. В това отношение кръстосаното спазване е от особено значение за допринасяне към устойчивостта на селското стопанство чрез насърчаване на опазването на уязвими екосистеми, като например водни обекти, почви и местобитания за видовете.
(1) SEC(2011) 1067: Околната среда в Европа – състояние и перспективи 2010: Оценка на световните метапоцетизи (ДКПОС 2010 г.).
(2) Доклад на групата на високо равнище относно глобалната устойчивост към генералния секретар на ООН „Устойчив хоризонт, устойчив планета: бъдеще, което си струва да бъде избрано“, 2012 г.
(3) Установени са праотивни стойности за двете „планетарни граници“, чрезто преминаване може да доведе до необратими промени с потенциално катастрофални последици за хората, включително изменение на климата, загуба на биологично разнообразие, световно потребление на следващата вода, увеличение на кислородната на океанските води, промени в атмосфера и фосфорния цикъл, както и в земеплътването (Ecology and Society ("Екология и общество"), том 14, бр. 2, 2009 г.).
(4) Според доклада на Стари и нови икономики на изменението на климата, ако не се предприемат действия, общите разходи вследствие на изменението на климата ще се равнят ежегодно на загубата на най-малко 5 % от световния брутен израен продукт (ВБП). Тази стойност би могла да нарасне до 20 % от ВБП, ако се включат по-широк спектър от рискове и въздействия.
(5) Перспективи на ОИСР за околната среда до 2050: Последици от липсата на действие (доклад, 2012 г.).
(6) COM(2011) 244.
(7) COM(2011) 571.
(8) COM(2011) 112.
(9) COM(2011) 885.
(10) COM(2011) 144.
13. Съюзът е подписал голям брой правно обвързващи ангажименти по многостранни споразумения в областта на околната среда, както и политически обвързващи ангажименти във връзка с околната среда, включително тези, договорени по време на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио + 20“) (1). Заключението на документ от „Рио + 20“ признава, че приобщаващата и зелена икономика е важен инструмент за постигане на устойчиво развитие и изкореняване на бедността. В документа се излага рамка за действие, обхващаща и трите измерения на устойчивото развитие (екологично, социално и икономически), много от които са отразени в приоритетните цели на 7-ата ПДОС. На „Рио + 20“ също така бе договорено разработване на цели за устойчиво развитие, които са съгласувани и отразени в програмата на ООН за развитие след 2015 г. с цел укрепване на институционалната рамка и изготвяне на стратегия за финансиране за устойчиво развитие. „Рио + 20“ също така прие световна 10-годишна рамка от програми за устойчиво потребление и производство. Понеже Съюзът и неговите държави членки следва да гарантират, че тези ангажименти се прилагат в рамките на Съюза, и следва да насърчават тяхното прилагане в световен мащаб.
14. 7-ата ПДОС допълва посочените усилия, като в нея се определят приоритетните цели, които Съюзът трябва да постигне в периода до 2020 г. 7-ата ПДОС подкрепя прилагането и насърчаването на всички равнища и насърчава свързаните с околната среда и климата инвестиции и след 2020 г.
15. В много случаи за постигането на приоритетните цели ще бъдат необходими действия преди всичко на национално, регионално или местно равнище, в съответствие с принципа на субсидиарност. В други случаи ще бъдат необходими допълнителни мерки на равнището на Съюза и на международно равнище. Обществеността следва също така да играе активна роля и следва да бъде подходящо информирана относно политиката в областта на околната среда. Тъй като политиката в областта на околната среда е сфера на сполучена компетентност в Съюза, една от целите на 7-ата ПДОС е да се въведе съвместна отговорност за общи цели и задачи и да се осигури равнопоставеност на предприемачите и публичните органи. Ясните цели и задачи също така осигуряват посока и предсказуема рамка за действие на съюзите на политици и на другите заинтересовани страни, включително регионалните и градовете, предприемачите и социалните партньори, както и отделните граждани.
16. Интегрираното и съгласувано развитие на политиката в областта на околната среда и политиката за климата могат да спомогнат да се гарантира, че икономиката и обществото на Съюза са добре подготвени да посрещнат посочените предизвикателства. Това действие ще изисква съсредоточаване върху три тематични цели:
а) опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал на Съюза;
б) превръщане на Съюза в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, зелена и конкурентоспособна икономика;
в) защита на гражданите на Съюза от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието им.
Тези три тематични цели са взаимосвързани и следва да бъдат преследвани паралелно. Предприемите за постигането на една цел действия често ще спомагат за постигането на другите цели. Например подобряването на ефективността на използването на ресурсите ще намали натиска върху природния капитал, като същевременно увеличаването на устойчивостта на базата на природен капитал на Съюза ще донесе по-голяма устойчивост на околната среда. Действията за смекчаване и адаптиране към изменението на климата ще увеличат устойчивостта на икономиката и обществото на Съюза, като същевременно ще насърчат иновациите и ще защитят природните ресурси на Съюза.
ТЕМАТИЧНИ ПРИОРИТЕТИ
Приоритетна цел № 1: Опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал на Съюза
17. Икономическото просперитет и благосъстоянието на Съюза се основават на неговия природен капитал, т.е. на неговото биологично разнообразие, включително екосистеми, които предоставят основни блага и услуги — от плодородна почва и изпълняващи множество функции гори до продуктивна земя и морета, от добро качество на прясна вода и чист въздух до опазване на растенията, регулиране на климата и защита срещу природни бедствия. Значителна част от законодателството на Съюза има за цел опазване, съхраняване и увеличаване на природния капитал, като тя включва Рамковата директива за водите (2), Рамковата директива за морска стратегия (3), Директива за пречистване на градските отпадъчни води (4), Директива за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (5), Директива относно наводненията (6), Директива за приоритетните
(1) Решение на АР/Res/66/288 на Общото събрание на Организацията на обединените нации.
(2) Директива 2000/60/ЕО.
(3) Директива 2008/56/ЕО.
(4) Директива 91/271/ЕО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).
(5) Директива 91/676/ЕО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1).
(6) Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27).
Въпреки това последните оценки показват, че загубата на биологично разнообразие в Съюза все още продължава и че състоянието на повечето екосистеми е сериозно влошено (4) в резултат на различни видове въздействие. Например инвазивните видове въвеждат нови рискове за растителния, животинския и човешкия живот, околната среда и икономиката, отколкото се смяташе по-рано. Стратегията на ЕС за биологично разнообразие до 2020 г. определя специфични цели и действия, които са необходими за обрат в тези отрицателни тенденции, за спиране на загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги до 2020 г. и за тяхното възстановяване доколкото е възможно (5). Необходимо е засилване на прилагането на тази стратегия и постигането на нейните цели, за да може Съюзът да постигне водещата цел за биологично разнообразие за 2020 г. Като се има предвид, че стратегията съдържа мерки за по-дълбоко прилагане на директивите за птиците и местообитанията, включително по отношение на мерката „Натура 2000“, за постигането на водещата цел ще бъде необходимо пълното прилагане на целото дейно законодателство, насочено към опазването на природния капитал.
Въпреки изискванията на Рамковата директива за водите за опазване, засилване и възстановяване на всички повърхностни и подпочвени водни обекти и значителните усилия до днес, целта на „добро екологично състояние“ до 2015 г. е вероятно да бъде постигната само при 53 % от повърхностните водни обекти в Съюза (6). Постигането на целта за „добро екологично състояние“ към 2020 г. съгласно Рамковата директива за морска директива е свързано със значителни трудности, поради, inter alia, пропължаващия прекомерен улес на замърсяване (включително подводно шумово замърсяване и замърсяването на морските води), както и ефектите от глобалното затопляне, като окисляване, в европейските морета, по-специално в Средиземно и Черно море, където множество крайбрежни държави не са държави членки на Съюза, тяхното съзряване в рамките на Съюза и с неговите съседи ще докаже и да бъде от съществено значение за ефективно спазване с тези предизвикателства. И докато политиките на Съюза по отношение на емисиите в атмосферата и на промишлените емисии спомагат за намаляването на много форми на замърсяване, екосистемите продължават да страдат от прекомерни азотни емисии и отлагане на свръх, като замърсяване с озон, дължащи се на емисиите от транспорта, производството на енергия и неустойчивите селскостопански практики.
Поради това за опазване, създаване, увеличаване и ценене на природния капитал на Съюза е необходимо също така проблемите да се решават при техния източник — inter alia, чрез по-добро отдаване на цепите относно природния капитал при, разработването и прилагането на други политики, което ще осигури съгласуваност на политиките и взаимни полити. Съзряване с околната среда елементи, определени в предложената на Комисията за реформи, по-специално в политиките на Съюза в областта на селското стопанство и рибарството, както и в политиката на сблъскване, начинени от предложения за по-екологично ориентиран бюджет на Съюза по многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. са предвидени за постигане на тези цели. Тъй като селското и горското стопанство заедно съставляват 78 % от земната повърхност в Съюза, те играят основна роля за запазването на природните ресурси, особено на водите и почвите с добро качество, както и на биологичното разнообразие и разнообразието на културни пейзажи. По-екологичният характер на ОСП ще способства за прилагането на благоприятни за околната среда селскостопански и горски практики като например разнообразие на културите, опазване на постоянните потоци и пасища и устойчиво агроновство, ще насърчи също така установяването и поддържането на ценни от екологична гледна точка участни от обработваема земя и гори, включително чрез експериментални и традиционни практики. То ще увеличи също така капацитета на сектора, свързан със земеделието, промените в земеползването и горското стопанство, да докаже възпълненото погледен. Съществен елемент на устойчиво село стопанство е осъществяването му с чувство за отговорност за бъдещите поколения, като при това се запазва ефективността от гледна точка на използването на ресурсите и продуктивността.
Съюзът има най-голямата морска площ в света и следователно носи значителна отговорност за осигуряване опазването на морската среда. По отношение на морската среда, макар морският сектор да предлага икономически възможности — от риболов, корабоплаване и аквакултури до суровини, енергия от разположения в морето инсталации и морски биотехнологии, са необходими гръчки, за да се гарантира, че използването им е съвместимо с опазването и устойчивото управление на морските и крайбрежните екосистеми. Наред с това, морското пространство планиране и интегрираното крайбрежно управление в рамките на държавите членки и между тях могат да играят ефективна роля за координирането на устойчивото използване на морските води и крайбрежните зони, като се прилага основанието на екосистемните подход към управлението на различните секторни дейности в тази област. Морската среда не се опазва по подходящ начин отчасти поради изоставянето на приключването на морската „Натура 2000“, което изисква допълнителни усилия от страна на държавите членки. Необходимо е и защитените морски зони да бъдат по-ефикасно управлявани.
22. Основните на екосистеми подходи за ограничаване на изменението на климата и адаптиране към него, които са от полза и за биологичното разнообразие и предоставянето на други екосистемни услуги, следва да бъдат по-широко използвани като част от политиката на Съюза по отношение на изменението на климата, докато други екологични цели като опазването на биологичното разнообразие, на почвите и на водните ресурси следва да бъдат изцяло взети предвид при решението, свързани с енергията от възобновяеми източници. И накрая, ще трябва да се предприемат мерки за справяне със замърсяването на въздуха и емисиите на CO₂ от транспорта (1).
23. Влошаването на състоянието, разнообразието и неустойчивото земеползване в Съюза застрашава предоставянето на няколко ключови екосистемни услуги, заплашва биологичното разнообразие и увеличават уязвимостта на Европа към изменението на климата и природните деструкции. Те също така засилват влошаването на състоянието на почвата и опустошаването. Повече от 25 % от територията на Съюза са засегнати от причинени от вода ерозии на почвата, което влошава функциите на почвата и се отразява на качеството на сладките води. Замърсяването и запечатването на почвата също са трайни проблеми. Също така, повече от половин милион тонена в целия Съюз са замърсени и докато бъдат установени и оценени, те ще продължават да пораждат потенциално сериозни рискове за околната среда, икономически, социални рискове и рискове за здравето. Всяка година повече от 1 000 km² земя се отнемат за нуждите на жилищното строителство, промишлеността и транспорта или за разпределятелни цели. Такива пълноръчни промени са трудно обратими или това изисква много средства и почти винаги включват компромиси между различните социални, икономически и екологически нужди. В свързаните със земеползването решения за планиране следва да бъдат отразени екологичните съображения, включително тези за опазване на водите и на биологичното разнообразие, така че тези решения да станат по-устойчиви за постигане на напредък към целта за нула липса на замърсяване на земя към 2050 г.
24. На равнището на държавите членки беше постигнат напредък в различна степен с цел гарантиране на опазването на почвите, включително с определение на замърсени зони, повишаване на осведомеността, научни изследвания и разработването на системи за мониторинг. Въпреки това напредъкът по отношение на усилвания, основани на риска, и на други усилия за възстановяване, е неравномерен, а резултатите и докладите на равнището на Съюза са ограничени. В отговор на проблемите на неблагоприятните последствия за естествените водни цикъл, Комисията е разработила насоки относно запечатването на почвите (2). Допълнителни усилия за укрепване на нормативната уредба, разработване на мерки, споделяне на знания, създаване на насоки и установяване на примери за най-добри практики могат също така да допринесат за по-добро опазване на почвите. Комисията представя предложение за Директива за създаване на рамка за защита на почвата и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (3).
25. За намаляване на най-важните форми на антропогенно въздействие върху земята, почвата и другите екосистеми в Европа ще бъдат предприети действия, за да се гарантира, че свързаните със земеползването решения на всички съответни равнища са съобразени надеждно с екологичните, както и със социалните и икономическите извъдства. В заключителния документ от „Ро + 20“, който признава икономическото и социалното значение на добрия управлене на земите, се призова „да се търси спиране на влошаването на състоянието на земите в световен мащаб“. Съюзът и държавите членки следва да обмислят как най-добре да изпълнят такъв ангажимент в рамките на своите съответни рамкови. Съюзът и неговите държавни членки следва също така да обмислят възможно най-кратки срокове начини, по които проблемите във връзка с качеството на почвите биха могли да бъдат разгледани чрез използване на целеви и пропорционални подход, основан на риск, в рамките на обвързваща правна рамка. Следва да бъдат определени цели и за устойчиво използване на земята и почвата.
26. Въпреки че в Съюза възникват в околната среда количества азот и фосфор са намаляли значително през последните 20 години, прекомерното използване на хранителни вещества продължава да оказва въздействие върху качеството на въздуха и водата и да се отразява отрицателно на екосистемите, като причинява значителни проблеми за здравето на човека. По-специално спешно трябва да бъде решен проблем с използването на амоний в неефективно употребление на торове и недостатъчното пречистване на отпадъчни води, за да се постигне допълнително съществено намаляване на изпусканата на хранителни вещества. Нужни са и допълнителни усилия за управление на хранителния цикъл по устойчив и по-ефективен по отношение на разходите и ресурсите начин, както и да се подобри ефективността на използване на торовете. Тези усилия налагат инвестиции в научни изследвания и подобряния на съгласуваността и прилагането на законодателството на Съюза в областта на околната среда, за да се преодолеят тези предизвикателства, да се възцерят необходимостта от строги стандарти и хранителния цикъл да се разглежда в рамките на по-целостен подход за интегриране и създаване на връзки между съществуващите политики на Съюза, които са от значение за справяне с утробизиализацията и с прекомерното използване на хранителни вещества, и за предотвратяване на положение, при което емисиите на хранителни вещества се преместват между елементите на околната среда.
27. Действията по Стратегията та ЕС за биологичното разнообразие за възстановяване на най-малко 15 % от екосистемите в Съюза, чието състояние е влошено, и за разширене използване на зелената инфраструктура (средство за пред- оставяне на екологични, икономически и социални ползи чрез природни решения, включващи зелени пространства, водни екосистеми и други физически елементи в земните и морските области) ще спомагат да се преодолее разполагането на земята. Такова действие, в съчетание с пълното прилагане на Директивата за птиците и Директива за местообитанията, подкрепено от рамки за приоритетно действие, ще увеличава допълнително приоритетния капитал, ще повишат устойчивостта на екосистемите и могат да осигурят икономически ефективни възможности за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и за управление на риска от бедствия. Междусъюзно усилия на държавите членки за описване и оценка на екосистемите и техните услуги ще подобрят наличието на данни и заедно с инициативата „Без нито загуби“, планирана за 2015 г., ще допринесат
(1) COM(2011) 144.
(2) SWD(2012) 101.
(3) COM(2006) 232.
за поддържането на запасите от природен капитал на различни нива. Включването до 2020 г. на икономическата стойност на екосистемните услуги в системите за счетоводство и отчетност на равнището на Съюза и на национално равнище ще доведе до по-добро управление на природния капитал на Съюза.
28. С цел опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал на Съюза със 7-ата ПДОС се гарантира, че не по-късно от 2020 г.:
а) е спрян процесът на загуба на биологично разнообразие и влошаване на екосистемните услуги, включително опазване, екосистемните и техните услуги са запазени и подобрени, като са възстановени поне 15 % екосистемите, чието състояние е влошено;
б) е намалено значително въздействието върху преходни, крайбрежни и пресни води (включително повърхностни и подпочвенни води), за да се постигне, поддържа или повиши доброто състояние по смисъла на Рамковата директива за водите;
в) е намалено въздействието върху морските води, за да се постигне или поддържа добро екологично състояние в съответствие с изискванията на Рамковата директива за морска стратегия, като крайбрежните зони се управляват по устойчив начин;
г) допълнително е намалено замърсяването на въздуха и неговото въздействие върху екосистемите и биологичното разнообразие, за да се постигне дългосрочната цел за ненапълване на критичните натоварвания и равнища;
д) земята се управлява по устойчив начин в Съюза, почвата е адекватно защитена и възстановяването на замърсените терени е в напреднал стадий;
е) хранителният цикъл (азот и фосфор) се управлява по начин, който е по-устойчив и ефективен от гледна точка на използването на ресурсите;
ж) управлението на горите е устойчиво и горите, тяхното биологично разнообразие и услугите, които те предоставят, са защитени и, поколето е осъществено, са подобрени и устойчивостта на горите към изменението на климата, пожари, бури, вредители и болести е подобrena.
За тази цел е необходимо по-конкретно:
i) незабавно засилване на прилагането на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, за да се изпълнят нейните цели;
ii) изцяло да се изпълни планът за опазване на европейските водни ресурси (1) при надлежно отчитане на особените обстоятелства в държавите членки и гарантиране, че постигането на целите, свързани с качеството на водите, се подпомага по подходящ начин от политически мерки, основани на източниците;
iii) спешно да се увеличят усилията, за да се гарантира, inter alia, че рибните запаси ще бъдат в добро състояние в съответствие с общата политика в областта на рибното държавно управление, Рамковата директива за морска стратегия и международните задължения; да се води борба със замърсяването и да се определят общи за Съюза водещи количествени цели за намаляване на отпадъците в морските води, подкрепена от основани на източниците мерки при отчитане на морските стратегии, определени от държавите членки; да се завърши мрежата „Натура 2000“ на защитените морски зони и да се гарантира, че крайбрежните зони се управляват по устойчив начин;
iv) да се договори и прилага стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата (2), включително отразяване на това адаптиране в ключови политически инициативи и сектори на Съюза;
v) да се увеличат усилията за пълно спазване на законодателството на Съюза относно качеството на въздуха и да се определят стратегически цели и действия за периода след 2020 г.;
vi) да се увеличат усилията за намаляване на ерозията на почвата и за повишаване на органичните вещества в почвата, за санация на замърсени терени и за повишаване на степента на включване на аспекти на земеполоването в координиран процес на вземане на решения с участието на органи на всички съответни нива на управление, подкрепен от приемането на специфични цели относно почвата и земята като ресурс, както и на цели на териториалното планиране;
vii) да се предприемат по-нататъшни стъпки за намаляване на емисиите на азот и фосфор, включително тези от градски и промишлени отпадъчни води, както и от използването на торове, inter alia посредством по-добър контрол на източниците и възстановяване на отпадъчния фосфор;
viii) да се разработи и приложи възобновена стратегия на Съюза за горите, която е съобразена с множество нужди на горите и ползите от тях, и допринася за по-стратегически подход към опазването и подобряването на горите, включително посредством устойчиво управление на горите;
(1) COM(2012) 673.
(2) COM(2013) 216.
Приоритетна цел № 2: Превръщане на Съюза в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, зелена и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика
29. Стратегията „Европа 2020“ има за цел насърчаването на устойчив растеж чрез развитие на по-конкурентоспособна икономика с ниски възобновяеми емисии, които използват ресурсите по ефикасен и устойчив начин. Водещата и инициативата „Европа за ефективно използване на ресурсите“ има за цел да се покрият преминаващите към икономика, които използват по ефективен начин всички ресурси, премахвайки обвързваността на икономическия растеж от използването на ресурси и енергия, както и въздействието му върху околната среда, намалявайки емисиите на парникови газове, повишава конкурентоспособността чрез ефективност и иновации, и спомага за по-голяма енергийна и ресурсна сигурност, включително посредством намалено използване на ресурсите като цяло. Пълната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа и Пълната карта за постигане на конкурентоспособна икономика с ниска възобновителна интензивност (1) са основни градивни елементи на водещата инициатива, като очертават рамката за бъдещи действия за осъществяване на тези цели и следва да бъдат покрепени от обмена на най-добри практики между държавите членки. Освен това партньорството между Съюза, неговите държави членки и промишлеността, в рамките на интегрираната промишлена политика на Съюза, ще осигури средство за увеличаване на инвестициите и иновациите на шест водещи пазари, свързани с екологичната икономика (2).
30. Необходими са иновации в цялата икономика за подобряване на ефективността от гледна точка на използването на ресурсите, за да се повиши конкурентоспособността в условията на растящи цени на ресурсите, недостиг, ограничения в снабдяването със суровини и зависимост от вноса. Стопанският сектор е главният двигател на иновациите, включително в областта на околната среда. Пазарите обаче няма да дадат сами по себе си очакванияте резултати и, с цел подобряване на екологичните им показатели, малките и средните предприятия (МСП) по-конкретно се нуждаят от специална помощ при въвеждането на нови технологии, включително чрез партньорства за научни изследвания и иновации в областта на отпадните (3). От съществено значение е действията на правителствата на равнището на Съюза и на равнището на отделни държави членки, за да се осигурят подходящите правни рамкови условия за инвестиции и економици, така че да се насърчи разработването на устойчиви стопански или технологични решения за предизвикателствата, свързани с околната среда, и да се насърчат устойчиви модели на използване на ресурсите (4).
31. Изпълнението на това основно изискване за справяне с екологични предизвикателства ще донесе и значителни социално-икономически ползи и може да насърчи конкурентоспособността. Възможният ръст на заетостта, получен от преминаването към нисковъглеродна, безопасна и устойчива икономика с ефективно използване на ресурсите, е от централно значение за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на заетостта (5). Заетостта в сектора на екологичните технологии и сектора на услугите в Съюза нараства с около 3 % годишно през последните години (6). Стойността на световния пазар за екологичните отрасли се оценява на най-малко един трилион евро (7) и се препоръчва почти да се увие през следващите 10 години. Европейски дружества вече са водещи в света по отношение на рециклирането и енергийната ефективност и следва, покрепени от Плана за действие за екологични иновации, да бъдат насърчени да се възползват от този ръст на търсенето в световен мащаб (8). Например само от европейския сектор за енергия от възобновяеми източници се очаква да генерира повече от 400 000 нови работни места до 2020 г. (9). Устойчивата биоикономика може да допринесе също така за интелигентен и екологичен растеж в Европа и същевременно за нея ще има ползи от подобрената ефективност на използването на ресурсите.
32. Пълното прилагане на законодателния пакет на Съюза в областта на климата и енергетиката с е от съществено значение за постигане на етапите цели, определени за 2020 г., и за изграждане на конкурентоспособна, безопасна и устойчива нисковъглеродна икономика до 2050 г. Докато понякога Съюзът успешно напредва към намаляването до 2020 г. на собствените си парникови газове с 20 % спрямо равнището на 1990 г., за постигането на целта с повишаване с 20 % на енергийната ефективност ще са необходими много по-големи подобрения и промени в модела на поведение. Очаква се Директивата за енергийната ефективност (10) да даде значителен принос в това отношение, като тя би могла да допълни с изисквания за ефективност на енергийното потребление на продукти, които се пускат на пазара на Съюза. Задълбочена оценка на наличието на устойчива биомаса е важна и с оглед на растящото търсене на енергия и продължаващия дебат относно конфликта между земеползването за храна и земеползването за производство на биоенергия. Също така от важно значение е да се гарантира, че биомасата във всичките си форми се произвежда и използва по устойчив и ефективен начин по време на целия жизнен цикъл, така че да се сведе до минимум или да се избегне отрицателното въздействие върху околната среда и климата, като се отчете надлежно икономическия контекст на различните употреби на биомаса като ресурс. Това би допринесло за изграждане на нисковъглеродна икономика.
(1) COM(2011) 112.
(2) COM(2012) 582, опазване „Политика европейска промишленост за растеж и икономическо възстановяване“.
(3) Принцип IX от „Мисли първо за майката!“ „Small Business Act“ за Европа, предлага действия, за да се даде възможност на МСП да превърнат предизвикателствата на околната среда във възможности (COM(2008) 394).
(4) „Насърчаване на иновациите за екологосъобразен растеж“ (ИКР, 2011 г.) и „Липсата на економически икономическа възможност за бизнес“ (ЕО, 2012 г.).
(5) COM(2012) 173.
(6) В сектора на екологичната индустрия са били заети около 2,7 милиона души през 2008 г., като цифрата за 2012 г. би могла да е около 3,4 милиона. (Ecoris, 2012 г.).
(7) „The number of jobs dependent on the Environment and Resource Efficiency improvements“ („Дрой на работните места, зависещи от подобрения в областта на околната среда и ефективността на гледна точка на използването на ресурсите“) (Ecorys, 2012 г.).
(8) COM(2011) 999.
(9) The impact of renewable energy policy on economic growth and employment in the EU („Въздействието на политиката в областта на възобновяемата енергия върху икономическата растеж и заетост в ЕС“), (Employ-RES, 2009 г.).
(10) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/127/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 313, 14.11.2012 г., стр. 1).
33. Всички сектори на икономиката ще трябва да допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове, за да поеме Съюзът своята обвързваща дългосрочна задача, както и да осигури на държавите членки, промишлеността и другите сектори ясна правообвързваща рамка и цели за предприемане на необходимите срещу изисквания и дългосрочни инвестиции в намаляване на емисиите, енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници. Следователно Съюзът трябва да разглежда варианти на политиката, за да извърши преход към нискоколичествена икономика по пълен, икономически ефективен начин, като отчита примерните основни етапи, посочени в Първата карта за постигане на икономика с ниска въглеродна интензивност за периода след 2050 г., които следва да служат като основа за по-нататъшна работа. Зелената книга за рамка за 2030 г. за политиките на климата и енергетиката (1) е важна стъпка в това отношение. Първата карта за енергетиката до 2050 г. и Бялата книга за транспорта трябва да бъдат подкрепени от стабилна политическа рамка. Освен това държавите членки трябва да разработят и приложат дългосрочни, икономически ефективни стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии, насочени към постигането на целта на Съюза емисиите на парникови газове да се намалят с 80 % до 95 % до средата на века в сравнение с нивата от 1990 г. като част от глобалните усилия за ограничаване на средното увеличение на температурата на около 2 °C в сравнение с нивата през началото на индустриализацията, и в контекста на намаляването на страни на развитието държави като група, които са необходими според данните, представени от Международния комитет по изменение на климата (МКИК). Системата за търговия с емисии на Съюза ще продължи да бъде централизовано стълб на политиката на Съюза в областта на климата за периода след 2020 г. и следва да бъде структурно реформирана, за да се насърчава нискоколичествена инвестиция. В съответствие с международните ангажименти, Съюзът заедно с другите страни по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РК ООНК), следва да подкрепя развитието и усвояването им в усилията им да снемат изменението на климата чрез изграждане на капацитет, финансова помощ и трансфер на технологии.
34. Внедряването на промишлеността на най-добрияте налични техники съгласно директивата относно емисиите от промишлеността (2) ще осигури модели за по-ефективноизползване на ресурсите и намаляване на емисиите при повече от 50 000 големи промишлени инсталации в Съюза, като по този начин значително ще се допринася за намаляване на емисиите на енергийните технологии, по-зелена икономика и намаляване на разходите за промишлеността в по-дългосрочен план. Това развитие може да бъде допълнително насърчено като промишлеността прилага системи за управление на околната среда, като ЕМАС (3).
35. Някои съществуващи инструменти на политиката, свързани с производството и потреблението, са с ограничени обхват. Съществува необходимост от рамка, която изпълва подходящи сигнали на производителите и потребителите, за да се насърчава ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика. Ще бъдат взети мерки за по-нататъшно подобряване на екологическите характеристики на стоките и услугите на пазара в Съюза през целите им жизнен цикъл, включително мерки за увеличаване предлагането на екологично устойчиви продукти и насърчаване на значително увеличаване в първото на такива продукти от страна на потребителите. Това ще бъде постигнато, като се използва балансирана комбинация от стимули за потребителите и предприемачите (включително МСП), пазарни инструменти и нормативни актове, за да се намали въздействието на техните дейности и продукти върху околната среда. Потребителите следва да получават точна, лесно разбираема и надеждна информация за продуктите, които купуват, чрез ясно и последователно етикетиране, включително във връзка с екологични претенции. Опаков-ването следва да бъде оптимизирано, за да се намали въздействието му върху околната среда и следва също така да бъдат подкрепени ефективни от гледна точка на използването на ресурсите стопански модели, като системи за производство на продукти, включително за производство на продукти, като например директивите за екокертификация и за енергийния етикет (4), както и Регламентът относно екомаркировка (5), ще бъде препоръчан, за да се подобри екологичните характеристики и ефективността от гледна точка на използването на ресурсите на продуктите през целия им жизнен цикъл и да се отчетат съществуващите разпоредби чрез по-съгласувана политическа и законодателна рамка за устойчиво производство и потребление в Съюза (6). Тази рамка, подкрепена от покаяните за животния цикъл, следва да се справи с разполагането и ограниченията на приложното право на съществуващите постижения на правото в областта на устойчивото потребление и производство (УПП), както и да установи и, което е необходимо, да запълни пропуските в политиката, стимулиите и законодателството, за да се гарантират наличието на минимални изисквания по отношение на екологичните характеристики на продуктите и услугите.
36. Тъй като 80 % от всички въздействия върху околната среда на даден продукт по време на неговия жизнен цикъл произтича от етапа на неговото проектиране, политическата рамка на Съюза следва да гарантира, че пуснатите на пазара на Съюза приоритетни продукти са с „екологичен дизайн”, за да се оптимизира ефективността на използване на ресурси и материали. Това следва да включва отчитане, inter alia, на трябността за поправяне, пригодността за повторна употреба и пригодността за рециклиране на продукта, съдържанието на рециклирани материали и продължителността на животния цикъл на продукта. Продуктите следва да произхождат от устойчиви източници и да бъдат проектирани за повторна употреба и рециклиране. Тези изисквания ще трябва да са
(1) COM(2013) 169.
(2) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комисия предварително и консил на замесената) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(3) Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета на 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата за управление по околната среда и оцет (ЕМАС) (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1).
(4) Директива 2009/112/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на нискоколичествения за екокертификация, свързани с енергийното екокертифициране, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 3).
(5) Регламент (ЕС) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета на 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1).
(6) Законодателството за екокертификация, енергийния етикет, знака за екомаркировка, ЕМАС и нелоялната търговска практика попадат на проразглеждане през 2015 г.
Директива 2009/33/ЕИК на икономиката на хранителните и екологичната като поръчки за приложими BG L 354/184 превръщането да се прилагат поне при 50 % от публичните търгове. Комисията ще обмисли предлагането на специално секторно законодателство, за да се определи задължителни изисквания за хранителни обществени поръчки за допълнителни продуктови категории и обхватът на периодичния мониторинг на напредъка на държавите членки в основа на подходящи данни от държавите членки, като същевременно се отчита необходимостта на намаляване на напрежението на административната тежест. Следва да се развият мерки от „зелени“ възможности на доброволна основа.
Съществува значителен потенциал за подобряване на предотвратяването и управлението на отпадъците в Съюза, за да се използват по-добре ресурсите, да се разгледат нови пазари, да се използват нови работни места и да се намалят на зависимостта от вноса на суровини, като същевременно се понижи въздействието върху околната среда (2). Всяка година в Съюза се генерират 2,7 милиарда тони отпадъци, 98 милиона тони (4 %) от които са опасни. През 2011 г. средното количество отпадъци от глава на населението в Съюза е достигало 503 kg, като то е между 298 и 718 kg в определените държави членки. Средно само 40 % от търговските отпадъци са подготвени за повторна употреба или се рециклират локално някои държави членки поставят размер от 70 %, показвайки как отпадъците могат да се използват като едни от основните ресурси на Съюза. В същото време много държави членки депонират над 75 % от своите битови отпадъци (3).
За превръщането на отпадъците в ресурси, както се прозива в Първата карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, се изяснява плътно прилагане на законодателството на Съюза в областта на отпадъците в целия Съюз в основа на стриктно прилагане на извършването на отпадъците и покриване на различните вида отпадъци (4). Необходими са допълнителни усилия, за да се намалят генерацията на отпадъците на глава от населението и генерацията на отпадъци в абсолютни стойности. Ограничаването на оползотворяването на енергията до материали, които не подлежат на рециклиране (5), поетапното премахване на депонирането на отпадъци, които подлежат на рециклиране или оползотворяване (6), като се осигурява възможността за възстановяване на приетите мерки, при което висококачествено рециклиране на материали не води като цело до неблагоприятно въздействие върху околната среда или здравето на човека, и развитието на пазари за вторични суровини са необходими за целите на ефективност от гледна точка на използването на ресурсите. Опасните отпадъци трябва да се управляват така, че да се сведат до минимум значителните неблагоприятни последици за здравето на човека и за околната среда, като беше договорено на „Рио + 20“. За постигането на тази цел следва в целия Съюз да се прилагат много по-систематично пазари инструменти и други мерки, в които се отдава приоритет на предотвратяването, рециклирането и повторната употреба, включително разширяване отговорността на производителя, като същевременно следва да се създадат нови възможности за възстановяване и отклоняване от депониране, за да се премине към водена от жизнения цикъл „кръгова“ икономика, характеризираща се с последователно използване на ресурсите и близко до нулата квантитативна на остатъчните отпадъци.
(2) СОМ/2011/899.
(3) Голямата в Съюза се генерират приблизително 89 милиона тони отпадъци от хранителни продукти, които представлява 179 kg на глава от населението (съгласно BII Intelligence Service, 2010 г.). На жизненията и инфраструктурата се лъскат обаче около 15—30 % от всички въздействия върху околната среда в Европа, според съществуващото, за което те допринасят с равностойността на приблизително 2,5 тони CO2 на глава от населението годишно (SEC/2011/1067).
(4) Регламент (ЕО) №106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно програма на Общността за екстензивна енергийна ефективност на офис оборудване (предварителна версия) (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 1); Директива 2009/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване на чисти и енергийноефективни плътни прози възможности (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 5) и Директива за енергийната ефективност.
(5) Например първото прилагане на законодателството на Съюза за отпадъците би довело до икономия в размер на 72 милиарда евро годишно, увеличение на годишния оборот на сектора за управление и рециклиране на отпадъците в Съюза с 42 милиарда евро и създаване на нови работни места до 400 000 работни места до 2020 г.
(6) Статистически данни на Евростат 13/33 Обществени отпадъци 2011 г.
(7) Директива 2008/98/ЕО.
(8) „Рециклиране“ съгласно определението в член 3, точка 17 от Директива 2008/98/ЕО означава „дъска лейш по оползотворяване, посредством които отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, за първичната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материал, които да се използват като горива или за наносни дейности“. Оползотворяване съгласно определението в член 3, точка 15 от Директива 2008/98/ЕО означава „дъска лейш, които има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за използването на конкретна функция, или допълваща отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. [...]“.
41. Ефикасността на използването на ресурсите във водния сектор също ще се разглежда като приоритет, за да се спомене за постигането на добро състояние на водите. Въпреки че сушата и недостигът на вода засягат все повече части на Европа, приблизително 20—40% от наличната вода в Европа все още се пие — например чрез течовете в разпределителната мрежа или чрез недостатъчно внедряване на технологиите за ефективно използване на водата. Съгласно наличните модели все още съществуват значителни възможности за подобряване на ефективността на използването на водите в Съюза. Освен това се очаква растящото търсене и въздействието на изменението на климата да увеличат значително натиска върху водните ресурси на Европа. В този контекст Съюзът и неговите държави членки спазват да предприемат действия, за да гарантират, че гражданите имат достъп до чиста вода и че при водочерпене се зачитат пределните стойности по отношение на наличните възобновяеми водни ресурси до 2020 г. с цел подпълване, постигането и укрепването на доброто състояние на водите в съответствие с Рамковата директива за водите, включително чрез подобряване на ефективността на използване на водата посредством използване на пазарни механизми като ценовобразуване, което да отразява действителната стойност на водата, както и други инструменти, като образование и повишаване на осведомеността (1). Най-големите сектори, потребители на вода, като енергетиката и селското стопанство, следва да бъдат насърчавани да дават предимство на най-ефективното от гледна точка на ресурсите използване на водата. Напредъкът ще бъде усъвършенстван чрез ускорено демонстриране и внедряване на новаторски технологии, системи и стопански модели в основа на Стратегическия план за изпълнение на Европейското партньорство за иновации в сферата на водите.
42. Дългосрочната и предсказуема рамка на политиката във всички тези области ще спомогне за насърчаването на инвестиции и действия, необходими за цялостното развитие на пазари за „по-зелени” технологии и за насърчаване на устойчиви стопански решения. Нужни са показатели и специфични цели относно ефективността на използването на ресурсите, подкрепени с последователно събиране на данни, за да се предоставят необходимите насоки за лицата, възприемащи решения в публичния и частния сектор за преобразуване на икономиката. След като бъдат приети на равнището на Съюза, тези показатели и цели ще станат неразделична част от 7-ата ПДОС. С цел да бъде подпомогнат този процес до 2015 г. следва да бъдат разработени методологии за измерване на ефективността от гледна точка на използването на водите, земята, материалите и въглерода.
43. С цел Съюзът да се превърне в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, зелена и конкурентоспособна нискоквотерна икономика със 7-ата ПДОС се гарантира, че до 2020 г.:
а) Съюзът ще е постигнал своите цели за 2020 г. по отношение на климата и енергията и работи за намаляване до 2050 г. на емисиите на парникови газове с 80—95% в сравнение с нивата от 1990 г. като част от усилията в световен мащаб средното повишение на температурата да бъде ограничено на по-малко от 2 °C в сравнение с нивата преди индустриализацията, като ключова стъпка в този процес е споразумението за рамка на областта на енергетиката и климата за 2030 г.;
б) общото въздействие върху околната среда на всички основни сектори на икономиката на Съюза е значително намалено, ефективността на използването на ресурсите е повишена и са въведени методологии за измерване и сравнителен анализ. Въведени са пазарни стимули и стимули чрез политиката, които насърчават инвестициите в ефективността на използването на ресурсите, като екологичният растеж се насърчава чрез мерки за поощряване на иновациите;
в) структурните промени в сферата на производството, технологиите и иновациите, както и в моделите на потребление и начина на живот са намалили общото въздействие на производството и потреблението върху околната среда — особено в секторите на храните, жилищата и мобилността;
г) отпадъците се управляват безопасно като ресурс и за да се предотвратят вредите за правата и околната среда, генерирането на отпадъци в абсолютни стойности и генерираните отпадъци на глава от населението намаляват и депонирането е ограничено до остатъчните отпадъци (т.е. тези, които не подлежат на рециклиране и оползотворяване), като се вземат предвид улеснените срокове, предвидени в член 5, параграф 2 от Директивата за депонирането (2), а оползотворяването на енергията е ограничено до материали, които не подлежат на рециклиране, като се има предвид член 4, параграф 2 от Рамковата директива за отпадъците (3);
д) водният недостиг в Съюза е предотвратен или значително намален.
За тази цел е необходимо по-конкретно:
i) изказа да се приложи законодателният пакет в областта на климата и енергетиката и бързо да се постигне съгласие относно рамката за политиката на Съюза в тази област за 2030 г., като надлежно се вземе предвид последните доклад за оценка на МКИК, като се отчетат примерните етапи, определени в Първата карта за постигане на икономика с ниска въглеродна интензивност, както и развитието, споделени с РКОИИК и други относни процеси;
ii) широко да се прилагат „най-добрите налични техники” в контекста на Директивата относно емисиите от промишлеността и да се увеличават усилията за насърчаване на внедряването на новаторски технологии, процеси и услуги;
(1) COM(2012) 673.
(2) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).
(3) Директива 2008/98/ЕО.
iii) да се насърчи усилната на публичния и частния сектор за изследвания и иновации, необходими за разработването и внедряването на иновативни технологии, системи и бизнес модели, които да ускорят прехода към нискоквотерна, ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, безопасна и устойчива икономика и да намали разходите за този преход; допълнително да се разви подход, посочен в Плана за действие за екокономия, като се определят приоритетите за прогресивни иновации, както и за промени на системата, насърчаващи на по-голям пазарен дял за зелените технологии в Съюза и увеличаване на конкурентоспособността на европейските екологичен отрасъл; установяване на показатели и определяне на реалистични и постижими цели за ефективност на използването на ресурсите;
iv) до 2015 г. да се разработят методологии за измерване и сравнителен анализ за ефективност от гледна точка на използването на ресурсите на земята, въздуха, водите и материалите, и да се направи оценка на целесъобразността на включването на водещи показатели и цел в Европейския семестър;
v) да се установи по-съгласувана политическа рамка за устойчиво производство и потребление, включително, когато е целесъобразно, да се обединят съществуващите инструменти в съгласувана правна рамка; да се направи преглед на законодателството относно продуктите с цел да се подобрят екологичните характеристики и ефективност от гледна точка на използването на продуктите през целия им жизнен цикъл; да се насърчи потребителското търсене на екологично устойчиви продукти и услуги чрез политики, които благоприятстват тяхната наличност, достъпност, функционалност и привлекателност; да се разработят показатели и реалистични и постижими цели за намаляване на общото въздействие от потреблението;
vi) да се разработят програми за обучение, насочени към „зелени” работни места;
vii) да се увеличават усилията за постигане на съществуващите цели и да се извърши преглед на подходите към „зелените” обществени поръчки, включително техния обхват, за да се увеличи тяхната ефективност; за предвидената от Съюза да се създаде на мрежа от „зелени” възложители на доброволна основа;
viii) изцяло да се приложи законодателството на Съюза в областта на отпадъците. Това прилагане ще включва прилагане на нормите на отпадъците в съответствие с Рамковата директива за отпадъците и ефективното използване на пазарни инструменти и други мерки, за да се гарантира, че: 1) депонирането е ограничено до остатъчните отпадъци (т.е. тези, които не подлежат на рециклиране и оползотворяване), като се вземат предвид уплътнените срокове, предвидени в член 5, параграф 2 от Директива за депонирането; 2) оползотворяването на енергия е ограничено само от материали, които не подлежат на рециклиране, като се взема предвид член 4, параграф 2 от Рамковата директива за отпадъците; 3) рециклираните отпадъци се използват като основен и налице източник на суровини за Съюза чрез разработването на нетоксични цикли на материалите; 4) опасните отпадъци се управляват безопасно и генерирането им е намалено; 5) незаконните превози на отпадъци са премахнати чрез строг мониторинг; и 6) намалени са хранителните отпадъци. Провеждат се прегледи на съществуващото законодателство в областта на продуктите и отпадъците, включително преглед на основните цели на съответните директиви за отпадъците, въз основа на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, с цел напредък към постигането на кръгова икономика, и премахване на пречките за вътрешния пазар пред дейности по екологически ориентиране в Съюза. Изискват се кампании за информиране на обществеността, за да се изгради съзнание и разбиране на политиката в областта на отпадъците и да се насърчи промяна в поведението;
ix) да се подобри ефективността на използване на водата чрез определяне на цели на равнище речни басейни и мониторинг във връзка с това, въз основа на общ методология за цели в областта на ефективното използване на водите, които да бъде разработена в рамките на процеса на Общата стратегия за изпълнение, и чрез използване на пазарни механизми, като например ценообразуване на водата, като е предвидено в член 9 от Рамковата директива за водите и, когато е целесъобразно, други пазарни мерки. Разработване на подходи за управлена пречистяване отпадъчни води.
Приоритетна цел № 3: Закрила на гражданите на Съюза от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието им
44. Законодателството на Съюза в областта на околната среда доведе до значителни ползи за здравето и благосъстоянието на населението. Въпреки това замърсяването на водите, замърсяването на въздуха и химическите остатъци остават сред най-тревожните екологични проблеми за широката общественост в Съюза (1). Според оценка на Световната здравна организация (СЗО) на екологични стресови фактори се пълнят между 15 % и 20 % от всички смъртни случаи в 53 европейски държави (2). Според ОИСР до 2050 г. замърсяването на въздуха в градската среда ще стане основна екологична причина за смъртност в световен мащаб.
45. Значителна част от населението на Съюза продължава да е изложено на замърсяване на въздуха, включително замърсяване на въздуха в затворени помещения, което превишава препоръчаното от СЗО равнище (3). Например, местното отопление с въглища, горивните инсталации и двигателите с вътрешно горене са значими източници на мутагени и карциномогени полихлорени ароматични въглеводороди и опасни емисии на прахови частици (PM 10, PM 2,5 и PM 1). Наложителни са действия най-вече в области, като например в големите градове, в които хората, и
(1) Специално издание на Европарламент 365 (2011 г).
(2) ДПЮС, 2010 г.
(3) ДПЮС, 2010 г.
особено чувствителни или уязвими групи от обществото, и екосистемите са изложени на силно замърсяване. За да се гарантира здравословна среда за всички, мерките на местно ниво следва да бъдат допълнени с подходяща политика както на национално равнище, така и на равнището на Съюза.
46. Достъпът до вода със задоволително качество продължава да бъде проблем в редица селски райони в Съюза. Още осигуряването на добро качество на водите за къпане в Европа е от полза както за здравето на човека, така и за туристическата индустрия на Съюза. Все по-често се изпитват неблагоприятните последици за здравето на човека и икономическата дейност от наводнения и засушавания, дължащи се отчасти на промени в хидропоживия цикъл и в земепланирането.
47. Непълното прилагане на съществуващата политика въпреки преговорите Съюза да постигне алекватни стандарти за качеството на въздуха и на водата. Съюзът ще актуализира специфичните цели в съответствие с най-новите научни постижения и по-активно ще се стреми да осигури полезно взаимодействие с други цели на политиките в области като изменението на климата, мобилността и транспорта, биологичното разнообразие, морската и сухопътната околната среда. Например намаляването на някои замърсители на въздуха, включително бързо разрастващите се замърсители, може значително да допринесе за ограничаване на последиците от изменението на климата. По-нататъшната работа в тази посока ще се основава на информация от цялостния преглед на законодателството на Съюза относно качеството на въздуха и от изпълнението на проекта за опазване на европейските водни ресурси.
48. Съществуващото замърсяване при източника остава приоритет, а прилагането на Директивата за емисиите от промишлеността ще намалят допълнително емисиите от основните промишлени сектори. Изпълнението на целите, зададени в Пълната карта за постигане на единно европейско транспортно пространство, също ще доведе до по-устойчиво мобилност в Съюза, като по този начин се обезпечава внимание на едното от основните източници на шум и локално замърсяване на въздуха.
49. Наличните данни за срещната пълосочна експозиция показват, че 65 % от европейците, живеещи в големи градски райони, са изложени на високи нива на шум (1), а повече от 20 % —на нива на шум през нощта, при които възникват често неблагоприятни последици за здравето.
50. Хоризонталното законодателство относно химикалите (REACH (2) и регламентите за класификация, етикетиране и опаковка (3)), както и законодателството за биоцидите (4) и продуктите за растителна защита (5), предоставят основна защита на здравето на човека и околната среда, осигуряват стабилност и прозрачност за икономическите оператори и спомагат за навлизането на развиващи се методи на изпитване без използване на животни. Въпреки това все още съществува несигурност относно цялостното въздействие върху здравето на човека и околната среда от комбинираните ефекти на различни химикали (смеси), наноматериали, химикали, които нарушават функционирането на ендокринната система (ендокринни разрушители) и химикали в продукти. Научните изследвания показват, че някои химикали имат свойства, нарушаващи функционирането на ендокринната система, които могат да причинят редица неблагоприятни последици за здравето и околната среда, включително за развитието на детето, потенциално дори при много ниски дози, което дава основание за обмисляне на препазни мерки.
В този контекст следва да се увеличават усилията да се гарантира, че до 2020 г. всички съответни вещества, предизвикващи много висока степен на безпокойство, включително вещества, притежаващи свойства на нарушители на функциите на ендокринната система, са включени в списъка на канццид-веществата за REACH. Необходими са действия за справяне с тези предизвикателства, особено ако Съюзът е решил да постигне целта, догодена на Световната среща на върха за устойчиво развитие през 2002 г., потвърдена на „Рио + 20” и приета също така като цел на стратегическия подход за международно управление на химикалите, а именно да се гарантира „свеждане до минимум на значителните неблагоприятни последици” от химикалите върху здравето на човека и околната среда до 2020 г., както и да отговори на новите и нововъзникващите проблеми и предизвикателства по ефективен, ефикасен, последователен и съгласуван начин.
Съюзът ще продължи да разработва и прилага подходи за справяне с комбинираните ефекти от химикалите и с безпокойството по отношение на безопасността във връзка с ендокринни разрушители в цялото приложимо законодателство на Съюза. По-специално Съюзът ще разработи хармонизирани критерии в основа на опасността за установяване на ендокринни разрушители. Съюзът също така ще представи цялостен подход за свеждане до минимум на експозицията на опасни вещества, включително химикалите в продукти. Безопасността и устойчивото управление на наноматериалите и на материалите със сходни свойства ще бъдат осигурени като част от цялостен подход, включващ оценка и управление на риска, информиране и мониторинг. Съществуват и безпокойства във връзка с потенциалното въздействие върху околната среда и здравето на човека на материали, които съдържат частици с размер, който не е обхванат от определението на наноматериалите, но които могат да имат свойства,
(1) „Високо ниво на шум” означава ниво на шум над 55dB Lden и 50dB Lnight.
(2) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейската агенция за химикали, за използване на Директива 1999/45/ЕО и за отмена на Регламент (ЕО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковването на вещества и смеси, за изменение и за отмена на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).
(5) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за отмена на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).
51. Междупредприятия, растящият пазар за продукти, химикали и материали на биологична основа може да предложи предимства като по-ниски емисии на парникови газове и нови възможности за пазарна реализация, но трябва да се внимава, за да се гарантира, че пълният жизнен цикъл на тези продукти е устойчив, не изостря конкуренцията за земя или вода, нито увеличава нивото на емисиите.
52. Изменението на климата ще изостри още повече проблемите, свързани с околната среда, като причинява продължителни суши и горещи вълни, наводнения, бури, горски пожари, срязва на почвата и бреговете, както и нови или по-възлини форми на засягане при кората, животните или растенията. Следва да бъдат предприети целенасочени действия, за да се гарантира, че Съюзът е достатъчно подготовен да се справи с въздействието и промените, произтичащи от изменението на климата, и да се укрепи неговата екологична, икономическа и социална устойчивост. Тъй като много сектори са и ще бъдат подложени във всички по-голяма степен на въздействие от изменението на климата, трябва да се засили включването в политиките на Съюза на съображения за адаптиране и за управление на риска от бедствия.
53. Освен това мерките за повишаване на екологичната и климатичната устойчивост, като например възстановяване на екосистеми и зелена инфраструктура, могат да доведат до значително социално-икономически ползи, включително за общественото здравеопазване. Полезните взаимодействия и възможността за компромиси между цели във връзка с климата и други екологични цели, като например относно качеството на въздуха, трябва да бъдат управлявани по съответен начин. Например преминаването към определени горива с ниски емисии на въглерод в отговор на съображения, свързани с климата или със сигурността на доставките, би могло да доведе до значително увеличение на праховите частици и на опасните емисии, особено при отсъствието на подходящи технологии за тяхното намаляване.
54. С цел закрила на гражданите на Съюза от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието им със 7-ата ПДОС се гарантира, че до 2020 г.:
а) качеството на въздуха извън помещенията в Съюза значително ще се подобри, приближавайки се в по-голяма степен до препоръчваните от СЗО нива, като същевременно качеството на въздуха в помещенията ще се подобри съгласно съответните насоки на СЗО;
б) шумовото замърсяване в Съюза значително ще намалее, приближавайки се в по-голяма степен до препоръчваните от СЗО нива;
в) гражданите в целия Съюз ще се възползват от високи стандарти за безопасност на питейната вода и водите за къпане;
г) ще се обхване сериозно внимание в цялото приложимо законодателство на Съюза на проблемите, произтичащи от комбинираните ефекти на химикали и безопасността по отношение на безопасността във връзка с ендокринните разрушители, а рисковете за околната среда и здравето, по-специално по отношение на децата, свързани с използването на опасни вещества, включително химикали в продукти, ще бъдат анализирани и свеждени до минимум. Ще бъдат наблюдавани лъгосрочни действия за постигане на целта за нетоксична околната среда;
д) използването на продукти за растителна защита ще се обхване сериозно внимание на безопасността по отношение на безопасността във връзка с наносимите и материалите със сходни свойства;
е) като част от съгласуван законодателен подход ще се обхване сериозно внимание на безопасността по отношение на безопасността във връзка с наносимите и материалите със сходни свойства;
ж) ще се постигне съществен напредък в адаптирането към последиците от изменението на климата.
За тази цел е необходимо по-конкретно:
i) да се изпълнява актуализирана политика на Съюза относно качеството на въздуха, което да е в съответствие с най-новите научни знания, и да се разработят и прилагат мерки за борба със замърсяването на въздуха при източника, като се отчитат различните между източниците на замърсяване на въздуха във въздуха и извън помещенията;
ii) да се изпълнява актуализирана политика на Съюза относно шума, което да е в съответствие с най-новите научни знания, и да се предприемат мерки за намаляване на шума при източника, включително подобрения в проектите на градските райони;
iii) да се увеличат усилията за прилагане на Рамковата директива за водите, Директивата за водите за къпане (1) и Директивата за питейната вода (2), по-специално за малките доставчици на питейна вода;
iv) да пропължи прилагането на REACH, за да се гарантира високо равнище на защита на здравето на човека и околната среда, както и свободното обращение на химикали в рамките на вътрешния пазар, като същевременно се увеличават конкурентоспособността и иновациите като се държи сметка за конкретните нужди на МСП. До 2018 г. да се разработи стратегия на Съюза за нетоксична околната среда, спомагаща за иновации и развитие на устойчиви заместители, включително химически решения, въз основа на хоризонтални мерки, които да бъдат предприети до 2015 г., за да се гарантира: 1) безопасността на произвежданите наносими и материали със сходни свойства; 2) свеждане до минимум на експлоатацията на ендокринни разрушители; 3) подходящи регулаторни
(1) Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕО (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37);
(2) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).
първите, насочени към комбинираните ефекти на химикали и 4) свеждане до минимум на експозицията на химикали в продуктите, включително, inter alia, във вносните продукти, с цел да се насърчи нетоксични цикли на материалите и да се намали експозицията на вредни вещества в затворени помещения;
v) да се извършва мониторинг на прилагането на законодателството на Съюза относно устойчивата употреба на биоциди и продукти за растителна защита, и, когато е необходимо, да се извършва преглед на неговите разпоредби, за да се осигури съответствието им с най-новите научни знания;
vi) да се приеме и прилага стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, включително отразяването на този въпрос и управлението на риска от бедствия в ключови политически инициативи и сектори на Съюза.
БЛАГОПРИЯТНА РАМКА
55. За постигането на посочените приоритетни тематични цели се изисква благоприятна рамка, която подпомага ефективните действия. Ще бъдат предприети мерки за подобряване на четири ключови елемента на тази благоприятна рамка: да се подобри начинът, по който във всички области се прилага правото на Съюза в областта на околната среда; да се укрепи базата от научни знания и данни за нуждите на политиката в областта на околната среда; да се осигури инвестиции и да се създадат подходящи стимули за опазване на околната среда и, на последно място, да се подобри отразяването на проблемите на околната среда и съгласуваността на политиките както в рамките на политиката в областта на околната среда, така и между политиката в областта на околната среда и други политики. Тези хоризонтални мерки ще бъдат от полза за политиката на Съюза в областта на околната среда и извън обхвата и времевата рамка на 7-ата ПДОС.
Приоритетна цел № 4: осигуряване на максимални ползи от законодателството на Съюза в областта на околната среда чрез подобряване на неговото прилагане
56. В допълнение към значимите предимства за здравето и околната среда, действителното прилагане на законодателството на Съюза в областта на околната среда осигурява три ползи: създават се равнопоставени условия на конкуренция за икономическите субекти, които извършват дейност на вътрешния пазар, насърчават се иновациите; подпомагат се със стартови предимства европейските дружества в много сектори. От друга страна, неуспех при прилагането на законодателството води до големи разходи, оценени грубо на около 50 милиарда евро годишно, включително разходите по дела за нарушения (1). Само през 2009 г. имаше 451 дела за нарушения, свързани със законодателството на Съюза в областта на околната среда, като още 299 бяха доведени през 2011 г. и още 114 нови производства бяха образувани (2), което превръща достижената на правото в областта на околната среда в областта от правото на Съюза с най-много производство за нарушение. Комисията също така получава многообройни жалби пряко от гражданите на Съюза, на много от които би могло да се отговори по-добре на национално или на място равнище.
57. Поради това през следващите години ще се даде най-висок приоритет на подобряването на прилагането на достижената на правото на Съюза в областта на околната среда на равнището на държавите членки. Съществуват значителни различия в прилагането в самите държави членки и между тях. Необходимо е лицата, които участват в прилагането на законодателството в областта на околната среда на равнището на Съюза и на национално, регионално и място равнище, да придобият необходимите знания, инструменти и способности с цел извличане на по-голяма полза от това законодателство и подобряване на управлението на процеса по изпълнение.
58. Големият брой нарушения, жалби и петиции в областта на околната среда показва необходимостта от ефективна и работеща система на контрол и противодействие на национално равнище, която да спомага за набелязването и разрешаването на проблеми, свързани с прилагането, успоредно с мерки най-вече да се предотврати поява им, като създаване на връзка между съответните администрации, които са отговорни за прилагането, и експерти на етапа на разработване на политиката. В периода до 2020 г. усилията в това отношение ще се съсредоточат върху постигането на подобряване в четири ключови области.
59. На първо място, ще бъде подобрен начинът, по който се събират и разпространяват знания относно прилагането, за да се помогне на широката общественост и на специалистите по околната среда напълно да разберат целта и ползата от законодателството на Съюза в областта на околната среда и как националните и местните администрации привеждат в изпълнение ангажиментите на Съюза (3). Подходящата употреба на наличните онлайн инструменти може да допринесе за постигането на тази цел. Ще се оказва цялостна помощ по характеристиките на отделните държави членки предизвикателства по прилагането — по подобие на индивидуалния подход, следва в процеса по Европейския семестър. Например ще бъдат изготвени споразумения за партньорство с участието на Комисията и на отделни държави членки, за да се решават проблеми като намиране на източници на финансова подкрепа за прилагането и осигуряване на по-добри информационни системи за проследяване на напрежения. За да се постигне максимална ефективност на този подход, държавите членки следва, когато е целесъобразно и в съответствие със своите административни правила, да насърчат участието на местните и регионалните органи. Техническата платформа за сътрудничество в областта на околната среда, създадена от Комитета на регионалните и Комисията, ще улесни диалога и събирането и обезпеченето на информация с цел подобряване на прилагането на законодателството на място равнище.
(1) The costs of not implementing the environmental acquis („Разходите за неприлагане на законодателството в областта на околната среда”), COWI, 2011 г.
(2) Докладът и двете годишни доклади относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС (2011) (COM(2012)0714)
(3) COM(2012) 95.
60. На второ място, Съюза ще разшири изискванията по отношение на инспекциите и надзора, така че да се обхване по-голямата част от законодателството на Съюза в областта на околната среда, и допълнително ще развие капацитетите на равнището на Съюза за подпомагане провеждането на инспекции, като използва съществуващите структури, inter alia, за да отговори на искания за помощ от държави членки, да реагира на ситуации, при които е налице основателна причина за безпокойство, и да улесни сътрудничеството в цялата Съюза. Следва да се насърчават засилени партньорски проверки и обмен на най-добри практики, както и споразумения за съвместни инспекции по искане на държавите членки.
61. На трето място, когато е необходимо, ще бъде подобрен начинът, по който на национално равнище се разглеждат опашките относно прилагането на законодателството на Съюза в областта на околната среда и се вземат решения по тях.
62. На четвърто място, гражданите на Съюза ще получат ефективен достъп до правосъдие по първостепенни въпроси на околната среда и ефективна правна защита в съответствие с Конвенцията от Орхус и изменението, настъпило в резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон и най-новата практика на Съюза на Европейския съюз. Навънсъдебното уредяване на спорове също ще бъде насърчавано като альтернатива на съдебния процес.
63. Общото равнище на управлението на околната среда в целия Съюз ще бъде повишено още повече, като се засилва сътрудничеството на равнището на Съюза, както и на международно равнище, между специалистите, работещи за опазване на околната среда, включително държавни служители - юристи, прокурори, омбудсмани, съдии и инспектори, като например мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL), и тези специалисти бъдат насърчавани да споделят добри практики.
64. В допълнение към помощта за държавите членки с цел подобряване на съответствието (1) Комисията ще пропължи да дава своя принос, за да се гарантира, че законодателството отразява последните научни достижения, отчита опита на равнището на държавите членки във връзка с изпълнението на ангажиментите на Съюза и е последователно и подходящо за целта. Като общо правило, когато правните запълнения са достатъчно ясни и точни и когато хармонизираното прилагане във всички държави членки се счита за най-ефективен начин за постигане на целите на Съюза, тези правни запълнения ще бъдат закрепени в регламенти, които имат пряко и измеримо действие и водят до по-малко несъответствия в прилагането. Комисията ще използва в по-голяма степен индекси и други средства за проследяване от обществеността на напредъка на държавите членки в прилагането на конкретни законодателни актове.
65. С цел осигуряване на максимални пости от законодателството на Съюза в областта на околната среда чрез подобряване на неговото прилагане със 7-ата ПДОС се гарантира, че не по-късно от 2020 г.: а) обществеността има достъп до ясна информация за това как се прилага правото на Съюза в областта на околната среда в съответствие с Конвенцията от Орхус; б) се е подобрило спазването на специфичното законодателство в областта на околната среда; в) правото на Съюза в областта на околната среда се изпълнява на всички административни равнища и са гарантирани равнопоставени условия на конкуренция на вътрешния пазар; г) е повишено доверието на гражданите в правото на Съюза в областта на околната среда и неговото изпълнение; д) е улеснено прилагането на принципа на ефективна правна защита на гражданите и техните организации.
За тази цел е необходимо по-конкретно:
i) да се гарантира, че системи на национално равнище активно разпространяват информация за това как се прилага законодателството на Съюза в областта на околната среда, като допълват тази информация с преглед на равнището на Съюза на постигнатите от отделните държави членки резултати;
ii) да се изготвят споразумения за партньорство на доброволна основа между държавите членки и Комисията, включващи, когато е целесъобразно, местно и регионално участие;
iii) да се разшири обхвата на задължителни критерии за ефективни инспекции и надзор на държавите членки за по-голямата част от законодателството на Съюза в областта на околната среда и допълнително да се развие капацитетът на равнището на Съюза за подпомагане на провеждането на инспекции, като се използват съществуващите структури, чрез подкрепа за мрежи от специалисти като IMPEL и чрез укрепване на партньорските проверки и обмен на най-добри опит, с цел увеличаването на ефективността и ефикасността на инспекциите;
iv) да се гарантират съгласувани и ефективни механизми на национално равнище за разглеждане на жалби относно прилагането на правото на Съюза в областта на околната среда;
(1) СОМ(2008) 773.
Приоритетна цел № 5: Подобряване на базата от знания и данни за политиката на Съюза в областта на околната среда
66. Политиката на Съюза в областта на околната среда се основава на екологичния мониторинг, данни, показатели и оценки, свързани с прилагането на законодателството на Съюза, както и на официални научни изследвания и „гражданско научни инициативи“. Постигнат е значителен напредък в укрепването на тази база от знания, повишаването на осведомеността и подобряването на доверието на създателите на политики и обществото в данните, на които се основава политиката, включително за политики, при които се прилага принципът на предпазните мерки. Това улеснява по-добро разбиране на сложните екологични и обществени предизвикателства.
67. Следва да бъдат прецени мерки на равнището на Съюза и на международно равнище, за да се засили и подобри връзката между науката и политиката и ангажираността на гражданите — например чрез назначаването на главни научни съветници, както вече беше направено от Комисията и някои държави членки, или като се използват в по-голяма степен институциите или органите, които работят в областта на адаптирането на научните знания за обществената политика, като например национални агенции за околната среда и Европейската агенция за околната среда, както и нейната роля за информация и наблюдение на околната среда (EIONET).
68. Динамиката на текущото развитие и несигурността относно вероятните бъдещи тенденции налагат обаче допълнителни стъпки за поддържане и укрепване на тази база от знания и данни, за да се гарантира, че политиката в Съюза пропължава да се основава на добре разбиране на състоянието на околната среда и възможностите за реакция, както и за последните от тях.
69. През последните десетилетия беше подобрен начинът, по който информационните и статистическите данни за околната среда се събират и използват както на равнището на Съюза, на национално, регионално и местно равнище, така и в световен мащаб. Въпреки това пропължава непостоянството в събирането на данните и в тяхното качество, а изобилството от източници може да затрудни достъпа до данни. Поради това са необходими постоянни инвестиции, за да се осигури наличието на достоверни и сравними данни с гарантирани качество и на показатели, до които да имат достъп лицата, участващи в определянето и изпълнението на политиката. Информационните системи за околната среда трябва да бъдат проектирани така, че да позволяват лесното включване на нова информация по възникващи теми. Следва да продължи да се развива електронният обмен на данни в целия Съюз с достатъчно гъвкавост, позволяваща включване на нови области.
70. По-нататъшното прилагане на принципа на общата информационна система за околната среда (1) за „еднородно въвеждане и многократно използване“ и общи подходи и стандарти за придобиване и съпоставяне на последователна пространствена информация при системите INSPIRE (2), „Коперник“ (3) и други европейски информационни системи (като Информационната система за биологичното разнообразие на Европа (BISE) и Европейската информационна система за водите (WISE)) ще спомогнат да се избие дублирането на усилията и да се премахне ненужната административна тежест за публичните органи, за което ще допринесат и усилията за опростяване на запълнените за показване съгласно различните относителни законодателни актове. Следва да се постигне напредък и с цел подобряване на достъпността и хармонизираната на статистическите данни, включително относно отпадъците. Държавите членки следва да улеснят достъпа на обществеността до информация, събрана за оценка на въздействието върху околната среда на планове, програми и проекти (например посредством оценка на въздействието върху околната среда или стратегическа оценка на въздействието).
71. Все още са налице значителни прегръдки в знанията, някои от които са от значение за приоритетни цели по 7-ата ПДОС. Ето защо инвестирането в по-нататъшно събиране на данни и изследвания, за да се запълнят тези прегръдки, е от съществено значение с оглед да се гарантира, че публичните органи и предприятията разполагат с надеждна основа за вземане на решения, които напълно да отразяват действителните социални, икономически и екологични ползи и разходи. Заслужават внимание пет основни прегръдки:
1) прегръдките в данните и знанията – необходими са авангардни научни изследвания, за да се запълнят тези прегръдки, и подходящи инструменти за моделиране с цел по-добро разбиране на сложните проблеми, свързани с промените в околната среда, като въздействието от изменението на климата и въздействието на природните бедствия, последствия от загубата на биологични видове за екосистемните услуги, праговете и повратните точки за околната среда. Въпреки че наличните данни напълно оправдават предпазните действия в тези области, по-нататъшните изследвания върху планетарните граници, рисковете за системата и способността на обществото ни да се справи с тях ще спомогнат за разработването на най-подходящите отговори. Това следва да включва инвестиции за запълване на прегръдките в данните и знанията, картографиране и оценка на екосистемните услуги, разбиране на ролята на биологичното разнообразие като фактор за такива услуги, както и разбиране за начина, по който биологичното разнообразие се адаптира към изменението на климата и по който загубата на биологично разнообразие засяга човешкото здраве;
(1) COM(2008) 46.
(2) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС) № 911/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно европейската програма за мониторинг на Земята (ПДОС) и нейните начини на работа (2011—2013 г.) (ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 1) и COM(2013) 312 относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Коперник“ и отмена на Регламент (ЕС) № 911/2010.
2) преходът към приобикновяващата зелена икономика налага да се обярне необходимото внимание на взаимодействието между социално-икономическите и екологичните фактори. Ако разбирания по-добре моделите за устойчиво производство и потребление, начин за по-точно отчитане на разходите и ползите при действие и разходите при бездействие, механизма, по който промените в поведението на индивида и обществото допринасят за екологични резултати, и въздействието на световните тенденции върху околната среда в Европа, това може да спомогне инициативите в областта на политиката да са насочени в по-голяма степен към повишаване на ефективността на ресурсите и намаляване на въздействието върху околната среда;
3) все още съществуват нежелани последици за здравето на човека и околната среда от ендокринните разрушители, комбинираните ефекти от химикалите, определени съдържания в продукти химикали и определени наноматериали. Запазването на оставащите празноти от знания може да ускори възможността на решения и да позволи по-нататъшното развитие на достигнатията на правото в областта на химикалите да е насочено в по-голяма степен към проблемите области, като същевременно допринася за насърчаването на по-устойчив подход на използване на химикали. Следва да се обмисли създаването на база от данни за целта Съюз с цел повишаване на прозрачността и регулаторния надзор върху наноматериалите. По-добро разбиране на екологичните фактори и равнищата на излагане на въздействия, които оказват влияние върху здравето на човека и околната среда, ще позволи да бъдат предприети превантивни мерки на политиката. Целенасочените биомониторинг, когато е оправдан от конкретни безпокойства, може да осигури на органите по-обстоен поглед върху текущото излагане на населението на замърсятели, особено на уязвимите групи от населението, като например децата, и да предостави по-добри данни за насочването на подходящи реакции;
4) с цел развитие на масови подход за свеждане до минимум на излагането на опасни вещества, в частност на уязвимите групи, включително децата и бремените жени, ще бъде създадена база от знания за излагането на въздействието и токсичността на химикалите. Това, заедно с разработването на документи с насоки относно методите на изпитване и метрологичните на оценка на риска, ще ускори ефективното и адекватно възможно на решения, което ще доведе до иновации и до развитието на устойчиви заместители, включително нехимически решения;
5) с цел да се гарантира, че всички сектори допринасят в усилията за борба с изменението на климата, е необходима ясна представа за измерването и мониторинга на емисиите на парникови газове, както и за събирането на данни, което понастоящем е непълно в ключови сектори.
„Хоризонт 2020“ ще предостави възможност да се създадат изследователските усилия и да се мобилизира иновативният потенциал на Европа чрез обезпечение на ресурси и знания в различни области и дисциплини в рамките на Съюза и в международен мащаб.
72. Новите и възникващите проблеми, произтичащи от бързото, изпреварващо политиката развитие на технологиите в области като наноматериали и материали със сходни свойства, неконвенционални енергийни източници, улавяне и съхранение на въглеродния диоксид, както и електромагнитни вълни, представляват предизвикателства за управлението на риска и могат да породят противоречиви интереси, потребности и очаквания. Това на свой ред може да доведе до повишаване на общественото безпокойство и евентуална враждебност към новите технологии. Поради това е необходимо да се осигури по-широк, извънреден обществен дебат относно рисковете, свързани с околната среда, и евентуалните компромисни решения, които съме готови да приемем с опит на понякога непълната или неясна информация за нововъведения с рискове и как те следва да бъдат третирани. Систематичният подход към управлението на рисковете, свързани с околната среда, ще подобри капацитета на Съюза за своевременно установяване на технологичните промени и съответно реагиране, като в същото време ще усъвършенства обществената;
73. С цел да се подобри базата от знания и данни за политиката на Съюза в областта на околната среда със 7-ата ПДОС се гарантира, че до 2020 г.:
а) създадените на политика и заинтересованите страни разполагат с по-богата база за разработване и прилагане на политики в областта на околната среда и климата, включително за разбиране на въздействието върху околната среда на дейностите на човека и за измерване на разходите и ползите от дадено действие или разходите от дадено бездействие;
б) значително ще се подобри разбирането за възникващите рискове, свързани с околната среда и климата, както и способността за оценка и управление на тези рискове;
в) ще се укрепи връзката между политиката в областта на околната среда и науката в тази област, включително достъпността на данни за гражданите и приноса на гражданската наука;
г) влиянието на Съюза и неговите държави членки в международните научно-политически форуми ще се засили с цел подобряване на базата от знания за международната политика в областта на околната среда.
За тази цел е необходимо по-конкретно:
i) да се координират, споделят и насърчават научноизследователските усилия на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки за запазване на основните правомощия в знанията в областта на околната среда, включително за рискове от пресичане на екологични повръзани точки и планетарни граници;
ii) да се възприеме систематичен и интегриран подход към управлението на риска, в частност върху с оценката и управлението на нови и възникващи области на политиката и свързани рискове, както и адекватността и съгласуваността на регулаторните отговори мерки. Това би могло да спомогне за насърчаването на по-нататъшни изследвания относно опасностите от нови продукти, процеси и технологии;
Приоритетна цел № 6: Осигуряване на инвестиции за политиката в областта на околната среда и климата и предприемане на мерки по отношение на външните за околната среда фактори
74. Ще са необходими подходящи инвестиции от публични и частни източници в условията за постигане на целите, посочени в 7-ата ПДОС. В същото време, докато много държави се борят да се справят с икономическата и финансовата криза, необходимостта от икономически реформи и намаляване на публичния дълг разкрива нови възможности за бързо преминаване към ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, безопасна и устойчива нискоквълногеро икономика.
75. Привличането на инвестиции в някои области понастоящем е трудно, в частност поради липсата или нарушаването на ценовите сигнали, дължащо се на несъобразяването на разходите с ресурсите за околната среда или на публични субсидии за дейност, увреждащи околната среда.
76. Съюзът и неговите държави членки ще трябва да създадат правилните условия, за да гарантират подходящата реакция на външните за околната среда фактори, включително чрез гарантиране, че на частния сектор са изпратени правилните пазарни сигнали с надлежно отчитане на всички неблагоприятни социални въздействия. Това ще включва по-систематичното прилагане на принцип „замърсятел платя“, в частност чрез постепенното премахване на вредни за околната среда субсидии на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки, ръководено от Комисията с основен на действия подход, inter alia, по линия на Европейския семестър, и обмисляне на фискални мерки в подкрепа на устойчивото използване на ресурси, като например преписване на данъчното облагане от трудовите доходи към замърсяването на околната среда. Тъй като приоритетните ресурси стават все по-осъществими, икономическите доходи и печалбите от собствеността върху тях или от монопола върху използването им могат да се увеличат. Публичната намеса, за да се гарантира, че тези доходи не са прекомерни и че външните фактори са взети предвид, ще поведе до по-ефективно използване на тези ресурси и ще спомогне да се избегне изкривяване на пазарните условия, както и да се генерира приходи за обществения сектор. В рамките на Европейския семестър ще бъдат следвани приоритети в областта на околната среда и климата, включително посредством възможности за насърчаване на частния сектор и устойчивото управление на природните ресурси.
77. Частният сектор и по-специално МСП следва също да бъде насърчаван да се възползва от възможностите, предоставяни от новата финансова рамка на Съюза, за да засели участниците си в условията за постигане на целите, свързани с климата и околната среда, особено по отношение на дейностите за екоиновации и внедряване на нови технологии. В рамките на европейските партньорства за иновации следва да се насърчават публично-частни инициативи за екоиновации, като например Партийството за иновации в сферата на водите (1). Чрез новата рамка за новаторски финансови инструменти (2) следва да се улесни достъпът на частния сектор до финансови инвестиции в областта на околната среда — особено във връзка с биологичното разнообразие и изменението на климата. Европейските предприятия следва още повече да бъдат насърчавани да оповестяват като част от своите финансови отчети информация в сферата на околната среда в степен, надхвърляща изискванията съгласно действащото законодателство на Съюза (3).
78. В своите предложения за многогодишната финансова рамка на Съюза за периода 2014—2020 г. Комисията увеличава степента на отразяване на целите, свързани с относно околната среда и климата, във всички инструменти за финансирание от Съюза, за да се предоставят на държавите членки възможности да постигнат съответните цели. Тя предложи също увеличаване на свързаните с климата разходи на най-малко 20 % от целия бюджет. За ключови области на политиката като селското стопанство, развитието на селските райони и политиката на сближаване, стимулиране за предоставяне на благоприятни за околната среда обществени блага и услуги, следва да се засилат, а финансирането — да се обвърже със свързани с околната среда предварителни условия, включително спомагателни (допълнителни) мерки. Това следва да гарантира, че средствата се изразходват по-ефективно и с определен цели, свързани с околната среда и климата. Тези предложения предвиждат постигане на съгласуваност между политиките на Съюза и съответните финансови ресурси за тяхното изпълнение и допълнителни средства за околната среда и във връзка с изменението на климата, така че действително да се получат видими и ясни ползи на място.
79. В допълнение към това рационализиране програмата LIFE (4) ще позволи средствата да бъдат комбинирани и по-добре съгласувани с политическите приоритети по по-стратегически, икономически ефективен начин в подкрепа на мерките във връзка с околната среда и климата, посредством осъществяването на рецикла проекти, включително „интегрирани проекти“.
(1) COM(2012) 216.
(2) COM(2011) 662.
(3) COM(2011) 681.
(4) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на програма за действие в областта на околната среда и климата (COM(2011) 874, 2011/ 428(COD).
80. Увеличеннят капитал, предоставен на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в рамките на Пакта за растеж и работни места от 2012 г., осигурява допълнителен източник на инвестиции (1), който следва да се изразходват в съответствие с целите на Съюза в областта на околната среда и климата.
81. Натрупаният опит през периода на програмиране 2007—2013 г. показва, че макар за околната среда да са на разположение значителни финансови средства, степента на тяхното усвояване на всички равнища бе неравномерно в началните години, което можеше да изложи на риск постигането на договорените общи и специфични цели. С оглед да не се повтори същата ситуация държавите членки следва да отразят целите, свързани с околната среда и климата, в своите стратегии и програми за финансиране на икономическото, социалното и териториалното сближаване, развитието на селските райони и морската политика, да отразят приоритетите на равнището на финансированието на климата, както и да укрепят капацитета на изпълнителните органи за осъществяване на икономически ефективни и устойчиви инвестиции, за да се осигури необходимата подходяща финансова подкрепа за инвестиции в тези области.
82. Освен това се оказва трудно да се проследят разходите, свързани с биологичното разнообразие и климата. За оценяване на напредъка към постигането на тези цели следва да бъде създадена система за проследяване и докладване на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки. Създаването на такава система е важно за общите усилия на Съюза във връзка с многостранните споразумения относно изменението на климата и биологичното разнообразие. В този контекст Съюзът ще допринесе за междупартньорствените процеси, започнал на „Рио + 20“, за да се направи оценка на нуждите от финансиране и да се предложат варианти за ефективна стратегия за финансиране за устойчиво развитие.
83. Следва да продължи разработването на показатели за наблюдение на икономически напредък, които допълват брутния вътрешен продукт (ВВП) и използват извън неговите рамки. Осигуряването на прозрачни, устойчиви инвестиции зависи от правилното оценяване на обществените блага в областта на околната среда. За информиране политически и инвестиционни решения ще бъдат необходими допълнителни усилия за измерване на стойността на екосистеми и на цената на тяхното изчерпване, заедно със съответните стимули. Ще трябва да се ускори разработването на система от сметки за околната среда, включително във физическо и в парично изражение за природния капитал и екосистемните услуги. Това е в съответствие с резултатите от „Рио + 20“, в които се признава необходимостта ЕИБ да бъде допълнен от по-общи показатели за измерване на напредъка в благосъстоянието и устойчивостта.
84. С цел осигуряване на инвестиции за политиката в областта на околната среда и климата и предприемане на мерки по отношение на външните за околната среда фактори със 7-ата ПДОС се гарантира, че до 2020 г.:
а) целите на политиката в областта на околната среда и климата ще бъдат постигнати по икономически ефективен начин и за тях са осигурени достатъчни финансови средства;
б) ще се увеличи финансирането на публичния и на частния сектор за разходи, свързани с околната среда и климата.
в) ще се оценят подходящо стойността на природния капитал и екосистемните услуги, както и разходите, свързани с влошаването на състоянието им, и това ще се възползва преди при осъществяването на политика и инвестиции.
За тази цел е необходимо по-конкретно:
i) незабавно да се премахнат вредните за околната среда субсидии на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки и да се покачва за напредъка чрез националните програми за реформи; да се увеличи използването на пазарни инструменти, като например политики на държавите членки за данъчно облагане, ценообразуване и таксуване, и да се разширият пазарите за екологични стоки и услуги, като надлежно се възприемат неблагоприятните социални и екологични последствия посредством основан на действия подход, подкрепен и наблюдаван от Комисията, inter alia, по линия на Европейския семестър;
ii) да се улесни развитието на и достъпът до новаторски финансови инструменти и финансиране за екологизиране;
iii) да се отразяват по подходящ начин приоритетите в областта на околната среда и климата в политиките и стратегиите на финансиране за подкрепа на икономическото, социалното и териториалното сближаване;
iv) да се положат специфични усилия за гарантиране на пълното и ефективно използване на предоставените от Съюза средства за финансиране на действия в областта на околната среда, включително чрез значително подобряне на тяхното ранно усвояване по многогодишната финансова рамка на Съюза за 2014—2020 г. и заделяне на 20 % от бюджета за ограничаване на изменението на климата и за адаптиране към него посредством рационализиране на действията по климата и обвързването на това финансиране с ясни целеви показатели, задаване на специфични цели, наблюдение и показване;
v) до 2014 г. да се разработи и приложи система за докладване и проследяване на разходите в бюджета на Съюза, свързани с околната среда, по-конкретно разходите относно изменението на климата и биологичното разнообразие;
vi) в процеса на Европейския семестър да се включат съображения относно околната среда и климата, когато това е от значение за перспективите за устойчив растеж на отделните държави членки и е уместно за конкретните преговори към тях;
(1) Заключения на Европейския съвет от 29 юни 2012 г. (EU/CO 76/12).
vii) да се разработят и приложат альтернативни показатели, които допълват БВП и излизат извън неговите рамки, за да се наблюдава доколко устойчив е напрежът, и да продължат работата за обединяване на икономически показатели с екологични и социални показатели, включително посредством отчетността във връзка с природния капитал;
viii) да продължат да се развиват и да се насърчават плащания за схема на екосистемни услуги;
ix) да се въведат стимули и методологии, които насърчават предприемачите да измерват екологичните разходи от стопанската им дейност и печалбата от използването на екосистемни услуги, както и да оповестяват информация за околната среда като част от ежегодното си докладване. Необходимо е насърчаване на предприемачите да подхождат с необходимата грижа, включително по цялата си верига на доставка.
Приоритетна цел № 7: По-добро отразяване на проблемите на околната среда и повишена съгласуваност на политиките
85. Въпреки че съгласно Договора от 1997 г. се изисква отразяването на съображения за опазването на околната среда в други политики и дейности на Съюза, общото състояние на околната среда в Европа показва, че напредъкът, постигнат досега, макар и похвален в някои области, не е бил достатъчен, за да се осъществи обрат във всички отрицателни тенденции. За постигането на много от приоритетните цели на 7-ата ПДОС ще се изисква още по-ефективно отразяване на съображения от сферата на околната среда и климата в други политики, както и по-съгласуване, съчетани политически подходи, които да носят множество ползи. Това следва да спомене, че да гарантира, че турните компромиси се постигат още на ранен етап, а не едва на етап на прилагане, и че неизбежните въздействия могат по-ефективно да бъдат ограничени. Необходимите мерки следва да се развият своевременно с цел гарантиране на постигането на съответните цели. Директивата за стратегическата екологична оценка (1) и Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (2), ако се прилагат правилно, са ефективни инструменти, чрез които се гарантира, че в плановете и програмите, както и в проектите са включени изисквания за опазване на околната среда.
86. На местните и регионалните органи, които по принцип са отговорни за вземане на решения относно използването на земята и на морските зони, се пада особено важна роля в оценяването на въздействието върху околната среда и в опазването, съхраняването и увеличаването на природния капитал, постигайки по този начин по-голяма устойчивост на въздействия от изменението на климата и на природни бедствия.
87. Предвидяното разширяване на енергийни и транспортни мрежи, включително морска инфраструктура, ще трябва да бъде съвместимо с нуждите и задълженията относно опазването на природата и адаптиране към изменението на климата. Включването на зелената инфраструктура в съответните планове и програми може да спомене, че да се преодолее разнообразието на местоположенията и да се запази или възстанови екологичната свързаност, както и да се подобри устойчивостта на екосистемите и по този начин да се осигури непрекъснатото предоставяне на екосистемни услуги, включително поглъщането на въглерод и адаптирането към изменението на климата, като същевременно на хората се предоставят за ползване по-здравословна среда и места за отдих.
88. 7-ата ПДОС включва редица приоритетни цели, насочени към повишаване на интеграцията. В своите предложения за реформи в общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, политиката за трансевропейските мрежи и политиката на сближаване Комисията включва мерки за допълнителна пощърка за отразяването на проблемите на околната среда и устойчивото развитие. За успеха на 7-ата ПДОС теми политики следва допълнително да допринесат за изпълнението на специфичните и общите цели, свързани с околната среда. Освен това усилията, насочени главно към подобряването на околната среда, следва да бъдат проектирани така, че по възможност да се получават ползи за други политики. Например усилията за възстановяване на екосистемите могат да бъдат насочени в полза на местобитанията и видовете, както и за потъпяване на външните динамики, като същевременно се подобрява екосистемното услуги от ключово значение за много икономически сектори — например опазване или пречистване на водата за селското стопанство, и създаване на „зелени“ работни места.
89. С цел да се подобри отразяването на проблемите на околната среда и да се повиши съгласуваността на политиките със 7-ата ПДОС се гарантира, че не по-късно от 2020 г.: а) са разработени и се прилагат секторни политики на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки по начин, който спомага за постигането на съответните специфични и общи цели във връзка с околната среда и климата.
За тази цел е необходимо по-конкретно:
i) да се отразят свързани с околната среда и климата условия и стимули в политически инициативи, включително прегледи и реформи на съществуващи политики, както и в нови инициативи на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки;
ii) да се изготвят предварителни оценки на екологичното, социалното и икономическото въздействие на политически инициативи на подходящо равнище на Съюза и на държавите членки, за да се гарантира тяхната съгласуваност и ефективност;
iii) да се приложат напълно Директивата относно стратегическата оценка на околната среда и Директивата за оценка на въздействието върху околната среда;
(1) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).
(2) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).
iv) да се използва информация след извършване на оценка, свързана с опита по прилагането на законодателството в областта на околната среда с цел подобряване на неговата съгласуваност и последователност;
v) да се предприемат мерки по отношение на евентуални компромиси решения във всички политики с цел максимално увеличаване на полезните взаимодействия и избягване, намаляване и, по възможност, коригиране на нежелани отрицателни последици върху околната среда.
СПРАВЯНЕ С МЕСТНИТЕ, РЕГИОНАЛНИТЕ И ГЛОБАЛНИТЕ ПРЕДИЗВИКВАТЕЛСТВА
Приоритетна цел № 8: Повишаване на устойчивостта на големите градове в Съюза
90. Съюзът е гъсто населен и към 2020 г. 80 % от неговото население вероятно ще живее в градски и крайградски райони. Качеството на живот ще бъде пряко повлияно от състоянието на градската среда. Също така, въздействието на градовете върху околната среда се разпространява далеч извън техните физически граници, тъй като те разчитат в големи степени на крайградските и селските райони, за да задоволят нуждите си от храна, енергия, пространство и ресурси, както и за управлението на отпадъците.
91. Повечето градове са изправени пред общ набор от основни екологични проблеми, включващи безпокойство относно качеството на въздуха, високи нива на шум, транспортни задържания, емисии на парникови газове, загуба и влошаване на състоянието на биологично разнообразие, недостиг на вода, наводнения и бури, намаляване на зелените зони, замърсен терени, изоставени промишлени терени и неправилно управление на отпадъците и на енергията. В същото време големите градове в Съюза задават нормите за градска устойчивост и често са първите, прилагати новаторски решения за справяне с предизвикателствата, свързани с околната среда (1), включително по отношение на ефективността на използването на ресурсите и инициативите за зелена икономика, от значение за „Европа 2020“. Все повече големи европейски градове поставят екологичната устойчивост в центъра на своите стратегии за градско развитие.
92. Нарастащата урбанизация в Съюза повишава осведомеността относно значението на природната среда в градските зони. Опазването на биологичното разнообразие чрез мерки като повторното възраждане на природното измерение в градската околната среда и пейзажните пространствени конфигурации в градовете става все по-важно. Необходимо е оценяване и подобряване на работата на европейските градове в областта на биологичното разнообразие. Това оценяване може да стане въз основа на конкретен индекс на биологичното разнообразие, като например индекса на Сингапур, представен на Световната конференция на ООН за биологичното разнообразие в Нагоя през 2010 г.
93. Гражданиите на Съюза, независимо дали живеят в градски или селски райони, се ползват от редица политики и инициативи на Съюза в подкрепа на устойчивото развитие на градските райони. За това устойчиво развитие се изисква обаче ефективна и ефикасна координация между различните равнища на администрация и отвъд административните граници, както и систематично участие на регионалните и местните органи в планирането, формулирането и разработването на политики, които оказват въздействие върху качеството на градската среда. Механизмите за засилена координация на национално и регионално равнище, предложени по Общата стратегическа рамка за следващия период на финансирание, и създаването на „Мрежа за градско развитие“ (2) ще спомогнат за постигането на това, както и за включването на повече групи от заинтересовани страни и на широката общественост в решения, които ги засягат. Местните и регионалните органи биха извършили полза и от усъвършенстването на инструментите, с които се рационализира събирането и управлението на данни за околната среда, а също така се упълнова обемът на информацията и най-добри практики, както и от усъвършенстване на законодателството в областта на околната среда на равнището на Съюза, на национално, регионално и местно равнище (3). Това е в съответствие с ангажимента, поет на „Рио + 20“, да се насърчава прилагането на интегриран подход към планирането, изграждането и управлението на устойчиви градове и селища от градски тип. Интегрираните подходи за градското и пространствено планиране, в които дългосрочните екологични съображения изцяло са взети предвид заедно с икономическите, социалните и териториалните предизвикателства, са от съществено значение, за да се гарантира, че градските общини са устойчиви, ефикасни и здравословни места за живеене и работа.
94. Съюзът следва да продължи да подпомага и, когато е целесъобразно, да разширява съществуващите инициативи за подкрепа на иновациите и най-добри практики в големите градове, както и за осъществяване на връзки и обмен, а също така да насърчава големите градове да демонстрират своите постижения в устойчивото градско развитие (4). Институциите на Съюза и държавите членки следва да усъвършенстват и насърчават усвояването на финансовите средства по линия на политиката на събиране и от други фондове за подпомагане на големите градове в усилията им за укрепване на устойчивото градско развитие, повишаване на осведомеността и насърчаване на участието на местните лица (5). Разработването и приемането на набор от критерии за устойчивост на големите градове, въз основа на консултации с държавите членки и други съответни заинтересовани страни, ще осигури референтна основа за подобни инициативи и ще спомогне за съгласуван и интегриран подход към устойчивото градско развитие (6).
(1) Вж. например доклада „Градовете на утрешния ден“ (Европейска комисия, 2011 г.) и SWD(2012)0101.
(2) COM(2011) 615.
(3) Например Европейската информационна система за въздуха (WISE), Информационната система за биологичното разнообразие на Европа (BISE) и Европейската платформа за адаптация към климатата (CLIMATE-ADAPT).
(4) Като примери могат да се посочат „Европейското партньорство за иновации в областта на „интелигентните“ градове и общности“, COM(2012)47/01, наградата „Европейска зелена столица“ и научноизследователската инициатива за свързване планиране „Градската Европа“.
(5) Комисията предложи минимум 5 % от средствата по Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) за всяка държава членка да се задейства за финансирание на интегрираното устойчиво градско развитие.
(6) Тези подходи следва да се основава на съществуващи инициативи като местната Програма 21, както и други най-добри практики.
95. С цел да се подобри устойчивостта на големите градове в Съюза със 7-ата ПДОС се гарантира, че до 2020 г.:
a) повечето големи градове в Съюза прилагат политики за устойчиво градско планиране и проектиране, включително иновативни подходи за градски обществен транспорт и мобилност, устойчиви стради, енергийна ефективност и опазване на градското биологично разнообразие;
За тази цел е необходимо по-конкретно:
i) да се приеме набор от критерии за оценяване на екологичните показатели на градовете, като се вземат предвид икономическите, социалните и териториалните въздействия;
ii) да се гарантира, че големите градове разполагат с информация относно средствата за финансиране на мерки за подобряване на устойчивостта на градската среда и имат по-добър достъп до тези средства;
iii) да се осъществи обмен на най-добри практики между големите градове на равнището на Съюза и на международно равнище във връзка с въпросите на иновативното и устойчиво градско развитие;
iv) в контекста на текущите инициативи и мерки на Съюза да се разви и насърчава общо разбиране за това, как да се допринесе за подобряване на градската околна среда чрез фокусиране върху интеграцията на градското планиране с цели, свързани с ефективността на използването на ресурсите, иновативна безопасна и устойчива нискоконтурна икономика, устойчиво градско земоползване, устойчив градска мобилност, управление и опазване на градско биологично разнообразие, устойчивост на екосистемите, управление на водите, управление на човека, участие на обществеността във вземането на решения и образование и осъвременяване в областта на околната среда.
Приоритетна цел № 9: Повишаване на ефективността на Съюза в спазването на международни предизвикателства, свързани с околната среда и климата
96. Гарантирането на устойчивото използване на ресурсите е едно от най-належащите предизвикателства, пред което е изправен светът пис и, е от централно значение за премахването на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света (1). На „Рио + 20“ световните лидери потвърдиха своите ангажименти за устойчиво развитие и посрещнаха устойчиво в икономическо, социално и екологично отношение бъдеще на планетата за настоящите и бъдещите поколения. Те също признаяха, че приобищаващата и зелена икономика е важен инструмент за постигане на устойчиво развитие. На „Рио + 20“ беше изтъкнато, че с оплак на увеличаващото се население и в един все по-урбанизиран свят, за справяне с тези предизвикателства ще са необходими международни действия по отношение на реция област, като например водите, околните, устойчивите екосистеми и земоползване, ефективността на използването на ресурсите (в частност отпадъците), разумното управление на химикали, устойчивата енергетика и изменинето на климата. Постепенното премахване на вредни за околната среда субсидии, включително субсидиите за изкопаеми горива, също налага допълнителни действия. Освен да отрази тези ангажименти в действия на място и на международно равнище, както и на равнището на Съюза, Съюзът ще включи проактивно в международните усилия за разработване на нужните решения, за да се гарантира устойчивото развитие в световен мащаб.
97. На „Рио + 20“ беше решено Комисията на ООН по устойчиво развитие да бъде заменена от Политически форум на високо равнище, който да засили обединяването на трите измерения на устойчивото развитие и да следи и прави преглед на напрежения при изпълнението на ангажиментите на „Рио + 20“ и приложимите промени от други съществени ангажименти, включително ангажиментите за устойчиво развитие като част от ключовата рамка за периода след 2015 г.
98. Много от приоритетните цели, определени в 7-ата ПДОС, могат да бъдат напълно постигнати само като част от глобален подход и в сътрудничество с държави партньори, както и от пълномощни държави и територии. Ето защо Съюзът и неговите държави членки следва да участват в съответните международни, регионални и двустранни процеси по енергичен, целенасочен, еднакъв и съгласуван начин. Особено внимание следва да се обръне върху черноморските и арктическите райони, където е налице нужда от засилено сътрудничество и повишено участие на Съюза, включително чрез членство в Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и придобиване на статус на постоянен наблюдател в Арктическия съвет, с цел справяне с нови и общи екологични предизвикателства. Съюзът и държавите членки следва да пропължат да се застъпят за ефективна, основана на правата уредба за политиката в областта на околната среда в световен мащаб, допълвана от по-ефективен, стратегически подход, при който двустранните и регионалните политически диалози и сътрудничество са насочени съответно към стратегическите партньори на Съюза, държавите кандидати и съседните държави, както и развиващи се държави, подкрепен от подходящо финансиране.
99. Периодът, обхванат от 7-ата ПДОС, съответства на ключови етапи в международната политика в областта на климата, биологичното разнообразие и химикатите. С цел да бъде спазен пръстът от 2 °C световните емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени до 2050 г. с поне 50 % спрямо равнището им от 1990 г. При все това поетите от държавите ангажименти за намаляване на емисиите от парникови газове ще допринесат с не повече от една трета от необходимото намаление в срок до 2020 г. (2) Без по-решителни действия в световен мащаб е малко вероятно изменението на климата да бъде ограничено. Дори при най-благоприятни сценарии държавите във всичко по-голяма
(1) Национал Development Report, UNDP (Доклад за новото развитие” на ПРООН), 2011 г.
(2) Доклад за различните по отношение на емисиите за 2012 г., Програма на ООН по околната среда (ЮНЕП), показва, че безусловните ангажименти влизат в намаляване от близо 4 GtCO₂-e в сравнение със средна прогноза за намаляване от 14 GtCO₂-e, необходимо за намаляване на горната граница от 2 °C.
степен ще бъдат изправени пред неизбежни последици от изменението на климата поради емисии на парникови газове в миналото и ще трябва да разработят стратегии за адаптиране към изменението на климата. Съгласно Платформата от Дърбан за засилено действие до 2015 г. трябва да бъде договорено цялостно и стабилно споразумение, приложимо от всички страни по него, което да се прилага, считано от 2020 г. Съюзът ще продължи активно да участва в този процес, включително в дискусиите относно начините за преодоляване на разликата между настоящите ангажименти, поети от развитите и развиващите се държави за намаляване на емисиите, и действията, необходими за подпържане на равнище на емисии, съответстващо на целта от 2 °C, въз основа на последните констатации на МКИК. Прилагането на резултатите от „Рио + 20“ трябва също така да гарантира съгласуваност и взаимно допълване с този процес, така че те взаимно да се подпомагат. Последните действия от „Рио + 20“ следва да допринесат и за намаляване на емисиите на парникови газове, като по този начин ще се подпомогне борбата срещу изменението на климата. Успоредно с това Съюзът следва да продължи и да засили съвместната си работа със стратегически партньори във връзка с изменението на климата, както и да предприеме допълнителни действия за включване на съображения относно околната среда и климата в своята политика за търговия и за развитие, като има предвид взаимните ангажименти и ползи.
100. Глобалните цели за биологичното разнообразие (1), предвидени съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), трябва да бъдат постигнати до 2020 г., като основа за спиране и, като краен резултат — обръщане на тенденцията към загуба на биологично разнообразие в световен мащаб. Съюзът ще допринесе подобаващо за тези усилия, включително във връзка с удъвояване до 2015 г. на предоставяните на развиващи се държави общи международни помощи от ресурси във връзка с биологичното разнообразие и поне ще запази това равнище до 2020 г., съобразно установеното в предварителните цели, договорени в контекста на стратегията за мобилизация на ресурси на КБР (2). Наред с това ще играе активна роля в междуправителствената научна платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (МНПБРЕС), която става неин пълноправен член, с цел осъществяване на връзката между местното, регионалното и международното равнище при управлението на биологичното разнообразие. Съюзът ще продължи да подкрепя прилагането на Конвенцията на ООН за борба с опустошаването (КБООО), по-специално чрез попълване на усилия за спиране на влошаването на състоянието на земите в световен мащаб, както беше решено на „Рио + 20“. Съюзът също така ще ускори усилията си за постигане на целта за добро управление на химикатите през целия им жизнен цикъл и на опасните отпадъци, както беше подчертано на „Рио + 20“, и за подкрепа на свързаните споразумения. Съюзът ще продължи да играе активна и конструктивна роля, за да подпомага постигането на целите на тези процеси.
101. Съюзът има добри резултати по отношение на участието в многостранни споразумения в областта на околната среда (МОСС), въпреки че резултатите са все още не са ратифицирани ключови споразумения. Това намалява доверието в Съюза при съответните преговори. Държавите членки и Съюзът следва да гарантират своевременното ратифициране и съответно одобрение на всички подписани от тях МОСС.
102. Съюзът и неговите държави членки следва да се ангажират проактивно в международни преговори във връзка с нови и нововъвеждащи проблеми, по-специално по нови конвенции, споразумения и оценки, и съответно следва да потвърдят категоричната си решимост да продължат усилията си за започване, възможно най-кратък срок, на преговори в рамките на Общото събрание на ООН за споразумение за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право по отношение на опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в районите извън националните юрисдикции и за подкрепа на осъществяването на първата „оценка на световния океан“. Съюзът следва да продължи да спомага за устойчивото развитие чрез договореното и прилагането на специални разпоредби в своите международни търговски споразумения и двустранните споразумения за доброволно партньорство за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията, с което се гарантира, че от държавите партньори на пазара на Съюза влизат само законно добит дървен материал. В този контекст, Регламентът на Съюза по отношение на дървения материал (3) служи като правно основание за Съюза да предприеме мерки относно глобалния проблем на незаконната сеч посредством търговията си на дървен материал и продукти от него. Ще бъдат прочути също и други възможни политики, целите на които са въз основа на въздействието на потреблението в Съюза върху околната среда на световно равнище, включително обезпеченето и влошаването на състоянието на горите.
103. Съюзът следва допълнително да засили своите приноси в полза на инициативите, подпомагащи прехода към придобиване и зелена икономика на международно равнище, като насърчаването на подходящи благоприятни условия, развитието на пазарно ориентирани инструменти и показатели отвъд БВП в съответствие с неговите вътрешни политики.
(1) Стратегически план за биологичното разнообразие за периода 2011—2020 г. по КБР.
(2) Решение XI/4 на КБР.
(3) Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определение на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОБ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23).
105. Съюзът следва да продължи да насърчава съобразени с околната среда стопански практики. В рамките на инициативата на Съюза за отговорно предприемачество (1) новите запълнения за предприятията от добивната промишленост и предприемачеството, извършващи дивородови от дивестини гори, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, или големи такива, чиито ценни книжа не се търгуват на регулиран пазар, да докладват извършени от тях плащания на правителствата ще допринесат за по-голяма прозрачност и отчетност за начина, по който се експлоатират природните ресурси. В качеството си на външен поставник на екологични стоки и услуги Съюзът следва да насърчава „елементите“ стандарти в световен мащаб, свободната търговия на екологични стоки и услуги, по-нататъшното внедряване на технологии, които са благоприятни за околната среда и климата, защитата на инвестиционите и на правата върху интелектуалната собственост и международния обмен на най-добри практики.
106. С цел да се повиши ефективността на Съюза в справянето с международни предизвикателства, свързани с околната среда и климата със 7-ата ПДОС се гарантира, че до 2020 г.:
а) резултатите от „Рио + 20“ изцяло са отразени във вътрешните и външните политики на Съюза и Съюзът ефективно допринеса в усилията в световен мащаб за изпълнение на поетите ангажименти, включително договорените в Рио, и за инициативи, които целят насърчаване на глобалния преход към приобщаваща и екологосъобразна икономика в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността;
б) Съюзът ефективно подкрепя националните, регионалните и международните усилия за справяне с предизвикателствата, свързани с околната среда и климата, и за осигуряване на устойчиво развитие;
в) въздействието на потребителите в Съюза върху околната среда извън границите на Съюза е намалено.
За тази цел е необходимо по-конкретно:
i) да се работи, като част от съгласуван и мащабен подход в периода след 2015 г. към глобалните предизвикателства на премахването на бедността и устойчивото развитие, и чрез приобщаващ, основаващ се на сътрудничество процес за приемането на цели за устойчиво развитие, които
— са в съответствие със съществуващи международно приети цели и задачи, inter alia, относно биологичното разнообразие, изменението на климата, минималните равнища на социално приобщаване и на социална закрила,
— се отнасят на национално и международно равнище до приоритетни области като например енергия, вода, продоволствена сигурност, околната среда, устойчиво потребление и производство, достоен труд, добро управление и принцип на правовата държава,
— са общи приложими, като обхващат и трите измерения на устойчиво развитие,
— са оценени и приложими от специфични цели и показатели, отчитащи различните национални обстоятелства, капацитет и равнища на развитие, и
— са в съответствие с други международни ангажименти и ги подкрепят, като например ангажименти в областта на изменението на климата и биологичното разнообразие;
ii) да се работи за по-ефективна структура на ООН за устойчиво развитие, особено в нейното екологично измерение, чрез:
— допълнително укрепване на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) в съответствие с резултатите от „Рио + 20“, наддължавайки решението на Общото събрание на ООН за промяна на статуса на управителния съвет на ЮНЕП съответно на Асамблея на ЮНЕП на ООН за околната среда (2), като същевременно продължават усилията да се повиши статусът на ЮНЕП до този на специализирана агенция,
— подкрепа на усилия за увеличаване на полезното взаимодействие между многостранните споразумения в областта на околната среда, по-специално в групата на химическите и отпадъчните, и групата на биологично разнообразие, както и
— принос за гарантирането на сили и авторитетен глас за околната среда в работата на политическия форум на високо равнище;
iii) да се засили въздействието на различните източници на финансиране (включително данъчното облагане и мобилизиранието на вътрешни ресурси, частните инвестиции, новите партньорства и новаторските източници на финансиране) и да се създадат възможности да се използва помощта за развитие, за да се привлече финансиране от тези други източници като част от стратегия за финансиране на устойчивото развитие, както и в собствените политики на Съюза, включително международни ангажименти за финансиране в областта на климата и биологичното разнообразие;
(1) Препровеждане на Директивата за прозрачността (COM(2011) 683), (2011/0307(COD)) и на директивите за счетоводството (COM(2011) 684, 2011/0308(COD)).
(2) Решение на Общото събрание на ООН, A/67/784 от 7 март 2013 г., по преръкка на управителния съвет на ЮНЕП.
iv) по-стратегическа насоченост на ангажиментите с държавите партньори например чрез съсредоточаване на сътрудничеството:
— със стратегически партньори — върху насърчаването на най-добри практики във вътрешната политика и законодателство в областта на околната среда и върху сближаването при многостранните преговори в тази област,
— с държави, попадащи в обхвата на Европейската политика за съседство — върху постепенното сближаване с ключови елементи на политиката и законодателството на Съюза в областта на околната среда и климата и върху засилване на сътрудничеството за справяне с регионални предизвикателства, свързани с околната среда и климата,
— с развиващите се държави — върху подкрепата за техните усилия за опазване на околната среда, за борба с изменението на климата и за намаляване на природните бедствия, както и върху прилагането на международните ангажименти във връзка с околната среда, за да се допринесе за намаляване на бедността и за устойчиво развитие;
v) по-скъсувано, по-активно и по-ефективно участие в съществуващи и нови многостранни екологични и други процеси от значение, включително чрез своевременни действия на помощ за трети държави и други заинтересовани страни, с оглед да се гарантира, че поетите задължения за 2020 г. се изпълняват на равнището на Съюза и се насърчават в световен мащаб, както и да се постигне съгласие за международни действия, които да бъдат предприети след 2020 г., и да се ратифицират всички ключови многостранни споразумения за околната среда, както и да се засилият усилията за изпълнението им значително преди 2020 г. Да се изпълни 10-годишна рамка от програми за устойчиво потребление и производство;
vi) да се оценят въздействието върху околната среда в световен мащаб от потребителното в Съюза на хранителни и нехранителни стоки и, когато е целесъобразно, да се разработят предложения за политика за предприемане на мерки във връзка с констатациите на такива оценки и да се обмисли разработването на план за действие на Съюза относно обезпокояването и влошаването на състоянието на горите;
vii) да се насърчава по-нататъшното развитие и прилагането на схеми за търговия с емисии в света, както и да се улеснят връзките между такива системи;
viii) да се гарантира, че икономически и социален напредък се постига в рамките на капацитета на нашата планета, посредством повишаване на разбирането за границите й, inter alia, в развитието на рамката за периода след 2015 г. с цел гарантиране на благосъстоянието на човека и на просперитет в дългосрочен план. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2013/law32013D1386/32013D1386_BG.pdf | 30 |
32019D2193 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2193 НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2019 година
за определяне на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни и за установяване на формати за данни за целите на Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)
(нотифицирано под номер C(2019) 8995)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА | КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (1), и по-специално член 11, параграф 3 и член 16, параграф 9 от нея,
като има предвид, че:
(1) В член 11, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС се установява методът за изчисляване на постигането на минималните целеви нива на оползотворяване на ОЕЕО, определени в приложение V към същата директива.
(2) За да се осигурият хармонизирани изчисляване, проверка и докладване, е необходимо да се определят допълнителни правила с оглед на някои параметри, свързани с изчисляването. Тези параметри се отнасят по-специално до изчисляването на теглото на ОЕЕО, които са подготовени за повторна употреба, които са постъпили в съоръжения за рециклиране, които са оползотворени и които са третирани в държавата членка, където са събрани, в друга държава членка или в трета държава.
(3) По-специално, към постигането на дадено комбинирано минимално целево ниво на оползотворяване подготовката за повторна употреба следва да се отчита заедно с рециклирането.
(4) За да може правилата относно методите за изчисляване да се прилагат еднакво от всички държави членки, освен това е необходимо за най-често срещаните съставни материали на ОЕЕО и за някои операции по рециклиране да се определи кой отпадъчни материали следва да се включат в изчисляването и да се установи точката, от която се счита, че тези материали постъпват в операция по рециклиране.
(5) За да се осигури съпоставимостта на подлежащите на докладване данни за рециклирането на ОЕЕО, точката, от която се счита, че материалите постъпват в операция по рециклиране, следва да важи и за отпадъчните материали, които в резултат на предварително третиране са престанали да бъдат отпадъци.
(6) Необходимо е също така методът за изчисляване на количеството ОЕЕО, които са докладвани като рециклирани или оползотворени, да се поясни по отношение на материалите, отделени при предварително третиране.
(7) Тъй като третирането на ОЕЕО може да обхваща различни етапи, за които ОЕЕО — като цели изделия или като части — може с цел третиране да се изпращат в друга държава членка или да се изнасят извън Съюза, необходимо е да се поясни какво може да се включи в теглото на ОЕЕО, третирани в държавите членки, които участват в такава операция.
(8) Съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС при определени условия третирането на ОЕЕО може да се извършва извън държавата членка, която ги е събрала, или извън Съюза. В такива случаи възможността да ги отчита към съответните минимални целеви нива на оползотворяване, следва да има само държавата членка, която ги е събрала.
(1) ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38.
Съгласно член 16, параграф 4 от Директива 2012/19/ЕС първите членове са длъжни да събират определени видове информация относно електрическото и електронното оборудване (ЕЕО) и ОЕЕО.
По силата на член 16 от Директива 2012/19/ЕС, изменена с Директива (ЕС) 2018/849 на Европейския парламент и на Съвета (1), от държавите членки се изисква за всяка календарна година да докладват на Комисията данните, събрани в изпълнение на параграф 4 от същия член, като използват формат, установен от Комисията. Този формат следва да е такъв, че чрез него докладваните данни да осигуряват належна основа за проверка и мониторинг на постигането на определените в Директива 2012/19/ЕС минимални целеви нива на събиране и оползотворяване на ОЕЕО.
По силата на член 16, параграф 7 от директивата държавите членки са длъжни да представят на Комисията заедно с данните, докладвани съгласно член 16, параграф 6, също и доклад за проверка на качеството. Докладите за проверка на качеството следва да са съпоставими — това е важно, за да може Комисията, наред с останалото, да прави преглед на докладваните данни, включително организацията на събирането на данните, източниците на данните, методиката, използвана за изчисляването на нивото на събиране на ОЕЕО, описанието на евентуалните обосновани оценки, както и пълнотата, належността, навременността и съгласуваността. За тази цел е необходимо да се установи формат на доклада за проверка на качеството.
Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС, от 2019 г. насетне минималното ниво на събиране, което всяка държава трябва да постига ежегодно, е 65 % от средното тегло на ЕЕО, пуснато на нейния пазар през предходните три години, или — като алтернатива — 85 % от ОЕЕО, генерирани на нейната територия. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/699 на Комисията (2) се установяват обща методика за изчисляване на теглото на ЕЕО, пуснато на пазара на всяка държава, и обща методика за изчисляване на теглото на количеството генерирани ОЕЕО във всяка държава. Форматът за докладване и в доклада за проверка на качеството държавите следва да посочат методиката, която са избрали да прилагат за изчисляване на нивото на събиране на ОЕЕО.
Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2012/19/ЕС, считано от 15 август 2018 г., за класификацията на всички видове ЕЕО трябва да се използват шестте категории, определени в приложение III към същата директива, а не десетте категории, които се прилагаха през преходния период, предшестващ посочената дата. Форматът за докладване следва да отразява този преход и да осигурява възможност докладваната информация да позволява проверка и мониторинг на постигането на целевите нива на оползотворяване на ОЕЕО по категориите, определени в член 11, параграф 1 и приложение V, част 3 от Директива 2012/19/ЕС.
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 39 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), ПРИЕ НАСТОЯЩО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Правила за изчисляване на минималните целеви нива на оползотворяване, посочени в член 11, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС
1. Теглото на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), докладвани като подготвени за повторна употреба, е теглото на целите изделия, които са се превърнали в отпадъци, и на компонентите на ОЕЕО, които след операции по проверка, почистване или ремонт могат да се употребяват повторно без допълнително сортиране или допълнителна предварителна обработка.
(1) Директива (ЕС) 2018/849 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на директиви 2000/53/ЕО относно използването на употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 93).
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/699 на Комисията от 18 април 2017 г. за установяване на обща методика за изчисляване на теглото на електрическото и електронното оборудване (ЕЕО), пуснато на пазара на всяка държава членка, и на обща методика за изчисляване на теглото на количеството генерирани отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) във всяка държава членка (ОВ L 103, 19.4.2017 г., стр. 17).
(3) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
Когато за повторна употреба са подготвени компоненти, като подготвено за повторна употреба се докладва само теглото на самия компонент.
Когато за повторна употреба са подготвени цели изделия и в процеса на подготовка за повторна употреба с нови компоненти са заменени само компоненти, съставящи общо по-малко от 15 % от цялото тегло на изделието, като подготвено за повторна употреба се докладва цялото тегло на изделието.
Изделията и компонентите, които са отделени в съоръжения за третиране на ОЕЕО и ще се употребяват повторно без допълнително сортиране или допълнителна предварителна обработка, също се докладват като подготвени за повторна употреба.
2. Теглото на ОЕЕО, които постъпват в съоръжение за рециклиране, е теглото на материалите, които произхождат от ОЕЕО и след правилно третиране в съответствие с член 8, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС постъпват в операция по рециклиране, при които отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, които не са отпадъци.
Предварителните лейности, включително сортиране, разглобяване, раздробяване или друго предварително третиране с цел отделение на отпадъчните материали, които не са предназначени за последваща преработка, не се считат за рециклиране.
Точките, от които се счита, че определени отпадъчни материали, произхождащи от ОЕЕО, постъпват в операция по рециклиране, са посочени в приложение I. Когато в резултат на предварително третиране отпадъчните материали престанат да бъдат отпадъци в точките, посочени в приложение I, количеството на тези материали се включва в количеството на ОЕЕО, което се докладват като рециклирани.
Когато предварителното третиране се извършва в съоръжение за рециклиране, теглото на материалите, които са отделени при предварителното третиране и не са рециклирани, не се включва в количеството на ОЕЕО, което се докладват като рециклирани или оползотворени от посоченото съоръжение, и не се отчита към постигането на целевите нива на рециклиране и оползотворяване.
3. Теглото на ОЕЕО, които се докладват като оползотворени, включва подготовката за повторна употреба, рециклирането и другото оползотворяване, включително оползотворяването за енергия.
4. Теглото на ОЕЕО, които се докладват като третирани в ладена държава членка, не включва теглото на ОЕЕО, сортирани и съхранявани в същата държава членка преди изнасянето им за третиране в друга държава членка или извън Съюза.
5. Теглото на ОЕЕО, които държавата членка докладва като третирани в друга държава членка или извън Съюза, включва съответно количествата ОЕЕО, които са цели изделия, превърнали се в отпадъци и изпратени в друга държава членка или извън Съюза с цел очистяване, разглобяване, раздробяване, рециклиране или оползотворяване. Това тегло не включва количествата изнесени материали, получени от третирането на ОЕЕО, което е извършено в докладващата държава членка.
6. Когато в съответствие с член 10 от Директива 2012/19/ЕС ОЕЕО са изпратени за третиране в друга държава членка или са изнесени за третиране в трета държава, те може да се отчитат към минималните целеви нива на оползотворяване, посочени в член 11, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС, само от държавата членка, която ги е събрала и ги е изпратила или изнесла за третиране.
7. За изчисляването на средния процент на рециклираните и оползотворените материали, които произхождат от ОЕЕО и от компоненти на ОЕЕО, държавите членки могат да използват обосновани оценки, както е посочено в член 16, параграф 4 от Директива 2012/19/ЕС.
Член 2
Формат за докладване на данните, посочени в член 16, параграф 6 от Директива 2012/19/ЕС, и доклад за проверка на качеството
1. Държавите членки докладват количествата електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), пуснато на техните пазари, количествата ОЕЕО, събрани чрез всички начини, постигнатото ниво на събираност и — когато е приложимо — количествата генерирана ОЕЕО, като използват формата, определена в приложение II, таблица 1.
Тези данни се докладват по категориите ЕЕО, определени в приложение III към Директива 2012/19/ЕС. За категория 4 „Големи уреди“ данните се докладват в две подкатегории — 4а „Големи уреди, с изключение на фотоволтаични панели“ и 4б „Фотоволтаични панели“.
2. Държавите членки докладват количествата ОЕЕО, които са подготвени за повторна употреба, рециклирани и оползотворени, постигнатия комбиниран процент за подготовка за повторна употреба и рециклиране, постигнатия процент на оползотворяване, количествата ОЕЕО, които са третирани в държавата членка и — когато е относително — количествата ОЕЕО, които са третирани в друга държава членка или извън Съюза, като използват формата, определена в приложение II, таблица 2.
Тези данни се докладват по категориите ЕЕО, определени в приложение III към Директива 2012/19/ЕС. За категория 4 „Големи уреди“ данните се докладват в две подкатегории — 4а „Големи уреди, с изключение на фотоволтаични панели“ и 4б „Фотоволтаични панели“.
3. Държавите членки докладват данните, посочени в параграфи 1 и 2, в електронна форма посредством стандарт за обмен, определен от Комисията.
4. Държавите членки докладват данните за теглото на пуснатото на пазара ЕЕО, което е изчислено в съответствие с член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/699.
5. Държавите членки докладват данните за теглото на генерираните ОЕЕО, което е изчислено в съответствие с член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/699.
6. Държавите членки докладват постигнатото през годината на докладване ниво на събираемост, което е изчислено въз основа на средното тегло на ЕЕО, пуснато на техните пазари през предходните три години.
Когато дадена държава членка изчислява нивото на събираемост въз основа на количеството ОЕЕО, генерирано на нейната територия, тя докладва данните за теглото на генерираните ОЕЕО и данните за нивото на събираемост на ОЕЕО въз основа на генерираните ОЕЕО.
Когато дадена държава членка изчислява нивото на събираемост въз основа на средното тегло на ЕЕО, пуснато на нейния пазар през предходните три години, тя може да докладва доброволно данните за теглото на генерираните ОЕЕО и данните за нивото на събираемост на ОЕЕО въз основа на генерираните ОЕЕО.
7. Държавите членки представят доклад за проверка на качеството, като използват формата, определена в приложение III към настоящото решение.
Когато при докладването на данни за количествата и категориите ОЕЕО, събрани чрез всички начини, за ОЕЕО, третирани в държавата членка, или за средния процент на рециклираните и оползотворените материали, които произхождат от ОЕЕО и от компоненти на ОЕЕО, държавите членки използват обосновани оценки, в доклада за проверка на качеството се описва методиката, използвана за тези оценки.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2019 година.
За Колисиата
Virginius SINKEVICIUS
Член на Колисиата
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ТОЧКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 2, В КОИТО ОТПАДЪЧНИТЕ МАТЕРИАЛИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ОЕЕО, ПОСТЪПВАТ В ОПЕРАЦИЯ ПО РЕЦИКЛИРАНЕ
| Материал | Постъпване в операция по рециклиране |
|-----------|---------------------------------------|
| Стъкло | Сортирано стъкло, което не преминава през допълнителна обработка преди да постъпи в пещ за стъкло или в производството на филтърни среди, абразивни материали, изолация и строителни материали на базата на стъкло. |
| Метали | Сортирани метали, които не преминават през допълнителна обработка преди да постъпят в топилна пещ или в пещ. |
| Пластмаси | Разделени по полимери пластмаси, които не преминават през допълнителна обработка преди да постъпят в операции по гранулиране, вакуумно формоване или леене. Пластмасови люспи, които не преминават през допълнителна обработка преди да бъдат използвани в крайния продукт. |
| Дървесина | Сортирана дървесина, която не преминава през допълнително третиране преди да бъде използвана в производството на плочи от дървесни частици. Сортирана дървесина, която постъпва в операция по компостиране. |
| Текстил | Сортиран текстил, който не преминава през допълнителна обработка преди да бъде използван за производството на текстилни влакна, парцали или гранули. |
| Компоненти на ОЕЕО, състоящи се от няколко материала | Метали, пластмаси, стъкло, дървесина, текстил и други материали, получени от третирането на компоненти на ОЕЕО (напр. материали от третирането на печатни платки), които са обект на рециклиране. |
## Таблица 1
Електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), пуснато на пазара; отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), генерирани и събрани; ниво на събираемост на ОЕЕО
| Категория продукти | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
|--------------------|---|---|---|---|---|---|
| ЕЕО, пуснато на пазара (ПНП) | Генерирани ОЕЕО | ОЕЕО, събрани от домакинства | ОЕЕО, събрани от потребители, които не са домакинства | Общо събрани ОЕЕО | Ниво на събираемост на ОЕЕО (%) | Методика |
| Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | А. въз основа на ПНП (%) | Б. въз основа на генерирани ОЕЕО (%) |
1. Топлообменно оборудване
2. Екрани, монитори и оборудване, част от което са екрани с повърхност, по-голяма от 100 см²
3. Лампи
4. Големи уреди (1) (всеки от външните размери е над 50 см)
4а. Големи уреди, с изключение на фотоволтаични панели (1)
4б. Фотоволтаични панели (1)
5. Малки уреди (нито един от външните размери не надвишава 50 см)
6. Малко информационно-технологично и телекомуникационно оборудване (нито един от външните размери не надвишава 50 см)
Общо
За целите на докладването категория 4 „Големи уреди“ се разделя на подкатегория 4а „Големи уреди, с изключение на фотоволтаични панели“ и подкатегория 4б „Фотоволтаични панели“. Държавите членки докладват данните по подкатегории 4а и 4б и остават съвкупния ред за категория 4 празен. Ако някоя държава членка не е в състояние да разграничи данните по подкатегории 4а и 4б, тя попълва клетките в отсечните колони само в съвкупния ред за категория 4.
Бележки:
— Светлосивите полета означават, че докладването на съответните данни е доброволно.
— Тъмносивите полета означават, че съгласно член 2, параграф 6 от Решение за изпълнение (ЕС) 2019/… на Комисията от 17 декември 2019 г. за определение на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни и за установяване на формати за данни за целите на Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 330, 20.12.2019 г., стр. 2019/…) докладването на съответните данни може да е задължително или доброволно.
— Държавите членки трябва да имат предвид, че действителните нулеви стойности (0 тона) и липсващите стойности/неизвестните количества се отбелязват по различен начин. За докладване на нула тона се вписва „0“, а ако данните не са известни — „М“.
Таблица 2
| Категория продукти | Подготовка за повторна употреба | Рециклиране | Подготовка за повторна употреба и рециклиране | Процент на подготовка за повторна употреба и рециклиране | Оползотворяване | Процент на оползотворяване | ОЕЕО, третирани в държавата членка | ОЕЕО, третирани в друга държава членка | ОЕЕО, третирани извън Съюза |
|---------------------|---------------------------------|-------------|-----------------------------------------------|-------------------------------------------------|----------------|-----------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|
| 1. Топлообменно оборудване | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | % | Общо тегло (в тонове) | % | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) |
| 2. Екрани, монитори и оборудване, част от което са екрани с повърхност, по-голяма от 100 см² | | | | | | | | |
| 3. Лампи | | | | | | | | |
| 4. Големи уреди (1) (всеки от външните размери е над 50 см) | | | | | | | | |
| Категория продукти | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 |
|-------------------|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Подготовка за повторна употреба | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | Процент на подготовка за повторна употреба и рециклиране | Общо тегло (в тонове) | Общо тегло (в тонове) | Процент на оползотворяване | ОЕО, третирани в държавата членка | ОЕО, третирани в друга държава членка | ОЕО, третирани извън Съюза |
| Рециклиране | | | | | | | | | |
| Подготовка за повторна употреба и рециклиране | | | | | | | | | |
| Процент на подготовка за повторна употреба и рециклиране | | | | | | | | | |
| Оползотворяване | | | | | | | | | |
| Процент на оползотворяване | | | | | | | | | |
| ОЕО, третирани в държавата членка | | | | | | | | | |
| ОЕО, третирани в друга държава членка | | | | | | | | | |
| ОЕО, третирани извън Съюза | | | | | | | | | |
4а. Големи уреди, с изключение на фотоволтаични панели (1)
4б. Фотоволтаични панели (1)
5. Малки уреди (нито един от външните размери не надвишава 50 cm)
6. Малко информационно-технологично и телекомуникационно оборудване (нито един от външните размери не надвишава 50 cm)
Общо - - -
(1) За целите на докладването категория 4 „Големи уреди“ се разделя на подкатегория 4а „Големи уреди, с изключение на фотоволтаични панели“ и подкатегория 4б „Фотоволтаични панели“. Държавите членки докладват данните по подкатегории 4а и 4б и оставят съвкупния ред за категория 4 празен. Ако някоя държава членка не е в състояние да разграничи данните по подкатегории 4а и 4б, тя попълва клетките в отделните колони само в съвкупния ред за категория 4.
Бележки:
Държавите членки трябва да имат предвид, че действителните нулеви стойности (0 тона) и липсващите стойности/неизвестните количества се отбелязват по различен начин. За докладване на нула тона се вписва „0“, а ако данните не са известни — „M“.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ФОРМАТ НА ДОКЛАДА ЗА ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, ПРИДРУЖАВАЩ ДАННИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ II
ЧАСТ I
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Държава членка
Наименование
Доклад за проверка на качеството на данните, които се представят за целите на Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38).
Организация, която представя данните и доклада за проверка на качеството
Лице за контакт/ данни за контакт
Референтна година
Дата на предаване/ версия на доклада за проверка на качеството
Искане за поверителност
Настоящият доклад за проверка на качеството се предоставя на разположение
— на обществеността (на уебсайта на Комисията):
□ Да[□ Да, с изключение на раздели(и): .................................................................]
□ Не
Ако сте отбелязали „Не”, моля, посочете изрично кои раздели следва да са поверителни и защо: .................................
— на членовете на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес и Експертната група по отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО):
□ Да[□ Да, с изключение на раздели(и): .................................................................]
□ Не
Ако сте отбелязали „Не”, моля, посочете изрично кои раздели следва да са поверителни и защо: .................................
ЧАСТ 2
ИЗТОЧНИК НА ДАННИТЕ, ПРОЦЕС НА ВАЛИДИРАНЕ НА ДАННИТЕ И ОБХВАТ
A. Използвани методики и източници на данни
A.1: Методика за изчисляване на количеството ЕЕО, пуснато на пазара
Посочва се методиката, която е използвана за изчисляване на количеството ЕЕО, пуснато на пазара, в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/699 на Комисията от 18 април 2017 г. за установяване на обща методика за изчисляване на теглото на електрическото и електронното оборудване (ЕЕО), пуснато на пазара на всяка държава членка, и на обща методика за изчисляване на теглото на количеството генерирано отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) във всяка държава членка (ОВ L 103, 19.4.2017 г., стр. 17).
A.2: Методика за изчисляване на нивото на събиране на ОЕЕО
Посочва се методиката, която е използвана за изчисляване на нивото на събиране на ОЕЕО.
Ако използваната методика се основава на средното тегло на ЕЕО, пуснато на пазара през предходните три години, се представят данни за количеството ЕЕО, пуснато на пазара през трите години, предхождащи референтната година:
| Година (една година преди референтната година) | Общо количество (в тонове) на ЕЕО, пуснато на пазара (ПНП) в държавата членка |
| Година (две години преди референтната година) |
| Година (три години преди референтната година) |
| Средно тегло за трите години = (сбора от редове 1 + 2 + 3, разделен на 3) |
A.3: Източник на данните
Описват се източниците на данните за отделните позиции, посочени по-долу (напр. преброяване/ национални статистически данни/ запълнения за докладване, които имат стопански или сертифицирани стопански единици/ агенции/ асоциации/ проучвания на състава на отпадъците/ оценки на специфичното въздействие, което може да има националното законодателство, и съответни разпоредби).
а) ЕЕО, пуснато на пазара (таблица 1: колона 1)
Посочват се източниците, използвани за събиране на данните за ЕЕО, пуснато на пазара.
б) Генерираните ОЕЕО (таблица 1: колона 2)
Докладват се данните за теглото на генерираните ОЕЕО, изчислени посредством изчислителния инструмент за ОЕЕО, и се посочват актуализациите на данните от изчислителния инструмент за ОЕЕО, ако има такива актуализации. За държавите членки, които докладват нивото на събиране на ОЕЕО, изчислени въз основа на генерираните ОЕЕО, тези данни са задължителни. Държавите членки, които докладват нивото на събиране на ОЕЕО, изчислени въз основа на средното тегло на ЕЕО, пуснато на пазара през предходните три години, може да представят тези данни доброволно.
в) Събрани ОЕЕО (таблица 1: колони 3, 4, 5 и 6)
Посочват се източниците, използвани за събиране на данните за събрани чрез всички начини ОЕЕО. Необходимо е да се има предвид, че съгласно член 7, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС количеството събрани ОЕЕО е количеството ОЕЕО, които са:
а) получени в съоръженията за събиране и третиране;
б) получени от дистрибуторите;
в) разделно събрани от произвоителите или от трети лица, действащи от такъв им.
Изрично се посочва дали са създадени системи, които позволяват на притежателите и дистрибуторите да връщат ОЕЕО най-малко безплатно в съответствие с член 5 от Директива 2012/19/ЕС, и се представя информация за данните, които може да се получат от тези системи.
г) Подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на ОЕЕО (таблица 2: колони 1, 2 и 5)
Необходимо е да се има предвид, че съгласно член 11, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС трябва да се използват данните относно теглото на ОЕЕО, техните компоненти и материали или вещества, когато те постъпват в съоръжение за подготовка за повторна употреба, в съоръжение за рециклиране или в съоръжение за оползотворяване, след като са преминали през правилно третиране в съответствие с член 8, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС.
Посочват се източниците, използвани за данните относно подготовката за повторна употреба, рециклирането и оползотворяването на ОЕЕО в съответствие с член 11, параграф 4 от Директива 2012/19/ЕС. Прави се разграничение между постъпването в съоръжение за подготовка за повторна употреба, в съоръжение за рециклиране, в съоръжение за изгаряне (или процес на топене) или в съоръжение за оползотворяване (за енергия).
d) Третирани ОЕЕО (таблица 2: колони 7, 8 и 9)
Посочват се източниците, използвани за събиране на данните относно ОЕЕО, третирани в държавата членка, и ОЕЕО, третирани в друга държава членка или извън Съюза.
Представя се и общо описание на наличните в държавата членка системи за третиране и се посочва дали изискванията към третирането или минималните стандарти за качество на третирането на събрани в държавата членка ОЕЕО са различни или по-строги от предвидените в приложение VII към Директива 2012/19/ЕС. В такъв случай се представя описание на тези изисквания или стандарти.
Б. Качество на източниците на данните/ процес на валидиране на данните
Б.1: Качество на източниците на данните
Описва се качеството на използваните източници (включително какви са предизвикателствата по отношение на качеството на данните и как се предвижда качеството да се подобри в бъдеще).
Б.2: Качество на оценките за ЕЕО, пуснато на пазара, по различни категории
Ако преди да бъдат събрани от държавите членки, данните са събрани от операторите по категории ЕЕО, които са различни от посочените в Директива 2012/19/ЕС, или по подкатегории, се обяснява какви категории или подкатегории ЕЕО са използвани и как данните по тези категории са преобразувани в данни по категориите ЕЕО съгласно Директива 2012/19/ЕС.
Б.3: Мониторинг на постигането на целевите нива
Представя се описание на националните мерки за насърчаване на постигането на целевите нива за събиране, подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване.
Представя се и информация относно мерките, предприети за информиране на потребителите на ЕЕО и за поощряване на тяхното участие в управлението на ОЕЕО в съответствие с член 14 от Директива 2012/19/ЕС.
Ако са докладвани количества ОЕЕО, третирани в други държави членки или извън ЕС, се посочва:
— дали изнесените количества са взети предвид при изчисляването на процентите на оползотворяване, на подготовка за повторна употреба и на рециклиране;
— как са получени процентите на оползотворяване, на подготовка за повторна употреба и на рециклиране за изнесените количества.
Ако одобряването на износа от страна на компетентните органи е обвързано с изискване доказателството, което се изисква съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС, да се съпровожда от допълнително документално доказателство, се описва изискваното документално доказателство.
Б.4: Съответствие и съгласуваност на данните
Описват се мерките, предприети за избягване на двойното отчитане на внесени ОЕЕО, които не може да се отчитат към постигането на целите и не може да се докладват като третирани, подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване във внасящата държава членка.
Описват се всички корекции, които трябва да се отчетат за внесените и изнесените количества, например — да се вземат предвид частен внос и частен износ, подвеждащи декларации (използвано ЕЕО вместо ОЕЕО) или друго.
Б.5: Процес на валидиране на данните
Описва се процесът, използван за установяване на валидността на данните.
Представя се и сведения за системите за инспекция и мониторинг, които се прилагат в държавата членка за проверка на изпълнението на Директива 2012/19/ЕС.
В. Пълнота/ обхват
В.1: Разгледаните по-горе данни обхващат ли целия сектор?
☐ Да ☐ Не
В.2: По отношение на ЕЕО, пуснато на пазара, използвани ли са обосновани оценки съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/699?
☐ Да ☐ Не
В.3: По отношение на събрани и третирани ОЕЕО използвани ли са обосновани оценки, които са взети предвид при докладването относно постигането на съответните целеви нива?
☐ Да ☐ Не
Ако отговорът е „Да“, се описва методиката за получаване на тези оценки и се представят подкрепящите ги документи.
В.4: По отношение на средния процент рециклирани и оползотворени материали, произхождащи от ОЕЕО и от компоненти на ОЕЕО, използвани ли са обосновани оценки, които са взети предвид при докладването относно постигането на съответните целеви нива?
☐ Да ☐ Не
Ако отговорът е „Да“, се описва методиката за получаване на тези оценки и се представят подкрепящите ги документи.
В.5: Какъв дял (%) от събраните и третираните ОЕЕО е обхванат — или се преценява, че е обхванат — от схемата за докладване?
Г. Друго
Г.1: Липсващи данни
Ако липсват запълнителни данни, се посочва защо и се представя информация за мерките, предприети за коригирането на тази ситуация.
Г.2: Проверка на правдоподобността на данните
Посочва се дали е настъпила някоя от слепните ситуации:
1. Количеството ЕЕО, пуснато на пазара, е под 10 kg на жител годишно. ☐ Да ☐ Не
2. Количеството събрани ОЕЕО е по-голямо от количеството ЕЕО, пуснато на пазара. ☐ Да ☐ Не
3. Процентът на събираемост на ОЕЕО е по-голям от 75 % от количеството ЕЕО, пуснато на пазара, или по-голям от 100 % от генерираните ОЕЕО? ☐ Да ☐ Не
4. Количеството третирани ОЕЕО е по-голямо от количеството събрани ОЕЕО. ☐ Да ☐ Не
5. Количеството рециклирани ОЕЕО (включително подготовка за повторна употреба) е по-голямо от количеството оползотворени ОЕЕО (включително подготовка за повторна употреба). ☐ Да ☐ Не
6. Процентът на рециклиране (включително подготовка за повторна употреба) надхвърля 95 %. ☐ Да ☐ Не
7. Процентът на оползотворяване (включително подготовка за повторна употреба) надхвърля 99 %. ☐ Да ☐ Не
8. Прекъснат динамичен ред (значителни промени в количествата, докладвани с течение на времето) ☐ Да ☐ Не
Ако отговорът на един или повече въпроси е „Да“, се представя допълнителна информация за случая и за съответните причини.
Д. Разлики с данните, докладвани през предходни години
Описват се и се обясняват всички значителни промени в методиката за събиране на данните, в подхода за валидиране на данните или в методиките, използвани за изчисляване на процентите на събирамост и оползотворяване на ОЕЕО за разглежданата референтна година, в сравнение с подходите и методиките, използвани за предходни референтни години.
Е. Основни национални уебсайтове, референтни документи и публикации
Посочват се всякакви други относими източници на информация, включително доклади, в които се разглеждат аспекти от качеството на данните, обхвата или други аспекти на правоприлагането, като доклади от организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, относно постигнатите резултати по отношение на събирането, третирането и рециклирането на ОЕЕО, доклади относно най-добрите практики по отношение на събирането и третирането на ОЕЕО, доклади относно вноса и износа на ОЕЕО, както и всякакви други източници на данни и информация във връзка с ОЕЕО. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D2193/32019D2193_BG.pdf | 14 |
32019D0582 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/582 НА КОМИСИЯТА
от 3 април 2019 година
за потвърждение или изменение на предварителното изчисление на средните специфични емисии на CO₂ и на целите за специфичните емисии за производителите на нови леки търговски превозни средства за календарната 2017 година и за групата на Volkswagen, включително нейните членове, за календарните 2014, 2015 и 2016 година в съответс | твие с Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер C(2019) 2342)
(само текстовете на английски, естонски, италиански, немски, нидерландски, унгарски, френски, чешки и шведски език са автентични)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO₂ от лекотоварните превозни средства (1), и по-специално член 8, параграф 6 от него,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с Регламент (ЕС) № 510/2011 от Комисията се изисква да изчислява всяка година средните специфични емисии на CO₂ и целта за специфичните емисии за всеки производител на леки търговски превозни средства в Съюза. Въз основа на това изчисление Комисията следва да определи дали производителите и групите от производители са изпълнили своите цели за специфичните емисии.
(2) Подробните данни, които следва да се използват при изчисляването на средните специфични емисии и на целите за специфичните емисии, се основават на регистрациите на нови леки търговски превозни средства в държавите членки през предходната календарна година. Когато леките търговски превозни средства са с многоетапно одобрение на типа, производителят на базовото превозно средство поема отговорност за емисиите на CO₂ на напълно комплектованото превозно средство.
(3) Всички държави членки предадоха на Комисията данните за 2017 г. в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 510/2011. В случаите, в които проверката на данните от страна на Комисията показва, че някои данни липсват или са очевидно неправилни, Комисията се свърза със съответните държави членки и с тяхното съгласие коригира или допълва въпросните данни. Когато не беше постигнато съгласие със съответната държава членка, предварителните данни на тази държава членка не бяха коригирани.
(4) На 17 май 2018 г. Комисията публикува предварителните данни и уведоми 65 производители за предварителното изчисление на техните средни специфични емисии на CO₂ и на техните цели за специфичните емисии през 2017 г. От производителите беше поискано да проверят данните и да уведомят Комисията за евентуални грешки в срок от три месеца след получаването на уведомлението. Уведомления за грешки подадоха 23 производители.
(5) За останалите 42 производители, които не са изпратили уведомления за грешки в наборите от данни или са отговорили по друг начин, предварителните данни и предварителните изчисления на средните специфични емисии и на целите за специфичните емисии следва да бъдат потвърдени.
(6) Комисията провери грешките, за които е получила уведомления от производителите, и съответните обосновки за тяхното коригиране, като наборът от данни беше потвърден или изменен.
(7) В случаите на записки без съответстващи идентификационни номера на превозното средство и с липсващи или неправилни идентификационни параметри, като тип, вариант, код на версията или номер на одобрението на типа, фактът, че производителите не могат да проверят или коригират тези записи, следва да бъде взет предвид. Вследствие на това е целесъобразно в тези записи да се приложи интервал на грешката за стойностите на емисиите на CO₂ и стойностите на масата.
(8) Интервалът на грешката следва да се изчисли като разликата между двете стойности на отстоянието до целта за специфичните емисии, получени чрез изваждане на целите за специфичните емисии от средните специфични емисии, изчислени съответно с включване и с изключване на регистрациите, които не могат да бъдат проверени от производителите. Независимо дали тази разлика е положителна или отрицателна, интервалът на грешката следва винаги да подобрява позицията на производителя по отношение на неговата цел за специфичните емисии.
(1) ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1.
В съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 510/2011 за даден производител следва да се счита, че е изпълнил своята цел за специфичните емисии, посочена в член 4 от същия регламент, ако средните емисии, посочени в настоящото решение, са по-ниски от целта за специфичните емисии, изразено като отрицателно отстояние до целта. Ако средните емисии са по-високи от целта за специфичните емисии, се начислява такса за наднормени емисии, освен ако съответният производител е освободен от задължението за постигане на тази цел или е член на определена група, която е изпълнила своята цел за специфичните емисии.
На 3 ноември 2015 г. от страна на Volkswagen Group беше направено изявление, че при определянето, за целите на одобряването на типа, на стойностите на емисиите на CO₂ на някои от техните автомобили, са открити несъответствия. След задълбочено разследване, бяха получени достатъчно разяснения за потвърждаване или изменение на предварителните данни за групата на Volkswagen и нейните членове Audi AG, Dr. Ing. h.c.F. Porsche AG, Quattro GmbH, Seat S.A., Skoda Auto A.S. и Volkswagen AG за календарните 2014, 2015, 2016 и 2017 година.
Стойностите, свързани с показателите на даден производител, които са потвърдени или изменени с настоящото решение, могат да бъдат обект на преразглеждане в случай че съответните национални органи потвърдят наличието на несъответствия в стойностите на емисиите на CO₂, предоставени за целите на установяване на спазването от страна на производителя на целта за специфичните емисии.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Стоянностите на постигнатите от производителите показатели, които са потвърдени или изменени за всеки производител на леки търговски превозни средства и за всяка група от производители на леки търговски превозни средства за календарната 2017 година са посочени в приложение I.
2. Стоянностите, отнасящи се за показателите на групата на Volkswagen и нейните членове Audi AG, Dr. Ing. h.c.F. Porsche AG, Quattro GmbH, Seat S.A., Skoda Auto A.S., и Volkswagen AG, които са потвърдени или изменени по отношение на календарните години 2014, 2015 и 2016, са посочени в приложение II към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са следните самостоятелни производители и групи от производители, образувани в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) № 510/2011:
(1) Alfa Romeo S.P.A.
C.so Settembrini, 40
Gate 8 - Building 6 – 1st floor – B15N Colonna N47
10135 Torino
Италия
(2) Alke Srl
via Vigonovese 123
35127 Padova
Италия
(3) Audi AG
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
(4) Automobiles Citroen
7, rue Henri Sainte-Claire Deville
92500 Rueil-Malmaison
Франция
(5) Automobiles Peugeot
7, rue Henri Sainte-Claire Deville
92500 Rueil-Malmaison
Франция
(6) AVTOVAZ JSC
Представляван в Съюза от:
CS AUTOLADA
211 Konevova
130 00 Praha 3
Чешка република
(7) BLUECAR SAS
31–32 quai de Dion Bouton
92800 Puteaux
Франция
(8) Bayerische Motoren Werke AG
Petuelring 130
80788 München
Германия
(9) BMW M GmbH
Petuelring 130
80788 München
Германия
(10) FCA US LLC
Представляван в Съюза от:
Fiat Chrysler Automobiles
Gate 8 - Building 6 – 1st floor – B15N Colonna N47
C.so Settembrini, 40
10135 Torino
Италия
(11) Automobile Dacia S.A.
Guyancourt
1 avenue du Golf
78288 Guyancourt Cedex
Франция
(12) Daimler AG
F403 EA/R
70546 Stuttgart
Германия
(13) DFSK MOTOR CO., LTD.
Представляван в Съюза от:
Giotti Victoria Srl
Sr.l. Pissana Road 11/a 50021
Barberino Val D’ Elsa (Florence)
Италия
(14) Esagono Energia S.r.l.
Via Puecher 9
20060 Pozzuolo Martesana (Mi)
Италия
(15) FCA Italy S.p.A.
Gate 8 - Building 6 – 1st floor – B15N Colonna N47
C.so Settembrini, 40
10135 Torino
Италия
(16) Ford Motor Company of Australia Ltd.
Представляван в Съюза от:
Ford Werke GmbH
Niehl Plant, building Imbert 479
Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
(17) Ford Motor Company
Niehl Plant, building Imbert 479
Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
(18) Ford Werke GmbH
Niehl Plant, building Imbert 479
Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
(19) Mitsubishi Fuso Truck & Bus Corporation
Представляван в Съюза от:
Daimler AG
F403 EA/R
70546 Stuttgart
Германия
(20) Mitsubishi Fuso Truck Europe SA
Представляван в Съюза от:
Daimler AG
F403 EA/R
70546 Stuttgart
Германия
(21) LLC Automobile Plant Gaz
Poe 2
Lähte Tartumaa
60502
Естония
(22) General Motors Holdings LLC
Представляван в Съюза от:
Adam Opel GmbH
Bahnhofsplatz 1 IPC 39-12
65423 Rüsselsheim
Германия
(23) GAC Gonow Auto Co. Ltd.
Представляван в Съюза от:
Autorimessa Monte Mario SRL
Via della Muratella, 797
00054 Maccarese (RM)
Италия
(24) Goupil Industrie S.A.
Route de Villeneuve
47320 Bourran
Франция
(25) Great Wall Motor Company Ltd.
Представляван в Съюза от:
Great Wall Motor Europe Technical Center GmbH
Otto-Hahn-Str. 5
63128 Dietzenbach
Германия
(26) Honda Motor Co., Ltd.
Представляван в Съюза от:
Honda Motor Europe Ltd.
Cain Road
Bracknell
Berkshire
RG12 1HL
Обединено кралство
(27) Honda of the UK Manufacturing Ltd.
Honda Motor Europe Ltd.
Cain Road
Bracknell
Berkshire
RG12 1HL
Обединено кралство
(28) Hyundai Motor Company
Представляван в Съюза от:
Hyundai Motor Europe GmbH
Kaiserleipromenade 5
63067 Offenbach
Германия
(29) Hyundai Assan Otomotiv Sanayi Ve Ticaret A.S.
Представляван в Съюза от:
Hyundai Motor Europe GmbH
Kaiserleipromenade 5
63067 Offenbach
Германия
(30) Hyundai Motor Manufacturing Czech s.r.o.
Kaiserleipromenade 5
63067 Offenbach
Германия
(31) Isuzu Motors Limited
Представляван в Съюза от:
Isuzu Motors Europe NV
Bist 12
2630 Aartselaar
Белгия
(32) IVECO S.p.A.
Via Puglia 35
10156 Torino
Италия
(33) Jaguar Land Rover Limited
Abbey Road
Whitley
Coventry
CV3 4LF
Обединено кралство
(34) KIA Motors Corporation
Представляван в Съюза от:
Kia Motors Europe GmbH
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt am Main
Германия
(35) KIA Motors Slovakia s.r.o.
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt am Main
Германия
(36) LADA Automobile GmbH
Erlengrund 7-11
21614 Buxtehude
Германия
(37) Magyar Suzuki Corporation Ltd.
2500 Esztergom
Schweidel Jozsef U52
Унгария
(38) Mahindra & Mahindra Ltd.
Представляван в Съюза от:
Mahindra Europe S.r.l.
Via Cancelliera 35
00040 Ariccia (Roma)
Италия
(39) MAN Truck & Bus AG
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
(40) Mazda Motor Corporation
Представляван в Съюза от:
Mazda Motor Europe GmbH
European R&D Centre
Hiroshimastr 1
D-61440 Oberursel/Ts
Германия
(41) M.F.T.B.C.
Представляван в Съюза от:
Daimler AG
F403 EA/R
70546 Stuttgart
Германия
(42) Mitsubishi Motors Corporation MMC
Представляван в Съюза от:
Mitsubishi Motors Europe B.V. MME
Mitsubishi Avenue 21
6121 SG Born
Нидерландия
(43) Mitsubishi Motors Europe B.V. MME
Mitsubishi Avenue 21
6121 SH Born
Нидерландия
(44) Mitsubishi Motors Thailand Co., Ltd. MMTh
Представляван в Съюза от:
Mitsubishi Motors Europe BV MME
Mitsubishi Avenue 21
6121 SG Born
Нидерландия
(45) Nissan International SA
Представляван в Съюза от:
Renault Nissan Representation Office
Av des Arts 40
1040 Bruxelles
Белгия
(46) Adam Opel GmbH
Bahnhofsplatz 1 IPC 39-12
65423 Rüsselsheim
Германия
(47) Opel Automobile GmbH
Bahnhofsplatz 1 IPC 39-12
65423 Rüsselsheim
Германия
(48) Dr Ing hc F Porsche AG
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
(49) Piaggio & C S.p.A.
Viale Rinaldo Piaggio 25
56025 Pontedera (PI)
Италия
(50) Renault S.A.S.
Guyancourt
1 avenue du Golf
78288 Guyancourt Cedex
Франция
(51) Renault Trucks
99 Route de Lyon
TER L10 0 01
69802 Saint Priest Cedex
Франция
(52) Romanital Srl
Via delle Industrie, 107
90040 Isola delle Femmine PA
Италия
(53) SAIC MAXUS Automotive Co. Ltd.
Представляван в Съюза от:
SAIC Luc, S.a.r.l.
President Building
37A avenue J.F. Kennedy
1855 Luxembourg
Люксембург
(54) Seat SA
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
(55) SFL Technologies GmbH
Innovationspark 2
8152 Stallhofen
Австрия
(56) Skoda Auto AS
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
(57) SsangYong Motor Company
Представляван в Съюза от:
SsangYong Motor Europe Office
Herriotstrasse 1
60528 Frankfurt am Main
Германия
(58) StreetScooter GmbH
Jülicher Straße 191
52070 Aachen
Германия
(59) Subaru Corporation
Представляван в Съюза от:
Subaru Europe NV/SA
Leuvensesteenweg 555 B/8
1930 Zaventem
Белгия
(60) Suzuki Motor Corporation
Представляван в Съюза от:
Magyar Suzuki Corporation Ltd.
2500 Esztergom
Schweidel Jozsef U52
Унгария
(61) Tesla Motors Ltd.
Представляван в Съюза от:
Tesla Motors NL
7–9 Atlasstraat
5047 RG Tilburg
Нидерландия
(62) Toyota Motor Europe NV/SA
Avenue du Bourget 60
1140 Brussels
Белгия
(63) Univers Ve Helem
14 rue Federico Garcia Lorca
32000 Auch
Франция
(64) Volkswagen AG
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
(65) Volvo Car Corporation
VAK building Assar Gabrielssons väg
SE-405 31 Göteborg
Швеция
(66) Група за: Daimler AG
F403 EA/R
70546 Stuttgart
Германия
(67) Група за: FCA Italy S.p.A.
Gate 8 - Building 6 – 1st floor – B15N Colonna N47
C.so Settembrini, 40
10135 Torino
Италия
(68) Група за: Ford-Werke GmbH
Neihl Plant, building Imbert 479
Henry-Ford-Straße 1
50735 Köln
Германия
(69) Група за: General Motors
Bahnhofsplatz 1 IPC 39-12
65423 Rüsselsheim
Германия
(70) Група за: Hyundai
Kaiserleipromenade 5
63067 Offenbach
Германия
(71) Група за: Kia
Theodor-Heuss-Allee 11
60486 Frankfurt am Main
Германия
(72) Група за: Mitsubishi Motors
Mitsubishi Avenue 21
6121 SG Born
Нидерландия
(73) Група за: Renault
1 Avenue du Golf
78288
Guyancourt Cedex
Франция
(74) Група за: Volkswagen Group LCV
Letter box 011/1882
38436 Wolfsburg
Германия
Съставено в Брюксел на 3 април 2019 година.
За Комисията
Miguel ARIAS CAÑETE
Член на Комисията
### Таблица 1
Стойности на показателите, постигнати от отделните производители, които се потвърждават или изменят в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 за календарната 2017 година
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (100 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до цепта | Коригирано отстояние до цепта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| ALFA ROMEO SPA | 8 | 137,375 | 161,283 | – 23,908 | – 23,908 | 1 558,50 | 137,375 |
| ALKE SRL | DMD | 1 | 0,000 | | | 1 030,00 | 0,000 |
| AUDI AG | P8 | 1 275 | 133,705 | 179,293 | – 45,588 | – 45,588 | 1 752,16 | 133,773 |
| AUTOMOBILES CITROEN | 158 465 | 130,881 | 167,142 | – 36,261 | – 36,261 | 1 621,51 | 131,273 |
| AUTOMOBILES PEUGEOT | 169 852 | 132,590 | 169,521 | – 36,931 | – 36,931 | 1 647,09 | 133,040 |
| AVTOVAZ JSC | P7 | 272 | 215,967 | 135,884 | 80,083 | 80,013 | 1 285,40 | 215,967 |
| BLUECAR SAS | DMD | 21 | 0,000 | | | 1 325,00 | 0,000 |
| BAYERISCHE MOTOREN WERKE AG | DMD | 94 | 150,979 | | | 1 870,16 | 150,979 |
| BMW M GMBH | DMD | 411 | 146,029 | | | 1 904,06 | 146,029 |
| FCA US LLC | P2 | 157 | 220,541 | 201,360 | 19,181 | 19,181 | 1 989,44 | 220,541 |
| AUTOMOBILE DACIA SA | P7 | 26 775 | 117,858 | 135,230 | – 17,372 | – 17,372 | 1 278,37 | 117,858 |
| DAIMLER AG | P1 | 147 953 | 187,603 | 212,680 | – 25,079 | – 25,079 | 2 111,16 | 187,604 |
| DFSK MOTOR CO LTD | DMD | 353 | 179,759 | | | 1 243,27 | 179,759 |
| ESAGONO ENERGIA SRL | DMD | 19 | 0,000 | | | 1 225,74 | 0,000 |
| FCA ITALY SPA | P2 | 143 889 | 149,154 | 174,813 | – 25,659 | – 25,659 | 1 703,99 | 149,154 |
| FORD MOTOR COMPANY OF AUSTRALIA LIMITED | P3 | 38 381 | 214,276 | 227,258 | – 12,982 | – 12,982 | 2 267,91 | 214,276 |
| FORD MOTOR COMPANY | P3 | 9 | 159,111 | 199,459 | – 40,348 | – 40,348 | 1 969,00 | 159,111 |
| FORD– WERKE GMBH | P3 | 242 012 | 156,630 | 193,916 | – 37,286 | – 37,286 | 1 909,40 | 156,630 |
| MITSUBISHI FUSO TRUCK & BUS CORPORATION | P1 | 446 | 242,807 | 264,642 | – 21,835 | – 21,835 | 2 669,89 | 242,807 |
| MITSUBISHI FUSO TRUCK EUROPE SA | P1 | 31 | 236,806 | 274,345 | – 37,539 | – 37,539 | 2 774,23 | 236,806 |
| LLC AUTOMOBILE PLANT GAZ | DMD | 37 | 285,000 | | | 2 256,89 | 285,000 |
| GENERAL MOTORS HOLDINGS LLC | P4 | 344 | 163,282 | 178,428 | – 15,146 | – 15,146 | 1 742,86 | 163,282 |
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (100 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до цепта | Коригирано отстояние до цепта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| GONOW AUTO CO LTD | DMD | 51 | 184,647 | | | | 1 358,33 | 184,647 |
| GOUPIL INDUSTRIE SA | DMD | 349 | 0,000 | | | | 1 123,89 | 0,000 |
| GREAT WALL MOTOR COMPANY LIMITED | DMD | 57 | 202,439 | | | | 1 771,93 | 202,439 |
| HONDA MOTOR CO LTD | DMD | 14 | 112,571 | | | | 1 335,21 | 112,571 |
| HONDA OF THE UK MANUFACTURING LTD | DMD | 21 | 141,429 | | | | 1 660,14 | 141,429 |
| HYUNDAI MOTOR COMPANY | P9 | 2 775 | 209,458 | 223,768 | – 14,310 | – 14,310 | 2 230,39 | 209,458 |
| HYUNDAI ASSAN OTOMOTIV SANAYI VE | P9 | 1 | 112,000 | 122,176 | – 10,176 | – 10,176 | 1 138,00 | 112,000 |
| HYUNDAI MOTOR MANUFACTURING CZECH SRO | P9 | 83 | 111,590 | 147,043 | – 35,453 | – 35,453 | 1 405,39 | 111,590 |
| ISUZU MOTORS LIMITED | | 9 887 | 195,044 | 204,716 | – 9,672 | – 9,672 | 2 025,53 | 195,044 |
| IVECO SPA | | 23 369 | 203,007 | 239,767 | – 36,760 | – 36,760 | 2 402,42 | 203,020 |
| JAGUAR LAND ROVER LIMITED | DMD | 387 | 157,755 | | | | 1 995,43 | 157,755 |
| KIA MOTORS CORPORATION | P5 | 1 295 | 124,415 | 155,643 | – 31,228 | – 31,228 | 1 497,86 | 124,511 |
| KIA MOTORS SLOVAKIA SRO | P5 | 312 | 124,160 | 150,401 | – 26,241 | – 26,241 | 1 441,49 | 124,160 |
| LADA AUTOMOBILE GMBH | DMD | 3 | 216,000 | | | | 1 285,00 | 216,000 |
| MAGYAR SUZUKI CORPORATION LTD | DMD | 2 | 115,000 | | | | 1 370,00 | 115,000 |
| MAHINDRA & MAHINDRA LTD | DMD | 310 | 210,958 | | | | 1 973,90 | 210,958 |
| MAN TRUCK & BUS AG | P8 | 1 485 | 197,790 | 220,221 | – 22,431 | – 22,438 | 2 192,25 | 197,790 |
| MAZDA MOTOR CORPORATION | DMD | 105 | 136,905 | | | | 1 546,78 | 136,905 |
| MFTBC | P1 | 36 | 239,250 | 265,401 | – 26,151 | – 26,151 | 2 678,05 | 239,250 |
| MITSUBISHI MOTORS CORPORATION MMC | P6/D | 330 | 184,176 | 195,000 | – 10,824 | – 10,824 | 1 887,06 | 184,176 |
| MITSUBISHI MOTORS EUROPE BY MME | P6/D | 205 | 217,210 | 195,000 | 22,210 | 22,210 | 2 217,08 | 217,210 |
| MITSUBISHI MOTORS THAILAND CO LTD MMTH | P6/D | 20 576 | 185,501 | 195,000 | – 9,499 | – 9,499 | 1 895,76 | 185,501 |
| NISSAN INTERNATIONAL SA | | 55 137 | 158,636 | 191,852 | – 33,216 | – 33,216 | 1 887,20 | 162,648 |
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (100 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до цепта | Коригирано отстояние до цепта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| ADAM OPEL GMBH | P4 | 65 538 | 159,798 | 180,693 | – 20,895 | – 20,895 | 1 767,22 | 159,798 |
| OPEL AUTOMOBILE GMBH | 17 373 | 168,923 | 189,777 | – 20,854 | – 20,854 | 1 864,89 | 168,923 |
| PIAGGIO & C SPA | D | 2 980 | 151,640 | 155,000 | – 3,360 | – 3,360 | 1 087,29 | 153,319 |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P8 | 53 | 186,774 | 206,254 | – 19,480 | – 19,480 | 2 042,06 | 186,774 |
| RENAULT SAS | P7 | 223 583 | 149,683 | 177,514 | – 27,831 | – 27,832 | 1 733,03 | 151,064 |
| RENAULT TRUCKS | 9 126 | 208,652 | 229,287 | – 20,635 | – 20,635 | 2 289,73 | 208,652 |
| ROMANITAL SRL | DMD | 48 | 166,354 | | | | 1 272,60 | 166,354 |
| SAIC MAXUS AUTOMOTIVE CO LTD | DMD | 159 | 231,595 | | | | 2 200,75 | 237,421 |
| SEAT SA | P8 | 354 | 109,263 | 128,576 | – 19,313 | – 19,315 | 1 206,82 | 109,263 |
| SFL TECHNOLOGIES GMBH | DMD | 5 | 0,000 | | | | 1 631,40 | 0,000 |
| SKODA AUTO AS | P8 | 4 209 | 110,631 | 133,165 | – 22,534 | – 22,548 | 1 256,16 | 110,631 |
| SSANGYONG MOTOR COMPANY | D | 1 000 | 192,914 | 210,000 | – 17,086 | – 17,086 | 2 071,59 | 192,914 |
| STREETSCOOTER GMBH | 3 808 | 0,000 | 159,554 | – 159,554 | – 159,554 | 1 539,91 | 0,000 |
| SUBARU CORPORATION | DMD | 52 | 161,192 | | | | 1 643,60 | 161,192 |
| SUZUKI MOTOR CORPORATION | DMD | 14 | 162,714 | | | | 1 132,14 | 162,714 |
| TESLA MOTORS LTD | DMD | 1 | 0,000 | | | | 2 427,00 | 0,000 |
| TOYOTA MOTOR EUROPE NV SA | 38 266 | 168,452 | 196,264 | – 27,812 | – 27,990 | 1 934,64 | 168,452 |
| UNIVERS VE HELEM | DMD | 5 | 0,000 | | | | 1 138,40 | 0,000 |
| VOLKSWAGEN AG | P8 | 192 470 | 159,987 | 189,446 | – 29,502 | – 29,502 | 1 861,33 | 160,011 |
| VOLVO CAR CORPORATION | DMD | 852 | 121,619 | | | | 1 691,41 | 121,964 |
Таблица 2
Стоимости на показателите, постигнати от отделните групи, които се потвърждават или изменят в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 за календарната 2017 година
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на групата | Група | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (100 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до цепта | Коригирано отстояние до цепта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| DAIMLER AG | P1 | 148 466 | 187,791 | 212,862 | – 25,072 | – 25,072 | 2 113,12 | 187,793 |
| FCA ITALY SPA | P2 | 144 046 | 149,232 | 174,842 | – 25,610 | – 25,610 | 1 704,3 | 149,232 |
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на групата | Група | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (100 %) | Цел за специфични емисии | Отстояние до цепта | Коригирано отстояние до цепта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| FORD– WERKE GMBH | P3 | 280 402 | 164,521 | 198,481 | – 33,960 | – 33,960 | 1 958,48 | 164,521 |
| GENERAL MOTORS | P4 | 65 882 | 159,816 | 180,681 | – 20,865 | – 20,865 | 1 767,09 | 159,816 |
| HYUNDAI | P9 | 2 859 | 206,583 | 221,506 | – 14,923 | – 14,923 | 2 206,06 | 206,583 |
| KIA | P5 | 1 607 | 124,366 | 154,625 | – 30,259 | – 30,259 | 1 486,91 | 124,443 |
| MITSUBISHI MOTORS | P6/D | 21 111 | 185,788 | 195,000 | – 9,212 | – 9,212 | 1 898,74 | 185,788 |
| RENAULT | P7 | 250 630 | 146,382 | 172,951 | – 26,569 | – 26,570 | 1 683,97 | 147,587 |
| VW GROUP PC | P8 | 199 846 | 158,978 | 188,321 | – 29,343 | – 29,385 | 1 849,24 | 159,002 |
Обяснителни бележки към таблици 1 и 2:
Колона A:
Таблица 1: „Наименование на производителя” означава наименованието на производителя съгласно уведомлението до Комисията от съответния производител или, когато такова уведомление не е било изпратено — наименованието, регистрирано от регистрационния орган на държавата членка.
Таблица 2: „Наименование на групата” означава наименованието на групата, обявено от управителя на групата.
Колона B:
„D” означава, че е в сила дерогация, предоставена на малък производител съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 510/2011, валидна за календарната 2017 година.
„DMD” означава, че е в сила изключение de minimis в съответствие с член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 510/2011, т.е., на производител, който заедно с всички свои свързани предприятия е отговорен за по-малко от 1 000 нови регистрирани превозни средства през 2017 г., не се налага да постига цел за специфичните емисии.
„Р” означава, че производителят е член на група (посочена в таблица 2), образувана в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) № 510/2011, и че споразумението за групиране е валидно през календарната 2017 година.
Колона C:
„Брой регистраци” означава общият брой на новите леки търговски превозни средства, регистрирани от държавите членки в рамките на дадена календарна година, с изключение на регистрациите, свързани със записи, в които липсват стойностите за масата или за CO₂, или със записи, които производителят не признава. Броят на регистрациите, докладвани от държавите членки, не може да се променя по никакъв друг начин.
Колона D:
„Средни специфични емисии на CO₂ (100 %)” означава средната стойност на специфичните емисии на CO₂ (g CO₂/km), изчислена въз основа на 100 % от превозните средства от даден производител. Когато е уместно, при същите специфични емисии на CO₂ се вземат предвид грешките, за които Комисията е получила уведомление от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидни стойности за масата и за емисиите на CO₂. Средните специфични емисии на CO₂ включват намаленията на емисиите, произтичащи от разпоредбите относно облекченията по член 5 от Регламент (ЕС) № 510/2011.
Колона E:
„Цел за специфичните емисии” означава целта за емисиите, изчислена на база средната маса на всички превозни средства от даден производител, след прилагане на формулата, включена в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011.
Колона F:
„Отстояние до целта“ означава разликата между средната стойност на специфичните емисии на CO₂ в колона D и стойността на целта за специфичните емисии в колона E. Когато стойността в колона F е положителна, средната стойност на специфичните емисии на CO₂ надвишава целта за специфичните емисии.
Колона G:
„Коригирано отстояние до целта“ означава, че когато стойностите в тази колона са различни от тези в колона F, стойностите в колоната са коригирани, така че да бъде въз предвид определен интервал на грешката. Интервалът на грешката се изчислява по следната формула:
Грешка = абсолютната стойност на [(AC1 – TG1) – (AC2 – TG2)]
AC1 = средните специфични емисии на CO₂, като са включени неидентифицируемите превозни средства (тази стойност е дадена в колона D);
TG1 = целта за специфичните емисии, като са включени неидентифицируемите превозни средства (тази стойност е дадена в колона E);
AC2 = средните специфични емисии на CO₂, без да са включени неидентифицируемите превозни средства;
TG2 = целта за специфични емисии, без да са включени неидентифицируемите превозни средства.
Колона H:
„Средна маса“ означава средната стойност на масата в готовност за движение (kg) от превозните средства на даден производител.
Колона I:
„Средни емисии на CO₂ (100 %)“ означава средната стойност на специфичните емисии на CO₂, изчислена въз основа на 100 % от превозните средства от даден производител. Когато е уместно, при средните специфични емисии на CO₂ се вземат предвид грешките, за които Комисията е получила уведомление от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидни стойности за масата и за емисиите на CO₂, но не включват намаленията на емисиите, произтичащи от разпоредбите относно облекченията по член 5 от Регламент (ЕС) № 510/2011.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Таблица 1
Стойности на показателите, постигнати от отделните производители, членове на групата VOLKSWAGEN GROUP LCV, които се потвърждават или изменят в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 за календарната 2016 година
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (80 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целта | Коригирано отстояние до целта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| AUDI AG | P9 | 610 | 137,399 | 191,687 | – 54,288 | – 54,288 | 1 885,43 | 144,943 |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P9 | 96 | 180,487 | 210,465 | – 29,978 | – 29,978 | 2 087,34 | 189,656 |
| QUATTRO GMBH | P9 | 2 | 189,000 | 166,072 | 22,928 | 22,928 | 1 610,00 | 189,000 |
| SEAT SA | P9 | 952 | 103,075 | 126,072 | 22,928 | 22,928 | 1 610,00 | 189,000 |
| SKODA AUTO AS | P9 | 5 188 | 103,349 | 130,968 | 27,619 | 27,619 | 1 232,54 | 108,373 |
| VOLKSWAGEN AG | P9 | 190 987 | 152,518 | 183,040 | – 30,522 | – 30,571 | 1 792,45 | 165,863 |
Таблица 2
Стойности на показателите, постигнати от групата VOLKSWAGEN GROUP LCV, които се потвърждават или изменят в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 за календарната 2016 година
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на групата | Група | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (80 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целта | Коригирано отстояние до целта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| VOLKSWAGEN GROUP LCV | P9 | 197 835 | 150,346 | 181,442 | – 31,096 | – 31,153 | 1 775,27 | 164,024 |
Таблица 3
Стойности на показателите, постигнати от отделните производители, членове на групата VOLKSWAGEN GROUP LCV, които се потвърждават или изменят в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 за календарната 2015 година
| A | B | C | D | E | F | G | H | I |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрациите | Средни специфични емисии на CO₂ (75 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целта | Коригирано отстояние до целта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
| AUDI AG | P8 | 940 | 128,279 | 177,884 | – 49,605 | – 49,605 | 1 737,01 | 140,181 |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P8 | 115 | 181,209 | 215,896 | – 34,687 | – 34,687 | 2 145,74 | 192,417 |
| QUATTRO GMBH | P8 | 5 | 223,000 | 204,667 | 18,333 | 18,333 | 2 025,00 | 223,000 |
| SEAT SA | P8 | 1 264 | 99,069 | 126,760 | – 27,691 | – 27,691 | 1 187,29 | 104,435 |
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрационите | Средни специфични емисии на CO₂ (75 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целта | Коригирано отстояние до целта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
|-------------------------------|------------------|--------------------------|--------------------------------------|----------------------------|------------------|-----------------------------|-------------|-----------------------------|
| SKODA AUTO AS | P8 | 5 458 | 110,886 | 133,291 | – 22,405 | – 22,422 | 1 257,52 | 118,741 |
| VOLKSWAGEN AG | P8 | 168 339 | 167,921 | 188,905 | – 20,984 | – 20,984 | 1 855,52 | 181,173 |
Таблица 4
Стойности на показателите, постигнати от групата VOLKSWAGEN GROUP LCV, които се потвърждават или изменят в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 за календарната 2015 година
| Наименование на групата | Група | Брой на регистрационите | Средни специфични емисии на CO₂ (75 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целта | Коригирано отстояние до целта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
|--------------------------|-------|--------------------------|--------------------------------------|----------------------------|------------------|-----------------------------|-------------|-----------------------------|
| VOLKSWAGEN GROUP LCV | P8 | 176 121 | 164,509 | 186,696 | – 22,187 | – 22,190 | 1 831,76 | 178,477 |
Таблица 5
Стойности на показателите, постигнати от отделните производители, членове на групата VOLKSWAGEN GROUP LCV, които се потвърждават или изменят в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 за календарната 2014 година
| Наименование на производителя | Групи и дерогации | Брой на регистрационите | Средни специфични емисии на CO₂ (70 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целта | Коригирано отстояние до целта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
|-------------------------------|------------------|--------------------------|--------------------------------------|----------------------------|------------------|-----------------------------|-------------|-----------------------------|
| AUDI AG | P8 | 2 653 | 137,151 | 175,118 | – 37,967 | – 37,967 | 1 707,27 | 147,383 |
| DR ING HCF PORSCHE AG | P8 | 216 | 191,166 | 218,989 | – 27,823 | – 27,823 | 2 179,00 | 203,032 |
| QUATTRO GMBH | P8 | 12 | 231,500 | 197,847 | 33,653 | 33,653 | 1 951,67 | 237,333 |
| SEAT SA | P8 | 1 530 | 98,730 | 127,899 | – 29,169 | – 29,169 | 1 199,54 | 104,810 |
| SKODA AUTO AS | P8 | 9 409 | 115,061 | 137,318 | – 22,257 | – 22,427 | 1 300,82 | 124,157 |
| VOLKSWAGEN AG | P8 | 185 710 | 164,086 | 185,477 | – 21,391 | – 21,391 | 1 818,66 | 179,637 |
Таблица 6
Стойности на показателите, постигнати от групата VOLKSWAGEN GROUP LCV, които се потвърждават или изменят в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 510/2011 за календарната 2014 година
| Наименование на групата | Група | Брой на регистрационите | Средни специфични емисии на CO₂ (70 %) | Цел за специфичните емисии | Отстояние до целта | Коригирано отстояние до целта | Средна маса | Средни емисии на CO₂ (100 %) |
|--------------------------|-------|--------------------------|--------------------------------------|----------------------------|------------------|-----------------------------|-------------|-----------------------------|
| VOLKSWAGEN GROUP LCV | P8 | 199 530 | 159,447 | 182,664 | – 23,217 | – 23,218 | 1 788,41 | 176,047 |
Обяснителни бележки към таблици 1—6:
Колона A:
Таблици 1, 3, 5: „Наименование на производителя“ означава наименованието на производителя съгласно уведомлението до Комисията от съответния производител или, когато такова уведомление не е било изпратено — наименованието, регистрирано от регистрационния орган на държавата членка.
Таблици 2, 4, 6: „Наименование на групата“ означава наименованието на групата, обявено от управителя на групата.
Колона B:
„Р“ означава, че производителят е член на група, образувана в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) № 510/2011, и че споразумението за групиране е валидно за тази календарна година.
Колона C:
„Брой регистрации“ означава общият брой на новите леки търговски превозни средства, регистрирани от държавите членки в рамките на дадена календарна година, с изключение на регистрациите, свързани със записи, в които липсват стойностите за масата или за CO₂, или със записи, които производителят не признава. Броят на регистрациите, докладвани от държавите членки, не може да се променя по никакъв друг начин.
Колона D:
Таблици 1 и 2: „Средни специфични емисии на CO₂ (80 %)“ означава средните специфични емисии на CO₂, изчисленi въз основа на 80 % от леките търговски превозни средства с най-ниски емисии в автомобилния парк на производителя, в съответствие с член 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 510/2011. Когато е уместно, при средните специфични емисии на CO₂ се вземат предвид грешките, за които Комисията е получила уведомление от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидни стойности за масата и за емисиите на CO₂. Средните специфични емисии на CO₂ включват намаления на емисиите, произтичащи от разпоредбите относно облекченията по член 5 от Регламент (ЕС) № 510/2011 или относно екологичните иновации по член 12 от същия регламент.
Таблици 3 и 4: „Средни специфични емисии на CO₂ (75 %)“ означава средните специфични емисии на CO₂, изчисленi въз основа на 75 % от леките търговски превозни средства с най-ниски емисии в автомобилния парк на производителя, в съответствие с член 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 510/2011. Когато е уместно, при средните специфични емисии на CO₂ се вземат предвид грешките, за които Комисията е получила уведомление от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидни стойности за масата и за емисиите на CO₂. Средните специфични емисии на CO₂ включват намаления на емисиите, произтичащи от разпоредбите относно облекченията по член 5 от Регламент (ЕС) № 510/2011 или относно екологичните иновации по член 12 от същия регламент.
Таблици 5 и 6: „Средни специфични емисии на CO₂ (70 %)“ означава средните специфични емисии на CO₂ (g CO₂/km), изчисленi въз основа на 70 % от леките търговски превозни средства с най-ниски емисии в автомобилния парк на производителя, в съответствие с член 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 510/2011. Когато е уместно, при средните специфични емисии на CO₂ се вземат предвид грешките, за които Комисията е получила уведомление от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидни стойности за масата и за емисиите на CO₂. Средните специфични емисии на CO₂ включват намаленията на емисиите, произтичащи от разпоредбите относно облекченията по член 5 от Регламент (ЕС) № 510/2011.
Колона E:
„Цел за специфичните емисии“ означава целта за емисиите, изчислена на база средната маса на всички превозни средства от даден производител, след прилагане на формулата, включена в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011.
Колона F:
„Отстояние до целта“ означава разликата между средната стойност на специфичните емисии на CO₂ в колона D и стойността на целта за специфичните емисии в колона E. Когато стойността в колона F е положителна, средната стойност на специфичните емисии на CO₂ надвишава целта за специфичните емисии.
Колона G:
„Коригирано отстояние до целта” означава, че когато стойностите в тази колона са различни от тези в колона F, стойностите в колоната са коригирани, така че да бъде взет предвид определен интервал на грешката. Интервалът на грешката се изчислява по следната формула:
Грешка = абсолютната стойност на \[(AC1 – TG1) – (AC2 – TG2)\]
AC1 = средните специфични емисии на CO\(_2\), като са включени неидентифицируемите превозни средства (тази стойност е дадена в колона D);
TG1 = целта за специфичните емисии, като са включени неидентифицируемите превозни средства (тази стойност е дадена в колона Е);
AC2 = средните специфични емисии на CO\(_2\), без да са включени неидентифицируемите превозни средства;
TG2 = целта за специфични емисии, без да са включени неидентифицируемите превозни средства.
Колона H:
„Средна маса” означава средната стойност на масата в готовност за движение (kg) от превозните средства на даден производител.
Колона I:
„Средни емисии на CO\(_2\) (100 %)” означава средната стойност на специфичните емисии на CO\(_2\), изчислена въз основа на 100 % от превозните средства от даден производител. Когато е уместно, при средните специфични емисии на CO\(_2\) се вземат предвид грешките, за които Комисията е получила уведомление от съответния производител. Използваните при изчислението записи включват тези с валидни стойности за масата и за емисиите на CO\(_2\), но не включват намаленията на емисиите, произтичащи от разпоредбите относно облекченията по член 5 от Регламент (ЕС) № 510/2011. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D0582/32019D0582_BG.pdf | 19 |
32019D1727 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/1727 НА СЪВЕТА
от 7 октомври 2019 година
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз по време на втората среща на министрите на Споразумението от Бон по отношение на Декларацията на министрите и Стратегическия план за действие по Споразумението от Бон (СПДСБ) за периода 2019—2025 г., приложен към него
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като възпр | ие предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 191 и 196 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като възприе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества („Споразумението от Бон“) (1) беше сключено от Европейската икономическа общност с Решение № 84/358/ЕИО на Съвета (2). Споразумението от Бон влязло в сила на 1 септември 1989 г. Споразумението от Бон беше изменено през 1989 г. Измененията влязоха в сила на 1 април 1994 г. Европейската икономическа общност одобри тези изменения с Решение № 93/540/ЕИО на Съвета (3).
(2) През 2019 г. се отбелязва 50-ата годишнина на Споразумението от Бон. По този повод договарящите се страни възнамеряват да приемат декларация на министрите на тяхната втора среща на Споразумението от Бон, която ще се проведе в Бон на 11 октомври 2019 г. (наричана по-нататък „Декларацията на министрите“) в присъствието на междуправителствени организации и наблюдатели от съседни региони, отговарящи за борбата със замърсяването на Северно море в широките му граници и подстъпите до него, предизвикано от нефт и други вредни вещества.
(3) Като приветства 50-те години успешно сътрудничество в рамките на Споразумението от Бон и признава общата полза от допълнително укрепване на регионалното сътрудничество за предотвратяване, подготовка и реагиране при случайно и незаконно замърсяване на морската среда от морски дейности в Северно море в широките му граници и подстъпите до него, Декларацията на министрите цели да установи обща визия за Северно море в широките му граници и подстъпите до него, за да бъде избегнато аварийно, предотвратимо и умишлено замърсяване от морски транспорт, нефтен и газови операции в крайбрежни води и други морски дейности.
(4) Като силен ангажимент за осъществяване на тази визия Декларацията на министрите е свидетелство за енергичните усилия на договарящите се страни по Споразумението от Бон за изпълнение на договорените цели и за постигане на по-добро предотвратяване, подготовеност и реагиране при замърсяване на морската среда в Северно море в широките му граници и подстъпите до него. За тази цел договарящите се страни възнамеряват да приемат Стратегическия план за действие по Споразумението от Бон за периода 2019—2025 г., който ще бъде приложен към Декларацията на министрите и в който се определят амбициозни стратегически цели, оперативни цели и действия за изпълнението им за периода 2019—2025 г.
(5) Важно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на втората среща на министрите на Споразумението от Бон, тъй като решението, което предстои да се приеме на тази среща, ще произведе правно действие за Съюза.
(6) Тъй като Съюзът е договаряща се страна по Споразумението от Бон и проявява интерес към засилване на сътрудничеството в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 9), Решение 84/358/ЕИО на Съвета от 28 юни 1984 г. за сключване на Споразумение за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 7), Решение 93/540/ЕИО на Съвета от 18 октомври 1993 г. за одобряване на някои изменения в Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (Споразумение от Бон) (ОВ L 263, 22.10.1993 г., стр. 51).
(1) ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 9.
(2) Решение 84/358/ЕИО на Съвета от 28 юни 1984 г. за сключване на Споразумение за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 7).
(3) Решение 93/540/ЕИО на Съвета от 18 октомври 1993 г. за одобряване на някои изменения в Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (Споразумение от Бон) (ОВ L 263, 22.10.1993 г., стр. 51).
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по време на втората среща на министрите по Споразумението от Бон, е да се изрази съгласие за приемането на Декларацията на министрите и на приложението към нея Стратегически план за действие по Споразумението от Бон (СПДСБ) за периода 2019—2025 г., които са приложени към настоящото решение.
При незначителни промени в Декларацията на министрите и в приложението към нея Стратегически план за действие по Споразумението от Бон (СПДСБ) за периода 2019—2025 г. може да се изрази съгласие без друго решение на Съвета.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Люксембург на 7 октомври 2019 година.
За Съвета
Председател
A.-M. HENRIKSSON
ПРОЕКТ ЗА декларация на министрите
Бон, Германия, 11 октомври 2019 г.
НИЕ, МИНИСТРИТЕ И ЧЛЕНА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, отговарящи за борбата срещу замърсяването на Северно море в широките му граници и на подстъпите до него с нефт и други опасни вещества, се срещнахме в Бон на 11 октомври 2019 г. на втората среща на министрите, посветена на Споразумението от Бон, в присъствието на междуправителствени организации и наблюдатели от съседни региони;
КАТО ОТЧИТАМЕ 50 години успешно сътрудничество в рамките на Споразумението от Бон и КАТО ПРИЗНАВАМЕ общата полза от допълнително активизиране на сътрудничеството за предотвратяване, подготовеност и реагиране при аварийно и незаконно морско замърсяване от морски дейности в Северно море в широките му граници и в подстъпите до него;
КАТО ПРИВЕТСТВАМЕ присъединяването на Испания към Споразумението от Бон и преначертаването на границите на зоната на отговорност между Франция и Испания, вследствие на което приложното поле на Споразумението от Бон ще включва Бискайския залив в морското си пространство;
КАТО СЕ СТРЕМИМ към засилване на защитата на нашата крайбрежна и морска среда срещу морско замърсяване в резултат на дейностите в Северно море в широките му граници и в подстъпите до него и на начина ни на сътрудничество в сферата на предотвратяването, подготовеността и реагирането при замърсяване;
КАТО ИМАМЕ ПРЕДВИД ролята на Международната морска организация (ММО) за регулиране на корабоплаването в световен мащаб с цел защита на морската среда и човешкото здраве, разработването на интегрирана морска политика за Европейския съюз и съответното законодателство на ЕС (1) във връзка с морското замърсяване и морските произшествия;
КАТО ПРОДЪЛЖАВАМЕ съгласуването на националните усилия на регионално и подрегионално равнище в обща полза и като отчитаме задълженията за докладване на договарящите се страни;
КАТО ИЗПОЛЗВАМЕ широко приети информационни системи, определени като стандарти в рамките на компетентните международни организации;
КАТО ОТБЕЛЯЗАВАМЕ продължаващия растеж както на морския транспорт, така и на други морски дейности, като добива на нефт и газ в крайбрежни води, и факта, че, въпреки намаляването през последните години на броя на отчетените разливи, рискове винаги ще съществуват;
ПРИЕХМЕ следната съвместна декларация:
1. Имаме визия за Северно море в широките му граници и за подстъпите до него като пространство без аварийно, предотвратимо и умишлено замърсяване от корабоплаване, свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води и други морски дейности.
2. Приветстваме нормативната уредба на ММО, която доведе до намаляване на морското замърсяване. Независимо от това, въпреки широкия спектър от мерки, предприети през последните години, аварийното и незаконното замърсяване с различни от нефта вещества продължават да бъдат сериозна заплаха за Северно море в широките му граници и подстъпите до него.
3. Напълно наясно сме с икономическата и социалната стойност на нашата морска и крайбрежна среда и признаваме, че разходите за подходящи ресурси за предотвратяване, подготовеност и реагиране при морско замърсяване са ниски в сравнение с разходите по възстановяване след сериозни произшествия, довели до замърсяване.
(1) Норвегия не е член на Европейския съюз. Норвегия участва въз основа на равностойно национално законодателство и законодателството на ЕС, с което тя е обвързана в качеството си на член на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
4. Изтъкваме значението на ефикасното предотвратяване, подготвеност и реагиране при извънредни ситуации по море. Потвърждаваме отново ангажимента си за активно сътрудничество в рамките на Споразумението от Бон за планирането, обучението и оперативното изпълнение на системите за реагиране при извънредни ситуации, включително за съвместни оперативни учения за реагиране. Признаваме значението на цялостното европейско сътрудничество чрез Координационния център за реагиране при извънредни ситуации и съгласувано с Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ).
5. Потвърждаваме добре установената система за морско и спътниково наблюдение на корабоплаването, на свързаните с неф и газ дейности в крайбрежни води и на други морски дейности в Северно море в широките му граници и в подстъпите до него като важно помощно средство за откриване на възможно замърсяване и за предотвратяване на незаконното изхвърляне на отпадъци в морето, както и за изпълнение на ангажиментите ни съгласно Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби („Конвенцията MARPOL“).
6. Потвърждаваме използването на национално и регионално равнище на дистанционно управляемите летателни системи (ДУЛС), създадени като нови услуги за морско наблюдение, за мониторинг на емисиите във въздуха от морски транспорт и за реагиране при замърсяване, и наричаме държавите си страни да споделят знания и опит във връзка със своите национални системи за ДУЛС и ролите им в практиките за прилагане.
7. Потвърждаваме отново ангажимента си да продължим националните летателни програми и съвместните операции, като например съгласуваните операции за разширен контрол на замърсяването (CEPCO), и признаваме услугата за спътниково изображения, предоставена от ЕАМБ чрез CleanSeaNet, тъй като тя допринася за по-добро подготвеност и по-успешно предотвратяване на замърсяването.
8. Потвърждаваме обогатяването и непрекъснатото актуализиране на ръководствата и кодексите по Споразумението от Бон, включително на Ръководството за борба срещу замърсяването и на Кодекса по Споразумението от Бон за външния вид на нефта, които представляват уникални източници на информация за работата по предотвратяване, подготвеност и реагиране при замърсяване и са признати в световен мащаб в контекста на Международната конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с неф (Конвенцията OPRC) и Протокола за опасните и вредни вещества (ОВВ) към нея.
9. Потвърждаваме отново ангажимента си да поддържаме и актуализираме съвместните планове по Споразумението от Бон за реагиране при морски произшествия (напр. плана между Дания, Германия и Нидерландия — DENGERTH, плана за Ламанша между Обединеното кралство и Франция — MANCHEPLAN, плана между Норвегия и Обединеното кралство — NORBRIT, Плана за четиристранска зона между Белгия, Франция, Нидерландия и Обединеното кралство — Quadrirpartite Zone Plan), чрез които се осигурява важен инструмент за започване на трансгранични ответни действия веднага след случването на произшествие, независимо от националната зона на отговорност, в която е станал разливът.
10. Като признаваме, че рисковете се променят вследствие на увеличаване на транспорта на опасни и вредни вещества, на по-големите кораби, на автономните кораби, на новите горива, на системно високата пълнота на движението, на свързаните с неф и газ дейности в крайбрежни води и на други морски дейности, отбелязваме, че е важно да се поддържа подходящ баланс на ресурсите с цел гарантиране на ефикасността на работата по предотвратяване и реагиране при замърсяване на Северно море в широките му граници и на подстъпите до него. Изтъкваме значението на ефикасното предотвратяване, подготвеност и реагиране при извънредни ситуации по море.
11. Потвърждаваме отново общия си ангажимент за предотвратяване на морското замърсяване, което засяга качеството на въздуха, чрез сътрудничество и колективен принос за въвеждането и изпълнението на международните правила и стандарти в областта на морското замърсяване, като осигуряваме също така условия на равнопоставеност за икономическите оператори. Отново изтъкваме успеха на прилагането на Директива (ЕС) 2016/802 (1), в която са предвидени изисквания за ниско съдържание на серен диоксид в крайбрежните региони и градове. Потвърждаваме развитието на нашия съвместен ангажимент да допринасяме колективно за наблюдението на прилагането на приложението VI към Конвенцията MARPOL, като признаваме значението на цялостното европейско сътрудничество в рамките на Споразумението от Бон за поддържане на ефикасността на работата по предотвратяване и реагиране при замърсяване на Северно море в широките му граници и на подстъпите до него. Изтъкваме значението на ефикасното предотвратяване, подготвеност и реагиране при извънредни ситуации по море.
(1) Доклад на Комисията относно въвеждането и спазването на нормите за съдържанието на серен диоксид в корабните горива, определени в Директива (ЕС) 2016/802 (COM(2018) 188 final, 16.4.2018 г.).
12. Признаваме, че разпоредбите, като например определянето на Северно море за специална зона съгласно приложения I и V към Конвенцията MARPOL, ще имат ефективно действие само ако се прилагат правилно. Във връзка с това прието от Мрежата за Северно море от следователи и прокурори по насърчаване на прилагането на правилата и стандартите в областта на замърсяването и изразяваме съгласие да продължи сътрудничеството с Мрежата за прилагане на всички релевантни приложения към Конвенцията MARPOL.
13. Потвърждаваме отново ангажимента си за правилното транспониране и прилагане на Директива 2005/35/ЕО относно нарушенията, свързани със замърсяване от кораби (с измененията), по-специално що се отнася до сътрудничеството в областта на мониторинга и прилагането, изпълнението на задълженията за докладване и ефективните санкции, включително наказателноправни санкции, за престъпления, свързани със замърсяване.
14. Прието от страна на Съвета и Европейския парламент на изменената Директива относно пристанищните приемни съоръжения и се ангажираме да обменяме информация и да си сътрудничим с цел предотвратяване на незаконното изхвърляне на отпадъци в морето.
15. Потвърждаваме отново ангажимента на новата публикация на ММО на тема „Оценка и гармонизиране на правилата и насоките за изхвърляне във водите на течни отпадъчни флуиди от системи за пречистване на отработени газове (EGCS), включително условия и зони” като важен инструмент за постигане на по-добро разбиране на въздействието върху морската среда на промивните води, изпусканите от скрубери/системи за пречистване на отработени газове (EGCS).
16. Подчертаваме необходимостта от съгласувани програми за научноизследователска и развойна дейност, за да се гарантира, че мерките за борба срещу замърсяването се изпълняват с най-добрия технически и оборудване при справянето със съществуващи и бъдещи предизвикателства; например въвеждането и засиленото използване на нови горива, създадени да отговарят на все по-строгите разпоредби за емисии, изпълняваща новаторски техники за реагиране. Потвърждаваме отново, че процесите на вземане на решения се основават на най-добрия технически знания, методи и помощни инструменти. Отбелязваме определянето на приоритетите за научноизследователска и развойна дейност в рамките на Стратегическия план за действие по Споразумението от Бон за периода 2019—2025 г.
17. Отбелязваме разработването на интегрирани подходи към управлението на морското дело и значението на засиленото на нашето сътрудничество със съответните морски сектори и органи с цел преминаване към по-цялостно управление на нашите морета, като целта е постигането на добро екологично състояние на морските води в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия на ЕС (3).
18. Прието от страна на ММО за преодоляване на пластмасовите морски отпадъци от кораби, който има за цел да подобри съществуващите разпоредби и въвежда нови мерки за подкрепа с цел справяне със значителния проблем, свързан с изхвърлянето на морска среда пластмаса.
19. Потвърждаваме отново ангажимента си да си сътрудничим с други компетентни международни и регионални организации и органи, по-специално с Международната морска организация (ММО), Комисията OSPAR (по Конвенцията за защита на морската среда на Северозападния Атлантически океан) и Комисията за защита на морската среда в Балтийско море (HELCOM), Лисабонското споразумение, Споразумението от Копенхаген, Регионалния център за специално реагиране в случай на замърсяване на Средиземно море (REMPEC), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Арктическия съвет, с цел обмен на опит и добри практики и постигане на общите ни цели.
С оглед на гореизложеното и като твърд ангажимент за следване на нашата визия, потвърждаваме активизирането на усилията за постигане на договорените цели и за постигане на по-успешно преподготвяне, подготвеност и реагиране при морско замърсяване в Северно море в широките му граници и в подстъпите до него и ПРИЕХМЕ Стратегическия план за действие по Споразумението от Бон за периода 2019—2025 г., както фигурира в приложение 1, в който се поставят амбициозни стратегически цели, оперативни цели и действия, които трябва да бъдат изпълнени през периода 2019—2025 г.
(3) Норвегия не е член на Европейския съюз. Норвегия участва въз основа на равностойно национално законодателство и законодателството на ЕС, с което тя е обвързана в качеството си на член на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Въведение
Основната цел на Споразумението от Бон е да се осъществява сътрудничество на регионално равнище за предотвратяване и борба с морското замърсяване в Северно море в широките му граници от кораби и разположени в морето съоръжения; да се осъществява наблюдение като помощно средство за откриване и борба с морското замърсяване; да се почиства след морски бедствия и престъпления, свързани със замърсяване. Това са постиженията след 50 години на научна, техническа и оперативна работа по Споразумението от Бон. Договарящите се страни по Споразумението от Бон си сътрудничили за натрупването на големи експертни опит в справянето със заплахите за морската среда и са готови да посрещнат новите предизвикателства със сътрудничеството на договарящите се страни и да взаимодействат с международната общност.
Споразумението от Бон е най-старото регионално междуправителствено споразумение, сключено с цел реагиране при произшествия, довели до замърсяване. Споразумението е механизъм, чрез който северноморските държави и Европейският съюз си сътрудничат в борбата срещу замърсяването от морски бедства и срещу хроничното замърсяване от кораби и разположени в морето съоръжения в района на Северно море. То беше подписано през 1969 г. от осемте гранични държави на Северно море: Белгия, Германия, Дания, Нидерландия, Норвегия, Обединеното кралство, Франция и Швеция малко след като през 1967 г. нефтеният танкер „Тори Каньон“ се разбива близо до Корнуол и разлива 117 000 тона нефт в първото големо бедствие със замърсяване, засягащо Западна Европа. Споразумението от Бон обаче не се прилага чак до края на 70-те години на XX век, когато се случват две други сериозни произшествия, довели до замърсяване: избухването на „Екофиск“ през 1977 г. и „Амоко Кадис“ през 1978 г. Споразумението продължи да действа ефективно от тогава до сега и неговото приложно поле беше разширено през 1983 г., за да включи други опасни вещества, както и през 1987 г., за да обхване сътрудничеството в областта на наблюдението. През 2010 г. се състоя допълнително разширяване на приложното поле на Споразумението с присъединяването на Ирландия, за да бъдат включени водите на Ирландия и съседните на тях води на Норвегия и Обединеното кралство.
Въпреки общото намаляване на броя на аварийните нефтен разливи в европейски води, редовно все още се случват големи аварийни нефтен разлив (т.е. над 20 000 тона). Въпреки че изхвърлянето от сушата представлява най-големия източник на нефт, който навлиза в океана всяка година, аварийните нефтен разлив все още са сериозен източник на замърсяване и представляват около 10—15 % от цялото количество нефт, което всяка година навлиза в океана по света.
Целта на СПДСБ за периода 2019—2025 г. е да улесни прилагането на Споразумението от Бон, за да допринесе за предотвратяването на морското замърсяване като цяло и да отговори на бъдещите предизвикателства, като неизбежната промяна на модела на пазарите на енергия и природни ресурси, екологичните предизвикателства, установени с Парижкото споразумение от 2015 г., и натиска върху морското пространство планиране, който може да създаде други рискове в морето. Като се има предвид това развитие и впечатляващото намаляване на аварийните нефтен разливи в европейски води през последните 30 години, екипите за реагиране при нефтен разлив трябва да разширят полето си на действие и да обхванат всички видове морско замърсяване, което може да бъде измерено и/или почистено, а не само нефт. Ключово ново предизвикателство за Споразумението от Бон, установено чрез SWOT анализ, ще бъде замърсяването на въздуха, което засяга екосистемите и здравето на гражданите в крайбрежните райони с голяма гъстота на населението (приложение VI към Конвенцията MARPOL).
СПДСБ за периода 2019—2025 г. се изпълнява от договарящите се страни чрез:
— поддържане на зоните им на отговорност под наблюдение с цел установяване на заплахи от морско замърсяване, замърсяване на принадлежащото въздушно пространство над морето, включително съгласуване на въздушното и спътниковото наблюдение;
— взаимно предупреждаване за такива заплахи;
— приемане на общи оперативни подходи, така че да могат да разчитат една на друга за постигане на необходимите стандарти за предотвратяване и почистване;
— приемане на общи и съгласувани оперативни подходи за мониторинга на спазването на нормите и прилагането на приложение VI към Конвенцията MARPOL.
— взаимна подкрепа (при поискване) в операции за реагиране;
— споделяне на научноизследователската и развойната дейност, както и на добри практики; и
— провеждане на съвместни учения.
**Визия**
Визията, залегнала в Споразумението от Бон, е за:
Чисто Северно море в широките си граници без аварийно и незаконно замърсяване от корабоплаване и други морски дейности
Северно море в широките си граници поддържа разнообразни и продуктивни екосистеми и е от основно значение за ежедневието на милиони хора. По част от Северно море в широките си граници минават някои от най-натоварените морски пътища в света. Следователно визията на Споразумението от Бон се състои в това да се сведе до минимум, доколкото е възможно на практика, заплахата от аварийно и незаконно замърсяване от кораби и други морски дейности.
За постигането на визията на Споразумението от Бон беше постигнато съгласие по следните стратегически цели:
(a) установяване и решаване на възникващите проблеми в морския сектор като цяло, които засягат морската среда в рамките на приложното поле на Споразумението от Бон;
установяване и оценка на нововъзникващите възможности за намаляване на рисковете за морската среда въз основа на най-добрия наличен опит (НДНТ) и най-добри практики в областта на околната среда (ВЕР);
установяване и оценка на новите подходи към мониторинга, за да се гарантира, че се използват най-добрия наличен опит и най-добри практики в областта на околната среда;
реагиране по подходящ начин на новоустановените рискове за морската среда, като се вземат предвид препоръките на Работната група OTSOPA; и
пълноценно използване на проектите BE-AWARE I и II с цел определяне на най-ефективните мерки за намаляване и реагиране на бъдещите рискове.
**Стратегически цели**
A. Предотвратяване на незаконното и аварийното замърсяване чрез сътрудничество и колективно прилагане на международните правила и стандарти в областта на морското замърсяване, включително чрез спазване на приложението към Конвенцията MARPOL
Въпреки широкия спектър от мерки, предприети през последните години, незаконното и аварийното замърсяване продължават да бъдат сериозна заплаха за Северно море в широките му граници. Сътрудничеството за тяхното ефективно и ефикасно прилагане е основен инструмент за опазване на морската среда.
Международната уредба в областта на морското замърсяване се основава на Международната конвенция от 1973 г. за предотвратяване на замърсяването от кораби (Конвенцията MARPOL), която беше актуализирана през 1978 г. Конвенцията MARPOL беше разработена от Международната морска организация (ММО) и има за цел предотвратяване и свеждане до минимум на замърсяването от кораби — както аварийно, така и от рутинни операции. Към нея има следните шест технически приложения, обхващащи различните видове морско замърсяване, вж. приложение I: настоящи текстове на приложения I—VI към Конвенцията MARPOL:
Приложение I — разпоредби за предотвратяване на замърсяването с нефть
Приложение II — разпоредби за предотвратяване на замърсяването с вредни течни вещества в насипно състояние
Приложение III — разпоредби за предотвратяване на замърсяването с опаковани вредни вещества, пренасяни по море
Приложение IV — разпоредби за предотвратяване на замърсяването с отпадъчни води от кораби
Приложение V — разпоредби за предотвратяване на замърсяването от отпадъци от кораби
Приложение VI — разпоредби за предотвратяване на замърсяването на въздуха от кораби
Трябва да се създадат общи и съгласувани оперативни подходи за мониторинга на спазването на нормите, за да се гарантира единно и последователно изпълнение и прилагане на приложението към Конвенцията MARPOL, и по-специално за въвеждането и прилагането на зоната за контрол на емисиите в Северно море съгласно приложение VI към Конвенцията MARPOL за серни и азотни оксиди, както и с оглед влизането в сила през 2020 г. на глобалната гранична стойност на съдържанието на сяра за кораби, плаващи извън зоните за контрол на емисиите.
B. Насърчаване и създаване на ефикасна подготвеност за извънредни ситуации
C. Организиране на оптимален капацитет за реагиране
Въпреки всички усилия за увеличаване на морската безопасност, винаги ще има риск от произшествия. Нарастващите равнища на морски транспорт и опасните и вредни товари водят до увеличаване на риска за морската среда. Договарящите се страни вече са вложили значителни ресурси в създаването на подходящ капацитет за реагиране. С цел допълнително подобряване на ефикасността, не на последно място във финансово отношение, по-нататъшното развитие на капацитета за реагиране следва да се основава на оценки на риска, анализ на пропуските и регионални и подрегионални подходи. Необходими са съгласувани програми за научноизследователска и развойна дейност, за да се гарантира, че мерките за борба срещу замърсяването се изпълняват с най-добрите налични техники и оборудване.
За постигането на стратегическите цели на Споразумението от Бон беше постигнато съгласие по следните оперативни цели:
Оперативни цели:
Оперативни цели във връзка със стратегическа цел A (предотвратяване):
A.I извършване на подходящо наблюдение на корабоплаването и морските дейности в Северно море в широките му граници и осигуряване на ефикасно докладване на наблюденията в зоните на отговорност по Споразумението от Бон;
A.II предоставяне на ръководството и на летателните екипажи на информация относно планирането и провеждането на полети за борба срещу замърсяването в пространството, обхванато от Споразумението от Бон;
A.III гарантиране на общи оперативни подходи към мониторинга на спазването на нормите на приложението към Конвенцията MARPOL;
A.IV гарантиране на ефикасно събиране на доказателства в случай на произшествия, довели до замърсяване, и на тясно сътрудничество със следователите и прокурорите относно прилагането на правилата и стандартите в областта на морското замърсяване в Северно море в широките му граници;
A.V съобщаване и разпространяване на информация относно предотвратяването на незаконното и аварийното замърсяване на вниманието на обществеността и експертите.
Цели за изпълнението на стратегическата цел B (подготвеност):
B.I изграждане на общо разбиране за начина, по който е целесъобразно да се реагира на извънредни ситуации по море, и гарантиране на осведомеността относно националните системи и стратегии за действие в извънредни ситуации;
B.II поддържане на адекватно ниво на обучение на персонала за реагиране, както и сътрудничество между звена за борба на договарящите се страни и насърчаване на подготвеността за ефикасни многонационални операции по борба;
B.III гарантиране, че договарящите се страни формулират правилно ответните действия с цел опазване на морската среда и че приоритетите се определят по най-подходящия начин;
B.IV осъществяване на сътрудничество с други международни и европейски организации, както и със съседните морски региони, с цел установяването на полезни взаимодействия и избягването на ненужното дублиране.
Цели за изпълнението на стратегическата цел C (реагиране):
C.I гарантиране на това, че договарящите се страни имат ясно разбиране за начините, по които другите реагират на произшествията, с цел да се насърчи развитието на най-добри практики;
C.II поддържане и актуализиране на общите оперативни подходи към произшествията, довели до замърсяване, и насърчаване на разработването и общото разбиране на подходящи стратегии за реагиране;
С.ІІІ насърчаване на съгласувани програми за научноизследователска и развойна дейност в областта на технологиите, оборудването и други оперативни средства за реагиране;
С.І.ІV гарантиране на това, че навсякъде в североизточната част на Атлантическия океан се поддържа подходящ баланс между ресурсите за реагиране, който се основава на подрегионални оценки на риска.
**Дейности**
С цел постигане на визията, стратегическите цели и оперативните цели, в следващия Стратегически план за действие по Споразумението от Бон (СПДСБ) се предвиждат конкретни измерими действия и реалистични цели за периода 2019—2025 г., които да насочват и съсредоточат работата на договарящите се страни. В СПДСБ се признава необходимостта от запазване на добре работещите системи и от продължаване на съвместната работа, необходима за поддържане на оперативния характер на Споразумението. Същевременно са формулирани възможности за увеличаване на тези усилия и за разработване на нови насоки.
В рамките на Споразумението от Бон беше постигнато съгласие по следните действия:
Дейности във връзка със стратегическа цел А (предотвратяване):
A.1 извършване на операции за въздушно и спътниково наблюдение, включително национални полети, регионални полети, полети в рамките на „Tour d’Horizon“ и полети в рамките на „CEPCO/SuperCECO“, за откриване, разследване, събиране на доказателства и мониторинг на разливите на нефт и на други опасни вещества;
A.2 поддържане на ефикасна стандартна система за докладване и използването й за докладване на открито замърсяване на органите по Споразумението от Бон, както и на Комисията в рамките на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяването от кораби и на ММО;
A.3 в сътрудничество с Европейската агенция по морска безопасност, оптимално използване на спътниковите изображения и реагиране на последните развития в областта на пътните инциденти на висока надморска височина (НАРП) и на дистанционно управляемите летателни системи (ДУЛС), предоставени на разположение на граничните държави на Северно море в широките му граници, и създаване на хармонизирана система в Северно море в широките му граници с цел подобряване на откриването на произшествия, довели до замърсяване;
A.4 засилване на сътрудничеството за откриване на престъпления във връзка с приложение V към Конвенцията MARPOL и за прилагането му: V
A.5 засилване на сътрудничеството за откриване на престъпления във връзка с приложение VI към Конвенцията MARPOL и за прилагането му, включително чрез съществуващия режим за държавен пристанищен контрол, както и чрез прилагане на усъвършенствани инструменти за насочване на цел мониторинг на спазването на нормите и споделяне на резултатите от действията по прилагане в общи информационни системи (напр. Thetis-EU);
A.6 поддържане и актуализиране на Наръчника за въздушни операции и на атласа по Кодекса по Споразумението от Бон за външния вид на нефта;
A.7 в сътрудничество с Мрежата за Северно море от следователи и прокурори (Мрежата за Северно море), поддържане и актуализиране на Ръководството за Северно море за престъпленията, свързани с морско замърсяване с нефт;
A.8 осъществяване на сътрудничество чрез експертната мрежа OSInet за установяване на нефтен разлив, включително чрез усъвършенстване на лабораторните и допълнително разработване на общи методи за установяване на нефтен разлив;
A.9 засилване на сътрудничеството със следователите и прокурорите:
а. до 2022 г. — в сътрудничество с Мрежата за Северно море, набелязване на възможностите за оповестяване на присъдите за престъпления, свързани с морско замърсяване;
б. до 2025 г. — в сътрудничество с Мрежата за Северно море, установяване на процедури, чрез които на обществеността може да се предостави достъп до екологичните досиета на съответните корабоплавателни дружества и експлоатиращи корабите дружества;
A.10 поддържане на връзка с ММО, за да се определи как Споразумението от Бон може допълнително да допринесе за спазването на приложение VI към Конвенцията MARPOL, като се вземе предвид развитието в ММО по отношение на прилагането на горната граница за съпътстването на сърна за 2020 г. (напр. засилен режим за държавен пристанищен контрол, както и забрана за превоз на горива със съдържание на сърна над 0,50 % за използване като горива);
A.11 спомагане чрез Комитета по опазване на морската среда (МЕПС) на ММО за прегледа на условията по приложение II към Конвенцията MARPOL за изхвърляне на вещества с висок вискозитет и за втвърдяване;
A.12 поддържане и актуализиране на уебсайта на Споразумението от Бон и разпространение на електронни публикации (напр. ръководства, наръчници и доклади);
A.13 подпомагане/насърчаване на препоръките за превантивни мерки по проектите BE-AWARE.
Действия във връзка със стратегическа цел В (подготвеност):
B.1 поддържане и актуализиране на главите от Ръководството за борба срещу замърсяването по Споразумението от Бон, за да могат да бъдат прилагани спрямо нуждите;
B.2 насърчаване на обмена на информация за потенциално замърсяващи отломки от кораби и разработването на национални бази данни;
B.3 планиране и предприемане на оперативни учения и обучение на регионално и подрегионално равнище;
B.4 насърчаване на разработването на национални системи за съвети в областта на околната среда и на свързания с това обмен на информация;
B.5 запазване на обмена на информация с други регионални и международни организации, по-специално с Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС), ЕАМБ, EPPR (Арктически съвет), HELCOM, ММО, Комисията OSPAR, Лисабонското споразумение и REMPEC, чрез участие в срещи между секретарятите, и, където е целесъобразно, засилване на сътрудничеството с тези организации, като например за съвместното разработване на ръководство за реагиране при ОВВ;
B.6 засилване на сътрудничеството с Комисията OSPAR и други международни организации, участващи в защитата на морската среда от замърсяване и разположени в морето съоръжения;
B.7 разработване на стратегия за ОВВ за сътрудничеството с други международни организации, например HELCOM, ЕАМБ, Съвета по търговията със стоки, с цел прилагане на принципите на Конвенцията OPC, свързани с ОВВ;
B.8 поддържане на връзка с ММО, за да се определи как Споразумението от Бон може допълнително да допринесе за укрепване на прилагането в международен мащаб на Конвенцията OPC и на нейния Протокол за опасните и вредни вещества;
B.9 непрекъснато развиване на капацитета за реагиране въз основа на анализ на риска за околната среда, за да няма изоставане от променящите се морски рискове.
Действия във връзка със стратегическа цел С (реагиране):
C.1 поддържане на система за докладване на произшествията, довели до замърсяване, и описване на извлеченияте поуки;
C.2 поддържане и актуализиране на съвместни планове за реагиране при морски произшествия (плана DenGerNeth, MANCHEPLAN, Quadrirpartite Zone Plan, плана NorBrit [плана за Бискайския залив]);
C.3 по-интензивно разработване на съвместни подходи за реагиране във връзка с дивата флора и фауна, включително установяване на най-добрата практика и информиране на обществеността за работата по реагиране във връзка с дивата флора и фауна;
C.4 споделяне на поуки, установени и извлечени от реагирането при замърсяване на разположени в морето вятърни паркове;
C.5 насърчаване на връзките и съгласуването с реагирането по бреговата линия;
C.6 насърчаване на научноизследователската и развойната дейност и обмена на информация за технологии за реагиране, оборудване и други оперативни средства, по-специално за интегрирани датчици за наблюдение, технологии за реагиране с цел реагиране на произшествия през нощта и при лоша видимост, при лоши метеорологични условия, за откриване и прибиране на изгубени в морето контейнери, произшествия, свързани с тежки аварии с нефт и химически продукти, и за произшествия с гориво от нови поколения;
C.7 насърчаване на научноизследователската дейност в рамките на съвместни приоритети в научните изследвания: разработване до 2019—2022 г. на предложение за съвместни научни изследвания на горивата от ново поколение;
C.8 насърчаване на обмена на информация относно националните системи за оценка на риска, включително за аварийно теглене.
| Задача | Стратегическо действие | Описание | Целеви срок | Состояние | Напредък |
|--------|------------------------|----------|-------------|-----------|---------|
| 1 A.1 | Извършване на операции за въздушно и спътниково наблюдение, включително национални полети, регионални полети в рамките на "Tour d'Horizon" и полети в рамките на "CEPCO/SuperCEC O", за откриване, разследване, събиране на доказателства и мониторинг на разливите на нефт и на други опасни вещества, като се вземат предвид стратегическите нужди от наблюдение. | Дейности, предприети през годината | ДС | Провежда се в момента |
| 2 A.1 | Поддържане на покритието и ефикасността на въздушното наблюдение и стратегически анализ на нуждите от наблюдение, включително национални полети, регионални полети в рамките на "Tour d'Horizon" и полети в рамките на "CEPCO/SuperCEC O", за откриване, разследване, събиране на доказателства и мониторинг на разливите на нефт и на други опасни вещества, като се вземат предвид стратегическите нужди от наблюдение. | Дейности, предприети през годината | ДС | Провежда се в момента |
| 3 A.3 | Обмисляне на разработването на минимални препоръки относно операциите за наблюдение в пространството, обхванати от Споразумението от Бон, и очаквания резултати (приложението VI към Конвенцията MARPOL, дистанционно управляеми летателни системи). | Дейности, предприети през годината | ДС | Провежда се в момента |
| 4 A.2 | Поддържане на ефикасен стандарт за мониторинг и докладване, като се използва подходяща система за докладване на открито замърсяване на органите по Споразумението от Бон. | Дейности, предприети през годината | ДС | Провежда се в момента |
| Стратегическо действие | Описание | Состояние | Направление | Подръжковото национално | Целеви срок |
|------------------------|----------|-----------|-------------|--------------------------|------------|
| 5 A.3 | В сътрудничество с Европейската агенция по морска безопасност, оптимално използване на спътниковите изображения, напр. чрез CleanSeaNet, с цел предприемане на последващи действия още при първия сигнал за възможна замърсяване чрез въздушно наблюдение. | Провежда се в момента | ЕС/ЕАМБ — НАИС и ДРУС | Денности, включително при необходимост | 6 |
| 6 A.3 | Дейности, които се извършват при необходимост | Провежда се в момента | Ирландия и Нидерландия | Дейности, които се извършват при необходимост | 8 |
| 8 A.13 | Подпомагане/насърчаване на прилагането на схеми за разпределение на трафика и използване на спътниковите изображения (HAPS) на дистанционно управление (ДУЛС). | Провежда се в момента | ДС Ирландия, Норвегия и Нидерландия | Дейности, които се извършват при необходимост | 10 |
| 9 A.6 | Поддържане и актуализиране на Наръчника за въздушни операции. | Провежда се в момента | ДС Ирландия, Норвегия и Нидерландия | Дейности, които се извършват при необходимост | 12 |
| 10 A.6 | Поддържане за детектиране на въздушни операции. | Провежда се в момента | ДС Ирландия, Норвегия и Нидерландия | Дейности, които се извършват при необходимост | 14 |
| 11 A.4 | Засилване и разширяване на сътрудничеството за откриване и наблюдение на престъпленията във връзка с приложението на Конвенцията MARPOL и за участие в прилагането им и поддържане на връзка с ММО. | Провежда се в момента | ДС Ирландия, Норвегия и Нидерландия | Дейности, които се извършват при необходимост | 16 |
| 12 A.5 | Обмисляне на разработване на технически стратегии и оперативен подход за мониторинг на спътниковите изображения за NOx и SOx. | Провежда се в момента | ДС Ирландия, Норвегия и Нидерландия | Дейности, които се извършват при необходимост | 18 |
| Задача | Стратегическо действие | Описание | Целеви срок | Под ръководството на | Напредък | Състояние |
|--------|------------------------|-----------|-------------|----------------------|---------|-----------|
| 13 | A.7 A.9 | Засилване на сътрудничеството с Мрежата за Северно море от следователи и прокурори (Мрежата за Северно море) и съвместно: а.поддържане и актуализиране на Ръководството за Северно море за престъпленията, свързани с морско замърсяване с нефт; б.организиране на работни семинари по теми от взаимен интерес; в.спомагане, когато е целесъобразно, за оповестяването на присъдите и създаване на екологични досиета на корабоплавателните дружества. | NL/Секретариатът | Въможни теми за семинари за периода 2019—2025 г.: Опасни и вредни вещества (ОВВ) Морски отпадъци | Прожежда се в момента |
| 14 | A.8 | Продължаване на дейностите на експертната мрежа за установяване на нефтен разлив (OSInet) с цел: а.подобряване на знанията и опита на съответните лаборатории във връзка с криминалистичния анализ на нефтен разлив, включително чрез учения за взаимно калибриране; и б.поддържане/разработване на най-актуални процедури за анализ и еталонни методи, включително за вземане на проби от нефт в морето | DE/OSInet | | Прожежда се в момента |
| 15 | A.12 B.1 | Поддържане и актуализиране на уебсайта на Споразумението от Бон и разпространение на електронни публикации (напр. ръководства, наръчници и доклади). | Дейност, която се извършва при необходимост | Секретариат/ДС | Секретариатът трябва да проучи възможността за запазване на източника на решения/действия. | Прожежда се в момента |
| 17 | A.2 | Извършване на преглед на съществуващите препоръки за уведомленията и при необходимост извършване на необходимите промени. | Дейност, която се извършва при необходимост | ДС | Нова |
| 18 | A.12 | Прилагане на Комуникационната стратегия по Споразумението от Бон. | Секретариатът | | Прожежда се в момента |
| Задача | Стратегическо действие | Целеви срок | Под ръководството на | Описание | Състояние | Напредък |
|--------|------------------------|-------------|----------------------|----------|----------|---------|
| 19 | B.1 | A.12 | ДС и Секретариат | Поддържане и актуализиране на различните глави от Ръководството за борба срещу замърсяването по Споразумението от Бон. | Провежда се в момента | ДС |
| 20 | B.2 | | ДС | Провеждане на обмен на информация за потенциално замърсяващо отломка от кораби (методи за изпразване, оценка на риска и др.). | Провежда се в момента | ДС |
| 21 | B.4 | B.5 | ДС и ЕС | Повишаване на готовността за получаване/предлагане/преминаване на международна помощ при използване на Насоките на ЕС за подкрепа от приемащата държава. | Провежда се в момента | ДС |
| 22 | B.3 | | ДС и ЕС | Организиране на съвместни оперативни бойни учения (BONNEX DELTA) във връзка с регионалните стратегически нужди от обучение. | Провежда се в момента | ДС |
| 23 | B.3 | | ДС и ЕС | Създаване на система за постепенна съвместна подготовка на строежа за борба срещу разливите и обучаване в такова. | Провежда се в момента | ДС |
| 24 | B.3 | | ДС и ЕС | Насърчаване на разработване на иновативни системи за събиране и обработка на информация за състоянието на морската среда в Балтийско море (BALTICOS) и във връзка със създаването на нови методи на създаване на съвместно ръководство за разпределяне на ресурси. | Провежда се в момента | ДС |
| 25 | B.4 | | ДС и ЕС | Засилване на сътрудничеството с Регионалния център за сигурност и безопасност в Балтийско море (BALTICOS) и във връзка със създаването на нови методи на създаване на съвместно ръководство за разпределяне на ресурси. | Провежда се в момента | ДС |
| 26 | B.5 | B.7 | ДС и ЕС | Организиране на съвместни оперативни бойни учения (BONNEX DELTA) във връзка с регионалните стратегически нужди от обучение. | Провежда се в момента | ДС |
**Официален вестник на Европейския съюз**
L 263/22
16.10.2019 г.
| Задача | Стратегическо действие | Целеви срок | Под ръководството на | Описание | Състояние |
|--------|------------------------|-------------|----------------------|----------|-----------|
| 27 | Засилване на сътрудничеството с Комисията OSP AR, структурите за сътрудничество, създадени за регионалните европейски морета, и други международни организации, участващи в защитата на морската среда от замърсяване от корабоплаване, свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и други морски дейности, като се вземат предвид задълженията по Рамковата директива за морска стратегия и Рамковата директива за водите (1). | Нова | Секретариатът, BE и NL; CP (обмен на информация относно изпълнението на РДМС) | Секретариатът трябва да се свърже с Комисията OSP AR във връзка със задължение D8 по Рамковата директива за морска стратегия по отношение на мониторинга и оценката на значително интензивно замърсяване и да докладва до Работната група OTSOP 2020 BONN 19 за обмисляне на подходящи мерки за Работната група OTSOP 2020 BONN 19 (вж. BAAP 2016—2019 г., продукт A.1.1). |
| 29 | Анализ на тенденциите в проекта BE-AWARE 2030. Оценка и последващи действия във връзка с резултатите. | Нова | NL и ДС | Процес се в момента |
| 30 | Обмен на информация относно нарастващата големина на плавателните съдове, енергията от възобновяеми източници, добив на нефт и газ в морето, ВИП и разширяването на пристанища, автономните кораби и радиоактивните материали. | Нова | ДС | |
Задачи 31-40 във връзка със стратегическа цел C (реагиране):
| Задача | Стратегическо действие | Описание | Целеви срок | Под ръководството на | Напредък | Състояние |
|--------|------------------------|----------|-------------|----------------------|----------|-----------|
| 31 | C.1, C.4 | Обмен на информация за извлечениите поуки от произшествия, включително във вятърни паркове, места за убежище и управление на отпадъците след произшествия, довели до замърсяване. | Работна група OTSOPA БОН | ДС | Провежда се в момента |
| 32 | C.1, C.5 | Поддържане на ефикасна система POLREP за докладване на произшествия, довели до замърсяване, и управлението на искания и предложения за помощ при попадане на общата система за спешна комуникация и информация при замърсяване на морската среда (CECIS MP) на Европейската комисия. | Провежда се в момента | EC, NO, DK | Проект с продължителност 6 месеца с два работни семинара и девет държави. |
| 33 | C.2 | Разработка, поддържка и актуализиране на съвместни планове за реагиране при морски произшествия (план между Дания, Германия и Нидерландия — DenGerNeth (DE), план за Ламанша между Обединеното кралство и Франция — MANCHEPLAN (UK и FR), План за четиристранна зона между Белгия, Франция, Нидерландия и Обединеното кралство — Quadrupartite Zone Plan (BE), план между Норвегия и Обединеното кралство — NorBrit (UK и NO), меморандум за разбирателство между Обединеното кралство и Ирландия) [Бискайски залив]. | Дейност, която се извършва при необходимост | Засегнатата ДС | Провежда се в момента |
| 34 | C.3 | Поддържане на обмена на информация за националните системи за реагиране във връзка с дивата флора и фауна | Провежда се в момента | — FR, SE и ДС | Провежда се в момента |
| 35 | C.7, C.6 | Насърчаване и, ако е възможно, извършване на научноизследователска и развойна дейност, както и обмен на информация относно новото поколение горива. | NO + партньорите по проекти | Предложение за покана от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ през 2019 г. | Провежда се в момента |
| 36 | C.7, C.6 | Реакция и подготовеност във връзка с горива от ново поколение | NO + партньорите по проекти | Въз основа на отговор от 35 | |
| Задача | Стратегическо действие | Описание | Целеви срок | Под ръководството на | Напредък | Състояние |
|--------|------------------------|----------|-------------|----------------------|----------|----------|
| 31 | C.1 C.4 | Обмен на информация за извлечениите поуки от произшествия, включително във вятърни паркове, места за убежище и управление на отпадъците след произшествия, довели до замърсяване. | Работна група OTSOPA БН | ДС | Провежда се в момента |
| 37 | C.6 | Обмен на информация и насърчаване на по-нататъшни научни изследвания на произшествията, довели до замърсяване, включително: | | ДС | Провежда се в момента |
| | | • за произшествия през нощта, при лоша видимост и при лоши метеорологични условия; | | | |
| | | • за произшествия, свързани с тежки аварии с нефт и химически продукти, евентуално чрез проекти, финансирани от външни източници; | | | |
| | | • за технологии за реагиране, оборудване и други оперативни средства, по-специално за интегрирани датчици за наблюдение, моделиране за дрейф на нефтени разливи и инструменти за подпомагане на вземането на решения. | | | |
| 39 | C.6 | Разглеждане и разработване на предложение за проект за регионална оценка на риска от ОВВ. | ДС и Секретариатът | | Провежда се в момента |
| 40 | C.6 | Насърчаване на постоянни изследвания относно ОВВ, наред с другото, технологии за реагиране при наличие на ОВВ, изпитване на свойствата и поведението на ОВВ при нестандартни условия, и по-нататъшната разработка и валидация на усъвършенствани инструменти за подпомагане на вземането на решения. | ДС | | Провежда се в момента |
| 41 | C.8 | Обмен на информация относно националните системи за оценка на риска, включително за аварийно теглене. | Дейности, които се извършват при необходиност | ДС | Нова |
Приложение I
Настоящи текстове на Конвенцията MARPOL.
Настоящи текстове на приложения I—VI и Протокол 1 към Конвенцията MARPOL.
Конвенцията MARPOL включва разпоредби, предназначени за предотвратяването на аварийно замърсяване и замърсяване от рутинни операции, обяснени подробно в шест технически приложения.
(b) Приложение I — разпоредби за предотвратяване на замърсяването с нефт
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 март 2018 г. — Резолюция MEPC.276(70)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на формуляр Б на допълнението към международното свидетелство за предотвратяване замърсяването с нефт)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 януари 2017 г. — Резолюция MEPC.266(68)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на разпоредба 12 — резервоари за нефтни отпадъци)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 януари 2017 г. — Резолюция MEPC.265(68)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I, II, IV и V към Конвенцията MARPOL, за да стане задължително използването на свързаните с околната среда разпоредби на Полярния кодекс)
Изменения на приложение I към Конвенцията MARPOL — влизане в сила на 1 март 2016 г. — Резолюция MEPC.256(67)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменение на разпоредба 43 — специални изисквания към използването или превоза на нефт в Антарктика)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 януари 2016 г. — Резолюция MEPC.248(66)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложение 1 към Конвенцията MARPOL — задължителни изисквания при превоз за инструмент за стабилност) — MEPC 66/21/Сорт.1
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 януари 2016 г. — Резолюция MEPC.246(66)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I, II, III, IV и V към Конвенцията MARPOL, за да стане задължително използването на Кодекс III)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 януари 2015 г. — Резолюция MEPC.238(65)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I и II към Конвенцията MARPOL, за да стане задължителен Кодекс RO)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 октомври 2014 г. — Резолюция MEPC.235(65)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на формуляр А и Б от допълнението към удостоверението за ЮОР съгласно приложение I към Конвенцията MARPOL)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 август 2013 г. — Резолюция MEPC.216(63)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (Регионални споразумения за пристанищни приемни съоръжения съгласно приложения I, II, IV и V към Конвенцията MARPOL)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 август 2011 г. — Резолюция MEPC.190(60)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (северноамериканска зона за контрол на емисиите)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 август 2011 г. — Резолюция MEPC.189(60)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (добавяне на нова глава 9 в приложение I към Конвенцията MARPOL)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 януари 2011 г. — Резолюция MEPC.187(59)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на разпоредби 1, 12, 13, 17 и 38 от приложение I към Конвенцията MARPOL, допълнение към удостоверението за IOPP и нефтените регистри, части I и II)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 януари 2011 г. — Резолюция MEPC.186(59)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (добавяне на нова глава 8 в приложение I към Конвенцията MARPOL и последващи изменения на допълнението към удостоверението за IOPP съгласно приложение I към Конвенцията MARPOL, формуляр Б.)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 декември 2008 г. — Резолюция MEPC.164(56)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (приемни съоръжения извън специални зони и изхвърляне на отпадъчни води)
Изменения на приложение I — влизане в сила на 1 август 2007 г. — Резолюция MEPC.141(54)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на разпоредба 1, допълнение към разпоредба 12А, последващи изменения на удостоверението за IOPP и изменения на разпоредба 21 от преразгледаното приложение I към Конвенцията MARPOL)
Текстът на приложение I към Конвенцията MARPOL — 1 януари 2007 г. — Резолюция MEPC.117(52)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (преразгледано приложение I към Конвенцията MARPOL)
Изменения на приложение II към Конвенцията MARPOL — влизане в сила на 1 септември 2017 г. — Резолюция MEPC.270(69)
Изменения на приложението на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена със свързания с нея Протокол от 1978 г. (изменения на приложение II към Конвенцията MARPOL — преразгледана процедура на GESMP за оценка на риска)
Изменения на приложение II — влизане в сила на 1 януари 2017 г. — Резолюция MEPC.265(68)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I, II, IV и V към Конвенцията MARPOL, за да стане задължително използването на свързаните с околната среда разпоредби на Полярния кодекс)
Изменения на приложение II — влизане в сила на 1 януари 2016 г. — Резолюция MEPC.246(66)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I, II, III, IV и V към Конвенцията MARPOL, за да стане задължително използването на Кодекс III)
Изменения на приложение II — влизане в сила на 1 януари 2015 г. — Резолюция MEPC.238(65)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I и II към Конвенцията MARPOL, за да стане задължителен Кодекс RO)
Изменения на приложение II — влизане в сила на 1 август 2013 г. — Резолюция MEPC.216(63)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (Регионални споразумения за пристанищните приемни съоръжения съгласно приложения I, II, IV и V към Конвенцията MARPOL)
Текстът на приложение II към Конвенцията MARPOL — от 1 януари 2007 г. — Резолюция MEPC.118(52) (изменена)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (предизвикано приложение II към Конвенцията MARPOL)
Международен кодекс за превоз на химикали в насипно състояние (IBC), влязъл в действие с разпоредба 11 от приложение II — танкери, построени на 1 юли 1986 г. и след тази дата — Резолюция MEPC.119(52)
Изменения на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние (кодекс IBC)
Резолюция MEPC.225(64) Изменения на глави 17, 18 и 19, които са влезли в сила на 1 юни 2014 г.
BLG.1/Circ.19 Продукти, които са били класифицирани или прекласифицирани след приемането на изменения кодекс IBC през 2004 г.
BLG.1 Circ.19/Corr.1 Продукти, които са били класифицирани или прекласифицирани след приемането на изменения кодекс IBC през 2004 г.
Кодекс за химикали в насипно състояние (BCH), влязъл в действие с разпоредба 11 от Приложение II — танкери, построени преди 1 юли 1986 г. — Резолюция MEPC.144 (54)
Изменения на Кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние (кодекс BCH)
(d) Приложение III — разпоредби за предотвратяване на замърсяването с опаковани вредни вещества, пренасяни по море
Изменение на приложение III към Конвенцията MARPOL (изменение на приложението относно критерите за идентифициране на опаковани вредни вещества), влязло в сила на 1 март 2016 г. — Резолюция MEPC.257(67)
Изменение на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г.
Изменения на приложение III — влизане в сила на 1 януари 2016 г. — Резолюция MEPC.246(66)
Текстът на приложение III към Конвенцията MARPOL — 1 януари 2014 г. — Резолюция MEPC.193(61)
Текстът на приложение III към Конвенцията MARPOL — 1 януари 2010 г. — Резолюция MEPC.156(55)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I, II, III, IV и V към Конвенцията MARPOL, за да стане задължително използването на Кодекс III)
(e) Приложение IV — разпоредби за предотвратяване на замърсяването с отпадъчни води от кораби
Изменения на приложение IV — влизане в сила на 1 септември 2017 г. — Резолюция MEPC.274(69)
Изменения на приложението към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. към нея (изменения на приложение IV към Конвенцията MARPOL — специална защитена зона в Балтийско море и формулар на удостоверението за ISPP)
Изменения на приложение IV — влизане в сила на 1 януари 2017 г. — Резолюция MEPC.265(68)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I, II, IV и V към Конвенцията MARPOL, за да стане задължително използването на Полярния кодекс)
Изменения на приложение IV — влизане в сила на 1 януари 2016 г. — Резолюция MEPC.246(66)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I, II, III, IV и V към Конвенцията MARPOL, за да стане задължително използването на Кодекс III)
Изменения на приложение IV — влизане в сила на 1 август 2013 г. — Резолюция MEPC.216(63)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (Регионални споразумения за пристанищните приемни съоръжения съгласно приложения I, II, IV и V към Конвенцията MARPOL)
Изменения на приложение IV — влизане в сила на 1 януари 2013 г. — Резолюция MEPC.200(62)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (разпоредби за специални зони и определение на Балтийско море за специална зона съгласно приложение IV към Конвенцията MARPOL)
MEPC 62/24/Corr.1 — съдържа няколко поправки на резолюция MEPC.200(62)
Изменения на приложение IV — влизане в сила на 1 декември 2008 г. — Резолюция MEPC.164(56)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (приемни съоръжения извън специални зони и изхвърляне на отпадъчни води)
Изменения на приложение IV — влизане в сила на 1 август 2007 г. — Резолюция MEPC.143(54)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (добавяне на разпоредба 13 в приложение IV към Конвенцията MARPOL)
Текстът на приложение IV към Конвенцията MARPOL — 1 август 2005 г. — Резолюция MEPC.115(51)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (преработено приложение IV към Конвенцията MARPOL)
(f) Приложение V — разпоредби за предотвратяване на замърсяването от отпадъци от кораби
Текстът на приложение V към Конвенцията MARPOL — към 31 декември 1988 г.
Изменения на приложение V — влизане в сила на 1 март 2018 г. — Резолюция MEPC.277(70)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложение V към Конвенцията MARPOL — вредни за морската среда вещества и формуляр за Дневник за отпадъци)
Изменения на приложение V — влизане в сила на 1 януари 2017 г. — Резолюция MEPC.265(68)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I, II, IV и V към Конвенцията MARPOL, за да стане задължително използването на свързаните с околната среда разпоредби на Полярния кодекс)
Изменения на приложение V — влизане в сила на 1 януари 2016 г. — Резолюция MEPC.246(66)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложения I, II, III, IV и V към Конвенцията MARPOL, за да стане задължително използването на Кодекс III)
Изменения на приложение V — влизане в сила на 1 август 2013 г. — Резолюция MEPC.216(63)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (Регионални споразумения за пристанищни приемни съоръжения съгласно приложения I, II, IV и V към Конвенцията MARPOL)
Изменения на приложение V — влизане в сила на 1 януари 2013 г. — Резолюция MEPC.201(62)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (преработено приложение V към Конвенцията MARPOL)
MEPC 62/24/Corr.1 — съдържа няколко поправки на резолюция MEPC.201(62)
Изменения на приложение V към Конвенцията MARPOL — влизане в сила на 1 август 2005 г. — Резолюция MEPC.116(51)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложение V към Конвенцията MARPOL)
Изменения на приложение V към Конвенцията MARPOL — влизане в сила на 1 март 2002 г. — Резолюция MEPC.89 (45)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложение V към Конвенцията MARPOL)
Изменения на приложение V към Конвенцията MARPOL — влизане в сила на 1 януари 1997 г. — Резолюция MEPC.65 (37)
Изменения на приложението към Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на разпоредба 2 и нова разпоредба 9 в приложение V)
(g) Приложение VI — разпоредби за предотвратяване на замърсяването на въздуха от кораби
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 януари 2019 г. — Резолюция MEPC.286(71)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. за изменение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокол от 1978 г. към нея (за влизане в действие на зоната за контрол на емисиите на NOx в Балтийско и Северно море и за изменение на разписката за доставено гориво)
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 март 2018 г. — Резолюция MEPC.278(70)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (изменения на приложение VI към Конвенцията MARPOL — система за събиране на данни за консумацията на гориво на корабите)
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 септември 2017 г. — Резолюция MEPC.271(69)
Изменения на приложението към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена със свързания с нея Протокол от 1978 г. (изменения на разпоредба 13 от приложение VI към Конвенцията MARPOL — изисквания за отчитане на оперативното съответствие със зоните за контрол на емисиите на NOx от етап III)
Изменения на приложение VI към Конвенцията MARPOL — влизане в сила на 1 март 2016 г. — Резолюция MEPC.258 (67)
Изменение на приложението към Протокола от 1997 г. за изменение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокол от 1978 г. към нея (изменения на разпоредби 2 и 13 и допълнението към удостоверението за IAPP)
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 януари 2016 г. — Резолюция MEPC.247(66)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. за изменение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. към нея (за да стане задължително използването на Кодекс III)
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 март 2015 г. — Резолюция MEPC.251(66)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. за изменение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. към нея (изменения на разпоредби 2, 13, 19, 20 и допълнението към удостоверението за IAPP съгласно приложение VI към Конвенцията MARPOL и сертифицирането на двигатели, работещи с два вида гориво, съгласно Техническия правилник за NOx от 2008 г.)
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 август 2013 г. — Резолюция MEPC.217(63)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. към нея (регионални договорености за пристанищни приемни съоръжения съгласно приложение VI към Конвенцията MARPOL и Сертифициране на корабните дизелови двигатели, оборудвани със системи за селективна каталитична редукция съгласно Технически правилник за NOx от 2008 г.)
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 януари 2013 г. — Резолюция MEPC.203(62)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (включване на разпоредби за енергийната ефективност на корабите)
MEPC 62/24/Corr.1 — съдържа няколко поправки на резолюция MEPC.203(62)
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 януари 2013 г. — Резолюция MEPC.202(62)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (определение на зона за контрол на емисиите в Карибско море)
MEPC 62/24/Corr.1 — съдържа няколко поправки на резолюция MEPC.202(62)
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 февруари 2012 г. — Резолюция MEPC.194(61)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. за изменение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола към нея от 1978 г. (преработен формуляр на допълнението към удостоверението за IAPP)
Изменения на приложение VI — влизане в сила на 1 август 2011 г. — Резолюция MEPC.190(60)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. за изменение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. към нея (североамериканска зона за контрол на емисиите)
Текстът на приложение VI към Конвенцията MARPOL — 1 юли 2010 г. — Резолюция MEPC.176(58)
Изменения на приложението към Протокола от 1997 г. за изменение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена със свързания с нея Протокол от 1978 г. (преразгледано приложение VI към MARPOL) | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D1727/32019D1727_BG.pdf | 23 |
32019D1119 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1119 НА КОМИСИЯТА
от 28 юни 2019 година
за одобряване на ефективни външни светлини с използване на светодиоди, предназначени за използване в превозни средства с двигател с вътрешно горене и хибридни електрически превозни средства без външно зареждане, като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO₂ от пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO₂ от лекотоварните превозни средства (1), и по-специално член 12, параграф 4 от него,
като има предвид, че: | (1) На 6 септември 2018 г. производителите Toyota Motor Europe NV/SA, Opel Automobile GmbH — PSA, FCA Italy S.p.A., Automobiles Citroën, Automobiles Peugeot, PSA Automobiles SA, Audi AG, Ford Werke GmbH, Jaguar Land Rover, Hyundai Motor Europe Технически Center GmbH, Škoda Auto a.s., BMW AG, Renault SA, Honda Motor Europe Ltd., Volkswagen AG и Volkswagen AG Nutzfahrzeuge („заявителите“), подадоха съвместно заявление за одобряване на ефективни външни светлини с използване на светодиоди (ефективни светодиодни светлини), предназначени за използване в превозни средства с двигател с вътрешно горене и хибридни електрически превозни средства без външно зареждане, като иновативна технология. Заявлението беше оценено в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 на Комисията (2).
(2) Ефективната светодиодна светлина е осветителен модул, оборудван със светодиодни светлинни източници, който е с по-малка консумация на мощност от конвенционална халогенна светлина.
(3) Заявлението бе оценено в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009, Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 и Техническите указания за изготвяне на заявления за одобряване на иновативни технологии съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 („Технически указания“, версия от юли 2018 г.).
(4) Заявлението се отнася за намалянето на емисиите на CO₂ в резултат на използването на ефективни светодиодни светлини, както е оценено въз основа на хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства (WLTP), определена в Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията (3).
(5) Ефективни светодиодни светлини вече са одобрени с решения за изпълнение 2014/128/ЕС (4), (ЕС) 2015/206 (5), (ЕС) 2016/160 (6), (ЕС) 2016/587 (7) и (ЕС) 2016/1721 (8) на Комисията като иновативна технология, способна да намалят емисиите на CO₂, изчислени въз основа на новия европейски цикъл на движение (NEDC), определен в Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията (9). Въз основа на опита, придобит от посочените решения, както и като се отчита настоящото заявление, е показано задоволително и категорично, че ефективните светодиодни светлини, включително една или повече подходящи комбинации от ефективни светодиодни светлини, като предни къси светлини, предни дълги светлини, предни габаритни светлини, предни фарове за мъгла, задни фарове за мъгла, предни пътепоказатели, задни пътепоказатели, светлини за регистрационния номер и светлини за заден ход — отговарят на критериите за допустимост, посочени в член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011.
(6) Намаляването на емисиите на CO₂ в резултат на използването на ефективни външни светодиодни светлини може да бъде доказано частично чрез изпитването по процедурата WLTP. Заявителите обаче предоставиха методика за изпитване, с която може да се докаже по начин, даващ възможност за непосредствени, проверими и съпоставими резултати, че постигнатото намаляване, при отчитане на частичното обхващане, е най-малко 0,5 g CO₂/km.
(7) За да се осигури приемственост, по-специално с оглед на преминаването от използване на NEDC към използване на WLTP при изпитването за емисии на CO₂, е целесъобразно да се запазят халогенените светлини като базова технология, както е предвидено в решения за изпълнение 2014/128/ЕС, (ЕС) 2015/206, (ЕС) 2016/160, (ЕС) 2016/587 и (ЕС) 2016/1721.
Производителят следва да има възможността да подаде заявление при орган за одобряване на типа с цел сертифициране на намалението на емисиите на CO₂ в резултат на използването на ефективни светоходни светлини в превозни средства с двигател с вътрешно горене и хибридни електрически превозни средства без външно зареждане. За тази цел производителят следва да гарантира, че заявлението за сертифициране се придружава от протокол от проверка от независим контролен орган, в който се потвърждава стойността на намалението на емисиите на CO₂, полагащо на сертифициране, и че са изпълнени всички съответни условия.
Ако органът по одобряване на типа констатира, че светоходните светлини не отговарят на условията за сертифициране, заявлението за сертифициране на намалението на емисии следва да бъде отхвърлено.
С цел да се улесни по-широкото внедряване на ефективните светоходни светлини в новите превозни средства, производителят следва също така да има възможността да подаде заявление за сертифициране на намаление на емисиите на CO₂, дължащо се на използването на няколко светоходни светлини, посредством едно-единствено заявление за сертифициране. Въпреки това е целесъобразно да се гарантира, че когато такава възможност се използва, се прилага механизъм, който стимулира внедряването само на осигуряващите най-висока ефективност светоходни светлини.
Намалението на емисиите на CO₂, сертифицирано съгласно настоящото решение, трябва да бъде взето под внимание при изчисляване на средните специфични емисии на CO₂ на производителите, считано от календарната 2021 година.
За целите на определянето на обичай код за екоиновации, който да бъде използван в съответните документи за одобряване на типа в съответствие с приложения I, VIII и IX към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), следва да бъде посочен индивидуален код, който да бъде използван за иновативната технология за ефективни светоходни светлини в превозни средства с двигател с вътрешно горене и хибридни електрически превозни средства без външно зареждане.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Одобряване
Технологията, използвана при ефективните светоходни светлини, се одобрява като иновативна технология по смисъла на член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009, когато въпросната иновативна технология се използва за целите на външното осветяване при пътнически леки автомобили с двигател с вътрешно горене и хибридни електрически пътнически леки автомобили без външно зареждане.
Член 2
Определение
За целите на настоящото решение ефективни светоходни светлини означава технология, която се състои от светлинен модул, който е оборудван със светоходни светлини източници, използвани за външните светлини на превозно средство, и има по-малка консумация на електроенергия от конвенционалните халогени светлини.
Член 3
Заявление за сертифициране на намалението на емисиите на CO₂
1. Всеки производител може да подаде заявление за сертифициране на намалението на емисиите на CO₂, дължащо се на една или няколко системи ефективни външни светоходни светлини, когато такива се използват за външно осветяване при превозни средства от категория M₁ с двигател с вътрешно горене и хибридни електрически превозни средства от категория M₁ без външно зареждане. Ефективните светоходни външни светлини трябва да включват една от следните светоходни светлини или комбинация от тях:
а) преден фар за къси светлини (включително адаптираща се система за предни светлини);
б) фар за дълги светлини;
в) предна габаритна светлина;
г) преден фар за мъгла;
д) заден фар за мъгла;
е) преден пътепоказател;
ж) заден пътепоказател;
з) осветление за регистрационния номер;
и) фар за заден ход;
й) светлина за завой;
к) статична светлина за използване в крива.
Светодиодната светлина или комбинацията от светодиодни светлини, образуващи ефективната светодиодна светлина, трябва да осигурява най-малко намалението на CO₂, посочено в член 9, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011, доказано по методиката за изпитване, определена в приложението към настоящото решение.
2. Заявлението за сертифициране на намалението, дължащо се на използването на една-единствена или комбинация от няколко ефективни светодиодни светлини, се придружава от протокол от независима проверка, потвърждаваща, че условията, определени в параграф 1, са изпълнени.
3. Органът по одобряването на типа отхвърля заявлението за сертифициране, ако установи, че условията, посочени в параграф 1, не са изпълнени.
Член 4
Сертифициране на намаленията на CO₂
1. Понижаването на емисиите на CO₂ в резултат на използването на ефективните светодиодни светлини, посочени в член 3, параграф 1, се определя съгласно методиката, определена в приложението.
2. Когато производител подава заявление за сертифициране на намалението на емисии на CO₂, дължащо се на използването на повече от една от ефективните светодиодни светлини, посочени в член 3, параграф 1, по отношение на една версия на превозно средство, органът по одобряване на типа трябва да определи при кои от изпитванияте ефективни светодиодни светлини се постигат най-малките намаления на емисии на CO₂, и да протоколира най-ниската стойност в съответната документация за сертифициране на тип. Тази стойност се посочва в сертификата за съответствие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011.
3. Органът по одобряване на типа запазва протокола от проверката и резултатите от изпитванията, въз основа на които са били определени намаленията, и при поискване предоставя тази информация на разположение на Комисията.
Член 5
Код за екоиновации
Там, където в документацията за одобряване на типа се среща позоваване на настоящото решение в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011, се вписва код за екоиновации № 28.
Намалението на емисиите на CO₂, записано с позоваване на въпросния код за екоиновации, може да бъде взето предвид при изчисляване на средните специфични емисии на даден производител, считано от календарната 2021 година.
Член 6
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 28 юни 2019 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1.
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 на Комисията от 25 юли 2011 година за установяване на процедура за одобрение и сертифициране на иновативни технологии за намаляване на емисиите на CO₂ от пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 194, 26.7.2011 г., стр. 19).
(3) Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията от 1 юни 2017 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства, за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията, Регламент (ЕС) № 1230/2012 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията (ОВ L 175, 7.7.2017 г., стр. 1).
(4) Решение за изпълнение 2014/128/ЕС на Комисията от 10 март 2014 г. за одобряване на светодиодния модул E-light за къси светлини като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO₂ от леки пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 70, 11.3.2014 г., стр. 30).
(5) Решение за изпълнение (ЕС) 2015/206 на Комисията от 9 февруари 2015 г. за одобряване на ефективните външни светлини с използване на светоходи на Daimler AG като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO₂ от леки пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 33, 10.2.2015 г., стр. 52).
(6) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/160 на Комисията от 5 февруари 2016 г. за одобряване на ефективните външни светлини с използване на светоходи на Toyota Motor Europe като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO₂ от пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 31, 6.2.2016 г., стр. 70).
(7) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/587 на Комисията от 14 април 2016 г. за одобряване на технологията, използвана при ефективни външни светлини със светоходи, като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO₂ от пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 101, 16.4.2016 г., стр. 17).
(8) Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1721 на Комисията от 26 септември 2016 година за одобряване на ефективните външни светлини с използване на светоходи на Toyota, предназначени за използване в хибридни електрически автомобили без външно захранване, като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO₂ от пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 259, 27.9.2016 г., стр. 71).
(9) Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1151 на Комисията от 1 юни 2017 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 194, 26.7.2011 г., стр. 19).
(10) Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобряне на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ
Методика за определяне на намалението на емисиите на CO₂, дължащо се на ефективни светодиодни светлини, въз основа на хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на леки автомобили
1. ВЪВЕДЕНИЕ
С цел да се определят намаленията на емисиите на CO₂, за които може да се установи, че се дължат на ефективните светодиодни светлини, състоящи се от подходяща комбинация от светодиодни светлини за външно осветяване, предназначени за използване в превозни средства от категория M1 с двигател с вътрешно горене и хибридни електрически превозни средства от категория M1 без външно зареждане, е необходимо да се установи следното:
(1) условията на изпитване;
(2) изпитвателното оборудване;
(3) процедурата за определяне на намалението на консумацията на мощност;
(4) процедурата за определяне на намалението на емисиите на CO₂;
(5) процедурата за определяне на неопределеността на намалението на емисиите на CO₂.
2. СИМВОЛИ, ПАРАМЕТРИ И ЕДИНИЦИ
Латински символи
| Символ | Описание |
|--------|----------|
| AFS | Адаптиращи се предни светлини |
| B | Базова линия |
| CO₂ | Въглероден диоксид |
| C CO₂ | амаление на емисиите на CO₂ [g CO₂/km] |
| C | Брой класове на адаптиращите се предни светлини |
| CF | Коефициент на преобразуване (l/100 km) — (g CO₂/km) [gCO₂/l] |
| EI | Екоиновация |
| HEV | Хибридно електрическо превозно средство |
| K CO₂ | Корекционен коефициент за CO₂, \( \left( \frac{gCO₂}{km} \right) / \left( \frac{Wh}{km} \right) \) както е определено в Регламент (ЕС) 2017/1151, приложение 8, допълнение 2 |
| K CO₂ | Средноаритметична стойност от T на брой стойности на K CO₂, \( \left( \frac{gCO₂}{km} \right) / \left( \frac{Wh}{km} \right) \) |
| m | Брой на ефективните външни светодиодни светлини, съставляващи комплекса |
| MT | Минимална прагова стойност [g CO₂/km] |
| n | Брой измервания на извадката |
| NOVC | Без външно зареждане на превозното средство |
| P | Консумация на мощност на ладена светлина на превозното средство [W] |
| P B i | Консумация на мощност на съответната i-та светлина в базово превозно средство [W] |
| P c n | Консумация на мощност на съответния n-ти екземпляр за всеки клас превозно средство [W] |
| P c | Консумация на мощност за всеки клас превозно средство (средноаритметично от n измервания) [W] |
| P EI AFS | Консумация на мощност на късата светлина на AFS [W] |
| P c i | Средна консумация на мощност на съответната екоиновативна светлина на превозното средство [W] |
ΔPᵢ — Намаление на консумацията на мощност на всяка ефективна светодиодна светлина [W]
sᵣCO₂ — Средноквадратично отклонение на общото намаление на емисиите на CO₂ [g CO₂/km]
sᵣCO₂ — Средноквадратично отклонение на KᵣCO₂ \left[ \frac{g CO₂}{km} \right] / \left( \frac{Wh}{km} \right)
sᵣCO₂ — Средноквадратично отклонение на средноаритметичната стойност от T на брой стойности на KᵣCO₂
sᵣCO₂ — Средноквадратично отклонение на консумацията на мощност за всеки клас превозно средство [W]
sᵣCO₂ — Средноквадратично отклонение на консумираната мощност от светодиодна светлина в екоиновативно превозно средство [W]
sᵣCO₂ — Средноквадратично отклонение на средната консумирана мощност от светодиодна светлина в екоиновативно превозно средство [W]
sᵣCO₂ — Неопределеност или средноквадратично отклонение на средната мощност на късата светлина на AFS [W]
T — Брой на направените от производителя измервания за екстраполиране на KᵣCO₂
t — Времетраене на движението по хармонизирания в глобален мащаб цикъл за изпитване на леки превозни средства (WLTC) [s], равно на 1 800 s
UF — Коефициент на използване за съответната светлина на превозното средство [-], посочен в таблица 6
v — Средна скорост на движение по хармонизирания в глобален мащаб цикъл за изпитване на леки превозни средства (WLTC) [km/h]
Vₚₑ — Консумирана полезна мощност [l/kWh]
shareᵢ — Процент от общото време за всеки интервал на скоростта във всеки клас превозно средство
\( \frac{\partial C_{CO₂}}{\partial P_{EI}} \) — Чувствителност на изчисленото намаление на емисиите на CO₂ в зависимост от консумираната мощност на съответната светодиодна светлина
\( \frac{\partial C_{CO₂}}{\partial K_{CO₂}} \) — Чувствителност на изчисленото намаление на емисиите на CO₂ в зависимост от корекционния коефициент за CO₂
ηₐ — КПД на алтернатора [-]
ηᵣDCDC — КПД на преобразувателя на постоянно напрежение в постоянно напрежение [-]
Индекси
Индекс (c) се отнася за индекса на класа на адаптиращите се предни светлини, върху екземплярите от които се извършва измерване
Индекс (i) се отнася за светлините на всеки превозно средство
Индекс (j) се отнася за измерването върху мострата
Индекс (t) се отнася за всеки номер измервания на T
3. УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНЕ
Условията на изпитване трябва да отговарят на изискванията на правилата на ИКЕ на ООН № 4 (1), 6 (2), 7 (3), 19 (4), 23 (5), 38 (6), 48 (7), 100 (8), 112 (9) и 123 (10). Консумацията на мощност се определя в съответствие с точка 6.1.4 от Правило № 112 на ИКЕ на ООН и точки 3.2.1 и 3.2.2 от приложение 10 към същото правило.
(1) ОВ L 4, 7.1.2012 г., стр. 17
(2) ОВ L 213, 18.7.2014 г., стр. 1
(3) ОВ L 285, 30.9.2014 г., стр. 1.
(4) ОВ L 250, 22.8.2014 г., стр. 1.
(5) ОВ L 237, 8.8.2014 г., стр. 1.
(6) ОВ L 148, 12.6.2010 г., стр. 55.
(7) ОВ L 323, 6.12.2011 г., стр. 46.
(8) ОВ L 302, 28.11.2018 г., стр. 114.
(9) ОВ L 250, 22.8.2014 г., стр. 67.
(10) ОВ L 89, 25.3.2014 г., стр. 101.
(11) ОВ L 222, 24.8.2010 г., стр. 1.
За късите адаптиращи се предни светлини, попадащи в обхвата на най-малко два от класовете C, V, E или W, определени в Правило № 123 на ИКЕ на ООН, освен ако е договорено с техническата служба, че клас C е представителният/средният интензитет на светодиодите за приложението в превозното средство, измерванията на мощността се извършват при интензитет на светодиодите за всеки клас (Pc), както е определено в Правило № 123 на ИКЕ на ООН. Ако клас C е представителният/средният интензитет на светодиодите за приложението в превозното средство, измерванията на мощността се извършват по същия начин както за всяка друга външна светодиодна светлина, включена в комбинацията.
Изпитвателно оборудване
Използва се следната апаратура, както е показано на фигурата по-долу:
— захранващ блок (т.е. източник на регулируемо напрежение);
— два цифрови мултиметъра — единият за измерване на постоянния ток, а другият за измерване на постоянното напрежение. На фигура 1 е показана една възможна изпитвателна постановка, при която измервателният уред за постоянното напрежение е вграден в захранващия блок.
Изпитвателна постановка
Измервания и определяне на намалението на консумацията на мощност
За всяка включена в комбинацията ефективна външна светодиодна светлина, измерването на тока се извършва, както е показано на фигурата, при напрежение 13,2 V. Върху светодиодните модули, които работят с електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, се извършват измервания, както е посочено от заявителя.
Производителят може да поиска да бъдат направени други измервания на тока при други, допълнителни напрежения. В такъв случай производителят представя на органа по одобряване на типа проверена документация относно необходимостта от тези допълнителни измервания. Измерванията на тока при всяко от тези допълнителни напрежения се извършват последователно най-малко пет пъти. Точните стойности на приложеното напрежение и измерените стойности на тока се протоколират с точност четири знака след десетичната запетая.
Консумацията на мощност се определя, като се умножи приложеното напрежение по измерения ток. Трябва да бъде изчислена средната консумация на мощност за всяка ефективна външна светодиодна светлина (P_{EI}). Всяка стойност трябва да е с точност четири знака след десетичната запетая. В случай че за подаването на електроенергия към светодиодните светлини се използва стъпков електродвигател или електронен регулатор, електрическият товар на този компонент трябва да се изключи от измерването.
Допълнителни измервания за късите адаптиращи се предни светлини
| Клас | Вж. точка 1.3 и бележка под линия 2 от Правило № 123 на ИКЕ на ООН | % интензитет на светодиодите | режим на задействане (*) |
|------|-------------------------------------------------|-----------------|-----------------|
| C | Базова къса светлина (държава) | 100 % | 50 km/h < скорост < 100 km/h |
| | Или, когато не е задействан режим на друг клас къса светлина (V, W, E) | | |
Клас | Вж. точка 1.3 и бележка под линия 2 от Правило № 123 на ИКЕ на ООН | % интензитет на светодиодите | режим на задействане (*)
---|---|---|---
V | Град | 85 % | Скорост < 50 km/h
E | Магистрала | 110 % | Скорост > 100 km/h
W | Неблагоприятни условия | 90 % | Чистачка на предното стъкло, работеща > 2 мин.
(*) Скоростите на задействане се проверяват за всяко приложение в превозното средство в съответствие с Правило № 48 на ИКЕ на ООН, раздел 6, глава 6.22, точки 6.22.7.4.1 (клас С), 6.22.7.4.2 (клас V), 6.22.7.4.3 (клас E), 6.22.7.4.4 (клас W).
Когато са необходими измервания на мощността при интензитета на светодиодите за всеки клас, след провеждане на измервания за всеки един \( P_c \), мощността на късата светлина на AFS (\( P_{AFS} \)) се изчислява като средно претеглена стойност на мощността на светодиодите по време на интервалите на скоростта по WLTC, по следната формула 1.
Формула 1
\[
P_{AFS} = \sum_{c=1}^{C} WLTC\_share_c \cdot P_c
\]
където:
\( P_c \) е консумацията на мощност (средна стойност от \( n \) броя измервания) за всеки клас;
\( WLTC\_share_c \), е процентният дял от времето на цикъла WLTC за всеки интервал на скоростта във всеки клас (общата продължителност на WLTC е 1 800 s):
| Интервал на скоростта | Време | WLTC\_share_c (%) |
|---|---|---|
| < 50 km/h: | 1 058 s | 0,588 (58,8 %) |
| 50 – 100 km/h | 560 s | 0,311 (31,1 %) |
| > 100 km/h | 182 s | 0,101 (10,1 %) |
Когато късите светлини на AFS имат само 2 класа и не обхващат всички скорости на WLTC (напр. C и V), относителната тежест на мощността за клас C включва също така времето по WLTC, което не е обхванато от 2-ия клас (напр. Времето за клас C „t“ = 0,588 + 0,101)
Намалението на консумацията на мощност, пълзящо се на използването на ефективни външни светодиодни светлини (\( \Delta P \)), се изчислява по следната формула 2:
Формула 2
\[
\Delta P_i = P_{b_i} - P_{AFS_i}
\]
където консумираната мощност на съответното базово превозно средство е посочена в таблица 3:
| Светлина на превозно средство | Обща електрическа мощност (\( P_b \)) [W] |
|---|---|
| Преден фар за къси светлини | 137 |
| Преден фар за дълги светлини | 150 |
Светлина на превозно средство | Обща електрическа мощност \( (P_B) \) [W]
---|---
Предна габаритна светлина | 12
Осветление на регистрационния номер | 12
Преден фар за мъгла | 124
Заден фар за мъгла | 26
Преден пътенпоказател | 13
Заден пътенпоказател | 13
Светлина за заден ход | 52
Светлина за завой | 44
Статична светлина за използване в крива | 44
4. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НАМАЛЕНИЕТО НА ЕМИСИИТЕ НА \( \text{CO}_2 \) И СТАТИСТИЧЕСКА ГРЕШКА
4.1. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НАМАЛЕНИЕТО НА ЕМИСИИТЕ НА \( \text{CO}_2 \)
Сумарното намаление на емисиите на \( \text{CO}_2 \), дължащо се на комплекта светлини, се изчислява според конкретното силово предаване на превозното средство (т.е. конвенционално, хибридно електрическо превозно средство без външно зареждане).
4.1.1. Конвенционални превозни средства (само двигател с вътрешно горене)
Намалението на емисиите на \( \text{CO}_2 \) се изчислява по следната формула 3:
Формула 3
\[
C_{\text{CO}_2} = \left( \sum_{i=1}^{m} \Delta P_i \cdot UF_i \right) \cdot \frac{V_{\text{Pe}} \cdot CF}{\eta_A \cdot v}
\]
където:
\( v \): средна скорост на движение по WLTC [km/h], която е 46,60 km/h
\( \eta_A \): КПД на алтернатора, равен на 0,67
\( V_{\text{Pe}} \): Консумирана полезна мощност, съгласно посоченото в таблица 4
Таблица 4
| Тип двигател | Консумирана полезна мощност \( (V_{\text{Pe}}) \) [l/kWh] |
|---|---|
| Бензинов | 0,264 |
| Бензинов с турбокомпресор | 0,280 |
| Дизелов | 0,220 |
CF: Коефициент на преобразуване (l/100 km) - (g CO₂/km) [gCO₂/l], съгласно посоченото в таблица 5
Таблица 5
| Вид гориво | Коефициент на преобразуване (l/100 km) — (g CO₂/km) (CF) [gCO₂/l] |
|------------|---------------------------------------------------------------|
| Бензинов | 2 330 |
| Дизелов | 2 640 |
UF: коефициент на използване за съответната светлина на превозното средство [-], посочен в таблица 6.
Таблица 6
| Светлина на превозно средство | Коефициент на използване (UF) [-] |
|--------------------------------|-----------------------------------|
| Преден фар за къси светлини | 0,33 |
| Преден фар за дълги светлини | 0,03 |
| Предна габаритна светлина | 0,36 |
| Осветление на регистрационния номер | 0,36 |
| Преден фар за мъгла | 0,01 |
| Заден фар за мъгла | 0,01 |
| Преден пътепоказател | 0,15 |
| Заден пътепоказател | 0,15 |
| Светлина за заден ход | 0,01 |
| Светлина за завой | 0,076 |
| Статична светлина за използване в крива | 0,15 |
4.1.2. Хибридни превозни средства (само ХЕПС без външно зареждане)
Намалението на емисиите на CO₂ се изчислява по следната формула 4:
Формула 4
\[ C_{CO_2} = \sum_{i=1}^{m} \Delta P_i \cdot UF_i \cdot \eta_{DCDC} \cdot K_{CO_2} \]
където:
\( \eta_{DCDC} \): КПД на преобразувателя на постоянно напрежение в постоянно напрежение
\( K_{CO_2} \): Корекционен коефициент за CO₂ \( \left( \frac{gCO_2}{km} \right) / \left( \frac{Wh}{km} \right) \), както е определен в параграф 2.2 от допълнение 2 към подприложение 8 към приложение XXI към Регламент (ЕС) 2017/1151.
КПД на преобразувателя от постоянно напрежение в постоянно напрежение ($\eta_{DCDC}$) се оценява според подходящата архитектура на превозното средство, както е посочено в таблица 7:
Таблица 7
| # | Архитектура | $\eta_{DCDC}$ |
|---|-------------|---------------|
| 1 | Светлини, свързани успоредно на светлините за акумулатора за ниско напрежение, захранвани директно от акумулатора за високо напрежение чрез преобразувател на постоянно напрежение в постоянно напрежение | 0.хх |
| 2 | Светлини, свързани последователно на акумулатора за ниско напрежение, а акумулаторът за ниско напрежение - свързан последователно на акумулатора за високо напрежение | 1 |
| 3 | Акумулаторите за високо напрежение и за ниско напрежение са фактически с точно същото напрежение (12 V, 48 V...) като светлините | 1 |
За архитектура #1 се приема, че КПД на преобразувателя на постоянно напрежение в постоянно напрежение ($\eta_{DCDC}$) е най-високата стойност, получена при изпитванията за КПД, направени в работния обхват на електрическия ток. Стъпката при измерванията трябва да бъде по-малка или равна на 10 % от работния обхват на електрическия ток.
4.2. Изчисляване на статистическата грешка
Статистическата грешка за комплекта светлини, се изчислява според конкретното силово предаване на превозното средство (т.е. конвенционално, хибридно електрическо превозно средство без външно зареждане).
4.2.1. Конвенционални превозни средства (само двигател с вътрешно горене)
Статистическата грешка в резултатите, произтичаща от методиката на изпитване и дължаща се на измерванията, трябва да бъде определена количествено. За всяка включена в комплекта ефективна външна светодиодна светлина средноквадратичното отклонение се изчислява в съответствие с формула 5:
Формула 5
$$s_{\eta_{i}} = \frac{s_{\eta_{i}}}{\sqrt{n}} = \sqrt{\frac{\sum_{i=1}^{n} (P_{\eta_{i}} - \bar{P}_{\eta_{i}})^2}{n(n-1)}}$$
където:
п: е броят измервания в извадката, който е поне 5.
Когато средноквадратичното отклонение на консумацията на мощност на всяка ефективна външна светодиодна светлина ($s_{\eta_{i}}$) води до грешка по отношение на намалението на емисиите на CO$_2$ ($s_{CO_2}$), тази грешка се изчислява по формула 6.
Формула 6
$$s_{CO_2} = \sqrt{\sum_{i=1}^{m} \left( \frac{\partial C_{CO_2}}{\partial P_{El_{i}}} \cdot s_{\eta_{i}} \right)^2} = \frac{V_{PE} \cdot CF}{\eta_{A} \cdot V} \cdot \sqrt{\sum_{i=1}^{m} \left( \frac{U_{F_{i}} \cdot s_{\eta_{i}}}{\eta_{A}} \right)^2}$$
4.2.2. Хибридни превозни средства (само ХЕПС без външно зареждане)
Статистическата грешка в резултатите, произтичаща от методиката на изпитване и дължаща се на измерванията, трябва да бъде определена количествено. За всяка включена в комплекта ефективна външна светоизходна светлина средноквадратичното отклонение се изчислява в съответствие с формула 7:
Формула 7
\[ s_{P_{EI}} = \frac{s_{P_{EI}}}{\sqrt{n}} = \sqrt{\frac{\sum_{i=1}^{n} (P_{EI_i} - P_{EI})^2}{n(n-1)}} \]
където:
\( n \): е броят измервания в извадката, който е поне 5.
Корекционният коефициент за емисиите на CO\(_2\) \( K_{CO_2} \) се определя въз основа на група от \( T \) измервания, извършени от производителя, в съответствие с точка 2.2 от допълнение 2 към приложение XXI към Регламент (ЕС) 2017/1151. За всяко измерване се протоколира балансът на електроенергията по време на изпитването и измерените емисии на CO\(_2\).
За да се определи статистическата грешка на стойността на \( K_{CO_2} \), трябва да бъдат използвани всички \( T \) на брой комбинации от \( T-1 \) измервания, за да се екстраполират \( T \) различни стойности на \( K_{CO_2} \) (т.е. \( K_{CO_2} \)). Екстраполацията се извършва в съответствие с метода, определен в параграф 2.2 от допълнение 2 към приложение 8 към приложение XXI към Регламент (ЕС) 2017/1151.
Средноквадратичното отклонение на \( K_{CO_2} \) \( (s_{K_{CO_2}}) \) се изчислява по формула 8.
Формула 8
\[ s_{K_{CO_2}} = \frac{s_{K_{CO_2}}}{\sqrt{T}} = \sqrt{\frac{\sum_{i=1}^{T} (K_{CO_2_i} - \overline{K_{CO_2}})^2}{T(T-1)}} \]
където:
\( T \): Брой измервания, извършени от производителя за екстраполацията на \( K_{CO_2} \), както е определено в параграф 2.2 от допълнение 2 към приложение 8 към приложение XXI към Регламент (ЕС) 2017/1151.
\( K_{CO_2} \): Средноаритметична стойност от \( T \) на брой стойности на \( K_{CO_2} \).
Когато средноквадратичното отклонение на консумацията на мощност на всяка ефективна външна светоизходна светлина \( (s_{P_{EI}}) \) и средноквадратичното отклонение на \( K_{CO_2} \) \( (s_{K_{CO_2}}) \) водят до грешка по отношение на намалението на емисиите на CO\(_2\) \( (s_{CO_2}) \), тази грешка се изчислява по формула 9.
Формула 9
\[ s_{K_{CO_2}} = \sqrt{\sum_{i=1}^{m} \left( \frac{\partial K_{CO_2}}{\partial P_{EI_i}} \cdot s_{P_{EI_i}} \right)^2 + \left( \frac{\partial K_{CO_2}}{\partial K_{CO_2}} \cdot s_{K_{CO_2}} \right)^2} \]
\[ = \left( \frac{K_{CO_2}}{\sqrt{\sum_{i=1}^{m} (0F_i \cdot s_{P_{EI_i}})^2 + \sum_{i=1}^{m} s_{P_{EI_i}} \cdot (0F_i)^2}} \right) \cdot \left( \frac{K_{CO_2}}{\sqrt{\sum_{i=1}^{m} (0F_i \cdot s_{P_{EI_i}})^2 + \sum_{i=1}^{m} s_{P_{EI_i}} \cdot (0F_i)^2}} \right) \]
4.3. Статистическата грешка за късите светлини на AFS
Когато са налице къси светлини на AFS, формула 9 трябва да бъде адаптирана да отчита необходимите допълнителни измервания.
Стойността на неопределеността ($s_{P_{AFS}}$), която трябва да се използва за късите светлини на AFS, се изчислява по следните формулите 10 и 11:
Формула 10
$$s_{P_{c}} = \frac{s_{P_{c}}}{\sqrt{n}} = \sqrt{\frac{\sum_{i=1}^{n} (P_{c,i} - \bar{P}_{c})^2}{n(n-1)}}$$
Формула 11
$$s_{P_{EI_{AFS}}} = \sqrt{\sum_{c=1}^{C} (WLTC\_share_{c} \cdot s_{P_{c}})^2}$$
където:
- $n$: е броят измервания в извадката, който е поне 5.
- $\bar{P}_{c}$: Средноаритметична стойност от $n$ на брой стойности на $P_{c}$.
5. ЗАКРЪГЛЯВАНЕ
Изчислената стойност на намалението на емисиите на CO$_2$ ($C_{CO_2}$) и статистическата грешка на намалението на емисиите на CO$_2$ ($s_{CO_2}$) се закръглят до максимум два знака след десетичната запетая.
Всяка стойност, използвана при изчисляването на намалението на емисиите на CO$_2$, може да се прилага без закръгляване или трябва да бъде закръглена до минималния брой знаци след десетичната запетая, който позволява комбинираното въздействие от всички закръглени стойности върху стойността на намалението да бъде по-малко от 0,25 g CO$_2$/km.
6. СТАТИСТИЧЕСКА ЗНАЧИМОСТ
За всеки тип, вариант и версия на превозно средство, оборудвано с ефективни светоходни светлини, трябва да се докаже, че неопределеността по отношение на намалението на CO$_2$, изчислена по формула 6 или формула 9, не е по-голяма от разликата между общото намаление на CO$_2$ и праговата стойност за минималното намаление, посочена в член 9, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 (вж. формула 12).
Формула 12
$$MT < C_{CO_2} - s_{CO_2}$$
Където:
- $MT$: минимална прагова стойност [g CO$_2$/km]
- $C_{CO_2}$: намаление на емисиите на CO$_2$ [g CO$_2$/km]
- $s_{CO_2}$: Средноквадратично отклонение на общото намаление на емисиите на CO$_2$ [g CO$_2$/km]
В случай че общото намаление на емисиите на CO$_2$ в резултат от използването на ефективни светоходни светлини, в съответствие с методиката за изпитване, установена в настоящото приложение, е по-малко от праговата стойност, посочена в член 9, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011, се прилага втората алинея от член 11, параграф 2 от посочения регламент. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D1119/32019D1119_BG.pdf | 13 |
32019D0639 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/639 НА СЪВЕТА
от 15 април 2019 година
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на деветото заседание на Конференцията на страните във връзка с измененията на приложения А и Б към Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като във предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като във предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (наричана по-долу „Конвенцията”) влезе в сила на 17 май 2004 г. и беше сключена от Съюза с Решение 2006/507/ЕО на Съвета (1).
(2) С Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета (2) Конвенцията се въвежда в рамките на Съюза.
(3) В съответствие с член 8 от Конвенцията Конференцията на страните може да включи химични вещества и препарати в приложения А, Б и/или В към Конвенцията и да определи мерките за контрол, свързани с тези химични вещества и препарати. | (4) С цел защита на човешкото здраве и околната среда от бъдещи изпусканя на дикофол, перфлуорооктанова киселина (PFOA), нейните соли и свързаните с PFOA съединения е необходимо да се намали или премахне производството и употребата на тези химични вещества и препарати в световен план и да се подкрепи включването им в съответните приложения към Конвенцията. Освен това е необходимо да се намали още повече или да се премахне употребата на перфлуорооктансулфонова киселина (PFOS), нейните соли и перфлуорооктансулфонилфлуорид (PFOSF), като се изменят или заличат допустимите употреби и/или специфичните изключения в приложение Б към Конвенцията.
(5) На деветото ѝ заседание се очаква Конференцията на страните да реши дали да включи тези химични вещества и препарати в приложение А към Конвенцията и да изменени съществуващите вписвания в приложение Б към Конвенцията.
(6) Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на деветото заседание на Конференцията на страните във връзка с измененията на приложения А и Б към Конвенцията, тъй като измененията ще бъдат обвързващи за Съюза,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Презвид съответните препоръки на Комитета за преглед на устойчивите органични замърсители позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на деветото заседание на Конференцията на страните по Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (наричана по-долу „Конвенцията”), е да подкрепи:
а) включването на дикофола в приложение А към Конвенцията без специфични изключения;
б) включването на перфлуорооктанова киселина (PFOA), нейните соли и свързаните с PFOA съединения в приложение А към Конвенцията, включително въвеждането на нова част [X] в приложение А към Конвенцията, със специфични изключения за:
i) производството на полупроводници или свързани електронни устройства, включително — за срок от 10 години от датата на влизане в сила на измененията — изключение за частите за ремонт на оборудване за производство на полупроводници или свързани електронни устройства;
ii) фотографски покрития, нанасяни върху филми;
iii) облекла с олеофобни и хидрофобни свойства за защита на работниците от опасни течности, свързани с рискове за тяхното здраве и безопасност;
(1) Решение 2006/507/ЕО на Съвета от 14 октомври 2004 г. за сключване от името на Европейската общност на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7).
iv) инвазивни и имплантируеми медицински изделия;
v) пожарогасителна пяна за премахване на изпаренията от течни горива и за борба с пожарите, предизвикани от течни горива, които вече съдържат в монтирана система, включително подвижни и стационарни системи;
vi) използването на перфлуорооктилов йодид за производството на перфлуорооктилов бромид с цел производство на фармацевтични продукти до 2036 г., като се предвижда извършването на редовен преглед;
в) изменение на част [X], алинея 3 (б) от приложение A към Конвенцията относно PFOA и нейните соли и свързаните с PFOA съединения: добавянето на „Изпитване за проверка на правилното функциониране на монтирана система, която вече съдържа противопожарна пяна, която съдържа или може да съдържа PFOA, нейните соли и свързани с PFOA съединения, може да се допусне, при условие че емисиите в околната среда са предотвратени и събрания отпадъчни води се обезвреждат по екологически подходящ начин в съответствие с член 6, алинея 1 от Конвенцията.”;
g) заличаване на следните „допустими употреби” от текста за перфлуорооктансулфоновата киселина (PFOS) и нейните производни в приложение Б към Конвенцията: фотолитография, фоторезисторни и антирефлективни покрития за полупроводници, байцващ агент за полупроводници и керамични филтри, хидравлични флуиди за авиацията, някои медицински изделия (като покрития на основата на съполимери на етилен тетрафлуороетилен (ETFE) и производство на рентгеноконтрастен ETFE, медицински изделия за инвирто диагностика и CCD цветни филтри);
d) заличаване на следните „специфични изключения” от текста за PFOS и нейните производни в приложение Б към Конвенцията: фотомаски при производството на полупроводници и дисплей от течни кристили (LCD), галванични покрития за метали (твърдо галванизиране), галванични покрития за метали (декоративно галванизиране), електрически и електронни компоненти за някои цветни принтери и цветни копирни машини, инсектициди за борба срещу червената огнена мравка и термитите, химични реагенти при нефтодобива;
e) изменение на „допустимата употреба” за PFOS и нейните производни за производството и употребата на пожарогасителна пяна в „специфично изключение” за употребата на пожарогасителна пяна за премахване на изпаренията от течни горива и за борба с пожарите, предизвикани от течни горива;
ж) изменение на „допустимата употреба” за PFOS и нейните производни за производство и употреба на галванични покрития за метали (твърдо галванизиране) само в системи със затворен цикъл в „специфично изключение” за тази употреба;
з) изменение на „допустимата употреба” за PFOS и нейните производни за примамки за насекоми за борба с листоядните термитни мравки от рода Atta spp. и Acromyrmex spp. чрез включване на сулфлурамид и пояснение, че „допустимата употреба” е само за селскостопански цели.
Член 2
Незначителни промени в позицията, посочена в член 1, може да се договорят в хода на деветото заседание на Конференцията на страните от представителите на Съюза, след консултация с държавите членки в рамките на координационни срещи на място, без да е необходимо допълнително решение на Съвета.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Люксембург на 15 април 2019 година.
За Съвета
Председател
P. DAEA | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D0639/32019D0639_BG.pdf | 2 |
32019D2000 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2000 НА КОМИСИЯТА
от 28 ноември 2019 година
за установяване на формат за докладване на данни за хранителните отпадъци и за представяне на доклада за проверка на качеството в съответствие с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер С(2019) 8577)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функ | ционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1), и по-специално член 37, параграф 7 от нея,
като има предвид, че:
(1) С Директива 2008/98/ЕО се установява задължението държавите членки да осъществяват мониторинг, да оценяват прилагането на своите мерки за предотвратяване на разхищението на храна, като измерват количествата на хранителните отпадъци въз основа на обща методика и да докладват тези данни на Комисията. Данните трябва да бъдат приложени от доклад за проверка на качеството.
(2) Държавите членки следва да използват формат за докладване на количествата хранителни отпадъци, основан на методиките, посочени в Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията (2), което предоставя общата методика за измерване на количествата на хранителните отпадъци, образувани в държавите членки.
(3) С Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на държавите членки се предоставя набор от методи за измерване на хранителните отпадъци. За да се гарантира хармонизирано докладване, е необходимо да бъде събрана подробна информация за методите, използвани във всяка държава членка.
(4) Мерките, превишените в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 39 от Директива 2008/98/ЕО,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Държавите членки докладват данните и представят доклада за проверка на качеството във връзка с изпълнението на член 9, параграф 5 от Директива 2008/98/ЕО във формата, определена в приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 28 ноември 2019 година.
За Колисиата
Vytenis ANDRIUKAITIS
Член на Колисиата
(1) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.
(2) Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията от 3 май 2019 г. за допълнение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на обща методика и минимални изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци (ОВ L 248, 27.9.2019 г., стр. 77).
### Формат за докладване на данните за количествата хранителни отпадъци
#### 1. Данни за количествата хранителни отпадъци (в метрични тонове на база свежа маса.)
| Етап от веригата за доставки на храни | Хранителни отпадъци, посочени в член 1 от Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 | Хранителни отпадъци, изхвърлени като отпадъчни води или с тях (както са посочени в член 3, буква б) от Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 |
|----------------------------------------|---------------------------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------------------------|
| Първично производство | Общо количество хранителни отпадъци | Дял от общото количество хранителни отпадъци, съставени от части от храна, предназначена за консумация от човека (както са посочени в член 3, буква а) от Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 |
| Преработка и производство | | |
| Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни | | |
| Ресторанти и кетъринг услуги | | |
| Домакинства | | |
| Общо | | |
#### 2. Данни за управлението на хранителните отпадъци във връзка с предотвратяването на разхищението на храни (в метрични тонове на база свежа маса.)
| Етап от веригата за доставки на храни | Храна, която е преразпределена за консумация от човека, (както е посочена в член 3, буква в) от Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 | Храна, пускана на пазара за преобразуване във фуражи (както е посочена в член 3, буква г) от Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 | Продукти, които вече не се използват за храна (както са посочени в член 3, буква д) от Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 |
|----------------------------------------|---------------------------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------------------------|
| Първично производство | | | |
| Преработка и производство | | | |
| Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни | | | |
| Ресторанти и кетъринг услуги | | | |
| Домакинства | | | |
| Общо | | | |
— Бели полета: предоставянето на данни е задължително
— Сиви полета: предоставянето на данни е доброволно.
— Предоставянето на данни е доброволно.
Б. ФОРМАТ НА ДОКЛАДА ЗА ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, ПРИДРУЖАВАЩ ДАННИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧАСТ А
1. Цели на доклада
Докладът за проверка на качеството има следните цели:
— оценка на методиките за измерване на хранителните отпадъци, посочени в приложение III и приложение IV към Делегирано решение (ЕС) 2019/1597;
— оценка на качеството на данните за докладваните количества хранителни отпадъци;
— оценка на качеството на процесите за събиране на данни, включително обхвата и валидирането на административните източници на данни и статистическата валидност на подходите, основани на проучвания;
— аргументиране при налични значителни разлики в докладваните данни между отчетните години и гаранции за точността на тези данни;
2. Обща информация
Държава членка:
Организация, която предоставя данните и описанието:
Лице за контакт/данни за контакт:
Отчетна година:
Дата на преправане/версия:
Препратка към публикацията на данните от държавата членка (ако има такава):
3. Обща информация за събирането на данни
Моля, посочете методиката, използвана за измерване на количеството хранителни отпадъци, генерирани през първата отчетна година, за всеки етап от веригата за доставки на храни (отбележете с кръстче съответните полета, за да посочите дали данните са събрани съгласно методиката, посочена в приложение III, или методиката в приложение IV към Делегирано решение (ЕС) 2019/1597).
| Етап от веригата за доставки на храни | Данни, събрани по методиката, посочена в приложение III към Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 | Данни, събрани по методиката, посочена в приложение IV към Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 |
|----------------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|
| Първично производство | | |
| Преработка и производство | | |
| Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни | | |
| Ресторанти и кетъринг услуги | | |
| Домакинства | | |
4. Информация относно измерванията чрез методиката, посочена в приложение III
4.1. Общо описание на източниците на данни за измерване на хранителните отпадъци в рамките на методиката, определена в приложение III към Делегирано решение (ЕС) 2019/1597
Моля, посочете източниците на данни за хранителните отпадъци за всеки етап от веригата за доставки на храни (отбележете с кръстче всички съответни полета).
Етап от веригата за доставки на храни
| Етап от веригата за доставки на храни | Въз основа на данните, събрани за целите на Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета (1) | Въз основа на специално проучване (например научно изследване, консултантски поклац) | Други източници или комбинация от различни източници (моля, посочете в точка 4.2) (например административно отчитане, доброволни ангажименти на промишлен сектор) |
|----------------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|-------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Първично производство | | | |
| Преработка и производство | | | |
| Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни | | | |
| Ресторанти и кетъринг услуги | | | |
| Домакинства | | | |
(1) Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември 2002 година относно статистиката на отпадъците (ОВ L 332, 9.12.2002 г., стр. 1).
4.2. Подробно описание на източниците на методите за измерване на хранителните отпадъци в рамките на методиката, посочена в приложение III към Делегирано решение (ЕС) 2019/1597
Моля, опишете методите за измерване на количествата хранителни отпадъци за всеки етап от веригата на доставки на храни, като посочите позоваване на приложение III към Делегирано решение (ЕС) 2019/1597.
| Етап от веригата за доставки на храни | Кратко описание на използваните методи (включително методи за измерване на количествата хранителни отпадъци при смесени отпадъци, когато е приложимо) | Субекти, предоставящи данни за хранителните отпадъци [напр. земеделски стопани, предприятия за храна (стопански субекти в областта на храните), оператори, действащи в областта на отпадъците, общини, домакинства] | В случай на формиране на извадка и/или скалиране представете информация за размера и подбора на извадката и опишете методите за скалиране | Описание на основните проблеми, оказващи влияние върху точността на данните, включително грешки, свързани с формирането на извадка, обхвата, измерването, обработката и липсата на отговор | Описание на процеса на валидиране на данните, включително възможни източници на неопределеност и тяхното вероятно отражение върху докладваните резултати |
|---|---|---|---|---|---|
| Първично производство | | | | | |
| Преработка и производство | | | | | |
| Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни | | | | | |
| Ресторанти и кетъринг услуги | | | | | |
| Домакинства | | | | | |
5. Информация за измерването чрез методиката, посочена в приложение IV към Делегирано решение (ЕС) 2019/1597
Моля, представете информация за всеки етап от веригата за доставки на храни, за който са направени изчисления през отчетната година.
| Етап от веригата за доставки на храни | Данни за количествата хранителни отпадъци, използвани като основа за изчисленията | Социално-икономически данни, използвани при изчисленията | Описание на методите, използвани за изчисленията |
|---|---|---|---|
| | Стойност [t] | Година | Вид на данните (напр. население, производство на храни)* | Стойност* | Година* | Източник* |
| Първично производство | | | | | | |
| Преработка и производство | | | | | |
Етап от веригата за доставки на храни | Данни за количествата хранителни отпадъци, използвани като основа за изчисленията | Социално-икономически данни, използвани при изчисленията | Описание на методите, използвани за изчисленията
---|---|---|---
Стойност [t] | Година | Вид на данните (напр. население, производство на храни)* | Стойност* | Година* | Источник*
Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни
Ресторанти и кетъринг услуги
Домакинства
(*) В случай на повече източници на използваните данни добавете допълнителни редове в рамките на съответния етап от веригата за доставки на храни, според случая.
6. Доброволно докладване
Моля, представете информация за всеки набор от доброволно отчетени данни.
| Име на набора от данни (както е посочено в член 3, букви а)—д) от Делегирано решение (ЕС) 2019/1597) | Етап от веригата за доставки на храни | Кратко описание на метода за събиране на данни | Источник — връзка към референтния документ (ако е приложим) |
|---|---|---|---|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
7. Промени в методиката и уведомления за проблеми
7.1. Описание на промените в методиката (ако е приложимо)
Моля, опишете значимите промени в методиката на изчисление за отчетната година, ако има такива (по-специално промени със задна дата, тяхното естество и дали трябва да бъде отбележано прехвърляне в серията от данни за конкретни отчетни години). Моля, посочете описание поотделно за всеки етап от веригата за доставки на храни, както и точното местоположение на съответното поле/полета (име на табличата, етап от веригата за доставка на храни, запазване на колона).
Добавете редове, ако е целесъобразно.
7.2. Обяснение на разликата в обема в тонове (ако е приложено)
Моля, обяснете причините за разликата в обема в тонове (кои етапи от веригата за доставки на храни, сектори или прогнозни данни са довели до разликата и каква е основната причина за нея), ако промяната е по-голяма от 20 % в сравнение с данните, представени за предходната отчетна година.
| Етап от веригата за доставки на храни | Разлика (%) | Основна причина за разликата |
|----------------------------------------|-------------|-------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
7.3. Уведомления за проблеми (ако има такива)
В случай на проблеми с разпределението на хранителните отпадъци на даден етап от веригата за доставки на храни, моля, опишете проблемите. За всеки конкретен проблем посочете точното местоположение на съответното поле/съответните полета (име на таблицата, етап от веригата за доставка на храни, заглавие на колона).
8. Поверителност
При необходимост, моля, посочете обосновка за отказа от публикуване на определени части от настоящия доклад. За всеки конкретен случай посочете точното местоположение на съответното поле/съответните полета (име на таблицата, етап от веригата за доставка на храни, заглавие на колона).
9. Основни национални уебсайтове, референтни документи и публикации
Моля, посочете връзки към основните национални уебсайтове, референтните документи и публикациите, използвани при събирането на данни за количествата хранителни отпадъци.
| Етап от веригата за доставки на храни | Позовавания |
|----------------------------------------|-------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D2000/32019D2000_BG.pdf | 7 |
32019R1859 | category15 | 2019 | bg | РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1859 НА КОМИСИЯТА
от 6 ноември 2019 година
за определяне на правила за прилагане на член 10 от Регламент (ЕС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на събирането на определени данни
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕС) 2019/1242 на | Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO₂ от нови тежкотоварни превозни средства и за изменение на реламенти (ЕО) № 595/2009 и (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 96/53/ЕО (1) на Съвета, и по-специално член 10 от него,
като има предвид, че:
(1) С цел да се създаде методика за оценяване на изпълнението на условията, при които се определят еталонните емисии на CO₂ („методиката”), е целесъобразно Комисията да има достъп до определени данни, предоставяни на производителите, когато се работи със симулационния инструмент, посочен в член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/2400 (2) на Комисията, по-специално файла с данни „sum exec”.
(2) Файла с данни „sum exec” ще даде възможност на Комисията да оцени количественото въздействие върху емисиите на CO₂ от превозното средство, дължащо се на прилагането на методиката. По-специално файловете с данни „sum exec” са необходими, за да се определят от корекциите на данните за компонентите на превозното средство, подавани на входа на симулационния инструмент, съответните корекции на регулаторните емисии на CO₂. Поради това файловете с данни „sum exec” са необходими, за да се оцени евентуалната необходимост от корекции, и ако такава е налична, да се приложат корекции на емисиите на CO₂ от превозното средство, въз основа на коригирани данни за компонентите, подавани на входа на симулационния инструмент.
(3) Поради това е целесъобразно производителите да извършват мониторинг и да докладват на Комисията файловете с данни „sum exec” за превозните средства, симулирани през периодите на докладване 2019 и 2020 г. Тъй като може да са необходими повече усилия от страна на производителите за докладването на тази информация за превозни средства, произведени преди 1 октомври 2019 г., следва да се определи по-дълъг срок за докладване на тази информация, а именно 30 септември 2021 г.
(4) Важно е да се осигури устойчивост и надеждност на данните, които подлежат на мониторинг и докладване. Поради това Комисията следва да разполага със средства за проверка и, когато е необходимо, за осигуряване на точността на окончателните данни.
(5) Комисията следва да използва хранилището за стопански данни, управлявано от Европейската агенция за околната среда, за да улесни събирането на данни от производителите, които следва да предоставят тези данни, заедно с данните, докладвани съгласно Регламент (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета (3).
(6) С цел да се осигури устойчивостта и представителността на еталонните емисии на CO₂ като основа за определяне на цели за емисиите на CO₂ за целия автомобилен парк на Съюза, настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-бързо след публикуването си.
(1) ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 202.
(2) Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията от 12 декември 2017 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на емисиите на CO₂ и разхода на гориво на тежки превозни средства и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (ОВ L 349, 29.12.2017 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година относно мониторинга и докладването на емисиите на CO2 и разхода на гориво на нови тежки превозни средства (ОВ L 173, 9.7.2018 г., стр. 1).
(7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по изменението на климата.
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Мониторинг и докладване от страна на производителите
1. Производителите трябва да извършват мониторинг и да докладват на Комисията данните под формата на файл с името на заданието и разширение .vsum, във формат, използващ като разделител запетая, който съдържа обобщени резултати за всеки симулиран профил на движение и полезен товар и се генерира от симуляционния инструмент, посочен в член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/2400, като се използва неговата версия с графичен потребителски интерфейс (ГПИ) (файл с данни „sum exec”), за нови тежки превозни средства с дата на симулацията преди 1 юли 2021 г. в съответствие с настоящия регламент.
2. Те трябва да извършват мониторинг на файла с данни „sum exec” за всяко ново тежко превозно средство:
а) с дата на симулацията между 1 октомври 2019 г. и 30 юни 2020 г. и докладват тези данни най-късно до 30 септември 2020 г.;
б) с дата на симулацията между 1 януари 2019 г. и 30 септември 2019 г. и докладват тези данни най-късно до 30 септември 2021 г.;
в) с дата на симулацията между 1 юли 2020 г. и 30 юни 2021 г. и докладват тези данни най-късно до 30 септември 2021 г.
3. Файловете с данни „sum exec” се предават от звеното за контакт на производителя по електронен път към хранилището за стопански данни, управлявано от Европейската агенция за околната среда (наричана по-долу „Агенцията”). Звеното за контакт уведомява Комисията и Агенцията за предаването на данните със съобщение по електронна поща до адресите, посочени по-долу в настоящия параграф.
4. Звеното за контакт, отговарящо за качването на данните за всеки производител, е назначеното от производителя съгласно Регламент (ЕС) 2018/956, освен ако производителят посочи друга информация до Комисията до 1 септември 2020 г.
5. Уведомленията се изпращат на следните адреси: [email protected] и [email protected].
Член 2
Проверка
1. Производителите носят отговорност за точността и качеството на данните, които докладват в съответствие с член 1, параграф 2. Те информират без забавяне Комисията за всички открити грешки в докладваните данни.
2. Комисията може да проверява качеството на данните, докладвани в съответствие с член 1, параграф 2.
3. Когато Комисията бъде информирана за грешки в данните или установи при своя собствена проверка несъответствия в данните, тя предприема, когато е целесъобразно, необходимите мерки за коригирането им след консултация с производителя.
Член 3
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 6 ноември 2019 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019R1859/32019R1859_BG.pdf | 3 |
32019D1300 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1300 НА КОМИСИЯТА
от 26 юли 2019 година
за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2)
(нотифицирано под номер C(2019) 5496)
(само текстът на нидерландски език е автентичен)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като възприе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като възприе предвид | Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 18, параграф 1, първа алинея от нея,
след консултации с Европейския орган за безопасност на храните,
като има предвид, че:
(1) Съгласно предвиденото в Директива 2001/18/ЕО за пускането на пазара на продукт, съдържащ или състоящ се от генетично модифициран орган или комбинация от генетично модифицирани организми, е необходимо писмено съгласие от компетентния орган на държавата членка, която е получила нотификацията за пускането на пазара на съответния продукт.
(2) През октомври 2013 г. дружеството Suntory Holdings Limited — Осака, Япония, представи пред компетентния орган на Нидерландия нотификация за пускането на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2).
(3) Нотификацията е за внос, разпространение и търговия на дребно с рязан цвят от генетично модифициран карамфил Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2.
(4) В съответствие с процедурата, определена в член 14 от Директива 2001/18/ЕО, компетентният орган на Нидерландия изготви доклад за оценка със заключение, че не са установени причини, поради които да бъде отказано съгласие за пускането на пазара на рязан цвят от генетично модифицирания карамфил (Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2) за украса, ако са изпълнени определени условия.
(5) Докладът за оценка бе представен на Комисията и на компетентните органи на останалите държави членки, някои от които повдигнаха възражения относно пускането на този продукт на пазара. Една държава членка продължи да поддържа възраженията си.
(6) В становището си от 10 март 2016 г. Европейският орган за безопасност на храните („Органът”) стигна до заключението, че няма научни основания да се счита, че вносът, разпространението и търговията на дребно в Съюза с рязан цвят от карамфил FLO-40685-2 за украса ще предизвикат каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека или за околната среда (2). Според Органа планът за наблюдение, представен от притежателя на съгласието, е приемлив за предвидените видове употреба на карамфил FLO-40685-2.
(7) След преглед на становището на Органа, което възприе предвид пълната нотификация, доклада за оценка, изготвен от компетентния орган на Нидерландия, върху въпроса за държавите членки и допълнителната информация, предоставена от нотификационното лице в отговор на въпросите на държавите членки, става ясно, че няма причина да се приема, че пускането на пазара на рязан цвят от генетично модифицирания карамфил Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2, ще има неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда в контекста на предложената му употреба за украса.
(1) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.
(2) Експертна група на ЕОБХ по ГМО (Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми), 2016 г. Научно становище относно нотификация, част В (с референтен номер C/NL/13/02), от Suntory Holdings Limited за вноса, разпространението и търговията на дребно с рязан цвят от карамфил FLO-40685-2 за украса с модифицирана багра на венчелистчетата. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2016; 14(4):4431, 18 стр. doi: 10.2903/j.efsa.2016.4431.
За целите на Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета (1) и Регламент (ЕО) № 65/2004 на Комисията (2) е определен единен идентификатор за генетично модифициран карамфил Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2.
Като се има предвид становището на Органа, не е необходимо да бъдат определени специални условия за предвидената употреба що се отнася до работата с продукта или опаковката му и до опазването на определени екосистеми, околната среда или географски зони.
Етикетът на продукта следва да съдържа информация, че рязаният цвят от генетично модифициран карамфил Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2, не може да се използва за консумация от човека или от животните, нито за отглеждане.
През декември 2016 г. бе проверен и изпитан метод за откриване на генетично модифициран карамфил Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2, съгласно изискванията в раздел Г, точка 12 от приложение III Б към Директива 2001/18/ЕО.
Комитетът по член 30, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО не представи становище в срока, определен от неговия председател. Беше счетено за необходимо да се изготви акт за изпълнение и председателят представи проекта на акт за изпълнение на апелативния комитет за допълнително обсъждане. Апелативният комитет не представи становище,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Съгласие
1. Компетентният орган на Нидерландия дава писмено съгласие за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2, нотифициран от Suntory Holdings Limited — Осака, Япония, (референтен номер C/NL/13/02) и посочен в определението в член 2.
2. Съгласието се дава в писмен вид и в него изрично се посочват изискванията, определени в членове 3 и 4, и единният идентификатор, определен в член 2, параграф 3.
3. Съгласието се дава само за пускане на пазара на рязан цвят от генетично модифициран карамфил Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2, като продукт.
4. Съгласието се отнася за потомството, получено чрез вегетативно размножаване на генетично модифициран карамфил Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2.
5. Съгласието се дава за срок от 10 години, считано от датата на предоставянето му.
Член 2
Продукт
1. Генетично модифицираният органел, който се пуска на пазара, е карамфил (Dianthus caryophyllus L.) с модифицирана багра на цвета, произхождащ от клетъчна култура Dianthus caryophyllus L. и трансформиран с Agrobacterium tumefaciens, щам AGL0, посредством вектор pCGP1991, в резултат на което е получена линия FLO-40685-2.
(1) Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 24).
(2) Регламент (ЕО) № 65/2004 на Комисията от 14 април 2004 г. за създаване на система за разработване и оценка на единните идентификатори за генетично модифицирани организми (ОВ L 10, 16.1.2004, стр. 5).
Генетично модифицираният карамфил съдържа следната ДНК в три касети:
а) Касета 1
gen dfr на петунията, коириращ дихидрофлавонол-4-редуктаза (DFR) — ключов ензим в процеса на биосинтез на антоцианини, в т.ч. неговите промотор и терминатор.
б) Касета 2
последователността на промотора на халкон-синтазен ген на цветето кученце, флавоноид-3′5′-хидроксилаза (f3′5′h) от комплементарна ДНК на Viola hortensis, коирираща F3′5′H — ключов ензим в процеса на биосинтез на антоцианини, и терминатора на ген D8 на петунията, коириращ хомолог на белтък за транспортиране на фосфолипиди.
Тези две касети са включени в генома на растението, за да се получи желаната багра на цвета.
в) Касета 3
промоторът на вируса на мозайката на цветното зеле Cauliflower mosaic virus 35S, 5′-нетранслирания регион на гена от петуния, коирираща хлорофил a/b белтък, гена SuRB (als), коириращ за мутантна ацетолактатсинтаза (ALS), произлязла от Nicotiana tabacum, който създава поносимост към сулфонилуреи, съдържащ собствения му терминатор. Този белег беше използван за маркер при селекцията на трансформанти.
2. Генетично модифицираният карамфил съдържа инсерция или част от инсерция в четири локуса:
— Локус 1: едно копие на Т-ДНК, съдържащо трите касети, и едно непълно копие на Т-ДНК, съдържащо единствено касетата f3′5′h с дясната граница на Т-ДНК. Двете копия на Т-ДНК са разделени от един участък на геномната ДНК на карамфила;
— Локус 2: една инсерция, съдържаща терминатора на ген D8 и дясната граница на Т-ДНК;
— Локус 3: едно пълно и едно непълно копие на касетата f3′5′h, и двете съдържащи секвенции на терминатора на ген D8, както и дясната граница на Т-ДНК с ориентация опашка-опашка;
— Локус 4: непълно копие на касетата als и лявата граница на Т-ДНК.
3. Единният идентификатор на генетично модифицирания карамфил е FLO-40685-2.
Член 3
Условия за пускане на пазара
Генетично модифицираният карамфил Dianthus caryophyllus L., линия FLO-40685-2, може да бъде пускан на пазара при следните условия:
а) генетично модифицираният карамфил може да се използва единствено за украса;
б) не се разрешава отглеждането на генетично модифицирания карамфил;
в) при спазване на изискванията относно поверителността, посочени в член 25 от Директива 2001/18/ЕО, методологията за откриване и идентифициране на генетично модифицирания карамфил, в т.ч. експерименталните данни, доказващи специфичността й като методология, одобрена от референтната лаборатория на Европейския съюз, е общодостъпна на интернет адрес http://gmo-crl.jrc.ec.europa.eu/valid-2001-18.htm;
г) при спазване на изискванията относно поверителността, посочени в член 25 от Директива 2001/18/ЕО, при всяко посъкване притежателят на съгласието предоставя на компетентните органи и контролните служби на държавите членки, както и на контролните лаборатории на Съюза положителни и отрицателни контролни проби от продукта или от генетичния му материал, или референтни материали;
д) на етикета, а при непакетирани продукти — в документ, придружаващ генетично модифициранияте карамфили — се изписва: „Този продукт е генетично модифициран организм“ или „Този продукт е генетично модифициран карамфил“, както и „Не е предназначено за консумация от човека или от животните, нито за отглеждане“. 2.8.2019 г. L 204/48 Официален вестник на Европейския съюз
Член 4
Наблюдение
1. През целия срок на валидност на съгласието неговият притежател осигурява въвеждането и изпълнението на плана за наблюдение, включен в нотификацията и съдържащ план за общ надзор за проверка на неблагоприятни последици за здравето на човека или за околната среда, произтичащи от боравенето с генетично модифицирания карамфил Dianthus Caryophyllus L., линия FLO-40685-2, или от неговото използване.
Планът за наблюдение е публикуван на адрес [връзка: план, публикуван в интернет].
2. Притежателят на съгласието уведомява пряко операторите и потребителите за характеристиките, свързани с безопасността, и общите характеристики на генетично модифицирания карамфил, както и за условията на наблюдение, включително за подходящите мерки за управление, които трябва да бъдат предприети при непредвидено размножаване.
3. Притежателят на съгласието предоставя на Комисията и на компетентните органи на държавите членки годишни доклади за резултатите от проведеното наблюдение.
4. Притежателят на съгласието трябва да е в състояние да предостави доказателства на Комисията и на компетентните органи на държавите членки:
а) че съществуващите мрежи за наблюдение, включително националните мрежи за растителен контрол и службите за растителна защита, посочени във включения в нотификацията план за наблюдение, събират информация, която е от значение за наблюдението на генетично модифицирания карамфил; както и
б) че съществуващите мрежи за наблюдение, посочени в буква а), са готови да предоставят тази информация на притежателя на съгласието преди патата на представяне на докладите за наблюдение на Комисията и на компетентните органи на държавите членки в съответствие с параграф 3.
Член 5
Адресат
Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия.
Съставено в Брюксел на 26 юли 2019 година.
За Комисията
Vytenis ANDRIUKAITIS
Член на Комисията | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D1300/32019D1300_BG.pdf | 4 |
32019D1004 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1004 НА КОМИСИЯТА
от 7 юни 2019 година
за установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни относно отпадъците в съответствие с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение за изпълнение C(2012) 2384 на Комисията
(нотифицирано под номер C(2019) 4114)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз о | снова на Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз основа на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1), и по-специално член 11а, параграф 9 и член 37, параграф 7 от нея,
като има предвид, че:
(1) В Директива 2008/98/ЕО се предвижда общи правила за изчисляване, за да се провери дали целите за 2025 г., 2030 г. и 2035 г. по отношение на подготовката за повторна употреба и рециклирането на битовите отпадъци съгласно член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и в член 11, параграф 3 от посочената директива са били постигнати.
(2) С правилата, определени в член 11а от Директива 2008/98/ЕО, се уточнява, че за изчисляване на целите за 2025 г., 2030 г. и 2035 г. по отношение на рециклирането се използват отпадъци, които постъпват в процес на рециклиране, или отпадъци със статус „края на отпадъка“. Като общо правило рециклираните отпадъци се измерват в точката, където отпадъците постъпват в процеса на рециклиране. Държавите членки могат обаче да използват дерогации и да измерват битовите отпадъци в точката на приключване на дейност по сортиране, при условие че се приспособят допълнителните загуби, пълзящи се на третиране преди процеса на рециклиране, и че изходните отпадъци действително се рециклират.
(3) Битовите отпадъци, които постъпват в процеса на рециклиране, може да съдържат все още определено количество отпадъчни материали, които не са предназначени за последваща преработка, но не са могли да бъдат отстранени с разумни усилия при предварителните процеси преди процеса на рециклиране. От държавите членки следва да се изисква да приспособят такива нецелеви материали за целите на изчисляването на рециклираните битови отпадъци, при условие че материалите се топират в процеса на рециклиране и не пречат на висококачествено рециклиране.
(4) Освен това, за да се осигури еднакво прилагане на правилата за изчисляване от всички държави членки, за най-често срещаните видове отпадъци и процеси на рециклиране е необходимо да се установи кои отпадъчни материали да бъдат включени в изчисленията съгласно член 11а, параграф 1, буква в) от Директива 2008/98/ЕО (точки на изчисление) и на кой етап от третирането на отпадъци те бъдат измерени съгласно член 11а, параграф 2 от същата директива (точки на измерване).
(5) С цел да се гарантира, че данните, които трябва да се докладват за рециклирането на битовите отпадъци, са съпоставими, точките на изчисление, определени за най-често срещаните видове отпадъци и процеси на рециклиране, следва да се прилагат и за отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци в резултат на подготовителни дейности, преди да бъдат преработени.
(6) С цел да се гарантира съпоставимостта на данните за рециклирането на битовите отпадъци, докладвани от съоръжения за отпадъци в различни държави членки, е необходимо да се установи по-подробни правила за начина, по който количествата сортирани отпадъци следва да бъдат взети предвид при изчисляването на изходните материали, които постъпват в процес на рециклиране, и за начина, по който количествата рециклирани битови отпадъци следва да се изчислят, когато третирането на отпадъците води не само до рециклирани материали, но и до горива, други средства за получаване на енергия или материали за насипване.
(7) Що се отнася до изчисляването на биологичните отпадъци, разделени и рециклирани при източника, действителното измерване на материалите, които постъпват в процеса на рециклиране, и на резултата от този процес, не винаги е осъществимо, тъй като такива отпадъци обикновено се управляват от отделни домакинства. Поради това следва да се въведе солиден общи подход, който гарантира високо ниво на надеждност на докладваните данни.
(1) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.
(8) За да се гарантира, че се вземат предвид само рециклирани метали, слева — по отношение на рециклираните метали, отделени след изгаряне на битови отпадъци, да се установи методика на изчисляване, с която се определя съдържанието на метали в отпадъчните материали, отделени от гъмната пепел от изгаряне. Освен това, за да се гарантира релевантността на данните, следва да бъдат взети предвид само метали с произход от изгарянето на битови отпадъци.
(9) Данните за подготовката за повторна употреба и рециклирането на битовите отпадъци, които трябва да се докладват съгласно член 11а от Директива 2008/98/ЕО, трябва да са подкрепени от ефективна система за контрол на качеството и проследимост на потоците от отпадъчни материали. Поради това държавите членки следва да бъдат задължени да предприемат мерки за гарантиране на високата надеждност и точност на събранияте данни, по-специално като данните се събират направо от икономическите оператори и като все повече се използват електронни регистри за записване на данни относно отпадъците.
(10) Държавите членки докладват на Комисията данните за изпълнението на член 11, параграф 2 и член 11, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО за всяка календарна година. Освен това те представят на Комисията доклад за проверка на качеството във формата за докладване, определен от Комисията. Този формат следва да гарантира, че докладваната информация предоставя достатъчна основа за проверка и мониторинг на постигането на целите, формулирани в член 11, параграф 2 и член 11, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО.
(11) По отношение на целта, посочена в член 11, параграф 2, буква а) от Директива 2008/98/ЕО, държавите членки трябва да прилагат правилата за изчисляване, определени в Решение 2011/753/ЕС на Комисията (7). Правилата за изчисляване за подготовката за повторна употреба и рециклирането на битовите отпадъци, определени в член 11а от Директива 2008/98/ЕО и в настоящото решение, са в съответствие с определените в Решение 2011/753/ЕС правила. С цел да се избегне двойно докладване държавите членки следва да имат възможност да използват формата за докладване, определена за докладването на данни за целите съгласно член 11, параграф 2, буква в)—д) и параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО, за да докладват данни за целта, посочена в член 11, параграф 2, буква а) от същата директива.
(12) Държавите членки трябва да докладват данните за всяка календарна година относно минерални и синтетични смазочни и промишлени масла, както и относно отработени масла в съответствие с член 37, параграф 4 от Директива 2008/98/ЕО в установения от Комисията формат. Този формат следва да се гарантира, че докладваните данни препознават достатъчна основа за оценка — в съответствие с член 21, параграф 4 от Директива 2008/98/ЕО — на възможностите за приемането на мерки за третиране на отработените масла, включително количествени цели за регенерирането на отработените масла и всякакви допълнителни мерки за насърчаване на регенерирането на отработени масла.
(13) За целите на докладването на данни за изпълнението на член 11, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2008/98/ЕО, в които са определени цели за домакински и подобни отпадъци, както и за отпадъците от строителство и разрушаване, държавите членки трябва да използват форматите, установени съгласно Решение за изпълнение C(2012) 2384 на Комисията (7). Разпоредбите на посоченото решение за изпълнение, с които държавите членки се задължават да представят на всеки три години доклади за изпълнението на Директива 2008/98/ЕО, вече не са актуални. Поради това Решение за изпълнение C(2012) 2384 следва да бъде отменено и заменено с разпоредбите в настоящото решение, което отразява промените в изискванията за докладване в Директива 2008/98/ЕО, включени с Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета (8). За да се осигури приемственост, следва да се приемат преходни разпоредби по отношение на крайния срок за докладване на данните за изпълнението на член 11, параграф 2, букви а) и б) за референтните 2016—2019 години.
(14) Правилата за изчисляване, проверка и докладване на данни относно изпълнението на член 11, параграф 2, букви в)—д) и параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО са тясно свързани с правилата за определяне на форматите за докладване на тези данни и на данните относно изпълнението на член 11, параграф 2, буква а) от посочената директива. За осигуряване на съгласуваност между тези правила и за улесняване на достъпа до тях и двата набора от правила следва да бъдат определени в едно-единствено решение. Освен това, за да се утвърдят същото по единните формати за докладване на други данни относно отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО, по-специално данни за отпадъците от строителство и разрушаване, за минерални и синтетични смазочни и промишлени масла и за отработени масла, тези формати следва също така да бъдат включени в настоящото решение. Методиката за определяне на средните проценти на загуба за отпадъчните материали, които се отстраняват от сортирани отпадъци чрез допълнително предварително третиране преди рециклирането, ще бъде предмет на отделно делингирани решение на Комисията.
(15) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по сила на член 39 от Директива 2008/98/ЕО,
(7) Решение 2011/753/ЕС на Комисията от 18 ноември 2011 г. за установяване на правила и изчислителни методи за проверка на съответствието с целите, зададени в член 11, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО на Европейски парламент и на Съвета (ОВ L 310, 25.11.2011 г., стр. 11).
(8) Решение за изпълнение на Комисията от 18 април 2012 г. за формулиране на въпросник за докладите на държавите членки относно отпадъците (ОВ L 150, 14.6.2012 г., стр. 109).
(9) Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета на 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 109).
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Определения
За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:
а) „количество“ означава масата, измерена в тонове;
б) „целеви материали“ означава битови отпадъчни материали, които в рамките на даден процес на рециклиране се преработват в продукти, материали или вещества, които не са отпадък;
в) „нецелеви материали“ означава отпадъчни материали, които не се преработват в рамките на даден процес на рециклиране в продукти, материали или вещества, които не са отпадък;
г) „предварително третиране“ означава всяка операция по третиране, през която преминават битовите отпадъчни материали преди постъпването им в процеса на рециклиране, при който тези материали се преработват в продукти, материали или вещества, които не са отпадък. Това включва проверка, сортиране и други подготвителни операции за отстраняване на нецелевите материали и за осигуряване на висококачествено рециклиране;
д) „точка на изчисление“ означава точката, в която битовите отпадъчни материали постъпват в процеса на рециклиране, при която отпадъчните се преработват в продукти, материали или вещества, които не са отпадък, или точката, в която отпадъчните материали престават да бъдат отпадък в резултат на подготвителна операция преди преработката им;
е) „точка на измерване“ означава точката, в която се измерва масата на отпадъчните материали с оглед определяне на количеството на отпадъчните в точката на изчисление;
ж) „битови биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника“ означава битови биологични отпадъци, които се рециклират на мястото, където се произвеждат, от лицата, които ги произвеждат.
Член 2
Изчисляване на битови отпадъци, които се подготвят за повторна употреба съгласно член 11а, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО
Количеството на битовите отпадъци, подготвени за повторна употреба, обхваща само продуктите или компонентите на продукти, които след дейности по проверка, почистване или ремонт могат да бъдат използвани повторно без допълнително сортиране или предварителна обработка. Частите от такива продукти или компоненти на продукти, които са отстранени по време на ремонтни дейности, могат да бъдат включени в количеството на битовите отпадъци, подготвени за повторна употреба.
Член 3
Изчисляване на рециклираните битови отпадъци съгласно член 11а, параграф 1, член 11а, параграф 2 и член 11а, параграф 5 от Директива 2008/98/ЕО
1. Количеството на рециклираните битови отпадъци е количеството на битовите отпадъци в точката на изчисление. Количеството на битовите отпадъци, постъпващи в процеса на рециклиране, включва целевите материали. То може да включва нецелеви материали само доколкото тяхното присъствие е допустимо за конкретния процес на рециклиране.
2. Съответните точки на изчисление, приложими за определени отпадъчни материали и определени процеси на рециклиране, са установени в приложение I.
3. Когато битови отпадъчни материали в определените в приложение I точки на изчисление престават да бъдат отпадъци, количеството на тези материали се включва в количеството на рециклираните битови отпадъци.
4. Когато точката на измерване е свързана с входа на дадено съоръжение, което без допълнително предварително третиране изпраща битови отпадъци за рециклиране, или с входа на съоръжение, в което битовите отпадъци постъпват в процеса на рециклиране без допълнително предварително третиране, количеството на сортиранияте битови отпадъци, което не се приема от съоръжението за рециклиране, не се включва в количеството на рециклираните битови отпадъци.
5. Когато в дадено съоръжение се извършва предварително третиране преди точката на изчисление за това съоръжение, отпадъците, отстранени при предварителното третиране, не се включват в количеството на рециклираните битови отпадъци, показвано от това съоръжение.
6. Когато битовите отпадъци, генерирани в дадена държава членка, са смесени преди точката на измерване или точката на изчисление с други отпадъци или с отпадъци от друга държава, делът на битовите отпадъци с произход от дадена държава членка се определя чрез подходящи методи, като например електронни регистри и проучвания с извадки. Когато такива отпадъци се подлагат на допълнително предварително третиране, количеството на нецелевите материали, отстранени при това третиране, се приспада, като се вземат предвид делът и, когато е целесъобразно, качеството на отпадъчните материали от битови отпадъци с произход от дадена държава членка.
7. Когато битовите отпадъчни материали постъпват в операции по оползотворяване, в които тези материали се използват главно като гориво или друго средство за получаване на енергия, резултатът от такива процеси, подлежащ на оползотворяване на материали, като например минералната фракция в дънната пепел от изгаряне или шлаката от комбинирано изгаряне, не се включва в количеството на рециклираните битови отпадъци, с изключение на металите, отделени и рециклирани след изгарянето на битовите отпадъци. Металите, присъстващи в минералните вещества, получени от процеса на комбинирано изгаряне на битови отпадъци, не се докладват като рециклирани.
8. Когато битови отпадъчни материали постъпват в операции по оползотворяване, в които тези материали не се използват главно като гориво или друго средство за получаване на енергия, или за оползотворяване на материали, но се получава резултат, който включва значителен дял рециклирани материали, горива или материали за насипване, то количеството на рециклираните отпадъци се определя чрез подход на материален баланс, като по този начин се отчитат само отпадъчните материали, които се рециклират.
Член 4
Изчисляване на рециклираните битови биологични отпадъци съгласно член 11а, параграф 4 от Директива 2008/98/ЕО
1. Количеството рециклирани битови биологични отпадъци, които постъпват в аеробно или анаеробно третиране, включва само материали, които действително се подлагат на аеробното или анаеробното третиране, и не включва никакви материали, включително биоразградим материал, които се отстраняват механично по време или след процеса на рециклиране.
2. От 1 януари 2027 г. държавите членки могат да отчитат битовите биологични отпадъци като рециклирани само ако те:
а) са събрани разделно при източника;
б) са събрани заедно с отпадъци със сходни свойства по отношение на биоразградимост и компостируемост — в съответствие с член 22, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/98/ЕО; или
в) са разделени и рециклирани при източника.
3. Държавите членки прилагат методиката, посочена в приложение II, за изчисляване на количеството на битовите биологични отпадъци, които са разделени и рециклирани при източника.
4. Определеното съгласно параграф 3 количество на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника, се включва както в количеството рециклирани битови отпадъци, така и в общото количество на генерирани битови отпадъци.
Член 5
Изчисляване на рециклираните метали, отделени след изгаряне на битови отпадъци, съгласно член 11а, параграф 6 от Директива 2008/98/ЕО
1. Количеството на рециклираните метали, отделени от дънната пепел от изгаряне, включва само метали, съдържащи се в металния концентрат, който е отделен от нетретираната дънна пепел от изгарянето на битови отпадъци, и не включва други материали, съдържащи се в металния концентрат.
2. Държавите членки прилагат методиката, определена в приложение III, за изчисляване на количеството на рециклираните метали, отделени от дънната пепел от изгарянето на битови отпадъци.
Член 6
Събиране на данни
1. Държавите членки получават данните направо от съоръженията или предприятията, управляващи отпадъците, по целесъобразност.
2. Държавите членки разглеждат възможността за използване на електронни регистри за записване на данни относно битовите отпадъци.
3. Когато събирането на данни се основава на проучвания, тези проучвания трябва да отговарят на слепните минимални изисквания:
а) извършват се през редовни, определени интервали и отчитат адекватно варирането на данните, които се събират;
б) основават се на представителна извадка на съвкупността, за която се прилагат техните резултати.
Член 7
Докладване на данни
1. Държавите членки докладват данните и представят доклада за проверка на качеството във връзка с изпълнението на член 11, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2008/98/ЕО във формата, определен в приложение IV.
По отношение на изпълнението на член 11, параграф 2, буква а) от Директива 2008/98/ЕО се счита, че държавите членки, които докладват данните и представят доклада за проверка на качеството във формата, определен в приложение V, спазват първата алинея.
2. Държавите членки докладват данните и представят доклада за проверка на качеството във връзка с изпълнението на член 11, параграф 2, букви в)—д) и параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО във формата, определен в приложение V.
3. Държавите членки докладват данните и представят доклада за проверка на качеството относно минерални или синтетични смазочни или промишлени масла, пуснати на пазара, и относно разделно събираните и третирани отработени масла във формата, определен в приложение VI.
4. Комисията публикува докладваните от държавите членки данни, освен ако по отношение на информация, включена в докладите за проверка на качеството, дадена държава членка предостави обосновано искане определени данни да не бъдат публикувани.
Член 8
Отмяна
Решение за изпълнение С(2012)2384 се отменя. Позоваванията на отмененото решение за изпълнение се считат за позовавания на член 7, параграф 1 от настоящото решение.
Член 9
Преходни разпоредби
До 30 септември 2019 г. държавите членки представят на Комисията данни за изпълнението на член 11, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2008/98/ЕО за референтната 2016 година и когато е приложимо — и за референтната 2017 година. Данните за референтна 2018 година и когато е приложимо — за референтната 2019 година се представят в срок от 18 месеца след края на съответната референтна година. Данните по настоящия член се представят на Комисията посредством стандарта за обмен, посочен в член 5, параграф 4 от Решение 2011/753/ЕС.
Член 10
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 7 юни 2019 година.
За Колисията
Кармен VELLA
Член на Колисията
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ТОЧКИ НА ИЗЧИСЛЕНИЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 2
| Материал | Точка на изчисление |
|-----------|----------------------|
| Стъкло | Сортирано стъкло, което не преминава през допълнителна обработка преди постъпването му в пещ за стъкло или в производството на филтри, абразивни материали, изолационни и строителни материали на базата на стъкло. |
| Метали | Сортираните метали, които не преминават през допълнителна обработка преди да постъпят в топливо предприятие или пещ. |
| Хартия/картон | Сортирана хартия, които не преминават през допълнителна обработка преди да постъпят в процес за производството на целулоза |
| Пластмаси | Пластмаси, разделени по полимери, които не преминават допълнителна обработка преди да постъпят в процеси за гранулиране, вакуумно формуване или леене. Пластмасови люспи, които не преминават допълнителна обработка преди да бъдат използвани в крайния продукт. |
| Дърво | Сортиран дървен материал, който не преминава допълнителна обработка преди използването му в производството на плочи от дървесни частици. Сортиран дървен материал, който постъпва за компостиране. |
| Текстилни изделия | Сортираните текстилни изделия, които не преминават допълнителна обработка преди да бъдат използвани за производството на текстилни влакна, парцали или гранули. |
| Отпадъчни изделия, състоящи се от няколко материала | Пластмаса, стъкло, метал, дърво, текстил, хартия и картон, и други еднокомпонентни материали, получени от третирането на отпадъчни изделия, състоящи се от няколко материала, които не преминават през допълнителна обработка, преди да достигнат до точката на изчисление, установена за конкретния материал в съответствие с настоящото приложение или с член 11а от Директива 2008/98/ЕО и член 3 от настоящото решение. |
| Отпадъчни от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) | ОЕЕО, постъпващи в съоръжение за рециклиране след подходящо третиране и изпълнение на препоръчвания дейности в съответствие с член 11 от Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1). |
| Батерии | Входящите фракции, постъпващи в процеса на рециклиране на батерии в съответствие с Регламент (ЕС) № 493/2012 на Комисията (2). |
(1) Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38).
(2) Регламент (ЕС) № 493/2012 на Комисията от 11 юни 2012 г. за определение, в съответствие с Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на подробни правила за изчисляване на ефективността на рециклирането на процесите на рециклиране на отпадъчни батерии и акумулатори (ОВ L 151, 12.6.2012 г., стр. 9).
ПРИЛОЖЕНИЕ II
МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА БИТОВИТЕ БИОЛОГИЧНИ ОТПАДЪЦИ, РАЗДЕЛЕНИ И РЕЦИКЛИРАНИ ПРИ ИЗТОЧНИКА, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 3
1. Количеството на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника се изчислява, като се използва следната формула:
\[ m_{MBWRS} = \sum n_{ARUi} \times (m_{Fi} + m_{Gi}) \]
където:
- \( m_{MBWRS} \) означава масата на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника;
- \( n_{ARUi} \) означава броят на активните единици за рециклиране на битовите биологични отпадъци при източника в подизвадка \( i \);
- \( m_{Fi} \) означава масата на хранителните и кухненските битови биологични отпадъци, рециклирани при източника, за отделна активна единица за рециклиране в подизвадка \( i \); и
- \( m_{Gi} \) означава масата на битовите биологични отпадъци от паркове и градини, рециклирани при източника, за отделна активна единица за рециклиране в подизвадка \( i \).
2. В броя на активните единици за рециклиране за рециклирането на битови биологични отпадъци при източника се включват само тези единици за рециклиране, които се използват от причинителите на отпадъци. Този брой се взема от регистрите на такива единици или се получава посредством проучвания на домакинствата.
3. Количеството на битовите биологични отпадъци, които се рециклират при източника от отделна активна единица за рециклиране се определя посредством пряко или непряко измерване на биологичните отпадъци, постъпващи в активните единици за рециклиране, както е посочено в точки 4 и 5.
4. Прякото измерване изисква измерване на входа на единицата за рециклиране или на изхода ѝ при следните условия:
а) измерването да се извършва, когато е възможно, от публични органи или от тяхно име;
б) когато измерването се извършва от самите причинители на отпадъци, държавите членки гарантират, че докладваните количества са обект на проверки за достоверност и са коригирани така, че количеството на разделените и рециклирани при източника биологични отпадъци на човек, в никакъв случай не превишава средното количество на глава от населението на битовите биологични отпадъци, събрани от операторите на отпадъци на национално, регионално или местно равнище;
в) в случай че измерването се извършва на изхода на дадена активна единица за рециклиране, се прилага надежден коефициент, за да се изчисли количеството на входа.
5. Непрякото измерване изисква измерване на полните количества посредством изследване на състава на събранияте битови отпадъци, при което се отчитат разделно събранияте битови биологични отпадъци и битовите биологични отпадъци, които не са събрани разделно:
а) количеството на биологичните отпадъци, съдържащи се в събранияте битови отпадъци, генерирани от домакинствата, или в райони, в които отпадъците се събират и рециклират при източника;
б) количеството на биологичните отпадъци, съдържащи се в събранияте битови отпадъци, генерирани от домакинствата, или в райони с характеристики, които са сходни с характеристиките на домакинствата или районите, посочени в буква а), в случаите когато отпадъците не се събират и рециклират при източника.
Количеството на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника, се определя като разлика между количествата, посочени в букви а) и б).
6. Методиката за определяне на количеството на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника от отделна активна единица за рециклиране съгласно точки 3—5, и по-специално методите за определяне на извадка, използвани при проучванията за събиране на данни, трябва да отразяват най-малко следните фактори:
а) размера и вида на домакинствата, които използват дадена активна единица за рециклиране в случай на хранителни и кухненски отпадъци;
б) размера и начина на управление на паркове и градини, обслужвани от дадена активна единица за рециклиране на отпадъци от паркове и градини;
в) съществуващата система за събиране, по-специално допълващото използване на услуги за събиране на биологични отпадъци и смесени битови отпадъци;
г) равнището и сезонността на генерирането на битови биологични отпадъци.
7. Когато делът във всички генерирани битови отпадъци на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника, е по-малък от 5 % на национално равнище, държавите членки могат да използват опростена методика за изчисляване на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника, като прилагат следната формула:
\[ m_{MBWRS} = n_p \times m_{BWpp} \times q_{RS} \]
където:
- \( m_{MBWRS} \) означава масата на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника;
- \( n_p \) означава броят на лицата, участващи в рециклирането при източника на битови биологични отпадъци;
- \( m_{BWpp} \) означава масата на генерираните битови биологични отпадъци на глава от населението; и
- \( q_{RS} \) означава коефициент, представляващ делото в общото количество на генерираните битови биологични отпадъци на битовите биологични отпадъци, за които е вероятно да бъдат разделени и рециклирани при източника.
8. За целите на прилагането на формулата, предвижена в точка 7, държавите членки гарантират, че:
а) \( m_{BWpp} \) се изчислява на базата на проучвания за състава на разделно събираните и смесените битови отпадъци на национално, регионално или местно равнище, както е уместно;
б) \( q_{RS} \) се определя като се вземат предвид факторите, изброени в точка 6, букви а)—г).
9. Определените в настоящото приложение формули може да се прилагат за всички битови биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника или само за хранителните и кухненските битови биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника.
10. Проучванията за събиране на данни за целите на прилагането на формулите, определени в настоящото приложение, се извършват за първата година на докладване на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника, а след това най-малко веднъж на всеки пет години, а за други години, за които има основания да се очакват значителни промени в количеството на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника.
Държавите членки могат да актуализират докладваното количество на рециклираните при източника битови отпадъци за годините, за които не са събирани данни, като използват подходящи оценки.
11. Проучванията за събиране на данни за целите на прилагане на формулите, определени в настоящото приложение, се извършват на базата на представителни извадки и подходящи подизвадки. Резултатите от тези изследвания трябва да са статистически значими според научноприетите статистически техники.
12. Държавите членки преприемат подходящи мерки, за да гарантират, че докладваните количества на битовите биологични отпадъци, които са разделени и рециклирани при източника, не са надценени.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РЕЦИКЛИРАНИТЕ МЕТАЛИ, ОТДЕЛЕНИ СЛЕД ИЗГАРЯНЕТО НА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 2
1. Във връзка с формулите, определени в настоящото приложение, се прилагат следните определения:
- $m_{\text{total IBA metals}}$ означава общата маса на металите в дънната пепел от изгарянето за дадена година;
- $m_{\text{IBA metal concentrates}}$ означава масата на металните концентрати, отделени от нетретираната дънна пепел от изгарянето на битови отпадъци, за дадена година;
- $c_{\text{IBA metals}}$ означава концентрацията на метали в металните концентрати;
- $m_{\text{IBA metals}}$ означава масата на металите в металните концентрати за дадена година;
- $m_{\text{non-metallic}}$ означава масата на неметалните материали в металните концентрати за дадена година;
- $m_{\text{MSW}}$ означава масата на битовите отпадъци, постъпващи в инсталация за изгаряне, за дадена година;
- $c_{\text{metals MSW}}$ означава концентрацията на метали в битовите отпадъци, постъпващи в инсталация за изгаряне;
- $m_{\text{MSW IBA metals}}$ означава масата на металите, произлизащи от битови отпадъци, за дадена година;
- $m_{\text{MSW IBA metals}}$ означава масата на металите, произлизащи от битови отпадъци, за дадена година;
2. След отделянето на металния концентрат от нетретираната дънна пепел от изгарянето, общата маса на металите в дънната пепел от изгарянето за дадена година се изчислява посредством следната формула:
$$m_{\text{total IBA metals}} = \sum (m_{\text{IBA metal concentrates}} \times c_{\text{IBA metals}})$$
3. Данни за масата на металните концентрати се получават от съоръженията, които отделят металните концентрати от нетретираната дънна пепел от изгаряне.
4. Концентрацията на метали в металните концентрати се изчислява, като се използват данни, събрани чрез редовни проучвания от съоръжения за третиране на метални концентрати и които доставят своята продукция на съоръжения за производство на метални продукти. Трябва да се прави разграничение между черните метали, цветните метали и неръждаемата стомана. За изчисляването на концентрацията на метали в металните концентрати се използва следната формула:
$$c_{\text{IBA metals}} = \frac{m_{\text{IBA metals}}}{m_{\text{IBA metal concentrates}}} = \frac{(m_{\text{IBA metal concentrates}} - m_{\text{non-metallic}})}{m_{\text{IBA metal concentrates}}}$$
5. Когато битовите отпадъци се изгарят заедно с други отпадъци, концентрацията на метали в изгорените отпадъци от различни източници се определя чрез изследване на проби от отпадъците, постъпващи в инсталацията за изгаряне. Такова проучване се извършва най-малко веднъж на всеки пет години, и винаги когато има основания да се очаква, че съставът на отпадъците се е променил значително. Масата на металите, произлизащи от битови отпадъци, се изчислява посредством следната формула:
$$m_{\text{MSW IBA metals}} = m_{\text{MSW}} \times c_{\text{metals MSW}} \times m_{\text{total IBA metals}}$$
6. Чрез дерогация от точка 5, когато делът на битовите отпадъци във всички изгорени отпадъци е над 75 %, масата на металите, произлизащи от битови отпадъци, може да бъде изчислена посредством следната формула:
$$m_{\text{MSW IBA metals}} = \frac{m_{\text{MSW}}}{m_{\text{MSW IBA metals}}} \times m_{\text{total IBA metals}}$$
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ДАННИ ЗА ОТПАДЪЦИТЕ ОТ ДОМАКИНСТВАТА И ЗА ПОДОБНИ ОТПАДЪЦИ С ДРУГ ПРОИЗХОД, И ДАННИ ЗА ОТПАДЪЦИТЕ ОТ СТРОИТЕЛСТВО И РАЗРУШАВАНЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 1
A. ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДВАНЕ НА ДАННИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЧЛЕН 11, ПАРАГРАФ 2, БУКВА А) ОТ ДИРЕКТИВА 2008/98/ЕО ОТНОСНО ПОДГОТОВКАТА ЗА ПОВТОРНА УПОТРЕБА И РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ДОМАКИНСТВАТА И ПОДОБНИ ОТПАДЪЦИ С ДРУГ ПРОИЗХОД
| Изчислителен метод (1) | Генерирани отпадъци (2) (t) | Подготовка за повторна употреба и рециклиране (3) (t) |
|------------------------|-----------------------------|------------------------------------------------------|
(1) Изчислителен метод, избран в съответствие с Решение 2011/753/ЕС: номерът на избрания изчислителен метод (1—4), както е посочен във втората колона на приложение I към същото решение, се вписва тук.
(2) Отпадъци от домакинства или отпадъци от домакинства и подобни отпадъци с друг произход, както се изисква от избрания изчислителен метод.
(3) Подготвени за повторна употреба и рециклирани отпадъци от домакинства или отпадъци от домакинства и подобни отпадъци с друг произход, както се изисква от избрания изчислителен метод.
B. ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДА ЗА ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, ПРИДРУЖАВАЩ ДАННИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧАСТ А
I. Цел на доклада
Целта на настоящия доклад е да се събере информация относно методите за събиране на данни и обхвата на представените данни. Докладът следва да позволи по-добро разбиране на подходите, предприети от държавите членки, както и възможностите и ограниченията за съпоставимост на данните между държавите.
II. Обща информация
1. Държава членка:
2. Организация, която предоставя данните и описание:
3. Лице за контакт/данни за контакт:
4. Референтна година:
5. Дата на предаване/версия:
III. Информация за отпадъците от домакинства и подобни отпадъци с друг произход
1. Как са установени количествата генерирани отпадъци за целите на съответствието с целта, приложима за отпадъците?
2. Извършван ли е сортировъчен анализ на отпадъците от домакинствата и на подобните отпадъци с друг произход? Да/Не
3. Ако са били използвани други методи, моля опишете:
4. По какъв начин количествата отпадъци, докладвани в част А, се отнасят до статистиката на отпадъците, докладвана въз основа на Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета (1)?
5. Моля опишете състава и източниците на отпадъци от домакинствата и на подобни отпадъци с друг произход, както е уместно, като поставите отметка в съответните клетки на таблицата.
| Отпадъчни материали | Кодове на отпадъците (1) | Генерирано от |
|---------------------|--------------------------|---------------|
| | | Домакинства | Малки предприятия | Ресторанти, столове | Обществени места | Други (моля уточнете) |
| Хартия и картон | 20 01 01, 15 01 01 | | | | | |
| Метали | 20 01 40, 15 01 04 | | | | | |
| Пластмаса | 20 01 39, 15 01 02 | | | | | |
| Също | 20 01 02, 15 01 07 | | | | | |
| Биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене | 20 01 08 | Включително домашното компостиране? Да/Не |
| Биоразградими отпадъци от паркове и градини | 20 02 01 | Включително домашното компостиране? Да/Не |
| Бионеразградими отпадъци от паркове и градини | 20 02 02, 20 02 03 | | | | | |
| Дърво | 20 01 38, 15 01 03 | | | | | |
| Текстилни изделия | 20 01 10, 15 01 09, 20 01 11, 20 01 09 | | | | | |
| Батерии | 20 01 34, 20 01 33* | | | | | |
| Излязло от употреба оборудване | 20 01 21*, 20 01 35*, 20 01 36 | | | | | |
(1) Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2002 г. относно статистиката на отпадъците (ОВ L 332, 9.12.2002 г., стр. 1).
Отпадъчни материали | Кодове на отпадъците (1) | Генерирано от
|-----------------|-----------------|-----------------|
| Други битови отпадъци | 20 03 01 20 03 07 | Домакинства |
| | 20 03 02 15 01 06 | Малки предприятия |
| Битови отпадъци, неупоменати по-горе (моля уточнете) | | Ресторанти, столове |
| | | Обществени места |
| | | Други (моля уточнете) |
(1) В списъка на кодовете на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3).
6. За изчислителни методи 1 и 2: Моля, представете в редове с букви а)—в), по-долу, съответните количества или дялове и кодовете на отпадъците, използвани за изчисляване на генерирането на отпадъците, в съответствие със следната обосновка:
а) % хартия, метал, пластмаса, стъкло (а за метод 2 — други еднокомпонентни потоци отпадъци) в битовите отпадъци (а за метод 2 — в подобни отпадъци), определени чрез сортировъчен анализ
×
б) годишно количество генериран битови отпадъци (а за метод 2 — на подобни отпадъци)
+
в) разделно събрани хартия, метал, пластмаса и стъкло (а за метод 2 — други еднокомпонентни потоци отпадъци) от домакинствата (а за метод 2 — разделно събрани подобни отпадъци с друг произход) (кодове на отпадъци 15 01, 20 01)
| а) |
|---|
| б) |
| в) |
7. По какъв начин са събрани данните за подготовката за повторна употреба и за рециклирането?
а) Основани ли са данните на постъпващото в съоръженията за предварително третиране (напр. инсталация за сортиране, механично биологично третиране)? Да/Не
Ако отговорът е „да“, моля, представете информация за ефикасността на рециклирането:
| |
|---|
б) Основани ли са данните на постъпващото в крайния процес на рециклиране? Да/Не
в) Моля, опишете процеса на валидиране на данните:
8. Имало ли е проблеми с прилагането на правилата за изчисляване на биоразградимите отпадъци? Да/Не
Ако отговорът е „да“, моля опишете тези проблеми:
9. Отпадъци
а) превозвани ли са към друга държава членка? (Да/Не)
б) изнасяни ли са извън Съюза с цел третиране? (Да/Не)
Ако отговорът на буква а) и/или б) е „да“, как са получени, наблюдавани и валидирани процентите за подготовката за повторна употреба и за рециклирането на тези превозени или изнесени количества?
В. ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДВАНЕ НА ДАННИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЧЛЕН 11, ПАРАГРАФ 2, БУКВА Б) ОТ ДИРЕКТИВА 2008/98/ЕО ОТНОСНО ОТПАДЪЦИ ОТ СТРОИТЕЛСТВО И РАЗРУШАВАНЕ
| Изчислителен метод (1) | Генериран отпадъци (t) | Подготовка за повторно използване: (t) | Рециклиране (t) | Насипване (t) | Друго оползотворяване на материали (?) (t) | Общо оползотворяване на материали (?) (t) |
|------------------------|------------------------|----------------------------------------|-----------------|--------------|----------------------------------------|----------------------------------------|
(1) Изчислителен метод, избран в съответствие с приложение II Решение 2011/753/ЕС.
(?) Това включва оползотворяване на материали, различно от подготовката за повторна употреба, рециклирането и насипването.
(?) Това е сборът от количествата, докладвани за подготовката за повторна употреба, рециклирането и насипването.
Г. ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДА ЗА ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, ПРИДРУЖАВАЩ ДАННИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧАСТ В
I. Цел на доклада
Целта на настоящия доклад е да се получи информация относно методите за събиране на данни и обхвата на представените данни. Докладът следва да позволи по-добро разбиране на подходите, предприети от държавите членки, както и възможностите и ограниченията за съпоставимост на данните между държавите.
II. Обща информация
1. Държава членка:
2. Организация, която предоставя данните и описание:
3. Лице за контакт/данни за контакт:
4. Референтна година:
5. Дата на предаване/версия:
III. Информация за отпадъците от строителство и разрушаване
1. Как са определени количествата на отпадъците, генерирани от строителство и разрушаване? Как тези количества се отнасят до данните, докладвани въз основа на Регламент (ЕО) № 2150/2002?
2. По какъв начин са събрани данните за подготовката за повторна употреба, рециклирането, насипването и друг вид оползотворяване?
Моля, включете описание на прилагането на определението за насипване, дадено в член 3, параграф 17а от Директива 2008/98/ЕО в контекста на докладването на отпадъците от строителство и разрушаване и описание на различните операции, докладвани в категорията „друг вид оползотворяване“ в таблицата в част В, както и техния дял (в %).
3. Основани ли са данните на постъпващото в съоръжения за предварително третиране? Да/Не
Ако отговорът е „да“, моля представете информация за ефикасността на предварителното третиране:
4. Основани ли са данните на постъпващото в крайния процес на рециклиране? Да/Не
5. Моля, опишете процеса на валидиране на данните:
6. Отпадъци
а) превозвани ли са към друга държава членка? Да/Не
б) изнасяни ли са извън Съюза с цел третиране? Да/Не
Ако отговорът е „да“, как са получени и наблюдавани/валидирани процентите на повторното използване, рециклирането и оползотворяването за тези превозени или изнесени количества?
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ДАННИ ЗА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 2
A. ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДВАНЕТО НА ДАННИ
| Битови отпадъци | Генериран отпадъци (t) | Разделно събиране (t) | Подготовка за повторна употреба (t) | Рециклиране (t) | Оползотворяване на енергията (t) | Друг вид оползотворяване (t) |
|------------------|------------------------|-----------------------|-------------------------------------|-----------------|----------------------------------|-----------------------------|
| Общо | | | | | | |
| Метали | | | | | | |
| Метали, отделени след изгарянето на битови отпадъци за (4) | | | | | | |
| Стъкло | | | | | | |
| Пластмаса | | | | | | |
| Хартия и картон | | | | | | |
| Биологични отпадъци | | | | | | |
| Биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника (5) | | | | | | |
| Дърво | | | | | | |
| Текстилни изделия | | | | | | |
| Електрическо и електронно оборудване | | | | | | |
| Батерии | | | | | | |
| Обемни отпадъци (6) | | | | | | |
| Смесени отпадъци | | | | | | |
Битови отпадъци
| Генерирани отпадъци (т) | Разделно събиране (т) | Подготовка за повторна употреба (т) | Рециклиране (т) | Оползотворяване на енергията (т) | Друг вид оползотворяване (т) |
|--------------------------|-----------------------|-------------------------------------|-----------------|---------------------------------|-------------------------------|
| Други | | | | | |
Тъмно оцветени полета: Докладването не е приложимо.
По-светло оцветени полета: Докладването е доброволно с изключение за металите, отделени и рециклирани след изгарянето на битови отпадъци, и за биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника, когато държавите членки вземат предвид тези потоци отпадъци при изчисляването на целите за рециклирането.
(1) Количество на генерирани отпадъци по материали може да се основава на данни за разделно събираните отпадъци и на оценки, получени от редовно актуализирани проучвания за състава на битовите отпадъци. Когато не са налице такива проучвания, може да се използва категорията на смесените отпадъци.
(2) Това включва изгарянето с оползотворяване на енергията и повторната преработка на отпадъците, за да се използват като горива или други средства за получаване на енергия. Теглото на използваните за оползотворяване на енергията отпадъци по материали, може да се основава на оценки, получени от редовно актуализирани проучвания за състава на битовите отпадъци. Когато няма такива проучвания, може да се използва категорията на смесените отпадъци.
(3) Това включва подготовката за повторна употреба, рециклирането и оползотворяването на енергията, но включва насипването.
(4) Металите, отделени след изгарянето на битови отпадъци, се докладват отделно, и не се включват в реда за металите и в общото количество отпадъци, постъпващи в инсталацията за оползотворяване на енергията.
(5) Биологичните отпадъци, разделени и рециклирани при източника, се докладват отделно и не се включват в реда за биологичните отпадъци.
(6) Това включва отпадъци с големи размери, които изискват специфично събиране и третиране, като мебели и матраци.
Б. ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДА ЗА ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, ПРИДРУЖАВАЩ ДАННИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧАСТ А
I. Цели на доклада
Целите на доклада за проверка на качеството са следните:
1. проверка на всеобхватността на прилагането от страна на държавата членка на определението за битови отпадъци;
2. оценка на качеството на процесите за събиране на данни, включително обхвата и валидността на административните източници на данни и статистическата валидност на подходите, основани на проучвания;
3. разбиране на причините при наличие на значителни разлики в докладваните данни между референтните години и осигуряване на увереност в точността на тези данни;
4. осигуряване на прилагането на правилата и общите методики за измерване на металите, отделени след изгарянето на битови отпадъци; и
5. проверка на съответствието със специфичните изисквания, установени в правилата за изчисляване на целите за рециклирането.
II. Обща информация
1. Държава членка:
2. Организация, която предоставя данните и описанието:
3. Лице за контакт/дани за контакт:
4. Референтна година:
5. Дата на предаване/версия:
6. Препратка към публикацията на данните от държавата членка (ако има такава):
III. Информация за битовите отпадъци
1. Описание на субектите, участващи в събирането на данни
| Наименование на институцията | Описание на ключовите отговорности |
|--------------------------------|-------------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
2. Данните за битовите отпадъци, докладвани в част А, ще се използват ли за доказване на съответствието с целта, определена в член 11, параграф 2, буква а) от Директива 2008/98/ЕО? Да/Не
3. Описание на използваните методи
3.1. Генериране на битови отпадъци
3.1.1. Методи за определяне на генерирането на битови отпадъци (отбележете с кръстче или уточнете в последната колона)
| Компонент на битовите отпадъци | Административни данни | Проучвания | Електронен регистър | Данни от операторите в областта на отпадъците | Данни от общностите | Данни от схемите за разширената отговорност на производителя | Друго (уточнете) |
|---------------------------------|------------------------|------------|----------------------|-----------------------------------------------|---------------------|-------------------------------------------------|-----------------|
| Общо | | | | | | | |
| Метали | | | | | | | |
| Стъкло | | | | | | | |
| Пластмаса | | | | | | | |
| Хартия и картон | | | | | | | |
| Биологични отпадъци | | | | | | | |
| Дърво | | | | | | | |
| Текстилни изделия | | | | | | | |
| Електрическо и електронно оборудване | | | | | | | |
| Компонент на битовите отпадъци | Административни данни | Проучвания | Електронен регистър | Данни от операторите в областта на отпадъците | Данни от общностите | Данни от схемите за разширяна отговорност на производителя | Друго (уточнете) |
|---------------------------------|------------------------|------------|---------------------|-----------------------------------------------|---------------------|-------------------------------------------------|-----------------|
| Батерии | | | | | | | |
| Обемни отпадъци | | | | | | | |
| Смесени отпадъци | | | | | | | |
| Друго (уточнете) | | | | | | | |
3.1.2. Описание на методиката, използвана за привеждане в действие на определението за битови отпадъци в националните системи за събиране на данни, включително методиката, използвана за събиране на данни за фракцията в битовите отпадъци на отпадъците, които не произлизат от домакинствата
3.1.3. Статистически кодове, използване на кодовете на отпадъците и проверка на данните за генерирането на битови отпадъци
| Компонент на битовите отпадъци | Кодове на отпадъците (%) | Друга, използвана класификация | Процес на проверка |
|---------------------------------|--------------------------|---------------------------------|---------------------|
| Метали | 20 01 40, 15 01 04, 15 01 11* | | Кръстосана проверка (да/не) |
| Стъкло | 20 01 02, 15 01 07 | | Проверка на динамични редове (да/не) |
| Пластмаса | 20 01 39, 15 01 02 | | Опит (да/не) |
| Хартия и картон | 20 01 01, 15 01 01 | | Описание на процеса на проверка |
| Биологични отпадъци | 20 01 08, 20 01 25, 20 02 01 | | |
| Дърво | 20 01 37*, 20 01 38, 15 01 03 | | |
| Текстилни изделия | 20 01 10, 20 01 11, 15 01 09 | | |
| Компонент на битовите отпадъци | Кодове на отпадъците (*) | Друга, използвана класификация | Процес на проверка |
|---------------------------------|--------------------------|---------------------------------|-------------------|
| | | | Кръстосана проверка (да/не) | Проверка на динамични редове (да/не) | Одит (да/не) | Описание на процеса на проверка |
| Електрическо и електронно оборудване | 20 01 21*, 20 01 23*, 20 01 35*, 20 01 36 | | | | | |
| Батерии | 20 01 33*, 20 01 34 | | | | | |
| Обемни отпадъци | 20 03 07 | | | | | |
| Смесени отпадъци | 20 03 01, 15 01 06 | | | | | |
| Друго (уточнете) | 20 01 13*, 20 01 14*, 20 01 15*, 20 01 17*, 20 01 19*, 20 01 26*, 20 01 27*, 20 01 28, 20 01 29*, 20 01 30, 20 01 31*, 20 01 32, 20 01 41, 20 01 99, 20 02 03, 20 03 02, 20 03 03, 20 03 99, 15 01 05, 15 01 10* | | | | |
(*) Кодове на отпадъците, определени с Решение 2000/532/ЕО.
3.1.4. Методи, използвани за оценка на състава по материали на генерираните смесени битови отпадъци
3.1.5. Прогнозен дял в битовите отпадъци на отпадъците, генерирани от домакинствата (в %), както и описание на начина на изчисляване на този прогнозен дял
3.1.6. Подходи за изключване на отпадъците, които не са подобни по характер и състав на отпадъците от домакинствата, по-специално по отношение на:
— отпадъците от опаковки и отпадъци от електрическо и електронно оборудване от търговски и промишлени източници, които не са подобни на отпадъците, генерирани от домакинствата, и
— видове отпадъци, които са генерирани от домакинствата, но не са част от битовите отпадъци, като отпадъците от строителство и разрушаване, например.
3.1.7. Обяснение на оценките, използвани за елиминиране на пропуските в данните за генерираните битови отпадъци по отношение на количествата на отпадъците, генерираните от домакинствата (например поради непълно покритие на домакинствата от системите за събиране) и за подобни отпадъци (например поради непълното обхващане на подобните отпадъци от данните за събирането на отпадъците)
3.1.8. Разлики с данните, докладвани през предходни години
Обяснение на всички съществени методически промени в подхода за събиране на данни за битовите отпадъци, който се прилага за текущата референтна година, спрямо подхода, прилаган за предходни референтни години (по-специално промени със задна дата, техния характер и дали за някоя година трябва да бъде отбележано, че има прекъсване в серията от данни).
Подробно обяснение на причините за разликата в тонажа за всеки компонент на битовите отпадъци, за който има разлика с повече от 10 % в сравнение с данните, подадени за предходната референтна година.
| Компонент на битовите отпадъци | Разлика (%) | Основна причина за разликата |
|---------------------------------|------------|------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
3.2. Управление на битовите отпадъци
3.2.1. Класификация на процесите по третиране
Информация за класификацията, използвана за процесите по третиране (ако е използвана стандартна класификация като кодовете за дейности по обезвреждане или оползотворяване, определени в приложения I и II към Директива 2008/98/ЕО, посочете нейното име или посочете и опишете всички използвани съответни категории).
3.2.2. Описание на методите за определяне на количеството на третираните битови отпадъци (отбележете с кръстче)
| Методи за събиране на данни/Вид битов отпадък | Административни данни | Проучвания | Електронен регисър | Данни от операторите в областта на отпадъците | Данни от общините | Данни от схемите за разширяна отговорност на производителя | Друго (уточнете) |
|-----------------------------------------------|------------------------|------------|---------------------|-----------------------------------------------|-----------------|-------------------------------------------------|-----------------|
| Общо | | | | | | | |
| Метали | | | | | | | |
| Стъкло | | | | | | | |
| Методи за събиране на данни/Вид битов отпадък | Административни данни | Проучвания | Електронен регистър | Данни от операторите в областта на отпадъците | Данни от общините | Данни от схемите за разширяна отговорност на производителя | Друго (уточнете) |
|-----------------------------------------------|------------------------|------------|----------------------|-----------------------------------------------|------------------|-------------------------------------------------|------------------|
| Пластмаса | | | | | | | |
| Хартия и картон | | | | | | | |
| Биологични отпадъци | | | | | | | |
| Дърво | | | | | | | |
| Текстилни изделия | | | | | | | |
| Електрическо и електронно оборудване | | | | | | | |
| Батерии | | | | | | | |
| Обемни отпадъци | | | | | | | |
| Смесени отпадъци | | | | | | | |
| Друго (уточнете) | | | | | | | |
Допълнителна информация за методиката, включително използваните комбинации от методи
3.2.3. Подготовка за повторно използване:
Описание на начина на изчисляване на количествата, вписани за подготовката за повторна употреба.
3.2.4. Описание на използваните за рециклирането точки на измерване, например в точката на изчисление, на изхода на инсталацията за сортиране, като ако е целесъобразно, се изваждат нецелевите материали, и на критерийте за дейности по сортиране с изваждане на нецелевите материали, както е уместно, и на критерийте за прекратяване на статута на отпадък и др., включително промените на регионално и местно равнище, както и за отпадъци от домакинствата и подобни на тях отпадъци, когато е приложимо
| Компонент на битовите отпадъци | Описание на използваните точки на измерване |
|---------------------------------|---------------------------------------------|
| Метали | |
| Метали от дънната пепел от изгаряне | |
| Компонент на битовите отпадъци | Описание на използваните точки на измерване |
|---------------------------------|---------------------------------------------|
| Стъкло | |
| Пластмаса | |
| Хартия и картон | |
| Биологични отпадъци | |
| Дърво | |
| Текстилни изделия | |
| Електрическо и електронно оборудване | |
| Батерии | |
| Обемни отпадъци | |
| Други | |
Подробно описание на методиката, използвана за изчисляване на количеството на нецелевите материали, които са отстранени между точките на измерване и на изчисление, когато е приложимо.
3.2.5. Описание на методиката, използвана за определяне по материали на количеството на рециклираните материали, съдържащи се в отпадъци, съставени от няколко материала.
3.2.6. Използване на средни проценти на загубите (СПЗ)
Описание на сортирани отпадъци, за които се прилагат СПЗ, видовете инсталации за сортиране, за които се прилагат различни СПЗ, методическия подход за изчисляване на СПЗ в такава(ива) точка(и), включително статистическата точност на всякакви използвани проучвания, или естеството на евентуалните технически спецификации.
| Сортирани отпадъчни материали и вид на инсталацията за сортиране | Приложен СПЗ (в %) | Описание |
|---------------------------------------------------------------------|---------------------|----------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
3.2.7. Разпределение на отпадъци от битови източници и на отпадъци от небитови източници в точката на измерване
Описание на методиката, използвана за изключване на небитовите отпадъци (допустими са обобщени данни от съоръжения от подобен тип).
| Отпадъчен материал/Кодове на отпадъците | Вид съоръжение | Дял на битовите отпадъци (%) | Описание на методиките, използвани за получаване на процента |
|------------------------------------------|----------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
3.2.8. Разпределение на отпадъците по държави членки в точката на измерване
Описание на методиката, използвана за изключване на отпадъците с произход от други държави членки или от трети държави (допустими са обобщени данни от съоръжения от подобен тип).
| Отпадъчен материал/Кодове на отпадъците | Вид съоръжение | Дял на отпадъците от държавата членка (%) | Описание на методиките, използвани за получаване на процента |
|------------------------------------------|----------------|------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
3.2.9. Рециклиране на битовите биологични отпадъци, които не са събрани разделно или не са разделени и рециклирани при източника (важи до 2026 г.)
Информация за мерките за осигуряване на изпълнението на условията, определени в член 11а, параграф 4, първа алинея от Директива 2008/98/ЕО относно рециклирането на битови биологични отпадъци, които не са събрани разделно или не са разделени и рециклирани при източника.
3.2.10. Битови биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника.
Общо описание на използваната методика, включително използването на пряко и непряко измерване и прилагането на опростена методика за измерване на битови биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника.
Описание на методите, използвани за получаване, посредством регистри или проучвания, на броя на активните единици за рециклиране или на броя на лицата, участващи в рециклирането на битови биологични отпадъци, разделени при източника, и за гарантиране, че броят на активните единици за рециклиране включва само тези единици за рециклиране, които се използват активно от причинителите на отпадъци.
Описание на методите за определяне на количествата на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника, както се изисква във формулите в приложение II.
Подробно описание на проучванията, включително тяхната периодичност, подизвадки, нивата на увереност и доверителните интервали.
Описание на мерките, гарантиращи, че докладваните количества на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника, не са надценени (включително прилагането на коефициент, свързан с намаляването на влажността).
Описание на мерките, гарантиращи, че третирането на битовите биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника, се извършва правилно, и че продуктите след рециклирането се използват и водят до ползи за селското стопанство или подобряват околната среда.
3.2.11. Изчисляване на рециклираните метали, отделени след изгарянето на битови отпадъци
Подробно описание на метода за събиране на данни с цел изчисляване на количеството метали, отделени от дънната пепел от изгаряне.
Описание на възприетия подход за измерване на общото количество метален концентрат, извлечен от дънната пепел от изгаряне.
Описание на метода за оценка на средното равнище на металното съдържание в общото количество на металния концентрат, включително надеждността на всякакви предприети проучвания.
Описание на метода за оценка на дела на общинските отпадъци, постъпващи в инсталации за изгаряне, включително надеждността на всякакви предприети проучвания.
3.2.12. Друго оползотворяване на отпадъците
Описание на различните процеси по третиране на отпадъци, докладвани в категорията „друго оползотворяване“ в таблицата в част А, както и техния дял (в %).
3.2.13. Информация относно значимостта на временното складиране на отпадъци спрямо количествата на третираните отпадъци през дадена година и всякакви пречки за количеството на рециклираните отпадъци през текущата отчетна година след временното складиране в предходна(и) референтна(и) година(и), както и отпадъци, които са обект на временно складиране през текущата референтна година.
3.2.14. Разлики спрямо данните, докладвани за предходните референтни години
Съществени методически промени в изчислителния метод, използван за текущата референтна година, спрямо изчислителния метод, използван за предходни референтни години, ако има такива (по-специално промени със задна дата, техния характер и дали за някоя година трябва да бъде отбележано, че има прекъсване в серията от данни).
Обяснение на причините за разликата в тонажа (кои потоци отпадъци, сектори или пречки са причинили разликата, и каква е основна причина) за всеки компонент на рециклираните битови отпадъци, който показва по-голяма разлика от 10 % спрямо данните, подадени за предходната референтна година.
| Компонент на битовите отпадъци | Разлика (%) | Основна причина за разликата |
|----------------------------------|------------|-------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
3.2.15. Проверка на данните относно рециклирането на битови отпадъци
| Компонент на битови отпадъци | Процес на проверка |
|--------------------------------|---------------------|
| | Кръстосана проверка (да/не) | Проверка на динамични редове (да/не) | Одит (да/не) | Описание на процеса на проверка |
| Метали | | | | |
| Метали от ДПИ | | | | |
| Стъкло | | | | |
| Пластмаси | | | | |
| Компонент на битови отпадъци | Процес на проверка |
|-----------------------------|---------------------|
| | Кръстосана проверка (да/не) | Проверка на динамични ре- дове (да/не) | Одит (да/не) | Описание на процеса на проверка |
| Хартия и картон | | | | |
| Биологични отпадъци | | | | |
| Дървесина | | | | |
| Текстил | | | | |
| Електрическо и електронно оборудване | | | | |
| Батерии | | | | |
| Обемни отпадъци | | | | |
| Смесени отпадъци | | | | |
| Други | | | | |
4. Точност на данните
4.1.1. Описание на главните проблеми, които оказват влияние върху точността на данните относно генерирането и третирането на битови отпадъци, включително грешки, свързани с образуването на извадка, покритието, измерването, обработката и липсата на отговор
4.1.2. Обяснение на обхвата и валидността на проучванията за събирането на данни относно генерирането и третирането на битови отпадъци
4.1.3. Статистически проучвания, използвани във връзка с генерирането и третирането на битови отпадъци
| Компонент на битови отпадъци | Година | Процент от населението, обект на проучване | Данни (тонове) | Ниво на увереност | Интервал на грешката | Поправки за корекциите за текущата година от годината на проучването | Други данни |
|-------------------------------|--------|---------------------------------------------|----------------|-------------------|------------------------|-------------------------------------------------|------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
IV. Поверителност
Обосновка защо да не се публикуват определени части от настоящия доклад за проверка на качеството, ако това се изисква.
V. Основни национални уебсайтове, референтни документи и публикации
B. ФОРМАТ НА ДОКЛАДА ЗА МЕРКИТЕ, ПРЕДПРИЕТИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 11А, ПАРАГРАФИ 3 И 8 ОТ ДИРЕКТИВА 2008/98/ЕО
1. Подробно описание на системата за контрол на качеството и проследимост на битовите отпадъци съгласно член 11а, параграфи 3 и 8 от Директива 2008/98/ЕО
2. Контрол на качеството и проследимост на битовите отпадъци, третирани извън държавата членка
| Компонент на битови отпадъци | Обект на окончателно третиране в държавата членка (да/не) | Превозвани в друга държава — членка на ЕС (да/не) | Изнесени извън ЕС (да/не) | Описание на конкретните мерки за контрол на качеството и проследимост на битовите отпадъци, особено по отношение на събирането, мониторинга и валидирането на данните |
|-------------------------------|----------------------------------------------------------|-------------------------------------------------|--------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| Метали | | | | |
| Метали от ДПИ | | | | |
| Съкло | | | | |
| Пластмаси | | | | |
| Хартия и картон | | | | |
| Биологични отпадъци | | | | |
| Дървесина | | | | |
| Текстил | | | | |
| Електрическо и електронно оборудване | | | | |
| Компонент на битови отпадъци | Обект на окончателно третиране в държавата членка (да/не) | Превозвани в друга държава — членка на ЕС (да/не) | Изнесени извън ЕС (да/не) | Описание на конкретните мерки за контрол на качеството и проследимост на битовите отпадъци, особено по отношение на събирането, мониторинга и валидирането на данните |
|-----------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|-----------------|----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Батерии | | | | |
| Обемни отпадъци | | | | |
| Смесени отпадъци | | | | |
| Други | | | | |
3. Подробно описание на мерките, с които се гарантира, че износителят може да докаже, че превозът на отпадъци отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (1) и че третирането на отпадъците извън Съюза е извършено при условия, които в общи линии са еквивалентни на изискванията, установени в съответното законодателство на Съюза в областта на околната среда.
(1) Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ДАННИ ЗА МИНЕРАЛНИ И СИНТЕТИЧНИ СМАЗОЧНИ И ПРОМИШЛЕНІ МАСЛА И ОТРАБОТЕНИ МАСЛА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 3
A. ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДВАНЕТО НА ДАННИ
Таблица 1
Докладване на данни за пускането на пазара на минерални и синтетични смазочни и промишлени масла и за третирането на отработени масла
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Масла, пуснати на пазара (т) | Генерираните отработени масла (т) (сухо масло) (т) | Разделно събирани (т) отработени масла (т) | Изнесените (т) отработени масла (т) | Внесените (т) отработени масла (т) | Регенериране (т) | Друго рециклиране (т) (R1) | Оползотворяване на енергията (т) | Обезвреждане (т) |
| Вкл. вода | Сухо масло (т) | Вкл. вода | Сухо масло (т) | Вкл. вода | Сухо масло (т) | Вкл. вода | Сухо масло | Вкл. вода | Сухо масло | Вкл. вода | Сухо масло | Вкл. вода | Сухо масло |
Моторни масла и масла за предавателни кутии (1)
Промишлени масла (2)
Промишлени масла (само емулсии) (3)
Масла и концентрати от отделяне (4)
Тъмно оцветени полета: докладването не е приложимо.
(1) Включително моторни масла и масла за предавателни кутии (автомобилна промишленост, въздухоплаване, корабоплаване, промишленост и други сектори); без смазки и трюмови масла.
(2) Включително машинни масла, хидравлични масла, турбинни масла, трансформаторни масла, компресорни масла, базови масла; без смазки и масла, използвани за емулсии.
(3) Включително масла за металообработване; Ако при националното докладване не се разграничават промишлени масла, използвани в емулсии, и използвани по друг начин масла, може да се предоставят обобщени данни за промишлени масла, които да се посочат в реда „промишлени масла“.
(4) Само отработени масла под код 190207* съгласно Решение 2000/532/ЕО.
(5) Масла, пуснати на пазара в дадена държава членка, като се отчитат загуби от износ (например износ на леки автомобили) и печалби от внос (например внос на леки автомобили).
(6) Количество отработени масла, като се отчитат загуби при манипулиране и загуби по време на използване. Генерираните количества отработени масла могат да се изчислят въз основа на националните статистически данни или чрез използване на референтните стойности, посочени в таблица 4.
(7) Разделно събирани отработени масла. Ако събраните отработени масла се определят количествено по обем, съответната маса се определя чрез прилагане на конверсионен коефициент от 0,9 t/m³.
(8) Отработено масло, изнесено в друга държава (като се имат предвид категориите отпадъци, посочени в Регламент (ЕО) № 1013/2006).
(9) Отработено масло, генерирано в друга държава и внесеното от тази държава (като се имат предвид категориите отпадъци, посочени в Регламент (ЕО) № 1013/2006).
(10-13) Докладваните количества се отнасят за разделно събрани отработени масла. Сборът от стойностите за сухо масло в колони 6—9 следва да бъде равен на сбора от стойностите за сухо масло в колона 3, коригиран за внесените и изнесените отработени масла (колона 3 – колона 4 + колона 5 = колона 6 + колона 7 + колона 8 + колона 9).
Съгласно определението за „регенериране на отработени масла“ в член 3, параграф 18 от Директива 2008/98/ЕО, като се изключват регенерираните масла, използвани за оползотворяване на енергия или като горива.
(11) Рециклиране, различно от регенериране, например като разтворители масла.
(12) Включително използването на масла за повторна употреба като гориво съгласно определението за „оползотворяване“ в член 3, параграф 15 от Директива 2008/98/ЕО.
(13) Дейност по обезвреждане D10 „Наземно изгаряне“ съгласно приложение I от Директива 2008/98/ЕО.
(14) Отработено масло без съдържанието на вода. Съдържанието на сухо масло се определя чрез измерване на съдържанието на вода. За отработени масла, различни от емулсии, съдържанието на сухо масло като алтернативен начин може да бъде определено въз основа на съдържание на вода от 8 %. Съдържанието на сухо масло в емулсии на промишлени масла като алтернативен начин може да бъде определено въз основа на съдържание на вода от 90 %.
Таблица 2
Докладване на данни за третирането на отработени масла
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
|---|---|---|---|---|
| Вид резултат от оползотворяване | Регенериране (1) (t) | Друго рециклиране (t) | Оползотворяване на енергия или преработване в материали, които ще се използват като горива (включително регенерирана масла, използвани като гориво) (t) | Обезвреждане (D10) (t) |
| Регенерирано базово масло — група I (2) (3) | | | | |
| Регенерирано базово масло — група II (4) | | | | |
| Регенерирано базово масло — група III (5) | | | | |
| Регенерирано базово масло — група IV (6) | | | | |
| Рециклирани продукти (7) (уточнете) | | | | |
| Горивни продукти за оползотворяване на енергия извън обекта — лек мазут | | | | |
| Горивни продукти за оползотворяване на енергия извън обекта — дестилиран мазут | | | | |
| Горивни продукти за оползотворяване на енергия извън обекта — тежко гориво | | | | |
| Горивни продукти за оползотворяване на енергия извън обекта — оползотворено течно гориво | | | | |
| Оползотворяване на енергия на място (8) | | | | |
| Други (уточнете и добавете редове, ако е необходимо) | | | | |
Тъмно оцветени полета: Докладването не е приложимо.
(1) Количество регенерирана масла. Сборът от вписванията в колона 2 на таблица 2, разделен на сбора от вписванията в колона 6 на таблица 1, съответства на ефективността на преобразуването на регенерирането на масла.
(2) Базовите масла от група I съдържат по-малко от 90 % наситени въглеводороди и/или повече от 0,03 % сяра и имат вискозитетен индекс, по-голям или равен на 80 и по-малък от 120.
(3) Ако при националното докладване не се разграничават групи I—IV, може да се препоръчват обобщени данни за регенерираните базови масла, които да се посочват в реда „Други“.
(4) Базовите масла от група II съдържат най-малко 90 % наситени въглеводороди и най-много 0,03 % сяра и имат вискозитетен индекс, по-голям или равен на 80 и по-малък от 120.
(5) Базовите масла от група III съдържат най-малко 90 % наситени въглеводороди и най-много 0,03 % сяра и имат вискозитетен индекс, по-голям или равен на 120.
(6) Базовите масла от група IV са полиалфаолефини. Базови масла, които не са включени в групи I-IV, се посочват в реда „Други“.
(7) Включват се рециклирани продукти от друго рециклиране на отработени масла, посочени в колона 7 на таблица 1.
(8) Оползотворяване на енергия на място означава оползотворяване на отработени масла в рамките на вътрешното потребление на енергия, например в рафинерия.
Таблица 3
Докладване на данни за пускането на пазара на минерални и синтетични смазочни и промишлени масла и за третирането на отработени масла, различни от посочените в таблица 1
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Събрани (t) отработени масла (t) | Изнесени (t) отработени масла (t) | Внесен (t) отработени масла (t) | Обезвреждане (t) (D10) (t) | Регенериране (t) (t) | Друго рециклиране (t) (t) | Оползотворяване на енергия (t) (t) |
| Вкл. вода | Сухо масло | Вкл. вода | Сухо масло | Вкл. вода | Сухо масло | Вкл. вода | Сухо масло | Вкл. вода | Сухо масло | Вкл. вода | Сухо масло |
Масла за обработка
Промишлени масла, които не са смазочни
Смазки
Екстракти от рафинирането на смазочни масла
Трюмови масла
По-светло оцветени полета: доброволно докладване.
(1-7) За разяснения на използваните термини вж. колони 3—9 в таблица 1 и съответните бележки.
Таблица 4
Референтни стойности за изчисляването на генерираните отработени масла
| 1 | Фракция на пуснатите на пазара масла (%) |
|---|---|
| Моторни масла и масла за предавателни кутии |
| Моторни масла | 52 |
| Масла за преподавателни кутии | 76 |
| Промишлени масла |
| Машинни масла | 50 |
| Масла, пуснати на пазара | Фракция на пуснатите на пазара масла (%) |
|--------------------------|------------------------------------------|
| Хидравлични масла | 75 |
| Турбинни масла | 70 |
| Трансформаторни масла | 90 |
| Топлопредаващи масла | 90 |
| Компрессорни масла | 50 |
| Базови масла | 50 |
| Масла за металообработване, използвани в емулсии | 49 |
Б. ФОРМАТ НА ДОКЛАДА ЗА ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, ПРИДРУЖАВАЩ ДАННИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧАСТ А
I. Обща информация
1. Държава членка:
2. Организация, която предоставя данните и описанието:
3. Лице за контакт/данни за контакт:
4. Референтна година:
5. Дата на предаване/версия:
6. Препратка към публикацията на данните от държавата членка (ако има такава):
II. Информация за масла, пуснати на пазара, и отработени масла
1. Методи за събиране на данни (съответната колона следва да се отбележете с кръстче, последната колона следва да се попълни)
| Методи за събиране на данни/набор от данни | Административни данни | Проучвания | Електронен регистър | Дани от операторите в областта на отпадъците | Дани от схемите за разширен отговорност на производителя | Друго (уточнете) | Подробно описание на методиката |
|-------------------------------------------|------------------------|------------|----------------------|-----------------------------------------------|-------------------------------------------------|----------------|----------------------------------|
| Масла, пуснати на пазара | | | | | | | |
| Събрани отработени масла | | | | | | | |
| Методи за събиране на данни/набор от данни | Административни данни | Проучвания | Електронен регистър | Данни от операторите в областта на отпадъците | Данни от схемите за разширен отговорност на произво- водителя | Друго (уточнете) | Подробно описание на методиката |
|------------------------------------------|------------------------|------------|---------------------|-----------------------------------------------|-------------------------------------------------|----------------|----------------------------------|
| Регенериране на отработени масла | | | | | | | |
| Друго рециклиране на отработени масла | | | | | | | |
| Оползотворяване на енергия от отрабо- тени масла | | | | | | | |
| Обезвреждане на отработени масла | | | | | | | |
Добавете редове за третиране на специфични видове отработени масла, ако е целесъобразно
2. Описание на методиката, използвана за определяне на количеството генерирано отработено масло
3. Описание на метода, използван за определяне на съдържанието на сухо масло в отработеното масло (например химичен анализ на съдържанието на вода, експертни знания и др.)
4. Описание на продуктите на третирането на отработени масла, докладвани в категорията „друго рециклиране“, и посочване на техните количества.
5. Описание на метода, използван за определяне на количеството базови масла, използвани като гориво
6. Данни за третирането на отработени масла извън държавата членка
7. Подробно описание на конкретните мерки за контрол на качеството и проследимост на отработените масла, особено по отношение на мониторинга и валидирането на данните
8. Описание на източниците на данни за третирането на отработени масла в друга държава членка или извън Съюза (например Регламент (ЕО) № 1013/2006 или първични данни от оператора по третиране) и качеството на данните
9. Описание на евентуални затруднения при събирането на данни от оператори по третирането, установени в друга държава членка или извън Съюза
10. Описание на мерките, с които се гарантира, че износителят, изпращащ отработени масла извън Съюза, може да докаже, че превозът на отпадъци отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и че третирането на отпадъците извън Съюза е извършено при условия, които в общи линии са еквивалентни на изискванията в съответното законодателство на Съюза в областта на околната среда.
11. Точност на данните
11.1. Описание на главните проблеми, които оказват влияние върху качеството и точността на данните относно генерирането, събирането и третирането на отработени масла, включително грешки, свързани с образуването на извадка, покритието, измерването, обработката и липсата на отговор
11.2. Пълнота на събирането на данни за минерални и синтетични смазочни и промишлени масла и отработени масла
Подробна информация за начина, по който източниците на данни обхващат всички количества минерални и синтетични смазочни и промишлени масла, пуснати на пазара, и отработени масла, събрани и третирани, както и за евентуални допълнителни количества, добавени в резултат на използване на преценки, включително за начина, по който преценките се определят и какъв дял от общото количество на съответните данни представляват.
11.3. Разлики спрямо данните от предходната референтна година
Съществени методически промени в изчислителния метод, използван за текущата референтна година, спрямо изчислителния метод, използван за предходната(ите) година(и).
Обяснение на причините за разликата в тонажа (кон отработени масла, сектори или преценки са причинили разликата, и каква е основна причина) за всяка категория третирани отработени масла, която показва по-голяма разлика от 10 % спрямо данните, докладвани за предходната референтна година.
| Категория и третиране на отработени масла | Разлика (%) | Основна причина за разликата |
|------------------------------------------|------------|-------------------------------|
Добавете редове, ако е целесъобразно.
III. Поверителност
Обосновка защо да не се публикуват определени части от настоящия доклад, ако това се изисква.
IV. Основни национални уебсайтове, референтни документи и публикации
Това включва доклади във връзка с аспекти на качеството на данните, покритието или други аспекти на правоприлагането, като например доклади за най-добри практики за събиране и третиране на отработени масла и доклади за внос, износ или загуби на масла. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D1004/32019D1004_BG.pdf | 35 |
32019D2010 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2010 НА КОМИСИЯТА
от 12 ноември 2019 година
за установяване на заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за изгаряне на отпадъци,
съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер С(2019) 7987)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз | предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 13, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
(1) Заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) служат като отправна точка при определяне на условията на разрешителните за инсталации, обхванати от глава II на Директива 2010/75/ЕС, като компетентните органи следва да определят норми за допустими емисии, с които се гарантира, че при нормални експлоатационни условия емисиите няма да надхвърлят нивата, съответстващи на най-добрите налични техники, определени в заключенията за НДНТ.
(2) Форумът, състоящ се от представители на държавите членки, засегнатите отрасли и неправителствените организации, съдействащи за опазването на околната среда, създаден с Решение на Комисията от 16 май 2011 г. (2), представи на 27 февруари 2019 г. пред Комисията своето становище относно предложеното съдържание на справочния документ за НДНТ за изгаряне на отпадъци. Това становище е публично достъпно.
(3) Заключенията за НДНТ, формулирани в приложението към настоящото решение, са основният елемент на посочения справочен документ за НДНТ.
(4) Мерките, прехвърлени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приемат се заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за изгаряне на отпадъци, както са формулирани в приложението.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 12 ноември 2019 година.
За Комисията
Кармена VELLA
Член на Комисията
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) Решение на Комисията от 16 май 2011 г. за създаване на форум за обмен на информация в съответствие с член 13 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (ОВ С 146, 17.5.2011 г., стр. 3).
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НАЙ-ДОБРИТЕ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ (НДНТ) ЗА ИЗГАРЯНЕ НА ОТПАДЪЦИ
ОБХВАТ
Настоящите заключения за НДНТ се отнасят за следните дейности, посочени в приложение I към Директива 2010/75/ЕС:
5.2. Обезвреждане или оползотворяване на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци:
a) за неопасни отпадъци с капацитет над 3 тона на час;
b) за опасни отпадъци с капацитет над 10 тона дневно.
5.2. Обезвреждане или оползотворяване на отпадъци в инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци:
a) за неопасни отпадъци с капацитет над 3 тона на час;
b) за опасни отпадъци с капацитет над 10 тона дневно;
чиято основна цел не е производството на материали и когато е изпълнено поне едно от следните условия:
— изгарят се само отпадъци, различни от отпадъците, определени в член 3, параграф 31, буква б) от Директива 2010/75/ЕС;
— повече от 40 % от получената топлина е от опасни отпадъци;
— изгарят се смесени битови отпадъци.
5.3. а) Обезвреждане на неопасни отпадъци с капацитет над 50 тона дневно, включващо третиране на шлака и/или дънна пепел от изгаряне на отпадъци.
5.3. б) Оползотворяване, или комбинация от оползотворяване и обезвреждане на неопасни отпадъци с капацитет над 75 тона дневно, включващо третиране на шлака и/или дънна пепел от изгаряне на отпадъци.
5.1. Обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци с капацитет над 10 тона дневно, включващо третиране на шлака и/или дънна пепел от изгаряне на отпадъци.
В настоящите заключения за НДНТ не се разглежда следното:
— Предварително третиране на отпадъците преди изгарянето им. То може да е обхванато от заключенията за НДНТ за третирането на отпадъци (WT).
— Третиране на горенето на летящи пепели и други остатъци, получени при очистка на димни газове (ОДГ). То може да е обхванато от заключенията за НДНТ за третирането на отпадъци (WT).
— Изгаряне или съвместно изгаряне само на газообразни отпадъци, различни от тези, които произтичат от термичната обработка на отпадъци.
— Третиране на отпадъци в инсталации, попадащи в обхвата на член 42, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС.
Други заключения за НДНТ и референтни документи, които може да са от значение за дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ, са следните:
— Третиране на отпадъци (WT);
— Икономически аспекти и сумарни въздействия върху компонентите на околната среда (ECM);
— Емисии от складиране (EFS);
— Енергийна ефективност (ENE);
— Промишлени охлаждащи системи (ICS),
— Мониторинг на емисиите във въздуха и водата от инсталации, обхванати от Директивата относно емисиите от промишлеността (ROM);
— Големи горивни инсталации (LCP);
— Обичайните системи за пречистване/управление на отпадъчни води и отпадъчни газове в сектора на химическата промишленост (CWW).
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните общи определения:
| Термин | Определение |
|---------|--------------|
| КПД на котел | Съотношение между енергията, произведена на изхода на котела (например пара, топла вода), и енергията, произведена от отпадъците и спомагателното гориво на входа на пещта (като стойности на долната топлина на изгаряне). |
| Инсталация за третиране на дълна пепел | Инсталация за третиране на шлака и/или дълна пепел от изгарянето на отпадъци с цел отделение и оползотворяване на ценната част и ползотворното използване на останалата част. Това не включва просто отпълване на парчета метал в инсталацията за изгаряне. |
| Болнични отпадъци | Инфекциозни или други опасни отпадъци, произтичащи от лечебни заведения (напр. болници). |
| Организирани емисии | Емисии на замърсители в околната среда от всякакъв вид проводи, тръби, газоизпускатели, комини, газоотводи, димоотводи и пр. |
| Непрекъснато измерване | Измерване посредством „автоматична измервателна система”, постоянно монтирана на обекта. |
| Дифузни емисии | Неорганизирани емисии (напр. на прах, летливи съединения, миризми) в околната среда, които могат да произтичат от „люпящи” източници (напр. резервоари) или от „точкови” източници (напр. фланци на тръби). |
| Съществуваща инсталация | Инсталация, която не е нова инсталация. |
| Летящи пепели | Частичи от горивната камера или образувани в потока димни газове, които се транспортират от димните газове. |
| Опасни отпадъци | Опасни отпадъци съгласно определението в член 3, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1). |
| Изгаряне на отпадъци | Изгаряне на отпадъци, самостоятелно или в комбинация с горива, в инсталация за изгаряне. |
| Инсталация за изгаряне | Инсталация за изгаряне на отпадъци съгласно определението в член 3, параграф 40 от Директива 2010/75/ЕС или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци съгласно определението в член 3, параграф 41 от Директива 2010/75/ЕС, попадащи в обхвата на настоящите заключения за НДНТ. |
| Съществено модернизиране на инсталацията | Голяма промяна в проекта или технологията на инсталацията, с големи корекции или смяна на процеса и/или техниката(ите) за намаляване на емисиите и на съответното оборудване |
| Твърди битови отпадъци | Твърди отпадъци от домакинствата (смесени или разцепено събрани), както и твърди отпадъци от други източници, които са сравними по естество и състав с отпадъците от домакинствата. |
| Нова инсталация | Инсталация, която за първи път е разрешена в даден обект след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или изцяло подменена инсталация след публикуването на настоящите заключения за НДНТ. |
| Други неопасни отпадъци | Неопасни отпадъци, които не са нито твърди битови отпадъци, нито утайки от отпадъчни води. |
| Част от инсталация за изгаряне | За целите на определянето на брутния електрически КПД или на брутната енергийна ефективност на инсталация за изгаряне, „част от инсталация” може да се отнася например ло: — отделна линия за изгаряне и нейната парна система; — част от парната система, свързана с един или няколко котела, и насочена към кондензационна турбина; — останалата част от същата парна система, която се използва за различна цел, напр. парата се изнася директно. |
| Термин | Определение |
|--------|--------------|
| **Общи понятия** | |
| Периодично измерване | Измерване, което се извършва на определени интервали от време, като се използват ръчни или автоматизирани методи. |
| Остатъчни вещества | Всякакви течни или твърди отпадъци, генерирани от инсталация за изгаряне или от инсталация за третиране на дънна пепел. |
| Чувствителен приемник | Зона, която се нуждае от специална защита, например: — жилищни зони; — зони, в които се извършва човешка дейност (напр. намиращи се в съседство работни места, училища, дневни центрове за грижи, зони за отдих, болници или домове за медико-социални грижи). |
| Утайки от отпадъчни води | Остатъчна утайка от съхранението, обработката и третирането на битови, градски или промишлени отпадъчни води. За целите на настоящите заключения за НДНТ, са изключени остатъчните утайки, които представляват опасни отпадъци. |
| Шлаки и/или дънна пепел | Твърдите остатъци, отстранени от пещта, след като отпадъците са били изгорени. |
| Валидна половинчасова срещна стойност | Половинчасовата срещна стойност се разглежда като валидна, ако не е имало поддръжка или неизправност на автоматичната измервателна система. |
(*) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОБ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
| Термин | Определение |
|--------|--------------|
| **Замърсители и параметри** | |
| As | Сборът от арсен и съединенията му, изразен като арсен (As). |
| Cd | Сборът от кадмий и съединенията му, изразен като кадмий (Cd). |
| Cd+Tl | Сборът от кадмий и талий и съединенията им, изразен като кадмий Cd + Tl. |
| CO | Въглероден оксид |
| Cr | Сборът от хром и съединенията му, изразен като хром (Cr). |
| Cu | Сборът от мед и съединенията й, изразен като мед (Cu). |
| Диоксиноподобни PCB | PCB, които показват токсичност подобна на 2,3,7,8-заменени ПХДД/PCDF съгласно Световната здравна организация (СЗО). |
| Прах | Общото количество прахови частици (във въздуха). |
| HCl | Хлороводород. |
| HF | Флуороводород. |
| Hg | Сборът от живак и съединенията му, изразен като живак (Hg). |
| Загуба при накаляване | Промяна на масата в резултат на загряване на проба при определени условия. |
| N₂O | Двуазотен оксид. |
| NH₃ | Амоняк. |
| NH₄-N | Амониевият азот, изразен като N, включва свободен амоняк (NH₃) и амониеви катиони (NH₄⁺). |
| Ni | Сборът от никел и съединенията му, изразен като никел (Ni). |
| NOₓ | Общото количество азотен монооксид (NO) и азотен диоксид (NO₂), изразено като NO₂. |
| Термин | Определение |
|--------|--------------|
| Pb | Сборът от олово и съединенията му, изразен като олово (Pb). |
| PCDD/F | Полибромирани либензо-р-диоксини и -фуран. |
| PCB | Полихлорирани бифенили. |
| PCDD/F | Полихлорирани либензо-р-диоксини и -фуран. |
| УОЗ | Устойчиви органични замърсители, изброени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета (1) и неговите изменения. |
| Sb | Сборът от антимон и съединенията му, изразен като Sb. |
| Sb+As+Pb+Cr+Co+Cu+Mn+Ni+V | Сборът от антимон, арсен, олово, хром, кобалт, мед, манган, никел, ванадий и техните съединения, изразен като Sb+As+Pb+Cr+Co+Cu+Mn+Ni+V. |
| SO₂ | Серен диоксид. |
| Сулфатен анион (SO₄²⁻) | Разтворени сулфатни аниони, изразени като SO₄²⁻. |
| Общ органичен въглерод (ООВ) | Общ органичен въглерод, изразен като С (във вода); включва всички органични съединения. |
| Съдържание на ООВ (в твърд остатък) | Общо съдържание на органичен въглерод. Количеството въглерод, което се преобразува във въглероден диоксид чрез горене и което не е освободено като въглероден диоксид чрез обработка с киселина. |
| CB | Общо суспензирани вещества. Масовата концентрация на всички суспензирани вещества (във водата), измерена чрез филтрация през филтри от стъкловлакна и чрез гравиметрия. |
| Tl | Сборът от талий и съединенията му, изразен като Tl. |
| Общ летлив органичен въглерод (ОЛОВ) | Общо летлив органичен въглерод, изразен като С (във въздуха). |
| Zn | Сборът от цинк и съединенията му, изразен като Zn. |
(1) Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7).
СЪКРАЩЕНИЯ
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните съкращения:
| Съкращение | Определение |
|------------|--------------|
| СУОС | Система за управление по околната среда |
| FDBR | Fachverband Anlagenbau (от предишното наименование на организацията: Fachverband Dampfkessel-, Behälter- und Rohrleitungsbau) |
| ОДГ | Очистка на димни газове |
| РНЕУ | Различни от нормалните експлоатационни условия |
| СКР | Селективна каталитична редукция |
| СНКР | Селективна некаталитична редукция |
| МКТЕ | Международен токсичен еквивалент съгласно схемите на Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) |
| WHO-TEQ | Токсичен еквивалент в съответствие със схемите на Световната здравна организация (СЗО) |
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Най-добри налични техники
Техниките, изброени и описани в настоящите заключения за НДНТ, нямат характер на предписания и не са изчерпателни. Могат да бъдат използвани и други техники, които осигуряват най-малкото равностойна степен на защита на околната среда.
Заключенията за НДНТ са общоприложими, освен ако е посочено друго.
Нива на емисии, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във въздуха
Емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), за емисии във въздуха, посочени в настоящите заключения за НДНТ, са изразени като масата на изпусканите вещества в единица обем димни газове или в извлечен въздух при слепните стандартни условия: сух газ при температура 273,15 K и налягане 101,3 kPa, и изразени в mg/Nm³, µg/Nm³, ng I-TEQ/Nm³ или ng WHO-TEQ/Nm³.
Еталонните съдържания на кислорода, използвани за изразяване на НДНТ-СЕН в този документ, са показани в таблицата по-долу.
| Дейност | Еталонно съдържание на кислород (ЕК) |
|-------------------------|--------------------------------------|
| Изгаряне на отпадъци | 11 об. % в сухи димни газове |
| Третиране на дънна пепел | Без корекция за нивото на кислорода |
Формулата за изчисляване на концентрациите на емисии при еталонно съдържание на кислород е:
\[ E_R = \frac{21 - O_R}{21 - O_M} \times E_M \]
Където:
- \( E_R \): концентрация на емисиите при еталонно ниво на кислорода \( O_R \);
- \( O_R \): еталонно съдържание на кислорода в обемни проценти;
- \( E_M \): измерена концентрация на емисиите;
- \( O_M \): измерено съдържание на кислорода в об. %.
За периодите на осредняване се прилагат следните определения:
| Тип измерване | Период на осредняване | Определение |
|---------------|------------------------|--------------|
| Непрекъснато | Половинчасова средна стойност | Средна стойност за период от 30 минути |
| | Среднощева стойност | Средна стойност за период от един ден на база валидни половинчасови средни стойности |
| Периодично | Средна стойност за периода на пробовземане | Средна стойност от три последователни измервания, с продължителност на всяко от тях най-малко 30 минути (1) |
| | Период на дългосрочно вземане на проби | Стойност за период на вземане на проби от 2 до 4 седмици |
(1) За всеки параметър, за който поради вземането на проби или аналитични ограничения 30-минутното вземане на проби/измерване и/или средна стойност на три последователни измервания не са целесъобразни, може да се използва по-подходяща процедура. За PCDD/F и диоксиноподобните полициклични бифенили (PCB), се използва един период на вземане на проби от 6 до 8 часа в случай на краткосрочно вземане на проби.
При съвместно изгаряне на отпадъци с неотпадъчни горива, НДНТ-СЕН за емисиите във въздуха, посочени в настоящите заключения за НДНТ, се прилагат за целия обем генерирани димни газове.
Нива на емисии, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във водата
Емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във водата, които са ладени в настоящите заключения за НДНТ, се отнасят за концентрации (маса на изпуснатите вещества в единица обем отпадъчна вода), изразени в mg/l или ng I-TEQ/l.
За отпадъчни води от очистка на димни газове (ОДГ), НДНТ-СЕН се отнасят или само до моментни проби (само за СВ), или до средноедневни, т.е. до 24-часови пропорционални на дебита съставни проби. Ако може да се докаже постъпчна стабилност на водното количество, може да се използват пропорционални на времето съставни проби.
За отпадъчни води от третирането на дънна пепел, НДНТ-СЕН се отнасят до един от следните два случая:
— в случай на непрекъснати зауствания, средноедневни стойности, т.е. 24-часови пропорционални на водното количество съставни проби;
— в случай на циклични зауствания, средни стойности за времетраенето на заустването, взети като пропорционални на водното количество съставни проби или, ако изходящата вода е подходящо разбъркана и хомогенна, моментна проба, взета преди заустването.
НДНТ-СЕН за емисии във водата се прилагат за точката, в която емисията напуска инсталацията.
Нива на енергийна ефективност, свързани с най-добрите налични техники (НДНТ-СНЕП)
НДНТ-СНЕП, посочени в настоящите заключения за НДНТ за изгаряне на неопасни отпадъци, различни от утайка от отпадъчни води и на опасни дървесни отпадъци са изразени по следния начин:
— брутен електрически КПД в случай на инсталация за изгаряне или част от инсталация за изгаряне, която произвежда електроенергия с помощта на кондензационна турбина;
— брутна енергийна ефективност в случай на инсталация за изгаряне на отпадъци или част от инсталация за изгаряне на отпадъци, която:
— произвежда само топлина, или;
— произвежда електроенергия, като използва турбина с противоналягане, като топлината, заедно с парата напускат турбината.
Това се изразява по следния начин:
| Брутен електрически КПД | \( \eta_e = \frac{W_e}{Q_{th}} \times \left(\frac{Q_{he}}{(Q_{he}+Q_{de}+Q_i)}\right) \) |
|--------------------------|--------------------------------------------------|
| Брутна енергийна ефективност | \( \eta_h = \frac{W_e+Q_{he}+Q_{de}+Q_i}{Q_{th}} \) |
Където:
— \( W_e \): генерирана електрическа мощност в MW;
— \( Q_{he} \): топлина енергия, подавана към топлообменници в първичната част, в MW;
— \( Q_{de} \): директно изнесена топлина енергия (като пара или топла вода), намалена с топлинната мощност на обратния поток, в MW;
— \( Q_i \): топлина енергия, произведена от котела, в MW;
— \( Q_{he} \): топлина енергия (като пара или топла вода), използвана вътрешно (напр. за подгряване на димни газове), в MW;
— \( Q_{de} \): входяща топлина енергия до модулите за термична обработка (напр. пещи), включително отпадъците и допълнителните горива, които се използват непрекъснато (без например при пускане), изразени в MW, като долната топлина на изгаряне.
НДНТ-СНЕП, посочени в настоящите заключения за НДНТ за изгарянето на утайки от отпадъчни води и на опасни отпадъци, различни от опасните отпадъци от дървесина са дефинирани като КПД на котела.
НДНТ-СНЕП се изразяват като процентно съотношение.
Мониторингът във връзка с НДНТ-СНЕП е посочен в НДНТ 2.
Съдържание на неизгорели вещества в дънната пепел/шлаката
Съдържанието на неизгорели вещества в шлаката и/или дънната пепел се изразява като процент от теглото на сухото вещество, или като загуба при накаляване, или като масовото съотношение на общия органичен въглерод (ООВ).
1. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ
1.1. Системи за управление на околната среда
НДНТ 1. С цел подобряване на общите екологични показатели, НДНТ представлява разработване и прилагане на система за управление по околната среда (СУОС), която включва всички от следните характеристики:
i) ангажимент, лидерство и управленска отговорност на ръководството, включително на висшето ръководство, за прилагане на ефективна СУОС;
ii) анализ, който включва определяне на контекста на организацията, определяне на нуждите и очакванията на заинтересованите страни, определяне на характеристиките на инсталацията, които са свързани с възможни рискове за околната среда (или човешкото здраве), както и на приложимите правни изисквания, отнасящи се до околната среда;
iii) разработване на политика за околната среда, която включва непрекъснато подобряване на екологичните показатели на инсталацията;
iv) определяне на цели и показатели за изпълнение по отношение на значими аспекти на околната среда, включително гарантирание на съответствието с приложимите правни изисквания;
v) планиране и изпълнение на необходимите процедури и дейности (включително коригиращи и превантивни дейности, където е необходимо) за постигане на екологичните цели и избягване на екологичните рискове;
vi) определяне на структури, роли и отговорности по отношение на екологичните аспекти и цели, и осигуряване на необходимите финансови и човешки ресурси;
vii) осигуряване на необходимите компетентност и информираност на персонала, чиято работа може да повлияе върху екологичните показатели на инсталацията (напр. чрез предоставяне на информация и обучение);
viii) вътрешна и външна комуникация;
ix) насърчаване на участието на служителите в добри практики за управление на околната среда;
x) създаване и поддържане на наредък за управлението и писмени процедури за контрола на дейности със значително въздействие върху околната среда, както и съответните документи;
xii) ефективно оперативно планиране и управление на технологичния процес;
xiii) готовност при извънредни ситуации и протоколи за реагиране, включително предотвратяване и/или смекчаване на неблагоприятните въздействия (върху околната среда) на извънредните ситуации;
xiv) при (пре)проектиране на (нова) инсталация или на част от нея да се обсъдят внимание на нейното въздействие върху околната среда през целия й жизнен цикъл, което включва изграждане, поддръжка, експлоатация и извеждане от експлоатация;
xv) изпълнение на програма за мониторинг и измерване; ако е необходимо, може да бъде намерена информация в Референтния доклад за мониторинга на емисиите във въздуха и водата от инсталации, регламентирани с Директивата относно емисиите от промишлеността;
xvi) редовно прилагане на секторни целеви резултати;
xvii) независимо периодично вътрешно оцениране (доколкото е практически възможно) или външно оцениране с цел оценка на екологичните показатели и определяне дали СУОС отговаря на планираните мерки или не, и дали е внедрена и поддържана правилно;
xviii) оценка на причините за несъответствия, изпълнение на коригиращи действия в отговор на несъответствията, преглед на ефективността на коригиращите действия и установяване дали съществуват или потенциално биха могли да се появят подобни несъответствия;
xix) периодичен преглед на СУОС и на нейната пригодност, адекватност и ефективност, извършен от висшето ръководство;
xx) следване и отчитане развитието на по-чисти технологии.
Специално за инсталациите за изгаряне и, когато е приложимо, за инсталациите за третиране на дънна пепел, НДНТ трябва също така да включват следните елементи в СУОС:
xxi) за инсталации за изгаряне, управление на потоците отпадъци (вж. НДНТ 9);
xxii) за инсталации за третиране на дънна пепел, управление на качеството на изходящите газове (вж. НДНТ 10);
xxiii) план за управление на остатъчните вещества, включващ мерки, насочени към:
а) свеждане до минимум на генерирането на остатъчни вещества;
б) оптимизиране на повторната употреба, регенерирането, рециклирането и/или оползотворяването на енергия от остатъчните вещества;
в) осигуряване на правилното обезвреждане на остатъчните вещества;
xxiv) за инсталациите за изгаряне, план за управление на РНЕУ (вж. НДНТ 18)
xxv) за инсталации за изгаряне, план за управление на аварии (вж. раздел 2.4);
xxvi) за инсталации за третиране на дънна пепел, дифузно управление на емисиите на прах (вж. НДНТ 23);
xxvii) план за управление на миризми, когато се очаква и/или е установена неприятна миризма в чувствителни рецептори (вж. раздел 2.4);
xxviii) план за управление на шума (вж. също НДНТ 37), когато се очаква и/или установено шумово замърсяване в чувствителни рецептори (вж. раздел 2.4).
Бележка
Регламент (ЕО) № 1221/2009 установява Схемата за управление по околна среда и оцит (EMAS) на Европейския съюз, което е пример за СУОС, съответстваща на настоящите НДНТ.
Прилагане
Степента на подробност и степента на формализация на СУОС като цяло са свързани с характера, мащаба и сложността на инсталацията, както и с обхвата на въздействията, които тя може да има върху околната среда (определиeni също така от вида и количеството на обработванияте отпадъци).
1.2. Мониторинг
НДНТ 2. НДНТ трябва да определят или брутния електрически КПД брутната енергийна ефективност или КПД на котела на инсталацията за изгаряне като цяло или на всички съответни части на инсталацията за изгаряне.
Описание
В случай на нова инсталация за изгаряне или след всяко изменение на съществуваща инсталация за изгаряне, което би могло значително да повлияе на енергийната ефективност, се определят брутните електрически КПД, брутната енергийна ефективност или КПД на котлите, като се извършва изпитване на работните характеристики при пълно натоварване.
В случай на съществуваща инсталация за изгаряне, която не е извършила изпитване на работните характеристики, или когато изпитване на работните характеристики при пълно натоварване не може да се извърши по технически причини, могат да бъдат определени брутните електрически КПД, брутната енергийна ефективност или КПД на котела, като се вземат предвид проектните стойности при условията на изпитване на работните характеристики.
За изпитването на работните характеристики не е наличен стандарт EN за определяне на КПД на котлите на инсталациите за изгаряне. За инсталации със скарно изгаряне на отпадъците, може да бъде използвана насока RL 7 на FDBR.
НДНТ 3. НДНТ представлява извършването на мониторинг на основни параметри на процеса, които имат отношение към емисиите във въздуха и водата, включително посочените по-долу.
| Поток/място | Параметър (параметри) | Мониторинг |
|-------------|----------------------|------------|
| Димни газове от изгарянето на отпадъци | Поток, съдържание на кислород, температура, налягане, съдържание на вода пара | Непрекъснато измерване |
| Горивна камера | Температура | |
| Отпадъчни води от мокра очистка на димни газове (ОДГ) | Дебит, pH, температура | |
| Отпадъчни води от инсталации за териране на дънна пепел | Дебит, pH, проводимост | |
НДНТ 4. НДНТ представлява извършването на мониторинг на организираните емисии във въздуха най-малко с посочената по-долу честота и в съответствие със стандартите EN. Ако не са налични стандарти EN, НДНТ представлява използването на ISO, национални или други международни стандарти, които осигуряват предоставянето на данни с равностойно научно качество.
| Още по темата/Параметър | Процедура | Стандарт(и) (1) | Минимална честота на мониторинг (2) | Мониторинг във връзка със |
|-------------------------|-----------|-----------------|-------------------------------------|--------------------------|
| NOₓ | Изгаряне на отпадъци | Общи стандарти EN | Непрекъснато | НДНТ 29 |
| NH₃ | Изгаряне на отпадъци, когато се използва селективна некаталитична редукция (СНКР) и/или селективна каталитична редукция (СКР) | Общи стандарти EN | Непрекъснато | НДНТ 29 |
| N₂O | — Изгаряне на отпадъци в пещ с кипящ слой — Изгаряне на отпадъци, когато селективната некаталитична редукция (СНКР) работи с карбамид | EN 21258 (1) | Веднъж годишно | НДНТ 29 |
| CO | Изгаряне на отпадъци | Общи стандарти EN | Непрекъснато | НДНТ 29 |
| SO₂ | Изгаряне на отпадъци | Общи стандарти EN | Непрекъснато | НДНТ 27 |
| HCl | Изгаряне на отпадъци | Общи стандарти EN | Непрекъснато | НДНТ 27 |
| HF | Изгаряне на отпадъци | Общи стандарти EN | Непрекъснато (1) | НДНТ 27 |
| Прах | Третиране на дънна пепел | EN 13284-1 | Веднъж годишно | НДНТ 26 |
| | Изгаряне на отпадъци | Общи стандарти EN и стандарт EN 13284-2 | Непрекъснато | НДНТ 25 |
| Метали и метаалоиди, с изключение на живак (As, Cd, Co, Cr, Cu, Mn, Ni, Pb, Sb, Ti, V) | Изгаряне на отпадъци | EN 14385 | Веднъж на шест месеца | НДНТ 25 |
| Hg | Изгаряне на отпадъци | Общи стандарти EN и стандарт EN 14884 | Непрекъснато (1) | НДНТ 31 |
| Общ летлив органичен въглерод (ОЛОВ) | Изгаряне на отпадъци | Общи стандарти EN | Непрекъснато | НДНТ 30 |
| PBDD/F | Изгаряне на отпадъци (1) | Няма наличен стандарт EN | Веднъж на шест месеца | НДНТ 30 |
| Още по темата/ Параметър | Процедура | Стандарт(и) (1) | Минимална честота на мониторинг (2) | Мониторинг във връзка със |
|--------------------------|-----------|-----------------|-------------------------------------|--------------------------|
| PCDD/F | Изгаряне на отпадъци | EN 1948-1, EN 1948-2, EN 1948-3 | Веднъж на шест месеца за краткосрочно вземане на проби | НДНТ 30 |
| | Липсва стандарт EN за дългосрочно вземане на проби, EN 1948-2, EN 1948-3 | Веднъж месечно за дългосрочно вземане на проби (3) | НДНТ 30 |
| Диоксиноподобни PCB | Изгаряне на отпадъци | EN 1948-1, EN 1948-2, EN 1948-4 | Веднъж на шест месеца за краткосрочно вземане на проби (4) | НДНТ 30 |
| | Липсва стандарт EN за дългосрочно вземане на проби, EN 1948-2, EN 1948-4 | Веднъж месечно за дългосрочно вземане на проби (5) | НДНТ 30 |
| Бензо[α]пирен | Изгаряне на отпадъци | Няма наличен стандарт EN | Веднъж годишно | НДНТ 30 |
(1) Общите стандарти EN за непрекъснати измервания са EN 15267-1, EN 15267-2, EN 15267-3 и EN 14181. Стандартите EN за периодични измервания са ладени в таблицата или в бележките под линия.
(2) По отношение на периодичния мониторинг, честотата на мониторинга не се прилага, когато експлоатацията на инсталацията би била единствено с цел извършване на измерване на емисиите.
(3) Ако се извършва непрекъснат мониторинг на N₂O, се прилагат общите стандарти EN за непрекъснати измервания.
(4) Непрекъснатото измерване на HF може да бъде заменено с периодични измервания с минимална честота веднъж на всеки шест месец, ако се докаже, че нивата на емисиите на HCl са достатъчно стабилни. Не съществува стандарт EN за периодичното измерване на HF.
(5) За инсталации, изгарящи отпадъци с показано ниско и стабилно съдържание на живак (например монопотоци от отпадъци с контролиран състав), непрекъснатото наблюдение на емисиите може да бъде заменено с дългосрочно вземане на проби (не е наличен стандарт EN за дългосрочно вземане на проби за Hg) или периодични измервания с минимална честота веднъж на всеки шест месец. Във втория случай съответният стандарт е EN 13211.
(6) Мониторингът се прилага само за изгарянето на отпадъци, съдържащи бромирани забавители на горенето, или за инсталации, използващи НДНТ 31 г.) с непрекъснато инжектиране на бром.
(7) Мониторингът не се прилага, ако се докаже, че нивата на емисиите са достатъчно стабилни.
(8) Мониторингът не се прилага, когато е доказано, че емисиите на диоксиноподобни PCB са под 0,01 ng WHO-TEQ/Nm³.
НДНТ 5. НДНТ представлява извършването на подходящ мониторинг на организираните емисии във въздуха от инсталацията за изгаряне на отпадъци по време на РНЕУ.
Описание
Мониторингът може да се извършва чрез преки измервания на емисиите (напр. за замърсители, които се следят непрекъснато) или чрез мониторинг на заместващи параметри, ако се окаже, че те са с равностойно или по-добро научно качество, отколкото преките измервания на емисиите. Емисиите при пускане и спиране без да има изгаряне на отпадъци, включително емисиите на PCDD/F, се оценяват въз основа на кампании за измерване, например на всеки три години, провеждани при планирани операции на пускане/спиране.
НДНТ 6. НДНТ представлява извършването на мониторинг на емисиите във водата от очистка на димни газове и/или третиране на дънна пепел най-малко посочената по-долу честота и в съответствие със стандартите EN. Ако не са налични стандарти EN, НДНТ представлява използването на ISO, национални или други международни стандарти, които осигуряват предоставянето на данни с равностойно научно качество.
| Вещество/Параметър | Процедура | Стандарт(и) | Минимална честота на мониторинг | Мониторинг във връзка със |
|-------------------|-----------|-------------|---------------------------------|--------------------------|
| Общ органичен въглерод (ООВ) | ОДГ | EN 1484 | Веднъж месечно | |
| | Третиране на дънна пепел | | | |
| Общо количество суспендирано вещество (СВ) | ОДГ | EN 872 | Веднъж всеки ден (2) | Веднъж месечно (1) |
| | Третиране на дънна пепел | | | |
| As | ОДГ | | | |
| Cd | ОДГ | | | |
| Cr | ОДГ | | | |
| Cu | ОДГ | | | |
| Mo | ОДГ | | | |
| Ni | ОДГ | | | |
| Pb | ОДГ | | | |
| | Третиране на дънна пепел | | | |
| Sb | ОДГ | | | |
| Tl | ОДГ | | | |
| Zn | ОДГ | | | |
| Hg | ОДГ | Различни налични стандарти EN (напр. EN ISO 12846 или ISO 17852) | Веднъж месечно | |
| Амониев азот (NH₄-N) | Третиране на дънна пепел | Различни налични стандарти EN (напр. EN ISO 11732, EN ISO 14911) | Веднъж месечно (1) | |
| Хлорид (Cl⁻) | Третиране на дънна пепел | Различни налични стандарти EN (напр. EN ISO 10304-1, EN ISO 15682) | Веднъж месечно (1) | |
| Сулфат (SO₄²⁻) | Третиране на дънна пепел | EN ISO 10304-1 | Веднъж месечно (1) | |
| PCDD/F | ОДГ | Няма наличен стандарт EN | Веднъж месечно (1) | Веднъж на шест месеца |
| | Третиране на дънна пепел | | | |
(1) Честотата на мониторинга може да бъде поне веднъж на всеки шест месеца, ако се докаже, че емисиите са достатъчно стабилни.
(2) Измерванията на дневните 24-часови пропорционални на дебита съставни проби могат да бъдат заместени с дневни измервания на моментни проби.
НДНТ 7. НДНТ представлява извършването на мониторинг на съдържанието на неизгорели вещества в шлаката и дънната пепел в инсталацията за изгаряне най-малко с посочената по-долу честота и в съответствие със стандартите EN.
Параметър | Стандарт(и) | Минимална честота на мониторинг | Мониторинг във връзка със
--- | --- | --- | ---
Загуба при накаляване (1) | EN 14899 и EN 15169 или EN 15935 | Веднъж на три месеца | НДНТ 14
Общ органен въглерод (1) (2) | EN 14899 и EN 13137 или EN 15936 | | |
(1) Извършва се мониторинг на загубите от възпламеняване или от общия органен въглерод.
(2) Елементарният въглерод (например определен по DIN 19539) може да се извади от резултата от измерването.
НДНТ 8. За изгарянето на опасни отпадъци, съдържащи УОЗ, НДНТ представлява определянето на съдържанието на УОЗ в изходящите потоци (напр. шлака и дънна пепел, димни газове, отпадъчни води) след пускането в експлоатация на инсталацията за изгаряне и след всяка промяна, която може значително да повлияе на съдържанието на УОЗ в изходящите потоци.
Описание
Съдържанието на устойчивите органични замърсители (УОЗ) в изходящите потоци се определя чрез преки измервания или чрез непреки методи (напр. общото количество на УОЗ в летящи пепели, остатъците от суходържание, отпадъчни води от ОДГ и свързаната тия от пречистване на отпадъчни води могат да бъдат определени чрез мониторинг на съдържанието на УОЗ в димните газове преди и след системата за ОДГ) или на базата на представителни за инсталацията проучвания.
Приложимост
Прилага се само за инсталации, които:
— извършват изгаряне на опасни отпадъци с равнища на УОЗ преди изгарянето им, превишаващи максимално допустимите концентрации, определени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 850/2004 и измененията; и
— не отговарят на спецификациите за описание на процеса в глава IV.Ж.2, буква ж) от техническите насоки на Програмата на ООН за околната среда UNEP/CHW.13/6/Add.1/Rev.1.
1.3. Общи екологични показатели и показатели на горенето
НДНТ 9. С цел да подобрят общите екологични показатели на инсталацията за изгаряне чрез управление на потока отпадъци (вж. НДНТ 1), НДНТ представлява използването на всички техники от а) до в), ладени по-долу, а при необходимост, и техниките г), д) и е).
| Техника | Описание |
| --- | --- |
| а) Определяне на видовете отпадъци, които могат да бъдат изгаряни | Въз основа на характеристиките на инсталацията за изгаряне на отпадъци, идентифицирането на видовете отпадъци, които могат да бъдат изгорени, например, по отношение на агрегатното състояние, химичните характеристики, опасните свойства и допустимите диапазони на калоричността, влажността, съдържанието и размера на пепелта. |
| б) Въвеждане и прилагане на процедури за охарактеризиране на отпадъците и процедури преди приемането на отпадъците | Тези процедури имат за цел да осигурят техническата (и правната) пригодност на операциите за третиране на определен вид отпадъци преди пристигането на отпадъците в инсталацията. Те включват процедури за събиране на информация за входящите отпадъци и могат да включват вземане на проби и охарактеризиране на отпадъците, за да се съберат достатъчно знания за състава на отпадъците. Процедурите преди приемането на отпадъците са основани на риска, като се отчитат, например, опасните свойства на отпадъците, рисковете, които представляват отпадъците за безопасността на технологичния процес, безопасните условия на труд и въздействието върху околната среда, както и информацията, предоставена от предходния(ите) притежател(и) на отпадъците. |
в) Създаване и прилагане на процедури за приемане на отпадъци
Процедурите по приемането целят да потвърдят характеристиките на отпадъците, както са определени на етапа преди приемането. Тези процедури определят елементите, които трябва да бъдат проверени при доставянето на отпадъците в инсталацията, както и критерийте за приемане и отказване на отпадъците. Те могат да включват вземане на проби, проверка и анализ на отпадъците. Процедурите при приемане на отпадъците са основани на риска, като се отчитат, например, опасните свойства на отпадъците, рисковете, които представляват отпадъците за безопасността на технологичния процес, безопасните условия на труда и въздействието върху околната среда, както и информацията, предоставена от предходния(ите) притежател(и) на отпадъците. Елементите, които трябва да бъдат наблюдавани за всеки вид отпадъци, са описани подробно в НДНТ 11.
г) Създаване и прилагане на система за проследяване на отпадъците и инвентаризация
Системата за проследяване на отпадъците и инвентаризация има за цел проследяване на местоположението и количеството на отпадъците в инсталацията. Тя съдържа цялата информация, генерирана при процедурите преди приемането на отпадъците (напр. датата на пристигане в инсталацията и уникалния референтен номер на отпадъците, информация за предходния(ите) притежател(и) на отпадъците, резултатите от анализа преди приемането и при приемането, характера и количеството на отпадъците, държани на обекта, включително всички идентифицирани рискове), приемане, съхранение, транспортиране и/или прехвърляне извън територията на обекта. Системата за проследяване на отпадъците е основана на риска, като се отчитат, например, опасните свойства на отпадъците, рисковете, които представляват отпадъците за безопасността на технологичния процес, безопасните условия на труда и въздействието върху околната среда, както и информацията, предоставена от предходния(ите) притежател(и) на отпадъците. Системата за проследяване на отпадъци включва ясно етикетиране на отпадъците, които се съхраняват на места, различни от бункера или резервоара за съхранение на утайка (напр. в контейнери, варели, бали или други форми на опаковка), така че да могат да бъдат идентифицирани по всяко време.
d) Разделяне на отпадъците
Отпадъците се съхраняват поотделно в зависимост от техните характеристики, за да се даде възможност за съхранение и изгаряне, които са по-лесни и по-безопасни за околната среда. За разделянето на отпадъците се разчита на физическото отделяне на различни отпадъци и на процедури, които определят кога и къде се съхраняват отпадъците.
e) Проверка на съвместимостта на отпадъците преди смесването или размесването на опасни отпадъци
Съвместимостта се осигурява чрез набор от мерки за проверка и изпитвания, за да се открият всички нежелани и/или потенциално опасни химични реакции между отпадъците (напр. полимеризация, отделяне на газ, екзотермична реакция, разлагане) при смесване или размесване. Изпитванията за съвместимост са основани на риска, като се отчитат, например, опасните свойства на отпадъците, рисковете, които представляват отпадъците за безопасността на технологичния процес, безопасните условия на труда и въздействието върху околната среда, както и информацията, предоставена от предходния(ите) притежател(и) на отпадъците.
НДНТ 10. С цел да се подобрят общите екологични показатели на инсталацията за третиране на дънна пепел, НДНТ представлява включването на характеристики за управление на качеството на получените резултати в СУОС (вж. НДНТ 1).
Описание
В СУОС са включени характеристики за управление на качеството на получените резултати, така че да се гарантира, че резултатът от третирането на дънната пепел е в съответствие с очакванията, като се използват съществуващите стандарти EN, когато са налични. Това позволява също да бъде наблюдавано и оптимизирано осъществяването на третирането с дънна пепел.
НДНТ 11. С цел да се подобрят общите екологични показатели на инсталацията за изгаряне, НДНТ представява извършването на мониторинг на доставките на отпадъци като част от процедурите за приемане на отпадъци (виж НДНТ 9 в), включително, в зависимост от риска, породен от постъпващите отпадъци, посочените по-долу елементи.
| Вид отпадъци | Мониторинг на предаването на отпадъци |
|--------------|----------------------------------------|
| Твърди битови отпадъци и други неопасни отпадъци | — Откриване на радиоактивност
— Претегляне на доставките на отпадъци
— Визуална проверка
— Периодично вземане на проби от доставки на отпадъци и анализ на основни свойства/вещества (напр. калорийна стойност, съдържание на халогени и метали/металоиди). По отношение на твърдите битови отпадъци, това включва отпътно разтоварване. |
| Утайки от отпадъчни води | — Измерване на обема на доставките на отпадъци (или измерване на дебита, ако утайката от отпадъчни води се доставя по тръбопровод)
— Визуална проверка, доколкото това е технически възможно
— Периодично вземане на проби и анализ на основни свойства/вещества (напр. калорийна стойност, съдържание на вода, пепел и живак) |
| Опасни отпадъци, различни от болнични отпадъци | — Откриване на радиоактивност
— Претегляне на доставките на отпадъци
— Визуална проверка, доколкото това е технически възможно
— Контрол и сравнение на индивидуалните доставки на отпадъци с декларацията на производителя на отпадъци
— Вземане на проби за съдържанието на:
— всички автоцистерни и ремаркета
— пакетирани отпадъци (напр. в барабани, междинни контейнери за насипни товари (МКНТ) или по-малки опаковки)
и анализ на:
— горивни параметри (включително топлинна изгаряне и точка на възпламеняване)
— съвместимост на отпадъците, откриване на евентуални опасни реакции при смесване или размесване на отпадъци, преди съхранение (НДНТ 9 е)
— основни вещества, включващи УОЗ, халогени елементи и сърца, метали/металоиди |
| Болнични отпадъци | — Откриване на радиоактивност
— Претегляне на доставките на отпадъци
— Визуална проверка на целостта на опаковката |
НДНТ 12. С цел намаляване на екологичните рискове, свързани с приемането, обработката и съхранението на отпадъци, НДНТ представлява използването и на двете техники, дадени по-долу.
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| а) Водонепропускливи повърхности с подходяща отводнителна инфраструктура | В зависимост от рисковете, свързани с отпадъците от гледна точка на замърсяване на почвата или водата, повърхността на зоните за приемане, обработка и съхранение на отпадъците е направена водонепропусклива за съответните течности и е снабдена с подходяща отводнителна инфраструктура (вж. НДНТ 32). Целостта на тази повърхност се проверява периодично, доколкото това е технически възможно. |
| б) Подходящ капацитет за съхранение на отпадъци | Предпреди са мерки за избягване на натрупването на отпадъци, например като:
— максималният капацитет за съхранение на отпадъците е ясно установен и не се надвишава, имайки предвид характеристиките на отпадъците (напр. по отношение на риска от пожар) и капацитета за третиране;
— количеството на съхраняваните отпадъци редовно се следи спрямо максимално допустимия капацитет на съхранение;
— за отпадъци, които не се размесват по време на съхранението (напр. болнични отпадъци, пакетирани отпадъци), максималният времепрестой е ясно установен. |
НДНТ 13. С цел да се намали рискът за околната среда, свързан със съхранението и манипулирането на болнични отпадъци, НДНТ представлява използването на комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) Автоматизирана или полуавтоматизирана обработка на отпадъци | Болничните отпадъци се разготвяват от камиона в зоната за съхранение, като се използва автоматизирана или ръчна система в зависимост от риска, свързан с тази операция. От зоната за съхранение болничните отпадъци се подават в пещта чрез автоматизирана система за подаване. | Не се прилага, когато се изисква пряко захранване на пещта поради съображения за безопасност или характеристики на отпадъците (напр. инфекциозни болнични отпадъци, миризливи отпадъци или отпадъци, които са предразположени към отделяне на летливи вещества). Не се прилага, когато може да възникнат нежелани реакции между различните видове отпадъци (вж. НДНТ 9 f). |
| б) Изгаряне на запечатани опаковки за еднократна употреба, ако се използват такива | Болничните отпадъци се доставят в запечатани и твърди горими контейнери, които никога не се отварят по време на операциите по съхранение и обработка. Ако в тях се изхвърлят игли и остри предмети, контейнерите също са устойчиви на пробиване. | |
| в) Почистване и дезинфекция на контейнери за многократна употреба, ако се използват такива | Контейнерите за отпадъци за многократна употреба се почистват в определено почистващо пространство и се дезинфекцират в съоръжение, специално предназначено за дезинфекция. Всички остатъци от почистването се изгарят. | |
НДНТ 14. С цел да подобрят общите екологични показатели на изгарянето на отпадъци, да се намали съдържанието на неизгорели вещества в шлаката и дънната пепел, и да се намалят емисиите във въздуха от изгарянето на отпадъци, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) Смесване и размесване на отпадъци | Смесването и размесването на отпадъци преди изгаряне включват например следните операции: — размесване с грайферни кранове; — използване на система за изравняване на подаването; — смесване на съвместими течни и паствообразни отпадъци. В някои случаи, твърдите отпадъци се раздробяват преди смесването. | Не се прилага, когато се изисква пряко захранване на пещта поради съображения за безопасност или характеристики на отпадъците (напр. инфекциозни болнични отпадъци, миризливи отпадъци или отпадъци, които са предразположени към отделяне на летливи вещества). Не се прилага, когато може да възникнат нежелани реакции между различните видове отпадъци (вж. НДНТ 9 f). |
| б) Високотехнологична система за управление | Вж. раздел 2.1 | Общоприложима. |
| в) Оптимизиране на процеса на изгаряне | Вж. раздел 2.1 | Оптимизиращата на проекта не е приложима за съществуващите пещи. |
Таблица 1
Съзрани с НДНТ нива на екологична ефективност за неизгорели вещества в шлаката и дънна пепел от изгарянето на отпадъци
| Параметър | Единица | НДНТ-СНЕП |
|-----------|---------|-----------|
| Съдържание на общ органичен въглерод (ООВ) в шлака и дънна пепел (1) | Сухо в-во в тегл. % | 1—3 (2) |
| Загуба при накаляване на шлака и дънна пепел (1) | Сухо в-во в тегл. % | 1—5 (2) |
(1) Прилагат се или НДНТ-СНЕП за съдържание на общ органичен въглерод (ООВ) или НДНТ-СНЕП за загубата при накаляване.
(2) Долната граница на интервала на НДНТ-СНЕП може да се постигне, когато се използват пещи с кипящ слой или ротационни пещи в режим на образуване на шлака.
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 7.
НДНТ 15. С цел да се подобрят общите екологични показатели на инсталацията за изгаряне и да се намалят емисиите във въздуха, НДНТ представлява създаването и прилагането на процедури за регулиране на настройките на инсталацията, например чрез усъвършенстваната система за контрол (вж. описанието в раздел 2.1), както и когато това е необходимо и възможно, въз основа на характеризирането и контрола на отпадъците (вж. НДНТ 11).
НДНТ 16. С цел да се подобрят общите екологични показатели на инсталацията за изгаряне и да се намалят емисиите във въздуха, НДНТ представлява създаването и прилагането на работни процедури (напр. организация на веригата на доставки, непрекъсната работа, а не по партиди), за ограничаване, доколкото е възможно, на операциите по спиране и пускане.
НДНТ 17. С цел намаляване на емисиите във въздуха и, когато е приложимо, във водата от инсталацията за изгаряне, НДНТ представлява гарантиране, че системата за ОДГ и инсталацията за пречистване на отпадъчни води са проектирани по подходящ начин (например с оглед на максималния дебит и концентрации на замърсители), експлоатирани в рамките на техния проектен диапазон, и поддържани, така че да се осигури оптимална наличност.
НДНТ 18. С цел да се намалят честотата на появлата на РНЕУ и да се намалят емисиите във въздуха и, когато е приложимо, във водата от инсталацията за изгаряне при наличие на РНЕУ, НДНТ представлява създаването и прилагането на основан на риска план за управление на РНЕУ като част от системата за управление на околната среда (вж. НДНТ 1), който включва всеки от следните елементи:
— определяне на потенциални РНЕУ (например, излизане от строя на оборудване, което е от критично значение за защитата на околната среда („критично оборудване”), на техните първоначални и на потенциалните им последици, както и редовен преглед и актуализиране на списъка с идентифицирани РНЕУ в съответствие с периодичната оценка, посочена по-долу;
— подходящ дизайн на критичното оборудване (напр. сегментиране на ръкавния филтър, техники за нагряване на димните газове и премахване на необходимостта да се заобикаля ръкавният филтър по време на пускане и спиране и т.н.);
— създаване и прилагане на превантивен план за поддръжка на критично оборудване (вж. НДНТ 1 xii);
— мониторинг и регистриране на емисиите при РНЕУ и свързаните с тях обстоятелства (вж. НДНТ 5);
— периодично оценяване на емисиите при РНЕУ (напр. честота на събитията, продължителност, количество на отделените замърсители) и прилагане на коригиращи действия, ако е необходимо.
1.4. Енергийна ефективност
НДНТ 19. С цел да увеличат ресурсната ефективност на инсталацията за изгаряне, НДНТ представлява използването на котел за оползотворяване на отпадна топлина (котел-утилизатор).
Описание
Съдържащата се в димните газове енергия се оползотворява в котел за оползотворяване на отпадна топлина (котел-утилизатор), произвеждащ топла вода и/или пара, която може да се изнася и използва вътрешно, и/или да се използва за производство на електроенергия.
Приложимост
В случай на инсталации, предназначени за изгаряне на опасни отпадъци, приложимостта може да бъде ограничена от:
— прилепчивостта на летящите пепели;
— корозивността на димните газове.
НДНТ 20. С цел да увеличи енергийната ефективност на инсталацията за изгаряне, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) | Изсушаване на утайки от отпадъчни води | Приложимо в рамките на ограниченията, свързани с наличието на ниско калорична топлина. |
| | След механичното обезводняване, утайката от пречистяването на отпадъчни води се изсушава допълнително, като се използва на пример нискокалорична топлина, преди тя да бъде подадена в пещта. Степента, в която утайката може да бъде изсушен, зависи от системата за захранване на пещта. | |
| б) | Намаляване на дебита на димните газове | При съществуващи инсталации, приложимостта на рециркулацията на димни газове може да бъде ограничена поради технически ограничения (напр. замърсителен товар в димните газове, условия на изгаряне). |
| | Дебитът на димните газове е намален, напр. посредством: — подобряване на първичното и вторичното разпределение на въздуха за горенето; — рециркулация на димни газове (вж. разд. 2.2). | |
| в) | Свеждане до минимум на загубите на топлина | Интегралните пещи-котли не са приложими за ротационни пещи или други пещи, предназначени за изгаряне на опасни отпадъци при висока температура. |
| | Загубите на топлина са свежени до минимум, например чрез: — използване на интегрални пещи-котли, които позволяват топлината също да бъде възстановена от страните на пещта; — термична изолация на пещи и котли; — рециркулация на димни газове (вж. разд. 2.2); — оползотворяване на топлината от охлаждането на шлаката и дънната пепел (вж. НДНТ 20 и). | |
| г) | Оптимизиране на конструкцията на котела | Приложимо за нови инсталации и големи модернизации на съществуващи инсталации. |
| | Преносът на топлина в котела се подобрява чрез оптимизиране, например на: — скоростта и разпределението на димните газове; — циркулацията на водата/парата; — конвекционни пакети; — системи за почистване на котли по време на работа и при спиране на работата с цел да се сведе до минимум отказа на конвекционните пакети. | |
| д) | Нискотемпературни топлообменници за димни газове | Прилага се в рамките на ограниченията на профила на работната температура на системата за ОДГ. В случай на съществуващи инсталации, приложимостта може да бъде ограничена от липсата на място. |
| | Специални устойчиви на корозия топлообменници се използват за оползотворяване на допълнителна енергия от димните газове на изхода на котела, след електростатичен филтър или след система за връщане на сух сорбент. | |
| е) | Високи стойности на параметрите на парата | Приложимо за нови инсталации и съществени модернизации на съществуващи инсталации, където инсталацията е насочена главно към производството на електроенергия. Приложимостта може да бъде ограничена от: — прилепчивостта на летящите пепели; — корозивността на димните газове. |
| | Копкото по-високи са стойностите на параметрите на парата (температура и налягане), толкова по-висока е ефективността на преобразуване на електрическата енергия, допускана от парния цикъл. За работа при високи стойности на параметрите на парата (например над 45 bar, 400 °C) се изисква използването на специални стоманени сплави или огнеупорна облицовка за защита на частите на котела, които са изложени на най-високите температури. | |
Техника | Описание | Приложимост
--- | --- | ---
ж) Когенерация | Когенерация на топлинна и електрическа енергия, при което топлинната енергия (главно от парата, която напуска турбината) се използва за производството на топла вода/пара, която да бъде използвана в промишлен процес/лейности или в топлофикационна/окладителна мрежа. | Приложимо в рамките на ограниченията, свързани с местното потребление на топлинна енергия и електроенергия и/или наличието на мрежи.
з) Кондензатор на димни газове | Топлообменник или скрубер с топлообменник, при който водните пари, съдържащи се в димните газове, се втвърдяват, като предават латентната топлина на водата при достатъчно ниска температура (напр. връщане се поток на районна топлофикационна мрежа). Кондензаторът на димните газове също така осигурява съпътстващи ползи чрез намаляване на емисиите във въздуха (например на прах и киселинни газове). Използването на термопомпи може да увличи количеството на енергия, възстановено от кондензация на димните газове. | Приложимо в рамките на ограниченията, свързани с нуждите от топлина с ниска температура, например от наличието на районна топлофикационна мрежа с достатъчно ниска температура на връщания се поток.
i) Обработка на суха дънна пепел | Суха, гореща дънна пепел пада от скарата върху транспортна система и се охлажда от околната въздух. Енергията се възстановява чрез използване на охлаждащия въздух в горенето. | Техниката е приложима само за пещи със скара. Могат да съществуват технически ограничения, които възпрепятстват възможностите за модернизация на съществуващи пещи.
Таблица 2
Свързани с НДНТ нива на енергийна ефективност (НДНТ-СНЕП) за изгаряне на отпадъци (%)
| НДНТ-СНЕП | Инсталация | Твърди битови отпадъци, други неопасни отпадъци и опасни отпадъци от дървесина | Опасни отпадъци, различни от опасните отпадъци от дървесина (1) | Утайки от отпадъчни води |
| --- | --- | --- | --- | --- |
| | | Брутен електрически КПД (2) (3) | Брутна енергийна ефективност (4) | КПД на котел |
| Нова инсталация | 25—35 | 72—91 (5) | 60—80 | 60—70 (6) |
| Съществуваща инсталация | 20—35 | | |
(1) НДНТ-СНЕП се прилагат само когато е приложен котел за оползотворяване на отпадна топлина (котел-утилизатор).
(2) НДНТ-СНЕП за брутен електрически КПД важат само за инсталации или части от инсталации за производство на електроенергия чрез използването на кондензационна турбина.
(3) Емисии в горната граница на интервала на НДНТ-СНЕП могат да се постигнат с използване на НДНТ 20 е.
(4) НДНТ-СНЕП за брутна енергийна ефективност се прилагат само по отношение на инсталации или части от инсталации, произвеждащи само топлинна енергия или произвеждащи електроенергия чрез използване на газова турбина с противоналягане и топлинна енергия с пара, напускаща турбината.
(5) Брутен енергийен КПД, който надвишава горната граница на интервала на НДНТ-СНЕП (дори над 100 %) може да бъде постигнат, ако се използва кондензатор на димните газове.
(6) За изгарянето на утайки от отпадъчни води, ефективността на котлите зависи до голяма степен от водното съдържание на утайките от отпадъчните води, които се подават към пещта.
Свързаният мониторинг е даден в НДНТ 2.
1.5. Емисии във въздуха
1.5.1. Дифузни емисии
НДНТ 21. С цел предотвратяване или намаляване на дифузните емисии от инсталацията за изгаряне, включително емисиите на мириси, НДНТ представлява:
— съхранението на твърди и насипни пастообразни отпадъци с мирис и/или склонни към отделяне на летливи вещества в затворени съоръжения под контролирано атмосферно налягане и използването на изтеглен въздух като въздух за горенето или изпращането му в друга подходяща система за обезвреждане в случай на риск от взрив;
— съхранението на течни отпадъци в резервоари при подходящо контролирано налягане и отвеждането на вентилационните газове от резервоара към захранването с въздух за горенето или към друга подходяща система за обезвреждане;
— извършването на контрол на риска от мириси по време на периоди на пълно спиране, когато няма наличен капацитет за изгаряне, например чрез:
— изпращане на вентилационния въздух или изтеглен въздух към альтернативна система за обезвреждане, напр. мокър скрубер, неповлиян адсорбционен слой;
— свеждане до минимум на количеството на отпадъците на съхранение, например чрез прекъсване, намаляване или прекъсване на доставките на отпадъци, като част от управлението на потоците отпадъци (вж. НДНТ 9);
— съхранение на отпадъците в подходящо запечатани бали.
НДНТ 22. С цел предотвратяване на дифузните емисии на летливи съединения от обработката на газообразни и течни отпадъци, които са с мирис и/или са предразположени към отделяне на летливи вещества в инсталацията за изгаряне, НДНТ представлява включването им в пещта чрез директно подаване.
Описание
За газообразни и течни отпадъци, които се доставят в контейнери за отпадъци в насипно състояние (например цистерни), се извършва директно подаване чрез свързване на контейнера за отпадъци към захранващия тръбопровод на пещта. След това резервоарът се изпразва чрез запълването му с азот или, при достатъчно нисък вискозитет, чрез изпомпване на течността.
За газообразни и течни отпадъци, които се доставят в контейнери за отпадъци, подходящи за изгаряне (напр. варели), се извършва пряко подаване чрез директно въвеждане на контейнерите в пещта.
Приложимост
Може да не е приложимо за изгаряне на утайки от отпадъчни води в зависимост например от водното съдържание и от необходимостта от предварително изсушене или смесване с други отпадъци.
НДНТ 23. С цел предотвратяване или намаляване на дифузните емисии на прах във въздуха от третирането на шлака и дънна пепел, НДНТ представлява включването в системата за управление на околната среда (вж. НДНТ 1) на следните характеристики на управлението на дифузните емисии на прах:
— установяване на най-значимите източници на дифузни емисии на прах (като се използва например стандарт EN 15445);
— определяне и прилагане на подходящи действия и техники за предотвратяване или намаляване на дифузни емисии през определен период от време.
НДНТ 24. С цел предотвратяване или намаляване на дифузните емисии на прах във въздуха от третирането на шлака и дънна пепел, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a) Ограждане и покриване на оборудването | Ограждане/капсулиране на потенциално прахообразуващи операции (като смилане, пресяване) и/или покриване на транспортни и елеватори. Ограждането може да бъде осъществено и чрез монтиране на цялото оборудване в затворена страда. | Монтирането на оборудването в затворена страда може да не е приложимо за мобилни устройства за третиране. |
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| б) | Гранична височина на разтоварване | Съчетаване на височината на разтоварване с различната височина на купчината, автоматично ако е възможно (например транспортни ленти с регулируеми височини). | Общоприложима. |
| в) | Защита на купчините материали от преобладаващите ветрове | Защита на зоните за съхранение в насипно състояние или на купчините материали с покрития или вятърни барие, като например екраниране, ограждане със стени или вертикална разстителност, както и правилно ориентиране на купчините материали по отношение на преобладаващия вятър. | Общоприложима. |
| г) | Използване на водни пръскачки | Инстилиране на водни разпръскващи системи в основните източници на дифузни прахови емисии. Овлажняването на частиците прах спомага за агломерирането им и утаяването на праха. Дифузните емисии на прах от купчините материали се намаляват чрез осигуряване на подходящо овлажняване на точките на товарене и разтоварване или на самите купчини. | Общоприложима. |
| д) | Оптимизиране на съдържанието на влага | Оптимизиране на съдържанието на влага в шлаката/дънната пепел до нивото, необходимо за ефективно оползотворяване на метали и минерални материали, като е сведено до минимум отделеното на прах. | Общоприложима. |
| е) | Операции при налягане, под атмосферното | Извършва се третиране на шлака и дънна пепел в затворено оборудване или сгради (вж. техника а) при налягане, по-ниско от атмосферното, за да се позволи третиране на изтегления въздух с техника за обезвреждане (вж. НДНТ 26) като организирани емисии. | Техниката е приложима само за разтоварване сухи и други дънни пепели с ниска влажност. |
1.5.2. Организирани емисии
1.5.2.1. Емисии на прах, метали и металоиди
НДНТ 25. С цел намаляване на организираните емисии във въздуха на прах, метали и металоиди от изгарянето на отпадъци, НДНТ представлява използването на една или комбинация от техниките, ладени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) | Ръкавен филтър | Вж. раздел 2.2 | Общоприложима за нови инсталации. Техниката е приложима за съществуващи инсталации в рамките на ограниченията, спързани с профила на работната температура на системата за ОДГ. |
| б) | Електростатичен филтър | Вж. раздел 2.2 | Общоприложима. |
Таблица 3
Свързани с най-добрите налични техники (НДНТ) емисионни нива (НДНТ-СЕН) за организирани емисии във въздуха на прах, метали и металоиди от изгарянето на отпадъци
| Параметър | НДНТ-СЕН | Период на осредняване |
|-----------|----------|------------------------|
| Прах | < 2—5 (1) | Среднодневна стойност |
| Cd+Tl | 0,005—0,02 | Средна стойност за периода на пробовземане |
| Sb+As+Pb+Cr+Co+Cu+Mn+Ni+V | 0,01—0,3 | Средна стойност за периода на пробовземане |
(1) За съществуващи инсталации, предназначени за изгаряне на опасни отпадъци и за които не е приложен ръкавен филтър, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 7 mg/Nm³.
Свързаният с това мониторинг е в НДНТ 4.
НДНТ 26. С цел намаляване на организираните емисии на прах във въздуха от затвореното третиране на шлака и дънна пепел с екстракция на въздуха (вж. НДНТ 24 е), НДНТ представлява третирането на изтегления въздух с ръкавен филтър (вж. раздел 2.2).
Таблица 4
Свързани с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за организирани прахови емисии във въздуха от приложеното третиране на шлака и дънна пепел с екстракция на въздух
| Параметър | НДНТ-СЕН | Период на осредняване |
|------------|----------|------------------------|
| Прах | 2—5 | Средна стойност за периода на про-бовземане |
Свързаният с това мониторинг е в НДНТ 4.
1.5.2.2. Емисии на HCl, HF и SO₂
НДНТ 27. С цел намаляване на организираните емисии на HCl, HF и SO₂ във въздуха от изгарянето на отпадъци, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a) Мокър скрубер | Вж. раздел 2.2 | Възможно е да съществуват ограничения по отношение на приложимостта, здържащи се на ниската наличност на вода, например в сухите райони. |
| b) Полумокър абсорбер | Вж. раздел 2.2 | Общоприложима. |
| в) Впръскване на сух сорбент | Вж. раздел 2.2 | Общоприложима. |
| г) Пряка сероочистка | Вж. раздел 2.2. Използва се за частично намаляване на емисиите на киселинни газове преди други техники. | Приложимо само за пещи с кипящ слой. |
| д) Впръскване на сорбент в котела | Вж. раздел 2.2. Използва се за частично намаляване на емисиите на киселинни газове преди други техники. | Общоприложима. |
НДНТ 28. С цел да се намалят организираните върхови емисии на HCl, HF и SO₂ във въздуха от изгарянето на отпадъци, като в същото време се ограничи консумацията на реагенти и количеството на остатъчните вещества, получени от впръскване на сух сорбент и от полумокри абсорбери, НДНТ представлява използването на техника а) или и двете посочени по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a) Оптимизирано и автоматично дозиране на реагента | Използването на непрекъснато измерване на HCl и/или SO₂ и/или на други параметри, които могат да се окажат полезни за тази цел) преди и/или след системата за ОДГ за оптимизиране на автоматичното дозиране на реагента. | Общоприложима. |
| б) Рециркулация на реагентите | Рециркулация на част от събранныте твърди частици от ОДГ за намаляване на количеството неразгледан реагент(и) в останалите. Техниката е от особено значение в случай на техниките за ОДГ, работещи с висок стехиометричен излишък. | Общоприложима за нови инсталации. Приложима за съществуващи инсталации в рамките на ограниченията, свързани с размера на ръкавния филтър. |
Таблица 5
Свързани с най-добрите налични техники (НДНТ) емисионни нива (НДНТ-СЕН) за организирани емисии във въздуха на HCl, HF и SO₂ от изгарянето на отпадъци
| Параметър | НДНТ-СЕН | Период на осредняване |
|-----------|----------|------------------------|
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация | Среднодневна стойност |
| HCl | < 2—6 (¹) | < 2—8 (¹) | |
| HF | < 1 | < 1 | Среднодневна стойност или средна стойност за периода на пробовземане |
| SO₂ | 5—30 години | 5—40 | Среднодневна стойност |
(¹) Емисии в долната граница на интервалите на НДНТ-СЕН могат да се постигнат с използване на мокър скрубер; горната граница на интервала може да бъде свързана с използването на впръскване на сух сорбент.
Свързаният с това мониторинг е в НДНТ 4.
1.5.2.3. Емисии на NOₓ, N₂O, CO и NH₃
НДНТ 29. С цел да се намалят организираните емисии на NOₓ във въздуха, като същевременно се ограничат емисиите на CO и N₂O от изгарянето на отпадъци и емисиите на NH₃ от използването на селективна некаталитична редукция (СНКР) и/или селективна каталитична редукция (СКР), НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) | Оптимизиране на процеса на изгаряне | Вж. раздел 2.1 | Общоприложима. |
| б) | Рециркулация на димни газове | Вж. раздел 2.2 | При съществуващи инсталации, приложимостта може да бъде ограничена поради технически ограничения (напр. замърсителен товар в димните газове, условия на изгаряне). |
| в) | Селективна некаталитична редукция (СНКР) | Вж. раздел 2.2 | Общоприложима. |
| г) | Селективна каталитична редукция (СКР) | Вж. раздел 2.2 | В случай на съществуващи инсталации, приложимостта може да бъде ограничена от липсата на място. |
| д) | Каталитични ръкавни филтри | Вж. раздел 2.2 | Прилага се само за инсталации, снабдени с ръкавен филтър. |
| е) | Оптимизиране на системата и функционирането на СНКР/СКР | Оптимизиране на съотношението на реагента към NOₓ при напречен разрез на печата или на тръбата, размера на капките на реагента и температурния интервал, в който се впръсква реагентът. | Прилага се само когато СНКР и/или СКР се използват за намаляване на емисиите на NOₓ. |
| ж) | Мокър скрубер | Вж. раздел 2.2 | Възможно е да съществуват ограничения по отношение на приложимостта, дължащи се на ниска наличност на вода, например в сухите райони. |
Таблица 6
Свързани с най-добрите налични техники (НДНТ) емисионни нива (НДНТ-СЕН) за организирани емисии във въздуха на NO\textsubscript{X} и CO от изгарянето на отпадъци и за организирани емисии на NH\textsubscript{3} във въздуха от използването на СНКР и/или СКР
\[(\text{mg/Nm}^3)\]
| Параметър | НДНТ-СЕН | Период на осредняване |
|-----------|----------|------------------------|
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация |
| NO\textsubscript{X} | 50—120 (1) | 50—150 (1) (2) | Среднодневна стойност |
| CO | 10—50 | 10—50 |
| NH\textsubscript{3} | 2—10 (1) | 2—10 (1) (2) |
(1) Емисии в долната граница на интервала на НДНТ-СЕН могат да се постигнат с използване на селективна каталитична редукция. Долната граница на интервала на НДНТ-СЕН може да не е постижима при изгаряне на отпадъци с високо съдържание на азот (напр. остатъци от производството на органични азотни съединения).
(2) Горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 180 mg/Nm\textsuperscript{3}, когато не се прилага СКР.
(3) За съществуващи инсталации, снабдени със СНКР без техники за мокро обезвреждане, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е 15 mg/Nm\textsuperscript{3}.
Свързаният с това мониторинг е в НДНТ 4.
1.5.2.4. Емисии на органични съединения
НДНТ 30. С цел намаляване на организираните емисии във въздуха на органични съединения, включително PCDD/F и PCB, от изгарянето на отпадъци, НДНТ представлява използването на техники а), б), в), г) и една или комбинация от техники д) — и) по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) | Оптимизиране на процеса на изгаряне | Вж. раздел 2.1. Оптимизиране на параметрите за изгаряне за насърчаване на окисляването на органичните съединения, включително PCDD/F и PCB, които се съдържат в отпадъците, и за предотвратяване на (пре) образуването на техните прекурсори. Общоприложима. |
| б) | Управление на почистването на отпадъци | Познаване и управление на горивните характеристики на отпадъците, които се подават в пещта, за гарантиране на оптимални и, доколкото е възможно, еднородни и стабилни условия за изгаряне. Не се прилага за болнични отпадъци или за твърди битови отпадъци. |
| в) | Почистване на котли по време на работа и при спиране на работата | Ефективно почистване на тръбния пакет на котела с цел намаляване на времепрестой и натрупване на прах в котела, като по този начин се намалява образуването на PCDD/F в котела. Използва се комбинация от техники за почистване на котли по време на работа и при спиране на работата. Общоприложима. |
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| г) Бързо охлаждане на димните газове | Бързо охлаждане на димните газове от температури над 400 °C до под 250 °C преди намаляване на праха за предотвратяване на синтез de novo на PCDD/F. Това се постига чрез подходящо проектиране на котела и/или чрез използването на система за погасяване. Вторият вариант ограничава количеството енергия, което може да бъде възстановено от димните газове, и се използва по-специално в случай на изгаряне на опасни отпадъци с високо съдържание на халогени. | Общоприложима. |
| д) Впръскване на сух сорбент | Вж. раздел 2.2. Адсорбция чрез инжектиране на активен въглен или други реагенти, обикновено в комбинация с ръкавен филтър, където във филтърния кек е създаден реакционен слой и образуваните твърди частици се отстраняват. | Общоприложима. |
| е) Адсорбция в неподвижна или движеща се среда | Вж. раздел 2.2. Приложимостта може да бъде ограничена от спада на общото налягане, дължащ се на системата за ОДГ. В случай на съществуващи инсталации, приложимостта може да бъде ограничена от липсата на място. | |
| ж) СКР | Вж. раздел 2.2. Когато за намаляване на NOₓ се използва СКР, съответната повърхност на катализатора на системата за селективна катализична редукция (СКР) също предвижда частично намаляване на емисиите на PCDD/F и PCB. Техниката обикновено се използва в комбинация с техника „д“, „е“ или „и“. | В случай на съществуващи инсталации, приложимостта може да бъде ограничена от липсата на място. |
| з) Катализични ръкавни филтри | Вж. раздел 2.2 | Прилага се само за инсталации, снабдени с ръкавен филтър. |
| и) Въглероден сорбент в мокър скрубер | PCDD/F и PCB се адсорбират от въглероден сорбент, добавен в мокрия скрубер, или в скруберната течност, или под формата на импрегнирани пълнежни елементи. Техниката се използва за отстраняване на PCDD/F като цяло, както и за предотвратяване и/или намаляване на повторната емисия на PCDD/F, натрупани в скрубера (т.нар. „ефект на паметта“), която се случва най-вече по време на периоди на спиране и пускане. | Приложимо само за инсталации, оборудвани с мокър скрубер. |
Таблица 7
Свързани с най-добрите налични техники (НДНТ) емисионни нива (НДНТ-СЕН) за организирани емисии във въздуха на ОЛОВ, PCDD/F и диоксиноподобни PCB от изгарянето на отпадъци
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН | Период на осредняване |
|-----------|---------|----------|------------------------|
| Общ летлив органичен въглерод (ОЛОВ) | mg/Nm³ | < 3—10 | < 3—10 | Среднощна стойност |
| PCDD/F (1) | ng I-TEQ/Nm³ | < 0,01—0,04 | < 0,01—0,06 | Средна стойност за периода на пробовземане |
| | | < 0,01—0,06 | < 0,01—0,08 | Период на дългосрочно вземане на проби (2) |
| PCDD/F + диоксиноподобни PCB (2) | ng WHO-TEQ/Nm³ | < 0,01—0,06 | < 0,01—0,08 | Средна стойност за периода на пробовземане |
| | | < 0,01—0,08 | < 0,01—0,1 | Период на дългосрочно вземане на проби (2) |
(1) Прилага се или НДНТ-СЕН за PCDD/F, или НДНТ-СЕН за PCDD/F + диоксиноподобни PCB.
(2) НДНТ-СЕН не се прилага, ако се докаже, че нивата на емисиите са достатъчно стабилни.
Свързаният с това мониторинг е в НДНТ 4.
1.5.2.5. Емисии на живак
НДНТ 31. С цел намаляване на организираните емисии на живак във въздуха (включително пиковете на емисиите на живак) от изгарянето на отпадъци, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a) Мокър скрубер (ниско pH) | Вж. разд. 2.2. Мокър скрубер, работещ със стойност на pH около 1. Степента на отстраняване на живака при тази техника може да бъде повишена чрез добавяне на реагенти и/или адсорбенти към скруберната течност, например: — окислители като водороден пероксид за превръщане на елементарния живак във водоразтворима окислена форма; — серни съединения за образуване на стабилни комплекси или соли с живак; — въглероден сорбент за адсорбция на живак, включително елементарния живак. Когато е проектирана за достатъчно висок буферен капацитет за улавяне на живак, техниката ефективно предотвратява поява на пикове на емисиите на живак. | Възможно е да съществуват ограничения по отношение на приложимостта, дължащи се на ниската наличност на вода, например в сухите райони. |
| b) Впръскване на сух сорбент | Вж. разд. 2.2. Адсорбция чрез инжектиране на активен въглен или други реагенти, обикновено в комбинация с ръкавен филтър, където във филтърния кес е създаден реакционен слой и образуваните твърди частици се отстраняват. | Общоприложима. |
Техника | Описание | Приложимост
---|---|---
в) Инжектиране на специален, силно реактивен активен въглен | Впръскване на силно реактивен активен въглен, подобрен със сяра или други реагенти, с цел подобряване на реагирането с живак. Обикновено, инжектирането на този специален активен въглен не е непрекъснато, а само когато се открива живачен пик. За тази цел, техниката може да бъде използвана в съчетание с постоянен мониторинг на живака в необработените димни газове. | Може да не е приложимо за инсталации, предназначени за изгаряне на утайки от отпадъчни води.
г) Добавяне на бром в котела | Бромидът, добавен към отпадъците или инжектиран в пещта, се превръща при високи температури в елементарен бром, който окислява елементарния живак към водоразтворимия и силно адсорбируем HgBr₂. Техниката се използва в комбинация с техника за обезвреждане надолу по веригата, като например мокър скрубер или система за впръскване на активен въглен. Обикновено, инжектирането на бромид не е непрекъснато, а само когато се открива живачен пик. За тази цел, техниката може да бъде използвана в съчетание с постоянен мониторинг на живака в необработените димни газове. | Общоприложима.
д) Адсорбция в неподвижна или движеща се среда | Вж. раздел 2.2. Когато е проектирана за достатъчно висок капацитет за абсорбция, техниката ефективно предотвратява поява на пикове на емисиите на живак. | Приложимостта може да бъде ограничена от спада на общото налягане, дължащ се на системата за ОДГ. В случай на съществуващи инсталации, приложимостта може да бъде ограничена от липсата на място.
Таблица 8
Съответни емисионни нива за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани прахови емисии във въздуха от изгаряне на отпадъци
| Параметър | НДНТ-СЕН (µg/Nm³) | Период на осредняване |
|---|---|---|
| | Нова инсталация | Съществуваща инсталация |
| Hg | < 5—20 (¹) | < 5—20 (²) | Средноочернова стойност или средна стойност за периода на пробовземане |
| | 1—10 | 1—10 | Период на дългосрочно вземане на проби |
(¹) Прилага се или НДНТ-СЕН за средноочернова стойност или средна стойност за периода на пробовземане, или НДНТ-СЕН за дългосрочен период на вземане на проби. НДНТ-СЕН за дългосрочно вземане на проби може да се прилага за инсталации, в които се изгарят отпадъци с доказано ниско и стабилно съдържание на живак (например монопотоци отпадъци с контролиран състав).
(²) Долната граница на интервалите на НДНТ-СЕН може да бъде постигната, когато:
— се изгарят отпадъци с доказано ниско и стабилно съдържание на живак (например монопотоци отпадъци с контролиран състав), или
— се използват специфични техники за предотвратяване или намаляване на поява на пикови емисии на живак при изгарянето на неопасни отпадъци. Горната граница на интервалите на НДНТ-СЕН може да бъде свързана с използването на впръскване на сух сорбент.
Като индикация, средните половинчасови нива на емисии на живак обикновено са:
— < 15—40 µg/Nm³ за съществуващи инсталации;
— < 15—35 µg/Nm³ за нови инсталации.
Свързаният с това мониторинг е в НДНТ 4.
1.6. Емисии във водата
НДНТ 32. С цел да се предотврати замърсяването на незамърсена вода, да се намалят емисиите във водата и да се увеличии ресурсната ефективност, НДНТ представлява разделянето на потоците отпадъчни води и пречистването им поотделно в зависимост от техните характеристики.
Описание
Потоците отпадъчни води (например повърхностни отточни води, охлаждащи води, отпадъчни води от очистката на димни газове и от третирането на дънна пепел, дренажна вода, събрана от зоните за приемане, обработка и съхранение на отпадъци (вж. НДНТ 12 буква а)) се разделят, за да бъдат пречистени поотделно въз основа на техните характеристики и на комбинацията от необходими техники на пречистване. Незамърсените водни потоци се разделят от потоците отпадъчни води, които се нуждаят от пречистване.
При оползотворяване на солна киселина и/или гипс от отпадъчните води на скрубера, отпадъчните води от различните етапи (кисели и алкални) на системата за мокро скруберно очистване се пречистят поотделно.
Приложимост
Общоприложима за нови инсталации.
Техниката е приложима за съществуващи инсталации в рамките на ограниченията, свързани с конфигурацията на схемата на събиране на водите.
НДНТ 33. С цел да се намалят потреблението на вода и да се предотврати или намалят генерирането на отпадъчни води от инсталацията за изгаряне, НДНТ представлява използването на една или на комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|----------|--------------|
| а) Техники за ОДГ без отпадъчни води | Използване на техники за ОДГ, които не генерират отпадъчни води (напр. впръскване на сух сорбент или полумокър абсорбер, вж. раздел 2.2). | Може да не е приложимо за изгарянето на опасни отпадъци с високо халогенно съдържание. |
| б) Инжектиране на отпадъчни води от ОДГ | Отпадъчните води от ОДГ се инжектират в най-горещите части на системата за ОДГ. | Приложимо само за изгарянето на твърди битови отпадъци. |
| в) Повторно използване/рециклиране на водата | Остатъчните водни потоци се използват повторно или се рециклират. Степента на повторна употреба/рециклиране е ограничена от изискванията за качество на процеса, към който е пратена водата. | Общоприложима. |
| г) Обработка на суха дънна пепел | Суха, гореща дънна пепел пада от скарата върху транспортна система и се охлажда от околната вълна. В процеса не се използва вода. | Техниката е приложима само за пещи със скара. Може да съществуват технически ограничения, които възпрепятстват модернизацията на съществуващи инсталации за изгаряне. |
НДНТ 34. С цел намаляване на емисиите във водата от ОДГ и/или от съхранението и третирането на шлака и дънна пепел, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от посочените по-долу техники, както и използването на вторични техники възможно най-близо до източника, с цел избягване на разреждане.
Техника | Типични цели замърсители
---|---
Първични техники
а) Оптимизиране на процеса на изгаряне (вж. НДНТ 14) и/или на системата за ОДГ (напр. СНКР/СКР, виж НДНТ 29 е) | Органични съединения, включително PCDD/F, амоняк/амониев катион
Вторични техники (1)
б) Изравняване на потока | Всички замърсители
в) Неутрализация | Киселини, основи
г) Физическо разделяне, напр. решетки, сита, пясъкозадържатели, първични утаятели | Големи твърди частици, суспендирана вещества
Физикохимично третиране
d) Адсорбция върху активен въглен | Органични съединения, включително PCDD/F, живак
e) Утаяване | Разтворени метали/металоиди, сулфат
ж) Окисляване | Сулфиди, сулфити, органични съединения
з) Йонообмен | Разтворени метали/металоиди
и) Отдухване | Отстранени замърсители (напр. амоняк/амониеви катиони)
й) Обратна осмоза | Амоняк/амоний, метали/металоиди, сулфат, хлорид, органични съединения
Окончателно отстраняване на твърдите вещества
к) Коагулация и флокулация | Суспендирана вещества, метали/металоиди, свързани с частици
л) Отлагане
м) Филтрация
н) Флотация
(1) Описания на техниките са дадени в раздел 2.3.
Таблица 9
| Параметър | Процедура | Единица | НДНТ-СЕН (1) |
|---|---|---|---|
| Общо количество суспендирано вещества (СВ) | ОДГ | mg/l | 10—30 |
| Общ органичен въглерод (ООВ) | ОДГ | | 15—40 |
| Метали и металоиди | | | |
| As | ОДГ | | 0,01—0,05 |
| Cd | ОДГ | | 0,005—0,03 |
| Cr | ОДГ | | 0,01—0,1 |
| Cu | ОДГ | | 0,03—0,15 |
| Hg | ОДГ | | 0,001—0,01 |
| Ni | ОДГ | | 0,03—0,15 |
| Параметър | Процедура | Единица | НДНТ-СЕН (1) |
|-----------|-----------|---------|--------------|
| Pb | ОДГ | Третиране на дънна пепел | 0,02—0,06 |
| Sb | ОДГ | Третиране на дънна пепел | 0,02—0,9 |
| Tl | ОДГ | Третиране на дънна пепел | 0,005—0,03 |
| Zn | ОДГ | Третиране на дънна пепел | 0,01—0,5 |
| Амониев азот (NH₄-N) | Третиране на дънна пепел | 10—30 |
| Сулфат (SO₄²⁻) | Третиране на дънна пепел | 400—1 000 |
| PCDD/F | ОДГ | ng l-TEQ/l | 0,01—0,05 |
(1) Осреднителните периоди са определени в общите съображения.
Свързаният с това мониторинг е в НДНТ 6.
Таблица 10
НДНТ-СЕН за непреки емисии във водоприемника
| Параметър | Процедура | Единица | НДНТ-СЕН (1) (2) |
|-----------|-----------|---------|-----------------|
| As | ОДГ | mg/l | 0,01—0,05 |
| Cd | ОДГ | mg/l | 0,005—0,03 |
| Cr | ОДГ | mg/l | 0,01—0,1 |
| Cu | ОДГ | mg/l | 0,03—0,15 |
| Hg | ОДГ | mg/l | 0,001—0,01 |
| Ni | ОДГ | mg/l | 0,03—0,15 |
| Pb | ОДГ | mg/l | 0,02—0,06 |
| Sb | ОДГ | mg/l | 0,02—0,9 |
| Tl | ОДГ | mg/l | 0,005—0,03 |
| Zn | ОДГ | mg/l | 0,01—0,5 |
| PCDD/F | ОДГ | ng l-TEQ/l | 0,01—0,05 |
(1) Периодите за осредняване са определени в общите съображения.
(2) НДНТ-СЕН не могат да се прилагат, ако пречистителната станция за отпадъчни води надолу по веригата е проектирана и оборудвана по подходящ начин за обезвреждане на съответните замърсители, при условие че това не води до по-високо ниво на замърсяване в околната среда.
Свързаният с това мониторинг е в НДНТ 6.
1.7. Ефективност на използване на материалите
НДНТ 35. С цел да увеличи ресурсната ефективност, НДНТ представлява обработването и третирането на дънната пепел отделно от остатъчните вещества от ОДГ.
НДНТ 36. С цел да увеличи ресурсната ефективност при третирането на шлака и дънна пепел, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, дадени по-долу, въз основа на оценка на риска, в зависимост от опасните свойства на шлаката и дънната пепел.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) | Преминаване през решетки и пресяване | Осцилиращи решетки, вибриращи решетки и ротационни решетки се използват за първоначална класификация на дънната пепел по големина преди по-нататъшно третиране. | Общоприложима. |
| б) | Раздробяване | Операции за механична обработка, предназначени за подготовка на материалите за възстановяване на металите или за последващо използване на тези материали, например в строителството на пътища и в земни работи. | Общоприложима. |
| в) | Въздушна сепарация | Въздушната сепарация се използва за сортиране на леките, неизгорели фракции смесени с дънната пепел, като леките фракции се отделят. Използва се вибрационна маса за придвижване на дънната пепел ръб, откъдето материалът пада през въздушен поток, който издухва неизгорелите леки материали, като дървесина, хартия или пластмаса, върху пентов транспортьор или в контейнер, така че да могат да бъдат върнати за изгаряне. | Общоприложима. |
| г) | Възстановяване на черни и цветни метали | Използват се различни техники, включително: — магнитна сепарация на черни метали — вихровотокова сепарация на цветни метали; — индукционна сепарация за всички метали. | Общоприложима. |
| д) | Отлежаване | Процесът на отлежаване стабилизира минералната фракция на дънната пепел чрез поглъщане на атмосферен CO₂ (карбонизация), преминаване на излишната вода и окисляване. Дънната пепел, след възстановяването на металите, се съхранява на открито или в покрити стради в продължение на няколко седмици, обикновено върху водоепропусклив под, който позволява пренасянето и отточните води да бъдат събрани с цел пречистване. Купчините могат да бъдат мокрени за оптимизиране на съдържанието на влага в полза на филтрата от соли и процеса на карбонизация. Мокренето на дънната пепел спомага също така за предотвратяване на емисиите на прах. | Общоприложима. |
| е) | Промиване | Промиването на дънната пепел позволява производството на материал за рециклиране с минимално образуване на филтрат от разтворими вещества (напр. соли). | Общоприложима. |
1.8. Шум
НДНТ 37. С цел предотвратяването или, когато това не е практически осъществимо, намаляването на излъчвания шум, НДНТ представлява използването на една или комбинация от далечните по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) Подходящо местоположение на оборудването и сградите | Нивата на шум могат да се намалят чрез увеличаване на разстоянието между генериращото шум съоръжение и обекта на въздействието и чрез използване на сградите като шумови бариери. | За съществуващи инсталации, разместяването на оборудването може да бъде ограничено поради поради липса на място или пре- комерни разходи. |
| б) Оперативни мерки | Това включва: — подобрени инспекции и поддръжка на оборудването; — затваряне на вратите и прозорците в помещенията, ако е възможно; — експлоатация на оборудването от опитни служители; — избягване на шумни дейности през нощта, ако е възможно; — разпоредби за контролиране на шума по време на дейностите по поддръжка. | Общоприложимо. |
| в) Оборудване с ниско ниво на шума | Това включва нискошумови компресори, помпи и вентилатори. | Общоприложимо, когато съществуващото оборудване се заменя или се монтира ново оборудване. |
| г) Намаляване на шума | Разпространението на шума може да се намали чрез разполагане на препятствия между източника и приемника на шума. Подходящите препятствия включват шумозащитни стени, насипи и сгради. | В случай на съществуващи инсталации поставянето на прегради може да бъде ограничено от липсата на място. |
| д) Оборудване за контролиране на шума/инфраструктура | Това включва: — намалители на шума; — изолиране на оборудването; — поставяне в затворено пространство на шумното оборудване; — звукоизолиране на сгради. | В случай на съществуващи инсталации, приложимостта може да бъде ограничена от липсата на място. |
2. ОПИСАНИЕ НА ТЕХНИКИТЕ
2.1. Общи техники
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| Високотехнологична система за управление | Използване на компютърна автоматична система за управление на горивната ефективност и подпомагане на предотвратяването и/или намаляването на емисиите. Това включва също така използването на високоэффективен мониторинг на експлоатационните параметри и на емисиите. |
| Оптимизиране на процеса на изгаряне | Оптимизиране на скоростта на подаване на отпадъците и на състава, температурата и скоростта на потока и точките на впръскване на първичния и вторичния въздух за горенето, с цел ефективното окисляване на органичните съединения, в същото време намалявайки генерирането на NOX. |
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Оптимизиране на проектирането и експлоатацията на пещта (напр. температура и турбулентност на димните газове, времепрестой на димните газове и отпадъците, равнище на кислорода, разбъркване на отпадъците). |
2.2. Техники за намаляване на емисиите във въздуха
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Ръкавен филтър | Ръкавните, или платнени филтри, се изработват от порест тъкан текстил или филцов текстил, през които се пропускат газовете с цел отстраняване на частиците. При използването на ръкавен филтър е необходимо да се избере текстилен материал, който е подходящ за характеристиките на димния газ и максималната работна температура. |
| Впръскване на сорбент в котела | Впръскването на абсорбенти на базата на магнезий или калций при висока температура в следгоривната зона на котела, за да се постигне частично намаляване на киселинните газове. Техниката е изключително ефективна за отстраняването на SO\textsubscript{2} и HF и осигурява допълнителни ползи по отношение на притъпяване на пиковете на емисиите. |
| Каталитични ръкавни филтри | Ръкавните филтри или са импрегнирани с катализатор, или катализаторът е смесен направо с органичния материал при производството на влакната, използвани за филтърната среда. Тези филтри могат да се използват за намаляване на емисиите на PCDD/F, както и в комбинация с източник на NH\textsubscript{3}, с цел намаляване на емисиите на NO\textsubscript{X}. |
| Пряка сероочистка | Добавяне на абсорбенти на базата на магнезий или калций в кипящ слой на пещта с кипящ слой. |
| Впръскване на сух сорбент | Впръскване и разпръскване на сорбент под формата на сух прах в потока димни газове. Впръскват се алкални сорбенти (напр. натриев бикарбонат, хидратна вар) за реакция с киселинните газове (HCl, HF и SO\textsubscript{2}). Активният въглен се инжектира или се инжектира съвместно, за да се адсорбират по-специално PCDD/F и живака. Получените твърди частици се отстраняват, най-често с ръкавен филтър. Допълнителните реактивни агенти могат отново да бъдат рециркулирани за намаляване на потреблението им, евентуално след реактивирането им чрез зреене или впръскване на пара (вж. НДНТ 28 б). |
| Електростатичен филтър | Електростатичните филтри (ЕФ) функционират чрез зареждане на електрически заряд на частиците, които под въздействието на електрическо поле се отделят от газовия поток. Електростатичните филтри могат да функционират при широк диапазон работни условия. Ефективността на обезвреждането може да зависи от броя на полетата, времепрестой (пролъжителност) и устройствата за отстраняване на частици нагоре по веригата. Обикновено те имат между две и пет полета. Електростатичните филтри могат да бъдат сухи или мокри в зависимост от техниката, използвана за събиране на праха от електродите. Мокри електростатични филтри обикновено се използват на крайния етап за отстраняване на остатъчен прах и капчици след мокрото скруберно очистване. |
| Адсорбция в неподвижна или движеща се среда | Димните газове преминават през филтър с неподвижна или движеща се среда, в който се използва адсорбиращо вещество (напр. активен кокс, активен лигнит или импрегниран с въглен полимер) за адсорбираниято на замърсителите. |
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| Рециркулация на димни газове | Рециркулация на част от димните газове към пещта за замяна на част от пресния въздух за горенето и с двойния ефект на охлаждане на температурата и ограничаване на съдържанието на O₂ за окисление на азота, като по този начин се ограничава образуването на NOₓ. Техниката се състои в подаване на димни газове от пещта обратно към пламъка, с цел намаляване на съдържанието на кислород и следователно — на температурата на пламъка. Тази техника също така намалява загубите на енергия с димните газове. Икономии на енергия се постигат и когато рециркулираните димни газове се извличат преди ОДГ, като се намалява газовия поток през системата за ОДГ и размера на необходимата система за ОДГ. |
| Селективна каталитична редукция (СКР) | Селективна редукция на азотните оксиди с амоняк или карбамид в присъствието на катализатор. Техниката е на базата на редукция на NOₓ до азот в каталитичен слой чрез реакция с амоняк при оптимална работна температура, която обикновено е около 200—450 °C за типа с високо съдържание на прах и 170—250 °C за типа за крайна очистка. Обикновено амонякът се инжектира като воден разтвор: източникът на амоняк може също да бъде анихириран амоняк или разтвор на карбамид. Може да се използват няколко слоя катализатор. По-голямо намаляване на NOₓ се постига с използването на по-голяма повърхност на катализатора, вложен като един или повече слоеве. „In-duct” или „slip” СКР съчетава СНКР със селективна каталитична редукция (СКР) надолу по веригата, което намалява пропуска на амоняк от селективна некаталитична редукция (СНКР). |
| Селективна некаталитична редукция (СНКР) | Селективна редукция на азотните оксиди към азот с амоняк или карбамид при високи температури и без катализатор. За постигането на оптимална реакция работният температурен режим се поддържа между 800 °C и 1000 °C. Работата на системата за СНКР може да бъде подобрена посредством контролиране на впръскването на реагент от няколко точки с помощта на (бързо реагираща) акустична или инфрачервена система за измерване на температурата, така че да се гарантира, че реагентът винаги се впръсква в оптималната температурна зона. |
| Полумокър абсорбер | Наричан още полусух абсорбер. Към потока димни газове се прибавя алкален воден разтвор или суспензия (напр. варно мляко) за улавяне на киселинните газове. Водата се изпарява и реакционните продукти стават сухи. Получените твърди частици могат да бъдат върнати отново за намаляване на потреблението на реагент (вж. НДНТ 28 б). Тази техника включва редица различни проекти, включително процеси на бързо охлаждане, които се състоят от впръскване на вода (осигуряваща бързо охлаждане на газа) и реагент на входа на филтъра. |
| Мокър скрубер | Използване на течност, обикновено вода или воден разтвор/суспензия, за улавяне на замърсителите в димните газове чрез абсорбция, по-специално киселинните газове, както и други разтворими съединения и твърди частици. За абсорбирането на живак и/или PCDD/F, в мокрия скрубер може да бъде добавен въглероден сорбент (като кашна или импрегниран с въглен пластмасов пълнеж). Използват се различни видове скруберни конструкции, напр. струен скрубер, ротационни скрубери, скрубери с ефект на Вентури, скрубери с пулверизация и колонни скрубери с пълнеж. |
### Методи за намаляване на емисиите във водни басейни
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Адсорбция върху активен въглен | Отстраняването на разтворими вещества (разтворени в-ва) от отпадъчните води чрез прехвърлянето им към повърхността на твърди, силно поръзни частици (адсорбент). Обикновено за адсорбцията на органични съединения и живак се използва активен въглен. |
| Утаяване | Преобразуването на разтворените замърсители в неразтворими съединения чрез добавянето на вещества, подпомагащи утаяването. Образуваната твърда утайка впоследствие се отделя чрез утаяване, филтрация или филтрация. Обичайните химикали, използвани за утаяването на метали, са вар, допълнително, натриев хидроксид, натриев карбонат, натриев сулфид и органични сулфиди. Калиевите соли (с изключение на варта) се използват за утаяването на сулфати или флуориди. |
| Коагулация и флокулация | Коагулацията и флокулацията се използват за отделяне на суспензирани вещества от отпадъчната вода и често се извършват последователно. Коагулацията се извършва чрез добавяне на коагуланти (напр. ферихлорид) с противоположен заряд на този на суспензираниите вещества. Флокулацията се извършва чрез добавяне на полимери, като сблъсъците на микрофлокулите предизвиква тяхното свързване и се образуват по-големи флокули. Образуваните флокули впоследствие се отделят чрез утаяване, въздушна филтрация или филтрация. |
| Изравняване на потока | Изравняването на водните количества и на замърсителния товар посредством резервоари или други техники за управление. |
| Филтрация | Отделянето на твърди частици от отпадъчните води чрез преминаването им през пореста среда. Тя включва различни видове техники, например филтрация с пясъчно легло, микрофилтрация и ултрафилтрация. |
| Флотация | Отделянето на твърди или течни частици от отпадъчната вода чрез прикрепването им към фини газови мехурчета, обикновено въздух. Плаващите частици се натрупват на водната повърхност и се събират с гребла. |
| Йонообмен | Задържането на йонни замърсители в отпадъчната вода и замяната им с по-приемливи йони, като се използва йонообменна смола. Замърсителите се задържат временно и след това се освобождават в регенериращата течност или течността за обратна промивка. |
| Неутрализация | Коригирането на pH на отпадъчната вода до неутрална стойност (приблизително 7) чрез добавянето на химикали. За повишаване на pH обикновено се използват натриев хидроксид (NaOH) или калиев хидроксид (Ca(OH)₂), докато за понижаване на pH се използват сърна киселина (H₂SO₄), солна киселина (HCl) или въглероден диоксид (CO₂). По време на неутрализацията може да настъпи утаяване на някои вещества. |
| Окисляване | Преобразуването с помощта на окисляващи агенти на замърсителите в подобни химични съединения, които са по-малко опасни и/или по-лесни за обезвреждане. В случай на отпадъчна вода от използването на мокри скрубери, за окисляване на сулфитите (SO₃²⁻) до сулфати (SO₄²⁻) може да се използва въздух. |
| Обратна осмоза | Мембранен процес, при който разликата в прилаганото налягане в отцепленията, разделени от мембраната, кара водата да тече от по-концентриран разтвор към по-малко концентрирана. |
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Отлагане | Отделението на суспендираните вещества чрез гравитационно утаяване. |
| Отдухване | Премахването на отстранените замърсители (напр. амоняк) от отпадъчните води чрез контакт с поток газ с голем дебит, така че те да преминат в газовата фаза. Впоследствие замърсителите се възстановяват (напр. чрез кондензация) за по-нататъшна употреба или обезвреждане. Ефикасността на отделението може да се подобри като се увеличи температурата или се намали налягането. |
2.4. Управленски техники
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| План за управление на миризми | Планът за управление на миризмите е част от СУОС (вж. НДНТ 1) и включва: а) протокол за провеждане на мониторинг на миризмите в съответствие със стандартите EN (напр. динамична олфактометрия съгласно EN 13725 за определение на концентрацията на миризмите); той може да бъде допълнен с измерване/преценка на експозицията на миризма (напр. съгласно EN 16841-1 или EN 16841-2) или преценка на въздействието на миризмата; б) протокол за реагиране при установяване на случаи на миризми, напр. жалби; в) програма за предотвратяване и намаляване на миризмите, предназначена да определи източника(ите); характеристиране на приноса на източниците; и изпълнение на мерки за предотвратяване и/или намаляване. |
| План за управление на шума | Планът за управление на шума е част от СУОС (вж. НДНТ 1) и включва: а) протокол за провеждане на мониторинг на шума; б) протокол за реагиране при установяване на случаи на шум, напр. жалби; в) програма за намаляване на шума, предназначена да се идентифицира(т) източника(ите), да се измери/оценят експозицията на шум, да се определи приноса на източника(ите) и да се изпълнят мерките за предотвратяване и/или намаляване. |
| План за управление на аварии | Планът за управление на аварии е част от СУОС (вж. НДНТ 1) и идентифицира опасностите, породени от инсталацията, и съответните рискове и определя мерки за справяне с тези рискове. В него се възприемат предвид инвентаризацията на присъстващите или вероятно присъстващите замърсители, от които би имало екологични последици, ако бъдат изпуснати. Той може да бъде съставен, като се използва например анализ на възможните неизправности и последствията от тях (АВНП) и/или анализ на възможните неизправности, последствията от тях и критичността (АВНПК). Планът за управление на аварии включва изготвянето и изпълнението на план за предотвратяване, откриване и контролиране на пожари, който се основава на риска и включва използването на автоматични системи за откриване и предупреждение при пожар, както и на ръчни и/или автоматични системи за намиране и контролиране. Планът за предотвратяване, откриване и контролиране на пожари е от значение по-специално за: — местата за съхранение и предварителна обработка на отпадъците; — зоните за пълнене на пещта; |
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| — системите за електрическо управление; | |
| — ръкавните филтри; | |
| — неподвижните адсорбционни среди. | |
Планът за управление на аварии също така включва, по-специално в случая на инсталации, в които са получени опасни отпадъци, програми за обучение на персонала относно:
| — предотвратяване на взрив и пожар; | |
| — гасене на пожар; | |
| — познаване на химическите рискове (етикетиране, канцерогени вещества, токсичност, корозия, огън). | | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D2010/32019D2010_BG.pdf | 38 |
32019L0883 | category15 | 2019 | bg | ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/883 НА ЕВРОПЕЙСКАЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 17 април 2019 година
относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално | член 100, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) Морската политика на Съюза цели постигане на високо ниво на безопасност и опазване на околната среда. Тази цел може да бъде постигната чрез спазването на международните конвенции, кодекси и резолюции, като същевременно се запазва свободата на мореплаването, предвижена от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS).
(2) Цел за устойчиво развитие 14 на ООН насочва вниманието към заплахите, свързани със замърсяването на морската среда и замърсяването с хранителни вещества, изчерпването на ресурсите и изменението на климата, като всички тези заплахи произтичат предимно от действия на човека. Тези заплахи оказват допълнителен натиск върху системите на околната среда, например върху биологичното разнообразие и природната инфраструктура, като същевременно създават социално-икономически проблеми в световен мащаб, включително рискове за здравето, безопасността и финансовите. Съюзът трябва да работи за защита на морските видове и оказване на подкрепа на лицата, които зависят от околните, независимо дали по отношение на заетостта, ресурсите или отдиха.
(3) Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби („конвенцията MARPOL”) предвижда общи забрани за изхвърляне на отпадъци от кораби в морето, но също така урежда условията, при които някои видове отпадъци могат да бъдат изхвърляни в морската среда. Конвенцията MARPOL изисква договарящите се страни да гарантират предоставянето на подходящи приемни съоръжения в пристанищата.
(4) Съюзът осъществява прилагането на части от конвенцията MARPOL чрез Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), специфични основан на пристанищата подход. Директива 2000/59/ЕО има за цел да съвмести интересите относно доброто функциониране на морския транспорт с тези относно опазването на морската среда.
(5) През последните две десетилетия конвенцията MARPOL и приложенията към нея претърпяха важни изменения, с които бяха въведени по-строги норми и забрани за изхвърлянето на отпадъци от кораби в морето.
(6) С приложение VI към конвенцията MARPOL бяха въведени норми за изхвърляне на нови категории отпадъци, по-специално на остатъците от системи за пречистване на отработени газове, състоящи се от утайки и отливни води. Тези категории отпадъци следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива.
(1) ОВ С 283, 10.8.2018 г., стр. 61.
(2) ОВ С 461, 21.12.2018 г., стр. 220.
(3) Позиция на Европейския парламент от 13 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 9 април 2019 г.
(4) Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81).
(7) Държавите членки следва да продължат да работят на равнището на Международната морска организация (ММО) за целостно разглеждане на въздействията върху околната среда от изхвърлянето на отпадъчни води от скрубери с отворен цикъл, включително за мерки за преодоляване на евентуалните въздействия.
(8) Държавите членки следва да насърчават да предприемат подходящи мерки в съответствие с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), включително забрана за изхвърляне на отпадъчни води от скрубери с отворен цикъл и някои остатъци от товари в техните териториални води.
(9) На 1 март 2018 г. ММО прие Консолидирани насоки за доставчици и ползватели на пристанищни приемни съоръжения (MEPC.1/циркулярно писмо 834/Rev.1) („Консолидирани насоки на ММО“), които включват стандарти формати на уведомлението за отпадъци, на потвърждаването за приемане на отпадъци и на докладването на твърдени несъответствия в пристанищните приемни съоръжения, както и на изискванията за докладване за приемното съоръжение за отпадъци.
(10) Въпреки тези регулаторни промени все още е наличие изхвърляне на отпадъци в морето, което поражда значителни екологични, социални и икономически разходи. Това се дължи на съвкупност от фактори, а именно — в пристанищата не винаги са налични подходящи пристанищни приемни съоръжения, правоприлагането често е недостатъчно и липсват стимули за предаване на отпадъците на сушата.
(11) Директива 2000/59/ЕО допринася за нарастване на обема на предаваните в пристанищните приемни съоръжения отпадъци, inter alia като гарантира, че корабите дават принос към разходите за тези съоръжения, независимо дали в действителност използват тези съоръжения, и има основно значение за намаляването на изхвърляните в морето отпадъци, както беше констатирано в оценката на посочената директива, извършена в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (оценка по REFIT).
(12) Оценката по REFIT показва още, че Директива 2000/59/ЕО не е била напълно ефективна поради несъответствия с рамката на конвенцията MARPOL. Освен това в държавите членки се развиха различни начини на тълкуване на ключови понятия от посочената директива, като например адекватността на съоръженията, предварителното уведомяване за отпадъци, задължителното предаване на отпадъци в пристанищни приемни съоръжения и освобождаването им за корабите, извършващи редовни превози. В оценката по REFIT се призова за повече хармонизация на тези понятия и пълно привеждане в съответствие с конвенцията MARPOL, с цел да се избие излишната административна тежест както за пристанищата, така и за техните ползватели.
(13) С цел да се приведе в съответствие Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) към съответните разпоредби на конвенцията MARPOL относно нормите за изхвърляне, Комисията следва да прецени дали е желателно да се направи преглед на посочената директива, по-специално чрез разширяване на нейния обхват.
(14) Морската политика на Съюза следва да е насочена към постигане на високо равнище на защита на морската среда, като се взема предвид разнообразието на морските зони на Съюза. Тя следва да се основава на принципите, че трябва да се предприемат превантивни действия и връзките върху морската среда следва приоритетно да се отстраняват при техния изтичане, а замърсятел следва да плаща.
(15) Настоящата директива следва да играе важна роля за прилагането на основното законодателство и основните принципи в областта на околната среда в контекста на пристанищата и управлението на отпадъците от кораби. По-специално, директиви 2008/56/ЕО (7) и 2008/98/ЕО (7) на Европейския парламент и на Съвета са важни инструменти в това отношение.
(16) Директива 2008/98/ЕО определя основните принципи за управление на отпадъците, включително принципа „замърсятел плаща“ и иерархията на отпадъците, които призова да се дава предимство на повторната употреба и рециклирането на отпадъците пред другите форми на оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и изисква създаването на системи за разпределено събиране на отпадъци. В допълнение понятието за разширената отговорност на производителя е водещ принцип в правото на Съюза в областта на отпадъците, въз основа на който произвъдителите носят отговорност за въздействието върху околната среда на своите продукти през целия жизнен цикъл на тези продукти. Тези задължения са приложими и по отношение на управлението на отпадъците от кораби.
(7) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(7) Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяването от кораби и относно въвеждането на санкции, включително наказателни санкции, за нарушения, свързани със замърсяване (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11).
(7) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
(7) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
(17) Необходимо е отпадъците от корабите, включително изоставени риболовни уреди, да се събират раздельно, което да даде възможност те да бъдат подготвени за повторна употреба или рециклиране при управлението на отпадъците надолу по веригата, както и за да се предотврати нанасянето на вреди от тези отпадъци на дивата морска фауна и морската среда. Отпадъците често се разделят на борда на корабите в съответствие с международните норми и стандарти, като правото на Съюза следва да гарантира, че тези усилия за разделяне на отпадъците на борда не се подкопават от липсата на механизми за разделяно събиране на сушата.
(18) Всяка година значително количество пластмаса попада в моретата и океаните в Съюза. Макар че в повечето морски зони по-голямата част от морските отпадъци произхождат от наземни дейности, секторът на корабоплаването, включително секторите на риболова и разпъването, също имат важен принос, като изхвърлят директно в морето отпадъци, включително пластмаси и изоставени риболовни уреди.
(19) Директива 2008/98/ЕО призовава държавите членки да прекратят генерирането на морски отпадъци като принос към постигането на целта за устойчиво развитие на ООН за предотвратяване и значително намаляване на всякакво замърсяване на морската среда.
(20) В съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“, се потвърждава специалната роля, която Директива 2000/56/ЕО трябва да играе в това отношение, като осигури наличието на подходящи съоръжения за приемане на отпадъци и предвиди както подходящо равнище на стимулите, така и правоприлагане по отношение на предаването на отпадъци в съоръженията на брега.
(21) Официрите съоръжения са сред базирания в морето източници на морски отпадъци. Поради тази причина държавите членки по целесъобразност следва да приемат мерки относно предаването на отпадъци, както от официрни съоръжения под тяхно знаме, така и от официрни съоръжения, извършващи дейност в техни води, както и да гарантират спазването на строгите норми за изхвърляне, приложими за официрните съоръжения, предвидени в конвенцията MARPOL.
(22) Отпадъците, по-специално пластмасовите отпадъци, от реките са един от основните фактори, допринасящи за морските отпадъци, което включва изхвърляне от плавателни съдове по вътрешните водни пътища. Поради това тези плавателни съдове следва да подлежат на строги норми за изхвърляне и предаване на отпадъци. Понякога тези правила се определят от съответната речна комисия. Вътрешните водни пристанища обаче попадат в обхвата на правото на Съюза в областта на отпадъците. За да продължат усилната за хармонизиране на законодателната рамка на Съюза за вътрешни водни пътища, Комисията се приканва да направи оценка на режима на Съюза за норми за изхвърляне и предаване на отпадъци от плавателни съдове по вътрешните водни пътища като въземе под внимание Конвенцията относно събирането, депонирането и приемането на отпадъци, генерири във време на плаването по река Рейн и по вътрешните водни пътища от 9 септември 1996 г.
(23) Регламент (ЕО) № 1224/2009 (7) изисква риболовните кораби на Съюза да разполагат с оборудване на борда за намиране на изгубени риболовни уреди. Когато риболовните съоръжения са изгубени, капитанът на кораба следва да се опита да ги намери възможно най-бързо. Ако изгубените риболовни уред не може да бъде намерен, капитанът на риболовния кораб трябва да информира органите на своето държава членка на знамето в рамките на 24 часа. Държавата членка на знамето тогава трябва да информира компетентния орган на крайбрежната държава членка. Информацията включва въвеждане идентификационен номер и име на риболовния кораб, вида и местоположението на загубените уреди, както и предпазителните мерки за намирането им. Риболовните кораби под 12 метра могат да бъдат освободени. Съгласно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета показването от страна на риболовния кораб трябва да се извършва в електронен дневник, като от държавите членки се изисква да събират и документират информацията относно изгубените уреди и да я предоставят на Комисията при поискване. Събранията информация, която е налична в потвърждаванията за приемането на отпадъци за пасивно уловени отпадъци в съответствие с настоящата директива, може също да се съобщава по този начин.
(24) В съответствие с Международната конвенция за контрол и управление на балстните води и утайките от кораби, приета от ММО на 13 февруари 2004 г. и вляза в сила на 8 септември 2017 г., всички кораби имат задължението да изпълняват процедурите за управление на балстните води съгласно стандартите на ММО, а пристанищата и терминалите, определени за почистване и поправка на резервоари за балстни води, е необходимо да предоставят подходящи съоръжения за приемане на утайки.
(7) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламента (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламента (ЕО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).
(25) Едно пристанищно приемно съоръжение се счита за подходящо, ако е в състояние да отговори на нуждите на корабите, използвани обичайно пристанището, без да предизвика неоправдани забавления, както е посочено и в Консолидираните насоки на ММО и в насоките на ММО за гарантиране на адекватността на пристанищните приемни съоръжения за отпадъци (Резолюция МЕРС.83, точка 44). Адекватността се отнася както за условията на експлоатация на съоръжението с оглед на потребностите на пътните, така и за съобразеното с околната среда управление на съоръженията в съответствие с правото на Съюза в областта на отпадъците. В някои случаи може да се окаже трудно да се прецени дали дадено пристанищно приемно съоръжение, разположено извън Съюза, отговаря на този стандарт.
(26) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (10) изисква кухненските отпадъци от международния транспорт да бъдат изгаряни или унищожавани чрез зариване в разрешено депо за отпадъци, включително отпадъците от посещаващи пристанищата на Съюза кораби, които евентуално са били в контакт със странични животински продукти на борда. За да не се ограничава от това изискване подготовката за повторната употреба и рециклирането на отпадъците от корабите, следва да се положат усилия в съответствие с Консолидираните насоки на ММО с цел по-добро разпределение на отпадъците, така че да бъде избягнато потенциалното замърсяване с отпадъци, например отпадъци от опаковки.
(27) Съгласно установеното в Регламент (ЕО) № 1069/2009 във връзка с Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията (11) плаванията в рамките на Съюза не се считат за международен превоз, а кухненските отпадъци от тези плавания не е необходимо да бъдат изгаряни. Тези плавания в рамките на Съюза обаче се считат за международни плавания съгласно международното морско законодателство (конвенция MARPOL и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS)). За да се осигури съгласуваност на правото на Съюза, при определянето на обхвата и третирането на кухненските отпадъци от международния транспорт съгласно настоящата директива следва да се прилагат определенията от Регламент (ЕО) № 1069/2009 във връзка с Регламент (ЕС) № 142/2011.
(28) Разработването, изпълнението и преразглеждането на плана за приемане и обработка на отпадъците въз основа на консултации с всички съответни заинтересовани страни е от съществено значение за гарантирането на адекватността на пристанищните приемни съоръжения. Възможно е съседни пристанища в един и същ географски регион да желаят по практически и организационни причини да разработят съвместен план, включващ наличието на пристанищни приемни съоръжения във всяко от пристанищата, попадащи в обхвата на този план, и осигуряващ същевременно общо административна рамка.
(29) Може да се окаже трудно да се приемат и контролират планове за приемане и обработка на отпадъците за малки нетърпови пристанища, например зони за акостиране и яхтени пристанища, които се отличават със слаб трафик, който се състои само от плавателни съдове за отдих, или които се използват само през част от годината. Отпадъците от тези малки пристанища обикновено се обработват от общинската система за управление на отпадъците в съответствие с принципите, установени в Директива 2008/98/ЕО. За да не бъдат претоварени местните органи и за да се улесни управлението на отпадъците в тези малки пристанища, следва да се предостави възможност за извънредно голямо количество отпадъци по приложение V към конвенцията MARPOL („отпадъци по приложение V към конвенцията MARPOL“). Това може да се постигне чрез система за покриване на разходите, които изисква прилагането на неприята такса. Тази неприята такса следва да е дължима независимо от това дали се предават отпадъци и следва да дава правото на пристанището, без да е необходимо да се заплащат допълнителни такси. Неприятата такса следва да се прилага също и спрямо риболовния и развлекателния сектор, като се има предвид техният принос за възникването на морски отпадъци. Когато обаче че даден кораб предаде извънредно голямо количество отпадъци по приложение V към конвенцията MARPOL, особено експлоатационни отпадъци, което надвишава максималния капацитет за съхранение, посочен във формулира за предварително уведомление за предаване на отпадъци, следва да е възможно да бъде начислена допълнителна такса така, за да се гарантира, че разходите, свързани с приемането на това извънредно голямо количество отпадъци, не причиняват прекомерна тежест за пристанищната система за покриване на разходите. Такъв би могъл да е и случай когато декларираният капацитет за съхранение е прекомерен или неразумен.
(10) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за странични животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).
(11) Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (ОВ L 54, 26.2.2011 г., стр. 1).
(31) В някои държави членки са създадени схеми за предоставяне на альтернативно финансиране за разходите по събирането и управлението на отпадъци от риболовни уреди или от насивно уловени отпадъци на брега, включително схеми за улавяне на отпадъци в морето. Тези инициативи следва да бъдат приветствани, а държавите членки следва да бъдат насърчавани да допълнят системите за покриване на разходите, установени в съответствие с настоящата директива, със схеми за улавяне на отпадъци в морето с цел покриване на разходите за насивно уловени отпадъци. Като такива, системите за покриване на разходите, които се основават на налагането на неприемливо такса от 100 % за отпадъци по приложение V към конвенцията MARPOL, с изключение на остатъците от товари, не следва да се превръщат във вълнещ фактор за участието на риболовните пристанищни общности в съществуващите схеми за предаване на насивно уловени отпадъци.
(32) Корабните такси следва да бъдат намалени за плавателни съдове, които са проектирани, оборудвани или експлоатирани с оглед намаляване до минимум на отпадъците, като се следват определени критерии, които трябва да бъдат разработени посредством изпълнителни правомощия, предоставени на Комисията, в съответствие с насоките на ММО за изпълнение на приложение V към конвенцията MARPOL и със стандарти, разработени от Международната организация по стандартизация. Намаляването и ефикасното рециклиране на отпадъците могат да се постигнат най-вече чрез ефективно разпределяне на отпадъците на борда в съответствие с тези насоки и стандарти.
(33) Поради вида на търговската дейност, която се характеризира с чести посещения в пристанища, морският превоз на къси разстояния е изпълнен преди всичко с разходи при настоящия режим за предаване на отпадъци в пристанищните приемни съоръжения, тъй като трябва да се плаща такса на всяко едно пристанище. В същото време превозите не са достатъчно планирани и редовни, за да отговарят на изискванията за освобождаване от плащане и предаване на отпадъци на тези основания. За да се ограничи финансовата тежест за сектора, следва да се налагат намалени такси за кораби въз основа на вида на превозите, в които участват.
(34) Остатъците от товари остават собственост на собственика на товара след разговарянето му на терминалата и могат да имат икономическа стойност. Поради това остатъците от товари не следва да бъдат включвани в системите за покриване на разходите и за прилагане на неприемливи такси. Такъв режим за предаването на остатъците от товари следва да се заплаща от ползвателя на пристанищното приемно съоръжение, както е определено в договорните споразумения между участващите страни или в други местни споразумения. Остатъците от товари включват също остатъците от омаслен или вредни течни товари след почистване, за които се прилагат нормите за изхвърляне от приложения I и II към конвенцията MARPOL и които при определени условия, посочени в тези приложения, не трябва да се предават в пристанищата, за да се избегнат излишните оперативни разходи за корабите и пренатоварването на пристанищата.
(35) Държавите членки следва да насърчават предаването на остатъците от води от мнение на резервоари, съдържащи устойчиви плаващи вещества с висок високосъдържание, евентуално чрез подходящи финансови стимули.
(36) Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета (12) включва в своите обхват предоставянето на пристанищни приемни съоръжения като услуга. Той предвижда правила за прозрачността на структурите на таксите, прилагани за попълване на пристанищните услуги, за консултации с ползвателите на пристанищата и за процедурите за разпределение на жалби. Настоящата директива надхвърля рамката, предвидена от посочения регламент, като предвижда по-подробни изисквания за проектирането и експлоатацията на системите за покриване на разходите за работата на пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от кораби и за прозрачността на ценовата структура.
(37) Наред с предоставянето на стимули за предаване на отпадъците, ефективното правоприлагане по отношение на задължението за предаване е от първостепенно значение и при него следва да се прилага основан на риска подход, за който следва да се установи основан на риска механизъм на Съюза за целеви подбор.
(38) Една от основните пречки за ефективното правоприлагане по отношение на задължението за задължително предаване е различното тълкуване и прилагане от страна на държавите членки на изключението, което се основава на достатъчен капацитет за съхранение. За да се избегне подкопаването на основната цел на настоящата директива в резултат на прилагането на това изключение, то следва да се уточни допълнително, по-специално по отношение на следващото пристанище, което ще бъде постепено, а достатъчният капацитет за съхранение следва да се определя по хармонизиран начин въз основа на обща методика и критерии. Когато е трудно да се установи дали в пристанищата извън Съюза са налични подходящи пристанищни приемни съоръжения, от съществено значение е компетентният орган да разглежда внимателно прилагането на изключението.
(12) Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата (ОВ L 57, 3.3.2017 г., стр. 1).
(39) Съществува необходимост от по-нататъшно хармонизиране на режима на освобождаване за корабите, извършващи редовни превози с чести и редовни посещения в пристанища, и по-специално от изясняване на използваните термини и условия за тези освобождавания. Оценката по REFF и оценката на въздействието показва, че липсата на хармонизация на условията и прилагането на освобождаването е довела до ненужна административна тежест за корабите и пристанищата.
(40) Наблюдението и правоприлагането следва да бъдат улеснени чрез система, основана на електронно докладване и обмен на информация. За тази цел съществуващата система за информация и наблюдение, създадена съгласно Директива 2000/59/ЕО, следва да бъде доработена и следва да продължи да се експloatира въз основа на съществуващите електронни системи за данни, по-специално на системата на Съюза за обмен на морска информация (SafeSeaNet), създадена с Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) и на базата данни от проверки, създадена с Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14) (THETIS). Такава система следва да включва също информация относно пристанищните приемни съоръжения в различни пристанища.
(41) Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15) определя и хармонизира административните процедури, прилагани за морски транспорт, посредством генерализиране на електронното предаване на данни и рационализиране на формалностите за даване на сведения. В Декларацията от Валета относно Приоритети на политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2020 г., одобрена от Съвета в неговите заключения от 8 юни 2017 г., Комисията беше приканена да предприеме подходящи последващи действия във връзка с преразглеждането на посочената директива. Между 25 октомври 2017 г. и 18 януари 2018 г. Комисията проведе обществени консултации относно формалностите за даване на сведения за кораби. На 17 май 2018 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение за регламент за създаване на съоръжения за ефикасен и правоприлагане, предвидена в настоящата директива, ще позволи по-нататъшното предаване на тази информация на GISIS, с което ще се облекчат държавите на знамето и държавите на пристанището от запълнението за докладване на ММО.
(42) Конвенцията MARPOL изисква от държавите се страни да поддържат актуална информация за своите пристанищни приемни съоръжения и да съобщават тази информация на ММО. За тази цел ММО е създала база данни за пристанищните приемни съоръжения в рамките на Глобалната интегрирана информационна система за кораби (GISIS).
(43) В своите Консолидирани насоки ММО предоставя възможност за докладване на търсени несъответствия в пристанищните приемни съоръжения. Съгласно тази процедура корабите следва да докладват такива несъответствия на администрацията на държавата на знамето, която от своя страна уведомява ММО и държавата на пристанището относно това. Държавата на пристанището следва да разгледа доклада и да предприеме подходящи действия, като информира ММО и докладващата държава на знамето. Докладването на информацията за търсени несъответствия директно в системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, предвидена в настоящата директива, ще позволи по-нататъшното предаване на тази информация на GISIS, с което ще се облекчат държавите на знамето и държавите на пристанището от запълнението за докладване на ММО.
(44) Подгрупата по въпросите на пристанищните приемни съоръжения, създадена в рамките на Европейския форум за устойчиво корабоплаване и обединяваща широк кръг от експерти в областта на замърсяването от експлоатацията на кораби и управлението на отпадъците от кораби, беше закрита през декември 2017 г. поради началото на международните преговори. Тъй като подгрупата предостави на Комисията ценни насоки и експертни познания, желателно е да се създаде подобна експертна група с мандат за обмен на опит във връзка с прилагането на настоящата директива.
(45) Важно е всички санкции, определени от държавите членки, да се прилагат правилно и да бъдат ефективни, пропорционални и възприемани.
(46) Добри условия на труд за пристанищния персонал, работещ в пристанищните приемни съоръжения, имат първостепенно значение за създаването на безопасен, ефикасен и социално отговорен сектор на морското дело, който да е в състояние да привлича квалифицирани работници и да гарантира равнопоставени условия на конкуренция на европейско равнище. Първоначалното и периодичното обучение на персонала е от съществено значение, за да се гарантира качеството на услугите и защитата на работниците. Пристанищните органи и органите на приемните съоръжения следва да гарантират, че целият персонал получава необходимото обучение за придобиване на знанията, които са от ключово значение за тяхната работа, като се обръща специално внимание на аспекти, свързани със здравето и безопасността, при работа с опасни материали, както и за изискванията за обучение се актуализират редовно, така че да се отговори на предизвикателствата на технологичните иновации.
(13) Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10).
(14) Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).
(15) Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във в/или напускащи пристанищата на държавите членки и за отмена на Директива 2002/6/ЕО (ОВ L 283, 29.10.2010 г., стр. 1).
(47) Правомощията, предоставени на Комисията за изпълнение на Директива 2000/59/ЕО, следва да бъдат актуализирани в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
(48) На Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменения на приложението към настоящата директива и на позоваванията на международни инструменти, доколкото това е необходимо за да бъдат приведени в съответствие с правото на Съюза или за съобразяването им с развитието на международно ниво, по-специално на равнището на МНО; изменения на приложението към настоящата директива когато това е необходимо за подобряване на установените в нея механизми за изпълнение и наблюдение, по-специално във връзка с ефективно уведомяване и предаване на отпадъци, и правилното прилагане на освобождаванията, както и при извънредни обстоятелства, когато е наложено обосновано от подходящ анализ на Комисията и с цел да се избегне сериозна и неприемлива заплаха за морската среда, изменения на настоящата директива, доколкото е необходимо, за да се избегне подобна заплаха, за да предотврати при необходимост, прилагането на измененията на тези международни инструменти за целите на настоящата директива. От особена важност е по време на подготовителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Международно-ситуационното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (14). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на депутатските актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на депутатските актове.
(49) За да се определят методите за изчисляване на достатъчния капацитет за съхранение на борда; за да се разработят общи критерии, чрез които да се признае, с цел предоставяне на намалена такса за отпадъци за корабите, че конструкцията, оборудването и експлоатацията на даден кораб доказват, че на него се генерират намалени количества отпадъци и те се управляват по устойчив и съобразен с околната среда начин; за да се определят методиките за данните от наблюдението във връзка с обема и количеството на пасивно уловените отпадъци и формата на докладването; за определянето на подробните елементи на основан на риска механизъм на Съюза за целеви подбор на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (17).
(50) Доколкото целта на настоящата директива, а именно опазването на морската среда от изхвърляния на отпадъци, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.
(51) За Съюза са характерни регионални различия на равнище пристанището, както е посочено и в оценката на териториалното въздействие, извършена от Комисията. Пристанищата се различават във връзка със съществено на географското си положение, размера, административното устройство и собствеността и се характеризират с вида на корабите, които обикновено ги посещават. Освен това системите за управление на отпадъците отговарят на общиците равнище и инфраструктурата за управление на отпадъците надолу по веригата.
(52) Член 349 от ДФЕС изисква да се обръне внимание на специфичните характеристики на най-отдалечените региони на Съюза, а именно Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Майот, Реюнион, Сен Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови. За да се гарантира адекватността и наличността на пристанищните приемни съоръжения, може да се приеме целесъобразно държавите членки да предоставят регионална оперативна помощ на операторите на пристанищните приемни съоръжения или пристанищните органи в тези региони на Съюза, за да се преодолеят последиците от постоянните неблагоприятни условия, посочени във въпросния член. Регионалната оперативна помощ, предоставена от държавите членки в този контекст, е освободена от задължението за уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 от ДФЕС, ако в момента на отпускането и тя отговаря на условията, определени с Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (19), приет съгласно Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (20).
(53) Поради това Директива 2000/59/ЕО следва да бъде отменена,
(14) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(15) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общи правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(16) Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за объявяване на някои категории помощи за съвместни с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).
(17) Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 14.5.1998 г., стр. 1).
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 1
Предмет
Целта на настоящата директива е защитата на морската среда от отрицателните последици, лъжащи се на изхвърлянето на отпадъци от кораби, ползващи пристанища на територията на Съюза, като същевременно се гарантира безпроблемното функциониране на морския транспорт чрез подобряване на наличността и използването на подходящи пристанищни приемни съоръжения и предаване на отпадъците в тези съоръжения.
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „кораб“ означава мореходен плавателен съд от всякакъв вид, експлоатиран в морска среда, включително риболовни кораби, плавателни съдове за отдих, плавателни съдове на подводни криле, съдове на въздушна възглавница, подводници и плаващи платформи;
2) „конвенцията MARPOL“ означава Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби в нейната актуална версия;
3) „отпадъци от кораби“ означава всички отпадъци, включително остатъци от товари, генерирани по време на експлоатацията на кораба или по време на товарене, разтоварване и почистване, и които попадат в обхвата на приложения I, II, IV, V и VI към конвенцията MARPOL, както и пасивно уловените отпадъци;
4) „пасивно уловени отпадъци“ означава отпадъци, които са попаднали в мрежите по време на риболовни операции;
5) „остатъци от товари“ означава остатъци от товарите на борда, които остават на палубата или в трюмовете или цистерните след товарене и разтоварване, включително излишъци или разливи при товарене и разтоварване, независимо дали в течно или сухо състояние, или отнесени в отмивната вода, с изключение на прах от товара, останал на палубата след преминаване, или прах по външните повърхности на кораба;
6) „пристанищно приемно съоръжение“ означава всяко съоръжение, трайно прикрепено, плаващо или подвижно, което може да предоставя услугата за приемане на отпадъците от кораби;
7) „риболовен кораб“ означава всеки кораб, оборудван или използван с търговска цел за улов на риба или на други живи морски ресурси;
8) „плавателен съд за отдих“ означава кораб от всякакъв вид, с дължина на корпуса 2,5 метра или повече, независимо от начина на задвижване, предназначен за спортни или развлекателни цели, който не извършва търговски дейности;
9) „пристанище“ означава място или географска зона, устроено и оборудвано главно така, че да позволява приемането на кораби, включително зоната за заставане на кораба в юрисдикцията на пристанището;
10) „достатъчен капацитет за съхранение“ означава достатъчен капацитет за съхранение на отпадъците на борда на кораба от момента на напускане на пристанището до следващото влизане в пристанище, включително на отпадъците, които се очаква да бъдат генерирани по време на пътуването;
11) „редовни превози” означава превози въз основа на обявено или планирано разписание с посочени времена на отпътуване и пристигане между посочени пристанища или често появяващи се пътувания между пристанища, които се приемат за общицето разписание;
12) „редовни посещения в пристанище” означава появяващи се пътувания на даден кораб, които образуват постоянна схема на движение между посочени пристанища, или серия от пътувания без междуинни влизания в пристанище, започващи и завършващи в едно и също пристанище;
13) „чести посещения в пристанище” означава посещения на дадено пристанище от конкретен кораб, осъществявани най-малко веднъж на две седмици;
14) „GISIS” означава Глобалната интегрирана информационна система за кораби, създадена от ММО;
15) „третиране” означава дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяването или обезвреждането;
16) „непряка такса” означава такса, която се плаща за предоставянето на услуги на пристанищните приемни съоръжения, независимо от действителното предаване на отпадъци от кораби.
„Отпадъци от кораби” посочени в точка 3, се считат за отпадъци по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО.
Член 3
Обхват
1. Настоящата директива се прилага:
а) за всички кораби, независимо под какво знаме плават, които посещават пристанище на дадена държава членка или извършват дейност в такова пристанище, с изключение на корабите, извършващи пристанищни услуги по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/352, и с изключение на военни кораби, спомагателни военни кораби и други кораби, принадлежащи на държава или експлоатирани от държава, докато същата ги използва изключително за правителствени и негови цели;
б) за всички пристанища на държавите членки, посещавани обичайно от изброените в буква а) кораби.
За целите на настоящата директива и за да се избегнат неоправдани забавяния на корабите, държавите членки могат да решат да изключат зоната за заставане на котва в пристанищата си за целите на прилагането на членове 6, 7 и 8.
2. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че когато това е възможно в рамките на разумното, корабите, които не попадат в обхвата на настоящата директива, предават своите отпадъци по начин, съвместим с настоящата директива.
3. Държавите членки, които нямат пристанища, нито кораби, плаващи под тяхно знаме, които да попадат в обхвата на настоящата директива, могат с изключение на задължението, предвидено в трета апинея от настоящия параграф, да се ползват с дерогация от разпоредбите на настоящата директива.
Държавите членки, които нямат пристанища, попадащи в обхвата на настоящата директива, могат да се ползват с дерогация от разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят изключително до пристанищата.
Държавите членки, които възнамеряват да се възползват от дерогациите, предвидени в настоящия параграф, съобщават на Комисията до 28 юни 2021 г. дали са изпълнили съответните условия и след това ежегодно информират Комисията за всички последващи промени. Докато тези държави членки не транспонират и не започнат да прилагат директивата, те не могат да разполагат с пристанища, които попадат в обхвата на настоящата директива, нито да допускат кораби, включително съдове, които попадат в обхвата на настоящата директива, да плават под тяхно знаме.
Раздел 2
Предоставяне на подходящи пристанищни приемни съоръжения
Член 4
Пристанищни приемни съоръжения
1. Държавите членки гарантират наличието на подходящи пристанищни приемни съоръжения, които отговорят на нуждите на корабите, използващи обичайно пристанището, без да предизвикват неоправдани забавления на корабите.
2. Държавите членки гарантират, че:
а) пристанищните приемни съоръжения разполагат с капацитета да поемат видовете и количествата отпадъци от корабите, използващи обичайно пристанището, като се имат предвид:
i) оперативните нужди на ползвателите на това пристанище;
ii) размерът и географското положение на това пристанище;
iii) видът на корабите, които посещават това пристанище; и
iv) освобождаванията, предвидени в член 9;
б) формалностите и практическите договорености, свързани с използването на пристанищните приемни съоръжения, се уреждат лесно и бързо, така че да се избегнат неоправдани закъснения за корабите;
в) събираните за предаването такси не представляват възлизащ фактор за корабите да използват пристанищните приемни съоръжения; и
г) пристанищните приемни съоръжения позволяват устойчиво и съобразено с околната среда управление на отпадъците от кораби в съответствие с Директива 2008/98/ЕО и другото съответно право на Съюза и национално законодателство в областта на отпадъците.
За целите на буква г) от първа алинея държавите членки осигуряват разделяно събиране, за да се улесни повторната употреба и рециклирането на отпадъците от кораби в пристанищата, както се изисква съгласно правото на Съюза в областта на отпадъците, по-специално Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (20), Директива 2008/98/ЕО и Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21). За да се улесни този процес, пристанищните приемни съоръжения могат да събират разделяно събираните фракции в съответствие с категориите отпадъци, определени в конвенцията MARPOL, като вземат предвид нейните насоки.
Буква г) от първа алинея се прилага, без да се засягат по-строгите изисквания, наложени от Регламент (ЕО) № 1069/2009 за управление на кухненските отпадъци от международния транспорт.
3. Държавите членки, в качеството си на държави на знамето, използват формулярите и процедурите на ММО, за да уведомяват ММО и органите на държавата на пристанището за твърдени несъответствия на пристанищните приемни съоръжения.
Държавите членки, в качеството си на държави на пристанището, разследват всички докладвани случаи на предполагаеми несъответствия и използват формулярите и процедурите на ММО, за да уведомят ММО и докладващата държава на знамето за резултатите от разследването.
4. Съответните пристанищни органи или, при липса на такива, имащите отношение органи гарантират, че операциите по предаване или получаване на отпадъци се извършват с достатъчни мерки за сигурност, за да се избегнат рискове за хората и околната среда в пристанищата, понадащи в обхвата на настоящата директива.
5. Държавите членки гарантират, че всяка страна, участваща в предаването или приемането на отпадъци от кораби, може да търси обезщетение за вреди, причинени от необосновано забавяне.
(20) Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1).
(21) Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕО) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38).
Член 5
Планове за приемане и обработка на отпадъците
1. Държавите членки гарантират, че за всяко пристанище има подходящ план за приемане и обработка на отпадъците, изготвен и прилаган след консултации със заинтересованите страни, включително по-специално с ползвателите на пристанищата или техни представители, и, когато е уместно, с местните компетентни органи, операторите на пристанищните приемни съоръжения, организациите, изпълняващи задължения за разширяна отговорност на произвеждащите, както и с представителите на гражданското общество. Тези консултации следва да се провеждат както по време на изготвянето на проекта на плана за приемане и обработка на отпадъците, така и след приемането му, особено ако е имало значителни изменения по отношение на изискванията на членове 4, 6 и 7.
Подробните изисквания относно изготвянето на плана за приемане и обработка на отпадъците са предвидени в приложение 1.
2. Държавите членки гарантират, че следната информация от плановете за приемане и обработка на отпадъците, засягаща наличието на подходящи пристанищни приемни съоръжения в техните пристанища и структурата на разходите, се съобщава ясно на корабните оператори, предоставя се на обществеността и е леснодостъпна, на официален език на държавата членка, в която се намира пристанището, и, когато е уместно, на език, който се използва в международен мащаб:
а) местоположение на пристанищните приемни съоръжения за всяко кейово място, и, по целесъобразност, работно време;
б) списък на отпадъците от корабите, които обикновено се управляват от пристанището;
в) списък на звена за контакти, операторите на пристанищните приемни съоръжения и предлаганите услуги;
г) описание на процедурите за предаване на отпадъци;
д) описание на системата за покриване на разходите, включително схемите и средствата за управлението на отпадъците, посочени в приложение 4, ако е приложимо.
Информацията, посочена в първа алинея от настоящия параграф, се предоставя също по електронен път и се актуализира в частта от системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, посочена в член 13.
3. Когато това е необходимо с цел постигане на по-добра ефективност, плановете за приемане и обработка на отпадъците могат да бъдат разработени съвместно от две или повече съседни пристанища в същия географски район, като всяко пристанище участва по подходящ начин, при условие че необходимостта от пристанищни приемни съоръжения и тяхната наличност се посочват за всяко от пристанищата.
4. Държавите членки оценяват и одобряват плана за приемане и обработка на отпадъците и гарантират той да бъде подложен на ново одобряване поне на всеки пет години след одобряването му или след новото одобряване, както и след настъпването на важни промени в експлоатацията на пристанището. Тези промени могат да включват структурни промени в графика до пристанището, разработване на нова инфраструктура, промени в търсенето и осигуряването на пристанищни приемни съоръжения и нови техники за третиране на борда.
Държавите членки следят изпълнението от страна на пристанището на плана за приемане и обработка на отпадъците. Когато през петгодишния период, посочен в първа алинея, не са настъпили значителни промени, повторното одобряване може да се състои в заверяване на съществуващите планове.
5. Малките нетърговски пристанища, които се характеризират с рядък или слаб трафик само на плавателни съдове за отчиски, могат да бъдат освободени от параграфи 1–4, ако техните пристанищни приемни съоръжения са интегрирани в системата за обработка на отпадъците, управлявана от съответната община или от нейно име, а държавите членки, в които се намират тези пристанища, гарантират, че информацията относно системата за управление на отпадъците се предоставя на ползвателите на тези пристанища.
Държавите членки, в които са разположени такива пристанища, съобщават името и местоположението на тези пристанища по електронен път в частта от системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, посочена в член 13.
Раздел 3
Предаване на отпадъци от кораби
Член 6
Предварително уведомление за отпадъци
1. Операторът, агентът или капитанът на кораб, който попада в обхвата на Директива 2002/59/ЕО, пътуващ за пристанище в Съюза, попълва вярно и точно формулира от приложение 2 към настоящата директива („предварително уведомление за отпадъци“) и съобщава цялата информация, съдържаща се в него на институцията или органа, посочен за тази цел от държавата членка, в която се намира пристанището:
а) най-малко 24 часа преди пристигането, ако пристанището, което ще посети, е известно;
б) веднага след като стане известно пристанището, което ще посети, ако тази информация е налична по-малко от 24 часа преди пристигането; или
в) най-късно в момента, в който корабът напуска предходното пристанище, ако пропължителността на пътуването е по-малка от 24 часа.
2. Информацията по предварителното уведомление за отпадъци се докладва по електронен път в частта от системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, посочена в член 13 от настоящата директива, в съответствие с директиви 2002/59/ЕО и 2010/65/ЕС.
3. Информацията по предварителното уведомление за отпадъци е налична на борда, за предпочитане в електронен формат, най-малко до следващото влизане в пристанище и се предоставя при поисъкване на компетентните органи на държавите членки.
4. Държавите членки гарантират, че информацията, която се съобщава съгласно настоящия член, се проверява и се споделя с компетентните органи за правоприлагане без забавяне.
Член 7
Предаване на отпадъци от кораби
1. Капитанът на кораб, който посещава пристанище на Съюза, преди да напусне пристанището предава всички отпадъци, превозвани на борда, в пристанищното приемно съоръжение в съответствие с приложимите норми за изхвърляне, предвидени в конвенцията MARPOL.
2. След предаването операторът на пристанищните приемни съоръжения или администрацията на пристанището, в което са били предадени отпадъците, попълва вярно и точно формулира от приложение 3 („пътвърдение за приемане на отпадъци“) и предоставя без необосновано забавяне на капитана на кораба потвърждение за приемането на отпадъци.
Изискването, предвидено в първа алинея, не се прилага в малки пристанища със съоръжения без персонал или в отделени пристанища, при условие че държавата членка, в която се намира такива пристанища, е съобщила за името и местоположението на тези пристанища по електронен път в частта от системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, посочена в член 13.
3. Операторът, агентът или капитанът на кораб, попадащ в обхвата на Директива 2002/59/ЕО, докладва по електронен път преди излизане или веднага след получаване на потвърждението за приемането на отпадъци информацията, съдържаща се в него, в частта от системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, посочена в член 13 от настоящата директива, в съответствие с директиви 2002/59/ЕО и 2010/65/ЕС.
Информацията от потвърждението за приемане на отпадъци е налична на борда най-малко две години, ако е целесъобразно, заедно с подходящ дневник за нефтените операции, дневник за товарните операции, дневник за операциите с отпадъци или план за управление на отпадъците, и се предоставя при поисъкване на органите на държавите членки.
4. Без да се засяга параграф 1, даден кораб може да продължи към следващото пристанище, което ще посети, без да е предал отпадъците си, ако:
а) предоставената в съответствие с приложения 2 и 3 информация показва, че е наличие достатъчен капацитет за съхранение на борда на всички отпадъци, които са били натрупани, и на тези, които ще бъдат събрани по време на превишеното пътуване на кораба до следващото пристанище, което той ще посети;
б) информацията, налична на борда на кораби, попадащи извън обхвата на Директива 2002/59/ЕО, показва, че е наличие достатъчен капацитет за съхранение на борда на всички отпадъци, които са били натрупани, и на тези, които ще бъдат събрани по време на превишеното пътуване на кораба до следващото пристанище, което той ще посети; или
в) корабът посещава пристанището само за да застане на котвена стоянка за по-малко от 24 часа или прави това поради неблагоприятни атмосферни условия, освен ако тази зона не е била изключена в съответствие с член 3, параграф 1, втора алинея.
За да се гарантират еднообразни условия за прилагането на изключението, посочено в първа алинея, точки а) и б), Комисията приема актове за изпълнение за определение на методи, които да се използват за изчисляването на достатъчния капацитет за съхранение на борда. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 20, параграф 2.
5. Държавата членка изисква от кораба да предаде всички свои отпадъци, преди да напусне пристанището, ако:
а) въз основа на наличната информация, включително информацията, достъпна по електронен път в частта от системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, посочена в член 13, или в GISIS, не може да бъде установено, че следващото пристанище, което ще бъде посетено, разполага с подходящи пристанищни приемни съоръжения, или
б) следващото пристанище е неизвестно
6. Параграф 4 се прилага, без това да накърнява по-строги изисквания, валидни за корабите, приети в съответствие с международното право.
Член 8
Системи за покриване на разходите
1. Държавите членки гарантират, че експлоатационните разходи на пристанищните приемни съоръжения за приемане и третиране на отпадъците от корабите, различни от остатъците от товари, се покриват чрез събирането на такси от корабите. Тези разходи включват елементите, изброени в приложение 4.
2. Системите за покриване на разходите не трябва да предоставят стимул за корабите да изхвърлят своите отпадъци в морето. За тази цел държавите членки прилагат всеки един от следните принципи при проектирането и експлоатацията на системите за покриване на разходите:
а) корабите плащат непряка такса, независимо дали се предават отпадъци в пристанищно приемно съоръжение;
б) непряката такса покрива:
i) непреките административни разходи;
ii) значителна част от преките експлоатационни разходи, определени в приложение 4, която представлява поне 30 % от общите преки разходи за действителното предаване на отпадъци през предишната година, с възможността също да бъдат взети предвид разходите, свързани с очакване обем на трафика за следващата година;
в) с цел да се осигури максимален стимул за предаване на отпадъци по приложение V към конвенцията MARPOL, с изключение на остатъците от товари, не се начислява пряка такса за такива отпадъци, за да се гарантира правото на предаване без никакви допълнителни такси въз основа на обема на предадените отпадъци, освен когато този обем надхвърля максималния капацитет за съхранение, посочен във формулира при приложение 2 към настоящата директива; пасивно уловените отпадъци се покриват от този режим, включително правото на предаване;
г) с цел да не се допусне разходите за събирането и третирането на пасивно уловени отпадъци да бъдат изключително за сметка на ползвателите на пристанищата, държавите членки покриват по целесъобразност тези разходи от приходите, получени от альтернативни системи за финансиране, включително от схеми за управление на отпадъците и от налично финансиране от Съюза и от национално или регионално финансиране;
д) за да насърчават предаването на остатъците от води от миенето на резервоари, съдържащи устойчиви плаващи вещества с висок високозитет, държавите членки могат да предвидят подходящи финансови стимули за предаването им;
е) непряката такса не включва отпадъци от системите за пречистване на отработените газове, разходите за които се покриват въз основа на видовете и количествата предадени отпадъци.
3. Частта от разходите, които не се покрива от непряката такса, ако има такава, се покрива въз основа на действително предадените от кораба видове и количества отпадъци.
4. Таксите могат да варират в зависимост от:
а) категорията, вида и размера на кораба;
б) предоставяните услуги на кораби извън установеното работно време в пристанището; или
в) опасността, която представляват отпадъците.
5. Таксите се намаляват в зависимост от:
а) вида търговска дейност, за която се използва корабът, по-специално когато корабът извършва търговски морски превоз на къси разстояния;
б) конструкцията, оборудването и експлоатацията на кораба, които доказват, че на него се генерират намалени количества отпадъци и те се управляват по устойчив и съобразен с околната среда начин.
До 28 юни 2020 г. Комисията приема актове за изпълнение за определение на критерийте дали даден кораб отговаря на изискванията, посочени в първа алинея, буква б), във връзка с управлението на отпадъците на борда на кораба. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 20, параграф 2.
6. За да се гарантира, че таксите са справедливи, прозрачни, лесно разпознаваеми и недискриминационни и че отразяват разходите по предоставянето, и когато е уместно — по използването, на съоръжения и услуги, в плановете за приемане и обработка на отпадъците се предоставя информация на ползвателите на пристанището за размера на таксите и основата, на които те са изчислени, на официален език на държавата членка, в която е разположено пристанището, и, по целесъобразност, на език, който се използва в международен мащаб.
7. Държавите членки гарантират, че събират данни от наблюдението във връзка с обема и количеството на пасивно уловените отпадъци, и докладват тези данни на Комисията. Въз основа на данните от наблюдението Комисията публикува доклад до 31 декември 2022 г. и на всеки две години след това.
Комисията приема актове за изпълнение, за да определи методиките за данните от наблюдението и формата на докладването. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 20, параграф 2.
Член 9
Освобождавания
1. Държавите членки могат да освобождават кораби, посещаващи техните пристанища, от задълженията по член 6, член 7, параграф 1 и член 8(6, освобождаване), когато са налице достатъчно доказателства, че са изпълнени следните условия:
а) корабът извършва редовни превози, свързани с чести и редовни посещения в пристанища;
б) съществува споразумение за предаване на отпадъците и плащане на съответните такси в пристанище по маршрута на кораба, което:
i) е доказано чрез подписан договор с пристанище или договорна страна, приемаща отпадъци, и чрез потвърждения за приемане на отпадъци,
ii) е било съобщено на всички пристанища по маршрута на кораба и
iii) е прието от пристанището, в което се извършва предаването на отпадъците и плащането, което може да бъде пристанище на Съюза или друго пристанище, което разполага с подходящи съоръжения съгласно установеното въз основа на информацията, докладвана по електронен път в частта от системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, посочена в член 13, и в GISIS.
в) освобождаването не поражда отрицателно въздействие върху морската безопасност, здравето, условията на живот и работа на борда на кораба или морската среда;
2. Ако освобождаването бъде предоставено, държавата членка, в която се намира пристанището, издава удостоверение за освобождаване въз основа на формата, предвиден в приложение 5, с което потвърждава, че корабът отговаря на необходимите условия и изисквания за прилагане на освобождаването, и посочва продължителността на освобождаването.
3. Държавите членки докладват информацията от удостоверението за освобождаване по електронен път в частта от системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, посочена в член 13.
4. Държавите членки осигуряват ефективното наблюдение и правоприлагане на споразуменията за предаване на отпадъци и плащане на таксите за освободени кораби, посещаващи техни пристанища.
5. Независимо от предоставеното освобождаване, не се допуска корабът да продължи към следващото пристанище, което ще посети, ако няма наличие достатъчен капацитет за съхранение на борда на всички отпадъци, които са били натрупани, и на тези, които ще бъдат събрани по време на предвиденото пътуване на кораба до следващото пристанище, което той ще посети.
Раздел 4
Правоприлагане
Член 10
Проверки
Държавите членки гарантират, че всеки кораб може да бъде подложен на проверки, включително случайни проверки, за да бъде установено дали спазва настоящата директива.
Член 11
Задължения за извършване на проверки
1. Всяка държава членка изпълнява проверки на корабите, посещаващи нейните пристанища, съответстващи на най-малко 15 % от общия брой отпътни кораби, посещаващи годишно нейните пристанища.
Общият брой отпътни кораби, посещаващи дадена държава членка, се изчислява като средния брой отпътни кораби за предходните три години, отчетен в частта от системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, посочена в член 13.
2. Държавите членки изпълняват параграф 1 от настоящия член, като подбират корабите въз основа на механизма на Съюза за целеви подбор.
С цел да се хармонизират проверките и осигурят еднакви условия за подбор на корабите за проверка, Комисията приема актове за изпълнение за определение на подробните елементи на основан на риска механизъм на Съюза за целеви подбор. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 20, параграф 2.
3. Държавите членки установяват процедури за проверка на корабите, попадащи извън обхвата на Директива 2002/59/ЕО, за да гарантират, доколкото е практически възможно, спазването на настоящата директива.
При установяването на тези процедури държавите членки могат да вземат предвид основания на риска механизъм на Съюза за целеви подбор, посочен в параграф 2.
4. Ако компетентният орган на държавата членка не е удовлетворен от резултатите от проверката, той предприема необходимото, без да се засяга прилагането на санкциите, посочени в член 16, за да гарантира, че корабът няма да напусне пристанището, докато не предаде отпадъците си в пристанищно приемно съоръжение в съответствие с член 7.
Член 12
Система за информиране, наблюдение и правоприлагане
Изпълнението и прилагането на настоящата директива се подпомагат от електронно докладване и обмен на информация между държавите членки в съответствие с членове 13 и 14.
Член 13
Докладване и обмен на информация
1. Докладването и обменът на информация се основават на системата за обмен на морска информация на Съюза (SafeSeaNet), посочена в член 22а, параграф 3 и приложение III към Директива 2002/59/ЕО.
2. Държавите членки гарантират, че следната информация се докладва по електронен път и в разумен срок в съответствие с Директива 2010/65/ЕС:
а) информацията за действителното време на пристигане и напускане на всеки попадащ в обхвата на Директива 2002/59/ЕО кораб, който посещава пристанище на Съюза, заедно с идентификатор на съответното пристанище;
б) информацията от предварителното уведомление за отпадъци, посочена в приложение 2;
в) информацията от потвърждението за приемане на отпадъци, посочена в приложение 3;
г) информацията от удостоверението за освобождаване, посочена в приложение 5.
3. Държавите членки гарантират, че изброената в член 5, параграф 2 информация е достъпна по електронен път чрез SafeSeaNet.
Член 14
Записване на проверките
1. Комисията разработва, поддържа и актуализира база данни за проверките, с която са свързани всички държави членки и която съдържа цялата информация, необходима за осъществяването на системата от проверки, предвидена по настоящата директива („база данни за проверки“). Тази база данни за проверки се основава на базата данни за проверките, посочена в член 24 от Директива 2009/16/ЕО, и има сходни функционални характеристики с нея.
2. Държавите членки гарантират, че информацията, свързана с проверките по настоящата директива, включително информацията относно установени случаи на неизпълнение и заповедите за забрана за заминаване, се прехвърля незабавно в базата данни за проверките веднага след като:
а) е бил завършен докладът за извършената проверка;
б) е била вдигната забраната за заминаване, или
в) е било предоставено освобождаване.
3. Комисията гарантира, че базата данни за проверките позволява да се извличат всички докладвани от държавите членки данни, които са от значение за наблюдението на изпълнението на настоящата директива.
Комисията гарантира, че базата данни за проверките предоставя информация за механизма на Съюза за целеви подбор, посочен в член 11, параграф 2.
Комисията прави редовен преглед на базата данни за проверки с оглед наблюдение на изпълнението на настоящата директива и насочва вниманието към евентуални съмнения, свързани с целостното изпълнение, с цел налагане на корективни действия.
4. Държавите членки имат достъп до записаната информация в базата данни за проверки по всяко време.
Член 15
Обучение на персонала
Пристианишните органи и органите на пристианишните приемни съоръжения гарантират, че целият персонал получава необходимото обучение за придобиване на знанията, които са от ключово значение за тяхната работа във връзка с отпадъците, като се обръща специално внимание на аспекти, свързани със здравето и безопасността, при работа с опасни материали, както и на редовното актуализиране на изискванията за обучение, така че да се отговори на предизвикателствата на технологичните иновации.
Член 16
Санкции
Държавите членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Превишените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Раздел 5
Заключителни разпоредби
Член 17
Обмен на опит
Комисията създава организация за обмен на опит между националните органи на държавите членки и експерти, включително такива от частния сектор, гражданското общество и синдикатите, по отношение на прилагането на настоящата директива в пристанищата на Съюза.
Член 18
Процедура за изменение
1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19, за да измени приложението към настоящата директива и позоваванията на разпоредби на ММО в настоящата директива в степента, необходима за привеждането им в съответствие с правото на Съюза или за съобразяването им с развития на международно ниво, по-специално на равнището на ММО.
2. На Комисията се предоставя също така правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19, за да измени приложението, когато е необходимо да се подобри разпоредбите за изпълнение и наблюдение, установени с настоящата директива, по-специално онези, предвидени в членове 6, 7 и 9, с цел да се гарантира ефективното уведомяване за отпадъци и предаване на отпадъци и правилното прилагане на освобождаванията.
3. При извършени обстоятелства, когато е надлежно обосновано от подходящ анализ на Комисията, с цел да се избегне сериозна и неприемлива заплаха за морската среда, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19, за да измени настоящата директива, доколкото е необходимо, за да се избегне подобна заплаха, по такъв начин, че ладено изменение на конвенцията MARPOL да не се прилага за целите на настоящата директива.
4. Делегиранияте актове, предвидени в настоящия член, се приемат най-малко три месеца преди изтичането на международно установения срок за мъчното приемане на изменение на конвенцията MARPOL или датата, предвидена за влизане в сила на такова изменение.
В периода преди влизането в сила на такива делегирани актове държавите членки се възпърят от всякакви инициативи за включване на изменението в националното право или за прилагане на изменението към въпросния международен инструмент.
Член 19
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 18, параграфи 1, 2 и 3, се предоставя на Комисията за период от пет години, считано от 27 юни 2019 г. Комисията изготвя доклад във връзка с делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния период. Делегирането на правомощия се продължава мъчливо за срокове еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 18, параграфи 1, 2 и 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди да приеме делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
5. Всичко след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
6. Делегиран акт, приет съгласно член 18, параграфи 1, 2 и 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането за акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 20
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета (23). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 21
Изменение на Директива 2010/65/ЕС
В точка А от приложението към Директива 2010/65/ЕС подточка 4 се заменя със следното:
„4. Уведомление за отпадъци от кораби, включително остатъци от товари
Членове 6, 7 и 9 от Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 116.)“.
Член 22
Отмяна
Директива 2000/59/ЕО се отменя.
Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива.
Член 23
Преглед
1. Комисията извършва оценка на настоящата директива и представя резултатите от оценката на Европейския парламент и на Съвета до 28 юни 2026 г. Оценката включва и доклад, описващ подробно най-добрите практики за предотвратяване и управление на отпадъците на борда на корабите.
2. В контекста на Регламент (ЕС) 2016/1625 на Европейския парламент и на Съвета (24), при следващото преразглеждане на мандата на Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), Комисията оценява също дали следва да бъдат предоставени допълнителни правомощия на ЕАМБ за прилагането на настоящата директива.
(23) Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) и за изменение на регламентите относно безопасността на морския транспорт и предотвратяването на замърсяването от кораби (ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1).
(24) Регламент (ЕС) 2016/1625 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002 за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (ОВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 77).
Член 24
Транспониране
1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 28 юни 2021 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 25
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 26
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в Страсбург на 17 април 2019 година.
За Европейския парламент
Председател
А. ТАЈАНИ
За Съвета
Председател
Г. СИАМБА
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПЛАНОВЕТЕ ЗА ПРИЕМАНЕ И ОБРАБОТКА НА ОТПАДЪЦИТЕ
Плановете за приемане и обработка на отпадъците обхващат всички видове отпадъци от кораби, които обичайно посещават пристанището, и са съобразени с размера на пристанището и видовете посещаващи го кораби.
Плановете за приемане и обработка на отпадъците включват следните елементи:
а) оценка на нуждите от пристанищни приемни съоръжения, като се имат предвид нуждите на корабите, които обичайно посещават пристанището;
б) описание на вида и капацитета на пристанищните приемни съоръжения;
в) описание на процедурите за приемане и събиране на отпадъците от кораби;
г) описание на системата за покриване на разходите;
д) описание на процедурата за докладване на прецептиращи несъответствия в пристанищните приемни съоръжения;
е) описание на процедурата за непрекъснати консултации с ползвателите на пристанището, договорните страни от сектора на отпадъците, операторите на терминалите и останалите заинтересовани страни; и
ж) преглед на вида и количествата отпадъци, получени от кораби и обработени в съоръженията.
Плановете за приемане и обработка на отпадъците могат да включват:
а) обобщение на съответното национално право и процедурата и формалностите за предаване на отпадъци в пристанищни приемни съоръжения;
б) данни на службата за контакт в пристанището;
в) описание на оборудването и процесите за предварително третиране за конкретни потоци от отпадъци в пристанището, ако има такива;
г) описание на методите за записване на действителното използване на пристанищните приемни съоръжения;
д) описание на методите за записване на количествата на доставените от кораби отпадъци;
е) описание на управлението на различните потоци отпадъци в пристанището.
Процедурите за приемане, събиране, складиране, третиране и обезвреждане следва във всяко отношение да съответстват на програма за управление на околната среда, водеща до прогресивно намаляване на въздействието на тези дейности върху околната среда. Предполага се, че такова съответствие е налице, ако процедурите са в съответствие с Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета (1).
(1) Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околната среда и едит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
СТАНДАРТЕН ФОРМУЛЯРА ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ОТПАДЪЦИ В ПРИСТАНИЩНИ ПРИЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Уведомление за предаване на отпадъци на: (впишете името на пристанището на местоположение, както е посочено в член 6 от Директива (ЕС) 2019/883)
Този формуляр следва да се съхранява на борда на кораба заедно с подходящ дневник за нефтените операции, дневник за товарните операции, дневник за операциите с отпадъци или план за управление на отпадъците, както се изисква съгласно конвенцията MARPOL.
1. ДАНИИ ЗА КОРАБА
| 1.1. Име на кораба: | 1.5. Собственик или оператор: |
|---------------------|---------------------------------|
| | |
| 1.2. Номер в регистъра на MMO: | 1.6. Отличително цифрино или буквено обозначение: |
|-------------------------------|-----------------------------------------------------|
| Номер MMSI (Maritime Mobile Service Identity number): |
| 1.3. Брутен тонаж: | 1.7. Държава на знамето: |
|-------------------|--------------------------|
| | |
| 1.4. Вид на кораба: | |
|--------------------|---|
| Нефтен танкер | ☐ |
| Танкер химикаловоз | ☐ |
| Кораб за насипни товари | ☐ |
| Кораб за контейнеровоз | ☐ |
| Друг товарен кораб | ☐ |
| Пътнически кораб | ☐ |
| Кораб от тип „ро-ро“ | ☐ |
| Друг (посочете) | ☐ |
2. ДАНИИ ЗА ПРИСТАНИЩЕТО И ПЪТУВАНЕТО
| 2.1. Наименование на местоположението/терминал: | 2.6. Последно пристанище, в което са били предадени отпадъци: |
|--------------------------------------------------|--------------------------------------------------|
| | |
| 2.2. Дата и час на пристигане: | 2.7. Дата на последното предаване: |
|---------------------------------|-------------------------------------|
| | |
| 2.3. Дата и час на напускане на пристанището: | 2.8. Следващо пристанище за предаване на отпадъци: |
|--------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|
| | |
| 2.4. Последно пристанище и държава: | 2.9. Лице, представляващо формулярата (ако това не е капитанът): |
|-------------------------------------|------------------------------------------------------------------|
| | |
| 2.5. Следващо пристанище и държава (ако са известни): |
|--------------------------------------------------------|
| |
3. ВИД И КОЛИЧЕСТВО НА ОТПАДЪЦИТЕ И КАПАЦИТЕТ ЗА СЪХРАНЕНИЕ
| Вид | Отпадъци за предаване (m³) | Максимален капацитет за съхранение (m³) | Количество на отпадъците, оставащи на борда (m³) | Приблизително количество на отпадъците, които ще бъдат генерирани между уведомяването и следващото влизане в пристанище (m³) |
|-----|-----------------------------|------------------------------------------|--------------------------------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| Омаслен трумна вода | | | | |
| Омаслени остатъци (утайка) | | | | |
| Омаслени води от мие на резервоари | | | | |
| Замърсена баластна вода | | | | |
Приложение I към MARPOL — Масла
| Вид | Отпадъци за предаване (m³) | Максимален капацитет за съхранение (m³) | Количество на отпадъците, оставащи на борда (m³) | Пристанци, в което ще бъде предадено останалото количество отпадъци | Приблизително количество на отпадъците, които ще бъдат генерирани между уведомяването и следващото влизане в пристанище (m³) |
|-----|--------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|---------------------------------|
| Угар и утайки от почистването на резервоари | | | | | |
| Друго (уточнете) | | | | | |
Приложение II към MARPOL — ВРЕДНИ ТЕЧНИ ВЕЩЕСТВА (ВТВ) (¹)
Вещество от категория X
Вещество от категория Y
Вещество от категория Z
ДВ — друго вещество
Приложение IV към MARPOL — Отпадъчни води
Приложение V към MARPOL — Твърди отпадъци
A. Пластмаси
B. Хранителни отпадъци
C. Битови отпадъци (напр. продукти от хартия, парцали, стъкло, метал, бутилики, порцелан и т.н.)
D. Мазнина за готовене
E. Пепел от инсинератор
F. Експлоатационни отпадъци
G. Животински труп(ове)
H. Риболовни уреди
I. Отпадъци от електрическо и електронно оборудване
(¹) Посочва се точното наименование на пратката на съответните вредни течни вещества.
| Вид | Отпадъци за предаване (m³) | Максимален капацитет за съхранение (m³) | Количество на отпадъците, оставащи на борда (m³) | Пристанници, в които ще бъде предадено останалото количество отпадъци | Приблизително количество на отпадъците, които ще бъдат генерирани между уведомяването и следващото влизане в пристанище (m³) |
|-----|--------------------------|----------------------------------------|-----------------------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|
| J. Остатъци от товари (¹) (опасни за морската среда) | | | | | |
| K. Остатъци от товари (²) (безопасни за морската среда) | | | | | |
Приложение VI към MARPOL — Замърсяване на въздуха
| Озоноразрушаващи вещества и оборудване, съдържащо такива вещества (³) | | | | | |
| Остатъци от пречистяването на отработени газове | | | | | |
Други отпадъци, които не са в обхвата на MARPOL
| Пасивно уловени отпадъци | | | | |
Бележки
1. Тази информация се използва за държавен пристанищен контрол и за други инспекционни цели.
2. Настоящият формуляр се попълва задължително, освен в случаите, когато корабът е предмет на освобождаване по член 9 от Директива (ЕС) 2019/883
(¹) Допускат се приблизителни стойности; посочва се точното наименование на пратката сухи товари
(²) Допускат се приблизителни стойности; посочва се точното наименование на пратката сухи товари
(³) Възникващи при нормалните дейности по поддръжка на борда
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
СТАНДАРТЕН ФОРМАТ НА ПОТВЪРЖДЕНИЕТО ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТПАДЪЦИ
Представителят, определен от предоставящия приетното съоръжение, издава следния формуляр на капитана на кораб, който е предал отпадъци в съответствие с член 7 от Директива (EC) 2019/883.
Настоящият формуляр се съхранява на борда на кораба заедно с подходящ дневник за нефтените операции, дневник за товарните операции, дневник за операциите с отпадъци или план за управление на отпадъците, както се изисква съгласно конвенцията MARPOL.
1. ДАННИ ЗА ПРИЕМНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ И ПРИСТАНИЩЕТО
| 1.1. Наименование на местоположението/терминала: |
|---------------------------------------------------|
| 1.2. Предоставящ(и) пристанищното приемно съоръжение: |
| 1.3. Предоставящ(и) съоръжението за обработка, ако се различава(т) от горепосочения(ите): |
| 1.4. Дата и час на предаването на отпадъци от: до: |
2. ДАННИ ЗА КОРАБА
| 2.1. Име на кораба: | 2.5. Собственик или оператор: |
|---------------------|--------------------------------|
| 2.2. Номер в регистъра на ММО: | 2.6. Отличително цифрово или буквено обозначение: Номер MMSI (Maritime Mobile Service Identity number): |
| 2.3. Брутен тонаж: | 2.7. Държава на знамето: |
| 2.4. Вид кораба: | 2.4.1. Нефтен танкер |
| | 2.4.2. Химикалово |
| | 2.4.3. Кораб за насипни товари |
| | 2.4.4. Кораб за неровоз |
| | 2.4.5. Друг товарен кораб |
| | 2.4.6. Пътнически кораб |
| | 2.4.7. Кораб тип Po-Po |
| | 2.4.8. Друг (уточнете) |
3. ВИД И КОЛИЧЕСТВО НА ПРИЕТИТЕ ОТПАДЪЦИ
| Приложение I към MARPOL — Масла | Количество (m³) | Приложение V към MARPOL — Твърди отпадъци | Количество (m³) |
|----------------------------------|-----------------|---------------------------------------------|-----------------|
| Омаслена трюмна вода | | A. Пластмаси | |
| Омаслени остатъци (утайка) | | B. Хранителни отпадъци | |
| Омаслени води от миене на резервоари | | C. Битови отпадъци (напр. продукти от хартия, парцали, стъкло, метал, бутилки, порцелан и т.н.) | |
| Замърсена баластна вода | | D. Мазници за готвене | |
| Угар и утайки от почистването на резервоари | | E. Пепел от инсинератор | |
| Друго (уточнете) | | F. Експлоатационни отпадъци | |
| Приложение II към MARPOL — Вредни течни вещества (BTB) | Количество (m³)/Наименование (¹) | G. Животински труп(ове) | |
| Вещество от категория X | | H. Риболовно оборудване | |
| Вещество от категория Y | I. Отпадъци от електрическо и електронно оборудване | |
| | J. Остатъци от товари (²) (опасни за морската среда) | |
| | H. Остатъци от товари (²) (безопасни за морската среда) | |
| | Приложение VI към MARPOL — Замърсяване на въздуха | Количество (m³) |
| Вещество от категория Z | Озоноразрушаващи вещества и оборудване, съдържащо такива вещества | |
| ДВ — друго вещество | Остатъци от пречистване на отработени газове | |
| Приложение IV към MARPOL — Отпадъчни води | Количество (m³) | Други отпадъци, които не са в обхвата на MARPOL | Количество (m³) |
| | Пасивно уловени отпадъци | |
(¹) Посочва се точното наименование на пратката на съответните вредни течни вещества.
(²) Посочва се точното наименование на пратката сухи товари.
| Категории разходи и нетни приходи, свързани с експлоатацията и управлението на пристанищните приемни съоръжения |
|---|
| **Приложение 4** |
| Преки разходи | Непреки разходи | Нетни приходи |
|---|---|---|
| Преки оперативни разходи, които възникват в резултат на действителното предаване на отпадъци от кораби, включително разходните позиции, изброени по-долу. | Непреки административни разходи, които възникват в резултат на управлението на системата в пристанището, включително разходните позиции, изброени по-долу. | Нетни приходи |
| — предоставяне на инфраструктура от пристанищни приемни съоръжения, включително контейнери, цистерни, инструменти за работа, барки, кампани, приемни съоръжения за отпадъци, инсталации за обработка; | — Разработване и одобряване на плана за приемане и обработка на отпадъците, включително одити на плана и неговото изпълнение; | — Нетни финансови ползи от схемите за разширяна отговорност на производителя; |
| — Концесии за ползване под наем на обекти, ако е приложимо, или на оборудването, необходимо за експлоатацията на пристанищни приемни съоръжения; | — Актуализиране на плана за приемане и обработка на отпадъците, включително разходи за труд и за консултации, където е приложимо; | — Други нетни приходи от управлението на отпадъците, напр. от схеми за рециклиране; |
| — Действителната работа на пристанищните приемни съоръжения: приемане на отпадъци от кораба, превоз на отпадъци от пристанищните приемни съоръжения към инсталациите за окончателна обработка, подръжка и почистване на пристанищните приемни съоръжения, разходи за персонал, включително за извършен труд, доставки на електроенергия, анализ на отпадъците и застраховаване; | — Организиране на процедурите за консултации за (първичната) оценка на плана за приемане и обработка на отпадъците; | — Финансирание по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР); |
| — Подготовка за повторно използване, рециклиране или обезвреждане на отпадъците от корабите, включително разпределение събиране на отпадъци; | — Управление на системите за уведомяване и системите за покриване на разходите, включително прилагането на намалени такси за „екологични кораби”, предоставянето на ИТ системи на равнище пристанище, статистически анализ, и свързаните с това разходи за труд; | — Друго финансиране или субсидии за пристанищата за управление на отпадъците и рибарство; |
| — Управление: фактуриране, издаване на потвърждения за приемането на отпадъци на кораба, докладване; | — Организация на процедурите за възлагане на обществени поръчки за предоставянето на пристанищни приемни съоръжения, както и за издаването на разрешенията, необходими за предоставянето на пристанищни приемни съоръжения в пристанищата; | — Предоставяне на информация на ползвателите на пристанищата чрез разпространение на листовки, поставяне на знаци и плакати в пристанището или публикуване на тази информация на уебсайта на пристанището и електронно предаване на информацията, както се изисква в член 5. |
| | — Предоставяне на информация на ползвателите на пристанищата чрез разпространение на листовки, поставяне на знаци и плакати в пристанището или публикуване на тази информация на уебсайта на пристанището и електронно предаване на информацията, както се изисква в член 5. | — Управление на схеми за управление на отпадъците: Схеми за разширяна отговорност на производителя, рециклиране и заявления за национални/регионални фондове и използване на предоставеното финансиране |
| | | — Други административни разходи: разходи за наблюдение и електронното докладване на освобождаванията, както се изисква в член 9. |
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9 ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗИСКВАНИЯТА ПО ЧЛЕН 6, ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 1 И ЧЛЕН 8 ОТ ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/883 В ПРИСТАНИЩЕ (ПРИСТАНИЩА) [ВЪВЕДЕТЕ ПРИСТАНИЩЕ] В [ВЪВЕДЕТЕ ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА] (1)
| Име на кораба | Цифрово/буквено обозначение | Държава на знамето |
|---------------|-----------------------------|---------------------|
| [въведете името на кораба] | [въведете номера в регистъра на ММО] | [въведете името на държавата на знамето] |
извършва редовни превози с чести и редовни посещения в следното(ите) пристанище(а) в [въведете името на държавата членка] по график или по предварително определен маршрут:
[ ]
и посещава тези пристанища поне веднъж на четиринадесет дни:
[ ]
и има сключено споразумение, гарантиращо плащането на таксите и предаването на отпадъци, с пристанището или с трета страна, действаща на пристанището:
[ ]
поради което е освободен в съответствие с [въведете съответната разпоредба от националното законодателство на страната], [от изискванията за:
- задължително предаване на отпадъци от кораби,
- предварителното уведомление за отпадъци, и
- плащането на задължителна такса, в следното(ите) пристанище(а):]
Настоящото удостоверение е валидо до [въведете дата], освен ако основанията за издаване на удостоверението не се променят преди тази дата.
Място и дата:
.................................................................
Име
Дължност
(1) Ненужното се зачерта. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019L0883/32019L0883_BG.pdf | 27 |
32019D2031 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2031 НА КОМИСИЯТА
от 12 ноември 2019 година
за установяване на заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за отраслите за производство на храни, напитки и млечни продукти съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер С(2019) 7989)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз основа на Догово | ра за функционирането на Европейския съюз,
като въз основа на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 13, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
(1) Заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) служат за отправна точка при определяне на условията на разрешителните за инсталации, обхванати от глава II на Директива 2010/75/ЕС, като компетентните органи следва да определят норми за допустими емисии, с които се гарантира, че при нормални експлоатационни условия емисиите няма да надхвърлят нивата, съответстващи на най-добрите налични техники, определени в заключенията за НДНТ.
(2) Форумът, състоящ се от представители на държавите членки, съответните промишлени отрасли и неправителствени организации, създаден с Решение на Комисията от 16 май 2011 г. (2), представи пред Комисията своето становище относно предлаганото съдържание на справочния документ за НДНТ за отраслите за производство на храни, напитки и млечни продукти на 27 ноември 2018 г. Това становище е публично достъпно (3).
(3) Заключенията за НДНТ, формулирани в приложението към настоящото решение, представляват основният елемент на посочения справочен документ за НДНТ.
(4) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за отраслите за производство на храни, напитки и млечни продукти, както са формулирани в приложението, са приети.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 12 ноември 2019 година.
За Колисиата
Кармена VELLA
Член на Колисиата
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) Решение на Комисията от 16 май 2011 г. за създаване на форум за обмен на информация в съответствие с член 13 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (ОВ С 146, 17.5.2011 г., стр. 3).
(3) https://circabc.europa.eu/ui/group/06f33a94-9829-4eeb-b187-21bb783a0fbb/library/d00a6ea2-6a30-46fc-8064-16200f9fc7f6? p=1&n=10&sort=modified_DESC
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НАЙ-ДОБРИ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ (НДНТ) ЗА ОТРАСЛИТЕ НА ХРАНИТЕ, НАПИТКИТЕ И МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ
ОБХВАТ
Настоящите заключения за НДНТ се отнасят за следните дейности, посочени в приложение I към Директива 2010/75/ЕС:
— 6.4 б) обработка и преработка, без случаите само на опаковане, на следните суровини, независимо дали са предварително обработени или не, предназначени за производство на хранителни продукти за консумация от хора или животни:
i) единствено от животински суровини (без обработването само на мляко) с производствен капацитет над 75 тона крайна продукция дневно;
ii) единствено от растителни суровини с производствен капацитет над 300 тона крайна продукция дневно или 600 тона крайна продукция дневно, когато инсталацията работи в продължение на не повече от 90 последователни дни през която и да е година;
iii) от животински и растителни суровини, както в комбинирани, така и в отделни продукти, с производствен капацитет за крайна продукция в тонове дневно по-голям съответно от:
— 75, ако величината A е по-голяма или равна на 10; или
— [300 – (22,5 × A)] във всички останали случаи;
където „A“ представлява съдържанието на животински съставки (в проценти от теглото) в производствен капацитет за крайна продукция.
В теглото на продуктите не се включва теглото на опаковката.
Настоящата подточка не се отнася за случаите, когато използваната суровина е само мляко.
— 6.4 в) обработка и преработка единствено на мляко с количество постъпващо мляко над 200 тона дневно (средна стойност за година).
— 6.11 Самостоятелно пречистване на отпадъчни води, които не попадат в приложното поле на Директива 91/271/ЕИО на Съвета (1), при условие че основното количество замърсители произлиза от дейности, посочени в точка 6.4, букви б) или в) от приложение I към Директива 2010/75/ЕС.
(1) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. относно пречистването на отпадъчни води от населените места (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).
Настоящите заключения за НДНТ обхващат също така:
— съвместното пречистване на отпадъчни води с различен произход, ако основното количество замърсители произлиза от дейности, посочени в точка 6.4, буква б) или точка 6.4, буква в) от приложение I към Директива 2010/75/ЕС, и ако пречистването на отпадъчни води не е обхванато от Директива 91/271/ЕИО на Съвета;
— производство на етанол в рамките на инсталация, която попада в обхвата на дейностите, описани в точка 6.4, буква б), подточка ii) от приложение I към Директива 2010/75/ЕС или в обхвата на дейност, пряко свързана с такава инсталация;
В настоящите заключения за НДНТ не се разглежда следното:
— Горивни инсталации на територията на обекта, произвеждащи горещи газове, които не се използват за пряко нагряване, за сушене или за друг вид обработка на предмети или материали. Това може да бъде обхванато от заключенията за НДНТ за големи горивни инсталации (LCP) или от Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета (2).
— Производство на първични продукти от странични животински продукти, като топене на мазнини, производство на рибено брашно и рибено масло, обработване на кръв и производство на желатин. Този аспект може да бъде обхванат от заключенията за НДНТ за кланиците и предприятията за обработване на странични животински продукти.
— Изготвяне на стандарти разфасовки от големи животни и разфасовки от птици. Този аспект може да бъде обхванат от заключенията за НДНТ за кланиците и предприятията за обработване на странични животински продукти.
Други заключения за НДНТ и документи на позоваване, които може да са от значение за дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ, включват следните:
— Големи горивни инсталации (LCP);
— Кланици и предприятия за обработване на странични животински продукти;
— Обичайните системи за пречистване/управление на отпадъчни води и газове в сектора на химическата промишленост (CWW);
— Производство на химични органични съединения в големи количества (LVOC);
— Третиране на отпадъци (WT);
— Производство на цимент, вар и магнезиев оксид (CLM);
— Мониторинг на емисиите във въздуха и водата от инсталации, обхванати от Директивата относно емисиите от промишлеността (ROM);
— Икономически аспекти и сумарни въздействия върху компонентите на околната среда (ECM);
— Емисии от складиране (EFS);
— Енергийна ефективност (ENE);
— Промишлени хладилни системи (ICS).
Настоящите заключения за НДНТ се прилагат, без да се засягат разпоредбите на съответното законодателство в други области, като например относно хигиената или безопасността на хранителните продукти за консумация от хора/животни.
(2) Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпусканите от странични горивни инсталации (ОВ L 313, 28.11.2015 г., стр. 1).
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните определения:
| Използван термин | Определение |
|-------------------|--------------|
| Биохимична потребност от кислород (БПКₙ) | Количество кислород, необходимо за биохимичното окисление на органичната материя до въглероден диоксид за n дни (n обикновено е 5 или 7). БПК е показател за масовата концентрация на биоразградимите органични съединения. |
| Организирани емисии | Емисии на замърсители в околната среда чрез всякакъв вид проводи, тръби, комини и пр. |
| Химична потребност от кислород (ХПК) | Количество кислород, необходимо за пълното химично окисление на органичните вещества до въглероден диоксид с използване на дихромат. Химична потребност от кислород (ХПК) е показател за масовата концентрация на органичните съединения. |
| Прах | Общото количество прахови частици (във въздуха). |
| Съществуваща инсталация | Инсталация, която не е нова инсталация. |
| Хексан | Алкан от шест въглеродни атома, с химична формула C₆H₁₄. |
| hl | Хектолитър (равен на 100 литра). |
| Нова инсталация | Инсталация, чиято първа експлоатация на обекта е разрешена след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или напълно подменена инсталация след публикуването на настоящите заключения за НДНТ. |
| NOₓ | Общото количество азотен монооксид (NO) и азотен диоксид (NO₂), изразено като NO₂. |
| Остатъчно вещество | Вещества или предмети, представляващи отпадък или страничен продукт, генерирани от обхванатите от настоящия документ дейности. |
| SOₓ | Сумата от серен диоксид (SO₂), серен триоксид (SO₃) и аерозоли на сярната киселина, изразена като SO₂. |
| Чувствителен приемник | Зони, които се нуждаят от специална защита, например: — жилищни зони; — зони, в които се извършва човешка дейност (напр. намиращи се в съседство работни места, училища, дневни центрове за грижи, зони за отдих, болници или домове за здравни грижи). |
| Общ азот (TN) | Общ азот, изразен като N, включва свободен амоняк и амониев азот (NH₄-N), нитритен азот (NO₂⁻N), нитратен азот (NO₃⁻N) и органично свързан азот. |
| Общ органичен въглерод (ООВ) | Общ органен въглерод, изразен като С (във водата), включва всички органични съединения. |
| Общ фосфор (TP) | Общ фосфор, изразен като P, включва всички неорганични и органични фосфорни съединения, разтворени до или свързани с частици. |
| Общо количество суспендирани твърди частици (TSS) | Масовата концентрация на всички суспендирани вещества (във водата), измерена чрез филтриране през филтри от стъкловлакна и гравиметрия. |
| Общо летлив органен въглерод (TVOC); | Общо летлив органен въглерод, изразен като С (във въздуха). |
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Най-добри налични техники
Техниките, изброени и описани в настоящите заключения за НДНТ, нямат характер на предписания и не са изчерпателни. Може да бъдат използвани и други техники, които осигуряват най-малкото равностойна степен на защита на околната среда.
Ако не е посочено друго, заключенията за НДНТ са общоприложими.
Нива на емисии, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във въздуха
Освен ако е посочено друго, нивата на емисиите, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във въздуха, които са посочени в настоящите заключения за НДНТ, се отнасят за концентрациите, изразени като маса на изпуснатите вещества в единица обем отпадъчен газ при следните стандартни условия: сух газ при температура 273,15 K и налягане 101,3 kPa, без корекция за съдържанието на кислород, и изразени в mg/Nm$^3$.
Формулата за изчисляване на концентрациите на емисии при еталонно съдържание на кислород е:
$$E_R = \frac{21 - O_R}{21 - O_M} \times E_M$$
където:
- $E_R$: концентрация на емисиите при еталонно ниво на кислорода $O_R$;
- $O_R$: еталонно ниво на кислорода в обемни проценти;
- $E_M$: измерена концентрация на емисиите;
- $O_M$: измерено ниво на кислорода в обемни проценти.
За периода на усредняване на НДНТ-СЕН за емисиите във въздуха се прилагат следните определения.
| Период на усредняване | Определение |
|------------------------|--------------|
| Средна стойност за периода на пробоизвеждане | Средна стойност от три последователни измервания, с продължителност на всяко от тях най-малко 30 минути ('). |
(') За всеки параметър, за който поради вземането на проби или аналитични ограничения 30-минутното измерване не е целесъобразно, може да се използва по-по-дълъг период на измерване.
Когато отпадъчни газове от два или повече източници (напр. сушилни или пещи) се изпускат от общ комин, НДНТ-СЕН се прилага за комбинираното изпускане от комина.
Специфични загуби на хексан
Нивата на емисии, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), свързани със специфичните загуби на хексан, се отнасят за средногодишни стойности и се изчислява като се използва следната формула:
$$\text{Специфични загуби на хексан} = \frac{\text{загуба на хексан}}{\text{суровини}}$$
където:
- „Загуба на хексан“ е общото количество хексан, консумирано от инсталацията за всеки вид семена или зърна, изразено в kg/година;
- „Суровини“ е общото количество на всички видове почистени семена или обработени зърна, изразено в тонове/година.
Нива на емисии, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във водата
Освен ако е посочено друго, нивата на емисии, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във водата, които са посочени в настоящите заключения за НДНТ, се отнасят за концентрациите (маса на изпуснатите вещества за единица обем вода), изразени mg/l.
НДНТ-СЕН изразени като концентрации се отнасят за съответните стойности, т.е. 24-часови пропорционални на водното количество съставни проби; Ако може да се докаже достатъчна стабилност на водното количество, може да се използват пропорционални на времето съставни проби. Като альтернативи, могат да се вземат точкови проби, ако изходящата вода е по-ниско разбъркана и хомогенна.
В случаите на общия органичен въглерод (ООВ), химичната потребност от кислород (ХПК), общия азот (TN) и общия фосфор (TP), изчисляването на средната ефикасност на намаляването, посочена в настоящите заключения за НДНТ (вж. Table 1) е на базата на натоварването на входа и на изхода на пречистителната станция за отпадъчни води.
Други нива на екологични показатели
Специфично отвеждане на отпадъчни води
Примерните нива на екологичните показатели, свързани със специфичното отвеждане на отпадъчни води се отнасят за средногодишните стойности и се изчисляват като се използва следната формула:
\[
\text{Специфично отвеждане на отпадъчни води} = \frac{\text{Отвеждане на отпадъчни води}}{\text{Степен на активност}}
\]
където:
„Отвеждане на отпадъчни води“ е общото количество отвеждана отпадъчна вода (като пряко отвеждане, непряко отвеждане и/или разпръскване върху земята) от съответните конкретни технологични процеси по време на производствения период, изразено в m³/година като се изключат охлаждащата вода и отточните води, които се отвеждат отделно.
„Степента на активност“ е общото количество обработени продукти или суровини в зависимост от конкретния сектор, изразено в тонове/година или hl/година. В теглото на продуктите не се включва теглото на опаковката. „Суровина“ е всеки материал, влизащ в инсталацията, който се третира или обработва за производството на хранителни продукти за консумация от хора или животни.
Специфично потребление на енергия
Примерните нива на екологичните показатели, свързани със специфичната консумация на енергия се отнасят за средногодишните стойности и се изчисляват като се използва следната формула:
\[
\text{Специфично потребление на енергия} = \frac{\text{Крайно потребление на енергия}}{\text{Степен на активност}}
\]
където:
„Крайното потребление на енергия“ е общото количество употребена енергия от съответните конкретни технологични процеси по време на производствения период (под формата на топлина и електроенергия), изразено в MWh/година.
„Степента на активност“ е общото количество обработени продукти или суровини в зависимост от конкретния сектор, изразено в тонове/година или hl/година. В теглото на продуктите не се включва теглото на опаковката. „Суровина“ е всеки материал, влизащ в инсталацията, който се третира или обработва за производството на хранителни продукти за консумация от хора или животни.
1. ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ
1.1. СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
НДНТ 1. С цел подобряване на общите екологични показатели, НДНТ представлява разработване и прилагане на система за управление по околната среда (СУОС), която включва всички от следните характеристики:
i) ангажимент, лидерство и управленска отговорност на ръководството, включително на висшето ръководство, за прилагане на ефективна СУОС;
ii) анализ, който включва определение на контекста на организацията, определение на нуждите и очакванията на заинтересованите страни, определение на характеристиките на инсталацията, които са свързани с възможни рискове за околната среда (или човешкото здраве), както и на приложимите правни изисквания, отнасящи се до околната среда;
iii) разработване на политика за околната среда, която включва непрекъснато подобряване на екологичните показатели на инсталацията;
iv) определение на цели и показатели за изпълнение по отношение на значими аспекти на околната среда, включително гарантиране на съответствие с приложимите правни изисквания;
v) планиране и изпълнение на необходимите процедури и дейности (включително коригиращи и превантивни дейности, където е необходимо) за постигане на екологичните цели и избягване на екологичните рискове;
vi) определение на структури, роли и отговорности по отношение на екологичните аспекти и цели, и осигуряване на необходимите финансови и човешки ресурси;
vii) осигуряване на необходимите компетентност и информираност на персонала, чиято работа може да повлияе върху екологичните показатели на инсталацията (напр. чрез предоставяне на информация и обучение);
viii) вътрешна и външна комуникация;
ix) насърчаване на участнието на служителите в добри практики за управление на околната среда;
x) създаване и поддържане на наръчник за управление и писмени процедури за контрол на дейности със значително въздействие върху околната среда, както и съответните документи;
xi) ефективно оперативно планиране и управление на технологичния процес;
xii) изпълнение на подходящи програми за поддръжка;
xiii) готовност при извършени ситуации и протоколи за реагиране, включително предотвратяване и/или смекчаване на неблагоприятните въздействия (върху околната среда) на извънредните ситуации;
xiv) при (ре)конструиране на (нова) инсталация или на част от нея да се обръща внимание на нейното въздействие върху околната среда през целия й жизнения цикъл, което включва изграждане, поддръжка, експлоатация и извеждане от експлоатация;
xv) изпълнение на програма за мониторинг и измерване, ако е необходимо, информация може да бъде намерена в Референтния доклад за мониторинга на емисиите във въздуха и водата от инсталации, регламентирани с Директивата относно емисиите от промишлеността;
xvi) редовно прилагане на секторни целеви резултати;
xvii) независимо периодично (доколкото е практически възможно) вътрешно или външно оценяване с цел оценка на екологичните показатели и определяне дали СУОС отговаря на планираните мерки, или не, и дали е внедрена и поддържана правилно;
xviii) оценка на причините за несъответствия, изпълнение на коригиращи действия в отговор на несъответствията, преглед на ефективността на коригиращите действия и установяване дали съществуват или потенциално биха могли да се появят подобни несъответствия;
xix) периодичен преглед на СУОС и на нейната пригодност, адекватност и ефективност, извършен от висшето ръководство;
xx) следване и отчитане развитието на по-чисти техники.
Конкретно за отраслите на храните, напитките и млечните продукти, НДНТ представлява включването на следните характеристики в СУОС:
i) план за управление на шума (вж. НДНТ 13);
ii) план за управление на мирисите (вж. НДНТ 15);
iii) опис на потреблението на вода, енергия и суровини, както и опис на потоците отпадъчни води и отпадъчни газове (вж. НДНТ 2);
iv) план за енергийна ефективност (вж. НДНТ 6).
Бележка
Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета (1) установява Схемата за управление по околната среда и одит (EMAS) на Съюза, което е пример за СУОС, съответстваща на настоящите НДНТ.
Приложимост
Степента на подробности и степента на формализиране на СУОС, като цяло, ще бъдат свързани с характера, масштаба и сложността на инсталацията и обхвата на екологичното въздействие, което тя може да има.
НДНТ 2. 9С цел увеличаване на ефективността на ресурсите и намаляване на емисиите, НДНТ представлява установяване, поддържане и редовен преглед (включително при поява на значителна промяна) на описа на потреблението на вода, енергия и суровини, както и на потоците отпадъчни води и отпадъчни газове, като част от системата за управление на околната среда (вж. НДНТ 1), която включва всички от следните елементи:
I. Информация относно технологичните процеси за производство на храни, напитки и мляко, включително:
а) опростени технологични схеми, които показват произхода на емисиите;
б) описания на включените в процеса техники и техники за пречистване на отпадъчни води/отпадъчни газове, за да се преотстроят или намалят емисиите, включително техните експлоатационни показатели;
II. Информация относно потреблението и използването на вода (напр. блоксхеми и масов баланс) и определяне на дейности за намаляване на потреблението на вода и обема на отпадъчните води (вж. Т7).
III. информация за количеството и характеристиките на потоците отпадъчни води, като:
а) средните стойности и промените на потока, pH и температурата;
б) средните стойности на концентрацията и товара на съответните замърсители/параметри и тяхното вариране (напр. ООВ или ХПК, форми на азот, фосфор, хлорид, проводимост).
IV. Информация за характеристиките на потоците отпадъчни газове, като:
а) средните стойности и промените на потока и температурата;
б) средните стойности на концентрацията и товара на съответните замърсители/параметри и тяхното изменение (напр. прах, TVOC, CO, NOx, SOx);
в) наличие на други вещества, които могат да повлияят на системата за пречистване на отпадъчните газове или на безопасността на инсталацията (напр. кислород, водна пара, прах).
V. Информация относно потреблението и използването на енергия, количеството използвани суровини, както и количеството и характеристиките на генерираните остатъчни вещества и определяне на действия за непрекъснато подобряване на ефективността на ресурсите (вж. например НДНТ 6 и НДНТ 10).
VI. Определяне и изпълнение на подходяща стратегия за мониторинг с цел увеличаване на ефективността на ресурсите, като се отчита потреблението на енергия, вода и ресурси. Мониторингът може да включва преки измервания, изчисления или записвания с подходяща честота. Мониторингът се прави на най-подходящото ниво (напр. на ниво процес или инсталация/съоръжение).
Приложимост
Степента на подробности на инвентаризацията обикновено зависи от характера, големината и сложността на инсталацията, както и от големината на въздействията, които тя може да има върху околната среда.
1.2. Мониторинг
НДНТ 3. За съответните емисии във водата, както са определени от инвентаризацията на потоците отпадъчни води (вж. НДНТ 2), НДНТ представлява извършването на мониторинг на ключовите технологични параметри (напр. постоянен мониторинг на водното количество на отпадъчните води, pH, температурата) на ключови места (напр. на входа и/или на изхода на предварителното пречистване, на входа на окончателното пречистване, в точката, в която емисиите напускат инсталацията).
(1) Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околната среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1).
НДНТ 4. НДНТ представлява извършване на мониторинг на емисиите във водата най-малко с посочената по-долу честота и в съответствие със стандартите EN. Ако не са налични стандарти EN, НДНТ представлява използването на ISO, национални или други международни стандарти, които осигуряват предоставянето на данни с равностойно научно качество.
| Вещество/параметър | Стандарт(и) | Минимална честота на мониторинг (1) | Мониторинг във връзка със |
|-------------------|-------------|-------------------------------------|-----------------------------|
| Химична потребност от кислород (ХПК) (2) (3) | Няма наличен стандарт EN | | |
| Общ азот (TN) (4) | Различни налични стандарти EN (напр. EN 12260, EN ISO 11905-1) | | |
| Общ органичен въглерод (TOC) (5) | EN 1484 | Веднъж всеки ден (6) | НДНТ 12 |
| Общ фосфор (TP) (7) | Налични са различни стандарти EN (напр. EN ISO 6878, EN ISO 15681-1 и -2, EN ISO 11885) | | |
| Общо количество суспендираните твърди частици (TSS) (8) | EN 872 | | |
| Биохимична потребност от кислород (БПКₙ) (9) | EN 1899-1 | Веднъж месечно | |
| Хлорид (Cl⁻) | Различни налични стандарти EN (напр. EN ISO 10304-1, EN ISO 15682) | Веднъж месечно | — |
(1) Мониторингът се прилага само когато засегнатото вещество е определено като съществено в потока отпадъчна вода на базата на инвентаризацията, упомената в НДНТ 2.
(2) Мониторингът се прилага само в случай на пряко отвеждане към водоприемник.
(3) Вместо това може да се използва мониторингът на ООВ и ХПК. Мониторингът на ООВ е за предпочитане, защото при него не се използват силно токсични съединения.
(4) Ако е доказано, че нивата на емисиите са достатъчно стабилни, може да се приеме по-ниска честота на мониторинг, но във всички случаи най-малко веднъж месечно.
НДНТ 5. НДНТ представлява извършването на мониторинг на организираните емисии във въздуха най-малко с посочената по-долу честота и в съответствие със стандартите EN.
| Вещество/Параметър | Сектор | Конкретен процес | Стандарт(и) | Минимална честота на мониторинг (1) | Мониторинг във връзка със |
|-------------------|--------|-----------------|-------------|-------------------------------------|-----------------------------|
| Фуражи | Сушене на зелен фураж | | | Веднъж на три месеца (1) | НДНТ 17 |
| | Мелене и охлаждане на гранули в производството на комбинирани фуражи | | | Веднъж годишно | НДНТ 17 |
| | Екструзия на суха храна за домашни любимци | EN 13284-1 | | Веднъж годишно | НДНТ 17 |
| Прах | Обработка и преработка на мляко и добавки | | | Веднъж годишно | НДНТ 20 |
| | Процес на изсушаване | | | Веднъж годишно | НДНТ 23 |
| | Почистване и мелене на зърна | | | Веднъж годишно | НДНТ 28 |
| Вещество/Параметър | Сектор | Конкретен процес | Стандарт(и) | Минимална честота на мониторинг (1) | Мониторинг във връзка със |
|-------------------|--------|-----------------|-------------|-------------------------------------|--------------------------|
| | | | | Веднъж годишно | НДНТ 31 |
| | | Обработване на маслодайни семена и рафиниране на растително олио | | | |
| | | Обработка и подготвка на семена, сушене и охлаждане на брашно | | | |
| | | Производство на нистест | Сушене на нистест, протеини и фибри | | НДНТ 34 |
| | | Производство на захар | Сушене на пулп от захарно цвекло | | Веднъж месечно (2) | НДНТ 36 |
| PM<sub>2.5</sub> и PM<sub>10</sub> | Производство на захар | Сушене на пулп от захарно цвекло | EN ISO 23210 | Веднъж годишно | НДНТ 36 |
| | | Обработка на риба и черупчиести | Камери за опушване | | НДНТ 26 |
| | | Обработка на месо | Камери за опушване | | НДНТ 29 |
| | | Обработване на маслодайни семена и рафиниране на растително олио (3) | EN 12619 | Веднъж годишно | — |
| | | Производство на захар | Сушене при висока температура на пулп от захарно цвекло | | Веднъж годишно | — |
| NO<sub>x</sub> | Обработка на месо (4) | Камери за опушване | EN 14792 | Веднъж годишно | — |
| | Производство на захар | Сушене при висока температура на пулп от захарно цвекло | | | |
| CO | Обработка на месо (4) | Камери за опушване | EN 15058 | Веднъж годишно | — |
| | Производство на захар | Сушене при висока температура на пулп от захарно цвекло | | | |
| SO<sub>x</sub> | Производство на захар | Сушене на пулп от захарно цвекло без да се използва природен газ | EN 14791 | Два пъти годишно (5) | НДНТ 37 |
(1) Измерванията се извършват при очаквано най-високо ниво на емисиите при нормални експлоатационни условия.
(2) Ако е доказано, че нивата на емисиите са достатъчно стабилни, може да се приеме по-ниска честота на мониторинг, но във всички случаи най-малко веднъж годишно.
(3) Измерването се извършва по време на пълнена кампания.
(4) Мониторингът се прилага само когато се използва термичен окислител.
1.3. Енергийна ефективност
НДНТ 6. С цел повишаване на енергийната ефективност, НДНТ представлява използването на НДНТ 6 и на подходяща комбинация от посочените по-долу често срещани техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) План за енергийна ефективност | Наличието на план за енергийна ефективност, като част от системата за управление на околната среда (вж. НДНТ 1) означава определяне и изчисляване на специфичното енергопотребление на дейността (или дейностите), въвеждане на ключови показатели за ефективност на гошина основа (напр. специфично енергопотребление) и планиране на периодични цели за подобряне и свързаните с тях действия. Планът е адаптиран към особеностите на инсталацията. | |
| б) Използване на често срещани техники | Често срещаните техники включват техники като: — регулиране и управление на горелки; — комбинирано производство на енергия; — енергийноефективни двигатели; — оползотворяване на топлината с топлообменници и/или термопомпи (включително механично повторно състяяване на пара); — осветление; — свеждане до минимум на продухването на котела; — оптимизиране на системите за разпределение на пара; — предварително подгряване на захранващата вода (включително използването на икономайзери); — системи за управление на технологичния процес; — намаляване на пропуските от системата със състен въздух; — намаляване на загубата на топлина чрез изолиране; — честотни регулятори за електродвигатели; — многокорпусно изпаряване; — използване на слънчева енергия. | |
Допълнителни, специфични за сектора техники за повишаване на енергийната ефективност са дадени в раздели 2 до 13 на настоящите заключения за НДНТ.
1.4. Потребление на вода и отпадъчни водни количества
НДНТ 7. С цел намаляване на потреблението на вода и обема на отпадъчните водни количества, НДНТ представлява използването на НДНТ 7а и една или комбинация от техниките от „б“ до „к“, посочени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| Често срещани техники | | |
| а) Рециклиране на водата и/или повторно използване | Рециклиране на водните потоци и/или повторно използване (предшествани от пречистване на водата или не), напр. за чистене, миене, охлаждане или за самия технологичен процес. | |
| б) Оптимизиране на водния поток | Използването на устройства за контрол, напр. фотоклетки, клапани за регулиране на дебита, термостатични вентили, които автоматично регулират водния поток. | |
| в) Оптимизиране на водни дюзи и маркучи | Използване на точния брой и разположение на дюзите; регулиране на водното налягане. | |
Може да не е приложимо по ради изисквания за хигиена и безопасност на храните.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| г) | Разделяне на водните потоци | Водни потоци, които не се нуждаят от пречистване (напр. незамърсени води за охлаждане или незамърсени отточни води) се разделят от отпадъчните води, които трябва да преминат през пречистване, като се позволява на незамърсените води да се използват повторно. Отделнянето на незамърсената дъждовна вода може да не е приложимо при съществуващите канализационни системи за отпадъчни води. |
| д) | Сухо почистване | Отстраняване на възможно най-много остатъчен материал от суровините и оборудването преди почистването им с течности, напр. чрез използване на съсъстен въздух, вакуумни системи или съдове за улавяне с капаци-решетки. Общоприложимо. |
| е) | Система за изтегляне на течни остатъци от тръбопроводи | Използване на система от устройства за изхвърляне, улавяне, оборудване със състен въздух и снаряж (наричан също така „бутало“, напр. направен от пластмаса или ледена каша) за пречистване на тръбопроводи. Налице са последователно свързани клапани, които позволяват на „буталото“ да премине през тръбопроводната система и да раздели продукта и водата за изплакване. |
| ж) | Почистване под високо налягане. | Впръскване на вода при налягане от 15 до 150 атмосфери върху повърхността, която ще се почиства. Може да не е приложимо поради изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. |
| з) | Оптимизиране на дозирането на химикали и водоизползването при почистване на място (СИР) | Оптимизиране на проектирането на СИР и измерване на мътност, проводимост, температура и/или pH с цел дозиране на гореща вода и химикали в оптимизирани количества. Общоприложимо. |
| и) | Почистване с пяна и/или гел под ниско налягане | Използване на пяна и/или гел под ниско налягане за почистване стени, подове и/или повърхности на оборудване. Общоприложимо. |
| к) | Оптимизирано проектиране и изграждане на оборудване и технологични зони. | Оборудването и технологичните зони са проектирани и изградени по начин, който улеснява почистването. При оптимизиране на проектирането и изграждането се взимат под внимание хигиенните изисквания. |
| л) | Почистване на оборудването възможно най-скоро | Почистването се прилага възможно най-скоро след използване на оборудването за да се предотврати втвърдяване на отпадъците. |
Допълнителни, специфични за сектора техники за намаляване на потреблението на вода са дадени в раздел 6.1 на настоящите заключения за НДНТ.
1.5. **Вредни вещества**
НДНТ 8. С оглед предотвратяване и намаляване използването на вредни вещества, напр. при почистване и дезинфекция, НДНТ представлява използването на една или комбинация от дадените по-долу техники.
Техника Описание
а) Правилен избор на почистващи химикали и/или дезинфекцииращи средства
Избягване или свеждане до минимум използването на почистващи химикали и/или дезинфекцииращи средства, които са вредни за водната среда, по-специално приоритетни вещества, разглеждани в рамките на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1). При избор на вещества се взимат под внимание хигиенните изисквания и изискванията за безопасност на храните.
б) Повторно използване на почистващи химикали при почистване на място (CIP)
Събиране и повторно използване на почистващи химикали при CIP. При повторно използване на почистващи химикали се взимат под внимание хигиенните изисквания и изискванията за безопасност на храните.
в) Сухо почистване
Вж. НДНТ 7д)
г) Оптимизирано проектиране и изграждане на оборудване и технологични зони
Вж. НДНТ 7й)
(1) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
НДНТ 9. За да се предотвратят емисии на озоноразрушаващи вещества и на вещества с висок потенциал за глобално затопляне от дейности по охлаждане и замразяване, НДНТ представява използването на хладилни агенти без потенциал за разрушаване на озона и с нисък потенциал за глобално затопляне.
Описание
Подходящите хладилни агенти включват вода, въглероден диоксид или амоняк.
1.6. Ефективно използване на ресурсите
НДНТ 10. С цел повишаване на ефективното използване на ресурсите, НДНТ представлява използването на една или комбинация от техниките дадени по-долу.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) Анаеробно разграждане | Третиране на биоразградими остатъчни вещества с микроорганизми в отсъствие на кислород, което води до получаване на биогаз и ферментационен продукт. Биогазът се използва като гориво, напр. в двигатели, работещи с газ или в котли. Ферментационният продукт може да се използва например като подобрител на почва. | Може да не е приложимо поради количеството и/или свойствата на остатъчните вещества. |
| б) Използване на остатъчни вещества | Остатъчните вещества се използват например като фуражни продукти. | Може да не е приложимо поради правни изисквания. |
| в) Отделение на остатъчните вещества | Отделение на остатъчните вещества, напр. точно позиционирани калобрани, екрани, клапи, съдове за улавяне, тави за събиране на капки и корита. | Общоприложимо. |
| г) Оползотворяване и повторно използване на остатъчните вещества от пастьоризатора | Остатъчните вещества от пастьоризатора се подават обратно към устройството и по този начин се използват повторно като суровини. | Приложимо само за течни хранителни продукти. |
| д) Оползотворяване на фосфора като струнит | Вж. НДНТ 12ж) | Приложимо само за потоци отпадъчни води с високо об- шо съдържание на фосфор (напр. над 50 mg/l) и със значителен дебит. |
Използване на отпадъчна вода за разпръскване върху земята
След подходящо пречистване, отпадъчните води се използват за разпръскване върху земята за оползотворяване на хранителните вещества и/или за използване на водата.
Приложимостта може да бъде ограничена поради ограничениято на подходящи площи в съседство с инсталацията. Приложимостта може да бъде ограничена от състоянието на почвите и местните климатични условия (напр. при мокри или замръзнали полета) или от законодателството.
Допълнителни, специфични за сектора техники за намаляване на отпадъците, които се изпращат за обезвреждане са дадени в раздели 3.3, 4.3 и 5.1 на настоящите заключения за НДНТ.
1.7. Емисии във водата
НДНТ 11. С цел да се предотвратят неконтролируемите емисии във водата, НДНТ представлява осигуряването на подходящ буферен обем за задържане на отпадъчните води.
Описание
Подходящият буферен обем за задържане на отпадъчните води се определя чрез оценка на риска (като се отчита естеството на замърсителя(ите), въздействието на тези замърсители върху по-нататъшното пречистване на отпадъчните води, приемната околна среда и др.).
Отпадъчните води от този буферен резервоар се отвеждат след като са взети подходящи мерки (напр. мониторинг, пречистване, повторно използване).
Приложимост
Техниката може да не е приложима за съществуващи инсталации, поради липса на пространство и/или поради разположението на канализационната система за отпадъчни води.
НДНТ 12. С цел намаляване на емисиите във водата, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от дадените по-долу техники.
| Техника (1) | Типични целеви замърсители | Приложимост |
|------------|-----------------------------|-------------|
| a) | Изравняване на потока | Всички замърсители |
| b) | Неутрализация | Киселини, основи |
| v) | Физическо разделяне, напр. решетки, сита, пъскозапържатели, маслоуловители/мазнинозапържатели или първични утаители | Големи твърди частици, сус-пенидирани твърди частици, масла/мазнини |
Общоприложимо.
Техника (1)
| Типични целеви замърсители | Приложимост |
|-----------------------------|-------------|
| Аеробно и/или анаеробно пречистване (вторично пречистване) | Биоразградими органични съединения | Общоприложимо. |
| г) Аеробно и/или анаеробно пречистване (вторично пречистване), напр. метод на пречистване с активна утайка (кал), аерационна лагуна, метод на пречистване с въходящ слой анаеробна активна кал (UASB), пречистване чрез връщане на активна утайка (кал), мембранен биореактор | | |
| д) Нитрификация и/или денитрификация | Общ азот, амониеви йони/амоний | Нитрификацията може да не е приложима в случай на висока концентрация на хлориди (напр. над 10 g/l). Нитрификацията може да не е приложима, когато температурата на отпадъчните води е ниска (напр. под 12 °C). |
| е) Частична нитрификация — анаеробно окисляване на амониеви йони | | Може да не е приложима, когато температурата на отпадъчните води е ниска. |
| ж) Оползотворяване и/или отстраняване на фосфор | Общ фосфор | Приложимо само за потоци отпадъчни води с високо общо съдържание на фосфор (напр. над 50 mg/l) и със значителен дебит. |
| з) Утаяване | | Общоприложимо. |
| и) Подобрено биологично отстраняване на фосфор | | |
| Окончателно отстраняване на твърдите вещества | | |
| й) Коагуляция и флокулация | Сuspendирани твърди вещества | Общоприложимо. |
| к) Отлагане | | |
| л) Филтрация (напр. пясъчна филтрация, микрофилтрация, ултрафилтрация) | | |
| м) Флотация | | |
(1) Описания на техниките са дадени в раздел 14.1.
Съответните нива на емисии на НДНТ (НДНТ-СЕН) за емисиите във водата, дадени в Table 1 се прилагат за преките емисии във водоприемника.
НДНТ-СЕН се прилагат за точката, в която емисията напуска инсталацията.
Таблица 1
| Параметър | НДНТ-СЕН (1) (2) (срещуходен) |
|------------|-----------------------------|
| Химична потребност от кислород (ХПК) (1) (2) | 25—100 mg/l (1) |
| Общо количество суспендирани твърди частици (TSS) | 4—50 mg/l (1) |
| Общ азот (TN) | 2—20 mg/l (1) |
| Общ фосфор (TP) | 0.2—2 mg/l (1) |
НДНТ-СЕН не се прилага за емисии от мелене на зърна, преработка на зелен фураж и производство на суха храна за домашни любимци и комбинирани фуражи.
НДНТ-СЕН може да не се прилага за производство на лимонена киселина или дрожди.
НДНТ-СЕН не се прилага за биохимична потребност от кислород (БПК). За ориентация, нивото на средногодишния БПК на изхода на стъпалото на инсталация за биологично пречистване на отпадъчни води обикновено е ≤ 20 mg/l.
НДНТ-СЕН за ХПК може да се замени с НДНТ-СЕН за ООВ. Съотношението между ХПК и ООВ се определя за всеки отделен случай. НДНТ-СЕН за ООВ е предпочитаният вариант, защото при извършването на мониторинг не се разчита на използването на силно токсични вещества.
Горната граница на интервала е:
- 125 mg/l за мляко и млечни продукти;
- 120 mg/l за инсталации за плодове и зеленчуци;
- 200 mg/l за инсталации за преработване на маслодайни семена и рафиниране на растително олио;
- 185 mg/l за инсталации за производство на нишесте;
- 155 mg/l за инсталации за производство на захар; само като среднодневни стойности ако ефикасността на намаляване на емисиите е ≥ 95 % като средногодишна стойност или средно през периода на производство.
Долната граница на интервала обикновено се постига, когато се използва филтрация (напр. пясъчна филтрация, микрофилтрация, мембранен биореактор), докато горната граница на интервала обикновено се постига, когато се използва само отлагане.
Орната граница на интервала е 30 mg/l само като средногодишни стойности ако ефикасността на намаляване е ≥ 80 % като средногодишна стойност или срещу през периода на производство.
НДНТ-СЕН може да не се прилага, когато температурата на отпадъчната вода е ниска за протълквателни периоди от време (напр. под 12 °C).
Горната граница на интервала е:
- 4 mg/l за инсталации за мляко и млечни продукти и инсталации за нишесте, произвеждащи модифицирано и/или хидролизирано нишесте;
- 5 mg/l за инсталации за плодове и зеленчуци;
- 10 mg/l за инсталации за обработване на маслодайни семена и рафиниране на растително олио, извършващи разлагане на мазнини за сапуноварене; само като среднодневни стойности ако ефикасността на намаляване на емисиите е ≥ 95 % като средногодишна стойност или средно през периода на производство.
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 4.
1.8. Шум
НДНТ 13. С цел предотвратяването или, където това не е практически осъществимо, намаляването на излъчвания шум, НДНТ представлява изготвянето, изпълнението и редовния преглед на план за управление на шума като част от системата за управление по околната среда (вж. НДНТ 1), който включва всички от следните елементи:
- протокол, съдържащ действия и срокове;
- протокол за извършване на мониторинг на излъчвания шум;
- протокол за реагиране при установени случаи на шум, напр. жалби;
- програма за намаляване на шума, предназначена да се идентифицира(т) източника(ците), да се измери/оценени експозицията на шум и вибрации, да се определи приноса на източниците и да се изпълнят мерките за предотвратяване и/или намаляване.
Приложимост
НДНТ 13 се прилага само за случаите, когато се очаква и/или има доказателства за шумово замърсяване в чувствителните рецептори.
НДНТ 14. С цел предотвратяването или, когато това не е практически осъществимо, намаляването на излъчвания шум, НДНТ представлява използването на една или комбинация от дадените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|----------|--------------|
| a) | Подходящо местоположение на оборудването и сградите | Нивата на шума могат да се намалят чрез увеличаване на разстоянието между излъчвателя и приемника, като се използват сградите като шумови прегради и като се променят местоположението на входовете на сградите. | За съществуващи инсталации, промяната на местоположението на оборудването и на входовете на сградите може да не е приложимо, поради липсата на място и/или поради прекомерни разходи. |
Техника | Описание | Приложимост
--- | --- | ---
б) Експлоатационни мерки | Това включва: i) подобрени инспекции и поддръжка на оборудването; ii) затваряне на вратите и прозорците в помещението, ако е възможно; iii) експлоатация на оборудването от персонал с опит; iv) избягване на шумни дейности през нощта, ако е възможно; v) осигуряване на контрол на шума, напр. по време на дейности по поддръжка. | Общоприложимо.
в) Оборудване с ниско ниво на шума | Това включва нискошумови компресори, помпи и вентилатори. |
г) Контролно оборудване за шум | Това включва: i) средства за намаляване на шума; ii) изолиране на оборудване; iii) поставяне в затворено пространство на шумното оборудване; iv) звукоизолиране на сгради. | Може да не е приложимо за съществуващи инсталации поради липса на място.
д) Намаляване на шума | Поставяне на препятствия между излъчвателите и приемниците (напр. шумозащитни стени, насипи и сгради). | Приложимо само за съществуващи инсталации, тъй като проектирането на нови инсталации следва да направи тази техника излишна. За съществуващи инсталации, поставянето на препятствия може да не е приложимо поради липсата на място.
1.9. Мирис
НДНТ 15. С цел предотвратяването или, където това не е практически осъществимо, намаляването на емисиите на мириси, НДНТ представлява изготвянето, изпълнението и ревизията на план за управление на мирисите като част от системата за управление по околна среда (вж. НДНТ 1), който включва всички от следните елементи:
— протокол, съдържащ действия и срокове;
— протокол за извършване на мониторинг на мирисите. Той може да бъде допълнен с измерване/преценка на експозицията на мириса или преценка на въздействието на мирисата.
— протокол за реагиране при установени случаи на мириси, напр. жалби;
— програма за предотвратяване и намаляване на мирисите, предназначена да определи източника(ите); за измерване/преценка на експозицията на мириси; характеризиране на приноса на източника; и изпълнение на мерки за предотвратяване и/или намаляване.
Приложимост
НДНТ 15 се прилага само за случаите, когато се очаква и/или има доказателства за шумово замърсяване в чувствителните рецептори.
2. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ФУРАЖИ
Заключенията за НДНТ представени в настоящия раздел се прилагат за фуражи. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
2.1. Енергийна ефективност
2.1.1. Комбинирани фуражи/храна за домашни любимци
Общите техники за повишаване на енергийната ефективност са дадени в раздел 1.3 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 2
| Продукт | Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|--------------------------------|---------------|---------------------------------------------------------------|
| Комбинирани фуражи | | 0,01—0,10 (1) (2) (3) |
| Суха храна за домашни любимци | MWh/тон продукти | 0,39—0,50 |
| Течна храна за домашни любимци | | 0,33—0,85 |
(1) Долната граница на интервала може да бъде постигната, когато не се прилага гранулиране.
(2) Нивото на специфично потребление на енергия може да не се прилага, когато като суровина се използват риба и други морски животни.
(3) Горната граница на интервала е 0,12 MWh/тон продукти за инсталации, които се намират в студени климатични условия и/или когато се използва топлинна обработка за обеззаразяване за салмонела.
2.1.2. Зелени фуражи
НДНТ 16. С цел повишаване на енергийната ефективност при преработването на зелени фуражи, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 6 и от дадените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) | Използване на предварително изсушен фураж | Неприложимо в случаите на използване на мокър метод. |
| б) | Оползотворяване на отпадъчни газове от сушилня | Общоприложимо. |
| в) | Използване на отпадъчната топлина за предварително сушене. | |
2.2. Потребление на вода и отвеждане на отпадъчни води
Общите техники за намаляване на потреблението на вода и обема на отвежданите отпадъчни води са дадени в раздел 1.4 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 3
| Продукт | Единица | Специфично отвеждане на отпадъчни води (средногодишни стойности) |
|--------------------------------|---------------|---------------------------------------------------------------|
| Течна храна за домашни любимци | m³/тона продукти | 1,3—2,4 |
2.3. Емисии във въздуха
НДНТ 17. С цел намаляване на организираните емисии на прах във въздуха, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
Таблица 4
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани прахови емисии във въздуха от мелене и охлаждане на гранули в производството на комбинирани фуражи
| Параметър | Конкретен процес | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробовземане) |
|-----------|------------------|---------|--------------------------------------------------|
| | | | Нови инсталации | Съществуващи инсталации |
| Прах | Мелене | mg/Nm³ | < 2—5 | < 2—10 |
| | Охлаждане на гранули | | < 2—20 | |
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
3. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ПИВОВАРСТВО
Заключенията за НДНТ, представени в настоящия раздел се прилагат за пивоварство. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
3.1. Енергийна ефективност
НДНТ 18. С цел повишаване на енергийната ефективност, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 6 и от дадените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| a) | Майшуване при по-високи температури | Майшуването на зърното се извършва при температури приблизително от 60 °C, което намалява употребата на студена вода. |
| b) | Намаляване на скоростта на изпаряване по време на варенето на пивната мъст | Скоростта на изпаряване може да бъде намалена от 10 % на приблизително 4 % на час (напр. чрез системи за двуфазно варене, динамично варене при ниско налягане). |
| v) | Повишаване на алкохолния градус при варене с висока начинна плътност | Производство на концентрирана пивна мъст, което намалява нейния обем и по този начин се спестява енергия. |
Може да не е приложимо поради спецификациите на продукта.
Таблица 5
Примерно ниво на екологични показатели за специфична консумация на енергия
| Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|---------|--------------------------------------------------|
| MWh/hl продукти | 0,02—0,05 |
3.2. Потребление на вода и отвеждане на отпадъчни води
Общите техники за намаляване на потреблението на вода и обема на отвежданите отпадъчни води са дадени в раздел 1.4 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 6
Примерно ниво на екологичните показатели за специфично отвеждане на отпадъчни води
| Единица | Специфично отвеждане на отпадъчни води (средногодишни стойности) |
|---------|---------------------------------------------------------------|
| m³/hl продукти | 0,15—0,50 |
3.3. Отпадъци
НДНТ 19. С цел намаляване на количеството на отпадъците, изпратени за обезвреждане, НДНТ представлява използването на една или и на двете техники, дадени по-долу.
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| а) Оползотворяване и (повторно) използване на дрожди след ферментация | След ферментация, дрождите се събират и могат частично да се използват повторно в процеса на ферментация и/или могат да бъдат използвани по-нататък за множество цели, напр. като фураж, във фармацевтичната промишленост, като хранителна добавка, в производството на биогаз в пречистителни станции за отпадъчни води с анаеробно разграждане. |
| б) Оползотворяване и (повторно) използване на естествен филтрационен материал | След химическа, ензимна или термична обработка, естественият филтърен материал (напр. инфузорна пръст) може частично да се използва повторно в процеса на филтрация. Естественият филтърен материал също може да се използва, напр. като подобрител на почви. |
3.4. Емисии във въздуха
НДНТ 20. С цел намаляване на организирани прахови емисии във въздуха, НДНТ представлява използването на ръкавен филтър или едновременно циклон и ръкавен филтър.
Описание
Вж. раздел 14.2.
Таблица 7
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани прахови емисии във въздуха от обработване и преработване на масло и добавки
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробовземане) |
|------------|---------|-----------------------------------------------------|
| | | Нови инсталации | Съществуващи инсталации |
| Прах | mg/Nm³ | < 2—5 | < 2—10 |
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
Заключенията за НДНТ, представени в настоящия раздел се прилагат за мляко и млечен продукти. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
4.1. Енергийна ефективност
НДНТ 21. С цел повишаване на енергийната ефективност, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 6 и от дадените по-долу техники.
Техника Описание
а) Частично хомогенизирани на мляко Сметаната се хомогенизира заедно с малка част от обезмасленото мляко. Размерът на хомогенизатора може да бъде значително намален, което води до икономия на енергия.
б) Енергийноефективен хомогенизатор Работното напрежение на хомогенизатора е намалено чрез оптимизирана конструкция и по този начин съответната електрическа енергия, необходима за задвижване на системата също се намалява.
в) Използване на апарати за непрекъсната пастьоризация Използват се проточни топлообменници (напр. тръбни, плоски и рамкови). Времето за пастьоризация е значително по-кратко от това на партидните системи.
g) Регенеративен топлообмен при пастьоризация Постъпващото мляко се подгрява предварително от горещото мляко, напускащо участъка за пастьоризация.
д) Уперизация (УНТ) на мляко без междинна пастьоризация Уперизираното мляко се произвежда от сурово мляко в един етап като по този начин се избягва използването на енергията, необходима за пастьоризация.
e) Многостепенно сушене при производството на мляко на прах Използва се процес на изсушаване чрез впръскване в комбинация с изсушаване във въздухопровод, напр. сушилни с кипящ слой.
ж) Предварително охлаждане на ледена вода При използването на ледена вода връщащата се ледена вода се охлажда предварително (напр. с плосък топлообменник) преди окончателното охлаждане в резервоар за събиране на ледена вода със серпентинен изпарител.
Таблица 8
Примерни нива на екологични показатели за специфична консумация на енергия
| Основен продукт (най-малко 80 % от производството) | Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|--------------------------------------------------|---------|---------------------------------------------------------------|
| Продажба на мляко | MWh/тона суров материал | 0,1—0,6 |
| Сирене | 0,10—0,22 (1) |
| Мляко на прах | 0,2—0,5 |
| Ферментирано мляко | 0,2—1,6 |
(1) Нивото на специфично потребление на енергия може да не се прилага, когато се използват суровини, различни от мляко.
4.2. Потребление на вода и отвеждане на отпадъчни води
Общите техники за намаляване на потреблението на вода и обема на отвежданите отпадъчни води са ладени в раздел 1.4 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата подолу.
Таблица 9
Примерни нива на екологичните показатели за специфично отвеждане на отпадъчни води
| Основен продукт (най-малко 80 % от производството) | Единица | Специфично отвеждане на отпадъчни води (средногодишни стойности) |
|--------------------------------------------------|---------|---------------------------------------------------------------|
| Продажба на мляко | m3/тона суровини | 0,3—3,0 |
| Сирене | 0,75—2,5 |
| Мляко на прах | 1,2—2,7 |
4.3. Отпадъци
НДНТ 22. С цел намаляване на количеството на отпадъците, изпратени за обезвреждане, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) Оптимизирана експлоатация на центрофуги | Експлоатация на центрофуги в съответствие с техните спецификации, за да се сведе до минимум отхвърлянето на продукта. | |
| б) Изплакване на устройството за нагряване на сметаната с обезмаслено мляко или вода | При изплакването на устройството за нагряване на сметаната с обезмаслено мляко или вода се позволява оползотворяване или повторно използване на същите преди операциите по почистване. | |
| в) Непрекъснато замразяване на сладолед | Непрекъснато замразяване на сладолед с помощта на оптимизирани пускови процедури и контури за регулиране, които намаляват честотата на прекъсванията. | |
| г) Свеждане до минимум на генерирането на киселна суроватка | Суроватката от производството на киселини сирена (напр. извара и моцарела) се преработва възможно най-бързо с цел намаляване образуването на млечна киселина. | |
| д) Оползотворяване и използване на суроватка | Суроватката се оползотворява (ако е необходимо с използване на техники като изпаряване или мембранна филтрация) и се използва например за производството на суроватка на прах, суроватка на прах с отстранени минерали, суроватчен протеинов концентрат или лактоза. Суроватката и суроватъчният концентрат могат също да се използват като фураж или като източник на въглерод в инсталации за биогаз. | |
4.4. Емисии във въздуха
НДНТ 23. С цел намаляване на организираните прахови емисии във въздуха от сушене, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) Ръкавен филтър | Вж. раздел 14.2. | Може да не е приложимо за намаляване на лепкав прах. |
| б) Циклон | | Общоприложимо. |
| в) Мокър скрубер | | |
Таблица 10
Съответни нива на емисиите за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организираните прахови емисии във въздуха от сушене
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробовземане) |
|-----------|---------|--------------------------------------------------|
| Прах | mg/Nm³ | < 2—10 (') |
(') Горната граница на интервала е 20 mg/Nm³ за изсушене на суроватка на прах с отстранени минерали, казени и лактоза.
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕТАНОЛ
Заключенията за НДНТ, представени в настоящия раздел се прилагат за производство на етанол. Прилага се в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
5.1. Отпадъци
НДНТ 24. С цел намаляване на количеството на отпадъците, изпратени за обезвреждане, НДНТ представлява оползотворяването и (повторното) използване на дрождите след ферментация.
Описание
Вж. НДНТ 19а. Дрожжите може да не се оползотворят, когато лестилационният отпадък се използва за фураж.
6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ПРЕРАБОТВАНЕ НА РИБА И ЧЕРУПЧЕСТИ
Заключенията за НДНТ представени в настоящия раздел се прилагат за преработване на риба и черупчести. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
6.1. Потребление на вода и отпадъчни водни количества
НДНТ 25. С цел намаляване на потреблението на вода и количествата на отвежданите отпадъчни води, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 7 и от дадените по-долу техники.
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а) | Отстраняването на мазнини и вътрешности чрез вакуум | Вместо вода се използва засмукване с вакуум за отстраняване на мазнините и вътрешностите от рибата. |
| б) | Сухо транспортиране на мазнини, вътрешности, кожа и филета | Използване на лентови транспортьори вместо вода. |
6.2. Емисии във въздуха
НДНТ 26. С цел намаляване на организираните емисии на органични съединения във въздуха от опушване на риба, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| а) | Биофилтър | Потокът отпадъчен газ се пропуска през субстрат от органични материали (като торф, калуна, корени, дървесна кора, компост, мека дървесина и различни комбинации от такива материали) или от някои инертни материали (като глина, активен въглен и полиуретан), където органичните (и някои неорганични) елементи се трансформират от естествено срещащи се микроорганизми във въглероден диоксид, вода, други метаболити и биомаса. |
| б) | Термично окисление | Вж. раздел 14.2. |
| в) | Нетермично обработване на плазма | Вж. раздел 14.2. |
| г) | Мокър скрубер | За препарителна обработка обикновено се използва електростатичен утапител. |
| д) | Използване на пречистен пушек | Пушекът, генериран от пречистени първични пушкови кондензати, се използва за опушване на продукта в камери за опушване. |
Таблица 11
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани емисии общ летлив органичен въглерод (TVOC) във въздуха от камери за опушване
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробоизвеждане) |
|-----------|---------|--------------------------------------------------|
| Общ летлив органичен въглерод (TVOC) | mg/Nm³ | 15—50 (1) (2) |
(1) Долната граница на интервала обикновено се постига с използване на термично окисление.
(2) ДНТ-СЕН не се прилага, когато емисиите на общ летлив органичен въглерод (TVOC) са под 500 g/h.
Свързанният с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
7. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА СЕКТОРА НА ПЛОДОВЕТЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ
Заключенията за НДНТ представени в настоящия раздел се прилагат за сектора на плодовете и зеленчуките. Те се прилагат в допълнение към общините заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
7.1. Енергийна ефективност
НДНТ 27. С цел повишаване на енергийната ефективност, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 6 и от дадените по-долу техники.
Описание
Температурата на плодовете и зеленчуките се понижава до около 4° С, преди да влязат в тръба за замразяване, чрез привеждането им в пряк или косвен контакт със студена вода или охлаждащ въздух. Водата може да бъде отстранена от хранителния продукт и след това събрана за повторно използване в процеса на охлаждане.
Таблица 12
Примерни нива на екологични показатели за специфична консумация на енергия
| Конкретен процес | Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|------------------|---------|--------------------------------------------------|
| Обработване на картофи (с изключение на производството на нишесте) | MWh/тон продукти | 1,0—2,1 (1) |
| Обработване на домати | | 0,15—2,4 (2) (3) |
(1) Нивото на специфично потребление на енергия може да не се прилага за производството на картофени люспи и картофи на прах.
(2) Долната граница на интервала обикновено се свързва с производството на белени домати.
(3) Горната граница на интервала обикновено се свързва с производството на домати на прах или концентрат.
7.2. Потребление на вода и отвеждане на отпадъчни води
Общите техники за намаляване на потреблението на вода и обема на отвежданите отпадъчни води са дадени в раздел 1.4 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 13
Примерни нива на екологичните показатели за специфично отвеждане на отпадъчни води
| Конкретен процес | Единица | специфично отвеждане на отпадъчни води (средногодишни стойности) |
|------------------|---------|--------------------------------------------------|
| Обработване на картофи (с изключение на производството на нишесте) | m³/тона продукти | 4,0—6,0 (1) |
| Обработване на домати, когато е възможно повторно използване на водата | | 8,0—10,0 (2) |
(1) Нивото на специфичното отвеждане на отпадъчни води може да не се прилага за производството на картофени люспи и картофи на прах.
(2) Нивото на специфичното отвеждане на отпадъчни води може да не се прилага за производството на домати на прах.
8. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА МЕЛЕНЕ НА ЗЪРНО
Заключенията за НДНТ представени в настоящия раздел се прилагат за мелене на зърно. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
8.1. Енергийна ефективност
Общите техники за повишаване на енергийната ефективност са дадени в раздел 1.3 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 14
Примерно ниво на екологични показатели за специфична консумация на енергия
| Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|---------|---------------------------------------------------------------|
| MWh/тон продукти | 0,05—0,13 |
8.2. Емисии във въздуха
НДНТ 28. С цел намаляване на организираните емисии на прах във въздуха, НДНТ представлява използването на ръкавен филтър.
Описание
Вж. раздел 14.2.
Таблица 15
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани прахови емисии във въздуха от мелене на зърно
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробовземане) |
|-----------|---------|--------------------------------------------------------|
| Прах | mg/Nm³ | < 2—5 |
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
9. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ОБРАБОТВАНЕТО НА МЕСО
Заключенията за НДНТ представени в настоящия раздел се прилагат за обработването на месо. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
9.1. Енергийна ефективност
Общите техники за повишаване на енергийната ефективност са дадени в раздел 1.3 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 16
Примерно ниво на екологични показатели за специфична консумация на енергия
| Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|---------|---------------------------------------------------------------|
| MWh/тона суров материал | 0,25—2,6 (!) (!) |
(!) Нивото на специфично потребление на енергия не се прилага за производството на готови храни и супи.
(!) Горната граница на интервала може да не се прилага при висок процент стотени продукти.
9.2. Потребление на вода и отпадъчни водни количества
Общите техники за намаляване на потреблението на вода и обема на отвежданите отпадъчни води са дадени в раздел 1.4 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 17
Примерно ниво на екологичните показатели за специфично отвеждане на отпадъчни води
| Единица | специфично отвеждане на отпадъчни води (средногодишни стойности) |
|---------|---------------------------------------------------------------|
| м³/тона суровини | 1,5—8,0 (') |
(') Нивото на специфичното отвеждане на отпадъчни води не се прилага за технологични процеси, използващи директно въздухоохлаждане и за производство на готови храни и супи.
9.3. Емисии във въздуха
НДНТ 29. С цел намаляване на организираните емисии на органични съединения във въздуха от опушване на месо, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| а) Адсорбция | Органичните съединения се отстраняват от потока на отпадъчния газ чрез задържане върху твърда повърхност (обикновено активен въглен). |
| б) Термично окисление | Вж. раздел 14.2. |
| в) Мокър скрубер | Вж. раздел 14.2. За предварителна обработка обикновено се използва електростатичен утайтел. |
| г) Испълзване на пречистен пушек | Пушекът, генериран от пречистени първични пушилни кондензати, се използва за опушване на продукта в камери за опушване. |
Таблица 18
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани емисии общ летлив органичен въглерод (TVOC) във въздуха от камери за опушване
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробоизвеждане) |
|-----------|---------|---------------------------------------------------------------|
| Общ летлив органичен въглерод (TVOC) | mg/Nm³ | 3-50 (') (') |
(') Долната граница на интервала обикновено се постига с използване на адсорбция или термично окисление.
(’) НДНТ-СЕН не се прилага, когато емисиите на общ летлив органичен въглерод (TVOC) са под 500 g/h.
Свързаните с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
10. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА МАСЛОДАЙНИ СЕМЕНА И РАФИНИРАНЕ НА РАСТИТЕЛНО ОЛИО
Заключенията за НДНТ представени в настоящия раздел се прилагат за обработване на маслодайни семена и рафиниране на растително олио. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
10.1. Енергийна ефективност
НДНТ 30. С цел повишаване на енергийната ефективност, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 6 и за генериране на допълнителен вакуум.
Описание
Допълнителният вакуум, използван за сушене на масла, обезглажване на масла или свеждане до минимум на окисляването на масла се генерира от помпи, инжектори на пара и др. Вакуумът намалява количеството топлина енергия, необходима за тези етапи в технологичния процес.
Таблица 19
Примерни нива на екологични показатели за специфична консумация на енергия
| Конкретен процес | Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|------------------|---------|---------------------------------------------------------------|
| Интегрирано трошене и рафиниране на рапични семена и/или слънчогледови семена | MWh/тона произведено масло | 0,45—1,05 |
| Интегрирано трошене и рафиниране на соеви семена | | 0,65—1,65 |
| Самостоятелно рафиниране | | 0,1—0,45 |
10.2. Потребление на вода и отвеждане на отпадъчни води
Общите техники за намаляване на потреблението на вода и обема на отвежданите отпадъчни води са дадени в раздел 1.4 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата подолу.
Таблица 20
Примерни нива на екологичните показатели за специфично отвеждане на отпадъчни води
| Конкретен процес | Единица | специфично отвеждане на отпадъчни води (средногодишни стойности) |
|------------------|---------|---------------------------------------------------------------|
| Интегрирано трошене и рафиниране на рапични семена и/или слънчогледови семена | m³/тона произведено масло | 0,15—0,75 |
| Интегрирано трошене и рафиниране на соеви семена | | 0,8—1,9 |
| Самостоятелно рафиниране | | 0,15—0,9 |
10.3. Емисии във въздуха
НДНТ 31. С цел намаляване на организираните емисии на прах във въздуха, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) Ръкавен филтър | Вж. раздел 14.2. | Може да не е приложимо за намаляване на лепков прах. |
| б) Циклон | | Общоприложимо. |
| в) Мокър скрубер | | |
Таблица 21
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани прахови емисии във въздуха от обработване и преработване на семена, както и от сушене и охлаждане на брашно
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробоизвеждане) |
|-----------|---------|---------------------------------------------------------------|
| Прах | mg/Nm³ | Нови инсталации | Съществуващи инсталации |
| | | < 2—5 (†) | < 2—10 (‡) |
(†) Горната граница на интервала е 20 mg/Nm³ за сушене и охлаждане на брашно.
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
10.4. Загуби на хексан
НДНТ 32. С цел намаляване на загубите на хексан от обработването и рафинирането на маслодайни семена, НДНТ представлява използването на всички техники, ладени по-долу.
| Техника | Описание |
|---------|-----------|
| а) Противоток на брашно и пара в тостер за отделение на разтворителя | Хексанът се отстранява от натоварено с хексан брашно в тостер за отделение на разтворителя, което включва насрещен поток на пара и брашно. |
| б) Изпаряване от сместа масло/хексан | Хексанът се отстранява от сместа масло/хексан, като се използват изпарители. Парите от тостера за отделение на разтворителя (мес пар/хексан) се използват за осигуряване на топлина енергия в първия етап на изпаряване. |
| в) Кондензация в комбинация с мокър скрубер с минерално масло | Хексановите пари се охлаждат под точката им на росата, така че да кондензират. Некондензираният хексан се абсорбира в скрубер, използвайки минерално масло като очистваща течност за последващо оползотворяване. |
| г) Гравитационно фазово разделяне в комбинация с дестилиране | Неразтвореният хексан се отделя от водната фаза посредством гравитационен фазов сепаратор. Остатъчният хексан се дестилира чрез нагряване на водната фаза до приблизително 80—95 °C. |
Таблица 22
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за загуби на хексан от обработването и рафинирането на маслодайни семена
| Параметър | Видове обработени семена или зърна | Единица | НДНТ-СЕН (средногодишни стойности) |
|-----------|-------------------------------------|---------|-------------------------------------|
| Загуби на хексан | Соеви зърна | kg/тон обработени семена или зърна | 0,3—0,55 |
| | Рапични и слънчогледови семена | | 0,2—0,7 |
11. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ И НЕКТАРИ/СОКОВЕ ОТ ОБРАБОТЕНИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ
Заключенията за НДНТ представени в настоящия раздел се прилагат за безалкохолни напитки и нектари/сокове от обработени плодове и зеленчуци. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
11.1. Енергийна ефективност
НДНТ 33. С цел повишаване на енергийната ефективност, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 6 и от ладените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) Единичен пастьоризатор за производство на нектари/сокове | Използване на един пастьоризатор за сока и за пулпата, вместо използване на два отделни пастьоризатора. | Може да не е приложимо поради размера на частиците на пулпата. |
| б) Хидравлично транспортиране на захар | Захарта се транспортира до производствения процес с вода. Необходимо е по-малко енергия в процеса за разтворяване на захарта, тъй като част от захарта вече се е разтворила по време на транспортирането. | Общоприложимо. |
| в) Енергийноефективен хомогенизатор за производство на нектари/сок | Вж. НДНТ 21b. | |
Таблица 23
Примерно ниво на екологични показатели за специфична консумация на енергия
| Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|---------|---------------------------------------------------------------|
| MWh/hl продукти | 0,01—0,035 |
11.2. Потребление на вода и отвеждане на отпадъчни води
Общите техники за намаляване на потреблението на вода и обема на отвежданите отпадъчни води са дадени в раздел 1.4 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 24
Примерно ниво на екологичните показатели за специфично отвеждане на отпадъчни води
| Единица | специфично отвеждане на отпадъчни води (средногодишни стойности) |
|---------|---------------------------------------------------------------------|
| m³/hl продукти | 0,08—0,20 |
12. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА НИШЕСТЕ
Заключенията за НДНТ представени в настоящия раздел се прилагат за производство на нишесте. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
12.1. Енергийна ефективност
Общите техники за повишаване на енергийната ефективност са дадени в раздел 1.3 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 25
Примерни нива на екологични показатели за специфична консумация на енергия
| Конкретен процес | Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|------------------|---------|---------------------------------------------------------------|
| Обработване на картофи за производство само на натурално нишесте | | |
| Обработване на царевица и/или пшеница за производството на натурално нишесте в комбинация с модифицирано и/или хидролизирано нишесте | MWh/тона суров материал (¹) | 0,65—1,25 (²) |
(¹) Количеството суровини се отнася до брутния тонаж.
(²) Нивото на специфично потребление на енергия не се прилага за производството на полиоли.
12.2. Потребление на вода и отвеждане на отпадъчни води
Общите техники за намаляване на потреблението на вода и обема на отвежданите отпадъчни води са дадени в раздел 1.4 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 26
Примерни нива на екологичните показатели за специфично отвеждане на отпадъчни води
| Конкретен процес | Единица | специфично отвеждане на отпадъчни води (средногодишни стойности) |
|------------------|---------|---------------------------------------------------------------|
| Обработване на картофи за производство само на натурано нишесте | тон/тона суровини (1) | 0,4—1,15 |
| Обработване на царевица и/или пшеница за производството на натурано нишесте в комбинация с модифицирано и/или хидролизирано нишесте | тон/тона суровини (2) | 1,1—3,9 (2) |
(1) Количество суровини се отнася за брутния тонаж.
(2) Нивото на специфичното отвеждане на отпадъчни води не се прилага за производството на полиоли.
12.3. Емисии във въздуха
НДНТ 34. С цел намаляване на организирани прахови емисии във въздуха от сушенето на нишесте, протеин и фибри, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
| Техника | Описание | Приложимост |
|---------|-----------|--------------|
| а) Ръкавен филтър | Вж. раздел 14.2. | Може да не е приложимо за намаляване на лепкав прах. |
| б) Циклон | | Общоприложимо. |
| в) Мокър скрубер | | |
Таблица 27
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани прахови емисии във въздуха от сушене на нишесте, протеин и фибри
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробовземане) |
|-----------|---------|--------------------------------------------------|
| | | Нови инсталации | Съществуващи инсталации |
| Прах | mg/Nm³ | < 2—5 (1) | < 2—10 (1) |
(1) Когато ръкавен филтър не е приложен, горната част на интервала е 20 mg/Nm³.
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
13. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НДНТ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЗАХАР
Заключенията за НДНТ представени в настоящия раздел се прилагат за производство на захар. Те се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ, представени в раздел 1.
13.1. Енергийна ефективност
НДНТ 35. С цел повишаване на енергийната ефективност, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от техниките, посочени в НДНТ 6 и една или комбинация от дадените по-долу техники.
Техника | Описание | Приложимост
--- | --- | ---
a) | Пресоване на пулп от захарно цвекло | Общоприложимо.
b) | Непряко сушене (сушене с пара) на пулп от захарно цвекло | Може да не е приложимо за съществуващи инсталации поради необходимостта от пълна реконструкция на енергийните мощности.
c) | Сушене на слънце на пулп от захарно цвекло | Може да не е приложимо поради местните климатични условия и/или липса на пространство.
d) | Рециклиране на горещи газове | Общоприложимо.
Таблица 28
Примерно ниво на екологични показатели за специфична консумация на енергия
| Конкретен процес | Единица | Специфично потребление на енергия (средногодишни стойности) |
|---|---|---|
| Обработване на захарно цвекло | MWh/тон захарно цвекло | 0,15—0,40 (1) |
(1) Горната граница на интервала може да включва потреблението на енергия на варовите пещи и сушилните.
13.2. Потребление на вода и отвеждане на отпадъчни води
Общите техники за намаляване на потреблението на вода и обема на отвежданите отпадъчни води са ладени в раздел 1.4 на настоящите заключения за НДНТ. Примерното ниво на екологичните показатели е представено в таблицата по-долу.
Таблица 29
Примерно ниво на екологичните показатели за специфично отвеждане на отпадъчни води
| Конкретен процес | Единица | специфично отвеждане на отпадъчни води (средногодишни стойности) |
|---|---|---|
| Обработване на захарно цвекло | m³/тона цвекло | 0,5-1,0 |
13.3. Емисии във въздуха
НДНТ 36. С цел предотвратяване или намаляване на организираните прахови емисии във въздуха от сушенето на пулп от захарно цвекло, НДНТ представлява използването на една или комбинация от посочените по-долу техники.
Таблица 30
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани прахови емисии във въздуха от сушене на пулп от захарно цвекло при висока температура на сушене (над 500 °C)
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробовземане) | Еталонно ниво на кислород (O₂) | Еталонни условия за газ |
|-----------|---------|-----------------------------------------------------|---------------------------------|--------------------------|
| Прах | mg/Nm³ | 5—100 | 16 обемни % | Без корекция за съдържание на вода |
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
НДНТ 37. С цел намаляване на организираните емисии на SOₓ във въздуха от сушене на пулп от захарно цвекло при висока температура (над 500 °C), НДНТ представлява използването на една или комбинация от техниките, дадени подолу.
Таблица 31
Съответни нива на емисии за НДНТ (НДНТ-СЕН) за организирани емисии на SOₓ във въздуха от сушене на пулп от захарно цвекло при висока температура на сушене (над 500 °C), когато не се използва природен газ
| Параметър | Единица | НДНТ-СЕН (средна стойност за периода на пробовземане) | Еталонно ниво на кислород (O₂) | Еталонни условия за газ |
|-----------|---------|-----------------------------------------------------|---------------------------------|--------------------------|
| SOₓ | mg/Nm³ | 30—100 | 16 обемни % | Без корекция за съдържание на вода |
(*) Нивата на емисии се очаква да бъдат в долната граница на интервала при използване изключително на биомаса като гориво.
Свързаният с това мониторинг е даден в НДНТ 5.
### ОПИСАНИЕ НА ТЕХНИКИ
#### 14.1. Емисии във водата
| Техника | Описание |
|---------|----------|
| Метод на пречистване с активна утайка | Биологичен процес, при който микроорганизмите се поддържат в суспензия в отпадъчната вода и цялата смес се аерира механично. Сместа, съдържаща активна утайка, се изпраща към съоръжение за отделяне на активната утайка, откъдето утайката се рециклира в басейна за аериране. |
| Аерационна лагуна | Плитки земни басейни за биологично пречистване на отпадъчни води, чието съдържание се разбърква периодично, за да се позволи навлизането на кислород в течността чрез атмосферна дифузия. |
| Пречистване чрез връщане на активна кал | Анаеробен процес, при който отпадъчните води се смесват с рециклирана утайка и след това излизат в изолиран реактор. Сместа от вода/утайка се отпеля външно. |
| Утаяване | Преобразуването на разтворените замърсители в неразтворими съединения чрез добавянето на химически утаители. Образуваните твърди вещества впоследствие се отделят чрез отлагане, въздушна флотация или филтрация. Многовалентни металини йони (напр. калций, алюминий, желязо), които се използват за утаяване на фосфор. |
| Коагулация и флокулация | Коагулацията и флокулацията се използват за отделяне на суспендираните вещества от отпадъчната вода и често се извършват в последователни етапи. Коагулацията се извършва чрез добавяне на коагуланти с противоположен заряд на този на суспендираните вещества. Флокулацията се извършва чрез добавяне на полимери, така че събържаните на микрофлокулите предизвикват тяхното свързване и образуването на по-големи флокули. |
| Изравняване на потока | Изравняване на водните количества и на товара от замърсители посредством резервоари или други техники за управление. |
| Подобрено биологично отстраняване на фосфор | Комбинация от аеробно и анаеробно пречистване с цел селективно обогатяване на акумулиращите полифосфати микроорганизми в бактериалната общност в активната утайка. Тези микроорганизми използват повече фосфор от необходимото за нормален растеж. |
| Филтрация | Отпелянето на твърдите вещества от отпадъчните води чрез пропускане през поръзна съда, напр. пясъчна филтрация, микрофилтрация и ултрафилтрация. |
| Флотация | Отпелянето на твърди или течни частици от отпадъчната вода чрез прихващането им към фини газови мехурчета, обикновено въздух. Плаващите частици се събират на водната повърхност и се отстраняват с пеногони |
| Мембранен биобасейн | Комбинация от пречистване с активна утайка и мембранна филтрация. Използват се два варианта: а) външна рециркулация между биобасейна с активна утайка и мембранния модул; и б) потапяне на мембранния модул в аерирания биобасейн с активна утайка, където водата се филтрира през мембрана от кухи влакна, а биомасата остава в биобасейна. |
| Неутрализация | Довеждането на pH на отпадъчната вода до неутрално ниво (приблизително 7) чрез добавянето на химикали. За повишаване на pH обикновено се използват натриев хидроксид (NaOH) или калциев хидроксид (Ca(OH)₂), докато за понижаване на pH обикновено се използват сярна киселина (H₂SO₄), солна киселина (HCl) или въглероден диоксид (CO₂). По време на неутрализацията може да настъпи утаяване на някои вещества. |
| Нитрификация и/или денитрификация | Двуетапен процес, който обикновено се извършва в пречиствателните станции за отпадъчни води с биологично стъпало. Първата стъпка е аеробната нитрификация, при която микроорганизмите окисляват амониевия катион (NH₄⁺) до междинния нитритен анион (NO₂⁻), който се доокислява до нитратен анион (NO₃⁻). При последващия етап на безкислородна денитрификация, микроорганизмите по химичен път реуциклират нитратата до азотен газ. |
| Техника | Описание |
|----------------------------------------------|------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Частична нитрификация — анаеробно окисляване на амониеви йони | Биологичен процес, при който амониевият и нитритният йон се преобразуват в азотен газ при анаеробни условия. При пречистването на отпадъчни води, анаеробното окисляване на амониеви йони се превръща в нитритна нитрификация (напр. нитризация), която преобразува около половината амониеви катиони (NH₄⁺) в нитритни аниони (NO₂⁻). |
| Оползотворяване на фосфора като струвит | Фосфорът се оползотворява чрез утайване под формата на струвит (магнезиев амониев фосфат). |
| Отлагане | Отделението на суспензирани частици посредством гравитационно утаяване. |
| Метод на пречистване с въходящ слой анаеробна активна кап (UASB) | Анаеробен процес, при който отпадъчната вода се въвежда на дъното на реактора, откъдето преминава нагоре през слой от утайка, състоящ се от биологично формирани гранули или частици. Отпадъчната вода преминава в камера за утайване, където се извършва отделение на твърдото съдържание; газовете се събират в куполи в горната част на реактора. |
### 14.2. Емисии във въздуха
| Техника | Описание |
|----------------------------------------------|------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------|
| Ръкавен филтър | Ръкавните филтри, които често са наречени текстилни филтри, се състоят от пореста тъкан или филц, през които се пропускат газовете за отстраняване на частиците. Използването на ръкавен филтър изисква избор на текстилен материал, който да е подходящ за характеристиките на отпадъчния газ и максималната работна температура. |
| Циклон | Система за контрол на прах на базата на центробежната сила, където по-тежките частици се отделят от газа носител. |
| Нетермично обработване на плазма | Техника за намаляване въз основа на създаване на плазма (напр. на йонизиран газ, състоящ се от положителни йони и свободни електрони в пропорции, които повече или по-малко водят до голяма интензитет. Плазмата окислява органичните и неорганичните съединения. |
| Термично окисление | Окисляване на запалимите газове и мирисите в потока отпадъчен газ чрез нагряване в горивна камера на сместа от замърсители с въздух или кислород до температура над нейната точка на самозапалване и поддържане на сместа при висока температура достатъчно дълго, за да се извърши пълно изгаряне до получаване на въглероден диоксид и вода. |
| Използване на газообразни горива | Превръщане на гориво на твърдо гориво (напр. въглища) към гориво на газообразно гориво (напр. природен газ, биогаз), което е по-малко вредно от голяма точка на емисиите (напр. ниско съдържание на сяра, ниско съдържание на пепел или по-добро качество на пепелта). |
| Мокър скрубер | Отстраняване на газообразните или праховите замърсители от газовия поток посредством масов пренос към течен разтворител, често вода или воден разтвор. Това може да включва химична реакция (напр. в киселинен или алкален скрубер). В някои случаи съединенията могат да бъдат извлечени от разтворителя. | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D2031/32019D2031_BG.pdf | 34 |
32019D1581 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/1581 НА СЪВЕТА
от 16 септември 2019 година
за внасяне от името на Европейския съюз на предложения за изменение на допълнения I и II към Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни на тринадесетата среща на Конференцията на страните
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като въз предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (наричана по-долу „конвенцията”) беше сключена от Съюза с Решение 82/461/ЕИО на Съвета (1) и влезе в сила на 1 ноември 1983 г. | (2) Съгласно член XI от конвенцията Конференцията на страните може да приема решения за изменение на допълнения I и II към конвенцията.
(3) Конференцията на страните може да приеме такива изменения на своята тринадесета среща, която ще се състои от 15 до 22 февруари 2020 г. Секретариатът по конвенцията уведоми страните по конвенцията, че всички предложения за изменение трябва да бъдат предадени до 19 септември 2019 г. в съответствие с член XI, апинея 3 от конвенцията. Като страна по конвенцията Съюзът може да прави такива предложения.
(4) Включването на вида Tetrax tetrax в допълнение I към конвенцията и на видовете Tetrax tetrax, Galeorhinus galeus и Sphyrna zygaena в допълнение II към конвенцията е научно обосновано и съответства на правото на Съюза, както и на неговия ангажимент за международно сътрудничество с цел опазване на биологичното разнообразие.
(5) Ето защо, Съюзът следва да внесе тези предложения за изменение на допълнения I и II към конвенцията. Комисията следва да предаде тези предложения на секретариата по конвенцията,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Във връзка с тринадесетата среща на Конференцията на страните по Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни Съюзът внася следните предложения:
а) допълнение I към конвенцията да се измени, така че да бъде включен видът Tetrax tetrax;
б) допълнение II към конвенцията да се измени, така че да бъдат включени видовете Tetrax tetrax, Galeorhinus galeus и Sphyrna zygaena.
(1) Решение 82/461/ЕИО на Съвета от 24 юни 1982 г. за сключване на Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (ОВ L 210, 19.7.1982 г., стр. 10).
2. Комисията предава от името на Съюза посочените в параграф 1 предложения на секретариата по конвенцията.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 16 септември 2019 година.
За Съвета
Председател
T. TUPPURAINEN | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D1581/32019D1581_BG.pdf | 2 |
32019L0904 | category15 | 2019 | bg | ДИРЕКТИВИ
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/904 НА ЕВРОПЕЙСКАЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 5 юни 2019 година
относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,
kато взеха предвид | предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
kато взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
kато взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
kато имат предвид, че:
(1) Поради голямата функционалност и относително ниската цена на пластмасата този материал все повече се разпространява повсеместно в ежедневието. Макар пластмасата да играе полезна роля в икономиката и да намира място в основни приложения в много сектори, нарастващата ѝ употреба при приложения с кратък жизнен цикъл, които не са предназначени за повторна употреба или рентабилно рециклиране, означава, че свързаните с тях модели на производство и потребление стават все по-неефективни и линейни. Ето защо, в контекста на плана за действие за кръговата икономика, представен със съобщение на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“, в Европейската стратегия за пластмасите, представена в същото време от 16 януари 2018 г., озаглавено „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“, Комисията стигна до заключението, че трябва да се търси решение за постоянно нарастващото образуване на пластмасови отпадъци и изпускането им в околната среда, в частност в морската среда, за да се постигне кръгов жизнен цикъл при пластмасите. Европейската стратегия за пластмасите със стъпка към изграждането на кръгова икономика, при която преекстрирането и производството на пластмаси и пластмасови продукти изцяло отговарят на потребностите от повторна употреба, ремонт и рециклиране и се разработват и популяризират по-устойчиви материали. Значителното отрицателно въздействие на определени пластмасови продукти върху околната среда, здравето и икономиката налага създаването на специална правна уредба за ефективното намаляване на тези отрицателни последици.
(2) С настоящата директива се насърчават подходите на кръговата икономика, даващи приоритет на устойчивите и нетоксични продукти, които могат да бъдат използвани повторно, и на системите за повторна употреба пред продуктите за еднократна употреба, като се цели преди всичко да се намали количеството на образуваните отпадъци. Това предотвратяване на отпадъците заема първо място в йерархията на отпадъците, заложена в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Настоящата директива ще допринесе за постигането на цел за устойчиво развитие № 12 на Организацията на обединените нации (ООН) за осигуряване на устойчиви модели на потребление и на производство, което е част от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г. Чрез запазване на стойността на продуктите
(1) ОВ С 62, 15.2.2019 г., стр. 207.
(2) ОВ С 461, 21.12.2018 г., стр. 210.
(3) Позиция на Европейския парламент от 27 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 21 май 2019 г.
(4) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
и материалите за възможно най-дълъг период от време и чрез образуване на по-малко отпадъци икономиката на Съюза може да стане по-конкурентоспособна и по-устойчива, като същевременно се намалява натискът върху цените на производителите и околната среда.
Замърсяването с морски отпадъци има трансграничен характер и се признава като все по-голям глобален проблем. Намаляването на морските отпадъци е действие от ключово значение за постигането на цел за устойчиво развитие № 14 на ООН, която призовава за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси с цел устойчиво развитие. Съюзът трябва да играе своята роля в предотвратяването на морските отпадъци и борбата с тях и да се стреми да бъде лидер, определящ стандарти за света. Във връзка с това Съюзът работи съвместно с партньори в много международни форуми като Г-20, Г-7 и ООН за насърчаване на съгласувани действия, като настоящата директива е част от усилията на Съюза в това отношение. С цел тези усилия да бъдат резултативни, е важно също така износът на пластмасови отпадъци от Съюза да не води до повишаване на морските отпадъци по други места.
В съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS) (1), Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от предизвикателства извършвани на отпадъци и други материали от 29 декември 1972 г. (Лондонската конвенция) и Протокола към нея от 1996 г. (Лондонският протокол), приложението на Маритимната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (MARPOL), изменено с отнасящия се до нея Протокол от 1978 г., както и с Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане от 22 март 1989 г. (2) и със законодателството на Съюза в областта на отпадъците, а именно Директива 2008/98/ЕО и Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), от държавите членки се изисква да осигурят доброто екологично управление на отпадъците, за да предотвратяват и намаляват морските отпадъци от източници, разположени както в морета, така и на суши. Съгласно законодателството на Съюза в областта на водите, а именно директиви 2000/60/ЕО (4) и 2008/56/ЕО (5) на Европейския парламент и на Съвета от държавите членки се изисква да намерят решение и на проблема с морските отпадъци, когато те възпрепятстват постигането на добро състояние на околната среда в морските им води, включително като принос към цел за устойчиво развитие № 14 на ООН.
В Съюза 80—85 % от морските отпадъци, измерени чрез преброяване на отпадъците по плажовете, представяват пластмаса, като 50 % от тях са пластмасови изделия за еднократна употреба, а 27 % са изделия, свързани с риболова. Пластмасовите продукти за еднократна употреба включват разнообразна гама от чисто използван бързообръщащитеся продукти, които се изхвърлят, след като са били използвани веднъж за целта, за която са предназначени, но рядко се рециклират и лесно се превръщат в отпадъци. Значителна част от риболовните съборжения, пуснати на пазара, не се сбират за третиране. Поради това пластмасовите продукти за еднократна употреба и риболовните съборжения, съдържащи пластмаса, са особено сериозен проблем в контекста на морските отпадъци, представляват сериозен риск за морските екосистеми, за биологичното разнообразие и за здравето на човека, и причиняват щети за дейности като туризма, рибарството и корабоплаването.
Правилното управление на отпадъците продължава да бъде от съществено значение за предотвратяването на всички отпадъци, включително морските. Съществуващото законодателство на Съюза, а именно директиви 2008/98/ЕО, 2000/59/ЕО, 2000/60/ЕО, 2008/56/ЕО и Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (6), и инструментите на политическата предвидят някои регулаторни мерки за справяне с морските отпадъци. По-специално, спрямо пластмасовите отпадъци се прилагат общите мерки и целеви стойности на Съюза за управление на отпадъците, като например целевата стойност за рециклиране на пластмасови отпадъци, установена в Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) и целя в Европейската стратегия за пластмасите да се гарантира, че до 2030 г. всички пластмасови отпадъци, които се пускат на пазара в Съюза, ще могат да бъдат използвани повторно или лесно рециклирани. Въздействието на тези мерки върху морските отпадъци обаче не е достатъчно, а обхвата и равнището на амбицията на националните мерки за предотвратяване и намаляване на морските отпадъци се различават. Освен това някои от тези мерки, в частност ограниченията за търговията с пластмасови продукти за еднократна употреба, биха могли да създадат пречки пред търговията и да нарушат конкуренцията в Съюза.
(1) ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 3.
(2) ОВ L 39, 16.2.1993 г., стр. 3.
(3) Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищените приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остаци от товари (ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81).
(4) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(5) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
(6) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството в изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмена на регламенти (ЕО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).
(7) Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).
(7) За да се съсредоточат усилията там, където са най-необходими, настоящата директива следва да се прилага само спрямо най-често срещаните по плащовете в Съюза пластмасови продукти за еднократна употреба, риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, и продуктите, изработени от окос-разградим пластмаса. Изчислени е, че пластмасовите продукти за еднократна употреба, обхванати от мерките съгласно настоящата директива, представляват около 86 % от пластмасите за еднократна употреба, срещащи се по плащовете в Съюза, които са отчетени чрез преброяване. Съществените и металните съдове за напитки следва да не попадат в приложното поле на настоящата директива, тъй като те не са сред най-често срещаните по плащовете на Съюза пластмасови продукти за еднократна употреба.
(8) Пластмасовите микрочастици не попадат пряко в приложното поле на настоящата директива, въпреки че те допринасят за морските отпадъци, и поради това Съюзът следва да възприеме всеобхватен подход към този проблем. Съюзът следва да насърчава всички производители да ограничават строго пластмасовите микрочастици в състава на своите продукти.
(9) Замърсяването на земната повърхност и на почвата с по-големи пластмасови предмети и отделните се от тях фрагменти или пластмасови микрочастици може да бъде значително, като тази пластмаса може да проникне в морската среда.
(10) Настоящата директива е lex specialis спрямо директиви 94/62/ЕО и 2008/98/ЕО. В случай на противоречие между посочените директиви и настоящата директива следва да има превес в рамките на своето приложно поле. Такъв е случай с ограниченията за пускане на пазара. По-специално, ще се отнася до мерките за намаляване на потреблението, изискванията по отношение на продуктите, изискванията относно маркировката и разширената отговорност на производителите, с настоящата директива се допълват директиви 94/62/ЕО и 2008/98/ЕО и Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12).
(11) Пластмасовите продукти за еднократна употреба могат да бъдат произведени от широк спектър от пластмаси. Пластмасите обикновено се определят като полимерни материали, в които може да се съдържат добавки. В обхвата на това определение обаче попадат някои естествени полимери. По същество на определението за „химически немодифицираните вещества” в член 3, точка 40 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (13) немодифицираните естествени полимери следва да не бъдат включени в обхвата на настоящата директива, тъй като те се срещат в естествен вид в околната среда. Поради това за целите на настоящата директива следва да се адаптира определението за „полимер” в член 3, точка 5 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 и да се въведе отклонено определение. Пластмасите, произведени с модифицирани естествени полимери, или пластмасите, произведени от изходни вещества на биологична основа, на основата на изкопаеми горива или синтетични изходни вещества, не се срещат в естествен вид и поради това следва да бъдат предмет на настоящата директива. Следователно адаптираното определение за пластмаси следва да обхваща каучукови изделия на полимерна основа, пластмаси на биологична основа и биоразградими форми, независимо от това дали са получени от биомаса или е предвидено да се разграждат биологично с течение на времето. Боните, мастилата и лепилата следва да не бъдат предмет на настоящата директива и поради това тези полимерни материали следва да не бъдат включени в определението.
(12) За да се определи ясно приложното поле на настоящата директива, следва да се даде определение на понятието „пластмасов продукт за еднократна употреба”. Определението следва да изключва пластмасови продукти, които са замислени, проектирани и пуснати на пазара, за да направят в рамките на своя експлоатационен живот многократни цикли или обороти, като се пълнят отново или се използват повторно за същата цел, за която са били замислени. Пластмасовите продукти за еднократна употреба обикновено са предназначени за използване само веднъж или за кратко време, преди да бъдат изхвърлени. Мокрите кърпички за лична хигиена и битова употреба също следва да попадат в приложното поле на настоящата директива, а мокрите кърпички за промишлена употреба следва да са изключени. За да се изясни по-запълнено дали даден продукт следва да се счита за пластмасов продукт за еднократна употреба за целите на настоящата директива, Комисията следва да разработи насоки относно пластмасовите продукти за еднократна употреба. Предвид критериите, изложени в настоящата директива, примери за съдове за храна, които следва да се считат за пластмасови продукти за еднократна употреба за целите на настоящата директива, са съдовете за „бързи храни” или кутиите за ястия, сандвичи, питки със слюнка, салати — със студена или топла храна, или съдовете за пряка или преработена храна, ненуждаеща се от допълнително приготвяне, като например плодове, зеленчуци или десерти. Примери за съдове за храна, които следва да не се считат за пластмасови продукти за еднократна употреба за целите на настоящата директива, са съдовете със сушена храна или храна, които се продава изстудена и изисква допълнително приготвяне, съдовете, съдържащи храна под формата на повече от една порция, или съдовете за храна под формата на единична порция, продавани в количество от повече от една бройка.
(12) Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законодателствата, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмена на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 1).
(13) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмена на Регламент (ЕО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕО на Съвета и директива 91/155/ЕО, 93/67/ЕО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).
Примери за съдържание за напитки, които следва да се считат за пластмасови продукти за еднократна употреба, са бутликовите за напитки или смесените напиткови, използвани за бира, вино, вода, освежаващи напитки, сокове и некатори, разтворими напитки или мляко, като се изключат чашите за напитки, понеже за целите на настоящата директива те са отделна категория пластмасови продукти за еднократна употреба. Тъй като те не са сред пластмасовите продукти за еднократна употреба, които се срещат най-често по плаховете в Съюза, стъклените и металните съдове за напитки следва да не са в обхвата на настоящата директива. В контекста на прегледа на настоящата директива обаче Комисията следва да направи оценка, паред с останалото, на произведените от пластмаса капачки и капаци, които се използват за стъклени и метални съдове за напитки.
(13) Пластмасовите продукти за еднократна употреба, които попадат в приложното поле на настоящата директива, следва да бъдат предмет на една или няколко мерки в зависимост от различни фактори, като например наличието на подходящи и по-устойчиви алтернативи, възможността за промяна на моделите на потребление и степента, до които те вече са обхванати от съществуващото законодателство на Съюза.
(14) За някои пластмасови продукти за еднократна употреба все още не съществуват подходящи и по-устойчиви леснодостъпни алтернативи и се очаква потреблението на повечето пластмасови продукти за еднократна употреба от този вид да се увеличи. За да се обръне тази тенденция и да се насърчи усилията за постигане на по-устойчиви решения, държавите членки следва да бъдат задължени да предприемат необходимите мерки, например чрез определянето на национални цели за намаляване на потреблението, за постигане на амбициозно и устойчиво намаляване на потреблението на тези продукти, без да се излагат на риск хигиената на храните, безопасността на храните, добrite хигиенни практики, добrite производствени практики, информацията за потребителите или изискванията за проследимост, определени в регламенти (ЕО) № 178/2002 (14), (ЕО) № 852/2004 (15) и (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета, както и в друго подходящо законодателство, свързано с безопасността на храните, хигиената и етикетирането (16). Държавите членки следва да имат възможност високи амбиции по отношение на тези мерки, които следва да предизвикат съществен обрат в тенденциите за нарастващо потребление и да доведат до измеримо количество намаление. Тези мерки следва да отчитат въздействието на продуктите през целия им жизнен цикъл, включително когато последните попаднат в морската среда, както и да зачитат биоразнообразието на отпадъците.
Ако държавите членки решат да изпълнят това задължение чрез налагането на ограничения за търговия, те следва да гарантират, че подобни ограничения са пропорционални и неискажащи. Държавите членки следва да насърчават използването на продукти, които са подходящи за многократна употреба и които след като се превърнат в отпадъци, могат да бъдат подготвени за повторна употреба и рециклиране.
(15) За други пластмасови продукти за еднократна употреба съществуват подходящи и по-устойчиви алтернативи, които са и финансово достъпни. За да се ограничи неблагоприятното въздействие на такива продукти за еднократна употреба върху околната среда, държавите членки следва да бъдат задължени да забранят пускането им на пазара. По този начин ще се стимулира използването на тези леснодостъпни и по-устойчиви алтернативи и на иновативни решения за по-устойчив бизнес модели, алтернативи за повторна употреба и заместване на материали. Ограниченията за пускане на пазара, които се въвеждат с настоящата директива, следва да обхванат също така продукти, изработени от окосоразградима пластмаса, тъй като този вид пластмаса не се разгражда биологично по подходящ начин и поради това допринася за замърсяването на околната среда с пластмасови микрочастици, не подлежи на компостиране, въздействие отрицателно на рециклирането на конвенционалната пластмаса и няма доказана полза за околната среда. Освен това, превиц широкото разпространение на отпадъци от експандиран полистирен в морската среда и наличието на алтернативи, съдържат за храна и напитки за еднократна употреба и чашите за напитки, направени от експандиран полистирен, също следва да бъдат ограничени.
(16) Филтрите за тютюневи изделия, съдържащи пластмаса, са на второ място сред най-често срещаните пластмасови изделия за еднократна употреба по плаховете в Съюза. Трябва да бъде намалено огромното въздействие върху околната среда вследствие на отпадъците след потребление на тютюневи изделия с филтри, съдържащи пластмаса, изхвърлени директно в околната среда. Иновациите и разработването на продукти се очаква да предостави реални алтернативи на филтрите, съдържащи пластмаса, и това разработване трябва да се ускори. Схемите за разширяна отговорност на производителите по отношение на тютюневите изделия с филтри, съдържащи пластмаса, следва да насърчават и иновациите, които водят до разработването на устойчиви алтернативи на филтрите за тютюневи изделия, съдържащи пластмаса. Държавите членки следва да насърчават широк кръг от мерки за намаляване на отпадъците след потребление на тютюневи изделия с филтри, съдържащи пластмаса.
(14) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(15) Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).
(16) Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храна, и за отмяна на директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4).
(17) Капачките и капациите от пластмаса, които се използват за съдove за напитки, са сред най-често срещаните пластмасови изделия за еднократна употреба по плажовете в Съюза. Поради това пускането на пазара на съдove за напитки, които са пластмасови продукти за еднократна употреба, следва да е разрешено само ако те отговарят на специфичните изисквания за дизайна на продукта, които значително намаляват разпръскването в околната среда на пластмасови капачки и капаци от съдove за напитки. За съдовете за напитки, които представляват едновременно пластмасови продукти и опаковки за еднократна употреба, това изискване е в допълнение към основните изисквания за състава и естеството на опаковките, използваеми повторно и възстановими, включително години за рециклиране, посочени в приложение II към Директива 94/62/ЕО.
За да се улесни привеждането в съответствие с изискванията за дизайна на продукта и да се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар, е необходимо да се разработи и приеме хармонизиран стандарт в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (17) и спазването на този стандарт следва да доведе до преумищения, че е наличие съответствие с въпросните изисквания. Поради това своевременното разработване на хармонизиран стандарт представлява най-голям приоритет с цел да се гарантира ефективното прилагане на настоящата директива. Следва да се предвиди достатъчно време за разработването на хармонизиран стандарт и да се позволи на производителите да адаптират производствените си верти във връзка с изпълнението на изискванията за дизайна на продукта. За да се гарантира кръговата употреба на пластмасите, трябва да се насърчава навлизането на рециклираните материали на пазара. Поради това е целесъобразно да се въведат изисквания за задължително минимално съдържание на рециклирана пластмаса в бутилките за напитки.
(18) Пластмасовите продукти следва да се произвеждат, като се отчита целите им експлоатационен живот. Проектирането на пластмасовите продукти следва винаги да отчита фазата на производство и на употреба, както и възможността за повторна употреба и рециклиране на продукта. В рамките на прегледа, който ще бъде предприет съгласно член 9, параграф 5 от Директива 94/62/ЕО, Комисията следва да вземе предвид относителните свойства на различните опаковъчни материали, включително смесените материали, въз основа на оценки на жизнения цикъл, като се обхване особено внимание на предотвратяването на отпадъци и на проектирането с цел кръговост.
(19) Наличието на опасни химични вещества в дамски презръкви, тампони и апликатори за тампони следва да бъде избягвано в интерес на здравето на жените. В рамките на процеса на ограничения съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 е подходящо Комисията да направи допълнителна оценка на ограниченията на тези вещества.
(20) Някои пластмасови продукти за еднократна употреба завършват пътя си в околната среда в резултат на неправилно обезвреждане чрез канализационната система или друго неправилно освобождаване в околната среда. Освен това обезвреждането чрез канализационната система може да нанесе значителни икономически щети на канализационните мрежи поради запушване на помпите и тръбите. При тези продукти често съществува значителен недостиг на информация за характеристиките на материалите в тях и за подходящите методи за обезвреждане на отпадъците. Ето защо пластмасовите продукти за еднократна употреба, които често се обезвреждат неправилно чрез канализационната система или по друг неподходящ начин, следва да подлежат на изисквания за маркировка. Маркировката следва да информира потребителите за подходящите варианти за управление на отпадъците от продукта или за начините за обезвреждане на отпадъците, които трябва да се избягват за продукта в съответствие с изискванията на отпадъците, както и за наличието на пластмаси в продукта и за произтичащото от това отрицателно въздействие върху околната среда от замърсяване или друг неправилен начин на обезвреждане на отпадъците от продукта. Маркировката следва да бъде поставена върху опаковката на продукта или директно върху самия продукт — според това, което е подходящо. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да определи хармонизирани спецификации за маркировката и при това определяне тя следва, при необходимост, да провери възприемането на предложената маркировка от представителни групи потребители, за да се гарантират нейната ефективност и лесно разбиране. Вече се прилагат изисквания за маркиране на риболовните съоръжения съгласно Регламент (ЕО) № 1224/2009.
(21) По отношение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, за които няма леснодостъпни подходящи и по-устойчиви алтернативи, „държавите членки следва да въведат и схеми за разширяна отговорност на производителя в съответствие с принципа „замърсявай плаща“, за да се покрият необходимите разходи за управление и почистване на отпадъците, както и разходите за мерки за повишаване на осведомеността относно предотвратяването и намаляването на такива отпадъци. Тези разходи следва да не надвишават разходите, необходими за икономически ефективното предоставяне на тези услуги, и следва да бъдат установени по прозрачен начин между съответните участници.
(17) Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмена на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).
(22) В Директива 2008/98/ЕО са определени общи минимални изисквания за схемите за разширина отговорност на производителя. Тези изисквания следва да се прилагат за схемите за разширина отговорност на производителя, създадени съгласно настоящата директива, независимо дали начинът им на прилагане е чрез законодателен акт или чрез споразумения съгласно настоящата директива. Приложимостта на някои изисквания зависи от характеристиките на продукта. За тютюневите изделия с филтри, съдържащи пластмаса, мокрите кърпички и балоните не се изисква разделно събиране, за да се осигури правилно третиране в съответствие с йерархията на отпадъците. Поради това следва да не е задължително въвеждането на разделно събиране на тези продукти. В настоящата директива следва да се установяват и изисквания за разширина отговорност на производителя в допълнение към предвидените в Директива 2008/98/ЕО, например изискванията на производителяте за определени пластмасови продукти за еднократна употреба да покрият разходите за почистване на замърсяването с отпадъци. Освен това следва да е възможно да се покрият разходите за създаването на специална инфраструктура за събиране на отпадъците след потребление на тютюневи изделия, като например подходящи контейнери за отпадъците на обичайните места на замърсяване с отпадъци. Методологията за изчисляване на разходите за почистване на замърсяването с отпадъци следва да взема предвид събирането, свързани с пропорционалността. За да се сведат до минимум административните разходи, държавите членове следва да могат да определят финансов принос за разходите по почистване на замърсяването с отпадъци чрез определени на подходящи многогодишни фиксирани суми.
(23) Високият процент в морските отпадъци на пластмасите от изхвърлени риболовни съоръжения, включително изоставени и изгубени риболовни съоръжения, показва, че съществуващи правни изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 1224/2009, Директива 2000/59/ЕО и Директива 2008/98/ЕО, не осигуряват достатъчно стимули за връщането на такива съоръжения на брега с цел събирането и третирането им. Системата за събиране на непреки такси, създадена съгласно Директива (ЕС) 2008/883 на Европейския парламент и на Съвета (19) предвижда система за премахване на стимулите за корабите да обезпечат своите отпадъци в морето и гарантира право на депониране. Тази система обаче следва да бъде подкрепена с допълнителни финансови стимули за рибарите да връщат отпадъците си от риболовни съоръжения на брега, за да избегнат евентуално увеличаване на неприята такса за отпадъци, които ще се плащат. Тъй като потенциалът за рециклиране на пластмасовите компоненти в риболовните съоръжения е висок, държавите членове следва да въведат, в съответствие с принцип „замърсятел плаща“, разширина отговорност на производителя за риболовни съоръжения и компоненти на риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, за да гарантират разпределното събиране на отпадъците от риболовни съоръжения и да финансират доброто екологично управление на тези отпадъци, по-специално тяхното рециклиране.
(24) В рамките на разширената отговорност на производителя за риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, държавите членове следва да наблюдават и оценяват риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, в съответствие със събирането за докладване, определени в настоящата директива.
(25) Макар че всички морски отпадъци, съдържащи пластмаса, представляват опасност за околната среда и здравето на човека и следва да бъдат взети мерки за справяне с тях, следва да се вземат предвид и събирането за пропорционалност. Ето защо самите рибари и занаятчийските производители на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, следва да не бъдат считани за производители и да не носят отговорност за изпълнението на задълженията на производителите, произтичащи от разширената отговорност на производителя.
(26) Икономическите и други стимули, които подпомагат устойчивия избор на потребителите и насърчават тяхното отговорно поведение, могат да бъдат ефективен инструмент за постигане на целите на настоящата директива.
(27) Бутилките за напитки, които са пластмасови продукти за еднократна употреба, са едни от най-често срещаните морски отпадъци по плажовете в Съюза. Това се дължи на неефективните системи за разпределно събиране и слабото участие на потребителите в тези системи. Необходимо е да се насърчават по-ефикасни системи за разпределно събиране. Поради това следва да се установи минимална целева стойност за разпределно събиране на бутилките за напитки, които са пластмасови продукти за еднократна употреба. Макар че задължението за разпределно събиране на отпадъците налага отпадъците да се съхраняват отделно по вид и естество, някои видове отпадъци следва да могат да се събират заедно, ако това не възпрепятства висококачественото рециклиране съгласно йерархията на отпадъците в съответствие с член 10, параграф 2 и член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2008/98/ЕО. Определението на целевата стойност за събирането следва да се основава на количеството пластмасови бутилки за еднократна употреба, пуснати на пазара в дадена държава членка или, като алтернативна възможност — на количеството отпадъци от пластмасови бутилки за еднократна употреба, включително тези, които са превръщани в отпадъци, вместо да бъдат обезвредени през системите за събиране на отпадъци. Държавите членове следва да могат да постигнат тази минимална целева стойност, като определят отделни целеви стойности за разпределно събиране на бутилки за напитки, които са пластмасови продукти за еднократна употреба, в рамките на схемите за разширина отговорност на производителя, като създават схеми за възстановяване на депозитите или като предприемат всякакви други мерки.
(19) Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмена на Директива 2000/59/ЕО (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 116).
които считат за подходящи. Това ще окаже пряко положително въздействие върху нивото на събирането, качеството на събраниите материали и качеството на рециклираните материали, което ще разкрие възможности за предприятиетата за рециклиране и пазара на рециклирани материали. Това ще подпомогне постигането на целевите стойности за рециклиране на отпадъците от опаковки, установени в Директива 94/62/ЕО.
(28) За да се предотвратят замърсяването с отпадъци и другите неправилни начини за обезвреждане на отпадъците, водещи до образуването на морски отпадъци, съдържащи пластмаса, е необходимо потребителяте на пластмасови продукти за еднократна употреба и ползвателите на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, да бъдат надлежно информирани за наличието на альтернативни и системи за повторна употреба, за най-подходящите варианти за управление на отпадъците и/или за варианти за обезвреждане, които трябва да се избягват, за най-добрия практики по отношение на доброто управление на отпадъци и за въздействието върху околната среда на лошите практики за обезвреждане, както и за съдържанието на пластмаса в определени пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения и за въздействието на неправилното обезвреждане на отпадъците върху канализационната мрежа. Поради това държавите членки следва да бъдат задължени да предприемат мерки за повишаване на осведомеността, с които се гарантира, че такава информация се предоставя на тези потребители и ползватели. Информацията следва да не съдържа рекламно съдържание, насърчаващо употребата на пластмасови продукти за еднократна употреба. Държавите членки следва да могат да избират най-подходящите мерки въз основа на естеството на продукта или неговата употреба. Производителите на пластмасови продукти за еднократна употреба и на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, следва да покриват разходите за мерките за повишаване на осведомеността като част от задълженията им, произтичащи от разширената отговорност на производителя.
(29) Целта на настоящата директива е защитата на околната среда и здравето на човека. Както Съвет многократно е посочвал, изключението по принцип на възможността заинтересованите лица да се появяват на наложено от далечна директива задължава би било несъвместимо с обвързващия характер на директивите, предвид в член 288, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това съображение се прилага по-специално по отношение на директивата, която има за цел да предотврати и да намали въздействието на определени пластмасови продукти върху водната среда.
(30) Важно е да се наблюдават нивата на морските отпадъци в Съюза, за да се направи оценка на прилагането на настоящата директива. В съответствие с Директива 2008/56/ЕО от държавите членки се изисква редовно да наблюдават характеристиките и количествата на морските отпадъци, включително морските отпадъци от пластмаса. Данните от този мониторинг следва също така да се съобщават на Комисията.
(31) Държавите членки следва да предвидят правилно относно приложимите санкции при нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и да вземат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
(32) Съгласно точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчесво (19) Комисията следва да извърши оценка на настоящата директива. Тази оценка следва да се основава на натрупания опит и данните, събрани по време на прилагането на настоящата директива, както и на данните, събрани съгласно директиви 2008/56/ЕО и 2008/98/ЕО. Оценката следва да служи като база за оценка на възможните по-нататъшни мерки, включително определението на цели за намаляване в целия Съюз до 2030 г. и след това, за оценка на това дали, предвид мониторинга на морските отпадъци в Съюза, е необходимо да се преразгледа приложението, в което са посочени пластмасовите продукти за еднократна употреба, както и за оценка на това дали приложното поле на настоящата директива може да бъде разширен, така че да включва и други продукти за еднократна употреба.
(33) За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на методологията за изчисляване и проверка на годишното потребление на пластмасови продукти за еднократна употреба, за които са определени цели за намаляване на потреблението, правилата за изчисляване и проверка на нивото на изпълнение на целите за минимално количество рециклирани пластмасови бутили за еднократна употреба, спецификациите за маркировката, които трябва да се нанасят върху определени пластмасови продукти за еднократна употреба, методологията за изчисляване и проверка на целевите стойности за събиране на пластмасови продукти за еднократна употреба, за които са определени целеви стойности за разпределение събиране, и формата за докладване на данни и на информация във връзка с прилагането на настоящата директива. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (20).
(34) Целесъобразно е да се допусне държавите членки да решат да прилагат разпоредби за настоящата директива посредством споразумения между компетентните органи и заинтересовани икономически сектори, при условие че се спазват определени изисквания.
(35) Борбата с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци е споделено усилие на компетентните органи, производителите и потребителите. Публичните органи, включително институциите на Съюза, следва да дават пример.
(19) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(20) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реза и условия за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 35, 28.2.2011 г., стр. 13).
(36) Доколкото целите на настоящата директива — а именно да се предотврати и да се намали въздействието на определени пластмасови продукти за еднократна употреба, продукти, изработени от оксо-разградима пластмаса, и риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, върху околната среда и здравето на човека, както и да се насърчи преходът към кръгова икономика, включително да се стимулират иновативните и устойчиви бизнес модели, продукти и материали, като по този начин се допринесе и за ефикасното функциониране на вътрешния пазар — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците на действията могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза. Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Цели
Целите на настоящата директива са да се предотврати и да се намали въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, и по-специално върху водната среда, и върху здравето на човека, и да се насърчи преходът към кръгова икономика с иновативни и устойчиви бизнес модели, продукти и материали, като по този начин се допринесе и за ефикасното функциониране на вътрешния пазар.
Член 2
Приложно поле
1. Настоящата директива се прилага за пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в приложението, за продуктите, изработени от оксо-разградима пластмаса, и за риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса.
2. Когато настоящата директива е в противоречие с Директива 94/62/ЕО или Директива 2008/98/ЕО, превес има настоящата директива.
Член 3
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „пластмаса” означава материал, състоящ се от полимер, както е определен в член 3, точка 5 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, към който може да са добавени адитиви или други вещества и който може да функционира като основен структурен компонент на крайни продукти, с изключение на естествените полимери, които не са били химически модифицирани;
2) „пластмасов продукт за еднократна употреба” означава продукт, който е направен изцяло или отчасти от пластмаса и не е замислен, проектиран или пуснат на пазара, за да направи в рамките на своя експлоатационен живот многократни цикли или обороти, като се връща на производителя за повторно пълнение или повторна употреба за същата цел, за която е бил замислен;
3) „оксо-разградима пластмаса” означава пластмасови материали, съдържащи добавки, които при окисляване водят до разпадане на пластмасовия материал на микрофрагменти или до химично разграждане;
4) „риболовни съоръжения” означава всякакво изцяло или част от оборудване, което се използва в риболовна или аквакултурата за насочване към, улавяне или разграждане на морски биологични ресурси или което плава по морската повърхност и се разполага с цел привличането и улавянето на морски биологични ресурси или с цел разграждането им;
5) „отпадък от риболовно съоръжение” означава всяко риболовно съоръжение, обхванато от определението за отпадък в член 3, точка 1 на Директива 2008/98/ЕО, включително всички отделни компоненти, вещества или материали, които са били част от такова риболовно съоръжение или са били прикрепени към него в момента на изхвърлянето му, включително когато то е било изоставено или изгубено;
6) „пускане на пазара” означава предоставянето за първи път на даден продукт на пазара на държава членка;
7) „предоставяне на пазара” означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на държава членка в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;
8) „хармонизиран стандарт” означава хармонизиран стандарт, както е определен в член 2, точка 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1025/2012;
9) „отпадък” означава отпадък, както е определен в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО;
10) „схема за разширина отговорност на производителя” означава схема за разширина отговорност на производителя, както е определена в член 3, точка 21 от Директива 2008/98/ЕО;
11) „производител” означава:
а) всяко физическо или юридическо лице, установено в държава членка, което професионално произвежда, пълни, продава или внася, независимо от използваните техники за продажба, включително чрез договори от разстояние, както са определени в член 2, точка 7 на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21), и пуска на пазара на същата държава членка пластмасови продукти за еднократна употреба, пълни пластмасови продукти за еднократна употреба или риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, различно от лицата, осъществяващи риболовна дейност, както е определена в член 4, точка 28 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (22); или
б) всяко физическо или юридическо лице, установено в една държава членка или в трета държава, което професионално продава в друга държава членка пряко на частни домакинства или на пополватели, различни от частни домакинства, чрез договори от разстояние, както са определени в член 2, точка 7 на Директива 2011/83/ЕС, пластмасови продукти за еднократна употреба, пълни пластмасови продукти за еднократна употреба или риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, различно от лицата, осъществяващи риболовна дейност, както е определена в член 4, точка 28 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;
12) „събиране” означава събиране, както е определено в член 3, точка 10 от Директива 2008/98/ЕО;
13) „разделно събиране” означава разделно събиране, както е определено в член 3, точка 11 от Директива 2008/98/ЕО;
14) „третиране” означава третиране, както е определено в член 3, точка 14 от Директива 2008/98/ЕО;
15) „опаковка” означава опаковка, както е определена в член 3, точка 1 от Директива 94/62/ЕО;
16) „биоразграждаем пластмаса” означава пластмаса, която може да претърпи физическо и биологично разлагане, така че в крайна сметка да се разложи до въглероден диоксид (CO₂), биомаса и вода, и които, в съответствие с европейските стандарти за опаковките, подлежат на рециклиране чрез компостиране и анаеробно разграждане;
17) „пристанищни приемни съоръжения” означава пристанищни приемни съоръжения, както са определени в член 2, буква д) от Директива 2000/59/ЕО;
18) „тютюневи изделия” означава тютюневи изделия, както са определени в член 2, точка 4 от Директива 2014/40/ЕС.
Член 4
Намаляване на потреблението
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за постигане на амбициозно и устойчиво намаляване на потреблението на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част А от приложението, в съответствие с общите цели на политиката на Съюза в областта на отпадъците, по-специално за предотвратяване на отпадъците, които да поведат до съществен обрат в тенденциите за нарастващо потребление. Чрез тези мерки до 2026 г. се постига измеримо спрямо 2022 г. количествено намаляване на потреблението на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част А от приложението, на територията на държавата членка.
(21) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).
(22) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).
До 3 юли 2021 г. държавите членки изготвят описания на всички мерки, приети от тях съгласно първата алинея, уведомяват Комисията за това описание и го оповестяват публично. Държавите членки включват мерките, изложени в описанието, в плановете или програмите, посочени в член 11, при първото следващо актуализиране на тези планове или програми в съответствие с приложимите законодателни актове на Съюза, уреждащи тези планове или програми, или във всяка друга програма, изготвени специално за тази цел.
Мерките могат да включват национални цели за намаляване на потреблението, мерки, гарантиращи предоставянето на алтернативи за многократно използване на продуктите за еднократна употреба, изброени в част A от приложението, на мястото на продажба на крайния потребител, икономически инструменти, като например инструменти, гарантиращи, че на мястото на продажба на крайния потребител не се предоставят безплатно пластмасови продукти за еднократна употреба, и споразумения, както е посочено в член 17, параграф 3. Държавите членки могат да наложат ограничения за търговия чрез дерогация от член 18 от Директива 94/62/ЕО с цел предотвратяване на превръщането на тези продукти в отпадъци, така че да се гарантира, че те са заменени с алтернативни, които позволяват многократна употреба или не съдържат пластмаса. Тези мерки могат да варират в зависимост от въздействието върху околната среда на продуктите за еднократна употреба през жизнения им цикъл, включително при превръщането им в отпадъци.
Мерките, приети съгласно настоящия параграф, са пропорционални и нездравословни. Държавите членки съобщават на Комисията тези мерки в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (2), когато това се изисква в посочената директива.
За да спази първата алинея от настоящия параграф, всяка държава членка извършва наблюдение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част A от приложението, които се пускат на пазара, и на предприетите мерки за намаляването им и локална за постигането напредък на Комисията в съответствие с параграф 2 от настоящия член и с член 13, параграф 1, с определение на задължителни количествени цели на Съюза за намаляване на потреблението.
2. До 3 януари 2021 г. Комисията приема акт за изпълнение, с който се определя методологията за изчисляване и проверка на амбициозното и устойчиво намаляване на потреблението на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част A от приложението. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.
Член 5
Ограничения за пускането на пазара
Държавите членки забраняват пускането на пазара на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част B от приложението, и на продуктите, изработени от оксо-разградима пластмаса.
Член 6
Изисквания по отношение на продуктите
1. Държавите членки гарантират, че пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част B от приложението, които имат капачки и капаци, произведени от пластмаса, могат да бъдат пуснати на пазара само ако капачките и капаци остават прикрепени към съдовете по време на предвидения етап на употреба на продукта.
2. За целите на настоящия член не се счита, че металните капачки или капаци с пластмасови уплътнения са произведени от пластмаса.
3. До 3 октомври 2019 г. Комисията отправя искане към европейските организации за стандартизация да разработят хармонизирани стандарти, свързани с изискванията, посочени в параграф 1. Тези стандарти засягат по-специално необходимостта от гарантиране на необходимата здравина, належност и безопасност на системите за затваряне на съдовете за напитки, включително за газирани напитки.
(2) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).
4. От датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на номерата на посочените в параграф 3 хармонизирани стандарти се счита, че пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в параграф 1, които са в съответствие с тези стандарти или части от тях, съответстват на изискваниято, посочено в параграф 1.
5. По отношение на бутилките за напитки, посочени в част Е от приложението, всяка държава членка гарантира, че:
а) от 2025 г. бутилките за напитки, посочени в част Е от приложението, които са произведени от полипропилен или полипропилентерефталат като основен компонент („бутилки от PET“) съдържат най-малко 25 % рециклирана пластмаса, изчислени като средна стойност за всички бутилки от PET, пуснати на пазара на територията на съответната държава членка; и
б) от 2030 г. бутилките за напитки, изброени в част Е от приложението, съдържат най-малко 30 % рециклирана пластмаса, изчислени като средна стойност за всички бутилки за напитки, пуснати на пазара на територията на съответната държава членка.
По 1 януари 2022 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя правилата за изчисляване и проверка на цените, посочени в първата алинея от настоящия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.
Член 7
Изисквания относно маркировката
1. Държавите членки гарантират, че на всеки пуснат на пазара пластмасов продукт за еднократна употреба, посочен в част Γ от приложението, е нанесена — върху неговата опаковка или върху самия продукт — видима, ясно четива и незаличима маркировка, която информира потребителите за следните елементи:
а) подходящите варианти за управление на отпадъците от продукта или начините за обезвреждане на отпадъците, които трябва да се избият за този продукт, в съответствие с йерархията на отпадъците; и
б) наличието на пластмаси в продукта и произтичащото от това отрицателно въздействие върху околната среда от замърсяване или друг неправилен начин за обезвреждане на отпадъците от продукта.
Хармонизираните спецификации относно маркировката се определят от Комисията в съответствие с параграф 2.
2. До 3 юли 2020 г. Комисията приема акт за изпълнение, с който определя хармонизираните спецификации относно маркировката, посочени в параграф 1, с които:
а) се предвижда, че маркировката на пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в точки 1, 2 и 3 от част Γ от приложението, се поставя върху търговската и груповата опаковка на тези продукти. Когато няколко единично продавани бройки са групирани в момента на покупката, маркировка се нанася върху опаковката на всяка продавана бройка. Не се изисква маркировка за опаковки с повърхност, ненадвишаваща 10 см²;
б) се предвижда, че маркировката на пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в точка 4 от част Γ от приложението, се поставя върху самия продукт; и
в) се отчитат съществуващите секторни доброволни подходи и се обръща специално внимание на необходимостта да се избият информация, подвеждаща потребителите.
Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.
3. Разпоредбите на настоящия член за тютюневите изделия са в допълнение към предвидените в Директива 2014/40/ЕС.
Член 8
Разширената отговорност на производителя
1. Държавите членки осигуряват създаването на схеми за разширената отговорност на производителя за всички пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в част Д от приложението, които са пуснати на пазара на държавата членка, в съответствие с членове 8 и 8а от Директива 2008/98/ЕО.
2. Държавите членки гарантират, че производителите на пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в Раздел I от част Д от приложението към настоящата директива, покриват разходите в съответствие с разпоредбите за разширената отговорност на производителя в директиви 2008/98/ЕО и 94/62/ЕО, както и следните разходи, доколкото вече не са включени:
а) разходите по мерките за повишаване на осведомеността, посочени в член 10 от настоящата директива, във връзка с тези продукти;
б) разходите за събиране на отпадъците от тези продукти, които произтичат от тези продукти, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци;
в) разходите за почистване на замърсяването на отпадъци, които произтичат от тези продукти, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци.
3. Държавите членки гарантират, че производителите на пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в раздели II и III на част Д от приложението, покриват най-малко следните разходи:
а) разходите за мерките за повишаване на осведомеността, посочени в член 10 от настоящата директива, във връзка с тези продукти;
б) разходите за почистване на замърсяването на отпадъци, които произтичат от тези продукти, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци;
в) разходите за събирането на данни и докладването в съответствие с член 8а, параграф 1, буква в) от Директива 2008/98/ЕО.
По отношение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в раздел III на част Д от приложението към настоящата директива, държавите членки правят необходимото производителите да покриват разходите за събирането на отпадъците от тези продукти, които произтичат в обществени системи за събиране, включително за инфраструктурата и нейното функциониране, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци. Разходите може да включват създаването на специална инфраструктура за събирането на отпадъците от тези продукти, като например подходящи контейнери за отпадъци на обичайните места на замърсяване.
4. Разходите, които подлежат на покриване съгласно параграфи 2 и 3, не надвишават разходите, необходими за икономически ефективното предоставяне на посочените в тези параграфи услуги, и се определят по прозрачен начин между съответните участници. Разходите за почистване на замърсяването на отпадъци се ограничават до дейности, извършвани от публични органи или от тяхно име. Методологията за изчисляване се разработва по начин, позволяващ разходите за почистването на замърсяването на отпадъци да бъдат определяни пропорционално. С цел свеждане до минимум на административните разходи държавите членки могат да определят финансов принос към разходите за почистване на замърсяването на отпадъци чрез определянето на подходящи многоотдели фиксирани суми.
След консултация с държавите членки Комисията публикува насоки за критерии относно разходите за почистване на отпадъците, посочени в параграфи 2 и 3.
5. Държавите членки определят ясно ролите и задълженията на всички съответни участници.
По отношение на опаковките тези роли и задължения се определят в съответствие с Директива 94/62/ЕО.
6. Всяка държава членка разрешава на производителите, установени в друга държава членка, които пускат продукти на нейния пазар, да назначават юридически или физически лице, установено на нейна територия, в качеството му на упълномощен представител за целите на изпълнението на задълженията на производителя, свързани със схемите на разширената отговорност на производителя на нейна територия.
7. Всяка държава членка гарантира, че производител, установен на нейна територия, който продава пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в част Д от приложението, и риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, в друга държава членка, в която не е установен, назначава упълномощен представител в тази друга държава членка. Упълномощеният представител е лицето, което отговаря за изпълнението на задълженията на производителя съгласно настоящата директива на територията на тази друга държава членка.
8. Държавите членки осигуряват създаването на схеми за разширената отговорност на производителя за риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, които са пуснати на пазара на държавата членка, в съответствие с членове 8 и 8а от Директива 2008/98/ЕО.
Държавите членки, които имат морски води, както е определено в член 3, точка 1 от Директива 2008/56/ЕО, определят национално минимално годишно ниво на събиране на отпадъците от риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, с цел рециклиране.
Държавите членки извършват наблюдение на риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, които се пускат на пазара на държавата членка, както и на събрани отпадъци от риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, и докладват на Комисията в съответствие с член 13, параграф 1 от настоящата директива с оглед на определението на задължителни количествени цели на Съюза за събиране.
9. По отношение на схемите за разширина отговорност на производителя, създадени съгласно параграф 8 от настоящия член, държавите членки гарантират, че производителите на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, покриват разходите за разделно събиране, последващо транспортиране и третиране на отпадъците от риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, които са предадени на подходящи пристанищни приемни съоръжения в съответствие с Директива (ЕС) 2019/883 или на други еквивалентни системи за събиране на отпадъци, които попадат извън обхвата на посочената директива. Производителите също така покриват разходите за мерките за повишаване на осведомеността, посочени в член 10, върху с риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса.
Изискванията, посочени в настоящия параграф, допълват изискванията, приложими за отпадъците от риболовни кораби, установени в законодателството на Съюза относно пристанищните приемни съоръжения.
Без да се засягат техническите мерки, посочени в Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета (24), Комисията изисква от европейските организации за стандартизация да разработят хармонизирани стандарти за дизайн на риболовните съоръжения, съответстващи на кръговата икономика, с цел насърчаване на подготовката за повторната им употреба и улесняване на възможността за рециклиране в края на жизнения им цикъл.
Член 9
Разделно събиране
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят разделното събиране с цел рециклиране:
а) до 2025 г., на количество отпадъчни пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в част Е от приложението, равняващо се на 77 теглови процента от тези пластмасови продукти за еднократна употреба, пуснати на пазара за дадена година;
б) до 2029 г., на количество отпадъчни пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в част Е от приложението, равняващо се на 90 теглови процента от тези пластмасови продукти за еднократна употреба, пуснати на пазара за дадена година.
Пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Е от приложението, които са пуснати на пазара в дадена държава членка, може да се считат за равни по количество на образуваните от тези продукти отпадъци, включително нерегламентирано извършване, през същата година в посочената държава членка.
За да постигнат тази цел, държавите членки могат, наред с другото:
а) да създават схеми за възстановяване на депозитите;
б) да определят целеви стойности за разделно събиране за съответните схеми за разширина отговорност на производителя.
Първата алинея се прилага, без да се засяга член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2008/98/ЕО.
2. Комисията улеснява обмена на информация и споделението на най-добри практики между държавите членки относно подходящите мерки за постигането на целите, посочени в параграф 1, и наред с останалото – относно схемите за възстановяване на депозитите. Комисията предоставя публичен достъп до резултатите от този обмен на информация и споделение на най-добри практики.
3. До 3 юли 2020 г. Комисията приема акт за изпълнение, с който определя методологията за изчисляване и проверка на целите за разделно събиране, посочени в параграф 1 от настоящия член. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.
Член 10
Мерки за повишаване на осведомеността
Държавите членки вземат мерки за информиране на потребителите и за насърчаване на отговорния им поведение с цел намаляване на отпадъците, попадащи в приложното поле на настоящата директива, и вземат мерки за информиране на потребителите на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Ж от приложението, и на ползвателите на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, относно следното:
а) наличността на алтернативи за многократно използване, системи за повторно използване и варианти за управление на отпадъците за тези пластмасови продукти за еднократна употреба и за риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, както и за най-добри практики за добро управление на отпадъците, осъществявано в съответствие с член 13 от Директива 2008/98/ЕО;
б) въздействието на замърсяването на отпадъците и на други неправилни начини за обезвреждане на отпадъците от такива пластмасови продукти за еднократна употреба и на риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, върху околната среда и по-специално върху морската среда; и
(24) Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно охвата на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (ОВ L 125, 27.4.1998 г., стр. 1).
в) въздействието на неправилните начини за обезвреждане на тези пластмасови продукти за еднократна употреба върху канализационната мрежа.
Член 11
Координиране на мерките
Без да се засяга член 4, параграф 1, първа алинея от настоящата директива, всяка държава членка гарантира, че предприетите мерки за транспортиране и прилагане на настоящата директива са неразделна част от програмите от мерки, установени съгласно член 13 от Директива 2008/56/ЕО за онези държави членки, които имат морски води, програмите от мерки, установени съгласно член 11 от Директива 2000/60/ЕО, плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на отпадъци, установени съгласно членове 28 и 29 от Директива 2008/98/ЕО, и плановете за приемане и обработка на отпадъците, установени съгласно Директива (ЕС) 2019/883, и са в съответствие с тези програми и планове.
Мерките, които държавите членки предприемат, за да транспортират и прилагат членове 4—9 от настоящата директива, са съобразени с правото на Съюза в областта на храните, за да се гарантира, че хищената на храните и безопасността на храните не се излагат на риск. Когато е възможно, държавите членки насярчат използването на устойчиви альтернативи на пластмасата за еднократна употреба за материалите, предназначени за контакт с храна.
Член 12
Спецификации и насоки относно пластмасовите продукти за еднократна употреба
За да се определи дали даден съд за храна следва да се счита за пластмасов продукт за еднократна употреба за целите на настоящата директива, в допълнение към критериите, посочени в приложението по отношение на съдъвете за храна, решаваща роля играе вероятността той да се превърне в отпадък поради обема или размера си, по-специално при съдъвете за еднородна порция.
До 3 юли 2020 г., след консултации с държавите членки, Комисията публикува насоки и насоки, по целесъобразност, примери за това какво следва да се счита за пластмасов продукт за еднократна употреба за целите на настоящата директива.
Член 13
Информационни системи и докладване
1. За всяка календарна година държавите членки докладват на Комисията следното:
а) данните за пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част А от приложението, които са пуснати на пазара на държавата членка всяка година, за да се демонстрира намаляването на потреблението в съответствие с член 4, параграф 1;
б) информация за мерките, предприети от държавата членка за целите на член 4, параграф 1;
в) данните за пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Е от приложението, които са събрани раздельно в държавата членка всяка година, за да се демонстрира постигането на целевите стойности за разделяно събиране в съответствие с член 9, параграф 1;
г) данните за пуснатите на пазара риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, и за събранныте отпадъци от риболовни съоръжения в държавата членка всяка година;
д) информация за съдържанието на рециклирани пластмаси в бутилките за напитки, посочени в част Е от приложението, за да се демонстрира постигането на целевите стойности, посочени в член 6, параграф 5; и
е) данните за отпадъците след потребление на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението, които са събрани в съответствие с член 8, параграф 3.
Държавите членки докладват данните и информацията по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за които са били събрани данните. Данните и информацията се съобщават във формата, определен от Комисията в съответствие с параграф 4 от настоящия член.
Първият период на докладване е календарната 2022 година, с изключение на букви д) и е) от първата алинея, за които първият период на докладване е календарната 2023 г.
2. Данните и информацията, докладвани от държавите членки в съответствие с настоящия член, се прилагат от доклад за проверка на качеството. Данните и информацията се докладват във формата, определен от Комисията в съответствие с параграф 4.
3. Комисията прави преглед на данните и информацията, докладвани в съответствие с настоящия член, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът съдържа оценка на организацията на събирането на данните и информацията, на източниците на данните и информацията и на методологията, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навремеността и последователността на тези данни и информация. В оценката може да се съдържат специфични препоръки с цел подобряване. Докладът се изготвя след първото докладване на данните и информацията от държавите членки, а след това на интервалите, предвидени в член 12, параграф 3в от Директива 94/62/ЕО.
4. До 3 януари 2021 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя формата за докладване на данните и информацията в съответствие с параграф 1, букви а) и б) и с параграф 2 от настоящия член.
До 3 юли 2020 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя формата за докладване на данните в съответствие с параграф 1, букви в) и г) и с параграф 2 от настоящия член.
До 1 януари 2022 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя формата за докладване на данните и информацията в съответствие с параграф 1, букви д) и е) и с параграф 2 от настоящия член.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2. Взема се предвид форматът, разработен в съответствие с член 12 от Директива 94/62/ЕО.
Член 14
Санкции
Държавите членки установяват правила относно санкциите, приложими при нарушаване на националните разпоредби, които са приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички мерки, необходими за гарантиране на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възлизащи. В срок до 3 юли 2021 г. държавите членки нотифицират Комисията за посочените правила и мерки, както и за всички последващи изменения, които ги засягат.
Член 15
Оценка и преразглеждане
1. Комисията извършва оценка на настоящата директива до 3 юли 2027 г. Тази оценка се основава на наличната информация съгласно член 13. Държавите членки предоставят на Комисията всяка допълнителна информация, необходима за целите на оценката и изготвянето на доклада, посочен в параграф 2 от настоящия член.
2. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад с основните констатации от оценката, извършена в съответствие с параграф 1. Ако е целесъобразно, докладът се прилага от законодателно предложение. Ако е целесъобразно, в това предложение се определят задължителни количествени цели за намаляване на потреблението и задължителни нива на събиране на отпадъците от риболовни съоръжения.
3. Докладът включва:
а) оценка на необходимостта от преразглеждане на приложението, в което са посочени пластмасовите продукти за еднократна употреба, включително по отношение на произведените от пластмаса капачки и капаци, които се използват за стъклени и метални съдове за напитки;
б) проучване дали е практически осъществимо да се определят задължителни нива на събиране на отпадъците от риболовни съоръжения и задължителни количествени цели за събиране на отпадъците от риболовни съоръжения;
в) оценка на промяната на материалите, използвани в пластмасовите продукти за еднократна употреба в приложното поле на настоящата директива, както и на нови модели на потребление и бизнес модели, основани на алтернативни за многократно използване това включва, когато е възможно, целостен анализ на жизнения цикъл с цел оценка на въздействието на тези продукти и техните алтернативи върху околната среда; и
г) оценка на научния и технически прогрес във връзка с критерии или стандарти за биоразградимост в морската среда, приложими за пластмасовите продукти за еднократна употреба в приложното поле на настоящата директива, и техните заместители за еднократна употреба, които гарантират пълно разграждане на въглероден диоксид (CO₂), биомаса и вода в рамките на достатъчно кратък срок, за да не настъпи вредно въздействие на пластмасите върху морските организации и натрупване на пластмаси в околната среда;
4. Като част от оценката, извършена съгласно параграф 1, Комисията прави преглед на мерките, предприети съгласно настоящата директива относно пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението, и представя основните констатации в доклад. В доклада се разглеждат и вариантите за задължителни мерки за намаляване на отпадъците след потребление на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението, включително възможността за определяне на задължителни нива на събиране за тези отпадъци след потребление. Ако е целесъобразно, докладът се прилага от законодателно предложение.
Член 16
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 17
Транспониране
1. Държавите членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 3 юли 2021 г. Те незабавно информират Комисията за тях.
Държавите членки обаче прилагат мерките, необходими за постигане на съответствие със:
— член 5, считано от 3 юли 2021 г.,
— член 6, параграф 1, считано от 3 юли 2024 г.,
— член 7, параграф 1, считано от 3 юли 2021 г.,
— член 8 до 31 декември 2024 г., но във връзка със схемите за разширяна отговорност на производителя, създадени преди 4 юли 2018 г., и във връзка с пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението — до 5 януари 2023 г.
Когато държавите членки приемат мерките, посочени в настоящия параграф, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните мерки от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
3. При условие че са постигнати целевите стойности и целите за управление на отпадъците, определени в членове 4 и 8, държавите членки могат да транспонират разпоредбите на член 4, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 8, с изключение по отношение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението, посредством споразумения между компетентните органи и заинтересованите икономически сектори.
Тези споразумения отговарят на следните изисквания:
а) споразуменията имат изпълнителна сила;
б) споразуменията трябва да уточняват целите със съответните крайни срокове;
в) споразуменията се публикуват в национален официален вестник или в официален документ, който е еднакво достъпен за обществеността, и се изпращат на Комисията;
г) постигнатите резултати в рамките на споразумението се наблюдават редовно, докладват се на компетентните органи и на Комисията и са достъпни за обществеността при условията, посочени в споразумението;
д) компетентните органи предвиждат разглеждането на напредъка, постигнат по споразумението; и
е) в случай на неспазване на споразумението държавите членки изпълняват съответните разпоредби на настоящата директива посредством законови, подзаконови или административни мерки.
Член 18
Влизане в сила
Настоящата директива влиз в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 19
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 5 юни 2019 година.
За Европейския парламент
Председател
А. ТАЈАНИ
За Съвет
Председател
Г. СИАМБА
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЧАСТ А
Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 4 относно намаляване на потреблението
1) Чаши за напитки и техните капаци и капачки;
2) Съдове за храна, т.е. съдове като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, които:
а) е предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта;
б) по принцип се консумира от съда; и
в) е готова за консумация без по-нататъшна подготовка, като например готвене, варене или загряване,
включително съдове, използвани за „бързи храни“ или други ястия, готови за незабавна консумация, с изключение на съдове за напитки, чинии, пликкове и обивки, съдържащи храни.
ЧАСТ Б
Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 5 относно ограничения за пускането на пазара
1) Ключки за уши, освен ако не попадат в приложното поле на Директива 90/385/ЕИО на Съвета (1) или Директива 93/42/ЕИО на Съвета (2);
2) Прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене);
3) Чинии;
4) Сламки, освен ако не попадат в приложното поле на Директива 90/385/ЕИО или Директива 93/42/ЕИО;
5) Бъркалки за напитки;
6) Пръчици, които следва да бъдат прикрепени и да подпържат балони, с изключение на балони за промишлена или друга професионална употреба и приложения, които не се разпространяват между потребителите, включително механизмите за такива пръчици;
7) Съдове за храна, изработени от експандиран полистирен, т.е. съдове като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, които:
а) е предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта;
б) по принцип се консумира от съда; и
в) е готова за консумация без по-нататъшна подготовка, като например готвене, варене или претопляне,
включително съдове, използвани за „бързи храни“ или други ястия, готови за незабавна консумация, с изключение на съдове за напитки, чинии, пликкове и обивки, съдържащи храни;
8) Съдове за напитки, изработени от експандиран полистирен, включително капачки и капаци за тях;
9) Чаши за напитки, изработени от експандиран полистирен, включително капаци и капачки за тях.
(1) Директива 90/385/ЕИО на Съвета от 20 юни 1990 г. относно създаване на законодателството на държавите членки, свързано с активните имплантирани медицински изделия (ОВ L 188, 20.7.1990 г., стр. 17).
(2) Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно медицинските изделия (ОВ L 169, 12.7.1993 г., стр. 1).
ЧАСТ В
Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 6, параграфи 1 — 4 относно изисквания по отношение на продуктите
Съдове за напитки с вместимост до три литра, т.е. съдове, които се използват за съхранение на течност, като например бутлици за напитки, включително техните капачки и капаци, и композитни опаковки за напитки и техните капачки и капаци, но не:
а) стъклени или метални съдове за напитки, които имат капачки и капаци, изработени от пластмаса;
б) съдове за напитки, предназначени и използвани за храни за специални медицински цели, които са в течно състояние, съгласно определението в член 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7).
ЧАСТ Г
Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 7 относно изисквания към маркировката
1) Дамски превръзки, хигиенни тампони и апликатори за тампони;
2) Мокри кърпички, т.е. предварително навлажнени кърпички за лична хигиена и битова употреба;
3) Тютюневи изделия с филтри и филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия;
4) Чаши за напитки.
ЧАСТ Д
I. Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 8, параграф 2 относно разширената отговорност на производителя
1) Съдове за храна, т.е. съдове като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, които:
а) е предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта;
б) по принцип се консумира от съда; и
в) е готова за консумация без по-нататъшна подготовка, като например готовен, варен или претоплене,
включително съдове, използвани за „бързи храни“ или други ястия, готови за незабавна консумация, с изключение на съдове за напитки, чинии, пликове и обвивки, съдържащи храни;
2) Пликове и обвивки, направени от гъвкав материал, съдържащи храни, предназначени за незабавна консумация от плика или обвивката, без по-нататъшна подготовка;
3) Съдове за напитки с вместимост до три литра, т.е. съдове, които се използват за съхранение на течност, като например бутлици за напитки, включително техните капачки и капаци, и смесените опаковки за напитки и техните капачки и капаци, но не стъклени или метални съдове за напитки, които имат капачки и капаци, изработени от пластмаса;
4) Чаши за напитки, включително техните капачки и капаци;
5) Тънки пластмасови торбички за пазаруване съгласно определението в член 3, точка 1в от Директива 94/62/ЕО.
II. Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 8, параграф 3 относно разширената отговорност на производителя
1) Мокри кърпички, т.е. предварително навлажнени кърпички за лична хигиена и битова употреба;
2) Балони, с изключение на балони за промишлена или друга професионална употреба и приложения, които не се разпространяват между потребителите.
(7) Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 35).
III. Други пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 8, параграф 3 относно разширената отговорност на производителя
Тютюневи изделия с филтри и филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия.
ЧАСТ Е
Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 9 относно разделното събиране и на член 6, параграф 5 относно изискванията за продукти
Бутилки за напитки с вместимост до три литра, включително техните капачки и капаци, но не:
а) стъклени или метални бутилки за напитки, които имат капачки и капаци, изработени от пластмаса,
б) бутилки за напитки, предназначени и използвани за храни за специални медицински цели, които са в течно състояние, съгласно определението в член 2, буква ж) от Регламент (ЕО) № 609/2013.
ЧАСТ Ж
Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 10 относно повишаването на осведомеността
1) Съдове за храна, т.е. съдове като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, които:
а) е предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта,
б) по принцип се консумира от съда, и
в) е готова за консумация без по-нататъшна подготовка, като например готвене, варене или претопляне,
включително съдове, използвани за „бързи храни” или други ястия, готови за незабавна консумация, с изключение на съдове за напитки, чинии, пликове и обивки, съдържащи храни;
2) Пликове и обивки, направени от гъкав материал, съдържащи храни, предназначени за незабавна консумация от плика или обивката, без по-нататъшна подготовка;
3) Съдове за напитки с вместимост до три литра, т.е. съдове, които се използват за съхранение на течност, като например бутилки за напитки, включително техните капачки и капаци, и смесените опаковки за напитки и техните капачки и капаци, но не стъклени или метални съдове за напитки, които имат капачки и капаци, изработени от пластмаса;
4) Чаши за напитки, включително капаци и капачки за тях;
5) Тютюневи изделия с филтри и филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия;
6) Мокри кърпички, т.е. предварително навлажнени кърпички за лична хигиена и битова употреба;
7) Балони, с изключение на балони за промишлена или друга професионална употреба и приложения, които не се разпространяват между потребителите;
8) Тънки пластмасови торбички за пазаруване съгласно определението в член 3, точка 1в от Директива 94/62/ЕО;
9) Дамски превръзки, хигиенни тампони и апликатори за тампони. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019L0904/32019L0904_BG.pdf | 19 |
32019R0856 | category15 | 2019 | bg | ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/856 НА КОМИСИЯТА
от 26 февруари 2019 година
за допълнение на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Фонда за иновации
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 о | ктомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО (1) на Съвета, и по-специално член 10а, параграф 8, четвърта алинея от нея,
като има предвид, че:
(1) Следва да бъдат установени подробни правила относно функционирането на Фонда за иновации, като се вземат предвид извлеченияте поуки от програмата „NER300”, създадена съгласно Директива 2003/87/ЕО и изпълнявана въз основа на Решение 2010/670/ЕС (2) на Комисията, като следва да бъдат взети предвид по-специално заключенията от доклада на Сметната палата (3).
(2) С цел компенсирание на по-ниската рентабилност и по-високите технологични рискове на допустимите проекти в сравнение с конвенционалните технологии, значителна част от финансирането от Фонда за иновации следва да бъде предоставяно под формата на безвъзмездни средства. Поради това следва да бъдат установени подробни правила за отпускането на безвъзмездни средства.
(3) Тъй като рисковете и рентабилността на допустимите проекти може да се различават в зависимост от съответните сектори и дейности и могат също така да се променят с течение на времето, целесъобразно е да се превъзхождат възможността част от подкрепата от Фонда за иновации да се оказва посредством вноски към операции по смесено финансиране в рамките на инструмента за подкрепа на инвестициите в Съюза, както и посредством други форми, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (4) („Финансовия регламент”).
(4) Целесъобразно е да бъде отчетена разликата между общия размер на разходите в рамките на допустим проект и общия размер на разходите в рамките на равностоен проект, при който се използва конвенционална технология, като съответни разходи за целите на финансирането по линия на Фонда за иновации. С цел обаче да се избегне прекомерната административна тежест за малки по мащаб проекти и да бъдат взети предвид особените им трудности при намирането на финансиране, съответните разходи за малък по мащаб проект следва да съответстват на общите капиталови разходи по този проект.
(5) За да се увеличи вероятността за успех на проектите, следва да бъде предвидена възможност за изплащане на подкрепата в различен момент във времето, целесъобразно е да се предвиди възможност за определяне на допълнителни етапни цели в договорната документация.
(6) За да се увеличият вероятността за успех на проектите, следва да бъде предвидена възможност за изплащане на част от безвъзмездните средства преди започване на функционирането на даден проект. Отпускането на безвъзмездни средства по принцип следва да започне на етапа на приключване на финансирането на проекта и продължава по време на разработването и функционирането на проекта.
(1) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(2) Решение 2010/670/ЕС на Комисията от 3 ноември 2010 г. за определяне на критерии и мерки за финансирането на демонстрационни проекти със стопански характер за безопасно за околната среда улавяне и съхранение в геоложки обекти на CO2, както и за финансирането на демонстрационни проекти за новаторски технологии за възобновяема енергия, чрез схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, въз основа на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 290, 6.11.2010 г., стр. 39).
(3) Специален доклад № 24/2018 от 5 септември 2018 г. „Демонстриране в търговски мащаб на улавянето и съхранението на въглероден диоксид, както и на иновативни технологии за възобновяема енергия в ЕС: планираните напредък не е постигнат през последното десетилетие”, на разположение на уебсайта на Сметната палата на следния адрес: https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR18_24/SR_CCS_EN.pdf.
(4) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
По-голямата част от подкрепата от Фонда за иновации следва да зависи от верифицирано избягване на емисии на парникови газове. Наличието на резултати по отношение на планираното избягване на емисии на парникови газове, които са значително по-лоши от предвидените, следва да доведе до намаляване на размера на подкрепата, зависеща от подобно избягване, и до нейното възстановяване. Механизъмът за намаляване и възстановяване обаче следва да бъде достатъчно гъвкав, за да отчита иновативния характер на проектите, подкрепяни от Фонда за иновации.
Безвъзмездните средства по линия на Фонда за иновации следва да се предоставят след конкурентна процедура за подбор чрез покани за представяне на предложения. С цел да се намали административната тежест за организаторите на проектите, следва да бъде създадена двуетапна процедура за кандидатстване, която обхваща изразяване на интерес и пълно заявление за кандидатстване.
Проектите, кандидатстващи за подкрепа от Фонда за иновации, следва да се оценяват въз основа на количествени и качествени критерии. Комбинацията от тези критерии следва да гарантира пълнотата на оценката на проекта по отношение на неговия технически и икономически потенциал. За да се гарантира справедливият и основан на заслуги подбор, проектите следва да се подбират въз основа на същите критерии за подбор, но следва да бъдат оценявани и класирани на първо място по отношение на други проекти в същия сектор и впоследствие — по отношение на проекти от различни сектори.
Проекти, чието планиране, бизнес модел и финансова и правна структура изпълняват недостатъчно зрели, по-специално с отглед на евентуална липса на подкрепа от съответните държави членки или на необходимите национални разрешителни, не следва да бъдат избрани за подкрепа от Фонда за иновации. Тези проекти обаче може да бъдат обещаващи. Поради това следва да се предвиди възможността за предоставяне на помощ за разработване на такива проекти. Помощта за разработване на проекти следва по-специално да е от полза за малки по мащаб проекти и проекти в държавите членки с по-ниски доходи, за да помогне за постигането на балансирано в географско отношение разпределение на подкрепата от Фонда за иновации.
Важно е да се постигне балансирано в географско отношение разпределение на подкрепата от Фонда за иновации. За да се предотврати ситуация, при която някои държави членки не са обхванати в достатъчна степен, следва да бъде предвидена възможност за определяне на допълнителни критерии за подбор, насочени към постигане на баланс в географско отношение при втората или следващата покана за представяне на предложения.
Комисията следва да гарантира изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации. Комисията обаче следва да бъде оправомощена да делегира на изпълнителни органи някои от действията по изпълнение, като например организирането на поканата за представяне на предложения, предварителния подбор на проекти или договорното управление на безвъзмездните средства.
Приходите на Фонда за иновации, включително приходите от осребрени квоти в рамките на общата тръжна платформа в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010 (5) на Комисията, следва да бъдат управлявани в съответствие с целите на Директива 2003/87/ЕО. Поради това Комисията следва да извършва тази задача сама и да има възможност да я делегира на Европейската инвестиционна банка.
Комисията следва да прилага различни правила в зависимост от вида изпълнение на дейностите в рамките на Фонда за иновации. Когато изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации се извършва чрез пряко управление, разпоредбите на настоящия регламент следва да бъдат приведени изцяло в съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент.
Държавите членки следва да играят важна роля в изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации. По-специално Комисията следва да се консултира с държавите членки по ключови решения във връзка с изпълнението, както и относно развитието на Фонда за иновации.
Изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации следва да се извършва в съответствие с принципите на добро финансово управление, както е определено във Финансовия регламент.
Следва да бъдат определени ясни правила за докладване, отчетност и финансов контрол, за да се гарантира, че Комисията получава пълна и своевремена информация относно напредъка на проектите, подкрепени от Фонда за иновации, че съществените, които управляват Фонда за иновации, прилагат принципите на добро финансово управление, и че държавите членки бият своевременно информирани за изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации.
(5) Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 302, 18.11.2010 г., стр. 1).
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
Общи разпоредби
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се определят подробни правила за допълнение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на:
а) оперативните цели на Фонда за иновации, създаден с член 10а, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО;
б) формите на подкрепа, предоставяна от Фонда за иновации;
в) процедурата за кандидатстване за подкрепа от Фонда за иновации;
г) процедурата и критерийте за подбор на проекти по линия на Фонда за иновации;
д) отпускането на подкрепа от Фонда за иновации;
е) управлението на Фонда за иновации;
ж) докладването, мониторинга, оценяването, контрола и публичността във връзка с функционирането на Фонда за иновации.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „приключване на осигуряване на финансирането“ означава моментът от цикъла на разработване на проекта, когато всички споразумения, свързани с проекта и финансирането, са подписани и всички изисквани условия, съдържащи се в тях, са изпълнени;
2) „започване на функциониране“ означава моментът в цикъла на разработване на проекта, когато всички елементи и системи, необходими за функционирането на проекта, са изпитани и са започнали дейностите, водещи до ефективно избягване на емисии на парникови газове;
3) „малък по мащаб проект“ означава проект с общи капиталови разходи, които не надвишават 7 500 000 EUR.
Член 3
Оперативни цели
Фондът за иновации има следните оперативни цели:
а) да подкрепя проекти, които демонстрират изключително иновативни технологии, процеси или продукти, които са достатъчно зрели и имат значителен потенциал за намаляване на емисии на парникови газове;
б) да предлага финансова подкрепа, съобразена с нуждите на пазара и рисковите профили на допустимите проекти, като същевременно привлича допълнителни публични и частни средства;
в) да гарантира, че приходите на Фонда за иновации се управляват в съответствие с целите на Директива 2003/87/ЕО.
Член 4
Форми на подкрепа от Фонда за иновации
Подкрепата от Фонда за иновации за проекта може да бъде в следните форми:
а) безвъзмездни средства;
б) вноски към операции по смесено финансиране в рамките на инструмента за подкрепа на инвестициите на Съюза;
в) когато е необходимо за постигане на целите на Директива 2003/87/ЕО, финансиране под която и да е от другите форми, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 („Финансовия регламент“), и по-специално награди и възлагане на поръчки.
ГЛАВА II
Специфични разпоредби, приложими за безвъзмездните средства
Член 5
Съответни разходи
1. За целите на член 10а, параграф 8, трета алинея, четвърто изречение от Директива 2003/87/ЕО съответните разходи са допълнителните разходи, които се поемат от организатора на проекта в резултат на прилагането на иновативната технология, свързана с намаляване или избягване на емисии на парникови газове. Съответните разходи се изчисляват като разликата между най-добра прогнозна оценка на общите капиталови разходи, негативна настояща стойност на оперативните разходи и ползите, възникнали през периода от 10 години след датата на започване на функционирането на проекта в сравнение с резултата от същото изчисление за конвенционално производство със същия капацитет по отношение на ефективното производство на съответния краен продукт.
Когато посоченото в първа алинея конвенционално производство не съществува, съответните разходи са най-добратата прогнозна оценка на общите капиталови разходи и негативна настояща стойност на оперативните разходи и ползите, възникнали през периода от 10 години след започване на функционирането на проекта.
2. Съответните разходи на малък по мащаб проект са общите капиталови разходи на този проект.
Член 6
Отпускане на безвъзмездни средства
1. Подкрепата от Фонда за иновации под формата на безвъзмездни средства се отпуска при достигане на предварително определени етапни цели.
2. За всички проекти етапните цели, посочени в параграф 1, се основават на цикъла на разработване на проекта и включват най-малко следното:
а) приключване на осигуряване на финансирането;
б) започване на функциониране.
3. Като се вземе предвид внедрената технология и специфичните обстоятелства в сектора или секторите, в които тя се внедрява, в договорните документи могат да бъдат определени допълнителни конкретни етапни цели.
4. До 40 % от общия размер на подкрепата от Фонда за иновации, включително помощта за разработване на проекти, за конкретен проект се отпускат към момента на приключване на осигуряване на финансирането или при достигане на определена етапна цел, предшестваща приключването на осигуряване на финансирането, когато тази етапна цел е определена в съответствие с параграф 3.
5. В случай че общият размер на подкрепата от Фонда за иновации за конкретен проект не е бил отпуснат в съответствие с параграф 4, този размер се отпуска след етапа на приключване на осигуряване на финансирането. Той може да бъде отпуснат частично преди започване на функционирането и на годишни вноски след започване на функционирането.
6. За целите на параграфи 4 и 5 от настоящия член общият размер на подкрепата от Фонда за иновации, предоставена за конкретен проект, включва размера на подкрепата от Фонда за иновации за този проект, предоставена под формата на помощ за разработване на проекти в съответствие с член 13.
Член 7
Общи правила за възстановяване
1. Комисията предприема подходящи мерки, за да гарантира, че когато се изпълняват дейности, финансирани по настоящия регламент, финансовите интереси на Фонда за иновации са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всяка друга форма на незаконна дейност, чрез ефективни проверки и, при установени нередности — чрез възстановяване на непълно платените суми и, когато е целесъобразно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.
2. Възстановените суми се използват в съответствие с Финансовия регламент.
3. Основанията и процедурите за възстановяване се уточняват допълнително в договорната документация.
Член 8
Специални правила за възстановяване
1. Размерът на подкрепата от Фонда за иновации, отпусната в съответствие с член 6, параграф 5 след приключването на осигуряване на финансирането, зависи от избягването на емисии на парникови газове, верифицирано въз основа на годишните доклади, подадени от организатора на проекта за период между 3 и 10 години след започване на функционирането. В окончателния годишен доклад, представян от организатора на проекта, се включва общият размер на избегнатите емисии на парникови газове по време на целия отчетен период.
2. Когато общият размер на избегнатите емисии на парникови газове по време на целия отчетен период е по-малък от 75 % от общия размер на емисиите на парникови газове, който е планирано да бъдат избегнати, сумата, която е платена или ще бъде платена на организатора на проекта в съответствие с член 6, параграф 5, се възстановява или намалява пропорционално.
3. В случай че проектът не започне да функционира в предварително определен срок или организаторът на проекта не успее да докаже каквото и да е реално избягване на емисии на парникови газове, сумата, платена след етапа на приключване на осигуряване на финансирането в съответствие с член 6, параграф 5, се възстановява изцяло.
4. Когато случаите, посочени в параграфи 2 и 3, са възникнали поради извънредни обстоятелства, които са извън контрола на организатора на проекта, и последният докаже потенциала на проекта за постигане на целта за избягване на емисии на парникови газове над отчетния размер, или когато организаторът на проекта докаже, че проектът може да предостави значителни ползи от нисковъглеродни иновации, Комисията може да реши да не прилага механизмите за възстановяване съгласно параграфи 2 и 3.
5. Основанието и процедурите за възстановяване се уточняват допълнително в договорната документация.
6. Правилата, определени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, се прилагат, без да се засягат общите правила за възстановяване съгласно член 7.
Член 9
Покани за представяне на предложения
1. Организаторите на проекти се приканват да кандидатстват за подкрепа от Фонда за иновации чрез открити покани за представяне на предложения, обявявани от Комисията.
Преди вземане на решение за обявяване на покана за представяне на предложения Комисията се консултира с държавите членки относно проекта за решение.
2. Решението на Комисията за обявяване на покани за представяне на предложения включва най-малко следното:
а) общия размер на подкрепата от Фонда за иновации, която е налична за съответната покана;
б) максималния размер на подкрепата от Фонда за иновации, която е налична като помощ за разработване на проекти;
в) видовете проекти или сектори, представляващи интерес;
г) описание на процедурата за кандидатстване, както и подробен списък с информация и документация, които се подават при всеки етап от процедурата за кандидатстване;
д) подробна информация за процедурата за подбор, включително методиката за оценяване и класиране;
е) когато в съответствие с член 10, параграф 4 и член 12, параграф 6 се прилагат специфични процедури за кандидатстване и подбор за малки по мащаб проекти — правилата относно тези специфични процедури;
ж) когато Комисията запазва за покана за малки по мащаб проекти част от общи размер на подкрепата от Фонда за иновации, налична в рамките на съответната покана — размера на тази част;
з) когато в съответствие с член 11, параграф 2 се прилагат допълнителни критерии за подбор с цел постигане на балансирано в географско отношение разпределение на подкрепата от Фонда за иновации — тези критерии.
Член 10
Процедура за кандидатстване
1. Изпълнителният орган събира заявленията за кандидатстване и организира процедурата за кандидатстване в два последователни етапа:
а) изразяване на интерес;
б) пълно заявление за кандидатстване.
2. На етапа на изразяване на интерес от организатора на проекта се изисква да представи описанието на основните характеристики на проекта в съответствие с изискванията, предвидени в съответната покана за представяне на предложения, включително описание на ефективността, степента на иновативност и зрелостта на проекта, както е посочено в член 11, параграф 1, букви а), б) и в).
3. На етапа на пълно заявление за кандидатстване от организатора на проекта се изисква да представи подробно описание на проекта и всички придружаващи документи, включително план за обмен на знания.
4. За малки по мащаб проекти може да се прилага опростена процедура за кандидатстване.
Член 11
Критерии за подбор
1. Подборът на проектите, които могат да получат подкрепа от Фонда за иновации, се основава на следните критерии:
а) ефективност по отношение на потенциала за избягване на емисии на парникови газове, когато е приложимо, в сравнение с показателите, посочени в член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО;
б) степен на иновативност на проектите в сравнение с технологичното равнище в съответната област;
в) зрелост на проекта по отношение на планирането, бизнес модела, финансовата и правната структура, както и на вероятността приключването на осигуряване на финансирането да бъде извършено в рамките на предварително определен период, който не надвишава четири години след решението за предоставяне на подкрепата;
г) технически и пазарен потенциал за широко приложение или възпроизвеждане, или за бъдещи намаления на разходите;
д) ефективност по отношение на съответните разходи по проекта, като се приспадат всички разходи от страна на организатора на проекта, разделени на общото количество емисии на парникови газове, които е предвидено да бъдат избегнати, енергия, която е предвидено да бъде произведена или съхранена, или CO₂, който е предвидено да бъде съхранен през първите 10 години на функциониране.
2. За целите на подбора на проекти може също да се прилагат допълнителни критерии, насочени към постигането на балансирани в географско отношение разпределение на подкрепата от Фонда за иновации.
Член 12
Процедура за подбор
1. Въз основа на получените заявления за кандидатстване на етапа на изразяване на интерес изпълнителният орган преценява допустимостта на всеки проект в съответствие с член 10а, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО. Изпълнителният орган след това пристъпва към подбора на допустимите проекти съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Въз основа на получените заявления за кандидатстване на етапа на изразяване на интерес изпълнителният орган съставя списък на проектите, които отговарят на критерияте за подбор, предвидени в член 11, параграф 1, букви а), б) и в), и отправя покана към организаторите на тези проекти да представят пълно заявление за кандидатстване.
В случай че изпълнителният орган реши, че даден проект отговаря на критерияте за подбор, определени в член 11, параграф 1, букви а) и б), но не отговаря на критерия, определен в член 11, параграф 1, буква в), изпълнителният орган преценява дали този проект има потенциал да изпълни всички критерии за подбор, ако разработването му продължи. В случаите когато проектът има подобен потенциал, изпълнителният орган може да предостави на съответния проект помощ за разработване на проекти или, когато Комисията изпълнява тази задача, да предложи на Комисията да предостави на посочения проект помощ за разработване на проекти.
3. Въз основа на пълното заявление за кандидатстване, получено в съответствие с параграф 2 от настоящия член, изпълнителният орган пристъпва към оценка на проектите и класиране въз основа на всички критерии за подбор, посочени в член 11. За целите на тази оценка изпълнителният орган извършва сравнение на проектите с проекти от същия сектор, както и с проекти от други сектори, и изготвя списък на предварително подбраните проекти.
4. Списъкът на предварително подбрани проекти, посочен в параграф 3, и когато е приложимо, предложението, посочено в параграф 2, втора алинея, се съобщават на Комисията и включват най-малко следното:
а) потвърждение за спазването на критериите за допустимост и подбор;
б) подробна информация относно оценката на проектите и класирането;
в) общите разходи по проектите и съответните разходи, посочени в член 5, в евро;
г) общия размер на искането за подкрепа от Фонда за иновации, в евро;
д) размера на емисиите на парникови газове, които е предвидено да бъдат избягнати;
е) количеството енергия, която е предвидено да бъде произведена или съхранявана;
ж) количеството CO₂, което е предвидено да бъде съхранено;
з) информация относно правната форма на подкрепата от Фонда за иновации, поискана от организатора на проекта.
5. Въз основа на съобщеното в съответствие с параграф 4 от настоящия член Комисията, след консултации с държавите членки в съответствие с член 21, параграф 2, взема решение за предоставяне на подкрепа, като посочва подкрепата за избрани проекти и, когато е целесъобразно, изготвя списък с резерви.
6. За малки по мащаб проекти може да се прилага специфична процедура за кандидатстване.
Член 13
Помощ за разработване на проекти
1. Комисията, след консултации с държавите членки в съответствие с член 21, параграф 2, буква в), определя максималния размер на подкрепата от Фонда за иновации, която е налична като помощ за разработване на проекти.
2. Помощта за разработване на проекти се предоставя от Комисията или от изпълнителния орган в съответствие с член 12, параграф 2 под формата на безвъзмездни средства.
3. Чрез помощта за разработване на проекти могат да бъдат финансирани следните дейности:
а) подобряване и разработване на документацията на даден проект или на компоненти от структурата на даден проект с цел да се гарантира достатъчна степен на зрелост на проекта;
б) оценка на осъществимостта на проекта, включително техническите и икономическите проучвания;
в) съвети относно финансовата и правната структура на проекта;
г) изграждане на капацитета на организатора на проекта.
4. За целите на помощта за разработване на проекти съответните разходи означават всички разходи, свързани с разработването на проекта. Фондът за иновации може да финансира до 100 % от съответните разходи.
ГЛАВА III
Специални разпоредби, приложими за формите на подкрепа от Фонда за иновации, различна от безвъзмездни средства
Член 14
Предоставяне на подкрепа от Фонда за иновации посредством вноски към операции по смесено финансиране в рамките на инструмента за подкрепа на инвестициите на Съюза
1. Когато Комисията реши да отпусне подкрепа от Фонда за иновации посредством вноски към операции по смесено финансиране в рамките на инструмента за подкрепа на инвестициите на Съюза, подкрепата от Фонда за иновации се изпълнява в съответствие с правилата, приложими за инструмента за подкрепа на инвестициите на Съюза. Допустимостта на проектите обаче се оценява в съответствие с член 10а, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО.
2. След консултации с държавите членки Комисията приема решение, в което се посочва дали вносната към операции за смесено финансиране е под формата на безвъзмездна подкрепа или подлежаща на връщане подкрепа, или и двете, и се посочва размерът на подкрепата от Фонда за иновации, която може да бъде отпусната чрез инструмента за подкрепа на инвестициите на Съюза.
Член 15
Предоставяне на подкрепа от Фонда за иновации под всякаква друга форма, предвидена във Финансовия регламент
1. Когато Комисията реши да отпусне подкрепа от Фонда за иновации под каквато и да е форма, предвидена във Финансовия регламент, различна от безвъзмездни средства, след консултации с държавите членки Комисията приема решение, в което се посочва размерът на подкрепата от Фонда за иновации, която може да бъде отпусната под тази форма, както и правилата, приложими за подаването на заявление за такава подкрепа, подбора на проектите и отпускането на подкрепата.
2. Проектите, получаващи подкрепа от Фонда за иновации съгласно настоящия член, спазват правилата на Съюза за държавната помощ.
ГЛАВА IV
Управление
Член 16
Изпълнение на дейностите в рамките на Фонда за иновации
1. Комисията изпълнява дейностите в рамките на Фонда за иновации чрез пряко управление в съответствие със съответните разпоредби на членове 125—153 от Финансовия регламент или чрез непряко управление чрез органите, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.
2. Разходите, направени във връзка с дейности по изпълнение в рамките на Фонда за иновации, включително административните и управлениските разходи, се финансират от Фонда за иновации.
Член 17
Определяне на изпълнителните органи
1. Когато Комисията реши да делегира някои задачи, свързани с изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации, на изпълнителен орган, Комисията приема решение, с което се определя такъв изпълнителен орган.
Комисията и определеният изпълнителен орган сключват споразумение, в което се определят конкретните ред и условия, в съответствие с които изпълнителният орган изпълнява своите задачи.
2. Когато Комисията изпълнява дейностите в рамките на Фонда за иновации чрез пряко управление и реши да делегира определени задачи по изпълнението на изпълнителен орган, Комисията определя изпълнителна агенция като изпълнителен орган.
3. Когато Комисията изпълнява дейностите в рамките на Фонда за иновации чрез непряко управление, Комисията определя като изпълнителен орган органа, посочен в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.
4. Задачите, свързани с изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации, които не са делегирани на изпълнителен орган, се изпълняват от Комисията.
Член 18
Задачи на изпълнителния орган
На изпълнителния орган, определен в съответствие с член 17, параграф 1, може да бъде възложено общото управление на поканата за представяне на предложения, отпускането на подкрепа от Фонда за иновации и мониторинга на изпълнението на избраните проекти. За тази цел на изпълнителния орган може да бъдат възложени следните задачи:
а) организиране на поканата за представяне на предложения;
б) организиране на процедурата за кандидатстване, включително събиране на заявлението за кандидатстване и анализ на всички придружаващи документи;
в) организиране на подбора на проектите, включително оценката на проектите или проверката на тяхната техническа и финансов жизнеспособност, и класиране на проектите;
г) съветване на Комисията относно проектите, на които да бъде предоставена подкрепа от Фонда за иновации, и относно проекти, които да бъдат включени в списъка с резерви;
д) предоставяне или осигуряване на помощ за разработване на проекти;
е) подписване на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства и други договори в зависимост от формата на подкрепата от Фонда за иновации;
ж) подготовка и управление на договорната документация относно спечелилите проекти;
з) проверка дали са изпълнени условията за финансиране и отпускане на приходите от Фонда за иновации на организаторите на проекти;
и) мониторинг на изпълнението на проекти;
й) комуникация с организаторите на проекти;
к) докладване на Комисията, включително относно общата ориентация за по-нататъшното развитие на Фонда за иновации;
л) финансово отчитане;
м) действия по информиране, комуникация и популяризиране, включително производство на рекламни материали и разработване на логото на Фонда за иновации;
н) управление на обмена на знания;
o) подпомагане на държавите членки в усилията им за популяризиране на Фонда за иновации и за комуникация с организаторите на проекти;
п) всякакви други задачи, свързани с изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации.
Член 19
Специфични разпоредби, приложими за изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации чрез пряко управление
1. Когато Комисията определи изпълнителна агенция като изпълнителен орган съгласно член 17, параграф 1 от настоящия регламент, това решение на Комисията зависи от резултата от анализа на разходите и ползите, посочен в член 3 от Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета (6), и споразумението, посочено в член 17, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент, трябва да бъде под формата на делегиращ инструмент в съответствие с Регламент (ЕО) № 58/2003.
2. Когато суми, отпуснати чрез пряко управление, бъдат възстановени съгласно членове 7 и 8 от настоящия регламент, възстановените суми представляват целеви приходи в съответствие с член 21 от Финансовия регламент и се използват за финансиране на операциите на Фонда за иновации.
3. За всички задачи по изпълнение, извършвани от Комисията, включително чрез изпълнителна агенция, приходите на Фонда за иновации представляват външни целеви приходи по смисъла на член 21, параграфи 1 и 5 от Финансовия регламент. Тези целеви приходи покриват също така всички административни разходи, свързани с изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации. Комисията може да използва до 5 % от пакета от Фонда за иновации за покриване на разходите си за управление.
4. На проект, който е получил подкрепа от Фонда за иновации, може също така да бъде предоставен принос от всяка друга програма на Съюза, включително от фондове под споделено управление, при условие че приносът не обхваща едни и същи разходи. Кумулативното финансиране не надвишава общия размер на допустимите разходи по проекта, а подкрепата от различните програми на Съюза може да се изчисли на пропорционална основа.
Член 20
Управление на приходите на Фонда за иновации
1. Комисията гарантира, че квотите, предназначени за Фонда за иновации, се продават на търг в съответствие с принципите и реда и условията, определени в член 10, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО, и управлява приходите на Фонда за иновации в съответствие с целите на Директива 2003/87/ЕО.
2. Комисията гарантира, че приходите, посочени в параграф 1, се предоставят своевременно на изпълнителния орган за финансиране на разходите, свързани с дейностите по изпълнението, и за отпускането на средства на спечелените проекти.
(6) Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1).
3. Комисията може да делегира на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) осребряването на квотите и управлението на приходите на Фонда за иновации. В случай на такова делегиране Комисията и ЕИБ сключват споразумение, в което се определят конкретните ред и условия, при които ЕИБ изпълнява своите задачи, свързани с управлението на приходите на Фонда за иновации.
4. При спазване на разпоредбите на Директива 2003/87/ЕО приходите на Фонда за иновации, които в края на периода на допустимост не са били използвани за подкрепените проекти, се използват за подкрепа на нови проекти, които отговарят на критерийте за допустимост, посочени в член 10а, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО, докато всички приходи бъдат израховани за целите на Фонда за иновации. Тези нови проекти се избират чрез нови покани за представяне на предложения в съответствие с член 9 или им се предоставя подкрепа в съответствие с членове 14 или 15.
Член 21
Роля на държавите членки
1. При изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации Комисията се консултира с държавите членки и се подпомага от тях.
2. С държавите членки се провеждат консултации относно:
а) списъка на предварително подбрани проекти, включително списъка с резерви, и списъка на проектите, предложени за получаване на помощ за разработване на проекти в съответствие с член 12, параграф 2, преди предоставянето на подкрепата;
б) проектите на решенията на Комисията, посочени в член 9, параграф 1, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 1;
в) максималния размер на подкрепата от Фондa за иновации, която е налична като помощ за разработване на проекти.
3. По искане на Комисията държавите членки съветват и подпомагат Комисията при:
а) определяне на общите насоки на Фонда за иновации;
б) разрешаване на съществуващи или нововъзникнали проблеми при изпълнението на проекти;
в) разглеждане на всеки друг въпрос, свързан с изпълнението на проекти.
4. Комисията докладва на държавите членки за напредъка, постигнат в прилагането на настоящия регламент, по-специално относно изпълнението на решенията за предоставяне на подкрепа, посочени в член 12, параграф 5.
Член 22
Роля на заинтересованите страни
Комисията може да включва заинтересованите страни в обсъжданятия, свързани с изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации, включително по отношение на въпросите, посочени в член 21, параграф 3.
ГЛАВА V
Мониторинг, докладване и оценка
Член 23
Мониторинг и докладване
1. Изпълнителният орган извършва мониторинг на функционирането на Фонда за иновации, включително по отношение на сумите на отпуснатата подкрепа от Фонда за иновации.
2. За да се гарантира, че данните за мониторинга, посочени в параграф 1, и резултатите се събират ефикасно, ефективно и своевременно, на организаторите на проекти може да бъдат наложени пропорционални изисквания за докладване. В докладите на организаторите на проекти се включва информация за действията по обмен на знания, предприети в съответствие с член 27.
3. Изпълнителният орган редовно докладва на Комисията за изпълнението на своите задачи.
4. Изпълнителният орган докладва на Комисията относно пълния цикъл на отпускането на подкрепата, и по-специално относно организирането на поканите за представяне на преподложения и подписването на договори с организаторите на проекти.
5. След приключване на всяка покана за представяне на предложения Комисията докладва на държавите членки относно изпълнението на посочената покана.
6. Комисията докладва ежегодно на Съвета и на Европейския парламент относно напредъка във връзка с изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации.
7. Изпълнителните органи, различни от изпълнителните агенции, както и субектите, на които е делегирано управлението на приходите на Фонда за иновации в съответствие с член 20, параграф 3, предоставят на Комисията следната информация:
а) до 15 февруари — неодитираните финансови отчети, обхващащи предходната финансова година, която започва на 1 януари и завършва на 31 декември, по отношение на дейностите, делегирани на тези изпълнителни органи и субекти;
б) до 15 март на годината на предаване на неодитираните финансови отчети — одитираните финансови отчети, обхващащи предходната финансова година, която започва на 1 януари и завършва на 31 декември, по отношение на дейностите, делегирани на тези изпълнителни органи и субекти.
Комисията изготвя годишните отчети на Фонда за иновации за всяка финансова година, която започва на 1 януари и завършва на 31 декември, въз основа на финансовите отчети, предоставени в съответствие с първа алинея. Тези отчети подлежат на независим външен одит.
Всички финансови и счетоводни отчети, посочени в настоящия параграф, се изготвят в съответствие със счетоводните правила, посочени в член 80 от Финансовия регламент.
Член 24
Оценка
1. През 2025 г. и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на функционирането на Фонда за иновации. Оценката се фокусира, но без да се ограничава с това, върху прегледа на полезните взаимодействия между Фонда за иновации и други относими програми на Съюза, както и върху процедурата за отпускане на подкрепа от Фонда за иновации.
2. Въз основа на резултатите от оценките, посочени в параграф 1 от настоящия член, Комисията прави предложения, когато е целесъобразно, за да се гарантира, че Фондът за иновации отбелязва напредък при постигането на своите цели, предвидени в Директива 2003/87/ЕО и в член 3 от настоящия регламент.
3. В края на изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации, но не по-късно от 2035 г., Комисията извършва окончателна оценка на функционирането на Фонда за иновации.
4. Комисията прави публично достъпна информацията за резултатите от направените оценки в съответствие с параграфи 1, 2 и 3.
ГЛАВА VI
Одити, публичност и обмен на знания
Член 25
Одити
1. Одитите на използването на подкрепата от Фонда за иновации, проведени от независими външни одитори, включително различни от тези, на които институции или органи на Съюза са въложили извършването на одити, съставят основата на общата увереност в съответствие с член 26.
2. Всички лица или субекти, получаващи подкрепа от Фонда за иновации, дават писмено съгласие да предоставят необходимите права и достъп, както е предвидено в член 129 от Финансовия регламент.
Член 26
Използване на чужди одити
Без да се засягат съществуващите възможности за извършване на допълнителни одити, когато независим одитор е извършил одит въз основа на международно приети стандарти за одит, осигуряващи разумна увереност, по отношение на финансовите отчети и доклади, отнасящи се до използването на финансов принос на Съюза, този одит служи за основа на общата увереност, ако е приложимо — в съответствие с допълнителните условия, предвидени в специалните секторни правила, при условие че има достатъчно доказателства за независимостта и компетентността на одитора. При поисковане докладът на независимия одитор и съпътстващата документация по одита се предоставят на Европейския парламент, Комисията, Сметната палата и одитните органи на държавите членки.
Член 27
Комуникация, обмен на знания и публичност
1. Организаторите на проекти проактивно и систематично публикуват на своите уебсайтове публично достъпна информация относно проектите, получили подкрепа съгласно настоящия регламент. В тази информация се включва изрично позоваване на получената подкрепа от Фонда за иновации.
2. Организаторите на проекти гарантират предоставянето на съгласувана, ефективна и целенасочена информация за получената подкрепа от Фонда за иновации за различни видове публика, включително медите и обществеността.
3. Логото на Фонда за иновации или други рекламни елементи, изисквани в договорната документация, се използват при всички дейности, свързани с комуникация и обмен на знания, и се поставят на информационни табла на стратегически места, видими за обществеността.
4. Организаторите на проекти представят подробна информация за планираните действия в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член в плана за обмен на знания, представен в съответствие с член 10, параграф 3.
5. Изпълнителният орган изпълнява действия по информиране, комуникация и популяризиране във връзка с подкрепата от Фонда за иновации и резултатите от нея. Изпълнителният орган организира специфични семинари, работни срещи или, когато е целесъобразно, други видове дейности, за да се улесни обменът на опит, знания и най-добри практики относно проектирането, изготвянето и изпълнението на проекти, както и относно ефективността на финансирането, предоставяно чрез помощ за разработване на проекти.
ГЛАВА VII
Окончателни разпоредби
Член 28
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е запължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 26 февруари 2019 година.
За Колисицата
Председател
Jean-Claude JUNCKER | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019R0856/32019R0856_BG.pdf | 12 |
32020D0213(01) | category15 | 2019 | bg | ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Решение на Комисията от 13 декември 2019 година относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе промени в националните таблици за разпределение на Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Франция, Италия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румън | ия, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство в Дневника на Европейския съюз за трансакциите (2020/C 50/01)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1),
като въз предвид Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (2) и по-конкретно член 52, параграф 2, втора алинея от него,
като има предвид, че:
(1) На 27 април 2011 г. Комисията прие Решение 2011/278/ЕС (3), в което се определят валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизирано разпределение на безплатни квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО.
(2) На 5 септември 2013 г. Комисията прие Решение 2013/448/ЕС (4) относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2013—2020 г.
(3) С Решение 2014/9/ЕС (5) Комисията измени Решения 2010/2/ЕС (6) и 2011/278/ЕС по отношение на списъка на отраслите и подотраслите, за които се смята, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии (наричан „списък във връзка с изместването на въглеродни емисии“).
(1) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(2) ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1.
(3) Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното разпределение на безплатни квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 130, 17.5.2011 г., стр. 1.
(4) Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, 7.9.2013 г., стр. 27).
(5) Решение 2014/9/ЕС на Комисията от 18 декември 2013 г. за изменение на Решения 2010/2/ЕС и 2011/278/ЕС по отношение на отраслите и подотраслите, за които се смята, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии (ОВ L 9, 14.1.2014 г., стр. 9).
(6) Решение на Комисията 2010/2/ЕС от 24 декември 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък от отрасли и подотрасли, за които се смята, че са изложени на съществен риск от изтичане на въглерод (ОВ L 1, 5.1.2010 г., стр. 10).
(4) С решение С(2013) 9281 (1), С(2014) 123 (2), С(2014) 674 (3) и С(2014) 1167 (4) Комисията даде указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение и преработените национални таблици за разпределение на Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(5) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Чехия уведоми Комисията с писмо от 30 октомври 2019 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спираня, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на възлътърни емисии.
(6) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Дания уведоми Комисията с писмо от 29 октомври 2019 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спираня, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на възлътърни емисии.
(7) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Германия уведоми Комисията с писма от 21 октомври 2019 г. и 1 ноември 2019 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спираня, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на възлътърни емисии.
(8) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Естония уведоми Комисията с писмо от 31 октомври 2019 г. за промени в националното си разпределение, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спираня, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на възлътърни емисии.
(9) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Гърция уведоми Комисията с писмо от 24 октомври 2019 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(10) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Франция уведоми Комисията с писмо от 31 октомври 2019 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спираня, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на възлътърни емисии.
(11) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Италия уведоми Комисията с писмо от 28 октомври 2019 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спираня, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на възлътърни емисии.
(12) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Литва уведоми Комисията с писмо от 10 октомври 2019 г. за промени в националната си таблици за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(1) Решение С(2013) 9281 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Австрия, Гърция, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Португалия, Швеция и Обединеното кралство в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(2) Решение С(2014) 123 на Комисията от 17 януари 2014 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Австрия, Гърция, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Португалия, Швеция и Обединеното кралство в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(3) Решение С(2014) 674 на Комисията от 12 февруари 2014 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Белгия, България, Чехия, Дания, Франция, Литва, Люксембург, Унгария и Словакия в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(4) Решение С(2014) 1167 на Комисията от 26 февруари 2014 г. относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределение на Белгия, България, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария и Словакия в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
(13) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Унгария уведоми Комисията с писма от 25 октомври 2019 г. и 29 октомври 2019 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(14) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Нидерландия уведоми Комисията с писма от 8 октомври 2019 г. и 18 октомври 2019 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(15) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Австрия уведоми Комисията с писмо от 4 ноември 2019 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(16) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Полша уведоми Комисията с писма от 1 август 2019 г., 28 август 2019 г., 23 септември 2019 г., 4 октомври 2019 г. и 8 ноември 2019 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(17) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Румъния уведоми Комисията с писмо от 4 ноември 2019 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(18) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Словения уведоми Комисията с писмо от 29 юли 2019 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(19) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Словакия уведоми Комисията с писмо от 26 септември 2019 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници.
(20) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Швеция уведоми Комисията с писма от 20 август 2019 г. и 7 ноември 2019 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(21) В съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 389/2013 Обединеното кралство уведоми Комисията с писма от 25 юли 2019 г., 14 октомври 2019 г., 25 октомври 2019 г. и 20 ноември 2019 г. за промени в националната си таблица за разпределение, целящи разпределение на безплатни квоти за емисии на нови участници, и за промени, дължащи се на значителни намаления на мощности, частични спирания, последващо възстановяване на нивата на активност, както и за изменения в списъка във връзка с изместването на въглеродни емисии.
(22) В съответствие с член 41, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 389/2013 квотите, разпределени съгласно националната таблица за разпределение на Обединеното кралство, се обозначават с код на държавата и код за годината на разпределение, до деня, следващ датата на депозиране на двата инструмента за ратификация във връзка със споразумението за отглеждане. В съответствие с член 67, параграф 4 от посочения реламент такива квоти не могат да бъдат предадени. Със своето Решение от 17 декември 2018 г. (1) Комисията преустанови временно приемането в Дневника на Европейския съюз за трансакциите на съответните обработвания за Обединеното кралство, спряни с безплатното разпределение, тръжната продажба и обмена на международни кредити за емисии.
(1) С(2018) 8707: Решение на Комисията от 17 декември 2018 г. относно даване на указания на централния администратор за временно спиране на приемането в Дневника на Европейския съюз за трансакциите на съответните обработвания за Обединеното кралство, спряни с безплатното разпределение, тръжната продажба и обмена на международни кредити.
(23) Комисията счита, че нотифицираните промени в националните таблици за разпределение на Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Франция, Италия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство са в съответствие с Решение 2011/278/ЕС. Поради това на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите следва да се даде указание да въведе тези промени в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
РЕШИ:
Член единствен
Централният администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите въвежда промените в националните таблици за разпределение на Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Франция, Италия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство, посочени съответно в приложения от I до XVII, в Дневника на Европейския съюз за трансакциите.
Съставено в Брюксел на 13 декември 2019 година.
За Комисията
Frans TIMMERMANS
Изпълнителен заместник-председател
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Чехия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (реестър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|--------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|
| CZ0000000000000314 | 314 | LASSELSBERGER s.r.o. | LASSELSBERGER, s.r.o., závod Chlumčany | 0 0 0 0 0 4 413 17 176 16 843 | 38 432 |
| | | | | | |
| | | | | 0 0 0 0 0 4 413 17 176 16 843 | 38 432 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Чехия
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (реестър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|--------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|
| CZ000000000000290 | 290 | NET4GAS, s.r.o. | Kompresní stanice Břeclav | 20 107 6 826 45 614 39 910 12 014 16 440 8 335 6 593 | 155 839 |
| CZ000000000000141 | 141 | Teplárný Brno, a.s. | Teplárný Brno, a.s. - Provoz Brno-sever | 18 319 14 775 11 654 8 945 3 781 6 390 2 628 2 082 | 68 574 |
| CZ0000000000000080 | 80 | PILSEN STEEL s.r.o. | PILSEN STEEL s.r.o. | 37 652 58 928 57 873 35 668 55 733 54 647 33 619 32 926 | 367 046 |
| CZ000000000000264 | 264 | Teplárná České Budějovice a.s. | Teplárná České Budějovice, a.s. - Výtopna Vrátov | 10 863 9 451 5 609 3 648 5 960 3 421 2 426 2 249 | 43 627 |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Дания
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| DK-new-1001057656-210839 | 210839 | Karup Kartoffelmelfabrik a.m.b.a | Karup Kartoffelmelfabrik a.m.b.a | 0 0 0 0 0 3 217 8 939 8 765 | 20 921 |
| DK-new-1013718659 | 210419 | De Danske Gærfabrikker A/S | De Danske Gærfabrikker A/S | 0 0 0 0 0 17 323 15 846 15 538 | 48 707 |
| DK-new-1007775276 | 202613 | Fjernvarme Fyn Affaldsenergi A/S | Fjernvarme Fyn Affaldsenergi A/S | 0 0 0 0 0 18 793 15 459 12 245 | 46 497 |
| DK-existing-DK-291-1001573553 | 291 | CP KELCO ApS | CP KELCO ApS | 0 0 0 0 0 3 585 2 840 6 425 | |
| **ОБЩО** | | | | 0 0 0 0 0 39 333 43 829 39 388 | 122 550 |
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Дания
Изменените квоти в националната таблица за разпределение за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| DK-existing-DK-102-10013267160 | 102 | ALBERTSLUND KOMMUNE | Albertslund Varmeverk | 1 712 1 532 679 594 511 216 355 281 | 5 880 |
| DK-existing-DK-211-1016563362 | 211 | VORDINGBORG FJERNVARME A/S | Bodkervenget Varmecentral | 0 412 0 0 0 464 0 0 0 876 | |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| DK-existing-DK-31-1010738926 | 31 | TREFOR VARME A/S | Kolding Varmevark Syd | 1 153 | 1 032 | 229 | 800 | 689 | 582 | 239 | 189 | 4 913 |
| DK-existing-DK-36-1012878091 | 36 | TREFOR VARME A/S | Vejle Varmevark Nørremarkens Kedelcentral | 552 | 495 | 110 | 383 | 330 | 140 | 57 | 45 | 2 112 |
| DK-existing-DK-126-1009505527 | 126 | Sønderborg Varme A/S | Sønderborg Fjernvarme, Sundquist | 203 | 182 | 0 | 0 | 0 | 51 | 84 | 67 | 587 |
| DK-existing-DK-32-1010738888 | 32 | TREFOR VARME A/S | Kolding Varmevark Dampcentralen | 455 | 408 | 0 | 158 | 272 | 115 | 189 | 149 | 1 746 |
| DK-existing-DK-33-1010738896 | 33 | TREFOR VARME A/S | Kolding Varmevark Skovparken | 259 | 233 | 0 | 0 | 155 | 66 | 108 | 85 | 906 |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Германия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| | | | | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 |
| DE0000000000000341 | 341 | Argelith Bodenkeramik H.Bitter GmbH Schledehauser Str. 133 49152 Bad Essen | Argelith Bodenkeramik H.Bitter GmbH | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 489 | 1 135 | 1 113 | 2 737 |
| DE0000000000000616 | 616 | Sappi Stockstadt GmbH | Papiererzeugung | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5 998 | 11 069 | 10 854 | 27 921 |
| DE0000000000203410 | 203410 | Schmiedewerke Gröditz GmbH | Schmiede | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 395 | 423 | 415 | 1 233 |
| DE0000000000210670 | 210670 | Westerwälder Elektro Osmose Müller GmbH & Co. KG | Keramikbrennung | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 11 678 | 11 946 | 11 715 | 35 339 |
| | | | | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 18 560 | 24 573 | 24 097 | 67 230 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Германия
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| | | | | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 |
| DE0000000000000927 | 927 | ExxonMobil Production Deutschland GmbH | Thermalanlage SD 2 Osterwald | 29 343 | 28 833 | 14 159 | 13 898 | 13 635 | 13 369 | 6 550 | 6 415 | 126 202 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| DE000000000001055 | 1055 | Fernwärmeversorgung Niederrhein GmbH | Fernheizwerk Moers | 702 | 314 | 0 | 0 | 0 | 0 | 292 | 231 | 1 539 |
| DE000000000001062 | 1062 | Fernwärmeversorgung Niederrhein GmbH | Fernheizwerk Dinslaken-Innenstadt | 212 | 189 | 42 | 0 | 127 | 107 | 44 | 35 | 756 |
| DE000000000001546 | 1546 | ALMIL AG Allgäuer Alpenmilchwerk | Heizwerk Werk Weiding | 15 464 | 13 839 | 14 157 | 12 976 | 11 829 | 10 713 | 7 376 | 6 799 | 93 153 |
| DE000000000001695 | 1695 | Agrarfrost GmbH & Co. KG | Kesselhaus Oschersleben | 2 382 | 0 | 0 | 0 | 1 407 | 690 | 1 352 | 1 324 | 7 155 |
| DE000000000001831 | 1831 | Open Grid Europe GmbH | Open Grid Europe GmbH Werk Werne | 78 368 | 70 134 | 62 120 | 54 352 | 46 822 | 39 536 | 16 243 | 12 850 | 380 425 |
| DE000000000004107 | 4107 | MVV Enamic Korbach GmbH | Industrieheizkraftwerk der MVV Enamic Korbach GmbH, Betriebseinheit 3 | 5 686 | 5 514 | 2 842 | 2 789 | 2 737 | 2 683 | 5 258 | 5 150 | 32 659 |
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Естония
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|
| | | | | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 |
| EE0000000000000058 | 58 | AS Alexela Sillamäe | AS Alexela Sillamäe | 7 326 | 6 556 | 5 808 | 5 084 | 2 191 | 1 852 | 762 | 603 | 30 182 |
| | | | | 7 326 | 6 556 | 5 808 | 5 084 | 2 191 | 1 852 | 762 | 603 | 30 182 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Естония
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|
| | | | | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 |
| EE0000000000000023 | 23 | Aktsiaselts Anne Soojus | Anne katlamaja | 52 464 | 26 046 | 20 019 | 14 846 | 23 314 | 19 687 | 16 176 | 12 797 | 185 349 |
| EE0000000000000048 | 48 | Vesta Terminal Tallinn OÜ | Termaalõli katlamaja | 14 075 | 12 596 | 5 579 | 4 881 | 2 102 | 1 773 | 2 917 | 2 308 | 46 233 |
| EE0000000000000058 | 58 | AS Alexela Sillamäe | AS Alexela Sillamäe | 13 065 | 11 692 | 10 357 | 9 062 | 3 906 | 3 296 | 1 354 | 1 071 | 53 800 |
| EE0000000000000026 | 26 | Aktsiaselts Anne Soojus | Tulbi katlamaja | 5 436 | 1 221 | 1 082 | 6 | 6 | 6 | 1 132 | 897 | 9 786 |
| EE0000000000000018 | 18 | Fortum Eesti AS | Tervise katlamaja | 2 219 | 1 789 | 818 | 563 | 893 | 377 | 1 238 | 980 | 8 877 |
| EE0000000000000027 | 27 | Aktsiaselts Anne Soojus | Aardla katlamaja | 10 529 | 9 426 | 8 351 | 7 311 | 5 085 | 2 162 | 1 781 | 1 414 | 46 059 |
| EE0000000000000036 | 36 | AS Utilitas Tallinn | Ülemiste katlamaja | 7 128 | 6 379 | 2 825 | 2 472 | 2 130 | 899 | 2 955 | 2 337 | 27 125 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------------------|
| EE0000000000000046 | 46 Vopak E.O.S. AS | Termoil terminal Vopak EOS | 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 | 22 000 19 689 8 720 7 629 6 572 5 550 4 560 3 607 78 327 |
| EE0000000000000047 | 47 Vopak E.O.S. AS | Trendgate | 17 174 15 369 6 807 5 955 2 565 4 332 1 780 1 408 55 390 |
| EE0000000000000024 | 24 Aktsiaselts Anne Soojus | Ropka katlamaja | 12 442 0 0 0 0 0 2 579 2 040 17 061 |
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Гърция
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| EL-existing-GR108-10-6 | 108 | ΜΕΛ-ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΗ ΕΤΑΙΡΕΙΑ ΧΑΡΤΟΥ Μ.Α.Ε. | ΜΕΛ-ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΗ ΕΤΑΙΡΕΙΑ ΧΑΡΤΟΥ Μ.Α.Ε. | 0 0 0 0 0 2 334 2 494 2 446 7 274 |
| EL-new-12-1 | 202609 | ΦΙΒΡΑΝ Δ. ΑΝΑΣΤΑΣΙΑΔΗΣ Α.Ε. | ΦΙΒΡΑΝgeo | 0 0 0 0 0 2 334 2 494 2 446 7 274 |
| | | | ОБЩО | 0 0 0 0 0 3 512 4 027 3 949 11 488 |
Държава членка: Гърция
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Франция
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| FR-new-03012500 | 210797 | ESTIA réseaux de chaleur | Chaufferies du Plateau de HAYE| 0 | 0 |
| FR-new-55602682 | 210242 | STANVEN SN SAS | STANVEN SN SAS | 0 | 0 |
| FR0000000000000550 | 550 | ERENA | ERENA - Beaulieu Malakoff | 0 | 0 |
| **ОБЩО** | | | | 0 | 0 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Франция
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| FR0000000000000871 | 871 | CNES | CNES | 4 074 | 3 645 |
| FR000000000000247 | 247 | CHALONS ENERGIES% | CHALONS ENERGIES - CHAUFFERIE SUR LE SITE TEREOS | 28 090 | 27 601 |
| FR-new-25300038 | 206385 | COOPERATIVE BOURGOGNE DU SUD| COOPERATIVE AGRICOLE BOURGOGNE DU SUD - SITE DE VERDUN SUR LE DOUBS | 1 353 | 1 211 |
**ПРИЛОЖЕНИЕ VI**
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Италия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|
| | | | | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 |
| IT-new-2440 | 210125 | MARCEGAGLIA CARBON STEEL S.P.A. | Marcegaglia Carbon Steel S.p.A. impianto di Gazoldo degli Ippoliti | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 12 233 | 12 716 | 12 469 | 37 418 |
| IT000000000001238 | 1238 | Unilever Manufacturing Italia srl | Stabilimento di Caivano | 3 140 | 2 810 | 6 689 | 7 747 | 6 677 | 5 643 | 4 642 | 3 677 | 41 025 |
| IT-new-2159 | 202023 | Cooperativa Ceramica d'Imola S.c. | Cooperativa Ceramica d'Imola S.c. - Stabilimento 3 | 0 | 7 818 | 10 192 | 10 009 | 9 825 | 9 642 | 6 583 | 6 457 | 60 526 |
| | | | | 3 140 | 10 628 | 16 881 | 17 756 | 16 502 | 27 518 | 23 941 | 22 603 | 138 969 |
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Италия
Изменените квоти в националната таблица за разпределение за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|--------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------|
| | | | | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 |
| IT-new-2256 | 205244 | Cerindustries S.p.A. | Cerindustries - Stabilimento di Castel Bolognese | 34 046 | 33 454 | 32 856 | 32 251 | 31 640 | 21 848 | 13 964 | 13 676 | 213 735 |
| IT-new-2274 | 203816 | MARCEGAGLIA GAZOLDO INOX S.P.A. | Marcegaglia Gazoldo Inox S.p.A. impianto di Gazoldo degli Ippoliti | 43 272 | 42 520 | 41 760 | 40 992 | 40 214 | 39 431 | 31 996 | 31 336 | 311 521 |
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| IT000000000001238 | 1238 | Unilever Manufacturing Italia srl | Stabilimento di Caivano | 14 479 | 12 958 | 11 477 | 10 042 | 8 650 | 7 303 | 6 002 | 4 748 | 75 659 |
| IT-new-2159 | 202023 | Cooperativa Ceramica d'Imola S.c. | Cooperativa Ceramica d'Imola S.c. - Stabilimento 3 | 26 191 | 25 735 | 25 275 | 24 810 | 24 339 | 23 865 | 18 763 | 18 379 | 187 357 |
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Литва
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|---------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| LT-new-TL-V.7-1/2014 | tbc | Kieto kuro katiline | UAB "Danpower Baltic Paneriskių" | 0 | 0 0 0 0 92 27 768 21 994 49 854 |
| | | | | | ОБЩО 0 0 0 0 92 27 768 21 994 49 854 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Унгария
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| HU-existing-HU-108-UHG4180-8a-05 | 108 | Leier Hungária Kft. | Devecseri Téglagyár | 0 | 0 |
| HU-existing-HU-206134-UHG9126-1-14 | 206134 | TEVA Gyógyszergyár Zrt. | TEVA Gyógyszergyár Zrt. Gödöllői Kazánháza | 0 | 13 162 |
| | | | | 12 929 | 12 696 |
| | | | | 12 463 | 12 230 |
| | | | | 5 999 | 5 882 |
| | | | | 75 361 | |
| | | | | 0 | 13 162 |
| | | | | 12 929 | 12 696 |
| | | | | 12 463 | 13 491 |
| | | | | 8 109 | 7 951 |
| | | | | 80 801 | |
ОБЩО
ПРИЛОЖЕНИЕ X
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Австрия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| NL-new-NL-201700820-210344 | 210344 | Leids Universitair Medisch Centrum (LUMC) | Leids Universitair Medisch Centrum | 0 0 0 0 0 1 532 2 425 1 920 5 877 |
| NL0000000000203202 | 203202 | Holland Malt B.V. locatie Eemshaven | Holland Malt B.V. locatie Eemshaven | 0 0 0 0 0 11 103 13 614 13 350 38 067 |
| | | | | | ОБЩО 0 0 0 0 0 12 635 16 039 15 270 43 944 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Австрия
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| NL0000000000000381 | 381 | Schiphol Nederland BV | Schiphol Nederland BV | 15 898 9 724 8 612 7 536 6 491 4 673 3 840 3 038 59 812 |
ПРИЛОЖЕНИЕ XI
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Австрия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| AT0000000000000050 | 50 | AGRANA Stärke GmbH | AGRANA Aschach | 0 | 0 0 0 0 514 5 942 5 829 5 715 18 000 |
| | | | | | ОБЩО 0 0 0 0 514 5 942 5 829 5 715 18 000 |
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Австрия
Изменените квоти в националната таблица за разпределение за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|---------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| AT00000000000000121 | 121 | Lias Österreich GesmbH | Lias Fehring | 10 002 9 827 9 652 9 474 9 295 9 113 7 510 7 355 72 228 |
ПРИЛОЖЕНИЕ XII
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Полша
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---|---|---|---|---|---|
| PL-new-PL-1106-13 | 210701 | KERAM Sp z o.o. | Produkacja wyrobów ceramicznych | 0 0 0 0 0 2 859 4 037 3 958 10 854 |
| PL000000000210720 | 210720 | Przedsiębiorstwo Przerobu Złomu Metali Sęgromet Sp. z o.o. | Piece tunelowe do produkcji ceramicznych materialów budowlanych | 0 0 0 0 0 2 713 3 810 3 736 10 259 |
| PL000000000207783 | 207783 | Instalacja do produkcji wyrobów ceramicznych za pomocą wypalania | CERRAD Sp. z o.o. | 0 0 0 14 804 16 025 28 248 36 377 35 671 131 125 |
| PL000000000000438 | 207803 | Sofidel Poland Sp. z o.o. | Sofidel Poland Sp. z o.o. | 0 0 0 0 0 7 554 12 669 12 251 32 474 |
| PL0000000000000438 | 209024 | Instalacja do produkcji fryty szklanej | COLOROBIA POLSKA Sp. z o.o. | 0 0 0 1 825 2 019 2 206 2 162 8 212 |
| | | | | **ОБЩО** | 0 0 0 14 804 17 850 43 393 59 099 57 778 192 924 |
ПРИЛОЖЕНИЕ XIII
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Румъния
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| RO0000000000000121 | 121 | SC EURO CARAMIDA SA | SC EURO CARAMIDA SA | 0 | 0 |
| | | | | 2 275 | 5 323 |
| | | | | 5 220 | 12 818 |
| ОБЩО | | | | 0 | 0 |
| | | | | 2 275 | 5 323 |
| | | | | 5 220 | 12 818 |
ПРИЛОЖЕНИЕ XIV
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Словения
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|--------------------------------------------------------------------------------|
| SI-existing-SI-75-35433-64/2004 | 75 | Knauf Insulation, d.o.o., Škofja Loka | Knauf Insulation, d.o.o., Škofja Loka | 0 0 0 0 5 959 11 595 11 370 28 924 | 0 0 0 0 5 959 11 595 11 370 28 924 |
| | | | | | |
| | | | | | **ОБЩО** 0 0 0 0 5 959 11 595 11 370 28 924 |
ПРИЛОЖЕНИЕ XV
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Словакия
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|---------------------------------------------------|---------------------------|-----------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| SK-new-503-003-2011 | SK206184 | OFZ, a.s. | OFZ, a.s. | 0 | 0 0 0 0 20 645 30 170 29 584 80 399 |
| | | | | 0 | 0 0 0 0 20 645 30 170 29 584 80 399 |
| | | | | **ОБЩО** | 0 0 0 0 20 645 30 170 29 584 80 399 |
**ОБЩО** 0 0 0 0 20 645 30 170 29 584 80 399
ПРИЛОЖЕНИЕ XVI
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Швеция
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| SE-new-207662 | 207662 | Täby fjärrvärmeverk | E.ON Värme Sverige AB | 0 | 0 | 0 | 952 | 9 659 | 8 162 | 6 714 | 5 318 | 30 805 |
| SE-existing-SE-120-383-0-434 | 434 | BillerudKorsnäs Sweden AB | Skärblacka bruk | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 7 363 | 11 717 | 11 489 | 30 569 |
| | | | | | | | 952 | 9 659 | 15 525 | 18 431 | 16 807 | 61 374 |
| **ОБЩО** | | | | | | | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Промени в националната таблица за разпределяне за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Швеция
Изменените квоти в националната таблица за разпределяне за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределяне | Количество за разпределяне, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|--------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| SE-existing-SE-120-799-0-726 | 726 | Solör Bioenergi Ost AB | Volvo PC | 94 | 84 | 75 | 65 | 56 | 12 | 20 | 16 | 422 |
| SE-existing-SE-120-931-0-797 | 797 | Solör Bioenergi Fjärrvärme AB | Backen | 35 | 32 | 28 | 0 | 42 | 9 | 29 | 23 | 198 |
| SE-existing-SE-120-145-0-121 | 121 | Hofors Energi AB | Hofors Energi Ångcentralen | 16 150 | 15 165 | 14 203 | 13 267 | 12 355 | 11 469 | 6 975 | 6 209 | 95 793 |
ПРИЛОЖЕНИЕ XVII
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО (резерв за нови участници)
Държава членка: Обединено кралство
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение от резерва за нови участници, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| UK-existing-GB209925-UK-E-IN-13542 | 209925 | Essity UK Limited | Essity UK Limited - Tawd Mill | 0 | 0 0 0 0 14 984 19 678 19 296 53 958 |
| | | | | | ОБЩО 0 0 0 0 14 984 19 678 19 296 53 958 |
Промени в националната таблица за разпределение за периода 2013—2020 г. съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО (национални мерки за изпълнение)
Държава членка: Обединено кралство
Изменените квоти в националната таблица за разпределение за посочените инсталации са, както следва:
| Идентификатор на инсталацията (нови участници и закривания) | Идентификатор на инсталацията (регистър на Съюза) | Наименование на оператора | Наименование на инсталацията | Количество за разпределение | Количество за разпределение, модифицирано съгласно данните за нови участници и закривания, по инсталации |
|---------------------------------------------------------------|-----------------------------------------------------|-----------------------------|-------------------------------|-----------------------------|---------------------------------------------------------------------|
| UK-existing-GB-47-DT6100 | 47 | Repsol Sinopec Resources UK Limited | Bleo Holm | 88 493 83 613 41 059 40 303 39 540 77 538 75 976 74 409 | 520 931 |
| UK-existing-GB210488-UK-E-IN-13511 | 210488 | Saltend Chemicals Park Limited | Saltend Chemical Park | 0 0 0 0 0 0 0 12 187 11 936 | 24 123 |
| GB-EA-ETCO2-471 | 279 | MUNTONS PLC | MUNTONS PLC - CEDAR MALTINGS | 0 0 0 0 0 0 0 15 272 14 957 | 30 229 | | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32020D0213(01)/32020D0213(01)_BG.pdf | 25 |
32019R1122 | category15 | 2019 | bg | РЕГЛАМЕНТИ
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1122 НА КОМИСИЯТА
от 12 март 2019 година
за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въз основа на Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз основа на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съ | вета от 13 октомври 2003 г. за установяване на Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1), и по-специално член 19, параграф 3 от нея,
като има предвид, че:
(1) Съгласно член 19, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО се изисква всички квоти, издадени в периода от 1 януари 2012 г. нататък, да се възприемат в Регистър на ЕС. Такъв Регистър на ЕС бе първоначално създаден с Регламент (ЕС) № 920/2010 на Комисията (2).
(2) Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията (3) отменя Регламент (ЕС) № 920/2010 и определя общите изисквания и изискванията за функционирането и поддръжката на Регистъра на ЕС през периода на търгуване, започващ на 1 януари 2013 г., и през следващите периоди, на независимия дневник за трансакциите, предвиден в член 20, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, и на регистрите, превъзпоменени в член 6 от Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4).
(3) Регистърът на ЕС осигурява точното отчитане на трансакциите в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (СТЕ на ЕС), създадена с Директива 2003/87/ЕО. Регистърът на ЕС е стандартизирана и защитена електронна база данни, съдържаща общи информационни елементи за проследяване на издаването, притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти, според случая, и за осигуряване на подходяща степен на обществен достъп и поверителност. Той следва да гарантира, че не се извършват прехвърляния, които са несъвместими със задълженията, произтичащи от Директива 2003/87/ЕО.
(4) От 2021 г. започва нов период за законодателство, приложимо към цялата икономика. Тогава започва и нов период за СТЕ на ЕС. Необходимо е да се гарантира, че изпълнението и функционирането на системата от регистри отговаря също и на изискванията, определени за новия период.
(5) С Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета (5) беше изменена съществено Директива 2003/87/ЕО с цел подпомагане на разходоэффективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, което изисква промени в Регистъра на ЕС. Въведените с тези изменения разпоредби се прилагат за периодите от 2021 г. нататък.
(1) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(2) Регламент (ЕС) № 920/2010 на Комисията от 07 октомври 2010 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 270, 14.10.2010 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 година за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1).
(4) Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (ОВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1).
(5) Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоэффективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3).
Съгласно член 13 от Директива 2003/87/ЕО, квотите, издадени от 1 януари 2013 г. нататък, са с бессрочна валидност. Същевременно, от 2021 г. нататък, квотите трябва да включват обозначение за периода на търгуване, в който са били създадени. Същевременно е необходимо да се осигури подходящите функционални възможности в Регистъра на ЕС. Обозначението, укажващо през кой десетгодишен период са били създадени квотите, следва да е видимо единствено за титулярите на партиди, когато това е необходимо, за да се прави разграничение между квотите, създадени в различни фази. Такъв е случай по време на прехода от третия период на търгуване към четвъртия, като се има предвид, че квотите, създадени в периода, започващ през 2021 г., са валидни само за емисии през периода, започващ на 1 януари 2021 г.
Освен това следва да се наложи ограничение на предаването на квоти, за да се гарантира, че квотите могат да се използват единствено за емисии от първата година на десетгодишния период, през който са били издадени. Правилата за изчисляване на стойността на показателя за съответствие са необходими, за да се гарантира спазването на това ограничение.
С Директива (ЕС) 2018/410 бе заличен член 11б, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО. Използването на международни кредити в СТЕ на ЕС вече няма да бъде възможно през периода на търгуване, започващ на 1 януари 2021 г. Вследствие на това вече няма да е възможно международни кредити да се възприемат в партиди по СТЕ и ще престане да съществува правото на ползване на международни кредити. Същевременно, използването на международни кредити и съответно — на права на ползване на международни кредити — следва да се запази до приключването на всички операции, необходими във връзка с периода на търгуване 2013—2020 г. Недопустимите единици следва да се премахнат от партидите по СТЕ след края на упълномощеното прилагане на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) № 389/2013.
След като квотите за емисии, съставени от единици с признано съответствие на изискванията на Директива 2003/87/ЕО, бъдат класифицирани като „финансови инструменти” по смисъла на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1), е целесъобразно правилата за регулиране на Регистъра на ЕС да бъдат адаптирани и приведени в съответствие в необходимата степен с изискванията на законодателството в областта на финансовите пазари, по-специално като се гарантира предоставянето на съответната информация, която позволява ефективното прилагане на Директива 2014/65/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (2).
В съответствие с Директива 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (3) финансовите инструменти се предвижда да бъдат идентифицирани посредством международните идентификационни кодове на ценни книжа (ISIN кодове), определени в ISO 6166. С цел да се улесни изпълнението на задълженията за докладване от страна на титулярите на партиди, ISIN кодовете на квотите за емисии следва да се показват в Регистъра на ЕС.
Гладкото прилагане на тръжния процес съгласно Регламент (ЕС) 1031/2010 на Комисията (4), което е следствие предимно на придобития опит при изпълнението на тръжния процес, както и на факта, че от 3 януари 2018 г. спор търговията с квотите за емисии, посочени в приложение I, раздел В, точка 11 към Директива 2014/65/ЕС, се класифицират като финансови инструменти, изисква изменения в Регламент (ЕС) № 389/2013. По-специално, тази класификация означава, че спор търговията с квотите за емисии попада в обхвата на Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Измененията са необходими, за да се хармонизират по-добре общащите търговете процеси в настоящия регламент с изискванията на Директива 98/26/ЕО, включително тяхното хармонизирано прилагане в рамките на националното право, когато това е необходимо, за целите на продажбата на квоти за емисии чрез търг.
Тъй като квотите съществуват само в електронна форма и са накърними (fungible), правото на собственост върху дадена квота следва да се установява чрез нейното наличие в съответната партида на Регистъра на ЕС, където тя се води. Освен това, за да се намалят рисковете, свързани с отмяната на въведени в Регистъра на ЕС трансакции и със съответното смущение в системата и пазара, което подобна отмяна може да причини, е необходимо да се осигури
(1) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(2) Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2015 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84).
(4) Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 302, 18.11.2010 г., стр. 1).
(5) Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на създаването на платежните системи и в системите за създаване на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).
пълна накърнимост на квотите. По-специфично, трансакциите могат да бъдат отменени, оттеглени или преформулирани единствено със съответствие с правилата на Регистъра, в рамките на указания в тези правила период. Никой разпоредба на настоящия регламент не следва да възпрепятства даден титуляр на партида или трета страна да упражнява проприетарство от съответна трансакция права или претенции, каквото те биха могли да имат по закон — съответно за обезщетение или репутация във връзка с въведената в дадена система трансакция (например в случай на измама или техническа грешка), ако това не възниква до отмяна, оттегляне или преформулиране на трансакцията. Освен това следва да бъде защитено добросъвестното придобиване на дадена квота.
(13) Централният администратор следва да отговаря основно за осигуряването, обслужването и поддържката на Регистъра на ЕС и на Дневника на ЕС за трансакциите (EUTL), управлението на централните партиди и изпълняването на операциите, които се извършват централно. Националните администратори следва да отговарят основно за това да бъдат точни за контакт за своите съответни титули на партиди в Регистъра на ЕС и да извършват всички операции, които предполагат пряк контакт с тях, включително откриването, прекъсването на достъпа до и закриването на партиди.
(14) Когато държавите членки разпределят безплатно квоти на основание член 10в от Директива 2003/87/ЕО, тези квоти следва да се изпълват в съответствие с член 10в от същата директива.
(15) Директива 2003/87/ЕО бе изменена с Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета (14). Изменението удължи дерогацията от задълженията по СТЕ на ЕС за полетите до и от трети държави до 31 декември 2023 г. Следователно операторите на въздухоплавателни средства, които се ползват от дерогацията, трябва да продължат да получават безплатни квоти до тази дата. От 1 януари 2021 г. спрямо броя на безплатните квоти, разпределяни на оператори на въздухоплавателни средства, се прилага линейният коефициент, посочен в член 9 от Директива 2003/87/ЕО.
(16) Съгласно член 11 от Директива 2003/87/ЕО най-късно до 28 февруари всяка година компетентният орган прехвърля на операторите броя на безплатно разпределените им квоти за същата година. Когато посочената директива предвижда пренасяне на броя на разпределените на даден оператор квоти, централният администратор следва да гарантира, че пренасянето се извършва в съответствие с Директива 2003/87/ЕО и че изискванията за това се извършват надлежно в Регистъра на ЕС и в Дневника на ЕС за трансакциите, преди националният компетентен орган да може да прехвърли квотите на съответния оператор.
(17) Нищо от настоящия регламент не следва да възпрепятства компетентния орган да изиска от даден оператор да прехвърли към партидата на ЕС за разпределение известен брой квоти, получени в превишение на коригираното за него разпределение за съответната година, в случаите, когато е имало свръхразпределение на квоти, включително поради грешка в първоначалното разпределение или поради неправилно или непълно подаване от страна на оператора на компетентния орган на съответната информация, при условие че централният администратор е отразил изменението в националната таблица за разпределение на държавата членка.
(18) Квотите, издадени след като даден оператор е преустановил дейността си в инсталицията, за които се отнасят тези квоти, без да уведоми за това предварително компетентния орган, не могат да се класифицират като квоти за емисия по същия начин, както е изписано в Директива 2003/87/ЕО. Това означава, че в случай, че свръхразпределението е резултат от това, че даден оператор не е докладвал прекратяване на производството, следва да бъде възможно съответните брой квоти да се премахнат от партидата за квоти на този оператор дори без неговото одобрение.
(19) Следва да се прилагат адекватни и хармонизирани изисквания спрямо откриването на партиди, удостоверяването на самоличността и правата за достъп с цел защита на сигурността на информацията, съхранявана в регистъра на ЕС, и за избягване на измами. Установените в Регламент (ЕС) № 389/2013 изисквания следва да се преразгледат и актуализират, за да се гарантира тяхната ефективност, като същевременно се вземат предвид принципите на пропорционалност. Администраторите на Регистъра на ЕС не са пряко задължени да спазват изискванията, предвидени в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (15), но изискванията и защитните мерки на тази директива са отразени и в правилата за откриване и поддържане на партиди в Регистъра на ЕС, особено що се отнася до информацията относно действителните собственици. Правилата в Регламент (ЕС) № 389/2013 следва да бъдат преразгледани, за да могат националните администратори да адаптират своите процедури към действителния риск, произтичащ от дадено действие.
(14) Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за изпълнението на глобална, основана на пазара мярка от 2021 година (ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 7).
(15) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на извършване на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).
(20) Ако оригинал документ с произход от друга държава членка, или негово заверено копие, бъде представен като доказателство по съдата на приложение IV или приложение VIII, следва да се прилагат, според случая, правилата, определени в Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета (13).
(21) Националните администратори, централният администратор и Комисията следва да спазват законодателството на Съюза и националното законодателство относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и относно свободното движение на тези данни, и по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (14) и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (15), когато те се прилагат спрямо информацията, съхранявана и обработвана съгласно настоящия регламент.
(22) Записите във връзка с всички процеси, оператори и лица в системата от регистри следва да се съхраняват, а съдържанието се в тях лични данни следва да се зачитава след изтичането на съответния срок за съхраняването им.
(23) Комисията и националните администратори администрират съвместно информацията, която се съхранява и обработва съгласно настоящия регламент. Регистърът на ЕС и EUTL изпълняват задачи, които се осъществяват в обществен интерес. В случай на нарушение на сигурността на личните данни са приложими съответните процедури за уведомяване по съдата на законодателството за защита на данните.
(24) Националните администратори, централният администратор и Комисията следва да гарантират, че информацията, съхранявана и обработвана съгласно настоящия регламент, може да се използва само за целите на функционирането на Регистъра на ЕС.
(25) Правилата, уреждащи функционирането на Регистъра на ЕС, следва да се опростят, за да се намали, доколкото е възможно, административната тежест, без да се засяга екологосъобразността, сигурността или надеждността на СТЕ на ЕС. С цел опростяване на посоката и степента на възможните опростявания и облекчения беше отчетен практически опит на националните администратори с Регистъра на ЕС и бяха проведени консултации с държавите членки. Разработените в резултат на това нови правила ще бъдат по-лесно разбираеми и използвани на Регистъра на ЕС от страна на неговите потребители и администратори.
(26) В случаите, при които е необходимо и локално е необходимо, за да се опази екологосъобразността на СТЕ на ЕС, въздухоплавателните оператори и другите оператори, обхванати в СТЕ на ЕС, следва да не могат да използват квоти, изпълнени от държава членка, която е уведомила Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Съюза съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).
(27) Свързването на СТЕ на ЕС с други схеми за търговия с емисии разширява възможностите за намаляване на емисиите, което намалява разходите, свързани с борбата с изменението на климата. Привеждането в действие на свързващи споразумения съгласно член 25 от Директива 2003/87/ЕО изисква редица адаптации в Регистъра на ЕС. Поради това Регламент (ЕС) № 389/2013 следва да бъде изменен, inter alia, за да се гарантира прилагането на квоти от трети държави за изпълнение, да се позволи прехвърлянето на подобни квоти, създаването на сметки и трансакционни процеси и за да бъдат включени условията за суспендиране на свързването.
(28) Всички необходими операции във връзка с третия период на търгуване по СТЕ на ЕС между 2013 г. и 2020 г. следва да се завършат в съответствие с правилата, установени в Регламент (ЕС) № 389/2013. С Директива 2003/87/ЕО бе разрешено използването на международни кредити, генерирани съгласно Протокола от Киото, и следователно посочените регламент следва да продължи да се прилага за тези операции. За да се осигури яснота относно правилата, приложими към всички операции, свързани с третия период на търгуване в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16), от една страна, и относно правилата, които се прилагат за всички операции, свързани с четвъртия период на търгуване в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2018/410, от друга страна, приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 389/2013, които продължават да се прилагат след влизането в сила на настоящия регламент, по отношение на операциите, свързани с третия период на търговия, следва да бъде ограничено до тази цел.
(13) Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОБЛ 200, 26.7.2016 г., стр. 1).
(14) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(15) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(16) Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оптъп подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63).
В съответствие с член 42 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 18 октомври 2018 г.,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА 1
Предмет, приложно поле и определения
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се определят общите и оперативните изисквания, както и изискванията за поддръжка относно Регистъра на ЕС и на независимия регистър на трансакциите, предвиден в член 20, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО.
Член 2
Обхват
Настоящият регламент се прилага по отношение на квотите, създадени за целите на схемата за търговия с емисии на Европейския съюз (СТЕ на ЕС).
Член 3
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат определенията в член 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 и член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 (17) на Комисията. Прилагат се също така и следните определения:
1) „централен администратор“ е лицето, посочено от Комисията съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО;
2) „национален администратор“ означава организацията, която отговаря за администрирането от името на дадена държава членка на набор от партиди на потребители под юрисдикцията на тази държава членка в Регистъра на ЕС, определена съгласно член 7;
3) „титуляр на партида“ означава физическо или юридическо лице, което има партида в Регистъра на ЕС;
4) „информация за партида“ означава цялата информация, необходима за откриване на партида или регистриране на проверяващ орган, включително цялата информация относно представителите, които са им записани;
5) „компетентен орган“ означава органът или органите, определени от дадена държава членка съгласно член 18 от Директива 2003/87/ЕО;
6) „проверяващ орган“ означава проверяващ орган съгласно определението в член 3, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията (18);
7) „квоти за авиационни емисии“ означава квотите, създадени съгласно член 3в, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, включително квотите, създадени за същата цел и произтичащи от схеми за търговия с емисии, които са свързани със СТЕ на ЕС по член 25 от посочената директива;
8) „обичайните квоти“ означава всички останали квоти, създадени в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, включително квотите, произтичащи от схеми за търговия с емисии, които са свързани със СТЕ на ЕС по член 25 от посочената директива;
9) „процес“ означава автоматизиран технически способ за извършване на действие, отнасящо се за партида или единица в Регистъра на ЕС;
10) „изпълнение“ означава финализирането на процес, препложен за изпълнение, което може да доведе до завършването му, ако са изпълнени всички условия, или до прекратяване;
(17) Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8).
(18) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията от 19 декември 2018 година за проверка на данните и за акредитация на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 334, 31.12.2018 г., стр. 94).
11) „работен ден“ означава който и да е ден от годината от понеделник до петък;
12) „трансакция“ означава процес в Регистъра на ЕС, който предполага прехвърлянето на квота от една партида в друга;
13) „предаване“ означава отчитане на използването на квота от оператор или оператор на въздухоплавателно средство за покриване на верифицирани емисии от неговата инсталация или въздухоплавателно средство;
14) „анулиране“ означава окончателно ликвидиране на квота от нейния титуляр, без тя да бъде отчетена за покриване на верифицирани емисии;
15) „изпиране на пари“ означава изпиране на пари съгласно определението в член 1, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/849;
16) „тежки престъпления“ означава тежки престъпления съгласно определението в член 1, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849;
17) „финансиране на тероризма“ означава финансиране на тероризма съгласно определението в член 1, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849;
18) „директори“ означава лица, които изпълняват ръководни функции съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 25 от Регламент (ЕС) № 596/2014;
19) „предприятие майка“ означава предприятие майка съгласно определението в член 2, параграф 9 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (19);
20) „дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие съгласно определението в член 2, параграф 10 от Директива 2013/34/ЕС;
21) „група“ означава група съгласно определението в член 2, параграф 11 от Директива 2013/34/ЕС;
22) „централен контрагент“ означава централен контрагент съгласно определението в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (20).
ГЛАВА 2
Системата от регистри
Член 4
Регистър на ЕС
1. Регистърът на ЕС, включително техническата му инфраструктура, се обслужва и поддържа от централния администратор.
2. Държавите членки използват Регистъра на ЕС при изпълнението на задълженията си по член 19 от Директива 2003/87/ЕО. Регистърът на ЕС предоставя на националните администратори и титулярите на партиди възможност за изпълнение на всички процеси, посочени в настоящия регламент.
3. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС е съобразен с изискванията за хардуера, мрежата, софтуера и сигурността, формулирани в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75 от настоящия регламент.
Член 5
Дневник на ЕС за трансакциите
1. Съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО се установява Дневник на ЕС за трансакциите (EUTL) под формата на стандартизирана електронна база данни за трансакции, попадащи в обхвата на настоящия регламент.
2. Централният администратор обслужва и поддържа EUTL в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.
3. Централният администратор гарантира, че EUTL е в състояние да проверява и регистрира всички процеси, посочени в настоящия регламент, и е съобразен с изискванията за хардуера, мрежата и софтуера, формулирани в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75 от настоящия регламент.
(19) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
(20) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).
4. Централният администратор гарантира, че EUTL е в състояние да регистрира всички процеси, описани в дял I, глава 3 и в дялове II и III.
Член 6
Съобщителни връзки между регистрите и EUTL
1. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС поддържа съобщителна връзка с регистрите на схемите за търговия с парникови газове, за които е в сила свързващо споразумение в съответствие с член 25 от Директива 2003/87/ЕО, с оглед на съобщаването на трансакции с квоти.
2. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС поддържа пряка съобщителна връзка с EUTL за целите на проверката и регистрирането на трансакциите с квоти и процесите на управление на партиди, изложени в дял I, глава 3. Всички трансакции, в които са включени квотни единици, се извършват в Регистъра на ЕС и се регистрират и проверяват от EUTL. Централният администратор може да създае съобщителна връзка с ограничен достъп между EUTL и регистъра на трета държава, която е подписала договор за присъединяване към Съюза.
Член 7
Национални администратори
1. Всяка държава членка определя национален администратор. Държавата членка има достъп и администрира съгласно член 10 собствените си партиди и партидите в Регистъра на ЕС под нейна юрисдикция, чрез националния си администратор, съгласно определението в приложение I.
2. Държавите членки и Комисията гарантират, че не е налице конфликт на интереси между националните администратори, централния администратор и титулярите на партиди.
3. Всяка държава членка уведомява Комисията за самоличността и координатите за връзка с нейния национален администратор, включително телефонен номер за спешни случаи, който да се използва при инцидент по сигурността.
4. Комисията координира прилагането на настоящия регламент с националните администратори на всяка държава членка и с централния администратор. По-специално Комисията ще продължи всички необходими консултации в съответствие с Договорите по въпроси и процедури, отнасящи се до функционирането на уредените с настоящия регламент регистри и прилагането на настоящия регламент. Условията на сътрудничество, договорени между централния администратор и националните администратори, трябва да включват общи оперативни процедури за прилагането на настоящия регламент, процедури за управление на промени и инциденти за Регистъра на ЕС, технически спецификации за функционирането и надеждността на Регистъра на ЕС и EUTL, както и разпоредби за изпълнението на задачите на администраторите на личните данни, събирани по силата на настоящия регламент. Условията на сътрудничество могат да включват реда и условията за консолидиране на външните съобщителни връзки, информационно-технологичната инфраструктура и процедурите за достъп до потребителските профили. За да се гарантира хармонизирано прилагане на дял I, глава 3, на всеки две години централният администратор представя на националните администратори доклад относно съответните практики, въведени във всяка от държавите членки.
5. Централният администратор, компетентните органи и националните администратори изпълняват само процеси, необходими за осъществяване на съответните им функции, определени в Директива 2003/87/ЕО и в мерките, приети съгласно нейните разпоредби.
ГЛАВА 3
Партиди
Раздел 1
Общи разпоредби, приложими към всички партиди
Член 8
Партиди
1. Държавите членки и централният администратор гарантират, че Регистърът на ЕС съдържа партидите, посочени в приложение I.
2. Всеки вид партида може да съдържа видовете единици, посочени в приложение I.
Член 9
Състояние на партида
1. Всяка партида трябва да е в едно от следните състояния: „открита“, „блокирана“, „очаква закриване“ или „закрита“. За конкретни години партидите може да имат и състояние „изключени“.
2. Не могат да се инициират процеси от блокирани партиди, с изключение на процесите, посочени в членове 22, 31 и 56.
3. Преди дадена партида да бъде закрита, тя може да се постави в състояние „очаква закриване“ за периода на прилагане на възможните мерки срещу нейното закриване или докато не бъдат изпълнени условията за закриване, но за период, не по-лъгът от 10 години. Не могат да се инициират процеси от партиди в състояние „очаква закриване“, те не могат да получават единици и всяка от тези партиди бива спрян. Партида в състояние „очаква закриване“ може да бъде поставена в състояние „открита“ единствено ако бъдат изпълнени всички условия за откриване на партида.
4. Не могат да бъдат инициирани процеси от закрити партиди. Закрита партида не може да бъде открита повторно и по нея не могат да бъдат придобивани единици.
5. При изключване на дадена инсталация от СТЕ на ЕС съгласно членове 27 или 27а от Директива 2003/87/ЕО националният администратор привежда съответната партида за квоти на оператора в състояние „изключена“, докато трае изключването.
6. При уведомяване от компетентния орган, че полетите на даден оператор на въздухоплавателно средство вече не са включени в СТЕ на ЕС в съответствие с приложение I към Директива 2003/87/ЕО през дадена година, националният администратор привежда съответната партида за квоти на оператора на въздухоплавателно средство в състояние „изключена“, след като уведоми предварително съответния оператор на въздухоплавателно средство и докато не получи уведомление от компетентния орган, че полетите на този оператор на въздухоплавателно средство са били отново включени в СТЕ на ЕС.
7. Не могат да се инициират процеси от изключени партиди, с изключение на процесите, посочени в членове 22 и 57, и процесите, посочени в членове 31 и 56, съответстващи на периода, през който партидата не е била приведена в състояние „изключена“.
Член 10
Администриране на партиди
1. За всяка партида трябва да има администратор, който да отговаря за администриранието на партидата от името на държава членка или от името на ЕС.
2. Администраторът на партида се определя за всеки вид партида съгласно приложение I.
3. Администраторът на партида открива партидата, временно спира достъпа до нея или я закрива, променя състоянието й, одобрява упълномощени представители, разрешава промени в данните на партидата, които изискват одобрението на администратора, инициира трансакции, поискани от представителя на партидата или нейния титуляр в съответствие с член 20, параграфи 6 и 7, и инициира трансакции в съответствие с инструкциите на компетентния орган или на съответния правоприлагащ орган съгласно разпоредбите на настоящия регламент.
4. Администраторът може да поисква от титулярите на партиди и от техните представители да се съгласят да спазват разумни срокове и условия, съобразени с настоящия регламент, като имат предвид точките, посочени в приложение II.
5. Партидите се уреждат от законовите разпоредби и попадат под юрисдикцията на държавата членка на техния администратор, а за единиците, съдържащи се в тях, се счита, че се намират на територията на тази държава членка.
Член 11
Уведомления от централния администратор
Централният администратор уведомява представителите на партиди и националния администратор за предлагането за изпълнение и завършването или прекратяването на всеки процес, отнасящ се до партидата, и за промяната на състоянието на партидата, чрез автоматизиран механизъм, описан в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75. Нотификациите се изпращат на официалния език или езици на държавата членка, от която е администраторът на партидата.
Раздел 2
Откриване и актуализиране на партиди
Член 12
Откриване на партиди, администрирани от централния администратор
Централният администратор открива всички партиди за управление по СТЕ в Регистъра на ЕС.
Член 13
Откриване в регистъра на ЕС на партида за предоставяне на обезпечения по търгове
1. Система за клиринг или система за сетълмент съгласно определенията в Регламент (ЕС) № 1031/2010, която е свързана към тръжна платформа, избрана съгласно член 26 или член 30 от същия регламент, могат да подадат до национален администратор искане за откриване в Регистъра на ЕС на партида за предоставяне на обезпечения по търгове. Лицето, искато партидата, предоставя информацията, посочена в приложение IV.
2. В срок от 20 работни дни след получаването на пълен набор от информация съгласно параграф 1 от настоящия член и съгласно член 21 националният администратор открива в Регистъра на ЕС партида за предоставяне на обезпечения по търгове или информира лицето, че отказва да открие партидата съгласно член 19.
3. Квотите, водени в партида за предоставяне на обезпечения по търгове, представляват обезпечение съгласно определението в член 2, буква м) от Директива № 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. За целите на член 9, параграф 2 от Директива 98/26/ЕО, партидата за предоставяне на обезпечения по търгове, водена в Регистъра на ЕС, се явява съответната партида и се приема, че тя се намира в държавата членка, посочена в член 10, параграф 5 от настоящия регламент, и се управлява съгласно законодателството на тази държава членка.
Член 14
Откриване в Регистъра на ЕС на партиди за квоти на оператори
1. В срок от 20 работни дни от влизането в сила на разрешително за емисии на парникови газове компетентният орган или операторът предоставя на съответния национален администратор информацията, посочена в приложение VI, и иска от националния администратор да открие в Регистъра на ЕС партида за квоти на оператор.
2. В срок от 20 работни дни след получаването на пълен набор от информация съгласно параграф 1 от настоящия член и съгласно член 21 националният администратор открива в Регистъра на ЕС партида за квоти на оператор за всяка една инсталация или информира потенциалния титуляр на партида, че отказва да открие партидата съгласно член 19.
3. Нова партида за квоти на оператор може да бъде открита само ако инсталацията не разполага вече с партида за квоти на оператор, открита въз основа на същото разрешително за емисии на парникови газове.
Член 15
Откриване в регистъра на ЕС на партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства
1. В срок от 20 работни дни след одобряване на плана за мониторинг на оператор на въздухоплавателно средство компетентният орган или операторът предоставя на съответния национален администратор информацията, посочена в приложение VII, и иска от националния администратор да открие в Регистъра на ЕС партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство.
2. Всеки оператор на въздухоплавателно средство трябва да има една партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство.
3. Операторите на въздухоплавателни средства, които извършват авиационни дейности с общи годишни емисии под 25 000 тона еквивалент на въглероден диоксид или изпълняват по-малко от 243 полета за един период в продължение на три последователни четиримесечни периода, могат да упълномощат физическо или юридическо лице да откриват партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство и да предаде квотите по член 12, параграф 2а от Директива 2003/87/ЕО от тяхно име. Отговорността за изпълнение на задълженията продължава да се носи от оператора на въздухоплавателни средства. При упълномощаване на физическото или юридическото лице операторът на въздухоплавателно средство гарантира, че не е налице конфликт на интереси между упълномощеното физическо или юридическо лице и компетентните органи, националните администратори, проверяващите органи или други субекти, попадащи в обхвата на разпоредбите на Директива 2003/87/ЕО и актовете, приети за нейното прилагане. В този случай упълномощеното физическо или юридическо лице предоставя изискваната съгласно параграф 1 информация.
4. В срок от 20 работни дни след получаването на пълен набор от информация съгласно параграф 1 от настоящия член и съгласно член 21 националният администратор открива в Регистъра на ЕС партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство или информира потенциалния титуляр на партида, че отказва да открие партидата съгласно член 19.
5. Оператор на въздухоплавателно средство трябва да има само една партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство.
Член 16
Откриване в Регистъра на ЕС на търговски партиди
1. Искането за откриване в регистъра на ЕС на търговска партида се подава до националния администратор от потенциалния титуляр на партидата. Потенциалният титуляр на партидата предоставя информацията, изисквана от националния администратор, която съдържа като минимум информацията, посочена в приложение IV.
2. Държавата членка, от която е съответният национален администратор, може да поиска като условие за откриване на търговска партида евентуалните титули на партидите да са постоянно пребиваващи или да са регистрирани в държавата членка, от която е съответният национален администратор.
3. Държавата членка, от която е съответният национален администратор, може да поиска като условие за откриване на търговска партида евентуалните титули на партидите да са регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в държавата членка, от която е съответният национален администратор.
4. В срок от 20 работни дни след получаването на пълен набор информация съгласно параграф 1 от настоящия член и съгласно член 21 националният администратор открива в Регистъра на ЕС търговска партида или информира потенциалния титуляр на партида, че отказва да открие партидата съгласно член 19.
Член 17
Откриване в Регистъра на ЕС на национални партиди за квоти
Компетентният орган на държавата членка дава указание на националния администратор да открие в Регистъра на ЕС национална партида за квоти на съответната държава членка в срок от 20 работни дни след получаването на информацията, посочена в приложение III.
Член 18
Регистриране на проверяващи органи в Регистъра на ЕС
1. Искането за регистриране на проверяващ орган в регистъра на ЕС се подава до националния администратор. Лицето, което иска регистрация, предоставя изискваната от националния администратор информация, включваща посоченото в приложения III и V.
2. В срок от 20 работни дни след получаването на пълен набор информация съгласно параграф 1 от настоящия член и съгласно член 21 националният администратор регистрира в Регистъра на ЕС проверяващ орган или информира потенциалния титуляр на партида за своя отказ съгласно член 19.
Член 19
Отказ за откриване на партида или за регистриране на проверяващ орган
1. Националният администратор проверява дали информацията и документите, предоставени за откриване на партида или за регистриране, са пълни, актуални, точни и достоверни.
В случай на основателни съмнения, националният администратор може да поиска съдействие от друг национален администратор при извършването на проверката, посочена в първа алинея. Администраторът, към когото е отправено подобно искане, може да откаже да го удовлетвори. Потенциалният титуляр на партида или проверяващ орган може изрично да поиска от националния администратор да потърси такова съдействие. Националният администратор следва да уведоми потенциалния титуляр на партида или проверяващ орган за подобно искане за съдействие.
2. Националният администратор може да откаже да открее партида или да регистрира проверяващ орган:
а) ако предоставените документи и информация са непълни, остарели или другояче неточни или подправени;
б) ако правоприлагащ орган предостави информация или ако националният администратор разполага по друг начин с информация, според която потенциалният титуляр на партида или, ако той е юридическо лице, някой от директорите на потенциалния титуляр на партида, е обект на разследване или е бил осъден през предходните пет години за измама, включваща квоти, изпиране на пари, финансиране на тероризъм или други тежки престъпления, за които партидата може да се използва като инструмент;
в) ако националният администратор има основателни причини да смята, че партидите могат да бъдат използвани за измама, включваща квоти, изпиране на пари, финансиране на тероризъм или други тежки престъпления;
г) по причини, изложени в националното право.
3. Ако националният администратор откаже да открие партида за квоти на оператор или партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство в съответствие с параграф 2, партидата може да бъде открита по указание на компетентния орган. Всеки достъп до партидата се спира в съответствие с член 30, параграф 4, докато основанията за отказ, посочени в параграф 2, престанат да са налице.
4. Ако националният администратор откаже да открие партида, лицето, което иска откриването на партидата, може да възрази срещу отказ пред компетентния орган или пред съответния орган съгласно националното право, който следва или да даде указание на националния администратор да открие партидата, или да потвърди отказа с мотивирано решение, при условие че са спазени изискванията на националното право, които трябва да преследват легитимна цел, съвместима с настоящия регламент, и да са пропорционални.
Член 20
Упълномощени представители
1. Централният администратор гарантира, че упълномощените представители на партиди в Регистъра на ЕС имат достъп до съответните партиди и едно от следните права от името на титуляра на партидата:
а) да инициират процеси;
б) да одобряват процеси, ако е необходимо;
в) да инициират процеси и да одобряват процесите, инициирани от друг упълномощен представител.
2. При откриването всяка партида трябва да има най-малко двама упълномощени представители с една от следните комбинации от права:
а) един упълномощен представител с правото да инициира процеси и един с правото да одобрява процеси;
б) един упълномощен представител с правото да инициира процеси и да одобрява процесите, инициирани от друг упълномощен представител, и един с правото да одобрява процеси;
в) един упълномощен представител с правото да инициира процеси и един с правото да инициира процеси и да одобрява процесите, инициирани от друг упълномощен представител;
г) двама упълномощени представители с правото да инициират процеси и да одобряват процесите, инициирани от друг упълномощен представител.
3. Проверяващите органи трябва да имат поне един упълномощен представител, който инициира съответните процеси от името на проверяващия орган. Представител на проверяващ орган не може да е представител на каквато и да е партида.
4. Титулярите на партиди могат да решат, че не е необходимо да одобряват втори упълномощен представител за предлагане на прехвърляния за изпълнение по партиди от списъка с доверителни партиди, създаден съгласно член 23. Титулярят на партидата може да оттегли подобно решение. Решението и оттеглянето на решението се съобщават в надлежно подписана декларация, която се подава до националния администратор.
5. Освен упълномощените представители, посочени в параграфи 1 и 2, за партидите може да има и упълномощени представители с право на достъп до съответната партида в режим „само за четене“.
6. Ако упълномощеният представител няма достъп до Регистъра на ЕС по технически или други причини, той може да поисква от националния администратор, в съответствие с правата, с които разполага въпросният упълномощен представител, да инициира или одобрява трансакции от негово име, при условие че националният администратор разрешава подробни искания и достъпът на упълномощения представител не е бил спрян в съответствие с настоящия регламент.
7. Ако упълномощените представители на дадена партида нямат достъп до Регистъра на ЕС, титулярите на партиди могат да поискат от национален администратор да преизпълни процес за изпълнение от такъв име, в съответствие с настоящия регламент, при условие че националният администратор разрешава подобни искания. Тези искания не могат да се отправят за партида в състояние „закрита”.
8. Спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75, могат да определят максимален брой упълномощени представители за всеки вид партида.
9. Упълномощените представители трябва да бъдат физически лица на възраст над 18 години. Всички упълномощени представители на една и съща партида трябва да бъдат различни лица, но едно и също лице може да бъде упълномощен представител на повече от една партида. Държавата членка, от която е съответният национален администратор, може да поисква поне един от упълномощените представители на дадена партида, с изключение на представителите на проверяващи органи, да бъде постоянно пребиваващ в тази държава членка.
Член 21
Назначаване и одобряване на упълномощени представители
1. При искане за откриване на партида на проверяващ орган или за регистрация на проверяващ орган, потенциалният титуляр на партида или проверяващ орган назначава известен брой упълномощени представители в съответствие с член 20.
2. Титулярят на партидата предоставя информацията, изисквана от администратора, когато назначава упълномощен представител. Тази информация трябва да съдържа като минимум свидетелствата, посочени в приложение VIII.
Ако потенциалният упълномощен представител вече е бил посочен за дадена партида и ако титулярят на партидата поиска това, националният администратор може да използва документацията, предоставена при посочването на представителя, за целите на проверката, посочена в параграф 4.
3. В срок от 20 работни дни след получаването на пълния набор от информация, изисквана в съответствие с параграф 2, националният администратор одобрява упълномощения представител или информира титуляря на партидата за своя отказ. Когато оценяването на информацията за назначеното лице изисква повече време, администраторът може да удължи процеса на оценяване с до 20 допълнителни работни дни, като уведомява титуляря на партидата за удължаването.
4. Националният администратор проверява дали информацията и документите, предоставени за назначаване на упълномощен представител, са пълни, актуални, точни и достоверни.
В случай на основателни съмнения, националният администратор може да поисква съдействие от друг национален администратор при извършването на проверката, посочена в първа алинея. Администраторът, към когото е отправено подобно искане може да отказа да го удовлетвори. Потенциалният титуляр на партида или проверяващ орган може изрично да поисква от националния администратор да потърси такова съдействие. Националният администратор следва да уведоми потенциалния титуляр на партида или проверяващ орган за подобно искане за съдействие.
5. Националният администратор може да откаже да одобри даден упълномощен представител:
а) ако предоставените документи и информация са непълни, остарели или другояче неточни или подправени;
б) ако правоприлагащ орган предостави информация или ако националният администратор разполага по друг начин информация, според която потенциалният представител е обект на разследване или е бил осъден през предходните пет години за измама, включваща квоти, изпиране на пари, финансиране на тероризъм или други тежки престъпления, за които партидата може да се използва като инструмент;
в) по причини, изложени в националното право.
6. Ако националният администратор откаже да одобри даден упълномощен представител, титулярят на партида може да възрази срещу този отказ пред компетентния орган съгласно националното право, който дава указание на националния администратор да одобри представителя или да потвърди отказа с мотивирано решение, при условие че се спазват изискванията на националното право, което да преследва легитимна цел, съвместима с настоящия регламент, и да са пропорционални.
Член 22
Актуализиране на информация за партида и на информация за упълномощени представители
1. Всички титуляри на партиди трябва да уведомяват националния администратор в срок от 10 работни дни за промени в информацията по партидата. Освен това титулярите на партиди потвърждават пред националния администратор до 31 декември всяка година, че информацията по тяхната партида продължава да е пълна, актуална, точна и достоверна.
2. Операторите и операторите на въздухоплавателни средства уведомяват администратора на своето партида в срок от 10 работни дни, ако са претърпели сливане или разделяне.
3. Уведомлението за промяната трябва да бъде подкрепено от изискваната от националния администратор информация в съответствие с настоящия раздел. В срок от 20 работни дни от получаването на подобно уведомление и на подкрепящата го информация съответният национален администратор одобрява актуализирането на информацията. Администраторът може да откаже да актуализира информацията в съответствие с член 21, параграф 4 и 5. Титулярят на партидата се уведомява за всеки такъв отказ. Срещу отказа може да се възразява пред компетентния орган или съответния орган съгласно националното право в съответствие с член 19, параграф 4.
4. Поне веднъж на всеки три години националният администратор проверява дали информацията по партидата продължава да е пълна, актуална, точна и достоверна, и при необходимост изисква от титуляри на партидата уведомление за настъпили промени. За партиди за квоти на оператори, партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства и проверяващи органи преразглеждането се извършва най-малко веднъж на всеки пет години.
5. Титулярят на партида за квоти на оператор може да продаде или да се лиши от своята партида за квоти на оператор само заедно с инсталацията, свързана с партидата за квоти на оператор.
6. При спазване на разпоредбите на параграф 5, никой титуляр на партида не може да продава своята партида или да се освобождава от собствеността си върху нея в полза на друго лице.
7. Когато се променя юридическото лице, титуляр на партида в регистъра на ЕС, поради спиране или разделяне на титуляри на партиди, титуляр на партидата става правоприемникът на предишния титуляр на партидата след представяне на документацията по членове 14, 15 или 16.
8. Упълномощен представител не може да прехвърля своя статут като такъв на друго лице.
9. Титуляр на партида или проверяващ орган може да поисква отстраняването на даден упълномощен представител. При получаването на искането на националния администратор спира достъпа на съответния упълномощен представител. В срок от 20 работни дни след получаването на искането съответният администратор отстранява упълномощения представител.
10. Титулярят на партида може да назначава нови упълномощени представители в съответствие с член 21.
11. Ако администраторащата държава членка на оператор на въздухоплавателно средство се промени в съответствие с процедурата, посочена в член 18а от Директива 2003/87/ЕО, централният администратор актуализира информацията относно националния администратор на съответната партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство. Когато се промени администраторът на партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство, новият администратор може да поисква от оператора на въздухоплавателни средства да представи информацията за откриване на партидата, изисквана от него в съответствие с член 15, и информацията относно упълномощените представители, изисквана от него в съответствие с член 21.
12. При спазване на разпоредбите на параграф 11, следва да не се промени държавата членка, отговаряща за управлението на дадена партида.
Член 23
Списък на доверителни партиди
1. Партидите в Регистъра на ЕС могат да имат списък на доверителни партиди.
2. Партидите с един и същ титуляр и администратори от един и същ национален администратор автоматично се включват в списъка на доверителни партиди.
3. Партидата на ЕС за разпределение и партидата на ЕС за анулирани квоти автоматично се включват в списъка на доверителни партиди.
4. Изменения в списъка на доверителните партиди се предлагат за изпълнение и се финализират съгласно процедурата по член 35. Изменението трябва да се инициира и одобри от двама упълномощени представители, оправомощени съответно да инициират и да одобряват процеси. Предложеното изменение се изпълнява незабавно при започването на партидите от списъка на доверителни партиди. За всички останали изменения в списъка на доверителни партиди изпълнението се извършва в 12:00 ч. централноевропейско време на четвъртия работен ден след представянето на предложение.
Раздел 3
Закриване на партиди
Член 24
Закриване на партиди
При спазване на разпоредбите на член 29 в срок от 10 работни дни след получаването на искане от титуляри на партиди, различна от посочените в членове 25 и 26, администраторът закрива съответната партида.
Член 25
Закриване на партиди за квоти на оператори
1. Компетентният орган уведомява националния администратор в срок от 10 работни дни за оттеглянето на разрешително за емисии на парникови газове или за постъпила информация за прекратяване на дейността на инсталация. В срок от 10 работни дни след получаването на такова уведомление националният администратор записва съответната дата в Регистъра на ЕС.
2. Националният администратор може да закрие дадена партида за квоти на оператор, ако са изпълнени следните условия:
а) инсталацията е прекратила дейността си или разрешителното за емисии на парникови газове е било оттеглено;
б) годината на последните емисии е регистрирана в Регистъра на ЕС;
в) верифицираните емисии са били регистрирани за всички години, в които операторът е бил включен в СТЕ на ЕС;
г) операторът на съответната инсталация е предал количество квоти, което се равнява или надвишава неговите верифицирани емисии;
д) не се очаква връщане на превишаващи квоти съгласно член 48, параграф 4.
Член 26
Закриване на партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства
1. Компетентният орган уведомява националния администратор в срок от 10 работни дни от уведомяването от страна на титуляря на партидата или от констатирането след преглед на други доказателства за наличие на сливане на оператора на въздухоплавателни средства с друг оператор на въздухоплавателно средство или за това, че операторът на въздухоплавателно средство е прекратил всички свои дейности, обхванати от приложение I към Директива 2003/87/ЕО.
2. Националният администратор може да закрие партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство, ако са изпълнени следните условия:
а) налице е уведомление съгласно параграф 1;
б) годината на последните емисии е регистрирана в Регистъра на ЕС;
в) верифицираните емисии са били регистрирани за всички години, в които операторът на въздухоплавателно средство е бил включен в СТЕ на ЕС;
г) операторът на въздухоплавателно средство е предал количество квоти, което се равнява или надвишава неговите верифицирани емисии;
д) не се очаква връщане на превишаващи квоти съгласно член 50, параграф 6.
Член 27
Заличаване на проверяващи органи
1. В срок от 10 работни дни от получаване на искане от проверяващ орган за заличаването му от Регистъра на ЕС, националният администратор го заличава.
2. Също така компетентният орган може да даде указания на националния администратор да заличи проверяващ орган от Регистъра на ЕС в случаите, когато е изпълнено едно от следните условия:
а) акредитацията на проверяващия орган е изтекла или е била оттеглена;
б) проверяващият орган е прекратил дейността си.
Член 28
Закриване на партиди и заличаване на упълномощени представители по инициатива на администратора
1. Ако ситуацията, която е породила спирането на достъпа до партидите съгласно член 30, не получи решение в рамките на разумен период от време въпреки многократните уведомления, компетентният орган или съответният правоприлагащ орган може да даде указания на националния администратор да закрие партидите, достъпът до които е бил спрян.
В случай на партиди за квоти на оператори или партиди за квоти на оператор на въздухоплавателно средство компетентният орган или съответният правоприлагащ орган може да даде указания на националния администратор да зададе състояние „блокирани” на партидите, достъпът до които е бил спрян, докато компетентният орган не констатира, че условията, довели до спиране на достъпа, вече не са налице.
2. Ако по търговска партида няма записани трансакции за период от една година, националният администратор може да закрие тази партида след като уведоми титуляра на партидата, че търговската партида ще бъде закрита в срок от 40 работни дни, освен ако в този срок националният администратор не получи искане партидата да бъде запазена. Ако националният администратор не получи подобно искане от титуляра на партидата, националният администратор може да закрие партидата или да я постави в състояние „очаква закриване”.
3. Националният администратор закрива партида за квоти на оператор или партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство по указание на компетентния орган, ако няма разумни изгледи да бъдат препадени още квоти или да бъдат върнати превишаващи квоти.
4. Националният администратор може да отстрани упълномощен представител, ако сметне, че одобрението на упълномощения представител е трябвало да бъде отказано в съответствие с член 21, параграф 3, и по-специално ако открие, че документите и информацията за идентифициране, предоставени при назначаването, са били непълни, остарели или другояче неточни или пощрепени.
5. Титулярят на партидата може да възрази срещу промяната на състоянието на партидата в съответствие с параграф 1 или срещу отстраняването на негов упълномощен представител в съответствие с параграф 4 пред компетентния орган по националното право в срок от 30 календарни дни, който следва да даде указания на националния администратор да възстанови партидата или съответно правата на упълномощения представител или да потвърди с мотивирано решение промяната на състоянието или отстраняването, при условие че се спазват изискванията на националното право, които трябва да преследват легитимна цел, съвместима с настоящия регламент, и да са пропорционални.
Член 29
Положителни салда по партиди, които са в процес на закриване
Ако има положително салдо на квоти по партида, която паден администратор трябва да закрие в съответствие с членове 24, 25, 26 и 28, администраторът трябва да поиска от титуляра на партидата да посочи друга партида, към която да бъдат прехвърлени тези квоти. Ако титулярят на партидата не отговори на искането на администратора в срок от 40 работни дни, администраторът може да прехвърли квотите в своята национална партида за квоти или да западе на квотата състояние „очаква закриване”.
Раздел 4
Спиране на достъпа до партиди
Член 30
Спиране на достъпа до партиди
1. Администраторът може да спре достъпа на упълномощен представител до всякакви партиди или на проверяващ орган до регистъра или до процеси, до които в противен случай този упълномощен представител би имал достъп, ако администраторът има основателни причини да счита, че упълномощеният представител:
а) е опитал да получи достъп до партиди или процеси, до които няма разрешен достъп;
б) е опитал многократно да получи достъп до партиди или процеси, използвайки невалидно име на потребител и парола; или
в) е опитал да компрометира сигурността, разполагаемостта, целостта или поверителността на Регистъра на ЕС или на EUTL, или на обработваните или съхраняваните в тях данни.
2. Администраторът може да спре всякакъв достъп на упълномощени представители до конкретна партида или проверяващ орган, когато е изпълнено едно от следните условия:
а) титулярят на партидата е починал или е престанал да съществува като юридическо лице;
б) титулярят на партидата не е заплатил такси;
в) титулярят на партидата е нарушил условията, приложими към партидата;
г) титулярят на партидата не се е съгласил с промените в условията, определени от националния администратор и централния администратор;
д) титулярят на партидата не е уведомил за промени в информацията по партидата или не е предоставил данни относно промени в информацията по партидата или данни относно нови изисквания към информацията по партидата;
е) титулярят на партидата вече не изпълнява изискването на държавата членка да има упълномощен представител с постоянно пребиваване в държавата членка, от което е съответният национален администратор;
ж) титулярят на партидата вече не изпълнява изискването на държавата членка да е с постоянно пребиваване или регистрация в държавата членка, от което е администраторът на партидата.
3. Администраторът може да спре всеки достъп на упълномощени представители до конкретна партида или проверяващ орган във всеки от следните случаи:
а) за максимален период от четири седмици, ако администраторът има основателни причини да смята, че партидата е била използвана или ще бъде използвана за измама, изпиране на пари, финансиране на тероризъм, корупция или други тежки престъпления. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на член 67. По указание на звено за финансово разузнаване периодът може да бъде удължен;
б) въз основа на и в съответствие с разпоредби на националното право, които преследват легитимна цел.
4. Националният администратор може да спре всекакъв достъп на упълномощени представители до конкретни партиди или проверяващи органи, ако сметне, че откриването на дадена партида или регистрирането на проверяващия орган е трябвало да бъде отказано в съответствие с член 19 или че титулярят на партидата вече не отговаря на изискванията за откриване на партида.
5. Националният администратор може да спре достъпа на всички упълномощени представители до всички партиди на даден титуляр на партида, ако получи информация, че титулярят на партидата е станал обект на процедурни или несъстоятелност. Това спиране на достъпа може да трае докато националният администратор получи официална информация относно това кой има право да представлява титуляря на партидата и упълномощените представители бъдат потвърдени или бъдат назначени нови упълномощени представители в съответствие с член 21.
6. Администраторът на партидата отменя спирането незабавно, след като бъде разрешена ситуацията, довела до спиране.
7. Титулярят на партидата или представителят на партидата може да възрази срещу спирането на неговия достъп, в съответствие с параграфи 1-3, в срок от 30 календарни дни пред компетентния орган или съответния орган съгласно националното право, който дава указания на националния администратор да възстанови достъпа или да потвърди спирането с мотивирано решение, при условие че се спазват изискванията на националното право, които трябва да преследват легитимна цел, съвместима с настоящия регламент, и да са пропорционални.
8. Комитетът на орган или Комисията може също така да даде указания на националния администратор или на централния администратор да осъществи спиране на едно от основанията, посочени в параграфи 1-5.
9. Национален правоприлагащ орган на държавата членка, от която е администраторът, може също така да поиска от администратора да осъществи спиране в съответствие с националното право и в съответствие с него.
10. Когато титулярят на партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство е възпрепятстван да извърши предаване на квоти през 10-те работни дни, предшестващи крайния срок за предаване, предвиден в член 12, параграфи 2а и 3 от Директива 2003/87/ЕО, поради спиране на достъпа в съответствие с настоящия член, националният администратор предава, по искане за това от титуляря на партидата, посочения от титуляря на партидата брой квоти.
11. Ако има положително салдо на квоти по партида, достъпът до която е спрян, компетентният орган или съответният правоприлагащ орган, в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, може да даде указания на националния администратор да прехвърли незабавно квотите в съответната национална партида за квоти или да западе на партидата състояние „очаква закриване”.
ДЯЛ II
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА РЕГИСТЪРА НА ЕС ЗА СХЕМАТА НА ЕС ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ
ГЛАВА 1
Верифицирани емисии и показател за изпълнение
Член 31
Данни за верифицирани емисии за инсталация или за оператор на въздухоплавателно средство
1. Когато това се изисква от националното законодателство, всеки оператор и оператор на въздухоплавателно средство избира проверяващ орган от списъка на проверяващите органи, регистрирани от националния администратор, администраторът на партидата.
2. Националният администратор, компетентният орган или, по решение на компетентния орган, титулярят на партидата или проверяващият орган въвежда данните за емисиите за предходната година.
3. Годишните данни за емисии следва да бъдат предоставяни, като се използва форматът, посочен в приложение IX.
4. При задоволителен резултат от верификация в съответствие с член 15 от Директива 2003/87/ЕО на доклад на оператор за емисиите от инсталация през предходна година или на доклад на оператор на въздухоплавателно средство за емисиите от всички авиационни дейности, които той е извършвал през предходна година, проверяващият орган или компетентният орган одобрява годишните данни за емисиите.
5. Емисиите, одобрени в съответствие с параграф 4, се отбелязват в Регистъра на ЕС от националния администратор или от компетентния орган като верифицирани. Компетентният орган може да реши, че не националният администратор, а проверяващият орган отговаря за отбелязването на емисии в регистъра на ЕС като верифицирани. Всички одобрени емисии се маркират като „верифицирани” до 31 март.
6. Компетентният орган може да даде указания на националния администратор да коригира годишните верифицирани емисии за дадена инсталация или оператор на въздухоплавателно средство, за да осигури съответствие с членове 14 и 15 от Директива 2003/87/ЕО, чрез вписване на коригираните верифицирани или расчетни емисии за тази инсталация или оператор на въздухоплавателно средство за дадена година в Регистъра на ЕС.
7. Когато към 1 май всяка година в Регистъра на ЕС не е записана стойност на верифицираните емисии за дадена инсталация или даден оператор на въздухоплавателно средство за предишната година или се докаже, че стойността на верифицираните емисии е била неточна, всяка предварително изчислена заменяща стойност за емисиите, вписана в Регистъра на ЕС, следва да бъде изчислена възможно най-точно в съответствие с членове 14 и 15 от Директива 2003/87/ЕО.
Член 32
Блокиране на партиди поради непредставяне на верифицирани емисии
1. Ако към 1 април всяка година годишните емисии за предходната година на дадена инсталация или оператор на въздухоплавателно средство не са били вписани и маркирани като „верифицирани” в Регистъра на ЕС, централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС променя състоянието на „блокирана” на съответната партида за квоти на оператор или партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство.
2. Когато всички просрочени верифицирани емисии на инсталацията или оператора на въздухоплавателни средства за въпросната година са били записани в Регистъра на ЕС, централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС променя състоянието на съответната партида на „открита”.
Член 33
Изчисляване на стойностите на показателя за съответствие
1. Централният администратор гарантира, че към 1 май всяка година Регистърът на ЕС посочва стойността на показателя за съответствие за предходната година за всяка инсталация и оператор на въздухоплавателно средство с партида за квоти на оператор или партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство, която не е в състояние „закрита”, чрез изчисляване на сумата на всички квоти, предадени за текущия период, минус сумата на всички верифицирани емисии през текущия период до и включително предходната година, плюс коригиращ член. Стойността на показателя за съответствие не се изчислява за партиди, чиято предишна стойност на показателя за съответствие е била нула или положителна и годината на последни емисии е зададена като годината преди предходната година. Изчислението не взема предвид превъзходството на квоти, изпълнени за период, следващ настоящия период на изпълнение.
2. За периодите на търгуване 2008—2012 г. и 2013—2020 г. посочените в параграф 1 коригиращ член е равен на нула, ако стойността на показателя за съответствие за последната година на предишния период е била по-голяма от нула, но остава същият като стойността на показателя за съответствие през последната година на предходния период, ако тази стойност е по-малка или равна на нула. За периодите на търгуване, започващи от 1 януари 2021 г., коригиращият член, посочен в параграф 1, е същият като стойността на показателя за съответствие за последната година на предходния период.
3. Централният администратор гарантира, че в Регистъра на ЕС се записва стойността на показателя за съответствие за всяка инсталация и за всеки оператор на въздухоплавателно средство за всяка година.
ГЛАВА 2
Трансакции
Раздел 1
Общи положения
Член 34
От всеки вид партида се инициират само трансакции, които са изрично предвидени в настоящия регламент за всеки вид партида.
Член 35
Изпълнение на прехвърляния
1. За всички трансакции, посочени в настоящата глава, от Регистъра на ЕС се изисква допълнително потвърждение по метода „out of band“ преди трансакцията да може да бъде предложена за изпълнение. При спазване на член 20, параграф 4, трансакция се предлага за изпълнение само когато упълномощен представител и инициатор и друг представител на партидата е одобрили трансакцията по метода „out of band“.
2. Централният администратор гарантира, че всички прехвърляния, посочени в член 55, към партидите, посочени в списъка с доверителни партиди, се изпълняват незабавно, ако са предложени за изпълнение между 10:00 и 16:00 ч. централноевропейско време в работни дни.
3. Централният администратор гарантира, че всички прехвърляния, посочени в член 55, към партидите, които не са посочени в списъка с доверителни партиди, и прехвърлянията от партида за предоставяне на обезпечения по търгове, предложени за изпълнение преди 12:00 ч. централноевропейско време в работен ден, се изпълняват в 12:00 ч. централноевропейско време, или на следващия работен ден в 10:00 ч. централноевропейско време, ако е предложено за изпълнение след 16:00 ч. централноевропейско време.
4. Централният администратор гарантира, че прехвърлянията са финализирани преди 16:00 ч. централноевропейско време в деня на изпълнение.
5. Централният администратор гарантира, че регистърът на ЕС позволява прекратяването на трансакция, която подлежи на правилата за изпълнение по параграф 3, преди нейното изпълнение. Упълномощен представител може да инициира прекратяването на трансакция най-малко два часа преди нейното изпълнение. Ако прекратяването на дадена трансакция е било инициирано поради съмнения за измама, титулярят на партидата незабавно съобщава за това на компетентния национален правоприлагащ орган. Това съобщение се препредава на националния администратор в срок от 7 работни дни.
6. Ако представител на партида или титуляр на партида заподозре, че дадено прехвърляне, което подлежи на правилата за изпълнение по параграф 3, е предложено за изпълнение с цел измама, представител на партидата или титуляр на партидата може да поиска, най-късно два часа преди неговото изпълнение, от националния администратор или от централния администратор, когато е приложимо, да прекрати прехвърлянето от името на представителя на партидата или титуляр на партидата. Титулярят на партидата съобщава за попозорението за измама на компетентния национален правоприлагащ орган незабавно след искането. Това съобщение се препредава на националния администратор или, когато е приложимо, на централния администратор, в срок от 7 работни дни.
7. При препланиране за изпълнение се изпраща уведомление на всички представители на съответната партида, в което се посочва предложеното изпълнение на прехвърлянето. При иницииране на прекратяването на трансакция в съответствие с параграф 5 се изпраща уведомление на всички представители на съответната партида и на националния администратор, който администрира партидата.
8. За целите на член 3, параграф 11, държавите членки могат да решат, че за дадена година националните официални празници не се считат за работни дни за целите на прилагането на настоящия регламент в съответната държава членка. Подобно решение посочва въпросните дни и се публикува до 1 декември на годината, предхождаща съответната година.
Член 36
Естество на квотите и окончателност на трансакциите
1. Квотата е накърним, нематериален инструмент, търгуем на пазара.
2. Нематериалното естество на квотите означава, че записът в Регистъра на ЕС представлява prima facie и достатъчно доказателство за право на собственост върху дадена квота, както и по всякакъв друг въпрос, за който с настоящия регламент се указва или разрешава записването му в Регистъра на ЕС.
3. Накърнимостта на квотите означава, че всякакви заплъжения за обезщетение или реституция, които могат да възникнат съгласно националното право по отношение на дадена квота, се прилагат само към квотата в натура.
При спазване на разпоредбите на член 58 и на процеса на съгласуване на данни, предвиден в член 73, дадена трансакция става окончателна и неотменна с нейното финализиране съгласно член 74. Без да се засяга която и да е разпоредба на националното право или корективно действие по него, които могат да доведат до изискване или наредба за изпълнение на нова трансакция в Регистъра на ЕС, никакъв закон, наредба, разпоредба или практика относно анулирането на договори и сделки не води до отмяна в резултата на трансакция, която е станала окончателна и неотменна по силата на настоящия регламент.
Титуларите на партида или третите страни не се възпрепятстват да упражняват произтичащите от съответната трансакция права или претенции, които те могат да имат по закон — включително за обезщетение, реституция или иск за нанесени вреди във връзка с трансакция, която е финализирана в Регистъра на ЕС (например в случай на измама или техническа грешка), ако това не води до отмяна, оттегляне или преформулиране на трансакцията в Регистъра на ЕС.
4. Добросъвестните купувачи и титуляри на квоти придобиват право на собственост върху дадена квота без евентуалните дефекти, които биха могли да съществуват в правото на собственост на прекъсвачите.
Раздел 2
Създаване на квоти
Член 37
Създаване на квоти
1. Централният администратор може да създава по целесъобразност партида на ЕС за общото количество, партида на ЕС за общото количество за авиационни емисии, тръжна партида на ЕС и тръжна партида на ЕС за квоти за авиационни емисии, и създава или унищожава партиди и квоти съобразно с изискванията в Директива 2003/87/ЕО или в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1031/2010.
2. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС присвоява на всяка квота уникален идентификационен код при създаването й.
3. Квотите, създавани от 1 януари 2021 г., съдържат указание през кой десетгодишен период от 1 януари 2021 г. нататък са били създавани.
4. Централният администратор гарантира, че ISIN кодовете, определени в ISO 6166 за квотите, се показват в Регистъра на ЕС.
5. При спазване на параграф 6, квотите, създавани съгласно националната таблица за разпределение на квоти на дадена държава членка, които е уведомила Европейски съвет за намерението си да се оттегли от Съюза съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз, или квотите, подлежащи на тръжна продажба от тръжна платформа, избрана от такава държава членка, се идентифицират с код за държава и следва да се оформят по такъв начин, че да са различими, в зависимост от годината на създаването им.
6. Създаваните квоти не се обозначават с код на държавата:
а) за годините, в които правото на Съюза все още се прилага във въпросната държава членка до 30 април на следващата година или когато е достатъчно сигурно, че предаването на квотите трябва да се извърши по правно обвързващ начин преди Договорите да престанат да се прилагат в тази държава членка;
б) ако са били създавани квоти за години, през които се изисква да се осигури спазване на Директива 2003/87/ЕО за емисиите през тези години по силата на споразумение, с което се определят редът и условията за оттеглянето на дадена държава членка, уведомила за намерението си да се оттегли от Съюза, и инструментите за ратификация от двата страни по споразумението за оттегляне са били депозирани.
Раздел 3
Прехвърляния между партиди преди търгове и разпределение
Член 38
Прехвърляне на обичайните квоти за тръжна продажба
1. Централният администратор своевременно прехвърля от името на съответната осъществяваща тръжна продажба държава членка, представявана от нейния тръжен продавач, определен в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010, обичайните квоти от партидата на ЕС за общото количество към тръжната партида на ЕС в количество, отговарящо на годишните обеми, определени съгласно член 10 от посочения регламент.
2. В случай на корекции в годишните обеми в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 централният администратор прехвърля съответстващо количество обичайните квоти от партидата на ЕС за общото количество към тръжната партида на ЕС или, според случая, от тръжната партида на ЕС към партидата на ЕС за общото количество.
Член 39
Прехвърляне на обичайните квоти за безплатно разпределение
Централният администратор своевременно прехвърля обичайните квоти от партидата на ЕС за общото количество към партидата на ЕС за разпределение в количество, отговарящо на сумата на квотите, разпределени безплатно съгласно националната таблица за разпределение на всяка държава членка.
Член 40
Прехвърляне на квоти за авиационни емисии за тръжна продажба
1. Централният администратор своевременно прехвърля от името на съответната осъществяваща тръжна продажба държава членка, представявана от нейния тръжен продавач, определен в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010, квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии към тръжната партида на ЕС за квоти за авиационни емисии в количество, отговарящо на годишните обеми, определени съгласно посочения регламент.
2. В случай на корекции в годишните обеми в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, централният администратор прехвърля съответстващо количество квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии към тръжната партида на ЕС за квоти за авиационни емисии или, според случая, от тръжната партида на ЕС за квоти за авиационни емисии към партидата на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии.
Член 41
Прехвърляне на квоти за авиационни емисии за безплатно разпределение
1. Централният администратор своевременно прехвърля квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии към партидата на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии в количество, отговарящо на броя на квотите за авиационни емисии за безплатно разпределение, определен с решение на Комисията, прието въз основа на член 3д, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО.
2. Ако броят на квотите за авиационни емисии за безплатно разпределение е увеличен с решение, прието съгласно член 3д, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, централният администратор прехвърля още квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии към партидата на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии в количество, отговарящо на увеличенето на броя на квотите за авиационни емисии за безплатно разпределение.
3. Ако броят на квотите за авиационни емисии за безплатно разпределение е намален с решение, прието съгласно член 3д, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, централният администратор анулира квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии в количество, отговарящо на намалението на броя на квотите за авиационни емисии за безплатно разпределение.
Член 42
Прехвърляне на квоти за авиационни емисии към специалния резерв
1. Централният администратор своевременно прехвърля квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии към партидата на ЕС за специалния резерв в количество, отговарящо на броя на квотите за авиационни емисии в специалния резерв, определен с решение, прието съгласно член 3д, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО.
2. Ако броят на квотите за авиационни емисии в специалния резерв е увеличен с решение, прието съгласно член 3д, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, централният администратор прехвърля още квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии към партидата на ЕС за специалния резерв в количество, отговарящо на увеличенето на квотите за авиационни емисии в специалния резерв.
3. Ако броят на квотите за авиационни емисии в специалния резерв е намален с решение, прието въз основа на член 3д, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, централният администратор анулира квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за специалния резерв в количество, отговарящо на намалението на броя на квотите за авиационни емисии в специалния резерв.
4. В случай на разпределяне от специалния резерв съгласно член 3е от Директива 2003/87/ЕО, произтичащо крайно количество квоти за авиационни емисии, разпределени безплатно на оператора на въздухоплавателни средства за целия период на търгуване се прехвърлят автоматично от партидата на ЕС за специалния резерв към партидата на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии.
Член 43
Прехвърляне на обичайните квоти към партидата на ЕС за общото количество
В края на всеки период на търгуване централният администратор прехвърля всички квоти, оставащи по партидата на ЕС за разпределение, към партидата на ЕС за общото количество.
Член 44
Прехвърляне на квоти за авиационни емисии към партидата на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии
В края на всеки период на търгуване централният администратор прехвърля всички квоти, оставащи по партидата на ЕС за специалния резерв, към партидата на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии.
Член 45
Анулиране на квоти за авиационни емисии
Централният администратор гарантира, че в края на всеки период на търгуване всички оставащи квоти по партидата на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии се прехвърлят към партидата на ЕС за анулирани квоти.
Раздел 4
Разпределение за стационарни инсталации
Член 46
Въвеждане на националните таблици за разпределение в Регистъра на ЕС
1. Всяка държава членка уведомява Комисията за своята национална таблица за периода 2021—2025 г. и за периода 2026—2030 г. съответно до 31 декември 2020 г. и до 31 декември 2025 г. Държавите членки гарантират, че националните таблици за разпределение включват информацията, посочена в приложение Х.
2. Комисията дава указания на централния администратор да въведе в Регистъра на ЕС националната таблица за разпределение, ако съществува в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 и решенията, приети от Комисията съгласно член 10в от Директива 2003/87/ЕО. В противен случай тя отхвърля националната таблица за разпределение в приемлив срок и информира незабавно това съответната държава членка, като посочва основанията си и формулира критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме последваща нотификация. Посочената държава членка представя на Комисията преработена национална таблица за разпределение в срок от три месеца.
Член 47
Изменения в националните таблици за разпределение
1. Централният администратор гарантира, че всяка промяна в националната таблица за разпределение съгласно правилата за безплатно разпределение за стационарни инсталации се отразява в Регистъра на ЕС.
2. След въвеждането на промяна по параграф 1 се изпраща известие до националния администратор, който администрира инсталацията, за която се отнася промяната.
3. Всяка държава членка уведомява Комисията за промени в своята национална таблица за разпределение, отнасящи се до безплатното разпределение по член 10в от Директива 2003/87/ЕО.
При получаване на уведомление съгласно първа алинея, Комисията дава указания на централния администратор да направи съответните изменения в националната таблица за разпределение, съхранявана в Регистъра на ЕС, ако съществува, че измененията в националната таблица за разпределение са в съответствие с член 10в от Директива 2003/87/ЕО. В противен случай тя отхвърля измененията в приемлив срок и информира незабавно за това съответната държава членка, като посочва основанията си и формулира критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме последваща нотификация.
Член 48
Безплатно разпределение на обичайните квоти
1. Националният администратор посочва в националната таблица за разпределение за всеки оператор за всяка година и за всяко право основание съгласно приложение Х дали за дадена инсталация следва да бъдат или да не бъдат разпределени квоти за съответната година.
2. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС прехвърля автоматично обичайните квоти от партидата на ЕС за разпределение съгласно съответната национална таблица за разпределение към съответната открита или блокирана партиза за квоти на оператор, като се вземат предвид редът и условията за автоматично прехвърляне, посочени в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, преведени в член 75.
3. Когато партиза за квоти на оператор, която е изключена, не получава квоти по параграф 2, квотите за годините на изключване не се прехвърлят в партизата, ако нейното състояние бъде сменено на „открита” през последващите години.
4. Централният администратор гарантира, че лазен оператор може да извършва прехвърляния за връщане на превишаващите квоти в партизата на ЕС за разпределение, когато в националната таблица за разпределение на лазена държава членка са внесени промени съгласно член 47, за да се коригира свърхразпределението на квоти за този оператор, и компетентният орган е поискан от оператора да върне тези превишаващи квоти.
5. Компетентният орган може да даде указания на националния администратор да прехвърли връщаните превишаващи квоти към партизата на ЕС за разпределение, когато свърхразпределението на квоти е следствие от разпределение след като операторът е прекратил дейностите, извършвани в инсталацията, за която се отнася разпределението, без да информира компетентния орган.
Раздел 5
Разпределение на квоти на оператори на въздухоплавателни средства
Член 49
Изменения в националните таблици за разпределение на квоти за авиационни емисии
1. Държавите членки уведомяват Комисията за изменения в своите национални таблици за разпределение на квоти за авиационни емисии.
2. Комисията дава указания на централния администратор да направи съответните изменения в националните таблици за разпределение на квоти за авиационни емисии в Регистъра на ЕС, ако съществува, че изменениято в националната таблица за разпределение на квоти за авиационни емисии е в съответствие с Директива 2003/87/ЕО и по-специално с разпределенията, изчисленi и публикувани съгласно член 3е, параграф 7 от същата директива, в случай на разпределения от специалния резерв. В противен случай тя отхвърля измененията в приемлив срок и информира незабавно за това съответната държава членка, като посочва основанията си и формулира критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме последваща нотификация.
3. Ако лазен влиwanе на оператори на въздухоплавателни средства включва оператори на въздухоплавателни средства, които се администрират от различни държави членки, изменението се инициира от националния администратор, администриращ този оператор на въздухоплавателно средство, чиято разпределена част се влива в разпределената част на друг оператор на въздухоплавателно средство. Преди извършване на изменението трябва да бъде получено съгласието на националния администратор, администриращ оператора на въздухоплавателни средства, в чиято разпределена част се влива разпределената част на вливащия се в него оператор на въздухоплавателно средство.
Член 50
Безплатно разпределение на квоти за авиационни емисии
1. Националният администратор посочва в националната таблица за разпределение на квоти за авиационни емисии за всеки оператор на въздухоплавателно средство за всяка година дали операторът на въздухоплавателно средство следва да получи или да не получи квоти за съответната година в националната таблица за разпределение на квоти за авиационни емисии.
2. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС прехвърля автоматично квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии към съответната открита или блокирана партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство съгласно съответната таблица за разпределение, като се вземат предвид редът и условията за автоматично прехвърляне, посочени в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75.
3. При наличие на споразумение съгласно член 25 от Директива 2003/87/ЕО, което е в сила и съгласно което се изисква прехвърлянето на квоти за авиационни емисии към партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства в регистъра на друга схема за търговия с емисии на парникови газове, централният администратор, в сътрудничество с администратора на другия регистър, гарантира, че Регистърът на ЕС прехвърля тези квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии към съответните партиди в другия регистър.
4. При наличие на споразумение съгласно член 25 от Директива 2003/87/ЕО, което е в сила и съгласно което се изисква прехвърлянето на квоти за авиационни емисии от друга схема за търговия с емисии на парникови газове към партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства в Регистъра на ЕС, след одобрение от страна на компетентния орган, отговарящ за администрирането на другата схема за търговия с емисии на парникови газове, централният администратор, в сътрудничество с администратора на другия регистър, гарантира, че Регистърът на ЕС прехвърля тези квоти за авиационни емисии от съответните партиди в другия регистър към партидите за квоти на оператора на въздухоплавателни средства в Регистъра на ЕС, след одобрение от страна на компетентния орган, отговарящ за администрирането на другата схема за търговия с емисии на парникови газове.
5. Когато партида за квоти на оператор на въздухоплавателно средство, която е изключена, не получава квоти по параграф 2, квотите за годините на изключване не се прехвърлят в партидата, ако нейното състояние бъде сменено на „открита” през последващите години.
6. Централният администратор гарантира, че даден оператор на въздухоплавателно средство може да прехвърля връщани превишаващи квоти към партидата на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии, когато в националната таблица за разпределение на авиационни емисии на дадена държава членка са внесени промени съгласно член 49, за да се коригира свръхразпределението на квоти за авиационни емисии за този оператор на въздухоплавателно средство, и компетентният орган е поискал от оператора на въздухоплавателни средства да върне тези превишаващи квоти.
7. Компетентният орган може да даде указания на националния администратор да прехвърли връщаните превишаващи квоти към партидата на ЕС за разпределение, когато свръхразпределението на квоти е следствие от разпределение след като операторът на въздухоплавателно средство е прекратил дейностите, за които се отнася разпределението, без да информира компетентния орган.
Член 51
Връщане на квоти за авиационни емисии
Когато се извършва изменение в националната таблица за разпределение на квоти за авиационни емисии съгласно член 25а от Директива 2003/87/ЕО след прехвърлянето на квоти към партидите за квоти на оператори на въздухоплавателни средства за дадена година в съответствие с член 50 от настоящия регламент, централният администратор изпълнява всички прехвърляния, които се изискват от мерките, приети съгласно член 25а от Директива 2003/87/ЕО.
Раздел 6
Тръжна продажба
Член 52
Въвеждане на тръжни таблици в EUTL
1. В срок от един месец след определянето и преди публикуването на тръжен календар съгласно член 11, параграф 1, член 13, параграфи 1 и 2, или член 32, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, съответната система за сетълмент или система за клиринг, съгласно определението в Регламент (ЕС) № 1031/2010, осигурява на Комисията съответната тръжна таблица.
Въпросната система за сетълмент или система за клиринг осигурява на Комисията съответната тръжна таблица в срок от три месеца.
2. Комисията дава указания на националния администратор да въведе тръжната таблица в EUTL, ако съществува, че тръжната таблица е в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010. В противен случай тя отхвърля тръжната таблица в приемлив срок и информира незабавно за това системата за сетълмент или системата за клиринг, съгласно определението в Регламент (ЕС) № 1031/2010, като посочва основанията си и формулира критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме последващото подаване. Въпросната система за сетълмент или система за клиринг съответно представя на Комисията преработена тръжна таблица в срок от три месеца.
3. Всяка тръжна таблица или преработена тръжна таблица, която впоследствие е вписана в EUTL в съответствие с параграф 2 от настоящия член, представлява нареждане за прехвърляне, съгласно определението в член 2, буква и) от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Без да се засяга член 53, параграф 3, моментът на подаване на всяка подобна тръжна таблица или преработена тръжна таблица до Комисията представлява момент на въвеждане на нареждане за прехвърляне в системата, съгласно определението в член 2, буква а) от Директива 98/26/ЕО, съгласно член 3, параграф 3 от същата директива.
Член 53
Изменения в тръжните таблици
1. Съответната система за клиринг или система за сетълмент, съгласно определението в Регламент (ЕС) № 1031/2010, незабавно уведомява Комисията за всеки необходимо изменение на тръжната таблица.
2. Комисията дава указания на централния администратор да въведе преработената тръжна таблица в EUTL, ако сметне, че преработената тръжна таблица е в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010. В противен случай тя отхвърля измененията в приемлив срок и информира незабавно за това посочената система за клиринг или система за сетълмент, като посочва основанията си и формулира критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме последваща нотификация.
3. Комисията може да даде указания на централния администратор да отложи прехвърлянето на квотите съгласно дадена тръжна таблица, ако узнае, че горепосочената система за клиринг или система за сетълмент не я е уведомила за необходимо изменение на тръжната таблица.
Член 54
Търг на квоти
1. Комисията дава указания на централния администратор своевременно да прехвърли по искане на осъществяващата тръжна продажба лъжава членка, представяна от нейния тръжен продавач, определен в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010, обичайните квоти от тръжната партида на ЕС и/или квоти за авиационни емисии от тръжната партида на ЕС за квоти за авиационни емисии към съответната партида за предоставяне на обезпечения по търгове в съответствие с тръжните таблици. Титулярят на съответната партида за предоставяне на обезпечения по търгове гарантира, че прехвърлянето на продадените квоти на спечелилите търга оференти или на техните правоприемници е в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010.
2. В съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010 от упълномощения представител на партида за предоставяне на обезпечения по търгове може да се изиска да прехвърли квотите, които не са доставени, от партида за предоставяне на обезпечения по търгове към тръжната партида на ЕС или тръжната партида на ЕС за квоти за авиационни емисии.
Раздел 7
Търговия
Член 55
Прехвърляния на квоти
1. При спазване на параграф 2, по искане на титуляря на партида за квоти централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС извършва прехвърляне на квоти към която и да е друга партида, освен ако това прехвърляне не е възпрепятствано от състоянието на партидата, инициираща прехвърлянето, или на получаващата партида.
2. От партидите за квоти на оператори и от партидите за квоти на оператори на въздухоплавателни средства могат да се прехвърлят квоти само към партида, фигурираща в списъка на доверителни партиди, съгласен съгласно член 23.
3. Титулярите на партиди за квоти на оператори или на партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства могат да решат, че е възможно да се правят прехвърляния от техните партиди към партиди, които не са в списъка на доверителни партиди, съгласен съгласно член 23. Титулярите на партиди за квоти на оператори или на партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства могат да оттеглят това решение. Решението и оттеглянето му се съобщават в надлежно подписан декларация, която се подава до националния администратор.
4. При иницииране на прехвърляне упълномощеният представител, който го инициира, посочва в Регистъра на ЕС дали прехвърлянето представлява двустранна трансакция, освен ако трансакцията е регистрирана на пазар или е преминала клиринг от централен контрагент, или представлява прехвърляне между различни партиди на един и същ титуляр в Регистъра на ЕС.
Раздел 8
Предаване на квоти
Член 56
Предаване на квоти
1. Операторът или операторът на въздухоплавателно средство предава квоти, като предлага на Регистъра на ЕС:
а) да прехвърли определен брой квоти от съответната партида за квоти на оператор или за квоти на оператор на въздухоплавателно средство към партидата на ЕС за анулирани квоти;
б) да впише броя и вида на прехвърлените квоти като предадени при отчитане на емисиите на инсталацията на оператора или на емисиите на оператора на въздухоплавателни средства през съответния текущ период.
2. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС не приема предложения за изпълнение на предаване на квоти, които не трябва да се възприемат предвид при изчисляването на стойността на показателя за съответствие съгласно член 33, параграф 1.
3. Квота, която вече е била предадена, не може да бъде предавана отново.
4. Когато е налице възможно споразумение в съответствие с член 25 от Директива 2003/87/ЕО, параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се прилагат за единици, издадени съгласно схемата за търговия с емисии на парникови газове, свързана със СТЕ на ЕС.
5. Не могат да се предават квоти, които имат код за държава съгласно член 37, параграф 5.
Раздел 9
Анулиране на квоти
Член 57
Анулиране на квоти
1. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС изпълнява всички искания на даден титуляр на партида по член 12, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО за анулиране на квоти, налични по партидите на титуляря на партида, като:
а) прехвърля определен брой квоти от съответната партида в партидата на ЕС за анулирани квоти;
б) вписва броя на прехвърлените квоти като анулирани за текущата година.
2. Анулирани квоти не могат да бъдат вписвани като предадени за отчитане на каквито и да е емисии.
Раздел 10
Отмяна на трансакции
Член 58
Отмяна на финализирани процеси, инициирани по погрешка
1. Ако титуляр на партида или национален администратор, който действа от името на титуляря на партида, неволно или по погрешка инициира една от трансакциите, посочени в параграф 2, титулярят на партидата може да предложи чрез писмено искане на администратора да отменя завършения трансакция. Искането трябва да бъде написано от уполномощения представител или представители на титуляря на партидата, които са оторизирани да инициират вида трансакция, която да бъде отменена, и се съобщава в срок от десет работни дни след финализирането на процеса. Искането трябва да съдържа изявление, че трансакцията е била инициирана неволно или по погрешка.
2. Титулярите на партиди могат да предложат отмяната на следните трансакции:
а) предаване на квоти;
б) анулиране на квоти.
3. Ако администраторът на партидата установи, че искането отговаря на условията по параграф 1, и се съгласи с искането, той може да предложи отмяна на трансакцията в Регистъра на ЕС.
4. Ако национален администратор неволно или по погрешка инициира една от трансакциите, посочени в параграф 5, той може да предложи на централния администратор чрез писмено искане да отмени завършената трансакция. Искането трябва да съдържа изявление, че трансакцията е била инициирана неволно или по погрешка.
5. Националните администратори могат да предлагат отмяната на следните трансакции:
а) разпределение на обичайните квоти;
б) разпределение на квоти за авиационни емисии.
6. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС приема предложението за отмяна, направено съгласно параграф 1, блокира единиците, които трябва да бъдат прехвърлени чрез отмяната, и препраща предложението до централния администратор, при условие че са спазени всички изброени по-долу условия:
а) подлежащата на отмяна трансакция за преправяне или анулиране на квоти не е била завършена над 30 работни дни преди предложението на администратора на партидата в съответствие с параграф 3;
б) след отмяна на трансакция за преправяне на квоти никой оператор или оператор на въздухоплавателно средство не се смята за неспазващ разпоредбите в резултат на въпросната отмяна.
7. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС приема предложението за отмяна, направено съгласно параграф 4, блокира единиците, които трябва да бъдат прехвърлени чрез отмяната, и препраща предложението до централния администратор, при условие че са спазени следните условия:
а) партидата по предназначение на трансакцията, която подлежи на отмяна, все още съдържа количеството единици от вида, участващ в трансакцията, която трябва да бъде отменена;
б) разпределението на обичайните квоти, което подлежи на отмяна, е било извършено след датата на оттегляне на разрешителното за инсталацията или след като дейностите, извършвани в тази инсталация, са били изцяло или частично прекратени.
8. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС завършва отмяната с единици от същия вид, които са по партидата по предназначение на трансакцията, която се отменя.
ГЛАВА 3
Връзки с други схеми за търговия с парникови газове
Член 59
Прилагане на договореностите за свързване
Централният администратор може да създава партиди и процеси и да осъществява трансакции и други операции в подходящи моменти с цел изпълнение на споразуменията и договореностите, постигнати съгласно членове 25 и 25а от Директива 2003/87/ЕО.
ДЯЛ III
ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ РАЗПОРЪДЪБИ
ГЛАВА 1
Технически изисквания на Регистъра на ЕС и Дневника на ЕС за трансакциите
Раздел 1
Разполагаемост
Член 60
Разполагаемост и надеждност на Регистъра на ЕС и EUTL
1. Централният администратор предприема всички целесъобразни мерки, за да осигури:
а) достъп на представителите на партиди и националните администратори до Регистъра на ЕС 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата;
б) поддържане на съобщителните връзки, посочени в член 6, между Регистъра на ЕС и EUTL 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата;
в) наличие на резервен хардуер и софтуер, необходим в случай на неизправност на основния хардуер и софтуер;
г) бързо реагиране на Регистъра на ЕС и EUTL на искания от страна на представители на партии.
2. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС и EUTL разполагат с надеждни системи и процедури за защита на всички относими данни и за улесняване на бързото възстановяване на данните и работата при възникване на неизправност или бедствие.
3. Централният администратор трябва да свежда до минимум прекъсванията в работата на Регистъра на ЕС и EUTL.
Член 61
Структури за помощ
1. Националните администратори оказват помощ и съдействие на титулярите и представителите на партии в Регистъра на ЕС, които се администрират от тях, чрез съответни национални структури за помощ.
2. Централният администратор оказва съдействие на националните администратори чрез централна структура за помощ с цел да ги подпомага при оказването от тяхна страна на помощ в съответствие с параграф 1.
Раздел 2
Сигурност и удостоверяване на автентичността
Член 62
Удостоверяване на автентичността на Регистъра на ЕС
Автентичността на регистъра на ЕС се удостоверява от EUTL, като се имат предвид спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75.
Член 63
Достъп до партиди в Регистъра на ЕС
1. Представителите на партиди трябва да разполагат с достъп до своите партиди в Регистъра на ЕС чрез защитената част на Регистъра на ЕС. Централният администратор гарантира, че защитената част на уебсайта на Регистъра на ЕС е достъпна чрез Интернет. Уебсайтът на Регистъра на ЕС е на разположение на всички официални езици на Европейския съюз.
2. Националните администратори трябва да разполагат с достъп до партиди, които администрират в Регистъра на ЕС, чрез защитената част на Регистъра на ЕС. Централният администратор гарантира, че тази защитена част на уебсайта на Регистъра на ЕС е достъпна чрез Интернет.
3. Съобщенията между упълномощените представители или националните администратори и защитената част на Регистъра на ЕС се кодират, като се вземат предвид изискванията за сигурност, посочени в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75.
4. Централният администратор предприема всички необходими мерки, за да предотврати неразрешен достъп до защитената част на уебсайта на Регистъра на ЕС.
5. При компрометиране на сигурността на данните за самоличността на упълномощен представител същият спира незабавно достъпа си до съответната партида, информира за това администратора на партидата и отправя искане за подмяна на данните за удостоверяване на своята самоличност. Ако е невъзможно да се осъществи достъп до партидата с цел спирането на този достъп, упълномощеният представител отправя незабавно искане до националния администратор да спре неговия достъп.
Член 64
Удостоверяване на самоличността и право на достъп в Регистъра на ЕС
1. Централният администратор гарантира, че на националните администратори и на всеки упълномощен представител се приписват данни за удостоверяване на тяхната самоличност за целите на достъпа до Регистъра на ЕС.
2. Упълномощеният представител има достъп само до партидите в Регистъра на ЕС, за които има право на достъп, и може да отправя искания за иницииране само на процесите, за които има разрешително съгласно член 21. Този достъп или искане се извършва чрез защитена зона на уебсайта на Регистъра на ЕС.
3. В допълнение към данните за упълномощеният представител използва допълнително удостоверяване с цел достъп до Регистъра на ЕС, като се вземат предвид видовете механизми за допълнително удостоверяване на самоличността, посочени в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, приведени в член 75.
4. Администраторът на ладена партида може да счита, че потребител, чиято самоличност е била успешно удостоверена от Регистъра на ЕС, е упълномощеният представител за партидата, регистриран с предоставените данни за удостоверяване на самоличността, освен ако упълномощеният представител информира администратора на партидата за компрометирането на сигурността на данните за удостоверяване на неговата самоличност и отправи искане за подмяна на тези данни.
5. Упълномощеният представител предприема всички необходими мерки, за да предотврати загубата, кражбата или компрометирането на данните за удостоверяване на неговата самоличност. Упълномощеният представител незабавно съобщава на националния администратор за загубата, кражбата или компрометирането на данните за удостоверяване на неговата самоличност.
Член 65
Цялостно спиране на достъпа поради пробив в сигурността или риск за нея
1. Централният администратор може временно да спре достъпа до Регистъра на ЕС или до EUTL, или до която и да е част от тях, ако има основателно подозрение, че е налице пробив в сигурността или сериозен риск за сигурността на Регистъра на ЕС или на EUTL по смисъла на Решение на Комисията (ЕС, Евратом) 2017/46 (21), включително на резервните съоръжения, посочени в член 60. В случай че основанията за спирането продължават да бъдат налице повече от пет работни дни, Комисията може да даде указания на централния администратор да продължи спирането.
Централният администратор незабавно информира всички национални администратори за спирането, причините за него и вероятната му продължителност.
2. Националният администратор, който узнае за пробив в сигурността или риск за нея, незабавно информира централния администратор. Централният администратор може да предприеме мерките, посочени в параграф 1.
3. Националният администратор, който узнае за ситуация, описана в параграф 1, която изисква цялостно спиране на достъпа до партидите, които той управлява, в съответствие с настоящия регламент, спира всеки достъп до всички партиди, които той администрира и незабавно информира централния администратор. Централният администратор информира всички национални администратори възможно най-бързо.
4. Титулярите на партиди биват информирани за мерките, предприети в изпълнение на параграфи 1, 2 и 3, чрез предварително съобщение съобразно практическите възможности. Предизвестното включва вероятната продължителност на спирането на достъпа и се изписва на добре видимо място в публичната част на уебсайта на Регистъра на ЕС.
Член 66
Спиране на достъпа до квоти в случай на подозрение за трансакция с измамна цел
1. Национален администратор или национален администратор, действащ по указание на компетентния орган или съответния орган съгласно националното право, може да спре достъпа до квоти в администрираната от него част от Регистъра на ЕС във всеки от следните случаи:
а) за максимален период от четири седмици, ако подозира, че квотите са били обект на трансакция с цел измама или изпиране на пари, финансиране на тероризъм, корупция или друго тежко престъпление;
б) ако спирането е въз основа на и в съответствие с разпоредби на националното право, които преследват легитимна цел.
За целите на буква а) от първата алинея, се прилагат съответно разпоредбите на член 67. По указание на звеното за финансов разузнаване периодът може да бъде удължен.
(21) Решение (ЕС, Евратом) 2017/46 на Комисията от 10 януари 2017 г. относно сигурността на комуникационните и информационните системи в Европейската комисия (ОВ L 6, 11.1.2017 г., стр. 40).
2. Комисията може да даде указания на централния администратор да спре достъпа до квоти в Регистъра на ЕС или EUTL за максимален период от четири седмици, ако подозира, че квотите са били обект на трансакция с цел измама или изпиране на пари, финансиране на тероризъм, корупция или друго тежко престъпление.
3. Националният администратор или Комисията незабавно информира компетентния правоприлагащ орган за спирането на достъпа.
4. Национален правоприлагащ орган на държавата членка, от която е администраторът, може също така да поиска от администратора да спре достъпа във основа на националното право и в съответствие с него.
Член 67
Сътрудничество със съответните компетентни органи и уведомяване за изпиране на пари, финансиране на тероризъм или престъпна дейност
1. Централният администратор и националните администратори си сътрудничат с публичните органи, натоварени с надзора на спазването съгласно Директива 2003/87/ЕО, и с публичните органи, които са компетентни за надзора на първичния и вторичния пазари на квоти, за да се гарантира, че те могат да добият цялостна представа за пазарите на квоти.
2. Националният администратор, неговите директори и служители изцяло сътрудничат със съответните компетентни органи за установяване на адекватни и целесъобразни процедури за предотвратяване на действия, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризъм.
3. Националният администратор, неговите директори и служители оказват пълно съдействие на Звеното за финансово разузнаване (ЗФР), посочено в член 32 от Директива (ЕС) 2015/849, като незабавно:
а) информират ЗФР по своя собствена инициатива, ако узнаят, заподозрат или имат основателни причини да подозират, че се извършват, били са извършени, или е направен опит за изпиране на пари, финансиране на тероризъм или престъпна дейност;
б) предоставят на ЗФР, по негово искане, цялата необходима информация в съответствие с процедурите, установени в приложимото законодателство.
4. Информацията, посочена в параграф 2, се препраща на ЗФР на държавата членка, от която е националният администратор, в националните мерки за транспониране на членове 37, 38, 39, 42 и 46 от Директива (ЕС) 2015/849 са валидни за националния администратор.
5. Държавата членка, от която е националният администратор, гарантира, че националните мерки за транспониране на членове 37, 38, 39, 42 и 46 от Директива (ЕС) 2015/849 са валидни за националния администратор.
6. Титуларите на партии незабавно докладват всякакви измами или подозрения за измама до компетентния национален правоприлагащ орган. Посоченият доклад се препраща до националните администратори.
Член 68
Прекъсване на процеси
1. Комисията може да даде указания на централния администратор временно да прекъсне приемането от EUTL на някои или на всички процеси, пропилязани от Регистъра на ЕС, ако той не се обслужва и поддържа в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. Тя незабавно уведомява националните администратори, засегнати от това.
2. Централният администратор може временно да прекъсне инициирането или приемането на някои или на всички процеси в Регистъра на ЕС за целите на извършването на планирани или спешни дейности по поддръжка на Регистъра на ЕС.
3. Националният администратор може да поиска от Комисията възобновяване на процеси, прекъснати в съответствие с параграф 1, ако приеми, че проблемите, които са довели до прекъсването, са решени. Ако това е така, Комисията дава указания на централния администратор да възстанови тези процеси. В противен случай тя отхвърля искането в приемлив срок и формулира критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме следващо подобно искане.
4. Комисията може, включително по искането на държава членка, която е уведомила Европейския съюз за намерението си да се оттегли от Съюза съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз, да инструктира централния администратор да прекъсне временно приемането в EUTL на съответни процеси за тази държава, свързани с безплатно предоставяне на квоти и тръжна продажба на квоти.
Член 69
Суспендиране на свързващи споразумения
В случай на суспендиране или прекратяване на споразумение съгласно член 25 от Директива 2003/87/ЕО централният администратор взема подходящи мерки в съответствие със споразумението.
Раздел 3
Автоматизирана проверка, записване и завършване на процеси
Член 70
Автоматизирана проверка на процеси
1. Всички процеси трябва да отговарят на общите изисквания на информационните технологии по отношение на електронните съобщения, които осигуряват успешното четене, проверка и записване на процес от Регистъра на ЕС. Всички процеси трябва да отговарят на свързаните с процесите специфични изисквания, посочени в настоящия регламент.
2. Централният администратор гарантира, че EUTL извършва автоматизирани проверки, като се вземат предвид спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75, на всички процеси за откриване на нередности и несъответствия, при които предложените процес не съответства на изискванията, посочени в Директива 2003/87/ЕО и настоящия регламент.
Член 71
Откриване на несъответствия
При процеси, завършвани посредством пряката съобщителна връзка между Регистъра на ЕС и EUTL, упомената в член 6, параграф 2, централният администратор гарантира, че EUTL прекратява всеки процес, за който установи несъответствия в резултат на извършването на автоматизираните проверки, посочени в член 72, параграф 2, и информира за това Регистъра на ЕС и администраторите на партидите, участващи в прекратената трансакция, като им връща автоматизирани контролен код за отговор (check response code). Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС незабавно информира съответните титуляри на партиди, че процесът е бил прекратен.
Член 72
Установяване на несъответствия в Регистъра на ЕС
1. Централният администратор и държавите членки гарантират, че Регистърът на ЕС съдържа контролни кодове за входни данни (check input codes) и контролни кодове за отговор, за да се осигури правилното тълкуване на информацията, която се обменя по време на всеки процес. Контролните кодове са съобразени с кодовете, които се съдържат в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75.
2. Централният администратор гарантира, че преди и по време на изпълнението на всички процеси Регистърът на ЕС извършва подходящи автоматизирани проверки, за да се осигури откриване на несъответствията и прекратяване на неправилните процеси преди извършването на автоматизирани проверки от EUTL.
Член 73
Съгласуване на данни — откриване на несъответствия от страна на EUTL
1. Централният администратор гарантира, че EUTL периодично инициира съгласуване на данните, за да се гарантира, че записите в EUTL относно партиди и наличности на квоти съответстват на записите в Регистъра на ЕС за тези наличности. Централният администратор гарантира, че EUTL записва всички процеси.
2. Ако по време на процеса на съгласуване на данните, посочен в параграф 1, от EUTL бъде установено несъответствие, при което информацията относно партиди и наличности на квоти, предоставена от Регистъра на ЕС като част от периодичния процес на съгласуване на данни, се различава от информацията, съдържаща се в EUTL, централният администратор гарантира, че EUTL не допуска завършването на последващи процеси с които и да е от партидите или квотите, за които съществува несъответствие. Централният администратор гарантира, че EUTL незабавно информира централния администратор и администраторите на съответните партиди за всяко несъответствие.
Член 74
Финализиране на процеси
1. Всички трансакции и други процеси, съобщени на EUTL в съответствие с член 6, параграф 2, се считат за финализирани, когато EUTL уведоми Регистъра на ЕС, че е завършил процесите. Централният администратор гарантира, че EUTL автоматично прекратява завършването на дадена трансакция или процес, ако завършването не е било възможно в срок от 24 часа след съобщаването за нея/него.
2. Процесът на съгласуване на данни, посочен в член 73, параграф 1, се счита за финализиран, когато всички несъответствия между информацията, съдържаща се в Регистъра на ЕС, и информацията, съдържаща се в EUTL, за конкретен час и дата, бъдат отстранени и процесът на съгласуване на данни успешно бъде възобновен и завършен.
Раздел 4
Спецификации и управление на промените
Член 75
Спецификации за обмен на данни и технически спецификации
1. Комисията предоставя на националните администратори спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, описващи оперативните изисквания за Регистъра на ЕС, включително идентификационните кодове, автоматизираните проверки, кодовете за отговор и изискванията за регистриране на данни, както и процедурите за изпитване и изискванията за сигурност.
2. Спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации се изготвят в консултации с държавите членки.
3. Стандартите, разработвани в съответствие със споразуменията по член 25 от Директива 2003/87/ЕО, се съгласуват със спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, изготвени в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член.
Член 76
Управление на измененията и версии
Ако се изисква въвеждането на нова версия или издание на софтуера на Регистъра на ЕС, централният администратор гарантира успешното завършване на процедурите за изпитване, посочени в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75, преди създаването и активирането на съобщителна връзка между новата версия или издание на въпросния софтуер и EUTL.
ГЛАВА 2
Записи, отчети, поверителност и такси
Член 77
Обработка на информация и лични данни
1. Във връзка с обработката на лични данни в Регистъра на ЕС и EUTL, националните администратори се считат за администратори по смисъла на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Във връзка с отговорностите й съгласно настоящия регламент и свързаното с тях обработване на лични данни, Комисията се счита за администратор по смисъла на член 3, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2018/1725.
2. В случай на нарушение на сигурността на личните данни, установено от национален администратор, той незабавно информира централния администратор и другите национални администратори относно естеството и възможните последици от нарушението и за взетите и предложените мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни и за смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици.
3. В случай на нарушение на сигурността на личните данни, установено от централния администратор, той незабавно информира националните администратори относно естеството и възможните последици от нарушението и за взетите от централния администратор мерки и предложените на националните администратори мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни и за смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици.
4. Договореностите относно съответните отговорности на администраторите на лични данни за спазване на техните задължения за защита на данните се включват в условията на сътрудничество, изготвени в съответствие с член 7, параграф 4.
5. Централният администратор и държавите членки гарантират, че Регистърът на ЕС и EUTL съхраняват и обработват само информацията относно партидите, титулярите на партиди и представителите на партиди, посочена в таблица III-I от приложение III, таблици VI-I и VI-II от приложение VI, таблица VII-I от приложение VII и таблица VIII-I от приложение VIII. Всяка друга информация, която се предоставя съгласно настоящия регламент, се съхранява и обработва извън Регистъра на ЕС или EUTL.
6. Националните администратори гарантират, че информацията, която се изисква по настоящия регламент, но не се съхранява в Регистъра на ЕС или EUTL, се обработва в съответствие с относните разпоредби на правото на Съюза и националното право.
7. В Регистъра на ЕС или в EUTL не се записват специалните категории данни, определени в член 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 10 от Регламент (ЕС) 2018/1725.
Член 78
Записи
1. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС съхранява записи относно всички процеси, вписани данни и титуляри на партиди за срок от пет години след закриването на дадена партида.
2. Личните данни се заличават от регистрите пет години след закриването на дадена партида или пет години след приключване на делови взаимоотношения, съгласно определението в член 3, параграф 13 от Директива (ЕС) 2015/849, с дадено физическо лице.
3. Лични данни могат да се съхраняват с право на достъп само за централния администратор за още пет години единствено за целите на разследването, разкриването, съдебното преследване, данъчното администриране или правоприлагане, оцената и финансовия надзор на дейности, свързани с квоти, или на изпиране на пари, финансиране на тероризъм, други тежки престъпления или пазарна злоупотреба, за които партидите в Регистъра на ЕС може да се използват като инструмент, или на нарушения на правото на Съюза или националното законодателство, осигуряващо функционирането на СТЕ на ЕС.
4. За целите на разследването, разкриването, съдебното преследване, данъчното администриране или правоприлагане, оцената и финансовия надзор на дейности, свързани с квоти, или на изпиране на пари, финансиране на тероризъм, други тежки престъпления или пазарна злоупотреба, за които партидите в Регистъра на ЕС може да се използват като инструмент, или на нарушения на правото на Съюза или националното законодателство, осигуряващо функционирането на СТЕ на ЕС, лични данни, контролирани от националните администратори, могат да се съхраняват след приключване на деловите взаимоотношения за срок, съответстващ на максималния давностен срок за тези престъпления, определен в националното законодателство на националния администратор.
5. Партиципната информация, съдържаща лични данни, събрана в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, която не се съхранява в Регистъра на ЕС или в EUTL, се съхранява в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.
6. Централният администратор гарантира, че националните администратори могат да осъществяват достъп до всички записи, съдържащи се в регистъра на ЕС и свързани с партиди, които се администрират или са били администрирани от тях, както и да провеждат информационно търсене в тези записи и да ги експортират.
Член 79
Докладване и достъпност на информация
1. Централният администратор предоставя информацията, посочена в приложение XIII, на получателите, посочени в приложение XIII, по прозрачен и организиран начин. Централният администратор предприема всички целесъобразни мерки, за да предоставя информацията, посочена в приложение XIII, с периодичността, посочена в приложение XIII. Централният администратор не огласява допълнителната информация, съдържаща се в EUTL или в Регистъра на ЕС, ако това не е позволено съгласно член 80.
2. Националните администратори също могат да предоставят частта от информацията, посочена в приложение XIII, до която те имат достъп в съответствие с член 80, с периодичността и на получателите, посочени в приложение XIII, по прозрачен и организиран начин чрез публично достъпен уебсайт. Националните администратори не огласяват допълнителна информация, съдържаща се в Регистъра на ЕС, ако това не е позволено съгласно член 80.
Поверителност
1. Цялата информация, включително наличностите по всички партиди, всички извършени трансакции, уникалният идентификационен код на квотите, които са в наличност или са предмет на трансакции, съхранявана в EUTL и в Регистъра на ЕС, се счита за поверителна, освен ако е посочено друго в законодателството на ЕС или в разпоредби на националното право, които преследват легитимна цел, съвместима с настоящия регламент, и са пропорционални.
Първата алинея се прилага също и за всяка информация, събирана съгласно настоящия регламент и съхранявана от централния администратор или националния администратор.
2. Централният администратор и националните администратори гарантират, че всички лица, които работят или са работили за тях или субектите, на които се делегират задачи, както и експертите, инструктирани от тях, са обвързани от задължението за професионална тайна. Те не разкриват никаква поверителна информация, която могат да получат при изпълнението на задълженията си, без да се засягат изискванията на националното наказателно или данъчно право или другите разпоредби на настоящия регламент.
3. Централният администратор или националният администратор могат да предоставят данни, съхранявани в Регистъра на ЕС и в EUTL или събирани съгласно настоящия регламент, на следните субекти:
а) полицията или друг правоприлагащ или съдебен орган и данъчните органи на държава членка;
б) Европейската служба за борба с измамите към Европейската комисия;
в) Европейската сметна палата;
г) Европоюст;
д) компетентните органи, посочени в член 48 от Директива (ЕС) 2015/849;
е) компетентните органи, посочени в член 67 от Директива 2014/65/ЕС;
ж) компетентните органи, посочени в член 22 от Регламент (ЕС) № 596/2014;
з) Европейски орган за ценни книжа и пазари, създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (22);
и) Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета (23);
й) компетентните национални надзорни органи;
к) националните администратори на държавите членки и компетентните органи, посочени в член 18 от Директива 2003/87/ЕО;
л) органите, посочени в член 6 от Директива 98/26/ЕО;
м) Европейски надзорен орган по защита на данните и компетентните национални органи за защита на данните.
4. Данни могат да бъдат предоставяни на субектите, посочени в параграф 3, при искане от тяхна страна, отправено към централния администратор или към национален администратор, ако тези искания са основателни и необходими за целите на разследването, разкриването, съдебното преследване, данъчното администриране или правоприлагане, оцената и финансова надзор на дейности, свързани с квоти, или на изпиране на пари, финансиране на тероризъм, други тежки престъпления, пазарна злоупотреба, за които партидите в Регистъра на ЕС могат да послужат като инструмент, или на нарушения на правото на ЕС или националното право, осигуряващо функционирането на СТЕ на ЕС.
(22) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).
(23) Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1).
Без да се засягат изискванията на националното наказателно или данъчно право, централният администратор, националните администратори или други органи, институции, физически или юридически лица, които получават поверителна информация съгласно настоящия регламент, могат да я използват единствено при изпълнението на задълженията си и за упражняването на функциите си, в случай на централния администратор и националните администратори — в приложното поле на настоящия регламент, а в случай на други органи, институции, физически или юридически лица — за целите, за които такава информация им е предоставена, и/или в контекста на административни или съдебни производства, които са конкретно свързани с упражняването на тези функции.
Всяка поверителна информация, която се получава, обменя или предава съгласно настоящия регламент, е предмет на условията, предвидени в настоящия член. Същевременно, настоящият член не възпрепятства централния администратор и националните администратори да обменят или предават поверителна информация в съответствие с настоящия регламент.
Настоящият член не възпрепятства централния администратор и националните администратори да обменят или предават, в съответствие с националното право, поверителна информация, която не е била получена от централния администратор или от националния администратор на друга държава членка.
5. Всеки субект, който получава данни в съответствие с параграф 4, гарантира, че получените данни се използват само за целите, посочени в искането в съответствие с параграф 4, и че те няма да бъдат предоставени, умилшено или случайно, на лица, които не участват в използването на данните по предназначение. Тази разпоредба не възпрепятства посочените субекти да предоставят данните на други субекти, включени в списъка в параграф 3, ако това е необходимо за целите, посочени в искането, отправено съгласно параграф 4.
6. При поискване от тяхна страна централният администратор може да предостави на субектите, посочени в параграф 3, достъп до данни за трансакции, които не позволяват непосредствено идентифициране на конкретни лица, за целите на търсенето на схеми със съмнителни сделки. Субектите с такъв достъп могат да уведомяват за схеми със съмнителни сделки други субекти, включени в списъка в параграф 3.
7. Европол получава постоянен достъп само за четене на данните, съхранявани в Регистърът на ЕС и в EUTL, за целите на член 18 от Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета (24). Европол редовно информира Комисията относно използването на данните.
8. Националните администратори предоставят чрез защитени средства на всички останали национални администратори и на централния администратор името, националността и датата и мястото на раждане на лицата, на които са отказали да откритят партида в съответствие с член 19, параграф 2, букви а), б) и в) или които са отказали да назначат като упълномощен представител в съответствие с член 21, параграф 5, букви а) и б), както и името, националността и рождената дата на титулярите на партидите, които са били закрити в съответствие с член 28. Националните администратори гарантират, че информацията се актуализира и повече не се споделя, когато основанията за споделяне престанат да са налице. Продължителността на споделяне на информацията не надвишава пет години.
Националните администратори информират засегнатите лица относно факта, че самоличността им е била споделяна с други национални администратори и относно продължителността на това споделяне.
Засегнатите лица могат да възразят срещу споделянето на информация пред компетентния орган или съответния орган съгласно националното законодателство в рамките на 30 календарни дни. В своето мотивирано решение компетентният орган или съответният орган дава указания на националния администратор да спре споделянето на информация или да го продължи, при спазване на изискванията на националното законодателство.
Засегнатите лица могат да изискат от националния администратор, който споделя информация съгласно първа алинея, да посочи личните данни, които той е споделил и които се отнасят до тях. Националните администратори отговарят на подобни искания в срок от 20 работни дни от получаване на искането.
9. Националните администратори могат да решат да уведомяват националните правоприлагащи и данъчни органи за всякакви трансакции, които включват известен брой единици над броя, определен от националния администратор, и да съобщават за всяка партида, която участва за даден период в по-голям брой трансакции, отколкото е определено от националния администратор.
10. EUTL и Регистърът на ЕС не изискват от титулярите на партиди да подават информация за цената на квоти.
(24) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).
11. Тръжният инспектор, назначен съгласно член 24 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, получава достъп до цялата съхранявана в Регистъра на ЕС информация, отнасяща се до партида за предоставяне на обезпечения по търгове.
Член 81
Такси
1. Централният администратор не начислява каквито и да е такси на титулярите на партиди в Регистъра на ЕС.
2. Националните администратори могат да начисляват приемливи такси на титулярите на партиди и проверяващите органи, които администрират.
3. Националните администратори уведомяват централния администратор за начислените такси, както и за промени в таксите в срок от десет работни дни. Централният администратор предоставя чрез публичен уебсайт информация за таксите.
Член 82
Прекъсване на работата
Централният администратор осигурява свеждането до минимум на прекъсванията в работата на Регистъра на ЕС, като предприема всички разумни мерки, за да гарантира разполагаемостта и сигурността на Регистъра на ЕС и на ЕУТЛ по смисъла на Решение (ЕС, Евратом) 2017/46 и чрез предоставяне на надеждни системи и процедури за защита на цялата информация.
ДЯЛ IV
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЪДКИ
Член 83
Прилагане
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за прилагането на настоящия регламент, по-специално за спазване от националните администратори на техните задължения за проверка и преглед на информацията, предоставена съгласно член 19, параграф 1, член 21, параграф 4 и член 22, параграф 4.
Член 84
По-нататъшно използване на партиди
1. Партидите, посочени в дял I, глава 3 от настоящия регламент, които са открити или използвани съгласно Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията, продължават да се използват за целите на настоящия регламент.
2. Партидите за квоти на лица, открити съгласно член 18 от Регламент (ЕС) № 389/2013, се преобразуват в търговски партиди.
Член 85
Ограничения на използването
1. Единиците по Протокола от Киото (ПК), съгласно определението в член 3, параграф 12 от Регламент (ЕС) № 389/2013, могат да се водят в партиди по СТЕ в Регистъра на ЕС до 1 юли 2023 г.
2. След датата, посочена в параграф 1, централният администратор предоставя на националните администратори списък на партидите по СТЕ с единици по Протокола от Киото. Въз основа на този списък националният администратор отправя искане до титулярите на партидата да посочат партида по ПК, в която да бъдат прехвърлени тези международни кредити.
3. Ако титулярят на партидата не отговори на искането на националния администратор в срок от 40 работни дни, националният администратор прехвърля международните кредити в национална партида по ПК или в партида, определена от националното законодателство.
Член 86
Предоставяне на нова информация за партида
Информацията за партида, която се изисква по настоящия регламент, но която не е била изисквана по Регламент (ЕС) № 389/2013, се подава до националния администратор най-късно по време на следващата проверка, посочена в член 22, параграф 4.
Член 87
Изменения на Регламент (ЕС) № 389/2013
Регламент (ЕС) № 389/2013 се изменя, както следва:
1) в член 7 се добавя следният параграф 4:
„4. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС поддържа съобщителна връзка с регистрите на схемите за търговия с емисии на парникови газове, с които е налице действащо свързващо споразумение в съответствие с член 25 от Директива 2003/87/ЕО, с определение на съобщаването на трансакции с квоти.”;
2) в член 56 се добавят следните параграфи 4 и 5:
„4. При наличие на споразумение съгласно член 25 от Директива 2003/87/ЕО, което е в сила и съгласно което се изисква прехвърляне на квоти за авиационни емисии към партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства в регистъра на друга схема за търговия с емисии на парникови газове, централният администратор, в сътрудничество с администратора на другия регистър, гарантира, че Регистърът на ЕС прехвърля тези квоти за авиационни емисии от партидата на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии към съответните партиди в другия регистър.
5. При наличие на споразумение съгласно член 25 от Директива 2003/87/ЕО, което е в сила и съгласно което се изисква прехвърляне на квоти за авиационни емисии от друга схема за търговия с емисии на парникови газове към партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства в Регистъра на ЕС, централният администратор, в сътрудничество с администратора на другия регистър, гарантира, че Регистърът на ЕС прехвърля тези квоти за авиационни емисии от съответните партиди в другия регистър към партидите за квоти на оператора на въздухоплавателни средства в Регистъра на ЕС, след одобрение от страна на компетентния орган, отговарящ за администрирането на другата схема за търговия с емисии на парникови газове.”;
3) в член 67 се добавя следният параграф 5:
„5. Когато е налице възможно в сила споразумение в съответствие с член 25 от Директива 2003/87/ЕО, параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се прилагат за единици, издадени съгласно схемата за търговия с емисии на парникови газове, свързана със СТЕ на ЕС.”;
4) член 71 се заменя със следното:
„Член 71
Прилагане на договореностите за свързване
Централният администратор може да създава партиди и процеси и да осъществява трансакции и други операции в подходящи моменти с цел изпълнение на споразуменията и договореностите, постигнати съгласно членове 25 и 25а от Директива 2003/87/ЕО.”;
5) добавя се следният член 99а:
„Член 99а
Суспендиране на свързващи споразумения
В случай на суспендиране или прекратяване на споразумение съгласно член 25 от Директива 2003/87/ЕО централният администратор взема мерки в съответствие със споразумението.”;
6) в член 105 се добавя следният параграф 3:
„3. Стандартите, разработвани в съответствие със споразуменията по член 25 от Директива 2003/87/ЕО, се съгласуват със спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, изготвени в съответствие с параграфи 1 и 2.”;
7) член 108 се заменя със следното:
„Член 108
Записи
1. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС съхранява записи относно всички процеси, вписани
dани и титули на партии за срок от пет години след закриването на дадена партида.
2. Личните данни се заличават от регистрите пет години след закриването на дадена партида или пет години след
приключване на деловите взаимоотношения, съгласно определението в член 3, параграф 13 от Директива (ЕС)
2015/849, с физическото лице.
3. Лични данни могат да се съхраняват с право на достъп само за централния администратор за още пет години
единствено за целите на разследването, разкриването, съдебното престъпление, данъчното администриране или
правоприлагане, оценка и финансова надзор на дейности, свързани с квоти, или на изпълнение на пари, финансиране на
тероризъм, други тежки престъпления или пазарна злоупотреба, за които партидите в Регистъра на ЕС може да се
използват като инструмент, или на нарушения на правото на Съюза или националното законодателство, осигуряващо
функционирането на СТЕ на ЕС.
4. За целите на разследването, разкриването, съдебното преследване, данъчното администриране или правопри-
lагане, оценка и финансова надзор на дейности, свързани с квоти, или на изпълнение на пари, финансиране на
тероризъм, други тежки престъпления или пазарна злоупотреба, за които партидите в Регистъра на ЕС може да се
използват като инструмент, или на нарушения на правото на Съюза или националното законодателство, осигуряващо
функционирането на СТЕ на ЕС, лични данни, контролирани от националните администратори, могат да се съхраняват
след приключване на деловите взаимоотношения за срок, съответстващ на максималния давностен срок за тези
престъпления, определен в националното законодателство на националния администратор.
5. Партиципата информация, съдържаща лични данни, събрана в съответствие с разпоредбите на настоящия
регламент, която не се съхранява в Регистъра на ЕС или в EUTL, се съхранява в съответствие с разпоредбите на
настоящия регламент.
6. Централният администратор гарантира, че националните администратори могат да осъществяват достъп до
всички записи, съдържащи се в регистъра на ЕС и свързани с партиди, които се администрират или са били админи-
стрирани от тях, както и да провеждат информационно търсене в тези записи и да ги експортират.”.
8) в приложение XIV се добавя следната точка 4а:
„4а. На 1 май всяка година се публикува следната информация относно споразуменията, които са в сила, съгласно
член 25 от Директива 2003/87/ЕО, записани в EUTL до 30 април:
а) наличност на квоти, издадени в свързаната схема за търговия с емисии за всички партиди в Регистъра на ЕС;
б) брой квоти, издадени в свързаната схема за търговия с емисии, използвани за изпълнение на задълженията в
рамките на СТЕ на ЕС;
в) общ брой на квотите, издадени в свързаната схема за търговия с емисии, които са били прехвърлени към
партиди в Регистъра на ЕС през предходната календарна година;
г) общ брой на квотите, прехвърлени към партиди в свързаната схема за търговия с емисии през предходната
календарна година.”
Член 88
Отмяна
Регламент (ЕС) № 389/2013 се отменя, считано от 1 януари 2021 г.
Същевременно, Регламент (ЕС) № 389/2013 продължава да се прилага до 1 януари 2026 г. по отношение на всички
необходими операции във връзка с периода на търгуване 2013—2020 г., на втория период на задължения по Протокола
от Киото и на периода на изпълнение на задълженията съгласно определението в член 3, параграф 30 от същия
регламент.
Член 89
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на
Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2021 г., с изключение на член 87, който се прилага от деня на влизането в сила.
Настоящият регламент е запълнителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 12 март 2019 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Таблица I-I: Видове партиди и видове единици, които могат да се водят във всеки вид партида
| Наименование на вида партида | Титуляр на партида | Администратор на партида | Брой партиди от този вид | Квоти | Единици по СТЕ, свързани по член 25 от Директива 2003/87/ЕО |
|-------------------------------|---------------------|-----------------------------|---------------------------|-------|-------------------------------------------------------------|
| | | | | Обичайн квоти | Квоти за авиационни емисии |
| I. Партиди за управление по СТЕ в Регистъра на ЕС |
| Партида на ЕС за общото количество | EC | Централният администратор | 1 | Да | Не | Не |
| Партида на ЕС за общото количество квоти за авиационни емисии | EC | Централният администратор | 1 | Не | Да | Не |
| Тръжна партида на ЕС | EC | Централният администратор | 1 | Да | Не | Не |
| Партида на ЕС за разпределение | EC | Централният администратор | 1 | Да | Не | Не |
| Тръжна партида на ЕС за квоти за авиационни емисии | EC | Централният администратор | 1 | Не | Да | Не |
| Партида на ЕС за специалния резерв | EC | Централният администратор | 1 | Не | Да | Не |
| Партида на ЕС за разпределение на квоти за авиационни емисии | EC | Централният администратор | 1 | Не | Да | Не |
| Партида на ЕС за анулирани квоти | EC | Централен администратор | 1 | Да | Да | Да |
| Партида за предоставяне на обезпечения по търгове | Тръжният продавач, тръжната платформа, системата за клиринг или системата за сетълмент | Националният администратор, открил партидата | Една или повече за всяка тръжна платформа | Да | Да | Не |
| II. Партиди с наличности по СТЕ в Регистъра на ЕС |
| Партида за налични квоти на оператор на стационарна инсталация | Оператор | Националният администратор на държавата членка, в която е разположена инсталацията | Една за всяка инсталация | Да | Да | Да |
| Партида за налични квоти на оператор на въздухоплавателни средства | Оператор на въздухоплавателни средства | Националният администратор на държавата членка, администрираща оператора на въздухоплавателни средства | Една за всеки оператор на въздухоплавателни средства | Да | Да | Да |
| Наименование на вида партида | Титуляр на партида | Администратор на партида | Брой партиди от този вид | Квоти | Единици по СТЕ, свързани по член 25 от Директива 2003/87/ЕО |
|-----------------------------|-------------------|---------------------------|---------------------------|-------|----------------------------------------------------------|
| Национална партида за налични квоти | Държава членка | Националният администратор на държавата членка, която е титуляр на партидата | Една или повече за всяка държава членка | Да | Да |
### III. Търговски партиди по СТЕ в Регистъра на ЕС
| Търговска партида | Лице | Националният администратор или централният администратор, открил партидата | Колкото са одобрени | Да | Да | Да |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Общи условия
Плащане на таксите
1. Условия относно регистрационните такси за откриване и поддържане на партидите и за регистриране и поддържане на проверяващите органи.
Промяна в основните условия
2. Промяна в основните условия, за да се отразят изменения в настоящия регламент или във вътрешното законодателство.
Разрешаване на спорове
3. Разпоредби относно спорове между титуляри на партиди и избор на юрисдикция за националния администратор.
Отговорност
4. Ограничение на отговорността на националния администратор.
5. Ограничение на отговорността на титуляра на партида.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Информация, която следва да бъде подадена с исканията за откриване на партида
1. Информацията, посочена в таблица III-I.
Таблица III-I: Необходими данни за всички партиди
| Позиция № | А | Б | В | Г | Д | Е |
|-----------|---|---|---|---|---|---|
| | Елемент от данните по партидата | Задължителен (З) или незадължителен (Н) | Вид | Могат ли данните да се актуализират? | Необходимо ли е одобрение от администрацията за актуализацията? | Показват ли се данните в публичния уебсайт на EUTL? |
| 1 | Вид партида | 3 | Избор | Не | Неприложимо | Да |
| 2 | Име на титуляря на партидата | 3 | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 3 | Наименование на партидата (зададено от титуляря на партидата) | 3 | Свободен текст | Да | Не | Да |
| 4 | Адрес на титуляря на партидата — държава | 3 | Избор | Да | Да | Да |
| 5 | Адрес на титуляря на партидата — област или щат | Н | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 6 | Адрес на титуляря на партидата — град | 3 | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 7 | Адрес на титуляря на партидата — пощенски код | 3 | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 8 | Адрес на титуляря на партидата — ред 1 | 3 | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 9 | Адрес на титуляря на партидата — ред 2 | Н | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 10 | Регистрационен номер на дружеството — титуляр на партидата | 3 | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 11 | Телефон 1 на титуляря на партидата | 3 | Свободен текст | Да | Не | Не (*) |
| 12 | Телефон 2 на титуляря на партидата | 3 | Свободен текст | Да | Не | Не (*) |
| 13 | Адрес за електронна поща на титуляря на партидата | 3 | Свободен текст | Да | Не | Не (*) |
| 14 | Дата на раждане (за физически лица) | 3, за физически лица | Свободен текст | Не | Неприложимо | Не |
| 15 | Място на раждане — град (за физически лица) | 3, за физически лица | Свободен текст | Не | Неприложимо | Не |
| 16 | Място на раждане — държава | Н | Свободен текст | Не | Неприложимо | Не |
| Позиция № | А | Б | В | Г | Д | Е |
|-----------|---|---|---|---|---|---|
| 17 | Вид на документа, потвърждаващ самоличността (за физически лица) | З | Избор | Да | Да | Не |
| 18 | Номер на документа за самоличност (за физически лица) | З | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 19 | Дата на изтичане на валидността на документа за самоличност | З, ако е издаден такъв | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 20 | Регистрационен номер по ДДС с код на страната | З, ако е издаден такъв | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 21 | Идентификатор на юридическото лице в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014 | З, ако е издаден такъв | Предварително зададени данни | Да | Не | Да |
(*) Титулярят на партидата може да реши информацията да се показва на публичния уебсайт на Дневника на Европейския съюз за трансакциите (EUTL).
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Информация, която следва да се предостави за откриване на партида за тръжна процедура за доставка или търговска партида
1. Информацията, посочена в таблица III-I от приложение III.
2. Доказателство, че лицето, което иска откриване на партидата, има открита банкова сметка в държава — членка на Европейското икономическо пространство.
3. Доказателство за самоличността на физическото лице, искащо откриване на партида, което може да бъде копие на един от следните документи:
а) лична карта, издалена от държава, която е членка на Европейското икономическо пространство или на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;
б) паспорт;
в) документ, който е приет като документ за самоличност съгласно националното право на националния администратор, администратор на партидата.
4. Доказателство за адреса на постоянно пребиваване на физическото лице — титуляр на партида, което може да бъде заверено копие на един от следните документи:
а) документът за самоличност, представян по силата на точка 3, ако съдържа адреса на постоянно пребиваване;
б) всякакъв друг документ за самоличност, издален от съответната държава, който съдържа адреса на постоянно пребиваване;
в) ако страната на постоянно пребиваване не издава документи за самоличност, които съдържат адреса на постоянно пребиваване — декларация от местните власти, потвърждаваща постоянното пребиваване на назначеното лице;
г) всеки друг документ, който обичайно се приема в държавата членка на администратора на партидата като доказателство за постоянното пребиваване на назначеното лице.
5. Следните документи, ако искането за откриване на партида е от страна на юридическо лице:
а) документ, доказващ регистрацията на юридическото лице;
б) данни за банковата сметка;
в) потвърждение за регистрация по ДДС;
г) име, дата на раждане и националност на действителния собственик на юридическото лице съгласно определението в член 3, точка 6 от Директива (ЕС) 2015/849, включително вида на собствеността или контрола, който той упражнява;
д) списък на директорите.
6. Ако юридическо лице иска да открива партида, националните администратори може да изискат представянето на следните допълнителни документи:
а) копие на правните документи, с които е учредено юридическото лице;
б) копие от годишния отчет или от последния оцениран финансов отчет, а ако липсва оцениран финансов отчет — копие от финансовия отчет, подпечатано от данъчната служба или от финансовия директор.
7. Доказателство за регистрирания адрес на юридическото лице, което ще е титуляр на партидата, ако това не е изяснено в документа, представен съгласно точка 5.
8. Свидетелство за съдимост или всеки друг документ, който администраторът на партидата приема за еквивалентен на свидетелство за съдимост, на физическото лице, което иска откриване на партида.
Ако юридическо лице иска откриване на партида, националният администратор може да поиска свидетелство за съдимост или друг документ, който администраторът на партидата приема за еквивалентен на свидетелство за съдимост на действителния собственик и/или на директорите на юридическото лице. Ако националният администратор изисква свидетелство за съдимост, основанието за подобно искане се записва.
Вместо да изисква представянето на свидетелство за съдимост, националният администратор може да поиска от компетентния орган, който води регистъра за съдимост, да предостави съответната информация по електронен път, в съответствие с националното законодателство.
Предоставените по тази точка документи не може се задържат след откриването на партидата.
9. Ако паден документ бъде представен в оригинал на националния администратор, същият може да направи копие от него и да засвидетелства неговата достоверност върху копието.
10. Ако бъде представено копие от документ като доказателство по настоящото приложение, то трябва да бъде заверено за вярност с оригинал от нотариус или от друго подобно лице, посочено от националния администратор. Без да се засягат правилата, установени в Регламент (ЕС) 2016/1191, относно документите, издадени извън държавата членка, в която се представя копието на документа, копието трябва да бъде легализирано, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство. Датата на заверка или легализиране не трябва да предхожда с повече от три месеца датата на подаване на документите.
11. Администраторът на партидата може да поиска представените документи да бъдат придружени от легализиран превод на езика, посочен от администратора.
12. Вместо да получават документи на хартиен носител, доказващи информацията, която се изисква съгласно настоящото приложение, националните администратори могат да използват цифрови инструменти за получаване на съответната информация, при условие че националното законодателство разрешава тази информация да се предоставя чрез въпросните инструменти.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Допълнителна информация, която се изисква при регистриране на проверяващи органи
Документ, доказващ че проверяващият орган, който иска регистрация, е акредитиран като проверител в съответствие с член 15 от Директива 2003/87/ЕО.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Информация, която следва да бъде предоставена за откриване на партида за налични квоти на оператор
1. Информацията, посочена в таблица III-I от приложение III.
2. В данните, предоставени в съответствие с таблица III-I от приложение III, операторът на инсталацията се посочва като титуляр на партидата. Името, посочено за титуляра на партидата, трябва да съвпада с името на физическото или юридическото лице, титуляр на съответното разрешително за емисии на парникови газове.
3. Ако титуляра на партидата е част от група, тя представя документ, който описва ясно структурата на групата. Ако представеният документ е копие, то трябва да бъде заверено за вярност с оригинала от нотариус или от друго подобно лице, посочено от националния администратор. Ако завереното копие е издадено извън държавата членка, изискващ копието, то трябва да бъде легализирано, освен ако не е превищено друго в националното законодателство. Датата на заверка или легализиране не трябва да предхожда с повече от три месеца датата на подаване на документите.
4. Информацията, посочена в таблици VI-I и VI-II от настоящото приложение.
5. Ако юридическо лице иска да открие партида, националните администратори може да изискат представянето на следните допълнителни документи:
а) документ, доказващ регистрацията на юридическото лице;
б) данни за банковата сметка;
в) потвърждение за регистрация по ДПС;
г) име, дата на раждане и националност на действителния собственик на юридическото лице съгласно определението в член 3, точка 6 от Директива (ЕС) 2015/849, включително вида на собствеността или контрола, който той упражнява;
д) копие на правните документи, с които е учредено юридическото лице;
е) копие от годишния отчет или от последния одитиран финансов отчет — копие от финансовия отчет, подпечатано от данъчната служба или от финансовия директор.
6. Вместо да получават документи на хартиен носител, доказващи информацията, която се изисква съгласно настоящото приложение, националните администратори могат да използват цифрови инструменти за получаване на съответната информация, при условие че националното законодателство разрешава тази информация да се предоставя чрез въпросните инструменти.
Таблица VI-I: Данни за партиди за квоти на оператори
| Позиция № | А | Б | В | Г | Д | Е |
|-----------|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Идентификатор на разрешителното задължително (З) или незадължително (Н) | 3 | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 2 | Дата на влизане в сила на разрешителното | 3 | Свободен текст | Да | — | Да |
| 3 | Наименование на инсталацията | 3 | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 4 | Вид дейност на инсталацията | 3 | Избор | Да | Да | Да |
| 5 | Адрес на инсталацията — държава | 3 | Препълнително зададени данни | Да | Да | Да |
| 6 | Адрес на инсталацията — област или шат | Н | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 7 | Адрес на инсталацията — град | 3 | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 8 | Адрес на инсталацията — пощенски код | 3 | Свободен текст | Да | Да | Да |
| Позиция № | Елемент от данните по партидата | Задължителен (З) или незадължителен (Н) | Вид | Могат ли данните да се актуализират? | Необходимо ли е одобрение от администрацията за актуализацията? | Показват ли се данните в публичния уебсайт на EUTL? |
|-----------|----------------------------------|------------------------------------------|-----|--------------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|
| 9 | Адрес на инсталацията, ред 1 | З | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 10 | Адрес на инсталацията, ред 2 | Н | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 11 | Телефон 1 на инсталацията | З | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 12 | Телефон 2 на инсталацията | З | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 13 | Адрес за електронна поща за инсталацията | З | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 14 | Наименование на предприятието майка | 3 (ако е указано) | Свободен текст | Да | Не | Да |
| 15 | Наименование на дъщерното предприятие | 3 (ако е указано) | Свободен текст | Да | Не | Да |
| 16 | Идентификатор на титуляра на партидата на предприятието майка (зададен от Регистъра на ЕС) | 3 (ако е указано) | Предварително зададени данни | Да | Не | Да |
| 17 | Идентификационен номер по Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители (EPRTR) | 3 (ако е указано) | Свободен текст | Да | Не | Да |
| 18 | Географска ширина | Н | Свободен текст | Да | Не | Да |
| 19 | Географска дължина | Н | Свободен текст | Да | Не | Да |
| 20 | Година на първата емисия | З | Свободен текст | Да | Да | Да |
Таблица VI-II: Данни за лицето за контакти за инсталацията
| Позиция № | Елемент от данните по партидата | Задължителен (З) или незадължителен (Н) | Вид | Могат ли данните да се актуализират? | Необходимо ли е одобрение от администрацията за актуализацията? | Показват ли се данните в публичния уебсайт на EUTL? |
|-----------|----------------------------------|------------------------------------------|-----|--------------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|
| 1 | Лице за контакти в държавата членка — собствено име | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 2 | Лице за контакти в държавата членка — фамилия | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 3 | Адрес на лицето за контакти — държава | Н | Предварително зададени данни | Да | Не | Не |
| 4 | Адрес на лицето за контакти — област или щат | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| Позиция № | А | Б | В | Г | Д | Е |
|-----------|---|---|---|---|---|---|
| | Елемент от данните по партидата | Задължителен (З) или незадължителен (Н) | Вид | Могат ли данните да се актуализират? | Необходимо ли е одобрение от администрацията за актуализацията? | Показват ли се данните в публичния уебсайт на EUTL? |
| 5 | Адрес на лицето за контакти — град | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 6 | Адрес на лицето за контакти — пощенски код | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 7 | Адрес на лицето за контакти, ред 1 | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 8 | Адрес на лицето за контакти, ред 2 | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 9 | Телефон 1 на лицето за контакти | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 10 | Телефон 2 на лицето за контакти | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 11 | Адрес за електронна поща на лицето за контакти | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Информация, която следва да бъде предоставена за откриване на Партида за налични квоти на оператори на въздухоплавателни средства
1. Информацията, посочена в таблица III-I от приложение III и таблица VII-I от приложение VII.
2. В данните, предоставяни в съответствие с таблица III-I, операторът на въздухоплавателни средства се посочва като титуляр на партидата. Името, записано за титуляра на партидата, следва да е едноако с името в плана за мониторинг. В случай че името в плана за мониторинг вече не е актуално, използва се името в търговския регистър или името, използвано от Евроконтрол.
3. Ако титуляра на партидата е част от група, тя представя документ, който описва ясно структурата на групата. Ако представеният документ е копие, то трябва да бъде заверено за вярност с оригинала от нотариус или от друго подобно лице, посочено от националния администратор. Ако завереното копие е издадено извън държавата членка, изискваша копието, то трябва да бъде легализирано, освен ако не е презивирано друго в националното законодателство. Датата на заверка или легализиране не трябва да преходи с повече от три месеца датата на поздаване на документите.
4. Позивната представлява копът в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ІСАО) от графа 7 на полетния план или, ако няма такъв код — регистрационният знак на въздухоплавателното средство.
5. Ако юридическо лице иска да открее партида, националните администратори може да изискат представянето на следните допълнителни документи:
а) документ, доказващ регистрацията на юридическото лице;
б) данни за банковата сметка;
в) потвърждение за регистрация по ДДС;
г) име, дата на раждане и националност на действителния собственик на юридическото лице съгласно определението в член 3, точка 6 от Директива (ЕС) 2015/849, включително вида на собствеността или контрола, който той упражнява;
д) копие на правните документи, с които е учредено юридическото лице;
е) копие от годишния отчет или от последния одитиран финансов отчет, а ако липсва одитиран финансов отчет — копие от финансовия отчет, подпечатано от данъчната служба или от финансовия директор.
6. Вместо да получават документи на хартиен носител, доказващи информацията, която се изисква съгласно настоящото приложение, националните администратори могат да използват цифрови инструменти за получаване на съответната информация, при условие че националното законодателство разрешава тази информация да се предоставя чрез въпросните инструменти.
Таблица VII-I: Данни за партидите за налични квоти на оператори на въздухоплавателни средства
| Позиция № | Елемент от данните по партидата | Задължителен (З) или незадължителен (Н) | Вид | Могат ли данните да се актуализират? | Необходимо ли е одобрение от администратора за актуализацията? | Показват ли се данните в публичния уебсайт на EUTL? |
|-----------|----------------------------------|------------------------------------------|-----|--------------------------------------|-------------------------------------------------|---------------------------------|
| 1 | Уникален код съгласно Регламент (ЕО) № 748/2009 на Комисията | З | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 2 | Позивна (код по ІСАО) | Н | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 3 | Идентификатор на плана за мониторинг | З | Свободен текст | Да | Да | Да |
| 4 | Начална година на прилагане на плана за мониторинг | З | Свободен текст | Да | Да | Да |
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
Информация относно упълномощените представители, която следва да бъде представена на администратора на партидата
1. Информацията, посочена в таблица VIII-I от приложение VIII.
Таблица VIII-I: Данни за упълномощените представители
| Позиция № | А | Б | В | Г | Д | Е |
|-----------|---|---|---|---|---|---|
| | Елемент от данните по партидата | Задължителен (З) или незадължителен (Н) | Вид | Могат ли данните да се актуализират? | Необходимо ли е одобрение от администратора за актуализацията? | Показват ли се данните в публичния уебсайт на EUTL? |
| 1 | Собствено име | 3 | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 2 | Фамилно име | 3 | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 3 | Титла | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 4 | Дължност | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 5 | Наименование на работодателя | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 6 | Отдел при работодателя | Н | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 7 | Държава | 3 | Предварително зададени данни | Не | Неприложимо | Не |
| 8 | Област или щат | Н | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 9 | Град | 3 | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 10 | Пощенски код | 3 | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 11 | Адрес, ред 1 | 3 | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 12 | Адрес, ред 2 | Н | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 13 | Телефон 1 | 3 | Свободен текст | Да | Не | Не |
| 14 | Мобилен телефон | 3 | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 15 | Електронна поща | 3 | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 16 | Дата на раждане | 3 | Свободен текст | Не | Неприложимо | Не |
| 17 | Място на раждане — град | 3 | Свободен текст | Не | Неприложимо | Не |
| 18 | Място на раждане — държава | 3 | Свободен текст | Не | Неприложимо | Не |
| 19 | Вид на документа, потвърждаващ самоличността | 3 | Избор | Да | Да | Не |
| Позиция № | Елемент от данните по партидата | Задължителен (З) или незадължителен (Н) | Вид | Могат ли данните да се актуализират? | Необходимо ли е одобрение от администрацията за актуализацията? | Показат ли се данните в публичния уебсайт на EUTL? |
|-----------|----------------------------------|------------------------------------------|-----|--------------------------------------|-------------------------------------------------|-------------------------------------------------|
| 20 | Номер на документа за самоличност | З | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 21 | Дата на изтичане на валидността на документа за самоличност | З (ако е указано) | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 22 | Национален регистрационен номер | Н | Свободен текст | Да | Да | Не |
| 23 | Предпочитан език | Н | Избор | Да | Не | Не |
| 24 | Права като упълномощен представител | З | Многовариантен избор | Да | Да | Не |
2. Надлежно подписана декларация от титуляра на партидата, посочваща, че титулярият желая да назначи отделно лице като упълномощен представител, потвърждаващ, че упълномощеният представител има право да инициира, да одобрява, да инициира и да одобрява трансакции от името на титуляра на партидата или има достъп „само за четене“ (както е посочено съответно в член 20, параграф 1 и 5).
3. Доказателство за самоличността на назначеното лице, което може да бъде копие на един от следните документи:
a) лична карта, издадена от държава, която е членка на Европейското икономическо пространство или на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;
b) паспорт;
v) документ, който е приет като документ за самоличност съгласно националното право на националния администратор, администраращ партидата.
4. Доказателство за адреса на постоянно пребиваване на назначеното лице, което може да бъде копие на един от следните документи:
a) документът за самоличност, представен съгласно точка 3, ако съдържа адреса на постоянно пребиваване;
b) всякакъв друг документ за самоличност, издаден от съответната държава, който съдържа адреса на постоянно пребиваване;
v) ако страната на постоянно пребиваване не издава документи за самоличност, които съдържат адреса на постоянно пребиваване — декларация от местните власти, потвърждаваща постоянното пребиваване на назначеното лице;
g) всеки друг документ, който обичайно се приема в държавата членка на администрацията на партидата като доказателство за постоянното пребиваване на назначеното лице.
5. Свидетелство за съдимост или всеки друг документ, който администраторът на партидата приема за еквивалентен на свидетелство за съдимост, на назначеното лице, освен за упълномощените представители и проверителите.
Вместо да изисква представянето на свидетелство за съдимост, националният администратор може да поисква от компетентния орган, който води регистъра за съдимост, да предостави съответната информация по електронен път, в съответствие с националното законодателство.
Предоставените по тази точка документи не може да се задържат след одобряване назначаването на представителя на партидата.
6. Ако даден документ бъде представен в оригинален на националния администратор, същият може да направи копие от него и да засвидетелства неговата достоверност върху копието.
7. Ако бъде представено копие от документ като доказателство по настоящото приложение, то трябва да бъде заверено за вярност с оригинал на нотариус или от друго подобно лице, посочено от националния администратор. Без да се засягат правилата, установени в Регламент (ЕС) 2016/1191, относно документите, издадени извън държавата членка, в която се представя копието на документа, копието трябва да бъде легализирано, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство. Датата на заверка или легализиране не трябва да предхожда с повече от три месеца датата на подаване на документите.
8. Администраторът на партидата може да поиска представените документи да бъдат придружени от легализиран превод на езика, посочен от националния администратор.
9. Вместо да получават документи на хартиен носител, доказващи информацията, която се изисква съгласно настоящото приложение, националните администратори могат да използват цифрови инструменти за получаване на съответната информация, при условие че националното законодателство разрешава тази информация да се предоставя чрез въпросните инструменти.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
Формати за представяне на годишни данни за емисиите
1. Данните за емисиите на съответните оператори следва да съдържат информацията, посочена в таблица IX-I, като се взема предвид електронният формат за представяне на данни за емисиите, описан в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75.
Таблица IX-I: Данни за емисии на оператори
| | Идентификатор на инсталацията: | |
|---|---------------------------------|---|
| 1 | Отчетна година: | |
| Емисии на парникови газове | в тонове | в тонове CO₂ екв. |
|---------------------------|---------|------------------|
| 3 Емисии на CO₂ | | |
| 4 Емисии на N₂O | | |
| 5 Емисии на перфлуоровъглероди (PFC) | | |
| 6 Общо емисии | — | Σ (C3 + C4 + C5) |
2. Данните за емисиите на съответните оператори на въздухоплавателни средства следва да съдържат информацията, посочена в таблица IX-I, като се взема предвид електронният формат за представяне на данни за емисиите, описан в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75.
Таблица IX-II: Данни за емисии на оператори на въздухоплавателни средства
| | Идентификатор на оператора на въздухоплавателни средства: | |
|---|-------------------------------------------------------------|---|
| 1 | Отчетна година: | |
| Емисии на парникови газове | в тонове CO₂ |
|---------------------------|-------------|
| 3 Вътрешни емисии | |
| (Отнася се за всички полети от летище на територията на държава членка до летище на територията на същата държава членка) | |
| 4 Външни емисии | |
| (Отнася се за всички полети от летище на територията на държава членка до летище на територията на друга държава членка) | |
| 5 Общо емисии | Σ (C3 + C4) |
ПРИЛОЖЕНИЕ Х
Национална таблица за разпределение
| Ред № | Код на държавата членка | Количество на безплатно разпределените обичайнни квоти | Общо |
|-------|------------------------|--------------------------------------------------------|------|
| | | по член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО | |
| | | по член 10в от Директива 2003/87/ЕО (прехвърляеми) | |
| | | По друга разпоредба от Директива 2003/87/ЕО | |
| 1 | Код на държавата членка | Ръчно въвеждане на данни | |
| 2 | Идентификатор на инсталацията | Ръчно въвеждане на данни | |
| 3 | Количество за разпределение: | | |
| 4 | В година Х | Ръчно въвеждане на данни | |
| 5 | В година Х+1 | Ръчно въвеждане на данни | |
| 6 | В година Х+2 | Ръчно въвеждане на данни | |
| 7 | В година Х+3 | Ръчно въвеждане на данни | |
| 8 | В година Х+4 | Ръчно въвеждане на данни | |
| 9 | В година Х+5 | Ръчно въвеждане на данни | |
| 10 | В година Х+6 | Ръчно въвеждане на данни | |
| 11 | В година Х+7 | Ръчно въвеждане на данни | |
| 12 | В година Х+8 | Ръчно въвеждане на данни | |
| 13 | В година Х+9 | Ръчно въвеждане на данни | |
Редове №№ 2—13 да се повторят за всяка инсталация.
ПРИЛОЖЕНИЕ XI
Национална таблица за разпределение на квоти за авиационни емисии
| Ред № | Количество на безплатно разпределените квоти за авиационни емисии | Общо |
|-------|-------------------------------------------------|------|
| | по член 3д от Директива 2003/87/ЕО | по член 3е от Директива 2003/87/ЕО |
| 1 | Код на държавата членка | Ръчно въвеждане на данни |
| 2 | Идентификатор на оператора на въздухоплавателни средства | Ръчно въвеждане на данни |
| 3 | Количество за разпределение: | |
| 4 | В година Х | Ръчно въвеждане на данни |
| 5 | В година Х+1 | Ръчно въвеждане на данни |
| 6 | В година Х+2 | Ръчно въвеждане на данни |
| 7 | В година Х+3 | Ръчно въвеждане на данни |
| 8 | В година Х+4 | Ръчно въвеждане на данни |
| 9 | В година Х+5 | Ръчно въвеждане на данни |
| 10 | В година Х+6 | Ръчно въвеждане на данни |
| 11 | В година Х+7 | Ръчно въвеждане на данни |
| 12 | В година Х+8 | Ръчно въвеждане на данни |
| 13 | В година Х+9 | Ръчно въвеждане на данни |
Редове №№ 2—13 да се повторят за всеки оператор на въздухоплавателни средства.
| Ред № | Информация за тръжната платформа |
|-------|----------------------------------|
| 1 | Идентификационен код на тръжната платформа |
| 2 | Идентификатор на тръжния инспектор |
| 3 | Номер на партидата за предоставяне на обезпечения по търгове |
| 4 | Информация за отделните търгове на (обичайните квоти/квоти за авиационни емисии) |
| 5 | Индивидуално количество квоти за съответния търг | Дата и час на поставка в партидата за предоставяне на обезпечения по търгове | Самоличност на тръжния продавач (тръжните продавачи), участващ(и) в съответния търг | Количество за съответния тръжен продавач (тръжни продавачи) в индивидуалното количество за съответния търг, включително, когато е приложимо, съответното количество квоти по член 10а, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО | Ръчно въвеждане на данни |
| 6 | Ръчно въвеждане на данни |
| 7 | Ръчно въвеждане на данни |
| 8 | Ръчно въвеждане на данни |
| 9 | Ръчно въвеждане на данни |
| 10 | Ръчно въвеждане на данни |
| 11 | Ръчно въвеждане на данни |
| 12 | Ръчно въвеждане на данни |
| 13 | Ръчно въвеждане на данни |
| 14 | Ръчно въвеждане на данни |
| 15 | Ръчно въвеждане на данни |
| 16 | Ръчно въвеждане на данни |
| 17 | Ръчно въвеждане на данни |
| 18 | Ръчно въвеждане на данни |
| 19 | Ръчно въвеждане на данни |
ПРИЛОЖЕНИЕ XIII
Изисквания за докладване на централния администратор
1. Информация в Регистъра на ЕС във връзка със СТЕ на ЕС
Публично достъпна информация
1. Дневникът на ЕС за трансакциите (EUTL) показва на своя публичен уебсайт следната информация за всяка партида:
а) цялата информация, посочена като подлежаща на „показване в публичния уебсайт на EUTL“ в таблица III-I от приложение III, таблица VI-I от приложение VI и таблица VII-I от приложение VII;
б) квотите, предоставени на отделни титуляри на партиди съгласно членове 48 и 50;
в) състоянието на партидата по член 9, параграф 1;
г) годината на първите емисии и годината на последните емисии;
д) броя на квотите, предадени за отчитане на емисии съгласно член 6;
е) верифицираното количество на емисиите, заедно със съответните корекции за инсталацията, за която се отнася партидата на наличните квоти на даден оператор за година X, се показва от 1 април на следващата година (X + 1) нататък;
ж) обозначение и текст, показващи дали инсталацията или операторът на въздухоплавателни средства, за която/който се отнася дадена партида налични квоти на оператор, са предали такъв брой квоти до 30 април, който да е поне равен на всички емисии през всички предишни години.
Информацията, посочена в букви от а) до г), следва да се актуализира на всеки 24 часа.
За целите на буквa ж) означенията и текстовете, които трябва да се показват, са посочени в таблица XIV-I. Означението се актуализира на 1 май и, освен за добавянето на означението „*“ в случаите, описани на ред 5 от таблица XIV-I, не се променя до следващия 1 май, освен ако партидата не бъде приключена по-рано.
Таблица XIV-I: Текстове относно изпълнението на задълженията
| Ред № | Стойност на показателя за съответствие съгласно член 33 | Вписани ли са верифицираните емисии за последната пълна година? | Означение | Текст за показане на публичния уебсайт на EUTL |
|-------|----------------------------------------------------------|-------------------------------------------------|------------|-----------------------------------------------|
| 1 | 0 или всяко положително число | Да | А | „Броят на предадените квоти до 30 април е по-голям или равен на верифицираните емисии“ |
| 2 | Всяко отрицателно число | Да | Б | „Броят на предадените квоти до 30 април е по-малък от верифицираните емисии“ |
| 3 | Всяко число | Не | В | „До 30 април не е въведено верифицирано количество на емисиите през предходната година.“ |
| 4 | Всяко число | Не (тъй като процесът на предаване на квоти и/или процесът на актуализиране на верифицираните емисии са спрени за регистъра на съответната държава членка) | Х | „Вписването на верифицираните емисии и/или предаването е било невъзможно до 30 април, тъй като процесът за предаване на квоти и/или процесът за актуализиране на верифицираните емисии е бил спрян за регистъра на съответната държава членка.“ |
| 5 | Всяко число | „Да“ или „Не“ (но впоследствие данните се актуализират от компетентния орган) | * [добавено към первоначалното обозначение] | „Верифицираните емисии са оценени или коригирани от компетентния орган.“ |
2. Дневникът на ЕС за трансакциите (EUTL) показва на своя публичен уебсайт следната обща информация и я актуализира на всеки 24 часа:
а) националната таблица за разпределение на квоти на всяка държава членка, включително обозначения на всекакви промени, направени в таблицата съгласно член 47;
б) националната таблица за разпределение на квоти за авиационни емисии на всяка държава членка, включително обозначения на всекакви промени, направени в таблицата съгласно член 49;
в) общия брой квоти, съдържащи се във всички потребителски партиди в Регистъра на ЕС в предходния ден;
г) таксите, начислени от национални администратори в съответствие с член 81.
3. На 30 април от всяка съответна година Дневникът на ЕС за трансакциите (EUTL) показва на своя публичен уебсайт следната обща информация:
а) сумата на верифицираните емисии от държава членка, вписани за предходната календарна година, като процент от сумата на верифицираните емисии за по-предната година;
б) процентното участие на партидите, администрирани от дадена държава членка, в броя и количеството квоти по всички трансакции за прехвърляне на квоти и единици по Протокола от Киото през предходната календарна година;
в) процентният дял на партидите, администрирани от дадена държава членка, в броя и количеството квоти по всички трансакции за прехвърляне на квоти и единици по Протокола от Киото през предходната календарна година между партидите, администрирани от различни държави членки.
4. За всяка финализирана трансакция, записана в EUTL до 30 април на дадена година, Дневникът на ЕС за трансакциите (EUTL) показва на своя публичен уебсайт следната информация на 1 май три години по-късно:
а) име на титуляря на партидата и идентификатор на партидата за прехвърлящата партида;
б) име на титуляря на партидата и идентификатор на партидата за придобиващата партида;
в) количеството квоти или единици по Протокола от Киото, включени в трансакцията, включително с кода за държава, но без посочване на уникалния идентификационен код на квотите и на уникалната числена стойност на серийния номер на единиците по Протокола от Киото;
г) идентификационен код на трансакцията;
д) дата и час на финализиране на трансакцията (централноевропейско време);
е) вид на трансакцията.
Първа алинея не се прилага по отношение на сделки, когато прехвърлящата и приемащата партида е партида за управление по СТЕ, както е посочено в таблица I-I от приложение I.
5. На 1 май всяка година се публикува следната информация относно споразуменията, които са в сила, съгласно член 25 от Директива 2003/87/ЕО, записани в EUTL до 30 април:
а) наличност на квоти, издадени в свързаната схема за търговия с емисии за всички партиди в Регистъра на ЕС;
б) брой квоти, издадени в свързаната схема за търговия с емисии, използвани за изпълнение на задълженията в рамките на СТЕ на ЕС;
в) общ брой на квотите, издадени в свързаната схема за търговия с емисии, които са били прехвърлени към партиди в Регистъра на ЕС през предходната календарна година;
г) общ брой на квотите, прехвърлени към партиди в свързаната схема за търговия с емисии през предходната календарна година.
Информация, която е на разположение на титулярите на партиди
6. Регистърът на ЕС показва и актуализира в реално време в съответната част от своя уебсайт, която е достъпна само за титуляря на партидата, следната информация:
а) текущите наличности на квоти и единици по Протокола от Киото, включени в трансакцията, включително с кода за държава, и, ако е уместно, указание през кой десетгодишен период квотите са били създадени, но без посочване на уникалния идентификационен код на квотите и на уникалната числена стойност на серийния номер на единиците по Протокола от Киото;
б) списък на предложените трансакции, инициирани от съответния титуляр на партида, с включване на следната подробна информация за всяка предложена трансакция:
i) елементите, изброени в точка 4 от настоящото приложение;
ii) номер на партидата и име на титуляря на партидата за придобиващата партида
iii) дата и час на предлагане на трансакцията (централноевропейско време);
iv) текущото състояние на съответната предложена трансакция;
v) всички кодове за отговор, получени в резултат на проверките, направени от Регистъра и от EUTL;
в) списък на квотите или единиците по Протокола от Киото, които са прехвърлени или придобити от тази партида в резултат на осъществени трансакции, с подробно описание за всяка трансакция:
i) елементите, изброени в точка 4;
ii) номер на партидата и име на титуляря на прехвърлящата и придобиващата партида. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019R1122/32019R1122_BG.pdf | 60 |
32019D0638 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/638 НА СЪВЕТА
от 15 април 2019 година
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на четиринадесетото заседание на Конференцията на страните във връзка с някои изменения на приложения II, VIII и IX към Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като възп | рие Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като възприе предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (наричана по-долу „Конвенцията”) влезе в сила през 1992 г. и беше сключена от Съюза с Решение 93/98/ЕИО на Съвета (1).
(2) С Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (2) се въвеждат в рамките на Съюза Конвенцията и Решение C(2001) 107/FINAL на Съвета на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), отнасящо се до преразглеждането на Решение C(92)39/FINAL относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци, предназначени за операции по оползотворяване (наричано по-долу „Решението на ОИСР”).
(3) Съгласно Конвенцията Конференцията на страните при необходимост разглежда и приема изменения на Конвенцията. Измененията на Конвенцията се приемат на заседание на Конференцията на страните.
(4) По време на четиринадесетото заседание се очаква Конференцията на страните да разгледа и при необходимост да приеме изменения на приложенията към Конвенцията. С тези изменения ще бъдат добавени вписвания в приложения II и VIII към Конвенцията и ще бъде изменено вписване B3010 в приложение IX към Конвенцията.
(5) Предложенията за изменение на приложения II, VIII и IX към Конвенцията, представени от Норвегия, бяха изпратени на страните на 26 октомври 2018 г. На 6 декември 2018 г. на страните беше изпратена поправка на предложението за изменение на приложение IX. Съгласно предложенията пластмасовите отпадъци, изискващи особено внимание, и опасните пластмасови отпадъци, включени в новите вписвания в приложения II и VIII към Конвенцията, ще бъдат включени в системата за контрол по Конвенцията, а неопасните пластмасови отпадъци, попадащи в преразгледаното вписване B3010 в приложение IX към Конвенцията, ще могат да продължат да се търгуват между държавите при спазване на досегашните условия по Конвенцията.
(6) Съюзът следва да подкрепи целите на предложените изменения на приложенията към Конвенцията, тъй като те ще допринесат за подобряване на контрола върху износа на пластмасови отпадъци, за предотвратяване на износа на пластмасови отпадъци към държави, в които няма подходяща инфраструктура за ефективно събиране и екологически обработване на пластмасовите отпадъци, за подкрепа на екологически обработване на пластмасовите отпадъци, за намаляване на рисковете пластмасовите отпадъци да попаднат в околната среда и за предотвратяване на глобалния екологичен проблем с морските отпадъци. Съюзът следва да обаче предложи и подкрепи промени в предложените от Норвегия изменения на приложенията към Конвенцията с цел изясняване на обхвата на измененията, подобряване на редакцията и определение на подходяща по-късна начална дата на прилагане на измененията от предвидената в член 18 от Конвенцията, което ще улесни прилагането и спазването на измененията.
(1) Решение 93/98/ЕИО на Съвета от 1 февруари 1993 г. за сключване от името на Общността на Конвенцията за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (Базелска конвенция) (ОВ L 39, 16.2.1993 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
(7) Целесъобразно е да се запази настоящата уредба на превоза на неопасни пластмасови отпадъци, включително на някои комбинации от неопасни пластмасови отпадъци в рамките на Съюза и на ЕИО, и следователно системата за контрол вследствие на добавянето на вписване в приложение II към Конвенцията да не се прилага към такива превози. За тази цел Съюзът следва, доколкото е необходимо, да използва процедурите, предвидени в Решението на ОИСР, и предвидената в Конвенцията процедура за сключване на дуостранни, многостранни или регионални споразумения или договорености относно трансграничното движение на опасни или други отпадъци със страни по Конвенцията или с държави, които не са страни по нея, за да гарантира, че в резултат на приемането на изменението на приложение II към Конвенцията или преразглеждането на вписване B3010 в приложение IX към Конвенцията не се налага допълнителен контрол върху превоза на неопасни пластмасови отпадъци, включително на някои комбинации от неопасни пластмасови отпадъци в рамките на Съюза и на ЕИО.
(8) Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на четиринадесетото заседание на Конференцията на страните относно изменения на приложения II, VIII и IX към Конвенцията, тъй като тези изменения ще бъдат правно обвързващи за Съюза и могат да имат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза, а именно върху Регламент (ЕО) № 1013/2006.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на четиринадесетото заседание на Конференцията на страните по Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (наричана по-долу „Конвенцията”), е да бъде подкрепено приемането на изменения на приложения II, VIII и IX към Конвенцията с цел изменение или преразглеждане на вписвания относно пластмасовите отпадъци, като се вземат предвид следните съображения:
а) Съюзът подкрепя измененията, предложени от Норвегия за добавяне на ново вписване за неопасните пластмасови отпадъци (за които се прилага системата за контрол по Конвенцията) в приложение II към Конвенцията, при условие че се поясни, че вписването обхваща и комбинации от неопасни отпадъци, и че това вписване бъде ясно определено чрез, inter alia, ясна редакция на вписване B3010 в приложение IX към Конвенцията, за да се улесни прилагането и изпълнението на задълженията на страните в резултат от добавянето на новото вписване за неопасните пластмасови отпадъци в приложение II към Конвенцията;
б) Съюзът подкрепя измененията, предложени от Норвегия за добавянето на ново вписване за опасните пластмасови отпадъци (за които се прилага системата за контрол) в приложение VIII към Конвенцията, при условие че се поясни, че вписването обхваща и комбинации от опасни пластмасови отпадъци;
в) Съюзът подкрепя предложениято на Норвегия за преработване на вписване B3010 за неопасните пластмасови отпадъци (за които не се прилага системата за контрол, освен ако тези отпадъци не съдържат материали, попадащи в категория в приложение I към Конвенцията, в степен, която води до проява на някое от опасните свойства по приложение III към Конвенцията) в приложение IX към Конвенцията, при условие че предложениято бъде изменено с оглед на:
i) поясняването на обхвата, така че вписването да обхваща само несмесени пластмасови материали, преизпълнени за рециклиране или подготовка за повторно използване, по възможност ограничени до операция R3 в приложение IV към Конвенцията;
ii) подобряването на редакцията и опростяването на определението за вписване B3010 в приложение IX към Конвенцията, за да се улесни прилагането и изпълнението на задълженията на страните в резултат на преразглеждането на вписването, по-специално поради това, че това вписване е свързано с предложеното вписване за неопасните пластмасови отпадъци в приложение II към Конвенцията;
г) Съюзът предлага и подкрепя определянето на подходяща по-късна начална дата на прилагане на измененията от предвидената в член 18 от Конвенцията.
2. В случай че на четиринадесетото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията бъде добавено ново вписване за пластмасовите отпадъци в приложение II или бъде преразглеждано вписване B3010 в приложение IX към Конвенцията, или в случай че бъдат приети и други предложения, Съюзът, доколкото е необходимо, предвиди в Решението на ОИСР и в член 11 от Конвенцията, за да гарантира, че не се засяга настоящият контрол върху превоза на неопасни пластмасови отпадъци, включително на определени комбинации от неопасни пластмасови отпадъци в рамките на Съюза и на ЕИО.
Член 2
Представителите на Съюза, като се консултират с държавите членки и в рамките на координационни срещи на място, могат — в зависимост от хода на четиринадесетото заседание на Конференцията на страните — да договорят уточнения на позицията, посочена в член 1, без да е необходимо допълнително решение на Съвета.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Люксембург на 15 април 2019 година.
За Съвета
Председател
P. DAEA | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D0638/32019D0638_BG.pdf | 3 |
32019D2106 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/2106 НА СЪВЕТА
от 21 ноември 2019 година
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове, по отношение на изменението на приложения I и II към споразумението
СЪ | ВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като въз предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като въз предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове (1) („споразумението“) беше подписано на 23 ноември 2017 г. в съответствие с Решение (ЕС) 2017/2240 на Съвета (2).
(2) Споразумението беше сключено с Решение (ЕС) 2018/219 на Съвета (3). Член 2, параграф 2 от посоченото решение предвижда, че инструментът на Съюза за одобрение трябва да бъде нотифициран само когато Конфедерация Швейцария приведе в действие необходимите правила за разширяване на обхвата на своята СТЕ чрез включването в нея на въздухоплаването и когато приложение I, част Б към споразумението бъде съответно изменено.
(3) Член 13, параграф 2 от споразумението предвижда, че Съвместният комитет може да изменя приложенията към споразумението.
(4) По време на заседанието си на 5 декември 2019 г. Съвместният комитет трябва да приеме решение относно изменението на приложения I и II към споразумението.
(5) Тъй като приложенията ще бъдат обвързващи за Съюза, е целесъобразно да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвместния комитет относно изменението на приложения I и II към споразумението.
(6) След като Съвместният комитет измени съответно приложения I и II към споразумението, за да се отчетат съответните законодателни промени, включително съответните правила на Швейцария за разширяване на обхвата на СТЕ на Швейцария с цел обхвашане на въздухоплаването, се счита, че условията за свързване, определени в споразумението, са изпълнени и че поради това Съюзът следва да нотифицира своя инструмент за одобрение на Конфедерация Швейцария.
(7) Позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет следва да се основава на приложения проект на решение
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на второто заседание на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове, по отношение на изменението на приложения I и II към споразумението, е в подкрепа на приемането от Съвместния комитет на измененията на посочените приложения, определени в приложението към проекта на решение на Смесения комитет, приложен към настоящото решение.
Представителите на Съюза в Съвместния комитет могат да приемат незначителни технически промени в посочените приложения, без да е необходимо допълнително решение на Съвета.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
(1) ОВ L 322, 7.12.2017 г., стр. 3.
(2) Решение (ЕС) 2017/2240 на Съвета от 10 ноември 2017 г. за подписване от името на Съюза и временно прилагане на Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове (ОВ L 322, 7.12.2017 г., стр. 1).
(3) Решение (ЕС) 2018/219 на Съвета от 23 януари 2018 г. за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове (ОВ L 43, 16.2.2018 г., стр. 1).
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 21 ноември 2019 година.
За Съвета
Председател
Н. KOSONEN
ПРОЕКТ ЗА
РЕШЕНИЕ № 2/2019 НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ, СЪЗДАДЕН СЪГЛАСНО СПОРАЗУМЕННИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ И КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ЗА СВЪРЗВАНЕ НА ТЕХНИТЕ СИСТЕМИ ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ
от ... за изменение на приложения I и II към Споразумението между Европейския съюз и Конфедeração Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове
СЪВМЕСТНИЯТ КОМИТЕТ,
като въз предвид Споразумението между Европейския съюз и Конфедeração Швейцария за свързване на техните системи за търговия с емисии на парникови газове (1) (паричано по-нататък „споразумението”), и по-специално член 13, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1) Членове 11—13 от споразумението се прилагат временно от подписването му на 23 ноември 2017 г.
(2) Член 13, параграф 2 от споразумението предвижда, че Съвместният комитет може да изменя приложенията към споразумението.
(3) Допълнението към настоящото решение съдържа изменения на приложения I и II към споразумението, с които се актуализират съответните аспекти на първоначалните приложения I и II, които бяха договорени през 2015 г. В него също така е превищено временно решение за привеждане в действие на връзката между СТЕ на ЕС и СТЕ на Швейцария.
(4) В съответствие с част Б на приложение I към споразумението Съюзът, съгласно член 25а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), изменена с Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета (3), следва да освободи пристигащите полети от летища, разположени на територията на Швейцария, от обхвата на СТЕ на ЕС. Това не засяга обхвата на СТЕ на ЕС на операторите на въздухоплавателни средства, основано на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, в което е посочено, че категорията дейности, за които се прилага Директива 2003/87/ЕО, включва всички полети, които пристигат или заминават от летище, разположено на територията на държава членка.
(5) Приложение I към споразумението следва да бъде преразгледано в съответствие с член 13, параграф 7 от споразумението с оглед запазване на съвместимост между СТЕ на ЕС и СТЕ на Швейцария за периода на търговия от 2021—2030 г. Следва да се осигури при преразглеждането на приложение I към споразумението като минимум да се запази целостта на съответните вътрешни ангажименти за намаляване на емисиите на Съюза и Швейцария, както и интегритета и правилното функциониране на техните пазари на въглеродни емисии. Изместването на въглеродни емисии и нарушаването на конкуренцията между свързаните системи трябва да бъдат избегнати,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приложения I и II към споразумението се заменят с текста, съдържащ се в приложения I и II в допълнението към настоящото решение.
(1) ОВ ЕС L 322, 7.12.2017 г., стр. 3.
(2) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ ЕС L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).
(3) Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоэффективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ ЕС L 76, 19.3.2018 г., стр. 3).
Член 2
Настоящото решение влиза в сила на датата на влизане в сила на споразумението.
Съставено в …
За Съвместния комитет
Секретар за Европейския съюз
Председател
Секретар за Швейцария
А. Основни критерии за стационарни инсталации
Този раздел трябва да бъде преразгледан в съответствие с член 13, параграф 7 от настоящото споразумение с оглед запазване на сегашната съвместимост между СТЕ на ЕС и СТЕ на Швейцария за новия период на търговия 2021—2030 г., както е предложено от правителството на Швейцария. При преразгледането на настоящия раздел Съвместният комитет осигурява като минимум запазване на целостта на съответните вътрешни ангажименти за намаляване на емисиите на страните, както и интегритета и правилното функциониране на техните пазари на въглеродни емисии. Изместването на въглеродни емисии и нарушаването на конкуренцията между свързаните системи се избягват.
| Основни критерии | В СТЕ на ЕС | В СТЕ на Швейцария |
|------------------|------------|-------------------|
| 1 Задължителен характер на участието в СТЕ | Участието в СТЕ е задължително за инсталациите, които извършват дейностите и изпускат парниковите газове (ПГ), изброени по-долу. | Участието в СТЕ е задължително за инсталациите, които извършват дейностите и изпускат ПГ, изброени по-долу. |
| 2 Като минимум СТЕ обхваща дейностите, определени в: | — Приложение I към Директива 2003/87/ЕО, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | — член 40, параграф 1 от и Приложение 6 към Наредбата за CO2, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| 3 Като минимум СТЕ обхваща ПГ, определени в: | — Приложение II към Директива 2003/87/ЕО, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | — член 1, параграф 1 от Наредбата за CO2, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| 4 Необходимо е да бъде определен лимит за СТЕ, който да е поне толкова строг, колкото този в: | — членове 9 и 9а от Директива 2003/87/ЕО, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | — член 18, параграфи 1 и 2 от Закона за CO2, — член 45, параграф 1 от Наредбата за CO2, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| 5 Механизъм за стабилност на пазара | През 2015 г. ЕС въведе резерва за стабилност на пазара (Решение (ЕС) 2015/1814), чиято работа беше подпомогната с Директива (ЕС) 2018/410. | — член 19, параграф 5 от Закона за CO2, — член 48 от Наредбата за CO2, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
В законодателството на Швейцария е предвидена възможността за намаляване на обемите, предложени на търг, когато на пазара е налице значително увеличение на квотите по икономически причини. Страните си сътрудничат с цел осигуряване на целесъобразен принос за стабилността на пазара.
Основни критерии
6 Равнището на пазарен надзор на СТЕ трябва да бъде поне толкова строго, колкото е в:
— Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ДПФИ II)
— Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (РПЗ)
— Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (НПС-ДПЗ)
— Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (РПЗ)
— Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (НПС-ДПЗ)
— Федерален закон от 15 юни 2018 г. за финансовите институции
— Федерален закон от 10 октомври 1997 г. относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма във вида, в който е в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение.
В нормативната уредба на Швейцария, свързана с финансовите пазари, правният характер на квотите за емисии не е дефиниран. По-специално квотите за емисии не са квалифицирани като ценни книжа в Закона за инфраструктурата на финансовите пазари, поради което те не се търгуват на регулираните места за търговия. Понеже квотите за емисии не се определят като ценни книжа, нормативната уредба на Швейцария относно ценните книжа не се прилага за извънборсовата търговия с квоти за емисии на вторичните пазари.
— Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ИДИП), във вида, в който е в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение.
7 Сътрудничество по отношение на пазарния надзор
Страните установяват подходящи договорености за сътрудничество във връзка с пазарния надзор. Тези договорености за сътрудничество се отнасят до обмена на информация и до правоприлагането на задълженията, произтичащи от техния съответен режим за пазарен надзор. Страните информират Съвместния комитет за всички такива договорености.
8 Качествените ограничения за използване на международни кредити за намалени емисии трябва да са поне толкова строги, колкото са тези, определени в:
— членове 11а и 11б от Директива 2003/87/ЕО,
— Регламент (ЕС) № 550/2011 от 7 юни 2011 г. на Комисията за определение съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на някои ограничения, приложими за използването
— член 5 и член 6 от Закона за CO 2
— член 4 и член 4а, параграф 1 от Наредбата за CO 2 и приложение 2 към нея,
| Основни критерии | В СТЕ на ЕС | В СТЕ на Швейцария |
|------------------|-------------|---------------------|
| на международни кредити за намалени емисии от проекти, отнасящи се за технологични газове, — член 58 от Регламент (ЕС) № 389/2013 от 2 май 2013 г. на Комисията за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | пъв вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| 9 Количествените ограничения за използване на международни кредити за намалени емисии трябва да са поне толкова строги, колкото са тези, определени в: — член 11а от Директива 2003/87/ЕО, — Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията, — Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията от 8 ноември 2013 г. за определяне на права за международни кредити съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. В законодателството на Съюза от 2021 г. нататък не са превишенени права за използване на международни кредити за намалени емисии. | — член 16, параграф 2 от Закона за CO2 — член 556 от Наредбата за CO2, пъв вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. В тези разпоредби само е превищено използването на международни кредити за намалени емисии в периода до 2020 г. |
| 10 Количеството на безплатно разпределените квоти се изчислява въз основа на параметри и корекционни коефициенти. Количеството на квотите, които се заделят за нови участници на пазара, трябва да е най-много пет процента от количеството на квотите за периода 2013—2020 г. Квотите, които не се предоставят безплатно, се разпределят на търг или се правят невалидни. За тази цел СТЕ трябва да отговаря най-малко на следното: — членове 10, 10а, 10б и 10в от Директива 2003/87/ЕО, — Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределение на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета | — член 18, параграф 3 и член 19, параграфи 2—6 от Закона за CO2 — член 45, параграф 2 и членове 46, 46а, 46б, 46в и 48 от Наредбата за CO2 и приложение 9 към нея, пъв вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Безплатно разпределените квоти не надвишават равнищата на разпределените квоти за инсталации в СТЕ на ЕС. |
| Основни критерии | В СТЕ на ЕС | В СТЕ на Швейцария |
|------------------|------------|-------------------|
| — Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета | | |
| — Решение (ЕС) 2017/126 на Комисията от 24 януари 2017 г. за изменение на Решение 2013/448/ЕС по отношение на установяването на единен коефициент за междусекторна корекция в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (изчисления за определяне на коефициент за междусекторна корекция в рамките на СТЕ на ЕС за периода 2013—2020 г.) | | |
| — Решение 2014/746/ЕС на Комисията от 27 октомври 2014 г. за определение, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък с отрасли и подотрасли, за които се счита, че са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, за периода 2015—2019 г. | | |
| — Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоэффективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции (списък във връзка с изместването на въглеродни емисии за периода 2015—2020 г.) | | |
| — Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определение на валидни за целта Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета | | |
| — Делегирано решение (ЕС) 2019/708 на Комисията от 15 февруари 2019 г. за допълнение на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението на отраслите и подотраслите, за които се счита, че са | | |
| Основни критерии | В СТЕ на ЕС | В СТЕ на Швейцария |
|------------------|-------------|---------------------|
| изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, за периода 2021—2030 г. | — всеки коефициент за междусекторна корекция в рамките на СТЕ на ЕС за периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г., във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | — член 21 от Закона за CO₂, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| 11 В СТЕ се предвиждат санкции, налагани при същите обстоятелства и имащи същия размер, както е определено в: | — член 16 от Директива 2003/87/ЕО, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | — член 20 от Закона за CO₂, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| Мониторингът и докладването във връзка със СТЕ трябва да бъдат поне толкова строги, колкото е посочено в: | — член 14 от Директива 2003/87/ЕО и приложение IV към нея, — Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, — Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | — член 20 от Закона за CO₂, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| 13 Верифицирането и акредитирането във връзка със СТЕ трябва да бъдат поне толкова строги, колкото е посочено в: | — член 15 от Директива 2003/87/ЕО и приложение V към нея, — Регламент (ЕС) № 600/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно проверката на докладите за емисии на парникови газове и на докладите за тонкилометри и относно акредитацията на проверяващи органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията от 19 декември 2018 г. за проверка на данните и за акредитация на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | — членове 51—54 от Наредбата за CO₂, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
Б. Основни критерии за въздухоплаването
| Основни критерии | За ЕС | За Швейцария |
|-------------------|-------|--------------|
| 1 Задължителен характер на участие-то в СТЕ | Участнието в СТЕ е задължително за въздухоплавателните дейности, съответстващи на изброените по-долу критерии. | Участнието в СТЕ е задължително за въздухоплавателните дейности, съответстващи на изброените по-долу критерии. |
| 2 Обхват на въздухоплавателните дейности и ПГ и разпределение на полетите и съответните им емисии в зависимост от принципа за отправната точка на полетите, както е определено в: | — Директива 2003/87/ЕО, изменена с Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., за да се въведе временно дерогация в прилагане по отношение на полетите до и от държави, с които не е постигнато споразумението по член 25 от Директива 2003/87/ЕО — членове 17, 29, 35 и 56, както и приложение VII към Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на Съюза съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията, във вида, в който е в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | 1. Обхват: Полетите, които пристигат на или за-минават от летище, разположено на територията на Швейцария, с изключение на полетите, които заминават от летище, разположено на територията на ЕИП. В Швейцария могат да се прилагат всякакви временните дерогации по отношение на обхвата на СТЕ, които са в съответствие с дерогациите, въведени в СТЕ на ЕС, като например дерогации по смисъла на член 28а от Директива 2003/87/ЕО. Във връзка с въздухоплавателните дейности се обхващат само емисиите на CO₂. |
| | Считано от 1 януари 2020 г., полетите от летище, разположено на територията на ЕИП, до летище, разположено на територията на Швейцария, се обхващат от СТЕ на ЕС, докато полети от летище, разположено на територията на Швейцария, до летище, разположено на територията на ЕИП, се изключват от СТЕ на ЕС, в съответствие с член 25а от Директива 2003/87/ЕО. | 2. Ограничения на обхвата: Посочените в точка 1 общ обхват не включва: 1. Полети, извършвани единствено за превоза по официален повод на управляващ монарх и най-близките му/ѝ роднини, на държавни ръководители, правителствени ръководители и министри на държави, които това е подкрепено от съответното указание за характера на полета в летателния план; 2. Военни, митнически и полицейски полети; 3. Полети, свързани с издирване и спасяване, полети за гасене на пожари, хуманитарни полети и полети за бърза медицинска помощ; 4. Полети, извършвани изключително по правилата за визуални полети, както тези правила са формулирани в приложение 2 към Конвенцията от 7 декември 1944 г. за международното гражданско въздухоплаване; |
Основни критерии | За ЕС | За Швейцария
---|---|---
5. Полети, завършващи на летището, от което е излетяло въздухоплавателното средство, и по време на които не са извършвани планирани междинни кацания;
6. Тренировъчни полети, проведени изключително с цел получаване или запазване на свидетелство или на клас, когато става въпрос за летателен екипаж, когато това е подкрепено от съответната бележка в летателния план, при условие че полетът не служи за превоз на пътници и/или товари или за позициониране или прехвърляне на въздухоплавателното средство;
7. Полети, изпълнявани изключително за целите на научноизследователска дейност;
8. Полети, извършвани изключително с цел проверка, изпитване или сертифициране на въздухоплавателното средство или на летателно или наземно оборудване;
9. Полети, извършвани от въздухоплавателни средства със сертифицирано максимално тегло при излитане, по-малко от 5700 килограма;
10. Полети на търговски оператори на въздухоплавателни средства, чиито сумарни годишни емисии са по-малко от 10 000 тона в рамките на полетите в обхвата на СТЕ на Швейцария, или които имат по-малко от 243 полета в период от три последователни четиримесечни периода в обхвата на СТЕ на Швейцария, ако тези оператори не попадат в обхвата на СТЕ на ЕС.
11. Полети на нетърговски оператори на въздухоплавателни средства в обхвата на СТЕ на Швейцария със сумарни годишни емисии под 1 000 тона в съответствие с респективната дерогация, прилагана в СТЕ на ЕС, ако тези оператори не попадат в обхвата на СТЕ на ЕС.
Този специален резерв е предвиден в — член 16а от Закона за CO₂ — член 46 г. и член 55, параграф 2 от и в приложение 13 към Наредбата за CO₂, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение.
3 Обмен на съответни данни относно прилагането на ограниченията за обхвашане на въздухоплавателни дейности
Двете страни си сътрудничат в прилагането на ограниченията към обхвата в СТЕ на Швейцария и СТЕ на ЕС за търговски и нетърговски оператори в съответствие с настоящото приложение. По-специално двете страни осигуряват навременното подаване на всички съответни данни, за да дадат възможност за правилно идентифициране на полетите и на операторите на въздухоплавателни средства, попадащи в обхвата на СТЕ на Швейцария и СТЕ на ЕС.
| Основни критерии | За ЕС | За Швейцария |
|------------------|-------|--------------|
| 4 Лимит (общо количество на квотите, които да бъдат предоставени на оператори на въздухоплавателни средства) | Член 3в от Директива 2003/87/ЕО, така както е в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Първоначалното разпределение на квоти съгласно член 3в от Директива 2003/87/ЕО е, както следва: — 15 % се предоставят на търг, — 3 % се заделят в специален резерв, — 82 % се разпределят безплатно. Разпределението на квоти беше изменено с Регламент (ЕС) № 421/2014, като предоставянето на безплатни квоти за емисии беше намалено пропорционално на намаляването на задължението за връщане на квоти (член 28а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО). Регламент (ЕС) 2017/2392 във вида, в който е в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение, упълномощава този подход до 2023 г. и прилага коефициент на линейно намаление от 2,2 %, считано от 1 януари 2021 г. | Този лимит трябва да е с подобна степен на строгост като лимита в СТЕ на ЕС, по-специално по отношение на процентите на намаляване между годините и периодите на търгуване. Квотите в лимита се предоставят, както следва: — 15 % се предоставят на търг, — 3 % се заделят в специален резерв, — 82 % се предоставят безплатно. Това разпределение може да бъде преизпълнено в съответствие с членове 6 и 7 от настоящото споразумение. |
| 5 Предоставяне на квоти за емисии за въздухоплавателно чрез продажба на квотите на търг | Член 3г и член 28а, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, така както са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | Тръжната продажба на швейцарските квоти за емисии, подлежащи на тръжна продажба, се провежда от швейцарския компетентен орган. Правата върху приходите от тръжната продажба на швейцарските квоти са на Швейцария. Това е предвидено в: — член 19а, параграфи 2 и 4 от Закона за CO₂ |
Основни критерии | За ЕС | За Швейцария
--- | --- | ---
6 | Специален резерв за определени оператори на въздухоплавателни средства | — Член 3е от Директива 2003/87/ЕО, във вида, в който е в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | Квотите се заделят в специален резерв за нови участници на пазара и бързораствящи оператори, въпреки това до 2020 г., тъй като референтната година за набиране на данни за швейцарските въздухоплавателни дейности е 2018 г., Швейцария няма да разполага със специален резерв. Този специален резерв е предвиден в — член 18, параграф 3 от Закона за CO₂ — член 46д от Наредбата за CO₂ и приложение 15 към нея, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение.
7 | Параметър за безплатно разпределение на квоти на оператори на въздухоплавателни средства | — Член 3д от Директива 2003/87/ЕО, така както са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Годишният параметър е 0,000642186914222035 квоти на тонкилометър. | Параметърът не надхвърля този в СТЕ на ЕС. До 2020 г. годишният параметър е 0,000642186914222035 квоти на тонкилометър. Този параметър е предвиден в — член 46е, параграфи 1 и 2 от Наредбата за CO₂ и приложение 15 към нея, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение.
8 | Безплатно разпределение на квоти за емисии на оператори на въздухоплавателни средства. | — Член 3д от Директива 2003/87/ЕО, така както са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Корекциите на количествата издавани квоти се правят в съответствие с член 25а от Директива 2003/87/ЕО пропорционално на съответните задължения за докладване и връщане на квоти, произтичащи от действащия обхват на СТЕ на ЕС на полетите между ЕИП и Швейцария. | Броят на квотите за емисии, разпределени безплатно на оператори на въздухоплавателни средства, се изчислява чрез умножаване на докладваните данни за тонкилометрите, реализирани през референтната година, с приложимия параметър. Това е предвидено в — член 19а, параграфи 3 и 4 от Закона за CO₂ — член 46е, параграфи 1 и 2 от Наредбата за CO₂ и приложение 15 към нея, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение.
9 | Качествените ограничения за използване на международни кредити за намалени емисии трябва да са поне толкова строги, колкото са тези, определени в: | — членове 11а и 11б от Директива 2003/87/ЕО — Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО | — член 5 и член 6 от Закона за CO₂ — член 4 и член 4а, параграф 1 от Наредбата за CO₂ и приложение 2 към нея, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение.
| Основни критерии | За ЕС | За Швейцария |
|------------------|-------|--------------|
| на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | | |
| 10 Количество ограничения за използването на международни кредити за намалени емисии | — член 11а от Директива 2003/87/ЕО | — Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията |
| | — Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията от 8 ноември 2013 г. за определяне на права за международни кредити съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | — Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията от 8 ноември 2013 г. за определяне на права за международни кредити съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| 11 Набиране на данни за тонкилометрите за референтната година | — Член 3д от Директива 2003/87/ЕО, във вида, в който е в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. | Без да се засяга разпоредбата по-долу, набирането на данни за тонкилометрите се прави по същото време и със същите методи, както набирането на данни за тонкилометрите за СТЕ на ЕС. До 2020 г. и в съответствие с Наредбата относно набирането на данни за тонкилометрите и изготвянето на мониторингови планове във връзка с разстоянията, изминати от въздухоплавателните средства, във вида, в който е в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение, референтната година за набиране на данни за швейцарските въздухоплавателни дейности е 2018 г. |
| | | Това е предвидено в — член 19а, параграфи 3 и 4 от Закона за СО2 |
| | | — Наредба относно набирането на данни за тонкилометрите и изготвянето на мониторингови планове във връзка с разстоянията, изминати от въздухоплавателните средства, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| Основни критерии | За ЕС | За Швейцария |
|------------------|-------|--------------|
| 12 Мониторинг и докладване | — член 14 от Директива 2003/87/ЕО и приложение IV към нея, — Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, — Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията. | Разпоредбите относно мониторинга и докладването трябва да бъдат със същата степен на строгост като тези в СТЕ на ЕС. Това е предвидено в — член 20 от Закона за CO₂ — членове 50—52 от Наредбата за CO₂ и приложения 16 и 17 към нея, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| 13 Верифициране и акредитиране | — член 15 от Директива 2003/87/ЕО и приложение V към нея, — Регламент (ЕС) № 600/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно проверката на докладите за емисии на парникови газове и на докладите за тонкилометри и относно акредитацията на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета | Разпоредбите относно верифицирането и акредитирането трябва да бъдат със същата степен на строгост като тези в СТЕ на ЕС. Това е предвидено в — член 52, параграфи 4 и 5 от Наредбата за CO₂ и Приложение 18 към Наредбата за CO₂, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| Основни критерии | За ЕС | За Швейцария |
|------------------|-------|--------------|
| 14 Администриране | Прилагат се критерите, определени в член 18а от Директива 2003/87/ЕО. За тази цел и в съответствие с член 25а от Директива 2003/87/ЕО Швейцария се счита за администрираща държава членка от гледна точка на разпределението на администрацията на оператори на въздухоплавателни средства на Швейцария и на държави — членки на ЕС (ЕИП). | В съответствие с Наредбата за СО₂, във вида, в който тя е в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение, Швейцария отговаря за администрацията на следните оператори на въздухоплавателни средства: — операторите, имащи валиден лиценз за въздухоплавателна дейност, издаден от Швейцария, или — операторите с най-големи предвидени разпределени емисии от въздухоплаването в Швейцария в рамките на свързаните СТЕ. |
| | В съответствие с член 25а от Директива 2003/87/ЕО компетентните органи на държавите — членки на ЕС (ЕИП), носят отговорност за всички задачи във връзка с администрацията на разпределените им оператори на въздухоплавателни средства, включително и задачите във връзка със СТЕ на Швейцария (напр. получаването на верифицирани доклади за емисиите, обхващащи въздухоплавателни дейности както в ЕС, така и в Швейцария, разпределението, издаването, прехвърлянето на квоти за емисии, съответствието и правоприлагането). Европейската комисия съгласува двустранно с компетентните органи на Швейцария предаването на съответната документация и информация. | Швейцарските компетентни органи отговарят за всички задачи във връзка с администрацията на разпределените на Швейцария оператори на въздухоплавателни средства, включително и задачите във връзка със СТЕ на ЕС (например получаването на верифицирани доклади за емисиите, обхващащи въздухоплавателни дейности както в ЕС, така и в Швейцария, разпределението, издаването, прехвърлянето на квоти за емисии, съответствието и правоприлагането). Швейцарските компетентни органи съгласуват двустранно с Европейската комисия предаването на съответната документация и информация. |
| | По-специално Европейската комисия осигурява прехвърлянето на операторите на въздухоплавателни средства, администрирани от Швейцария, на количеството безплатно разпределени квоти от квотите за емисии на ЕС. В случай на двустранно споразумение относно администрацията на полети, извършвани с използване на летище ЕвроАирпорт Базел-Мюлуз-Фрайбург, което не предполага изменение на Директива 2003/87/ЕО, Европейската комисия утвърждава, както е целесъобразно, прехвърлянето на такова споразумение, стига това да не води до двойно отчитане. | По-специално швейцарските компетентни органи осигуряват прехвърлянето на операторите на въздухоплавателни средства, администрирани от Швейцария, на количеството безплатно разпределени швейцарски квоти за емисии. Това е предвидено в — член 39, параграф 1а от Закона за СО₂, — член 46 г. от Наредбата за СО₂ и приложение 14 към нея, във вида, в който са в сила на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. |
| 15 Предаване на квоти | При оценката на съответствието на операторите на въздухоплавателни средства въз основа на количеството на предадените квоти, компетентните органи на държавите членки на ЕС (ЕИО) на първо място отчитат в емисиите, обхванати от СТЕ на Швейцария, като останалото количество предадени квоти отчитат в емисиите, обхванати от СТЕ на ЕС. | При оценката на съответствието на операторите на въздухоплавателни средства въз основа на количеството на предадените квоти, компетентните органи на Швейцария на първо място отчитат в емисиите, обхванати от СТЕ на ЕС, като останалото количество предадени квоти отчитат в емисиите, обхванати от СТЕ на Швейцария. |
Основни критерии За ЕС За Швейцария
16 Правоприлагане Страните прилагат разпоредбите на своите СТЕ по отношение на операторите на въздухоплавателни средства, които не изпълняват задълженията си в съответната СТЕ, независимо дали съответният оператор се администрира от компетентен орган на ЕС (ЕИП) или от швейцарски компетентен орган, в случай че правоприлагането от администриращия орган по отношение на този оператор изисква допълнително действие.
17 Административно разпределение на операторите на въздухоплавателни средства В съответствие с член 25а от Директива 2003/87/ЕО в списъка на операторите на въздухоплавателни средства, публикуван от Европейската комисия в съответствие с член 18а, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, за всеки оператор на въздухоплавателни средства се посочва коя е администриращата държава, включително Швейцария. Операторите на въздухоплавателни средства, които са разпределени за пръв път на Швейцария след влизането в сила на настоящото споразумение, се администрират от Швейцария от дата, която е след 30 април на годината на разпределение и преди 1 август на годината на разпределение. Двете страни си сътрудничат за споделение на съответната документация и информация. Разпределението на даден оператор на въздухоплавателни средства не засяга обхващането на този оператор на въздухоплавателни средства от съответната СТЕ (т.е. оператор, попадащ в обхвата на СТЕ на ЕС и администриран от швейцарския компетентен орган, има същата степен на задължения в рамките на СТЕ на ЕС както в рамките на СТЕ на Швейцария, и обратното).
18 Условия на прилагането Всякакви евентуални допълнителни условия, необходими за организацията на работата и сътрудничеството в рамките на обслужването на едно гише на титуларите на партиди за квоти за емисии от въздухоплаването, се разработват и приемат от Съвместния комитет след подписването на настоящото споразумение, в съответствие с членове 12, 13 и 22 от настоящото споразумение. Тези ред и условия се прилагат от датата на прилагане на настоящото споразумение.
19 Съдействие от Евроконтрол За целите по въздухоплавателната част от настоящото споразумение Европейската Комисия включва Швейцария в мандата, ладен на Евроконтрол във връзка със СТЕ на ЕС.
В. Основни критерии за регистрите
СТЕ на всяка от страните включва регистър и дневник на трансакциите, които отговарят на следните основни критерии във връзка с механизмите и процедурите за сигурност, както и във връзка с откриването и управлението на партиди.
Основни критерии във връзка с механизмите и процедурите за сигурност
В регистрите и дневниците на трансакциите трябва да са защитени поверителността, целостта, наличието и автентичността на съхранените в системата данни. За тази цел страните прилагат следните механизми за сигурност:
Основни критерии
За достъп до партидите се изисква двуфакторен механизъм за идентификация на всички потребители, имащи достъп по съответната партида.
Изисква се механизъм за подписване на трансакциите както при тяхното иницииране, така и при тяхното одобряване. Потвърждаващият код трябва да се изпраща на потребителите по различен канал от нормалния канал за връзка.
Всяка от изброените по-долу операции се инициира от едно лице и се одобрява от друго лице (принцип на 4-те очи):
— всички операции, извършвани от администратор, освен ако са в сила обосновани изключения съгласно Техническите стандарти за свързване (LTS);
— всички прехвърляния на единици, освен ако с альтернативна марка се постига същото равнище на сигурност.
Създава се система от уведомления, които да предупреждават потребителите при извършване на операции с техните партиди и наличието.
Прилагат се интервал най-малко от 24 часа между инициирането на прехвърляне и неговото изпълнение, така че всички потребители да получат информация и да могат да спрат прехвърляне, за което подозират, че е незаконно.
Основни критерии
Швейцарският администратор и централният администратор на Съюза предприемат стъпки за информиране на потребителите за техните отговорности във връзка със сигурността на техните системи (персонални компютри, мрежи, ...) и във връзка с боравенето с данни/навигирането в интернет.
Що се отнася до квотите, емисиите за 2020 г. могат да бъдат обхванати само от квоти, издадени през периода 2013—2020 г.
Основни критерии във връзка с откриването и управлението на партиди:
Откриване на партида на оператор/партида за квоти на оператор:
Заявлението на оператор или компетентен орган с искане за откриване на партида на оператор/партида за квоти на оператор се адресира до националния администратор (в случай на Швейцария — Федералната служба по околната среда, FOEN). Заявлението съдържа достатъчно информация за идентифициране на инсталацията, попадаща в обхвата на СТЕ, както и подходящ идентификатор (ID) на инсталацията.
Откриване на партида на оператор на въздухоплавателни средства/партида за квоти на оператор на въздухоплавателни средства:
Всеки оператор на въздухоплавателни средства, попадащ в обхвата на СТЕ на Швейцария и/или на СТЕ на ЕС, има една партида на оператор на въздухоплавателни средства/партида за квоти на оператор на въздухоплавателни средства. Този вид партиди на администрарираните от швейцарския компетентен орган оператори на въздухоплавателни средства се поддържат в швейцарския регистър. Съответното заявление от оператора на въздухоплавателни средства или негов упълномощен представител се отправя до националния администратор (в случай на Швейцария — FOEN) в рамките на 30 работни дни от одобрението на мониторинговия план на оператора на въздухоплавателни средства или от неговото прехвърляне от държава — членка на ЕС (ЕИО), до швейцарските органи. Заявлението съдържа уникалния(те) код(ове) на летателния(те) апарат(и), който(ито) се експлоатира(т) от заявителя и попада(т) в обхвата на СТЕ на Швейцария и/или на СТЕ на ЕС.
Откриване на лична партида/партида за квоти на лице:
Заявлението за откриване на лична партида/партида за квоти на лице се отправя до националния администратор (в случай на Швейцария — FOEN). То съдържа достатъчна информация за идентифициране на титуляря/заявителя и включва най-малко следното:
— За физическо лице: доказателство за самоличността и данни за връзка
— за юридическо лице:
— копие от търговския регистър, или
— инструментите за установяване на правния субект и документ, доказващ регистрацията на правния субект
— данни за съдимост на физическото лице, а за юридическото лице — на неговите директори.
Упълномощени представители/представител по партидата
За всяка партида има поне един упълномощен представител/представител по партидата, номиниран от бъдещия титуляр на партидата. Упълномощените представители/представителите по партидата инициират трансакции и други процеси от името на титуляра на партидата. При номинирането на упълномощен представител/представител по партидата се предоставя следната информация за упълномощения представител/представител по партидата:
— име и данни за връзка,
— документ за самоличност,
— свидетелство за съдимост.
Проверка на документите
Всяко копие на документ, подадено като доказателство при откриване на лична партида/партида за квоти на лице или при номиниране на упълномощен представител/представител по партида, трябва да е заверено като копие вярно с оригинала. Копиите на документи, издадени извън държавата, изискващ копието, трябва да бъдат легализирани. Датата на заверка или легализиране не трябва да е по-стара с повече от три месеца от датата на подаване на заявлението.
Отказ за откриване или актуализиране на партида или за номиниране на упълномощен представител/представител по партида
Националният администратор (в случай на Швейцария — FOEN) може да откаже да открие или да актуализира партида или да номинира упълномощен представител/представител по партида, при условие че отказът е разумен и може да бъде обоснован. Отказът е основан на поне едно от следните основания:
— предоставените документи и информация са непълни, с изтекъл срок или другояче неточни или подправени;
— евентуалният представител е обект на разследване или е бил осъден през предходните пет години за измама, включваща квоти или единици по Протокола от Киото, изпиране на пари, финансирание на тероризъм или други тежки престъпления, за които партидата може да се използва като инструмент;
— основания, изложени в националното право или правото на Съюза.
Редовен преглед на информацията за партидите
Титулярите на партиди незабавно докладват на националния администратор (в случая на Швейцария — FOEN) за всяка промяна в данните за партидата или за потребителя, като това се придружава от информация съгласно изискванията на националния администратор, който отговаря за напрежението на актуализацията на информацията.
Най-малко веднъж на всеки три години националният администратор проверява данните за партидата, продължава да е пълна, актуална, точна и достоверна, и ако е целесъобразно, изисква от титулярия на партидата уведомление за настъпили промени.
Суспендиране на достъпа до партида
Достъпът до партиди може да бъде суспендиран в случай на нарушение на коя да е разпоредба на член 3 от настоящото споразумение относно регистрите или в случай на висящо разследване на възможно нарушение на тези разпоредби.
Поверителност и предоставяне на информацията
Информацията, включително наличностите по всички партиди, всички извършени трансакции, уникалния идентификационен код на квотите и уникалната числовая стойност на серийния номер на единиците по Протокола от Киото, които се притежават или са засегнати от трансакция, и се съдържат в Дневника на ЕС за трансакциите (EUTL) или в Швейцарския допълнителен дневник за трансакциите (SSTL), или съответно в Регистъра на Съюза, в Швейцарския регистър или във всеки друг регистър на страна по Протокола от Киото, се считат за поверителни.
При поискване такава поверителна информация може да бъде предоставена на съответни публични субекти, ако искането има легитимна цел и е обосновано, необходимо и пропорционално за целите на разследване, разкриване, наказателно преследване, данъчно администриране, правоприлагане, оценяване и финансов надзор за предотвратяване и борба срещу измамите, изпирането на пари, финансиранието на тероризъм, други тежки престъпления, манипулиране на пазара или други нарушения на правото на Съюза или националното законодателство на държава — членка на ЕИП, или на Швейцария, както и за осигуряване на добри функциониране на СТЕ на ЕС и СТЕ на Швейцария.
Г. Основни критерии за тръжните платформи и тръжните дейности
Субектите, провеждащи търгове за квоти в СТЕ на страните, отговарят на посочените по-долу основни критерии и провеждат търговете в съответствие с тези основни критерии.
| Основни критерии |
|-------------------|
| 1 Субектът, който провежда търга, се избира чрез процес, осигуряващ прозрачност, пропорционалност, равноправно третиране, недискриминация и конкуренция между различните потенциални тръжни платформи, въз основа на законодателството на Съюза или националното законодателство в областта на обществените поръчки. |
| 2 Провеждащият търг субект трябва да има разрешение за такава дейност и да осигури необходимите гаранции за надлежно проведение на своите операции; тези гаранции включват, наред с другото, механизми за откриване и справяне с потенциалните вредни последици от евентуални конфликти на интереси и с рисковете, на които е изложен пазарът, както и прозрачни и недискреционни правила и процедури за честно и надлежно проведение на търговете, както и достатъчни финансови ресурси за улесняване на надлежното функциониране. |
| 3 Достъпът до търговете е обект на минимални изисквания за адекватни надлежни проверки на клиентите, за да се осигури, че участниците няма да изложат на риск работата на търговете. |
| 4 Тръжният процес трябва да е предсказуем, по-специално по отношение на насрочването във времето и последователността на продажбите, както и на прогнозните количества предлагани квоти. Основните елементи на метода за продажба на търг, включително графика, датите и прогнозните обеми на продажбите, се публикуват на уебсайта на субекта, провеждащ търга, най-малко един месец преди началото на търга. Всяка значима корекция също се объявява препараторно, колкото е възможно по-рано и доколкото е практически възможно. |
Основни критерии
5 Тръжната продажба на квотите се извършва с цел да се сведе до минимум въздействието върху СТЕ на всяка от страните. Субектът, провеждащ търга, гарантира, че клиринговите цени от търга не се отклоняват значително от съответната цена на квотите на вторичния пазар в периода на провеждане на търга, иначе това би показало несъвършенство на търговете. Методиката за определяне на отклонението, посочено в предишното изречение, следва да бъде съобщена на компетентните органи, които упражняват функции по надзор на пазара.
6 Цялата неповерителна информация във връзка с търговете, включително цялата нормативната уредба, указанията и формулите, се публикува по открит и прозрачен начин. Резултатите от всеки търг се публикуват веднага когато това е практически осъществимо, и включват съответната неповерителна информация. Най-малко веднъж годишно се публикуват доклади за резултатите от търговете.
7 Тръжната продажба на квоти подлежи на адекватни правила и процедури за смекчаване на риска от антиконкурентно поведение, пазарна злоупотреба, изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Тези правила и процедури трябва, доколкото е възможно, да са не по-малко строги от приложимите правила и процедури по отношение на финансовите пазари в съответната правна уредба на страните. По-специално субектът, който провежда търговете, носи отговорност за въвеждането на мерки, процедури и процеси, осигуряващи интегритета на търговете. Той също така упражнява мониторинг върху поведението на участниците на пазара и уведомява компетентните публични власти в случай на антиконкурентно поведение, пазарна злоупотреба, изпиране на пари или финансиране на тероризъм.
8 Провеждащият търговете субект и тръжната продажба на квоти трябва да са обект на адекватен надзор от компетентните органи. Определените за тази цел компетентни органи имат необходимите правни компетенции и технически механизми за провеждането на надзор на:
— организационната уредба и поведението на операторите на тръжни платформи;
— организационната уредба и поведението на професионалните посредници, действащи от името на клиенти;
— поведението и трансакциите на участниците на пазара, с оглед да се предотвратява злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара;
— трансакциите на участниците в пазара, с оглед предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
Доколкото е възможно, надзорът трябва да е не по-малко строг от надзора върху финансовите пазари съгласно съответната правна уредба на страните.
Швейцария трябва да се стреми да използва частен субект за тръжната продажба на своите квоти, в съответствие с правилата за обществените поръчки.
Докато бъде сключен договор с такъв субект и ако броят на квотите, подлежащи на тръжна продажба в дадена година, е под съответния фиксиран праг, Швейцария може да продължи да използва действащия механизъм за тръжна продажба, а именно провеждане на търгове от FOEN при спазване на следните условия:
1. Прагът възлиза на 1 000 000 квоти, включително квотите, подлежащи на тръжна продажба за въздухоплавателни дейности.
2. Прилагат се основните критерии 1—8, с изключение на критерии 1 и 2, а последното изречение от критерии 5, 7 и 8 се прилага само за FOEN, доколкото това е възможно.
Основният критерий 3 се прилага съвместно със специфичната разпоредба: достъпът за офериране на търгове за швейцарски квоти в съответствие с разпоредбите за тръжна продажба, които са били в сила в момента на подписване на настоящото споразумение, е гарантиран за всички субекти в ЕИП, които се допускат да оферират на търговете в Съюза.
Швейцария може да упълномощава за провеждането на търгове субекти, които се намират в ЕИП.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ТЕХНИЧЕСКИ СТАНДАРТИ ЗА СВЪРЗВАНЕТО
С цел привеждане в действие на свързването на СТЕ на ЕС и СТЕ на Швейцария, през май 2020 г. или възможно най-скоро след това се въвежда временно решение. Страните си сътрудничат, за да заменят възможно най-скоро временното свързване на регистрите с постоянно.
В Техническите стандарти за свързването (LTS) трябва да бъдат определени:
— архитектурата на комуникационната връзка;
— сигурността на преноса на данни;
— списъка на функциите (трансакции, съгласуване …);
— дефинирането на уебуслугите;
— изискванията за записване на данни;
— работните разпоредби (център за връзка, поддръжка);
— планът за задействване на комуникационната връзка и процедурата за изпитване;
— процедурата за изпитване на сигурността.
В LTS трябва да е посочено, че администраторите предприемат всички разумни стъпки за гарантиране, че Швейцарският допълнителен дневник за трансакциите (SSTL) и Дневникът на ЕС за трансакциите (EUTL), както и свързването, функционират 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, и че прекъсванията на операциите на SSTL, на EUTL и на връзката са свежени до минимум.
В LTS трябва да е посочено, че комуникациите между SSTL и EUTL се състоят от защитен обмен на съобщения за уебуслуги, на базата на следните технологии (1):
— уебуслуги с използване на Simple Object Access Protocol (SOAP) или еквивалентен стандарт;
— базирана на хардуер виртуална частна мрежа (VPN);
— XML (Разширяем маркиращ език);
— електронен подпис; и
— времеви мрежови протоколи.
В LTS трябва да са определени допълнителни изисквания за сигурност на Швейцарския регистър, SSTL, регистъра на Съюза и EUTL и те да бъдат документирани в „плана за управление по отношение на сигурността”. По-специално в LTS се посочва, че:
— ако съществува съмнение, че сигурността на Швейцарския регистър, на SSTL, на регистъра на Съюза или на EUTL е компрометирана, двете страни са длъжни незабавно да се информират и да прекъснат временно връзката между SSTL и EUTL;
— в случай на нарушение на сигурността страните веднага споделят помежду си тази информация. Доколкото има подробна техническа информация, в срок от 24 часа след нарушението на сигурността трябва да бъде споделен между администратора на Швейцарския регистър и централния администратор на Съюза съответен доклад, описващ инцидента (дата, причина, последици, предприети мерки).
Процедурата за изпитване на сигурността, която е определена в LTS, трябва да бъде изпълнена преди установяването на комуникационната връзка между SSTL и EUTL, както и когато се изисква нова версия или вариант на SSTL или EUTL.
В допълнение на работната среда, в LTS трябва да бъдат предвидени две изпитвателни среди: изпитвателна среда за разработването и приемателна среда.
Страните предоставят доказателства посредством администратора на Швейцарския регистър и централния администратор на Съюза, че през преходните дванадесет месеца е направена независима оценка на сигурността на техните системи в съответствие с изискванията за сигурност, определени в LTS. Изпитването на сигурността, и по-специално изпитването за проникване, се извършва на всички значими нови варианти на софтуера в съответствие с изискванията за сигурност, определени в LTS. Изпитването за проникване не се извършва от разработчика на софтуера или от подизпълнителя на разработчика на софтуера.
(1) Тези технологии се използват понастоящем за установяване на връзка между Регистъра на ЕС и Дневника за международни трансакции, както и между Швейцарския регистър и Дневника за международни трансакции. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D2106/32019D2106_BG.pdf | 21 |
32019D1597 | category15 | 2019 | bg | ДЕЛЕГИРАНО РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/1597 НА КОМИСИЯТА
от 3 май 2019 година
за допълнение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на обща методика и минимални изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид | Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1), и по-специално член 9, параграф 8 от нея,
като има предвид, че:
(1) В Директива 2008/98/ЕО се определя задължение за държавите членки да включат предотвратяването на образуването на хранителни отпадъци в своите програми за предотвратяване на отпадъците и да осъществяват мониторинг и да оценяват прилагането на хранителните отпадъци, като измерват количествата на хранителните отпадъци въз основа на обща методика. Комисията трябва да установи тази обща методика и да изготви минимални изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци въз основа на резултатите от работата на Платформата на ЕС по въпросите на загубите и разхищението на храни.
(2) Определението за „храни“, посочено в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (2), обхваща храните като цяло, както и цялата верига за доставки на храни, от производството до потреблението. В храните се включват и негодни за консумация части, когато при производството на храните те не са отделени от годните за консумация части, например костите на месото, предназначено за консумация от човека. Поради това хранителните отпадъци могат да съдържат елементи, включващи части от храните, предназначени за консумация и части от храните, които не са предназначени за консумация.
(3) Разхищението на храни не включва загуби на тези етапи от веригата за доставки на храни, на които някои продукти все още не са превърнали в храна съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002, като например годни за консумация растения преди прибиране на реколтата. Освен това то не включва странични продукти от производство на храните, които изпълняват критерийте по член 5, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, тъй като тези странични продукти не са отпадъци.
(4) Разхищението на храни трябва да се предотвратява и намалява по цялата верига за доставки на храни. Тъй като видовете хранителни отпадъци и факторите, възещи до образуването на хранителни отпадъци, се различават значително на различните етапи от веригата за доставки на храни, хранителните отпадъци следва да се измерват поотделно за всеки етап.
(5) Разпределението на хранителните отпадъци по различните етапи от веригата за доставки на храни следва да се извършва в съответствие с общата статистическа класификация на икономическите дейности в Съюза, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3), като „NACE Rev. 2“. При липса на съответна класификация по NACE Rev. 2 разпределението по „домакинства“ следва да се извършва в съответствие с раздел 8, точка 1.2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета (4).
(6) Въпреки че Решение 2000/532/ЕО на Комисията (5) за установяване на Европейски списък на отпадъците невинаги дава възможност за точно определяне на хранителните отпадъци, то може да ладе на националните органи насоки по отношение на измерването на хранителните отпадъци.
(7) Материали, които се използват в земеделието, посочени в член 2, параграф 1, буква е) от Директива 2008/98/ЕО, и странични животински продукти, посочени в член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2008/98/ЕО, са изключени от обхвата на посочената директива и поради това те не следва да бъдат измервани като хранителни отпадъци.
(1) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.
(2) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО репламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2002 г. относно статистиката на отпадъците (ОВ L 332, 9.12.2002 г., стр. 1).
(5) Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3).
За да бъде методиката практически приложима, както и за да бъде пропорционална и разумна тежестта, произтичаща от мониторинга, някои потоци от отпадъци, които не се очаква да съдържат хранителни отпадъци или съдържат хранителни отпадъци в незначителни количества, не следва да бъдат измервани като хранителни отпадъци.
За подобряване на точността на измерването на хранителни отпадъци, материали, различни от храни, които са смесени с хранителни отпадъци (напр. почва или опаковки), следва, доколкото е възможно, да бъдат изключени от масата на хранителните отпадъци.
Съществуват няколко вида храни, които обикновено се изхвърлят като отпадъчни въди или с тях, като например бутилирана питейна и минерална вода, напитки и други течности. Понякога няма методи за измерване на такива отпадъци, които да гарантират достатъчно ниво на надеждност и съпоставимост на докладваните данни. Следователно тези видове храни не следва да се измерват като хранителни отпадъци. Държавите членки обаче следва да имат възможност доброволно да докладват информацията за тези видове храни.
За подобряване на точността на измерването на хранителни отпадъци, материали, различни от храни, които са смесени с хранителни отпадъци (напр. почва или опаковки), следва, доколкото е възможно, да бъдат изключени от масата на хранителните отпадъци.
Съществуват няколко вида храни, които обикновено се изхвърлят като отпадъчни въди или с тях, като например бутилирана питейна и минерална вода, напитки и други течности. Понякога няма методи за измерване на такива отпадъци, които да гарантират достатъчно ниво на надеждност и съпоставимост на докладваните данни. Следователно тези видове храни не следва да се измерват като хранителни отпадъци. Държавите членки обаче следва да имат възможност доброволно да докладват информацията за тези видове храни.
Въпреки че веществата, предназначени за употреба като фуражни суровини, посочени в член 2, параграф 2, буква д) от Директива 2008/98/ЕО, са изключени от приложното поле на същата директива и поради това не следва да се измерват като хранителни отпадъци, информацията за храни, първоначално предназначени за консумация от човека и след това пренасочени за фураж (в т.ч. продукти, които вече не се използват за храна съгласно определението в част А, точка 3 от приложението към Регламент (ЕС) № 68/2013 на Комисията (6)), е важен фактор за разбирането на свързаните с храните материали потоци и може да е полезна за планирането на целева политика за предотвратяване на хранителните отпадъци. По тази причина държавите членки следва да имат възможност доброволно да докладват тази информация по еднакъв начин.
За да се осигури възможност за проверка на докладваните данни и подобряване на методите за измерване, както и да се гарантира съпоставимостта на тези методи, държавите членки следва да предоставят допълнителна информация, свързана с методите за измерване и качеството на събраните данни.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Обхват на измерването на хранителни отпадъци
1. Количество хранителни отпадъци се измерва поотделно за следните етапи от веригата за доставки на храни и хранителни отпадъци:
a) първично производство;
b) преработка и производство;
в) търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни;
г) ресторанти и кетъринг услуги;
д) домакинства.
(6) Регламент (ЕС) № 68/2013 на Комисията от 16 януари 2013 г. относно каталога на фуражните суровини (ОВ L 29, 30.1.2013 г., стр. 1).
2. Хранителните отпадъци се разпределят на всеки етап от веригата за доставки на храни, посочен в параграф 1, в съответствие с приложение I.
3. Измерваната обхваща хранителните отпадъци, класирани в кодовете за отпадъци, посочени в приложение II, или в друг код за отпадъци, който включва и хранителни отпадъци.
4. Измерването на хранителни отпадъци не обхваща следните елементи:
а) материали, които се използват в земеделието, посочени в член 2, параграф 1, буква е) от Директива 2008/98/ЕО;
б) странични животински продукти, посочени в член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2008/98/ЕО;
в) остатъци от хранителни отпадъци, събрани като част от отпадъчни опаковки, класирани в код за отпадъци „15 01 — опаковки (включително разделно събирани отпадъчни опаковки от бита)” в Европейския списък на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО;
г) остатъци от хранителни отпадъци, събрани като част от отпадъци, класирани в код за отпадъци „20 03 03 — отпадъци от почистване на улици” в Европейския списък на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО;
д) материали, различни от храни, смесени с хранителни отпадъци при събирането им, доколкото е възможно.
5. Измерването на хранителните отпадъци не обхваща следните елементи, без да се засяга доброволното измерване по член 3:
а) хранителни отпадъци, изхвърлени като отпадъчни води или с тях;
б) вещества, които са предназначени за употреба като фуражни суровини, посочени в член 2, параграф 2, буква д) от Директива 2008/98/ЕО.
Член 2
Методика за измерването на хранителни отпадъци
1. Държавите членки измерват ежегодно количеството на образувани хранителни отпадъци за една пълна календарна година.
2. Най-малко веднъж на всеки четири години държавите членки измерват количеството хранителни отпадъци за даден етап от веригата за доставки на храни, като използват методиката, посочена в приложение III.
3. Когато не се използва методиката, посочена в приложение III, държавите членки измерват количеството хранителни отпадъци за даден етап от веригата за доставки на храни, като използват методиката, посочена в приложение IV.
4. За първия период на докладване, посочен в член 37, параграф 3, трета алинея от Директива 2008/98/ЕО, държавите членки измерват количеството хранителни отпадъци за всички етапи от веригата на доставки на храни, като използват методиката, посочена в приложение III. За този период държавите членки могат да използват данни, вече събрани при съществуващите договорности за 2017 г. или по-късно.
5. Количествата хранителни отпадъци се измерват в метрични тонове на база свежа маса.
Член 3
Доброволно измерване
Държавите членки могат да измерват и да предоставят на Комисията допълнителни данни, свързани с количествата хранителни отпадъци, както и данни, свързани с предотвратяването на хранителни отпадъци. Такива данни могат да включват следната информация:
а) количества хранителни отпадъци, разглеждани като съставени от части от храна, предназначена за консумация от човека;
б) количества хранителни отпадъци, изхвърлени като отпадъчни води или с тях;
в) количества храна, която е преразпределена за консумация от човека, както е посочено в член 9, параграф 1, буква з) от Директива 2008/98/ЕО;
г) количества храна, която вече не е предназначена за консумация от човека, пускана на пазара за преобразуване във фуражи от стопански субект в областта на фуражите съгласно определението в член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 178/2002;
д) продукти, които вече не се използват за храна, съгласно определението в част А, точка 3 от приложението към Регламент (ЕС) № 68/2013.
Член 4
Минимални изисквания за качество
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за гарантиране на надеждността и точността на измерването на хранителните отпадъци. Държавите членки осигуряват по-специално следното:
а) измерванията, извършени в съответствие с методиката, посочена в приложение III, се основават на представителна извадка от населението, за която се отнасят резултатите, и отразяват по подходящ начин вариациите в данните за измерваните количества хранителни отпадъци.
б) измерванията, извършени в съответствие с методиката, посочена в приложение IV, се основават на най-добрата налична информация.
2. Държавите членки предоставят на Комисията информация за методите, използвани за измерване на хранителните отпадъци на всеки етап от веригата за доставки на храни, и за всички съществени изменения на използваните методи в сравнение с методите, използвани при предходно измерване.
Член 5
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 3 май 2019 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
| Етапи от веригата за доставки на храни | Съответна позиция в статистиката на отпадъците (1), която включва дадения етап от веригата за доставки на храни | Съответен код по NACE Rev. 2 | Описание |
|----------------------------------------|-------------------------------------------------|-----------------|----------|
| Първично производство | Част от позиция 1 | Раздел А | Селско, горско и рибно стопанство |
| | | Разделение 01 | Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности |
| | | Разделение 03 | Рибно стопанство и аквакултури |
| Преработка и производство | Част от позиция 3 | Раздел C | Производство |
| | | Разделение 10 | Производство на хранителни продукти |
| | | Разделение 11 | Производство на напитки |
| Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни | Част от позиция 17 | Раздел G | Търговия на едро и дребно; ремонт на моторни превозни средства и мотоциклети |
| | | Разделение 46 | Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети |
| | | Разделение 47 | Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети |
| Ресторанти и кетъринг услуги | Част от позиция 17 | Раздел I | Хотелерство и ресторантьорство |
| | | Разделение 55 | Настаняване |
| | | Разделение 56 | Ресторантьорство |
| | Разделения N, O, P, Q, R, S | Разделения, обхващащи дейности, в които се предоставя кетъринг (например кетъринг за персонала, кетъринг за здравни заведения, учебни заведения, при пътувания). |
| Домакинства | Позиция 19 | „Домакинства“, както е посочено в раздел 8, точка 1.2 от приложение 1 към Регламент (ЕО) № 2150/2002 относно статистиката за отпадъците | Отпадъци, образувани от домакинствата |
(1) Раздел 8, точка 1 от приложение 1 към Регламент (ЕО) № 2150/2002.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Кодове за отпадъци, включени в Европейския списък на отпадъците за видове отпадъци, които обикновено включват хранителни отпадъци
Първично производство
| Код | Описание |
|-----|----------|
| 02 01 02 | Отпадъци от животински тъкани |
| 02 01 03 | Отпадъци от растителни тъкани |
Преработка и производство
| Код | Описание |
|-----|----------|
| 02 02 | Отпадъци от производство и преработване на месо, риба и други хранителни продукти от животински произход |
| 02 03 | Отпадъци от производство и преработване на плодове, зеленчуци, зърнени култури, хранителни масла, какао, кафе, чай и тютюн; производство на консерви; култивиране на дрожди и екстракти от дрожди, производство и ферментация на меласа |
| 02 04 | Отпадъци от производство на захар |
| 02 05 | Отпадъци от млекопреработвателната промишленост |
| 02 06 | Отпадъци от производството на тестени и сладкарски изделия |
| 02 07 | Отпадъци от производство на алкохолни и безалкохолни напитки (с изключение на кафе, чай и какао) |
Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни
| Код | Описание |
|-----|----------|
| 20 01 08 | Биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене |
| 20 01 25 | Хранителни масла и мазнини |
| 20 03 01 | Смесени битови отпадъци |
| 20 03 02 | Отпадъци от пазари |
| 16 03 06 | Органични отпадъци, различни от упоменатите в 16 03 05 |
Ресторанти и кетъринг услуги
| Код | Описание |
|-----|----------|
| 20 01 08 | Биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене |
| 20 01 25 | Хранителни масла и мазнини |
| 20 03 01 | Смесени битови отпадъци |
Домакинства
| Код | Описание |
|-----|----------|
| 20 01 08 | Биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене |
| 20 01 25 | Хранителни масла и мазнини |
| 20 03 01 | Смесени битови отпадъци |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Методика за задълбочено измерване на хранителните отпадъци
Количеството хранителни отпадъци на даден етап от веригата за доставки на храни се установява чрез измерване на хранителните отпадъци, образувани от извадка от стопански субекти в областта на храните или от домакинства, в съответствие с някой от следните методи или комбинация от тях, или друг равностоен метод по отношение на адекватност, представителност и надеждност.
| Етап от веригата за доставки на храни | Методи за измерване |
|----------------------------------------|----------------------|
| Първично производство | — Пряко измерване |
| | — Масов баланс |
| Преработка и производство | — Въпросници и интервюта |
| | — Коефициенти и статистически производствени данни |
| | — Анализ на състава на отпадъците |
| Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни | — Анализ на състава на отпадъците |
| Ресторанти и кетъринг услуги | — Преброяване/сканиране |
| Домакинства | — Бележници с дати |
Описание на методите
Методи, основани на пряк достъп до хранителните отпадъци/пряко измерване
Следните методи се използват от лица с пряк (физически) достъп до хранителните отпадъци с цел да извършват измерване или приблизително изчисление:
— Пряко измерване (претегляне или изчисление на обема)
Използване на измервателен уред за определяне на масата на извадки от хранителни отпадъци или фракции от общите отпадъци, пряко или въз основа на обема. В него се включва измерването на разделно събрани хранителни отпадъци.
— Сканиране/преброяване
Изчисление на броя на елементите, съставляващи хранителните отпадъци, и използване на резултата за определяне на масата.
— Анализ на състава на отпадъците
Физическо разделяне на хранителните отпадъци от другите фракции, за да се определи масата на сортирани фракции.
— Бележници с дати
Дадено лице или група лица редовно поддържа регистър или дневник с информацията за хранителните отпадъци.
Други методи
Когато не е налице пряк (физически) достъп до хранителните отпадъци или когато прякото измерване не е осъществимо, се използват следните методи:
— Масов баланс
Изчисляване на количеството хранителни отпадъци въз основа на масата на входящите и изходящите количества храна в измерената система, както и преработка и потребление на храната в рамките на системата.
— Коефициенти
Използване на вече установени коефициенти или проценти за хранителни отпадъци, представителни за даден подсектор на хранителната промишленост или за отделен стопански субект. Тези коефициенти или проценти се установяват чрез изготвяне на извадка, чрез линии, предоставени от стопанските субекти в областта на храните или чрез други методи.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Методика за измерване на хранителните отпадъци, когато не се използва задълбочено измерване съобразно методиката, посочена в приложение III
Когато не се използва задълбочено измерване, посочено в член 2, количествата хранителни отпадъци, образувани на даден етап от веригата за доставки на храни, се измерват чрез някой от следните методи или чрез комбинация от тези методи:
а) Изчисляване на количеството хранителни отпадъци въз основа на последните налични данни за дела на хранителните отпадъци на даден етап от веригата за доставки на храни (в съответствие с приложение III) и общото количество образувани отпадъци на същия този етап. Общото количество образувани отпадъци на даден етап от веригата за доставки на храни се определя въз основа на данните, докладвани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 2150/2002 за всеки от етапите от веригата за доставки на храни, посочени в приложение I. В случай че за дадена година тези данни не са налични, се използват данните за предходната година.
б) Изчисляване на количеството хранителни отпадъци въз основа на социално-икономическите данни, които са от значение за съответните етапи от веригата за доставки на храни. Изчислението на хранителните отпадъци се основава на най-актуалните данни за количествата хранителни отпадъци, образувани на даден етап от веригата за доставки на храни, и на повишението или спада в периода от годината на последното измерване на тези данни до настоящия отчетен период, и на нивото на един или повече от следните социално-икономически показатели:
| Етап от веригата за доставки на храни | Показател |
|----------------------------------------|-----------|
| Първично производство | — Производство на храни в селското стопанство, рибарството и лова |
| Преработка и производство | — Производство на преработени храни — въз основа на данни от данните по ПРОДКОМ (1). |
| Търговия на дребно и разпространение по друг начин на храни | — Оборот на хранителните продукти |
| | — Население |
| Ресторанти и кетъринг услуги | — Оборот |
| | — Заетост (в еквиваленти на пълно работно време) |
| Домакинства | — Население |
| | — Разполагаем доход на домакинствата (2) |
(1) Регламент (ЕО) № 912/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета за установяване на статистическо изследване на промишлената продукция на Общността (ОВ L 163, 30.4.2004 г., стр. 71).
(2) По данни на Евростат.
Държавите членки могат да използват други показатели, ако те съответстват по-точно на образуването на хранителни отпадъци на даден етап от веригата за доставки на храни. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D1597/32019D1597_BG.pdf | 9 |
32019R1842 | category15 | 2019 | bg | РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1842 НА КОМИСИЯТА
от 31 октомври 2019 година
за определяне на правила за прилагането на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на допълнителните условия за коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии поради промени в равнището на дейност
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като във предвид Договора за функциониране на Европейския | съюз,
като във предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1), и по-специално член 10а, параграф 21 от нея,
като има предвид, че:
(1) С Директива 2003/87/ЕО се установява система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза с цел насърчаване на намаляването на емисиите на парникови газове по рентабилен и икономически ефективен начин. В член 10а от нея са посочени преходните правила за безплатно разпределение на квоти.
(2) С Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията (2) се определят валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО за четвъртия период на търгуване от 2021 до 2030 г.
(3) В съответствие с член 10а, параграф 20 от Директива 2003/87/ЕО безплатното разпределение на квоти за емисии на инсталации, чиято дейност се е увеличила или намаляла, изчислено въз основа на пълзяща средна стойност за две години, с повече от 15 % спрямо историческите равнища на дейност, се коригира симетрично. Тъй като инсталациите са разделени на подинсталации в съответствие с член 10 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331, е целесъобразно при прилагане на корекциите на разпределението на квотите за емисии поради промени в дейността тези промени да се сравняват с историческите равнища на дейност на ниво подинсталации.
(4) За извършване на корекции на безплатното разпределение е необходимо да се събират висококачествени и независимо проверени данни. Следва да се осигури постоянна точност и качество на данните, подлежащи на мониторинг и докладване, за определяне на безплатното разпределение. За тази цел следва да бъдат привлечени специални правила за докладване на равнищата на дейност на ниво подинсталация, като се вземат предвид съответните разпоредби на Делегиран регламент (ЕС) 2019/331. Данните, събрани от операторите в съответствие с тези правила, следва да отразяват действителните дейности на подинсталациите.
(5) Операторите следва да докладват изискванията ежегодно. Данните следва да подлежат на мониторинг в съответствие с изискванията за мониторинг съгласно член 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331.
(6) За да се осигури съгласуваност между проверката на годишните доклади за емисии по член 15 от Директива 2003/87/ЕО и данните за равнището на дейност, както и за да се използват възможностите за полезно взаимодействие, е целесъобразно да се използват правните уредби, определени от мерките съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията (3).
(7) За да се предотврати манипулиране или злоупотреба със системата за коригиране на разпределенията, да се избягне ненужната административна тежест и да се гарантира, че промените в разпределенията се извършват по ефективен, независимо проверен и еднакъв начин, следва да се прилагат допълнителни условия за коригиране на безплатното разпределение за подинсталации, когато равнището на дейност се е увеличило или е намалело с повече от 15 % в сравнение с историческото равнище на дейност. Средното равнище на дейност следва да бъде определено като средноаритметичната стойност на годишните равнища на дейност за две пълни календарни години на експлоатация. Първата година на изчисляване на средното равнище на дейност следва да бъде първата година от всеки период на разпределение. Ако при сравнение на историческото равнище на дейност със средното равнище на дейност възниква разлика от повече от 15 %, тогава безплатното разпределение следва да се коригира с точния процент, отговарящ на промяната в равнището на дейност. Ако настъпи последваща промяна в равнището на дейност с над 15 % в същия
(1) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(2) Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8).
(3) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията от 19 декември 2018 г. за проверка на данните и за акредитация на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 334, 31.12.2018 г., стр. 94).
интервал от 5 %, разпределението следва да остане същото. Ако последващата промяна надхвърля интервала от 5 %, в рамките на който е попаднала предишната корекция (напр. 20—25 %, 25—30 % и т.н.), корекцията в този случай също следва да отговаря на точната промяна в проценти на средното равнище на дейност.
(8) За да се избегне ненужната административна тежест, възможностите за коригиране следва да се разглеждат, винаги когато промените в равнището на дейност на дадена подинсталация биха довели до голямо коригиране на равнището на квотите, разпределени безплатно на тази подинсталация, със 100 квоти или повече.
(9) За да се предотврати манипулирането или злоупотребата със системата и да се гарантира, че промените в разпределенията се извършват по ефективен, недискриминационен и еднакъв начин, новите участници и новите подинсталации следва да се третират по същия начин.
(10) Член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО изисква преходните хармонизирани мерки за безплатно разпределение на квоти за емисии да се прилагат по начин, който да насърчи намаляването на емисиите на парникови газове и енергийноефективните техники. За да се запазят стимулите за намаляване на емисиите при определения на допълнителни условия за коригиране на безплатното разпределение за подинсталации, чиито дейност се е увеличила или е намаляла с повече от 15 % в сравнение с историческите равнища на дейност, следва да се вземат предвид и други промени в дейността на подинсталациите, освен свързаните с равнищата на дейност. Те следва да обхващат подобряване на енергийната ефективност, промени в топлоснабдяването, заменяемост на гориво и електроенергия, производство на ценни химикали, промени в производството на винилхлоридния мономер, както и енергийно оползотворяване на отпадъчните газове. С цел максимално използване на подобни стимули за намаляване на емисиите е добре да се помисли за подобни промени на ниво подинсталация.
(11) С цел по-добро съгласуване на производствените промени с безплатното разпределение на квоти квотите за емисии не следва да се издават за подинсталации, които прекратяват дейността си, считано от годината след прекратяването.
(12) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по изменението на климата.
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Обхват
Настоящият регламент се прилага за безплатното разпределение на квоти съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО за периода на търгуване от 2021 до 2030 г.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
(1) „средно равнище на дейност” означава (за всяка подинсталация) средноаритметичната стойност на свързаните годишни равнища на дейност за двете календарни години, предхождащи представянето на доклада, посочен в член 3, параграф 1;
(2) „съществуваща инсталация” означава съществуваща инсталация съгласно определението в член 2, точка 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331;
(3) „подинсталация с топлинен показател” означава подинсталация с топлинен показател съгласно определението в член 2, точка 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331;
(4) „подинсталация с горивен показател” означава подинсталация с горивен показател съгласно определението в член 2, точка 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331;
(5) „период на разпределение” означава период на разпределение съгласно определението в член 2, точка 15 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331;
(6) „група” означава група съгласно определението в член 2, точка 11 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*).
(*) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните поклади на някои видове предприятия (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
Член 3
Изисквания към докладването
1. От 2021 г. нататък операторите на инсталации, на които безплатно са разпределени квоти в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО, през периода на търгуване от 2021 до 2030 г. отчитат ежегодно равнището на дейност на всяка подинсталация през предходната календарна година. За 2021 г. този доклад включва данни за цвete години, предхождащи представянето му.
Новите участници могат да представят докладите, посочени в член 5, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331, през годината след първия ден на започване на дейността.
2. Докладът за равнището на дейност трябва да съдържа информация за равнището на дейност на всяка подинсталация за всеки от параметрите, изброени в раздел 1, с изключение на точка 1.3, буква в), и в точки 2.3—2.7 от приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2019/331. Докладът за равнището на дейност съдържа и информация за структурата на групата, ако има такава, към която принадлежи инсталацията, и за това дали дейността на някоя подинсталация е била прекратена.
Компетентният орган може да изисква от операторите да включат в доклада за равнището на дейност данни за някой от допълнителните параметри, включени в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 или посочени в параграф 1 от него.
3. Докладът за равнището на дейност се представя на компетентния орган, който предоставя безплатното разпределение на квоти, до 31 март всяка година през годините от 2021 до 2030 г., освен ако компетентният орган е определил по-ранен срок за представянето му. Той се придружава от доклад за проверка на доклада за равнището на дейност, изготвен съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.
Държавите членки могат да изискват представянето на предварителен доклад за равнището на дейност, съдържащ цялата информация, налична към момента на подаване. Държавите членки могат да определят срокове за представянето на предварителния доклад за равнището на дейност.
Компетентният орган може да преустановява временно издаването на безплатни квоти за емисии на дадена инсталация, докато не установи, че не е необходимо разпределението към тази инсталация да бъде коригирано, или докато Комисията не приеме решение съгласно член 23, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 относно коригирането на разпределението за тази инсталация.
Когато е приложимо, компетентният орган възстановява евентуални превишаващи квоти в резултат на свръхразпределение в съответствие с процедурата, предвидена в член 48, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията (5).
Компетентният орган може да изисква от операторите и от проверяващите органи да използват образци в електронен вид или файлове в конкретен формат при подаване на докладите за равнището на дейност.
4. Компетентният орган оценява доклада за равнището на дейност, посочен в параграфи 1—3 от настоящия член, в съответствие с изискванията по членове 7—12 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331. Компетентният орган може да направи консервативна оценка на стойността на всеки параметър във всяка от следните ситуации:
а) операторът не е представил проверен доклад за равнището на дейност до срока, посочен в параграф 3, а издаването на квоти не е спряно;
б) представената потвърдена стойност не е в съответствие с настоящия регламент или с Делегиран регламент (ЕС) 2019/331;
в) докладът за равнището на дейност на даден оператор не е проверен в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.
Компетентният орган не увеличава разпределението на квоти за дадена инсталация въз основа на оценката, направена при обстоятелствата съгласно буква а).
Когато проверяващият орган е посочил в доклада от проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 наличието на несъществени неточности, които не са коригирани от оператора преди изготвяне на доклада от проверката, компетентният орган преценява тези неточности и дава консервативна оценка на стойността на параметъра, където е възможно. Компетентният орган уведомява оператора дали и какви корекции се изискват в доклада за равнището на дейност. Операторът предоставя тази информация на проверяващия орган.
(5) Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията от 12 март 2019 г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (ОВ L 177, 2.7.2019 г., стр. 3).
Член 4
Средно равнище на дейност
1. Компетентният орган определя ежегодно средното равнище на дейност на всяка подинсталация въз основа на докладите за равнището на дейност за съответния двугодишен период.
2. Средното равнище на дейност на новите подинсталации и на новите участници не се изчислява за първите три календарни години от дейността.
Член 5
Корекции на безплатното разпределение на квоти вследствие на промени в равнището на дейност
1. Всяка година компетентният орган сравнява средното равнище на дейност на всяка подинсталация, определено в съответствие с член 4, с историческото равнище на дейност, първоначално използвано за определяне на безплатното разпределение на квоти. Когато абсолютната стойност на разликата между средното равнище на дейност и историческото равнище на дейност на тази подинсталация е над 15 %, безплатното разпределение на квоти за тази инсталация се коригира. Тази корекция се припата, считано от годината, следваща двете календарни години, използвани за определяне на средното равнище на дейност, и при условие че корекцията на подинсталацията предварителен размер на квотите за емисии, предоставени безплатно на подинсталацията, е най-малко 100 квоти за емисии. Тази корекция се извършва чрез увеличаване или намаляване на безплатното разпределение за съответната подинсталация според точното процентно изменение на средното равнище на дейност в сравнение с историческото равнище, използвано първоначално за определяне на безплатното разпределение.
2. Когато в рамките на даден период на разпределение бъде направена корекция съгласно параграф 1, допълнителни корекции могат да се извършат само ако абсолютната стойност на разликата между средното равнище на дейност и историческото равнище на дейност на тази подинсталация надвишава най-близкия 5-процентен интервал над промяната от 15 %, която е довела до предишното коригиране на безплатното разпределение към тази инсталация. Това става чрез увеличаване или намаляване на безплатното разпределение за съответната подинсталация според точното процентно изменение на средното равнище на дейност в сравнение с историческото равнище, използвано първоначално за определяне на безплатното разпределение, и при условие че корекцията на подинсталацията предварителен размер на квотите за емисии, предоставени безплатно за подинсталацията, е най-малко 100 квоти за емисии.
3. Ако увеличението или намалението на средното равнище на дейност на една подинсталация вече не надвишава 15 % в сравнение с историческото равнище, използвано първоначално за определяне на безплатното разпределение, безплатното разпределение на квоти за тази подинсталация е равно на първоначалното разпределение, определено съгласно член 16 или член 18 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331, считано от годината, следваща двете календарни години, използвани за определяне на средното равнище на дейност.
4. Ако дадена подинсталация е прекратила дейността си, безплатното разпределение за тази подинсталация се занулява, считано от годината след прекратяване на дейността.
5. За нови подинсталации и за нови участници безплатното разпределение на квоти за емисии не се коригира през първите три календарни години от дейността. За първата и втората календарна година от дейността безплатното разпределение на квоти за емисии се основава на съответното равнище на дейност за всяка година, а за третата календарна година от дейността безплатното разпределение на квоти за емисии се основава на историческото равнище на дейност, използвано за определяне на безплатното разпределение.
6. Окончателният годишен размер на квотите за емисии, разпределени безплатно за дадена инсталация, е сумата от квотите за емисии на всички подинсталации, изчислена в съответствие с член 16 или член 18 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 в зависимост от това, което е приложимо.
Член 6
Други промени в дейността на инсталацията
1. Когато даден оператор докаже въз основа на данните в доклада за равнището на дейност и на всички допълнителни данни, посочени от компетентния орган, че намаляването на равнището на дейност с повече от 15 % на подинсталация, за която размерът на безплатното разпределение е определен въз основа на топлинен или горивен показател, не е свързано с промяна в производствените равнища на подинсталацията, а е следствие от повишена енергийна ефективност на тази подинсталация съгласно параграф 3 от настоящия член, в сравнение с посочената в доклада с базовите данни или в доклада с данни за нов участник, не се прави корекция на безплатното разпределение.
2. Когато при поискване от компетентния орган даден оператор не успее да докаже въз основа на данните в доклада за равнището на дейност и на всички допълнителни данни, поискани от компетентния орган, че увеличаването на равнището на дейност с повече от 15 % на подинсталация, за която размерът на безплатното разпределение е определен въз основа на топлинен или горивен показател, е свързано с промяна в производствените равнища на подинсталацията, а не е следствие от намалената енергийна ефективност на тази подинсталация съгласно параграф 3 от настоящия член, в сравнение с посочената в доклада с базовите данни или в доклада с данни за нов участник, компетентният орган може да отхвърли корекцията на безплатното разпределение.
3. При подинсталациите с топлинен показател и подинсталациите с горивен показател промяната на енергийната ефективност се определя чрез сравняване на коефициентите на количеството топлина или гориво, използвано за производството на всеки продукт, спрямо количествата на съответното им производство съгласно доклада с базовите данни и след като е извършена промяната в дейността на подинсталацията. Такова определяне на енергийната ефективност се извършва за производството на всеки продукт, обхванат от всеки код по Продком на подинсталацията в списъка, посочен в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета (6).
В съответствие с първа алинея от настоящия параграф количествата топлина и гориво, използвани за производството на всеки продукт, се определят в съответствие с методиките, установени в плана относно методиката за мониторинг, одобрен в съответствие с член 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331.
4. Когато от доклада за равнището на дейност, представен в съответствие с член 3, става ясно, че пълзящата средна стойност за две години на параметър за падена подинсталация, посочен в член 16, параграф 5 и членове 19, 20, 21 или 22 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 и различен от равнището на дейност, се е изменил с повече от 15 % в сравнение със стойностите, използвани за определяне на първоначалното равнище на безплатно разпределение, безплатното разпределение на квоти за тази инсталация се коригира, считано от годината, следваща двете години, използвани за определяне на промяната на параметъра, при условие че корекцията на годишния предварителен обем на квотите за емисии, разпределени безплатно за подинсталацията, е най-малко 100 квоти за емисии. Корекциите се извършват, като се увеличи или намали безплатното разпределение за съответната подинсталация въз основа на точната нова стойност на параметъра.
Член 7
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 31 октомври 2019 година.
За Колисицата
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(*) Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета от 19 декември 1991 г. относно установяване на статистическо изследване на промишлената продукция на Общността (ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 1). | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019R1842/32019R1842_BG.pdf | 5 |
32019D1719 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/1719 НА СЪВЕТА
от 8 юли 2019 година
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 18-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CoP 18 по CITES)
(Женева, Швейцария, 17-28 август 2019 г.)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като имат предвид, че: | (1) Съюзът се присъедини към Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) с Решение (ЕС) 2015/451 на Съвета (1). CITES е приложена в Съюза с Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета (2).
(2) Съгласно член XI, параграф 3 от CITES Конференцията на страните (CoP) може, наред с другото, да приема изменения на приложенията към CITES.
(3) На своето 18-о заседание от 17 до 28 август 2019 г. в Женева, Швейцария CoP (CoP 18 по CITES) има задача да приеме решения по 57 предложения за изменение на приложенията към CITES, както и по редица други въпроси, свързани с прилагането на CITES.
(4) Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на CoP 18 по CITES, тъй като измененията на приложенията към CITES ще бъдат обвързващи за Съюза и неговите държави членки, а няколко други решения може да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза, и по-специално Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията (3) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 792/2012 на Комисията (4).
(5) Предложената позиция, която трябва да се заеме по отношение на различните предложения в рамките на CoP 18 по CITES, се основава на експертен анализ на техните предимства въз основа на най-добрия налични научни и технически данни,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 18-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CoP 18 по CITES) по въпроси, попадащи в компетентността на Съюза, е изложена в приложенията към настоящото решение.
(1) Решение (ЕС) 2015/451 на Съвета от 6 март 2015 г. относно присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) (ОВ L 75, 19.3.2015 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията от 4 май 2006 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 338/97 относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (ОВ L 166, 19.6.2006 г., стр. 1).
(4) Регламент за изпълнение (ЕС) № 792/2012 на Комисията от 23 август 2012 г. за определяне на правила във връзка с формата на разрешителните, сертификатите и другите документи, преведени в Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, и за изменение на Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията (ОВ L 242, 7.9.2012 г., стр. 13).
Член 2
Ако има вероятност нова научна или техническа информация, представена след приемането на настоящото решение и преди или по време на CoP 18 по CITES, да окаже влияние върху позицията, посочена в член 1, или ако на това заседание се направят преработени или нови предложения, по които още няма позиция на Съюза, позицията на Съюза се изготвя чрез координация на място преди Конференцията на страните (CoP) да вземе решение относно въпросните предложения. В такива случаи позицията на Съюза следва да бъде в съответствие с принципите, изложени в приложенията към настоящото решение.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 8 юли 2019 година.
За Съвета
Председател
А.К. PEKONEN
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Позиция на Съюза по ключови въпроси за обсъждане на 18-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CoP 18 по CITES)
(Женева, Швейцария, 17—28 август 2019 г.)
A. Общи съображения
1. Съюзът счита Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) за ключова международна конвенция за опазване на видовете и на биологичното разнообразие и за борба с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна.
2. По време на 18-ото заседание на Конференцията на страните по CITES (CoP 18 по CITES) Съюзът следва да приеме амбициозна позиция, съобразена със съответните му политики и международни ангажименти в тези области, по-специално целите, свързани с дивата природа, съгласно цел за устойчиво развитие 15, стратегическия план за биологично разнообразие за периода 2011—2020 г. и целите от Аичи, договорен съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие, стратегическите намерения на CITES (1) и Резолюция 71/326 на Общото събрание на ООН относно борбата с незаконния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна. Позицията на Съюза следва да послужи и за постигане на съответните цели, определени на равнище на Съюза чрез заключенията на Съвета от 21 юни 2011 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и чрез заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, както и чрез плана за действие на ЕС за опазване и управление на популациите от акули.
3. Приоритетите на Съюза по време на CoP 18 по CITES следва да бъдат:
— цялостно използване на инструментите на CITES за регламентиране на международната търговия със застрашени животински и растителни видове, които са предмет на неустойчиви равнища на търговия, като се следва научнообоснован подход; и
— засилване на ответните действия на международната общност срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;
4. Позицията на Съюза относно предложенията за изменение на приложенията на CITES следва да се основава на природозащитения статус на засегнатите видове и на въздействието, което търговията оказва или може да окаже върху техния статус. За тази цел при оценката на предложенията за включване в списъците следва да се вземат предвид най-подходящите и солидни научни становища, в съответствие с предвиденото в Резолюция 9.24 на конференцията на страните относно критериите за изменение на приложения I и II на CITES.
5. В позицията на Съюза следва да се вземе предвид приносът, който могат да имат проверките по CITES за подобряване на природозащитения статус на видовете, като същевременно отдава признание на усилията на страните, които прилагат ефективни мерки за опазване. Съюзът следва да гарантира, че взетите на CoP 18 по CITES решения водят до максимална ефективност на CITES чрез свеждане до минимум на ненужните административни пречки и намиране на практически, икономически ефективни и функционални решения на проблемите по прилагането и мониторинга.
6. Конференцията на страните (CoP) е управляващият орган на CITES и редица решения, приети в рамките на CoP 18, ще бъдат изпълнени от Постоянния комитет, който е неин основен спомагателен орган. Поради това приетата за CoP 18 по CITES позиция на Съюза следва да определи и неговия подход на 71-вото и 72-рото заседание на Постоянния комитет директно преди и след CoP 18 по CITES.
(1) Резолюция 14.2 на Конференцията на страните по CITES, която следва да бъде актуализирана по време на CoP 18 (вж. параграф 5 по-долу).
Б. Специфични въпроси
7. В рамките на CoP 18 по CITES са внесени за разглеждане 57 предложения за изменение на приложенията към CITES. 12 от тези предложения бяха представени от Съюза като основен вносител или като съвносител и тяхното приемане естествено следва да бъде подкрепено и от Съюза. Специално внимание следва да се отдели на становищата на държавите на разпространение на видовете, засегнати от предложенията. Съюзът също така счита, че по принцип следва да бъдат подкрепени предложенията за изменение на приложенията към CITES, произтичащи от работата на Комитета по животните и Комитета по растенията по CITES и Постоянния комитет. Ще бъде разгледани оценката на предложенията, изготвена от Секретариата на CITES, IUCN/Traffic (2), а в случай на използваните с търговска цел морски видове — оценката на специалната работна група на FAO.
8. В съответствие със своята утвърдена позиция Съюзът потвърждава, че CITES е подходящ инструмент за регламентиране на международната търговия с морски видове, когато природозащитният им статус е засегнат от търговията и когато видът е застрашен или може да бъде застрашен от изчезване. Съюзът по-специално се застъпва, наред с другото, за включването в приложение II към CITES на три вида риби от рода Holothuria (Microthole), като се има предвид прекомерната експлоатация и значителните обеми на международната търговия с тези видове.
9. Съюзът отбелязва, че през последните години е свършена значителна работа за изграждане на капацитет за прилагането на CITES, не на последно място по отношение на морските видове, включително чрез финансовата подкрепа на Съюза. Съюзът подкрепя по-добратата координация между CITES и други организации и многостранните споразумения в областта на околната среда, в рамките на съответните им мандати с цел подобряване на управлението и увеличаването на допълнителността. По-конкретно Съюзът беше съавтор на предложенията за включване на някои видове акули (акула мако и дългопера акула мако — Isurus oxyrinchus и I. paucus) и скатове (гигантски риби китара — Glaucoceus spp., и Wedgefishes — Rhinidae spp.) в приложение II към CITES.
10. По време на CoP 17 по CITES в приложение II към CITES бяха включени допълнителни видове розово дърво (Pterocarpus erinaceus, три вида Guibourtia и Dalbergia spp.) с цел по-добро контролиране на международната търговия с тези видове тропически дървесни видове. За Съюза е важно да се гарантира, че настоящата анотация #15 ще бъде изменена, за да се съсредоточи върху онези екземпляри, които са на първо място в международната търговия, и за да се избягнат ненужни административни тежести и тежести, свързани с прилагането. Поради това Съюзът подкрепя изменението на консенсуса по отношение на анотация #15, установено на 70-ото заседание на Постоянния комитет, както е отразено в неговото предложение за включване на някои видове акули (акула мако и дългопера акула мако — Isurus oxyrinchus и I. paucus) и скатове (гигантски риби китара — Glaucoceus spp., и Wedgefishes — Rhinidae spp.) в приложение II към CITES.
11. Съюзът следва също така да подкрепи междусекторните усилия за по-ефективно регулиране на международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна, включително предложената резолюция относно проверката на законното придобиване, която се основава на резултатите от специален семинар, организиран от Съюза през юни 2018 г. Приемането на CoP 18 по CITES на нова стратегическа визия за CITES за периода 2021—2030 г. предоставя възможност за консолидиране и при необходимост изясняване на ролата на CITES в по-широкия контекст на международното управление на околната среда, включително рамката за биологичното разнообразие след 2020 г. съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие.
12. Позицията на Съюза относно предложенията, свързани с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, следва да бъде в съответствие с трите приоритета, набелязани в заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, а именно:
— предотвратяване на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и премахване на основните причини за него;
— по-ефикасно прилагане и изпълнение на съществуващите правила и по-ефикасна борба с организираните престъпления срещу дивата флора и фауна; и
— засилване на глобалното партньорство на държавите на произход, потребление и транзитно преминаване срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна.
В тази позиция следва да се вземе предвид и докладът на Комисията за напредъка по изпълнението на плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна.
(2) Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) и програмата TRAFFIC са специализирани в търговията с диви животински и растителни видове, и преди всяко заседание на CoP по CITES предоставят изчерпателна оценка на предложенията за изменение на приложенията към CITES.
В съответствие с първия приоритет Съюзът подкрепя по-добра защита чрез CITES на видове, чийто внос в Съюза понастоящем е неустойчив или незаконен (по-специално за търговията с екзотични домашни любимци). Поради това Съюзът беше съавтор на някои предложения за изменение на приложенията към CITES във връзка с различни видове влечуги и земноводни, по-специално няколко вида гекони и тритони, и подкрепя други предложения по целесъобразност.
13. В съответствие с втория и третия приоритет Съюзът подкрепя строги мерки за прилагането на CITES от страните по нея. Той се застъпва за ясен график с механизми за мониторинг (включително евентуални търговски санкции) по отношение на страните, които редовно не изпълняват задълженията си по CITES. Това е от особено значение за борба с бракониерството и трафика, засягащи слоновете, носорозите, азиатските големи котки, розовото дърво и люспениците.
14. Няколко предложения, представени на CoP 18 по CITES, се съсредоточават върху въпроси, свързани с устойчивото използване, поминъка и селските общности. Съюзът следва да подкрепя такива предложения, доколкото те спомагат да се гарантира, че съответната информация се отразява в рамките на действащите процеси, в съответствие с разпоредбите на CITES. Следва да се избяга създаването на допълнителни процеси или структури със значителни разходи и несигурни ползи.
15. Бракониерството на слонове и трафикът на слонова кост все още са на тревожно високо равнище. Освен това равнището на бракониерството на носорози и трафикът на рогове от носорози продължава да бъде високо, подкопава усилията за опазване и представлява сериозна заплаха за популяцията на носорози. Както Съюзът, така и неговите държави членки предоставят значителна подкрепа на африканските държави с цел по-добро опазване на дивата природа и справяне с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна. Съюзът е решен да продължи да подкрепя своите африкански партньори и да увеличи усилията си в това отношение, в съответствие със заключенията на Съвета във връзка със съобщението на Комисията относно плана за действие на EC срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна. Съюзът признава усилията за опазване, полагани от някои африкански държави на разпространение, но високите нива на бракониерство и трафик продължават да бъдат сериозно безпокойство в Съюза. Приоритет на Съюза за всички точки от дневния ред на CoP 18 по CITES, свързани с тези видове, следва да бъде подкрепата за действията, насочени пряко към тези проблеми.
16. Съюзът отбелязва внасянето от страните на няколко частично противоречащи си предложения във връзка със законната търговия със слонова кост. Международната търговия със слонова кост понастоящем е забранена съгласно рамката на CITES. Съюзът счита, че условията за ново разрешаване на тази търговия не са изпълнени и ще се противопостави на всяка промяна на настоящата рамка на CITES. Съюзът счита, че условията за ново разрешаване на тази търговия не са изпълнени и ще се противопостави на всяка промяна на настоящата рамка на CITES. Съюзът следва да продължи да подкрепя пропорционални и ефективни мерки, основани на най-добрите налични доказателства, в рамките на обхвата на CITES.
17. Съюзът счита, че Правилникът за дейността на CoP не бива да се отклонява от текста на CITES, включително член XXI, параграфи 2—6 от нея. Всеки опит за добавяне на разпоредби, които биха подчинили упражняването на правата на Съюза като страна на условия, които не са прописани в CITES, следва да бъде категорично отхвърлен.
18. Кризата, свързана с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, в комбинация с разширяването на обхвата на CITES, така че да обхване нови видове и страни, означава, че през последните години под егидата на CITES са попаднали повече дейности и че работното натоварване на секретариата на CITES е нараснало значително. Съюзът следва да вземе под внимание тези промени при определянето на своите приоритети по време на CoP 18 по CITES и на вносната си в доверителния фонд на CITES.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ПОЗИЦИЯ НА СЪЮЗА ПО НЯКОИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ПРЕДСТАВЕНИ В РАМКИТЕ НА 18-АТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СТРАНИТЕ ПО КОНВЕНЦИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС ЗАСТРАШЕНИ ВИДОВЕ ОТ ДИВАТА ФАУНА И ФЛОРА (COP 18 ПО CITES)
(ЖЕНЕВА, ШВЕЙЦАРИЯ, 17—28 АВГУСТ 2019 Г.)
"+" показва позиция „за“
"–“ показва позиция „против“
"0“ показа, че още няма позиция
"(+)") показа подкрепа, която зависи от измененията на предложението
"(–)") показва, че възражението ще бъде преразгледано, ако предложението бъде значително изменено
Работни документи
| № | Точка от дневния ред | Вносител () | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|--------------|------------|----------|
| Церемония по откриването | | | Няма документ |
Административни и финансови въпроси
1. **Избор** на председател, заместник-председател и помощник-председател на заседанието, както и на председатели на комитети I и II
2. Приемане на дневния ред
3. Приемане на работната програма
4. **Правилник за дейността**
4.1 Правилник за дейността на 18-ото заседание на Конференцията на страните CoP 18 Doc. 4.1
Сек. Да се вземе под внимание документът, съдържащ настоящия правилник за дейността, който ще остане валиден, освен ако и докато не бъде изменен от Конференцията на страните (вж. правило 32).
4.2 Преразглеждане на правилника за дейността CoP18 Doc. 4.2
ПК Подкрепа за това правилникът за дейността да остане непроменен на CoP18; и подкрепа на нов мандат на ПК за преразглеждане на член 25 (Процедура за вглеждане на решения относно изпълнението на приложениета) до CoP19. +
5. **Комитет за проверка на правомощията**
5.1 Учредяване на Комитета за проверка на правомощията (няма документ)
Няма документ
5.2 Доклад на Комитета за проверка на правомощията (няма документ)
Няма документ
| № | Пресече на наблюдатели | Точка от званието на | Вносител | Забележки | Позиция |
|---|------------------------|----------------------|----------|-----------|---------|
| 6 | Приемане на наблюдатели | Администрация на Секретариата | CoP18 Doc. 7.1 | | |
| 7 | Администрация, финанси и бюджет на Секретариата и на заседанията на Конференцията на страните | CoP18 Doc. 7.3 | | | |
| 7.1 | Доклад на изпълнителния директор на UNEP относно административни и други въпроси | CoP18 Doc. 7.3 A1 | | | |
| 7.2 | Приложение 1: Финансов отчет за 2016—2019 г. | CoP18 Doc. 7.3 A2 | | | |
| 7.3 | Приложение 2: Доклад на изпълнителния директор на UNEP относно административни и други въпроси за 2016 г. | CoP18 Doc. 7.3 A3 | | | |
| 7.4 | Приложение 3: Финансов отчет на CITES (CTI) — състояние на вносите към 31 декември 2016 г. | CoP18 Doc. 7.3 A4 | | | |
| 7.5 | Приложение 4: Доклад на изпълнителния директор на UNEP относно административни и други въпроси за 2017 г. | CoP18 Doc. 7.3 A5 | | | |
| 7.6 | Приложение 5: Финансов отчет на CITES (CTI) — състояние на вносите към 31 декември 2017 г. | CoP18 Doc. 7.3 A6 | | | |
| 7.7 | Приложение 6: Доклад на изпълнителния директор на UNEP относно административни и други въпроси за 2018 г. | CoP18 Doc. 7.3 A7 | | | |
| 7.8 | Приложение 7: Финансов отчет на CITES (CTI) — състояние на вносите към 31 декември 2018 г. | CoP18 Doc. 7.3 A8 | | | |
| 7.9 | Приложение 8: Доклад на изпълнителния директор на UNEP относно административни и други въпроси за 2019 г. | CoP18 Doc. 7.3 A9 | | | |
| № | Точка от листа на ред | Забележки | Позиция |
|---|----------------------|-----------|---------|
| 7.4 | Бюджет и работна програма за 2020 г. до 2022 г. | Приложение 1: Проект за спонсорирани делегати | CoP18 Doc. 7.4 A |
| 7.5 | Достъп до финансиране, включително финансиране от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) | Приложение 4: Бюджетен сценарий — постъпателен растеж | CoP18 Doc. 7.5 |
| 7.6 | Проект за спонсорирани делегати | Приложение 2: Бюджетен сценарий — нулев номинален растеж | CoP18 Doc. 7.6 |
Приложение 9: Доверителен фонд на CITES (CTL) — го̀дишно разпределение на неплатените вноски към 31 декември 2018 г. CoP18 Doc. 7.3 A9
Приложение 10: Външен доверителен фонд на CITES (QTL) — състояние на вноските към 31 декември 2018 г. CoP18 Doc. 7.3 A10
Приложение 11: Отчет за приходите и разходите и състояние на вноските към 31 декември 2017 г. CoP18 Doc. 7.3 A11
Приложение 12: Финансов отчет за останалата програма за работа за 2017 г. (до 31 март 2019 г.) CoP18 Doc. 7.3 A12
Приложение 13: Доверителен фонд на CITES (CTL) — състояние на вноските към 31 март 2019 г. CoP18 Doc. 7.3 A13
Приложение 14: Външен доверителен фонд на CITES (QTL) — състояние на вноските към 31 март 2019 г. CoP18 Doc. 7.3 A14
Приложение 1: Проекторезолюция относно финансирането и остойностената програма за работа на Секретариата за тригодишния период 2020—2022 г. CoP18 Doc. 7.4 A
Приложение 2: Бюджетен сценарий — нулев реален растеж CoP18 Doc. 7.4 A2
Приложение 3: Бюджетен сценарий — нулев номинален растеж CoP18 Doc. 7.4 A3
Приложение 4: Бюджетен сценарий — постъпателен растеж CoP18 Doc. 7.4 A4
Сек. Подкрепа за запазване на настоящите критерии за подбор; СК да проучи разширяването на проекта от Конференцията на страните на заседанията на Комитета.
| № | Точка от дневния ред | Вносител (†) | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|--------------|-----------|---------|
| 8. | Проекторезолюция относно езиковата стратегия на Конвенцията CoP18 Doc. 8 | IQ | Не е ясно защо арабски да бъде добавен като официален език на CITES, а не други езици на ООН (китайски, руски). Отражението върху бюджета и евентуалното допълнително забавяне при съставянето на документите са контрааргументи срещу предложението. | - |
Стратегически въпроси
9. Доклади и препоръки на Комитетите
9.1 Постоянен комитет
9.1.1 Доклад на Секретариата CoP18 Doc. 9.1.1
9.2 Комитет по животните
9.2.1 Избор на нови регионални членове и техни заместници (няма документ)
9.3 Комитет по растенията
9.3.1 Доклад на председателя CoP18 Doc. 9.3.1
9.3.2 Избор на нови регионални членове и техни заместници (няма документ)
10. Стратегическа визия на CITES след 2020 г. CoP18 Doc. 10 | ПК | Подкрепа за приемане на преразгледаната стратегическа визия, изменена от Сек.; също така подкрепа за изменените проекторешения за възлагане на задача на Сек. да сравни целите със съществуващите решения, резолюции; да се възложи мандат на ПК да работи по показатели. | + |
11. Преразглеждане на Конвенцията | CO, NA, ZW | Повдигат се някои важни въпроси, свързани с помивъка и прегледа на приложението. От друга страна, предложението изпължда пристрастно в сегашната си форма и обхват, както и недостатъчно добре изготвено, базирано на минали обсъждания без задълбочено разглеждане на все по-сложните предизвикателства пред търговията и опазването на дивата флора и фауна и предвид трайните последици. Адресатите на проекторешенията не са уточнени. | (-) |
| № | Точка от дневния ред | Вносител | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|-----------|-----------|---------|
| 12. | Осигуряване на по-добро изпълнение на списъците с морски видове риба в приложението CoP18 Doc. 12 | AG | Трябва се признае, че все още е необходима подкрепа за по-ефективно изпълнение на списъците с морски видове риба. От друга страна, прегледът на ефективността на предишните списъци следва да се съсредоточи върху конкретни случаи, с ясна обосновка, като се използват съществуващите механизми и препоръки от предишни прегледи. Въпреки това, важното е дали критерите за включване в списъка са изпълнени. | + |
| 13. | Преразглеждане на резолюция 11.1 от Конференцията на страните (Rev. CoP17) относно създаването на комитети CoP18 Doc. 13 | ПК, Сек. | ПК | + |
| 14. | Потенциални конфликти на интереси в комитетите по животните и растенията CoP18 Doc. 14 | ПК | Сътрудничество с организация и многостранни споразумения в областта на околната среда | + |
| 15. | Сътрудничество с организация и многостранни споразумения в областта на околната среда CoP18 Doc. 15.1 | ПК | Сътрудничество с други конвенции, свързани с биологичното разнообразие | + |
| 15.1 | Сътрудничество с организация и многостранни споразумения в областта на околната среда CoP18 Doc. 15.1 | ПК | Сътрудничество с други конвенции, свързани с биологичното разнообразие | + |
| 15.2 | Комисия за опазване на антарктическите животни морски ресурси (CCAMLR) CoP18 Doc. 15.2 | ПК | Глобална стратегия за опазване на растенията | + |
| 15.3 | Глобална стратегия за опазване на растенията CoP18 Doc. 15.3 | ПК | Сътрудничество с други конвенции, свързани с биологичното разнообразие | + |
| 15.4 | Междуправителствена научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) CoP18 Doc. 15.4 | ПК | Сътрудничество с други конвенции, свързани с биологичното разнообразие | + |
| 15.5 | Междуправителствена научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) CoP18 Doc. 15.5 | ПК | Сътрудничество с други конвенции, свързани с биологичното разнообразие | + |
| № | Точка от дневния ред | Вносител | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|-----------|-----------|---------|
| 15.6 | Сътрудничество между CITES и Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство | CoP18 Doc. 15.6 | NE | + |
| 16. | Програмата на CITES за дървесните видове | CoP18 Doc. 16.1 | Сек. | + |
| 17. | Селски общности | CoP18 Doc. 17.1 | ПК/Сек. | + |
| 17.1 | Доклад на Постоянния комитет | CoP18 Doc. 17.1 | Сек. | + |
| 17.2 | Предложени изменения на Резолюция 4.6 на Конференцията (Rev. CoP17) | CoP18 Doc. 17.2 | NA, ZW | – |
| 17.3 | Механизъм за участие на селските общности | CoP18 Doc. 17.3 | Сек. | + |
| 18. | CITES и поминък | CoP18 Doc. 18.1 | Сек. | + |
Покриване на процедурата, включително решението, която призовава за разработване на съвместна работа програма за обсъждане в международната работна група. Да се разглежда заедно със съответните предложения по точка 17.
Предложението на Сек. за изменение на Резолюция 16.6 на Конференцията от CoP17 би било прибързано; налага се допълнителна работа между сесиите (присъединяване към работната група за поминък?).
Възражение срещу създаването на постоянен комитет за селските общности. Да се обмислят алтернативни начини за участие на селските общности в обсъждане на темата за поминък.
Да се разглежда заедно със съответните предложения по точка 17.
Да се разглежда заедно със съответните предложения по точка 17.
| № | Точка от дневния ред | Вносител | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|-----------|-----------|---------|
| 18.2 | Предложение на Перу | PE | По отношение на проекта за Дес. 18.AA, буква а), в която се предлага включване на CITES в рамките на проекта за устойчиво развитие на селските общности, възражение срещу подновяване на решенията, тъй като работната група не е постигнала напредък, а и доста сходни въпроси се разглеждат в точките "Селски общности" и "Поминък"; подкрепа за коментарите на Сек. | (+) |
| 18.3 | Предложени изменения на Резолюция 9.24 на Конференцията (Rev. CoP17) | CN | Може да се обмисли идеята за включване на "Анализи на поминъка" в подкрепящата декларация на предложения за включване в списъка (Резолюция 9.24 на Конференцията, приложение 6), но изглежда все още не позволява решение на CoP18; предложената формулировка е отчасти неясна. | (+) |
| 19. | Продоволствена сигурност и поминък | ПК | Възражение срещу подновяване на решенията, тъй като работната група не е постигнала напредък, а и доста сходни въпроси се разглеждат в точките "Селски общности" и "Поминък"; подкрепа за коментарите на Сек. | (+) |
| 20. | Стратегии за намаляване на търсенето с цел борба с незаконната търговия с включени в CITES видове | ПК | Подкрепа за приемането на проекторешенията, изменени от Сек., и съгласие за заличаване на решения 17.44—17.48. | (+) |
| 21.1 | Изграждане на капацитет и материали за идентификация | КЖ/КР | Подкрепа на проекторешенията за създаване на съвместна работна група КЖ/КР за материалите за идентификация; освен това подкрепа на предложението на Сек. за заличаване на решенията, обхванати в 54.1. | (+) |
| 21.2 | Дейности за изграждане на капацитет, посочени в резолюция и решения | ПК | Подкрепа на приемането на проекторешенията (преразглеждане, подобряване на уебсайта на CITES, онлайн курсове в модула "виртуален колеж") с предлаганите от Сек. промени. Да се разглежда заедно с 21.3, 28, 29. | (+) |
| 21.3 | Рамка за улесняване на координацията, прозрачността и отчетността на усилията за изграждане на капацитета на CITES | US | Цена на инициативата на приоритета на проекторешенията и наработката на съветите съвети 21.2, както е предложено от Сек., на разглеждане от ПК и CoP 19. | (+) |
| № | Съдържание | Вносител | Въпроси, свързани с тълкуването и прилагането | Общо спазване и правоприлагане |
|---|---|---|---|---|
| 22. | Световен ден на ООН, посветен на дивата природа | ПК | Подкрепа на проектовете на Резолюция 17.1 на Конференцията, като се спазват строго по Конвенцията и приложението, което се спазва на Съвета за обсъждане на Световния ден на дивата природа. | |
| 23. | Ангажираност на младите хора | Сек. | Подкрепа на проектовете на Резолюция 17.5 на Конференцията, като се призива страните по Конвенцията и държавите, които не са страни по нея, да определят координационен център за отбелязването на Световния ден на дивата природа в съответната държава. | |
| 24. | Преглед на резолюциите | Сек. | Подкрепа на проектовете на Резолюция 4.6 на Конференцията, като се призива страните по Конвенцията и държавите, които не са страни по нея, да определят координационен център за отбелязването на Световния ден на дивата природа в съответната държава. | |
| 25. | Преразглеждане на решения | Сек. | Подкрепа на проектовете на Резолюция 17.7 на Конференцията, като се призива страните по Конвенцията и държавите, които не са страни по нея, да определят координационен център за отбелязването на Световния ден на дивата природа в съответната държава. | |
| 26. | Национални закони за прилагане на Конвенцията | Сек. | Подкрепа на проектовете на Резолюция 17.8 на Конференцията, като се призива страните по Конвенцията и държавите, които не са страни по нея, да определят координационен център за отбелязването на Световния ден на дивата природа в съответната държава. | |
| 27. | Програма за подпомагане на спазването | Сек. | Подкрепа на проектовете на Резолюция 17.9 на Конференцията, като се призива страните по Конвенцията и държавите, които не са страни по нея, да определят координационен център за отбелязването на Световния ден на дивата природа в съответната държава. | |
| 28. | Програма за подпомагане на спазването | Сек. | Подкрепа на проектовете на Резолюция 17.10 на Конференцията, като се призива страните по Конвенцията и държавите, които не са страни по нея, да определят координационен център за отбелязването на Световния ден на дивата природа в съответната държава. | |
| № | Точка от дневния ред | Вносител | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|----------|-----------|---------|
| 29. | Прегледи на значителна по обем търговия в национален мащаб | CoP18 Doc. 29 | КЖ/КР Подкрепа на мандата, изменен от Сек., за това Сек. да анализира, а комитетите да разгледат варианти и да отправят препоръки към CoP19. | (+) |
| 30. | Спазване по отношение на мадагаскарското абаносово дърво (Diospyros spp.) и палисандровото и розовото дърво (Dalbergia spp.) | CoP18 Doc. 30.2 | 30.1 Доклад на Мадагаскар Запознаване със съдържанието. Да се разглежда заедно с документ 30.2. | (+) |
| 30.2 | Доклад на Постоянния комитет | ПК | Подкрепа, но запазване на баланса относящо се към необходимостта да се създадат възможности за правоприлагане на борбата с незаконната сеч и разбиването на трафикантските мрежи. Предложение за изменение на резолюция 18.87, включително вътрешния контрол на продуктите от дивата фауна и флора, различни от слонова кост. | (+) |
| 31. | Вътрешни пазари за често незаконно търгувани екземпляри | CoP18 Doc. 31 | Вътрешни пазари за често незаконно търгувани екземпляри | (+) |
| 32. | Въпроси на правоприлагането | CoP18 Doc. 32 | Борба с киберпрестъпленията спрямо дивата природа | (+) |
| 33. | Борба с киберпрестъпленията спрямо дивата природа | CoP18 Doc. 33.1 | 33.1 Доклад на Секретариата | (+) |
| 33.2 | Доклад на Постоянния комитет | ПК | Подкрепа на предложените проекторешения и предложеното изменение на резолюция 11.3 на Конференцията (Rev. CoP17) и приемане на проекторешенията, изменени от Сек. Съгласие със заличаване на решения 17.94—17.96. | (+) |
| 34. | Подкрепа за борбата спрямо незаконната търговия в Западна и Централна Африка | CoP18 Doc. 35.1 | 35.1 Доклад на Секретариата | (+) |
| № | Точка от дневния ред | Забележки | Позиция |
|---|----------------------|-----------|---------|
| 35. | Разпореждане с конфискуване екземпляри | CoP18 Doc. 35 | ПК |
| 36. | Съхранение и управление на данните за незаконна търговия | CoP18 Doc. 36 | ПК |
| 37. | Условия на труд на пазачите на дивата фауна и флора | CoP18 Doc. 37 | NP |
| 38. | Определяне и роли на органите за управление | CoP18 Doc. 38 | Сек. |
| 39. | Ръководство за изготвяне на констатации за законови придобивания | CoP18 Doc. 39 | ПК |
| 40. | Надеждна проверка от страните на CITES и задължения на държавите | CoP18 Doc. 40 | US |
| 41. | Електронни системи и информационни технологии | CoP18 Doc. 41 | ПК |
42. Проследимост
CoP18 Doc. 42
Предложено от Сек. 17, 89, 91, за да препоръчат оценката на последните изследвания на проследимостта, които могат да покажат възможността за прилагане на мерки за контрол на търговията. Предложени за изменение на приложение 18 СС.
43. Екземпляри, получени от синтетична или култивирана ДНК
CoP18 Doc. 43
ПК Подкрепа на проекторешенията, изменени от Сек. и заместители решения 17, 89, 91, за да препоръчат оценката на последните изследвания на проследимостта, които могат да покажат възможността за прилагане на мерки за контрол на търговията. Предложени за изменение на приложение 18 СС.
44. Определение на термина "подходящи и приемливи местоназначения"
CoP18 Doc. 44.1
ПК Подкрепа за приемането на незадължителни насоки за определяне на това дали предложен получател на жив екземпляр е подходящо оборудван да приеме и полага грижи за него, съдържащи се в приложение 4 със съответните изменения.
44.2 Международна търговия с живи африкански слонове: Предложено преразглеждане на Резолюция 11.20 на Конференцията (Rev. CoP17) относно определението на понятието "подходящи и приемливи местоназначения".
CoP18 Doc. 44.2
ПК Документът предлага изменения на Резолюция 11.20 на Конференцията по такъв начин, че живите африкански слонове да бъдат преместени единствено в програмите за in-situ охранение в рамките на техния естествен район на разпространение, като по този начин се изключва всякакво търгуване с африкански слонове, уловени в дивата природа, до местоназначения с цел ex-situ използване в плен, дори когато това би било полезно за целите на опазването. Също така да се разглежда във връзка с настоящия режим за екземплярите, изброени в приложение I. Съюзът изразява възражения във връзка с препоръките в документ 44.2 и насърчава по-нататъшната междусесийна работа в подготовка на CoP19.
45. Данни за неувреждане
CoP18 Doc. 45
ПК Подкрепа за предложените проекторешения, насочени към предпазване на процесите и нуждите на страните при изготвянето на данни за неувреждане и подпомагане на прилагането на резолюция 16.7 на Конференцията (Rev. CoP17). Подкрепа за втори международен семинар за данни за неувреждане.
| № | Която за дневни трофеи от леопарди |
|---|----------------------------------|
| 46. | Квоти за ловни трофеи от леопарди от ЦАР, Ботсуана и Етиопия, но искане за преустановяване на техните квоти до преразглеждането им от КЖ и ПК. |
| 47. | Увеличаване на квотите за ловни трофеи от винтороги козли в Пакистан от 12 на 20 животни на година, ако Пакистан предостави повече информация в потвърждение на това, че се спазват указанията във връзка с приложение I (ловни трофеи) към резолюция 17.9 на конференцията, включително информация за: |
| 48. | Ловни трофеи от черни носорози: Квота за износ за Южна Африка ZA Предложеното увеличение на квотата от 5 възрастни мъжки черни носорога до макс. 0,5 % от общата популация на държавата изглежда разумно, ако доведе до това Южна Африка ежегодно да публикува конкретната квота (абсолютен брой екземпляри). |
| 49. | Последици от прехвърлянето на даден вид в приложение I |
**Забележки**
Покрива на измененията на Резолюция 10.14 на Конференцията (Rev. CoP16), предложени от Сек. в приложение 2. Подкрепа на увеличаването на квотата за ловни трофеи от винтороги козли в Пакистан от 12 на 20 животни на година, ако Пакистан предостави повече информация в потвърждение на това, че се спазват указанията във връзка с приложение I (ловни трофеи) към резолюция 17.9 на конференцията, включително информация за: |
---
**Висящи (†)**
47. Увеличаване на квотите за ловни трофеи от винтороги козли
48. Ловни трофеи от черни носорози: Квота за износ за Южна Африка ZA
49. Последици от прехвърлянето на даден вид в приложение I
| № | Точка от дневния ред | Вносител | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|-----------|-----------|---------|
| 49.2 | Търговия с екземпляри преди добавяне в приложение I | CI, NG, SN | Подкрепа на предложението на Сек. да се разгледа 49.1 г. и съдържащите се там препоръки като отправна точка вместо препоръката в 49.2 г. | (+) |
| 50. | Изменения на Резолюция 10.13 на Конференцията (Rev. CoP15) относно прилагането на Конвенцията за дървесните видове | ПК | Подкрепа за включване на редакционни елементи на редакцията в 49.1. | (+) |
| 51. | Резерви и запаси | ПК | Подкрепа за продължаване на междусесийната работа с по-ясно определен мандат, с изключение на управлението на запасите. | (+) |
| 52. | Въвеждане по море | ПК | Подкрепа на подновения мандат за Сек. да следи изпълнението на Резолюция 14.6 на Конференцията и да докладва за преговорите за БРИНЮ; ПК да прегледа информацията. | (+) |
| 53. | Кодове за трансакции с определена цел за разрешителни и сертификати по CITES | ПК | Подкрепа за проектиране на решение 12.3 на Конференцията (Rev. CoP17) относно разрешителните и сертификатите, вместо проектирането на решение № 14.54 в приложение 1 към документа. | (+) |
| 54. | Идентифициране на търгувани екземпляри | КЖ, КР, Сек. | Подкрепа за проектиране на решение 12.3 на Конференцията (Rev. CoP17) относно разрешителните и сертификатите, вместо проектирането на решение № 14.54 в приложение 1 към документа. | (+) |
| 55. | Прилагане на CITES за търговията с видове медицински растения | ПК | Подкрепа за проектиране на решение 12.3 на Конференцията (Rev. CoP17) относно разрешителните и сертификатите, вместо проектирането на решение № 14.54 в приложение 1 към документа. | (+) |
| № | Описание процедура за разрешителни и сертификати | Вносител | Позиция |
|---|-----------------------------------------------|----------|---------|
| 56. | Опростена процедура за разрешителни и сертификати | CoP18 Doc. 56 | + |
| 57. | Признаяне на Конвенцията във връзка с екземпляри, отгледани в плен или в контролирана среда | CoP18 Doc. 57 | + |
| 58. | Изпълнение на Резолюция 17.7 на Конференцията за преглед на търговията с екземпляри от животни, докладвани като произведени в плен | CoP18 Doc. 58 | + |
| 59. | Определение на термина "изкуствено размножено" | CoP18 Doc. 59.1 | + |
| 60. | Незаконна търговия с гепарди (Acinonyx jubatus) | CoP18 Doc. 60 | + |
| 61. | Есетроподобни (Acrasium jadzica) | CoP18 Doc. 61 | + |
| № | Точка от дневния ред | Вносител | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|----------|-----------|---------|
| 62. | Проектиране за опазване на земноводните (Amphibia) | КЖ, ПК, Сек. | Подкрепа на проектирането, изменени от Сек. и предложение за краткосрочна резултатна група, която да предприеме тези решения. | + |
| 63. | Змии (Anguilla spp.) | КЖ, ПК, Сек. | Подкрепа на набора от проектирането, изменени от Сек. | + |
| 64. | Ценни корали (разред Antipatharia и семейство Corallidae) | КЖ, ПК, Сек. | Подкрепа на проектирането, изменени от Сек. | + |
| 65. | Изпълнение на Резолюция 16.10 на Конференцията относно търговията със слонове | КЖ, ПК, Сек. | Подкрепа за приемане на проектирането и за проектирането на Резолюция 12.6 (Rev. CoP17). | + |
| 66. | Търговия с Boswellia spp. (Burseraceae) | КЖ, ПК, Сек. | Подкрепа за набора от проектирането и за проектирането на Резолюция 12.6 (Rev. CoP17). | + |
| 67. | Humphead wrasse (Cheilinus undulatus) | КЖ, ПК, Сек. | Подкрепа за набора от проектирането и за проектирането на Резолюция 12.6 (Rev. CoP17). | + |
| 68. | Пластинчатохрили риби (Elasmobranchii spp.) | КЖ, ПК, Сек. | Подкрепа за набора от проектирането и за проектирането на Резолюция 12.6 (Rev. CoP17). | + |
| 69. | Слонови (Elephantidae spp.) | КЖ, ПК, Сек. | Подкрепа за набора от проектирането и за проектирането на Резолюция 12.6 (Rev. CoP17). | + |
| № | Точка от дневния ред | Вносител (1) | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|--------------|-----------|---------|
| 69.2 | Доклад за мониторинга на незаконното избиване на слонова кост | Сек. | Доклад се взема под внимание. |
| 69.3 | Доклад за информационната система за търговия със слонова кост | Сек. | Доклад се взема под внимание; да се разгледат последиците за процедурата на националните планове за действие във връзка с търговията със слонова кост (конкретни държави, идентифицирани от ETIS, които показват нестабилност). |
| 69.4 | Запаси от слонова кост: предложение за преразглеждане на Резолюция 10.10 на Конференцията (Rev. CoP17) относно търговията със слонове | BF, TD, CI, ET, GA, KE, LR, NE, NG, SY | Признаване на важността на финализирането на насоките, но да се постави под въпрос приложимостта и пригодността за тази цел на работната група в рамките на заседанието. Разглеждане на алтернативните предложения на Сек. |
| 70. | Аспекти на изпълнението на Резолюция 10.10 на Конференцията (Rev. CoP17) относно закриването на местните пазари на слонова кост | BF, CIE, ET, GA, KE, LR, NE, NG, SY | Оспорване на изводите относно пазара на слонова кост в ЕС (параграф 28); подчертаване на продължаващите усилия на ЕС. Възражение срещу предложените промени в Резолюция 10.10 като непропорционални и отчасти неясни. |
| 71. | Азиатски големи котки (Felidae spp.) | Сек. | Доклад за документа с изменения, целящи укрепване на проекторешенията на Сек. Подкрепя за препоръката на Сек. за запазване на Dec. 14.69. |
---
(1) Вносителите са: BF, TD, CI, ET, GA, KE, LR, NE, NG, SY.
| № | Position | Comments |
|---|----------|----------|
| 71.2 | CoP18 Doc. 71.2 | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
| 72. | Морски кончета (Hippocampus spp.) в CITES — пътна карта към успеха | Подкрепа на набора от решения, изменени от Сек., за започване на дискусия в КЖ и ПК относно управлението и устойчивото използване на морските кончета. |
| 73. | Човекоподобни маймуни (Hominidae spp.) | Подкрепа на измененията към Резолюция 13.4 на Конференцията (Rev. CoP16) относно опазването на човекоподобните маймуни и търговията с тях, предложени от Сек., както и заличаване на решения 17.232 и 17.233. Предложението се основава на доклада на Сек. за състоянието на човекоподобните маймуни и относителното въздействие на незаконната търговия между човекоподобните маймуни (CITES) и други партньори, и беше разгледано на 30-ото заседание на ПЖ и 70-ото заседание на ПК. Желателно е да се направят някои редакционни промени, по-специално за да се изменят формулировките от "месо от тропически дивеч" на "месо от диви животни" в съответствие с документ 95. |
| 74. | Видове розово дърво [Leguminosae (Fabaceae)] | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
| 75. | Люспеници (Manis spp.) | Подкрепа на набора от проекторешения, препоръчани от ПК (69-ото заседание на ПК), с измененията, предложени от Сек., и подкрепа за заличаването на решения 17.239—17.240. |
| 76. | Африкански лъв (Panthera leo) | Подкрепа за набора от проекторешения относно опазването на африканските лъвове и търговията с тях. |
Пресъздаването, предложено в 7.6.1, където се включва предвид опасността, изтъкнати в настоящия документ и в прилаганата проектосъздаваща опазваща, вероятно ще постигне по-добър успех в рамките на определен срок.
| № | Точка от дневния ред | Вносител | Позиция | Забележки |
|---|---------------------|----------|---------|-----------|
| 77. | Ягуар (Panthera onca) | CR, MX | (+) | Принципна подкрепа на набора от проекторешения, които изискват проучване на незаконната търговия с ягуари и подкрепа за това препоръчване на приложение 1, направено от Сек., да се обедини с документ 77.2. |
| 77.1 | | PE | | Възражение срещу препоръката на резолюция за конкретен вид. Обаче някои от дейностите, които биха трябвало да бъдат извършени в контекста на 77.1 г. (или възраженията на дейностите, които биха трябвало да бъдат извършени в контекста на 77.1 г.) биха трябвало да бъдат извършени в контекста на 77.1 г. |
| 77.2 | Незаконна търговия с ягуари | CoP18 Doc. 77.2 | (+) | Подкрепа на проекта за преглед на приложение 1.8 на Конференцията (Rev. CoP17). |
| 78. | Незаконна търговия с тибетски антилопи (Pantholops hodgsonii) | CoP18 Doc. 78 | (+) | Подкрепа на проекта за преглед на приложение 1.8 на Конференцията (Rev. CoP17). |
| 79. | Управление на търговията и опазването на пойни птици (Passeiriformes) | CoP18 Doc. 80 | (+) | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
| 80. | Африкански кардинал (Pterapogon kauderii) | CoP18 Doc. 80 | (+) | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
| 81. | Африкански сиви папагали (Psittacus erithacus) | ZA | (+) | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
| 82. | Индонезийска риба кардинал (Pterapogon kauderii) | KE | (+) | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
| 83. | Носорогови (Rhinoceros spp.) | | (+) | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
| 83.1 | Доклад на Постоянния комитет и Секретариата | | (+) | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
| 83.2 | Промени в Резолюция 9.14 на Конференцията (Rev. CoP17) | | (+) | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
| 83.3 | Доклад на Постоянния комитет и Секретариата | | (+) | Подкрепа за приемане на проекторешенията. |
**Забележки:**
- (+) - Подкрепа
- (-) - Възражение
- PE - Програма за европейска подкрепа
- US, UK - Подкрепа на проекта за преглед на приложение 1.8 на Конференцията (Rev. CoP17).
- ZA - Готовност за удължаване на срока за регистрация на развъдно съоръжение.
- KE - Подкрепа за приемане на проекторешенията.
| № | Точка от дневния ред | Вносител | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|----------|-----------|---------|
| 84 | Шамбълски птици въздорог (Tachybaptus ruficollis) | CoP18 Doc. 84 | ПК | + |
| 85 | Розов стромбус (Strombus gigas) | CoP18 Doc. 85 | ПК | + |
| 86 | Сайги (Saiga spp.) | CoP18 Doc. 86 | ПК, Сек. | PE |
| 87 | Опазване на титикакската водна жаба (Telmatobius culeus) | CoP18 Doc. 87 | ПК, Сек. | + |
| 88 | Сухоземни и сладководни костенурки (Testudines spp.) | CoP18 Doc. 88 | ПК, Сек. | + |
| 89 | Тотоаба (Totoaba macdonaldi) | CoP18 Doc. 89 | Сек. | + |
| 90 | Черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) | CoP18 Doc. 90 | КЖ | + |
| 91 | Опазване на викуня (Vicugna vicugna) и търговия с техните влакна и продукти | CoP18 Doc. 91 | AR | + |
Принципна подкрепа на проекторешенията за по-нататъшно събиране на информация от страните, мерки за повишаване на осведомеността и правоприлагане; Сек. да извърши проучване на вакита и тотоаба (съгласувано с ПК).
| № | Точка от дневния ред | Вносител | Височина (t) | Поддържане на приложението | Подкрепа за приемане на проекторешенията и заличаване на решения 17.22 — 17.25. |
|---|------------------|----------|-------------|-----------------------------|----------------------------------------------------------------------------------|
| 92 | Вносител | CoP18 Doc. 92 | Сек., КЖ, КР | Подкрепа за приемане на проекторешенията. | + |
| 93 | Неотропически дървесни видове | CoP18 Doc. 93 | CH, US, EU | Подкрепа за приемане на проекторешенията. | + |
| 94 | Управление на опазването и търговията с морски декоративни риби | CoP18 Doc. 94 | Сек. | Подкрепа за приемане на проекторешенията. | + |
| 95 | Материали за ръководство, мерки и инструменти, насочени към укрепване на капацитета на страните да регулират търговията с месо от тропически дивеч ("bushmeat") | CoP18 Doc. 95 | Сек. | Подкрепа за приемане на проекторешенията. | + |
| 96 | Инициатива за африканските хищници | CoP18 Doc. 96 | BF, NE, SN | Подкрепа за приемане на проекторешенията. | + |
| 97 | Управление на търговията и опазването на западноафриканския лешояд | CoP18 Doc. 97 | Сек. | Подкрепа за приемане на проекторешенията. | + |
| 98 | Резерви по отношение на измененията на приложения I и II | CoP18 Doc. 98 | Сек. | Подкрепа за приемане на проекторешенията. | + |
| 99 | Стандартна номенклатура | CoP18 Doc. 99 | КЖ, КР, Сек. | Подкрепа за приемане на проекторешенията. | + |
| № | Точка от дневния ред | Вносител (†) | Забележки | Позиция |
|---|---------------------|--------------|------------|---------|
| Приложение 5: Предложени нови стандарти на CITES за номенклатурата на птиците (клас Aves) CoP18 Doc. 99 A5 | | Взема се под внимание докладът на консултата относно стандартизацията на номенклатурата на птиците. | |
| Приложение 6: Предложени промени в публикуваната литература относно номенклатурата на видовете животни, включени в списъците на CITES, за които към момента на подаване на документа за CoP18 Комитетът по животните все още не е получил препоръка за приемане или отхвърляне за целите на CITES CoP18 Doc. 99 A6 | | | |
| 100. Включване на видове в приложение III | | Съгласие с предложените проекторешения и предложените промени на Резолюция 9.25 на Конференцията (Rev. CoP17). | + |
| 101. Проследимост CoP18 Doc. 101 | ПК | Подкрепа на предложеното изменение на Резолюция 11.21 на Конференцията (Rev. CoP17), на преразглеждането на параграф 7 от раздела за тълкуване на приложението на CITES и на проекторешенията, съдържащи се в приложение 4. Подкрепа на предложените изменения на Решение 16.162 (Rev. CoP17), но все така с готовност за потенциални промени в зависимост от резултата от анонсация # 15. | + |
| 102. Анонсации за приложение II орхидеи CoP18 Doc. 102 | ПК | Подкрепа на проекта за определение на термина „козметика“ и приемане на предложените решения. | + |
| 103. Насоки за публикация на приложението CoP18 Doc. 103 | СА | Подкрепа за проекторешенията за разработване на насоки относно представянето на анонсации и за предложените от Сек. изменения с цел да се избегне преждевременното ограничаване на обхвата на насоките. | + |
| 104. Преглед на Резолюция 10.9 на Конференцията относно обсъждането на предложения за прехвърляне на популяции от африкански слонове от приложение I в приложение II CoP18 Doc. 104 | ПК | Подкрепа за предложената отмяна на резолюцията и започване на свързването с нея решение. | + |
Предложения за изменение на приложението
| 105. Предложения за изменение на приложения I и II | | Предложенията за включване в списъците се разглеждат по-долу в част 2 на настоящия документ. | |
Приключване на заседанието
| 106. Определение на времето и мястото на следващото редовно заседание на Конференцията на страните (няма документ) | | Няма документ | |
| 107. Заключителни бележки (наблюдатели, страни, главен секретар на CITES, правителство домакин) (няма допълнителни документи) | | Няма документ | |
(†) Сек. = Секретариат на CITES, ПК = Постоянен комитет, КЖ = Комитет по животните, КР = Комитет по растенията. За кодовете на държавите вж. ISO 3166.
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Вносител |
|---|------------------|--------------|-----------|
| 1. | Capra falconeri heptneri (Таджикски винторог козел) | I — II | Прехвърляне на популацията на Таджикистан от приложение I в приложение II Таджикистан |
| 2. | Saiga tatarica (Сайги) | II — I | Прехвърляне от приложение II в приложение I Монголия, Съединени американски щати |
| 3. | Vicugna vicugna (Викуни) | I — II | Прехвърляне на популацията на провинция Салта (Аржентина) от приложение I в приложение II с анонсация 1 Аржентина |
Популацията изглежда се увеличава и управлението на това състояние е генерално прието. Популацията от приложение I в Таджикистан е съставена от около 10000 обекти, които се увеличават със скоростта на около 10% годишно. Популацията от приложение II в Монголия е съставена от около 10000 обекти, които се увеличават със скоростта на около 10% годишно. Популацията от приложение I в Аржентина е съставена от около 10000 обекти, които се увеличават със скоростта на около 10% годишно.
Прехвърлянето на популацията на Таджикистан от приложение I в приложение II Таджикистан би довело до увеличаване на обема на търговията без гаранции, че приходите ще отиват обратно към опазването. IUCN препоръчва продължаване и укрепване на текущото управление.
Прехвърлянето на популацията на Монголия от приложение II в приложение I Монголия, Съединени американски щати би довело до увеличаване на обема на търговията без гаранции, че приходите ще отиват обратно към опазването. Съюзът ще подкрепи тълкуването на обхвата на включването в списъците, предложено от САЩ. Ако това тълкуване бъде прието, Конференцията на страните ще обсъди включването на двата вида: S. borealis и S. tatarica. S. borealis отговаря на критериите за включване в приложение I и ЕС ще подкрепи включването му в приложение I. Съюзът ще подкрепи включването в приложение I на S. tatarica, при условие че всички основни държави на разпространение са съгласни с това, и само ако S. borealis също се включи в приложение I. Съюзът ще съпротивлява включването на S. tatarica в приложение I, ако S. borealis не бъде включван в приложение I на S. borealis.
Прехвърлянето на популацията на провинция Салта (Аржентина) от приложение I в приложение II с анонсация 1 Аржентина би довело до увеличаване на обема на търговията без гаранции, че приходите ще отиват обратно към опазването. Единствената форма на планирано оползотворяване е стригането на диви екземпляри. Да се разглежда заедно с работен документ № 91.
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Вносител | Забележки |
|---|-------------------|-------------|----------|-----------|
| 4. | *Vicugna vicugna* (Викуни) | Да се промени името на популацията на Чили от "популация на регион Примера" на "популации от регион Тарапака и регион Арика и Паринакота". | Чили | Подкрепа — предложението не съдържа съществена промяна в списъка и само коригира географско наименование. |
| 5. | *Giraffa camelopardalis* (Жираф) | Включване в приложение II | Централноафриканска република, Чад, Кения, Мали, Нигер и Сенегал | Налице са големи регионални различия по отношение на настоящия природозащитен статус на основните подвидове. През последните три поколения, редуцирането на популацията на жирафи е било значително. Включването в приложение II би се отразило положително на опазването на този вид, като по този начин го предпази от това да бъде застрашен в бъдеще. |
| 6. | *Aonyx cinerea* (Малка азиатска видра) | Прехвърляне от приложение II в приложение I | Индия, Непал и Филипините | Според IUCN търговията с домашни любимци допринася за бързото намаляване на популациите на вида в последно време. Налице са някои признаци, че равнището на тази търговия се увеличава през последните години. |
| 7. | *Lutra lutra* (Гладкокосместа видра) | Прехвърляне от приложение II в приложение I | Бангладеш, Индия и Непал | Нивата на законната международна търговия са ниски, но прехвърлянето може да помогне за опазването на вида, тъй като обезщетенето на незаконната търговия е от значение. |
| 8. | *Ceratotherium simum simum* (Южен бял носорог) | Премахване на съществуващата анотация за популацията на Есватини | Есватини | Възражение. Популацията все още отговаря на критерии за включване в приложение II, но предложеното премахване на анотацията не би отговаряло на предпазните мерки, посочени в параграф 2, буква а) от приложението. Възобновяването на търговията с рога от носорози би изправило нивото на бракониерството и незаконната търговия. Също така това би подпомогнало незаконната търговия на рога от носорози. |
| 9. | *Ceratotherium simum simum* (Южен бял носорог) | Прехвърляне на популацията на *Ceratotherium simum simum* на Намибия от приложение I в приложение II със следната анотация: "Изключително с цел разрешаване на международна търговия" | Намибия | Високите равнища на бракониерството и трафика на рога от носорози продължават да бъдат сериозно безпокойство за Съюза. Необходимо е да се признаят съществуващите мерки за опазване на видовете в Намибия, но следва да се обсъдят мерките за намаляване на търсенето на този вид. |
| № | Таксон / Подробности | Предложение |
|---|----------------------|-------------|
| a. | с живи животни до подходящи и приемливи местоназначения; и | b. с ловни трофеи. |
| | Всички останали екземпляри се считат за екземпляри от видовете, включени в приложение I, и търговията с тях съответно се регламентира. |
| 10. | *Loxodonta africana* (Африкански слон) | Прехвърляне на популацията на Замбия от приложение I в приложение II, при следните условия: |
| | | 1. Търговията с регистрирана необработена слонова кост (бивни и парчета) за търговски цели се извършва само с одобрени от CITES търговски партньори, които няма да реекспортират. |
| | | 2. Търговията с кожени изделия се извършва с нетърговска цел. |
| | | 3. Всички останали екземпляри се считат за екземпляри от видовете в приложение I и търговията с тях съответно се регламентира. |
| | Замбия | Предложена от Замбия анотация би отворила ново международно търговско движение на слонова кост и не може да бъде подкрепена в настоящата си форма. |
| | Ботсвана, Намибия и Зимбабве | Изменение на анотация #2: |
| | | Изключително с цел разрешаване на: |
| | | ж. търговията с регистрирана необработена слонова кост (за Ботсвана, Намибия, Южна Африка и Зимбабве — цели бивни и парчета), ако са изпълнени следните условия: |
| | | i. само от регистрирани държави (с изключение на конфискувана слонова кост с неизвестен източник). |
---
**BG**
Официален вестник на Европейския съюз 15.10.2019 г. L 262/47
| № | Таксон/Подробности | Позиция |
|---|-------------------|---------|
| ii. | само за търговски партньори, за които е потвърдено от Сек., след консултации с ПК, че са обект на задоволителен контрол на вътрешна вътрешна търговия, за да се гарантира, че внасяната слонова кост ще бъде управлявана в съответствие с всички изисквания на Резолюция 10.10 на Конференцията (Rev. COP 17) относно вътрешното производство и търговия; | Забележки |
| iii. | не преди Секретариатът да е проверил бъдещите държави вносителки и регистрираните държавни запаси; | Вносител |
| iv. | необработена слонова кост при изпълнение на определени условия за продажба на регистрирани държавни запаси от слонова кост в съответствие с договорените на Дванадесетата Конференция на страните (COP 12) количества, а именно 20 000 kg (Ботсуана), 10 000 kg (Намибия) и 30 000 kg (Южна Африка); | Вносител |
| v. | в допълнение към количествата, договорени на COP 12, държавните запаси от слонова кост от Ботсуана, Намибия, Южна Африка и Зимбабве, регистрирани към 31 януари 2007 г. и проверени от Секретариата, могат да се търгуват и изпращат, като за слоновата кост от буква ж), подточка iv) това се осъществява чрез единични продажби за всяко местоположение под стриктен надзор на Секретариата; | Вносител |
| vi. | приходите от търговията се използват изключително за опазване на слоновете и за програмите за опазване и развитие на общностите в териториите на разпространение на слоновете или граничещи с тях територии; както и | Вносител |
| vii. | допълнителните количества, определени в буква ж), подточка v), се търгуват едва след като Постоянният комитет установи, че горепосочените условия са изпълнени; както и | Вносител |
| z. | На Конференцията на страните не могат да се правят други предложения за разрешаване на търговия със слонова кост от популации, които са вече включени в приложение II за периода, започващ от Четиринадесетата Конференция на страните (COP 14) | Вносител |
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Забележки |
|---|------------------|-------------|-----------|
| 12. | *Loxodon africana* (Африкански слон) | Прехвърляне на популяциите на Ботсуана, Намибия, Южна Африка и Зимбабве от приложение II в приложение I | Буркина Фасо, Кот д’Ивоар, Габон, Кения, Либерия, Нигер, Нигерия, Судан, Сирийска арабска република и Того |
| 13. | *Mammuthus primigenius* (Вълнест мамут) | Включване в приложение II | Израел |
| 14. | *Leporillus conditor* (Австралийски дългоух плъх) | Прехвърляне от приложение I в приложение II | Австралия |
| 15. | *Pseudomys fieldi praecox* (Лъжлива мишка от акулова залив) | Прехвърляне от приложение I в приложение II | Австралия |
| 16. | *Xeromys myoides* (Лъжлив воден плъх) | Прехвърляне от приложение I в приложение II | Австралия |
| 17. | *Zyzomys pedunculatus* (Дебелоопашат централноавстралийски плъх) | Прехвърляне от приложение I в приложение II | Австралия |
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Вносител | Забележки |
|---|------------------|-------------|----------|-----------|
| 18. | Syr maticus reevesii (Кралски фазан) | Включване в приложение II | CN | Само популацията на Китай отговаря на критериите за включване в приложение II. Готовност за подкрепа за включването на видовете в приложение II и към вносителя ще се отправи искане да ограничи обхвата на вписването само до китайската популация. |
| 19. | Balear ica pav onina (Черен коронован жерав) | Прехвърляне от приложение II в приложение I | Буркина Фасо, Кот д’Ивоар и Сенегал | Както се признава от IUCN/TRAFFIC, тъй като видът е засегнат от международната търговия и скоро може да намери 50% от последните 45 години. Б. pav onina вероятно ще отговаря на критериите за включване в приложение I. Съюзът ще подкрепи вносителя. |
| 20. | Dasy or nis br oadbenti litor alis (Западноавстралийски ръждив четинест нектарник) | Прехвърляне от приложение I в приложение II | Австралия | Предложението е резултат от периодичния преглед на CITES и се отнася до вид, който не се търгува (считан за изчезнал, последно наблюдаван през 1906 г.). |
| 21. | Dasy or nis longirostris (Западноавстралийски четинест нектарник) | Прехвърляне от приложение I в приложение II | Австралия | Предложението е резултат от периодичния преглед на CITES и се отнася до вид, който не се търгува. |
| 22. | Crocody lus acutus (Американски крокодил) | Прехвърляне на популацията на Мексико от приложение I в приложение II | Мексико | Подкрепа за прехвърлянето от приложение I в приложение II, ако Мексико определя квота за 0 г. за количества от дивата природа (изходен код W). |
| 23. | Calotes nig r ilabr is и Calotes pethiy agodai (Градински гущери) | Включване в приложение I | Шри Ланка | Изглежда са изпълнени биологичните критерии за включване в приложенията на CITES, но няма достатъчни доказателства за това, че настоящите или очаквани нива на търговия са вредни за оцеляването на видовете в дивата природа. Съюзът ще наложи вносителя да включи двата вида в приложение III, но ще се противопостави на включването в приложение I. Съюзът ще се противопостави на включването в приложение I, а на C. nig r ilabr is — в приложение II. |
| 24. | Cer atophor a spp. (Рогати гущери) | Включване в приложение I | Шри Ланка | Възражение срещу включването на рода в списъка на приложение I, но съгласие за включването на C. er de leni, C. kar u и C. tennenti в приложение I, а на C. stod dar ti и C. аsper a — в приложение II. |
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Вносител | Забележки |
|---|------------------|-------------|----------|-----------|
| 25. | *Cophotis cylandra* и *Cophotis dumbaria* (Гущери пигмей) | 0—I | Шри Ланка | Включване в приложение I |
| 26. | *Lycophidias scutatus* (Вълково агама) | 0—I | Шри Ланка | Включване в приложение I |
| 27. | *Gekko gecko* (Нощен дървесен гекон) | 0—I | Европейски съюз, Индия, Филипините, Съединени американски щати | Съвместно предложение със Съюза. + |
| 28. | *Goniurosaurus spp.* (Леопардов гекон) (популации на Китай и Виетнам) | 0—I | Европейски съюз, Китай, Виетнам | Съвместно предложение със Съюза. + |
| 29. | *Gonatodes daudini* (Гренадински ноктест гекон) | 0—I | Сейнт Винсънт и Гренадини | Видът отговаря на биологичните критерии за включване в приложение I. За международна търговия е докладвано скоро след откриването на вида и тя все още продължава, въпреки че събирането в естественото местообитание не е разрешено. + |
| 30. | *Pareida alphonsoi* (Мадагаскарски земен гекон на Грандидие) | 0—I | Европейски съюз, Мадагаскар | Съвместно предложение със Съюза. + |
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Вносител | Забележки |
|---|-------------------|--------------|----------|-----------|
| 31. | Ctenosauria spp. (Шипоопашати игуани) | Включване в приложение II | Ел Салвадор и Мексико | Предложението отговаря на критериите за включване; няколко вида от рода може в бъдеще да отговарят на критериите за включване в приложение I, ако търговията не се регламентира, тъй като те имат или малки популации или ограничени зони на разпространение, или популации, които са съществено уязвими по отношение на вътрешни или външни фактори. |
| 32. | Pseudocerastes urarachnoides (Паякообразна рогата усойница) | Включване в приложение II | Иран | Необходима е повече информация, за да се докаже, че е изпълнен критерият за включване. В предложението има само ограничена информация за степента на улавянето от дивата природа и за международната търговия на видовете (с доказателства само за съвсем малко на брой екземпляри, които се търгуват извън държавите, в които са разпространени), и въпреки че видът е класифициран като "критично застрашен", липсват данни, които да показват размера на популацията, разпространение и дали има намаляване на броя на екземплярите на вида. |
| 33. | Cuora bourreti (Кутийковидна костенурка на Бурет) | Прехвърляне от приложение II в приложение I | Виетнам | Подкрепа на прехвърлянето в приложение I; "критично застрашен" вид, който отговаря на всички биологични критерии на Резолюция 9.24 на Конференцията и се търгува активно. Предложението произтича от препоръка след периодичен преглед. |
| 34. | Cuora picturata (Виетнамска кутийковидна костенурка) | Прехвърляне от приложение II в приложение I | Виетнам | Подкрепа на прехвърлянето в приложение I; "критично застрашен" вид, който отговаря на всички биологични критерии на Резолюция 9.24 на Конференцията и се търгува активно. Предложението произтича от препоръка след периодичен преглед. |
| 35. | Mauremys annamensis (Анамска блатна костенурка) | Прехвърляне от приложение II в приложение I | Виетнам | Подкрепа на прехвърлянето в приложение I; "критично застрашен" вид, който отговаря на всички биологични критерии на Резолюция 9.24 на Конференцията и се търгува активно. Предложението произтича от препоръка след периодичен преглед. |
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Вносител | Забележки |
|---|------------------|-------------|----------|-----------|
| 36. | *Geochelone elegans* (Индийска звездна костенурка) | II—I | Бангладеш, Индия, Сенегал и Шри Ланка | Прехвърляне от приложение II в приложение I. Включването се предлага съвместно от мнозинството от държавите, в които видът е разпространен. Незаконната търговия предизвиква голяма загриженост, макар че улавянето и търговията с диви екземпляри вече са забранени в държавите, в които са разпространени. Загрижеността от неправилното използване на тази хида е съществена, особено в Индия, където е разпространена. |
| 37. | *Malacochersus torquatus* (Плоска костенурка) | II—I | Кения, Съединени американски щати | Прехвърляне от приложение II в приложение I. Подкрепа на предложението. В най-актуалния Червен списък (2018 г.) видът е оценен като "критично застрашен". Предложението изглежда пропорционално на очакваните рискове за вида, за който има значителен търговски сектор, който е основателен за видовете, които в момента засягат популяциите на вида. Империята на търговията е основен фактор, който в момента засяга популяциите на вида. |
| 38. | *Hyalinobatrachium* spp., *Centrolenella* spp., *Cochranella* spp. и *Sachatamia* spp. (Стъклени жаби) | 0—II | Коста Рика, Ел Салвадор | Включване в приложение II. Съюзът би могъл да подкрепи предложението с по-тесен обхват, ако вносителите му решат да го ограничат до тези видове, за които може да се докаже, че отговарят на критериите за включване. Поради липса на данни за популацията и тъй като търговията с най-слабо застрашен природозащитен статус, включващо някои видове, например *Hyalinobatrachium* spp., *Centrolenella* spp. и *Sachatamia* spp., включването в приложение II на всичките 104 вида, принасящи към четири рода, обаче не е допълнителна възможност за вносителите, с които най-често се търгува. |
| 39. | *Echinotriton chinhaiensis* и *Echinotriton maxiquadratus* (Бодливи тритони) | 0—II | Китай | Включване в приложение II. Видовете отговарят на биологичните критерии за включване в приложение I. Тяхното опазване би спечелило от международна закрила. Въпреки че нивата на международна търговия са ниски, всяка търговия с диви екземпляри би могла да нарушава възможността за включване в приложение I. |
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Вносител | Забележки |
|---|-------------------|-------------|----------|-----------|
| 40. | *Echinotriton* spp. (брадавичести тритони) | 0 — II | Включване в приложение II | Съвместно предложение със Съюза. |
| 41. | *Tylotriton* spp. (Крокодилови тритони) | 0 — II | Включване в приложение II | Съвместно предложение със Съюза. |
| 42. | *Isurus oxyrinchus* и *I. paucus* (Акули мако) | 0 — II | Включване в приложение II | Съвместно предложение със Съюза. |
| 43. | *Glaucostegus* spp. (Гигантски риби китара) | 0 — II | Включване в приложение II | Съвместно предложение със Съюза. |
| 44. | *Rhinidae* spp. (Wedgefishes) | 0 — II | Включване в приложение II | Съвместно предложение със Съюза. |
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Вносител | Забележки |
|---|------------------|-------------|----------|-----------|
| 45. | Holothuria (Microthel e) fuscogilva, Holothuria (Microthel e) nobilis, Holothuria (Microthel e) whitmaei (Морски краставици) | 0 — II | Европейски съюз, Кения, Сенегал, Сейшелски острови, Съединени американски щати | Включване в приложение II |
| 46. | Poecilother ia spp. (Петнисти паяци) | 0 — II | Шри Ланка, Съединени американски щати | Включване в приложение II |
| 47. | Achi llides chikae hermelin (Лусонска лястовича опашка) | 0 — I | Европейски съюз, Филипини | Съвместно предложение със Съюза. |
| 48. | Parides burchellanus (Бразилска лястовича опашка) | 0 — I | Бразилия | Подкрепа на предложението. |
| 49. | Handroanthus spp., Tabebuia spp. и Roseodendron spp. (Бигнониеви дървета) | 0 — II | Бразилия | Предложението се оттегля. |
| 50. | Widdringtonia whytei (Мулански кедър) | 0 — II | Малави | Възражение, освен ако Малави не представи доказателства за това, че международната търговия е вредна за опазването на вида. Вместо това за вида може да бъде полза да бъде включен в приложение III. |
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Забележки | Вносител | Съвместно предложение със Съюза |
|---|------------------|-------------|-----------|----------|-------------------------------|
| 51. | Dalbergia sissoo (Индийски махагон) | II — 0 | Заличаване от приложение II | Бангладеш, Бутан, Индия и Непал | |
| 52. | Dalbergia spp., Guibourtia demeusei, Guibourtia pellegriina, Guibourtia tessmannii (Розово дърво, палисандово дърво, бубинг) | II — II | Изменение на анотация #15 | Канада, Европейски съюз | Съвместно предложение със Съюза |
| 53. | Pericopsis elata (Афрормозия) | Изменение на анотация #5 | Разширяване на обхвата на анотацията за Pericopsis elata (понастоящем #5), така че да включва шперплат и преработена дървесина, както следва: | Кот д’Ивоар, Европейски съюз | |
| 54. | Pterocarpus indicus (Падук) | 0 — II | Включване в приложение II | Малави | Съвместно предложение със Съюза |
Покрита възможност с анотация (съвместно предложение за Pericopsis elata в Предложение 53). Видът отговаря на биологичните критерии за включване в приложение II, както и на критерия за сходство с външния вид на друг вид (критерий А от приложение 2b). Това предложение следва да се разглежда и във връзка с предложените изменения на анотация #15.
| № | Таксон/Подробности | Предложение | Вносител | Забележки |
|---|-------------------|-------------|----------|-----------|
| 55. | *Aloe fer ox* (Горчиво алое) | II — II | Южна Африка | Да се измени анотация #4 за *Aloe fer ox*, както следва: |
| | | | | Всички части и производни, с изключение на: |
| | | | | с. Готвични продукти (от *Aloe fer ox* и *Euphorbia antisyphilitica*) |
| | | | | е. Готови продукти (1) от *Aloe fer ox* и *Euphorbia antisyphilitica*, опаковани и готови за търговия на дребно. |
| | | | | (1) Този термин, използван в приложенията на CITES, се отнася за продукти, експедирани поотделно или на партиди, за които не е необходима допълнителна обработка и които са пакетирани и етикетирани за крайна употреба или за продажба на широкия пазар. |
| 56. | *Ad ansonia grandidieri* (Баобаб) | II — II | Швейцария | Семена, плодове и масла |
| | | | | към записа за *Ad ansonia grandidieri* в приложение II, като се различи позоваването на живи растения, така че да се чете: "#16 Семена, плодове и масла" |
| 57. | *Cedrela spp* (Кедри) | 0 — II | Еквадор | Включване в приложение II |
| | | | | Еквадор Подкрепа, ако в предложението се включи анотация с цел ограничаване на контрола по CITES до онези стоки, които за първи път се появяват в международната търговия като износ от държави, в които са разпространени (да се провери и обсъди с вносителите на предложението дали например предложена нова анотация за *Pericopsis elata* в Предложение 53 би била подходяща). Призив към Еквадор да разгледа възможността за ограничаване на предложението за нова анотация за *Pericopsis elata* в приложението 53 за да бъде включена в приложението II. Таксонът отговаря на биологичните и търговските критерии за включване в приложение II. Съюзът е незначителен вносител в световен мащаб. |
РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2019/1720 НА СЪВЕТА
от 14 октомври 2019 година
относяно ограничителни мерки с оглед на положението в Никарагуа
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като въз предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 29 от него,
като въз предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,
като има предвид, че:
(1) На 21 януари 2019 г. Съветът прие заключения, в които категорично осъди репресиите срещу медиите и гражданското общество и използването на антитерористичните законо за потушаване на дисидентските изяви в Никарагуа. Съветът подчерта, че от април 2018 г. демонстрациите в Никарагуа са подложени на брутални репресии от силите за сигурност и проправителствени въоръжени групи, което доведе до няколко стотици убити и ранени, задържането на стотици граждани, както и до масови нередности и до произволни арести и съдебни процедури. Той припомни, че е необходимо да се гарантира търсенето на отговорност за всички престъпления, извършени от април 2018 г. насам, независимо кои са извършителите. Съветът настоятелно призова никарагуанското правителството да възобнови участнието си в процес на значим и ориентиран към резултати национален диалог, включително за приемането на избирателни реформи.
(2) В заключенията на Съвета се подчертава готовността на Съюза да използва всички свои инструменти на политиката, за да допринесе за мирно договорен изход от настоящата криза, както и да реагира на едно по-нататъшно влошаване на обстановката по отношение на правата на човека и принципите на правовата държава в Никарагуа.
(3) Съветът остава дълбоко загрижен от продължаващото влошаване на положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава в Никарагуа.
(4) В този контекст следва да бъдат наложени целенасочени ограничителни мерки срещу лицата и образуванията, отговорни за сериозни нарушения или злоупотреби с правата на човека или за репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Никарагуа, както и срещу лицата и образуванията, чиито действия, политики или дейности по друг начин уронват демокрацията и правовата държава в Никарагуа, и на свързаните с тях лица.
(5) От страна на Съюза са необходими по-нататъшни действия за изпълнението на определени мерки,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през тяхна територия на физически лица:
а) отговорни за сериозни нарушения или злоупотреби с правата на човека или за репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Никарагуа;
б) чиито действия, политики или дейности по друг начин уронват демокрацията и принципите на правовата държава в Никарагуа;
в) свързани с лицата, посочени в букви а) и б),
които са изброени в приложението.
2. Параграф 1 не задължава никоя държава членка да откаже на собствените си граждани да влязат на нейна територия.
3. Параграф 1 не засяга случаите, когато държава членка е обвързана от запълнение съгласно международното право, а именно: | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D1719/32019D1719_BG.pdf | 40 |
32019D1752 | category15 | 2019 | bg | РЕШЕНИЯ
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1752 НА КОМИСИЯТА
от 25 февруари 2019 година
за установяване на въпросници във връзка с докладите, изготвяни от държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета, и за определяне на формата и честотата на тези доклади
(нотифицирано под номер C(2019) 1423)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като въ | з предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като въз предвид Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (1), и по-специално член 18, параграф 2, втора алинея от него,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852 държавите членки са длъжни до 1 януари 2020 г. и на подходящи интервали от време след това да представят на Комисията и публикуват в интернет доклад с информация, отнасяща се до изпълнението на посочения регламент, както и някои други видове информация, изброени в същата разпоредба.
(2) Въпросници, които ще се използват от държавите членки при представянето на докладите в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852, следва да бъдат изготвени по такъв начин, че да подпомагат Комисията при представянето на доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането и прегледа на посочения регламент съгласно член 19, параграф 2 от него. Те също така следва да предоставят възможност на Съюза да изпълнява задължението си за докладване съгласно член 21 от Конвенцията Минамата относно живака (наричана по-нататък „конвенцията”), приета на 10 октомври 2013 г. година в Кумамото (Япония).
(3) Въпреки че в съответствие с член 18, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/852 въпросници за докладване, предвидени в същия регламент, не трябва да дублират задълженията за докладване на страните по конвенцията, както са определени в Решение MC-1/8, прието на първото заседание (2) на Конференцията на страните по конвенцията, е целесъобразно въпроснициите да обхващат някои елементи на докладването, определени в Решение МС-1/8, така че изискваната информация да бъде разяснена по-подробно и да се подпомогне ефективното оценяване на изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/852.
(4) Информацията относно вноса на живак и на смеси на живака, при които концентрацията на живак е най-малко 95 тегловни процента, следва да бъде докладвана ежегодно, тъй като неподходящото управление на това вещество има силно потенциално въздействие върху околната среда и общественото здраве. Въпреки това, с оглед облекчаване на административната тежест, задължението за представяне на такава информация следва да не се прилага, когато държава членка представи на Комисията копие от формуляр (или формулирите), използван за даване или отказване на писмено съгласие за внос в съответствие с член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/852.
(1) ОВ L 137, 24.5.2017 г., стр. 1.
(2) Решение МС-1/8 График и формат на докладване на страните, Доклад на Конференцията на страните по Конвенцията Минамата относно живака във връзка с работата на нейното първо заседание (http://www.mercuryconvention.org).
Когато информацията, която ще бъде докладвана, е свързана с географското местоположение на стопански субекти, като например промишлени инсталации и обекти, тя следва да се докладва в съответствие с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1).
Въпросниците следва да обхващат основните разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/852, включително относно постепенното прекратяване на производствените процеси, включващи употребата на живак или живачни съединения, дейностите, свързани с ръчен и дребномащабен добив и преработка на злато, използването на дентална амалгама, като и наличието на съществени загрязнения при изпълнението на други разпоредби от същия регламент. Те също така следва да изискват представянето на информация по ключовите показатели за изпълнението, включително данни относно търговията с живак и относно съхраняваните и обезврежданите количества живак.
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. За целите на докладването пред Комисията относно изпълнението на член 4 от Регламент (ЕС) 2017/852 в съответствие с член 18, параграф 1 от посочения регламент държавите членки използват въпросника, установен в приложение I към настоящото решение.
2. Информацията, посочена в точка 1.1 от приложение I, се представя на Комисията до 31 януари всяка година (N), като обхваща годината на докладване N-1.
Информацията, посочена в точка 1.2 от приложение I, се представя на Комисията до 30 септември всяка година (N), като обхваща годината на докладване N-1.
3. Информацията, посочена в точка 1.1 от приложение I, не се изисква, когато държава членка представи на Комисията копия от формулярите (или формулярите), използван за даване или отказване на писмено съгласие за внос в съответствие с член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/852 по време на годината на докладване N-1. Държавите членки представят такива копия най-късно до 31 януари всяка година (N), като те обхващат годината на докладване N-1, или могат да изберат да ги представят по всяко време през периода на докладване N-1.
Член 2
1. За целите на докладването пред Комисията, в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852, с изключение на докладването относно изпълнението на член 4 от същия регламент, държавите членки следва да използват въпросника, установен в приложение II към настоящото решение.
2. Информацията, установена в приложение II, се представя на Комисията съгласно следния график:
а) първият доклад, обхващащ годините на докладване 2017 и 2018, се представя най-късно до 1 януари 2020 г.;
б) вторият доклад, обхващащ периода на докладване 2019—2020 г., се представя най-късно до 30 септември 2021 г.;
в) третият доклад, обхващащ периода на докладване 2021—2022 г., се представя най-късно до 30 септември 2023 г.;
г) четвъртият доклад, обхващащ периода на докладване 2023—2024 г., се представя най-късно до 30 септември 2025 г.;
д) петият доклад, обхващащ периода на докладване 2025—2028 г., се представя най-късно до 30 септември 2029 г.
(1) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 25 февруари 2019 година.
За Комисията
Кармен VELLA
Член на Комисията
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ВЪПРОСНИК
Информация относно ограниченията за внос, която трябва да бъде предоставена от държавите членки на Комисията за целите на докладването относно изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/852
Член 4:
Ограничения за внос
1. Дала ли е държавата членка писмено съгласие за вноса на живак или вноса на смеси на живака за употреба, разрешена в съответствие с член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/852?
Ако отговорът е „да“, представете следната информация:
1.1. Живак и смеси на живака като неотпадъчен материал (1)
i) количество внесен живак или смеси на живака;
ii) предвижена употреба на внесените живак или на смесите на живака (т/г. за предвижена употреба).
1.2. Отпадъци от живак
i) количество внесен отпадъци от живак;
ii) предвижени операции по обезвреждане или оползотворяване (т/г. за предвижена операция) (2):
— в случай на внос, предназначен за операция по временно обезвреждане или оползотворяване, представете информация относно предвидените последващи операции по окончателното обезвреждане или оползотворяване (3);
— в случай на внос, предназначен за операции по оползотворяване, различни от операциите по временно оползотворяване, представете информация относно предвидената употреба на материала, получен при операциите по окончателно оползотворяване.
(1) По въпрос 1.1 не се изисква информация, когато държавата членка предостави на Комисията копие от формуляра (или формулярите), използван за даване или отказване на писмено съгласие за внос в съответствие с член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/852 по време на годината на поклопаване N-1.
(2) Информацията относно видовете операции по обезвреждане или по оползотворяване се докладва посредством кодовете, установени в раздели А и Б на приложение IV към Базелската конвенция от 22 март 1989 г. за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (ОВ L 39, 16.2.1993 г., стр. 3).
(3) Операциите по временно обезвреждане и временно оползотворяване, както са определени в член 2, съответно точки 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ВЪПРОСНИК
Информация, различна от ограниченията за внос, която трябва да бъде представена от държавите членки на Комисията за целите на докладването относно изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/852
Забележка 1: Ако отговорът на въпрос 1.2 и/или 2.1 е „да“, информацията относно съответните подвъпроси 1.2, подточки i) — v) и/или 2.1, подточка i) не се изисква, когато цялата информация е включена в доклада, представен от държавата членка в съответствие със запълненото й за докладване, установено по силата на член 21 от Конвенцията Минамата, и когато съответният доклад е представен на Комисията в съответствие с член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/852.
Забележка 2: Отговорите на въпросите, обозначени със звездичка(*), не са задължителни.
1. Член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/852: Промишлени дейности
1.1. Извършено ли е постепенно прекратяване — до датите, посочени в част I от приложение III към Регламент (ЕС) 2017/852 — на следните производствени процеси, които включват употребата на живак и живачни съединения (1)?
1.1.1. Производство на винилхлориден мономер (предвидено е постепенно прекратяване в срок до 1 януари 2022 г.)
Ако отговорът е „не“, представете следната информация:
i) причини за продължаването на този производствен процес след определената дата на постепенно прекратяване;
ii) взети или планирани мерки за постепенното прекратяване на този производствен процес и съответния им график.
1.1.2. Хлоралкална промишленост (предвидено е постепенно прекратяване в срок до 11 декември 2017 г.)
Ако отговорът е „не“, представете следната информация:
i) причини за продължаването на този производствен процес след определената дата на постепенно прекратяване;
ii) взети или планирани мерки за постепенното прекратяване на този производствен процес и съответния им график.
1.1.3. Производство на натриев или калиев метилат и етилат (предвидено е постепенно прекратяване в срок до 1 януари 2028 г.)
Ако отговорът е „не“, представете следната информация:
i) причини за продължаването на този производствен процес след определената дата на постепенно прекратяване;
ii) взети или планирани мерки за постепенното прекратяване на този производствен процес и съответния им график.
1.1.4. Производство на полиуретан (предвидено е постепенно прекратяване в срок до 1 януари 2018 г.)
Ако отговорът е „не“, представете следната информация:
i) причини за продължаването на този производствен процес след определената дата на постепенно прекратяване;
ii) взети или планирани мерки за постепенното прекратяване на този производствен процес и съответния им график.
1.2. Има ли съоръжения на територията на държавата членка, в които се произвеждат натриев или калиев метилат или етилат посредством производствен процес, включващ употребата на живак и живачни съединения, както е посочено в част II от приложение III към Регламент (ЕС) 2017/852?
Ако отговорът е „да“, представете за всяко съответно съоръжение следната информация:
i) уникален идентификатор, съобразен с изискванията на Директива 2007/2/ЕО;
ii) годишен оперативен капацитет на всяко съоръжение (т/г.) за 2017 г. и за следващите години;
iii) дали живакът от първичния добив на живак е използван или все още се използва във всяко едно от тези съоръжения;
(*) Отговорите на въпроси 1.1.1, 1.1.2, 1.1.3 и 1.1.4, както и информация във връзка с тях, се изискват единствено в първия доклад, който трябва да се представи след съответните дати за постепенно прекратяване на производствените процеси.
iv) нивото в единица продукция на преките и непреките изпускания на живак и на живачни съединения във въздуха, водата и почвата (изразено в kg живак и живачни съединения за kt произведен натриев или калиев метилат или етилат) за 2010 г. от всяко съоръжение;
v) нивото в единица продукция на преките и непреките изпускания на живак и на живачни съединения във въздуха, водата и почвата (изразено в kg живак и живачни съединения за kt произведен натриев или калиев метилат или етилат) за 2020 г. и за следващите години от всяко съоръжение.
2. Член 9 от Регламент (ЕС) 2017/852: Ръчен и дребномащабен добив и преработка на злато
2.1. Има ли държавата членка доказателства за извършване на практики на амалгамиране с живак, предназначени за извлечение на злато на нейна територия, които надхвърлят изолирани случаи?
Ако отговорът е „да“, представете следната информация:
(i) Дали компетентният орган на държавата членка е изготвил и прилага национален план относно ръчния и дребномащабния добив и преработка на злато в съответствие с член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/852 и приложение IV към него?
— Ако отговорът е „да“, представете връзка към интернет страница с националния план относно ръчния и дребномащабния добив и преработка на злато.
— Ако отговорът е „не“, представете информация за причините, поради които такъв национален план относно ръчния и дребномащабния добив и преработка на злато не е изготвен и не се прилага, както и информация за взетите и/или планираните мерки за установяване на национален план и съответния им график.
3. Член 10 от Регламент (ЕС) 2017/852: Дентална амалгама
3.1. Среща ли държавата членка съществени предизвикателства при изпълнението на член 10 от Регламент (ЕС) 2017/852 относно денталната амалгама?
Ако отговорът е „да“, представете следната информация:
i) естество и мащаб на предизвикателствата;
ii) взетите или планираните мерки за преодоляване на тези предизвикателства и съответния им график.
4. Член 12 от Регламент (ЕС) 2017/852: Докладване относно големи източници
4.1. Представете в съответствие с член 18, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/852 следните обобщения на информацията, която икономическите оператори са изпратили на компетентните органи на държавата членка съгласно член 12, параграфи 1 и 2 от посочения регламент:
4.1.1. Списък на съответните съоръжения по вид големи източници, посочени в член 11, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/852 и съответният им идентификатор:
i) хлоралкална промишленост:
— списък на съоръженията;
— уникални идентификатори, съобразени с изискванията на Директива 2007/2/ЕО;
ii) пречистване на природен газ:
— списък на съоръженията;
— уникални идентификатори, съобразени с изискванията на Директива 2007/2/ЕО;
iii) дейности по добив и топене на цветни метали:
— списък на съоръженията;
— уникални идентификатори, съобразени с изискванията на Директива 2007/2/ЕО;
4.1.2. Общо количество отпадъци от живак (изразено в тонове), което се съхранява във всяко съоръжение, посочено във въпрос 4.1.1, подточки i), ii) и iii), към 31 декември на всяка година на докладване в рамките на всеки период на докладване.
4.1.3. Общо количество отпадъци от живак (изразено в тонове), което се изпраща ежегодно на следните съоръжения за отпадъци от всяко съоръжение, посочено във въпрос 4.1.1, за всяка една година от периода на докладване:
i) общо количество отпадъци от живак, което се изпраща на съоръженията, изпълняващи временното съхраняване на отпадъци от живак;
ii) общо количество отпадъци от живак, което се изпраща на съоръженията, изпълняващи преобразуването и, ако е приложимо, втвърдяването на отпадъци от живак;
iii) общо количество отпадъци от живак, което се изпраща на съоръженията, изпълняващи постоянното съхраняване на отпадъци от живак.
4.2. * Всяка друга имаща отношение информация, която държавата членка желая да оповести.
5. Член 18, параграф 1, букви г) и д) от Регламент (ЕС) 2017/852: Друго докладване, изисквано по силата на член 18 от Регламент (ЕС) 2017/852
5.1. Представете следната информация относно живака, който се намира на територията на държавата членка:
i) списък на обектите, в които към 31 декември на всяка година на докладване се намират повече от 50 метрични тона живак, различен от отпадъците от живак, както и списък на уникалните идентификатори, съобразени с изискванията на Директива 2007/2/ЕО;
ii) общо количество живак (изразено в тонове), различно от отпадъците от живак, съхранявано във всеки обект, посочен в подточка i), към 31 декември на всяка година на докладване.
5.2. Представете следната информация относно отпадъците от живак, които се намират на територията на държавата членка:
i) списък на обектите, в които към 31 декември на всяка година на докладване са събрани повече от 50 метрични тона отпадъци от живак, както и списък на уникалните идентификатори, които следват изискванията на Директива 2007/2/ЕО;
ii) общо количество отпадъци от живак (изразено в тонове), събрано във всеки обект, посочен в подточка i), към 31 декември на всяка година на докладване.
5.3. Представете следната информация, ако е представена на държавата членка:
i) списък на източниците на доставки на живак над 10 метрични тона живак на година, както и списък на уникалните идентификатори, съобразени с изискванията на Директива 2007/2/ЕО;
ii) общо количество живак, изразено в тонове, доставено от всеки източник, посочен в подточка i), към 31 декември на всяка година на докладване.
6. Заключителни въпроси
6.1. * Среща ли държавата членка други съществени препятствия при изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/852? Ако отговорът е „да”, представете следната информация:
i) обяснение на срещаните препятствия;
ii) информация относно взетите или планирани мерки за преодоляване на срещнатите затруднения и съответния им график.
6.2. * Държавата членка може да сподели информация относно други предприети или планирани инициативи за насърчаване на изпълнението на нормативната уредба. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2019/law32019D1752/32019D1752_BG.pdf | 7 |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.